Търсене в текстове за 'Многообразие'

НАЧАЛО

ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 26 резултата в 25 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 2_02 Учителят като цигулар

Галилей Величков (1911-1985)

В границите на три октави Учителят разказа живота на едно съзнание, преминало през многообразието на Битие, изпъстрено с драматизъм, романтика и размисъл.
Изпълнението и съдържанието на тази пиеса не подлежеше на нотен запис. Темпото на места бе бурно и бързо, пасажите летяха един след друг, поради което петолинията останаха празни. Всички само слушахме. Бяхме въведени в странен музикален свят - свят изграден от музикални тонове, богат на съдържание, което само душата може да разчете. Изпълнението бе прецизно, изящно, богато на красота и звучност. В границите на три октави Учителят разказа живота на едно съзнание, преминало през многообразието на Битие, изпъстрено с драматизъм, романтика и размисъл. Блудният син споделяше своя живот с езика на тоновете. Страница след страница, ние разчитахме преживяванията му - ту сплетени в конфликти и противоречия, ту успокоени в светли надежди, където съдържането на живота е изтъкано от светлина и любов. В едва чуто пианисимо, изпълнено с горната част на лъка, напомнящо шепот, долавяхме нежните пориви на едно любещо сърце, търсещо мир в голямата пустиня на живота, където то все още е непознато и неприето. В разложените акорди, наситени с динамика и мощ, разгъващи се във възходяща хармонична линия, силата на Висшата воля подава ръка на "блудния син", ръководи неговата съдба от свят в свят и дава уверения на неговия дух за успешен завършек на едно драматично битие. С няколко тържествени акорда разказът свърши.
към текста >>

2. 3_09 Игнат Котаров и концертът с тенекията

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

"Игнат Котаров и концертът с тенекията" На "Изгрева" градината бе осеяна от пъстри цветя, ливадата също бе покрита с многообразие от тревички и цялото това многообразие и разноцветие бе представено и с личности и характери толкова различни, каквото бе разнообразието по цветята и тревите.
"Игнат Котаров и концертът с тенекията" На "Изгрева" градината бе осеяна от пъстри цветя, ливадата също бе покрита с многообразие от тревички и цялото това многообразие и разноцветие бе представено и с личности и характери толкова различни, каквото бе разнообразието по цветята и тревите. Но имахме бурени, имаше тръне, имаше бодили, включително и магарешки тръне - всичко това ни заобикаляше през време на Школата. Каквото бе в света, таквоз бе и у нас, на "Изгрева". Само че тук беше Школа и трябваше да се учи и да се прилага заученото. В първите години, на всички, които постъпиха на "Изгрева", Учителят препоръчваше да започнат да се учат да свирят на някакъв инструмент. Всички си купиха цигулки и започнаха да вземат уроци - едни по-сполучливо, така че след време мнозина свиреха добре и от тях се излъчиха музиканти, които образуваха братския оркестър, а други нямаха талант и се прехвърлиха да свирят на китари.
към текста >>

3. 3_28 Музикални изяви и търсене Духа на песните на Учителя

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

Това е цената на разнообразието и многообразието на човешките души, посветили се да служат на Словото на Учителя.
И не само Словото като Слово, а Неговото Учение да се познава. Едно нещо се опознава не само, когато се чете и си съгласен с него, но когато го усвоиш. И не само го усвоиш, но и приложиш. А след като го приложиш - да го съхраниш в себе си и да бъде твой вътрешен живот. И накрая да се посветиш в служенето на това Слово - а дали чрез Слово, чрез музика или чрез делата на твоя собствен живот - това е част от хармонията, която излиза от музиката на Учителя. Това е цената на разнообразието и многообразието на човешките души, посветили се да служат на Словото на Учителя. Но главното в случая е, че този Божествен ключ е недостъпен дотогава, докато не преминеш през всички етапи, през които е минала песента на Учителя през времето на Школата от двадесет и две години. Това означава целенасочено и системно проучване на Словото на Учителя през различните години, когато Словото се е изливало чрез Него и когато песните са се втичали в Него и са давани чрез Него. Защото има връзка между времето, когато е изречено от Учителя това Слово и когато една песен е изпявана чрез Него. Това е времето, когато Словото на Бога се изявява чрез думи и когато Словото на Бога се изразява чрез мелодия и песен. Този миг е един и същ.
към текста >>

4. ІІ.37. УЧИТЕЛЯТ КАТО ЦИГУЛАР

Галилей Величков

В границите на три октави УЧИТЕЛЯТ разказа живота на едно съзнание, преминало през многообразието на битие, изпъстрено с драматизъм, романтика и размисъл.
Темпото на места бе бурно и бързо и пасажите летяха един след друг, поради което петолинията останаха празни. Всички само слушахме. Бяхме въведени в странен музикален свят. Свят, изграден от музикални тонове, богат на съдържание, което само душата може да разчете. Изпълнението бе прецизно, изящно, богато на красота и звучност. В границите на три октави УЧИТЕЛЯТ разказа живота на едно съзнание, преминало през многообразието на битие, изпъстрено с драматизъм, романтика и размисъл. „Блудния син" споделяше своя живот с езика на тоновете. Страница след страница ние разчитахме преживяванията му, ту сплетени в конфликти и противоречия, ту успокоени в светли надежди, където съдържанието на живота е изтъкано от светлина и любов. В едва чуто пианисимо, изпълнено с горната част на лъка, напомнящо шепот, долавяхме нежните пориви на едно любящо сърце, което търси мир в голямата пустиня на живота, където то е все още непознато и неприето. В разложените акорди, наситени с динамика и мощ, разгъващи се във възходяща хармонична линия, силата на Висшата воля подава ръка на „Блудния син", ръководи неговата съдба от свят в свят и дава уверения на неговия дух, за успешен завършек на едно драматично битие. С няколко тържествени акорда разказа завърши.
към текста >>

5. ІІІ.103. ПЕСЕНТА БЛУДНИЯТ СИН

Летопис Вергилий Кръстев

Слово, изказано с тонове, преливащи се в предимно многообразие на гами и съзвучия.
Той засвири. Изпълнението и съдържанието на свиренето не подлежи на описание, а още по-малко, за нотен запис. Всички в салона правехме едно и също - слушахме. Странен е този музикален свят на тоновете. Необхватен и несъизмерим. Слово, изказано с тонове, преливащи се в предимно многообразие на гами и съзвучия. Чистота, прецизност, изящество, красота и богата звучност. В границите на три октави се разказваше един живот. Ту бурно и игриво в разновиден ритъм, ту напевно в романтичен минор, или светъл мажор. Блудният син откриваше страница след страница дните на своето минало. В едва чуто пианисимо, с горната част на лъка, напомнящо шепот, долавяхме нежни пориви на любящо сърце.
към текста >>

6. 116. БЪЛГАРСКАТА КИТЕНИЦА

Такива бяхме -многообразни и в това многообразие виждахме как Словото на Учителя минаваше и търсеше да изтъче чрез нашият живот най-красивата форма, зад която трябваше да се прикрие големият и Високият идеал от Словото на Учителя.
За нас останалите бяха обикновени опитности от времето на Школата. Тук имаше образи най-различни и ние се оглеждахме в Словото на Учителя и понякога на неговото огледало ние не можехме да се познаем. Впоследствие когато част от това Слово и от светлината на това Слово се втъкаваше в нас по най-необикновен начин то тогава в съзнанието ни проблясваше светлинка и ние търсехме тази светулка, която ни извеждаше на правия път. Всеки един от нас имаше свой път, беше нишка в този стан, който се тъчеше и който изтъка една българска китеница с български багри и това е българска китеница. Нашите опитности от времето на Учителя изплетоха и изтъкаха разноцветната българска китеница. Такива бяхме -многообразни и в това многообразие виждахме как Словото на Учителя минаваше и търсеше да изтъче чрез нашият живот най-красивата форма, зад която трябваше да се прикрие големият и Високият идеал от Словото на Учителя. За света Школата на Учителя остана непозната, но за нас бе живот и съдба. Аз съм на разговор пред Учителя. „Представи си, че се намираш на дъното на кладенеца и досега капака от горе бил затворен. После видиш някой отворил този капак, за да те извади. Ти погледнеш нагоре и се зарадваш, но после погледнеш надолу и си речеш: „Дали няма пак да се затвори капака?
към текста >>

7. 251. МЕКИЦИ ЗА УЧИТЕЛЯ

Понякога се променяше от Учителя, който търсеше многообразието, но вътрешния ред не се нарушаваше, а се променяха само някои форми.
251. МЕКИЦИ ЗА УЧИТЕЛЯ Лагерът на 7-те езера на Рила е построен. Палатките на Братството са се разположили около езерото и по хребета и животът си тече в онова русло, което бе определено от години от Учителя, Обикновено редът в лагера се спазваше точно и строго. Понякога се променяше от Учителя, който търсеше многообразието, но вътрешния ред не се нарушаваше, а се променяха само някои форми. Примери много: обикновено играехме Паневритмията ако е мъгливо около огнището при 2-рото езеро. Ако нямахме дървета за огрев играехме Паневритмия на първото езеро и оттам всякой мъкнеше по някой изсъхнал клон. Отивахме при третото езеро при особено вътрешно състояние на Школата. Там Паневритмията бе най-мистична. На петото езеро при „Бъбрека" Паневритмията даваше една широта.
към текста >>

8. НАДЕЖДА ГЕОРГИЕВА ПЕЧЕНИКОВА - КЬОСЕВА - Бележки

Надежда Георгиева Кьосева

И затова Словото на Учителя изхождащо от Божествения Дух обхващащо чрез Христовия Дух мнозинството и многообразието на всички човешки съзнания присъствуващи в салона на Изгрева и извлича от там законите и принципите, чрез които човешкият живот трябва да се проектира от гледна точка на Христовото учение.
Кръгът е заключен и тя е вече в Школата, но преди това е трябвало да се превъзмогне нейното отстраняване от България, когато е трябвало да замине в Германия като ученичка да изучава балет. Ако това беше станало, нейният живот щеше да протече по друга линия и тя би се отклонила от Школата. Нейният разказ е наситен с отделни случки и епизоди от онзи бит на съвременниците на Учителя, който за нас днес е интересен и непонятен, но за тогава, това е било живот изтъкан от кръв и плът и дух от живи хора посещаващи Школата. Четейки нейните спомени, ние виждаме и разбираме защо в Словото на Учителя е наситено с толкова много конкретни неща насочени към отделни случки, събития и личности. Тези съвременници на Учителя са били онези съзнания и са представлявали онази аудитория на Учителя, които са търсили отговор на всеки свой жизнен проблем. И затова Словото на Учителя изхождащо от Божествения Дух обхващащо чрез Христовия Дух мнозинството и многообразието на всички човешки съзнания присъствуващи в салона на Изгрева и извлича от там законите и принципите, чрез които човешкият живот трябва да се проектира от гледна точка на Христовото учение. Нейният разказ не е личен, а е малка проекция на онези души, които бяха слезнали и въплътили се в българско тяло и чрез българския говор трябваше да отразят изискванията и потребностите на Всемировият Учител, който дойде, за да свали Словото на Бога. Нейният разказ е дословен, направен на магнетофонен запис, колоритен и не трябва да се променя. Ние й предоставихме едно копие от магнетофонния запис от разказа й, но тя не го хареса, понеже нейната поетична нагласа смяташе да го даде в друга форма. И тя го даде. Но ние прилагаме и нейния текст и нашия запис и смятаме, че това е едно единно цяло, като творческа изява на нейния дух.
към текста >>

9. 13. СЛОВОТО ЗА УЧЕНИЦИТЕ

СТОЯНКА ИЛИЕВА

Какво ли не бях видяла само аз, а то далеч не бе всичко, какво сложно многообразие от прояви.
Като че тогава Той извеждаше, издигаше и нас на една по-голяма духовна висота, където не проникват грижите и дребнавостите на ежедневието. Да, това бяха духовни празници. А с какъв трепет очаквах аз всяка година празника на пролетното равноденствие! И тогава се създаваше около Него същата атмосфера, само че за 2-3 дни, не като по съборите - цяла седмица. За да може да ни предаде това, което трябва, най-често Той слизаше до нас, до нашия уровен, но имаше прояви, в които беше неузнаваем! Какво ли не бях видяла само аз, а то далеч не бе всичко, какво сложно многообразие от прояви. И мъдреца и философа и мистика, и музиканта, и поета, и естета, и артиста, и лекаря, и майката, и бащата, и девицата, и брата, и приятеля. Едно чудно преображение се извършваше пред очите ми според един или друг случай, преображение в Неговата многостранна индивидуалност. Никой не владееше законите на това чудно преображение, през което Той съзнателно минаваше, където и когато трябва, така че да те смае понякога. А как хубаво се смееше със заразителен смях до сълзи и с какъв непринуден хумор си служеше, когато искаше да илюстрира някоя човешка проява, но тъй деликатно, тъй безобидно. Малко е да кажа, че във всичките Му прояви имаше вътрешен и външен финес.
към текста >>

10. 86. СВЕЩЕНИЯТ ОБРАЗ

СТОЯНКА ИЛИЕВА

Природата ли с нейните закони и богато многообразие като израз на Бога, човека ли, тази малка вселена, тази сложна загадка, тъй трудна за разрешаване и над всичко - Непостижимата Велика Разумност, на която даваше различни имена - различни проекции - Любов, Светлина, Истина, Провидение, Първопричина.
Присъствувала съм при създаване на много от Неговите песни. Въодушевлението, с което правеше това, увличаше всички, които го слушаха. При това този творчески процес идваше някъде естествено, отзвучаваше и у някои от нас. Когато се опитвам да си представя какво бе всъщност мъдростта на Учителя зная, че се докосвам до нещо тежко, скъпо, което с пръст не можеш да мръднеш - някакъв старинен сандък, пълен със скъпоценности, от които Той показваше по някоя според един или друг случай. Та какво не познаваше Той? Природата ли с нейните закони и богато многообразие като израз на Бога, човека ли, тази малка вселена, тази сложна загадка, тъй трудна за разрешаване и над всичко - Непостижимата Велика Разумност, на която даваше различни имена - различни проекции - Любов, Светлина, Истина, Провидение, Първопричина. Като говорих за възможностите, за проявите на Учителя, да не остане у някои впечатление, че е бил само един мъдрец-проповедник, който е живял на Земята. Не, Учителят бе реалност, а не само идеалист, философ - нямаше област в живота, в която да не бе сведущ. Не случайно бе изказал думите: "Аз, когато мога да направя нещо, тогава казвам, че го зная". Някога ще го видиш в градината грижливо окопава растенията, ще го видиш да проявява умение и разбиран.е в строителните работи, където бе взискателен. Колко чешми се изградиха по негов почин, по негова идея и с негово участие и там, където бе живял, и в планината, и другаде.
към текста >>

11. ПЪРВИ МЕСЕЦ

22 август - 22 септември 1922 г.

А може този лъч, който иде от безкрайност, да претърпява хиляди пречупвания и се явява тогава като пъстро многообразие.
" Всъщност в природата всичко е в строга хармония, но по отношение еволюиращото съзнание на човека изглежда несистематизирано и разхвърляно. Кръгът на неговата проява е ограничен и в това ограничение той вижда едното раздвоено. Един кръг и две точки. Вътре в кръга те са две. Вън от кръга - някъде в безкрайността те са една. А може този лъч, който иде от безкрайност, да претърпява хиляди пречупвания и се явява тогава като пъстро многообразие. „В света има само една жена" (29.10.1922г., беседа, неделя) Та задачата на човека седи в надмогване граничното съзнание и заживяване в безграничното. Или заживяване в това, което чака да се прояви. „Защото безгранично е това, което още не се е проявило." „И подобно е Царството Божие на житено зърно, посадено в добрата земя." „И подобно е на квас, който го взе жена и го турна в три мери чисто брашно... " Защото Царството Божие е това безгранично, което чака да се прояви..." Защото Царството Божие ето вътре във вас е." А кое е Царството Божие? То е Любовта. „Ние живеем в безграничната любов" (29.10.1922г., неделя) Нашата цел е да проявим това безгранично.
към текста >>

12. 6. Спиритуалистичният мироглед и земетресът

VI. Статии на д-р Стефан Кадиев във в. „Хасковска поща'

Поради това, че хората не могат така лесно да проверяват дали това е така, създавали се специални школи, каквито представляват църквите с цялото тяхно многообразие.
„Утринна Хасковска поща", г. II, бр. 230,16.V.1928 г.) Точно противоположен на материалистичния мироглед е спиритуалистичният. Този именно възглед царува във всички религии от древни времена и до днес. Той схваща душата като реалност извън тялото. Поради това, че хората не могат така лесно да проверяват дали това е така, създавали се специални школи, каквито представляват църквите с цялото тяхно многообразие. Те са били и крепителите на всекидневния морал в обществата, без който всяко общежитие би било невъзможно. Грубо материалистичният възглед не може никога да послужи като база на морал поради горчивината на крайните си извори. Човечеството може би трябва да благодари на това, че материалистите не оставаха докрай верни на своята логика, че като стигаха донякъде, махаха с ръка и казваха: „Толкова дълбоко няма защо да му мислим! " Ще скицираме гледището на спиритуализма по тия въпроси. Казано в скоби е: спиритуализмът е ядката на всички религиозни системи.
към текста >>

13. СЕФАРИАЛЪ - АСТРОЛОГИЯ

ГЕОРГИ РАДЕВ

Та ясна е онази сложна картина на планетни положения, която създава денонощното движение, вън от онова многообразие - по-бавно менящо сe - което се поражда от собствените движения на планетите по зодиака.
А градусите, минутите и секундите от еклиптиката, които минават през меридиана на дадено място, ни дават онази точка, която се нарича medium coeli (среда на небето). Бележим я с М. С. Ясно е следователно, че за 24 часа през източната точка на хоризонта ще минат едно по друго 12-те знака на зодиака: ще изгреят така, както Слънцето изгрява, ще се издигнат, ще минат през меридиана и ще залязат подобно на Слънцето. И понеже планетите са разположени в тия знакове, във всеки момент тяхното положение се мени: едни от тях изгряват, други греят на меридиана или близо до него, трети клонят към заник, четвърти са под хоризонта и т. н. В друг някой момент на денонощието, тяхното разположение относно хоризонта и меридиана е вече друго. Та ясна е онази сложна картина на планетни положения, която създава денонощното движение, вън от онова многообразие - по-бавно менящо сe - което се поражда от собствените движения на планетите по зодиака. И както не е все едно дали Слънцето е на изгрев, или на меридиана, дали залязва или е дълбоко под хоризонта, дали е в този или оня знак на зодиака (защото както е знайно това е равносилно на туй да кажем, че имаме пролет, лято, есен или зима; така например, когато Слънцето минава през знаковете Овен, Телец и Близнаци имаме пролет и т. н.), така не е все едно и дали една планета е при изгрев, дали е на меридиана, дали захожда или е под хоризонта. При денонощното движение планетите, носени от зодиака, един вид опасват земята със своите магнетични токове и индуцират по такъв начин своите влияния, обособени от знака, в който те се нахождат. И тъй Asc. и М. С.
към текста >>

14. 27. Сфера на Слънцето

ГЕОРГИ РАДЕВ

Зодиакът, който е едно развитие на двойката, е съставен от тия две велики течения - слънчево и лунно, които в своята съвместна работа създават великото многообразие на живота.
Това ни обяснява, защо и в книгата Битие, Слънцето и Луната, наречени съответно „голямото светило, което да владее над деня”, и „малкото светило, което да владее над нощта”, са създадени в един и същи ден - четвърти, заедно с другите светила на твърдта небесна, „които да разлъчат деня от нощта, и да са знамения за времена, и за дни, и години”. Ясно е, че „светилото на деня” представя светлия, положителния, лъчезарния полюс на първичната светлина - полюсът, който дава. Той символизува духа. „Малкото светило” - Луната представя негативния, възприемащ, пасивен, женски полюс на първичната светлина. Той символизува материята. Зодиакът, който е едно развитие на двойката, е съставен от тия две велики течения - слънчево и лунно, които в своята съвместна работа създават великото многообразие на живота. Макар в Библията Слънцето и Луната да са наречени „голямо” и „малко” светило, но те са всъщност, за съзнанието на хората, еднакво големи. И тоя психологичен факт намира дори физически, нагледен израз в небесното пространство: видимият диск на Слънцето и дискът на Луната са почти еднакво големи, около 1/2 градус. Това се дължи на факта, че Луната, която е около 400 пъти по-малка от Слънцето, се намира около 400 пъти по-близо до земята. Двете светила, погледнати от земята, заемат едно и също пространство на небето. А това значи, погледнато символично, че ония сили, които са свързани с тях, заемат еднакво място, по важност и значение, в съзнанието на хората.
към текста >>

15. (Продължение)

Влад Пашов

Съгласно учението на херметизма, всичкото многообразие на явленията във вселената се обяснява с разликата в бързината на трептенията (вибрациите) на единната мирова същност.
Принципът на Вибрациите. Според този принцип „Всичко в Природата е в движение. Нищо не се намира в покой; всичко се движи, всичко трепти”. Херметистите придават на този принцип огромно значение, както това се вижда от следующето херметическо изречение. „Този, който разбира принципа на вибрациите, той е хванал скиптъра на властта”. Съгласно учението на херметизма, всичкото многообразие на явленията във вселената се обяснява с разликата в бързината на трептенията (вибрациите) на единната мирова същност. На единия полюс на огромната стълба на космичните вибрации - там, гдето те са най-бързи, - се намира духът на противоположния полюс, - това, което наричаме материя. Между тези два полюса се съдържат безчислени видове и степени на трептения, съответствуващи на различните проявления на енергията и ума. Този принцип има широко приложение в съвременната наука, която също така разглежда всички явления като различни степени и форми на трептения. Също така и мислите, чувствата и волята в човека са пак трептения в една много фина среда. Такива вибрации, възникнали в мозъка на един човек, имат стремеж да възбудят сродни вибрации в други хора.
към текста >>

16. ФИГУРИ ЗА МИСЪЛ

После това многообразие дохожда в един свят на закони на единство: растения.
Тук ясно се проличава условността на всяка наша наука, поне това, което засяга доказателствата. Реалността не се доказва (това е «аксиомата»). Което доказват, то не е реално. Онези, които изучават формата, виждат безкрайно разнообразие, например всяка ябълка се различава от друга и всяка круша - също. Дойдем ли до понятието на «съдържание», там всичките ябълки и круши са едно видово понятие. После това многообразие дохожда в един свят на закони на единство: растения. Значи ние имаме много начини, за да знаем нещата. Но ония, които изучават многообразието на формите, никога няма да имат същественото знание, понеже формите в света са като листите на дървото - приличат си и все пак се различават. И после падат и нови растат... По-постоянни са клончетата, но и те се изменят, че и цялото дърво расте... Същественото е пътят, а не долините или хълмовете, по които той минава. Те създават само състояния на лесно, приятно или трудно. Тъй и радостите и скърбите са състояния, а не самият живот.
към текста >>

Но ония, които изучават многообразието на формите, никога няма да имат същественото знание, понеже формите в света са като листите на дървото - приличат си и все пак се различават.
Което доказват, то не е реално. Онези, които изучават формата, виждат безкрайно разнообразие, например всяка ябълка се различава от друга и всяка круша - също. Дойдем ли до понятието на «съдържание», там всичките ябълки и круши са едно видово понятие. После това многообразие дохожда в един свят на закони на единство: растения. Значи ние имаме много начини, за да знаем нещата. Но ония, които изучават многообразието на формите, никога няма да имат същественото знание, понеже формите в света са като листите на дървото - приличат си и все пак се различават. И после падат и нови растат... По-постоянни са клончетата, но и те се изменят, че и цялото дърво расте... Същественото е пътят, а не долините или хълмовете, по които той минава. Те създават само състояния на лесно, приятно или трудно. Тъй и радостите и скърбите са състояния, а не самият живот. Процесите в природата следват своя път и създават една действителност. Но понятията на хората са объркани, често несъответни и те създават противоречията и разместват в съзнанието ни процесите, които са в тяхна зависимост.
към текста >>

17. Любомир Лулчев III. Творчество: Приказки и разкази I. На планината

Учителят ЦАРЯТ ИСКА ДА ЗНАЕ

Христос не е употребявал научния жаргон, но това, което е разкрил, са основни, вековни истини, ясни за всеки разумен човек, който може да разбере понятието «пребъдва», който може да се откаже от многообразието и различието на човешкия живот: «баща», «майка», «къща», «сестри» и собствения досегашен живот и възприеме само единия верен път: кръста и стъпките след него.
Представете си ясно картината на едно съзнание, което се обособява. То има свое и «мое» - и съзнанието, което се прелива в другите - и се радва с всички, скърби с всички, носи общия живот. В такова съзнание на голямата истина животът вече има друг образ. Както хиляди клетки всеки ден загиват в тялото, но животът в цялото все остава, така и животът на хиляди хора, прикрепени към съзнанието на Христа, меняват формата си, но не изчезват, а само се преливат в общия вечен живот. Ето, това е великата картина на живота, гледана от свръхчовеците, които са много по-близко до реалността от нас. Христос не е употребявал научния жаргон, но това, което е разкрил, са основни, вековни истини, ясни за всеки разумен човек, който може да разбере понятието «пребъдва», който може да се откаже от многообразието и различието на човешкия живот: «баща», «майка», «къща», «сестри» и собствения досегашен живот и възприеме само единия верен път: кръста и стъпките след него. Тогава Той, Христос, козмичното съзнание, е в него и ученикът - в Учителя си, клетката - в тялото и животът на клетката е живот на тялото и обратното - личността и животът на личността, неговите условия на живот са на самата клетка... Ония, които гледат света чрез перспективата на личността, виждат нещата изопачено. Бащата и майката влагат нещо общо в децата - това тяхно, родителско общо е онзи елемент, който дава и ново етическо отношение: «брат» и «сестра», «деца» и «баща», «родители». Но във всички хора има и по една частица от голямата вечна сила - прародител, който е родил всички родители. Чрез нея ние всички се разбираме, чрез нея всички един ден ще се почувствуват братя. В нея пребивава Христос и тя пребивава в Него.
към текста >>

18. НЕОБХОДИМ СИНТЕЗ

Дълбоко проучвание и разумно следвание на тия нейните вечни пътища, наричани от нас Природни закони, правилно използувание силите, с които ни е надарила живата Природа, уместното им разходвание и съзнателното отнасяние към великите задачи на Битието, малка проява на която е нашият собствен живот с неговото външно многообразие във всички области на наука, изкуства и общественост- всичко това ще ни даде вярна насока и правилна цел; ще осмисли дните ни, ще донесе необходимите методи, ще направи възможни и постижими задачите, които сме си поставили, ще дари нов тласък на будните души, а те от своя страна ще станат истински живи светилници на свойте загубени всред дълбоката мрачина братя, които тъкмо поради това, често вдигат ръка един срещу други... А дотогава нека работим и се надяваме!
Нация, в която преобладават оптимистите, се отличава с висока жизненост, готова на всички жертви за общо благо, ценяща себе си, любяща ближния си. Създаванието на такъв народ, или, по-право - пробужданието и насочванието към подобна цел на годното в нашия народ, ние смятаме за една благородна и необходима задача на всички ония истински хора на науката, изкуствата и обществени дейци, чиито сърца трептят от безкористна любов към своите събратя, гледат на своя живот като на свещено призвание, за да проявят Разумното и Правдата, и желаят благото, достъпно тям, да стане достъпно на всички. Тия будни души, колкото и да са малки - подобни на извори, които, каквито и да са срещнатите препятствия, все пак един ден достигат с водите си големите реки и океаните, - веднъж ще се обединят в мощни потоци, ще оросят обезнадежде-ните печални долини на нашия живот и ще дадат сили, тласък и смисъл на бъдните дни. Природата никога не е изоставяла носителите на разумното, защото те са нейните истински деца. Страданията и нещастията, които преживяваме, сочат само на отдалечавание от истинските нейни пътища. Дълбоко проучвание и разумно следвание на тия нейните вечни пътища, наричани от нас Природни закони, правилно използувание силите, с които ни е надарила живата Природа, уместното им разходвание и съзнателното отнасяние към великите задачи на Битието, малка проява на която е нашият собствен живот с неговото външно многообразие във всички области на наука, изкуства и общественост- всичко това ще ни даде вярна насока и правилна цел; ще осмисли дните ни, ще донесе необходимите методи, ще направи възможни и постижими задачите, които сме си поставили, ще дари нов тласък на будните души, а те от своя страна ще станат истински живи светилници на свойте загубени всред дълбоката мрачина братя, които тъкмо поради това, често вдигат ръка един срещу други... А дотогава нека работим и се надяваме! - Край -
към текста >>

19. 4. ХРИСТОС И МОЙСЕЙ - СЛУЖИТЕЛИ БОЖИЙ

4. ХРИСТОС И МОЙСЕЙ - СЛУЖИТЕЛИ БОЖИЙ Законът на Мойсей управлява многообразието на формите на живота на земята .
4. ХРИСТОС И МОЙСЕЙ - СЛУЖИТЕЛИ БОЖИЙ Законът на Мойсей управлява многообразието на формите на живота на земята . Законът на Христос е за това да приведе в единство животът на тези форми "ИЗГРЯВАЩОТО СЛЪНЦЕ". Беседа от Учителя ,държана на 4 май 1919 г.,София - В: Солта . Беседи държани от Дънов . 2. изд. София , Гужгулов и Котев .
към текста >>

20. II. ПАНЕВРИТМИЯТА В «ИЗГРЕВЪТ»

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

2-3, в точките 1-6.А как действува Духът на Паневритмията като принцип, като закон, като факт, като сила и като многообразие чрез Единство, ще видите в «Посвещението» на «Изгревът», том XV, стр.
Този, Който даде Паневритмията като хармония между музика, Слово и движение, като принцип на Единство между Битието и человека, е Христовият Дух. А защо? Защо Христовият Дух обединява Небето и Земята, обединява Битието и Небитието чрез музика, Слово и движение. Амин! 52. А как се е родила Паневритмията? Духът ражда идеята и как тя слиза от Божествения свят и се реализира чрез Духа Божий, чрез Духа Христов, чрез Духа Господен, ще видите в «Изгревът», том XV в «Посвещението», на стр. 2-3, в точките 1-6.А как действува Духът на Паневритмията като принцип, като закон, като факт, като сила и като многообразие чрез Единство, ще видите в «Посвещението» на «Изгревът», том XV, стр. 3, в точките 7-9. 53. Опитът за въвеждане на Паневритмията в българските училища по времето на Учителя Този опит е описан в «Изгревът», том XV, стр. 336-344, под надслов: «Паневритмията на Учителя и българският народ». 54. Бистрица и бъдната Паневритмия Виж «Изгревът» том XV, стр. 888-890. 55.
към текста >>

21. 4. Песента Блудният син

Слово, изказано с тонове, преливащи се предимно в многообразие на гами и съзвучия.
Той засвири. Изпълнението и съдържанието на свиренето не подлежи на описание, а още по-малко за нотен запис. Всички в салона правехме едно и също - слушахме. Странен е този музикален свят на тоновете. Необхватен и несъизмерим. Слово, изказано с тонове, преливащи се предимно в многообразие на гами и съзвучия. Чистота, прецизност, изящество, красота и богата звучност. В границите на три октави се разказваше един живот. Ту бурно и игриво в разновиден ритъм, ту напевно в романтичен минор или светъл мажор. Блудният син откриваше страница след страница дните на своето минало. В едва чуто пианисимо с горната част на лъка напомнящо шепот, долавяхме нежни пориви на любящо сърце.
към текста >>

22. 2. Човешкият свят ще се организира чрез светлината на Слънцето

Той създава единство от многообразието, той държи вселената в едно хармонично цяло, той обединява органите ти в органично единство.
Там е източникът на съзнателния живот. Оттам ще дойде разрешението на всичките ти задачи. Оттам иде светлината и виделината в душата ти. А слънцето е символа на Вечния Дух, който храни и поддържа вселената. Този Дух непрестанно работи като вътрешен принцип във всичко живо. Той създава единство от многообразието, той държи вселената в едно хармонично цяло, той обединява органите ти в органично единство. Пътят към възход е пътят на придобиване на Всемирния Дух. (Забележка. Текстът е допълнен с разговор върху ръкописа на Весела с д-р Вергилий Кръстев, записан на магнетофонна лента и специално изваден за този том.) Вергилий Кръстев - В.К: Сега, целта на този обзор е, аз да ви задавам някои въпроси, а вие ще отговаряте съобразно страниците, и по този начин ние ще направим едно второ допълнено издание, което ще бъде по-подробно. Сега, прави впечатление, че увода, който сте направили, е изключително добър. Добър увод. Забележки към него нямам.
към текста >>

23. 40. Кой е този народ / Пламен. - В: Братство, Севлиево. Г. 15, бр. 296, 22.09.1942, с. 1.

VI. ИЗБРАНИ УВОДНИ СТАТИИ НА САВА КАЛИМЕНОВ ВЪВ ВЕСТНИК „БРАТСТВО”

Нуждни са всякакъв вид работници, но особено са необходими съзнателни работници, чиито вътрешни очи прозират величието, красотата и многообразието на Божия План и чиито дела ще бъдат свещенодействие пред олтаря на Божието Дело на земята.
Имената им са вписани в Божествения списък. И когато дойде часът за Божествената мобилизация, те ще бъдат призовани. И все пак, търсят се още работници. Нуждни са много, много работници. Защото Делото, което Бог днес предприема на земята, няма равно на себе си в досегашната човешка история - то е велико, грандиозно, необхватно. Нуждни са всякакъв вид работници, но особено са необходими съзнателни работници, чиито вътрешни очи прозират величието, красотата и многообразието на Божия План и чиито дела ще бъдат свещенодействие пред олтаря на Божието Дело на земята. Търсят се работници! Бог призовава своите хора към дело. Тези, които искат Нему да служат, нека се вслушат в гласа Му: Цялата земя трябва да бъде обгърната от Любовта! Тази Любов, тази мощна сила идва от Бога. Но, за да може да стопли земята, да се превърне в изобилен живот за всички, тя трябва да премине през трансформатора на човешките сърдца.
към текста >>

24. 1.2. Приятелството (21.04.1987 г.)

Вергилий Кръстев

Нали хората се различават в многообразието си, и могат да се обединят само чрез Единството си.
Този мой приятел посещаваше много, iviHoro години Петър Филипов два пъти седмично в домът му. Там се събираха, провеждаха се разговори и обсъждаха много неща. Понякога той ми разказваше и споделяше с мен, и аз виждах, че тук се касае за една творческа изява на един човек. Но как щеше да се разреши по-нататък - бях много въздържан. Имах съвсем други представи, и по друг начин виждах нещата. Нали хората се различават в многообразието си, и могат да се обединят само чрез Единството си. Но това единство, трябваше да бъде едно за всички, една Истина за всички и един живот за всички. А, което е най-важното, аз тогава виждах, че такова единство нямаше, защото нямаше една Истина за всички. Истината съществува като абсолютна величина в живота, но в живота на другите тази Истина се проектира като разнообразие на индивидуалности и личности. Само чрез Единството може да стане обединението, и то чрез Духът, Който е Глава на Истината. Но, когато Го няма този Дух, тогава?
към текста >>

25. 1.7. Паневритмия на Рила и разривът (24.10.1988 г.)

Вергилий Кръстев

Обикновено младежите от Крумовата група прихождаха при Петър Филипов, защото той бе по-динамичен, по-експулзивен, имаше цветист език и разказа му представляваше многообразие от различни багри и изключителна душевност.
Не може да не се явят. И така, намираме се на 7-те Рилски езера, на езерото на „Чистотата". След завършването й, обикновено приятелите се събираха по двойки или на група и споделяха някои неща. При такива случаи младежите можеха да се сгрупират само около двама човека: Крум Въжаров [виж „Изгревът", том VI, с. 340-360, снимки № 24, 34], който също имаше група от около 10 младежи, които освен с астрология, ги занимаваше и с английски език. Обикновено младежите от Крумовата група прихождаха при Петър Филипов, защото той бе по-динамичен, по-експулзивен, имаше цветист език и разказа му представляваше многообразие от различни багри и изключителна душевност. Така че той беше добър разказвач, и можеше да бъде слушан с внимание и без отегчение. По това време при Петър Филипов бе отседнал да живее един младеж, произхождащ от братско семейство и поради тесното им жилище за многолюдно семейство, Петър го бе подслонил в своя дом. Семейството на този младеж живееха в една барака с двама родители и четири деца. Този младеж се привърза към Петър, работеше с него, учеше се от него, придобиваше знанието му и накрая почна да отбира и подражава на Петър във всичко, дори и десетки години след това. Този младеж се казваше Светозар Няголов.
към текста >>

0.66278505325317