Търсене в текстове за 'Младоженец'

НАЧАЛО

ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 34 резултата в 32 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 3_70 Учителят и последните Му дни на земята. Сватбата

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

Но "Големият брат трябваше да се ожени", сватбарите бяха дошли, младоженецът беше подготвен, булката също беше готова, надуваха се зурли и трябваше булката да преведе едно булчинско хоро по мегдана.
" Ние всички изтръпнахме. Как така тези заблуди? Та нали Сам Той ни беше дал методи за лечение по природосъобразен начин? Ами онова старание на сестрите да Му направят така наречения "млечен компрес", та дано оздравее! Ние всички искахме да Му помогнем да оздравее, да стане на крака и да продължи да изнася Словото Си и да продължи животът на Школата. Но "Големият брат трябваше да се ожени", сватбарите бяха дошли, младоженецът беше подготвен, булката също беше готова, надуваха се зурли и трябваше булката да преведе едно булчинско хоро по мегдана. Тогава това не разбирахме, но по-късно го разбрахме. А мегданът бяхме самите ние. Затова Учителят каза: "Махнете тези заблуди! " Освен това, на няколко братя и сестри Учителят беше казал по явен начин, че си заминава и че е дошло времето Му за това. Но всички, които знаеха това, които бяха чули това - мълчаха, пазеха го в себе си и не смееха да го кажат на никого.
към текста >>

2. 3_71 Последните дни на Учителя

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

А тя беше тази, че наистина младоженецът се женеше за невестата, тоест Учителят си заминаваше.
Тогава се слагаше глюкоза, калций-глюконици и витамин "С" венозно. Учителят допусна и това. Така че Той освободи и лекарите, които бяха около Него и които бяха наши приятели. А по едно време беше седнал на леглото и като видя, че са Му приготвили поредния млечен компрес, махна категорично с ръка и каза: "Махнете тези заблуди! " Ние не можехме да разберем заблудата. А тя беше тази, че наистина младоженецът се женеше за невестата, тоест Учителят си заминаваше. Беше неделя, 24 декември 1944 година и приятелите непрекъснато се сменяваха около Него и се стараеха да Му бъдат в услуга кой с каквото може. Всички бяхме замаяни от нещо, което витаеше във въздуха. Още не можехме да разберем, че Учителят си заминава. Нито го допускахме, нито можехме да се ориентираме за онова, което ставаше около нас, в нас и в света. А усещахме, че целият въздух над нас е замрял в едно затишие и като че ли сме под един невидим похлупак.
към текста >>

3. 01.ПРИЗВАНИЕ КЪМ НАРОДА МИ - БЪЛГАРСКИ СИНОВЕ НА СЕМЕЙСТВОТО СЛАВЯНСКО

Дадено чрез Учителя Дънов, 8 октомври 1898 г.

Той ви е жених, Който изпраща даровете Си, Който ви се радва като младоженец за любовта, която сте приели с верност от Него, Който е Цар над Царете и Господар над Господарите.
И който оспорва вашето първенство от нине, казва сам Господ, оспорва Моето, понеже имам власт да дам Моето, комуто искам, и ако Аз давам от добрата Си воля, кой е този, който ще Ми се възпротиви и Ми каже що върша? Онзи, който се осмелява, нека излезе и опита силите си и ще види. Аз съм един и думата Ми е неизменяема и съм верен и истинен във всичките Си пътища. Словото Ми е неоспоримо. Господ ви е ръководител. Той ви е жених, Който изпраща даровете Си, Който ви се радва като младоженец за любовта, която сте приели с верност от Него, Който е Цар над Царете и Господар над Господарите. Ето затова ида от предвечните обиталища да ви подбудя на добър и свят живот, да ви предохраня да не съгрешите изново против Върховната Воля на Небето и ви отхвърли както в миналото, когато с беззаконията си дотегнахте на Бога и Той ви остави да паднете под ръцете на вашите врагове, които дойдоха отдалеч да ви накажат за престъпленията и да изпълнят волята на Върховния Съдия над вази (12). Но в тогавашно то ваше падание Аз ви подкрепих с Любовта Си, понеже не бяхте съвършено отхвърлени от лицето на Този, който ви беше избрал. И в дълговечното робство постоянно ви ръководих в пътя на търпение и смирение, и ви учих да изправите живота си, да съзнаете греховете си, да се разкаете и обърнете с всичкото си сърце към Господа Бога вашего, с Когото сте съединени с брачни връзки на чист и непорочен живот. И във всичките ви страдания и изпити Аз ви подкрепях с Моята ръка и ви придавах сила и мощ на духа, да не отпаднете съвсем духом и се изгубите в тинята на отчаянието. И с всички сили, които разполагам, завзех се да създам у вас душа чиста и непорочна, с поведение Божествено.
към текста >>

4. 271. МИРОВАТА СКРЪБ НА УЧИТЕЛЯ

Случи се същото както по времето на Христа когато поканените не дойдоха на сватбата на младоженеца и той изпрати слугите си да викнат от пътищата всички клосни, сакати и просяци.
Но трябваше да имаме образование, за да бъдем готови за Школата му. Тя не е за невежи, за необразовани и за прости хора. Тя е за високоинтелигентни човеци с висок образователен ценз. А че през годините надойдоха необразовани хора това се случи, защото онези образованите от града не дойдоха и онези, които бяха изпратени от Невидимия свят да бъдат в Школата на Учителя. Не дойдоха и тяхното място се оказа празно и на това освободено място влезнаха обикновените, прости, неуки и необразовани хора. Случи се същото както по времето на Христа когато поканените не дойдоха на сватбата на младоженеца и той изпрати слугите си да викнат от пътищата всички клосни, сакати и просяци. И тук на Изгрева се случи същото и неуките преобладаваха в някои години и те искаха да дават тон, да управляват и да насочват братския живот. А онзи, който е запознат със Словото на Учителя ще разбере; че тези неща са несъвместими. Но за някои хора бяха съвместими и си правиха опити, с които затрудняваха и Учителя, и объркваха всичко. Това е един окултен закон, за който споменава и апостол Павел като казва, че езичниците приеха Христа, защото заеха онези места, които бяха опразнени от юдеите та по този начин и тук на Изгрева се попълниха опразнените, незаети места, за да се попълни определеното число. И тук се случи същото за голяма жалост и за голямо затруднение на Учителя и за неговото още по-голямо огорчение.
към текста >>

5. 12. ЕДНА СТАРА ВЕКОВНА КАРМА

Цанка Екимова

А тогава се правеха хубави сватби, траещи по три дни и три нощи и булката бе заведена в дома на младоженеца.
12. ЕДНА СТАРА ВЕКОВНА КАРМА Аз се омъжих. Мина сватбата. А тогава се правеха хубави сватби, траещи по три дни и три нощи и булката бе заведена в дома на младоженеца. Започнаха медените месеци. Така трябваше да бъде. Но стана обратно. Семейството, в което влезнах като булка, т.е. като снаха беше разнолико, пъстро и цареше пълен хаос.
към текста >>

6. 57. Младоженецът

Ангел Вълков

57. МЛАДОЖЕНЕЦЪТ Ние бяхме на летуване на 7-те Рилски езера.
57. МЛАДОЖЕНЕЦЪТ Ние бяхме на летуване на 7-те Рилски езера. А това беше времето, когато Тодор преследваше жена си и когато беше получил предупредително писмо от Балтова, че жена му Тодора вече е на другиго жена. Като минава през Самоков той, Тодор алармира полицията в града, че горе жена му избягала с един дъновист, оставила четири невръстни деца в ръцете му и че се намира в лагера на Дънов. Тогава полицията изпраща двама агенти да ни търсят нас двамата избягали в планината блудници. Него ден валеше ситен дъжд. Аз и Учителят бяхме при палатката Му, която е доста нависоко от кухнята и от там наблюдаваме как агентите долу ходят между нашите хора, търсят някого и надникват в палатките.
към текста >>

Така Ангел от черен гарван се превърна и стана на младоженец на стари години.
А Учителят бе казал веднъж, че един ангел може да ти проговори или чрез някоя светла мисъл или чрез някой човек или чрез някой сън. И действително вечерта на сън ми се явява Тодора и ми казва: „Защо не искаш да се ожениш за мене? “ И така аз разбрах разрешението, но въпреки това не казах на Тодора. Замълчах и си мълчах цели три години. Но след това работите така се стекоха, че аз разбрах и накрая склоних, че трябва да встъпя в брак с нея и накрая се ожених. Така Ангел от черен гарван се превърна и стана на младоженец на стари години. Това узаконяване от друга страна съдействува в онзи етап около 1970 г. когато Братската градина и мястото на Учителя бе освободено от 8-то училище, което я притежаваше за опитно поле, за да можем да кандидатстваме като семейство пред властите, за което те ни възложиха да поемем работата си в градината. Така всичко се узакони накрая, ние започнахме наново да се грижим за мястото на Учителя, а пък нашия общ приятел Тодор идваше ни от време на време на гости, сядаше на една от пейките и провеждахме миролюбиви разговори. Накрая духовете се успокоиха и всеки си гледаше вече своята работа. Но ние бяхме вече в зряла възраст.
към текста >>

7. 78. ЯЙЦЕТО, КОЕТО СЕ ИЗМЪТИ

СТОЯНКА ИЛИЕВА

На третия месец идва младоженецът и ми съобщава: "Съпругата ми избяга заради другиго, поведена от баща си.
Ще оставят ли спомен и следа от себе си? И къде ще го положат. В сърцата и умовете на своите съвременници като следа или на нашето поколение, което си отива като спомен. Или в идното поколение като спомен или в другото, като следа. Аз затова съм, за да размишлявам. На третия месец идва младоженецът и ми съобщава: "Съпругата ми избяга заради другиго, поведена от баща си. Взе я и си я отведе у дома". Аз скочих и викам: "И какво става накрая от вас? Нито семейство, нито брат, нито сестра". Той вдига рамене. "Аз продължавам сам.
към текста >>

8. 01 - 49. КОЯ ЖЕНА ДА СЕ ИЗПЪДИ - НА БАЩАТА ИЛИ НА СИНА

ГЕОРГИ КУРТЕВ - ЖИВОТОПИС

Младоженецът започнал за разказва, че мъката му била толкова голяма, че не могла да се побере ни в него, ни в жена му, и започнала да излиза от него като превтасало тесто от нощвите.
Когато разказал мъката си, идвало му да плаче. „Какво има, олум? ", го запитал прочувствено брат Куртев. Той обичаше да използува тази турска дума, която беше и гальовна, и състрадателна, и като я произнасяше, имаше голямо звучение в неговите уста. Това бе звучение на съпричастност. Младоженецът започнал за разказва, че мъката му била толкова голяма, че не могла да се побере ни в него, ни в жена му, и започнала да излиза от него като превтасало тесто от нощвите. Чудел се какво да прави и откъде да почне. „Щом тестото е прекипяло из нощвите, има само едно спасение: един да подава, друг да меси. После и двамата месят и с пот го премесват и накрая във фурна го опичат. Само да знаеш как да месиш, кога да месиш и как да го опичаш", казал брат Куртев. И младоженикът започнал да изплаква болката си: „Бай Георге, няма половин година, откакто съм се задомил, а моите родители не харесват булката ми и ме карат да я изпъдя.
към текста >>

9. IV.19 август, неделя

Записал: ДИМИТЪР ГОЛОВ

Твоето слънце изгрява всяка заран като младоженец и тича в пътя си, който си му начертал.
Благий Господи, велики Отче на небето! Избавяй ни от ухищренията на лукаваго. Ето, Ти си говорил и ние вярваме, че Ти ще ни утвърдиш във веки да Те славим. Господи, Ти, Който си неизменен, закрепи нашите слаби братя и сестри, за да пребъдваме всички в Теб и Ти да пребъдеш у нас, за да сме едно, както Ти и Отец, и да Те прославим с плодовете на живота си пред человеците. Благий Боже, Който си ни дал живот и здраве, Който ни насищаш с хляб и вода и ни задоволяваш с хилядите Си благословения всеки ден! Твоето слънце изгрява всяка заран като младоженец и тича в пътя си, който си му начертал. То ни донася и разпръска Твоите благословения повседневно, в Твоето име оживотворява всичката земя, задига и донася облаците, напоява земята с дъжд и влага и изважда всеки стрък изпод земята, украсява полските цветя с всичката им хубост, която им си дал отначало, развеселява всички живи същества и человека, когото си направил според подобието Си. Вдъхва в неговите жили вяра и надежда, да се труди и работи, като му казва, че Ти ще благословиш труда му. Велики са Твоите наредби! Всички ние, Твои чада, днес идем да Ти поднесем своята благодарност. Облякъл си ни в дрехите на живота и колко са тия облекла, в които си ни обгърнал.
към текста >>

10. IV.19 август, 9 часа сутринта

Записал: ПЕТКО ГУМНЕРОВ

Твоето Слънце изгрява всяка заран като младоженец тича в пътя си, който си му начертал.
Ти всякога ни слушаш и си готов винаги да ни крепиш и да ни даваш помощ, когато сме в нужда. Благи Господи, Велики Отче на Небето, избавяй ни от ухищренията на лукавия. Ето, Ти си говорил и ние вярваме, че Ти ще ни утвърдиш във век да те славим. Господи, Който си неизменен, закрепи нашите братя и сестри, за да пребъдем всичките в Тебе и да пребъдеш в нас, за да сме в едно, както Ти и Отец и да Те прославим с плодовете на живота си пред человеците. Благи Боже, Който си ни дал живот и здраве, Който ни насищаш с хляб и вода и ни задоволяваш с хилядите Си благоволения всеки ден. Твоето Слънце изгрява всяка заран като младоженец тича в пътя си, който си му начертал. То ни донася и разпръсва Твоите благословения повседневно. В Твоето име оживоторява всичката Земя. Задига и донася облаците, напоява земята с дъжд и влага и изважда всеки стрък изпод земята. Украсява полските цветя с всичката им хубост, която си им дал отначало, развеселява всички живи същества и человека, когото си направил според подобието Си, вдъхва в неговите жили вяра и надежда да се труди и работи, като му казва, че Ти ще благославяш труда му. Велики са Твоите наредби.
към текста >>

11. слово на УЧИТЕЛЯ ПЕТЪР ДЪНОВ за 1913 година

А вие, понеже сте в единадесетия час, напълнете маслениците си, за да можете да изчакате Младоженеца.
Но питам ви тогава: Така ли лесно напускате бойното поле? Мнозина, като дойдат натясно, казват си: „Хе, щом Господ не ни помага, ще отидем в друга посока, ще отидем в тройния съюз, напущаме тройната антанта." Обаче това ще бъде гибелна слабост за вас. Това няма да ви препоръча пред Небето за хора със силен характер - характер, на който Небето не може ни най-малко да разчита, когато ние трябва така да се поставим, щото Небето да разчита на нас. Но всичко това не е чудно. Слабост у хората е да се подкупуват от външните работи. А вие, понеже сте в единадесетия час, напълнете маслениците си, за да можете да изчакате Младоженеца. Колко ще живеете тук? Още 20, 30, 40, най-много до 50 години. Ако речем, че всички тия години вие добрувате, то душите ви где ще са? Когато и след изминаването на 50-те години вие остареете, тялото рухне, силите ви напуснат, кой ще ви помогне? Не се заблуждавайте, на временните форми не уповавайте.
към текста >>

12. IV.17 август, неделя 1914г.

Записал: ДИМИТЪР ГОЛОВ

Но понеже предстояло като на младоженци да й дойдат важни гости, младоженецът искал да научи булката си, ако не може да научи повече български да говори на гостите, поне да се научи да им каже: „Добре дошли в нашия дом".
Може да направите опит, например. Срещате един човек, който ви се сърди. Кажете десет пъти думата „любов" и ако той ви се сърди още, тогава значи, че не сте научили още как да произнасяте думата „любов" и трябва да отидете в тайната си стаичка, гдето да научите изговарянето на тази дума. Аз искам да научите произношението на думата „любов", та като дойде Христос, да бъде тази първата дума, която ще произнесете пред Него. Преди 40 години във Варна един българин се оженил за една гагаузка, гъркиня, която не могла да научи български език. Но понеже предстояло като на младоженци да й дойдат важни гости, младоженецът искал да научи булката си, ако не може да научи повече български да говори на гостите, поне да се научи да им каже: „Добре дошли в нашия дом". Учил я, учил я, докато най-сетне се научила да изговаря тия няколко думи. Но като дошли гостите, булката, вместо да каже на гостите това, което я учил и което уж научила, тя казала: „Отде си дошъл, по-добре да не си дошъл." Така и Христос ни учи. Научете се да произнасяте думата „любов" и Той ще бъде при вас. Защото ето една дума от вас, която ще струва милиони, ако я научите. Но като я научите, никога не казвайте това изкуство другиму, нека се учат другите да бъдат трудолюбиви.
към текста >>

13. V.II.12 МОЛИТВАТА - ХВАЛА Троичният Господ - Царят на всичките векове

Летопис Вергилий Кръстев

19. Твоето слънце изгрява всяка заран като младоженец и тича в пътя си, който си му начертал, като ни донася и раздава Твоите благословения, които Си ни отредил. 20.
Избавяй ни от ухищренията на лукавия. 16. Ето Ти си ни говорил, и ние вярваме, че Ти ще ни утвърдиш във веки, за да те славим. 17. Господи Боже наш, който си неизменен, закрепи нашите слаби братя и сестри, за да пребъдат в Тебе и да пребъдеш в тях, както пребъдваш в мене, за да сме всички едно, както Ти в мен,така и аз в тях, за да бъдем всички Едно, за да Те прославим на земята с плодовете, които ще принесем в Правда и Милост; за да просветнат делата ни пред человеците, щото като ги видят, да Те прославят. 18. Благи Отче! Ти който ни даваш Живот и здраве, който ни насищаш с хляб и вода, и който ни задоволяваш с хилядите си благословения всеки ден! 19. Твоето слънце изгрява всяка заран като младоженец и тича в пътя си, който си му начертал, като ни донася и раздава Твоите благословения, които Си ни отредил. 20. То в Твоето име оживотворява всичката земя с нейната природа, въздига и донася облаците, напоява лицето й с дъжд и влага, изважда всеки стрък из под нейната обвивка; украсява полските цветя с всичката им хубост, която отначало си им дал; 21. Развеселява всички животни и човека, когото си направил според образа и подобието Си; 22. Вдъхва в неговото сърдце надежда и вяра да се труди и работи, като му казва, че Ти ще благословиш труда му. 23. Колко са многочислени Твоите наредби! Всички те не може да се изчислят!
към текста >>

14. НАРЯД за 1913 година

Летопис Вергилий Кръстев

А вие, понеже сте в единадесетия час, напълнете маслениците си, за да можете да изчакате младоженеца.
Мнозина, като дойдат натясно, казват си: „Хе, щом Господ не ни помага, ще отидем в друга посока, ще отидем в Тройния съюз, напущаме Тройната антанта. Обаче това ще бъде гибелна слабост за вас. Това няма да ви препоръча пред небето захора със силен характер -характер, на който небето не може ни най-малко да разчита, когато ние трябва така да се поставим, щото небето да разчита на нас. Но всичко това не е чудно. Слабост у хората е да се подкупват от външните работи. А вие, понеже сте в единадесетия час, напълнете маслениците си, за да можете да изчакате младоженеца. Аслъ колко още ще живеете тука? Още 20,30,40, най-много до 50 години. Ако речем, че всичките тия години добрувате, то душите ви где ще са? Когато и след изминаването на петдесетте години вие остареете, тялото ви рухне и силите ви напуснат, кой ще ви помогне? Не се заблуждавайте, на временните форми не уповавайте.
към текста >>

15. Наряди за 1946 г.

Когато дошъл младоженецът, първите имали масло в светилниците си и влезли вътре, а вторите нямали масло и останали вън.
Учителят, чрез празника 22 март, иска да ни свърже с ритъма в природата, с вътрешния й живот. От друга страна, 22 март - началото на пролетта - ни наумява и за една друга пролет, която идва днес - пролет в човешката душа, в живота на човечеството. Ражда се едно ново съзнание, човешката душа се пробужда! Идеята, която ще легне в основите на новата култура, е: Изпълнение Волята на Бога. Христос казва: „Дойдох да изпълня не моята воля, а Волята на Отца, Който ме е изпратил." Христос излага разказа за петте разумни и петте неразумни деви. Когато дошъл младоженецът, първите имали масло в светилниците си и влезли вътре, а вторите нямали масло и останали вън. Тази притча говори за нуждата от будно съзнание. Особено в днешната епоха се изисква от човека будно съзнание, за да приеме духовната вълна, която сега слиза към земята. Това, което сега ще се изяви на земята, е Любовта като принцип - Космичната Любов. Човечеството влиза в нов свят - в света на Любовта. Учителят казва: „Сега човечеството е в завоя между две култури, между две епохи.
към текста >>

16. 13. ПРИЗОВАХА ИСУСА

Младоженеца ще поставите в ума, а невестата - в сърцето.
Ако не успяваме в живота, то е защото се смятаме за глупави, грешни хора и т.н. Ти не си нито добър, нито лош, но трябва да присъствуваш на сватбата и да работиш. Ако вашите деца вкъщи дигат шум, то представи си дали и те са били някога на сватбата. По този начин вие до известна степен - 50% или 75%, ще може да промените неразположението на мъжа или на децата си. Тези упражнения ще уякчават добрата ви воля. Младоженеца ще поставите в ума, а невестата - в сърцето. Обикновено на сватбата почетните гости стоят на първо място. Христос е гост на сватбата. Булката посреща гостите и първа целува ръка, а после младоженикът. Какво означава целуването на ръка? Когато целуваме ръка, ние обещаваме, че ще изпълним Божията воля и закон.
към текста >>

17. 18. ЗАВРЪЩАНЕ ОТ СЪБОРА И „ВЪОРЪЖЕНИЯТ НЕУТРАЛИТЕТ

Жечо Панайотов

Но ето, че при едно слизане на някоя гара забелязах в един от вагоните нашия младоженец от сватбеното пътуване на банката.
Той ме погледна мило и каза: „Няма нищо, ще се оправи тази работа! " И така ме изпрати. Пътуването ми от Търново за Бургас бе скромно. През Стара Загора - това е най-краткия път. Прехвърлихме се там във влака за София- Бургас и спокойно приближавахме целта на пътуването ни. Но ето, че при едно слизане на някоя гара забелязах в един от вагоните нашия младоженец от сватбеното пътуване на банката. Приятно съвпадение. Завърнахме се и двамата заедно. Как ще ме приемат? Дали ще се застъпи и той за мен? Ний се върнахме на работа.
към текста >>

18. 36. СПЕСТЯВАЙ ПО НЯКОЙ ЛЕВ

Николай Дойнов

Посред зима, младоженец, без работа и пари.
Това направи лошо впечатление на моя работодател, който макар да имаше своя фабрика в Габрово, често идваше в София за да наглежда магазина. Той познаваше нейният брат, сега вече мой роднина, но в него виждаше един не дотам благонадежден човек, смятайки, че е способен, да ми повлияе, за да се почне една злоупотреба с имуществото в магазина, което ми беше поверил. Това безпокойствие и подозрение, виждах, че постоянно се разраства, но аз не намерих начин да го отстраня. Неочаквано за мене, то се изрази в едно решение на моят работодател, да ме уволни. Изчака бурният период за търговията на този род стоки, около коледните празници и Нова година и на първи януари 1938 г., като новогодишен подарък, аз бях освободен от работа. Посред зима, младоженец, без работа и пари. Още на другият ден почнах с най- голямо усърдие, да търся каквато и да било работа, но зима, мъртъв сезон, особено след празниците. Месец януари и февруари бяха най-мъртвите. Тогава още с почването на зимата, строежите се преустановяваха, а друга работа не можах да намеря. Два месеца подред в мъчително напрежение, немотия и оскъдица, непрекъснато от сутрин до вечер, ходех да хлопам, да търся изход, да мога да изкарам някой лев за най-насъщни нужди. Тогава се сетих и разбрах това, което Учителят ми беше казал: „Спестявай по някой лев".
към текста >>

19. I. ПЪТ СРЕЩУ ТЕЧЕНИЕТО НА ЖИВОТА

Тодорица Панталеева Карастоянова

И плаче, плаче младоженеца, но нищо не каза.
И аз тичам при Учителя да го питам дали да се жени брат ми за тази жена. А Той ми каза: „Ти ще решиш". Хайде де сега. А това е карма. А след първата му брачна нощ брат ми Борис се връща, идва при мен, целия облян в сълзи и плаче. И плаче, плаче младоженеца, но нищо не каза. Беше потен, потен. Дадох му да се преоблече. Плака, но нищо не каза. Отиде си отново при нея. Какво му беше правила тая артистка и красавица не узнах през първата брачна нощ.
към текста >>

20. XIII. БЯЛАТА И ЧЕРНАТА ЛОЖА В СЕМЕЙСТВАТА НА „ИЗГРЕВЪТ

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

Младоженецът е дежурен по кухня и цял ден бели картофи и чисти лук и ориз.
И после обвиняват Учителят Дънов, че той е виновен за всичко това, което се случва. Никой и през ум не му преминава това, че Черната ложа действува на Изгрева. И то както трябва. 13. Ето един класически случай. Младоженци се качват с палатки на Рила. Младоженецът е дежурен по кухня и цял ден бели картофи и чисти лук и ориз. По това време любовникът е в палатката на младоженката. Отгова посещение се ражда първороден син, който прилича досущ на любовника. Тридесет години той, съпругът мълчи, гледа чужд син и накрая не издържа и се изповядва на приятелите си. Казват му: „Ние знаехме това и виждахме това, но ти тогава беше сляп по нея." После му се раждат и други деца, които приличат на него. Е как се издържа всичко туй?
към текста >>

21. 22. Разговор с Учителя на 29.VIII.1933 г. на обед и следобед

VII. Писма на приятелите до Елена Хаджи Григорова

Някой път младоженецът е на хиляда километра от невестата и той праща писма и въздишки.
Там са идеалните отношения вече. Апостол Павел казва: „Който жени девицата си, добре прави, който не я жени, по-добре прави." Който е вързан, да се развързва и който не е вързан, да не се връзва, е казано. Трябва да се разбере вътрешният смисъл, за да няма спънка. Трябва да се разберат нещата така, както Бог ги е създал в своята чистота, за да се избегнат известни вътрешни недоразумения. Трябва да се образуват новите отношения, които съществуват, например браковете в растенията. Някой път младоженецът е на хиляда километра от невестата и той праща писма и въздишки. Божият закон трябва да се прилага. Силата на човека седи в това: приложението на този закон - най-лесното нещо, което най-мъчно се прилага. Ключовете за отваряне [на] Стария Завет ще ги намерите в Новия Завет. Любовта е ключът там и с вярата се започва. Казано е: „Нова заповед ви давам - имайте любов един към други." Човек не трябва да съди другите.
към текста >>

22. XI. Призов към майките

Елена Казанлъклиева

Аз разделих тия двама млади, които отиваха да се венчават и взех булката из ръцете на младоженеца и ето, една година време както те са разделени и оправдавам моите думи." В това време момата отваря вратичката изпод леглото и момъкът излиза.
Най-после дойде последният ден на срока, че трябва да занесе момата пред царя, за да му докаже, че той може да раздели това, което Бог е създал [събрал]. Грабва той момата заедно с леглото и я заниса в отечеството й, защото съборът пак е свикан от царя. Царят пак започва да учи хората и животните на Божиите пътища и закони, като в заключение казва, че туй, което Бог събере, никой не може да раздели. И тъкмо царят изговаря тези думи на своите поданици, ето пристига и орелът с булката заедно с нейното легло. Изправя я пред царя и казва: „Ето, царю, аз доказах противното на твоите думи, че което Бог събере, аз мога да разделя. Аз разделих тия двама млади, които отиваха да се венчават и взех булката из ръцете на младоженеца и ето, една година време както те са разделени и оправдавам моите думи." В това време момата отваря вратичката изпод леглото и момъкът излиза. Орелът вижда, че неговата хитрост се осуетява, че царевите думи са върни, че туй, което Бог събира, никой не може да го раздели, през толкова далечно пространство, Той пак ги събра! Тогава той отстъпва от своите доказателства и прекланя глава пред истината. Божествения живот, който ни е даден от горе, той не се губи, той е винаги около нас, обаче ний го отбягваме да се прояви, изследваме нови теории на нови учения, за които скъпо плащаме. Една майка, която ражда и децата й умират, тя не се запитва защо става това. Тя с готовност пере пелени, ходи по гробища, но да изпълни волята Божия, това е тежко за нея.
към текста >>

23. 15. Духовната призма

IV. Статии от д-р Стефан Кадиев във вестник Братство

Друг счита, че, като близък приятел на младоженеца, трябва да се ползува с по-голямо лично внимание, а че е останал незабелязан от никого в някой ъгъл.
Бил съм поканен, да кажем на сватба. Засмените младоженци, родителите, шафери и девери, посрещачи и музиканти, правят всичко възможно да направят сватбата по-весела и гостите - по-доволни. Обстановката е за всички една и съща - би трябвало всички да останат еднакво доволни. Но лошото е там, че всеки си има своя собствена пречупвателна призма, през която пречупва получените отвън впечатления. Един забелязва, че деверът систематично оставя чашата му наполовина празна и му е мъчно. Друг счита, че, като близък приятел на младоженеца, трябва да се ползува с по-голямо лично внимание, а че е останал незабелязан от никого в някой ъгъл. Трети забелязва, че подарената от невестата риза не е от първокачествен поплин, а от обикновена панама. „Толкова ме зачитат те мене! " - си казва обиден той и му е страшно мъчно. Четвърти от сърце протестира, загдето го даруват: - Да облечеш света ти няма да можеш, братко, а само гдето си правил луди разноски. Да не те знам как му свързваш двата края, ами се мъчиш да се отсрамиш.
към текста >>

24. Снимки и бележки към снимките на Изгревът том XXI

Стевка Стойчева и Крум Няголов, булка и младоженец, 22.05.1932 г, София Сн. 41.
Стевка Стойчева, с шапка, учителка в с. Армени, околия Габровска, 01.06.1926 г Сн. 38. Стевка Стойчева на Рила, при второто езеро, 1931 г. Сн. 39. Младоженците Стевка Стойчева и Крум Няголов, 22.05.1932 г, София Сн. 40. Стевка Стойчева и Крум Няголов, булка и младоженец, 22.05.1932 г, София Сн. 41. Венчавката на Стевка Стойчева с Крум Няголов. Отляво е Цанка Заимова, а отдясно - Кънчо Стойчев Сн. 42. Крум Няголов в различни възрасти Сн. 43. Кънчо Стойчев с внука си Светозар, дъщеря си Стевка Няголова и Крум Няголов на бивака "Ел Шадай", Витоша, 1932 г. Сн. 44.
към текста >>

25. СЪДЪРЖАНИЕ

Стевка Стойчева и Крум Няголов, булка и младоженец, 22.05.1932 г, София.................... 804 Сн. 41.
Стевка Стойчева в различни възрасти ...................................................................... 800 Сн. 37. Стевка Стойчева, с шапка, учителка в с. Армени, околия Габровска, 01.06.1926 г............ 801 Сн. 38. Стевка Стойчева на Рила, при второто езеро, 1931 г.............................................................. 802 Сн. 39. Младоженците Стевка Стойчева и Крум Няголов, 22.05.1932 г, София.............................. 803 Сн. 40. Стевка Стойчева и Крум Няголов, булка и младоженец, 22.05.1932 г, София.................... 804 Сн. 41. Венчавката на Стевка Стойчева с Крум Няголов. Отляво е Цанка Заимова, а отдясно - Кънчо Стойчев .... 805 Сн. 42. Крум Няголов в различни възрасти.......................................................................................... 806 Сн. 43. Крум Няголов в различни възрасти.......................................................................................... 807 Стр. 6/1036 Сн. 44.
към текста >>

26. 141. Ние решаваме не своя задача, а задачата на хиляди, с които сме свързани

Весела задачаНесторова

Когато тръгнеш с Истината, тогава всички глупости ще останат зад вратата, която младоженеца ще затвори.
Ако не се борите с дявола в себе си, вие сте от глупавите деви. Ако се борите с нисшето във вас, вие сте от разумните деви. Бори се, за да бъдеш умен. Светът се нуждае от служители на доброто, които ще вършат работа. Ако искаш да имаш придобивки в живота си, служи на доброто. Когато тръгнеш с Истината, тогава всички глупости ще останат зад вратата, която младоженеца ще затвори. Христос реши не лична своя задача, а задачата на цялото човечество и ние решаваме не своя задача, а задачата на хиляди, с които сме свързани."
към текста >>

27. I. НА ВОЙНА С ВОЙНИКА. 1. ОСВОБОДИТЕЛНАТА ВОЙНА (1912-1913 г.)

Минчо Сотиров

нов смях, че позициите от казаните ще "хвръкнат", защото бай Стоян не бил служил, но бил майстор да "обръсва" порциите от казаните... Още по-напред друга една група от около 1/2 рота, заобиколили гайдата и тя надува ли се надува и издава скоклива мелодия на българско хоро, а пред гайдата някой чичо, облекчен от другарите си, играе ръченица, и редом с него други попотропват с пълния си товар, за да покажат как били играли хоро на сватбата си като младоженци..., а другари шегобийци подмятат: "А бе, аркадаш, ако така си играл на сватбата си, както сега ни показваш, сигурно булката ти ще да те е изпъдила вечерта от "одаята" и креслив смях с повикване: "бре, бре, бреее!...процепи въздуха, за да окуражат бившия младоженец, а сега опълченец.
Наново смях и обща закачка за младенческа възраст, която сили възобновява, свежест дава и освежава, елексир влива, огън вътрешен се разпалва, духът ободрява и туку глас се чуе: "Хайде, хайде момчета, че офейкаха турските гаджали тююю брей..., опашката им не видяхме... и смях, че все ще ни даде Господ късмет, за да хванем дъното на шалварите им! "... Обажда се дружинният: "Ееее, момчета "рахат отур", опашката им не виждаме, но лицата им ще видим, а след лицето и "опашката" им ще хванем! "... Чуват се гласове: "Момчета, чувате ли какво казва дружинния... на барут взе да мирише вече..,, аз усещам това. Хитро говори дружинният, но и аз съм хитър да го разбера"... и пак смях се разнесе, че на страхливите миришело на барут, а на храбрите, на юнаците миришело само на горска шума... нов смях, че такива горски юнаци знаят само да ядат агне на хайдушки кебап, на шиш печени, но работа не вършат, а чуят ли "шумка да шумне" и духте да ги няма."... А трети се обажда: "А бе, братя ние и барут ще миришем, и в огън дай Боже да влезем, агнета на кебап ще ядем и слава на България ще дадем! ...така ме е майка учила, така ми е баща разправял, така ме е даскал на школото натъкмявал... , проклето е вече от Бога турско гаджалско царство и то ще си отива, а мястото му от българското ще се заеме"... и недосвършил още своите патриотични насърчителни слова, ура безспирно еква и на километри се разнася из околната местност... "урра" от гърлата на 1260 пушки бедани, "фидан бойлии", ехо басисто и тенористо, какъвто е гласа на пушката "берданкалар" както я наричаха чичовците и в тях имаха вяра, защото тях са били обучавани през време на службата им, а неслужилите запасни опълченци казват: Пък ние само в къщи се обучавахме дърва да носим, та и сега ще се въртим само около казаните!... нов смях, че позициите от казаните ще "хвръкнат", защото бай Стоян не бил служил, но бил майстор да "обръсва" порциите от казаните... Още по-напред друга една група от около 1/2 рота, заобиколили гайдата и тя надува ли се надува и издава скоклива мелодия на българско хоро, а пред гайдата някой чичо, облекчен от другарите си, играе ръченица, и редом с него други попотропват с пълния си товар, за да покажат как били играли хоро на сватбата си като младоженци..., а другари шегобийци подмятат: "А бе, аркадаш, ако така си играл на сватбата си, както сега ни показваш, сигурно булката ти ще да те е изпъдила вечерта от "одаята" и креслив смях с повикване: "бре, бре, бреее!...процепи въздуха, за да окуражат бившия младоженец, а сега опълченец. Още по-напред трета група обградили овчарска свирка и слушат мелодичния й глас, на стара народна песен, когато майка оплаква своя син "хайдутин" и го наставя юнак да бъде, на бедни, сираци и вдовици и да помага, на тиранин турчин да не прощава, на чорбаджии ортак да не става, че те всички са, майко, изедници, те баща ти изядоха и много сълзи сирашки проляха!... На Бога вяра имай, Правдата въдворявай, Истината изявявай, иначе проклет бъди, сине... и не ще се наречеш мой син!... юнак, верен бъди и китка цвете всякога ще имаш от твоята Стояна..., китка ран босилек... Издебва дружинният тая група незабелязан за никого, тихо безшумно и веднага извива се висок глас: "Турци сред нас, готови бъдете...", но свирка не спира, радостта сияе по лицата им, мисълта високо и далеко е отправена и отговаря чичо: "А вие ли сте г-н капитан, да заповядат турците, ние сме готови, сега бързаме на врага да стигнем до града, а ако искат и с тях ще се разправяме! "... Ни сянка от смущение. Поздравява ги дружинният за мъжеството им и спокойствието им и изказва благопожелание, да имат същите добродетели и качества и в най-тежките моменти на нашата бъдеще дейност... та даже в боевете, ако бихме имали такива!
към текста >>

28. 6. БЕЛЕЖКИ ОТ РАЗГОВОРИ И СРЕЩИ С УЧИТЕЛЯ; 12 юни 1920 година, Бургас

Минчо Сотиров

Болшевиците сега вкарват насила на сватбата на младоженеца в Царството Божие.
Всеки паяк трябва да стои далеч от хобота на слона и опашката му, иначе, ще ги помете. Всяка идея помита, и хората трябва сега да стоят далеч от нея, да не ги помете. Когато ралото мине през нивата, разваля корените на тревата, разваля мравуняците, обръща ги и резултата ще се види после, след като се обърне земята. Сега е разрушителният принцип, после ще дойде творческия. Сега се излива кармата на европейските народи и в света изобщо, а после ще дойде творчеството. Болшевиците сега вкарват насила на сватбата на младоженеца в Царството Божие. Болшевиците са сиромаха Лазар, който отива на мъчение. Цар, избран е като един актьор. Актьорството не е много благородно. Философията е човек да издържи страданията. Света е едно велико училище.
към текста >>

29. 8. Петте разумни

Глава 4. Идеалът на ученика

“Подобно е Царството Божие на сватба, подобно е на квас, подобно е на десет девици, които взеха светилниците и излязоха да посрещнат младоженеца.
Централната личност в този иносказателен епос е женихът. Всеки иска него да види. За него са дошли всички. Срещата с жениха крие нещо необикновено, магическото й въздействие е познато от древността, душата долавя с трепет, че моментът е епохален. В това събитие като в съсъд е събрано великолепието на недостижимото, сладостта на елея за който душата жадува. “Подобно е Царството Божие на сватба, подобно е на квас, подобно е на десет девици, които взеха светилниците и излязоха да посрещнат младоженеца. И ето, че ние дръзваме да съпоставим казаното с езика на притчата с онова, което казва Учителят и казаното от Него звучи познато и близко - една страница се обръща и езика на притчата ни става понятен, образите оживяват, идеята осъвременена. Всичко скрито в сбитата реч на Христа получава своята дълбока значимост. Светът е поляризиран, разделен е на две половини, процентите са определени - пет разумни девици и пет неразумни - поляризацията продължава до най-малката обществена единица - човекът. И той е разделен - раздвоен и в него пет разумни девици и пет неразумни живеят, действуват, разпъват човека, борят се за надмощие, налагат ту единия, ту другия порядък. Човекът винаги може да участвува в една сватба и може да преживее радостта да види младоженеца, но ето, че в тази необикновена сватба, човекът трябва да отиде с нещо, което е много важно, трябва да има светилник и в него масло, да има запалка и понеже моментът не е известен, той ще трябва през всичкото време да бъде буден, готов, защото всеки пропуснат момент може да бъде фатален.
към текста >>

Човекът винаги може да участвува в една сватба и може да преживее радостта да види младоженеца, но ето, че в тази необикновена сватба, човекът трябва да отиде с нещо, което е много важно, трябва да има светилник и в него масло, да има запалка и понеже моментът не е известен, той ще трябва през всичкото време да бъде буден, готов, защото всеки пропуснат момент може да бъде фатален.
“Подобно е Царството Божие на сватба, подобно е на квас, подобно е на десет девици, които взеха светилниците и излязоха да посрещнат младоженеца. И ето, че ние дръзваме да съпоставим казаното с езика на притчата с онова, което казва Учителят и казаното от Него звучи познато и близко - една страница се обръща и езика на притчата ни става понятен, образите оживяват, идеята осъвременена. Всичко скрито в сбитата реч на Христа получава своята дълбока значимост. Светът е поляризиран, разделен е на две половини, процентите са определени - пет разумни девици и пет неразумни - поляризацията продължава до най-малката обществена единица - човекът. И той е разделен - раздвоен и в него пет разумни девици и пет неразумни живеят, действуват, разпъват човека, борят се за надмощие, налагат ту единия, ту другия порядък. Човекът винаги може да участвува в една сватба и може да преживее радостта да види младоженеца, но ето, че в тази необикновена сватба, човекът трябва да отиде с нещо, което е много важно, трябва да има светилник и в него масло, да има запалка и понеже моментът не е известен, той ще трябва през всичкото време да бъде буден, готов, защото всеки пропуснат момент може да бъде фатален. Копнежът да види жениха лежи в него като нещо огромно, нещо много важно, съдбоносно, в този момент е събран смисъла на целия му живот, на всичките му усилия, стремления, копнежи, аромата и вкуса на живота му и ако той не види жениха, все едно, че е мъртъв. Затова нищо друго, абсолютно нищо друго не го вълнува, не го интересува. Той е погълнат и съсредоточен само в реализацията на това събитие. Всяка минута е отброявана и ето, че в среднощния час, женихът идва, чува се вик и възклицание, петте девици са на крак. Моментално те заемат определените места, нареждат се в шпалир и стоят с притаен дъх и със запалени светилници - същественото на момента.
към текста >>

30. 7. Вярата и Святият Дух. беседа, държана от Учителя на 11 август 1913 г.

Вергилий Кръстев

А вий, понеже сте в единадесетия час, напълнете маслениците си, за да може да изчакате Младоженеца.
Но питам ви тогава: „Така ли лесно напущате бойното поле? " Мнозина, като дойдат натясно, казват си: „Хе, щом Господ не ни помага, ще отидем в друга посока, ще отидем в тройния съюз, напушаме тройната антанта." Обаче, това ще бъде гибелна слабост във вас. Това няма да ви препоръча в Небето за хора със солиден характер - характер, на който Небето не може ни най-малко да разчита, когато ний, трябва така да се поставим, щото Небето да разчита на нас. Но всичко това не е чудно. Слабост у хората е да се подкупват от външните работи. А вий, понеже сте в единадесетия час, напълнете маслениците си, за да може да изчакате Младоженеца. Колко още ще живеете тука? Още по 20, 30, 40, та най-много още по 50 години. Ако речем, че всичките тия години вие добрувате, то душите где ще са? Когато и след изминаването на 50-тях години вие остареете, тялото рухне и силите ви напуснат, кой ще ви помогне? Не се заблуждавайте.
към текста >>

31. 54. Концерт на Изгрева на 27 август 1943 г., с братя Янкови и баща им. (27.08.1943, петък, София - Изгрев)

Когато младоженецът е готов, цигулката сама ще дойде при него.
Те изнасяха концерти през това време. Янкова продължи: - Ето, Учителю, ние имаме нужда и от пари, от обуща, от дрехи. Любомир има нужда от хубава цигулка, а те са тъй скъпи! Ние никога не можем да му купим скъпа цигулка. Учителят каза: - То всичко ще се уреди. Когато младоженецът е готов, цигулката сама ще дойде при него. Учителят винаги говореше символично. Ние останахме още много време при Него и много късно беше, когато те слязоха в града. Аз останах да спя на Изгрева. На другия ден на обяд ме посетиха мама и татко. Ние с брат Христо ги заведохме при Учителя.
към текста >>

32. 138. Невестата за музиканта

Когато младоженецът е готов, невестата сама отива при него.
Тука, на 65 страница от „Разговорите с Учителя”, на банкета на „Отвличане от сарая”, Венцислав Янков и баща му, нали, седят на масата. И сега Венцислав Янков не дава на баща си да пие, така ли? Л.Т.: Той го риташе отдолу, по краката. Защото Венцислав Янков и сега е строг изпълнител на принципите на Бялото Братство и на Учителя. Те, и на двамата, Учителят им казал: „Вашата любима, вместо да се жените, е да бъде на тебе пианото, а на тебе - цигулката. Когато младоженецът е готов, невестата сама отива при него. А твоята невеста ще бъде цигулката - каза на Любомир. А на Венцислав: Твоята невеста ще бъде музиката и пианото. - И те издържат това. Ето на, още не са женени и няма да се женят. Те издържат този изпит.
към текста >>

0.79809188842773