Търсене в текстове за 'Младенец'

168 БЛИЗНАЦИ Един младенец с изпъната тънка снага като фиданка свири по струните на своето сърце и песента му е нежна като вечерният повей, който кротко навежда цветята.
5. По колелото на зодиака Житно зърно, Г. XV. (1941), кн. 5, с. 168 БЛИЗНАЦИ Един младенец с изпъната тънка снага като фиданка свири по струните на своето сърце и песента му е нежна като вечерният повей, който кротко навежда цветята. Седем струни смесват гласове и един поток от възторжена мелодия достигна небесата като димът от жертвеника на Авеля, достигнал благодатните шепи на Всемогъщия. Един трогателен глас на скиталец меко звучи във вечерната тишина, напоена от парфюма на цъфналите люляци и буди сърцата със сладкия болеж на своята мъка. Защо е тъжен тоя глас? Като загубено дете проплаква той в топлата вечерна тишина и дири отзет. Какво дири тоя небесен зов в коравата земя?
към текста >>

Един младенец, роден от целувката на слънцето и земята, възпява чара на един сънуван сън, който сън ще слезе от царството на сънищата, ще се облече с красивите одежди на земята и ще стане действителност, ще влезе в нашия живот, за да ни научи на оная тайна, която дирят мъдреци и знахари цял живот.
Един трогателен глас на скиталец меко звучи във вечерната тишина, напоена от парфюма на цъфналите люляци и буди сърцата със сладкия болеж на своята мъка. Защо е тъжен тоя глас? Като загубено дете проплаква той в топлата вечерна тишина и дири отзет. Какво дири тоя небесен зов в коравата земя? Родината ли е загубил някой тук, небесната родина, където текат сребърни реки и гласът на птичките е като едва дочутият звън на идещата пролет? Един младенец, роден от целувката на слънцето и земята, възпява чара на един сънуван сън, който сън ще слезе от царството на сънищата, ще се облече с красивите одежди на земята и ще стане действителност, ще влезе в нашия живот, за да ни научи на оная тайна, която дирят мъдреци и знахари цял живот. Сега е месецът на мечтите и измамата, но скоро ще познаем великата реалност на мечтите и измамната цена на туй, което сме тачили за ценност. Сега е цветният месец на любовта, но скоро ще познаем една нова обич, която ще разтвори тежките врати на нашите затвори, за да дойде светлината, гостенка при нас. За тая обич пее тоя младенец с тънката стройна снага в меката тишина на пролетната нощ. За тая обич звъни небесната мелодия на онова съзвездие, звездите, на което са наредени като лира върху модрия купол на небето. Сега е цветният месец.
към текста >>

За тая обич пее тоя младенец с тънката стройна снага в меката тишина на пролетната нощ.
Какво дири тоя небесен зов в коравата земя? Родината ли е загубил някой тук, небесната родина, където текат сребърни реки и гласът на птичките е като едва дочутият звън на идещата пролет? Един младенец, роден от целувката на слънцето и земята, възпява чара на един сънуван сън, който сън ще слезе от царството на сънищата, ще се облече с красивите одежди на земята и ще стане действителност, ще влезе в нашия живот, за да ни научи на оная тайна, която дирят мъдреци и знахари цял живот. Сега е месецът на мечтите и измамата, но скоро ще познаем великата реалност на мечтите и измамната цена на туй, което сме тачили за ценност. Сега е цветният месец на любовта, но скоро ще познаем една нова обич, която ще разтвори тежките врати на нашите затвори, за да дойде светлината, гостенка при нас. За тая обич пее тоя младенец с тънката стройна снага в меката тишина на пролетната нощ. За тая обич звъни небесната мелодия на онова съзвездие, звездите, на което са наредени като лира върху модрия купол на небето. Сега е цветният месец. Месецът на месеците. Спри и вслушай се в тишината. Ще чуеш зова на новия човек, който изтръгва из струните на своето сърце най-тихата и най-чаровната мелодия.
към текста >>

23. 6. По колелото на зодиака

Младенецът става мъж и девица - малкото момиче.
XV (1941), кн. 6, с. 200 РАК Синьо небе, бели облаци, равна и спокойна след пладне на тишина. Зреят нивите, разтварят чашки полските цветя и косачи размахват в такт изпънати мишци. Слънчевият празник наближава. Младенецът става мъж и девица - малкото момиче. Ще иде Слънцето там в трепетните висини на своя огнен път, където са най-могъщи силите и най-пламенно сърцето, ще спре за миг вихрения бяг на колесницата и ще огледа хоризонтите на своето далечно царство. Ще блестят в цялата вселена огнените жребци, ще сияе колесницата и усмивка ще се появи върху лъчезарното лице на младия Бог. Радостни ще бъдат небесата, по нивите ще пробегне сладостната тръпка на пладнения зной, а жетварите ще запея, усетили в себе си поздрава и докосването на Слънцето и земята. Хората ще се пробудят от мъртвия сън и в техните сърца ще се огледа великолепието на света. Ще се скротят душите им като води на планинско езеро, по огледалната повърхност, на които ще побегне като крило на водно конче музиката на всемира.
към текста >>

24. 9. По колелото на зодиака

Премина времето, когато над небесната люлка се носеше тихата песен на младенчеството и пръстите на световна майка милваха меките къдрици на младенеца.
9. По колелото на зодиака Житно зърно, Г. XV, кн. 8, с. 266 ВЕЗНИ Детето стана юноша, а юношата възрастна и стана мъж. Премина времето, когато над небесната люлка се носеше тихата песен на младенчеството и пръстите на световна майка милваха меките къдрици на младенеца. Сега той е зрял сред плодните градини на небесното колело, на кръстопътя между светлината и сенките, на възела, където денят е равен на нощта. Ръцете му са силни от устрема в дългия и труден път, и в шепите си той държи даровете, които ще постави в небесните капони. В жилите на тоя младенец тече пламналата кръв на лъва, в сърцето му звънят тихите слова на небесната дева. Пътят му е вече очертан и светът се готви за деня на великата правда. По родните поля на земята повява ранният есенен повей.
към текста >>

В жилите на тоя младенец тече пламналата кръв на лъва, в сърцето му звънят тихите слова на небесната дева.
8, с. 266 ВЕЗНИ Детето стана юноша, а юношата възрастна и стана мъж. Премина времето, когато над небесната люлка се носеше тихата песен на младенчеството и пръстите на световна майка милваха меките къдрици на младенеца. Сега той е зрял сред плодните градини на небесното колело, на кръстопътя между светлината и сенките, на възела, където денят е равен на нощта. Ръцете му са силни от устрема в дългия и труден път, и в шепите си той държи даровете, които ще постави в небесните капони. В жилите на тоя младенец тече пламналата кръв на лъва, в сърцето му звънят тихите слова на небесната дева. Пътят му е вече очертан и светът се готви за деня на великата правда. По родните поля на земята повява ранният есенен повей. Той носи аромата на зрелите плодове, мириса на още топлата земя и шумоленето от уморените листа на горите. Хлябът се пече, преминал през мъката на житеното зърно, през морните въздишки на орача, през копнеещите песни на жътварките. Зърното на гроздето е вече ново, кипнало вино, което бушува в делвите и търси млади, яки съдове, за да стане кръв на новото време.
към текста >>

Ще заслиза оня, който беше младенец, после юноша и най-сетне зрял мъж по долините, в които препускат конниците на есенния вятър и ще възвести на тия, които населяват тия долини, за великата правда, която иде от планината на духа.
Хамбарите и скривниците са препълнени, и скоро крината на великия дар ще нагребе от тях дела според мярката на правдата. Ще получи старецът при топлото огнище, орачът и жетварите, детето с чистите зеници, птичката под стрехата и малката мравя. Там, където са текли капките пот в зноя на морното пладне, е възрастнал стрък с клас, там, където е звъняло златно крило на пчела, тече мед с цветен мирис, там, където е имало морна въздишка, сега тече песен като планински ручей, там, където е капнала кървавата капка на жертвата, възраства цветето на безсмъртието. Люлеят се небесните капони, но иде ден, когато на техните блюда ще тежи обилието на човешкия труд. На едното блюдо мъката, на другото - небесната радост; на отвъдната страна на сълзите - драгоценни бисери, на едната страна вражда, на другата - братска обич! Ще заслиза оня, който беше младенец, после юноша и най-сетне зрял мъж по долините, в които препускат конниците на есенния вятър и ще възвести на тия, които населяват тия долини, за великата правда, която иде от планината на духа. Ще запеят тучните угари, ливадите и реките песен на правдата, родена там във възела на небесното колело, където са равни денят и нощта. Стрелец
към текста >>

25. 12. По колелото на Зодиака

(В. «Братство», бр. 180, 7.III.1937 г., стр. 3-4)

Но никой не знае, колко е богата тая бременна нощ, защото из сърцето на света ще се роди светлият младенец, обещан още тогава, когато земята беше неустроена и пуста.
Слънцето бяга между пролуките на сивата облачна покривка и скоро върхът на планината пламва в червените зари на залеза като че по него е потекла обилна лава. Настъпва мъдроока нощ и по небето се сипят едри, трептящи звезди. Навън утихват фъртуните, а в мълчаливата стая догарят червени въглени. Студена е земята, вковани в ледове са водите, в които играеше слънчевият лъч и водното конче, вковани са човешките сърца. Дълбока и мълчалива е нощта, в която небето е извезано със студени звезди, нощта, в която гасне въгленчето на огнището и надеждите на чакащите люде. Но никой не знае, колко е богата тая бременна нощ, защото из сърцето на света ще се роди светлият младенец, обещан още тогава, когато земята беше неустроена и пуста. Ще грейне на небето едра пътеводна звезда и ангели ще запеят в сърцата ни. Никой не знае, колко е богата тая вкована в ледове нощ, под снежните преспи, на която спи и чака житното зърно. Тъкмо сега, когато всички са престанали да вярват и нищо не очакват от земята, тъкмо сега тя ще разтвори топлите си пазви, за да даде най-скъпия си плод. В тая корава гръд, шибана от камшиците на зли фъртуни, напукана от мъка, изтъпкана с копитата на вражи конници, тихо зрее ласката на идещия ден, който ще залее света със своя блясък. Който знае да чете писмото на съзвездията, той е буден и чака.
към текста >>

Знаете ли, че младенецът ще се роди?
Сега дните са малки, а нощите дълги като нощи на затворник. Слънцето бързо пробягва по небето, заспиват планините, мрак пада над света и в дълбоката нощ, която обвива света, будни са тия, които чакат тихия зов. Навън е сковаващ студ. Вътре блещукат сетните въглени на огнището. Но знаете ли, колко е богата тая нощ над света? Знаете ли, че младенецът ще се роди? Пригответе дара - смирна и елей, да идем да ги поднесем! Стрелец
към текста >>

26. 7. ВЛЪХВИТЕ ИЗ ЛЕТОПИСИТЕ НА ДРЕВНОСТТА

ТОМ 19

Това ще рече, че само няколко месеца от раждането на младенеца, неговият живот ще бъде в опасност.
- Какво, какво ти стана пък сега - този път с тревога го побутваше Аниме. Успокой се, нещо лошо ли ти стана от толкова безсънни нощи? - О, не, не - едва промълви той с болка на сърцето, като й стискаше ръката й с мъка й показа нагоре. - Ето, виждаш ли там една по-малка, жълтеникава звезда. Това е Каин-Ману, Сатурн, злият човек - той бързо се наведе, грабна въглена и отново започна да пише върху плочите също такива неразбрани знаци и цифри - Боже Господи - изстена Инин, когато спря - тя се намира само на няколко минути от върха на десетия сектор от небесната сфера и на 33 градуса от зенита, където ще се намери съединението на двете планети. Това ще рече, че само няколко месеца от раждането на младенеца, неговият живот ще бъде в опасност. Но на 33 години животът му ще свърши с чудовищни страдания, защото Слънцето се намира с тази планета в точна опозиция. Намира се точно на 180 градуса. Дълго седяха те в мълчание, зашеметени от голямата радост, съпроводена веднага след това от тъй неочакваната мъка. Гледаха и звездният мир, който тъй много тайни крие той на красота и ужас. Най-после Аниме побутна Инин и го подкани да си вървят.
към текста >>

С фалшива любезност той се обърна към чужденците и ласкаво ги помоли, като отиват във Витлеем, нека проучат, къде точно се намира младенеца и на връщане да му се обадят, за да може и той да му се поклони.
Това стресна Ирода и веднага прати да повикат чужденците. Мъдреците приеха царската покана и се отзоваха в двореца на Юдейския цар. Там те подробно обясниха на Ирода и неговите първи хора, защо точно сега се е родил този велик вожд, Царят и неговите съветници знаеха за големите постижения, които имаха учените от великия град в разкриване тайните на звездния мир и не се усъмниха в това, което им беше казано. Когато нощта дойде, мъдреците им показаха голямата звезда, нейното значение и подробно описаха изключителните качества и способности, които ще има новият вожд. Като чу всичко това, Ирод побледня, пламна в него завист, ярост и страх от тъй големия новороден съперник, но умело прикри и задържа своите чувства. С фалшива любезност той се обърна към чужденците и ласкаво ги помоли, като отиват във Витлеем, нека проучат, къде точно се намира младенеца и на връщане да му се обадят, за да може и той да му се поклони. Мъдреците не подозираха за пъкления му план, вежливо се сбогуваха и се запътиха за Витлеем. Там те намериха младенеца, защото още с влизането в града, братя по Слънцето, които съпровождаха своя вожд, ги бяха посрещнали и завели при него. Те гледаха чудното, потънало в светлина дете и му се радваха, без да се наситят. Примъкнаха даровете, които му носеха и ги оставиха пред неговите родители. Тъкмо мьдреците искаха да обяснят за съдържанието на двата големи пакета, които най-близко поставиха до детето, те вдигнаха, без да искат глави и с изненада видяха пред себе си великия цар с цялата си красота и много се изненадаха, че вместо да видят един сериозен, недостъпен, резервиран, с повелителен вид и критично настроен към всичко човек, излъчващ подчинение и покорство, те видяха един младеж приветливо да им се усмихва с един приятен мек топъл израз и разположение да ги гледа.
към текста >>

Там те намериха младенеца, защото още с влизането в града, братя по Слънцето, които съпровождаха своя вожд, ги бяха посрещнали и завели при него.
Там те подробно обясниха на Ирода и неговите първи хора, защо точно сега се е родил този велик вожд, Царят и неговите съветници знаеха за големите постижения, които имаха учените от великия град в разкриване тайните на звездния мир и не се усъмниха в това, което им беше казано. Когато нощта дойде, мъдреците им показаха голямата звезда, нейното значение и подробно описаха изключителните качества и способности, които ще има новият вожд. Като чу всичко това, Ирод побледня, пламна в него завист, ярост и страх от тъй големия новороден съперник, но умело прикри и задържа своите чувства. С фалшива любезност той се обърна към чужденците и ласкаво ги помоли, като отиват във Витлеем, нека проучат, къде точно се намира младенеца и на връщане да му се обадят, за да може и той да му се поклони. Мъдреците не подозираха за пъкления му план, вежливо се сбогуваха и се запътиха за Витлеем. Там те намериха младенеца, защото още с влизането в града, братя по Слънцето, които съпровождаха своя вожд, ги бяха посрещнали и завели при него. Те гледаха чудното, потънало в светлина дете и му се радваха, без да се наситят. Примъкнаха даровете, които му носеха и ги оставиха пред неговите родители. Тъкмо мьдреците искаха да обяснят за съдържанието на двата големи пакета, които най-близко поставиха до детето, те вдигнаха, без да искат глави и с изненада видяха пред себе си великия цар с цялата си красота и много се изненадаха, че вместо да видят един сериозен, недостъпен, резервиран, с повелителен вид и критично настроен към всичко човек, излъчващ подчинение и покорство, те видяха един младеж приветливо да им се усмихва с един приятен мек топъл израз и разположение да ги гледа. - Вие дойдохте да ми се поклоните, да ме поздравите с идването ми, благодаря Ви. Радвам се на големите постижения, които вие имате в науката, но науката, която нося и ще ви дам, е по- велика от всички науки и пред нея всички те ще трябва да се поклонят.
към текста >>

27. 3. Лъчи от «Изгрева». ЗА ПРОТИВОРЕЧИЯТА В ЖИВОТА

ТОМ 20

Тогава той гледа растението и «вижда» и неговите корени, гледа къщата и «вижда» и нейните основи дълбоко в земята, вижда плода и дървото в плода вътре и плода - в дървото; вижда стареца и младенеца като една река, която тече някъде, губи се под земята и отново се вестява пак като весел извор; вижда водата на океаните, вдигната до облаците, да ръси планините във вечен кръгоцвет - и «вижда» по същия начин народите, от които всеки момент се «изпаряват» человеци за «онзи свят».
Това като извор на основата, която имам - животът, който, като водата, няма никаква форма, но заема всички форми, форма, систематика, логика, буква, догма, това значи статика, минало, смърт. Животът е винаги нещо повече. Той е в неясното, в недоказаното, в ирационалния остатък, в безконечността, вечно подвижното, меняващето се. То няма постоянна форма, но тъкмо затова се чувствува същината, която дава смисъл на всички форми. Когато човек мисли по-дълбоко и по-право, тогава светът става съвсем друг. Тогава той гледа растението и «вижда» и неговите корени, гледа къщата и «вижда» и нейните основи дълбоко в земята, вижда плода и дървото в плода вътре и плода - в дървото; вижда стареца и младенеца като една река, която тече някъде, губи се под земята и отново се вестява пак като весел извор; вижда водата на океаните, вдигната до облаците, да ръси планините във вечен кръгоцвет - и «вижда» по същия начин народите, от които всеки момент се «изпаряват» человеци за «онзи свят». В тази природа много неща са може би недостатъчно земни, но затова всички са живи. Там и скалата заедно с континента пътуват с десятки... сантиметра за столетия. Но що значи век пред вечността, която носи живота в себе си? В тоя свят (понякога го наричам на «циклично» мислене) всичко се движи в кръгове, в процеси, в спирали. Но има още един свят, в който често надничам и понякога живея - това е светът на безотносителното мислене - така го наричам аз за себе си.
към текста >>

28. VIII. Величка Стойчева А. Статии

VIII. Величка Стойчева

ТОМ 21

И щом чу Елисавета поздравлението Мариино, възигра младенецът в утробата й, и изпълни се Елисавета с Дух Свят и възгласи с глас голям и рече: „Благословена си ти между жените и благословен е плодът на твоята утроба.
И пресвета Дева е определена за спасение на человеческия род, но нейните родители, без да знаят това, обрекли я да служи Богу още преди нейното зачатие - сиреч, преди да се въплоти, е започнало нейното служение Богу. Подир появата на Ангела да й съобщи, че тя е избрана да роди Спасителя на света, Мария заживяла още повече в пост и молитва. В тогавашно време е имало и други благочестиви жени, между които е била Елисавета, майката на Йоана Кръстителя. В Евангелие от Лука (1. гл., 39 ÷ 41, ст.) срещаме как Елисавета се обзела от Дух Святи и пророкувала: „И стана Мариям през тия дни, та отиде бързо в планинската страна в града Юдов и влезе в дома Захариев и поздрави Елисавета. И щом чу Елисавета поздравлението Мариино, възигра младенецът в утробата й, и изпълни се Елисавета с Дух Свят и възгласи с глас голям и рече: „Благословена си ти между жените и благословен е плодът на твоята утроба. И откъде ми е това, да дойде при мене майката на Господа моего! Защото ето, щом дойде гласът на поздрава ти в ушите ми, възигра радостно младенецът в утробата ми. И блажена е, която е повярвала, че ще се сбъдне реченото й от Господа.” Тук Елисавета, без да знае, изпълнена от Духа Святата, познала Мария, че е майката на Господа Иисуса Христа. В Евангелие от Лука (1. гл., 36 ÷ 39.
към текста >>

Защото ето, щом дойде гласът на поздрава ти в ушите ми, възигра радостно младенецът в утробата ми.
В тогавашно време е имало и други благочестиви жени, между които е била Елисавета, майката на Йоана Кръстителя. В Евангелие от Лука (1. гл., 39 ÷ 41, ст.) срещаме как Елисавета се обзела от Дух Святи и пророкувала: „И стана Мариям през тия дни, та отиде бързо в планинската страна в града Юдов и влезе в дома Захариев и поздрави Елисавета. И щом чу Елисавета поздравлението Мариино, възигра младенецът в утробата й, и изпълни се Елисавета с Дух Свят и възгласи с глас голям и рече: „Благословена си ти между жените и благословен е плодът на твоята утроба. И откъде ми е това, да дойде при мене майката на Господа моего! Защото ето, щом дойде гласът на поздрава ти в ушите ми, възигра радостно младенецът в утробата ми. И блажена е, която е повярвала, че ще се сбъдне реченото й от Господа.” Тук Елисавета, без да знае, изпълнена от Духа Святата, познала Мария, че е майката на Господа Иисуса Христа. В Евангелие от Лука (1. гл., 36 ÷ 39. ст.) се благовествува как на Мария се известява, че тя ще роди Спасителя на света, а за да я увери повече, вестителят казва, че и нейната сродница Елисавета, ако и в старини, е зачнала вече от 6 месеца, защото няма нищо невъзможно пред Бога. Да, Господ Бог, на Когото ний сме чада, всякога се грижи за людете Си, всякога ни е обсипвал със Своите милости и пазил жената от злото през всички векове.
към текста >>

29. 10. Иде Шестата раса

ТОМ 22

Не, той ще се роди като младенец с нови сили за живот.
София, 1948, с. 187-190 Новото , което иде - Царството Божие , изисква съвършени форми , нови възгледи и вярвания . Старото ще се снеме от гърба на хората, като стара дреха, и ще се смени с нова. Дядото, който умрял и заровили в гроба, един ден ще възкръсне. Пак дядо ли ще бъде? Не, той ще се роди като младенец с нови сили за живот. Това е новото учение - учение на Любовта, учение на Мъдростта и учение на Истината.Това е учението, което бъдещата култура носи на човечеството. В бъдещата култура няма да има полици, няма да се подписват платец и поръчители. Нямам време да ви опиша, какво носи бъдещата култура. Тогава хората няма да се съобщават с железници, параходи, аероплани, автомобили, както сега. Например, искаш да изпратиш писмо до свой приятел.
към текста >>

30. 10 . КОМУНИЗИРАНЕ НА ТРУДА И БЛАГАТА ПРОБУЖДАНЕ НА ЧОВЕШКОТО СЪЗНАНИЕ

ТОМ 22

Не, той ще се роди като младенец, с нови сили за живот.
Нямам нищо против старите форми, но те изгубиха своето значение, за тях няма място. Новото, което иде - Царството Божие, изисква съвършени форми, нови възгледи и вярвания. Старото ще се снеме от гърба на хората, като стара дреха, и ще се смени с нова. Дядото, който умрял и заровили в гроба, един ден ще възкръсне. Пак дядо ли ще бъде? Не, той ще се роди като младенец, с нови сили за живот. Това е новото учение - учение на Мъдростта и учение на Истината. Това е учението, което бъдещата култура носи на човечеството."
към текста >>

31. 4. ЧЕСТИТА НОВА 1974 ГОДИНА!

Милка Периклиева

ТОМ 23

Бъдете готови, където и да сте, както и да бъдете [...] Младенеца, защото не знаете кога ще ви похлопа на вратата.
Запишете тези мисли и ги дръжте в джоба си! Не се безпокойте, цялото човечество минава през изпитания! Докато сте с Бога, и косъм няма да падне от главата ви!!! Верният в малкото е верен и в многото! Силният в малкото е силен и в многото! Бъдете готови, където и да сте, както и да бъдете [...] Младенеца, защото не знаете кога ще ви похлопа на вратата. Мислете повече. Живейте с благодарност за това, което ви е дадено в беседите и работете с готовност и вдъхновена радост. Със Светлина и МИР! С благост и вяра! С любов и правда!
към текста >>

32. ЯНУАРИ 1918 г. - 15 ДЕКЕМВРИ 1918 г.

1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година

1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година

Усмивката му е като тази на Божята майка над младенеца.
Горя от щастие в прегръдките на божието милосърдие. Косата му златна на меки къдрици кичи снажното му чело. Очи сини - синчец с капчици роса. Жизнерадостен, здрав и добър. Строен, изящен и красив. Усмивката му е като тази на Божята майка над младенеца. Някога тука е имало кървав бой. Не седим ли ние върху изтекла геройска кръв? Не газят ли нозете ни върху разцъфналата кръв на мъченици? Не е ли пратен той от свише сила!? Не го ли доведе милата майка природа, която чува моите стенания, вижда моите сълзи.
към текста >>

33. 2 МАРТ 1928 г. - 26 АПРИЛ 1928 г.

2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)

Но затова пък спя като младенец.
Господи, нека бъда всякога такава! 20 МАРТ [1928 г.], вторник Четене, четене, шиене и пак. Март-пролет. Снегът се топи. Облаците се разбъркаха, подгонени от долняка. Искам да взема добра диплома и затова работя едва ли не по 18 часа. Но затова пък спя като младенец. Събуждам се като новородена и почвам отново. Сънувах, че Учителят е в комисията по литература и ме изпитва. В неделя Му занесох портокал. Той ме помилва по бузата, пък аз целунах дланта Му. Значи, не ми е „обърнал гръб”, както си мислех.
към текста >>

34. 2.1.53. Летуване на Рила 20 юли - август 1936 г., [Еди гьол - Елбур]

Walter спеше тихо, като младенец, но другите тъй хъркаха, сякаш колеха две чудовища и те се мъчеха да се спасят.
Пороен дъжд шиба върху новата палатка, огнени змии преминават по небето и осветяват палатката за миг. Буен вятър сякаш искаше да премести някъде палатката на естонеца и хлад, пронизващ студ мина по нас. Сред нощ бурята спря. Небето се изясни. Огря луната. Walter спеше тихо, като младенец, но другите тъй хъркаха, сякаш колеха две чудовища и те се мъчеха да се спасят. И бурята, и страшното хъркане на двамината ме подлуди, тъй си и осъмнах. През импрегнираното платно грееше ясна луна; тя сякаш ме държа будна цялата нощ, за да видя как спят хората всред бурната нощ. Осъмваме с ведро утро. Заразпъваха се нови палатки. Разкаляният бивак се почисти.
към текста >>

35. 3.2.1.1. „В розови краски или пейзажи...”

3.2.1. Изповеди

Ти ни гледаш с тихо, светло обещание." В миг утихват нашите рани, облекчено въздъхват премазаните гърди, лъчезарна усмивка просиява в лицето на старата еврейка, тая клета Агар... Лика цалува краката Ти, Берта притиска младенеца на гърдите си и се навежда да цалуне светлотканата Ти дреха.
Той е там. Трепва потъмнялата ми душа, просветвам в чудна радост, затварям очи и виждам Него, обграден от светъл ореол и невидимо към Него протягам ръце... Изведнъж храмът потъмнява - някакви бели сенки го приближават; измежду прииждащите страдалчески образи аз_виждам старата моя еврейка Берта с кърмачето си, Йозеф, стария Йозеф с количката си, с обезформено от теглила тяло, малкият Леви с премазаната ръка и Лика с големия джоб, зашит с бели конци на дрипавата й рокличка, всички към Него протягат умоляющи ръце. - О, пратенико - те вярват в Тебе и Ти ще им помогнеш. „Помогни на Израиля, стенеха болните души, не ни оставяй, Ти, който остави египетските дворци и дойде при нас. Ние никого нямаме - клети вековни роби - само Бог далече от нас и Тебе, нашия Мойсей." В миг падам по очи на земята и шъпна: „О, ако ще дойдеш при молящите се тук доле, слез; ето, стъпни върху моето тяло и ела да ги утешиш... Ще цалувам прахът от сандалите ти, тревата по пътя със сълзи ще оросявам, ще простирам ръцете си върху скалите, за да минеш Ти и дойдеш при нас, Ти, който не се отвръщаш от страдающи, Ти, който даде обет пред Ехова, че нам ще посветиш живота Си! Ти ни гледаш с тихо, светло обещание." В миг утихват нашите рани, облекчено въздъхват премазаните гърди, лъчезарна усмивка просиява в лицето на старата еврейка, тая клета Агар... Лика цалува краката Ти, Берта притиска младенеца на гърдите си и се навежда да цалуне светлотканата Ти дреха. Йозеф затваря очите си, ослепен от Славата Ти, а Леви с премазаната ръка чертае на пясъка: „Месия". Аз гледам отдалече, любувам се на неизречимата красота на Бога, просиял в миг на Лицето Ти и намирам отплата за всички крушения, лек на всички зинали рани, милувка на всички удари... Пак картината се промени. Изгубват се белите видения... О, не забравяй ги, Божествени Сине - да ги не измести блясъка на диамантите, пушека около становете на Рахил и Ревека, очите им да не те отвърнат от нас, тежкото злато да не привлече Божествения Ти поглед и Нога на гордост не дойде върху Тебе. Дигни се като Илия върху Огнената колесница и иди при онези, които Те чакат да им помогнеш. Аз ще се радвам за Тебе в Господа.
към текста >>

36. 3.2.1.5. Писмо

3.2.1. Изповеди

Глава 1. РАЗКРИВАНЕ НА РЕАЛНОСТТА

Но, ако вие жалите за него, не лейте сълзите си пред света, а при изгрева на слънцето, при птичките и цветята; когато облаците се гонят из синия ефир да отключат крановете на обилното благословение, или тогава, когато Марс грабне факела си и застане до своята царица и потеглят за нощна стража в милата майка земя... Лейте сълзите си, когато майката притиска младенец на гърдите си, децата заловени на хоро играят весели игри... И тогава, когато селските момичета носят кошници цветя за продан, на които белите мъниста по сплитките се белеят като пеперуди, когато млекарят кара дългоухото си братче натоварено за пазаря, когато орачът оре черните бразди, косачът коси благоуханното сено и жетварка пее дивна мелодична песен на вековна неизплакана горест... Само тогава оплаквайте заминалия любимец при Образа на Бога.
На сочни зелени листенца висят розово цветове и обкичват дивното му чело... Той е облечен в бяло, в чисто бяло. Дрехите му блестят от златоткани звезди и въздушни цветя се преплитат в ефирната му тога. Препасан е с морав колан пронизан с милионни сапфири на неизплаканите му геройски сълзи... И невъобразимо бели са неговите криле... Той е млад Бог. И сега той се поучава между строителите на Великото царство - всички любимци на Бога. Не скърбете за него - той е млад Бог. Но, ако вие жалите за него, не лейте сълзите си пред света, а при изгрева на слънцето, при птичките и цветята; когато облаците се гонят из синия ефир да отключат крановете на обилното благословение, или тогава, когато Марс грабне факела си и застане до своята царица и потеглят за нощна стража в милата майка земя... Лейте сълзите си, когато майката притиска младенец на гърдите си, децата заловени на хоро играят весели игри... И тогава, когато селските момичета носят кошници цветя за продан, на които белите мъниста по сплитките се белеят като пеперуди, когато млекарят кара дългоухото си братче натоварено за пазаря, когато орачът оре черните бразди, косачът коси благоуханното сено и жетварка пее дивна мелодична песен на вековна неизплакана горест... Само тогава оплаквайте заминалия любимец при Образа на Бога. Той ще разбере, а не онези доле в света, които никога не са видели тази красота, в която само живее Той. Тогава, ти имаш единение с Божествената Му душа, тогава той слиза при тебе и тез, които го жалят, повява белоснежните си криле и слухтящите усещат близостта на близка красота, а това е Той. Там, там в тази красота ще отидем и ний. Ще отидем при нашия Отец в светлата дивна градина при златните струи на сладкозвучния ручей, измежду сребърните палми, из висящите златни рубинени гроздове, измежду зреющи слънца с крилати ангели и херувими, облечени в безсмъртна хубост, изпълнени с непреходна Любов, осенени от радостта на Раздавачът на Вечната Правда... И когато ще ни зърнат из млечните облачни вълни, ние ще паднем на колене пред тях, ще прострем ръце за помощ и ще се изкачим на последната стълба при подножието на Царя. И ще бъде радост голяма, и ще бъде песен непредаваема, защото влизаме в Царството на Сина, седящ отдясно до престола... Често аз, чужда на света, тласкана като презряно добиче бягам и се крия из просторните поля, до тъмния бодлив глог, до голия рид, до нападалата горска шума или постелка от златни и сребърни цветя, падам по очи и изплаквам трепетната молитва към моя Създател и Учител... Аз се връщам вече към градината на радостта; змията безсилно съска до мен, отровата й е безсилна, краката й са притиснати в сурова цепнатина на габер и пътя изминат през червеното море, страшният път на огнените вълни и на края на страшната пустиня, където вкусих небесна манна и пих питие на любов.
към текста >>

37. 2. Учителят

Глава 3. Принципите на Учението.

Всичките школи на миналото са имали тази грижа да поемат младенеца в ръцете си, за да го укрепят и направляват в този сложен и многообразен свят, където го чака учение и работа.
Такива просветени и жаждущи хора се срещат не само всред интелектуалните среди, но и всред простия народ. Жаждата е една и съща и извора, който ще уталожи тази жажда е един и същ. Това са ония избрани люде - белязани да навлезнат в един свят, където ги чака онова за което цял живот са копнели, понесли копнежа си от вечността. На тях им предстои да се родят в този свят, да се събудят за друг живот. Процесът на раждането и на събуждането на човешката душа е известен още от древността. Всичките школи на миналото са имали тази грижа да поемат младенеца в ръцете си, за да го укрепят и направляват в този сложен и многообразен свят, където го чака учение и работа. В тия школи са навлизали видни личности, които са горяли от един и същи огън - да учат и да живеят по нов начин, за да станат и самите те съработници в преобразованието на цялото човечество. Смисълът на тия школи през всичките времена е бил един и същ - като грижливата ръка на майката да поемат човека, който ще навлезе в една нова обстановка при нови и сложни взаимоотношения Духовният свят е реален и организиран, но същевременно и опасен за новаци и неориентирани добре. Раждането в този свят не е случайно явление. Процесът е забележителен и значим; както раждането на физическия свят крие своите опасности, така също и това раждане е сложно и крие своите изненади и опасности. Веднаж роден за нещо друго, човек се намира в съвършено други условия, непознати и неясни и без здраво ръководство, човекът - ученик ще се намери в положението на малкото дете - оставено на произвола на съдбата.
към текста >>

38. 1. Любовта

Глава 3. Принципите на Учението.

Всичко бе обмислено и предвидено, раждаше се нова личност, приличаше на грижите на майката, когато очаква младенеца си.
Изток сияеше - беше настъпила първа пролет и прелетна птичка огласяваше небето с ранната си песен. Идеалът изгря като зора и кротко поведе ученика за ръка, за да му покаже очертания път долу и светлините отгоре. Трябваше само да се тръгне. Идеалите не са нещо далечно, нереално или фантастично. Мисълта течеше по други закони, нещо се беше случило и бисерите, които украсяваха тази корона блестяха. Всичко бе обмислено и предвидено, раждаше се нова личност, приличаше на грижите на майката, когато очаква младенеца си. Грижливо всичко бе подредено, само чакаше момента на раждането. И животът започна. Беше чудесно да се съзерцава тази постройка, тя не беше монументална, тежка, масивна, но беше прекрасна, беше радост да участвуваш в това тържество, където партитурите за големия концерт бяха определени. Не оставаше нищо друго, освен да се улови началото на този път, да се тръгне по него, да се разучават особеностите, да се вслушваш в шепота на новото и да живееш с идеята, че имаш идеал към който устремено се движиш. Тогава вечните ценности, които дълго време стояха далеч, недостижими и неуловими и чакаха човека, сега се приближиха и като знатни пратеници застанаха близо до човека, за да го посрещнат, да посрещнат ученика - новата личност в зората на епохата.
към текста >>

39. 8. Едно житно зърно е попаднало на браздата.

Глава 6. Разкриване на реалността

Свещено пази отношението, бди върху него, пази тази скъпоценност като златаря, както майката своя младенец, както приятеля своя приятел.
Да, нека повторим, беше много важно това. Защото само тогава Учителят е доволен, спокоен, че насреща има един добър ученик, който добре учи своите уроци. Изправени един срещу друг, те се разбират без думи и затуй е казано: “Преди да пожелае праведния нещо, Бог е изпратил вече нужното." Разбирателството в случая представлява най-хармоничния акорд между две души, които са решили да живеят красиво през всичките условия на живота. Само от такъв ученик могат да се очакват велики дела, само на такъв ученик Учителят може да разчита по всяко време. Където и да бъде този ученик, близо или далеч на хиляди километри, той знае какво да прави, какво да мисли и говори, за да изпълни волята на Своя Учител, за да не наруши хармонията, която царува между тях. Свещено пази отношението, бди върху него, пази тази скъпоценност като златаря, както майката своя младенец, както приятеля своя приятел. Затова, когато ученикът страда, когато изпитанията го настигат, когато дори и смъртта дойде, той посреща всичко необикновено. Отношението независимо от всичко си остава непроменено, ненакърнено - никакви признаци на съмнение, на безверие, на отчаяние, не засенчва небето му - отношението спрямо Учителя и спрямо Бога. Справя се сам, с дълбокото съзнание, че не е сам. Това е, което дава тон и израз на отношенията. Учителят наблюдава, бди и накрая отсъжда: “Ако страданията се носят с любов, приятно е да се гледа тази картина, едно житно зърно е попаднало на браздата, пъпли към слънцето и се мъчи да възкръсне, една мида на дъното на океана обвива със скъпоценна течност острия камък, който се забива в живата й плът”.
към текста >>

40. 1. Животът на проявения Бог.

Глава 6. Разкриване на реалността

Епохата се очертаваше величествена и неповторима - като ранна пролет, ожидана от векове след дълга зима, която щеше да трае до момента, когато казаното не се сбъдне: “Ще ви изпратя друг утешител, който ще ви настави на всичко." Финалът, който не беше финал, кулминационна, която не беше кулминационна отбеляза пътя на звездата, която изгря над младенеца от яслите през оная нощ на Рождество.
Нещо повече, нещо голямо, неизмеримо, което щеше да промени лика на света, щеше да раздвижи заспалите пластове на живота, за да превърти цялото движение. Принципите сияеха. Всичко получаваше нов смисъл и дълбокия процес се изявяваше като мълчалива и мирна революция, която щеше да преобрази човека и живота. Човешката душа преживяваше велик момент - понятията - “жива вода и жив хляб, думи на живот вечен, Царството Божие, аз съм истината и живота, ако не ядете плътта ми и не пиете кръвта ми няма да имате живот вечен” - получиха ново съдържание, нова сила. Радостта от пробуждането и познанието нямаше да стихне! Епохата се очертаваше величествена и неповторима - като ранна пролет, ожидана от векове след дълга зима, която щеше да трае до момента, когато казаното не се сбъдне: “Ще ви изпратя друг утешител, който ще ви настави на всичко." Финалът, който не беше финал, кулминационна, която не беше кулминационна отбеляза пътя на звездата, която изгря над младенеца от яслите през оная нощ на Рождество. На Земята най-после се беше родил очаквания, ожидания, наречен Месия от народите на Израил. Родил се беше Главния герой на Голямата книга - Централното лице и идеята получи своя богат израз. Неговият път и Неговата обстановка беше подготвена от всички люде, които носеха в душите си идеята за Единния Бог, от пророците, които живяха, бориха се и умряха за тази идея, от всички апостоли които тръгнаха по света да разнесат учението му и от всички забележителни мъже и жени, които дадоха в себе си път и прием на Проявения Бог, на Проявената Божия Любов на земята. Задачата на Библията бе именно тази и тя бе изпълнена до край и в пълнота.
към текста >>

41. 14. Важни моменти в природата

Глава 3. Разговор с ученика

Да, не бе нужно човек да бъде математик или астроном, за да долови ритмичния пулс, който прониква и оживява всичко, което носи дъх на живот, за да го приведе във вечно и нестихващо движение - от пукването на пролетта, която ни разкрива вътрешните писмена на тия закони до падането на първия сняг ние щяхме да съзерцаваме неумолимия ход на едно точно и неизменно разписание, поникването на семето, разлистването на гората, цъфтежът на плодните дървета, бликването на изворите, раждането на младенеца и ред още събития, които стават край нас не бе нищо друго, а величествен апотеоз на Един Разум, Който спазваше абсолютен ред, точност и хармония, за да открият на човека, че законите на математиката, на астрономията и на живота бяха еднакви, закони, които определяха науката.
Числата са живи и човек, който си дава малко труд може да долови тяхната вътрешна страна, разкривайки скрития замисъл. Не е нужно да се отиде далеч - човешкото тяло не е нищо друго, а строго математическо уравнение; като се започне с очите и се свърши със сърцето - истинска математика: две очи, две уши, два крака, две ръце, две крила на белия дроб, два бъбрека, едно сърце, една глава, един нос, една уста, един стомах и пр. Случайно ли човек има десет пръста на ръцете и на краката. Човекът, който не познава нито сметачната машина, нито астрономическите уреди и таблици, нито геометрическите пособия щеше да тръгне именно от себе си - от най-близкото и най-познатото, което можеше да се наблюдава, да се съзерцава, да се разбира, за да стигне чрез този идеален микрокосмос до Великия първообраз. От клетката до човека и от човека до Цялото пътищата лежаха открити и великите мечтатели и съзерцатели, които притежаваха способността да мислят, щяха да тръгнат по тези пътища и по обозначените сигнали се домогваха до законите и принципите, които обогатиха човека не само отвън. Да, не бе нужно човек да бъде математик или астроном, за да долови ритмичния пулс, който прониква и оживява всичко, което носи дъх на живот, за да го приведе във вечно и нестихващо движение - от пукването на пролетта, която ни разкрива вътрешните писмена на тия закони до падането на първия сняг ние щяхме да съзерцаваме неумолимия ход на едно точно и неизменно разписание, поникването на семето, разлистването на гората, цъфтежът на плодните дървета, бликването на изворите, раждането на младенеца и ред още събития, които стават край нас не бе нищо друго, а величествен апотеоз на Един Разум, Който спазваше абсолютен ред, точност и хармония, за да открият на човека, че законите на математиката, на астрономията и на живота бяха еднакви, закони, които определяха науката. Ние не сме математици, нито астрономи - желанието бликна спонтанно, когато решихме да пристъпим към природата с очите на математика, астронома, за да открием не велики тайни, но за да открием нея - хармонията, точността на разписанието и неизменността на законите. Няма място, кътче, клетка, атом, които да не са докоснати от магическия жезъл на Битието - ритъмът бе един, ударът бе еднакво мощен и живителен и за житното зрънце и за първичния зародиш в утробата на майката. Случайността, необходимостта, нищото ли стоеше зад всичко това и те ли можеха да родят хармонията, разумността, красотата, движението?... Възможно е, но нека побързаме да добавим - зад случайността, зад нищото, зад закона на необходимостта, зад всичко, което има вид на статичност, стоеше пак Великото сърце на Всемира - Великата Разумност, Великата Първопричина, независимо от това дали тя бе разкрита, призната или не. Имената нямаха значение.
към текста >>

42. 1. Ученичество

Глава 3. Разговор с ученика

Една любов те призова и две ръце те поеха като младенец и ти се намери под крилете на една обич, където всичко бе светлина, топлина, мир и радост.
Днес ти остана сам, между многото деца, един бе избраният да намери този път. Но в пътя, който избра ти не си сам, защото и други'като тебе го предпочетоха, и други като тебе жадуваха за чиста изворна вода и за пресен пшеничен хляб. Светът лежеше открит пред тебе, ала ти не дръзна да поемеш нито една от примамващите пътеки, които водеха неизвестно къде, а предпочете този път, който водеше към върха. Твоят устрем и копнежа ти бяха стрелки по твоя път и ти не сбърка. Остави всичко, защото зовът на съдбата ти бе по-силен от всичко друго. Една любов те призова и две ръце те поеха като младенец и ти се намери под крилете на една обич, където всичко бе светлина, топлина, мир и радост. Над тебе сияеше планинското небе, което денем ти даваше криле, а нощем те вдъхновяваше, за да твориш най-прекрасното - новия човек вътре в тебе. Красотата бавно разкриваше своите нескончаеми образи и музиката на природата те изпълваше с възторзи, всичко сякаш целеше да се носиш на криле и да копнееш само за дела и подвизи. Ти жадуваше за ученичество и го намери, ти жадуваше за нов живот и го намери. Пътят на ученика бе път не само на изпитания и страдания, а и път на дълбоки радости, на хармония, на красота. Близо ти звучаха думите - работа, труд, усилия, бдения, постоянство, упоритост, прилежание.
към текста >>

43. 2. Отношение - необикновената песен

Нейният младенец живееше, имаше сърце.
От този миг ти стана поданик на една неовладяна земя, която лежеше непозната и скрита за тебе. Първият допир с живота те увери, че си роден богат. Ти успя да уловиш диханието на вечността, за да отзвучиш след малко крепко, за да оповестиш след малко, че притежаваше скъпоценна чаша в която Незнайна Любов изля живителния сок. Ти се роди със сърце. Твоята майка често опипваше ударите - шумеше ли пулса, за нея това бе най-сладката мелодия. Нейният младенец живееше, имаше сърце. Не мина много време, когато бавно завесите започнаха да се разтварят и събудилите се сетива започнаха да разказват за второто чудо - един светилник гореше и човекът започваше да разбира, че беше богато надарен -той притежаваше ум. Когато в голямата земя един ден щеше да намериш учебния си чин и пред тебе Един Учител щеше да те учи на любов, на мъдрост, на истина и на разумност, ти щеше да разбереш цената на онова съкровище с което се роди - този дар направен на човека го приближаваше при боговете, даваше му сила, власт, устрем да учи, да разбира, да побеждава. Роди се с ум и със сърце и една воля се оформяваше. Природата те гледаше с възхитени очи и очакваше от тебе големи дела. Ти беше роден богат и белязан да учиш, да твориш, да събираш нетленни богатства.
към текста >>

44. 7. Мярката (2.IX.1969 г.)

Част 2. ЗАПАЛЕНИТЕ

Всичко щеше да свърши благополучно, като раждането на добрата и почтената жена, която подарява на света умен и любящ младенец.
Затова ли беше успял? Може би - не бе важно това, важното беше, че Той виждаше и още по-важно, че Той действуваше. Две десетилетия по-късно, учениците Му щяха да разберат и видят скритата страна на този живот, дълбоките замисли и мощния замах с който се извършваше обновителния процес в тялото на изнуреното човечество. Нямаше да пощади никого и беше добро, беше израз на любовен акт -хирургическия нож щеше да бъде неумолим. Светът се гърчеше и човечеството преживяваше родилни мъки. Всичко щеше да свърши благополучно, като раждането на добрата и почтената жена, която подарява на света умен и любящ младенец. Наричаше себе си “прокурор, най-страшният прокурор”. Не бе виновен Той. “Бог ще повика всички владици и проповедници при себе си, да дадат отчет. Няма да остане нито един владика или проповедник, от който да не се иска отчет. Тогава аз ще бъда прокурор за всички владици и патриарси от целия свят.
към текста >>

45. 23. Младенците: есе (4.I.1977 г.)

Част 2. ЗАПАЛЕНИТЕ