Търсене в текстове за 'Ми'

За ухото ми музиката бе непозната и много странна.

Свирих по възможност най-тихо, за да достигне песента до невидимите същества, дошли като гости на концерта ми, посветен на лунната светлина!

2. 2_04 Иде,иде,иде...

Кажете на Асен Арнаудов да ми се обади, за да продължим работата с нотиране на втората част на песента.

3. 2_06 Словото на Великия Учител за Адептите и Учителите от Хималаите

Бяха ми дошли Адепти от Хималаите и Учители от Далечния изток и поискаха да им покажа какво представлява моето Учение и моето Слово, и Новото Учение за Новото човечество.

Тръгнах си към града, Пред очите ми градът светеше, блещукаха нощните му лампи по домовете и по улиците.

Отговорът в мен проблясва естествено в ума ми.

4. 2_07 Опит за отвличане от Школата

Много пъти съм си мечтал за по-сносен живот, за по-добра заплата, която да ми отвори пътя, да мога да покажа на останалите какво мога и какво умея.

Отивам при Учителя и споделям с Него направеното ми предложение, като заявявам, че то е много изгодно за мен.

Трябваше само да се съглася, а други щяха да ми купят и опаковат куфарите.

Усетих как едно вълшебно пиленце ми каца на лявото рамо.

Само да посегна с дясната ръка и то ще бъде в ръката ми.

Това е може би последният ми шанс.

Достатъчно е в този живот да приложиш само един закон от Словото Ми и ще си изпълнил предназначението си на това прераждане между българите.

5. 2_08 Пророческа дарба

Но тутакси ме прекъснаха и ми казаха: "Брат, това, гдето ни свири, ние не го умеем и за това ти благодарим много.

Понеже бях командирован там, в този край, за десетина дни, написах писмо до Учителя, като описвам целия случай, разказан дотук и което е най- интересното - осмелих се да пиша, че за да проповядвам по-добре Учението ще ми трябва пророческа дарба.

Вероятно в този живот пророчество няма да ми се даде, а ми се даваше друго, което си бях изработил в друг живот.

А преди това, когато чух, че тези приятели искат пророческа дарба от мен, аз си казах, щом те искат от мен, аз също мога да поискам от друг, да ми се даде дарба за пророчество.

" Аз горчиво се усмихвам и казвам: "Харесаха ми само музиката и цигулката".

Учителят слага десницата на рамото ми и тихо-тихо бащински нарежда: "Е, това не е малко.

Една радост тихо и леко ме поде, навлезе в гърдите ми и обхвана цялото ми тяло.

Аз не тичах, а нещо се отдели от мен, понесе се като хвърчило над главата ми и се зарея в небето като волна птица.

Аз тичах надолу, а душата ми се рееше във висините.

Когато влязох в малката си стая, аз усетих как това небесно хвърчило бавно и постепенно се сниши, стигна до главата ми и влезе в мен отново.

Тогава разбрах, че това преживяване ми бе дадено от Учителя като награда за моята изпълнена задача да занеса песните Му на приятелите в Айтос.

6. 2_09 Дисхармонични състояния сред музикантите

Една неделна сутрин идва при мен Савка и ми предава, че Учителят ме вика при себе си.

Но защо Учителят ми нареди да бъда готов с цигулката, за да свиря в клас?

Симеон се стресва, подскача и вика: "Сега ми даваш друг тон, а преди малко беше друг." Става скандал пред пълния салон.

От крайните редици на салона аз преминавам бавно, качвам се на сцената, отварям калъфа, изваждам цигулката, приближавам се до Мария на един-два метра и казвам: "Сестра, може ли да ми дадете тон?

" Тя ми дава.

Той наведе главата Си към мен и тихичко ми прошепна: "Справихме се отлично с едно дисхармонично състояние в Школата".

Изслуша ме Учителят и Неговият говор в една музикална линия, като че ли беше някаква песен, изпята от Него, долетя до ушите ми и целият ме разтърси: "Ако знаеш само преди тебе колко музиканти той прогони и изгони от "Изгрева".

7. 2_10 Отношение и съзвучие на човешките души към Бога

След завършване на концерта Учителят ме извикваше лично и ми даваше бели пликове, в които беше сложил по някоя голяма по стойност банкнота.

Той ги беше приготвил предварително и ми казваше: "Рекох, раздайте ги на музикантите".

Когато след години споменах това пред един мой приятел, той ми заяви: "Това не е вярно, теб те нямаше." Аз спокойно извадих няколко снимки, на които фотографът бе запечатал мен и няколко сестри, които са около Учителя в салона, където Той даваше първите уроци за разучаване на Паневритмията.

След този случай той не ми говореше.

Отначало ми се струваше, че много малко иска Учителят от нас.

8. 2_11 Английската кралица играе Паневритмия

Брат Тодор Стоименов схвана недоумението ми, хвана ме под ръка и ме отведе встрани.

Наведе се над ухото ми, за да не чуят останалите и отчетливо каза: "Моята рождена сестра Мария, която за вас е баба Мария, е преродената английска кралица, от която започва възходът на Британската империя.

Това няколко пъти ми го е казвал Учителят, а сега заедно с теб чухме защо ние ще победим чрез Учението."

Трябваше ми време да обработя всичко това, но първо си казах - това всичко трябва да се запомни.

9. 2_12 Великото преселение на народите и техният парад пред Великия Учител

Тереза ми разказваше един сън.

10. 2_13 Старинната цигулка на Учителя

Случи се така, че Учителят ме извика при Себе Си и ми показа тази цигулка.

Извади цигулката от калъфа, настрои я и ми изсвири една-две песни.

Но какво беше учудването ми, изненадата и след това огорчението, когато разбрах, че вместо моето име бе сложено друго име - на някого, който уж е платил за хармониума.

Казвам го сега, след като отдавна съм осъзнал грешката си, че не прибрах цигулката, която Учителят ми предлагаше.

11. 2_15 Духът на Истината и часовоят с цигулката

Изведнъж някаква сила като вихър излезе от тялото ми и се зарея във висините.

Усетих лекота, мускулите на тялото ми се отпуснаха и аз вдигнах и прегърнах цигулката.

12. 2_16 Пълководците от миналото

Някои от приятелите ми предложиха топъл чай.

И докато се усетя, той хвана едната ми ръка, обърна дланта ми, за миг се взря в нея и извика: "Това е невъзможно!

Това е пътят ми."

Накрая длъжностното лице ми се оплака: "Да знаеш, тия дъновисти така са ми омръзнали, че не мога да ги гледам.

Защото всяка нощ ми се явяват насън и не мога да спя от тях.

Висят над главата ми и всеки иска своето си от мен." Аз го изгледах ужасен.

Накрая ми каза: "Аз виждам, че не всички имат юридическо право да получат апартаменти и гарсониери, но искам по-бърже да ми се махне това задължение от главата, за да се родя.

Тези думи са ми познати вече.

13. 2_18 Кой управлява света?

Но на Мен не ми е позволено да отговарям на лъжите и клеветите срещу Мен.

Не ми е позволено от Духа на Истината, който е в Мен.

Затова сега аз ще ти изсвиря на моята цигулка една песен от Учителя - "Кажи ми ти Истината".

След това му я изпява: "Кажи ми ти Истината, която носи свобода за моята душа." След като свършил песента, брат Иван го поглежда и вижда, че онзи със зяпнала уста го слуша.

"Ама ти знаеш ли, че тази песен много ми хареса!

14. 2_20 Цигулката на Игнат и запалената клечка кибрит от Учителя

Той вижда учудения ми поглед и добавя: "А сега за доказателство на това - да ти покажа едно нещо, което пазя от Него като реликва.

Пред очите ми се разгъва една пожълтяла кърпа, а вътре в кърпата - две прегорели наполовина клечки кибрит.

15. 2_21 Зловещият вой на сирените, бученето на самолетите и тътенът на Преизподнята пред лицето на Бога

Виждам как се измъчва в този момент, приисква ми се да Го успокоя и затова прошепвам: "Учителю, защо се тревожите толкова, нали самолетите отиват на север - да бомбардират другаде, а не към София?

16. 2_22 Военните маршове на немските дивизии

По едно време гърдите ми се отпускат и аз си отдъхвам.

17. 2_23 Хлябът наш насущний - музика за гладните деца

Та аз знаех при какво стечение на обстоятелствата и как командирът на моята част ми даде отпуска 40 дни.

Тогава Мария Тодорова ми подаваше Неговата раница, в която бе сложила сухи ризи за Учителя, както и приготвила сладкиши и закуска за Него.

Отвреме навреме аз се спирах, поглеждах ги, беше ми неприятно, че ни следват, защото смятах, че пречат на нашия разговор с Учителя.

18. 2_26 Последните дни на Учителя и последният акорд

Оттогава са ми останали няколко незабравими снимки от екскурзиите с Учителя.

Не ми харесва това.

19. 2_27 Кога твоята любов е божествена?

През един от дните, когато бях на посещение при Учителя, Той ми подаде стол и ми посочи да седна и да се доближа до Неговата маса.

После извади едно тефтерче, отвори го и ми каза: "Това може да си препишете." Аз взех лист хартия и преписах дословно.

Същият ден Савка Керемидчиева ми подаде едно нейно тефтерче, в което лично Учителят бе написал следното:

20. 2_32 Най-новото в музиката

Музиката казва: както може да звучи до, ми, сол едновременно и тяхното съзвучие да отзвучи в нов и прекрасен акорд, така, когато се явят и заработят една, две или повече души - заражда се нещо ново, красиво, светло, хармонично.

21. 2_33 Кристали и бръмбари и мировата еволюция на Духа

Учителят ме изслуша, погледна ме строго и с показалеца на дясната си ръка направи едно движение, с което искаше да ми каже да се върна там, откъдето съм дошъл: "Рекох, там ще си стоиш, където си!

Те не само ме изолираха, но и ми се подиграваха, че съм светски човек от града и се чудели за какво ставам толкова рано, че да идвам на "Изгрева" за беседа.

Но Той изобщо не ме попита за какво идвам, а ми посочи с пръста към масата и попита: "Ами това какво е?

" И Той ми посочи в дясно един буркан, който бе обърнат и бе захлупил някакъв бръмбар.

Ама я ми кажи, колко години природата е употребила за да създаде този кристал?

Затова уверено отговорих: "При бръмбара природата е употребила много повече години, защото е жива твар." Учителят се усмихна още по-широко, обърна се към мен и ми каза: "А сега, помисли добре, кое е по-важно да правиш през деня?

Следователят ми посочи досието и ме запита: "Аз нищо не разбирам.

Но думите сами дойдоха в устата ми: "Ще ви отговоря.

Второ, никой не ми е искал съвет.

Винаги при такива случаи излизат пред очите ми онези два образа в стаята на Учителя - на буркана с бръмбара и кристала до него.

И тези младежи сега ми разказваха разни неща със същите думи, които аз чувах от устата на онази "младежка духовна група" от мозайкаджийската бригада на Бертоли.

22. 2_35 Цената на всеки ученик в Школата

А знаете ли какво означава това и какво, и колко Ми коства всичко това?

23. 2_34 Отклонението от Школата

Беше ми жал за парите, за хубавото издание, за труда на Георги Радев и за самото издателство.

24. 2_36 Чистотата на идеите

В главата ми кръжеше тази мисъл за капките мазнина и думите "Кусай, кусай!

Но ето, че при мен идва сестра Теофана Савова и ми казва, че Учителят я изпраща точно при мене, за да ми предаде Неговите думи: "Кажете на Галилей да не прави бележки на братята за пушенето и ракията - нека да се проявят такива, каквито са.

Нека изтече онова, което е в тях." Теофана ми предаде думите на Учителя, обърна се и си отиде, без да продума ни дума повече.

25. 2_38 Запазената светла точка в съзнанието

Отварям веднъж една беседа от Учителя и прочетох точно това, което ми трябваше.

26. 2_39 Ризата на латвийците

На следващия ден Учителят извиква Савка и със строго изражение на лицето й казва: "Къде е ризата, която ми подариха латвийците?

Разказваха ми, че Учителят отначало не бил съгласен да отива на гости при латвийците.

Това да не те смущава, а да те направи ревнива, за да изпълниш сполучливо задачата си." Савка отиде, върна се и след това ми разказваше много случки, които трябваше да пазя в тайна, за да не предизвикат изкушение.

27. 2_40 Заключената врата и стълбата пред лицето на Бога

За много от техните опитности съм запитвал лично Учителя и Той ми е давал обяснения.

"Учителят ми каза да се кача по стълбата през прозореца и да Му отключа отвътре вратата, защото като излизал, оставил ключа в ключалката отвътре и се самозаключил.

28. 2_41 Учителят готви общ обяд за изгревяни

Но ми е трудно да измисля какво да сготвя.

Затова помогнете ми и ми дайте съвет какво да сготвя днес за общ обяд." Учителят я поглежда, усмихва се и казва: "Отиди и кажи на всички, че днес Аз ще сготвя общия обяд.

29. 2_42 Общение на човешките души

Каза ми: "Има греяна ракия и греяно вино!

"Ето, плащам ти за едно кило греяно вино, но ще ми донесеш едно войнишко канче да си стопля вода на печката."

Разбрах, че твоят акъл струва две кила греяна вода и понеже съм кръчмар, връщам ти парите, които ми даде, оти че ми се смее цело село и утре никой нема да ми влезне у кръчмата!

" Но бях се стоплил с горещата вода, краката ми бяха се стоплили и аз с бърза крачка се запътих към София.

След малко Учителят отвори прозореца и ми каза да почакам.

Докато чаках да заври чая и се топлех на печката, Той се качи горе в стаята Си, свали оттам Своя чайник с вряла вода и ми наля да пия.

Искам да питам нещо, но то витае във въздуха и не мога да се добера до тази мисъл, която витае над мен и която моето съзнание иска да хване, да свали в ума ми, за да мога да я поднеса пред Учителя.

Накрая тя слезе в съзнанието ми, дойде в ума ми, оформи се като мисъл и аз зададох следния въпрос: "Учителю, а как се осъществява контактът на душите от учениците в Школата?

А трябваше да проумея всичко, което ми се случи този ден, в онова село и в онази кръчма и тук, в приемната на Учителя, където бях съблечен гол и се сушех по едни гащета пред печката и където чух едно от големите откровения за пътя на ученика в Школата.

30. 2_43 Архитектурен план за благоустройството на Изгрева

Извиква ме веднъж Учителят и ми показва един план, който е разстлан върху масата Му.

Обръщам се към Учителя и казвам: "Учителю, нищо не разбирам от този план." А Той ми разказва спокойно: "Това е проект на един виден архитект от София, който е направил план как да се застрои "Изгревът" със солидни постройки и сгради.

Замисълът на този план е да се построи нещо солидно, нещо представително и да се махнат всички дървени бараки и огради." Но откъде ми хрумна този въпрос: "Но защо е необходимо това на архитекта?

Каза ми, че като се построи селището съгласно неговия план, той щял да идва тук с удоволствие и нямало да се срамува и дразни от бараките и телените огради.

31. 2_45 Електричеството на Изгрева и бунт на изгревяни

След няколко дни срещам един от онези, които искаха да влизат в партиен клуб и ми каза: "Да знаеш, властта ни обеща, но после ни отряза." Тия думи ме жегнаха.

32. 2_48 Свещените думи на Учителя за ученика

Разказваха ми, че в Русе е имало двама ръководители след заминаването на пожизнения ръководител Ватев.

Бях нейно доверено лице и много неща ми е показвала от нейните тефтерчета.

Веднъж тя ми даде да си препиша от нея един план, който Учителят лично е диктувал за нейната работа по "Свещени думи на Учителя".

33. 2_50 Учителят

Да възлезе молбата ми към Тебе!

34. 3_02 Чужди по дух хора

" Аз стоях като закована, но едва промълвих: "Учителю, аз не се съгласявах, но братята и сестрите от салона ме накараха насила и ми се наложиха!

Беше ми дошло премного за днес - две коренно различни положения и при двете аз бях поставена да отговарям пред Учителя: за онова, което направиха приятелите и за онова, което не направих аз.

Тогава нашите братя и сестри, като разбраха за отказа ми, че като скочиха, че като гракнаха срещу мен и искаха да ме разкъсат.

Изведнъж устата ми се отвори и казах, без да съзнавам, че това излиза от моите уста: "Учителят ми нареди да не се дава това място на чужди по дух хора, да свирят в салона!

Кажете ми?

35. 3_03 Откраднатите хармонизации

Учителят харесваше моите хармонизации и веднъж ми каза: "Ти работи, ти пиши, ние после ще ги издадем!

" Но така се случваше, че аз работех, изработвах някоя хармонизация, която ми харесваше, после я показвах на Учителя на пианото, той ме поправяше някъде и даваше съвети и когато накрая аз я приготвех, заучавах я наизуст и смятах, че ще я знам вечно.

Ето, това ми беше една много голяма грешка, дори фатална за мен, защото не записах на ноти нито една от тези хармонизации, изработени с помощта и съветите на Учителя.

Не мога да си простя нито сега, нито след векове - да бъда при нозете на Всемировия Учител, да ме постави, да ми определи място на пианото в салона пред всяка негова беседа в течение на двадесет и двете години на цялата Школа и аз да не запиша нито една хармонизация, защото съм ги знаела наизуст!

През 1957 година имах голямо вдъхновение, излизаха от пръстите върху клавишите на пианото ми кварти, квинти, беше направо изливане на хармонизации отгоре върху главата ми и през ръцете и пръстите се извличаха такива неща, че беше цяло откровение на Небето към мен, посредством музиката на Учителя.

Бях много притеснена, с голям нервен срив, сънят ми се изгуби и не можех да спя нито през деня, нито през нощта, а това ме изтощи окончателно.

През нощите получавах топли вълни по ръцете и краката, които не можеха да се изтърпяват и аз, за да се облекча от тях, се отвивах, отхвърлях завивките, а беше люта зима - ръцете ми изстиваха през нощта до замръзване и така си докарах ревматизъм, който протече в много остра форма.

Пръстите на ръцете ми се подуха, ставите също, не можех да ги движа в лактите и раменете, бях вързана чрез болестта си по всички правила на бойното изкуство при една фронтална атака срещу мен.

После Небето изпрати у дома ми един брат-лекар, който ми помогна, притече ми се на помощ и така малко се облекчих, че можех да сядам на пианото.

Помнех много неща и събития, хора и случки, и подробности - значи паметта ми бе запазена.

Като ме чу, че сложих "Венир, Бенир", дойде при мен и ми каза: "Сложи "Фир-Фюр- Фен".

Учителят ми помогна и този път да не направя грешка и да не вляза в стълкновение с окултните правила и закони, които ние изобщо не познавахме.

36. 2_14 Великата симфония на теменужките

Аз имах такива няколко случая - и съжалявах, че не ги изтърпях да ми проповядват до края на деня, а ги напуснах и с това те станаха мои недоброжелатели.

37. 3_04 Росни китки

Когато влезнах при Учителя, за пръв Го видях така ядосан, че фучеше като буря, разхождаше се насам-натам в малката стая и ми каза: "Отиди и кажи на Вапурджиев, че от моите песни росни китки не стават!

Разказах му какво ми е казал Учителят и какво ми е наредил, като споменах, че е бил много ядосан.

38. 3_05 Музиканти и съдби человечески

" "Обещаха ми 3 000 лв., но ми дадоха само 1 000 лв." Учителят отвърна: "За много малко си си продала душата.

Няма да ми стигнат сто листа, за да ги напиша.

39. 3_06 С Учителя на концерт. Божественото не чака

Но често и слизаха пеша, и се връщаха пеша - беше ми чудно и непонятно, особено когато човешката и физическата възраст на Учителя наближаваше осемдесет години.

По едно време ми идва една мисъл от Учителя и я казвам: "Човешката душа живее и се движи в Бога!

" Обръщам се към тях и ги питам дали могат да ми разтълкуват този принцип.

" Обръщам се към тях и питам дали могат да ми разтълкуват този закон.

40. 3_07 На концерт с Учителя. Сламената шапка.

" Савка спокойно отговаря: "Учителят ми нареди да ги почистя, да ги изчеткам от праха и да ги сложа на масата, понеже щяло да има изложба на шапки и те трябвало да са готови".

41. 3_08 На концерт с Учителя: Божествен концерт на земята и Божествен концерт за Небето

Разделихме се и през целия ден не ми излизаше от ума, че ето, един такъв страдалец е прозрял такива големи истини, които онези младежи-левенти едва ли биха проумели в този си живот.

След няколко дни при него идва една сестра и му казва: "Учителят ми каза да дойда при теб и да ти кажа и предам думите му: "Довечера с Руси сме на концерт".

После ми разказва всичко, което е видял и чул от Руси и че бил много огорчен от всичко видяно и чуто от него.

42. 3_09 Игнат Котаров и концертът с тенекията

Но той ми казва: "Аз пък ще свиря".

Направо ми призля, защото знаех, че ще упорствува цяла нощ.

Учителят ме успокоява и ми казва: "Отиди си, той няма да свири вече".

Когато той излезе да пита какво правиш, кажи му - на теб ти се свири, а на мен ми се чука тенекия".

Аз се усмихнах, но още ме беше яд на Игнат за това, не че ме беше извадил от равновесие, не за друго, а за това, че свири нечисто, фалшиво, дразнеше ме и ми свиреше по нервите.

Аз си отидох и смехът на Учителя продължаваше да ми звучи в ушите.

Отговорих, че ще ми трябва довечера за една важна работа.

Той се засмя, огледа тенекията, каза че е хубава и че ще ми свърши наистина добра работа.

След обяд беше тишина, привечер - също и вече смятах, че тенекията няма да ми потрябва, но към осем часа вечерта, когато слънцето залезе, Игнат започна да скрибуца с цигулката.

Почнах да бия ритъм ту на хора, ту на ръченица, а накрая - как ми падне.

Излиза Игнат, държи в едната си ръка цигулката, а с другата ръка ми прави знак да се махам оттук, че му преча.

" Аз му казах дословно това, което ми бе казал Учителят.

"На теб ти се свири, а на мен ми се чука тенекия".

Казаха ми: "Ти ще биеш тъпана, а ние ще му изиграем една ръченица на Игнат".

43. 3_10 Симеон Симеонов и благодарността ни към него

Аз съм още ядосана, оглеждам го и ми се иска да му взема цигулката, та да го тупна с нея по главата.

И той ми разказа как Учителят половин час преди това - преди да почне беседата, преди да влезем в салона, преди да почнем да пеем, преди да се яви Симеонов и да започне скандалът - го извиква и го запитва: "Ще можете ли тази сутрин да свирите преди беседа?

А аз смятах, че иска да ми се подиграва и исках да го тупна по главата със собствената му цигулка.

Помислих си да не би Учителят нарочно да цитира моето мнение, което бе в мислите ми, за да ме успокои и да разреши въпроса с този метод, а Той често си служеше с него и аз много добре знаех това.

" По този начин на сън ми се показа, че ако той ръководеше, Братството щеше да стане една развалина.

Показа ми се също - ако те двамата бяха ръководители, нищо нямаше да остане от Братството.

" А той ми отговаря, че много лошо четял, че не се четяло с израз и с чувство и като слушал - нищо не получавал от беседите, както бил свикнал при Учителя.

44. 3_11 На музикален обяд до Учителя с доктор Жеков

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976

Това бе усещането ми в този момент.

Учителят се обърна към него и каза: "Сестрата иска да Ми изсвири една нейна разработка.

"И на мен ми хареса" - каза Учителят.

45. 3_13 На оперета с брат Боян Боев

Но Той извиква брат Боян Боев и му казва: "Вземи тези два билета, отиди с някой брат на оперета и после ще ми разкажеш какво си видял и чул".

Учителят ми даде два билета - за мен и за някой друг.

Той ми беше под ръка и седеше отляво ми, нямаше време да мисля дали е виждал жена или не.

46. 3_14 Асен Арнаудов и чистотата

" Една от сестрите казва: "Ами, иска ми се".

Той ми съдействуваше при издаване на песните, след като си замина Учителят.

Затова работата ми с Асен Арнаудов бе строго лична, индивидуална и в името на делото на Учителя.

47. 3_15 Слово за Георги Куртев по случай една година от заминаването му

Позволи ми, брат, да ти целуна ръката."

48. 3_16 Георги Куртев

" Тогава се обърнах към него и го помолих да ми изпее някоя от песните на Учителя.

Той се съгласи и ми изпя точно тази, за която имаше много спорове и обвинения срещу мене.

" Те ми бяха най-голямата опора.

Поговорихме и аз го попитах как се подвизава в Господа, а той отговори: "През деня работя, а през нощта се моля, за да преуспее работата ми през следващия ден".

Знаех, че това беше последната ми среща с един от истинските ученици на Учителя.

Разказваше ми дъщеря му, Надка Куртева, че когато през декември 1957 година, през времето на големите обиски, дошли да изземат литературата на Учителя, напълнили с книги с беседи няколко чувала, влезнали в стаичката му и свалили всички портрети на Учителя.

49. 3_17 Истинското подвизаване

Аз също си имах своето място и постът, който заемах, ми даваше възможност да наблюдавам много приятели и техните срещи с Учителя и да присъствувам на много събития с много действуващи лица от "Изгрева".

50. 3_18 Изпитът

Тя така се въодушеви от преживяното там, че започна най-възторжено да ръкомаха и дръпна пред Учителя едно такова похвално слово за тях, за айтозлии, че на мен ми стана дори неудобно.

51. 3_23 Окултната музика на Учителя

(Сърцето ми е топло, умът ми е светъл, душата ми е свежа.

Духът ми е крепък, защото живеем в закона на любовта, в която няма никакво насилие.), "Да имаш вяра" - в салона, на пианото, на 9 октомври 1936 година.

52. 3_24 Еволюционна и инволюционна музика. Окултна музика

Доколкото ми е известно, откривател на благостта на музиката е не кой да е човек, а бог Аполон, олицетворяващ съвършенството (Плутарх).

53. 3_25 Музиката на Светлината

Той ме поглеждаше, разбираше състоянието ми и какво става с мене, нищо не казваше, но протягаше ръка, отваряше калъфа на цигулката и започваше да ми свири.

Изсвирваше ми няколко Негови импровизации, които намираше за уместни, съобразно състоянието ми.

Друг път ми свиреше някои песни, които аз познавах и свирех на пианото винаги преди започване на беседите.

След известно време състоянието ми се оправяше - като че ли някакъв похлупак се вдигаше от главата ми и аз виждах светлина в съзнанието си и светлина вътре в себе си.

При тези случаи Учителят, без да ми каже нито дума, приключваше със свиренето, поглеждаше ме, аз се покланях, целувах Му ръка и си тръгвах.

Това бе един от методите, които Учителя прилагаше за трансформация на съзнанието ми.

Този пост, който Учителя ми бе дал, аз не го напуснах и не го отстъпих на никого.

Когато в мрак е съзнанието ми, и когато аз чуя мелодията от Неговата цигулка, то тутакси тази тъма се раздира, завесата на мрака се разцелва и аз виждам как отдолу мелодията тръгва нагоре, разцепва тъмата и продължава нагоре като светлина.

Тогава по обратния път, очертан от мелодията на Учителя, възлязла преди малко и преминала през мене, започва да слиза отгоре от висините лъч от Светлина, после стават два-три лъча, сноп от лъчи и в съзнанието ми проблясва Светлина.

54. 3_26 Музикална дреха и хармонизации

Учителят ме бе нееднократно насърчавал да работя върху песните Му за тяхната хармонизация, следеше за тях и понякога ми даваше съвети.

По тези години, когато разработвах някоя от песните за хармонизация, Учителят ми казваше: "Всичко да записваш!

Всички разработки ми се изличиха от паметта.

А сега, когато диктувам това през 1972 година, оказа се, че е изчезнало всичко от паметта ми.

А какви "квинти" излизаха под пръстите ми.

Току-така няма да ми се размине.

Грешка и грешки - сега ми се изправят космите на главата от тая моя немарливост.

Рязправяше ми Мария Златева - музикантка, завършила консерватория - че била на разговор при Учителя.

Учителят ме извиква при Него, подава ми синята песнопойка, издадена от Кирил Икономов и ми казва: "На, вземи.

От мига, в който Учителят ми връчи поснопойката да търся грешките в нея, започна моят път към Голгота.

Аз тръгнах и понесох този кръст, защото сам Учителят ми нареди да го сторя.

Е, тогава, вие с какво право ми пречите да изпълня Волята на Учителя, да занеса своя кръст до Голгота и да бъда разпъната на него заради Учителя и заради Христа?

За това ми попречи поведението на едного, за когото се бях жертвувала петдесет години.

55. 3_27 Музикални изяви и цената на непослушанието

Когато идваше Учителят, всички ставахме на крака, после сядахме и продължавахме да пеем, като незабелязано, под ръководството на Учителя, ми се даваше да разбера коя песен след коя да почвам да свиря.

Аз пресвирвах песента ту на пианото, ту на хармониума, за да видя как ми звучи и как ще звучи хармонията, която аз правя на песента.

В такива случаи аз не присъствувах на записването на песента, но Боян Боев ми подаваше новата песен, аз отивах при Учителя и Му я показвах, за да я провери.

Разбира се, има и случаи, когато Боян Боев не ми даваше някоя лесен поради разсеяността си и аз не съм ги проверявала при Учителя.

Много от песните на Учителя, Той сам ми ги е свирил на цигулка и пял след това.

Но състоянието ми бе необикновено и аз се чувствувах ведно и едно с песента, с присъствието на Учителя и това състояние не се описва, защото нашите пет сетива не могат да го опишат и обхванат.

Един ден Учителят ми каза: "Ти ще пишеш!

Тогава Учителят ми се скара строго и каза: "Няма да се съмняваш!

При един такъв случай ми каза: "Аз внимавам много какво казвам, защото около Мен стоят на стража като воини същества от висши йерархии, които управляват цели светове и вселени.

Когато чуят една моя дума, те тръгват с нея и почват да я изпълняват, защото моята дума за тях е закон - за тях това е изпълнение Волята на Бога." Така че, когато ми се скара, аз разбрах, че нещата при мен ще имат съвсем друг обрат.

ги записах, а с времето те изчезнаха от съзнанието ми.

Тогава Той ми се скара строго.

Но се оказа, че Той бе ми се скарал за нещо непоправимо, което щях да извърша и което извърших - за това, че не записах нищо от разработките и вдъхновението в онзи период по хармонизацията на песните.

Сега бих предпочела, освен да ми се е карал, да ме е тупнал и набил с бастуна, та да ме заболи тогава.

56. 3_29 Музикални изяви и верността на ученика към Учителя

Баща ми беше висш чиновник в държавата, а майка ми бе просветена общественичка и домакиня.

Родителите идваха и ме взимаха от пианото - време ми беше да се нахраня и да спя.

В младите ми години се появи у мен изключителен талант - това го усещах като някаква вълна, която ме обземаше отвътре, понасяше ме и ме въздигаше нагоре във висините.

Тази вълна в мен влизаше отгоре като музика, заедно с музиката вдизаше в мен и тя бе, която караше да се движат ръцете и пръстите ми сами по пианото.

Беше необходимо влизане на сила и музика отгоре върху мен, която изтичаше през пръстите ми във вид на моето музикално изпълнение на пианото.

Талантът ми се отне!

Получавах похвали, за най-голяма радост на майка ми.

Но талантът ми се отне.

Отивам при Учителя и Го питам защо ми се отне това нещо - защо някой спря крана и спря да извира музиката от мен?

Когато ги изсвирих, цялата зала ми ръкопляскаше с небивал ентусиазъм.

Защото онзи, който беше спрял крана на моя талант и който стоеше над главата ми, изведнъж го отвори и през време на самия концерт аз видях и чух как тази музика влезна в мен от висините като светлина и хармония.

Той дойде, поздрави ме и ми каза, че с това изпълнение аз съм приета за студентка в първи курс.

Той ги харесваше и ми казваше: "Ти пиши, а ние после ще ги издадем!

Понеже се занимавах с музиката на Учителя, Той ми каза: "Всеки пасаж, който ти дойде в главата, вземи и го запиши!

Бях по едно време разработила четиридесетминутна пиеса, бях я изсвирила на Учителя и Той ми каза: "Главата ти е малка за възможностите, с които разполагаш".

След това всичко се загуби от съзнанието ми.

Извика ме и ми каза: "Кажи му, че Моите песни са построени по други закони".

Тогава аз го извиках, заведох го при Учителя и там му казах пред Учителя онова, което ми беше поръчал да му кажа.

Те са ми като талисман от Учителя." Това тя го заяви пред мен, когато аз издавах моята песнарка и включих онези песни, които бяха дадени чрез нея.

57. 3_30 Песните на Учителя в Мърчаево

Бях изпитвала онези състояния на душата ми и духа ми, когато, изпълнявайки на пиано песните на Учителя, аз се доближавах до онези високи полета, от които те бяха свалени.

Аз отидох при Учителя, Той ми даде едно листче, което още не бях проверила като нотен запис на пианото.

След като Учителят ми даде оригинала, аз го взех, отидох на пианото и го изсвирих, а до мене стоеше Милка Аламанчева и слушаше.

А Той застанал пред цигулката и ми изсвирва песента "Химн на Великата Душа".

Сега, след като чухте този разказ, бихте ли се усъмнили в думите ми?

58. 3_31 Истинската работа

През време на следването ми посещавах редовно Школата, посещавах Учителя, имах много интересни опитности и разговори с Него, които съм записала.

Той ме прие, седнах на стола, разказах Му всичко, а Той ми каза: "Марийке, Марийке, много малко работиш".

Отидох си у дома и умувам, какво ли искаше да ми каже Учителят, че аз не Го разбрах?

Отивам пак при Учителя, за да видя какво ще ми каже и ще оцени ли моя труд.

" Каза това, стана и си излезе, като ми показа с жест, че има работа с други приятели.

Но нищо не излиза под ръцете ми, бях преуморена.

Той ми отваря вратата, посреща ме весело, любезно, посочва ми стола и казва: "Ех, Марийке, Марийке, накрая се научи добре да работиш".

Чак тогава нещо щракна в ума ми, някаква светлина огря съзнанието ми пред Него.

Засрамих се, че не можах да разбера до този момент нищо, сведох глава надолу и сълзите ми течаха от очите.

А Учителят бе весел, засмян, подава ми ябълка, изпраща ме и казва: "Ученикът е ученик, когато учи, проучва и прилага Словото на Бога".

Веднъж Учителят ми даде една задача - да отворя Библията и това, което ми се падне, да го изпълня и то - три пъти.

Направих молитва, както му е редът, отворих Библията, падна ми се съответният текст, прочетох го.

Беше ми се паднало да изпълня нещо, което не ми се нравеше, защото това бе текст и методи отпреди 6 000 години.

След като реших да не го изпълня, видях, че нямам друга работа в стаята си и тръгнах да изляза навън, но се ударих в прага на вратата така, че ми се завъртя главата насам-натам.

Но майка ми се беше върнала от пазар - отворила вратата, аз не я видях, ударих се така силно, че искри и свитки ми излязоха през очите.

А преди това се бях молила да ми се падне и даде задача.

И бях отворила Библията също за това - да изпълня задачата, дадена ми от Учителя.

Това ме накара да коленича на пода, пред Библията и да искам прошка, за да мога да изпълня онова, което ми се беше паднало.

Винаги, когато си спомня за този случай, ми става смешно, но след това ме дострашава.

59. 3_32 Отворените уши и песните от невидимата школа

Разказваха ми, че Учителят дълго време останал сам в стаята, където бе престоял десетилетия, а братята, с вещите в ръце, седели на пейката в градинката и го чакали.

Изведнъж ми се отвориха ушите - отвориха ми се вътрешните уши - и аз чух възторжени песни към Учителя, излизащи от устата на тези сертри.

Това отначало не бе ми много ясно, но по-късно го проумях, след като и аз имах някои опитности с онази вътрешна Школа на Учителя, с онази духовна Школа на Христа, която не бе на физическото поле.

След малко се върна и ми каза да тръгна след нея.

Накрая добавя: "Пяхте много хубаво, защото учениците от духовната Школа бяха решили да Ми изнесат концерт чрез вас".

60. 3_33 Съдба от Небето

Учителят ме извиква в стаята Си, взе една песнарка, хвърли я пред мен на масата и ми каза строго: "На, вземи.

" Той не ми я подаде, а я хвърли пред мен на масата.

Той ми каза: "Направи го!

Отивам в бараката си - там където живеех, заставам сама и казвам: "Учителю, помогни ми!

Не ме оставяй сама, защото ще ме разкъсат като песове." И веднага, без да искам, посягам към Библията, която беше на масата ми.

Поднасям го, а те ми казват, че са преминали на друга песен.

61. 3_34 Заръката на Учителя за песните и изпълнение на Неговата Воля

Той я хвана, вдигна я леко с два пръста и леко ми я подхвърли от единия край на масата на другия край, към петдесет-шестдесет сантиметра, показвайки недоволството си от тази песнарка.

След като ми нареди, аз започнах да се занимавам с този въпрос.

Той ми нареди, И аз трябваше да изпълня Волята Му.

Попречиха ми някои обстоятелства, които винаги се явяват и пречат на Божието Дело.

Попречиха ми също някои хора, които бяха сложени да противодействуват от другата ложа, от Черната ложа.

Освен това, попречиха ми най-близките хора, които в най-важния момент станаха обект на внушение от страна на Черната ложа и ми измениха в решителния етап.

Учителят ме извика и ми каза: "Те, за да им излезе текста, ми изменят мелодията".

Затова Учителят ми нареди да намеря грешките, да ги коригирам и да направя ново издание.

Заръката на Учителя за песните, която ми бе поставена като задача номер едно, аз свърших до половината.

62. 3_35 Не коригирай Божественото в песните на Учителя

Когато ми го разказа, аз го приех като откровение на Бога за съдбините на света и за съдбата на Школата.

Учителят беше ми казал по този въпрос: "Може Бог да съизволи да бъдеш най-гонената, най-хулената, най- отхвърлената, но с радост всичко да понесеш".

" Той ми отговори само с една дума: "Бог така съизволява".

Ако ми отговорите защо комисията скри протокола, след като моята песнарка излезе, ще ми дойдете на гости и аз ще ви почерпя с много хубав щрудел.

И с кафе ще ви почерпя, но само ако ми отговорите защо комисията укри протокола и досега е скрит.

И когато дойде време да покажем и докажем на всички, попречи ми онзи, с когото живеех петдесет години под един покрив и който ми направи най-голямата беля.

63. 3_36 Как се защитаваха оригиналите на песните на Учителя

Дали на някого ще му хареса или няма да ми приказва с години,това бе за мен без значение.

" Онези възразяваха, а думите им бяха насочени срещу мен - че съм непримирима и какво ли още не ми казаха.

И се завъртя онова ми ти хоро и друг свиреше със свирката и не можеше никой да се пусне от него.

Помогни ми да го защитя докрай!

" Хрумна ми една мисъл, да взема Библията, да я отворя и да видя какво ще ми се падне в този момент.

Аз, преди да тръгна към комисията, се молих и работих с Библията, и оригинала, без да искам, съм го сложила там, за да ми послужи за отбелязване какво съм чела.

След това с него работихме заедно песните и той ми помогна да издадем песнарката на Учителя.

И след това ми се обадете!

64. 3_37 Най-голямата беля от най-големия враг - човека, когото обичам от петдесет години

Бях споменала, че аз никак нямаше да се заема с една такава неблагодарна работа, ако не беше лично ми наредил Учителят.

Като ги разгледа той каза: "О-о, момичето ми, то има право!

Както тя обичаше да казва пред мен: "Имам още три песни от Учителя, които ми са като талисман и на никого не си ги давам".

Те ми бяха дадени от нея с големи уговорки, за което ще разкажа в следващата глава.

Най-интересното бе, че всички приятели без изключение не можеха да ми простят, че съм поместила песните на Табакова, защото чрез тях щяла да се възнесе до облаците.

Той ми направи най-голямата беля!

По-голяма беля не можа да ми направи никой!

А каква беля ми направи този, под чийто покрив съжителствувахме години?

И когато идваха при мен да ме питат какво съм направила с песните, аз ги карах да ми изпеят първо някоя от песните, след това им я изсвирвах на пианото така, както съм я записала.

Това лично Учителят ми го е казал.

Но Борис ми попречи и всички тези приятели не можаха да дойдат, отне им се възможността да се доберат до Истината, поради което бяха заблудени от другите, застанаха на страната на Кирил Икономов и се обявиха против мен.

Но Борис ми попречи, а и попречи на онези приятели да видят Истината и да се определят.

65. 3_38 Рибарската мрежа на Черната ложа

Един приятел ми казваше: "Те имат голяма обич един към друг".

И аз ги следя, окото ми е толкоз зорко.

Започнах да разбирам, че съм хваната в мрежа и почнах да се мятам като риба, извадена на брега - не ми достигаше въздух, задушавах се и цялото ми същество трепереше отвътре и отвън.

Учителят дойде при мене и започна да ми помага.

Но че започна да ми помага - това беше един Негов метод, така по-бързо и незабелязано влизаше в контакт с лицето и което е най- важното, включваше се с него в едно общо действие и посока на движение.

С мен бе свършил и като че ли след час ми олекна.

Аз не можах да издържа на задачата, дадена ми от Него - да бъда любезна с Толев.

Учителят се приближи към мен и ми каза: "От утре ще.

И аз започнах да ходя с тях на екскурзии на Витоша, а те ми кавалерстваха и се държаха като джентълмени.

Затова с тези двама младежи ми беше приятно, чувствувах се свободно отвътре и отвън.

Кръстю върви след мене и започва да прави разни фигури с ръцете си и заклинания зад гърба ми.

Аз усещам, че има нещо зад мене, усещам как някой иска да ми хвърли мрежа върху главата - от оная, от която Учителят ме освободи в Търново.

Когато се върнахме на "Изгрева", Борис и Жорж ми разказаха за заклинанията и магическите му операции срещу мен.

И понеже Учителят я беше поставил най-близко до Себе Си, аз много пъти съм протестирала пред Него, за което Той веднъж ми каза: "Искаш ли да те поставя на нейното място, а Савка да заеме твоето?

Но после няма да ми се оплакваш!

А Савка също така вика в защитата си, че гласът й започва да ми прилича на вой на хванато в клопка животно, към което е протегната вила да бъде унищожено.

Учителят стои до нея, гледа я, обърна се към мен и ми каза: "Повдигни я и я сложи на кревата!

66. 3_39 Талисманът на оперната певица Лиляна Табакова

Настоявахме да ги даде, но тя каза: "Те са ми като талисман от Учителя.

67. 3_40 На Изгрева няма примадони - има ученици

Аз й отговорих: "Сестра, навремето ми казахте, че вие ще гарантирате, че това са песни на Учителя.

Табакова учудено вдига рамене: "Ама сестра, сега никой не ми вярва".

След този случай минаха много години, срещали сме се, но разговорът ми с нея е бил много резервиран.

Ако това е така, както аз казвам и ако мен ме няма на този свят, ще запалите една свещ в мое име и ще ми изпратите една светла мисъл.

Тази награда ми е достатъчна.

Затова ще ми запалите втора свещ и ще ми изпратите втора светла мисъл.

68. 3_43 Думите на Паневритмията - на Олга Славчева от Изгрева и на Асавита от Божествения свят

"Учителю, не предполагах, че такова нещо може да ми се случи и тук на "Изгрева", тук пред Вас.

69. 3_44 Задачата на Ярмила от Учителя и разрешението й от трите сестри

Ще можете ли да ми дадете отговор?

Той отказа по същия начин, както навремето, след издаването на моята песнарка, отказа да ми позволи да събера на вечеря у дома приятелите, на групи по десет души, и да им покажа оригиналите на Учителя.

Но той не ми позволи и сега - спорове колкото искаш.

Дано този, който ги съхранява, проумее, каква беля за втори път ми направи моят брат и съжител Борис.

И така, за втори път бе ми направена беля и ми се попречи да си завърша работата.

Та по този случай мога да кажа, че двете бели, които ми бяха направени, бяха последица от едно своеволие и непослушание на ученика към Учителя.

Преди известно време идва един брат и ми показва този свитък.

Сега разбрахте ли кой ми направи най- голямата беля пред Учителя?

И не ми позволи да си изпълня задачата така,както трябва пред Него.

Вие и той образувате едно цяло - това, което коригира Божественото в Словото и в Школата на Учителя." Те се разсърдиха и ми казаха, че няма вече да стъпят в дома ми, докато са живи.

Остава ми да ги оплаквам, че няма да ми дойдат на гости и да ми донесат своето благословение с присъствието си.

Идват и ми казват, че във Франция хората на Михаил Иванов играят Паневритмията с валсова стъпка - така, че я играят в по-бързо темпо, защото французите били много темпераментни.

Тогава Учителят нареди: "Изхвърлете тези трици и този боклук от стаята ми!

Влизам веднъж при Учителя и Той се обръща към мене: "Вече цяла седмица всеки ден казвам на някои, да изхвърлят тези трици от стаята ми и няма тук ученик, който да изпълни моите думи." И Учителят с ръка посочи книгите и брошурите на Михаил Иванов.

На процеса 1957-58 година срещу Братството следователят по делото и прокурорът ми казаха лично така: "Ние проверихме по нашите канали и се убедихме, че вие нямате никаква връзка с чужбина и с Франция.

70. 3_46 Новата комисия със старите си възпоминания

По това време идва при мен един млад брат и ми казва, че една комисия от музиканти щяла да даде песните на Учителя в истинския им вид.

Попитах го кои влизат в тази комисия, а той ми ги изброи, като каза, че се събират по инициатива на Мария Златева.

Братът ми изброи състава на комисията: Мария Златева, Асен Арнаудов, Галилей Величков, Димитър Грива и Йоанна Стратева.

Ако е сторил това, то ми се обадете и аз ще ви почерпя с щрудел и с кафе.

И после ми се обадете.

71. 3_45 Бялото Братство и неговото ято бели птиц и през вековете

Бяха се изправили тези купи пред очите ми като огромни великани.

Аз исках да споделя онова, което бях видяла на тази поляна - че картината ми напомня на ято бели птици, кацнали на отдих на зелената морава.

Бях решила да Го питам и за други такива, събрани в главата ми, мисли.

Учителят огледа и мен и ми каза да отида там при тях и да направим обща молитва, да се молим.

Приближих се до Него и Той ми заговори направо: "Навремето при Христа имаше 722 ученика и Го напуснаха всичките, и останаха 72 човека.

През това време, докато ятото бели птици летеше назад през вековете, за да достигне времето на Христа, непрекъснато в ушите ми се носеха същите тези думи: "Нима мислиш, че сега няма да бъде същото?

Бяхме отново тук, пред нозете на Всемировия Учител, пред нозете на Христовия Дух, същото ято бели птици се бе приземило тук и в ушите ми отново се редяха думите на Учителя: "Ти смяташ ли, че сега ще бъде по-иначе?

Чувствувах, че съм едно с тях, но виждах как някой изсичаше с длето и чук - издълбаваше в съзнанието ми тези думи на Учителя, за да не бъдат забравени и да се помнят во веки веков.

" винаги бяха в мен и с мен и те ми отваряха очите за всичко, което ставаше в Школата Му.

Аз отидох при него, той ме прие, позна ме и след като разбра, че съм дошла да търся помощ за Братството и Борис Николов, ми каза следното: "Слушай какво, ти не си малка и трябва да разбереш това добре.

И няма да споменаваш името ми никому, защото аз ти отворих очите и ти казах истината.

Аз се разплаках и викнах: "Прости ми, Учителю, че от Твоята Школа ние направихме секта и влезнахме в кюпа на Комитета по вероизповеданията".

По едно време ми поднася онова решение, с което Общество "Бяло Братство" е признато юридически към Комитета по вероизповеданията.

После ми поднася друго писмо, с което предишното решение е отменено.

След това ми поднася Устав на Бялото Братство, който бил предложен за одобрение, но не е приет.

72. 3_47 Бурята на Катя Грива и нейната вяра

Катя научава лично от Учителя как се изпълнява тази песен и запаметява думите: "Тъжна ми е душата.

73. 3_48 Ученикът с четирите факултета и отклонението от Школат а

Предадох им каквото ми бе казал Учителят.

74. 3_51 Спиритизмът и Школата на Учителя

Тези думи бяха ми предадени от Методи Шивачев.

Слушала съм да ми разказват онези, които са имали спиритически сеанси, след което някой от групата е бил обсебен, разстройвал се е психически и са ходили при Учителя за помощ, защото духът не е искал да излезе от медиума.

75. 3_52 Рудолф Щайнер и Всемировият Учител

Дори водихме разговори с Щайнер, който Ми каза: "Учителю, чудя се, как можете в толкова малко и обикновени Слова, в един обикновен човешки език, да изразите такива велики идеи и истини?

А сега, аз може ли да попитам дали има някои от вас тук да ми говори за антропософия и то в Школата на Всемировия Учител?

76. 3_56 Богомилското учение и Дървото на живота

По време на заниманията ми във факултета бях усърдна и изпълнявах точно заданията, които имахме.

На мен ми допадаше този предмет.

Бях вече се запознала с Учителя и Учението Му и можех да сравнявам едното познание със знанията от Учителя - това ме обогатяваше, разширяваше погледа ми нашироко и ме препращаше надалеч в миналото.

Съжалявам, че не изкарах факултета докрая, за да се дипломирам, а остана само студентската ми книжка оттогава.

Учителят ми направи забележка, че съм направила груба грешка, но тогава аз бях млада и смятах, че това е мой личен въпрос и че аз трябва да го решавам.

Във факултета ми бе дадена тема и аз направих реферат за богомилското учение: " Влияние на богомилското учение върху образованието на българският народ".

Сънувам, че Учителят стои пред мен и държи едно двегодишно Негово дете и ми казва: "Това дете беше съвършено във всяко едно отношение и работеше така точно като часовник." Учителят ми показва и аз виждам на самата глава на детето един часовник-будилник.

И Учителят в съня ми продължава да говори: "Но имаше само един "мъничък малък" дефект в едното око и поради това не можа да живее." Като ми каза това аз виждам, че върху главата на детето се показва онзи часовник и ми се изписват някакви цифри върху часовника.

Учителят ми посочи с молив и каза: "Тази е годината на раждането на богомилското учение." После ми подаде листа, като ми даде да разбера, че сънят ми е верен и точен и че е направил връзка между съня ми и онази епоха, посредством цифрата и обозначаваща годината на началото на богомилското учение.

Но тогава умът ми бе на друго място.

Каза ми: "Поп Богомил е легендарна личност, а Боян Магът е идеологът и основател на учението.

Поп Богомил е разпространител на учението." Тогава аз знаех цифрите наизуст, бях получила едно вътрешно прозрение за онази епоха и това ми беше достатъчно.

А на мен ми беше показано и нещо съвсем друго - че ние трябваше да се съобразяваме с препоръките на Учителя.

А Учителят ме изчаква да си го оформя мислено и без да ме доизчака да го кажа устно, вдига дясната Си ръка с показалеца напред, прави едно движение, с което иска да каже, че това е Негово нареждане и че това е последното, което има да ми каже по тоя въпрос.

"Със силния не се бори, защото ще пострадаш." Научих ли си урока или само ми беше предаден?

77. 3_58 Философията на йогите и Школата на Учителя

Показаха ми и прегледах написаното.

78. 3_59 Теософският конгрес и търсенето на Христа

Някой да ми даде сега тълкувание на това събитие?

79. 3_60 Магдалена и Кришнамурти

" А тя спокойно отговори: "Обещаха ми 3 000 лв., но ми дадоха само хиляда лева." Учителят поклаща глава и казва: "За много малко си си продала душата.

Аз струвам милиони пъти повече." А тя допълва: "Ама аз исках повече, но те ми казаха, че ще ме прокълнат и изпратят в ада." Учителят се смее и продължава: "Служителите на ада плащат цената на опорочението, за да могат чрез него да се доберат до светлината на онази светулка, която може да премине през твоите очи и тя е част от Словото ми за служителите на ада." Все пак в нейното съзнание беше останала частица от Словото на Учителя, макар че то се измерваше със светлината на светулка.

А тя, като се върне, ще ми даде точен отчет за парите, които е похарчила.

80. 3_61 Каналът, през който изтичаше Злото

Та ти ще ми ставаш Исус Христос, когато се боиш от жените?

Един брат й каза: "Магдалена, това което разказваш ми е много приятно за ухото, но да знаеш, че нищо не ти вярвам." А тя се смее и казва: "И Кришнамурти там не ми вярваше, но аз отначало не му "цепех басма" и му казах всичко направо в очите.

Това е защото вашият ум още не е узрял и вашето тесто още не е кипнало и втасало, понеже в него няма вложен от Божествения квас на Словото Ми." Така завърши тази Одисея.

81. 3_62 Завързаното Братство на Изгрева

По един такъв повод Учителят ми каза: "Да задоволя един човек за мен е най-лесното.

Но най-трудното ми е, когато давам изпити на учениците." А ние смятахме, че изпитите, които ни поднасяше Учителят, извират направо от Него като извор.

Учителят се спря и ме изгледа така изпитателно, като че искаше да ме пита откъде ми дойде тази мисъл в моята малка глава.

Свих се виновно и чаках да ми се отсъди присъдата от Учителя за всичко, което казах пред Него.

Затова ние нямаме още условия по мое време, макар че ми се иска понякога да имаме.

Посреща го един турчин с бяла чалма и с бяла брада, усмихва се и казва: "Много се радвам, че молбата и молитвите ми се сбъднаха и че ми се изпратиха тези книги." Той ги поема, слага ги на бюрото си и след това разпитва госта си за София, за "Изгрева" и за Петър Дънов.

Те са тези, които прилагат Словото Ми.

Те го хващат направо от въздуха, защото Словото Ми се разнася по въздуха по целия свят.

Учениците Ми се обединяват чрез Словото Ми - това са ученици от вътрешната Школа на Бялото Братство." Този гост клати глава, недоумява, оглежда ни как ние сме застанали на поляната и запитва: "Ами тези тук тогаз какви са?

Спомням си, че след някои трудни моменти в моето семейство и в рода ми, накрая ми отпуснаха като наследница една сума.

Тогава родът ми се бореше срещу мен и не одобряваше, че аз отивам на "Изгрева" при Учителя.

После се сетих, че при всички трудни положения с рода ми, винаги ми е помагал Учителят.

Защо ми се вмъкна тази мисъл, че трябва да я подаря на Братството, а не на Учителя?

Но защо ми се втълпи тогава в главата, че трябва тази сума да я оставя на Братството?

82. 3_63 Новата Голгота

Посягах с ръка и като замахвах към главата им, те политаха напред и се хващаха в шепата ми.

Моля ви, тук бяха разпнали Господа моего на кръста на Голгота, а вие ще ми говорите за убийство на мухи-золници, дошли на всичкото отгоре да пият и кръвта Му.

Това беше един мой навик още от младите ми години, когато бях при него като частна ученичка и Учителят ми даваше книги да чета, а после ме разпитваше за тях.

83. 3_64 Нападения срещу Изгрева

". Разказваше ми: "Само за миг аз бях на земята, онези, като че ли нещо видяха - така се уплашиха, че побягнаха от мен.

Той нищо не ми каза.

84. 3_67 Котката, която мижеше

Когато аз видях снимките, които ми показа една вярна приятелка, тогава казах: "Котката беше в началото.

Отиде той, разговаря с тях, върна се при мен и ми каза: "Не само че е вярно, но те всички най- подробно ми разказаха такива неща, които нито са за говорене, нито са за слушане." Онези са се изповядали пред него и разказали всичко.

85. 3_68 Самозванецът

Дойде у дома един заблуден и ми показва снимка на Михаил артиста, преоблякъл се като Учителя.

Казвам му: "Да ми отговориш ей сега, веднага, иначе няма да стъпваш в дома ми." И той не дойде повече у дома ми.

Дойде време и ми разказаха този случай.

" Учителят отговори: "Ще контактувате, когато чужденците, и специално французите, научат български език и четат Словото Ми на български.

А вие сега ще ми говорите разни врели-некипели за разни чужди страни, за развити европейски култури и за разни Окултни Школи.

Бяха ми изпратени към стотина анонимни писма от български податели от София и от страната, които съдържаха различни заплахи.

Освен това, започнаха да ми хвърлят в двора и по покрива на къщата различни муски и магии с цел да ме унищожат.

И винаги, когато ми се влошаваше здравето, аз знаех, че има нещо подхвърлено или в двора, или на покрива.

Аз взех и му предадох всички анонимни писма и заплахи срещу мен, за да ги прегледа и чак след това да дойде при мен и да ми каже одобрява ли тези методи на действие.

Веднъж идват и ми носят фотографирано писмо на Учителя до Михаил, за да ми покажат, че Учителят е имал кореспонденция с него и че се обръща към него с "обични Михаил".

Силата Ми не е в тия хора, които ме следват.

Аз скочих първа, а след мен застанаха и други, които бяха верни по Дух, макар че ми бяха опоненти, противници.

86. 3_69 Сватбата на Големия брат

Накрая каза: "Тази година Големият брат ще се ожени." Това изречение, като думи, написани на лента, премина през въздуха, със светли букви премина пред очите ми и се отпечата някъде в периферията на съзнанието ми.

Не зная как, но изведнъж изплуваха в съзнанието ми - като огнени букви, обхванати от някакъв огън, като лента се плъзнаха пред очите ми онези думи на Учителя, казани на 1 януари 1944 година сутринта, при нашата разходка: "Тази година Големият брат ще се ожени!

87. 3_70 Учителят и последните Му дни на земята. Сватбата

Но не знам защо, видях и разбрах, че Учителят не ми обръщаше внимание и че се е заобиколил с други братя и сестри.

В Мърчаево Учителят ми каза строго: "Сестра, недей да сядаш до Мен сега." Аз кимнах с глава в знак на послушание и седнах встрани от пейката.

88. 3_71 Последните дни на Учителя

Прибрах се у дома, бях в къщи с Борис и по едно време ми се припи нещо.

Влезнах в кухнята, огледах се и видях, че има мляко на печката, но не ми се пиеше мляко.

После Го чух да казва: "Марийке, трябва да стоиш до тялото Ми една нощ." Аз се върнах на "Изгрева" и стоях една нощ.

Аз останах при Него една нощ, а тя после ми казваше, че искам да се налагам по този начин.

А Савка дойде при мене и ми каза: "Марийке, ти се налагаш." Тя мислеше, че когато седя на стол при Него, се налагам.

Савка не си тръгваше, после се обърна и ми каза: "Ти, Марийке, пак се налагаш".

Във връзка с това Учителят ми каза: "В света има готови души и те ще дойдат, за да работят.

Вашата задача е да им предадете Словото Ми, което е Слово на Бога." Ето това е разрешението на този въпрос.

Ние дежурехме край Него, а това бяха последните ми часове с Него.

Попитах Го какво прави този бръмбар под чашата, а Той ми отговори: "Проучваме се взаимно." Та ние бяхме в тежко положение под невидим стъклен похлупак и някой ни проучваше отгоре.

След като приятелите решиха тази неделя сутринта да се прочете една беседа в салона, на мен кой знае защо ми хрумна да отида в салона и да свиря на пианото.

Но аз направих една груба, фатална грешка, която още не мога да си прост я Учителят ми каза да остана при Него, а аз не Го послушах.

Той ми каза да остана при Него, защото знаеше, че приятелите ще ме отвлекат от Него в салона с техния мотив, че ще пеят песни за Учителя, ще казват молитви за Учителя и ще четат беседи за Учителя.

Това за мен бе една от най-големите грешки в живота ми пред Учителя.

Учителят искаше да ми каже още много неща преди заминаването Си.

Тук щяха да ми станат много неща ясни и много неща щях да запиша и щяха да ни бъдат като ориентири, като светещи фарове в онези бурни времена, които ни очакваха.

89. 3_72 Последни Слова на Учителя

6. Не смущавайте Духът Ми.

90. 3_73 Последни разговори и откровения с Учителя

Учителят ми каза: "Досега имаше борба между Бялата и Черната ложа.

Хитлер ще падне в Германия и тогава ще се сключи мир." В едн о от тефтерчетата на Савка Керемидчиева, което ми бе оставено, аз прочетох следното записано от нея при разговор с Учителя: "Божият план е, руските войски да дойдат до Дунава и да не преминават в България." Но тези събития бяха променени лично от Учителя, защото никой не прояви послушание и никой нищо не изпълни от това, което Той каза.

Казва Му: "Учителю, дойдох да ми предадете онези работи." Учителят е строг и мълчи.

При една среща на Начо Петров с Учителя, в последните Му дни, Учителят бе казал: "Причината за моето заминаване ще намерите в беседата Ми от 1 юни 1932 година" По-късно, през 1946 година, тя бе отпечатана под заглавие "Любов, обич и почит" в томчето "Начало на мъдростта" и ще го намерите на стр. 215.

Аз не искам да ми правите паметници, не искам да правите църква на мое име - нищо не искам от българите.

91. 3_74 Политически събития

В един разговор Учителят ми каза така: "Когато комунистите трябваше да дойдат на земята и в България, те дадоха обещание пред Невидимия свят и пред Небето да не закачат Бялото Братство.

92. 3_77 Човек предполага, а Бог разполага със съдбините на света

" А Лулчев продължава: "Защото обичам германците и ще видиш моята присъда, защото Учителят ми не прощава.

Ето, всеки ден идвам да се моля, падам на колене, ама Учителят прошка не ми дава.

Ти ще си ми свидетеля, та да го разказваш след това на другите, та да знаят какво нещо е Учителят." И така стана.

93. 4_01 Любовта е извор

Баща ми е бил музикант, следвал е в Одеса една година, работил е в Стара Загора като музикант - хоров диригент.

Дядо ми е бил певец в църквата на дядо поп Константин Дъновски в с. Николаевка.

Майка ми е от Трявна, учителка.

След 1910 година тя учителствува в софийските села, придружена от мен, от сестра ми и от баба ми.

Между съучениците ми имаше един, който ми правеше особено впечатление и постепенно се сприятелих с него.

Веднъж той ми се довери, че неделен ден ходи да слуша сказките на един Мъдрец.

Може би необичайната обстановка, може би прекрасното изпълнение на песента, а може би, което е най- вярното, самата песен проникнала дълбоко в душата ми ме пренесе в някакъв чуден свят и аз се изпълних с нещо безкрайно хубаво.

Сърцето ми откликна на това безкрайно хубаво чувство със свещен трепет.

В думите Му имаше сърдечност, топлота, която проникна дълбоко в душата ми и събуди някакъв отдавнашен, хубав, но сякаш забравен живот.

Колкото повече Го слушах, толкова повече Словото Му внасяше живителни струи за самата ми същност.

Да отивам да слушам това Слово за мен стана самата необходимост, защото то се превръщаше в светлина, сочеше ми верния път в живота.

Затова заговорих на майка ми с възторг и ентусиазъм за неделните беседи на големия Мъдрец.

Сега когато годините са се изминали, аз виждам, че не случайно, а по някакъв невидим план, майка ми е била преместена именно в това село, където две от нейните колежки - Елена Григорова и Спаска Перифанова - са били вече от дълго време последователки на Новото Учение.

Тези две колежки на майка ми създадоха много приятни часове на разговори за духовните възможности на човека чрез Учението на Учителя, възможности, скрити дълбоко в него, чрез които може да се влиза в контакт с големите светли същества, ако се разработят и станат духовни ценности.

Тази песен задвижи всичко в мен, а чрез мен - и в майка ми, и така ние пристъпихме с трепет в един нов свят - света на Словото и на песните на Учителя.

Мен ме посрещнаха с тази песен и целият ми живот премина с песните на Учителя.

94. 4_02 Моят Висок Идеал

Но за да ми помогне, изпрати ме за известно време да помагам в домакинската работа на жена му.

И макар да се прибирах в къщи преуморена, душата ми беше изпълнена със странно вдъхновение и когато започвах да свиря, сякаш прекрачвах от земята в Небесата, пълни със светлина.

Изпита, на който бях поставена чрез брат Бертоли, положих успешно и бях възнаградена със средствата, необходими за отиването ми на събора.

Затова ще бъда винаги благодарна на брат Бертоли за услугата, която тогава ми направи, защото отиването ми на събора беше непрекъснат празник за душата ми.

Така брат Симеон Симеонов, винаги весел и шеговит, зарадван, че ме вижда, взе калъфа на цигулката ми, започна да ме мери колко съм висока и със своя силен глас обяви пред всички, че съм достигнала калъф и половина височина.

Отново изпъкват в съзнанието ми утрините, изпълнени с мистика, молитва и Словото на Учителя.

Цялото ми същество трепти в най-чуден и свещен трепет.

95. 4_03 Учение и служение на Високия Идеал

За моя преголяма изненада, дадоха ми седемнадесет часа физкултура и само седем часа пеене.

Учителят ме изслуша и ми каза, че най-хубавата професия е учителската.

Поговори ми доста и завърши: "Ти тук ще станеш едно нищо!

Така може да ми каже само Учителят, Който никога не настояваше и не ограничаваше, а даваше свобода на всекиго, както Бог я дава.

На другия ден казах на майка си, че желанието ми е да уча.

Може би Небето и чрез нея искаше да ми каже, че като работя като учителка, ще бъда по-добре и че ще мога да си изкарам пенсия.

Но този неин довод, който бе малко материалистичен, ме накара да мисля, че тя не може да разбере голямото ми желание - да уча.

Веднага се разтича, за да уреди приемния ми изпит.

Аз отговорих, че през трите години на учителствуването ми не съм имала възможност да свиря, но сега съзнателно искам да уча, затова ги моля да ме приемат.

Отново видях голямата милост и любов на Учителя и Неговата благословия в новия ми път - чрез поздрава, който Той изпрати на Сашо Попов.

На другия ден той ми разказа, че Учителят, като го срещнал, запитал го какво съм направила.

Навярно тогава, виждайки моето минало и бъдеще, е видял моите възможности в предстоящия ми изпит и затова именно е изпратил поздрав до Сашо Попов.

Неговата бащинска милост и грижа ми стоплиха душата.

Всичко за материалната ми издръжка се нареди много добре.

Получавах заплата заради работата ми и още толкова от частни уроци по цигулка.

Веднъж Учителят ми каза: "Вие, сестра, не очаквайте от нашите деца да ви бъдат ученици.

96. 4_04 На Рила с песните на Учителя

Тогава аз и приятелката ми Стефанка Марчева, с която бяхме съученички в Музикалната академия, се спряхме да се помолим.

И днес, когато си спомням за тогава, душата ми се изпълва с благодарност за хубавите, изпълнени с радост дни и часове на Рила, прекарани с песните на Учителя.

И досега изпъкват в съзнанието ми ранните утринни часове и изкачващите се ученици - стари, млади, дори и деца - нагоре по скалистата пътека.

След заминаването на Учителя, аз започнах да свиря на цигулка на Молитвения връх, макар че беше студено и пръстите ми бяха изтръпнали от студа.

Играехме и на Петото езеро, наречено "Бъбрека", както и на поляната под връх Харамията, който Учителят нарече "Харно ми е".

97. 4_06 Паневритмията чрез Духа Божий се оживотворява в Сила и Живот

Тогава Учителят се обърна към мен и ми каза: "Ще свирите винаги първите три номера от Паневритмията: "Първият ден на пролетта", "Евера" и "Скачане" и после ще прескачате през един номерата.

Когато Учителят ми каза кои упражнения трябва да се играят, аз Го запитах дали трябва да се дават сигнали кое упражнение ще се играе.

Това е незабравимата ми Паневритмия, сляла за мен всичко в едно: музика, песните на сестрите, които играеха и пееха, и онази небесна Светлина, идваща от Духа Божий, Който развърза езика на Учителя, Който даде Словото, Който внесе Сила и Живот и чрез хармония олицетвори живота на Паневритмията.

98. 4_07 Ученици - музиканти в Школата на Учителя

Ние с майка ми също пожелахме да си направим дървена барачка.

Майка ми, сестра ми и аз, когато ходехме на клас, преспивахме там.

Този случай остана в съзнанието ми - всичко, което се работи, трябва да се прави и да се сравнява по Високият Идеал на ученика.

Спря се и ми каза: "Има още много непробудени между вас.

Учителят беше там и ми каза: "Те всички народи ще се въоръжават и приготвят за война, но ще стане такова земетресение, че не ще помислят за война.

И война няма да има повече." Но никак не ми дойде на ума да Го попитам кога ще стане това.

При една екскурзия до Витоша, когато бяхме към сипеите, Учителят се обърна към мен и ми каза: "Сега предстои заминаване от огън.

99. 4_08 Любовта е песен, но бракът е изпитание и съдба

Грижеше се за мен, помагаше ми във всичко.

Сутрин ми свиреше с уста да ме събужда за Школата и гимнастиките.

Като станах учителка в Мездра, пишеше ми писма и в тях цитираше мисли от Словото на Учителя - редовно, при всяко писмо.

Пращаше ми и колети.

Когато през 1937 година отидох да получа благословението на Учителя, Той ми каза: "Хубаво е, когато два коня се впрегнат в колата.

Тогава разбрах смисъла на думите на Учителя, че любовта му няма да живее дълго, но виждайки голямата ми обич към него, Той ми каза само да уча, да чета, да пея, да свиря и да не мисля за друго.

Сравняваше ги пред мен и ми доказваше чрез аспектите, че бракът ми с Митко не може повече да продължи.

Така че аз имах интуитивното предубеждение на майка ми, думите на Учителя за брака ми и категоричното становище на Иван Антонов, основано на астрологичните ни аспекти.

Все пак, аз търсех обяснение пред себе си за раздялата ми с Митко.

Когато попитах Учителя за рожба, Той ми каза: "Душите отгоре ви помагат.

И за да ми спести тези страдания, Той определи по-добре душата да остане горе и да ми помага оттам.

При един разговор Учителят ми каза: "Момците трябва да бъдат честни и да не лъжат момите.

100. 4_09 Начало на музикалния живот на Изгрева

След като ги бе подредил, с тях той дойде у дома и ми ги показа.

Колко пъти е плакал пред мен и съпруга ми Митко за някои грешки, които бе направил.

Видях как нагледно Учителят ми показа подмладяването - точно и ясно, чрез окултния език, който ние сега всички учехме.

101. 4_10 Музикалните опитности на учениците

Тя ми каза, че е дошла със специална молба при мен - да я заведа при Учителя.

Веднъж Учителят ме извика и ми подаде да изпитам една цигулка.

Той ми подаде цигулката, вероятно искаше да ми я подари, но ръката ми е малка и свирех на дамска цигулка.

102. 4_11 Последният концерт пред Учителя

Един-два дни преди да си замине Учителят, сестра Савка Керемидчиева изпрати една сестра да повикат майка ми.

А ние живеехме тогава на ул.Гълъбец" 21 в Подуене и майка ми оттам се запъти пеш към "Изгрева".

След като се върна, ми разказа, че са я завели при Учителя, Който бил на легло и тя Му разтрила пъпа, който бил нещо поизгорен.

Майка ми разтрила пъпа на Учителя, препасало го с чист плат, а Учителят казал: "Бавно завършва процесът" и заспал.

Така, чрез този последен концерт, за мен завърши музикалното ми обучение в Школата на Учителя.

103. 4_12 Музикална пауза в живота на ученика

И сега още ми звучи как изпя песента "А бре, синко", как естествено, с бащинска топлота, предаде упрека и съвета на любещия баща.

Като спомен от общото летуване на Рила с Учителя ми е останало, че Той не обичаше еднообразието.

104. 4_13 Фрагменти от музикалния живот на Изгрева

Учителят казал: "Ти свиреше на Паневритмия, акомпанираше песните Ми, помагаше Ми при записването безвъзмездно, тъй че имаш кредит там горе.

След като излезе песнопойката, веднъж Асен Арнаудов дойде при мен и сподели следното: "На мен много ми тежи, защото много песни, които се напечатаха сега, ние ги коригирахме с нея.

Това ми тежи много и аз искам да се коригирам." Тази идея ми хареса и след много години, по този повод, аз събрах у дома си следните музиканти: Асен Арнаудов, Митко Грива, Галилей Величков, Йоанна Стратева и моя милост - Мария Златева.

Днес, когато пея и свиря песните на Учителя, аз с песента заминавам за онзи свят, който песента ми разкрива като свят на светлина, красота и свобода на. Духа.

Той заяви: "На мен е дадена тази песен и тя трябва да остане така, както ми е дадена." Остана огорчен, защото пред него беше образът на Учителя, Който Му дава текста и мотива, палатката на фронта, разпръскващите се гранати, отстъплението на войските и силата на песента, която го спасява, защото тя бе влезнала у него, идваща от Небето като откровение и спасение.

" Имах за това някои опитности, които ми даваха сила да превъзмогна всички препятствия.

" Тогаз ми се замъгли главата и не знаех - не се сещах какво да питам.

Вероятно през това време ми разглеждаше живота.

На тръгване Учителят ми каза: "Добре си.

Пресрещнахме се, а Той ми казва: "Ти, сестра, вече можеш.

То преградите са книжни." Трепнах от радост, но пропуснах да Го попитам за какво ми Го каза.

Молех се така: "Господи, да ми се отвори гърлото!

Накрая ми разказваше, че у дома си имал един куфар със записани от него песни на Учителя, както и негови разработки.

Затова аз смятам, че вашият материал може да се помести със всички забележки, които ми дадохте и допълнения, но с моята редакция, като отдолу, накрая на материала ще има забележка, която ще бъде предадена дословно така, както я отбелязвам тук пред вас, без да се промени нито една дума от мен.

105. 5_06 Песните на Учителя

Тази песен е любимата ми песен.

Да възлезе молбата ми към Тебе."

106. 5_08 Паневритмията на слънцето за Изгрева

Обърна се към нас каза: "Можете ли да ми изиграете едно хоро?

107. 5_13 Най-малкото добро

Някаква нежна ръка отне болестта ми.

108. 5_15 Първият закон

Защо не ми отворихте веднага, ами ме оставихте да замръзна?

109. 5_17 Идилията и брат Георг и Куртев

Около два месеца преди да си замине брат Георги Куртев, Петър Камбуров получава писмо: "Брат Петре, като си замина, моля те, ела, и преди да вдигнат тялото ми в колесницата, изсвири ми "Идилията".

През 1920 година, когато Учителят за пръв път ми я изсвири, каза: "С тази песен ангелите водят душата на праведния при Бога".

Казва: "Покажете ми поне пътя." "Къде ще вървиш в такова време бе, човече, вълци ще те изядат."

Петър се провиква: "Ехей, тази свирка ми е позната".

110. 5_18 Краят на войната е близо

Като знаеш толкова много, кажи ми кога ще дойде мирът, защото е много тежко положението ни." Учителят казва: "Когато едно положение става много тежко, ще знаеш, че краят му е близо." Женичката се навежда доземи, прегръща нозете Му и ги целува.

111. 5_20 Мирът иде вече!

"Господи, душата ми тихо уповава на Тебе!

Даде ми да се радвам на неизброимите Твои Дела.

Радва се душата ми, светло и празнично е наоколо.

Много неща искаха да ме откъснат от Тебе, да ме лишат от Свободата, която си ми дал, ала душата ми тихо уповава на Тебе.

Господи, Ти всичко си ми дал преизобилно.

112. 5_21 Диригентскат а пръчица

Тогава отишъл при Учителя и Му кавал: "Учителю, искам да си замина, тъй и тъй положението ми е тежко." Учителят го погледнал продължително и казал: "Още дълго време ще размахваш ти диригентската пръчица." След тази среща, като се връща в къщи, брат Калудов започва да се подобрява и не след дълго оздравява напълно.

113. 5_22 Сламената шапка и общественот о мнение

Казва ми един от братята: "Посред зима, в студа, се изпотих." На другия ден братята питат сестрите, които обслужват Учителя: "Няма ли Учителят други шапки, че дойде със сламената панама?

114. 5_23 Българската народна песен

Много време ми е вземало това, докато възстановя чистотата на българската музика."

115. 5_27 Изгревът и Бялото Братство

Затова веднъж, когато бяхме застанали двамата с Него до една ограда, а на двадесет метра от нас се чуваше караница и врява - две сестри се караха за два метра от неправилно сложена ограда, която разделяше дворните им места - Той ми каза следното: "Виж им акъла?

Кажи: "Господи, Ти ми помогни!

Когато се доближи до мене един човек, аз искам да разбера, да доловя какво Бог иска да ми каже чрез него.

Бог ми говори чрез всички хора, чрез растенията, чрез животните, чрез цялата жива природа.

А преди да си замине, Учителят лично нареди на Савка Керемидчиева да ми се предадат всички неща - и непечатаните беседи, и архива на Братството.

116. 5_28 Жабата, която донесе материализма

Когато бях там, аз винаги исках да свърша някаква работа, която веднага ми се даваше.

След като свърших работата, която ми бяха дали, поканиха ме на обяд в трапезарията, която бе в приземния етаж.

Учителят ми показа причината.

117. 5_31 Своеволия на Изгрева

Кажете ми сега, каква е разликата и поуката?

А за следващите поколения е една голяма поука, един окултен закон, който трябва да знаете: "В Божиите решения няма обратни действия." Е, сега някои могат да ми се разсърдят за това, което казвам, но такава е истината за Божиите решения и за онези, които изпълниха Волята Му.

118. 5_35 Възрастните приятели и нарядите

Те не са още кандидати за ученици, а ми се пишат ръководители." Това избухна като бомба на "Изгрева".

119. 5_36 Търпението на Учителя

Той ги изслушал внимателно и накрая строго им казал: "Такива ми ги е пратил Господ и с такива работя." Те замлъкнали, били недоволни от отговора Му.

Каквото Господ ми е пратил, с това работя, с това се изпитва моето търпение от Бога.

120. 5_42 Британската империя и германския парен котел

Той ми извади една Библия, изядена от молците, цялата на дупки и каза: "От Англия ще остане същото." След години, след като започна войната, когато английските самолети започнаха да бомбардират София, аз бях пак при Учителя.

Той отново извади оная голяма Библия, която през тия години беше вече проядена от кора до кора от молците и ми каза: "С Британската империя ще стане същото!

121. 5_46 Продавачът на Библии

Бог ми каза: "Не е от нашите!

122. 5_48 Учителят, Георги Димитров и Третият интернационал

Той ме извика и ми заръча да направя ограда там, където дворът се разделя на две - от едната страна бяха баба Парашкева и Георги Димитров, а от другата страна - Петко Гумнеров и Учителят.

Каза ми: "Закови по конец първата дъска." Аз я заковах.

Учителят я пое от ръцете ми и я сложи под конеца, но я допря плътно до другата дъска.

Каза ми: "Кови сега!

Тази картина ми се запечата в ума.

Чрез една задача Учителят ми даде да науча един закон.

123. 5_50 Отклонението

Аз се спречках с Бертоли, защото бях го виждал в друга светлина, а той ми каза: "Вие му завиждате!

По време на процеса срещу Братството, следователят и прокурорът ми заявиха: "Ние проверихме по нашите канали и разбрахме, че вие нямате никаква връзка с чужбина и с чужди централи.

124. 5_51 Не наливайте вода в чужда воденица

Баща ми реши да използува водата, за да движи станове, които щяха да тъкат платове.

Така на брат ми Николай за една нощ от притеснение му падна косата и оттогава той е плешив, а баща ми за същата нощ фалира.

Тези машини бяха ненужни и никой не искаше да ги купи, а в тях бе вложено цялото състояние на баща ми.

Брат ми също следваше и се издържаше сам по същата причина.

125. 5_53 Учителят е болен

Така Учителят издъхна в ръцете ми.

126. 5_55 Телеграмата-отговор, която трябваше да дойде

Ето тя е в ръцете ми в неговия ръкопис и подпис и ще ви я прочета:

Изведнъж се явява един брат от Видинско и казва: "Дайте ми телеграмата.

127. 5_57 Кой спаси българските евреи?

" Лулчев казва: "Изпрати ме Учителят, а за теб господин Дънов, който ми каза да ти кажа, че ако изпратите евреите в Полша, то от царството и от династията ви помен няма да остане." Какъв е бил видът на Лулчев и как всичко това е подействувало върху царя, но той веднага тръгва с Лулчев за София.

128. 5_60 Кой е ръководителят на Братството в България

" "Трудих се, работих, но все не ми вървеше." Главатарят наредил: "Набийте го хубаво и го пуснете".

129. 6_01 Концерт

Той ме погледна и ми каза: "Ти ще имаш възможност да чуеш и по-хубава музика от тази, която тогава си чул, но този, който свиреше с Мене не беше Киселков".

130. 6_04 Мория и Кут Хуми

Веднага блесна в мене идеята да отида и да го попитам за тях и какво Той ще ми каже.

Двете картички се изплъзнаха от ръцете ми и паднаха на земята.

131. 6_02 Кой измисли песните на Учителя

Пеех и аз, но през цялото време мисълта ми беше ангажирана с въпроса за начина, по който са създадени такива песни, такива чудни мелодии.

Общите фрази, каквито се поднасят за изящното творчество като вдъхновение, присъствие на музи, ми бяха познати.

" Той се обърна и тихичко ми каза: "Аз не съм ги измислил".

В ума ми кръжеше тази мисъл: "Ако Учителят не ги е измислил тези песни, тогава кой ги е измислил?

" Случи се така, че отново застанах до Учителя и без да Го питам, Той се наведе към мен и ми каза: "Моите песни идват чрез Светлината на Слънцето.

Пред очите ми се свали една завеса и аз виждах образа на Учителя, светещ със светлината на Слънцето.

Завесата отново се спусна пред очите ми и аз отново виждах образа на Учителя, Който най- лъчезарно ми се усмихваше.

132. 6_03 Паневритмията на Учителя и българският народ

След минутка мълчание, той ми каза: "С Паневритмията не се ли занимавате?

"Помислете като как може да се приложи в българските училища и ми донесете доклад за тази възможност при пръв удобен случай." Разбрах задачата си, станах и напуснах министерството, изпратена любезно от главния секретар.

Направи доклад и ми го донеси." Аз възкликнах: "За Слава Божия, Учетелю, с Ваша помощ, аз ще бъда само проводник на Волята Божия".

Причината за този подбор беше желанието ми да дам по-динамичните, по-подвижните и да не бъдат дадени изведнъж толкова много.

Той ме погледна и много сериозно ми каза: "Българският народ трябва да разбере: или да приеме Божественото Учение точно, изцяло, без заобикалки, или ще си счупи главата и Аз ще си отида.

След малко бай Ради от "Изгрева" ме настигна из пътя и ми каза, че Учителят му казал да предам в министерството само тези, които съм приготвила.

Тогава ме заведе при Йоцов, така че двамата ми възложиха да намеря начин за тяхното практическо внедряване.

"На мене - поясни ми Милка в разговора, който имахме с нея - задачата ми се видя доста сложна за практическо осъществяване".

Там, като гостенка, намерих за неудобно и нямах смелостта да искам от директора на училището да ми разреши да играя сутрин Паневритмията с децата от цялото училище.

Пък, от друга страна, въздържанието ми беше и за това, че моите ученици бяха шестгодишни, а пък аз исках да направя опит и с по-големите - от прогимназията, дори и с гимназистите.

" А Лулчев, с когото също се срещах, доста сериозно ми се скарваше, че работата се протака, като ми напомняше, че Учителят е казвал: "Да става по-бързо".

Помолих го това да стане след два дни, тъй като баба ми беше починала и аз трябваше да тичам по погребението й.

Министърът ме повика при него в кабинета му и ми каза: "Първият опит е излязъл добре.

" Министърът ми отговори: "Ще ви изпратим на специализация в Чехия или Унгария.

Помислете по този въпрос и ми докладвайте".

Този мой страх, тази ми неувереност в себе си споделих с Учителя и тогава Той ми каза: "Въпреки това - ти трябва да бъдеш!

Тогава отново ми каза: "Ти как мислиш?

" "О да, Учителю, много ми е приятна!

При срещата ми с нея тя изрази своята голяма радост.

В първата ни среща, в първите ми определени два часа, говорих на курсантите върху теорията за ритмиката и музиката.

Като свърших първия час от определените ми за този ден два часа, предложих им почивка, но курсантите спонтанно изявиха желание да се продължи без почивка.

Тогава Той ми каза: "Времето изтече!

Тази история с внедряването на Паневритмията в българските училища, която Милка ми разказа е от особено значение за Делото на Учителя и Неговата Дейност в България.

Когато отивах да разпитам Весела Несторова за тази история, за доказателство тя ми показа своя албум и онези снимки, в които се вижда как Милка Периклиева играе в кръга на Паневритмията, а Весела Несторова играе три-четири метра вън от него сама-самичка.

Тази история тя ми разказа лично и аз я предавам с моя разказ.

133. 7_01 С арфа под бомбите в града Мюнхен

Той ми разказа своя случай подробно.

По-късно, той ми предава своя разказ така: "Аз отидох в Мюнхен сред денонощни бомбардировки и разрушения, но две години, докато аз учех арфа, до мен бомба не падна.

134. 7_03 Защо Учителят даде песента Писмото?

Той ми даде това писмо да ви го прочета.

135. 7_05 Бракосъчетание на музиканти

Тя се присъедини към мен и ми каза: "Брат Нестор, вие добре сте направили, че не сте се оженили".

136. 7_06 Как Катя Грива разреши задачата си

По този повод тя казваше: "Животът ми, прекаран на "Изгрева" - това е моят живот.

Веднъж тя сподели с мен: "Прекараното ми на "Изгрева" време е истинското ми време.

Затова за мен истинското ми време е тук, на "Изгрева".

Другото е слама и плява в този ми живот".

Казаха ми, че е болна и аз отидох да я посетя.

" Отговор: "Нетърпимо и тежко ми е положението.

Лекарите ми предложиха да се оперирам, но аз не пожелах.

На мен ми се видя, че това е смелост, от която се възхитих.

137. 7_07 Бомбардираното пиано и разрушеният Изгрев

Една интересна опитност ми разказа Милка Периклиева.

Бе родена във Варна, а родителите й бяха от Македония.Аз бях близък с нея и тя ми разказа следната случка.

138. 8_01 Песните на Учителя

Нека Бог и Учителят ми прости за това неумело сравнение, но по друг начин не мога да го опиша и обясня.

Това беше много съществен и свещен момент в живота ми.

Такъв образ, такава картина от този свещен миг остана в съзнанието ми.

Присъствувах, когато Учителят даде песента "Духът ми шепне това".

Духът и душата ми шепнат това".

Постепенно състоянието ми се трансформира, аз се освободих и забравих в този момент за своето притеснение.

Един от методите позволяващи да се добере човек до това състояние е даден чрез песента "Духът ми шепне това".

139. 8_02 Как се записаха и издадоха песните на Учителя

" "Оти така ми се сака!

140. 8_03 Симеон Симеонов

Аз разговарях веднъж с един външен човек, който го е познавал на младини и след като гр срещнал след десетина години, го видял толкова променен, че ми каза следното: "Аз уважавам господин Дънов заради това, което е направил от Симеон Симеонов".

А той ми отговори: "Това нещо не е толкова важно.

141. 8_04 Музиканти при Учителя

Веднъж ми каза: "Ти била ли си такъв човек, който да мирише на пръст и след това да оживееш?

Асен ми е разказвал, че при всичките си запознанства и отношения с момичета, с които е поддържал връзки, винаги е споделял с Учителя.

Асен ми разказваше как лично е чел пред Учителя свои писма, които са били написани за някое от момичетата.

142. 8_05 Катя Грива - певица и ученик

По-късно Катя разказваше: "Интересно бе, че това, което Учителят ми каза и говори последния път, преди да ми каже, че няма да ме приеме, докато не завърша гимназия, ми стигна и ми послужи за това време, докато бях при Паша и нямах контакт с Него".

Но ми е разказвала, че винаги се е чувствувала пред Паша като ученичка с ненаучен урок.

Аз много съжалявам за това, защото ако ми бяха с няколко милиметра по-дълги пръстите, щях да постигна много неща".

143. 8_06 Как и защо бе дадена песента Писмото

И когато Учителят не дойде в клас, а изпрати онова писмо и то бе прочетено, аз бях тогава много млада и много работи не разбрах, но много силно впечатление ми направи, че Учителят не дойде.

Този отговор на Учителя на мен ми подействува повдигащо, защото ученическото съзнание не изисква външни форми, а разширение на съзнанието и светлина в това съзнание, за да може да действува за изработване на тези три свята: умствено поле със светъл ум и чисти мисли, чувствено поле с благородни и чисти чувства, волево поле, в което да има диамантена воля и да реализира на физическото поле светлите мисли и благородните чувства в правилни постъпки.

Отговорете ми сега.

А Учителят казва: "Изучавайте, проучвайте и прилагайте Словото Ми, което е Слово на Бога, чрез собствения си живот".

144. 8_07 Кога и как бе създадена Паневритмията

Когато го изучавахме този "Квадрат", дойде леля Гина Гумнерова от "Опълченска" 66 и Учителят ми каза: "Ха сега, научи леля Гина на новото упражнение".

Аз съм малко честолюбив човек и щом не ми вярват и ми нямат доверие, аз се оттеглям.

Значи, първите приятели не ми вярваха, но нещата се завъртяха така, че не можеха без мен и накрая трябваше да ми гласуват доверие.

Получи се така, че аз трябваше да довърша онази работа на Учителя по Паневритмията, която другите не свършиха, понеже още в самото начало не ми гласуваха доверие.

Разказваше ми веднъж брат Любомир Лулчев, че упражнението "Побеждаване", Учителят го е играл от горната част на поляната до долната, в разстояние на петдесет-шестдесет метра, заедно с него.

Не ми казаха, може би смятаха, че за мен няма място.

Дойдоха двете у дома и ми ги показаха.

145. 8_08 Откриването на извора Ръцете на Рила

Аз смятах, че Учителят ще открие извора сам и ми беше интересно да видя това, затова се въртях около Него.

146. 8_10 Побоят върху Учителя през 1936 година

Той ми е разказвал как е боледувал от туберкулоза и че Учителят го оздравил и му спасил живота.

Беше ми казал: "Знаеш ли какво значи да миришеш на пръст и земя и после да оживееш?

В същия миг в съзнанието ми като на филмова лента излязоха няколко събития отпреди няколко дни.

Това го бях чула лично от Любомир Лулчев, който ми разказа подробно следното.

Това ми го разказа Лулчев.

Аз се отнесох към него като председател на Народното събрание, но понеже имаше отрицателно отношение към Учителя и Неговото дело, той лично подписа уволнението ми.

Учителят нищо не каза, но ми предаде окървавените дрехи да ги изпера.

Ето защо дойде тази мисъл в главата ми.

Савка по-често ходеше при Учителя, но нищо не ми бе казала за това.

Взе си бастуна и преди да тръгне ми каза: "Еленке, можеш ли да стегнеш багажа утре, че вдругиден, на 14 август, да слезем в София?

" Първо това ми каза.

Радостта ми беше много голяма.

147. 8_11 Последните дни на Учителя на земята

Тогава много ми се щеше да попитам Учителя какво значат тези думи, но от неудобство не Го попитах.

Този въпрос ми се видя личен и се страхувах да не проявя любопитство.

Те бяха в ума ми, но не смеех да ги поставя на Учителя.

Това поддържаше безпокойството ми и бях нащрек.

В началото на декември ме срещна доктор Иван Жеков и ми каза: "Еленке, виждаш ли, че Учителят си отива?

Това не бяха малко стъпала.Тогава ми направи впечатление, че Той дойде малко запъхтян.

Аз влязох в стаята Му, бръкнах с ръка в библиотеката и първият плик, който хванаха пръстите ми, беше този канцеларски плик.

Тогава Той ми даде една голяма ябълка - сорт Александровски - това бе последният дар от Него, защото другата сряда си замина.

Аз не виждах Учителя толкова слаб, колкото ми правеше впечатление, че не е правилна стойката Му и се е свил.

Сестрите, които Го обслужваха, ми казаха, че освен вендузи, са Му слагали и хардал на гърба.

Савка ми разказа, че Той я извикал и я накарал да събере всички пари, които са в Него, в стаичката Му, да ги преброи и да ги подреди по банкноти.

Ето, една сестра - Марийка Марашлиева, ми показа осигурителна си карта под Х33368 от 1944 година.

Аз не отидох там, защото знаех, че Паша и Савка Го посещават и ако трябваше да отида, те щяха да ми съобщят.

Паша ми каза, че Учителят казал за тези непрекъснати посещения на приятелите следното: "Какво го направиха тука?

После ми казаха, че се бил приготвил да дойде в клас и да държи редовната Си лекция, но брат Тодор Стоименов, който бил при Него Му казал: "Учителю, по-добре не отивайте в клас, за да не се уморявате повече".

Учителят ми отговори също с вдигане на ръка.

Но начинът, по който Той се обхождаше, всичко ми говореше за заминаване.

" Сестрата на Паша ми се скара, разсърди ми се, че съм могла да кажа такова нещо.

Беше облечено в бял костюм и поставено на бяло ложе.Едно ми направи много силно впечатление.

148. 8_12 Братските салони и Изгревът

В него слушахме беседите цяла зима, но през лятото ми казаха, че е станало голямо недоразумение, скарали са се и след това го продали.

На мен много ми харесваше това гласно изричане на молитвата.

149. 8_13 Построяване на Изгрева

Както вие сте ми брат, така и брат Жеков ми е брат.

Имаше една сестра, която беше чула за това, беше дала всичките си спестявания на Учителя и бе казала: "Учителю, като правите нещо, една стая да ми направите".

Една сестра ми скрояваше плата и аз по малко поушивах някои дрешки.

Баща ми има познат в министерството и могат да ме изпратят в някой хубав град като учителка.

Какво ще ми кажете по този въпрос?

Още през 1972 година, лично Борис Николов бе ми предал оригиналния труд на Боян Боев за съхранение.

Предаде ми и неговата редакция на труда на Боян Боев, защото той смяташе, че брат Боян пише много обстоятелствено.

Аз се възпротивих на това и тогава Борис Николов остави този проблем да бъде решен от мен, след като ми предаде двата оригинала.

150. 8_14 Дни и години на драматични развръзки

А сега ми отговорете: учениците от тази Школа и Братският съвет изпълниха ли точно тези закони от Словото, че не трябва да има устав и че който иска устав - да си отиде в онова общество, където има устави, ограничения и правила.

151. 8_15 Кои изпълниха Волята на Учителя?

Когато запитах Сава Калименов защо я е издал, той отговори: "Абе сестра, тези преводи ми се изпращат от чужбина, а братята от "Изгрева" настояваха да се издадат.

Също не се отказвам от комунизма, защото тези две идеологии се допълват, нищо не ми пречи да бъда дъновист-комунист, затова ще продължавам да работя и им помагам, респективно за прокарването на ОФ- правителствената програма".

152. 8_16 Къде беше Изгревът на Бялото Братство в София?

АНГЕЛ ВЪЛКОВ (1899-1986 )

Отначало живях при Гена Папазова, после ме подслони Лалка Кръстева, а след това сестра Ганка Йорданова Бончева ми отстъпи една стая от жилището си и аз живея тук вече повече от двадесет години, без да плащам никакъв наем.

Тук бе мястото, където ме навестяваха служители на Държавна сигурност, правеха обиски и ми отнеха много материали от времето на Школата и от Словото на Учителя.

И колкото можах, и колкото ми позволяваха условията, аз работих до последните си дни.

153. 9_01 Времето, което не бе дошло

АНГЕЛ ВЪЛКОВ (1899-1986 )

Когато бях в училището, един ученик ми даде една брошурка - беседа от Петър Дънов.

Аз я прочетох и всички въпроси, които ме вълнуваха и на които не можех да намеря някакво разрешение - там, в тази книжка ми се уясниха.

По едно време забелязвам, насреща ми идват няколко души и всред тях един елегантно облечен господин с фрак, хубава шапка и бастун.

Ио наскоро на мен ми се нареди отпуска и аз отидох на село за десетина деня.

Дадоха ми адреса Му.

Големият ми брат Михал беше ръководител на събранието в село.

Не беше дошло още времето за първата ми среща с Учителя.

154. 9_02 Божият огън и Силите Господни

АНГЕЛ ВЪЛКОВ (1899-1986 )

Направи ми впечатление, че когато Той говореше, мъглата около Него започна да се разижда, като че ли някаква невидима метла я измиташе и така, лека-полека, цялата местност се проясни и накрая над нас изгря слънцето.

Имаше моменти, когато в живота ми падаше мъгла и аз не знаех накъде да се обърна и накъде да вървя.

155. 9_05 Кой бе Учителят?

За пръв път прочетох беседа на Учителя през 1917 година и тогава Го зърнах в хотел "Лондон" във Варна, но времето ми не беше дошло тогава, за да се срещна с Него.

Тогава Той им каза: "На Мен всички хора ми се подчиняват.

На Мен всички форми ми се подчиняват.

На Мен всички Сили земни и Небесни ми се подчиняват.

На Мен и Силите Господни ми се подчиняват, защото Бог стои над Мен и е в Мен".

Това беше много съществен и свещен момент в живота ми.

156. 10_01 ПОСЛЕСЛОВ

Още през 1973 година, Борис Николов лично ми издиктува къде се намира и кой съхранява негативите на Васко Искренов, където са заснети всички упражнения, показани от Ярмила Ментцлова и Мария Тодорова.

А главната вина за този проблем носи Борис Николов, който не ми предаде негативите, въпреки че знаеше, че аз работех с неговата съпруга Мария Тодорова и че аз свърших нейната работа!

Онези от вас, които са разбрали думите Ми, трябва да образуват една Божествена верига на хармония и единство - единство в мисли, в чувства, действия, в стремежи във всички посоки - като части на общия Божествен организъм!

157. 10_04 Всемировият Учител Беинса Дуно и българите

През 1898 година изнася пред благотворителното дружество "Милосърдие" една беседа: "Призвание към народа ми, български, синове на семейството Славянско".

158. 10_16 БИБЛИОТЕКА ЖИТЕН КЛАС

Нотите на песента "Писмото" ми бяха предоставени от Мария Златева.

Магнетофонният запис на изпълнението на "Идилията" от Петър Камбуров ми бе предаден от неговия рожден брат Марин Камбуров.

159. 2_37 Най-великите пирати от Французката енциклопедия

Какво ще ми кажете, Учителю?

След малко казвал на глас: "Ето тази беля, гдето ми я направиха днес, тука е описана като велик подвиг на още по-велик пират.

Този случай ми го разказваше този приятел и за доказателство ми ги показа как са изографисани на портрети в енциклопедията.

Някой знае ли къде мога да намеря историята на техните личности, че ми стана много любопитно ?

160. II. АНГЕЛ БЛАГОВЕСТИТЕЛ ОПОВЕСТЯВА ЗНАМЕНИЕТО ГОСПОДНЕ

„Заради това послушай съвета ми, да си идеш там, на мястото, гдето те е определил Божият Промисъл, понеже това място е било и ще бъде, тъй да кажа, прагът на чудни световни промени.

161. III. ПРИЗВАНИЕТО ГОСПОДНЕ КЪМ ЧЕЛОВЕЧЕСКИЯ РОД ОТ ПЕТАТА РАСА

Петър Дънов изнася пред благотворителното дружество „Милосърдие" една беседа: „Призвание към народа ми-български синове на семейството славянско".

162. IV. СВИДЕТЕЛСТВАТА ГОСПОДНИ И БОЖИЕТО ОБЕЩАНИЕ

13 февруари 1899 год., гр. Варна

„Напоследък Небето е било една стълба, по която Ангелите Божии са слизали да Ми донесат благите вести отгоре на Господа, Който се готви да посети вече тоя свят.

„Защото сам Духът Господен ме ръководи и ми вдъхна това, което ви писах.

Пиши и им кажи, ми каза Сам Господ, че Аз съм ги избрал и призвал да Ми служат в Правда и Истина.

При Мене са идвали вече мнозина Божии посланици отгоре със особено поручение да Ми предадат що е благоугодната и добра Воля на Моя небесен Баща, Който тъй благо и милостиво говори към всички.

Кажи им, казва Господ, да пазят и освещават Святото Ми Име, с което съм ги избавил.

Слушайте гласа Ми, Който ви говори.

„Господ ми каза, че ще ви пази в Името си винаги.

След като се помолите, дайте ми вашето решение писмено и двама, което Духът на Истината ще ви даде, това ще бъде нашият символ спрямо нашия Господ.

163. V. СВИДЕТЕЛСТВАТА ГОСПОДНИ

Ето Моето Слово пристига, заповед ви носи, да заверите свидетелството на Духа Ми.

Заверете Истината на Завета Ми чрез живота си.

Аз ще бъда страж над тебе и окото Ми ще бди за съдбините на твоето сърце, ще ме призоваваш рано и ще ти отговарям в утрешните зари на зората.

Гледай да не оскверняваш Името Ми.

164. VII. СЛОВОТО ГОСПОДНЕ СЛИЗА ВЪРХУ ВОЖДА ГОСПОДЕН

„Господ ми се яви Духом и ми съобщи следующите благи неща от нашия Небесен Баща, Който ни люби с вечна и неизменна Любов: „Аз съм Господ Твой, Който ти говори сега.

Кажи на моите братя Волята Ми.

Прославете Името Ми, отворете сърцата си, за да работя в тях за вашето възобновление.

Приемете думите Ми чистосърдечно и с пълна вяра за всичко, що съм ви говорил отначало.

Вие сте ми близки на сърцето.

Това МИ се вдъхна ОТ Господа през ТОЯ месец." (Писмо от 29.4.1899 г., гр. Варна.)

Той е пълен с такава светлина Небесна, която въодушевява душата Ми.

165. VIII. ИЗЯВЛЕНИЕТО НА ГОСПОДНИЯ ДУХ В СЕДЕМТЯХ РАЗГОВОРА

„След това Господ чрез Духа Си Ми заповяда да пиша това, което имаше да ми каже.

И след това в седем разговора ми изложи всичко, което засега трябва да знаем как стои Неговата Воля спрямо всинца ни.

Господ почна да ми говори и да се разговаря от 25 юни и свърши последния си разговор на 8 юли.

Но Духът Господен пак Ми каза да ги не проваждам и пак да чакам.

И мен ми стана пак чудно, понеже Господ беше таил нещо от мене.

„Чакай, ми повтори Господният Дух.

166. СЕДЕМТЯХ РАЗГОВОРА С ДУХА ГОСПОДЕН. Разговор Първий. Упътвание

Думата ми е за теб, който не трябва да се смущаваш от нищо, защото на теб всичко ти съдействува от Господа за добро.

167. Разговор Вторий. Сърцето и Бог

Силата ми ще е в Словото ми и благодатта ми в милостта.

168. Разговор Третий. Храната и Словото

Моето Слово пребъдва всякога и Аз го оживявам в род и род, за да Ме знаят и да Ми се боят всички.

Не съм те измамил, нито съм те излъгал, говори Господ тъй, но те опитах, за да те позная, верен ли си и дали ще ходиш по съветите Ми и дали ще изпълняваш заповедите Ми, които ти предлагам.

Ходи в пътя Ми и не бой се – изпълнявай думите Ми и ще познаеш, че съм благ и благоутробен и ще опиташ Моята вярност, че е неизменна.

169. Разговор Четвъртий. Животът и възраждането

Аз ти казвам това, който съм те ръководил от самото начало и съм те побуждавал вътрешно с неуморима сила да четеш словото ми, да се трудиш да ходиш по стъпките ми, да се молиш и да желаеш върховната благодат от Господа Бога и да се въдворяваш и въстановяваш в Него постоянно.

Подвизавай се пред лицето ми с оная блага, пристойна вяра и свята любов, която сам Бог ражда с действието на Духа си.

Там, в това общо тържество на всичките синове и дъщери Божии, ще видиш Славата Ми, която съм имал преди създанието на мира.

И ти тогава ще проумееш и ще провериш сам моите думи чрез Духът ми, че са истинни и свети и че действително Аз съм ти говорил с думите си на любовта.

Този ще бъде той, твоя ден, когато приемеш всичките Ми благословения.

Истината съм Аз Господ твой и животът съм Аз Бог твой и Духът ми е твоя ръководител, Който те ръководи, Който те учи и Който оживотворява словото Ми всякой ден в твоето сърце, за да Ме познаваш.

170. Разговор Петий. Въздигане. Душа и Дух

Не всякой, който ми казва „Господи, Господи“, ще влезе в царството Божие, но който изпълня Волята на Отца ми.

Постоянното ти падание и ставание произведе милост и съжаление в Духът ми.

Ако разбираш значението и духът на тия думи, ти си постигнал пътя ми, приближил си се до Мен и действието на вярата ще произведе онова вътрешно променение.

171. Разговор Шестий. Пътят и Истината

Ако сега разбираш съдържанието на моите думи, мислите на моя Дух, ще съумееш да се съобразиш с Волята ми – така казва Господ.

Но искам да ти напомня, че ако служиш на света, ще те изям и помни да ми се не сърдиш, ако един ден се озова и почна да човъркам твоята мазнина.

172. Разговор Седмий. Заключение

Един от твоите приятели, който най-вече те обича, ми каза да те поздравя.

И казва Господ: „Отче, тези, които си ми дал, искам да бъдат с мен, за да гледат славата ми, която съм имал у теб преди създание мира“.

173. ИЗБРАНИКЪТ БОЖИЙ И ВОЖДЪТ НА ИСТИНАТА

Ангел Елохил, като Ангел на Завета Господен, се явява пред Учителя Дънов и Му предава „Призвание към народа ми, български синове на семейството славянско", което бе отпечатано през май 1994 год.

1-3.) На 19 март Мен ми се представи една вечер едно видение, в което ние заедно с Господа Исуса, нашия Спасител, поразихме една огромна и велика змия, цяло страшилище.

Това е един от най-добрите знаци, които Бог ми е подарил да видя, че Неговата Сила е непобедима.

Името на Ангела е дадено в „Призванието към народа ми - български синове на племето славянско".

174. ПОСЛЕСЛОВ

За пръв път публично се оповести „Призвание към народа ми -български синове не семейството славянско".

175. 1. СПОМЕНИТЕ - Пътя на ученика

Тук срещнах хора, които ми бяха близки по мисъл, родни, макар че не бях се срещал с тях до тогава.

Тъй започна пътя ми в Школата на Учителя.

176. 2. ОБЕТ ПРЕД АТОН И ПРЕД БОГА

След мен се ражда сестра ми Цанка на 25.IX.

Баща ми се казваше Никола Дойнов и родът му идваше от едно село в габровския Балкан.

Майка ми се казваше Кина, и нейният род идваше от едно село от Балкана.

Баща ми отначало е бил шивач, шиел е кожухчета.

Интересно е, че в рода на баща ми е имало една стара традиция от незапомнени времена.

Баща ми през 1906 г.

Баща ми отиде с един габровец, престояха в Атон няколко месеца и се върнаха.

Разказваше ми, че като отида там щял съм да видя какъв хубав и приятен живот има там.

Баща ми беше склонен, защото по техния род става този обет.

Майка ми отначало не можа да разбере за какво става дума.

„Чадо мое, според обета, който сте дали пред Бога и пред Атон, първородния ви син трябва да го вземем и заведем в Атон." Майка ми скочи, прегърна ме,вдигна врява, като лъвица се нахвърли върху всички да ме пази.

Всички бяха смутени от този категоричен отказ на майка ми.

Сестра ми Цанка беше омъжена, но и тя нямаше деца.

Брат ми Стефан не се задоми.

Брат ми Николай се ожени, имаше две дъщери, които се омъжиха, но нямаха деца.

баща ми беше дошъл в Търново, за да ме види, понеже току-що бяхме се върнали от комуната в Арбанаси, където всички бяхме заболели от малария.

И тогава баща ми се срещна с Учителя.

Атон означаваше Изгрев и аз бях в Школата на истинския Атон, така че обета на баща ми се изпълни.

След мен дойдоха като ученици в тази Школа и сестра ми Цанка, и братята ми Николай и Стефан.

177. 3. ОПАСНАТА ИГРА

Като ме видеше майка ми идваше и разтуряше играта ми и се караше: „Няма да играеш на тази игра." Тя предчувстваше какво щеше да стане е тези чукове и вътрешно се възпротивяваше.

Минаха години, аз завърших факултет по естествени науки, но не си взех дипломата, нито пък взех онова асистентско място, което ми предлагаха, а се захванах с чука, с камъните и с правене на мозайки.

Предчувстваше тогава майчинското сърце, но не можа нищо да направи повече от това, да ми се скара.

Имаше такъв аспект в хороскопа ми, че ще се занимавам с чук и с камъни.

178. 4. КАК НАУЧИХ РУСКИ ЕЗИК

Отговорих му така: „Руски език не съм учил, но го знам по рождение, а иначе езици трудно уча." Учителят ми се засмя: „Как по рождение, когато познавам баща ти и майка ти, а дедите ти са чисти българи." Тогава аз му отворих една страница на една от книгите и почнах да му превеждам ред по ред без да се запъвам.

Учителят ми не знаеше, че аз по рождение го знаех този език.

Така веднъж ми се откри една картина и се видях, че в миналото съм бил историк, писал съм хроники и сега имах разположение към историята на България.

Също и български език не ми вървеше.

И учителят ми, когато искаше някой въпрос да се опише хубаво вдигаше мен пред дъската, за да го разкажа.

И на края, на финала той ми послужи в един необикновен момент.

179. 5. МОМЧЕШКИ ЛУДОРИИ

Бях запомнил и едно предание, което ми разказваше дядо.

180. 6. МОЯТ ДЯДО И ОТБРАНАТА НА ШИПКА

Моят дядо по майчина линия и баща на майка ми Кина се казваше Бо-тю Рачев, а по прякор „Жито" или му казваха „Житото".

Защото аз приличам на майка си, вървя по нейна родова линия, а майка ми прилича на баща си, т. е.

Сестра ми Цанка и брат ми Николай вървяха по линията на баща ми Никола Дойнов.

А брат ми Стефан бе висок като мене, но беше се изметнал по друга родова линия.

А майка ми бе мистична, горда и не можа да се примири, че моят път мина като занаятчия, а тя искаше да ме види професор или академик.

Дядо ми Ботю Рачев, преди да започне руско-турската война през 1877/78 г.

Всички опълченци се явяват за медали и за Гергьовския кръст за храброст, а дядо ми отказва и не желае медал.

" А баба ми беше много недоволна от това, особено когато на опълченците и на другите, които са помагали на отбраната на Шипка са им отпуснали пенсии.

С баба ми прекараха скромно живота си.

Пищовите, с които дядо ми е пътувал като пощальон, за да се пази от разбойници ги намерих като малко момче на тавана.

Дръпнах кремъка и петлето на пищова, че като гръмна оня ми ти пищов, запрати ме от тавана чак долу до огнището при дядо ми.

Баба се кръсти, а дядо ме гледа и ми вика: „Аз тебе те познавам от Шипка.

181. 7. ДЯДО БОТЮ - ЖИТОТО И ЦАРСКАТА ХАЗНА

Чорбаджи Пенчо дава адреса на дядо ми, Ботю-Житото, защото е бил пощальон още през турско време, бил е на Шипка по време на войната, познава Балкана и е честен човек, защото не се е полакомил за медали и за пенсия, а живее бедно, скромно, но честно.

Този четник пише на дядо ми, описва всичко, дава плана, имало скица както и знаците, които са обозначени в пещерите.

А дядо ми като прочел всичко става му ясно къде са тези неща, защото е познавал лично тези пещери, когато по турско време там са се криели и са укривали разни неща - ту стока, ту покъщнина.

Дядо ми не ламтеше за богатство и пари.

Но баба ми настоява ката ден.

Връща се и съобщава на баба ми.

А четника от Румъния пише второ писмо, изпраща трето писмо до дядо ми.

А останалата хазна я дарявал на дядо ми.

Писмата били запазени у сестрата на майка ми.

Дядо Жито имаше три дъщери: Кина, майка ми, Недя - писмата са у нея и Донка.

Не ми остана време да открия това съкровище.

Това не е иманярска легенда, а жива история и ако някой открие хазната, да донесе и да ми покаже поне една жълтица, та вместо баба ми аз да се по-нарадвам на нея.

182. 8. БОГОМИЛСКАТА КЪЩА

Като завърших гимназия по настояване на майка ми трябваше да отида на запад и да завърша университет.

Родителите ми настояваха да запиша или архитектура или минно инженерство.

Но ми допадаше повече минно инженерство, понеже аз обичах природата и се занимавах като ученик със скали, вкаменелости и интересни камъни, които намирах по Балкана.

Тогава родителите ми бяха богати и можеха да ме издържат.

Като наближихме Търново, той ми каза: „Сега в Търново има събор на вегетарианците и на толстоистите.

Туй още повече ми напомни богомилите, защото те са имали проповедници, които са ходели между народа.

Освен молитви изпяха и песни, религиозни песни, които много ми харесаха.

Мен не ми направи толкова особено впечатление, че не ме учуди.

Хазайката ми остави само една малка свещичка за всеки случай.

По едно време чувам, че нещо влиза в стаята ми.

Изгоних котката, затворих прозореца, но този път чукането по прозорците се усили и духовете ми показаха, че котката е едно, а те са нещо друго.

Накрая съм заспал и на другия ден се събудих рано както ми е обичая.

Аз стоях на чардака и оглеждах старата богомилска къща,която ми даде толкова преживявания.

183. 9. ЧИТАЛИЩЕ „НАДЕЖДА

След малко на сцената излезе същия човек, който никога не бях виждал досега и който според моите спомени ми е познат от миналото.

Останах самичък в салона „Надежда" и дълго време останах сам, размишлявайки върху това, което ми се случи.

184. 10. ЛОЗЕТО И СЪБОРА НА БЯЛОТО БРАТСТВО

А на мен ми е така приятно, че ходя сред природата.

Туй беше първата ми среща с Учителя.

185. 11. ПЪТУВАНЕ НА ЗАПАД ЗА НАУКА

След малко идва моят приятел Кузман, който ме въведе в лозето и който гарантира за мен и ми каза: „Братко, не трябва да посягаш с лявата ръка към хляба, защото това е символ на другата, на Черната ложа.

Майка ми беше приготвила дрехи, и ги скъта в два големи куфара.

Бяха ми ушили 5 костюма от пет различни най-качествени платове, които се тъчеха във фабриките в Габрово.

Бяха ми ушили долно бельо, ризи, оплели чорапи и какви ли не още неща, всичко за пет години.

Баща ми беше тогава богат човек.

Баща ми даде една голяма сума от 200 000 лв., която трябваше да ми послужи за няколко години.

Майка ми ме поддържаше тогава много хубаво облечен, много елегантен бях и облечен по последна мода.

Трябваше да се пазя, да не се навеждам с нея през прозореца на влака, за да не я духне вятъра или някой да не ми бутнеше шапката на шега.

Защото с тази шапка щяха да изхвърчат и парите ми за цялото следване.

Тук ми устроиха едно покушение.

Ето идва същата жена продавачка на картички с двама полицаи, оглежда се тук-там, открива ме по високия ми ръст и накрая идва при мен и казва: „Този е!

Казват ми: „Ти си взел на тази жена 400 динара." Правят ми обиск.

" Парите ми са описани, ето моят опис от митницата и ето парите в портфейла ми.

А шапката ми през това време стои във влака на поставката.

А жената вика: „Той ми взе парите!

Приятелите ми заминаха за Прага, а аз останах в Белград в затвора.

Псуват ме и ми викат „бугараш".

На третия ден се намери един човек, когото Небето бе изпратило да ми помогне.

Парите, които ми бяха взели ми върнаха.

186. 12. СЪНЯТ, КОЙТО СЕ СБЪДНА

Багажът ми е оставен в хотел „Граф" в Прага, но шапката ми е на главата, не се разделям вече от нея.

Викам си: „Таман такова нещо ми трябва." Отивам в университета.

И от време на време този сън ми се присънваше, но никога не можах да си го спомня.

И от време на време този сън ми се присънваше, но никога не можах да разбера какво бе решението, което съм взел.

Но зная че в съня си съм взел много важно решение, но не го помня какво е туй решение, защото точно тука спря сънят ми, но знам, че съм взел някакво съдбоносно решение.

Не, връщам се." А тази навалица тук ми беше много противна.

Отново пред очите ми премина целия сън и тогава разбрах какво решение съм взел през време на съня.

След няколко дни се прибрах в Габрово, за най-голям ужас на родителите ми.

Майка ми като ме видя, припадна и след това се поболя.

Не можа да ми прости.

И никога не ми прости до края на живота си.

А баща ми се отчая.

Баща ми изпадна в паника.

187. 13. ВОЙНИК ИЛИ СТУДЕНТ

Изваждам и аз каквото е турила майка ми за студента.

Да съм студент, това е мечтата на майка ми.

А майка ми приготвила пуйка с кисело зеле.

А майка ми я бе направила на студента, който трябваше да си завери семестъра.

Приятелите ми оглеждат пуйката и се облизват.

Обаче като погледнах всичките тия лакомства отведнъж ми се отвориха очите и видях, че това е мърша.

А приятелите ми станаха на зверове, които поглъщат мършата.

Стана ми противно и рекох на приятелите: „Яжте вие пуйката!

" Никой не ми беше проповядвал вегетарианство.

Приятелите ми се смяха, помислиха че не е сериозно и така стигнахме в София и пуйката бе изядена.

Майка ми изпадна в паника.

Но майка ми упорстваше и не ми даваше друга храна, а аз ядех само хляб.

Родителите ми след това вдигнаха ръце и ме оставиха.

Първата година ми бе зачетена и заверена като студент в юридическия факултет за радост на майка ми.

188. 14. ДУХОВНАТА МЛАДЕЖКА ГРУПА

Сутрин излизах и така при една от сутрешните си разходки като вървях през младата гора тогаз, която достигаше до гърдите ми от борови дръвчета се разхождам по пътечките насам-натам.

189. 15. ОТКРИВАНЕТО НА МЛАДЕЖКИЯТ ОКУЛТЕН КЛАС

На мен също бе изпратен един млад брат да ми съобщи, че се отваря Класа и че съм поканен да участвам.

190. 18. УЧЕТЕ ЕДИН ЗАНАЯТ

И какво ми предлагат?

То не ми позволяваше да седна до тях.

Отначало ми беше мъка, да седна там на сандъчето да чукам.

Като разбра майка ми, ми написа писмо.

191. 27. ЕКСКУРЗИЯ ДО КОДЖА-БАЛКAН

„Абе този хайдук и друг път ми е крал брашното." И хукна да го гони.

Че като се разположи този ми ти човек, че накрая ни даде и от неговото брашно.

192. 29. БРАТ ЖЕЧО ОТ АЧЛАРЕ И ДЖАНКИТЕ

Един ден дъщеря му идва да ми се оплаква и казва: „Бате Борисе, виж на татко да не му стане нещо.

" „Много ми е добре.

193. 31. СТУДЕНТСКИТЕ КОСТЮМИ СТАВАТ КОМУНАРСКИ ДРЕХИ

След като направих опит да отида да следвам минно инженерство в Австрия и след като се завърнах обратно за най-голяма изненада на родителите ми, аз заминах да ставам комунар в село Ачларе.

Майка ми беше ги ушила от хубави платове при моден шивач.

Баща ми тогава беше представител на Беровската фабрика за платове.

Лошо ми стана не за мене, а за майка ми.

" „Не ми е жал, ние сме комуна, та нали са за комуната тези дрехи?

Не след дълго получих писмо от майка ми.

194. 32. ПИСМО НА МАМА СЛЕД КАТО ПОЛУЧИ ОТ МЕНЕ ВЕСТ, ЧЕ ПРАВИМ ОПИТ ЗА КОМУНА

Умът ми не можеше да побере такива мисли.

195. 33. МАЛАРИЯТА

Точно в това време дойдоха родителите ми от Габрово, за да ме видят какво правя и как съм.

И в свободния ден от маларията аз се срещнах с баща ми.

С баща ми в свободните дни от треската на маларията се разхождахме в Търново, все едно че нищо не е било.

По едно време той получи импулс някакъв вътре в себе си, стана целуна ръка на Учителя и каза: „Г-н Дънов, на Тебе го предавам." Учителят се усмихна и отговори: „Хубаво." Така баща ми ме предаде на Учителя, а майка ми на времето не позволи да ме направят послушник и калугер в Атонския манастир.

А сега баща ми ме предаде на Учителя.

Баща ми беше православен, беше религиозен.

Вегетарианец първо станах аз, после баща ми и най-после майка ми, понеже се страхуваше от общественото мнение.

Като бях у дома ядех само сухи сливи и хляб, защото майка ми не искаше да ми готви друга храна.

Като православен баща ми посещаваше няколко църкви и все с Библия в ръка.

По-късно в Братството влезнаха сестра ми Цанка и братята ми Николай и Стефан.

Родителите ми се примириха.

Баща ми, когато цъфтяха кокичетата през месец февруари извървяваше 15 км път в планината, за да отиде и да ги види.

От баща ми остана тази любов към цветята.

До края на живота си баща ми ходеше по планините, придружен най-често от сестра ми Цанка, която остана да живее в Габрово, където се беше омъжила.

Ходих редовно при машиниста на локомотива и той ми даваше топла вода за тях.

Прииска ми се да се окъпя.

Връзките ми с Жечо продължиха дълги години и бяхме в много добри отношения.

196. 34. ПИСМО ОТ ЖЕЧО

До Борис Николов

Не ми остава време да отида, защото ще трябва най-малко три дни да отсъствам, а работа както знаеш се намира.

Абе брате, защо не ми писа кога заминавате през Карнобат и да ми определите времето от крайморската ви екскурзия и щях да дойда на гарата да се видим.

За черната крава на едни казах 15 000 лева, на други 12 000,а ми дадоха 8500.На първа дума не я дадох понеже още цените не бяха определени.

197. 35. ПИСМО ОТ ЖЕЧО ВЪЛКОВ, С.АЧЛАРЕ ДО БОРИС НИКОЛОВ - СОФИЯ

Като го прочетох, умората изчезна, сила ме обзе, плановете ми се видяха тесни, малки и започнах да обмислям още нови.

Направило ми е сензация, че ония поети, които най-много възпяват: поле, волове, говеда и въобще селския живот, то те живеят далек, далек от него, всред шумните и многолюдни градове.

Оставих шибалката и взех парче около две педи и колкото палеца ми е дебело.

Отидох на нивата и цял ден картината бе пред очите ми и се мъча да го съживявам със силни мисли и твърда воля и се надея вечерта да го видя живо, но когато си дойдох намирам студен труп.

А тия прасета в дома отраснаха и много пакости ми направиха.

Заинтересовах се и нещо ми нашепна, че пак я зага-зих.

Ако да бях ял месо не бих имал толкова грях колкото ми от тия постъпки.

Понеже е на високо случи се кобилицата на отпреде ми и хоп по главата му и то се строполя на земята.

Пак на бой и убийство ми върви както някога брат.

Това го пиша брат като изповед от мене и дано ми поолекне, а на вас да послужи за назидание и поука та да се предпазвате в подобни случаи.

Щом Господ ми е дал живот и здраве то Той не ще ни лиши от потребното, както за физическата храна и за духовната Той ще промисли.

Сумата е изхарчена ако се има нужда пиши ми да я събера и изпратя.

Май ако има някой от братята есперантисти поздрави го и го помоли да ми пише да се упражнявам.

Писмото ми е общо: поздрави всички братя и сестри, а Учителя разбира се първо.

Тъй се случи, че се привърши книгата ми на тоя ред.

198. 38. БАБА ДОНКА

Една сутрин баба Донка ми вика: „Борисчо, искам да се науча да чета." Тогава много от възрастните не знаеха да четат.

199. 42. ПЕТЪР КАМБУРОВ ПИШЕ ПИСМО ЗА КОМУНА

Този случай ми го е разказвал Петър Камбуров.

Когато падна големия сняг, на работа не може да се ходи никъде, налегна ме голяма носталгия, тъй за вкъщи, за домашните ми в Ст. Загора.

Взимам перото и пиша: „Тате." Тъкмо да продължа по-нататък писмото си, перодръжката изхвръкна из ръцете ми и перото се забива в масата.

Взимам перодръжката втори път, перото пак ми се изплъзва из ръката и се заби в пода.

Тати получи писмото ми и ме послуша.

Продаде имота и пролетта пристигнаха с майка ми.

А ние с Марин, брат ми опъвахме най-тежката работа.

Понеже бяха болшинство, взеха решение баща ми и майка ми да напуснат комуната.

200. 44. ЧЕРНИЯТ ГАРВАН И СТУДЕНТСКАТА ШАПКА

Вървя аз по алеята за града и изведнъж долетя над мене голям черен гарван и като литна над мене, спусна се и с крилата ми удари шапката и тя падна.

Завърших с отличие и бях официално поканен да взема мястото на асистент и ми предричаха голяма кариера.

Така че гарванът бутна шапката ми и тя падна на земята.

Гарванът ли ме скара с обществените порядки или той дойде да ми покаже и посочи задачата, която имам да разрешавам и изпита, който трябва да държа.

201. 45. НЕ ПРЕКАЛЯВАЙ С ФИЗИЧЕСКАТА РАБОТА

Тя спомагаше на храносмилането ми, защото аз страдах от болен стомах, имах язва и бях капризен на храна.

Дойде това време когато имах условия за работа, небето ми даде дълъг живот, но нямах сили.

Друг път Учителят ми бе казал: „Да ядеш лимони!

" Особено след като ми бе направена операция от язва и бе изрязана част от стомаха ми, аз обичах да ям нещо киселичко.

Отначало бях болен от язва, а след това стомахът ми бе изрязан.

Но работех тежък физически труд, разбивах камъни и като отида на урок пръстите ми бяха все изранени, загрубели и професора ми казва: „Ти с тези ръце на флейта не може да свириш." И така свърши кариерата ми на флейтист.

На мен ми кажи, пренеси Витоша от другата страна на Искъро и аз ще ти я пренеса.

Астрологическите аспекти на живота ми бяха такива и не можех да ги прескоча и да мина транзит.

202. 46. УРОК ПО ПЕСТЕЛИВОСТ