Търсене в текстове за 'Митница'

НАЧАЛО

ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 33 резултата в 25 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 11. ПЪТУВАНЕ НА ЗАПАД ЗА НАУКА

Борис Николов

" Парите ми са описани, ето моят опис от митницата и ето парите в портфейла ми.
Не мина много време и ние сме на гарата и чакаме влака да тръгне. Ето идва същата жена продавачка на картички с двама полицаи, оглежда се тук-там, открива ме по високия ми ръст и накрая идва при мен и казва: „Този е! " Полицаите ме арестуват. Казват ми: „Ти си взел на тази жена 400 динара." Правят ми обиск. „Как съм взел 400 динара? " Парите ми са описани, ето моят опис от митницата и ето парите в портфейла ми. Събличам сакото си, изтърбушвам джобовете на панталона си и вътре няма никакви други пари. А шапката ми през това време стои във влака на поставката. А жената вика: „Той ми взе парите! " Полицаите вярват на нея, а не на мене. А пък тя ме обвинява, за да си отмъсти, защото през войната българите убили сина й.
към текста >>

2. 87. РАНИЦАТА

БОРИС НИКОЛОВ

Жена на митницата я преглежда в една стая.
На тръгване отива при Учителя и Му съобщава, че ще посети Цариброд за една седмица около Великденските празници. „Учителю, Вие говорите в беседите Си, че в Новата Култура, която иде, волът доброволно ще иде при господаря си да го впрегне в колата, също и да иде на нивата и там отново да го впрегнат в ралото, за да изоре нивата. Ето аз сега сама идвам при Вас и моля да ми кажете какво мога да направя за моите братя българи оттатък границата." Учителят без да говори, слага на масата една раница, напълва я с томчета беседи, посочва с пръст да я сложи на гърбът си и прави жест, че може да тръгва. И Олга с раница на гръб се качва на влака. Слиза на Царибродската гара. Жена на митницата я преглежда в една стая. Забранено е лист българска литература да се пренася в Цариброд. Сърбите се стремят да асимилират това население. Олга Славчева я претърсват именно за това. Служителката изглежда раницата, поглежда я и казва: „Иди код матер! " А това е сръбска псувня и означава: „Иди на майната си!
към текста >>

3. 20. Олга Славчева

Драган Петков

“ Олга с пълната раница преминава през Митницата без митничаря да я провери.
Учеше се и се пишеше на сръбски. А българската книга не можеше да прехвръкне през границата, която строго се охраняваше. Една година Олга решава да посети майка си, която е в Цариброд. Споделя с Учителя: „Стягай раницата, ще минаваш границата. Напълни я с беседи! “ Олга с пълната раница преминава през Митницата без митничаря да я провери. Като я видели с раница, направо я изгонили, да не им се мотае пред очите. Така тя занася беседите на Учителя и ги подарява на българите. С умиление тя си спомняше и разказваше тази случка. Олга Славчева беше една от тези сестри, която през 1922 г. е била омотана и привлечена в групата на Михаил Иванов и Кръстю Христов в гр.
към текста >>

4. 5. Гуменки и часовник за Гради; 6. Чифликът и Братството

Гради Колев Минчв

Един от тях - Иван Баячев, той работеше в митницата като полицай в Бургас.
Вуйчо Васил бил земеделец и козар. После отишъл в София и бил пощенец на Изгрева. След това бил в Айтос на градината. Вуйчо Янко, както и леля Комня и свако Слави отидоха по-късно в Айтос на градината и там починаха. После като малки с другарчетата сме излизали из баира и някои почват да пушат цигари и аз да не кажем на родителите им, те ни хващат, слагат ни на земята и ни пъхват цигарата в устата. Един от тях - Иван Баячев, той работеше в митницата като полицай в Бургас. Аз си бях спечелил 150 лева и като отидох веднъж в Бургас му казах, че искам да си купя часовник. Той ми каза, че има един часовник, който може да ми го продаде за 150 лева. Той ми го даде и аз си тръгнах за село. През целият път вадя, поглеждам часовника и не мога да му се нарадвам. Но като стигнах до село и той спря.
към текста >>

5. 27. Майсторите

Гради Колев Минчв

Той работеше на митницата една хубава постройка и вече трябваше да я предаде.
След няколко дена пристига в Свищов сестра Цвета Симеонова. Тя нали беше художничка, а знаеше, че работя на пристанището. Намери ме значи на работата ми и аз я разходих по Дунава с лодка. Сестра Виржиния пък, понеже не ми взема наем, аз й направих някои работи, като мивка, казанче за мивката и й помагах каквото мога през свободното си време. По същото време в Свищов имаше един предприемач Слави Гюдеров. Той работеше на митницата една хубава постройка и вече трябваше да я предаде. Добре, но предстоеше да се отстранят някои дефекти по мозайката. Той дойде, помоли ме и аз отидох и отстраних дефектите. По едно време пристигна и комисията и му прие постройката. Той беше много доволен и благодарен, че му помогнах и ми каза: „Гради, сега работя на Търговската академия в Свищов. Като дойде време до мозайките, ти ще ги работиш“.
към текста >>

6. 7. Силата на астрологията

Мариета Бертоли

То на митницата ни направиха истории, не ти е работа.
И казва: „Когато вече ще дойдат парите, късно ще е вече“. И наистина, Влади с пионерския оркестър обиколи света, на запад и навсякъде и в Америка. Като бяхме в ООН-то, той там свири през 1979 г., председателя на ООН-то му отстъпи кабинета си, веднага за един час напечатаха табела върху месинг „Маестро Влади Симеонов“, сложиха я на вратата. Пред вратата му имаше една служителка с престилчичка, с бонетка, с всякакви сандвичи, пикета, всеки момент да го обслужва, въобще на ръце го носиха. А в България като се върнахме на летището нямаше ни един журналист, ни един човек, никой да пита, даже тогава бяхме взели една „Елка“, най-обикновена сметачна машинка за умножение и деление, които сега кой ли ги няма за зет ми. То на митницата ни направиха истории, не ти е работа. Обърнаха ни всичките куфари така, но завистливи, кой знае какво приказваха, че ние сме скрили злато или кой знае какво, да ти кажа колко са проклети хората. А той нямаше пари защо? Защото той пътуваше със 120-130 души оркестранти. Сега като пътува хоровата капела и другите как пътуват? Носят една дисага консерви, суджуци, сирене, кашкавал и това ядат.
към текста >>

Това да беше в друга страна, щяха да го позлатят.А той като се върна тука, именно тогава с тази „Елка“ щяха да го изядат на митницата.
Бърнстейн беше тогава най-големия диригент. Той писа дословно: „Това не е пионерски оркестър, това е върха на цивилизацията“. И за коя цивилизация. Аз ги имам думите записани. Това е цивилизацията на България, а не на Влади Симеонов! Това да беше в друга страна, щяха да го позлатят.А той като се върна тука, именно тогава с тази „Елка“ щяха да го изядат на митницата. И обърнаха всичко така... Всички си отидоха, ние останахме още половин час да ни ровят, да ни въртят куфарите, да нямаме двойно дъно нещо, нещо да не би да е скрито. Ей това ти казвам за нашите, вечно са му яли душата и именно малко преди да си замине, той сигурно вече тогава получи този първоначалния инфаркт, като се научиха, че му предстоят такива турнета в Англия, в Щатите и Австралия. Завидяха му и един ден като отива в двореца, директора последния на двореца му казва: „Другарю Симеонов, имайте предвид вие вече сте възрастен, да не се измаряте, решихме да останете почетен диригент.От сега нататък ще има един млад диригент, който ще поеме работата“. Той си идва вкъщи, аз го виждам още като влиза хемен, хемен ще падне. „Какво има, бе Влади?
към текста >>

7. 7. ОФИЦЕРЪТ НА КЕСАРЯ И СЛУЖИТЕЛЯТ БОЖИЙ - Никола Гръблев

Никола Гръблев

Бургас държаха в мазето на старата митница.
Гьоктепе, където имаше части от полка. Поех караулната служба. Подобрих положението на арестуваните, предали се около 30-40 човека от четата на Георги Янчев. Попречих да бъдат убити от подпоручик Янев, бирника и баща му от селото, западно от село Еронозово. Политическите затворници на полицейската инспекция на гр. Бургас държаха в мазето на старата митница. Всяка нощ Баладински изкарваше по няколко от тях и жестоко ги биеше. Чудех се как да му попреча, когато ставах дежурен по караулите. Отидох при полицейския следовател и го запитах: „Законно ли е да взима Баладински затворници нощя и да ги бие жестоко? " Отговори ми, че не е законно и даже ме много добре осветли по въпроса. От тоя момент, когато ставах дежурен по караулите, забранявах да се дават затворници на разпит нощно време.
към текста >>

8. 53. ДЕЙНОСТ НА БРАТСКИЯ СЪВЕТ В СОФИЯ. ОПИСЪТ НА ПАРИТЕ И ЗЛАТОТО

Жечо Панайотов

Причината е, че в службата гдето бях, всеки ден носех от кантората до банката значителни суми: плащахме пристигнал вагон захар, внасяхме суми в митницата за пристигнали пратки от странство - кафе, чер пипер, син камък, калай и т.н.
Когато тези златни монети бяха иззети от милицията през 1957 г. този протокол опроверга легендите, че Братството имало злато цели „тенекии". Както милицията, така и по делото ни, задоволиха се с показаното в протокола количество. Някой може да си помисли, как ли сме се почувствували ние тримата, като сме се видяли сред купища банкноти. На мен лично не ми направи особено впечатление, гледайки пачките с банкноти по 1000, по 500 и по 250 лева. Причината е, че в службата гдето бях, всеки ден носех от кантората до банката значителни суми: плащахме пристигнал вагон захар, внасяхме суми в митницата за пристигнали пратки от странство - кафе, чер пипер, син камък, калай и т.н. Честността бе вродена в мен, не само от тази моя служба, но и през времето, когато бях банков чиновник в Бургас. Няколко години бях касиер на банката. Това честно отнасяне към поверяваните ми пари, бе вродено в мен, може би и по наследство от честността на баща ни - Панайот Жеков. /В първата част на спомените ми, споменавам за неговата честна постъпка, когато беше чиновник на Земеделската банка в Карнобат/. Като моя характерна черта ще изтъкна, че винаги бих се радвал многократно, да ме похвалят, че съм постъпил честно, отколкото да се възползувам и обсебя, примерно казано 1000 лева.
към текста >>

9. 4. БУКВАТА НА НЕЩАТА И ДУХЪТ НА ЖИВОТА

Но влакът, с който пътувам вечер, иде от Белград и на митницата в Драгоман има големи закъснения и не мога да си вземам уроците по цигулка.
Както четях обявленията, някой ме удари по гърба. Обръщам се - помощник-училищният инспектор Данаилов. Попита ме: „Ганев, какво търсиш тука? " - „Г-н Данаилов, моля те, ходатайствай ми пред чепинския училищен инспектор да ме назначи учител в село Чепинци." - „Ами защо напущаш моя район? " Обясних му, че вземам уроци по цигулка от Христо Петков в събота вечер. Но влакът, с който пътувам вечер, иде от Белград и на митницата в Драгоман има големи закъснения и не мога да си вземам уроците по цигулка. Данаилов ме хвана за ръката и ме въведе в стаята на помощник-училищните инспектори. Застана пред един и му каза така: „Колега, моля Ви да не назначавате този учител в началното училище в село Чепинци, защото ще ми вземете най-добрия учител от учебната ми околия." Изсмяха се другите инспектори. Чепинският инспектор ми подаде лист и ми каза: „Напишете заявлението и ми го дайте сега." Написах го и веднага ме назначиха учител в село Чепинци, Софийско.
към текста >>

10. Дневник VI. 19.ХI.1934 год. - 10.III.1937 год

Шосето има източна посока и тук е митницата.
Пътувал съм на дълга екскурзия. Пътувам из Марува нагоре за гара Борисово, пеша. На края на Борисово се намира шосе, което води за Сърбия. Нещо, което действително няма нищо вярно. Отбих се до поста при войниците. Шосето има източна посока и тук е митницата. Пущат да минават много хора търговци и други. И аз се явих, за да моля офицера да ме пусне да вляза в Сърбия до някое село, за да го видя. Офицерът го нямаше. Беше отишъл на разязда с коня си и други войници. Аз говорих с подофицери, войници, които ме запитваха откъде съм и за накъде пътувам.
към текста >>

11. II. Биографични бележки. Михалаки Георгиев (24/11.VIII.1852-14.II.1916 г.)

III. Михалаки Георгиев и Учителя Дънов

След Освобождението, през май 1878 година, Михалаки Георгиев е назначен за управител на видинската митница.
„Право", в. „Ступан" и сп. „Читалище". Още преди да започне Освободителната руско-турска война, заедно с неколцина свои приятели М. Георгиев събира сведения от стратегически и икономически характер за крепостта Видин и града, които успява да препрати в руския генерален щаб. За тази своя самоотвержена дейност той разказва по- късно в мемоарния си очерк „Три срещи". След Освобождението, през май 1878 година, Михалаки Георгиев е назначен за управител на видинската митница. За да изучи и усвои по-добре митническата служба, предприема обиколка из Сърбия и Румъния. След като се запознава по-подробно с въпросите на митническото дело, през януари 1879 година е назначен в Министерството на финансите за ревизор на митниците в цялата страна. Наред със служебната си дейност бъдещият писател работи и като културен труженик и общественик. Участва в основаването на културно- просветното дружество „Славянска беседа", в чието първо настоятелство е избран, изнася доклади в научни дружества и пр. През средата на 1880 година отново се връща към учителското поприще - става учител по зоология, ботаника, химия и физика в Ломската гимназия.
към текста >>

12. 4. Биографични бележки за Иванка Петкова Тетевенска (Кадиева)

VIII. Биографични бележки. Д-р Стефан Кадиев

Приета е на работа в митницата.
Когато загубва баща си, Иванка е едва на 19 години. Получава едно много добро за времето си образование и възпитание, следва химия в Софийския университет. Тя е по-голямата дъщеря на майор Тетевенски и по тогава действащите закони реално става глава на семейството си. Трудно може да се опишат трудностите на едно младо момиче, поело такава тежка отговорност. Но тя е много упорита и успява да завърши образованието си. Приета е на работа в митницата. По това време стават все по-популярни беседите на учителя Петър Дънов. На тях се среща и с бъдещия си съпруг - Стефан Кадиев. Тя посещава беседите и е силно увлечена от чутото там. То явно й дава сили да се справя с многобройните задължения. Води си много подробни записки и се старае да изпълнява всички задачи, които Петър Дънов възлага на учениците си.
към текста >>

Макар и с възстановено здраве, Иванка повече не може да работи в митницата.
Пие козе мляко. Често се случва по пътеката, по която се движи, да трябва да се движи внимателно между таралежи, гущери или лениво излегнали се пепелянки. Това може да е било част от лечението и ученичеството й - така или иначе, съумява да се размине с тях безконфликтно. Около месец след началото на лечението си, при връщането си от обичайната си вече разходка, тя среща наблюдателя на станцията, придружен от млад мъж, облечен елегантно-туристически - с голф, каскет, туристическо яке и обувки. Това бил цар Борис III. Макар и с възстановено здраве, Иванка повече не може да работи в митницата. Постъпва на работа като учителка в отлично оборудваното професионално училище по градинарство и овощарство в Садово. Интересите й към учението на Петър Дънов продължават. Продължават и срещите й със Стефан Кадиев. През 1933 г. те се оженват.
към текста >>

13. IX. Светозар Няголов А. Автобиография

Втора част

Тогава, през 1943 г, от Гърция си дойде Станимир Василев, баща на Васил Василев (Мосюто), който работеше по време на окупацията в митницата.
На няколко метра по- нататък видях двама зад храст и чакат да ги нападнат. Направиха ми знак с ръка да мълча. Взех да се моля - обърнах се към Учителя. Жената, както лежеше, скочи и бързо тръгна към Изгрева. Мъжете не я последваха, останаха на местата си като заковани и тя се отърва. Тогава, през 1943 г, от Гърция си дойде Станимир Василев, баща на Васил Василев (Мосюто), който работеше по време на окупацията в митницата. Много ме обичаше и ми даде противопожарен пистолет с големи кръгли картонени патрони, които се завиваха отпред и като гръмнеш, излизаше облак от бял прах, който загасяше огъня. Отидох в гората (с кой акъл?), запалих листата, гръмнах и изгасих огъня. Видях офицер, съблякъл гола млада жена и искаше да я изнасили, а тя плачеше и се дърпаше. Извиках: „Остави веднага жената. Не я мъчи!
към текста >>

14. 4. Служебна бележка

Невена Неделчева

Молим настоящето да й послужи пред софийската Митница, за да освободи изпратения й медал.
4. Служебна бележка БЪЛГАРСКИ ЕСПЕРАНТСКИ СЪЮЗ СОФИЯ п. к. 66 тел. 3-26-82 София, 10.1.1972 г. № 36 СЛУЖЕБНА БЕЛЕЖКА Другарката НЕВЕНА ГЕОРГИЕВА НЕДЕЛЧЕВА е есперантистка и взе участие в литературния конкурс в Италия. Там тя получи III награда, заради което комисията на конкурса й изпраща диплом и медал - бронзов III степен. Молим настоящето да й послужи пред софийската Митница, за да освободи изпратения й медал. СЕКРЕТАР: (Подпис: Ив. Сарафов) ПРЕДСЕДАТЕЛ: (Подпис: Н. Алекс.) До Софийската Митница ТУК (ИВ. САРАФОВ) (Н.АЛЕКСИЕВ)
към текста >>

Алекс.) До Софийската Митница ТУК (ИВ.
№ 36 СЛУЖЕБНА БЕЛЕЖКА Другарката НЕВЕНА ГЕОРГИЕВА НЕДЕЛЧЕВА е есперантистка и взе участие в литературния конкурс в Италия. Там тя получи III награда, заради което комисията на конкурса й изпраща диплом и медал - бронзов III степен. Молим настоящето да й послужи пред софийската Митница, за да освободи изпратения й медал. СЕКРЕТАР: (Подпис: Ив. Сарафов) ПРЕДСЕДАТЕЛ: (Подпис: Н. Алекс.) До Софийската Митница ТУК (ИВ. САРАФОВ) (Н.АЛЕКСИЕВ)
към текста >>

15. В) Портрет на Петър Василев Иванов

Василев се връща в България и започва работа като писар, а след това помощник-управител в митницата на граничния пункт с Румъния - Чифут Кьой.
Със започването на Освободителната Руско-турска война, младият и ентусиазиран П. Василев заминава за Русия и се присъединява към доброволните дружини. Обаче, в Кишинев той тежко заболява от тифус. Когато оздравява, войната е била свършила. Така Бог запазва живота на своя бъдещ служител. П. Василев се връща в България и започва работа като писар, а след това помощник-управител в митницата на граничния пункт с Румъния - Чифут Кьой. След една година се премества във Варна, като държавен контрольор по тютюни. Междувременно се сприятелява с младежа Иван Илиев (бивш опълченец), при когото вижда първия превод на Библията. Първоначално той не я е приемал, като протестантска, но след време започнал да се радва, че е на български език и може да я разбира. Следващият важен момент в живота на П. Василев са посещенията на американския мисионер Е. Ф.
към текста >>

16. 13. Слави Василев Гюдеров

От него са построени и сградата на митницата, на местния приют, на военния клуб, няколкб свищовски къщи.
Не пести нито материали, нито пари. Спечелва търг за построяването на Висшето търговско училище-днес Стопанска академия "Димитър А. Ценов" в Свищов. Слави Гюдеров с чест изпълнява сключения договор - за една година сградата е готова. Ефорията "Димитър Апостолов Ценов" му доверява и построяването на студентско кино и менза, които завършва също в кратки срокове. От него са построени и сградата на митницата, на местния приют, на военния клуб, няколкб свищовски къщи. Строи и в други градове - Попово, Видин, София. [25]. По времето на строежа на митницата и стопанската академия Слави се запознава с Гради Минчев - току що дошъл от приключен обект в Никопол: "По същото време в Свищов имаше един предприемач Слави Гюдеров. Той работеше на митницата една хубава постройка и вече трябваше да я предаде. Добре, но предстоеше да се отстранят някои дефекти по мозайката. Той дойде, помоли ме и аз отидох и отстраних дефектите.
към текста >>

По времето на строежа на митницата и стопанската академия Слави се запознава с Гради Минчев - току що дошъл от приключен обект в Никопол: "По същото време в Свищов имаше един предприемач Слави Гюдеров.
Ценов" в Свищов. Слави Гюдеров с чест изпълнява сключения договор - за една година сградата е готова. Ефорията "Димитър Апостолов Ценов" му доверява и построяването на студентско кино и менза, които завършва също в кратки срокове. От него са построени и сградата на митницата, на местния приют, на военния клуб, няколкб свищовски къщи. Строи и в други градове - Попово, Видин, София. [25]. По времето на строежа на митницата и стопанската академия Слави се запознава с Гради Минчев - току що дошъл от приключен обект в Никопол: "По същото време в Свищов имаше един предприемач Слави Гюдеров. Той работеше на митницата една хубава постройка и вече трябваше да я предаде. Добре, но предстоеше да се отстранят някои дефекти по мозайката. Той дойде, помоли ме и аз отидох и отстраних дефектите. По едно време пристигна и комисията и му прие постройката. Той беше много доволен и благодарен, че му помогнах и ми каза: "Гради, сега работя на Търговската академия в Свищов.
към текста >>

Той работеше на митницата една хубава постройка и вече трябваше да я предаде.
Слави Гюдеров с чест изпълнява сключения договор - за една година сградата е готова. Ефорията "Димитър Апостолов Ценов" му доверява и построяването на студентско кино и менза, които завършва също в кратки срокове. От него са построени и сградата на митницата, на местния приют, на военния клуб, няколкб свищовски къщи. Строи и в други градове - Попово, Видин, София. [25]. По времето на строежа на митницата и стопанската академия Слави се запознава с Гради Минчев - току що дошъл от приключен обект в Никопол: "По същото време в Свищов имаше един предприемач Слави Гюдеров. Той работеше на митницата една хубава постройка и вече трябваше да я предаде. Добре, но предстоеше да се отстранят някои дефекти по мозайката. Той дойде, помоли ме и аз отидох и отстраних дефектите. По едно време пристигна и комисията и му прие постройката. Той беше много доволен и благодарен, че му помогнах и ми каза: "Гради, сега работя на Търговската академия в Свищов. Като дойде време до мозайките, ти ще ги работиш".
към текста >>

17. 18.Следшколен период 1945 -1951 г.

Бариел Лазаров, чиновник в митницата. 11.
Слави Гюдеров 7. Ана Ненова, 8. Димитър Димитров ул. Цар Борис 21 9. Свещеник Христо Минчев 10. Бариел Лазаров, чиновник в митницата. 11. Мара Абаджиева 12. Руска Славева Гюдерова 13. Цвятко Ангелов, ул. "Ем. Шишманов" 28 14. Борис Парашкевов, книжарница "Лотус" 15.
към текста >>

18. I. НА ВОЙНА С ВОЙНИКА. 1. ОСВОБОДИТЕЛНАТА ВОЙНА (1912-1913 г.)

Минчо Сотиров

Те доближиха до възможно най- близко до брега и застанаха един съд срещу селото, срещу зданието на митницата, на едно разстояние от по 400 крачки от брега и на около 5-600 крачки от самото митническо здание, в което бе разположена заставата от 1/2 рота Троянско опълчение.
Артилерийската стрелба зачести твърде много, но и параходите още се движеха ту напред, ту в страни, не се бяха още установили... Изпрати се бързо донесение с конен ординарец до щаба на 5-а дивизия - единственото средство за свръзка от страна на дружината с когото и да било... Много пъти бяха искани телефони връзки, обаче "все нямаше", а на 26 - на следния ден след боя, дружината бе свързана с телефони... Почнаха да пристигат и от охраната последователно донесения за дошлите вече два турски "парахода" и шест миненоски, а те лодки - част моторни и част с лопати и са до брега вече и в тях турски пехотни войници... Дружинният непрекъснато наблюдаваше за маневрирането на противника... "Двата парахода" се спряха тъкмо срещу селото, обаче веднага обърнаха в южна посока и отминаха успоредно на брега и се закриха зад хребета край брега... Изстрелите от "двата парахода" или големи контр-торпильори, или малки крайцери продължаваха най-усилено по разни посоки и даваха най-разсеяна стрелба... Охраната на дружината бе залегнала край брега всеки елемент на своята позиция и чакаше удобния момент за действие. И на най-малката единица от охраната бе определена заблаговременно позицията от която трябваше да действува при нужда в свръзка със своите съседни елементи... На огъня от турската морска артилерия не се отговаря по никакъв начин от когото и да било, нито с огън, нито с движение, нито един човек не се движеше, като че всичко бе "замряло", като че нямаше "жива душа" край брега на морето. Това мълчание силно дразнеше турското командване и стрелбата им бе "много глупава" - без какъвто и да е ефект. А нашите "топчета" - берданите и кримки от доброволците местни жители - почиват и чакат своя ред. Все таки, това наше мълчание, на дружината, като че даваше все повече и повече мъжество на турците и те добиха кураж за да почнат разтоварването на своите войски. Те доближиха до възможно най- близко до брега и застанаха един съд срещу селото, срещу зданието на митницата, на едно разстояние от по 400 крачки от брега и на около 5-600 крачки от самото митническо здание, в което бе разположена заставата от 1/2 рота Троянско опълчение. Другият параход спря срещу хребета... Ясно бе оттук, какви са намеренията на противника: а/ слезлите на брега срещу митническото здание да се насочат към селото и б/ слезлите на брега срещу хребета да заемат сами хребета и се затвърдят там, та по тоя начин да дадат възможност да слязат повече войски на брега и настъпят към вътрешността, и застрашават тила на нашето разположение при Странджа. Артилерийската стрелба се учести до най-голямата възможна бързина. Часът е 6 3/4 сутринта - 7 часа. Стрелбата от морската артилерия ако и най-честа, бе много разсеяна... Никакви загуби за дружината. В миг като че едновременно 6 лодки бяха отвързани от параходите и то досега ги влачеха със себе си из морето и се отправиха право към брега в 5-6 минути, лодките бяха на самия бряг и веднага наскачаха турските войници от тях, повече от 120-150 души, отлично екипирани, въоръжени и снаряжение, заеха брега и залегнаха... Разтоварените лодки бързо се връщат към параходите и почна товаренето на други войници от параходите за да слязат и те на брега.
към текста >>

19. 1.2. ВОЙНА СЪС СЪРБИЯ

Минчо Сотиров

Големаново в разпореждане на комнадира на бригадата; 4-а - митницата, а 2-а - към село Киряево в разпореждане командиру 3 /VI бригада; 1-а дружина запази старото си положение - на квартири в града като полкова поддръжка.
Часът е 3 след полунощ. Дружините са готови за нощен марш. Заблаговременно бе заповядано да се избере позиция за отбраната на града за в случай на всяка евентуалност; такава бе избрана западно от града, след като, разпределена на три участъка, даде се заповед за бързото укрепяване позицията от дружините. До сега границата ни се пазеше от пограничните войски, усилени с опълченци, на които трябваше да се даде незабавна подкрепа, тъй като не бе изключена възможността сърбите да форсират границата. Вследствие издадената оперативна заповед по дивизията, издаде се такава и по полка, в изпълнение на която 3-а дружина се изпраща към с. Големаново в разпореждане на комнадира на бригадата; 4-а - митницата, а 2-а - към село Киряево в разпореждане командиру 3 /VI бригада; 1-а дружина запази старото си положение - на квартири в града като полкова поддръжка. Отиваха те, героите, далеч от майчини ласки, далеч от копнежите на близки - всички поверили своите грижи на общата ни майка земята под покровителството на Небето; те бяха поверили живота си на Бога. Земята ги приюти в своите недра, а Небето проля обилни сълзи за техния млад живот, който с готовност те даваха за свободата и величието на България... Всички зашепнаха някакви слова и топли молитви се отправиха към Небето: "Боже, пази нази и България! " - "В походна колона, челната рота ходом", раздадоха се громки команди. Дружините тръгнаха. Дъжд проливен заваля.
към текста >>

20. 1.3. ВРЪШКА-ЧУКА

Минчо Сотиров

4-а дружина още на 4-и срещу 5-и зае позиция при митницата за установяване връзка с нашите части, заемащи Бачище и Връшка-чука, и за запълване големите междинни пространства; 3-а дружина срещу добре укрепените неприятелски позиции на висотите "Райков соват" и "Рунтава могила"; 1-а дружина запази досегашното си положение - полкова поддръжка.
Трябва да се снемат защитниците за съживяване. Но, те не са в състояние да се помръднат от местата си! И носилките се турят в действие: стотици тежко ранени от стихията герои, не отстъпили и пред нея, се пренасят за съживяване при накладените долу огньове. Сладка, отморна дрямка помага на топлика и животът бавно, но сигурно се възвръща. И всичко това се струва като отминал тежък сън, и пак отново луличките, и пак шеги и смях! 4-а дружина още на 4-и срещу 5-и зае позиция при митницата за установяване връзка с нашите части, заемащи Бачище и Връшка-чука, и за запълване големите междинни пространства; 3-а дружина срещу добре укрепените неприятелски позиции на висотите "Райков соват" и "Рунтава могила"; 1-а дружина запази досегашното си положение - полкова поддръжка. Противникът заема силно укрепени позиции с няколко реда солидни изкуствени препятствия, усилени с многобройни картечници и артилерия с всички данни за точна стрелба. При това той държи и командващо положение с всички преимущества за държание - инициативата в своите ръце и отвред възможност за настъпление, ако и местността да е гориста. Гъста, непрогледна мъгла е обвила цялата околност и дребен, снежен дъжд вали непрестанно. Войниците са мокри до кости. От стръмните склонове на неприятелските позиции се стичат мътни, буйни пороища.
към текста >>

21. III. СПОМЕНИ НА ДИМИТЪР СОТИРОВ ГРОЗДАНОВ

Разговор на д-р Вергилий Кръстев с Митко, съпругата му и сестра му Лалка Грозданова

" Аз не възразявам абсолютно нищо и веднага отивам при леля си, където ми бяха военните дрехи, преобличам се веднага и с пристигането ми в Божурище стана нападението на сръбския шевролет, който удари Митницата.
След свършване на беседата, се образува шпалир, за да може да мине Той, и ме вижда и ми казва: "Какво правиш тук? " Казвам: "Дойдох на беседа." Той ме погледна и каза: "Отивай си веднага в честта! " В: Той Ви познаваше, че сте син на Райна Грозданова? М: Да, познаваше ме. Каза дори: "Митко, отивай си в честта! " Аз не възразявам абсолютно нищо и веднага отивам при леля си, където ми бяха военните дрехи, преобличам се веднага и с пристигането ми в Божурище стана нападението на сръбския шевролет, който удари Митницата. В: Какъв беше самолета, сръбски? М: Сръбски. В: Той един самолет ли беше? М: Два самолета бяха, тъй наречени му казваха "Лисицата", който удари митницата и железопътната линия, която е за Драгоман и моста. В: Значи, ако Вие бяхте останали в града.
към текста >>

М: Два самолета бяха, тъй наречени му казваха "Лисицата", който удари митницата и железопътната линия, която е за Драгоман и моста.
Каза дори: "Митко, отивай си в честта! " Аз не възразявам абсолютно нищо и веднага отивам при леля си, където ми бяха военните дрехи, преобличам се веднага и с пристигането ми в Божурище стана нападението на сръбския шевролет, който удари Митницата. В: Какъв беше самолета, сръбски? М: Сръбски. В: Той един самолет ли беше? М: Два самолета бяха, тъй наречени му казваха "Лисицата", който удари митницата и железопътната линия, която е за Драгоман и моста. В: Значи, ако Вие бяхте останали в града. М: Може би щях да отпътувам с вечерния влак и да стане нещо. В: Да. М: Важното е, нали, че Той ме предупреди да си замина веднага. В: Той фактически Ви спасява.
към текста >>

22. I. СПОМЕНИ НА ДИМИТЪР СОТИРОВ В ПЪТЯ НА БЯЛОТО БРАТСТВО

Разговор на д-р Вергилий Кръстев с Димитър Сотиров и сестра му Мария

Един случай, доколко е верен знам от неговите приятели тъй Пренеров, на Найчо Паскалев, Матей Попов управител на Митницата, това бяха все наши приятели.
Те бяха трима, Стоименов, той беше също в Бургас. Той е работил в Одрин ли, не зная къде и имаше известна пенсия Стоименов, която го задоволяваше така в издръжка. И оттам ги знам много близко така, много добър човек. Когато моя баща го преместиха в Бургас вече като началник на инспекционната област, той взема на работа Пеню Киров да ходи да търси там, да закупува за военните, но не можа. Той беше и възрастен и така си отиде. Един случай, доколко е верен знам от неговите приятели тъй Пренеров, на Найчо Паскалев, Матей Попов управител на Митницата, това бяха все наши приятели. Когато наближило да си замине, той ги вика. Какво са говорили не знам, обаче, направило впечатление на неговата жена. Тя беше гъркиня. И когато те си отиват 5-6 души, тя се скрива, отваря вратата и влиза вътре, и се скрива зад някакъв параван ли, не зная що и тя разправя после. Той се изправил, започнал да се моли и когато завършил молбата си, легнал, скръстил ръце, тя изпищява, спуща се към него и той много строго просто я изпъдил и казал: "Остави ме свободен, излез от стаята!
към текста >>

И след половин час води го един митничарски стражар, а началник на митницата беше Матей Попов, наш приятел, един от старите приятели.
Веднъж даже, те си отидоха в 1919 г., той е бил на 4 години. Липсва от къщи и никой не знае къде е. Тъй 3-4 часа, в голяма тревога бяхме. Връща се тате от работа: "Къде е Матей? " Няма го. И след половин час води го един митничарски стражар, а началник на митницата беше Матей Попов, наш приятел, един от старите приятели. Той го видял, носи в една книга жаби, италианците си отиват, да им занесе жаби да ядат. И стражаря праща го до вкъщи. Когато го пита, той даже жестоко го би тогава моя баща. Не можеше една седмица да седне на задника си, така ивици кръв. Мама почти припадна, нейната майка, но той казва: "Защо ме биете?
към текста >>

23. II. КОМЕНТАР И БЕЛЕЖКИ НА ДИМИТЪР СОТИРОВ ЗА ИЗГРЕВЪТ... Т. I

Разговор на д-р Вергилий Кръстев с Димитър Сотиров,

Полека- лека ... Деню Цанов, той дойде в София, Матей Попов, управител на митницата беше, Матей Пренеров в пощите работеше, Коста Стойчев, на Стефка Стойчева бащата, той завеждаше долу отделението в пощите, Нейчо Паскалев, завеждаше телеграмите, отделение телеграми.
В: Какъв е Илия Зурков? Понеже аз съм виждал писма от Учителя до Илия Зурков. Д: Да, той е един от първите ученици на Учителя. В: Той после къде заминава? Д: Никъде не заминава, той се отказа. Полека- лека ... Деню Цанов, той дойде в София, Матей Попов, управител на митницата беше, Матей Пренеров в пощите работеше, Коста Стойчев, на Стефка Стойчева бащата, той завеждаше долу отделението в пощите, Нейчо Паскалев, завеждаше телеграмите, отделение телеграми. Неговия син Паскалев, но как беше малкото му име не помня - Кирил, Кирил Паскалев, той от Братството се отказа и завърши много зле. Той беше един от най-близките. Като дойдеше в Бургас, скромен един, винаги лягаше и ставаше с името на Учителя и казваше какво е казал. След туй се отметна като Елизер. Аз на Елизер веднъж му казах, ами тук се отметна и Кирил Паскалев и казаха ми, започнал, проял месо, започнал да говори срещу Учителя и свършил много зле.
към текста >>

Той завеждаше отделението "Колетни пратки" в пощата, Нейчо Паскалев, той завеждаше телефонните разговори в пощата, все началници, Матей Попов, той беше пък директор на митницата в Бургас.
Той беше в Бургас. Учителят, когато идваше в Бургас 1914-та година, Той дойде Учителят в Бургас, беше на квартира у Зурков. Специална стая. много-хубава, уютна къща, но после полека, полека замря Зурков, да. Но в неговата дрогерия се събираха, помня наши приятели: Матей Пренеров, работеше в пощите, Коста Стойчев, на Стефка Стойчева баща й. Той завеждаше отделението "Колетни пратки" в пощата, Нейчо Паскалев, той завеждаше телефонните разговори в пощата, все началници, Матей Попов, той беше пък директор на митницата в Бургас. И се събираха повече от старите приятели в дрогерията на Зурков на кафе. В: Какво значи дрогерия? Д: Дрогерия, продават медикаменти. Аптека-дрогерия без просто отиваш, поръчваш си, приготвят. Тя снабдяваше, неговата дрогерия беше много-голяма и почти целия бургаски окръг, фелдшерите, участъковите лекари и фелдшери се снабдяваха с лекарства от него.
към текста >>

24. 35. НЯКОИ МИСЛИ ОТ УЧИТЕЛЯ

Тодор Божков

Не е важно, че грешите, но защо допущате и защо не поправяте." "В астралния свят има много капани." "Ученикът трябва да има доблест да говори право /истината/." "Бог се проявява в душата на човека." "Търпеливият човек от нищо не се смущава." "За онзи свят на митницата ще ви вземат всичко." "Не чакайте Христос да се жертвува пак за вас." "Двата последни университета, които трябва да свършите, са университетът на душата и този на Духът.
Също и вие отивате на угощение при Бога, но там ще намерите вашите скъсани парцали. Давайте от най- хубавото." "Ако обичаш е Божествено, а те да те обичат, е човешко. "Благодарете за това, което днес ви се дава, а за утре не мислете." "Аз съм пътят, истината и животът. И каквото направите сега в този живот, то ще е. Само ученикът учи, а другите се забавляват. Не е важно, че грешите, но защо допущате и защо не поправяте." "В астралния свят има много капани." "Ученикът трябва да има доблест да говори право /истината/." "Бог се проявява в душата на човека." "Търпеливият човек от нищо не се смущава." "За онзи свят на митницата ще ви вземат всичко." "Не чакайте Христос да се жертвува пак за вас." "Двата последни университета, които трябва да свършите, са университетът на душата и този на Духът. И те са последните инстанции, през които човек трябва да мине." Хората мислят за общественото мнение, а не за мнението на Господа." "Срамът е на място, само ако е преграда за греха. Праведният човек не се срамува, защото той се е издигнал над него."
към текста >>

25. 311. Един пример за ревност

А когато влязоха, да искат да турят мито на границата и митницата, то със сълзи на очи каза на чиновника: „Аз съм сираченце, баща ми умря и при други съм, при роднини.
„Ама кой ти каза бе? ” Ами кой ми каза - сама наука ми каза. Момиченцето отиде при майка си в Прага, защото хареса я един сериозен мъж и иска да се ожени за нея, а майката трябва да й даде чеиз, trousseau. И туй момиченце тръгна. Натовари я във влака с най-хубави неща за сватба бъдеща. А когато влязоха, да искат да турят мито на границата и митницата, то със сълзи на очи каза на чиновника: „Аз съм сираченце, баща ми умря и при други съм, при роднини. Остави, това ми е чеизът, да се омъжа, да създам семейство. Недей да ме тормозиш.” Откакто й направих това изчисление, тръгна им и зъболекарката престана да го ревнува от мъжа си. Аз я раздрусах здравата: „Срамота е, викам. Как може да посещаваш и беседи на Учителя и да четеш. Че нали трябва да приложиш?
към текста >>

0.62094712257385