Търсене в текстове за 'Митар'

„Бае Митар пророкът"

10. III. Михалаки Георгиев и Учителят Дънов

III. Михалаки Георгиев и Учителя Дънов

„Бае Митар пророкът"

11. I. Михалаки Георгиев и Учителят Дънов. Бележки на съставителя Вергилий Кръстев

III. Михалаки Георгиев и Учителя Дънов

2. Според Учителя Дънов най-хубавият разказ в българската литература е „Бае Митар пророкът" на Михалаки Георгиев.

12. II. Биографични бележки. Михалаки Георгиев (24/11.VIII.1852-14.II.1916 г.)

III. Михалаки Георгиев и Учителя Дънов

Въплъщение на градивното начало в живота вижда в носителите на колективния опит и традиционните нравствени добродетели („Бае Митар пророкът"). Г.

13. V. Бае Митар пророкът. Михалаки Георгиев

Бае Митар пророкът

Да река тридесет — можете да речете и тридесет и пет, па може да има и повече години, откогато покойният бае Митар пророкът се пренася на онзи свет.

Когото и да запиташ за бае Митар пророка, всеки ще ти отговори: „Оня ли, дето се пренася на онзи свет?

Да, така зер, на велики четвъртък вечерта се пренесе бае Митар пророкът на онзи свет, а в неделя, таман около пладне, се събуди — дойде на себе си.

— Па тѐ на̀, Митар.

— Па знам ли я, он… — дедо Петър щеше да рече, че он му е рекъл, че е умрел, па се сети, че това не му беше рекъл бае Митар, а той сам го виде мъртъв, та пресече мисълта си и додаде: — Па тѐ, не видиш ли?

— Па тѐ на̀, Митар.

Не се мина нито колкото време требва да се отслужи един сиромашки парастас — и по целия град се вече шепнеше тайнствено, че бае Митар пророкът се пренесъл на онзи свет.

Малката килийка до стаята на клисаря, в която живееше, а сега лежеше прострен бае Митар, беше притисната от хора, както се притискат на Тодоровден, на причест в черква.

Поп Яньо съветваше да се пренесе бае Митар в черквата.

Баба Съба врачката беше надигнала един самун хлеб, колкото шиник, и се мъчеше да си пробие път в килията на бае Митар.

Искате да знаете нещо за бае Митар пророка, нали?

— И я не знам — отговорил бае Митар.

И наистина, всички го знаеха само такъв, какъвто го гледаха, какъвто си беше бае Митар: тих скромен, със сини умни очи, с възруса коса, завита отдире на перчим, сбръчкано лице, снага въздребна, гърди тесни, пръсти тънки, но жилави.

Всеки се изменява, само бае Митар си стои все на един карар.

Бае Митар не беше записан в никой еснаф, немаше никакъв занаят, но всичко знаеше.

А каквото кажеше бае Митар — казано беше.

Никой не можеше да отреже като с нож думата, както това знаеше да направи бае Митар.

Наредили се всички, па и бае Митар с них на софрата.

Той посегна с ръка да го улови и да го умъртви, но бае Митар му възбрани това, като каза:

— За да учат хората на акъл, които са по-глупави от тех — отговори бае Митар така бързо, като че отговорът му бе забоден в пояса до дивита.

Бае Митар не оставяше никога да го молят два пъти: той издигна главата си и продума:

На една от софрите беше и бае Митар.

Всички присъствуващи се понамръщиха от такъв кеф на Сойтерията, но бае Митар ги пресече и каза поучително:

На една забележка, която направи дедо Тоньо терзията относно излекуването на пиянството, бае Митар каза:

Бае Митар, без да се замисли нито най-малко, пружи ръка, та хвана от софрата едно парче погача, печена в жарава, и каза:

Бае Митар опре поглед в чорбаджията, погледна и другите гости и отвърна:

— За любовта е много говорено, но е много и замълчано; любовта е най-голема, когато е скрита, а най е слаба, когато се разсипва навсекъде, като кукуруз из продънен хамбар; любовта е като тая баница тука — и бае Митар показа на тепсията с баницата, които току-що внесоха на софрата, — кога е гореща, тя опарва устата, а като изстине, тогава не чини, става татсъс… Всеки, който яде жежка баница, требва да знае да я обдухва малко, за да не му попари устата и гърлото.

Бае Митар малко позамълча и пак продължи:

— Бае Митар сръбна малко винце, понамести си левото колено, което му беше изтръпнало, и пак настави:

При погребението на дедо Цветко папукчията бае Митар носеше кръста пред носилото и вървеше напред, както това правеше при всеко погребение.

До бае Митар вървеше и Трайчо Сербезина.

Бае Митар погледна Сербезина, завърте глава и му продума:

Бае Митар му каза утешително:

Сербезина се оправдаваше, че го осъдили толкова сарп само затова, защото в яда си издумал и некои остри речи на кадията, но бае Митар го посъветва с тези думи:

Бае Митар беше много мераклия да сади цветя и овощия, да ги ашладисва, да ги кастри и въобще да остави по себе си добър спомен, та да не го забравят некога.

Откъм тия работи, за лекуването санким, бае Митар беше пръв — прочут беше чак и у Влашко.

Хаджи Ибрахим, Шерифовият зет, беше казал веднъж насред кафенето на Ташкюприя, пред всичките аги, че бае Митар бил толкова ербап на тия работи че да му занесеш раздробена кост на парчета у чевре свита, Митар ще я натъкми и изцери, като че не е нито била счупена.

За да каже тия думи, хаджи Ибрахим имаше пълно право, защото, ако не беше бае Митар, снаха му, прочутата гюзел Гюлханъм, щеше да си остане саката тюкюрем и с двата крака, когато се подплашиха конете на интофа им, та прегазиха ханъмката.

Когато я изцери бае Митар, хаджи Ибрахим му покланяше едно лозе от шест хиляди лози в Орешец, един кат чохени дрехи и тридесет османлии жълтици, но бае Митар не взе нито лозето, нито дрехите, нито жълтиците.

— Не можем да чиним кабул, ефенди — казва бае Митар на хаджи Ибрахим… — Не го правя ни за имот, ни за пари, а за себап.

Ако сака некой да си направи мехлем, дека да излекува маясъл, сараджа и от посечено, и от изгорено, а най-вече лековито за дяволската болест и за болест, дека ти понекога дойде у сън, и за всека джара, а ти вземе 13 драма растък, та па 13 драма теллизюруф, 31 драм чамсакъз, 11 драма хава-жива, 25 драма еойли-кяфури, 18 драма сари илели, 90 драма юстубеч, 15 драма съчан-яш, 15 драма калъч-яги, 23 драма кестърме, 10 драма белезен-яги и 30 драма яки тозу, па скълцай хубаво и ги измешай, па тури 50 драма бел восък и 50 драма меча лой и 25 драма заешка мас, па ги разтопи у тиган на огън, па като изстине, оно че стане биринджи мехлем, па като намажеш на тифтик и туриш на болното место, а оно пешин че ти поотлекне, па за неколко дни че си здрав и читав, като кога си от майка роден, па като видиш хаир, да речеш: „Халал му вера на Митар пророка…“

Бае Митар пророкът знаеше много хубаво ракам.

Бае Митар се обърнал, попогледал устабашията, попогледал и купувача и току отсекъл: петнадесет гроша!

Бае Митар стори кабул, почна хесапите и за една неделя ги повика заедно с 5 души от лонджата еснафска да им даде хесапите:

Вълната, що е у магазията на Бошняк Мустафа от 6115 оки, чини 29 318 гроша… Това ви е хесапът, па сега се делете, както ви харесва… — Така завърши бае Митар и излезе — не иска да чака, нито да си изпие заръчаното кафе: — Не ми требва, каже… защо и на какво да ви пием кафето… на некое добро ли?

Бае Митар познава не само какво ще бъде времето за утре или за у други ден, но той знаеше да ти пророкува дали зимата ще бъде сарп, или гевшек и дали пролетта ще бъде влаговита, и дали през летото ще бъде голем пек, и дали есента ще бъде берекетлия и… всичко, всичко.

Много пъти бае Митар пророкуваше кога ще има или нема да има берекет на кукуруза, на ечемика, на житото, на орехите, на сливите, на крушите, на ябълките, на гроздето, и на всичко.

„Да е жив и здрав, казваше, Митар, че ми каза, че нема да има берекет на вино тая година, та не го продавах пролет по 23 пари, както го искаха, ами го държах, та намери грош и две пари… Па не беше и малко вино — двадесет и толкова хиляди оки, все самоток.“

Такъв беше бае Митар пророкът.

Как се е свестил от своето пренасяне бае Митар, какво беше бдението, какви молитви са чели поповете, как станал, какво е хортувал — всичко това аз не знаех, не видех, не бех там.

Те това беше тоя Иго, дето бае Митар пророкът го е видел на онзи свет, рамо до рамо с Ибрахим вали паша.

“ Такъв некролог беше изрекъл за Иго бае Митар.

Разказвал ли е повече нещо бае Митар в пангара сред черквата, за какво е било и какво — това не зная.

Бае Митар отговаряше на всекиго и на всичките даваше съвети и наставления, за да знаят какво да правят, да та не попаднат в катрана.

Бае Митар й казал, че той е там добре — от средните — и че я чакал по-скоро.

Бае Митар й отговорил, че се мъчила още на онзи свет и нема да се смири, докато чорбаджи Рангел не върне скритите пари на децата на покойния Атанас, дето беше ортак с него.

Когато бае Митар пророкът казал как се мъчи Елица на онзи свет за бащини грехове, а чорбаджи Рангел направил едно чудо, за което говориха хората не три дни, а три години.

Един път бай Митар минал край кръчмата на Тасо цинцарина.

Когато минваше бае Митар край кръчмата, вътре беше се курдисал Сойтерията и си пиеше с некои аркадаши като него.

… Така, така — продължил бае Митар, — господ ще изчисти тогава стадото от вълци, но нема да се изминат нито три пъти по деветдесет и девет други петъци, и на кучетата, които ще останат да пазят стадото, ще израснат вълчи зъби, та ще почнат да се хапят помежду си като бесни… Какво ще после да бъде… това не знам… нека му мислят кучетата!

14. II. БУНТ

Обстановката беше разкошна, креслата - големи, митарствата, докато се влезе при него -безбройни.

15. 44. КАК ЖИВЯ НЯКОГА УЧИТЕЛЯТ

Митари и самаряни, до които едно допирание само бе оскверне-ние, сядаха на една маса да ядат с Него.

16. XIII. Бележки към дневника на Любомир Лулчев

Вергилий Кръстев

- В: Добри и лоши условия: Лекции на Общия окултен клас на учениците

А като най-добър разказ с положителни черти на българина Учителят посочва «Митар пророкът» от Михалаки Георгиев.

17. ПРИДОБИВАНЕ НА ЩАСТИЕ: 31. лекция от Учителя, държана на 30 май 1928 г.,София - Изгрев.

ОТИДЕ СЛЕД НЕГО: Неделна беседа; 11 април 1920 г.

А като най-добър разказ с положителни черти на българина Учителят посочва «Митар пророкът» от Михалаки Георгиев.

18. IV. Центърът на Пентаграма

ТОМ 22

Учителят казва за дядо Благо - Стоян Русев, който е прероденият Климент Охридски, че го обича много, и в неделята след заминаването му държи три беседи - запалва три свещи, и така дава зелена улица на душата му да замине направо от Земята за Света на Светлините, без да бъде засегнат от митарството на смъртта и земните закони.

19. 5. Исус - роден от Дева и от Светия Дух в VI дом от Зодиака се среща със садукеите и фарисеите

ТОМ 22

3. Строго са спазвали външните обреди като миене преди ядене, постене, дълги молитви, раздаване на милостиня, отбягване на всяко сношение с езичниците и митарите (митарите са откупували данъците на римляните и сами после са ги събирали от евреите).

16. Най-добрият физически образ за фарисеите като тип е дадено от Учителя Дънов в неговата беседа „Фарисей и митар", от стр.

20. II. «АСТРОНОМИЧЕСКИ ОСНОВИ НА ПЪРВОБЪЛГАРСКОТО ЛЕТОБРОЕНЕ»

Борис Рогев

ТОМ 23

Написана е и книгата «Астрономически основи на първобългарското летоброене» и започват митарствата по нейното обсъждане и публикуване.

21. 2.1. Българското Евангелско Дружество и Възраждането

ТОМ 24

"Митарства", 1817 г., "Огледало", 1816 г.) и техните средновековни приказки, как "камък паднал от небето".

22. 8. УЧИТЕЛЯТ ЗА СЕБЕ СИ, ВОЙНИТЕ И ЗАКОНА НА ЛЮБОВТА; 8.1. УЧИТЕЛЯТ ЗА СЕБЕ СИ И ЗА ВОЙНИТЕ

За да не дойде това зло, Христос казва: "Напуснете вашата митарница и тръгнете след мене." Плач не искаме вече.

23. 3. БЕЛЕЖКИ ОТ РАЗГОВОРИ И СРЕЩИ С УЧИТЕЛЯ; Януари 1915 година

Минчо Сотиров

Докато фарисеят не стане митар, не може да бъде християнин.

Без митарското стъпало не се стига до християнското.

/Яков, Битие: 32, 33/ Докато не стане митар и не се покае и не стане праведен.

Павел в 7-та глава към Римляните дълго стоя митар, за да стане християнин.

24. 29. ПИСМО ОТ ПЕТКО ГУМНЕРОВ ДО МИНЧО СОТИРОВ 15 април 1915 г., София

Минчо Сотиров, писма

И си рекох на себе: "Дали този дух що така вели-говори е въплотения дух на някой тънко-височек момък с напреднало моминство, или е индивидуалнаго духа на някой Софийски юч-бунарски нисък митар е друг въпрос.

Македонски, Мадея Митарят, Зурката, Цанев, Н.

25. 91. ПИСМО ОТ ПЕТКО ГУМНЕРОВ, Д. МАКЕДОНСКИ, ТЕОДОСИЙ (ТОДОР СТОИМЕНОВ), РАЙНА ГРОЗДАНОВА ДО МИНЧО СОТИРОВ, 3 май 1919 г.

Минчо Сотиров, писма

Материали от личния архив на МИНЧО СОТИРОВ

Много и много има да ти река братко Сотире, но не му е тук мястото, защото освен че преживяваме времена цензурни и митарственни, но и искат Теодосий и сестра ти да ти драснат и те тук нещичко.

26. 5. СПИСЪК НА БЕСЕДИ, ДЪРЖАНИ ОТ УЧИТЕЛЯ В ГР. БУРГАС през 1914,1915,1920 г.

6 януари - Докато фарисеят не стане митар, не може да бъде християнин

27. 18. НЯКОИ СЛУЧАИ С УЧИТЕЛЯ

Тодор Божков