Търсене в текстове за 'Мисля'

На "Изгрева" всеки певец се учеше как да осмисля вокалното изкуство.
Навсякъде другаде многократното повторение на пасажите може да предизвика негодувание, но не и на "Изгрева". Сполучливите и несполучливите опити радват еднакво както изпълнителя, така и слушателя. Едните и другите знаят златното правило, че само работата е, която разгъва възможностите на таланта. Усвояването на всеки такт, всеки мотив, всяка песен, всяка ария се постига след упорит труд. Има ли певец, който да не се стреми към високите постижения на вокалното изкуство? На "Изгрева" всеки певец се учеше как да осмисля вокалното изкуство. Цигуларите винаги се занимаваха с повишено самочувствие, защото Учителят бе цигулар. А това респектира. Цигуларите не се упражняваха в салона. Те не бързаха да стъпят на подиума с цигулка в ръка, докато не са си научили урока или пиесата, която трябва да изпълняват. Ако цигуларят живее на "Изгрева", вие ще чуете неговото разсвирване.
към текста >>

2. 2_09 Дисхармонични състояния сред музикантите

Докато си мисля и умувам какво означава всичко това, пред очите на всички се разигра една необикновена и неочаквана сцена.
На сцената се намира Мария Тодорова, седнала пред пианото, а при нея с цигулка в ръка е Симеон Симеонов. Оглеждам ги и се чудя. Значи, те ще свирят. Но защо Учителят ми нареди да бъда готов с цигулката, за да свиря в клас? Какво означава всичко това? Докато си мисля и умувам какво означава всичко това, пред очите на всички се разигра една необикновена и неочаквана сцена. Симеон Симеонов започна да настройва цигулката си, а Мария му дава тон от пианото. Той я настройва, оглежда я и започва да свири. Но Мария в този момент спира и му казва, че не е в тоналност с пианото. Симеон уверява, че тя му е дала точно тоя тон и той по него си е настроил цигулката. Мария отвръща, че това не е вярно, че тя е дала именно този тон - и с пръстите си удря по клавишите.
към текста >>

3. 2_10 Отношение и съзвучие на човешките души към Бога

Учителят продължи: "Добре, че не са ви отворени очите, иначе не бихте могли да се съберете тук на "Изгрева" - не бихте изтърпели да виждате, че вашите състояния се дължат на други, заминали в Невидимия свят същества." Аз слушам и мисля.
Може да опитате. Резултатите ще ги проверите чрез собствения си живот. Стоим с Учителя и наблюдаваме как двамата се разхождат - Асен и Весела - прегърнати през рамо, бавно движейки се в изблик на своето музикално сътрудничество и съзвучие на две човешки души. Учителят ги разглежда внимателно и продумва: "Ако Асен знаеше, че във Веса е влязъл" баща й и е в нейното тяло и той сега прегръща не Веса, а баща й, никак не би се докоснал до нея". Аз се вторачвам в тях, искам да видя баща й, който е в нея, но не виждам нищо, а само усмихнатата Весела, която се разхожда с Асен, щастлива и погълната в необикновен разговор. Учителят продължи: "Добре, че не са ви отворени очите, иначе не бихте могли да се съберете тук на "Изгрева" - не бихте изтърпели да виждате, че вашите състояния се дължат на други, заминали в Невидимия свят същества." Аз слушам и мисля. Зная много неща за музиката. Сега уча за отношенията между музикантите - а това не е шега работа. Голяма и непозната област за мен. Зная за отношенията, които съществуват между великите композитори и големите изпълнители и виртуози - че те стават виртуози тогава, когато се вселяват авторите на техните пиеси в самите тях. Това го знам от Учителя.
към текста >>

4. 2_18 Кой управлява света?

" Брат Антонов му казва: "Да знаеш, това което ти си написал в тази статия е чиста Истина и в нея няма нито капка лъжа." - "И аз така мисля - отговорил авторът на статията.
" Иван Антонов стои като статуя, изваяна от ръка на ваятел с Божествен дар. Тръгва си той за дома, на все пак решава, че на този, гдето е писал във вестника, не трябва току-така да му се размине. Решил, че все пак трябва да отиде в редакцията на вестника и да го поздрави за неговото прозрение. Взел вестника, запътил се към редакцията и намерил там автора на статията: "Ти ли си този, който е написал тази статия? " Онзи разтреперан отговорил: "Аз съм! " Брат Антонов му казва: "Да знаеш, това което ти си написал в тази статия е чиста Истина и в нея няма нито капка лъжа." - "И аз така мисля - отговорил авторът на статията. - Но да знаеш колко писма получих, че съм написал лъжи и клевети." - "Аз пък ти казвам, че си казал Истината - и Учителят Дънов също смята така. Затова сега аз ще ти изсвиря на моята цигулка една песен от Учителя - "Кажи ми ти Истината". И след това ще ти я изпея." Онзи журналист го гледа втренчено, а Иван спокойно отваря калъфа на цигулката и му изсвирва мелодията. След това му я изпява: "Кажи ми ти Истината, която носи свобода за моята душа." След като свършил песента, брат Иван го поглежда и вижда, че онзи със зяпнала уста го слуша. "Ама ти знаеш ли, че тази песен много ми хареса!
към текста >>

5. 2_22 Военните маршове на немските дивизии

Вървя, опитвам се да мисля и да разбера думите на Учителя.
В края на краищата Бог решава съдбата на света и човечеството." През цялото време аз съм застанал в една изправена стойка на войник, поел съм въздух и стоя вцепенен. По едно време гърдите ми се отпускат и аз си отдъхвам. Разбирам, че разговорът е привършен. Аз целувам ръка и се отдалечавам от "Изгрева". Бързам, трябва да сляза в града. Вървя, опитвам се да мисля и да разбера думите на Учителя. Тръгвам към града и слизам по Дървенишкото шосе. В града виждам как минават немски военни колони. Гледам, мигам и се учудвам. Значи тези са, които идват да се поклонят на Божествения Дух в България. Гледам ги как пеят песните, как са засмени.
към текста >>

Горките - мислят, че минават като победители на света.
Тръгвам към града и слизам по Дървенишкото шосе. В града виждам как минават немски военни колони. Гледам, мигам и се учудвам. Значи тези са, които идват да се поклонят на Божествения Дух в България. Гледам ги как пеят песните, как са засмени. Горките - мислят, че минават като победители на света. И че дефилират в знак на своята победа. А те просто идваха като поклонници. Така, както българите пътуваха по светите места на Йерусалим до Божия гроб и се връщаха като хаджии. Ами те как ще се върнат в Германия! Като хаджии или ще ги положат и заковат в дървени сандъци?
към текста >>

6. 2_35 Цената на всеки ученик в Школата

" Всички отговаряме в хор, без да се замисляме: "Не щеме, Учителю, тука ни е добре при Вас." Учителят се усмихва и продължава: "Това е така.
"Цената на всеки ученик в Школата" Ние сме на "Изгрева", на полянката, седнали сме пет-шест човека в беседката около Учителя и разговаряме. Води се разговор за стойността на авторитетите и за личностите в едно общество. Всеки от нас застъпва своя гледна точка, но никой не може да даде точна преценка и формулировка. Накрая Учителят ни запита: "Иска ли сега някой от вас да отиде при попа в църквата, а той да си сложи всички църковни одежди, че да ви изпее нещо, да ви поръси с босилек и вода, да ви наложи върху главата плащеница, да ви чете молитви, после да му целувате ръка за благодарност и накрая да му хвърлите в менчето някаква монета? " Всички отговаряме в хор, без да се замисляме: "Не щеме, Учителю, тука ни е добре при Вас." Учителят се усмихва и продължава: "Това е така. Да, но Аз ви освободих от това поле и сега сте свободни. А знаете ли какво означава това и какво, и колко Ми коства всичко това? Аз за вас съм заплатил скъпо и прескъпо. За всеки един от вас е платена от Мене преголяма цена. Вие сте откупени от Бога!
към текста >>

7. 2_38 Запазената светла точка в съзнанието

Синовете му се радват, подскачат и мислят, че баща им плаче, че споделя тяхната радост, че вече не се измъчват да повръщат храната, която ядат от общия казан.
Седнал на пейката и чакал. И ето, задават се и пристигат двамата му сина - левенти, облечени във военни униформи, прави, високи, да гледаш и да не се нагледаш. Като го видяли, изведнъж се втурнали към него и извикали в един и същи глас: "Татко, ние вече не повръщаме! " И запрегръщали баща си от радост. Бащата седнал на скамейката, сълзи се ронят от очите му и плаче от жалост за изгубения Висок Идеал. Синовете му се радват, подскачат и мислят, че баща им плаче, че споделя тяхната радост, че вече не се измъчват да повръщат храната, която ядат от общия казан. А бащата тихо ронел сълзи. Той плачел за загубения Висок Идеал на синовете си. Той знаел вече, че единствената светла точка в тяхното съзнание, останала от него, е угаснала. Разделили се. Дошло време, те се уволнили от казармата, после завършили университета, получили хубави професии, отлични служби, оженили се, задомили се, народили им се деца.
към текста >>

8. 2_41 Учителят готви общ обяд за изгревяни

Но ми е трудно да измисля какво да сготвя.
И той ще задействува, ако не по наше време, то по ваше време, защото с тези пирони те разпънаха Братството и го унищожиха. Но ние им ги оставихме и ги посадихме покрай тяхната нова ограда, с която бяха запленили и обсебили "Изгрева", за да проверят как действуват окултните закони и че Бог поругаем не бива. Вие ще проверите това и ще проверите думите на Учителя.За тези общи обеди се изискваха много продукти, които се заплащаха и трябваше много братя и сестри да вложат своя труд и да подготвят обяда, за да го поднесат накрая пред приятелите, които седяха и чакаха пред празните чинии. Това бе един голям труд, трудоемък, вземащ и поглъщащ много време и сили. Един ден една сестра отива при Учителя и Му казва: "Учителю, не ни е трудно да приготвим и да сготвим общия обяд. Но ми е трудно да измисля какво да сготвя. Затова помогнете ми и ми дайте съвет какво да сготвя днес за общ обяд." Учителят я поглежда, усмихва се и казва: "Отиди и кажи на всички, че днес Аз ще сготвя общия обяд. Вие през това време, докато си почивате, ще прочетете някоя беседа пред всички сестри, които сте дежурни по кухня." Сестрата си заминава и веднага съобщава новината, че днес Учителят Сам ще сготви общия обяд. Тази новина се пръсва веднага по "Изгрева" и преминава тичешком от барака на барака. Всички са отворили прозорците си и наблюдават дали Учителят ще слезе, ще отиде в кухнята и ще започне да готви. Но Учителят стои в стаята Си и се занимава със Своята Си работа.
към текста >>

9. 3_09 Игнат Котаров и концертът с тенекията

Започнах да премислям в ума си и реших да си намеря тенекия, за да си я имам под ръка, че ако Игнат реши да свири, аз пък да бия като тъпан тенекията.
Аз се усмихнах, но още ме беше яд на Игнат за това, не че ме беше извадил от равновесие, не за друго, а за това, че свири нечисто, фалшиво, дразнеше ме и ми свиреше по нервите. А никой не смее да отиде да му каже - с Игнат шега не бива и свада не бива, як е и не си поплюва. Може някого да сбие на бърза ръка. Аз си отидох и смехът на Учителя продължаваше да ми звучи в ушите. Разбрах, че това не е случайно. Започнах да премислям в ума си и реших да си намеря тенекия, за да си я имам под ръка, че ако Игнат реши да свири, аз пък да бия като тъпан тенекията. Но навремето да намериш тенекия бе голяма рядкост - продаваха газ в тенекии, продаваха олио в тенекии, продаваха сирене. И ако имаше някой тенекия, пазеше я, за да си слага в нея разни неща. Търся, но не мога да намеря. Тръгнах по съседите и поисках на заем за три дни, като казах, че ще слагам прежда в нея, за да не се цапа, когато я навивам на кълбо. Аз наистина имах прежда в къщи и се чудех в какво да я сложа, за да не се цапа, така че не излъгах.
към текста >>

10. 3_11 На музикален обяд до Учителя с доктор Жеков

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976

Видях свободното място на доктор Жеков и без да му мисля много, седнах на този стол до Учителя.
Доктор Жеков си имаше място до Учителя. От ония места, които са строго определени, но от самия Него. И място, което трябваше да остане за вечни времена, и то - отдясно на Учителя. Всички му отстъпваха стола до Учителя - никой не смееше да седне до Него. Веднъж - бях аранжирала песента "Химн на Великата Душа" - отидох до салона. Видях свободното място на доктор Жеков и без да му мисля много, седнах на този стол до Учителя. Всички ме изгледаха, изтръпнаха и зачакаха какъв ли скандал ще стане. Доктор Жеков дойде, огледа се, седна на друг стол и нищо не каза. Аз прекарах на стола му, като че бях седнала на тръни, като че под него гореше огън. Това бе усещането ми в този момент. Аз бях седнала до Учителя, говорех за аранжираната песен и Му задавах въпроси.
към текста >>

11. 3_13 На оперета с брат Боян Боев

Той ми беше под ръка и седеше отляво ми, нямаше време да мисля дали е виждал жена или не.
Учителят също се смее. Една сестра се обажда: "Абе, брат Боян, ти забрави ли, че Жечо се е оженил и има жена в къщи? " Смехът се увеличава. Учителят се смее. Боян се чуди какво да отговори, но накрая изтърсва: "За това не се сетих. Той ми беше под ръка и седеше отляво ми, нямаше време да мисля дали е виждал жена или не. Трябваше по най-бързия начин да се затвори вратата на изкушението за Школата. Е, това на Жечо няма да му навреди, а ще му заздрави духовната връзка в семейството". Смехът на приятелите достига своя апогей. Учителят е извадил носната Си кърпа. Държи я в дясната Си ръка, приближена до устата Си.
към текста >>

12. 3_23 Окултната музика на Учителя

Окултното изпълнение подразбира не само прецизно изпълнение на всички знаци и правила, но проявление и на дълбоко, искрено чувство, и осмисляне на музикалното творение с една Божествена идея.
Това е най-простото обяснение как текстът и мелодията могат да се слеят в едно. Под музика Учителят не разбира само музиката като тоново изкуство. Тя само влиза вътре, но Неговото понятие е много по-широко и дълбоко. Човек трябва да има музикално състояние най-първо в душата си, ума си, сърцето си и това музикално състояние на съзнанието си трябва постепенно да го материализира, като го прекара в ларинкса си и го изрази в думи чрез песен. "Можеш мислено да пееш, а това мислено пеене може да го материализираш, да го прекараш в ларинкса и да го изразиш с думи." "Аз под музика не разбирам това изкуство, което хората разбират", казва Учителят. Окултното изпълнение подразбира не само прецизно изпълнение на всички знаци и правила, но проявление и на дълбоко, искрено чувство, и осмисляне на музикалното творение с една Божествена идея. Окултният певец трябва да е проникнат от дълбоко, искрено чувство. Гоненето на външни само ефекти при изпълнението в окултната музика се счита за лъжа. Когато говори за музиката, Учителят не разбира само тоново изкуство. То е последният израз. Преди певецът да пее, той трябва да има музиката в себе си като завършено състояние.
към текста >>

Щом почнат да мислят - няма у тях музикалност.
В песента "Химни на сърцето", при спрягането на глагола "будя", Учителят казва: "Будим" - това е начало на колективния живот. "Изгрява слънцето на нашите ангели... Да се въдвори царството на Отца нашего на светлините". Значи въдворяването, изявяването на Царството Божие ще стане само в колективния живот! " Някой път човек учи музика заради самата музика, а някой път - за развлечение. Онези хора, за които музиката е развлечение, проявяват музикалност само когато имат настроение. Щом почнат да мислят - няма у тях музикалност. Такива хора трябва да работят с усилие на волята. Музиката трябва да бъде вътрешен стимул в човека. Тогава той всякога е музикален и всякога е готов за музикална работа. Учителят не става световен музикант, защото своя дар принесе в служба на Божието Дело, както беше направил с всичко друго, което притежаваше. Онова, което Учителя създаде, беше дадено за учениците от Школата.
към текста >>

13. 3_32 Отворените уши и песните от невидимата школа

С годините започнахме да я осъзнаваме, да я преосмисляме, да я оживяваме в нас и тези опитности станаха "жив живот", част от живота на Школата на Бялото Братство и част от проявлението на Всемировия Учител на земята.
Наблюдавам и виждам, че учениците от духовната Школа на Учителя бяха влезнали в тях и тези ученици от тази духовна Школа, невидима за нас - за нашите очи, пееха за Учителя чрез тях. Това отначало не бе ми много ясно, но по-късно го проумях, след като и аз имах някои опитности с онази вътрешна Школа на Учителя, с онази духовна Школа на Христа, която не бе на физическото поле. Тогава разбрахме, а по-късно се убедихме, когато имахме опитности с тази вътрешна Школа на Христа и на Учителя, че ние сме една мъничка проекция на големия живот, че сме една малка точица и рязка от онзи Всемирен живот, който обхващаше цялото Битие. Бяхме като малки прашинки - живи крачещи човеци, които имаха необикновената привилегия ла бъдат при нозете на Всемировия Учител. Тази привилегия не я осъзнавахме отначало. С годините започнахме да я осъзнаваме, да я преосмисляме, да я оживяваме в нас и тези опитности станаха "жив живот", част от живота на Школата на Бялото Братство и част от проявлението на Всемировия Учител на земята. След като видяха всичко това моите очи, след като чуха всичко това моите вътрешни уши и след като съзерцавах дълго време върху тези възторжени песни, накрая реших, че трябва да споделя това с Учителя. По едно време песните секнаха. Работата беше свършена за този ден и сестрите леко се надигнаха, започнаха да шетат и да прибират нещата. След малко кака Гина излезе, видя ме, че стоя и разбра, че съм ги наблюдавала, но й хареса, че съм стояла там и не съм използувала момента да се мушна незабелязано и да влезна при Учителя. Обикновено кака Гина посрещаше гостите, докладваше на Учителя кой е посетителят и ако Той разрешаваше, гостът влизаше при Него.
към текста >>

14. 3_36 Как се защитаваха оригиналите на песните на Учителя

Така мисля аз.
След това с него работихме заедно песните и той ми помогна да издадем песнарката на Учителя. А комисията повече не се събра. Хорото се разтури - всички се пуснаха от него. Свирачът отгоре бе спрял да свири, свирнята му секна и всичко спря. Ако аз не бях направила грешка и ако оригиналът бе в мен, вероятно хорото по друг начин щеше да се играе. Така мисля аз. Но онзи, който свиреше на свирка, по друг начин мислеше и по друг начин свиреше. Затова друга свирка се засвири и друго хоро се заигра, а комисията не знаеше как да играе това хоро и се саморазпусна. Комисията се разтури и повече не се събра. Тя водеше протокол, всяка една песен бе приета по оригинала и имаше подписите на всички членове от комисията по тази песен. Но след като аз пристигнах с оригинала, видях, че комисията се е разтурила и е отнесла със себе си и протокола.
към текста >>

15. 3_38 Рибарската мрежа на Черната ложа

Те мислят да минат тъй.
Казвам: сега у вас има един начин, искате да ме излъжете, но аз не се лъжа. Отсега нататък не искам това. Аз ще ви поставя на един изпит и ако издържите изпита, ще минете в класа. Те още държат изпита и едва на половината са го издържали. И аз ги следя, окото ми е толкоз зорко. Те мислят да минат тъй. Аз казвам: По-скоро камила ще мине през иглен и уши, отколкото вие да влезете в школата, докато не издържите изпита си. Тази любов, чувам аз, между тях почва малко... Пред мене когато са, като хора, братски си гугукат, но щом влязат в работилницата, почнат спорове, спорове, пререкания започват, един на ляво, друг на дясно и после пак се примиряват, пак влезат, пак се примиряват. Най-после, почнаха да не се разбират, да се отделят. Какво дойде след това? - Двамата почнаха да въздишат.
към текста >>

16. 3_55 Учителят и толстоистите

Дори тя споменава, че техните недоразумения и кавги, които са продължавали месеци и години, веднага утихвали, щом Лев Толстой е замислял сюжета на нов роман и е започвал да пише.
А коя бе София Андреевна? Тя беше преродената Ксантипа от времето на Сократ. Така че София Андреевна не беше случайна проекция при Лев Толстой. Всички героини, всички женски образи в литературното му творчество и най-вече в романите му имат за прототип София Андреевна. Това е отбелязано дори в кореспонденцията на София Андреевна. Дори тя споменава, че техните недоразумения и кавги, които са продължавали месеци и години, веднага утихвали, щом Лев Толстой е замислял сюжета на нов роман и е започвал да пише. Тогава в дома им всичко утихвало. Толстой е писал с часове и дни, седнал зад писалището си, пресъздавал е . първообраза на героинята, която е била в съзнанието му, а тази героиня - това е духът на София Андреевна, която го е водела в лабиринтите на сюжета на романа. Там е било тяхното истинско обединение. Онова, което е написвал Толстой с неговия нечетлив почерк, на следващия ден тя самата го е преписвала със своя красив почерк, така че в редакцията е отивало всичко, което е било написано от нейната ръка.
към текста >>

17. 3_56 Богомилското учение и Дървото на живота

Обмислям въпроса, за да бъде зададен точно на Учителя.
Ето това имаше предвид Учителят, като казваше, че Истината е една и тя няма нужда от защита. А на мен ми беше показано и нещо съвсем друго - че ние трябваше да се съобразяваме с препоръките на Учителя. А ние не се съобразявахме и тогава идваха противоречията в нас. Веднъж отивам при Учителя, пълна с такива противоречия, като че ли са слезли от въздуха и са ме запълнили като чувал с картофи. Учителят ме смъмри: "Не си създавайте излишни страдания, а само онези, които са ви дадени от Небето." Аз мигам и все пак искам да питам кои са излишните страдания и кои са онези, създадени и дадени от Небето специално за нас като задачи. Обмислям въпроса, за да бъде зададен точно на Учителя. А Учителят ме изчаква да си го оформя мислено и без да ме доизчака да го кажа устно, вдига дясната Си ръка с показалеца напред, прави едно движение, с което иска да каже, че това е Негово нареждане и че това е последното, което има да ми каже по тоя въпрос. "Със силния не се бори, защото ще пострадаш." Научих ли си урока или само ми беше предаден? Разказах го на останалите, но после те го забравиха. А когато дойдоха подобни събития в Школата, този урок беше забравен. Дори поуката от несполуката на богомилското учение също бе забравена.
към текста >>

18. 3_68 Самозванецът

Те мислят, че аз за слабите не следя.
Който иска да бъде Мой ученик трябва да се откаже от баща, майка, от своя си живот. А такива, при които ходят момичета да им гадаят, не са за мене. Моето Име ще им служи като уловка. Като един ключ, с който ще си отключат да обират и ще си заминат] Олга Славчева е импулсивна и тя скоро ще ги ритне. Тя прескача сто дувара. Те мислят, че аз за слабите не следя. Когато два вълка се борят за една овца, тя да не чака кой вълк ще надвие, ами да бяга. Равенство и братство - привилегии никому. Човек, който мижи, не е добър. Той е вечерно време. Това са цели фокуси - опити, за да бъде погледът ти силен.
към текста >>

19. 3_71 Последните дни на Учителя

Когато с Борис пристигнахме, той отиде и викна най-добрите лекари, които прегледаха Учителя и един от тях бе казал: "Не знам какво мислят другите колеги, но за мен господин Дънов е болен от сърце." А Той беше болен и от бронхопневмония.
Преди това го бяха лекували по методите на Димков, който също бе взел участие. Учителят беше позволил на приятелите да направят нещо за Него и не беше се противопоставял. Тогава ние не предполагахме, че Големият брат трябва да се жени, тоест да си замине. И понеже не го знаехме, приятелите искаха да направят нещо и Учителят ги беше допуснал, за да освободи съзнанието им от отговорност, че не са направили нищо за Учителя. А сега бяха направили нещо за Учителя - Той не е оставен, без да Му се окаже някаква помощ. Когато с Борис пристигнахме, той отиде и викна най-добрите лекари, които прегледаха Учителя и един от тях бе казал: "Не знам какво мислят другите колеги, но за мен господин Дънов е болен от сърце." А Той беше болен и от бронхопневмония. Та Му слагаха и инжекции. Учителят допусна и това. Тогава се слагаше глюкоза, калций-глюконици и витамин "С" венозно. Учителят допусна и това. Така че Той освободи и лекарите, които бяха около Него и които бяха наши приятели.
към текста >>

20. 4_03 Учение и служение на Високия Идеал

Но този неин довод, който бе малко материалистичен, ме накара да мисля, че тя не може да разбере голямото ми желание - да уча.
Той само казваше, а всеки от нас решаваше свободно какво да направи. Аз не зная какъв щеше да бъде моят път в живота, ако учителствувах, може би щеше да бъде най-добър, като път благословен от Учителя. Но в мен желанието да уча беше по-силно от всичко. На другия ден казах на майка си, че желанието ми е да уча. Може би Небето и чрез нея искаше да ми каже, че като работя като учителка, ще бъда по-добре и че ще мога да си изкарам пенсия. Но този неин довод, който бе малко материалистичен, ме накара да мисля, че тя не може да разбере голямото ми желание - да уча. Затова прескочих нейния съвет и на следващия ден мълчаливо отидох в Музикалната академия. Намерих там Сашо Попов, поздравих го от Учителя и му казах за съкровеното си желание да продължа да уча. Той беше прочут цигулар и диригент. Познаваше Учителя отдавна. Той много се зарадва на поздрава на Учителя.
към текста >>

21. 4_07 Ученици - музиканти в Школата на Учителя

Учителят беше там и ми каза: "Те всички народи ще се въоръжават и приготвят за война, но ще стане такова земетресение, че не ще помислят за война.
Има закон за веригата: ако се повдигне един - той повдига и другите от веригата, с която е свързан. Ако падне един - той завлича и другите. Законът на духовната верига на Школата е свещен и неприкосновен. Това е Христовият закон: Един за всички и всички за един. Друг един път минавах край масите пред салона, на които се правеха общите братски обеди. Учителят беше там и ми каза: "Те всички народи ще се въоръжават и приготвят за война, но ще стане такова земетресение, че не ще помислят за война. И война няма да има повече." Но никак не ми дойде на ума да Го попитам кога ще стане това. Ние преминахме през Втората световна война. Доживяхме още четиридесет и пет години след това. Беше една епоха на въоръжение и противопоставяне. Вероятно едно друго поколение ще провери думите на Учителя.
към текста >>

22. 4_08 Любовта е песен, но бракът е изпитание и съдба

Тогава разбрах смисъла на думите на Учителя, че любовта му няма да живее дълго, но виждайки голямата ми обич към него, Той ми каза само да уча, да чета, да пея, да свиря и да не мисля за друго.
Те могат много работа да свършат, стига да не се ритат." Освен това каза: "Когато два потока се съединят - единият бистър, а другият мътен - бистрият не може да измие тази мътилка." Кой от нас бе мътният и кой бе чистият поток - така и не разбрах. Тези две изказвания имах възможност да ги проверявам цели десет години в съпружество с Митко, а и още десетки години след това. Учителят каза за Митко: "Той има къс живот, няма да живее много." Уплашена от думите Му, аз спонтанно Му възкликнах: "Ами дайте му от моя живот, ако може." Учителят ме погледна и замълча. После добави: "Сега ще работите, ще учите, ще пеете, ще свирите и за друго няма да мислите." Минаха десет години. Любовта на Митко угасна и неговите стъпки ме отминаха. Тогава разбрах смисъла на думите на Учителя, че любовта му няма да живее дълго, но виждайки голямата ми обич към него, Той ми каза само да уча, да чета, да пея, да свиря и да не мисля за друго. Не е искал предварително да ме огорчи. Моята майка не го харесваше още от самото начало и не го обичаше до края - вероятно тя по интуиция е схващала как ще се развият нещата. Освен това, на "Изгрева" имаше няколко добри астролози. Иван Антонов беше направил моя хороскоп и хороскопа на Митко. Сравняваше ги пред мен и ми доказваше чрез аспектите, че бракът ми с Митко не може повече да продължи.
към текста >>

23. 4_13 Фрагменти от музикалния живот на Изгрева

Учителят помълчал, казал да размислят и ако твърдо е решил, да дойде утре сутринта да му отговори.
Споделил това с нашия брат Неделчо Попов. Той се учудил, че при тези бомбардировки в Германия ще следва, какво ще прави там, щото, когато падат бомбите, заглушават всичката музика у човека. Запитал го: "Сподели ли това с Учителя? " Асен му отговорил, че не е сторил това. Тогава отиват двамата при Учителя и му разказали всичко. Учителят помълчал, казал да размислят и ако твърдо е решил, да дойде утре сутринта да му отговори. На другия ден Асенчо дошъл и Му съобщил, че иска да замине. Учителят казал: "Ти свиреше на Паневритмия, акомпанираше песните Ми, помагаше Ми при записването безвъзмездно, тъй че имаш кредит там горе. Отиди и аз ще те пазя." Асен отива в Германия. Учи две години и не му се случва нищо. Връща се жив и здрав.
към текста >>

24. 5_06 Песните на Учителя

Текстът е особен: "В дни на борби, в дни на печал, от теб, мой роден край, аз всякога мисля за теб, аз всякога мисля, мисля за теб." Това е връзката между Небесната Родина и човешката душа, която е слязла в плът.
Използувала я при нужда за същия лек. Когато съставяхме песнопойката, аз казах на сестра Мария Тодорова за тази мелодия, а тя, от своя страна, я включва в изданието. И сега ще я намерите там. Ме-хейн Какво означава ли? Това е химнът на Небесната Родина. Текстът е особен: "В дни на борби, в дни на печал, от теб, мой роден край, аз всякога мисля за теб, аз всякога мисля, мисля за теб." Това е връзката между Небесната Родина и човешката душа, която е слязла в плът. Това е зов за възстановяване на пътя на човешката душа към Небесната Родина. Мелодия - 31 В тази мелодия има много елементи на ученици, например на Кирил Икономов. Учителят даваше някаква музикална тема и те я разработваха. Даваше мотив и те работеха върху него. Това е метод за творчество на Учителя.
към текста >>

25. 5_10 Музикални мигове в Пътя на ученика.

Тъй си мислят сестрите.
Учителят казва на сестрите: "Идете и поканете някой брат да дойде с мене." Тръгват сестрите да търсят по "Изгрева" брат, но случило се тъй, че по това време братята отсъствували - било по работа, било в града, не се намира нито един брат. Връщат се сестрите и Му казват: "Учителю, няма брат." Учителят казва: "Има брат, потърсете! " Тръгват пак сестрите от барака на барака - никого няма. Само в барачката на брат Руси се чува че свири цигулчица. Но Руси е гърбав, непредставителен, неподходящ да придружава Учителя. Тъй си мислят сестрите. Връщат се при Учителя и Му казват: "Има брат, само брат Руси е тук." Учителят казва: "Поканете него." Сестрите, макар неохотно, отиват и чукат на барачката. Излиза Руси. "Учителят те кани да отидеш с Него на концерт." Руси остава като гръмнат. "Ама мене ли ме кани? " "Тебе, тебе кани." Руси пак мига, не се доверява.
към текста >>

26. 5_34 Къде е Изгревът?

Те мислят, че туй е "Изгревът" на Бялото Братство".
Карат се, че пушек се вдигна. Голяма врява. От тяхната караница цялата тишина се превърна в дим и смрад наоколо. Учителят намръщи вежди и каза: "Виж им акъла. И за какво се карат? Те мислят, че туй е "Изгревът" на Бялото Братство". Той посочи с ръка целия "Изгрев", поляната, салона и малките дървени къщички и продължи: "А "Изгревът" още не е слязъл на земята! " Ние седяхме стреснати от тази караница и изведнъж тези думи на Учителя ни освободиха вътрешно от цялото това подпушено състояние - ние задишахме свободно. Небето над нас отново се бе изчистило от караницата и ние можехме да дишаме свободно. По-късно Учителят си замина, а сестрите продължаваха да се карат, по едно време се сдобриха, после пак се караха, за да да дойде онова време и онази сила, която да ги махне от бараките и да ги настани в апартаменти, а бараките да разруши. Та по-късно някои от нас разбраха какъв е Духовният "Изгрев" и какъв е Божественият "Изгрев".
към текста >>

27. 5_48 Учителят, Георги Димитров и Третият интернационал

Приближават се към полицейския кордон - всички им козируват, защото мислят че това са техни хора, техни началници, защото редом с тях гордо върви с вдигната муцуна и опашка полицейското куче, което познават много добре.
На петдесет-шестдесет метра полицията е завардила улицата, като претърсва съседните къщи, но не е влезнала в дома на Гумнерови, защото знаят, че там е господин Дънов и че той не се занимава с политика. Освен това Учителят е направил така, че отклонява съзнанието им в друга посока на търсене. След като излизат от къщата, веднага към тях се присъединява едно голямо полицейско куче вълча порода със специален полицейски навратник - навирва опашка и върви гордо-гордо, редом с тях. Вървят тримата: Учителят Георги Димитров и полицейското куче. Двамата са облечени официално и са с меки шапки. Приближават се към полицейския кордон - всички им козируват, защото мислят че това са техни хора, техни началници, защото редом с тях гордо върви с вдигната муцуна и опашка полицейското куче, което познават много добре. Така Учителят извежда Георги Димитров извън блокадата и му дава възможност да се спаси. Имаше и други случаи, когато Учителят му бе спасявал живота. Има един случай със сестрата на Георги Димитров - Елена Баръмова, която е търсена от полицията. Тя преминава през капандурата на тяхната къща и през приемната на Учителя отива при Него и Го моли да я спаси. Учителят извиква Василка от Братството, която я облича като сестра от Братството - с бяла рокля и бяла кърпа на главата и заедно с нея излиза през портичката.
към текста >>

28. 5_53 Учителят е болен

Накрая, след като свърши прегледа, той каза: "Аз не зная какво мислят другите колеги, но за мен господин Дънов боледува от сърце." Каза това и си отиде.
Приятелите бяха извикали лекари, за да Го прегледат. Аз отидох лично, извиках и докарах с лека кола на "Изгрева" доктор Тодоров - лекар на финансовата служба, изискан и изтъкнат лекар. Учителят се остави да Го прегледат. Не се възпротиви. Аз присъствувах лично заедно с доктор Тодоров, а и други лекари присъствуваха там. Накрая, след като свърши прегледа, той каза: "Аз не зная какво мислят другите колеги, но за мен господин Дънов боледува от сърце." Каза това и си отиде. Бяха останали онези лекари от "Изгрева". А това бяха доктор Кьорчева, доктор Борова и доктор Кадиев. Те бяха удостоверили, че Учителят има висока температура, след това бяха Го прегледали и намериха, че страда от бронхопневмония. Бяха започнали да Го лекуват. Сложиха Му венозна инжекция глюкоза за подсилване.
към текста >>

29. 7_03 Защо Учителят даде песента Писмото?

НЕСТОР ИЛИЕВ

Така мислят и решават приятелите, без знанието на Учителя.
Разбира се, слушат, но не всички изпълняват. Изпълняват тези, които имат послушание. Затова трябва да се сложи ред и порядък. Трябва организация и ръководство. А този въпрос, върху който сега размишляваме, в следващата сряда ще го поставим на Учителя". Така мислят и решават приятелите, без знанието на Учителя. Обаче Той знае какво мислят те. Но те не знаят, че Той знае всичко това. С нетърпение очакват да дойде тази сряда, в която са готови да направят своето изложение пред Учителя. Въпросната сряда идва. Учителят извиква Тодор Стоименов и му връчва един плик.
към текста >>

Обаче Той знае какво мислят те.
Изпълняват тези, които имат послушание. Затова трябва да се сложи ред и порядък. Трябва организация и ръководство. А този въпрос, върху който сега размишляваме, в следващата сряда ще го поставим на Учителя". Така мислят и решават приятелите, без знанието на Учителя. Обаче Той знае какво мислят те. Но те не знаят, че Той знае всичко това. С нетърпение очакват да дойде тази сряда, в която са готови да направят своето изложение пред Учителя. Въпросната сряда идва. Учителят извиква Тодор Стоименов и му връчва един плик. В плика има писмо.
към текста >>

30. 8_02 Как се записаха и издадоха песните на Учителя

Но когато започнахме да работим заедно след заминаването на Учителя, тогава аз казах на Паша какво мисля.
И понеже Мария се наложи, Кирил отстъпи и не взе участие във второто издание, след заминаването на Учителя. Аз веднъж присъствувах на една такава разправия - много недостойни думи се казаха. Аз видях във всичко това амбиции, видях лични чувства и настроения и си Казах: "Музикантите още не са разбрали елементарни неща! " Като стенографка, никога не съм казвала на Паша Теодорова как да работи и редактира беседите. Тогава аз мълчах. Но когато започнахме да работим заедно след заминаването на Учителя, тогава аз казах на Паша какво мисля. Учителят казва: "Ученикът няма право да се произнася за работата на съученика си. Само Учителят има това право". Когато започнах да работя с Паша, тогава казах мнението си. Защото аз също носех отговорност със своя труд и своето участие! И ние с Паша работехме добре.
към текста >>

Мисля, че го беше пял така брат Чорлопанов.Имаше една друга песен - "Той иде".
" Отговарят му: "Оти не сакам! " "Оти не сакаш? " "Оти така ми се сака! " - Хайде де, оправете се сами с такъв човек. Понеже знаехме за този израз, всички се смяхме до сълзи. Мисля, че го беше пял така брат Чорлопанов.Имаше една друга песен - "Той иде". Думите започваха така: "Иде, иде, иде, Сам Той иде". Приятелите пеят песента в салона и идва един брат. Той започва да приглася това, което чува от другите. Това, което чува като мелодия и думи, това приглася и това пее. И вместо да пее "Иде, иде, иде, Сам Той иде", започва да пее: "Иде, иде, иде, Сандо иде".
към текста >>

31. 8_10 Побоят върху Учителя през 1936 година

Боже, като си помисля за този момент, направо настръхвам.
Трябваше за тръгнем рано сутринта. Багажът е готов, приятелите са готови, а ние чакаме Учителя да излезне от стаята Си. Ние чакаме, чакаме, а Той не излиза. Ние не знаехме, не предполагахме, че Той трудно се облича с парализираната дясна ръка. Ние не знаехме и не предполагахме това. Боже, като си помисля за този момент, направо настръхвам. От деликатност не го питахме от какво има нужда и не знаехме какво е положението. Накрая Савка се качи горе да види защо Учителят не слиза, а се бави. Като влиза Савка горе при Него, какво да види: Учителят прави неуспешни опити с парализираната ръка да се облече. Савка пада на колене пред Него, с плач започва да Му помага и Го облича. Извиква и Паша и мен и ние Му помогнахме да слезе по стъпалата и Го качихме в определената за Него кола.
към текста >>

32. 8_11 Последните дни на Учителя на земята

Аз все продължавах да мисля, че има някакво нарушение в здравето Му.
Виждах Го, като че ли се беше смалил. Но друго бе онова, което ме заблуди. Като дойдеше Учителят в клас да държи Словото Си, Той се оживяваше и сила и бодрост лъхаше от Него. Никаква слабост, никаква отпадналост не виждахме. Но това беше само, когато беше на катедрата и държеше беседа. Аз все продължавах да мисля, че има някакво нарушение в здравето Му. Това поддържаше безпокойството ми и бях нащрек. Последните два месеца при Него отиваха сестри да Му помагат. Говореше се, че не се чувствува добре. В началото на декември ме срещна доктор Иван Жеков и ми каза: "Еленке, виждаш ли, че Учителят си отива? " Казах му: "Брат Жеков, това е временно нещо и всичко ще си отиде и замине, както и друг път се е случвало".
към текста >>

Мисля, че Той виждаше, колко не сме готови да останем сами при тази политическа промяна и при новото управление, което дойде.
Никой нямаше да дойде от града при този студ, ако нямаше защо и за кого да дойде. Те бяха получили нещо от Учителя, което отвътре ги караше да дойдат. Беше тъжен ден за всички ни. След заминаването на Учителя, всички бяха смутени и натъжени. Учителят не каза на всеослушание, че си отива, като изключваме само някои намеци или предупреждения пред някои братя и сестри. Мисля, че Той виждаше, колко не сме готови да останем сами при тази политическа промяна и при новото управление, което дойде. То не беше благоприятно за нас. Новата власт беше марксически и комунистически възпитана. Тя беше подготвена с програма и с настроение противорелигиозно. Властта беше наежена срещу всичко, което не излизаше от техните среди. Вярно е, че отначало ни признаха за верска общност и ни възприемаха като религиозна секта.
към текста >>

33. 8_12 Братските салони и Изгревът

Долу към реката имаше няколко къщички - някаква работилница беше и мисля, че имаше само една постройка от лявата страна на шосето, като се идва от града.
През 1922-23 година, в дома на сестра Маркова, на "Шишман", в салона за чужди езици, се четяха лекциите на младежкия окултен клас. Учителят започва да прави сутрин разходки с приятелите на края на гората, за да посрещат изгрева на слънцето. Те са го посрещали и на края на боровата гора, зад Семинарията. По-нататък зад боровата гора нямаше нищо. Имаше само ниви. Долу към реката имаше няколко къщички - някаква работилница беше и мисля, че имаше само една постройка от лявата страна на шосето, като се идва от града. Това беше бирария до шосето, където пиеха бира и ядяха кебапчета на скара. По-нататък нищо друго нямаше. Само поляни и ниви. И като идвахме от града, минавахме по Дървенишкото шосе и стигахме до най-високото място, там, където беше пътят за Семинарията, там заставахме. Там беше най-високото място.
към текста >>

34. 8_16 Къде беше Изгревът на Бялото Братство в София?

АНГЕЛ ВЪЛКОВ (1899-1986 )

Ако те мислят, че Учителят им ще ги съди, лъжат се.
Аз изпълних моя дълг към Школата, а вие трябва да изпълните своя дълг към Школата. Говоря за дълга на Ученика! Накрая, ще завърша с един цитат от беседа на Учителя, за да видите, да се убедите, да разберете, че всичко, което ви разказах е верно и точно. В 33 школна лекция на общия окултен клас, IV година, "Несъвместими отношения", произнесена на 22 юли 1925 година, на стр. 42-43 можете да прочетете следното: "Ако учениците се държат морално, добре, само пред Учителя си, те трябва да знаят, че не могат да Го излъжат. Ако те мислят, че Учителят им ще ги съди, лъжат се. Казвам и на вас: Аз няма да ви съдя, други ще ви съдят. Когато ви съдят, аз даже няма да се явя там. Аз зная, че тези, които ви съдят, са справедливи. Няма да се мине много време и те ще ви съдят тук, на земята. Някои от вас скоро ще бъдат съдени." И всичко това се изпълни - както по времето на Учителя, така и след Неговото заминаване.
към текста >>

35. 9_05 Кой бе Учителят?

Във връзка с това Учителят каза: "Свободата на българите е дадена от Бялото Братство и ако злоупотребят с нея, да му мислят.
Затова ние, учениците на Школата, а след нас и хората в този народ и човеците на земята, трябваше да дадем заслужената цена на нашия Учител, защото Бог Го изпрати на земята. За да не изпаднем в положението на евреите, на които като възмездие им дадоха, според Учителя, наказание да бъдат две хиляди години под робство. Според Учителя, също така направиха българите, когато изгониха богомилте от България. За наказание те паднаха под робство от турците и така преживяха петстотин години. Толкова години, колкото евреите преживяха, след като паднаха под робство и бяха преселени във Вавилон. Във връзка с това Учителят каза: "Свободата на българите е дадена от Бялото Братство и ако злоупотребят с нея, да му мислят. Щяха да видят българите свобода, ако не беше влязъл Бог в руския цар Александър II и не му беше внушил да освободи България. Манифестът на руския цар за обявяване на войната е Словото на Господа за освобождение на България. Така че българите дължат освобождението си, първо на Бога, второ - на Бялото Братство, трето - на руския цар и четвърто - на руския народ". На друго място Учителят каза, че Бог реши да свали своята Скиния на земята и затова избра България и българския народ за това място. А служителите в тази Скиния бяха изпратени да дойдат като ученици в Школата на Учителя.
към текста >>

И моите крака мислят по-добре от вашите глави".
И през Мен минават и най-слабите трептения на Любовта. Аз долавям веднага целия живот на Вселената". Учителят всичко долавяше, пред Него бяхме като отворена книга, която Той четеше направо и казваше нещата каквито са. Веднъж се учудихме на Неговите възможности. Тогава каза за Себе Си така: "Аз съм океан, в който всички води се утаяват. И моите крака мислят по-добре от вашите глави". Условията на Школата се създаваха от онова Божествено Съзнание, което бе в тялото на Учителя. Веднъж попитаха Учителя с какви възможности разполага Великият Учител. Тогава Той каза за Себе Си: "Аз съм най-богатият човек в света и най-видният лекар в света. Само на Балканския полуостров имам дванадесет милиарда в злато. На друго място, други милиарди ме чакат.
към текста >>

36. СЕДЕМТЯХ РАЗГОВОРА С ДУХА ГОСПОДЕН. Разговор Първий. Упътвание

Грехът е плод не на невежеството, както някои мислят, но плод на пъкала на непокорните сили на ада.
И ако не е Божието дълготърпение, ние скоро бихме се справили с грешните и техните постъпки. Но Любовта изисква търпение, до когато се препълни чашата на търпението и тогава беззаконията се посещават. Помнете, че Небето не може да търпи ни най-малкия грях, нито да го потуля. Всякой грях трябва да се накаже и поправи. Онзи, който го е извършил, трябва да съзнае и се покае и познае, че грехът е нещо противоестествено на духовната природа на синовете Божии. Грехът е плод не на невежеството, както някои мислят, но плод на пъкала на непокорните сили на ада. Грехът всякой може да извърши, щом се отрече от Бога и почне да не зачита неговата Воля в себе си, в своето сърце. Затова безверието в живота винаги води греха след себе си. Защото, преди человек да сгреши, той трябва да се отрече от Бога и да помисли, че той не е всеприсъствуваш и всезнающ, че може да се извърши престъплението без да го забележи някой. Ето корена на греха. Когато някой человек затвори своите очи и сърце и каже в себе си: „Няма мен кой да ме вижда, аз сам трябва да се грижа за всичко, за себе си“, той вече е извършил греха в своето сърце.
към текста >>

37. Разговор Вторий. Сърцето и Бог

Но мисля, че с теб не трябва да бъде така.
Това е злощастието с днешния свят, че той харчи повече в душевно отношение, отколкото да придобива. И ето, че се ражда криза в техния живот. Нравите отслабват, добрите привички губят своето назначение, светлите мисли чезнат, добрите чувства се покваряват и доброто семе, което трябваше да принесе плод, се изгуби изпомежду тръните и бодилите, които са обраснали около человека. Тази е причината, която погубва самия человек. Неговото нерадение да узнае доброто на своята душа. Но мисля, че с теб не трябва да бъде така. Ти трябва във всичко да се подвизаваш към доброто, да го вършиш всякой ден, всякой час, никога, дори при каквито условия и да се поставяш, не трябва да се скъпиш да го направиш. Винаги трябва да ходиш в пътят на виделината. Никакъв грях да те не блазни, никакво лошо чувство да те не мами, защото подобни неща са разрушителни за твоето усъвършенствуване. Знаеш ли, че и най-малкият грях и най-малкото престъпление може да повлече след себе си разрушението на живота ти. Не се съмнявай.
към текста >>

38. Разговор Третий. Храната и Словото

Человеците мислят, че имат истината и че се учат от нея, а пък в действителност що виждаме?
Но не само той трябва да чувствува потреба, но в същото време да отбира своята храна, за да не би по някой непредвиден начин да се нахрани с известна храна, която може да му повреди. Тъй както при вземанието на веществената храна, промисълът е турил посредством свои установени закони на света предпазителни средства у самите человеци, тъй също и в душата има такива взети мерки и даже по-добри, за да може всякой, който иска да се предпази от едно измамливо учение, от една престорена истина, която има вида на Истината, но не и същността. В светът има много учения, но само едно от тях е съществено, съставлява храна за душата. Други са лъжливи съвършено, или пък съставляват само един вид развлечение на ума, като не му дават време да се погрижи за себе си, за доброто на своята душа. Ето опасността на человеческия живот. Человеците мислят, че имат истината и че се учат от нея, а пък в действителност що виждаме? Техният живот е отпаднал. Той е заразен от главата до петите с пороци. Това е една очевидна истина, че тук, в това има примесена някаква измама. Другояче това не би се забелязало. За да се излекува раната, трябва да се прибегне до подходящи лекарства.
към текста >>

Що те е теб грижа какво хората ще мислят?
Помниш ли думите, които съм Аз казал на друго място в Словото Божие, че съвършената Любов изпъжда вън всякой страх. Това Съм го казал на учениците Христови, това го казвам и на вази. Вие всички сте ученици Христови. Разликата помежду ви е само разлика на времето. Ето пак виждам, че твоето сърце се смущава; вие като че ли усещате някаква вътрешна болка. Що те е теб грижа какво хората ще мислят? Не е ли по-важно за теб какво Господ за теб мисли? Или ти още искаш да си под бремето на человечески предания и заблуждения? Не се мами. Словото Божие от человечески тълкувания не се мени. Словото Божие, който го разбира, трябва и да го върши.
към текста >>

39. 21. ИДЕЯТА ЗА КОМУНАЛЕН ЖИВОТ

Замисляхме и започнахме да правим първите опити за общ братски живот.
21. ИДЕЯТА ЗА КОМУНАЛЕН ЖИВОТ В нас, младите ученици по онова време се разгоря един голям огън. Идеята за братски живот, за общ комунален живот ни беше обхванал изцяло. И ние искахме да реализираме този живот и то веднага. Замисляхме и започнахме да правим първите опити за общ братски живот. Ние отначало отдавахме голямо значение на обстановката, в която ще се осъществи комуналния живот. Тогава още не знаехме силите на вътрешния живот у човека, както в последствие ни се разкри в Школата на Учителя. Ние замисляхме да си създадем стопанство, там да работим, там да учим. Но нямахме наши средства, нито земя, нито инвентар. Само с едни голи ръце, но с огън в сърцата.
към текста >>

Ние замисляхме да си създадем стопанство, там да работим, там да учим.
Идеята за братски живот, за общ комунален живот ни беше обхванал изцяло. И ние искахме да реализираме този живот и то веднага. Замисляхме и започнахме да правим първите опити за общ братски живот. Ние отначало отдавахме голямо значение на обстановката, в която ще се осъществи комуналния живот. Тогава още не знаехме силите на вътрешния живот у човека, както в последствие ни се разкри в Школата на Учителя. Ние замисляхме да си създадем стопанство, там да работим, там да учим. Но нямахме наши средства, нито земя, нито инвентар. Само с едни голи ръце, но с огън в сърцата. Отидохме в мините в гр. Перник, дано изкараме пари да си купим земя и да си обзаведем стопанство. Отидохме там, но се оказа, че средствата, които изкарва работника едва може да преживее ден за ден.
към текста >>

40. 32. ПИСМО НА МАМА СЛЕД КАТО ПОЛУЧИ ОТ МЕНЕ ВЕСТ, ЧЕ ПРАВИМ ОПИТ ЗА КОМУНА

Никога не можех и да помисля, че ти ще постъпиш тъй.
пиши да ти пратим. В противен случай ние повече ще се тревожим. Прибра ли си всички неща от София? Лелиният си Неделкин куфар трябваше да пратиш. Ако си решил някога да си дойдеш, донеси го заедно с кутиите -има две кутии нейни. Никога не можех и да помисля, че ти ще постъпиш тъй. Аз мислех, че ти все на шега подмяташ. Умът ми не можеше да побере такива мисли. С това се погребаха всичките ни идеали, но нейсе, ... така трябвало да бъде. Пожелавам ти в новото си семейство да получиш повече радости и да прекараш весело тези велики празници. Приеми поздрави от всички ни вкъщи.
към текста >>

41. 35. ПИСМО ОТ ЖЕЧО ВЪЛКОВ, С.АЧЛАРЕ ДО БОРИС НИКОЛОВ - СОФИЯ

Като го прочетох, умората изчезна, сила ме обзе, плановете ми се видяха тесни, малки и започнах да обмислям още нови.
Говоря, върша тъй както си е и както го разбирам. Туй ти го намятам за по-долното, което ей сега ще ти пиша: Писмото ти като че бе на време изпратено за подкрепа и помощ някак носяща. Получих го вечерта след завръщане от сеитба, местността „Новите лозя" - към голямата река. Изморен от физически труд: на полето оран, в село дребни работи около добитъка, вкъщи кое где паднало там останало. Телесно изморен, духом бодър и ето от София писмо. Като го прочетох, умората изчезна, сила ме обзе, плановете ми се видяха тесни, малки и започнах да обмислям още нови. Борисе не го имай брате за ласка, че те лаская, пиша ти истината. Тогава бях оставен от помощниците си - слуги. Единия по предлог, че баща му е болен, а другия, че Коледа идело, а свиня те нямали и напуснаха след три седмици. Добре направиха, че ме оставиха. Колкото време стояха, вяра в тях нямах и каквото направят все пакостно, а двора, обора, къщата постоянно на тютюн миришеше.
към текста >>

Затова искам да дойда и съм близо до Учителя, мисля че тия деяния ще бъдат избегнати.
Благодарение, че не му стана нищо. Пак на бой и убийство ми върви както някога брат. Урс из романа на X. Сенкевич „Камо градеши". Това го пиша брат като изповед от мене и дано ми поолекне, а на вас да послужи за назидание и поука та да се предпазвате в подобни случаи. Затова искам да дойда и съм близо до Учителя, мисля че тия деяния ще бъдат избегнати. Колкото за прехраната на мен и децата то не се грижа. Щом Господ ми е дал живот и здраве то Той не ще ни лиши от потребното, както за физическата храна и за духовната Той ще промисли. Беседата ме облекчи гдето се казва, че когато те бие, който те обича, това е благословение. Бил съм жена си, добитъка, околните си, децата си, но все своите като им мисля доброто. И за това ги бия.
към текста >>

Бил съм жена си, добитъка, околните си, децата си, но все своите като им мисля доброто.
Това го пиша брат като изповед от мене и дано ми поолекне, а на вас да послужи за назидание и поука та да се предпазвате в подобни случаи. Затова искам да дойда и съм близо до Учителя, мисля че тия деяния ще бъдат избегнати. Колкото за прехраната на мен и децата то не се грижа. Щом Господ ми е дал живот и здраве то Той не ще ни лиши от потребното, както за физическата храна и за духовната Той ще промисли. Беседата ме облекчи гдето се казва, че когато те бие, който те обича, това е благословение. Бил съм жена си, добитъка, околните си, децата си, но все своите като им мисля доброто. И за това ги бия. Икономия правя във всичко, а все с дефицит привършвам. Където тръгна все пари от хора търся. Всички ще се научат къде отивам и какво правя. Ред ли не зная какво, но не върви.
към текста >>

42. 55. ЧЕШМАТА И ИЗВОРЪТ НА ДИАНА БАД

Мисля че имаме снимки от нея.
И действително в глината започна да се събира малко водичка от синия пясък. От този син пясък започна да излиза мъничко водица. Като каптирахме хубаво и изчистихме, то в глинения пласт направихме каптаж, по който водичката да се оттича и се получи една тънка струйка вода, колкото един пръст дебела. Тази водичка ние отведохме в по-ниската част на брега и там направихме една малка чешма. Ние които бяхме строители, защото аз работих по строежите заедно с Бертоли, то каквито плочи имахме и камъни, направихме с тях чешмата. Мисля че имаме снимки от нея. От Изгрева приятелите, които живееха там и които си бяха построили било дървени барачки, било палатки, идваха тук и взимаха вода от тази водичка и чешмичка. Оказа се, че е много ценна и хубава вода. „Радиоактивна вода", я нарече Учителят. То действително е така, защото сините пясъци се дължаха на минерала „голконит", който е радиоактивен минерал. Тази вода Учителят препоръчваше да се пие.
към текста >>

43. 65. ВИЛА ЗА УЧИТЕЛЯ

И те започват: „Тъй, тъй нямате удобства, нямате това, нямате онова, че и вода нямате." Изваждат плана на архитекта и разкриват пред Учителя както те мислят да направят.
Димитър Кочев богат, Славчо Печеников се мъчеше да бъде богат и още други. Решават и дават на архитект да направи план на една вила и изчисли какви материали трябват и дошли да докладват на Учителя какво са решили. Аз се случих при Учителя, когато те дойдоха. Учителят тъкмо излизаше от салона. „Учителю, ще Те занимаем с един важен въпрос." Учителят се спря, не беше доволен от тяхното идване. И те започват: „Тъй, тъй нямате удобства, нямате това, нямате онова, че и вода нямате." Изваждат плана на архитекта и разкриват пред Учителя както те мислят да направят. Една голяма вила, която архитект я е проектирал. Обясняват че те разполагат със средства и няма да се иска нищо от Братството. Само искат Неговото разрешение. Ето искат Неговото разрешение и ще го направят в парка на лозето, където сега е мястото на Учителя. Там искаха разрешение за строеж от Учителя.
към текста >>

44. 83. КАК СЕ ОТПЕЧАТВАХА БЕСЕДИТЕ?

Мисля, че помогна много Димитър Голов, наш брат, който имаше книжарница и се занимаваше с печатане на книги.
83. КАК СЕ ОТПЕЧАТВАХА БЕСЕДИТЕ? Учителят редовно изнасяше своите беседи на ул. „Опълченска" 66. Имаше стенограф, който подготви първите три серии „Сила и живот" за печат. Мисля, че помогна много Димитър Голов, наш брат, който имаше книжарница и се занимаваше с печатане на книги. Отначало Димитър Голов беше много активен, но после в него влезна съмнение дошли под влияние на външни хора и заглуши духовното в него и той се оттегли от братството. Учителят го остави да бъде свободен. Но после той пострада жестоко. Разболя се и си отиде мъченически. Такъв е окултния закон.
към текста >>

45. 92. ВЕСТНИК „ФРАТЕЦО - БРАТСТВО

Замисля се издаването на вестник на есперанто и бива назован „фратецо", което преведено означава „Братство".
92. ВЕСТНИК „ФРАТЕЦО" - БРАТСТВО Вестник „Братство" започва да излиза и да се разпространява по абонаментната система, но абонатите се указват малко на брой и списанието е финансово затруднено. Заплаща се само за хартията, а всичко друго е доброволен труд и доброволни вноски за издържането му. Редактор на списанието е Атанас Николов от Севлиево. Той е есперантист и поддържа връзки с останалите есперантисти в България и в чужбина. Друг, който е деен в тези среди е Петър Пампоров. Замисля се издаването на вестник на есперанто и бива назован „фратецо", което преведено означава „Братство". Отначало е замислено да излиза по един брой на месец, но после излиза на два месеца по един брой. Той е изписван на есперанто и вътре са поместени статии на Учителя, материали на братята, разглеждащи идеите на Новото учение, очерци из братския живот. Помествани са и снимки. Вестникът е издаван на хубава бяла хартия. Започва от октомври 1932 г.
към текста >>

46. 94. СПИСАНИЕ „ЖИТНО ЗЪРНО

Но като видя, че ние замисляме братско списание, той се отказа от своето списание и се присъедини към нас.
Боян Боев през 1922-1923 г.. пристигна от провинцията на Изгрева. Него го бяха погнали от Панагюрище, където беше учител, а по-късно бе уволнен от гимназията в Свищов и той се прибра в София с подрязани крила, без пенсия. Тогава имаше такъв закон, че ако човек има определен стаж и години като учител без да има навършена възраст може да се пенсионира. А него го уволниха дисциплинарно няколко месеца преди навършването на 15-годишен трудов стаж , без никаква издръжка. Тук на Изгрева той дойде с идеята да издава едно списание по образец на Рудолф Щайнеровите издания в Германия или по образец на „Всемирна летопис", където той участваше със статии. Но като видя, че ние замисляме братско списание, той се отказа от своето списание и се присъедини към нас. Той беше вече записал и събрал свои абонати. После той върна парите и съобщи на абонатите си, че се присъединява към новото списание „Житно зърно". Това бе една хубава постъпка на Боян Боев. Беше безкористен човек, за свои лични амбиции не живееше, а живееше за големия живот и беше на разположение на Учителя винаги. И застана до Учителя винаги с тетрадка и перодръжка в ръка и записваше всеки разговор и всяка Негова мисъл с приятелите.
към текста >>

47. 99. АНТИМИНСЪТ

Тогава на избрани монаси от Атон, които могат да мислят и могат да се молят с молитвен дух, възниква в тях идеята да се организират и да започнат обща молитва към Бога за освобождението им от агарянско иго.
Идеята е тази: Като минеш през кръста на страданията и като те свалят от кръста твоите ученици и другите, които те обичат, след това идва Възкресението, идва надеждата за бъдещия живот. Туй е главната идея. За какво служи Антиминсът? Преди век той стана знаме, емблема на една инициатива на монасите от Атонските манастири. Там имаше монаси от всички народи, които бяха поробени от турците: гърци, сърби, българи, румънци и др. Тогава на избрани монаси от Атон, които могат да мислят и могат да се молят с молитвен дух, възниква в тях идеята да се организират и да започнат обща молитва към Бога за освобождението им от агарянско иго. И започват да работят. Но се подбират само верни хора, изпитани, които няма да прегрешат, защото ако турците научат, че те са направили такова съзаклятие срещу тях, то те ще разорят манастирите в Атон и ще избият всички. Така почва тази първа група монаси в Атон, представители от всички поробени народи от турците, да се събират в определено време, където правят обща молитва и специално молебствие към Небето, да освободи тези народи от турско иго. Значи времето е било дошло за такава обща молитва. Като работят известно време, решават, че е дошло времето тази акция да се разпръсне към всички поробени народи.
към текста >>

48. 104. НАЧАЛОТО

Преди това е обмислял делото си.
104. НАЧАЛОТО Идва онова време, което се е чакало и към 1900 г. Учителят решава да тръгне из България. Преди това е обмислял делото си. Но преди да тръгне, Той прави връзка с някои приятели. Пеню Киров, Тодор Стоименов и д-р Миркович, са първите Му ученици, които Той свиква на събор във Варна през 1899 г. Когато Учителят се кани вече да тръгне, да организира Братствата в България Той държи една сказка в читалището на гр. Нови Пазар. Това е публична сказка обявена на широко със съответен афиш.
към текста >>

49. 109. ДЯДО ПОП КОНСТАНТИН ДЪНОВСКИ

През това време обмисля делото си.
Тогава има едно необикновено преживяване в църквата „Св. Димитър" в Солун, където му се явява при странни обстоятелства един монах, посвещава го в бъдещата мисия, която му предстои и в знак на завет, който той прави с Бога, му връчва един Антиминс, който представлява доказателство, че Бог е решил да избави славянството от турско робство. Тези пророчества през дългия живот на дядо поп се сбъдват. Няколко години Учителят посвещава на вътрешна работа. Гледан отвън като че ли нищо не прави и не върши. През това време обмисля делото си. Много пъти граждани са упреквали Учителя пред дядо поп, че синът Му се е върнал от Америка и вместо да се захване с някоя работа, все мързелувал и нищо не правел. Дядо поп слушал, усмихвал се, поглаждал си дългата брада и казвал: „Има време. Що е време - все пред Него е. Ще работи и ще се наработи. Но не Му е дошло още времето." Това време дойде по-късно и дядо поп доживя години, за да види как започна делото на синът му.
към текста >>

50. 116.ЧАСТНАТА УЧЕНИЧКА

Но като се запознава с Учителя Той лека полека й дава импулс за живот, осмисля й живота и тя се възстановява.
Учителят се съгласява и на следващия ден предложи и ние всички приехме това разрешение като много удачно. От тогава всички класове и беседи на Учителя стават сутрин рано. Така че сестра Мария има тази заслуга. По онова време сестра Мария изнасяше концерти самостоятелно във Военния клуб, която зала е единствената концертна зала в София. Като ученичка в гимназията е изживяла някакво разочарование в живота и е била много потисната. Но като се запознава с Учителя Той лека полека й дава импулс за живот, осмисля й живота и тя се възстановява. А като почна да дружи с мен и с Жорж тя се укрепи. При Учителя дойде като готова музикантка. Тя завърши музикалната академия с хубав успех.
към текста >>

51. 127. КАК СПАСИХ ЦИГУЛКАТА НА УЧИТЕЛЯ

„Тази харесвам повече." А Учителят добавил: „И аз така мисля".
И тя бе слушала внимателно, нали е музикант. После Учителят показал, че едната цигулка е тип „Гуарнери" и показал как се свири с нея. След това й показал другата цигулка, която била тип „Страдивариус" и също изсвирил нещо на нея. След това я запитал: "Коя харесваш повече? " Тя отговорила като посочила с пръст цигулката „Гуарнери". „Тази харесвам повече." А Учителят добавил: „И аз така мисля". Така че Мария е присъствала на просвирването от Учителя на тези две цигулки с цел да бъдат сравнени. Защо ли? Защото втората цигулка модел „Страдивариус" се яви през 1942 г. при Учителя, а нейната история е по-дълга. Друг е този, който ще ви разказва за нея.
към текста >>

52. 150. СПИРИТИЗМЪТ НА ПЪРВИТЕ УЧЕНИЦИ ОТ ШКОЛАТА. ПИСМО НА УЧИТЕЛЯ ДО НИКОЛА ВАТЕВ

София, 21 юли 1925 г. За разпит на свидетели.

Мнозина мислят, че като се разговарят с духовете всичко казано е чиста монета.
Понякога Учителят изпращаше писма, друг път им казваше направо и забраняваше да не се занимават с викане на духове. Накрая в една беседа Той се спря на този въпрос. Ето част от нея: „Ще кажете, че се разговаряте с духовете. И Аз се разговарям с тях. При това Аз не се нуждая от медиуми, а направо се разговарям с духовете. Мнозина мислят, че като се разговарят с духовете всичко казано е чиста монета. Те не подозират, че и в другия свят има толкова нечистотии и зло колкото на земята. И там има лъжи и заблуждения както тук. Там можеш да се оплетеш много лесно. За да се справиш с тези лъжи и примки трябва да имаш прозорлив, схватлив ум. Като влезнеш в духовния свят между лъжливите духове ще те преоблекат и нахранят, ще те заведат на разходка на техните ливади, между безброй цветя, които упоявят.
към текста >>

53. 159. ПРОТОКОЛ

Бог, Комуто служа, промисля за Моята прехрана и издръжка.
Аз нито викам някого, нито принуждавам, нито задържам. В Моето учение се прилага закона на разумната свобода. Който дойде няма да бъде изпъден, но и който желае да си отиде, няма да бъде задържан. Никому нищо не се налага, а на всички помагам по желанието им и със съвети, упътвания и рационални средства, съобразно законите на живата разумна природа. И всичко върша абсолютно безкористно. Бог, Комуто служа, промисля за Моята прехрана и издръжка. Предвид на горното заявявам, че всички тъжби, оплаквания, показания и критики против Мене, от когото и да било, са лишени от всякаква истинност и основание. Моето учение изложено в повече от шест печатани тома и моят живот, който е открит за всички и може всяка минута да се провери, няма нужда от защита. Това учение осигурява физическо здраве, морална чистота и духовен напредък на всички, които го следват, а животът ми е общо признат на образец за подражание. Нищожните на брой изключения на застой в развитието си се дължат очевидно на атавистични причини т. е. ако между множеството мои слушатели има един два случая на душевно разколебаване и морална поквара, това се дължи на самите тях, от родителите им.
към текста >>

54. 177. УСЛУГАТА

В тази област на живота има закони, които трябва да се спазват и тъкмо тук хората си мислят, че могат да правят всичко каквото си искат.
177. УСЛУГАТА Една от най-деликатните области на живота и най-отговорна е тази, където се пресичат отношенията между хората. Когато човек се приближава към другиго трябва да ходи със светло съзнание, с благоволение и със свещено чувство. В тази област на живота има закони, които трябва да се спазват и тъкмо тук хората си мислят, че могат да правят всичко каквото си искат. А това не е така. Дори е много опасно. Един наш брат Георги Марков беше болен от туберкулоза. Една млада сестра от съчувствие към него запитва Учителя: „Учителю, мога ли да отида и да услужа нещо на този болен брат? " Учителят я изглежда строго и казва: „Готова ли си да се омъжиш за него?
към текста >>

55. 178. ПОЛЕЗНИТЕ НЕЩА

Защото толкова години ви слушах, но все мисля, че нищо не съм запомнила и че нищо не знам".
178. ПОЛЕЗНИТЕ НЕЩА При една болна сестра е отишъл Учителят с приятелите да я посети. Сестрата Го пита: „Учителю, успях ли да науча нещо в тази Школа? Ако си замина това гдето съм научила ще го взема ли със себе си? Защото толкова години ви слушах, но все мисля, че нищо не съм запомнила и че нищо не знам". Учителят я оглежда с внимание. „Не мислете, че сте прости. Вие сте поучени от учените долу в града. Това, което знаете вие, те не го знаят. Те знаят много, но непотребни неща.
към текста >>

56. 187. ТОР ЗА НИВАТА

Учителят трепва, оставя лъжичката и чашата, замисля се и не след дълго проронва: „Ще видим кой на кого ще стане тор и на чия нива ще се оре." Учителят повече не продумал нищо, дори не пил от чая си, станал и си излезнал.
Обикновено се сервираше картофена супа, вегетариански ястия, сладкиши и плодове. Тази вечер Учителя е в дома на Симеон Симеонов. Той е пожелал да му се приготви само чай. Учителят отпива от чая си и в този момент в стаята влиза Методи Константинов и поднася някаква книга на Учителя. „Вижте, Учителю, какво пише в тази книга сам Хитлер: „Славяните ще станат тор на германската нива". Учителят трепва, оставя лъжичката и чашата, замисля се и не след дълго проронва: „Ще видим кой на кого ще стане тор и на чия нива ще се оре." Учителят повече не продумал нищо, дори не пил от чая си, станал и си излезнал. На 9 май 1944 г. Германия подписа безусловна капитулация и загуби войната. Съветска Русия заби знамето над Райхстага в Берлин, столицата на Германия, като Хитлер преди това се самоуби. Ето вече 30 години след войната Германия е окупирана на изток от Съветска Русия, а западната половина е под контрола на съюзниците на Русия, победителки във войната: САЩ, Англия и Франция. Ето така се развиха нещата за онази „нива", която трябваше да се изоре и да се натори.
към текста >>

57. 195. ЯЙЦА ЗА УЧИТЕЛЯ

" И от тогава тя ги правеше и измисляше различни начини по какъв начин да ги свари, да ги опържи и да Му ги поднесе.
Човек трябва да охранява и съхранява живота на тялото си, защото то е храм на човешката душа и човешкия дух, а чрез тях той е храм на Бога. През 1943/44 г. Учителят беше възрастен и беше към 78-79 години. Той позаслабна, силите Му намаляха, движеше се по-бавно, нямаше апетит. Веднъж помоли Мария Тодорова: „Марийке, можеш ли да ми свариш яйца? " И от тогава тя ги правеше и измисляше различни начини по какъв начин да ги свари, да ги опържи и да Му ги поднесе. Учителят ги харесваше и с охота ги изяждаше.
към текста >>

58. 201. УЧИТЕЛЯТ СЕ ЗАВРЪЩА НА ИЗГРЕВА

Той дойде и прегледа Учителя и се обърна към нашите лекари: „Аз не зная какво мислят колегите, но за мен г-н Дънов страда от сърце".
Ставаше нужда да повикат лекари отвън, от града. Учителят остави да Го прегледат. Но между лекарите се появи едно разколебание. Едни казаха, че Неговата болест е бронхопневмония, други казваха, че се дължи на нещо друго. Аз повиках един виден лекар на финансовите служители, който се казваше д-р Тодоров, известен лекар. Той дойде и прегледа Учителя и се обърна към нашите лекари: „Аз не зная какво мислят колегите, но за мен г-н Дънов страда от сърце". Положението Му не се подобри въпреки грижите за Него и намесата на лекарите. Издържаше колкото можеше. Наложи се да има нощем дежурен при Него и аз бях един от онези, които дежуреха. През време на дежурството си, аз имах обичай да записвам всичко. Учителят доста усилно преживяваше боледуването, но никога не се оплакваше, нито охкаше, нито да каже някоя дума за болестта си.
към текста >>

59. 202. ПОСЛЕДНИ ДНИ

След като свърши прегледа, обърна се към нашите лекари и каза: „Аз не зная какво мислят колегите, но за мен г-н Дънов страда от сърце".
Отидох и го помолих да прегледа Учителя и да си каже мнението. Един хубав и интелигентен човек. Дойде, прегледа Учителя в присъствието на нашите лекари. Те седят там. Той направи основен преглед на Учителя и внимателно прослуша гърдите и сърцето. След като свърши прегледа, обърна се към нашите лекари и каза: „Аз не зная какво мислят колегите, но за мен г-н Дънов страда от сърце". Значи страда от сърце, а не от пневмония. Аз на неговата диагноза имам пълно доверие. Хубав човек, добър лекар. Сега, дали се съгласиха нашите лекари или не - не знам. След като изказа Учителят своя завет, повече не говори.
към текста >>

60. 204. ПРОРОЧЕСКИ СЪНИЩА

Аз се изкачвам горе и дълго време мисля как да скоча върху него, та да повлека и себе си и него в морето.
Горе всички се познавахме, а долу не се познаваме, защото всеки се е облякъл в различна плът. И така по различно време дойдохме в Школата. Четвърти сън: Безсмъртният поет. Сънувам сън, че на една скала високо над морето е умрял един поет и да не стане едно голямо нещастие, някой трябва да го бутне в морето. Никой не се решава да го стори. Аз се изкачвам горе и дълго време мисля как да скоча върху него, та да повлека и себе си и него в морето. Накрая се хвърлям като го бутвам и падам заедно с него в морето. След това аз излизам на брега. Този сън ме развълнува и аз го разказах на Учителя когато беше още на Изгрева. Изслуша ме и каза: „Скоро ще го видиш! " И го видях.
към текста >>

61. 20.Лудият кон

20. ЛУДИЯТ КОН Имахме брат в Търново военен, мисля че с чин капитан.
20. ЛУДИЯТ КОН Имахме брат в Търново военен, мисля че с чин капитан. Казваше се Никола Гръблев. Човек смел, пъргав, подвижен. Един ден трябва да отиде на гарата да приема стоки и товари дошли за полка. Тъкмо да тръгва за гарата, гледа на двора четирима войници развеждат един кон, толкова буен и силен, че не могат да го удържат. И други офицери са излезли да гледат, а фелдфебела мърмори: „Това не е кон, това е бяс.
към текста >>

62. 77. УЧЕНИКЪТ ИЗПИТВА УЧИТЕЛЯ СИ

Пред нас казваше: „Като си помисля, че исках да изпитвам Учителя - срам, срам ме обзема.
А когато следваше в Прага и извърши това престъпление? - Аз те турих на този изпит." И Учителят му изброява всички изпитания, през които е минал до сегашното и казва: „И това изпитание Аз ти го поставих". Тогава братът разбира какво нещо е Учител и ученик и че Учителят има грижата за ученика си от най-ранната му възраст, през целия му живот ученикът е под неговите грижи и ръководство. Така се смири ученикът, който искаше да изпитва своят Учител. Този брат бе Иван Радославов - учител по история. Пред нас казваше: „Като си помисля, че исках да изпитвам Учителя - срам, срам ме обзема. Невиждан и нечуван срам."
към текста >>

63. 03. ПИСМО ОТ П.К.ДЪНОВ ДО Д-Р МИРКОВИЧ

От Козлова немам никакво известие, наскоро мисля да му пиша с Божи ята воля.
Аз ви благодаря сърдечно, заради вашето намерение, което сте положили в умът си, поставете го на опит и ще видите дали ще успее или не. Види се на много врата трябва да хлопаме докато намерим Божествената врата на всяка добра сполука. Ето моя съвет: „Онова, което сърцето ви желае да стори засега, сто рете макар и да не сполучите. Защото от всяко нещо трябва да извлечем един добър урок за себе си. Божият път, който Господ нашият Спасител ще ви от крие както зората, виделината на спасителната истина, която прониква в ду шата ви ще ви изведе най-после към желаната цел, защото ще извършите Не говата Воля". От Козлова немам никакво известие, наскоро мисля да му пиша с Божи ята воля. От Кирова днес приех едно писмо, в което иска моето мнение и съ вет върху един важен Евангелски въпрос. Те са добре и успяват в Истината. Господ ги крепи. Съобщава ми, че сте му пратили и нему книга. Аз мисля да му отговаря през тази седмица и ще го поздравя нарочно от вази.
към текста >>

Аз мисля да му отговаря през тази седмица и ще го поздравя нарочно от вази.
От Козлова немам никакво известие, наскоро мисля да му пиша с Божи ята воля. От Кирова днес приех едно писмо, в което иска моето мнение и съ вет върху един важен Евангелски въпрос. Те са добре и успяват в Истината. Господ ги крепи. Съобщава ми, че сте му пратили и нему книга. Аз мисля да му отговаря през тази седмица и ще го поздравя нарочно от вази. Относител но мадам Желязкова, за която ме питате дали съм имал случая да се срещна когато бях във Варна, не се срещах нито пък търсих. По един вътрешен закон, който направлява живота ми трябва да се подчинявам на неговите диктования и вътрешни направления, това е предразположението на моя Дух. Нашата сестра иска да угажда на светът и на Бога, да служи на единия и на другия. „Не можете да служите на Богу и на Мамону", казва Господ наш Исус. Нека опита пътят, който е избрала и ще се научи от опит.
към текста >>

64. 32. КОЙ КАК СЛУШАШЕ СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ

Така един път мисля, че беше към обяд.
Отидоха при Учителя да протестират да се отстрани от Салона или да й се направи строга бележка, да спре с тези нейни движения и фокуси. „Оставете я, ви казвам. Ако я спрете ще стане по-лошо, ще избие на друго място и в друга посока и ще ви попречи повече на работата". И така ние я оставихме. Някои свикнаха с нея и не я закачаха, а повечето се примириха, защото зачетоха думите на Учителя. Така един път мисля, че беше към обяд. Учителят почва да говори. Попова вдигна ръце и почна да прави своите обичайни движения. Боян Боев, който винаги придружаваше Учителя и всичко записваше в този момент си беше забравил тетрадката. А до нея лежеше на стола нейната тетрадка. Учителят заговори, в този момент Боян Боев се стресна, че нямаше тетрадка, огледа се бърже безпомощно - нямаше как да записва.
към текста >>

65. 57. СТЕФАН КАМБУРОВ.

Артелчиците, които мислят, че са вземали хляб за три дни, виждат, че хлябът се е свършил и войниците нямат какво да ядат.
Частта им се установява някъде на юг, към Демир-Хи-сар. Застояват се там няколко месеца и тъкмо се приготовляват да празнуват Великден, идва заповед да заминават. Недочакват даже да се доопекат Великденските агнета. Частта тръгва, а обозът с инвентарът щеше да ги последва. Пътуват пешком цяла нощ усилен маршрут, на другия ден също, с малки почивки, и привечер спират близо до някаква гаричка - Демир-Балан. Артелчиците, които мислят, че са вземали хляб за три дни, виждат, че хлябът се е свършил и войниците нямат какво да ядат. Докладват на командира на ротата. Полковникът буен, сприхав и малко пийнал, вика на войниците: „Юнаци, кой от вас ще се върне веднага в Демир-Хисар да каже на фелдфебела да натовари повече хляб? " Всички мълчат. Вече притъмнява. Настъпва нощ.
към текста >>

66. 66. АТАНАС ДИМИТРОВ НА КОНГРЕСА НА ТЕОСОФИТЕ. МИРОВИЯТ УЧИТЕЛ.

Така че всеки от Школата на Учителя можеше да чете, да сравнява, да премисля и накрая бе принуден да се определи.
А Той бе слезнал, бе се родил и крачеше из земята българска и сееше семето на Словото на Великия Учител. У нас имаше издадена многобройна литература на теософските водачи - Ани Бе-зант и Ледбитер. В една от беседите Учителят категорично бе заявил на въпрос на приятел, дали Ани Безант е светица - строго отрицателно. А за Ледби-тер бе казал, че той е прероденият пророк Амос от Стария Завет, който на времето е бил овчар и сега си спомня някои неща и работи с кредита от миналото. Това бе споменато от Учителя, защото тогава бяхме млади и всички налитаха към ученията на така наречените теософски учители. Така че всеки от Школата на Учителя можеше да чете, да сравнява, да премисля и накрая бе принуден да се определи. Но голямо бе залитането от нашите среди по тео-софската литература. И накрая тук се намеси Учителят. А случаят е много прост и много категоричен и невероятно класически за описание. Имаше един брат Атанас Димитров, който се подвизаваше с нас в Младежкия Клас, ние бяхме на едни години с него. Той беше преминал през Теософската ложа и имаше диплом.
към текста >>

67. 71. ДАФИНКА ВЪРВИ СТЪПКА ПО СТЪПКА КАТО БУБУЛЕЧКА

" Константинов отговаря: „Ще помисля три дни".
Случи се така, че той се влюби в Дафинка. Обаче тя си имаше друг на сърцето и не му обръщаше внимание. Развихриха се чувства в него, удавиха го и след това той залиня и се разболя от туберкулоза на белите дробове. А тогава охтиката бе бич за всички млади хора, Умираха като мухи, нямаше още лекарства за тази болест. Тогава Константин отива при Учителя за помощ и съвет, а Учителят му го дава: „Ще ти помогна, ако се откажеш от Дафинка! " Константинов отговаря: „Ще помисля три дни". След два дни отива при Учителя и Му съобщава: „Не мога да се откажа от Дафинка! " Учителят му отвръща: „Да бъде така както си решил". Не след дълго той си замина от този свят. Този срив на чувствата у него разруши белият му дроб. Не можа да изтръгне един плевел и си замина, макар че Учителят му даде съвет как да стори това.
към текста >>

68. 96. АРХИВЪТ НА САВКА КЕРЕМИДЧИЕВА

Аз навлезнах в почтена възраст и трябваше да мисля за свой приемник.
Така можеха да стоят и 100 години. Бурканите можеха да бъдат счупени само ако стане земетресение или стане разместване на пластовете. С Боянчо работех тридесет години, той беше мое доверено лице и беше моят жив куриер, който се движеше с една раница и пренасяше материали, когато трябваше да се работят върху тях. Освен аз и той никой не знаеше къде са укрити тези неща. Изминаха много години. Аз навлезнах в почтена възраст и трябваше да мисля за свой приемник. Небето докара при мен един млад брат, който започна да работи с мен и сестра Мария и да записва нашите спомени още през 1970 г. През 1972 г. ние със сестра Мария решихме да го обявим за наш приемник и да му предадем целият наш архив. След като той узна за нашето решение, по негово настояване аз дешифрирах няколко страници от стенограмите на Савка. Той искаше дешифрираната стенограма да представлява код, за да може чрез нея всеки един обучен стенограф в бъдеще да може да разчита нейните стенограми.
към текста >>

Савка бе една от трите стенографки на Учителя, но тя не стенографираше академично, а си измисляше свои сигли и съкращения, които сама тя си ги знаеше и само тя можеше да ги разчете.
Небето докара при мен един млад брат, който започна да работи с мен и сестра Мария и да записва нашите спомени още през 1970 г. През 1972 г. ние със сестра Мария решихме да го обявим за наш приемник и да му предадем целият наш архив. След като той узна за нашето решение, по негово настояване аз дешифрирах няколко страници от стенограмите на Савка. Той искаше дешифрираната стенограма да представлява код, за да може чрез нея всеки един обучен стенограф в бъдеще да може да разчита нейните стенограми. Савка бе една от трите стенографки на Учителя, но тя не стенографираше академично, а си измисляше свои сигли и съкращения, които сама тя си ги знаеше и само тя можеше да ги разчете. Докато моята стенограма е много чиста, то стенограмата на Савка ме затрудняваше. Отначало с часове се измъчвах, но по едно време се ядосах и казах: „Савке, веднага да дойдеш и да си разчетеш стенограмата." След малко аз дочух нейният шепот до ушите си и така полека-лека тръгна разчитането на стенограмата. Без този код и разшифровка, който аз оставих на този млад брат вие не можете да разчетете нейната стенограма от нейните тефтерчета. А това са „Свещенни думи" на Учителя, които Той лично е диктувал на Савка. През 1976 г.
към текста >>

69. 23. КОЛА БЕЗ ЛЪЖА

Сядаме да обмисляме.
" Брат Боян само това и чакаше. „Може, Учителю, как да не може". Учителят се усмихва: „Хубаво". Брат Боян тича при мене. „Учителят иска да отидем до Мусала". Сядаме да обмисляме. Продоволствени мъчнотии нямахме макар, че тогава бяха купонни и военни години. Продукти се раздават срещу купон. Най-трудно бе да се намери кола до Чам Курия. Коли имаше, но бензин нямаше, отпускаше се само със специални бележки и то в краен случай. Тръгнах да търся службата.
към текста >>

Приближавам се до гишето и мисля.
Слушам какво се говори. Коли отпускат само за болни. На гишето стои полицай невзрачен и тъп. Работи като автомат. Каквото са му поръчали, това прави. Приближавам се до гишето и мисля. Търся усилено доводи, но виждам за никоя друга причина не дават освен за болни. Търся да направя и аз един компромис в себе си. Насилвам положението си. Казвам си „Брат Боян не е добре с краката си. Ще считам, че искам колата за него".
към текста >>

Раят не е безвъзвратно загубен както си мислят хората.
Върху подвижните повърхнини на езерото светлината ни показва своите чудни танци. Какви светлини, какви отблясъци, какъв ритъм. Три дни прекарахме тук. Три пъти посрещнахме изгрева на връх Мусала. Така е, когато човек живее в рая. Раят не е безвъзвратно загубен както си мислят хората. Човек пак може да го намери, да живее в него и Господ да го учи. Защото в същината си и всъщност раят е училище за човешката душа. Учителят винаги влагаше идея при изкачването на връх Мусала. Не ме напускаше чувството, че Учителят се прощаваше с връх Мусала. Беше изтощен и повече си почиваше.
към текста >>

70. 32. УСТРОЙВАНЕ И БИТ НА ЛАГЕРА

Те мислят сега, че ще го угасят.
Но на съборите в Търново или в София се охраняваше лагера от чуждите подстрекатели изпращани редовно да смущават съборите. Ние младите охранявахме с големи бели тояги. Бяхме здрави и яки, а белите тояги бяха също жилави и здрави. След 100-200 години този живот, който научихме от Учителя ще се възвърне край езерата с още по-голяма сила и красота. Този живот няма да угасне. Те мислят сега, че ще го угасят. Не, братския живот тогава ще се изрази там в своята сила и красота. С тези идни поколения сме и ние.
към текста >>

71. 13. МИХАИЛ ИВАНОВ

Други ли трябва да мислят вместо вас?
Учителят свято пазеше закона на свободата. Господ ти е дал ум, за да доловиш Неговата мисъл. Господ ти е дал сърце, за да проявиш Неговата Любов. Господ ти е дал тяло, за да вършиш Неговата Воля." А те двамата Тони и Стела Белмен казват: „Ние за всичко питаме брат Михаил". Подчинени души. Други ли трябва да мислят вместо вас? Имаше някакво психологично разстройство у тях двамата. Нещо нездраво, ексцентрично, като че са хипнотизирани. Като че са обсебени. Те си търсят кумир на когото да се кланят, комуто да благодарят и сляпо да му се подчиняват. Това са робски отношения.
към текста >>

А пък аз брат Борис отговарям: „Нашите братя и сестри обичат сами да мислят по всички въпроси, а не други да мислят заради тях.
Като че са обсебени. Те си търсят кумир на когото да се кланят, комуто да благодарят и сляпо да му се подчиняват. Това са робски отношения. Следващата среща със Стела и Тони Белмен бе на 15 юли 1956 г. Стела каза: „Ние за всичко вземаме позволение от брат Михаил". А пък аз брат Борис отговарям: „Нашите братя и сестри обичат сами да мислят по всички въпроси, а не други да мислят заради тях. При това когато решат да направят нещо не става нужда да вземат позволение от някого. Може техните мисли да не са толкова съвършени, но все пак те мислят, а не други заради тях. Така те сигурно ще се научат да мислят." Французите Тони и Стела Белмен искаха да внушат на приятелите, че само Михаил може да представи Учението на Учителя на французите. А в всъщност Михаил не може да представи Учението, защото сам той не го разбира. А това, което им говори е една обикновена окултна каша.
към текста >>

Може техните мисли да не са толкова съвършени, но все пак те мислят, а не други заради тях.
Това са робски отношения. Следващата среща със Стела и Тони Белмен бе на 15 юли 1956 г. Стела каза: „Ние за всичко вземаме позволение от брат Михаил". А пък аз брат Борис отговарям: „Нашите братя и сестри обичат сами да мислят по всички въпроси, а не други да мислят заради тях. При това когато решат да направят нещо не става нужда да вземат позволение от някого. Може техните мисли да не са толкова съвършени, но все пак те мислят, а не други заради тях. Така те сигурно ще се научат да мислят." Французите Тони и Стела Белмен искаха да внушат на приятелите, че само Михаил може да представи Учението на Учителя на французите. А в всъщност Михаил не може да представи Учението, защото сам той не го разбира. А това, което им говори е една обикновена окултна каша. Когато на Учителя донесоха експозетата на Михаил Иванов на френски език, когато ги донесоха в стаята Му, той нареди да се махнат и изхвърлят. По повод на Михаил във Франция Учителят каза: „Истинския ученик оставя на първо място Учителя си, а на последно място себе си".
към текста >>

Така те сигурно ще се научат да мислят." Французите Тони и Стела Белмен искаха да внушат на приятелите, че само Михаил може да представи Учението на Учителя на французите.
Следващата среща със Стела и Тони Белмен бе на 15 юли 1956 г. Стела каза: „Ние за всичко вземаме позволение от брат Михаил". А пък аз брат Борис отговарям: „Нашите братя и сестри обичат сами да мислят по всички въпроси, а не други да мислят заради тях. При това когато решат да направят нещо не става нужда да вземат позволение от някого. Може техните мисли да не са толкова съвършени, но все пак те мислят, а не други заради тях. Така те сигурно ще се научат да мислят." Французите Тони и Стела Белмен искаха да внушат на приятелите, че само Михаил може да представи Учението на Учителя на французите. А в всъщност Михаил не може да представи Учението, защото сам той не го разбира. А това, което им говори е една обикновена окултна каша. Когато на Учителя донесоха експозетата на Михаил Иванов на френски език, когато ги донесоха в стаята Му, той нареди да се махнат и изхвърлят. По повод на Михаил във Франция Учителят каза: „Истинския ученик оставя на първо място Учителя си, а на последно място себе си". Това, Учителят каза за него.
към текста >>

72. 46. ПЪРВАТА МИНУТА В ЗАТВОРА

Аз мълча, правя се, че мисля, повтарям въпросите им на глас и отговарям точно.
Той не трепери за живота си. Следствието продължи девет месеца. Истинска битка! Един път двама, друг път трима следователи, които ме поставят на кръстосан разпит. Но за мен отговорът е готов и аз не бързам да отговарям. Аз мълча, правя се, че мисля, повтарям въпросите им на глас и отговарям точно. Жестока битка с триглав змей и то с голи ръце. Само сила изпратена от Небето ме вдигна на крака и ме обгради с броня срещу ноктите и зъбите на триглавия змей.
към текста >>

73. 53. ГОЛЯМАТА САМОИЗМАМА

Никой от нас не знаеше какво могат те да мислят, нито какво да измислят и още по-малко, никой не знаеше какво могат да направят.
А какво очаквахме ние? Мислехме, че молбата ни ще бъде удовлетворена и ще ни върнат книгите понеже първия път когато отидохме да се оплакваме, на всеки един от нас дадоха по пет томчета. А сега ново положение. Или беше си старото положение, но ние бяхме поставени в ролята на ученици, които трябваше да се обучават от учители, които преподават в тяхното училище. Трябва да се признае, че те бяха ненадминати майстори във всичко. Никой от нас не знаеше какво могат те да мислят, нито какво да измислят и още по-малко, никой не знаеше какво могат да направят. Трябва да им се признае това и зачете това. Тяхното училище беше училище за прийоми и похвати, които човешкият ум не можеше да измисли. Те ги получаваха от своите учители, които се намираха в Невидимия Свят. И още най-драматичен е случаят когато след присъдата срещу мен и Жечо Панайотов в нашата защита обжалваха делото пред Върховния съд. Върховният съд потвърди присъдата N 31-УИ/19.05.1959 г.
към текста >>

74. ОКОВАНИЯТ АНГЕЛ ГОВОРИ Част трета 62. МИСЛИ ЗА УЧЕНИКА ОТ ОКОВАНИЯ АНГЕЛ

Наблюдавам го и си мисля, какво дублиране на типовете в природата.
Типът е същият. Носа, очите, гласа, движенията, същата деликатна конструкция на тялото, изтънчен и изискан в обхода и маниери. Същото достойнство, същата несръчност и непохватност. Амбицията е, че е сръчен и всичко може да направи най-хубаво. Непрактичен, а си мисли, че е практичен. Наблюдавам го и си мисля, какво дублиране на типовете в природата. Подобието е пълно във всяко отношение - и външно, и вътрешно, и във вкуса и в начина на мисленето. Не еднаквост, а подобие. Творческата искра е същата. Милият Жорж, и тук се срещнахме и прекарахме известно време заедно. Привърза се към мене като, че сме били и пребили.
към текста >>

Мисля и за нашите предатели и лъжесвидетели, които на времето аз предупредих за това, което искат да извършат.
Ние принадлежим на този свят и имаме в душите си Неговия мир. Едно трябва да знаете: не бързайте. Човек от всичко най-много има време. 43. Гледам хората тук, в затвора. Какви ли не престъпления лежат върху тях. Мисля и за нашите предатели и лъжесвидетели, които на времето аз предупредих за това, което искат да извършат. И те не устояха. Виждам за човека, че грехът е тъй привлекателен както и добродетелта, Злото, както и Доброто. 44. Молете се за онези, които са обсебени от Злото, да ги освободи Господ! Не желайте тяхната гибел, а желайте Господ да ги спаси. „Господи, научи ни да правим Твоята Воля, да осветяваме Твоето Име и да те славословим винаги!
към текста >>

Някои мислят, че трябва да управляват Братството.
Жертвата, страданията са начин да го възприемат хората. 46. Обични брат Боян, сега опитвам какво нещо е връзката, която Учителят създаде между нас. Тя не е от сега. Тя е от началото на времената, не се е прекъснала и няма да се прекъсне никога, а ще расте, ще се задълбочава и обогатява. Всичко ще премине, само Божият живот остава - вечния извор. Някои мислят, че трябва да управляват Братството. Заблуждения са това. Какво Братство ще управляват? Това не е човешко учение, това не е човешка организация. Това е Великото Божествено Учение, То не се утвърждава от човешка институция. То не може да бъде ограничено и управлявано от хора.
към текста >>

Глупави са хората, които мислят, че могат да Го унищожат.
А прокурорът на два пъти ме запита: „С какъв полезен труд се е занимавал Петър Дънов? " Неуместен въпрос. 49. Словото опазихме. Знанието, което Учителят ни предаде не може да се загуби. Словото не може да бъде уязвено. Глупави са хората, които мислят, че могат да Го унищожат. Словото устройва Всемира. Всичко е живот на Словото. На езика на един народ Учителят прави превод на Словото. Словото е вечно, то е песента на творението. Учителят прави и музикален превод на Словото.
към текста >>

75. ВСЕМИРОВИЯТ УЧИТЕЛ ШКОЛАТА НА БЯЛОТО БРАТСТВО И НОВАТА ЕПОХА НОВАТА ЕПОХА летопис - ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ I. УЧИТЕЛЯТ

„Мисля, че което правим, за себе си го правим.
Говорът на времето. Веднъж Учителят каза на стенографката Паша: „За Мен само времето ще говори. Всичко е постижимо за онези, които любят Бога. Който люби Бога, той ми е приятел, брат, сестра и майка." 5. Името на Учителя. „Мисля, че което правим, за себе си го правим. Аз не се боря да оставя име между хората. Какво ме интересува това име? Хората и без това не знаят истинското Ми име." 6. Молитва от Учителя. „О, Господи, нека Твоя Дух слезе в моето сърце, да озари душата и да изпълни цялото ми същество с всичката Твоя пълнота.
към текста >>

Аз мисля не само за Благото на цялото човечество, но и за Благото на животните и растенията.
Който служи на Бога ще бъде гражданин на това Велико Братство, на Божията Любов, на Божията Мъдрост, на Божията Истина. Аз искам да бъдете ученици на това Велико Братство. Вашият дом е великият храм на природата, с неговите светил-ници-слънцето и звездите. Там обитава един Господар на Любовта, един Господар на Мъдростта и един Господар на Истината, Който еднакво обича всички хора, еднакво ги просвещава, еднакво им дава Свобода. Аз нося в умът си идеята за Благото на цялото човечество. Аз мисля не само за Благото на цялото човечество, но и за Благото на животните и растенията. Пожелавам на всички същества да живеят в Любовта и да придобиват добродетели. Зная, че Бог живее във всяка душа и искам в тяхното съзнание да не остане нито една крива мисъл. Аз дойдох да науча хората да живеят в Любовта." 14. От къде идва Учителят? „Вашите отношения към Мен са отношения към Бялото Братство.
към текста >>

„Аз не мисля да живея в България.
„Моите думи са свещени и вие всички може да ги опитате. Ако българския народ се намери в затруднение един ден, само Моите думи ще го спасят. Вие може да преустроите живота си само върху Моите думи. Това е наука." 24. Отечеството на Учителя. „Аз не мисля да живея в България. Аз не мисля да живея даже на земята. Един ден ще се върна в своето Отечество и от друго място ще ви гледам и тогава няма да правя добро както сега, да ви проповядвам. Като видя, че някой плаче ще го утеша без да ме види. Ще бъда невидим. Ако вярвате в Моите думи добре ще бъде за вас.
към текста >>

Аз не мисля да живея даже на земята.
Ако българския народ се намери в затруднение един ден, само Моите думи ще го спасят. Вие може да преустроите живота си само върху Моите думи. Това е наука." 24. Отечеството на Учителя. „Аз не мисля да живея в България. Аз не мисля да живея даже на земята. Един ден ще се върна в своето Отечество и от друго място ще ви гледам и тогава няма да правя добро както сега, да ви проповядвам. Като видя, че някой плаче ще го утеша без да ме види. Ще бъда невидим. Ако вярвате в Моите думи добре ще бъде за вас. А пък ако не вярвате сухи дървета ще станете.
към текста >>

76. III. ШКОЛАТА НА БЯЛОТО БРАТСТВО

Мисълта е велико течение, което изхожда от Бога, минава през ангелите, през мислящите хора.
Ученикът и мисълта. В Школата на Учителя се учеше да се приготвим да мислим. То е да държим връзка с онзи център, от който идва текущата мисъл. Човек не мисли сам. За да мисли, той трябва да бъде свързан с разумните същества. Мисълта е велико течение, което изхожда от Бога, минава през ангелите, през мислящите хора. За да дойде една мисъл до теб, да вземе форма, много същества вземат участие в този процес. Това е велик творчески процес. Всички същества участвуват в него. Даже едно малко цветенце, което си живее някъде в планината е необходимо, необходим елемент, за да се роди една мисъл в теб. Мисълта на ученика е свързана със Словото на Учителя. 5.
към текста >>

В Школата на Учителя учениците се учат да мислят и да бъдат свободни.
Вашите капитали като ученици на Школата са вложени в българския народ. Ако той пропадне, с това пропадат и вашите капитали. Ако той спечели и придобива, и вие ще спечелите. Затова работете за повдигането на този народ, за да можете да реализирате всички задачи като ученици и да изпълните задължението си към Небето." 6. Какво се учи в Школата? В Школата на Учителя учениците се учат да мислят и да бъдат свободни. Там не се дават готови правила. Три свещени правила дадени от Учителя: Първо правило: Без отлагане. Второ правило: С пълна вяра. Трето правило: С чисто сърце. 7. Тайната Школа.
към текста >>

77. V. КНЯЗЪТ НА ТОЗИ СВЯТ И НЕГОВАТА ВЛАСТ

Комунистите не могат да мислят.
Великият, разумен свят е определил нашето място. Това е важното. Ние разчитаме на Бога, който всичко е промислил за нас. 12. Комунистическият мироглед. Чудно нещо. Комунистите не могат да мислят. Непрекъснато цитират този или онзи, какво казал. Какво щяло да стане. Тяхното учение парализира мисълта и човек не може да се повдигне. Ние от Бялото Братство не сме прикрепени към една статична религия или църква. Не сме затворени в догми и канони.
към текста >>

78. VI. БЪЛГАРИЯ И УЧИТЕЛЯТ

Те мислят, че ще се отърват така лесно.
Българският народ и страданията. На 25 октомври 1944 г. в Мърчаево Учителят каза за България така: „Българския народ за Мен е еврейския народ. През големи страдания ще минат българите понеже не чуха гласа на Господа". Това пророчество е за българите. Те мислят, че ще се отърват така лесно. През големи страдания има да мине този народ, защото не узна времето, когато бе посетен от Господа. Когато преди 2000 години Христос оплака Ерусалим, когато влизаше в него и застана на върха Сион, гледа в града и плака за него и изброява какво има да му се случи на този народ. Учениците Му са около Него. И така изобразява всички беди и бедствия, които има да му дойдат на главата и които дойДоха и се изпълниха до едно. Христос им каза: „Всичко това ще ви дойде на главата, защото не познахте времето, когато града беше посетен от Господа." Значи Бог посещава един народ и го благославя.
към текста >>

79. XIV. БЕСЕДА ВЪРХУ 20 ГЛАВА ОТ ОТКРОВЕНИЕТО

Някои от вас и сега мислят да си правят къщички, но напразно.
Когато мъжът е беден, тогава е грозен за жената. А когато е богат, той е хубав. Въобще сегашните хора са без характер, без благородство. Ето защо трябва да дойде първата жена, направена по образ и по подобие Божие, а не сегашната жена, която е направена от реброто на Адама. Чрез закона на страданието всички трябва да възкръснат. Някои от вас и сега мислят да си правят къщички, но напразно. Мина вече това време. Сега Господ ще отвори книгата на миналото и тогава ще ви се обясни какви сте били по-рано. И чак тогава ще дойде възкресението. Най-първо ще бъдат съдени добрите хора. Съдбата на този век започва от дома Господен, затова тези, които се оплакват, че Господ ги съди, не знаят какво искат.
към текста >>

80. І.2.ПОСЛЕДНАТА ПАНЕВРИТМИЯ С УЧИТЕЛЯ, НА ВРЪХ МУСАЛА - 22.VII.1940 ГОДИНА

А всички останали обмисляха начина на завръщането, за което бяха известени по време на лагерния огън.
Ние не знаехме. Но старателно се опитвахме да се вживеем в Неговата мъка и да дочакаме раждането на деня. Утрото дойде ведро, слънчево, тихо и спокойно. Бивакуващите се раздвижиха за утринния наряд и всеки пое задачите, предварително разпределени помежду ни. УЧИТЕЛЯТ изпроводи двамата братя - Борис и Неделчо. А всички останали обмисляха начина на завръщането, за което бяха известени по време на лагерния огън. Малко преди обед, не без тъга, напущахме почти домашната обстановка на нощния бивак, замислени върху необичайните преживявания на тези паметни дни. Все още неспокоен от мислите за завръщането, позволих си да избързам пред групите и да търся решението на задачата с автомобилния транспорт. А ето че пак изненада, и то голяма, радостна изненада! На площада на Боровец забелязах автобус, и то нашият. Изприпках за разговор с шофьора и го запитах: - „Как така, днес е 23, и ти си тук, нали се бяхме уговорили на 24 да бъдеш за нашия курс?
към текста >>

81. І.10. ЗА ПРАЗНИКА

Бързо крача и непрестанно мисля за бащинската грижа на УЧИТЕЛЯ.
Оградено от високи дъбови дървета изглеждаше още по-бяло и по-светло. Лунната светлина му придаваше особена красота. Шосето бе безлюдно. Никакво движение. Като че ли и гората бе заспала. Бързо крача и непрестанно мисля за бащинската грижа на УЧИТЕЛЯ. През деня бе посрещнал почти всички гости, бе разговарял с тях. Но между гостите не бе забелязал Олга. А знаеше, че тя ще дойде, че пътува, и че вече е пристигнала. А пътят от гарата до Изгрева не е кратък. Автобусно движение още нямаше и всички гости преминаваха пешком пътя от последната трамвайна спирка до моста.
към текста >>

82. І.13. ТРИТЕ ИЗПИТА

Твърде озадачен от замисъла на добрите приятели, попита: - Така ли мислят приятелите?...
Запознах Го с възникналата история. Наблегнах на загрижеността, с която добрите приятели следят работата на Михаил Иванов. Тяхното решение бе - именно сега, в началото на дейността е необходим работник от Изгрева. Говоря на УЧИТЕЛЯ и следя държанието Му. Лицеизразът бе сериозен и замислен. Твърде озадачен от замисъла на добрите приятели, попита: - Така ли мислят приятелите?... - Ето - продължи УЧИТЕЛЯТ - ти ще следващ в Париж и ще станеш един добър концерт-майстор, а дали ще бъдеш полезен на обществото, което организира Михаил Иванов е въпрос, чието решение не зависи нито от тебе, нито от добрите приятели. Тогава какво ще последва - ти ще постъпиш в Парижката консерватория, а ще оставиш Консерваторията на Изгрева, където имаш определено място и определена работа! Ще оставиш ли цигуларския стол на младежкия окултен клас, за да заемеш такъв в някакъв оркестър? Консерваторията на Изгрева е привилегирована! Тук преподаватели са музикални духове от невидимите светове на вселената!
към текста >>

83. ІІ.27. БЕЛЕЖИТИ ПРЕРАЖДАНИЯ

Така миналото се осмисля и става ценност, стъпало към настоящето.
Не случайно Великата Разумност е издигнала бариера, зад която е миналото. Няма съзнание, което да понася без вълнение минало, преживяно в неудачи, падения, грешки, опетнили съзнанието. УЧИТЕЛЯТ бе крайно внимателен и деликатен. Поради това, рядко се връщаше назад, във вековете и персонално да посочи изминатия път. Но когато вдигне завесата на миналото, Той откриваше онези страници, където е изписана основната идея на Духът и затрудненията, породени от погрешните разбирания. Така миналото се осмисля и става ценност, стъпало към настоящето. Такива разкази обикновено УЧИТЕЛЯТ изнасяше, след като даден ученик напусне физическото поле. Ето, Йосиф Ариматейски, виден израилтянин, снел тялото на Христа, за да го положи в собствената си гробница, е ПЕНЮ КИРОВ - един от първите трима, верни и предани ученици на УЧИТЕЛЯ. За Йосиф Ариматейски малко е писано в евангелията. Повече са писали поетичните и фанатични християни от средните векове. Те са сплели легендата за Чудотворната чаша на Граля.
към текста >>

84. ІІ.31. БИБЛИЯТА

Мисля, че ще може да се подвърже - отговорих условно, защото не бях сигурен къде да търся кожа и кой ще бъде този, който ще подвърже библията!
УЧИТЕЛЯТ държеше в ръката си библията. Сне хартията, която обвиваше кориците и се оказа, че последните са разпокъсани. - Ще може ли да се намери кожа и добър майстор, който да подвърже библията? - запита УЧИТЕЛЯТ. - Ще направя възможното. Мисля, че ще може да се подвърже - отговорих условно, защото не бях сигурен къде да търся кожа и кой ще бъде този, който ще подвърже библията! Заслизах по стъпалата с една неопределена увереност. Слизам, а не зная накъде да тръгна. Слизам, но в мен нараства доволство и искрица от надежда, че ще мога да бъда полезен, ще мога да извърша една, макар и малка, задача. Впоследствие много лесно и бързо се ориентирах. Намерих кожа.
към текста >>

85. ІІІ.52. КОЛКО ТРЯБВА ДА БЪДЕ ВИСОК НА РЪСТ МИРОВИЯТ УЧИТЕЛ?

При други случаи аз винаги обмислях въпросите си и се явявах пред Него с подготвени въпроси.
Ние бяхме високи младежи и стърчахме с една глава над Него. Изпитвахме неудобство, че ето тук е Великият Учител и вместо да е висок, да кажем - два метра - и да Го гледаме отдолу нагоре, то Той е по-нисък от нас и ние Го гледахме отгоре надолу. А по-високите се навеждаха, за да Му кажат нещо, или да чуят нещо. Това винаги ме е измъчвало. Не изтраях и веднъж Го запитах направо и в упор изстрелвам въпроса си. При други случаи аз винаги обмислях въпросите си и се явявах пред Него с подготвени въпроси. „Учителю, защо имате нисък ръст и защо не сте взели да си направите по-високо тяло, например два метра, а изпитваме неудобство, че ние, учениците, стърчим с една глава над главата на Великия Учител." Учителят се спира, оглежда ме внимателно, вероятно вижда този, който е в мен и Му задава въпроса, усмихва се и се смее известно време. Вероятно Му бе харесало това, че ние, учениците, стърчим с една глава над Неговата глава. После лицето Му взе сериозен израз и Той каза: „Ако бях взел по-висок ръст, по-висок от 165 см, то българският народ ще се разруши, нямаше да издържи. Българският народ е малък народ, а България е малка страна и Аз не можех да взема по-голямо тяло от това, което съм взел в този момент. А ти искаш да съм висок два метра.
към текста >>

86. ІІІ.74. КОИ БЯХА МОИТЕ НЕПРИЯТЕЛИ В СЛУЖБАТА

Така мисля аз, но решавам да питам и Учителя.
За мен също беше обидно. Обществото под тази дума разбираше събрани всички лъжи и клевети срещу Учителя, които те приемаха като нещо вярно и неоспоримо. Аз за тях бях чужд по нрав и по дух. В главата ми започна да кръжи една мисъл -да напусна тази служба и да си намеря друга. Там няма да ме познават, аз ще се крия и прикривам и така ще се родя от тези мъки и страдания, и от този тормоз. Така мисля аз, но решавам да питам и Учителя. Отивам при Него, разказвам подробно всичко и споменавам причината, заради която искам да напусна. Казва ми: „Недей да напущаш! " „Но, Учителю, не мога да издържа и не мога да ги търпя. Става много трудно за мен. Ако отида другаде, там няма никой да ме познава".
към текста >>

87. ІІІ.117. ПИСМО ОТ УЧИТЕЛЯ

Да се учи човек и да служи на Бога на Любовта, това осмисля човешкия живот.
Обръща се към мен с името Гавраил, което е истинското ми име. А приятелите се обръщат към мен с името Галилей. Ето и самото писмо: Любезни Гаврил, Получих вашето писмо. Духовната работа е най-ценното в живота. Земята е място за учение и работа, която въздига душата. Да се учи човек и да служи на Бога на Любовта, това осмисля човешкия живот. Стихът: „Аз съм пътят, истината и живота" дава ясна представа. Път с Любов, Мъдрост и Истина е Божествен живот. Радваме се, че сте тръгнали в тоя път. Работете и живейте за Любовта. Там е Той.
към текста >>

88. ІІІ.119. ПАНЕВРИТМИЯТА

В този смисъл Паневритмията осмисля своето съществуване като насъщен метод за оформяване образа на ученика.
От тази гледна точка, Паневритмията, като игра на учениците на открито, не подлежи на анализ от позицията на известните хореографски нормативи, а още по-малко, от гледището на древната кабала, когато музиката е била в минимална звукова амплитуда. Хореографските показатели са необходима норма за сценична дейност, а кабалистичните показатели - норма във фаталистиката. Паневритмията в този смисъл е възпитателен метод за ученика. Той се изявява в най-широките слоеве на живота, където може да има сценична дейност и фаталистика, но ученикът не може да бъде техен роб. Неговият стремеж към преодоляване бариерата на ограничените съзнания, ще го извиси над сцената и фаталността, защото е сигурен в добрия изход. В този смисъл Паневритмията осмисля своето съществуване като насъщен метод за оформяване образа на ученика. Образът на ученика е хармонично съчетание на качества и способности, а те се развиват в продължителния низ от прояви в обикновения и необикновения живот. Образът на ученика не е резултат на еднократен и единствен акт. Той е богат плод на непреривност в постиженията и добродетелите. Паневритмията моделира образа на ученика и го извежда в по-високите гами на живота - съдържание и смисъл на еволюцията. * * * проблемите В музикалното творчество на Учителя, музиката на Паневритмията е една от най-прекрасните прояви.
към текста >>

89. 3.24. Пистолетът

НЕСТОР ИЛИЕВ

Така разбрах за многократен път, че Учителят знае, не само какво имам, но и какво мисля.
И Учителят сяда. Необичайно става един по-продължителен интервал между молитвата и започването на беседата. И преди да започне беседата, Учителят казва: „Когато тръгваш при Господа, не взимай оръжие! " „И понеже аз като знаех, че имам пистолет, засрамих се. Той нито визираше - кого, но Той знае -кой какво има. Така разбрах за многократен път, че Учителят знае, не само какво имам, но и какво мисля. Ще продължа пак за Него със следния случай, когато Той разбрал, че не само когато прави изявление, а и когато мисли, Учителят дешифрира неговите мисли. Мен ме пенсионираха като полковник. Бях На Изгрева и си мисля: „Е, да, полковник съм, не ме направиха генерал". Учителят минава покрай мене без да се спира, само ме погледна и ми казва: „Аз не дойдох да ви правя генерали! " И си замина.
към текста >>

Бях На Изгрева и си мисля: „Е, да, полковник съм, не ме направиха генерал".
" „И понеже аз като знаех, че имам пистолет, засрамих се. Той нито визираше - кого, но Той знае -кой какво има. Така разбрах за многократен път, че Учителят знае, не само какво имам, но и какво мисля. Ще продължа пак за Него със следния случай, когато Той разбрал, че не само когато прави изявление, а и когато мисли, Учителят дешифрира неговите мисли. Мен ме пенсионираха като полковник. Бях На Изгрева и си мисля: „Е, да, полковник съм, не ме направиха генерал". Учителят минава покрай мене без да се спира, само ме погледна и ми казва: „Аз не дойдох да ви правя генерали! " И си замина. Нито въпрос, нито дума съм му казал, нито подобно нещо, а Той ми отговори на моите интимни разсъждения. „Осигуровката. Бог е, Който осигурява. Като изгубиш Любовта, ти си изгубил осигуровката си." (Учителят)
към текста >>

90. 3.55. Ненадейни срещи

НЕСТОР ИЛИЕВ

Сигурно си е слезнал, си мисля аз, някъде по посока към стенографките, или там, към поляната и затова пак се връщам в града доволен, радостен, че видях Учителя, че разговаряхме и така доста пъти.
Искам да бъда в стола и да слушам, и да гледам Учителя, обаче когато и в делничен ден отида, няма никой, другите са на работа, аз щом съм свободен, седна на пейките в двора. Пред салона имаше маси с пейки, боядисани в бяло. Лятно време и при хубаво зимно време се сервираха обеди там. Аз седна на една пейка и гледам към балкона на Учителя и разбира се ми е драго, но не минат няколко минути и след малко се отваря вратата, и Учителят слиза по стълбата и аз разбира се ставам, поздравявам се с Учителя и вървя с Него, и разговаряме. Така, но не съм се задържал (дълго) много, защото не съм знаел, че Той има време. Сигурно си е слезнал, си мисля аз, някъде по посока към стенографките, или там, към поляната и затова пак се връщам в града доволен, радостен, че видях Учителя, че разговаряхме и така доста пъти. Сега, когато мина половин век; навремето... ако знаех, че той вижда и чува далече, щеше да ме бъде срам, стеснителност, да стоя пред салона и да гледам към жилището Му... тъй като в дните, когато имаха беседи... аз бях там. Аз, гледайки към стаята, съм Го извикал с мисълта си, без аз да зная. Учителят често повтаряше нали, този израз: „Доста наши братя и приятели не идват при мен, смятайки, че ме безпокоят. А те не знаят, че Аз тъкмо затова съм дошъл тук на земята." „Аз ви проповядвам едно Божествено учение, върху което се основава бъдещия строй. Това учение се крепи върху Разумните закони на природата.
към текста >>

91. 4.06. Силата на идеите и силата на вярата

ИЛИЯ УЗУНОВ

Вие искате насила да накарате хората да мислят като вас." Такава сходна мисъл на Учителя бяхме чули и други път.
Хванал влака, качил се като обикновен пътник до Драгоман, като седнал в същото купе на същия влак, който заминавал за Югославия. Той разказваше: „Никой не дойде да ми провери нито билет, нито паспорт, които аз нямах. Седях си спокойно в купето. Така преминах границата." Този случай ми го разказа 10 години след 9.IХ.44 г. Разказа ми още какво му е казал Учителят: „Вашите идеи са хубави, но методът за тяхното постигане ви е погрешен. Вие искате насила да накарате хората да мислят като вас." Такава сходна мисъл на Учителя бяхме чули и други път. А ние това го проверихме, 45 години, след като комунистите дойдоха на власт. С тези техни погрешни методи, за които бе казал Учителят, се роди тяхното насилие и ние бяхме свидетели на една епоха от насилие и беззаконие. Но преминахме тази злочеста епоха. Когато бяхме подложени на най-големите гонения, този приятел, Обретен Недев, не се уплаши да каже тази своя опитност с Учителя. Това му правеше чест.
към текста >>

92. 4.15. Великото откритие

ИЛИЯ УЗУНОВ

И аз продължих да мисля, да работя, да чертая все нови варианти.
Веднъж бях на гарата и виждам как стрелочника с ръка премества стрелката, за да премине влакът от един коловоз в друг. После се замислих, не може ли да се направи такъв уред и апарат, който да става автоматически и да се съобщава това в гарата, та да не катастрофират влаковете. Работих върху тази идея дълго време, чертах много чертежи. Отивам при Учителя и Му показвам чертежите на моето откритие. Учителят ме поглежда и казва: „Ти мисли по тая работа". И аз продължих да мисля, да работя, да чертая все нови варианти. Но всичко остана на чертежите. След няколко месеца един холандски инженер изнамери уреда и го патентова. Гръмнаха вестниците с това велико откритие за железниците и влаковете. Тогава в Европа най-сигурният транспорт бе влакът. Отивам развълнуван при Учителя с мисълта, че някой ме е преварил и открил моят уред.
към текста >>

Трябва десет души да мислят за едно откритие.
Гръмнаха вестниците с това велико откритие за железниците и влаковете. Тогава в Европа най-сигурният транспорт бе влакът. Отивам развълнуван при Учителя с мисълта, че някой ме е преварил и открил моят уред. Разказвам Му и Му показвам новината във вестника. Учителят го поглежда, оставя го на масата и казва: „Законът е такъв. Трябва десет души да мислят за едно откритие. Невидимият свят избира онзи, който ще го реализира, но трябва всички да го подпишат. Ако не го подпише един от десетте човека - нищо не става. Откритото остава в тайна. И ти участва в това откритие." Аз си тръгвам. У дома прибирам чертежите и ги оставям в един ъгъл, да ми напомнят, че съм един от десетте човека, работил по това откритие.
към текста >>

93. 4.16. Една идея и нейната реализация

ИЛИЯ УЗУНОВ

Обаче аз бях престанал да мисля за него и не се занимавах с него, и не работех върху него.
Обаче във връзка с конструкцията на този стан аз трябваше да сключвам парични заеми, да вземам кредити, с които ми стана много тежко да се оправям, тъй като заборчлях и един ден реших да спра тази работа. Разглобих го, турих частите настрана и спрях да работя. След известно време, при една среща с Учителя Той ме запита: „Какво стана със стана? " Казах Му, че съм спрял и сега не се занимавам с това. „Ти, рекох, продължи оттам, докъдето беше стигнал", каза Учителят. Обаче аз бях престанал да мисля за него и не се занимавах с него, и не работех върху него. По-късно направих опит да направя едно друго моделче, направих някои опити, но и него не го довърших, и така престанах да се занимавам с конструкцията на стана. По-късно, при една среща, Учителят ми каза: „Ти хвърляш всичките си капитали на фронта и като загубиш, след това нямаш помощ, а така не трябва. Как правят военните? Имат войници на първа линия, но имат и тил, и запас. Значи, когато първата линия отслабне, пращат от запаса.
към текста >>

94. 5.07. Кой и как си търси белята

Искат да се женят и да вършат глупости, без да мислят какво ще направят.
Надя е третата ми рождена сестра. Учителят е в приемната Си стая, а тя е вънка и се чуди, как да влезе при Него. Поглежда лекичко и вижда през прозореца, че Учителят е наведен и намръщен, и нещо си чете. Тя стои пред прозореца и само от време на време поглежда към стаята. По едно време Учителят излиза, минава покрай нея, не се спира при нея, не й проговаря, а ходи нагоре-надолу пред приемната и Си говори на глас: „Има някои, които си търсят белята. Искат да се женят и да вършат глупости, без да мислят какво ще направят. Аз не се занимавам с такива. Не се интересувам от такива." Учителят говори на себе си и се разхожда пред нея. Не я поглежда и не говори с нея. После си влиза в стаята. Надя я хваща срам, че е чакала пред приемната.
към текста >>

95. 5.21. Тереза Керемидчиева

Никак не съм в настроение за писане, мисля да работя вкъщи, но какво става, идва ми мисъл да пиша на някой приятел, казвам си, да, трябва да му пиша и имам предвид известен въпрос, по който мисля да му пиша.
Мила и обична с. Драга, и мила и обична с. Цвета, Интересно, точно в момента, когато мислено се занимавах с Вас двете, ето, пристига Васил и ми носи милото Ви писмо, от 9.ХII.1945 г. Мила Драга, много ме зарадва то... Права си, като казваш, че за да се пише едно хубаво писмо, нужно е настроение. Но да видиш какво ми се случва понякога. Никак не съм в настроение за писане, мисля да работя вкъщи, но какво става, идва ми мисъл да пиша на някой приятел, казвам си, да, трябва да му пиша и имам предвид известен въпрос, по който мисля да му пиша. Но аз едно мисля, а друго правя. Сядам и пиша разбира се, нищо от това, което гласих. Пиша без спиране две, три страници, и когато ги чета, сама се чудя на това, което съм писала. Спирам се, мисля и си казвам - от горе ме накараха да пиша това, от което точно лицето в този момент има нужда. И колко се радва човекът, когато написа едно писмо навреме и с нужното съдържание.
към текста >>

Но аз едно мисля, а друго правя.
Драга, и мила и обична с. Цвета, Интересно, точно в момента, когато мислено се занимавах с Вас двете, ето, пристига Васил и ми носи милото Ви писмо, от 9.ХII.1945 г. Мила Драга, много ме зарадва то... Права си, като казваш, че за да се пише едно хубаво писмо, нужно е настроение. Но да видиш какво ми се случва понякога. Никак не съм в настроение за писане, мисля да работя вкъщи, но какво става, идва ми мисъл да пиша на някой приятел, казвам си, да, трябва да му пиша и имам предвид известен въпрос, по който мисля да му пиша. Но аз едно мисля, а друго правя. Сядам и пиша разбира се, нищо от това, което гласих. Пиша без спиране две, три страници, и когато ги чета, сама се чудя на това, което съм писала. Спирам се, мисля и си казвам - от горе ме накараха да пиша това, от което точно лицето в този момент има нужда. И колко се радва човекът, когато написа едно писмо навреме и с нужното съдържание. Мила Драга, като пиша Драга, то се знай - в Драга влиза и милата Цвета.
към текста >>

Спирам се, мисля и си казвам - от горе ме накараха да пиша това, от което точно лицето в този момент има нужда.
Но да видиш какво ми се случва понякога. Никак не съм в настроение за писане, мисля да работя вкъщи, но какво става, идва ми мисъл да пиша на някой приятел, казвам си, да, трябва да му пиша и имам предвид известен въпрос, по който мисля да му пиша. Но аз едно мисля, а друго правя. Сядам и пиша разбира се, нищо от това, което гласих. Пиша без спиране две, три страници, и когато ги чета, сама се чудя на това, което съм писала. Спирам се, мисля и си казвам - от горе ме накараха да пиша това, от което точно лицето в този момент има нужда. И колко се радва човекът, когато написа едно писмо навреме и с нужното съдържание. Мила Драга, като пиша Драга, то се знай - в Драга влиза и милата Цвета. Сега искам да ме видиш, сега като ти пиша. Седя в хубаво отоплената ми стаичка, съм сама само с Вас, двете. Вън е всичко бяло, студено е, но хубаво слънце грее.
към текста >>

И сега мисля за днес да туря край, часът е вече 12.30, нощес.
Тогава твоята любов е Божествена. И така, мили сестрички, дано разбирате моето писмо. Разпоредих да ви изпратят една програма за 22.III., вярвам да я получите навреме. Ако я получите, много ще се радвам. Също и за „Свещени думи на Учителя" наредих. И сега мисля за днес да туря край, часът е вече 12.30, нощес. Писмото трябва утре да тръгне. Желая ви всичко най-добро и скоро виждане. Поздравявам ви най-сърдечно и ви целувам, ваша с. Тереза.
към текста >>

96. 5.44. ВРЕМЕНА И ШКОЛА ЗА МЪЛЧАНИЕ

Там живеят адепти, които мислят, работят, но не говорят помежду си, защото това е Школа на мълчанието.
Но ние не желаем да слушаме тази лекция. Говорете ни нещо друго." Казах си: „Господи Боже, благодаря ти! " Седнаха си на чиновете. И аз им заразказвах една лекция за мълчанието. В Тибет имало една Школа на мълчанието. Там живеят адепти, които мислят, работят, но не говорят помежду си, защото това е Школа на мълчанието. Един европеец като се научава, че има такава школа, отива, намира я и влиза вътре и заявява, че иска да влезе в школата. Но председателят на Школата не му говори, а взима една чаша с вода, която била пълна до горе. Взима и слага една капка вода и чашата се препълва и започва да тече. Искал е да каже, че школата е запълнена и няма място за него. Оглежда се европеецът и вижда, че в двора има една дюля, която точно в момента е била цъфнала.
към текста >>

97. 5.47. КОЙ НЕ ПРИЗНАВА ЗЕМНИТЕ ЗАКОНИ?

Следващият живот да му мислят как ще се разплащат.
" А малката Мария му казва: „Отивай си! Не го тревожи, той е болен." Изгониха го, но Фаустина е свидетел и след това разказа всичко. После се разбра, че е вярно, че е имало буркани. А като ги свалиха, се изпокараха и се разделиха, и вече не се събраха. Заминаха си от този свят като врагове. Следващият живот да му мислят как ще се разплащат. А как ли ще отговарят пред Учителя?
към текста >>

98. 6.15. Космичната вълна на любовта

Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ

Магдалена играеше едни медиумични роли, които за мен представляваха не само интерес, но ме караха да мисля задълбочено, да видя как един Учител може да изпрати един посланик и този посланик действително да донесе от флуидите на този народ.
Това е една голяма мистерия с него. Магдалена действително заинтересува доста хора в Италия. Там имаше някаква любов и може би се е омъжила. Бе интересно, че в който народ отиде и се върне след това на Изгрева, тя донасяше част от аурата на този народ. Като се върна от Испания, дойде с една цигулка и като трубадур облечена. Магдалена играеше едни медиумични роли, които за мен представляваха не само интерес, но ме караха да мисля задълбочено, да видя как един Учител може да изпрати един посланик и този посланик действително да донесе от флуидите на този народ. И след това Учителят работеше с флуидите на този народ. Магдалена беше като една антена. Конкретни задачи бяха й поставяни от такова естество, че тя повечето трябваше да говори за беседите на Учителя и да се търсят начини, дали могат да излязат на чужди езици. Тя посещаваше разни духовни общества. Нейната роля беше повече медиомична, отколкото напълно съзнателна.
към текста >>

Учителят каза: „Сега Аз мисля, че списанието „Новият живот" ще умре, понеже баща му и майка му не бяха напълно духовни.
На този I-ви младежки събор през 1923 г. Учителят даде пълен простор за проявление на младите академични сили, които изнесоха редица реферати из областта на науката, мистицизма, окултизма и обществения живот. Рефератите бяха изнесени от по-крупните индивидуалности - Добран Гарвалов, Кузман Кузманов, Георги Радев, Георги Марков, Георги Томалевски, Боян Боев, Петър Пампоров. Също и аз изнесох реферата „Анархизмът и новото учение". Учителят ни изслуша, наблюдаваше ни и после говори на всички и ни даде пътя на Школата. Учителят каза: „Сега Аз мисля, че списанието „Новият живот" ще умре, понеже баща му и майка му не бяха напълно духовни. Вие казвате: „Да започнем нещо самобитно! " Ами че кое е самобитно? Самобитно е само това, което не умира, самобитно е само това, което е Божествено. Вложихте ли в „Новия живот" реалност, вложихте ли нещо Божествено? Не, вие вложихте ваши идеи.
към текста >>

99. 6.23. Бялата раса и трансформациите на съзнанието

Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ

Животът стои в това: като помисля за Бога, да чувствам най-възвишеното и благородното в себе си, да почувствам живота.
Мога да направя това, което аз искам." Новото Космично подсъзнание казва на човека: „Любов без никакъв обект. Божественото начало да не виждаме в никаква форма! Христа да не виждаме разпънат! Бог е, който търси живот в нас. Като помислите за Него, да чувствате живота в себе си, да чувствате подем в мислите и желанията си. Животът стои в това: като помисля за Бога, да чувствам най-възвишеното и благородното в себе си, да почувствам живота. Тогава само ще позная, че Бог живее в мен." Ще приключим тази глава с един пасаж от Словото на Учителя, който хвърли обилна светлина върху най-дълбоките мистични Истини. „Тази Звезда, която се е явила на Изток, внесла между хората разумния живот. Тия три мъдреца, които са отишли да се поклонят на Христа, са били разумни. Те са разговаряли с Христа. Всички вие мислите, че те като отишли при Христа, видели едно малко бебенце, дали му подаръците и се върнали назад.
към текста >>

100. 6.27. Тесният път на ученика

Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ