Търсене в текстове за 'Мир'

ГАЛИЛЕЙ ВЕЛИЧКОВ (1911-1985 )

Кристали и бръмбари и мировата еволюция на Духа 34.
28. Слово за музиката на Великия Учител 29. Слово за музикалното творчество на Великия Учител 30. Песни от Учителя, дадени с движения: “Фир-Фюр-Фен” и “Аумен” 31. Едно мнение 32. Най-новото в музиката 33. Кристали и бръмбари и мировата еволюция на Духа 34. Цената на всеки ученик в Школата 35. Отклонението от Школата 36. Чистотата на идеите 37. Най-великите пирати от французката енциклопедия 38. Запазената светла точка в съзнанието 39.
към текста >>

Рудолф Щайнер и Всемировият Учител 53.
Бурята на Катя Грива и нейната вяра 48. Ученикът с четирите факултета и отклонението от Школата 49. Десятъкът на Господа и десятъкът за Школата на Учителя 50. Съзнанието на религиозния и на духовния човек 51. Спиритизмът и Школата на Учителя 52. Рудолф Щайнер и Всемировият Учител 53. На път за Америка – в търсене на Христа при розенкройцерите 54. Анархизмът и Новото Учение 55. Учителят и толстоистите 56. Богомилското учение и Дървото на живота 57. Трите клона на Бялото Братство в Школата на Учителя 58.
към текста >>

Болшевиките и Всемировият Учител 78.
Последните дни на Учителя 73. Последни Слова на Учителя 74. Последни разговори и откровения с Учителя 75. Политически събития 76. Из разговорите с Учителя на Седемте рилски езера през месец юни 1942 г. 77. Болшевиките и Всемировият Учител 78. Човек предполага, а Бог разполага със съдбините на света 4 IV. МАРИЯ ХРИСТОВА ЗЛАТЕВА – (20.III. / 2.IV.1905 г. - ?) 1. Любовта е извор 2.
към текста >>

Мирът иде вече!
Как Учителят даде песента “Идилията” 17. “Идилията” и брат Георги Куртев 18. “Идилията” в село Тополица 19. Краят на войната е близо 20. Войната 21. Мирът иде вече! 22. Диригентската пръчица 23. Сламената шапка и общественото мнение 24. Българската народна песен 25. Колективно творчество 26. Таксата 27.
към текста >>

КОСМОГОНИЯ И СЛОВО НА ВСЕМИРОВИЯ УЧИТЕЛ БЕИНСА ДУНО / студия върху Словото на Всемировия Учител от Д-р Вергилий Кръстев 1.
Божият огън и Силите Господни 3. Дяволът и неговите два крака 4. Салоните на Бялото Братство 5. Кой бе Учителят? Х. ПОСЛЕСЛОВ / Д-р Вергилий Кръстев ХI. КОСМОГОНИЯ И СЛОВО НА ВСЕМИРОВИЯ УЧИТЕЛ БЕИНСА ДУНО / студия върху Словото на Всемировия Учител от Д-р Вергилий Кръстев 1. Всемировият Учител Беинса Дуно и България 2. Всемировият Учител Беинса Дуно и българите 3. Всемировият Учител Беинса Дуно и славянството 4. Кой е Учителят? 5. Кой е Мировият Учител?
към текста >>

Всемировият Учител Беинса Дуно и България 2.
Дяволът и неговите два крака 4. Салоните на Бялото Братство 5. Кой бе Учителят? Х. ПОСЛЕСЛОВ / Д-р Вергилий Кръстев ХI. КОСМОГОНИЯ И СЛОВО НА ВСЕМИРОВИЯ УЧИТЕЛ БЕИНСА ДУНО / студия върху Словото на Всемировия Учител от Д-р Вергилий Кръстев 1. Всемировият Учител Беинса Дуно и България 2. Всемировият Учител Беинса Дуно и българите 3. Всемировият Учител Беинса Дуно и славянството 4. Кой е Учителят? 5. Кой е Мировият Учител? 6. Кой е Всемировият Учител?
към текста >>

Всемировият Учител Беинса Дуно и българите 3.
Салоните на Бялото Братство 5. Кой бе Учителят? Х. ПОСЛЕСЛОВ / Д-р Вергилий Кръстев ХI. КОСМОГОНИЯ И СЛОВО НА ВСЕМИРОВИЯ УЧИТЕЛ БЕИНСА ДУНО / студия върху Словото на Всемировия Учител от Д-р Вергилий Кръстев 1. Всемировият Учител Беинса Дуно и България 2. Всемировият Учител Беинса Дуно и българите 3. Всемировият Учител Беинса Дуно и славянството 4. Кой е Учителят? 5. Кой е Мировият Учител? 6. Кой е Всемировият Учител? 7. Космогонията на Словото на Всемировия Учител Беинса Дуно.
към текста >>

Всемировият Учител Беинса Дуно и славянството 4.
Кой бе Учителят? Х. ПОСЛЕСЛОВ / Д-р Вергилий Кръстев ХI. КОСМОГОНИЯ И СЛОВО НА ВСЕМИРОВИЯ УЧИТЕЛ БЕИНСА ДУНО / студия върху Словото на Всемировия Учител от Д-р Вергилий Кръстев 1. Всемировият Учител Беинса Дуно и България 2. Всемировият Учител Беинса Дуно и българите 3. Всемировият Учител Беинса Дуно и славянството 4. Кой е Учителят? 5. Кой е Мировият Учител? 6. Кой е Всемировият Учител? 7. Космогонията на Словото на Всемировия Учител Беинса Дуно. Мировата Любов 8.
към текста >>

5. Кой е Мировият Учител?
КОСМОГОНИЯ И СЛОВО НА ВСЕМИРОВИЯ УЧИТЕЛ БЕИНСА ДУНО / студия върху Словото на Всемировия Учител от Д-р Вергилий Кръстев 1. Всемировият Учител Беинса Дуно и България 2. Всемировият Учител Беинса Дуно и българите 3. Всемировият Учител Беинса Дуно и славянството 4. Кой е Учителят? 5. Кой е Мировият Учител? 6. Кой е Всемировият Учител? 7. Космогонията на Словото на Всемировия Учител Беинса Дуно. Мировата Любов 8. Космогонията на Словото на Всемировия Учител Беинса Дуно. Космичната Обич 9.
към текста >>

6. Кой е Всемировият Учител?
Всемировият Учител Беинса Дуно и България 2. Всемировият Учител Беинса Дуно и българите 3. Всемировият Учител Беинса Дуно и славянството 4. Кой е Учителят? 5. Кой е Мировият Учител? 6. Кой е Всемировият Учител? 7. Космогонията на Словото на Всемировия Учител Беинса Дуно. Мировата Любов 8. Космогонията на Словото на Всемировия Учител Беинса Дуно. Космичната Обич 9. Исус Христос – Глава на Великото Бяло Братство 10.
към текста >>

7. Космогонията на Словото на Всемировия Учител Беинса Дуно.
Всемировият Учител Беинса Дуно и българите 3. Всемировият Учител Беинса Дуно и славянството 4. Кой е Учителят? 5. Кой е Мировият Учител? 6. Кой е Всемировият Учител? 7. Космогонията на Словото на Всемировия Учител Беинса Дуно. Мировата Любов 8. Космогонията на Словото на Всемировия Учител Беинса Дуно. Космичната Обич 9. Исус Христос – Глава на Великото Бяло Братство 10. Всемировият Учител Беинса Дуно – Глава на Всемирното Велико Бяло Братство 11.
към текста >>

Мировата Любов 8.
Всемировият Учител Беинса Дуно и славянството 4. Кой е Учителят? 5. Кой е Мировият Учител? 6. Кой е Всемировият Учител? 7. Космогонията на Словото на Всемировия Учител Беинса Дуно. Мировата Любов 8. Космогонията на Словото на Всемировия Учител Беинса Дуно. Космичната Обич 9. Исус Христос – Глава на Великото Бяло Братство 10. Всемировият Учител Беинса Дуно – Глава на Всемирното Велико Бяло Братство 11. Великият Учител Беинса Дуно и Космогония на музиката Му 12.
към текста >>

Космогонията на Словото на Всемировия Учител Беинса Дуно.
Кой е Учителят? 5. Кой е Мировият Учител? 6. Кой е Всемировият Учител? 7. Космогонията на Словото на Всемировия Учител Беинса Дуно. Мировата Любов 8. Космогонията на Словото на Всемировия Учител Беинса Дуно. Космичната Обич 9. Исус Христос – Глава на Великото Бяло Братство 10. Всемировият Учител Беинса Дуно – Глава на Всемирното Велико Бяло Братство 11. Великият Учител Беинса Дуно и Космогония на музиката Му 12. Словото на Всемировия Учител Беинса Дуно в Школата на Всемирното Велико Бяло Братство 13.
към текста >>

Всемировият Учител Беинса Дуно – Глава на Всемирното Велико Бяло Братство 11.
7. Космогонията на Словото на Всемировия Учител Беинса Дуно. Мировата Любов 8. Космогонията на Словото на Всемировия Учител Беинса Дуно. Космичната Обич 9. Исус Христос – Глава на Великото Бяло Братство 10. Всемировият Учител Беинса Дуно – Глава на Всемирното Велико Бяло Братство 11. Великият Учител Беинса Дуно и Космогония на музиката Му 12. Словото на Всемировия Учител Беинса Дуно в Школата на Всемирното Велико Бяло Братство 13. Школата на Всемирното Велико Бяло Братство ХII. Библиотека “Житен клас” СЪСТАВИТЕЛ И РЕДАКТОР д-р Вергилий Кръстев ГЛАВЕН СЪТРУДНИК И ПРЕДВАРИТЕЛЕН МАШИНОПИС Марийка Марашлиева КОМПЮТЪРЕН НАБОР Екатерина Власякиева Ирена Канинчева Наталия Ангелова КОМПЮТЪРЕН КОНСУЛТАНТ Стефан Кръстев София 1993
към текста >>

Словото на Всемировия Учител Беинса Дуно в Школата на Всемирното Велико Бяло Братство 13.
Космогонията на Словото на Всемировия Учител Беинса Дуно. Космичната Обич 9. Исус Христос – Глава на Великото Бяло Братство 10. Всемировият Учител Беинса Дуно – Глава на Всемирното Велико Бяло Братство 11. Великият Учител Беинса Дуно и Космогония на музиката Му 12. Словото на Всемировия Учител Беинса Дуно в Школата на Всемирното Велико Бяло Братство 13. Школата на Всемирното Велико Бяло Братство ХII. Библиотека “Житен клас” СЪСТАВИТЕЛ И РЕДАКТОР д-р Вергилий Кръстев ГЛАВЕН СЪТРУДНИК И ПРЕДВАРИТЕЛЕН МАШИНОПИС Марийка Марашлиева КОМПЮТЪРЕН НАБОР Екатерина Власякиева Ирена Канинчева Наталия Ангелова КОМПЮТЪРЕН КОНСУЛТАНТ Стефан Кръстев София 1993
към текста >>

Школата на Всемирното Велико Бяло Братство ХII.
Космичната Обич 9. Исус Христос – Глава на Великото Бяло Братство 10. Всемировият Учител Беинса Дуно – Глава на Всемирното Велико Бяло Братство 11. Великият Учител Беинса Дуно и Космогония на музиката Му 12. Словото на Всемировия Учител Беинса Дуно в Школата на Всемирното Велико Бяло Братство 13. Школата на Всемирното Велико Бяло Братство ХII. Библиотека “Житен клас” СЪСТАВИТЕЛ И РЕДАКТОР д-р Вергилий Кръстев ГЛАВЕН СЪТРУДНИК И ПРЕДВАРИТЕЛЕН МАШИНОПИС Марийка Марашлиева КОМПЮТЪРЕН НАБОР Екатерина Власякиева Ирена Канинчева Наталия Ангелова КОМПЮТЪРЕН КОНСУЛТАНТ Стефан Кръстев София 1993
към текста >>

2. 2_01 Изгревът

Между композиращите често се намираха добри специалисти, които предлагаха свой аранжимент и хармонизации на богатия песенен репертоар на Учителя.
Пианистите са привилегировани. Добрите приятели се бяха погрижили за концертно пиано, хармониум и роял, които заемаха почетните места в двата салона. Неподготвените пианисти обикновено се запознаваха с клавиатурата и заучаваха малки етюди или сонати. Подготвените бяха по- смели - те изпълняваха пиесите на онези майстори на пианистичното творчество, които им допадаха, които обичаха, за да изразят и своя виртуозност. Онези, които бяха овладели композиционното изкуство, импровизираха свои теми, обогатяваха ги с безброй тонове. Между композиращите често се намираха добри специалисти, които предлагаха свой аранжимент и хармонизации на богатия песенен репертоар на Учителя. Понякога музицираха концертиращи артисти. Вдъхновени от задушевния прием, те изпълняваха големи програми. Между онези, които слушаха вдъхновеното изпълнение можете да откриете и Неговата фигура. Учителят с особено внимание следеше музикалната изява на артиста. Ако след концерта изпълнителят можеше да поведе разговор с Него в малката приемна, наред с прецизната оценка и технически съвети, Учителят откриваше незримите светове, откъдето слиза музиката.
към текста >>

3. 2_02 Учителят като цигулар

В едва чуто пианисимо, изпълнено с горната част на лъка, напомнящо шепот, долавяхме нежните пориви на едно любещо сърце, търсещо мир в голямата пустиня на живота, където то все още е непознато и неприето.
Бяхме въведени в странен музикален свят - свят изграден от музикални тонове, богат на съдържание, което само душата може да разчете. Изпълнението бе прецизно, изящно, богато на красота и звучност. В границите на три октави Учителят разказа живота на едно съзнание, преминало през многообразието на Битие, изпъстрено с драматизъм, романтика и размисъл. Блудният син споделяше своя живот с езика на тоновете. Страница след страница, ние разчитахме преживяванията му - ту сплетени в конфликти и противоречия, ту успокоени в светли надежди, където съдържането на живота е изтъкано от светлина и любов. В едва чуто пианисимо, изпълнено с горната част на лъка, напомнящо шепот, долавяхме нежните пориви на едно любещо сърце, търсещо мир в голямата пустиня на живота, където то все още е непознато и неприето. В разложените акорди, наситени с динамика и мощ, разгъващи се във възходяща хармонична линия, силата на Висшата воля подава ръка на "блудния син", ръководи неговата съдба от свят в свят и дава уверения на неговия дух за успешен завършек на едно драматично битие. С няколко тържествени акорда разказът свърши. Пръстите на Неговите ръце, които стъпваха по грифа на цигулката и владееха движенията на лъка, прибираха инструмента. Концертът завърши. Това бе Неговото последно голямо изпълнение пред онези, които дълги години слушаха Неговата звучна цигулка.
към текста >>

4. 2_03 Лунен химн

Мелодичната линия на химна намираше своя пък между изобилието от хармонични акорди и арпеджи и цялото изпълнение бе под знака на диалог между Учителя и незримите посетители на музикалното тържество.
Двугласът завърши, за да започне още по- нежно и едва доловимо изпълнение на още по-странна песен, изпълнена от двете ръце. Прозвуча хармония в почти всички регистри, но така овладяна в пианисимо, каквото само Учителят можеше да направи. За ухото ми музиката бе непозната и много странна. Явно това бе химн, отправен към сферите на нематериалното, към по-високите гами на битието. В музиката тази вечер имаше акварелна нежност и благородство, каквито на земята почти не познаваме, благоговение, за което душите копнеят, зов към висок идеал, недостижим в обикновения порядък на човечеството. Мелодичната линия на химна намираше своя пък между изобилието от хармонични акорди и арпеджи и цялото изпълнение бе под знака на диалог между Учителя и незримите посетители на музикалното тържество. Финес и нежност, красота и хармония, величествен музикален разговор! Изпълнението достигна своята кулминация. Прозвуча едва доловимото пианисимо. Учителят освободи педала и последните акорди се понесоха в пространството в бавно отлитащо ехо. Неземната музика отлетя в безграничните предели на Битието.
към текста >>

5. 2_05 На концерт с Учителя Беинса Дуно

Там се намираше най- добър за годините си концертен салон.
В това отношение музикалната мисъл се радва на точна интерпретация, докато Словото претърпява промени, продиктувани от недостатъчните думи и понятия на даден език". В началото на тридесетте години от века по улиците на столицата бяха залепени афишите за концерта на виртуоза на контрабаса Асен Вапурджиев. Известен в европейските столици като изключителен музикант и вълшебник на най-грубия струнен инструмент - контрабаса, Асен Вапурджиев изпълняваше не само специален репертоар, на и собствен аранжимент на цигулкови концертни пиеси. Така в афиша личаха премиерноо изпълнение и на Менделсоновия цигулков концерт, и на други брилянтни миниатюри, които се изпълняваха от световно-известни цигулари, стъпили на концертния подиум в нашата столица. Афишът за концерта на Асен Вапурджиев ни привлече в залата на "Военния клуб". Там се намираше най- добър за годините си концертен салон. В предните редици на салона, заедно с голямо множество от изгревяни, бе дошъл и Учителят. Асен Вапурджиев бе познат на Братството от годините, когато се провеждаха съборите в Търново като талантлив син на преподавател по пеене в търновските училища. За всички посетители на концерта бе известна програмата, в която фигурираше и изпълнение на мотиви от музикалния репертоар на Учителя. Аранжиментът за контрабас на известната песен "фир Фюр фен" бе един от поредните номера в програмата на концерта. За времето през тридесетте години, в музикалните среди Братството се ползуваше с името на общество, което е много музикално, високо цени концертиращите артисти, масово посещава концертните изяви.
към текста >>

6. 2_06 Словото на Великия Учител за Адептите и Учителите от Хималаите

Как се намира слънцето през деня?
Така изглеждат пробудените човешки съзнания, погледнати от Невидимия свят. Това го бе казал веднъж Учителят. Ами как ли ще изглежда едно Божествено съзнание на земята, в човешко тяло, погледнато от Невидимия свят? Великият Учител бе на "Изгрева" в плът и кръв. Как ли Го бяха намерили Адептите от Хималаите? Как се намира слънцето през деня? Само по светлината му. Отговорът в мен проблясва естествено в ума ми. Светлината на съзнанието у човека на земята определя светлината, с която той се движи в Духовния свят. Този закон за мен бе ясен. Но как едно Божествено съзнание, което е проектирано на земята и в тялото на Учителя, се отразява в Духовния свят?
към текста >>

Вероятно, както ние намираме слънцето през деня, така и онези от Духовния свят намират Духовното слънце и през деня, и през нощта.
Само по светлината му. Отговорът в мен проблясва естествено в ума ми. Светлината на съзнанието у човека на земята определя светлината, с която той се движи в Духовния свят. Този закон за мен бе ясен. Но как едно Божествено съзнание, което е проектирано на земята и в тялото на Учителя, се отразява в Духовния свят? Вероятно, както ние намираме слънцето през деня, така и онези от Духовния свят намират Духовното слънце и през деня, и през нощта. За тях времето е едно, пространството е едно и също за земята и за Вселената. Духът на Вселената бе Духът на Всемировия Учител. Духът на Всемировия Учител бе Духът на Неговото Слово. А Словото Му бе Слово за сегашното и идното човечество. Онези, които имаха очи, виждаха физическото слънце.
към текста >>

Духът на Вселената бе Духът на Всемировия Учител.
Светлината на съзнанието у човека на земята определя светлината, с която той се движи в Духовния свят. Този закон за мен бе ясен. Но как едно Божествено съзнание, което е проектирано на земята и в тялото на Учителя, се отразява в Духовния свят? Вероятно, както ние намираме слънцето през деня, така и онези от Духовния свят намират Духовното слънце и през деня, и през нощта. За тях времето е едно, пространството е едно и също за земята и за Вселената. Духът на Вселената бе Духът на Всемировия Учител. Духът на Всемировия Учител бе Духът на Неговото Слово. А Словото Му бе Слово за сегашното и идното човечество. Онези, които имаха очи, виждаха физическото слънце. Онези, които имаха духовни очи, виждаха Духовното слънце. А трети виждаха Божественото слънце.
към текста >>

Духът на Всемировия Учител бе Духът на Неговото Слово.
Този закон за мен бе ясен. Но как едно Божествено съзнание, което е проектирано на земята и в тялото на Учителя, се отразява в Духовния свят? Вероятно, както ние намираме слънцето през деня, така и онези от Духовния свят намират Духовното слънце и през деня, и през нощта. За тях времето е едно, пространството е едно и също за земята и за Вселената. Духът на Вселената бе Духът на Всемировия Учител. Духът на Всемировия Учител бе Духът на Неговото Слово. А Словото Му бе Слово за сегашното и идното човечество. Онези, които имаха очи, виждаха физическото слънце. Онези, които имаха духовни очи, виждаха Духовното слънце. А трети виждаха Божественото слънце. Всеки виждаше това, което можеше да види.
към текста >>

7. 2_07 Опит за отвличане от Школата

Аз отидох укротен, смирен и завинаги решен да имам послушание към Учителя.
Затова - избирай сам! " "Избирам, Учителю. Оставам тук в Школата! " "Хубаво" - бе Неговият отговор. Той се усмихна и ме изпрати, видимо доволен от моят избор. Аз отидох укротен, смирен и завинаги решен да имам послушание към Учителя. Минаха още няколко месеца. Отново се появява предложение да следвам на чужди разноски. Трябваше само да се съглася, а други щяха да ми купят и опаковат куфарите. Усетих как едно вълшебно пиленце ми каца на лявото рамо. Само да посегна с дясната ръка и то ще бъде в ръката ми.
към текста >>

8. 2_09 Дисхармонични състояния сред музикантите

На сцената се намира Мария Тодорова, седнала пред пианото, а при нея с цигулка в ръка е Симеон Симеонов.
" Отговарям: "Нося я! " - "Да бъдеш готов да свириш с нея в клас." Аз кимвам утвърдително и излизам тичешком от стаята Му. Отивам, взимам си цигулката и я настройвам. Настройвам я, опитвам я, разсвирвам се леко с нея и обратно я поставям в калъфа. Влизам в салона. На сцената се намира Мария Тодорова, седнала пред пианото, а при нея с цигулка в ръка е Симеон Симеонов. Оглеждам ги и се чудя. Значи, те ще свирят. Но защо Учителят ми нареди да бъда готов с цигулката, за да свиря в клас? Какво означава всичко това? Докато си мисля и умувам какво означава всичко това, пред очите на всички се разигра една необикновена и неочаквана сцена.
към текста >>

Ние се примирихме и трябваше да се съобразим с метода на Учителя.
Нямаше как - трябваше да го търпим. Накрая Мария Златева не издържа и му каза: "А бе, брат Симеон, не виждаш ли, че ние музикантите напредваме, учим в консерваторията, а ти стоиш на едно място и вече ни пречиш? Защо не вземаш уроци по цигулка? " Това му се стори разумно и той стана ученик на един цигулар. Започна да напредва. Ние се примирихме и трябваше да се съобразим с метода на Учителя. Щом за Учителя важеше този закон: "Да не загубим една душа за Бога", какво означаваше той за нас, учениците, които трябваше да изпълним Волята на Учителя, която бе Воля на Живия Бог. Нали на Пентаграмата беше написано: "В изпълнението Волята на Бога е силата на човешката душа! "
към текста >>

9. 2_10 Отношение и съзвучие на човешките души към Бога

Аз минавах и ги раздавах подред - всеки приемаше плика, отваряше го, намираше вътре банкнотата, с усмивки показваха, че са оценени по достойнство и прибираха инструментите в калъфите им.
На "Изгрева" бяха изнесени няколко концерта с камерен състав от наши цигулари. Но понеже не ни достигаха някои инструменталисти, поканихме останалите музиканти от града - от филхармонията или от Народната опера. Те идваха с удоволствие. След завършване на концерта Учителят ме извикваше лично и ми даваше бели пликове, в които беше сложил по някоя голяма по стойност банкнота. Той ги беше приготвил предварително и ми казваше: "Рекох, раздайте ги на музикантите". Аз минавах и ги раздавах подред - всеки приемаше плика, отваряше го, намираше вътре банкнотата, с усмивки показваха, че са оценени по достойнство и прибираха инструментите в калъфите им. Освен банкнотите, вътре Учителят беше поставил и по някоя мисъл от Словото Си, която Той собственоръчно беше написал на Своята пишеща машина. Понякога на картичките личеше и Неговият почерк. Някои от музикантите си пазеха банкнотите и не ги харчеха, макар че след това станаха няколко парични обмени и банкнотите вече нямаха покупателна стойност. Обикновено това бяха банкноти с най-голяма стойност. Аз също имам такава банкнота от Учителя.
към текста >>

10. 2_12 Великото преселение на народите и техният парад пред Великия Учител

Този свят е така нареченият физико-астрален свят, който се намира на сто километра над земята и я опасва като пояс, широк сто километра.
Колоната се изтеглила и Учителят отново седнал на Своя златен трон. Сънят свършил. Събужда се Тереза, оглежда се и вижда, че това не е сън като другите сънища. За човешкия сън Учителят разказва много неща. Знае тя от Словото Му, че човек при съня си оставя тялото на леглото си, а чрез своя двойник се извлича от тялото си, напуща го и отива в света на сънищата. Този свят е така нареченият физико-астрален свят, който се намира на сто километра над земята и я опасва като пояс, широк сто километра. Знае всичко това сестра Тереза и разбира, че този сън не й се дава току така, че има нещо реално в него, но трябва само да й се разтълкува. Затова тя отива при Учителя и разказва всичко от начало до край. Той я изслушва внимателно и съсредоточено. Но после й казва: "Не намирам причина тук да се учудвате на вашия сън. Това е цялата истина.
към текста >>

Но после й казва: "Не намирам причина тук да се учудвате на вашия сън.
Знае тя от Словото Му, че човек при съня си оставя тялото на леглото си, а чрез своя двойник се извлича от тялото си, напуща го и отива в света на сънищата. Този свят е така нареченият физико-астрален свят, който се намира на сто километра над земята и я опасва като пояс, широк сто километра. Знае всичко това сестра Тереза и разбира, че този сън не й се дава току така, че има нещо реално в него, но трябва само да й се разтълкува. Затова тя отива при Учителя и разказва всичко от начало до край. Той я изслушва внимателно и съсредоточено. Но после й казва: "Не намирам причина тук да се учудвате на вашия сън. Това е цялата истина. Станах прав на онези, които въпреки всичко от нищо направиха нещо. Те отстояха на "Изгрева", докато се даде Словото на Бога. Това не е малко за тях, а цял подвиг пред вечността. Ако запазят Словото - тогава това ще бъде техният втори подвиг пред вечността.
към текста >>

11. 2_13 Старинната цигулка на Учителя

Беше от реномирана германска фирма.
Дълги години този хармониум беше в дома на Петър Филипов - близо тридесет години - и никой не свиреше на него. Той там се съхраняваше. Дано в бъдеще дойде някой музикант, който да свири на него и дано имате отново условия да си служите с него в някой голям салон. Това бе хубав инструмент, първокласен инструмент. Учителят много го харесваше. Беше от реномирана германска фирма. И така, тази старинна цигулка бе откупена и е в някого. Но този приятел едва ли знае историята й - че Учителят още от младите Си години е свирил на нея, може би към двадесет години. А това не е малко за един инструмент - да се свири на него от един голям майстор. А да се свири толкова години Великият Учител с един инструмент, това също не е малко. Казвам го сега, след като отдавна съм осъзнал грешката си, че не прибрах цигулката, която Учителят ми предлагаше.
към текста >>

През време на продажбата бяха предложени и откупени четири-пет цигулки, които се намираха в стаята на Учителя.
Беше непростима грешка. Кой ли ще я поправи тази моя грешка? Тази цигулка трябва да се прибере, да се знае чия е, кой е свирил с нея и да остане тя за следващото поколение. Аз не можах да разреша тази задача. Ще я разреши някой от вас. През време на продажбата бяха предложени и откупени четири-пет цигулки, които се намираха в стаята на Учителя. Аз откупих с документ от заложната къща една от тях и тя бе с мене дълги години. Но това не беше онази истинска цигулка, на която Учителят свиреше. Къде отиде тази цигулка за мен остана загадка неразгадаема. Дано до края на живота разгадая тази загадка и дано поне разреша една задача с тези цигулки. Но съм убеден в това, че ако аз не я разреша, друг ще дойде след мен и ще я разреши.
към текста >>

Това бе моето виждане - на един обикновен ученик, доколкото може да обхване със своето човешко съзнание частица от светлината, излизаща от Мировото Свръхсъзнание на Великия Учител - Беинса Дуно.
Аз бях първият от веригата, който не си свърши работата. Дано вторият след мен я свърши. Ако не той, десетият ще я свърши. За цигулките на Учителя аз съм написал цяла изповед. Написах и есе за Учителя като цигулар. Това бе моето виждане - на един обикновен ученик, доколкото може да обхване със своето човешко съзнание частица от светлината, излизаща от Мировото Свръхсъзнание на Великия Учител - Беинса Дуно. И така, едната от четирите или пет цигулки, която бях откупил, предадох на един представител от следващото поколение. А що се отнася до цигулката на Учителя - Неговата цигулка, на която Той свири през време на цялата Школа, за мен остана една велика неразрешена задача къде е тя. Аз не можах да я разреша. Остава вторият след мен във веригата, да я разреши. Ако не я разреши той, ще я разреши онзи, който ще бъде десети по ред.
към текста >>

12. 2_15 Духът на Истината и часовоят с цигулката

Това е привилегия неземна и ние го усещаме вътре у нас и отстояваме това свое право - да бъдем в близост с Мировия Учител - къде осъзнато, къде неосъзнато.
Разлистени са дърветата, цъфнали са цветята. Всичко ухае на свежест и обновление. Ние в тази сутрин и в този момент сме насядали на една пейка около Учителя и разговорът е весел и непринуден. Чувствуваме се отлично, с разположение и в хармония към всекиго са нашите души. Душите ни се веселят - те правят общение с Бога на земята. Това е привилегия неземна и ние го усещаме вътре у нас и отстояваме това свое право - да бъдем в близост с Мировия Учител - къде осъзнато, къде неосъзнато. Къде с ревност, къде със старание и неотклонност да бъдем в близост с Него. По едно време някой каза: "Вижте кой се задава? " В далечината, между боровете се зададе едно старче, което се движеше доста живо, подпирайки се с бастун. Изведнъж ние млъкнахме, разговорът с Учителя секна и по някаква вътрешна команда се загледахме натам. Учителят също го наблюдаваше.
към текста >>

След няколко крачки той спира, обръща се, изглежда групата, която стои неподвижно на пейката и мен, часовоя, който съм застанал мирно, с цигулка при нозете.
Стоя като часовой на стража пред Духа на Истината. Вместо пушка с дясната ръка прикрепвам изправената цигулка. На стража съм пред Духа Господен. Духът го изисква. Учителят ме поглежда, става и си тръгва. След няколко крачки той спира, обръща се, изглежда групата, която стои неподвижно на пейката и мен, часовоя, който съм застанал мирно, с цигулка при нозете. Дочувам думите на Учителя: "Ти си свободен! " Изведнъж някаква сила като вихър излезе от тялото ми и се зарея във висините. Усетих лекота, мускулите на тялото ми се отпуснаха и аз вдигнах и прегърнах цигулката. Приятелите също се раздвижиха. Учителят се обърна и продължи пътя към стаята Си.
към текста >>

13. 2_17 Втората Голгота и възкресението на Духа и на песента

Учителят се намираше в палатката Си, а сестра Савка бе тази, която се грижеше за Него.
Един водеше коня, а приятелите, по двама - отляво и отдясно - придържаха Учителя и така Го изкачиха на Второто езеро и Го поставиха на легло в предварително подготвена за Него палатка. Това беше първият етап, когато Учителят трябваше да понесе след побоя кръста на съвременното човечество. Пристигнахме горе, опънахме палатките и нашият лагер се оформи. Ние имахме строго определен порядък на нашите редовни лагерувания на Седемте рилски езера. Всеки знаеше своето задължение, защото да се организира и поддържа животът на стотици хора не беше лесна работа. Учителят се намираше в палатката Си, а сестра Савка бе тази, която се грижеше за Него. Цялото Братство опъна палатките си по обичайния начин, но във въздуха витаеше тягостна тишина. Всички мълчаха, нямаше песни, нямаше беседи, нямаше Паневритмия. Тишина, мълчание. Само сутрин ние излизахме на Молитвения връх, посрещахме изгрева с молитви към Бога. Направихме опит да изпеем някои песни, както това правехме винаги, но гърлата ни бяха затворени и заключени.
към текста >>

Изведнъж всички запяхме Неговата песен "Поздрав на Учителя": Благословен от Бога, Ти, Добре дошъл, добре дошъл, Учителю на Любовта, Учителю на Любовта, задето тъкмо в тези дни Добре дошъл, добре дошъл, донесе мир и Светлина.
Учителят излиза пред палатката, приятелите Го виждат и един вик от гърдите им се изтръгва: "Учителят оздравя! Учителят дойде! " Учителят, придружен от Савка и от приятелите, бавно заслиза по склона - по пътеката от 72 стъпала. Запъти се към чешмичката и камъка до нея. Там Го наобиколихме. Изведнъж всички запяхме Неговата песен "Поздрав на Учителя": Благословен от Бога, Ти, Добре дошъл, добре дошъл, Учителю на Любовта, Учителю на Любовта, задето тъкмо в тези дни Добре дошъл, добре дошъл, донесе мир и Светлина. Учителю на Мъдростта. Тази песен е по текст и музика на сестра Елена Казанлъклиева. Подхванахме една след друга песни. Пеехме за себе си, за радостта, която слезе от небето и осия душите ни и ние отново почувствувахме, че живеем и че сме с нашия Учител. Един от приятелите - фотограф - щракаше с фотоапарата и засне това историческо, събитие на второто Възкресение.
към текста >>

Решават възрастните приятели да свалят Учителя в София, намират кола, а за да се свали надолу е необходима носилка и започват да уговарят младежите да Го свалят на ръце.
През времето на онези мъчителни дни, когато Учителят бе болен в палатката Си, всички бяхме изпоплашени. Така бяхме изплашени всички, че възрастните приятели казаха: "Учителят си заминава. По-добре е да Го свалим долу в София. Тук няма какво да правим. Всички ще ни упрекнат впоследствие в безразсъдство и глупост, че сме оставили Учителя тук да умре". Решават възрастните приятели да свалят Учителя в София, намират кола, а за да се свали надолу е необходима носилка и започват да уговарят младежите да Го свалят на ръце. Като научихме това, ние младежите се разбунтувахме и се възпротивихме. Какъв беше доводът ни, не знаехме. Но някаква сила ни накара да не позволим свалянето Му. Скочихме, въоръжихме се с тояги и застанахме около палатката на Учителя на стража и готови за бой. Ние бяхме млади, здрави и по брой преобладавахме над възрастните приятели.
към текста >>

Аз никога няма да забравя през целия си живот и ще нося през вечността онова изказване на Учителя, което Той лично, Всемировият Учител, направи пред мен на "Изгрева": "Ако преди 2 000 години беше дошъл Синът, сега дойде Бащата!
До палатката допускахме само Савка и сестрите, които се грижеха за Учителя през тези дни. А когато Учителят оздравя, стана и тръгна надолу по пътеката от 72 стъпала, ние захвърлихме тоягите и заедно заслизахме надолу, и славехме Бога. Савка беше записала думите Му на нейното тефтерче:" Тук имаше повече от Голгота! " Да, това беше втората Голгота. Ако преди 2 000 години евреите чрез римляните разпънаха Христа, то сега българите чрез своите представители се опитаха да убият Великия Учител. Аз никога няма да забравя през целия си живот и ще нося през вечността онова изказване на Учителя, което Той лично, Всемировият Учител, направи пред мен на "Изгрева": "Ако преди 2 000 години беше дошъл Синът, сега дойде Бащата! " Аз имах единствената привилегия да чуя това изказване от Него. По-късно тези думи ги предоставих и на други приятели, но те не можеха и не знаеха кога и как да цитират това изказване. За това е необходимо знание и прозрение за Словото на Учителя. Да, преди- 2 000 години беше изпратен Синът, а сега тук, при българите, е дошъл Бащата. Сега присъствува Бог на земята, а преди 2 000 години беше дошъл Синът - Христос.
към текста >>

Това бе направено за да се попречи на Всемировия Учител да работи в обединения целокупен български народ в неговите земи.
И че събитието в същия ден се е предхождало от различни събития и случки, наглед дребни и случайни, които ако се подредят последователно от участниците в тях, ще се види ужасната картина. Действуващите лица на финала бяха българи. Онези, които скроиха заговора, също бяха българи, но принадлежаха към политически и военни организации. И тук, което е най-важното, тези политически и военни организации изповядваха и провеждаха чужда идеология и оттам - те бяха представители на чужда политика и на чужди интереси. И накрая, силите, които стояха над тях, бяха същите сили, които излизаха от онази страна, в чиято столица навремето, след освобождението й от турско робство, България бе разполовена на две - на Княжество България и на Източна Румелия и й бяха отрязани земите Мизия, Тракия и Македония. Това бе направено за да се попречи на Всемировия Учител да работи в обединения целокупен български народ в неговите земи. Защото Освобождението на България се дължеше на Бялото Братство и на това, че Учителят трябваше да слезе на земята. Годината бе 1936. Въпросната страна бе Германия. Въпросната столица бе Берлин, а въпросното правителство бе това на Третия райх и на Хитлер. Ние знаехме какво означава всичко това, но мълчахме и не смеехме дума да продумаме никому, за да могат да преминат времената и да изтече времето на тези събития, а с него - мътилката и тинята от това тресавище.
към текста >>

14. 2_19 В чии ръце е съдбата на света

По вратовете им бяха закачени различни по големина звънци и така брат Янко се ориентираше къде са намира конското стадо.
След като свърши Паневритмията, някой ме бутна и каза: "Виж натам онази картина! " Поглеждам натам и какво да видя. В една редица на 30 метра от кръга се бяха наредили в права линия 50-60 коня. Това бяха онези коне, с които конярят Янко превозваше багажа и продуктите от село Говедарци до Седемте езера. След като разтоварваха багажа, пускаха конете свободно по езерата. По вратовете им бяха закачени различни по големина звънци и така брат Янко се ориентираше къде са намира конското стадо. Но сега, когато дойдохме за Паневритмията, поляната беше пуста и нямаше никакъв кон. Те бяха чули оркестъра и музиката на Учителя и тихо се бяха приближили към нас, но кой беше този незнаен техен водител и ръководител, който ги нареди един до друг - на два метра разстояние от кон до кон, по права линия от около сто метра? Стоят и ни наблюдават. Никой не шава. Само от време на време се вижда как се махат опашките им във въздуха.
към текста >>

В ръцете на Невидимия свят се намират неограничени възможности за действие, затова се казва, че съдбата на света започва от Дома Господен.
В него вътре е друг служител, от другата ложа и понеже това лице има власт и пагони, и държавен скиптър, може много лесно да промени хода на събитията, изхода на войната, международните събития и съдбата на народите. След като Невидимият свят е вкарал вътре в държавника своя служител, то служителят ще свърши онази работа, за която е изпратен. Всички ще се чудят на внезапната промяна от 180 градуса на своя вожд и предводител. Предишният го няма - той е взет отвътре и е изпратен да отговаря на съд горе, в Невидимия свят. Така се съдят горе държавниците, престъпили своите обязаности да служат на народите в името на Бога. В ръцете на Невидимия свят се намират неограничени възможности за действие, затова се казва, че съдбата на света започва от Дома Господен. А Господ сега е в България." Ние, които сме се скупчили около Учителя, сме онези малцина люде и човеци от планетата земя, дошли като представители на българския народ и привилегировани да чуят това. И затова ние имахме друг поглед на събитията в света до ден днешен. Това беше погледът на пробудените чрез светлината на Словото на Великия Учител човешки съзнания. През време на войната и след войната имаше най-невероятни обрати в политическите събития на света. Ние знаехме кой движи и ръководи всичко това.
към текста >>

Другият начин бе онзи мирен начин и метод, който даде Учителят.
Това беше погледът на пробудените чрез светлината на Словото на Великия Учител човешки съзнания. През време на войната и след войната имаше най-невероятни обрати в политическите събития на света. Ние знаехме кой движи и ръководи всичко това. Ние знаехме, че има два начина да се разрушат империите. Единият начин бе чрез кръвопролития и отнемане на милиони човешки животи. Другият начин бе онзи мирен начин и метод, който даде Учителят. Ние бяхме свидетели как империи се разрушаваха отвътре за броени месеци и години. А и вие, следващите поколения, ще можете да проверите този метод. Ще проверите как ръководители на империи отведнъж правят обрат на 180 градуса и всичко почва да се променя и руши из основи. Така се рушат монолитните империи. Този метод е средство на Невидимия свят да управлява света.
към текста >>

15. 2_20 Цигулката на Игнат и запалената клечка кибрит от Учителя

Намираме се в клас, в салона на "Изгрева".
Буен и невъздържан. Беше с леви и комунистически убеждения, които отстояваше през време на Школата. Ние знаехме за това, а Учителят мълчеше, все едно че нищо не забелязваше за дейността на Игнат. Затова той беше благодарен на Учителя. С нас се държеше дружелюбно, приятелски и беше всеотдаен. Намираме се в клас, в салона на "Изгрева". Учителят изнася Своята беседа. Говори за това, че всеки ученик може да развие способностите си и да стане музикант дори в един живот. Ние слушаме. Музикантите са доволни от тази мисъл. А целият "Изгрев" беше музикално явление.
към текста >>

Не се примирява.
Ние мълчим. Тишина. Учителят спира да говори и го поглежда: "Да, ти Игнате, не можеш да станеш музикант. Твоят път не минава през музиката. Твоят път минава през джунглата. Но внимавай да не те разкъсат зверовете на джунглата." Беседата продължава, а Игнат седи като на тръни на своя стол. Не се примирява. След беседата той чака Учителя, за да се дообясни с Него. Ето Учителят излиза от салона и се насочва към стъпалата, които водят към Неговата стая на втория етаж. Но Игнат стои на пътя Му и чака обяснение. Учителят го вижда, бърка в джоба Си и изважда спокойно една кутия кибрит, после изважда една кибритена клечка, драсва с клечката върху кутията и тя се запалва. Учителят я вдига на височината на главата му, понеже той стърчи една глава над Него и му казва: "Игнате, виждаш ли тази запалена клечка кибрит?
към текста >>

Защото нямаш смирение пред Бога." Учителят спира.
Това е огънчето светлина, която съм запалил за теб. И ако не запазиш тази светлина у тебе, то тя ще изгасне така, както изгасва тази клечка кибрит. И друг път не можеш да я запалиш никога вече. Друг случай няма да имаш - нито днес, нито утре, нито във вечността. Знаеш ли защо? Защото нямаш смирение пред Бога." Учителят спира. Хвърля изгорялата наполовина клечка на земята. Ние стоим и гледаме. Една сестра се навежда, взема клечката, слага я в дланта на Игнат и му казва: "Запази си я, брат Игнат, за спомен от днешния разговор." Гледа Игнат овъглената и изгоряла наполовина клечка и нищо не казва. А иначе бе разговорлив и гръмогласен. Накрая изважда една кърпа от джоба си, завива в нея клечката кибрит и обратно връща кърпата в джоба си.
към текста >>

Игнат стои прав, онези тършуват, претършуват всичко и накрая не намират нищо.
Слага я на масата върху кибрита. Приближава се до печката, протяга ръце и се грее на затоплената печка. След като печката престава да бумти, той си ляга и заспива. По едно време на вратата и прозорците се чука силно, вратата му с трясък се отваря и в бараката му нахълтват няколко цивилни агенти от полицията. Запалват лампата му и се започва обиск, за да се докаже обвинението срещу него, че тук, в неговата стая, е имало нелегално комунистическо събрание на действуваща бойна група комунисти. Игнат стои прав, онези тършуват, претършуват всичко и накрая не намират нищо. През цялото време Игнат стои, мълчи и не продумва нищо на въпросите на полицаите. Накрая, като не намират никакви улики срещу него, те си тръгват много разочаровани и изненадани, че не намерили нищо. Игнат разбира, че някой го е издал. А този някой може да бъде само човек, който е знаел за това нощно събиране и за оставените при него документи. Той знае, че тази загадка рано или късно ще я разгадае, ще открие този провокатор и ще му покаже тогава кой е Игнат.
към текста >>

Накрая, като не намират никакви улики срещу него, те си тръгват много разочаровани и изненадани, че не намерили нищо.
След като печката престава да бумти, той си ляга и заспива. По едно време на вратата и прозорците се чука силно, вратата му с трясък се отваря и в бараката му нахълтват няколко цивилни агенти от полицията. Запалват лампата му и се започва обиск, за да се докаже обвинението срещу него, че тук, в неговата стая, е имало нелегално комунистическо събрание на действуваща бойна група комунисти. Игнат стои прав, онези тършуват, претършуват всичко и накрая не намират нищо. През цялото време Игнат стои, мълчи и не продумва нищо на въпросите на полицаите. Накрая, като не намират никакви улики срещу него, те си тръгват много разочаровани и изненадани, че не намерили нищо. Игнат разбира, че някой го е издал. А този някой може да бъде само човек, който е знаел за това нощно събиране и за оставените при него документи. Той знае, че тази загадка рано или късно ще я разгадае, ще открие този провокатор и ще му покаже тогава кой е Игнат. Продължава Игнат да размишлява. Изведнъж се досеща, че трябва да узнае кой е този, който три пъти го събужда и накрая го изправи на крака и го накара да запали печката с документите.
към текста >>

Отива към шкафа и намира една завита носна кърпа.
С тази клечка той бе запалил книжата в печката. Протяга ръка, взима я и я слага в дланта си. Разглежда я. Тя му напомня за нещо. Изведнъж се сеща. Отива към шкафа и намира една завита носна кърпа. Разгъва кърпата и там съзира онази изгоряла наполовина клечка кибрит, с която Учителят му бе предал урока за светлината на запалената клечка, която гореше у него. До нея той слага и току-що прегарялата клечка кибрит и загъва кърпата. Сутринта отива при Учителя за обяснение. Учителят го приема. "Учителю, искам едно обяснение по един важен за мен въпрос." Учителят кимва.
към текста >>

"Аз бих застанал пред ковчега и тялото на Сталин и ще му поднеса онова цвете от моята саксия, която се намира в моята стая, но само ако ме изпратите в Москва и в Кремъл.
Накрая се сещат и за Игнат Котаров. Отиват при него и го поканват да бъде включен в списъка. Но той отказва. Онези са изумени. "Защо? " - го питат те. "Аз бих застанал пред ковчега и тялото на Сталин и ще му поднеса онова цвете от моята саксия, която се намира в моята стая, но само ако ме изпратите в Москва и в Кремъл. Но тук, да застана пред нещо, сътворено от човешки ръце, аз не искам. Това е идолопоклонство. Аз уважавам тези идеи, но не се прекланям пред идоли. Това е." Онези го изслушват, записват си всичко, което им е казал Игнат Котаров и го занасят там, където трябва. Извикват го на онова място, откъдето човек в ония години не се връщаше назад.
към текста >>

Затова те оставяме жив и мирен с твоите щуротии.
И спасение за теб няма. Ти ще си умреш като пощурял дъновист. Но понеже беше верен и предан на другарите си по идеи и по дело и никой по онова време не пострада от теб, затова решихме да те накажем като те изключим от Партията. Ако беше някой друг, щяхме да го накажем по- строго, защото ти знаеш, не ние предателите ги наказваме по-строго от враговете. Но за нас ти си щур човек, щур си беше и щур ще си останеш. Затова те оставяме жив и мирен с твоите щуротии. И повече с теб не искаме да се срещаме. Това е нашата дума и нашето решение! " Игнат изслушва всичко това, усмихва се и казва: "Ти си прав. Аз си останах щур по Дънов и дано си остана тъй до края на живота. Но благодаря ти за това твое решение.
към текста >>

16. 2_21 Зловещият вой на сирените, бученето на самолетите и тътенът на Преизподнята пред лицето на Бога

Те летят на 1500-2 000 метра височина и са излетели от бази, намиращи се в Атина.
На 4 март, САЩ. блокираха българските активи в банките. На 6 април германските войски, които са преминали през българска територия, навлизат в Югославия и Гърция. Като ответен акт на възмездие, че България е позволила на германски войски да преминат през нея, югославски и английски самолети започват да бомбардират български селища. На 6 април 1941 година, през нощта - в 21 часа, София е бомбардирана от английски бомбардировачи. Те летят на 1500-2 000 метра височина и са излетели от бази, намиращи се в Атина. Отначало пускат осветителни бомби с парашути и осветяват целите, които трябва да се бомбардират. След това хвърлят бомбите си. Пуснати са 43 бомби, от които 16 не се възпламеняват. Убити са 18 софиянци и са ранени 28 души. На 14 април, София е отново бомбардирана.
към текста >>

Беше започнала да се свири една Велика всемирна какафония.
Воят на сирените бе музиката, която се разпространяваше надлъж и нашир. Този зловещ вой на сирените смразяваше кръвта на всички и ги парализираше. Трясъкът на противовъздушните оръдия беше друга музика, която излизаше от дулата на оръдията и се насочваше нагоре към небето. Бученето на самолетите, които летяха на 2 000 метра височина, беше третата музика, която софиянци чуваха - как тя постепенно се увеличава от далечината и се превръща в грохот на бомбените взривове от пуснатите бомби. А грохотът на бомбите беше също музика - това беше музиката на човешката преизподня. Беше започнала да се свири една Велика всемирна какафония. По това време Учителят бе на "Изгрева". Ние също бяхме от този народ и болезнено преживявахме всичко. Учителят бе вече станал строг. Лицето Му беше повече от сериозно. Много рядко се усмихваше.
към текста >>

Милиони молитви са насочени към Мен и аз трябва да им отговарям, защото Божественият Дух и Господ Бог е тук на земята и се намира в плът и кръв на "Изгрева".
Учителят подава десницата Си, аз я целувам и мигом се успокоявам. Вдигам глава и дочувам думите Му:"Сега, в този момент, милиони хора се молят на Бога за спасение. Милиони молитви ежечасно се отправят към Бога от цял свят, за да бъде пощаден животът им от войната. А Господ и Бог сега присъствуват тук, пред теб, на тази поляна. И Той не може да бъде безразличен към страданията, да бъде безучастен към техните молитви и безпристрастен към това, което са тръгнали да вършат тези, които летят с тези самолети. Милиони молитви са насочени към Мен и аз трябва да им отговарям, защото Божественият Дух и Господ Бог е тук на земята и се намира в плът и кръв на "Изгрева". Аз изтръпвам. Смаян съм. Оглеждам се нескопосано насам-натам, наляво и надясно. Наоколо няма никой. Аз съм сам с Учителя на поляната.
към текста >>

17. 2_22 Военните маршове на немските дивизии

Оглеждам се и виждам, че съм застанал мирно като войник и часовой.
Така, както българите пътуваха по светите места на Йерусалим до Божия гроб и се връщаха като хаджии. Ами те как ще се върнат в Германия! Като хаджии или ще ги положат и заковат в дървени сандъци? Въпроси и въпроси. А отговорите ги няма. Оглеждам се и виждам, че съм застанал мирно като войник и часовой. Аз бях представител на този народ. Аз бях представител на Школата на Учителя. Аз бях вече посветен в една Истина: защо те маршируват и пеят, преминавайки през този народ. Немският дух пееше своят военен марш пред нозете на Великият Учител. Той Му се покланяше.
към текста >>

18. 2_23 Хлябът наш насущний - музика за гладните деца

Техният малък дом се намираше на края на гората, на стотина метра от Ловния парк.
Говореше рядко. Затова аз не Му задавах въпроси, както правех преди войната. Но не минаваше ден да не Му задам по няколко въпроса, които ме вълнуваха. И всички тези въпроси и отговори аз съм ги описал в моите опитности и така знаете и въпросите, и отговорите. Ние се връщахме привечер и понякога Учителят отсядаше в дома на Мария Тодорова и Борис Николов, които живееха на "Симеоновско шосе"14. Техният малък дом се намираше на края на гората, на стотина метра от Ловния парк. Имаше дни, когато Той преспиваше там, а аз продължавах за "Изгрева". На следващия ден аз тръгвах от"Изгрева" и минавах пред малкия дом, за да взема Учителя. Тогава Мария Тодорова ми подаваше Неговата раница, в която бе сложила сухи ризи за Учителя, както и приготвила сладкиши и закуска за Него. През това време Борис Николов беше мобилизиран в противовъздушната гражданска отбрана. Понякога и той, и някои други приятели успяваха да вземат отпуск и да ни придружат.
към текста >>

19. 2_24 Воят на самолетите, свистенето на бомбите, грохотът на взривовете и реквием за две империи

Ще изминат години, десетилетия и векове, но написаното от мен ще е като свидетел на тази епоха и трябва да остане, защото аз бях живият свидетел, когато се изричаше това пророчество за съдбините на света от Всемировия Учител.
И затова съдбите на света се промениха. И затова онези, които трябваше втори да влезнат в гробницата, която сами изкопаха със своите самолети и бомби, останаха настрана. А в освободеното място трябва да влязат ония, които разрушиха "Изгрева". По мое време това може и да не стане, но по ваше време непременно ще стане! В Божиите решения няма обратни действия! Ще изминат години, десетилетия и векове, но написаното от мен ще е като свидетел на тази епоха и трябва да остане, защото аз бях живият свидетел, когато се изричаше това пророчество за съдбините на света от Всемировия Учител. Забележка на редактора: Съветската империя на болшевишка Русия се саморазруши след 1990 година, четиридесет и пет години след Втората световна война и шест години след смъртта на автора - Галилей Величков.
към текста >>

20. 2_25 Заключителният акорд на симфонията за плътта и Духа.

Понеже тогава беше съставен Народен съд и Любомир Лулчев се оказа също подсъдим в този съд.
Втори път дойде същият джип, със същите хора, на 28 декември, когато Учителят си бе заминал и тялото Му бе положено на одъра за поклонение. Дойдоха полковниците, срещат брат Ради и питат: "Къде е Учителят Дънов? " Ради ги вижда, че са вече в униформа с джипа и им казва: "Сега ще ви заведа при Него." И Ради ги повежда в салона, където е положено тялото Му, а около Него са наредени приятели и се прощават с Него. След като тримата оглеждат обстановката, един от полковниците казва: "Закъсняхме, Той се измъкна! " А те бяха дошли да Го арестуват и да Го дадат под съд. Понеже тогава беше съставен Народен съд и Любомир Лулчев се оказа също подсъдим в този съд. И понеже Лулчев беше съветник на царя, всички смятаха, че той е действувал по указание на Учителя, а лично Учителят бе изобличил Лулчев пред всички. През цялото време Лулчев стоя прав на тази беседа на Учителя. "Онова, което казах да се предаде на царя, не се предаде, а онова, което казах да не му се казва, то му бе казано.Затова Бог взе решение и ще приведе решението си в сила." Лулчев мълчеше. Учителят каза и други думи, които стенографите записаха, но после не ги отпечатаха, поради политическите събития. Така че Лулчев обърка всичко и заради него комунистите се нахвърлиха срещу Учителя и срещу Братството.
към текста >>

Всеки, който се ражда между този народ и е определен да се добере до Словото Му, трябва да знае че първостепенна задача и цел на неговото слизане между българите, е да участвува и да вземе своя дял в съхранението на Словото на Всемировия Учител.
Бог не желае това. Бог даде чрез Великия Учител Словото Си и то трябва да се съхрани за идното човечество от Шестата раса." Учителят си замина и ние останахме сами със Словото Му. Трябваше да го съхраним и предадем на следващите поколения. Това бе нашата задача. Това ще бъде и вашата задача. Всеки, който се ражда между този народ и е определен да се добере до Словото Му, трябва да знае че първостепенна задача и цел на неговото слизане между българите, е да участвува и да вземе своя дял в съхранението на Словото на Всемировия Учител. Това е Неговият заключителен акорд на една симфония, където се водеше великото противопоставяне между плътта и материята от една страна и Духа от друга! Бог е Дух и които Му се кланят -ух и Истина да Му се кланят!
към текста >>

21. 2_26 Последните дни на Учителя и последният акорд

Трябва да се съберат и подредят и вие ще видите Величието на Учителя, Който бе казал накрая: "Една малка работа за Бога се завърши успешно." Това бе последният акорд на великата симфония за живота на Учителя на земята, на Всемировия Учител на земята.
Когато тези неща се съберат от спомените на останалите приятели и се подредят последователно, ще излезе цялата истина. А истината бе тази, която Той бе казал още в самото начало, през 1922 година: "Тази Школа ще продължи двадесет и две години! " Така и стана. Каза още: "Когато Аз сляза от тази катедра, тогава ще дойдат комунистите." Така и стана. За мен нещата са строго последователни. Трябва да се съберат и подредят и вие ще видите Величието на Учителя, Който бе казал накрая: "Една малка работа за Бога се завърши успешно." Това бе последният акорд на великата симфония за живота на Учителя на земята, на Всемировия Учител на земята.
към текста >>

22. 2_27 Кога твоята любов е божествена?

Чрез страданията организмът се префинява, затова се казва: Чрез страданието в човека проблясва ново откровение за Любовта, едно ново откровение за мира, нежността и чистотата.
Страданията правят човека по-чувствителен, а пък чувствителността е необходима за възприемане и разбиране на Любовта. Страданието превръща в Любов енергиите на душата. Или с други думи казано - чрез страданията съзнателно енергиите се превръщат в Любов, или с други думи казано - чрез страданието, душата се изявява като Любов. Един човек, който не е страдал, е груб, а който е страдал има нежност, мекота и милосърдие. Скръбта е един метод на Невидимия свят за префиняване на човешкото естество, за да се засили неговата възприемчивост за една нова светлина, за едно висше изявяване на Любовта - за ново откровение на Божествената мисъл. Чрез страданията организмът се префинява, затова се казва: Чрез страданието в човека проблясва ново откровение за Любовта, едно ново откровение за мира, нежността и чистотата. Двата закона: Щом любиш хората (брата си) с това познаваш, че Бог те обича. А щом другите те обичат, с това познаваш, че ти обичаш Бога. 1. Човек се свързва с Христа, когато мисли за Христа - когато мисли с Любов. 2. Човек се свързва с Христа, когато чете Евангелието. 3. Свързва се с Него и когато върши Волята Божия беззаветно.
към текста >>

23. 2_28 Слово за музиката на Великия Учител

Животът на този бележит българин е творчески израз на създаденото и откърмено от Него, оригинално по форма, съдържание и смисъл, Учение за разумен и високоидеен живот посветен на дружба, мир и любов между жителите на нашата планета, основано на великото хармонично единство в природата.
"Слово за музиката на Великия Учител" Петър Константинов Дънов - Беинса Дуно - е роден на 12 юли 1864 година в китното село Николаевка в околностите на настоящия град Варна. Тялото Му е положено, след като си замина на 27 декември 1944 год., в градината на учреденото от Него общежитие и общество "Изгрева", разположено до югоизточната част на "Парка на свободата", а преди наречен "Борисова градина". Животът на този бележит българин е творчески израз на създаденото и откърмено от Него, оригинално по форма, съдържание и смисъл, Учение за разумен и високоидеен живот посветен на дружба, мир и любов между жителите на нашата планета, основано на великото хармонично единство в природата. Слово за музиката на Великия Учител От ранна детска възраст до последните дни на Неговия живот, Той музицираше така, както пеят и свирят самобитните народни майстори, озарени от трепетните импулси на творческо вдъхновение. Той познава цигулковото изкуство. С цигулката свири песни и мотиви, докоснали за първи път струните на Неговата чутка Душа. Със своя мек и баритонов тембър, Той пее песни едновременно с цигулката. Текст и музика се изливат в едно съвършено единство.
към текста >>

24. 2_29 Слово за музикалното творчество на Великия Учител

Особено характерна е връзката между текста и музиката и може да се каже, че Словото намира в мелодичната линия своята музикална еднозначност.
Строежът на тези музикални миниатюри е прост. Те са изказани в двуделна, триделна форма, на места и в баладична форма. Мисълта е ясно изказана в мелодична линия, която еднакво чисто звучи в мажорните и в миньорните гами. Там, където тактовите ограничения спъват логичното развитие на музикалния израз, последният е даден свободно, безтактово. Много от песните са импровизирани заедно с текст, даден в поетична форма. Особено характерна е връзката между текста и музиката и може да се каже, че Словото намира в мелодичната линия своята музикална еднозначност. Интонацията на песните е различна. Има такива с обикновена интонация, други с българска, трети с източна. Безспорно е, че в тези случаи и ритмусът е съответен. Но трябва да отбележим, че на много места българската интонация е загатната, изразена в строгите граници на неправилния такт. Възпетите образи на бащата, майката, дъщерята, сина, човека, природата с нейните тучни долини и озарени върхове, са поетично предадени.
към текста >>

25. 2_33 Кристали и бръмбари и мировата еволюция на Духа

"Кристали и бръмбари и мировата еволюция на Духа" В онези години, когато аз влязох в младежкия окултен клас на Школата, имаше много младежи, които следваха в Университета, а през свободното си време работеха тежка физическа работа, за да се издържат.
"Кристали и бръмбари и мировата еволюция на Духа" В онези години, когато аз влязох в младежкия окултен клас на Школата, имаше много младежи, които следваха в Университета, а през свободното си време работеха тежка физическа работа, за да се издържат. Бяха наети при Бертоли и чукаха камъни за мозайка. В това нямаше нищо лошо. Работеха, полагаха труд и получаваха по някой лев за прехраната си. Лошото дойде после - някои от тях напуснаха факултетите си, а други, които ги завършиха, захвърлиха дипломите си и така се оформи една младежка група, която се изхранваше от тежък физически труд, като упражняваха един занаят - този на мозайката. Тогава в София се строеше много, този занаят се търсеше и бе добре платен.
към текста >>

Пред мен е безкрайността на мировата еволюция.
Затова уверено отговорих: "При бръмбара природата е употребила много повече години, защото е жива твар." Учителят се усмихна още по-широко, обърна се към мен и ми каза: "А сега, помисли добре, кое е по-важно да правиш през деня? Да обработваш камъните и да ги правиш на мозайка или да обработваш мозъка си с наука? И защо искаш да станеш непременно каменар и камъни да обработваш и да чукаш, а не вземеш урок от бръмбара, който е с милиони и милиарди години по-напред в еволюцията си в сравнение с тази на минерала? " Стоя като истукан. В стаята е тишина. Пред мен е безкрайността на мировата еволюция. Гледам минерала, поглеждам бръмбара, поглеждам себе си, човека, който иска да бъде ученик в Духовната Школа, поглеждам Учителя. Пред мен седи Великият Учител на Мирозданието на Вселената. Какви величини за сравнение и каква простота на обясненията и сравненията! Пред мен са минералът и захлупеният бръмбар и аз, обикновеният човек, съм застанал пред тях. Това са етапи от три величини, включващи милиарди години от живота на земята.
към текста >>

Пред мен седи Великият Учител на Мирозданието на Вселената.
И защо искаш да станеш непременно каменар и камъни да обработваш и да чукаш, а не вземеш урок от бръмбара, който е с милиони и милиарди години по-напред в еволюцията си в сравнение с тази на минерала? " Стоя като истукан. В стаята е тишина. Пред мен е безкрайността на мировата еволюция. Гледам минерала, поглеждам бръмбара, поглеждам себе си, човека, който иска да бъде ученик в Духовната Школа, поглеждам Учителя. Пред мен седи Великият Учител на Мирозданието на Вселената. Какви величини за сравнение и каква простота на обясненията и сравненията! Пред мен са минералът и захлупеният бръмбар и аз, обикновеният човек, съм застанал пред тях. Това са етапи от три величини, включващи милиарди години от живота на земята. А до мен седи Великият Учител, чиято еволюция се измерва не със земни величини, не със слънчеви години, а с космическо време, което човешкият ум не може да побере. Разбрах всичко - че това бе един велик урок за Еволюцията на човешкия дух, слязъл на земята и урок за Мировата еволюция на човешкия дух.
към текста >>

Разбрах всичко - че това бе един велик урок за Еволюцията на човешкия дух, слязъл на земята и урок за Мировата еволюция на човешкия дух.
Пред мен седи Великият Учител на Мирозданието на Вселената. Какви величини за сравнение и каква простота на обясненията и сравненията! Пред мен са минералът и захлупеният бръмбар и аз, обикновеният човек, съм застанал пред тях. Това са етапи от три величини, включващи милиарди години от живота на земята. А до мен седи Великият Учител, чиято еволюция се измерва не със земни величини, не със слънчеви години, а с космическо време, което човешкият ум не може да побере. Разбрах всичко - че това бе един велик урок за Еволюцията на човешкия дух, слязъл на земята и урок за Мировата еволюция на човешкия дух. Този урок бе даден чрез Словото на Великия Учител, което обхваща времето и пространството на Вселената. Целунах ръка и си тръгнах. Един изпит от три години бе разрешен за мене. Останалите приятели от Младежката група този въпрос го решаваха цели тридесет години, а някои го решаваха и тридесет години след заминаването на Учителя. Накрая всички се провалиха.
към текста >>

Аз, който бях според тях от света, научих урока си за еволюцията на човешкия дух и за еволюцията на Духа и получих мир в себе си.
Целунах ръка и си тръгнах. Един изпит от три години бе разрешен за мене. Останалите приятели от Младежката група този въпрос го решаваха цели тридесет години, а някои го решаваха и тридесет години след заминаването на Учителя. Накрая всички се провалиха. Това го видяхме всички. Аз, който бях според тях от света, научих урока си за еволюцията на човешкия дух и за еволюцията на Духа и получих мир в себе си. А какво стана по-нататък? Още по времето на Учителя мнозинството от сестрите бяха учителки по селата. Учителят бе казал, че това е най-благородната професия за една жена. За сестрите това бе условие и възможност да приложат някои идеи от Словото на Учителя във връзка с възпитанието на новото поколение. Но при тях също се получи опит за отклонение от Школата.
към текста >>

Но първо ще започне от поучението на този разказ за кристала и бръмбара, за да може да се добере до знанието за Мировата еволюция на Духа.
Е, а какво ще направят ли? Ще направят същото, което направиха поколенията преди тях. Това го знаем и го опитахме. Който не го знае - ще го опита. А който иска да бъде ученик на Школата на Великия Учител - трябва да направи от живота си истинско приложение на Словото на Учителя. Но първо ще започне от поучението на този разказ за кристала и бръмбара, за да може да се добере до знанието за Мировата еволюция на Духа. А това ще го откриете в Словото на Великия Учител!
към текста >>

26. 2_36 Чистотата на идеите

" Та ние бяхме вегетарианци, как да примирим всичко това в себе си?
" Боян Боев взе отново лъжицата и започна да сърба шумно от топлото мляко. Ние сторихме същото. Учителят също кусаше. Изкусахме млякото, стоплихме се, поискахме да заплатим на жената, но тя отказа и си тръгнахме пеш към София. В главата ми кръжеше тази мисъл за капките мазнина и думите "Кусай, кусай! " Та ние бяхме вегетарианци, как да примирим всичко това в себе си? На следващия ден Учителят на беседа каза по този повод следното: "Има два вида вегетарианци - по дух и по буква. Има вегетарианци по буква - месо не ядат, а лъжат, крадат и убиват. Има вегетарианци по дух - приемат формата, но изпълняват закона на десетте Божи заповеди. Щом си на земята - ще ходиш, ще крачиш, ще се каляш, но важното е да се очистиш навреме, да оставиш съзнанието си чисто и да не опетниш себе си като душа." Ние се спогледахме и се усмихнахме. Имаше и други случаи.
към текста >>

27. 2_38 Запазената светла точка в съзнанието

"Запазената светла точка в съзнанието" Историята на приятеля с двамата сина-пирати, чиито имена и портрети се намираха във френската енциклопедия, за които бе казал Учителят, завърши с един изключителен и интересен финал.
"Запазената светла точка в съзнанието" Историята на приятеля с двамата сина-пирати, чиито имена и портрети се намираха във френската енциклопедия, за които бе казал Учителят, завърши с един изключителен и интересен финал. Баща им започнал да гледа по друг начин на синовете си. Завършили гимназия и ги повикали да отбиват военната си служба като войници. Понеже учели в един и същ клас - единият тръгнал с една година по-рано - така че двамата отишли войници в една и съща година, на едно и също място. Дотук всичко е добре. Но след първата седмица родителите им отишли да ги видят, а те гипосрещат с думите: "Татко, ние повръщаме непрекъснато.
към текста >>

Не можех да се примиря.
За внуците той бил добрият дядо, който, кой знае защо, не яде месо, чете някакви чудновати книги, сутрин и вечер се моли, пее понякога необикновени песни и толкоз. А за него те били само внуци и толкоз. Повече няма какво да се каже, защото като изгасне светлата точка в съзнанието на човека, след нея идва тъмната точка, която поставя край на всеки разказ. Така завършвам и аз своя разказ. Аз доживях да видя как децата на нашите приятели се втурнаха в света и се изгубиха за нашето общество. Не можех да се примиря. Трябваше до има някакъв отговор. Молих се дълго на Учителя да го получа, защото смятах че децата на нашите приятели ще бъдат наши приемници. Накрая го получих. Отварям веднъж една беседа от Учителя и прочетох точно това, което ми трябваше. В нея Учителят разказваше един случай с една баба, която всяка година насаждала яйца под квачката, която й излюпвала пилци.
към текста >>

28. 2_39 Ризата на латвийците

" Савка отива, търси я, намира я и я донася.
Те гостуваха на изгревяни, лагеруваха на Седемте езера на Рила и след това дойде време да си тръгват обратно. Един ден Учителят внезапно нареди на Савка Керемидчиева латвийската група веднага да заминава. Савка знаеше, че това означава нещо изключително и че има причина за това. Същия ден те бяха качени на влака и заминаха за Русе. На следващия ден Учителят извиква Савка и със строго изражение на лицето й казва: "Къде е ризата, която ми подариха латвийците? " Савка отива, търси я, намира я и я донася. Учителят съблича сакото си и я нахлузва бързо върху ризата си. После облича отново сакото и казва: "Така е добре. Сега всеки да си гледа работата! " Учителят остава сам - Той си има своя работа, а Савка без да Го пита, си тръгва. Савка знае от опит, че трябва да чака развръзката с тази латвийска риза.
към текста >>

29. 2_40 Заключената врата и стълбата пред лицето на Бога

Това е истината за Школата на Всемирното Велико Бяло Братство и за Моето Слово, което е Слово на Великия Учител и на Живия Бог. Амин!
Питам го: "Учителю, аз искам да вярвам в това, което приятелите разказаха. Но искам да чуя от вас цялата Истина." Учителят ме изгледа внимателно и каза: "Значи, дойде това време человеческият род да изпрати своя представител пред Великия Учител да пита кой е Той. Щом искаш да знаеш Истината, то отвори очите си, отпуши ушите си, вземи молив и запиши - да се знае не само от теб, но и от ония, които ще дойдат след теб: "Ако преди 2 000 години бе дошъл Синът Божий, то днес е дошъл на земята Бащата! Дошъл е и е слязъл Живият Бог, взел е Своя Образ, в Своето подобие в Дух, Плът и Кръв! Това е най-голямата Истина, която може да се свали, да се предаде чрез човешкия език и да се предаде на съхранение, за да се знае Истината за слизането на Великия Учител между человеческите синове, за слизането на Бога Живаго на земята. Това е истината за Школата на Всемирното Велико Бяло Братство и за Моето Слово, което е Слово на Великия Учител и на Живия Бог. Амин! " С треперещи ръце бях стенографирал всичко това. Запомних го и понякога през годините го споменавах на верни приятели, за да знаят истината за Школата на Учителя и да я отстояват с живота си докрай. Някои успяваха, а други не сполучваха. Но всеки, комуто съм разказвал това, по различен начин го е тълкувал и по различен начин го е препредавал. Дори се стигна дотам, да го предават като своя опитност и като че ли Учителят лично им го е казвал.
към текста >>

30. 2_44 Времето на Великия Учител

"Времето на Великия Учител" Намираме се на разговор при Учителя.
"Времето на Великия Учител" Намираме се на разговор при Учителя. Разговаряме за обикновеното ни ежедневие. По едно време аз запитвам: "Учителю, не Ви ли омръзнахме с нашите въпроси, не Ви ли затрудняваме с нашите погрешки, не Ви ли отнемаме от времето с нашите забежки? " Учителят изведнъж се променя. Усмивката Му изчезва. Обърна се строго към нас и каза: " Имало ли е някога на земята Миров Учител - толкова време да преживее и да живее на нея?
към текста >>

Обърна се строго към нас и каза: " Имало ли е някога на земята Миров Учител - толкова време да преживее и да живее на нея?
"Времето на Великия Учител" Намираме се на разговор при Учителя. Разговаряме за обикновеното ни ежедневие. По едно време аз запитвам: "Учителю, не Ви ли омръзнахме с нашите въпроси, не Ви ли затрудняваме с нашите погрешки, не Ви ли отнемаме от времето с нашите забежки? " Учителят изведнъж се променя. Усмивката Му изчезва. Обърна се строго към нас и каза: " Имало ли е някога на земята Миров Учител - толкова време да преживее и да живее на нея? Навремето Христос беше само три години. А днес на земята е слязъл Великият Учител и толкова години говори на българите с човешка реч, сваля Словото Божие и никой не проумява това. Не проумява, че това е времето на Великия Учител и за да се определи това време, да се даде това време, Божественият свят създаде цяла нова Вселена, за да може Словото на Бога да се вмести в тази Вселена. В тази нова Вселена ще живеят Синовете Божии и Словото на Бога ще бъде Светлината на душите им, Виделината за духовете им и Славата Божия ще огрява и насочва пътя им за делата, Благоугодни Богу. Днешното Слово на Великия Учител твори нова Вселена в Божествения Свят.
към текста >>

31. 2_45 Електричеството на Изгрева и бунт на изгревяни

Не мислете, че чрез вашите песни и молитви ще ги вкарате в пътя и ще трансформирате техните състояния и полета.
А какви са тези стъпки? Понеже "Изгревът" е разрушен, ще ви предложат да се вместите в някой партиен клуб и ще ви определят часове за посещение. Този етап нашето поколение го разреши - едни бяха против, други бяха за. Но които бяха - за, Учителят ги откачи от общия електромер на Братството и те много бърже, скоропостижно си заминаха. Следващата стъпка - ще ви предложат разни клубни помещения и ще си окачат своите водачи и знамена, за да им пеете братски песни и да им се молите с молитвите на Учителя, за да се хранят с онова, което вие сваляте. Не мислете, че чрез вашите песни и молитви ще ги вкарате в пътя и ще трансформирате техните състояния и полета. Напротив, те са си точно на мястото, но вие не сте си на мястото. Вашето място не е там и пътят на Школата не е в салон, а в Словото на Учителя. Не знам дали ще бъда жив да доживея, дали няма да влезете в някой трафопост. Отпред да влезете, в това помещение, да пеете и да се молите, а отзад, зад гърба ви, на 10 метра разстояние да има трансформатори с хиляди волта напрежение. Тогава ще ви кажа "браво" за вашите окултни знания.
към текста >>

Забележк а на редактора: През 1991 година по нечие хрумване, под нечие внушение, по нечия препоръка и под нечие нареждане, последователите на Учителя се настаниха да провеждат своите събрания в партиен клуб, под чийто покрив се намира трафопостът на квартал "Изгрев".
И тогава Учителят и Словото Му ще бъдат от една страна, а вие ще бъдете откачени и ще стоите на тъмно. Тогава ще настане най-голямото ви изпитание. Защото тъмнината в съзнанието на ученика не се просветлява с външни методи и средства. Просветлява се само чрез Словото на Учителя и знанията от Словото Му. А за ученика е необходимо само едно: послушание и изпълнение на волята на Учителя. Забележк а на редактора: През 1991 година по нечие хрумване, под нечие внушение, по нечия препоръка и под нечие нареждане, последователите на Учителя се настаниха да провеждат своите събрания в партиен клуб, под чийто покрив се намира трафопостът на квартал "Изгрев". Така че се сбъднаха думите на брат Галилей Величков. Проведоха изборно събрание и се разцепиха на две. Очакваме решението на Учителя за отрязване жиците и откачването им от общия електромер на Братството. Братството е в Словото на Учителя. Словото на Учителя е Слово на Бога.
към текста >>

32. 2_48 Свещените думи на Учителя за ученика

Онези, които останаха по места да живеят, не се примириха, но се съобразиха с Неговото решение.
Отиваха и се оплакваха на Учителя от този или от онзи ръководител. Нямаше братство, където да няма и други двама-трима кандидати за ръководители. Учителят тогава разреши въпроса така: "Всички ръководители, които съм определил по места, да не се сменяват, а да станат пожизнени". Това решение на Учителя бе предадено и нещата се успокоиха малко. Онези, които не бяха съгласни с ръководителите си, напуснаха и се преместиха на други места да живеят. Онези, които останаха по места да живеят, не се примириха, но се съобразиха с Неговото решение. Това бе един от многото трудни въпроси за разрешаване още по времето на Учителя. Разказваха ми, че в Русе е имало двама ръководители след заминаването на пожизнения ръководител Ватев. Останали двама кандидати за ръководители: Йордан Новаков и Георги Константинов. И тогава - който пръв пристигне в салона, той ръководи събранието, той чете беседата и той е ръководител през този ден. Голямо съревнование са получило в ревността им да бъдат ръководители.
към текста >>

В тази книжка се намират свещените скрижали на Бога за Космически я Учени к Ил-Рах, за духовни я ученик Амриха и за верния ученик на земята - Аверуни .
Ние, съвременниците на Учителя, го проверихме. Ето, тридесет и пет години след заминаването на Учителя, "Изгрева" го няма и Братството го няма. Всички ръководители от провинцията - съвременници на Учителя - си заминаха и не оставиха следи. Остана само книжката "Свещени думи на Учителя". А историята на тази книжка трябваше да бъде разказана от мен. В тази книжка се намират свещените скрижали на Бога за Космически я Учени к Ил-Рах, за духовни я ученик Амриха и за верния ученик на земята - Аверуни . Ако искате да бъдете ученик, трябва да бъдете верни към Словото на Учителя и да го приложите в живота си. Тогава ще преминете през първото си посвещение и ще получите името Аверуни. А за другите две посвещения - пред вас е цялата вечност. Тази малка история ви я разказах, за да знаете за кого бяха предназначени Свещените думи на Учителя и кои бяха тези, които се отвърнаха и не ги приеха. Това бяха ръководителите на братствата.
към текста >>

Свещените думи на Учителя за ученика са Слово на Бога Живаго, те са Сила и Живот за ученика от Школата на Всемирното Велико Бяло Братство.
Тази малка история ви я разказах, за да знаете за кого бяха предназначени Свещените думи на Учителя и кои бяха тези, които се отвърнаха и не ги приеха. Това бяха ръководителите на братствата. Затова Учителят ги издиктува на Савка и ги предаде на учениците от Школата. Това бе един символичен урок, че Школата няма нужда от ръководители, а има нужда от ученици, защото учениците поемат свещените думи на Учителя и ги прилагат в живота си. Дали това е така - вие ще проверите. Свещените думи на Учителя за ученика са Слово на Бога Живаго, те са Сила и Живот за ученика от Школата на Всемирното Велико Бяло Братство. Забележк а на редактора: През 1992 година излезе второ издание на "Свещени думи на Учителя". Беше поместен предговор от д-р Илиян Стратев. В него са включени цитати от Боян Боев и Ангел Томов, които нямат нищо общо с оригинала и с историята на тази книга. Застъпват се също становища, които са неточни и неверни, че Учителят е изучавал философските системи, откъдето получава Своето знание. Всеки един читател, който се запознае с историята на написването на "Свещени думи на Учителя", ще види, че поместването на увод е кощунство към Учителя.
към текста >>

И така, търси се ученикът, който да изпълни волята на Всемировия Учител.
То й ги пази свещено в душат а си. Ето, имате предговора на тази книга, имате историята как са дадени Словата на Учителя към ученика и всеки може да направи своя извод. Ние сме Школа. Нашето място не е при църквите, сектите и религиозните култове. Нашето място, мястото на това Общество, неговият път и Пътят на ученика са определени от Словото на Учителя! И така, търси се ученикът, който да изпълни волята на Всемировия Учител. А волята Му се намира в Неговото Слово. Затова се търси верният ученик, който да отстои и да защити Словото на Всемировия Учител Беинса Дуно. Името на верния ученик е Аверуни. Това е първото посвещение, през което минава ученикът с Чистота и чрез изпълнение волята на Учителя.
към текста >>

А волята Му се намира в Неговото Слово.
Ето, имате предговора на тази книга, имате историята как са дадени Словата на Учителя към ученика и всеки може да направи своя извод. Ние сме Школа. Нашето място не е при църквите, сектите и религиозните култове. Нашето място, мястото на това Общество, неговият път и Пътят на ученика са определени от Словото на Учителя! И така, търси се ученикът, който да изпълни волята на Всемировия Учител. А волята Му се намира в Неговото Слово. Затова се търси верният ученик, който да отстои и да защити Словото на Всемировия Учител Беинса Дуно. Името на верния ученик е Аверуни. Това е първото посвещение, през което минава ученикът с Чистота и чрез изпълнение волята на Учителя.
към текста >>

Затова се търси верният ученик, който да отстои и да защити Словото на Всемировия Учител Беинса Дуно.
Ние сме Школа. Нашето място не е при църквите, сектите и религиозните култове. Нашето място, мястото на това Общество, неговият път и Пътят на ученика са определени от Словото на Учителя! И така, търси се ученикът, който да изпълни волята на Всемировия Учител. А волята Му се намира в Неговото Слово. Затова се търси верният ученик, който да отстои и да защити Словото на Всемировия Учител Беинса Дуно. Името на верния ученик е Аверуни. Това е първото посвещение, през което минава ученикът с Чистота и чрез изпълнение волята на Учителя.
към текста >>

33. 2_49 Незнайният войн на Бялото Братство

От 1912 година, Учителят започва да говори на гражданството и на българския народ, защото Той вече е станал Миров Учител.
Първото оригинално Слово на Учителя представлява Неговата кореспонденция с приятелите от провинцията. Тя трябва да се издаде в отделни томчета, заедно с материала на онези ученици, за които е предназначена. 2. Първите записани думи на Учителя са дадени на съборите. Правени са протоколи, водени от Димитър Голов, който е бил бързописец и писар в Градския съд в София. Тези протоколи са точни и автентични. 3. От 1912 година, Учителят започва да говори на гражданството и на българския народ, защото Той вече е станал Миров Учител. В Него е Божественият Дух и Христовият Дух. Само Мировият Учител може да дава и говори Словото на Бога. Тези беседи са записани от Гълъбов, който е бил стенограф в Народното събрание. Той лично дешифрира целия материал и го подготвя за печат. Излизат томчета, озаглавени "Сила и живот", от I до V серия включително.
към текста >>

Само Мировият Учител може да дава и говори Словото на Бога.
Първите записани думи на Учителя са дадени на съборите. Правени са протоколи, водени от Димитър Голов, който е бил бързописец и писар в Градския съд в София. Тези протоколи са точни и автентични. 3. От 1912 година, Учителят започва да говори на гражданството и на българския народ, защото Той вече е станал Миров Учител. В Него е Божественият Дух и Христовият Дух. Само Мировият Учител може да дава и говори Словото на Бога. Тези беседи са записани от Гълъбов, който е бил стенограф в Народното събрание. Той лично дешифрира целия материал и го подготвя за печат. Излизат томчета, озаглавени "Сила и живот", от I до V серия включително. Това Слово е автентично и неподправено, защото е работил професионалист-стенограф. Той е имал опит и знание и не е посягал върху Словото на Учителя.
към текста >>

Той намираше и доставяше хартия в онези години, когато всичко бе под възбрана.
Получи се голям смут. Паша беше объркана, защото не можеше да каже нищо пред фактите. Тя за всички бе голям авторитет, но пред фактите всички се смутиха. А брат Неделчо Попов беше също голям авторитет, защото той беше единственият брат от нашето поколение, когото Учителят допускаше до Себе Си. Освен това, организацията на отпечатването на петдесет тома беседи от 1945 до 1950 година изцяло бе извършена от него. Той намираше и доставяше хартия в онези години, когато всичко бе под възбрана. Той бе истински бял брат и целият светеше от вътрешна чистота. Ние го наричахме Белия гълъб или накратко Гълъба. Той заслужаваше това име. Тогава Борис Николов, като председател на Братския съвет, поиска да разреши по свой начин тази задача. На всеки един от членовете на Просветния съвет и на още няколко братя от провинцията той раздаде по едно оригинално копие, за да го подготви за печат.
към текста >>

А Словото на Всемировия Учител Беинса Дуно е Слово на Бога!
Ето, Господ Иеова ще дойде със сила и мишцата му ще владее за него. Ето, мъздата му е с него, и въздаянието му пред него."(Исайя,гл. 40,ст. 10) Защото в Словото на Учителя има една формула, която е закон на Бялот о Братство . Тя гласи : "Мечът на Духа Господен е Словото на Бога! Мечът на Духа е Словото. А Словото на Всемировия Учител Беинса Дуно е Слово на Бога! " Поклон пред Незнайния войн на Бялото Братство!
към текста >>

34. 2_50 Учителят

"Смирението е израз на Любовта към Великия." Учителят беше търпелив.
То е Божественото. Светът е направен от Бога и този свят ще стане такъв, какъвто Бог го изисква." В присъствието на Учителя всеки ставаше по-добър. Пред Учителя всички изпитваха свещен трепет, дълбоко почитание. Великото, Необятното, Доброто, Красивото, Вечното в Него чувствуваха всички! Учителят служеше на Любовта, Служеше на Бога! "Смирението е израз на Любовта към Великия." Учителят беше търпелив. Знаеше, че за всяко нещо има време. Умееше да изчаква това време. Много хули изсипа светът към Него и много клевети. Той обаче остана тих и спокоен и никога не излезе да се защити, нито да спори. "Като те бият за Истината, ще мълчиш.
към текста >>

Догдето трае, не изгубвай равновесието си и мира си!
Същината на човека е доброто. Човек трябва да разработва доброто в себе си. Затова е пратен на земята. Като дойде страданието, приеми го тихо и спокойно. Същевременно ще работиш, за да се справиш с него. Догдето трае, не изгубвай равновесието си и мира си! " "Ученикът трябва да издържа всичко, каквото му се случва! " "Човек трябва да се издигне до Истината. Това е пътят на съвършенството! " "Сила и живот" - нарече Той Словото Си! Хора, животни и растения, всички в Негово присъствие се чувствуваха добре.
към текста >>

" "Благословен от Бога, Ти, Учителю на Любовта, загдето тъкмо в тези дни донесе мир и светлина!
Никого не познавам, освен Тебе! Ти, Господи Боже мой, си създал всичко за мене. Аз възнасям своята благодарност към Тебе! На Тебе, Господи, възложих своето упование. Да възлезе молбата ми към Тебе! " "Благословен от Бога, Ти, Учителю на Любовта, загдето тъкмо в тези дни донесе мир и светлина! Добре дошъл, добре дошъл, Учителю на Любовта! "... Опитностите на Галилей Величков са записани през 1970-1983 год. от д-р Вергилий Кръстев с право на печат. Първите четири опитности и последният текст са взети от собственоръчно написани спомени.
към текста >>

35. 3_01 Чужди по дух хармонизации

Школата на Учителя, Словото на Учителя, Музиката на Учителя са съвсем строго определени принципи, но нашето присъствие в Школата бе нещо съвсем различно и нашето несъвършенство не е критерий за Школата на Всемировия Учител.
"Изгревът" тогава бе извън чертите на София. Е, онези приятели с по-скромните възможности се свиваха, но и те пригласяха в този хор, че само ние разбираме от окултна музика. Това накара Учителя накрая пред всички да заяви: "На "Изгрева", никой нищо не разбира от музика! " Мнението му бе категорично и то си остана в сила и до днес. Музикалната група бе най-силната и най-многолюдната, най-ревнивата, най-болезнено преживяваше всичко, там борбите бяха най-жестоки и без да искам и аз бях въвлечена в тях. Школата на Учителя, Словото на Учителя, Музиката на Учителя са съвсем строго определени принципи, но нашето присъствие в Школата бе нещо съвсем различно и нашето несъвършенство не е критерий за Школата на Всемировия Учител. Но всички без изключение пееха, можеха да пеят и имаше моменти, когато виждахме, че Сила и Живот се излъчваше от нашите песни. Така постепенно се дойде до идеята да се направи братски хор и да се разучат песните на Учителя на няколко гласа, защото при нашето общо пеене някои сестри пееха първи глас, други - втори и понякога излизаха сполучливи импровизирани хармонизации на песните. Но сестрите и братята решиха, че тези хармонизации трябва да се направят от човек, който си разбира от работата, от музикант и то - всепризнат музикант. Такъв по това време беше големият български композитор Добри Христов, който имаше написана църковно-религиозна музика и приятелите смятаха, че той е точно подходящ за разработка на песни от Учителя. Учителят не бе питан, защото смятаха, че не трябва да Го безпокоят за такова дребно нещо.
към текста >>

Нали Всемировият Учител слезе на земята да донесе Любовта?
При други случаи, те не биваха одобрени. За тези случаи Учителят предупреди, че ще доведат до дисхармония в музикалния свят, откъдето са свалени, а това от своя страна ще доведе до санкции, до съответни санкции от Невидимия свят и затова могат да пострадат някои приятели. Ние бяхме свидетели и на такива примери. Не бяха малко онези, които пострадаха и платиха жестоко за това. Но - ще кажете, къде е Учението на Любовта? Нали Всемировият Учител слезе на земята да донесе Любовта? Отговорът се намира в следните думи на Учителя: "Материята е кондензирана енергия. Енергията е кондензирана светлина. Светлината е кондензирана мисъл на ангелите. Мисълта на ангелите е кондензирана Любов. Любовта е плод на Духа." А творческият акт на Духа е музиката.
към текста >>

Отговорът се намира в следните думи на Учителя: "Материята е кондензирана енергия.
За тези случаи Учителят предупреди, че ще доведат до дисхармония в музикалния свят, откъдето са свалени, а това от своя страна ще доведе до санкции, до съответни санкции от Невидимия свят и затова могат да пострадат някои приятели. Ние бяхме свидетели и на такива примери. Не бяха малко онези, които пострадаха и платиха жестоко за това. Но - ще кажете, къде е Учението на Любовта? Нали Всемировият Учител слезе на земята да донесе Любовта? Отговорът се намира в следните думи на Учителя: "Материята е кондензирана енергия. Енергията е кондензирана светлина. Светлината е кондензирана мисъл на ангелите. Мисълта на ангелите е кондензирана Любов. Любовта е плод на Духа." А творческият акт на Духа е музиката. Това е движението на Духа в света на Мъдростта, където се създава светът на формите и на хармонията в живата природа.
към текста >>

Тук се творят законите на Мирозданието.
Мисълта на ангелите е кондензирана Любов. Любовта е плод на Духа." А творческият акт на Духа е музиката. Това е движението на Духа в света на Мъдростта, където се създава светът на формите и на хармонията в живата природа. За това Хармонията е материализирано движение на Духа. А музиката е средата, в която Божествения Дух твори. Тук се творят законите на Мирозданието.
към текста >>

36. 3_02 Чужди по дух хора

Учителят влезна в клас, направи се, че не забелязва кой е на органа, направи знак с ръка, че започва беседата и всички се умириха.
Защо моето ли? Защото Учителят ме бе поставил на този стол и за това си имаше причина - защото всеки от нас си имаше определена задача в Школата и определено място, стига да разбереш, кое е твоето място. Това не беше лесно да се разбере, защото Учителят оставяше всеки да се определи свободно дали иска да учи. Говедаров започна да свири, за него това не беше никакъв проблем, загледа нотите и започна да хармонизира от прима виста. Той беше школуван музикант и добър изпълнител. Учителят влезна в клас, направи се, че не забелязва кой е на органа, направи знак с ръка, че започва беседата и всички се умириха. След свършването на беседата, всички отидоха да поздравят Говедаров за участието му и за първото му излизане на наша сцена и пред наша публика. Учителят ме извика при Себе Си чрез една сестра, която ме заведе при него, защото аз стоях като замаяна от целия този случай. Застанах пред него, а Учителят ме изгледа строго и каза: "Друг път няма да му даваш да свири! " Аз стоях като закована, но едва промълвих: "Учителю, аз не се съгласявах, но братята и сестрите от салона ме накараха насила и ми се наложиха! ". "Те какво искат, той да докара всички католически духове тук в Школата ли?
към текста >>

Обиди се, завъртя гръб и отиде, че седна най-накрая в салона, напълно усмирен и укротен, така си мислех.
". Учителят свърши, а аз продължавах да стоя като статуя. Беше ми дошло премного за днес - две коренно различни положения и при двете аз бях поставена да отговарям пред Учителя: за онова, което направиха приятелите и за онова, което не направих аз. Следващият път бе неделя към десет часа сутринта, когато Учителят държеше общи неделни беседи и на които бе позволено да присъствуват и външни хора от града. Говедаров пак дойде, вероятно му бе харесало нашето гостоприемство и искаше отново да свири, но аз му казах, че Учителят не позволява да свири човек извън Школата. Той не очакваше такъв отказ, опъна се, но аз бях този път твърда в отказа си. Обиди се, завъртя гръб и отиде, че седна най-накрая в салона, напълно усмирен и укротен, така си мислех. Тогава нашите братя и сестри, като разбраха за отказа ми, че като скочиха, че като гракнаха срещу мен и искаха да ме разкъсат. Заобиколиха ме и ме наричаха какво ли не: че съм била толкова себична, че не съм нищо пред него, че не мога да му стъпя на малкото пръстче, че съм едно нищо, че съм никаквица, която иска само да се налага и т.н. Откъде дойде това ожесточение у тях към мене? В очите им играеха пламъчета на омразата и ако се съберяха ведно, от тях щеше да се направи цяла клада и щях да бъда изгорена веднага, нямаше да се чака съда на Инквизицията, че да ме завържат на стълба, да накладат огън под мен и да ме изгорят. Огънят в очите им бе запален, кладата всеки момент се очакваше да бъде запалена и аз щях да изгоря отвътре за броени минути тук, насред салона на "Изгрева", пред лицето на Всемировия Учител.
към текста >>

Огънят в очите им бе запален, кладата всеки момент се очакваше да бъде запалена и аз щях да изгоря отвътре за броени минути тук, насред салона на "Изгрева", пред лицето на Всемировия Учител.
Обиди се, завъртя гръб и отиде, че седна най-накрая в салона, напълно усмирен и укротен, така си мислех. Тогава нашите братя и сестри, като разбраха за отказа ми, че като скочиха, че като гракнаха срещу мен и искаха да ме разкъсат. Заобиколиха ме и ме наричаха какво ли не: че съм била толкова себична, че не съм нищо пред него, че не мога да му стъпя на малкото пръстче, че съм едно нищо, че съм никаквица, която иска само да се налага и т.н. Откъде дойде това ожесточение у тях към мене? В очите им играеха пламъчета на омразата и ако се съберяха ведно, от тях щеше да се направи цяла клада и щях да бъда изгорена веднага, нямаше да се чака съда на Инквизицията, че да ме завържат на стълба, да накладат огън под мен и да ме изгорят. Огънят в очите им бе запален, кладата всеки момент се очакваше да бъде запалена и аз щях да изгоря отвътре за броени минути тук, насред салона на "Изгрева", пред лицето на Всемировия Учител. Изведнъж устата ми се отвори и казах, без да съзнавам, че това излиза от моите уста: "Учителят ми нареди да не се дава това място на чужди по дух хора, да свирят в салона! " Като чуха това, те се спряха за миг, огледаха се и изведнъж един даде идеята да се отиде направо при Учителя, да го питат дали това е вярно и ако не е вярно, окончателно един път завинаги да се справят с мен. На всички им хареса, че е крайно време да приключат с мен и отидоха при Учителя. Той е вече подготвен, облечен е официално за неделната беседа и, без да ги пита за какво идват при него, ги посреща с думите: "Това място не е за чужди по дух хора! " Казано, речено и отсечено!
към текста >>

Онези се връщат с подвити опашки, защото стопанинът на cтaдoтo е умирил бесовете у тях, вървят омърлушени, не поглеждат никого, не разговарят с никого, сядат и смирено гледат пред себе си, все едно че нищо не е било - нищо не се е случило.
Изведнъж устата ми се отвори и казах, без да съзнавам, че това излиза от моите уста: "Учителят ми нареди да не се дава това място на чужди по дух хора, да свирят в салона! " Като чуха това, те се спряха за миг, огледаха се и изведнъж един даде идеята да се отиде направо при Учителя, да го питат дали това е вярно и ако не е вярно, окончателно един път завинаги да се справят с мен. На всички им хареса, че е крайно време да приключат с мен и отидоха при Учителя. Той е вече подготвен, облечен е официално за неделната беседа и, без да ги пита за какво идват при него, ги посреща с думите: "Това място не е за чужди по дух хора! " Казано, речено и отсечено! Онези се връщат с подвити опашки, защото стопанинът на cтaдoтo е умирил бесовете у тях, вървят омърлушени, не поглеждат никого, не разговарят с никого, сядат и смирено гледат пред себе си, все едно че нищо не е било - нищо не се е случило. А за това, че чрез тях бяха нахълтали други сили, които бяха запалили огъня на омразата в очите им и бяха тръгнали да разрушават, че бяха станали играчка в ръцете на други сили и че аз, по нареждане на Учителя, се изправих с голи гърди и ръце да възпра това нахлуване, те не можеха и да предположат. Бяха много гузни, а аз се правех, че нищо не се е случило, но все пак останаха много недоволни от мен. На тези приятели много им се искаше да гръмне по света музиката на Учителя и да ни признаят. Да, да ни признаят първо нас, сподвижниците на Учителя, да ни признаят с всичкото ни несъвършенство и всичките ни недостатъци, и с цялото ни незнание и чак тогава да признаят Учителя, та по този начин ние да бъдем причина да се признае Учителя и Неговото дело. Така се смяташе тогава, така ще се смята и при вас, защото тази заблуда излиза от едно и също място.
към текста >>

37. 3_03 Откраднатите хармонизации

Не мога да си простя нито сега, нито след векове - да бъда при нозете на Всемировия Учител, да ме постави, да ми определи място на пианото в салона пред всяка негова беседа в течение на двадесет и двете години на цялата Школа и аз да не запиша нито една хармонизация, защото съм ги знаела наизуст!
Тогава нямах опит и нямах познание как трябва да се хармонизират тези песни, макар че бях завършила преди години пиано в консерваторията. Аз питах непрекъснато Учителя, изпълнявах точно Неговото мнение, следях и се съобразявах с това, което Той казваше и на другите приятели за песните - изказвания, които бързо достигаха до нас, до всички ни. Учителят харесваше моите хармонизации и веднъж ми каза: "Ти работи, ти пиши, ние после ще ги издадем! " Но така се случваше, че аз работех, изработвах някоя хармонизация, която ми харесваше, после я показвах на Учителя на пианото, той ме поправяше някъде и даваше съвети и когато накрая аз я приготвех, заучавах я наизуст и смятах, че ще я знам вечно. Ето, това ми беше една много голяма грешка, дори фатална за мен, защото не записах на ноти нито една от тези хармонизации, изработени с помощта и съветите на Учителя. Не мога да си простя нито сега, нито след векове - да бъда при нозете на Всемировия Учител, да ме постави, да ми определи място на пианото в салона пред всяка негова беседа в течение на двадесет и двете години на цялата Школа и аз да не запиша нито една хармонизация, защото съм ги знаела наизуст! Това за мен е великият провал. През 1957 година имах голямо вдъхновение, излизаха от пръстите върху клавишите на пианото ми кварти, квинти, беше направо изливане на хармонизации отгоре върху главата ми и през ръцете и пръстите се извличаха такива неща, че беше цяло откровение на Небето към мен, посредством музиката на Учителя. И пак направих грешка, че нищо не записах върху нотния лист. Дойдоха събитията през 1957-58 година, започна се съдебният процес срещу Братството, Борис Николов бе прибран в затвора, цели девет месеца бе под следствие и след това бе осъден на петнадесет години затвор, от които излежа пет години и бе освободен на 31 декември 1962 г. Аз бях негова законна съпруга, ние имахме идейно съжителство над петдесет години и аз трябваше да понеса също от удара - както фронталния, така и на онези сили, които се явиха зад нашия тил - техният удар бе унищожителен за нас.
към текста >>

38. 2_14 Великата симфония на теменужките

Каквото имаше по света, каквото се намираше по света - таквоз бе събрано вкупом тук в България.
"Великата симфония на теменужките" Защо така бяха устроени всички възрастни приятели, че мило и драго даваха да проповядват - да бъдат проповедници на Учението на Учителя! А по това време България се беше натъпкала и преливаше от проповедници на разни окултни школи, да не говорим за различните секти или за църквите. Каквото имаше по света, каквото се намираше по света - таквоз бе събрано вкупом тук в България. А на "Изгрева" имаше представители на всички окултни Школи от историята на човечеството и на всички епохи и човешки култури. Това бяха преродени души и те сега бяха в плът и кръв като человеци, които се движеха по поляната на "Изгрева", играеха Паневритмия и седяха в салона, за да слушат Словото на Всемировия Учител. Така че ние, младите от младежкия окултен клас, се движехме около хора, които искаха да ни проповядват. Горко ти, ако те хване някой от тях и те направи свой слушател - просто нямаше отърване. С часове трябваше да го слушаш.
към текста >>

Това бяха преродени души и те сега бяха в плът и кръв като человеци, които се движеха по поляната на "Изгрева", играеха Паневритмия и седяха в салона, за да слушат Словото на Всемировия Учител.
"Великата симфония на теменужките" Защо така бяха устроени всички възрастни приятели, че мило и драго даваха да проповядват - да бъдат проповедници на Учението на Учителя! А по това време България се беше натъпкала и преливаше от проповедници на разни окултни школи, да не говорим за различните секти или за църквите. Каквото имаше по света, каквото се намираше по света - таквоз бе събрано вкупом тук в България. А на "Изгрева" имаше представители на всички окултни Школи от историята на човечеството и на всички епохи и човешки култури. Това бяха преродени души и те сега бяха в плът и кръв като человеци, които се движеха по поляната на "Изгрева", играеха Паневритмия и седяха в салона, за да слушат Словото на Всемировия Учител. Така че ние, младите от младежкия окултен клас, се движехме около хора, които искаха да ни проповядват. Горко ти, ако те хване някой от тях и те направи свой слушател - просто нямаше отърване. С часове трябваше да го слушаш. А и той не те пускаше. Ако го напуснеш демонстративно, това означаваше конфликт, който нямаше да се заглади след десетки години.
към текста >>

Ще вървиш бавно по горската пътечка и изведнъж ще усетиш мириса и уханието на горската теменуга.
" Цялата тази тирада е казана с гръмовит глас, с подходящи жестове, като че ли той сега ще проповядва и ще въвежда Учителя в Учението на Бялото Братство. Онези приятели, които са до Учителя, се усмихват, едва сдържат смеха си. Учителят го поглежда строго, внимателно го изслушва и много тихо, но отчетливо набляга на всяка своя дума: "Този метод, за който говориш, го опитахме през вековете и се отказахме от него. Отрекохме се от него! Сега ще работим по метода на горската теменуга. Ще вървиш бавно по горската пътечка и изведнъж ще усетиш мириса и уханието на горската теменуга. Ще се обърнеш наляво, после - надясно, нищо не виждаш - тя се е скрила в тръните, в храсталаците, между тревичките. Само мирисът издава, че тук някъде има горска теменуга. И ще благодариш на Бога за това. Така и ние ще работим в света при най-ограничените и тежки условия, при най- неблагоприятните условия, ще бъдем между тръни и бодили. Но с делата си, угодни Богу, ще ухаем на нещо красиво и хубаво.
към текста >>

Само мирисът издава, че тук някъде има горска теменуга.
Учителят го поглежда строго, внимателно го изслушва и много тихо, но отчетливо набляга на всяка своя дума: "Този метод, за който говориш, го опитахме през вековете и се отказахме от него. Отрекохме се от него! Сега ще работим по метода на горската теменуга. Ще вървиш бавно по горската пътечка и изведнъж ще усетиш мириса и уханието на горската теменуга. Ще се обърнеш наляво, после - надясно, нищо не виждаш - тя се е скрила в тръните, в храсталаците, между тревичките. Само мирисът издава, че тук някъде има горска теменуга. И ще благодариш на Бога за това. Така и ние ще работим в света при най-ограничените и тежки условия, при най- неблагоприятните условия, ще бъдем между тръни и бодили. Но с делата си, угодни Богу, ще ухаем на нещо красиво и хубаво. Когато се обърнат да видят кои са тия хора, няма да ни намерят, защото ние ще бъдем скрити от погледите на хората, ще бъдем между народа и ще работим в най- ограничителните условия на живота. Нали е казано в Писанието: "По делата им ще ги познаете".
към текста >>

Вървя аз по горската пътечка, долавям дъха на нежна горска теменуга и с мириса и уханието си тя ме поздравява.
И оттогава, всяка година, с голямо оживление и нетърпение аз очаквам пролетта. Когато пролетта настъпи, природата се събуди, тревата поникне, дърветата се разлистят и всичко се раззелени наоколо, аз тръгвам към Витоша и търся горска пътечка. Вървя по нея и с отворени ноздри чакам да усетя благоуханието на горски теменужки. Та това е най-великата симфония на пролетните цветя. Учителят бе казал навремето, че когато цветята и дърветата цъфтят, то ангелите слизат на земята и пресъздават с песните си този чуден свят от цветове и багри и че с песните си славословят Бога. Вървя аз по горската пътечка, долавям дъха на нежна горска теменуга и с мириса и уханието си тя ме поздравява. Веднъж Учителят бе споменал, че уханието на цветята - това е тяхното страдание на земята. Страданието на теменужките е мирисът и благоуханието, което те ни дават. Страданието на человеците по земята е благоухание за ангелите, те го приемат и го преработват. То е почвата, с която те работят, а като работят с тази човешка почва, те посаждат в умовете и съзнанието на човеците семената на светли мисли и новите идеи на човечеството. Тези идеи бяха свалени чрез Словото на Учителя.
към текста >>

Страданието на теменужките е мирисът и благоуханието, което те ни дават.
Вървя по нея и с отворени ноздри чакам да усетя благоуханието на горски теменужки. Та това е най-великата симфония на пролетните цветя. Учителят бе казал навремето, че когато цветята и дърветата цъфтят, то ангелите слизат на земята и пресъздават с песните си този чуден свят от цветове и багри и че с песните си славословят Бога. Вървя аз по горската пътечка, долавям дъха на нежна горска теменуга и с мириса и уханието си тя ме поздравява. Веднъж Учителят бе споменал, че уханието на цветята - това е тяхното страдание на земята. Страданието на теменужките е мирисът и благоуханието, което те ни дават. Страданието на человеците по земята е благоухание за ангелите, те го приемат и го преработват. То е почвата, с която те работят, а като работят с тази човешка почва, те посаждат в умовете и съзнанието на човеците семената на светли мисли и новите идеи на човечеството. Тези идеи бяха свалени чрез Словото на Учителя. Както ние работим със земята, растенията и животните, така и другите същества, които стоят над нас в Невидимия свят работят с нас, чрез нас и в нас. Ние за тях сме работна среда.
към текста >>

39. 3_04 Росни китки

Ако беше приел навремето смирено и разкайващо се забележките на Учителя, то всичко това можеше и да му се размине.
Аз го оставих да си го проучва и отидох, и съобщих на Учителя, че Асен се прави на важен. Учителят ме изгледа и каза: "Той ще проучи колко струва неговата важност! " Не след дълго време животът на Асен Вапурджиев изведнъж се обърка. Направи куп нелепости: жени се, разженва се, надроби разни каши, а пък после не искаше да си ги сърба. Та накрая за всичките си несполуки, за всичко, което му се случи, обвини Братството, нахвърли се срещу него,ожесточи се. Ако беше приел навремето смирено и разкайващо се забележките на Учителя, то всичко това можеше и да му се размине. Но той не ги прие, държа се гордо и надменно като голям музикант. И оттам му се объркаха всички неща. А след като се обърна срещу Братството, нахвърли се така срещу него, обвинявайки го във всички грехове на земята, че дори надмина и свещениците, които бълваха огън и жупел срещу Учителя. След едни такива негови нападки, Учителят се обърна към мене и каза: "След време той ще заглъхне! " А той беше пети по ред в световната ранглиста като изпълнител на контрабас.
към текста >>

Защото за учениците на Школата Словото на Всемировия Учител Беинса Дуно е Словото на Живия Бог.
Беше пристъпил някои от законите на окултната музика и трябваше да заплати за това. А неговият рожден брат Кирил се издигна като добър музикант. Та като чуя и видя, че някой започва да говори за окултна и духовна музика, направо изтръпвам и настръхвам както от незнанието им, така и от невежеството им. Преминах през цялата Школа на Учителя - двадесет и две години на пианото пред неговата катедра, преживях още тридесет години след това и разбрах само едно - че окултната музика на Учителя е област непозволена и недостъпна и за най-добрите музиканти, които я възприемат по същия начин, както класиката на големите световни музиканти. А тя е достъпна само за учениците от Школата на Учителя. Защото за учениците на Школата Словото на Всемировия Учител Беинса Дуно е Словото на Живия Бог. Музиката на Учителя е Творчески акт на Божествения Дух! Амин!
към текста >>

40. 3_05 Музиканти и съдби человечески

Нали този Учител е тук, на земята, и се намира на "Изгрева".
Не поиска да дойде на "Изгрева" и да изнесе концерт за Школата на Учителя. Когато накрая споменахме на Учителя за нея, че приема изгревяни и им предава уроци, но не желае да дойде и да изнесе концерт тук, на "Изгрева", Той каза: "Морфова беше ученичка на Бялото Братство". Ние се ококорихме, изгледахме се един-други да не би да сме чули погрешно или да не сме разбрали Учителя правилно. Оказа се, че сме чули много добре. Но не разбирахме нищо: как така ученичка на Бялото Братство, когато не иска да стъпи на "Изгрева" и да дойде да зачете Учителя и Школата Му! Нали този Учител е тук, на земята, и се намира на "Изгрева". Ако тя, която не иска да стъпи при Учителя е ученичка, то ние какви сме тогава, когато сме денем и нощем на "Изгрева", при нозете на Учителя? Ние какви сме тогава? А за нас Учителят бе казал веднъж: "Вие още не сте кандидати за ученици, ще ви трябва цяла вечност за това". Ние не бяхме достойни да се наречем кандидат-ученици, а Морфова беше ученичка. Да се чудиш и да се маеш.
към текста >>

41. 3_06 С Учителя на концерт. Божественото не чака

Пари все се намираха, да се плати един файтон за Учителя.
Взема бастуна и тръгва. Долу, пред салона, приятелите го чакаха и тръгваха за града. Понякога тръгваха надолу пеша, понякога се поръчваше файтон, качваха се на файтона и хоп - всички се изтърсваха пред зала "България" или обратното - с файтона се връщаха горе на "Изгрева". Имаше много случаи, когато Учителят слизаше пеша и се връщаше пешком. Не мога да кажа защо ставаше така, файтони ли нямаше, някой от приятелите ли не си свършваше работата, та да поръча файтон за Учителя или имаше нещо друго? Пари все се намираха, да се плати един файтон за Учителя. Но често и слизаха пеша, и се връщаха пеша - беше ми чудно и непонятно, особено когато човешката и физическата възраст на Учителя наближаваше осемдесет години. В повечето случаи билетите се купуваха от приятелите и се връчваха на Учителя. Впоследствие Учителят определяше с кого именно ще ходи на концерт. Един от най-честите придружители на Учителя бе Неделчо Попов. Защо ли?
към текста >>

42. 3_07 На концерт с Учителя. Сламената шапка.

Но тук само Учителят е със сламена шапка, а другите са с меки шапки, закупени от най-реномираните чужди фирми и то изписани специално от чужбина.
Застават пред гардероба. Учителят най-спокойно отива и си дава сламената шапка да му я окачат. Приятелите стоят отстрани, гардеробиерката се усмихва, върти сламената шапка в ръцете си и се чуди защо е на тоя човек сламена шапка, когато навън е студено и е за калпак. Изведнъж на всички прави впечатление, че Дънов е дошъл със сламена шапка на концерт и започват да се усмихват не на Дънов, а на приятелите, които го придружават. Усмивката преминава в смях, защото те са чували и знаят, че всички дъновисти са пернати в главите и пернати глави са само за сламени шапки. Но тук само Учителят е със сламена шапка, а другите са с меки шапки, закупени от най-реномираните чужди фирми и то изписани специално от чужбина. Смях и позор за всички - за техните особи и за техните шапки. Интересното в случая е, че всички се смеят не на Учителя, а на тях - неговите придружители. Влизат вътре и заемат местата си и концертът започва. В присъствието на Учителя всеки концерт минаваше по-особено. Чрез Него слизаха други музикални светове и същества, променяше се аурата на салона, музикантите се предразполагаха и даваха най-хубавите концерти в живота и в кариерата си.
към текста >>

Връзката между ученик и Учител може да бъде само духовна, тя може да се осъществи само чрез Словото на Всемировия Учител, защото То е глава на Истината, а Истината е свят, в който се проявява Божественото Съзнание.
Учителят казва: "Обектът на ученика е вътре - Бог. И затуй няма спънки за постигането Му, той е всякога доволен, защото всичко е вътре в Него. Хората от света търсят своя обект отвън, затова техният живот е пълен с недоволство". Срещата с Учителя и опознаването Му е вътрешен процес на човешкото съзнание. Срещата на ученика с Учителя става, когато той издигне съзнанието си в Божествения свят, защото това е свят, в който единствен обект е Бог. Връзката между ученик и Учител може да бъде само духовна, тя може да се осъществи само чрез Словото на Всемировия Учител, защото То е глава на Истината, а Истината е свят, в който се проявява Божественото Съзнание.
към текста >>

43. 3_08 На концерт с Учителя: Божествен концерт на земята и Божествен концерт за Небето

Братът ахва отначало и го изглежда подозрително, оглежда костюма му, докато Руси издекламирва онова, което го знае вече наизуст, разказано по един и същи начин на стотици хора.
Руси в този момент си почиства къщурката и двора. Братът му казва, че иска най-подробно да му разкаже за този Божествен концерт, понеже той проучвал такива опитности от гледна точка на окултизма. Руси го изслушва, казва му да почака малко, докато се измие и потъва в барачката си. Не след дълго време Руси излиза облечен официално, така, както е бил с този костюм на концерта, с явното намерение да придаде по-голяма автентичност на разказа си. Та нали този брат е дошъл специално за него от провинцията и освен това проучва окултните въпроси от Словото на Учителя. Братът ахва отначало и го изглежда подозрително, оглежда костюма му, докато Руси издекламирва онова, което го знае вече наизуст, разказано по един и същи начин на стотици хора. Братът не може да проумее защо той се преоблече и сега пред него концертира и приказва разни врели-некипели, като че ли не го знае отпреди няколко минути, когато го завари като просяк и голтак. С най- голямо разочарование си тръгва и ме среща на градината. "Сестра, искам да ви питам дали на Руси му има нещо? " И той вдига дясната ръка над главата си, разперва пръсти и започва да я върти наляво и надясно, като иска да покаже, че някаква метла е влезнала в главата на Руси, измела е всичко, каквото има там и не е оставила нито прашинка ум. После ми разказва всичко, което е видял и чул от Руси и че бил много огорчен от всичко видяно и чуто от него.
към текста >>

44. 3_09 Игнат Котаров и концертът с тенекията

Когато бе смирен, беше много добър - но само в тези моменти.
Като си наумеше нещо - правеше го и не се съобразяваше с никого. Имаше моменти, когато възразяваше на Учителя пред всички. Упорствуваше в него буйната му природа. Баща му бил навремето най-големият побойник в кръчмите. И синът вероятно бе наследил много качества от бащата - висок, як, буен. Когато бе смирен, беше много добър - но само в тези моменти. Хващаха ли го "братята", както казваше народът, беше много опасен. Или както ние казваме - обсебваха ли го духовете, можеше да направи сума поразии. Отгоре на всичко, като похлупак, беше с леви убеждения, беше в нелегална комунистическа група и, по негови лични признания, Учителят на няколко пъти го е спасявал от разстрела или бесилото. Но Игнат си беше Игнат и толкова - не можеше да се промени човек, дори и да иска, макар че се намираше на "Изгрева", в Школата на Учителя. Игнат се хвана да учи цигулка като всички изгревяни.
към текста >>

Но Игнат си беше Игнат и толкова - не можеше да се промени човек, дори и да иска, макар че се намираше на "Изгрева", в Школата на Учителя.
И синът вероятно бе наследил много качества от бащата - висок, як, буен. Когато бе смирен, беше много добър - но само в тези моменти. Хващаха ли го "братята", както казваше народът, беше много опасен. Или както ние казваме - обсебваха ли го духовете, можеше да направи сума поразии. Отгоре на всичко, като похлупак, беше с леви убеждения, беше в нелегална комунистическа група и, по негови лични признания, Учителят на няколко пъти го е спасявал от разстрела или бесилото. Но Игнат си беше Игнат и толкова - не можеше да се промени човек, дори и да иска, макар че се намираше на "Изгрева", в Школата на Учителя. Игнат се хвана да учи цигулка като всички изгревяни. Купи я, започна да взима уроци и да се упражнява да свири. Но горкият, нямаше нито талант за музика, нито ухо на музикант. Свиреше хем фалшиво, хем невярно и скрибуцаше непрестанно. Нито хващаше чисти тонове, нито можеше да изсвири даден пасаж.
към текста >>

Но тогава, с помощта на Учителя, ние успяхме да му покажем, че не е сам на "Изгрева", че се намира в едно общество от души, които трябва да се движат в хармония, а не в човешкия безпорядък.
Та, когато на брат Игнат му бих с черпака по тенекията и му играхме ръченица, той разбра, че не е сам на "Изгрева". А когато на следващия ден отидохме при Учителя и Му разказахме всичко - за концерта с тенекията, който изнесохме на Игнат и за ръченицата, която сестрите му изиграха - Той прихна да се смее. Ние се заразихме от Неговия смях и се смяхме със сълзи. Така успяхме да се справим, да разрешим една задача, която трудно можеше да се разреши без помощта на Учителя. Ако бяхме приложили този метод с Игнат при друго време, когато Учителят Го нямаше вече на земята, сигурна съм, че нищо нямаше да се получи, дори Игнат можеше да ни набие и трите. Но тогава, с помощта на Учителя, ние успяхме да му покажем, че не е сам на "Изгрева", че се намира в едно общество от души, които трябва да се движат в хармония, а не в човешкия безпорядък. Когато тези души се движат в съзвучие, те са свободни в своя си път. Затова свободата е вътрешно качество на Духа. А когато се добереш до Духа, разбираш къде е твоят път. Когато се движиш по своя път, ти оставяш и другите да бъдат свободни в своя си път. А всички пътища водят към Бога!
към текста >>

45. 3_10 Симеон Симеонов и благодарността ни към него

Всемировият Учител да остави свой заместник.
Спомням си, че веднъж Учителят се обърна към нас и посочи Симеон Симеонов: "Толкова години този брат ви свири и ви служи и никой досега не се сети да му благодари или да му направи един подарък". След като каза това Учителят, ние всички станахме, наредихме се един след друг и му благодарихме със стискане на ръка. Той прие поздравленията ни и така Учителят му заплати с нашата благодарност. По-късно Симеон използува този случай, за да заяви пред всички, че уж Учителят с тази постъпка го е оставил за свой заместник! Представяте ли си? Всемировият Учител да остави свой заместник. Това означаваше, че той не знаеше нито кой е Учителят, нито откъде идва Словото Му. Това Слово бе Божие и Бог бе слязъл на земята, между человеците, да им чете Словото. Е, питам: "Може ли Бог да постави като Свой заместник един человек, независимо кой е в случая? " Това е невъзможно: и сега, и в бъдеще. И така, Симеон си издържа докрай изпита.
към текста >>

Може ли идването на Всемировия Учител на земята и Словото, което Той свали, да има нещо общо с такива методи на действие?
Е, питам: "Може ли Бог да постави като Свой заместник един человек, независимо кой е в случая? " Това е невъзможно: и сега, и в бъдеще. И така, Симеон си издържа докрай изпита. Задачата той разреши така, както можеше. Е, питам ви, може ли Учителят да има свой заместник? Може ли идването на Всемировия Учител на земята и Словото, което Той свали, да има нещо общо с такива методи на действие? Ами къде е Словото на Учителя? Ами къде е Словото на Бога? Къде е Високият Идеал на ученика и на неговата душа? Ученичеството е състояние, при което неговото съзнание се добира до свръхсъзнанието и прави връзка и общение с Божествения Дух и Божествената Душа. След като направи ученикът такова общение с Бога, има ли той нужда от ръководство, от ръководител, от заместник на някого?
към текста >>

46. 3_11 На музикален обяд до Учителя с доктор Жеков

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976

Това окончателно умири Балтова и тя беше замислена по време на целия обяд.
Но през цялото време Учителят не продума с нея нито дума, нито се обърна към нея, нито й се усмихна. През цялото време Учителят разговаряше засмян с младия брат, който седеше срещу Него на масата и чието място бе определено по жребия. Накрая Балтова не издържа и каза: "Аз искам да си сменя мястото с този брат отсреща". Цялата маса се разсмя звучно и смеховете на всички се издигнаха до небесата. Учителят, гледайки напред, каза: "Човек трябва да има послушание пред волята на жребия, когато се извършва пред лицето на Бога". Това окончателно умири Балтова и тя беше замислена по време на целия обяд. Това бе един интересен случай за "волята на жребия". Старите братя, които заварихме, смятаха, че техните места до Учителя са запазени за вечни времена. Същите стари братя на общ обяд ще седнат до Учителя важно, ще се пъчат важно и ще оглеждат с превъзходство другите на масата. А ние много се дразнехме. Аз бях много млада и също обичах да седя до Учителя.
към текста >>

47. 3_13 На оперета с брат Боян Боев

Публиката е преобладаващо мъжка, защото всеки се натиска да види балета и танца на изкушението, рекламиран във вестниците.
Гледат и си казват, че изкушенията за тях са играчка и не стигат до плачка, защото са окултни ученици, а окултният ученик е превъзмогнал всяко изкушение. Така смятат те, така разсъждават шепнешком. Но по едно време излиза солистката на балета, а тя пък е почти съвсем гола, облечена е с много тънко трико, защото представлява Ева в представлението - Ева от райската градина - и тя танцува сега танца на изкушението. Всички изтръпват в залата. Чуват се охкане, въздишки и какви ли не още работи. Публиката е преобладаващо мъжка, защото всеки се натиска да види балета и танца на изкушението, рекламиран във вестниците. По едно време брат Боян Боев се сепва, подскача от стола, обръща се към Жечо Панайотов и му вика: "Жечо, жми! Жми, Жечо! " Жечо е седнал до Боян Боев, а той го е довел на оперета и това, което му каже, трябва да го прави: "Затова, Жечо, жми! " Затваря си очите. Стиска ги.
към текста >>

48. 3_14 Асен Арнаудов и чистотата

Асен намира кофа, лопатка, метла и започва бавно, внимателно да оглежда печката, като че ли му е най-опасен враг.
Но сега той е облечен официално и е тръгнал на среща да покорява женско сърце, което е заключено с три катинара за него. Ами цигулката къде да я сложи? Учителят го поглежда и продължава: "Ще изчистиш печката така, както си, без да падне една прашинка върху белия ти костюм, а цигулката можеш да я сложиш там, до стената". Асен разбира, че това е вече една задача, дадена му от Учителя. Учителят излиза навън от стаята Си. Асен намира кофа, лопатка, метла и започва бавно, внимателно да оглежда печката, като че ли му е най-опасен враг. Полека- лека той започва да отваря долната вратичка на печката и с най-голямо внимание и старание, продължило един час, изчиства печката. Обикновено тази печка се чистеше от нас и се зареждаше за пет минути. По онова време печката на Учителя се пълнеше с дърва, но понякога и с кюмюр - каменни въглища. Учителят не обичаше да Му се пали печката с кюмюр. Веднъж Той каза: "Изпразнете печката и я Заредете с дърва.
към текста >>

49. 3_16 Георги Куртев

Покрай този дъб израснаха и други мощни дървета и устояха на ветровете на размирното време след 1945 година.
Георги Куртев беше онзи, който организира и около когото се завъртя като на стожер от гумно многолюдното Братство в Айтос с тяхната градина. Остана като оазис сред оголената провинция, където салоните един след друг изчезваха. Те изчезваха, защото бяха изчезнали онези, които ги посещаваха и беше вече безпредметно да стоят празни. Животът бе минал в друга фаза. Но дървото, което бе посадил Георги Куртев, се оказа вековен дъб, корените дълбоки, дървото високо и братският салон и братската градина отстояваха на бурите на времето. Покрай този дъб израснаха и други мощни дървета и устояха на ветровете на размирното време след 1945 година. Аз присъствувах на една среща на Учителя с Георги Куртев, който бе пристигнал от провинцията с влака. Бяха докладвали на Учителя и Той нареди да го доведат при Него. Аз стоях отстрани и наблюдавах срещата им.По начина, по който се обърна към Георги, аз разбрах, че Учителят посреща Своя ученик и го цени като ученик, А това много рядко се срещаше тогава, макар че наброявахме няколко хиляди последователи на Учителя. По-късно разбрах, че е от малцината ученици на Школата. Ученик по Дух и по Дело, а не по форма и по буква.
към текста >>

Тези скрижали бяха дадени не в пустинята на Израил, не на планината Синай, а бяха дадени тук, на българска земя, от българин, в чието тяло е бил Всемировият Учител, а над Него е бил Духът на Бога.
И жив ли си отиде? " Онзи беше си свършил работата - като нечий служител му бе заповядано да го извърши, а отговорността за това падаше някъде на друго място. Георги Куртев застава срещу празното място, където е била по-рано Пентаграмата и се разридава като дете. Наоколо имало братя и сестри - картината била потресающа. Брат Георги е плакал не за себе си, не от себе си, плакал е, че негови сънародници, българи по потекло, са посегнали на една светиня и на скрижалите на Бога. Тези скрижали бяха дадени не в пустинята на Израил, не на планината Синай, а бяха дадени тук, на българска земя, от българин, в чието тяло е бил Всемировият Учител, а над Него е бил Духът на Бога. Тогава друг българин е прострял ръка, за да оскверни тези скрижали на Бога, като ги унищожи. Плачел брат Георги от обида, че е българин и чрез българин се посяга и кощунства върху скрижалите на Бога. Свещен плач за свещени неща! Свещен плач за свещените скрижали на Бога! А там бе написано: "В изпълнението Волята на Бога е силата на човешката Душа!
към текста >>

50. 3_19 Религиозно и духовно съзнание

Пътят на ученика преминава през духовното съзнание и се добира до свръхсъзнанието, където се намира Школата за учениците на Бялото Братство.
Трябва да преминат от него в Духовното Съзнание и чак тогава да преминат в свръхсъзнанието или Космическото състояние на съзнанието, което е пътят на ученика. Дотогава има дълъг път да се извърви от тези души. А всяка душа е лъч от светлината на Бога. И всяка душа е ценна за Бога." Този случай ме накара впоследствие да обърна по-голямо внимание на въпроса за религиозното и духовното съзнание у човека. Години наред записвах такива случаи: онези състояния, през които всеки един от нас минаваше ежедневно - през материалистичното съзнание, през религиозното съзнание - в стремеж да се добере до духовното съзнание. Пътят на ученика преминава през духовното съзнание и се добира до свръхсъзнанието, където се намира Школата за учениците на Бялото Братство. Защото Божественият Дух пребивава в святост и мир. А това е Светът на Истината, откъдето слиза Словото на Учителя Беинса Дуно - Всемировият Учител.
към текста >>

Защото Божественият Дух пребивава в святост и мир.
Дотогава има дълъг път да се извърви от тези души. А всяка душа е лъч от светлината на Бога. И всяка душа е ценна за Бога." Този случай ме накара впоследствие да обърна по-голямо внимание на въпроса за религиозното и духовното съзнание у човека. Години наред записвах такива случаи: онези състояния, през които всеки един от нас минаваше ежедневно - през материалистичното съзнание, през религиозното съзнание - в стремеж да се добере до духовното съзнание. Пътят на ученика преминава през духовното съзнание и се добира до свръхсъзнанието, където се намира Школата за учениците на Бялото Братство. Защото Божественият Дух пребивава в святост и мир. А това е Светът на Истината, откъдето слиза Словото на Учителя Беинса Дуно - Всемировият Учител.
към текста >>

А това е Светът на Истината, откъдето слиза Словото на Учителя Беинса Дуно - Всемировият Учител.
А всяка душа е лъч от светлината на Бога. И всяка душа е ценна за Бога." Този случай ме накара впоследствие да обърна по-голямо внимание на въпроса за религиозното и духовното съзнание у човека. Години наред записвах такива случаи: онези състояния, през които всеки един от нас минаваше ежедневно - през материалистичното съзнание, през религиозното съзнание - в стремеж да се добере до духовното съзнание. Пътят на ученика преминава през духовното съзнание и се добира до свръхсъзнанието, където се намира Школата за учениците на Бялото Братство. Защото Божественият Дух пребивава в святост и мир. А това е Светът на Истината, откъдето слиза Словото на Учителя Беинса Дуно - Всемировият Учител.
към текста >>

51. 3_20 Души в почивка

Една сестра описва подробно цялата обстановка на смирение и послушност на братята и сестрите към брат Георги Куртев.
Като че ли всички по команда били облечени по един и същи начин. А те, софиянци, били с градски дрехи - братята с връзки и костюми, а сестрите с бели рокли и бели шапки. Изобщо - контраст по всички правила за това, което трябва да се случи. Всичко преминало от добре по-добре. Връща се групата и веднага при Учителя, за да Му разкаже за всяко чуто и видяно нещо. Една сестра описва подробно цялата обстановка на смирение и послушност на братята и сестрите към брат Георги Куртев. И сестрата казва: "Учителю, ние тук, на "Изгрева", колко сме различни, а там, в Айтос, всичките са еднакви по послушание и по облекло". Учителят ги изглежда и казва: "Това са души, които са в почивка". Всички се оглеждат. Нещо ги попарва, техният вътрешен възторг охладнява и те си излизат един след друг от стаята Му, като Му целуват ръка. Минаха няколко дни и ние не можехме да проумеем казаното от Учителя.
към текста >>

52. 3_21На балет с брат Ради

Но се намира случайно един брат, който ги вижда, познава ги и се застъпва за тях да си заемат местата.
Ангел е с официален костюм, а Ради е в дрипи. Смешно е за останалите, а трагично е за Ангел. Но те вървят, бързат и накрая се добират до залата. Показват си билетите. Пропускат ги и искат да ги сложат по встрани, защото брат Ради е одърпан и мръсен. Но се намира случайно един брат, който ги вижда, познава ги и се застъпва за тях да си заемат местата. А техните места са на втория ред и то - в средата, там, където е висшата аристокрация с онези дами и господа с официалните тоалети и костюми. Нали сте ги виждали по старите снимки? Но служителката в салона упорствува. Не иска да ги сложи в средата, защото ще стане скандал - брат Ради е в дрипи. По едно време тя се усеща и пита: "А бре на вас кой ви даде тези билети?
към текста >>

53. 3_24 Еволюционна и инволюционна музика. Окултна музика

Могла е да предизвика както война, така и омиротворяване.
Според Платон, музиката и поезията на Орфей са извор на древна и дълбока мъдрост. На фрески, намерени в Помпей, се вижда, как Орфей омайва животните със своята лира: лъв, леопард, тигър и елен, и птици захласнати го слушат. В съзнанието на старите елини тоновото изкуство има Божествен произход и чародейна сила. То се практикува не само за наслада, но и за възпоменателни цели. Музиката се смятала за всемогъщо средство. Могла е да предизвика както война, така и омиротворяване. Платон препоръчва на пазителите на неговата идеална държава да я уредят по принципите на музиката. Той казва: "Не се ли поверява най-същественото от възпитанието на музиката? Ритъмът и мелодията истински проникват в гънките на душата и много силно се запечатват в нея, като правят човека благороден и възпитан". Доколкото ми е известно, откривател на благостта на музиката е не кой да е човек, а бог Аполон, олицетворяващ съвършенството (Плутарх). В най-старите времена музиката на гърците е била посветена на почитанието на боговете и възпитанието на младежта.
към текста >>

"Ако някой е работил над вътрешния мир на детето с музика, то това дете, като порасне, ще бъде с благородна душа, ще бъде полезен на себе си и на своята родина, не допускайки никакво нарушение на хармонията нито с дела, нито с думи, но всякога и всякъде ще съблюдава добро държане, благоразумие и ред.
Ритъмът и мелодията истински проникват в гънките на душата и много силно се запечатват в нея, като правят човека благороден и възпитан". Доколкото ми е известно, откривател на благостта на музиката е не кой да е човек, а бог Аполон, олицетворяващ съвършенството (Плутарх). В най-старите времена музиката на гърците е била посветена на почитанието на боговете и възпитанието на младежта. Плутарх е учил, че музиката трябва да се допълва с изучаването на другите науки, а ръководител да бъде философията. Само философията може да даде, според него, музиката - нормите за благоприличието и принципа на полезното. "Ако някой е работил над вътрешния мир на детето с музика, то това дете, като порасне, ще бъде с благородна душа, ще бъде полезен на себе си и на своята родина, не допускайки никакво нарушение на хармонията нито с дела, нито с думи, но всякога и всякъде ще съблюдава добро държане, благоразумие и ред. Най- добре уредените държави грижливо поддържат обаянието с възвишена музика". Тернандър успокоил възникналия бунт на спартанците с лирата си. Таген от Крит, повикан от делфийския оракул, излекувал с музика спартанците. Той избавил Спарта от постигналия я мор. Хомер казва, че гърците с музиката си поставили край на появилата се между тях чума.
към текста >>

Еволюционната и инволюционната музика се обединяват във Вечната симфония, която иде от целия Всемир.
Една от разликите между обикновената и окултната музика е тази, че при окултната музика мелодията и текста-съдържанието - са неразривно свързани и образуват едно цяло. Мелодията се ражда със своя текст, който не може да се замени с друг. При обикновената музика връзката между мелодията и текста не е така силна и затова често виждаме как една и съща мелодия отива в услуга на няколко текста. Времето и случаят могат да променят текста. Това е музика на временното съчетание и съзвучие на движението и формите на Светлината на земята. Еволюционната и инволюционната музика се обединяват във Вечната симфония, която иде от целия Всемир. Учителят казва: "Вечната симфония, която иде от целия Всемир, е славословие на Бога като Любов".
към текста >>

Учителят казва: "Вечната симфония, която иде от целия Всемир, е славословие на Бога като Любов".
Мелодията се ражда със своя текст, който не може да се замени с друг. При обикновената музика връзката между мелодията и текста не е така силна и затова често виждаме как една и съща мелодия отива в услуга на няколко текста. Времето и случаят могат да променят текста. Това е музика на временното съчетание и съзвучие на движението и формите на Светлината на земята. Еволюционната и инволюционната музика се обединяват във Вечната симфония, която иде от целия Всемир. Учителят казва: "Вечната симфония, която иде от целия Всемир, е славословие на Бога като Любов".
към текста >>

54. 3_25 Музиката на Светлината

Изсвирваше ми няколко Негови импровизации, които намираше за уместни, съобразно състоянието ми.
Отивам при Учителя, чукам на вратата Му и след като чух отговора Му отвътре, открехнах вратата и застанах на прага. Не смеех да се доближа в едно такова състояние, беше за мен кощунство да се добера до Него и да целуна ръката Му. Това го осъзнах ясно и не го правех. При други случаи аз се доближавах и целувах ръката Му. Той ме поглеждаше, разбираше състоянието ми и какво става с мене, нищо не казваше, но протягаше ръка, отваряше калъфа на цигулката и започваше да ми свири. Изсвирваше ми няколко Негови импровизации, които намираше за уместни, съобразно състоянието ми. Друг път ми свиреше някои песни, които аз познавах и свирех на пианото винаги преди започване на беседите. Но тук те звучаха по друг начин, защото се изпълняваха от Него и то точно за моето вътрешно състояние. След известно време състоянието ми се оправяше - като че ли някакъв похлупак се вдигаше от главата ми и аз виждах светлина в съзнанието си и светлина вътре в себе си. Така например, една от песните бе "Песента на ангелите". За мен тя беше "Маршът на ангелите" - така го възприемах.
към текста >>

55. 3_27 Музикални изяви и цената на непослушанието

Хармониумът се намираше в салона, както и пианото.
Беседите сутрин започваха в пет часа и аз трябваше да бъда в четири и половина на своя пост. Те бяха - в сряда с общия окултен клас, в петък с младежкия окултен клас, в неделя рано сутрин се четяха "Утринни Слова", а в десет часа Учителят държеше втората своя беседа, предназначена и за по-широк кръг слушатели. Когато Учителят даваше нова песен, тя се изпращаше и при мене нотирана, защото аз трябваше да я свиря в клас. Обикновено аз взимах нотираната песен и отивах в салона да я пресвиря на хармониума или на пианото, като си сложа и обознача самата аз хармонията на песента. Ако се случеше да има в нотирания текст някоя погрешка, то Учителят идваше при мен в салона и коригираше погрешното място. Хармониумът се намираше в салона, както и пианото. Аз пресвирвах песента ту на пианото, ту на хармониума, за да видя как ми звучи и как ще звучи хармонията, която аз правя на песента. Забележете, че песента звучеше и ечеше в празния салон, отекваше и навън и долиташе звуково и до Учителя, който се намираше в горницата, където беше зает със Своята работа. Понякога Учителят се намираше в приемната долу, в малката стаичка до салона. Стъпалата за горницата на Учителя отделяха от салона - там Той имаше обикновено срещи с приятели или гости от града. Той долавяше песента освен звуково и по друг начин, защото нашите уши долавяха само извлечения тон на хармониума.
към текста >>

Забележете, че песента звучеше и ечеше в празния салон, отекваше и навън и долиташе звуково и до Учителя, който се намираше в горницата, където беше зает със Своята работа.
Когато Учителят даваше нова песен, тя се изпращаше и при мене нотирана, защото аз трябваше да я свиря в клас. Обикновено аз взимах нотираната песен и отивах в салона да я пресвиря на хармониума или на пианото, като си сложа и обознача самата аз хармонията на песента. Ако се случеше да има в нотирания текст някоя погрешка, то Учителят идваше при мен в салона и коригираше погрешното място. Хармониумът се намираше в салона, както и пианото. Аз пресвирвах песента ту на пианото, ту на хармониума, за да видя как ми звучи и как ще звучи хармонията, която аз правя на песента. Забележете, че песента звучеше и ечеше в празния салон, отекваше и навън и долиташе звуково и до Учителя, който се намираше в горницата, където беше зает със Своята работа. Понякога Учителят се намираше в приемната долу, в малката стаичка до салона. Стъпалата за горницата на Учителя отделяха от салона - там Той имаше обикновено срещи с приятели или гости от града. Той долавяше песента освен звуково и по друг начин, защото нашите уши долавяха само извлечения тон на хармониума. Та по единия или по другия начин, Той долавяше и чуваше песента, идваше при мен и коригираше, ако имаше някоя погрешка и поправяше погрешното място от нотирания текст. Така че онова, което свирех на хармониума пред приятелите в салона в присъствието на Учителя, беше вярно, беше съгласувано с Него или ако не бе съгласувано, при положение, че нотният запис бе верен, Учителят одобрително с поглед показваше, че нотния запис е верен и аз уверено засвирвах.
към текста >>

Понякога Учителят се намираше в приемната долу, в малката стаичка до салона.
Обикновено аз взимах нотираната песен и отивах в салона да я пресвиря на хармониума или на пианото, като си сложа и обознача самата аз хармонията на песента. Ако се случеше да има в нотирания текст някоя погрешка, то Учителят идваше при мен в салона и коригираше погрешното място. Хармониумът се намираше в салона, както и пианото. Аз пресвирвах песента ту на пианото, ту на хармониума, за да видя как ми звучи и как ще звучи хармонията, която аз правя на песента. Забележете, че песента звучеше и ечеше в празния салон, отекваше и навън и долиташе звуково и до Учителя, който се намираше в горницата, където беше зает със Своята работа. Понякога Учителят се намираше в приемната долу, в малката стаичка до салона. Стъпалата за горницата на Учителя отделяха от салона - там Той имаше обикновено срещи с приятели или гости от града. Той долавяше песента освен звуково и по друг начин, защото нашите уши долавяха само извлечения тон на хармониума. Та по единия или по другия начин, Той долавяше и чуваше песента, идваше при мен и коригираше, ако имаше някоя погрешка и поправяше погрешното място от нотирания текст. Така че онова, което свирех на хармониума пред приятелите в салона в присъствието на Учителя, беше вярно, беше съгласувано с Него или ако не бе съгласувано, при положение, че нотният запис бе верен, Учителят одобрително с поглед показваше, че нотния запис е верен и аз уверено засвирвах. Всички тези листове се прибираха в папка и се предаваха да се съхраняват от Боян Боев.
към текста >>

Когато изтече това време, формите умират и остават като мидена чурупка, изхвърлена от морските вълни на брега.
Сега то не може да се върне, точно онова в онзи момент от онази дивна епоха. Сега има друго време. То не е същото време, което бе при Учителя. Но Словото е живо, то сътворява форми и живот. Животът се изразява във времето и пространството чрез различни форми. Когато изтече това време, формите умират и остават като мидена чурупка, изхвърлена от морските вълни на брега. Тук при мен се случи същото. Така времето изтече, остана една черупка и сега тя е на брега на морето. Който се интересува от черупка и може да чете - да чете и проумява. Та сега, като седна на пианото да свиря, винаги се стремя да влезна в онази епоха и в онова време и да уловя мига на Духа, който се е излял в музиката, която беше записана чрез нотни знаци. Та за вас тези ноти са черупки от миди, изхвърляни на брега от морето, но за мен са живи Слова и образи от Духа на Словото на Учителя и на Бога.
към текста >>

56. 3_28 Музикални изяви и търсене Духа на песните на Учителя

Затова през времето на Школата Той ни запозна с основните положения от Духовния свят, нужни да се изработи един правилен духовен мироглед.
А половината от нищото е онзи идеал, който е писала твоята душа горе в пространството, преди да се въплъти в плът и кръв и който остава тук неосъществен. Та това е едно голямо нищо и половина. Е, може и по друг начин да се изрази, но аз го изказвам така с моите изразни средства. Да тръгнеш по пътя на ученика в търсене на Духа на песните на Учителя - това е един голям идеал на човешката душа и голяма задача за всеки музикант. За да се добереш до Духа на песните, трябва твоята човешка душа да направи общение с Духа на Учителя, чрез който са се излели тези песни. Затова през времето на Школата Той ни запозна с основните положения от Духовния свят, нужни да се изработи един правилен духовен мироглед. Който не е минал подготовката на Школата на Учителя, и голям музикант да е, мъчно може да разбере песните Му. Такива опитности сме имали много. Почти няма голям музикант по онова време в София, който да не е влизал в контакт с Учителя по различни поводи и по различни начини. Контактите можеха да се изразят по наивен човешки начин, незабелязани за другите, но това бяха контакти. Всички без изключение получаваха от Учителя по нещо в своето музикално поприще и след това осъзнаваха явно Неговото присъствие и намеса.
към текста >>

Там се намира фокусът на слизането на Словото на Бога и обличането Му в песните на Учителя.
Но главното в случая е, че този Божествен ключ е недостъпен дотогава, докато не преминеш през всички етапи, през които е минала песента на Учителя през времето на Школата от двадесет и две години. Това означава целенасочено и системно проучване на Словото на Учителя през различните години, когато Словото се е изливало чрез Него и когато песните са се втичали в Него и са давани чрез Него. Защото има връзка между времето, когато е изречено от Учителя това Слово и когато една песен е изпявана чрез Него. Това е времето, когато Словото на Бога се изявява чрез думи и когато Словото на Бога се изразява чрез мелодия и песен. Този миг е един и същ. Там се намира фокусът на слизането на Словото на Бога и обличането Му в песните на Учителя. Ето, това е един метод, който вие трябва да използувате. Ще ви дам един пример. Сега можете ли вие да изпеете правилно песента "Фир-Фюр-Фен", като гледате нотния запис? Да приемем, че вие сте добър музикант и добър певец. Аз ви питам, как ще я изпеете, когато не познавате Духа на времето и онзи миг, когато Духът се е излял в Слово и чрез това Слово е дадена мелодията на песента?
към текста >>

А целта им беше дa се възпре да се отвори Школата на Всемирното Велико Бяло Братство.
Ще прочетете тази беседа, ще прочетете някои спомени и опитности на приятелите от този събор. Тогава ще видите, че това бе годината на най-голямата атака срещу Учителя от страна на църквата и обществото. Тогава бяха призовани силите Господни: и буря от дъжд, гръмотевици се изсипаха над Търново и попречиха на владиците да направят диспут и да предизвикат обществото да поиска намесата на властта, за да се спре събора. Прочетете тази книга. Ще видите, че врагът бе и в нашите среди, като беше намерил свои служители и проводници - те пречеха и отклоняваха приятелите отвътре. А целта им беше дa се възпре да се отвори Школата на Всемирното Велико Бяло Братство. Тази Школа се отваряше за пръв път на земята и в цялата Вселена. За пръв път се отваряше Божествена Школа за человеците на земята, за Духовния свят и за Божествения свят. Защото тук бе слязъл Всемировият Учител -Беинса Дуно. И тогава Учителят даде песента "Фир-Фюр-Фен" и даде превода на думите, които са формули на Бялото Братство: "Без страх и без тъмнина в Любовта безгранична". Затова, след като влезнете в Духа на времето на епохата, на събитията и чрез Словото на Учителя влезнете в досег и общение с това Слово и ако сте готов и добре подготвен музикант и певец, можете да направите общение с тази песен.
към текста >>

Защото тук бе слязъл Всемировият Учител -Беинса Дуно.
Прочетете тази книга. Ще видите, че врагът бе и в нашите среди, като беше намерил свои служители и проводници - те пречеха и отклоняваха приятелите отвътре. А целта им беше дa се възпре да се отвори Школата на Всемирното Велико Бяло Братство. Тази Школа се отваряше за пръв път на земята и в цялата Вселена. За пръв път се отваряше Божествена Школа за человеците на земята, за Духовния свят и за Божествения свят. Защото тук бе слязъл Всемировият Учител -Беинса Дуно. И тогава Учителят даде песента "Фир-Фюр-Фен" и даде превода на думите, които са формули на Бялото Братство: "Без страх и без тъмнина в Любовта безгранична". Затова, след като влезнете в Духа на времето на епохата, на събитията и чрез Словото на Учителя влезнете в досег и общение с това Слово и ако сте готов и добре подготвен музикант и певец, можете да направите общение с тази песен. Тогава ще видите величието й. Ще почувствувате бойния дух на тази песен, която отвори Школата и откри пътя на човечеството за Школата на Великия Учител. Сега разбрахте ли какво значи да се добереш до Духа на Словото и до Духа на песните на Учителя?
към текста >>

57. 3_29 Музикални изяви и верността на ученика към Учителя

Винаги се намираше и един свидетел, когато Учителят изказваше неодобрението Си за този приятел и за неговата разработка.
Да се убедите в това, отидете при едно поточе и дори при голям поток, седнете на брега му, вслушайте се, наблюдавайте го и тогава ще видите как и от къде е дошла тази песен. Та човек, като разбере това, ще види, че понякога и той извира отвътре грубо и нахално. Това състояние не е негово, а хората трябва да го търпят и понасят. Та, за да имаш успех в живота си, научи се от малкия планински извор и от неговата песен. Учителят не винаги одобряваше разработките на Неговите песни от приятелите, които се опитваха да правят това. Винаги се намираше и един свидетел, когато Учителят изказваше неодобрението Си за този приятел и за неговата разработка. Така веднъж Учителят, в присъствието на Мария Златева, след като чул една разработка на Кирил Икономов, се ядосал и се изказал отрицателно за неговите разработки. В такъв случай, всеки един приятел, който получи такава оценка от Учителя, има два пътя - или да отиде при Учителя и да пита къде му е грешката, или да унищожи разработките си. В противен случай, човек попада под ударите на строгите закони, които управляват окултните песни на Учителя. Веднъж Учителят ме викна при себе си. Той стоеше изправен пред две цигулки и ги разглеждаше.
към текста >>

Музиката на Учителя е пълна с вяра във великия и разумен свят, с духовна сигурност и вътрешен мир, който произтича от тази вяра.
Той не търси нито дисонансни пасажи в песните Си, нито дисонансен текст в тях. Учителят е работил години наред върху някои български мелодии, за да ги очисти от онези нехармонични наслоявания в тях, останали от времето на дългото употребление от народа ни. Той е довел тези мелодии до тяхната идеална първоначална чистота. Тези мелодии въвеждат човека в един чист, възходящ и хармоничен свят. Музиката на Учителя е изпълнена с радост, любов, свобода, с надежда и светлина. Музиката на Учителя е пълна с вяра във великия и разумен свят, с духовна сигурност и вътрешен мир, който произтича от тази вяра. Музиката на Учителя е напълно оптимистична. За песимизъм в нея няма място. Ако понякога някъде се започва от песимистично положение, то е с цел да се трансформира това състояние в човека, като се прекара от низходящо във възходящо състояние на духа. Дисонансът в музиката Учителят допуща само като изключение, като някакъв особен ефект. Или по-точно - това е мястото, от което Учителят тръгва да изведе онези съзнания, които боравят с това поле и в това състояние, за да промени пътя им и да го проправи като път на възходящо течение, което трябва да се добере до истинската хармония в живота.
към текста >>

Ако понякога някъде се започва от песимистично положение, то е с цел да се трансформира това състояние в човека, като се прекара от низходящо във възходящо състояние на духа.
Тези мелодии въвеждат човека в един чист, възходящ и хармоничен свят. Музиката на Учителя е изпълнена с радост, любов, свобода, с надежда и светлина. Музиката на Учителя е пълна с вяра във великия и разумен свят, с духовна сигурност и вътрешен мир, който произтича от тази вяра. Музиката на Учителя е напълно оптимистична. За песимизъм в нея няма място. Ако понякога някъде се започва от песимистично положение, то е с цел да се трансформира това състояние в човека, като се прекара от низходящо във възходящо състояние на духа. Дисонансът в музиката Учителят допуща само като изключение, като някакъв особен ефект. Или по-точно - това е мястото, от което Учителят тръгва да изведе онези съзнания, които боравят с това поле и в това състояние, за да промени пътя им и да го проправи като път на възходящо течение, което трябва да се добере до истинската хармония в живота. Верността на ученика към Учителя се изразява като вярност на ученика към Школата и Словото на Учителя. Музиката на Учителя е един път, през който трябва да мине ученикът, за да премине през бариерата и да прескочи в онзи свят, който е свят на музика и дух на хармония. Затова верността на ученика пред Учителя преминава през песните и Музиката Му.
към текста >>

58. 3_30 Песните на Учителя в Мърчаево

Друг един път, Боян Боев, който се намираше при Учителя в Мърчаево, извиква мен и Борис Николов, понеже ние живеехме в София, в нашия малък дом на ул.
Или: "Трябва да се чака, за да дойдат съществата, за да я донесат". Това бе едно знание, което Учителят ни беше дал, то е записано в различните беседи. Това го знаехме. Това го знаеше и Beca Несторова и затова беше недопустимо човек да се поддава на своите лични настроения и лични намерения, когато изпълнява музиката на Учителя. Трябва искрен стремеж, за да се добереш до вътрешната връзка, по която е слязла тази музика, за да може да влезе в нея целия онзи ритъм на онзи свят, чийто изразител е мелодията. Друг един път, Боян Боев, който се намираше при Учителя в Мърчаево, извиква мен и Борис Николов, понеже ние живеехме в София, в нашия малък дом на ул. "Симеоновско шосе" 14. Ние отиваме веднага и Боян Боев ни връчва написана на едно листче от него и нотирана "Песен за двете сестри". Тази песен по-късно я поместихме, след заминаването на Учителя. А Беса Несторова я беше научила така, че беше направила от нея шлагер от онзи тип шлагери, които се пееха в града. Защо я беше направила шлагер?
към текста >>

И затова, почти при всяка песен се намираше по някоя певица-примадона на "Изгрева" да я заучи, но после тя влагаше нещо от себе си и песента се променяше, а останалите братя и сестри я заучаваха от нея, защото тя бе певица и то - школувана певица.
Бях изпитвала онези състояния на душата ми и духа ми, когато, изпълнявайки на пиано песните на Учителя, аз се доближавах до онези високи полета, от които те бяха свалени. Това незнание ли беше, неразбиране ли беше или беше своенравие? Или пък задоволяване на личността с нейните преживявания в триизмерния свят от чувства, мисли и прояви? С този проблем се сблъсквах през цялото време на Школата - песните не се пееха така, както ги беше дал Учителят, а се променяха от някои личности и певици и по-късно повличаха след себе си и останалите приятели. Така че примадоните на "Изгрева" се развихриха, а те бяха много, понеже всяка певица се считаше за примадона. И затова, почти при всяка песен се намираше по някоя певица-примадона на "Изгрева" да я заучи, но после тя влагаше нещо от себе си и песента се променяше, а останалите братя и сестри я заучаваха от нея, защото тя бе певица и то - школувана певица. Така всяка една примадона оставяше след себе си поразии, които трудно можеха да се оправят. Когато по-късно взехме оригиналите и ги поместихме в песнарката, всички скочиха срещу мен, че така, както съм ги дала в песнарката, песните не се пеят от тях. А щом така не се пеят от тях, то песните в песнарката не са точни. Просто и ясно обяснение, според певиците-примадони. Така певиците-примадони в своята суета и тщеславие бяха забравили, че имаме оригинали от двете папки и в голямата тетрадка.
към текста >>

Намирам се пред Учителя.
Отидохме двете и докладвахме на Учителя, че песента излиза вече добре. Във връзка с това Учителят каза: "Аз, като дам една песен, на тях им се преработват центровете на мозъка и започват да дават съвети". Да, с нашето незнание и непослушание изпадахме в грешки и променяхме песните на Учителя. Това беше един труден въпрос за разрешаване. Друг път имах такава опитност, че трябва да я разкажа, за да проличи какво искаше да каже Той и какво Невидимият свят откри за мен. Намирам се пред Учителя. А Той застанал пред цигулката и ми изсвирва песента "Химн на Великата Душа". Преминах в една особена тоналност, после усетих, че се излъчвам от тялото си и политам нагоре към висините. Поглеждам отгоре и виждам Учителя и тялото си - самата себе си долу като малка точица. Като глава на карфица съм, като мравка в тази гъста материя. Така погледнах отгоре и видях, че долу беше толкова задушно и в света - материята толкова гъста, че щях да се задуша така, както бях горе и гледах от висините.
към текста >>

Тогава разбрах къде се намирам и откъде е пътят на тази песен, от какво високо поле идва тя, от какво високо небе се сваля.
А Той застанал пред цигулката и ми изсвирва песента "Химн на Великата Душа". Преминах в една особена тоналност, после усетих, че се излъчвам от тялото си и политам нагоре към висините. Поглеждам отгоре и виждам Учителя и тялото си - самата себе си долу като малка точица. Като глава на карфица съм, като мравка в тази гъста материя. Така погледнах отгоре и видях, че долу беше толкова задушно и в света - материята толкова гъста, че щях да се задуша така, както бях горе и гледах от висините. Тогава разбрах къде се намирам и откъде е пътят на тази песен, от какво високо поле идва тя, от какво високо небе се сваля. Постепенно се намерих в тялото си, мина време докато се съвзема, а Учителят през това време свиреше с цигулката си. Привърши песента, прибра лъка и цигулката в калъфа, затвори го, обърна се към мен и каза: "Е, какво ще кажеш, Марийке? " "Учителю, беше невероятно преживяване, но не знам дали то е онова Божествено състояние на песента! " Учителят отвърна: "Не, това бе само Химнът на Великата Душа". Сега, след като чухте този разказ, бихте ли се усъмнили в думите ми?
към текста >>

59. 3_31 Истинската работа

Отивам при Учителя и споделям с Него, че в сравнение с някои студенти аз съм по-назад от тях с подготовката си като пианистка и едвам се намирам в средата на музикантите.
"Истинската работа" Бях млада и постъпих в Музикалната академия, след като разбрах, че имам добра подготовка, за да бъда на академично ниво след време, когато уча и свиря песните на Учителя. Така аз смятах. Започнах да уча, да посещавам занятията в Консерваторията. Срещах се и с други музиканти, които бяха добри изпълнители и музиканти по дарба и музиканти по дух. Отивам при Учителя и споделям с Него, че в сравнение с някои студенти аз съм по-назад от тях с подготовката си като пианистка и едвам се намирам в средата на музикантите. Питах Го какво да правя. Той ме огледа, разгледа ме внимателно, като че ли за пръв път ме виждаше и каза: "Радвай се на успехите на другите". Поклоних се и се отдалечих. Как да се радвам, като не мога? Искам да изпълня поръката на Учителя, но нямам сили да сторя това.
към текста >>

Затова личността трябва да се смали и да се смири пред Бога.
А според едно изказване на Учителя, Библията е творение на Господния Дух. Наистина, когато Небето работи с един човек, не му е позволено да върши волности и да си служи с непослушанието като средство да се измъкне от предварително поетото обещание и дадения обет. Та единственият път на ученика в Школата е да работи с добродетелите, които Учителят е дал. Затова трябва много добре да се разучи "Пентаграмът" и да се работи с него. Човек трябва да бъде проводник на Бога. Затова личността трябва да се смали и да се смири пред Бога. Личността си има своето място в човешкия свят и тя да си работи там. Но когато човек реши да работи за Бога, той трябва да впрегне личността си да работи за Него. Това става, когато тази личност се смири пред Бога. А смирението започва от момента, когато личността реши да служи на Бога, т.е. да изпълнява Волята на Бога.
към текста >>

Това става, когато тази личност се смири пред Бога.
Затова трябва много добре да се разучи "Пентаграмът" и да се работи с него. Човек трябва да бъде проводник на Бога. Затова личността трябва да се смали и да се смири пред Бога. Личността си има своето място в човешкия свят и тя да си работи там. Но когато човек реши да работи за Бога, той трябва да впрегне личността си да работи за Него. Това става, когато тази личност се смири пред Бога. А смирението започва от момента, когато личността реши да служи на Бога, т.е. да изпълнява Волята на Бога. Човек трябва да се бори с амбицията на личността си. Пътят на личността е път на насилие. Пътят на ученика е път на учение в Школата.
към текста >>

А смирението започва от момента, когато личността реши да служи на Бога, т.е.
Човек трябва да бъде проводник на Бога. Затова личността трябва да се смали и да се смири пред Бога. Личността си има своето място в човешкия свят и тя да си работи там. Но когато човек реши да работи за Бога, той трябва да впрегне личността си да работи за Него. Това става, когато тази личност се смири пред Бога. А смирението започва от момента, когато личността реши да служи на Бога, т.е. да изпълнява Волята на Бога. Човек трябва да се бори с амбицията на личността си. Пътят на личността е път на насилие. Пътят на ученика е път на учение в Школата. В молитвата на Господа "Отче наш" имаше много интересни, непознати неща за нас.
към текста >>

Затова, най-важната работа е изучаването Словото на Всемировия Учител.
За да влезнеш в молитвено състояние на Духа се изисква много труд, много подготовка, специални условия и молитвено състояние у самия човек. Затова Учителят казва: "Винаги и при всички случаи се молете! " А това значи да се прави и да се държи постоянна връзка с Бога. Учителят ни е дал наряд кои молитви в какви дни на седмицата да ги произнасяме. Това не са произволни неща, а неща, съобразени с космични течения, идващи отвън и преминаващи през дните на седмицата и идващи до човека. Затова, най-важната работа е изучаването Словото на Всемировия Учител. Истинската работа е вътрешната, духовна работа на ученика с това Слово. Стани добър музикант, работи върху Словото на Учителя и тогава ще видиш как Духът на Словото ще премине в Духа на песните и този Дух на песните ще се влее в тебе, и ти ще пееш и славословиш Бога в съзвучие с всички човешки души, които са в общение с Бога! Амин!
към текста >>

60. 3_32 Отворените уши и песните от невидимата школа

Тогава разбрахме, а по-късно се убедихме, когато имахме опитности с тази вътрешна Школа на Христа и на Учителя, че ние сме една мъничка проекция на големия живот, че сме една малка точица и рязка от онзи Всемирен живот, който обхващаше цялото Битие.
Тези възторжени песни, излизащи от устата на пеещите сестри, за мен бяха необикновено преживяване. Гледам ги със собствените си очи, слушам ги с вътрешните си уши и разбирам, че те не пеят, а че други същества пеят чрез тях. Но признавам, че не виждам други, освен физическите им тела, образи и лица. Наблюдавам и виждам, че учениците от духовната Школа на Учителя бяха влезнали в тях и тези ученици от тази духовна Школа, невидима за нас - за нашите очи, пееха за Учителя чрез тях. Това отначало не бе ми много ясно, но по-късно го проумях, след като и аз имах някои опитности с онази вътрешна Школа на Учителя, с онази духовна Школа на Христа, която не бе на физическото поле. Тогава разбрахме, а по-късно се убедихме, когато имахме опитности с тази вътрешна Школа на Христа и на Учителя, че ние сме една мъничка проекция на големия живот, че сме една малка точица и рязка от онзи Всемирен живот, който обхващаше цялото Битие. Бяхме като малки прашинки - живи крачещи човеци, които имаха необикновената привилегия ла бъдат при нозете на Всемировия Учител. Тази привилегия не я осъзнавахме отначало. С годините започнахме да я осъзнаваме, да я преосмисляме, да я оживяваме в нас и тези опитности станаха "жив живот", част от живота на Школата на Бялото Братство и част от проявлението на Всемировия Учител на земята. След като видяха всичко това моите очи, след като чуха всичко това моите вътрешни уши и след като съзерцавах дълго време върху тези възторжени песни, накрая реших, че трябва да споделя това с Учителя. По едно време песните секнаха.
към текста >>

Бяхме като малки прашинки - живи крачещи човеци, които имаха необикновената привилегия ла бъдат при нозете на Всемировия Учител.
Гледам ги със собствените си очи, слушам ги с вътрешните си уши и разбирам, че те не пеят, а че други същества пеят чрез тях. Но признавам, че не виждам други, освен физическите им тела, образи и лица. Наблюдавам и виждам, че учениците от духовната Школа на Учителя бяха влезнали в тях и тези ученици от тази духовна Школа, невидима за нас - за нашите очи, пееха за Учителя чрез тях. Това отначало не бе ми много ясно, но по-късно го проумях, след като и аз имах някои опитности с онази вътрешна Школа на Учителя, с онази духовна Школа на Христа, която не бе на физическото поле. Тогава разбрахме, а по-късно се убедихме, когато имахме опитности с тази вътрешна Школа на Христа и на Учителя, че ние сме една мъничка проекция на големия живот, че сме една малка точица и рязка от онзи Всемирен живот, който обхващаше цялото Битие. Бяхме като малки прашинки - живи крачещи човеци, които имаха необикновената привилегия ла бъдат при нозете на Всемировия Учител. Тази привилегия не я осъзнавахме отначало. С годините започнахме да я осъзнаваме, да я преосмисляме, да я оживяваме в нас и тези опитности станаха "жив живот", част от живота на Школата на Бялото Братство и част от проявлението на Всемировия Учител на земята. След като видяха всичко това моите очи, след като чуха всичко това моите вътрешни уши и след като съзерцавах дълго време върху тези възторжени песни, накрая реших, че трябва да споделя това с Учителя. По едно време песните секнаха. Работата беше свършена за този ден и сестрите леко се надигнаха, започнаха да шетат и да прибират нещата.
към текста >>

С годините започнахме да я осъзнаваме, да я преосмисляме, да я оживяваме в нас и тези опитности станаха "жив живот", част от живота на Школата на Бялото Братство и част от проявлението на Всемировия Учител на земята.
Наблюдавам и виждам, че учениците от духовната Школа на Учителя бяха влезнали в тях и тези ученици от тази духовна Школа, невидима за нас - за нашите очи, пееха за Учителя чрез тях. Това отначало не бе ми много ясно, но по-късно го проумях, след като и аз имах някои опитности с онази вътрешна Школа на Учителя, с онази духовна Школа на Христа, която не бе на физическото поле. Тогава разбрахме, а по-късно се убедихме, когато имахме опитности с тази вътрешна Школа на Христа и на Учителя, че ние сме една мъничка проекция на големия живот, че сме една малка точица и рязка от онзи Всемирен живот, който обхващаше цялото Битие. Бяхме като малки прашинки - живи крачещи човеци, които имаха необикновената привилегия ла бъдат при нозете на Всемировия Учител. Тази привилегия не я осъзнавахме отначало. С годините започнахме да я осъзнаваме, да я преосмисляме, да я оживяваме в нас и тези опитности станаха "жив живот", част от живота на Школата на Бялото Братство и част от проявлението на Всемировия Учител на земята. След като видяха всичко това моите очи, след като чуха всичко това моите вътрешни уши и след като съзерцавах дълго време върху тези възторжени песни, накрая реших, че трябва да споделя това с Учителя. По едно време песните секнаха. Работата беше свършена за този ден и сестрите леко се надигнаха, започнаха да шетат и да прибират нещата. След малко кака Гина излезе, видя ме, че стоя и разбра, че съм ги наблюдавала, но й хареса, че съм стояла там и не съм използувала момента да се мушна незабелязано и да влезна при Учителя. Обикновено кака Гина посрещаше гостите, докладваше на Учителя кой е посетителят и ако Той разрешаваше, гостът влизаше при Него.
към текста >>

Кръгът на тази опитност се затвори, завъртя се и животът на Всемира протече в нея.
Аз се усмихвам, кака Гина се усмихва и Учителят се усмихва. Накрая добавя: "Пяхте много хубаво, защото учениците от духовната Школа бяха решили да Ми изнесат концерт чрез вас". Аз ставам сериозна, кака Гина вече не се смее, поглеждаме се вече уплашено и отново поглеждаме Учителя. А Учителят се усмихва и казва: "Е, видяхте ли, и тях ги бива за такава работа". И Учителят повтаря думите на кака Гина, казани преди това пред мен. Кръгът на тази опитност се затвори, завъртя се и животът на Всемира протече в нея.
към текста >>

61. 3_33 Съдба от Небето

През 1921 година беше издадена от приятели една песнарка "Песни на Всемирното Братство - 1921 год.", в която бяха включени братски песни.
Тук, на "Изгрева", стана точно така: македонците избутаха останалите. Проверете кои личности бяха македонци, какво беше тяхното поведение през време на Школата на Учителя и след това. Проверете кой какво направи и защо го направи. Като проверите, изводът ще бъде ваш. Аз си имам свой извод. През 1921 година беше издадена от приятели една песнарка "Песни на Всемирното Братство - 1921 год.", в която бяха включени братски песни. Школата бе отворена. С годините песните, които Учителят даде, започнаха да се множат и ние ги имахме в ръкопис. Беше поставен въпросът за издание на песните на Учителя. Учителят лично бе наредил да се състави една комисия от трима души, в която да влизат: Кирил Икономов, Асен Арнаудов и Матей Калудов. Кирил Икономов беше подготвен музикант и беше учител по музика в гимназия.
към текста >>

Отварям я и там в нея намирам оригинала.
Казах им, че имам оригинала, но че не мога да го намеря в папката. Помолих ги да почакат пет минути. Отивам в бараката си - там където живеех, заставам сама и казвам: "Учителю, помогни ми! Ти ме изпрати да изправям грешките на Икономов. Не ме оставяй сама, защото ще ме разкъсат като песове." И веднага, без да искам, посягам към Библията, която беше на масата ми. Отварям я и там в нея намирам оригинала. Благодаря на Учителя и веднага, на третата минута, се връщам да им го занеса. Поднасям го, а те ми казват, че са преминали на друга песен. Е, как ви се струва това? Аз държах Библията в ръцете си, че като я треснах на масата, че всички подскочиха. Изкрещях: "Никакво преминаване!
към текста >>

62. 3_34 Заръката на Учителя за песните и изпълнение на Неговата Воля

Ще се търси, ще се работи, докато човешкото съзнание се качи горе, където се намира светът на поезията, за да търси там съчетание от думи, Слово и мисъл, съответствуващи на мелодията, която е съчетание от музикални тонове, давани от движението на светлината, която излиза от тази музика.
И в зависимост от това кой от къде сваля музиката - от кое поле, има и различни музикални произведения. А като се прибави и самата индивидуалност на музиканта, който пречупва в себе си музиката, идваща отгоре, то имаме още толкова различия. По този повод Учителят казва: "Моцарт има слънчева музика, Шопен е дал музика на сърцето, Бах - музика на хармонията, Бетховен - музика на борба на Духа с материята, Вагнер - музика на Славата: това е музика на Божията Слава, т.е. на Божията светлина и неговата музика стои по-високо от музиката на всички земни музиканти до времето на Учителя. Разбрахте ли сега, че от тази гледна позиция не може да се промени произволно оригиналната мелодия на автора заради това, че не е намерен най-подходящият текст за песента. Ще се търси, ще се работи, докато човешкото съзнание се качи горе, където се намира светът на поезията, за да търси там съчетание от думи, Слово и мисъл, съответствуващи на мелодията, която е съчетание от музикални тонове, давани от движението на светлината, която излиза от тази музика. Това е пътят. Трябва да се качиш горе в съзнанието си и да търсиш как онези светлини, които преминават в музика от хармония и след това - музика в мелодия и могат да съчетаят в себе си светлината, която излиза от мисълта на поезията, облечена в подходящи слова. Когато се съчетае светлината, излизаща от словата на поезията със светлината, излизаща от мелодията - това е идеалното съчетание между поетичен текст и музикален текст, т.е. между слово и музика. Това е пътят.
към текста >>

А не да се промен я мелодията на Всемировия Учител, за да му излезе на някого текстът.
Това е пътят. Трябва да се качиш горе в съзнанието си и да търсиш как онези светлини, които преминават в музика от хармония и след това - музика в мелодия и могат да съчетаят в себе си светлината, която излиза от мисълта на поезията, облечена в подходящи слова. Когато се съчетае светлината, излизаща от словата на поезията със светлината, излизаща от мелодията - това е идеалното съчетание между поетичен текст и музикален текст, т.е. между слово и музика. Това е пътят. А не да се промен я мелодията на Всемировия Учител, за да му излезе на някого текстът. Нито един автор не би се съгласил на такова нещо. Друг е въпросът когато се прави хармонизация на оригиналния текст - има си закони, по които става тази хармонизация, трябва човешкото съзнание да се качи горе, заедно с мелодията, а тя ще го отведе още по-нагоре, където мелодията е съчетание не само от звуци, но и от светлина. И където преливането на светлините дава мелодията. А ще дойде време да се качиш още по-високо, където е истинската хармония и там да търсиш онова съответствие и онова сливане между тонове и светлини, което се доближава до хармоничното съответствие между мелодия и светлина. Ето, това е пътят.
към текста >>

63. 3_36 Как се защитаваха оригиналите на песните на Учителя

" Онези възразяваха, а думите им бяха насочени срещу мен - че съм непримирима и какво ли още не ми казаха.
Но ако сте срещу Учителя, какво търсите тук, на "Изгрева", в тази Школа и в тази комисия? Ето ви оригинала и решавайте! Това оригиналът ли е или не е? Ако е оригиналът, пишете в протокола чия воля изпълнявате - на Учителя ли, на Бога ли или на личността Кирил! Решавайте и се определяйте за кого сте - за Бога или за Кирил? " Онези възразяваха, а думите им бяха насочени срещу мен - че съм непримирима и какво ли още не ми казаха. Не можеха да ме търпят. Бяха се хванали на чуждо хоро и трябваше да го изиграят. А много съжаляваха, че се бяха хванали на това хоро, смятаха, че това хоро ще играе по свирката на Кирил - че той ще води хорото. Но се оказа, че друг почна да свири. Нали знаете как се играе хоро на село - както се свири на хорото, така се играе.
към текста >>

Моята барака се намираше на 60 метра и аз се запътих към нея.
Та той се гордееше години наред с това, че тази песен е дадена в негово присъствие. И той я знаеше така, както бе по оригинала, а не както я бяха изменили приятелите през онези десет години на неговото отсъствие от "Изгрева". Той дръпна едно строго слово в защита на оригинала. Подкрепи ме в този случай, макар че досега при всички случаи подкрепяше Кирил. Аз им казах да почакат десет минути, докато донеса оригинала. Моята барака се намираше на 60 метра и аз се запътих към нея. Те останаха да се карат. Всички срещу Томалевски и Томалевски срещу всички. Докато се караха, аз изтичах у дома. Търся, търся - няма го. Сетих се, застанах смирено и се помолих на Учителя: "Учителю, Ти знаеш, че аз защитавам Твоето дело.
към текста >>

Сетих се, застанах смирено и се помолих на Учителя: "Учителю, Ти знаеш, че аз защитавам Твоето дело.
Моята барака се намираше на 60 метра и аз се запътих към нея. Те останаха да се карат. Всички срещу Томалевски и Томалевски срещу всички. Докато се караха, аз изтичах у дома. Търся, търся - няма го. Сетих се, застанах смирено и се помолих на Учителя: "Учителю, Ти знаеш, че аз защитавам Твоето дело. Ти ме изпрати за тази работа. Помогни ми да го защитя докрай! " Хрумна ми една мисъл, да взема Библията, да я отворя и да видя какво ще ми се падне в този момент. Това бе един метод, препоръчван от Учителя, когато човек се намира в затруднение и не знае как да реши някоя своя задача. Взимам я, отварям я и какво да видя - оригиналът на същата песен е в нея!
към текста >>

Това бе един метод, препоръчван от Учителя, когато човек се намира в затруднение и не знае как да реши някоя своя задача.
Търся, търся - няма го. Сетих се, застанах смирено и се помолих на Учителя: "Учителю, Ти знаеш, че аз защитавам Твоето дело. Ти ме изпрати за тази работа. Помогни ми да го защитя докрай! " Хрумна ми една мисъл, да взема Библията, да я отворя и да видя какво ще ми се падне в този момент. Това бе един метод, препоръчван от Учителя, когато човек се намира в затруднение и не знае как да реши някоя своя задача. Взимам я, отварям я и какво да видя - оригиналът на същата песен е в нея! Аз, преди да тръгна към комисията, се молих и работих с Библията, и оригинала, без да искам, съм го сложила там, за да ми послужи за отбелязване какво съм чела. Но бях се замислила за други неща, бях забравила да го извадя и след това съм излязла от стаята. Затова е важно човек да бъде с будно съзнание, когато върши работа за Бога, защото винаги има противодействия от тъмните сили. Но тогава, в тези разиграли се борби, човек оставаше без ум, камо ли да се грижи да бъде с будно съзнание.
към текста >>

64. 3_38 Рибарската мрежа на Черната ложа

"Рибарската мрежа на Черната ложа" Съборът на Всемирното Бяло Братство в Търново през лятото на 1922 година беше знаменателен в много отношения.
"Рибарската мрежа на Черната ложа" Съборът на Всемирното Бяло Братство в Търново през лятото на 1922 година беше знаменателен в много отношения. Тогава Учителят обяви, че се отваря Школата на Бялото Братство за пръв път на земята и че неин ръководител е Великият Учител на Вселената. Споменах за обществената реакция, предвождана от владици, свещеници и църквата, както и подведени граждани срещу Учителя. На 19 август, в десет часа сутринта, в местното читалище, Учителят изнесе беседата "Новият Живот" за търновското гражданство и за приятелите. Тя трябва да се проучи добре от всички. Учителят даде отпор срещу нападките.
към текста >>

Непосредствено след свършване на беседата, владиците, които през цялото време на беседата на Учителя мируваха, понеже бяха приспани - спяха и хъркаха за обща изненада на всички - се разбудиха и започнаха да викат, че искат диспут с Учителя Петър Дънов.
На 19 август, в десет часа сутринта, в местното читалище, Учителят изнесе беседата "Новият Живот" за търновското гражданство и за приятелите. Тя трябва да се проучи добре от всички. Учителят даде отпор срещу нападките. В два часа същия ден над Търново се разрази буря. Мълнии и светкавици, и силите Господни не позволиха на владиците да организират обществен отпор срещу Учителя под формата на диспут. Непосредствено след свършване на беседата, владиците, които през цялото време на беседата на Учителя мируваха, понеже бяха приспани - спяха и хъркаха за обща изненада на всички - се разбудиха и започнаха да викат, че искат диспут с Учителя Петър Дънов. Но Учителят им каза, че който иска диспут, може да го направи сега, а не в два часа, както бяха поискали владиците, защото тогава нямало да има условия. Владиците в момента не можеха да го проведат, понеже през цялото време спяха и хъркаха на беседата на Учителя и всички видяха това в салона, за наше най-голямо удоволствие. В два часа силите Господни докараха бурята и цялото търновско гражданство бе по домовете си, а ние се бяхме сгушили в палатките на лозето - там, където бе съборът. Освен външните атаки на Черната ложа, имаше атаки и вътре в Школата. Затова на 23 август - сряда - в беседата си следобед, Учителят се спря и на този въпрос.
към текста >>

Тази любов, чувам аз, между тях почва малко... Пред мене когато са, като хора, братски си гугукат, но щом влязат в работилницата, почнат спорове, спорове, пререкания започват, един на ляво, друг на дясно и после пак се примиряват, пак влезат, пак се примиряват.
Аз ще ви поставя на един изпит и ако издържите изпита, ще минете в класа. Те още държат изпита и едва на половината са го издържали. И аз ги следя, окото ми е толкоз зорко. Те мислят да минат тъй. Аз казвам: По-скоро камила ще мине през иглен и уши, отколкото вие да влезете в школата, докато не издържите изпита си. Тази любов, чувам аз, между тях почва малко... Пред мене когато са, като хора, братски си гугукат, но щом влязат в работилницата, почнат спорове, спорове, пререкания започват, един на ляво, друг на дясно и после пак се примиряват, пак влезат, пак се примиряват. Най-после, почнаха да не се разбират, да се отделят. Какво дойде след това? - Двамата почнаха да въздишат. И единият почна да търси света, и другият почна да търси света. Сега, и вие ще кажете: "Гпедайте тия ученици, каква привилегия са имали!
към текста >>

През онова време имаше един редактор на "Всемирна летопис" - Иван Толев.
В това няма никакво съмнение, защото в течение на двадесет и две години много от братята и сестрите опитаха тяхната мрежа. И само присъствието на Учителя освобождаваше тия ученици, които се бяха вплели в нея. Но след заминаването на Учителя те продължиха със същите методи. Това е обект на специално изучаване в бъдеще. Това го оставяме за вашето поколение. През онова време имаше един редактор на "Всемирна летопис" - Иван Толев. Беше ме харесал и започна да се навърта около мен. Той беше женен и жена му вдигаше полата си, когато минавах покрай нея, за да покаже, че покрай нея минава една "мърша" и че не иска да се изцапа дългата й пола. Отидох при Учителя и се оплаках. Учителят ме посъветва да бъда любезна с него и само толкова, за да не се позволи чрез него да се изявят силите и да се противопостави на Братството. Той се числеше към Братството и като съидейник на Учителя.
към текста >>

65. 3_41 Паневритмия в Невидимия свят. Паневритмия в небето над връх Мусала

Намира пътеката.
Решава да вземе фенер, но не знае къде са го сложили. А сега е тъмница, къде ще го търси - всички спят. Решава да тръгне без фенер, нали има пътека, по нея, по нея - та горе. Така решава и пак не знае защо така решава, и тръгва. Постепенно свиква с тъмнината. Намира пътеката. И когато стъпва на пътеката, изведнъж се появява един сноп светлина. Да, сноп светлина, като че ли някой върви пред него и над него и със светлината на джобно фенерче му осветява пътя на един-два метра разстояние пред него. Обръща се назад, гледа - няма никой. И пред него няма никой. Поглежда нагоре над главата си, нищо не вижда, няма никой.
към текста >>

66. 3_42 Паневритмията на Изгрева

Те олицетворяват Мировата Любов, която идва от центъра на Вселената и отива към периферията.
Сега дойде времето да преминем и да я проектираме навън от себе си в движение и музика. Така бе даден "Пентаграмът" от Паневритмията чрез Учителя. След известно време Учителят даде и "Слънчеви лъчи". Това е по- сложна композиция. Двойките са разположение в 12 лъча, насочени към центъра. Те олицетворяват Мировата Любов, която идва от центъра на Вселената и отива към периферията. Тези дванадесет лъча са заобиколени с един кръг от двойки. Идва момент, когато човекът, дошъл на земята, трябва да се пробуди, да му се отвори съзнанието и да влезе в него онази Мирова Любов като Светлина. Това е пробуждане на човешкото съзнание. Следващият етап е да тръгне отдолу нагоре, т.е. от периферията на Вселената към центъра й с така наречената Космична обич.
към текста >>

Идва момент, когато човекът, дошъл на земята, трябва да се пробуди, да му се отвори съзнанието и да влезе в него онази Мирова Любов като Светлина.
След известно време Учителят даде и "Слънчеви лъчи". Това е по- сложна композиция. Двойките са разположение в 12 лъча, насочени към центъра. Те олицетворяват Мировата Любов, която идва от центъра на Вселената и отива към периферията. Тези дванадесет лъча са заобиколени с един кръг от двойки. Идва момент, когато човекът, дошъл на земята, трябва да се пробуди, да му се отвори съзнанието и да влезе в него онази Мирова Любов като Светлина. Това е пробуждане на човешкото съзнание. Следващият етап е да тръгне отдолу нагоре, т.е. от периферията на Вселената към центъра й с така наречената Космична обич. Това започва с песента "Ти си ме, мамо, човек красив родила". Оттук започва възходът на човека и пробуждането на неговото съзнание, навлизането в Свърхсъзнанието чрез Виделината в него.
към текста >>

67. 3_43 Думите на Паневритмията - на Олга Славчева от Изгрева и на Асавита от Божествения свят

На корицата, в горния ъгъл е написано Хелмира.
Цената е 5 лв. Сега ще е цяло чудо,ако е запазена някоя и друга книжка. В същата книжка Олга Славчева помести и думите на три песни от Учителя, които Той й бе дал да напише. Това са "Бершид Ба", "Пролетна песен" (в книжката е отбелязано заглавие "Пролетта пристига") и "Песен на малката буболечка" (в песнарката - "Малката буболечица"). Същата година - 1935 - Олга Славчева издаде една книжка: "АСАВИТА - Божествена песен". На корицата, в горния ъгъл е написано Хелмира. Асавита идва от слънцето, посещава Олга Славчева и, като й дава името Хелмира, повежда я на път за слънцето. Когато пристигат там, тя чува мелодии познати, думи познати - чува песните, които Учителят е дал на земята. Така че музиката, текстът, игрите и движенията, които тя вижда на слънцето, били почти същите, като Паневритмията на Учителя на земята. Хелмира вижда с очите си, че мелодията и движенията са свързани неразделно в едно, в няколко последователни свята - физическия, Духовния и Божествения свят. Който иска, нека прочете внимателно тази книжка.
към текста >>

Асавита идва от слънцето, посещава Олга Славчева и, като й дава името Хелмира, повежда я на път за слънцето.
Сега ще е цяло чудо,ако е запазена някоя и друга книжка. В същата книжка Олга Славчева помести и думите на три песни от Учителя, които Той й бе дал да напише. Това са "Бершид Ба", "Пролетна песен" (в книжката е отбелязано заглавие "Пролетта пристига") и "Песен на малката буболечка" (в песнарката - "Малката буболечица"). Същата година - 1935 - Олга Славчева издаде една книжка: "АСАВИТА - Божествена песен". На корицата, в горния ъгъл е написано Хелмира. Асавита идва от слънцето, посещава Олга Славчева и, като й дава името Хелмира, повежда я на път за слънцето. Когато пристигат там, тя чува мелодии познати, думи познати - чува песните, които Учителят е дал на земята. Така че музиката, текстът, игрите и движенията, които тя вижда на слънцето, били почти същите, като Паневритмията на Учителя на земята. Хелмира вижда с очите си, че мелодията и движенията са свързани неразделно в едно, в няколко последователни свята - физическия, Духовния и Божествения свят. Който иска, нека прочете внимателно тази книжка. Художничката Цветана Симеонова е нарисувала прекрасна картина- приложение към книжката, наречена "От земята към слънцето".
към текста >>

Хелмира вижда с очите си, че мелодията и движенията са свързани неразделно в едно, в няколко последователни свята - физическия, Духовния и Божествения свят.
Същата година - 1935 - Олга Славчева издаде една книжка: "АСАВИТА - Божествена песен". На корицата, в горния ъгъл е написано Хелмира. Асавита идва от слънцето, посещава Олга Славчева и, като й дава името Хелмира, повежда я на път за слънцето. Когато пристигат там, тя чува мелодии познати, думи познати - чува песните, които Учителят е дал на земята. Така че музиката, текстът, игрите и движенията, които тя вижда на слънцето, били почти същите, като Паневритмията на Учителя на земята. Хелмира вижда с очите си, че мелодията и движенията са свързани неразделно в едно, в няколко последователни свята - физическия, Духовния и Божествения свят. Който иска, нека прочете внимателно тази книжка. Художничката Цветана Симеонова е нарисувала прекрасна картина- приложение към книжката, наречена "От земята към слънцето". По онова време на "Изгрева" имаше много поетеси и всички се ядосваха и ревнуваха, защо Учителят прие текста на Олга Славчева. Всички бяха убедени без изключение в това, че думите на Олга Славчева за Паневритмията не са хубави, че няма рима, че не са ритмични, че няма вътрешна хармонична отмереност, че словоредът е такъв, както й е паднало на езика на нашата поетеса. Изобщо, всяка от поетесите на "Изгрева" смяташе, че би написала сто пъти по-хубав текст.
към текста >>

14 пише: "Законите на паневритмичните упражнения са написани в целия Всемир".
14, точно и строго е отбелязано: "Паневритмията се основава на законите на съответствието между идея, дума, музика и движение". По този начин Учителят категорично обявява, че Паневритмията е дадена, идеята на Паневритмията е свалена чрез музика, облечена е в движение и са сложени подходящи слова за отделните песни. А който иска, може да се запознае по-подробно със седемте принципа на Паневритмията и ще види тогава, че онова, което е дадено от Учителя, не може да се пипа и преиначава. Защо ли? Защото на стр. 14 пише: "Законите на паневритмичните упражнения са написани в целия Всемир". Е, питам сега, кой смелчага ще реши да коригира Божественото? И кой е онзи, който ще тръгне подир изопачаване на Словото на Учителя, на Неговите песни и на Паневритмията Му? А всеки, който е писмен и може да чете, нека прочете онова, което Учителят е дал в тази книжка като "Основи на Паневритмията". Аз съм наблюдавала как ние играехме Паневритмията и как я пеехме, когато играехме. Беше нещо неописуемо.
към текста >>

68. 3_44 Задачата на Ярмила от Учителя и разрешението й от трите сестри

Е, питам аз тогава, защо Всемировият Учител слезе между българите, облече се в плът и кръв българска и даде Словото Си чрез българско четмо и писмо?
И за да не обиждаме французите и да не възхваляваме българите ще споменем, че това е една много стара история. И една стара теза, застъпена по-рано от Михаил Иванов още по времето на Учителя - че беседите на Учителя не могли да се преведат на френски, защото французите, като много интелигентни, не могли да разберат нищо. Затова той, Михаил Иванов, най-интелигентният от всички българи - роден на земята българска, отива в Париж и обяснява на умните французи своето обяснение и тълкувание на беседите на Учителя. По този начин се доказва, че беседите на Учителя могат да се предадат на французите само от най-умната глава, родена по земите български. От тук следва, че Словото на Учителя е една обикновена залъгалка и то само за глупавите български глави. Е, питам аз тогава, защо Всемировият Учител слезе между българите, облече се в плът и кръв българска и даде Словото Си чрез българско четмо и писмо? Ще можете ли да ми дадете отговор? И като го дадете, ще видите, че всички такива застъпващи се тези, че Словото на Учителя не могло да се преведе и че не могло да се разбере от французите, а трябва да се преразказва, са чиста измислица и посегателство срещу Словото на Учителя. Не стига това, но и тук, на "Изгрева", се явиха братя, които започнаха да преразказват Словото на Учителя в писмена форма, за да може интелигентният българин да проумее чрез тяхното описание какво представляват беседите на Учителя. Е, какво ще кажете на това? Това не е ли посегателство срещу Словото на Учителя?
към текста >>

Там се намира и истинсксият текст на Паневритмията в Слова, но тези Слова не са обикновени слова - те са във вид на Божествена Светлина, наречена Слава.
Дойде време да се коригира Божественото. И този младеж Гриша изтъкна онези изказвания на Учителя, че истинската Паневритмия не е още свалена и дадена и че истинският текст не е даден, а трябва да бъде даден в бъдеще време. Тези изказвания на Учителя са точни и верни, но аз обясних в предишния си разказ какво означава именно това. Истинската Паневритмия е горе, в Невидимия свят. Там, където Светлината се нарича Виделина и където е Светът на Мъдростта - свят на музика и хармония. Там се намира и истинсксият текст на Паневритмията в Слова, но тези Слова не са обикновени слова - те са във вид на Божествена Светлина, наречена Слава. Това нещо този младеж не го знае, защото не чете беседите и ако ги чете, трябва да проумее именно това, което казах преди малко. И така, въз основа на тези изказвания на Учителя за Паневритмията, той, обикновеният човек на земята, с обикновеното човешко съзнание на земята, тръгва и коригира и изменя онова, което е дал и свалил от Божествения свят Великият Учител, Всемировият Учител, в Когото бе Божественият Дух, Господният Дух и Христовият Дух - в една света Троица в Неговото тяло. Живият Бог бе на земята и на "Изгрева", а той, обикновеният човек, тръгнал да коригира онова, което лично Бог съизволи тук на земята, пребивавайки между българите, да свали и даде на човечеството. Как ви се струва всичко това? Смятате ли, че това е случайно?
към текста >>

И така, въз основа на тези изказвания на Учителя за Паневритмията, той, обикновеният човек на земята, с обикновеното човешко съзнание на земята, тръгва и коригира и изменя онова, което е дал и свалил от Божествения свят Великият Учител, Всемировият Учител, в Когото бе Божественият Дух, Господният Дух и Христовият Дух - в една света Троица в Неговото тяло.
Тези изказвания на Учителя са точни и верни, но аз обясних в предишния си разказ какво означава именно това. Истинската Паневритмия е горе, в Невидимия свят. Там, където Светлината се нарича Виделина и където е Светът на Мъдростта - свят на музика и хармония. Там се намира и истинсксият текст на Паневритмията в Слова, но тези Слова не са обикновени слова - те са във вид на Божествена Светлина, наречена Слава. Това нещо този младеж не го знае, защото не чете беседите и ако ги чете, трябва да проумее именно това, което казах преди малко. И така, въз основа на тези изказвания на Учителя за Паневритмията, той, обикновеният човек на земята, с обикновеното човешко съзнание на земята, тръгва и коригира и изменя онова, което е дал и свалил от Божествения свят Великият Учител, Всемировият Учител, в Когото бе Божественият Дух, Господният Дух и Христовият Дух - в една света Троица в Неговото тяло. Живият Бог бе на земята и на "Изгрева", а той, обикновеният човек, тръгнал да коригира онова, което лично Бог съизволи тук на земята, пребивавайки между българите, да свали и даде на човечеството. Как ви се струва всичко това? Смятате ли, че това е случайно? Случайни неща в Школата няма. И накрая за най-голяма изненада, този младеж Гриша дойде лично у дома и ни поднесе своето творение като най-голям дар на Борис Николов.
към текста >>

69. 3_45 Бялото Братство и неговото ято бели птиц и през вековете

Коленопреклонно и със смирение човек трябва да узнае това, което ще ви разкажа и което ще научите за цяла вечност.
Нарочно ви подготвям и предизвиквам, и настройвам съзнанието ви да бъде будно, да сте внимателни, за да не изпуснете нито един факт от това, което ще ви разкажа. А дано мога да го разкажа както трябва, защото си заслужава. Та за всеки човек е достатъчно само това, което ще ви разкажа и което успее да чуе той. Това ще му е достатъчно за цяла вечност. А като си спомням, че само аз станах свидетелка на тази случка - изтръпвам и се смалявам, и коленича пред Великия Учител и пред Духа на Бога. Коленопреклонно и със смирение човек трябва да узнае това, което ще ви разкажа и което ще научите за цяла вечност. Братството беше излязло на екскурзия на Витоша - една от редовните екскурзии, когато тръгвахме много рано от "Изгрева" и дочаквахме изгрева на слънцето някъде в подножието на Витоша. Бяхме се разположили в полите на планината, в едни чудни поляни и ливади. Беше преминал сенокосът, защото насядахме на една поляна, която бе окосена от селяните, а сеното бе събрано и направено на големи купи. Бяха се изправили тези купи пред очите ми като огромни великани. Годината бе сенокосна, имаше много валежи, тревата бе избуяла високо и селяните бяха накосили добър сенокос, бяха натрупали големи купени така че, застанали до тях, ние ги оглеждахме отдолу нагоре, като те стърчаха няколко боя над нас.
към текста >>

" След известно време ятото бели птици се пренесе от дните на Христа, премина през вековете, кацна на поляната и беше при нозете на Всемировия Учител - Беинса Дуно.
Но и тези Го напуснаха и останаха само 13 човека. И един от тези Го предаде." Учителят спря за малко и продължи със съвсем друг, строг тон: "Ти смяташ ли, че сега ще бъде по-иначе? " Нещо в мен се завъртя, завъртя се земята около мен и в мен - като че ли цялото това ято бели птици, накацали и по поляната, разпериха крилете си, дигнаха се, отлетяха 2 000 години назад и кацнаха пред нозете на Христа. През това време, докато ятото бели птици летеше назад през вековете, за да достигне времето на Христа, непрекъснато в ушите ми се носеха същите тези думи: "Нима мислиш, че сега няма да бъде същото? Мислите ли, че сега ще бъде другояче? " След известно време ятото бели птици се пренесе от дните на Христа, премина през вековете, кацна на поляната и беше при нозете на Всемировия Учител - Беинса Дуно. Бяхме отново тук, пред нозете на Всемировия Учител, пред нозете на Христовия Дух, същото ято бели птици се бе приземило тук и в ушите ми отново се редяха думите на Учителя: "Ти смяташ ли, че сега ще бъде по-иначе? " С тези думи на Учителя аз се прибрах и седнах пред моята разстлана бяла кърпа от сукно. Седнах на тревата до бялата кърпа. И аз станах една от тези бели птици на това бяло ято, кацнало при нозете на Всемировия Учител - Беинса Дуно. Чувствувах, че съм едно с тях, но виждах как някой изсичаше с длето и чук - издълбаваше в съзнанието ми тези думи на Учителя, за да не бъдат забравени и да се помнят во веки веков.
към текста >>

Бяхме отново тук, пред нозете на Всемировия Учител, пред нозете на Христовия Дух, същото ято бели птици се бе приземило тук и в ушите ми отново се редяха думите на Учителя: "Ти смяташ ли, че сега ще бъде по-иначе?
И един от тези Го предаде." Учителят спря за малко и продължи със съвсем друг, строг тон: "Ти смяташ ли, че сега ще бъде по-иначе? " Нещо в мен се завъртя, завъртя се земята около мен и в мен - като че ли цялото това ято бели птици, накацали и по поляната, разпериха крилете си, дигнаха се, отлетяха 2 000 години назад и кацнаха пред нозете на Христа. През това време, докато ятото бели птици летеше назад през вековете, за да достигне времето на Христа, непрекъснато в ушите ми се носеха същите тези думи: "Нима мислиш, че сега няма да бъде същото? Мислите ли, че сега ще бъде другояче? " След известно време ятото бели птици се пренесе от дните на Христа, премина през вековете, кацна на поляната и беше при нозете на Всемировия Учител - Беинса Дуно. Бяхме отново тук, пред нозете на Всемировия Учител, пред нозете на Христовия Дух, същото ято бели птици се бе приземило тук и в ушите ми отново се редяха думите на Учителя: "Ти смяташ ли, че сега ще бъде по-иначе? " С тези думи на Учителя аз се прибрах и седнах пред моята разстлана бяла кърпа от сукно. Седнах на тревата до бялата кърпа. И аз станах една от тези бели птици на това бяло ято, кацнало при нозете на Всемировия Учител - Беинса Дуно. Чувствувах, че съм едно с тях, но виждах как някой изсичаше с длето и чук - издълбаваше в съзнанието ми тези думи на Учителя, за да не бъдат забравени и да се помнят во веки веков. Минаха години, Учителят си замина.
към текста >>

И аз станах една от тези бели птици на това бяло ято, кацнало при нозете на Всемировия Учител - Беинса Дуно.
Мислите ли, че сега ще бъде другояче? " След известно време ятото бели птици се пренесе от дните на Христа, премина през вековете, кацна на поляната и беше при нозете на Всемировия Учител - Беинса Дуно. Бяхме отново тук, пред нозете на Всемировия Учител, пред нозете на Христовия Дух, същото ято бели птици се бе приземило тук и в ушите ми отново се редяха думите на Учителя: "Ти смяташ ли, че сега ще бъде по-иначе? " С тези думи на Учителя аз се прибрах и седнах пред моята разстлана бяла кърпа от сукно. Седнах на тревата до бялата кърпа. И аз станах една от тези бели птици на това бяло ято, кацнало при нозете на Всемировия Учител - Беинса Дуно. Чувствувах, че съм едно с тях, но виждах как някой изсичаше с длето и чук - издълбаваше в съзнанието ми тези думи на Учителя, за да не бъдат забравени и да се помнят во веки веков. Минаха години, Учителят си замина. Минаха още години. Думите на Учителя се сбъднаха. Едни напуснаха "Изгрева", други се съблазниха в света и останаха там.
към текста >>

Но времената и събитията бяха такива, че трябваше да се изпълни всичко онова, предречено от Всемировия Учител.
Но останаха все пак една дузина, които трябваше да устоят. И ако днес, утре или вдругиден вие можете да се доберете до Словото на Учителя, до песните на Учителя и до Паневритмията на Учителя, това се дължи на онези, които устояха и бяха верни на Учителя до края на живота си. А думите на Учителя "Ти смяташ ли, че сега ще бъде по-иначе? " винаги бяха в мен и с мен и те ми отваряха очите за всичко, което ставаше в Школата Му. Нещата бяха ясни и категорични. Но времената и събитията бяха такива, че трябваше да се изпълни всичко онова, предречено от Всемировия Учител. И то се изпълни до края точно и както трябва! Споменах, че през времето на Учителя онова, което Той каза на възрастните приятели - те не го изпълниха. Онези, които се занимаваха с политика - и те не изпълниха думите Му. Единствено военните, братята- офицери, изпълниха думите на Учителя, защото знаеха, че те са за тях като военна заповед. Онова, което беше наредил Учителят да се направи след Неговото заминаване, не бе спазено.
към текста >>

70. 3_47 Бурята на Катя Грива и нейната вяра

" Ангел Янушев след няколко дни се появи на "Изгрева" - "ни лук ял, ни лук мирисал".
Скръб и печал ме обземат. Силна буря в мен се повдига, но никого не обвинявам. Бурята е буря, но в мен е Той. Бурята мен не разбира, но аз я разбирам. Бурята ме разтърсва, но има нещо в мен! " Ангел Янушев след няколко дни се появи на "Изгрева" - "ни лук ял, ни лук мирисал". Ние бяхме възмутени от това негово поведение. Отидохме и казахме на Учителя. А Той ни каза: "Бурята се задвижва от сили, които не са подвластни на хората". Не останахме доволни от това изказване, защото ние, сестрите от "Изгрева", се изредихме всички в бараката на Катя, за да видим нейната нова булчинска рокля, която висеше на закачалката и която тя не облече никога. А Ангел се ожени в деня на сватбата с Катя за една друга певица, дошла от провинцията.
към текста >>

71. 3_48 Ученикът с четирите факултета и отклонението от Школат а

Веднъж аз отивам по работа при стенографките, които се намираха в тяхната барака, наричана от всички "парахода", понеже приличаше на капитански мостик с каюта.
На "Изгрева", по времето на Учителя и Школата, живееше една сестра, по професия шивачка. В това няма нищо лошо, защото всеки трябва да изкара прехраната си с честен труд. Но сестрата по нрав бе много голям командир и раздаваше нареждания и команди наляво и надясно. И което бе най-важното, тя беше със силен характер и много волева. Затова много от сестрите й се подчиняваха, само и само да не стават скандали пред лицето на Учителя и пред лицето на Бога. Веднъж аз отивам по работа при стенографките, които се намираха в тяхната барака, наричана от всички "парахода", понеже приличаше на капитански мостик с каюта. Отивам там и заварвам същата сестра, която в момента раздаваше команди и нареждания на стенографките Паша Теодорова, Савка Керемидчиева и Елена Андреева, както и на още две сестри, които бяха там. Всички стоят прави, слушат и мълчат, понеже знаят, че човек трябва да бъде смирен и "нищий духом", защото на такива е Царството Божие. Но аз стоях само една минута, не издържах и си излязох. Отивам направо при Учителя и Му разказвам всичко, което видях и чух. Той ме изслушва и казва: "Аз се чудя на тези сестри-учителки с висше образование, да позволят да ги командува една проста жена, една шивачка.
към текста >>

Всички стоят прави, слушат и мълчат, понеже знаят, че човек трябва да бъде смирен и "нищий духом", защото на такива е Царството Божие.
Но сестрата по нрав бе много голям командир и раздаваше нареждания и команди наляво и надясно. И което бе най-важното, тя беше със силен характер и много волева. Затова много от сестрите й се подчиняваха, само и само да не стават скандали пред лицето на Учителя и пред лицето на Бога. Веднъж аз отивам по работа при стенографките, които се намираха в тяхната барака, наричана от всички "парахода", понеже приличаше на капитански мостик с каюта. Отивам там и заварвам същата сестра, която в момента раздаваше команди и нареждания на стенографките Паша Теодорова, Савка Керемидчиева и Елена Андреева, както и на още две сестри, които бяха там. Всички стоят прави, слушат и мълчат, понеже знаят, че човек трябва да бъде смирен и "нищий духом", защото на такива е Царството Божие. Но аз стоях само една минута, не издържах и си излязох. Отивам направо при Учителя и Му разказвам всичко, което видях и чух. Той ме изслушва и казва: "Аз се чудя на тези сестри-учителки с висше образование, да позволят да ги командува една проста жена, една шивачка. Язък им за висшето образование, язък им и за учителските професии, които имат! " След това Учителят млъкна.
към текста >>

Намирам всички заедно, като виждам, че шивачката маха с ръце и се разпорежда, а онези сестри слушат ли, слушат наставленията й.
Отивам направо при Учителя и Му разказвам всичко, което видях и чух. Той ме изслушва и казва: "Аз се чудя на тези сестри-учителки с висше образование, да позволят да ги командува една проста жена, една шивачка. Язък им за висшето образование, язък им и за учителските професии, които имат! " След това Учителят млъкна. Аз разбрах всичко, веднага излязох от стаята Му и се запътих към "парахода". Намирам всички заедно, като виждам, че шивачката маха с ръце и се разпорежда, а онези сестри слушат ли, слушат наставленията й. Аз влезнах много ядосана, защото знаех вече мнението на Учителя по този въпрос, обръщам се към нея и казвам: "Сестра, ти нямаш право да разговаряш с тези сестри, а още по-малко да ги командваш, защото нямаш образование за това. Първо ще довършиш основното си образование. След две години ще започнеш да учиш прогимназия, а след три години, като завършиш, ще се запишеш в гимназия. След четири години, като я завършиш, ще запишеш Юридическия факултет и след пет години, като го завършиш, ще дойдеш тук. Тогава ще видим какво знаеш и дали можеш да се мериш със сестрите-учителки." Тези мои думи падат като гръм от ясно небе.
към текста >>

72. 3_49 Десятъкът на Господа и десятък за Школата на Учителя

Така, при намирането сумите от Учителя бяха направени две счетоводства - едно официално, чрез което трябваше да се плаща данък на държавата и друго - неофициално счетоводство, което бе допуснато от няколко човека и неизвестно за другите.
Но на нас не ни беше още ясно тогава, че с тези сили шега не бива. В Братството имаше и Сили, които бяха градивни, които искаха да се противопоставят и да запазят хармонията в него. Но тези градивни, положителни Сили трябваше да влезнат в онези ученици, които, освен, че бяха верни, имаха и ценз, и образование и знаеха какво да правят, ако зад тях застанат тези Сили. Но се случи така, че тези градивни Сили, които искаха да отстоят и да запазят Школата, не можаха да влезнат там, където трябва. Защото невежеството на "Изгрева" не ги допусна в себе си, а онези, които знаеха и можеха, бяха отстранени и бяха извън града. Така, при намирането сумите от Учителя бяха направени две счетоводства - едно официално, чрез което трябваше да се плаща данък на държавата и друго - неофициално счетоводство, което бе допуснато от няколко човека и неизвестно за другите. След 9 септември 1944 година, след като комунистите дойдоха на власт, една от първите им мерки срещу предишната власт и богатите хора бе да направят обмяна на парите. Бяха напечатани нови банкноти и трябваше да се обменят старите. Това стана през 1947 година. Но тук дойде цялата трагедия за "Изгрева". Парите, които бяха зачислени в официалното счетоводство - те бяха обменени, както повелява законът.
към текста >>

73. 3_50 Съзнанието на религиозния и на духовния човек

Учителят в първите години се е опитал да реформира църквата и е смятал да използува тази религиозна форма и институция.
То без нея не може да съществува. В Школата на Учителя се отхвърля религиозното съзнание, то се приема като етап, през който трябва да премине всеки един от Школата, за да влезе в духовното съзнание. Ето един пример: в първите години Учителят е насочвал сестрите да ходят на църква - става дума за периода от 1905 до 1912 година - за да поддържа стремежа им да служат на Бога, чрез формите на обредите в църквата да заангажира тяхното съзнание и да се пробуди стремеж в съзнанието им за изучаване на Евангелието. По-късно само препоръчва да ходят и в църква. Още по-късно, Той постепенно ги превежда от църквата и ги насочва да се събират в частни домове. Учителят в първите години се е опитал да реформира църквата и е смятал да използува тази религиозна форма и институция. Но когато духовенството се надига на война срещу Учителя, заедно с църквата като институция, тогава Той отделя приятелите и етапите на тази борба могат да се проследят в Словото Му. Имаше много примери, опитности на старите приятели, които разказваха за различни такива случаи. Чрез тях ние виждахме отношението на Учителя към религиозната форма и религиозното съзнание. Брат Тодор Стоименов разказваше един такъв случай. Били в един град - Учителят, Петко Епитропов и Тодор Стоименов.
към текста >>

Ако е за молитва - човек може всякога и навсякъде да се моли и да прави връзка с Бога, защото Бог е Светлина, Бог е Дух, Бог е Вездесъщ - навсякъде прониква и навсякъде се проявява." Тодор гледа, оглежда се и чувствува, че се намира в храма на Бога и пред изявлението на Бога.
" И с ръка му посочва наоколо - цъфналите дървета, зелените треви и пъстротата на цветята. "Ако е за храм, какъв по-хубав храм от това Небе! " - и му показва Небето. "Ако е за олтар, какъв по-хубав от небесния олтар и слънцето на него? " "Ако е за Бога - то Бог е всичко това около нас и в нас. Ако е за молитва - човек може всякога и навсякъде да се моли и да прави връзка с Бога, защото Бог е Светлина, Бог е Дух, Бог е Вездесъщ - навсякъде прониква и навсякъде се проявява." Тодор гледа, оглежда се и чувствува, че се намира в храма на Бога и пред изявлението на Бога. Учителят продължава: "А що се отнася до поповете и църквата - каквито са, аз не ги харесвам и не ги одобрявам. А че Петко ги харесва, това си е негова работа." След този разговор, накрая се задава и Петко Епитропов, клатещ се бавно ту на единия, ту на другия крак и едва пристъпващ. Болят го колената. В онези години освен Петко, и други братя, като влизаха в църквата, падаха на колене и така се молеха. Значи молеха се на колене пред иконите и идолите, сътворени от човешки ръце, а не се молеха пред онова, което е сътворил Господният Дух на Силите.
към текста >>

74. 3_51 Спиритизмът и Школата на Учителя

Един от първите ученици на Учителя - д-р Георги Миркович - е първият, който в България внася спиритизма, като за него пише и говори в издаваното от него списание "Нова светлина" от 1891-1896, както и в списание "Виделина" от 1902 година.
"Спиритизмът и Школата на Учителя" Когато се отвори Школата през 1922 година, ние заварихме възрастни приятели, които бяха съратници на Учителя още от началото на века. Всички без изключение бяха минали през спиритизма. Спиритизмът като явление беше широко застъпен през онези години. Учителят бе казал, че спиритизмът е допуснат като едно явление и една необходимост, за да се покаже и чрез него да се докаже, че има бариера между физическия и Невидимия свят. Един от първите ученици на Учителя - д-р Георги Миркович - е първият, който в България внася спиритизма, като за него пише и говори в издаваното от него списание "Нова светлина" от 1891-1896, както и в списание "Виделина" от 1902 година. Когато Учителят открива съборите, постепенно извежда приятелите от спиритизма. За това са необходими ни повече, ни по-малко, а цели двадесет години. В България се превежда изключително много спиритическа литература. Правят се много спиритически сеанси и кръжоци, като всички братски кръжоци отначало се занимават и със спиритизъм - както групата на Пеню Киров в Бургас с Тодор Стоименов в началото на века, така Голов, Бъчваров и други в София. След отварянето на Школата, спиритически сеанси се правеха и на "Изгрева".
към текста >>

Една година след заминаването на доктор Миркович през 1905 година, на събора на веригата приятелите замолват Учителя да извика някой от заминалите приятели и по-точно доктор Миркович.
Учителят постепенно ги превежда от спиритизма към изучаването на Евангелието и започва да им дава задания за проучване. Спиритизмът, според Учителя, дойде, за да покаже, че има движение в духовния свят на онези заминали души, които могат да преминат през материалната бариера, като намерят свой говорител и свой микрофон, чрез който да се изявят. Спиритизмът показва началото на една неоформена, в начална фаза на развитие пролука, която трябва да се създаде между Невидимия свят и физическия свят. Спиритизмът е неоформено учение, защото е движение на онези заминали души, които търсят начин да се проявят в една неорганизирана среда на физическото поле. Ако се намери организиран проводник, то той може да различи откъде идва даден дух, да определи неговата самоличност и да реши дали трябва да бъде пуснат да се прояви чрез него. Една година след заминаването на доктор Миркович през 1905 година, на събора на веригата приятелите замолват Учителя да извика някой от заминалите приятели и по-точно доктор Миркович. Учителят се съгласява и след малко показва на останалите, че духът на доктор Миркович е тук и че Учителят Сам ще предаде неговите думи. Учителят го допусна в себе си и чрез Своите уста Той предава думите на доктор Миркович. Този разговор е записан и е много интересен. Може да се смята, че това са истинските думи на духа на доктор Миркович, защото са казани чрез Учителя. На следващите събори приятелите живо се интересуват от заминалите техни съвременници и търсят познания чрез Учителя.
към текста >>

Учителят се съгласява и след малко показва на останалите, че духът на доктор Миркович е тук и че Учителят Сам ще предаде неговите думи.
Спиритизмът, според Учителя, дойде, за да покаже, че има движение в духовния свят на онези заминали души, които могат да преминат през материалната бариера, като намерят свой говорител и свой микрофон, чрез който да се изявят. Спиритизмът показва началото на една неоформена, в начална фаза на развитие пролука, която трябва да се създаде между Невидимия свят и физическия свят. Спиритизмът е неоформено учение, защото е движение на онези заминали души, които търсят начин да се проявят в една неорганизирана среда на физическото поле. Ако се намери организиран проводник, то той може да различи откъде идва даден дух, да определи неговата самоличност и да реши дали трябва да бъде пуснат да се прояви чрез него. Една година след заминаването на доктор Миркович през 1905 година, на събора на веригата приятелите замолват Учителя да извика някой от заминалите приятели и по-точно доктор Миркович. Учителят се съгласява и след малко показва на останалите, че духът на доктор Миркович е тук и че Учителят Сам ще предаде неговите думи. Учителят го допусна в себе си и чрез Своите уста Той предава думите на доктор Миркович. Този разговор е записан и е много интересен. Може да се смята, че това са истинските думи на духа на доктор Миркович, защото са казани чрез Учителя. На следващите събори приятелите живо се интересуват от заминалите техни съвременници и търсят познания чрез Учителя. Той задоволява отчасти техния интерес, но постепенно ги превежда през спиритизма към изучаването на Словото на Новия Завет.
към текста >>

Учителят го допусна в себе си и чрез Своите уста Той предава думите на доктор Миркович.
Спиритизмът показва началото на една неоформена, в начална фаза на развитие пролука, която трябва да се създаде между Невидимия свят и физическия свят. Спиритизмът е неоформено учение, защото е движение на онези заминали души, които търсят начин да се проявят в една неорганизирана среда на физическото поле. Ако се намери организиран проводник, то той може да различи откъде идва даден дух, да определи неговата самоличност и да реши дали трябва да бъде пуснат да се прояви чрез него. Една година след заминаването на доктор Миркович през 1905 година, на събора на веригата приятелите замолват Учителя да извика някой от заминалите приятели и по-точно доктор Миркович. Учителят се съгласява и след малко показва на останалите, че духът на доктор Миркович е тук и че Учителят Сам ще предаде неговите думи. Учителят го допусна в себе си и чрез Своите уста Той предава думите на доктор Миркович. Този разговор е записан и е много интересен. Може да се смята, че това са истинските думи на духа на доктор Миркович, защото са казани чрез Учителя. На следващите събори приятелите живо се интересуват от заминалите техни съвременници и търсят познания чрез Учителя. Той задоволява отчасти техния интерес, но постепенно ги превежда през спиритизма към изучаването на Словото на Новия Завет. Това е един продължителен период.
към текста >>

Може да се смята, че това са истинските думи на духа на доктор Миркович, защото са казани чрез Учителя.
Ако се намери организиран проводник, то той може да различи откъде идва даден дух, да определи неговата самоличност и да реши дали трябва да бъде пуснат да се прояви чрез него. Една година след заминаването на доктор Миркович през 1905 година, на събора на веригата приятелите замолват Учителя да извика някой от заминалите приятели и по-точно доктор Миркович. Учителят се съгласява и след малко показва на останалите, че духът на доктор Миркович е тук и че Учителят Сам ще предаде неговите думи. Учителят го допусна в себе си и чрез Своите уста Той предава думите на доктор Миркович. Този разговор е записан и е много интересен. Може да се смята, че това са истинските думи на духа на доктор Миркович, защото са казани чрез Учителя. На следващите събори приятелите живо се интересуват от заминалите техни съвременници и търсят познания чрез Учителя. Той задоволява отчасти техния интерес, но постепенно ги превежда през спиритизма към изучаването на Словото на Новия Завет. Това е един продължителен период. Има години, когато приятелите толкова се увличат, че дори се отклоняват от Школата, на което Учителят остро реагира. Причината е, че приятелите попадат под въздействие и биват обсебени от низши духове, които ги заблуждават и ги отклоняват от техния личен път, както и от Школата на Учителя.
към текста >>

Освен това, когато се викат духовете на сеанси, нарушава се и техният порядък, защото те имат своя работа в Невидимия свят и се намират също в групи и системи, съобразно полето, в което са.
Има години, когато приятелите толкова се увличат, че дори се отклоняват от Школата, на което Учителят остро реагира. Причината е, че приятелите попадат под въздействие и биват обсебени от низши духове, които ги заблуждават и ги отклоняват от техния личен път, както и от Школата на Учителя. Освен това те биват ограбвани, изсмукват им жизнената енергия, която е необходима на онези низши духове, за да правят поразии наляво и надясно. Много приятели се разстроиха психически и до края на Школата ние видяхме какво представляват като личности. Всички пропаднаха. Освен това, когато се викат духовете на сеанси, нарушава се и техният порядък, защото те имат своя работа в Невидимия свят и се намират също в групи и системи, съобразно полето, в което са. Не е лесна работа да се извика един определен дух. А още по-трудно е за обикновеното човешко съзнание да различи кой е той. На "Изгрева" в началото на Школата се яви един чичо Дончо, който създаде спиритическа група и привлече много от младите, като казваше, че духовете дават истинското знание, а пък господин Дънов само го преразказва. Та духовете накараха всички да си острижат косите. Така Савка Керемидчиева, Елена Андреева и още няколко млади сестри се остригаха до "нула номер".
към текста >>

Учителят го изслушва и казва: "Всички пророци на Стария и Новия завет са преродени, те са в плът и се намират в Школата - както на "Изгрева", така и в провинцията по Братствата.
По едно време започват да се явяват и различни светци от християнската епоха и пророци от Стария Завет. Накрая се явява Йоан Богослов и започва да говори поучителни слова. Всички ахнали - слушат и записват. На следващия ден Методи Шивачев е при Учителя и разговаря за онова, за което е дошъл в София при Него. Накрая Методи се досеща и разказва на Учителя за снощния сеанс - че се учудил, че са дошли да говорят толкова много пророци от Стария и Новия Завет. Учителят го изслушва и казва: "Всички пророци на Стария и Новия завет са преродени, те са в плът и се намират в Школата - както на "Изгрева", така и в провинцията по Братствата. Значи, те не са горе в Невидимия свят, а долу на земята, преродени, понеже трябва да бъдат тук във времето на Великия Учител. Това е едно, а второто е, че тези които се появяват - това са обикновени духове, които си служат с лъжата и подвеждат лековерните, за да ги отклоняват от Школата. Освен това чрез тези сеанси, тези низши духове черпят от онази Божествена аура, която е в Школата, защото те влизат в медиумите, лъжат ги, но за сметка на това им ограбват жизнената енергия. А тази жизнена енергия на всеки един от Школата е строго определена - това е кредит на Школата, който е отпуснат от Бялото Братство. Никой няма право да тегли от този Божествен кредит и да го разпилява насам-натам.
към текста >>

И накрая, трето - Йоан Богослов се намира в един възвишен свят.
Никой няма право да тегли от този Божествен кредит и да го разпилява насам-натам. Който го разпилява, отговаря с личния си живот пред Школата. Това е Божествена банка и никой няма право да тегли от нея и да разхищава чрез своеволие. Аз много пъти ги спирам, но има моменти, в които ги оставям, за да си научат урока. Урокът е по-важен, защото той остава като опит за другите. И накрая, трето - Йоан Богослов се намира в един възвишен свят. Той и да иска, сега не може да слезе тук и да дойде на "Изгрева". Материята на земята за него е много груба. Това е все едно ти да слезеш на дъното на морето. Първо - ще се задушиш и второ - водата ще те сплеска. Има риби, които живеят на дъното на морето, но тяхното тяло е така устроено, че могат да издържат тежестта на водата и да се задоволят с най- малкото кислород, който се намира във водите на дъното на морето.
към текста >>

Има риби, които живеят на дъното на морето, но тяхното тяло е така устроено, че могат да издържат тежестта на водата и да се задоволят с най- малкото кислород, който се намира във водите на дъното на морето.
И накрая, трето - Йоан Богослов се намира в един възвишен свят. Той и да иска, сега не може да слезе тук и да дойде на "Изгрева". Материята на земята за него е много груба. Това е все едно ти да слезеш на дъното на морето. Първо - ще се задушиш и второ - водата ще те сплеска. Има риби, които живеят на дъното на морето, но тяхното тяло е така устроено, че могат да издържат тежестта на водата и да се задоволят с най- малкото кислород, който се намира във водите на дъното на морето. Ето, така стоят нещата. А сега ти имаш една опитност и едно тълкувание на нещата от Мен. Ето, ти затова дойде при Мен на "Изгрева", за да научиш един закон. Един възвишен дух може да влезне само в чист и възвишен проводник. В началните години Аз съм дал много неща.
към текста >>

Ето, ти днес разбра, че Словото на Бога може да се даде само чрез Всемировия Учител.
Но аз, за да сляза на земята и да създам това тяло, съм работил милиарди години. Така чрез мен се даде Словото на ангел Елохил, който е ангел на Третия Завет. Това е ангел Господен. Той даде посланието до българския народ, което вие сте чели. Чрез Мен днес се дава Словото на Бога. Ето, ти днес разбра, че Словото на Бога може да се даде само чрез Всемировия Учител. Всемировият Учител днес е пред теб и ти Му целуна ръката. Всемировият Учител дойде и отвори тази Школа, за да даде Словото на Бога за следващото човечество. Всички ония, които са при мен, не винаги са с мен, а понякога работят срещу мен. Това, което ти снощи видя и чу, то се повтаря всяка седмица тук на "Изгрева" и е работа на онзи, който работи срещу Школата. А ти бе доведен специално за този случай - да го видиш, да го чуеш и да разбереш истината от Мен, за да засвидетелствуваш чрез живота си след време за тази истина, защото ще имате много изпитания след време." Тези думи бяха ми предадени от Методи Шивачев.
към текста >>

Всемировият Учител днес е пред теб и ти Му целуна ръката.
Така чрез мен се даде Словото на ангел Елохил, който е ангел на Третия Завет. Това е ангел Господен. Той даде посланието до българския народ, което вие сте чели. Чрез Мен днес се дава Словото на Бога. Ето, ти днес разбра, че Словото на Бога може да се даде само чрез Всемировия Учител. Всемировият Учител днес е пред теб и ти Му целуна ръката. Всемировият Учител дойде и отвори тази Школа, за да даде Словото на Бога за следващото човечество. Всички ония, които са при мен, не винаги са с мен, а понякога работят срещу мен. Това, което ти снощи видя и чу, то се повтаря всяка седмица тук на "Изгрева" и е работа на онзи, който работи срещу Школата. А ти бе доведен специално за този случай - да го видиш, да го чуеш и да разбереш истината от Мен, за да засвидетелствуваш чрез живота си след време за тази истина, защото ще имате много изпитания след време." Тези думи бяха ми предадени от Методи Шивачев. Те говорят и отговарят на всички въпроси, които могат да възникнат във връзка със спиритизма.
към текста >>

Всемировият Учител дойде и отвори тази Школа, за да даде Словото на Бога за следващото човечество.
Това е ангел Господен. Той даде посланието до българския народ, което вие сте чели. Чрез Мен днес се дава Словото на Бога. Ето, ти днес разбра, че Словото на Бога може да се даде само чрез Всемировия Учител. Всемировият Учител днес е пред теб и ти Му целуна ръката. Всемировият Учител дойде и отвори тази Школа, за да даде Словото на Бога за следващото човечество. Всички ония, които са при мен, не винаги са с мен, а понякога работят срещу мен. Това, което ти снощи видя и чу, то се повтаря всяка седмица тук на "Изгрева" и е работа на онзи, който работи срещу Школата. А ти бе доведен специално за този случай - да го видиш, да го чуеш и да разбереш истината от Мен, за да засвидетелствуваш чрез живота си след време за тази истина, защото ще имате много изпитания след време." Тези думи бяха ми предадени от Методи Шивачев. Те говорят и отговарят на всички въпроси, които могат да възникнат във връзка със спиритизма. На "Изгрева" бяха пощурели по едно време със спиритизма.
към текста >>

75. 3_52 Рудолф Щайнер и Всемировият Учител

"Рудолф Щайнер и Всемировият Учител" След Първата Световна война започна да излиза списание "Всемирна летопис".
"Рудолф Щайнер и Всемировият Учител" След Първата Световна война започна да излиза списание "Всемирна летопис". Редактор бе Иван Толев, който се движеше в братските среди. Уводните статии на това списание бяха от редактора, но по идеи на Учителя. Когато редакторската статия бе изцяло от Учителя, тя претърпяваше много малки промени и като подпис отдолу поставяха една, две или три звездички. Така че в тези първи години Учителят имаше отношение към това списание и към неговия редактор. Боян Боев започва да пише във "Всемирна летопис" една след друга статии за Рудолф Щайнер в няколко поредни годишнини.
към текста >>

Боян Боев започва да пише във "Всемирна летопис" една след друга статии за Рудолф Щайнер в няколко поредни годишнини.
"Рудолф Щайнер и Всемировият Учител" След Първата Световна война започна да излиза списание "Всемирна летопис". Редактор бе Иван Толев, който се движеше в братските среди. Уводните статии на това списание бяха от редактора, но по идеи на Учителя. Когато редакторската статия бе изцяло от Учителя, тя претърпяваше много малки промени и като подпис отдолу поставяха една, две или три звездички. Така че в тези първи години Учителят имаше отношение към това списание и към неговия редактор. Боян Боев започва да пише във "Всемирна летопис" една след друга статии за Рудолф Щайнер в няколко поредни годишнини. Дава биографията и изнася учението му. Когато ние дойдохме като младежи в Школата, заварихме това списание и постепенно започнаха да излизат преводи от немски език на книгите на Рудолф Щайнер. Тези публикации бяха предназначени за хора образовани и с висок интелект. Преводът ли беше неудачен, стилът ли беше много висок, но се говореше за неща, от които ние нищо не можехме да разберем. Когато слушахме Учителя - Го разбирахме, когато четяхме Словото Му на български - Го разбирахме, но когато четяхме Рудолф Щайнер - не разбирахме нищо.
към текста >>

Веднъж, след беседа, Боян Боев запитва Учителя: "Учителю, идват ли тук, на Вашите беседи, някои големи окултисти, намиращи се вече в другия свят?
Учителят му показва една картина, която представлявала жена, облечена в слънце. Казва му: "Вземи тази картина, тя е хубава. Само нека се прерисува и да се огради със зодиакалния кръг така, че зодиакалният знак Водолей да бъде на зенита." Така било направено това клише по идея на Учителя от картината в книгата на Рудолф Щайнер. Ще го видите в списание "Житно зърно" от 1931/32 година. Това говори за отношението на Учителя към Рудолф Щайнер. Веднъж, след беседа, Боян Боев запитва Учителя: "Учителю, идват ли тук, на Вашите беседи, някои големи окултисти, намиращи се вече в другия свят? " Учителят отговаря: "Рудолф Щайнер и Седир са единствените от заминалите окултисти, които идват тук редовно на лекции в невидимата за вас Школа. Дори водихме разговори с Щайнер, който Ми каза: "Учителю, чудя се, как можете в толкова малко и обикновени Слова, в един обикновен човешки език, да изразите такива велики идеи и истини? " Учителят му отговорил: "Само че този език не е обикновен език. Този език е най-точният език на земята и единствено с него могат да се предадат окултните Истини. Затова се родих и дойдох в българския народ, защото той е най-старият окултен народ на земята." А сега, аз може ли да попитам дали има някои от вас тук да ми говори за антропософия и то в Школата на Всемировия Учител?
към текста >>

Затова се родих и дойдох в българския народ, защото той е най-старият окултен народ на земята." А сега, аз може ли да попитам дали има някои от вас тук да ми говори за антропософия и то в Школата на Всемировия Учител?
Веднъж, след беседа, Боян Боев запитва Учителя: "Учителю, идват ли тук, на Вашите беседи, някои големи окултисти, намиращи се вече в другия свят? " Учителят отговаря: "Рудолф Щайнер и Седир са единствените от заминалите окултисти, които идват тук редовно на лекции в невидимата за вас Школа. Дори водихме разговори с Щайнер, който Ми каза: "Учителю, чудя се, как можете в толкова малко и обикновени Слова, в един обикновен човешки език, да изразите такива велики идеи и истини? " Учителят му отговорил: "Само че този език не е обикновен език. Този език е най-точният език на земята и единствено с него могат да се предадат окултните Истини. Затова се родих и дойдох в българския народ, защото той е най-старият окултен народ на земята." А сега, аз може ли да попитам дали има някои от вас тук да ми говори за антропософия и то в Школата на Всемировия Учител?
към текста >>

76. 3_53 На път за Америка в търсене на Христа при розенкройцерите

След това образува "Психическо дружество" в София и от 1907 година започва да издава списание "Задгробен мир", занимаващо се със спиритизъм, окултизъм, мистицизъм и теософия.
По- късно той разказваше някои интересни неща за Петър Дънов от студентските му години, които са описани и ще ги прочетете в спомените на други приятели. Още в Америка се запознава с окултизма на розенкройцерите, а връщайки се тук, той преведе някои от техните книги. В началото на века той е адвокат. Върнал се от Америка, той се занимава с окултизма, написва книгата "Спиритически чудеса" и я издава през 1906 година. Започва издаване на спиритически ръководства. След това образува "Психическо дружество" в София и от 1907 година започва да издава списание "Задгробен мир", занимаващо се със спиритизъм, окултизъм, мистицизъм и теософия. В това списание има глава "Домашна хроника", в която се описват интересни явления от спиритическите сеанси от тези години в България, които се разпространяват извънредно много. Споменава се как тогавашният министър Живков бива принуден да си подаде оставката, след като на спиритичен сеанс се явил духът на Раковски и го предупредил, че ако не си подаде оставката, ще да бъде убит заедно със Стефан Стамболов. Министър Живков послушва и си подава оставката. Не след дълго време Стефан Стамболов бил убит. След това Живков търси доктор Миркович от Сливен, който първи у нас пропагандира спиритизма чрез своето списание "Нова светлина" и заедно правят сеанс.
към текста >>

След това Живков търси доктор Миркович от Сливен, който първи у нас пропагандира спиритизма чрез своето списание "Нова светлина" и заедно правят сеанс.
След това образува "Психическо дружество" в София и от 1907 година започва да издава списание "Задгробен мир", занимаващо се със спиритизъм, окултизъм, мистицизъм и теософия. В това списание има глава "Домашна хроника", в която се описват интересни явления от спиритическите сеанси от тези години в България, които се разпространяват извънредно много. Споменава се как тогавашният министър Живков бива принуден да си подаде оставката, след като на спиритичен сеанс се явил духът на Раковски и го предупредил, че ако не си подаде оставката, ще да бъде убит заедно със Стефан Стамболов. Министър Живков послушва и си подава оставката. Не след дълго време Стефан Стамболов бил убит. След това Живков търси доктор Миркович от Сливен, който първи у нас пропагандира спиритизма чрез своето списание "Нова светлина" и заедно правят сеанс. Извикват духа на Раковски и искат духът да ги убеди в това дали наистина е Раковски. Масата, на която правили сеанса, се вдигнала високо до тавана, с трясък паднала на земята и се разбила на парчета. Това е за сведение, за да се знае какви ветрове вееха в онези години. През 1912 година Гръблашев пише един труд - "философията на живота според розенкройцерското учение". Той е първият у нас, който превежда литература на розенкройцерите и пише за тях.
към текста >>

да Го приеме като Велик Учител на Всемирното Велико Бяло Братство.
От всичко, което изнася, Гръблашев идва до заключението, че Дънов не е обикновен човек. "И ако се вслушаме в онова, което някои от учениците Му казват за Него, онова, що те са видели и преживели, следва да приемем, че Той е представител на Великото Бяло Братство". Така завършва Гръблашев своята книга. Трябва да се даде заслуженото, че той защитава Дънов, но сам стига до третото стъпало - стъпалото, на което последователите на Дънов Го възприемат просто като един адепт. Той не можа да прескочи четвъртото стъпало и. да Го приеме като Велик Учител на Всемирното Велико Бяло Братство. Дотам беше стигнал и там спря. Накрая Величко Гръблашев, виждайки, че дейността на Дънов взима такъв размах, решава и той да направи нещо, и той да принесе нещо в духовната съкровищница на окултизма. За онова време той е един от най- образованите приятели в обществените науки, а по познанието си за окултизма може да му се даде докторска степен и професорска катедра. Та той не бе случаен човек и затова разказът ни за него не е случаен, а може би един от класическите разкази за познанието на Христа, за срещата на ученика с Христа, за срещата на ученика с Великия Учител. Решава Величко Гръблашев, че неговият живот на земята ще премине без да е постигнал нещо, а според него най-важното нещо е да намери Христа и да се срещне с Него на земята.
към текста >>

Освен това, той е превел много литература на розенкройцерите от английски на български и знае най-добре от всички къде се намира Христос.
Това негово убеждение е вътрешно, то е категорично становище на неговия дух, а че трябва да се срещне с Христос е категорично изискване на неговата душа. И така - и душа, и дух се съединяват в него, неговото духовно естество се изпълва с вътрешен заряд и сила и той решава, че трябва да се срещне с Христа, защото според него Христовият Дух е вече на земята. Иначе неговият живот на земята ще бъде безпредметен и пропилян. И къде да търси Христос? Христос според него е само в Америка, в САЩ, защото там е обществото на розенкройцерите. Освен това, той е превел много литература на розенкройцерите от английски на български и знае най-добре от всички къде се намира Христос. Той има и онази опитност с Петър Дънов от студентските си години, когато двамата са ходили отвъд езерото в онова тайно общество. Значи Христос се намира там и той трябва да Го намери и да се срещне с Него. Взима си паспорт, купува си билет и идва да се сбогува с Петър Дънов на ул."Опълченска" 66. За него Той е само Петър Дънов. Точно по това време при Учителя се намира един брат - това е Борис Николов.
към текста >>

Значи Христос се намира там и той трябва да Го намери и да се срещне с Него.
Иначе неговият живот на земята ще бъде безпредметен и пропилян. И къде да търси Христос? Христос според него е само в Америка, в САЩ, защото там е обществото на розенкройцерите. Освен това, той е превел много литература на розенкройцерите от английски на български и знае най-добре от всички къде се намира Христос. Той има и онази опитност с Петър Дънов от студентските си години, когато двамата са ходили отвъд езерото в онова тайно общество. Значи Христос се намира там и той трябва да Го намери и да се срещне с Него. Взима си паспорт, купува си билет и идва да се сбогува с Петър Дънов на ул."Опълченска" 66. За него Той е само Петър Дънов. Точно по това време при Учителя се намира един брат - това е Борис Николов. Учителят е седнал на стола, преметнал крак връз крак, една любима Негова поза и Борис разговаря с него по дадени въпроси. Идва Гръблашев и Учителят взема сериозен и строг вид.
към текста >>

Точно по това време при Учителя се намира един брат - това е Борис Николов.
Освен това, той е превел много литература на розенкройцерите от английски на български и знае най-добре от всички къде се намира Христос. Той има и онази опитност с Петър Дънов от студентските си години, когато двамата са ходили отвъд езерото в онова тайно общество. Значи Христос се намира там и той трябва да Го намери и да се срещне с Него. Взима си паспорт, купува си билет и идва да се сбогува с Петър Дънов на ул."Опълченска" 66. За него Той е само Петър Дънов. Точно по това време при Учителя се намира един брат - това е Борис Николов. Учителят е седнал на стола, преметнал крак връз крак, една любима Негова поза и Борис разговаря с него по дадени въпроси. Идва Гръблашев и Учителят взема сериозен и строг вид. Гръблашев разказва как е решил да се връща в Америка, за да търси Христос и излага всички свои съображения защо Христос трябва да бъде в Америка. Учителят слуша, заел строга поза. А брат Борис е принуден да стои и слуша целият разговор.
към текста >>

77. 3_54 Анархизмът и Новото Учение

Всички методи се намират в Словото на Учителя.
Ученикът влиза в Школата да научи идеите от Словото, а след това отива в света, за да ги реализира. Те трябва да се реализират без насилие, а чрез Свобода и Любов. Така работи житното зърно. То покълва при неблагоприятни условия, но му са необходими светлина, въздух, топлина и храна. Това са условия, това е среда, това са възможности, които се свързват в едно. Всички методи се намират в Словото на Учителя. Намираме се на ул."Оборище" 14, в салона. Всички пеем и очаквамеУчителят да пристигне всеки момент. Обикновено Учителят пристигаше и изчакваше в една малка стаичка, докато дойде уреченият за беседа час. Този ден Учителят не идва, но предварително извиква на ул."Опълченска" 66 Методи Константинов и му казва: "Днес аз няма да присъствувам на беседа. Отиди и съобщи това в салона." Методи кимва с глава.
към текста >>

Намираме се на ул."Оборище" 14, в салона.
Те трябва да се реализират без насилие, а чрез Свобода и Любов. Така работи житното зърно. То покълва при неблагоприятни условия, но му са необходими светлина, въздух, топлина и храна. Това са условия, това е среда, това са възможности, които се свързват в едно. Всички методи се намират в Словото на Учителя. Намираме се на ул."Оборище" 14, в салона. Всички пеем и очаквамеУчителят да пристигне всеки момент. Обикновено Учителят пристигаше и изчакваше в една малка стаичка, докато дойде уреченият за беседа час. Този ден Учителят не идва, но предварително извиква на ул."Опълченска" 66 Методи Константинов и му казва: "Днес аз няма да присъствувам на беседа. Отиди и съобщи това в салона." Методи кимва с глава. Но в същото това време там е и Тодор Стоименов.
към текста >>

Методи седи на стол смирено, мълчи и мирува.
Учителят извиква Борис Николов и в негово присъствие нарежда да бъде остриган Методи Константинов с ножица до корена на космите. Борис му остригва голямата черна коса, спусната под раменете, остригва му брадата с големите мустаци. А Учителят подава една риза, ново сако и ново палто, за да ги облече и му казва да дойде така облечен следващия път на беседа. Учителят нарежда на Борис цялата коса на Методи да я разпредели в десетки пликове за писма. На следващия ден Методи е в салона, но никой не може да познае, че той е онзи, който предишния път е искал да се качи на катедрата. Методи седи на стол смирено, мълчи и мирува. След беседата, Учителят дава една задача на учениците от Школата. Раздава им по групи пликовете с косите на Методи и нарежда да ги преброят. Броят ги цяла седмица и следващия път те съобщават, че са изброили триста и шестдесет хиляди косми. Чакат пояснение от Учителя. "Колкото косми преброихте, толкова са лошите навици и погрешки, които вие носите от света в тази Школа.
към текста >>

Значи толкова бяха разновидностите на методите, които искаха да приложат тези сили и по външен път да реформират човешкото общество.
Навремето Учителят каза така: "Свободата не се носи на дулото на оръжията и не се закачва като китки върху дулата на пушките. Свободата се посява като житно зърно в душите на хората." Аз смятах, че руснаците носят свобода и обединение на славянството. А те ни сложиха катинар на издателството и катинар на устата. Точно така чух да казва Учителят: "Ще дойдат комунистите, ще ви сложат катинар на устата и ще ви кажат, че сте свободни." Ние го слушахме и се усмихвахме, защото бяхме участвували преди много години в салона на ул."Оборище" 14 при разрешаването на една задача. Ние тогава преброявахме космите от главата на един анархист и те бяха 360 000 на брой. Значи толкова бяха разновидностите на методите, които искаха да приложат тези сили и по външен път да реформират човешкото общество. Ние знаехме това. Но знаехме и метода, даден от Учителя. А това бе методът на житното зърно. Учителят е на ул."Опълченска" 66. Изведнъж през вратника нахълтва един млад човек.
към текста >>

" Проверяващите оглеждат стаята и не намират никого.
" "Господин Дънов, чувал съм, че сте свят човек. Може ли да ме скриете, че ме гони полицията да ме арестува? Аз съм анархист и ако ме арестува, ще ме убие, защото има заповед да бъдат ликвидирани всички анархисти." Учителят му казва: "Влезте вътре в моята стая и застанете в ъгъла." След малко в двора нахълтва полиция - униформени и цивилни. Влизат при Учителя и питат: "Господин Дънов, има ли у вас един човек, който току-що е влязъл - да се е укрил у вас? Търсим опасен престъпник." Учителят протяга дясната Си ръка и казва: "Моля, може да проверите лично! " Проверяващите оглеждат стаята и не намират никого. После претърсват останалите стаи, двора и си заминават. След малко Учителят се обръща към онзи, който стои изправен в ъгъла на стаята и който остана невидим за полицията, и му казва: "Рекох, вие сте свободен. Можете да си ходите." Младежът се обръща и пита: "А мога ли да идвам при Вас и да Ви слушам? " "Ако искате, можете да идвате." Младежът си заминава. Този млад мъж се казваше Никола Антов.
към текста >>

Това е Божественият хляб, слязъл от Небето чрез Словото на Всемировия Учител.
По същия закон трябва да се организира и обществото на хората." Ето как Учителят разрешава този въпрос с емблемата на житното зърно. Когато се посади една идея като житно зърно, тя се жертвува в името на бъдещият живот. Тази идея възраства и става житен клас. Така една идея, влезнала у човека, дошла в своята чистота от високо идеен свят, може да възрасте и човек чрез делата си да даде емблемата на житното зърно, превърнало се в житен клас. От тези житни класове ние ще омесим онзи хляб, който ще нахрани гладните и жадните. Това е Божественият хляб, слязъл от Небето чрез Словото на Всемировия Учител. В това Слово се намират идеите на Новото човечество. Там е онова житно зърно, което чака да бъде посято във вашата душа. И оттук започва етапът на разцъфтяването на човешката душа.
към текста >>

В това Слово се намират идеите на Новото човечество.
Когато се посади една идея като житно зърно, тя се жертвува в името на бъдещият живот. Тази идея възраства и става житен клас. Така една идея, влезнала у човека, дошла в своята чистота от високо идеен свят, може да възрасте и човек чрез делата си да даде емблемата на житното зърно, превърнало се в житен клас. От тези житни класове ние ще омесим онзи хляб, който ще нахрани гладните и жадните. Това е Божественият хляб, слязъл от Небето чрез Словото на Всемировия Учител. В това Слово се намират идеите на Новото човечество. Там е онова житно зърно, което чака да бъде посято във вашата душа. И оттук започва етапът на разцъфтяването на човешката душа.
към текста >>

78. 3_55 Учителят и толстоистите

Когато умира баща му, той заминава при леля си в гр.
"Учителят и толстоистите" Лев Толстой е роден на 28 август 1828 година в родовото имение на майка си - княгиня Мария Николаевна Волконска, която половин година след раждането му, си заминава. Бащата на Толстой е хусарски офицер, участвувал във войната през 1812 година. Когато умира баща му, той заминава при леля си в гр. Казан и постъпва в университета за източни езици. В края на 1853 година, като офицер в артилерията, взима участие в Кримската война, като е бил в Севастопол, гдето е прекарал цялата обсада на града през 1854-1855 година. След свършването на войната той влиза в столичните литературни кръгове като автор на популярни повести. През 1862 година той се запознава със семейството на московския лекар Бере, за чиято дъщеря - София Андреевна - той се оженва. Романът "Война и мир" излиза в шест тома през 1868-69 година, "Ана Каренина" - през 1873-76 година.
към текста >>

Романът "Война и мир" излиза в шест тома през 1868-69 година, "Ана Каренина" - през 1873-76 година.
Когато умира баща му, той заминава при леля си в гр. Казан и постъпва в университета за източни езици. В края на 1853 година, като офицер в артилерията, взима участие в Кримската война, като е бил в Севастопол, гдето е прекарал цялата обсада на града през 1854-1855 година. След свършването на войната той влиза в столичните литературни кръгове като автор на популярни повести. През 1862 година той се запознава със семейството на московския лекар Бере, за чиято дъщеря - София Андреевна - той се оженва. Романът "Война и мир" излиза в шест тома през 1868-69 година, "Ана Каренина" - през 1873-76 година. През 1879 година пише "Изповед" и започва нов етап в неговото развитие. Започва да работи върху изучаването на Евангелието. През 1884 година той пише "В какво се състои моята вяра" - това е програмата на неговия живот. През 1901 година той е отлъчен от руската църква. През 1910 година е написан "Пътят на живота" Тези две произведения представляват идеологическата основа на толстоизма, който се стреми да приложи Христовото Учение в неговата истинска същност.
към текста >>

Но по пътя се разболява и пролежава няколко дни в квартирата на началника на Астаповската станция, където умира в шест часа сутринта, на 7 ноември 1910 година.
През 1901 година той е отлъчен от руската църква. През 1910 година е написан "Пътят на живота" Тези две произведения представляват идеологическата основа на толстоизма, който се стреми да приложи Христовото Учение в неговата истинска същност. През 1910 година, в една октомврийска нощ, той напуска дома си в Ясна поляна. Заедно с домашния си лекар и с дъщеря си тръгва на далечен път. А този път е пътят към България. Но по пътя се разболява и пролежава няколко дни в квартирата на началника на Астаповската станция, където умира в шест часа сутринта, на 7 ноември 1910 година. Лекарят, който придружава Толстой, се казва Душан Маковицки. Дъщеря му, която го придружава, е Александра Лвовна. При публикуван разговор между София Андреевна и бягащите е документирано, че те са тръгнали към Одеса, с цел да продължат за Константинопол, а оттам - за България. Това е публикувано в биографията на Толстой от Бирюков, на стр. 241. И оттук започва една голяма мистерия.
към текста >>

След освобождението на България, в много вестници и списания има негови статии, като се превежда и "Война и мир".
Това е публикувано в биографията на Толстой от Бирюков, на стр. 241. И оттук започва една голяма мистерия. Защо Лев Толстой, в тази възраст от осемдесет и две години, тръгва за България?. Започват да се търсят причините. Като млад артилерийски офицер, през време на Севастополската обсада, той взема участие в кампанията срещу Силистра. След освобождението на България, в много вестници и списания има негови статии, като се превежда и "Война и мир". През 1907 година Христо Досев посещава Толстой в Ясна поляна и има много разговори с него. Друг българин, който го посещава, е журналистът Ризов. До 1900 година са преведени повече от двадесет и девет нравоучителни съчинения и статии на Толстой, като преводач е Сава Ничов, а по-късно и Георги Шопов. През юни 1910 Толстой изпраща писмо до ll-ри подготвителен славянски събор в София. По това време Толстой е най-четеният автор в България и толстоизмът като учение завладява много хора.
към текста >>

И сега, седем милиона хора умират от глад.
След като стана болшевишката революция през 1917 година, Учителят много пъти се спираше върху делото на Толстой и неговия път и върху онова, което след революцията в Русия се извършваше там. На събора през 1922 година. Учителят много пъти спомена за пътя на Толстой - че той е показал на Русия онзи път, по който тя трябва да поеме. Но тя пое по пътя на насилието. Ето какво каза Учителят тогава: "За този глад, който настана сега в Русия, аз преди две години им казах, че ще им дойде. И сега, седем милиона хора умират от глад. Знаете ли защо дойде този глад? - Поради онази анархия в руския ум, който се раздвои и предизвика силите на природата. Искаха да въведат ред с насилие и по такъв начин започнаха да се избиват взаимно. Биха се, изтезаваха се и досега дадоха седем милиона жертви, а може и десет милиона да измрат. Мислеха да възстановят с оръжие свободата си, но те трябваше не с оръжие, а както им казваше Толстой - с любов.
към текста >>

Това знание бе дадено в Словото на Всемировия Учител.
Онова, което те преведоха от руски на български, десетки години внасяше в умовете на българския читател една живителна струя от нови идеи. Но идването на болшевизма в Русия помрачи ентусиазма на толстоистите в България. Те имаха комуни, имаха вегетариански ресторанти и много опити правеха за съдружен труд и живот. В тези опити имаше чист идеализъм. Но те нямаха знанието за разрешаването на онези проблеми, с които се сблъскаха. Това знание бе дадено в Словото на Всемировия Учител. Когато следващите поколения започват да разучават толстоизма, първо трябва да се запознаят с всичко онова, което е казал Учителят за Лев Толстой, за неговия живот, за неговото дело и за неговото творчество. А този материал не е малко. Учителят се спря на тези проблеми с Толстой и толстоизма в България, за да може да ги осветли и да даде една правилна насока на учениците в Школата, защото мнозина от приятелите в Школата, и то в провинцията, се отклониха и преминаха към толстоистите. Те си направиха своя опит, който бе несполучлив, но си загубиха благоприятните условия и времето, определено от тяхната съдба да се родят в България, само и само да дойдат в Школата на Учителя. А те бяха в Школата Му, но се отклониха и преминаха в толстоизма.
към текста >>

79. 3_56 Богомилското учение и Дървото на живота

Не се дипломирах, защото се прехвърлих в консерваторията да следвам музика, в класа по пиано.
"Богомилското учение и Дървото на живота" Като млада се бях записала във факултета и следвах философия и педагогика няколко години. Не се дипломирах, защото се прехвърлих в консерваторията да следвам музика, в класа по пиано. По време на заниманията ми във факултета бях усърдна и изпълнявах точно заданията, които имахме. На мен ми допадаше този предмет. Изучавах началата на философските системи, през които беше минало човечеството. Бях вече се запознала с Учителя и Учението Му и можех да сравнявам едното познание със знанията от Учителя - това ме обогатяваше, разширяваше погледа ми нашироко и ме препращаше надалеч в миналото. Съжалявам, че не изкарах факултета докрая, за да се дипломирам, а остана само студентската ми книжка оттогава.
към текста >>

Съжалявам, че не изкарах факултета докрая, за да се дипломирам, а остана само студентската ми книжка оттогава.
Не се дипломирах, защото се прехвърлих в консерваторията да следвам музика, в класа по пиано. По време на заниманията ми във факултета бях усърдна и изпълнявах точно заданията, които имахме. На мен ми допадаше този предмет. Изучавах началата на философските системи, през които беше минало човечеството. Бях вече се запознала с Учителя и Учението Му и можех да сравнявам едното познание със знанията от Учителя - това ме обогатяваше, разширяваше погледа ми нашироко и ме препращаше надалеч в миналото. Съжалявам, че не изкарах факултета докрая, за да се дипломирам, а остана само студентската ми книжка оттогава. Учителят ми направи забележка, че съм направила груба грешка, но тогава аз бях млада и смятах, че това е мой личен въпрос и че аз трябва да го решавам. Във факултета ми бе дадена тема и аз направих реферат за богомилското учение: " Влияние на богомилското учение върху образованието на българският народ". За тази тема се готвих усилено, прочетох всичко, което бе написано от историците до този момент. Имах предвид и някои изказвания на Учителя за богомилите и бях вмъкнала умело тези Негови идеи, бях ги разработила с историческите материали, с които разполагахме. Представянето мина успешно и рефератът беше отбелязан от професора за интересните идеи и самата постановка на исторически паралели, която беше може би първа по рода си в България.
към текста >>

Чак когато цар Петър се оженва за византийката Ирина, което значи на български "мир", то в българския царски двор се вмъква византийското влияние и започват гоненията срещу богомилите.
Започва вътрешна разруха. Това е причината , поради която България пада под византийско робство за цели сто и десет години. По- късно, Асен и Петър се облягат на богомилите и освобождават България. Цар Иван-Асен II също се обляга на богомилите и не случайно той освобождава всички пленени византийци да си отидат по домовете им. И когато тръгва на поход на юг, навсякъде богомилите му отварят крепостите, защото той приема тяхната идея за ненасилие. Чак когато цар Петър се оженва за византийката Ирина, което значи на български "мир", то в българския царски двор се вмъква византийското влияние и започват гоненията срещу богомилите. След това се идва до цар Борил и първата клада, на която се горят богомили. Оттогава нататък започват гоненията и това е причината България да падне под турско робство Турците идват на Балканите като бич Божий да възстановят Божията Правда. Богомилите преминават на запад и те са причина за Ренесанса на запад, а България остава да изплаща под робство гоненията срещу тях. Ето защо Учителят не позволяваше сега, през Негово време, на приятелите, които искаха да отговарят срещу нападките от вестниците срещу Братството, да сторят това. А тези нападки идваха от обществеността, от политически партии, от журналисти, писатели, църква и държавни служители.
към текста >>

Това дърво се храни от Словото на Бога и на Всемировия Учител." Ето това е Дървото на Живота, това е Дървото на Знанието и Дървото на Словото на Великия Учител за българския народ, за славянството и за човечеството.
Днес Учението на Великия Учител представляват клоните на това дърво, които опират в Небесата на Всевишния. Това е Дървото на Живота - Дървото на Бога, посадено на българска земя. Корените на това дърво са в недрата на земята българска. Стъблото на това дърво се извисява в Духовния свят. Клонищата на това дърво отиват в Божествения свят. Това дърво се храни от Словото на Бога и на Всемировия Учител." Ето това е Дървото на Живота, това е Дървото на Знанието и Дървото на Словото на Великия Учител за българския народ, за славянството и за човечеството.
към текста >>

80. 3_57 Трите клона на Бялото Братство в Школата на Учителя

"Трите клона на Бялото Братство в Школата на Учителя" Всемирното Велико Бяло Братство е давало подтик за създаване на всички минали човешки култури.
"Трите клона на Бялото Братство в Школата на Учителя" Всемирното Велико Бяло Братство е давало подтик за създаване на всички минали човешки култури. Ако исторически се проследи пътят, по който са минали тези култури, ще се види, че те възлизат от едно и също място и правят един кръг, като минават от място на място през всички народи, които са обозначени от един Божествен план. Накрая се връщат на същото място откъдето са излезли. Първата култура на петата раса е индуската и тя опира на Хималаите. Пътят минава на запад и започва да прави кръг, като минава през Персия, Египет, Палестина, Гърция, Рим, отива в западна Европа и се връща отново на изток, като минава през славяните, за да стигне до планината Памир, която се допира до Хималаите и е част от тях. Това е затвореният кръг на тези култури на петата раса.
към текста >>

Пътят минава на запад и започва да прави кръг, като минава през Персия, Египет, Палестина, Гърция, Рим, отива в западна Европа и се връща отново на изток, като минава през славяните, за да стигне до планината Памир, която се допира до Хималаите и е част от тях.
"Трите клона на Бялото Братство в Школата на Учителя" Всемирното Велико Бяло Братство е давало подтик за създаване на всички минали човешки култури. Ако исторически се проследи пътят, по който са минали тези култури, ще се види, че те възлизат от едно и също място и правят един кръг, като минават от място на място през всички народи, които са обозначени от един Божествен план. Накрая се връщат на същото място откъдето са излезли. Първата култура на петата раса е индуската и тя опира на Хималаите. Пътят минава на запад и започва да прави кръг, като минава през Персия, Египет, Палестина, Гърция, Рим, отива в западна Европа и се връща отново на изток, като минава през славяните, за да стигне до планината Памир, която се допира до Хималаите и е част от тях. Това е затвореният кръг на тези култури на петата раса. Там, където Бялото Братство е работило и е създавало Школи, там се е създавала култура и начало на нова цивилизация. Това е златният век на тези народи. Организирането на света и човечеството се дължи на Всемирното Велико Бяло Братство през вековете. Според Учителя в развитието на петата раса досега са произведени четири велики импулса на Бялото Братство, които са дали началото на пет култури.
към текста >>

Организирането на света и човечеството се дължи на Всемирното Велико Бяло Братство през вековете.
Първата култура на петата раса е индуската и тя опира на Хималаите. Пътят минава на запад и започва да прави кръг, като минава през Персия, Египет, Палестина, Гърция, Рим, отива в западна Европа и се връща отново на изток, като минава през славяните, за да стигне до планината Памир, която се допира до Хималаите и е част от тях. Това е затвореният кръг на тези култури на петата раса. Там, където Бялото Братство е работило и е създавало Школи, там се е създавала култура и начало на нова цивилизация. Това е златният век на тези народи. Организирането на света и човечеството се дължи на Всемирното Велико Бяло Братство през вековете. Според Учителя в развитието на петата раса досега са произведени четири велики импулса на Бялото Братство, които са дали началото на пет култури. Сега се дава импулс на новата, шестата култура, от която ще се роди шестата раса. При всеки един импулс, Всемирното Велико Бяло Братство е изпращало своя пратеник - Великият Учител. Великият Учител е организаторът, водителят на три клона - това са египетският клон, палестинският и богомилският клон. Каква е връзката между учениците на тези три школи от тези три клона?
към текста >>

При всеки един импулс, Всемирното Велико Бяло Братство е изпращало своя пратеник - Великият Учител.
Там, където Бялото Братство е работило и е създавало Школи, там се е създавала култура и начало на нова цивилизация. Това е златният век на тези народи. Организирането на света и човечеството се дължи на Всемирното Велико Бяло Братство през вековете. Според Учителя в развитието на петата раса досега са произведени четири велики импулса на Бялото Братство, които са дали началото на пет култури. Сега се дава импулс на новата, шестата култура, от която ще се роди шестата раса. При всеки един импулс, Всемирното Велико Бяло Братство е изпращало своя пратеник - Великият Учител. Великият Учител е организаторът, водителят на три клона - това са египетският клон, палестинският и богомилският клон. Каква е връзката между учениците на тези три школи от тези три клона? Връзката е тази, че те са резултат от Божествения план на Всемирното Велико Бяло Братство. Великият Учител, който е управлявал тези три клона през векове и хилядолетия, е един и същ. Този Велик Учител е Всемировият Учител Беинса Дуно.
към текста >>

Връзката е тази, че те са резултат от Божествения план на Всемирното Велико Бяло Братство.
Според Учителя в развитието на петата раса досега са произведени четири велики импулса на Бялото Братство, които са дали началото на пет култури. Сега се дава импулс на новата, шестата култура, от която ще се роди шестата раса. При всеки един импулс, Всемирното Велико Бяло Братство е изпращало своя пратеник - Великият Учител. Великият Учител е организаторът, водителят на три клона - това са египетският клон, палестинският и богомилският клон. Каква е връзката между учениците на тези три школи от тези три клона? Връзката е тази, че те са резултат от Божествения план на Всемирното Велико Бяло Братство. Великият Учител, който е управлявал тези три клона през векове и хилядолетия, е един и същ. Този Велик Учител е Всемировият Учител Беинса Дуно. Във връзка с това Учителят каза: "Всички вие, които сте в Братството в България, едно време, преди много хиляди години преди Христа, вие бяхте ученици в една Окултна Школа в Египет и Аз бях там вашият Учител. После бяхте в Окултна Школа в Индия - на Рама - и Аз бях вашият Учител, после бяхте ученици в Окултна Школа на Зороастър в Персия и Аз бях ваш Учител. Вие бяхте в България като богомили и аз бях ваш Учител.
към текста >>

Този Велик Учител е Всемировият Учител Беинса Дуно.
При всеки един импулс, Всемирното Велико Бяло Братство е изпращало своя пратеник - Великият Учител. Великият Учител е организаторът, водителят на три клона - това са египетският клон, палестинският и богомилският клон. Каква е връзката между учениците на тези три школи от тези три клона? Връзката е тази, че те са резултат от Божествения план на Всемирното Велико Бяло Братство. Великият Учител, който е управлявал тези три клона през векове и хилядолетия, е един и същ. Този Велик Учител е Всемировият Учител Беинса Дуно. Във връзка с това Учителят каза: "Всички вие, които сте в Братството в България, едно време, преди много хиляди години преди Христа, вие бяхте ученици в една Окултна Школа в Египет и Аз бях там вашият Учител. После бяхте в Окултна Школа в Индия - на Рама - и Аз бях вашият Учител, после бяхте ученици в Окултна Школа на Зороастър в Персия и Аз бях ваш Учител. Вие бяхте в България като богомили и аз бях ваш Учител. Всемировият Учител е винаги един и същ през хилядолетията - на земята, в Духовния свят и в Божествения свят. Затова той е Великият Учител на Вселената, в Божествения свят, в Духовния свят и на физическия свят - слънчевата система и земята.
към текста >>

Всемировият Учител е винаги един и същ през хилядолетията - на земята, в Духовния свят и в Божествения свят.
Великият Учител, който е управлявал тези три клона през векове и хилядолетия, е един и същ. Този Велик Учител е Всемировият Учител Беинса Дуно. Във връзка с това Учителят каза: "Всички вие, които сте в Братството в България, едно време, преди много хиляди години преди Христа, вие бяхте ученици в една Окултна Школа в Египет и Аз бях там вашият Учител. После бяхте в Окултна Школа в Индия - на Рама - и Аз бях вашият Учител, после бяхте ученици в Окултна Школа на Зороастър в Персия и Аз бях ваш Учител. Вие бяхте в България като богомили и аз бях ваш Учител. Всемировият Учител е винаги един и същ през хилядолетията - на земята, в Духовния свят и в Божествения свят. Затова той е Великият Учител на Вселената, в Божествения свят, в Духовния свят и на физическия свят - слънчевата система и земята. Учениците на Всемирното Велико Бяло Братство днес в България, в Школата на Великия Учител, представляват сбор от трите клона - египетския, палестинския и богомилския. Сега в България работят и трите клона в Школата. В Школата днес в България има представителство и на трите клона. Един е техният Учител.
към текста >>

Учениците на Всемирното Велико Бяло Братство днес в България, в Школата на Великия Учител, представляват сбор от трите клона - египетския, палестинския и богомилския.
Във връзка с това Учителят каза: "Всички вие, които сте в Братството в България, едно време, преди много хиляди години преди Христа, вие бяхте ученици в една Окултна Школа в Египет и Аз бях там вашият Учител. После бяхте в Окултна Школа в Индия - на Рама - и Аз бях вашият Учител, после бяхте ученици в Окултна Школа на Зороастър в Персия и Аз бях ваш Учител. Вие бяхте в България като богомили и аз бях ваш Учител. Всемировият Учител е винаги един и същ през хилядолетията - на земята, в Духовния свят и в Божествения свят. Затова той е Великият Учител на Вселената, в Божествения свят, в Духовния свят и на физическия свят - слънчевата система и земята. Учениците на Всемирното Велико Бяло Братство днес в България, в Школата на Великия Учител, представляват сбор от трите клона - египетския, палестинския и богомилския. Сега в България работят и трите клона в Школата. В Школата днес в България има представителство и на трите клона. Един е техният Учител. Това е Всемировият Учител Беинса Дуно. Едно е Словото на Бога за тях.
към текста >>

Това е Всемировият Учител Беинса Дуно.
Затова той е Великият Учител на Вселената, в Божествения свят, в Духовния свят и на физическия свят - слънчевата система и земята. Учениците на Всемирното Велико Бяло Братство днес в България, в Школата на Великия Учител, представляват сбор от трите клона - египетския, палестинския и богомилския. Сега в България работят и трите клона в Школата. В Школата днес в България има представителство и на трите клона. Един е техният Учител. Това е Всемировият Учител Беинса Дуно. Едно е Словото на Бога за тях. Това е Словото на Всемировия Учител. За тях има един закон, един принцип, един Учител, едно Слово, една Школа и един Бог. Това е Школата на Великият Учител, която обединява и трите клона." На събора през 1912 година в Търново, Учителят каза: "Днес тук присъствуват Мойсей и Христос, за да се учат пред Великия Учител. Глава на Бялото Братство е Христос, а на Черното Братство е Сатан, Велзевул." По този начин, още в началото на Школата, Учителят определи нейния периметър - че тя обхваща всички преминали култури, цивилизации и Учители на човечеството, които са идвали досега.
към текста >>

Това е Словото на Всемировия Учител.
Сега в България работят и трите клона в Школата. В Школата днес в България има представителство и на трите клона. Един е техният Учител. Това е Всемировият Учител Беинса Дуно. Едно е Словото на Бога за тях. Това е Словото на Всемировия Учител. За тях има един закон, един принцип, един Учител, едно Слово, една Школа и един Бог. Това е Школата на Великият Учител, която обединява и трите клона." На събора през 1912 година в Търново, Учителят каза: "Днес тук присъствуват Мойсей и Христос, за да се учат пред Великия Учител. Глава на Бялото Братство е Христос, а на Черното Братство е Сатан, Велзевул." По този начин, още в началото на Школата, Учителят определи нейния периметър - че тя обхваща всички преминали култури, цивилизации и Учители на човечеството, които са идвали досега. Учителят обърна внимание, че всички Учители на човечеството до Христа са от човешка еволюция. А единствено Христос е от Божествена еволюция.
към текста >>

Така че, това е свещената Троица от Божествения Дух, Христовия Дух и Господния Дух, които са връз Мен и в Мен и това е Всемировият Учител, Който е пред вас." По този начин се определя Космогонията на Словото на Великия Учител.
За да обедини всичко в едно цяло, в един частен разговор във вилата на Лазар Котев в Търново, Той каза: "Онзи Божествен Дух, който бе над Мойсея и който води евреите през пустинята, е същият Дух, който бе и в Христа. Той е същият Дух, който е и в Мене. Божественият Дух е един и същ през вековете. Христовият Дух е един и същ през вековете. Господният Дух е един и същ през вековете. Така че, това е свещената Троица от Божествения Дух, Христовия Дух и Господния Дух, които са връз Мен и в Мен и това е Всемировият Учител, Който е пред вас." По този начин се определя Космогонията на Словото на Великия Учител. А сега да видим как Великият Учител е работил в тези три клона. Първият клон - египетският клон Египетският клон има за цел да подготви съзнанието на човечеството за християнството. Този космически кръг започва така: 1. В древна Индия принципите на Божественото Учение бяха изнесени от седемте велики мъдреци, наречени Велики Риши, които вложиха Божественото Учение и създадоха Ведите. След това дойде Великият Рама, който създаде една мощна култура, като даде Упанишадите.
към текста >>

Неговото учение го намираме записано като легенди в гръцката митология, където висшите истини за живота са дадени в символична форма.
Учението се нарича сабеизъм, а създател на астрологията е И-Сабей-бен- Аадес. 5. Гърция. В древна Тракия Учител е Орфей. Неговото учение е орфеизъм. То имало за цел да посвети учениците си в едно висше знание за силите в природата и да посеят своите идеи в готовите за това души. Неговото учение го намираме записано като легенди в гръцката митология, където висшите истини за живота са дадени в символична форма. Като последователи се явяват Питагор, Талес, Платон, които дават подтик на гръцката култура. 6. След като Гърция била завладяна от Римската империя, египетският клон преминава и отива в Рим. И той там се запознава с християнството, като се пресича с втория, палестинския клон. След като се запознава с християнството, представителите му са били изпратени между славяните. 7. От Римската империя този клон отива между славяните и пребивава между българите в един дълъг период.
към текста >>

От българите преминава в Русия и стига до Памир.
Като последователи се явяват Питагор, Талес, Платон, които дават подтик на гръцката култура. 6. След като Гърция била завладяна от Римската империя, египетският клон преминава и отива в Рим. И той там се запознава с християнството, като се пресича с втория, палестинския клон. След като се запознава с християнството, представителите му са били изпратени между славяните. 7. От Римската империя този клон отива между славяните и пребивава между българите в един дълъг период. От българите преминава в Русия и стига до Памир. И така първият клон завършва своя първи кръг. Извод: Първият, египетският клон има своя проекция и представителство в България, защото тракийските земи, където Орфей е създал своята Школа, се намират при Маричините езера в Рила. Всички знания, останали от траките като култура - легенди - се намират в българския народ: те са се пренесли от траките в славяните и от славяните в прабългарите. И оттам първият клон съществува в България и той присъствуваше на "Изгрева", в Школата на Учителя. Всички онези приятели в Школата на Учителя, които се занимаваха с астрология, хиромантия, френология и окултни науки бяха представители на този първи Египетски клон.
към текста >>

Извод: Първият, египетският клон има своя проекция и представителство в България, защото тракийските земи, където Орфей е създал своята Школа, се намират при Маричините езера в Рила.
И той там се запознава с християнството, като се пресича с втория, палестинския клон. След като се запознава с християнството, представителите му са били изпратени между славяните. 7. От Римската империя този клон отива между славяните и пребивава между българите в един дълъг период. От българите преминава в Русия и стига до Памир. И така първият клон завършва своя първи кръг. Извод: Първият, египетският клон има своя проекция и представителство в България, защото тракийските земи, където Орфей е създал своята Школа, се намират при Маричините езера в Рила. Всички знания, останали от траките като култура - легенди - се намират в българския народ: те са се пренесли от траките в славяните и от славяните в прабългарите. И оттам първият клон съществува в България и той присъствуваше на "Изгрева", в Школата на Учителя. Всички онези приятели в Школата на Учителя, които се занимаваха с астрология, хиромантия, френология и окултни науки бяха представители на този първи Египетски клон. Техните имена са известни и вие ще намерите тяхното творчество. света. Втори клон - палестинск и Мисията на втория, палестинския клон, бе да внесе християнството в 1.
към текста >>

Всички знания, останали от траките като култура - легенди - се намират в българския народ: те са се пренесли от траките в славяните и от славяните в прабългарите.
След като се запознава с християнството, представителите му са били изпратени между славяните. 7. От Римската империя този клон отива между славяните и пребивава между българите в един дълъг период. От българите преминава в Русия и стига до Памир. И така първият клон завършва своя първи кръг. Извод: Първият, египетският клон има своя проекция и представителство в България, защото тракийските земи, където Орфей е създал своята Школа, се намират при Маричините езера в Рила. Всички знания, останали от траките като култура - легенди - се намират в българския народ: те са се пренесли от траките в славяните и от славяните в прабългарите. И оттам първият клон съществува в България и той присъствуваше на "Изгрева", в Школата на Учителя. Всички онези приятели в Школата на Учителя, които се занимаваха с астрология, хиромантия, френология и окултни науки бяха представители на този първи Египетски клон. Техните имена са известни и вие ще намерите тяхното творчество. света. Втори клон - палестинск и Мисията на втория, палестинския клон, бе да внесе християнството в 1. От Индия този клон отива в Египет и от там се създава обществото на терапевтите.
към текста >>

Идването на Исус Христос между евреите и неговата проповед и Учение намира среда между есеите в Палестина.
Имало е и външен кръг - представител е цар Соломон. 4. След като срещнали съпротива от еврейския народ, те отиват във Вавилон, след което Израил попада петстотин години под вавилонрко робство. Като представител тук е пророк Данаил. Тук те учат магията на вавилонските мъдреци. Оттам се връщат в Палестина след освобождаването й. 5. Идването на Исус Христос между евреите и неговата проповед и Учение намира среда между есеите в Палестина. Баща му и майка му са били от есеите. 6. От Израел през Палестина този клон преминава в Гърция, Рим и разпространява християнството чрез апостолите. 7. От Рим преминават през Англия, Германия и Франция. 8. Оттам преминават през славянството, България и Русия. Извод: Вторият, палестинският клон има своята проекция и представителство в България, защото Мизия и Тракия са заселени от славяни, които са били обект на проповедта на първите апостоли, апостол Павел и първите християнски общини в Солун.
към текста >>

Идеите на богомилството преминават от Германия в Чехия, Полша и Русия и накрая завършват своя кръг до Памир.
Тази Инквизиция през 1232 година действува във Франция и в Германия. Богомилското движение е унищожено с огън и меч, но идеите му устояват и създават Ренесанса на Европа. През XIV век от немско семейство на албигойци се ражда Кристиян Розенкройц. Той създава обществото на Розата и Кръста, което е клон от богомилството. Целта му е да се подготви съзнанието на човечеството за реализиране на Божественото Учение. Идеите на богомилството преминават от Германия в Чехия, Полша и Русия и накрая завършват своя кръг до Памир. Извод: Днес в България и в Школата на Учителя се намираха представители и от богомилския клон. Това са всички онези, които се занимаваха със социални идеи и проблеми, всички онези, които се занимаваха с политически идеи и течения, онези които се занимаваха с организация и ръководство на Школата и които искаха с революционни методи да прилагат и реализират идеите на Учителя - това са все представители на богомилския клон. Както през време на богомилството в България те не се подчиняваха на официалната светска и държавна власт, така и през времето на Школата на Учителя те не се съобразяваха със законите на страната и държавата, в която живееха. По това ще ги познаете. Заключение: Понеже в Школата на Учителя са представени и трите клона, то взаимодействието им след заминаването на Учителя бе поставено на изпитание.
към текста >>

Извод: Днес в България и в Школата на Учителя се намираха представители и от богомилския клон.
Богомилското движение е унищожено с огън и меч, но идеите му устояват и създават Ренесанса на Европа. През XIV век от немско семейство на албигойци се ражда Кристиян Розенкройц. Той създава обществото на Розата и Кръста, което е клон от богомилството. Целта му е да се подготви съзнанието на човечеството за реализиране на Божественото Учение. Идеите на богомилството преминават от Германия в Чехия, Полша и Русия и накрая завършват своя кръг до Памир. Извод: Днес в България и в Школата на Учителя се намираха представители и от богомилския клон. Това са всички онези, които се занимаваха със социални идеи и проблеми, всички онези, които се занимаваха с политически идеи и течения, онези които се занимаваха с организация и ръководство на Школата и които искаха с революционни методи да прилагат и реализират идеите на Учителя - това са все представители на богомилския клон. Както през време на богомилството в България те не се подчиняваха на официалната светска и държавна власт, така и през времето на Школата на Учителя те не се съобразяваха със законите на страната и държавата, в която живееха. По това ще ги познаете. Заключение: Понеже в Школата на Учителя са представени и трите клона, то взаимодействието им след заминаването на Учителя бе поставено на изпитание. А какво бе то?
към текста >>

Те отстояваха Словото на Школата и на Учителя - че тази Школа е Божествена Школа и че Учителят е Всемировият Учител.
Освен това, някои от тях дори си позволиха да кощунстват с името на Учителя, твърдейки, че Той се явява и говори чрез тях. А това бе невежество, защото законът е ясен - един висш дух не може да влезне в един нечист и обикновен човешки проводник. Това бе едно отклонение от Школата. Имаше, но те бяха малцина, верни представители на този клон, които устояваха на живот и смърт делото на Учителя, Словото на Учителя, защото за тях имаше едно Слово, един Учител и един Бог. Те воюваха срещу всички Окултни Школи, които имаха проекция в Школата, както от изток, така и от запад. Те отстояваха Словото на Школата и на Учителя - че тази Школа е Божествена Школа и че Учителят е Всемировият Учител. Богомилският клон имаше свои представители в Школата. От него произлязоха и нахълтаха в Школата различни социални и политически течения като социализъм, комунизъм, анархизъм. Чрез тях надойдоха различни нови окултни течения като теософия, антропософия, толстоизъм и какви ли не още. Чрез тях нахълтаха и идеите на йогите - те преведоха литература от английски на български. Тя не нахълта от Индия, а дойде от запад.
към текста >>

Ето защо, не случайно Великият Учител оприличи Всемирното Велико Бяло Братство на ято птици, прелитащо от народ в народ и създаващо култура след култура и цивилизация след цивилизация.
Освен това, онези чрез външната свобода искат да излязат из под опеката на Словото и да създадат поле на свободна дейност, като създадат организация, институция и общество, ръководено и подчинено на човешки управленски закони. Ето, това искат онези чрез така наречената външна и вътрешна свобода. Школата има свой път. Този път ние го преминахме и ще се запознаете с опитностите на нашия път. А дали те са верни и точни - ще проверите чрез Словото на Учителя, защото нашите опитности са реализирани живи закони от Словото на Великия Учител. Ето защо, не случайно Великият Учител оприличи Всемирното Велико Бяло Братство на ято птици, прелитащо от народ в народ и създаващо култура след култура и цивилизация след цивилизация. Днес ние сме в България, а утре ще бъдем в Кавказ и Русия. Така ще се завърти и заключи последният кръг от културата на петата раса, защото Учението на Великия Учител е Учение на шестата раса. Словото на Учителя е Слово за шестата раса, за Синовете Божии от идното човечество. Амин.
към текста >>

81. 3_58 Философията на йогите и Школата на Учителя

Учителят уподобява Мировата Любов на закон на Инволюцията, тоест слизането на Божествения Дух от центъра на Вселената към периферията.
След идването на Христа това съобщение е затворено, защото тогава започва да се организира умственото поле на човека и да се устройват неговият мозък и центровете му. Така че, умственото поле - умът - застава като облак върху главата на човека, покрива неговото небе и не му позволява да има пряко съобщение с Небето. Това ще стане тогава, когато той разработи своите центрове в мозъка и съгради своето умствено поле - както своя ум, така и разума си, които ще задвижат онези центрове в мозъка му, през които ще преминат космически сили, за да пробудят неговото самосъзнание и да му отворят Небето, за да влезе в свръхсъзнанието. Ето, това е пътят на човешката Еволюция от Христа до наши дни. Идването на Учителя и отварянето на Неговата Школа имаше за цел да даде познание и знание, да отвори този отвор, да отвори вратите на еволюционния преход от самосъзнанието на човека към свръхсъзнанието. Учителят уподобява Мировата Любов на закон на Инволюцията, тоест слизането на Божествения Дух от центъра на Вселената към периферията. А Космическата Обич е движението на Божествения Дух от периферията на Вселената към Първоизточника - това е пътят на Еволюцията. Учението, философията и религиите на древния Изток и Индия са резултат от Инволюцията, тоест слизането на човешкия дух на земята. Всемирното Велико Бяло Братство е изпращало своите представители в тези народи и те са били предводители и родоначалници на цивилизации и религиозни учения. Тези учения се намират съхранени в техните тайни писания, тайни книги и паметници на културата. Учителят споменава, че Хималаите представляват един велик център, в който е складирано знанието на човешката цивилизация и истината за пребиваването на Великите Учители.
към текста >>

Всемирното Велико Бяло Братство е изпращало своите представители в тези народи и те са били предводители и родоначалници на цивилизации и религиозни учения.
Ето, това е пътят на човешката Еволюция от Христа до наши дни. Идването на Учителя и отварянето на Неговата Школа имаше за цел да даде познание и знание, да отвори този отвор, да отвори вратите на еволюционния преход от самосъзнанието на човека към свръхсъзнанието. Учителят уподобява Мировата Любов на закон на Инволюцията, тоест слизането на Божествения Дух от центъра на Вселената към периферията. А Космическата Обич е движението на Божествения Дух от периферията на Вселената към Първоизточника - това е пътят на Еволюцията. Учението, философията и религиите на древния Изток и Индия са резултат от Инволюцията, тоест слизането на човешкия дух на земята. Всемирното Велико Бяло Братство е изпращало своите представители в тези народи и те са били предводители и родоначалници на цивилизации и религиозни учения. Тези учения се намират съхранени в техните тайни писания, тайни книги и паметници на културата. Учителят споменава, че Хималаите представляват един велик център, в който е складирано знанието на човешката цивилизация и истината за пребиваването на Великите Учители. Но това се осъществява не на физическото поле, а в други полета, където е записано като акашиеви записи. През 1898 година двама индийски професори Брахман Чатърджи и Йог Рамачарака отидоха в Европа и започнаха да изнасят лекции върху потайната религиозна философия на Индия. Бяха отпечатани на английски език редица техни научни трудове.
към текста >>

Тези учения се намират съхранени в техните тайни писания, тайни книги и паметници на културата.
Идването на Учителя и отварянето на Неговата Школа имаше за цел да даде познание и знание, да отвори този отвор, да отвори вратите на еволюционния преход от самосъзнанието на човека към свръхсъзнанието. Учителят уподобява Мировата Любов на закон на Инволюцията, тоест слизането на Божествения Дух от центъра на Вселената към периферията. А Космическата Обич е движението на Божествения Дух от периферията на Вселената към Първоизточника - това е пътят на Еволюцията. Учението, философията и религиите на древния Изток и Индия са резултат от Инволюцията, тоест слизането на човешкия дух на земята. Всемирното Велико Бяло Братство е изпращало своите представители в тези народи и те са били предводители и родоначалници на цивилизации и религиозни учения. Тези учения се намират съхранени в техните тайни писания, тайни книги и паметници на културата. Учителят споменава, че Хималаите представляват един велик център, в който е складирано знанието на човешката цивилизация и истината за пребиваването на Великите Учители. Но това се осъществява не на физическото поле, а в други полета, където е записано като акашиеви записи. През 1898 година двама индийски професори Брахман Чатърджи и Йог Рамачарака отидоха в Европа и започнаха да изнасят лекции върху потайната религиозна философия на Индия. Бяха отпечатани на английски език редица техни научни трудове. След като Учителят основа първите кръжоци и събра първите приятели, те започнаха да превеждат тази литература.
към текста >>

Словото на Всемировия Учител е еволюционен процес и наука.
Освен това, Боян Боев бе написал една поредица писма до приятелите и там бе дал дихателни упражнения от Учителя. При това в Словото на Учителя има толкова много неща, записани като закони и принципи, че е непростимо за един ученик от Школата да чете онова, което са писали преди хиляди години Учителите на древна Индия. Защо ли? Защото знанията и методите, дадени на човечеството преди Христа, са инволюционни. Те не са подходящи за еволюционния период, в който е влязло днес човечеството след Христа. Словото на Всемировия Учител е еволюционен процес и наука. То е във връзка с еволюционния период, в който е влезнало човечеството. Словото на Учителя прокарва Мировата Любов от Божествения свят и връща чрез Космическата Обич тази еволюционна вълна от периферията на Вселената към Бога. Всемирното Велико Бяло Братство ръководи процесите в цялата природа и Еволюцията във всички природни царства. А Словото на Всемировия Учител ръководи и управлява това Всемирно Велико Бяло Братство. Така че и дума не може да става за сравнение между ученията на онези пратеници на Бялото Братство, които са слезли преди хиляди години и са дали знанията на Божествената Наука през време на инволюционния период на човечеството.
към текста >>

Словото на Учителя прокарва Мировата Любов от Божествения свят и връща чрез Космическата Обич тази еволюционна вълна от периферията на Вселената към Бога.
Защо ли? Защото знанията и методите, дадени на човечеството преди Христа, са инволюционни. Те не са подходящи за еволюционния период, в който е влязло днес човечеството след Христа. Словото на Всемировия Учител е еволюционен процес и наука. То е във връзка с еволюционния период, в който е влезнало човечеството. Словото на Учителя прокарва Мировата Любов от Божествения свят и връща чрез Космическата Обич тази еволюционна вълна от периферията на Вселената към Бога. Всемирното Велико Бяло Братство ръководи процесите в цялата природа и Еволюцията във всички природни царства. А Словото на Всемировия Учител ръководи и управлява това Всемирно Велико Бяло Братство. Така че и дума не може да става за сравнение между ученията на онези пратеници на Бялото Братство, които са слезли преди хиляди години и са дали знанията на Божествената Наука през време на инволюционния период на човечеството. Ние знаем мнението на Учителя за Хималаите като един велик мистичен център, но този център не е на физическото поле, а в други полета, които са незрими за човешкото око. Учителят бе казал, че представителите на Бялото Братство на земята веднъж в годината се събират на един от Хималайските върхове, правят своето годишно събрание и определят съдбините на света.
към текста >>

Всемирното Велико Бяло Братство ръководи процесите в цялата природа и Еволюцията във всички природни царства.
Защото знанията и методите, дадени на човечеството преди Христа, са инволюционни. Те не са подходящи за еволюционния период, в който е влязло днес човечеството след Христа. Словото на Всемировия Учител е еволюционен процес и наука. То е във връзка с еволюционния период, в който е влезнало човечеството. Словото на Учителя прокарва Мировата Любов от Божествения свят и връща чрез Космическата Обич тази еволюционна вълна от периферията на Вселената към Бога. Всемирното Велико Бяло Братство ръководи процесите в цялата природа и Еволюцията във всички природни царства. А Словото на Всемировия Учител ръководи и управлява това Всемирно Велико Бяло Братство. Така че и дума не може да става за сравнение между ученията на онези пратеници на Бялото Братство, които са слезли преди хиляди години и са дали знанията на Божествената Наука през време на инволюционния период на човечеството. Ние знаем мнението на Учителя за Хималаите като един велик мистичен център, но този център не е на физическото поле, а в други полета, които са незрими за човешкото око. Учителят бе казал, че представителите на Бялото Братство на земята веднъж в годината се събират на един от Хималайските върхове, правят своето годишно събрание и определят съдбините на света. Но това става не на физическото поле, защото там може да се изкачи само алпинист с кислороден апарат.
към текста >>

А Словото на Всемировия Учител ръководи и управлява това Всемирно Велико Бяло Братство.
Те не са подходящи за еволюционния период, в който е влязло днес човечеството след Христа. Словото на Всемировия Учител е еволюционен процес и наука. То е във връзка с еволюционния период, в който е влезнало човечеството. Словото на Учителя прокарва Мировата Любов от Божествения свят и връща чрез Космическата Обич тази еволюционна вълна от периферията на Вселената към Бога. Всемирното Велико Бяло Братство ръководи процесите в цялата природа и Еволюцията във всички природни царства. А Словото на Всемировия Учител ръководи и управлява това Всемирно Велико Бяло Братство. Така че и дума не може да става за сравнение между ученията на онези пратеници на Бялото Братство, които са слезли преди хиляди години и са дали знанията на Божествената Наука през време на инволюционния период на човечеството. Ние знаем мнението на Учителя за Хималаите като един велик мистичен център, но този център не е на физическото поле, а в други полета, които са незрими за човешкото око. Учителят бе казал, че представителите на Бялото Братство на земята веднъж в годината се събират на един от Хималайските върхове, правят своето годишно събрание и определят съдбините на света. Но това става не на физическото поле, защото там може да се изкачи само алпинист с кислороден апарат. Монт Еверест бе покорен десетки години след заминаването на Учителя и чак тогава стъпи на него човешки крак.
към текста >>

Така че всеки един човек до определен момент в своето развитие се намира в инволюционен процес.
Той е по- висок в духовно отношение от много високи планини, включително и от Хималаите. Тук, на "Изгрева", са насочени силите на Великите Духове на Вселената. Така че "Изгревът", не беше случайно място, а Дом Господен, защото Господ Бог бе тук, на "Изгрева". Инволюцията и Еволюцията, през които е минало и минава човечеството, са колективни процеси и обхващат цели народи и култури. Но те са едновременно и индивидуални процеси и процеси, отнасящи се до човешката личност. Така че всеки един човек до определен момент в своето развитие се намира в инволюционен процес. След това идва онзи момент, когато започва неговият еволюционен период. Това става в мига, когато той започва да изучава Христовото Учение чрез Евангелието, а след това - чрез Словото на Всемировия Учител. Мигът за преобръщение в еволюционен период в неговия живот започва от обръщението му към Христа и Словото на Великия Учител Беинса Дуно. А какво е мястото на философията на йогите? Те тук нямат място.
към текста >>

Това става в мига, когато той започва да изучава Христовото Учение чрез Евангелието, а след това - чрез Словото на Всемировия Учител.
Така че "Изгревът", не беше случайно място, а Дом Господен, защото Господ Бог бе тук, на "Изгрева". Инволюцията и Еволюцията, през които е минало и минава човечеството, са колективни процеси и обхващат цели народи и култури. Но те са едновременно и индивидуални процеси и процеси, отнасящи се до човешката личност. Така че всеки един човек до определен момент в своето развитие се намира в инволюционен процес. След това идва онзи момент, когато започва неговият еволюционен период. Това става в мига, когато той започва да изучава Христовото Учение чрез Евангелието, а след това - чрез Словото на Всемировия Учител. Мигът за преобръщение в еволюционен период в неговия живот започва от обръщението му към Христа и Словото на Великия Учител Беинса Дуно. А какво е мястото на философията на йогите? Те тук нямат място. Тяхното място е в историята на миналото човечество. Който иска - там да отиде и там да ги търси.
към текста >>

А знанията за това се намират в Словото на Великия Учител.
Те са имали връзка с Невидимия свят, който ги е ръководил. Без тази връзка те не биха могли да съществуват. Тези неща са ясни и неоспорими. Но през еволюционния период и науката, която се гради въз основа на проучване на материята чрез разширяване на човешкото съзнание, преминава в самосъзнание и оттам - в свръхсъзнание. Ето това е пътят на днешния човек. А знанията за това се намират в Словото на Великия Учител. В първите години на Школата ние заварихме възрастните приятели, които бяха превеждали и издавали тази литература. А тя не беше малка за онези години. Те бяха се нагълтали и възприели една терминология от философията на йогите. Постепенно Учителят в Неговото Слово преведе и даде друго значение на тази терминология. При някои случаи Той остави същата терминология, но даде съвсем друго значение на тези думи.
към текста >>

Това не е вярно и е изключено по простата причина, че Всемировият Учител за пръв път слиза на земята и за пръв път в цялата Вселена отваря Школата на "Изгрева", и за пръв път се сваля Словото на Бога от устата на Великия Учител.
След това следва причинно тяло, следва духовно тяло, тяло на Любовта, тяло на Мъдростта и тяло на Истината. Така че тези термини, които ще намерите в Словото на Учителя, имаха за задача да се прехвърли един мост между инволюционното знание и еволюционното знание от Словото на Учителя. Ще срещнете много думи като "карма"- "дихарма", като "нирвана", "будическо поле", "акашиеви записи" и още много неща, които бяха запаметени в умовете на първите приятели. В поколението от Школата, ние за пръв път получавахме знанията направо от Учителя и онова, което научавахме от Учителя за тази терминология, беше съвсем различно от онова, което знаеха първите приятели. Затова да не се подвеждате и да смятате, че с тази терминология Учителят проповядва философските системи на древния Изток. Това не е вярно и е изключено по простата причина, че Всемировият Учител за пръв път слиза на земята и за пръв път в цялата Вселена отваря Школата на "Изгрева", и за пръв път се сваля Словото на Бога от устата на Великия Учител. Това е най-голямото доказателство. Веднъж по онова време, Учителят бе казал на Савка Керемидчиева да чете книгите на Брахман Чатърджи. И тя ги купи и започна да ги чете. След това започна всеки ден да ходи при Учителя и Го питаше онова, което не й беше ясно, Той даваше Своето обяснение и тя го стенографираше. По този начин, а това бе метод на Учителя, Той я караше да се сблъска с даден проблем и след това, чрез отговора на въпросите си, да даде своето обяснение.
към текста >>

А Любомир Лулчев беше в духовна връзка с Мория.
Но те не си взеха поука от това. Елизер Коен организира превеждането на тази книга, макар че Учителят бе против това. Дори организира нейното отпечатване при Сава Калименов в Севлиево. Издаде се книга под заглавие "Агни Йога" и започнаха да си я купуват и четат изгревяни. Е, какво ще кажете за това? А Любомир Лулчев беше в духовна връзка с Мория. Той обичаше да се хвали и да разказва такива неща, които бяха верни. Разказваше как Мория идвал лично при него и как му е давал различни задачи и окултни символи, който той си ги начерта вътре по вратата на бараката на "Изгрева" и бе окачил негови картини по стените. Един ден Учителят извиква стенографката Елена Андреева, която имаше лична връзка с Лулчев и нарежда твърдо: "Иди да кажеш на Лулчев да махне тези картини и символи на Мория, защото чрез тях той ще разруши целият "Изгрев". Какво, той "Изгрева" ли иска да разруши? " Елена отива и предава думите на Учителя.
към текста >>

Така че, ако утре някои от следващите поколения рекламират "Агни Йога" и я издадат, да знаят, че те работят срещу Школата на Учителя.
Връзките на Лулчев с Мория не са били на физическото поле, а на духовното поле. Според разказа на Елена Андреева, Лулчев се е излъчвал, отивал при Мория и получавал указания от него, както и Мория идвал на "Изгрева" със своето духовно тяло. Лулчев имаше тези качества и тези познания да прави такива неща. Защо казвам такива неща, а не постижения? Защото това бе насочено срещу Делото на Учителя. Така че, ако утре някои от следващите поколения рекламират "Агни Йога" и я издадат, да знаят, че те работят срещу Школата на Учителя. Запомнете това добре. През 1924 година един приятел издаде една книжка "Дъновизмът. Окултизмът. Теософията". Искаше да защити Учението на Учителя. Как ще го защити, когато не знаеше какво представлява.
към текста >>

Школата на Всемирното Велико Бяло Братство е една и тя за пръв път се откри на земята и във Вселената, и то на "Изгрева", в София - в страна България.
Ние ги пеехме, а и вие ще ги пеете, ако сте последователи на това Учение и сте в тази Школа. Разбрахме се, че Школата е със свои вътрешни измерения, параметри и свое поле. Навремето Величко Гръблашев в своята защита на Учителя искаше да докаже, че Великото Бяло Братство е имало две главни Окултни Школи на земята. Едната - западна Школа, а другата- източна Школа. Това не е вярно. Школата на Всемирното Велико Бяло Братство е една и тя за пръв път се откри на земята и във Вселената, и то на "Изгрева", в София - в страна България. Неин Учител е Великият Учител Беинса Дуно. А че на изток и на запад има Школи - това са човешки изобретения. Ние - учениците от Школата- не се занимавахме с тях. А сега ще ви разкажа и един срамен случай как учениците на Школата, след заминаването на Учителя, целуваха ръце на йогите. След 1962 година в България от властите бяха допуснати да преминат през един промеждутък от три-четири години няколко пътешестващи йоги.
към текста >>

И което беше най-важното, те бяха предварително предупредени да не правят това, защото е нарушение на закони от Словото на Всемировия Учител.
Така че, дойде време следващите поколения да направят първото отклонение от Школата и да работят с други Окултни Школи, нямащи нищо общо с Школата на Учителя. Освен това, в програмата беше изнесен рецитал, в който една столична артистка рецитираше мисли от учителя Мория, заедно с мисли от Учителя Беинса Дуно. Този рецитал беше съпровождан с музика от песните на Учителя. Беше направено второто отклонение от Школата на Учителя. По този начин те вкараха в полето на Бялото Братство силите от Черната ложа. И което беше най-важното, те бяха предварително предупредени да не правят това, защото е нарушение на закони от Словото на Всемировия Учител. Те бяха лично предупредени от редактора на тази книга. Но те си проведоха своето мероприятие, защото бяха подчинени на други сили, които ги управляваха. Какво се случи по-нататък? Няколко месеца след това, над самото Габрово се задействуваха Сили Господни, над Балкана се развихриха бури, мълнии и дъждове и слязлата Небесна разбунтувала се стихия по река Янтра премина през града и го удави. Цялото население на града се бори няколко дни срещу водната стихия.
към текста >>

Това бе копието, с което бе прободен образът на Всемировия Учител.
Бяха поместени различни текстове от Учителя, като бяха дадени и дихателни техники от Учителя. В забележка искаха да докажат, че Учителят е взел всичко това от учението на йогите. Бяха поместени спомени, целенасочено преразказани, преиначени и изменени, за да компрометират самите спомени и то без разрешение на онези, които са ги публикували. Накрая са поместени материали на йогите. Най-важното е, че в средата бе поместен голям портрет на Учителя и точно там, където бе носът Му, листът бе прикачен с телче. Това бе копието, с което бе прободен образът на Всемировия Учител. Ето така гражданите на Габрово за трети път разпъват Учителя, разпъват Учението на Учителя и правят отклонение от Школата. Надявам се, че след всяко нарушение на окултните закони от Школата идват други закони, които възстановяват нарушението. Тези неща ги изнасяме, за да се види цената на отклонението и цената на Божието Възмездие. Защото Божието Възмездие възстановява Божията Правда. А ние человеците, след като се запознаем с човешката неправда, винаги дочакваме да видим Божията Правда и Силите Господни, които я възстановяват.
към текста >>

82. 3_59 Теософският конгрес и търсенето на Христа

Негов представител в България бе доктор Георги Миркович от Сливен, който издаваше списание "Нова светлина", а след това и списание "Виделина" и той бе един от главните разпространители на спиритизма в България.
"Теософският конгрес и търсенето на Христа" В началото на века, а особено между войните през 1912-1918 година, както и след това, в света се разпространи едно голямо идейно движение, наречено теософско, със свои привърженици в онези интелектуални среди, търсещи да намерят нещо съвсем различно от това, което им предлагаше съвременната наука и религия. То се разпространи и в България, като негов представител и ръководител бе Софрони Ников. Той и неговите сподвижници бяха много дейни и преведоха цялата теософска литература на български и най-усилено я разпространяваха. Миналия век се зароди спиритизмът, който трябваше да прескочи материалната бариера за познанието на света. Негов представител в България бе доктор Георги Миркович от Сливен, който издаваше списание "Нова светлина", а след това и списание "Виделина" и той бе един от главните разпространители на спиритизма в България. По-късно доктор Миркович бе един от тримата първи ученици на Учителя, заедно с Пеню Киров и Тодор Стоименов. Друго движение, което трябваше да подготви човечеството, като прехвърли мост на познанието на света от миналото, да премине през бариерата на спиритизма и да подготви човешкия ум за новата епоха - това бе теософското движение, което се разпространи с голяма сила у нас. Ние, младите, дойдохме в Школата, когато тя се откри и заварихме възрастните приятели - едни от тях бяха спиритисти, а други бяха дошли от теософските среди, като всеки се стремеше да доказва правотата на своите убеждения. Учителят не застана по средата им, нито застана отпред, за да ги обедини. Той ги прие само като етап по пътя на човешкото познание.
към текста >>

По-късно доктор Миркович бе един от тримата първи ученици на Учителя, заедно с Пеню Киров и Тодор Стоименов.
"Теософският конгрес и търсенето на Христа" В началото на века, а особено между войните през 1912-1918 година, както и след това, в света се разпространи едно голямо идейно движение, наречено теософско, със свои привърженици в онези интелектуални среди, търсещи да намерят нещо съвсем различно от това, което им предлагаше съвременната наука и религия. То се разпространи и в България, като негов представител и ръководител бе Софрони Ников. Той и неговите сподвижници бяха много дейни и преведоха цялата теософска литература на български и най-усилено я разпространяваха. Миналия век се зароди спиритизмът, който трябваше да прескочи материалната бариера за познанието на света. Негов представител в България бе доктор Георги Миркович от Сливен, който издаваше списание "Нова светлина", а след това и списание "Виделина" и той бе един от главните разпространители на спиритизма в България. По-късно доктор Миркович бе един от тримата първи ученици на Учителя, заедно с Пеню Киров и Тодор Стоименов. Друго движение, което трябваше да подготви човечеството, като прехвърли мост на познанието на света от миналото, да премине през бариерата на спиритизма и да подготви човешкия ум за новата епоха - това бе теософското движение, което се разпространи с голяма сила у нас. Ние, младите, дойдохме в Школата, когато тя се откри и заварихме възрастните приятели - едни от тях бяха спиритисти, а други бяха дошли от теософските среди, като всеки се стремеше да доказва правотата на своите убеждения. Учителят не застана по средата им, нито застана отпред, за да ги обедини. Той ги прие само като етап по пътя на човешкото познание. За спиритизма Учителят каза, че е дошъл да докаже съществуването на Невидимия свят.
към текста >>

"Всички религии са методи на Всемирното Бяло Братство.
Учителят не застана по средата им, нито застана отпред, за да ги обедини. Той ги прие само като етап по пътя на човешкото познание. За спиритизма Учителят каза, че е дошъл да докаже съществуването на Невидимия свят. А за теософията каза, че е дошла да подготви човешкия ум да възприеме съществуването на връзката между Невидимия свят и човешкото познание, включително и самият човек. По този въпрос може да намерите в Словото на Учителя много написани и казани неща. "Всички религии са методи на Всемирното Бяло Братство. С тях то иска да сближи народите. Пратениците Негови създават и ръководят религиите." ("Беседи - Обяснения и упътвания", 1919 год., стр. 104). А по- нататък на същата страница ние четем: "Спиритизмът и теософията са методи на Бялото Братство. Те подготвят пътя Му." А организирането на света се дължи на Бялото Братство. А Учител на Всемирното Бяло Братство е Учителят - Беинса Дуно.
към текста >>

А Учител на Всемирното Бяло Братство е Учителят - Беинса Дуно.
"Всички религии са методи на Всемирното Бяло Братство. С тях то иска да сближи народите. Пратениците Негови създават и ръководят религиите." ("Беседи - Обяснения и упътвания", 1919 год., стр. 104). А по- нататък на същата страница ние четем: "Спиритизмът и теософията са методи на Бялото Братство. Те подготвят пътя Му." А организирането на света се дължи на Бялото Братство. А Учител на Всемирното Бяло Братство е Учителят - Беинса Дуно. Значи се разбрахме кой къде се намира, кой е в основата, а кой стои на върха. Така че, когато ние влезнахме в Школата заварихме възрастните приятели, които без изключение имаха познание и опитности със спиритизма, бяха запознати със спиритическите сеанси, като много от тях живо участвуваха, тъй като мнозина от тях бяха медиуми. Освен това много от членовете на младежкият клас при Учителя бяха преди това посещавали сбирките на теософите, ръководени от Софрони Ников, който им издаваше специални грамоти с печати за завършеното си теософско образование. Впоследствие някои, които отиваха при него и едновременно посещаваха Учителя, трябваше да се определят или за единия, или за другия. Много от тях дойдоха при Учителя, но запазиха познанията си от теософите, като през времето на цялата Школа поглеждаха с едно око към тях, а понякога и с две очи.
към текста >>

Значи се разбрахме кой къде се намира, кой е в основата, а кой стои на върха.
С тях то иска да сближи народите. Пратениците Негови създават и ръководят религиите." ("Беседи - Обяснения и упътвания", 1919 год., стр. 104). А по- нататък на същата страница ние четем: "Спиритизмът и теософията са методи на Бялото Братство. Те подготвят пътя Му." А организирането на света се дължи на Бялото Братство. А Учител на Всемирното Бяло Братство е Учителят - Беинса Дуно. Значи се разбрахме кой къде се намира, кой е в основата, а кой стои на върха. Така че, когато ние влезнахме в Школата заварихме възрастните приятели, които без изключение имаха познание и опитности със спиритизма, бяха запознати със спиритическите сеанси, като много от тях живо участвуваха, тъй като мнозина от тях бяха медиуми. Освен това много от членовете на младежкият клас при Учителя бяха преди това посещавали сбирките на теософите, ръководени от Софрони Ников, който им издаваше специални грамоти с печати за завършеното си теософско образование. Впоследствие някои, които отиваха при него и едновременно посещаваха Учителя, трябваше да се определят или за единия, или за другия. Много от тях дойдоха при Учителя, но запазиха познанията си от теософите, като през времето на цялата Школа поглеждаха с едно око към тях, а понякога и с две очи. Трудно можеха да се освободят от влиянието на теософите.
към текста >>

Едновременно с това, като членува в Школата на Всемирното Велико Бяло Братство, ученикът отговаря с живота си.
Ще членуваш или само там, или само тук. Ти попадна на границата между тези две Школи, където се сблъскват техните силови полета. Това е причината за твоето главоболие. Това са закони, които Аз съм дал за обучение на учениците и ти трябва да ги научиш и прилагаш. Знанието на Школата е за учениците и който не го прилага, злоупотребява и проявява своеволие към това знание. Едновременно с това, като членува в Школата на Всемирното Велико Бяло Братство, ученикът отговаря с живота си. Окултните закони на Школата са строги и неумолими и никого не подминават. Затова трябва да се определиш - или там, при теософите, или тук, при Мен в Школата. А ученикът в тази Школа трябва да знае своите задължения, които съм ги дал и да има послушание към Учителя и към Бога." След този разговор Тодор Попов написва писмо на Софрони Ников, връща му дипломата и съобщава на учениците от младежкия окултен клас цялата история. Имаше и още няколко подобни опитности на ученици от младежкия окултен клас с теософите. След като преминаха през страдания и мъчения, те бяха принудени да се определят и се определиха - напуснаха теософското общество.
към текста >>

Всемировият Учител бе в България, Бог бе слязъл и се движеше по земята, а те Му предлагаха да бъде представител на теософското общество в България.
След като преминаха през страдания и мъчения, те бяха принудени да се определят и се определиха - напуснаха теософското общество. Разбира се, Софрони Ников знаеше причината за тяхното напускане. Това, както и други причини, го накара да отиде при Учителя и да Го помоли да работят заедно, дори Му предложи да бъде представител на теософското общество в България, а той - Софрони Ников - да Му бъде помощник. Учителят му казал: "Моят път е друг." Сега, какво означава всичко това? Пълно невежество и объркване на всички български глави от Черната ложа. Всемировият Учител бе в България, Бог бе слязъл и се движеше по земята, а те Му предлагаха да бъде представител на теософското общество в България. Това бе кощунство към Учителя и Школата Му. Учителят на много места в беседите бе споменал и за теософите. "Даже и писателите, които пишат теософски книги, не разбират както трябва теософията и нямат методи на приложение. За да пишат такива книги, се изисква голяма напредналост - умът и сърцето да бъдат тъй развити, че да схващат нещата и от най-малко загатване." ("Беседи - Обяснения и упътвания" Търново, 1919 год., стр. 77) На друго място бе казал, че теософите говорят за различни полета на Невидимия свят, а сами не могат да проникнат от умственото поле дори в причинния свят.
към текста >>

А Всемировият Учител бе дошъл и бе застанал на върха на пирамидата на човешкото познание, духовна култура и еволюция.
77) На друго място бе казал, че теософите говорят за различни полета на Невидимия свят, а сами не могат да проникнат от умственото поле дори в причинния свят. На друго място бе казал, че тяхното учение е булгур, тоест не е онова истинско жито и онзи Небесен хляб, който трябва да нахрани човешката душа. За Ледбитер бе казал, че той е прероденият пророк Амос, който навремето е бил овчар и пророк и неговите неща ги има в Стария завет. Но за Ани Безант бе казал, че не е светица, а една обикновена жена. Така че мнението на Учителя, че теософското учение има своята роля на запад и се явява етап в обучението на европейския ум, бе категорично. А Всемировият Учител бе дошъл и бе застанал на върха на пирамидата на човешкото познание, духовна култура и еволюция. Защото той не бе от човешка еволюция, а бе слязъл направо от Божествения свят и изпратен от Бога. Това е разликата между Школата на Учителя и теософското общество. Та в началото на века Ани Безант, Ледбитер и други теософи оповестиха на света, че е дошло време да се роди, да се въплъти в плът Всемировият Учител на земята. Те търсиха ревностно Мировия Учител, но Бог не благоволи да им открие къде се намира Той. Самият факт, че Го търсеха, показва, че те бяха налучкали чрез своите контакти с Невидимия свят, че Той се намира на земята.
към текста >>

Та в началото на века Ани Безант, Ледбитер и други теософи оповестиха на света, че е дошло време да се роди, да се въплъти в плът Всемировият Учител на земята.
Но за Ани Безант бе казал, че не е светица, а една обикновена жена. Така че мнението на Учителя, че теософското учение има своята роля на запад и се явява етап в обучението на европейския ум, бе категорично. А Всемировият Учител бе дошъл и бе застанал на върха на пирамидата на човешкото познание, духовна култура и еволюция. Защото той не бе от човешка еволюция, а бе слязъл направо от Божествения свят и изпратен от Бога. Това е разликата между Школата на Учителя и теософското общество. Та в началото на века Ани Безант, Ледбитер и други теософи оповестиха на света, че е дошло време да се роди, да се въплъти в плът Всемировият Учител на земята. Те търсиха ревностно Мировия Учител, но Бог не благоволи да им открие къде се намира Той. Самият факт, че Го търсеха, показва, че те бяха налучкали чрез своите контакти с Невидимия свят, че Той се намира на земята. Благодарение на аурата, която излъчваше Учителят Беинса Дуно, те по медиумичен начин бяха засекли със своите вътрешни радари, че Той е на земята. Но къде е - не можаха да разберат. А това е много важно и трябва да се знае, защото това показва техните скромни възможности и смешни познания, които така силно рекламират.
към текста >>

Те търсиха ревностно Мировия Учител, но Бог не благоволи да им открие къде се намира Той.
Така че мнението на Учителя, че теософското учение има своята роля на запад и се явява етап в обучението на европейския ум, бе категорично. А Всемировият Учител бе дошъл и бе застанал на върха на пирамидата на човешкото познание, духовна култура и еволюция. Защото той не бе от човешка еволюция, а бе слязъл направо от Божествения свят и изпратен от Бога. Това е разликата между Школата на Учителя и теософското общество. Та в началото на века Ани Безант, Ледбитер и други теософи оповестиха на света, че е дошло време да се роди, да се въплъти в плът Всемировият Учител на земята. Те търсиха ревностно Мировия Учител, но Бог не благоволи да им открие къде се намира Той. Самият факт, че Го търсеха, показва, че те бяха налучкали чрез своите контакти с Невидимия свят, че Той се намира на земята. Благодарение на аурата, която излъчваше Учителят Беинса Дуно, те по медиумичен начин бяха засекли със своите вътрешни радари, че Той е на земята. Но къде е - не можаха да разберат. А това е много важно и трябва да се знае, защото това показва техните скромни възможности и смешни познания, които така силно рекламират. Учителят не случайно беше споменал, че теософите още не могат да се качат в причинното поле, а говорят за прераждане и други неща, заимствувани от индуските философски Школи.
към текста >>

Самият факт, че Го търсеха, показва, че те бяха налучкали чрез своите контакти с Невидимия свят, че Той се намира на земята.
А Всемировият Учител бе дошъл и бе застанал на върха на пирамидата на човешкото познание, духовна култура и еволюция. Защото той не бе от човешка еволюция, а бе слязъл направо от Божествения свят и изпратен от Бога. Това е разликата между Школата на Учителя и теософското общество. Та в началото на века Ани Безант, Ледбитер и други теософи оповестиха на света, че е дошло време да се роди, да се въплъти в плът Всемировият Учител на земята. Те търсиха ревностно Мировия Учител, но Бог не благоволи да им открие къде се намира Той. Самият факт, че Го търсеха, показва, че те бяха налучкали чрез своите контакти с Невидимия свят, че Той се намира на земята. Благодарение на аурата, която излъчваше Учителят Беинса Дуно, те по медиумичен начин бяха засекли със своите вътрешни радари, че Той е на земята. Но къде е - не можаха да разберат. А това е много важно и трябва да се знае, защото това показва техните скромни възможности и смешни познания, които така силно рекламират. Учителят не случайно беше споменал, че теософите още не могат да се качат в причинното поле, а говорят за прераждане и други неща, заимствувани от индуските философски Школи. Така че техните познания бяха само опипване на тъмно.
към текста >>

А това е много важно и трябва да се знае, защото това показва техните скромни възможности и смешни познания, които така силно рекламират.
Та в началото на века Ани Безант, Ледбитер и други теософи оповестиха на света, че е дошло време да се роди, да се въплъти в плът Всемировият Учител на земята. Те търсиха ревностно Мировия Учител, но Бог не благоволи да им открие къде се намира Той. Самият факт, че Го търсеха, показва, че те бяха налучкали чрез своите контакти с Невидимия свят, че Той се намира на земята. Благодарение на аурата, която излъчваше Учителят Беинса Дуно, те по медиумичен начин бяха засекли със своите вътрешни радари, че Той е на земята. Но къде е - не можаха да разберат. А това е много важно и трябва да се знае, защото това показва техните скромни възможности и смешни познания, които така силно рекламират. Учителят не случайно беше споменал, че теософите още не могат да се качат в причинното поле, а говорят за прераждане и други неща, заимствувани от индуските философски Школи. Така че техните познания бяха само опипване на тъмно. Това трябва да се знае както сега, така и в бъдеще от вас, за да не ви заблудят разни течения, дошли от Изтока или от Запада. Самият факт, че никой - както от Изтока, така и от Запада - не позна Учителя: нито Го познаха вътрешно, нито дойдоха тук, в България, да направят връзка с Него и да Му целунат ръка. Това показва недвусмислено и категорично, че тяхното познание не се доближава дори до причинното поле.
към текста >>

Приказки и писаници много от теософите, а накрая се провалиха напълно, понеже не само не познаха и не видяха Всемировия Учител на земята, но за най-голяма изненада те си намериха друг земен човек, когото се опитаха да обявят за преродения Христос.
Учителят не случайно беше споменал, че теософите още не могат да се качат в причинното поле, а говорят за прераждане и други неща, заимствувани от индуските философски Школи. Така че техните познания бяха само опипване на тъмно. Това трябва да се знае както сега, така и в бъдеще от вас, за да не ви заблудят разни течения, дошли от Изтока или от Запада. Самият факт, че никой - както от Изтока, така и от Запада - не позна Учителя: нито Го познаха вътрешно, нито дойдоха тук, в България, да направят връзка с Него и да Му целунат ръка. Това показва недвусмислено и категорично, че тяхното познание не се доближава дори до причинното поле. Приказки и писаници много от теософите, а накрая се провалиха напълно, понеже не само не познаха и не видяха Всемировия Учител на земята, но за най-голяма изненада те си намериха друг земен човек, когото се опитаха да обявят за преродения Христос. Е, какво ще кажете за това? Не беше ли това позор и провал за теософите? И на всички Окултни Школи от Изтока и Запада? А сега ще ви разкажа за тази драматична развръзка. В началото на века Ани Безант намира едно индуско момче с име Кришнамурти и през 1910 година издава една негова малка книжка: "При нозете на Учителя".
към текста >>

В началото на века Ани Безант намира едно индуско момче с име Кришнамурти и през 1910 година издава една негова малка книжка: "При нозете на Учителя".
Приказки и писаници много от теософите, а накрая се провалиха напълно, понеже не само не познаха и не видяха Всемировия Учител на земята, но за най-голяма изненада те си намериха друг земен човек, когото се опитаха да обявят за преродения Христос. Е, какво ще кажете за това? Не беше ли това позор и провал за теософите? И на всички Окултни Школи от Изтока и Запада? А сега ще ви разкажа за тази драматична развръзка. В началото на века Ани Безант намира едно индуско момче с име Кришнамурти и през 1910 година издава една негова малка книжка: "При нозете на Учителя". Теософите смятат, че това момче подготвя тялото си, когато дойде време и навърши годините, Мировият Учител или Христос да влезне в него и той да бъде вторият Месия на човечеството. Започва една кампания по целия свят, а тези книжки ги преведоха на български и теософите обявиха, че това е вече Мировият Учител. Започнаха редовни събори на теософите в Холандия. Създадоха си общество, наречено "Ордена на звездата на Изток" и се събираха в гр. Омен - Холандия.
към текста >>

Теософите смятат, че това момче подготвя тялото си, когато дойде време и навърши годините, Мировият Учител или Христос да влезне в него и той да бъде вторият Месия на човечеството.
Е, какво ще кажете за това? Не беше ли това позор и провал за теософите? И на всички Окултни Школи от Изтока и Запада? А сега ще ви разкажа за тази драматична развръзка. В началото на века Ани Безант намира едно индуско момче с име Кришнамурти и през 1910 година издава една негова малка книжка: "При нозете на Учителя". Теософите смятат, че това момче подготвя тялото си, когато дойде време и навърши годините, Мировият Учител или Христос да влезне в него и той да бъде вторият Месия на човечеството. Започва една кампания по целия свят, а тези книжки ги преведоха на български и теософите обявиха, че това е вече Мировият Учител. Започнаха редовни събори на теософите в Холандия. Създадоха си общество, наречено "Ордена на звездата на Изток" и се събираха в гр. Омен - Холандия. На първия събор през 1924 година бяха присъствували 400 души, през 1925 - 1 000 души, през 1926 - 2 000 души, а през 1927 година - 3 000 души.
към текста >>

Започва една кампания по целия свят, а тези книжки ги преведоха на български и теософите обявиха, че това е вече Мировият Учител.
Не беше ли това позор и провал за теософите? И на всички Окултни Школи от Изтока и Запада? А сега ще ви разкажа за тази драматична развръзка. В началото на века Ани Безант намира едно индуско момче с име Кришнамурти и през 1910 година издава една негова малка книжка: "При нозете на Учителя". Теософите смятат, че това момче подготвя тялото си, когато дойде време и навърши годините, Мировият Учител или Христос да влезне в него и той да бъде вторият Месия на човечеството. Започва една кампания по целия свят, а тези книжки ги преведоха на български и теософите обявиха, че това е вече Мировият Учител. Започнаха редовни събори на теософите в Холандия. Създадоха си общество, наречено "Ордена на звездата на Изток" и се събираха в гр. Омен - Холандия. На първия събор през 1924 година бяха присъствували 400 души, през 1925 - 1 000 души, през 1926 - 2 000 души, а през 1927 година - 3 000 души. Така че теософското общество набира сила и чака момента, когато трябва да обявят Кришнамурти за Миров Учител и за Христос.
към текста >>

Така че теософското общество набира сила и чака момента, когато трябва да обявят Кришнамурти за Миров Учител и за Христос.
Започва една кампания по целия свят, а тези книжки ги преведоха на български и теософите обявиха, че това е вече Мировият Учител. Започнаха редовни събори на теософите в Холандия. Създадоха си общество, наречено "Ордена на звездата на Изток" и се събираха в гр. Омен - Холандия. На първия събор през 1924 година бяха присъствували 400 души, през 1925 - 1 000 души, през 1926 - 2 000 души, а през 1927 година - 3 000 души. Така че теософското общество набира сила и чака момента, когато трябва да обявят Кришнамурти за Миров Учител и за Христос. През 1932 година в Омен се състоя един от най-големите конгреси на теософите от целия свят. Тук Кришнамурти трябваше да бъде обявен за Миров Учител и за новия Христос. Тогава е бил на тридесет и седем години. Разпратени са покани по целия свят и такива дошли в България. Тукашните теософи започват своята подготовка и избират свои депутати за предстоящия конгрес.
към текста >>

Тук Кришнамурти трябваше да бъде обявен за Миров Учител и за новия Христос.
Създадоха си общество, наречено "Ордена на звездата на Изток" и се събираха в гр. Омен - Холандия. На първия събор през 1924 година бяха присъствували 400 души, през 1925 - 1 000 души, през 1926 - 2 000 души, а през 1927 година - 3 000 души. Така че теософското общество набира сила и чака момента, когато трябва да обявят Кришнамурти за Миров Учител и за Христос. През 1932 година в Омен се състоя един от най-големите конгреси на теософите от целия свят. Тук Кришнамурти трябваше да бъде обявен за Миров Учител и за новия Христос. Тогава е бил на тридесет и седем години. Разпратени са покани по целия свят и такива дошли в България. Тукашните теософи започват своята подготовка и избират свои депутати за предстоящия конгрес. Но събитията започват да се развиват най-неочаквано - те започват от България, от София, от "Изгрева". Случва се така, че двама представители от Школата на Учителя по различни пътища присъствуват там, на теософския конгрес в Холандия, когато Кришнамурти трябваше да бъде провъзгласен за новия Христос.
към текста >>

Идва денят, когато трябва да се открие конгресът и да се обяви Кришнамурти за Миров Учител и новия Христос.
Дават му средства да се грижи за храната, за посрещането и настаняването на гостите и всичко необходимо за тяхното пребиваване. А това не е малка работа. Тези делегати не са били обикновени граждани, а са представители на аристокрацията от цяла Европа и цветът на интелигенцията, защото това бяха членовете на теософската ложа, събрали се да провъзгласят Кришнамурти за новия Христос. Всяка сутрин Атанас излиза да се разхожда в градината, където на едно и също място и в едно и също време се среща с Кришнамурти и заедно се разхождат. Точно това е времето, определено от Невидимия свят, когато Атанас му е говорил за Учителя и България и той най-внимателно е слушал. Идва денят, когато трябва да се открие конгресът и да се обяви Кришнамурти за Миров Учител и новия Христос. А преди това, нашата приятелка Магделена Попова се среща нееднократно с него и му предава писмото на Учителя. Той вече знае от двама човека за Учителя и за Бялото Братство в България. На третия ден Кришнамурти държи една реч. Думите, които той изрича са следните: "Вие очаквате Мировия Учител и искате да вярвате, че този Миров Учител съм аз. Но това не е истина.
към текста >>

Думите, които той изрича са следните: "Вие очаквате Мировия Учител и искате да вярвате, че този Миров Учител съм аз.
Точно това е времето, определено от Невидимия свят, когато Атанас му е говорил за Учителя и България и той най-внимателно е слушал. Идва денят, когато трябва да се открие конгресът и да се обяви Кришнамурти за Миров Учител и новия Христос. А преди това, нашата приятелка Магделена Попова се среща нееднократно с него и му предава писмото на Учителя. Той вече знае от двама човека за Учителя и за Бялото Братство в България. На третия ден Кришнамурти държи една реч. Думите, които той изрича са следните: "Вие очаквате Мировия Учител и искате да вярвате, че този Миров Учител съм аз. Но това не е истина. Аз съм човек като вас. Имам недостатъци и работя над себе си да се освободя от тях. Истина е, че времето за идването на Мировия Учител е вече дошло. И Той е вече във физическо тяло на земята, но не е тук между нас.
към текста >>

Истина е, че времето за идването на Мировия Учител е вече дошло.
На третия ден Кришнамурти държи една реч. Думите, които той изрича са следните: "Вие очаквате Мировия Учител и искате да вярвате, че този Миров Учител съм аз. Но това не е истина. Аз съм човек като вас. Имам недостатъци и работя над себе си да се освободя от тях. Истина е, че времето за идването на Мировия Учител е вече дошло. И Той е вече във физическо тяло на земята, но не е тук между нас. Мировият Учител е в България." Кришнамурти обяснява това, което е разбрал от разговорите си с Атанас Димитров, с Магдалена Попова и след като е прочел писмото на Учителя. Това го слушат всички и остават крайно разочаровани, изненадани и огорчени от неговото изказване. Като вижда това, Кришнамурти добавя: "Аз ще продължа да работя за Божието Дело, обаче наравно с вас и като равен с вас." Трябва да се отдаде заслужена почит на Кришнамурти, че единствен той от всички теософи разбра Кой е Всемировия Учител и че той наистина се намира при нозете на Всемировия Учител - така, както бе озаглавена неговата първа книжка. На третия ден се разпуска конгресът и всички делегати си заминават.
към текста >>

Мировият Учител е в България." Кришнамурти обяснява това, което е разбрал от разговорите си с Атанас Димитров, с Магдалена Попова и след като е прочел писмото на Учителя.
Но това не е истина. Аз съм човек като вас. Имам недостатъци и работя над себе си да се освободя от тях. Истина е, че времето за идването на Мировия Учител е вече дошло. И Той е вече във физическо тяло на земята, но не е тук между нас. Мировият Учител е в България." Кришнамурти обяснява това, което е разбрал от разговорите си с Атанас Димитров, с Магдалена Попова и след като е прочел писмото на Учителя. Това го слушат всички и остават крайно разочаровани, изненадани и огорчени от неговото изказване. Като вижда това, Кришнамурти добавя: "Аз ще продължа да работя за Божието Дело, обаче наравно с вас и като равен с вас." Трябва да се отдаде заслужена почит на Кришнамурти, че единствен той от всички теософи разбра Кой е Всемировия Учител и че той наистина се намира при нозете на Всемировия Учител - така, както бе озаглавена неговата първа книжка. На третия ден се разпуска конгресът и всички делегати си заминават. Обаче там Атанас се влюбва в една теософка на име Хилда, оженват се и след това пристигат в България. Те имаха дете, на което сам Кришнамурти бе кръстник.
към текста >>

Като вижда това, Кришнамурти добавя: "Аз ще продължа да работя за Божието Дело, обаче наравно с вас и като равен с вас." Трябва да се отдаде заслужена почит на Кришнамурти, че единствен той от всички теософи разбра Кой е Всемировия Учител и че той наистина се намира при нозете на Всемировия Учител - така, както бе озаглавена неговата първа книжка.
Имам недостатъци и работя над себе си да се освободя от тях. Истина е, че времето за идването на Мировия Учител е вече дошло. И Той е вече във физическо тяло на земята, но не е тук между нас. Мировият Учител е в България." Кришнамурти обяснява това, което е разбрал от разговорите си с Атанас Димитров, с Магдалена Попова и след като е прочел писмото на Учителя. Това го слушат всички и остават крайно разочаровани, изненадани и огорчени от неговото изказване. Като вижда това, Кришнамурти добавя: "Аз ще продължа да работя за Божието Дело, обаче наравно с вас и като равен с вас." Трябва да се отдаде заслужена почит на Кришнамурти, че единствен той от всички теософи разбра Кой е Всемировия Учител и че той наистина се намира при нозете на Всемировия Учител - така, както бе озаглавена неговата първа книжка. На третия ден се разпуска конгресът и всички делегати си заминават. Обаче там Атанас се влюбва в една теософка на име Хилда, оженват се и след това пристигат в България. Те имаха дете, на което сам Кришнамурти бе кръстник. Когато Атанас и Хилда дойдоха в България заедно с дъщеря си, те често ни идваха на гости в малкия ни дом. Атанас тогава нямаше работа и Борис Николов го взе в неговата мозайкаджийска бригада.
към текста >>

Представете си, в неделя, ние, учениците от Школата, излизаме от салона, където Всемировият Учител е държал своята поредна беседа.
Имаме много хубави снимки от тези години с тях. Жалко е, че никой не се сети тогава, а и после, да накара Атанас и Хилда да опишат цялата тази история. Сега я разказвам по изричното настояване на този брат, с когото работя. А защо ли? Ами има и продължение на разказа им. Представете си, в неделя, ние, учениците от Школата, излизаме от салона, където Всемировият Учител е държал своята поредна беседа. Пред салона, на една масичка, един книжар от града беше изнесъл и продаваше окултна литература. Там бяха изнесени всички издания на теософите. И не само на теософите, но и на представителите на Черната ложа, които бяха преведени на български, като Бо Ин Ра и на Мория "Агни Йога". Така че учениците, след като бяха слушали Словото на Бога, излизаха и си купуваха литературата на теософите и на окултистите от Черната ложа. Това беше атака фронтална срещу Бялото Братство.
към текста >>

А зад салона беше залепена една кръчма, където се печаха кебапчета, носеше се мириса на печено месо, пиеше се вино и ракия и се пееха пиянски песни.
Пред салона, на една масичка, един книжар от града беше изнесъл и продаваше окултна литература. Там бяха изнесени всички издания на теософите. И не само на теософите, но и на представителите на Черната ложа, които бяха преведени на български, като Бо Ин Ра и на Мория "Агни Йога". Така че учениците, след като бяха слушали Словото на Бога, излизаха и си купуваха литературата на теософите и на окултистите от Черната ложа. Това беше атака фронтална срещу Бялото Братство. А зад салона беше залепена една кръчма, където се печаха кебапчета, носеше се мириса на печено месо, пиеше се вино и ракия и се пееха пиянски песни. Имаше и свинарник, който вонеше. Това бе атаката на Черната ложа в тил. А атаката на Черната ложа вътре в Школата се проявяваше главно от непослушанието на учениците към Словото на Учителя. Купува си един приятел една от тези книги, отива и я показва на Учителя и казва: "Учителю, тук се говори за мъжа и жената. Какво ще ни кажете за тази книга?
към текста >>

Днес Христовото Учение, Христос и Бог се излива чрез Словото на Всемировия Учител." Братът се сконфузил, но си запазва книгата като скъп спомен от този ден.
Това бе атаката на Черната ложа в тил. А атаката на Черната ложа вътре в Школата се проявяваше главно от непослушанието на учениците към Словото на Учителя. Купува си един приятел една от тези книги, отива и я показва на Учителя и казва: "Учителю, тук се говори за мъжа и жената. Какво ще ни кажете за тази книга? " Учителят строго отговаря: "Ние от 2 000 години говорим за човешката душа и оттогава сме спрели да се занимаваме с мъжа и жената. Днес Христовото Учение, Христос и Бог се излива чрез Словото на Всемировия Учител." Братът се сконфузил, но си запазва книгата като скъп спомен от този ден. Друг приятел взима една книга, където са нарисувани като идеални образи портретите на така наречените Велики Хималайски Учители. Отива, поднася ги на Учителя и казва: "Учителю, вижте какво има тук." Учителят поглежда и казва: "Тук няма нищо. Тук не виждам нищо. А това, което показвате, такива ще бъдат човеците след 2 000 години, но само при условие, че вървят по пътя на Бога и изпълняват Словото на Всемировия Учител." Сега разбрахте ли, че всички писания за Великите Хималайски Учители, които са в плът, са една човешка измислица. А че Учителите съществуват, в това няма и съмнение, но те не се намират на земята във физически тела, а са в етерни тела.
към текста >>

А това, което показвате, такива ще бъдат човеците след 2 000 години, но само при условие, че вървят по пътя на Бога и изпълняват Словото на Всемировия Учител." Сега разбрахте ли, че всички писания за Великите Хималайски Учители, които са в плът, са една човешка измислица.
" Учителят строго отговаря: "Ние от 2 000 години говорим за човешката душа и оттогава сме спрели да се занимаваме с мъжа и жената. Днес Христовото Учение, Христос и Бог се излива чрез Словото на Всемировия Учител." Братът се сконфузил, но си запазва книгата като скъп спомен от този ден. Друг приятел взима една книга, където са нарисувани като идеални образи портретите на така наречените Велики Хималайски Учители. Отива, поднася ги на Учителя и казва: "Учителю, вижте какво има тук." Учителят поглежда и казва: "Тук няма нищо. Тук не виждам нищо. А това, което показвате, такива ще бъдат човеците след 2 000 години, но само при условие, че вървят по пътя на Бога и изпълняват Словото на Всемировия Учител." Сега разбрахте ли, че всички писания за Великите Хималайски Учители, които са в плът, са една човешка измислица. А че Учителите съществуват, в това няма и съмнение, но те не се намират на земята във физически тела, а са в етерни тела. И над всички тях, на върха на тази пирамида, стои Всемировият Учител, който бе тук на "Изгрева" в плът и кръв и комуто ние целувахме ръка. Минаха много години и Софрони Ников, който бе председател на теософското общество в България и който бе присъствувал на този конгрес през 1932 години, при едно посещение в Айтос бе споделил онова изказване, което цитирах, с брат Георги Куртев. А брат Куртев го разказваше на всички останали. Но Софрони Ников не се поучи от доблестта на Кришнамурти.
към текста >>

А че Учителите съществуват, в това няма и съмнение, но те не се намират на земята във физически тела, а са в етерни тела.
Днес Христовото Учение, Христос и Бог се излива чрез Словото на Всемировия Учител." Братът се сконфузил, но си запазва книгата като скъп спомен от този ден. Друг приятел взима една книга, където са нарисувани като идеални образи портретите на така наречените Велики Хималайски Учители. Отива, поднася ги на Учителя и казва: "Учителю, вижте какво има тук." Учителят поглежда и казва: "Тук няма нищо. Тук не виждам нищо. А това, което показвате, такива ще бъдат човеците след 2 000 години, но само при условие, че вървят по пътя на Бога и изпълняват Словото на Всемировия Учител." Сега разбрахте ли, че всички писания за Великите Хималайски Учители, които са в плът, са една човешка измислица. А че Учителите съществуват, в това няма и съмнение, но те не се намират на земята във физически тела, а са в етерни тела. И над всички тях, на върха на тази пирамида, стои Всемировият Учител, който бе тук на "Изгрева" в плът и кръв и комуто ние целувахме ръка. Минаха много години и Софрони Ников, който бе председател на теософското общество в България и който бе присъствувал на този конгрес през 1932 години, при едно посещение в Айтос бе споделил онова изказване, което цитирах, с брат Георги Куртев. А брат Куртев го разказваше на всички останали. Но Софрони Ников не се поучи от доблестта на Кришнамурти. След като дойде в България трябваше да го отпечата в многобройните си издания, за да каже истината.
към текста >>

И над всички тях, на върха на тази пирамида, стои Всемировият Учител, който бе тук на "Изгрева" в плът и кръв и комуто ние целувахме ръка.
Друг приятел взима една книга, където са нарисувани като идеални образи портретите на така наречените Велики Хималайски Учители. Отива, поднася ги на Учителя и казва: "Учителю, вижте какво има тук." Учителят поглежда и казва: "Тук няма нищо. Тук не виждам нищо. А това, което показвате, такива ще бъдат човеците след 2 000 години, но само при условие, че вървят по пътя на Бога и изпълняват Словото на Всемировия Учител." Сега разбрахте ли, че всички писания за Великите Хималайски Учители, които са в плът, са една човешка измислица. А че Учителите съществуват, в това няма и съмнение, но те не се намират на земята във физически тела, а са в етерни тела. И над всички тях, на върха на тази пирамида, стои Всемировият Учител, който бе тук на "Изгрева" в плът и кръв и комуто ние целувахме ръка. Минаха много години и Софрони Ников, който бе председател на теософското общество в България и който бе присъствувал на този конгрес през 1932 години, при едно посещение в Айтос бе споделил онова изказване, което цитирах, с брат Георги Куртев. А брат Куртев го разказваше на всички останали. Но Софрони Ников не се поучи от доблестта на Кришнамурти. След като дойде в България трябваше да го отпечата в многобройните си издания, за да каже истината. Значи Кришнамурти се определи за истината и призна, че Всемировият Учител е в България.
към текста >>

Значи Кришнамурти се определи за истината и призна, че Всемировият Учител е в България.
И над всички тях, на върха на тази пирамида, стои Всемировият Учител, който бе тук на "Изгрева" в плът и кръв и комуто ние целувахме ръка. Минаха много години и Софрони Ников, който бе председател на теософското общество в България и който бе присъствувал на този конгрес през 1932 години, при едно посещение в Айтос бе споделил онова изказване, което цитирах, с брат Георги Куртев. А брат Куртев го разказваше на всички останали. Но Софрони Ников не се поучи от доблестта на Кришнамурти. След като дойде в България трябваше да го отпечата в многобройните си издания, за да каже истината. Значи Кришнамурти се определи за истината и призна, че Всемировият Учител е в България. Но забележете, че нито един теософ в Европа и в България, начело със Софрони Ников, не призна това и не го обяви, като изключим изказването на Софрони Ников тайно на ухо на брат Георги Куртев. Но истината така не се казва, за истината човек се бори и когато се добере до нея, той живее за нея. Какво стана по-нататък със Софрони Ников? Вместо той да разкаже истината за Мировия Учител, да разпусне теософското общество и да дойде при нозете на Всемировия Учител, той замълча и укри истината от всички теософи в България. След 9 септември 1944 година, след като дойдоха комунистите на власт, всички ония, които бяха проводници и проповедници на чужди учения, бяха подведени под един знаменател като разпространители на разни фашистки и буржоазни учения.
към текста >>

Вместо той да разкаже истината за Мировия Учител, да разпусне теософското общество и да дойде при нозете на Всемировия Учител, той замълча и укри истината от всички теософи в България.
След като дойде в България трябваше да го отпечата в многобройните си издания, за да каже истината. Значи Кришнамурти се определи за истината и призна, че Всемировият Учител е в България. Но забележете, че нито един теософ в Европа и в България, начело със Софрони Ников, не призна това и не го обяви, като изключим изказването на Софрони Ников тайно на ухо на брат Георги Куртев. Но истината така не се казва, за истината човек се бори и когато се добере до нея, той живее за нея. Какво стана по-нататък със Софрони Ников? Вместо той да разкаже истината за Мировия Учител, да разпусне теософското общество и да дойде при нозете на Всемировия Учител, той замълча и укри истината от всички теософи в България. След 9 септември 1944 година, след като дойдоха комунистите на власт, всички ония, които бяха проводници и проповедници на чужди учения, бяха подведени под един знаменател като разпространители на разни фашистки и буржоазни учения. Така бе подведен под този параграф и Софрони Ников и бе изпратен в концлагер като народен враг, и там намери смъртта си. Някой да ми даде сега тълкувание на това събитие? Много държа на това, защото утре, когато дойдат следващите поколения и когато имате други условия за работа, трябва да знаете, че когато изнасяте концерти от песните на Учителя, когато се събирате да четете Словото на Учителя и да пеете песните Му, то тогава ще се намери някой, който да сложи пред вас маса и отгоре да положи цялата теософска литература, заедно с останалата окултна литература, която според Учителя е рожба на Черната ложа. Това е целта - да ви отклонят от Словото на Учителя, като купувате и четете тази литература.
към текста >>

Този брат или сестра е наш, който чете Словото на Всемировия Учител и го прилага в живота си!
Много държа на това, защото утре, когато дойдат следващите поколения и когато имате други условия за работа, трябва да знаете, че когато изнасяте концерти от песните на Учителя, когато се събирате да четете Словото на Учителя и да пеете песните Му, то тогава ще се намери някой, който да сложи пред вас маса и отгоре да положи цялата теософска литература, заедно с останалата окултна литература, която според Учителя е рожба на Черната ложа. Това е целта - да ви отклонят от Словото на Учителя, като купувате и четете тази литература. Тогава ще издават вестници и списания под техни заглавия, но ще вмъкнат и нещо от Учителя, с цел да ви отклонят и заблудят. Вие трябва да се определите. Или с тях, или с Школата на Учителя. Този брат или сестра е наш, който чете Словото на Всемировия Учител и го прилага в живота си! Другите не са наши и са свободни да вървят в своя път. А за потвърждение ще ви разкажа един случай с една наша сестра - Донка Спиридонова. Когато беше млада, беше красива, спретната, изрядно облечена, изпрана, изгладена и цялата лъщеше от белота. Но се свърза с окултната литература на теософите и на разните там йоги и всичко започва да се обърква в личния й живот. Мъжът й изчезна, синът й бе убит и тя помръкна.
към текста >>

Затова на окултния ученик не се позволява никакво идолопоклонство, чужди идоли и отклонение от Школата и от Словото на Учителя." Това е откровението на тази сестра, която има доблестта да ни разкаже великото откровение за Пътя на ученика в Школата на Всемирното Велико Бяло Братство.
Мъжът й изчезна, синът й бе убит и тя помръкна. Освен това тя се свърза с Михаил Иванов и стана негова последователка в България, за което плати с трагична развръзка, като си замина в неописуема нищета, бедност и бе захвърлена като куче в една барака. За нейна чест, тя ни разказваше един случай. Учителят я извиква и казва: "От утре ще прибереш всички книги, които имаш от окултизма, ще ги сложиш в един куфар, ще го заключиш с три катинара и няма да го отключваш никога вече. Ученикът в Школата, тук на "Изгрева", има само един Учител, има само един Бог и този Бог се проявява чрез Словото, което Аз давам. Затова на окултния ученик не се позволява никакво идолопоклонство, чужди идоли и отклонение от Школата и от Словото на Учителя." Това е откровението на тази сестра, която има доблестта да ни разкаже великото откровение за Пътя на ученика в Школата на Всемирното Велико Бяло Братство.
към текста >>

83. 3_60 Магдалена и Кришнамурти

И когато в онзи ден всички искат да го провъзгласят за Миров Учител, той заявява, че Мировият Учител е дошъл на земята в плът и се намира в България, и Неговото име е Петър Дънов.
А тя му казва: "Какъв сте вие такъв кандидат за Учител и за Христос, когато не можете да ме изтърпите и пет минути и се чудите как да избягате от мен? А моят Учител в София ме търпи толкова години, макар че аз Му правя най-големите бели." И тя започва да разказва какви бели е правила на Учителя. Кришнамурти разбира, че тук нещата не са случайни и започва да я разпитва по-подробно за Учителя и за Школата Му. А тя разказва най- подробно. След това той прочита писмото на Учителя и накрая взима своето решение. И когато в онзи ден всички искат да го провъзгласят за Миров Учител, той заявява, че Мировият Учител е дошъл на земята в плът и се намира в България, и Неговото име е Петър Дънов. Една от слушателките при изричането на тези думи е и Магдалена Попова, куриерката на господаря си. Тя се завръща и разказва какво е правила там, какво е казала, къде е била и какви неща са станали. Разказваше какви ли не истории. Ама никой не й вярваше, защото знаеха коя е Магдалена и какви бели прави тук и смятаха, че тя е забъркала какви ли не каши там и е изложила Учителя. Накрая тя отива при Учителя засмяна и Му разказва всичко.
към текста >>

Накрая жена му се намира при техни роднини, където се укрила.
А щеше да направи нов пожар и щеше да предизвика много по-силно гонение срещу Учителя. Имаше сили, които просто изчакваха такива случаи и ги раздухваха и тогава следваха акции на властта и духовенството срещу Братството. Какви ли не случаи имаше. Един мъж беше набил жена си, че е дъновистка и тя побягва и напуска къщата му, а той отива и съобщава в полицията, че Дънов му е откраднал жената и я закарал на "Изгрева", за да Му бъде слугиня. И полицията почва издирвания, ходят на "Изгрева", търсят Учителя за обяснение. Накрая жена му се намира при техни роднини, където се укрила. Ето така се използваше всеки един случай за нападки и хули срещу Учителя. Такива случаи имаше колкото си щеш и се срещаха под път и над път. Веднъж Магдалена беше коленичила пред Учителя и пред всички искаше Учителят да я благослови. Беше направила поредната глупост и беля, която предизвика голям инцидент, а след това - нападки и гонение срещу Братството. Всички бяха наострени срещу нея и никой не искаше повече да я търпи.
към текста >>

84. 3_61 Каналът, през който изтичаше Злото

Все едно, че нищо не е било - ни лук яла, ни лук мирисала.
Тези гонения продължават дори тридесет години след заминаването на Учителя. Цялото това Зло трябваше да се излее чрез някого и в дадена посока. То се изля чрез нея и се насочи срещу нас. После тя се върна отново на "Изгрева" при Учителя. Представяте ли си? Все едно, че нищо не е било - ни лук яла, ни лук мирисала. Беше играчка на духовете, но на злосторните духове и на онези сили, които бяха враждебни на Делото на Учителя. Това беше най-главното и беше много опасна именно поради това. След като се върна на "Изгрева", братята бяха много настръхнали срещу нея и ако не беше Учителят, щяха да я пребият от бой, тоест да приложат към нея методи, подобни на нейните. Учителят ги изслуша и им каза: "Магдалена е проводник и канал на Злото. Ако я изпъдите от "Изгрева", то друг ще дойде на нейното място.
към текста >>

И ако искаш да бъдеш ученик на Христа, трябва да се смириш, да слезеш от този пиедестал, на който са те сложили другите, да се разкаеш и да искаш прошка от Учителя." Тя му извадила писмото на Учителя и му го подала.
Той вижда, че тук нещата не са обикновени и я поканва да седне на една пейка и да разговарят. Там разговарят два часа. Тя говорила за Учителя и за Школата Му на "Изгрева" направо, категорично, безапелационно и без много да се церемони. Накрая му заявява: "Ти не си никакъв Исус Христос. Христос е в България. И ако искаш да бъдеш ученик на Христа, трябва да се смириш, да слезеш от този пиедестал, на който са те сложили другите, да се разкаеш и да искаш прошка от Учителя." Тя му извадила писмото на Учителя и му го подала. Той поискал портрета на Учителя, който тя носела в себе си и тя му го подарила. Накрая се разделили. Какво е мислил Кришнамурти след това, как е влязъл във връзка със своя духовен ръководител, това никой не знае. Но е бил пред голямо изпитание. Изпитание - да бъде ученик или да бъде лъжец, да си послужи с лъжата.
към текста >>

85. 3_62 Завързаното Братство на Изгрева

Затова ни ограничиха, иззеха ни всичко, за да мируват тези хора.
Свих се виновно и чаках да ми се отсъди присъдата от Учителя за всичко, което казах пред Него. Той бе станал строг. "Затова държа някои вързани тук в Школата на "Изгрева", защото ако им дам условия, ще забравят Бога, ще се отклонят и ще навредят на себе си и ще направят поразии в света." По-късно, след тридесет-четиридесет години разбрах какво означават тези думи на Учителя - когато видях изгревяни с амбиции по-големи от тези в света без всякакво покритие: невежи, прости, неуки и нахални. И ако им бяха дали условия, особено след заминаването на Учителя, щяха да направят много пакости срещу Делото на Учителя. Затова ние нямаме още условия по мое време, макар че ми се иска понякога да имаме. Затова ни ограничиха, иззеха ни всичко, за да мируват тези хора. Иначе щяха да си разпашат пояса. И ела да гледаш какво значи опошляване. Та тези, гдето ни направиха процеса срещу Братството, гдето ни иззеха "Изгрева", че пратиха някои в затвора да си учат някои уроци ненаучени, то тези ни направиха най-голямото добро. А какво добро? Първо ни накараха да се определим - кой за къде е и за какво е.
към текста >>

86. 3_63 Новата Голгота

А на България това няма да се размине току-така, защото тук се издигна Голгота срещу Всемировия Учител.
Затова Учителят му беше казал: "Аз ще ти простя, но законът няма да ти прости." И когато онзи продължаваше да се моли, Учителят добави: "Аз ще ти простя, но моли се Бог да ти прости." А защо Бог да му прости? Защото само Бог може да заличи неговото престъпление и да покрие неговия грях. Защото Бог се изявява чрез Божествения Дух, проявява се чрез Господния Дух на Силите и оживява всичко чрез Христовия Дух на обединението, който събира в едно Небето и земята на Битието. Ето, това бе новата Голгота на земята българска. Не римски войници, а българи по плът, ръце български, посегнаха върху Учителя и сътвориха новата Голгота на човечеството. А на България това няма да се размине току-така, защото тук се издигна Голгота срещу Всемировия Учител.
към текста >>

87. 3_64 Нападения срещу Изгрева

Беше голям ужас тази кръчма, но старите братя видяха грешката си, след като кръчмата заработи под пълна пара: бълваше дим и мирис на кебапчета, свиреха грамофонни плочи, чуваха се пиянски съборджийски песни и много, много шум и крясъци.
Но така се отсрочи, за да пострада един вместо всички." Това беше новата Голгота, за която говорихме вече, че Учителят беше казал: "Тук има повече от Голгота." Един много показателен случай беше, когато цялото Братство бе на Рила, включително и аз. А Борис Николов беше останал на "Изгрева" - той имаше строителен обект, който трябваше да довърши, да разпусне работниците, а след това щеше да пристигне на Рила. Една вечер на "Изгрева" идват трима пийнали мъже и три пийнали жени. Те вероятно са дошли от ресторанта на Танушев, който бе в гората или от оная кръчма, която беше залепена за салона на "Изгрева" от северната му страна и която бълваше всеки ден пушек от кебапчета и дим, като се чуваха разни пиянски крясъци, песни и викове. Навремето Учителят беше наредил на старите братя да закупят това място, но те умуваха, умуваха, докато го взе един кръчмар, подкупен от свещениците, които му бяха дали пари да купи мястото, да построи кръчма, подпряна до самия салон и тя бе сборище на всички пияници, които крояха различни планове срещу сестрите. Беше голям ужас тази кръчма, но старите братя видяха грешката си, след като кръчмата заработи под пълна пара: бълваше дим и мирис на кебапчета, свиреха грамофонни плочи, чуваха се пиянски съборджийски песни и много, много шум и крясъци. Да се срамуваш, че си българин, да се срамуваш от лекомислието и непослушанието на възрастните приятели към Учителя. И така, тези трима пийнали мъже и жени искат да влязат през оградата на "Изгрева", за да кощунстват, защото знаят, че Братството е горе на Рила и няма никой тук. Вероятно някой ги беше нахранил и напоил, като беше им платил сметката и ги бе насочил към "Изгрева". Друго обяснение не можеше да има. По това време Борис се завръща от работа на обекта и си отива на "Изгрева" в бараката ни.
към текста >>

Спешната хирургия преди войната беше друга и онези с прободни рани в корема умираха от вторични инфекции и усложнения на раните.
Приятелите го бяха завели на хирург и раната беше обработена. Ножът беше разрязал коремните мускули и бяха ги зашили. Хирургът му казал, че е имал късмет, че ударът е бил нанесен косо, тъй като Борис е отхвръкнал преди това настрани. Ако не бил отхвръкнал встрани и отскочил, ножът щял да се забие в корема и с Борис щяло да бъде свършено. Един удар с нож в корема през онези години бе смъртоносен за човека, дори и да го закарат в болница, да го отворят и зашият. Спешната хирургия преди войната беше друга и онези с прободни рани в корема умираха от вторични инфекции и усложнения на раните. Умираха като мухи, тогава нямаше лекарства срещу инфекцията, а хирурзите само зашиваха и правеха дренаж. И ако оживееше, то се дължеше на собствените сили на организма. Така бяха нещата тогава. Когато отидох при Учителя да Го питам дали мога да сляза в София, Той също беше много напрегнат, знаеше случая по свой път, беше вероятно лично участвувал в тази развръзка по Неговите невидими пътища и беше запазил живота на Борис. С Борис ходехме редовно на превръзка и така той не можа да се качи на Рила това лято.
към текста >>

Умираха като мухи, тогава нямаше лекарства срещу инфекцията, а хирурзите само зашиваха и правеха дренаж.
Ножът беше разрязал коремните мускули и бяха ги зашили. Хирургът му казал, че е имал късмет, че ударът е бил нанесен косо, тъй като Борис е отхвръкнал преди това настрани. Ако не бил отхвръкнал встрани и отскочил, ножът щял да се забие в корема и с Борис щяло да бъде свършено. Един удар с нож в корема през онези години бе смъртоносен за човека, дори и да го закарат в болница, да го отворят и зашият. Спешната хирургия преди войната беше друга и онези с прободни рани в корема умираха от вторични инфекции и усложнения на раните. Умираха като мухи, тогава нямаше лекарства срещу инфекцията, а хирурзите само зашиваха и правеха дренаж. И ако оживееше, то се дължеше на собствените сили на организма. Така бяха нещата тогава. Когато отидох при Учителя да Го питам дали мога да сляза в София, Той също беше много напрегнат, знаеше случая по свой път, беше вероятно лично участвувал в тази развръзка по Неговите невидими пътища и беше запазил живота на Борис. С Борис ходехме редовно на превръзка и така той не можа да се качи на Рила това лято. А аз останах в София на "Изгрева" с него.
към текста >>

88. 3_65 Женитбата на Михаил Иванов и Кръстю Христов за света

Това са връзки на Мировата Любов, която идва от Бога и на Космичната Обич, чрез която човек се приближава към Бога.
Ожениха се за света и там останаха. Но което е най- важното, след като се ожениха, се народиха безброй техни последователи. И сега, аз пиша това не за моето поколение, което знае как са нещата, а за следващите поколения, които по дух са верни на делото на Учителя, за да знаят как стоят нещата и да знаят, че ще имат неприятности и проблеми с децата и последователите на тези двама хубавци. А Учителят беше казал на всички: "За света никога не се женете, абсолютно никога, ако се жени някой, за Бога да се ожени." ("Беседи - обяснения и упътвания", Търново, 1922 год., стр. 270) Та това е символичната страна на един закон - че човек трябва да държи връзка с онези вътрешни сили, които свързват човешкия ум, човешкото сърце и човешката душа с Бога. Това са връзки на Мировата Любов, която идва от Бога и на Космичната Обич, чрез която човек се приближава към Бога. Това как става ли? "В изпълнението Волята на Бога е силата на човешката Душа." Това е законът на ученика в неговия Път.
към текста >>

89. 3_66 Ясновидци и светци

Учителят по този случай каза: "Това е едно общо течение, което слиза от Всемирното Велико Бяло Братство чрез Божествения и Христовия Дух в България чрез Учителя на Бялото Братство и те искат да Го използуват." А какво използуваха ли?
Тогава те отиват при Учителя и по заобиколен път споменават пред Учителя, че на Величко Гръблашев му предстои път, та дали ще бъде сполучлив за него или не. Изпитват Учителя, защото знаят, че каквото каже Учителят е истина и тази изречена истина ще могат да я споделят с Гръблашев и да я разменят срещу верност и подчинение от негова страна. Учителят ги оглежда и казва: "Нали сте светци, нали сте свети Кирил и Методий, нали знаете - кажете му." Онези стреснати, учудени и уплашени напускат бързо-бързо стаята на Учителя, после се поокопитват и продължават своята работа. А каква ли е тази работа? Ще спомена. Учителят по този случай каза: "Това е едно общо течение, което слиза от Всемирното Велико Бяло Братство чрез Божествения и Христовия Дух в България чрез Учителя на Бялото Братство и те искат да Го използуват." А какво използуваха ли? Отначало дойдоха от Варна и не искаха да работят - да си изкарват хляба и да дават своя труд на обществото, от което получават всичко. После започнаха да използуват приятелите, и то възрастните, да им слугуват, за което още не могат да проумеят всички как стана така. Представете си, та тези хубавци други ги перяха, готвеха им, носеха им храна специално приготвена, даваха им пари за преживяване, защото на всички им бе внушено - и което най-важното - вярваха в това, че от тези двама лентяи щяло да дойде спасението на България. За нас те бяха лентяи, а за тях бяха ясновидци, светци и пророци. Освен това, те си служеха с нещо по-лошо - служеха си с лъжа и заблуждаваха онези, които бяха решили да тръгнат по друг път, по пътя на духовното преобразяване на човека.
към текста >>

90. 3_67 Котката, която мижеше

Или по Мировия принцип - каквото е горе, такова е и долу.
"Котката, която мижеше" Та какви ли не чудесии имаше в първите години от Школата. Казвам чудесии, а не чудеса. Чудесата се отнасят за друга категория от неща и събития. Чудесата са за мене неща и събития, които се подчиняват на окултни духовни закони, съобразно с движението на Духа, което предполага хармония във всичко - хармония горе и хармония долу на земята. Или по Мировия принцип - каквото е горе, такова е и долу. Та ние бяхме свидетели на такива събития, които съпътствуваха Школата и които за мнозина бяха чудеса. Защото тяхното обяснение беше невъзможно с онези познания, които имахме за света. Но със знанията, дадени чрез Словото на Учителя, придобивахме повече светлина, почвахме да оглеждаме някои неща в тяхната външна проява и стигнахме до виждане, че има някаква връзка между тези неща. Тогава стигнахме до онзи етап - да осъзнаем съществуването на тази връзка с нещата, които бяха проекция на духовните закони. Това бяха чудесата, а опитностите бяха колкото искаш.
към текста >>

Бяха изпратени снимки, за да ни заблудят, че в Михаил Иванов се намира Учителят.
Спомням си навремето как той си бе купил черна боя и си бе боядисал косата. Среща го един наш приятел, Методи, и го пита: "Как го направи? " А той му отговаря: "С концентрация и молитви, за една нощ." Методи е възбуден, че онзи го е преварил в духовната си еволюция и отива да пита Учителя как стават тези неща. Учителят се усмихва и казва: "За пет гроша малко черна боя за коса." Методи отдъхва, връща се при Михаил и го разобличава, а онзи му се присмива, че е бил толкова глупав. Та тук сега се получи същото. Бяха изпратени снимки, за да ни заблудят, че в Михаил Иванов се намира Учителят. Някои повярваха и му се възхищаваха. Други видяха заблудата си и се отрекоха от него. Една от тях беше Донка Спиридонова - най-вярната му поддръжница тук. Тя видя измамата и се отрече публично от него. Но заплати скъпо за това, че измени на Школата и на Учителя.
към текста >>

Но Той говореше за Всемировата Любов и за Космичната Обич.
Ние с вас имаме връзка от еди-коя си епоха. Ние там сме били тогава съпрузи. И от там имаме съдба и карма. И трябва правилно да я разрешим в дихарма. А от кармата се преминава в дихармата само чрез любовта." И всяка една сестра, която посещаваше Школата беше чувала, че Учителят непрекъснато говори за Любовта и за Обичта. Но Той говореше за Всемировата Любов и за Космичната Обич. А Михаил използуваше това и ги привличаше при себе си с тези слова на Учителя, защото му трябваше тяхната обич и любов. И после ги захвърляше. Та останаха тук много такива нещастници, вкусили от неговата "обич и любов". Веднъж идва един брат и ме пита вярно ли е всичко това, което аз ви разказах. Казах му някои имена, защото тези приятелки на Михаил бяха още живи и да отиде и да провери лично.
към текста >>

91. 3_68 Самозванецът

Друга дума не намирам за тях.
"Самозванецът" Случиха се нещата така, както трябваше да станат. А те бяха казани още на събора през 1922 година в Търново за тези хубавци. Защо ги наричам така? Друга дума не намирам за тях. Не мога да ги нарека братя - нито черни, нито бели. Не мога да ги нарека приятели, дори и условно в кавички. Мога да ги нарека само "хубавци". А с тази дума означавахме навремето онези, които позираха, които се окичваха външно с разни неща, за да направят впечатление. Не само така безобидно да обърнат внимание, но да привлекат, а после да използуват всичко за лична и користолюбива цел.
към текста >>

Значи цялата музика, процесия и дандания е да се рекламира кафето на една фирма.
Всички се обръщат да видят каква е тази музика. След музиката се движат три коня, а на тях са качени трима индийски махараджи с чалми и с източни носии. Всички гледат и ахват от величието на тази процесия. В момента, когато отминават индийските йоги, факири и махараджи, учудените и възхитени погледи, без да искат оглеждат отдалечаващите се силуети. На гърбовете и на тримата са окачени големи плакати, надписани красиво и убедително - една реклама за кафе. Значи цялата музика, процесия и дандания е да се рекламира кафето на една фирма. Ето, това е ролята и на Михаил във Франция." Дойде време и ми разказаха този случай. Аз съм съгласна с това неговата дейност да бъде реклама на онази фирма, която го е изпратила от България във франция. Но той махна табелата, която му бе прикачена зад гърба й вместо да бъде жива реклама за онази фирма, която го е изпратила, той се провъзгласи за Учител, за Махараджа и пожела всички възможни индийски титли. Не стига това, но за да бъде съдбата по-категорична и да бъде разказът на Учителя по-достоверен и да бъде опитността на Методи Константинов още по-достоверна, Михаил Иванов отиде в Индия, прие посвещение от другата ложа и прие друго име - Омраам. Е, какво ще кажете за това?
към текста >>

След това ще преведат от френски на български неговите книги и ще му лепнат етикета Учител на Бялото Братство, с цел да ви измамят и да подменят Словото на Всемировия Учител с неговите "трици" и неговия "боклук", както Учителят се изказа за неговите писания пред нас.
Вие ще се определите сами кому ще служите! Нашето поколение от времето на Школата се определи и ние знаехме кой кому служи. И не можем да бъдем излъгани, нито подведени. В никакъв случай! Ще дойде време, когато представители на Михаил ще донесат неговите книги в хубави лъскави издания, за да ви изкушават и прелъстят. След това ще преведат от френски на български неговите книги и ще му лепнат етикета Учител на Бялото Братство, с цел да ви измамят и да подменят Словото на Всемировия Учител с неговите "трици" и неговия "боклук", както Учителят се изказа за неговите писания пред нас. Вие ще ги четете ли тези негови писания и ще ги замените ли със Словото на Учителя? Ние не се предадохме и се определихме за Учителя, а вие, следващото поколение, сте свободни да направите своя избор. И от този избор ще зависи животът ви. Ще дойде време, когато представителите на Михаил ще ви изпращат подаръци във вид на пъстри и разноцветни мъниста и огледалца, и разни свирки, с цел да ви подкупят, за да рекламирате неговите писания. А вие имате право да се определите кому да служите.
към текста >>

Ще дойде време, когато представителите на Михаил ще ви изпращат подаръци във вид на пъстри и разноцветни мъниста и огледалца, и разни свирки, с цел да ви подкупят, за да рекламирате неговите писания.
Ще дойде време, когато представители на Михаил ще донесат неговите книги в хубави лъскави издания, за да ви изкушават и прелъстят. След това ще преведат от френски на български неговите книги и ще му лепнат етикета Учител на Бялото Братство, с цел да ви измамят и да подменят Словото на Всемировия Учител с неговите "трици" и неговия "боклук", както Учителят се изказа за неговите писания пред нас. Вие ще ги четете ли тези негови писания и ще ги замените ли със Словото на Учителя? Ние не се предадохме и се определихме за Учителя, а вие, следващото поколение, сте свободни да направите своя избор. И от този избор ще зависи животът ви. Ще дойде време, когато представителите на Михаил ще ви изпращат подаръци във вид на пъстри и разноцветни мъниста и огледалца, и разни свирки, с цел да ви подкупят, за да рекламирате неговите писания. А вие имате право да се определите кому да служите. Ние се определихме и останахме верни на Учителя. От нашето поколение мнозина бяха онези, които се подкупиха от него. Някои - за мъниста и огледалца, а други - с ухажване. Ще ви изпратят билети за влакове и самолети, ще ви приемат на гости и ще ви отрупат с лакомства, ще ви покажат техните разкошни дворци и ще ви изпратят по живо - по здраво в България, за да рекламирате неговата дейност и неговия модел.
към текста >>

Ще ви изпратят билети за влакове и самолети, ще ви приемат на гости и ще ви отрупат с лакомства, ще ви покажат техните разкошни дворци и ще ви изпратят по живо - по здраво в България, за да рекламирате неговата дейност и неговия модел.
Ще дойде време, когато представителите на Михаил ще ви изпращат подаръци във вид на пъстри и разноцветни мъниста и огледалца, и разни свирки, с цел да ви подкупят, за да рекламирате неговите писания. А вие имате право да се определите кому да служите. Ние се определихме и останахме верни на Учителя. От нашето поколение мнозина бяха онези, които се подкупиха от него. Някои - за мъниста и огледалца, а други - с ухажване. Ще ви изпратят билети за влакове и самолети, ще ви приемат на гости и ще ви отрупат с лакомства, ще ви покажат техните разкошни дворци и ще ви изпратят по живо - по здраво в България, за да рекламирате неговата дейност и неговия модел. Всички ще ахнат от блясъка и разкоша и ще го превъзнасят до Небесата. А това са уловки за наивници и невежи. Мога ли да попитам как е спечелено това имущество и кому принадлежи то? То е набирано от наследствени имоти на французи в името на една идеална цел. Този метод е порочен.
към текста >>

С това не можехме да се примирим, защото знаехме кой е Михаил и кому служи.
Ние трябваше да ги изпълним. Решихме, че това е добре за всички и решихме да посрещаме хората му. Те идваха при нас и носеха в себе си образа на Михаил като Учител на Бялото Братство. Носеха го в себе си и не искаха да го изхвърлят оттам. Ние се хванахме за главата. С това не можехме да се примирим, защото знаехме кой е Михаил и кому служи. Те го носеха не само в себе си, но и извън себе си. Носеха му снимките, книгите и носеха методите му на действие. Ние това не можехме да приемем. А за вас, следващите поколения,аз имам следния съвет. Вие можете да приемете хората му, когато те дойдат с чисти съзнания, с чист ум, с чисто сърце, с пробудени души, но с единствена цел да търсят и приемат Словото на Всемировият Учител - Беинса Дуно.
към текста >>

Вие можете да приемете хората му, когато те дойдат с чисти съзнания, с чист ум, с чисто сърце, с пробудени души, но с единствена цел да търсят и приемат Словото на Всемировият Учител - Беинса Дуно.
С това не можехме да се примирим, защото знаехме кой е Михаил и кому служи. Те го носеха не само в себе си, но и извън себе си. Носеха му снимките, книгите и носеха методите му на действие. Ние това не можехме да приемем. А за вас, следващите поколения,аз имам следния съвет. Вие можете да приемете хората му, когато те дойдат с чисти съзнания, с чист ум, с чисто сърце, с пробудени души, но с единствена цел да търсят и приемат Словото на Всемировият Учител - Беинса Дуно. Само тогава. Това е постановка на Школата и това е Волята на Учителя. Амин! Отидоха приятелите веднъж при Учителя и питат: "Учителю, как да контактуваме с чужденците и по-специално с французите? " Учителят отговори: "Ще контактувате, когато чужденците, и специално французите, научат български език и четат Словото Ми на български. Друг начин няма.
към текста >>

Всемировият Учител е дошъл между българите и предава Словото на Всемирното Велико Бяло Братство на български." Това бе категоричното мнение и решение на Учителя.
Накрая Той не издържа на поканите и каза дословно: "Аз не съм дошъл на земята за френския народ. Аз съм дошъл за българите и за българския народ. Словото на Бога днес се предава чрез български език. Това е решение на Бога, а не Мое! И Аз не мога да променя и не искам променям нито на йота Волята на Бога. Всемировият Учител е дошъл между българите и предава Словото на Всемирното Велико Бяло Братство на български." Това бе категоричното мнение и решение на Учителя. А вие сега ще ми говорите разни врели-некипели за разни чужди страни, за развити европейски култури и за разни Окултни Школи. Ние стоим зад Словото на Учителя и не отстъпваме, а който отстъпва и се продава и предава на чуждоземци, това си е негова работа. Учениците на Бялото Братство изпълняват Волята на Учителя, която е Воля на Бога. Затова ние се определихме зад думите на Учителя. И стоим зад тях и живеем за тях!
към текста >>

Тогава го търсехме упорито, намирахме магията, изнасяхме я навън и я изгаряхме.
По това време срещу мен се започна една атака, дирижирана от Михаил, и то от Париж. Бяха ми изпратени към стотина анонимни писма от български податели от София и от страната, които съдържаха различни заплахи. Освен това, започнаха да ми хвърлят в двора и по покрива на къщата различни муски и магии с цел да ме унищожат. Забележете, че те бяха правени в Париж и изпращани по нелегален път. И винаги, когато ми се влошаваше здравето, аз знаех, че има нещо подхвърлено или в двора, или на покрива. Тогава го търсехме упорито, намирахме магията, изнасяхме я навън и я изгаряхме. Много наши приятели се убедиха в това, когато и те самите ни помагаха в търсенето. Какво да кажем? - Каквито са делата, такъв е и човекът. По това спор няма. През 1969 година при мен дойде един брат и ме помоли да му разкажа как стоят нещата с французите.
към текста >>

Така че се водеше битка на живот и смърт за отстояване на Словото на Всемировия Учител.
Галилей ги разгледал, прочел ги и бил потресен. Тогава му казал: "Това е възмутително, това не се допуска дори и в Черната ложа." Накрая той му отделил десетина писма и му отбелязал авторите на писмата, понеже им познал почерците. За мен тези неща бяха ясни. Галилей след това дойде, за да изкаже пред мен своето възмущение от тези методи, но беше вече късно, защото голямата битка бе преминала и аз я изнесох сама. А никой не ме подкрепи преди това. Така че се водеше битка на живот и смърт за отстояване на Словото на Всемировия Учител. А вие, следващото поколение, ще решите кому да служите. Вие сте свободни да се определите. Това е най-лесното. Трудното идва след това. Веднъж идват и ми носят фотографирано писмо на Учителя до Михаил, за да ми покажат, че Учителят е имал кореспонденция с него и че се обръща към него с "обични Михаил".
към текста >>

Учителят Беинса Дуно е Миров Учител на Великото Бяло Братство, което управлява Битието и Небитието, както и Бялата и Черната ложа.
Да не смятате, че ние тука при Учителя пасяхме трева по поляната или лапахме въздуха на "Изгрева" като шарани, изкарани на брега от рибарската мрежа. Ние тука отстоявахме името си на ученици. И правото да бъдем такива. Учителят Беинса Дуно е Учителят на Бялото Братство. Школата на това Бяло Братство бе тук на, "Изгрева", и ние бяхме ученици в тази Школа. Учителят Беинса Дуно е Миров Учител на Великото Бяло Братство, което управлява Битието и Небитието, както и Бялата и Черната ложа. Затова в Школата на "Изгрева" имаше представители и на Черната, и на Бялата ложа. Учителят Беинса Дуно управляваше тези две ложи и затова Михаил бе изпратен от Него във Франция да открие "фирма" и да носи на гърба си "рекламата" на Бялото Братство, макар че трябваше да продава черно кафе и да ги пои с черно кафе, и да им гледа и врачува на черно кафе. Но той не си изпълни мисията и ще отговаря както пред Черната ложа, така и пред Великото Бялото Братство и Мировия Учител, Който управлява и двете ложи. Ние бяхме свидетели как той се провали и се обяви за Учител първо на Бялото Братство, а след това - на Всемирното Бяло Братство. За доказателство, ще прочетете титлите, с които той сам се подписва и наименова.
към текста >>

Но той не си изпълни мисията и ще отговаря както пред Черната ложа, така и пред Великото Бялото Братство и Мировия Учител, Който управлява и двете ложи.
Учителят Беинса Дуно е Учителят на Бялото Братство. Школата на това Бяло Братство бе тук на, "Изгрева", и ние бяхме ученици в тази Школа. Учителят Беинса Дуно е Миров Учител на Великото Бяло Братство, което управлява Битието и Небитието, както и Бялата и Черната ложа. Затова в Школата на "Изгрева" имаше представители и на Черната, и на Бялата ложа. Учителят Беинса Дуно управляваше тези две ложи и затова Михаил бе изпратен от Него във Франция да открие "фирма" и да носи на гърба си "рекламата" на Бялото Братство, макар че трябваше да продава черно кафе и да ги пои с черно кафе, и да им гледа и врачува на черно кафе. Но той не си изпълни мисията и ще отговаря както пред Черната ложа, така и пред Великото Бялото Братство и Мировия Учител, Който управлява и двете ложи. Ние бяхме свидетели как той се провали и се обяви за Учител първо на Бялото Братство, а след това - на Всемирното Бяло Братство. За доказателство, ще прочетете титлите, с които той сам се подписва и наименова. За нас той е самозванец - един голям имитатор и мошеник. Не само мошеник, но и "Велик Мошеник"! Учителят Беинса Дуно е Всемиров Учител на цялата Вселена, която включва физическия и материален свят на всички планети в Космоса, Духовния свят и Божествения свят.
към текста >>

Ние бяхме свидетели как той се провали и се обяви за Учител първо на Бялото Братство, а след това - на Всемирното Бяло Братство.
Школата на това Бяло Братство бе тук на, "Изгрева", и ние бяхме ученици в тази Школа. Учителят Беинса Дуно е Миров Учител на Великото Бяло Братство, което управлява Битието и Небитието, както и Бялата и Черната ложа. Затова в Школата на "Изгрева" имаше представители и на Черната, и на Бялата ложа. Учителят Беинса Дуно управляваше тези две ложи и затова Михаил бе изпратен от Него във Франция да открие "фирма" и да носи на гърба си "рекламата" на Бялото Братство, макар че трябваше да продава черно кафе и да ги пои с черно кафе, и да им гледа и врачува на черно кафе. Но той не си изпълни мисията и ще отговаря както пред Черната ложа, така и пред Великото Бялото Братство и Мировия Учител, Който управлява и двете ложи. Ние бяхме свидетели как той се провали и се обяви за Учител първо на Бялото Братство, а след това - на Всемирното Бяло Братство. За доказателство, ще прочетете титлите, с които той сам се подписва и наименова. За нас той е самозванец - един голям имитатор и мошеник. Не само мошеник, но и "Велик Мошеник"! Учителят Беинса Дуно е Всемиров Учител на цялата Вселена, която включва физическия и материален свят на всички планети в Космоса, Духовния свят и Божествения свят. Той е Все и Вся в Цялата Вселена.
към текста >>

Учителят Беинса Дуно е Всемиров Учител на цялата Вселена, която включва физическия и материален свят на всички планети в Космоса, Духовния свят и Божествения свят.
Но той не си изпълни мисията и ще отговаря както пред Черната ложа, така и пред Великото Бялото Братство и Мировия Учител, Който управлява и двете ложи. Ние бяхме свидетели как той се провали и се обяви за Учител първо на Бялото Братство, а след това - на Всемирното Бяло Братство. За доказателство, ще прочетете титлите, с които той сам се подписва и наименова. За нас той е самозванец - един голям имитатор и мошеник. Не само мошеник, но и "Велик Мошеник"! Учителят Беинса Дуно е Всемиров Учител на цялата Вселена, която включва физическия и материален свят на всички планети в Космоса, Духовния свят и Божествения свят. Той е Все и Вся в Цялата Вселена. А тази Школа тук на "Изгрева" е Божествена Школа и се откри за пръв път на земята,за пръв път - в Духовния свят и за пръв път - в Божествения свят. Сега разбрахте ли Кой е Учителят, Кой е Мировият Учител и Кой е Всемировият Учител? Това е нашият Учител, Който бе в плът и кръв между българите и Който даваше Словото Си на български език. Ние бяхме ученици в тази Школа.
към текста >>

Сега разбрахте ли Кой е Учителят, Кой е Мировият Учител и Кой е Всемировият Учител?
За нас той е самозванец - един голям имитатор и мошеник. Не само мошеник, но и "Велик Мошеник"! Учителят Беинса Дуно е Всемиров Учител на цялата Вселена, която включва физическия и материален свят на всички планети в Космоса, Духовния свят и Божествения свят. Той е Все и Вся в Цялата Вселена. А тази Школа тук на "Изгрева" е Божествена Школа и се откри за пръв път на земята,за пръв път - в Духовния свят и за пръв път - в Божествения свят. Сега разбрахте ли Кой е Учителят, Кой е Мировият Учител и Кой е Всемировият Учител? Това е нашият Учител, Който бе в плът и кръв между българите и Който даваше Словото Си на български език. Ние бяхме ученици в тази Школа. А какво усвоихме и какво приложихме, това е друг въпрос. Сега ще ви цитирам това писмо на Учителя до Михаил, за да ви отворя очите и да видите великата заблуда, която сеят Михаил и неговите последователи тук, в България. "Обични Михаил, Моите добри пожелания за добрата работа, която вършите за Царството Божие в тоя голям град.
към текста >>

Задачата на Мировата еволюция е да се установи правилна връзка между Материалния и Реалния порядък в света и да се свържат с Идеалния.
Има три порядъка в природата: Идеален, Реален и Материален. В Идеалния порядък влизат: Бог, Природа, Человек. В Реалния: Народ, Държава, Личност. В Материалния: глава, дробове, стомах. Злото се шири е тоя, последния порядък. Задачата на Мировата еволюция е да се установи правилна връзка между Материалния и Реалния порядък в света и да се свържат с Идеалния. В Идеалния свят няма никакъв дисонанс, в Реалния има само един, а в Материалния - петдесет дисонанса. Моят поздрав вам и на всички приятели. София, 8 ноември 1937 год., Изгрев Подпис: С инициалите на Духът Беинса Дуно (свещеният подпис на Учителя) Сега разбрахте ли, че той е изпратен да бъде представител на онази фирма от София и на "Изгрева", а не да хвърля табелата, окачена зад гърба му и да прави своя фирма. Сега, за да разберете добре горното писмо, ще ви представя отговори на въпроси, поставени на Учителя през 1937 година писмено, във връзка с едно съдебно дело, което се води срещу Братството. От Учителя се иска показание и Той собстеноръчни пише.
към текста >>

А за Идеалния порядък, в който влизат Бог, Природа и Человек, обясненията ще намерите в Словото на Всемировия Учител Беинса Дуно, което е Слово на Бога, изказано е на български и е напечатано на български.
Религията представлява вътрешна връзка на человека, която той има с Божествения свят и има за задача да възстанови човешките чувства и постъпки и го държи във връзка с Божественото в този живот. Да обича Бога, ближните си, народа си и да почита и уважава всичко онова, което Бог е създал за благото на човека. Армията е орган на държавата за запазване на народа и за поддържане порядъка на държавата. Семейството е образ какъв трябва да бъде народът, каква трябва да бъде религията и държавата. Бащата и майката са образ на ония, които ще бъдат бъдещи управници на държавата." С горният цитат, Учителят дава отговор какво представлява Реалният порядък, за който Той говори в писмото си до Михаил. А за Идеалния порядък, в който влизат Бог, Природа и Человек, обясненията ще намерите в Словото на Всемировия Учител Беинса Дуно, което е Слово на Бога, изказано е на български и е напечатано на български. То не се намира в измислиците, триците и боклука на писанията на Михаил. Това е отговорът в писмото за първия порядък. А Материалният порядък, в който влизат глава, дробове и стомах - това е човешката личност, която борави с мисловния свят, с чувствения свят и с физическия свят. Това ще го намерите в Словото на Учителя. Словото на Учителя дава знанията, за да се добере човек до чисти мисли, чисти чувства и чисти постъпки.
към текста >>

То не се намира в измислиците, триците и боклука на писанията на Михаил.
Да обича Бога, ближните си, народа си и да почита и уважава всичко онова, което Бог е създал за благото на човека. Армията е орган на държавата за запазване на народа и за поддържане порядъка на държавата. Семейството е образ какъв трябва да бъде народът, каква трябва да бъде религията и държавата. Бащата и майката са образ на ония, които ще бъдат бъдещи управници на държавата." С горният цитат, Учителят дава отговор какво представлява Реалният порядък, за който Той говори в писмото си до Михаил. А за Идеалния порядък, в който влизат Бог, Природа и Человек, обясненията ще намерите в Словото на Всемировия Учител Беинса Дуно, което е Слово на Бога, изказано е на български и е напечатано на български. То не се намира в измислиците, триците и боклука на писанията на Михаил. Това е отговорът в писмото за първия порядък. А Материалният порядък, в който влизат глава, дробове и стомах - това е човешката личност, която борави с мисловния свят, с чувствения свят и с физическия свят. Това ще го намерите в Словото на Учителя. Словото на Учителя дава знанията, за да се добере човек до чисти мисли, чисти чувства и чисти постъпки. Това е целта на ученика в Школата на Бялото Братство.
към текста >>

Сега разбрахте ли как се тълкува писмото на Всемировия Учител - Беинса Дуно до Михаил?
Това е целта на ученика в Школата на Бялото Братство. Когато е такъв ученик, той няма да има нито един дисонанс. А сега да се върнем към писмото и да видим, че Учителят обръща внимание, че в Материалния порядък има петдесет дисонанса за онзи човек, който трябва да борави с мисълта си, с чувствата си и с постъпките си на физическия свят. Като знаем каква е дейността и какви са порядките на Михаил, то можем категорично и ясно да разчетем за кого се отнасят тези петдесет дисонанса. Те се отнасят и за всички онези, които не работят с методите на Школата и със Словото на Учителя, а работят с други методи, противни на Словото. Сега разбрахте ли как се тълкува писмото на Всемировия Учител - Беинса Дуно до Михаил? Ако някой от неговите хора иска да се занимава с Идеалния порядък в природата, тоест с Бога, Природата и Человека, то трябва да чете Словото на Всемировия Учител Беинса Дуно и да го прилага в живота си. Който иска да се занимава с Реалния порядък, трябва да бъде онзи человек, който отдава дължимото, както се казва в Писанието -Божието Богу, кесаревото - Кесарю. Щом си човек, поданик на едно общество, народ и държава, трябва да прилагаш съвестно и с дълбоко съзнание онова знание, което е дал Учителят за този порядък. А в Материалния порядък- който иска да изгражда своята личност в триизмерния свят на чувствата, мислите и постъпките - това знание и тези методи ги има само в Словото на Всемировия Учител Беинса Дуно. Смятам, че съм дала отговора за това писмо.
към текста >>

Ако някой от неговите хора иска да се занимава с Идеалния порядък в природата, тоест с Бога, Природата и Человека, то трябва да чете Словото на Всемировия Учител Беинса Дуно и да го прилага в живота си.
Когато е такъв ученик, той няма да има нито един дисонанс. А сега да се върнем към писмото и да видим, че Учителят обръща внимание, че в Материалния порядък има петдесет дисонанса за онзи човек, който трябва да борави с мисълта си, с чувствата си и с постъпките си на физическия свят. Като знаем каква е дейността и какви са порядките на Михаил, то можем категорично и ясно да разчетем за кого се отнасят тези петдесет дисонанса. Те се отнасят и за всички онези, които не работят с методите на Школата и със Словото на Учителя, а работят с други методи, противни на Словото. Сега разбрахте ли как се тълкува писмото на Всемировия Учител - Беинса Дуно до Михаил? Ако някой от неговите хора иска да се занимава с Идеалния порядък в природата, тоест с Бога, Природата и Человека, то трябва да чете Словото на Всемировия Учител Беинса Дуно и да го прилага в живота си. Който иска да се занимава с Реалния порядък, трябва да бъде онзи человек, който отдава дължимото, както се казва в Писанието -Божието Богу, кесаревото - Кесарю. Щом си човек, поданик на едно общество, народ и държава, трябва да прилагаш съвестно и с дълбоко съзнание онова знание, което е дал Учителят за този порядък. А в Материалния порядък- който иска да изгражда своята личност в триизмерния свят на чувствата, мислите и постъпките - това знание и тези методи ги има само в Словото на Всемировия Учител Беинса Дуно. Смятам, че съм дала отговора за това писмо. Смятам, че ние не сме пасли патки на "Изгрева", нито сме пасли свине, когато сме правили екскурзии по планините с Учителя, нито сме пасли говеда, когато сме лагерували на Рила.
към текста >>

А в Материалния порядък- който иска да изгражда своята личност в триизмерния свят на чувствата, мислите и постъпките - това знание и тези методи ги има само в Словото на Всемировия Учител Беинса Дуно.
Те се отнасят и за всички онези, които не работят с методите на Школата и със Словото на Учителя, а работят с други методи, противни на Словото. Сега разбрахте ли как се тълкува писмото на Всемировия Учител - Беинса Дуно до Михаил? Ако някой от неговите хора иска да се занимава с Идеалния порядък в природата, тоест с Бога, Природата и Человека, то трябва да чете Словото на Всемировия Учител Беинса Дуно и да го прилага в живота си. Който иска да се занимава с Реалния порядък, трябва да бъде онзи человек, който отдава дължимото, както се казва в Писанието -Божието Богу, кесаревото - Кесарю. Щом си човек, поданик на едно общество, народ и държава, трябва да прилагаш съвестно и с дълбоко съзнание онова знание, което е дал Учителят за този порядък. А в Материалния порядък- който иска да изгражда своята личност в триизмерния свят на чувствата, мислите и постъпките - това знание и тези методи ги има само в Словото на Всемировия Учител Беинса Дуно. Смятам, че съм дала отговора за това писмо. Смятам, че ние не сме пасли патки на "Изгрева", нито сме пасли свине, когато сме правили екскурзии по планините с Учителя, нито сме пасли говеда, когато сме лагерували на Рила. Ние бяхме онези, които слушахме, виждахме и записвахме Словото Му, бяхме свидетели, че това Слово е Сила и Живот на Светата Троица, тоест на Божествения Дух, на Господния Дух и на Христовия Дух, Които бяха в Учителя Беинса Дуно. А това, че разни французи и други чужденци със своето високомерие ни смятат за наивни, прости и глупави, мога да кажа, че те имат хиляди години да се прераждат, докато влязат в Школата на Всемировия Учител Беинса Дуно и докато проумеят и разберат Словото Му! Това го пишем ние - българите и учениците български от Школата на Всемировия Учител Беинса-Дуно.
към текста >>

А това, че разни французи и други чужденци със своето високомерие ни смятат за наивни, прости и глупави, мога да кажа, че те имат хиляди години да се прераждат, докато влязат в Школата на Всемировия Учител Беинса Дуно и докато проумеят и разберат Словото Му!
Щом си човек, поданик на едно общество, народ и държава, трябва да прилагаш съвестно и с дълбоко съзнание онова знание, което е дал Учителят за този порядък. А в Материалния порядък- който иска да изгражда своята личност в триизмерния свят на чувствата, мислите и постъпките - това знание и тези методи ги има само в Словото на Всемировия Учител Беинса Дуно. Смятам, че съм дала отговора за това писмо. Смятам, че ние не сме пасли патки на "Изгрева", нито сме пасли свине, когато сме правили екскурзии по планините с Учителя, нито сме пасли говеда, когато сме лагерували на Рила. Ние бяхме онези, които слушахме, виждахме и записвахме Словото Му, бяхме свидетели, че това Слово е Сила и Живот на Светата Троица, тоест на Божествения Дух, на Господния Дух и на Христовия Дух, Които бяха в Учителя Беинса Дуно. А това, че разни французи и други чужденци със своето високомерие ни смятат за наивни, прости и глупави, мога да кажа, че те имат хиляди години да се прераждат, докато влязат в Школата на Всемировия Учител Беинса Дуно и докато проумеят и разберат Словото Му! Това го пишем ние - българите и учениците български от Школата на Всемировия Учител Беинса-Дуно. Бележки: Търново 12 февруари 1921 год. V Из частния разговор между Учителя и Лазар Котев, Костадин Иларионов и Димитър Добрев: "Ако някой иска да говори в събранието, да говори от свое име, а не да ангажира Школата и да излиза от името на Учителя. Освен ония, които Учителят изпраща и които се снабдени с особено разрешение, скрепено с инициала на Духа. (Това е подписът на Учителя - Беинса Дуно).
към текста >>

Това го пишем ние - българите и учениците български от Школата на Всемировия Учител Беинса-Дуно.
А в Материалния порядък- който иска да изгражда своята личност в триизмерния свят на чувствата, мислите и постъпките - това знание и тези методи ги има само в Словото на Всемировия Учител Беинса Дуно. Смятам, че съм дала отговора за това писмо. Смятам, че ние не сме пасли патки на "Изгрева", нито сме пасли свине, когато сме правили екскурзии по планините с Учителя, нито сме пасли говеда, когато сме лагерували на Рила. Ние бяхме онези, които слушахме, виждахме и записвахме Словото Му, бяхме свидетели, че това Слово е Сила и Живот на Светата Троица, тоест на Божествения Дух, на Господния Дух и на Христовия Дух, Които бяха в Учителя Беинса Дуно. А това, че разни французи и други чужденци със своето високомерие ни смятат за наивни, прости и глупави, мога да кажа, че те имат хиляди години да се прераждат, докато влязат в Школата на Всемировия Учител Беинса Дуно и докато проумеят и разберат Словото Му! Това го пишем ние - българите и учениците български от Школата на Всемировия Учител Беинса-Дуно. Бележки: Търново 12 февруари 1921 год. V Из частния разговор между Учителя и Лазар Котев, Костадин Иларионов и Димитър Добрев: "Ако някой иска да говори в събранието, да говори от свое име, а не да ангажира Школата и да излиза от името на Учителя. Освен ония, които Учителят изпраща и които се снабдени с особено разрешение, скрепено с инициала на Духа. (Това е подписът на Учителя - Беинса Дуно). Не е само Каров, а и тия там двамата - Кръстю и Михаил - те са във властта на Черното Братство.
към текста >>

Трябва смирение.
Ще му смажа главата. Абсолютно нищо няма да им давате, всичко здраво ще се определи в мълчание. Да кажете на всички стари приятели да пазят мълчание. Който дава живот е от Бога, а не който убива. На старите приятели ще кажете: "Да изпълните Волята Божия - това е силата." Това разделяне е попска работа. Трябва смирение. Да се каже на всички приятели: Няма да поздравяват никого, който отива при Кръстю и Михаил. Човек, който иде от горе, той е смирен. Това разделение е мисълта на поповете - Черната ложа, която иска да сее раздор. Тия духове тръгнаха от София и сега обикалят всички кръжоци. Бъдете внимателни и всички изпитвайте.
към текста >>

Човек, който иде от горе, той е смирен.
Да кажете на всички стари приятели да пазят мълчание. Който дава живот е от Бога, а не който убива. На старите приятели ще кажете: "Да изпълните Волята Божия - това е силата." Това разделяне е попска работа. Трябва смирение. Да се каже на всички приятели: Няма да поздравяват никого, който отива при Кръстю и Михаил. Човек, който иде от горе, той е смирен. Това разделение е мисълта на поповете - Черната ложа, която иска да сее раздор. Тия духове тръгнаха от София и сега обикалят всички кръжоци. Бъдете внимателни и всички изпитвайте. Аз няма да позволя в Мое Име да се вършат такива работи. Нека е малко, но чисто.
към текста >>

Вие също ще имате дял в тази борба, защото всеки ще бъде принуден сам да се определи и да провери дали ще устои в онази борба, която ние водихме - борбата за съхранение на Словото на Всемировия Учител на Всемирното Велико Бяло Братство.
От нашето поколение не остана нито един, който да не се определи. Едни отидоха наляво, други - надясно. Но за следващите поколения аз предоставям този материал за проучване. Защото вие ще се сблъскате със същите проблеми, които ние трябваше да разрешаваме. По този начин вие ще имате нашия опит и ви предоставяме Словото на Учителя, което опазихме и ви го предаваме за съхранение. Вие също ще имате дял в тази борба, защото всеки ще бъде принуден сам да се определи и да провери дали ще устои в онази борба, която ние водихме - борбата за съхранение на Словото на Всемировия Учител на Всемирното Велико Бяло Братство. В името на Учителя ще идват мнозина. Но по делата им ще ги различите - кому те служат и на кого се кланят. Ето, това е най-важното - да ги различите! Това е най-важното в живота ви като ученици на тази Школа. Ще различите истината от лъжата.
към текста >>

92. 3_69 Сватбата на Големия брат

Те я пазеха в тайна, а ние се движехме с нашата вяра, че се намираме под покрива на Всевишнаго, Който ни закриля.
Но ние, останалите, не знаехме това и не можехме да го знаем. За нас важното беше, че Учителят е до нас и ние сме до Него, а до Него не можеше да ни се случи нищо опасно. И ако трябваше да ни се случи, то щеше ни прескочи и така щяхме да преживеем. Такова беше убеждението на всички. Около нас цареше пълна неизвестност, освен за онези братя, на които Учителят бе дал правото да узнаят за историческата развръзка на света. Те я пазеха в тайна, а ние се движехме с нашата вяра, че се намираме под покрива на Всевишнаго, Който ни закриля. Обикновено за Нова година аз се подготвях по един и същ начин. Приготвях обикновените за такъв ден ястия и сладкиши. Понякога бивахме поканени да посрещнем Нова година при някои братя и сестри, където и Учителят присъствуваше и след дочакването на Новата година, Учителят казваше кратко Слово и символично даваше някои прогнози за предстоящата година. Друг път посрещахме Новата година в столовата на "Изгрева", където масата се отрупваше с плодове. Учителят казваше също някое кратко Слово и след подходящи песни и молитви отивахме да спим.
към текста >>

Следобед, над вратника на малкия ни дом, който се намираше на ул."Симеоновско шосе" 14, се показа шапката на Учителя, вратичката се отвори и Той запристъпва по пътеката.
Понякога бивахме поканени да посрещнем Нова година при някои братя и сестри, където и Учителят присъствуваше и след дочакването на Новата година, Учителят казваше кратко Слово и символично даваше някои прогнози за предстоящата година. Друг път посрещахме Новата година в столовата на "Изгрева", където масата се отрупваше с плодове. Учителят казваше също някое кратко Слово и след подходящи песни и молитви отивахме да спим. За всяка Нова година случаят беше различен и я дочаквахме на различни места, по указание на Учителя. Беше последният ден, 31 декември 1943 година. Следобед, над вратника на малкия ни дом, който се намираше на ул."Симеоновско шосе" 14, се показа шапката на Учителя, вратичката се отвори и Той запристъпва по пътеката. Посрещнахме го както подобава, както му е редът и както сме свикнали в такива случаи. Аз имах опит, защото многократно Учителят беше пристигал в дома ни, отсядаше за няколко часа, разхождаше се в градината, а понякога преспиваше тук. Този път дойде Сам и каза: "Марийке, готви се, ще дочакаме Новата година тук." Аз бях готова, но допълнително стъкмих това-онова. През това време Учителят си почиваше, полегнал на моето легло. Домът ни бе тесен, с една стаичка, антре и кухня.
към текста >>

Това не бяха случайни и маловажни неща в живота на българите тогава, защото милиони умираха по бойните полета, а жертви на фронта даваха и българските войници.
Голямата развръзка на войната не бе дошла. Всички я очаквахме, а Учителят я разреши в Мърчаево, когато се строеше един извор, в който вземаха участие руснакът Владо Николов и Весела Несторова. Учителят там, на извора, се навежда и казва: "Време е да открием втория фронт на запад." И Той собственоръчно прави едно отверстие и вадичка, по която започва да изтича водата на каптирания извор. Следващите дни, на 5 юни 1944 година, съюзниците със своята флота дебаркираха и откриха втория фронт. И попаднахме в тази залисия с проблемите на войната. Това не бяха случайни и маловажни неща в живота на българите тогава, защото милиони умираха по бойните полета, а жертви на фронта даваха и българските войници. Цялата тази залисия ни намери изведнъж напълно неподготвени. За броени дни здравето на Учителя се разклати и Той ни напусна с физическото Си тяло. Тленните Му останки бяха погребани на "Изгрева". Замина си на 27 декември 1944 година, в 5 ч. и 45 мин. сутринта.
към текста >>

93. 3_70 Учителят и последните Му дни на земята. Сватбата

Всяко нещо, което се намираше у нас при обиските, се прибираше и се изгаряше от властите.
Ние с Борис останахме свидетели на една цяла вътрешна мистерия на Духа, когато Той трябваше да се освободи от тялото Си. Да се разберем - това го оценихме по-късно. Много неща Борис Николов записа, стенографирайки в едно тефтерче с черни корици. И когато го намери, някой от вас трябва да го разчете и да го покаже на света. Събитията така се развиха, че ние бяхме прибрали това тефтерче и го криехме от последващите гонения и обиски срещу нас. Всяко нещо, което се намираше у нас при обиските, се прибираше и се изгаряше от властите. Така че Борис бе скрил това тефтерче и той лично, въпреки настояването на един брат, който работеше с него, не можа да го намери. След заминаването на Учителя той не смееше да дешифрира това, което бе стенографирал, защото там имаше записани такива неща, които можеха да се предадат само при известно обяснение и разясняване. Така че, това ще го направи едно следващо поколение, ако се намери това тефтерче, стига Небето да съизволи в това. Това е съкровищница на Духа от последните мигове, когато пребиваваше в плът на земята. Учителят седеше срещу мен и изведнъж каза: "За вас идват светли дни, но за мен ..." и замълча.
към текста >>

94. 3_71 Последните дни на Учителя

А тридесет години по-късно, когато един брат настоя да се дешифрира целият разговор, ние не можахме да открием въпросното тефтерче, което бе укрито и се намира при някои от нашите приятели, които го пазят, но едва ли предполагат какво има записано в него.
Не мога да предам разговора. Той бе стенографиран от Борис Николов, който добре знаеше руски език и смятам, че не са пропуснати думи от него. Тези думи бяха вписани в едно тефтерче-тетрадка с черни корици. Нарекохме го черното тефтерче. След това ние го укрихме и Борис не пожела да дешифрира разговора. А тридесет години по-късно, когато един брат настоя да се дешифрира целият разговор, ние не можахме да открием въпросното тефтерче, което бе укрито и се намира при някои от нашите приятели, които го пазят, но едва ли предполагат какво има записано в него. Това го съобщавам, за да го издири едно следващо поколение, да го разчете и изнесе пред света. "Идат и има готови души в света, които ще дойдат да работят за Божието Дело". Това бе един израз на Учителя от последните Му дни. Записах го в моето тефтерче и дълго - десетилетия след това - чаках да дойдат тези готови души. Винаги, когато някой пристъпваше и влизаше през портата в малкия ни дом, аз все се питах дали този, който идва не е някоя от онези готови души, които идват за работа?
към текста >>

Ако беше някоя друга, щеше смирено да стане и да си отиде за почивка у дома.
Ето, виждате ли какви развръзки бяха със Савка до последния ден и час на Школата. Как изтърпя Учителят това, не зная. В последните два-три дни на Учителя отивам при Него. Савка беше вътре на дежурство и бе много изморена. Учителят, като ме видя, че пристигам, се обърна към нея: "Савке, изморена си, иди да си починеш." А тя не искаше, защото ме видя, че идвам засмяна. Ако беше някоя друга, щеше смирено да стане и да си отиде за почивка у дома. Но като ме видя, реши, че аз нямам право да бъда до Учителя. Аз мълча и изчаквам. Учителят повтори на Савка, че е изморена, да си ходи да почива. Савка не си тръгваше, после се обърна и ми каза: "Ти, Марийке, пак се налагаш". Щеше да стане караница на смъртния одър на Учителя.
към текста >>

Може да донесе само онзи, който в себе си има голям съд и го е напълнил със скъпоценно миро от светилището на храма Господен.
По този повод Учителя каза: "Вие мислите, че вие ще донесете новото. В Небето има готови души, които ще се преродят, а други ще се вселят в човеците, които са готови за това и те ще донесат новото." А ние смятахме, че ние ще донесем Новото в света. Голяма заблуда бе от наша страна. Във връзка с това Учителят ми каза: "В света има готови души и те ще дойдат, за да работят. Мислиш ли, че тези, които са около нас, ще донесат нещо? Може да донесе само онзи, който в себе си има голям съд и го е напълнил със скъпоценно миро от светилището на храма Господен. Затова очаквайте готовите души - те са работниците на Бога. Вашата задача е да им предадете Словото Ми, което е Слово на Бога." Ето това е разрешението на този въпрос. Десет дни преди да си замине Учителят, Той каза: "За вас идват хубави дни, но за Мене..." и млъкна. След десет дни си замина. Учителят вече си заминаваше, но ние още не знаехме, не можехме да го допуснем.
към текста >>

А като Миров Учител - от 1912 година, когато Христовият Дух се всели в Него в Търново?
Съвсем не. Само записахме думите Му. Трябваше да минат много, много години, за да разбера в края на живота си, че сме пропуснали важни неща, само и само защото се опитвахме да работим с големите неща, които се оказаха непосилни за нас. Представете си, в тези последни дни Учителят каза: "Една малка работа се завърши." Това бе Неговото определение за работата, която Той свърши на земята при слизането Си в плът и кръв при сегашното човечество от 1864 до 1944 година, като Беинса Дуно. А като проекция на Учителя - от 7 март 1897 година, когато Божественият Дух слезе върху Него? А като Миров Учител - от 1912 година, когато Христовият Дух се всели в Него в Търново? И оттогава Той започна да държи Словото Си на български език в 7 500 беседи, което е един колосален труд. Това е колосално богатство и труд, а Той го определи като една малка работа, която се свърши за Бога. От 1922 година, когато Той откри Школата, Господният Дух на Силите движеше тази Школа. Тук беше всичко - цялата Света Троица на Вселената: Божественият Дух, Господният Дух и Христовият Дух, в едно единно Цяло, което се изливаше в Сила и Живот чрез Учителя. Сега виждате ли величините, с които работеше Бог в Него, в сравнение с нашите представи за Неговата дейност и присъствие.
към текста >>

95. 3_72 Последни Слова на Учителя

Мир ви давам на всички.
Не се отчайвайте. Всички ще тръгнат с по-голяма ревност. 10. Моето Дело не е само тук. То ще продължи и горе. 11. Верни бъдете на призванието си. 12. Мир ви давам на всички. Приемете го! 13. Пейте песента 'Благост". 14. Да се четат псалмите 125, 134, 71, 77, 25, 31 и гл. 5 от Евангелието на Матея. Мотото: "Това е живот вечен да познаем Тебе, Единнаго, Истиннаго Бога и Христа, Когото Си проводил: " 15.
към текста >>

96. 3_73 Последни разговори и откровения с Учителя

"Доскоро България се намираше в крайно тежко утеснено положение.
Ще ги приведа за ваше знание . "Понеже България сега е в златния си век, затова е подпомогната от горе - има кредит. 90% от условията и са благоприятни да излезе от войната ненаказана". По това време България беше обявила война на Англия и САЩ ,без да има фронт с тях, след което последваха англо-американските бомбардировки над София. Това беше акт на възмездие срещу България . "Доскоро България се намираше в крайно тежко утеснено положение. Регентството настояваше да обяви обща мобилизация и да се насочи към Русия. Повикват Багрянов. Той отговаря на Бекерле, че българската войска е нужна да възпре турците. Невидимият свят се намеси в този момент и помогна на България да излезе от това положение. Невидимият свят не разрешава сега на България да воюва и ако воюва, ще бъде фатално за нея." Ние преживяхме всички тези събити я много драматично.
към текста >>

Първо: при подходящ момент да сключи мир с Англия и Америка; второ: да уреди въпроса с шумкарите - да няма шумкари, а това бяха комунистите, които бяха излезли в планините за борба срещу правителството, обществото ги наричаше шумкари, а те се наричаха партизани; трето: Да се въведе Паневритмията в българските училища.
През време на Европейската война през 1916 година, на добруджанския фронт Първа конна дивизия воюва срещу Русия, предвождана от генерал Колев и посече сума руснаци. Учителят бе крайно недоволен от този акт на българите. Затова Той бе категоричен - да не се воюва срещу Русия. По това време Той възложи на Багрянов няколко задачи чрез наши приятели, които се занимаваха с политика. Багрянов бе решил да изпълни всичко, което Учителят каже. Първо: при подходящ момент да сключи мир с Англия и Америка; второ: да уреди въпроса с шумкарите - да няма шумкари, а това бяха комунистите, които бяха излезли в планините за борба срещу правителството, обществото ги наричаше шумкари, а те се наричаха партизани; трето: Да се въведе Паневритмията в българските училища. От всички тези неща, които бяха предадени на Багрянов, нищо не се изпълни! А защо ли? За това си има причини. До този момент никой от българите, които се занимаваха с политика, не изпълниха съветите и указанията на Учителя. Като се започне с цар Фердинанд, цар Борис и всички политици около тях.
към текста >>

България ще използува момента, за да сключи мир с Англия и Америка и да затвърди отношенията си с Русия.
220) Цитирам тези думи, за да се знае какво бе отношението на българите към Учителя. Учителят ми каза: "Досега имаше борба между Бялата и Черната ложа. Сега вече Бялата ложа приспа Черната и затова няма да идват внушения от Черната ложа между хората." Следващите събития показаха, че онези, които бяха приспани, бяха събудени и направиха поразиите в България. "Вторият фронт ще затрудни Германия. България, Холандия и други страни ще се освободят. България ще използува момента, за да сключи мир с Англия и Америка и да затвърди отношенията си с Русия. Русия ще бъде уморена от войната и няма да иска в България комунистически строй. В България ще се засили кооперативното дело. Това ще бъде промяната. Хитлер ще падне в Германия и тогава ще се сключи мир." В едн о от тефтерчетата на Савка Керемидчиева, което ми бе оставено, аз прочетох следното записано от нея при разговор с Учителя: "Божият план е, руските войски да дойдат до Дунава и да не преминават в България." Но тези събития бяха променени лично от Учителя, защото никой не прояви послушание и никой нищо не изпълни от това, което Той каза. Ако го бяха изпълнили, нещата по друг начин щяха да се развият.
към текста >>

Хитлер ще падне в Германия и тогава ще се сключи мир." В едн о от тефтерчетата на Савка Керемидчиева, което ми бе оставено, аз прочетох следното записано от нея при разговор с Учителя: "Божият план е, руските войски да дойдат до Дунава и да не преминават в България." Но тези събития бяха променени лично от Учителя, защото никой не прояви послушание и никой нищо не изпълни от това, което Той каза.
България, Холандия и други страни ще се освободят. България ще използува момента, за да сключи мир с Англия и Америка и да затвърди отношенията си с Русия. Русия ще бъде уморена от войната и няма да иска в България комунистически строй. В България ще се засили кооперативното дело. Това ще бъде промяната. Хитлер ще падне в Германия и тогава ще се сключи мир." В едн о от тефтерчетата на Савка Керемидчиева, което ми бе оставено, аз прочетох следното записано от нея при разговор с Учителя: "Божият план е, руските войски да дойдат до Дунава и да не преминават в България." Но тези събития бяха променени лично от Учителя, защото никой не прояви послушание и никой нищо не изпълни от това, което Той каза. Ако го бяха изпълнили, нещата по друг начин щяха да се развият. Тогава, в Мърчаево, една сутрин Учителят излезе на балкона, след като за три дни се беше затворил в стаята и никого не приемаше, и с най- строг тон заяви следното пред присъствуващите: "Ние решихме да пуснем руснаците и комунистите в България." Всемировият Учител промени историческите събития в България и в Европа, поради своеволието на всички политици, които не послушаха съветите Му и правеха точно обратното. Тук трябва да добавим, че единствените, които проявяваха послушанието към Учителя, това бяха братята офицери. Те бяха свикнали на военни заповеди, бяха свикнали да изпълняват нарежданията на своите висши началници. Те възприемаха Учителя като едно висше същество и изпълниха това, което Той им каза.
към текста >>

Тогава, в Мърчаево, една сутрин Учителят излезе на балкона, след като за три дни се беше затворил в стаята и никого не приемаше, и с най- строг тон заяви следното пред присъствуващите: "Ние решихме да пуснем руснаците и комунистите в България." Всемировият Учител промени историческите събития в България и в Европа, поради своеволието на всички политици, които не послушаха съветите Му и правеха точно обратното.
Русия ще бъде уморена от войната и няма да иска в България комунистически строй. В България ще се засили кооперативното дело. Това ще бъде промяната. Хитлер ще падне в Германия и тогава ще се сключи мир." В едн о от тефтерчетата на Савка Керемидчиева, което ми бе оставено, аз прочетох следното записано от нея при разговор с Учителя: "Божият план е, руските войски да дойдат до Дунава и да не преминават в България." Но тези събития бяха променени лично от Учителя, защото никой не прояви послушание и никой нищо не изпълни от това, което Той каза. Ако го бяха изпълнили, нещата по друг начин щяха да се развият. Тогава, в Мърчаево, една сутрин Учителят излезе на балкона, след като за три дни се беше затворил в стаята и никого не приемаше, и с най- строг тон заяви следното пред присъствуващите: "Ние решихме да пуснем руснаците и комунистите в България." Всемировият Учител промени историческите събития в България и в Европа, поради своеволието на всички политици, които не послушаха съветите Му и правеха точно обратното. Тук трябва да добавим, че единствените, които проявяваха послушанието към Учителя, това бяха братята офицери. Те бяха свикнали на военни заповеди, бяха свикнали да изпълняват нарежданията на своите висши началници. Те възприемаха Учителя като едно висше същество и изпълниха това, което Той им каза. Така те успяха да спасят хиляди български войници, както и да спася т собствени я с и живот и този н а техните семейства при новата комунистическа власт . От тях никой н е пострада , дори получих а награди и орден и за военните им подвизи пре з врем е на войната , в която те участвуваха , когато Българи я обяви войн а н а Германия и тръгна да воюва срещу нея по заповед на комунистическата власт .
към текста >>

Ако си развълнуван и нямаш мир, потопи се в синия цвят." Тези съвети се отнасят за работата на ученика с книжката: "Завета на цветните лъчи на светлината".
За в бъдеще Америка и Русия ще се съединят в едно. Тях ги делят само седем километра на север." "Краските в материалния свят са слаби, а в умственото поле са силни. Ако си отпаднал и искаш да добиеш сигурност, потопи се в едно поле от червен цвят, но да го видиш, като че е реално пред теб. Ако имаш отпаднала нервна система, потопи се в жълтия цвят. Ако имаш отпаднало самочувствие и кураж, тогава потопи се в оранжевия цвят. Ако си развълнуван и нямаш мир, потопи се в синия цвят." Тези съвети се отнасят за работата на ученика с книжката: "Завета на цветните лъчи на светлината". За да се работи с нея, трябва да се проучат правилата, съветите и методите, които е дал Учителят. "При новораждането на човека има две стъпки: първата е слизането на Святия Дух. Втората стъпка е единението с Христа и слизането на Христа в човека." Тов а е откровени е на Учителя , Той го е да л и в сво и беседи . Ни не знаем , че Духъ т слез е върху Учител я на 7 март 189 7 година - тогав а То й стан а Учител . През 1912 година, в Търново , върху Него слез е Христовият Дух- тогав а То й стан а Миро в Учител .
към текста >>

През 1912 година, в Търново , върху Него слез е Христовият Дух- тогав а То й стан а Миро в Учител .
Ако си развълнуван и нямаш мир, потопи се в синия цвят." Тези съвети се отнасят за работата на ученика с книжката: "Завета на цветните лъчи на светлината". За да се работи с нея, трябва да се проучат правилата, съветите и методите, които е дал Учителят. "При новораждането на човека има две стъпки: първата е слизането на Святия Дух. Втората стъпка е единението с Христа и слизането на Христа в човека." Тов а е откровени е на Учителя , Той го е да л и в сво и беседи . Ни не знаем , че Духъ т слез е върху Учител я на 7 март 189 7 година - тогав а То й стан а Учител . През 1912 година, в Търново , върху Него слез е Христовият Дух- тогав а То й стан а Миро в Учител . И оттогав а То й започн а д а държ и първит е беседи на приятелит е о т първот о поколение . Това , коет о каз а пре д мен, б е едн а заключителн а фаза о т Неговат а дейнос т н а земята. "В бъдеще хората ще се раждат само чрез самовъплътяване. В шестата раса няма да има гробища. Като си заминава човек, ще се дематериализира.
към текста >>

Бог не иска човек да умира, но човек измислил смъртта чрез грехопадението.
Това , коет о каз а пре д мен, б е едн а заключителн а фаза о т Неговат а дейнос т н а земята. "В бъдеще хората ще се раждат само чрез самовъплътяване. В шестата раса няма да има гробища. Като си заминава човек, ще се дематериализира. Някой казва: Защо Бог е измислил смъртта? Бог не иска човек да умира, но човек измислил смъртта чрез грехопадението. Затова има един стих, който казва: Бог не благоволи в смъртта на човека." За идването на шестата раса, това ще намерите в Словото на Учителя и всеки сам ще си проучи въпроса. А грехопадението на човека започва със слизането на човека на земята и обличането му в човешка плът. По този въпрос ще намерите осветление в Словото на Учителя. В последните дни в Мърчаево, на разговор с Учителя е д-р Методи Константинов. На Методи Учителят показва едно тефтерче, в което Той си е вписвал Свои откровения.
към текста >>

Там намира сестра Йорданка Жекова, която нещо работи в мазето, чисти някакви продукти за храна.
В този момент около Учителя няма никой. Той се провиква: "Има ли някой тук? " Но няма никой. Оглежда стаите - няма никой. Тогава слиза по стъпалата, носейки пакета и отива в мазето, което представляваше приземният етаж на къщата. Там намира сестра Йорданка Жекова, която нещо работи в мазето, чисти някакви продукти за храна. По това време сестра Йорданка Жекова се грижеше за приготвянето на храната на всички и всеки ден трябва да готви за двадесет-тридесет човека, които идваха на обед. Тогава обедът при хубаво време ставаше на едни сковани маси на двора и там можеха да се наредят тридесет- четиридесет човека. При лошо време обедът ставаше в една голяма стая, която се намираше срещу стаята на Учителя. Учителят се обръща към Йорданка и казва: "Рекох, сестрата да дойде при мен, за да й предам едни неща." Йорданка казва: "Идвам, Учителю" - но продължава да почиства продуктите за храна, понеже смята, че Учителят няма да й избегне, защото Го чува как се качва по стъпалата за Своята стая. Йорданка продължава да чисти продуктите - за нея е по-важно в този момент да приготви храната, защото наближава обед.
към текста >>

При лошо време обедът ставаше в една голяма стая, която се намираше срещу стаята на Учителя.
Оглежда стаите - няма никой. Тогава слиза по стъпалата, носейки пакета и отива в мазето, което представляваше приземният етаж на къщата. Там намира сестра Йорданка Жекова, която нещо работи в мазето, чисти някакви продукти за храна. По това време сестра Йорданка Жекова се грижеше за приготвянето на храната на всички и всеки ден трябва да готви за двадесет-тридесет човека, които идваха на обед. Тогава обедът при хубаво време ставаше на едни сковани маси на двора и там можеха да се наредят тридесет- четиридесет човека. При лошо време обедът ставаше в една голяма стая, която се намираше срещу стаята на Учителя. Учителят се обръща към Йорданка и казва: "Рекох, сестрата да дойде при мен, за да й предам едни неща." Йорданка казва: "Идвам, Учителю" - но продължава да почиства продуктите за храна, понеже смята, че Учителят няма да й избегне, защото Го чува как се качва по стъпалата за Своята стая. Йорданка продължава да чисти продуктите - за нея е по-важно в този момент да приготви храната, защото наближава обед. А пък онова, което Учителят има да й даде, Той ще й го даде след като тя си свърши работата. Така мисли и разсъждава Йорданка в този момент. Учителят през това време я чака, а тя не идва.
към текста >>

В този момент, българският народ излъчи като свой представител човека, който бе невежа, за да изпълни Волята на Всемировия Учител.
Учителят отсича: "Българският народ не заслужава тези откровения на Бога и Аз току що ги изгорих в печката." "Ама аз, Учителю, исках да свърша моята работа" - оправдава се Йорданка. "Да, българският народ иска първо да свърши своята работа и ако му остане време, тогава ще умува дали да изпълни Волята на Бога. Затова те не заслужават и аз изгорих всичко." Учителят отваря вратичката на печката и там се виждат изгорени и овъглени листа на тефтерчета, които са се превърнали вече на пепел. Йорданка излиза и след това ни разказа какво се бе случило. А аз искам да добавя следното: Йорданка не знаеше да чете и да пише. В този момент, българският народ излъчи като свой представител човека, който бе невежа, за да изпълни Волята на Всемировия Учител. Ето това бе трагедията на българския народ и трагедията на всички братя и сестри, които бяха край Учителя. Непоправима! Тази трагедия започваше с невежеството и завършваше със своеволието, непослушанието и безотговорността. И ако българският народ и човечеството, и учениците от тази Школа се лишиха от скрижалите на Бога, то причината не бе в Йорданка, а в това, че в този момент българският народ, човечеството, изпрати своето невежество и своята простотия, да бъде посредник и представител пред Всемировия Учител. Всеки от нас правеше каквото си иска. Затова се развиха събитията по този начин.
към текста >>

И ако българският народ и човечеството, и учениците от тази Школа се лишиха от скрижалите на Бога, то причината не бе в Йорданка, а в това, че в този момент българският народ, човечеството, изпрати своето невежество и своята простотия, да бъде посредник и представител пред Всемировия Учител.
Йорданка излиза и след това ни разказа какво се бе случило. А аз искам да добавя следното: Йорданка не знаеше да чете и да пише. В този момент, българският народ излъчи като свой представител човека, който бе невежа, за да изпълни Волята на Всемировия Учител. Ето това бе трагедията на българския народ и трагедията на всички братя и сестри, които бяха край Учителя. Непоправима! Тази трагедия започваше с невежеството и завършваше със своеволието, непослушанието и безотговорността. И ако българският народ и човечеството, и учениците от тази Школа се лишиха от скрижалите на Бога, то причината не бе в Йорданка, а в това, че в този момент българският народ, човечеството, изпрати своето невежество и своята простотия, да бъде посредник и представител пред Всемировия Учител. Всеки от нас правеше каквото си иска. Затова се развиха събитията по този начин. Ще приведа някои мисли от споменатото томче "Начало на мъдростта", стр. 214: "Мнозина от вас казват: ние сме окултни ученици, имаме право да мислим и чувствуваме, както разбираме. Нямате право да мислите, както искате.
към текста >>

Вторият бе Любомир Лулчев, който също за пръв път изпълни нарежданията на Учителя, без да ги променя.
А някои от тях бяха вече натоварени на влаковете. Други пък чакаха своя ред и час. В изпълнението на Волята на Учителя участвуваха трима човека. Първият бе Методи Константинов. Той изпълни точно навреме нарежданията на Учителя. Вторият бе Любомир Лулчев, който също за пръв път изпълни нарежданията на Учителя, без да ги променя. И третият човек, който бе и който изпълни точно нарежданията на Учителя, бе цар Борис III, който скъса подписаната заповед за депортирането на българските евреи в Германия. Може да се каже, че това бе единственият пример за послушание в строго определено време и в строго определено място, и със строго изпълнение Волята на Бога. Как стана това ще прочетете в спомените на Методи Константинов. В тази беседа, на стр. 216, четем: "Ще кажете, че се трудите.
към текста >>

97. 3_74 Политически събития

Изявлението на Учителя, че една царица, когато се отдалечи от кошера, то или тя умира, или кошерът, разкриваше цялата загадка по смъртта на Борис и за нас беше ясно, че той е бил убит.
По този повод Учителят каза: "Когато една царица се отдалечи от кошера си на пчелина - или царицата загива, или кошерът. Цар Борис тръгна за Невидимия свят по пътя на Любовта. Желая ви и вие да тръгнете така. Това беше най-демократичният цар в света." Това бяха думи, изречени по време, когато всички се вълнувахме от едно историческо събитие - цар Борис беше отишъл в Берлин на среща с Хитлер, върна се и след няколко дни умря. Носеха се слухове, че бил отровен от Хитлер, понеже се противопоставил на изпращането на българска войска на източния фронт, за да се бие срещу Русия, която ни освободи от турско робство. Изявлението на Учителя, че една царица, когато се отдалечи от кошера, то или тя умира, или кошерът, разкриваше цялата загадка по смъртта на Борис и за нас беше ясно, че той е бил убит. Другото, което ни интересуваше, бе съдбата на цар Борис - ще отговаря ли той пред българския народ, защото през негово време много злини се бяха изсипали върху българите, а и се гонеше Учението и Школата. Учителят бе казал: "Цар Борис бе извикан горе, за да даде отчет пред Бога." А че тръгнал по пътя на Любовта - това го беше казал Учителят: този въпрос се разрешаваше по друг начин от Небето. А че бил най-демократичният цер на света - за него ние имахме друго мнение, защото при него ни гонеха, като Школа и като Учение. Но Учителят сравняваше неговата политика с тази на другите царе и спрямо тях той е най-демократичният цар в света. За нас нещата стояха по-иначе, защото ние не можехме да сравняваме.
към текста >>

Един от поводите бе поведението на Любомир Лулчев, неговото германофилство и цялата му дейност като съветник на цар Борис III, дейност, изобличена от Учителя в салона на "Изгрева" пред всички.
Учителят каза по този повод така: "В бъдеще комунистите ще минат надясно, а капиталистите ще минат наляво и ще се срещнат по средата." До сега тридесет години се променяха много неща, но ние едва ли ще дочакаме, вероятно в следващите тридесет години други от вас ще дочакат това, което каза Учителя. Не може да не Му се сбъднат думите. Неговите думи, Словото Му е закон за онези Висши Сили, които управляват по невидим начин човечеството. В Мърчаево, в дома на брат Темелко, бяхме се събрали при Учителя, а това беше един-два месеца след 9 септември 1944 година. След като дойдоха комунистите на власт, те се насочиха към своите врагове, но сметнаха, че и ние сме техни врагове и започнаха гонение срещу нас още в самото начало. Един от поводите бе поведението на Любомир Лулчев, неговото германофилство и цялата му дейност като съветник на цар Борис III, дейност, изобличена от Учителя в салона на "Изгрева" пред всички. Но всички комунисти бяха приели, че Лулчев е оръдие на Учителя и погнаха Братството. А това че Лулчев беше оръдие, това беше вярно, но той беше оръдие на другата - Черната ложа, за което Учителят ме беше предупредил лично, че той, Лулчев, работи с черните сили и да се пазя от него, да стоя настрана от него. Та по време на клас, на тази историческа беседа, през цялото време Лулчев стоя прав и не седна на стола си. А Учителят го изобличи пред всички в класа. Накрая завърши така: "Онова, което казах да се предаде на царя, не се предаде!
към текста >>

А Домът Господен се намираше в България, Дом Господен бе "Изгревът", където се намираше Школата на Всемирното Велико Бяло Братство и където Учител бе Всемировият Учител Беинса Дуно.
Извадихме тогава, разчетохме и разпратихме на приятелите част от едно изказване на Учителя за съдбините на света, което не бе по-късно пуснато за печат и отпечатано, поради политическите събития след 9 септември 1944 година. А Учителят държа и каза това Слово на следващия ден след градушката. Вие не можете да разгадаете символиката в думите на това изказване, ако не знаете за падналата градушка като орехи и за последвалата бомбардировка върху София от английските и американски самолети. Та ние наблюдавахме и разрушенията на града от бомбите, и жертвите, които даваше българският народ и се питахме какви ли са тези съотношения, които съществуват между природните явления и човешките действия, понякога вземащи размери на опустошителни разрушения. Ето аз давам само няколко откъса, за да сравните и да проумеете какво значи съответствие и взаимоотношение между природни явления и човешки действия, между символика и политически събития, между съдбините на света и съдбата на света, която започваше от Дома Господен. А Домът Господен се намираше в България, Дом Господен бе "Изгревът", където се намираше Школата на Всемирното Велико Бяло Братство и където Учител бе Всемировият Учител Беинса Дуно.
към текста >>

98. 3_75 Из разговорите на Учителя на Седемте рилск и езера през месец юн и 1942 година

В най-големите страдания, човек да има мир, вяра и любов, да не се обезкуражава.
И където е било вода ще стане сухо. Тези, които ще се спасят, ще влязат в Царството Божие, дето ще бъде небивала красота. Бъдете будни вие, защото нито косъм няма да падне от главата на праведния. Всички ще минат през изпитания. Будни бъдете, защото които издържат на всички изкушения и изпитания, те ще влязат в Царството Божие. В най-големите страдания, човек да има мир, вяра и любов, да не се обезкуражава. В 12 глава на пророк Данаила се говори за второто идване на Архангел Михаил. Ще дойдат най-големите страдания, каквито човечеството не помни. Архангел Михаил, понеже има слънчево влияние, културата, която идва ще бъде слънчева. Тогава човекът на Любовта ще бъде силен, ще може да стъпи с крака си на главата на лошия човек и ще му каже: "Ще ходиш ли по пътя на Господа или не? " Това е символично казано.
към текста >>

Бъдете уверени, че има Провидение и затова трябва да имате мир и да бъдете доволни от всички.
Любовта може да те направи всякакъв. Вие трябва да знаете, че има една Промисъл. Провидението може да се нарече още "Око на Любовта". То бди над всяко същество и върху най-дребните и урежда живота им. Това е "Окото на Любовта". Бъдете уверени, че има Провидение и затова трябва да имате мир и да бъдете доволни от всички. Никой не може да придобие Любовта, докато за него природата не оживее. Тогава ти ще бъдеш способен да станеш носител на Великата Божия Любов. Когато почувствуваш вътрешния живот на природата, тогава ти ще бъдеш достоен и способен да бъдеш носител на Любовта. Докато природата не оживее във вас, не можете да развиете Любовта. "(Виж "Учителят говори " - статията за природата).
към текста >>

99. 3_76 Болшевиките и Всемировият Учител

"Болшевиките и Всемировият Учител" Учителят живееше на ул."Опълченска" 66, в дома на Петко Гумнеров.
"Болшевиките и Всемировият Учител" Учителят живееше на ул."Опълченска" 66, в дома на Петко Гумнеров. От другата страна на тази къща-близнак живееше баба Парашкева със своите деца. Един от синовете й се казваше Георги Димитров. В един от разговорите, Учителят бе казал, че този дух е представител на Третия интернационал, който идва в света да промени общества и народи. Ние живяхме през тези времена и бяхме свидетели на всичко, което Учителят каза за комунизма, което вие ще намерите в Неговите беседи. Всичко се изпълни до последната буква и точка.
към текста >>

Намираше се в хотел "Лондон", на последния етаж.
През Балканската война не послушаха съветите на Учителя. След това дойде Междусъюзническата война, България бе окастрена и загуби всичко. По- късно дойде Европейската война и отново не бяха изпълнени съветите на Учителя. Злото работеше като разрушителна сила чрез управляващите по онова време в този народ. Учителят беше заточен във Варна от Фердинанд. Намираше се в хотел "Лондон", на последния етаж. Ежедневно го посещаваха приятели. Една млада сестра, казваше се Елена Казанлъклиева, беше поела грижата да Му почиства стаята и да се грижи за бита Му. Тя бе виждала, че в поведението на Учителя има нещо необикновено и нещо тайнствено. Затова решила да Го наблюдава скришом, за да види какво прави Той през свободното Си време. Една вечер Учителят излязъл пред хотела, застанал по средата на двора, вдигнал глава и се загледал към Небето.
към текста >>

100. 3_77 Човек предполага, а Бог разполага със съдбините на света