Търсене в текстове за 'Миркович'

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

Един от първите ученици на Учителя - д-р Георги Миркович - е първият, който в България внася спиритизма, като за него пише и говори в издаваното от него списание "Нова светлина" от 1891-1896, както и в списание "Виделина" от 1902 година.
"Спиритизмът и Школата на Учителя" Когато се отвори Школата през 1922 година, ние заварихме възрастни приятели, които бяха съратници на Учителя още от началото на века. Всички без изключение бяха минали през спиритизма. Спиритизмът като явление беше широко застъпен през онези години. Учителят бе казал, че спиритизмът е допуснат като едно явление и една необходимост, за да се покаже и чрез него да се докаже, че има бариера между физическия и Невидимия свят. Един от първите ученици на Учителя - д-р Георги Миркович - е първият, който в България внася спиритизма, като за него пише и говори в издаваното от него списание "Нова светлина" от 1891-1896, както и в списание "Виделина" от 1902 година. Когато Учителят открива съборите, постепенно извежда приятелите от спиритизма. За това са необходими ни повече, ни по-малко, а цели двадесет години. В България се превежда изключително много спиритическа литература. Правят се много спиритически сеанси и кръжоци, като всички братски кръжоци отначало се занимават и със спиритизъм - както групата на Пеню Киров в Бургас с Тодор Стоименов в началото на века, така Голов, Бъчваров и други в София. След отварянето на Школата, спиритически сеанси се правеха и на "Изгрева".
към текста >>

Една година след заминаването на доктор Миркович през 1905 година, на събора на веригата приятелите замолват Учителя да извика някой от заминалите приятели и по-точно доктор Миркович.
Учителят постепенно ги превежда от спиритизма към изучаването на Евангелието и започва да им дава задания за проучване. Спиритизмът, според Учителя, дойде, за да покаже, че има движение в духовния свят на онези заминали души, които могат да преминат през материалната бариера, като намерят свой говорител и свой микрофон, чрез който да се изявят. Спиритизмът показва началото на една неоформена, в начална фаза на развитие пролука, която трябва да се създаде между Невидимия свят и физическия свят. Спиритизмът е неоформено учение, защото е движение на онези заминали души, които търсят начин да се проявят в една неорганизирана среда на физическото поле. Ако се намери организиран проводник, то той може да различи откъде идва даден дух, да определи неговата самоличност и да реши дали трябва да бъде пуснат да се прояви чрез него. Една година след заминаването на доктор Миркович през 1905 година, на събора на веригата приятелите замолват Учителя да извика някой от заминалите приятели и по-точно доктор Миркович. Учителят се съгласява и след малко показва на останалите, че духът на доктор Миркович е тук и че Учителят Сам ще предаде неговите думи. Учителят го допусна в себе си и чрез Своите уста Той предава думите на доктор Миркович. Този разговор е записан и е много интересен. Може да се смята, че това са истинските думи на духа на доктор Миркович, защото са казани чрез Учителя. На следващите събори приятелите живо се интересуват от заминалите техни съвременници и търсят познания чрез Учителя.
към текста >>

Учителят се съгласява и след малко показва на останалите, че духът на доктор Миркович е тук и че Учителят Сам ще предаде неговите думи.
Спиритизмът, според Учителя, дойде, за да покаже, че има движение в духовния свят на онези заминали души, които могат да преминат през материалната бариера, като намерят свой говорител и свой микрофон, чрез който да се изявят. Спиритизмът показва началото на една неоформена, в начална фаза на развитие пролука, която трябва да се създаде между Невидимия свят и физическия свят. Спиритизмът е неоформено учение, защото е движение на онези заминали души, които търсят начин да се проявят в една неорганизирана среда на физическото поле. Ако се намери организиран проводник, то той може да различи откъде идва даден дух, да определи неговата самоличност и да реши дали трябва да бъде пуснат да се прояви чрез него. Една година след заминаването на доктор Миркович през 1905 година, на събора на веригата приятелите замолват Учителя да извика някой от заминалите приятели и по-точно доктор Миркович. Учителят се съгласява и след малко показва на останалите, че духът на доктор Миркович е тук и че Учителят Сам ще предаде неговите думи. Учителят го допусна в себе си и чрез Своите уста Той предава думите на доктор Миркович. Този разговор е записан и е много интересен. Може да се смята, че това са истинските думи на духа на доктор Миркович, защото са казани чрез Учителя. На следващите събори приятелите живо се интересуват от заминалите техни съвременници и търсят познания чрез Учителя. Той задоволява отчасти техния интерес, но постепенно ги превежда през спиритизма към изучаването на Словото на Новия Завет.
към текста >>

Учителят го допусна в себе си и чрез Своите уста Той предава думите на доктор Миркович.
Спиритизмът показва началото на една неоформена, в начална фаза на развитие пролука, която трябва да се създаде между Невидимия свят и физическия свят. Спиритизмът е неоформено учение, защото е движение на онези заминали души, които търсят начин да се проявят в една неорганизирана среда на физическото поле. Ако се намери организиран проводник, то той може да различи откъде идва даден дух, да определи неговата самоличност и да реши дали трябва да бъде пуснат да се прояви чрез него. Една година след заминаването на доктор Миркович през 1905 година, на събора на веригата приятелите замолват Учителя да извика някой от заминалите приятели и по-точно доктор Миркович. Учителят се съгласява и след малко показва на останалите, че духът на доктор Миркович е тук и че Учителят Сам ще предаде неговите думи. Учителят го допусна в себе си и чрез Своите уста Той предава думите на доктор Миркович. Този разговор е записан и е много интересен. Може да се смята, че това са истинските думи на духа на доктор Миркович, защото са казани чрез Учителя. На следващите събори приятелите живо се интересуват от заминалите техни съвременници и търсят познания чрез Учителя. Той задоволява отчасти техния интерес, но постепенно ги превежда през спиритизма към изучаването на Словото на Новия Завет. Това е един продължителен период.
към текста >>

Може да се смята, че това са истинските думи на духа на доктор Миркович, защото са казани чрез Учителя.
Ако се намери организиран проводник, то той може да различи откъде идва даден дух, да определи неговата самоличност и да реши дали трябва да бъде пуснат да се прояви чрез него. Една година след заминаването на доктор Миркович през 1905 година, на събора на веригата приятелите замолват Учителя да извика някой от заминалите приятели и по-точно доктор Миркович. Учителят се съгласява и след малко показва на останалите, че духът на доктор Миркович е тук и че Учителят Сам ще предаде неговите думи. Учителят го допусна в себе си и чрез Своите уста Той предава думите на доктор Миркович. Този разговор е записан и е много интересен. Може да се смята, че това са истинските думи на духа на доктор Миркович, защото са казани чрез Учителя. На следващите събори приятелите живо се интересуват от заминалите техни съвременници и търсят познания чрез Учителя. Той задоволява отчасти техния интерес, но постепенно ги превежда през спиритизма към изучаването на Словото на Новия Завет. Това е един продължителен период. Има години, когато приятелите толкова се увличат, че дори се отклоняват от Школата, на което Учителят остро реагира. Причината е, че приятелите попадат под въздействие и биват обсебени от низши духове, които ги заблуждават и ги отклоняват от техния личен път, както и от Школата на Учителя.
към текста >>

2. 3_53 На път за Америка в търсене на Христа при розенкройцерите

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

След това Живков търси доктор Миркович от Сливен, който първи у нас пропагандира спиритизма чрез своето списание "Нова светлина" и заедно правят сеанс.
След това образува "Психическо дружество" в София и от 1907 година започва да издава списание "Задгробен мир", занимаващо се със спиритизъм, окултизъм, мистицизъм и теософия. В това списание има глава "Домашна хроника", в която се описват интересни явления от спиритическите сеанси от тези години в България, които се разпространяват извънредно много. Споменава се как тогавашният министър Живков бива принуден да си подаде оставката, след като на спиритичен сеанс се явил духът на Раковски и го предупредил, че ако не си подаде оставката, ще да бъде убит заедно със Стефан Стамболов. Министър Живков послушва и си подава оставката. Не след дълго време Стефан Стамболов бил убит. След това Живков търси доктор Миркович от Сливен, който първи у нас пропагандира спиритизма чрез своето списание "Нова светлина" и заедно правят сеанс. Извикват духа на Раковски и искат духът да ги убеди в това дали наистина е Раковски. Масата, на която правили сеанса, се вдигнала високо до тавана, с трясък паднала на земята и се разбила на парчета. Това е за сведение, за да се знае какви ветрове вееха в онези години. През 1912 година Гръблашев пише един труд - "философията на живота според розенкройцерското учение". Той е първият у нас, който превежда литература на розенкройцерите и пише за тях.
към текста >>

3. 3_59 Теософският конгрес и търсенето на Христа

БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )

Негов представител в България бе доктор Георги Миркович от Сливен, който издаваше списание "Нова светлина", а след това и списание "Виделина" и той бе един от главните разпространители на спиритизма в България.
"Теософският конгрес и търсенето на Христа" В началото на века, а особено между войните през 1912-1918 година, както и след това, в света се разпространи едно голямо идейно движение, наречено теософско, със свои привърженици в онези интелектуални среди, търсещи да намерят нещо съвсем различно от това, което им предлагаше съвременната наука и религия. То се разпространи и в България, като негов представител и ръководител бе Софрони Ников. Той и неговите сподвижници бяха много дейни и преведоха цялата теософска литература на български и най-усилено я разпространяваха. Миналия век се зароди спиритизмът, който трябваше да прескочи материалната бариера за познанието на света. Негов представител в България бе доктор Георги Миркович от Сливен, който издаваше списание "Нова светлина", а след това и списание "Виделина" и той бе един от главните разпространители на спиритизма в България. По-късно доктор Миркович бе един от тримата първи ученици на Учителя, заедно с Пеню Киров и Тодор Стоименов. Друго движение, което трябваше да подготви човечеството, като прехвърли мост на познанието на света от миналото, да премине през бариерата на спиритизма и да подготви човешкия ум за новата епоха - това бе теософското движение, което се разпространи с голяма сила у нас. Ние, младите, дойдохме в Школата, когато тя се откри и заварихме възрастните приятели - едни от тях бяха спиритисти, а други бяха дошли от теософските среди, като всеки се стремеше да доказва правотата на своите убеждения. Учителят не застана по средата им, нито застана отпред, за да ги обедини. Той ги прие само като етап по пътя на човешкото познание.
към текста >>

По-късно доктор Миркович бе един от тримата първи ученици на Учителя, заедно с Пеню Киров и Тодор Стоименов.
"Теософският конгрес и търсенето на Христа" В началото на века, а особено между войните през 1912-1918 година, както и след това, в света се разпространи едно голямо идейно движение, наречено теософско, със свои привърженици в онези интелектуални среди, търсещи да намерят нещо съвсем различно от това, което им предлагаше съвременната наука и религия. То се разпространи и в България, като негов представител и ръководител бе Софрони Ников. Той и неговите сподвижници бяха много дейни и преведоха цялата теософска литература на български и най-усилено я разпространяваха. Миналия век се зароди спиритизмът, който трябваше да прескочи материалната бариера за познанието на света. Негов представител в България бе доктор Георги Миркович от Сливен, който издаваше списание "Нова светлина", а след това и списание "Виделина" и той бе един от главните разпространители на спиритизма в България. По-късно доктор Миркович бе един от тримата първи ученици на Учителя, заедно с Пеню Киров и Тодор Стоименов. Друго движение, което трябваше да подготви човечеството, като прехвърли мост на познанието на света от миналото, да премине през бариерата на спиритизма и да подготви човешкия ум за новата епоха - това бе теософското движение, което се разпространи с голяма сила у нас. Ние, младите, дойдохме в Школата, когато тя се откри и заварихме възрастните приятели - едни от тях бяха спиритисти, а други бяха дошли от теософските среди, като всеки се стремеше да доказва правотата на своите убеждения. Учителят не застана по средата им, нито застана отпред, за да ги обедини. Той ги прие само като етап по пътя на човешкото познание. За спиритизма Учителят каза, че е дошъл да докаже съществуването на Невидимия свят.
към текста >>

4. 5_46 Продавачът на Библии

Отначало те били трима - доктор Миркович, Пеню Киров и Тодор Стоименов, но постепенно с годините се приобщават и другите.
"Продавачът на Библии" В началото на века, когато Учителят започва своята деятелност, Той обикаля градовете и селата и събира ученици. Отначало те били трима - доктор Миркович, Пеню Киров и Тодор Стоименов, но постепенно с годините се приобщават и другите. Това може да го видите от протоколите на първите събори. Тогава всички са смятали, че на всеки един от тях е определено и вменено в дълг да привлекат колкото се може повече съмишленици. Но така лесно съмишленик не се става, защото той трябва да бъде съидейник. Да бъде съидейник, това означава да бъде идеен човек - да бъде духовен човек, но да бъде насочен към определена идея. Кои са били духовните човеци по онова време?
към текста >>

5. 10_04 Всемировият Учител Беинса Дуно и българите

От 1898 година започва кореспонденция между Него и първите Му ученици: Пеню Киров, от Бургас, д-р Миркович от Сливен и Мария Казакова от Велико Търново.
През 1897 година издава "ХИО-ЕЛИ-МЕЛИ-МЕСАИЛ" във Варна. Това е гласът Божий, Словото Божие, Духът на Третия Завет към избраника и помазаника Божий. През 1898 година изнася пред благотворителното дружество "Милосърдие" една беседа: "Призвание към народа ми, български, синове на семейството Славянско". От 1899 до 1900 - две години - е в гр. Нови Пазар при баща си, дядо поп Константин Дъновски, който е свещеник в местната църква. От 1898 година започва кореспонденция между Него и първите Му ученици: Пеню Киров, от Бургас, д-р Миркович от Сливен и Мария Казакова от Велико Търново. През 1900 година от гр. Нови Пазар Учителят се отправя пеш през Стара Планина и стига гр. Сливен. От там, той тръгва из страната, посещава град след град, изнася сказки и прави френологически изследвания цели 11 години до Балканската война 1912-1913 год. От 1899 година започват първите събори на духовната верига във Варна. Първите ученици са д-р Миркович от гр.
към текста >>

Първите ученици са д-р Миркович от гр.
От 1898 година започва кореспонденция между Него и първите Му ученици: Пеню Киров, от Бургас, д-р Миркович от Сливен и Мария Казакова от Велико Търново. През 1900 година от гр. Нови Пазар Учителят се отправя пеш през Стара Планина и стига гр. Сливен. От там, той тръгва из страната, посещава град след град, изнася сказки и прави френологически изследвания цели 11 години до Балканската война 1912-1913 год. От 1899 година започват първите събори на духовната верига във Варна. Първите ученици са д-р Миркович от гр. Сливен, Пеню Киров и Тодор Стоименов от гр. Бургас. Те продължават години наред. От 1899-1908 - във Варна. От 1909-1912 - в В.Търново. От 1918-1925 - във В.Търново, а от 1926 нататък - в София.
към текста >>

6. IV. СВИДЕТЕЛСТВАТА ГОСПОДНИ И БОЖИЕТО ОБЕЩАНИЕ

ТОМ 2

Това са д-р Георги Миркович от гр.
Както майка жали чадата си, така жали и Господ онези, които Му се боят и Го любят." Ние сме в предверието на едно велико Изявление на Божията Сила, Която всинца ще видим и то скоро. Господ казва, че е помежду ни вече и че нашите и вашите имена са записани в Небесните книги на живота. Ние сме вече Небесни граждани, чада на Бога Живаго, Който ни е изкупил чрез Своята велика благодат. Аз само, Мои любезни приятели, се моля и да излее Духа си изобилно, да се просветят всички и да видят, че е време и да се бърза, и да се готвим, ида сме готови за идването на Господа, Който ще слезе със Своите Ангели от Небето, да уреди тоя свят, който се е уклонил от Неговия път." (Писмо от 26.9.1898 год., гр. Варна.) Установен е вече един Духовен триъгълник от първите трима ученици на Учителя. Това са д-р Георги Миркович от гр. Сливен, Пеню Киров от Бургас и Тодор Стоименов от Бургас. Постепенно около този триъгълник се описва кръг, в който влизат и други сподвижници на Учителя Дънов, като центърът на описания кръг е Словото на Господния Дух, Който се излива чрез Петър Дънов. Идва времето, когато Господнята трапеза на Третия Завет е вече сложена и постепенно идват онези, които са призвани от Духа Господен да присъствуват. „Аз ви поздравлявам в името на Този, Който ни е призвал на Своята трапеза. Господ ще ви посети със Своя Дух идущата година, затова трябва да бдим и се молим, докато се облечем отгоре в Сила и Мощ.
към текста >>

7. 104. НАЧАЛОТО

Борис Николов

ТОМ 2

Пеню Киров, Тодор Стоименов и д-р Миркович, са първите Му ученици, които Той свиква на събор във Варна през 1899 г.
104. НАЧАЛОТО Идва онова време, което се е чакало и към 1900 г. Учителят решава да тръгне из България. Преди това е обмислял делото си. Но преди да тръгне, Той прави връзка с някои приятели. Пеню Киров, Тодор Стоименов и д-р Миркович, са първите Му ученици, които Той свиква на събор във Варна през 1899 г. Когато Учителят се кани вече да тръгне, да организира Братствата в България Той държи една сказка в читалището на гр. Нови Пазар. Това е публична сказка обявена на широко със съответен афиш. И вход има за сказката - 50 стотинки. Тогава това бяха много пари.
към текста >>

8. 15. ПЪТЯТ Е ОТВОРЕН

Борис Николов

ТОМ 2

След първия събор във Варна Учителят изпраща приятелите, а те бяха само трима души - д-р Миркович, Пеньо Киров и брат Стоименов.
Скептицизмът беше помрачил живота ми. Обаче Бог ме спаси. Второ, отивам в Цариград, но паспорта ми не беше в ред. Чиновникът, който проверяваше паспортите почувствува към мен симпатия, усмихна ми се и мина без проверка. Третия случай. След първия събор във Варна Учителят изпраща приятелите, а те бяха само трима души - д-р Миркович, Пеньо Киров и брат Стоименов. Брат Тодорчо Стоименов като целува ръката на Учителя, казва му: „Им желание да мина пеша през планината от Провадия до Айтос." Учителят му казва: „Пътят ти е отворен". Брат Тодорчо тръгва. Тогава 22-годишен, момчерлак, селяните го питат: „За къде? " „През Балкана за Айтос". „Знаеш ли пътя?
към текста >>

9. СЪДЪРЖАНИЕ ТОМ III

Д-р Георги Миркович и пророчеството на мадам Гранж (1825-1905) - 4 2.
СЪДЪРЖАНИЕ ТОМ III ОБРАЗИ НА УЧЕНИЦИ 1. Д-р Георги Миркович и пророчеството на мадам Гранж (1825-1905) - 4 2. Едно пророчество за България - 4 3. Писмо на Учителя до д-р Миркович от 4.ХI.1899 г. - 6 4. Д-р Миркович и спиритизмът - 6 5. Пеню Киров (1868-1918) - 8 6.
към текста >>

Писмо на Учителя до д-р Миркович от 4.ХI.1899 г.
СЪДЪРЖАНИЕ ТОМ III ОБРАЗИ НА УЧЕНИЦИ 1. Д-р Георги Миркович и пророчеството на мадам Гранж (1825-1905) - 4 2. Едно пророчество за България - 4 3. Писмо на Учителя до д-р Миркович от 4.ХI.1899 г. - 6 4. Д-р Миркович и спиритизмът - 6 5. Пеню Киров (1868-1918) - 8 6. Кой е брат Пеню Киров -10 7. Посещение -10 8.
към текста >>

Д-р Миркович и спиритизмът - 6 5.
СЪДЪРЖАНИЕ ТОМ III ОБРАЗИ НА УЧЕНИЦИ 1. Д-р Георги Миркович и пророчеството на мадам Гранж (1825-1905) - 4 2. Едно пророчество за България - 4 3. Писмо на Учителя до д-р Миркович от 4.ХI.1899 г. - 6 4. Д-р Миркович и спиритизмът - 6 5. Пеню Киров (1868-1918) - 8 6. Кой е брат Пеню Киров -10 7. Посещение -10 8. Тодор Стоименов -13 9. Брат Теодоси Стоименов -16 10.
към текста >>

10. 01. Д-Р ГЕОРГИ МИРКОВИЧ И ПРОРОЧЕСТВОТО НА МАДАМ ГРАНЖ

Д-Р ГЕОРГИ МИРКОВИЧ И ПРОРОЧЕСТВОТО НА МАДАМ ГРАНЖ.
БОРИС НИКОЛОВ 1. Д-Р ГЕОРГИ МИРКОВИЧ И ПРОРОЧЕСТВОТО НА МАДАМ ГРАНЖ. Д-р Миркович издава списание „Нова светлина", месечно списание за тълкуване тайните явления на природата от 15 април 1891г.до 15.03.1896 г. То съдържа статии по спиритизъм, хипнотизъм, магнетизъм, сомнабулизъм, бъл гарски случки от спиритизма, пророчества и предаване на мисли от разстоя ние. Има отдел по здравословие за здравето на човека и жизнената му сила, както и за източника на болестите и за лечебните средства. Д-р Миркович в списание „Нова светлина", год. 5, книжка 34 от 15 юли 1895 г.
към текста >>

Д-р Миркович издава списание „Нова светлина", месечно списание за тълкуване тайните явления на природата от 15 април 1891г.до 15.03.1896 г.
БОРИС НИКОЛОВ 1. Д-Р ГЕОРГИ МИРКОВИЧ И ПРОРОЧЕСТВОТО НА МАДАМ ГРАНЖ. Д-р Миркович издава списание „Нова светлина", месечно списание за тълкуване тайните явления на природата от 15 април 1891г.до 15.03.1896 г. То съдържа статии по спиритизъм, хипнотизъм, магнетизъм, сомнабулизъм, бъл гарски случки от спиритизма, пророчества и предаване на мисли от разстоя ние. Има отдел по здравословие за здравето на човека и жизнената му сила, както и за източника на болестите и за лечебните средства. Д-р Миркович в списание „Нова светлина", год. 5, книжка 34 от 15 юли 1895 г. на стр.
към текста >>

Д-р Миркович в списание „Нова светлина", год.
БОРИС НИКОЛОВ 1. Д-Р ГЕОРГИ МИРКОВИЧ И ПРОРОЧЕСТВОТО НА МАДАМ ГРАНЖ. Д-р Миркович издава списание „Нова светлина", месечно списание за тълкуване тайните явления на природата от 15 април 1891г.до 15.03.1896 г. То съдържа статии по спиритизъм, хипнотизъм, магнетизъм, сомнабулизъм, бъл гарски случки от спиритизма, пророчества и предаване на мисли от разстоя ние. Има отдел по здравословие за здравето на човека и жизнената му сила, както и за източника на болестите и за лечебните средства. Д-р Миркович в списание „Нова светлина", год. 5, книжка 34 от 15 юли 1895 г. на стр. 119 пише собствена статия озаглавена „Мадам Лучия Гранж и нейните пророчества". Тук дава биографични бележки за известната медиумка и нейните про рочества, която е изумила цял Париж и Франция. На последния конгрес на спиритистите състоял се по време на парижкото изложение през 1889 г.
към текста >>

е присъствал и д-р Миркович.
5, книжка 34 от 15 юли 1895 г. на стр. 119 пише собствена статия озаглавена „Мадам Лучия Гранж и нейните пророчества". Тук дава биографични бележки за известната медиумка и нейните про рочества, която е изумила цял Париж и Франция. На последния конгрес на спиритистите състоял се по време на парижкото изложение през 1889 г. е присъствал и д-р Миркович. Той бил поканен от нея да я посети. И той помол ва мадам Гранж да разпита неговия духовен ръководител, който да му каже нещо за бъдещето му. Каквото трябвало му е казано и той си го записал. Но той не се задоволил с това. Поискал тя да попита някой съвършен дух за бъдещето на отечеството му - България, което също да запише.
към текста >>

д-р Миркович започва да издава списание „Виделина" пос ветено за развитието на душата, ума и сърцето.
Поискал тя да попита някой съвършен дух за бъдещето на отечеството му - България, което също да запише. И той получава от нея това пророчество. Изминават 6 години, през което време той следял за предсказанието което се сбъднало. И понеже се убеждава, че ста налите неща в България клонят към точното изпълнение на това пророчество, той решава да ги публикува на 28 май 1895 г. През 1902 г. д-р Миркович започва да издава списание „Виделина" пос ветено за развитието на душата, ума и сърцето. Той получава нареждане от духовния си ръководител да издава това списание. В книжка 11, първа година, 1903 г., стр. 180 той помества отново това пророчество на г-жа Гранж, но ве че се подписва, че е от редактора на списанието д-р Миркович. Ние го помес тваме по-долу:
към текста >>

180 той помества отново това пророчество на г-жа Гранж, но ве че се подписва, че е от редактора на списанието д-р Миркович.
И понеже се убеждава, че ста налите неща в България клонят към точното изпълнение на това пророчество, той решава да ги публикува на 28 май 1895 г. През 1902 г. д-р Миркович започва да издава списание „Виделина" пос ветено за развитието на душата, ума и сърцето. Той получава нареждане от духовния си ръководител да издава това списание. В книжка 11, първа година, 1903 г., стр. 180 той помества отново това пророчество на г-жа Гранж, но ве че се подписва, че е от редактора на списанието д-р Миркович. Ние го помес тваме по-долу:
към текста >>

11. 02. ЕДНО ПРОРОЧЕСТВО ЗА БЪЛГАРИЯ

(Редактора) Този млад вожд, за когото се дава пророчеството д-р Миркович го среща.
Изглежда, че тя решително ще възтържествува след хитрините на дипломатите в полза на други. "Благословена Русия! Защото нейният план ще спомогне на Божествения план и ще отвори пътя на младия Божествен вожд, който ще издигне знамето на независимостта на притеснената народност и който ще я съедини чрез верността си във Всемирното единство на верующите". Това пророчество ако и да е пророкувано през 1895г. в нова светлина повторно го помествам за знание. (Редактора) Този млад вожд, за когото се дава пророчеството д-р Миркович го среща. Тогава той е на около 80г. и среща Учителя Петър Дънов, който е на 35г. Този млад вожд е Учителят Петър Дънов. Отначало той не го познава. За него г-н Дънов е учен човек, вещ в духовните и спиритическите сфери.
към текста >>

Интересно е да се отбележи за кончината на д-р Миркович.
Тогава той е на около 80г. и среща Учителя Петър Дънов, който е на 35г. Този млад вожд е Учителят Петър Дънов. Отначало той не го познава. За него г-н Дънов е учен човек, вещ в духовните и спиритическите сфери. Интересно е да се отбележи за кончината на д-р Миркович. Ще ви кажа, че по негово настояване и по негова молба той е поискал "на последния събор за него, през лятото на 1905 г. да му се предскаже кога ще си замине. Учителят му казал: „Докторе, време ти е да си заминеш скоро. Приготви се! " Есента той си заминава на 29 септември 1905 г.
към текста >>

Преди това д-р Миркович отваря очи, идва в съзнание, отварят му се духовните очи, падат му физическите люспи от обикновеното човешко зрение, вижда Учителя и целия се усмихва.
Когато дошло времето да си заминава от този свят, той е бил в едно състояние нито жив, нито мъртъв. Или както се казва: нито долу, нито горе. Не е могъл да се отдели от тялото си. Съобщават на Учителя и Той заминава за Сливен, посещава дома му, застава пред леглото и го освобождава и тогава той си заминава. Учителят махнал ръка над него, все едно, че късал някаква нишка. Преди това д-р Миркович отваря очи, идва в съзнание, отварят му се духовните очи, падат му физическите люспи от обикновеното човешко зрение, вижда Учителя и целия се усмихва. Учителят го пита: „Позна ли ме? ", а д-р Миркович Му казва: „Познах те, Господи! " След това затваря очи и си заминава. Учителят си отива и оставя близките да го погребат. На следващата година на събора на веригата, на 14 август 1906г., понеделник в 10 ч.
към текста >>

", а д-р Миркович Му казва: „Познах те, Господи!
Не е могъл да се отдели от тялото си. Съобщават на Учителя и Той заминава за Сливен, посещава дома му, застава пред леглото и го освобождава и тогава той си заминава. Учителят махнал ръка над него, все едно, че късал някаква нишка. Преди това д-р Миркович отваря очи, идва в съзнание, отварят му се духовните очи, падат му физическите люспи от обикновеното човешко зрение, вижда Учителя и целия се усмихва. Учителят го пита: „Позна ли ме? ", а д-р Миркович Му казва: „Познах те, Господи! " След това затваря очи и си заминава. Учителят си отива и оставя близките да го погребат. На следващата година на събора на веригата, на 14 август 1906г., понеделник в 10 ч. сутринта събралите се помолили Учителя Петър Дънов да бъде извикан д-р Миркович и да говори чрез Учителя. Учителят изпълнява желанието им, духът на доктора се явява и изнася едно слово чрез устата на Учителя.
към текста >>

сутринта събралите се помолили Учителя Петър Дънов да бъде извикан д-р Миркович и да говори чрез Учителя.
Учителят го пита: „Позна ли ме? ", а д-р Миркович Му казва: „Познах те, Господи! " След това затваря очи и си заминава. Учителят си отива и оставя близките да го погребат. На следващата година на събора на веригата, на 14 август 1906г., понеделник в 10 ч. сутринта събралите се помолили Учителя Петър Дънов да бъде извикан д-р Миркович и да говори чрез Учителя. Учителят изпълнява желанието им, духът на доктора се явява и изнася едно слово чрез устата на Учителя. Това нещо е записано и запазено. Така Учителят задоволява техния интерес към духовния свят. Спиритическите сеанси тогава са били на мода. В едно от писмата си Лучия Гранж пише на д-р Миркович: „След няколко години в България ще дойде от чужбина един млад духовен вожд, който има мисия между българите и славянските народи".
към текста >>

В едно от писмата си Лучия Гранж пише на д-р Миркович: „След няколко години в България ще дойде от чужбина един млад духовен вожд, който има мисия между българите и славянските народи".
сутринта събралите се помолили Учителя Петър Дънов да бъде извикан д-р Миркович и да говори чрез Учителя. Учителят изпълнява желанието им, духът на доктора се явява и изнася едно слово чрез устата на Учителя. Това нещо е записано и запазено. Така Учителят задоволява техния интерес към духовния свят. Спиритическите сеанси тогава са били на мода. В едно от писмата си Лучия Гранж пише на д-р Миркович: „След няколко години в България ще дойде от чужбина един млад духовен вожд, който има мисия между българите и славянските народи". Д-р Миркович среща Петър Дънов през 1895г., когато Учителят се завръща от САЩ. Това е годината когато той помества това пророчество в списание „Нова светлина".
към текста >>

Д-р Миркович среща Петър Дънов през 1895г., когато Учителят се завръща от САЩ.
Учителят изпълнява желанието им, духът на доктора се явява и изнася едно слово чрез устата на Учителя. Това нещо е записано и запазено. Така Учителят задоволява техния интерес към духовния свят. Спиритическите сеанси тогава са били на мода. В едно от писмата си Лучия Гранж пише на д-р Миркович: „След няколко години в България ще дойде от чужбина един млад духовен вожд, който има мисия между българите и славянските народи". Д-р Миркович среща Петър Дънов през 1895г., когато Учителят се завръща от САЩ. Това е годината когато той помества това пророчество в списание „Нова светлина".
към текста >>

12. 03. ПИСМО ОТ П.К.ДЪНОВ ДО Д-Р МИРКОВИЧ

3. ПИСМО ОТ П.К.ДЪНОВ ДО Д-Р МИРКОВИЧ Любезни д-р Миркович Нови Пазар, 4 ноември 1899 г.
3. ПИСМО ОТ П.К.ДЪНОВ ДО Д-Р МИРКОВИЧ Любезни д-р Миркович Нови Пазар, 4 ноември 1899 г. Писмото ви от 25. миналия месец заедно с книгата и колета получих. Аз ви благодаря сърдечно, заради вашето намерение, което сте положили в умът си, поставете го на опит и ще видите дали ще успее или не. Види се на много врата трябва да хлопаме докато намерим Божествената врата на всяка добра сполука. Ето моя съвет: „Онова, което сърцето ви желае да стори засега, сто рете макар и да не сполучите.
към текста >>

13. 04. Д-Р МИРКОВИЧ И СПИРИТИЗМА

4. Д-Р МИРКОВИЧ И СПИРИТИЗМА Д-р Миркович е роден в Сливен в 1825 г.
4. Д-Р МИРКОВИЧ И СПИРИТИЗМА Д-р Миркович е роден в Сливен в 1825 г. Неговият живот има дълга и пре дълга история. Тук ще разкажа накратко за неговия спиритизъм. Около 1848 г. той постъпва в католическото френско училище в Бабек-Цариград. Там се запознава с един монах на име Рене, който го въвежда в спиритизма, на което той остава последовател до края на живота си.
към текста >>

Д-р Миркович е изпратен в Диарбекир на вечна каторга.
Но това вътрешно виждане на ясновидката му се отразява много и той вижда, че тук има един невидим свят, има окултна страна на живота, който трябва да се изучава. Заинтересува се и попада в спиритически среди. Тогава от една страна се явява материализма и еволюционната теория на Дарвин за произхода на живота, а от друга страна идва спиритизмът, който доказва, че има невидим свят. През 1870 г. той участва в революционното движение във Видинския санджак и бива предаден на турските власти от българския митрополит Доро-тей сестрин син на Найден Геров, гъркофил и туркофил. Д-р Миркович е изпратен в Диарбекир на вечна каторга. Там се запознава с един пътуващ френски лекар с авторитет пред турското правителство, който се застъпва за него, освобождават го от оковите, за да се справи с избухналата холерна епидемия. А това е неговата докторска дисертация. Оставен под гаранция, той се движи свободно и лекува местното население благодарение, на което натрупва завидно състояние. Някои от заточениците му предлагат да организират бягство от Диарбекир. Но той категорично отказва.
към текста >>

Миркович, мои сине, мое скъпо същество, което покровителствам, вашият Божествен водач, когото Вие желаете да познаете диктува това послание на медиума в Париж под знамето на истинската светлина".
Но той категорично отказва. Причината е в това, че той се е срещнал с един местен пророк, който му предрича, че ще бъде освободен от Диарбекир след една голяма война, която има да дойде. Пророчеството му се сбъдва и края на заточението му идва след амнистията от 1878 г., дошла след освобождението на България от Русия. През 1893 г. след като посещава Париж и се запознава с мадам Гранж, тя му дава следното пророчество: „Благословена Русия, защото нейният план ще служи на Божествения план и ще отвори пътя на младия Божествен Вожд, който ще издигне знамето на независимостта на потиснатите страни в едно тяло, чрез вярата на всеобщото единство на верующите в света. Миркович, мои сине, мое скъпо същество, което покровителствам, вашият Божествен водач, когото Вие желаете да познаете диктува това послание на медиума в Париж под знамето на истинската светлина". През 1899 г. д-р Миркович заедно с Пеню Киров и Тодор Стоинемов от Бургас са поканени лично от Учителя Петър Дънов на първия събор на духовната верига. През август 1905 г. по негово желание той е бил предупреден от невидимия свят да приключи земните си работи, защото заминаването му отвъд е предстоящо. На 29.1Х.1905 г.
към текста >>

д-р Миркович заедно с Пеню Киров и Тодор Стоинемов от Бургас са поканени лично от Учителя Петър Дънов на първия събор на духовната верига.
Пророчеството му се сбъдва и края на заточението му идва след амнистията от 1878 г., дошла след освобождението на България от Русия. През 1893 г. след като посещава Париж и се запознава с мадам Гранж, тя му дава следното пророчество: „Благословена Русия, защото нейният план ще служи на Божествения план и ще отвори пътя на младия Божествен Вожд, който ще издигне знамето на независимостта на потиснатите страни в едно тяло, чрез вярата на всеобщото единство на верующите в света. Миркович, мои сине, мое скъпо същество, което покровителствам, вашият Божествен водач, когото Вие желаете да познаете диктува това послание на медиума в Париж под знамето на истинската светлина". През 1899 г. д-р Миркович заедно с Пеню Киров и Тодор Стоинемов от Бургас са поканени лично от Учителя Петър Дънов на първия събор на духовната верига. През август 1905 г. по негово желание той е бил предупреден от невидимия свят да приключи земните си работи, защото заминаването му отвъд е предстоящо. На 29.1Х.1905 г. той си заминава. Д-р Миркович е възрожденски просветител, борец за черковна независимост, революционер, Диарбекирски заточеник, радетел за демократично общество и предтеча на духовните движения в България подготвил почвата за идване на „Вожда на Светлината", за да се сбъдне и това пророчество.
към текста >>

Д-р Миркович е възрожденски просветител, борец за черковна независимост, революционер, Диарбекирски заточеник, радетел за демократично общество и предтеча на духовните движения в България подготвил почвата за идване на „Вожда на Светлината", за да се сбъдне и това пророчество.
д-р Миркович заедно с Пеню Киров и Тодор Стоинемов от Бургас са поканени лично от Учителя Петър Дънов на първия събор на духовната верига. През август 1905 г. по негово желание той е бил предупреден от невидимия свят да приключи земните си работи, защото заминаването му отвъд е предстоящо. На 29.1Х.1905 г. той си заминава. Д-р Миркович е възрожденски просветител, борец за черковна независимост, революционер, Диарбекирски заточеник, радетел за демократично общество и предтеча на духовните движения в България подготвил почвата за идване на „Вожда на Светлината", за да се сбъдне и това пророчество. Бележка на редактора: Д-р Миркович е съосновател на Българския Червен Кръст в България, основател на благотворителната дейност в България и през 1990 г. беше подготвен благотворителен концерт и се чествува д-р Георги Миркович като съосновател на Червен Кръст и благотворителността в България. Като един от първите трима ученика на Учителя, той бе зачетен с подходящо тържество в Дома на юристите в София, като на концерта бе изпълнена музика на Учителя Петър Дънов от софийски музиканти, членове на общество Бяло Братство. Това бе първия концерт след промените в България от 10 ноември 1989 г. след което се изнесоха досега над десет концерти в София по Слово и музика на Учителя Петър Дънов.
към текста >>

Бележка на редактора: Д-р Миркович е съосновател на Българския Червен Кръст в България, основател на благотворителната дейност в България и през 1990 г.
През август 1905 г. по негово желание той е бил предупреден от невидимия свят да приключи земните си работи, защото заминаването му отвъд е предстоящо. На 29.1Х.1905 г. той си заминава. Д-р Миркович е възрожденски просветител, борец за черковна независимост, революционер, Диарбекирски заточеник, радетел за демократично общество и предтеча на духовните движения в България подготвил почвата за идване на „Вожда на Светлината", за да се сбъдне и това пророчество. Бележка на редактора: Д-р Миркович е съосновател на Българския Червен Кръст в България, основател на благотворителната дейност в България и през 1990 г. беше подготвен благотворителен концерт и се чествува д-р Георги Миркович като съосновател на Червен Кръст и благотворителността в България. Като един от първите трима ученика на Учителя, той бе зачетен с подходящо тържество в Дома на юристите в София, като на концерта бе изпълнена музика на Учителя Петър Дънов от софийски музиканти, членове на общество Бяло Братство. Това бе първия концерт след промените в България от 10 ноември 1989 г. след което се изнесоха досега над десет концерти в София по Слово и музика на Учителя Петър Дънов. Той бе предтеча.
към текста >>

беше подготвен благотворителен концерт и се чествува д-р Георги Миркович като съосновател на Червен Кръст и благотворителността в България.
по негово желание той е бил предупреден от невидимия свят да приключи земните си работи, защото заминаването му отвъд е предстоящо. На 29.1Х.1905 г. той си заминава. Д-р Миркович е възрожденски просветител, борец за черковна независимост, революционер, Диарбекирски заточеник, радетел за демократично общество и предтеча на духовните движения в България подготвил почвата за идване на „Вожда на Светлината", за да се сбъдне и това пророчество. Бележка на редактора: Д-р Миркович е съосновател на Българския Червен Кръст в България, основател на благотворителната дейност в България и през 1990 г. беше подготвен благотворителен концерт и се чествува д-р Георги Миркович като съосновател на Червен Кръст и благотворителността в България. Като един от първите трима ученика на Учителя, той бе зачетен с подходящо тържество в Дома на юристите в София, като на концерта бе изпълнена музика на Учителя Петър Дънов от софийски музиканти, членове на общество Бяло Братство. Това бе първия концерт след промените в България от 10 ноември 1989 г. след което се изнесоха досега над десет концерти в София по Слово и музика на Учителя Петър Дънов. Той бе предтеча.
към текста >>

14. 08. ТОДОР СТОИМЕНОВ (17.05.1872, гр. Пазарджик - 22.Х. 1952,София)

На първия събор във Варна присъст-вуват: д-р Миркович, Пеню Киров и Тодор Стоименов, който е бил юноша за ония години.
8. ТОДОР СТОИМЕНОВ (17.05.1872, гр. Пазарджик - 22.Х. 1952,София) Тодор Стоименов бе един от първите трима ученика, с които Учителят бе почнал да работи в началото на века. На първия събор във Варна присъст-вуват: д-р Миркович, Пеню Киров и Тодор Стоименов, който е бил юноша за ония години. Той беше свидетел как от трима човека кошера се рои ежегодно и накрая доживя, когато Учителят си замина и остави няколко хиляди последователи. Доживя още години и взе дейно участие в братския живот и бе председател на Братския Съвет. Той знаеше много неща и беше жива история на Братството. Жалко, че не се записа това, което знаеше и което ни разказваше. Направихме голям пропуск.
към текста >>

15. 14. СЪС СЛОВО И МУЗИКА ОТ УЧИТЕЛЯ ПО ЗЕМЯТА БЪЛГАРСКА

Тогава си припомних, че преди години бях работил върху биографията на д-р Георги Миркович от Сливен, знаех, че той е един от съоснователите на Червения кръст в България и един от основателите на благотворителното дело у нас.
Една сестра прояви инициатива и успя да заангажира безплатен салон в дома на юриста през пролетта на 1990 г. с цел - благотворителна дейност в полза на някакви детски домове. Част от музикантите скочиха и бяха готови за концерт. Тогава бе им напомнено, че Школата на Учителя няма нищо общо с такива начинания. Никой не искаше да слуша. Тогава си припомних, че преди години бях работил върху биографията на д-р Георги Миркович от Сливен, знаех, че той е един от съоснователите на Червения кръст в България и един от основателите на благотворителното дело у нас. А той е един от тримата първи ученици на Учителя. Тогава се намесих и предложих да се ознаменува паметта на д-р Миркович с благотворителен концерт. Подготвих кратък обзор за житейския път на д-р Миркович, който бе публикуван чрез една листовка на списание „Братство" от Елена Николова. Концертът бе осъществен чрез музиканти-солисти и инструментален състав на д-р Филип Стоицев. Солистка бе певицата Стефка Калименова.
към текста >>

Тогава се намесих и предложих да се ознаменува паметта на д-р Миркович с благотворителен концерт.
Част от музикантите скочиха и бяха готови за концерт. Тогава бе им напомнено, че Школата на Учителя няма нищо общо с такива начинания. Никой не искаше да слуша. Тогава си припомних, че преди години бях работил върху биографията на д-р Георги Миркович от Сливен, знаех, че той е един от съоснователите на Червения кръст в България и един от основателите на благотворителното дело у нас. А той е един от тримата първи ученици на Учителя. Тогава се намесих и предложих да се ознаменува паметта на д-р Миркович с благотворителен концерт. Подготвих кратък обзор за житейския път на д-р Миркович, който бе публикуван чрез една листовка на списание „Братство" от Елена Николова. Концертът бе осъществен чрез музиканти-солисти и инструментален състав на д-р Филип Стоицев. Солистка бе певицата Стефка Калименова. За пръв път музикантите се качиха на сцена при новите условия, даващи концертна деятелност. Тогава се яви един проблем.
към текста >>

Подготвих кратък обзор за житейския път на д-р Миркович, който бе публикуван чрез една листовка на списание „Братство" от Елена Николова.
Тогава бе им напомнено, че Школата на Учителя няма нищо общо с такива начинания. Никой не искаше да слуша. Тогава си припомних, че преди години бях работил върху биографията на д-р Георги Миркович от Сливен, знаех, че той е един от съоснователите на Червения кръст в България и един от основателите на благотворителното дело у нас. А той е един от тримата първи ученици на Учителя. Тогава се намесих и предложих да се ознаменува паметта на д-р Миркович с благотворителен концерт. Подготвих кратък обзор за житейския път на д-р Миркович, който бе публикуван чрез една листовка на списание „Братство" от Елена Николова. Концертът бе осъществен чрез музиканти-солисти и инструментален състав на д-р Филип Стоицев. Солистка бе певицата Стефка Калименова. За пръв път музикантите се качиха на сцена при новите условия, даващи концертна деятелност. Тогава се яви един проблем. Мнозина от музикантите излизаха с мнението, че песните на Учителя не са за концертен подиум, за сцена и за салон, както и за публика.
към текста >>

16. СЪДЪРЖАНИЕ

Д-р Миркович 49.
Пътят за Латвия е свободен 44. Борис Рогев 45. Георги Томалевски 46. Гуменки за рожден ден 47. Симеон Радев 48. Д-р Миркович 49. Послушание 50. Истинското лекарство 51. Монсеньор Ронкали и папа Йоан ХХIII 52. Нападките срещу Учителя 53. Анатемата и владиката Симеон Варненски 54.
към текста >>

17. 05.НЕБЕСНИЯТ ЗНАК - ЗНАК БОЖИЙ

Вергилий Кръстев

И той ще се яви между Славяните, но те няма да го разпънат ,както направиха евреите." Призванието е първом прочетено лично от Учителя на първата среща на Веригата, пред първите трима ученици: Д-р Миркович, Пеню Киров и Тодор Стоименов.
в гр. В. Търново Учителят споделя пред първите ученици следното: "Ангел ЕЛОХИЛ е Върховен Водител и Ръководител на българския народ и на целокупното Славянство. Духът ЕЛОХИЛ е Ръководител на българския народ. Той е ангелът, който е поставен от Бога да води българският народ и цялото Славянство. Политическата си свобода българите дължат нему. И той ще се яви между Славяните, но те няма да го разпънат ,както направиха евреите." Призванието е първом прочетено лично от Учителя на първата среща на Веригата, пред първите трима ученици: Д-р Миркович, Пеню Киров и Тодор Стоименов. След това го е чел пред благотворително дружество „Милосърдие" като публична беседа. Учителят е имал идеята Призванието да бъде изпратено в Народното събрание в София, за да бъде прочетено пред народните представители. Това обаче не е направил, поради политическите събития вътре в страната след Бълканската война и Междусъюзническата война, и последвалият погром на България. Официалните власти и църквата подемат злостна кампания срещу Учителя, поради което Той се отказва да го изпрати в Народното събрание. Близките до Учителя братя са Го помолили да се отпечата, за да могат да го разпространят на членовете от Духовната верига, чийто ръководител е Учителят.
към текста >>

18. ІІ.39. СПОМЕНИ ЗА ПЪРВИЯТ СЪБОР, РАЗКАЗАНИ ОТ БРАТ ТОДОР СТОИМЕНОВ

Галилей Величков

Не веднъж, тримата добри приятели и съмишленици д-р Георги Миркович от Сливен и Пеню Киров, заедно Тодор Стоименов от Бургас са доказали своята привързаност и любов към изключителния образ на УЧИТЕЛЯ и Неговото дело.
39. СПОМЕНИ ЗА ПЪРВИЯТ СЪБОР, РАЗКАЗАНИ ОТ БРАТ ТОДОР СТОИМЕНОВ До дните на първия събор е изминат дълъг път. Не веднъж, тримата добри приятели и съмишленици д-р Георги Миркович от Сливен и Пеню Киров, заедно Тодор Стоименов от Бургас са доказали своята привързаност и любов към изключителния образ на УЧИТЕЛЯ и Неговото дело. Нарастващата близост между тях е позволила да се опознаят взаимно и да се уверят, че високите идеи, с които ги занимава УЧИТЕЛЯ, са един свят, еднакво странен и привлекателен. За д-р Миркович, който е познавал азбуката на езотеризма, мирозрението на УЧИТЕЛЯ е давало да се подразбере, че те ще бъдат въведени в едно неповторимо по своята същина разбиране за твърде сложния духовен живот. За Пеню Киров, който е бил одарен богата и способна психика да долавя контакта с невидимия свят, УЧИТЕЛЯТ е бил Онзи, Който е търсела душата му. Тодор Стоименов, въодушевен от богатите творчески импулси на почти свой връстник, е съзирал в образа на УЧИТЕЛЯ библеец, предтеча, вестител на духовно възраждане, образ, надарен със сили да възроди и възкреси опепеленото от вековете християнство. Протичат дни на общуване с Него.
към текста >>

За д-р Миркович, който е познавал азбуката на езотеризма, мирозрението на УЧИТЕЛЯ е давало да се подразбере, че те ще бъдат въведени в едно неповторимо по своята същина разбиране за твърде сложния духовен живот.
39. СПОМЕНИ ЗА ПЪРВИЯТ СЪБОР, РАЗКАЗАНИ ОТ БРАТ ТОДОР СТОИМЕНОВ До дните на първия събор е изминат дълъг път. Не веднъж, тримата добри приятели и съмишленици д-р Георги Миркович от Сливен и Пеню Киров, заедно Тодор Стоименов от Бургас са доказали своята привързаност и любов към изключителния образ на УЧИТЕЛЯ и Неговото дело. Нарастващата близост между тях е позволила да се опознаят взаимно и да се уверят, че високите идеи, с които ги занимава УЧИТЕЛЯ, са един свят, еднакво странен и привлекателен. За д-р Миркович, който е познавал азбуката на езотеризма, мирозрението на УЧИТЕЛЯ е давало да се подразбере, че те ще бъдат въведени в едно неповторимо по своята същина разбиране за твърде сложния духовен живот. За Пеню Киров, който е бил одарен богата и способна психика да долавя контакта с невидимия свят, УЧИТЕЛЯТ е бил Онзи, Който е търсела душата му. Тодор Стоименов, въодушевен от богатите творчески импулси на почти свой връстник, е съзирал в образа на УЧИТЕЛЯ библеец, предтеча, вестител на духовно възраждане, образ, надарен със сили да възроди и възкреси опепеленото от вековете християнство. Протичат дни на общуване с Него. Откровените разговори разбулват завесите на вековни заблуди. Пред тях се открива реалността такава, каквато е.
към текста >>

Д-р Миркович тръгва от Сливен за Варна с влак, а Пеню Киров и Тодор Стоименов решават от Бургас за Варна да пътуват пеш.
Реалният свят, в който ги въвежда УЧИТЕЛЯТ, става атмосфера на техния живот, а Делото Му - съдба. Привързаността им бавно прераства в удивителна апостолска преданост, в която УЧИТЕЛЯТ вижда об-раза на онези ученици, които могат да бъдат учредители на новото учение. И тримата получават лична покана да вземат участие в първия събор на това движение. Поканата е изживяна със свещен трепет. Уговарят се за пътуването. Д-р Миркович тръгва от Сливен за Варна с влак, а Пеню Киров и Тодор Стоименов решават от Бургас за Варна да пътуват пеш. Дългият над 120 километра път те изминават с повишено самочувствие на призвани апостоли. Мисълта, че отиват на събор, организиран от УЧИТЕЛЯ вдъхновява двамата добри приятели, които като първите християни преживяват перипетиите на едно пътуване, което не е лишено от изненадите на своето време. А тогава страната ни се пробуждаше от робията и страхът от непознат човек е подпирал портите на селските домове. Това най-малко е смущавало Пеню Киров, който похлопвал за нощувка там, където нашепването му е подсказвало. Нещо повече, този глас, който ясно е звучал в неговото ухо, е сочел и пътеките, по които е трябвало да минат, нощните светлини на къщите, към които трябва да приближат и да потърсят заслон, овчарите, с които трябва да поговорят, от кои поточета вода да пият, през кои населени места да минат и пр.
към текста >>

Пеню Киров спира на една рекичка, за да поотпочине и се поосвежи и помолва Тодор Стоименов, който видимо е бил по-малко изморен - да продължи, защото пред града ще бъде посрещнат от д-р Миркович.
Нещо повече, този глас, който ясно е звучал в неговото ухо, е сочел и пътеките, по които е трябвало да минат, нощните светлини на къщите, към които трябва да приближат и да потърсят заслон, овчарите, с които трябва да поговорят, от кои поточета вода да пият, през кои населени места да минат и пр. Това пътуване е цяла школа, особено за най-младия - Тодор Стоименов, който рядко е напущал града. Всяка добра опитност поддържа разположение и увереност. През тези пред съборни дни, двамата приятели са се уверили в забележителното единство между видимия и невидимия свят. Малко преди Варна, на около 15 километра, горещината и неподходящото шаечно облекло оказва своето влияние за такъв тежък и изморителен път. Пеню Киров спира на една рекичка, за да поотпочине и се поосвежи и помолва Тодор Стоименов, който видимо е бил по-малко изморен - да продължи, защото пред града ще бъде посрещнат от д-р Миркович. Не без изненада и въпроси от страна на доктора е станала срещата извън града. С шеговит тон Тодор Стоименов е разказал за настъпилата преумора на Пеню Киров. А в града, в избрания дом, УЧИТЕЛЯТ сърдечно е посрещнал Тодор Стоименов, който побързал да сподели преживяните моменти на това необичайно за него пътуване, покрай китното Черноморие. Късно през вечерните часове на същия ден и Пеню Киров е посрещнат с весело настроение. На следващия ден почва събора.
към текста >>

УЧИТЕЛЯТ и д-р Миркович са се погрижили да подредят „салона" - една по-голяма стая и да я изпълнят с много столове.
Не без изненада и въпроси от страна на доктора е станала срещата извън града. С шеговит тон Тодор Стоименов е разказал за настъпилата преумора на Пеню Киров. А в града, в избрания дом, УЧИТЕЛЯТ сърдечно е посрещнал Тодор Стоименов, който побързал да сподели преживяните моменти на това необичайно за него пътуване, покрай китното Черноморие. Късно през вечерните часове на същия ден и Пеню Киров е посрещнат с весело настроение. На следващия ден почва събора. УЧИТЕЛЯТ и д-р Миркович са се погрижили да подредят „салона" - една по-голяма стая и да я изпълнят с много столове. На уреченият час тримата заемат своите места. Сегиз-тогиз погледът им се спира към вратата, откъдето очакват да се появят останалите поканени съборяни. За тяхна изненада вратата се отваря, влиза УЧИТЕЛЯТ с библия под ръка, застава до застланата с бяла покривка маса и поканва присъстващите към изпълнение на съборната програма. За тези часове, Тодор Стоименов разправяше: - Слушах Божественото Слово, радвах се на настъпилия мир в душата ми, усещах подем на духът си. Ликувах. И все пак често ме спохождаше мисълта - къде са останалите съборяни, защо не са пристигнали навреме!
към текста >>

19. ІІІ.53. ДЛЪЖНОСТ - КУРИЕР

53. ДЛЪЖНОСТ - КУРИЕР В първите години приятелите били неколцина: Д-р Миркович, Пеню Киров и Тодор Стоименов.
53. ДЛЪЖНОСТ - КУРИЕР В първите години приятелите били неколцина: Д-р Миркович, Пеню Киров и Тодор Стоименов. По-късно се приобщават и други. За всички, без изключение, младият Петър Дънов е само един учен човек и нищо повече, като се прибави, че е запознат с окултизма и спиритизма. По това време Учителят е 36-годишен. По-възрастните приятели настоявали да се образува едно дружество за духовни и психически изследвания, което да организира работата им. Но с какво по-точно трябва да се занимава това дружество, за тях е било неясно.
към текста >>

Трябвало е да следват опита на онези, създадени дружества в чужбина: „За окултизъм, спиритизъм, масмеризъм и т.н." Д-р Миркович е издавал списание „Светлина", а след това „Виделина" и е превеждал много статии на български от френски списания.
По-късно се приобщават и други. За всички, без изключение, младият Петър Дънов е само един учен човек и нищо повече, като се прибави, че е запознат с окултизма и спиритизма. По това време Учителят е 36-годишен. По-възрастните приятели настоявали да се образува едно дружество за духовни и психически изследвания, което да организира работата им. Но с какво по-точно трябва да се занимава това дружество, за тях е било неясно. Трябвало е да следват опита на онези, създадени дружества в чужбина: „За окултизъм, спиритизъм, масмеризъм и т.н." Д-р Миркович е издавал списание „Светлина", а след това „Виделина" и е превеждал много статии на български от френски списания. Затова всички са смятали, че трябва да се основе такова подобно дружество и в България. При едно от събиранията си, те го основават и правят съответен протокол. От съставянето на този протокол бяха изминали 40 години, когато Тодор Стоименов веднъж ми го показа с чувство на гордост и умиление от първите им години. Аз го взех и започнах да го чета. В него се описваше датата, година и че се основава дружество за духовни въпроси и издирвания.
към текста >>

Като председател на това дружество се определя д-р Миркович, а за членове се определят Пеню Киров - секретар, Тодор Бъчваров - касиер, Тодор Стоименов - деловодител, а за куриер на това дружество се определя г-н Петър Константинов Дънов.
Затова всички са смятали, че трябва да се основе такова подобно дружество и в България. При едно от събиранията си, те го основават и правят съответен протокол. От съставянето на този протокол бяха изминали 40 години, когато Тодор Стоименов веднъж ми го показа с чувство на гордост и умиление от първите им години. Аз го взех и започнах да го чета. В него се описваше датата, година и че се основава дружество за духовни въпроси и издирвания. Като председател на това дружество се определя д-р Миркович, а за членове се определят Пеню Киров - секретар, Тодор Бъчваров - касиер, Тодор Стоименов - деловодител, а за куриер на това дружество се определя г-н Петър Константинов Дънов. Държа този исторически документ, ръцете ми треперят, гласът ми заглъхва, очите ми се премрежват от сълзи. Запитвам Тодорчо, дали знае какво означава този документ, след като Учителят е взел последната длъжност в този протокол? Тодорчо мълчи. А оттогава се изминават 22 години, които са подготовка на Школата, която се води от Учителя. От 1922 година започват други 22 години, където Школата се открива и се води от Учителя.
към текста >>

20. ІІІ.59. СПИРИТИСТИ НА ИЗГРЕВА

59. СПИРИТИСТИ НА ИЗГРЕВА Спиритизмът в България, внесен и донесен от д-р Миркович, който през миналия век издава списание „Нова светлина", а от 1903 година списание „Виделина".
59. СПИРИТИСТИ НА ИЗГРЕВА Спиритизмът в България, внесен и донесен от д-р Миркович, който през миналия век издава списание „Нова светлина", а от 1903 година списание „Виделина". Първите приятели всички са били спиритисти, без изключение. Присъствали са на сеанси, викали са духове чрез медиуми, записвали са цели тетрадки с послания. Много по-късно е била създадена голяма спиритическа група в Пловдив и във Варна. Отначало са смятали, че истинското духовно знание може да се даде само от духовете. Тогава приятелите са смятали, че Петър Дънов е спиритист, че също е медиум и чрез Него също говорят духовете.
към текста >>

21. 3.48. Д-р Миркович

НЕСТОР ИЛИЕВ

48. Д-р Миркович Стана дума за д-р Миркович, един от първите ученици на Учителя.
48. Д-р Миркович Стана дума за д-р Миркович, един от първите ученици на Учителя. Между другите разговори, които е имал д-р Миркович с Учителя, веднъж той помолил Учителя - да му каже Учителят, кога д-р Миркович ще си замине от този свят, от земята. И си имал съображения, за да се подготви. Учителят му казал, казал и на още едно друго лице, кога ще напуснат земята, за което Учителят в една от беседите казва: „Съжалявам, че им казах. Имам предвид за д-р Миркович. Когато дойде това време, за да си отиде, той бе изпаднал в депресия и Аз от София отидох в Сливен да го успокоя, да го освободя, та да си замине".
към текста >>

Между другите разговори, които е имал д-р Миркович с Учителя, веднъж той помолил Учителя - да му каже Учителят, кога д-р Миркович ще си замине от този свят, от земята.
48. Д-р Миркович Стана дума за д-р Миркович, един от първите ученици на Учителя. Между другите разговори, които е имал д-р Миркович с Учителя, веднъж той помолил Учителя - да му каже Учителят, кога д-р Миркович ще си замине от този свят, от земята. И си имал съображения, за да се подготви. Учителят му казал, казал и на още едно друго лице, кога ще напуснат земята, за което Учителят в една от беседите казва: „Съжалявам, че им казах. Имам предвид за д-р Миркович. Когато дойде това време, за да си отиде, той бе изпаднал в депресия и Аз от София отидох в Сливен да го успокоя, да го освободя, та да си замине". Интересни неща и трудни за обяснение, и още по-трудни за възприемане.
към текста >>

Имам предвид за д-р Миркович.
48. Д-р Миркович Стана дума за д-р Миркович, един от първите ученици на Учителя. Между другите разговори, които е имал д-р Миркович с Учителя, веднъж той помолил Учителя - да му каже Учителят, кога д-р Миркович ще си замине от този свят, от земята. И си имал съображения, за да се подготви. Учителят му казал, казал и на още едно друго лице, кога ще напуснат земята, за което Учителят в една от беседите казва: „Съжалявам, че им казах. Имам предвид за д-р Миркович. Когато дойде това време, за да си отиде, той бе изпаднал в депресия и Аз от София отидох в Сливен да го успокоя, да го освободя, та да си замине". Интересни неща и трудни за обяснение, и още по-трудни за възприемане. „Няма по-велико благо за човека от това, да е свързан с Бога, с Разумния свят". (Учителят)
към текста >>

22. 7.28. ЗАЩО НЕ СЕ ПЕЧАТАТ НЕИЗДАДЕНИТЕ БЕСЕДИ НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ?

А българската граматика бе създадена преди 150 години, като дори един от първите ученици на Учителя - д-р Миркович е създател на една от първите български граматики.
Те колективно взеха решение да се издава Словото на Учителя в неговия оригинал, като подкрепиха с подписите си това тяхно решение. Това трябваше да бъде задължително за издаване на беседите на Учителя, така както трябваше да се осъществи. Но досега не е направено. Изнасят се различни причини и се явиха различни тълкуватели на Словото на Учителя, които изнасят, че говорът на Учителя е едно нещо, а литературната форма на изразяване на една мисъл е нещо различно и че имало граматически правила, че има синтаксис и още много, много такива неща. Но те не знаят, че първо е Словото на Бога, че първо е мисълта на Бога, а след това е човешката мисъл и човешката реч и накрая идва граматиката. А българската граматика бе създадена преди 150 години, като дори един от първите ученици на Учителя - д-р Миркович е създател на една от първите български граматики. А българският говор и български език води началото си от хилядолетия и той не се е подчинявал на граматически правила, а на окултни закони, които са го владеели. Преди две години чрез мен и посредством мен като свързващ различни поколения беше предадено на две лица към издателство „Бяло Братство" по две годишнини от непечатаните беседи, които правят осем томчета за издаване. Досега не е издадено нито едно томче. Те не искат да печатат, понеже има противодействие от онези, които искат да променят Словото на Учителя, като се опитват да създават редакторски комисии, за да променят Словото на Учителя. Това са Сили, които работят срещу Учителя.
към текста >>

23. СЪДЪРЖАНИЕ ТОМ IV

Д-р Миркович - 274 49.
Пътят за Латвия е свободен - 270 44. Борис Рогев - 270 45. Георги Томалевски - 272 46. Гуменки за рожден ден - 273 47. Симеон Радев - 273 48. Д-р Миркович - 274 49. Послушание - 275 50. Истинското лекарство - 275_ 51. Монсеньор Ронкали и папа Йоан XXIII - 276 52. Нападките срещу Учителя - 277 53. Анатемата и владиката Симеон Варненски - 278 54.
към текста >>

24. 28. ЗАЩО НЕ СЕ ПЕЧАТАТ НЕИЗДАДЕНИТЕ БЕСЕДИ НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ?

Юрданка Жекова (от Радка Левордашка)

А българската граматика бе създадена преди 150 години, като дори един от първите ученици на Учителя - д-р Миркович е създател на една от първите български граматики.
Те колективно взеха решение да се издава Словото на Учителя в неговия оригинал, като подкрепиха с подписите си това тяхно решение. Това трябваше да бъде задължително за издаване на беседите на Учителя, така както трябваше да се осъществи. Но досега не е направено. Изнасят се различни причини и се явиха различни тълкуватели на Словото на Учителя, които изнасят, че говорът на Учителя е едно нещо, а литературната форма на изразяване на една мисъл е нещо различно и че имало граматически правила, че има синтаксис и още много, много такива неща. Но те не знаят, че първо е Словото на Бога, че първо е мисълта на Бога, а след това е човешката мисъл и човешката реч и накрая идва граматиката. А българската граматика бе създадена преди 150 години, като дори един от първите ученици на Учителя - д-р Миркович е създател на една от първите български граматики. А българският говор и български език води началото си от хилядолетия и той не се е подчинявал на граматически правила, а на окултни закони, които са го владеели. Преди две години чрез мен и посредством мен като свързващ различни поколения беше предадено на две лица към издателство „Бяло Братство" по две годишнини от непечатаните беседи, които правят осем томчета за издаване. Досега не е издадено нито едно томче. Те не искат да печатат, понеже има противодействие от онези, които искат да променят Словото на Учителя, като се опитват да създават редакторски комисии, за да променят Словото на Учителя. Това са Сили, които работят срещу Учителя.
към текста >>

25. 204.УЧИТЕЛЯТ И ПРОТЕСТАНТИТЕ

ТОМ 5

униати в Цариград на Драган Цанков и доктор Миркович,,които търсят закрилата на Католическата църква и на папата в Рим, Те смятат, че това е една легална форма допустима от турското правителство за противопоставяне на гръцката патриаршия в Цариград.
204.УЧИТЕЛЯТ И ПРОТЕСТАНТИТЕ Дедо поп Константин Дъновски играе важна роля в борбите за църковна независимост във Варненския край, който в онзи етап представляваше мястото където се разрешаваше този исторически процес. Борбите с гръцкото духовенство са били ожесточени. В един момент Константин Дъновски има приятелски връзки с т.нар. униати в Цариград на Драган Цанков и доктор Миркович,,които търсят закрилата на Католическата църква и на папата в Рим, Те смятат, че това е една легална форма допустима от турското правителство за противопоставяне на гръцката патриаршия в Цариград. Високата порта е смятала, че едно противопоставяне между гърци и българи е в полза на нейната политика и отслабване на гръцките домогвания за цялостна хегемония на Източната православна църква. Константин Дъновски е бил упрекван, че е бил е изменил на православната църква по този начин, но това не е вярно. По-късно дъщеря му Мария се запознава с един момък, за който се оженва и който е бил евангелист-методист по професия кожухар и който живеел в самата евангелска църква в град Варна. След омъжването си тя живее във Варна, в евангелската църква със съпруга си, а брат й Петър отива да живее при нея и учи в петокласната гимназия в град Варна. По този начин юношата Петър Дънов се запознава с евангелистите-методисти.
към текста >>

26. 290. ТОДОР СТОИМЕНОВ И ПЪРВОРОДСТВОТО

ТОМ 5

Той бе един от първите трима ученика на Учителя заедно с д-р Миркович и Пеню Киров.
Преди години от град Варна бяха дошли Емануил Иванов и жена му Люба Иванова като Емануил беше дълги години ръководител на тамошното братство. Изключително амбициозни хора. Аз искам да ви разкажа за едни курабии, за едни сладкиши, които спокойно могат да се оприличат към онази притча от Библията където навремето си продадоха първородството за паница леща. А тук се продадоха за едни курабии и сладкиши. След като си замина Учителя брат Тодор Стоименов бе обявен от всички за ръководител на Братския съвет. Той бе един от първите трима ученика на Учителя заедно с д-р Миркович и Пеню Киров. По време на цялата Школа той бе най-довереното лице на Учителя, всички парични средства ги държеше той и беше ковчежника на Братството. Беше пестелив, не обичаше да прахосва пари и когато трябваше да се даде някоя сума за братски цели много се опъваше и не искаше да се пръскат парите за щяло и нещяло. Но щом като нареждаше Учителя той веднага даваше необходимите пари. Не можехме да му се сърдим, защото преди десетилетия те бяха започнали с по няколко гроша. Но използваха една негова слабост, че обича сладкиши и курабии, подкупиха го без да се усети като спечелиха благоволението му.
към текста >>

27. 290. ТОДОР СТОИМЕНОВ И ПЪРВОРОДСТВОТО

ТОМ 5

Той бе един от първите трима ученика на Учителя заедно с д- р Миркович и Пеню Киров.
Преди години от град Варна бяха дошли Емануил Иванов и жена му Люба Иванова като Емануил беше дълги години ръководител на тамошното братство. Изключително амбициозни хора. Аз искам да ви разкажа за едни курабии, за едни сладкиши, които спокойно могат да се оприличат към онази притча от Библията където навремето си продадоха първородството за паница леща. А тук се продадоха за едни курабии и сладкиши. След като си замина Учителя брат Тодор Стоименов бе обявен от всички за ръководител на Братския съвет. Той бе един от първите трима ученика на Учителя заедно с д- р Миркович и Пеню Киров. По време на цялата Школа той бе най-довереното лице на Учителя, всички парични средства ги държеше той и беше ковчежника на Братството. Беше пестелив, не обичаше да прахосва пари и когато трябваше да се даде някоя сума за братски цели много се опъваше и не искаше да се пръскат парите за щяло и нещяло. Но щом като нареждаше Учителя той веднага даваше необходимите пари. Не можехме да му се сърдим, защото преди десетилетия те бяха започнали с по няколко гроша. Но използваха една негова слабост, че обича сладкиши и курабии, подкупиха го без да се усети като спечелиха благоволението му.
към текста >>

28. 5. СЪД И ТОЛЕРАНТНОСТ

Симеон Арнаудов

ТОМ 6

Там лично беше изпратено едно течение от окултната литература на д-р Георги Миркович от Сливен.
Тези неща не ме вълнуваха и аз бягах от тях. Аз така както посещавах Изгрева и разговарях с Учителя, така и четях беседи. Бяха ме проследили и бяха ме наклеветили на владиката Стефан в София. А бяха намерили и някоя беседи в стаичката ми в църквата. В тази църква имаше стаичка с библиотека с много книги. Там лично беше изпратено едно течение от окултната литература на д-р Георги Миркович от Сливен. Та в тази стаичка аз много пъти се застоявах и четях каква ли не литература. Наклеветиха ме и след това ми съобщиха, че ще ме съдят чрез църковен съд. След черковна служба бяха ме поканили на вечеря при владиката Стефан. Там щяха да ме съдят. Казаха ми, че аз съм толкова виновен и че за мен няма никакво оправдание и затова аз трябва само да си мълча, за да не си усложня положението.
към текста >>

29. 14. Целуване на ръка

Мария Младенова

ТОМ 7

Домашен лекар на семейството е бил доктор Миркович.
14. ЦЕЛУВАНЕНАРЪКА Майка ми се казваше Кортеза Гешева. Родителите на моята майка са кореняци сливенци. Моята баба, по майка се казва Мария Георги Чаракчиева и е имала шест дъщери и един син. Майка ми е петата по ред дъщеря и се казва Кортеза. Домашен лекар на семейството е бил доктор Миркович. Разболява се най-голямата дъщеря на баба ми, Иванка. Лекува я д-р Миркович дълго, но неуспешно. Разбирайки, че няма да може да я излекува, казва на баба: „Има един по-голям лекар от мене. Той е в София, съгласна ли си да го извикаме". Баба ми, жена с природно надарен разум, трезва, будна, с житейска опитност, веднага се съгласила.
към текста >>

Лекува я д-р Миркович дълго, но неуспешно.
Родителите на моята майка са кореняци сливенци. Моята баба, по майка се казва Мария Георги Чаракчиева и е имала шест дъщери и един син. Майка ми е петата по ред дъщеря и се казва Кортеза. Домашен лекар на семейството е бил доктор Миркович. Разболява се най-голямата дъщеря на баба ми, Иванка. Лекува я д-р Миркович дълго, но неуспешно. Разбирайки, че няма да може да я излекува, казва на баба: „Има един по-голям лекар от мене. Той е в София, съгласна ли си да го извикаме". Баба ми, жена с природно надарен разум, трезва, будна, с житейска опитност, веднага се съгласила. И тъй д-р Миркович довежда за пръв път Учителя в нашето семейство. Още като Го видяла баба ми по интуиция разбрала, че не е обикновен човек, а светия.
към текста >>

И тъй д-р Миркович довежда за пръв път Учителя в нашето семейство.
Разболява се най-голямата дъщеря на баба ми, Иванка. Лекува я д-р Миркович дълго, но неуспешно. Разбирайки, че няма да може да я излекува, казва на баба: „Има един по-голям лекар от мене. Той е в София, съгласна ли си да го извикаме". Баба ми, жена с природно надарен разум, трезва, будна, с житейска опитност, веднага се съгласила. И тъй д-р Миркович довежда за пръв път Учителя в нашето семейство. Още като Го видяла баба ми по интуиция разбрала, че не е обикновен човек, а светия. И казала на майка ми, която пожелала да се запознае с големия доктор: „Кортезо, този човек е светец, да му целунеш ръка". Майка ми, която по него време била в най-добро материално и обществено положение, разгалена от баща си и мъжа си, от цялата среда, в най-цветущо състояние, не счела за нужно да целуне ръка, както майка й й казала. А си подала ръката като дама, за да й целуне ръката сам Учителя, казала името си, да се запознае по най-обикновен начин. Но напразно чакала да чуе името на именития доктор.
към текста >>

30. 21. Бележки

Стефка Няголова

ТОМ 7

Например, в списание „Виделина“ от д-р Миркович от Сливен има статия от Величка Стойчева.
Ние сложихме началото. В нашия план трябваше да се дадат опитностите на Крум Няголов, на Стефка Няголова, така също и на Величка Стойчева и да се опише нейната просветителска дейност в Бургас и да се проследят нейните публикации и стагии във вестници и списания в онази епоха. Но се оказа, че в течение на времето много неща бяха избледнели от съзнанието на Стефка Няголова и тя не би могла да каже повече от това, което сме записали. Темата за Величка Стойчева е една голяма тема и изисква задълбочена, настойчива работа за няколко години. Вероятно това ще направят следващите поколения. Например, в списание „Виделина“ от д-р Миркович от Сливен има статия от Величка Стойчева. Снимковият материал на Величка Стойчева от първите години на кръжока в Бургас са много ценни. Така също и работата на просветното дружество в Бургас от 1922 г. Оказа се, че Учителят е водил кореспонденция с Величка Стойчева, която кореспонденция трябваше да се прикачи и накрая към онова, което бихме написали за нея. Стефка Няголова е осиновена дъщеря на Величка Стойчева. Това нещо го знаеха три поколения от Братството: поколението на Величка Стойчева, поколението на Стефка Няголова и поколението на Светозар Няголов.
към текста >>

31. 5. Първият събор

ТОМ 7

5. ПЪРВИЯТ СЪБОР Първият събор на духовната верига е станал във Варна, като Учителят Дънов е позовал на него първите си трима ученика: Д-р Георги Миркович от Сливен, Пеню Киров и Тодор Стоименов от Бургас.
5. ПЪРВИЯТ СЪБОР Първият събор на духовната верига е станал във Варна, като Учителят Дънов е позовал на него първите си трима ученика: Д-р Георги Миркович от Сливен, Пеню Киров и Тодор Стоименов от Бургас. Учителят ги поканил по вътрешен духовен път и след като тримата се отзовали на поканата, Той им написал писма да се явят във Варна на определената дата. Единият от тях, д- р Миркович е пристигнал с параход. Учителят го чакал на пристанището, облечен в бял костюм и с лента през рамото. Здрависват се, поздравят се и бива заведен в дома на сестрата на Учителя, която се нарича Мария. Пристигат и другите двама ученика, като единия от тях носел една голяма жива риба, която смятали да сготвят за обед.
към текста >>

Единият от тях, д- р Миркович е пристигнал с параход.
5. ПЪРВИЯТ СЪБОР Първият събор на духовната верига е станал във Варна, като Учителят Дънов е позовал на него първите си трима ученика: Д-р Георги Миркович от Сливен, Пеню Киров и Тодор Стоименов от Бургас. Учителят ги поканил по вътрешен духовен път и след като тримата се отзовали на поканата, Той им написал писма да се явят във Варна на определената дата. Единият от тях, д- р Миркович е пристигнал с параход. Учителят го чакал на пристанището, облечен в бял костюм и с лента през рамото. Здрависват се, поздравят се и бива заведен в дома на сестрата на Учителя, която се нарича Мария. Пристигат и другите двама ученика, като единия от тях носел една голяма жива риба, която смятали да сготвят за обед. Учителят взел рибата, дал я на сестриното си момче и му казал: „Бърже занеси рибата в езерото и там я пусни“. Момчето изпълнило заръката и пуснало рибата във водата.
към текста >>

32. 35. АСЕН АРНАУДОВ

ТОМ 8

Там е брат Георги Миркович нали, а същевременно той е имал известно време палатка на Сините камъни, с които Той казва, че тези сини скали Сини камъни са във връзка с други окултни-мистични ложи в света.
35. АСЕН АРНАУДОВ За Асен Арнаудов мога да ви кажа следното нещо: той произхожда от Сливен, от едно заможно семейство, но той загубва баща си на четири годишна възраст и майка му се приженва ми се струва, но тя е първата която идва при Учителя, майка му, нали в такова едно страдание тя намира Учителя. А Учителят тогава е посещавал много Сливен, поради това, че там е имало Братство. Там е брат Георги Миркович нали, а същевременно той е имал известно време палатка на Сините камъни, с които Той казва, че тези сини скали Сини камъни са във връзка с други окултни-мистични ложи в света. С Хималаите, с Рила, със Сините планини в Америка. И така след време тя се реселва в София и живее на Изгрева. Купува си едно място и започват да живеят на Изгрева. Като всички по-заможни хора подпомагат Асен, той е учил цигулка не професионално, ами просто любителски, с частни уроци и като завършил гимназия решават да го изпратят във Франция да следва фармация. И той е във Франция, в Париж, следва една година фармация и като се връща, Учителят му казва: "За вас не е фармация.
към текста >>

33. 5. ФИНАЛНИЯТ АКОРД

ТОМ 8

Тогава бе направено честване в "Дома на юристите" за д-р Георги Миркович и аз се явих и пях с оркестъра съставен от д-р Филип Стоицев.
А тази сила е голяма в природата и във всяко общество, в което влезне. Изгревяни се разделиха на три групи, където се събираха да четат беседи от Учителя. Канеха ме да пея. Тогава и на трите групи заявих, че на групи не мога да пея, но ще пея само тогава, когато ще пея в салон за цялото братство. Това се изпълни чак през пролетта на 1990 г. Тогава бе направено честване в "Дома на юристите" за д-р Георги Миркович и аз се явих и пях с оркестъра съставен от д-р Филип Стоицев. Последният използваше същите оркестранти от инструменталния състав на юристите, както и наши от Изгрева, като на външните се заплащаше, а те симпатизираха на Учителя. Бяха изнесени още няколко концерта в същия салон, в които концерти винаги бях призоваван от брат Филип да участвам с една или две братски песни. Той ползваше също и малкото салонче на Изгрева (бивш клуб на Партията), който ползвахме за събрания, четене на беседи, пеене на песни, четене на молитви и изнасяне на малки концерти, в които рядко отсъствах. Един ден смелия брат Филип Стоицев ни заведе в Железничарската поликлиника при Централната софийска гара, където той е работил като зъболекар преди да се пенсионира. В концерта от братски песни, който изнесохме там, участвахме: Добринка Ставрева, втория й съпруг Иван Такев - тенор; аз, Тодор Маринчевски и Лазар Опев с неговата чудесна песен, композирана от него без да е имал музикално образование: заглавието на песента му беше "Мащерко".
към текста >>

34. БЕИНСА ДУНО УЧИТЕЛЯТ НА БЯЛОТО БРАТСТВО

ТОМ 8

През тези две години (1899-1900) пребивава там и Учителя, това е видно от многото писма на Учителя до неговите първи ученици: Пеню Киров, д-р Миркович и Мария Казакова.
Обаче, Иларион Макариополски добре познавал Константин Дъновски предложил между другите пак него. По такъв начин Константин Дъновски заел пак председателството на варненската община през месец март 1870 г." Втори път Константин Дъновски напуска Варна през 1899 г. след като бил пенсиониран. Тогава отива като свещеник в гр. Нови пазар и остава там и през следващата 1900 година. През тези две години (1899-1900) пребивава там и Учителя, това е видно от многото писма на Учителя до неговите първи ученици: Пеню Киров, д-р Миркович и Мария Казакова. След две годишният си престой в Нови пазар (1899-1900 г.) Константин Дъновски се завръща отново във Варна и не я напуща вече до края на живота си. Ето какво пише Тодор Бъчваров в книжката си "Заветници на свободата" -Предисловието, София, ШИ.1922 г. "Преди двадесет и две години (1900) се запознах с Петър К. Дънов... Същата година имах случай да се запозная в Нови пазар и със застарелия негов баща, свещеник Константин Дъновски." От горното се вижда, че Константин Дъновски и Учителя са били в Нови пазар през 1900 г. Когато е било времето за постъпване в училище (основното) Петърчо -Учителя, е била годината 1872-ра.
към текста >>

35. 06. ПЪРВИТЕ УЧЕНИЦИ

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

ТОМ 9

6. ПЪРВИТЕ УЧЕНИЦИ В.К.: Сега в онези години първият ученик е д-р Миркович.
6. ПЪРВИТЕ УЧЕНИЦИ В.К.: Сега в онези години първият ученик е д-р Миркович. Нещо да си спомняте за него? Е.А.: Д-р Миркович, Пеню Киров и брат Тодорчо Стоименов, те са били на първият събор във Варна. Ще разкаже една случка за заминаването му. Д-р Миркович имал така доста объркани сметки. И когато щял да заминава, Учителят му казва: „Докторе, решили са горе да те вземат, приготви се".
към текста >>

Е.А.: Д-р Миркович, Пеню Киров и брат Тодорчо Стоименов, те са били на първият събор във Варна.
6. ПЪРВИТЕ УЧЕНИЦИ В.К.: Сега в онези години първият ученик е д-р Миркович. Нещо да си спомняте за него? Е.А.: Д-р Миркович, Пеню Киров и брат Тодорчо Стоименов, те са били на първият събор във Варна. Ще разкаже една случка за заминаването му. Д-р Миркович имал така доста объркани сметки. И когато щял да заминава, Учителят му казва: „Докторе, решили са горе да те вземат, приготви се". Той така се смутил. А Учителят това го бил направил, защото имал объркани работи, които е по-добре докато е на земята да ги оправи, отколкото когато си замине, оттам да се мъчи да ги оправя, което е много по- трудно, да внушава и т.н.
към текста >>

Д-р Миркович имал така доста объркани сметки.
6. ПЪРВИТЕ УЧЕНИЦИ В.К.: Сега в онези години първият ученик е д-р Миркович. Нещо да си спомняте за него? Е.А.: Д-р Миркович, Пеню Киров и брат Тодорчо Стоименов, те са били на първият събор във Варна. Ще разкаже една случка за заминаването му. Д-р Миркович имал така доста объркани сметки. И когато щял да заминава, Учителят му казва: „Докторе, решили са горе да те вземат, приготви се". Той така се смутил. А Учителят това го бил направил, защото имал объркани работи, които е по-добре докато е на земята да ги оправи, отколкото когато си замине, оттам да се мъчи да ги оправя, което е много по- трудно, да внушава и т.н. 1/1 той много се смутил и даже много мъчно си заминал. Та някой ми казваше, че накрая така хъркал, че се чувало не знам докъде, та трябвало Учителят да отиде, за да го освободи.
към текста >>

И така пенсиониран вече идваше при Учителя, но като чул още на времето за д-р Миркович казал: „Учителю, много ще Ви моля когато дойде часът на заминаването ми, да ми кажете".
А Учителят това го бил направил, защото имал объркани работи, които е по-добре докато е на земята да ги оправи, отколкото когато си замине, оттам да се мъчи да ги оправя, което е много по- трудно, да внушава и т.н. 1/1 той много се смутил и даже много мъчно си заминал. Та някой ми казваше, че накрая така хъркал, че се чувало не знам докъде, та трябвало Учителят да отиде, за да го освободи. Оттогава Учителят бил вече решил да не казва никому кога ще си замине. Но после, един наш брат, Захариев се казваше, той е бил офицер и при някакви военни маневри ослепял. И така пенсиониран вече идваше при Учителя, но като чул още на времето за д-р Миркович казал: „Учителю, много ще Ви моля когато дойде часът на заминаването ми, да ми кажете". Учителят казал: „Щом искаш, ще ти кажа". Но знаете ли, че мисля бяха две години откак си замина Учителя, една есен през септември Паша казва, нали заедно се хранехме и тя казва: „Еленке, аз отивам на обяд у Захариеви, канена съм там. С брат Начо Петров и брат Тодор Стоименов канени сме там. И като отиват, той казва: „Аз казва Ви поканих за да ви кажа, че Учителят ми се яви и ми каза: „Нали искаше да ти кажа когато наближи да си заминеш? Казвам ти: Приготви се!
към текста >>

36. БЕЛЕЖКИ КЪМ „ОБРАЗЪТ НА УЧИТЕЛЯ

ВЪПРОСИ И ОТГОВОРИ (Магнетофонен запис от Вергилий Кръстев)

ТОМ 9

Аз съм, нали имаше там една история дето ти казах, мисля, че съм ти я казвала тази история, дето Учителят казва на д-р Миркович, когато така в края на живота му, че има много оплетени работи, да си ги уреди приживе, защото после ще бъде по-мъчно, като отиде в другия свят.
В.К.: Кой му ги даваше? Е.А.: Имаше един пръв братовчед, който беше сляп и той му даваше беседите. В .К.: Слепият му даваше беседи на него виждащият? Е.А.: Да, на него, защото той имаше книги много. Захариев се казваше слепия. Аз съм, нали имаше там една история дето ти казах, мисля, че съм ти я казвала тази история, дето Учителят казва на д-р Миркович, когато така в края на живота му, че има много оплетени работи, да си ги уреди приживе, защото после ще бъде по-мъчно, като отиде в другия свят. И той, братът Захариев като чул това на времето той отишъл при Учителя и казал: „Учителю, много Ви моля, когато наближи тоя час да ми го кажете". Той казал: „Щом искаш, ще ти го кажа". И Той Учителят си замина, той беше още жив, но след това, не мина даже и половин година и той на Захариев Учителят му се явил, казал му буквално това: „Ти нали искаше да ти кажа, когато наближи да си заминеш за другия свят. Наближило е времето, приготви се! " В.К.: Значи да се приготви.
към текста >>

37. I. ПОДГОТВИТЕЛЕН ПЕРИОД /1900 - 1922 год./

магнетофонен запис от Вергилий Кръстев

ТОМ 9

Той кани своите първи ученици: Пеню Киров, д-р Миркович и Тодор Стоименов на среща-събор във Варна.
да ни вземат литературата. И те ги взеха от мене. Едновременно с изследванията, които прави Той създава и връзки със слушателите си, някои от които впоследствие стават Негови ученици. В същото време Той започва и своята просветна-духовна дейност. Още в началото на века Учителят има вече приятели заинтересовани от Неговите идеи и още в 1900 год. Той кани своите първи ученици: Пеню Киров, д-р Миркович и Тодор Стоименов на среща-събор във Варна. Брат Тодор Стоименов веднъж в разговор ми разказа как те са отишли от Бургас до Варна пеша. В това време във Варна е имало събор на юнаците, или соколите, за което брат Стоименов като млад човек е бил силно заинтересуван. Учителят им говорил беседа и след като свършили брат Стоименов помолил да отидат на събора и те заедно, за да видят игрите на юнаците. И тримата заедно с Учителя посещават събора на юнаците. Тримата: Тодор Стоименов, Пеню Киров и д-р Миркович.
към текста >>

Тримата: Тодор Стоименов, Пеню Киров и д-р Миркович.
Той кани своите първи ученици: Пеню Киров, д-р Миркович и Тодор Стоименов на среща-събор във Варна. Брат Тодор Стоименов веднъж в разговор ми разказа как те са отишли от Бургас до Варна пеша. В това време във Варна е имало събор на юнаците, или соколите, за което брат Стоименов като млад човек е бил силно заинтересуван. Учителят им говорил беседа и след като свършили брат Стоименов помолил да отидат на събора и те заедно, за да видят игрите на юнаците. И тримата заедно с Учителя посещават събора на юнаците. Тримата: Тодор Стоименов, Пеню Киров и д-р Миркович. Те са физически, юнашки упражнения. В света както е било. Но той бил много млад тогава. В.К.: Брат Стоименов да ви е разказвал още нещо за оная епоха? Е.А.: Не.
към текста >>

38. СЪДЪРЖАНИЕ

АЙТОС - БРАТСКАТА ГРАДИНА 12 ЮЛИ, ПЕТРОВДЕН, 1968 г.

256.Поети – медиуми 257.Как намерих Учителя 258.Изцеряването дете на Апостолидис 259.Бертоли при Учителя 260.Спомени за Д-р Миркович 261.Как доброто отваря път 262.Да чакаме влака – 263.Събудила се вдървена 264.Сънят на ловеца 265.На екскурзия без пет пари 266.Сънят на дядо Никола 267.Една душа се ражда 268.Кой е извършил волята Божия?
Поука от страданието 214. Пазач на лагера 215. Силното желание216.Мъката на една сестра 217.Двете стотинки 218.Половин лев в заем на бедния човек 219.Няма да остане камък върху камък 220.Лекуване на слабо зрение 221.Излекуван от простуда 222.Метод за усилване на зрението 223.Първата в ятото 224.Чаша с отрова 225.Тримата професори и Учителят 226.Господ мед не яде 227.Златната чаша 228.В тъмна нощ сред реката 229.Лошите кучета 230.Да се помоли за сетен път 231.Аз съм Учителят 232.Как Иларионов бил спасен? 233.Мълчалив разговор 234.Той вече няма да пие 235.С царския влак 236.Чутата молитва 237.Паднала бомба 238.Куче пазач 239.Лекуване на лумбаго 240.Молитва за болното дете 241.Поискали доказателство 242.Купете си цигулка 243.Спасен от самоубийство 244.За благодарността 245.На една жетварска бригада 246.Първата ми среща с Учителя 247.Задача за безстрашие 248.Как си се оставила 249.Утре за обяд овнешко 250.Поръчението на Учителя 251.На път за Мусала 252.Когато се хули Словото 253.Как майка ми намери Учителя? 254.Синът на Норка – 255.Кой е Учителят? 256.Поети – медиуми 257.Как намерих Учителя 258.Изцеряването дете на Апостолидис 259.Бертоли при Учителя 260.Спомени за Д-р Миркович 261.Как доброто отваря път 262.Да чакаме влака – 263.Събудила се вдървена 264.Сънят на ловеца 265.На екскурзия без пет пари 266.Сънят на дядо Никола 267.Една душа се ражда 268.Кой е извършил волята Божия? 269.Заболяването на брат Генчо 270.Майката на Стоян – болна 271.Дойдох да светя 272.Най-големият детектив 273.Който тъпче Словото 274.Камъкът, който пречеше 275.Татко, ще те убия 276.Със светла вяра 277.Пътят на една душа 278.Георги от Аврамово 279.Седемте професори при Учителя 280.Моят опит 281.Вторият ми опит 282.Малката вратичка 283.В небрано лозе 284.Ленин и Учителят 285.Ако срещнеш Христа 286.Ако бях на твое място 287.Последният харман 288.Идете си, ще имате гости 289.Учениците на Учителя 290.Молитвата на Керчо 291.Непознатият с магаренцето 292.Трите овни (как съдбата отплаща) 293.Кирил Старейшински 294.Три дни сън 295.Брат Крумпри Учителя 296.Тримата братя при Учителя 297.Димитър Добрев на изпит 298.Двата връшника 299.Да се убиват пленници 300.Торба с пари 301.Излъгал себе си 302.Срутила се кариерата 303.Видение – една ученичка 304.Среща с Учителя 305.Къща за бедния 306.Чувал с картофи 307.Последният лев 308.Жертва за Бога 309.Арестувал брат си 310.Хляб за лагера на Седемте Рилски езера 311.Спасявайте картините 312.Възмездие 313.Една среща с Учителя 314.Друг случай 315.Хей братко, ти ли си бил 316.Лекуване на ухо 317.Внукът на един праведник 318.Досетливост 319.На лагер в Сините камъни 320.Учете руски 321.Скъпа опитност 322.Платил чужд дълг 323.Няма да им стигне времето 324.Куриерът 325.Моето духовно пробуждане 326.Военният при Учителя 327.Новата власт 328.Бургаският опит 329.Заветът на Учителя 330.Съседът на бай Киро 331.Небесна валута 332.Да бих могъл 9 333.Мълчалива проповед 334.Невъзможното стана възможно 335.Живот за живот 336.Изключителни времена 337.И Господ да слезе 338.Живият Христос 339.Бъди като тях 340.Великият Учител 341.Преди диспута в Търново 342.Тумор на главата 343.Заявление до Господа 344.Поглеждай небето 345.Земното кълбо на гърба на Учителя 346.Благодарил за обидата 347.Гласът на провидението 348.Думата на провидението 349.Последният ден на един касапин 350.За благодарността 351.Една малка опитност 352.Бедната жена и олиото 353.Глобата 354.Ти ще промениш убежденията си 355.Хляб за три дни 356.Опитност на певицата 357.Как да се молим 358.Първото пролетно цвете 359.При многото злато 360.За силното желание 361.Паневритмията лекува 362.Светлина в стаята му ПОЕЗИЯ, МЕЧТИ И СВЕТЪЛ ПЪТ / Георги Събев СТИХОТВОРЕНИЯ ОТ ГЕОРГИ СЪБЕВ ВЕРКА КУРТЕВА - (1908 – 1998 г.) / ЖИВИЯТ ГОСПОД Магнетофонен запис през 1982 г. от Вергилий Кръстев 1.Началото 2.Музикално обучение1 3.На градината в Айтос 4.Идване в София 5.От векове в Школата 6.Георги Радев си заминава 7.Творчеството на Георги Радев 8.Животът ми с Георги Радев 9.Възпоменание за Георги Радев 10.Дух на воин, душа на девойка 11.Учениците се изпитват чрез живота си 12.Ученикът по дух познава Учителя 13.Духът, който ръководи 14.Живият Господ НАДКА КУРТЕВА - (1908 – 1996г.). ПРЕД ИЗВОРА НА ЖИВОТА Магнетофонен запис през 1986 г. от ВергилийКръстев 1.Чичо Панайот – свещеник 2.Учителятпри необикновения сеанс в Айтос 3.Съборът през 1920 година на Паспалата 4.Братската нива 5.Салонът в Айтос 6.Чешмата в село Тополица 7.Холерната болница 8.Хлябът на Господа 9.Службата пред Господа 10.Заминаването 11.Голямата ти сестра Цветанка си замина 12.Блажена душа 13.Мистичната връзка 14.Аллах го изпрати 15.Милосърдието и Тодоричка 16.На Рила през 1929 година 17.Скъсаната полица 18.Василка Иванова 19.Божил Иванов 20.Гоненията 21.Честността на Добри 22.Бракът на сестра ми Дора 23.Съпругът ми Добри 24.Учителят Си замина 25.Грижовност за бъдещия зет 26.Верността 27.Приятелите 28.Чортленската вода 29.Молитви за заминалите 30.Небесният хор 31.Заложбите и заровените таланти 32.Силата на молитвата 33.Вярата на Койна 34.Пеню Киров 35.Защо не биха попа? 36.Истинският ръководител 37.Братската градина 38.Братски живот 39.Духовно подвизаване в градината 40.Големият обиск 41.Духовно общуване 42.КолюКаишев 43.Петър Филипов 44.Как се посрещат гости 45.Твоята честност ще блесне в града 46.Стаичката на Верка Куртева 47.На кафе при Верка Куртева 48.Двете близначки – Верка и Надя 49.Как се посрещат гости 50.Цветанка на полет във висините 51.Как се отглеждат сираци?
към текста >>

39. 03 - 02. БРАТСКАТА ГРАДИНА, 14 ЮЛИ 1968

СРЕЩИ, СЛУЧКИ СПОМЕНИ С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ НА ИЗГРЕВА. ГЕОРГИ СЪБЕВ

Тук е брат Георги Куртев, Пеню Киров, Д-р Миркович.
Изпълнява се предвиденият за празника молитвен наряд. Стотици уста пеят песента „На Учителя". И Той е тук, при нас. Той ни обгръща в своята Любов, озарява ни със своята Светлина, дава ни своето благословение. В Бога, в Учителя, в Христа, ний всички сме едно. Тук е брат Георги Куртев, Пеню Киров, Д-р Миркович. Тук са Тодор Стоименов, Боян Боев, Георги Радев... Тук са всички, всички! Под крилото на Учителя, с благословията на Бога! Тук са светлите Ангели, великите възвишени Същества, които ни ръководят в живота Отворете очите си! Тук са всички! Няма „този" и „онзи" свят.
към текста >>

40. БЕЛЕЖКИ И ДОПЪЛНЕНИЯ - ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

В ЦАРСТВОТО НА СПОМЕНИТЕ С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ ОТ ИЗГРЕВА. ГЕОРГИ СЪБЕВ

Били станали рано сутринта, писали и работили, Учителят им диктувал нещо на тримата - д-р Миркович, Тодор Стоименов и Пеню Киров.
Учителят в беседите си казва, че ако човек познава законите на магнетизма, може да пренася тялото си от едно място на друго. Но как става това, ние не знаем. Важното е, че има такива случаи. Г. С.: Има един друг случай, „Тримата юнаци и баницата", Това било през 1902 година, когато са били на събора трима души. Били в Бургас. Били станали рано сутринта, писали и работили, Учителят им диктувал нещо на тримата - д-р Миркович, Тодор Стоименов и Пеню Киров. Било пролетно време, толкова топло, че Пеню Киров бил по жилетка. Хванал се така за жилетката, въздъхнал и рекъл: „Сега тука, каквито сме юнаци, да ни има една баница! " само туй пожелал. Учителят нищо не казал, само се усмихнал, След малко, когато излезли вънка /вън от стаята/ , където работили, отвън на масата ги чакала една голяма тава баница, но още гореща, щото не могат да я пипнат. Влад Пашов пише, че тавата с баница пътувала от фурната към тях и хора отвън били гледали.
към текста >>

41. 08 - 10. НЕВИДИМАТА СИЛА

В царсттвото на спомените с Учителя Дънов от Изгрева. Георги Събев

Там били Пеню Киров, д-р Миркович и Тодор Стоименов.
10. НЕВИДИМАТА СИЛА В първите години, било много отдавна, Учителят идва в Бургас. Там били Пеню Киров, д-р Миркович и Тодор Стоименов. Вникнати в разговор в някаква духовна работа, поизморили се. пък станало към 9-10 часа, огладнели. Брат Пеню Киров си хванал така с ръце жилетката през рамената и рекъл: „Хей, какви сме големи юнаци, да има сега една баница" - казал така с усмивка и с желание да хапне баница. Учителят само го погледнал, усмихнал се и нищо не казал. Продължили разговора.
към текста >>

42. 08 - 35. ПО ПЪТЯ НА ВЕТЕРАНИТЕ

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

35. ПО ПЪТЯ НА ВЕТЕРАНИТЕ Д-Р ГЕОРГИ МИРКОВИЧ /1825-1905/ Д-р Георги Вълчев Миркович е роден на 10 март 1825 година в гр. Сливен.
35. ПО ПЪТЯ НА ВЕТЕРАНИТЕ Д-Р ГЕОРГИ МИРКОВИЧ /1825-1905/ Д-р Георги Вълчев Миркович е роден на 10 март 1825 година в гр. Сливен. Баща му произхожда от град Стралжа, където се е занимавал с обущарство и търговия на вълна, а майка му, Койка, е била преселена в Сливен от опожареното и разсипано от кърджалиите село Раково. През 1830 година баща му, заедно с други сливенци, се преселва във Влашко, близо до Плоещ, в новото поселище Берязка, но не му харесва и скоро се завръща в родния си град Сливен, където Георги постъпва на училище при известния тогава учител грък - Цукала, а по-късно продължил образованието си в гр. Котел при учителя Сава Доброплодни през 1840 година. След три години той се завръща в родния си град, но имал силно желание да продължи образованието си в Цариград, сега Истамбул. Баща му не се съгласил и го оставил в дюкяна си на Аба-пазар да продава вълна и ямурлуци.
към текста >>

Миркович още като студент бил награден от император Наполеон III за това, че заедно с други свои колеги взел участие в борбата с върлуващата тогава епидемия холера във Франция.
Оттам той възприел спиритическите убеждения и им останал верен до края на живота си. От Цариград /Истамбул/ заминал за Франция, където да продължи образованието си. Там постъпил в медицинския факултет на Монпелийския университет. Малко по-късно той се премества да следва пак медицина в гр. Пиза, което е направено вероятно по настояването на д-р Селемински, но скоро се връща пак в Монпелие, където довършва науките си с теза върху хигиената. Миркович още като студент бил награден от император Наполеон III за това, че заедно с други свои колеги взел участие в борбата с върлуващата тогава епидемия холера във Франция. Това било през Кримската война, 1853 -1856 година. Епидемията била победена. От Монпелие д-р Миркович се завръща в родния си град, откъдето е бил повикан и назначен за градски лекар в Стара Загора през 1858 година. След това се връща в Сливен и взема дейно участие в обществения живот. През 1861 година ходил в Браила, Болград, Букурещ и Цариград.
към текста >>

От Монпелие д-р Миркович се завръща в родния си град, откъдето е бил повикан и назначен за градски лекар в Стара Загора през 1858 година.
Малко по-късно той се премества да следва пак медицина в гр. Пиза, което е направено вероятно по настояването на д-р Селемински, но скоро се връща пак в Монпелие, където довършва науките си с теза върху хигиената. Миркович още като студент бил награден от император Наполеон III за това, че заедно с други свои колеги взел участие в борбата с върлуващата тогава епидемия холера във Франция. Това било през Кримската война, 1853 -1856 година. Епидемията била победена. От Монпелие д-р Миркович се завръща в родния си град, откъдето е бил повикан и назначен за градски лекар в Стара Загора през 1858 година. След това се връща в Сливен и взема дейно участие в обществения живот. През 1861 година ходил в Браила, Болград, Букурещ и Цариград. Бил е директор в Болградската гимназия /Бесарабия/. Вземал е дейно участие в борбите по църковния въпрос. През 1867 -1868 година е бил лекар в гр, Видин, откогато датира неговото участие в революционното движение под името д-р Мирца.
към текста >>

Също така д-р Миркович е първият у нас, който проповядва хомеопатичната метода за лекуване, т.е.
Това е станало през 1870 година. След осем години заточение, той бил засегнат от обща амнистия, връща се в Сливен, където продължава лекарската си практика. Бил е Губернски врач, после директор на Сливенската гимназия, и след това бил градски, а по-късно държавен лекар, след което се отдава и на литературна дейност. През 1891 година той почнал редактирането и издаването на списание „Нова светлина", в което като пионер в България прокарва и популяризира учението за спиритизма и окултизма. През 1893 година прибавя списание „Здравословие", в което проповядва и популяризира: водолечение, слънцелечение, хигиена, масаж, животен магнетизъм, както и внушение за лечебни цели. Също така д-р Миркович е първият у нас, който проповядва хомеопатичната метода за лекуване, т.е. лекуване с минимални дози. Излезли са пет години от списание „Нова светлина" и три години от „Здравословие". А през 1903 година вместо сп. „Нова светлина", почва да издава списание „Виделина", което е просъществувало до 1905 година, когато редакторът и издателят на списанието д-р Миркович се поминал. Д-р Миркович е бил член на Българското книжовно дружество, сега Академия на науките.
към текста >>

„Нова светлина", почва да издава списание „Виделина", което е просъществувало до 1905 година, когато редакторът и издателят на списанието д-р Миркович се поминал.
През 1893 година прибавя списание „Здравословие", в което проповядва и популяризира: водолечение, слънцелечение, хигиена, масаж, животен магнетизъм, както и внушение за лечебни цели. Също така д-р Миркович е първият у нас, който проповядва хомеопатичната метода за лекуване, т.е. лекуване с минимални дози. Излезли са пет години от списание „Нова светлина" и три години от „Здравословие". А през 1903 година вместо сп. „Нова светлина", почва да издава списание „Виделина", което е просъществувало до 1905 година, когато редакторът и издателят на списанието д-р Миркович се поминал. Д-р Миркович е бил член на Българското книжовно дружество, сега Академия на науките. В книжка 6 на списание „Летопис" е поместен спомен с биографични бележки за него. Д-р Миркович се е запознал с Учителя на 6 април 1900 година и присъствал на първия събор на Бялото братство в гр. Варна заедно с Пеню Киров и Тодор Стоименов - последните двама от Бургас. От данните, с които разполагаме за д-р Миркович, узнаваме, че той е бил благ, милосърден и справедлив човек.
към текста >>

Д-р Миркович е бил член на Българското книжовно дружество, сега Академия на науките.
Също така д-р Миркович е първият у нас, който проповядва хомеопатичната метода за лекуване, т.е. лекуване с минимални дози. Излезли са пет години от списание „Нова светлина" и три години от „Здравословие". А през 1903 година вместо сп. „Нова светлина", почва да издава списание „Виделина", което е просъществувало до 1905 година, когато редакторът и издателят на списанието д-р Миркович се поминал. Д-р Миркович е бил член на Българското книжовно дружество, сега Академия на науките. В книжка 6 на списание „Летопис" е поместен спомен с биографични бележки за него. Д-р Миркович се е запознал с Учителя на 6 април 1900 година и присъствал на първия събор на Бялото братство в гр. Варна заедно с Пеню Киров и Тодор Стоименов - последните двама от Бургас. От данните, с които разполагаме за д-р Миркович, узнаваме, че той е бил благ, милосърден и справедлив човек. Въодушевявал се е от великата проповед за човека, любов към ближния.
към текста >>

Д-р Миркович се е запознал с Учителя на 6 април 1900 година и присъствал на първия събор на Бялото братство в гр.
Излезли са пет години от списание „Нова светлина" и три години от „Здравословие". А през 1903 година вместо сп. „Нова светлина", почва да издава списание „Виделина", което е просъществувало до 1905 година, когато редакторът и издателят на списанието д-р Миркович се поминал. Д-р Миркович е бил член на Българското книжовно дружество, сега Академия на науките. В книжка 6 на списание „Летопис" е поместен спомен с биографични бележки за него. Д-р Миркович се е запознал с Учителя на 6 април 1900 година и присъствал на първия събор на Бялото братство в гр. Варна заедно с Пеню Киров и Тодор Стоименов - последните двама от Бургас. От данните, с които разполагаме за д-р Миркович, узнаваме, че той е бил благ, милосърден и справедлив човек. Въодушевявал се е от великата проповед за човека, любов към ближния. Ето защо той понасял стоически страданията и лишенията по пътя на борбата му за по-сносен живот. Той вярвал дълбоко в разумността на мирозданието и в победата на доброто, Миркович е смятал за пръв дълг на всеки човек да помага на ближните си при различни неволи в живота, затова е лекувал безплатно бедните си съграждани.
към текста >>

От данните, с които разполагаме за д-р Миркович, узнаваме, че той е бил благ, милосърден и справедлив човек.
„Нова светлина", почва да издава списание „Виделина", което е просъществувало до 1905 година, когато редакторът и издателят на списанието д-р Миркович се поминал. Д-р Миркович е бил член на Българското книжовно дружество, сега Академия на науките. В книжка 6 на списание „Летопис" е поместен спомен с биографични бележки за него. Д-р Миркович се е запознал с Учителя на 6 април 1900 година и присъствал на първия събор на Бялото братство в гр. Варна заедно с Пеню Киров и Тодор Стоименов - последните двама от Бургас. От данните, с които разполагаме за д-р Миркович, узнаваме, че той е бил благ, милосърден и справедлив човек. Въодушевявал се е от великата проповед за човека, любов към ближния. Ето защо той понасял стоически страданията и лишенията по пътя на борбата му за по-сносен живот. Той вярвал дълбоко в разумността на мирозданието и в победата на доброто, Миркович е смятал за пръв дълг на всеки човек да помага на ближните си при различни неволи в живота, затова е лекувал безплатно бедните си съграждани. Но това той не е считал за достатъчно, ето защо и парично им помагал. Неговите хомеопатични лекарства /микродози/ били раздавани на страдащите даром.
към текста >>

Той вярвал дълбоко в разумността на мирозданието и в победата на доброто, Миркович е смятал за пръв дълг на всеки човек да помага на ближните си при различни неволи в живота, затова е лекувал безплатно бедните си съграждани.
Д-р Миркович се е запознал с Учителя на 6 април 1900 година и присъствал на първия събор на Бялото братство в гр. Варна заедно с Пеню Киров и Тодор Стоименов - последните двама от Бургас. От данните, с които разполагаме за д-р Миркович, узнаваме, че той е бил благ, милосърден и справедлив човек. Въодушевявал се е от великата проповед за човека, любов към ближния. Ето защо той понасял стоически страданията и лишенията по пътя на борбата му за по-сносен живот. Той вярвал дълбоко в разумността на мирозданието и в победата на доброто, Миркович е смятал за пръв дълг на всеки човек да помага на ближните си при различни неволи в живота, затова е лекувал безплатно бедните си съграждани. Но това той не е считал за достатъчно, ето защо и парично им помагал. Неговите хомеопатични лекарства /микродози/ били раздавани на страдащите даром. Те помагали, въпреки скептицизма на закоравелите материалисти, които се срещат на път и под път по широкия Божий свят. Образът на д-р Миркович се откроява с голяма светлина на фона на историята в три области: като революционер, като просветител и като лечител. Но не по- малко важни са и неговите религиозно - философски убеждения, които той популяризира предимно чрез страниците на издаваните от него списания и книги.
към текста >>

Образът на д-р Миркович се откроява с голяма светлина на фона на историята в три области: като революционер, като просветител и като лечител.
Ето защо той понасял стоически страданията и лишенията по пътя на борбата му за по-сносен живот. Той вярвал дълбоко в разумността на мирозданието и в победата на доброто, Миркович е смятал за пръв дълг на всеки човек да помага на ближните си при различни неволи в живота, затова е лекувал безплатно бедните си съграждани. Но това той не е считал за достатъчно, ето защо и парично им помагал. Неговите хомеопатични лекарства /микродози/ били раздавани на страдащите даром. Те помагали, въпреки скептицизма на закоравелите материалисти, които се срещат на път и под път по широкия Божий свят. Образът на д-р Миркович се откроява с голяма светлина на фона на историята в три области: като революционер, като просветител и като лечител. Но не по- малко важни са и неговите религиозно - философски убеждения, които той популяризира предимно чрез страниците на издаваните от него списания и книги. Сега, когато сме вече към края на това кратко изложение, можем да кажем че д-р Миркович е бил една широко отворена душа за всички нови идеи и изследвания. Негова е заслугата, че той пръв в нашата страна възвести ясно и с прозрение, че в природата зад грубата материална действителност действат и невидими сили и проявления от духовно естество. В нашата епоха на закостенял материализъм днес, тая именно заслуга на Миркович не можа да се оцени достатъчно. Науката крачи с бързи крачки.
към текста >>

Сега, когато сме вече към края на това кратко изложение, можем да кажем че д-р Миркович е бил една широко отворена душа за всички нови идеи и изследвания.
Но това той не е считал за достатъчно, ето защо и парично им помагал. Неговите хомеопатични лекарства /микродози/ били раздавани на страдащите даром. Те помагали, въпреки скептицизма на закоравелите материалисти, които се срещат на път и под път по широкия Божий свят. Образът на д-р Миркович се откроява с голяма светлина на фона на историята в три области: като революционер, като просветител и като лечител. Но не по- малко важни са и неговите религиозно - философски убеждения, които той популяризира предимно чрез страниците на издаваните от него списания и книги. Сега, когато сме вече към края на това кратко изложение, можем да кажем че д-р Миркович е бил една широко отворена душа за всички нови идеи и изследвания. Негова е заслугата, че той пръв в нашата страна възвести ясно и с прозрение, че в природата зад грубата материална действителност действат и невидими сили и проявления от духовно естество. В нашата епоха на закостенял материализъм днес, тая именно заслуга на Миркович не можа да се оцени достатъчно. Науката крачи с бързи крачки. Трупат се грамада от факти, в които скоро ще се спънат ония, които са скептично настроени. Близкото бъдеще неминуемо ще ни наложи да видим света в друга светлина и тогава направеното от д-р Мрикович ще се види в истинския му ръст.
към текста >>

В нашата епоха на закостенял материализъм днес, тая именно заслуга на Миркович не можа да се оцени достатъчно.
Те помагали, въпреки скептицизма на закоравелите материалисти, които се срещат на път и под път по широкия Божий свят. Образът на д-р Миркович се откроява с голяма светлина на фона на историята в три области: като революционер, като просветител и като лечител. Но не по- малко важни са и неговите религиозно - философски убеждения, които той популяризира предимно чрез страниците на издаваните от него списания и книги. Сега, когато сме вече към края на това кратко изложение, можем да кажем че д-р Миркович е бил една широко отворена душа за всички нови идеи и изследвания. Негова е заслугата, че той пръв в нашата страна възвести ясно и с прозрение, че в природата зад грубата материална действителност действат и невидими сили и проявления от духовно естество. В нашата епоха на закостенял материализъм днес, тая именно заслуга на Миркович не можа да се оцени достатъчно. Науката крачи с бързи крачки. Трупат се грамада от факти, в които скоро ще се спънат ония, които са скептично настроени. Близкото бъдеще неминуемо ще ни наложи да видим света в друга светлина и тогава направеното от д-р Мрикович ще се види в истинския му ръст. Д-р Миркович вярваше твърдо в съществуването на Бога, както в прераждането на човешката душа, в нейното еволюционно усъвършенстване. Той вярваше още в нравствения закон на живота, а именно, че всеки каквото прави, това ще пожъне.
към текста >>

Д-р Миркович вярваше твърдо в съществуването на Бога, както в прераждането на човешката душа, в нейното еволюционно усъвършенстване.
Негова е заслугата, че той пръв в нашата страна възвести ясно и с прозрение, че в природата зад грубата материална действителност действат и невидими сили и проявления от духовно естество. В нашата епоха на закостенял материализъм днес, тая именно заслуга на Миркович не можа да се оцени достатъчно. Науката крачи с бързи крачки. Трупат се грамада от факти, в които скоро ще се спънат ония, които са скептично настроени. Близкото бъдеще неминуемо ще ни наложи да видим света в друга светлина и тогава направеното от д-р Мрикович ще се види в истинския му ръст. Д-р Миркович вярваше твърдо в съществуването на Бога, както в прераждането на човешката душа, в нейното еволюционно усъвършенстване. Той вярваше още в нравствения закон на живота, а именно, че всеки каквото прави, това ще пожъне. Всеки сам създава или подготвя съдбата си. Д-р Миркович е завещал на Сливенското читалище „Зора" своята библиотека, състояща се от 427 тома книги, както и своите печатни издания, възлизащи на 114000 тома, както и сумата 300 лева и други значителни суми, оставени за благотворителни цели. Д-р Георги Мрикович се е поминал на 29 септември 1905 година в родния си град, като е живял осемдесет години. Пояснение: Този кратък доклад е изготвен по случай 74 години от смъртта му и 154 години от рождението му.
към текста >>

Д-р Миркович е завещал на Сливенското читалище „Зора" своята библиотека, състояща се от 427 тома книги, както и своите печатни издания, възлизащи на 114000 тома, както и сумата 300 лева и други значителни суми, оставени за благотворителни цели.
Трупат се грамада от факти, в които скоро ще се спънат ония, които са скептично настроени. Близкото бъдеще неминуемо ще ни наложи да видим света в друга светлина и тогава направеното от д-р Мрикович ще се види в истинския му ръст. Д-р Миркович вярваше твърдо в съществуването на Бога, както в прераждането на човешката душа, в нейното еволюционно усъвършенстване. Той вярваше още в нравствения закон на живота, а именно, че всеки каквото прави, това ще пожъне. Всеки сам създава или подготвя съдбата си. Д-р Миркович е завещал на Сливенското читалище „Зора" своята библиотека, състояща се от 427 тома книги, както и своите печатни издания, възлизащи на 114000 тома, както и сумата 300 лева и други значителни суми, оставени за благотворителни цели. Д-р Георги Мрикович се е поминал на 29 септември 1905 година в родния си град, като е живял осемдесет години. Пояснение: Този кратък доклад е изготвен по случай 74 години от смъртта му и 154 години от рождението му. Литература: Сборникът „Той не умира" - Сливен на безсмъртните борци. Сливен 1935 година, Ст. Гидиков. 10 май 1979 г.
към текста >>

Първите ученици на кръжока били трима души - Пеню Киров, д-р Миркович от Сливен и брат Козловски от Ямбол, който по-късно се изселил от България.
При една от тия обиколки било му внушено от светли същества, че вече е време да се основе кръжок в Бургас, който да има за цел духовното развитие на членовете му и подготовката им за бъдещата им култура. Казано му било, кръжока да се основе на деня на Св. Панталеймон - 27 юли 1907 година /по нов стил 9 август/. За председател, ръководител на кръжока бил избран брат Пеню. Като първата работа на кръжока да се изучава Свещеното писание - Стария и Новия завет. Първите ученици на кръжока били трима души - Пеню Киров, д-р Миркович от Сливен и брат Козловски от Ямбол, който по-късно се изселил от България. Правели са се сеанси, при които групата е имала много ценни опитности и материализации. Тези опити затвърдили вярата и разширили духовния им мироглед. Преди основаването на кръжока, спиритическите сеанси са били негласни, извършвани точно в определено време и часове, и дни, което е вярно и строго определено при духовните срещи. Оформено с протокол общество първо се наричало „Спиритическо общество", а по-късно „Общество Бяло Братство", клон Бургас, което Учителят почнал да посещава и напътва. Брат Пеню бил благ и прилежен в делото Божие и може да ни бъде за пример във всяко отношение.
към текста >>

Още през 1898 година нашите приятели от Бургас, ръководени от една вътрешна подбуда и под ръководството на Учителя /когото тогава са наричали още г-н Дънов/, са заработили за духовното издигане и пробуждане на българския народ, като се е разнасяла духовната просветна литература, каквото е било списанието „Виделина", редактирано и издавано от д-р Миркович в гр.
Оформено с протокол общество първо се наричало „Спиритическо общество", а по-късно „Общество Бяло Братство", клон Бургас, което Учителят почнал да посещава и напътва. Брат Пеню бил благ и прилежен в делото Божие и може да ни бъде за пример във всяко отношение. Неговият личен пример може да ни крепи, импулсира и вдъхновява, за да можем и ние да израстнем като него работници в служба на Божието Дело. В лицето на брат Пеню ние виждаме човек от нов тип, човек на Любовта, Мъдростта и Истината, на Правдата и Добродетелта, чрез които добродетели ще дойде свободата, братството и единството, също и виделина, че да могат всички човеци да станат добри, умни, честни и справедливи. Да може всички народи да се обединят в един народ и в една държава, че да няма войни и недоразумения по цялата земя. Още през 1898 година нашите приятели от Бургас, ръководени от една вътрешна подбуда и под ръководството на Учителя /когото тогава са наричали още г-н Дънов/, са заработили за духовното издигане и пробуждане на българския народ, като се е разнасяла духовната просветна литература, каквото е било списанието „Виделина", редактирано и издавано от д-р Миркович в гр. Сливен, а също и други брошури с духовно съдържание, устройвали се срещи, водели се разговори, като се обменяли мисли и опитности. Работело се за пробуждането на готовите души, които първи ще поемат този светъл и благороден път. След като Козловски напуснал България, мястото му в кръжока било заето от най-младия брат - Тодор Стоименов от Бургас кръжокът бавно се развива, но не толкова в численост, колкото във вътрешна убеденост и непоколебимост. Брат Пеню Киров се поминал на 18 януари 1918 година в Бургас, Чувал със сол. Пеню Киров е бил ротен командир на младия войник Черню Калушев, с когото са се запознали и опознали.
към текста >>

На тази среща са присъствали д-р Георги Миркович от гр.
Бил е често похваляван и награждаван за усърдна работа. Като идва в Бургас, наскоро се е запознал с Пеню Киров, който е десетина години по-голям. При едно идване на Учителя в Бургас, брат Пеню го е представил на Учителя и той става негов ревностен ученик. На 6 април 1900 година е станала първата среща - събор в гр. Варна, след което тези срещи - събори стават традиция, като се провеждат през август. На тази среща са присъствали д-р Георги Миркович от гр. Сливен и от Бургас: Пеню Киров и Тодор Стоименов. През 1901 и 1902 година съборите са се провели в гр. Бургас. От 1901 до 1910 година - в гр. Варна, а след това - във Велико Търново. На първата среща - събор, през 1900 година Учителят ги е въвел в първата подготвителна работа - предговор към онази голяма работа, която Великият разумен свят има да върши тук, на земята върху човечеството.
към текста >>

43. 09 - 260. СПОМЕНИ ЗА Д-Р МИРКОВИЧ

Историята на Айтоското Бяло Братство. Поучение за человеците земни и небесни.

260. СПОМЕНИ ЗА Д-Р МИРКОВИЧ Д-р Георги Миркович е родом от гр. Сливен.
260. СПОМЕНИ ЗА Д-Р МИРКОВИЧ Д-р Георги Миркович е родом от гр. Сливен. Следвал медицина във Франция. Там му се явил непознат човек, под име Елохаил и му дал някои наставления. „Ако ме послушаш - му казал той - и в най-трудния ти час ще ти помогна." Миркович послушал. След като завършил, върнал се в България и се установил на работа в родния си град Сливен като лекар и окултист. Става ученик на Учителя.
към текста >>

„Ако ме послушаш - му казал той - и в най-трудния ти час ще ти помогна." Миркович послушал.
260. СПОМЕНИ ЗА Д-Р МИРКОВИЧ Д-р Георги Миркович е родом от гр. Сливен. Следвал медицина във Франция. Там му се явил непознат човек, под име Елохаил и му дал някои наставления. „Ако ме послушаш - му казал той - и в най-трудния ти час ще ти помогна." Миркович послушал. След като завършил, върнал се в България и се установил на работа в родния си град Сливен като лекар и окултист. Става ученик на Учителя. Той, Пеню Киров и Тодор Стоименов са първите ученици на Учителя, с които е направен първият събор на братството в гр. Бургас през 1893 година. Минават години.
към текста >>

Миркович бил в последния час на живота си, в агония няколко дни.
След като завършил, върнал се в България и се установил на работа в родния си град Сливен като лекар и окултист. Става ученик на Учителя. Той, Пеню Киров и Тодор Стоименов са първите ученици на Учителя, с които е направен първият събор на братството в гр. Бургас през 1893 година. Минават години. Миркович бил в последния час на живота си, в агония няколко дни. Учителят идва от Варна с параход до Бургас и веднага взима влака за Сливен. Братята от Бургас настойчиво го канили да им гостува, но Учителят им казал, че има работа и отпътувал. В Сливен незабавно отива в дома на Миркович и го сварил в агония от три дни. Влизайки, още на вратата, Учителят направил едно движение с дясната си ръка и д-р Миркович се освободил от земното си тяло. Това ми разправи Учителят в един разговор с него, а аз като дете го запитах: „Вие отгде знаете това?
към текста >>

В Сливен незабавно отива в дома на Миркович и го сварил в агония от три дни.
Бургас през 1893 година. Минават години. Миркович бил в последния час на живота си, в агония няколко дни. Учителят идва от Варна с параход до Бургас и веднага взима влака за Сливен. Братята от Бургас настойчиво го канили да им гостува, но Учителят им казал, че има работа и отпътувал. В Сливен незабавно отива в дома на Миркович и го сварил в агония от три дни. Влизайки, още на вратата, Учителят направил едно движение с дясната си ръка и д-р Миркович се освободил от земното си тяло. Това ми разправи Учителят в един разговор с него, а аз като дете го запитах: „Вие отгде знаете това? " А той ми каза: „Аз бях там." Разказал: Георги Куртев. 7.01.1957 г., Братската градина. Вероятно и в двата случая Учителят е присъствувал - и в началото на духовния му път, и в края на земния му път.
към текста >>

Влизайки, още на вратата, Учителят направил едно движение с дясната си ръка и д-р Миркович се освободил от земното си тяло.
Минават години. Миркович бил в последния час на живота си, в агония няколко дни. Учителят идва от Варна с параход до Бургас и веднага взима влака за Сливен. Братята от Бургас настойчиво го канили да им гостува, но Учителят им казал, че има работа и отпътувал. В Сливен незабавно отива в дома на Миркович и го сварил в агония от три дни. Влизайки, още на вратата, Учителят направил едно движение с дясната си ръка и д-р Миркович се освободил от земното си тяло. Това ми разправи Учителят в един разговор с него, а аз като дете го запитах: „Вие отгде знаете това? " А той ми каза: „Аз бях там." Разказал: Георги Куртев. 7.01.1957 г., Братската градина. Вероятно и в двата случая Учителят е присъствувал - и в началото на духовния му път, и в края на земния му път.
към текста >>

44. 18 - 2. ПЪРВИЯТ КОНЦЕРТ ОТ МУЗИКА НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ В КАМЕРНА ЗАЛА „БЪЛГАРИЯ

Бялото Братство в град Ямбол. Спомени на Мария Тодорова Попова.

Първа такава инициатива бе осъществена през месец април 1990 година в град София, когато бе ознаменувана паметта на д-р Георги Миркович от град Сливен /1825-1905 година/ с благотворителен концерт, защото той е съоснователят на „Червен кръст" в България и благотворителното дело у нас.
На 14 юли, неделя, в Братската градина в град Айтос ще бъде отпразнуван Съборният ден на Учителя, за денят на Учителя, като организацията ще се осъществи от ръководството на братството в град Айтос в реди порядък, познат на всички. Всички музиканти и музикални състави ще вземат участие в чевствуването на деня на Учителя с богата музикална програма. 8. С това чествуване за брат Георги Куртев се слага началото за отпразнуване на паметта на ученици от Школата на Бялото Братство по времето, когато Всемировият Учител на Бялото Братство слезе при българите и славянството, за да свали Словото на Бога за идното човечество от Шестата раса. Целта на тези чествувания е да бъдат опознати, събрани и издадени техни спомени и материали по време на Школата на Учителя. Всяко тържество по места ще бъде съпроводено от богата музикална програма от музика на Учителя. 9. Първа такава инициатива бе осъществена през месец април 1990 година в град София, когато бе ознаменувана паметта на д-р Георги Миркович от град Сливен /1825-1905 година/ с благотворителен концерт, защото той е съоснователят на „Червен кръст" в България и благотворителното дело у нас. Той е един от тримата ученици, заедно с Пеню Киров и Тодор Стоименов от Бургас, с които Учителят е започнал първите събори още от самото начало през 1899 година. Чрез списание „Братство" бе поместен кратък обзор за житейския път на д-р Георги Миркович, както и за осъществения концерт. Музикантите - певци и инструменталисти изпълниха песни от Учителя. 10. През времето на Школата на Учителя бяха основани братства в страната, които имат своя история и свои представители, както и свои опитности, материали - ръкописи, снимки, незаписани разкази от още живи съвременници или от техни наследници. Затова е необходимо тези материали да се съберат, да се подредят и издадат чрез книгопечат, за да се съхранят за следващите поколения, като всяко едно братство може спокойно да финансира едно издание от 1000 броя и да се разпръснат по всички приятели в страната.
към текста >>

Чрез списание „Братство" бе поместен кратък обзор за житейския път на д-р Георги Миркович, както и за осъществения концерт.
С това чествуване за брат Георги Куртев се слага началото за отпразнуване на паметта на ученици от Школата на Бялото Братство по времето, когато Всемировият Учител на Бялото Братство слезе при българите и славянството, за да свали Словото на Бога за идното човечество от Шестата раса. Целта на тези чествувания е да бъдат опознати, събрани и издадени техни спомени и материали по време на Школата на Учителя. Всяко тържество по места ще бъде съпроводено от богата музикална програма от музика на Учителя. 9. Първа такава инициатива бе осъществена през месец април 1990 година в град София, когато бе ознаменувана паметта на д-р Георги Миркович от град Сливен /1825-1905 година/ с благотворителен концерт, защото той е съоснователят на „Червен кръст" в България и благотворителното дело у нас. Той е един от тримата ученици, заедно с Пеню Киров и Тодор Стоименов от Бургас, с които Учителят е започнал първите събори още от самото начало през 1899 година. Чрез списание „Братство" бе поместен кратък обзор за житейския път на д-р Георги Миркович, както и за осъществения концерт. Музикантите - певци и инструменталисти изпълниха песни от Учителя. 10. През времето на Школата на Учителя бяха основани братства в страната, които имат своя история и свои представители, както и свои опитности, материали - ръкописи, снимки, незаписани разкази от още живи съвременници или от техни наследници. Затова е необходимо тези материали да се съберат, да се подредят и издадат чрез книгопечат, за да се съхранят за следващите поколения, като всяко едно братство може спокойно да финансира едно издание от 1000 броя и да се разпръснат по всички приятели в страната. Авторството на материалите ще бъда запазено, трудът на участниците ще бъде зачетен с вписване на имената им като сътрудници, стилът и езикът-съхранени. За допълнителни сведения, обяснения и разяснения по този въпрос може да даде д-р Вергилий Кръстев, ул.
към текста >>

45. 19 - 00. ВЪНШНИЯТ И ВЪТРЕШЕН ЧОВЕК

Бялото Братство в град Ямбол. Тодор Атанасов Попов. Моята среща с Учителя Петър Дънов.

Негов кум беше доктор Миркович, който беше кръстил не само неговите деца, но и мен.
В определени дни у тях са събираха хора и се чуваха песни. Помислих, че са евангелисти. Веднъж излязох пред къщи, те бяха на улицата, поканиха ме, показаха ми портрета на Учителя, дадоха ми беседи. Това беше първата ми връзка с това общество. Като ученичка в Сливен живеех у чичо си - братът на баща ми. Негов кум беше доктор Миркович, който беше кръстил не само неговите деца, но и мен. В тяхния дом се намираха броеве от неговото списание „Виделина", които с интерес преглеждах, една годишнина пазя и досега. В ямболската група имаше много млади хора, за съжаление някои от тях си заминаха рано. Един от младежите - Иванчо, при съобщението, че Учителят ще посети нашето братство, съчини песента „Поздрав на Учителя". Излязохме вън от града и Го посрещнахме с тази песен. Беше вълнуващо преживяване.
към текста >>

46. 22 - 9. ЯСНОВИДКАТА КОРТЕЗА

Бялото Братство в град Ямбол. Георги Радев Дюлгеров. Как намерих и познах Учителя.

В Сливен Учителят пожела да я посети, защото се познаваше с нея по-рано от гостуването си у д-р Миркович, с когото били твърде близки.
Сливенското братство беше по-многобройно, защото там се подвизаваха по него време ясновидците Георги Сотиров и Кортеза Стефанова или както я наричаха само Кортеза. Някои я наричаха и „сливенската светица". Георги Сотиров седеше у дома си, винаги препълнен с хора, дошли от всички краища на България, а Кортеза оставяше често своите гости и ходеше да проповядва извън Сливен, почти из цяла югоизточна България. Където отидеше, в домът, в който отседнеше или на гробищата, където много обичаше да ходи, ставаха истински митинги. Тя казваше в кой гроб кой е погребан, кога и от какво е починал, с какво е облечен, за да затваря устата на широките социалисти, които много я нападаха и устройваха даже скандали. В Сливен Учителят пожела да я посети, защото се познаваше с нея по-рано от гостуването си у д-р Миркович, с когото били твърде близки. Кортеза, разбира се, много се зарадва на това посещение и сияеща ни въведе в своята приемна. Домът й се намираше срещу мъжката гимназия. Приемната й беше една голяма стая, на втория етаж на паянтова постройка. Източната стена на стаята беше цялата заета от икони и кандила, като в църква, а около останалите стени имаше миндери засядане. Кортеза беше твърде словоохотлива!
към текста >>

47. 23 - 1. СПИРИТИЧЕСКИ СЕАНСИ В ГРАД ЯМБОЛ

Бялото Братство в град Ямбол. Тодор Абаджиев. Спиритическите сеанси в град Ямбол.

Той е разпространявал списание „Виделина", редактирано от д-р Миркович, а също и списание „Родина".
Ходил е редовно на църква и спазвал постите. Макар и с основно образование, с имал буден и критичен ум. От църквата се разочарова, след като вижда, че божиите служители са по- големи материалисти от обикновените хора. По това време - краят на миналия век, светът се увлича по социалистическите идеи за братство, равенство, по марксизма, но и тук вижда утопията и фалша на самата идея и на нейните последователи. Доколкото си спомням, през 1906 година в Ямбол идва Тодор Бъчваров - спиритист, литератор и книжар. Той е разпространявал списание „Виделина", редактирано от д-р Миркович, а също и списание „Родина". Отначало той - Тодор Бъчваров - се приобщава към евангелистите. В едно неделно събрание, където му се е отдало да ръководи, той прокарал свои разбирания за невидимия свят, за задгробния живот. В беседата си той говорил за хора, които могат да четат мислите, за ясновидци, които виждат през прегради, далеч в пространството, такива, които могат да виждат душите на умрелите и да разговарят с тях. „Днес, казал той, можем по изкуствен начин чрез хора, наречени медиуми, като ги приведем в магнетичен сън, да общуваме с жителите на невидимия свят и черпим информация. „След събранието, един от присъстващите, собственик на керамична фабрика в Ямбол се оплака, че синът му е заминал зад граница и отдавна нямал никаква вест.
към текста >>

48. 25 - 1. НА САМОУВЕРЕНИТЕ НЕВЕРНИЦИ

По това време списание „Виделина", основано от Георги Миркович от Сливен след неговата кончина след 1905 година се продължава от Тодор Бъчваров.
ТОДОР АБАДЖИЕВ СПИРИТИЧЕСКИТЕ СЕАНСИ В ГРАД ЯМБОЛ Един от първите етапи, през които преминават онези българи, които копнеят душите им за духовен живот, това са спиритическите кръжоци. Този етап има за цел да докаже нагледно и с доказателства, че зад материалната бариера съществува друг, Невидим свят. И го доказва. По това време списание „Виделина", основано от Георги Миркович от Сливен след неговата кончина след 1905 година се продължава от Тодор Бъчваров. В него са поместени две статии: ..На самоуверените неверници" от 1910 г. и „Знаменията на времето" от 1909 година от Тодор Абаджиев, който става по-късно ръководител на Ямболското братство, чийто образ виждаме в снимките редом с Учителя. 1. НА САМОУВЕРЕНИТЕ НЕВЕРНИЦИ В. Шопов и Фурнаджиев, пловдивски евангелисти. Нашата беседа с вас, почтени представители на евангелизма, бе интересна, но вие, по стар навик не обичате да се отнесете сериозно към мненията на вашите противници.
към текста >>

49. III.ИЗ СЪВРЕМЕННАТА БЪЛГАРСКА ДУХОВНОСТ СТАТИИ НА П. К. ДЪНОВ 1.ДОБРОДЕТЕЛТА

ДЪНОВ ВИДЕЛИНА Месечно списание посветено за развитието на душата, ума и сърцето Редактор: Д-р Миркович Сливен (година I) София (година II) ИЗ СЪВРЕМЕННАТА БЪЛГАРСКА ДУХОВНОСТ (сп.
ИЗ СЪВРЕМЕННАТА БЪЛГАРСКА ДУХОВНОСТ СТАТИИ НА П. К. ДЪНОВ ВИДЕЛИНА Месечно списание посветено за развитието на душата, ума и сърцето Редактор: Д-р Миркович Сливен (година I) София (година II) ИЗ СЪВРЕМЕННАТА БЪЛГАРСКА ДУХОВНОСТ (сп. „Виделина") I. Добродетелта - книжка II, година I, януари 1903 (стр. 22-26) (в поредицата „Из съвременната българска духовност - Мисли и упътвания на един чист Дух и приятел на Българския народ"). II. Благовремието - книжка III, година I, февруари 1903, (стр. 38-39) (в поредицата „Из съвременната българска духовност - Мисли и упътвания на един чист Дух и приятел на Българския народ"). III.
към текста >>

50. IV.19 август, неделя

Записал: ДИМИТЪР ГОЛОВ

Поздравлява ви д-р Миркович от горе и казва: „Бих желал да съм с вас; човек все ще разбере своето предназначение, но късно малко.
Илия се помоли и нямаше дъжд 3 години. Пак се помоли за дъжд и дойде дъжд. Илия беше човек на Правдата, а Елисей искаше и Правдата, и Любовта и затова го виждаме, че беше благ. Сега вече приближаваме към свършека. Приятелите ни скоро ще си отпътуват - 10 часа и 40 минути сутринта. Поздравлява ви д-р Миркович от горе и казва: „Бих желал да съм с вас; човек все ще разбере своето предназначение, но късно малко. По-малко лутане, повечко работа. Благодарим ви за добрите чувства, които храните към мене." Приятелите си отидоха. При заминаването си приятелите ни казват: „Да пребъде благословението Ми през цялата година към вас." Всички съсъди, които предстояваха пред Господа, се снеха долу в салона по следния ред: Мих. Георгиев донесе голямата чаша; Илия Стойчев -табличката; светилника - Иларионов; тритях стола - Голов, Бъчваров и П. Киров; чаршафа - Гина Гумнерова, Мария Казакова и Елена Иларионова, а всичките малки чашки от горе снеха Петко, Гина, Желязкова, Бойнов и Иларионова.
към текста >>

51. IV.ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1906 година ВАРНА Записала: МАРИЯ КАЗАКОВА

Записала: МАРИЯ КАЗАКОВА

Присъствали са само трима ученици - Стоименов, д-р Миркович и Киров.
ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1906 година ВАРНА Записала: МАРИЯ КАЗАКОВА Първият събор на Веригата е станал през 1900 година във Варна. Присъствали са само трима ученици - Стоименов, д-р Миркович и Киров. *** На 11 август 1906 г. стана седмият събор в гр. Варна под председателството на Учителя П. Дънов. Съборът стана в дома на известната спиритистка г-жа Анастасия д-р Желязкова. Трая 5 дни.
към текста >>

При старите членове на събора: 1) Пеню Киров, 2) Тодор Стоименов, 3) Тодор Бъчваров, 4) Димитър Голов, 5) Илия Стойчев, 6) Петко Гумнеров, 7) Гина Гумнерова, 8) Мария Казакова и 9) д-р Георги Миркович (последният почина в родния си град Сливен на 29. IX.
*** На 11 август 1906 г. стана седмият събор в гр. Варна под председателството на Учителя П. Дънов. Съборът стана в дома на известната спиритистка г-жа Анастасия д-р Желязкова. Трая 5 дни. При старите членове на събора: 1) Пеню Киров, 2) Тодор Стоименов, 3) Тодор Бъчваров, 4) Димитър Голов, 5) Илия Стойчев, 6) Петко Гумнеров, 7) Гина Гумнерова, 8) Мария Казакова и 9) д-р Георги Миркович (последният почина в родния си град Сливен на 29. IX. 1905 г.) тая година се прибавиха още двама други членове: г-жа Анастасия д-р Желязкова и Михалаки Георгиев. Събранията ставаха сутрин от 8 до 12 часа и вечер от 2 до 5 часа и винаги се откриваха и закриваха с Молитвата Господня.
към текста >>

52. IV.Трето събрание, 14 август 1906 г.

Записала: МАРИЯ КАЗАКОВА

На това събрание присъствува духът на д-р Миркович, за когото има поставен стол около масата.
Трето събрание, 14 август 1906 г. Прочете се от Даниила гл. 10, стих 13 go края. Прочете се от Йоана 11 глава, стих 5-16. На това събрание присъствува духът на д-р Миркович, за когото има поставен стол около масата. Присъствуваха тримата невидими приятели -покровители частно на българския народ и изобщо на славянството. Тия трима приятели носят името Все. За тия велики небесни посетители бяха наредени три стола пред иконите в стаята, където ставаха събранията ни. При влизането ни в стаята всеки от нас се покланяше пред тях и тогаз сядаше на стола си поред. „Все" значи Емануил - т.е.
към текста >>

Духът на д-р Миркович говори чрез Учителя П.
3; Изход гл. 7, стих 16; Деяния гл. 18, гл. 22, cm. 14 и 15. Духът на д-р Миркович говори чрез Учителя П. К. Дънов. Духът на Миркович поздрави всички и изказа съжаление, че не работил както би трябвало да работи, когато бил между нас на Земята: „Долу минувах за умен и мъдър, а тука съм като малко дете." Той каза, че в астралния мир духовете работят и почиват. Тяхната работа била да преработват грубата материя и образуват видимия мир, в който ние живеем. Приживе Миркович се обещал да се яви след смъртта си на приятелката си г-жа А. д-р Желязкова.
към текста >>

Духът на Миркович поздрави всички и изказа съжаление, че не работил както би трябвало да работи, когато бил между нас на Земята: „Долу минувах за умен и мъдър, а тука съм като малко дете." Той каза, че в астралния мир духовете работят и почиват.
18, гл. 22, cm. 14 и 15. Духът на д-р Миркович говори чрез Учителя П. К. Дънов. Духът на Миркович поздрави всички и изказа съжаление, че не работил както би трябвало да работи, когато бил между нас на Земята: „Долу минувах за умен и мъдър, а тука съм като малко дете." Той каза, че в астралния мир духовете работят и почиват. Тяхната работа била да преработват грубата материя и образуват видимия мир, в който ние живеем. Приживе Миркович се обещал да се яви след смъртта си на приятелката си г-жа А. д-р Желязкова. Запитан от нея, духът каза, че изпълнил обещанието си на 13. VIII. в неделя: „Аз дойдох у Вас и Вие ми подадохте цвете" - каза духът.
към текста >>

Приживе Миркович се обещал да се яви след смъртта си на приятелката си г-жа А.
14 и 15. Духът на д-р Миркович говори чрез Учителя П. К. Дънов. Духът на Миркович поздрави всички и изказа съжаление, че не работил както би трябвало да работи, когато бил между нас на Земята: „Долу минувах за умен и мъдър, а тука съм като малко дете." Той каза, че в астралния мир духовете работят и почиват. Тяхната работа била да преработват грубата материя и образуват видимия мир, в който ние живеем. Приживе Миркович се обещал да се яви след смъртта си на приятелката си г-жа А. д-р Желязкова. Запитан от нея, духът каза, че изпълнил обещанието си на 13. VIII. в неделя: „Аз дойдох у Вас и Вие ми подадохте цвете" - каза духът. И действително, в неделя, когато всички бяхме възлезли на горния етаж у г-жа А. Желязкова, дойде на гости д-р Рашев, тя му подала едно букетче цвете.
към текста >>

Изглежда, че д-р Миркович се въплътил у д-р Рашев и по тоя начин изпълнил обещанието си.
Запитан от нея, духът каза, че изпълнил обещанието си на 13. VIII. в неделя: „Аз дойдох у Вас и Вие ми подадохте цвете" - каза духът. И действително, в неделя, когато всички бяхме възлезли на горния етаж у г-жа А. Желязкова, дойде на гости д-р Рашев, тя му подала едно букетче цвете. Това никой от нас не видя. Изглежда, че д-р Миркович се въплътил у д-р Рашев и по тоя начин изпълнил обещанието си. Духът на Миркович на всекиго от нас каза по нещо. а на Михалаки Георгиев завърши със следното: ..На мъдрия ум не давай, на силния мост не ставай, за хляб се не продавай." Някои от нас запитаха духа на доктора дали се е явявал чрез медиумите в Сливен и Търново. По повод на тоя въпрос стана спречкване между присъствуващите. Понеже един от нас не ми даде да се изкажа, аз се обадих и казах, че думата има не той, а Учителят П. К. Дънов, Който мълчеше.
към текста >>

Духът на Миркович на всекиго от нас каза по нещо.
в неделя: „Аз дойдох у Вас и Вие ми подадохте цвете" - каза духът. И действително, в неделя, когато всички бяхме възлезли на горния етаж у г-жа А. Желязкова, дойде на гости д-р Рашев, тя му подала едно букетче цвете. Това никой от нас не видя. Изглежда, че д-р Миркович се въплътил у д-р Рашев и по тоя начин изпълнил обещанието си. Духът на Миркович на всекиго от нас каза по нещо. а на Михалаки Георгиев завърши със следното: ..На мъдрия ум не давай, на силния мост не ставай, за хляб се не продавай." Някои от нас запитаха духа на доктора дали се е явявал чрез медиумите в Сливен и Търново. По повод на тоя въпрос стана спречкване между присъствуващите. Понеже един от нас не ми даде да се изкажа, аз се обадих и казах, че думата има не той, а Учителят П. К. Дънов, Който мълчеше. Лицето на г-н Дънов взе друг израз.
към текста >>

53. IV.19 август 1907 г.

Записала: МАРИЯ КАЗАКОВА

От д-р Миркович: 1.
- Каз. 6. Изход 9 гл., 3 cm. - Ел. 7. Битие 21 гл., 3 cm. - Cm. От д-р Миркович: 1. Поздравлявам ви. 2. Желал бих и аз да бъда' между вас. 3. Човек все ще разбере своето предназначение, но малко по-късно. 4. По-малко лутане, повече работа. 5. Благодарим за добрите ви чувства, които храните към мене. 8.
към текста >>

54. IV.На 17 август, понеделник, 7 часа вечерта се каза проповедта на Казакова

Тази вечер присъствува г-жа Казакова, присъствува и д-р Миркович; и Павел присъствува, защото той е един от любещите духове на Казакова, която обичаше неговите послания и затова той я придружава.
Човек може да има железни окови. Но тия неща са естествени и не бива да ви смущават. И Павел, който присъствува сега тука, си разказва своята опитност. Светът се е изменил много от Павловото време. По дух светът е същият, както е бил по онова време. Тази вечер присъствува г-жа Казакова, присъствува и д-р Миркович; и Павел присъствува, защото той е един от любещите духове на Казакова, която обичаше неговите послания и затова той я придружава. Сега ще ви дам някои мисли на г-жа Казакова. „Мъчно е - казва Казакова - да предам своята опитност, понеже има една съществена разлика между вашата обстановка и моята. Човек в тяло на Земята схваща нещата по един начин, а извън тялото - по друг. Във физическия свят човек гледа опакото на нещата, а в духовния свят - тяхното лице. Във физическия свят човек вижда сянката на нещата, а в духовния вижда тяхната същност.
към текста >>

Докторът (Миркович) каза, че България е израснала много, че ще й кроят нови гащи.
Така върви животът като верига, всяка халка влече след себе си други халки и ако една се скъса, всичките други халки пропадат. Аз минах през ръба на колелото и изпълних своя ред, сега остава ваш ред да го изпълните. Няма съмнение, че ще имате много мъчнотии и препятствия, но тези неща са обикновени, с време всичките ще се обърнат на добро. Аз бих ви говорила още, но понеже атмосферното налягане е доста голямо, ще оставя другата част от своя разговор за друг път. Имате също поздравление от д-р Микрович." Казакова предава своя поздрав на търновци, нарочно поздравление за вас. Докторът (Миркович) каза, че България е израснала много, че ще й кроят нови гащи. Децата се радват, но всякога е бащата, който трябва да плаща гащите. Поздравлява Пеня, пита те защо си толкова сериозен, а не се разпуснеш, преждевременно искаш да остарееш. Поздравлява Тодора. „Той още на същата длъжност е, нали? Хайде, да е хаирлия." Тодор Стоименов пита: - Има ли нужда от гости там?
към текста >>

55. IV.18 август, 7 часа сутринта

Колкото за тяхното спасение, не се безпокойте, защото, щом се повдигнат вибрациите във вас, тогава и те ще се възползуват, както е с д-р Миркович.
Ако искате да покажете към мене любовта си, можете да я покажете само когато любите ближния си както себе си. Аз желая вие да растете, Словото да расте във вас. Да бъдете благодарни духом е да бъдете здрави, да порастете по дух и по ум и това е, което ще ме радва. Вие всички спрямо домашните си бъдете справедливи, а не меки. Там, дето те искат да ви се противопоставят в някой Божествен принцип, вие се поставете диаметрално против тях, защото може да ви убедят в нещо и да ви накарат да извършите нещо против волята Божия. Колкото за тяхното спасение, не се безпокойте, защото, щом се повдигнат вибрациите във вас, тогава и те ще се възползуват, както е с д-р Миркович. Докато той още беше жив, неговите роднини не искаха да знаят за истината, а когато си замина, те почнаха да се интересуват. Тази вечер ще се молите за вашите домашни, да бъдат просветени, и то по следния начин. Да кажем, че един човек ви прави спънка. Най-напред вие се укрепете да станете силни, после го потьрсете умствено, за да му въздействувате и това предпочитателно ще правите нощно време от 9 до 12 и от 1 до 4 часа. Ние имаме във Веригата приятели, които се спъват и ние искаме да се урегулират работите им, та трябва да им изпратим помощ.
към текста >>

56. IV.19 август, 9 часа сутринта

Казакова ще дойде след 4 години чрез въплъщаване на физическото поле, а докторът (Миркович) - след 2 години.
Най-напредналите духове между славяните са Св. Св. Кирил и Методий и Борис. Кирил и Методий са славяни. Те ще се явят чрез въплощаване до края на този век, за да подготвят духовно този народ и ще повдигнат славянството. Цар Борис е бил ръководен от един дух, който е обединявал славянството. Казакова ще дойде след 4 години чрез въплъщаване на физическото поле, а докторът (Миркович) - след 2 години. Този век е определен като век за чистене. И ако кавказката раса не приеме, ще стане катастрофално променение - половината от Европа ще потъне в океана, а културата ще се пренесе в Африка. Но през този свят сега иде магнетическа вълна, която ще пречисти всичко негодно и тая вълна ще се пред-шествува от признаци: земетресения, омрази, напасти, злото ще се увеличи, войните, които се готвят, и пр. Но има всичките условия да стане обединение на народа и положението на българския народ е много добро. Влиянията в Европа му съдействуват да се подигне, а именно английското и германското влияние му съдействуват да се подигне.
към текста >>

57. IV.16 август, понеделник

Вследствие на тия стъпки и недоразумения, нашите приятели отгоре закъсняха да се явят днес, а с тях щяха да се явят и д-р Миркович и Казакова, но закъсняха.
Лично аз нямам нужда от пари, защото и така достатъчно си имам. Това е забележка на Духа, Който ви желае доброто и иска да не се оставяте на духовете, които не ви мислят доброто. Законът е такъв, че за погрешките, които правите, на вас ако ударят по една, на мене стоварват три плесници. Желание има в някои духове да изядат всичките благословения, които тук се дават за вас, а вие да си отидете с празни ръце и с празни торби. Има дух, който всяка година е много и много крал, но тази година не искам да му дадем да краде. Вследствие на тия стъпки и недоразумения, нашите приятели отгоре закъсняха да се явят днес, а с тях щяха да се явят и д-р Миркович и Казакова, но закъсняха. Сега ще почакаме. Веднага г-н Дънов даде една книжка, върху която всички, а включително и той, написахме по една дума, та всичко се написаха 28 + 1 = 29 думи, които бяха следните: Господ, правда, смирение, послушание, любов, милост, послушание, смирение, помощ, милосърдие, правда, смирение, любов, слава, милост, любов, сърце, живот, светотърпение, съзнание, а г-н Дънов написа думата изпълнение. Срещу всяка дума се поставиха цифри, номер поред. Така срещу думата Господ, написана от Пеню Киров, се постави цифрата 1, срещу думата правда, написана от Т. Бъчваров, се постави цифрата 2, срещу думата смирение, написана от П.
към текста >>

58. IV.18 август, сряда

Веднага след изпяването на песните г-н Дънов съобщи и за присъствието на духовете на починалите наши приятели д-р Миркович и Мария Казакова, подир което добави: - Поздравляват ви и казват: „Ние се радваме на делото, което Господ ръководи на Земята, защото животът е както на Небето, така и на Земята и най-голямата ни радост е да изпълним Неговата воля.
Г-н Дънов спря да говори и написа върху 29-та книжка словото за отсъствуващия член на Веригата Илия Стойчев. Избрани от г-н Дънов 14 души се изпратиха в олтаря, та се молиха за подобрението на положението на г-н Голов и дома му. А след това влязоха всички в олтаря, та в присъствието и ръководството на г-н Дънов се молихме поотделно за всички членове на Веригата, поотделно и поименно за домовете и приятелите им, после за духовенството, за целия български народ, за цялото славянство и за всичкото целокупно човечество. Най-сетне изпяхме „Видехом свет истина" и „Свят, свят Господ Саваот". След това насядахме по масите в заседателния салон. Веднага след изпяването на песните г-н Дънов съобщи и за присъствието на духовете на починалите наши приятели д-р Миркович и Мария Казакова, подир което добави: - Поздравляват ви и казват: „Ние се радваме на делото, което Господ ръководи на Земята, защото животът е както на Небето, така и на Земята и най-голямата ни радост е да изпълним Неговата воля. В Небето става приготовление и скоро Земята ще бъде посетена от жителите на духовния свят, които идат да изпълнят волята Божия на Земята. Ние се радваме - казват те още, - че Веригата е нараснала и че има толкова присъствуващи. Ние се радваме, че семето, което посяхме, сега възраства. Нашите поздрави на двама ни към вас. Бог да ви благослови и във всичките ви желания, намерения и усилия.
към текста >>

Гоаблашев пита: - Не желае ли д-р Миркович да каже нещо за мене?
Но да не се обезсърчаваш от духовете, не оставяй да те обезсърчават духовете. Иван Дойнов пита: - Явява ли се г-жа Казакова тази година някъде и колко пъти? Отговор: - Явявала съм се на три места: при г-жа Елена Тодорова, г-жа Маркова и при ..., но жалко е, че при вас съществуват същите разпри, както когато аз бях жива. Приятно ми е, че г-жа Величка е тук. Сега ще работиш за мене. В. Гоаблашев пита: - Не желае ли д-р Миркович да каже нещо за мене? Отговор. - Радвам се, че ти поддържаш каузата, която аз съм поддържал, и за усилията, които правиш, поздравлявам ви, и да не се боиш. Аз ще ви съдействувам в работата. Българите мъчно стават спиритисти. Константин Иларионов пита: - Доволна ли е г-жа Казакова от направлението, което се дава по възпитанието на Марийчето? Отговор: - По-добре от това не може да бъде.
към текста >>

Голов към д-р Миркович: - Още една дума, докторе, хайде и тази година да не мине на сухо.
На въпроса на Пенка Бъчварова М. Казакова отговори: - Да, помня те, че исках да ти ставам кръстница. Дребните работи в живота, това са сенките, които са също потребни, но делото ще има успех в България. Пенка Бъчварова пита Казакова: - По същия ли начин се разсъждава на Небето за Божиите работи, както разсъждаваше ти, когато беше на Земята ? Казакова отговори: - Моите взглядове сега са малко по-определени. Д. Голов към д-р Миркович: - Още една дума, докторе, хайде и тази година да не мине на сухо. - Съжалявам, че нямам валчести, тогава щях да бъда повече приятен. Ами ти антиката държиш ли? -Да, портрета ти държа и в книжарницата стои право над мене. Виждаш ли го там? Мнозина те оприличават на Евлоги Георгиев.
към текста >>

Д-р Миркович отговори: - Само че не съм богат колкото него.
- Съжалявам, че нямам валчести, тогава щях да бъда повече приятен. Ами ти антиката държиш ли? -Да, портрета ти държа и в книжарницата стои право над мене. Виждаш ли го там? Мнозина те оприличават на Евлоги Георгиев. Д-р Миркович отговори: - Само че не съм богат колкото него. Благодаря за чувствата, които храните към мене, и за това ще ви се отплатя. В. Гоаблашев: - Сега ли знае докторът повече, или когато беше на Земята? Отговор: - Сега каквото зная, зная го по-добре. Светът е вода, която не стои на едно място. Величка Ватева пита г-жа Казакова видяла ли е сестра си.
към текста >>

Стоименов пита д-р Миркович: -Дойдели моето време да се прибера, докторе?
Гоаблашев: - Сега ли знае докторът повече, или когато беше на Земята? Отговор: - Сега каквото зная, зная го по-добре. Светът е вода, която не стои на едно място. Величка Ватева пита г-жа Казакова видяла ли е сестра си. Г-жа Казакова отговори: - Да, виждах моята сестра, но тя е с тежка карма. Т. Стоименов пита д-р Миркович: -Дойдели моето време да се прибера, докторе? Отговор: - Не е още готово мястото ти тука и щом като го приготвят, ще те повикат. Най-после, какво ще прави тук Пеня без тебе, ще повикат и него. Ти за да заминеш, трябва да си купиш билет, а за това трябва да чакаш. Да ти кажа ли, Тодоре, ако живееш естествено тук, на Земята, трябват ти 25 години, за да дойдеш тука. Т. Стоименов: - Ей, че много, докторе.
към текста >>

„Аз не искам списанието ми да бъде повече товар на вас и ще ви освободя от него." Подир горния разговор г-н Дънов съобщи, че духовете на д-р Миркович и г-жа Казакова си заминаха и след това добави: - Още преди 6 години в едно видение се показваше България като каруца, в която са впрегнати 6 бели коня.
Бъчваров: - Г-жа Казакова каза, че се явила на три места, като определи само две места. Де е третото място, дето се явила? Отговор: - Третото място, дето се явих, е именно тук. Т. Бъчваров: - А докторът няма ли да каже нещо за списанието? - Докторът обеща да работи за списанието, има си свой план, който ще съобщи отпосле. „Аз не искам списанието ми да бъде повече товар на вас и ще ви освободя от него." Подир горния разговор г-н Дънов съобщи, че духовете на д-р Миркович и г-жа Казакова си заминаха и след това добави: - Още преди 6 години в едно видение се показваше България като каруца, в която са впрегнати 6 бели коня. От това се разбира, че няма да има война. Но после се казваше, че България, ако се отклони от пътя, в който е поставена, ще претърпи наказание. За една война между България и Турция ще зависи от другите велики сили, които, ако само се сритат, може да последва война между България и Турция. Сега какви трябва да бъдат вашите отношения в България? Винаги трябва да обмисляте за постъпките си, ако се мешате в политическите работи.
към текста >>

59. IV.ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1912 година (15-21 август) ТЪРНОВО

Днес присъствуват много наши братя: присъствува г-жа Казакова, д-р Миркович, Иван Рилски, Паисий.
И след като изпяхме всички „Воскресе-ние Твое" и „Великото славословие", г-н Дънов добави: - Аз искам да образуваме силна вълна от седемте цвята, защото Христос е близо на физическото поле и Той присъствува тази година. И всички тези неща, тези стиховс са извадени по Неговото ръководство, затова винаги, когато ги употребявате, Господ ще ви бъде на помощ. Всичките тия неща са Негови думи и когато вие започнете да работите с тях, вие ще имате сила, но първо трябва да се очистите от греха. Тази година ще вържем всичките духове, които спъват - това е желанието на Христа, защото ако не ги върже Христос, разногласие постоянно ще има. Ние сме станали смешни пред Небето и затова трябва да се събудим. Днес присъствуват много наши братя: присъствува г-жа Казакова, д-р Миркович, Иван Рилски, Паисий. После, имаме представители от Англия, франция, Русия, Германия, Испания, Индия, Япония, Китай и пр. И всички тези духове са с Христа, на Когото България дължи всичкото благословение, на което сега се радва. И ако не стане нещо от онова, което желаете, вашата опърничавост е причина за всичко това. Не сте само вие, които сте викани; викани са и множество други и всички съвокупно образувате съвременния Йерусалим. Да, да, този Йерусалим, който сме ние, трябва да даде пример на хората, на които със Словото, делом и с помишления да се даде образец на самоотрицание и смелост.
към текста >>

60. IV.20 август, понеделник

Покойният д-р Миркович казваше, че е богат, но желаеше в следващото му прераждане да го направят сиромах, но при добър господар, отколкото да бъде богат.
Ако, например, е определено да станеш богат, тогава ще се срещнеш с такива хора, които ще те направят богат. А пък ако е определено да те прекарат през сиромашия и после да ти дадат богатство, тогава не можеш нищо да спреш. Малцина между нас имат нужда от много пари, а другите не сте готови за богатство. Защото човек, за да бъде богат, трябва да има гръбнак. Човек с богатство, без да бъде готов за него, усеща известна унилост и тежест. Покойният д-р Миркович казваше, че е богат, но желаеше в следващото му прераждане да го направят сиромах, но при добър господар, отколкото да бъде богат. Колко ли не медиуми са го лъгали. Но някои от вас трябва да имате пари, за да не се спъвате. За такива парата е като морската сол. Много хора трябва да се приспособят в живота. И няма съмнение - на вас ви трябват пари и като винаги ви е в ума тази мисъл, не сте свободни.
към текста >>

61. V.II.14 МОЛИТВА ДАДЕНА ОТ УЧИТЕЛЯ НА ПЪРВАТА ВЕЧЕРЯ ВЪВ ВАРНА /19 август 1903 г./

Забележка: Учителят се обърна към тримата първи свои ученици - Д-р Миркович, Пеньо Киров и Тодор Стоименов, и казал: „ Сега сте трима, но ще станете мнозина".
Благодарим Ти за Правдата, с която си ни заобиколил. 6. Благодарим Ти за Любовта, с която си ни изпълнил. 7. Благодарим Ти за Великата Ти Мъдрост и Те славим за Твоята Истина, с Която си ни озарил. 8. Ние се радваме на живота, който си ни дал и изпълняваме Твоята воля. 9. Сега заради Духът, който си ни дал да ни ръководи, бъди благословен от всинца ни сега и всякога. Амин. Забележка: Учителят се обърна към тримата първи свои ученици - Д-р Миркович, Пеньо Киров и Тодор Стоименов, и казал: „ Сега сте трима, но ще станете мнозина".
към текста >>

62. НАРЯД за 1898 година

Д-р Миркович трябва да се готви, да не се двоуми, да помни обещанието си.
При вас има много добри духове и ангели, които ви ръководят сега в пътя на Истината. Те се грижат за всичко. Все що желаете ще ви бъде, Господ ще ви благослови, Идущата година ще дойдете, Господ ще ви се открие тук на това място. Духът му ще разтресе цяла България. Варна ще бъде посетена от едно силно небесно сътресение, което ще накара хората да се боят от Господа. Д-р Миркович трябва да се готви, да не се двоуми, да помни обещанието си. Сега е време да посвети всичко що има за славата Божия. Иде време, когато все що има няма да струва нищо, затова нека се готви да стори онова, което Адонаил заповядва. Повече ревност, повече жива вяра, повече сила духовна. А вие, братя мои, които Бог ми провожда, в знак на Неговата Любов, ако помогнете за светлото дело, ще бъдете благословени, Той ще се погрижи, ще ви помогне и възнагради. „Земята и небето ще предидат, но Моите думи няма да преидат." Велик е Господ и делата Му.
към текста >>

63. НАРЯД за 1899 година

Доктор Миркович е малко болен.
Тя е лично до всеки един от Вас. След като се помолите, дайте ми Вашето решение писмено и двама, което Духът на Истината ще ви даде, това ще бъде нашият символ спрямо нашия Господ. Всичко това ще пазите в тайна. Трябва да се готвим вече усърдно за делото. Ще определим един час в седмицата, когато ще се събираме вие там и ние тука и ще се молим заедно и същевременно. Доктор Миркович е малко болен. Той ви моли, за да се молите за него, да оздравее и да му се даде благодат. Имам и друго нещо да ви кажа, но за друг път. Поздрави брат Тодор. Мирът Господен да бъде с вас. Имате ли писмо от Козлов?
към текста >>

Киров, Днес писах на д-р Миркович, а същевременно пиша и на Вази.
Всичко ми е позволено, казва апостол Павел на едно място, но не и всичко за назидание... Господ Исус и Неговият Дух да ви ръководи във всичко добро и благородно Богу Нашему. Ваш верен П. К. Дънов *** 5) 5. IX. 1899 г. Любезни бр. Киров, Днес писах на д-р Миркович, а същевременно пиша и на Вази. Успехът на Вашия духовен живот ме интересува много. В моята душа радост прониква, когато виждам вашето нарастване във всяка благодат и познание на Господа. Аз се моля Вие да преуспявате в познаването на Истината, която е скрита в Господа Исуса Спасителя ни. Уверен съм, че мирът Божий е в сърцето ви и "Утешителят Дух Святий работи за вашето посвещение. А Той, Духът на Истината, кога дойде, ще ви научи на всичко.
към текста >>

Поздрави брат Тодора, Миркович.
Всички още не са готови за Божиите работи. Има хора, които всичко вземат за подигравка. Има даже и наши братя, които биха ни казали: Полудел ли си, Павле, многото ти учене те е изумило. Но ако сме се изумили, то е за Бога, ако право мислим, то е за вас. Аз се моля Отец наш Небесний да ни избави от всяко зло и да ни съхрани и спаси чрез Името Си. Поздрави брат Тодора, Миркович. Ваш верен П. К. Дънов
към текста >>

64. НАРЯД за 1901 година

А от д-р Миркович?
Прилагаме ви двете съобщения, пазете ги-те са писани от нашия млад приятел - изпращам ви ги така, както са. Пътят ни се разчиства. Това е Духът на обещанието. Молете се усърдно Бог да изпроводи повече работници в своето поле. От Козлов имали ли сте писмо? А от д-р Миркович? Уверен съм, Господ ще ви благослови, ще имате повече мир и радост. И дано Господ помогне да се видим пак - има много да се каже, но устно. Когато наскоро бях в Шумен, станаха някой важни спиритически явления в една къща, където живееше прокурора, на които явления бяха свидетели и заседателите на окръжния съд - за тези събития се говори из целия град. Мнозина учители, офицери, ученици и други са повярвали, че има задгробен живот. Бог работи по различни начини.
към текста >>

65. НАРЯД за 1903 година

НАРЯД за 1903 година

Обърна се към тримата първи свои ученици Георги Миркович, Пеню Киров, Тодор Стоименов и каза: „Сега сте трима, но ще станете мнозина." \ *** 5) Русе, 12. XII.
3 Благодарим Ти за ума, който си вложил в нас. 4 Благодарим Ти за Добродетелта, която си турил като основа на нашия живот, 5 Благодарим Ти за Правдата, с която си ни заобиколил, 6 Благодарим Ти за Любовта, с която си ни изпълнил. 7 Благодарим Ти за великата Ти Мъдрост и Те славим за Твоята Истина, с която си ни озарил. 8 Ние се радваме на Живота, който си ни дал и изпълняваме Твоята воля. 9 Сега, заради Духът, който си ни дал да ни ръководи, бъди благословен от всинца ни сега и всякога. Амин. Обърна се към тримата първи свои ученици Георги Миркович, Пеню Киров, Тодор Стоименов и каза: „Сега сте трима, но ще станете мнозина." \ *** 5) Русе, 12. XII. 1903 г. МИР ДА БЪДЕ НА ВСИЧКИ ВИ. Днес Аз присъствувам, за да ви ободря духом. Зная вашите мъчнотии, вашите изпити и страдания, но такава е волята на Отца нашего, Който е на Небето. Трябва докрай да устоите верни.
към текста >>

66. VII.1. КАКВА Е СЪДБАТА НА КОРЕСПОНДЕНЦИЯТА МЕЖДУ УЧИТЕЛЯ ПЕТЪР ДЪНОВ И ПЕНЮ КИРОВ

За първите трима ученика на Учителя - д-р Миркович от Сливен, Пеню Киров и Тодор Стоименов от Бургас, трябваше да се напишат монографии, а за това трябваха материали.
Но беше дошло времето да се убеди, че вече им губеше следите. Трябваше да ми се предадат, но той все отлагаше, понеже знаеше, че ако ми ги предаде, ще трябва да си замине от този свят. Казах му: „Борисе, ти рано или късно ще си заминеш. По-добре сега ми ги предай, за да не попаднат във враговете на Школата." И точно това стана след време. 3. Аз имах план, който изложих пред двамата, Мария и Борис. За първите трима ученика на Учителя - д-р Миркович от Сливен, Пеню Киров и Тодор Стоименов от Бургас, трябваше да се напишат монографии, а за това трябваха материали. Накрая Борис Николов обеща да ми ги предаде. И аз ги получих. 4. След като ги разгледах, се убедих, че за д-р Георги Миркович трябва да се напише отделно, понеже той е представител на друга епоха. И трябва неговият материал да бъде заедно с историята на Сливенското братство. Този план важи и досега. 5.
към текста >>

След като ги разгледах, се убедих, че за д-р Георги Миркович трябва да се напише отделно, понеже той е представител на друга епоха.
По-добре сега ми ги предай, за да не попаднат във враговете на Школата." И точно това стана след време. 3. Аз имах план, който изложих пред двамата, Мария и Борис. За първите трима ученика на Учителя - д-р Миркович от Сливен, Пеню Киров и Тодор Стоименов от Бургас, трябваше да се напишат монографии, а за това трябваха материали. Накрая Борис Николов обеща да ми ги предаде. И аз ги получих. 4. След като ги разгледах, се убедих, че за д-р Георги Миркович трябва да се напише отделно, понеже той е представител на друга епоха. И трябва неговият материал да бъде заедно с историята на Сливенското братство. Този план важи и досега. 5. А що се отнасяше до Пеню Киров, неговите материали, заедно с тези на Тодор Стоименов и Минчо Сотиров, и тримата от Бургас, трябваше да влязат в един от томовете на „Изгревът" за Бургаското братство. Към тях трябваше да се прибавят и спомените на други последователи на Учителя Дънов. 6. При една от срещите с Кралю Крапев записах на магнитофон неговите спомени.
към текста >>

67. 19. ДВАТА ПРИНЦИПА

ТОМ 12

Доктор Миркович искаше да ми остави наследството си, аз му казах: „Продай го и парите раздай на бедните или на своите роднини.“ И този брат (Учителят посочиЛ.
Аз съм казал това или онова; не черпете от втори източник, от втора ръка - елате при мене. А вие му туряте 99 панделки и после заключавате. Някой казва: „Господин Дънов се е осигурил.“ Преди години Маню Райнов дойде при мене и ми предложи 30 000 лева, за да ги употребя за каквото намеря за добре, аз му отговорих: „Нека стоят у тебе.“ След смъртта му неговата жена пак ми ги предложи и ги остави при мен. Тия пари, които постъпят в братството, строго е определено за какво да се употребят. И ако някой злоупотреби, сам ще понесе последствията. Доктор Миркович искаше да ми остави наследството си, аз му казах: „Продай го и парите раздай на бедните или на своите роднини.“ И този брат (Учителят посочиЛ. КотеВ) ме питаше за къщата, аз му казах: един да я вземе. Ако ме излъже единият, ще ме излъжат и другите. В Бялото братство има един закон: Не можем да съдим един брат, докато не извърши престъпление. Да мислиш, да желаеш и да подействуваш - чак тогава. Първо на Земята ще те съдят, сетне - в астралния свят, за твоите пожелания, сетне - в умственото поле, и там, и най-сетне - в причинния свят ще се ликвидира.
към текста >>

68. Приложение Второ

ТОМ 13

в Дома на юристите и го направихме в името на д-р Георги Миркович.
Досега нищо не е успявало в Братството, когато движат жени нещата. Получава се пълен провал. 16. Понеже съм работил и съм свършил работата на всички музиканти по времето на Учителя, аз реших да съдействувам на това поколение музиканти. Аз се движа по моя план от преди 30 години, който не е остарял, както ти мислиш и твоите приятели в Търново. А) Аз бях този, който се намеси и се организира първия концерт през 1991 г. в Дома на юристите и го направихме в името на д-р Георги Миркович. Тогава им бяха обещали салона за благотворителна цел. Понеже аз съм работил за биографията на д-р Миркович, аз знаех, че той е основал Българския Червен Кръст в България и е основател на Благотворителните дружества в България. Направих кратка историческа справка, прочете се едно слово за пет минути и бе направен първият концерт. Ина за пръв път се яви да свири с йониката. Концертът бе сполучлив, участвува състав на чичо Филип, Йоанна с цигулката и няколко певци.
към текста >>

Понеже аз съм работил за биографията на д-р Миркович, аз знаех, че той е основал Българския Червен Кръст в България и е основател на Благотворителните дружества в България.
Понеже съм работил и съм свършил работата на всички музиканти по времето на Учителя, аз реших да съдействувам на това поколение музиканти. Аз се движа по моя план от преди 30 години, който не е остарял, както ти мислиш и твоите приятели в Търново. А) Аз бях този, който се намеси и се организира първия концерт през 1991 г. в Дома на юристите и го направихме в името на д-р Георги Миркович. Тогава им бяха обещали салона за благотворителна цел. Понеже аз съм работил за биографията на д-р Миркович, аз знаех, че той е основал Българския Червен Кръст в България и е основател на Благотворителните дружества в България. Направих кратка историческа справка, прочете се едно слово за пет минути и бе направен първият концерт. Ина за пръв път се яви да свири с йониката. Концертът бе сполучлив, участвува състав на чичо Филип, Йоанна с цигулката и няколко певци. Б) Аз изведох музикантите Йоанна и Ина за пръв път след заминаването на Учителя в камерна зала „България" по случай 120 години от рождението на Георги Куртев. Тогава Братският съвет се противопостави защо аз организирам концерт.
към текста >>

69. 8. СЕМЕЙСТВОТО НА МАРИЯ И ИВАН ГЕШЕВИ

Жечо Панайотов

Жена му Мария, като момиче е била възпитаница на д-р Миркович.
Слушал съм това от брат Тодор Стоименов. Иван Гешев беше по професия лозар и овощар, макар, че образованието му ще е позволявало да стане някъде чиновник. Избягваше да се обвързва с някаква постоянна работа. Причината се криеше някъде в границата между стремежа към свобода и някакво нежелание за работа. Такъв е бил и като неженен. Жена му Мария, като момиче е била възпитаница на д-р Миркович. Живяла е в дома му и е била впоследствие учителка в гр. Сливен. Когато се определило да се ожени за Иван Гешев, нейни близки са й правили забележка, че не е работлив и че вероятно тя ще издържа къщата. Нейният отговор е бил, че го обича и че го иска такъв какъвто е. Действително тя впоследствие успяла да се грижи за семейството си и те така доживяли до старини. Този случаи е описан и от Учителя в една от беседите.
към текста >>

Впрочем запознанството на Учителя с това семейство датира от времето, когато Учителят е посещавал д-р Миркович в Сливен.
Тя му отговорила, че искала да го води за мъж дори и един ден. Омъжила се за него и го водила до старини и сама издържала семейството си. При пребиваването си в гр. Сливен, по-късно се запознах и аз с брат Гешев. Той имаше много сърдечен характер, владееше руски език и обичаше с часове да разказва, на нас младите, руски и български пословици, като придружаваше това с множество философски сентенции и размисли върху живота. Впрочем запознанството на Учителя с това семейство датира от времето, когато Учителят е посещавал д-р Миркович в Сливен. Несъмнено от тази първа среща с Учителя и аз съм приел благословение, защото след около един месец бях настанен на работа в гр. Бургас. Това беше в една от най-големите търговски фирми навремето, наименувана РВ „Миркович и съдружие". Като, че ли пак срещаме това именито име, но в случая основателят е бил или брат или сродник на доктора. Работил е в Цариград и след освобождението открива клон в Бургас, които поверяват на сливенския търговец Георги Жечков. Ето, че имената вървят едно след друго и трябва да спомена още, да спомена оня Жечков, който в Толстоистката комуна при село Ново Панчарево, Бургаско беше син на този богат търговец.
към текста >>

Това беше в една от най-големите търговски фирми навремето, наименувана РВ „Миркович и съдружие".
При пребиваването си в гр. Сливен, по-късно се запознах и аз с брат Гешев. Той имаше много сърдечен характер, владееше руски език и обичаше с часове да разказва, на нас младите, руски и български пословици, като придружаваше това с множество философски сентенции и размисли върху живота. Впрочем запознанството на Учителя с това семейство датира от времето, когато Учителят е посещавал д-р Миркович в Сливен. Несъмнено от тази първа среща с Учителя и аз съм приел благословение, защото след около един месец бях настанен на работа в гр. Бургас. Това беше в една от най-големите търговски фирми навремето, наименувана РВ „Миркович и съдружие". Като, че ли пак срещаме това именито име, но в случая основателят е бил или брат или сродник на доктора. Работил е в Цариград и след освобождението открива клон в Бургас, които поверяват на сливенския търговец Георги Жечков. Ето, че имената вървят едно след друго и трябва да спомена още, да спомена оня Жечков, който в Толстоистката комуна при село Ново Панчарево, Бургаско беше син на този богат търговец. Още една малка връзка с д-р Миркович. Като ученик в сливенската гимназия, един ден ни изведоха всички ученици на площада пред старинната сливенска църква „Свети Димитър" на погребение.
към текста >>

Още една малка връзка с д-р Миркович.
Несъмнено от тази първа среща с Учителя и аз съм приел благословение, защото след около един месец бях настанен на работа в гр. Бургас. Това беше в една от най-големите търговски фирми навремето, наименувана РВ „Миркович и съдружие". Като, че ли пак срещаме това именито име, но в случая основателят е бил или брат или сродник на доктора. Работил е в Цариград и след освобождението открива клон в Бургас, които поверяват на сливенския търговец Георги Жечков. Ето, че имената вървят едно след друго и трябва да спомена още, да спомена оня Жечков, който в Толстоистката комуна при село Ново Панчарево, Бургаско беше син на този богат търговец. Още една малка връзка с д-р Миркович. Като ученик в сливенската гимназия, един ден ни изведоха всички ученици на площада пред старинната сливенска църква „Свети Димитър" на погребение. Имаше речи от няколко сливенски граждани, пратеник от министерството от София и с голяма тържественост се отдаваше последна почит на починалия д-р Миркович. Това беше 1905 година. На мен разбира се, като дете не ми е направило някакво впечатление, какво значение има всичко това. После при разговор с брат Тодор Стоименов, който обичаше да разказва за доктора, научихме впоследствие, че Учителят тогава пак е бил в Сливен и е трябвало да освободи душата на този свой ученик от тежката присмъртна агония.
към текста >>

Имаше речи от няколко сливенски граждани, пратеник от министерството от София и с голяма тържественост се отдаваше последна почит на починалия д-р Миркович.
Като, че ли пак срещаме това именито име, но в случая основателят е бил или брат или сродник на доктора. Работил е в Цариград и след освобождението открива клон в Бургас, които поверяват на сливенския търговец Георги Жечков. Ето, че имената вървят едно след друго и трябва да спомена още, да спомена оня Жечков, който в Толстоистката комуна при село Ново Панчарево, Бургаско беше син на този богат търговец. Още една малка връзка с д-р Миркович. Като ученик в сливенската гимназия, един ден ни изведоха всички ученици на площада пред старинната сливенска църква „Свети Димитър" на погребение. Имаше речи от няколко сливенски граждани, пратеник от министерството от София и с голяма тържественост се отдаваше последна почит на починалия д-р Миркович. Това беше 1905 година. На мен разбира се, като дете не ми е направило някакво впечатление, какво значение има всичко това. После при разговор с брат Тодор Стоименов, който обичаше да разказва за доктора, научихме впоследствие, че Учителят тогава пак е бил в Сливен и е трябвало да освободи душата на този свой ученик от тежката присмъртна агония. Тогава д-р Миркович е известен на духовните хора по това време с издаваното от него списание „Нова светлина" и след това „Виделина".
към текста >>

Тогава д-р Миркович е известен на духовните хора по това време с издаваното от него списание „Нова светлина" и след това „Виделина".
Като ученик в сливенската гимназия, един ден ни изведоха всички ученици на площада пред старинната сливенска църква „Свети Димитър" на погребение. Имаше речи от няколко сливенски граждани, пратеник от министерството от София и с голяма тържественост се отдаваше последна почит на починалия д-р Миркович. Това беше 1905 година. На мен разбира се, като дете не ми е направило някакво впечатление, какво значение има всичко това. После при разговор с брат Тодор Стоименов, който обичаше да разказва за доктора, научихме впоследствие, че Учителят тогава пак е бил в Сливен и е трябвало да освободи душата на този свой ученик от тежката присмъртна агония. Тогава д-р Миркович е известен на духовните хора по това време с издаваното от него списание „Нова светлина" и след това „Виделина".
към текста >>

70. 27. БЕЛЕЖКИ КЪМ ЛИЦА И СЪБИТИЯ В КНИГАТА „УЧИТЕЛЯТ

Жечо Панайотов

За д-р Георги Миркович - Към последните редове на стр.
В течение съм на някои от фактите поместени в книгата, но е необходимо да се вземат предвид належащи поправки, които ще отбележа към настоящето. Посочвам и страниците за тези поправки. 1. Наименованието на родното село на Учителя е Хадърча. Справка - Енциклопедията на Братя Данчеви, страница 1629. Също и на страница 1084, гдето се съобщава новото име на селото, преименовано Николаевка /страници в книгата 40, 42 и 45/. 2. За д-р Георги Миркович - Към последните редове на стр. 71 / допълнението/ може да се добави, че за уважение дейността му като деец през нашето Възраждане, неговият бюст е поставен към паметника на хаджи Димитър в гр. Сливен, заедно с тия на други възрожденци - Добри Чинтулов и др. 3. За книгата „Завета на цветните лъчи на светлината" - споменава се на страници 68, 79,174. Уважавам всичко казано за това творение на Учителя, но имам да съобща някои факти, които внасят пълно изяснение. През 1945 г., след заминаване на Учителя, бях в комисията, която прегледа оставените от Него книжа.
към текста >>

Д-р Миркович се е поминал на 29 септември 1905 г.
Изработката от 1912 г. беше „изящна" - хартията специална, позлатени листове, подвързия - нещо най-красиво, каквото другаде в ония години не се срещаше. Всичко това говори за ценността на творението изработено от Учителя. Ще си позволя няколко думи за тълкувание буквите, намиращи се на I страница на книжката: Разположени са така: Забележка: Изброените по-долу допълнителни сведения са написани от брат Колю Нанков - София през 1971 г. Ж. На стр. 2. Д-р Миркович се е поминал на 29 септември 1905 г. в 9 часа сутринта без агония. Кмет на Сливен е бил Илия Гудев. Стр. 9. Братът от Айтос поканен на събора през 1915 г. е Филип Антонов.
към текста >>

71. 31. ДРУГИ ПОСТАВЕНИ ВЪПРОСИ ПО СПОМЕНИТЕ МИ

Жечо Панайотов

Там ще се срещнат и разказите му за д-р Миркович, за живота му като ученик на Учителя и негов приятел.
31. ДРУГИ ПОСТАВЕНИ ВЪПРОСИ ПО СПОМЕНИТЕ МИ Има ли написани спомени от брат Тодор Стоименов? * Едва ли! Той пишеше бавно, с лявата си ръка, понеже дясната беше повредена. По тази причина не е бил в състояние да записва спомени. Предполагам, че много от тях е разказвал и все някой ги е стенографирал. Там ще се срещнат и разказите му за д-р Миркович, за живота му като ученик на Учителя и негов приятел. Брат Никола Нанков е проучил архивата на брат Пеню Киров, намерил е писма и бележки. Използувал ги е да състави едно изложение за неговия живот. Това изложение представлява доста обемист материал, прочел го е на братството в Бургас, по случай 50 години от заминаването му /1918-1968 г./ Не съм чел този материал, но там непременно има описания и за Т.Стоименов и за д-р Миркович. Вярвам, че някога ще бъдат достояние и на нас, които се интересуваме. Запитват ме, имам ли „наряди" и преписи от писма на Учителя.
към текста >>

Това изложение представлява доста обемист материал, прочел го е на братството в Бургас, по случай 50 години от заминаването му /1918-1968 г./ Не съм чел този материал, но там непременно има описания и за Т.Стоименов и за д-р Миркович.
По тази причина не е бил в състояние да записва спомени. Предполагам, че много от тях е разказвал и все някой ги е стенографирал. Там ще се срещнат и разказите му за д-р Миркович, за живота му като ученик на Учителя и негов приятел. Брат Никола Нанков е проучил архивата на брат Пеню Киров, намерил е писма и бележки. Използувал ги е да състави едно изложение за неговия живот. Това изложение представлява доста обемист материал, прочел го е на братството в Бургас, по случай 50 години от заминаването му /1918-1968 г./ Не съм чел този материал, но там непременно има описания и за Т.Стоименов и за д-р Миркович. Вярвам, че някога ще бъдат достояние и на нас, които се интересуваме. Запитват ме, имам ли „наряди" и преписи от писма на Учителя. Нямам такива. Броеве от в-к „Обновление", който излизаше като братски вестник в гр. Казанлък - получавах го през 1911-1912 г.
към текста >>

72. 115. УЧИТЕЛЯТ

Николай Дойнов

На този събор, Той повиква само трима души: Д-р Миркович от Сливен, Пеню Киров и Тодор Стоименов от Бургас.
От 1895 до 1900 г. Той прекарва в единение, във вътрешна работа. От 1900 г. той вече започва своята дейност. Тогава свиква и първият събор на Всемирното Бяло Братство във Варна. На този събор, Той повиква само трима души: Д-р Миркович от Сливен, Пеню Киров и Тодор Стоименов от Бургас. На този събор, Учителят е казал, каква велика работа предстои на това общество, на което той туря основата. Тодор Стоименов зачуден от думите му казал: „Учителю, Вие говорите, че това общество, на което Вие туряте основата му, предстои една велика работа. Аз не мога да разбера това. Ето доктора е стар, Пеню е средна възраст, а аз съм млад на 25 години. Как тогава ще турим начало на това велико общество?
към текста >>

73. 23. НЕПТУН

Николай Дойнов

I. ЧОВЕКЪТ ЗА ТАЗИ РАБОТА

Нали Учителят е имал трима ученици, единият е бил д-р Миркович и Тодор Стоименов.
Н.Д. Не си спомням откъде съм го взел, но имаше едно увлечение в някои от братята и викане на духове. В.К. Много ли беше застъпено? Всички първи приятели ли са били медиуми и са хвърчали по тия неща? Н.Д. Да, имаше едно влечение, особено от по-възрастните. В първите години. Нали Учителят е имал трима ученици, единият е бил д-р Миркович и Тодор Стоименов. И знам, че д-р Миркович в своето списание много често говори за сеанси, въобще в туй направление. В.К. От първата категория ученици - Иларионови, Казакова, Ватев те всички са се занимавали с медиуми. Ти заварили по твое време да въртят чаши и т.н.? Н.Д. Аз не заварих по мое време, обаче не знам дали е удобно да приведа един пример с един наш брат, който смяташе, че има връзка със заминали същества, с висши духове и много пъти както разбирам са му казвали известни истини. Те според мен са му казвали нещо да го заблудят наистина, че той наистина е под влиянието на висши разумни същества.
към текста >>

И знам, че д-р Миркович в своето списание много често говори за сеанси, въобще в туй направление. В.К.
Много ли беше застъпено? Всички първи приятели ли са били медиуми и са хвърчали по тия неща? Н.Д. Да, имаше едно влечение, особено от по-възрастните. В първите години. Нали Учителят е имал трима ученици, единият е бил д-р Миркович и Тодор Стоименов. И знам, че д-р Миркович в своето списание много често говори за сеанси, въобще в туй направление. В.К. От първата категория ученици - Иларионови, Казакова, Ватев те всички са се занимавали с медиуми. Ти заварили по твое време да въртят чаши и т.н.? Н.Д. Аз не заварих по мое време, обаче не знам дали е удобно да приведа един пример с един наш брат, който смяташе, че има връзка със заминали същества, с висши духове и много пъти както разбирам са му казвали известни истини. Те според мен са му казвали нещо да го заблудят наистина, че той наистина е под влиянието на висши разумни същества. Добре, ама този брат тежко пострадва.
към текста >>

74. 82. ВЕЛИКОТО ОПЛАКВАНЕ И ПЛАЧЪТ НА УЧИТЕЛЯ

ТОМ 16

Със самия доктор Миркович и Пеню Киров от Бургас.
82. ВЕЛИКОТО ОПЛАКВАНЕ И ПЛАЧЪТ НА УЧИТЕЛЯ ВК: Сега, тука виждаме една снимка, на която са Учителят и Тодор Стоименов. Какво ще ми кажеш за Тодор Стоименов? ПГ: Тодор Стоименов е един от първите братя, които са били при образуването на първата Верига. Със самия доктор Миркович и Пеню Киров от Бургас. ВК: Да си спомняш някаква опитност, интересна, от Тодор Стоименов? Сега тука, на тази снимка виждаме, това е Елена Андреева в гръб, това е Лулчев, това пък е Учителят, на Бивака. ПГ: Това не е Елена Андреева, а Невена Неделчева. Този, който е в гръб, с термоса, е Лулчев, а от дясна страна с шапката е Учителят. Това е на Бивака, седнали са и разговарят.
към текста >>

75. XII. ДУХЪТ НА ИСТИНАТА в СЛОВОТО НА ВСЕМИРОВИЯТ УЧИТЕЛ БЕИНСА ДУНО И ДУХЪТ НА ЗАБЛУЖДЕНИЕТО В ЧЕЛОВЕЦИТЕ ЗЕМНИ И ПОДЗЕМНИ

ТОМ 16

376) и вместо благотворителен концерт направих концерт за д-р Миркович - един от създателите на „Българския Червен кръст".
И затова се върнаха към 1945 г. и поеха пътя на предишното поколение, което бе път на отклонение и провал от 1945 до 1989 г. Аз бях свидетел на това. Още от самото начало - пролетта на 1990 г., се опитаха да отклонят последователите на Учителя и музикантите. Аз се противопоставих (виж „Изгревът" том III, стр. 376) и вместо благотворителен концерт направих концерт за д-р Миркович - един от създателите на „Българския Червен кръст". На 15 юни 1991 г. концертът бе посветен на 120 г. от рождението на Георги Куртев, в камерна зала „България". На 25.Х.1991 г. беше проведен концерт-рецитал за Георги Куртев в гр. Айтос.
към текста >>

76. IV. КАК СЕ ОТПЕЧАТА ТОМ ПЪРВИ НА „ИЗГРЕВЪТ

ТОМ 16

Спомняш ли си как ни разиграваха с това, дали ще се явят на концерта на д-р Миркович.
Конферансие ще бъде артистката на Ина. Продуцент на програмата съм аз. Аз ще стоя като един обикновен зрител, а вие ще приемате аплодисменти. А Петър Ганев и Божанка могат спокойно да си изнасят концерти, където си желаят. Това, което те направиха срещу мен, бе техен голям провал. Спомняш ли си как ни разиграваха с това, дали ще се явят на концерта на д-р Миркович. Накрая се явиха и останаха крайно изненадани от организацията. Спомняш ли си как не се явиха нарочно за чествуването на Георги Куртев в камерна зала „България"? После, като разбраха, че концерта е излезнал сполучлив, се явиха на събора в Айтос от кумова срама. А когато правихме концерт в Айтос, също не пожелаха да дойдат. Те имат право на избор.
към текста >>

77. 5. Съборите на Всемирното Бяло Братство 5.1. Съборите във Велико Търново

Участвували са, освен Учителя, тримата негови ученици: д-р Георги Миркович, Пеню Киров от Бургас и Тодор Стоиме нов, тогава също от Бургас.
5. Съборите на Всемирното Бяло Братство 5.1. Съборите във Велико Търново Животът на Всемирното Бяло Братство започва от годината, когато във Варна е проведен първият „събор". Участвували са, освен Учителя, тримата негови ученици: д-р Георги Миркович, Пеню Киров от Бургас и Тодор Стоиме нов, тогава също от Бургас. Тогава те са отишли пеш от Бургас до Варна. Кога то се събрали и нарекли своето събиране „събор", те запитали: - Та могат ли трима души да правят събор? Учителят отговорил: - Сега сте трима, а ще дойде време, когато ще станете хиляди. Съборите наистина наедряват. Те стават все повече масови.
към текста >>

78. 6.7. Д-р Георги Миркович

6.7. Д-р Георги Миркович Който иска да види образа на тоя мил възрожденец, и днес ще го види изваян от бронз върху пиедестала на паметника на героя от освобождението Хаджи Димитър на площада в Сливен.
6.7. Д-р Георги Миркович Който иска да види образа на тоя мил възрожденец, и днес ще го види изваян от бронз върху пиедестала на паметника на героя от освобождението Хаджи Димитър на площада в Сливен. Роден е през 1825 г. в Сливен в семейството на заможно търговско семейство, всред будни хора, възрожденци. Това му дало възможност да следва във френския колеж в Бруса, а по-късно - в Русия, в Киев, за да завърши медицина в Монпелие, като взел участие в борбата против холерата през 1855 г. Заради това е бил награден от френската власт. Постъпил на държавна служба като лекар в Лом, развива просветна дейност при откриването на местното читалище, при основаването на женското културно-просветно дружество, следи отблизо дейността на революционния комитет, като докрай остава сторонник на дейността на културното издигане на народа ни.
към текста >>

79. 7. Брат Тодор Стоименов разказва за първия конгрес на Братството

На другия ден пристигна и третият конгресист - д-р Миркович, с параход от Сливен.
Затова решихме да тръгнем пеш. Така и потеглихме сутринта с по едно палтенце на гръб. Пътят беше 120 км през мъчнопроходими, покрити с гори планини. Последния ден Пеню Киров можа да се качи на една селска кола със сено и така ме изпревари. Когато пристигнах сам във Варна, той вече беше се окъпал, преоблякъл и приказваше с Учителя. На другия ден пристигна и третият конгресист - д-р Миркович, с параход от Сливен. Той се малко разсърди, че не сме го чакали, но му мина. Конгресът трая три дни и беше едно от най-паметните ми преживявания. Това бяха дни на беседи, разходки из околностите на Варна, молитви, приятелски разговори. Когато аз запитах мислено Учителя: „Как може това да се нарече конгрес, когато в него участвуват само трима души? ", той каза гласно, като отговаряше на мисълта ми: - Сега сте трима души, но ще дойде време, когато ще бъдете хиляди.
към текста >>

Учителят предупреди д-р Миркович, че ще си заминава.
Конгресът трая три дни и беше едно от най-паметните ми преживявания. Това бяха дни на беседи, разходки из околностите на Варна, молитви, приятелски разговори. Когато аз запитах мислено Учителя: „Как може това да се нарече конгрес, когато в него участвуват само трима души? ", той каза гласно, като отговаряше на мисълта ми: - Сега сте трима души, но ще дойде време, когато ще бъдете хиляди. През 1905 г. Учителят предупреди д-р Миркович, че ще си заминава. Книжарят Голов, който беше шегаджия, рече: - Като си отиваш, подари ми златната антика, която носиш на часовника си! Д-р Миркович я свали от часовника си и му я даде. След няколко месеца се съобщи от Сливен, че той бил наистина тежко болен и агонизирал. Учителят пристигна един ден и веднага замина за Сливен. Застанал над главата му и направил знак, като че къса нишка.
към текста >>

Д-р Миркович я свали от часовника си и му я даде.
Когато аз запитах мислено Учителя: „Как може това да се нарече конгрес, когато в него участвуват само трима души? ", той каза гласно, като отговаряше на мисълта ми: - Сега сте трима души, но ще дойде време, когато ще бъдете хиляди. През 1905 г. Учителят предупреди д-р Миркович, че ще си заминава. Книжарят Голов, който беше шегаджия, рече: - Като си отиваш, подари ми златната антика, която носиш на часовника си! Д-р Миркович я свали от часовника си и му я даде. След няколко месеца се съобщи от Сливен, че той бил наистина тежко болен и агонизирал. Учителят пристигна един ден и веднага замина за Сливен. Застанал над главата му и направил знак, като че къса нишка. Миркович наистина се отпуснал и издъхнал. Душата му се освободила в същия миг.
към текста >>

Миркович наистина се отпуснал и издъхнал.
Книжарят Голов, който беше шегаджия, рече: - Като си отиваш, подари ми златната антика, която носиш на часовника си! Д-р Миркович я свали от часовника си и му я даде. След няколко месеца се съобщи от Сливен, че той бил наистина тежко болен и агонизирал. Учителят пристигна един ден и веднага замина за Сливен. Застанал над главата му и направил знак, като че къса нишка. Миркович наистина се отпуснал и издъхнал. Душата му се освободила в същия миг. (За Тодор Стоименов вж. „Изгревът" том III, стр. 13-16, том V, стр. 724-727. За д-р Миркович вж.
към текста >>

За д-р Миркович вж.
Миркович наистина се отпуснал и издъхнал. Душата му се освободила в същия миг. (За Тодор Стоименов вж. „Изгревът" том III, стр. 13-16, том V, стр. 724-727. За д-р Миркович вж. „Изгревът" том III, стр. 4-8. - бел. на съставителя Вергилий Кръстев)
към текста >>

80. 8. Изгревът - очерк в сп. „Български бранител г. Х,бр. 108 (Х.1939 г.) от М. 3. Марков

X. Бележки на съставителя Вергилий Кръстев

Брат Козлов също ме запозна с Пеню Киров, а после и с д-р Миркович, който, може да се каже, е бащата на спиритизма в България.
Но, макар и да не намирах аз лично смисъл, казвах си, че животът не може да няма такъв, Това беше през 1896/7 г., когато се борех със себе си. - След това случаят ме наведе в Бургас да се запозная с приятеля В. Козлов, който чел книги по спиритизма и с последния Козлов ме запозна. И веднъж на сеанс духът между другите верни неща ни каза: „Животът ви да бъде евангелски." Дотогава считах Евангелието за „попска" книга, както ни учеха в училище. Купих си Библия и почнах сериозно да се занимавам. Брат Козлов също ме запозна с Пеню Киров, а после и с д-р Миркович, който, може да се каже, е бащата на спиритизма в България. По него време д-р Миркович издаваше спиритическото списание „Виделина". Козлов ми каза, че ще ме запознае с някой си Петър Дънов - „много напреднал в духовно отношение човек". И, наистина, заминавайки за Америка, Козлов минал през Варна и говорил на г-н Дънов за нас, и тогава г-н Дънов ни писа. За две години бяхме в преписка с г-н Дънов. А ние тримата: Пеню Киров, д-р Миркович и аз, се събирахме да четем Евангелието и да разсъждаваме по духовни въпроси.
към текста >>

По него време д-р Миркович издаваше спиритическото списание „Виделина".
- След това случаят ме наведе в Бургас да се запозная с приятеля В. Козлов, който чел книги по спиритизма и с последния Козлов ме запозна. И веднъж на сеанс духът между другите верни неща ни каза: „Животът ви да бъде евангелски." Дотогава считах Евангелието за „попска" книга, както ни учеха в училище. Купих си Библия и почнах сериозно да се занимавам. Брат Козлов също ме запозна с Пеню Киров, а после и с д-р Миркович, който, може да се каже, е бащата на спиритизма в България. По него време д-р Миркович издаваше спиритическото списание „Виделина". Козлов ми каза, че ще ме запознае с някой си Петър Дънов - „много напреднал в духовно отношение човек". И, наистина, заминавайки за Америка, Козлов минал през Варна и говорил на г-н Дънов за нас, и тогава г-н Дънов ни писа. За две години бяхме в преписка с г-н Дънов. А ние тримата: Пеню Киров, д-р Миркович и аз, се събирахме да четем Евангелието и да разсъждаваме по духовни въпроси. Навръх Великден 1900 г.
към текста >>

А ние тримата: Пеню Киров, д-р Миркович и аз, се събирахме да четем Евангелието и да разсъждаваме по духовни въпроси.
Брат Козлов също ме запозна с Пеню Киров, а после и с д-р Миркович, който, може да се каже, е бащата на спиритизма в България. По него време д-р Миркович издаваше спиритическото списание „Виделина". Козлов ми каза, че ще ме запознае с някой си Петър Дънов - „много напреднал в духовно отношение човек". И, наистина, заминавайки за Америка, Козлов минал през Варна и говорил на г-н Дънов за нас, и тогава г-н Дънов ни писа. За две години бяхме в преписка с г-н Дънов. А ние тримата: Пеню Киров, д-р Миркович и аз, се събирахме да четем Евангелието и да разсъждаваме по духовни въпроси. Навръх Великден 1900 г. щастието ни бе голямо: двамата с Пеню Киров се срещнахме във Варна лично с г-на Дънов! - А какво е, брат Стоименов, Вашето лично мнение за г-на Дънов и неговото учение? - запитах аз. И г-н Стоименов така отговори: - От всички мои лични опитности с г-на Дънов, когото сега наричаме вече Учител, от всички мои най-критични наблюдения за близо 40 години, аз мога да кажа най-чистосърдечно, че той е Божий пратеник не само за България, но за целия свят.
към текста >>

81. Д-р Стефан Кадиев - Бележки на съставителя Вергилий Кръстев

АСТРОЛОГИЯТА В „ИЗГРЕВЪТ”

Тя знаеше моя план, че ще пиша книга за д-р Миркович и за Сливенското братство.
Тя бе родом от Сливен, а д-р Кадиев бе работил там във военния гарнизон като военен и санитарен лекар. Тогава, по онези години, Сливен се славеше със своите ясновидци и там ври и кипи от невероятни индивидуалности, притежаващи различни дарби по окултните науки. Там се подвизава и Димитър Добрев, който е ръководител на тамошното братство. Д-р Кадиев взима тетрадка и с автоматичната си писалка тръгва от човек на човек, разговаря с тях и после тези очерци ги записва в две тетрадки. Той ги бе предал на Мария Младенова да ги чете и после тя ми ги предаде на съхранение с разрешението на д-р Кадиев. Тя знаеше моя план, че ще пиша книга за д-р Миркович и за Сливенското братство. Ще се пише, но не е дошло времето за този том. 4, Дъщерята на д-р Стефан Кадиев, Елена, ми предаде една тетрадка от него за д-р Миркович и статия за него, които ще бъдат включени към материала на д-р Миркович за Сливен, когато му дойде времето. Тук, в неговия материал, не бе подходящо. 5, В моите издирвания, бяха ми предали две папки с очерци, написани от д-р Кадиев за съвременниците на Школата на Учителя Дънов. Тези случки, събития, той ги бе записал и прехвърлил на пишуща машина.
към текста >>

4, Дъщерята на д-р Стефан Кадиев, Елена, ми предаде една тетрадка от него за д-р Миркович и статия за него, които ще бъдат включени към материала на д-р Миркович за Сливен, когато му дойде времето.
Там се подвизава и Димитър Добрев, който е ръководител на тамошното братство. Д-р Кадиев взима тетрадка и с автоматичната си писалка тръгва от човек на човек, разговаря с тях и после тези очерци ги записва в две тетрадки. Той ги бе предал на Мария Младенова да ги чете и после тя ми ги предаде на съхранение с разрешението на д-р Кадиев. Тя знаеше моя план, че ще пиша книга за д-р Миркович и за Сливенското братство. Ще се пише, но не е дошло времето за този том. 4, Дъщерята на д-р Стефан Кадиев, Елена, ми предаде една тетрадка от него за д-р Миркович и статия за него, които ще бъдат включени към материала на д-р Миркович за Сливен, когато му дойде времето. Тук, в неговия материал, не бе подходящо. 5, В моите издирвания, бяха ми предали две папки с очерци, написани от д-р Кадиев за съвременниците на Школата на Учителя Дънов. Тези случки, събития, той ги бе записал и прехвърлил на пишуща машина. Това бе невероятен за мене материал и аз изчаквах времето, което ще дойде, за да ги публикувам. И дойде това време. 6.
към текста >>

82. А. Хороскопът на Учителят Беинса Дуно и човекът Петър Дънов

ТОМ 19

„Виделина”, на д-р Миркович - Година I, 1903, книжка IV ÷ V, с.
Това е Гласът Божий, Словото Божие, Духът на Третия Завет на Бога към избраника и помазаника Божий. А това е Петър Константинов Дънов, които е родения и слезнал и облякъл се в плът Духът Беинса Дуно. А Духът Беинса Дуно е Всемировият Учител на Вселената, който слиза за пръв път на Земята. Това е отпечатано в „ Изгревът”, том XI, с. 356 ÷ 366, препечатано от сп. „Виделина”, на д-р Миркович - Година I, 1903, книжка IV ÷ V, с. 53 ÷ 67 - в рубриката „Из съвременната българска духовност”. В това откровение, диктувано от Духа на Петър Дънов се вижда, че Всемировият Учител на Вселената е слязъл на Земята по Божие поръчение и се е облякъл във физическо тяло. (Виж „Изгревът”, том II, с, 9 ÷ 12, 42 ÷ 44.) 15. През 1898 г. на 8 октомври Петър Дънов изнася пред благотворителното дружество една беседа: „Призвание към народа ми български, синове на семеиството Славянско”.
към текста >>

83. VIII. Величка Стойчева А. Статии

VIII. Величка Стойчева

ТОМ 21

Когато работих върху д-р Георги Миркович от Сливен и преглеждах последователно годишнините на неговото сп.
Един такъв препис тя ми предаде и след като го прочетох, реших, че трябва да проуча още по-добре тази личност. Беше Величка Стойчева. От Галилей Величков разбрах, че нейна дъщеря е Стевка Няголова, която е майка на Светозар Няголов. Тогава реших тази работа да я оставя и да се чака времето. И то време от 33 години. 3. Когато работих върху д-р Георги Миркович от Сливен и преглеждах последователно годишнините на неговото сп. „Виделина” от 1903 до 1910 г., то попаднах на 4 статии, подписани от Велика Стойчева. Споделих със Светозар Няголов за тях, той също знаеше за тях и исках да ми напише биографични данни за нея. Обеща, но не беше дошло времето за това. Това време дойде след 33 години - през 2003 година. 4. Аз ги извадих, тези 4 статии, и с тях започвам този том за това семейство от няколко поколения.
към текста >>

84. IX. Светозар Няголов А. Автобиография

Първа част

ТОМ 21

Пише статии за образованието и възпитанието на подрастващото поколение в бургаски вестници и в списанието „Виделина”, издавано от доктор Миркович.
Най-големият им син е бил Петър, вторият - Алекси, третият - Асен, четвърта е Величка и най- малката - Цанка. В Габрово са имали две фабрики за предене на вълна и памук и друга - за тъкане на платове, Величка завършва Априловската гимназия и педагогически курс и става учителка в началния и средния курс на образованието. По разпределение е изпратена в гр. Силистра като учителка и в свободното си време посещава свои роднини в Бургас, където се среща с дядо ми Кънчо и след известно време се оженват. Величка е била, подобно на дядо ми, много любознателна и е обичала професията си и децата. Пише статии за образованието и възпитанието на подрастващото поколение в бургаски вестници и в списанието „Виделина”, издавано от доктор Миркович. Много активна, тя не само пише, а и на дело прилага идеите си, като организира курсове за обучаване на малките деца и на големите момичета по готварство, шивачество и всичко необходимо знание за младите при един бъдещ семеен живот. Това става постоянно след 1903 г., когато напуска учителството. За всичко, което е вършела, Величка е търсела мнението на Учителя, Който често посещавал дома им, и прилагала всичко, което й кажел. При такива посещения често у тях се събирали приятелите от Бургас на беседване вечерно време. Освен курсовете за малки и големи деца, тя провеждала сестрински събрания в определени дни за духовна работа.
към текста >>

85. Снимки и бележки към снимките в „Изгревът том XXII

Д-р Георги Миркович СНИМКА № 8.
Подарявам ти ликът си, за спомен на благата ти душа. Помни и не ме забравяй. Твой брат в Господа. Величко. Адресирано е до Юрданка Димова в гр. Варна СНИМКА № 7. Д-р Георги Миркович СНИМКА № 8. Пеню Киров СНИМКА № 9. Тодор Стоименов СНИМКА №10. Пеню Киров и Тодор Стоименов. На гърба на снимката е написано с почерка на Пеню Киров: „Подаряваме за спомен на любезния духовен брат и приятел Петко Ив. Гумнеров." София, 9 май 1915 год.
към текста >>

86. Съдържание

Георги Миркович (1825-1905) 2.
Случки на Учителя с отделни личности 3.1. По разкази от членове на Веригата 3.2. По разкази от ученици от Школата 4. Лекуване на хора VI. Ученици, участвали в Школата и техните прояви в живота 1. Георги Миркович (1825-1905) 2. Мария Казакова (1852-1908) 3. Пеню Киров (1868-1918) 4. Тодор Стоименов (1872-1952) 5. Георги Куртев (1870-1961) 6. Боян Димитров Боев (1883- ?) 7.
към текста >>

87. II. ЖИЗНЕН ПЪТ И РАБОТА НА УЧИТЕЛЯ ДО СЪЗДАВАНЕТО НА ВЕРИГАТА ПРЕЗ 1900 ГОДИНА

12) Петър започва и кореспонденция със своите първи ученици: Пеньо Киров, Тодор Стоименов от Бургас, доктор Георги Миркович от Сливен и Мария Казакова от Велико Търново.*** ********** През 1899 г.
пред благотворителното дружество „Милосърдие" Петър изнася беседата „Призвание към народа ми", която скоро след това се отпечатва.** ********** Това е третият фундаментален труд, който заедно с първите два пробужда съзнанието на готовите души и ги подготвя за трудния път на развитието. „Небето, в знак на своето благоволение, ви е дало един свят залог на велика милост и любов, който се пази помежду ви; от този ден, в който е даден отговорът, започва вашето изкупление и ви предупреждавам да пазите това, което градя, да го не съборите, защото е свято, и ако се опитате да светотатствувате, три злини ще ви допусна: глад, мор и разорение, и няма да ви пощадя, но ще се съдя с вас и ще помните винаги, че Бог е говорил. Пазете думите ми. В тоя залог, който съм ви поверил, почива бъдещето ви, той е скрижалът на дома ви, надежда и живот за рода ви. Слушайте ме, доме славянски, да сте ми свидетели, че съм ви говорил." (1, с. 12) Петър започва и кореспонденция със своите първи ученици: Пеньо Киров, Тодор Стоименов от Бургас, доктор Георги Миркович от Сливен и Мария Казакова от Велико Търново.*** ********** През 1899 г. дава „Добрата молитва". След запознаването си с първите ученици отива в техния спиритически кръжок в Бургас и като млад човек започва да им помага. Те са много доволни от този скромен, учен човек и когато той ги кани да отидат във Варна на 19 август 1900 г., те отиват с разположение. Пеньо Киров и Тодор Стоименов пътуват пеш от Бургас до Варна. **** ********** Това е първият събор на Духовната верига, проведен в подходящ салон, добре украсен, със 120 стола.
към текста >>

Докто р Миркович ***** ********** и Пень о Киров ****** ********** са известни спиритисти с голям опит, занимават се активно с провеждане на сеанси.
Скоро в салона влиза Петър Дънов с Библия в ръка, поздравява ги и съборът започва. Той им казва: „Сега сте само трима, но ще станете мнозина. Всички столове, които виждате, че са празни, са заети от невидими души, които ще се въплътят и ще дойдат да работят за делото Божие на Земята. В бъдеще на тези събори ще се събират и присъстват милиони хора". На този Първи събор дава „Благодарствената молитва". Докто р Миркович ***** ********** и Пень о Киров ****** ********** са известни спиритисти с голям опит, занимават се активно с провеждане на сеанси. По това време всички във Веригата наричат Учителя „господин Дънов" и понеже е млад го смятат за начинаещ в духовните науки. Тяхното отношение към него проличава най-добре, когато решават да направят „Дружество за пробуждане и просветление на българския народ" през 1900 г. За председател на дружеството избират Пеньо Киров, за секретар доктор Миркович, за касиер Тодо р Стоименов ******** ********** и за куриер и писар господин Дънов . Това дружество просъществува малко време, понеже започва сериозна духовна работа с Веригата. * Виж « Изгревът» томXI стр. 160-346.
към текста >>

За председател на дружеството избират Пеньо Киров, за секретар доктор Миркович, за касиер Тодо р Стоименов ******** ********** и за куриер и писар господин Дънов .
В бъдеще на тези събори ще се събират и присъстват милиони хора". На този Първи събор дава „Благодарствената молитва". Докто р Миркович ***** ********** и Пень о Киров ****** ********** са известни спиритисти с голям опит, занимават се активно с провеждане на сеанси. По това време всички във Веригата наричат Учителя „господин Дънов" и понеже е млад го смятат за начинаещ в духовните науки. Тяхното отношение към него проличава най-добре, когато решават да направят „Дружество за пробуждане и просветление на българския народ" през 1900 г. За председател на дружеството избират Пеньо Киров, за секретар доктор Миркович, за касиер Тодо р Стоименов ******** ********** и за куриер и писар господин Дънов . Това дружество просъществува малко време, понеже започва сериозна духовна работа с Веригата. * Виж « Изгревът» томXI стр. 160-346. ** Виж« Изгревът» томXI стр.54-93. *** Виж « Изгревът» том XIX стр.532-549. **** Виж « Изгревът» том VI стр.275-278.
към текста >>

88. 2. ЖИЗНЕН ПЪТ И РАБОТА НА УЧИТЕЛЯ ДО СЪЗДАВАНЕТО НА ВЕРИГАТА ПРЕЗ 1900 ГОДИНА

12) Петър започва и кореспонденция със своите първи ученици: Пеньо Киров, Тодор Стоименов от Бургас, доктор Георги Миркович от Сливен и Мария Казакова от Велико Търново.*** ********** През 1899 г.
пред благотворителното дружество „Милосърдие" Петър изнася беседата „Призвание към народа ми", която скоро след това се отпечатва.** ********** Това е третият фундаментален труд, който заедно с първите два пробужда съзнанието на готовите души и ги подготвя за трудния път на развитието. „Небето, в знак на своето благоволение, ви е дало един свят залог на велика милост и любов, който се пази помежду ви; от този ден, в който е даден отговорът, започва вашето изкупление и ви предупреждавам да пазите това, което градя, да го не съборите, защото е свято, и ако се опитате да светотатствувате, три злини ще ви допусна: глад, мор и разорение, и няма да ви пощадя, но ще се съдя с вас и ще помните винаги, че Бог е говорил. Пазете думите ми. В тоя залог, който съм ви поверил, почива бъдещето ви, той е скрижалът на дома ви, надежда и живот за рода ви. Слушайте ме, доме славянски, да сте ми свидетели, че съм ви говорил." (1, с. 12) Петър започва и кореспонденция със своите първи ученици: Пеньо Киров, Тодор Стоименов от Бургас, доктор Георги Миркович от Сливен и Мария Казакова от Велико Търново.*** ********** През 1899 г. дава „Добрата молитва". След запознаването си с първите ученици отива в техния спиритически кръжок в Бургас и като млад човек започва да им помага. Те са много доволни от този скромен, учен човек и когато той ги кани да отидат във Варна на 19 август 1900 г., те отиват с разположение. Пеньо Киров и Тодор Стоименов пътуват пеш от Бургас до Варна. **** ********** Това е първият събор на Духовната верига, проведен в подходящ салон, добре украсен, със 120 стола.
към текста >>

Докто р Миркович ***** ********** и Пень о Киров ****** ********** са известни спиритисти с голям опит, занимават се активно с провеждане на сеанси.
Скоро в салона влиза Петър Дънов с Библия в ръка, поздравява ги и съборът започва. Той им казва: „Сега сте само трима, но ще станете мнозина. Всички столове, които виждате, че са празни, са заети от невидими души, които ще се въплътят и ще дойдат да работят за делото Божие на Земята. В бъдеще на тези събори ще се събират и присъстват милиони хора". На този Първи събор дава „Благодарствената молитва". Докто р Миркович ***** ********** и Пень о Киров ****** ********** са известни спиритисти с голям опит, занимават се активно с провеждане на сеанси. По това време всички във Веригата наричат Учителя „господин Дънов" и понеже е млад го смятат за начинаещ в духовните науки. Тяхното отношение към него проличава най-добре, когато решават да направят „Дружество за пробуждане и просветление на българския народ" през 1900 г. За председател на дружеството избират Пеньо Киров, за секретар доктор Миркович, за касиер Тодо р Стоименов ******** ********** и за куриер и писар господин Дънов . Това дружество просъществува малко време, понеже започва сериозна духовна работа с Веригата. * Виж « Изгревът» томXI стр. 160-346.
към текста >>

За председател на дружеството избират Пеньо Киров, за секретар доктор Миркович, за касиер Тодо р Стоименов ******** ********** и за куриер и писар господин Дънов .
В бъдеще на тези събори ще се събират и присъстват милиони хора". На този Първи събор дава „Благодарствената молитва". Докто р Миркович ***** ********** и Пень о Киров ****** ********** са известни спиритисти с голям опит, занимават се активно с провеждане на сеанси. По това време всички във Веригата наричат Учителя „господин Дънов" и понеже е млад го смятат за начинаещ в духовните науки. Тяхното отношение към него проличава най-добре, когато решават да направят „Дружество за пробуждане и просветление на българския народ" през 1900 г. За председател на дружеството избират Пеньо Киров, за секретар доктор Миркович, за касиер Тодо р Стоименов ******** ********** и за куриер и писар господин Дънов . Това дружество просъществува малко време, понеже започва сериозна духовна работа с Веригата. * Виж « Изгревът» томXI стр. 160-346. ** Виж« Изгревът» томXI стр.54-93. *** Виж « Изгревът» том XIX стр.532-549. **** Виж « Изгревът» том VI стр.275-278.
към текста >>

89. III. ДУХОВНА ДЕЙНОСТ В БЪЛГАРИЯ НА УЧИТЕЛЯ С ВЕРИГАТА ОТ 1900 ГОДИНА ДО СЪЗДАВАНЕТО НА ШКОЛАТА ПРЕЗ 1922 ГОДИНА

Събират се вечерно време около една елипсовидна маса и провеждат сеанси под ръководството на доктор Миркович и Пеньо Киров в присъствието на Петър Дънов, който е седял в средата на масата.
На 16 август 1910 г. Учителят дава «Молитвата на Духа». Той раздава картината на Пентаграма на всички членове на Веригата, за да работят с нея и върху нея. По-късно за картината на Пентаграма, приятелите са дали по една жълтица. Първите години Веригата развива усилена дейност. Събират се вечерно време около една елипсовидна маса и провеждат сеанси под ръководството на доктор Миркович и Пеньо Киров в присъствието на Петър Дънов, който е седял в средата на масата. Викат различни духове, за да им кажат някои интересуващи ги неща и придобият точно знание за миналото. Душа и тяло на тия събрания е господин Дънов, който с присъствието си насочва и респектира дейността на Веригата. Той дава формули, задачи и начини за работа за постигане на духовно сближаване с невидимите същества. Всички във Веригата са сензитивни и чуствуват осезателно силните вибрации на Петър Дънов. Но съмнението, това основно качество на Сатурн, присъщо на българите, дълго време съпътства нашите първи приятели.
към текста >>

по желание на присъстващите, се явява заминалият си доктор Миркович и говори чрезУчителя.
" Тогава Учителят променя външния си вид, става много сериозен и казва строго: „Тука няма никакъв господин Дънов, той отдавна си замина. Тук е Духът на Истината, който ви говори.» Действително младежкото хилаво тяло на Петър след вселяването на Божия Дух в него през 1897 г. изцяло се променя - става стройно, здраво, подвижно и много красиво, не се засяга от никакви болести. От този момент Той лекува и помага на много болни. На събирането на Веригата във Варна на 14 август 1906 г. по желание на присъстващите, се явява заминалият си доктор Миркович и говори чрезУчителя. Някой пита доктора дали се е явил на медиумите в Сливен и Търново..»***** Когато той отговаря, че не е посещавал тамошните медиуми, сеансът се прекратява и тогава става спречкване между приятелите. Един от тях казва: „Има думата господин Дънов", който по време на разправията мълчи. Изведнъж лицето Му се изменя, светва и Той строг о казва: „Тук няма никакъв Дънов. Аз съм Господ, който се проявява чрез неговата душа. Вие забравяте, че мястото, където се намирате, е свято.
към текста >>

90. 3. ДУХОВНА ДЕЙНОСТ В БЪЛГАРИЯ НА УЧИТЕЛЯ С ВЕРИГАТА ОТ 1900 ГОДИНА ДО СЪЗДАВАНЕТО НА ШКОЛАТА ПРЕЗ 1922 ГОДИНА

VI. Ученици,участвали в школата на Учителя и техните прояви в живота

Събират се вечерно време около една елипсовидна маса и провеждат сеанси под ръководството на доктор Миркович и Пеньо Киров в присъствието на Петър Дънов, който е седял в средата на масата.
На 16 август 1910 г. Учителят дава «Молитвата на Духа». Той раздава картината на Пентаграма на всички членове на Веригата, за да работят с нея и върху нея. По-късно за картината на Пентаграма, приятелите са дали по една жълтица. Първите години Веригата развива усилена дейност. Събират се вечерно време около една елипсовидна маса и провеждат сеанси под ръководството на доктор Миркович и Пеньо Киров в присъствието на Петър Дънов, който е седял в средата на масата. Викат различни духове, за да им кажат някои интересуващи ги неща и придобият точно знание за миналото. Душа и тяло на тия събрания е господин Дънов, който с присъствието си насочва и респектира дейността на Веригата. Той дава формули, задачи и начини за работа за постигане на духовно сближаване с невидимите същества. Всички във Веригата са сензитивни и чуствуват осезателно силните вибрации на Петър Дънов. Но съмнението, това основно качество на Сатурн, присъщо на българите, дълго време съпътства нашите първи приятели.
към текста >>

по желание на присъстващите, се явява заминалият си доктор Миркович и говори чрезУчителя.
" Тогава Учителят променя външния си вид, става много сериозен и казва строго: „Тука няма никакъв господин Дънов, той отдавна си замина. Тук е Духът на Истината, който ви говори.» Действително младежкото хилаво тяло на Петър след вселяването на Божия Дух в него през 1897 г. изцяло се променя - става стройно, здраво, подвижно и много красиво, не се засяга от никакви болести. От този момент Той лекува и помага на много болни. На събирането на Веригата във Варна на 14 август 1906 г. по желание на присъстващите, се явява заминалият си доктор Миркович и говори чрезУчителя. Някой пита доктора дали се е явил на медиумите в Сливен и Търново..»***** Когато той отговаря, че не е посещавал тамошните медиуми, сеансът се прекратява и тогава става спречкване между приятелите. Един от тях казва: „Има думата господин Дънов", който по време на разправията мълчи. Изведнъж лицето Му се изменя, светва и Той строг о казва: „Тук няма никакъв Дънов. Аз съм Господ, който се проявява чрез неговата душа. Вие забравяте, че мястото, където се намирате, е свято.
към текста >>

91. 1. Георги Миркович

VI. Ученици, участвали в школата на Учителя и техните прояви в живота

VI. Ученици участвували в школата на Учителя, и техните прояви в живота 1.Георги Миркович .Първите трима ученици на Учителя са хора с различни характери и съдби.
VI. Ученици участвували в школата на Учителя, и техните прояви в живота 1.Георги Миркович .Първите трима ученици на Учителя са хора с различни характери и съдби. Най-учен и известен от тях е доктор Георги Миркович*, с когото Учителят започва своята кореспонденция. Той е роден в Сливен през 1825 г. Учи във френски колеж в Цариград, където се запознава със спиритизма и му остава верен до края на живота си. След завършване на колежа той заминава за Франция, където следва медицина. След завръщането си в България през 1870 г.
към текста >>

Най-учен и известен от тях е доктор Георги Миркович*, с когото Учителят започва своята кореспонденция.
VI. Ученици участвували в школата на Учителя, и техните прояви в живота 1.Георги Миркович .Първите трима ученици на Учителя са хора с различни характери и съдби. Най-учен и известен от тях е доктор Георги Миркович*, с когото Учителят започва своята кореспонденция. Той е роден в Сливен през 1825 г. Учи във френски колеж в Цариград, където се запознава със спиритизма и му остава верен до края на живота си. След завършване на колежа той заминава за Франция, където следва медицина. След завръщането си в България през 1870 г. се включва активно в комитетите за освобождение на страната от турско робство във Видински окръг.
към текста >>

Доктор Миркович се среща с този Вожд - Учителя Петър Дънов, но понеже той е облечен в дрехата на смирението, докторът не го познава.
е амнистира н и се връща в България да помага за изграждането на младата българска държава. Основава Червения кръст и благотворителните дружества за подпомагане на страдащите. През 1893 г. посещава наново Франция и се среща с мадам Гранж, голям медиум и ясновидец, която му дава пророчество за България. В него се казва, че в България ще се роди и работи един Вожд на Божествения Промисъл, който ще изпълни Божествения план към българите и славянството, на които Бог е определил да са зачатък на Шестата раса и носители на новия живот в света. Доктор Миркович се среща с този Вожд - Учителя Петър Дънов, но понеже той е облечен в дрехата на смирението, докторът не го познава. Познава го чак преди заминаването си от Земята. Доктор Миркович издава спиритическо списание „Нова светлина" от 1891 г., до 1895 г., в което разкрива тайните на спиритизма, ясновидството и духовните явления от невидимия свят. От 1902 г., по нареждане на своя ръководител, той започва да издава списание „Виделина", в което разглежда въпросите за човека и неговата душа. В лицето на господин Дънов вижда един интелигентен човек, запознат отлично със спиритическите въпроси и много добър събеседник. В общуването си с него и с постоянната си кореспонденция открива една дълбочина на мисълта му и някои особени прояви, които пробуждат в съзнанието му въпроса Кой е господин Дънов?
към текста >>

Доктор Миркович издава спиритическо списание „Нова светлина" от 1891 г., до 1895 г., в което разкрива тайните на спиритизма, ясновидството и духовните явления от невидимия свят.
През 1893 г. посещава наново Франция и се среща с мадам Гранж, голям медиум и ясновидец, която му дава пророчество за България. В него се казва, че в България ще се роди и работи един Вожд на Божествения Промисъл, който ще изпълни Божествения план към българите и славянството, на които Бог е определил да са зачатък на Шестата раса и носители на новия живот в света. Доктор Миркович се среща с този Вожд - Учителя Петър Дънов, но понеже той е облечен в дрехата на смирението, докторът не го познава. Познава го чак преди заминаването си от Земята. Доктор Миркович издава спиритическо списание „Нова светлина" от 1891 г., до 1895 г., в което разкрива тайните на спиритизма, ясновидството и духовните явления от невидимия свят. От 1902 г., по нареждане на своя ръководител, той започва да издава списание „Виделина", в което разглежда въпросите за човека и неговата душа. В лицето на господин Дънов вижда един интелигентен човек, запознат отлично със спиритическите въпроси и много добър събеседник. В общуването си с него и с постоянната си кореспонденция открива една дълбочина на мисълта му и някои особени прояви, които пробуждат в съзнанието му въпроса Кой е господин Дънов? " Въпреки многото факти, които доктор Миркович забелязва в постоянната си работа с Веригата и господин Дънов, не може да си отговори на зададения въпрос. След свършване на срещата в 1905 г.
към текста >>

" Въпреки многото факти, които доктор Миркович забелязва в постоянната си работа с Веригата и господин Дънов, не може да си отговори на зададения въпрос.
Познава го чак преди заминаването си от Земята. Доктор Миркович издава спиритическо списание „Нова светлина" от 1891 г., до 1895 г., в което разкрива тайните на спиритизма, ясновидството и духовните явления от невидимия свят. От 1902 г., по нареждане на своя ръководител, той започва да издава списание „Виделина", в което разглежда въпросите за човека и неговата душа. В лицето на господин Дънов вижда един интелигентен човек, запознат отлично със спиритическите въпроси и много добър събеседник. В общуването си с него и с постоянната си кореспонденция открива една дълбочина на мисълта му и някои особени прояви, които пробуждат в съзнанието му въпроса Кой е господин Дънов? " Въпреки многото факти, които доктор Миркович забелязва в постоянната си работа с Веригата и господин Дънов, не може да си отговори на зададения въпрос. След свършване на срещата в 1905 г. той пита направо господин Дънов: „Кога ще си замина? " Господин Дънов му отговаря: „Приготви се, ти скоро ще си заминеш - на 29 септември 1905 г." Даже му казва и часа -16 часа. Докторът си отива в Сливен и в неговия вътрешен живот става голяма реакция. Той ляга и далеч преди посочената дата от Учителя се вдървява, като не дава никакви признаци на живот - но не си заминава.
към текста >>

Доктор Миркович отваря очи и го вижда.
" Господин Дънов му отговаря: „Приготви се, ти скоро ще си заминеш - на 29 септември 1905 г." Даже му казва и часа -16 часа. Докторът си отива в Сливен и в неговия вътрешен живот става голяма реакция. Той ляга и далеч преди посочената дата от Учителя се вдървява, като не дава никакви признаци на живот - но не си заминава. Неговите близки викат господин Дънов, който пристига с влака от София, влиза в стаята и застава пред него. Прави няколко паси с дясната си ръка и го освобождава от неподвижното му състояние. Доктор Миркович отваря очи и го вижда. Петър Дънов го пита: „Познали ме кой съм? " Докторът усмихнато отговаря: „Познах те, Господи." След това си заминава спокойно. Учителят отчита, че не трябва да се откриват тайните на природата. „Съжалявам, че на двама братя казах кога ще си заминат и те се уплашиха, и усложниха своето заминаване, че трябваше и аз да се намесвам и оправям пътя им." Понеже човешката душа има много видими и невидими врагове, моментът на раждането и заминаването се пази в абсолютна тайна и за него знае само Бог. Това е велик момент в душата на брат Георги Миркович да познае Бога тук, на Земята, и да му благодари за всичко от сърце.
към текста >>

Това е велик момент в душата на брат Георги Миркович да познае Бога тук, на Земята, и да му благодари за всичко от сърце.
Доктор Миркович отваря очи и го вижда. Петър Дънов го пита: „Познали ме кой съм? " Докторът усмихнато отговаря: „Познах те, Господи." След това си заминава спокойно. Учителят отчита, че не трябва да се откриват тайните на природата. „Съжалявам, че на двама братя казах кога ще си заминат и те се уплашиха, и усложниха своето заминаване, че трябваше и аз да се намесвам и оправям пътя им." Понеже човешката душа има много видими и невидими врагове, моментът на раждането и заминаването се пази в абсолютна тайна и за него знае само Бог. Това е велик момент в душата на брат Георги Миркович да познае Бога тук, на Земята, и да му благодари за всичко от сърце. Доктор Миркович е с всестранна култура, добър публицист и отличен спиритист. Има много опитности в живота, главно на физическото поле. Високото мнение, което има за дарбите и способностите си, го карат да смята, че един възрастен човек като него, с богат житейски опит има много по-големи знания, отколкото младия Дънов. Миркович не познава добре духовния живот, в който земните години не са меродавна мярка за развитието на душите. Когато господин Дънов му предсказва датата на заминаването му, той попада в непозната зона и получава стрес, който прекъсва съзнанието му.
към текста >>

Доктор Миркович е с всестранна култура, добър публицист и отличен спиритист.
Петър Дънов го пита: „Познали ме кой съм? " Докторът усмихнато отговаря: „Познах те, Господи." След това си заминава спокойно. Учителят отчита, че не трябва да се откриват тайните на природата. „Съжалявам, че на двама братя казах кога ще си заминат и те се уплашиха, и усложниха своето заминаване, че трябваше и аз да се намесвам и оправям пътя им." Понеже човешката душа има много видими и невидими врагове, моментът на раждането и заминаването се пази в абсолютна тайна и за него знае само Бог. Това е велик момент в душата на брат Георги Миркович да познае Бога тук, на Земята, и да му благодари за всичко от сърце. Доктор Миркович е с всестранна култура, добър публицист и отличен спиритист. Има много опитности в живота, главно на физическото поле. Високото мнение, което има за дарбите и способностите си, го карат да смята, че един възрастен човек като него, с богат житейски опит има много по-големи знания, отколкото младия Дънов. Миркович не познава добре духовния живот, в който земните години не са меродавна мярка за развитието на душите. Когато господин Дънов му предсказва датата на заминаването му, той попада в непозната зона и получава стрес, който прекъсва съзнанието му. Двойникът му се измества и той се вцепенява.
към текста >>

Миркович не познава добре духовния живот, в който земните години не са меродавна мярка за развитието на душите.
„Съжалявам, че на двама братя казах кога ще си заминат и те се уплашиха, и усложниха своето заминаване, че трябваше и аз да се намесвам и оправям пътя им." Понеже човешката душа има много видими и невидими врагове, моментът на раждането и заминаването се пази в абсолютна тайна и за него знае само Бог. Това е велик момент в душата на брат Георги Миркович да познае Бога тук, на Земята, и да му благодари за всичко от сърце. Доктор Миркович е с всестранна култура, добър публицист и отличен спиритист. Има много опитности в живота, главно на физическото поле. Високото мнение, което има за дарбите и способностите си, го карат да смята, че един възрастен човек като него, с богат житейски опит има много по-големи знания, отколкото младия Дънов. Миркович не познава добре духовния живот, в който земните години не са меродавна мярка за развитието на душите. Когато господин Дънов му предсказва датата на заминаването му, той попада в непозната зона и получава стрес, който прекъсва съзнанието му. Двойникът му се измества и той се вцепенява. Учителят намества двойника му и той излиза от тежкото състояние, в което е попаднал под влияние на своя обективен ум. Миркович „възкръсва" за новия живот, озарен от светлината на Учителя, отваря му се умът, познава Го и си заминава естествено за другия свят. По-късно често се явява на приятелите при провежданите от тях спиритически сеанси.
към текста >>

Миркович „възкръсва" за новия живот, озарен от светлината на Учителя, отваря му се умът, познава Го и си заминава естествено за другия свят.
Високото мнение, което има за дарбите и способностите си, го карат да смята, че един възрастен човек като него, с богат житейски опит има много по-големи знания, отколкото младия Дънов. Миркович не познава добре духовния живот, в който земните години не са меродавна мярка за развитието на душите. Когато господин Дънов му предсказва датата на заминаването му, той попада в непозната зона и получава стрес, който прекъсва съзнанието му. Двойникът му се измества и той се вцепенява. Учителят намества двойника му и той излиза от тежкото състояние, в което е попаднал под влияние на своя обективен ум. Миркович „възкръсва" за новия живот, озарен от светлината на Учителя, отваря му се умът, познава Го и си заминава естествено за другия свят. По-късно често се явява на приятелите при провежданите от тях спиритически сеанси. * Виж « Изгревът» том III стр. 4-8.
към текста >>

92. 3. Пеньо Киров

VI. Ученици,участвали в школата на Учителя и техните прояви в живота

Често прави спиритически сеанси, които са по-успешни дори от тези на доктор Миркович.
Неговата доброто и благост са забелязани от богато гръцко семейство, което го приема за зет. Но красивата Ерефели има обратен характер на неговия. Тя е крайно взискателна и скържава, затворена в себе си и много ревнива. Често му се кара и за най-малки погрешки. Пеньо практикува различни занаяти, винаги весел и разположен в работата си, вдъхновяван постоянно от своето силно вътрешно ръководство. Често прави спиритически сеанси, които са по-успешни дори от тези на доктор Миркович. В 1898 г. Архангел Михаил, с когото той работи редовно, му съобщава да излезе на пристанището в Бургас и да посрещне един човек, който ще пристигне с параход от Варна. Пеньо си казва мислено: „Как ще намеря този пътник, когато никога не съм го виждал през живота си, а и от парахода ще слязат към 600 души? " В посочения ден и час той отива на пристанището и застава в края на кея. Параходьт пристига и от него слизат много хора.
към текста >>

93. 4. Тодор Стоименов

на сеанс, в който се явява доктор Миркович, Тодор пита доктора: „Господин докторе, още колко години ще съм тук, на Земята?
Там всичките риби, които е изял, ще тръгнат след него и ще си искат телата." В един сън Стоименов вижда, че е английски лорд, а неговата сестра Мария - кралица Елизабет II, при която започва подемът на Англия. Съня си той не споделя с никого. Често го боли и изтръпва лявата му ръка. Много от неговите връстници са заминали от този свят и той започва да се моли на Бога да си замине. На 16 август 1910 г. на сеанс, в който се явява доктор Миркович, Тодор пита доктора: „Господин докторе, още колко години ще съм тук, на Земята? " Докторът отговаря: „Докато свършиш работата си, а можеш да я свършиш в 10 или в 25 години. Аз ще те посещавам сегиз-тогиз и ще те упътвам как да работиш." Той живя още 42 години, които Учителят му даде. При разговор с Учителя, Тодор не е съгласен с него по някои въпроси започва да спори: „Ти кой си, че не се съгласяваш с моето мнение? " Учителят му отговаря: „Тодорчо, ти няма още да си заминеш. Първо ще вземем кралицата, после и ти ще оставиш това хилаво тяло." Стоименов се стресва, учудва се откъде знае Учителя, че сестра му е била кралица.
към текста >>

94. част I Вселяването на Божественият Дух в Петър Дънов

Същевременно Учителят има постоянна кореспонденция с брат Пеню Киров, доктор Георги Миркович и Тодор Стоименов.
В 1898 г. пред благотворителното дружество „Милосърдие" изнася беседата „Призвание към народа ми", която скоро след това се отпечатва. 1899 г. Учителят дава „Добрата молитва". която е валидна за цялата вселена и се произнася от всички ангели. Същевременно Учителят има постоянна кореспонденция с брат Пеню Киров, доктор Георги Миркович и Тодор Стоименов. На 13.02.1899 г. при Учителя идва архангел Михаил и му предава заповедта на Бога да започне работа със синархическата верига, която е създал. Свиква се първия събор на веригата 19.08.1899 г. и след него започва да се увеличава броят на членовете й. На 13.02.1899 г.
към текста >>

95. Бележки към снимките в «Изгревът», том XXIII