Търсене в текстове за 'Минало'

Пълководците от миналото 17.
Английската кралица играе Паневритмия 12. Великото преселение на народите и техният парад пред Великия Учител 13. Старинната цигулка на Учителя 14. Великата симфония на теменужките 15. Духът на Истината и часовоят с цигулката 16. Пълководците от миналото 17. Втората Голгота и Възкресението на Духа на песента “Поздрав на Учителя” 18. Кой управлява света 19. В чии ръце е съдбата на света 20. Цигулката на Игнат и запалената клечка кибрит от Учителя 21. Зловещият вой на сирените, бученето на самолетите и тътенът на Преизподнята пред лицето на Бога 22.
към текста >>

2. 2_02 Учителят като цигулар

В границите на три октави Учителят разказа живота на едно съзнание, преминало през многообразието на Битие, изпъстрено с драматизъм, романтика и размисъл.
Изпълнението и съдържанието на тази пиеса не подлежеше на нотен запис. Темпото на места бе бурно и бързо, пасажите летяха един след друг, поради което петолинията останаха празни. Всички само слушахме. Бяхме въведени в странен музикален свят - свят изграден от музикални тонове, богат на съдържание, което само душата може да разчете. Изпълнението бе прецизно, изящно, богато на красота и звучност. В границите на три октави Учителят разказа живота на едно съзнание, преминало през многообразието на Битие, изпъстрено с драматизъм, романтика и размисъл. Блудният син споделяше своя живот с езика на тоновете. Страница след страница, ние разчитахме преживяванията му - ту сплетени в конфликти и противоречия, ту успокоени в светли надежди, където съдържането на живота е изтъкано от светлина и любов. В едва чуто пианисимо, изпълнено с горната част на лъка, напомнящо шепот, долавяхме нежните пориви на едно любещо сърце, търсещо мир в голямата пустиня на живота, където то все още е непознато и неприето. В разложените акорди, наситени с динамика и мощ, разгъващи се във възходяща хармонична линия, силата на Висшата воля подава ръка на "блудния син", ръководи неговата съдба от свят в свят и дава уверения на неговия дух за успешен завършек на едно драматично битие. С няколко тържествени акорда разказът свърши.
към текста >>

3. 2_11 Английската кралица играе Паневритмия

Тук нямаше случайни прераждания, тук нямаше случайни личности, а всички бяхме дошли от миналото с големия капитал на бележити индивидуалности.
Наблюдавах походката му, наблюдавах движенията му, наблюдавах усмивката му, лицето му. Никога преди това не бях подозирал, че в него бе събрана цялата изтънченост на английската аристокрация. Това нещо той го носеше в себе си от предишните прераждания. Никой не бе го учил на такива обноски, но той го носеше в себе си и то извираше навън. Тази осанка беше израз на една забулена тайна, на едно забележително прераждане в Школата на Учителя. Тук нямаше случайни прераждания, тук нямаше случайни личности, а всички бяхме дошли от миналото с големия капитал на бележити индивидуалности. За това всеки един от нас бе различен, неподправен и бе единствено копие, на което не можеше да се подражава, нито да му се извади дубликат и да му се намери съименник, двойник или някаква друга имитация на оригинала. Тук, в Школата, всяка индивидуалност беше оригинал. Всяка една личност беше неповторима и не можеше да се намери друг, подобен на нея образ. Щом ние приехме Паневритмията като такива личности и индивидуалности и щом накрая дойде и английската кралица да играе Паневритмия, това означаваше, че ние ще победим. Ние, които бяхме в Школата на Учителя.
към текста >>

4. 2_16 Пълководците от миналото

"Пълководците от миналото" Братството е на поредното си лагеруване на Седемте езера на Рила.
"Пълководците от миналото" Братството е на поредното си лагеруване на Седемте езера на Рила. Палатките са опънати край Второто езеро, а някои от тях са се покатерили отдясно и отляво на езерото. Животът на лагера протича в своя нормален порядък познат от години. Тази година бяха дошли много туристи и гости от града. Бяха насядали около Второто езеро, отпочиваха си. Някои от приятелите ми предложиха топъл чай.
към текста >>

Той е един от най-големите пълководци в миналото и под неговия меч са загинали много хора.
Сред тях имаше един мъж, който изпъкваше със своя висок ръст и със своята осанка на решителен и волеви мъж. Аз го познавах много добре. Бях ползувал неговите съвети. Бях близо до Учителя и Той като ме видя, че разговарям с въпросното лице ме запита: "Кой е този? " - 'Учителю, този е един от най-големите хирурзи в София." Учителят го оглежда внимателно и казва: "А знаеш ли кой е той? Той е един от най-големите пълководци в миналото и под неговия меч са загинали много хора. Затова сега е дошъл като хирург между българите, за да си изплати кармата. И като ги реже със скалпел - сега ги лекува. Мечът, който има от миналото, сега го използува като скалпел, но вече за доброто на враговете си, като ги прави свои ближни, като ги лекува". Около мен има две сестри, които слушат и разтреперани Го питат: "Учителю, ама щом е дошъл между българите и сега ги лекува със скалпел, значи, това са онези, които е посичал със своя меч." - "Точно така - заключава Учителят. - И единият има нужда да си изплати кармата и другите имат нужда да им се помогне.
към текста >>

Мечът, който има от миналото, сега го използува като скалпел, но вече за доброто на враговете си, като ги прави свои ближни, като ги лекува".
Бях близо до Учителя и Той като ме видя, че разговарям с въпросното лице ме запита: "Кой е този? " - 'Учителю, този е един от най-големите хирурзи в София." Учителят го оглежда внимателно и казва: "А знаеш ли кой е той? Той е един от най-големите пълководци в миналото и под неговия меч са загинали много хора. Затова сега е дошъл като хирург между българите, за да си изплати кармата. И като ги реже със скалпел - сега ги лекува. Мечът, който има от миналото, сега го използува като скалпел, но вече за доброто на враговете си, като ги прави свои ближни, като ги лекува". Около мен има две сестри, които слушат и разтреперани Го питат: "Учителю, ама щом е дошъл между българите и сега ги лекува със скалпел, значи, това са онези, които е посичал със своя меч." - "Точно така - заключава Учителят. - И единият има нужда да си изплати кармата и другите имат нужда да им се помогне. Така единият плаща, другите приемат и кармата на този народ се смекчава и отива към добро." Стоим като зашеметени. Не знаем какво да мислим, какво да правим и къде да се денем. Това трудно се възприема и трудно може да се смели с нашия човешки ум.
към текста >>

Това бе същата сестра, която присъствуваше на предишния разговор за пълководеца от миналото и която задаваше въпросите.
Това е целта на този кръст, дето е сложен на дланта му. Затова го има и трябва да го има.! " Учителят посяга отново към чая и решава да пие. Като видя, че е изстинал пожела да му донесат топъл чай от термоса. Сестрата, която Го обслужваше, му наля топъл чай. Това бе същата сестра, която присъствуваше на предишния разговор за пълководеца от миналото и която задаваше въпросите. Тази сестра се казваше Савка Керемидчиева - една от стенографките на Учителя. Като отпи няколко глътки, Учителят погледна хироманта: "Брат, щом е било - значи е могло. Щом е могло - сега ще е теглило." Разговорът приключи. Ние се оттеглихме в мъглата. Поисках обещанието му - никому да не разказва за това.
към текста >>

5. 3_05 Музиканти и съдби человечески

Но защо говори в минало време?
Учителят бавно и твърдо каза: "Морфова беше ученичка горе! ". Отново изтръпнахме. Знаехме от беседите Му, че Той има друга Школа в Невидимия свят, че истинските Му ученици са горе, а ние, долу, сме се сгушили в нозете им. Значи тя беше ученичка горе? Добре, нека да е така. Но защо говори в минало време? Нали нея я има още тук, на земята, в центъра на София, заобиколена от слава и разкош! Загадка и толкоз. Ако някой може да я разгадае - да заповяда. Но ние повече не смеехме да питаме Учителя, защото разбрахме по тона Му, че този разговор е свършил и повече няма да се повтори. Но след време в София се разнесе невероятна вест.
към текста >>

Чак след няколко дни се сетихме и си отговорихме на загадката защо Учителят говореше в минало време за нея.
Морфова загинала. Катастрофирала с лек автомобил. По пътя така вдъхновено е пяла, че шофьорът в своя унес по нейното пеене се захласнал, кормилото се извъртяло от ръцете му той и насочил колата в една урва. Това бе обяснението на шофьора в негово оправдание, което прочетохме във вестниците. Всички на "Изгрева" бяхме покрусени. Чак след няколко дни се сетихме и си отговорихме на загадката защо Учителят говореше в минало време за нея. Имаше решение на задачата. Но това бе едното решение. Оказа, че е имало и друга загадка и също необикновено решение. По-късно, в един частен разговор с един от учениците, който бе записал разговора и аз го прочетох, Учителят бе казал, че Морфова е направила груба грешка, като е отишла на концертно турне в СССР - Болшевишка Русия. Защо ли?
към текста >>

6. 3_20 Души в почивка

Всичко преминало от добре по-добре.
Бяха приети сърдечно в братската градина на Айтос. Направило им впечатление, че братята дошли с черни потури, с бели ризи и с червени пояси, а сестрите били в сукмани и бели забрадки. Като че ли всички по команда били облечени по един и същи начин. А те, софиянци, били с градски дрехи - братята с връзки и костюми, а сестрите с бели рокли и бели шапки. Изобщо - контраст по всички правила за това, което трябва да се случи. Всичко преминало от добре по-добре. Връща се групата и веднага при Учителя, за да Му разкаже за всяко чуто и видяно нещо. Една сестра описва подробно цялата обстановка на смирение и послушност на братята и сестрите към брат Георги Куртев. И сестрата казва: "Учителю, ние тук, на "Изгрева", колко сме различни, а там, в Айтос, всичките са еднакви по послушание и по облекло". Учителят ги изглежда и казва: "Това са души, които са в почивка". Всички се оглеждат.
към текста >>

7. 3_22 Със зурли и тъпани - на народни борби

Учителят добави: "Народните борби представляват една издънка днес от един ритуал на миналото.
Тогава разбрахме какво е било значението на тези зурли и тъпани в народните борби. Чрез брат Ради дойде онзи ритъм и онова настроение от народните борби. Ние го усетихме като живо преживяване. Тогава разбрахме какво значи да бъдеш победител в такива борби и да бъдеш награден в такава борба с някой овен или с някое теле. Не очаквахме такава развръзка на нещата. Учителят добави: "Народните борби представляват една издънка днес от един ритуал на миналото. Този ритуал е предхождал военните стълкновения и войните, които са водили българите". Ние мълчахме и слушахме. Една сестра се доближи до брат Ради и го помоли да ни изсвири и покаже какви песни и хора са се играли навремето, когато той е бил млад, по народните борби. Той започна да свири с уста и да пее. Като съпровождаше всичко с определени стъпки в строг ритъм.
към текста >>

От далечината лъхна миналото, през брат Ради минаваха онези сили, които движеха войните на българите.
Ние мълчахме и слушахме. Една сестра се доближи до брат Ради и го помоли да ни изсвири и покаже какви песни и хора са се играли навремето, когато той е бил млад, по народните борби. Той започна да свири с уста и да пее. Като съпровождаше всичко с определени стъпки в строг ритъм. Ние го наблюдавахме с изумление. От далечината лъхна миналото, през брат Ради минаваха онези сили, които движеха войните на българите. Въздухът около нас започна да трепти и имахме усещане, че всеки момент ще тръгнем на бой. Учителят ни оглеждаше внимателно и когато брат Ради завърши, каза: "Брат Ради, покажи сега последната хватка на борбата". Брат Ради се разкрачи, показа хватката и се тръшна на земята. Краката му стърчаха нагоре. След това той стана и Учителят заключи: "На българина сега не му е позволено да воюва.
към текста >>

8. 3_31 Истинската работа

И онова, което трябваше да изпълня, бе толкова старо, идващо от един друг стар свят на миналото, през който ние бяхме минали.
Тя служи за съвсем други неща и цели. Веднъж Учителят ми даде една задача - да отворя Библията и това, което ми се падне, да го изпълня и то - три пъти. Реших да го направя. Направих молитва, както му е редът, отворих Библията, падна ми се съответният текст, прочетох го. Беше ми се паднало да изпълня нещо, което не ми се нравеше, защото това бе текст и методи отпреди 6 000 години. И онова, което трябваше да изпълня, бе толкова старо, идващо от един друг стар свят на миналото, през който ние бяхме минали. Изпитах едно неразположение и си казах: няма да го изпълня. След като реших да не го изпълня, видях, че нямам друга работа в стаята си и тръгнах да изляза навън, но се ударих в прага на вратата така, че ми се завъртя главата насам-натам. Огледах се, реших все пак да изляза навън и се ударих още веднъж в другия праг така, че паднах на земята. Станах и видях вече издутата си и охлузена ръка и реших да се върна обратно в стаята си. Но майка ми се беше върнала от пазар - отворила вратата, аз не я видях, ударих се така силно, че искри и свитки ми излязоха през очите.
към текста >>

9. 3_44 Задачата на Ярмила от Учителя и разрешението й от трите сестри

Трябва личността да се впрегне да работи за Бога, а индивидуалността на човека да даде своя богат опит от миналото в името на онази работа, която се върши за Бога.
А това води до своеволие и до груби грешки. Тези грешки доведоха до всички неразбории, караници, спорове и естествено се дойде до 1957-58 година. Това бе закономерно. След заминаването на Учителя имаше ярко изразени личности, които се намесиха, подведоха и останалите, създадоха се групи и всичко се обърка. Когато се намеси личността и индивидуалността у човека и ако това не е съобразено с Божия план, всичко се обръща наопаки. Трябва личността да се впрегне да работи за Бога, а индивидуалността на човека да даде своя богат опит от миналото в името на онази работа, която се върши за Бога. Та по този случай мога да кажа, че двете бели, които ми бяха направени, бяха последица от едно своеволие и непослушание на ученика към Учителя. Друго обяснение няма. Сега е 1970 година и знаете ли какво ще стане с всичко това? 1. Ще се укрият снимките, които правихме с Ярмила и с фотографа Васко Искренов. Ще се държат нарочно скрито и покрито и няма да се показват, за да се появят множество спорове за Паневритмията. 2.
към текста >>

10. 3_47 Бурята на Катя Грива и нейната вяра

Тук бе същото: избуяха много добри привички, но излязоха на показ неща, които носехме от миналото.
Да, ама тогава този брат е бил на четири-пет години. Та ако сега вие не знаете как да изпълнявате тези движения, то ще се сърдите на Катя Грива. В онези времена, когато всички бяхме млади, красиви и бяхме дошли в Школата на Учителя, имаше едно необикновено явление. Под аурата на Учителя и под аурата на Божествения Дух, тук всичко растеше и се развиваше. Както растяха под въздействието на слънцето и дъжда посевите по нивите на селяните, така и с тях, заедно с житните класове, растяха бурени и плевели. Тук бе същото: избуяха много добри привички, но излязоха на показ неща, които носехме от миналото. Трябваше да се справим с много неща в себе си, които растяха като бурени и избуяваха, и плевелите започваха да задушават житния клас у нас. Учителят ни беше дал методи да се справим с тези неща - тях ще ги намерите в Словото Му и те бяха за учениците Му. А ученик е този, който учи, прилага и изпълнява Волята на Учителя и на Бога. Катя Грива беше хубава, елегантна, фина девойка, образована, с голям такт за хубавото и за изтънченото изкуство. Това го виждахме всички.
към текста >>

11. 3_50 Съзнанието на религиозния и на духовния човек

Много пъти не се съобразявахме с тях, поради наслоени предразсъдъци от нашето минало.
"Съзнанието на религиозния и на духовния човек" Толкова години Учителят говори, че няма област, която да не е засегнал и няма област, с която човешкото съзнание да е боравило и Учителят да не е вземал участие. И да не си е казвал мнението по простата причина, че ние Го запитвахме в частните си разговори с Него - както устно, така и мислено, така и чрез писма. И винаги е отговарял по такъв начин, че освен отговор на въпроса, Той ни даваше и пътя как да разрешим проблема, като ни показваше законите на Духовния свят и от чисто Божествено гледище. Много пъти не се съобразявахме с тях, поради наслоени предразсъдъци от нашето минало. Особено много е говорил за заминаването на човека от земята - че той трябва да се подготви за това заминаване, че това е напълно съзнателен процес и че трябва да премине съзнанието му от едно поле в друго, от едно състояние в друго и не трябва да има прекъсване на съзнанието. Говорил ни е много за заминалите души, за техния живот и съответствието между това, което съществува тук и онова, което е горе. Каквото вържеш тук, това ще вържеш горе и обратното. Това е закон в Духовния свят и принцип в Божествения свят. Беше си заминал един брат от "Изгрева" и бяха решили да правят помен за него в малкия салон, тоест в трапезарията.
към текста >>

12. 3_52 Рудолф Щайнер и Всемировият Учител

Той носеше със себе си много знания от миналото.
В един разговор през 1911 година, на въпрос запознат ли е с книгите и дейността на Рудолф Щайнер, Учителят отговаря, че познава този виден окултист. Приятелите са учудени и Го запитват къде са се срещали с него, на което Учителят отговаря: "Срещали сме се, но не на физическото поле." След като Боян Боев изписва стотици страници за антропософията на Рудолф Щайнер и превежда много неща, то идва време за най-големите развръзки в Школата. По един конкретен повод Учителят казва: "Рудолф Щайнер е прероденият Питагор." Всички останахме изумени. Много приятели започнаха да четат за Питагор, за неговата Школа, която дава началото на гръцката цивилизация. Така че Рудолф Щайнер не беше случайна личност и случаен дух. Той носеше със себе си много знания от миналото. За него Учителят бе казал: "Рудолф Щайнер има своя мисия в Европа. Да подготви европейския ум, за да може да възприеме Новото Учение, което идва в света." Всички тук на "Изгрева" знаехме, че това Ново Учение е Учението на Учителя. Това го знаеше и Боян Боев, но другите щайнеристи не можеха да допуснат това в умовете си. Случи се така, че противниците на Рудолф Щайнер му изгориха Школата на 31 декември 1922 година вечерта, срещу новата 1923 година. Прочетохме това по вестниците и съобщихме на Учителя.
към текста >>

13. 3_56 Богомилското учение и Дървото на живота

Изучавах началата на философските системи, през които беше минало човечеството.
"Богомилското учение и Дървото на живота" Като млада се бях записала във факултета и следвах философия и педагогика няколко години. Не се дипломирах, защото се прехвърлих в консерваторията да следвам музика, в класа по пиано. По време на заниманията ми във факултета бях усърдна и изпълнявах точно заданията, които имахме. На мен ми допадаше този предмет. Изучавах началата на философските системи, през които беше минало човечеството. Бях вече се запознала с Учителя и Учението Му и можех да сравнявам едното познание със знанията от Учителя - това ме обогатяваше, разширяваше погледа ми нашироко и ме препращаше надалеч в миналото. Съжалявам, че не изкарах факултета докрая, за да се дипломирам, а остана само студентската ми книжка оттогава. Учителят ми направи забележка, че съм направила груба грешка, но тогава аз бях млада и смятах, че това е мой личен въпрос и че аз трябва да го решавам. Във факултета ми бе дадена тема и аз направих реферат за богомилското учение: " Влияние на богомилското учение върху образованието на българският народ". За тази тема се готвих усилено, прочетох всичко, което бе написано от историците до този момент.
към текста >>

Бях вече се запознала с Учителя и Учението Му и можех да сравнявам едното познание със знанията от Учителя - това ме обогатяваше, разширяваше погледа ми нашироко и ме препращаше надалеч в миналото.
"Богомилското учение и Дървото на живота" Като млада се бях записала във факултета и следвах философия и педагогика няколко години. Не се дипломирах, защото се прехвърлих в консерваторията да следвам музика, в класа по пиано. По време на заниманията ми във факултета бях усърдна и изпълнявах точно заданията, които имахме. На мен ми допадаше този предмет. Изучавах началата на философските системи, през които беше минало човечеството. Бях вече се запознала с Учителя и Учението Му и можех да сравнявам едното познание със знанията от Учителя - това ме обогатяваше, разширяваше погледа ми нашироко и ме препращаше надалеч в миналото. Съжалявам, че не изкарах факултета докрая, за да се дипломирам, а остана само студентската ми книжка оттогава. Учителят ми направи забележка, че съм направила груба грешка, но тогава аз бях млада и смятах, че това е мой личен въпрос и че аз трябва да го решавам. Във факултета ми бе дадена тема и аз направих реферат за богомилското учение: " Влияние на богомилското учение върху образованието на българският народ". За тази тема се готвих усилено, прочетох всичко, което бе написано от историците до този момент. Имах предвид и някои изказвания на Учителя за богомилите и бях вмъкнала умело тези Негови идеи, бях ги разработила с историческите материали, с които разполагахме.
към текста >>

Можеше - само от онзи, който можеше да обхване миналото, настоящето и бъдещето, защото връзката между онези епохи беше връзката, създадена от Духа, Който слизаше и Духа, който възлизаше.
Дори поуката от несполуката на богомилското учение също бе забравена. Истината няма нужда от доказателство. Светът на Истината е Свят на Божествения Дух. Неговото проявление е навсякъде, а цялата Природа, целият човешки свят е обективен свят на този Божествен Дух. Можеше ли това да се разбере? Можеше - само от онзи, който можеше да обхване миналото, настоящето и бъдещето, защото връзката между онези епохи беше връзката, създадена от Духа, Който слизаше и Духа, който възлизаше. В Школата на Учителя имаше представители от богомилите. Учителят даде следните пояснения по този въпрос, които ще намерите в Словото Му и в частните разговори. Учителят даде веднъж такъв образ за трите Окултни Школи, които са съществували в България: "Божественото Учение в България първо бе посадено в Школата на Орфея. След време тези семена възрастнаха и дадоха стъблото на едно дърво, което представлява богомилското учение. Днес Учението на Великия Учител представляват клоните на това дърво, които опират в Небесата на Всевишния.
към текста >>

14. 3_58 Философията на йогите и Школата на Учителя

Инволюцията и Еволюцията, през които е минало и минава човечеството, са колективни процеси и обхващат цели народи и култури.
Каква е връзката между Хималаите и "Изгрева" в София? "Изгревът", според Учителя, е мистичен център. Той е по- висок в духовно отношение от много високи планини, включително и от Хималаите. Тук, на "Изгрева", са насочени силите на Великите Духове на Вселената. Така че "Изгревът", не беше случайно място, а Дом Господен, защото Господ Бог бе тук, на "Изгрева". Инволюцията и Еволюцията, през които е минало и минава човечеството, са колективни процеси и обхващат цели народи и култури. Но те са едновременно и индивидуални процеси и процеси, отнасящи се до човешката личност. Така че всеки един човек до определен момент в своето развитие се намира в инволюционен процес. След това идва онзи момент, когато започва неговият еволюционен период. Това става в мига, когато той започва да изучава Христовото Учение чрез Евангелието, а след това - чрез Словото на Всемировия Учител. Мигът за преобръщение в еволюционен период в неговия живот започва от обръщението му към Христа и Словото на Великия Учител Беинса Дуно.
към текста >>

Тяхното място е в историята на миналото човечество.
След това идва онзи момент, когато започва неговият еволюционен период. Това става в мига, когато той започва да изучава Христовото Учение чрез Евангелието, а след това - чрез Словото на Всемировия Учител. Мигът за преобръщение в еволюционен период в неговия живот започва от обръщението му към Христа и Словото на Великия Учител Беинса Дуно. А какво е мястото на философията на йогите? Те тук нямат място. Тяхното място е в историята на миналото човечество. Който иска - там да отиде и там да ги търси. А учениците на Школата се занимават със Словото на Учителя. Има един закон, според който всичко онова, което е полезно за човечеството в инволюционния му период, не е годно за него в еволюционния му период. Така че всички теории, философии и Школи не могат да се прилагат в еволюционния му период. Те дори му пречат за неговото развитие.
към текста >>

Спомените от миналото, от атлантското ясновидство в древна Индия и връзката й с духовния свят предопределят методите и знанията на тази наука.
Има един закон, според който всичко онова, което е полезно за човечеството в инволюционния му период, не е годно за него в еволюционния му период. Така че всички теории, философии и Школи не могат да се прилагат в еволюционния му период. Те дори му пречат за неговото развитие. През инволюционния период човешкото съзнание преди потъването в материята е било в пряк контакт с духовната страна на Битието. Инволюционната наука е наука, която е дадена от Духа при неговото слизане в материята. Спомените от миналото, от атлантското ясновидство в древна Индия и връзката й с духовния свят предопределят методите и знанията на тази наука. Те са имали връзка с Невидимия свят, който ги е ръководил. Без тази връзка те не биха могли да съществуват. Тези неща са ясни и неоспорими. Но през еволюционния период и науката, която се гради въз основа на проучване на материята чрез разширяване на човешкото съзнание, преминава в самосъзнание и оттам - в свръхсъзнание. Ето това е пътят на днешния човек.
към текста >>

15. 3_59 Теософският конгрес и търсенето на Христа

Друго движение, което трябваше да подготви човечеството, като прехвърли мост на познанието на света от миналото, да премине през бариерата на спиритизма и да подготви човешкия ум за новата епоха - това бе теософското движение, което се разпространи с голяма сила у нас.
То се разпространи и в България, като негов представител и ръководител бе Софрони Ников. Той и неговите сподвижници бяха много дейни и преведоха цялата теософска литература на български и най-усилено я разпространяваха. Миналия век се зароди спиритизмът, който трябваше да прескочи материалната бариера за познанието на света. Негов представител в България бе доктор Георги Миркович от Сливен, който издаваше списание "Нова светлина", а след това и списание "Виделина" и той бе един от главните разпространители на спиритизма в България. По-късно доктор Миркович бе един от тримата първи ученици на Учителя, заедно с Пеню Киров и Тодор Стоименов. Друго движение, което трябваше да подготви човечеството, като прехвърли мост на познанието на света от миналото, да премине през бариерата на спиритизма и да подготви човешкия ум за новата епоха - това бе теософското движение, което се разпространи с голяма сила у нас. Ние, младите, дойдохме в Школата, когато тя се откри и заварихме възрастните приятели - едни от тях бяха спиритисти, а други бяха дошли от теософските среди, като всеки се стремеше да доказва правотата на своите убеждения. Учителят не застана по средата им, нито застана отпред, за да ги обедини. Той ги прие само като етап по пътя на човешкото познание. За спиритизма Учителят каза, че е дошъл да докаже съществуването на Невидимия свят. А за теософията каза, че е дошла да подготви човешкия ум да възприеме съществуването на връзката между Невидимия свят и човешкото познание, включително и самият човек.
към текста >>

16. 3_67 Котката, която мижеше

Говорят му, че той има дълъг живот от минали прераждания, че имат връзка от миналото с него и че трябва правилно да си я разрешат.
Ето така - заемат една поза, разбира се, неестествена за тях, изправят тялото си по особен начин, че си завъртат главата наляво и под ъгъл и с лека усмивка те поглеждат, а очите им леко примижават. Не мижат, но с премрежени очи - в позата на съзерцание и съсредоточаване. И те гледат и мижат докато те прилъжат с това, с онова, тоест с приказки за това или онова. Подхванеш се, започваш да ги слушаш, а те майсторски можеха да оплетат всеки един от нас. Започваха да му говорят, че еди-кой си брат е много духовен, че той има много покровители на Небето, че неговата аура била с еди-какви си цветове, че мисълта му била такава или онакава във форма на възвишени краски и цветове. Говорят му, че той има дълъг живот от минали прераждания, че имат връзка от миналото с него и че трябва правилно да си я разрешат. Така постепенно онзи, който ги слуша, влиза в капана, хваща се на въдицата и те почват да му говорят неща, които са чули оттук-оттам от старите приятели. Онзи, който слуша разказаните случки с Учителя и като им слуша и ясновидските предсказания, тутакси отваря очи и уши и става слушател. Следващата стъпка е да се превърне този слушател в подчинен слушател и накрая в слуга. Така се отнасяха към мъжете - към братята. Но ако беше някоя млада сестра, а тогава ние бяхме двадесет - двадесет и пет годишни, то Михаил Иванов започваше със същото, но включваше безброй комплименти по всички направления и те успяваха.
към текста >>

17. 3_71 Последните дни на Учителя

Една нощ Учителят, както говореше, спря, огледа ни - а ние бяхме събрани братя и сестри на различна възраст, млади, стари, с различни професии, с различно образование, представители на различни Школи от миналото, с различна духовна подготовка и духовно развитие - и каза: "В бъдеще ще се групирате и по групички ще работите." Ние го гледаме, слушаме и нищо не разбираме.
Учителят си я прибра. Беше казал по-рано пред приятели в Мърчаево: "Ще си взема Савка! " Онези, които бяха там и чуха това, сметнаха, че Учителят ще я вземе да я води на екскурзия на Витоша. Но екскурзията се оказа на друго място и в друга посока. После всички се изумиха от такава развръзка със Савка. Една нощ Учителят, както говореше, спря, огледа ни - а ние бяхме събрани братя и сестри на различна възраст, млади, стари, с различни професии, с различно образование, представители на различни Школи от миналото, с различна духовна подготовка и духовно развитие - и каза: "В бъдеще ще се групирате и по групички ще работите." Ние го гледаме, слушаме и нищо не разбираме. Като видя това, Учителят добави: "Работете на групи." А ние смятахме, че ще продължим да работим така, както Учителят работеше в Школата. Ние смятахме, че Той ще ни ръководи отгоре, а ние ще вършим долу това, което трябва. Но нищо не се получи. Защото не изпълнихме Неговото завещание да работим по групи. Това означава, че по степента на своето развитие ще се съберат братята и сестрите и ще работят.
към текста >>

18. 4_03 Учение и служение на Високия Идеал

Навярно тогава, виждайки моето минало и бъдеще, е видял моите възможности в предстоящия ми изпит и затова именно е изпратил поздрав до Сашо Попов.
Зарадвана, че бях приета като студентка в Консерваторията, аз разказах на Асенчо Арнаудов за сполуката си. На другия ден той ми разказа, че Учителят, като го срещнал, запитал го какво съм направила. Асенчо Му казал, че съм приета. Тогава Учителят казал: "Много хубаво е направила." Думите на Учителя ме успокоиха. Отново пред мен изпъкна образът Му и затворените Му очи. Навярно тогава, виждайки моето минало и бъдеще, е видял моите възможности в предстоящия ми изпит и затова именно е изпратил поздрав до Сашо Попов. Неговата бащинска милост и грижа ми стоплиха душата. Така продължих да следвам и да задоволявам силното си желание да уча в специалния отдел по цигулка, да слушам беседи и да свиря на Паневритмия. Всичко за материалната ми издръжка се нареди много добре. Сестра Маркова ме изпрати да преподавам уроци по цигулка на внуците й. А дъщеря й от своя страна ме препоръча на едни бургазлии - да предавам на двете им деца.
към текста >>

19. 4_05 Песните на Учителя и вселяване на Духа Божий

Планът на заговорниците бил готов, но по-късно те променили решението си и след като минало известно време, двама подкупени мъже пристигнали на "Изгрева", издебнали един момент, когато Учителят бил Сам в салона, влезли при Него и започнали да Го бият.
Учителят доловил идването им, когато, укрити в гората, очаквали удобния За тях час да сторят това. Затова запалва всички крушки в салона, пред салона и в трапезарията, както и на поляната. Като видели, че "Изгревът" изведнъж се осветил през нощта, помислили че са открити и се върнали в града, без да приложат плана си. Това го научихме по-късно, когато се развиха драматичните събития. Научихме също много по- късно и от Самия Учител, че Той е измолил от Небето да се отмени това ужасно престъпление срещу Братството, като Сам Той поема да заплати за всичко чрез кръста на страданието. Планът на заговорниците бил готов, но по-късно те променили решението си и след като минало известно време, двама подкупени мъже пристигнали на "Изгрева", издебнали един момент, когато Учителят бил Сам в салона, влезли при Него и започнали да Го бият. Точно в това време минава брат Иван Кавалджиев, музикант-цигулар. Като видял това, развикал се, побойниците се изплашили и избягали. Но побоят бе нанесен. Доста време след това Учителят не беше добре. Разказваха някои от приятелите, че един от побойниците на следващия ден дошъл да се извинява на Учителя.
към текста >>

20. 4_07 Ученици - музиканти в Школата на Учителя

Майка му ще плаче, ще се чуди защо си е заминало, без да знае защо е слязло детето й на земята." Неведоми са духовните пътища и закони.
Едно момченце се отдели от групата, отиде до Учителя и Го запита: "Вие ли сте Учителят? " Наведе се и Му целуна ръка. След това се завърна при групата си. Учителят каза: "Това дете утре ще си замине. Дошло е на земята, за да направи връзка с Мене. Майка му ще плаче, ще се чуди защо си е заминало, без да знае защо е слязло детето й на земята." Неведоми са духовните пътища и закони. Незнайни са човешките пътища и необясними са подтиците у човека. Само човешката душа търси своя възлюблен - Божествения Дух. Защото човешката душа търси общение с Бога. Много братя и сестри, освен къщите си в града, имаха дървени бараки на "Изгрева", където нощуваха обикновено след школния ден. Ние с майка ми също пожелахме да си направим дървена барачка.
към текста >>

21. 4_08 Любовта е песен, но бракът е изпитание и съдба

БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )

Учителят казва, че бракът се явява като кармично разплащане на миналото.
"Любовта е песен, но бракът е изпитание и съдба" В онези години бяхме млади, хубави и красиви. Имах осемгодишно приятелство с Митко Сотиров - син на един от старите братя, Минчо Сотиров. Приятелството премина в любов - обичах го силно, а естествено бях уверена, че и той ме обича. Учителят казва, че бракът се явява като кармично разплащане на миналото. Щом се запознахме с Митко, той се привърза към мене и станахме неразделни другари. Грижеше се за мен, помагаше ми във всичко. Сутрин ми свиреше с уста да ме събужда за Школата и гимнастиките. В къщи аз се грижех за майка си и сестра си. Те и двете уповаваха на мене.
към текста >>

22. 5_01 Песнопойката на Мария Тодорова с песните на Учителя

БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )

Така че той има две заслуги: едната - към Братството, за издаването на песните, а другата - пред българския народ, с която му отвори очите за славното му минало, за това, че в онази епоха българите са дошли със знание, което е превъзхождало знанието, намиращо се в Европа.
Благодарение на него се получи това разрешение. Той бе наредил печатането на песнопойката да става през нощта. И така тя бе напечатана през нощите. Борис Рогев беше верен брат, имаше много срещи и опитности с Учителя, които за съжаление не описа. Но той написа и за пръв път даде на българите един голям свой труд за прабългарския календар, от който водят начало всички днешни календари по света. Така че той има две заслуги: едната - към Братството, за издаването на песните, а другата - пред българския народ, с която му отвори очите за славното му минало, за това, че в онази епоха българите са дошли със знание, което е превъзхождало знанието, намиращо се в Европа. След като напечатаните материали бяха укрити на нашия таван, дойде време да организираме група от верни братя и сестри, които да ги свиват на коли. Направиха отделни книжки. По-късно ги дадохме на верни братя от "Изгрева" да ги подвържат. Стана хубаво издание за онези години. Пък и сега, двадесет и пет години след това, то не е по-лошо от изданията, които сега се печатат.
към текста >>

23. 5_39 Учителят и Духовната верига на Бялото Братство през Балканската война

БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )

То й отговар я чрез писмо : "Вие сте зрител и участник при ликвидирането на сметките от миналото.
Ваш верен П.К.Дънов (подпис)" Приятелит е с а на бойнот о поле. Над тях е Божиет о ок о и закрилат а на Учител я и на Христови я Дух. Учителя т пише: "Аз съм ви следил през цялото време на войната - виждам доволно ясно как се развиват събитията. Минахме през доста големи мъчнотии и опасности, но Бог на Силите е бил верен на Своите обещания и е превърнал всичко за добро." (Писмо от 11 април 1913 година) Вод и с е войн а з а освобождени е н а българскит е зем и о т турците . Приятелит е запитва т з а смисъл а н а таз и войн а и з а смисъл а н а хилядит е жертви . То й отговар я чрез писмо : "Вие сте зрител и участник при ликвидирането на сметките от миналото. Турция плаща за своите неправди, а България прилага закона на Божествените Права... Няма случай в историята, гдето народ опровинил се в неправда да не е платил скъпо. Едно време на това място бяха Българите, гдето сега са Турците. Те платиха скъпо. Сега Господ ги помилва и Той плаща на техните неприятели. Радвай се, че ти си в оная струя на живота, която носи този народ нагоре към доброто, към Духовната свобода на Духът." (Писмо от 20 март 1913 година) Обсадат а н а Одри н започнал а н а 2 6 октомвр и 191 2 годин а и биткат а з а нег о е ожесточена .
към текста >>

Сегашното е резултат от миналото.
Пре з врем е н а войнат а всек и еди н о т приятелит е изпитв а н а гърб а с и нейни я бич. Всек и еди н о т тях има реалн и опитност и з а силат а н а Христови я Дух , Койт о г и закрил я и съхраняв а живот а им. Технит е опитност и бях а разказван и десетилети я наред, кат о няко и о т тях бях а записани . "Тази война на всинца ви ще ви даде обилна опитност и осезаеми доказателства за общия промисъл. Велики са пътищата на провидението. Сегашното е резултат от миналото. А сега се сеят семената на бъдещето. Вий се намирате в една струя, която носи сега този народ нагоре, която го въздига и се стреми да развие неговите заспали добродетели, да приведе умът, сърцето му и силите му в действие, да го освежи с нови мисли и желания за бъдещето. Вие сте в епохата, когато се ликвидират сметките на миналото. Сега схващате как се решава източният въпрос, понеже сте свидетели на това което става. Общите намеци през миналите години се поясняват обективно." (Писмо от 11 април 1913 година) След сключването на мирния договор, приятелите от фронта, развълнувани и пълни с въпроси, питат Учителя.
към текста >>

Вие сте в епохата, когато се ликвидират сметките на миналото.
"Тази война на всинца ви ще ви даде обилна опитност и осезаеми доказателства за общия промисъл. Велики са пътищата на провидението. Сегашното е резултат от миналото. А сега се сеят семената на бъдещето. Вий се намирате в една струя, която носи сега този народ нагоре, която го въздига и се стреми да развие неговите заспали добродетели, да приведе умът, сърцето му и силите му в действие, да го освежи с нови мисли и желания за бъдещето. Вие сте в епохата, когато се ликвидират сметките на миналото. Сега схващате как се решава източният въпрос, понеже сте свидетели на това което става. Общите намеци през миналите години се поясняват обективно." (Писмо от 11 април 1913 година) След сключването на мирния договор, приятелите от фронта, развълнувани и пълни с въпроси, питат Учителя. "Навярно очаквате за пълното уреждане на въпросите, които вълнуват България. Мирът с турците се сключи. Но остават още малките недоразумения между съюзниците и те да се уредят.
към текста >>

Пред Неговите очи стоят вековете на миналото, а така също и на бъдещето." (Писмо от 27май 1913 година до К.
И който сега гради, никой не може да го развали. От всичко това ще излезе след време добро. България и българският народ трябва да се научи на кого да разчита най-вече в трудни времена. Друг е, Който разпорежда съдбините на народите. Велик е Господ в своите замисли! Пред Неговите очи стоят вековете на миналото, а така също и на бъдещето." (Писмо от 27май 1913 година до К. Икономов) Това са думите на Мировия Учител. Това е решението на Невидимия свят. Тази война се води за освобождението на българите от турската империя и тяхното обединение в границите на Сан-Стефанска България. Но злият гений на Европа влиза във Фердинанд и на 16 юни 1913 година той дава заповед за настъпление на войските срещу Сърбия и Гърция. Те са отблъснати, разбити и отстъпват.
към текста >>

24. 5_53 Учителят е болен

За нас Той бе Мировият Учител на човечеството - на миналото, на сегашното и на бъдното човечество.
А тук при нас на "Изгрева" Учителят старееше по тяло заедно с нас. Какво можехме да кажем на западните и на източните окултисти и на техните привърженици в София и на "Изгрева"? За тях ние бяхме нищо. Нашият Учител за тях не бе истински Велик Учител. Ние преживяхме Школата на Учителя, ние знаехме Кой е Той, откъде е дошъл и за какво е дошъл. За нас Той бе Мировият Учител на човечеството - на миналото, на сегашното и на бъдното човечество. За нас Той бе и Всемировият Учител на Вселената. Учителят, тук на "Изгрева", имаше тяло, физическо тяло и то се подчиняваше на законите на Битието. В Него бе онзи Дух, онзи Божествен Дух, Който бе слязъл върху Него още на 7 март 1897 година. В Него още през 1912 година се бе вселил и Христовият Дух. Оттогава Той беше Мировият Учител.
към текста >>

25. 6_01 Концерт

НИКОЛАЙ ДОЙНОВ

Един ден, след като беше минало доста време от това събитие, група приятели сме се събрали около Учителя.
Учителят започна Своята беседа. На другата сряда се повтори същото. Учителят извика Киселков и отново зазвуча вълшебна музика. Тези два концерта оставиха в мене много дълбоки следи и всякога, когато слушах музика, си мислех за тях. По това време често ходех на концерти, давани от знаменитости на цигулковото изкуство, но никога не чух от тях музика, която да остави такива следи у мене. Един ден, след като беше минало доста време от това събитие, група приятели сме се събрали около Учителя. Стана въпрос за музиката. Бях близо до Него и след като използувах една малка пауза, Му казах: 'Учителю, такава музика, каквато чух от вас и Киселков в салона на улица "Оборище" 14, преди да почнете лекцията си на общия клас, не съм чувал никога след това". Той ме погледна и ми каза: "Ти ще имаш възможност да чуеш и по-хубава музика от тази, която тогава си чул, но този, който свиреше с Мене не беше Киселков". Това ме изненада и разбрах какво искаше да каже с това Учителят. А кой беше тогава цигуларят, който бе влязъл в Киселков и свиреше с Учителя?
към текста >>

26. 6_04 Мория и Кут Хуми

НИКОЛАЙ ДОЙНОВ

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

Къде са великите империи на миналото: Вавилонската, Персийската, Египетската, Римската, империята на Чингиз-хан и коя ли още не?
"Мория и Кут Хуми" След Първата световна война, човечеството беше преживяло безсмислието на егоизма, чудовищната лакомия, вкостенелите и назадничави идеи, че силният трябва да ограбва благата на мирния и работлив човек, за да живее охолно и безгрижно, за да командува и управлява. Хората, които бяха проводници на тези идеи не знаеха един велик и основен закон в природата, който беше изнесен от Учителя: "Колкото и голяма да е дадена сила, ще дойде друга, по-голяма сила, да я ликвидира". Историята по блестящ начин е показала правотата на този закон. Къде са великите империи на миналото: Вавилонската, Персийската, Египетската, Римската, империята на Чингиз-хан и коя ли още не? Тези разбирания бяха хвърлили човешкия род в една безумна кървава баня, в която загинаха милиони хора, съпроводена с чудовищни разрушения, мъки и страдания. В човечеството след това се събуди подтикът за търсене на смисъла в порядките на този свят, жаждата към нови идеи, нови мисли, които като резултат да дойдат до едно по-ново и по-съвършено човешко общество. Всичко това създаде условия за раждането на ред идейни течения, които бързо намираха почва в жадния за нещо по-ново и по-съвършено човешки ум. Едно от тях беше и теософското движение, което водеше своето начало от Индия. То намери добра почва у нас и неговите последователи пълнеха страната ни с преводна и оригинална литература, в която се излагаха идеите и схващанията на това движение.
към текста >>

27. 8_05 Катя Грива - певица и ученик

АНГЕЛ ВЪЛКОВ (1899-1986 )

По-късно Учителят й бе казал, че в миналото е била игуменка в католически манастир и добре е направила, че се откъснала от католцизма в Италия.
Защото можеш да се излъчиш, но най-голямото умение е да влезеш отново правилно в тялото си. Освен това, когато си излъчен, трябва да има някой, който да пази тялото ти, за да не влезе в него някой низш дух, да те обсеби и когато се върнеш да видиш, че твоята къща е заета от друг, а ти ще витаеш във въздуха. Така че, ако точно не се влезе в тялото, може много да се страда, понеже човек става чувствителен на външни влияния. В Школата на Учителя, ние сме наблюдавали много такива приятели, които се бяха психически разстроили именно поради този факт. В Рим се опитвали да я правят католичка, но тя отказала. По-късно Учителят й бе казал, че в миналото е била игуменка в католически манастир и добре е направила, че се откъснала от католцизма в Италия. Катя завършва консерватория в Рим, пяла е на концерт в "Санта Чечилия" и се завръща в Пловдив. Там попада на една книга от Пасков, написана с цел да обори Учителя, като за доказателство авторът предава в курсив цитати от Учителя. Тази книга била оставена на някакъв скрин в дома й..Започнала да я чете. Харесало й не това, което е писано срещу Учителя, а самите цитати на Учителя. Прочела ги на един дъх, харесала го и се заинтересувала, кой е този Учител.
към текста >>

28. 9_02 Божият огън и Силите Господни

Той гореше и изгаряше всичко старо у нас от стария ни живот на миналото и трябваше да ни възкреси чрез чистотата, като ученици на Учителя.
Но ние нямахме знание тогава, за да си обясним това явление. И сега нямаме още това знание. Единственото обяснение можеше да го намерим в Писанието, където се казва, че Бог е Огън Всепояждащ. Този огън ние го видяхме там, в салона - на катедрата, защото Бог бе в Учителя. По-късно, когато станахме ученици на Школата, усетихме и видяхме този огън как действува в самите нас. Той гореше и изгаряше всичко старо у нас от стария ни живот на миналото и трябваше да ни възкреси чрез чистотата, като ученици на Учителя. А дали успяхме, това е друг въпрос. Всеки успя дотолкова, доколкото успя да се справи със себе си. Съборът продължи три деня. След третия ден Учителят нареди да отидем на екскурзия до връх Мусала. Всички с готовност решихме да отидем.
към текста >>

29. 10_07 Кой е Мировият Учител?

Растенията, със своята форма и организация на живот, отговарят у човека на неговото подсъзнание, обхващащо първобитното колективно подсъзнание в миналото.
Инволюцията е слизането на човешката душа и човешкия дух на земята, обличането им в различните форми на живот, преминаващи през минерала, растенията, животните и човека. Това е предначертаният път на слизането на Великото към Малкото, т.е. организирането на физическия свят по форма и подобие на Духовния свят. Това може да стане само чрез Христовият Дух, защото той съединява различните форми на живот на физическия свят и Духовния свят. У човека това е изразено с неговото подсъзнание, съзнание и самосъзнание. Растенията, със своята форма и организация на живот, отговарят у човека на неговото подсъзнание, обхващащо първобитното колективно подсъзнание в миналото. Животните, със своята форма и организация на живот, отговарят на съзнанието при човека, обхващащо индивидуалното му съзнание. Човекът, със своята форма и организация на живот, отговаря на днешното самосъзнание у човека, обхващащо личното му съзнание. Човекът, със своята форма и организация на живот, трябва днес да премине от самосъзнанието към свръхсъзнанието и да направи връзка с Космическото Съзнание. А това става чрез Космическата Обич, която е движение на човешкото самосъзнание към свръхсъзнанието, движение от периферията към центъра на Всемировия живот на Вселената. Това е обозначено като пробуждането на човешката душа и идването на човешкия дух, за да се роди човек за Духовния свят и да направи съобщение с него, да му се отворят очите и ушите и да бъде жива душа и животворящ дух за земята и за Небето.
към текста >>

30. 10_15 Школат а на Всемирното Велико Бяло Братство

Религията, това са човешки форми, през които е минало човечеството, за да представи в достъпна форма някои Божествени истини и по този начин ги е ограничило, а човешкото несъвършенство ги е опорочило в този исторически етап.
Школата не се числи, нито зачислява към църквите, нито към обществените институции и организации, защото Школата на Великия Учител е плод на Неговото Слово, което е Глава на Истината, а Истината е Глава на Божествения Дух, който не се ограничава и управлява чрез външни човешки институции. Школата на Бялото Братство в България не е секта религиозна, не е култ, нито средище за съвременно тълкуване на Библията. В Школата се проучава Словото на Великия Учител, което Слово е Славата на Бога от Третия Завет на човечеството, затова Школата на Бялото Братство е над всички. Тя обединява всичко чрез Божествената Слава на Великия Учител. Школата не е религия и идолопоклонство. Религията, това са човешки форми, през които е минало човечеството, за да представи в достъпна форма някои Божествени истини и по този начин ги е ограничило, а човешкото несъвършенство ги е опорочило в този исторически етап. Затова Школата на Бялото Братство седи над религиозните форми и методи и над религията. Защото Словото на Великия Учител показва пътя на човешката душа към Бога. Още на събора през 1921 година, Учителят каза: "Ние няма да работим за никоя черква, нито за православна, нито за протестантска, нито за католическа. Ние ще работим за Царството Божие." ("Съборни беседи", Търново, 1921 год., стр.122.) Учителят добавя: "Нашата идея не е църквата, а Царството Божие." ("Съборни беседи", Търново, 1920 год., стр.47.) Днес, човешката душа може да направи връзка с Бога единствено чрез Словото на Великия Учител - Беинса Дуно. Школата на Бялото Братство в България не е външна организация, нито партия, нито общество на съмишленици и последователи на Петър Дънов.
към текста >>

31. 2_37 Най-великите пирати от Французката енциклопедия

Те го гледат, изслушват го и накрая му казват: "Ще ги изтърпим още един месец, до края на учебната година и ако не се налудуват през лятната ваканция, то следващата учебна година няма да ги записваш при нас." Но лятото минало, а те били изпратени на село.
Оттам идват тези техни качества. А днешните им учители са били навремето техни пленници и роби от английската и испанска флотилия. Затова е тази борба сега, но ще премине. Отиди при учителите и им се оплачи, че каквито са при тях, три пъти по-луди са при тебе. Кажи им каквото искат, това да направят с тях и че ти изобщо не можеш да се справиш." Отива приятелят в училището и предава думите на Учителя. Те го гледат, изслушват го и накрая му казват: "Ще ги изтърпим още един месец, до края на учебната година и ако не се налудуват през лятната ваканция, то следващата учебна година няма да ги записваш при нас." Но лятото минало, а те били изпратени на село. Лудували, търчали на воля и до насита. Есента, когато се върнали, били се вече умирили. Записал ги приятелят в същото училище, но вече утихнали и не правели такива големи бели. Учителите останали доволни от тях и те завършили с пълно отличие. А при всяка беля, която правели, баща им отварял Френската енциклопедия, която специално си изписал от Франция и започвал да чете.
към текста >>

32. СЕДЕМТЯХ РАЗГОВОРА С ДУХА ГОСПОДЕН. Разговор Първий. Упътвание

Съдействува им по този начин именно, за да ги уведоми, че за в бъдеще не трябва да постъпят тъй, както в миналото.
В тия условия се изпълня послушанието на волята Божия. Защото Бог не само иска да вършим Неговото дело, но и добре да го вършим. Това е именно причината, дето Бог за дълго време поставя своите избраници под дълъг и тежък изпит, за да привикнат на делото Му, което има да постави върху тях, за да го извършат тъй, както Той сам би го свършил. А понеже делото Божие в тоя свят се води от человеци неопитни и невъзпитани в пълнотата на истинната виделина, става причина да замедлява в своя ход, за да се даде време на Духът Божий да изправи непоправимите неща. В това именно се изпълнят думите Господни, в Словото Му, че онези, които го любят, всичко, което им се случи, им съдействува за добро. Съдействува им по този начин именно, за да ги уведоми, че за в бъдеще не трябва да постъпят тъй, както в миналото. И от тук ние казваме, че животът не е нищо друго, освен опитност. Да, опитност, която може да се каже, че е добита от ред грешки по наше ведение или неведение. Но всетаки, всичко трябва да върви вътре в своите граници. Погрешките се превръщат на ползи само тогава, когато Любовта влезе да работи като сила. Тук се указва същия този закон, който работи в Природата и който обръща ония вредителни елементи да работят за полза на человечеството.
към текста >>

33. Разговор Третий. Храната и Словото

Достатъчно е вече времето, което се е изминало в нерадение, съмнение, двоумение, колебание и хиляди други извинения.
Обърни прочее лицето си към Бога и помоли Му се и ще приемеш вътрешна благодат на познания. Защото е казано, които Бог научи, няма да имат нужда друг да ги учи да познаят Истината. Но Бог ще ги поучава в Закона си всеки ден. Той има хиляди начини, по които може да придаде своята Истина. Отвори сърцето си и дай място на Господа да влезе и да се въдвори напълно в твоята душа. Достатъчно е вече времето, което се е изминало в нерадение, съмнение, двоумение, колебание и хиляди други извинения. Сега е вече време благоприятно, ден избран и посветен Господу. Ден, в който ти трябва да Му служиш тъй, както е Нему угодно. Това Аз ще те науча и ще ти отворя път широк да ходиш и да изпълняваш Волята Господня. Виждам, тебе думите много те смущават; ти се много боиш от значения. Дръж съвестта си чиста, да те не смущава нищо.
към текста >>

34. Разговор Шестий. Пътят и Истината

Ако познаваше всичките знаци на тая книга, която е написана и разгъната пред теб, която съдържа цялото Небе и цялата земя, ти щеше доста отчетливо да четеш и прочиташ всичкото минало и всичкото бъдеще, което е отпечатано и написано на нея за този свят и за оня.
Ако за земните работи, като раждането, се изисква определено число дни и месеци, за да се напълни числото на времето, което зачатието изисква, колко повече Божиите работи изискват това пълно съблюдение. Но, казвам, една жена може да роди преди време и после време, но и двата случая са гибелни за детето. В първият, смъртта очаква детето; във вторият, смъртта поглъща детето още вътре. Ето защо, трябва да се пазят съблюдения. Ако сега разбираш съдържанието на моите думи, мислите на моя Дух, ще съумееш да се съобразиш с Волята ми – така казва Господ. Ако познаваше всичките знаци на тая книга, която е написана и разгъната пред теб, която съдържа цялото Небе и цялата земя, ти щеше доста отчетливо да четеш и прочиташ всичкото минало и всичкото бъдеще, което е отпечатано и написано на нея за този свят и за оня. Ти щеше да разбираш езика на нещата, които говорят и свидетелствуват сами за себе си и за Истината. Попитай оня червей защо се влече? И той ще ти отговори защо. Но ще ли разбереш тая загадка, защо пълзи и се влече непрестанно и каква облага той намира в това? Не, но теб ти се вижда неговото влечене и пълзене безсъдържателно, безсмислено.
към текста >>

35. 1. СПОМЕНИТЕ - Пътя на ученика

И тъй животът на човек е включен в друг голям живот, свързан с живота на много същества, негови близки, връзките от едно далечно минало се реализират в този голям живот.
Братския живот носех в душата си и го прилагах по свой вътрешен подтик. Тъй че аз бях подготвен отдавна за тази среща и се почувствах в сродна среда. Тук срещнах хора, които ми бяха близки по мисъл, родни, макар че не бях се срещал с тях до тогава. В живота има едно чудесно съчетание на невидимото с видимото, на незнайното с знайното, на рационалното с ирационалното. Това съчетание на незнайното със знайното е едно от най-дълбоките трогващи преживявания. И тъй животът на човек е включен в друг голям живот, свързан с живота на много същества, негови близки, връзките от едно далечно минало се реализират в този голям живот. Какви спомени оживяват. Какво обаяние и сила имат те. Това знае онзи, който е свикнал да гледа вътре в себе си. Пробужда се един отдавна заспал живот при нова обстановка и се изразява по един нов начин. Все пак на онзи от далечното минало спомен, върху него трябва да се мисли и възпроизведе отново.
към текста >>

Все пак на онзи от далечното минало спомен, върху него трябва да се мисли и възпроизведе отново.
И тъй животът на човек е включен в друг голям живот, свързан с живота на много същества, негови близки, връзките от едно далечно минало се реализират в този голям живот. Какви спомени оживяват. Какво обаяние и сила имат те. Това знае онзи, който е свикнал да гледа вътре в себе си. Пробужда се един отдавна заспал живот при нова обстановка и се изразява по един нов начин. Все пак на онзи от далечното минало спомен, върху него трябва да се мисли и възпроизведе отново. Това не са много ясни понятия за човека. Изобщо мисълта трябва да върви напред и да води човека в този сложен свят на спомените. Ето в Търново дошъл по един най-обикновен случай се срещнах с Учителя и от тук започна онзи чуден път, по който вървях повече от 55 години, който път по онзи незнаен за хората закон ще се събере пак в една лешникова черупка и ще чака времето и условията за своето бъдещо проявление. За това казвам - животът е вечен. Той има почивки, но никога няма да спре и не прекъсва.
към текста >>

Възкръсна един живот от далечното минало.
За това казвам - животът е вечен. Той има почивки, но никога няма да спре и не прекъсва. Чак сега познах този дълбок, скрит ритъм на живота. Той е вечно действие съчетано с мисъл, с идеи, с преживявания. Образът на Учителя оживя в мене с поразителна сила. Възкръсна един живот от далечното минало. Тъй роден и мил като че намерих себе си. Тъй започна пътя ми в Школата на Учителя. Намерих Братството разположено на запад от Търново по пътя към Севлиево, в палатки и колиби сред лозята. Хора нови, облечени повече в бяло, живеят общ живот, учат и прилагат едно ново Учение. За мен това беше нещо, което винаги съм очаквал.
към текста >>

36. 4. КАК НАУЧИХ РУСКИ ЕЗИК

Аз много добре помнех този език от едно минало прераждане.
И което е най-важното аз за пръв път в живота си превеждах. Той се доближи до мен, гледа книгата и се чуди. Защото ние още не бяхме почнали да изучаваме руски език в клас. Той се изучаваше в гимназията. Учителят ми не знаеше, че аз по рождение го знаех този език. Аз много добре помнех този език от едно минало прераждане. Аз съм бил руснак и като руски войник бях загинал в Балкана на Шипка по време на Руско-турската война 1877/78 г. Бях останал тук и след това се бях родил чрез моите родители и сега носех името Борис. И затова по рождение знам този език, но как да му обясня, когато и аз тогава не можех сам да разбера как стават тези неща, защото аз този език го знаех, чувствах го и го виждах в картини. По-късно получих знание за това в Школата на Учителя, но този спомен беше жив у мен, а непонятен за другите. Като младеж имах наклонност към литература и ме поставиха за кни-жар в библиотеката на Венелин Априлов.
към текста >>

Така веднъж ми се откри една картина и се видях, че в миналото съм бил историк, писал съм хроники и сега имах разположение към историята на България.
Тук имаше стари книги лично предадени от Априлов и събрани от разни манастири. Там открих документи писани от богомилите. Тогава поддържах и почиствах книгите от прах и бях подредил изрядно всички рафтове. А сега научавам, че тези книги са изчезнали. Имах разположение към историята и прочетох много такива книги. Така веднъж ми се откри една картина и се видях, че в миналото съм бил историк, писал съм хроники и сега имах разположение към историята на България. Завърших гимназия твърде лесно. Не ме затрудняваше. Учех много лесно. Сядах да чета урока, заучавах го много бързо. Имаше предмети, които не обичах.
към текста >>

37. 5. МОМЧЕШКИ ЛУДОРИИ

Над Габрово имахме една нива, и там в далечно минало е станала голяма битка между турците и българските боляри, които са избягали от Търново.
Ние се изпокрихме и целият град се източи него ден от махала на махала да оглеждат поразиите от гърма. Нашият взрив беше най-силен и разрушенията най-големи. На следващия ден ни прибраха с полиция и ни затвориха три дни в мазето на общината. Бяхме живи и читави. По някаква случайност никой не бе пострадал. Над Габрово имахме една нива, и там в далечно минало е станала голяма битка между турците и българските боляри, които са избягали от Търново. Там намерихме копия, ръждясали мечове, шлемове, ризници и какво ли още не. Когато оряха нивата ралата ги изравяха. Понякога взимахме копачи и така ровехме и изваждахме стари оръжия. Тогава никой не го интересуваше за тези неща, но ако ги бяхме събрали щеше да се направи цял музей за старинни оръжия. Ние се въоръжавахме със тези старинни оръжия и водехме момчешки сражения между махалите години наред.
към текста >>

38. 7. ДЯДО БОТЮ - ЖИТОТО И ЦАРСКАТА ХАЗНА

Лятото е било минало и е била ранна есен.
Намира и знаците така както са обозначени в писмото. Но той не предприема нищо, защото е отишъл тъй с голи ръце само да огледа. Връща се и съобщава на баба ми. Тя го подтиква да отиде втори път. С голям зор той тръгва, но когато отива за втори път да търси съкровището, то пещерите са били пълни със змии и той се уплашил. Лятото е било минало и е била ранна есен. А отровата на змиите през есента е най-силна. Да те ухапе една от тези змии, смъртта ти е сигурна. Трябва да избираш: или злато или смърт от змия. Дядо предпочел да е жив и беден. Върнал се уплашен, но жив и повече не ходи, а си остана беден.
към текста >>

39. 9. ЧИТАЛИЩЕ „НАДЕЖДА

Веднага в мене преминаха, раздвижиха се и спомени се явиха от далечно минало.
Пристигнахме там и гледаме след малко от горния път, по главната улица от запад се задава едно множество от хора, мъже и жени облечени повече с бели дрехи. Вървяха в редици и наброяваха към 300 души. А пред всички върви един човек, с хубава брада, дълга коса и около Него няколко възрастни хора с голямо почитание и уважение вървят около Него. Като Го видях, потръпнах. С този човек съм бил и други път. Веднага в мене преминаха, раздвижиха се и спомени се явиха от далечно минало. Някога съм живял с този човек. И ме завладя веднага тази картина. Влезнахме в салона. Разположихме се. След малко в салона дойдоха и търновски граждани.
към текста >>

След малко на сцената излезе същия човек, който никога не бях виждал досега и който според моите спомени ми е познат от миналото.
Влезнахме в салона. Разположихме се. След малко в салона дойдоха и търновски граждани. Салонът се изпълни от край до край. А ние седнахме в единия край. След малко на сцената излезе същия човек, който никога не бях виждал досега и който според моите спомени ми е познат от миналото. Красив, спретнат, с дълга коса и брада. Попитах хазайката до мен: „Кой е този човек? " „Това е Учителя Дънов". Той държа първата сказка, която съм чул тук на 19 август 1920 г. неделя Преображение.
към текста >>

40. 36. ОПИТИ ЗА НОВИ КОМУНИ

В далечно минало е било курортно място на аристократите.
След Ачларе се направиха и други опити в провинцията. В град Нова Загора група братя и сестри направиха опит за комуна. Една тухларна работилница на един наш брат беше предоставена на тяхно разположение за общ братски труд. Работата е много тежка, хората не бяха подготвени и в комуната възникнаха ред противоречия за хора, които се срещат за пръв път, а тухлите ги бяха виждали до тогава само наредени на палета. В село Арбанаси също се направи опит. В далечно минало е било курортно място на аристократите. Решиха да направят комуна въз основа на стопанския живот затова закупиха някои земи, дворни места и къща. Създаде се един център, в който се събраха 7-8 човека. Присъединиха се семейство Камбурови, които продадоха имота си в Казанлък и Ст. Загора и с тези средства закупиха места в Арбанаси. Основа се една комуна, която премина през големи изпити.
към текста >>

41. 71. ВЪТРЕШНАТА РАБОТА НА УЧЕНИКА

Него съм определил и за това съботния ден не приемам." В Школата на Учителя, човек като влезе в нея почва да работи върху себе си, върху своят характер и своя мироглед, върху своето минало и наследство от минали поколения.
Само в един ден не приемаше посетители. Това беше съботата. Съботния ден Учителят не приемаше никого. Това знаеха всички и не допускаха да Го безпокоят никакви хора, колкото и да беше нуждата голяма, при Учителя не допускаха никого. Той бе казал: „Съботния ден е определен за Господа. Него съм определил и за това съботния ден не приемам." В Школата на Учителя, човек като влезе в нея почва да работи върху себе си, върху своят характер и своя мироглед, върху своето минало и наследство от минали поколения. Всичко това е една много сложна работа. Тук се иска знание, методи за работа, упражнения. Всичко това е дадено в Школата на Учителя в един разнообразен материал, който е записан и отпечатан и е на разположение на учениците. Това е единия път. Школата на Учителя не е само теоретична, но може да се приложи в живота и всеки според усилието, което е направил и според усърдието си като ученик може да се ползва от това знание.
към текста >>

42. 111. МАРИЯ ТОДОРОВА. ВРЪЗКАТА

Това беше един живот - минало, настояще и бъдеще.
Бях млад и се срамувах. А и не познавах никого. Тогава Учителят се обърна към мене, вдигна ръка и посочи с показалеца си Мария Тодорова, която стоеше наблизо и рече: „На тебе я поверявам." Всички наоколо останаха учудени, защото Учителят посочи мен и Мария. По такъв начин Учителят направи връзка между мен и нея. Така започна нашето запознанство, нашата дружба, която остана до края на живота ни. Това беше един живот - минало, настояще и бъдеще. Той си остана неразривно свързан с Учителя и Братството. Затова не може да се говори за Братството без да се говори за този живот. Нашата дружба с Мария трая повече от 55 години. Живеехме добре с нея. Тя беше чувствителна много и откликваше на всичко.
към текста >>

Ние преживяхме това минало като свое.
Посетихме село Арбанаси, разгледахме старите къщи, уличките криви калдаръмлии. Тука преди стотици години е текъл живота. Широки дворове, градини, тесни криви улици, стари чешми пресъхнали вече. Някога са текли води, звънели са менци, чували са се смехове, разговори и песни. Весел народ е живял тук. Ние преживяхме това минало като свое. Прекарахме съборните дни на Братството при Учителя в Търново, но невидимата връзка бе направена както с Учителя, така и с Мария. Бях срещнал Учителя, а трябваше да замина на, запад да уча. Идеите, молитвите, чувствата, които носеше душата ми оживяха и аз чувствах, че живота ми е в тях. От запада останах разочарован. Не ме възхищаваха формите, чрез които се беше изразил живота там.
към текста >>

43. 122. МУЗИКАНТИ И МУЗИКАТА НА УЧИТЕЛЯ. БРАТСКИ ПЕСНИ

По този повод в разговор с приятели Учителят е споменал, че Люба в миналото е била египетска жрица.
Всички омаяни слушали. Когато стигнала до третия куплет на текста от песента, там където се казва: „Ти утеха ни донесе, мой Учителю, поклон", тя се поклонила на Учителя като Го гледала така миловидно и където мелодия, думи, жест и изпятата песен са действали зашеметяващо. Тя продължила песента, след което се поклонила и отново се скрила в храстите. Била е незабравима сцена. Жива сцена сред природата, а приятелите са били нейните първи слушатели. По този повод в разговор с приятели Учителят е споменал, че Люба в миналото е била египетска жрица. А сега беше наша сестра и дъщеря на Иван Радославов. Втори пример е с Елена Казанъклиева, която даде песента „Поздрав на Учителя". Тя състави текста и мелодията. Беше от сестрите, които ние заварихме. Тя пътуваше из страната, посещаваше приятелите и беше жива проповедница в слово и в дух.
към текста >>

44. 125. ПЕСНИ КРАЙ ЛАГЕРНИЯ ОГЪН

Виждаше в миналото на хора, събития и епохи.
Учителят е човек с Космическо съзнание, човек на Реалния живот, който функционира в целия Космос и твори и вечно обновява формите, чрез които се проявява. Той беше Маг от най-висш разряд, защото разполагаше със силите на живата Природа за изпълнение на волята на Бога и за благото, както на отделни лица, така и на цялото човечество. Той можеше да става видим и невидим, да се пренася на далечни разстояния и да бъде едновременно на много места. Той беше ясновидец от най-висша степен и затова нямаше нищо скрито покрито за него. Той виждаше всичко не само около себе си, но виждаше всичко, което става по цялата земя и в целия Космос. Виждаше в миналото на хора, събития и епохи. Виждаше и в бъдещето им. Владееше събития, епохи, съдбата на човечеството и го направляваше съгласно Божият план, който Той знаеше. Идва поредната вечер, лагерния огън се разгаря, групата се е увеличила с онези 16 човека дошли сутринта след голямото лутане през нощта и с една голяма опитност от порядъка на Космичното присъствие на Великия Учител на земята. Няколко цигулки подемат напевите на братските песни, всички запяват потопени в един друг свят от песен, където тя преминава в молитва. Най-висшето състояние на песните на Учителя са молитвите.
към текста >>

45. 126. ЗАКОНЪТ ЗА ПРЕЛИВАНЕТО

Направил съм един превод на български, като съм вложил нещо ново, понеже в миналото тая песен е имала едно значение, а сега - друго.
Ако ти не познаваш Бога в проявеното, как ще го познаеш в непроявеното. Ако ти не разбереш относителната истина, как ще разбереш по-дълбоката. Като се даде една песен, отначало я пеете с интерес, а после ви се втръсва. Сега ще имаме една песен на два гласа. Думите й съм взел от един стар език. Направил съм един превод на български, като съм вложил нещо ново, понеже в миналото тая песен е имала едно значение, а сега - друго. В миналото това е било един идеал за бъдещето, а сега е идеал, който се е реализирал. Това, което преди е било далечно бъдеще, сега за нас е една реалност. Заглавието на песента е: „Хади-Хензи", което на български се превежда с думите „Благата песен". Съдържанието й е приблизително следното: ХАДИ ХЕНЗИ НЕВА - САНЗУ, НЕВА - САНЗУ, БИЮ МЕНСИ ХАРИЕН, ХАДИ ХЕНЗИ. АБА МАХАР ВЕН ХАБЕР МЕНСИ.
към текста >>

В миналото това е било един идеал за бъдещето, а сега е идеал, който се е реализирал.
Ако ти не разбереш относителната истина, как ще разбереш по-дълбоката. Като се даде една песен, отначало я пеете с интерес, а после ви се втръсва. Сега ще имаме една песен на два гласа. Думите й съм взел от един стар език. Направил съм един превод на български, като съм вложил нещо ново, понеже в миналото тая песен е имала едно значение, а сега - друго. В миналото това е било един идеал за бъдещето, а сега е идеал, който се е реализирал. Това, което преди е било далечно бъдеще, сега за нас е една реалност. Заглавието на песента е: „Хади-Хензи", което на български се превежда с думите „Благата песен". Съдържанието й е приблизително следното: ХАДИ ХЕНЗИ НЕВА - САНЗУ, НЕВА - САНЗУ, БИЮ МЕНСИ ХАРИЕН, ХАДИ ХЕНЗИ. АБА МАХАР ВЕН ХАБЕР МЕНСИ. (БЛАГАТА ПЕСЕН) Tи съзнавай, ти люби, безспирно сей, гради и в живота всичко давай.
към текста >>

46. 139. РИЦАРЯТ

Аз съм бил рицар в миналото и то с доспехи, с ризница и копие.
Там дълги години изравяхме истински играчки, истински сечива за бой - мечове и ножове. Но този навик остана у мене, всякога да нося нож. Избирам най-хубавите ножове с кама или костур - да се свива. Зиме, лято, на полето или на планината в мен има винаги затъкнат нож. Ето, разбрахте защо нося този нож. Аз съм бил рицар в миналото и то с доспехи, с ризница и копие. А сега само този нож ми е останал. Учителят като ме видя, че нося все този нож в себе си каза: „Това е остатък от миналото". Да това е така, но да бъдеш рицар на времето, да бъдеш рицар и сега само е едно сгъваемо ножче, това не е лесна работа. Изискват се качества, чест и достойнство да носиш рицарството в себе си.
към текста >>

Учителят като ме видя, че нося все този нож в себе си каза: „Това е остатък от миналото".
Избирам най-хубавите ножове с кама или костур - да се свива. Зиме, лято, на полето или на планината в мен има винаги затъкнат нож. Ето, разбрахте защо нося този нож. Аз съм бил рицар в миналото и то с доспехи, с ризница и копие. А сега само този нож ми е останал. Учителят като ме видя, че нося все този нож в себе си каза: „Това е остатък от миналото". Да това е така, но да бъдеш рицар на времето, да бъдеш рицар и сега само е едно сгъваемо ножче, това не е лесна работа. Изискват се качества, чест и достойнство да носиш рицарството в себе си.
към текста >>

47. 146. СЛАВИ КАМБУРОВ-СПИРИТИСТ И ХВЪРЧАЩИТЕ ПТИЦИ

Така минало много време, духовете не искали да ги освободят, защото искали да ги изтощят, понеже се хранят с тяхната отделена енергия.
Една вечер като викат духовете, както са били събрани около една голяма маса, а те били около четиридесет човека, то влизат в тях духовете и им казват, че вече са станали на птици и започват да ги карат да разперват ръце и да летят. Една сестра се качила на стола, започнала да кукурига като петел размахва с криле, т. е. с ръце и иска да лети. А другите станали, движели се из стаята, издават звуци на различни птици, размахват с крилете си, т. е. с ръце и подскачат, защото искат да хвръкнат като птици. Така минало много време, духовете не искали да ги освободят, защото искали да ги изтощят, понеже се хранят с тяхната отделена енергия. Видяли се в чудо. Тогава онези, които били извън веригата, които само са наблюдавали и не били обсебени от духовете се сещат, че Учителя е в гр. Казанлък в този ден и е бил отседнал в домът на брат Дуков. Тичат при Него, разказват уплашено какво им се е случило, а Той казал: „Да прочетат молитвата „Отче наш". Занесли съобщението, започнали да четат всички на глас „Отче наш" и полека, лека се освободили.
към текста >>

48. 150. СПИРИТИЗМЪТ НА ПЪРВИТЕ УЧЕНИЦИ ОТ ШКОЛАТА. ПИСМО НА УЧИТЕЛЯ ДО НИКОЛА ВАТЕВ

Вие имате много добри черти на вашия характер и тях трябва да обработвате, защото виждам, че във вашето естество, във вашия ум има още много,лоши остатъци от миналото, които ако им дадете място доброто семе ще се заглуши.
Той е Бог на всяка благост и милост. На лъжата каквото и име да й се тури, тя си е все лъжа. Не е важна само формата. важно е и съдържанието. Божиите благословения и Господните дарби не се купуват. Вие имате много добри черти на вашия характер и тях трябва да обработвате, защото виждам, че във вашето естество, във вашия ум има още много,лоши остатъци от миналото, които ако им дадете място доброто семе ще се заглуши. Вие сте натура със силно въображение, с развито подражание и с художествен вкус, но сте человек със слаба воля. Имате силна вяра, но слабо развита надежда и религиозно чувство. Във вас страхът и честолюбието имат силно влияние. Този, който мисли да воюва трябва първом да седне и да премери своите сили и да види дали ще може да издържи воюването. Защото славата се пада на тогава, който победи.
към текста >>

49. ПИСМО НА УЧИТЕЛЯ ДО НИКОЛА ВАТЕВ

Вие имате много добри черти на вашия характер и тях трябва да обработвате, защото виждам, че във вашето естество, във вашия ум има още много, лоши остатъци от миналото, които ако им дадете място доброто семе ще се заглуши.
Той е Бог на всяка благост и милост. На лъжата каквото и име да й се тури, тя си е все лъжа. Не е важна само формата. важно е и съдържанието. Божиите благословения и Господните дарби не се купуват. Вие имате много добри черти на вашия характер и тях трябва да обработвате, защото виждам, че във вашето естество, във вашия ум има още много, лоши остатъци от миналото, които ако им дадете място доброто семе ще се заглуши. Вие сте натура със силно въображение, с развито подражание и с художествен вкус, но сте человек със слаба воля. Имате силна вяра, но слабо развита надежда и религиозно чувство. Във вас страхът и честолюбието имат силно влияние. Този, който мисли да воюва трябва първом да седне и да премери своите сили и да види дали ще може да издържи воюването. Защото славата се пада на тогова, който победи.
към текста >>

50. 161. ОГНЕНАТА ПЕЩ В ОБЩЕСТВЕНАТА БЕЗОПАСНОСТ

Започват да изнасят факти, че онези които започнали да воюват срещу Петър Дънов не минало много време и един след друг си заминавали, но от различни неща.
161. ОГНЕНАТА ПЕЩ В ОБЩЕСТВЕНАТА БЕЗОПАСНОСТ След известно време нападките във вестниците срещу Учителя са се насочили към един факт. Започват да изнасят факти, че онези които започнали да воюват срещу Петър Дънов не минало много време и един след друг си заминавали, но от различни неща. Трябва да споменем, че и нашите възрастни приятели са имали вина за това. Те проследявали всеки, който воювал срещу Учителя какво ще му се случи. След известно време му се случва нещо и той си заминава. И тогава приятелите разправят: „Видяхте ли, случи му се случка, защото така сгази лука с двата крака, че замина в трапа". Е, нашите не злорадстваха, по искаха да покажат, че който наруши окултния закон след това си носи последствията.
към текста >>

51. 165. ВРЕМЕ Е

Минало време и баба Мария отново се разболяла и изпраща Люба да търси Учителя за помощ.
Разбрала, че ще си заминава от този свят и изпраща дъщеря си Люба да отиде при Учителя и да иска помощ. Поискала Той да отиде при нея на место да й помогне. Учителят поръчал на Люба: „Поздрави я от Мене и й кажи, че всичко ще мине". Дъщерята се връща у дома, а майката я посреща здрава. А като тръгнала към Учителя я била оставила на леглото готова за умирачка. Минало време и баба Мария отново се разболяла и изпраща Люба да търси Учителя за помощ. Люба отива на Изгрева да търси помощ от Учителя. Отива горе, но Учителя Го няма. Пита този, пита онзи и всеки казва: „Ами Учителя е тук, иди и го намери! " Люба отива в стаята Му, търси Го,а Него Го няма. Търси Го в приемната, долу, пак Го няма.
към текста >>

52. 179. УТЕХАТА

Дълго време минало и най-сетне жената повдигнала глава и погледнала Учителя.
Когато се съвзела плачела по цял ден в пълно отчаяние и не могла да се примири с мисълта, че е загубила сина си. Един път една нейна приятелка казала: „Замини в София и иди на Изгрева при Учителя, там ще намериш утеха". Жената послушала, дошла на Изгрева, а това било 40 дни преди да си замине Учителя от земята. Като влязла при Учителя, тя се хвърлила в нозете Му и плакала дълго време без да каже нито дума. Учителят седял неподвижно и мълчал. Дълго време минало и най-сетне жената повдигнала глава и погледнала Учителя. Той й се усмихнал леко. Жената също се усмихнала за първи път след толкова време и всичката й тъга и тежест изведнъж паднали от нея. Тя почувствувала, че синът й не е загубен безвъзвратно, че той е жив отново. Учителят рекъл: „Е, животът и тук протича по един начин, и горе протича, но по друг начин. В края на краищата животът винаги е един и същ.
към текста >>

53. 86. ПОСЛЕДИЦИТЕ НА KAPMATA

До къде стига неговото виждане в миналото, настоящето и бъдещето.
Да ги задържим като пленници, но защо е нужно да ги убиваме? Тогава този, когото сега убиха, излезе от редицата и каза, че той ще ги убие. Предадоха му децата. Той ги отведе някъде и ги уби." Какви невидими следи долавя Учителят По тях възстановява онова, което се е случило. Никой не знаеше за това и никой не можеше да предвиди докъде стига влиянието на Учителя. До къде стига неговото виждане в миналото, настоящето и бъдещето. Мировият Учител е господар на времето. Вчера, днес и утре, времето е едно за Господния Дух на Силите, които направляват живота на земята и на Небето. Мировият Учител управлява и земята и Небето.
към текста >>

54. 09. БРАТ ТЕОДОСИ СТОИМЕНОВ

В миналото сме се срещали с него и сме работили заедно.
Не е било време, когато Бялото Братство да не е работило и няма да бъде време кога да не работи. Не е казано да знаем, и не е речено на хората да знаят какво дължат на Бялото Братство. Един ден човеците, които са се ползвали от благата ще бъдат души спечелени, придобити за Братството. Брат Теодоси винаги е бил свързан с Братството. Той е бял брат. В миналото сме се срещали с него и сме работили заедно. В бъдеще ще се срещнем и ще работим пак заедно. Нашата работа е вечна. Призоваваме помощта на Бялото братство сега и при всички мъчнотии, които ни предстоят и при всички добрини, които ни предстоят. Да се прослави Бог в Бялото Братство и да се прославят Белите Братя в Божията Любов. И като са далече те от тебе, ти мисли с любов за тях.
към текста >>

55. 66. АТАНАС ДИМИТРОВ НА КОНГРЕСА НА ТЕОСОФИТЕ. МИРОВИЯТ УЧИТЕЛ.

А за Ледби-тер бе казал, че той е прероденият пророк Амос от Стария Завет, който на времето е бил овчар и сега си спомня някои неща и работи с кредита от миналото.
Това беше нашият Учител, Който бе на Изгрева. Това нещо те не можеха да го знаят, но трябва да се зачете, че техните вътрешни духовни антени бяха доловили, че Мировият Учител трябва да слезе на земята. А Той бе слезнал, бе се родил и крачеше из земята българска и сееше семето на Словото на Великия Учител. У нас имаше издадена многобройна литература на теософските водачи - Ани Бе-зант и Ледбитер. В една от беседите Учителят категорично бе заявил на въпрос на приятел, дали Ани Безант е светица - строго отрицателно. А за Ледби-тер бе казал, че той е прероденият пророк Амос от Стария Завет, който на времето е бил овчар и сега си спомня някои неща и работи с кредита от миналото. Това бе споменато от Учителя, защото тогава бяхме млади и всички налитаха към ученията на така наречените теософски учители. Така че всеки от Школата на Учителя можеше да чете, да сравнява, да премисля и накрая бе принуден да се определи. Но голямо бе залитането от нашите среди по тео-софската литература. И накрая тук се намеси Учителят. А случаят е много прост и много категоричен и невероятно класически за описание.
към текста >>

56. 106. АСТРОЛОЗИ НА ИЗГРЕВА

с какви капитали идват от миналото, с какви задължения трябва да се справят и какви полици да изплащат.
106. АСТРОЛОЗИ НА ИЗГРЕВА Когато започна Школата, Учителят нареди всички да си направят хороскопи, за да се видят какви им са плюсовете и какви са минусите, т. е. с какви капитали идват от миналото, с какви задължения трябва да се справят и какви полици да изплащат. Всеки имаше и положителни качества, но повечето бяха проблемите, които трябваше сам да разрешава. Затова Учителят нареди да се работи върху онова, което не е застъпено и онези, които имат лоши и дисхармонични аспекти да се справят с тях. Като гъби изникнаха десетина астролози на Изгрева за нула време. Започнаха да превеждат чужда литература, ту в „Житно зърно", ту във в-к „Братство" и бяха преведени няколко книжки по Астрология. А в частните разговори с Учителя Той им даваше много ценни ключове за разгадаване на тази наука.
към текста >>

57. 111. АЛфИЕРИ БЕРТОЛИ

Приех извинението му, но времето бе минало и отминало.
Кой където се хване и на който господар стане слуга, нему слугува. Всеки господар си пази слугите, държи на тях, заплаща им според заслугите, защото са негови служители. Така всички бяха принудени да се определят. Разбра се всеки кой кому служи. Накрая, след като влезнахме в затвора и след като излезнахме, след като се разруши Изгрева Бертоли дойде да се извини, че е бил сгрешил. Приех извинението му, но времето бе минало и отминало. Изгревът бе разрушен, а той живееше в една барака, често ни посещаваше и ни разказваше за онова отминало време, когато на Изгрева цареше Духът на Истината. Сега беше дошло времето да царува Духът на Заблуждението. А ние, които бяхме останали малцина, трябваше да защитим името си на ученици на Учителя. И затова описваме историята на всеки един поотделно. Да се знае и помни.
към текста >>

Изгревът бе разрушен, а той живееше в една барака, често ни посещаваше и ни разказваше за онова отминало време, когато на Изгрева цареше Духът на Истината.
Всеки господар си пази слугите, държи на тях, заплаща им според заслугите, защото са негови служители. Така всички бяха принудени да се определят. Разбра се всеки кой кому служи. Накрая, след като влезнахме в затвора и след като излезнахме, след като се разруши Изгрева Бертоли дойде да се извини, че е бил сгрешил. Приех извинението му, но времето бе минало и отминало. Изгревът бе разрушен, а той живееше в една барака, често ни посещаваше и ни разказваше за онова отминало време, когато на Изгрева цареше Духът на Истината. Сега беше дошло времето да царува Духът на Заблуждението. А ние, които бяхме останали малцина, трябваше да защитим името си на ученици на Учителя. И затова описваме историята на всеки един поотделно. Да се знае и помни.
към текста >>

58. 50. НА ЕКСКУРЗИЯ ДО „ЕЛЕНИН ВРЪХ

В далечното минало на Еленин връх се изкачил цар Петър, а пък на връх Мальовица Иван Рилски и се разговаряли на висок глас от двата върха.
От там по-нататък следват странните форми на върховете на Рупите. В подножието на Еле-нин връх има една кратка долина, която се нарича „Долина на щастието". Там има такова едно хармонично съчетание на долините, на склоновете, на клековете и потоците. От тази долина се излъчва такава хармония, че човек може да я почувства и отдалече без да я посети, но по-хубаво е да я посетите. Еленин връх е свързан с една легенда. В далечното минало на Еленин връх се изкачил цар Петър, а пък на връх Мальовица Иван Рилски и се разговаряли на висок глас от двата върха. Иван Рилски не искал да приеме цар Петър, който му е дошъл на гости и е донесъл царски дарове и просел прошка и помирение. Всъщност цар Петър е бил рожден брат на Иван Рилски, но той не е бил доволен от неговата политика, от неговото подчинение на Византия и затова не го е приел. Цар Петър се оженил за внучката на василевска от Цариград, сключили 30-годишен мир с Византия и царската принцеса, която му дали за жена я нарекли Ирина, тя носела това име, което преведено значи „мир". Но разговор между двамата братя е имало и той се е осъществил между двата върха. След това цар Петър си е отишъл.
към текста >>

59. 53. ПАДНАЛИЯТ ТИТАН

И тогава Той ни разказа едно предание: „В далечното минало Рила, Родопите, Пирин и Олимп представлявали една планина на „Великия Олимп", на който живеели боговете.
53. ПАДНАЛИЯТ ТИТАН Бяхме на екскурзия до „Салоните" насядали на скалите почивахме с обърнато лице към Рупите на връх Мальовица. Виждаха се чудни неща и невероятни картини. С минути стояхме захласнати. А там в далечината възвишенията очертаваха контурите на легнал великан. Когато Учителят погледна натам и видя великана, усмихна се и каза: „Това е един от падналите титани, които на времето воюваха срещу Боговете". И тогава Той ни разказа едно предание: „В далечното минало Рила, Родопите, Пирин и Олимп представлявали една планина на „Великия Олимп", на който живеели боговете. Това е легендата. Боговете живеели щастливо и управлявали човечеството. Давали му съвети, упътвали го и го ръководели. Но като слизали между хората харесали човешките дъщери и се влюбили в тях. От тяхната любов се народили тъй наречените Титани, които били безсмъртни като боговете, но имали тела на човеци.
към текста >>

60. 18. СЪДБАТА НА ЕДИН ПРОТОКОЛ И СЪДБАТА НА БРАТСТВОТО

Явява се колебание, несигурност, това е търсене в миналото.
Сребърните монети, които се намериха Братският съвет реши да се изразходват, защото тогава те вървяха като разменна монета. Количеството им беше около 300 000 лева. Жечо Панйотов си спомня същата сума. Ние имаме всичкия интерес да се намерят първоначалните описи. Нека се има предвид, че установяването по памет на неща, станали преди 12-13 години е трудно и мъчно могат да бъдат изяснени изведнъж, затрупани от много други наслоявания, те мъчно могат да бъдат отделени и конкретизирани. Явява се колебание, несигурност, това е търсене в миналото. Считаме, че двата пътя, по които тръгнахме, за да установим сумите, са най-правилните! " След това присъствуващите изслушаха обясненията на касиера на Братството - Жечо Панайотов относно сумите, оказали се на лице след смъртта на нашия Учител Петър К. Дънов, как са били съхранявани у верни членове на Братството и в последствие изразходвани за братски нужди по решение на Братския съвет. Установяването и пазенето на тези средства е било предоставено на финансовия съвет на Братството, състоящ се от Никола Антов, Манол Иванов и Жечо Панайотов, като това право им е дадено от Върховния съвет, съгласно протокола на заседанието му от 1 януари 1945 г. На Жечо Панайотов като касиер на Братството са били предадени разписките, издадени от пазителите на сумите, а именно: Предадени на съхранение на Борис Николов - София: при разпределяне на сумите 1 534 000 лично от Учителя 500 000 2 034 000 лв.
към текста >>

61. ОКОВАНИЯТ АНГЕЛ ГОВОРИ Част трета 62. МИСЛИ ЗА УЧЕНИКА ОТ ОКОВАНИЯ АНГЕЛ

9. Онези, които гонеха Братството в миналото и тези, които го гонят сега, са едни и същи.
Хора, има в света свещени неща, не е! позволено на всичко да се присмиваш. Бог е средата, в която живеем, дишаме, храним се, растем, мислим, чувстваме. Бог е великата реалност. Не Го ли опитваме всеки миг? 9. Онези, които гонеха Братството в миналото и тези, които го гонят сега, са едни и същи. В миналото гонението беше в името на църквата, на вяра-та.Сега - в името на безверието. Костюмите се менят само. Силите са същите. 10. Когато влезе тук, времето спря за теб. Когато излезеш, времето пак ще почне.
към текста >>

В миналото гонението беше в името на църквата, на вяра-та.Сега - в името на безверието.
позволено на всичко да се присмиваш. Бог е средата, в която живеем, дишаме, храним се, растем, мислим, чувстваме. Бог е великата реалност. Не Го ли опитваме всеки миг? 9. Онези, които гонеха Братството в миналото и тези, които го гонят сега, са едни и същи. В миналото гонението беше в името на църквата, на вяра-та.Сега - в името на безверието. Костюмите се менят само. Силите са същите. 10. Когато влезе тук, времето спря за теб. Когато излезеш, времето пак ще почне. Тъй че колкото и да си седял тук, то е само миг. 11.
към текста >>

Тъй е било и от миналото.
Тя влиза в историята под името „Мирова революция". Започва развръзката на хилядолетната карма на човечеството. В затвора ние сме заедно с Братството. Когато освобождението дойде, то ще дойде за Братството и за нас. 19. Комунистите не съзнават, че тяхното дело е изкористено, че то е вече в ръцете на същите онези сили, срещу които те се бореха и срещу които го създадоха. Тъй е било и от миналото. Тъй беше обсебена и църквата и тя отстъпи от призванието си. 20. Тези сили обсебват, защото са обсебили човека. Човекът трябва да се освободи, очисти и повдигне. Това е пътят, по който Учителят ни води. Това е Школата на Учителя.
към текста >>

В миналото лъжеха в името на Бога.
Те го посрещнаха с насмешка. Дойде другото учение, то се налага със сила. Дали ще поумнеят хората? За страданията благодари. Където Бог присъства, там е Братството. 30. В миналото лъжеха в името на Бога. Сега лъжат в името на народа. То е все едно. „В Бялото Братство всичко се прощава, само лъжата - не." 31. Онези, на които е дадена власт над човека, тяхната власт се простира до смъртта. Отвъд смъртта те нямат власт.
към текста >>

Като ги гледам, всъщност това са същите тъмни сили на миналото. 54.
Христос казва: „Дерзайте, аз победих света! " 53. Моите братя комунисти не търпят нито най-малко огнище на свободен живот. Те полегнаха на Братството, те искат да оковат Духът във вериги. Досега никой не е успял да стори това. Като ги гледам, всъщност това са същите тъмни сили на миналото. 54. Бялото Братство заповяда Освобождението на българите от турското робство, за да се създадат условия за мисията на Учителя. Българите не приеха добре Учителя. И когато Той си отиде, робството се върна над тях и в тях! 55. Колко са безпомощни хората тук в затвора. Нервите са в постоянно напрежение.
към текста >>

Не става въпрос да се създадат религии, църкви, обряди - това е правено в миналото.
Знанието, което Христос даде и знанието, което Учителят ни даде е вечно. То носи мир. „Мир ви оставям, моят Мир ви давам". 57. Разумният свят ни опитва дали можем да съществуваме, като ни отнемат материалната основа. Можем, ние сме Идея, ние сме живият огън, който никога не угасва. 58. Не става въпрос да се създадат религии, църкви, обряди - това е правено в миналото. Бялото Братство съществува от зората на времената. Ние не говорим на хората за човешки учения, ние не създаваме човешки организации. Ние показваме на човеците-братя пътя към Царството Божие. Ние не проповядваме на хората Учение, което трябва да заучат и приемат. Ние проповядваме безграничното знание за Царството Божие.
към текста >>

В миналото църквата постигаше такива ефекти над масите. 71.
Струва си да плати човек всичко за това Право. С присъствието си тук ние казваме: „Онзи, който приказва за мирно съвместно съществувание, за веротърпимост, правда и свобода - не говори истината." 70. Комунистите ни показват какви не трябва да бъдем и какво не трябва да правим. Ние сме противоположното на тях, другия полюс. Това е все онзи, стария живот, облечен в нови дрехи, култ фанатичен и сляп. В миналото църквата постигаше такива ефекти над масите. 71. Злото е Сила, която е взела погрешна посока. Никой не може да я унищожи. Но човек, в когото Бог живее, може да й помогне да се насочи в правилна посока. Казано е: „Злото ще се превърне в добро". Доброто не е достояние на човека, то принадлежи на Бога. 72.
към текста >>

И затова бяхме гонени в миналото и днес сме гонени от същите сили. 82.
„Отец ми работи и аз работя". Това е най-краткият израз на Христовото Учение. Христос не създаде черкви, обряди, догми, не учреди епархии -хората ги създадоха. Целият този мъртъв баласт няма нищо общо с живото Христово Учение. Ние отхвърляме тези форми на лъжата. И затова бяхме гонени в миналото и днес сме гонени от същите сили. 82. Злото се е опитвало и се опитва да окове Учението на Христа във форми, да го затвори в черупки, да го вгнети в калъпи, да го изопачи. Напразно, то остава път за онези, които Бог е повикал. „Никой не може да дойде при мен ако Отец ми не Го е изпратил". Божественото Учение може да се изрази в различни форми временно, но то не е в тях. То е в „Дух и Истина".
към текста >>

А може и да пътуваш, затвориш очи и пътуваш в миналото, в бъдещето.
То е господар и на планетата. Няма какво да иска човек да завладява земята, тя си има Господар. 87. Седиш в затвора, в килията дни и месеци. Какво ще правиш? Времето бавно отминава във вечността, ти гледаш. А може и да пътуваш, затвориш очи и пътуваш в миналото, в бъдещето. Чудни възможности е дал Бог на човека. Опитва и смъртта и безсмъртието. Човек може да извика миналото или да го настигне и пак да го преживее. 88. Освобождението е възвръщане към Бога. Това е пътят, който Учителят сочи, знанието, което Той даде.
към текста >>

Човек може да извика миналото или да го настигне и пак да го преживее. 88.
Какво ще правиш? Времето бавно отминава във вечността, ти гледаш. А може и да пътуваш, затвориш очи и пътуваш в миналото, в бъдещето. Чудни възможности е дал Бог на човека. Опитва и смъртта и безсмъртието. Човек може да извика миналото или да го настигне и пак да го преживее. 88. Освобождението е възвръщане към Бога. Това е пътят, който Учителят сочи, знанието, което Той даде. Това е Школата на Учителя. В Школата на Учителя се изучава науката на Бога. Знанието е потребно.
към текста >>

Хората са създавали такива организации в миналото, създават ги и днес, обаче те винаги са в борба с Божествения ред и порядък. 102.
Където и да сме, ние имаме Мира, Който нашият любим Учител ни остави. 101. НЕ СЪЗДАВАЙТЕ ГОЛЕМИ ОРГАНИЗАЦИИ. А РАБОТЕТЕ НА МАЛКИ ГРУПИ БЕЗ ШУМ. ГОЛЕМИТЕ И ШУМНИ ОРГАНИЗАЦИИ СА ОТКЛОНЕНИЕ ОТ БОЖЕСТВЕНИЯ ПОРЯДЪК. В тях други неща заемат централно място, а не идеята за Бога. Хората са създавали такива организации в миналото, създават ги и днес, обаче те винаги са в борба с Божествения ред и порядък. 102. От край време ние сме гонени. Такъв е нашия път. Такива условия ни са нужни, за да работим и укрепваме, за да вършим нашата работа. Само тъй ще издирим и привлечем онези, които Господ иска да спаси. И при тези условия ние вършим Божията воля.
към текста >>

62. 65. „ЖИВОТ ЗА ЦЯЛОТО

В миналото знанието е било скрито.
Те са едно голямо семейство. Те трябва да се обединят и да си помагат. Тази Идея вече работи в човечеството. Знанието също е Едно. Учените от всички народи си сътрудничат, споделят своите знания и опит. В миналото знанието е било скрито. То се е пазило в светилищата и е било достояние само на посветени. Христос възразява на това: „Не се запаля свещ, за да се тури под шиник, но на светилника да свети на всички". Всяко творчество, всяко изкуство се подхранва от Единния Център. -Това е Творческият Дух. ЗАКОНЪТ ЗА ЕДИНСТВОТО Е ВСЕМИРЕН.
към текста >>

63. ВСЕМИРОВИЯТ УЧИТЕЛ ШКОЛАТА НА БЯЛОТО БРАТСТВО И НОВАТА ЕПОХА НОВАТА ЕПОХА летопис - ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ I. УЧИТЕЛЯТ

В миналото е говорил на малцина, сега говори на всички." 2. Хаосът.
ВСЕМИРОВИЯТ УЧИТЕЛ ШКОЛАТА НА БЯЛОТО БРАТСТВО И НОВАТА ЕПОХА ПОВЕСТВОВАНИЕ - ШЕСТО-летопис - ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ I. УЧИТЕЛЯТ 1. Бог и Учителят. „Никога Бог не е говорил толкова много, колкото сега. В миналото е говорил на малцина, сега говори на всички." 2. Хаосът. Веднъж Паша Теодорова чете на Учителя беседа за корекция. Учителят слуша. Изведнъж Той я прекъсва и казва: „Виждаш ли този хаос в света? Моята мисъл го създаде. Тя ще го оправи.
към текста >>

64. III. ШКОЛАТА НА БЯЛОТО БРАТСТВО

„В миналото Школата за кратко време е излизала пред света, осветявала е живота на епохата.
Това е велик творчески процес. Всички същества участвуват в него. Даже едно малко цветенце, което си живее някъде в планината е необходимо, необходим елемент, за да се роди една мисъл в теб. Мисълта на ученика е свързана със Словото на Учителя. 5. Школата и днешната епоха. „В миналото Школата за кратко време е излизала пред света, осветявала е живота на епохата. Давала е подтик, идейни импулси и се е оттегляла в своето вътрешно убежище. В днешната епоха сега, Школата на Бялото Братство се явява в света, но сега тя е решила да проведе всичките си принципи в целокупния живот, да одухотвори живота като внесе в него нови импулси, постави нови принципи, които като се реализират по новите методи на Школата, ще дадат нов облик на живота на човека и на целокупното човечество. Сега ние отваряме Школата. Тя не е само за избраните. Тя е за всички, които имат стремеж да учат, като стремежът за учене е за красивото и великото в живота.
към текста >>

65. V. КНЯЗЪТ НА ТОЗИ СВЯТ И НЕГОВАТА ВЛАСТ

Цели народи са строили социализъм в миналото.
Затова ние благодарим на онези, които са ни вързали. Деянието е тяхно. Въздаянието е също тяхно. А благословението е наше, защото то иде от Бога. 15. Социализмът в миналата епоха. Цели народи са строили социализъм в миналото. 10 милиона души са работили по 30 години на великата китайска стена, 100 000 души са работили на Хеопсовата пирамида в Египет 100 години. Да. Ако е за социализъм, монашеството представляваше една от формите на социализмй. Заслужава си да се проследи неговата история. Погледнете една нивичка. Наблюдавайте как расте житото.
към текста >>

66. VIII. ПРОРОЧЕСТВА

То може да бъде във всяко време, в далечното минало, в близкото минало и днес, и в бъдеще.
Всички нападатели бяха бити. И днес ще бъде така. 4. Числото 8000.Това число Учителят често го споменава в беседите си. Това е мистично число. Това означава и показва времето, когато има условия да се прояви Злото. То може да бъде във всяко време, в далечното минало, в близкото минало и днес, и в бъдеще. Числото 8000 - това е мистичен момент, кръстопът, който циклично се повтаря. Това представлява такъв аспект от Сили, които може да отклонят човека от Божествения живот и може да го свлекат в бездната. Как се разглежда числото 8000 години. Самото число и цифрата 8 ако я напишем хоризонтално - това означава знака на безкрайността. Трите нули означават благоприятните условия във физическия свят, в духовния и в Божествения свят.
към текста >>

67. XIV. БЕСЕДА ВЪРХУ 20 ГЛАВА ОТ ОТКРОВЕНИЕТО

Сега Господ ще отвори книгата на миналото и тогава ще ви се обясни какви сте били по-рано.
Въобще сегашните хора са без характер, без благородство. Ето защо трябва да дойде първата жена, направена по образ и по подобие Божие, а не сегашната жена, която е направена от реброто на Адама. Чрез закона на страданието всички трябва да възкръснат. Някои от вас и сега мислят да си правят къщички, но напразно. Мина вече това време. Сега Господ ще отвори книгата на миналото и тогава ще ви се обясни какви сте били по-рано. И чак тогава ще дойде възкресението. Най-първо ще бъдат съдени добрите хора. Съдбата на този век започва от дома Господен, затова тези, които се оплакват, че Господ ги съди, не знаят какво искат. По-добре съденето ти да свърши сега в мировото съдилище, отколкото да стане в горния, в касационния съд. По първия начин са били съдени светиите.
към текста >>

68. ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ ПОСЛЕСЛОВИЯ ХРОНИКА НА СЪБИТИЯТА

Пазете доброто от миналото, което Бог е вложил във вас.
Избягвайте изкуствеността. Нека всичко да почива върху закона на разумността. Бог е Бог на живите, на любящите души. От всичко трябва да се вади поука. Аз ще уредя всичко. Пазете доброто от миналото, което Бог е вложил във вас. Мир имайте в себе си. Гледайте с вяра на бъдещето. Не се уповавайте на човешките разпореждания и уредби. Доброто, Любовта с устави не върви, тя е свободна. Живейте по Бога, Само Божията Любов.
към текста >>

69. 2. УСТАВЪТ НА РУСЕНСКОТО БРАТСТВО

След това могат да бъдат приети за членове само ония лица, които се ползуват с добро минало в морал и добродетел и за чието приемане гласуват всички членове без изключение.
Състави се в гр. Русе общество под наименование „Бяло Братство", целта на което е: културна, научно-просветна, за умственото, моралното и духовно повдигане на своите членове и изобщо на целия български народ; за уреждане екскурзии за изучаване географско, геологично, флората и фауната в България; за материално подпомагане способни ученици за добиване висше земеделско образование, за усилване модернизиране и повдигане земеделската култура в страната във всички нейни отрасли като открива и издържа клонове на всякъде в царството, където се укаже нужда. Чл. 2.3а горната цел обществото си служи със следните средства: а) отваря курсове; б) устройва сказки; в) издава литература (книги, брошури, периодически издания и пр.), чрез които популяризира своите идеи. Чл. 3.3 а издържане на обществото служат: а) доходите от имотите подарени на обществото от дарители, а обработвани и стопанисвани от членовете; б) волни пожертвувания; в) приходите от литературните издания; г) урежда и подържа образцово стопанство с цел да привикне членовете на обществото на производителен труд и да модернизира селското стопанство. Чл. 4.Членове на обществото могат да бъдат само основателите и тия, които са пожертвували крупна сума или имот и са се записали при подписване на настоящия устав. След това могат да бъдат приети за членове само ония лица, които се ползуват с добро минало в морал и добродетел и за чието приемане гласуват всички членове без изключение. Чл. 5.3а почетни членове н обществото могат да се приемат само такива лица, които са допринесли голяма заслуга на обществото и са спомогнали за нравственото повдигане на българския народ, като за това приемане са съгласни всички членове на обществото без изключение. УПРАВЛЕНИЕ Чл. 6.На чело на обществото седи управителен съвет. Забележка: Управителния съвет се състои от председател, секретар-ка-сиер и библиотекар-домакин. Чл. 7.Управителния съвет се избира в общото годишно събрание на членовете на обществото при явно гласоподавание.
към текста >>

70. 3. КОЙ ИЗВЪРШВА РЕГИСТРАЦИЯТА НА ДУХОВНО ОБЩЕСТВО „БЯЛО БРАТСТВО И КОЙ ГО УЗАКОНЯВА?

Днес, този устав съществува като документ за пътя, по който е минало предишното поколение.
Учениците или властта на Кесаря, който не разреши регистрация? Преди това на 10 април 1950 г. се иска от Братството удостоверение, че е предало своят устав и е спазило всички наставления на закона на Верите. Подготвен и отпечатан е устав на Верска общност „Бяло Братство" в Народна Република България, приет на 26 април 1949 г. в гр. Айтос. Днес, този устав съществува като документ за пътя, по който е минало предишното поколение. На 24 ноември 1951 г. се получава писмо N 705-23 от директора на Вероизповеданията, като се иска точното наименование на централния ръководен орган и имената на членовете му. Отговаря се, че името му е Върховен съвет, състоящ се от ръководителите на Братствата в България плюс Братския съвет от София, състоящ се от седем члена. Настъпва затишие от няколко години, при което Братството не е узаконено и не е юридическа личност. Идва денят, в който Братския съвет, съгласно протокол N 17 от 26.10.1956 г.
към текста >>

Другия път означава, че трябва да повторите всички етапи, през които е минало предишното поколение.
Останало е Словото на Учителя. Духовно общество „Бяло Братство", се управлява от Словото на Всемировия Учител Бе-инса Дуно. Него проучавайте, Него изпълнявайте и Него провеждайте в живота си, тогава ще бъдете ученици на Учителя в Дух и Истина. Това е пътят за учениците. Има и друг път. Другия път означава, че трябва да повторите всички етапи, през които е минало предишното поколение. След събитията през ноември 1989 г. и настъпващия нов период от 45 години, някои последователи на Учителя, решиха да вървят по другия път, т. е. да повторят предишните етапи. И така, беше направена молба с учредителен протокол до Комитета по въпросите на Българската православна църква и религиозните култове с писмо от З.Х. 1990 г.
към текста >>

Проверете пътят, през който е минало предишното поколение.
5 се отказва да бъде пререгистрирано като юридическо лице с нестопанска цел фондация „Окултен научен приложен и просветен център на Бялото Братство" със седалище София на основание чл. 133а и ал. 1 на параграф 1 от закона за лицата и семействата. Отново Общество „Бяло Братство" няма юридическа регистрация. Какво следва по-нататък? Проверете пътят, през който е минало предишното поколение. Ще се случи същото. Отново някои представители на Духовно общество „Бяло Братство" решават да вървят по същия път преминат от предишните поколения. Ето защо през месец ноември 1994 г. се извикват ръководителите от Братствата от страната в София, за да одобрят новият устав. На следващият месец на 12.Х11.
към текста >>

71. 5. ШКОЛА ИЛИ АКАДЕМИЯ

Слънчевата система в миналото е слизала, т. е.
Сега иде един нов порядък в света, който ще се ръководи от любовта. За него всички трябва да бъдете готови. Нови светли дни идат в света. Те изискват нови чисти дрехи, нова светла премяна". Слънчевата система, казва Учителят, излиза от тринадесетата сфера. Слънчевата система в миналото е слизала, т. е. е отивала в по-гъста среда, а сега отива към по-възвишени области. Това ще улесни идването на новата култура. Новият ден се гради. Хиляди работници от всички краища на земята с радостни сърца и с поглед, устремен в далечината, градят новия ден. Той е тъй близо до нас!
към текста >>

72. 13. СПОМЕНИТЕ НА БОРИС НИКОЛОВ (1900-1992)

Без мен вие оставахте в забвението на миналото." Те мълчаха и гледаха в страни.
И трябваше да се яви един, който да я запише. Аз вървях сам и посещавах последователно възрастните приятели, които бяха ученици от времето на Школата, настоявах и дори въздействувах със сила и власт над тях, за да свършат своята работа и да запишат спомените си от времето на Школата на Учителя. А след 20 години се явиха други, които се криеха като бухалите в хралупите през нощите, когато траеше комунистическата диктатура, които ги подмамиха с обещания и откраднаха моя труд и започнаха да ги отпечатват. Запитвах ги: „Нали аз свърших вашата работа преди 30 години? Защо ме изиграхте, излъгахте и ме продадохте за паница леща? Без мен вие оставахте в забвението на миналото." Те мълчаха и гледаха в страни. Нямаха усещане за някаква вина. И никакво неудоб-ствоГПричината бе от ясна по ясна. Тя е следната. Това бяха същите Сили, които воюваха срещу Братството и Школата на Учителя. Те се явяваха сега не да свършат някаква работа, а да попречат на онзи, който вършеше нещата по един строг план начертан от преди тридесет години.
към текста >>

73. 58. СЛАВИ КАМБУРОВ И ЧЕТВЪРТОТО ИЗМЕРЕНИЕ

Минало време Учителят пристигнал в Ст.
Камбурови са запознати с учението на Учителя и се подвизават в Братството. А Слави Камбуров е социалист по идеи и материалист по убеждение. Бил е начетен, учен и писал статии по вестниците. Като бил на гости при братята си и като слушал как те непрекъснато говорят за Петър Дънов, не издържал и изрекъл: „Ако се срещна с Вашия Учител аз тутакси ще го оборя за нула време." Той смятал, че като владеел марксическа"диалектика щял да го обори в спора. Но искал да слушат и гледат и другите му двама братя, за да видят какъв учен брат имат и да се гордеят с него след това. Минало време Учителят пристигнал в Ст. Загора, където живееше Стефан Камбуров и Слави Камбуров получава телеграма в Нова Загора, че Учителят е пристигнал на гости при другите двама братя. Учителят го приема насаме в една от стаите на дома, където е отседнал на разговор. След малко Слави излязъл от стаята на Учителя уплашен и замислен с наведена глава. А преди това влезнал горд като паун с разперени крила. Дори носел няколко книги, с които да обори своят опонент.
към текста >>

74. СЪДЪРЖАНИЕ

Дадено чрез Учителя Дънов, 8 октомври 1898 г.

Минало, настояще, бъдеще 4.
Пловдив-3.ХII.1985 г.). Предговор Част 1. ПО НЕГОВИТЕ СТЪПКИ 1. И слънцето ни обича 2. Последната Паневритмия с Учителя на връх Мусала – 22.VII.1940 г. 3. Минало, настояще, бъдеще 4. Ученикът Аверуни 5. Банята – с. 67 6. Лодката – с. 68 7.
към текста >>

75. 01.ПРИЗВАНИЕ КЪМ НАРОДА МИ - БЪЛГАРСКИ СИНОВЕ НА СЕМЕЙСТВОТО СЛАВЯНСКО

Не остава време да се впускате в празни разправии за миналото, което няма да ви ползува, ако не вземете пример от неговите погрешки, да изправите настоящите.
Времето е близо и при вратата на тоя свят. Истината ще възтържествува и ще се възцари в пълната си хубост и красота, която ще озари лицето на тоя свят със сияние небесно. Ето деня на Истината, който ви е родил за Негова слава. Слушайте гласа Му, Той иде от горе, повдигнете очите си и вижте това, което ви очаква; отворете ушите си и чуйте сладките песни, приятните химни, величествените антими, песни от ангелските ликове, които се приготовляват за този славен ден. Чуйте, верността е първата стъпка при влизание в новия живот, тя е първото условие при тесните врата на приемание, тя е първият плод на Любов, който има да поднесете пред Огнището на Отеческий олтар. Не остава време да се впускате в празни разправии за миналото, което няма да ви ползува, ако не вземете пример от неговите погрешки, да изправите настоящите. Вашето възраждание има голяма нужда от чисти добродетели, които липсват. Сега то е повърхностно и не коренно, временно и несъществено, което не може да принесе очакваните добри плодове. Този народ има въпиюща нужда да се ръководи и управлява от святи и Богоугодни начала, нужни за неговото успевание. Тия начала ги е определил отдавна още Бог, Който се грижи за подобрението на всички негови семейства; и тия начала са всадени във вашата душа. Във възражданието на народите умът и сърцето трябва да вървят успоредно, любовта и добродетелта взаимно, силата и разума наедно да ръководят и управляват пътя на техните добри стремления.
към текста >>

В това отдалечено минало вашият дух не притежаваше никаква красота, която да ме привлече да ви обичам.
Вие сте под мое покровителство и съм длъжен да ви ръководя и възпитавам в словото на Истината (5). Аз съм ваш хранител и Върховен водител в Небесните ликове. Когато встъпих да ви взема под своя охрана, Аз предвиждах всичките мъчнотии, които времето щеше да ми създаде, догде ви изведа в безопасно място. Аз знаях колко препятствия, колко несполуки щяха да ме посрещнат с вас наедно в тая велика борба, но моят дух не отстъпи своето намерение. Моята любов за вас ми продиктува свято задължение и Аз встъпих напред да ви взема под моята върховна охрана. В това отдалечено минало вашият дух не притежаваше никаква красота, която да ме привлече да ви обичам. Вие бяхте отвратителни на глед и който ви погледнеше, се отвращаваше от грубото ви сърце. За тоя ви лош недостатък Аз не ви отхвърлих, нито ви презрях за грубата външност, с която беше облъчена вашата душа, но ви възлюбих напълно с благия си дух, който се завзе да проникне и намери някоя Божествена добродетел, някоя благородна черта във вашата душа, та да може да я обработи и оплодотвори, за да принесе плод изобилно и да създаде у вас поведение чисто, свято и възвишено, за да ви удостои да влезнете в рода на първите народи, които Бог на Силите е избрал да извършат Вечната Му и Свята Воля. Днес вече настава да се реши главната съдба на тоя покварен свят, в който Небето иде да извърши един коренен и велик преврат и то скоро, в Новия век, който приближава да отбележи нови страници по лицето на земята. За това желая да ви подготвя, защото сте останали надире поради вашите настоящи престъпления и минали народни грехове, за които безбройни жертви и страдания бяха нужни да пренесете, догде се измие и очисти вашата отвратителна гнусота, с която раздразнихте Бога, та отвърна лицето Си от вас и ви остави под тежкия вековен изпит, за да познаете и се разкаете за греховете си, които разкъсаха святите връзки на Любовта Му. Но Бог се вечно не гневи; милостта Му е в род и род, благостта Му пребъдва винаги с тези, които Го любят и благословението Му не се оттегля.
към текста >>

В това - Аз, Вашият Върховен Покровител, имаше да полагам големи усилия и жертви, да поправя вашето минало, да ви възпитам и облека в хубостта на Вечното, което ви е отредено.
За тоя ви лош недостатък Аз не ви отхвърлих, нито ви презрях за грубата външност, с която беше облъчена вашата душа, но ви възлюбих напълно с благия си дух, който се завзе да проникне и намери някоя Божествена добродетел, някоя благородна черта във вашата душа, та да може да я обработи и оплодотвори, за да принесе плод изобилно и да създаде у вас поведение чисто, свято и възвишено, за да ви удостои да влезнете в рода на първите народи, които Бог на Силите е избрал да извършат Вечната Му и Свята Воля. Днес вече настава да се реши главната съдба на тоя покварен свят, в който Небето иде да извърши един коренен и велик преврат и то скоро, в Новия век, който приближава да отбележи нови страници по лицето на земята. За това желая да ви подготвя, защото сте останали надире поради вашите настоящи престъпления и минали народни грехове, за които безбройни жертви и страдания бяха нужни да пренесете, догде се измие и очисти вашата отвратителна гнусота, с която раздразнихте Бога, та отвърна лицето Си от вас и ви остави под тежкия вековен изпит, за да познаете и се разкаете за греховете си, които разкъсаха святите връзки на Любовта Му. Но Бог се вечно не гневи; милостта Му е в род и род, благостта Му пребъдва винаги с тези, които Го любят и благословението Му не се оттегля. Той ви ръководи през всичките тъмни времена с крепка десница и окото Му бди за вас, когато преминавахте през опасните пътища на този свят. В това - Аз, Вашият Върховен Покровител, имаше да полагам големи усилия и жертви, да поправя вашето минало, да ви възпитам и облека в хубостта на Вечното, което ви е отредено. За това благоволих да извикам отдалеч, от край небесата, двамата братя, светила на славянский род и да им връча Словото на Истината и Словото на Живота, да ви го донесат и ви научат пътя Ми (6), по който да възлезете във Вечната Виделина, в която обитавам; Виделината на живота, която ви проводих да пребъдете в нея, която светът не прие, но я отхвърли и предаде помазаника Ми на завета, Исуса, на поругание и смърт, защото делата на тоя род бяха лукави. Но престъпниците на завета Ми приеха заплата за своите беззакония и от нине всичко се прекратява. Правдата е вечна, Отец ми е неизменяем, делата Му са неотложими, вий сте Мой народ. Господ потърси дом за Себе Си и изборът Му падна в славянското домородие, което Небето възлюби за неговата Божествена добродетел (7). За това ви пратих двамата Мои служители (8) да ви донесат радостната вест да напуснете мрака на тъмните езически богове.
към текста >>

Ето затова ида от предвечните обиталища да ви подбудя на добър и свят живот, да ви предохраня да не съгрешите изново против Върховната Воля на Небето и ви отхвърли както в миналото, когато с беззаконията си дотегнахте на Бога и Той ви остави да паднете под ръцете на вашите врагове, които дойдоха отдалеч да ви накажат за престъпленията и да изпълнят волята на Върховния Съдия над вази (12).
Онзи, който се осмелява, нека излезе и опита силите си и ще види. Аз съм един и думата Ми е неизменяема и съм верен и истинен във всичките Си пътища. Словото Ми е неоспоримо. Господ ви е ръководител. Той ви е жених, Който изпраща даровете Си, Който ви се радва като младоженец за любовта, която сте приели с верност от Него, Който е Цар над Царете и Господар над Господарите. Ето затова ида от предвечните обиталища да ви подбудя на добър и свят живот, да ви предохраня да не съгрешите изново против Върховната Воля на Небето и ви отхвърли както в миналото, когато с беззаконията си дотегнахте на Бога и Той ви остави да паднете под ръцете на вашите врагове, които дойдоха отдалеч да ви накажат за престъпленията и да изпълнят волята на Върховния Съдия над вази (12). Но в тогавашно то ваше падание Аз ви подкрепих с Любовта Си, понеже не бяхте съвършено отхвърлени от лицето на Този, който ви беше избрал. И в дълговечното робство постоянно ви ръководих в пътя на търпение и смирение, и ви учих да изправите живота си, да съзнаете греховете си, да се разкаете и обърнете с всичкото си сърце към Господа Бога вашего, с Когото сте съединени с брачни връзки на чист и непорочен живот. И във всичките ви страдания и изпити Аз ви подкрепях с Моята ръка и ви придавах сила и мощ на духа, да не отпаднете съвсем духом и се изгубите в тинята на отчаянието. И с всички сили, които разполагам, завзех се да създам у вас душа чиста и непорочна, с поведение Божествено. И в края на вашия дълговековен изпит, когато Небето реши по Висше усмотрение на Божия промисъл да ви избави от тежкото робство, Аз бях първият, който се явих да се застъпя да ви освободя (13), като предполагах, че ще се възползвате от дадената благодат да поправите миналото; но вие злоупотребихте с даровете на свободата.
към текста >>

И в края на вашия дълговековен изпит, когато Небето реши по Висше усмотрение на Божия промисъл да ви избави от тежкото робство, Аз бях първият, който се явих да се застъпя да ви освободя (13), като предполагах, че ще се възползвате от дадената благодат да поправите миналото; но вие злоупотребихте с даровете на свободата.
Ето затова ида от предвечните обиталища да ви подбудя на добър и свят живот, да ви предохраня да не съгрешите изново против Върховната Воля на Небето и ви отхвърли както в миналото, когато с беззаконията си дотегнахте на Бога и Той ви остави да паднете под ръцете на вашите врагове, които дойдоха отдалеч да ви накажат за престъпленията и да изпълнят волята на Върховния Съдия над вази (12). Но в тогавашно то ваше падание Аз ви подкрепих с Любовта Си, понеже не бяхте съвършено отхвърлени от лицето на Този, който ви беше избрал. И в дълговечното робство постоянно ви ръководих в пътя на търпение и смирение, и ви учих да изправите живота си, да съзнаете греховете си, да се разкаете и обърнете с всичкото си сърце към Господа Бога вашего, с Когото сте съединени с брачни връзки на чист и непорочен живот. И във всичките ви страдания и изпити Аз ви подкрепях с Моята ръка и ви придавах сила и мощ на духа, да не отпаднете съвсем духом и се изгубите в тинята на отчаянието. И с всички сили, които разполагам, завзех се да създам у вас душа чиста и непорочна, с поведение Божествено. И в края на вашия дълговековен изпит, когато Небето реши по Висше усмотрение на Божия промисъл да ви избави от тежкото робство, Аз бях първият, който се явих да се застъпя да ви освободя (13), като предполагах, че ще се възползвате от дадената благодат да поправите миналото; но вие злоупотребихте с даровете на свободата. Обаче Аз почнах освобождението ви, като турих в действие всичките си мощни сили да работят навсякъде за постигание и осъществяване на великата мисъл, която има да завърша в най-кратко време, което чака Моята върховна заповед; но вашите раздори, вашият новоразвратен живот, възпират святата мисъл, която имам на сърце за вашето добро и доброто на целия род человечески; но всичко си има своите граници, това трябва да знаете. През тия последни години на новопочналия ви живот съм ви ръководил безопасно до тая минута и съм полагал най-големите усилия да ви опазя от много опасни злини. Въздайте хвала Богу, че Аз не съм от тия, които се побеждават. Иде време и сега е, когато ще опитате Силата Ми и ще познаете, че Аз съм Бог, Който се не лъже, но вие сте народ своенравен, който не съзира къде се крие неговото добро. Слабата черта на душата ви е общото разединение и огласие(?), което спъва святото дело на Славянския род, но верен съм в делото на Този, Който Ме е проводил.
към текста >>

76. І.3. МИНАЛО, НАСТОЯЩЕ, БЪДЕЩЕ

3. МИНАЛО, НАСТОЯЩЕ, БЪДЕЩЕ Декември, 1943 година.
3. МИНАЛО, НАСТОЯЩЕ, БЪДЕЩЕ Декември, 1943 година. Денят бе сдържано приветлив, нито топъл, нито студен, нито влажен. Полу-ясното декемврийско небе бе охладило въздуха. През пролуките на разпокъсаната облачност, сегиз-тогиз слънцето се заглеждаше в нас. Напомняше ни за отминали дни на обилна топлина. Макар и по-рядко да се спираше във висините, пестеливото оглеждане на слънцето бе приятно и желано.
към текста >>

УЧИТЕЛЯТ пак погледна часовника и попита: - Какво знаете вие за миналото, настоящето и бъдещето?
А най-вече трябва да благодарим на онези същества от невидимото присъствие на планината, които донесоха Божието благословение -Неговият Мир. Всякога връзката с Ангелските ликове е благословение за всички. Ще дойде денят, когато по лицето на земята сълзи на мъки и горест не ще се леят, правдата ще се възцари, душите ще се радват на мир и не ще има сила, която да го помрачи! Ще дойде такъв ден! Именно за подобен ден е нашата песен - „До ще ден"! УЧИТЕЛЯТ пак погледна часовника и попита: - Какво знаете вие за миналото, настоящето и бъдещето? Какво е писано в световната литература? На тази тема има много философски размисли, а ще се обсъжда проблема и занапред. Трите фази на времето: минало, настояще и бъдеще, засягат процесите в материалната природа, но има отношение и към процесите на съзнанието, което е потопено в материята. А знаете ли, че хората най-много се интересуват от миналото, ангелите - от бъдещето, а Божиите синове - от настоящето! За Великата разумна природа, в която обитават хората, ангелите и Божиите синове, миналото, настоящето и бъдещето са вплетени в едно!
към текста >>

Трите фази на времето: минало, настояще и бъдеще, засягат процесите в материалната природа, но има отношение и към процесите на съзнанието, което е потопено в материята.
Ще дойде такъв ден! Именно за подобен ден е нашата песен - „До ще ден"! УЧИТЕЛЯТ пак погледна часовника и попита: - Какво знаете вие за миналото, настоящето и бъдещето? Какво е писано в световната литература? На тази тема има много философски размисли, а ще се обсъжда проблема и занапред. Трите фази на времето: минало, настояще и бъдеще, засягат процесите в материалната природа, но има отношение и към процесите на съзнанието, което е потопено в материята. А знаете ли, че хората най-много се интересуват от миналото, ангелите - от бъдещето, а Божиите синове - от настоящето! За Великата разумна природа, в която обитават хората, ангелите и Божиите синове, миналото, настоящето и бъдещето са вплетени в едно! Ами, в една плодна семка не е ли вложено миналото, не се ли разгъва настоящето, не се ли проявява бъдещето! Всеки настоящ момент е резултат на миналото, всеки настоящ момент става минало, всеки настоящ момент е изгрев на бъдещето! Не само плодната семка е образ на това триединство!
към текста >>

А знаете ли, че хората най-много се интересуват от миналото, ангелите - от бъдещето, а Божиите синове - от настоящето!
Именно за подобен ден е нашата песен - „До ще ден"! УЧИТЕЛЯТ пак погледна часовника и попита: - Какво знаете вие за миналото, настоящето и бъдещето? Какво е писано в световната литература? На тази тема има много философски размисли, а ще се обсъжда проблема и занапред. Трите фази на времето: минало, настояще и бъдеще, засягат процесите в материалната природа, но има отношение и към процесите на съзнанието, което е потопено в материята. А знаете ли, че хората най-много се интересуват от миналото, ангелите - от бъдещето, а Божиите синове - от настоящето! За Великата разумна природа, в която обитават хората, ангелите и Божиите синове, миналото, настоящето и бъдещето са вплетени в едно! Ами, в една плодна семка не е ли вложено миналото, не се ли разгъва настоящето, не се ли проявява бъдещето! Всеки настоящ момент е резултат на миналото, всеки настоящ момент става минало, всеки настоящ момент е изгрев на бъдещето! Не само плодната семка е образ на това триединство! Ами.водата, в нейните агрегатни състояния, не е ли великолепен израз на триединството.
към текста >>

За Великата разумна природа, в която обитават хората, ангелите и Божиите синове, миналото, настоящето и бъдещето са вплетени в едно!
УЧИТЕЛЯТ пак погледна часовника и попита: - Какво знаете вие за миналото, настоящето и бъдещето? Какво е писано в световната литература? На тази тема има много философски размисли, а ще се обсъжда проблема и занапред. Трите фази на времето: минало, настояще и бъдеще, засягат процесите в материалната природа, но има отношение и към процесите на съзнанието, което е потопено в материята. А знаете ли, че хората най-много се интересуват от миналото, ангелите - от бъдещето, а Божиите синове - от настоящето! За Великата разумна природа, в която обитават хората, ангелите и Божиите синове, миналото, настоящето и бъдещето са вплетени в едно! Ами, в една плодна семка не е ли вложено миналото, не се ли разгъва настоящето, не се ли проявява бъдещето! Всеки настоящ момент е резултат на миналото, всеки настоящ момент става минало, всеки настоящ момент е изгрев на бъдещето! Не само плодната семка е образ на това триединство! Ами.водата, в нейните агрегатни състояния, не е ли великолепен израз на триединството. Всяка дъждовна капка има дълговечна история, наречена минало, нейното настояще, бурно, или спокойно, неотменно води към бъдещето, за да се включи в кръговрата на вечността - закономерното единство на минало, настояще и бъдеще.
към текста >>

Ами, в една плодна семка не е ли вложено миналото, не се ли разгъва настоящето, не се ли проявява бъдещето!
Какво е писано в световната литература? На тази тема има много философски размисли, а ще се обсъжда проблема и занапред. Трите фази на времето: минало, настояще и бъдеще, засягат процесите в материалната природа, но има отношение и към процесите на съзнанието, което е потопено в материята. А знаете ли, че хората най-много се интересуват от миналото, ангелите - от бъдещето, а Божиите синове - от настоящето! За Великата разумна природа, в която обитават хората, ангелите и Божиите синове, миналото, настоящето и бъдещето са вплетени в едно! Ами, в една плодна семка не е ли вложено миналото, не се ли разгъва настоящето, не се ли проявява бъдещето! Всеки настоящ момент е резултат на миналото, всеки настоящ момент става минало, всеки настоящ момент е изгрев на бъдещето! Не само плодната семка е образ на това триединство! Ами.водата, в нейните агрегатни състояния, не е ли великолепен израз на триединството. Всяка дъждовна капка има дълговечна история, наречена минало, нейното настояще, бурно, или спокойно, неотменно води към бъдещето, за да се включи в кръговрата на вечността - закономерното единство на минало, настояще и бъдеще. На същата закономерност е подчинено и развитието на човека.
към текста >>

Всеки настоящ момент е резултат на миналото, всеки настоящ момент става минало, всеки настоящ момент е изгрев на бъдещето!
На тази тема има много философски размисли, а ще се обсъжда проблема и занапред. Трите фази на времето: минало, настояще и бъдеще, засягат процесите в материалната природа, но има отношение и към процесите на съзнанието, което е потопено в материята. А знаете ли, че хората най-много се интересуват от миналото, ангелите - от бъдещето, а Божиите синове - от настоящето! За Великата разумна природа, в която обитават хората, ангелите и Божиите синове, миналото, настоящето и бъдещето са вплетени в едно! Ами, в една плодна семка не е ли вложено миналото, не се ли разгъва настоящето, не се ли проявява бъдещето! Всеки настоящ момент е резултат на миналото, всеки настоящ момент става минало, всеки настоящ момент е изгрев на бъдещето! Не само плодната семка е образ на това триединство! Ами.водата, в нейните агрегатни състояния, не е ли великолепен израз на триединството. Всяка дъждовна капка има дълговечна история, наречена минало, нейното настояще, бурно, или спокойно, неотменно води към бъдещето, за да се включи в кръговрата на вечността - закономерното единство на минало, настояще и бъдеще. На същата закономерност е подчинено и развитието на човека. Яйцето, ембриона, всички възрастови фази на човека са зрима и осезаема проекция на неговата душа и на неговия дух.
към текста >>

Всяка дъждовна капка има дълговечна история, наречена минало, нейното настояще, бурно, или спокойно, неотменно води към бъдещето, за да се включи в кръговрата на вечността - закономерното единство на минало, настояще и бъдеще.
За Великата разумна природа, в която обитават хората, ангелите и Божиите синове, миналото, настоящето и бъдещето са вплетени в едно! Ами, в една плодна семка не е ли вложено миналото, не се ли разгъва настоящето, не се ли проявява бъдещето! Всеки настоящ момент е резултат на миналото, всеки настоящ момент става минало, всеки настоящ момент е изгрев на бъдещето! Не само плодната семка е образ на това триединство! Ами.водата, в нейните агрегатни състояния, не е ли великолепен израз на триединството. Всяка дъждовна капка има дълговечна история, наречена минало, нейното настояще, бурно, или спокойно, неотменно води към бъдещето, за да се включи в кръговрата на вечността - закономерното единство на минало, настояще и бъдеще. На същата закономерност е подчинено и развитието на човека. Яйцето, ембриона, всички възрастови фази на човека са зрима и осезаема проекция на неговата душа и на неговия дух. При частичното знание, по-лесно се усвоява настоящето, по-мъчно се разчита миналото и най-трудно се определя бъдещето. Разбира се, не става въпрос за елементарното близко минало, нито за много близкото бъдеще. Правилно е човек да се интересува и изучава миналото, то е опит и поука, основа на солидно знание.
към текста >>

При частичното знание, по-лесно се усвоява настоящето, по-мъчно се разчита миналото и най-трудно се определя бъдещето.
Не само плодната семка е образ на това триединство! Ами.водата, в нейните агрегатни състояния, не е ли великолепен израз на триединството. Всяка дъждовна капка има дълговечна история, наречена минало, нейното настояще, бурно, или спокойно, неотменно води към бъдещето, за да се включи в кръговрата на вечността - закономерното единство на минало, настояще и бъдеще. На същата закономерност е подчинено и развитието на човека. Яйцето, ембриона, всички възрастови фази на човека са зрима и осезаема проекция на неговата душа и на неговия дух. При частичното знание, по-лесно се усвоява настоящето, по-мъчно се разчита миналото и най-трудно се определя бъдещето. Разбира се, не става въпрос за елементарното близко минало, нито за много близкото бъдеще. Правилно е човек да се интересува и изучава миналото, то е опит и поука, основа на солидно знание. Засега пред съзнанието на човека е спусната плътна завеса и миналото много мъчно се разчита, но все пак се разчита и това е добро. Правилно е да се интересува за бъдещето и това е много разумно, но единствени, които могат да му помогнат, това са Ангелите. Те имат много разширен обхват, познават много повече закономерности по пътя на човека, тъй като този път е изминат от тях и познават всичките му стъпки.
към текста >>

Разбира се, не става въпрос за елементарното близко минало, нито за много близкото бъдеще.
Ами.водата, в нейните агрегатни състояния, не е ли великолепен израз на триединството. Всяка дъждовна капка има дълговечна история, наречена минало, нейното настояще, бурно, или спокойно, неотменно води към бъдещето, за да се включи в кръговрата на вечността - закономерното единство на минало, настояще и бъдеще. На същата закономерност е подчинено и развитието на човека. Яйцето, ембриона, всички възрастови фази на човека са зрима и осезаема проекция на неговата душа и на неговия дух. При частичното знание, по-лесно се усвоява настоящето, по-мъчно се разчита миналото и най-трудно се определя бъдещето. Разбира се, не става въпрос за елементарното близко минало, нито за много близкото бъдеще. Правилно е човек да се интересува и изучава миналото, то е опит и поука, основа на солидно знание. Засега пред съзнанието на човека е спусната плътна завеса и миналото много мъчно се разчита, но все пак се разчита и това е добро. Правилно е да се интересува за бъдещето и това е много разумно, но единствени, които могат да му помогнат, това са Ангелите. Те имат много разширен обхват, познават много повече закономерности по пътя на човека, тъй като този път е изминат от тях и познават всичките му стъпки. За тях изминатият път е опит и знание, и затова само те могат да разчетат бъдещето на човека.
към текста >>

Правилно е човек да се интересува и изучава миналото, то е опит и поука, основа на солидно знание.
Всяка дъждовна капка има дълговечна история, наречена минало, нейното настояще, бурно, или спокойно, неотменно води към бъдещето, за да се включи в кръговрата на вечността - закономерното единство на минало, настояще и бъдеще. На същата закономерност е подчинено и развитието на човека. Яйцето, ембриона, всички възрастови фази на човека са зрима и осезаема проекция на неговата душа и на неговия дух. При частичното знание, по-лесно се усвоява настоящето, по-мъчно се разчита миналото и най-трудно се определя бъдещето. Разбира се, не става въпрос за елементарното близко минало, нито за много близкото бъдеще. Правилно е човек да се интересува и изучава миналото, то е опит и поука, основа на солидно знание. Засега пред съзнанието на човека е спусната плътна завеса и миналото много мъчно се разчита, но все пак се разчита и това е добро. Правилно е да се интересува за бъдещето и това е много разумно, но единствени, които могат да му помогнат, това са Ангелите. Те имат много разширен обхват, познават много повече закономерности по пътя на човека, тъй като този път е изминат от тях и познават всичките му стъпки. За тях изминатият път е опит и знание, и затова само те могат да разчетат бъдещето на човека. И все пак, много важно е настоящето, то е най-близко до човешкото естество, най-лесно може да се разчете и овладее, и затова то е поверено на Божиите синове.
към текста >>

Засега пред съзнанието на човека е спусната плътна завеса и миналото много мъчно се разчита, но все пак се разчита и това е добро.
На същата закономерност е подчинено и развитието на човека. Яйцето, ембриона, всички възрастови фази на човека са зрима и осезаема проекция на неговата душа и на неговия дух. При частичното знание, по-лесно се усвоява настоящето, по-мъчно се разчита миналото и най-трудно се определя бъдещето. Разбира се, не става въпрос за елементарното близко минало, нито за много близкото бъдеще. Правилно е човек да се интересува и изучава миналото, то е опит и поука, основа на солидно знание. Засега пред съзнанието на човека е спусната плътна завеса и миналото много мъчно се разчита, но все пак се разчита и това е добро. Правилно е да се интересува за бъдещето и това е много разумно, но единствени, които могат да му помогнат, това са Ангелите. Те имат много разширен обхват, познават много повече закономерности по пътя на човека, тъй като този път е изминат от тях и познават всичките му стъпки. За тях изминатият път е опит и знание, и затова само те могат да разчетат бъдещето на човека. И все пак, много важно е настоящето, то е най-близко до човешкото естество, най-лесно може да се разчете и овладее, и затова то е поверено на Божиите синове. А защо това е така?
към текста >>

Защото много често настоящето е, което се изплъзва от реалната оценка, защото е близко и може да се отбегне - настоящето е резултат на много сплетени влияния на миналото.
Правилно е да се интересува за бъдещето и това е много разумно, но единствени, които могат да му помогнат, това са Ангелите. Те имат много разширен обхват, познават много повече закономерности по пътя на човека, тъй като този път е изминат от тях и познават всичките му стъпки. За тях изминатият път е опит и знание, и затова само те могат да разчетат бъдещето на човека. И все пак, много важно е настоящето, то е най-близко до човешкото естество, най-лесно може да се разчете и овладее, и затова то е поверено на Божиите синове. А защо това е така? Защото много често настоящето е, което се изплъзва от реалната оценка, защото е близко и може да се отбегне - настоящето е резултат на много сплетени влияния на миналото. Само Божиите синове са, които могат да помогнат на човека да организира своята воля и измине пътя на настоящето, при будно съзнание и съгласие с Волята на Бога! Този е смисълът на формулата: „В изпълнение Волята на Бога е силата на човешката душа! " Ето защо, изучавайте миналото, за да изправите своите по-гершки, стремете се към доброто бъдеще! УЧИТЕЛЯТ пак погледна часовника си. Тръгнахме. Наново се потопихме в размисъл и мълчание.
към текста >>

" Ето защо, изучавайте миналото, за да изправите своите по-гершки, стремете се към доброто бъдеще!
И все пак, много важно е настоящето, то е най-близко до човешкото естество, най-лесно може да се разчете и овладее, и затова то е поверено на Божиите синове. А защо това е така? Защото много често настоящето е, което се изплъзва от реалната оценка, защото е близко и може да се отбегне - настоящето е резултат на много сплетени влияния на миналото. Само Божиите синове са, които могат да помогнат на човека да организира своята воля и измине пътя на настоящето, при будно съзнание и съгласие с Волята на Бога! Този е смисълът на формулата: „В изпълнение Волята на Бога е силата на човешката душа! " Ето защо, изучавайте миналото, за да изправите своите по-гершки, стремете се към доброто бъдеще! УЧИТЕЛЯТ пак погледна часовника си. Тръгнахме. Наново се потопихме в размисъл и мълчание.
към текста >>

77. І.8. ГОЛЕМИЯТ ВЪПРОС

Погледнахме плахо УЧИТЕЛЯ и наострихме слух, в очакване някой от нас да вдигне завесата на миналото и да продължи изреченото от Христа слово на планината.
5 от Матея, повдигна глава и погледа Му премина през препълнения салон и запита: - Кой от вас може да си спомни тази проповед? Кой ще продължи незаписаното в евангелията? Изречените от Христа блаженства не са само девет? Мълчание. Изненада. Зададените въпроси ни смутиха. Погледнахме плахо УЧИТЕЛЯ и наострихме слух, в очакване някой от нас да вдигне завесата на миналото и да продължи изреченото от Христа слово на планината. Очакваният от нейде глас не проговори. Явно въпросите бяха от най-трудните. Завесата, спусната пред съзнанията от векове, бе много тежка. Не бе по силите ни да разчетем страниците на минали преживявания. Времето, дългото време е извършило своето - пълната забрава бе неоспорим факт.
към текста >>

УЧИТЕЛЯТ не се отказа от мисълта да получи и друг отговор, погледна сестра Белева и запита: - А вие, сестра, не можете ли да разкажете нещичко от богатото минало и да възстановите някои от блаженствата, били сте на планината с Христа?
Тогава, с особена деликатност, присъща на Неговия педагогически усет, Той се обърна към седящите на първата редица и наново запита: - А вие, брат Белев, бяхте по времето на Христа и на планината сте слушали тази проповед. Възхищавахте се от Неговата мъдрост, продължете блаженствата! Доверието, с което УЧИТЕЛЯТ обгърна брата и той, поласкан, с пълен глас откровено отговори: - Учителю, не мога да си спомня! Краткият отговор на брат Белев прикова вниманието на целия клас. Мълчанието наново се възцари и ние пак сведохме глави. УЧИТЕЛЯТ не се отказа от мисълта да получи и друг отговор, погледна сестра Белева и запита: - А вие, сестра, не можете ли да разкажете нещичко от богатото минало и да възстановите някои от блаженствата, били сте на планината с Христа? - Учителю, от това далечно минало нищо не мога да си спомня! - тихо отговори сестрата и свежда поглед върху тетрадката си. Тогава УЧИТЕЛЯТ продължи: - Не веднъж сте слушали Христа, всинца сте били с Него, но сте забравили. Съзнанието ви е затлачено от перипетиите на живота. Ако то бе будно, щеше с лекота да преодолее бариерата на времето и нямаше да ви затрудни припомнянето на прочутата проповед на Христа... Ненаписаните Блаженства аз ще ви припомня: Блажени са вярващите, а още по-блажени са онези, които знаят.
към текста >>

- Учителю, от това далечно минало нищо не мога да си спомня!
Възхищавахте се от Неговата мъдрост, продължете блаженствата! Доверието, с което УЧИТЕЛЯТ обгърна брата и той, поласкан, с пълен глас откровено отговори: - Учителю, не мога да си спомня! Краткият отговор на брат Белев прикова вниманието на целия клас. Мълчанието наново се възцари и ние пак сведохме глави. УЧИТЕЛЯТ не се отказа от мисълта да получи и друг отговор, погледна сестра Белева и запита: - А вие, сестра, не можете ли да разкажете нещичко от богатото минало и да възстановите някои от блаженствата, били сте на планината с Христа? - Учителю, от това далечно минало нищо не мога да си спомня! - тихо отговори сестрата и свежда поглед върху тетрадката си. Тогава УЧИТЕЛЯТ продължи: - Не веднъж сте слушали Христа, всинца сте били с Него, но сте забравили. Съзнанието ви е затлачено от перипетиите на живота. Ако то бе будно, щеше с лекота да преодолее бариерата на времето и нямаше да ви затрудни припомнянето на прочутата проповед на Христа... Ненаписаните Блаженства аз ще ви припомня: Блажени са вярващите, а още по-блажени са онези, които знаят. Блажени са тези, които гладуват и жадуват за Любовта, те наситени ще бъдат.
към текста >>

78. І.9. ЕЛАТЕ С МЕН!

Да, Той поиска с очи да видим как живее и твори, как работи, колко изключително тежки са ежедневните приеми, как помага на здрави и на болни, на умни и недосетливи, как раздава правда на малки и големи, объркали взаимните си отношения, как изтрива сълзите на разплакани с години очи, как вдъхва вяра в живота на обезверените, как изтръгва от лапите на безлюбието в своята ненавист амбициозни мъже и жени, как въздига от калта потъпканите и онеправданите, как отрива приспаната душевност на онези, които не знаят що е душа, и не приемат духа, как вдига завесата на очите на заслепените, които не искат да знаят, че има друг, незрим свят, пълен с обитатели - добри и просветени, как предпазва духовните от заблудени и изостанали в развитието си духове, как разчита с вещина миналото, за да извлече от него поуката на съдбата, как разбива всякакви илюзии и заблуди, как повежда с бащинска закрила повлечени от вълните на противоречията невръстни и упорити люде, как призовава всички към по-разумен, по-хармоничен, по-буден живот, как насажда добродетели, как изтръгва из корен злите прояви, как лекува безлюбието, как съзира плодовете на любовта в най-малките прояви на ежедневието, как вижда мъдростта в добрата и светла мисъл, как подава ръка на всеки, потърсил Бога в себе си, или в ближните си, или в разумната природа, как се радва на малкото добро, как пожелава то да бъде начало за нов живот, как скърби за сторената неправда, как съжалява носителите на насилие и зли прояви, как страда, когато другите страдат, какви усилия прави, за да облекчи настоящето и изтръгне от оплитането на тежки кармични завръзки не само отделни личности, но ратуваше за доброто на цели общества, на цели народи.
повик! Израз на безмерна топлота и чистосърдечност. Израз на обич и любов, каквато само Той можеше да изяви. Тези думи бяха отправени към нас в ранните часове на един неделен ден, събрани в салона на Изгрева, да чуем утринното слово - така наричахме първата беседа. Няколкократно прозвуча бащинският зов вплетен в мъдрото и истинно утринно слово. Да, Той поиска с очи да видим как живее и твори, как работи, колко изключително тежки са ежедневните приеми, как помага на здрави и на болни, на умни и недосетливи, как раздава правда на малки и големи, объркали взаимните си отношения, как изтрива сълзите на разплакани с години очи, как вдъхва вяра в живота на обезверените, как изтръгва от лапите на безлюбието в своята ненавист амбициозни мъже и жени, как въздига от калта потъпканите и онеправданите, как отрива приспаната душевност на онези, които не знаят що е душа, и не приемат духа, как вдига завесата на очите на заслепените, които не искат да знаят, че има друг, незрим свят, пълен с обитатели - добри и просветени, как предпазва духовните от заблудени и изостанали в развитието си духове, как разчита с вещина миналото, за да извлече от него поуката на съдбата, как разбива всякакви илюзии и заблуди, как повежда с бащинска закрила повлечени от вълните на противоречията невръстни и упорити люде, как призовава всички към по-разумен, по-хармоничен, по-буден живот, как насажда добродетели, как изтръгва из корен злите прояви, как лекува безлюбието, как съзира плодовете на любовта в най-малките прояви на ежедневието, как вижда мъдростта в добрата и светла мисъл, как подава ръка на всеки, потърсил Бога в себе си, или в ближните си, или в разумната природа, как се радва на малкото добро, как пожелава то да бъде начало за нов живот, как скърби за сторената неправда, как съжалява носителите на насилие и зли прояви, как страда, когато другите страдат, какви усилия прави, за да облекчи настоящето и изтръгне от оплитането на тежки кармични завръзки не само отделни личности, но ратуваше за доброто на цели общества, на цели народи. Погледът на УЧИТЕЛЯ проникваше в дълбините на живота. Той разбираше езика на насекоми и животни, разговаряше с техния разумен дух - непознат на нас, обикновените. Скрижалите на природата Му бяха познати, познаваше написаното писмо от дългите векове и разчиташе скритото съдържание на всяка форма. УЧИТЕЛЯТ ни зовеше да бъдем съпричастни на Неговото знание, да се поучим и да правим опити, не само един, но хиляди опити, за да се уверим, че животът е многостранен и многолик, богат със съдържание. УЧИТЕЛЯТ ни зовеше да ни открие пластичните форми на невидимите светове, обитавани от светли и разумни духове.
към текста >>

79. І.18. БЪЛГАРИЯ

Идеята за лъва е пренесена от подсъзнанието на онези Благари, имали редица прераждания в миналото като стари евреи, живели на Синайския полуостров, като египтяни в поречието на река Нил, като древните асировавилони и прочие... Така че, за да бъдат верни известни исторически хипотези и теории, трябва да се основават и на проверки в записките на природата, наричани от някои "акашови летописи".
Не отговорих. Направих мимика, изразяваща незнание. - В тази страна кога е имало лъвове? - шеговито поде УЧИТЕЛЯ - никога! Дори нашите южни съседи Гърция и Турция не познават съжителство с лъва. Идеята за лъва е пренесена от подсъзнанието на онези Благари, имали редица прераждания в миналото като стари евреи, живели на Синайския полуостров, като египтяни в поречието на река Нил, като древните асировавилони и прочие... Така че, за да бъдат верни известни исторически хипотези и теории, трябва да се основават и на проверки в записките на природата, наричани от някои "акашови летописи". Тогава знанието става по-пълно и характеристиката за един народ по-вярна. УЧИТЕЛЯТ за момент притвори очи. Допуснах, че се вглежда в някакви незрими за обикновеното око документи и с особен патос продължи: - Запомнете още нещо! България е единствената страна на Балканския полуостров, която има представител в Божествения свят. Това е необикновена привилегия, но и голямо задължение.
към текста >>

80. ІІ.27. БЕЛЕЖИТИ ПРЕРАЖДАНИЯ

За това феноменално явление в живота на човека се говори в закритите, или открити окултни общества, както в по-далечното минало, така и в настоящето.
27. БЕЛЕЖИТИ ПРЕРАЖДАНИЯ За голяма част от човечеството, проблема за прераждането е непознат. За други - интересна творческа приумица, втъкана от народния гений в митове, легенди и сказания. Отричат го църковни и философски догматици. Отрича го многослоестата общественост. За малцина прераждането е познато и разбрано. За това феноменално явление в живота на човека се говори в закритите, или открити окултни общества, както в по-далечното минало, така и в настоящето. Дълбоката древност не е чужда на потвърдени случаи на преродени личности. УЧИТЕЛЯТ със замах отвали камъка на забвението, потиснал с векове проблема за прераждането. Той говори ясно и определено. Станаха известни поредица от прераждания на видни исторически личности. Станаха известни преражданията на по-големи групи от души, преминали от народ в народ, от една епоха в друга.
към текста >>

Често пъти миналото тежи.
Имаше съображения. Разкритото прераждане не винаги е полезно. То може да смути, а може и да спъне. По-ценна и скъпа е свободата на изявата. Да се изяви човек както е устроен, както се е осъзнал, водим от идеали, то значи -изписване на настоящата съдба. Често пъти миналото тежи. Неприятно е. Действа подтискащо. Не случайно Великата Разумност е издигнала бариера, зад която е миналото. Няма съзнание, което да понася без вълнение минало, преживяно в неудачи, падения, грешки, опетнили съзнанието. УЧИТЕЛЯТ бе крайно внимателен и деликатен.
към текста >>

Не случайно Великата Разумност е издигнала бариера, зад която е миналото.
По-ценна и скъпа е свободата на изявата. Да се изяви човек както е устроен, както се е осъзнал, водим от идеали, то значи -изписване на настоящата съдба. Често пъти миналото тежи. Неприятно е. Действа подтискащо. Не случайно Великата Разумност е издигнала бариера, зад която е миналото. Няма съзнание, което да понася без вълнение минало, преживяно в неудачи, падения, грешки, опетнили съзнанието. УЧИТЕЛЯТ бе крайно внимателен и деликатен. Поради това, рядко се връщаше назад, във вековете и персонално да посочи изминатия път. Но когато вдигне завесата на миналото, Той откриваше онези страници, където е изписана основната идея на Духът и затрудненията, породени от погрешните разбирания. Така миналото се осмисля и става ценност, стъпало към настоящето.
към текста >>

Няма съзнание, което да понася без вълнение минало, преживяно в неудачи, падения, грешки, опетнили съзнанието.
Да се изяви човек както е устроен, както се е осъзнал, водим от идеали, то значи -изписване на настоящата съдба. Често пъти миналото тежи. Неприятно е. Действа подтискащо. Не случайно Великата Разумност е издигнала бариера, зад която е миналото. Няма съзнание, което да понася без вълнение минало, преживяно в неудачи, падения, грешки, опетнили съзнанието. УЧИТЕЛЯТ бе крайно внимателен и деликатен. Поради това, рядко се връщаше назад, във вековете и персонално да посочи изминатия път. Но когато вдигне завесата на миналото, Той откриваше онези страници, където е изписана основната идея на Духът и затрудненията, породени от погрешните разбирания. Така миналото се осмисля и става ценност, стъпало към настоящето. Такива разкази обикновено УЧИТЕЛЯТ изнасяше, след като даден ученик напусне физическото поле.
към текста >>

Но когато вдигне завесата на миналото, Той откриваше онези страници, където е изписана основната идея на Духът и затрудненията, породени от погрешните разбирания.
Действа подтискащо. Не случайно Великата Разумност е издигнала бариера, зад която е миналото. Няма съзнание, което да понася без вълнение минало, преживяно в неудачи, падения, грешки, опетнили съзнанието. УЧИТЕЛЯТ бе крайно внимателен и деликатен. Поради това, рядко се връщаше назад, във вековете и персонално да посочи изминатия път. Но когато вдигне завесата на миналото, Той откриваше онези страници, където е изписана основната идея на Духът и затрудненията, породени от погрешните разбирания. Така миналото се осмисля и става ценност, стъпало към настоящето. Такива разкази обикновено УЧИТЕЛЯТ изнасяше, след като даден ученик напусне физическото поле. Ето, Йосиф Ариматейски, виден израилтянин, снел тялото на Христа, за да го положи в собствената си гробница, е ПЕНЮ КИРОВ - един от първите трима, верни и предани ученици на УЧИТЕЛЯ. За Йосиф Ариматейски малко е писано в евангелията. Повече са писали поетичните и фанатични християни от средните векове.
към текста >>

Така миналото се осмисля и става ценност, стъпало към настоящето.
Не случайно Великата Разумност е издигнала бариера, зад която е миналото. Няма съзнание, което да понася без вълнение минало, преживяно в неудачи, падения, грешки, опетнили съзнанието. УЧИТЕЛЯТ бе крайно внимателен и деликатен. Поради това, рядко се връщаше назад, във вековете и персонално да посочи изминатия път. Но когато вдигне завесата на миналото, Той откриваше онези страници, където е изписана основната идея на Духът и затрудненията, породени от погрешните разбирания. Така миналото се осмисля и става ценност, стъпало към настоящето. Такива разкази обикновено УЧИТЕЛЯТ изнасяше, след като даден ученик напусне физическото поле. Ето, Йосиф Ариматейски, виден израилтянин, снел тялото на Христа, за да го положи в собствената си гробница, е ПЕНЮ КИРОВ - един от първите трима, верни и предани ученици на УЧИТЕЛЯ. За Йосиф Ариматейски малко е писано в евангелията. Повече са писали поетичните и фанатични християни от средните векове. Те са сплели легендата за Чудотворната чаша на Граля.
към текста >>

Излетият от метал паметник, издигнат на кръстовището - булевард Патриарх Евтимий и улица Граф Игнатиев, продължава да напомня за една голяма любов между две същества, подвизавали се заедно в далечното минало, успели наново да се срещнат.
За негова и наша изненада, УЧИТЕЛЯТ му позволява да позира, като допълва, че скулптора е един от добрите ученици на Патриарх Евтимий и не случайно е поел ангажимент да изработи паметник на своя любим учител. През вековете това дълбоко чувство е вълнувало ученика и когато намира образа на своята любов, пожелава да увековечи привързаността си. Разбира се, тази идея УЧИТЕЛЯТ открива в свръхсъзнанието на скулптура, за която последния дори не подозира. Бати Ради, верен и предан на УЧИТЕЛЯ, слиза при скулптора. Позира му. Излетият от метал паметник, издигнат на кръстовището - булевард Патриарх Евтимий и улица Граф Игнатиев, продължава да напомня за една голяма любов между две същества, подвизавали се заедно в далечното минало, успели наново да се срещнат. Прераждане с дълбоки следи.
към текста >>

81. ІІ.29. КУЧЕТО ОТ СЕЛО БАТАК

Тайнство, пропито с любов, мир и светлина, което може да озари душите и на тези, чиито бездушни черепи напомнят за най-драматичното минало.
Смълчаната група продължила своя път към селото. Не без вълнение са направени първите стъпки по зелената морава и каменливата пътека на селската църква - единствен свидетел на масовата жестокост. Пред струпаните черепи застанал в мълчание УЧИТЕЛЯТ. А приятелите знаят, че това мълчание е тайнство. Тайнство, валидно най-вече за заминалите в отвъдните светове. Тайнство, пропито с любов, мир и светлина, което може да озари душите и на тези, чиито бездушни черепи напомнят за най-драматичното минало. След не дълго мълчание УЧИТЕЛЯТ излиза от църквата и вкупом групата напуска селото. Замислени, всички крачат по белналото се шосе, което преминава близо до последните къщи. Най-неочаквано, подире им пробягва куче, което почва да квичи и лае. За да се предпазят от неприятни последици, по-съобразителните правят опит да го прогонят. Едни подвикват, други размахват заканително бастуни, но кучето нито се уплашва, нито бяга, а напротив, продължава да лае и смущава замислените и изненадани от тази напаст приятели.
към текста >>

82. ІІ.37. УЧИТЕЛЯТ КАТО ЦИГУЛАР

В границите на три октави УЧИТЕЛЯТ разказа живота на едно съзнание, преминало през многообразието на битие, изпъстрено с драматизъм, романтика и размисъл.
Темпото на места бе бурно и бързо и пасажите летяха един след друг, поради което петолинията останаха празни. Всички само слушахме. Бяхме въведени в странен музикален свят. Свят, изграден от музикални тонове, богат на съдържание, което само душата може да разчете. Изпълнението бе прецизно, изящно, богато на красота и звучност. В границите на три октави УЧИТЕЛЯТ разказа живота на едно съзнание, преминало през многообразието на битие, изпъстрено с драматизъм, романтика и размисъл. „Блудния син" споделяше своя живот с езика на тоновете. Страница след страница ние разчитахме преживяванията му, ту сплетени в конфликти и противоречия, ту успокоени в светли надежди, където съдържанието на живота е изтъкано от светлина и любов. В едва чуто пианисимо, изпълнено с горната част на лъка, напомнящо шепот, долавяхме нежните пориви на едно любящо сърце, което търси мир в голямата пустиня на живота, където то е все още непознато и неприето. В разложените акорди, наситени с динамика и мощ, разгъващи се във възходяща хармонична линия, силата на Висшата воля подава ръка на „Блудния син", ръководи неговата съдба от свят в свят и дава уверения на неговия дух, за успешен завършек на едно драматично битие. С няколко тържествени акорда разказа завърши.
към текста >>

83. ІІІ.45. СЪБРАНИЕ ЗА ОСЪЖДАНЕ

А ние си ги носехме от миналото.
Но чрез нашите грешки другите съдеха за Словото Му и за Учението Му. Така ние, които бяхме последователи на Учението Му, с нашето несъвършенство и погрешки, ставахме причина да Го кори обществото. Така ние бяхме по-големи противници на Учителя, от онези, които бяха в града и Го хулеха по вестници и по трибуни. Те го хулеха заради нас. Те смятаха, че Той е причината за нашето несъвършенство и недостатъци. А ние си ги носехме от миналото. Примери, колкото искаш. Ето един от тях. Имаше една сестра, казваше се Тодора. Тя имаше мъж, с три деца. Мъжът й, който се казваше също Тодор, беше противник на учението, но се занимаваше с окултни науки и гледаше на ръце.
към текста >>

84. ІІІ.54. ОДЕАЛОТО НА ГРЪБЛАШЕВА

Не бяха личности, а великани на миналото.
54. ОДЕАЛОТО НА ГРЪБЛАШЕВА Какви ли не случки и събития присъстваха през тези години на Изгрева. А какви ли не личности нямаше. Не бяха личности, а великани на миналото. И всеки искаше да наложи своето мнение, и понякога избухваше като вулкан. Друг път му се виждаше пушека, или избълваше пепел с месеци върху Изгрева. Движеха се по Изгрева безобидно, но в себе си носеха неща, по-страшни и от силата на вулкана. Изминалите векове чрез тях присъстваха на Изгрева. Миналото и историята на човечеството се бяха събрали тук.
към текста >>

Миналото и историята на човечеството се бяха събрали тук.
Не бяха личности, а великани на миналото. И всеки искаше да наложи своето мнение, и понякога избухваше като вулкан. Друг път му се виждаше пушека, или избълваше пепел с месеци върху Изгрева. Движеха се по Изгрева безобидно, но в себе си носеха неща, по-страшни и от силата на вулкана. Изминалите векове чрез тях присъстваха на Изгрева. Миналото и историята на човечеството се бяха събрали тук. Имаше една сестра, казваше се Гръблашева. Беше съпруга на Величко Гръблашев, който дълго време превеждаше от английски на български литературата на Розенкройцерите от Америка. Накрая замина за Америка, за да търси Христа, който трябвало да дойде в новия континент и да излезе от нова земя. Какви ли не абсурди имаше по земята българска? Отиде там и се запиля по широкия свят на Америка, за да търси Христа.
към текста >>

85. ІІІ.65. ТРИТЕ ТРЪНА В ПЛЪТТА МИ

Вероятно имах много грехове от миналото и сега трябваше да се разплащам чрез страдания.
Дълги години правих тези неща при влошаване на състоянието ми. Не смеех да кажа никому. Щяха да ми се смеят, че съм ученик в Младежкия Клас, че съм цигуларят на Младежкия Клас, а съжителствам със свиня и то с плътта на свиня. Е, какво ще кажете? Имах и втори "трън" в плътта. Вероятно имах много грехове от миналото и сега трябваше да се разплащам чрез страдания. Имах камъни в бъбреците и два пъти годишно получавах бъбречни кризи. Навремето това се лекуваше с пиене на топла минерална вода, със слагане на топли грейки на кръста и пиене на аналгин срещу болките. Нямаше ги днешните модерни средства, наречени спазмолитици, които да отпуснат гладката мускулатура на уретерите и на бъбреците, за да премине камъка надолу с урината. Сега го има, но по-рано ги нямаше. Тогава бях получил поредната мъчителна криза.
към текста >>

Но че имам три тръна в плътта си, говори много за моите полици от миналото.
Когато чуха приятелите, че боледувам, казаха: „Галилей се е отклонил от Школата, затова плаща". Като чух това, аз тутакси си спомних как в миналите прераждания съм държал меч в ръката си и всички тия глави, които са сега пред мен, са били посичани от мен в името на Бога. А днес на тези глави, които ми се присмиват, аз им свиря на цигулка песните на Учителя. Аз знаех от Учителя за своята карма и знаех, че трябва да се разплащам с новите методи на учението. Дали се разплатих напълно, не зная. Но че имам три тръна в плътта си, говори много за моите полици от миналото. Трябва да се погасят и да се разплатя с длъжниците. Аз от живота си направих съдба за Учението на Учителя. Горях заради Него и изгарях като факла през годините. В страданията си от тези три тръна в плътта ми бях положен на вътрешна клада. Бях завързан и тази клада гореше и трябваше да изгори всичко у мен.
към текста >>

86. ІІІ.68. УЧИТЕЛЯТ КАТО ЛЕЧИТЕЛ

Това бяха три каси, зад които стояха касиери, искаха да им бъде заплатено, за да погася своите полици от миналото.
Изплащането става чрез страданието. Болестите и заболяванията на отделни системи у човека са врати, чрез които е станало нарушението на закона от човека. Чрез тях той може да изплати кармата си, като за нея плаща жизнен кредит. Аз имах три тръна в плътта, имах три заболявания. Чрез тях аз трябваше да изплащам своята карма. Това бяха три каси, зад които стояха касиери, искаха да им бъде заплатено, за да погася своите полици от миналото. Плащаше се не с пари, а с жизнен капитал. Ето това е развръзката. И когато Учителят се намесваше със своите съвети и своята помощ, то Учителят заплащаше за нашите полици пред нашите невидими кредитори. Заплащаше със своят Божествен кредит. Ученикът се освобождаваше от кредитора и от полицата и имаше свободно време, за да го посвети за делото на Учителя.
към текста >>

Явяваха се отново кредиторите и търсеха погасяване полицата от миналото.
Заплащаше със своят Божествен кредит. Ученикът се освобождаваше от кредитора и от полицата и имаше свободно време, за да го посвети за делото на Учителя. Онези, които сполучваха в това, разрешаваха един много голям въпрос за себе си. Пред тях се откриваха благоприятни външни и вътрешни условия за работа. Онези, които се отклоняваха, отново бърже изчерпваха и изяждаха своят жизнен кредит, даден чрез Учителя. Явяваха се отново кредиторите и търсеха погасяване полицата от миналото. Болестта се явяваше отново и страданията продължаваха. Така че за всеки един ученик от Школата бе скъпо и прескъпо платено от Учителя. Аз заварих много от приятелите, които имаха опитности с Учителя във връзка с тяхното здраве. Той ги лекуваше по различен начин. Не може да се направи систематика от тези случаи и да се каже, че еди - какво си заболяване според Учителя се лекува с еди - какво си.
към текста >>

87. ІІІ.103. ПЕСЕНТА БЛУДНИЯТ СИН

Блудният син откриваше страница след страница дните на своето минало.
Необхватен и несъизмерим. Слово, изказано с тонове, преливащи се в предимно многообразие на гами и съзвучия. Чистота, прецизност, изящество, красота и богата звучност. В границите на три октави се разказваше един живот. Ту бурно и игриво в разновиден ритъм, ту напевно в романтичен минор, или светъл мажор. Блудният син откриваше страница след страница дните на своето минало. В едва чуто пианисимо, с горната част на лъка, напомнящо шепот, долавяхме нежни пориви на любящо сърце. В разложени акорди с необходимата сила се изявяваше далечна традиция за изпълнението на Висша воля. От светове в светове преминаваше пътят на блудния син. Съдбата му бе един голям живот, разказан с езика на тоновете, изтръгнати със завидно майсторство от подвижните пръсти на Учителя. Няколко тържествени акорда и разказа завърши. Тишина.
към текста >>

88. ІІІ.105. УЧИТЕЛЯТ И МУЗИКАТА

В окултните школи на миналото музиката не е вземала най-предно място.
В един специално издаден сборник са дадени много песни, които могат да се отделят в два отдела. В първия отдел има песни от Учителя, но има и такива, сътворени от ученици по негови мотиви. Характерно за песните в първата част е, че те носят белезите на първите стъпки на ученичеството, когато човешката душа търси утеха в смирението и всеотдайното отношение към Небесната Милост. Упражненията във втората част, наречени „окултни музикални упражнения" имат вградено в себе си нещо ново, неизвестно на сегашната музика - един строеж в мелодията и музикалната архитектура, които беле-жат вътрешната сила и дълбочина. Това не са обикновени песни, а мелодии, които ни свързват със словото, тъй като между словото и музиката има връзка и е възможно да се постигне една еднозначност. В окултните школи на миналото музиката не е вземала най-предно място. На земята още нямаме напълно окултна музика. Тя сега се заражда. Окултните упражнения, за който стана по-горе реч, са зародишът на бъдещата окултна музика. Дадените окултни упражнения са за концентриране на мисълта. Не можете да имате резултат от тях, ако мисълта не постигне необходимото съсредоточаване.
към текста >>

89. ІІІ.107. БЕЛИЯТ КОСТЮМ ЗА БЕЛИЯ БРАТ

Това вече не е завист и не е преминало озлоблението, а нещо повече.
Целият свети като слънце. Белият костюм му лежи като излят. Усмихнат е и раздава насам - нататък усмивки и поздрави. Всички му оглеждат костюма и вместо да се зарадват, че му е ушит хубаво и че му стои добре, то срещу него се надига една вълна на озлобление. „Вижте го, с братските пари си ушил бял костюм, а ние нямаме пари да си купим хляб и картофи". Това вече не е завист и не е преминало озлоблението, а нещо повече. Решават, че на това положение трябва да се сложи край. А как да се сложи край, като той е директор на печатницата, председател на финансовия съвет, а жена му работи в книговезницата. Решават първо да отстранят жена му, но за да не прави впечатление, че това е насочено срещу нея, ръководството закрива книговезницата с мотивите, че книгите не се купуват, и че тя е на загуба. Оттук започват борбите и ожесточението между Никола Антов и останалите. Той им доказва обратното, че книговезницата може да работи.
към текста >>

90. ІІІ.110. ДВЕ НЕОБИКНОВЕНИ ПРЕРАЖДАНИЯ

Учителят откриваше миналото на тези ученици по различни съображения.
110. ДВЕ НЕОБИКНОВЕНИ ПРЕРАЖДАНИЯ ] По време на Школата на Учителя, при различни случаи, някои от учениците научиха лично от Учителя за някои от своите предишни прераждания. Учителят откриваше миналото на тези ученици по различни съображения. Показваше им грешките от миналото и им даваше възможност да ги поправят по времето на Школата. Не всички успяваха. Тези, които успяваха, вървяха напред, а тези, които се провалиха, останаха за поука на учениците от Школата. Стенографката Елена Андреева по времето на Христа, преди 2000 години е била съпруга на Пилат с името Пентефрия. Знае се от Евангелието, че тя се застъпва за спасяването на Христа, понеже Го сънувала на сън и пострадала малко от това, по време на сън, че римляните са извършили съд над Него.
към текста >>

Показваше им грешките от миналото и им даваше възможност да ги поправят по времето на Школата.
110. ДВЕ НЕОБИКНОВЕНИ ПРЕРАЖДАНИЯ ] По време на Школата на Учителя, при различни случаи, някои от учениците научиха лично от Учителя за някои от своите предишни прераждания. Учителят откриваше миналото на тези ученици по различни съображения. Показваше им грешките от миналото и им даваше възможност да ги поправят по времето на Школата. Не всички успяваха. Тези, които успяваха, вървяха напред, а тези, които се провалиха, останаха за поука на учениците от Школата. Стенографката Елена Андреева по времето на Христа, преди 2000 години е била съпруга на Пилат с името Пентефрия. Знае се от Евангелието, че тя се застъпва за спасяването на Христа, понеже Го сънувала на сън и пострадала малко от това, по време на сън, че римляните са извършили съд над Него. А Пилат, от времето на Христа, е прероденият в Школата на Учителя - Любомир Лулчев.
към текста >>

Двамата са имали много силна връзка от миналото.
Не всички успяваха. Тези, които успяваха, вървяха напред, а тези, които се провалиха, останаха за поука на учениците от Школата. Стенографката Елена Андреева по времето на Христа, преди 2000 години е била съпруга на Пилат с името Пентефрия. Знае се от Евангелието, че тя се застъпва за спасяването на Христа, понеже Го сънувала на сън и пострадала малко от това, по време на сън, че римляните са извършили съд над Него. А Пилат, от времето на Христа, е прероденият в Школата на Учителя - Любомир Лулчев. Двамата са имали много силна връзка от миналото. Когато Елена Андреева разбира, че връзката й с Лулчев е пагубна за нея и я тормози, помолва Учителя да я освободи от тази връзка, а Учителят й казал, че сама тя трябва вътрешно да се освободи. Към края на 1944 г. Лулчев е осъден от Народен съд на смърт. Елена Андреева остана десетки години след него и като стенографка работи над беседите на Учителя. По времето на Христа тя беше се застъпила за Него, а по времето на Учителя, тя работи за Словото на Учителя.
към текста >>

91. ІІІ.121. Спомените на Галилей Величков

Времето, преминало при него, не бе изгубено.
Та има връзка между поколенията, която се осъществява чрез духовни закони, които определят приемствеността. Ето, това е най-важното! След туй започнах да се срещам редовно с Галилей, обикновено сряда и петък в дома му и разговорите ни бяха върху Словото на Учителя и Школата на Учителя. Първите уроци и първото запознанство с Школата на Учителя получих от него. Той имаше обективна преценка за неща и събития. Времето, преминало при него, не бе изгубено. Когато се приближавах до други приятели по време на Школата на Учителя, всички се учудваха на моята осведоменост по всички въпроси. Аз бях ги получил от Галилей. Те и до сега ми служат. Те ми помагат да се ориентирам в тези сложни времена. Най-важното е, че мнозина се опитваха да ме отклонят, но не успяха.
към текста >>

92. 3.20. Дядо Благо и Климент Охридски

НЕСТОР ИЛИЕВ

" „Учителю, бях на едно погребение на един мой приятел." Необичайно Учителят пристъпва към него и го целунал по бузата, и след няколко секунди му казва: „Извинявай, дядо Благо, Аз не целунах тебе, Аз целунах твоя приятел, който си е заминал, той беше наш съмишленик, само че не е идвал тука, на Изгрева." При друг случай Учителят бе казал за дядо Благо, че той е прероденият Климент Охридски от миналото.
Той също е и поет и разбира се, дори и сега скоро му излезе една малка книжчица „Градинката на дядо Благо" - детски приказки и стихове. Той е родом от едно село близо до Бургас и разбира се, когато вече бил пенсиониран, дошъл да живее на Изгрева. Един ден дядо Благо е бил в града и се връща по-късничко следобед на Изгрева. Както винаги по вечерно време, при хубаво време, да няма дъжд или сняг, Учителят слиза долу и нашите приятели от Изгрева отиват при Учителя и водят дълги разговори, въпроси Му задават. Той обяснява и тогава, при такова едно - мога да го нарека - "вечерно събрание на открито" пред салона, пристига брат дядо Благо от града и Учителят го пита: „Дядо Благо, ти къде си бил досега? " „Учителю, бях на едно погребение на един мой приятел." Необичайно Учителят пристъпва към него и го целунал по бузата, и след няколко секунди му казва: „Извинявай, дядо Благо, Аз не целунах тебе, Аз целунах твоя приятел, който си е заминал, той беше наш съмишленик, само че не е идвал тука, на Изгрева." При друг случай Учителят бе казал за дядо Благо, че той е прероденият Климент Охридски от миналото. Земният живот на всекиго от нас е неразгадаема броеница от низ човешки превъплътявания. Земята е училище, а човек започва учението си с изучаване Словото Божие.
към текста >>

93. 3.34. Нестор от село Тресонче идва в България

НЕСТОР ИЛИЕВ

Разбира се 5% от населението се занимавали и в миналото, и до 1939 г.
Между другото, ще ви кажа и махалите си. Моята махала се казва Пешковци. Има Кадиевци, Йодровци, Лековци, Сърбиновци, Крайниковци, Юруковци, Бошковци, Тризловци, Върлевци, Петровци. Така те-зи села, те са по склоновете на планината. Планината е Бистра. Разбира се 5% от населението се занимавали и в миналото, и до 1939 г. със скотовъдство. През 1939 г. се обяви II-та Световна война и след нея вече намаляха скотовъдците, а след II-та Световна война окончателно намаляха. От 1939 г. започна II-та Световна война и свърши 1945 г.
към текста >>

94. 5.21. Тереза Керемидчиева

ДРАГА МИХАЙЛОВА

Мила Драга, интересува те миналото.
Ще се молим да се осъществи това наше желание, нали и аз желая това. Господ и Учителят ще ни помогне за това. Реши ли човек да работи за своето повдигане, и веднага от горе Невидимия свят му идва на помощ. Но когато мислим, че нямаме добри условия, то само на нас се вижда така. Учителят казва: „Ученикът е над условията". Мила Драга, интересува те миналото. Учителят нали казва: бъдещия си живот сега си го създаваме, а сегашния ни живот, това е миналото. Всичко онова, което сега не харесваме в живота си, всичко, което ни създава спънки, това е миналият живот. Сега трябва да създаваме бъдещия си живот. По този въпрос ще приказваме още на Изгрева. Сега да премина към нашата работа.
към текста >>

Учителят нали казва: бъдещия си живот сега си го създаваме, а сегашния ни живот, това е миналото.
Господ и Учителят ще ни помогне за това. Реши ли човек да работи за своето повдигане, и веднага от горе Невидимия свят му идва на помощ. Но когато мислим, че нямаме добри условия, то само на нас се вижда така. Учителят казва: „Ученикът е над условията". Мила Драга, интересува те миналото. Учителят нали казва: бъдещия си живот сега си го създаваме, а сегашния ни живот, това е миналото. Всичко онова, което сега не харесваме в живота си, всичко, което ни създава спънки, това е миналият живот. Сега трябва да създаваме бъдещия си живот. По този въпрос ще приказваме още на Изгрева. Сега да премина към нашата работа. Писала ви бях за медитация, концентрация и съзерцание.
към текста >>

95. 5.48. ИСТОРИЯТА НА ЕДНА СНИМКА И ЕДНА ШПИОНКА

ДРАГА МИХАЙЛОВА

Вероятно имах връзка от миналото с тези хора.
Този Бехари престоя на Изгрева, ходи в Мърчаево и се среща с Учителя. После го погнаха от тука и той си замина за Югославия и оттам за Индия. От тези направени снимки той бе изпратил на майка си. Беше ме харесал и майка му позволи да се ожени за мене. Предложи ми да се оженим. Вероятно имах връзка от миналото с тези хора. Казах му: „Дума да не става. Не мърдам от България." Като отиде в Индия, след време стана министър на просветата. Беше се обадил с писмо до наши приятели. Бях изпратила снимка с Бехари на сестра ми Надя в Русе. Тогава се подвизаваше на Изгрева една сестра Надя Тихолова.
към текста >>

96. 6.10. Младежките събори

Защото в центъра на кръга се вижда миналото, настоящето и бъдещето.
Това са течения и възли в духовния свят, които се движат. Те преминават непрекъснато, а някои се спират и застояват повече. Това са различни състояния в човешкото съзнание. Кръгът се явява като фигура, в която праведните учат тайната на кръга. Той се явява като символ на вечността. Защото в центъра на кръга се вижда миналото, настоящето и бъдещето. Няма по хората обрисувана такава фигура на кръга, която да представя вечността, където да няма начало и край. Квадратът е символ на миналото, елипсата е настоящето, кръгът е вечност, а новата фигура, която идва, това е спиралата. Спиралата е емблема на бъдещето. Нейното начало и нейният край са неизвестни и се крият в космичното Братство. Всички слънца, които според Учителя са 200 милиарда, кръжат около един център, наречен АЛФИОЛА.
към текста >>

Квадратът е символ на миналото, елипсата е настоящето, кръгът е вечност, а новата фигура, която идва, това е спиралата.
Това са различни състояния в човешкото съзнание. Кръгът се явява като фигура, в която праведните учат тайната на кръга. Той се явява като символ на вечността. Защото в центъра на кръга се вижда миналото, настоящето и бъдещето. Няма по хората обрисувана такава фигура на кръга, която да представя вечността, където да няма начало и край. Квадратът е символ на миналото, елипсата е настоящето, кръгът е вечност, а новата фигура, която идва, това е спиралата. Спиралата е емблема на бъдещето. Нейното начало и нейният край са неизвестни и се крият в космичното Братство. Всички слънца, които според Учителя са 200 милиарда, кръжат около един център, наречен АЛФИОЛА. Учените днес не го знаят къде е. Някои предполагат, че е в Херкулес.
към текста >>

97. 6.15. Космичната вълна на любовта

Тук има да се изживяват кармичните положения на един народ от миналото, както и на другите народи, защото българският народ е свързан с целия свят.
Нейната медиумична природа донесе много непредвидени неща в Школата. В Нея влизаха пакостливи духове и се противопоставяха срещу Учителя в някои моменти. Ставаше като един медиумичен канал, чрез който се изливаха изверженията на българското обществено съзнание, което се противопоставяше и пречеше на Учителя по това време. Действително Магдалена в самото начало влизаше като представител на една от страните на българския триъгълник. Това се вижда ясно от нейните задачи. Тук има да се изживяват кармичните положения на един народ от миналото, както и на другите народи, защото българският народ е свързан с целия свят. Според Учителят България представлява черния дроб на общочовешкият организъм. А черният дроб е най-важният орган в един човешки организъм. Той обработва всичко и предава на човешкия организъм това, което му е необходимо. Ролята на Магдалена не може да се нарече мисиянска. Тя е чисто и просто необходима за трансформиране на тази карма.
към текста >>

98. 6.22. Голямото знание

А фотографът така ги е хванал на снимката, че се вижда проекцията от фигурата на Жорж, като философ на миналото, настоящето и бъдещето пред лицето на Великия Учител.
Когато говореше на френски, не можеха французите да го различат, че не е французин. Като приятел беше много привързан към онези, към които се е доближил. Учителят го ценеше много. Има една снимка на Учителя с Жорж на 7-те Рилски езера, при извора „Ръцете, които дават". Той бе седнал на един камък, а на друг е седнал Учителят. А фотографът така ги е хванал на снимката, че се вижда проекцията от фигурата на Жорж, като философ на миналото, настоящето и бъдещето пред лицето на Великия Учител. Всичко се смаляваше пред лицето на Учителя. Аз най-добре чувствах разликата между двете страни на малкия и големия триъгълник - страните на интелектуалното съзнание. Актьорите бяха: самосъзнанието - в лицето на бившето обществено величие Мара Гръблашева; и в износената мантия на старото инволюционно знание, чийто актьор беше Михаил Иванов. Аз чувствах цялата обществена пустота, която, ако не беше осветена от Мъдростта на Учителя, ще рухне под натиска на общественото си противоречие. Това най-вече ще бъде илюстрирано впоследствие, когато разгледаме дейността на Михаил Иванов във Франция.
към текста >>

99. 6.23. Бялата раса и трансформациите на съзнанието

През четвъртото посвещение човешката душа минава, за да се справи с едно далечно минало от страна на старозаветната и новозаветната култури.
23. Бялата раса и трансформациите на съзнанието Бялата раса, в края на своето развитие, в периода на Кали Юга, ще мине през Кръста, през който мина и Исус от Назарет. Кръстът е символ и път, през който минава четвъртото посвещение. През четвъртото посвещение човешката душа минава, за да се справи с едно далечно минало от страна на старозаветната и новозаветната култури. На Кръста Христос предаде един велик урок на християнския свят - как да се справи на първо място със злобата и отмъщението, завещано от Старозаветното съзнание и със съблазните и чувствеността, със съзнанието, с които се бори Новозаветния свят. Това четвърто посвещение ще бъде подготовката, мистичната прелюдия на Новото учение на Учителя, което ще подготви душите от петата раса за посвещението на Възкресението, което ще стане през епохата на Шестата раса. В тази глава ще направим един психологически анализ върху проблема - как светът на съзнанието ще направи връзка със света на подсъзнанието, от една страна и от друга - светът на самосъзнанието със света на свръхсъзнанието. Това се налага, за да ни стане ясно какво съдържание влагаме в тези четири категории понятия. Според Учителя бялата раса страда от два съществени недъга - гордостта и тщеславието.
към текста >>

100. 6.24. Пред прага на мъдростта