НАЧАЛО
Контакти
|
Дарение
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
124
резултата в
100
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
2_39 Ризата на латвийците
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
По-късно се получи подробно писмо, в което латвийските братя описваха как са преминали Дунава, как са пресекли румънската граница и как са се добрали до Латвия по Божия
милост
.
Савка знае от опит, че трябва да чака развръзката с тази латвийска риза. На следващия ден Учителят извиква Савка: "Те преминаха границата! Можеш да вземеш ризата на латвийците. Чрез нея се осъществи връзката между тях и Мен, защото тяхното съзнание не можеше да направи директна връзка с Мен и трябваше да се използува този метод." Той посочва ризата, съблича я и я подава на Савка, която я прибира за спомен от този случай. След няколко дни се получава писмо от братята от русенското братство, които описват през какви затруднения е преминала латвийската група, докато преплават с ферибот Дунава, защото започнала войната и войските блокирали реката.
По-късно се получи подробно писмо, в което латвийските братя описваха как са преминали Дунава, как са пресекли румънската граница и как са се добрали до Латвия по Божия
милост
.
Ние слушахме в захлас. Тогава Савка донесе латвийската риза, показа ни я и разказа нейната история. Учителят я беше нахлузил, за да могат те да поддържат с Него постоянна връзка, за да им помогне. Този метод Учителят го бе използувал и с други братя по различен начин. Савка имаше връзка с латвийците.
към текста >>
2.
4_03 Учение и служение на Високия Идеал
,
МАРИЯ ЗЛАТЕВА
,
ТОМ 1
Отново видях голямата
милост
и любов на Учителя и Неговата благословия в новия ми път - чрез поздрава, който Той изпрати на Сашо Попов.
Изсвирих "Испанска симфония" от Лало. Като я изсвирих, професор Абаджиев се произнесе, че съм много изостанала и че не могат да ме вземат като студентка. Аз отговорих, че през трите години на учителствуването ми не съм имала възможност да свиря, но сега съзнателно искам да уча, затова ги моля да ме приемат. Сашо Попов каза: "Хайде, хайде, тя ще се оправи, нека я вземем". По този начин бях приета в специалния отдел при Сашо Попов.
Отново видях голямата
милост
и любов на Учителя и Неговата благословия в новия ми път - чрез поздрава, който Той изпрати на Сашо Попов.
Без този поздрав не зная какво щеше да бъде. Зарадвана, че бях приета като студентка в Консерваторията, аз разказах на Асенчо Арнаудов за сполуката си. На другия ден той ми разказа, че Учителят, като го срещнал, запитал го какво съм направила. Асенчо Му казал, че съм приета. Тогава Учителят казал: "Много хубаво е направила." Думите на Учителя ме успокоиха.
към текста >>
Неговата бащинска
милост
и грижа ми стоплиха душата.
На другия ден той ми разказа, че Учителят, като го срещнал, запитал го какво съм направила. Асенчо Му казал, че съм приета. Тогава Учителят казал: "Много хубаво е направила." Думите на Учителя ме успокоиха. Отново пред мен изпъкна образът Му и затворените Му очи. Навярно тогава, виждайки моето минало и бъдеще, е видял моите възможности в предстоящия ми изпит и затова именно е изпратил поздрав до Сашо Попов.
Неговата бащинска
милост
и грижа ми стоплиха душата.
Така продължих да следвам и да задоволявам силното си желание да уча в специалния отдел по цигулка, да слушам беседи и да свиря на Паневритмия. Всичко за материалната ми издръжка се нареди много добре. Сестра Маркова ме изпрати да преподавам уроци по цигулка на внуците й. А дъщеря й от своя страна ме препоръча на едни бургазлии - да предавам на двете им деца. Те пък - на други и така можех да изкарам прехраната си, да следвам Академията, да слушам беседи и да свиря на Паневритмия.
към текста >>
3.
4_08 Любовта е песен, но бракът е изпитание и съдба
,
МАРИЯ ЗЛАТЕВА
,
ТОМ 1
Какъв смисъл има да родиш дете и след пет години то да си замине." Ето, в това отново виждам голямата
милост
на Учителя.
Ако можеш, изтърпи ме докато се справя със себе си." Това бе отговорът на Учителя, на моите вътрешни въпроси. Аз можех да изтърпя, но другият дали би могъл да се справи със себе си? Времето след това показа, че той не можа да се справи със себе си и премина през още два брака. Съдби човешки... Когато попитах Учителя за рожба, Той ми каза: "Душите отгоре ви помагат. Няма защо да слизат.
Какъв смисъл има да родиш дете и след пет години то да си замине." Ето, в това отново виждам голямата
милост
на Учителя.
Той е виждал болката и страданието, което ще преживея при раждането и отглеждането на едно дете, което трябва да си замине след пет години. И за да ми спести тези страдания, Той определи по-добре душата да остане горе и да ми помага оттам. Веднъж за Митко Учителят каза: "Той с тази къдрава коса показва, че е нервен и сприхав. Музиката, пеенето ще го тонират. Планината също.
към текста >>
4.
4_13 Фрагменти от музикалния живот на Изгрева
,
МАРИЯ ЗЛАТЕВА
,
ТОМ 1
Това ми тежи много и аз искам да се коригирам." Тази идея ми хареса и след много години, по този повод, аз събрах у дома си следните музиканти: Асен Арнаудов, Митко Грива, Галилей Величков, Йоанна Стратева и моя
милост
- Мария Златева.
А защо ли? Защото Кисьова бе тайно влюбена в Борис, а Мария, за която нямаше тайни неща, схвана това много добре и поради тази причина изолира Ирина Кисьова. Ако бяха работили тримата, щяха да се избегнат много проблеми, които впоследствие взривиха Братството. След като излезе песнопойката, веднъж Асен Арнаудов дойде при мен и сподели следното: "На мен много ми тежи, защото много песни, които се напечатаха сега, ние ги коригирахме с нея. Не съм съгласен с нея, тоест с Мария, но понеже тя беше много нервна и за да няма кавги, аз си замълчавах.
Това ми тежи много и аз искам да се коригирам." Тази идея ми хареса и след много години, по този повод, аз събрах у дома си следните музиканти: Асен Арнаудов, Митко Грива, Галилей Величков, Йоанна Стратева и моя
милост
- Мария Златева.
Разгледахме двете песнарки. Един от нас държеше песнарката на Кирил Икономов, а друг - песнарката на Мария Тодорова. Сверявахме ги и където не одобрявахме - коригирахме. Означихме погрешките, но не довършихме. Например, в "Химн на Великата Душа", така, както е записано - не го изпълняваме така.
към текста >>
Димитър (Митко) Сотиров вземаше частни уроци по пеене, също и жена му Мария Златева, тоест моя
милост
.
Но когато издаде голямата песнарка, Мария Тодорова измени доста неща, което доведе до протеста на брат Ковачев. Той отиде при нея и потърси обяснения. Мария изнесе доводите си, но Ковачев не бе доволен от обясненията. Той заяви: "На мен е дадена тази песен и тя трябва да остане така, както ми е дадена." Остана огорчен, защото пред него беше образът на Учителя, Който Му дава текста и мотива, палатката на фронта, разпръскващите се гранати, отстъплението на войските и силата на песента, която го спасява, защото тя бе влезнала у него, идваща от Небето като откровение и спасение. В концертните изпълнения в салона на "Изгрева", доколкото си спомням, вземаха участие тенорите: Иван Славов, Симеон Арнаудов-Дякона, Димитър Сотиров, Иван Атанасов.
Димитър (Митко) Сотиров вземаше частни уроци по пеене, също и жена му Мария Златева, тоест моя
милост
.
Двамата пеехме оперни арии и дуети, както и братски песни и дуети, разработени от Кирил Икономов. Много често се случваше така, че нямаше кой да изпълнява цигулкови сола, тогава и аз свирех и пеех заедно с Димитър Сотиров. Давахме и самостоятелни концерти. Не се смущавахме от Учителя. Имахме Неговото одобрение и подкрепа.
към текста >>
5.
5_60 Кой е ръководителят на Братството в България
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
И просяци - просим за Божията
Милост
.
Бяха чули, че Царството Божие със сила се взема. Решиха чрез сила да създадат Царство Божие на земята. Затова със сила ни отнеха "Изгрева" и ни изпратиха като последни бедняци да вървим по света и да забогатеем чрез правда. Нямаше как, тръгнахме бедни и боси да търсим правдата, за да забогатеем чрез нея. Още се лутаме бедни и боси, досущ последни голтаци.
И просяци - просим за Божията
Милост
.
А забравихме, че тя се раздава чрез Божията Правда! На нас, учениците от Школата, ни взеха "Изгрева" и ни натириха по света. А главатарят на бандата дойде на "Изгрева" да слуша Словото на Учителя. Но понеже Учителят вече го нямаше, вместо да стои празен, главатарят реши да си направи дворец на Царството Божие на "Изгрева" с парите, които бе спечелил от обирите на богатите хора. И понеже ние знаем тази приказка - че светията е взел образа на главатаря, знаем, че светията действува и управлява, но не знаем точно за какво управлява и за кого управлява.
към текста >>
6.
8_10 Побоят върху Учителя през 1936 година
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 1
Така, както познаваме Учителя и така, както съм виждала как Той проявява Своята
милост
към всички, за мен е по-правдоподобно, че му е подал ръка.
Едни приятели казват, че Учителят му е подал ръка и казал: "Аз ти прощавам, но моли се Бог да ти прости". Други приятели казват, че Учителят не му е подал ръка, но изрекъл същите думи. За мен е по-близко и верно това, че Учителят му е подал ръка. Защо? Защото Учителят не водеше карез на никого и никога. Това е по-правдоподобно.
Така, както познаваме Учителя и така, както съм виждала как Той проявява Своята
милост
към всички, за мен е по-правдоподобно, че му е подал ръка.
Освен това, Той бе Всемировият Учител и не можеше да има в Себе Си злоба срещу някого с желание за мъст или да държи омраза в Себе Си срещу някого. Това е противоречие с Неговото Учение за Всемировата Любов и Космичната Обич, която се съдържа в Словото Му. В същия ден и час на побоя, аз знаех, че тази работа е с политически мотив. В същия миг в съзнанието ми като на филмова лента излязоха няколко събития отпреди няколко дни. Това го бях чула лично от Любомир Лулчев, който ми разказа подробно следното.
към текста >>
7.
9_02 Божият огън и Силите Господни
,
АНГЕЛ ВЪЛКОВ (1899-1986 )
,
ТОМ 1
Единствено защото ние не се върнахме от пътя, по който бяхме поели, Бог благоволи да покаже
милостта
Си над нас.
На събора в София Го видяхме в Огън и Слово, а тук, когато се качвахме по пътя към Мусала, видяхме Силите Господни в гръм и буря, както по времето на Мойсея на Синайската планина. Косите ни и главите ни бяха наелектризирани от електричество и целите светеха и бяхме като живи факли, които пътуваха нагоре към Върха Господен. А тук, на върха, Словото на Учителя беше строго. Той не бе доволен от нас и от онова, което носехме в себе си. Ние бяхме при нозете на Бога и Бог можеше да ни издуха като прашинки из пространството.
Единствено защото ние не се върнахме от пътя, по който бяхме поели, Бог благоволи да покаже
милостта
Си над нас.
Впоследствие, когато слънцето изгря и времето се стопли. Ние насядахме на върха и хубаво се стоплихме, след което слязохме при хижата. На другия ден на лагера при хижата падна гъста, непроницаема мъгла. Едвам се виждахме. Движехме се чрез опипване и се намирахме чрез извикване.
към текста >>
8.
10_01 ПОСЛЕСЛОВ
,
,
ТОМ 1
Този човек беше моя
милост
.
Аз съм свидетел на тези събития и за пълната безотговорност на тези лица. Днешното поколение музиканти не е запознато с една десета част от онова, с което аз съм запознат чрез моята работа с музикантите от времето на Учителя, въпреки че аз не съм музикант! Това е цяла ирония, цяла подигравка от българите, пристъпили с краката си на "Изгрева", живели там, слушали Словото на Бога и хранили душите си с Небесния Хляб на Словото на Великия Учител. Защото не документираха нищо, не направиха нищо собственоръчно за следващите поколения, които трябваше да дойдат, за да реализират чрез живота си Словото на Учителя. Трябваше да дойде човек, който не е музикант, който не може да чете музикален текст, нито може да свири на някакъв инструмент и въпреки това - да свърши работата на всички музиканти.
Този човек беше моя
милост
.
Това се изнася, за да се покаже, че не бе осъществена приемственост на поколенията, напълно умишлено и целенасочено. Самият факт, че днешното поколение музиканти не са запознати с постановките на Школата и правят непростими грешки в своята творческа изява, говори много и потвърждава горното заключение. Надявам се, че те ще се коригират, ще попълнят своята неосведоменост и ще тръгнат напред. Защото в настоящия етап, единствено музикантите могат да представят Учението, да представят идеите на Бялото Братство чрез музиката на Учителя. Защото само те са професионалисти, имат музикален ценз и могат да излязат на сцената и да покажат нещо от Учението на Учителя, дори и с музика.
към текста >>
9.
IV. СВИДЕТЕЛСТВАТА ГОСПОДНИ И БОЖИЕТО ОБЕЩАНИЕ
,
,
ТОМ 2
При Мене са идвали вече мнозина Божии посланици отгоре със особено поручение да Ми предадат що е благоугодната и добра Воля на Моя небесен Баща, Който тъй благо и
милостиво
говори към всички.
Учителят е свидетел как пророчествата, дадени от Йоана в Откровението, гл. 19, ст. 11 се сбъдват: „След това видях Небето отворено и ето бял кон, и оня, който яздеше на него, се наричаше Верен и Истинен, и съди и воюва праведно. Името Му беше Божието Слово." „И на дрехата и на бедрото Му имаше написано име: Цар на Царете и Господ на Господарите." (стр. 16) „Аз съм имал напоследък големи благословения отгоре и то изобилно.
При Мене са идвали вече мнозина Божии посланици отгоре със особено поручение да Ми предадат що е благоугодната и добра Воля на Моя небесен Баща, Който тъй благо и
милостиво
говори към всички.
Както майка жали чадата си, така жали и Господ онези, които Му се боят и Го любят." Ние сме в предверието на едно велико Изявление на Божията Сила, Която всинца ще видим и то скоро. Господ казва, че е помежду ни вече и че нашите и вашите имена са записани в Небесните книги на живота. Ние сме вече Небесни граждани, чада на Бога Живаго, Който ни е изкупил чрез Своята велика благодат. Аз само, Мои любезни приятели, се моля и да излее Духа си изобилно, да се просветят всички и да видят, че е време и да се бърза, и да се готвим, ида сме готови за идването на Господа, Който ще слезе със Своите Ангели от Небето, да уреди тоя свят, който се е уклонил от Неговия път." (Писмо от 26.9.1898 год., гр. Варна.) Установен е вече един Духовен триъгълник от първите трима ученици на Учителя.
към текста >>
10.
V. СВИДЕТЕЛСТВАТА ГОСПОДНИ
,
13 февруари 1899 год., гр. Варна
,
ТОМ 2
Отговорете с пълнотата на сърцето си и с пълнотата на ума си без всяко стеснение, и Бог, Който вижда и знае всичко, ще ви даде според своята неизмерима благост и вечна
милост
.
ТАКА ГОВОРИ ГОСПОД: Изпълнете Моите Заповеди и Повеления. Ето Моето Слово пристига, заповед ви носи, да заверите свидетелството на Духа Ми. Заверете Истината на Завета Ми чрез живота си. Дайте Свидетелство на Духа, което ще се пази пред Лицето Божие, като залог на вашата вярност към Него. Засвидетелствувайте Истината на Бога чрез изповед пред Негова Свидетел.
Отговорете с пълнотата на сърцето си и с пълнотата на ума си без всяко стеснение, и Бог, Който вижда и знае всичко, ще ви даде според своята неизмерима благост и вечна
милост
.
Изповядайте пред Бога и Неговото Лице Истината, засвидетелствувайте я пред Небето. Първо свидетелство: Вярваш ли от сърце и душа в Единния Вечен, Истинен и Благ Бог на Живота, Който е говорил? Второ свидетелство: Вярваш ли в Мене, твоя Господ и Спасител, Който ти говори сега? Трето свидетелство: Вярваш ли в Моя Вечен и Благ Дух, Който изработва твоето спасение? Четвърто свидетелство: Вярваш ли в твоя приятел и спасител Господа Исуса Христа и във всички твои братя?
към текста >>
11.
VII. СЛОВОТО ГОСПОДНЕ СЛИЗА ВЪРХУ ВОЖДА ГОСПОДЕН
,
,
ТОМ 2
Аз имам да бъда още за малко, докато довърша
умилостивителното
дело и след това всичко ще предам в ръцете на Тогова, Комуто съм длъжен всичко.
Той трябва да стане знаме за шестата раса. Членовете на Духовната Синархическа верига работят усилено. Чрез молитви и чрез молитвен Дух търсят да бъдат съпричастни в тези усилни години на необикновени събития, предначертани от Небето. Те вече знаят кой е Вождът Господен, Който е трябвало да дойде, защото Той е дошъл и е пред тях. „Кога пристигне Словото Божие, ще има смущение навсякъде и вие ще се намерите с Мен заедно във Варна и нашите духове ще бъдат обединени в едно.
Аз имам да бъда още за малко, докато довърша
умилостивителното
дело и след това всичко ще предам в ръцете на Тогова, Комуто съм длъжен всичко.
Той е Отец, Благият ни Баща, колко са сладки Неговите Думи и Повеления. „Онзи, Когото сте видял и, Той е Вождът Господен". Името Му знаете." (Писмо от 14.3.1899г. гр. Варна.) Духът на Словото Господне се изсипва върху Учителя Петър Дънов. Той предава част от него чрез писма до членовете на Веригата.
към текста >>
С какво чудно търпение, каква велика
Милост
Той носи нашите теготии и търпи нашите слабости.
„Аз се моля вий да преуспявате в познанието на Истината, която е скрита в Господа Исуса Спасителя ни. Уверен съм, че мирът Божий е в сърцата ви и Утешителят, Дух Святий работи за вашето просвещение. А Той, Духът на Истината, кога дойде, ще ви научи на всичко. Каква радост е в душата ни, когато Духът Святий е с нази. Колко е благ този Дух, Който изработва нашето спасение и с Когото сме запечатани да служим Богу и Господу Нашему.
С какво чудно търпение, каква велика
Милост
Той носи нашите теготии и търпи нашите слабости.
Там, в дълбочините на душата ни, Той постоянно ни говори и упътва в пътя Божий, като ни указва добрите и благи неща на Царството Господне. Види се дяволът тук се е завзел да разруши Делото, което Господ съгражда. Ние сме биле подложени на горчив изпит. Но Господ е бил винаги верен към Мене. Моята рабост и Моят Мир почивате Неговата Любов.
към текста >>
12.
СЕДЕМТЯХ РАЗГОВОРА С ДУХА ГОСПОДЕН. Разговор Първий. Упътвание
,
,
ТОМ 2
Защото ако има някой да се нарече дълготърпелив, то е Бог, на Когото
милостта
пребъдва.
Упътвание 25 юни 1900 година Аз зная самата истина, но и да я изкажа или да я туря във видима форма, ще ли те ползва теб, за когото се говори всичко. Тази истина е велика. Но как стои твоята вяра спрямо Бога, готов ли си да ме послушаш и да изпълниш това, което ще ти кажа? Ако е така, то Бог няма да закъснее в своите намерения да ти не открие това, което трябва да знаеш и което е необходимо за твоя дух. Силата е в търпението, но и то си има своите граници.
Защото ако има някой да се нарече дълготърпелив, то е Бог, на Когото
милостта
пребъдва.
Обаче ако Божието дълготърпение се е съкратило, що има да кажеш на това? Зная, че всички неща могат да се спират или карат, до известна мярка, но вън от тая граница, която Бог е положил, всичко е риск и злото може да сполети когото и да е. Да, злото казвам неугасимия огън на ада, който търси жертви и разрушения. Обаче виждаш и съзнаваш, че силата на Вечнаго е необходима при извършването на всяко нещо и дело. Защото какво поручителство би имал някой, който искаше да извърши известно дело, за да убеди другите в правотата, ако това самото дело нямаше отпечатъка на Божията ръка?
към текста >>
И ако Той показва на теб
милостта
си, кой може да се възпротиви, защото Бог не е человек, та да се измени, нито син человечески, та да се отвърне от намерението Си.
Не могат всички да наследят Царството Божие, защото у мнозина няма желание, за доброто да сторят плод достоен на покаяние. Че това вътрешно предразположение, Бог като съзира, определя само онези, в които има готовност и желание да пожертвуват всичко най-драгоценно, само да се сподобят с драгоценния бисер на Царството Божие. Но всичко, което съм ти казал досега, не трябва да те обезпокоява, защото невъзможните неща у человека, у Бога са възможни. Думата ми е за теб, който не трябва да се смущаваш от нищо, защото на теб всичко ти съдействува от Господа за добро. И тъй като Бог те е възлюбил, на това кой има да каже нещо?
И ако Той показва на теб
милостта
си, кой може да се възпротиви, защото Бог не е человек, та да се измени, нито син человечески, та да се отвърне от намерението Си.
Той има власт и сила да стори все що желае и що мисли, и няма кой да Му се противи. Обаче необходимо е да се научиш да познаваш всичките Божии пътища и да ги пазиш с цялостта на сърцето си. В това седи съвършенството, в познанието Волята на единия истинен Бог Господ спасител. Велики са Неговите благословения, които е приготвил за онези, които Го любят. Там горе в Небето има славни обиталища, приготвени за праведните, за чадата Божии.
към текста >>
13.
Разговор Вторий. Сърцето и Бог
,
,
ТОМ 2
Да бъде Господ благословен за многото си
милост
и благост.
Аз съм гледал колко пъти дяволът е посаждал някои плевели в живота ти, но ти си ги узнал с време и си ги потъпквал с духът си да се явят. Но Бог, който е виждал всичките твои добри усилия, той ги е благославял. Той е поразявал злото още на мястото си и го е оставял като звяр без зъби и нокти, за да ти служи за добро. И сега Аз присъствувам в това място, за да ти помагам, за да те укрепявам постоянно. Дните, които идат за теб, са дни на благодат и благословение.
Да бъде Господ благословен за многото си
милост
и благост.
Ставай и лягай с тая мисъл, че Господ е близо. Аз ти казвам да се не утегчава сърцето ти. Сега е време за бодрост. Господ ще извърши делото си. Всичките Му средства са приготвени.
към текста >>
Силата ми ще е в Словото ми и благодатта ми в
милостта
.
Господ ще извърши делото си. Всичките Му средства са приготвени. В Него няма нищо невъзможно, което ти казвам. Той ще изпълни. Ето Аз ще превъзмогна за теб с духът си, който е непонятен на света.
Силата ми ще е в Словото ми и благодатта ми в
милостта
.
И сега постави тия мои думи в сърцето си и не преговаряй за бъдещето. Постави ги и гледай на тях докато оживеят. Защото не само с хляб ще бъде жив человек, но с всяка дума, която излиза от устата Божии. Благ си, Господи Боже мой, и на теб само прилича всички да те хвалят, да ти се молят и кланят в дух и истина, която си вложил в сърцето и духовете на всички. Хвала на Твоето име, слава на теб, който си ни избавил от враговете ни и си ни турил в безопасно място и ний ще гледаме Твоето лице и ще Ти се радваме винаги и ще Ти пеем песен нова и ще възклицаваме с възклицание велико, че си избавил Сиона и си утвърдил Новия град Иерусалим за жилище нам, гдето да Ти служим винаги.
към текста >>
14.
Разговор Четвъртий. Животът и възраждането
,
,
ТОМ 2
Там, в тоя живот горе, ще разбереш благостите Божии и ще проумееш неизказаната Неговата
милост
.
Запечати ги в сърцето си и знай, че Аз съм близо и съм готов вече да ти помогна. Аз ще угладя и ще изгладя всичките ти пътища. Ще ходиш отнине винаги в моето присъствие и ще благоволявам в теб всякой ден и всичките ти дела ще прозябнат като дървета, насяти при водните утоки. Ето Божията Мъдрост, ето Божиите дела, които възвещават неговата слава. Това, което има наскоро да видиш, ще те направи да проумееш това, което е скрито в Небето за теб.
Там, в тоя живот горе, ще разбереш благостите Божии и ще проумееш неизказаната Неговата
милост
.
Там, в това общо тържество на всичките синове и дъщери Божии, ще видиш Славата Ми, която съм имал преди създанието на мира. Там, в Моето присъствие ще бъдеш развеселен, както всички мои избраници. Този е гласът на твоя Бог и Господ, Който е толкова низходителен към теб, щото дава живота си в жертва жива томува, който седи на престола, за да познаеш Него Самаго, който те е привлякъл с нишки на любов. Този е Той Единния и истинен Бог на живота, който ти говори чрез благостта на Духа си. И всичките Негови слова са жива храна.
към текста >>
15.
Разговор Петий. Въздигане. Душа и Дух
,
,
ТОМ 2
Аз ти отговарям: Когато вижда в себе си отличителните черти, които са свойствени на Бога; когато Любовта, Истината, Добродетелта обитават в него в своята пълнота; когато има в него самаго мир и съгласие помежду всяка мисъл, помежду всяко чувство; когато противоречията на живота престават да смущават ума му; когато незадоволството напуща сърцето му, когато злобата и похотливостта престават да хвърлят сянка на душевния му живот и той с ново самосъзнание като един новороден, новоизбавен человек се вижда да стои в един свят съвсем друг по естество и да го вълнуват неща и мисли от съвсем друг род; когато благостта,
милостта
, чистосърдечието, благонамерението, състраданието и пълното вътрешно самозабравяне да предава живота си в жертва жива и свята, благоудобна Богу за доброто и славата на Неговото дело, без да търси своята си воля или своите си щения.
Без нея, ти ще мязаш на слепец, който иска да види хубостите на Божия свят. Без нея, ти ще мязаш на глупец, който иска да разбере пътищата на Мъдростта и постановленията на Виделината. Ето това е главното условие да се освободиш от всякой грях. Казано е от Господа, че всякой, който е роден от Бога, грях не прави, защото Дух Божий обитава в него. Но ти се питаш вътрешно, как може някой да познае кога е роден от Бога?
Аз ти отговарям: Когато вижда в себе си отличителните черти, които са свойствени на Бога; когато Любовта, Истината, Добродетелта обитават в него в своята пълнота; когато има в него самаго мир и съгласие помежду всяка мисъл, помежду всяко чувство; когато противоречията на живота престават да смущават ума му; когато незадоволството напуща сърцето му, когато злобата и похотливостта престават да хвърлят сянка на душевния му живот и той с ново самосъзнание като един новороден, новоизбавен человек се вижда да стои в един свят съвсем друг по естество и да го вълнуват неща и мисли от съвсем друг род; когато благостта,
милостта
, чистосърдечието, благонамерението, състраданието и пълното вътрешно самозабравяне да предава живота си в жертва жива и свята, благоудобна Богу за доброто и славата на Неговото дело, без да търси своята си воля или своите си щения.
Ето, това значи да си роден от Бога и да си подобен по живот с Него. Това е условие, това е потребност велика за една душа като твоята, която търси Бога навсякъде. Нали знаеш от свой опит в тоя живот, че всяко семе трябва да притежава качествата на своя вид, и нали знаеш, че само чрез тия качества може да се отличи към кой род семена принадлежи. Ето една велика истина, която отличава хората, животните, дърветата. Но самата тази Истина отличава и человека в самаго себе си.
към текста >>
Ако
милостта
му е голяма, то и правдата Му е подобна.
Не, по никой начин. Ето защо е казано, че нечестивите ще погинат, грешниците ще се отсекат от земята на праведните. Ето в това действува сам Господ, който прилага сам и изпълнява Своите заповеди. Няма никой да избегне Неговото наказание. Той е праведен и свят и прави съд над всяка постъпка, над всяко дело и ще произнесе Своята присъда един ден.
Ако
милостта
му е голяма, то и правдата Му е подобна.
Ако Любовта му е велика, то и светостта Му е наравно съща. Бог е един, чист и свят. За него няма достойнства на различия. Във всичко Той върши преднамеренията на своя Дух, на Своята върховна воля. Колкото е благ и низходителен да помилва една кающа се душа, толкова е строг и праведен и свят да осъди стар грешник, закоравял в злото.
към текста >>
Постоянното ти падание и ставание произведе
милост
и съжаление в Духът ми.
А не е ли това най-великото благо, да можеш винаги да струваш това, което Духът винаги желае? Да, то е именно служението на Духът. Ето, осветлих те върху един предмет, толкова важен и потребен за твоя духовен живот. Това, което съм ти казал, не е за светът, но за самаго теб. Защото от дълго време виждах твоите затруднения, неизходния кръг на твоите усилия.
Постоянното ти падание и ставание произведе
милост
и съжаление в Духът ми.
Казах си, тук е една душа, която ме търси, която се лута в мрака на невежеството, която постоянно търси виделина и изходно място от безизходното положение на този временен живот. Прострях тогава ръката си, като на застъпник, баща, като брат, като приятел и те хванах без да ме познаваш и те поведох към мястото на спасението, за да се избавиш. Благоустроих пътя ти, приготвих всичките средства теб нужни за да идеш да се учиш и възпитаваш под моето ръководство. Стъпка по стъпка, трябваше с теб да вървя и да те пазя, да се не подплъзваш и да не падаш и във всичко, което душата ти желаеше за тоя свят да придобиеш, сторих да ти дам възможност да опиташ всичките блага и горчиви неща. Запазих те с всичките прийоми на знанието и дадох полет на ума ти да се качи и слиза до най-високите места, които человеку е простено.
към текста >>
16.
Разговор Шестий. Пътят и Истината
,
,
ТОМ 2
И какво е това поръчителство, което един Божи пратеник донася от Него до вашата душа, освен засвидетелствуване, че Неговата
милост
, Неговата благост, за вас не се е съкратила.
Които сте определени да наследите Небето, за вази Бог създаде всичко това, за да ви привлече по-близо при себе си. И всичко вкупом служи като спомагало за по-горното и по-съвършеното. Не са знаците, слоговете и думите, които дават неговата приятност и хубост, то е съдържанието, което е просмукано в тях, духът, който вее. Всички други неща са средства, стъпала, спомагала, удобства, улеснения, едно от друго по-приспособими да принесат Божествената мисъл, която се отправя към вази. И когато тази Божествена мисъл проникне и се въдвори в най-съкровените станции на душата и предаде своето послание на Духа, образува онази вътрешна връзка, която е израз на видимата Господня Любов.
И какво е това поръчителство, което един Божи пратеник донася от Него до вашата душа, освен засвидетелствуване, че Неговата
милост
, Неговата благост, за вас не се е съкратила.
Не е ли Той, който постоянно изпраща Своите уверения на твоето сърце, че нещастията, които са ви постигнали, не са някои знаци и предсказания, че връзките на съюза са се скъсали помежду теб и Него и че Бог е обърнал лицето си против теб като неприятел. Не, напротив, Той иде да ти даде удостоверение, че бурята на този свят, която е строшила някой клон на живота ти, пороят, който е оголил корените на дървото ти, или сланата, която е опарила някой и друг лист, ще се преобърнат за твое добро. Счупеният клон, казва Той, ще пресади с много по-добро клонче; оголените корени, Той ще покрие с много по-добра пръст и ще тури наоколо им много по-добра почва, която ще обгради и запази. А на мястото на повехналите листа, Той ще произрасте нови много по-хубави от предишните, които ще са за изцелението на всички твои болки. И сега, когато сам този, който държи юздите на всичко в тоя свят, ти обещава своето съдействие и своето благословение, питам, има ли място за съмнение?
към текста >>
Не е ли самият ти живот едно постоянно свидетелство, че Господ е
милостив
и добър винаги?
А на мястото на повехналите листа, Той ще произрасте нови много по-хубави от предишните, които ще са за изцелението на всички твои болки. И сега, когато сам този, който държи юздите на всичко в тоя свят, ти обещава своето съдействие и своето благословение, питам, има ли място за съмнение? Не. Това е тъй вярно, както че земята стои на своите основания и Небето я покрива като дреха със своите благословения. В какво има ти или друг да се съмнявате в Божията благодат? В нищо.
Не е ли самият ти живот едно постоянно свидетелство, че Господ е
милостив
и добър винаги?
Ако не беше всеблаг, би ли ти дал да мислиш, да гледаш, да слушаш, да действуваш и вършиш това, което желаеш? Би ли ти позволил свободно да си повдигаш очите и да Го призоваваш като приятел на помощ? Кой от земните владетели е дал някога такава свобода на своите поданици и такова снизхождение, за да могат всякога да имат достъп до Него? Той е сам Господ, Който е сторил това, който е навсякъде, на когото окото е всевидящо, който претегля и оценява всички постъпки. Но вие се бъркате, като се трудите да ускорите Божиите работи.
към текста >>
17.
Разговор Седмий. Заключение
,
,
ТОМ 2
Милостив
е Той и благ.
Да, Вяра. Тя е необходима. Без вяра не може да се угоди на Бога. Очаквайте от Бога всяка сила и просете усърдно и ще ви се даде. Господ няма да ви лиши от нищо добро.
Милостив
е Той и благ.
Тия неща са важни. В Небето наскоро ще има един тържествен ден, в който всички ние ще участвуваме, и затова Аз ще бързам да се завърна на своето място и да предам моето почитание и поклонение на Господа Бога моего и да Му съобщя, че съм извършил вярно своята длъжност тук долу, гдето бях пратен. До моето завръщане има да произлезат велики събития в тоя свят, но Аз ще съм пак тук долу до уреченото време. Един от твоите приятели, който най-вече те обича, ми каза да те поздравя. Той засега очаква изпълнението на Божиите думи.
към текста >>
18.
ИЗБРАНИКЪТ БОЖИЙ И ВОЖДЪТ НА ИСТИНАТА
,
,
ТОМ 2
96 от ръкописа.) Учителят Петър Дънов разказва целия този случай в своята кореспонденция с Пеню Киров, като ние я предаваме дословно: „Аз се радвам за вашия успех в Господа и благодаря на Бога за Неговата
Милост
, която ви подържа постоянно и ви пази от всичките лукави похищрения на дявола.
96 от ръкописа.) Този Вестител, който е Ангел на Завета Господен, се нарича Ангел Елохил. На осми октомври 1898 год. Ангел Елохил, като Ангел на Завета Господен, се явява пред Учителя Дънов и Му предава „Призвание към народа ми, български синове на семейството славянско", което бе отпечатано през май 1994 год. от Издателство Бяло Братство под ISBN 954-8091 -16-Х, като бе придружено с обяснителни бележки. 2. „Изпитът, който ти беше даден, да се бориш лично с Княза на този свят, с тая старовременна змия, на която видя главата, че светеше като свещ в своя блясък, е изпит, който Небето позволи да покаже Твоята вътрешна духовна сила, че си този, който е верен във всичко... „ (Стр.
96 от ръкописа.) Учителят Петър Дънов разказва целия този случай в своята кореспонденция с Пеню Киров, като ние я предаваме дословно: „Аз се радвам за вашия успех в Господа и благодаря на Бога за Неговата
Милост
, която ви подържа постоянно и ви пази от всичките лукави похищрения на дявола.
Господ е вече възтържествувал. Гпавата на тая старовременна змия е смазана, а с това ние добиваме една от великите победи. Аз имам много неща да ви кажа и пиша, но имам заповед да чакам още. На 19. миналия (месец) Аз видях нашия Господ.
към текста >>
19.
Трите неща. Разговор с Учителя Дънов записан на 1 октомври 1900 год.
,
,
ТОМ 2
Неговите дела винаги ще разказват Неговата Слава и ще възвещава правдата Му и
милостта
Му в род и род.
Сега, ако разбираш смисъла на тия мои думи, няма що повече да ти говоря за това. Помни, целта е съвършенството; Любовта е блаженството, а добрата мисъл небесната красота. Стой близо при вечния извор на Божия Дух. Той е правия път за постигането и придобиването на всите небесни добродетели. Той е тайната връзка на всичко.
Неговите дела винаги ще разказват Неговата Слава и ще възвещава правдата Му и
милостта
Му в род и род.
Приеми чашата на спасениетио Господне и не роптай за своята участ. Каквото ти е отредено, каквото ти се случва, пренасяй го с търпение и кротост. С тие оръжия ще победиш. Размишлявай добре и върши Волята Му. Неговата благост ще те води, Неговата ръка ще те крепи.
към текста >>
20.
150. СПИРИТИЗМЪТ НА ПЪРВИТЕ УЧЕНИЦИ ОТ ШКОЛАТА. ПИСМО НА УЧИТЕЛЯ ДО НИКОЛА ВАТЕВ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Той е Бог на всяка благост и
милост
.
И моля ви, как ще оправдаете факта, когато двата тия духове се карат помежду си? Дали светлото и чисто небе, пречистите духове са се опълчили един срещу друг? Плодът показва дървото и делата на человека. Предупреждавам ви всинца да не мърсите Святото Име Божие. Бог не е Бог на немирство, на завист и крамоли.
Той е Бог на всяка благост и
милост
.
На лъжата каквото и име да й се тури, тя си е все лъжа. Не е важна само формата. важно е и съдържанието. Божиите благословения и Господните дарби не се купуват. Вие имате много добри черти на вашия характер и тях трябва да обработвате, защото виждам, че във вашето естество, във вашия ум има още много,лоши остатъци от миналото, които ако им дадете място доброто семе ще се заглуши.
към текста >>
21.
ПИСМО НА УЧИТЕЛЯ ДО НИКОЛА ВАТЕВ
,
,
ТОМ 2
Той е Бог на всяка благост и
милост
.
И моля ви, как ще оправдаете факта, когато двата тия духове се карат помежду си? Дали светлото и чисто небе, пречистите духове са се опълчили един срещу друг? Плодът показва дървото и делата на человека. Предупреждавам ви всинца да не марите Святото Име Божие. Бог не е Бог на немирство, на завист и крамоли.
Той е Бог на всяка благост и
милост
.
На лъжата каквото и име да й се тури, тя си е все лъжа. Не е важна само формата. важно е и съдържанието. Божиите благословения и Господните дарби не се купуват. Вие имате много добри черти на вашия характер и тях трябва да обработвате, защото виждам, че във вашето естество, във вашия ум има още много, лоши остатъци от миналото, които ако им дадете място доброто семе ще се заглуши.
към текста >>
22.
185. НАПАДЕНИЕТО СРЕЩУ УЧИТЕЛЯ ПРЕЗ 1936 год. БОЖИЕТО ВЪЗМЕЗДИЕ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
И пак да благодарим на
милостта
на Учителя, че Той съкрати тези дни на възмездие от Невидимия свят.
Веднъж казал: „Туй, което сега минавам е повече от Голгота". Друг път каза: „Този който ме е вързал, Той ще ме развърже". И наистина Учителят бе развързан, Той оздравя, започна да се движи свободно и да говори и изнася своите беседи години след това. Той ни даде пример на търпение, сила и вяра и как да посрещаме и носим страданията си. Последиците от това нападение и от тези удари българския народ получи през 1943 г., когато английските и американски самолети бомбардираха София.
И пак да благодарим на
милостта
на Учителя, че Той съкрати тези дни на възмездие от Невидимия свят.
По този повод Учителят каза: „Аз взех 90% от страданията на българския народ. Остават 10%, а на тях само Бог има власт". Видяхме, че точно това се изпълни. Тези, които устроиха побоя, понесоха наказанието си от други по-силни от тях, изпратени да изпълнят Божията воля и да възстановят Божията правда в света.
към текста >>
23.
48. ПОДОБЕН ПРИМЕР ИМАМ И AЗ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Търсеше
милост
, а наоколо хората бързат, всеки зает със своята работа.
Висок, за ръката си държи момченце. В цялата фигура на човека, в позата му имаше такава безпомощност. При това той беше от руските емигранти „калмик", самотен, в чужда страна и момченцето до него. Картината беше трогателна, покъртителна, тъй ме засегна, че аз се спрях. Усетих нуждата на този човек, като че целия той беше един зов за помощ.
Търсеше
милост
, а наоколо хората бързат, всеки зает със своята работа.
Калмикът седи на ъгъла на улицата с детенцето, съвсем безпомощен. Неизказано ми дожале за него. Чувствах мъката му. Потърсих всичките пари, които имах, приближих се отзад до човека, пъхнах в шепата му всичко и избягах. Чух само отдалеч думите: „Бог тебя послал!
към текста >>
24.
108. РАЗДЯЛАТА
,
,
ТОМ 2
След няколко години Учителят среща младата сестра, която критикуваха и й казва: „Аз от вашето приятелство съм много доволен и бих желал на Изгрева да има още много такива двойки като вас." Тази сестра беше Мария Тодорова, а другият беше моя
милост
.
„Добре", завършва Учителят „ако ги разделя, един от тях ще си замине. Поемате ли отговорността за неговата смърт? " Сестрите си отидоха смутени и засрамени. После това приятелство беше пример за младите, едно правилно разрешение на една от най-трудните задачи. Въпреки цялото противодействие, което срещаха, приятелството издържа на всички пречки.
След няколко години Учителят среща младата сестра, която критикуваха и й казва: „Аз от вашето приятелство съм много доволен и бих желал на Изгрева да има още много такива двойки като вас." Тази сестра беше Мария Тодорова, а другият беше моя
милост
.
Ако бяха ни разделили един от нас щеше да си замине. А това бях аз. Ето така оцеляхме двамата цели 50 години след това.
към текста >>
25.
85. МОЛИТВА ПРОДИКТУВАНА ОТ УЧИТЕЛЯТ НА БРАТ ГЕОРГИ КУРТЕВ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Благослови ме заради
Милостта
Си, 4.
85. Молитва продиктувана от учителя на брат георги куртев 1. Господи, Боже мой, направи да видя Твоето Лице. 2. Развесели ме заради Името си, 3.
Благослови ме заради
Милостта
Си, 4.
Освети ме заради Духът Си, 5. Въздигни ме заради Словото Си, 6. Помогни ми заради Обещанието Си, 7. Ръководи ме заради Истината Си, Укрепи ме заради Правдата Си 9. и бъди Ти благословен Господи всякога 10.
към текста >>
26.
85. МОЛИТВА ПРОДИКТУВАНА ОТ УЧИТЕЛЯТ НА БРАТ ГЕОРГИ КУРТЕВ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Благослови ме заради
Милостта
Си, 4.
85. МОЛИТВА ПРОДИКТУВАНА ОТ УЧИТЕЛЯ НА БРАТ ГЕОРГИ КУРТЕВ 1. Господи, Боже мой, направи да видя Твоето Лице. 2. Развесели ме заради Името си, 3.
Благослови ме заради
Милостта
Си, 4.
Освети ме заради Духът Си, 5. Въздигни ме заради Словото Си, 6. Помогни ми заради Обещанието Си, 7. Ръководи ме заради Истината Си, Укрепи ме заради Правдата Си 9. и бъди Ти благословен Господи всякога 10.
към текста >>
27.
07. ПОСВЕЩЕНИЕ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Вярно е, че света, в който живеем е пълен с опасности, но вярно е и това, че в него опитваме Божията
милост
и благост.
Господ се изявява в цялата природа. Всичко в живота служи, за да се изяви Господ. Нема по хубаво от това, да те посети Господ и ти да Го посетиш. Внимавайте за вътрешния свой живот, за своите мисли и чувства. Внимавайте да не огорчавате Господа, защото ще ви постигне участта на „Града".
Вярно е, че света, в който живеем е пълен с опасности, но вярно е и това, че в него опитваме Божията
милост
и благост.
Псалмопевецът казва: „Всяко дихание да слави Господа." Цветята славят Господа с красотата си. Плодовете - със сладостта си. Човек слави Господа с делата си. В Живота на Цялото всяко същество има своето място, предназначение и служба. От човека излизат лъчи, невидими, но реални.
към текста >>
28.
13. УЧИТЕЛЯТ, УЛ. „ОПЪЛЧЕНСКА 66 И ГЕОРГИ ДИМИТРОВ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Ако бяха я хванали,
милост
нямаше да има.
Когато стана една блокада от полицията в квартала срещу комунистите и започнаха да претърсват къща след къща, сестрата на Георги Димитров - Елена, преминава през общия таван, спуска се през таванския отвор към половината на къщата, където Учителят живееше и поисква закрила от Него, за да я спаси. Ако бяха я хванали, грозеше я смърт. А в най-добрия случай щеше да се отърве с доживотен затвор. Това бяха претърсвания и излавяне на комунисти във връзка с атентата на „Св. Неделя" през 1925 г., когато загинаха стотици хора в църквата.
Ако бяха я хванали,
милост
нямаше да има.
Учителят я изслушва, приема молбата й и нарежда на една наша сестра Василка да я изведе като наша сестра преоблечена в бяло. Мята й отгоре дреха като на наша сестра, така както ходеха по онова време с бели забрадки, с бели рокли, хващат се под ръка двете и излизат. Нашите хора изобщо не ги спираха. Излизат през портата, минават през кордона, а полицията претърсва вече дома на баба Парашкева. Така сестрата на Георги Димитров беше извлечена от Василка, от блокадата на полицията и заведена в техните среди.
към текста >>
29.
34. ЗА ГОДИШНИНАТА НА БРАТ ГЕОРГИ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
От тях дадохме жертви само 28 души, защото в мъката и
милостта
към болните, ние бяхме намерили лекарство против тази ужасна болест.
От къде знаеше Учителят положението ни. Ние писма не пишехме. Това писмо ни даде такава сила, такъв подем на духа, че ние издържахме още два месеца докато болницата се закри". Единадесет месеца борба със смъртта. През болницата минаха повече от 900 души болни.
От тях дадохме жертви само 28 души, защото в мъката и
милостта
към болните, ние бяхме намерили лекарство против тази ужасна болест.
Двама от лекарите умряха, а от нас нито един не пострада и ние се върнахме живи и здрави и пак видяхме жените и децата си". Това е служението на ученика. Тава са божиите служители през вековете. 6.11.1962 г.
към текста >>
30.
89. СЛОВО ЗА ОЛГА СЛАВЧЕВА
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Такава е
Милостта
Божия към нас.
Пчелите я посещават и птички пеят в клоните й. Тя завързва плод и плодът й узрява. В плодът намираме пак малката семка. Цялото дърво, всичкия негов живот, слънчевите дни, всичко е събрано пак в малката семка. И когато дойде времето и, - защото в живота има закон за циклите - когато дойде времето й, малката семка пак ще бъде посята в почвата, и ще й се дадат условия, и ще израсне, и дървото пак ще се яви във всичката своя красота и сила.
Такава е
Милостта
Божия към нас.
- Живота е непреривен, вечен. Ако едно пясъчно зрънце не се губи, колко повече човешката душа. Когато човек премине от малкия живот - индивидуалния, към големия живот - Всемирния, как ще го намерите в онзи необятен свят? Как ще влезете във връзка с него? Само Любовта може да ви постави във връзка с него.
към текста >>
31.
103. ДИМИТЪР ЗВЕЗДИНСКИ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
А като отправя поглед към разумното небе е трябвало да казва: „Господи, колко си велик в твоите
милости
!
Отива при Учителя: „Учителю, работя в болницата, страх ме е да не се разболея от охтика." Учителят му казва: „Когато те стегне нещо по гърдите, излез навън и гледай пет минути небето." Така и направи. Това му беше лекарството. Той работи дълго време там, но не се разболя. Спазваше стриктно съветите на Учителя. Лекарство безплатно от чист въздух и чист поглед към небето.
А като отправя поглед към разумното небе е трябвало да казва: „Господи, колко си велик в твоите
милости
!
" И така успя да премине през този ад, там гдето вилнееше туберкулозата и покосяваше много хора.
към текста >>
32.
ОКОВАНИЯТ АНГЕЛ ГОВОРИ Част трета 62. МИСЛИ ЗА УЧЕНИКА ОТ ОКОВАНИЯ АНГЕЛ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
С каква грижа ме огради, благ и
милостив
, щедър и преизобилен.
Божественото Учение може да се изрази в различни форми временно, но то не е в тях. То е в „Дух и Истина". То е в служение и жертва. 83. Винаги ще помня как ме посети Господ в затвора. Благ и изобилен, с каква сила се изяви, с каква доброта и красота.
С каква грижа ме огради, благ и
милостив
, щедър и преизобилен.
Бог чрез всичко може да се изяви. Вселената е Негов дом. Най-важното е човек да подържа връзката си с Бога. А Бог ще устройва пътя му. Вяра и упование. 84.
към текста >>
33.
V. КНЯЗЪТ НА ТОЗИ СВЯТ И НЕГОВАТА ВЛАСТ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
А ние спрем, молим се, съзерцаваме, размишляваме и накрая кажем: „Благодарим ти, Боже, че днес ни наскърбиха, за да опознаем Твоята
Милост
и благодат".
Искаха пак да ги поставят на пиедестали за поклонение. Но какво остана от фараоните и от империите на езическите богове? -Нищо. Комунистите днес не ни пречат нито да мислим, нито да работим, нито да живеем. Те не могат да спънат работите на учениците, защото тази работа е вътрешна у човека. Те ни спрат отвън, сложат ни букаи и пранги да не се движим.
А ние спрем, молим се, съзерцаваме, размишляваме и накрая кажем: „Благодарим ти, Боже, че днес ни наскърбиха, за да опознаем Твоята
Милост
и благодат".
Затова ние благодарим на онези, които са ни вързали. Деянието е тяхно. Въздаянието е също тяхно. А благословението е наше, защото то иде от Бога. 15. Социализмът в миналата епоха.
към текста >>
34.
XIV. БЕСЕДА ВЪРХУ 20 ГЛАВА ОТ ОТКРОВЕНИЕТО
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
В този процес на съдене, едно е необходимо: Да се молим на Господа, да бъде
милостив
към нас.
Съдбата на този век започва от дома Господен, затова тези, които се оплакват, че Господ ги съди, не знаят какво искат. По-добре съденето ти да свърши сега в мировото съдилище, отколкото да стане в горния, в касационния съд. По първия начин са били съдени светиите. Бъдете мъже и носете съдбата си с мъжество. За да бъдете освободени чрез възкресението, непременно трябва да бъдете съдени.
В този процес на съдене, едно е необходимо: Да се молим на Господа, да бъде
милостив
към нас.
Плачът нищо няма да помогне. Трябва да има човек дълбоко смирение. И чак след това ще дойдем на земята с Христа и няма да бъде като сега, защото жената ще пребъде в небесен живот. Ангелът на Благовестието е, който носи Новото учение. От 1914 г.
към текста >>
35.
6. СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ И НЕГОВОТО ТЪЛКУВАНИЕ ОТ НОВОИЗЛЮПЕНИТЕ ТЪЛКУВАТЕЛИ НА ИЗГРЕВА
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 3
А тя е по-изтънчена и
безмилостна
към Словото.
Освен него и други решавате да се подвизават с такава работа. Какъв е изводът? Силите, които воюват срещу Словото на Учителя търсят проводници и изпълнители, чрез които да променят Чистотата на Словото. Това е едната страна. А има и друга.
А тя е по-изтънчена и
безмилостна
към Словото.
Другата страна на този въпрос се отнася за свободната редакция на стенографката Паша Теодорова, която често пъти редактира свободно беседите на Учителя и от тях тя прави литературно изложение на Словото на Учителя. Този въпрос е разгледан подробно във втори и трети том. Ето накратко историята на онези тълкуватели на Словото на Учителя, които се пръкнаха на Изгрева, изкочиха на бял свят, за да променят пътя на Школата още от самото начало след заминаването на Учителя. Тези опити са правени и до ден днешен. Днес също излизат тълкуватели на Словото на Учителя.
към текста >>
36.
13. СПОМЕНИТЕ НА БОРИС НИКОЛОВ (1900-1992)
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 3
Мария Тодорова, Борис Николов и моя
милост
.
Брат Борис е бил винаги готов да приключи разни епохи от край време. И тази ще приключа. Защо не? " Разсмяхме се. Бяхме трима.
Мария Тодорова, Борис Николов и моя
милост
.
Със следващата среща започна моят път към Голгота. Аз вървях напред, а те след мене двамата. Едва ли някой можеше да издържи в този дом дори и ден. Те бяха висок връх, а по високите планински върхове духат най-силните ветрове, бури и урагани. Те помитат и отвяват всичко.
към текста >>
37.
14. СЪС СЛОВО И МУЗИКА ОТ УЧИТЕЛЯ ПО ЗЕМЯТА БЪЛГАРСКА
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 3
Те искаха концертен подиум и те бяха изведени от моя
милост
.
по случай 120-годишнината от рождението на Георги Куртев организирах концерт в камерна зала „България" по Слово и музика на Учителя. За пръв път музиката на Учителя се изпълняваше в сградата на зала „България". Беше направена подготовка на концерт. Забележете сега най-странното: Братският съвет в София, който се беше самоизбрал за такъв, защото Учителят е срещу Братските съвети, се обяви срещу концерта воглаве с неговия председател. Но музикантите не се поддадоха на заплахите.
Те искаха концертен подиум и те бяха изведени от моя
милост
.
Концертът бе повече от сполучлив. През есента на 1991 г. издадох една малка книжка за жизнения път на Георги Куртев. Есента към края на месец октомври, аз организирах да се изнесе за пръв път концерт в Градския салон на гр. Айтос, като финансирах концерта.
към текста >>
А онези, които мързелуваха, лентяйствуваха и се подвизаваха да работят уж „духовно", а не работеха, накрая пак получиха
милост
от държавата т. н.
гласи чрез чл. 73 „Всеки гражданин е длъжен да се занимава с общественополезен труд и да работи според своите сили и способности". Получаваха заплата и след това получаваха пенсии, с които днес да преживяват. И никой не е умрял от глад. И никой няма право да проси и да излага себе си и Учението на Учителя.
А онези, които мързелуваха, лентяйствуваха и се подвизаваха да работят уж „духовно", а не работеха, накрая пак получиха
милост
от държавата т. н.
социална пенсия. А че нямат нормални пенсии - това е тяхна грешка. Те имат подарък - социална пенсия от държавата. Днес има такива около 10 човека. Сега се явяват други, които да ги подкупят с пари, помощи от Франция.
към текста >>
38.
01.ПРИЗВАНИЕ КЪМ НАРОДА МИ - БЪЛГАРСКИ СИНОВЕ НА СЕМЕЙСТВОТО СЛАВЯНСКО
,
Дадено чрез Учителя Дънов, 8 октомври 1898 г.
,
ТОМ 4
Но Бог се вечно не гневи;
милостта
Му е в род и род, благостта Му пребъдва винаги с тези, които Го любят и благословението Му не се оттегля.
В това отдалечено минало вашият дух не притежаваше никаква красота, която да ме привлече да ви обичам. Вие бяхте отвратителни на глед и който ви погледнеше, се отвращаваше от грубото ви сърце. За тоя ви лош недостатък Аз не ви отхвърлих, нито ви презрях за грубата външност, с която беше облъчена вашата душа, но ви възлюбих напълно с благия си дух, който се завзе да проникне и намери някоя Божествена добродетел, някоя благородна черта във вашата душа, та да може да я обработи и оплодотвори, за да принесе плод изобилно и да създаде у вас поведение чисто, свято и възвишено, за да ви удостои да влезнете в рода на първите народи, които Бог на Силите е избрал да извършат Вечната Му и Свята Воля. Днес вече настава да се реши главната съдба на тоя покварен свят, в който Небето иде да извърши един коренен и велик преврат и то скоро, в Новия век, който приближава да отбележи нови страници по лицето на земята. За това желая да ви подготвя, защото сте останали надире поради вашите настоящи престъпления и минали народни грехове, за които безбройни жертви и страдания бяха нужни да пренесете, догде се измие и очисти вашата отвратителна гнусота, с която раздразнихте Бога, та отвърна лицето Си от вас и ви остави под тежкия вековен изпит, за да познаете и се разкаете за греховете си, които разкъсаха святите връзки на Любовта Му.
Но Бог се вечно не гневи;
милостта
Му е в род и род, благостта Му пребъдва винаги с тези, които Го любят и благословението Му не се оттегля.
Той ви ръководи през всичките тъмни времена с крепка десница и окото Му бди за вас, когато преминавахте през опасните пътища на този свят. В това - Аз, Вашият Върховен Покровител, имаше да полагам големи усилия и жертви, да поправя вашето минало, да ви възпитам и облека в хубостта на Вечното, което ви е отредено. За това благоволих да извикам отдалеч, от край небесата, двамата братя, светила на славянский род и да им връча Словото на Истината и Словото на Живота, да ви го донесат и ви научат пътя Ми (6), по който да възлезете във Вечната Виделина, в която обитавам; Виделината на живота, която ви проводих да пребъдете в нея, която светът не прие, но я отхвърли и предаде помазаника Ми на завета, Исуса, на поругание и смърт, защото делата на тоя род бяха лукави. Но престъпниците на завета Ми приеха заплата за своите беззакония и от нине всичко се прекратява. Правдата е вечна, Отец ми е неизменяем, делата Му са неотложими, вий сте Мой народ.
към текста >>
Небето, в знак на своето благоволение, ви е дало един свят залог на велика
милост
и любов, който се пази помежду ви от този ден, в който е даден отговор, започва вашето изкупление и ви предупреждавам да пазите това, което градя, да не го съборите, защото е свято, и ако се опитате да светотатствате, три злини ще ви допусна: глад, мор и разорение, и няма да ви пощадя, но ще се съдя с вас и ще помните винаги, че Бог е говорил.
Днешната сила и слава я вам дължи, такива са Божествените наредби: един сее, друг жъне, в края всички ще участвуват в Божието благо (15). Днес адската злоба се отстранява, ходът на работите взема друг вид, адските сили отстъпват в първите сили на бойното поле, нарушителите на Божия мир ще бъдат наказани на всякъде и правдата Му ще се възстанови на земята. Царството, което ще да възстановя, не е царство на омраза, но на любов; подигнете очите си и вижте, че светът е узряла жетва. В скоро време ще заверя верността на моите Божествени думи. Още един велик подвиг и всички сърца ще треперят и мъдруванията на света ще престанат веднъж за всякога.
Небето, в знак на своето благоволение, ви е дало един свят залог на велика
милост
и любов, който се пази помежду ви от този ден, в който е даден отговор, започва вашето изкупление и ви предупреждавам да пазите това, което градя, да не го съборите, защото е свято, и ако се опитате да светотатствате, три злини ще ви допусна: глад, мор и разорение, и няма да ви пощадя, но ще се съдя с вас и ще помните винаги, че Бог е говорил.
Пазете думите Ми. В тоя Залог, който съм ви поверил, почива бъдещето ви, той е скрижалът на дома ви, надежда и живот за рода ви. Слушай Ме, доме Славянски, да сте ми свидетели, че съм ви говорил. Обръщам се към вас сега, мои служители, водители, учители и към вас книжници, фарисеи и лицемери, и ви заповядвам да не развращавате народа Ми, който съм ви поверил. Престанете от лошите си пътища, време е за вази да поразмислите, водете народа ми в пътя на истината и не го заблуждавайте, помагайте на беззащитните в теготите им и не оскърбявайте бедните.
към текста >>
39.
02. Молитва за българския народ
,
Дадена от Учителя през 1900 година
,
ТОМ 4
Към тебе отправям гласа си, Отче Святий и праведний, към Тебе, Който си подарител на всяка благост и
милост
, и Който даваш живот и радост на Твоите деца. 2.
МОЛИТВА ЗА БЪЛГАРСКИЯ НАРОД Дадена от Учителя през 1900 година 1.
Към тебе отправям гласа си, Отче Святий и праведний, към Тебе, Който си подарител на всяка благост и
милост
, и Който даваш живот и радост на Твоите деца. 2.
Ти, Който ги утешаваш на всяко време. Ти, Който ги избавяш от ръката на техните утеснители и им даваш духовна свобода. 3. Подари и на мен днес Твоята благодат и ми дай Твоята сила и мъдрост, която да ме ръководи и крепи да върша делото Ти, Отче мой и Господ мой. 4. Всяко добро даване иде от Тебе. Ти, Който си Виделина на всички, Ти знаеш, че имам нужда от Тебе, благослови ме, просвети ме, освети ме. 5.
към текста >>
Господи, Ти си научил що върши държавният глава на този народ, когото по
милост
си крепил.
Прати мъже избрани и изпитани помежду тоя народ. Господи, избави ги от тая духовна сиромашия. 11. Господи, посети владиците на този народ и виж що вършат, свести ги, защото са заспали. Ти имаш сила, Ти имаш власт да сториш това. Защото чинът е свят. 12.
Господи, Ти си научил що върши държавният глава на този народ, когото по
милост
си крепил.
Неговите подвластници всички са се развратили, станали са крадци и разбойници. Всички сеят семето на разврат. Те ми препятствуват винаги да посея нещо добро. 13. Господи, низрини ги вкупом, да се свестят и покаят от лошите си пътища. 14. Господи, да дойде Твоето Царство помежду нас.
към текста >>
Стори ни добро според величието на
милостта
Си и ни избави зарад Името Си. 15.
Всички сеят семето на разврат. Те ми препятствуват винаги да посея нещо добро. 13. Господи, низрини ги вкупом, да се свестят и покаят от лошите си пътища. 14. Господи, да дойде Твоето Царство помежду нас. Да се всели Твоят Дух помежду ни.
Стори ни добро според величието на
милостта
Си и ни избави зарад Името Си. 15.
Бъди сега благословен Ти от мене, Господи, Царю мой. Благословено да е Твоето Име сега и во веки. Амин.
към текста >>
40.
05.НЕБЕСНИЯТ ЗНАК - ЗНАК БОЖИЙ
,
Вергилий Кръстев
,
ТОМ 4
След това започнала жестока битка, в която българите победили по Божия
милост
през 896 г.
Това довело до нова война през 893-894 г. между България и Византия. Византия подбужда маджарите да нападнат от север България. След загубени сражения българите търсят помощта на стария княз Борис. Той наредил 3-дневен пост, накарал ги да се покаят и да се обърнат за помощ към Бога.
След това започнала жестока битка, в която българите победили по Божия
милост
през 896 г.
Това е единствената спечелена военна победа на княз Борис. Тя е посветена Богу, за защита на славянската писменост и официалния славянски език и за подмяна на богослужебните книги с кирилица и на славянски език. След това княз Борис отново надянал светата монашеска дреха и отива в манастир, където почива на 2.май 906 г. 11. През 1897 г. върху Петър Дънов слиза Божественият Дух - изявява се Учителят на Бялото Братство.
към текста >>
41.
06.ЗАВЕТЪТ НА БОГА - ЕЛОХИМ, ЕДИННАГО БОГА И БОГ НА БОГОВЕТЕ
,
Вергилий Кръстев
,
ТОМ 4
Към тях имаше листовка с обяснителни бележки на „Призванието", направени от моя
милост
.
А неговият Ангел Елохил ни съдействаше в този миг, защото бе ангел на завета Господен. Елохим е Отец на Светлините и Духът на Виделината. Аз се развеселих, а всички бяха умълчани от големите противодействия. Те продължиха и на следващия ден, защото имахме затруднения с подготовката на сцената и концертът започна с 10 минути закъснение. През това време навън Елена Николова беше отпечатала „Призванието" чрез оригиналния правопис от оригинала, който й бях връчил в едно много хубаво издание.
Към тях имаше листовка с обяснителни бележки на „Призванието", направени от моя
милост
.
Така че се реализираха онези пророчески думи на Виолета Гиндева, че трябва да се отпечата Призванието с обяснителни бележки. И то излезна от Издателство „Бяло Братство". В същият момент, когато се влизаше в салона, Наталия Иванова Колева от Търговище беше направила в разноцветни краски, по цветовете на небесната дъга листовки, в които бе включила избрани мисли от Словото на Учителя: „България -ключ за духовно единство на света." В двете си ръце държеше една голяма кутия с наредени листовки от седем цвята. Тя бе застанала до вратата и всеки посягаше и взимаше онази листовка, чийто цвят харесваше. Раздаде към 300 броя безплатно, която тя бе финансирала.
към текста >>
42.
09.ЕЛИ-БОГ,ЕЛОХИМ,ЕЛОХИЛ
,
,
ТОМ 4
„Господ яви Своята Благодат и Своята
Милост
.
И Той ще се яви между Славяните, но те няма да Го разпнат като евреите." Думи на Учителя Дънов от Протоколните събори на членовете на веригата 1911 година на 15 август, понеделник, Св. Богородица. „Елохил, Елохил. Този е Който е и Който ще предиде. Този е, Който от-нима думата от уверените и взима ума на старейшините". 12 октомври, неделя 1897 г.
„Господ яви Своята Благодат и Своята
Милост
.
Изяви Господ Завета на Своята Любов." 6 февруари 1899 г. „Аз съм Господ, Бог твой, заповедта ми излезе. Бъди твърд и непоколебим в пътя Ми. Ето моят Ангел, Когото пращам да ти помогне и той неотложно ще пристигне навреме." (Учителят Дънов)
към текста >>
43.
ІІІ.65. ТРИТЕ ТРЪНА В ПЛЪТТА МИ
,
,
ТОМ 4
Накрая научил отговора, че този трън му се дава, да бъде смирен и чрез него да се разплати с греховете си и да познае
милостта
на Бога, че му се дава възможност чрез този трън да се разплати.
65. ТРИТЕ ТРЪНА В ПЛЪТТА МИ Знаехме от Евангелието, че апостол Павел е имал трън в плътта си и много пъти се е молил Богу да го премахне.
Накрая научил отговора, че този трън му се дава, да бъде смирен и чрез него да се разплати с греховете си и да познае
милостта
на Бога, че му се дава възможност чрез този трън да се разплати.
Това го знаех много добре като метод от Словото на Учителя. Аз също имах трън в плътта, който трън много ме смущаваше. Имах вътрешни и външни хемороиди, които ме измъчваха много, понякога не можех да ходя пеша, особено ако се възпаляваха. Това много ми пречеше при излети и екскурзии. В раницата си имах специално приготвена кутия за тях.
към текста >>
44.
ІІІ.82. СКРИЖАЛИТЕ НА ДУХА
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 4
Не без вълнение тя разказва за нестихващия плач от моя
милост
.
Уви, риданието не престана. Завърнахме се на Изгрева. Прибрах се в своя дом. Оставих отзвука на прочетените страници да резонира в мен дълго и да принесе своя плод. Савка, веднага след завръщането ни от Витоша, споделя с Учителя случилото се.
Не без вълнение тя разказва за нестихващия плач от моя
милост
.
„Да" проговорил Учителят. „Плачът е признак на прякото въздействие на Живото Слово, а обилните сълзи са необходими да смекчат и разширят съзнанието му и да се полеят посетите семена от Живото Слово. Всяко посято семе търси влага и топлина. Сълзите са за доброто на неговата душа." И оттогава аз пристъпвам със свещенодействие пред тези скрижали на Духа Господен.
към текста >>
45.
ІІІ.105. УЧИТЕЛЯТ И МУЗИКАТА
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 4
Характерно за песните в първата част е, че те носят белезите на първите стъпки на ученичеството, когато човешката душа търси утеха в смирението и всеотдайното отношение към Небесната
Милост
.
Ние твърдо вярваме, че тези песнички, а особено ония, които Учителят нарече "окултни упражнения", един ден ще станат извор на вдъхновения на бъдещи музиканти, за да се създаде нова окултна музика. Създаването на Учителевите песни ние считаме като явление, при което по непознати нам пътища на духовен алхимизъм, една идея се превръща в музика. Това е причината, че всяка отделна песен упражнява строго определено въздействие върху слушателите. В един специално издаден сборник са дадени много песни, които могат да се отделят в два отдела. В първия отдел има песни от Учителя, но има и такива, сътворени от ученици по негови мотиви.
Характерно за песните в първата част е, че те носят белезите на първите стъпки на ученичеството, когато човешката душа търси утеха в смирението и всеотдайното отношение към Небесната
Милост
.
Упражненията във втората част, наречени „окултни музикални упражнения" имат вградено в себе си нещо ново, неизвестно на сегашната музика - един строеж в мелодията и музикалната архитектура, които беле-жат вътрешната сила и дълбочина. Това не са обикновени песни, а мелодии, които ни свързват със словото, тъй като между словото и музиката има връзка и е възможно да се постигне една еднозначност. В окултните школи на миналото музиката не е вземала най-предно място. На земята още нямаме напълно окултна музика. Тя сега се заражда.
към текста >>
46.
6. ЧОВЕКЪТ ПО ПЪТЯ НА КОСМИЧЕСКАТА СПИРАЛА1. ДЕТСКИ ГОДИНИ
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
Майка ми беше силно религиозна, с мек нрав, с нежно
милостиво
сърце.
ЧОВЕКЪТ ПО ПЪТЯ НА КОСМИЧЕСКАТА СПИРАЛА София - 1966 г. София - 1974г. -Документален магнетофонен запис Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ (13 февруари 1902 -16 февруари 1979 г.) ЧОВЕКЪТ ПО ПЪТЯ НА КОСМИЧЕСКАТА СПИРАЛА (В СВЕТЛИНАТА НА УЧЕНИЕТО НА УЧИТЕЛЯ) София 1966 Документален магнетофонен запис София 1974 г. 1. ДЕТСКИ ГОДИНИ Семейството, в което се родих, произхождаше от стар род.
Майка ми беше силно религиозна, с мек нрав, с нежно
милостиво
сърце.
Напротив - баща ми беше строг, честен, справедлив и с високо социално чувство. Този контраст на двата темперамента, създадоха у мен един уравновесен характер, съчетание от чувствата на едно нежно сърце и от мислите и копнежите за една разумна интелигентност. Градът, в който се родих - гр. Казанлък, се намираше в една прекрасна долина, разположена между могъщия Балкан и китната Средна гора. Тази долина беше долината на розите.
към текста >>
47.
6.66. ЛИТЕРАТУРНО ТВОРЧЕСТВО НА ИЗГРЕВА
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
Тогава разбрах, че този митически доктор на философските науки, който е създаден - това е моя
милост
и че имам рога и дадена задача, да мога с тях да отварям пътя на Учението.
След като Учителят ми продиктува началото на предговора, ми каза: „Методи, сега можеш да го публикуваш." Протестирах: „Учителю, аз няма да се подпиша под този предговор, защото той не е мой, а Ваш. Аз съм дал техническата част на предговора, а другото е от Вас". „Методи, слушай какво ще ти кажа. За тези твои рога и за този твой докторат са дадени много средства. Ти с тия рога и с твоя докторат трябва да отваряш пътя на Учението".
Тогава разбрах, че този митически доктор на философските науки, който е създаден - това е моя
милост
и че имам рога и дадена задача, да мога с тях да отварям пътя на Учението.
Думите на Учителя нито ме обидиха, нито ме поласкаха. Затова не са поставени думите на Учителя в кавички. Вие виждали ли сте животни с рога? Например овен с рога, пръч с рога, бик с рога, изобщо - самец с рога. Рогата му не са само за красота и мъжественост, но те му служат и за бой, за да си проправи пътя към самката, за да я оплоди и да се роди потомство.
към текста >>
48.
7.15. ИРИНА КИСЬОВА
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 4
По мое настояване бе направен протокол и Ружинка се подписа, че го предава доброволно на Петър Ганев за съхранение, в присъствието на свидетел - моя
милост
.
Най-големият проблем се оказа получаването на музикалния архив на Ирина Кисьова. Йорданка бе съгласна да го предаде на мен, но Ружинка, която го пазеше и настояваше да бъде предаден на музикант, и то на мъж. Предложих й няколко имена и тя се спря на Петър Ганев, който бе тогава цигулар и концерт - майстор на Софийската филхармония. Уточнихме се и направихме среща в нейния дом. След два часа дискусии тя предаде в мое присъствие две-три папки с ноти на Петър Ганев.
По мое настояване бе направен протокол и Ружинка се подписа, че го предава доброволно на Петър Ганев за съхранение, в присъствието на свидетел - моя
милост
.
В тези папки имаше и разработки на песни на Учителя за хор. По това време Петър Ганев беше съставил братски хор и разучаваха песни от Учителя по разработка на различни автори. Бяха минали един-два концерта. Вероятно Ружинка бе слушала изпълнението на този хор, понеже изяви и поднесе една молба. Тя е много обикновена: Да вземе Петър Ганев една-две разработки от архива на майка й, който е вече у него и да ги изпълнят с братския хор.
към текста >>
49.
15. ИРИНА КИСЬОВА
,
,
ТОМ 4
По мое настояване бе направен протокол и Ружинка се подписа, че го предава доброволно на Петър Ганев за съхранение, в присъствието на свидетел - моя
милост
.
Най-големият проблем се оказа получаването на музикалния архив на Ирина Кисьова. Йорданка бе съгласна да го предаде на мен, но Ружинка, която го пазеше и настояваше да бъде предаден на музикант, и то на мъж. Предложих й няколко имена и тя се спря на Петър Ганев, който бе тогава цигулар и концерт - майстор на Софийската филхармония. Уточнихме се и направихме среща в нейния дом. След два часа дискусии тя предаде в мое присъствие две-три папки с ноти на Петър Ганев.
По мое настояване бе направен протокол и Ружинка се подписа, че го предава доброволно на Петър Ганев за съхранение, в присъствието на свидетел - моя
милост
.
В тези папки имаше и разработки на песни на Учителя за хор. По това време Петър Ганев беше съставил братски хор и разучаваха песни от Учителя по разработка на различни автори. Бяха минали един-два концерта. Вероятно Ружинка бе слушала изпълнението на този хор, понеже изяви и поднесе една молба. Тя е много обикновена: Да вземе Петър Ганев една-две разработки от архива на майка й, който е вече у него и да ги изпълнят с братския хор.
към текста >>
50.
9. РОКЛИТЕ НА ГРАДСКАТА ГОСПОЖИЦА
,
,
ТОМ 5
Семейството ми беше много против това мое отклонение и водеше
безмилостна
война срещу мен все едно, че не съм тяхна плът и кръв и като че ли съм чужд човек.
9. РОКЛИТЕ НА ГРАДСКАТА ГОСПОЖИЦА Бях завършила гимназия и съм девойка и вместо да ме омъжат родителите без да искат ме изпуснаха както обичаше да казва майка ми и аз съм се изплъзнала от тяхната опека и съм станала дъновистка.
Семейството ми беше много против това мое отклонение и водеше
безмилостна
война срещу мен все едно, че не съм тяхна плът и кръв и като че ли съм чужд човек.
Чуждият човек ще избяга, ами аз къде да избягам като те са ми родители. Сега е много лесно в тези времена младо момиче завършило гимназия да си вземе куфарчето, че и без него и да напусне дома на семейството си - и работа ще си намери, и препитание ще си намери, че и дори и под покрив ще се подслони. Но тогава това бе немислимо - беше трудно и обществото не бе свикнало още на такива неща и реагираше бурно и се противопоставяха срещу такива бунтовници. Направо ги парализираха със своето обществено противопоставяне. А аз бях станала в очите на родителите ми непоправима дъновистка.
към текста >>
51.
38. СЪС СТОМНИЧКА ВОДА КЪМ ПЪРВОИЗВОРА
,
,
ТОМ 5
моя
милост
.
Те се движеха около него поради голямата ревност към Словото му и ревността им да служат на Бога. Тяхното отношение към Учителя бе отношение на ученички към Бога! Но помежду си те също се стремяха да запазят отношения на сестринство поради голямата си ревност към Бога. Поради голямата си ревност те забравяха, че ближните около тях също желаят да служат на Бога, всеки според разбиранията си и според възможностите си и тогава тази ревност към Бога се превърна в една обикновена женска ревност, която понякога стигаше до ожесточени разпри и схватки. Тези три сестри бяха Паша, Савка и Марийка, т.е.
моя
милост
.
Нещата трябва да се кажат каквито са, за да се види как Учителят ни изведе от това състояние. До този момент Учителят бе приложил няколко методи към нас трите, за да трансформираме състоянията си, включително създаването на общи упражнения към трите. Така веднъж той ни нареди да съберем стотинки и да си купим кило череши и ни накара да ги изядеме от една обща паница като всеки се стремеше да изяде толкова череши, колкото ядеше и другия. Тази задача имаше своя символика, че ние трите взимаме от Словото толкова, колкото ни се полага и колкото можем да поемем, защото толкова е нашата вместимост вътре у нас. Всеки бе заплатил за черешите с една трета от сумата.
към текста >>
52.
44. ЧРЕЗ ДУХ И ИСТИНА
,
,
ТОМ 5
Отидох си и през целият път плачех, заради незнанието си, плачех пред онова величествено смирение, което бе в Учителя и бе облечено в плът, пред
милостта
Божия, пред
милостта
на Словото Му, облечено в Дух и Истина.
Той спря, а аз възкликнах: „Ами така ли е ученичеството? " Той отговори: „Да, така". Той се засмя. А бях също употребила тази дума. За смях се просълзих, сълзите обливаха лицето ми.
Отидох си и през целият път плачех, заради незнанието си, плачех пред онова величествено смирение, което бе в Учителя и бе облечено в плът, пред
милостта
Божия, пред
милостта
на Словото Му, облечено в Дух и Истина.
Аз съм на разговор при Учителя. „Учителю, имам усещането и наблюдението, че някои от приятелите не ме харесват, не ме обичат и имат неприязън към мен". „Тези, които те казват, че те мразят, са ти по-добри приятели, защото можеш да вземеш мерки да се пазиш срещу тях. Нещо, което е добро не трябва човек да го спира. Трябва да дава място всякога на добрите идеи да се реализират.
към текста >>
53.
49. БОЖИИТЕ СЛУЖИТЕЛИ
,
,
ТОМ 5
Той им казва: „Навремето евреите принасяха жертви и колеха овни на своят Бог Йехова да го
умилостивят
и онези духове, които търсеха жертва я получаваха чрез овена и жертвоприношението.
По-късно нашият брат поканва да живее там друг желаещ -съквартирант. Не минава се дълго време и той умира. После дава стаите под наем на трети човек - и той умира. Всички започват да се оглеждат и да смятат, че тази къща носи нещастие след нещастие. Накрая отиват при Учителя, за да питат каква е тази работа.
Той им казва: „Навремето евреите принасяха жертви и колеха овни на своят Бог Йехова да го
умилостивят
и онези духове, които търсеха жертва я получаваха чрез овена и жертвоприношението.
Чак тогава почваха да градят и след като изградят къщата отново принасяха жертва и колеха овен - правеха курбан. Днес времето е друго и не се колят овни, но човек когато строи самите камъни, самите дървета са живи и те искат да получат своят дял от жертвата. Ти готов ли си да се жертваш за Бога с чисто сърце, със светъл ум и праведна постъпка? " братът гледа, мига и не може да проумее. „Днес също е необходимо жертвоприношение, но жертвоприношението е променено и окултният закон гласи „Да жертваш себе си с чисто сърце, със светъл ум и праведно дело за добруването на твоите братя и сестри".
към текста >>
54.
52. ДА СЕ ОЗАПТИ С ЮЗДА И КАМШИК
,
,
ТОМ 5
Ако беше метод това беше Божията
милост
, която се изявява над мен, но ако беше истина как ли ме търпеше Учителя?
„Учителю, аз съм лоша, лоша съм и такава като мене няма никъде по света". Учителят продължи: „Ти си от добрите". Това беше отговорът му. Какво ли означава това? Истина ли бе това или бе един негов метод да ме освободи от моята погрешка?
Ако беше метод това беше Божията
милост
, която се изявява над мен, но ако беше истина как ли ме търпеше Учителя?
Ето сега виждах какво означава, че Бог е благ и търпелив към Своите си. Отново съм пред Учителя на разговор. „Отначало ти си мислеше, че си по-способна от другите. Мислеше си щом седнеш да четеш и ще си вземеш изпитите. Но после видя, че другите свършиха, а ти остана на заден план най-накрая.
към текста >>
55.
64. ВЪТРЕШНАТА ВЕРИГА НА УЧЕНИЦИТЕ
,
,
ТОМ 5
Защото е
милостив
, защото е Любов.
Най-добрият контакт на душите е чрез пространството. Сегашните хора и през пространството действуват отровно. Да се пазиш от омразата на хората. Когато една душа е толкова грешила, че е на път да умре, Господ я вземе и като духне, очиства я от греховете и я спасява. Защо ли прави така?
Защото е
милостив
, защото е Любов.
Ако Той не дойде да спаси хората, те всички ще измрат в греха."
към текста >>
56.
85. ПРЕСЯВАНЕ ПРЕЗ СИТО
,
,
ТОМ 5
Попът изслушва изповедта и го утешава с Божията
милост
и Благост.
Веднъж както тя си вървяла по пътя той пъха в джоба й 50 000 лева, но един стражар вижда и като го мисли за крадец, спира го. Дамата вместо да го оправдае пред стражаря, казва: „Аз имах в джоба си 100 000 лева, той бръкна и ми взе 50 000 лева." Стражарят обискира графът и намира у него 50 000 лева. Графът, за да остане верен си изнася наказанието - пращат го в затвора. Друг пример. В Русия един човек извършва убийство и отива при един поп да се изповядва.
Попът изслушва изповедта и го утешава с Божията
милост
и Благост.
Обаче този човек успява през време на изповедта да пъхне ножа в джоба на попа. Щом излиза от черквата той наклеветява попа, че е извършил убийството и че кървавият нож е у него. Хващат попа, намират ножа и го пращат в Сибир на заточение. 8 Това са страдания, които можеш да изнесеш между братята си. По-рано християните са се подвизавали заради една идея и са страдали всички заедно за нея.
към текста >>
57.
107. СВЕТЛИНА В УМОВЕТЕ И ВИДЕЛИНА В ДУШИТЕ
,
,
ТОМ 5
Ето ви пример на онази задача с три неизвестни в един и същи ден и час - кака Гина, Савка и моя
милост
.
" Реших в себе си, че е по-важното духовната храна, която получавам от Словото на Учителя. Таман аз реших, че накрая съм си решила задачата и че е важното човек да се добере до духовната храна и ето че той дойде при мен и ме запита: „Вие хранихте ли се? " Рекох: „Не съм". Той отиде и ми донесе една филия хляб и един голям грозд афузали, това е сорт бяло грозде и аз го изядох. Но ако бях се подпушила и ядосала от това, че той не ми обърна внимание той нямаше да дойде и аз щях да си отида от тук без да си реша задачата.
Ето ви пример на онази задача с три неизвестни в един и същи ден и час - кака Гина, Савка и моя
милост
.
По онези години Савка отиваше на ул. „Опълченска" 66 рано сутрин в четири часа и Учителят й диктуваше мислите за ученика, които тя впоследствие дешифрира, подготви за печат и отпечата в книжката „Свещени думи на Учителя". Ние още тогава приемахме светлината и духовната храна от Небето и Учителят още не беше ни пуснал тогава да влезнем в света. Тогава живеехме във висините и в рая. После като ни пусна в света всичко се обърка.
към текста >>
58.
111. СЪН, СЪНИЩА И БУДНО СЪЗНАНИЕ
,
,
ТОМ 5
Вие разбирате, че той не бе идвал в дома ми пеша, но беше тръгнал по своите невидими пътища да провери или пък беше изпратил своите невидими помощници те да ме проверят, или пък беше натиснал своето вътрешно копче и у него като на киноекран беше се прожектирала тази картина с моя
милост
заспала с книгата на кревата.
Един ден отново съм при Учителя. Посрещна ме и каза: „Вчера реших да видя какво прави Марийка и с какво се занимава. А тя взела една книга и заспала върху нея". Попитах го по кое време и той ми каза часа и минутата. Беше точно така, бях решила да прочета, зачетох се и съм заспала с книгата на кревата.
Вие разбирате, че той не бе идвал в дома ми пеша, но беше тръгнал по своите невидими пътища да провери или пък беше изпратил своите невидими помощници те да ме проверят, или пък беше натиснал своето вътрешно копче и у него като на киноекран беше се прожектирала тази картина с моя
милост
заспала с книгата на кревата.
Учителят имаше и други възможности и това са възможностите на пробуденото космическо съзнание. Днес по-лесно се приема всичко това чрез напредналата техника, чрез телевизията и спътниците, които заснемат и предават образи през цели континенти. Сега човешкото познание се увеличава и се разширява светлината на съзнанието му, но тогава когато нямаше още телевизия, имаше само тук-там радиоапарати и телефони много трудно можеха да се обяснят някои неща граничещи с невероятното и на човек да му се представи що-годе някаква аналогия за проумяване. Учителят споделяше, че човек трябва да има будно съзнание, за да може през време на съня си не да сънува, а да излиза от тялото си, да отива да работи в Невидимия свят, да се връща отново в тялото си, така че това да бъде един съзнателен процес без прекъсване между деня и нощта. Това нещо го можеше само Учителя и ние бяхме свидетели на това.
към текста >>
59.
118. ПЛЕВЕЛИТЕ И АНГЕЛСКАТА ТРЪБА
,
,
ТОМ 5
Кажи: „Господи, грешила съм в миналото и сега много погрешки направих, но ти си
милостив
, помогни ми да изляза от тази мъчнотия".
Ако вие ще сте като онези герои, с които светът е пълен защо ми сте? Ти трябва да знаеш: твоето никой не може да го вземе. По човешки казано и като си богат трепериш, за да си не изгубиш богатството и когато си беден пак трепериш. Като ги погледна, че треперят казвам си: „Тези не са герои". Трябва вътрешно да се молиш като отпаднеш духом.
Кажи: „Господи, грешила съм в миналото и сега много погрешки направих, но ти си
милостив
, помогни ми да изляза от тази мъчнотия".
На физическия свят един човек като е седнал на един стол други човек не може да седне на същия стол. Но в духовния свят могат да седнат колкото искат на този стол. Ако ти си голяма колкото слънцето земята не може да те побере, но ако станеш малка колкото един лешник колко такива могат да се съберат? Когато човек умее да се смалява навсякъде е приет. Бог работи с малките неща.
към текста >>
60.
124. БОЖЕСТВЕНИЯТ ОГЪН
,
,
ТОМ 5
А пък онази сестра дето поднесе чая и бисквитите беше моя
милост
.
Жената се обръща към него, поглежда го, очите й се отварят, тя вижда Учителят целият в светлина като слънце, пада на колене пред него и извиква: „Господ мой и Бог мой" и започва да целува ръце. Учителят я изчакал и след малко казал: „Не знаеш ли какво е казано, че на мен целуваш ръце? Бог е Дух и тия които Му се кланят в Дух и Истина да Му се кланят". Жената става, сълзи текат от очите й, благодари и леко с благоговение се отдръпва в страни, Учителят става от местото си, приближава се към една сестра и казва: „Рекох, почерпете жената с чай и я нагостете, защото дълъг път я чака". Сестрата я подканя, донася чай, сладкиши, започва се разговор и жената дето е тръгнала на поклонение пред Господа разправя целият проведен разговор с Учителя.
А пък онази сестра дето поднесе чая и бисквитите беше моя
милост
.
Та пътищата на хората и на човеците са различни. Ето защо Учителят веднъж ми каза: „Тебе насила ще те вкараме в Царството Божие". Аз стоях зашеметена: „Защо, Учителю". „Защото така искам" беше неговият отговор. И не разбрах защо.
към текста >>
61.
127. СЪН, ВИДЕНИЕ И ИСТИНАТА ЗА ЖИВОТА МИ
,
,
ТОМ 5
И не само благодаря, а славословя Бога за тази
милост
проявена към мене.
Това бе един исторически и епохален съвпад, астрологически с Христовия Дух. Същият съвпад го имах преди 2000 години, когато бях по времето на Христа. Знаех го, усещах го, възприемах го като един нов етап в живота ми, който като продължение от времето на Христа. Днес Христовият Дух отново бе тук и аз успях да се срещна с него в лицето на Учителя. Не мога да се оплача от съдбите Господни. Благодаря.
И не само благодаря, а славословя Бога за тази
милост
проявена към мене.
Друго епохално събитие, което преживях през този живот бе от личен характер. Той бе кармичен, съдбовен момент в живота ми. Това бе срещата ми с Борис Николов и преживеният живот с него около петдесет години та дори и повече. Срещи и съдби. Среща и карма.
към текста >>
62.
135. СЪБОРИТЕ ВЪВ ВЕЛИКО ТЪРНОВО
,
,
ТОМ 5
„Всесилний и Всеблагий Господи Боже наш, заради големите Твои
Милости
и щедрости, които непрестанно изпращаш на нас, ние се осмеляваме да се явим пред Твоето лице, като недостойни Твои раби и просим Твоята
милост
и помощ.
Той не приема предложеният мир от Турция и точно на следващият ден след неговият отказ избухва холерата между войниците на фронта и българските войски дават изключително големи жертви, не от турските куршуми, а от холерата. На 13 март 1913 година се превзема Одрин, а на 17 май 1913 година в Лондон се подписва мирният договор с Турция. През 1912 г. Учителят изпраща приятелите на фронта, а на останалите дава следната молитва, която да изричат всеки ден. Молитва във войната 1912 г.
„Всесилний и Всеблагий Господи Боже наш, заради големите Твои
Милости
и щедрости, които непрестанно изпращаш на нас, ние се осмеляваме да се явим пред Твоето лице, като недостойни Твои раби и просим Твоята
милост
и помощ.
Благодарим Ти за голямата любов, коюто Си показал към нас; Ти Си ни призвал от светия Си престол, посочил Си ни Истината, осветил Си ни пътя на Живота и Си ни дал Царство. Ний Ти се обещаваме, Господи, Боже наш, че ще следваме пътя, който Си ни посочил и останалите дни на нашия живот ще посветим на Тебе; Отче на Виделината, ще Ти служим с радост. Ти Си надеждата ни, силата ни, радостта ни, затова към Тебе прибягваме и под сянката на Твоите крила намира почивка изнурената от земни грижи душа, молим Ти се Господи, извора на живота, смили се на нас и братята ни на бойното поле: /имената им/, които са изложени на хиляди опасности и огнени изпитания. Прости волните им неволни прегрешения. Простри на тях мощната Си десница и ги запази от видими и невидими неприятели.
към текста >>
Спаси братята ни заради
милостта
си, бъди им силна крепост и щит техен, за да не се зарадват тия, които искат душите им.
Простри на тях мощната Си десница и ги запази от видими и невидими неприятели. Възвърни ги по домовете им здрави, обнови ги, за да свършат останалото време от живота си в мир и покаяние и с делата си да прославят Твоето Име на земята. Разруши със силата Си крепостите на тия, които враждуват, направи смущение в лагерите им, заслепи очите им, за да не могат да вършат зло на Твоите раби. Покори Господи под нозете Си всички враждуващи души и пре-бъди с всички тия, които се надяват на Тебе. Чуй, Господи, молитвата ни и дай внимание на молението ни, защото на Тебе уповавахме.
Спаси братята ни заради
милостта
си, бъди им силна крепост и щит техен, за да не се зарадват тия, които искат душите им.
Свят Си Ти Господи,свято и прославно е Твоето Име, сега и през всичките времена. Амин". Междусъюзническата война започва на 16 юни 1913 година когато Фердинанд дава заповед за настъпление на българските войски срещу предишните си съюзници - Сърбия и Гърция. На 27 юни 1913 година във войната се намесва Румъния и тя навлиза в северна България и я окупира, а след три дни Турция също навлиза в България. Така България е разгромена и на 28 юли 1913 година се подписва в Букурещ мирен договор и България се лишава от предишните придобити територии. Това е първата национална катастрофа.
към текста >>
Аз Ви запознах с живия Господ, Когото можете всякога да опитате и познаете, че е благ и много
милостив
и благоутробен.
Аз ходя в пътищата Му, върша Волята Му, слушам Граса Му, Духът Му пребъдва в Моята Душа и Аз пребъдвам в Него. Велико и Славно е да служи човек на Бога и да пребъдва в Любовта Му. „А3 ГО ПОЗНАВАМ", казва Христос. „А надеждата не посрамя, защото Любовта Божия е изляна в сърцата ни, чрез даденаго нам Духа Святаго". Имайте вяра, имайте Любов помежду си.
Аз Ви запознах с живия Господ, Когото можете всякога да опитате и познаете, че е благ и много
милостив
и благоутробен.
„ОПИТАЙТЕ И ВИЖТЕ, ЧЕ А3 СЪМ БЛАГ", казва Господ. Потърсете Ме в ден скръбен и ще ви помогна и ще Ме прославите". Дерзайте, Аз съм с Вас. Христовия Баща отгоре ще ви благжослови всички, които с чисто сърце търсите Господа. Мир Ви давам Аз, Мир и радост нося Аз на всички, които приемат живото учение на Христа.
към текста >>
63.
149. КРЪСТОНОСНИ ПОХОДИ
,
,
ТОМ 5
Смятаха ме като най-малката ненужна Божа твар, която дори и по
милост
не би трябвало да живее на Изгрева.
Тук имаше една голяма южна стая и една малка северна стая и едно килерче за багаж. От начало ние с Борис живеехме там, но когато купихме къщичката на Симеоновското шосе, отдалечено на пет километра от Изгрева, то тази дървена барака остана на Изгрева, за да можем да отсядаме след беседа или пък понякога приспивахме там, за да не се връщаме късно. Тук в тази барака живееше и Станка, моята къщна помощница. Но след като се преместихме от Изгрева на Цанка й хрумна една стара идея да превземе тази къщичка, да се нанесе там, за да може да посреща гости, а мен изобщо да ме изселят от там, т.е. да ме заточат надалеч от Изгрева, да ме изолират съвсем и да ме премахнат като ненужна вещ и непотребна твар.
Смятаха ме като най-малката ненужна Божа твар, която дори и по
милост
не би трябвало да живее на Изгрева.
По онова време ние отстъпихме голямата южна стая на Боян Боев и той там се чувствуваше удобно в нея, защото беше слънчева, уютна, хигиенична и най-вече бе голяма и можеше да посреща гости, които се нижеха един след друг при него. Но Цанка си беше решила да вземе стаята, в която спеше Боев и да го прехвърли в другата тясна, северна стая, за Да може тя като сестра на Борис да се намести в голямата стая и по-късно да ме изгонят от къщичката. Един ден Неделчо Попов среща Станка - моята къщна помощница и й предава: „Отиди кажи на Мария да стъпи на краката си, защото ще й вземат стаята". Станка дойде веднага и ми предаде думите му, тогава аз скочих, стъпих на краката си, отидох на Изгрева и какво да видя. Цанка бе започнала да се разполага както си иска и каквото й хрумне и бе заявила пред Боян, че е рождена сестра на Борис и че сега тя ще се разпорежда там.
към текста >>
64.
184. ИВАН ТОЛЕВ, РЕДАКТОРЪТ НА „ВСЕМИРНА ЛЕТОПИС
,
,
ТОМ 5
Те бяха посветени на моя
милост
.
А този десятък бе необходим да се отпечатва Словото в беседи на Учителя. Тогава Толев обвини Учителя, че е търгаш и мошеник и че взима парите на своите последователи. Започна следствие от полицията, после прокуратура, много разправии и съдебен процес и накрая той бе спрян. Всичко заглъхна както и Толев заглъхна. Толев написа и публикува много сонети във „Всемирна летопис".
Те бяха посветени на моя
милост
.
Аз тогава се срамувах от тях. И днес се срамувам, че се оказахме толкова малки и нищожни пред Учението на Учителя. По-късно аз се запознах с Борис Николов понеже Учителят ме изпрати при него. Дойде и това време, че Борис веднъж ми заяви, че бил ме спасил от тресавището на Толев като ме измъкнал и ме взел при себе си. Аз от начало стоях като втрещена.
към текста >>
65.
189. МАГДАЛЕНА ПОПОВА
,
,
ТОМ 5
Така останаха всички доволни както Магдалена, така и останалите на масата, които слушаха разговора, така и моя
милост
.
Накрая реших да се покоря и да остана при Учителя. В същия момент почувствувах, че той леко ме погледна и остана доволен от туй, че аз разбрах урока си и с втори поглед ми даде да разбера, че после ще ме приеме любезно и нежно когато дойде моето време. След като свърши вечерята той ми каза блага дума, насърчи ме да работя и ме попита дали имам наметало за дъжда, който се бе усилил. Така той ме изпрати до външната врата. Ако бях си тръгнала преди това сама нямаше да има нито любезен разговор, нито щеше лично Учителя да ме изпрати.
Така останаха всички доволни както Магдалена, така и останалите на масата, които слушаха разговора, така и моя
милост
.
На следващия ден аз съм при Учителя и му казвам: „Учителю, вие бяхме много внимателен с Магдалена предната вечер". Учителят каза: „Някога имаше един непокорен Александрийски дух, който за своето вироглавство беше изключен от Александрийската школа. Същият този дух днес е тук на Изгрева и той е най-големия ми враг. Той търси да намери отворени врати и прозорци и влиза ту в Магдалена, ту в Граблашева, ту в Маркова, ту в Стойчев, ту в Милева, ту в Лулчев, ту във всички ви и „тути-кванти". Той винаги е тук на Изгрева.
към текста >>
66.
200. ЗАЩИТАТА НА УЧИТЕЛЯ ОТ УЧЕНИЦИТЕ МУ
,
,
ТОМ 5
Следователно, вместо ума, сърцето и волята да образуват един равностранен триъгълник, у едни страната на ума е удължена, тоест, имат добър ум, притежават светската наука, но нямат нежно сърце и
милост
правилно да приложат това, което мислят, или пък нямат воля да го проявят.
Следователно, ние искаме да бъдем и със съдържание християни, а не само с титли. 2) Ние знаем и виждаме още ясно, че човечеството, включително и ние християните, които сме паднали до такава степен поради нашите пороци и сме в безизходен път, това се дължи, не че нямаме култура, но че сме скъсали истинската нишка с Бога, представител на когото, за нас християните, е Христос, и проявяваме светската мъдрост, вместо Божествената; проявяваме животинската и светската любов, вместо Божествената. Това са едни от важните причини, гдето сме станали горди, надменни, алчни, груби, завистливи и пр. и пр. При това често пъти вършим и рушителни работи, с своята уж твърда воля и все се считаме, че сме християни.
Следователно, вместо ума, сърцето и волята да образуват един равностранен триъгълник, у едни страната на ума е удължена, тоест, имат добър ум, притежават светската наука, но нямат нежно сърце и
милост
правилно да приложат това, което мислят, или пък нямат воля да го проявят.
Други имат нежно сърце, но нямат достатъчно ум. Трети имат воля, но рушителна. Следователно, ако искаме да се развиваме правилно, разнебитения триъгълник трябва да го възстановим напълно, тоест, със светлите и чисти мисли, да разберем между материалното и смисъла на живота; с чистото сърце да уважаваме всяко живо същество, да създадем радост в душите си, да бъдем благодарни от всичко; със чистото тяло да подигнем себе си до висшата нравственост, а с диамантена воля да проявим всичко правилно и разумно. Това именно ни липсва - ума, сърцето и волята ни не са в хармония. Ето защо, за постигане на всичко това, ние сме и още пълни въздържатели на тютюн, алкохол и месо, но приложено доброволно, съзнателно и постепенно.
към текста >>
67.
209. БОЯН БОЕВ
,
,
ТОМ 5
Ние искаме мирът на Божията
милост
и на Божията правда.
Риба значи Исус Христос, Син Божи, Победител. Рибата стана на ръка и после на рак. Ракът е знак на м. юни. През м. юни ще стане нещо.
Ние искаме мирът на Божията
милост
и на Божията правда.
Ръката Божия показва пътя, по който хората трябва да вървят. 29.5.1955 г. Небето чисто, ясно, слънчево. Меко и топло. Чудесен ден." Забележка: На 1 юни 1944 г.
към текста >>
68.
288. СЪДБАТА НА КНИГОИЗДАТЕЛЯ СВЕТОСЛАВ СЛАВЯНСКИ
,
,
ТОМ 5
Ето той трябваше да научи един окултен закон, той го учеше дълги години, а пък ние, останалите отстрани наблюдавахме и проверяхме колко са опасни чуждите пари и колко са
безмилостни
и строги окултните закони и то в една Школа, която трябваше да се нарича Школа на любовта.
Неделчо отиде там, разказа целия случай и цитира думите на Учителя: „На Славчо да не му се дава нищо". Всички бяха много разочаровани, че не могат да изпратят Славянски с братски пари в Америка. А по-късно той с живота си потвърди, че беше от горе до долу търговец и всички онези, които не го познаваха го опознаха и казваха: „Добре, че не му дадохме пари, щеше да ги изгори, щеше да ги изкористи и да опорочи всичко". Между другото беше още пресен спомена за онази мила американка на име Хаскел, която той навремето заряза, която отиде в Америка, напусна България разочарована, остави парите си на Славянски, с които той си построи къща, остави библиотеката си, чиито книги дълги години се въргаляха в килера и с тях си палеха печката и накрая с парите на Хаскел като си построи къща той смяташе, че ще живее щастливо и прещастливо в нея. Но се случи точно обратното, защото с чужди пари взети по нечестен начин не се гради щастие и то с друга жена.
Ето той трябваше да научи един окултен закон, той го учеше дълги години, а пък ние, останалите отстрани наблюдавахме и проверяхме колко са опасни чуждите пари и колко са
безмилостни
и строги окултните закони и то в една Школа, която трябваше да се нарича Школа на любовта.
към текста >>
69.
288. СЪДБАТА НА КНИГОИЗДАТЕЛЯ СВЕТОСЛАВ СЛАВЯНСКИ
,
,
ТОМ 5
Ето той трябваше да научи един окултен закон, той го учеше дълги години, а пък ние, останалите отстрани наблюдавахме и проверяхме колко са опасни чуждите пари и колко са
безмилостни
и строги окултните закони и то в една Школа, която трябваше да се нарича Школа на любовта.
Неделчо отиде там, разказа целия случай и цитира думите на Учителя: „На Славчо да не му се дава нищо". Всички бяха много разочаровани, че не могат да изпратят Славянски с братски пари в Америка. А по-късно той с живота си потвърди, че беше от горе до долу търговец и всички онези, които не го познаваха го опознаха и казваха: „Добре, че не му дадохме пари, щеше да ги изгори, щеше да ги изкористи и да опорочи всичко". Между другото беше още пресен спомена за онази мила американка на име Хаскел, която той навремето заряза, която отиде в Америка, напусна България разочарована, остави парите си на Славянски, с които той си построи къща, остави библиотеката си, чиито книги дълги години се въргаляха в килера и с тях си палеха печката и накрая с парите на Хаскел като си построи къща той смяташе, че ще живее щастливо и прещастливов нея. Но се случи точно обратното, защото с чужди пари взети по нечестен начин не се гради щастие и то с друга жена.
Ето той трябваше да научи един окултен закон, той го учеше дълги години, а пък ние, останалите отстрани наблюдавахме и проверяхме колко са опасни чуждите пари и колко са
безмилостни
и строги окултните закони и то в една Школа, която трябваше да се нарича Школа на любовта.
към текста >>
70.
42. ЯСТИЯ ОТ РИБА
,
Наталия Чакова
,
ТОМ 6
Не беше ли говорил досега за
милост
към животните?
" и почваме. Всички се нахвърлихме настървено, изгладнели, върху рибата, а Той топи бакличка по бакличка в солница и яде и не близна нищо от едно от хубавите и съблазнително приготвени рибни ястия. Разбрахме тогава, че Той не яде риба и мнозина се отказахме от рибата. Не зная дали някои останаха да ядат. Примерът Му беше по-силен от морализирането.
Не беше ли говорил досега за
милост
към животните?
Рибите не са ли животни. Не беше ли говорил, че животинската храна съдържа токсини? А рибата не съдържа ли най-много? Аз благодарих на сестра Енчева за тъй хубаво и живо разказания интересен случай, който се е запечатал тъй дълбоко в мене, че вече 30-35 години от тогава аз сякаш чувам още гласа й и си представям живо целия обяд с ухаещата риба, празните стомаси и тънката усмивка на Учителя.
към текста >>
71.
70. САЛОНЪТ НА ИЗГРЕВА
,
,
ТОМ 6
Обаче, за съжаление, никой от неговите другари, които чуха не си взеха бележка от това, не се трогнаха, не се
умилостивиха
, да се застъпят за този салон изграден с такава любов от бедни и прости хорица из народа на майка република България.
Преди 10-15 години, когато Изгревът не беше още похитен от властта, но може би беше вече нарочен от нашите недоброжелатели, в малкия салон-трапезария на Братството, на едно О.ф. събрание стана един непознат на мене човек - военен, партиец и се изказа неочаквано, много интересно и в защита на Изгрева, на салона. Даде ни за пример на присъстващите техни хора. По онова време, когато се е строял салонът той е минавал от тука, може би е имал място наблизо и се заинтересувал и наблюдавал как се е изградил набързо салона с общи усилия. Направило му неизгладимо впечатление, той разказа на всички това, което е видял и го разказа с възторг и възхищение.
Обаче, за съжаление, никой от неговите другари, които чуха не си взеха бележка от това, не се трогнаха, не се
умилостивиха
, да се застъпят за този салон изграден с такава любов от бедни и прости хорица из народа на майка република България.
На 19Л/Ш.1927 г. - Преображение в 5 ч. сутринта всички сме изпълнили новия бял и светнал салон, насядали по пода, понеже нямахме още столове. С неизразима радост в душите слушаме незабравимото Слово на Учителя, което се излива като поток, като река сутринта в 5 часа и в 10 ч. преди обед и в 4 часа след обед щедро, щедро по 2-3 часа непрекъснато, което е събрано в томчето „Пътят на ученика" - съборни беседи от 1927 г.
към текста >>
72.
28. МЕКИЧАРНИЦАТА
,
Петър Камбуров
,
ТОМ 6
"... А моя
милост
с цигулката свирех „Братство, единство" и други песни.
Инсталирахме един примус, една широка тенджера за олиото, кофа за тестото и тезгях с голяма тава, дето щяха да се излагат за продан изпечените мекици. Започнахме. Брат Влад се грижеше за приготвяне на тестото и пущането на мекиците в тенджерата. Брат Борис поддържаше огъня и маслото, брат Георги Радев с два шиша обръщаше и вадеше изпечените мекици, като ги слагаше в тавата на тезгяха. Брат Иван Михайлов, с бяла престилка продаваше мекиците, като от време на време викаше с висок глас: „Насам минете, мекици, насам топлите мекици! Парят, парят!
"... А моя
милост
с цигулката свирех „Братство, единство" и други песни.
Мекичарницата ни със своята оригиналност привличаше вниманието на минувачите, особено на учащите се, които се спираха, купуваха си мекици и се позастояваха усмихнати и учудени да послушат безплатната музика. Това продължи няколко сутрини с добър резултат. Приятелите докладваха на Учителя, който одобри идеята ни и ни насърчи.
към текста >>
73.
ПИСМА ОТ БОЯН БОЕВ ДО ЦАНКА ЕКИМОВА
,
Цанка Екимова
,
ТОМ 6
Няма безизходен пьт, ако призовем Бога в Неговата
милост
.
И тогава тя се разбира. Душата се показва такава, каквато е само на онзи, който я обича. А от онзи, който не я обича, тя се крие. Само като обичаш някого, душата му се разкрива пред тебе. Любовта ще ви тури във връзка с Напредналите души, с души, които представляват скъпоценни камъни.
Няма безизходен пьт, ако призовем Бога в Неговата
милост
.
Като почнете да еманирате любовта, хората ще почнат да ви търсят, да идват при вас! " Ето някои мисли от последните беседи: „Ако човек е умен и истиннолюбив, любовта ще дойде. При любовта ти никога не разправяй на другите за любовта това, което не си опитал. Щом обичаш, ти не се интересуваш, дали те обичат или не. Аз се радвам на любовта, че тя минала през мене.
към текста >>
74.
ПОСЛЕДНИ СЛОВА НА УЧИТЕЛЯ ЗАПИСАНИ В ТЕФТЕРЧЕТО НА ЦАНКА ЕКИМОВА
,
Цанка Екимова
,
ТОМ 6
Един марсианец не може да мисли и да бъде снизходителен и
милостив
.
Той знае, че тия големите диаманти няма да останат у тях, те ще хвръкнат. Трябва да знаете кога да излизате от тялото и кога да се връщате. За пример, вие от памти века се бутате по главата. Всяко бутане по главата произвежда във вас особено състояние. Ние сме на дъното на океана, трябва да излезем от този океан, да излезем от горе, да се освободим от голямото налягане в света.
Един марсианец не може да мисли и да бъде снизходителен и
милостив
.
Що е страдание? Бог да те остави няколко години, то е страдание. Щом дойде при тебе, то е радост. Когато Бог иде, то е радост. Когато Той си замине, то е страдание.
към текста >>
75.
2. СТУДЕНТКАТА И МОРИС БАСАН
,
Златка Георгиева (Вачева)
,
ТОМ 6
И моя
милост
веднага пиша на баща си едно писмо.
Да, каза, че познава баща ми и да заповядам другата седмица у дома. Добре, ама той е бил консул в Бургас, Като стана войната, защото той знаеше десет езика говоримо и писмено, те го прехвърлят в легацията, за да може да им бъде в полза. Чий консул бе той, на кого? На Франция. Баща му е бил френски консул и той го наследява един вид и след това го прехвърлят тука.
И моя
милост
веднага пиша на баща си едно писмо.
Познаваш ли такъв и такъв човек, защото ме покани другата неделя да отида у тях на гости в 3 часа след беседа. Ща отида да се наобядвам и ще отида у тях към три часа". И той ми отговаря с бърза поща, която аз получавам в четвъртък още: „Много се радвам, че Басан е вече в София. Ще имаш едно семейство, където да можеш да отиваш, все пак едно приятелско семейство" и аз разбира се другата неделя ще отида у тях, без да кажа, че съм писала на баща си. И отидох.
към текста >>
76.
5. ПЕВЕЦЪТ СИМЕОН
,
Райна Стефанова Георгиева (Арнаудова)
,
ТОМ 6
Четеше непрекъснато Евангелието и винаги търсеше
милостта
Божия.
Аз имах отношение към музиката. Ако трябва да гладувам, да мизерувам, да работя каквато и да е работа, правила съм го това, само и само той да има условия да пее. След време на една сутрешна беседа Учителят я донесе тази схема и каза: „Предайте я на Симеон Арнаудов. Той е много даровит ученик". Симеон е бил по времето на Христа.
Четеше непрекъснато Евангелието и винаги търсеше
милостта
Божия.
И я получаваше. А аз чак сега навлизам в Учението. Първите ученици на Учителя, които са дошли при Него са и първите ученици дошли при Христа. Кой, до където е стигнал при Христа, от там започва на Изгрева. Това е закон.
към текста >>
77.
9. ДЕТСКИ СПОМЕНИ
,
Надежда Георгиева Кьосева
,
ТОМ 6
Вече бяхме близко до фабриката, когато мойта
милост
отиде при един от биволите и му размаха червената си престилка пред очите.
А ние с Лулу се завирахме в един голям сандък и там се целувахме. Помня, че веднъж беше неделя и всички бяха отишли вече на игрището, а аз с Линчето бяхме закъснели, облечени в червени тиролски рокли, минавахме през поляната и отивахме на фабриката на игрището. Една голяма ливада. На ливадата пасеше едно стадо черни биволи. Много не ги обичам.
Вече бяхме близко до фабриката, когато мойта
милост
отиде при един от биволите и му размаха червената си престилка пред очите.
Биволарят ми каза: „Дете, не го закачай, не си махай престилката". Но аз точно затова се ядосах, че не ме поглежда и почнах да махам престилката пред очите му. Може би съм била на пет години. Линчето също ми казваше: „Абе върви бе, не го закачай, не го дразни, ще закъснеем". Не изведнъж бивола изви главата си и ме погледна.
към текста >>
78.
12. КОНКУРС ЗА БАЛЕРИНА
,
Надежда Георгиева Кьосева
,
ТОМ 6
Каква беше изненадата ми, когато дрезденката стана, попита Петров и поиска да види бащата на това дете - моя
милост
.
Пианото започна. След малко казачок. После едно упражнение, което ми даде Анастас Петров. Направих всичко, което ми каза, летях, правих шпагати, завивах се, какво ли не и не зная как съм им харесала, но с музиката се справих добре, защото даваха съвсем други неща, не по такта, но да видят дали спазвам такт. Там бях майстор.
Каква беше изненадата ми, когато дрезденката стана, попита Петров и поиска да види бащата на това дете - моя
милост
.
Появи се баща ми, а Петров превеждаше от немски. Тя искаше веднага да ме вземе в Дрезден с нейната кола. „И дума да не става, каза баща ми. - „Там нямам никакъв познат." „Ама, г-н Печеников, вие правите голяма грешка. За първи път се съгласи да вземат балерина от нас.
към текста >>
Тя има късмет." Но баща ми беше категоричен, и моя
милост
„залезе".
Тя искаше веднага да ме вземе в Дрезден с нейната кола. „И дума да не става, каза баща ми. - „Там нямам никакъв познат." „Ама, г-н Печеников, вие правите голяма грешка. За първи път се съгласи да вземат балерина от нас. Трябва да бъдете спокойни, това почти не се е случвало в България досега.
Тя има късмет." Но баща ми беше категоричен, и моя
милост
„залезе".
Но Петров ме взе стипендиантка в операта и започнахме веднага. Баща ми всяка седмица от Княжево идваше да ме взима вечер в 6 часа от един салон „Алхамбра", който беше до Орловия мост. Тогава се изучаваше балета на Орфей и Евридика. Но и тук късмета ме остави. Един ден, понеже на малките съблекалнята беше неотоплена, бяхме в стаята на големите и там видяхме балерините, които се бяха скупчили около една маса да беснеят от смях и четяха някакво писмо.
към текста >>
79.
17. ВЕКОВНА КАРМА И ЖЕНИТБА
,
Надежда Георгиева Кьосева
,
ТОМ 6
А мойта
милост
беше едно младо, срамежливо момиченце - булка с дълга рокля и с воал.
Фурнаджев ни венча. Беше един разкошен възрастен, мил пастир. Черквата беше пълна и от Изгрева имаше наши хора. Беше баба Данка, Димитрий, Мичето Златева с Митко Сотиров и други дружки, които не помня от Изгрева. Салонът беше пълен и как нямаше да бъде пълен, когато се жени синът на Гиго Кьосев, който беше основател на църквата едно време.
А мойта
милост
беше едно младо, срамежливо момиченце - булка с дълга рокля и с воал.
Там бяха и Сашка (не помня дали беше и Линчето, защото тя имаше малко бебе и не можеше да дойде както и другата ми сестра от Ямбол - Рута). Беше много тържествено и хванати за ръце пред пастора, при хубавото му слово, Жоро ми прошепна през воала, че цяла вадичка шурти по гърба му и аз се разсмях. Когато ни благословиха започнаха поздравленията. Аз и Сашка ревяхме, а Софка, приятелката от младини на Жоро, министърката Софка Башева, дойде до мене и при поздрава ми каза: „Толкова си хубава, че и аз бих се оженила за тебе". В такъв случай се помнят такива думи.
към текста >>
Моята
милост
нямаше никакво настроение.
Помня това. Но баба Данка, майката на Димитрий така се развълнува, че искаше през прозореца да влезе в колата. Разбира се влезе през вратата и после вкъщи на ул. „Цар Самуил", понеже беше топъл ден, беше сервирано вътре и на терасата. Но как да ви кажа, защо стана така не знам.
Моята
милост
нямаше никакво настроение.
Кисела бях и кой знае какво впечатление това е направило на роднините му, които бяха там. Отгоре на това пожелах друг букет, а не червени карамфили както бяха приготвили. Каква нескромност от моя страна. Една неделя дадохме обед на нашите приятели от Изгрева. Всичко беше много изобилно.
към текста >>
80.
18. СНЕЖНАТА БУРЯ НА МУСАЛА
,
Надежда Георгиева Кьосева
,
ТОМ 6
Мойта
милост
, нали не бях голяма скиорка забих право в него и се врязах между краката му с единия крак и се хванах за него и той се заклати и аз потънах в земята.
На тръгване се наредихме така: първите бяха големите скиори, ние жените бяхме в средата, а останалите мъже зад нас. Вървяхме полека, бавно и внимателно, но аз не знаех да карам ски и караха едва така полека, полека. В това време цар Борис, който бил долу в двореца Ситняково, чул за тази авария горе и изпратил една рота войници да разчистват пътя. Цар Борис беше излязъл с г-н Буриш, който бил мисля директор на музеите и знаехме, че е бил много сърдечен и изпращал закъсалите и сега в момента посрещаше закъсалите скиори, каквито бяхме ние. Жоро отдалече го видя и понеже не обичаше царя, понеже беше с малко леви убеждения, веднага зави на дясно, изкачи се насреща и застана.
Мойта
милост
, нали не бях голяма скиорка забих право в него и се врязах между краката му с единия крак и се хванах за него и той се заклати и аз потънах в земята.
И като видях, че е царя започнах да се извинявам: „Ваше Величество, прощавайте! ", но бях станала червена като божур. „Прощавайте, Ваше Величество", объркано казах аз „нали не съм добра скиорка" и започнах да се отскубвам, а той ми помагаше да се отърва, а Буриш се превиваше от смях. Беше се хванал за корема и се превиваше от смях. Величеството попита: „Как прекарахте горе?
към текста >>
81.
1. С КРОСНО НА СЪБОР
,
Донка Илиева
,
ТОМ 6
Участвуваха Ветка и Симеон Симеонови, Димитринка Атанасова, Атанас Стефов, Тодор Стоименов, брат Касабов от Стара Загора и брат Слави (американеца) пак от Стара Загора, Христо-брадата, моя
милост
и брат ми Никола Танев, Желю Ганев.
Три сестри и девет братя. На отиване минахме през хижа „Скакавица", където пренощувахме един ден. От там през деня излязохме на петото езеро, после пренощувахме край огнището на 2-рото езеро четири вечери. За мен тази екскурзия беше като отиване в един прекрасен свят. На връщане минахме през Самоков.
Участвуваха Ветка и Симеон Симеонови, Димитринка Атанасова, Атанас Стефов, Тодор Стоименов, брат Касабов от Стара Загора и брат Слави (американеца) пак от Стара Загора, Христо-брадата, моя
милост
и брат ми Никола Танев, Желю Ганев.
Бележки на редактора. Властите забраняват събора през 1928 г., който ежегодно става от 19 - 25 август. Онези, които са дошли на гарата от провинцията с влака били връщани обратно. На софиянци също не е било разрешено да се качат горе на Изгрева. Имало е охрана и блокада от полицията.
към текста >>
82.
7. ПРИПАДЪЦИ
,
Донка Георгиева Кънева
,
ТОМ 6
Имах реалното чувство, че зад затворената врата е Бог и чакам да отвори и да искам
милост
за детето.
След дълги лекувания при различни лекари, болестта все по-жестоко се проявяваше. Тези припадъци продължиха три години. Една нощ, когато получи припадък, който продължи четири часа, аз и другарят ми прекарахме цялата нощ в плач и молитва. В края на четвъртия час детето дойде в съзнание, поиска водица и понеже аз бях много изморена и разтревожена, той му даде вода, а мене накара да легна да си почина. Заспала съм веднага и се видях коленичила пред прага на Горницата на Учителя и така плачех, че усещах, че сълзите ми обливаха коленете ми.
Имах реалното чувство, че зад затворената врата е Бог и чакам да отвори и да искам
милост
за детето.
След малко вратата се отвори и четири пръста повдигнаха главата ми - пред мене стоеше Учителят. Аз се разплаках с глас и казах: „Учителю, смили се и върни здравето на детето ми". И Той ми каза; „Чадо, твойта вяра ще го излекува! При пръв удобен случай го доведете при мене". Събудих се веднага и видях, че само 12 минути са се минали от как бях легнала.
към текста >>
83.
РАЙНА КАМЕНОВА
,
,
ТОМ 6
- Учителю, Ти ни събра и насочи към смисъла на живота; показа ни на „малкото стръкче" ценността, и на „Безкрайното Голямото" - кой е Пилота, и колко
милостив
и благ е Бог на Любовта.
Чети ни изпрати Учителя любим!... И Той - верният Ти Син и наш Учител слънцелик, отключи на Земята сияйните мистични Двери със жест смирен, съдбовен и космически велик на Школа, слязла от свещените, Божествени сфери... И започна от Нея да блика Божествено Слово за Твоята безкрайна Бащина и творческа Любов; за Мъдростта Ти, с която изграждаш всичко Ново, за Твоята истина - най-върховният от небето зов... Учителят направи Школата Център с чудна Сила. Прииждаха в Нея хора, откъснати от светския вървеж - хора с душа небесното и вечното търсила и безсмъртния, животворен по Господа копнеж. В Бялата Школа душите, до вчера омъртвяли, пробуждаха се бавно за нов, макар и стръмен път. Чрез Словото небесно те са вече оживели, и думи с вечна благодарност за Учителя мълвят.
- Учителю, Ти ни събра и насочи към смисъла на живота; показа ни на „малкото стръкче" ценността, и на „Безкрайното Голямото" - кой е Пилота, и колко
милостив
и благ е Бог на Любовта.
Поведе ни като Добрият Пастир към планината, от върховете й да пием Жизнен елексир, от първия слънчев лъч да бъде целуната душата, изпълнена с обич кьм целия, към Божия Всемир... Учителю, Ти ни нарече ученици - антени между Земята и Небесата - Дом на Бога, за Него да бъдем винаги будни и все вдъхновени в радост и скръб и във изкусителна изнемога... Учителю любими, обичта си към Тебе ний не съумяхме достойно и пълноценно тук да изявиме - мънички сме още и не всички проумяхме величието на Твойто свято Дело в Божие име... Учителю, прости ни!.... Ти виждаш, че не знаем... Но вярвай - ще умеем и ще знаем един ден! Той когато съмне, ще Те зарадваме, защото ще знаем! О, ден жадуван през вековете, бъди благословен!... Ти ни рече: „Търсете Бога в Светлината!
към текста >>
84.
МАРИЙКА МАРАШЛИЕВА БЯЛОТО БРАТСТВО В РУСЕ
,
,
ТОМ 6
Така някой познат на семейството като виждал колко е труден живота на Петранка, казал на баща й да си прибере детето, ако има
милост
към него, иначе то може там да се затрие.
Сестра Петранка Чернева е родена в бедно семейство с много деца. Баща й я дал слугинче у богати евреи. Обаче там трябвало да работи тежка работа, да носи вода от Дунава за разливане и пране. Тогава не е имало водопровод в Русе, а за пиене се ползвали водата от кладенците. Водопроводът е бил направен някъде около 1925 - 1930 година.
Така някой познат на семейството като виждал колко е труден живота на Петранка, казал на баща й да си прибере детето, ако има
милост
към него, иначе то може там да се затрие.
По-късно сестра Петранка се омъжила за един кръчмар в тракцията в Русе, от когото имаше една дъщеря Пенка, Те си купили къща, но съпругът й починал. След неговата смьрт тя продължила да работи на кръчмата с един свой роднина, но той се пропил и започнал да й създава неприятности и тогава тя решила да затвори кръчмата. По това време се била запознала с новите идеи на Учителя и по съвета на братя Маркови тя си продала къщата и внесла парите в новосъздадената комуна, като влязла да работи в последната. А каква работа можело да й се възложи освен пак да слугува. И така от нейната къща нищо не останало и тя цял живот е слугувала на чужд имот без пари.
към текста >>
85.
3. ПИСМА ОТ УЧИТЕЛЯ ДО НИКОЛА ВАТЕВ
,
Никола Петков Ватев
,
ТОМ 6
Той е Бог на всяка благост и
милост
.
Е, моля ви, как ще оправдаете факта, когато двата тия духове се карат помежду си? Дали светлото и чисто небе, пречистите духове са се опълчили един срещу друг? Плодът показва дървото и делата человека. Предупреждавам ви всинца да не марите Святото Име Божие. Бог не е Бог на немирство, на завист и крамоли.
Той е Бог на всяка благост и
милост
.
На лъжата, каквото и име и да се й се тури, тя си е все лъжа. Не е важна само формата, важно е и съдържанието. Божите благословения и Господните дарби не се купуват. Вие имате много добри черти на вашия характер и тях трябва да обработвате, защото виждам, че във вашето естество, във вашия ум има още много лоши остатъци от миналото, които, ако им дадете място доброто семе ще се заглуши. Вие сте натура със силно въображение, с развито подражание и с художествен вкус, но сте человек със слаба воля.
към текста >>
Милост
7.
Господ 2. Правда 3. Смирение 4. Послушание 5. Любов 6.
Милост
7.
Послушание 8. Смирение 9. Възвишение 10.Чудо 11. Дълготърпение 12.Надежда 13.Вяра 14.Мъдрост 15. Помощ 16.Смирение 17.Милосърдие 18.Правда 19.Смирение 20.Любов 21.Слава 22.Милост 23.Любов 24.Сърце 25.Живот 26.Свят 27.Търпение 28.Съзнание 29.Изпълнение Приемай всичките несгоди на живота като благословение и Аз ще ти помагам да научиш пътят ми.
към текста >>
Помощ 16.Смирение 17.Милосърдие 18.Правда 19.Смирение 20.Любов 21.Слава 22.
Милост
23.Любов 24.Сърце 25.Живот 26.Свят 27.Търпение 28.Съзнание 29.Изпълнение Приемай всичките несгоди на живота като благословение и Аз ще ти помагам да научиш пътят ми.
Милост 7. Послушание 8. Смирение 9. Възвишение 10.Чудо 11. Дълготърпение 12.Надежда 13.Вяра 14.Мъдрост 15.
Помощ 16.Смирение 17.Милосърдие 18.Правда 19.Смирение 20.Любов 21.Слава 22.
Милост
23.Любов 24.Сърце 25.Живот 26.Свят 27.Търпение 28.Съзнание 29.Изпълнение Приемай всичките несгоди на живота като благословение и Аз ще ти помагам да научиш пътят ми.
Свещеният подпис Обработвай сърцето си във всяка добродетел и Аз ще те възрастя и благословя. Свещеният подпис София, 24.XII.1912 г. Любезна В. Ватева, Получих вашето писмо. Желая да прекарате весело светлите празници и да се озарите с по- голяма Виделина в сърцето си, за Истината, да проумеете по на дълбоко Господнята Любов, с Която крепи света и да се заквасите с новия живот, който иде в света на разумните същества.
към текста >>
Милостта
на Господа пребъдва във всички, които Му служат.
Любезна В. Н. Ватева, Изпращам ви с под. Младен Попов 20 яйца червени и хляб, раздайте ги на приятелите. Всеки, който вземе яйце да си отвори Библията три пъти, това което му се падне и писано на яйцето за него. След това да си счупи и посоли яйцето и да си го хапне.
Милостта
на Господа пребъдва във всички, които Му служат.
Идат дни благословени от Господа на всичката пълнота. Благословението на Господа на всичката пълнота да пребъдва с всички. Ваш верен П. К. Дънов (свещеният подпис) Ж. К. В. О.
към текста >>
86.
27. Заетият съпруг
,
Лиляна Младенова
,
ТОМ 7
Дойде и това време да бъде освободен от предишната си жена, та да попадне на моя
милост
.
Ето сега изведнъж го срещам, беше се оженил, имаше две деца, но жена му беше изневерила и той бе преживял това като голяма трагедия. Плаче пред мен: „Нямам семейство, нямам жена, само две деца имам и те са при нея". Аз го утешавам. Днес и утре го утешавам и накрая му станах утешителка, а по-късно и съпруга. Чак по едно време се усетихме за предсказанието на кака Еленка Казанлъклиева, че беше се сбъднало.
Дойде и това време да бъде освободен от предишната си жена, та да попадне на моя
милост
.
През цялото това време в съзнанието ми беше останало само спомена, че нещо е казано от кака Еленка, което щеше да се случи в далечно бъдеще. И когато то дойде, ние бяхме забравили вече за него. Сетихме се на следващия ден, след като сключихме брак със Здравко Димов. Е, по-голям сватбен подарък едва ли съществува по света. А какво преживях в този брак само аз си знам.
към текста >>
87.
6. Да те пързулнат на паркет
,
Полк. Илия Младенов (от Мария Младенова)
,
ТОМ 7
Пак му показва своята
милост
.
При индустриалния квартал, през бомбардировките изгоряха складовете на всички наоколо. Запалителни бомби паднаха и върху бараката с паркет и на Илия и не се възпламениха. Паркетът остана невредим, когато наоколо всичко бе поразено. След погасяване на пожара се събират много хора и говорят: „Кой е този праведник, че огънят дошъл до него и спрял“. Не бе ли тука пръстът на Учителя?
Пак му показва своята
милост
.
Хората го ощетиха, но Бог го възнагради повече. А на онези, които го излъгаха складовете с паркет изгоряха и те фалираха. А Илия можа да продаде този паркет, когато вече цената бе по-висока и покри предишните си загуби. След една такава тежка бомбардировка К.С. среща Илия и го пита: „Илия, ти пострада ли нещо?
към текста >>
88.
9. Разговори на Илия Младенов с Учителя в с. Мърчаево
,
Полк. Илия Младенов (от Мария Младенова)
,
ТОМ 7
“ и тогава отидохме та обядвахме и моя
милост
както други път до него, но сега от лявата Му страна, където ми бяха приготвили стола.
до 12.20 минути. Ето като пристигнах и влязох в стаята неотпочинал, Той отвори стаята си и запита кой доде, казаха Му, че съм аз и Той ме повика веднага. Говорихме до 12.20 ч. и по едно време една сестра отвори вратата и каза, че е готово за ядене. Той тогава каза: „Ама, нима стана време за обяд?
“ и тогава отидохме та обядвахме и моя
милост
както други път до него, но сега от лявата Му страна, където ми бяха приготвили стола.
Както и други път разположен, а този път аз Му казах, че искам да записвам по-важните мисли, казани от Него и моя милост се приготви с бележника и молив, а Той се позасмя. След като ме разпита за всички в Сливен, за вас, за евакуацията на града и пр. започнахме един интересен разговор, като аз Му задавах въпроси и Той ми отговаряше. Отговорите Му на всички мои въпроси доколкото можах да ги запиша са следните: (28.III.1944 г. II-ри разговор) „Започналата война сега върви по инерция.
към текста >>
Както и други път разположен, а този път аз Му казах, че искам да записвам по-важните мисли, казани от Него и моя
милост
се приготви с бележника и молив, а Той се позасмя.
Ето като пристигнах и влязох в стаята неотпочинал, Той отвори стаята си и запита кой доде, казаха Му, че съм аз и Той ме повика веднага. Говорихме до 12.20 ч. и по едно време една сестра отвори вратата и каза, че е готово за ядене. Той тогава каза: „Ама, нима стана време за обяд? “ и тогава отидохме та обядвахме и моя милост както други път до него, но сега от лявата Му страна, където ми бяха приготвили стола.
Както и други път разположен, а този път аз Му казах, че искам да записвам по-важните мисли, казани от Него и моя
милост
се приготви с бележника и молив, а Той се позасмя.
След като ме разпита за всички в Сливен, за вас, за евакуацията на града и пр. започнахме един интересен разговор, като аз Му задавах въпроси и Той ми отговаряше. Отговорите Му на всички мои въпроси доколкото можах да ги запиша са следните: (28.III.1944 г. II-ри разговор) „Започналата война сега върви по инерция. Всички работи зависят само от хората.
към текста >>
Болният се наказва само със закона на
милостта
.
Има закон по силата, на който всички ще се отвратят най-сетне от това, което става. Тогава коя сила ще може да го накара да продължава тази война? Само за здравите има закони, но за болните хора закони няма. Някой не можал да живее със жена - ако той е здрав и не може да живее с жена си, причината е у жената и обратното. Здравият винаги има правото, а сега хората казват, че болният имал право.
Болният се наказва само със закона на
милостта
.
Ние сме болните. Болният трябва да кротува, а здравият да работи. Не трябваше да се дава коз за война срещу нас, нито на Англия, нито на Америка. Не трябва да им се обявява война. Аз казах още в началото на войната, че победители няма да има.
към текста >>
89.
3. Писма на Учителя Дънов до Елена Казанлъклиева
,
Елена Казанлъклиева
,
ТОМ 7
Благословен в Своята
Милост
.
Правдата на Неговото Царство и Славата на Неговото Име. Ваш Верен П.К.Дънов (Свещеният подпис) Варна, 21.VI.1918 г. Любезна Е. Казанлъклиева, Пристигнахме с Божията сила. Благословен е Господ във всичките свои проявления.
Благословен в Своята
Милост
.
Моето благословение и благосло- вението на Господа на всичката пълнота на всички, които следват пътя Господен. Бъдете бодри, весели и радостни духом. Поздрав на всички по име. Ж.К.В.О. (Жив е Този, Който ви обича) (Свещеният подпис) София, 26.VII. 1918 г.
към текста >>
90.
49. Паша Теодорова
,
Георги Йорданов Добрев
,
ТОМ 7
Този носи едно, другите друго, носеха колети, те обаче гостоприемни и любящи и от тука сестрите, че и братя ги посещават и после имаше чувство у тях, гдето в никого не съм го видял, то е туй, че бяха милосърдни,
милостиви
.
Семейството на сестра Паша бяха три сестри. Тя беше най-малката, след нея беше Аня-учителка и по-голямата Надя. И трите сестри бяха неженени. Обаче и трите бяха като ангели, много добри, те посрещаха хора от цяла България, от всякъде. Кой от където се отърве - у тях, като Аврамов дом беше.
Този носи едно, другите друго, носеха колети, те обаче гостоприемни и любящи и от тука сестрите, че и братя ги посещават и после имаше чувство у тях, гдето в никого не съм го видял, то е туй, че бяха милосърдни,
милостиви
.
Те срещат някой, особено тази Аня, която бе учителка в училището, някой беден ученик, вземе го у тях, окъпе го, купят му дрехи, облекат го. А в къщата му сиромашия, дадат им блага, пари или нещо да ги подпомогнат, значи помагаха на много. Веднъж намерили по едно време един стар, такъв вече грохнал старец, прибират го вкъщи, у тях. Но го изпират, поокъпят го, пообличат, понахранят, остава при тях известно време, докато най-после се окопитил. Той бил самотен, че го завеждат у тях и там му нареждат това-онова, разбира ли, но почва той сега да ги посещава.
към текста >>
91.
Трети разговор с Темелко, септември 1978 г.
,
Темелко Стефанов Гьорев
,
ТОМ 7
След тия силни страдания на хората, ще се изяви славата, благословението и
милостта
на Бога.
Всяка нова епоха започва с нов ритъм. Когато човек изявява една Божествена дарба, всички същества, които носят Божественото се притичат на помощ. Надеждата е свързана с физическия свят. Вярата с духовния, Любовта с Божествения. Надеждата е свързана със стомаха, вярата с дробовете, а любовта е мозъка и ума.
След тия силни страдания на хората, ще се изяви славата, благословението и
милостта
на Бога.
Всинца трябва да слугуваме на Бога. Които Му слугуват по-добре неговата любов е по-голяма. Хората ще дойдат да разберат Бога като Любов. При днешните важни събития трябва да се освободим от всички дребнавости, този лош, онзи лош и да се молим усилено, защото голяма сила има молитвата, тя е дишане на душата. На земята няма деца, а има дечурлига.
към текста >>
92.
23. Писма на Учителя до Величка и Костадин Стойчеви
,
Стефка Няголова
,
ТОМ 7
Минали са през изпита добре и сега са бодри и весели в
милостта
на Онзи, Който ги е избавил.
П.К.Дънов 14.VI.1913 г. Да не оскудява вярата ви. В края Господ всичко ще преобърне на добро. Работите ще се оправят, те са вече в най-вйсоката точка на своя развой. Всички приятели в Търново са запазени невредими.
Минали са през изпита добре и сега са бодри и весели в
милостта
на Онзи, Който ги е избавил.
Бурните пътища са непостижими. Повидимумо всичко върви на зле, но всъщност всичко е добре. Защото само Господ ръководи работите, а там гдето Той работи всичко става добро. Аз ви имам предвид всички. Трябва да помогнем на всички ония, които имат най-голяма нужда.
към текста >>
93.
18. Големият дъжд на последния Петровден
,
Йотка Василева Младенова
,
ТОМ 7
Добре, ама моя
милост
не се плаши още.
Стигаме Княжево, качваме се по живо по здраво на трамвая в Княжево и спиране накрая. Там се казваше „Свети Крал“ дето спират последната точка на трамваите. То е срещу черквата „Света София“, „Свети Крал“. И ние със слизането ни, хоп сирените засвириха, даде се полицейски час. По прозорците спущаха черните хартии, всяко движение се спира, а дъждът продължава.
Добре, ама моя
милост
не се плаши още.
Точно така насреща беше една сладкарница Пачев, тя беше сладкарница на нашия брат Васил Чаушев, който имаше вегетарианските ресторанти. Една лека кола. Ех, там леката кола, отивам веднага, натоварвам дечурлигата това, но се питам най-напред, имахме два дома. Имах точно срещу хотел „Плиска“, дето е големия магазин, това е наше сега и ни го не дават. Аз не искам и да се разправям.
към текста >>
94.
3. Павираният път
,
Васко Искренов
,
ТОМ 7
На петата година генерал Марков отиде в
немилост
по пътя на Трайчо Костов.
Нямаше нужда да пътувам всеки ден. Ясно нали? И след 9.IX.1944 г. с това име на фотограф ме поканиха да стана фото-журналист в министерството на транспорта при генерал Марков. Работих пет години.
На петата година генерал Марков отиде в
немилост
по пътя на Трайчо Костов.
Той загина, после го реабилитираха, обаче Васко Искренов остана 19 години без работа и няма кой да го реабилитира. А щом Държавна сигурност уволни някого, не може да намери работа, защото най-напред ще те питат къде си бил, какво си работил, който те уволни. Чуят ли Държавна сигурност, бягат от теб като прокажен. Обаче всички редакции, които ме познаваха и Държавното фото винаги ме пращаха командировки и по тоя начин аз живеех 19 години без да имам никакви затруднения. След това моят зет ме покани в Италия, беше изпратен там със знанието на нашето правителство да работи в едно книгоиздателство.
към текста >>
95.
8. Писма от Боян Боев
,
Любка Хаджиева
,
ТОМ 7
Бог ще прояви
милост
към човечеството и ще се съкратят дните на страданията.
Учителят каза в разговори: „Мирът иде. Представители на шестата раса има между всички народи. В новата епоха шестата раса ще управлява човечеството. Мирът ще дойде не по човешки начин, по божествен начин, по незнайни пътища. Всички да бъдат спокойни и бодри и да се молят за прекратяването на войната.
Бог ще прояви
милост
към човечеството и ще се съкратят дните на страданията.
България сега е в златния век. Светли Братя са дошли отгоре на земята, за да оправят света. След войната иде една светла, красива култура с благоприятни условия за всички. При молитвата между другото да казваме: „Господи, запази ни, за да проповядваме за Тебе“. След войната ще се засилят музиката и духовният живот.
към текста >>
96.
87. ПОЕЗИЯТА ОТ МОЕТО ВЪТРЕШНО НЕБЕ
,
СТОЯНКА ИЛИЕВА
,
ТОМ 8
И ето, в ден мрачен, злокобен протегна се дръзка ръка без
милост
ги грабна, отнесе, приготвила клада за тях. 8.
Тъй често беседвахме мъдро, те имаха светли очи, в душата проникваха нежно, те пролетни бяха лъчи. 4. В минути върховни и святи за изповед само пред тях разкривах сърцето свободно, че знаеха те да мълчат. 8.ХП.1957 г. 5. Туй бяха любимите книги, туй беше свещения дар, Учителят що ни остави, с тях влизах като в олтар. 6. В тях има заключена мъдрост, от слънцето слязла за нас, и бликащ живот, изобилен, как жадно съм чела в захлас. 7.
И ето, в ден мрачен, злокобен протегна се дръзка ръка без
милост
ги грабна, отнесе, приготвила клада за тях. 8.
Сега ми е стаята пуста, и празен е техния кът, но скътах в душата богатство, не ще го докосне врагът. Затваряне, заключване на салона на Изгрева, 15.ХИ.1958 г. от властите на България. ПЕТНАДЕСЕТИ ДЕКЕМВРИ 1. В онази паметна, последна вечер, когато храма се затвори, душите ни ридаха безутешно, дълбока рана се отвори.
към текста >>
Една ръка
безмилостна
, студена, в гърдите ми заби кинжал, от болката сърцето ми простена, притиснах раната си с длан. 5.
Затваряне, заключване на салона на Изгрева, 15.ХИ.1958 г. от властите на България. ПЕТНАДЕСЕТИ ДЕКЕМВРИ 1. В онази паметна, последна вечер, когато храма се затвори, душите ни ридаха безутешно, дълбока рана се отвори. 2 Да се помолим дружно пожелахме, о, скръбен шепот на сърцата, молитвата ни беше плач сподавен, но хладна, глуха бе съдбата. 4.
Една ръка
безмилостна
, студена, в гърдите ми заби кинжал, от болката сърцето ми простена, притиснах раната си с длан. 5.
За чуждите надянах горда маска, закрих очи за подлостта, и стана ми излишна всяка среща с приятели на радостта. 3. И като стон се песента понесе всред поруганата светиня, простихме се, заключихме вратите и светло минало в душите. 6. А за утеха някой ми припомни: "Ще мине, времето лекува", ти чакай, моя горест мълчалива, а раната е все тъй жива. 15.Х11.1958 г. 1. Ден мрачен ноемврийски, гледа намръщено небето към земята, подгонените облаци се лутат, а лъч от нийде не прозира. 2.
към текста >>
Заграбиха ги тъй, без правда,
милост
, и не едно сърце простена глухо, то жертва ли, насилие ли бе?
Ще отнесат те семена, ще пръснат, навред където обич грее, а Изгрева ще бъде светло знаме на любовта и братството в света. 1. Когато ги посаждаха в земята бе ранна пролет, слънце, радост, небето се синееше спокойно и равен беше пулсът на живота. 2. Грижливите ръце на градинаря заботеха с любов усърдно, а две очи замислени, дълбоки, присъствие велико бяха. 3. И всички те черешови фиданки разлистиха се неусетно, струеше от един балкон наблизо за тях любовна, топла мисъл. 4. фиданките отдавна са дървета, от плод обилен, сочен, всяка пролет короните им розовеят, но чужди ръце ги обират. 5.
Заграбиха ги тъй, без правда,
милост
, и не едно сърце простена глухо, то жертва ли, насилие ли бе?
съдете, огорчени братя! 6. Годините донесоха промени, преминал е отвъд и градинаря, и светлите очи далеч и близо и те и те не са ли тъжни? сега са бурни дни на разрушение. 7. И пак е пролет, навъсено небе в градината черешова - секири жестоки удари кънтя едно след друго повалени лежат издъхнали дървета по тях сълзят неразцъфтяли пъпки. Част от черешовата градина днес е останала в мястото на Учителя Дънов, оградено с ограда.
към текста >>
О, колко са все още непонятни душевна светлина и
милост
!
И пак е пролет, навъсено небе в градината черешова - секири жестоки удари кънтя едно след друго повалени лежат издъхнали дървета по тях сълзят неразцъфтяли пъпки. Част от черешовата градина днес е останала в мястото на Учителя Дънов, оградено с ограда. ЧЕРЕШОВАТА ГРАДИНА 8. Че нужна е на някого земята, сечи! Какво от туй - дървета!
О, колко са все още непонятни душевна светлина и
милост
!
11-13 април 1971 г. - Цветница Разрушаването на салона на Изгрева от властниците на България. СВЕТЛИНАТА СИЯЕ! 1. В тоя век на свободната мисъл, на борба за човешки права, и когато във всички езици най-разбраната дума е "МИР". 2. В тоя век светотатство не е ли и позор!
към текста >>
97.
38. РОЖДЕНАТА СЕСТРА
,
,
ТОМ 8
Блажени
милостивите
...!
Не мога да повярвам, че това са те - нашите сестри и братя, с които от толкова дни споделяхме красивите и понякога мъчни дни тук горе. Но всичко се сля в една необозрима светлина. И върхове и треви, и цветя, и скали, и езера, и ручейчета, всичко обгърна нежната светлина на най-нежното "Слово на планината": "Блажени кротките...! Блажени нажалените...! Блажени чистите по сърце...!
Блажени
милостивите
...!
Блажени миротворците... ! Блажени гонените заради Правдата... ! Блажени! Блажени! Блажени!
към текста >>
98.
44. СУТРИН КАТО СТАНЕТЕ
,
,
ТОМ 8
Ние Те познаваме, че Си
всемилостив
, всеистинен, всемъдър." Повтаряйте това в продължение на един месец и елате да ми кажете каква е температурата на душата ви.
44. СУТРИН КАТО СТАНЕТЕ По различно време и години Учителят даваше методи за вътрешна работа на ученика. Един от тях бе след ставане от сън ученика да се обърне към Началото на живота. Нареди да се направят извадки от беседите, на онези формули, които се произнасят след ставане от сън. Ето едни от тях. Учителят: Сутрин като станеш, кажи: (Извадки от беседите) Сутрин като станете, направете опит, кажете си: „Благодаря ти, Господи, за голямата благодат, която имаш към нас.
Ние Те познаваме, че Си
всемилостив
, всеистинен, всемъдър." Повтаряйте това в продължение на един месец и елате да ми кажете каква е температурата на душата ви.
Това е всичката тайна. Ако повтаряте това 10 месеца, ще бъдете още по-добре. Няма по-красиво нещо от това, като ставаш сутрин да се радваш, че си стъпил на краката си и можеш да работиш. Всяка сутрин като станете, кажете си: „Боже, благодаря ти, че съм останал жив, за да мога да Ти служа и днес." Като ставаш от сън, кажи си: „Аз съм дошъл на земята да придобия Любовта, Мъдростта, Истината, Правдата, Добротата." Докато не придобиеш трите велики добродетели: Любовта, Мъдростта, Истината, никога няма да бъдеш силен. Станеш ли сутрин, кажи: „Аз съм дошъл да донеса Доброто, Любовта, Мъдростта, Правдата.
към текста >>
99.
83. ЦЕЛУНАХ РЪКА
,
,
ТОМ 8
Теб аз се усмихнах тъй наивно детски, потънах у Тебе, о, Вечност прекрасна, велика и пълна със знание, Мъдрост, закони пречудни, и верни и точни, отмерени, вечни и силни и властни, и в обич, и в
милост
, и благост, прекрасни и топли, и мили, и нежни.
Стоях аз и гледах. Съзерцавах тайно прекрасния образ насъщ и всевластен. Душата ми тайно се пълнеше с бисер, хармония вечна, със песен и вяра. Сърцето ни с обич се пълнеше тихо с импулси, копнежи и устрем всевечен, умът със знание богато и чудно, и ново, лъчисто, светящо, брилянтно. Потръгна, поспре и погледна ме светло.
Теб аз се усмихнах тъй наивно детски, потънах у Тебе, о, Вечност прекрасна, велика и пълна със знание, Мъдрост, закони пречудни, и верни и точни, отмерени, вечни и силни и властни, и в обич, и в
милост
, и благост, прекрасни и топли, и мили, и нежни.
Утеха какво е разбрах и видях аз Великия Космос и себе си в него, пътуваща в светъл път, точен от Тебе от века и за века, посочен със обич, и учеща смело и светло, и точно, и тайно за мене, Учителю благи, и Знание, Мъдрост, събираща зрачно със грешки, без грешки, за бъдеще вечно. И обич разбрах какво е тогава. Как струйна тя тихо и тайно в сърцето. И Цялото видях във Тебе, и Тебе във Цялото -Вие едно сте единство. И себе си видях в това там единство и с детска аз радост целунах ръката, ръката светяща, тъй топла и мила.
към текста >>
100.
53. ГОЛЯМОТО ОТСЯВАНЕ ПРЕЗ СИТОТО НА ИЗГРЕВА
,
,
ТОМ 8
Защото в изкуството
милост
няма - или можеш или не можеш, трябва да знаеш кога да слезеш.
Д: Маринчевски пееше също. В: Табакова? Д: Да, Лиляна Табакова също пее, даде концерт. Тя е единствената професионална певица, която според мен малко късно слезе от сцената, трябваше по-рано. Просто беше тъжно, това си споделяхме с квартет Аврамов когато слушахме един неин концерт в "Славейков".
Защото в изкуството
милост
няма - или можеш или не можеш, трябва да знаеш кога да слезеш.
И затова такива големи певци като Петър Райчев, за да не слезе из един път, след като беше тенор стана режисьор. Това му е само да си бъде все пак на сцена, да се занимава с изкуството. Не е лесно да посветиш живота си на изкуството и след това поради изгубване на сили и данни трябва да слезеш, затова човек трябва да знае кога да слезе, кога да спре. Сега според някои както разправят Учителят дал някои методи на нея за вокалната школа, за педагогична работа при вокалното обучение. Така разправят.
към текста >>
НАГОРЕ