Търсене в текстове за 'Микроорганизми'

По-късно Той обясняваше в беседите лечебното свойство на кваса, че при него се развиват микроорганизми и при техния бурен растеж се освобождава енергия, която лекува.

По-късно Той обясняваше в беседите лечебното свойство на кваса, че при него се развиват микроорганизми и при техния бурен растеж се освобождава енергия, която лекува.
След малко Учителят каза на сестрите: „Направете му компрес от квас! " Тогава Учителят подробно му обясни как се прави това. Аз за първи път присъствах на едно такова подробно обяснение. После си обясних, че той бе селянин, всичко му беше познато, знаеше как се меси хляб, нали той мелеше брашното на воденицата, а жена му го месеше. Друг път такова обяснение не съм чувал от Учителя. По-късно Той обясняваше в беседите лечебното свойство на кваса, че при него се развиват микроорганизми и при техния бурен растеж се освобождава енергия, която лекува. Каквото и да е обяснението, за нас то е непонятно, но то остава разбираемо за онези, които са го приложили и са имали полза от него. Взима се селски квас и се замесва тесто. Оставя се да втаса. После се слага на марля или на тънко памучно сукно се разстила тестото и се поставя на крака. Така го обясни Учителят.
към текста >>

Така неотдавна е открит един интересен механизъм /така да го наречем/ у живата клетка за защита от най-различни вредни вируси и микроорганизми, носещи болезнени състояния на тялото.

Майката /Милева/, носейки своята мъка по тази загуба, отива при Учителя и Му казва: „Учителю, защо така стана? " Учителят й казва: „Природата намери, че много по-лесно ще създаде на твоята дъщеря ново тяло, което ще й служи по-добре, отколкото да поправи сегашното разрушено вече". „Хранете ума си със светли и възвишени мисли, четете хубави книги, в които се говори за слънцето, за луната, за звездите, животните, растенията и минералите - за всичко, което живата разумна природа е създала. Така само ангелите ще слезнат отгоре и ще ви благословят", казва Учителя в една своя беседа. В тяло, в което ангелите ще слизат, се изпращат слуги, за да го очистят. Така неотдавна е открит един интересен механизъм /така да го наречем/ у живата клетка за защита от най-различни вредни вируси и микроорганизми, носещи болезнени състояния на тялото. Именно, в клетките се зараждат други вируси, които отделят вещество унищожаващо всички вредни и болезнотворни такива, проникнали в клетката, при това, новообразуваното вещество с абсолютно нищо не уврежда самата клетка. И така, виждаме каква тясна връзка и зависимост има между най- малките -микроорганизмите, с най-съвършените - мозъчните клетки. Това са могъщи светове! В.К. Интересуват ме тези два случая. Единият случай, когато иска да се материализира майка й, след това Учителят й казва, че е необходимо да се вземе енергия.
към текста >>

И така, виждаме каква тясна връзка и зависимост има между най- малките -микроорганизмите, с най-съвършените - мозъчните клетки.

„Хранете ума си със светли и възвишени мисли, четете хубави книги, в които се говори за слънцето, за луната, за звездите, животните, растенията и минералите - за всичко, което живата разумна природа е създала. Така само ангелите ще слезнат отгоре и ще ви благословят", казва Учителя в една своя беседа. В тяло, в което ангелите ще слизат, се изпращат слуги, за да го очистят. Така неотдавна е открит един интересен механизъм /така да го наречем/ у живата клетка за защита от най-различни вредни вируси и микроорганизми, носещи болезнени състояния на тялото. Именно, в клетките се зараждат други вируси, които отделят вещество унищожаващо всички вредни и болезнотворни такива, проникнали в клетката, при това, новообразуваното вещество с абсолютно нищо не уврежда самата клетка. И така, виждаме каква тясна връзка и зависимост има между най- малките -микроорганизмите, с най-съвършените - мозъчните клетки. Това са могъщи светове! В.К. Интересуват ме тези два случая. Единият случай, когато иска да се материализира майка й, след това Учителят й казва, че е необходимо да се вземе енергия. Другият случай, когато вече си заминава онзи човек, защото тялото, в което живее не може да се използва и по-добре е да се създаде ново тяло, отколкото да се изразходва енергия. Тука става въпрос за изразходването на онази енергия, която се намира в двойника.
към текста >>

Колко пъти ще дойдат у нас от онзи в този свят: минералите, растенията, микроорганизмите!

Колко пъти ще дойдат у нас от онзи в този свят: минералите, растенията, микроорганизмите!
Недоволството е една погрешка, непослушанието е втора. Погрешка от погрешка не излиза. Думата „грях" е една дума - значи да се прославиш, да вземеш пари назаем, дрехи да си направиш, да се харесаш някому. Сега имаме крива представа за живота. Сегашният живот е един резултат. Колко пъти ще дойдат у нас от онзи в този свят: минералите, растенията, микроорганизмите! Две неща ви трябват: пособие и начин. Да мислите добре и да се учите добре. Иначе нищо не можеш да постигнеш. Чрез хубавите мисли ще придобиеш фактите и принципите. Чрез учението ще придобиете начините и методите.
към текста >>

Да бе минал по туй време покрай Диогена някой учен, естественик да речем, и то в съвременен стил - натоварен с разни научни пособия, инструменти, бележници - с цел да изследва всевъзможните микроорганизми, що се въдят във водите на този извор или в околните води, сигурно би останал учуден, както от вида на философа, така и от постъпката му.

Да бе минал по туй време покрай Диогена някой учен, естественик да речем, и то в съвременен стил - натоварен с разни научни пособия, инструменти, бележници - с цел да изследва всевъзможните микроорганизми, що се въдят във водите на този извор или в околните води, сигурно би останал учуден, както от вида на философа, така и от постъпката му.
21. Сфера на Сатурна Житно зърно, Г. X (1936), кн. 4 ÷ 5, с. 88 ÷ 94 Има един анекдот за Диогена, прочутия кинически философ на древна Елада, че като видял веднъж един млад овчар да пие вода направо от извора, черпейки просто с шепа, тутакси захвърлил кратунката, с която пиел вода дотогава. Да бе минал по туй време покрай Диогена някой учен, естественик да речем, и то в съвременен стил - натоварен с разни научни пособия, инструменти, бележници - с цел да изследва всевъзможните микроорганизми, що се въдят във водите на този извор или в околните води, сигурно би останал учуден, както от вида на философа, така и от постъпката му. Да седиш по цял ден пред една бъчва да се печеш на слънце и да размишляваш кой знае за какво, когато природата с всичките си богатства е широко разкрита пред твоя любознателен взор, да живееш не в хубава, удобна къща, а в някаква бъчва, па да изхвърлиш на туй отгоре и своята единствена, макар и първобитна съдина, това е просто „цинично”! Но ако този учен би се запретнал да бърка в извора, за да вади разни животинки или водорасли, сигурно би чул без церемониите думи на Диогена: „Я не ми мъти извора! Като не можеш да правиш извори, поне не ги мъти”. Позволявам си да мисля, че Диоген би казал така на нашия естественик, като имам предвид, какво бил рекъл според легендата на Александра Македонски, който отишъл при него за разговор. Спомняте си нали че кога на разделяне прочутият завоевател попитал Диогена, що да му подари, последният просто му направил знак с ръка да се махне отпред лицето му, за да му не затуля слънцето, казвайки: „Не ми отнемай поне онова, което не можеш да ми дадеш!
към текста >>

Учителя в своя живот ежедневие, нанизано от поток на случаи, примери, предизвикани от срещи с хора, с животни, с насекоми, с растения и със силите на Природата - вятъра, водата, Слънцето, минералите, болестите, микроорганизмите, изобщо целия органически и неорганически мир.

Учителя в своя живот ежедневие, нанизано от поток на случаи, примери, предизвикани от срещи с хора, с животни, с насекоми, с растения и със силите на Природата - вятъра, водата, Слънцето, минералите, болестите, микроорганизмите, изобщо целия органически и неорганически мир.
Може би и не е нужно още. Много знания има, които престои да овладее човек. За тях той трябва да израсте и заслужи. Ние си позволихме, ние дръзнахме да повдигнем крайчеца на тая завеса. Веднаж казани от Него, веднаж наблюдавани като факти, решихме да ги изнесем не само както са дадени, а да направим опит да открием ценното зърно, идеята, принципа от една страна, а от друга, ако можем да догоним върховете до които Той стигаше. Учителя!... Учителя в своя живот ежедневие, нанизано от поток на случаи, примери, предизвикани от срещи с хора, с животни, с насекоми, с растения и със силите на Природата - вятъра, водата, Слънцето, минералите, болестите, микроорганизмите, изобщо целия органически и неорганически мир. Да прави контакт с цялата природа за Него беше нещо естествено, както за нас да си служим със сетивата, когато се касае за материалния свят. Неговото виждане, Неговото слушане бе нещо необхватно, неизмеримо с никакви обикновени човешки мерки. Той беше и си остана неуловим, бихме добавили и Непознат. Благодарни сме за крайчеца на завесата, която благоволи да вдигне и сега се радваме, че можем да надникнем, да огледаме тая интимност, да проникнем в скритото и да се зарадваме, че един бисер лежи в нашата ръка и една красота не е престанала да обогатява и задълбочава нашия ден. Нека да започнем без церемониал, нека се спрем най-първо на най-простия наглед случай - срещата с един паяк.
към текста >>

Тя ги утаяваше в различни части на тялото, а те бяха добра храна за много микроорганизми, причинителите на много болести.

Всичко това Христов постигаше между многото начини и с краткотрайни и частични гладувания, с хранене с „Ангелска супа”, направена от картофи, вода, магданоз и лимон - без мазнина и застройка. Тази суга имаше силно алкално въздействие. Христов също беше констатирал, че по стените на храносмилателната система на Андрей бяха застояли и загнили храни, които тровеха организма му и предизвикваха отрицателни състояния, които предаваха своя тон и цвят на целия му душевен живот. Той също беше установил, че консумира повече храна отколкото трябва, без да получава за това съответното количество въздух, респективно кислород, за да изгори и се разпадне до краен предел. Оставаха остатъци недоразпаднати, които навлизаха в кръвта като утаечен материал, който я замърсяваше и правеше кисела. Тя ги утаяваше в различни части на тялото, а те бяха добра храна за много микроорганизми, причинителите на много болести. С глада, една част от тези утаечни, чужди материали биваха изконсумирани от организма, а другата биваше изхвърлена от отделителната система навън. Имаше също връзка между физическия и духовния глад. Физическия при дадени условия преминаваше в духовен, а тъкмо това беше и целта на Христов - да задоволи изобилно духовния глад в Андрей, като само отчасти задоволяваше физическия, за сметка на духовния. Според Христов, всяка болест започваше с поражение на волята, която систематически отстъпваше пред чувствата - удоволствието, което е и началото на болестите. Отстъпването на волята пред чувствата съпътствува развитието на болестта много преди още да се е проявила, докогато болния вече съвсем изгуби волята си - умре.
към текста >>