Търсене в текстове за 'Методи'

НАЧАЛО

ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 286 резултата в 100 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 2_45 Електричеството на Изгрева и бунт на изгревяни

Галилей Величков (1911-1985)

ТОМ 1

Защото тъмнината в съзнанието на ученика не се просветлява с външни методи и средства.
Едни - за, други - против. Такъв е законът. И накрая, Учителят ще нареди на своите служители да ви отрежат жиците, с които сте прикачени към братския електромер на "Изгрева". И тогава Учителят и Словото Му ще бъдат от една страна, а вие ще бъдете откачени и ще стоите на тъмно. Тогава ще настане най-голямото ви изпитание. Защото тъмнината в съзнанието на ученика не се просветлява с външни методи и средства. Просветлява се само чрез Словото на Учителя и знанията от Словото Му. А за ученика е необходимо само едно: послушание и изпълнение на волята на Учителя. Забележк а на редактора: През 1991 година по нечие хрумване, под нечие внушение, по нечия препоръка и под нечие нареждане, последователите на Учителя се настаниха да провеждат своите събрания в партиен клуб, под чийто покрив се намира трафопостът на квартал "Изгрев". Така че се сбъднаха думите на брат Галилей Величков. Проведоха изборно събрание и се разцепиха на две.
към текста >>

2. 2_46 Съборът през 1926 година и военната блокада

Галилей Величков (1911-1985)

ТОМ 1

Точно по това време там Го чака един брат - Методи Константинов - и те се запътват към "Изгрева" с файтон.
Сбъдва се така и онова, което те са го мечтаели - мечтаели са, че гостите от провинцията на събора ще стоят по- близко до Учителя, а пък софиянци, които всеки ден са на "Изгрева", ще седнат отзад. Учителят разрешава този въпрос като казва: "На всеки човек трябва да се отдаде това право, което Бог му е дал".(вж. беседата "Свещеният огън", 1926 г., стр. 5) След първото Слово на Учителя в салона в осем часа, те отиват отново на "Изгрева", където в 11 часа ще се открие съборът. От улица "Оборище" Учителят отива на "Опълченска" 66. Точно по това време там Го чака един брат - Методи Константинов - и те се запътват към "Изгрева" с файтон. Преди тръгване, една сестра Му казва, че "Изгревът" е блокиран от войска и нито може да се влезе, нито може да се излезе оттам. В същия миг се приближава друг брат, пристигнал от Централна гара. Той съобщава същото - направена е блокада на гарата, войската не пропуска братята и сестрите да напуснат гарата и те остават там като заложници. Учителят поглежда строго Методи Константинов и му посочва с поглед, че трябва да действува. Методи бегом отива в дома на Министър-председателя Андрей Ляпчев и го сварва на минутата, когато той излиза от дома си, а отпред го чака файтон, за да ,се качи в него.
към текста >>

Учителят поглежда строго Методи Константинов и му посочва с поглед, че трябва да действува.
От улица "Оборище" Учителят отива на "Опълченска" 66. Точно по това време там Го чака един брат - Методи Константинов - и те се запътват към "Изгрева" с файтон. Преди тръгване, една сестра Му казва, че "Изгревът" е блокиран от войска и нито може да се влезе, нито може да се излезе оттам. В същия миг се приближава друг брат, пристигнал от Централна гара. Той съобщава същото - направена е блокада на гарата, войската не пропуска братята и сестрите да напуснат гарата и те остават там като заложници. Учителят поглежда строго Методи Константинов и му посочва с поглед, че трябва да действува. Методи бегом отива в дома на Министър-председателя Андрей Ляпчев и го сварва на минутата, когато той излиза от дома си, а отпред го чака файтон, за да ,се качи в него. Посреща го на портата и му казва: "Господин Министър-председателю Ляпчев, вие лично разрешихте събора на Бялото Братство. Днес сутринта войска е блокирала "Изгрева" и не допуска никой да влезе в него. На Централна гара войска също е блокирала и не допуща никой да влезе в града. Моля ви, господин Министър- председател, да си изпълните обещанието, което дадохте, че ще управлявате "со кротце и со благо".
към текста >>

Методи бегом отива в дома на Министър-председателя Андрей Ляпчев и го сварва на минутата, когато той излиза от дома си, а отпред го чака файтон, за да ,се качи в него.
Точно по това време там Го чака един брат - Методи Константинов - и те се запътват към "Изгрева" с файтон. Преди тръгване, една сестра Му казва, че "Изгревът" е блокиран от войска и нито може да се влезе, нито може да се излезе оттам. В същия миг се приближава друг брат, пристигнал от Централна гара. Той съобщава същото - направена е блокада на гарата, войската не пропуска братята и сестрите да напуснат гарата и те остават там като заложници. Учителят поглежда строго Методи Константинов и му посочва с поглед, че трябва да действува. Методи бегом отива в дома на Министър-председателя Андрей Ляпчев и го сварва на минутата, когато той излиза от дома си, а отпред го чака файтон, за да ,се качи в него. Посреща го на портата и му казва: "Господин Министър-председателю Ляпчев, вие лично разрешихте събора на Бялото Братство. Днес сутринта войска е блокирала "Изгрева" и не допуска никой да влезе в него. На Централна гара войска също е блокирала и не допуща никой да влезе в града. Моля ви, господин Министър- председател, да си изпълните обещанието, което дадохте, че ще управлявате "со кротце и со благо". Андрей Ляпчев се стресва, казва му да дойде с него, влизат в къщата, вдига телефона и се свързва веднага с директора на полицията.
към текста >>

Пред Методи, той отменя възбраната, като през това време крещи на онзи и му иска обяснение кой е забранил събора.
Посреща го на портата и му казва: "Господин Министър-председателю Ляпчев, вие лично разрешихте събора на Бялото Братство. Днес сутринта войска е блокирала "Изгрева" и не допуска никой да влезе в него. На Централна гара войска също е блокирала и не допуща никой да влезе в града. Моля ви, господин Министър- председател, да си изпълните обещанието, което дадохте, че ще управлявате "со кротце и со благо". Андрей Ляпчев се стресва, казва му да дойде с него, влизат в къщата, вдига телефона и се свързва веднага с директора на полицията. Пред Методи, той отменя възбраната, като през това време крещи на онзи и му иска обяснение кой е забранил събора. Пита го кой управлява тази държава и кой е Министър-председател. Накрая трясва телефона, обръща се към Методи и му казва: "Видя ли как се управлява "со кротце и со благо"? Иди и предай на господин Дънов как аз управлявам". Методи бегом пристига при Учителя. Файтонът го чака, Методи скача в него и в тръс файтонът се отправя към "Изгрева".
към текста >>

Накрая трясва телефона, обръща се към Методи и му казва: "Видя ли как се управлява "со кротце и со благо"?
На Централна гара войска също е блокирала и не допуща никой да влезе в града. Моля ви, господин Министър- председател, да си изпълните обещанието, което дадохте, че ще управлявате "со кротце и со благо". Андрей Ляпчев се стресва, казва му да дойде с него, влизат в къщата, вдига телефона и се свързва веднага с директора на полицията. Пред Методи, той отменя възбраната, като през това време крещи на онзи и му иска обяснение кой е забранил събора. Пита го кой управлява тази държава и кой е Министър-председател. Накрая трясва телефона, обръща се към Методи и му казва: "Видя ли как се управлява "со кротце и со благо"? Иди и предай на господин Дънов как аз управлявам". Методи бегом пристига при Учителя. Файтонът го чака, Методи скача в него и в тръс файтонът се отправя към "Изгрева". Когато пристига, блокадата е свалена, войската е направила шпалир, офицерът застава в стойка "за почест" със саблята си и файтонът така влиза в "Изгрева". След малко, по команда, войниците се качват на конете и се оттеглят.
към текста >>

Методи бегом пристига при Учителя.
Андрей Ляпчев се стресва, казва му да дойде с него, влизат в къщата, вдига телефона и се свързва веднага с директора на полицията. Пред Методи, той отменя възбраната, като през това време крещи на онзи и му иска обяснение кой е забранил събора. Пита го кой управлява тази държава и кой е Министър-председател. Накрая трясва телефона, обръща се към Методи и му казва: "Видя ли как се управлява "со кротце и со благо"? Иди и предай на господин Дънов как аз управлявам". Методи бегом пристига при Учителя. Файтонът го чака, Методи скача в него и в тръс файтонът се отправя към "Изгрева". Когато пристига, блокадата е свалена, войската е направила шпалир, офицерът застава в стойка "за почест" със саблята си и файтонът така влиза в "Изгрева". След малко, по команда, войниците се качват на конете и се оттеглят. Остават само двама конни стражари да пазят и охраняват самия събор от евентуални провокатори. До края на събора винаги присъствуват двама стражари, седнали на сянка под голямо дърво и два коня, които пасат трева и махат с опашките си.
към текста >>

Файтонът го чака, Методи скача в него и в тръс файтонът се отправя към "Изгрева".
Пред Методи, той отменя възбраната, като през това време крещи на онзи и му иска обяснение кой е забранил събора. Пита го кой управлява тази държава и кой е Министър-председател. Накрая трясва телефона, обръща се към Методи и му казва: "Видя ли как се управлява "со кротце и со благо"? Иди и предай на господин Дънов как аз управлявам". Методи бегом пристига при Учителя. Файтонът го чака, Методи скача в него и в тръс файтонът се отправя към "Изгрева". Когато пристига, блокадата е свалена, войската е направила шпалир, офицерът застава в стойка "за почест" със саблята си и файтонът така влиза в "Изгрева". След малко, по команда, войниците се качват на конете и се оттеглят. Остават само двама конни стражари да пазят и охраняват самия събор от евентуални провокатори. До края на събора винаги присъствуват двама стражари, седнали на сянка под голямо дърво и два коня, които пасат трева и махат с опашките си. За това разрешение на събора, Андрей Ляпчев управлява най- дълго - от 1926 до 1932 година.
към текста >>

3. 3_10 Симеон Симеонов и благодарността ни към него

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

ТОМ 1

Може ли идването на Всемировия Учител на земята и Словото, което Той свали, да има нещо общо с такива методи на действие?
Е, питам: "Може ли Бог да постави като Свой заместник един человек, независимо кой е в случая? " Това е невъзможно: и сега, и в бъдеще. И така, Симеон си издържа докрай изпита. Задачата той разреши така, както можеше. Е, питам ви, може ли Учителят да има свой заместник? Може ли идването на Всемировия Учител на земята и Словото, което Той свали, да има нещо общо с такива методи на действие? Ами къде е Словото на Учителя? Ами къде е Словото на Бога? Къде е Високият Идеал на ученика и на неговата душа? Ученичеството е състояние, при което неговото съзнание се добира до свръхсъзнанието и прави връзка и общение с Божествения Дух и Божествената Душа. След като направи ученикът такова общение с Бога, има ли той нужда от ръководство, от ръководител, от заместник на някого?
към текста >>

4. 3_23 Окултната музика на Учителя

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

ТОМ 1

Учителят казва: "Ако твоята песен е Божествена, болният ще стане от леглото си и ще оздравее." "Сега именно, в условията, в които живеем, трябва постоянно тониране, а музиката - това е един от Божествените методи за тониране.
Най-първо мисълта на човека трябва да бъде музикална, сърцето да бъде музикално, постъпките му да бъдат музикални, т.е. състоянието на неговите мисли, чувства и постъпки да бъде такова, че да представлява от себе си музика. Като се даде на тази вътрешна музика тонов израз, получаваме образец на истинска музика. Такава музика има магнетична сила. Тя е в състояние да излекува болен човек, да тонира демагнетизирания и разстроения човек. Учителят казва: "Ако твоята песен е Божествена, болният ще стане от леглото си и ще оздравее." "Сега именно, в условията, в които живеем, трябва постоянно тониране, а музиката - това е един от Божествените методи за тониране. Трябва да пеем, за да се тонираме. Докато пееш - тонираш се. Престанеш ли да пееш - отслабваш." "Ние ще покажем на музикалния свят, че в нашата музика има нещо повече, отколкото те разбират. Нашите песни ще бъдат неподражаеми." "Под музика разбирам музика в мисли и в желания." Окултната музика е нагодена в съгласие със законите на живата природа и затова в нея има творческа сила. Учителят казва: "В окултната музика се изисква голямо присъствие на ума, на сърцето, на волята.
към текста >>

5. 3_25 Музиката на Светлината

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

ТОМ 1

Това бе един от методите, които Учителя прилагаше за трансформация на съзнанието ми.
Тук, при тези случаи, разбирах същността и дълбочината на Неговите песни, които ние възприемахме като окултни упражнения. Но за да възприемеш една песен в нейното истинско значение, трябва да го изпиташ в себе си. Да усетиш действеността на мелодията, която идваше от други светове над нас, която носеше друга светлина, друга сила, която постепенно махаше мрака над тебе и в тебе - това беше нещо ново и това ново придаваше друго значение. При тези случаи разбирах мощта на Словото, изразено в песента на Учителя. При тези случаи Учителят, без да ми каже нито дума, приключваше със свиренето, поглеждаше ме, аз се покланях, целувах Му ръка и си тръгвах. Това бе един от методите, които Учителя прилагаше за трансформация на съзнанието ми. По-късно, в беседи и в частни разговори, аз срещнах и бях извадила много неща, казани от Учителя, за окултната музика и специално за Неговата музика. Поради това, че бях музикант, бях завършила консерватория, имах музикална подготовка, то аз взех дейно участие във всички етапи при обработката за печат на Неговите песни. Та имах достатъчна теоретична подготовка на музикант и получих практическа школа от цели 22 години при Учителя, като свирех на пианото или органа в Негово присъствие Неговите песни както преди започването на беседата, така и след нея. Този пост, който Учителя ми бе дал, аз не го напуснах и не го отстъпих на никого. Когато го отстъпвах, това ставаше с Негово разрешение.
към текста >>

6. 3_31 Истинската работа

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

ТОМ 1

Беше ми се паднало да изпълня нещо, което не ми се нравеше, защото това бе текст и методи отпреди 6 000 години.
Външната работа не е толкова важна. Тя служи за съвсем други неща и цели. Веднъж Учителят ми даде една задача - да отворя Библията и това, което ми се падне, да го изпълня и то - три пъти. Реших да го направя. Направих молитва, както му е редът, отворих Библията, падна ми се съответният текст, прочетох го. Беше ми се паднало да изпълня нещо, което не ми се нравеше, защото това бе текст и методи отпреди 6 000 години. И онова, което трябваше да изпълня, бе толкова старо, идващо от един друг стар свят на миналото, през който ние бяхме минали. Изпитах едно неразположение и си казах: няма да го изпълня. След като реших да не го изпълня, видях, че нямам друга работа в стаята си и тръгнах да изляза навън, но се ударих в прага на вратата така, че ми се завъртя главата насам-натам. Огледах се, реших все пак да изляза навън и се ударих още веднъж в другия праг така, че паднах на земята. Станах и видях вече издутата си и охлузена ръка и реших да се върна обратно в стаята си.
към текста >>

7. 3_32 Отворените уши и песните от невидимата школа

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

ТОМ 1

Това бяха Боян Боев, Методи Константинов, Галилей Величков и Борис Николов.
"Оборище" 14 на "Изгрева" и беседите се държаха сутрин от 5 часа. Вие можете да видите днес това на снимки. Учителят живееше в една стая с едно малко антре, която впоследствие стана като негова приемна, а Той се качи горе в друга една малка стая, построена над салона. Обикновено казвахме така: "Отиваме на 66", - това означаваше, че отиваме в дома на Гумнерови. Преди да си замине, Учителят отиде там и си прибра нещата, заедно с няколко братя. Това бяха Боян Боев, Методи Константинов, Галилей Величков и Борис Николов. Ние не знаехме тогава, че в този ден Той се сбогува с този дом. Разказваха ми, че Учителят дълго време останал сам в стаята, където бе престоял десетилетия, а братята, с вещите в ръце, седели на пейката в градинката и го чакали. Приятелите донесоха вещите като символи на една епоха, а Учителят, с бастуна, се предвижвал пеш, спирал се, разглеждал наоколо всичко - вероятно си взимал сбогом. Това по-късно успяхме да се досетим и да го запечатаме в паметта си подредено и то на строго определено място. С дома на Гумнерови са свързани моите първи опитности с Учителя и може би една от най-сериозните.
към текста >>

8. 3_38 Рибарската мрежа на Черната ложа

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

ТОМ 1

Всичките братя ги считаха светии и ги кръстиха "светии Кирил и Методи".
Те към мен имаха такова благоговение, с почитание и уважение се приближаваха. Те показаха, че имат голяма обич между си. Един приятел ми казваше: "Те имат голяма обич един към друг". "Аз ще ги опитам и ще видите, че туй нещо е привидно". В душата на тия младежи, които така се обичаха и дружно живееха, имаше желание за влияние един на друг. Всичките братя ги считаха светии и ги кръстиха "светии Кирил и Методи". Казваха: спасението на България иде вече - светии Кирил и Методи, но като ги поставихме на изпит, дойде един свети Наум между тях, па дойде между тях и една света Евгения. Аз боравя с факти, слушайте, това са факти, които изнасям. И вие ще се намерите на тяхното място. Мислеха те за себе си. Казвам: много добре са започнали.
към текста >>

Казваха: спасението на България иде вече - светии Кирил и Методи, но като ги поставихме на изпит, дойде един свети Наум между тях, па дойде между тях и една света Евгения.
Те показаха, че имат голяма обич между си. Един приятел ми казваше: "Те имат голяма обич един към друг". "Аз ще ги опитам и ще видите, че туй нещо е привидно". В душата на тия младежи, които така се обичаха и дружно живееха, имаше желание за влияние един на друг. Всичките братя ги считаха светии и ги кръстиха "светии Кирил и Методи". Казваха: спасението на България иде вече - светии Кирил и Методи, но като ги поставихме на изпит, дойде един свети Наум между тях, па дойде между тях и една света Евгения. Аз боравя с факти, слушайте, това са факти, които изнасям. И вие ще се намерите на тяхното място. Мислеха те за себе си. Казвам: много добре са започнали. Но има нещо у тия двама ученици, което им липсва.
към текста >>

Кирил и Методи".
Този другият приятел, св. Наум, отива у тях и с благоговение ги гледа. Казвам: дълбоко вътре, милосърдие им липсва, аз не се лъжа в тия работи. Не е въпросът заради мен, въпросът е заради тях. И когато ги поставихме на един вътрешен изпит, стана разрив между тия "св. св. Кирил и Методи". На тия "св. св. Кирил и Методи" аз им казвах: въпроса за женитбата не сте го разрешили още. Сега, аз ще ви кажа символически какво разбирам под думата "женитба". Светът и Бог - това са двамата кандидати, които постоянно избираме, дали за Бога или за света да се оженим". Искам да кажа, че езикът на Учителя към тях бе много строг, но стенографите много неща пропуснаха и те не бяха отпечатани.
към текста >>

Кирил и Методи" аз им казвах: въпроса за женитбата не сте го разрешили още.
Казвам: дълбоко вътре, милосърдие им липсва, аз не се лъжа в тия работи. Не е въпросът заради мен, въпросът е заради тях. И когато ги поставихме на един вътрешен изпит, стана разрив между тия "св. св. Кирил и Методи". На тия "св. св. Кирил и Методи" аз им казвах: въпроса за женитбата не сте го разрешили още. Сега, аз ще ви кажа символически какво разбирам под думата "женитба". Светът и Бог - това са двамата кандидати, които постоянно избираме, дали за Бога или за света да се оженим". Искам да кажа, че езикът на Учителя към тях бе много строг, но стенографите много неща пропуснаха и те не бяха отпечатани. А трябваше да се отпечатат, защото следващите двадесет-тридесет години се сбъднаха думите на Учителя за тях от частния Му разговор. Тогава те бяха се обявили за преродените Кирил и Методий, за което Учителят беше казал, че онези братя са били великани по дух, а тия са обикновени буболечки.
към текста >>

Тогава те бяха се обявили за преродените Кирил и Методий, за което Учителят беше казал, че онези братя са били великани по дух, а тия са обикновени буболечки.
Кирил и Методи" аз им казвах: въпроса за женитбата не сте го разрешили още. Сега, аз ще ви кажа символически какво разбирам под думата "женитба". Светът и Бог - това са двамата кандидати, които постоянно избираме, дали за Бога или за света да се оженим". Искам да кажа, че езикът на Учителя към тях бе много строг, но стенографите много неща пропуснаха и те не бяха отпечатани. А трябваше да се отпечатат, защото следващите двадесет-тридесет години се сбъднаха думите на Учителя за тях от частния Му разговор. Тогава те бяха се обявили за преродените Кирил и Методий, за което Учителят беше казал, че онези братя са били великани по дух, а тия са обикновени буболечки. Ще цитирам текст от стр. 270: "Между тия двама ученици, за които ви говорих, аз съжалявам, те бяха една сила. Те идваха при мен и аз им казвах: Слушайте, вас аз ви познавам от преди 8 000 години, от тогава датира тази история, в еди-коя си култура вие държахте изпит и пропаднахте, в еди-коя си - описвам историята им, - сега идете в света и аз искам да си издържите изпита. Изпити толкоз пъти! Казвам: сега у вас има един начин, искате да ме излъжете, но аз не се лъжа.
към текста >>

Тогава не знаех, че той се занимава с магия, с методи, които са присъщи на Черната ложа.
Братята послушаха Учителя и изолираха тези двама "хубостници", но тези хубавци, нали бяха мъже, се завъртяха около сестрите. Те бяха млади, а сестрите бяха също млади и хубавици. Така че, двамата хубавци много скоро станаха на "хубостници", а човек е "хубостник" тогава, когато си покаже магарията по всички линии. В началото на 1922 година Кръстю Христов се беше насочил към мене, беше ме харесал и започна да се приближава към мене. Чувствувах как ме оплитат разни въжета и как ме завързват. Тогава не знаех, че той се занимава с магия, с методи, които са присъщи на Черната ложа. Но за Бялото Братство тези методи са забранени и жестоко се наказва човек, когато си служи с тях. Започнах да разбирам, че съм хваната в мрежа и почнах да се мятам като риба, извадена на брега - не ми достигаше въздух, задушавах се и цялото ми същество трепереше отвътре и отвън. Аз бях на събора в Търново, във вилата на лозето - помагах за нейното разтребване и почистване. Ежедневно през нея минаваха много хора и трябваше да се поддържа чистота и порядък. Учителят дойде при мене и започна да ми помага.
към текста >>

Но за Бялото Братство тези методи са забранени и жестоко се наказва човек, когато си служи с тях.
Те бяха млади, а сестрите бяха също млади и хубавици. Така че, двамата хубавци много скоро станаха на "хубостници", а човек е "хубостник" тогава, когато си покаже магарията по всички линии. В началото на 1922 година Кръстю Христов се беше насочил към мене, беше ме харесал и започна да се приближава към мене. Чувствувах как ме оплитат разни въжета и как ме завързват. Тогава не знаех, че той се занимава с магия, с методи, които са присъщи на Черната ложа. Но за Бялото Братство тези методи са забранени и жестоко се наказва човек, когато си служи с тях. Започнах да разбирам, че съм хваната в мрежа и почнах да се мятам като риба, извадена на брега - не ми достигаше въздух, задушавах се и цялото ми същество трепереше отвътре и отвън. Аз бях на събора в Търново, във вилата на лозето - помагах за нейното разтребване и почистване. Ежедневно през нея минаваха много хора и трябваше да се поддържа чистота и порядък. Учителят дойде при мене и започна да ми помага. Аз разбрах, че Той току-така няма да дойде при мене, а има някаква друга причина.
към текста >>

Това означава, че те имат знания, добити в една друга епоха и си служат с методи на онази ложа, която Учителят нарича "черната".
Никой не можа да я пробие след това. На този събор Учителят ги изобличи и двамата след този случай с мен. А те имаха много такива случаи - бяха завъртели главите на много хора, на една група от десет-петнадесет човека. Учудвах се на онези от групата, как можеха да се подведат от тези двама "хубостници". Но сега, петдесет години след това, още повече се учудвам как тези двама "хубостници", след като са минали толкова години, могат още и имат силата да подвеждат толкова много хора и да вършат с тях каквото си искат. Това означава, че те имат знания, добити в една друга епоха и си служат с методи на онази ложа, която Учителят нарича "черната". В това няма никакво съмнение, защото в течение на двадесет и две години много от братята и сестрите опитаха тяхната мрежа. И само присъствието на Учителя освобождаваше тия ученици, които се бяха вплели в нея. Но след заминаването на Учителя те продължиха със същите методи. Това е обект на специално изучаване в бъдеще. Това го оставяме за вашето поколение.
към текста >>

Но след заминаването на Учителя те продължиха със същите методи.
Учудвах се на онези от групата, как можеха да се подведат от тези двама "хубостници". Но сега, петдесет години след това, още повече се учудвам как тези двама "хубостници", след като са минали толкова години, могат още и имат силата да подвеждат толкова много хора и да вършат с тях каквото си искат. Това означава, че те имат знания, добити в една друга епоха и си служат с методи на онази ложа, която Учителят нарича "черната". В това няма никакво съмнение, защото в течение на двадесет и две години много от братята и сестрите опитаха тяхната мрежа. И само присъствието на Учителя освобождаваше тия ученици, които се бяха вплели в нея. Но след заминаването на Учителя те продължиха със същите методи. Това е обект на специално изучаване в бъдеще. Това го оставяме за вашето поколение. През онова време имаше един редактор на "Всемирна летопис" - Иван Толев. Беше ме харесал и започна да се навърта около мен. Той беше женен и жена му вдигаше полата си, когато минавах покрай нея, за да покаже, че покрай нея минава една "мърша" и че не иска да се изцапа дългата й пола.
към текста >>

9. 3_41 Паневритмия в Невидимия свят. Паневритмия в небето над връх Мусала

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

ТОМ 1

Казваше се Методи Шивачев.
Пихме топъл чай, който носехме в термосите си. Някои отидоха в наблюдателницата на Мусала. Към десет часа слязохме на първото езеро, наречено "Окото". Направихме почивка, закусихме и следобед се върнахме на хижа "Мусала". Там ни чакаше един брат. Казваше се Методи Шивачев. Той беше определен от Учителя да пази багажа и да поддържа огъня. Той се приближи до Учителя и Му каза: "Овардих багажа, Учителю, и поддържах огъня непрекъснато". Учителят кимна и му се усмихна: "Прекарахме много хубаво. А сега си почини от твоя пост, защото утре сутринта ще отидеш на върха сам. Нали за това си дошъл - да се качиш на Мусала и да дочакаш там изгрева на слънцето".
към текста >>

А брат Методи очакваше, че ще тръгне по видело.
А сега си почини от твоя пост, защото утре сутринта ще отидеш на върха сам. Нали за това си дошъл - да се качиш на Мусала и да дочакаш там изгрева на слънцето". Братът вдига рамене и продумва: "Е, щом трябва да се кача, ще се кача, но в колко трябва да тръгна? " "В три часа - в часа в който ние тръгнахме, за да бъдеш там горе сам на изгрева на слънцето". И Учителят натъртва и набляга на думата "сам". А брат Методи очакваше, че ще тръгне по видело. Смяташе да си вземе и приятели за компания. Но сега задачата си е задача. Тук бе оставен сам да варди багажа, а сега трябваше сам да се качи на Мусала. Така му се е паднало - сам да върви на връх Мусала. През нощта усеща, че някой го буди.
към текста >>

Методи застава на определеното за него място.
Мислено преживява онези събития от Библията, когато Духът Господен във вид на огнено кълбо нощем и огнен стълб денем е водил евреите през пустинята. Сега преживява същото. Така, в размишление за онези исторически библейски години и за огнения стълб, който е водил евреите, той е вече в подстъпите към върха. След два-три часа той е горе, на връх Мусала. Снопът от светлина го води и спира на едно точно определено място. Методи застава на определеното за него място. Светлината, която го е завела, изведнъж угасва. Тишина. И тъмнина. Изведнъж чува във висините над главата си песнопения и музика. А той много обича да пее и да свири, дори в млади години е участвувал- в църковен хор и много добре знае какво значи песнопение и хорово изпълнение. Но чува и музика.
към текста >>

Методи вдига главата си на 60° нагоре към небето, за да проследи откъде идва това песнопение и музика.
Светлината, която го е завела, изведнъж угасва. Тишина. И тъмнина. Изведнъж чува във висините над главата си песнопения и музика. А той много обича да пее и да свири, дори в млади години е участвувал- в църковен хор и много добре знае какво значи песнопение и хорово изпълнение. Но чува и музика. Методи вдига главата си на 60° нагоре към небето, за да проследи откъде идва това песнопение и музика. Вдига глава и какво да види! Горе, във висините на небето, под форма на голяма елипса се откроява една светлина. Вторачва се в светлата елипса. Разглежда я и вижда как, в светлини, с бели одежди и с човешки фигури танцуват същества, наредени по двойки и в кръг. Танцуват, правят някакви движения с ръце и крака и се движат в кръг, съпровождани от необикновена музика и песнопение.
към текста >>

Методи Шивачев е унесен и прехласнат и само наблюдава.
Тя съпровожда цялото движение на играещите светлини в кръга. Танцуващите играят в кръг. фигурите на двойките излъчват бяла светлина, която с нищо не може да се сравни. Тя е жива, трепти и тази светлина се движи в кръг. Всичко се движи в кръг - и елипсата, и светлината в нея, и фигурите в светлини, а песнопението и музиката ги съпровождат. Методи Шивачев е унесен и прехласнат и само наблюдава. Минават минути, почти час. По едно време горе кръгът от светлина придобива по-силен блясък. Танцът е свършил, светлите същества се събират, поздравяват се, събират се вкупом в центъра и после като едно огнено кълбо се отдалечават в пространството. Светлината горе над главата му изчезва. Настъпва отново тъмнина.
към текста >>

Методи наблюдава величествения изгрев на слънцето.
Танцът е свършил, светлите същества се събират, поздравяват се, събират се вкупом в центъра и после като едно огнено кълбо се отдалечават в пространството. Светлината горе над главата му изчезва. Настъпва отново тъмнина. Звуците от песните и музиката още звучат в ушите му. След малко се развиделява. Методи наблюдава величествения изгрев на слънцето. Появява се първият му лъч. Музика и песен звучат още в ушите му. Като че ли онези песни и музиката от преди малко от небето и светлият кръг на елипсата са преминали в лъчите на слънцето. Усеща как лъчите от изгряващия диск на слънцето също играят своя танц. И вижда как всеки слънчев лъч, идващ от пространството до него, представлява не лъч, а светло същество, което се приближава в своя танц с движения, музика и песен.
към текста >>

Това продължава да вижда и да чува Методи, и съзерцава, докато се показва целият диск на слънцето.
Появява се първият му лъч. Музика и песен звучат още в ушите му. Като че ли онези песни и музиката от преди малко от небето и светлият кръг на елипсата са преминали в лъчите на слънцето. Усеща как лъчите от изгряващия диск на слънцето също играят своя танц. И вижда как всеки слънчев лъч, идващ от пространството до него, представлява не лъч, а светло същество, което се приближава в своя танц с движения, музика и песен. Това продължава да вижда и да чува Методи, и съзерцава, докато се показва целият диск на слънцето. Тогава лъчите престават да танцуват и пеят, музиката постепенно намалява и се изгубва в пространството. Методи много пъти е наблюдавал слънцето на Мусала, но такова нещо му се случва за пръв път. Той знае, че това преживяване е не само преживяване, а е истинско посвещение за времена и събития, които трябва да дойдат, да се сбъднат. Той знае, че онова видение във вид на елипса не е видение, а истинска реалност. Изгревът на слънцето за него също не е видение, а истинска реалност.
към текста >>

Методи много пъти е наблюдавал слънцето на Мусала, но такова нещо му се случва за пръв път.
Като че ли онези песни и музиката от преди малко от небето и светлият кръг на елипсата са преминали в лъчите на слънцето. Усеща как лъчите от изгряващия диск на слънцето също играят своя танц. И вижда как всеки слънчев лъч, идващ от пространството до него, представлява не лъч, а светло същество, което се приближава в своя танц с движения, музика и песен. Това продължава да вижда и да чува Методи, и съзерцава, докато се показва целият диск на слънцето. Тогава лъчите престават да танцуват и пеят, музиката постепенно намалява и се изгубва в пространството. Методи много пъти е наблюдавал слънцето на Мусала, но такова нещо му се случва за пръв път. Той знае, че това преживяване е не само преживяване, а е истинско посвещение за времена и събития, които трябва да дойдат, да се сбъднат. Той знае, че онова видение във вид на елипса не е видение, а истинска реалност. Изгревът на слънцето за него също не е видение, а истинска реалност. И той знае, че трябва да бъде свидетел на всичко, което видя и чу, за да засвидетелствува след време за него. Той знае, че това Учителят специално го е приготвил за него.
към текста >>

Методи Шивачев престоява горе известно време пред слънцето.
Изгревът на слънцето за него също не е видение, а истинска реалност. И той знае, че трябва да бъде свидетел на всичко, което видя и чу, за да засвидетелствува след време за него. Той знае, че това Учителят специално го е приготвил за него. Но защо за него? Та има много по-достойни от него сред братята и сестрите. Методи Шивачев престоява горе известно време пред слънцето. После отива към наблюдателницата, влиза в нея, а там няма никой. Влиза вътре в малката стаичка. На една малка поставка има чайник, от който излиза пара, канче, сирене, масло и хляб. Оглежда се наоколо. Няма никой Вероятно пазачът още спи.
към текста >>

Методи Шивачев приближава до Учителя и Му целува ръка.
Няма никой Вероятно пазачът още спи. Разбира, че тази закуска е за него - след всичко, което му се случи досега. Той пие чай, стопля тялото си, похапва по малко от всичко и си тръгва. Слиза постепенно надолу и към обяд пристига в бивака на хижата. Ние току-що се бяхме върнали от поредната екскурзия из околностите с Учителя. Методи Шивачев приближава до Учителя и Му целува ръка. Методи е мълчалив и смутен. Но едновременно и радостен, и затворен в себе си. Учителят го поглежда и пита: "Е, Методи, какво видя горе? " Методи започва да разказва, а ние слушаме. Разказва всичко подробно.
към текста >>

Методи е мълчалив и смутен.
Разбира, че тази закуска е за него - след всичко, което му се случи досега. Той пие чай, стопля тялото си, похапва по малко от всичко и си тръгва. Слиза постепенно надолу и към обяд пристига в бивака на хижата. Ние току-що се бяхме върнали от поредната екскурзия из околностите с Учителя. Методи Шивачев приближава до Учителя и Му целува ръка. Методи е мълчалив и смутен. Но едновременно и радостен, и затворен в себе си. Учителят го поглежда и пита: "Е, Методи, какво видя горе? " Методи започва да разказва, а ние слушаме. Разказва всичко подробно. Когато свършва разказа си за светещия танц на онзи кръг в небето над Мусала, където ангелите небесни са пеели и играели, Учителят се изправи на крака, вдигна дясната Си ръка за поздрав и най-тържествено каза: "Всичко това, което ти си видял горе, в небето на Мусала, ние ще го свалим долу, тук на земята.
към текста >>

Учителят го поглежда и пита: "Е, Методи, какво видя горе?
Слиза постепенно надолу и към обяд пристига в бивака на хижата. Ние току-що се бяхме върнали от поредната екскурзия из околностите с Учителя. Методи Шивачев приближава до Учителя и Му целува ръка. Методи е мълчалив и смутен. Но едновременно и радостен, и затворен в себе си. Учителят го поглежда и пита: "Е, Методи, какво видя горе? " Методи започва да разказва, а ние слушаме. Разказва всичко подробно. Когато свършва разказа си за светещия танц на онзи кръг в небето над Мусала, където ангелите небесни са пеели и играели, Учителят се изправи на крака, вдигна дясната Си ръка за поздрав и най-тържествено каза: "Всичко това, което ти си видял горе, в небето на Мусала, ние ще го свалим долу, тук на земята. Ще го свалим, за да бъде "както горе на небесата, така и долу на земята". За да се въдвори Царството Небесно, което е на Небесата, в Царството Небесно долу на земята, между человеческите синове".
към текста >>

" Методи започва да разказва, а ние слушаме.
Ние току-що се бяхме върнали от поредната екскурзия из околностите с Учителя. Методи Шивачев приближава до Учителя и Му целува ръка. Методи е мълчалив и смутен. Но едновременно и радостен, и затворен в себе си. Учителят го поглежда и пита: "Е, Методи, какво видя горе? " Методи започва да разказва, а ние слушаме. Разказва всичко подробно. Когато свършва разказа си за светещия танц на онзи кръг в небето над Мусала, където ангелите небесни са пеели и играели, Учителят се изправи на крака, вдигна дясната Си ръка за поздрав и най-тържествено каза: "Всичко това, което ти си видял горе, в небето на Мусала, ние ще го свалим долу, тук на земята. Ще го свалим, за да бъде "както горе на небесата, така и долу на земята". За да се въдвори Царството Небесно, което е на Небесата, в Царството Небесно долу на земята, между человеческите синове". Ние запомнихме това.
към текста >>

Най-вече го запомни Методи Шивачев.
Когато свършва разказа си за светещия танц на онзи кръг в небето над Мусала, където ангелите небесни са пеели и играели, Учителят се изправи на крака, вдигна дясната Си ръка за поздрав и най-тържествено каза: "Всичко това, което ти си видял горе, в небето на Мусала, ние ще го свалим долу, тук на земята. Ще го свалим, за да бъде "както горе на небесата, така и долу на земята". За да се въдвори Царството Небесно, което е на Небесата, в Царството Небесно долу на земята, между человеческите синове". Ние запомнихме това. Някой го записа. Най-вече го запомни Методи Шивачев.
към текста >>

10. 3_42 Паневритмията на Изгрева

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

ТОМ 1

Когато се даде Паневритмията, така се случи, че дойде и Методи Шивачев от Нова Загора, който беше учител там.
Вие може да четете беседи на Учителя и пак да не се доберете до Словото Му. Защото първо е необходима Светлина във вашето съзнание, а след това трябва да дойде Виделината на Словото на Учителя във вашето съзнание и да се срещнете с Него. Друг път няма. Оттам започва отвореният път и освобождаването от затворения кръг на българското съзнание за Школата на Учителя. Школата на Учителя е Светлина и Виделина на Словото Му. Когато се даде Паневритмията, така се случи, че дойде и Методи Шивачев от Нова Загора, който беше учител там. Приближи се до Учителя, целуна Му ръка. Учителят му поръча да дойде при Него, когато започна да се играе от Паневритмията. Той дойде при Учителя, а Учителят го покани да седне на пейката до стожера с лампата, където Учителят обичаше да седи. Методи наблюдава, накрая, след като свърши Паневритмията, заедно с Учителя се приближихме до него. Учителят се обръща към него и го пита: "Е, Методи, какво ще кажеш?
към текста >>

Методи наблюдава, накрая, след като свърши Паневритмията, заедно с Учителя се приближихме до него.
Школата на Учителя е Светлина и Виделина на Словото Му. Когато се даде Паневритмията, така се случи, че дойде и Методи Шивачев от Нова Загора, който беше учител там. Приближи се до Учителя, целуна Му ръка. Учителят му поръча да дойде при Него, когато започна да се играе от Паневритмията. Той дойде при Учителя, а Учителят го покани да седне на пейката до стожера с лампата, където Учителят обичаше да седи. Методи наблюдава, накрая, след като свърши Паневритмията, заедно с Учителя се приближихме до него. Учителят се обръща към него и го пита: "Е, Методи, какво ще кажеш? Това сега тук, на поляната, същата Паневритмия ли е, която видя горе на Мусала, на небето? " Методи поглежда приятелите, които са радостни и щастливи, с грейнали лица, поглежда и Учителя, застанал до него и казва: "Това, което видях горе на небето на Мусала и това, което видях тук, на поляната - не са едно и също нещо. Онова горе на Мусала бе съвършенство от музика, движение и хармония, а тук е нещо друго". Учителят го поглежда, но вече сериозно: "Да, истинската Паневритмия не е още свалена.
към текста >>

Учителят се обръща към него и го пита: "Е, Методи, какво ще кажеш?
Когато се даде Паневритмията, така се случи, че дойде и Методи Шивачев от Нова Загора, който беше учител там. Приближи се до Учителя, целуна Му ръка. Учителят му поръча да дойде при Него, когато започна да се играе от Паневритмията. Той дойде при Учителя, а Учителят го покани да седне на пейката до стожера с лампата, където Учителят обичаше да седи. Методи наблюдава, накрая, след като свърши Паневритмията, заедно с Учителя се приближихме до него. Учителят се обръща към него и го пита: "Е, Методи, какво ще кажеш? Това сега тук, на поляната, същата Паневритмия ли е, която видя горе на Мусала, на небето? " Методи поглежда приятелите, които са радостни и щастливи, с грейнали лица, поглежда и Учителя, застанал до него и казва: "Това, което видях горе на небето на Мусала и това, което видях тук, на поляната - не са едно и също нещо. Онова горе на Мусала бе съвършенство от музика, движение и хармония, а тук е нещо друго". Учителят го поглежда, но вече сериозно: "Да, истинската Паневритмия не е още свалена. Истинската Паневритмия е горе в Невидимия свят.
към текста >>

" Методи поглежда приятелите, които са радостни и щастливи, с грейнали лица, поглежда и Учителя, застанал до него и казва: "Това, което видях горе на небето на Мусала и това, което видях тук, на поляната - не са едно и също нещо.
Учителят му поръча да дойде при Него, когато започна да се играе от Паневритмията. Той дойде при Учителя, а Учителят го покани да седне на пейката до стожера с лампата, където Учителят обичаше да седи. Методи наблюдава, накрая, след като свърши Паневритмията, заедно с Учителя се приближихме до него. Учителят се обръща към него и го пита: "Е, Методи, какво ще кажеш? Това сега тук, на поляната, същата Паневритмия ли е, която видя горе на Мусала, на небето? " Методи поглежда приятелите, които са радостни и щастливи, с грейнали лица, поглежда и Учителя, застанал до него и казва: "Това, което видях горе на небето на Мусала и това, което видях тук, на поляната - не са едно и също нещо. Онова горе на Мусала бе съвършенство от музика, движение и хармония, а тук е нещо друго". Учителят го поглежда, но вече сериозно: "Да, истинската Паневритмия не е още свалена. Истинската Паневритмия е горе в Невидимия свят. Тя не може да се свали в онази чистота от форми - движение и музика - на земята. Ако се свали така, както е горе на Небето и се играе на земята, ще се разруши земята.
към текста >>

11. 3_43 Думите на Паневритмията - на Олга Славчева от Изгрева и на Асавита от Божествения свят