Търсене в текстове за 'Месо'

Галилей Величков (1911-1985)

Има вегетарианци по буква - месо не ядат, а лъжат, крадат и убиват.
Учителят също кусаше. Изкусахме млякото, стоплихме се, поискахме да заплатим на жената, но тя отказа и си тръгнахме пеш към София. В главата ми кръжеше тази мисъл за капките мазнина и думите "Кусай, кусай! " Та ние бяхме вегетарианци, как да примирим всичко това в себе си? На следващия ден Учителят на беседа каза по този повод следното: "Има два вида вегетарианци - по дух и по буква. Има вегетарианци по буква - месо не ядат, а лъжат, крадат и убиват. Има вегетарианци по дух - приемат формата, но изпълняват закона на десетте Божи заповеди. Щом си на земята - ще ходиш, ще крачиш, ще се каляш, но важното е да се очистиш навреме, да оставиш съзнанието си чисто и да не опетниш себе си като душа." Ние се спогледахме и се усмихнахме. Имаше и други случаи. Няколко от учениците на Школата пушеха цигари и смятаха с това да покажат, че стоят над човешките предразсъдъци. А мнението на Учителя бе, че на ученика не е позволено да трови дробовете си с цигарен дим и мозъка си с ракия и алкохол.
към текста >>

2. 2_38 Запазената светла точка в съзнанието

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

Не понасяме месото и ястията, сготвени с него.
Но след първата седмица родителите им отишли да ги видят, а те гипосрещат с думите: "Татко, ние повръщаме непрекъснато. Не можем да ядем тази храна. Нали сме вегетарианци. Не че не искаме да я ядем. Харесва ни, но като я изядем, веднага започваме да я повръщаме. Не понасяме месото и ястията, сготвени с него. Затова ядем само хляб и сме гладни. И всички ни се смеят." Бащата нищо не казва. Отива на следващия ден при Учителя и Му разказва целия случай - как синовете му, вече войници, повръщат всяка храна, в която има месо. Какво да прави? А синовете му харесвали тази храна от общия казан на войниците, но понеже били вегетарианци досега, затова повръщали.
към текста >>

Отива на следващия ден при Учителя и Му разказва целия случай - как синовете му, вече войници, повръщат всяка храна, в която има месо.
Не че не искаме да я ядем. Харесва ни, но като я изядем, веднага започваме да я повръщаме. Не понасяме месото и ястията, сготвени с него. Затова ядем само хляб и сме гладни. И всички ни се смеят." Бащата нищо не казва. Отива на следващия ден при Учителя и Му разказва целия случай - как синовете му, вече войници, повръщат всяка храна, в която има месо. Какво да прави? А синовете му харесвали тази храна от общия казан на войниците, но понеже били вегетарианци досега, затова повръщали. Учителят го изглежда и му казва: "Слушай какво, брат. Историята с твоите пирати от онова време е вече изминала история. Това не може вече да се повтори.
към текста >>

За внуците той бил добрият дядо, който, кой знае защо, не яде месо, чете някакви чудновати книги, сутрин и вечер се моли, пее понякога необикновени песни и толкоз.
Той плачел за загубения Висок Идеал на синовете си. Той знаел вече, че единствената светла точка в тяхното съзнание, останала от него, е угаснала. Разделили се. Дошло време, те се уволнили от казармата, после завършили университета, получили хубави професии, отлични служби, оженили се, задомили се, народили им се деца. Синовете често ходели на гости при баща си, който сега бил вече дядо с много внуци. За внуците той бил добрият дядо, който, кой знае защо, не яде месо, чете някакви чудновати книги, сутрин и вечер се моли, пее понякога необикновени песни и толкоз. А за него те били само внуци и толкоз. Повече няма какво да се каже, защото като изгасне светлата точка в съзнанието на човека, след нея идва тъмната точка, която поставя край на всеки разказ. Така завършвам и аз своя разказ. Аз доживях да видя как децата на нашите приятели се втурнаха в света и се изгубиха за нашето общество. Не можех да се примиря.
към текста >>

3. 3_59 Теософският конгрес и търсенето на Христа

БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )

А зад салона беше залепена една кръчма, където се печаха кебапчета, носеше се мириса на печено месо, пиеше се вино и ракия и се пееха пиянски песни.
Пред салона, на една масичка, един книжар от града беше изнесъл и продаваше окултна литература. Там бяха изнесени всички издания на теософите. И не само на теософите, но и на представителите на Черната ложа, които бяха преведени на български, като Бо Ин Ра и на Мория "Агни Йога". Така че учениците, след като бяха слушали Словото на Бога, излизаха и си купуваха литературата на теософите и на окултистите от Черната ложа. Това беше атака фронтална срещу Бялото Братство. А зад салона беше залепена една кръчма, където се печаха кебапчета, носеше се мириса на печено месо, пиеше се вино и ракия и се пееха пиянски песни. Имаше и свинарник, който вонеше. Това бе атаката на Черната ложа в тил. А атаката на Черната ложа вътре в Школата се проявяваше главно от непослушанието на учениците към Словото на Учителя. Купува си един приятел една от тези книги, отива и я показва на Учителя и казва: "Учителю, тук се говори за мъжа и жената. Какво ще ни кажете за тази книга?
към текста >>

4. 5_29 Салонът на Оборище 14 и свинете

БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )

Едната стая бе направена на касапница и там се продаваше месо.
Бяхме принудени да се изтеглим разочаровани от "Оборище" 14 и да се прехвърлим на "Изгрева"през 1927 година, когато бе построен салонът там. Учителят бе предвидил всичко - както непослушанието на Радославов, така и мошеническите похвати на предприемача. Бяхме огорчени всички. А какво стана със салона? След като ни го отнеха, той бе преграден на три стаи. Едната стая бе направена на касапница и там се продаваше месо. Втората стая бе направена на кръчма - продаваше се вино, ракия и се пееха пиянски песни. А третата стая бе направена на клуб на Българската комунистическа партия. И така на мястото на салона, където Всемировият Учител бе давал Божието Слово пристигнаха тези духове, за да заграбят, обсебят и унищожат всичко. Повтори се онова написано в Писанието, че първо върху свещените места идват и ги тъпчат свинете, а после се обръщат и разкъсват когото докопат. Тази истина я проверихме на "Оборище" 14.
към текста >>

5. 5_31 Своеволия на Изгрева

И в момента, когато дойде при нас, престана да яде месо и кокали, дори и кебапчета.
Докараха и специална музика за това и пиха, свириха и думкаха цяла нощ по случай заколването и изяждането на тази кокошка, за да не може повече да Му снася яйца. Ние всички бяхме ужасени и огорчени от тази история с кокошката. Кръчмарят имаше и едно куче. Казваше се Дог. То започна да идва при нас. И в момента, когато дойде при нас, престана да яде месо и кокали, дори и кебапчета. Кръчмарят го бе взел да пази кръчмата и да го храни с кокали и с изхвърляните кебапчета. Но проклетото му куче бе престанало да яде месо - ядеше само хляб и мляко. Кръчмарят все го хулеше, че ако месото му се ядеше, щял да го заколи, както бе направил с кокошката. Така кучето остана неизядено и читаво. Непрекъснато бе около нас на "Изгрева".
към текста >>

Но проклетото му куче бе престанало да яде месо - ядеше само хляб и мляко.
Кръчмарят имаше и едно куче. Казваше се Дог. То започна да идва при нас. И в момента, когато дойде при нас, престана да яде месо и кокали, дори и кебапчета. Кръчмарят го бе взел да пази кръчмата и да го храни с кокали и с изхвърляните кебапчета. Но проклетото му куче бе престанало да яде месо - ядеше само хляб и мляко. Кръчмарят все го хулеше, че ако месото му се ядеше, щял да го заколи, както бе направил с кокошката. Така кучето остана неизядено и читаво. Непрекъснато бе около нас на "Изгрева". Същото куче един ден бе застанало до беседката, клекнало на задните си крака, отворило уста, изплезило език - гледа Учителя и леко скимти. Учителят го изгледа, стана от пейката, отиде в стаята Си и донесе половин козунак, един такъв зачервен, с лъскави кори, голям, дебел, че очите на всички останаха в него.
към текста >>

Кръчмарят все го хулеше, че ако месото му се ядеше, щял да го заколи, както бе направил с кокошката.
Казваше се Дог. То започна да идва при нас. И в момента, когато дойде при нас, престана да яде месо и кокали, дори и кебапчета. Кръчмарят го бе взел да пази кръчмата и да го храни с кокали и с изхвърляните кебапчета. Но проклетото му куче бе престанало да яде месо - ядеше само хляб и мляко. Кръчмарят все го хулеше, че ако месото му се ядеше, щял да го заколи, както бе направил с кокошката. Така кучето остана неизядено и читаво. Непрекъснато бе около нас на "Изгрева". Същото куче един ден бе застанало до беседката, клекнало на задните си крака, отворило уста, изплезило език - гледа Учителя и леко скимти. Учителят го изгледа, стана от пейката, отиде в стаята Си и донесе половин козунак, един такъв зачервен, с лъскави кори, голям, дебел, че очите на всички останаха в него. Очаквахме Учителят да ни отчупи на всичко по залък.
към текста >>

6. 13. ВОЙНИК ИЛИ СТУДЕНТ

Яжте вие месото.
А майка ми я бе направила на студента, който трябваше да си завери семестъра. Приятелите ми оглеждат пуйката и се облизват. Обаче като погледнах всичките тия лакомства отведнъж ми се отвориха очите и видях, че това е мърша. А приятелите ми станаха на зверове, които поглъщат мършата. Стана ми противно и рекох на приятелите: „Яжте вие пуйката! Яжте вие месото. От сега месо не ям! " Никой не ми беше проповядвал вегетарианство. Не бях чувал още думата вегетарианство. Но по свой почин реших да не ям месо. Приятелите ми се смяха, помислиха че не е сериозно и така стигнахме в София и пуйката бе изядена.
към текста >>

От сега месо не ям!
Приятелите ми оглеждат пуйката и се облизват. Обаче като погледнах всичките тия лакомства отведнъж ми се отвориха очите и видях, че това е мърша. А приятелите ми станаха на зверове, които поглъщат мършата. Стана ми противно и рекох на приятелите: „Яжте вие пуйката! Яжте вие месото. От сега месо не ям! " Никой не ми беше проповядвал вегетарианство. Не бях чувал още думата вегетарианство. Но по свой почин реших да не ям месо. Приятелите ми се смяха, помислиха че не е сериозно и така стигнахме в София и пуйката бе изядена. Аз си заверих семестъра, но търсех вече вегетарианска храна, а тук имаше вегетариански гостилници и на пазара плодове колкото искаш.
към текста >>

Но по свой почин реших да не ям месо.
Стана ми противно и рекох на приятелите: „Яжте вие пуйката! Яжте вие месото. От сега месо не ям! " Никой не ми беше проповядвал вегетарианство. Не бях чувал още думата вегетарианство. Но по свой почин реших да не ям месо. Приятелите ми се смяха, помислиха че не е сериозно и така стигнахме в София и пуйката бе изядена. Аз си заверих семестъра, но търсех вече вегетарианска храна, а тук имаше вегетариански гостилници и на пазара плодове колкото искаш. Върнах се в Габрово, разказвам че съм си заверил семестъра, а масата е отрупана с месо. Казвам: „Няма да ям вече месо! " Всички скочиха срещу мене.
към текста >>

Върнах се в Габрово, разказвам че съм си заверил семестъра, а масата е отрупана с месо.
" Никой не ми беше проповядвал вегетарианство. Не бях чувал още думата вегетарианство. Но по свой почин реших да не ям месо. Приятелите ми се смяха, помислиха че не е сериозно и така стигнахме в София и пуйката бе изядена. Аз си заверих семестъра, но търсех вече вегетарианска храна, а тук имаше вегетариански гостилници и на пазара плодове колкото искаш. Върнах се в Габрово, разказвам че съм си заверил семестъра, а масата е отрупана с месо. Казвам: „Няма да ям вече месо! " Всички скочиха срещу мене. Майка ми изпадна в паника. „Как така, като отидеш някъде на гости, ти да не ядеш месо? " Тя държеше на общественото мнение много.
към текста >>

Казвам: „Няма да ям вече месо!
Не бях чувал още думата вегетарианство. Но по свой почин реших да не ям месо. Приятелите ми се смяха, помислиха че не е сериозно и така стигнахме в София и пуйката бе изядена. Аз си заверих семестъра, но търсех вече вегетарианска храна, а тук имаше вегетариански гостилници и на пазара плодове колкото искаш. Върнах се в Габрово, разказвам че съм си заверил семестъра, а масата е отрупана с месо. Казвам: „Няма да ям вече месо! " Всички скочиха срещу мене. Майка ми изпадна в паника. „Как така, като отидеш някъде на гости, ти да не ядеш месо? " Тя държеше на общественото мнение много. Но майка ми упорстваше и не ми даваше друга храна, а аз ядех само хляб.
към текста >>

„Как така, като отидеш някъде на гости, ти да не ядеш месо?
Аз си заверих семестъра, но търсех вече вегетарианска храна, а тук имаше вегетариански гостилници и на пазара плодове колкото искаш. Върнах се в Габрово, разказвам че съм си заверил семестъра, а масата е отрупана с месо. Казвам: „Няма да ям вече месо! " Всички скочиха срещу мене. Майка ми изпадна в паника. „Как така, като отидеш някъде на гости, ти да не ядеш месо? " Тя държеше на общественото мнение много. Но майка ми упорстваше и не ми даваше друга храна, а аз ядех само хляб. Така че с вегетарианството успях да се справя. Родителите ми след това вдигнаха ръце и ме оставиха. Знаеха, че не могат да излязат на глава с мен.
към текста >>

7. 35. ПИСМО ОТ ЖЕЧО ВЪЛКОВ, С.АЧЛАРЕ ДО БОРИС НИКОЛОВ - СОФИЯ

Ако да бях ял месо не бих имал толкова грях колкото ми от тия постъпки.
Деца от село с кошове и кошници отиват за риба. Разчуло се е, че Чеирската река е пресъхнала и имало много риба. Заинтересовах се и нещо ми нашепна, че пак я зага-зих. Отидох под нашата ливада и виждам, че реката пресъхнала, а рибчета се събрали на купчини в по-дълбоките места, гдето се е задържала водата за по-дълго време, но и там изчезнала, а рибките останали на сухо и измряли. Бързо разчиствам покосеното сено на страни и отворих път на водата да върви от дето не й местото, но там си е пожелала, но късно е вече, рибките си остават мъртви, подобно на прасето. Ако да бях ял месо не бих имал толкова грях колкото ми от тия постъпки. Вадим камъни, за да изграждаме кладенеца, защото при замръзване и разтопяване разпуска се пръста и се събаря. Вадим ги в голямата река дето беше банята до каваците с труд и мъка отворихме кариерата - рудницата и щом почнаха да излизат хубавите камъни откри се мравуняк и от студа мравите измират. Имаме шарено коте, за една година успя да довърши мишките. Ами сега започна гълъбките и птиченцата. Най-вече вечер при залязване на слънцето тогава лови нещастните птиченца.
към текста >>

8. 85. ЗАДАЧАТА С ЛЕВЧЕТО

Други, които бяха вегетарианци искаха да отглеждат свине и да ги продават, после като ги заколят, че да приготвят месото на наденици и още такива суджуци и тем подобни.
Така Стойчев направи предприятие за добиване на дървени въглища и ги изнасяше в Турция. Хвърли спестяванията си, направи заеми, изсякоха много гори, правиха от тях дървени въглища и много скоро фалира. А след това бърже, бърже се разболя от рак и почина. В една беседа Учителят говори за това. А преди той беше ръководител на спиритическа група, викаха духове и много хора се отклониха от Учителя с тази им дейност. Други, които бяха вегетарианци искаха да отглеждат свине и да ги продават, после като ги заколят, че да приготвят месото на наденици и още такива суджуци и тем подобни. Учителят им забрани, но не Го послушаха, направиха си опита и пропаднаха. Пропаднаха не само финансово, но и като хора. Те се заличиха от Братството сами. Споменавам го това, за да знаете, че го е имало и да знаете как действува окултния закон на Школата. Имаше една банка „Гирдап" и някои решиха да вложат в нея пари, да купят акции, да станат рентиери и от рентата да се издържат.
към текста >>

9. 110. ТЪРНОВСКИТЕ СЪБОРИ

Те ги смятаха за чудаци, хора ексцентрични, които не ядат месо, не пият, не пушат, живеят някакъв живот, който те не можеха да разберат и приемат.
110. ТЪРНОВСКИТЕ СЪБОРИ Първата връзка с търновци Учителят прави с Мария Казакова и нейната група. По-късно около тях има семейства, с които Учителят се запознава , като едно от тях е на Елена и Константин Иларионови. Постепенно с започване на търновските събори в търновското братство влизаха около 20 семейства. Но тук дойдоха и първите противодействия. Търновското гражданство подстрекавано от духовенството и църквата не беше разположено към Братството. Те ги смятаха за чудаци, хора ексцентрични, които не ядат месо, не пият, не пушат, живеят някакъв живот, който те не можеха да разберат и приемат. Така духовенството можа да създаде настроение срещу Братството в управата на общината и между търновските граждани и почнаха да събират подписи между търновци с цел да не искат да стават съборите в техния град. Така успяха да съберат няколко стотин подписа, представиха ги в общината и ние получихме съобщение да не правим съборите на Братството в Търново. Учителят се усмихна простичко, но взе сериозно този въпрос и прехвърли съборите от Търново в София. Но това беше през 1926 г., а до тогава от 1919 до 1925 г. включително съборите бяха в Търново.
към текста >>

10. 195. ЯЙЦА ЗА УЧИТЕЛЯ

Те постепенно престанаха да ядат месо, но ядеха риба.
195. ЯЙЦА ЗА УЧИТЕЛЯ Отначало в първите години до 1918 г. Учителят преведе приятелите във вегетарианството. Те постепенно престанаха да ядат месо, но ядеха риба. Идва един момент когато Учителят препоръчва да не се яде риба. На някои например на Тодор Стоименов бе му казал да яде риба, защото тя съдържа фосфор, а той беше висок и слаб и с нежна конструкция. Та рибата за него не бе само храна, но и лекарство. В първите години Учителят бе казал: „Добре е да не се ядат яйца и близо 20 години не се ядяха яйца. По едно време, когато Георги Радев заболя от туберкулоза, Учителят му препоръча да яде по едно яйце на ден.
към текста >>

11. 141. КОКОШАТА КЪЛКА

Как, месо?
141. КОКОШАТА КЪЛКА Търново. След съборните дни Учителят оставаше с няколко братя и сестри още известно време. Идва един селянин при Учителя, чистичко облечен, спретнат, вади от пояса си чиста бяла кърпичка, а в нея завита хубава кокоша кълка. Подава я благоговейно на Учителя, приятелите изтръпват. Как, месо? Посягат да спрат селянина, но Учителя се усмихва, взема кълката и казва на сестрите: „Турете я в кухнята." Учителят се освободи от нея, освободи и нас, а селянина бе уважен заради жеста му. За него това беше подарък за Учителя. Той още не знаеше нищо за Учението и че ние сме вегетарианци. Ако Учителят не беше приел кокошата кълка, щеше да го смути и спре. Но сега го прие и пътят му бе отворен за Школата.
към текста >>

12. 57. СТЕФАН КАМБУРОВ.

А Стефан - на вид слабичък, деликатен, месо не яде, вино не пие, кротък, послушен, но винаги весел.
Гръцкото население враждебно. Полковникът се ядосва, оглежда войниците свирепо - всички мълчат. Опасна задача и неизпълнима - за една нощ да отиде и да се върне сам войник - невъзможно. Полковникът вика: „Кой ще отиде? " Тогава, някой войник подсказва на шега: „Да отиде Стефан". А Стефан - на вид слабичък, деликатен, месо не яде, вино не пие, кротък, послушен, но винаги весел. - Всички избухват в смях. Командирът вече ядосан, вика: „Да излезе Стефан". Излиза брат Стефан, застава мирно. Командирът предава заповедта: „Заминаваш веднага за Демир Хисар. Ще предадеш на фелдфебела да натовари хляб и с другия инвентар ви искам утре вечер тук." Чак сега се сепват войниците, чак сега виждат, че шегата докара беда за добрия човек.
към текста >>

13. 14. КАК СЕ ДОЙДЕ ДО ПРОЦЕСА СРЕЩУ БРАТСТВОТО

Изпращаха ме в самотни килии, в карцер, носеха ми месо и риба, като знаеха, че аз съм вегетарианец.
Да се знае и помни. Непременно ще ви потрябва по ваше време. Силите на Опустошението още съществуват. И в бъдеще ще ги има! По време на следствието Се държаха много грубо с мене, но физически насилия, побои и други неща не са правили срещу мен. Изпращаха ме в самотни килии, в карцер, носеха ми месо и риба, като знаеха, че аз съм вегетарианец. Опитаха се с други изтънчени методи да ме сломят. Но не са ме били. Като ме осъдиха и изпратиха в затвора много хубаво се държаха с мене началниците. Не съм чул груба дума да ми кажат, нито да направят нещо, което да ме огорчи. С уважение и почитание се отнасяхме един към други.
към текста >>

14. 48. ГЛАДЪТ

За храна започнаха да ми слагат месо, защото знаеха, че съм вегетарианец.
48. ГЛАДЪТ Поставиха ме в килия три етажа под земята. Без прозорец и без осветление. За храна започнаха да ми слагат месо, защото знаеха, че съм вегетарианец. Аз не се докосвах до тяхната храна. Пиех само вода. Те ми се чудеха и знаеха, че така сам ще падна в клопката, защото гладът ще ме свали на колене и аз сам ще им се предам. Минаха 20 дни, аз отслабнах, едвам се държах на краката си и се олюлявах, когато трябваше да вървя. Придържаха ме под лактите, когато ме водеха на разпит, защото щях да се строполя на земята.
към текста >>

Престанаха да ми носят месо.
Вие ако така се бавите и отлагате делото, аз ще си замина и няма да мога да Ви свърша оная работа, която очаквате от мене и след това трябва да ме търсите в Онзи Свят горе". Следователят ме гледа учудено. „Мъртвите не Ви са необходими, защото Вие не признавате живота на Небето, а само живота на земята. Затова помислете какво ще правите с мене." Те се уплашиха и ускориха делото. Започнаха да се грижат по-добре за мен като почнаха да ми поднасят хляб и вода. Престанаха да ми носят месо. Борбата продължаваше. Бях прескочил гладът. Зад мене беше Духът на Учителя, който ме крепеше. Това беше истински пост с молитви. Тук видях силата на поста и силата на молитвата, защото те двете укрепват духа на човека и го правят чутък за идването на Божествения Дух, който на всеки човек раздава онова, което му е потребно.
към текста >>

15. 57. ПРОЗОРЕЦ КЪМ ВИТОША

" „Не можах." „Друг път да не пробваш, защото стражите стрелят на месо, без предупреждение.
Ако бяха разбрали щяха да го считат като опит за бягство. Началникът ме запита: „Защо се качи на прозореца? ". Аз направо отговорих: „Исках да видя Витоша." Той изобщо не очакваше такъв отговор от мене. Това го смекчи и строго каза: „За тази ти постъпка трябва да те сложа в карцера, но ти прощавам, защото си призна. Е, видя ли Витоша? " „Не можах." „Друг път да не пробваш, защото стражите стрелят на месо, без предупреждение. Ако бе видял Витоша щяха да ти видят главата и сега нямаше да бъдеш жив." Промълвявам: „Друг път ще зная". И не правих опити. Нямаше смисъл. Бях не само в желязна клетка, но и в желязна клопка. Ключът за отваряне се намираше само в Господаря, който управляваше този подземен свят.
към текста >>

16. 2. УСТАВЪТ НА РУСЕНСКОТО БРАТСТВО

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

Тогава, според държавните разпореждания на определено число декари трябва да се предаде наряд на държавата в натура: месо, мляко, зърнени продукти и плодовете от стопанството.
и после до 1946 г., че накрая идва ред и на държавата да вземе своето си. С протокол N 45 от 23 декември 1957 г. на Общото събрание на членовете на Културно-просветно общество Бяло Братство в гр. Русе, в присъствието на десет човека, водени от председателя Георги Димитров, решават да се влеят с целия си имот, актив и пасив в Народно Ловно-рибарско дружество в гр. Русе. Техните доводи са, че са вече възрастни, че няма кой да обработва земята и да се грижи за стопанството и че са затруднени с нарядите, които им налага държавата по онова време. Тогава, според държавните разпореждания на определено число декари трябва да се предаде наряд на държавата в натура: месо, мляко, зърнени продукти и плодовете от стопанството. Това е доводът. А причината е друга. Вие я знаете. А къде отива уставът на Русенското Братство? Нали той трябва да им помогне?
към текста >>

Нали са вегетарианци и не убиват жива твар и не ядат месо?
и преминава към Народно Ловно-рибарско дружество като всички членове на общество Бяло Братство със съдебно решение получават редовни риболовни билети за лов на риба. С тези риболовни билети учениците от Русенското Бяло Братство, които са вегетарианци могат да ловят риба в зарибени-те блата на Русе, както и да ловят сомове от река Дунав. Ето, по такъв начин членовете на Русенското Братство се отказват от предишните членски карти с печата на Русенското Братство и получават риболовни билети. Дори на Председателя им Георги Димитров му се дава ловна пушка. За какво може да му послужи? Нали са вегетарианци и не убиват жива твар и не ядат месо? Георги Димитров влиза в Братството през 1934 г. За да се противопостави на братя Маркови, които заграбват имота, той събира около себе си свои съмишленици за нови членове и с тези членове избират нов съвет със седалище София. В този съвет и около него той привлича свои роднини. Идва се до следващия етап. Той прехвърля имота на своите роднини, за да изпревари братя Маркови, които преди него също посягат на Братския имот.
към текста >>

17. І.16. ДВЕТЕ РЪЦЕ

Галилей Величков

Ако прояде месо, смъртта ще се отдалечи.
Пълна апатия и грубо недоволство от живота. УЧИТЕЛЯТ продължаваше да слуша с нескрита тъга обясненията на доктора, сви вежди и с повелителен тон строго поръча: - Ще отидеш наново и ще й кажеш, че има още една възможност да спаси своя живот. Тя е силно демагнетизирана от болестта. Необходима й е жизнена сила на животинския свят. Тя трябва да се храни.С месна храна. Ако прояде месо, смъртта ще се отдалечи. Кажи й, че аз казвам това. Последва тъжно мълчание. Още веднъж бяхме потопени в „долината на смъртната сянка". И на УЧИТЕЛЯТ не бе приятно да преживява страданията на приятелите, попаднали в неприятната прегръдка на смъртта. На пейката все още бяхме тримата.
към текста >>

18. ІІІ.65. ТРИТЕ ТРЪНА В ПЛЪТТА МИ

Бях вегетарианец и не се доближавах до месо.
Така аз веднъж тръгнах разкрачен към Изгрева и полека - полека стигнах до Учителя. Той ми беше дал преди това съвети, които изпълнявах, но без никакво подобрение. Учителят ме прие, изслуша ме и каза: „Трябва да опитаме и друг начин. Трябва да излъжем духовете. Затова ще купиш парче сланина, ще го нагрееш на печката, ще изстине и ще го сложиш отдолу на дупето, така ще го държиш през нощта и после ще го хвърлиш в реката, където има течаща вода, за да ги отнесе тези духове." Аз Го погледнах учудено. Бях вегетарианец и не се доближавах до месо. Ами как така, нали ще ми мирише на сланина. Нали ще се омърся с тази свинска сланина. Той прочете мисълта ми и каза: „Трябва да им се сложи примамка, за да се хванат духовете". Аз наведох глава и послушах. Имах подобрение.
към текста >>

19. ІІІ.68. УЧИТЕЛЯТ КАТО ЛЕЧИТЕЛ

Летопис Вергилий Кръстев

Той дава съвет: „Кажете й да се храни с месо." Отиват и предават думите на Учителя.
на дясната подбедрица през панталона. Така Той, масажирайки своят крак, чрез своят етерен двойник оправя и слага в ред и порядък етерния двойник на сестрата. Жлъчната криза преминава, жлъчният камък се пропуска в червата и сестрата спира да повръща и болките намаляват. Този метод Той го прилага и на други, включително и на мен при моята бъбречна криза, която описах подробно. Друга сестра е болна и съобщават на Учителя. Той дава съвет: „Кажете й да се храни с месо." Отиват и предават думите на Учителя. Тя не може да повярва. Тя е от 40 години вегетарианка и не желае да бъде подведена сега, в края на живота си. Освен това тя не вярва, че такова нещо може да каже Учителя. Тя изпраща друга сестра при Учителя за съвет и съвета е същият - трябва да яде месо. Но сестрата добавя: „Учителю, но тя е вегетарианка цял живот?
към текста >>

Тя изпраща друга сестра при Учителя за съвет и съвета е същият - трябва да яде месо.
Друга сестра е болна и съобщават на Учителя. Той дава съвет: „Кажете й да се храни с месо." Отиват и предават думите на Учителя. Тя не може да повярва. Тя е от 40 години вегетарианка и не желае да бъде подведена сега, в края на живота си. Освен това тя не вярва, че такова нещо може да каже Учителя. Тя изпраща друга сестра при Учителя за съвет и съвета е същият - трябва да яде месо. Но сестрата добавя: „Учителю, но тя е вегетарианка цял живот? " „Знам, но на нея й липсват жизнени сили. А те могат да дойдат единствено чрез месото на животните." Отива си сестрата и предава думите на Учителя. Болната сестра разбира, че Учителят не се шегува, но не желае да поеме месо, защото смята, че ще се върне назад в своята еволюция. Отказа се от съвета на Учителя.
към текста >>

А те могат да дойдат единствено чрез месото на животните." Отива си сестрата и предава думите на Учителя.
Тя е от 40 години вегетарианка и не желае да бъде подведена сега, в края на живота си. Освен това тя не вярва, че такова нещо може да каже Учителя. Тя изпраща друга сестра при Учителя за съвет и съвета е същият - трябва да яде месо. Но сестрата добавя: „Учителю, но тя е вегетарианка цял живот? " „Знам, но на нея й липсват жизнени сили. А те могат да дойдат единствено чрез месото на животните." Отива си сестрата и предава думите на Учителя. Болната сестра разбира, че Учителят не се шегува, но не желае да поеме месо, защото смята, че ще се върне назад в своята еволюция. Отказа се от съвета на Учителя. Не прие съвета на Учителя и си замина. Отидоха и Му предадоха за настъпилата развръзка. Той каза: „Човешкият живот е по-ценен от буквата на нещата.
към текста >>

Болната сестра разбира, че Учителят не се шегува, но не желае да поеме месо, защото смята, че ще се върне назад в своята еволюция.
Освен това тя не вярва, че такова нещо може да каже Учителя. Тя изпраща друга сестра при Учителя за съвет и съвета е същият - трябва да яде месо. Но сестрата добавя: „Учителю, но тя е вегетарианка цял живот? " „Знам, но на нея й липсват жизнени сили. А те могат да дойдат единствено чрез месото на животните." Отива си сестрата и предава думите на Учителя. Болната сестра разбира, че Учителят не се шегува, но не желае да поеме месо, защото смята, че ще се върне назад в своята еволюция. Отказа се от съвета на Учителя. Не прие съвета на Учителя и си замина. Отидоха и Му предадоха за настъпилата развръзка. Той каза: „Човешкият живот е по-ценен от буквата на нещата. Дори най-неинтензивен живот на земята е за предпочитане, отколкото преждевременно заминаване.
към текста >>

На много от тях Учителят им препоръча да станат вегетарианци и да се откажат от месото.
За мен това е Небесен океан от слънце, въздух и вода. А аз пред теб не съм сестра, а една златна рибка от приказките." Аз занемявам. Не очаквах такъв отговор и такова обяснение. Приказката за златната рибка от морето се бе пренесла на Изгрева и се бе реализирала в своята пълнота. Имаше много случаи, когато хора от града идваха и търсеха помощ от Учителя. На много от тях Учителят им препоръча да станат вегетарианци и да се откажат от месото. Мнозина от тях послушаха съвета Му и след като оздравяха, идваха да благодарят. Тогава ние научавахме тези случаи. Имаше и още по-заплетени случаи. На някои казваше да не обличат кожуси, кожни изделия, защото са били чувствителни от влиянията на убитите животни. Случаите бяха най-различни.
към текста >>

20. 3.05. Владиката Стефан и Учителят Дънов

НЕСТОР ИЛИЕВ

Но както обикновено става при такива случаи, понеже аз съм вегетарианец и на мен не ми сервираха както ракия, така и от супите, които бяха приготвени с месо.
5. Владиката Стефан и Учителят Дънов След като решихме да продължим нашите разговори и кратки спомени за нашия любим Учител, за голяма моя радост и привилегия, лично Го познавах, разговарял съм, слушал съм Неговите беседи, затова сега ще продължа да ви разкажа какво ми разказа на мен писателят Александър Беровски. Така се случи, бяхме поканени на гости при един музикант-диригент на Македонския ансамбъл Димитър Динев и Александър Беровски седеше до мен, без да се познаваме. Но както обикновено става при такива случаи, понеже аз съм вегетарианец и на мен не ми сервираха както ракия, така и от супите, които бяха приготвени с месо. Той понеже е общителен човек, казва на домакините: „Защо не давате тука на човека чашка за ракия, защо не му давате чиния за супа? " Те му отговориха, че "той не пие ракия, пък и вегетарианец е". И както той седеше до мен, в профил, се обърна към мен в анфас и под сурдинка, тихо ме пита: „Извинете, Вие толстоист ли сте, или дъновист? " На такъв въпрос аз му казах: „Бих искал да бъда дъновист! " „А-а, чудесно, аз познавам г-н Петър Дънов, Учителя и лично Той ми е подарил книга с Неговия автограф.
към текста >>

21. 3.09. Цената на вегетарианството

НЕСТОР ИЛИЕВ

И казала: „Учителят не каза никакви други рецепти и лекарства, единствено само да смениш храната от месоядство към вегетарианство, плодове, зеленчуци, млечни произведения." И като поседяла няколко дни, то тя си пристига в София.
Сестра ми е болна и лекарите не могат да й помогнат, все така в едно болезнено състояние е, можете ли Вие да й помогнете, Учителю? " „Разбира се". „Какво да й кажа, Учителю? " „Кажете й само да смени храната, да се храни само с вегетарианска храна." „Благодаря, Учителю", взема влака и отива в Сливен. Отива, казва това с радост, защото казаното от Учителя не е само предположение, а е категорично за оздравяването на сестра й. И казала: „Учителят не каза никакви други рецепти и лекарства, единствено само да смениш храната от месоядство към вегетарианство, плодове, зеленчуци, млечни произведения." И като поседяла няколко дни, то тя си пристига в София. След един месец, в това време, Учителят заръчал на сестрата да дойде при Него и Учителят й казва: "Сестра, Вие имахте добро желание и намерение за Вашата сестра да оздравее, но тя си продължава да се храни с месо. Ще си замине." Сестрата, сконфузена от това, че сестра й не изпълнява съветите на Учителя, извинява Му се за непослушността на сестра си и благодари на Учителя, и разбира се, след известно време отива пак в Сливен и казва на сестра си: „Защо ти не изпълняваш поръчението на Учителя да се храниш с вегетарианска храна, а продължаваш да се храниш с месна? " „Е, мъжът ми, казва, настоява да се храня с месо, защото е силна храна." Сестрата я уведомява: „Щом така вие сте решили, ще има нежелателни последици от вашето решение - да продължавате да се храните с месна храна." И така, тя си пристига в София, а сестрата след известно време починала. Послушанието на ученика към Учителя е условие за връзка на човека с Бога.
към текста >>

След един месец, в това време, Учителят заръчал на сестрата да дойде при Него и Учителят й казва: "Сестра, Вие имахте добро желание и намерение за Вашата сестра да оздравее, но тя си продължава да се храни с месо.
" „Разбира се". „Какво да й кажа, Учителю? " „Кажете й само да смени храната, да се храни само с вегетарианска храна." „Благодаря, Учителю", взема влака и отива в Сливен. Отива, казва това с радост, защото казаното от Учителя не е само предположение, а е категорично за оздравяването на сестра й. И казала: „Учителят не каза никакви други рецепти и лекарства, единствено само да смениш храната от месоядство към вегетарианство, плодове, зеленчуци, млечни произведения." И като поседяла няколко дни, то тя си пристига в София. След един месец, в това време, Учителят заръчал на сестрата да дойде при Него и Учителят й казва: "Сестра, Вие имахте добро желание и намерение за Вашата сестра да оздравее, но тя си продължава да се храни с месо. Ще си замине." Сестрата, сконфузена от това, че сестра й не изпълнява съветите на Учителя, извинява Му се за непослушността на сестра си и благодари на Учителя, и разбира се, след известно време отива пак в Сливен и казва на сестра си: „Защо ти не изпълняваш поръчението на Учителя да се храниш с вегетарианска храна, а продължаваш да се храниш с месна? " „Е, мъжът ми, казва, настоява да се храня с месо, защото е силна храна." Сестрата я уведомява: „Щом така вие сте решили, ще има нежелателни последици от вашето решение - да продължавате да се храните с месна храна." И така, тя си пристига в София, а сестрата след известно време починала. Послушанието на ученика към Учителя е условие за връзка на човека с Бога.
към текста >>

" „Е, мъжът ми, казва, настоява да се храня с месо, защото е силна храна." Сестрата я уведомява: „Щом така вие сте решили, ще има нежелателни последици от вашето решение - да продължавате да се храните с месна храна." И така, тя си пристига в София, а сестрата след известно време починала.
" „Кажете й само да смени храната, да се храни само с вегетарианска храна." „Благодаря, Учителю", взема влака и отива в Сливен. Отива, казва това с радост, защото казаното от Учителя не е само предположение, а е категорично за оздравяването на сестра й. И казала: „Учителят не каза никакви други рецепти и лекарства, единствено само да смениш храната от месоядство към вегетарианство, плодове, зеленчуци, млечни произведения." И като поседяла няколко дни, то тя си пристига в София. След един месец, в това време, Учителят заръчал на сестрата да дойде при Него и Учителят й казва: "Сестра, Вие имахте добро желание и намерение за Вашата сестра да оздравее, но тя си продължава да се храни с месо. Ще си замине." Сестрата, сконфузена от това, че сестра й не изпълнява съветите на Учителя, извинява Му се за непослушността на сестра си и благодари на Учителя, и разбира се, след известно време отива пак в Сливен и казва на сестра си: „Защо ти не изпълняваш поръчението на Учителя да се храниш с вегетарианска храна, а продължаваш да се храниш с месна? " „Е, мъжът ми, казва, настоява да се храня с месо, защото е силна храна." Сестрата я уведомява: „Щом така вие сте решили, ще има нежелателни последици от вашето решение - да продължавате да се храните с месна храна." И така, тя си пристига в София, а сестрата след известно време починала. Послушанието на ученика към Учителя е условие за връзка на човека с Бога.
към текста >>

22. 3.35. Среща с Учителя

НЕСТОР ИЛИЕВ

Аз бях месоядец, без да зная нищо за вегетарианството и за етичната страна на живота и за храненето.
Много интересно е, заповядайте да чуете тези беседи." „Как се отива там." Тя ми посочи по какъв начин - по ул. „Граф Игнатиев", по Дървенишкото шосе; и аз наистина отидох, като ми каза, че в неделя от 10 - 11часа има там беседа. И аз отидох. Още първият път като отидох, аз съм разбира се от православно семейство, пял съм като ученик в отделенията, в църквата в нашето село, но това, което чух от Учителя Петър Константинов Дънов, не бях чул такова нещо от никой друг пастор или свещеник. Разбира се, не беше без значение и това за мен до тогава. Аз бях месоядец, без да зная нищо за вегетарианството и за етичната страна на живота и за храненето. Тогава за пръв път това чух, тъй като в Белград, където съм живял 9 години, нищо не съм знаел и съм ял месо, за голямо съжаление. Но оттогава - 1940 до 1944 г. до края, докато беше Учителят, до 27 декември, имах възможност да слушам лекциите, беседите на Учителя и разбира се душевно да се радвам, че имам тази привилегия, слава на Бога. Нямам думи да изразя моята благодарност към Бога, че дойдох в България да видя Учителя, да чуя Неговото Слово и така, през целия живот, да ми се осмисли моят земен живот. Моят брат и приятел настоява да кажа още нещо.
към текста >>

Тогава за пръв път това чух, тъй като в Белград, където съм живял 9 години, нищо не съм знаел и съм ял месо, за голямо съжаление.
„Граф Игнатиев", по Дървенишкото шосе; и аз наистина отидох, като ми каза, че в неделя от 10 - 11часа има там беседа. И аз отидох. Още първият път като отидох, аз съм разбира се от православно семейство, пял съм като ученик в отделенията, в църквата в нашето село, но това, което чух от Учителя Петър Константинов Дънов, не бях чул такова нещо от никой друг пастор или свещеник. Разбира се, не беше без значение и това за мен до тогава. Аз бях месоядец, без да зная нищо за вегетарианството и за етичната страна на живота и за храненето. Тогава за пръв път това чух, тъй като в Белград, където съм живял 9 години, нищо не съм знаел и съм ял месо, за голямо съжаление. Но оттогава - 1940 до 1944 г. до края, докато беше Учителят, до 27 декември, имах възможност да слушам лекциите, беседите на Учителя и разбира се душевно да се радвам, че имам тази привилегия, слава на Бога. Нямам думи да изразя моята благодарност към Бога, че дойдох в България да видя Учителя, да чуя Неговото Слово и така, през целия живот, да ми се осмисли моят земен живот. Моят брат и приятел настоява да кажа още нещо. Разбира се - датата на рождението ми - 1915 г., на 25 април.
към текста >>

23. 5.07. Кой и как си търси белята

ДРАГА МИХАЙЛОВА

Той отначало ядеше месо, после обеща да стане вегетарианец, но ходеше тайно по гостилниците и си ядеше пак месо.
Значи не е съгласен да се женя." А Учителят беше казал за нея на Кръстю Христов, че от минал живот е била духовно много издигната, и че ако не се омъжи сега, ще продължи духовния си път нагоре. Това Го каза пред мене, а аз й го написах в писмо. Но в Скопие, онзи там кондуктор продължавал да настоява, и тя се омъжва за него. Не послуша Учителя и се ожени за кондуктор, и то, 16 години по-млад от нея. Не живееше добре с него. Той отначало ядеше месо, после обеща да стане вегетарианец, но ходеше тайно по гостилниците и си ядеше пак месо. Нямаха деца. Осиновиха едно дете, а то излезе лошо дете, непослушно, диво, диваче дете. Създаде им много ядове. Детето се разболя от грип и понеже тя много го обичаше, целуваше го по устата и го прегръщаше. Така тя се зарази от него, разболя се и след това бърже почина, на петдесет години.
към текста >>

24. 5.19. Савка Керемидчиева и Ученикът Аверуни

ДРАГА МИХАЙЛОВА

Казал, че е вегетарианец и че не яде месо.
Та вместо да представи дъщеря си, то сега дъщеря й говори на санскритски с Учителя. Тереза се чуди. Направо е смаяна. Като сядат на масата, Учителят отрязва едно малко триъгълно парче от гъската и казва: „Да се благослови! " Сложил го пред себе си на чинията, но не го ял. Казал, че е вегетарианец и че не яде месо. После поискал маслини, хляб и вода. Оттогава Тереза се запознала с Учителя и с Неговото Учение. Братството е на екскурзия на Мусала. Разположили се около първото Мусаленско езеро. Седят и разговарят, пият топъл чай и се греят на огъня.
към текста >>

25. 7.02. „ИЗГРЕВЪТ И БОКЛУЦИТЕ

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

Оттогава ние получихме една подготовка, в смисъл, какво е полезно да се яде и кое не, да не се убиват животните, за да се яде месото им.
Нали съм 13-то дете, с много трудности. След това идва и четиринадесето дете - Лили, сестричката ми, която беше съпруга на брат Атанас Николов. Чрез Атанас Лили се запозна с Братството. Тя четеше книги, с които после и ние се запознахме, и ние четяхме. После тя, Лили, ни разказваше най-различни интересни случки от беседите и от живота с Учителя. Оттогава ние получихме една подготовка, в смисъл, какво е полезно да се яде и кое не, да не се убиват животните, за да се яде месото им. И така по-късно ние със сестра ми Гита станахме вегетарианци. Оттогава започна началото на нашия идеен живот. Основното си образование, както и прогимназията получих на село, а след това гимназиалното си образование в София. Гита също учеше гимназия в София. Аз живеех при сестра си, а Гита при брат ни в София.
към текста >>

26. 8. СТАРАТА ФАНЕЛА

Веднъж споделих с нея, че ми е втръснало да ям месо и тя ми подхвърли: „Ами защо тогава не станеш вегетарианка?
И повече нищо не ми каза. Вероятно така е било. А си спомням, че в по-минало време според думите на Учителя съм била вествалка и съм играла около огъня. Преди да отида при Учителя две години преди това бях станала вегетарианка. Имах приятелка, която беше вегетарианка и беше член във вегетарианското дружество. Веднъж споделих с нея, че ми е втръснало да ям месо и тя ми подхвърли: „Ами защо тогава не станеш вегетарианка? " На следващия ден накупих вегетариански книги, зачетох се, после прегърнах тази идея и станах член на вегетарианското дружество. Така като член на това дружество ме Пуснаха родителите ми на вегетарианския конгрес в Търново, който бе едновременно със събора на Бялото Братство. Аз тръгнах на вегетарианския конгрес, а отивах при Учителя. Да се добере човек до идея на вегетарианството не бе лесна работа както тогава, така и днес. Учителят веднъж каза: „Идеята за вегетарианството се намира на три километра височина".
към текста >>

След две години време бях поканена на сватба, женеше се моя приятелка и да не откажа взех, че топнах с хляб в гозбата направена с месо от кумова срама.
Така като член на това дружество ме Пуснаха родителите ми на вегетарианския конгрес в Търново, който бе едновременно със събора на Бялото Братство. Аз тръгнах на вегетарианския конгрес, а отивах при Учителя. Да се добере човек до идея на вегетарианството не бе лесна работа както тогава, така и днес. Учителят веднъж каза: „Идеята за вегетарианството се намира на три километра височина". Да ти се изкачи съзнанието до три хиляди метра височина над земята също не беше лесна работа. След две години време бях поканена на сватба, женеше се моя приятелка и да не откажа взех, че топнах с хляб в гозбата направена с месо от кумова срама. Два дена след това имах разстройство. Едвам се справих с него. И след това никога не направих подобен опит за нечий хатър - останах си вегетарианка. Идеята за вегетарианството бе турена доста високо и затова по-късно в Школата на Учителя, когато той беше недоволен от живота на възрастните приятели, той сподели с мен така за тях: „Ако не друго, то поне в този живот те станаха вегетарианци. А това не е малко.
към текста >>

27. 37. ОТКРИВАНЕТО НА ИЗВОРА ПРЕД ДИАНА БАД

На малките деца дават течна храна, а възрастните могат да ядат и месо.
" „Това е тайната на Бога. Той обича всички същества, колкото и несъвършени да са. Сега нахранена ли си? Тази храна, която ти давам чрез Словото и чрез задачите каква е? " „Учителю, тя е твърда храна за мен." „Тя е твърда храна за теб, но е хлеб за теб. На малките деца дават течна храна, а възрастните могат да ядат и месо. Искам да бъдеш добра, да си добра. Ще станеш ли добра? " „Ще стана, Учителю". „Всичко в света е Божествено. И в твоите чувства има нещо хубаво.
към текста >>

28. 58. ОПУЩЕНИЯ И ПРЕСТЪПЛЕНИЯ

„Е, рекох жена ти готви ли ти вегетариански гозби без месо?
Всички се чудиме какво е станало с него. Обикновено в неделя прихождаше горе на Изгрева да чуе някоя беседа от Учителя и след време като видяхме, че той вече започна да се загубва, отидохме при Учителя и го помолихме да го приеме. Учителят го прие. Пита го: „Е, братът има ли нещо да каже или да попита? " Братът мълчи. „Е, рекох жена ти готви ли ти вегетариански гозби без месо? " „Готви ми, Учителю, удържа си на думата и ми готви." Учителят продължава: „Е, рибарят като отиде да лови риба сложи стръв на въдицата, па я хвърли в реката, рибата я захапе, той извади рибата, сложи я в торбата и после на тиганя да я пържи. Е, някой път и някои хора стават на риби, та ги пържат и от вътре и от вън. Брат, и ти си сега една такава риба дето я пържат с мазнина всеки ден." Братът излиза целият зашеметен и не може да разбере за какво става дума. А вътре са няколко човека с него и след това се опитват да тълкуват какво е искал да каже Учителят. Накрая една сестра се приближава при него, вторачва се и му казва: „Абе ти не разбра ли, че тебе те пържат отвътре и отвън.
към текста >>

29. 95. ПОДПУШЕНИЯТ ИЗВОР И МЪТИЛКАТА

Та дедо Влайчо сеше накарал Руси Караиванов да стане вегетарианец понеже му беше казал, че за да има деца трябва да престане да яде месо и така той стана вегетарианец, народиха му се деца и по този начин се доближи и до Учителя Изгрева.
Та този древен пророк дедо Влайчо на края на живота си беше дошъл на Изгрева при Учителя няколко седмици преди той да напусне физическия свят и чул думите му: „Много късно дойде. Къде се загуби в пустинята? Защо не дойде след огнения стълб на Йехова? " Та дедо Влайчо разбира, че е закъснял и че се размина с Учителя и Школата му, но пътуваше от града на град и помагаше на хората със своите ясновидски предсказания, които бяха доста точни и едновременно насочваше някои от тях към Братствата в Нова Загора, Айтос и Тополица. Някои се задържаха, други се заинтересоваха от учението и и след това оставаха в него. Та дедо Влайчо сеше накарал Руси Караиванов да стане вегетарианец понеже му беше казал, че за да има деца трябва да престане да яде месо и така той стана вегетарианец, народиха му се деца и по този начин се доближи и до Учителя Изгрева. Та той разказваше така: „Братя, разбрах, че с оръжие и насилие не може да освободиш човека, а само го препращаш от едно робство в друго все едно, че препродаваш едно стадо овце от един господар на друг, докато третия господар се яви, остриже вълната, издои млекото и накрая одере кожите на овците." Та брат Руси отива при Учителя и му казва: „Учителю, нали казвате и говорите, че славянството има мисия за идното човечество, а ето сега германците са пред Москва. Какво ще стане с Русия? " Учителят му отговорил: „Отговора си ще намериш в следващия брой на вестник "Братство" и ще разбереш какво има да стане". Руси не казва никому, но отива и изкупува към 600 броя от вестник „Братство" и започва да го разнася по цяла България и го дава на своите приятели комунисти, които тогава се бяха скрили и уплашили от така развилите се събития. А редактор на този вестник бе Сава Калименов, който получава едно вдъхновение за мисията на Славянския Дух, който ще залее целият свят и което ще представлява една бъдеща програма на идното човечество.
към текста >>

30. 111. СЪН, СЪНИЩА И БУДНО СЪЗНАНИЕ

Когато на човек му дават на сън да яде месо това означава, че Невидимия свят е недоволен от него и че е направил и ще направи някоя много голяма грешка особено ако този човек е вегетарианец.
Ние си спомняме как Учителят някой път по време на нашите разговори и срещи така както бе седнал изведнъж клюмва с глава на гърдите си все едно, че заспива за няколко минути, ние стоим, мълчим, наблюдаваме и не се докосваме до него и знаем, че Учителят е напуснал тялото си, отишъл е на друго място там, където в момента го викат по спешност. След няколко минути той вдига глава, усмихва се и продължава да говори от там, където е прекъснал. Това се виждаше и проверяваше от онзи, който стенографираше този разговор. Учителят беше споменал много неща за сънищата: „Когато човек сънува, че дава гощава някого това е лошо нещо за оногова, който получава. А когато него го гощават е лошо за самият него". Когато на човек му дават на сън да яде месо това означава, че Невидимия свят е недоволен от него и че е направил и ще направи някоя много голяма грешка особено ако този човек е вегетарианец. Когато венчават някого или се жени това е много лошо за него, означава че той ще си замине от този свят. В Словото на Учителя са дадени много такива примери, много обяснения за съня и сънищата, а ние учениците имахме много опитности като всеки един от нас по време на Школата има десетина такива примери със сънища, които са тълкувани от Учителя и след това ние сме проверявали как те са се сбъдвали в нашият живот.
към текста >>

31. 200. ЗАЩИТАТА НА УЧИТЕЛЯ ОТ УЧЕНИЦИТЕ МУ

Апостол Павел казва, че е добре човек да не яде месо и да не пие вино.
Ако мистицизма изумява хората, защо искате да го запазите в църквата? 10. Относно храната, Вие казахте, че учениците на Дънов със своите постни храни щели да оставят едно хилаво поколение. - Вие се обявихте против вегетарианството. И това ли трябваше да чуем от един православен монах? Христос иска да повърне човека в първобитната му чистота, тъй както той е излезал от ръцете на Бога, който му е предписал чиста вегетарианска храна (Битие 1.29). Апостол Павел казва, че е добре човек да не яде месо и да не пие вино. Вижда се, че вашата логика е еднаква с оная на дявола, който иска да запази з1аш дио-То в света, а най-вече в манастирите. 11. Вие казвате: „Може ли учителят Дънов да бъде Божи пратеник. Нека си признаем като българи, че нямаме нищо хубаво. Ние нямаме даже умни управници. В света има толкова по-умни, по-добри и по-морални от българите и ако Бог е научил да праща своите пратеници на земята, между българския народ ли ще ги прати?
към текста >>

Ето защо, за постигане на всичко това, ние сме и още пълни въздържатели на тютюн, алкохол и месо, но приложено доброволно, съзнателно и постепенно.
Следователно, вместо ума, сърцето и волята да образуват един равностранен триъгълник, у едни страната на ума е удължена, тоест, имат добър ум, притежават светската наука, но нямат нежно сърце и милост правилно да приложат това, което мислят, или пък нямат воля да го проявят. Други имат нежно сърце, но нямат достатъчно ум. Трети имат воля, но рушителна. Следователно, ако искаме да се развиваме правилно, разнебитения триъгълник трябва да го възстановим напълно, тоест, със светлите и чисти мисли, да разберем между материалното и смисъла на живота; с чистото сърце да уважаваме всяко живо същество, да създадем радост в душите си, да бъдем благодарни от всичко; със чистото тяло да подигнем себе си до висшата нравственост, а с диамантена воля да проявим всичко правилно и разумно. Това именно ни липсва - ума, сърцето и волята ни не са в хармония. Ето защо, за постигане на всичко това, ние сме и още пълни въздържатели на тютюн, алкохол и месо, но приложено доброволно, съзнателно и постепенно. Тези три качества са от голямо значение за издигане на личността в нравствено отношение. Тези три, по видимо малки недостатъци, са стимула да се развият пороците ни до култ, безразлично дали ги носим от деди и прадеди, дали сме ги развили у нас поради разни условия - лични, домашни, училищни, улични и пр. От тези три недостатъка развити до постоянна наслада в живота, плюс безверието в Бога, са загивали цели народи и ще загиват цели народи. Даже ако вземете само тютюна и алкохола, здравия разум пак не може да се утешава с това, че между много души, които употребяват тютюн и алкохол, има пак добри и умни хора, както и не може да се отчайва, че между въздържателите ще има, които вършат, може би, по-лоши неща от невъздържателите. Въпросът тук е принципен!
към текста >>

32. 213. КЛЕТВАТА И МЪЛЧАНИЕТО НА ГЪЛЪБА

Брат Боян само охкаше, ама така гръмогласно, като че ли късахме месо от тялото му.
Отначало аз взех думата и заявих, че Учителят не се доказва с полемика и с доказателства от ученика, защото той е реален и съществува в Дух и в Истина, и в Слово. На това всички се съгласиха. По-нататък споменах, че трябва да се изхвърлят всички неща от този характер и да се напише книга за духовния образ на Учителя и на Школата. По принцип бяха съгласни, но брат Боян си извади отново написани листа и започна да чете, дали няма нещо да ни хареса. Аз го отхвърлих този материал, Борис ме подкрепи. Брат Боян само охкаше, ама така гръмогласно, като че ли късахме месо от тялото му. „И това ли ще махнете? " и цитира някакъв пасаж. Ние кимаме утвърдително с глава, а той стенеше и охкаше. Беше свързан с тези неща. Беше живял дълги години с тази постановка на нещата.
към текста >>

33. 59. ИЗГОРЕНИЯТ КРАК

Останало по-слабо зачервяване и синьо месо, което се лекува.
77 Просто имах вътрешен подтик да пея и да се моля. Като мина доста време, мина ми мисъл: „Я си погледни крака". Развързах го и що да видя: Всички мехури спаднали и прилепнали към крака. Ни помен от водата, която беше в тях. Силното зачервяване значително много, изчезнало. Останало по-слабо зачервяване и синьо месо, което се лекува. Изненадах се, зачудих се, зарадвах се и благодарих на Господа и на Учителя. И пак една отчетлива мисъл ми мина: „Я погледни от палатката навън". Поглеждам. Дъждът още продължава да плющи. Учителят е на балкона с черната си пелерина, с мокра коса. Величествен, внушителен стои и гледа към палатката.
към текста >>

34. 64. КАК СЕ СТАВА ВЕГЕТАРИАНЕЦ

" Началникът му го хванал за ръката, завел го в кухнята и викнал на момчетата там, които готвели: „Хей, момчета, това момче е вегетарианче, когато готвите постно, ще му давате (сряда и петък се готвело постно), а когато готвите месо, ще му давате сирене, кашкавал, маслини, яйца и т.н.
Като си отишъл вечерта вкъщи, след като е бил при мене, заявил на жена си, че Учителят е казал да стане вегетарианец още сега, да не отлага. Тя се посмутила, какво ще прави в службата си, как ще се справи, но не реагирала бурно, както по-преди е правила, защото от дълго време е била подготвена. Тогава той извадил от торбата пърженото пиленце и баницата точена с мас, които тя му е приготвила за път, сварил си няколко яйца, взел си и сиренце в захлупчето и весел, и радостен потеглил сутринта към Елхово. 82 Още първия ден той попитал прекия си началник: „Ами, аз съм вегетарианец, какво ще правя за храна? Ще ми позволите ли да си купувам от града? " Началникът му го хванал за ръката, завел го в кухнята и викнал на момчетата там, които готвели: „Хей, момчета, това момче е вегетарианче, когато готвите постно, ще му давате (сряда и петък се готвело постно), а когато готвите месо, ще му давате сирене, кашкавал, маслини, яйца и т.н. каквото имате". Той благодарил на началника, а в себе си на Учителя, че така лесно и хубаво се наредило. Но кой знае как назначили го артелчик, да разнася храна, да мие баките и казаните и т.н. Това не му тежало, но минала се една седмица и дошъл при него началника му и му казал: „А бе, момче, как не се сетих, бе, как не ме подсети и ти? Ами, че ти като си вегетарианец, сигурно ти мирише на лошо и не ти е приятно да миеш баките и казаните".
към текста >>

35. 70. САЛОНЪТ НА ИЗГРЕВА

Животните някога са били вегетарианци, но човекът ги е направил месоядци.
Те бяха приказка, която вдъхновяваше десетки художници, които идва ха да ги рисуват. , Всичко, на което обръщаше внимание и до което се докосваше, ставаше красиво, голямо, силно, обилно, ароматно, сладко и т.н... А на какво не обръщаше внимание? За Него всичко беше важно, всичко имаше значение, за всичко намираше време да се спре при него, да му каже някоя дума, да го подпомогне, улесни, да го подигне, да го зарадва, да го вдъхнови. 93 Та нима не е чудно когато отделяше време да възпитава своята котка да лови мишките от стаята Му, но да не ги яде, а да ги изнася вън и да ги пуща далеч в гората? Затова биваше възнаграждавана с големи парчета кашкавал, баница, яйца и др. Животните някога са били вегетарианци, но човекът ги е направил месоядци. Сега той трябва да ги върне към вегетарианството. Това не е лесна и близка задача за нас, обикновените хора. Тя е за по-далечното бъдеще. Но за Него тя беше настояща задача. Той беше за ненасилието.
към текста >>

36. 5. ВЕГЕТАРИАНСТВОТО

5. ВЕГЕТАРИАНСТВОТО Желанието ми да спра да ям месо се яви изведнъж.
5. ВЕГЕТАРИАНСТВОТО Желанието ми да спра да ям месо се яви изведнъж. Но срещнах у себе си и близките си противодействие. Отидох у Гумнерови. Бях при г-н Дънов със сестра Ковачева. Казах Му, че имам голямо желание да спра да ям месо, но не мога да го направя при сегашните условия на живота си в дома, в който живея. Отговорът Му беше в смисъл да не бързам, всичко ще дойде на свой ред и на своето си време.
към текста >>

Казах Му, че имам голямо желание да спра да ям месо, но не мога да го направя при сегашните условия на живота си в дома, в който живея.
5. ВЕГЕТАРИАНСТВОТО Желанието ми да спра да ям месо се яви изведнъж. Но срещнах у себе си и близките си противодействие. Отидох у Гумнерови. Бях при г-н Дънов със сестра Ковачева. Казах Му, че имам голямо желание да спра да ям месо, но не мога да го направя при сегашните условия на живота си в дома, в който живея. Отговорът Му беше в смисъл да не бързам, всичко ще дойде на свой ред и на своето си време. И когато най-не очаквах това време дойде и се изяви.
към текста >>

37. 11. СВИНСКИТЕ ПЪРЖОЛИ

Погледнах Го с усмивка на недоумение, защото от двадесет години не бях хапвала никакво месо.
11. СВИНСКИТЕ ПЪРЖОЛИ Веднъж бях при Учителя и между другото Го попитах: „Учителю, защо не мога да постя, та винаги свършвам с главоболие, което продължава още един-два дена след постенето". Той ми отговори: „Постите, а пък ядете свински пържоли". Погледнах Го с усмивка на недоумение, защото от двадесет години не бях хапвала никакво месо. Той продължи: „Да! Отрицателните мисли и чувства са свински пържоли". Разбрах, че освен външното вегетарианство по форма, съществува и друго вегетарианство по съдържание, по смисъл и в дух.
към текста >>

38. 7. МЛАДЕЖКИ ОТКЛОНЕНИЯ

Петър Камбуров

Реших в себе си: „Край на месоядството, пушенето и пиенето!
Образът на баща ми се очерта в мене не само като необикновен баща, но и като необикновен човек - като бял брат. Той ме слиса, че не ми поиска сметка за трите месечни заплати, но с готовността на любящ баща ми плати и дълга без да го коментира. „Няма, казва - нищо, това е дребна работа! " С това той ме остави сам да преценя постъпката си - дали е права или не. И наистина, аз прогледнах. Реших в себе си: „Край на месоядството, пушенето и пиенето! " Приех наряда и напълно се отдадох на новия духовен живот, какъвто водеше тати и по-младият ми брат Марин, който също помагаше в печатницата на тати. И тъй към септември 1919 г. аз приех вегетарианството и окончателно се приобщих към Учението на Учителя.
към текста >>

39. 24. КАРУЦАР ВСОФИЯ ЗА МНОГО ПАРИ

Петър Камбуров

Кожата и месото висяха като парцали.
От друга страна, плащах наем за обора, а като се предвидят и непредвидените разходи по ремонти и пр. ето че разходите надминаваха приходите. Катърът Жаро боледува точно 28 дни, а през това време аз вече дължах на Бертоли 12 хиляди лева. Един ден, като товарехме с един друг каруцар - Георги, стъпил на моята каруца така ми притисна лявата ръка, че едва не се счупи. Отървах се само с охлузване (до костите) на всички пръсти. Кожата и месото висяха като парцали. В момента в работилницата беше дошъл брат Кръстьо Христов. Той веднага поиска да му дадат газ (петрол). Поля ранената ми ръка и я бинтова. Кръвта веднага спря. Сега на всичко отгоре - ранена ръка!
към текста >>

40. ВАСИЛКА КАМБУРОВА /ВАСКА/

Костадинка имала много милозливо сърце и също е вегетарианствувала, но след като се омъжила, за да избегне неприятностите в семейството си е яла и месо.
Прекарваше продължително време в София при Анка и заедно са ходили на Рила с палатка. Брат й Илия е бил първоначално в Стара Загора откъдето се е познавал с Райна Каназирева. Оттам и Васка чрез Райна Каназирева влиза в Братството. Илия Халаджов е бил женен за дъщерята на Никола Камбуров от Казанлък. След това сестра им Радка и майка им също стават вегетарианки. Костадинка имала много милозливо сърце и също е вегетарианствувала, но след като се омъжила, за да избегне неприятностите в семейството си е яла и месо. Васка и Петър Камбурови са били на квартира у Стефана Мирчева - известна в Стара Загора като ясновидка между приятелите. Спомените на Петър Камбуров дължим на нея, която е съдействувала при записването им. ОБЗОР След заминаването на Учителя през 1944 г. на 27 декември, всички без изключение бяхме повече или по-малко смутени от отсъствието на Учителя от физическото поле. Беше оставено Словото Му, което трябваше да бъде опора и знание за следващото човечество, но ние бяхме свикнали с Неговото присъствие, с Неговото излъчване, с Божествената Му аура и присъствието на Божествения Дух в Него.
към текста >>

41. 6. ВЕСТНИК „БРАТСТВО

Станка Иванова Тотева

Всичко предварително избелено и изчистено и прекарано през машинка за месо.
А аз бях правила през есента нещо, което сърбите наричат „хайвар" и през зимата се маже на филии и така се яде или пък от него се слага на яденето и то става много вкусно. Това представляваше: 5 кг. домати печени, 10 кг. печени чушки и люти чушки 1/2 кг. Всичко това се пържи в 2 и 1/2 олио. Всичко предварително избелено и изчистено и прекарано през машинка за месо. Когато се изпържи хубаво се слагат две китки ситно нарязан магданоз. Това нещо се слага в буркан, връзва се отгоре с пергамент и се слага на хладно. През зимата е готово ядене подобно на нашата лютеница. На мене ми се прияде от това нещо „хайвар". Казах на Минко: „Минко, намажи ми от хайвара мъничко".
към текста >>

42. 21. ДЕТЕТО С МАНДОЛИНАТА

Станка Иванова Тотева

Златка Георгиева (Вачева)

Тя не е от Братството, яде си месо и т.
Те там по техния край много държат да имаш момче. Те бяха богати, имат имот. За момчето казват: „То момичето е чужда стока (ще се омъжи)." Имаха момиче, но не го смятат. Като загубиха това момче не могат да си намерят място от мъка. И най- после решават да дойдат в София, да питат Учителя. Тя не е от Братството, яде си месо и т. н., но идва при мене и иска да я заведе при оня Учител, да види какво ще й каже. И като отива с майка ми при Учителя, Той ги поканва да седнат на пейката. Това е било при лозницата, където е сега местото на Учителя. Там имало една пейка и сядат мама, вуйна и Той - Учителят. И вуйна Му разправя мъката си и си мисли да отиде при Кера, която говорела с умрелите, но на Учителя казала само: „Хубаво ли е да се говори с умрелите, да се извикват?
към текста >>

43. 4. „ЛЮБОВТА ЧАКА

Надежда Георгиева Кьосева

Е, не че така ми е тумнало да се женя, ама понеже на момчето му казах, че аз съм вегетарианка, казах му предварително на моя мъж де, да не мислиш, че от любов ще проям месо, защото човек така може да каже, че е съгласен и че тя ще забрави, че е вегетарианка като ме обича.
„Той не може сега да те приеме, не може". Той отваря вратата и казва: „Влезте, сестра". Това е в Мърчаево. И влязох аз при Него. И казвам: „Учителю, така и така, нали съм решила да се женя". Е, не че така ми е тумнало да се женя, ама понеже на момчето му казах, че аз съм вегетарианка, казах му предварително на моя мъж де, да не мислиш, че от любов ще проям месо, защото човек така може да каже, че е съгласен и че тя ще забрави, че е вегетарианка като ме обича. Но да знаеш, че аз съм родена вегетарианка, като минавам покрай касапницата си запушвам носа, защото ми мирише на лошо и щото не мога, щото с извинение ще повърна и затуй казвам, бъди спокоен, че няма да проям. Не ти забранявам на тебе, но вкъщи не. Аз не мога да готвя месо. Не мога да го пипна даже. Нито съм пипала, нито ще пипна и той беше съгласен.
към текста >>

Аз не мога да готвя месо.
И влязох аз при Него. И казвам: „Учителю, така и така, нали съм решила да се женя". Е, не че така ми е тумнало да се женя, ама понеже на момчето му казах, че аз съм вегетарианка, казах му предварително на моя мъж де, да не мислиш, че от любов ще проям месо, защото човек така може да каже, че е съгласен и че тя ще забрави, че е вегетарианка като ме обича. Но да знаеш, че аз съм родена вегетарианка, като минавам покрай касапницата си запушвам носа, защото ми мирише на лошо и щото не мога, щото с извинение ще повърна и затуй казвам, бъди спокоен, че няма да проям. Не ти забранявам на тебе, но вкъщи не. Аз не мога да готвя месо. Не мога да го пипна даже. Нито съм пипала, нито ще пипна и той беше съгласен. А имах и други кандидати, щото там имаше много мобилизирани - зъболекари, лекари, не знам си какви и всичките ми бяха кандидати ако е въпрос за жених. Обаче отидох при Учителя и му казах всичко и Той казва: „А той бърза ли да се жени? " „А-а, викам не когато кажа аз".
към текста >>

44. 11. СКИТНИЦИ

Надежда Георгиева Кьосева

Той беше поставил една дъска на едно дърво и нарязваше месо на малки парченца и го хранеше.
Незабравими бяха тия вечери. Много още неща мога да си спомня от Княжево, от живота ни прекаран там със съученички и други приятели, с Лиляна Захариева, също моя съученичка, с която до днес сме много добри приятелки. С нея често ходехме в гората. След Княжево отидохме у Колчакови, някъде към Павлово, Там имаше градина. А Славчо имаше едно соколче, което си го отглеждаше и което кацаше на рамото му и като му свирне соколчето кацаше на неговото рамо. Той беше поставил една дъска на едно дърво и нарязваше месо на малки парченца и го хранеше. От там отидохме на спирка „Разгеле", така се казваше спирка „Павлово". Хазаите ни се казваха Карийчеви. Помня, че до нас в една хубава къща и градина живееше Реве Радев, който е бил бивш кмет на София, близък приятел на моят баща. Те не можеха един без друг. Той баща ми казваше, че на младини двамата са обикаляли цяла България с Р. В.
към текста >>

45. 20. СВЕТОСЛАВ ГЕОРГИЕВ ПЕЧЕНИКОВ (СЛАВЯНСКИ)

Славчо режеше парченца месо и даваше на соколчето, което лакомо ядеше.
Специално за Славчо каза да не взима яйцата от гнездата на птичките. По-късно от Княжево се преместихме да живеем някъде към Павлово. Там имахме голяма градина с дървета. Славчо обичаше много птици и животни. Беше си отгледал едно соколче, което беше вързано с верижка на един клон и пред него имаше дъска за храната. Славчо режеше парченца месо и даваше на соколчето, което лакомо ядеше. Щом свирнеше с една свирчица, соколчето кацваше на рамото му. Много време той се занимаваше с него да го обучава. За учудване имаше и едно малко лъвче, за което не знаем от къде го беше взел и което спеше в едно малко сандъче. Славчо също се грижеше за него. Но когато лъвчето поотрасна и започна да ръмжи, баща ми го отпрати към Зоологическата градина и така се освободихме от лъвчето.
към текста >>

46. БЪДЕТЕ УМНИ КАТО ЗМИИТЕ И НЕЗЛОБЛИВИ КАТО ГЪЛЪБИТЕ

Йордан Георгиев Бобев

Тя не те пита дали си вегетарианец или месоядец.
Казаха ми, че не трябва да се убиват животните. За тях бяха животни, а за мен бяха змии. Толкова съм разбирал тогава. А тогава се говореше за вегетарианство, за милосърдие, за братство и общ комунален живот. Това беше всичко за мен разбрано, но за змиите аз имах друго становище, защото като те ухапе змия, то тогава умираш. Тя не те пита дали си вегетарианец или месоядец. Тя те вижда, че си човек дошъл при нея, ухапва те и ти заминаваш за онзи свят. Та затова аз запитах така Учителя. А Учителят ме погледна, после вдигна поглед над главата ми като че ли погледна нещо през пространството и през вековете назад и каза: „Абе, то змиите има кой да ги бие". Аз вдигнах рамене и замълчах. Не можах нищо да разбера.
към текста >>

47. 5. НЕОБИКНОВЕНА СРЕЩА

Георги Сотиров

Тогава той продължи обясненията си и каза, хората, които се хранят с месо пълнеят в долната част на тялото - корема.
5. НЕОБИКНОВЕНА СРЕЩА След заминаването на Учителя, към 1947 г. бях на Изгрева на полянката за Паневритмия и си размишлявах доста тъжно какви ли още премеждия ще има да преживея. В този момент идва към мене един човек с хубав кафяв костюм, поздравихме се и ми каза така: „Има начин, по който да минеш леко всички тези премеждия, без да пострадаш нещо". Тогава аз питам: „Кой е този начин? " Отговори ми: „Ако можеш да се храниш с плодове и зеленчуци, без да употребяваш млечни продукти, тогава всички тези противоречия ще минат и ще се освободиш от тях". Тогава той продължи обясненията си и каза, хората, които се хранят с месо пълнеят в долната част на тялото - корема. Но така, все 2 - 3 - 5 години боледуват от някоя тежка болест. Хората като консумират месо, заедно с месото приемат и духът на животното, което иска да си отмъсти. Също така хора, които се хранят с млечни продукти и те пълнеят в корема и те боледуват. Ако искаш да се оформи тялото ти, лицето, главата като употребяваш плодове и зеленчуци, то естествено ще се преобразиш. Това няма да стане отведнъж, но в бъдеще ще видиш резултата.
към текста >>

Хората като консумират месо, заедно с месото приемат и духът на животното, което иска да си отмъсти.
В този момент идва към мене един човек с хубав кафяв костюм, поздравихме се и ми каза така: „Има начин, по който да минеш леко всички тези премеждия, без да пострадаш нещо". Тогава аз питам: „Кой е този начин? " Отговори ми: „Ако можеш да се храниш с плодове и зеленчуци, без да употребяваш млечни продукти, тогава всички тези противоречия ще минат и ще се освободиш от тях". Тогава той продължи обясненията си и каза, хората, които се хранят с месо пълнеят в долната част на тялото - корема. Но така, все 2 - 3 - 5 години боледуват от някоя тежка болест. Хората като консумират месо, заедно с месото приемат и духът на животното, което иска да си отмъсти. Също така хора, които се хранят с млечни продукти и те пълнеят в корема и те боледуват. Ако искаш да се оформи тялото ти, лицето, главата като употребяваш плодове и зеленчуци, то естествено ще се преобразиш. Това няма да стане отведнъж, но в бъдеще ще видиш резултата. Като изслушах тези наставления, запитах човека: „Кога пак може да Ви срещна? " Отговори ми: „Аз не съм сам, ние сме тук групичка и следим живота на всеки един, който идва на Изгрева.
към текста >>

48. 6. ПРАВИЛНО ОТНОШЕНИЕ КЪМ МАЛЦИНСТВАТА

Георги Сотиров

Маргарита Рангелова Стратева

Казахме на управителя, че ние не ядем месо и ако може да ни дадат друга, вегетарианска храна.
Там предварително беше уговорено, че ще се храним. С нас беше и диригента ни. Следва да спомена, че пътните, хотела, храната - всичко беше за сметка на Комитета, който уреждаше състезанието. Настанихме се и почнаха да ни сервират обяда, състоящ се само от месна храна. В състава на оркестъра бяхме двама приятели-вегетарианци. Казахме на управителя, че ние не ядем месо и ако може да ни дадат друга, вегетарианска храна. Той заяви, че с това разполагат и нямат какво друго да ни сервират. При това положение рискувахме да останем ненахранени. Тогава наши другари на масата като видяха това положение казаха на диригента. Той дойде при нашата маса дето беше управителят и му каза: „Аз съм говорил по този въпрос с Комитета и те ми казаха, че макар вегетарианците да са малцинство между нас и на тях трябва да се даде право да се хранят както желаят. Длъжни сме да ги нахраним, защото и за тяхната храна е платено".
към текста >>

А ще дойде ли друго време, когато месоядите да ги обявят също за малцинство?
Той дойде при нашата маса дето беше управителят и му каза: „Аз съм говорил по този въпрос с Комитета и те ми казаха, че макар вегетарианците да са малцинство между нас и на тях трябва да се даде право да се хранят както желаят. Длъжни сме да ги нахраним, защото и за тяхната храна е платено". По настояване на диригента, управителя разпореди да приготвят вегетарианска храна - донесоха ни ядене с картофи, салата, а за пиене имахме като другите - лимонада. В разговора си с управителя, диригента му каза, че сме длъжни да уважаваме начина, по който живеят малцинствата, защото иначе се излагаме пред външния свят. Дойде време вегетарианците да ги определят за малцинство. А ще дойде ли друго време, когато месоядите да ги обявят също за малцинство? Записала: Марийка Марашлиева
към текста >>

49. 1. РОДОВАТА ПЕСЕН

Маргарита Рангелова Стратева

Сливница като учех бях на квартира при една бедна жена, баба Пауна, която ни хранеше с качамак обикновено, в който понякога имаше по някоя мръвка месо.
Той ме наричаше „Гитка". Основното си образование получих на село, но когато преминах в първи прогимназиален клас трябваше да ходя на училище в с. Сливница, сега град Сливница, защото в нашето село нямаше прогимназия. Баща ми беше доста влиятелен, влизаше в училищното настоятелство и му се чуваше думата, та другата година откриха прогимназия и в нашето село. В с. Сливница като учех бях на квартира при една бедна жена, баба Пауна, която ни хранеше с качамак обикновено, в който понякога имаше по някоя мръвка месо. Когато завърших трети прогимназиален клас отидох да уча в София. Там живеех при моя роден брат Крум. После в София дойде да учи и сестра ми Кина, родена на 23.1.1914 г. Тя пък живееше при сестра ми Здравка. Значи и двете бяхме на квартира в София.
към текста >>

50. 4. В ПАРТИЯТА ИЛИ НА ИЗГРЕВА?

Маргарита Рангелова Стратева

Той ме гледаше много мило, а аз като гузна, нали съм яла месо, гледах да застана зад някого, да скрия погледа си от Него.
Около окото му е имало синьо петно и едната му ръка била парализирана. Кина: Първоначално аз не бях вегетарианка, но ходех на беседи. Така една вечер бях поканена на банкет, на който ядох свински пържоли и пих вино. А на другия ден беше неделя и аз отидох на Учителя в десет часа. Направи ми силно впечатление погледа на Учителя. Той ме гледаше много мило, а аз като гузна, нали съм яла месо, гледах да застана зад някого, да скрия погледа си от Него. И тъй през време на беседата аз се криех зад стоящия пред мене. После излязохме на полянката, където правехме гимнастическите упражнения и Учителят пак ме поглеждаше, (а в момента лицето Му грееше някак и Той ми се виждаше особен - светещ) и като че искаше да ми каже, че няма, нищо че съм яла месо. Аз чувствувах, че не може да скрия нищо от Учителя. Гита: Емил работеше като преводчик в авиацията. Той беше сътрудник на някои вестници и както казах редактор на в-к „Сеяч".
към текста >>

После излязохме на полянката, където правехме гимнастическите упражнения и Учителят пак ме поглеждаше, (а в момента лицето Му грееше някак и Той ми се виждаше особен - светещ) и като че искаше да ми каже, че няма, нищо че съм яла месо.
Така една вечер бях поканена на банкет, на който ядох свински пържоли и пих вино. А на другия ден беше неделя и аз отидох на Учителя в десет часа. Направи ми силно впечатление погледа на Учителя. Той ме гледаше много мило, а аз като гузна, нали съм яла месо, гледах да застана зад някого, да скрия погледа си от Него. И тъй през време на беседата аз се криех зад стоящия пред мене. После излязохме на полянката, където правехме гимнастическите упражнения и Учителят пак ме поглеждаше, (а в момента лицето Му грееше някак и Той ми се виждаше особен - светещ) и като че искаше да ми каже, че няма, нищо че съм яла месо. Аз чувствувах, че не може да скрия нищо от Учителя. Гита: Емил работеше като преводчик в авиацията. Той беше сътрудник на някои вестници и както казах редактор на в-к „Сеяч". Ние живеехме в София на ул. „Оборище" № 95.
към текста >>

51. 9. С БРАТСТВОТО НА ИЗГРЕВА

Баща ми одобряваше, че сме вегетарианци и казваше, много хубаво, че не ядем месо и когато бяхме на село те не готвеха месо, нали знаеха, че ние не убиваме животните.
Децата бяха малки още и аз не ходех на работа, само с тях се занимавах. Затова предложих на Антов да му давам някои продукти като сирене, хляб и други продукти, а понякога и пари, които баща ми ми даваше както и сестра ми Кина, която беше учителка в нашето село Алдомировци. Сестра ми изобщо много ми е помагала. Пропуснах да кажа, че моите родители не бяха богати хора, но къщата им беше пълна откъм храна. През време на евакуацията имаше голямо изобилие - зеленчуци, картофи, плодове най- различни и от хубави по-хубави, на село имаше мандра, произвеждаха масло, сирене, кашкавал. Баща ми одобряваше, че сме вегетарианци и казваше, много хубаво, че не ядем месо и когато бяхме на село те не готвеха месо, нали знаеха, че ние не убиваме животните. Заради мъжа на Здравка, моята рождена сестра баща ми го бяха набедили, че е комунист и ни евакуираха за известно време на друго село, а сестра ми Здравка с децата си в съседно турско село. Та след 9.IX.1944 г. сестра ми Здравка и семейството им се ползваха с привилегии на активни борци против фашизма, минаваха за комунисти и затова децата им учиха в Съюза (СССР) и т. н. Те не можеха да ни търпят и ни наричаха „занесени дъновисти". В това време пък Кина отиде за два месеца в Севлиево.
към текста >>

52. 1. СЪМИШЛЕНИЦИ И ПРОТИВНИЦИ

Райна Димитрова Колева

Марийка Великова Марашлиева

„Опълченска" 66 и Учителят му е казал, да не се колят животни, да не се яде месо, че това е грешно и той като се върнал казал на жена си, че срещнал един такъв и такъв човек.
И оттогава вече започнахме да прилагаме Учението на Учителя. Това беше от 1927 до 1929 г. Други съидейници нямахме в родното си село, затова ходехме в село Малко Шарково на 15 и повече км от нашето село. Там имаше три семейства братски. Братята Илия и Христо Караиванови, от които единият е носил дрехата на Учителя на ул. „Опълченска" 66 и Учителят му е казал, да не се колят животни, да не се яде месо, че това е грешно и той като се върнал казал на жена си, че срещнал един такъв и такъв човек. Обаче те били заклали прасето. То голямо, стои в стаята и жена му казала: „Това ще ни е последното прасе. Като изядем него, няма повече", а сестра Катинка, мир и светлина на душата й, казала: „Ами Илия, бе, я да го раздадем на съседите, пък ние да си станем както казал тоз човек, да не ядем месо". Раздали го. И започват от него ден да следват Учението.
към текста >>

Като изядем него, няма повече", а сестра Катинка, мир и светлина на душата й, казала: „Ами Илия, бе, я да го раздадем на съседите, пък ние да си станем както казал тоз човек, да не ядем месо".
Там имаше три семейства братски. Братята Илия и Христо Караиванови, от които единият е носил дрехата на Учителя на ул. „Опълченска" 66 и Учителят му е казал, да не се колят животни, да не се яде месо, че това е грешно и той като се върнал казал на жена си, че срещнал един такъв и такъв човек. Обаче те били заклали прасето. То голямо, стои в стаята и жена му казала: „Това ще ни е последното прасе. Като изядем него, няма повече", а сестра Катинка, мир и светлина на душата й, казала: „Ами Илия, бе, я да го раздадем на съседите, пък ние да си станем както казал тоз човек, да не ядем месо". Раздали го. И започват от него ден да следват Учението. А брат му Христо, той беше по-интелигентен човек и той беше в братството и беше ръководител. И друг един брат Апостол имахме. И ние ходехме там на 22 март, на 22 септември, по празниците.
към текста >>

53. 1. ГОДИНИ ЗА САМООПРЕДЕЛЯНЕ

Майка ми не е била вегетарианка, но в Търговище те рядко се хранели с месо.
На баща ми това нещо му допадало. Те се венчали с майка ми на 27.IV.1920 г. Майка ми ми е разказвала за сватбата си, на която били дошли братя и сестри, направили й някои подаръци. Кръстници им станали хора от Братството - Сийка и Иван Иванови, които виждаме на някои снимки от това време. Баща ми като минавал край някоя къща, където има братско семейство, почуквал на прозореца, поздравявали се и често разменяли по някоя дума или си съобщавали нещо ако е имало някакъв повод. Майка ми не е била вегетарианка, но в Търговище те рядко се хранели с месо. Те имали винаги мляко и сирене, масло и зеленчуци, които произвеждали. Така, че месо се слагало на софрата при празници. За да се омъжат леля ми и майка ми е имало и една друга причина. Те били преживели едно наводнение от тяхната река през 1914 г., която била придошла и завлякла голяма част от покъщнината им. Те живеели край реката и при един пороен дъжд от Балкана се била свлякла голяма вода, която направила маса поразии на техния град и близките села.
към текста >>

Така, че месо се слагало на софрата при празници.
Майка ми ми е разказвала за сватбата си, на която били дошли братя и сестри, направили й някои подаръци. Кръстници им станали хора от Братството - Сийка и Иван Иванови, които виждаме на някои снимки от това време. Баща ми като минавал край някоя къща, където има братско семейство, почуквал на прозореца, поздравявали се и често разменяли по някоя дума или си съобщавали нещо ако е имало някакъв повод. Майка ми не е била вегетарианка, но в Търговище те рядко се хранели с месо. Те имали винаги мляко и сирене, масло и зеленчуци, които произвеждали. Така, че месо се слагало на софрата при празници. За да се омъжат леля ми и майка ми е имало и една друга причина. Те били преживели едно наводнение от тяхната река през 1914 г., която била придошла и завлякла голяма част от покъщнината им. Те живеели край реката и при един пороен дъжд от Балкана се била свлякла голяма вода, която направила маса поразии на техния град и близките села. Те се намерили боси и съвсем леко облечени вън от къщи. Приютили се в едно училище с други хора.
към текста >>

Свако ми Тодор трудно се решил, но като решил и отрязал и се отказал както от месо, така и от цигари, а баща ми доста време минало докато се откаже - дори и скрито запалвал цигара.
Майка ми в повечето случаи оставала при леля ми Руска и й помагала в домакинството. Свако ми Тодор излизал сутрин по навик и обикалял пазарите, отивал и по други свои работи и леля ми е трябвало да посреща клиентите и да продава каквото искат. Баща ми не беше образован, но беше доста начетен. Обичаше да чете и беше общителен. Той е станал причина до голяма степен Тодор и Руска Ковачеви да станат вегетарианци, както и двамата им сина да се запознаят с Учението. Свако ми Тодор трудно се решил, но като решил и отрязал и се отказал както от месо, така и от цигари, а баща ми доста време минало докато се откаже - дори и скрито запалвал цигара. Първото им дете се родило умряло. За него майка ми казваше, че е имала някакво видение - детето си заминавало и тя казала: „Не те давам" и някои казвали, че второто дете съм аз, същият дух, който е прероден. Когато майка ми била бременна с мене по същото овреме Учителят идвал в Русе. Майка ми трудно се хранела и много повръщала докато прочуе, че плода в утробата й му тупти сърцето. Хранела се с праскови и хляб.
към текста >>

54. 4. ПРОТИВОДЕЙСТВИЯ ОТ РОД

Марийка Харизанова

Той не ядеше месо, четеше и получаваше беседи и списание „Житно зърно", но като се ожени, жена му искаше да му повлияе, обаче той си остана вегетарианец и като такъв си замина.
Семейството на Васил ни най-малко не се интересували от идеите му, дори са били противници. Те се надявали като се ожени, жена му да му повлияе, за да се отклони от тоя път. И понеже аз не бях противна на идеите му, аз станах противна на тях. Той разбира се държеше за семейството на родителите си. Подобно беше и положението на брат ми Стефан Желев Калев. Той не ядеше месо, четеше и получаваше беседи и списание „Житно зърно", но като се ожени, жена му искаше да му повлияе, обаче той си остана вегетарианец и като такъв си замина. Родовата карма е голям заплетен възел. Човек слиза на земята чрез рода и чрез него получала тяло. Връзките им са от столетия. Учителят казва: „Всяко зло, което хората ви причиняват се дължи на вашата карма с тях. Всяко добро, което ви правят се дължи на вашата карма.
към текста >>

55. 4. ИДЕЙНО ВЕГЕТАРИАНСТВО

Геновева Жекова

" „Ами, лельо Геновево, ти не ядеш месо, а трябва да се храниш." „Ами като трябва да се храня пет чинии, кой ще изяде това нещо?
С това се потвърждава Словото на Учителя, че двете ложи са непрекъснато една до друга. Непрекъснато. И както седя така в салона, мястото, където се хранят моряците идва един моряк - Сашко мисля, че се казваше и носи пет чинии. В това време моряците се хранят на масите. Идва и всички го гледат и аз също го гледам. Идва при мене и аз го питам: „Какво бе, Ангелчо? " „Ами, лельо Геновево, ти не ядеш месо, а трябва да се храниш." „Ами като трябва да се храня пет чинии, кой ще изяде това нещо? Носи и едно парче някакъв специален хляб. Питам: „Ангелчо, ами кой направи този хляб? " „Добри го прави! ", казва той. „Ама прекрасен го прави, бе, чуден".
към текста >>

След малко главния директор ми вика: „Хайде, Геновево, да видим като не ядеш месо какво ще ядеш сега?
Тя ме хваща за ръка и казва: „Без тебе никъде не отивам". Казвам: „Моля ти се, само ти си поканена". „Не, казва, без тебе никъде не отивам". И отиваме ние горе, а там на масата са всички шефове-големци, там на кораба и ръкопляскат: Да живеят красивите български жени! " И аз викам на Димитрина: „Това вече не е за мене". След малко главния директор ми вика: „Хайде, Геновево, да видим като не ядеш месо какво ще ядеш сега? " те започват всички да ме гледат и аз казвам: „Който ме е поканил, той ще има грижата за тази работа" и взех да се смея. Той започна да разправя на „хищника". А защо му викали „хищник", защото бил много проклет, „Представете си, казва, от дете не била яла месо, как може такова нещо? " Сменят темата на разговора. Ти гдето си едно нищо пред тях в йерархията на администрацията, така да те посрещат.
към текста >>

А защо му викали „хищник", защото бил много проклет, „Представете си, казва, от дете не била яла месо, как може такова нещо?
И отиваме ние горе, а там на масата са всички шефове-големци, там на кораба и ръкопляскат: Да живеят красивите български жени! " И аз викам на Димитрина: „Това вече не е за мене". След малко главния директор ми вика: „Хайде, Геновево, да видим като не ядеш месо какво ще ядеш сега? " те започват всички да ме гледат и аз казвам: „Който ме е поканил, той ще има грижата за тази работа" и взех да се смея. Той започна да разправя на „хищника". А защо му викали „хищник", защото бил много проклет, „Представете си, казва, от дете не била яла месо, как може такова нещо? " Сменят темата на разговора. Ти гдето си едно нищо пред тях в йерархията на администрацията, така да те посрещат. Ама колко работи бих могла да разкажа, които не съм заслужила в този живот, тия доказателства, които Небето ми манифестира така и ми показа, няма да ги забравя през вечността. И много е прав Учителят като казва, че двете Школи и бялата и черната еднакво служат на Бога. Защо? Едната ще те изкуси, а другата ще ти даде път.
към текста >>

56. 2. ПОЛИЦИТЕ НА МИНАЛИЯ ДЪЛГ

Люба Стойкова

Да се откажа от месото не беше никак трудно за мен, защото дъщеря ми се роди вегетарианка и до днес си остана такава.
И от тогава започнах да плащам полиците си от кармата па и до днес. Зрението ми намалява вече, слухът - също, краката вече не държат. Минала съм през много мъчителни изпитания, но не съм възроптала. Зная, че в този живот трябва да се разплатя, както ми каза Учителя. Новата култура, която идва иска и нови хора, свободни от дългове. Да се откажа от месото не беше никак трудно за мен, защото дъщеря ми се роди вегетарианка и до днес си остана такава. Обаче в семейството ни възникнаха противоречия. Съпругът ми беше недоволен, макар че за него готвех специална храна. И все пак казваше: „Това семейство ли е? " И се сърдеше. Отидох при Учителя да се посъветвам с него.
към текста >>

Да не ям месо и да има скандали вкъщи или да ям, за да има мир?
Съпругът ми беше недоволен, макар че за него готвех специална храна. И все пак казваше: „Това семейство ли е? " И се сърдеше. Отидох при Учителя да се посъветвам с него. Казах Му: „Какво да правя, Учителю? Да не ям месо и да има скандали вкъщи или да ям, за да има мир? " Учителят ми отговори: „Оставете вълка да си яде месото, а овцата да си пасе тревата". За мене беше ясно вече. Реших твърдо в себе си да устоя на всичко. Но какво стана? Когато се върнах във Варна пак наготвих две яденета.
към текста >>

" Учителят ми отговори: „Оставете вълка да си яде месото, а овцата да си пасе тревата".
И все пак казваше: „Това семейство ли е? " И се сърдеше. Отидох при Учителя да се посъветвам с него. Казах Му: „Какво да правя, Учителю? Да не ям месо и да има скандали вкъщи или да ям, за да има мир? " Учителят ми отговори: „Оставете вълка да си яде месото, а овцата да си пасе тревата". За мене беше ясно вече. Реших твърдо в себе си да устоя на всичко. Но какво стана? Когато се върнах във Варна пак наготвих две яденета. Седнахме да се нахраним, но моят съпруг нищо не ми каза.
към текста >>

57. 2. ВЕГЕТАРИАНЦИ И БАНДИТИ

Анка Венкова Георгиева

Брат ми казва, че ако не ям месо ще се изтощи организмът ми и ще умра.
2. ВЕГЕТАРИАНЦИ И БАНДИТИ След като се върнах от Варна и исках да бъда вегетарианка, там се запознах с Братството и после в София с Учителя, реших значи да бъда вегетарианка, обаче вкъщи ми пречеха. Брат ми казва, че ако не ям месо ще се изтощи организмът ми и ще умра. Влияеше много на майка ми и даже веднъж майка ми, за да ме сплаши подгони ме с нож. Аз, за да се отърва от ножа, минавайки ножът ме закачи, разряза ми малко едната вена, бликна кръв и тя изведнъж се спусна и каза: "Чедо, не съм искала да те порежа, само да те сплаша, за да почнеш да ядеш месо". Вързаха ми ръката добре, стегнаха я и кръвта постепенно спря. След това помолих майка ми да отидем на Изгрева двете на беседа в десет часа. Майка ми се съгласи. Отидохме.
към текста >>

Аз, за да се отърва от ножа, минавайки ножът ме закачи, разряза ми малко едната вена, бликна кръв и тя изведнъж се спусна и каза: "Чедо, не съм искала да те порежа, само да те сплаша, за да почнеш да ядеш месо".
2. ВЕГЕТАРИАНЦИ И БАНДИТИ След като се върнах от Варна и исках да бъда вегетарианка, там се запознах с Братството и после в София с Учителя, реших значи да бъда вегетарианка, обаче вкъщи ми пречеха. Брат ми казва, че ако не ям месо ще се изтощи организмът ми и ще умра. Влияеше много на майка ми и даже веднъж майка ми, за да ме сплаши подгони ме с нож. Аз, за да се отърва от ножа, минавайки ножът ме закачи, разряза ми малко едната вена, бликна кръв и тя изведнъж се спусна и каза: "Чедо, не съм искала да те порежа, само да те сплаша, за да почнеш да ядеш месо". Вързаха ми ръката добре, стегнаха я и кръвта постепенно спря. След това помолих майка ми да отидем на Изгрева двете на беседа в десет часа. Майка ми се съгласи. Отидохме. Тя остана очарована от беседата. Учителят бил зает с някаква важна работа и беседата прочете брат Симеонов.
към текста >>

Като се върнахме вкъщи, сготвили гювеч с месо.
Аз помислих, помислих, реших да ям месна храна, но да отивам да слушам беседите в 10 часа. Когато Учителят изнасяше беседа, по средата погледна към мен, разбра, направи връзка с мен и каза: „Някой се страхува да не ги нападнат бандити. Като видят, че идват бандитите те се окалват да не ги познаят бандитите. Е, и вие искате да се окаляте да не ви познаят тъмните духове, но всичко ще се оправи". Тогава бях накарала и майка ми да дойде да чуе беседата. Като се върнахме вкъщи, сготвили гювеч с месо. Майка ми избра най-хубавата мръвка от гювеча и ми поднася чинията с яденето. Аз забодох с вилицата малко от зарзавата, сложих го до устата си, но чувствам, че не мога да го преглътна. Толкова ми е мъчно да се простя с вегетарианството, за да мога да отивам на Изгрева, но... разплаках се и майка ми тогава се трогна и каза:" Пък нека да яде тогава само вегетарианска храна, щом толкова й е мъчно и не може да преодолее това чувство, да се прости с вегетарианството, нека пък да яде само вегетарианска храна". Тогава един месец ме държаха само на хляб и вода. И аз заваря вода сложа малко солчица, опека лютива пиперка, за да ми замирише на нещо, защото не ми се яде само така хляб и вода.
към текста >>

И най-после така се стекоха обстоятелствата, че майка ми я заведох на Изгрева, че тя се застъпи за моето вегетарианство, а брат ми тогава се разсърди, че щяла съм да умра, организма ми ще се изтощи ако не ям месо.
Аз забодох с вилицата малко от зарзавата, сложих го до устата си, но чувствам, че не мога да го преглътна. Толкова ми е мъчно да се простя с вегетарианството, за да мога да отивам на Изгрева, но... разплаках се и майка ми тогава се трогна и каза:" Пък нека да яде тогава само вегетарианска храна, щом толкова й е мъчно и не може да преодолее това чувство, да се прости с вегетарианството, нека пък да яде само вегетарианска храна". Тогава един месец ме държаха само на хляб и вода. И аз заваря вода сложа малко солчица, опека лютива пиперка, за да ми замирише на нещо, защото не ми се яде само така хляб и вода. И около един месец и половина съм яла така попара. И най-после така се стекоха обстоятелствата, че майка ми я заведох на Изгрева, че тя се застъпи за моето вегетарианство, а брат ми тогава се разсърди, че щяла съм да умра, организма ми ще се изтощи ако не ям месо. А пък как ме оставиха на хляб и бода? Мислиха, че ще склоня да се простя с вегетарианството. Но аз не отстъпих. Тогава Учителят пращаше брат Георги Йорданов. Всеки ден той с колелото идваше.
към текста >>

58. 15. Мобилизираният войник се освобождава

Георги Йорданов Добрев

Пък там знаят, че аз не ям месо и дори ходихме веднъж при полковника да разреши да ми дават някакви млечни продукти: сирене, кашкавал... И като се връщам от пазара виждам, че майора седи.
Сега като отидох в Цариброд, отидох при капитан Астарджиев, нося му подаръка, той се зарадва. Но най-интересното сега е друго. Идва петъка, а в петък става пазар там, пазарче. На туй пазарче отидох да си купя пъпешчета. Туй беше през лятото - круши, плодове. Пък там знаят, че аз не ям месо и дори ходихме веднъж при полковника да разреши да ми дават някакви млечни продукти: сирене, кашкавал... И като се връщам от пазара виждам, че майора седи. Входа е от тука, а тука е прозорец, той седи на прозореца така. Аз заставам мирно. Ръцете ми заети с продукти и заставам така. той ме заговорва: „Е, каза, храната как върви? Дават ли ви храна?
към текста >>

Той знае, че съм вегетарианец, че не ям месо.
той ме заговорва: „Е, каза, храната как върви? Дават ли ви храна? Получаваш ли? Колко си служил? “ „Ами, викам, един-два месеца“. Той знае, че съм вегетарианец, че не ям месо. И разбрах, че съм свободен, отидох горе, оставих нещата и рекох пак да отида на пазара. И като отивам към пазара вървя по улицата. А по този тротоар, по отсрещният тротоар е фелдфебела. Провикна се той: „Добрев, искаш ли да се уволниш? “ „Хайде бе, моля ти се, г-н фелдфебел.“ „Абе, казвам ти, бе!
към текста >>

59. 26. Той присъствува навсякъде

Георги Йорданов Добрев

От тогава сте месоядци, а сега за 15 години какво можете да направите?
26. ТОЙ ПРИСЪСТВУВА НА ВСЯКЪДЕ Една сестра казала: „Учителю, вегетарианци сме, изчистихме се от вътре, а пак боледуваме“. Той я запитал: „Сестра, от колко години сте вегетарианка? “ „От дълго, от 15 години.“ „Сестра, а къде са 15000 години. От тогава сте месоядци, а сега за 15 години какво можете да направите? Вегетарианството е идея, която се намира на 8000 метра височина в духовното поле“. „Ама вие, Учителю, много се мъчите с нас? “ „Дошъл съм да освободя човечеството от заблужденията на стария им Адамов живот. Помнете, аз присъствувам навсякъде.“ Друга сестра Данка от с. Горица отива при Учителя на Изгрева.
към текста >>

60. 13. Тодор Стоименов

Драган Петков

Иначе ще си бъдеш вегетарианец и месо няма да ядеш“.
Искам да бъда такъв до края на живота си“. Учителят строго го погледнал:“ На теб ти е необходим фосфор за мозъка и за нервната система. В кръвта ти има недоимък на фосфор. А фосфор има само в рибата. Като ядеш риба ще поемаш фосфор и ще си опресняваш мозъка. Иначе ще си бъдеш вегетарианец и месо няма да ядеш“. „Но какво ще кажат другите за мен? “ Учителят добавил: „Важно е Бог какво ще каже за тебе. Има два вида вегетарианци: едните са по Дух вегетарианци, а другите са по форма вегетарианци. Те отвън не ядат месо, но вътре са вълци и разкъсват всичко със своите мисли и желания.“ Така Тодор до края на живота си яде риба и остана по Дух вегетарианец.
към текста >>

Те отвън не ядат месо, но вътре са вълци и разкъсват всичко със своите мисли и желания.“ Така Тодор до края на живота си яде риба и остана по Дух вегетарианец.
Като ядеш риба ще поемаш фосфор и ще си опресняваш мозъка. Иначе ще си бъдеш вегетарианец и месо няма да ядеш“. „Но какво ще кажат другите за мен? “ Учителят добавил: „Важно е Бог какво ще каже за тебе. Има два вида вегетарианци: едните са по Дух вегетарианци, а другите са по форма вегетарианци. Те отвън не ядат месо, но вътре са вълци и разкъсват всичко със своите мисли и желания.“ Така Тодор до края на живота си яде риба и остана по Дух вегетарианец.
към текста >>

61. 3.Коварната болест и вегетарианството

Стоянка Цанева Драгнева

А токсините, това е месоядството, разбира ли, месоядството.
Те го послушват, той им дава съвети, обаче както се казва, от едното ухо влязло, от другото ухо излязло. Излизат и си отиват при лекари. Лекарите дават лекарства, взимат лекарства, връща се в село, пие, трови се, обаче никаква полза. И един ден му подхвърлят беседа от Учителя. Чули нашите приятели от братството, че е болен, в тази къща има болно момче и му подхвърлят една брошурка от беседите и той прочита, че причината за заболяване на човешкия организъм, това са токсините в кръвта. А токсините, това е месоядството, разбира ли, месоядството. И той като го прочел, ама такива страдания преживял той, за да се откаже. А той е бил такъв месоядец, че дори с нож е рязал сурово месо и го е ял. И веднага казва: „Аз от днес престават да ям месо“. В семейството всички ядат месо, обаче майка му вика: „Кога има време ще му сготвя, кога не“, но той си започва този режим и туй става причина той да се свърже с приятелите в Елхово и от там полека-лека започва да се стабилизира. А тогава, на времето Учителят давал задача, пращал е листчета, които като се изтеглят да се види кой колко дена да пости.
към текста >>

А той е бил такъв месоядец, че дори с нож е рязал сурово месо и го е ял.
Лекарите дават лекарства, взимат лекарства, връща се в село, пие, трови се, обаче никаква полза. И един ден му подхвърлят беседа от Учителя. Чули нашите приятели от братството, че е болен, в тази къща има болно момче и му подхвърлят една брошурка от беседите и той прочита, че причината за заболяване на човешкия организъм, това са токсините в кръвта. А токсините, това е месоядството, разбира ли, месоядството. И той като го прочел, ама такива страдания преживял той, за да се откаже. А той е бил такъв месоядец, че дори с нож е рязал сурово месо и го е ял. И веднага казва: „Аз от днес престават да ям месо“. В семейството всички ядат месо, обаче майка му вика: „Кога има време ще му сготвя, кога не“, но той си започва този режим и туй става причина той да се свърже с приятелите в Елхово и от там полека-лека започва да се стабилизира. А тогава, на времето Учителят давал задача, пращал е листчета, които като се изтеглят да се види кой колко дена да пости. Може да постиш един ден, нали написано на листчето, другия за два... Изтегляш листчето и каквото е написано. А листчетата ги изпращат в братството, в провинцията, по кръжоците.
към текста >>

И веднага казва: „Аз от днес престават да ям месо“.
И един ден му подхвърлят беседа от Учителя. Чули нашите приятели от братството, че е болен, в тази къща има болно момче и му подхвърлят една брошурка от беседите и той прочита, че причината за заболяване на човешкия организъм, това са токсините в кръвта. А токсините, това е месоядството, разбира ли, месоядството. И той като го прочел, ама такива страдания преживял той, за да се откаже. А той е бил такъв месоядец, че дори с нож е рязал сурово месо и го е ял. И веднага казва: „Аз от днес престават да ям месо“. В семейството всички ядат месо, обаче майка му вика: „Кога има време ще му сготвя, кога не“, но той си започва този режим и туй става причина той да се свърже с приятелите в Елхово и от там полека-лека започва да се стабилизира. А тогава, на времето Учителят давал задача, пращал е листчета, които като се изтеглят да се види кой колко дена да пости. Може да постиш един ден, нали написано на листчето, другия за два... Изтегляш листчето и каквото е написано. А листчетата ги изпращат в братството, в провинцията, по кръжоците. И дават и на него да си изтегли едно листче и му се паднало три дена да гладува.
към текста >>

В семейството всички ядат месо, обаче майка му вика: „Кога има време ще му сготвя, кога не“, но той си започва този режим и туй става причина той да се свърже с приятелите в Елхово и от там полека-лека започва да се стабилизира.
Чули нашите приятели от братството, че е болен, в тази къща има болно момче и му подхвърлят една брошурка от беседите и той прочита, че причината за заболяване на човешкия организъм, това са токсините в кръвта. А токсините, това е месоядството, разбира ли, месоядството. И той като го прочел, ама такива страдания преживял той, за да се откаже. А той е бил такъв месоядец, че дори с нож е рязал сурово месо и го е ял. И веднага казва: „Аз от днес престават да ям месо“. В семейството всички ядат месо, обаче майка му вика: „Кога има време ще му сготвя, кога не“, но той си започва този режим и туй става причина той да се свърже с приятелите в Елхово и от там полека-лека започва да се стабилизира. А тогава, на времето Учителят давал задача, пращал е листчета, които като се изтеглят да се види кой колко дена да пости. Може да постиш един ден, нали написано на листчето, другия за два... Изтегляш листчето и каквото е написано. А листчетата ги изпращат в братството, в провинцията, по кръжоците. И дават и на него да си изтегли едно листче и му се паднало три дена да гладува. Той казваше: „Ама ние работим цял ден на нивата, горещина.
към текста >>

Преди това, той казва бил такъв месоядец, че сурово месо е рязал и ял.
Езикът ти започва да шуми в устата. Сложим там една стомна на слънцето, топла водичка, нищо друго“. И след като изкарал три дена, нищо да не яде и тогава му казват да хапне картофена супа. „Изведнъж чувствам как нещо се смъква от целия ми организъм“. И по тоя начин туй става причина той да стане вегетарианец и да оздравее. Преди това, той казва бил такъв месоядец, че сурово месо е рязал и ял. От едната крайност минава в другата. Но оздравява, движи се, работи и живее. Това е важното.
към текста >>

62. 1. Сирак и чирак

Когато майка ни получи съобщение за пенсията от баща ми, ние седяхме на софрата и тя каза: „Друго нещо не мога да направя за Колю освен това, от днес нататък няма да ям месо“.
И тъй, както се помня от дете, докато си замина за оня свят чичо ми Драган на 24.VI.1975 г., той винаги е писал на майка ми и запитвал дали децата я слушат. После пък когато станахме по-големи, пишеше: „Ще слушате майка си, вие сте сирачета“. И винаги накрая на писмото пишеше: „Човек предполага, Господ разполага“. От време на време ни изпращаше по някой лев, от чужбина, защото той отиде във Франция и оттам в Белгия, където и почина. Така че Господ светлина да му даде, но не ни забрави чичо ни през целия си живот. Когато майка ни получи съобщение за пенсията от баща ми, ние седяхме на софрата и тя каза: „Друго нещо не мога да направя за Колю освен това, от днес нататък няма да ям месо“. И тъй аз почти не помня мама да е яла някога месо. Майка ми и баща ми са женени в 1909 г. Когато се отказа от месото тя знаеше вече за Братството и Учителя. Братството се е създало главно през време на войните и по фронтовете. Възможно е свако ми Слави Тодоров да е имал опитности с Учителя, но аз не знаех за тях.
към текста >>

И тъй аз почти не помня мама да е яла някога месо.
После пък когато станахме по-големи, пишеше: „Ще слушате майка си, вие сте сирачета“. И винаги накрая на писмото пишеше: „Човек предполага, Господ разполага“. От време на време ни изпращаше по някой лев, от чужбина, защото той отиде във Франция и оттам в Белгия, където и почина. Така че Господ светлина да му даде, но не ни забрави чичо ни през целия си живот. Когато майка ни получи съобщение за пенсията от баща ми, ние седяхме на софрата и тя каза: „Друго нещо не мога да направя за Колю освен това, от днес нататък няма да ям месо“. И тъй аз почти не помня мама да е яла някога месо. Майка ми и баща ми са женени в 1909 г. Когато се отказа от месото тя знаеше вече за Братството и Учителя. Братството се е създало главно през време на войните и по фронтовете. Възможно е свако ми Слави Тодоров да е имал опитности с Учителя, но аз не знаех за тях. Баща си, понеже съм бил малък когато той е ходил войник, после запас, насам-натам, едва си го спомням.
към текста >>

Когато се отказа от месото тя знаеше вече за Братството и Учителя.
От време на време ни изпращаше по някой лев, от чужбина, защото той отиде във Франция и оттам в Белгия, където и почина. Така че Господ светлина да му даде, но не ни забрави чичо ни през целия си живот. Когато майка ни получи съобщение за пенсията от баща ми, ние седяхме на софрата и тя каза: „Друго нещо не мога да направя за Колю освен това, от днес нататък няма да ям месо“. И тъй аз почти не помня мама да е яла някога месо. Майка ми и баща ми са женени в 1909 г. Когато се отказа от месото тя знаеше вече за Братството и Учителя. Братството се е създало главно през време на войните и по фронтовете. Възможно е свако ми Слави Тодоров да е имал опитности с Учителя, но аз не знаех за тях. Баща си, понеже съм бил малък когато той е ходил войник, после запас, насам-натам, едва си го спомням. Той беше висок, но друго нищо не мога да си спомня. По това време и дядо ми Минчо живееше при нас (бащата на баща ми) и мама веднъж му каза: „Татко, Колю вече го убиха, но ти имаш две дъщери, имаш и четирима синове.
към текста >>

А в тавичката кокали и коматчета хляб едно-друго и на единия ъгъл едно парченце месо за мене и той ми вика: „Хайде, вземи обядвай“.
Чиракувах му няколко дена и един ден той дойде и носи едно пиле в тавичка, да я занеса на фурната да се изпече. Аз я занесох. След това пак дойде, той остана в дюкяна, а аз отидох да взема тавичката и му я подадох. От дюкяна за втория етаж, където живееше Ставри имаше стълба. Качи се той горе, обядваха те и по едно време той се връща и ми носи тавичката. А в тавичката кокали и коматчета хляб едно-друго и на единия ъгъл едно парченце месо за мене и той ми вика: „Хайде, вземи обядвай“. Казвам: „Добре“. Аз като видях кокалите ми се отяде и по едно време му викам: „Бай Ставре, аз ще взема тук малко дрехи и ще ги пратя на село да ми ги изперат“, защото аз друго нямах освен дрешки за преобличане. Той каза: „Добре“. Вземах торбичката и трябваше да мина през центъра на града, защото всъщност имаше само една улица. А от нашето село имаше няколко момченца чирачета в една кръчма и за да не ме видят, аз минах по десния бряг на морето и давай, давай, дето има сега почивни станции, кални бани, солници и отидох направо на село.
към текста >>

63. 14. Предсказанието на баба Хаджийка

“ Учителят ме погледна и ми каза: „Ще кажеш, че лекаря ти е забранил да ядеш месо“.
Но по едно време Учителят дойде до вратата. Аз Му се обадих и казвам: „Учителю, аз отивам войник“. А Той ми отговори: „Рекох, ела в стаята ми“. Отидохме с Учителя в приемната стая. Като седнахме, аз запитах Учителя: „Какво ще правя с вегетарианството? “ Учителят ме погледна и ми каза: „Ще кажеш, че лекаря ти е забранил да ядеш месо“. Сбогувах се с Учителя и си тръгнах. Винаги когато помисля за това се чудя, защо Учителят не ми каза това нещо на вратата, а ме извика в стаята, като остави групата музиканти в салона. После Учителят отново се върна при тях. Като отидох в Сливен, още като влязох при полковника, гледам го един висок, черноок. Викам си, ето го значи каквото ми беше казала баба Хаджийка.
към текста >>

64. 15. Прераждане между славяните

Свако ми, леля ми бяха ръководители на село, също така аз не помня мама някога да е яла месо.
Ще открия тук една скоба. Толкова години не съм питал Учителя за това, но от 4-5 години след като се разболях и често лежа, постоянно мисля за това гдето Учителят е казал, че в тоя живот за пръв път се раждам между славяните. И когато сестра Маргарита ми разправи, че се познавам с Учителя още от Америка, викам си, значи Учителят е наредил, тъкмо той е тука между славяните, да дойда и аз в България. Аз се раждам през 1912 г. в семейство, което е почти в братството. Свако ми, леля ми бяха ръководители на село, също така аз не помня мама някога да е яла месо. Така че за мен се отвори едно малко прозорче, от което разбрах, че Учителят ми е помогнал да се родя в България. Посрещнахме новата 1933 година. След това идва Коледа и тъкмо бях седнал и четях нещичко и някой чука на прозореца. Станах, беше брат Михаил Добрев от Варна - точилар. Казва: „Гради, много те моля да покриеш бараката на брат Трифон-градинаря“.
към текста >>

65. 17. Войници - вегетарианци

В тоя момент ми дойде на ум мисълта на Учителя, да кажа, „че лекарят ми е забранил да ям месо и да пия спиртни напитки, понеже съм боледувал още от малък като дете от бъбреци“.
Не мина една седмица ли какво и мен ме извикаха в Сливница. Като отидох в Сливница, най-напред ме пратиха при лекаря. Той ме прегледа и между другото ми изследваха урината. В Сливница изпращаха всички коневичари от София (цигани, които живеят при Захарна фабрика), които често пъти биваха болни от заразни болести. Като ми изследваха урината и донесоха талончето с изследванията, лекарят се обърна към мене и ми каза: „Ти, момко, си страдал от бъбреци“. В тоя момент ми дойде на ум мисълта на Учителя, да кажа, „че лекарят ми е забранил да ям месо и да пия спиртни напитки, понеже съм боледувал още от малък като дете от бъбреци“. Обаче на село кой ще ме погледне, кой ще ме лекува. Ние едва имахме да се прехраним. Лекарят, д-р Памукчиев ме гледа, прави, струва, вика: „Тука 5-6 месеца ще ядеш каквото ти даваме, пък после ще видим“. Аз го гледам и казвам: „Г-н докторе, аз съм тук за шест месеца. Докато свикна, почват болки, болници, едно друго, затова месо няма да ям.
към текста >>

Докато свикна, почват болки, болници, едно друго, затова месо няма да ям.
В тоя момент ми дойде на ум мисълта на Учителя, да кажа, „че лекарят ми е забранил да ям месо и да пия спиртни напитки, понеже съм боледувал още от малък като дете от бъбреци“. Обаче на село кой ще ме погледне, кой ще ме лекува. Ние едва имахме да се прехраним. Лекарят, д-р Памукчиев ме гледа, прави, струва, вика: „Тука 5-6 месеца ще ядеш каквото ти даваме, пък после ще видим“. Аз го гледам и казвам: „Г-н докторе, аз съм тук за шест месеца. Докато свикна, почват болки, болници, едно друго, затова месо няма да ям. Правете каквото искате с мене“. Той ме гледа, гледа и каза: „Момко, първия човек, който ще ти помогне, това съм аз. За сведение аз месо не ям. Но на годината един-два пъти трябва да присъствувам на банкет и седна някъде, уж че близна нещо, но месо не ям“. Аз го гледам и си мисля: доктора сега ми хвърля последната въдица.
към текста >>

За сведение аз месо не ям.
Лекарят, д-р Памукчиев ме гледа, прави, струва, вика: „Тука 5-6 месеца ще ядеш каквото ти даваме, пък после ще видим“. Аз го гледам и казвам: „Г-н докторе, аз съм тук за шест месеца. Докато свикна, почват болки, болници, едно друго, затова месо няма да ям. Правете каквото искате с мене“. Той ме гледа, гледа и каза: „Момко, първия човек, който ще ти помогне, това съм аз. За сведение аз месо не ям. Но на годината един-два пъти трябва да присъствувам на банкет и седна някъде, уж че близна нещо, но месо не ям“. Аз го гледам и си мисля: доктора сега ми хвърля последната въдица. Казвам му: „Добре, докторе, много се радвам, че ще ми помогнеш“. В това време той даде една бележка на фелд- фебела и каза: „Гради Колев Минчев ще бъде във свързочния завод - телефонист, той е за шест месеца“. В това време фелдфебела казва: „Ами то има още един вегетарианец и той не яде месо, в същата рота“.
към текста >>

Но на годината един-два пъти трябва да присъствувам на банкет и седна някъде, уж че близна нещо, но месо не ям“.
Аз го гледам и казвам: „Г-н докторе, аз съм тук за шест месеца. Докато свикна, почват болки, болници, едно друго, затова месо няма да ям. Правете каквото искате с мене“. Той ме гледа, гледа и каза: „Момко, първия човек, който ще ти помогне, това съм аз. За сведение аз месо не ям. Но на годината един-два пъти трябва да присъствувам на банкет и седна някъде, уж че близна нещо, но месо не ям“. Аз го гледам и си мисля: доктора сега ми хвърля последната въдица. Казвам му: „Добре, докторе, много се радвам, че ще ми помогнеш“. В това време той даде една бележка на фелд- фебела и каза: „Гради Колев Минчев ще бъде във свързочния завод - телефонист, той е за шест месеца“. В това време фелдфебела казва: „Ами то има още един вегетарианец и той не яде месо, в същата рота“. Аз се сетих, че това е брат Драган Петков, фелдфебелът ме заведе в един голям салон, където спяхме ние и по едно време аз излизам на двора и насреща ми брат Драган.
към текста >>

В това време фелдфебела казва: „Ами то има още един вегетарианец и той не яде месо, в същата рота“.
За сведение аз месо не ям. Но на годината един-два пъти трябва да присъствувам на банкет и седна някъде, уж че близна нещо, но месо не ям“. Аз го гледам и си мисля: доктора сега ми хвърля последната въдица. Казвам му: „Добре, докторе, много се радвам, че ще ми помогнеш“. В това време той даде една бележка на фелд- фебела и каза: „Гради Колев Минчев ще бъде във свързочния завод - телефонист, той е за шест месеца“. В това време фелдфебела казва: „Ами то има още един вегетарианец и той не яде месо, в същата рота“. Аз се сетих, че това е брат Драган Петков, фелдфебелът ме заведе в един голям салон, където спяхме ние и по едно време аз излизам на двора и насреща ми брат Драган. А на двора няма никой и аз му казвам: „Брат Драган, все едно, че не се познаваме. Аз съм телефонист“. И той вика: „И аз съм телефонист“. Казвам: „Аз научих това и ще се видим в стаята“.
към текста >>

През време на служенето мина около един месец, някои офицери-дежурни искаха да ни накарат да ядем месо, но ние не ядем.
И той вика: „И аз съм телефонист“. Казвам: „Аз научих това и ще се видим в стаята“. На мене дадоха в стаята първо легло, нали съм най-висок, а той през няколко легла. В столовата така се нареди, че се хранехме на една маса двамата вегетарианци. Така вместо един човек бяхме двама. През време на служенето мина около един месец, някои офицери-дежурни искаха да ни накарат да ядем месо, но ние не ядем. В това време командир на полка беше подполковник Томов. А той беше кръстник или кум на брат и сестра Недкови, на Полито родителите. Тогава още като ме пуснаха отпуск, а те ни пущаха всяка неделя (тогава пущаха отпуск само да знаеш да даваш чест и т.н.), казах на сестра Недкова много поздрави от семейството на подполковник Томов. Сестра Недкова прати нещо да занеса на подполковник Томов и като отидох да го занеса, казва ми Томов: „Не може, Гради, ще трябва да ядеш месо“. А пък жена му казва: „Ти знаеш ли какво значи да си вегетарианец?
към текста >>

Сестра Недкова прати нещо да занеса на подполковник Томов и като отидох да го занеса, казва ми Томов: „Не може, Гради, ще трябва да ядеш месо“.
Така вместо един човек бяхме двама. През време на служенето мина около един месец, някои офицери-дежурни искаха да ни накарат да ядем месо, но ние не ядем. В това време командир на полка беше подполковник Томов. А той беше кръстник или кум на брат и сестра Недкови, на Полито родителите. Тогава още като ме пуснаха отпуск, а те ни пущаха всяка неделя (тогава пущаха отпуск само да знаеш да даваш чест и т.н.), казах на сестра Недкова много поздрави от семейството на подполковник Томов. Сестра Недкова прати нещо да занеса на подполковник Томов и като отидох да го занеса, казва ми Томов: „Не може, Гради, ще трябва да ядеш месо“. А пък жена му казва: „Ти знаеш ли какво значи да си вегетарианец? Те са идеалисти хора и няма какво да го насилвате“. А той, Томов, светлина да му е на душата като влезеше в кухнята, вземаше най-големия кокал и го глождеше като кученце. Така мина около един месец, ние бяхме на словесно занятие, идва един войник и казва: „Вегетарианците да излязат! “ Словесно значи, да ни разправят за пушки, за топове и т.н.
към текста >>

Полковникът попита най- напред първия вегетарианец - непознатия: „Ти защо не ядеш месо?
Излязохме вместо двама, трима вегетарианци. Вървеше най- напред непознатия, втория брат Драган и третия аз. Отидохме в канцеларията. Там бяха командира, полковника, лекаря, който беше капитан и подполковник Томов, домакин. Имаше и писар. Полковникът попита най- напред първия вегетарианец - непознатия: „Ти защо не ядеш месо? “ Той започна да разправя, че това не можел да яде, онуй не можел, че печено и т.н. Тогава лекаря, д-р Памукчиев го запита какво яде. Той каза, че яде кренвирши, салам и т.н. „Марш“, каза лекаря, „ти ядеш най-лошото месо, а това, което трябва да ядеш не го ядеш. Всички по-лоши меса ги правят на кренвирши и др. работи“.
към текста >>

„Марш“, каза лекаря, „ти ядеш най-лошото месо, а това, което трябва да ядеш не го ядеш.
Имаше и писар. Полковникът попита най- напред първия вегетарианец - непознатия: „Ти защо не ядеш месо? “ Той започна да разправя, че това не можел да яде, онуй не можел, че печено и т.н. Тогава лекаря, д-р Памукчиев го запита какво яде. Той каза, че яде кренвирши, салам и т.н. „Марш“, каза лекаря, „ти ядеш най-лошото месо, а това, което трябва да ядеш не го ядеш. Всички по-лоши меса ги правят на кренвирши и др. работи“. Попитаха брат Драган защо не яде, а той още не говореше добре български понеже беше дошъл от Югославия. Той каза: „Аз съм чел книги, разбрах че месото не е полезно за човека и затова не ям месо“. „Добре“, казаха. Питам и мене, но още преди да си отворя устата лекаря каза, че не трябва да ям месо, защото имам болни бъбреци и с това се приключи.
към текста >>

Той каза: „Аз съм чел книги, разбрах че месото не е полезно за човека и затова не ям месо“.
Тогава лекаря, д-р Памукчиев го запита какво яде. Той каза, че яде кренвирши, салам и т.н. „Марш“, каза лекаря, „ти ядеш най-лошото месо, а това, което трябва да ядеш не го ядеш. Всички по-лоши меса ги правят на кренвирши и др. работи“. Попитаха брат Драган защо не яде, а той още не говореше добре български понеже беше дошъл от Югославия. Той каза: „Аз съм чел книги, разбрах че месото не е полезно за човека и затова не ям месо“. „Добре“, казаха. Питам и мене, но още преди да си отворя устата лекаря каза, че не трябва да ям месо, защото имам болни бъбреци и с това се приключи. Аз не казах нито една дума. В това време домакинът на полка каза: „Решихме, ще ви даваме всичко постно, което има, по един хляб на ден, по триста грама суха храна, независимо какво има - дали е постно или блажно - сирене или кашкавал, маслини или мармалад, захар, каквото искате“. После стана така и показа през прозореца: „Ето, това е градина военна, пасете трева колкото искате“.
към текста >>

Питам и мене, но още преди да си отворя устата лекаря каза, че не трябва да ям месо, защото имам болни бъбреци и с това се приключи.
„Марш“, каза лекаря, „ти ядеш най-лошото месо, а това, което трябва да ядеш не го ядеш. Всички по-лоши меса ги правят на кренвирши и др. работи“. Попитаха брат Драган защо не яде, а той още не говореше добре български понеже беше дошъл от Югославия. Той каза: „Аз съм чел книги, разбрах че месото не е полезно за човека и затова не ям месо“. „Добре“, казаха. Питам и мене, но още преди да си отворя устата лекаря каза, че не трябва да ям месо, защото имам болни бъбреци и с това се приключи. Аз не казах нито една дума. В това време домакинът на полка каза: „Решихме, ще ви даваме всичко постно, което има, по един хляб на ден, по триста грама суха храна, независимо какво има - дали е постно или блажно - сирене или кашкавал, маслини или мармалад, захар, каквото искате“. После стана така и показа през прозореца: „Ето, това е градина военна, пасете трева колкото искате“. И така приключи въпроса с храната. Започнаха да ни дават вегетарианска храна и суха храна.
към текста >>

Той беше поручик, че ще му прати един войник, „когото ще накараш да реже месо“.
Той особено много ме тормозеше. Веднъж бяха заклали към 10-12 прасенца малки. Военните щяха да имат банкет. От всяка рота Искаха войници да отидат да помагат. Младият фелдфебел казал на дежурния офицер по кухня. Той беше поручик, че ще му прати един войник, „когото ще накараш да реже месо“. И му разправил историята, че съм вегетарианец и т.н. Отидох аз в готварницата. Гледам на масата като сложили прасенцата и ги чистят там, режат и офицера поручик ми вика: „Вземай ножа и почвай да режеш“. Аз, тъй както съм застанал викам: „Г- поручик, аз месо не ям и няма да режа. Дайте ми да чистя лук, ориз, всичко друго ще правя, пратете ме да измия клозетите, обаче месо няма да пипна“.
към текста >>

Аз, тъй както съм застанал викам: „Г- поручик, аз месо не ям и няма да режа.
Младият фелдфебел казал на дежурния офицер по кухня. Той беше поручик, че ще му прати един войник, „когото ще накараш да реже месо“. И му разправил историята, че съм вегетарианец и т.н. Отидох аз в готварницата. Гледам на масата като сложили прасенцата и ги чистят там, режат и офицера поручик ми вика: „Вземай ножа и почвай да режеш“. Аз, тъй както съм застанал викам: „Г- поручик, аз месо не ям и няма да режа. Дайте ми да чистя лук, ориз, всичко друго ще правя, пратете ме да измия клозетите, обаче месо няма да пипна“. Добре, ама той се провикна: „Аз това ти заповядвам да правиш! “ В това време аз седя така с ръката за почит, обаче омаля ми ръката и му казвам: „Г-н поручик, свободен ли съм? “ Той отговори: „Не си свободен, ами взимай ножа да режеш“. Аз в това време си излизам от стола и до вечерта всички, цялата казарма знаят, че Гради след няколко дена ще го съдят за неизпълнение на заповед.
към текста >>

Дайте ми да чистя лук, ориз, всичко друго ще правя, пратете ме да измия клозетите, обаче месо няма да пипна“.
Той беше поручик, че ще му прати един войник, „когото ще накараш да реже месо“. И му разправил историята, че съм вегетарианец и т.н. Отидох аз в готварницата. Гледам на масата като сложили прасенцата и ги чистят там, режат и офицера поручик ми вика: „Вземай ножа и почвай да режеш“. Аз, тъй както съм застанал викам: „Г- поручик, аз месо не ям и няма да режа. Дайте ми да чистя лук, ориз, всичко друго ще правя, пратете ме да измия клозетите, обаче месо няма да пипна“. Добре, ама той се провикна: „Аз това ти заповядвам да правиш! “ В това време аз седя така с ръката за почит, обаче омаля ми ръката и му казвам: „Г-н поручик, свободен ли съм? “ Той отговори: „Не си свободен, ами взимай ножа да режеш“. Аз в това време си излизам от стола и до вечерта всички, цялата казарма знаят, че Гради след няколко дена ще го съдят за неизпълнение на заповед. Добре, но моят ротен командир и той беше поручик, само че старши поручик, оня беше'по- млад по випуск.
към текста >>

Храним се в столовата и той дойде при нас и пак казва: „Ще ядете месо“.
Трябва да ви обърна внимание на това, че цял месец аз трябваше да ходя цивилен, защото поради високия ми ръст нямаше за мен дрехи, ботуши и др. и когато от министерството на войната изпратиха платове да ми шият дрехи, после шинел, после ботуши, той ме води в шивалнята и обущарната и ми вика: „Гради, понеже си сирак от войната ще наредим да те пратят в Търново, там има школа, да станеш подофицер ли, фелдфебел ли“. Викам: „Г-н поручик, много ви благодаря, но аз не желая това“. Даже отказах да ми правят шинел понеже през есента щяха да ме уволнят, шинел значи не ми трябва. Добре, но веднъж пак с този фелдфебел Евлоги Георгиев, младия, Бог светлина да му даде, той умря. Храним се в столовата и той дойде при нас и пак казва: „Ще ядете месо“. Брат Драган си мълчеше, но аз от край време все така си приказвах. Той се ядоса нещо в столовата, която беше пълна с войници и дежурен офицер, храним се и вика: „Аз сутринта ще ви доведа две кучета, ще ги вържа и ще ви накарам да ги убиете, да видим какво ще правите“. Аз седя срещу него в това време, а имаше както казах и офицери и дежурни по кухня и войниците в столовата. Обърнах се към него и казах: „Когато ми дадете пушка да убия кучето, ще се обърна и ще разстрелям вас и себе си. Защо ще убивам едно невинно куче“.
към текста >>

66. 28. Чичо Драган - дезертьора

Аз съм вегетарианец и месо не ям“.
Качих се, звъних, излиза той и ме посреща. Вика: „Абе, къде се загуби, какво стана“. Казвам му: „Ще ти разкажа“. Той ме покани и каза на жена си: „Направи там кебап ли, какво“. Викам му: „Вижте какво, обелете няколко картофа и ги сварете. Аз съм вегетарианец и месо не ям“. Те съжаляваха, както и да е, сутринта чакал да се върна, той всъщност не ми го каза, но аз го разбрах. Като ме няма, праща в хотела, т.е. в хана, ханджията нищо не знае за мене, праща в полицията и те нищо не знаят и той започнал да се безпокои. Вика: „Тоя човек какъв беше, избяга“. Аз нали разбрах това, защото полицая ме търси и ме пита пред сестрата.
към текста >>

67. 29. В Русе и по Дунава

След като бях станал вегетарианец се отказах от месо и от риба.
Двама предприемачи от Свищов казваха, че видели една софиянка, но не могли да се сприятелят с нея и какво мислите, като слизаме в Свищов тя пред мене. А тя абонирана за списание „Жена и дом“. След един или два дена беше някакъв празник и й казах, че в събота вечер ще пристигна в Русе с кораба и че в неделя може да я заведа на „Свирчовица“. И така стана, че тия предприемачи ме гледат, зяпат и после ме разпитват. Аз останах много доволен, че те въпреки, че са правили големи усилия, не са могли да се докоснат до нея. След като бях станал вегетарианец се отказах от месо и от риба. Служих войник, върнах се, почнах да работя тук-таме по Дунава. По едно време работех в Силистра. А по Дунава навсякъде мирише на риба и в ресторанти, на кораба, и по пристанищата. Така цели десет години работех по Дунава. Казвах си понякога, че наши братя и сестри, някои разбира се употребяват риба.
към текста >>

Извиках го и му казах, че това е готвено с месо.
Казвам му: „Аз съм вегетарианец, много ще те моля, когато нямаш поено, имаш сирене, кашкавал, яйца, ще ми направиш нещо набързо, нали? Много те моля“. „Добре, майстор Гради“, отговори той.“ Отивам пак един ден и го питам: „Имаш ли нещо постно? “ Той отговори, че има прясно зеле. Даде ми една порция, но още като хапнах първата хапка разбрах, че зелето не е съвсем постно и почнах да тършувам из него и по едно време виждам някаква мръвчица. Извиках го и му казах, че това е готвено с месо. Той беше възрастен човек и каза: „Грехът да бъде мой“. Аз му казвам, че не ям месо, не че ще направя грях, но чисто и просто, че не искам да ям месо. Станах и си излязох. А пък някой път като пътувам с парахода, вярно че много често си носех някоя консерва от брат Ватев и не оставах гладен, но някой път гладен съм и си взема една-две риби там печени или пържени и се нахраня. Добре, но веднъж се върнах от Рила и после отидох във Варна, а после в Балчик.
към текста >>

Аз му казвам, че не ям месо, не че ще направя грях, но чисто и просто, че не искам да ям месо.
„Добре, майстор Гради“, отговори той.“ Отивам пак един ден и го питам: „Имаш ли нещо постно? “ Той отговори, че има прясно зеле. Даде ми една порция, но още като хапнах първата хапка разбрах, че зелето не е съвсем постно и почнах да тършувам из него и по едно време виждам някаква мръвчица. Извиках го и му казах, че това е готвено с месо. Той беше възрастен човек и каза: „Грехът да бъде мой“. Аз му казвам, че не ям месо, не че ще направя грях, но чисто и просто, че не искам да ям месо. Станах и си излязох. А пък някой път като пътувам с парахода, вярно че много често си носех някоя консерва от брат Ватев и не оставах гладен, но някой път гладен съм и си взема една-две риби там печени или пържени и се нахраня. Добре, но веднъж се върнах от Рила и после отидох във Варна, а после в Балчик. То беше около обед и си рекох, чакай да обядвам и после ще отида да видя там разни румънски дворци. И като влязох в един от най-хубавите ресторанти на площада гледам на масата като напържили едни попчета, пълно с попчета и витрината пълна с попчета.
към текста >>

И така както едно време се бях простил с месото, простих се сега и с рибата и после вагони риба да има не могат да ме съблазнят.
“ Той ме гледа така, да не съм се нещо объркал. Той ми предложи риба, но аз му казах, че не ща риба. Донесе той салатите. Аз се нахраних много хубаво, платих си, излязох и като че ли никога в живота си не съм бил тъй благодарен на себе си. Най-вече, че бях послушал тоя вътрешен глас, който ми казваше да не ям риба. И така както едно време се бях простил с месото, простих се сега и с рибата и после вагони риба да има не могат да ме съблазнят.
към текста >>

68. 31. Годеница

А пък често пъти когато отивах у Елена, тя имаше приготвено ядене с месо и ме караше да ям от соса на яденето.
Катя я гледа и казва: „Той е твой годеник, но ти като каза, че ще бъдеш вегетарианка, къде беше за Коледа, два-три дни, по празниците? На гуляи и флиртове! “ Аз само слушам. „Сега ядеш кюфтета, пържоли и т.н., продължавах стария живот както преди годежа“. Аз нищо не направих, нищо не казах. А пък често пъти когато отивах у Елена, тя имаше приготвено ядене с месо и ме караше да ям от соса на яденето. След някое време аз ходих някъде по пристанищата, да прегледам някои постройки или пък във връзка с някои нови строежи. След това се връщах в София и когато отново ще тръгвам за Русе пак отидох да се обадя на Учителя и тогава тръгнах за Русе. Като отидох там Елена си взе два-три дни отпуск. Катя я нямаше. Не зная къде беше, дали командировка или другаде.
към текста >>

69. 35. Мобилизацията

Викат: „Да, няма да ядеш месо ама сега ще убиваш коня“.
Като ме извикаха ми казах, че конят трябва да се убие и че се паднало аз да го убия. Гледам така и по едно време вземах свое решение и им казах: „Свободен ли съм? “ казаха: „Свободен си, само да знаеш, като дойде заповедта от дивизията трябва да я изпълниш“. Викам: „Добре“. Навън се бяха събрали „най-добрите ми приятели“, които обичаха да се заяждат с мене за вегетарианската храна и т.н. Викат: „Да, няма да ядеш месо ама сега ще убиваш коня“. Отговорих: „Аз за сведение ще застана до коня когато ще го разстрелват, да разстрелят и мене, но коня няма да го убия“. И това нещо се носи няколко дни из казармата и целия полк знаеше, че аз ще трябва да убия коня. Добре, но тия, които не ме обичат казах, че няма да убия коня и на тия, които ме дразнят, също. Като се върнах вечерта от училището викат ме право в канцеларията и започват да ми се карат и викат: „Ти нали трябваше да убиеш коня, къде избяга, къде се скри? “ Казах им: „Извинявайте, но аз не съм се скрил, а още от сутринта съм бил при командира на полка в училището.
към текста >>

70. 36. Първата фаза на Отечествената война

Минаха няколко дни, имаше вечерна проверка, но преди това, а там имаше рекичка и аз бях отишъл по някаква нужда и какво мислите, тъй както бяха строени войниците започна престрелка направо на месо.
Полковият фелдфебел ми вика: „Гради, какво да те правя тебе? Ти беше телефонист, беше във ветеринарната лечебница, обаче през твоята отпуска фелдфебела Киров, който беше в лечебницата вземал друг войник“. Пък аз бях много неудобен, защото той продаваше лекарства, после обичаше ракията. Ние бяхме трима души и още по пътя ме гледаше така накриво, пък аз не пиех нищо и винаги седях в канцеларията и виждах всичко. На Киров това не му харесало значи. Минаха няколко дни, имаше вечерна проверка, но преди това, а там имаше рекичка и аз бях отишъл по някаква нужда и какво мислите, тъй както бяха строени войниците започна престрелка направо на месо. Почнаха войниците да викат, да плачат и аз оттам се прибирам право в канцеларията. Като влязох, там имаше трима-четирима души офицери и полковия фелдфебел. В това време високоговорителя съобщава: „Всички началници, войници да напуснат лагера и да заемат позиция в полите на Люлин“. Излязоха офицерите, фелдфебела нали е царски човек го гледам - жълт- зелен, трепери и вика: „Гради, бягай! “ Той беше ми казал къде да спя.
към текста >>

„Ти пушка не носиш, месо не ядеш.“ Чуди се.
Той, въпреки неговата молба-заповед, други път като ми заповяда нещо слушах, но тогава седнах при него тъй и той извади един сандък с ленти за картечница, донесе сандъци патрони и цяла вечер сме пълнили ленти за картечници. Така прекарахме нощта. Сутринта разбрахме, че са хванати няколко офицера, които са стреляли, нали те си имат начин на действие, та като разпуснаха войници едни заминаха за Люлин да вземат позиция, други по заповед направиха един кордон където са стреляли и хванаха някои войници и главно офицери. Добре, но минаха няколко дни, заминаваме за фронта. „А теб какво да те правя“, казва фелдфебела. „Ти пушка не носиш, месо не ядеш.“ Чуди се. А той пък и по-ра- но ми помогна, защото като вегетарианец бях по-специален. Викам му: „Г-н фелдфебел, каквото наредите, това ще бъде“. По едно време, той като мисли ми вика: „Гради, аз в София в казармата си имах ключар, VI.полкови, обаче той е в София. А тук на фронта има все пак доста багаж. Затова ще те направя ключар.“ Отговорих: „Каквото наредите, това ще бъде“.
към текста >>

71. 43. Летуване на Рила с Учителя

Викам: „Извинявайте, но аз месо не ям“.
Отидох тъй покрай групата, оттам ми минаваше пътя и гледам познати хора - директора на горското стопанство, жена му, имаше един българин, работеше в железниците, добър приятел на брат Тодор Михайлов. След 9.IX.1944 г. той стана военен с чин майор. Поздравихме се, поприказвахме, а те тъкмо сложили да обядват и в това време извикаха полковника. Той като дойде, седна и първата му работа беше, да вземе вилицата и да набоде едно голямо кюфте ли, друго ли беше нещо и ми го подаде. Викам: „Извинявайте, но аз месо не ям“. Той ме гледа учудено и в това време директора на горското стопанство,който искаше да бъде по-интересен, почна да разправя за братството малко нелепости, но разправяше, всички го слушаха и се смеят. По едно време като привърши, аз се чудех какво да им разправям. Всичко, което кажа ще бъде за тях лъжа. Затова помолих директора на горското, нали се познавахме много добре, забравих му вече името, нали. Ако обича да каже нещо за братството, каквото знае.
към текста >>

Аз се обърнах и той ми казва: „Колко хубав човек си, а пък не ядеш месо, не пиеш, що за човек си?
Отидох, помогнах на шофьора и по едно време всичко беше готово. Шофьорът го извикаха и той си закуси и по едно време „довиждане, довиждане“, качихме се. Полковника и майора седнаха на задната седалка, пък аз седнах до шофьора. Тръгнахме и пътуваме. По едно време полковника ме пипа по рамото. Аз се обърнах и той ми казва: „Колко хубав човек си, а пък не ядеш месо, не пиеш, що за човек си? “ Аз помислих за момент и казах: „Ще ви отговоря, но малко ще помисля“. И по едно време се обърнах и му казах: „Вие сигурно знаете за Лев Толстой. Аз като малък, още в отделенията като учех съм чел от него брошурки. Той е вегетарианец, въздържател. Сега, за да ям месо ще трябва да хвана едно агънце или някое друго животно и да го заколя.
към текста >>

Сега, за да ям месо ще трябва да хвана едно агънце или някое друго животно и да го заколя.
Аз се обърнах и той ми казва: „Колко хубав човек си, а пък не ядеш месо, не пиеш, що за човек си? “ Аз помислих за момент и казах: „Ще ви отговоря, но малко ще помисля“. И по едно време се обърнах и му казах: „Вие сигурно знаете за Лев Толстой. Аз като малък, още в отделенията като учех съм чел от него брошурки. Той е вегетарианец, въздържател. Сега, за да ям месо ще трябва да хвана едно агънце или някое друго животно и да го заколя. Но аз не желая такова нещо. Ако река да пия алкохол, друго и друго, но виното много го обичам и по-голям пияница от мене няма да има. Като малък бях кръчмарче в една кръчма и оттогава макар и да бях още малък се появи това чувство у мене, че е по-добре да не пия. Когато исках да пия нещо вземах една бучка захар, капвах 2-3 капки коняк, колкото да ми замирише малко и смучех захарта. Ако взема да пия, от мене няма да стане никакъв човек.
към текста >>

72. 1. Вдовицата и сираците от войната

Атанас Минчев

Даже ме благославяше, че аз не ям месо и ми помагаше.
Обаче Гради се разплака, хвана се за роклята на мама и не искаше да замине. Аз обаче отидох в Бургас в пансиона за сирачета от войната. Там имахме един директор-цигулар, който имаше дете на моя възраст. Той свиреше на децата и ме приемаше. Така аз станах като член от тяхното семейство. Даже ме благославяше, че аз не ям месо и ми помагаше. Чичо ни Драган ни пишеше редовно. Той напусна България 1915 г., но не можеше без нас. Когато отидох първи път при него в Белгия той ми разправя как е оцелял. Това е било през времето на Фердинанд. Всички братя са служили в една рота, което сега не е така.
към текста >>

73. 6. Дрънкане на пиано

Атанас Минчев

Иван Антонов (от Тодор Ковачев - внук)

Дядо ми беше месоядец, а аз съм вегетарианец.
Дядо Минчо умря от пиене в ръцете на мама. Той не беше работлив. И всички пороци, които са на рода дойдоха върху мене и аз трябваше да се справям с тях. Дядо ми беше мързелив, а аз съм работлив. Дядо ми пиеше, а аз не пия. Дядо ми беше месоядец, а аз съм вегетарианец. Дядо ми пушеше и аз пуша - и така си останах с това пушене. Но все пак благодаря на Бога, че тия пороци дойдоха при мене, за да се боря и да преодолявам много неща. Например, аз нямам присъда за убийство, за кражба, а това са придобивки. Е, обичам красиви жени. Че кой не обича красивото.
към текста >>

74. 45. Ясновидците на Изгрева

Владици, които ядат и пият на масата най-различни ястия от месо и различни видове шишета с алкохол, каквито е имало на времето.
За да не се забележи това, Учителят казва, че те си крият ръцете в ръкавици и краката в ботуши. Нашият приятел бай Иван имал един такъв син. Искам да кажа, че Учителят е казал, че ученика трябва да бъде буден, не само когато е в будно състояние, но и когато спи, пак да е буден. И да не изпада в заблуждаващи положения в каквито често изпадат нашите приятели при съновиденията си. Ето сънят на бай Иван: бай Иван сънува, че отива в едно помещение голямо, където са се събрали на една голяма кръгла маса много владици. Владици, които ядат и пият на масата най-различни ястия от месо и различни видове шишета с алкохол, каквито е имало на времето. Между тях той вижда образ, който е същия като Учителя. Стои и с всичките там владици яде и пие и в това време, когато бай Иван отива към тях, Учителят го вижда, образа,който има там и му вика: „Иване, ела и ти с нас да ядеш и да пиеш и ето ти едно шише да се почерпиш“. Бай Иван вижда това, обаче не може да възприеме, че Учителят и Той ще яде и ще пие и в същото време в съзнанието му изпъкват думите, които е казал Учителят за Черната Ложа и веднага погледнал ръцете на Учителя. Видял, че той е с ръкавици. Веднага бай Иван разбрал, че има работа с тия духове от Черната Ложа, но не се издава.
към текста >>

75. Трети разговор с Темелко, септември 1978 г.

Темелко Стефанов Гьорев

И тука (посочва врата) стискан с тел и телото угнало у месото му.
Оставиха ме на свобода. И аз взимам теслата, разбивам сандъко да видим дали го е газил влака. Като разбих сандъко, гледам.телото му здраво. Поглеждам му най-напред ръцете. Тука зад всеки нокът игли набити. И тука (посочва врата) стискан с тел и телото угнало у месото му. Казвам: Това не е влак! Не щем да го погребем. Сабале взимам тоя брат Симеона и направо на Изгрева. Учителят си беше там. Разказвам му и плачем.
към текста >>

76. 10. Отклонението на човека

Стефка Няголова

10. ОТКЛОНЕНИЕТО НА ЧОВЕКА Понеже Косю не остана в братството, отклони се, хапва си месо и си попийва, изобщо си живее един светски живот, Учителят каза за него: „Аз помогнах при неговото раждане и сега пак ще му помогна, но той трябва да се върне в пътя си оттам откъдето е направил отклонението.
10. ОТКЛОНЕНИЕТО НА ЧОВЕКА Понеже Косю не остана в братството, отклони се, хапва си месо и си попийва, изобщо си живее един светски живот, Учителят каза за него: „Аз помогнах при неговото раждане и сега пак ще му помогна, но той трябва да се върне в пътя си оттам откъдето е направил отклонението. Тогава ще му помогна. По-късно ще е“. Един ден след като играехме Паневритмия на полянката на Изгрева брат Иван Антонов ми каза: „Това, което ще ти кажа, то се отнася за Косю“. Аз се зачудих, какво ще ми каже, но той започна: „Учителят каза: „Всички онези, които се родиха на Изгрева и се отклониха от него с камъни ще ги натоваря! “ И продължи: „Това, което ти казвам сега е закон!
към текста >>

Трябва да се освободи от месото, а не иска да се освободи.
“ И наистина много тежки изпити мина Косю с жена си. Тя беше много болна и си замина. Той се освободи привидно, но сега сърцето му не е добре. Преживява тежки кризи. Уж казва, че е добре сега, но той не трябва да пие. Трябва да се освободи от месото, а не иска да се освободи. Отклони се и сега му е трудно да се върне в пътя. Ето защо сега той е натоварен с камъни и ще си ги носи. Такъв е окултния закон на отклонението.
към текста >>

77. 14. Нарушение на окултните закони

Васко Искренов

И: Защото нейния съпруг я научи да пуши и да пие и да яде месо.
Те дават и тя за 10 минути нарисува и то трудни работи. В: Тя до колко години живя? На колко години си замина? И: Четиридесет и няколко години. В: От какво си замина тя? И: Защото нейния съпруг я научи да пуши и да пие и да яде месо. В: И затова си замина. И: Да, хвана я рак на гърдата. Има един син. Аз ви го показах на албума. А тя се развиваше необикновено за възрастта си.
към текста >>

“ Та аз го обиколих пак света, живях 20 години в странство, компромиси не направих, особено в старческия дом дето жената искаше да ме принуди да ям месо дето се казва една глупачка, собственичката.
Да пие и пуши, дъщеря ви? И: Нали ви казвам такъв е живота там. Тя казва: „Папа, как ще обиколиш ти света“, защото аз проектирах с едно ауто и ваген-караване да обикалям света, да направя една илюстрация с фотоси заедно с художник, с писател. Нищо не стана. Казва: „Как ще обикаляш ти света след като си вегетарианец? “ Та аз го обиколих пак света, живях 20 години в странство, компромиси не направих, особено в старческия дом дето жената искаше да ме принуди да ям месо дето се казва една глупачка, собственичката. Компромиси не правих, ама Бог ме е пазил винаги. Аз съм така силно убеден в това, че човек когато е идейно чист печели! Знаете ли, всяка печалба по пътя на лъжата е загуба. Всяка загуба заради истината е печалба. Единственото нещо, което не губи, това е доброто.
към текста >>

78. 21. Отнемане на жизнения кредит

Васко Искренов

Да се върне назад в стария си живот неочаквано, да прояде месо, почна да живее по старому.
Ходехме на лозе, обаче аз му противоречах по някой път. Например, той казваше: „Да си сверим часовниците, за да има хармония“. Викам му, че мъртвото не може да прави хармония. Бяха такива дреболии, които минаваха леко така само в обсега на разговорите, но беше в разбиранията така да се каже фанатик. И какво се случи с него? Да се върне назад в стария си живот неочаквано, да прояде месо, почна да живее по старому. А уж вървеше в духовния живот толкова години. И легна на легло и за известно време се залежа, лежа и си замина. В: А защо се отказа от вегетарианството? Кой го накара, кой беше изкусителят? И: Не знам, аз не можах да говоря с него, защото тогава аз се бях пренесъл в София.
към текста >>

79. 51. Вълкът и болната овца

Ангел Вълков

А Учителят го запитал: „Ти, Тодоре, ядеш ли месо?
Беше отначало загадка за мен, но после ми се разгада и гатанката изскочи с готов отговор и всичко ми се стовари на главата и сега съм с побеляла глава и с дълга коса от тези ядове. Та Учителят им беше дал по една ябълка и вместо да бъде ябълка на разбирателството и помирението, тези две ябълки станаха ябълките изкушението на Адам и Ева. Че накрая се превърнаха като ябълка за отваряне на Троянската война, която бушуваше тук на Изгрева години наред. За нея ще говорим по-късно. Пропуснах да кажа, че когато са били в градината и тя, Тодора копаела с мотичката, то мъжът й Тодор казал на Учителя, че имал нужда от жена. А Учителят го запитал: „Ти, Тодоре, ядеш ли месо? “ Отговорил: „Не ям, защото станах вегетарианец на Изгрева“. „Както си се отвикнал от месото, така ще се отвикнеш и от жената. Ами ти знаеш ли, че вълкът като отиде при някоя болна овца изостанала от стадото, той я побутва малко с муцуната си и като я види, че е болна не я закача и отминава по-нататък и преследва здравото стадо с овцете. Та жена ти е болната овца, а щом искаш да бъдеш вълк търси си овца от нечие здраво стадо.“ „Ами овчаря, кучетата и пушката. Как ще стане тая работа?
към текста >>

„Както си се отвикнал от месото, така ще се отвикнеш и от жената.
Че накрая се превърнаха като ябълка за отваряне на Троянската война, която бушуваше тук на Изгрева години наред. За нея ще говорим по-късно. Пропуснах да кажа, че когато са били в градината и тя, Тодора копаела с мотичката, то мъжът й Тодор казал на Учителя, че имал нужда от жена. А Учителят го запитал: „Ти, Тодоре, ядеш ли месо? “ Отговорил: „Не ям, защото станах вегетарианец на Изгрева“. „Както си се отвикнал от месото, така ще се отвикнеш и от жената. Ами ти знаеш ли, че вълкът като отиде при някоя болна овца изостанала от стадото, той я побутва малко с муцуната си и като я види, че е болна не я закача и отминава по-нататък и преследва здравото стадо с овцете. Та жена ти е болната овца, а щом искаш да бъдеш вълк търси си овца от нечие здраво стадо.“ „Ами овчаря, кучетата и пушката. Как ще стане тая работа? “ „Затова не му бери грижа. Тук има думата господарят на стадото, който едновременно е господар и на вълка.“ Така завърши тази приказка за вълкът и болната овца.
към текста >>

80. 5. Бракът на Изгрева

Анка Тодорова Петрова

Юрданка Жекова (от Цанка Екимова)

Да, както едни казват, че не ядът месо, а пък ядът.
Ами и брат Пеню, и той какво ми се прави на светец, той пък живееше с Елена Хаджи Григорова. Имаше една Елена и той си кръсти и детето на име Елена, но вече от друга жена. Всички, преди да дойдат комунистите до 1945 г., всички живееха така незаконно. Брат и сестра, това не е престъпление, казва Учителят, да допуснат полов живот. В половия живот не е Грешката, греха е в лъжата. Да, както едни казват, че не ядът месо, а пък ядът. Аз си признавам. По-рано ядях, а пък сега защо да ям. Не е полезно, пък е и скъпо. Да, сега не ям. На котките вземам някой път пилешки глави, защото обичам животните да ги храня.
към текста >>

81. 6. Драма във влака

На една гара си купи карначета и кюфтета от месо.
От този момент в този господин стана промяна и след това той започна да идва на беседите на Учителя. Още тогава в купето Учителят каза: „Той горе е дал обещание да работи, но е забравил задачата си, но сега ще започне да работи“. И така стана. Той беше един от редовните посетители на беседите на Учителя. След него в купето на вагона влезна една жена с две деца момиченца. На една гара си купи карначета и кюфтета от месо. Тя се приготви да нахрани с тях децата си, а аз й казах: „Знаеш ли, че са приготвени от умрял бивол? “ Като чу това тя се ужаси и ги хвърли навън през прозореца. Тогава Учителят каза: „Дай чантата“. Аз Му я подадох и Той извади от нея кашкавал, отряза едно голямо парче от кашкавала, взе няколко домата и ги връчи на жената. „Нахрани с тях децата!
към текста >>

Тогава Учителят я посъветва да не яде месо, а вечер да си измива краката с топла вода и й каза още някои и други съвети.
“ Като чу това тя се ужаси и ги хвърли навън през прозореца. Тогава Учителят каза: „Дай чантата“. Аз Му я подадох и Той извади от нея кашкавал, отряза едно голямо парче от кашкавала, взе няколко домата и ги връчи на жената. „Нахрани с тях децата! “ Тогава тя Му каза, че понякога има усещането, че става много малка, а понякога много голяма, като че ли някой с цев я надува, така че ще се пукне. Тогава Учителят я посъветва да не яде месо, а вечер да си измива краката с топла вода и й каза още някои и други съвети. След този случай в купето във влака тя в София идваше редовно на беседи в салона на Турнферайн и водеше със себе си дори децата. Ние продължаваме да пътуваме с влака. Аз съм на прозореца на купето и идва един господин и като видя Учителя каза: „А-а, г-н Дънов, искам да говоря с Него“. Учителят не го прие на разговор. След малко той си замина, но дойде друг да ни предлага Библии.
към текста >>

82. 1. Така работи Учителят

Крум Божинов

В беседите си Учителят често говореше и за месото, че не е хубаво да се убиват животните заради месото им, и че месото е вредно и отровно за човека.
Разбира се Той оставя всеки свободен да реши дали да се жени или не. Много силно впечатление ми направи едно изказване на Учителя, че се оженил роб за робиня и след това естествено qe родили робчета, а не принцеси и принцове. Това ми направи голямо впечатление. Затова аз много умувах по този въпрос и накрая реших да не се женя. Останах си вечен ерген. В беседите си Учителят често говореше и за месото, че не е хубаво да се убиват животните заради месото им, и че месото е вредно и отровно за човека. Дори влиянията, които носят животните и ужаса, който са изживяли вреди на човека. Там се казваше, че животните са наши братя и не трябва да се убиват. Този въпрос ми се видя по труден за разрешаване и по-труден от женитбата, който бях разрешил чрез дълго умуване. Нашето семейство беше голямо и брат ми беше ловец. Той носеше всеки ден убит дивеч и от месото му майка ми готвеше, а баща ми казваше: „На детето коленцето може да е закърпено, панталонките да му са стари и овехтели, но коремчето да е пълно.“ Както всички хора и той си мислеше, че месото е силна храна и че без месо човек не може да живее.
към текста >>

Той носеше всеки ден убит дивеч и от месото му майка ми готвеше, а баща ми казваше: „На детето коленцето може да е закърпено, панталонките да му са стари и овехтели, но коремчето да е пълно.“ Както всички хора и той си мислеше, че месото е силна храна и че без месо човек не може да живее.
В беседите си Учителят често говореше и за месото, че не е хубаво да се убиват животните заради месото им, и че месото е вредно и отровно за човека. Дори влиянията, които носят животните и ужаса, който са изживяли вреди на човека. Там се казваше, че животните са наши братя и не трябва да се убиват. Този въпрос ми се видя по труден за разрешаване и по-труден от женитбата, който бях разрешил чрез дълго умуване. Нашето семейство беше голямо и брат ми беше ловец. Той носеше всеки ден убит дивеч и от месото му майка ми готвеше, а баща ми казваше: „На детето коленцето може да е закърпено, панталонките да му са стари и овехтели, но коремчето да е пълно.“ Както всички хора и той си мислеше, че месото е силна храна и че без месо човек не може да живее. Един ден вкъщи бяха сготвили зелен фасул с месо и ние се храним. Тъкмо седнахме да ядем и дойде моят приятел Тренчо, племенника на брат Мирчо. Името му е Трендафил, но му викат Тренчо. Аз го поканих да обядва при нас. Седнахме, обядваме и докато се хранехме у мене стана нещо странно и някакъв преврат се извърши у мен и викам: „Тренчо, това е от мене последно ядене на месо!
към текста >>

Един ден вкъщи бяха сготвили зелен фасул с месо и ние се храним.
Дори влиянията, които носят животните и ужаса, който са изживяли вреди на човека. Там се казваше, че животните са наши братя и не трябва да се убиват. Този въпрос ми се видя по труден за разрешаване и по-труден от женитбата, който бях разрешил чрез дълго умуване. Нашето семейство беше голямо и брат ми беше ловец. Той носеше всеки ден убит дивеч и от месото му майка ми готвеше, а баща ми казваше: „На детето коленцето може да е закърпено, панталонките да му са стари и овехтели, но коремчето да е пълно.“ Както всички хора и той си мислеше, че месото е силна храна и че без месо човек не може да живее. Един ден вкъщи бяха сготвили зелен фасул с месо и ние се храним. Тъкмо седнахме да ядем и дойде моят приятел Тренчо, племенника на брат Мирчо. Името му е Трендафил, но му викат Тренчо. Аз го поканих да обядва при нас. Седнахме, обядваме и докато се хранехме у мене стана нещо странно и някакъв преврат се извърши у мен и викам: „Тренчо, това е от мене последно ядене на месо! “ Тренчо отговори, че и за него е това последно ядене с месо.
към текста >>

Седнахме, обядваме и докато се хранехме у мене стана нещо странно и някакъв преврат се извърши у мен и викам: „Тренчо, това е от мене последно ядене на месо!
Той носеше всеки ден убит дивеч и от месото му майка ми готвеше, а баща ми казваше: „На детето коленцето може да е закърпено, панталонките да му са стари и овехтели, но коремчето да е пълно.“ Както всички хора и той си мислеше, че месото е силна храна и че без месо човек не може да живее. Един ден вкъщи бяха сготвили зелен фасул с месо и ние се храним. Тъкмо седнахме да ядем и дойде моят приятел Тренчо, племенника на брат Мирчо. Името му е Трендафил, но му викат Тренчо. Аз го поканих да обядва при нас. Седнахме, обядваме и докато се хранехме у мене стана нещо странно и някакъв преврат се извърши у мен и викам: „Тренчо, това е от мене последно ядене на месо! “ Тренчо отговори, че и за него е това последно ядене с месо. Значи двамата се зарекохме повече да не ядем месо. Така на другата седмица той пак дойде да ме вземе на разходка, нали вече ергенувахме! Като тръгнахме минахме покрай една фурна. Нещо отвътре ме накара да отида до фурната и да надзърна там какво има.
към текста >>

“ Тренчо отговори, че и за него е това последно ядене с месо.
Един ден вкъщи бяха сготвили зелен фасул с месо и ние се храним. Тъкмо седнахме да ядем и дойде моят приятел Тренчо, племенника на брат Мирчо. Името му е Трендафил, но му викат Тренчо. Аз го поканих да обядва при нас. Седнахме, обядваме и докато се хранехме у мене стана нещо странно и някакъв преврат се извърши у мен и викам: „Тренчо, това е от мене последно ядене на месо! “ Тренчо отговори, че и за него е това последно ядене с месо. Значи двамата се зарекохме повече да не ядем месо. Така на другата седмица той пак дойде да ме вземе на разходка, нали вече ергенувахме! Като тръгнахме минахме покрай една фурна. Нещо отвътре ме накара да отида до фурната и да надзърна там какво има. А на тоя ден един наш кръщелник, ние сме кумове, отиваше войник и трябваше да дадат банкет.
към текста >>

Значи двамата се зарекохме повече да не ядем месо.
Тъкмо седнахме да ядем и дойде моят приятел Тренчо, племенника на брат Мирчо. Името му е Трендафил, но му викат Тренчо. Аз го поканих да обядва при нас. Седнахме, обядваме и докато се хранехме у мене стана нещо странно и някакъв преврат се извърши у мен и викам: „Тренчо, това е от мене последно ядене на месо! “ Тренчо отговори, че и за него е това последно ядене с месо. Значи двамата се зарекохме повече да не ядем месо. Така на другата седмица той пак дойде да ме вземе на разходка, нали вече ергенувахме! Като тръгнахме минахме покрай една фурна. Нещо отвътре ме накара да отида до фурната и да надзърна там какво има. А на тоя ден един наш кръщелник, ние сме кумове, отиваше войник и трябваше да дадат банкет. Беше събрал негови младежи за изпроводяк, а в такива случаи се яде, пие се и се веселят.
към текста >>

Като ме видя той каза: „Аз отивам войник и за здраве ето аз ти откъсвам плешката на прасето и ти я давам.“ Аз му отговорих: „Стояне, много благодаря за вниманието, но аз не ям вече месо!
Нещо отвътре ме накара да отида до фурната и да надзърна там какво има. А на тоя ден един наш кръщелник, ние сме кумове, отиваше войник и трябваше да дадат банкет. Беше събрал негови младежи за изпроводяк, а в такива случаи се яде, пие се и се веселят. По този случай той бе заклал едно прасе и беше го занесъл на фурната да се изпече. Като надзърнах във фурната аз го видях как той беше се приготвил да вземе тавата с прасето. Като ме видя той каза: „Аз отивам войник и за здраве ето аз ти откъсвам плешката на прасето и ти я давам.“ Аз му отговорих: „Стояне, много благодаря за вниманието, но аз не ям вече месо! “ И аз отказах. А пък моят приятел Тренчо, като видя плешката облещиха му се очите, светнаха и извика: „Дай я на мене тази плешка и аз ще те споменувам с добро.“ Тренчо взе плешката и започна да яде. По такъв начин и двамата бяхме поставени на изпит. Аз го издържах и докрая останах вегетарианец и в Братството. А Тренчо си остана месоядец и макар че отначало слушаше беседи от вуйча си Мирча, постепенно се отдели и се загуби по света.
към текста >>

А Тренчо си остана месоядец и макар че отначало слушаше беседи от вуйча си Мирча, постепенно се отдели и се загуби по света.
Като ме видя той каза: „Аз отивам войник и за здраве ето аз ти откъсвам плешката на прасето и ти я давам.“ Аз му отговорих: „Стояне, много благодаря за вниманието, но аз не ям вече месо! “ И аз отказах. А пък моят приятел Тренчо, като видя плешката облещиха му се очите, светнаха и извика: „Дай я на мене тази плешка и аз ще те споменувам с добро.“ Тренчо взе плешката и започна да яде. По такъв начин и двамата бяхме поставени на изпит. Аз го издържах и докрая останах вегетарианец и в Братството. А Тренчо си остана месоядец и макар че отначало слушаше беседи от вуйча си Мирча, постепенно се отдели и се загуби по света. А той бе причината аз да се добера до Словото на Учителя. Ето виждате ли сега как неусетно и по какъв начин работи Учителят. Рано или късно всеки сам се определя. И кой какъвто си е, и кой каквото носи в себе си, такъв си остава до края и по такива пътища се води. Дойде време да се срещна с Учителя.
към текста >>

83. 35. АСЕН АРНАУДОВ

Ядеше си месо, пушеше си до края на живота.
Асен се облича, идва. Учителят пее, Асен веднага нотира и аранжираше нещата много хубаво. А той и импровизираше много хубаво на пиано. Като седне той импровизира и изведнъж акомпанимент на каквато и да е песен от Учителя. Но жалкото беше това, че той в хигиенично отношение не последва съветите на Учителя. Ядеше си месо, пушеше си до края на живота. Той затова имаше камъни в бъбреците. Така беше, но той почина от рак на белия дроб и то ми се струва, че нямаше навършени 60 години. Така беше. Да, това беше той. Той каза: "Аз на Учителя много дължа" и въобще след като Учителят си замина Асен много често е казвал, сам си отиваше на мястото на Учителя, нали така да се поклони, да си сподели някой свой проблем.
към текста >>

84. 37. ТЕОСОФИТЕ

Много от тях си бяха месоядци, водеха един обикновен, нормален живот.
Те и в нашите среди са били. Веска: Аз ще ви кажа. Лично се запознах така за кратко време с един теософ - Никола Трифонов, който беше приятел и с брат ми Гавраил, един много честен така, един много благороден и хубав човек, едни хубави сини очи имаше, имаше огромна теософска библиотека. Четяха, някои от тях бяха вегетарианци, но повечето от тях си, всичко това, което им предлагаше източната теософия го знаеха като една теория. Не го прилагаха. Много от тях си бяха месоядци, водеха един обикновен, нормален живот. На моята снаха леля й, леля Варвара Багрянова, тя беше теософка, тя беше вегетарианка, един много издържан човек така в морално отношение, но дори ми е казвала: "Знам още колко прераждания ще трябва да идвам на земята и как не ми се ще да се прераждам вече. Отново да почвам пак да боледувам, тези болести детските, да ходя да уча". Тя беше учителка по литература и беше завършила колежа, Роберт колеж в Цариград. Знам, че теософията не им даде някаква опора, някаква сила да се справят със своите проблеми като личности, като индивидуалности. Знам, че сестрата на ръководителя на теософското общество Софрони Ников, тя идваше горе на беседи при Учителя.
към текста >>

85. 2. КАК СЕ ПОСЯВА ЖИТНОТО ЗЪРНО?

ВИОЛА ЙОРДАНОВА

Аз продължих моя необикновен режим, но след три месеца започнах да взимам и друга храна, но никакво месо.
Един ден, както свиря, чувам ясно един вътрешен глас: „Причести, причести организма си." Започнах да правя топли бани, да налагам на стомаха си компреси от сварени билки и да се храня само с хляб, пресен лук със зехтин и лимон. Горката ми майка! Наблюдаваше ме с растяща тревога - дали не съм се побъркала. Тя ме заведе при три различни лекари. След техните обстойни изследвания - физически и психически, те успокоиха майка ми, че съм здрава и нормална. Аз продължих моя необикновен режим, но след три месеца започнах да взимам и друга храна, но никакво месо. Аз бях вече вегетарианка. Мама се примири. След като се измина пролетта и лятото, една сутрин през зимата се събуждам в особено настроение - не ми се отива в Академията. Мама ми позволи да остана в къщи. Но какво да правя сега?
към текста >>

86. 2. СЕМЕЙСТВО С МНОГОЛЮДНА ЧЕЛЯД НА ИЗГРЕВА

е Костадин, който е бил също изг-ревско дете, който също е бил милван от Учителя по главичката, но като става младеж се отклонява от идеите на Учителя и поема пътя на света, на радостта, на веселието, макар по начало да е бил вегетарианец, прояжда отново месо и така остава до настоящия момент.
Майка ни е следвала педагогика в университета, а баща ни философия. Но и двамата не са могли да завършат докрай висшето си образование поради тяхната женитба и идването на децата. В семейството ни се раждат четири деца -1932 г. се ражда Светозар, който остава докрай верен на идеите на Учителя и един от Неговите добри ученици. Второто дете родено през 1934 г. е Костадин, който е бил също изг-ревско дете, който също е бил милван от Учителя по главичката, но като става младеж се отклонява от идеите на Учителя и поема пътя на света, на радостта, на веселието, макар по начало да е бил вегетарианец, прояжда отново месо и така остава до настоящия момент. В 1941 г. се раждам аз, третото дете, което нося името на моята баба Величка и нейното велико присъствие. В 1943 г. се ражда най-малкия син, брат ми Любомир, който също така остава верен на идеите на Учителя. Всъщност семейството става вече многолюдно, икономическата криза до Н-рата световна война е обхванала всички страни и моят баща е бил известно време без работа.По-късно той си намира работа, става чиновник-чертожник и до края на живота си остана на тая работа и дори се пенсионира там.
към текста >>

87. 18. ОТКЛОНЕНИЕТО НА ЧОВЕКА

Но той като младеж с приятели започва да яде месо, да пие алкохол, да обича живота и удоволствията му, не спи много през нощта, а все другарува с приятели, които "пият, пеят, пушат и дамаджани с вино сушат".
Той има много добро сърце. Като взе да работи, всеки път щом получаваше заплата ми даваше по някоя пара и моята приятелка и съученичка Лили, дъщеря на Велик Константинов от Русе още си спомня как съм я завеждала в сладкарница и сме яли пасти от тези пари, които Косю ми е давал. Та Косю беше изгревско дете, вегетарианец. Учителят е помогнал лично при неговото раждане, описано в том VII на стр. 458 под N0 9, "Плацентата". Но той като младеж с приятели започва да яде месо, да пие алкохол, да обича живота и удоволствията му, не спи много през нощта, а все другарува с приятели, които "пият, пеят, пушат и дамаджани с вино сушат". Има една такава песен за пиянски компании. Така е при компании и чрез тях се отклонява и тръгва в света. И тази година 1997 г. получи сърдечен удар и пак Учителят му помогна да оживее, за да има време да се пробуди. Толкова много го обича Той.
към текста >>

88. 2. ЮРДАН ХАРАЛАМПИЕВ СИМЕОНОВ - ДАНКО

Настоящият съпруг на Цветка първоначално бил дошъл с майка си на квартира, но понеже те не са били вегетарианци, Данко не е могъл да съжителства с месоядци, така че те не са могли да имат хармоничен живот.
Надка и Данко са живели първоначално в апартамента на семейството на Цветка Щилянова, на ул. "Георгиу Деж" N0 11, но тъй като на Изгрева кипял живот и средата била по-хармонична, те са живели предимно на Изгрева в бунгалото. Имало е и друга основателна причина. Данко не се разбирал със съпруга на Цветка, който не бил психически добре. В апартамента те са имали пиано, което в последствие след смъртта на Данко, Надка е оставила на Цветка. Настоящият съпруг на Цветка първоначално бил дошъл с майка си на квартира, но понеже те не са били вегетарианци, Данко не е могъл да съжителства с месоядци, така че те не са могли да имат хармоничен живот. Данко бил направил забележка на майка му, което обстоятелство довело до скарване между Данко и съпругът на Цветка. Тая била главната причина Данко да предпочете да живее на Изгрева. Цветка си е останала вегетарианка. Тя се примирила с това положение. Уместно е да се каже нещо за Анастасия, майката на Цветка и Роза.
към текста >>

89. 2. ИВАН КИСЬОВ

1. ЖИВИЯТ ОГЪН НА СЛОВОТО

Беше престанал да яде месо и да пуши още при първите си посещения на Изгрева.
Откри и каза къде и кого е посещавал всяка неделя. На следващата неделя отидохме всички на Изгрева. Така майка ми за пръв път видя и чу Учителя. Това е било около 193334 г. Баща ми пушеше от време на време. Беше престанал да яде месо и да пуши още при първите си посещения на Изгрева. Тогава всички бяхме изненадани от неговото поведение. По-късно разбрахме всичко. При една среща с Учителя Той посочва на баща ми една дървена къща построена на Изгрева като каза: "Рекох, да вземете руската къщичка". Била е построена от руснак. Той я закупи и ние се преселихме на Изгрева.
към текста >>

Тогава майка ни се обърна към двете си дъщери: "Деца, ние с баща ви няма да ядем вече месо!
Тогава всички бяхме изненадани от неговото поведение. По-късно разбрахме всичко. При една среща с Учителя Той посочва на баща ми една дървена къща построена на Изгрева като каза: "Рекох, да вземете руската къщичка". Била е построена от руснак. Той я закупи и ние се преселихме на Изгрева. Тогава майка ни се обърна към двете си дъщери: "Деца, ние с баща ви няма да ядем вече месо! Но ако искате то на вас ще готвя отделно". Ние двете изведнъж в един глас изговорихме: "Каквото вие ядете, това и ние ще ядем! " Ние напуснахме всички удобства, които имахме в града и се преселихме тук. Но тук условията бяха сурови. В сравнение с другите къщи нашата къща беше най-солидна и най-хубава.
към текста >>

90. ТОДОР МАРИНЧЕВСКИ

Върна се към месоядството и на 33 години след остра простуда и воден плеврит на белия дроб, скоропостижно си замина.
Под въздействието на беседите на Учителя станахме въздържатели и вегетарианци. Редовно бяхме на лекции и беседи. Ангел Иванов започна да пише и написа една книга и Сава Калименов я отпечати в Севлиево в печатницата си. Казваше се "Проблясъци" и беше една чудесна книга. Но Ангел като че се възгордя малко и гордостта му го тикаше в предишната насока, от където бе дошъл преди това. Върна се към месоядството и на 33 години след остра простуда и воден плеврит на белия дроб, скоропостижно си замина. Значи онзи възел, който Лулчев бе видял на ръката му се сбъдна след 10 години. Но той му спомена, че има условия и че има възможност да го прескочи, но той се отклони от поетия път към Братството и изпадна в едно дисхармонично състояние, което го отвлече. Нали така назовах разказа си: "Хармония и дисхармония". На земята човек преминава и през двете състояния. Но в окултната школа има строги закони.
към текста >>

91. 3. ПЕВЕЦ В РУСЕНСКАТА ОПЕРА

Мнозина от тях не употребяват свинско месо и е редно да се открие наново вегетариански ресторант, който преди това безпричинно бе закрит, понеже там се хранеха последователи на идейни течения и то духовни.
" След тоя разговор никой вече не ме е закачал, въпреки че знаеха че съм вегетарианец и последовател на Учителя. Имаше случаи, когато от Градския съд искаха да има представител на техните заседания и човек от тъй наречената "културна" среда, тогава от Операта изпращаха мен. Знаеха много добре, че съм безпартиен и дъновист. На заседанието искаха и моето мнение по някои въпроси. Тогава използвах веднъж случая да обърна внимание на това, че в града има разни хора, че има вегетарианци по идейни или по физиологични причини, спазват диета поради заболявания както и от малцинството - турци и др. Мнозина от тях не употребяват свинско месо и е редно да се открие наново вегетариански ресторант, който преди това безпричинно бе закрит, понеже там се хранеха последователи на идейни течения и то духовни. За моя радост още на следната година имаше такъв. Йордан Андреев беше по това време в Русе и ние двамата си избрахме от тия книги оставени в една къщичка на „Свирчовица". То беше почти цяло течение на излезлите до тогава беседи и главно от лекциите печатани в печатницата на Малджиев в Русе. Тия книги пренесохме след това при сестра Софка, която живееше в друга къща. Петър Филипов имаше сладкарска работилница и мога да кажа, че той работеше по високия идеал.
към текста >>

92. 2. ПЛОВДИВСКАТА ГРУПА ПО МЕДИУМИЗЪМ

Бих искал да прочета в някои от Евангелията следния текст: "А те, последователите на Христа и Неговите ученици се хранеха без да употребяват месо за храна, а само със зеленчуци и плодове".
Като попита някой човек: "Кой е вашият Учител Петър Дънов, какво проповядва? " Аз му отговарям с няколко думи: "Учителят Петър Дънов взема за основа на своето Учение Великото Учение на Христа. Той го приема напълно, но го разширява и осъвременява. Например, Той препоръчва на своите последователи не само въздържание, но и вегетарианство". Ако някой от вас ми каже, че Христос и първите християни са били вегетарианци с цитат от Евангелията, готов съм да го възнаградя с 1000 лв. Бих искал да прочета в някои от Евангелията следния текст: "А те, последователите на Христа и Неговите ученици се хранеха без да употребяват месо за храна, а само със зеленчуци и плодове". Някой ми каза, че йогите в Индия много преди Христа не са се хранили с месо. Това приемаме.
към текста >>

Някой ми каза, че йогите в Индия много преди Христа не са се хранили с месо.
" Аз му отговарям с няколко думи: "Учителят Петър Дънов взема за основа на своето Учение Великото Учение на Христа. Той го приема напълно, но го разширява и осъвременява. Например, Той препоръчва на своите последователи не само въздържание, но и вегетарианство". Ако някой от вас ми каже, че Христос и първите християни са били вегетарианци с цитат от Евангелията, готов съм да го възнаградя с 1000 лв. Бих искал да прочета в някои от Евангелията следния текст: "А те, последователите на Христа и Неговите ученици се хранеха без да употребяват месо за храна, а само със зеленчуци и плодове". Някой ми каза, че йогите в Индия много преди Христа не са се хранили с месо. Това приемаме.
към текста >>

93. 8. ДВА ВИДА ВЕГЕТАРИАНСТВО

Проядох месо.
8. ДВА ВИДА ВЕГЕТАРИАНСТВО Аз в Германия за две години прекъснах вегетарианството. Видя ми се мъчно да съм вегетарианец в Германия. Малко зеленчуци, малко плодове, в Берлин трябваше да обядвам и да ходя половин час до центъра, да се храня с вегетарианска храна, пържени картофи или пържени яйца. Писах на татко си това, той ми каза, че ми дава пълна свобода по отношение на храната. Проядох месо. Понеже някои от вас, които биха казали, че месото не е вкусно за храна, направо биха си изкривили душата. Даже е много вкусно, особено с необходимите подправки. Понеже сме вегетарианци, защото не искаме да се убиват животните, някъде четох, че ако един човек трябва сам да убие едно животно, след това да му одере кожата, да го свари или за да се нахрани, то мнозина биха се отказали от яденето на месо. Когато 1931 г. стъпих на българска земя, още от Драгоман аз престанах да се храня с месо, та дори и до днес.
към текста >>

Понеже някои от вас, които биха казали, че месото не е вкусно за храна, направо биха си изкривили душата.
8. ДВА ВИДА ВЕГЕТАРИАНСТВО Аз в Германия за две години прекъснах вегетарианството. Видя ми се мъчно да съм вегетарианец в Германия. Малко зеленчуци, малко плодове, в Берлин трябваше да обядвам и да ходя половин час до центъра, да се храня с вегетарианска храна, пържени картофи или пържени яйца. Писах на татко си това, той ми каза, че ми дава пълна свобода по отношение на храната. Проядох месо. Понеже някои от вас, които биха казали, че месото не е вкусно за храна, направо биха си изкривили душата. Даже е много вкусно, особено с необходимите подправки. Понеже сме вегетарианци, защото не искаме да се убиват животните, някъде четох, че ако един човек трябва сам да убие едно животно, след това да му одере кожата, да го свари или за да се нахрани, то мнозина биха се отказали от яденето на месо. Когато 1931 г. стъпих на българска земя, още от Драгоман аз престанах да се храня с месо, та дори и до днес. Съпругата ми готви отделно в тенджерка за себе си, отделно за мен.
към текста >>

Понеже сме вегетарианци, защото не искаме да се убиват животните, някъде четох, че ако един човек трябва сам да убие едно животно, след това да му одере кожата, да го свари или за да се нахрани, то мнозина биха се отказали от яденето на месо.
Малко зеленчуци, малко плодове, в Берлин трябваше да обядвам и да ходя половин час до центъра, да се храня с вегетарианска храна, пържени картофи или пържени яйца. Писах на татко си това, той ми каза, че ми дава пълна свобода по отношение на храната. Проядох месо. Понеже някои от вас, които биха казали, че месото не е вкусно за храна, направо биха си изкривили душата. Даже е много вкусно, особено с необходимите подправки. Понеже сме вегетарианци, защото не искаме да се убиват животните, някъде четох, че ако един човек трябва сам да убие едно животно, след това да му одере кожата, да го свари или за да се нахрани, то мнозина биха се отказали от яденето на месо. Когато 1931 г. стъпих на българска земя, още от Драгоман аз престанах да се храня с месо, та дори и до днес. Съпругата ми готви отделно в тенджерка за себе си, отделно за мен. Тя е почти вегетарианка. Един ден поканих Георги Сотиров-китариста и брат Нестор Илиев, да си поприказваме и да се почерпим.
към текста >>

стъпих на българска земя, още от Драгоман аз престанах да се храня с месо, та дори и до днес.
Проядох месо. Понеже някои от вас, които биха казали, че месото не е вкусно за храна, направо биха си изкривили душата. Даже е много вкусно, особено с необходимите подправки. Понеже сме вегетарианци, защото не искаме да се убиват животните, някъде четох, че ако един човек трябва сам да убие едно животно, след това да му одере кожата, да го свари или за да се нахрани, то мнозина биха се отказали от яденето на месо. Когато 1931 г. стъпих на българска земя, още от Драгоман аз престанах да се храня с месо, та дори и до днес. Съпругата ми готви отделно в тенджерка за себе си, отделно за мен. Тя е почти вегетарианка. Един ден поканих Георги Сотиров-китариста и брат Нестор Илиев, да си поприказваме и да се почерпим. Пратих го да купи закуски от хлебарския магазин на ул. "Витоша". Обясних му, че има два вида закуски: едните бяха по-скьпи, т.е.
към текста >>

По-добре да ядеш месо, но да бъдеш добър, благочестив, честен човек, отколкото да не ядеш месо, а да имаш други, недобри прояви, например да си женкар, да си пушач.
Ядохме хляб и сирене с чай. Този брат се намира може би между вас. В моите очи той стана смешен. Сам Христос казва: "Не оск-вернявай това, което влиза в устата, а това което излиза от нея". Според мен не е доказано, че Христос е бил вегетарианец. По-добре да ядеш месо, но да бъдеш добър, благочестив, честен човек, отколкото да не ядеш месо, а да имаш други, недобри прояви, например да си женкар, да си пушач. Има и такива между нас. Ако греша, поправете ме, а това, че нямаме приятелски отношения помежду си, че си завиждаме, че се поскарваме в някои случаи, че не си приказваме и минаваме един до друг без да се поздравим, това какво е? Това братски отношения ли са? Брат Кирчо Стоянов - лъвчето, ми каза за последните думи на Учителя, преди Неговото заминаване. Учителят е казал дословно: "Ако имах дванадесет ученика като Христа, бих преобразил цялата земя.
към текста >>

94. 10. ОНЕЗИ, КОИТО ВОЮВАХА СРЕЩУ УЧИТЕЛЯ

Даваха как опипва краката на млади жени, пие вино, яде месо и т.н.
Беше 28.ХИ958 г. Оказа се, че за него няма място тук в София, освен в партийното гробище. Имаше един режисьор - Кръстю Петров Мирски (1920-1978 г.). Направи една телевизионна пиеса срещу Учителя по пиеса на Стефан Костов, която на времето бе играна в Модерния театър. Приятелите протестираха срещу тази телевизионна постановка, защото върху образа на Учителя се вмениха такива неща, които Той никога не бе вършил. Даваха как опипва краката на млади жени, пие вино, яде месо и т.н. Главният артист дегизиран в образа на Учителя според тази пиеса бе Любомир Кабакчиев. Той, заедно с режисьора и някои други си заминаха скоропостижно от този свят след тази постановка по телевизията. Аз съм свидетел как имаше съдии и прокурори, които ни съдиха и ги сполетя същата участ. Заминаха си скоропостижно. Имаше философи, учени, които от своята катедра хулеха Учителя.
към текста >>

95. 24. НАЧАЛНИ ГОДИНИ НА ШКОЛАТА

Е.А.: Той реагира за вегетарианството много лошо, щото те никак не знаеха, че има хора, които не ядат месо.
Три пъти и един път имахме още една група, духовна група. И за нея се събирахме сутрин. Та четири дни в седмицата ходех на Изгрева. И когато Учителят направи „Парахода", татко ми каза: „По-хубаво живей там, щото ти посред нощ дето ще ставаш да ходиш толкова пъти на седмицата". В.К.: Той как реагираше на това, че си вегетарианка? Е.А.: Той реагира за вегетарианството много лошо, щото те никак не знаеха, че има хора, които не ядат месо. Баща ми беше неграмотен, самоук. Той като козарче ли, овчарче е бил, дядо му е намерил един буквар, чичо му го е бил купил и той сам се е учил да чете и да пише. Никак не е учил баща ми. Самоук е. Той с букварчето си е научил буквите сам и по този начин, -екой си, може би дядо му ги е казал, защото дядо му беше църковен певец и знаеше църковно-славянски да чете и той му е показвал буквите докато ги научи и така се е научил, а майка ми беше неграмотна.
към текста >>

96. 39. ПАША ТЕОДОРОВА

Паша като се запознала с учението и разбрала, че всички там са вегетарианци, връща се вкъщи и казва, а било есенен ден, Петковден ли е било: „Аз от днес няма да ям месо!
и остават три сестри: Надя, Аня и Паша. Паша беше най-малката. Те двете бяха учителки, а пък другата сестра Надя им гледаше домакинството. Така си живееха трите много хармонично, с много обич и привързаност. И трите не бяха женени. Паша като се запознала с учението и разбрала, че всички там са вегетарианци, връща се вкъщи и казва, а било есенен ден, Петковден ли е било: „Аз от днес няма да ям месо! " Аня казва: „И аз! " Ама не я пита защо и за какво. Понеже Паша щом казала и тя след нея изведнъж „И аз". Другата сестра, по-голямата ги гледала, тя още си хапвала месо до един месец, но после като видяла че не е лошо човек да е вегетарианец и дето ще се дели от сестрите си, и тя станала такава. И трите си заживяват в единство по отношение на идеите, по отношение на всички разбирания и не са се омъжили.
към текста >>

Другата сестра, по-голямата ги гледала, тя още си хапвала месо до един месец, но после като видяла че не е лошо човек да е вегетарианец и дето ще се дели от сестрите си, и тя станала такава.
И трите не бяха женени. Паша като се запознала с учението и разбрала, че всички там са вегетарианци, връща се вкъщи и казва, а било есенен ден, Петковден ли е било: „Аз от днес няма да ям месо! " Аня казва: „И аз! " Ама не я пита защо и за какво. Понеже Паша щом казала и тя след нея изведнъж „И аз". Другата сестра, по-голямата ги гледала, тя още си хапвала месо до един месец, но после като видяла че не е лошо човек да е вегетарианец и дето ще се дели от сестрите си, и тя станала такава. И трите си заживяват в единство по отношение на идеите, по отношение на всички разбирания и не са се омъжили. Паша е имала една връзка, даже аз когато отидох в братството познавах този човек. Той беше юрист, за който даже до годеж е била дошла работата. Но той се оказал много нечестен по отношение на пари, някак използвал ли ги е, какво е било... Тя ми разказа такова нещо. Много тежко го преживяла това, защото Паша беше почтен човек и честен и тя не е могла такова нещо лесно да преживее и се разделиха.
към текста >>

Даже първият път, когато тя поканила Учителя, нали гощавала Го с една печена гъска, без да знае че Учителят не яде месо, щото Той хапнал само от ориза, никак не хапнал от месото и тя като запитала защо, казали й „Той е вегатрианец".
А пък сестра Тереза като се оженила, тя се оженила за да има две деца. Затова се оженила само, за да има две деца. И наистина в последствие, тя когато влезе в братството така не е желаела да живее с мъжът си и те имаха спорове на тая тема и спорове за идеите, които имаха, щото първо Тереза, майката на Савка влиза в братството и следва Учителя, и Савка когато израства и тя също. В.К.: А, така ли? Е.А.: Да, първо майката. Даже първият път, когато тя поканила Учителя, нали гощавала Го с една печена гъска, без да знае че Учителят не яде месо, щото Той хапнал само от ориза, никак не хапнал от месото и тя като запитала защо, казали й „Той е вегатрианец". „Ами защо не ми казахте, аз сготвих гъска". Впоследствие Савка така беше привързана, а Савка желаеше да бъде ученик. За нея идеята, ученичество беше основен принцип в живота й. Тя много желаеше това и затова тя постоянно ходеше при Учителя интересуваше се, това беше нещо което биеше на очи. Много ревностна е била в това отношение.
към текста >>

97. 02.Като завърших отделенията

Когато вкъщи разбраха, че аз вече се отказвам да ям месо, станаха спорове между мен и баща ми.
Аз нищо не му казах, не се намесих, но вътрешно го преживях тежко. Тогава за пръв път получих фалшива копривна треска, която се прояви за малко време, но след 23 години при една по-голяма вътрешна мъка и противоречие, се прояви в силна форма, като не ме остави досега. В края на деветнадесетата си година станах вегетарианка под влияние на всичко, което бях чела. Спомням си още като малко момиченце, когато вкъщи по празниците и разни други случаи, имаше печено цяло агне или прасе, аз не можех да ям. И като ме питаха защо не мога, отговарях: „Агнето ме гледа". Когато вкъщи разбраха, че аз вече се отказвам да ям месо, станаха спорове между мен и баща ми. Дотогава аз никакъв спор не съм имала с баща си. Спомням си едно преживяване, което е свързано с името на Учителя. Бях отишла при моя приятелка и съученичка Мария Сапунджиева и там стана въпрос, че семейството, което живее на горния етаж са дъновисти. Аз нищо не знаех дотогава кои хора са дъновисти, казаха ми, че те ходят при един човек, който се казва Дънов. Когато произнесоха това име, то три пъти се повтори в съзнанието ми като ехо: „Дънов, Дънов, Дънов..." Това ми направи впечатление, защото никога дотогова не беше ми се случвало такова нещо.
към текста >>

98. 17.В 1931 година

Трябваше веднага да кажа, че не ям месо, да не би да трябва да ми приготвят друго нещо, ако имат.
Баща ми искаше да ме придружи, но аз не приех. Като пристигнахме в Саранци, за да ни покажат пътя за Макоцево, там имаше един поп, който бил от Макоцево. Той ме попита може ли и той да дойде с колата, защото аз бях сама. Разбира се, приех. Като стигнах в селото, попът ме покани в своя дом, предложи ми и обяд. Трябваше веднага да кажа, че не ям месо, да не би да трябва да ми приготвят друго нещо, ако имат. Той беше първият човек от селото, когото срещнах, но той стана и причина за уволняването ми. До вечерта аз си намерих квартира и на другия ден бях вече учителка, понеже учебната година беше започнала. Същата година Любомир изпрати и Невена учителка, а той отиде в Тетевен. Така, че и тримата „болни от заразата съмнение в Учителя, напуснахме Изгрева". Жителите на Макоцево се бяха заели да помогнат с труда си за изработването трасето на железопътната линия до тяхното село.
към текста >>

99. VI. ПРОМЯНА НА СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ И ПОДМЕНЯНЕТО МУ С ЛИТЕРАТУРНИ РАЗРАБОТКИ

Вергилий Кръстев