НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
107
резултата в
100
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
2_16 Пълководците от миналото
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Това е пътят ми." Най-ужасното бе, когато "Изгревът" трябваше да се опразни за броени
месеци
и на негово място да се построят легации и посолства.
Непрекъснато бях сред тях, носех проблемите им и страдах заедно с тях. Понякога ме се вдигаше високо кръвното налягане, понякога получавах сърдечни кризи. Знаех къде е причината и какви са последствията за мен. Но нямаше как - трябваше да вървя по своя път. Отново ме срещна хиромантът: "Абе ти не разбра ли - като одумваш толкава много хора и се вреш насам-натам, гдето не ти е работата, и се разправяш с тези хора, чиито мисли те връхлитат и ти яздят кръвоносните съдове, с пипалата те обхващат и ти смучат енергията - те ти вдигат кръвното налягане и те ти причиняват сърдечните кризи." - "Знам, знам, но по друг начин не може.
Това е пътят ми." Най-ужасното бе, когато "Изгревът" трябваше да се опразни за броени
месеци
и на негово място да се построят легации и посолства.
Мнозина от приятелите нямаха нотариални актове, а само някакви договори без юридическа стойност. А някои нямаха дори и такива договори, а само бяха зарегистрирани, живеят в тези бараки. Аз имах юридическа подготовка и тичах непрекъснато, за да им оправям документите. А те ту бяха доволни, ту бяха недоволни към мен. Ту ме лъжеха, че имат документи, но накрая се разбра, че са живи бракониери, които живееха без всякаква юридическа документация.
към текста >>
2.
2_19 В чии ръце е съдбата на света
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Ние бяхме свидетели как империи се разрушаваха отвътре за броени
месеци
и години.
През време на войната и след войната имаше най-невероятни обрати в политическите събития на света. Ние знаехме кой движи и ръководи всичко това. Ние знаехме, че има два начина да се разрушат империите. Единият начин бе чрез кръвопролития и отнемане на милиони човешки животи. Другият начин бе онзи мирен начин и метод, който даде Учителят.
Ние бяхме свидетели как империи се разрушаваха отвътре за броени
месеци
и години.
А и вие, следващите поколения, ще можете да проверите този метод. Ще проверите как ръководители на империи отведнъж правят обрат на 180 градуса и всичко почва да се променя и руши из основи. Така се рушат монолитните империи. Този метод е средство на Невидимия свят да управлява света. И да променя света.
към текста >>
3.
2_22 Военните маршове на немските дивизии
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Минаваха дни,
месеци
и години.
Какво има да се умува? Аз чух думите на Учителя и видях немските колони, които дефилираха с песни. Това бе един факт. И нищо повече. И една голяма Истина, която трябва сега да се запази и да се предаде за следващите поколения, като истина за времената и годините, на които ние бяхме свидетели по времето на Великият Учител.
Минаваха дни,
месеци
и години.
Войната свърши. Русия излезе победителка от войната над Германия. Стана точно така, както Учителят предрече, каза и осъществи. Думите Господни се осъществяват и проявяват винаги по един и същи начин - безпрекословно! В Божиите решения няма обратни действия!
към текста >>
4.
2_33 Кристали и бръмбари и мировата еволюция на Духа
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Работеха
месеци
наред по различни градове в страната и по този начин отстраниха и извлякоха много хора, които можеха да свършат друга работа за Братството.
" Аз също вдигнах рамене. По онова време имаше трима-четирима братя, Които работеха като финансисти, експерти във висши държавни учреждения и бяха запознати с всички финансови закони. Но те бяха отстранени от мозайкаджийската група, която след заминаването на Учителя, като най- компактна, завладя братския живот и го насочи в съвсем друга посока. Може да се каже, че тя провали Братството. Имаше години, когато те опразваха целия "Изгрев".
Работеха
месеци
наред по различни градове в страната и по този начин отстраниха и извлякоха много хора, които можеха да свършат друга работа за Братството.
Така опитът на тази "духовна група" се провали окончателно така, както бе казал Учителят. Ученикът в Школата трябва да има ценз. Ученикът в Школата трябва да има ценз в няколко направления - ценз за университетско образование, ценз за професионално занимание, ценз за музика и изкуство, ценз за духовност и ценз за познание на историята на Братството в България. И най-накрая, най-важният ценз - ценз. за изучаване на Словото на Великия Учител.
към текста >>
5.
2_45 Електричеството на Изгрева и бунт на изгревяни
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Но дойдоха зимните
месеци
и си накупиха котлони, и започнаха да си готвят на тях, та дори и да се отопляват с тях.
На поляната, където играехме Паневритмия, бе поставен един голям стълб и на него бе окачена една голяма крушка от 500 вата, за да ни осветява нощем. Имаше и общ електромер, който отчиташе похарчената електроенергия и Учителят, когато му дойдеше времето, изваждаше пари и плащаше за нея. Но бараките на приятелите никнеха като гъби. Там бяха вече окачени електрически крушки и бараките светнаха. По-рано се осветяваха с газени лампи и фенери.
Но дойдоха зимните
месеци
и си накупиха котлони, и започнаха да си готвят на тях, та дори и да се отопляват с тях.
Изведнъж разходът на електрическа енергия скочи над десет пъти. Дойде инкасаторът, видя електромера и отчете, че трябва да се плати една голяма сума. Отиват при Учителя и Му искат пари. Той ги пита: "Защо толкова поскъпна токът? " "Учителю, не е поскъпнал, но всички се включиха в общия братски електромер и се осветяват, и си готвят, и се топлят." Учителят намръщи вежди: "Щом е така - да си плащат тока!
към текста >>
6.
2_47 Построяване на братския салон на Изгрева
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
И чак тогава да потърсят тези дати -
месеци
и години, за да проверят дали Небето ще съизволи в построяването на нов салон.
Салонът е ползуван от Братството от 1927 до 1958 година - тридесет и една години. Търси се онзи ученик, който има познания по Кабалата и онези познания, които Учителят дава в Словото Си за значението на числата, за да направи своите проучвания. Аз съм напълно убеден, че ще излезе една невероятна зависимост между датите на построяване на салона, ползуването му и унищожаването му. Това изследване ще бъде поука за всички следващи поколения. И когато някога последователите на това Учение решат да построят салон за Бялото Братство, те трябва предварително да знаят какво означават за Небесната Кабала числата, когато през времето на Учителя бе построен този салон.
И чак тогава да потърсят тези дати -
месеци
и години, за да проверят дали Небето ще съизволи в построяването на нов салон.
Аз дълги години правих моите изчисления. Взех за начало датата на построяването на приемната на Учителя като дата и за построяването на салона. При тези мои изчисления всичко излизаше и даваше числото девет. Но трябва да призная, че ако се изчислява с датата на построяването на салона - 1927 година, получават се други числа. Затова е необходим човек, който има познания да се справи с тази задача.
към текста >>
7.
2_49 Незнайният войн на Бялото Братство
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
А това са
месеци
наред и двадесет и две години Школа.
След това идва ред на Паша Теодорова, която редактира този текст и го подготвя окончателно за печат. Така излизат беседите от следващите серии - от VI до X серия - които са близки до оригиналното Слово на Учителя. Обикновено Паша отива при Учителя и Му прочита приготвения окончателен вариант. Учителят слуша и прави Свои забележки. Това означава, че четири пъти в седмицата, Учителят трябва да изслушва прочитането на редактираната от Паша беседа.
А това са
месеци
наред и двадесет и две години Школа.
Понякога присъствуват и други сестри и виждат как Учителят слуша. Впоследствие те разказваха за начина, по който Учителят слушал и начина, по който е възприемал това, което се чете. Дотогава никой не смееше да го изкаже гласно, за да не обиди Паша и да не би да се обезличи нейния огромен труд. 5. Някои приятели, присъствували на беседа, понякога харесват някоя беседа и пожелават да я публикуват отделно, в отделна книжка, на собствени разноски. Поискват от Паша оригинала, публикуват го и книгата излиза от печат.
към текста >>
8.
3_47 Бурята на Катя Грива и нейната вяра
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Това бяха онези сестри, които с часове, дни и
месеци
стояха пред вратата на Учителя, само и само да Го зърнат и да разговарят с Него.
Състоянието на Катя се промени и не след дълго тя слезе от скалата, дойде, целуна ръка на Учителя и седна до Него. Беше засмяна. Така тази песен се даде за Катя и чрез Катя стана достояние на Братството. Затова песните на Учителя са молитви за ученика, песнопения за неговата душа и славословие на неговия дух. Катя Грива бе една от тези сестри, които съставляваха групата на "слънчогледите".
Това бяха онези сестри, които с часове, дни и
месеци
стояха пред вратата на Учителя, само и само да Го зърнат и да разговарят с Него.
Учителят при всички приложи специални методи за работа. Възрастните приятели много пъти се опитваха да ги махнат оттам, но Учителят ги спираше. Те имаха и най-различни преживявания и опитности за поучения на останалите. Един ден Катя усеща, че някой я хваща за гушата и я стиска. Не може да говори, не може да диша, не може да гълта.
към текста >>
9.
3_55 Учителят и толстоистите
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Дори тя споменава, че техните недоразумения и кавги, които са продължавали
месеци
и години, веднага утихвали, щом Лев Толстой е замислял сюжета на нов роман и е започвал да пише.
А коя бе София Андреевна? Тя беше преродената Ксантипа от времето на Сократ. Така че София Андреевна не беше случайна проекция при Лев Толстой. Всички героини, всички женски образи в литературното му творчество и най-вече в романите му имат за прототип София Андреевна. Това е отбелязано дори в кореспонденцията на София Андреевна.
Дори тя споменава, че техните недоразумения и кавги, които са продължавали
месеци
и години, веднага утихвали, щом Лев Толстой е замислял сюжета на нов роман и е започвал да пише.
Тогава в дома им всичко утихвало. Толстой е писал с часове и дни, седнал зад писалището си, пресъздавал е . първообраза на героинята, която е била в съзнанието му, а тази героиня - това е духът на София Андреевна, която го е водела в лабиринтите на сюжета на романа. Там е било тяхното истинско обединение. Онова, което е написвал Толстой с неговия нечетлив почерк, на следващия ден тя самата го е преписвала със своя красив почерк, така че в редакцията е отивало всичко, което е било написано от нейната ръка.
към текста >>
10.
3_65 Женитбата на Михаил Иванов и Кръстю Христов за света
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Някои приятели се възползуваха от случая и отиваха много
месеци
преди това.
Спиритизмът бе се явил да покаже, че има бариера, която отделя видимия свят на човеците от този на починалите и заминали човеци. Спиритизмът бе едно стъпало, през което минаха първите приятели. Но жалкото е, че това продължи и през време на Школата дори и на "Изгрева". А Учителят бе много недоволен и бе против това, но ги остави свободни и всеки от тях си плати за непослушанието, защото станаха роби на духовете, които ги разиграваха както си искаха и доколкото им бе позволено. Преди съборите в Търново се правеха приготовления.
Някои приятели се възползуваха от случая и отиваха много
месеци
преди това.
Имаше по това време двама младежи, наричаха се Михаил Иванов и Кръстю Христов, които тръгнаха да проповядват от името на Братството и от името на Учителя, без това да им е разрешено от Него. Сами за себе си, сами пред другите, тръгнаха и пристигнаха в Търново. Понеже там имаше спиритическа група и приятелите имаха общение с духовете, смятаха, че те имат много големи познания и покрай многото си познания бяха подведени и прилъгани от тези двама младежи-хубавци. Да се чудиш и маеш - възрастни приятели с бради - едни с черни бради, други с бели бради, приятели с много знания и опит, а да се подведат. А покрай тях се подведоха и сестрите.
към текста >>
11.
6_03 Паневритмията на Учителя и българският народ
,
НИКОЛАЙ ДОЙНОВ
,
ТОМ 1
Тази й популярност дава възможност през летните
месеци
да бъде назначена и за учителка на детската градина при "Близкоизточната фондация".
Тази идея бе дадена от Учителя. Но за да се осъществи, беше необходимо специално време в тези размирни години и хора, които трябваше да я осъществят до края. Проводници на тази идея за приложение на Паневритмията в училищата стават Милка Периклиева и Любомир Лулчев. Милка Периклиева е била една от най-изтъкнатите учителки в детските градини в София. В педагогическите среди тя се е ползувала със значителна известност, тъй като е издала и свои трудове в тази област, като например "Възпитанието и заниманието на децата от предучилищна възраст".
Тази й популярност дава възможност през летните
месеци
да бъде назначена и за учителка на детската градина при "Близкоизточната фондация".
Милка проявила особен интерес към Паневритмията, тъй като упражнения от такъв род са в най-голяма близост с нейната професия, особено с тъй интересното съчетание на движение и музика. Тя много добре проучила както самите упражнения, така и музиката, която ги съпровожда. Това я прави подходяща за провеждането на тази идея. Любомир Лулчев е бил висш офицер от авиацията и от инженерните войски. Още като такъв е слушал беседите на Учителя и е бил запознат с идете на Новото, което се изнася в тях.
към текста >>
Казах му, че съм учителка в училището "Стефан Караджа", намиращо се на улица "Пиротска" и допълних, че през летните
месеци
, когато сме във ваканция, съм учителка и в детската градина при "Близкоизточната фондация".
Тези паралели са много важни. В обозначения в бележката ден и час тя отива в министерството, изчаква реда си и се явява при Борис Йоцов, който по това време е секретар на министерството. "За голяма моя изненада, той ме посрещна много добре - казва Милка. - Любезно ме покани да седна и ме запита къде съм учителка, как работя и прочее. Аз отговарях предпазливо и внимателно, защото не знаех защо съм извикана и бях много уплашена.
Казах му, че съм учителка в училището "Стефан Караджа", намиращо се на улица "Пиротска" и допълних, че през летните
месеци
, когато сме във ваканция, съм учителка и в детската градина при "Близкоизточната фондация".
Там има и игрище. На това игрище идваха учители от цяла България, където изкарваха курсове за ръководители на детските градини, а аз бях определена за ръководител на тези курсове. Тези учители бяха насочени за там от министерството на просветата. След обясненията, които дадох на секретаря Борис Йоцов, той ме запита: "Какви гимнастически упражнения знаете, с какви игри занимавате децата? " Аз изредих програмата, която прилагам на игрището си, като изтъквах авторите,от които съм ползувала, а също и онова, което аз съм изнесла в своите трудове - мои лични методи, придобити от опита и творческия порив в тази област.
към текста >>
12.
7_06 Как Катя Грива разреши задачата си
,
НЕСТОР ИЛИЕВ
,
ТОМ 1
Това продължава с
месеци
и години.
Апостоли Петър и Павел" и разказваше своите впечатления с подробности. Завършила пеене, тя пристига в София, а след време се запознава с Учителя. По този повод тя казваше: "Животът ми, прекаран на "Изгрева" - това е моят живот. Останалото от моя живот е нищо". По онова време Катя Грива, Теофана Савова, сестри Мечеви и още някои, непрекъснато стоят пред салона или пред приемната и очакват мига, в който ще се появи Учителят, за да бъдат до Него.
Това продължава с
месеци
и години.
Останалите приятели негодуват, че тези сестри смущават Учителя, че Му губят времето, а освен това, вместо да работят и да си изкарват хляба с труд, непрекъснато висят пред салона и нищо не правят. Ето защо, веднъж Катя Грива се обръща към Него: "Учителю, приятелите ни обвиняват, че като седим тук, пред Вашата врата, ние Ви пречим да работите. Вярно ли е това? " Учителят отговаря: "Вие не ме безпокоите, а те ме безпокоят с мислите си". Катя се успокоява и казва отговора на останалите от групата, която висяла непрекъснато около Учителя.
към текста >>
13.
8_16 Къде беше Изгревът на Бялото Братство в София?
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 1
Най-накрая, в последните
месеци
, за нея се грижеше Гена Папазова, която не взе нито един лев.
Преди това тя обяви в Братството, че ако има някой желаещ да се грижи за нея, тя ще му даде парите, за да си купи жилище на негово име. Но никой от Братството не пожела нито парите на Паша, нито да я гледа. Това беше изумяващо за всички. А имаше бедни, без препитание и без жилище. Но никой от тях не пожела да гледа Паша, въпреки че тя имаше една много голяма сума, с която можеше да се купи тристаен апартамент.
Най-накрая, в последните
месеци
, за нея се грижеше Гена Папазова, която не взе нито един лев.
След смъртта й, тя извика наследниците й и им предаде всичко, което бе останало от Паша. Те наследиха жилището. Поуката е ясна за всички. Има моменти в живота на човека, когато трябва да се определи и да се жертвува. Дали Паша разреши правилно задачата си?
към текста >>
14.
Разговор Шестий. Пътят и Истината
,
,
ТОМ 2
Ако за земните работи, като раждането, се изисква определено число дни и
месеци
, за да се напълни числото на времето, което зачатието изисква, колко повече Божиите работи изискват това пълно съблюдение.
Той е сам Господ, Който е сторил това, който е навсякъде, на когото окото е всевидящо, който претегля и оценява всички постъпки. Но вие се бъркате, като се трудите да ускорите Божиите работи. Може ли една жена да роди своето дете преждевременно? Или може ли да роди няколко деца изведнаж? Не, това е невъзможно.
Ако за земните работи, като раждането, се изисква определено число дни и
месеци
, за да се напълни числото на времето, което зачатието изисква, колко повече Божиите работи изискват това пълно съблюдение.
Но, казвам, една жена може да роди преди време и после време, но и двата случая са гибелни за детето. В първият, смъртта очаква детето; във вторият, смъртта поглъща детето още вътре. Ето защо, трябва да се пазят съблюдения. Ако сега разбираш съдържанието на моите думи, мислите на моя Дух, ще съумееш да се съобразиш с Волята ми – така казва Господ. Ако познаваше всичките знаци на тая книга, която е написана и разгъната пред теб, която съдържа цялото Небе и цялата земя, ти щеше доста отчетливо да четеш и прочиташ всичкото минало и всичкото бъдеще, което е отпечатано и написано на нея за този свят и за оня.
към текста >>
15.
90. НАРЯДИТЕ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
С установяването на Синархическата верига Учителят е давал наряди за седмици, за
месеци
и за следващата година, в кои дни кои глави от Евангелието да се четат.
90. НАРЯДИТЕ Още в самото начало на съборите Учителят е давал редът, по който да се изпълняват молитвите, да се четат някои текстове от Библията и да се пеят посочени песни. По-късно този ред стана известен като наряд.
С установяването на Синархическата верига Учителят е давал наряди за седмици, за
месеци
и за следващата година, в кои дни кои глави от Евангелието да се четат.
Давал е задачи за размишление, за съзерцание и това е било отначало самостоятелна работа на ученика. По-късно когато се оформят групите наряда се изпълнява от цялата група. Това са наряди за работа през цялата година. Има такива запазени наряди преди откриването на Школата. По-късно тези наряди започват да се правят и да бъдат изпращани във връзка с някои братски празници 22.III, началото на духовната година, 22.IX.
към текста >>
16.
152. ТЕ НЕ ЗНАЯТ СРЕЩУ КОГО ВОЮВАТ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
152. ТЕ НЕ ЗНАЯТ СРЕЩУ КОГО ВОЮВАТ Имаше дни,
месеци
и години когато нападаха Учителя от всички страни: църквата и духовенството от една страна, обществото и разни институции от друга страна.
152. ТЕ НЕ ЗНАЯТ СРЕЩУ КОГО ВОЮВАТ Имаше дни,
месеци
и години когато нападаха Учителя от всички страни: църквата и духовенството от една страна, обществото и разни институции от друга страна.
От трета страна отделни граждани, които се подвеждаха или биваха подкупени. От четвърта страна се присъединиха и военните. Атаки от всички страни. И когато всички очакваха, че ще бъдем изметени от лицето на земята и Изгрева пометен, то за всеобща изненада биваха изметени онези, които желаеха да ни премахнат физически от Изгрева. Вероятно тази невидима метла бе особена и друг държеше и друг метеше с тази Божествена метла.
към текста >>
17.
163. ПОДПАЛВАЧИТЕ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Занася тенекиите на Изгрева и приятелите
месеци
наред използваха газта за готвене.
Стояли известно време и кръчмаря решил да ги продаде. Вижда един от нашите приятели на Изгрева и го пита: „Вие нали търсихте газ за газовите лампи и за газовите примуси? " Тогава някой от нашите си готвеха на газови примуси, които се зареждаха с обикновена газ. Бяха много практични и удобни. Братът купува тенекиите и научава цялата история от кръчмаря за тенекиите и за подпалвачите.
Занася тенекиите на Изгрева и приятелите
месеци
наред използваха газта за готвене.
А със същата газ щяха да ни запалят и изгорят. Казаха на Учителя и Той каза: „Ето ви един Пример, когато Голямото Зло Бог може да превърне в Малко Добро". Да примерът бе повече от сполучлив и спасителен за нас.
към текста >>
18.
169. СВРЪХСЪЗНАНИЕТО
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
А след това като едно далечно ехо то продължавало да откликва в неговото съзнание
месеци
наред.
Това е едната страна. От друга страна той изведнъж се чувства ведно с цялата Вселена и че е обхванат от една неземна радост, където всичко около него е светло, хубаво и красиво. Необятно и неописуемо блаженство се разлива в него. Цялото му мъчително състояние, което е имал преди минути сега изчезва. Това състояние продължило няколко часа.
А след това като едно далечно ехо то продължавало да откликва в неговото съзнание
месеци
наред.
Беше дошъл на гости и разказваше този случай. Един млад брат го пита: „Ти по това време в тялото ли си беше или се беше извлякъл? " Брат Чернев се усмихва и отговаря: „Бях в тялото си. Но в това състояние, в което бях имах чувството, че животът е неразрушим и съм едно с Големия Живот на Космоса. Тогава разбрах защо първите християни, когато са ги хвърляли на зверовете в римските арени, са пеели и с радост са посрещали смъртта.
към текста >>
19.
184. ЗАБЛУЖДЕНИЕ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Месеци
наред не му заздравява раната на главата, непрекъснато лежи със силно главоболие.
Влакът спрял изведнъж, пътниците се въргаляли един връз друг, а този пътник слезнал от влака и си прибрал шапката. Идва кондукторът и глобява онзи, който е дръпнал внезапната спирачка без да има основателна причина. Обаче в един от вагоните пътувал нашият свещеник, за който говорим. Като заскърцали колелата на влака от внезапната спирачка, вагоните отведнъж спират и багажа сложен върху поставките изпопадал. Така един тежък куфар пада върху главата на свещеника, разцепва главата му и той пада в безсъзнание.
Месеци
наред не му заздравява раната на главата, непрекъснато лежи със силно главоболие.
Накрая с превързана глава идва на „Опълченска" 66 и иска да се срещне с Учителя. Седи отвънка на пейката и очаква срещата. А наоколо има приятели, намират се и такива, които са били на събора в Търново и са запомнили този свещеник, как е ръкомахал срещу Учителя и как е говорил срещу Него. След малко Учителят излиза и се запътва към него. Свещеникът става и Му казва: „Извини ме, аз съм се заблуждавал в Тебе".
към текста >>
20.
58. ВЯРАТА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Месеци
дъжд не вали.
58. ВЯРАТА Брат Никола Гръблев, военен, охранява границата в Добруджа, Дели Ормана. Наоколо турски села, но турците го почитат като праведен човек. Тази година сушата е голяма.
Месеци
дъжд не вали.
Събира се народа, прави молебствия за дъжд, колят курбани, отговор няма. Сушата продължава. Всички поселища изгорели. Тогава турците изпращат делегация до брат Гръблев. „Помоли се ти, дано Аллах те чуе да завали дъжд", казва делегацията.
към текста >>
21.
52 . КОЛЮ КАИШЕВ И ВЛАДИКАТА
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
КОЛЮ КАИШЕВ И ВЛАДИКАТА Имаше години и
месеци
, когато много настървено се говореше срещу Учителя от обществените среди подстрекавани и раздухвани от вестниците.
52 .
КОЛЮ КАИШЕВ И ВЛАДИКАТА Имаше години и
месеци
, когато много настървено се говореше срещу Учителя от обществените среди подстрекавани и раздухвани от вестниците.
А това се направляваше от църковните среди - попове и владици. Особено бурно се развихриха борбите в гр. Велико Търново, където бяха съборите на Бялото Братство. Владиците атакуваха Учителя с всички средства. Но винаги се случваше нещо, като в последния момент се разбиваше на пух и прах последната решителна атака срещу Учителя.
към текста >>
22.
55. ПОСТЪТ НА КОЛЮ КАИШЕВ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Има
месеци
когато се пости, а това е началото на месец февруари обикновено при разсип на луна и най-много 14 дни.
55. ПОСТЪТ НА КОЛЮ КАИШЕВ Колю беше решил да направи пост от двадесет дни. Реши и го направи. Обикновено Учителят не разрешаваше всеки да пости кой когато му се поиска. Имаше правила за това.
Има
месеци
когато се пости, а това е началото на месец февруари обикновено при разсип на луна и най-много 14 дни.
Обикновено постът продължаваше 10 дни. Имаше ръководител на поста, а това бе Учителят. Но Колю си направи поста без да пита Учителя. На 21. ден той с големи усилия отива при Учителя и Му обяснява всичко.
към текста >>
23.
97. КРАЖБАТА НА АРХИВА НА САВКА И ПОСЛЕДСТВИЯТА
,
,
ТОМ 3
Тези упъ твания на Учителя към ученика са диктувани от Учителя на Савка в продължение на
месеци
от 8 часа до 10-11 часа, когато Савка е отивала за това.
Дадено е от Учителя. Има материал за още едно трето томче, което ще носи заглавие: „Единната Любов. Мисли за Великата Душа." А четвъртото томче ще носи заглавие: „ Трите образа на Великия". Материалите ще бъдат извадени от беседите и разговорите на Учителя пред „Класа на Добродетелите". Четирите заглавия са дадени от Учителя на Савка Керемидчиева.
Тези упъ твания на Учителя към ученика са диктувани от Учителя на Савка в продължение на
месеци
от 8 часа до 10-11 часа, когато Савка е отивала за това.
Учителят се разхожда из стаята и диктува. Савка седи на масата и стенографи-ра. Настоящите са стенографирани от мен, Борис Николов от 1970 г. до 1976 г. Същите предавам на д-р Вергил Николов Кръстев за съхранение, 20 февруари 1977 г.
към текста >>
24.
ОКОВАНИЯТ АНГЕЛ ПОВЕСТВОВАНИЕ - ПЕТО-ЛЕТОПИС - ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ ОКОВАНИЯТ АНГЕЛ НА ИЗГРЕВА Част първа
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Това бяха първите
месеци
след 9.IX.
1945 г. Никола Антов, който имаше къщичка на Изгрева и който беше в Братството и който беше ту анархист, ту комунист, стана началник на Района на Отечествения Фронт. Този пост имаше тогава голяма власт. Той като подушва, че тук се оформя ръководство на Братството идва и казва: „Или ще ме приемете в Братския съвет и то ще ме турите във финансовия съвет, за да контролирам финансовите средства на Братството или ще разтуря Братството". Беше дошъл с пистолет на пояса.
Това бяха първите
месеци
след 9.IX.
1944 г., когато ставаха безотговорни издевателства и много народ изчезна безследно. Това ние го знаехме и виждахме. А той идва с пистолет на кръста. Ръководителите се уплашиха и понеже знаеха, че е от Братството го приеха. Казаха си: „Ела зло, че без тебе по-голямо зло!
към текста >>
25.
6. ПРОДАЖБА НА ОТКРАДНАТИЯ АРХИВ Бележки на редактора д-р Вергилий Кръстев
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Тя е същата, която се грижи за него през последните му
месеци
и дни.
После те го разпределят и голяма част предават на Лалка Кръстева. Но някои от материалите остават в дома на Петър Филипов. До този момент Борис Николов не е предавал на Петър Филипов никакви материали, поради което той беше непримирим, че Борис не му гласува доверие, а го гласува на по-младите. Петър Филипов си заминава през 1984 г. По това време в неговия дом прихождаше Марийка Марашлиева и беше член от неговата група десетина години.
Тя е същата, която се грижи за него през последните му
месеци
и дни.
Така че тя е доверено лице на Петър Филипов. След кончи-ната на Петър юридически наследник става неговия племенник Филип Николов, който преди много години като момче е бил осиновен от Петър. Но при един конфликт племенника напуска чичо си и живее на друго място под наем. След погребението на Петър той идва и заема наследствената къща. В къщата има много материали, които Боян Златарев е прибрал и които дори сам Петър не е знаял какво се намира в дома му.
към текста >>
26.
ОКОВАНИЯТ АНГЕЛ ГОВОРИ Част трета 62. МИСЛИ ЗА УЧЕНИКА ОТ ОКОВАНИЯ АНГЕЛ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Седиш в затвора, в килията дни и
месеци
.
Бялото Братство не може да бъде слуга на една партия. Партията ще бъде слуга на Братството. Всемирното Бяло Братство е навсякъде в цялата Вселена. То е господар и на планетата. Няма какво да иска човек да завладява земята, тя си има Господар. 87.
Седиш в затвора, в килията дни и
месеци
.
Какво ще правиш? Времето бавно отминава във вечността, ти гледаш. А може и да пътуваш, затвориш очи и пътуваш в миналото, в бъдещето. Чудни възможности е дал Бог на човека. Опитва и смъртта и безсмъртието.
към текста >>
27.
3. КОЙ ИЗВЪРШВА РЕГИСТРАЦИЯТА НА ДУХОВНО ОБЩЕСТВО „БЯЛО БРАТСТВО И КОЙ ГО УЗАКОНЯВА?
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 3
В последните
месеци
Учителят Дънов казва пред своите ученици следното: „Оформете нещата!
3. КОЙ ИЗВЪРШВА РЕГИСТРАЦИЯТА НА ДУХОВНО ОБЩЕСТВО „БЯЛО БРАТСТВО" И КОЙ ГО УЗАКОНЯВА?
В последните
месеци
Учителят Дънов казва пред своите ученици следното: „Оформете нещата!
". Това поръчение е записано и се знаеше от всички Негови съвременници. Но според някои от тях това означавало юридическа регистрация и признаването на Обществото като юридическа личност. Според други, това изказване означавало, че трябва да се работи и да се спазват законите на държавата. Кои от двете тълкувания имат претенцията за Истината, може да се провери от последвалите събития в разстояние на 45 години от 1945-1990 г. Едни от последните думи на Учителя са били също за учениците от Школата.
към текста >>
28.
І.19. БЯЛАТА СМЪРТ
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
За този скиор процеса на ужаса е траял
месеци
.
Вика за помощ. Никой не може да му помогне. Неговите близки от невидимия свят са безсилни. Трябва да се изчакат дните на действителната смърт. А тя настъпва тогава, когато тялото се размрази и почне процеса на разлагането.
За този скиор процеса на ужаса е траял
месеци
.
Едвам сега се успокоява неговият дух. Но това още не значи, че са преминали страданията. Те продължават, защото той няма други тела. Не е работил върху себе си. Добродетелите му не са развити.
към текста >>
29.
ІІІ.54. ОДЕАЛОТО НА ГРЪБЛАШЕВА
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 4
Друг път му се виждаше пушека, или избълваше пепел с
месеци
върху Изгрева.
54. ОДЕАЛОТО НА ГРЪБЛАШЕВА Какви ли не случки и събития присъстваха през тези години на Изгрева. А какви ли не личности нямаше. Не бяха личности, а великани на миналото. И всеки искаше да наложи своето мнение, и понякога избухваше като вулкан.
Друг път му се виждаше пушека, или избълваше пепел с
месеци
върху Изгрева.
Движеха се по Изгрева безобидно, но в себе си носеха неща, по-страшни и от силата на вулкана. Изминалите векове чрез тях присъстваха на Изгрева. Миналото и историята на човечеството се бяха събрали тук. Имаше една сестра, казваше се Гръблашева. Беше съпруга на Величко Гръблашев, който дълго време превеждаше от английски на български литературата на Розенкройцерите от Америка.
към текста >>
30.
ІІІ.97. НА ПЪТ ЗА ГОЛГОТА
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 4
Ние се подготвяхме
месеци
преди това.
Но продължаваше да изнася беседите Си. Говореше бавно и трудно. Настъпилите изменения не нарушиха Неговият мир. Останахме крайно изненадани, когато в началото на месец юли (14 юли 1936 г.), без да са настъпили известни видими подобрения на здравето Му, Учителят поиска да посети Рила. Да се организира едно летуване на Рила не беше лесно.
Ние се подготвяхме
месеци
преди това.
А сега за един, два дена трябваше да се качим горе. Бяхме определили Славчо Печеников да придружава Учителя по целия път. Това бе една трудна и отговорна задача. До Вада Учителят бе закаран с кола. Оттам пое пеш нагоре.
към текста >>
31.
ІІІ.98. СИЛИ НА СЪЗИДАНИЕТО И СИЛИ НА РАЗРУШЕНИЕТО
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 4
Минаха
месеци
и една година, и той наистина изчезна от небосклона, защото го свали думичката „хит".
На политическия небосклон бе изгряло ново божество. Името му бе Хитлер. Отиват при Учителя и питат: „Учителю, какво ще правим с този Хитлер сега? " „Как какво, възкликнал Учителят. Хитлер е хит." И махнал ръка на думичката „хит", все едно, че изчезва в безкрая.
Минаха
месеци
и една година, и той наистина изчезна от небосклона, защото го свали думичката „хит".
А на 9 май 1944 г. бе капитулацията на Германия. Ето как един от нас бе свидетел в дните, когато силите на Съзиданието градяха новия живот, а силите на Разрушението отвяваха стария живот на човечеството.
към текста >>
32.
5.39. Молитва за дъжд
,
ДРАГА МИХАЙЛОВА
,
ТОМ 4
От
месеци
няма облаче." „Ясно е небето, но ние ще се помолим на небето, за да се отвори и да навали дъжд!
Разбира се, ако остане някой жив след глада. Питам ги: „Искате ли да завали дъжд? " „Искаме, другарко учителко. Но как ще завали? Вижте колко е ясно небето.
От
месеци
няма облаче." „Ясно е небето, но ние ще се помолим на небето, за да се отвори и да навали дъжд!
" „Но ние не знаем да се молим". „Аз ще ви науча." И започвам с "Отче Наш", псалом 91, а учениците след мене повтарят дума по дума. Накрая казвам: „Боже, дай на тези момичета дъжд. Нека чуят и видят, че Бог е този, който дава дъжд! Ето, земята изгоря." А в стаята тишина.
към текста >>
33.
5.47. КОЙ НЕ ПРИЗНАВА ЗЕМНИТЕ ЗАКОНИ?
,
ДРАГА МИХАЙЛОВА
,
ТОМ 4
Та юристите с
месеци
си бъхтят главите, докато хванат този духовен закон като идея, за да могат да го формулират в ума си и после да го облекат в юридическа форма.
Разказваха - навремето след 9 септември 1944 г., Вълко Червенков го е викал на разговор. Срещата била уговорена, но те отишли на екскурзия на Витоша с Мария Тодорова и не отишли на срещата. А Вълко Червенков тогава управляваше България. Борис имаше една теория, според която, той не признава земните закони, а признава само духовните закони. Ами нали един закон, докато стане земен закон, той се намира в Невидимия свят като духовен закон!
Та юристите с
месеци
си бъхтят главите, докато хванат този духовен закон като идея, за да могат да го формулират в ума си и после да го облекат в юридическа форма.
Ето така са нещата. Прости и ясни за онези, които изучават нещата. Имаше една сестра Фаустина, която беше пианистка, която ходеше често при него, понеже беше бедна. Той я нахрани и й даде малко пари. Затова често тя ходеше при него.
към текста >>
34.
6.13. Двата разностранни триъгълници
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
Когато се подредят в бъдеще беседите, както са издавани по години, по
месеци
и по числа, ще се намерят много големи аналогии.
Казах на Учителя за обвиненията срещу мен. Успокои ме: „Те не разбират. На пощальона трябва да му се заплаща, когато заминава за Европа." Тези неща за пръв път ги изнасям. Не съм споделял с никого. Беседите са фокуси на космически сили за дадено място и дадени събития.
Когато се подредят в бъдеще беседите, както са издавани по години, по
месеци
и по числа, ще се намерят много големи аналогии.
Ще дойдат подготвени хора, които ще проучат всичко. Ние, нашето поколение, сме построени по друг начин. Учителят ми каза, че 22 глави от Откровението на Йоана представляват 22 столетия от човешката история, начиная от времето на Христа. Всяка една глава прави едно столетие. Това са живите сили за разгръщане на една култура.
към текста >>
35.
6.36. АНАРХИЗМЪТ И НОВОТО УЧЕНИЕ
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
И не се минаха
месеци
, дойде 9 юни 1923 г., военните направиха преврат и отразяха главата на Стамболийски по същия начин, както той обезглави анархистите.
Земеделците, които толерираха отначало известни течения, по странен начин се промениха и след това, по такъв жесток начин избиха анархистите. А законът на възмездието е много опасен. И той не прощава. Когато станат някакви отклонения, законите са строги и неумолими към този, който е вършил нарушението. Учителят каза по този повод: "С това си деяние, че изби идейни хора, Стамболийски сам си подписа смъртната присъда".
И не се минаха
месеци
, дойде 9 юни 1923 г., военните направиха преврат и отразяха главата на Стамболийски по същия начин, както той обезглави анархистите.
Но това го направиха други служители и изпълнители на кармата. На Общия окултен клас II година на 17 юни 1923 г. 30 лекция „Вяра и съмнение", на стр. 31 Учителят говори за Стамболийски в този случай. А това са 8 дни след преврата.
към текста >>
36.
6.37. ПЪТЯТ Е ОТКРИТ
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
Беседите на Учителя са свързани с числата на дните, със зодиите на
месеците
, с Космичните пулсации на годините.
Това споделям, за да видите как великият Мъдрец може да оперира чрез съзнанието на хората. Учителят, чрез Своите беседи, които вървяха в унисон с Космичните течения вътре в Живата Разумна Природа, представляваха съкровищницата, в която се криеха семената на новите идеи, които ще легнат при изграждането на Новата култура и на новата раса. За да се разберат Неговите беседи, потребно е сърцето на мистика, умът на окултиста и непобедимата воля на Великия реформатор. Тук само ще загатнем за скритата страна на Словото на Учителя. Беседите, погледнати през критичния студен поглед на учения, като че представляват нещо несвързано, алогично, но за погледа на Посветения, тези беседи са отражение на онези три Космични вълни, за които говорихме по-горе.
Беседите на Учителя са свързани с числата на дните, със зодиите на
месеците
, с Космичните пулсации на годините.
Те хронологически вървят в три гами: мажорна, минорна и хроматична, или, от гледище на съвременната моделна физика, следват трите течения, чиито символи са числата, първото -електричното, или мъжкото начало, второто - магнетичното, или женското начало и третото - неутралното, или обединяващо начало. Тези три течения непрестанно се редуват чрез дните, чрез седмиците, чрез сезоните и чрез годините. Тази наука за цикличността е много древна, но в светлината на новите научни постижения, тя постепенно ще разбули своите тайни, където се крият ключовете на силите на природата. Човечеството чрез новата раса ще добие своята възмъжалост и природата ще го удостои със своето доверие, за да може по-смело да върви по пътя на съвършенството. Пламтящите точки, които всяка нощ блестят тайнствено в дълбочината на Небето, погледът на новия човек на шестата раса ще ги вижда като големи същества, които непрекъснато изпращат своите любвеобилни, мисловни енергии към нашата малка планета.
към текста >>
37.
6.52. НЕИЗБЕЖНИЯТ ЗАВОЙ
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
Тези бомбардировки продължиха през
месеците
март, април, май и юни.
Партизанското движение в България и в нейните съседи се разрастваше. В българския народ се събуди пасивната съпротивителна сила, която действаше бавно, незабелязано, но сигурно. Правителството и армията, чувствайки своята несигурност, предприемаха действия на отчаяна реакция и терор. София на 10.I.1944 г. беше жестоко бомбардирана през деня и нощта от американците.
Тези бомбардировки продължиха през
месеците
март, април, май и юни.
Положението ставаше безизходно. Усилено се заговори за смяна на политическия курс.
към текста >>
38.
6.64. ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
Месеци
преди това Лулчев е посъветвал жена си да се махне от тази къща, защото може да бъде убита.
Тя била убита на 18 май 1930 г. с тесла от нейната прислужница и майка й, с цел да ограбят накити от злато. Прислужницата се казваше Марина Тимева, а майка й Станка Тимева. Лулчев бе арестуван и се съмняваха, че той е извършил убийството. Но след това прислужницата и майка й бяха разкрити, те признаха за убийството и бяха съдени.
Месеци
преди това Лулчев е посъветвал жена си да се махне от тази къща, защото може да бъде убита.
Той бе предсказал смъртта й много преди това. А това се знаеше и затова отначало смятаха, че той е убиецът на жена си. А каква е цялата развръзка в случая? Веднъж в разговор Лулчев ми каза: „Моят бабалък, т.е. моят тъст се казваше Станчо Радойков, който заедно с капитан Харламов беше разгонил един събор на Бялото Братство в Търново.
към текста >>
39.
6.65. ЕЛИЕЗЕР КОЕН
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
Но след този случай в село Мърчаево, няколко
месеци
след като си замина Учителят от този свят, той се отрече от Братството, отрече се от Учителя и се обяви срещу всички ни и дори ни заплаши, че трябва да бъдем всички избесени.
Повече от 20 години той беше на Изгрева. Целувал е хиляди пъти ръце на Учителя. Слушал е стотици пъти Словото на Учителя. Написа десетки статии в „Житно зърно" по идеи от Словото на Учителя. Беше един от най-активните от нашето поколение.
Но след този случай в село Мърчаево, няколко
месеци
след като си замина Учителят от този свят, той се отрече от Братството, отрече се от Учителя и се обяви срещу всички ни и дори ни заплаши, че трябва да бъдем всички избесени.
Това го има като документ в един протокол. След няколко месеца той се разболя от рак на черния дроб и почина. А ние останахме и сега трябва да пишем и този случай като илюстрация на онези закони, които ни даде Учителят.
към текста >>
40.
6.67. КАК БЕ ИЗДАДЕНА КНИГАТА УЧИТЕЛЯТ?
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
Минаха
месеци
.
Пълна тайна ще пазиш. Ти си главен оценител, а аз съм директор. Прави, струвай, имаш пари за печат, имаш разрешение за печат, но книгата трябва да излезе. Ще се закълнеш пред гроба на Учителя." Той се закле. Взе ръкописа на книгата.
Минаха
месеци
.
В държавната печатница се правеха клишетата за снимките. А в една от големите печатници се печаташе книгата. Всичко вървеше тихомълком. Не усети никой. Нито дявола, нито ангелите.
към текста >>
41.
ОТГОВОРЪТ НА „ОТВОРЕНО ПИСМО
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 4
Освен това доколкото съм очевидец в последните
месеци
сестри се грижеха за Катя Грива, а не рождения й брат.
Какво знаете за Катя Грива? Някои от вас преди 30 години да е отишъл при нея и да е записал от нея изпълнението на песните от Учителя изпяти от Катя Грива? Някой да е записал нейните опитности? Някой да е заснел, когато тя показваше как трябва да се изпълняват упражненията на Паневритмията? Вие това не го направихте, защото нямате нищо общо с Школата на Учителя, макар че сте деца на последователи на Учителя.
Освен това доколкото съм очевидец в последните
месеци
сестри се грижеха за Катя Грива, а не рождения й брат.
И когато тя си замина Димитър Грива нареди да я донесат в домът, където той живее и да я положат там, за да покаже колко много уважава сестра си. Но забележете, той я положи не в своя собствен дом, а в чужд дом, в който живееше, домът на втората му съпруга Мара Славова. Той не си скова нито барака на Изгрева, нито си построи дом, дори напусна втората си съпруга и отиде да живее на друго място под чужд покрив без да плаща наем. А Катя Грива сама си разказваше опитностите и те бяха записани чрез устата на нейните духовни сестри. Тя беше ученик на Школата, но пътят на всеки ученик минава по тясната пътека и от едната страна е „Изгревът", а от другата страна минава „Тресавището".
към текста >>
42.
ОТГОВОРЪТ НА „ОТВОРЕНО ПИСМО
,
,
ТОМ 4
Освен това, доколкото съм очевидец в последните
месеци
сестри се грижеха за Катя Грива, а не рождения й брат.
Какво знаете за Катя Грива? Някои от вас преди 30 години да е отишъл при нея и да е записал от нея изпълнението на песните от Учителя изпети от Катя Грива? Някой да е записал нейните опитности? Някой да е заснел, когато тя показваше как трябва да се изпълняват упражненията на Паневритмията? Вие това не го направихте, защото нямате нищо общо с Школата на Учителя, макар че сте деца на последователи на Учителя.
Освен това, доколкото съм очевидец в последните
месеци
сестри се грижеха за Катя Грива, а не рождения й брат.
И когато тя си замина Димитър Грива нареди да я донесат в домът, където той живее и да я положат там, за да покаже колко много уважава сестра си. Но забележете, той я положи не в своя собствен дом, а в чужд дом, в който живееше, домът на втората му съпруга Мара Славова. Той не си скова нито барака на Изгрева, нито си построи дом, дори напусна втората си съпруга и отиде да живее на друго място под чужд покрив, без да плаща наем. А Катя Грива сама си разказваше опитностите и те бяха записани чрез устата на нейните духовни сестри. Тя беше ученик на Школата, но пътят на всеки ученик минава по тясната пътека и от едната страна е „Изгревът", а от другата страна минава „Тресавището".
към текста >>
43.
21. КАК БЕ ДАДЕНА БЕСЕДАТА „ПЕТИМАТА БРАТЯ
,
,
ТОМ 5
Разказах му всичко къде съм била през тези
месеци
, осъзнах грешката си пред него и го помолих да ме приеме отново пред Школата.
Изведнъж видях, че се намирам в друг свят все едно, че бях взела билет за влака и от София бях заминала накрая на света. Тази сутрин се събуждам, ставам, оглеждам се и се питам защо съм тук в тази стая, в дома на родителите ми и защо не съм горе при Учителя? Дали това беше осъзнаване? Облякох се и отидох при Учителя горе на Изгрева. Той ме прие много любезно и много хубаво с голямо вътрешно разположение.
Разказах му всичко къде съм била през тези
месеци
, осъзнах грешката си пред него и го помолих да ме приеме отново пред Школата.
Учителят се съгласи, беше усмихнат и радостен. Аз си отидох у дома. Хубавите правилни отношения между мен и Учителя бяха възстановени. На другия ден имаше беседа. Аз бях на беседата, бях седнала на пианото и отново свирех песните на Учителя и съпровождах песните на приятелите.
към текста >>
44.
40. СЪС СТОМНИЧКА ЗА ВОДА ДО БИВАКА НА ВИТОША
,
,
ТОМ 5
Стараехме се наистина отвътре да се трансформираме, но преминаваха дни,
месеци
и години, докато се справим и докато тръгнем отново по пътя на ученика.
40. СЪС СТОМНИЧКА ЗА ВОДА ДО БИВАКА НА ВИТОША Животът на Изгрева продължаваше в своят ритъм - минаваха години, влизахме и излизахме от разни изпити, кога сполучливи, кога ни късаха - всеки според онова, което бе вложил в себе си и постигнал. То ставаше вътре у нас, то се проектираше чрез нашият вътрешен път и се изявяваше навън от нас. Тук нямаше в Школата външни свидетелства и диплома, че си преминал от клас в клас - това преминаване ставаше ежедневно вътре у нас. Понякога у нас се наслагаха дисхармонични състояния, нахлуваше друг свят у нас, с други проблеми и постепенно те ни обземаха и ни правеха на слуги и трябваше да слугуваме.
Стараехме се наистина отвътре да се трансформираме, но преминаваха дни,
месеци
и години, докато се справим и докато тръгнем отново по пътя на ученика.
За всеки човек това време е различно и по различен начин се възприемаха задачите и по различен начин се преминаваха през тези препятствия. Споменах, че върху упражненията обяснения Учителят не даваше, а трябваше сами да помислим и да ги разберем. Готово разрешение на задачата не е в интерес на ученика. Трябва пот и мъки и много страдание, докато се измъкне човек от една задача и да излезе на бял свят. Това означава, че съзнанието му се просветлява и вижда други хоризонти пред себе си.
към текста >>
45.
49. БОЖИИТЕ СЛУЖИТЕЛИ
,
,
ТОМ 5
Следващите
месеци
и години семейството винаги се е опитвало да проучи и да намери онзи млад мъж, който им помогнал, за да благодарят, но се оказало, че в местното управление на милицията, където живеели такъв човек изобщо не е бил на служба и никой не е познавал такова лице.
Не смеели да се радват и не посмели с никого да споделят. Най-интересното е, че никой не дошъл повече да ги безпокои. Така останали да живеят в собствената си къща без да бъдат изселени. Някой бе дошъл и бе отменил със Сила и с Власт заповедта за изселване. Беше изпратен някой Божий служител и той отмени изселването.
Следващите
месеци
и години семейството винаги се е опитвало да проучи и да намери онзи млад мъж, който им помогнал, за да благодарят, но се оказало, че в местното управление на милицията, където живеели такъв човек изобщо не е бил на служба и никой не е познавал такова лице.
А той е бил един Божий служител. Тук имаме няколко случая, които преведохме, за да видите как Невидимият свят когато реши да помогне откликва и изпраща своите служители. Те идват след като нашата молба е препратена до Бога и след което се получава разрешение те тръгват да изпълнят Волята на Бога. Обяснението е различно, но законът е един и същ - да изпълниш Волята на Бога в подходящ момент и време, в това се крие силата на човешката душа. Аз съм пред Учителя на разговор.
към текста >>
46.
52. ДА СЕ ОЗАПТИ С ЮЗДА И КАМШИК
,
,
ТОМ 5
Напротив имаше дни, че и
месеци
не можех да се справя с моите вътрешни състояния.
52. ДА СЕ ОЗАПТИ С ЮЗДА И КАМШИК Да не смятате, че бидейки около Учителя и в Школата му съм била цялата изтъкана от добродетели и то от най-висш порядък или пък съм била толкова изрядна, че от мене е греело слънце или месечина, както обикновено казват тук шопите в Софийско.
Напротив имаше дни, че и
месеци
не можех да се справя с моите вътрешни състояния.
А те не бяха малко, но това бяха последици от ред прераждания от много връзки от миналото, които ме обвиваха с въжета и ме задушаваха. Освен това в Школата имаше противоречия, които идваха не само от нейните членове, но и от самите нас с нашите несъвършенства и разбира се от нашето непослушание към думите на Учителя. Че какви ли нямаше при нас. Това бяха представители и души преминали всички окултни школи на земята, че Източни, че Западни, че африкански, че хималайски и не знам какви си още. Души въплътили се и родили се като българи и дошли при Учителя да учат.
към текста >>
47.
55. ДУХОВЕТЕ НА ЛЕМУРИЯ
,
,
ТОМ 5
През зимните
месеци
Учителят се отопляваше с печка.
Да не смяташ, че Учителя си шие дрехите от какъвто му плат попадне и от всеки, който му подари плат за костюм. Такова нещо няма. Учителят подбира както плата, така и онзи с какво разположение го е дал. Това го знам лично от Учителя затова отиди при него и си направи своят подарък. А платът, който си купил не е лош, но думата има Учителя".
През зимните
месеци
Учителят се отопляваше с печка.
Братята нарязваха дърва, качваха ги горе, зареждаха печката и я запалваха ако беше много студено. Друг път Учителят пожелаваше само да бъде заредена и той си я палеше сам с кибрит. През нощта ставаше понякога и си слагаше по някое дърво в печката. По този начин се отопляваше малката му стая горе и другата долу в приемната. Но дойдоха години, когато гражданите започнаха да се отопляват с каменни въглища.
към текста >>
48.
61. ИЗПРАЩАМ ТЕ В СВЕТА
,
,
ТОМ 5
Но постепенно за дни и за
месеци
аз като че ли полека, лека се приземих, като че ли бях спуснаха от небето с парашут на земята.
Продължих да живея по същия начин, посещавах редовно университета, както и Школата на Учителя и участвах във всички начинания. Значи външно нищо не бе се променило. Аз съм си пак в Школата, а не в света. А света за мен беше да съм долу в града при другите, при грешните, при клосните, сакатите, при отрудените, прокудените и обременените. Такива бяха моите разсъждения тогава.
Но постепенно за дни и за
месеци
аз като че ли полека, лека се приземих, като че ли бях спуснаха от небето с парашут на земята.
Стъпих на крака, огледах се и света около мен беше друг. Онзи свят дето обитаваше съзнанието ми го нямаше вече. Беше останал горе като светъл идеал на моята душа. Света, по който се движех се оказа свят, по който вървяха не само краката ми, но и моите мисли, чувства и цялата ми деятелност. Започнаха да се развързват различните кармични връзки и то с ония хора, с които години наред ходехме заедно, но тогава аз живеех на Небето, а те ходеха и живееха на земята.
към текста >>
49.
64. ВЪТРЕШНАТА ВЕРИГА НА УЧЕНИЦИТЕ
,
,
ТОМ 5
Минаха дни и
месеци
, постепенно забелязах, че онова, което предаваше Учителя някои го записваха на стенограма, после го дешифрираха, предаваха го на други, които го пишеха на пишеща машина, после се редактираше и се напечатваше на томчета, които се предаваха на останалите.
Отначало не разбирах как така с повдигането на единия ще се повдигнат и останалите, та нали всеки е различно устроен със своя капитал от миналото и може да работи с този капитал ако има разумност и знания. А всичко, което постигне засяга самият него, а онова, което постигне като ценности може да ги връчи на другите в знак на добро намерение или на саможертва. Така разбирах този въпрос тогава. А тази верига, която Учителя спомена ми се струваше, че е образна и не можех да си представя как тя ще се вкара вътре през толкова хора да ги завърже и да бъдат като скачени съдове, така че ако от единия прелива към другия да се ползва втория, третия, че и последния. Не можех да разбера как става това.
Минаха дни и
месеци
, постепенно забелязах, че онова, което предаваше Учителя някои го записваха на стенограма, после го дешифрираха, предаваха го на други, които го пишеха на пишеща машина, после се редактираше и се напечатваше на томчета, които се предаваха на останалите.
Значи това знание, което Учителят предаваше като Слово, то се предаваше на другите, но отвън. По-късно забелязах, че някои думи на Учителя и част от Словото му се предаваха на другите, които не бяха присъствали чрез устен обмен като го разказваха. След това забелязах, че понякога от провинцията изискваха да получат ръкопис на беседа на Учителя и те я преписваха. Така че Словото на Учителя се предаваше по скачени съдове на другите в резултат на нашия контакт с него. Минаха още няколко месеца и няколко пъти Учителя ми спираше вниманието, че той ще онагледи този процес, който е непонятен за мен.
към текста >>
50.
73. БОЖЕСТВЕНИ СЪСТОЯНИЯ
,
,
ТОМ 5
Може да се движиш с
месеци
на Изгрева, а да те няма, защото си потънал и си се загубил в нечий свят.
73. БОЖЕСТВЕНИ СЪСТОЯНИЯ Изпитвах нужда, вътрешна нужда често да общувам с природата, не само поради съветите на Учителя, не само защото благодарение на него се научихме да пътуваме и да контактуваме там с планината и чрез природата, но тази вътрешна нужда се продиктуваше, че бях толкова много натоварена с чужди влияния и с чужди настроения както и с противоречията на другите. Така или иначе те преминаваха през мен и аз не можех да се справя с тях и не можех да ги избегна. Има моменти човек и да иска не може да избегне срещите си с някои хора и да не се свърже поне малко с техния свят. А светът на всеки един ученик в Школата бе такъв, че или можеш да се удавиш в него ако влезеш, или ще се заглавиш и ще затънеш и няма излизане от там, а при някои случаи можеш да се загубиш и никой нямаше да те открие.
Може да се движиш с
месеци
на Изгрева, а да те няма, защото си потънал и си се загубил в нечий свят.
Ето ви една обстановка, която трудно се изнасяше и издържаше. Затова при всяка възможност излизах сред природата както с Братството, така и с групи, а понякога и сама, защото Борис не винаги беше свободен - той работеше по строежите. Веднъж се движа между природата и изведнъж започвам да се чувству-вам ведно с природата и част от нея - едно преливане между мен към нея и аз се загубих в нея, а постепенно се получи и едно преливане от нея към мен и лека полека тя ме остави така както морските води изхвърлят на брега някоя празна мидена черупка. Прибрах се в своята човешка черупка, усетих, че съм дошла и влезнала в тялото си, разбрах, че са минали само няколко минути, но това бе достатъчно да разбера и да почувствувам, че Бог тече в природата и природата се втече в мен и да разбера какво означава пробуждане на съзнанието и навлизане в свръхсъзнанието, когато човек влиза в допир с цялата Природа на земята и цялата Вселена. Отидох при Учителя и му разказах това мое преживяване.
към текста >>
51.
77. ЖЪЛТИЯТ КОТАРАК
,
,
ТОМ 5
Минаха
месеци
и един млад брат надигна опашка като жълтия котарак, после се яви една писана-котарана от града и той се завлече с нея.
Тези поуки бяха дадени толкова сполучливо с него, че той спомогна на петте съпернич-ки-сестри и им спести ненужни страдания, като омекоти атмосферата между тях. А когато дойде онази сутрин целия пребит и след като го бяхме наобиколили заедно с Учителя, приближи се една сестра и каза: „Учителю, този жълт котарак си намери една котарана-пйсана и с нея се залюби и цели три дни и три нощи се чуваха любовни им серенади. Но кой го преби, не зная". Учителят ни изгледа и каза: „Един от вас ще направи същото като него". Оглеждаме се и се питаме кой ще бъде котаракът и коя ще бъде писаната-котарана.
Минаха
месеци
и един млад брат надигна опашка като жълтия котарак, после се яви една писана-котарана от града и той се завлече с нея.
Върна се след десет години на Изгрева, но беше с оскубана козина и с подвита опашка и нямаше нищо от онази осанка, която имаше преди. Тогава ние си спомнихме думите на Учителя, че един от нас ще направи същото, Направи го. Но не само той направи този опит. Направиха го и сестрите, Някои се ожениха за мъже от света и след време прихождаха по някой път и беше жалостно да ги погледнем. Беше жалостна картина.
към текста >>
52.
89. ВЪТРЕШНИЯТ ИЗПИТ В ШКОЛАТА - ТЪРПЕНИЕ ПРЕД БОЖЕСТВЕНОТО
,
,
ТОМ 5
89. ВЪТРЕШНИЯТ ИЗПИТ В ШКОЛАТА - ТЪРПЕНИЕ ПРЕД БОЖЕСТВЕНОТО Имаше моменти, които продължаваха доста дълго време изброени със седмици и
месеци
, през които преминавах в различни състояния понеже бях много чувствителна и цялата тази дисхармонична среда около мен ме тормозеше, ужасяваше и се движех на дъното на моят вътрешен ад.
89. ВЪТРЕШНИЯТ ИЗПИТ В ШКОЛАТА - ТЪРПЕНИЕ ПРЕД БОЖЕСТВЕНОТО Имаше моменти, които продължаваха доста дълго време изброени със седмици и
месеци
, през които преминавах в различни състояния понеже бях много чувствителна и цялата тази дисхармонична среда около мен ме тормозеше, ужасяваше и се движех на дъното на моят вътрешен ад.
Много трудно бе да се излезне от него. Ходех при Учителя, той ме посрещаше, даваше ми различни задачи и упражнения, за да ми се промени вътрешното състояния, когато всичко се основаваше на едно правило, че ученикът трябва да прави усилия на волята си. Може човек да си протегне ръка, но е необходимо воля от негова страна. Когато Учителят не беше доволен от мене само сбръчкваше вежди или ме поглеждаше строго. Аз веднага зареждах два реда сълзи, които се стичаха по бузите ми.
към текста >>
53.
91. КОГАТО СЕ РАЗПОРЕЖДАШЕ ПРОСТОТИЯТА
,
,
ТОМ 5
Няма никакво повторение, а това е един разказ, който има начало, той се развива вече
месеци
наред и трябва да дойде до своят финал, за да бъде поучение на учениците.
За общите обеди бяхме направили пейки както и бяха подготвени каменни плочи, сложени една до друга или една върху друга, така че те образуваха каменни пейки. Обикновено се събирахме в кръг, всеки сядаше, после се правеше обща молитва и всеки отиваше със съдовете си в средата на кръга, а там стояха няколко казана и дежурните наливаха гозбата. А тази гозба се подготвяше в кухнята от дежурните сестри, а пък дежурните братя почистваха продуктите - картофи, лук и носеха вода за кухнята. А сега внимавайте за финала на разказа ми. За вас може да ви се струва, че тук има повторение на някои неща.
Няма никакво повторение, а това е един разказ, който има начало, той се развива вече
месеци
наред и трябва да дойде до своят финал, за да бъде поучение на учениците.
Тук на Рила дойде и нашата Станка, която бе отстранена накрая на Изгрева, за да не бъде в близост до Учителя. Но тя тук само за ден-два се навря в кухнята. Казвам тя се навря, после проби, после се размърда насам-натам, стъпи на краката си, завъртя се също насам и натам и започна да командва всички: направо режеше с тона си: направи това, направи онова, донесе това, занеси онова. А онези, които не й се подчиняваха само да минута тя им се налагаше. Онези, които дежуреха чакаха с нетърпение да им се свърши дежурството и да се махнат от кухнята.
към текста >>
54.
107. СВЕТЛИНА В УМОВЕТЕ И ВИДЕЛИНА В ДУШИТЕ
,
,
ТОМ 5
Имаше моменти, които се измерваха с дни, седмици и
месеци
когато ти като че ли си се предал на Бога, на Учителя, влезнал си в школата, смятайки, че тук ще те носят на ръце и ще те обкичат с цветя и венци.
Затова веднъж ми каза: „Не ми губете времето с посторонни неща". Да, не трябваше да го занимаваме със странични и излишни неща. Веднъж той ми каза: „На физическото поле на земята само майчината любов наподобява Божията Любов". Някой път като съм чувствувала грижата на Учителя към мене идвало ми е да му кажа „Мамо". Това бе емблемата на земята за истинската любов.
Имаше моменти, които се измерваха с дни, седмици и
месеци
когато ти като че ли си се предал на Бога, на Учителя, влезнал си в школата, смятайки, че тук ще те носят на ръце и ще те обкичат с цветя и венци.
Изведнъж виждаш, че животът ти се обръща наопаки и никой, ама никой не ти обръща внимание. Дори наблюдаваш, че Учителят поглежда други с внимание повече или по-малко. А на теб ти идва съмнението защо не те поглежда, ама никой и защо Учителят не те забелязва сред толкова други хора. Това съмнение идваше, навлизаше в нас, обхващаше ни изцяло и трябваше да се справим с него, за да излезем сами от него. Тук се изпитваше вярата в Учителя и в Бога.
към текста >>
55.
118. ПЛЕВЕЛИТЕ И АНГЕЛСКАТА ТРЪБА
,
,
ТОМ 5
А той отговорил: „Видях шопите дето дъжд не им пада с
месеци
, видях селото с шопите, видях Учителя с Братството и видях какво значи молитва за дъжд и какво значи проливен дъжд.
А било ясно, лятно, хубаво време, небето чисто и никакъв облак. След това групата се прибрала на обед. След няколко часа нашият приятел си тръгнал пеша за София и някъде, излизайки от селото се обърнал и видял как в село Мърчаево се излива проливен дъжд като из ведро. Той пътувал по пътя, дъждът го застигнал и целият го измокрил. Стигнал до Княжево, от там до София и се прибрал в Русе, а там го запитали какво е видял в Мърчаево.
А той отговорил: „Видях шопите дето дъжд не им пада с
месеци
, видях селото с шопите, видях Учителя с Братството и видях какво значи молитва за дъжд и какво значи проливен дъжд.
Ето това видях и сега разбрах какво значи суша и какво значи молебен. Истинският молебен не се прави от поп и богомолци, а истинският молебен съизволява само чрез Дух и чрез Истина". Сега ще ви разкажа и един друг случай за цената на българското съзнание. По време на Европейската война Учителят даде няколко съвета, които не бяха спазени и пророкува неща, които ще се сбъднат ако не се вземат в предвид неговите съвети, за което цар Фердинанд интернира Учителя във Варна. Тогава при Учителя ежедневно го посещаваха приятелите от Варна и за него се разчу наоколо, че бил пророк, че бил ясновидец и още такива неща, които се харесват на хората.
към текста >>
56.
122. ЧОВЕШКАТА ОБИЧ И БОЖИЯТА ЛЮБОВ
,
,
ТОМ 5
Случва се така, че той е познат на Райна и тя се захваща да му помага и да изпълнява онези съвети, които
месеци
наред Учителя е давал, а те са включвали и сложни процедури с лечение с природни методи.
Има ли вътре в себе си чистотата, за да се доближиш до едно същество и до една душа. Ето това е важното". Имаше на Изгрева една сестра - Райна Калпакчиева. Имаше и един морски офицер, който след едно корабокрушение кораба му засяда часове в северните морски води, едвам се спасява от ледената вода, връща се в България и заболява. Не е могъл да стане и да се движи.
Случва се така, че той е познат на Райна и тя се захваща да му помага и да изпълнява онези съвети, които
месеци
наред Учителя е давал, а те са включвали и сложни процедури с лечение с природни методи.
Лечението продължило месеци, накрая той стъпил на крака, изправил се и отишъл да благодари на Учителя, Учителят му: „Е, извадихме от дъното потъналия кораб и го ремонтирахме, сега може да плава, но в тихи води". А сестра Райна запитва: „Учителю, мога ли да се оженя за Найден? " „Ами разбира се, сестра, този кораб е вече ваш и вие сте на него капитан." Ето човешката саможертва, когато се прелее в човешка обич, то тя рано или късно ще се доближи до Божията Любов, защото там е първоизвора. След години заболяването му дава отражение и той заболява от бъбреци. Отиват при Учителя и питат дали могат да отидат в Германия за лечение.
към текста >>
Лечението продължило
месеци
, накрая той стъпил на крака, изправил се и отишъл да благодари на Учителя, Учителят му: „Е, извадихме от дъното потъналия кораб и го ремонтирахме, сега може да плава, но в тихи води".
Ето това е важното". Имаше на Изгрева една сестра - Райна Калпакчиева. Имаше и един морски офицер, който след едно корабокрушение кораба му засяда часове в северните морски води, едвам се спасява от ледената вода, връща се в България и заболява. Не е могъл да стане и да се движи. Случва се така, че той е познат на Райна и тя се захваща да му помага и да изпълнява онези съвети, които месеци наред Учителя е давал, а те са включвали и сложни процедури с лечение с природни методи.
Лечението продължило
месеци
, накрая той стъпил на крака, изправил се и отишъл да благодари на Учителя, Учителят му: „Е, извадихме от дъното потъналия кораб и го ремонтирахме, сега може да плава, но в тихи води".
А сестра Райна запитва: „Учителю, мога ли да се оженя за Найден? " „Ами разбира се, сестра, този кораб е вече ваш и вие сте на него капитан." Ето човешката саможертва, когато се прелее в човешка обич, то тя рано или късно ще се доближи до Божията Любов, защото там е първоизвора. След години заболяването му дава отражение и той заболява от бъбреци. Отиват при Учителя и питат дали могат да отидат в Германия за лечение. Той им казал: „Може.
към текста >>
57.
180. ДЕДО ПОП КОНСТАНТИН ДЪНОВСКИ
,
,
ТОМ 5
Рождената му сестра, а.за нас баба Мария често идваше на Изгрева, престояваше с
месеци
понеже й беше приятно тук и имаше с кого да си бъбре, приказва, пък и нашите приятели я обгръщаха с внимание и грижа.
Той уважаваше своите роднини, приемаше ги, но с нищо не показваше, че те имат привилегия пред нас понеже са му роднини или пък да ги допуща по-близо до себе си отколкото нас. Напротив, ние бяхме около него, а когато идвака роднините му стояха някакси настрана и се получаваше едно неловко положение като ние се стараехме да го изглаждаме като ги заобикаляхме с внимание. Роднините се успокояваха и приемаха това като грижа към техния брат Петър. За тях беше рожден брат, а за нас беше Всемировият Учител. В Учението му влезе само една от неговите племенници.
Рождената му сестра, а.за нас баба Мария често идваше на Изгрева, престояваше с
месеци
понеже й беше приятно тук и имаше с кого да си бъбре, приказва, пък и нашите приятели я обгръщаха с внимание и грижа.
Но тя се обръщаше към Учителя с думите „Петре", а за нас това беше толкова смешно, че се забавлявахме с това нейно обръщение. Но тя си беше права, за нея той беше Петър, нейният рожден брат, който е отглеждала като малък и толкоз. За нея той не беше Учителят. Веднъж аз бях свидетел как тя отива при Учителя да му иска кафе. „Петре, имаш ли кафе да ми дадеш та да си сваря и пийна и после да си погледаме на кафе?
към текста >>
58.
200. ЗАЩИТАТА НА УЧИТЕЛЯ ОТ УЧЕНИЦИТЕ МУ
,
,
ТОМ 5
Ако това Ваше твърдение беше вярно, ние трябваше да излизаме пред изгряващото слънце всяка заран, а не само през
месеците
май и юни, когато всичко расте и се развива.
Чрез това. православие през десет века половината български народ е бил подлаган на погърчване. Сити сме вече на гръцки църкви. Българската духовна мисъл е надраснала отдавна елинското православие. 14. Вие и Вашите братя черноризци разгласявате на ляво и на дясно, че учениците на Бялото Братство се кланели на слънцето.
Ако това Ваше твърдение беше вярно, ние трябваше да излизаме пред изгряващото слънце всяка заран, а не само през
месеците
май и юни, когато всичко расте и се развива.
Следователно, един истински просветен човек, който се абстрахира от всякакви схоластични хитрувания, ще съзре в този излаз за посрещане на изгряващото слънце нещо по-друго, а не някакво поклонение. Всъщност ние използваме радиоактивността на слънцето, неговата електромагнетична сила, не казваме окултна сила, защото това понятие много Ви стряска, чувствувайки, че тази практика не е за Вас. Като за Вас хора с повърхностни познания по тайните на Битието е достатъчно поне да знаете, че и самата съвременна медицина си служи с хелиотерапията и че следователно тука няма място за критики и подигравки. Само бухалите се крият от светлината. Когато клеветите учениците на Бялото Братство, че се кланели на слънцето, недейте забравя, че над вратата на черковният олтар е поставено едно слънце, изработено от дърво и други златни и сребърни слънца, които са емблемата на Христа и на които Вие сами се кланяте.
към текста >>
59.
233. ПЪРВИТЕ УЧЕНИЧКИ
,
,
ТОМ 5
И затова Учителят при различни начини даваше такива задачи на трите ученички, че с
месеци
те не можеха да се справят и тогава достъпа до Учителя бе свободен за другите.
В този вътрешен стремеж всяка една да бъде близко до Учителя на физическото поле нямаше нищо лошо. Това бе стремеж. Лошото бе когато някоя от нас искаше да заеме това място отвън, да застане пред Учителя и всички, които трябваше да дойдат при него трябваше да минат през онзи, който бе застанал пред Учителя. Това бе ограничение за Учителя. Това бе ограничение и на приятелите, които искаха свободен достъп да могат да се срещат и да се разговарят с Учителя.
И затова Учителят при различни начини даваше такива задачи на трите ученички, че с
месеци
те не можеха да се справят и тогава достъпа до Учителя бе свободен за другите.
Човек не можеше да закрие слънцето и да го засенчи, то е за всички човеци. Човек не може да пречи на другите да се ползват от слънцето. И в единия, и в другия случай човек би се разрушил и живота би се преустановил на земята, защото живота се изявява чрез свободата на това Слово, което е светлина за всички, защото Бог е светлина и Отец на Светлините.
към текста >>
60.
236. МЪЧЕНИЕТО - ОСНОВА НА БЪДЕЩАТА КУЛТУРА
,
,
ТОМ 5
В такива случаи онзи, който осъждаше пред Учителя получаваше такъв отговор и по такъв начин поднесен, облечен в такава символика и истина, че този приятел получаваше такъв урок и такава задача за разрешение, че не можеше да се справи
месеци
наред, за да разреши в себе си новото положение съобразно изказването и мнението на Учителя.
Учителят отново мълчи и не одобрява. Защо ли? Защото външният човек не трябва да даде повод да съдиш вътрешният човек, който е творение на Бога и е неопетняем. Ето това бе отношението на Бога към човека и към онези плевели, които бяха избуяли в него, защото там имаше кълнове и стръкове от жито и пшеница, които трябваше да го хранят. Да, това беше по-висок етап и по-високо разрешение на въпроса от времето на Христа, когато трябваше да се чака краят на века, за да се отделят плевелите отделно от житото и да се изгорят, а пък житото трябва да се отдели, за да нахрани човешката душа.
В такива случаи онзи, който осъждаше пред Учителя получаваше такъв отговор и по такъв начин поднесен, облечен в такава символика и истина, че този приятел получаваше такъв урок и такава задача за разрешение, че не можеше да се справи
месеци
наред, за да разреши в себе си новото положение съобразно изказването и мнението на Учителя.
Тогава веднъж с Паша влезнахме в спор и тя ми каза: „Да не мислиш, че си по-напред от мен и по-напреднала от мен? ", но с такъв тон и така пренебрежително, че това ме смути и хвърли в противоречие. Същият ден, че дори и на другия ден плаках, бях разочарована от себе си. Питах се какво правех аз тук на този Изгрев, когато нищо не мога да науча и за нищо не ме бива. Гледам по едно време Учителят се оказва близо до мен.
към текста >>
61.
251. МЕКИЦИ ЗА УЧИТЕЛЯ
,
,
ТОМ 5
А да се свири „соната от Бетовен", а това го знаех от личен опит като пианистка, че когато трябваше да изсвиря тази соната в концентрата зала на военния клуб на времето аз се готвих
месеци
наред и то денонощно.
Имаше една песен „цвете мило, цвете красно. колко хубаво си ти". Беше много мелодична, но я пееха децата в началното училище. Е, понякога се пееше и от по-големите ученици. Но възрастните обичаха да я слушат, беше приятна мелодия за слушане.
А да се свири „соната от Бетовен", а това го знаех от личен опит като пианистка, че когато трябваше да изсвиря тази соната в концентрата зала на военния клуб на времето аз се готвих
месеци
наред и то денонощно.
Аз стоя пред Учителя, гледам го, а той ми се усмихва. После казва: „Къде е цвете красно и къде е соната от Бетовен" и направи един такъв жест, че посочи с дясната си ръка небето. Аз стоя безмълвна. Учителят си тръгна. Стоя и размишлявам.
към текста >>
62.
270. ЛУЧКА
,
,
ТОМ 5
Веднъж пред един брат Учителят беше споделил
месеци
преди да си замине следното: „Ще взема със себе си и Савка".
Аз си тръгнах успокоена и вътрешна убедена, че Учителят споделя моята загриженост за всичко, което се случва около нея. А привържениците на Савка я наричаха „Лучка", което значи „Светлина". Помежду си казваха така: „Лучка това каза, Лучка онова разказа", но след заминаването на Учителя няколко месеца след това си замина от този свят и Савка през месец май 1945 г. Една от причините да си замине беше и тази, че не си свърши работата до край и че Учителят не пожела да я остави, защото тя щеше да увлече Братството по съвсем грешка посока на приближени, на привърженици, на симпатизанти и обожатели. Ето защо Учителят си я прибра.
Веднъж пред един брат Учителят беше споделил
месеци
преди да си замине следното: „Ще взема със себе си и Савка".
Братът помислил, че се касае за предстояща екскурзия, но после проумя каква е работата. Но Савка накрая се показа като честен, верен, предан ученик и предаде чрез рождения си брат всички свои неща и своят архив на Борис Николов. Това беше последното й желание. Така тя доказа, че беше предан и верен ученик на Учителя. Такава си остана - верният ученик Аверуни както за мен, така и за останалите.
към текста >>
63.
280. ПОСТ
,
,
ТОМ 5
По онова време на Школата ние имахме строго определени наряди, които бяха давани от Учителя и чрез тях ни се нареждаше кога, в кои дни и в кои
месеци
да се провежда пост, а това бе свързано с космически течения и планетни влияния и се направляваше от Учителя.
Той трябва да започне при разсип на луната, което е свързано с един отлив в природата, защото луната е голям кондензатор на слънчева енергия, която изпраща на земята. Ако луната я нямаше животът в тази форма на земята не би съществувал. Това бе го заявил многократно Учителя. Той бе казал, че там на месечината има живот, но този живот се изразява чрез етерни тела на съществата, които обитават там. Спомням си един от учениците имаше големи противоречия в личния и семейния си живот и беше решил да се лекува чрез пост, но постът той го беше започнал на нова луна и при това не беше съобщил на Учителя.
По онова време на Школата ние имахме строго определени наряди, които бяха давани от Учителя и чрез тях ни се нареждаше кога, в кои дни и в кои
месеци
да се провежда пост, а това бе свързано с космически течения и планетни влияния и се направляваше от Учителя.
А индивидуалните постове в Школата не се допускаха, но ако някой го провеждаше трябваше да иска специално разрешение от Учителя или пък Учителя му отреждаше този пост, за да разреши някой проблем чрез него. И така този брат влезнал в поста и изведнъж състоянието му се влошава и накрая едвам се дотътря до Учителя и с мъка изказва оплакванията. Учителят го изслушал и казал: „Ти направи грешка, че почна пост на нова луна. Не само, че не ще си помогнеш чрез поста, но ще си навредиш още повече. Когато човек трябва да се лекува чрез пост трябва да го почва при разсип на луната.
към текста >>
64.
281. РАЗПЛАЩАНЕ НА РОДОВАТА КАРМА
,
,
ТОМ 5
Не щеш ли за зла прокоба идват дъщерите му на Изгрева, а те не бяха идвали
месеци
на ред понеже живееха в града при семействата си и като го виждат как се е изгорял възмутиха се много - надълбоко, нашироко и нависоко колкото им глас държи: „Ей, какво са те направили и как са те украсили".
Човешкото съзнание трябваше да се закачи и да се хване за нещо обективно, за да може да мобилизира вярата си, а така също и онези заспали сили в организма. Тогава след като чухме съвета на Учителя аз започнах да му правя топли компреси на лицето. Но той веднъж решил, че може сам да се лекува, взел, че си наложил компрес, но той бил толкова горещ и чрез него си изгори кожата, така че тя освен, че почервеня, но се надуха едни големи мехури. Той видя несполуката си и си извини пред мене, че се е престарал. Решихме тогава да лекуваме изгорялото място и го намазахме с мазила и мехлеми.
Не щеш ли за зла прокоба идват дъщерите му на Изгрева, а те не бяха идвали
месеци
на ред понеже живееха в града при семействата си и като го виждат как се е изгорял възмутиха се много - надълбоко, нашироко и нависоко колкото им глас държи: „Ей, какво са те направили и как са те украсили".
А той заплаква от умиление, че те се вайкат рождените му дъщери за него, а те изобщо не се грижеха и не се интересуваха от него и чат-пат в годината я дойдат, я не дойдат. Аз стоя от страни, гледам и се чудя - той не се ли усеща, че те му правят театър и разиграват сцени, но накрая той се подвежда по тях и те решават да го заведат в града, за да му правят нагревки. Завеждат го, започват да му правят нагревки при физиотерапията като по същото време го завеждат в нотариуса да подпише и да припише на двете си дъщери прехвърлянето на наследствен имот. Та се разбра, че тези две дъщери бяха дошли да го видят дали му е дошло време та да прехвърлят наследствения имот. Видяха, че му е дошло времето, взеха го при себе си и не след дълго време той си замина.
към текста >>
65.
79. В МЪРЧАЕВО
,
,
ТОМ 6
Чуден е Учителят, мислех си и казвах на Еленка: „Едно време ме пращаше хе-е- в Джендем дере (така наричах моето далечно село - Каял-дере или Каменна река) на шега „и
месеци
не Го виждах и не ме виждаше, а сега за пет дена не иска да ме пусне!
Когато отидох да съобщя това нещо на Учителя, Той рече: „Е, какво ще правиш там? " С неудоволствие го изрече, сякаш не искаше да ме пусне. „Ами, не съм ходила в този град, тъкмо имам възможност да го видя". И като видя, че желанието ми е голямо, каза: „Ех, пък иди, щом толкова много искаш! " Но почувствувах, като че ли Му бях някак свидна и не иска да ме пусне да отида.
Чуден е Учителят, мислех си и казвах на Еленка: „Едно време ме пращаше хе-е- в Джендем дере (така наричах моето далечно село - Каял-дере или Каменна река) на шега „и
месеци
не Го виждах и не ме виждаше, а сега за пет дена не иска да ме пусне!
" И се смеехме нехайно и двете и не можехме да си обясним постъпката Му. Аз ходих за пет дена в Кюстендил. Като се върнах постоях още няколко дена и на първи септември трябваше да си отивам в село. Бяхме си уговорили с колежката да се срещнем на Владая и да пътуваме заедно. Учебните занятия почваха на 15.септември, но тя беше директорка и трябваше на първи да бъде в село.
към текста >>
66.
18. ТРИМЕСЕЧНАТА ТЕМПЕРАТУРА
,
Мария Райчева
,
ТОМ 6
В началото не й обръщах внимание, но с изминаването на седмици и
месеци
отпаднах много и видях, че е наложително да взема мерки да се излекувам.
18. ТРИМЕСЕЧНАТА ТЕМПЕРАТУРА Беше през март, около 1936-1937 г, когато започнах да правя една постоянна субфебрилна ниска температура от 37,2 - 37,3 градуса.
В началото не й обръщах внимание, но с изминаването на седмици и
месеци
отпаднах много и видях, че е наложително да взема мерки да се излекувам.
След като бях посещавала вече толкова години беседите и бях опознавала все повече Учителя аз вече знаех, че Той може да ми помогне, но не исках да го безпокоя, нито пък да използвам ходенето си при Него за разни неща. Преди всичко виждах, че ние сме хиляди ученици около Него и можех да си представя какво щеше да бъде ако Той трябва да отделя по толкова време и сили за всекиго от нас. Освен това исках да бъда уверена и в себе си, че ходя на беседите и при Него не за някакви облаги, а изключително за духовното си повдигане. Обаче от ден на ден отпадах все повече. Изтощението ми пречеше на работата ми с децата като лекторка в курсовете при първоначалните училища, която е уморителна и черпи много сили.
към текста >>
67.
13. СЛУЖЕНЕ ПРИ ЦАРСКИЯ СИН
,
Петър Камбуров
,
ТОМ 6
Изминаха зимните
месеци
в полезни занимания без да ги усетя.
Почувствувах, че някакво светло същество се молеше чрез мене и реших да не го прекъсна. Пеенето продължи. Сега вече съм на колене и сълзите капят! Ето вече 50-60 пъти пея същия куплет: „И молим Ти се, Боже, наш..." Минаха се час, два, три, а аз съм все на колене, пея и плача... Най-после към полунощ се поуспокоих и отидох да спя. Приблизително подобни състояния съм имал и друг път - силни молитвени моменти, но това, което току-що описах, си остава единствено за през целия ми живот досега.
Изминаха зимните
месеци
в полезни занимания без да ги усетя.
Настъпи свежа пролет -1921 година. През цялата пролет и лятото работих с голяма енергия, преданост и любов. Съзнавах и чувствувах, че и Учителят през пространството следи и контролира моята работа и се стараех да бъда изправен във всяко отношение, за да не би някъде да допусна нещо ненаправено както трябва. Най-първо разрових лозето (двете лозя в двора на Колибата) около два декара и половина и другото отвъд Беляковското шосе, тъй нареченото Дойново лозе, после празно място - нива - още два декара. След това почнах резитбата, която също така извърших правилно и навреме.
към текста >>
68.
1. ЦАНКА ЕКИМОВА
,
РОДОВЕТЕ СЛИЗАТ И ВЪЗЛИЗАТ ЧРЕЗ ВНУЦИТЕ СИ.
,
ТОМ 6
Дядо ми Дойно, баща на моят баща Никола, когото не помня е свирел на цигулка и през зимните
месеци
е участвувал в селските веселби - сватби, кръщенета, събори.
Така бе дошли ред и на семейството ни да даде този кръвен данък и затова бе определен за случая първия ми брат Борис, но майка ми не позволи. Направи всичко каквото можеше, но не разреши. Монахът, който беше дошъл да вземе определения кръвен данък от семейството ни, т.е. брат ми Борис, каза: „Желанието на майката е решение на Бога" и го оставиха. Това вричане да служи на Бога по-късно се реализира, когато той влезе в Школата на Учителя през 1920 г.
Дядо ми Дойно, баща на моят баща Никола, когото не помня е свирел на цигулка и през зимните
месеци
е участвувал в селските веселби - сватби, кръщенета, събори.
По този начин е обикалял селата и е бил известен във всички околни села. През летните месеци е работил на ръчно направен струг, движещ се от вода минаваща по водни улеи и въртящи перките на колело. Изработил е гаванки от дърво, това е дървен съд с похлупак, в който се носи храна по път като сирене, кашкавал, лютеница. Удобна съдина, не се чупи, затваря храната добре и е удобна за път и за полето. Този струг е бил построен на козята река, в обятията на връх Милуша, много поетично място с красиви вирчета, където подскачаха пъстърви и раци, криещи се под скалите.
към текста >>
През летните
месеци
е работил на ръчно направен струг, движещ се от вода минаваща по водни улеи и въртящи перките на колело.
Монахът, който беше дошъл да вземе определения кръвен данък от семейството ни, т.е. брат ми Борис, каза: „Желанието на майката е решение на Бога" и го оставиха. Това вричане да служи на Бога по-късно се реализира, когато той влезе в Школата на Учителя през 1920 г. Дядо ми Дойно, баща на моят баща Никола, когото не помня е свирел на цигулка и през зимните месеци е участвувал в селските веселби - сватби, кръщенета, събори. По този начин е обикалял селата и е бил известен във всички околни села.
През летните
месеци
е работил на ръчно направен струг, движещ се от вода минаваща по водни улеи и въртящи перките на колело.
Изработил е гаванки от дърво, това е дървен съд с похлупак, в който се носи храна по път като сирене, кашкавал, лютеница. Удобна съдина, не се чупи, затваря храната добре и е удобна за път и за полето. Този струг е бил построен на козята река, в обятията на връх Милуша, много поетично място с красиви вирчета, където подскачаха пъстърви и раци, криещи се под скалите. Били са непокътнати места, рядко тук се е качвал човешки крак. По-късно, когато с татко минавахме по долината на Козя река, при нашите излети в Балкана всякога се отбивахме на това място, където е бил струга на дядо ми Дойно.
към текста >>
69.
12. ЕДНА СТАРА ВЕКОВНА КАРМА
,
Цанка Екимова
,
ТОМ 6
Започнаха медените
месеци
.
12. ЕДНА СТАРА ВЕКОВНА КАРМА Аз се омъжих. Мина сватбата. А тогава се правеха хубави сватби, траещи по три дни и три нощи и булката бе заведена в дома на младоженеца.
Започнаха медените
месеци
.
Така трябваше да бъде. Но стана обратно. Семейството, в което влезнах като булка, т.е. като снаха беше разнолико, пъстро и цареше пълен хаос. Пресметнете сега няколко неща.
към текста >>
70.
20. НА РАБОТА В АДА И КОНЦЕРТ ЗА ИЗБРАНИТЕ
,
Цанка Екимова
,
ТОМ 6
Това за мен бе най-радостното очакване от
месеци
наред.
" Аз не отговорих нищо, само преглътнах. Разбрах, че това тяхно приятелство „от повече години" бе една стара карма, която трябва да се разрешава. Че това е стара, стара карма между тях двамата аз го знаех лично от Учителя. Но защо пък аз да съм чудовище. За мен чудовищата бяха в Габрово, в домът на мъжа ми и аз бягах от там, за да дойда на Изгрева, да поема глътка свеж въздух и да се срещна с Учителя.
Това за мен бе най-радостното очакване от
месеци
наред.
А тук ме посрещаха като чудовище и воюваха срещу мен, като че ли съм чудовище. Дали в мен беше причината? Аз не можех да отворя на този въпрос. Трябваше да се обърна към Учителя, но изчаквах подходящият за това момент. При едно друго мое пристигане на Изгрева аз съм застанала пред бараката на брат ми Борис.
към текста >>
71.
6. ВЕСТНИК „БРАТСТВО
,
Станка Иванова Тотева
,
ТОМ 6
От страх ли, от студ ли, от студената вода, която пих ли, не можех да мърдам, лежах по гръб и то не седмици, а
месеци
и понеже бях много зле, идваха колегите на Минко, погледнат ме и махат с глава.
Той ни прие, стояхме при него около един час да починем, стоплихме се и хапнахме, след което поехме отново пътя към Власина планина, който беше общо около 40 км. Ние бяхме установени в с. Власина, махала Рит. Като пристигнахме, аз успях да сваря само един боб, не можах дори да ям и легнах болна. Толкова бях болна, че цяла се бях схванала.
От страх ли, от студ ли, от студената вода, която пих ли, не можех да мърдам, лежах по гръб и то не седмици, а
месеци
и понеже бях много зле, идваха колегите на Минко, погледнат ме и махат с глава.
Казваха си, че няма да ме бъде. Идваше от училището една прислужничка, сваряваше мляко, но аз не можех да се храня, а Минко трябваше да яде. Моето състояние не се променяше. Аз бях все тъй схваната, като парализирана, креех с всеки изминат ден и освен това имах ужасни болки. Цялото тяло ме болеше и костите, и мускулите, всичко и бях все със затворени очи.
към текста >>
72.
7. КОЙ И КАКЪВ БЕШЕ ПО ВРЕМЕТО НА ХРИСТА
,
Симеон Арнаудов
,
ТОМ 6
7. КОЙ И КАКЪВ БЕШЕ ПО ВРЕМЕТО НА ХРИСТА Трябваше ми
месеци
докато преработя в себе си цялата онази история с Мойсея, която Учителят ми разказа.
7. КОЙ И КАКЪВ БЕШЕ ПО ВРЕМЕТО НА ХРИСТА Трябваше ми
месеци
докато преработя в себе си цялата онази история с Мойсея, която Учителят ми разказа.
Препрочитах Стария завет и с него преминах цялата тази епоха. Но този път това не беше библейска притча и символика, а бяха живи сцени и събития, които се развиваха пред мене. Все едно, че гледах многосериен филм. Главите от Стария Завет се редуваха и редуваха се тези сцени с живи герои. Всичко оживя у мен и живееше със своите горести и страдания.
към текста >>
73.
33. ДВАТА БРЯГА
,
Симеон Арнаудов
,
ТОМ 6
Цели
месеци
течеше у мен.
Даскалът там ми каза, че тук, в Добруджа хората са празнували по време на пълнолуние, имало местен обичай да празнуват старите богове. Аз написах към 60 стихотворения в паметта си, но не ги написах на лист и хартия. Когато се върнах на Изгрева издекламирах една балада на Учителя, Той ми каза: „Ти ще сложиш сега като турците на гърдите си един калем и като вървиш, щом ти дойде поезията, спираш се и записваш. Сега ще върви поезията и музиката едновременно". И наистина тръгна поезия, вървеше и музика.
Цели
месеци
течеше у мен.
Бях силен проводник, бях силен медиум. В мен протичаха сили на разрушение и сили на градеж. Сили на Злото, и сили на Доброто. На Учителя разправях, че когато бях ученик в гимназията за моите необикновени преживявания най-силно изразени на разпети петък срещу Великден. Това бяха най-хубавите ми мигове в живота.
към текста >>
74.
6. МАЙСКИЯТ ДЪЖД
,
Надежда Георгиева Кьосева
,
ТОМ 6
Говори за тия
месеци
април и май, през които човек получава енергия за цяла година, но моята опитност в момента е много ценна.
" И пак повтори: „Рекох, майският дъжд е благословение". И аз казах: „Благодаря, Учителю" и тичам вкъщи и казах на брат си: „Славчо, знаеш ли, че бях с Учителя са поляната? " Той вика: „Това е щастие за тебе". И аз слязох и се преоблякох и бях щастлива, че с Учителя се разхождах по майския дъжд". Знаете ли, че в Словото на Учителя има много места, където Той говори за майския дъжд, за летния дъжд и ние сме ги чели.
Говори за тия
месеци
април и май, през които човек получава енергия за цяла година, но моята опитност в момента е много ценна.
Лично за мен. А може и за останалите.
към текста >>
75.
БЪДЕТЕ УМНИ КАТО ЗМИИТЕ И НЕЗЛОБЛИВИ КАТО ГЪЛЪБИТЕ
,
Йордан Георгиев Бобев
,
ТОМ 6
Следващите
месеци
и години бяха избити много земеделци и комунисти.
Като шофьор работих на много места и накрая постъпих като личен шофьор на биолога Методий Попов. А Методий Попов беше приятел с главореза Александър Цанков. Цанков като ходеше на екскурзия на Витоша след него вървеше една полицейска кучка, а от двете му страни вървяха по един агент от полицията. Тъй го пазеха. Той бе онзи, който управляваше България след като военните свалиха чрез преврат Александър Стамболийски и го убиха.
Следващите
месеци
и години бяха избити много земеделци и комунисти.
Затова сега Цанков вървеше с охрана и с полицейско куче. Методий Попов имаше американска кола. Тя беше друг модел, беше по-друга от обикновените коли. Отгоре имаше нещо като кубе. Отстрани нямаше стъкла, а нещо като слюда, която се навиваше отстрана на колата.
към текста >>
76.
1. СПРАВЕДЛИВОСТТА НА МАЙКАТА
,
Донка Георгиева Кънева
,
ТОМ 6
Когато е забременяла с мене, през всичките дни и
месеци
на бременността си, тя е била все в молитвено състояние.
Майка ми е втора съпруга на баща ми. От първата си съпруга, която е починала, той има две момичета. Моята майка така ги е обичала и възпитала, че аз не знаех и не можех да разбера, че те са от първата съпруга на баща ми. Тя и не би ми казала, ако аз това не бях научила от съседките, които винаги обичат да разказват тайни на децата си. Преди мене майка ми е родила две деца - момче и момиче, но и двете са умрели в съвсем ранна възраст - деца.
Когато е забременяла с мене, през всичките дни и
месеци
на бременността си, тя е била все в молитвено състояние.
Молила се е Небето да й остави жива рожбата, която носи в утробата си. През нощта преди да се родя, майка ми е сънувала, че при нея отива един много светъл човек - в голяма светлина, който й казва: „Молитвата ти е чута, ела да ти покажа кръстницата, която ще кръсти детето ти, за да бъде здраво, живо". Майка ми тръгва след него и той я завежда в един чуден невиждан дотогава светъл храм. Вратата на храма се отваря и човекът й казва: „Гледай добре жената, която излезе първа от вратата, тя ще кръсти детето ти". В това време излиза съпругата на директора на прогимназията, позната от всички като най-добра жена в селото.
към текста >>
77.
ПЕНКА КРАЕВА
,
,
ТОМ 6
Няколко седмици ли или
месеци
моите две колежки решиха да напуснат.
Трябва да кажа, че първото ми назначение беше в Самоков, но аз пожелах да бъда някъде по-близодо Русе. Тогава ме преназначиха в Полски Тръмбеш. Една година бях учителка в Полски Тръмбеш, но като закриха гимназиалния клон и откриха в Омуртаг, преместиха всички учители, които бяхме в Омуртаг. Там сварих като помощник-директор брат Петър Арабаджиев. На мен това, което говореше Петър Арабаджиев ми харесваш много, но не и на моите колежки - за окултизма.
Няколко седмици ли или
месеци
моите две колежки решиха да напуснат.
Аз останах в Омуртаг и той разбира се си беше там. Аз бях пет години учителка в Омуртаг. Под влияние на Петър Арабаджиев станах вегетарианка и усвоих много от истините на окултизма. Отидох в 1938 г., 1939, 1940 г. Значи на края на 1938 г.
към текста >>
78.
38. Вила под наем
,
Гради Колев Минчв
,
ТОМ 7
„Как ще спи“, викам, тука нали... И гледам черния плат посипан с прах, като че от
месеци
спи.
Една вечер (събота) сънувам сън, че отивам в Бургас в семейството на Сийка и Димитринка Калканджиеви, сестри на брат Иван Калканджиев. Аз бях много близък с тях. Посреща ме Сийка, Бог светлина да й дава, тя си замина, и ме въвежда в стаята. Гледам на сред стаята нещо като нар покрито на височина на една операционна маса, но покрито с една черна покривка. Сийка ми казва тихичко: „Майка ми спи“.
„Как ще спи“, викам, тука нали... И гледам черния плат посипан с прах, като че от
месеци
спи.
И отместих плата откъм главата й, да й видя лицето. Тя в това време ми каза (спящата): „Гради! “ „Нали не виждаш“, й казах аз. „Познах те“, казва, „по гласа“. Пък аз въпреки, че тихо говоря, тя ме чула.
към текста >>
79.
40. Баба Гунка
,
Гради Колев Минчв
,
ТОМ 7
Един ден отивам у тях и я гледам на пейката в докторската градина седи, но не бях я виждал дълго време,
месеци
може би.
“ Но после така се наредило, че се оженили. Те са били семейни, имали си деца и т.н. като се запознах с тях станахме близки. Те живееха на Руския паметник на ул. „Оборище“. Баба Гунка остаря много и почти не виждаше.
Един ден отивам у тях и я гледам на пейката в докторската градина седи, но не бях я виждал дълго време,
месеци
може би.
Отдалеч тя ме видя и ми извика. Аз й носех нещо от сестра Паша за четене и й го предадох. Какво беше учудването ми когато тя го взе и веднага започна да чете. Казах й: „Абе, сестра, ти нали не виждаше? “ „А, ще ти разправя една малка история“, отговори тя.
към текста >>
Така минали
месеците
март, април и един ден казва баба Гунка „затворих си окото, с което виждах и с другото око гледам срещу слънцето.
Наближаваше значи 22.март“. А пък за голям късмет, където живееха, а те живееха на третия или четвъртия етаж имаха един балкон на изток и тя спокойно посрещала изгрева на слънцето. И започнала тя да посреща слънцето. Ама дали ще изгрее слънцето, дали ще има мъгла или ще вали дъжд няма значение. Тя си имала астрономически календар и като наближи времето за изгрев почвала да си прави упражненията.
Така минали
месеците
март, април и един ден казва баба Гунка „затворих си окото, с което виждах и с другото око гледам срещу слънцето.
Гледам, в окото около пердето като един косъм или като конец влиза светлина в окото ми. Много се зарадвах и като дойде 22.септември свърших упражненията и започнах да чета без очила и виждам както досега.“ След това минаха много години вече, като имах предвид това, което ми каза баба Гунка, аз го правих много пъти така, но нямах възможност, но когато имах възможност правех ги тези упражнения и за сведение, ето вече карам 77 години и чета без очила. Тук съм на осмия етаж, но изгрева не мога да го видя и да се ползвам от него. Аз не мога да излизам вече никъде. Само като идея го имам и се ползвам.
към текста >>
80.
3. Първата среща с Учителя
,
Любка Хаджиева
,
ТОМ 7
Колко
месеци
ожидах за тази среща.
„Не бързай! “ След два дни, в сряда сутринта, при хубав слънчев ден ме прие в приемната си стая Учителят. Аз не бях на земята. Целунах Му ръка и ме покани да седна срещу Него, погледнах Го със свещен трепет и благоговение. Срещу мен седеше Богочовека, Синът Божий, скромно, чисто облечен в светли дрехи.
Колко
месеци
ожидах за тази среща.
Каква чистота и святост лъхаше от Него, какво величие. Думите бледнеят. Погледна ме топло. „Вие сте от Варна, от Варненското Братство“, рече светлия. Подадох Му подаръка, който носех от Варненското Братство.
към текста >>
81.
5. Забравеният въпрос
,
Любка Хаджиева
,
ТОМ 7
Чрез писмата на брат Боев получавах отговорите, това бяха най-хубавите ми дни,
месеци
и години.
Но аз го забравих. А Той не го забрави. Това беше първия духовен въпрос, който ме е вълнувал когато бях на 18 години, току що завършила гимназия, класическа. Писах на брат Боев за братското лозе, как сме работили и Учителят казал: „Те си приеха заплатата чрез радостта, която са преживели“. Това е заплащането.
Чрез писмата на брат Боев получавах отговорите, това бяха най-хубавите ми дни,
месеци
и години.
Когато ме покани на Витоша, когато ми разясни що е добро и що е зло, трябваше заедно да отидем. Аз му казвам: „Какво да си вземем за храна? “ „А, сестра, две марули и готово.“ При един разговор брат Боев ми каза така когато слизахме от планината: „Винаги бъди горе, недей слиза долу, но когато слезеш, недей слиза от слабост в низините, а да помагаш на душите! “ Това му бяха думите. Какво ли помагам, ама все пак две думи на някого да кажеш.
към текста >>
82.
8. Писма от Боян Боев
,
Любка Хаджиева
,
ТОМ 7
Месеците
май и юни лекуват много болести, ако се използуват добре." Изгрева, 30.Х.1942 г.
И пчелите са разумни. Те, за да съберат един килограм мед, трябва да обиколят 15 милиона цветове. Болният седи и охка. Чака да го лекува някой. А той като излезе да работи полска работа в градината, на полето, като започне да копае, ще се излекува, от ревматизъм и пр.
Месеците
май и юни лекуват много болести, ако се използуват добре." Изгрева, 30.Х.1942 г.
Любезна сестро Люба Хаджиева, Получих картичката ви. Забавих се с отговора, понеже отсъствувах от Изгрева повече от месец. И като се завърнах, бързам да ви отговоря. Адресът на Петър Димков е: ул. „Златовръх“ No 47 - София.
към текста >>
83.
10. Паневритмия в Париж
,
Анина Бертоли
,
ТОМ 7
И там отиде, седя няколко месеца, като разказа, че ще стои няколко дена пък седя цели
месеци
при нея.
И там при една жена отиват, там, разбра че тя може да я направи, уж Учителя казал при нея да отиде, за да я отпечата. Ей такива пак лъжи. Тая жена дето я вика, тя била също при Михаил. Тя същата, тя е от Елзас. Елзас било е германска провинция, сега е френска.
И там отиде, седя няколко месеца, като разказа, че ще стои няколко дена пък седя цели
месеци
при нея.
Накрая я подготвиха. В: То е на Ярмила издание. А: На Ярмила изданието, но през туй време се случва туй произшествие с нея. Тя е любителка на котки, отишла на някой си площад такъв малко забутан, гдето котки се разхождат изоставени, отишла в 10 часа вечерта да им носи храна и там някакви си младежи с желязо я ударили по главата с някаква цел. Не знам каква цел, добре че минала покрай тях полиция, видели тази жена просната на земята, кръв от главата й тече, веднага я занесли в болница.
към текста >>
84.
Съдържание
,
,
ТОМ 8
През
месеците
март, април и май 6.
Поезията от моето вътрешно небе Образец на истинския дом на Изгрева Къщичка на сестра Стоянка Илиева Христова, София - Изгрев ТЕОФАНА САВОВА – (7.I.1894-5.V.1990 г.) 1. Планът 2. Чесновата скилидка 3. Плахи стъпки 4. Крилцата 5.
През
месеците
март, април и май 6.
При стълбата 7. Учителят 8. Печката в малкия салон 9. Обувките 10. Вдигнете метлата 11.
към текста >>
85.
68. ГЪШЕТО СТАДО
,
,
ТОМ 8
Ако беше решил да ме изгониш, аз бях направил така, че ти щеше да фалираш за броени
месеци
.
Сега ме е срам да отида втори път." Седнал на стола и се замислил за какво щеше да пита Учителя. Да, трябваше да пита какво трябва да направи със съдружника си. Да го търпи или да го изгони! По едно време се сеща за думите на Учителя: "По-лесно е да ги търпя, отколкото да ги изгоня." Братът решава да изтърпи и той съдружника си. След година ортака му казва: "Абе, ти си имал голям късмет.
Ако беше решил да ме изгониш, аз бях направил така, че ти щеше да фалираш за броени
месеци
.
А сега виждаш, че спечелихме двамата и трябва да делим по равно". Братът мълчи. Пред очите му белеят белите кърпи и белите одежди на онези сестри, седнали пред прага на Учителя, които му изглеждаха като гъски. Не като гъски, а като гъше стадо. А сега той се насълзява от умиление и през сълзите му те изглеждат като бели ангели.
към текста >>
86.
87. ПОЕЗИЯТА ОТ МОЕТО ВЪТРЕШНО НЕБЕ
,
СТОЯНКА ИЛИЕВА
,
ТОМ 8
Ръцете им протегнати са, вярвам да ме изтръгнат искат и не могат, пусти са пътеките към мен,
месеци
живея отчужден. 4.
и салонът на Изгрева бе заключен и след това разрушен през 1971 г. НОЩ 1. Сега е мойта нощ безсънна, дълга, наоколо ми мрак обвил, обгърнал всичко, нито една звезда в небето, а мъка впила се в сърцето. 2. Сега в моята голгота тъжна, лежа разпънат сам в килия мрачна, далеч са близки и любими, но виждам ги с лица унили. 5.Х11.1959 г. 3.
Ръцете им протегнати са, вярвам да ме изтръгнат искат и не могат, пусти са пътеките към мен,
месеци
живея отчужден. 4.
Което е написала съдбата, на малка свещ сега разчитам бавно, нали това е само мое бреме, кой би могъл да го отнеме? 5. Сега е мойта нощ полярна, будна, над мен бездънен и затворен купол, трептя за онзи миг да зърна на тъмното небе зеница, да възвести деня Зорница. 1. С бисерно огърлие от песни ангел от небето долетя още в утрото прозрачно, ведро, на събудената младост. 2. С тях възтрога дивен, красотата от лазурни светове дойде, сноп лъчи разкри ни чистотата, съхранената в капката роса. 3. В слънчевата люлка залюляха те душите и мечтите, разпиляха облаците тъмни, буреносни не веднъж от нашето небе. 4.
към текста >>
87.
5. ПРЕЗ МЕСЕЦИТЕ МАРТ, АПРИЛ И МАЙ
,
,
ТОМ 8
5. ПРЕЗ
МЕСЕЦИТЕ
МАРТ, АПРИЛ И МАЙ Голямата съкровищница от Знание, от Мъдрост и Обич - беседите - е винаги отворена, готова да отрони от своето богатство на всеки, който пожелае от него.
5. ПРЕЗ
МЕСЕЦИТЕ
МАРТ, АПРИЛ И МАЙ Голямата съкровищница от Знание, от Мъдрост и Обич - беседите - е винаги отворена, готова да отрони от своето богатство на всеки, който пожелае от него.
И всеки от нас - учениците - чете и прелиства непрекъснато скъпоценните страници. Един ден прочитам: "През месец март имате условия да изправите отношенията си с Бога; през месец април имате условия да изправите отношенията си към вашите ближни, а през месец май имате същите условия да изправите отношенията си към самите вас. Как? - Като влезете във връзка със силите, които влияят през тези месеци". На следната година пак ми попаднаха под погледа тези мисли. Пак си поспрях мисълта върху тях, пак ги преписах и раздадох.
към текста >>
- Като влезете във връзка със силите, които влияят през тези
месеци
".
5. ПРЕЗ МЕСЕЦИТЕ МАРТ, АПРИЛ И МАЙ Голямата съкровищница от Знание, от Мъдрост и Обич - беседите - е винаги отворена, готова да отрони от своето богатство на всеки, който пожелае от него. И всеки от нас - учениците - чете и прелиства непрекъснато скъпоценните страници. Един ден прочитам: "През месец март имате условия да изправите отношенията си с Бога; през месец април имате условия да изправите отношенията си към вашите ближни, а през месец май имате същите условия да изправите отношенията си към самите вас. Как?
- Като влезете във връзка със силите, които влияят през тези
месеци
".
На следната година пак ми попаднаха под погледа тези мисли. Пак си поспрях мисълта върху тях, пак ги преписах и раздадох. И толкова. Но ето, че дойде и третата година. Извадките са пак пред моите очи.
към текста >>
88.
17. ВЪВ ВСЯКО СЕМЕНЦЕ
,
,
ТОМ 8
Минаваха дни,
месеци
, аз винаги минавайки през гората, потърсвах малките приятели с обич, и очаквах отговор. Отвътре!
И в реда на нещата беше да получа моя отговор: От Бога. - Да, отговорих. - Аз зная, че е от Бога, но аз питам откъде ви строят. И се замислих. И дълго мислих.
Минаваха дни,
месеци
, аз винаги минавайки през гората, потърсвах малките приятели с обич, и очаквах отговор. Отвътре!
, ми блесна един ден мисълта в ума. И се вглъби и започна да търси тази мисъл мястото и начина на строежа. - В Центъра. В Централната Клетка. Монадата. Да.
към текста >>
89.
5. ЧОВЕКЪТ, КОЙТО СВЪРШВА РАБОТАТА
,
,
ТОМ 8
Там пропаднаха даже на филхармонията договори с холандската фирма "Филипс" за
месеци
наред.
До тоя момент мога да ти кажа, че на един автор в главата му винаги стои написаното произведение и не се е отървал от него докато не го чуе. Трябва да се материализира, да се изсвири, тогава може да се каже: Ето го произведението. И записахме го, разбира се, но нямахме добри условия, а лоши, защото тогава Онасис беше награбил градът и имаше строежи страшни. Те го изгониха после. И имаше такъв шум денонощен, че в операта, където ставаше записът не можеше да става в офиса.
Там пропаднаха даже на филхармонията договори с холандската фирма "Филипс" за
месеци
наред.
Записахме горе в Радио "Монте Карло", то е един салон малък, нямаше условия, но както и да е, но поне един документален запис направихме. Но за мен това преживяване беше много интересно. Французите пита кога ще стане, но как ще стане не питат. Там направих аз едно хубаво сравнение между французина и българина. Българинът по-надълбоко дълбай, мога да ти кажа.
към текста >>
90.
9. ПРЕДСТАВИТЕЛСТВО ПРЕД ВЛАСТТА
,
,
ТОМ 8
9. ПРЕДСТАВИТЕЛСТВО ПРЕД ВЛАСТТА В: Разправяха ми, че в последните
месеци
на Учителя, когато Го питали кого трябва да определят за представители на властта, трябвало да определят вас и Начо Петров.
9. ПРЕДСТАВИТЕЛСТВО ПРЕД ВЛАСТТА В: Разправяха ми, че в последните
месеци
на Учителя, когато Го питали кого трябва да определят за представители на властта, трябвало да определят вас и Начо Петров.
Я ми разкажете тази случка? Д: Това е също много интересна опитност, която нашите хора не можаха да я разберат. Дойдоха и ни казаха, че трябваше да има представители от нас в Отечествения фронт. Самата организация на О.ф. не беше създадена.
към текста >>
91.
15. ЗАГУБЕНИТЕ ДОКУМЕНТИ
,
,
ТОМ 8
Минаха
месеци
, през ваканцията идвам си от Безден.
" Изглежда ме строго и затвори вратата. Нямаше как, отидох си и тръгнах от място на място да изваждам необходимите ми документи. Приготвих ги, подадох ги в училищната инспекция и зачаках. Колкото време употребих за изваждане на необходимите документи, които бях загубила, толкова време чаках за назначение. Накрая ме назначиха за учителка в село Безден.
Минаха
месеци
, през ваканцията идвам си от Безден.
Отивам на Изгрева. "Учителю, казват, че съм се много променила, изглеждала съм добре." Учителят ме поглежда, усмихва се, мога да кажа, че като че ли сияе и накрая ми рече: "Е, да. Обмяната, която е станала между децата и вас." Учителят направи едно движение с ръката си, което означаваше преливането от едната в другата страна и обратно. Нагледно разбрах какво значи обмяна на енергии.
към текста >>
92.
35. АСЕН АРНАУДОВ
,
,
ТОМ 8
Така минаха
месеци
, значи някъде беше през май или април ли е било.
Това беше ноември месец. - Значи тя е скорпион, хайде да бъде музикална като тебе. Честита ти дъщеря". "Отивам, казва, да купя мляко! " Това беше.
Така минаха
месеци
, значи някъде беше през май или април ли е било.
Да, сънувам сън, много интересен сън. Че съм на Изгрева, горе в горницата на Учителя седя сама, насреща ми едно голямо огледало. В това време излиза силна буря, разтваря се вратата на балкона на Учителя, която беше към балкона и бурята разделя огледалото на две и някакви невидими ръце преместиха едната половина на огледалото на другата стена. И слизам по стълбите надолу уплашена, бях облечена с една много красива лятна рокля и виждам Асен долу на стълбите и ми казва: "Колко е часа? " Казвам: "Асене, 12 часа", аз вече на полянката отивам и това беше.
към текста >>
И Асен, минават
месеци
, срещам го съвсем случайно на улицата и ми казва, беше пак ноември месец.
И отивам, помолих се за нея. Аз си дойдох, а пък Гали отиде на погребението, понеже Гали почиташе Асен, уважаваше го. Независимо от това, че Гали много страдаше, щото знаеше нали на Асен нрава какъв е, че може да ме погуби мене направо, нали. Той беше един бохем в това отношение. Както и да е, това беше значи завършека.
И Асен, минават
месеци
, срещам го съвсем случайно на улицата и ми казва, беше пак ноември месец.
Казва: "Знаеш ли, че на 12.Х1. е рождения ден на Косито? " Дъщеря му я кръстиха Констанс, а те й казваха Коси галено. И казва: "Тя сега е при Стамата, при сестра ми, ако искаш ела", кани ме за рождения ден на Косито. "Добре, ще дойда." Те живееха тогава в града, там близо до ул. "Фр.
към текста >>
93.
36. РУДОЛФ ЩАЙНЕР
,
ВЕСЕЛА ВЕЛИЧКОВА
,
ТОМ 8
Пише някакъв акт научно-медицински труд и неговото легло, така да се каже, в което той прекарва последните
месеци
от живота, е поставено в подножието на този пети стълб в неговия Гьотеанум.
Тогаз ще бъде пълноценен човек, понеже физическото и духовното начало, идейното начало ще бъдат съчетани в хармония. В него тогава той ще бъде истински човек, за който както Пилат казва на евреите за Христа: "Ето човекът". А Учителят за Исус Христос казва: "Това е истинския човек. Да бъде с Бога заедно, да бъдеш в света, да работиш за света, да не се свързваш със света и да си свършиш мисията като Божи син, като Божий пратеник". Р. Щайнер до последния си момент пише.
Пише някакъв акт научно-медицински труд и неговото легло, така да се каже, в което той прекарва последните
месеци
от живота, е поставено в подножието на този пети стълб в неговия Гьотеанум.
Там той си заминава. Пише, работи непрекъснато. Сега знам, че той има някакво страдание стомашно, в тази област коремната. Дали е бил някакъв рак. В: Коя година си заминава?
към текста >>
94.
38. ПРЕВОДИ НА АНГЛИЙСКИ - СЛОВО И ПАНЕВРИТМИЯ
,
,
ТОМ 8
Веска: Да тя е при мен, тя е с посвещение на нас, получихме я за жалост много късно, тъй като тя имайки доверие на брат Крум Въжаров, който беше в Париж, с когото тя се срещнала там, за чиито постъпки тя не знае нищо и той я държа книгата
месеци
наред без да ни уведоми, че има за нас изпратена книга, поне да беше казал: "Моля ви се, мога ли да я задържа", което изисква едно учтиво отношение.
Веска: Да. В: Значи така стои въпроса. Веска: С Виола, да. Тя е много предан човек. В: Паневритмията я имате.
Веска: Да тя е при мен, тя е с посвещение на нас, получихме я за жалост много късно, тъй като тя имайки доверие на брат Крум Въжаров, който беше в Париж, с когото тя се срещнала там, за чиито постъпки тя не знае нищо и той я държа книгата
месеци
наред без да ни уведоми, че има за нас изпратена книга, поне да беше казал: "Моля ви се, мога ли да я задържа", което изисква едно учтиво отношение.
И добре, че тя ни писа. И ние изчакахме известно време и не знам как стана, Гали напомни на някого да му каже и той по телефона каза: "Елате да си вземете книгата". Аз даже бях малко строга към него и казах: "Гали, ела ти да говориш! " Не ми се говореше, защото щях да го нарежа направо, аз много мразя неучтивостта. Както и да е, получихме книгата с автограф от Виола.
към текста >>
95.
5. ИСТИНСКИЯТ УЧИТЕЛ И НЕОБИКНОВЕНАТА ЛЪЖА
,
ВИОЛА ЙОРДАНОВА
,
ТОМ 8
Така изминаха
месеци
.
Нови страдания, нови плачове на безсилие. Михаил продължаваше да придружава заедно с Богомил Малджиев двете сестри Аламанчеви, които ме гледаха не много сестрински и даже чух, че са ме нарекли хитрата лисица, която иска да отнеме Михаил от Милка Аламанчева. Нови плачове на обида. Отивам при Учителя да се изплача, а Той след като ме изслуша отсече: „Рекох, ще стоиш с Михаила". Така в раздвоение продължих да виждам Михаила.
Така изминаха
месеци
.
Един ден Михаил дойде да каже сбогом, заминава за Париж. Каза ми, че Учителят го изпраща, като негов най-добър ученик да разпространи учението във Франция. Аз останах много учудена и в пълно неведение. Но повярвах което той ми каза. Михаил замина и аз продължих моето следване в Академията и същевременно посещавах неделните беседи.
към текста >>
96.
12. ПОВЕЛЯТА НА УЧИТЕЛЯ
,
ВИОЛА ЙОРДАНОВА
,
ТОМ 8
Но въпреки всички пречки, аз се опитах в продължение на много
месеци
да взема от милицията разрешение да напусна България.
Учителят спокойно продължи да говори за по-далечно мое бъдеще като сега тона Му беше по-мек и шеговит: „Ти няма да бъдеш доволна, ще бъдеш ограничена, няма да можеш да свириш и пееш." Аз с любопитство попитах: „Е, тогава Учителю, какво ще правя? " Той ме погледна засмяно и с шеговит тон рече: „Ще се занимаваш рекох с естествени науки". Нашият разговор завърши, годината бе 1944. След като се завърнах в къщи, почнах да мисля върху думите на Учителя и да се чудя как и кой ще ме пусне да напусна България? В това време, както се казва,"птичка не може да прелети границите".
Но въпреки всички пречки, аз се опитах в продължение на много
месеци
да взема от милицията разрешение да напусна България.
Но, всичко бе напразно. Най-после, отидох в „Балкантурист" - пътническото бюро и оставих там всички необходими документи, паспорт, препоръчителни писма от моите професори, от директора на Радио София и пр. и там ги забравих. Беше през месец декември 1944 година, когато чувам пак моя вътрешен глас: „Иди, иди горе при Учителя". В два часа след обед, приближавам към салона, няма жива душа.
към текста >>
97.
13. АНИНА (АННА) БЕРТОЛИ
,
,
ТОМ 8
И в крайна сметка, всъщност последните години и
месеци
е работила и е била болна, но не е споделяла това и накрая вече ние видяхме, че тя съвсем вече не е добре и така разбрахме, че всъщност тя с последните си сили работи.
Тя се молеше, за да бъде хубаво времето. Обикновено сутринта не валеше дъжд, за да можем да си изиграем Паневритмията. Всъщност тази сестра работи до последния момент от своя живот. Тя си замина 1989 г. някъде към Петровден, месец юли.
И в крайна сметка, всъщност последните години и
месеци
е работила и е била болна, но не е споделяла това и накрая вече ние видяхме, че тя съвсем вече не е добре и така разбрахме, че всъщност тя с последните си сили работи.
И дори нейното списание "Житно зърно" след като тя си замина абонатите бяха платили и последния брой, нейните приятелки и сътруднички се организираха и издадоха и едно последно "Житно зърно", така че един вид приключиха нейната работа за годината. Спомням си още, че сестра Анна Бертоли организираше празници за Учителя във връзка с Неговото заминаване - 27.декември. Тя плащаше за една голяма зала наема, където се събирахме, към 20-25 души сме се събирали на хубава вечеря. Всеки носеше по нещо и с песни и разговори сме прекарвали много приятно. Всъщност аз дружах и с двете сестри, понеже те не се разбираха и малко се ревнуваха една друга, аз бях неутрална всъщност, но дружах и с двете.
към текста >>
98.
18. ОТКЛОНЕНИЕТО НА ЧОВЕКА
,
,
ТОМ 8
Всъщност тя е действала по директиви на Учителя, Който е прекарвал по цели
месеци
в Бургас и то в къщата на баба и дядо ми.
Та той, дядо ми е бил прекрасен човек. Както вече научихте майка ми Стефка е била осиновено дете, тъй като рождената й майка умира при раждането. Тя била шесто дете и бащата я занася в църквата в гр. Бургас в неделен ден за осиновяване. Тя била на 40 дни и баба ни Величка я избира веднага щом като я видяла като казала: "Ето, това е моето дете".
Всъщност тя е действала по директиви на Учителя, Който е прекарвал по цели
месеци
в Бургас и то в къщата на баба и дядо ми.
Та когато Учителя е бил интерниран във Варна, тогава си заминава Величка Стойчева, която му заръчва: "Коста, да гледаш Стефка! " А майка ни е била едва на 14 години. И този прекрасен човек, дядо ми, приема и се грижи до края на живота си и помага на семейството ни с пенсията си получена като чиновник в пощата. Та той не е имал личен живот. От 1918 до 1949 г.
към текста >>
99.
25. ПОДЛОСТТА
,
Писмо на Величка Няголова за доверието и предаността
,
ТОМ 8
Забавих се, защото нямам вече с
месеци
новини от Жан-Луи и Арлет Гобо.
25. ПОДЛОСТТА Писмо на Величка Няголова за доверието и предаността 29.01.98 г., Франция Само Божията Любов е Любов! Здравей Вергилий, Ето, че днес ще ти напиша това писмо.
Забавих се, защото нямам вече с
месеци
новини от Жан-Луи и Арлет Гобо.
Всъщност той ми отговори (на твоето и мое дълги писма) с едно кратко и лаконично писмо, без да отговаря на нито един от засегнатите въпроси. Пише само, че той не се плаши от възмездието на Небето за делата си. Какво да ти кажа? Тези хора не са виновни, че материалите на Анна Бертоли попаднаха у тях. Първо - Анина не желаеше да се занимава с българи, странеше, нямаше им никакво доверие и казваше, че тя е във Франция, за да разпространява Словото на латинските народи, а не да се занимава с българи.
към текста >>
Толкова
месеци
вече чаках тези хора да ми отговорят на твоето дълго и подробно писмо и на моето, също толкова дълго и подробно, което им изпратих.
И на мене ми пише, че е получил такова писмо от Жан-Луи. Значи, все пак има прогрес. Но най-вече от тебе аз научавам истината. Защото Светозар не ми пише подробности. А ти ми изпращаш и това тяхно писмо, от Гобо.
Толкова
месеци
вече чаках тези хора да ми отговорят на твоето дълго и подробно писмо и на моето, също толкова дълго и подробно, което им изпратих.
Работих една седмица. Никакъв отговор - глас в пустиня! Въпреки, че и аз щях да си замина, атакувана от тези тъмни сили, които искат да спъват работата. Писах им и за тази моя атака - пак нищо. Все едно, че нищо не съм им писала.
към текста >>
100.
4. ПЪТЯТ НА МУЗИКАНТА
,
,
ТОМ 8
Много
месеци
моето място там беше вакантно.
След като той не отстъпваше, аз си подадох оставката и се прибрах в София. В Софийската опера нямаше място за бари-тон и известно време изчаквах. Бях много упорит. В Русе остана колегата ми Кирил Кръстев, който изнемогваше да пее баритоновия репертоар. Пращаха пратеници да ме молят да се върна в Русе като ми казваха, че ще бъда удовлетворен, но един път напуснал, гордостта или ината в мен не ми позволиха да се върна обратно.
Много
месеци
моето място там беше вакантно.
С удоволствие разбрах по-късно, че най-после там са назначили моя добър колега Асен Селимски. През това време професор Георги Димитров ме покани на работа при него в Консерваторията в София, където се срещнах с мои стари познати от Изгрева от преди години в дома на сестра Ирина Кьосева. Това бяха: Владко Аврамов, Леон Суруджон, Арсени Лечев, Парашкев Хаджиев, които бяха вече станали известни професори. Не помня за какво се бяха точно събрали тогава у с. Ирина Кисьова и аз сред тях, но си спомням, че тогава бях научил една песен на големия американски баритон Нелсон Еди от филма "Пролетна песен".
към текста >>
НАГОРЕ