Търсене в текстове за 'Масло'

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

В нея тя слагаше хляб, термос с топла вода: кашкавал, масло, сирене, непременно маслини и някое бурканче със сладко или мед, както и прибори.
Вероятно Учителят имаше нещо друго предвид, за да бъда аз Негов придружител, но това остана тайна за мен. Обикновено тръгвахме от "Изгрева" рано, вървяхме по Симеоновското шосе и пешком стигахме до село Симеоново, а оттам през ливадите отивахме до Бивака, където отсядаше Братството през многото години преди войната или се отправяхме по някоя от тучните ливади. Там отсядахме, почивахме. Аз свалях от раменете си две раници: едната беше моята, а другата на Учителя. Когато тръгвахме от "Изгрева", обикновено сестра Савка предварително приготвяше раницата на Учителя. В нея тя слагаше хляб, термос с топла вода: кашкавал, масло, сирене, непременно маслини и някое бурканче със сладко или мед, както и прибори. Освен това, в раницата се поставяха и няколко чисти, сухи ризи за Учителя, както и кърпи. Беше правило за Школата - винаги след преход и преди да се направи почивка, ние трябваше да подменим мокрите ризи със сухи, каквито носехме в раниците си. След това изваждахме термосите и пиехме топъл чай. Това нещо го правехме без отклонение винаги през тези 40 дни. Там, където отсядахме, аз свалях раницата, изваждах и слагах трапеза, запалвах огън.
към текста >>

Отворих кутията, където имаше масло, сирене и маслини и подадох на Учителя.
Гладът за тях - това са онези сирени, които вият над града и предизвикват ужас навсякъде. Гладът е също сила и понякога всява страх в съзнанието, когато не е будно. Но при децата... Да нахраниш гладни деца, няма по-добра песен, изпята за хляба наш насущний." Децата се усмихнаха още веднъж и леко, внимателно се отдалечиха и загубиха от погледите ни. Аз ги наблюдавах, а преди това си мислех, че пречат на разговора ни с Учителя. Наведох глава и замълчах. Отворих кутията, където имаше масло, сирене и маслини и подадох на Учителя. Той се усмихна и каза: "Хляб наш насущний". Пихме чай. Долу под нас се разстилаше града, уплашен и стреснат от бомбардировките. В ушите се бяха забили думите: "Хляб наш насущний". Отнякъде долетя в мен някаква мисъл.
към текста >>

2. 3_41 Паневритмия в Невидимия свят. Паневритмия в небето над връх Мусала

БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )

На една малка поставка има чайник, от който излиза пара, канче, сирене, масло и хляб.
Но защо за него? Та има много по-достойни от него сред братята и сестрите. Методи Шивачев престоява горе известно време пред слънцето. После отива към наблюдателницата, влиза в нея, а там няма никой. Влиза вътре в малката стаичка. На една малка поставка има чайник, от който излиза пара, канче, сирене, масло и хляб. Оглежда се наоколо. Няма никой Вероятно пазачът още спи. Разбира, че тази закуска е за него - след всичко, което му се случи досега. Той пие чай, стопля тялото си, похапва по малко от всичко и си тръгва. Слиза постепенно надолу и към обяд пристига в бивака на хижата.
към текста >>

3. 5_46 Продавачът на Библии

БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )

Едното с другото ще върви по мед и масло.
" "А кой е той и какво работи? " "Ами той е един много образован човек, той е книжар, продава книги и най-вече Библии." Учителят мълчал дълго време. Тодор бил нетърпелив, ето един подходящ човек. Хем ще ходи да продава Библии по страната, хем ще преподава Новото Учение. Какво по-хубаво от това? Едното с другото ще върви по мед и масло. Накрая Учителят му казва: "Този въпрос Аз сега не мога да го реша. Довечера ще отида при Бога и лично ще Го питам какво мисли Той по този въпрос и утре ще имаш отговора." Тодор си отишъл опечален. Какво означава това да отиде Учителят довечера при Бога, че да Го пита, че да се чака до утре. Какво ще му мисли толкова? Щом човекът продава Библии и разнася Словото Господне, значи е духовен човек, защото няма случайни неща.
към текста >>

4. 5_50 Отклонението

А от своя страна те сами наливаха масло в огъня.
Познавахме го като непочтен човек и мошеник. После всички ни упрекваха защо не сме му дали разрешение. Някои не го познаваха. А тези, които го познаваха и му бяха сърбали попарата, стояха настрани и се правеха на разсеяни. Ослушваха се, правеха се, че нито чуват, нито виждат това. А от своя страна те сами наливаха масло в огъня. Голяма борба беше. Изобщо преминахме през големи борби, но опазихме Словото на Учителя. Накрая Братският съвет реши, че ако той иска да печата, никой не го спира, но ние няма да му дадем право на печат. След това нашите отношения с Париж се скъсаха по всички линии. Но преди това се размениха много писма, написани от онези възрастни братя, които го познаваха, на които Учителят лично им бе наредил да го отстранят от братската работа, които пазеха писмата на Учителя и ги показваха на неговите привърженици тук.
към текста >>

5. 8_10 Побоят върху Учителя през 1936 година

И понеже виждах, че с дясната Си ръка не може да си откъсне хляб, аз ще го нарежа хляба на хапчици и ще намажа всяка една хапка с масло.
Никой не е бил така грижовен към Него, както Неделчо Попов. Учителят трябваше да се храни. Ние решихме да не се храни от общата храна, готвена в големите казани. Решихме ние да Му готвим. Аз Му готвех обикновено. И понеже виждах, че с дясната Си ръка не може да си откъсне хляб, аз ще го нарежа хляба на хапчици и ще намажа всяка една хапка с масло. Така Той ги поемаше. Хлябът беше много сух, защото го носехме от София и престояваше повече от десет дни. Освен това, зъбите на Учителя не бяха много в ред след побоя. Затова правехме пържен хляб на филийки, които предварително топяхме в кашичка от яйце и брашно. Ще нарежа на малки парчета филийката и ще Му я подам.
към текста >>

Веднъж поиска да вземе рициново масло за очистване на червата.
Например, през това време Той имаше запек и мъчно се изхождаше по голяма нужда. Приятелите направиха до палатката място, където да се изхожда и Му сковаха нещо като столче. Отгоре разпънаха палатка, за да не се вижда. А за малка нужда бяха напълнили една кофа с вода и там Той изпразваше пикочния мехур. Беше Му стегнат стомахът и червата и имаше запек. Веднъж поиска да вземе рициново масло за очистване на червата. Пеню Ганев слезна в Сепарева Баня и донесе оттам рициново масло. Паша беше приготвила резенчета от лимон, за да ги вземе с рициновото масло, което е много неприятно на вкус. Паша разказваше как Му дала рициновото масло със супена лъжица и Му подала едно резенче от лимона. Учителят пита: "Ами това за какво е? " "Ами, за да вземете с лимончето рициновото масло" - отговаря Паша.
към текста >>

Пеню Ганев слезна в Сепарева Баня и донесе оттам рициново масло.
Приятелите направиха до палатката място, където да се изхожда и Му сковаха нещо като столче. Отгоре разпънаха палатка, за да не се вижда. А за малка нужда бяха напълнили една кофа с вода и там Той изпразваше пикочния мехур. Беше Му стегнат стомахът и червата и имаше запек. Веднъж поиска да вземе рициново масло за очистване на червата. Пеню Ганев слезна в Сепарева Баня и донесе оттам рициново масло. Паша беше приготвила резенчета от лимон, за да ги вземе с рициновото масло, което е много неприятно на вкус. Паша разказваше как Му дала рициновото масло със супена лъжица и Му подала едно резенче от лимона. Учителят пита: "Ами това за какво е? " "Ами, за да вземете с лимончето рициновото масло" - отговаря Паша. "Няма нужда, няма нужда." И на Учителя Паша сипва една лъжица от рициновото масло и Той го изпива.
към текста >>

Паша беше приготвила резенчета от лимон, за да ги вземе с рициновото масло, което е много неприятно на вкус.
Отгоре разпънаха палатка, за да не се вижда. А за малка нужда бяха напълнили една кофа с вода и там Той изпразваше пикочния мехур. Беше Му стегнат стомахът и червата и имаше запек. Веднъж поиска да вземе рициново масло за очистване на червата. Пеню Ганев слезна в Сепарева Баня и донесе оттам рициново масло. Паша беше приготвила резенчета от лимон, за да ги вземе с рициновото масло, което е много неприятно на вкус. Паша разказваше как Му дала рициновото масло със супена лъжица и Му подала едно резенче от лимона. Учителят пита: "Ами това за какво е? " "Ами, за да вземете с лимончето рициновото масло" - отговаря Паша. "Няма нужда, няма нужда." И на Учителя Паша сипва една лъжица от рициновото масло и Той го изпива. Сипва Му втора лъжица - и нея изпива, ама не мръдва нито мускул от лицето Му.
към текста >>

Паша разказваше как Му дала рициновото масло със супена лъжица и Му подала едно резенче от лимона.
А за малка нужда бяха напълнили една кофа с вода и там Той изпразваше пикочния мехур. Беше Му стегнат стомахът и червата и имаше запек. Веднъж поиска да вземе рициново масло за очистване на червата. Пеню Ганев слезна в Сепарева Баня и донесе оттам рициново масло. Паша беше приготвила резенчета от лимон, за да ги вземе с рициновото масло, което е много неприятно на вкус. Паша разказваше как Му дала рициновото масло със супена лъжица и Му подала едно резенче от лимона. Учителят пита: "Ами това за какво е? " "Ами, за да вземете с лимончето рициновото масло" - отговаря Паша. "Няма нужда, няма нужда." И на Учителя Паша сипва една лъжица от рициновото масло и Той го изпива. Сипва Му втора лъжица - и нея изпива, ама не мръдва нито мускул от лицето Му. Като че ли не е нещо неприятно.
към текста >>

" "Ами, за да вземете с лимончето рициновото масло" - отговаря Паша.
Веднъж поиска да вземе рициново масло за очистване на червата. Пеню Ганев слезна в Сепарева Баня и донесе оттам рициново масло. Паша беше приготвила резенчета от лимон, за да ги вземе с рициновото масло, което е много неприятно на вкус. Паша разказваше как Му дала рициновото масло със супена лъжица и Му подала едно резенче от лимона. Учителят пита: "Ами това за какво е? " "Ами, за да вземете с лимончето рициновото масло" - отговаря Паша. "Няма нужда, няма нужда." И на Учителя Паша сипва една лъжица от рициновото масло и Той го изпива. Сипва Му втора лъжица - и нея изпива, ама не мръдва нито мускул от лицето Му. Като че ли не е нещо неприятно. А който е пил рициново масло, знае как се пие. Учителят слезе долу на чешмата.
към текста >>

"Няма нужда, няма нужда." И на Учителя Паша сипва една лъжица от рициновото масло и Той го изпива.
Пеню Ганев слезна в Сепарева Баня и донесе оттам рициново масло. Паша беше приготвила резенчета от лимон, за да ги вземе с рициновото масло, което е много неприятно на вкус. Паша разказваше как Му дала рициновото масло със супена лъжица и Му подала едно резенче от лимона. Учителят пита: "Ами това за какво е? " "Ами, за да вземете с лимончето рициновото масло" - отговаря Паша. "Няма нужда, няма нужда." И на Учителя Паша сипва една лъжица от рициновото масло и Той го изпива. Сипва Му втора лъжица - и нея изпива, ама не мръдва нито мускул от лицето Му. Като че ли не е нещо неприятно. А който е пил рициново масло, знае как се пие. Учителят слезе долу на чешмата. Там приятелите изпяха по тоя случай много песни.
към текста >>

А който е пил рициново масло, знае как се пие.
Учителят пита: "Ами това за какво е? " "Ами, за да вземете с лимончето рициновото масло" - отговаря Паша. "Няма нужда, няма нужда." И на Учителя Паша сипва една лъжица от рициновото масло и Той го изпива. Сипва Му втора лъжица - и нея изпива, ама не мръдва нито мускул от лицето Му. Като че ли не е нещо неприятно. А който е пил рициново масло, знае как се пие. Учителят слезе долу на чешмата. Там приятелите изпяха по тоя случай много песни. Паневритмия тази година не се проведе нито една. На 13 август приготвихме всичко и опаковахме багажа. На 14 слязохме от езерата.
към текста >>

6. 27. ЕКСКУРЗИЯ ДО КОДЖА-БАЛКAН

Такива неща като масло, сирене, кашкавал не ни се присънваха.
27. ЕКСКУРЗИЯ ДО КОДЖА-БАЛКАН Вместо да бездействаме и да се чудим какво да правим, докато чакаме денят определен за пренасяне на снопите от полето, а това беше след 15 дни, то ние решихме да направим една голяма екскурзия до Коджа-Балкан. Това е източния Балкан, но нямаме никакви средства, нямаме почти нищо за ядене. Вземахме малко брашънце и нищо друго няма. Такива неща като масло, сирене, кашкавал не ни се присънваха. Само хлябът сънувахме, който нямахме. Тръгваме всичко с 50 лв., с които може да купиш само едно кило захар. Аз бях намерил една стара конска кожа, когато на Жечо на времето му умря кобилата. Той беше я одрал и заковал на една стена и тя бе изсъхнала. Та от нея направих римски сандали.
към текста >>

7. 110. ТЪРНОВСКИТЕ СЪБОРИ

Какво слагаше Учителя в маслото на кандилни-ците не зная, но фитила с маслото, което гореше и пламъка, който гореше беше жив.
Той постави във вътрешната стая една голяма картина на Пентаграмата, нарисувана от художник по указание на Учителя. Това бе една цветна картина голяма колкото една стена. Една Пентаграма нарисувана с маслени бои. Отпред имаше поставени специални кандила, които светеха по особен начин. Не съм виждал такава жива светлина другаде. Какво слагаше Учителя в маслото на кандилни-ците не зная, но фитила с маслото, което гореше и пламъка, който гореше беше жив. В тази стаичка по стените имаше наредени чертежи, имаше разни символи, ленти сложени с различни цветове. В тази стаичка, която нарекохме Горницата, по време на събора, излизаха по стъпалата да правят молитва по десет души. Те долу се избираха така, че да си хармонизират, че като излязат горе да бъдат чистички, спретнати и ще направят молитви, размишление и след което Учителят ще им даде някои идеи и някои мисли. Често пъти Той написваше мислите на малки листчета. Така всеки посетител на събора трябваше да мине през тази молитвена стаичка.
към текста >>

8. 144. ФУРНАТА НА ИЗГРЕВА

Той ядеше с парче сиренце, масло и чубрица.
Всички ни завиждаха на този връшник, особено каракачаните, които ни носеха мляко. Черпехме ги с топъл хляб, а те само клатеха глава, че нямаха такъв връшник. След свършване на лагера, аз го скривах в клековете за следващата година. Но на третата година те го откриха и го прибраха. А под този връшник аз изпичах питки и ги носех лично на Учителя. Той ядеше с парче сиренце, масло и чубрица. Ако отидете на Рила, направете и вие същото. Днес ламарина има и много лесно се прави връшник от нея. А какво ви струва да си вземете 3-4 пакета брашно и да си омесите питки горе, че ако не е под връшник"; Заровете питката в жарта и пепелта. Не сте яли такова нещо. Но ако хапнете ще се пренесете в нашето време.
към текста >>

9. 194. СААНСКА КОЗА ЗА УЧИТЕЛЯ

Това сирене, кашкавал, мляко, масло, олио, което имаше до 1939 г., то на следващата година с започването на войната изчезна.
194. СААНСКА КОЗА ЗА УЧИТЕЛЯ През време на войната беше много трудно да преживяваме. Нямаше какво да се яде, особено бяхме затруднени ние вегетарианците. Животните бяха реквизирани за държавата. Големи наряди плащаха селяните в натура и не оставаше за преживяване на самите тях. Това сирене, кашкавал, мляко, масло, олио, което имаше до 1939 г., то на следващата година с започването на войната изчезна. Всеки се спасяваше, кой как може. Аз работех на едно място, на една постройка - правеше се къща. Идва един селянин и ми предлага Саанска коза. Тази порода бе такава, че козите бяха бели, пасеха трева и даваха добро мляко. Взех я.
към текста >>

10. 200. НОВАТА ЕПОХА

Ние не чувствувахме липса на продукти, защото нашите братя от провинцията, които имаха стопанства винаги изпращаха масло, брашно, жито, боб, леща на Учителя.
Когато се разпролети, цъфнаха дръвчетата и се разтвориха първите цветенца, когато дойдоха влажните облаци и топлите ветрове, тогава започнаха да се провеждат по-дълги екскурзии. От Мърчаево има една каменарска пътечка, която води високо в планината, стръмна и мъчна, но по нея се излизаше сравнително лесно по високите поляни на Витоша. Там отивахме често, имахме любими места, където се разполагахме. Запалвахме огньове, туряхме чайниците, те завираха, пиехме топли води и прекарвахме по цял ден на слънце и припек. Храна си носехме и всеки е екипиран за екскурзия. Ние не чувствувахме липса на продукти, защото нашите братя от провинцията, които имаха стопанства винаги изпращаха масло, брашно, жито, боб, леща на Учителя. Или пък донасяха когато идваха на гости при Него. Около Учителя винаги имаше изобилие от хора и блага. По-късно екскурзиите станаха по-далечни и отивахме до хижа Острица-Брокс, където имахме също добри дни, в които братския живот се изяви в своята пълнота. Учителят не беше много здрав по това време. Беше доста изтощен, доста угрижен и нямаше апетит.
към текста >>

11. 47. ИСТИНСКИТЕ ГРЪНЦИ

Счупено гърне ли да бъдеш или да бъдеш гърне, в което стопанката след като е избила млекото е поставила вътре маслото?
Той обичаше да се перчи насам-натам, искаше да бъде политически мъж. Учителят го изглежда отново и казва: „Ти виждал ли си как селяните някой път сложат някое гърне на плета и го окачат на някой кол, за да съхне на слънцето. Като видят селските деца, че гърнето е изписано и лъщи на слънцето, взимат камъни и го замерват докато го строшат. Тогава побягват, а стопанката излиза и се вайка за счупеното гърне. Ти какво искаш? Счупено гърне ли да бъдеш или да бъдеш гърне, в което стопанката след като е избила млекото е поставила вътре маслото? " Методи слуша, мига и си тръгва. Със себе си носи притчата за истинските грънци.
към текста >>

12. 72. НИВА ЗА ПОСЕВ И ИСТОРИЯТА ЗА КРИНАТА ЖИТО НА ИЗГРЕВА. МНОЖЕНИЕ

Тя меси и готви, а бра-шънцето и маслото не се свършват.
От къде произтича то? Какви превръщения стават, кой е в центъра, който ръководи тук? Това чудо срещаме и при пророк Илия, когато казва на вдовицата Се-репта сидонска: сготви нещо, меси едно хлебче. А тя му казва: Масълцето в делвичката ми почти се свърши, а брашънцето в торбичката ми е на привършване. А той й казва: - меси, готви, нема да се свършат. Тя меси и готви, а бра-шънцето и маслото не се свършват. Човекът на логичната мисъл пита: - Как е възможно това? - От къде иде това брашно, това масълце? - Нарушено е логичното равновесие. Но ние се засрещаме тук с едно качество на материята „Множение". Да се множи, това е в нейното естество.
към текста >>

13. 80. ГЕНЧО ЯДЕ ЧЕРЕШИ НА ТЪМНО

Не се ядеше топлия хляб със сирене и масло както бихте си помислили.
80. ГЕНЧО ЯДЕ ЧЕРЕШИ НА ТЪМНО Бяхме студенти, но през ваканцията работехме, за да си изкарваме хляба и да си платим таксите в университета. Онези години бяха трудни и усилни години, нямаше стипендии както сега. Други бяха времената. Имаше един Генчо, добро момче, който ни снабдяваше нас, студентите с хляб от града. Когато се завръщахме от работа, той беше донесъл вече топъл хляб. Не се ядеше топлия хляб със сирене и масло както бихте си помислили. Нямаше такива неща при нас. Той се ядеше често пъти със сол, чубрика и лук. Гладни години бяха тогава. Една привечер Генчо минава на връщане за Изгрева през града до реката на ул. „Граф Игнатиев".
към текста >>

14. 16. ЕКСКУРЗИИ ДО ВИТОША И ОТКРИВАНЕ НА БИВАКА „ЕЛ ШАДАЙ

Приятелите като ни погледнат всеки започва да носи: де сирене, де масло, който каквото носи и така нашата трапеза ставаше по-богата отколкото на другите.
Обедът беше общ. Наредим се на поляната в един общ кръг. Учителят до камъка се облегне и трапезата се слага. Като студенти бяхме бедни хора. Ядехме обикновено сух хляб и праз. Приятелите като ни погледнат всеки започва да носи: де сирене, де масло, който каквото носи и така нашата трапеза ставаше по-богата отколкото на другите. След туй Учителят на тази поляна даде редица упражнения. Брат Пеню Ганев като фотограф е заснел много от тези упражнения. А понякога отпочивахме след обед и приспивахме вечерта там. Това не бяха големи групи, но приспивахме там около огъня на поляната, около 20-30 човека. Веднъж Учителят даде едно упражнение да се наредим всички в триъгълници, в равностранни триъгълници.
към текста >>

15. 20. ЕКСКУРЗИЯ ДО 7-ТЕ РИЛСКИ ЕЗЕРА ПРЕЗ 1942 г.

Същото правехме, когато ги пържехме в тиганите с масло.
Обикновено при тези екскурзии попадахме на печурки. Учителят ядеше само тях. Отначало ги печахме до зачервяване. Но после Учителят ни научи как да ги ядеме. Сложим сол върху тях и ги поставяхме на жаравата и не чакахме много да се пекат. Същото правехме, когато ги пържехме в тиганите с масло. Така бяха по-вкусни. Казах, че Учителят не искаше много хора и много шум при тези последни екскурзии. Учителят беше много отслабнал, нямаше апетит и много малко се хранеше. За храната Му се грижеше сестра Мария Тодорова. С нас бяха и други сестри, но с готварското изкуство на Мария никой не можеше да се сравнява.
към текста >>

16. І.13. ТРИТЕ ИЗПИТА

Галилей Величков

Същият добър и заможен евангелист става собственик на търговска фирма за износ и производство на розово масло.
Почти бях забравил за предното изпитание. Увлечен от ежедневието между Изгрева и своя дом, най-добросъвестно изпълнявах синовния си дълг и давах израз на душевните възторзи чрез цигулката. Нямах основание да се оплаквам от възникнали трудности, защото успявах да ги преодолявам. Но, имало е очи, които са следили моето поведение и решават да ме привлекат в полза на свои интереси. Това не закъснява. Същият добър и заможен евангелист става собственик на търговска фирма за износ и производство на розово масло. Сполучливо организира в подбалканската долина големи розариуми и набира достатъчно голямо количество розово масло, определено за известни търговски центрове в Европа. След като дълго е търсил верен човек за пласьор и уредник на фирмата си, спира се наново на мен. Повика ме на разговор. Заговори за моята лична съдба и не скри, че банкерските среди, в които се движех, дават израз на доволство от моята работа. Направо постави въпроса.
към текста >>

Сполучливо организира в подбалканската долина големи розариуми и набира достатъчно голямо количество розово масло, определено за известни търговски центрове в Европа.
Увлечен от ежедневието между Изгрева и своя дом, най-добросъвестно изпълнявах синовния си дълг и давах израз на душевните възторзи чрез цигулката. Нямах основание да се оплаквам от възникнали трудности, защото успявах да ги преодолявам. Но, имало е очи, които са следили моето поведение и решават да ме привлекат в полза на свои интереси. Това не закъснява. Същият добър и заможен евангелист става собственик на търговска фирма за износ и производство на розово масло. Сполучливо организира в подбалканската долина големи розариуми и набира достатъчно голямо количество розово масло, определено за известни търговски центрове в Европа. След като дълго е търсил верен човек за пласьор и уредник на фирмата си, спира се наново на мен. Повика ме на разговор. Заговори за моята лична съдба и не скри, че банкерските среди, в които се движех, дават израз на доволство от моята работа. Направо постави въпроса. Ще работя при него с твърде високо възнаграждение и около два месеца от годината ще трябва да отделя за пласиране на розовото масло по фирмите в чужбина, а след това, както се изрази: - свири, пей и учи!
към текста >>

Ще работя при него с твърде високо възнаграждение и около два месеца от годината ще трябва да отделя за пласиране на розовото масло по фирмите в чужбина, а след това, както се изрази: - свири, пей и учи!
Сполучливо организира в подбалканската долина големи розариуми и набира достатъчно голямо количество розово масло, определено за известни търговски центрове в Европа. След като дълго е търсил верен човек за пласьор и уредник на фирмата си, спира се наново на мен. Повика ме на разговор. Заговори за моята лична съдба и не скри, че банкерските среди, в които се движех, дават израз на доволство от моята работа. Направо постави въпроса. Ще работя при него с твърде високо възнаграждение и около два месеца от годината ще трябва да отделя за пласиране на розовото масло по фирмите в чужбина, а след това, както се изрази: - свири, пей и учи! Вярвам, че сега не ще ми откажеш! Наново го помолих за малко отдих, след такова вълнуващо предложение. Разделихме се с надежди - той - да стана негов служител, а аз - да поема онзи път, определен от УЧИТЕЛЯ! Такъв изключителен „шанс" не смеех сам да реша. Имах вече опит.
към текста >>

17. ІІІ.115. ПИСМО НА УЧИТЕЛЯ ДО ПАША ТЕОДОРОВА И САВКА КЕРЕМИДЧИЕВА

Летопис Вергилий Кръстев

Всичко върви по мед и масло.
Не е онзи, който говори за Добродетелта, но който я има в своето сърце. Днес хубавата Наука живее в изби, гдето светлината не прониква. По-добре е да сте пред лицето на живото Слънце, да сте във връзка с пламтящите животворни лъчи на Виделината. ХИЛЯДИ ПЪТИ Е ПО-ДОБРЕ ДА СЛУШАТЕ ТИХИЯ ГЛАС НА БОГА, КАТО СЕ РАЗНАСЯ В ПРИРОДАТА, В НЕЙНИТЕ МАЛКИ ГЪНКИ, СВЕТЛИТЕ РУЧЕЙЧЕТА, ОТКОЛКОТО ГРУБИЯТ РЕВ И ЛАМТЕЖ НА ПОТЪМНЕЛИЯ СВЯТ В НЕГОВИТЕ ДЪЛБОКИ ИЗБИ. Там всичко се доказва и обуславя. Всичко върви по мед и масло. За Бога се говори, но Той го няма там. За Любовта се приказва, но тя отсъства; за Мъдростта се разисква, но тя не е дошла. Защо? Защото душата е затворена, духът окован, сърцето омърсено. Говорят за Нови проекти за Сладки бъднини. Где е Истината, ГДЕТО ДУШАТА, ДУХЪТ, СЪРЦЕТО СА СВОБОДНИ?
към текста >>

18. 5.21. Тереза Керемидчиева

ДРАГА МИХАЙЛОВА

И сега, мои мили, вярвам писмото ми, което обещах да ви пратя, да се е напълнило вече с масло.
Ето, полунощ минава, чувствам как сме сега заедно тука. Вие може да спите - нищо не значи, но душите са сега в молитва, в разговор с Бога и Учителя. Колко ли сме ние щастливи, какви богатства имаме. Тук продължават сказките, концертите. Като че ли живеем далеч, далеч от всякой шум, в мир и радост. И сега, мои мили, вярвам писмото ми, което обещах да ви пратя, да се е напълнило вече с масло. Дано да сте доволни, и ако тези редове може да ви донесат една малка радост, аз ще бъда доволна. Поздравете всички млади приятели и вас, двама ви, целува с. Тереза. 3. Писмо от................ Мила и обична с. Драга и Цвета, Зарадвах се като четох в писмото ви, че искате да дойдете в София.
към текста >>

19. 5.27. Лечение за Славата Божия

ДРАГА МИХАЙЛОВА

Донесе ми в ръкатка масло.
Когато слагах кваса, тогава аз казах: „За Славата Божия, за Славата на Учителя ще направя този опит. Но Бог да ми помогне! " Бог ми помогна. И един човек бе спасен. После този селянин ме намери в Мещица. Донесе ми в ръкатка масло. То е нещо като глинено гърне, но отгоре има напреко глинена дръжка, която служи да се носи гърнето. Затова се казва ръкатка. Селянинът остави маслото на хазайката и беше им разказал целия случай. Чува кръчмарят, който е съсед и казал: „Моето малко конче си е наболо крака, надуло се е, бере и може да умре. Скоро викайте учителката." Видях кончето и реших да направя опита.
към текста >>

Селянинът остави маслото на хазайката и беше им разказал целия случай.
И един човек бе спасен. После този селянин ме намери в Мещица. Донесе ми в ръкатка масло. То е нещо като глинено гърне, но отгоре има напреко глинена дръжка, която служи да се носи гърнето. Затова се казва ръкатка. Селянинът остави маслото на хазайката и беше им разказал целия случай. Чува кръчмарят, който е съсед и казал: „Моето малко конче си е наболо крака, надуло се е, бере и може да умре. Скоро викайте учителката." Видях кончето и реших да направя опита. Вързахме квас на крака му, на глезена. На другия ден бе пробило. Сложих му благ мехлем.
към текста >>

20. 7.03. ПЕНЮ ГАНЕВ

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

Бяха си направили попара със сирене и с масло.
Ние посегнахме един-два пъти към сиренето, но повече не посмяхме. Беше ни неудобно. Бяхме с Георги Стратев, бяхме млади и много гладни. Останахме от закуската гладни. По това време поглеждам към трима възрастни братя, които бяха около 70-годишни, а пред тях стояха три дълбоки порцеланови чинии, всяка от които събираше по един литър. Бяха си направили попара със сирене и с масло. Побутнах моят познат да наблюдава гледката. Нарочно останах да видя дали тия три попари ще бъдат изядени. Бяха изядени. Споменах на Елена, че нейната закуска е малка и трябва да снабди всички с такива големи и дълбоки паници за попара. Тя беше обидена, но обеща да провери нещата.
към текста >>

21. 14. ПЪРВИТЕ САЛОНИ

И да не мислите, че всичко тръгна по мед и масло, в ред и порядък.
А знаете ли коя бе тази страна? Тази страна бе Обетованата земя и тя се наричаше България. Да, България е свещената земя. Земята, където Бог съизволи да слезне и да ходи по нея в плът и кръв. Та пазете тази земя, пазете стъпките на Учителя, пазете Словото Му. И да не мислите, че всичко тръгна по мед и масло, в ред и порядък. Напротив Учителят имаше противодействия от всички страни - от държавата, от офицерството, от духовенството, от неразумните българи и от непослуша-нието на учениците си. Ама най-вече беше от непослушанието на учениците, защото те бяха до него и те бяха непосредствените спътници на Учителя. Беше открита Школата, надойдоха изпратените за това ученици от Невидимия свят, насъбраха се и любопитни граждани, че и противниците надойдоха - всички искаха да слушат едни от любознателност, други от нужда, трети с някаква цел да уловят Учителят в нещо непорядъчно, в някакво непо-ходящо изказване за времето си и да го поместят във вестниците срещу него. Сега като чета беседите от онова време виждам, че отговорите на Учителя не само, че са актуални сега, но те са вечни истини. Истината вчера, днес и утре е една и съща и вездесъща.
към текста >>

22. 44. ЧРЕЗ ДУХ И ИСТИНА

В онези години след като влезнахме в Школата, след като започнахме да се въвеждаме в едно знание, което досега не е било достъпно за човечеството смятахме, че нещата около нас и в нас ще тръгнат по мед и масло.
44. ЧРЕЗ ДУХ И ИСТИНА Въпреки големите препятствия и затруднения поставени от духовенството, от различни среди на обществото у нас, както и от различни държавни органи Учителят отвори Школата и започна да изнася своите беседи. Това е външната страна на нещата за по-добре възприемане. А другата, вътрешната страна бе, че той започна да сваля Божието Слово чрез Дух и Истина. Как чрез Дух ли? Духът се проявява само чрез Силата Божия, а Истината се проявява чрез Светлината. В онези години след като влезнахме в Школата, след като започнахме да се въвеждаме в едно знание, което досега не е било достъпно за човечеството смятахме, че нещата около нас и в нас ще тръгнат по мед и масло. Но отначало всичко тръгна наопаки, всичко се обърка, като че ли някой ни вплиташе в някакво платно и кросното се навиваше с изтъканото платно, а отгоре нишките, както и отдолу нишките, че по средата совалката хвърчеше от едната и от другата страна и ние се втъкавахме в платното и имахме усещането, че някой вътре у нас тъче на стан. А се оказа, че ние получаваме знания за някои неща и освен това, че имаме познание за други дошли от миналото, които ни объркаха и затрудниха. Тогава не знаехме, че със влизането ни в окултната школа положението ни няма да се подобри, а ще се влоши, защото трябваше да се справим с привички и недъзи, които носехме с миналото и освобождаването ни от тях бе труден процес. Оказа се, че това не беше една тънка нишка, а едно дебело въже, което въже ни бе завързало от стотици прераждания. Учителят започна да дава общо задачи в Школата, които на глед бяха много обикновени, а понякога ни се струваше, че са прости.
към текста >>

23. 72. ГОНЕНИЯ

С лъжицата се гребва и се нареждат една до друга качамака, а от горе се поставя стопено масло и сирене.
Учителят се усмихва и казва: „Това те казват". После се усмихва и продължава: „Качамакът ти излезе през носа" и отново се усмихва. По наше време качамакът беше храна на бедните. Той се прави, когато в една тенджера с вряла вода започва да се изсипва царевично брашно и с една дървена голяма лъжица се бърка непрекъснато докато царевичното брашно не уври и стане на каша. След това се сваля от огъня и той се налага с лъжица в една чиния. С лъжицата се гребва и се нареждат една до друга качамака, а от горе се поставя стопено масло и сирене. Така се нареждат няколко реда и отгоре се настъргва сирене. Такъв бе качамакът, който обичаше Учителя. А непременно качамакът се поднасяше със зелев сок, а ние винаги в една голяма каца есента слагахме зеле и го заливахме със саламура - вода и сол в подходящи пропорции. Тези последни два случая идва да покажат, че още от самото начало започнаха да ме гонят едните, че дружа с Борис, а пък другите ме гонеха, че Учителят ме бе допуснал в близост до него. От всички страни ме гонеха непрекъснато, без отдих.
към текста >>

24. 112. БИТ И ОБХОДА НА УЧИТЕЛЯ

В една тенджера с вряла вода, сол и оцет се чукат и изсипват яйцата, те се варят, след това се изваждат с решетъчна лъжица, слагат се в тиган с предварително стопено масло и се запържват.
Той поклати глава: „Е, може и да се размине". Ето сега е 1972 г., около нас всичко се руши, ще се строи Зоологическа градина и всяка година идват, измерват местата и ни съобщават, че всеки момент ще ни изселят. Но засега все още се разминава. Дано се сбъднат думите на Учителя, за да си изкарам живота си тук. Когато Учителят беше вече болен, изнемощял много лично ме караше да му варя яйца на очи във вряла вода, в която се слага сол и оцет. В една тенджера с вряла вода, сол и оцет се чукат и изсипват яйцата, те се варят, след това се изваждат с решетъчна лъжица, слагат се в тиган с предварително стопено масло и се запържват. Така обичаше да ги яде. Обикновено ми подаде няколко яйца и каже: „На вземи и направи тези яйца на очи" и аз ги правех. Идеалната чистота на Учителя - така може да се оприличи изобщо об-ходата на Учителя към себе си и към останалите. Той обичаше много чистотата, държеше за нея. Говорим сега за външната чистота.
към текста >>

25. 131. ПОСЛУШАНИЕТО НА УЧЕНИКА - ВРЪЗКА С БОГА

Дай някой от твоите ученици да отидем да го изкопаем и после с тези пари ще построим къщи и работите на Изгрева ще тръгнат по мед и по масло".
Имаше и смешни и тъжни неща около нас. А Учителят много пъти бе говорил категорично, че заровените съкровища не са безобидни, че тях ги пазят духовете на тези, които са ги закопали и могат да пострадат онези, които решат да ги изкопаят и не знаят какво да правят в такива случаи. Но едно е да се каже, друго е да се чуе и трето е да се изпълни. Изпълнението се отнася за ученика, а слушането -за слушателя, а оглушките - за иманярите. Спомням си един приятел беше дошъл от провинцията и понеже видял как живеем от бедно по-бедно в бараките на Изгрева, отишъл при Учителя и казал: „Аз знам от стари и престари хора къде има закопано имане от памти века. Дай някой от твоите ученици да отидем да го изкопаем и после с тези пари ще построим къщи и работите на Изгрева ще тръгнат по мед и по масло". Учителят го изслушал, изслушал, мълчал и после строго изрекъл следното: „Ако искате да направите най-голямото зло на една окултна школа внесете в нея злато и пари. Ако искате да опорочите едно духовно движение дайте му пари. Ако искате да извратите една Божествена идея дайте на последователите чужди пари. И в трите случая едно е сигурно - Злото ще разруши, защото в чуждите пари се крие разрушителната сила на Злото. А Доброто работи с малките неща, само онова се благословя, което е спечелено с честен труд, което е отделено в името на Бога като десятък и се дава в името на една идея слезнала от Божествения свят, за да се реализира с чисти ръце от ръцете на праведниците".
към текста >>

26. 165. ЯНКО - КОНЯРЯТ И ВОДАЧА НА КЕРВАНА В ПУСТИНЯТА

На планината имаше каракачани с много стада овце и от там си купувахме понякога мляко, сирене и масло.
165. ЯНКО - КОНЯРЯТ И ВОДАЧА НА КЕРВАНА В ПУСТИНЯТА Имаше един коняр Янко, който пренасяше багажа ни с конете от Самоков, от Говедарци, Гюлечица до 7-те езера. Янко не беше българин, но говореше български. За един беше влах, за други каракачанин и така не разбрахме какъв беше той. Но това бяха онези хора, които живееха в планината и лете отглеждаха овце на стада и ги прехвърляха от едно място на друго според пашата и сезона. На планината имаше каракачани с много стада овце и от там си купувахме понякога мляко, сирене и масло. Янко с неговите коне започна да ни изкачва багажа. Отначало той имаше три коня, но като видя, че работата е много, взе на заем от селяните, купи още няколко коня и направи един керван от 30 коне. Този керван се качваше сутрин от Самоков до 7-те езера за 4-5 часа и към 10 часа сутринта беше на езерата. Конете бяха със самари и от двете страни им се слагаха по два големи коша, в които се слагаха продукти за кухнята. На самарите се слагаха денкове, които се привързваха с въжета.
към текста >>

27. 167. НА ЕКСКУРЗИЯ С РЪКОВОДИТЕЛИТЕ ОТ ПРОВИНЦИЯТА

Никой не беше се сетил да вземе сирене, масло, кашкавал и други неща.
А те бяха взели само хляб и продукти за супата. Искаха да направят ангелска супа. Така наричахме супата, която правехме от картофи, кромид лук и слагахме понякога моркови или други корени за подправка. В чините добавяхме черен пипер и зехтин. А сега всичко се разваля. Никой не беше се сетил да вземе сирене, масло, кашкавал и други неща. Вероятно като ръководители в провинцията те бяха свикнали само да ръководят, а други бяха около тях онези, които се грижеха да подготвят братската трапеза за гостите. Аз отидох при Учителя, който се беше излегнал на одеалото и се препичаше на слънцето. Разказах му всичко. Той се смееше със сълзи и след това каза: „П-шът, никой да не те чуе! " Отивам при тях и всички бяха омърлушени - това беше пълен провал.
към текста >>

28. 200. ЗАЩИТАТА НА УЧИТЕЛЯ ОТ УЧЕНИЦИТЕ МУ

Всичко това, което разправяте, не е православие, не е Христово Учение; защото Христос казва, че винаги трябва да бъдем готови и да имаме масло (дело) в кандилата си, а Вие казвате, че имало още време.
Вие не вярвате, че можете да влезете в непосредствено общение с Христа и да чуете неговия глас. Вие не вярвате, че Христос може да се всели в човешкото сърце. Тази работа Ви се вижда невероятна и още еретическа! И за това сте седнали да разправяте на народа, че Христовото Учение не можело да се приложи тъй лесно и скоро, че 2000 години не били достатъчни и т.н. По тая причина Вие оправдахте църквата, гдето е благословила оръжието и ни доведе до Добро Поле. Всичко това, което разправяте, не е православие, не е Христово Учение; защото Христос казва, че винаги трябва да бъдем готови и да имаме масло (дело) в кандилата си, а Вие казвате, че имало още време. Щом е така, карайте колата на „православието", да видим до къде ще я закарате. Ние съжаляваме само тези, които са седнали в тази кола. От учениците на Бялото Братство в гр. Казанлък, септември, 1922 г. Забележка: В гр.
към текста >>

29. 211. ПЕТКО ЕПИТРОПОВ И БАБА ХАДЖИЙКА

Предават му наряда на Учителя, за да може до него да се извърши цялата церемония, за да върви всичко по мед и масло и да не се забрави нещо от Учителя.
Направо извърши насилие срещу Учителя, а аз стоя там, гледам и не мога да повярвам на очите си. Учителя като видя, че той няма да напусне стаята му, накрая му издиктува наряда, Петко го записа и след това този наряд беше разпространен по братствата в провинцията и по него трябваше да се извърши цялата церемония на един от нашите общи братски празници. А те бяха на 22 март, на 12 юли и на 22 септември като не трябва да се пропуска и съборите през месец август, които не винаги започваха на 17 август, а понякога на 18, 19, 20. Датите бяха посочвани от Учителя и,те бяха свързани с космически процеси, за които ние можехме само да гадаем. Ето така ние сме се събрали всички в салона на Изгрева, братски празник е, наредени сме всички на столовете, Учителят влиза, застава пред катедрата и да не му се губи времето някой му подава наряда, а Учителят го взима и го слага на катедрата. Предават му наряда на Учителя, за да може до него да се извърши цялата церемония, за да върви всичко по мед и масло и да не се забрави нещо от Учителя. Така салона е запълнен, празник е и Учителят е пред катедрата. Всички бяха застанали прави. Учителят прошепна да се прочете от нас „Добрата молитва" и всички започнаха на глас да я произнасят в салона. След като я казахме той подшушна да се изпее една песен и аз, която бях на пианото започнах веднага да я свиря, а приятелите запяха в един глас. Учителят протегна ръка и с жест ни показа, че трябва да седнем на столовете.
към текста >>

30. 245. НЕДОВЪРШЕНАТА РАБОТА НА УЧЕНИКА

Аз много обичах тези беседи, защото всяко нещо и всеки един от нас си отиваше на мястото си, заемаше го и работата на Школата тръгваше тогава по мед и масло.
Имаше случаи когато някой път Учителят държеше много строги беседи, дори не позволяваше на стенографите да ги записват. В тези моменти Учителят беше много строг и думите му бяха точно определени към дадени категории личности. Имах чувството, че той беше не само строг към нас, но и към невидимата аудитория в салона на Духовния свят. Ако сте виждали как се откосва трева с коса, косача замахва наляво косата и откосва отдясно на ляво и всичко пада в откос от една страна. Така бяха тези строги беседи. Аз много обичах тези беседи, защото всяко нещо и всеки един от нас си отиваше на мястото си, заемаше го и работата на Школата тръгваше тогава по мед и масло. Когато говорим за тези строги беседи трябва да кажем, че имаше и други, които разтапяха и потапяха душите ни във вечността на Всемира. Във връзка с една такава беседа Учителят сподели: „Има две посвещения за ученика. Едното е пътя на страданието, когато човек победи страданието е посветен в една област. Второто посвещение е пътят на радостта - то е по-мъчен от пътя на страданието. Много мъчно се издържа на него.
към текста >>

31. 251. МЕКИЦИ ЗА УЧИТЕЛЯ

А сестрите, които бяха дежурни и които ги бяха опържили на тигана върху огнището се споглеждат, а една казва: „Ама как няма да бъдат хубави когато толкова масло сложихме, защото ги правихме за Учителя".
Имаше моменти когато се смеехме и той се смееше, но това не беше празно губене на време, но през сълзите и смеха прозираше един закон и се виждаше един вътрешен урок за всички ни. Ние се разотидохме, аз се прибрах в палатката си и размишлявах върху този урок и трябваше да взема своя дял от този общ урок. Но как да го направя? По това време Савка и Паша слизат долу като занасят празната чиния в кухнята и разказват, че мекиците са били чудни и че никога такива мекици не са яли. Разказват подробно как Учителят лично им е дал да ги изядат. А сестрите, които бяха дежурни и които ги бяха опържили на тигана върху огнището се споглеждат, а една казва: „Ама как няма да бъдат хубави когато толкова масло сложихме, защото ги правихме за Учителя". Другата сестра добавя: „Как няма да бъдат чудно хубави когато вчера замесихме тестото, за да втаса и цяла нощ мисля за него, дали няма да превтаса". После изглеждат така сърдито Паша и Савка, които още се облизват пред тях, че те двете веднага изчезват. Та и онези останаха сърдити, че Учителят не им зачел мекиците, а ги е дал на Савка и Паша да ги излапат. Ако е за лапане, то и те имат уста и то какви уста. Та тези мекици създадоха неразбория в кухнята.
към текста >>

32. 255. ИЗПИТЪТ НА УЧЕНИКА С БАСТУНА НА УЧИТЕЛЯ

255. ИЗПИТЪТ НА УЧЕНИКА С БАСТУНА НА УЧИТЕЛЯ Да не мислите, че в Школата всичко вървеше по мед и масло и след това си изяждаш филията и накрая се облизваш?
255. ИЗПИТЪТ НА УЧЕНИКА С БАСТУНА НА УЧИТЕЛЯ Да не мислите, че в Школата всичко вървеше по мед и масло и след това си изяждаш филията и накрая се облизваш? Ученикът трябваше да учи и да прилага онези методи, чрез които да се изчисти отвътре и да добие вътрешна чистота. Тя бе най-важното условие, защото само при Чистотата можеше да влезе Духът на Истината. Всички страдания и мъчнотии в човешкия живот бяха пречки, но те трябваше да се превъзмогнат с методите от Словото на Учителя. Та човек е сложна верига от безброй проекции, то е вътрешно и външно сечение на светове, той е свързан с верига, с безброй души, свързан е с тях от памти века. Спомням си какви ли не задачи ни е давал Учителя.
към текста >>

33. 271. МИРОВАТА СКРЪБ НА УЧИТЕЛЯ

Направих и подготвих яйцата, полях ги с масло и ги нося в чиния.
И това състояние на Божествения Дух, в което Той обема цялата Вселена е състояние на Мировата Скръб. Сам е Бог и в самотата Си е Дух и в Духа си е единоначалие на Единство и Множество - ето в това се изразява Мировата Скръб - да си сам в единоначалието на живота, да си сам в множеството и да си сам в единението на всичко, т.е. да си сам на всякъде и във всичко - сам във вся и във всьо. Една сутрин Учителят ми дава три яйца да ги направя на „очи по панагюрски". Той взимаше в последните години по-силна храна, тялото му беше поотслабнало с възрастта му. Направих и подготвих яйцата, полях ги с масло и ги нося в чиния. Сварвам Савка и Милка Аламанчева в стаята му. Савка държи дрехата на Учителя, а Милка стои до нея и аз през вратата влизам с чинията, в която има „яйца по панагюрски". По това време Учителят се кара на Савка, защото тя си е позволила да насрочи една среща на някой си с Учителя без да го пита. И сега те двете натискат, притискат Учителя да приеме посетителя, който е извикан от тях двете. Представяте ли си?
към текста >>

34. 52. ЗАМЪРСЕНАТА ВОДА И ВЯРАТА

Тогава стана, отиде зад паравана и изнесе една голяма препълнена чиния юфка приготвена със сирене и масло и ми я подаде с думите: „Като изядеш тази юфка, ще ти мине.
" И аз с един детински глупав упрек още продължавам: „Пия лекарства, но не вярвам. Казвам си: Той, Учителят само така ми ги дава, но не казва, че ще ми мине. Или няма скоро да ми мине или въобще няма да ми мине. Ако ми беше казал тези думи досега 10 пъти щях да оздравея." И Той слуша, слуша и от сърце и със сълзи на очи се смее, сложил кърпичката си на устата си. Той имаше този навик да се смее по този начин на нашите детинщини. Тогава стана, отиде зад паравана и изнесе една голяма препълнена чиния юфка приготвена със сирене и масло и ми я подаде с думите: „Като изядеш тази юфка, ще ти мине. Можеш ли да я изядеш наведнъж? " Аз се засмях: „Ами, че то има за три пъти! " „Не, наведнъж. Ако си герой ще я изядеш наведнъж и ще ти мине." „Ще се опитам." Благодарих и си отидох. Седнах на масата в гостната стая.
към текста >>

35. 28. МЕКИЧАРНИЦАТА

Петър Камбуров

Допълнения и разяснения към спомените на брат му Петър Камбуров

Брат Борис поддържаше огъня и маслото, брат Георги Радев с два шиша обръщаше и вадеше изпечените мекици, като ги слагаше в тавата на тезгяха.
Решихме да печем и продаваме мекици. За тази цел построихме'един временен навес при работилницата на брат Бертоли на видно място - откъм ул. „Раковски", дето има голямо движение. Инсталирахме един примус, една широка тенджера за олиото, кофа за тестото и тезгях с голяма тава, дето щяха да се излагат за продан изпечените мекици. Започнахме. Брат Влад се грижеше за приготвяне на тестото и пущането на мекиците в тенджерата. Брат Борис поддържаше огъня и маслото, брат Георги Радев с два шиша обръщаше и вадеше изпечените мекици, като ги слагаше в тавата на тезгяха. Брат Иван Михайлов, с бяла престилка продаваше мекиците, като от време на време викаше с висок глас: „Насам минете, мекици, насам топлите мекици! Парят, парят! "... А моя милост с цигулката свирех „Братство, единство" и други песни. Мекичарницата ни със своята оригиналност привличаше вниманието на минувачите, особено на учащите се, които се спираха, купуваха си мекици и се позастояваха усмихнати и учудени да послушат безплатната музика. Това продължи няколко сутрини с добър резултат.
към текста >>

36. МАРИН КАМБУРОВ

Турчинът бил намазан целия с масло и тялото му лъщяло.
Кои са те? " Отговор: Когато бати взел да пише писмо на тати на три пъти изтървал писалката и тя се забивала в земята,като че някой я грабвал от ръката му, но въпреки всичко той пак написал писмото, в резултат на което баща ни си продаде къщата и двора. (В разговора взема участие и дъщерята на брат Марин - Катя.) Бея от нова Загора женел сина си, а дядо Колю отивал със сина си с каруцата за Сливен. Като минавали на мегдана имало борци - турци-пехливани. Дядо Колю отишъл да някъде да купи нещо и оставил каруцата си на сина си - дядо Пеню в случая, да я пази и да гледа през това време пехливаните, та после ще тръгнат за Сливен. Турчинът бил намазан целия с масло и тялото му лъщяло. То й надвил всички, имало и българи - местни и от северна България. Те били истински борци. Пък дядо Пеню бил младеж на 20 години и като гледал, гледал, че като му причерняло, че като отвързал на баща си биволите, за да е свободен. А пък турчина бил казал, че залага биволите си на тоя, който го надвие. Дядо Пеню - 20-годишен хлапак тогава като някой петел като си махнал престилката, че като запретнал потурите и казал: „Аз ще се боря с тебе!
към текста >>

" А през това време турците се смеели: ха, ха, ха... Зер турчина-борец, намазан с масло - пехливанин... Но дядо бил силен човек.
То й надвил всички, имало и българи - местни и от северна България. Те били истински борци. Пък дядо Пеню бил младеж на 20 години и като гледал, гледал, че като му причерняло, че като отвързал на баща си биволите, за да е свободен. А пък турчина бил казал, че залага биволите си на тоя, който го надвие. Дядо Пеню - 20-годишен хлапак тогава като някой петел като си махнал престилката, че като запретнал потурите и казал: „Аз ще се боря с тебе! " А през това време турците се смеели: ха, ха, ха... Зер турчина-борец, намазан с масло - пехливанин... Но дядо бил силен човек. Като хванал с едната ръка турчина за рамото, а другата за чатала и като го вдигнал и с все сила го ударил в земята, та турчина не може да стане. Че като се спуснали турците, щели да убият дядо. В това време идва баща му - дядо Колю и се развикал: „Абе аз затуй ли те оставих тука", скочил да го бие. Пеню като се откачил от турците, че от там до Стара Загора избягал пеш. Ако стои ще го убият турците.
към текста >>

37. ПИСМА ОТ БОЯН БОЕВ ДО ЦАНКА ЕКИМОВА

Цанка Екимова

Даже по един грам масло няма да има.
Всички народи трябва да служат на Господа. Земята е на Господа. И понеже народите не изпълняват Волята Божия, те страдат. И Той сега иде да тури ред и порядък в нещата. Но този ред и порядък няма да се тури така лесно, а с големи страдания: хиляди кораби ще потънат, богатите ще осиромашеят, болести ще има, земетресения ще има, глад ще има. Даже по един грам масло няма да има. Вие имате много добри разбирания, но още пакта не си прилагате добре." Как прекарвате? С какво се занимавате? Правите ли екскурзии? Поздрави „Петковата нива" от мен. Поздрави до домашните и до всички други братя и сестри.
към текста >>

38. 6. ВЕСТНИК „БРАТСТВО

Станка Иванова Тотева

И Минко идва и ми казва: „Станке, една жена, която живее на края на махалата ми даде това шишенце рициново масло".
Минко в същото време взема съд за вода и отиде на чешмата. Там го вижда една жена, която живеела накрая на махалата, която ние не познавахме. Тя имала двуетажна къща. Като срещнала Минко тя му казала: „Даскале, чух, че жена ти е болна, затова вземи това шишенце с рициново, дай й го да й помогне". И тъй, това, което Учителят е казал на майка ми, непознатата жена го дала на Минко. И Минко идва и ми казва: „Станке, една жена, която живее на края на махалата ми даде това шишенце рициново масло". Викам: „Добре". После вземах рициновото. Мина известно време и ми се прияде хляб. Но Минко не ми дава хляб. А аз бях правила през есента нещо, което сърбите наричат „хайвар" и през зимата се маже на филии и така се яде или пък от него се слага на яденето и то става много вкусно.
към текста >>

39. 4. ВЕЛИКОТО БЛАГОСЛОВЕНИЕ И ВЕЛИКОТО НЕПОСЛУШАНИЕ

Симеон Арнаудов

Надежда Георгиева Кьосева

Аз си взех картоф, масло и сол, а Учителят яде само картофи.
Той седна на един стол и се обърна гърбом към слънцето, за да Го огрява и пече. Аз седнах до Него на трикрако столче. Мълчим. След малко Савка Керемидчиева донесе една чиния сварени и обелени картофи, масълце и чубрика със сол. Тя постави чинията пред Учителя, размени една-две думи с Него и се оттегли. Учителят с ръка посочи към чинията. Аз си взех картоф, масло и сол, а Учителят яде само картофи. Ядем и мълчим. Аз Го поглеждам как се пече на слънцето. Зная от беседите Му какво означава всичко това и каква е ползата от това. Затова Учителят не ми обяснява нищо, а мълчи. По едно време се обръща към мен и ми казва: „Благодари, че си свързан с природата и че имаш връзка с нея".
към текста >>

40. 11. СКИТНИЦИ

Надежда Георгиева Кьосева

Той отглеждаше гъби в двора и садеше мицели на няколко пласта и много често ни канеше на гъби с масло.
Радев с колело. Често ходехме при него на гости. Той имаше една разкошна колекция от пеперуди в стъклен шкаф, грамадни, нощни от Африка, където е бил. Имаше плодни дървета в градината, все хубави сортове, едри. Имаше една слива, плодовете бяха едни като юмрука ми. Той отглеждаше гъби в двора и садеше мицели на няколко пласта и много често ни канеше на гъби с масло. Колко ясно си спомням тия неща от детинството. Разказваше за една маймунка, която му била подарена от капитана на един параход, негов приятел, когато се връщали от Африка. Маймунката Жак толкова бели му направила, че най-сетне се видял принуден да я върне по един параход. Считам за излишно да описвам белите, които тя му била направила. Например, той имал една гостенка, която била донесла в един куфар някаква прикя - нещо много хубаво.
към текста >>

41. 17. ВЕКОВНА КАРМА И ЖЕНИТБА

Надежда Георгиева Кьосева

Много деликатно ядеше Жоро Радев панирани ябълки, защото не можа да яде баница, която беше много на масло и много тлъста и той не можа да я понесе.
Една неделя дадохме обед на нашите приятели от Изгрева. Всичко беше много изобилно. Беше Жорж Радев, брат Борис, Мария Тодорова и още няколко наши приятели, които вече не си спомням. Масата беше много добре сложена. Всичко беше на място. Много деликатно ядеше Жоро Радев панирани ябълки, защото не можа да яде баница, която беше много на масло и много тлъста и той не можа да я понесе. Но на терасата бяха седнали, където имаше 42 саксии: мушкати, туберози и какви ли не красоти. Хубаво беше всичко. После Жоро тръгна на работа и аз го посрещах щастлива, с хубаво сложена маса, обядвахме, смеехме се, танцувахме, слушахме музика и беше чудно хубаво тогава. Така преживяхме една година.
към текста >>

42. 18. СНЕЖНАТА БУРЯ НА МУСАЛА

Гладни и мокри влязохме в един ресторант и си поръчахме грах с масло.
Жоро беше тогава левичар и не обичаше царщината. Казах му, че е съвсем естествено да се обърнеш към царя с „Ваше Величество", който си е цар. Но той продължаваше да ме упреква в моята несъобразителност. Какво да правя, като не можех да го убедя, че съм права. Нейсе, стигнахме Чам Курия, сега Боровец. Гладни и мокри влязохме в един ресторант и си поръчахме грах с масло. Цял живот няма да забравя тоя грах с масло. Така сладко не сме яли никога. Жоро не преставаше да ме упреква за „Ваше Величество". Места за спане в Боровец нямаше никъде и ние потеглихме към Самоков. Но и в Самоков нямаше места за спане.
към текста >>

Цял живот няма да забравя тоя грах с масло.
Казах му, че е съвсем естествено да се обърнеш към царя с „Ваше Величество", който си е цар. Но той продължаваше да ме упреква в моята несъобразителност. Какво да правя, като не можех да го убедя, че съм права. Нейсе, стигнахме Чам Курия, сега Боровец. Гладни и мокри влязохме в един ресторант и си поръчахме грах с масло. Цял живот няма да забравя тоя грах с масло. Така сладко не сме яли никога. Жоро не преставаше да ме упреква за „Ваше Величество". Места за спане в Боровец нямаше никъде и ние потеглихме към Самоков. Но и в Самоков нямаше места за спане. Аз имах една втора братовчедка, на която знаех адреса - инж.
към текста >>

43. 3. ПРОРОЧЕСКИ СЪНИЩА

Донка Георгиева Кънева

Той беше рядко честен и добър човек, но без да иска беше попаднал в ръцете на един мошеник, търговец, който се беше появил в селото да закупува розовото масло.
Той идва при мене, хваща ме за раменете и ми казва: „Стани и се моли за мене! Отнех живота си от страдание, но се озовах в още по-страшно страдание и мъка. Търсят тялото ми, но ще го намерят в избата, между бъчвите". Събудих се много разтревожена. Наистина чичо Никола го нямаше от два-три дни. Той беше рядко честен и добър човек, но без да иска беше попаднал в ръцете на един мошеник, търговец, който се беше появил в селото да закупува розовото масло. Завъртял се около чичо да изкупи неговото масло. След това поискал ходатайството му пред селяните и те да дадат своето масло от розите на него. Разбира се, чичо ми като не знаел, че търговецът е мошеник, настоял пред съселяните си да дадат и те своето масло от розите на него. Разбира се, селяните, познавайки чичо ми като честен и добър човек, осланяйки се на неговите думи, дават на търговеца всичкото розово масло. Но търговецът изчезнал и не се върнал.
към текста >>

Завъртял се около чичо да изкупи неговото масло.
Отнех живота си от страдание, но се озовах в още по-страшно страдание и мъка. Търсят тялото ми, но ще го намерят в избата, между бъчвите". Събудих се много разтревожена. Наистина чичо Никола го нямаше от два-три дни. Той беше рядко честен и добър човек, но без да иска беше попаднал в ръцете на един мошеник, търговец, който се беше появил в селото да закупува розовото масло. Завъртял се около чичо да изкупи неговото масло. След това поискал ходатайството му пред селяните и те да дадат своето масло от розите на него. Разбира се, чичо ми като не знаел, че търговецът е мошеник, настоял пред съселяните си да дадат и те своето масло от розите на него. Разбира се, селяните, познавайки чичо ми като честен и добър човек, осланяйки се на неговите думи, дават на търговеца всичкото розово масло. Но търговецът изчезнал и не се върнал. Никой не получил от него и стотинка.
към текста >>

След това поискал ходатайството му пред селяните и те да дадат своето масло от розите на него.
Търсят тялото ми, но ще го намерят в избата, между бъчвите". Събудих се много разтревожена. Наистина чичо Никола го нямаше от два-три дни. Той беше рядко честен и добър човек, но без да иска беше попаднал в ръцете на един мошеник, търговец, който се беше появил в селото да закупува розовото масло. Завъртял се около чичо да изкупи неговото масло. След това поискал ходатайството му пред селяните и те да дадат своето масло от розите на него. Разбира се, чичо ми като не знаел, че търговецът е мошеник, настоял пред съселяните си да дадат и те своето масло от розите на него. Разбира се, селяните, познавайки чичо ми като честен и добър човек, осланяйки се на неговите думи, дават на търговеца всичкото розово масло. Но търговецът изчезнал и не се върнал. Никой не получил от него и стотинка. Чичо ми от страшна мъка, че е станал причина за загубата на толкова много хора, посегнал на живота си.
към текста >>

Разбира се, чичо ми като не знаел, че търговецът е мошеник, настоял пред съселяните си да дадат и те своето масло от розите на него.
Събудих се много разтревожена. Наистина чичо Никола го нямаше от два-три дни. Той беше рядко честен и добър човек, но без да иска беше попаднал в ръцете на един мошеник, търговец, който се беше появил в селото да закупува розовото масло. Завъртял се около чичо да изкупи неговото масло. След това поискал ходатайството му пред селяните и те да дадат своето масло от розите на него. Разбира се, чичо ми като не знаел, че търговецът е мошеник, настоял пред съселяните си да дадат и те своето масло от розите на него. Разбира се, селяните, познавайки чичо ми като честен и добър човек, осланяйки се на неговите думи, дават на търговеца всичкото розово масло. Но търговецът изчезнал и не се върнал. Никой не получил от него и стотинка. Чичо ми от страшна мъка, че е станал причина за загубата на толкова много хора, посегнал на живота си. Този път като разказах съня си на баща ми той вече повярва и отиде при синовете на чичо ми и им каза: „Досега не сте търсили Никола в мазето, нали?
към текста >>

Разбира се, селяните, познавайки чичо ми като честен и добър човек, осланяйки се на неговите думи, дават на търговеца всичкото розово масло.
Наистина чичо Никола го нямаше от два-три дни. Той беше рядко честен и добър човек, но без да иска беше попаднал в ръцете на един мошеник, търговец, който се беше появил в селото да закупува розовото масло. Завъртял се около чичо да изкупи неговото масло. След това поискал ходатайството му пред селяните и те да дадат своето масло от розите на него. Разбира се, чичо ми като не знаел, че търговецът е мошеник, настоял пред съселяните си да дадат и те своето масло от розите на него. Разбира се, селяните, познавайки чичо ми като честен и добър човек, осланяйки се на неговите думи, дават на търговеца всичкото розово масло. Но търговецът изчезнал и не се върнал. Никой не получил от него и стотинка. Чичо ми от страшна мъка, че е станал причина за загубата на толкова много хора, посегнал на живота си. Този път като разказах съня си на баща ми той вече повярва и отиде при синовете на чичо ми и им каза: „Досега не сте търсили Никола в мазето, нали? Хайде да го потърсим там".
към текста >>

44. 7. ПРИПАДЪЦИ

Донка Георгиева Кънева

Маргарита Рангелова Стратева

Като се върнах, братът лекар беше при детето и каза, че в сестринските стаи няма никакви условия за даване на рициново масло на малкия.
Там беше наш брат лекар, който го прегледа и установи, че е пред пневмония. През цялата нощ не можах да заспя - детето кашляше силно и температурата му беше много висока. Сутринта отидох за вода и видях Учителя, току-що слязъл, да стои пред салона. Отидох при Него и му разказах състоянието на детето ми. Той ме посъветва да му дам рицин. Като се върнах, братът лекар беше при детето и каза, че в сестринските стаи няма никакви условия за даване на рициново масло на малкия. До обед температурата и силната кашлица не спираха, Към 12 часа аз отново отидох за вода и видях Учителя, разхождащ се пред салона. Отидох при Него и Му казах, че детето е все още зле. В това време дойде при нас Желю Ганев. Учителят му каза: „Вземи сестрата и детето и ги заведи у вас и донеси чаша да ти дам рицин". Взех детето и отидох у брат Желю Ганев.
към текста >>

Ако някой ми беше казал, че от вземането на едно рициново масло ще оздравее детето, не бих повярвала.
Взех детето и отидох у брат Желю Ганев. Той и другарката му Цвета ни приеха много добре. Изобщо бяха много добри хора. Той веднага взе чаша, отиде при Учителя и донесе рицин. Учителят му казал, че щом детето подобрее, веднага да го заведе при Него. Ако някой ми беше казал, че от вземането на едно рициново масло ще оздравее детето, не бих повярвала. Но така стана. Един час след като дадох на детето рицина, детето беше вече здраво, кашлицата и температурата съвсем изчезнаха. Тогава веднага заведох малкия при Учителя. Той ни прие много сърдечно и аз му разправих съня, по повод на който бяхме дошли в София на Изгрева. Докато аз разказвах съня на Учителя, Наско, детето ми, който беше на три години и половина, стоеше мирничко изправено до мене, с червената си шапка на главата.
към текста >>

45. 9. С БРАТСТВОТО НА ИЗГРЕВА

Марийка Великова Марашлиева

През време на евакуацията имаше голямо изобилие - зеленчуци, картофи, плодове най- различни и от хубави по-хубави, на село имаше мандра, произвеждаха масло, сирене, кашкавал.
Но трябваше да се плаща за уроците, а аз нямах пари. Децата бяха малки още и аз не ходех на работа, само с тях се занимавах. Затова предложих на Антов да му давам някои продукти като сирене, хляб и други продукти, а понякога и пари, които баща ми ми даваше както и сестра ми Кина, която беше учителка в нашето село Алдомировци. Сестра ми изобщо много ми е помагала. Пропуснах да кажа, че моите родители не бяха богати хора, но къщата им беше пълна откъм храна. През време на евакуацията имаше голямо изобилие - зеленчуци, картофи, плодове най- различни и от хубави по-хубави, на село имаше мандра, произвеждаха масло, сирене, кашкавал. Баща ми одобряваше, че сме вегетарианци и казваше, много хубаво, че не ядем месо и когато бяхме на село те не готвеха месо, нали знаеха, че ние не убиваме животните. Заради мъжа на Здравка, моята рождена сестра баща ми го бяха набедили, че е комунист и ни евакуираха за известно време на друго село, а сестра ми Здравка с децата си в съседно турско село. Та след 9.IX.1944 г. сестра ми Здравка и семейството им се ползваха с привилегии на активни борци против фашизма, минаваха за комунисти и затова децата им учиха в Съюза (СССР) и т. н. Те не можеха да ни търпят и ни наричаха „занесени дъновисти".
към текста >>

46. 1. ГОДИНИ ЗА САМООПРЕДЕЛЯНЕ

Те имали винаги мляко и сирене, масло и зеленчуци, които произвеждали.
Те се венчали с майка ми на 27.IV.1920 г. Майка ми ми е разказвала за сватбата си, на която били дошли братя и сестри, направили й някои подаръци. Кръстници им станали хора от Братството - Сийка и Иван Иванови, които виждаме на някои снимки от това време. Баща ми като минавал край някоя къща, където има братско семейство, почуквал на прозореца, поздравявали се и често разменяли по някоя дума или си съобщавали нещо ако е имало някакъв повод. Майка ми не е била вегетарианка, но в Търговище те рядко се хранели с месо. Те имали винаги мляко и сирене, масло и зеленчуци, които произвеждали. Така, че месо се слагало на софрата при празници. За да се омъжат леля ми и майка ми е имало и една друга причина. Те били преживели едно наводнение от тяхната река през 1914 г., която била придошла и завлякла голяма част от покъщнината им. Те живеели край реката и при един пороен дъжд от Балкана се била свлякла голяма вода, която направила маса поразии на техния град и близките села. Те се намерили боси и съвсем леко облечени вън от къщи.
към текста >>

47. 3. ПИСМА ОТ УЧИТЕЛЯ ДО НИКОЛА ВАТЕВ

Никола Петков Ватев

Нивата без оране не ражда; - лозето без копане не пуща плод; млякото без да се чука не пуща масло.
Но онзи, който е решил в себе си да следва пътя на Истината и да служи Господу не трябва тия мисли да го спъват. Във всяко дело на живота се иска постоянство и добра воля. Добрите желания в живота се осъществяват постепенно. Плодовете по дърветата не се раждат сладки и зрели веднага. Те отначало са кисели и горчиви, а отпосле след като ги погрее Слънцето стават такива. Нивата без оране не ражда; - лозето без копане не пуща плод; млякото без да се чука не пуща масло. Спънките в ежедневния живот се дължат на причини далече скрити в миналото. Оня запас от сурови мисли и желания трябва да се преработи и облагороди. Сърцето трябва да се очисти от всичките свои вътрешни плевели. Умът да се облагороди и повдигне от всичките свои навици. Вие си изберете дни, в които да упражнявате умът си в добри мисли.
към текста >>

48. 2. ЗА ИМПЕРАТОРЪТ ИЛИ ЗА БОГА...

Геновева Жекова

Та никой да не си прави илюзия, че като отидеш при Учителя всичко ще ти върви по мед и масло.
И отидох и занесох въжето горе на баира и се върнах. Нито съм видял, нито съм взел нещо, освен това, че са ме накарали да го занеса въжето." И с него въже са ги обесили онези комунистите. И тогава Александър вика: „А, а, разбрах сега защо Учителят е дал по-голямата книга на него. Значи има големи полици да плаща". Но трябва да минат години. Та никой да не си прави илюзия, че като отидеш при Учителя всичко ще ти върви по мед и масло. Като имаш да плащаш, ще плащаш. Отърване няма. А пък това, което аз съм изживяла в моя живот - на дъното на ада да бъдеш, дяволът ще ти помогне да излезеш нагоре. Никога няма да забравя моята опитност и трябва да я разкажа.
към текста >>

49. 3. Писма на Учителя Дънов до Елена Казанлъклиева

Елена Казанлъклиева

Едното шише дървено масло в горната стая задръжте го за себе си за употребление.
Има две шишета с шарлан, дайте ги на стария. Дайте му и малко захар около едно кило. Песмета задръжте за себе си, а което не може да употребите раздайте го на приятели. С приносящия изпратете, което намерите за добре. От което имате нужда услужете си. Едното шише дървено масло в горната стая задръжте го за себе си за употребление. Там гдето ви се отваря работа, стойте. За в южна България по-после. Не всичко, каквото човек чувства, мисли и преживява е вярно. Във всеки човек има много кукувичи яйца снесени, да ги мъти без да знае той. Всичко изпитвайте доброто дръжте.
към текста >>

50. 15. Мобилизираният войник се освобождава

Георги Йорданов Добрев

Напекоха едни козунаци, масло дадоха.
И така и като ме мобилизират казвам на сестрите, че тъй и тъй ме мобилизират, че ще заминавам от тука. „А-а-а-а, не може, не те пускаме, ние те искаме да седиш при нас.“ Добре, ама една сестра Димитра, казва така: „Ще отидеш, ама ще кажеш на Учителя, че искаме да те върне пак при нас“. „Абе как ще Му кажа на Учителя това. Не мога да го кажа.“ Но както и да е. Те дадоха подаръци, това- онова и аз пътувам за София. Напекоха едни козунаци, масло дадоха. Една сестра даде една риза, която е тъкала платното и шила за Учителя ризата. А по пътя, по пътя във влака където пътувах купих и аз някои лимони там от гарата, които продаваха и отидох в София. На другия ден пътувам, отидох в Мърчаево, защото Учителят беше в Мърчаево тогава. Занесох ги на Учителя и Му казвам: „Учителю, мен ме мобилизират и сега от селото сестрите и братята тази риза я дават, ето това е масло, това.-онова.“ Аз така седях до Него и казвам: „Сестра Димитра ме помоли“ (туй не исках да го кажа, ама) хайде, помоли ме, аз знам, че няма да стане“, ама сестра Димитра ми каза: Ще кажеш на Учителя, че искаме да те върнем“. Пък Учителят се засмя, нали молбата е детинска, засмя се и каза: „Е, ти и тука трябваш!
към текста >>

Занесох ги на Учителя и Му казвам: „Учителю, мен ме мобилизират и сега от селото сестрите и братята тази риза я дават, ето това е масло, това.-онова.“ Аз така седях до Него и казвам: „Сестра Димитра ме помоли“ (туй не исках да го кажа, ама) хайде, помоли ме, аз знам, че няма да стане“, ама сестра Димитра ми каза: Ще кажеш на Учителя, че искаме да те върнем“.
Те дадоха подаръци, това- онова и аз пътувам за София. Напекоха едни козунаци, масло дадоха. Една сестра даде една риза, която е тъкала платното и шила за Учителя ризата. А по пътя, по пътя във влака където пътувах купих и аз някои лимони там от гарата, които продаваха и отидох в София. На другия ден пътувам, отидох в Мърчаево, защото Учителят беше в Мърчаево тогава. Занесох ги на Учителя и Му казвам: „Учителю, мен ме мобилизират и сега от селото сестрите и братята тази риза я дават, ето това е масло, това.-онова.“ Аз така седях до Него и казвам: „Сестра Димитра ме помоли“ (туй не исках да го кажа, ама) хайде, помоли ме, аз знам, че няма да стане“, ама сестра Димитра ми каза: Ще кажеш на Учителя, че искаме да те върнем“. Пък Учителят се засмя, нали молбата е детинска, засмя се и каза: „Е, ти и тука трябваш! “ В.К.: „Ти и тука трябваш! “ Г.Д.: И тука трябваш. Какво става сега. Когато отидох там, тръгнах си, отидох в София, нали първия ден трябваше да отида в казармата и оттам на влака ни качиха и и закараха в Цариброд.
към текста >>

„Ще ти дадем една топла баница завита всичко и веднага на Учителя.“ Топла баница направена с масло.И други носят.
Ама време е вече - ще заминаваме за София. От Горица вече идват, бяха месили козунаци, направиха там няколко вида курабии. Друга една сестра от Тополица казва:“ Ще спреш на гарата. Ами ще пътуваш кога? “ „Еди кога си“. „Ще ти дадем една топла баница завита всичко и веднага на Учителя.“ Топла баница направена с масло.И други носят. И аз по пътя каквото купувах, всичко занесох в Мърчаево на Учителя. Учителят - радва се, радва се и тогава Му разправям на Учителя. Казвам: „Учителю, сестра Димитра Ти благодари много“. Той се смее. Тогава пак трябваше да отида в Цариброд и вече като се чудя, като се разговарях при Него в стаичката Му и Той ми разправя нещо там.
към текста >>

51. 26. Калфата

Гради Колев Минчв

Аз поставям калъпите, другите ги мажат с масло, напълнихме калъпите.
Те ми показаха. Отидох и преброих колко прозореца има фасадата, за да могат после да пръскат мазилката и направих нужните калъпи за два-три дена. Отидох в с. Долна Диканя, да си потърся работници, защото работата е много, не е за сам човек. Намерих двама-трима помощника, спазарихме се, заведох ги в Горна Джумая и почнахме от най-горе от прозорец на прозорец. Аз поставям калъпите, другите ги мажат с масло, напълнихме калъпите. Минаха два-три дена, свалих калъпите, почнахме да правим на друго място. Мазачите през това време си изкърпиха каквото трябва около прозорците и почнаха да пръскат постройката. И така изкарах доста работа и инженера гледа, радва се, че работата върви много добре. Един ден стана така, че ми трябваха материали. Отивам, но магазинерът заключил склада, в който имаше цимент, мозайка, имаше и ценни работи, но няма го,а на мен ми трябва мозайка, цимент.
към текста >>

52. 34. Евакуацията

Гради Колев Минчв

Аз работех тогава в Силистра, но си бях дошъл преди един-два дни“ като си бях осигурил за зимата краве масло около 15 пакета, една тенекия мед, 150 яйца, олио и др.
34. ЕВАКУАЦИЯТА Много по-възрастни хора си спомням, че след като България обяви война на Америка и Англия последваха бомбардировките над София през 1943 г. Аз работех тогава в Силистра, но си бях дошъл преди един-два дни“ като си бях осигурил за зимата краве масло около 15 пакета, една тенекия мед, 150 яйца, олио и др. Нали имах връзка с работници селяни, с които работех по постройките, те ми ги доставяха. Като стана бомбардировката в София, от всичко, което бях донесъл бях опитал само една лъжичка мед. Какво стана с другото, не можах да разбера. На другия ден се бяхме евакуирали нагоре някъде към Симеоново. Там видях и Учителя с други братя и сестри на мястото където сега е училището на Симеоново.
към текста >>

Като отидох в София, брат ми разказва, а той имаше много приятели - Стефан Дойнов, Георги Сталев и други и нали бях занесъл 150 яйца в една кошница, масло, мед, събрал всички и понеже са много сложил тавата на печката и маслото, чупят яйца и ядат.
Аз му казах: „Виж какво, кръстник, кажи на кмета и на секретаря да дадат пълномощното на мен. Аз познавам София много добре. Тъкмо ще отида да видя какво става с брат ми“. Брат ми пък го нямаше като тръгвахме и аз му оставих една бележка, на която му пишех, че отиваме в село Габерово. Кръстник ми Иван се зарадва и аз докато бях там се уреди тоя въпрос с командировката, дадоха ми пълномощното и аз още на другия ден си отидох на село, казах на мама и на лелини и заминах за София. Като отидох в София, брат ми разказва, а той имаше много приятели - Стефан Дойнов, Георги Сталев и други и нали бях занесъл 150 яйца в една кошница, масло, мед, събрал всички и понеже са много сложил тавата на печката и маслото, чупят яйца и ядат. Както и да е, аз много се зарадвах, че ги видях там. После слязох в града и там първата ми работа беше да отида в Министерството където уредих въпроса с електромерите. Те ми ги дадоха в няколко кашона. А в София имах един близък, даже бяхме малко роднина, казваше се Атанас Кацаров. Когато през 1928 г.
към текста >>

53. 38. Вила под наем

Гради Колев Минчв

38. ВИЛА ПОД НАЕМ През време на войната липсваха сирене, масло и други някои продукти и аз почти всяка събота или неделя вземам колелото и обикалям шопските села около София.
38. ВИЛА ПОД НАЕМ През време на войната липсваха сирене, масло и други някои продукти и аз почти всяка събота или неделя вземам колелото и обикалям шопските села около София. Една вечер (събота) сънувам сън, че отивам в Бургас в семейството на Сийка и Димитринка Калканджиеви, сестри на брат Иван Калканджиев. Аз бях много близък с тях. Посреща ме Сийка, Бог светлина да й дава, тя си замина, и ме въвежда в стаята. Гледам на сред стаята нещо като нар покрито на височина на една операционна маса, но покрито с една черна покривка. Сийка ми казва тихичко: „Майка ми спи“.
към текста >>

После отидохме в Елин Пелин, Казичене и оттам си завързах големи връзки с тия хора, та често пъти ходех да си купувам масло, сирене и други продукти.
„Иди да го видиш“, рекла лелята. „А, мене ме е срам“, казала Веска. „Иди ти.“ И лелята идва. Та така се видяхме с Весето. Значи сънят ми ми подсказа, че ще се видя с някого. После отидохме в Елин Пелин, Казичене и оттам си завързах големи връзки с тия хора, та често пъти ходех да си купувам масло, сирене и други продукти. Та как ме позна Весето по гласа... Нямало Господ, нямало провидение, не се ли потвърди сънят ми? Понеже тъкмо говорих за масло и за сирене се сетих за следното. Бях наел една вила под наем от една жена на име Мара Попова. Един ден отивам при нея и й разправям как си купувам сирене, масло и други продукти. Там бяха сестра й и дъщеря й.
към текста >>

Понеже тъкмо говорих за масло и за сирене се сетих за следното.
„Иди ти.“ И лелята идва. Та така се видяхме с Весето. Значи сънят ми ми подсказа, че ще се видя с някого. После отидохме в Елин Пелин, Казичене и оттам си завързах големи връзки с тия хора, та често пъти ходех да си купувам масло, сирене и други продукти. Та как ме позна Весето по гласа... Нямало Господ, нямало провидение, не се ли потвърди сънят ми? Понеже тъкмо говорих за масло и за сирене се сетих за следното. Бях наел една вила под наем от една жена на име Мара Попова. Един ден отивам при нея и й разправям как си купувам сирене, масло и други продукти. Там бяха сестра й и дъщеря й. А дъщеря й, за сведение страдаше от туберкулоза белодробна и тя ме помоли да й купя сирене и масло и аз като ходих, купих й. Тогава парите бяха евтини - за три хиляди лева.
към текста >>

Един ден отивам при нея и й разправям как си купувам сирене, масло и други продукти.
Значи сънят ми ми подсказа, че ще се видя с някого. После отидохме в Елин Пелин, Казичене и оттам си завързах големи връзки с тия хора, та често пъти ходех да си купувам масло, сирене и други продукти. Та как ме позна Весето по гласа... Нямало Господ, нямало провидение, не се ли потвърди сънят ми? Понеже тъкмо говорих за масло и за сирене се сетих за следното. Бях наел една вила под наем от една жена на име Мара Попова. Един ден отивам при нея и й разправям как си купувам сирене, масло и други продукти. Там бяха сестра й и дъщеря й. А дъщеря й, за сведение страдаше от туберкулоза белодробна и тя ме помоли да й купя сирене и масло и аз като ходих, купих й. Тогава парите бяха евтини - за три хиляди лева. Всичко беше скъпо. Занесох й ги.
към текста >>

А дъщеря й, за сведение страдаше от туберкулоза белодробна и тя ме помоли да й купя сирене и масло и аз като ходих, купих й.
Та как ме позна Весето по гласа... Нямало Господ, нямало провидение, не се ли потвърди сънят ми? Понеже тъкмо говорих за масло и за сирене се сетих за следното. Бях наел една вила под наем от една жена на име Мара Попова. Един ден отивам при нея и й разправям как си купувам сирене, масло и други продукти. Там бяха сестра й и дъщеря й. А дъщеря й, за сведение страдаше от туберкулоза белодробна и тя ме помоли да й купя сирене и масло и аз като ходих, купих й. Тогава парите бяха евтини - за три хиляди лева. Всичко беше скъпо. Занесох й ги. Като ги занесох, сестра й пак беше при нея. Те живееха в центъра до Военния клуб.
към текста >>

Аз за три хиляди лева ви доставих сирене и масло за болната ви дъщеря, а вие вместо да ми благодарите, на всичко отгоре ме съдите за неплащане на наем.
Снаха ми от притеснение лежеше болна. Те дойдоха и описаха гардероби и други някои вещи и си тръгнаха. Излязох да ги изпратя до автобуса. Тогава имаше вече автобус до Дървеница от града. И пред съдия- изпълнителя, казвам на хазайката: „Абе, хазайке, как можахте да направите това нещо, да ходим да се съдим? Аз за три хиляди лева ви доставих сирене и масло за болната ви дъщеря, а вие вместо да ми благодарите, на всичко отгоре ме съдите за неплащане на наем. Като дойдох у вас, вкъщи беше и сестра ви и дъщеря ви. Исках ви разписка за платен наем за три месеца срещу закупените от мен продукти, а вие казахте, че нямате пари, а сега ме давате в съд“. Тя ме гледа, гледа така и вика: „Вие тия работи ми ги подарихте“. Аз в отговор й казах: „Съгласен съм, да съм ви ги подарил, но да бяхте някоя млада девойка, а вие сте по-възрастна от майка ми, чак на вас ли ще подарявам тия неща“. В това време дойде автобуса и те се качиха в посока към града.
към текста >>

54. 1. Вдовицата и сираците от войната

Атанас Минчев

А пък тогава помня, че маслото струваше 40 лева.
Много се изморих. Лягам, даже не вечерях от умора. Сутринта, а аз спях навън, намирам на леглото си един плик пълен с пари. Тя взимала по 15 лв. на буре. А пък тогава помня, че маслото струваше 40 лева. Значи с две бурета и половина ще купя един кг масло и ще го ям цял месец. И викам: „Майко, пари нямам нужда. Това, което ми даваш е достатъчно. Само ще ми помогнеш в едно отношение. Аз съм дошъл тук от Варна, да отида при Негово Величество цар Борис III“.“ А-а, това е много лесно“.
към текста >>

Значи с две бурета и половина ще купя един кг масло и ще го ям цял месец.
Лягам, даже не вечерях от умора. Сутринта, а аз спях навън, намирам на леглото си един плик пълен с пари. Тя взимала по 15 лв. на буре. А пък тогава помня, че маслото струваше 40 лева. Значи с две бурета и половина ще купя един кг масло и ще го ям цял месец. И викам: „Майко, пари нямам нужда. Това, което ми даваш е достатъчно. Само ще ми помогнеш в едно отношение. Аз съм дошъл тук от Варна, да отида при Негово Величество цар Борис III“.“ А-а, това е много лесно“. Виж тук тая гора, посочи ми Враня.
към текста >>

55. 23. Писма на Учителя до Величка и Костадин Стойчеви

Стефка Няголова

На земята при сегашните порядки човек не може да му върви по мед и масло.
Стойчев, Получих вашата телеграма. При сегашните условия трябва жива вяра. Вярата е, която дава живот. Всеки трябва да върши Волята Божия и то добре. Мъдростта, която е отгоре първо е чиста, после мирна. На земята при сегашните порядки човек не може да му върви по мед и масло. Страдания ще ги има и то изобилно. Величка знае пътя, да върви по него, както се изисква от всякого, който следва Христа. Павел едно време и той се оплакваше от много работи и вследствие мъчнотиите отвън и отвътре се обезпокоявал. Когато страда тялото, това не е човека, когато страда сърдцето това не е човекът, когато се безпокои умът, това не е човекът, това са променчивите неща в човешкото естество. Човекът това е Божествената душа, която живее свързана със своя Дух.
към текста >>

56. 24. Недоволството

Ангел Вълков

А бедните я ядяха без сирене и масло.
Но като те прекарат през разни изпитания ще дойдеш до положението да кажеш: „По-хубаво нещо от тази тархана няма“. А тарханата беше една чорба, която се правеше от бедните. Първо се замесва тесто с квас. След което се правят малки плоски питки и се оставят да съхнат на слънце. Когато дойде време, те се стриват на прах, изсипват се в тенджера с вряла вода, ври така 5-10 минути като накрая се прибавят черен пипер и подправки и се настъргва сирене. А бедните я ядяха без сирене и масло. Това беше по-проста чорба и от фасула и от картофената супа. През 1925 г. на събора в Търново след като всички се разотидоха, останахме една група младежи доброволци да помогнем да се прибере всичко, което беше останало след събора. А това бяха казани, пейки, столове, палатки. Един ден на обяд с Учителя след като се нахранихме и започнахме разговорите, Той взема една съвсем суха коричка хляб и рече: „Тази малка коричка тук е суха и тука не я поглеждаме и вече са я приготвили да я изхвърлят, ама тая малка коричка да ви се падне в пустинята, когато десет дена не сте яли, тогава ще видите нейната цена и какво тя представлява за гладните.
към текста >>

57. 53. Разводното писмо

Ангел Вълков

А те освен, че не правят това, ами раздухват и наливат масло в огъня“.
„Абе, Учителю, на тази работа Вие дадохте ход. Значи този ход е Божествен. Защо тези нашите хора на Изгрева много реагират против нас? “ А Той разяснява: „Защото тук повечето разсъждават по човешки“. В една от следващите беседи по този повод Учителят добави: „Тая работа отдавна щеше да се оправи ако всеки от вас отидеше при тях и им занесете и им дадете по един подарък като им говорите помирително. А те освен, че не правят това, ами раздухват и наливат масло в огъня“. След тези думи постепенно настроението на Изгрева срещу нас утихваше. Но огъня не беше угаснал, жаравата тлееше и беше достатъчно някой брат или сестра да мине покрай огъня, който тлееше и да хвърли няколко съчки, те веднага пламваха и огъня отново се разгаряше. А това ставаше много лесно, като някой брат или сестра минеше покрай мъжът й Тодор и каже нещо,което е видял и чул. Оня скачаше, защото отново огъня в него бе разпален и той тръгваше да го гаси. А това ставаше по познатия и описан начин досега - със скандали и побоища.
към текста >>

58. 7. Цигулка и булка

Анка Тодорова Петрова

Юрданка Жекова (от Радка Левордашка)

„Ами децата на Гита са добри и затова има условие да ги възпитава, макар че е била бедна.“ „Бедна ли е, вика Антов, най хубавата ракия ми носи и по половин агне на гърба, че масло, че яйца.
Един ден Антов ми казва: „Много я хвалят Гита, че си възпитавала децата, пък аз не съм ги възпитавала“. Нали после се омъжих де, после пак ходих при него. На прекъсване. Ами то вътре те човърка. „Две години свириш, после оставиш“. „Ами децата на Гита са добри и затова има условие да ги възпитава, макар че е била бедна.“ „Бедна ли е, вика Антов, най хубавата ракия ми носи и по половин агне на гърба, че масло, че яйца. С това си заплаща уроците по цигулка на двете си деца. Те са богати шопи, Ано.“ Така говореше той. „Как ще е бедоа. Ти си бедна, че всеки те гони, но ти не ме слушаш. Аз исках тебе да направя цигуларка.
към текста >>

59. 34. Пълната кошница

34. ПЪЛНАТА КОШНИЦА Един ден пристигнаха в Мърчаево две сестри от провинцията и носеха пълна кошница с праскови и няколко буци с масло.
34. ПЪЛНАТА КОШНИЦА Един ден пристигнаха в Мърчаево две сестри от провинцията и носеха пълна кошница с праскови и няколко буци с масло. На времето маслото се добиваше по съвсем естествен начин. Млякото се сипваше в съд наречен бучка, който беше продълговат около един метър с диаметър една педя. В него се поставяше едно бутало, на което бяха издълбани няколко отвора и буталото бе закрепено на една тояга. Бучката се напълваше с мляко, половината сквасено, половината с прясно и селянката започваше с ръка да движи дръжката на буталото нагоре и надолу в бучката. Това се казваше биене на масло.
към текста >>

На времето маслото се добиваше по съвсем естествен начин.
34. ПЪЛНАТА КОШНИЦА Един ден пристигнаха в Мърчаево две сестри от провинцията и носеха пълна кошница с праскови и няколко буци с масло. На времето маслото се добиваше по съвсем естествен начин. Млякото се сипваше в съд наречен бучка, който беше продълговат около един метър с диаметър една педя. В него се поставяше едно бутало, на което бяха издълбани няколко отвора и буталото бе закрепено на една тояга. Бучката се напълваше с мляко, половината сквасено, половината с прясно и селянката започваше с ръка да движи дръжката на буталото нагоре и надолу в бучката. Това се казваше биене на масло. След половин час движение на буталото надолу и нагоре маслото излизаше на повърхността, оттам го взимаха и го поставяха в един котел с вода, като правеха от него кръгли топки, големи колкото два юмрука и те се наричаха бучки масло.
към текста >>

Това се казваше биене на масло.
34. ПЪЛНАТА КОШНИЦА Един ден пристигнаха в Мърчаево две сестри от провинцията и носеха пълна кошница с праскови и няколко буци с масло. На времето маслото се добиваше по съвсем естествен начин. Млякото се сипваше в съд наречен бучка, който беше продълговат около един метър с диаметър една педя. В него се поставяше едно бутало, на което бяха издълбани няколко отвора и буталото бе закрепено на една тояга. Бучката се напълваше с мляко, половината сквасено, половината с прясно и селянката започваше с ръка да движи дръжката на буталото нагоре и надолу в бучката. Това се казваше биене на масло. След половин час движение на буталото надолу и нагоре маслото излизаше на повърхността, оттам го взимаха и го поставяха в един котел с вода, като правеха от него кръгли топки, големи колкото два юмрука и те се наричаха бучки масло. Та такива бучки с масло имаше поставени в пълната кошница. Двете сестри влязоха в стаята и предадоха пълната кошница на Учителя. Като излезнаха от стаята аз влизам по работа при Учителя и Той ми нарежда: „Дай тази кошница с всичкото що е у нея на квартирантите на Темелко“. В една от стаите на домът Темелков живееше един руснак с жена си, няколко деца и старата си майка.
към текста >>

След половин час движение на буталото надолу и нагоре маслото излизаше на повърхността, оттам го взимаха и го поставяха в един котел с вода, като правеха от него кръгли топки, големи колкото два юмрука и те се наричаха бучки масло.
На времето маслото се добиваше по съвсем естествен начин. Млякото се сипваше в съд наречен бучка, който беше продълговат около един метър с диаметър една педя. В него се поставяше едно бутало, на което бяха издълбани няколко отвора и буталото бе закрепено на една тояга. Бучката се напълваше с мляко, половината сквасено, половината с прясно и селянката започваше с ръка да движи дръжката на буталото нагоре и надолу в бучката. Това се казваше биене на масло. След половин час движение на буталото надолу и нагоре маслото излизаше на повърхността, оттам го взимаха и го поставяха в един котел с вода, като правеха от него кръгли топки, големи колкото два юмрука и те се наричаха бучки масло. Та такива бучки с масло имаше поставени в пълната кошница. Двете сестри влязоха в стаята и предадоха пълната кошница на Учителя. Като излезнаха от стаята аз влизам по работа при Учителя и Той ми нарежда: „Дай тази кошница с всичкото що е у нея на квартирантите на Темелко“. В една от стаите на домът Темелков живееше един руснак с жена си, няколко деца и старата си майка. Той беше дошъл тук да живее вероятно по линията на Владо-руснака.
към текста >>

Та такива бучки с масло имаше поставени в пълната кошница.
Млякото се сипваше в съд наречен бучка, който беше продълговат около един метър с диаметър една педя. В него се поставяше едно бутало, на което бяха издълбани няколко отвора и буталото бе закрепено на една тояга. Бучката се напълваше с мляко, половината сквасено, половината с прясно и селянката започваше с ръка да движи дръжката на буталото нагоре и надолу в бучката. Това се казваше биене на масло. След половин час движение на буталото надолу и нагоре маслото излизаше на повърхността, оттам го взимаха и го поставяха в един котел с вода, като правеха от него кръгли топки, големи колкото два юмрука и те се наричаха бучки масло. Та такива бучки с масло имаше поставени в пълната кошница. Двете сестри влязоха в стаята и предадоха пълната кошница на Учителя. Като излезнаха от стаята аз влизам по работа при Учителя и Той ми нарежда: „Дай тази кошница с всичкото що е у нея на квартирантите на Темелко“. В една от стаите на домът Темелков живееше един руснак с жена си, няколко деца и старата си майка. Той беше дошъл тук да живее вероятно по линията на Владо-руснака. Но аз попитах: „Учителю, но всичко ли да му дам?
към текста >>

Тогава толкова трудно се намираше масло.
В една от стаите на домът Темелков живееше един руснак с жена си, няколко деца и старата си майка. Той беше дошъл тук да живее вероятно по линията на Владо-руснака. Но аз попитах: „Учителю, но всичко ли да му дам? “ „Да, всичко и недейте пипа нищо“. Предадох кошницата на рускинята, тя се зарадва много, но мене ме беше много яд, как можа Учителя да даде всичко и да не остави нещо поне за нас, за кухнята. Тогава толкова трудно се намираше масло. Рускинята направи на децата си баница от маслото, нахрани ги и си легнаха, а руснакът го още нямаше. Късно вечерта се прибира, руснака пиян казак до фуражката си и почна да бие жената, че после децата и настава страшен плач и цялата къща се събужда. Отива Темелко да ги смири. А аз влизам при Учителя да питам какво да правим. „Учителю, руснака ще пребие жената и децата“.
към текста >>

Рускинята направи на децата си баница от маслото, нахрани ги и си легнаха, а руснакът го още нямаше.
Той беше дошъл тук да живее вероятно по линията на Владо-руснака. Но аз попитах: „Учителю, но всичко ли да му дам? “ „Да, всичко и недейте пипа нищо“. Предадох кошницата на рускинята, тя се зарадва много, но мене ме беше много яд, как можа Учителя да даде всичко и да не остави нещо поне за нас, за кухнята. Тогава толкова трудно се намираше масло. Рускинята направи на децата си баница от маслото, нахрани ги и си легнаха, а руснакът го още нямаше. Късно вечерта се прибира, руснака пиян казак до фуражката си и почна да бие жената, че после децата и настава страшен плач и цялата къща се събужда. Отива Темелко да ги смири. А аз влизам при Учителя да питам какво да правим. „Учителю, руснака ще пребие жената и децата“. „Това е рекох от маслото и прасковите.
към текста >>

„Това е рекох от маслото и прасковите.
Рускинята направи на децата си баница от маслото, нахрани ги и си легнаха, а руснакът го още нямаше. Късно вечерта се прибира, руснака пиян казак до фуражката си и почна да бие жената, че после децата и настава страшен плач и цялата къща се събужда. Отива Темелко да ги смири. А аз влизам при Учителя да питам какво да правим. „Учителю, руснака ще пребие жената и децата“. „Това е рекох от маслото и прасковите. Като вървяха из пътя, от Владая до Мърчаево все това си приказваха: „Толкова масло и плодове носим на Учителя, но Учителя я ги види, я не ги види, защото това ще го изяде Юрданка и другите сестри около нея“. Кога даваш нещо трябва да го дадеш от сърце без да ти се свиди и да не мислиш кой ще го яде. Та сега тоя бой е на мястото си и тая гюрултия през нощта.“ През нощта не спахме, сутринта живота започна отново, а онези сестри разбраха, че прасковите и маслото са отишли при руснаците и много съжаляваха, че са се трепали да ги носят от толкова далече. Та едни ядоха баница, после ядоха пердаха, а след това си доядоха с прасковите. А сестра ви Юрданка не близна нищо от тях, но не яде и пердах, ни праскови.
към текста >>

Като вървяха из пътя, от Владая до Мърчаево все това си приказваха: „Толкова масло и плодове носим на Учителя, но Учителя я ги види, я не ги види, защото това ще го изяде Юрданка и другите сестри около нея“.
Късно вечерта се прибира, руснака пиян казак до фуражката си и почна да бие жената, че после децата и настава страшен плач и цялата къща се събужда. Отива Темелко да ги смири. А аз влизам при Учителя да питам какво да правим. „Учителю, руснака ще пребие жената и децата“. „Това е рекох от маслото и прасковите. Като вървяха из пътя, от Владая до Мърчаево все това си приказваха: „Толкова масло и плодове носим на Учителя, но Учителя я ги види, я не ги види, защото това ще го изяде Юрданка и другите сестри около нея“. Кога даваш нещо трябва да го дадеш от сърце без да ти се свиди и да не мислиш кой ще го яде. Та сега тоя бой е на мястото си и тая гюрултия през нощта.“ През нощта не спахме, сутринта живота започна отново, а онези сестри разбраха, че прасковите и маслото са отишли при руснаците и много съжаляваха, че са се трепали да ги носят от толкова далече. Та едни ядоха баница, после ядоха пердаха, а след това си доядоха с прасковите. А сестра ви Юрданка не близна нищо от тях, но не яде и пердах, ни праскови. Остана тази приказка за пълната кошница, от която Учителят не яде.
към текста >>

Та сега тоя бой е на мястото си и тая гюрултия през нощта.“ През нощта не спахме, сутринта живота започна отново, а онези сестри разбраха, че прасковите и маслото са отишли при руснаците и много съжаляваха, че са се трепали да ги носят от толкова далече.
А аз влизам при Учителя да питам какво да правим. „Учителю, руснака ще пребие жената и децата“. „Това е рекох от маслото и прасковите. Като вървяха из пътя, от Владая до Мърчаево все това си приказваха: „Толкова масло и плодове носим на Учителя, но Учителя я ги види, я не ги види, защото това ще го изяде Юрданка и другите сестри около нея“. Кога даваш нещо трябва да го дадеш от сърце без да ти се свиди и да не мислиш кой ще го яде. Та сега тоя бой е на мястото си и тая гюрултия през нощта.“ През нощта не спахме, сутринта живота започна отново, а онези сестри разбраха, че прасковите и маслото са отишли при руснаците и много съжаляваха, че са се трепали да ги носят от толкова далече. Та едни ядоха баница, после ядоха пердаха, а след това си доядоха с прасковите. А сестра ви Юрданка не близна нищо от тях, но не яде и пердах, ни праскови. Остана тази приказка за пълната кошница, от която Учителят не яде.
към текста >>

60. 4. КРИЛЦАТА

Почти го изсипа: два бели хляба, че масло, че сирене, че зеленчучи и консерви... затежа ми.
Защо си така радостен? ", ме пита още отдалеч. Разказах му за моята среща с Господа и за подаръка, който получих и той, уж ми повярва, уж не ми повярва, но погледна двете торби, с които се беше натоварил и каза: "Дай торбата". И докато аз измъкна торбата от джоба (нали сега всички носят торби), той ми изсипа цял куп от приказки: че тази вечер жена му била дежурна да донесе провизии за дома, че без да се досети той накупил още и че тъкмо се безпокоял как ще се справят с тези двойни дози, ето ме, аз насреща. И раз-гънал-неразгънал своята торба, той започна да слага от неговия багаж. Почти го изсипа: два бели хляба, че масло, че сирене, че зеленчучи и консерви... затежа ми. "Стига", казвам, "и за тебе да остане". А една такава приятна тежест изпитвам. А той доизтърси едната от двете торби и като се изправи, много доволен, каза: "Олекна ми. Твоят Господ хубави крилца ти подарил". И като направи движение, като че слага крилца и на своите рамене, добави: "И тези крилца са ми подарък от твоя Господ.
към текста >>

61. 39. БЕЛЕЖКИТЕ

Или маслото - млякото?
39. БЕЛЕЖКИТЕ Учителят дава Словото. Учениците са в клас - слушат и записват в тетрадките си. Те си водят бележки за най-главното, което е влезнало в техния ум от мощната Му мисъл. След време те подреждат бележките си и ги изваждат като мисли от бисерен наниз от огърлицата на Духа на Словото. Бележки I лекция на Младежкия клас, 20.Х.1933 г., Изгрев Може ли млякото да предшествува овцата? Или маслото - млякото? Резултата се предшествува от една права мисъл. Вашия организъм е един резултат. Щастието е един резултат. Уреждането на живота е един резултат. Да уредим отношенията си с околните си, това е уреждане на живота е.
към текста >>

62. 5. ЧОВЕКЪТ, КОЙТО СВЪРШВА РАБОТАТА

Но преди бомбардировките Учителят ме вика и ми дава едно шише от литър с поръчка да му го напълня с рициново масло.
5. ЧОВЕКЪТ, КОЙТО СВЪРШВА РАБОТАТА Аз продължавах да работя, но как да ти кажа, когато Учителят напусна Изгрева остави много хубава атмосфера, нещо остана в Изгрева много интересно. Един по един почнаха да се връщат, дори художника Васил Иванов, той избяга в Сливен и всички влакове се връщат обратно празни, а той се върна за няколко месеца и някои хора започнаха да се връщат, особено по-бедните хора, защото по онова време софийските села посрещаха много зле софиянци. Те ги експлоатираха и им даваха да живеят в разни плевни и т.н. Но преди бомбардировките Учителят ме вика и ми дава едно шише от литър с поръчка да му го напълня с рициново масло. Разбира се, когато се разболее някой, даваше рициново масло най-напред, да се изчистят червата, понеже то действа разхлабително. И тръгнах аз из София, имаше две дежурни аптеки. Оставям шишето и викам: "Един литър рициново масло". "Как един литър, бе, ние го даваме с рецепта това нещо и то на милилитри." Разбрах, че нито от първата, нито от втората аптека ще получа това нещо. От друга страна аз не мога да Му кажа: "Не дават".
към текста >>

Разбира се, когато се разболее някой, даваше рициново масло най-напред, да се изчистят червата, понеже то действа разхлабително.
5. ЧОВЕКЪТ, КОЙТО СВЪРШВА РАБОТАТА Аз продължавах да работя, но как да ти кажа, когато Учителят напусна Изгрева остави много хубава атмосфера, нещо остана в Изгрева много интересно. Един по един почнаха да се връщат, дори художника Васил Иванов, той избяга в Сливен и всички влакове се връщат обратно празни, а той се върна за няколко месеца и някои хора започнаха да се връщат, особено по-бедните хора, защото по онова време софийските села посрещаха много зле софиянци. Те ги експлоатираха и им даваха да живеят в разни плевни и т.н. Но преди бомбардировките Учителят ме вика и ми дава едно шише от литър с поръчка да му го напълня с рициново масло. Разбира се, когато се разболее някой, даваше рициново масло най-напред, да се изчистят червата, понеже то действа разхлабително. И тръгнах аз из София, имаше две дежурни аптеки. Оставям шишето и викам: "Един литър рициново масло". "Как един литър, бе, ние го даваме с рецепта това нещо и то на милилитри." Разбрах, че нито от първата, нито от втората аптека ще получа това нещо. От друга страна аз не мога да Му кажа: "Не дават". И аз си казах, докато не го напълня няма да мръдна от тука.
към текста >>

Оставям шишето и викам: "Един литър рициново масло".
Един по един почнаха да се връщат, дори художника Васил Иванов, той избяга в Сливен и всички влакове се връщат обратно празни, а той се върна за няколко месеца и някои хора започнаха да се връщат, особено по-бедните хора, защото по онова време софийските села посрещаха много зле софиянци. Те ги експлоатираха и им даваха да живеят в разни плевни и т.н. Но преди бомбардировките Учителят ме вика и ми дава едно шише от литър с поръчка да му го напълня с рициново масло. Разбира се, когато се разболее някой, даваше рициново масло най-напред, да се изчистят червата, понеже то действа разхлабително. И тръгнах аз из София, имаше две дежурни аптеки. Оставям шишето и викам: "Един литър рициново масло". "Как един литър, бе, ние го даваме с рецепта това нещо и то на милилитри." Разбрах, че нито от първата, нито от втората аптека ще получа това нещо. От друга страна аз не мога да Му кажа: "Не дават". И аз си казах, докато не го напълня няма да мръдна от тука. Ще си остана в София, няма да се върна. И отивам там към Такев, там е площада и виждам един приятел - директор на една фабрика кожарска на гара Искър, си оправя велосипеда.
към текста >>

Трябва ми един литър рициново масло." "Ела, бе!
Ще си остана в София, няма да се върна. И отивам там към Такев, там е площада и виждам един приятел - директор на една фабрика кожарска на гара Искър, си оправя велосипеда. Седнах аз при него и му помогнах да си оправи велосипеда. "Национализирани са автомобилите и трябва да се движим с велосипеди." Пита ме: "Ами ти? " "Моята работа е страшно трудна. Трябва ми един литър рициново масло." "Ела, бе! Във фабриката има с варели! Мога да ти дам дамаджана." И дигам се аз с него и отивам. Забелязал съм, че когато става въпрос за Учителя, то Той праща човек, който ще свърши работа. В тая връзка мога да ти кажа някои неща около заминаването на Учителя. Когато Учителят си замина, според д-р Жеков и някои други Той беше определил мястото си за погребение на тялото Му там където беше лозето, обаче властта не позволяваше.
към текста >>

По право имат добри намерения, но не се заангажирват и тогава се сетих аз за тази опитност с рициновото масло.
В: Тази същата партитура ли от 1944 г.? Д: Не. От 1944 г. партитурата някъде се скри заедно с много неща, но аз не мога да си спомня след толкова години, когато съм написал 150 филма, най-малко сега, когато имам една опитност по-голяма, една техника усвоена и я преживях по един нов начин. Написах я по нов начин и заминавам в Париж с намерение да се запише, обаче видях, че не е така лесно, че хората, на които нашите разчитаха да помогнат, нямат никакви намерения. По право имат добри намерения, но не се заангажирват и тогава се сетих аз за тази опитност с рициновото масло. Аз ще преодолея. И за една седмица, като обърнах гръб на всичко онова, на което разчитаха нашите хора от Изгрева, се уредиха нещата. А моята мечта беше още в София да я запиша с оркестъра на Монте Карло. Той е за мене от най-хубавите оркестри, които съм слушал. И отивам аз и намерих диригента, това е директора на филхармонията на Монте Карло, от унгарски произход, много благороден човек, много интересен музикант.
към текста >>

63. 33. ПРЕДПОЧИТАНИЯ ПРЕД ЧОВЕШКОТО И БОЖЕСТВЕНОТО

Д: А някои опитности Учителят ги даваше, за да ти трябват след време, както беше случая с рициновото масло, аз съм ти го казвал.
В: И накрая да я изпълниш. Д: Да я изпълниш, да. В: И накрая Той казва: "Иди! " Това са три етапа. Вяра, послушание и изпълнение с една обикновена опитности. Д: А някои опитности Учителят ги даваше, за да ти трябват след време, както беше случая с рициновото масло, аз съм ти го казвал. След време ще го разбереш защо. Когато аз се изправих вкъщи пред една стена, къде бе, аз тръгнах от тука с един наивитет да записвам Паневритмията с най-добрата филхармония в Европа и то в Монте Карло. И моите амбиции не бяха малки. Но с вяра!
към текста >>

64. 2. ПАША ТЕОДОРОВА И РЕДАКТИРАНЕТО НА БЕСЕДИТЕ НА УЧИТЕЛЯ

Веднъж, след една такава нощ, пристигна Борис Николов и донесе една топка масло, кръгла, направена по селски около 1/2 кг.
Аз виждах това като едно голямо изпитание. Не знам колко души можеха да останат непоколебими на тази позиция като Паша. Да стоиш и да гледаш как някой от горе ти коригира работата, как иска да те измести, че накрая ти донасят материала и ти отново започваш да работиш върху него и да прибавяш онова, което са съкратили или изхвърлили. И когато тя предаваше на Влад Пашов беседите да се набират за печат, то отстрани на листовете висяха стотици залепени листчета и то от двете страни на листа. Така тя беше принудена да работи без ропот стоически, недоспивайки си. Веднъж, след една такава нощ, пристигна Борис Николов и донесе една топка масло, кръгла, направена по селски около 1/2 кг. Към маслото бяха прибавени и други лакомства. "За издържания изпит - малка почерпушка." Всички закусихме приятелски. Тя трябваше да стои на своят пост като войник. Бележка на редактора: През 1923 г. се отпечатва томчето "Трите живота", Общ окултен клас, първа година.
към текста >>

Към маслото бяха прибавени и други лакомства.
Не знам колко души можеха да останат непоколебими на тази позиция като Паша. Да стоиш и да гледаш как някой от горе ти коригира работата, как иска да те измести, че накрая ти донасят материала и ти отново започваш да работиш върху него и да прибавяш онова, което са съкратили или изхвърлили. И когато тя предаваше на Влад Пашов беседите да се набират за печат, то отстрани на листовете висяха стотици залепени листчета и то от двете страни на листа. Така тя беше принудена да работи без ропот стоически, недоспивайки си. Веднъж, след една такава нощ, пристигна Борис Николов и донесе една топка масло, кръгла, направена по селски около 1/2 кг. Към маслото бяха прибавени и други лакомства. "За издържания изпит - малка почерпушка." Всички закусихме приятелски. Тя трябваше да стои на своят пост като войник. Бележка на редактора: През 1923 г. се отпечатва томчето "Трите живота", Общ окултен клас, първа година. През 1942 г.
към текста >>

65. 10. ПОДТИК

10. ПОДТИК Тъй като Учителят е препоръчвал чесъна счукан като масло срещу туберкулоза, сестра Стоянка питала веднъж Учителя, дали да счука чесън и да занесе на болния от туберкулоза брат.
10. ПОДТИК Тъй като Учителят е препоръчвал чесъна счукан като масло срещу туберкулоза, сестра Стоянка питала веднъж Учителя, дали да счука чесън и да занесе на болния от туберкулоза брат. Учителят казал, че може и тя му занесла. Наскоро братът починал (доколкото си спомням на другия ден). Това показва, че Учителят никога не възпира за доброто дело, макар и да знае, че вече е късно за него. Важното е подтикът към доброто.
към текста >>

66. 6. УЧИТЕЛКА В АМЕРИКАНСКИЯ КОЛЕЖ СОФИЯ

Американците предлагат винаги много богата закуска: чаша мляко, яйце пържено, яйце варено, такава топка масло, сирене, отделна чинийка с овесени ядки с мляко.
Имах хубава заплата. Разбира се моето вегетарианство се уважи по един много особен начин. Аз казах, че съм вегетарианка и готвача ми готвеше само запържен лук и плащах 400 лв. специално. Той не знаеше да готви вегетарианска храна. Но закуската беше толкова богата. Американците предлагат винаги много богата закуска: чаша мляко, яйце пържено, яйце варено, такава топка масло, сирене, отделна чинийка с овесени ядки с мляко. Значи аз половината закуска я давах на колегите и тая закуска ми стигаше. На обед имаше закуска и друго и така бях много щастлива с моето вегетарианство. И Гали идваше да ме посещава така, защото беше много строго. Самия колеж имаше огромно землище, имаха зеленчукови градини, овощни градини, имаха си свое производство, всичко свое. Кухнята се ползваше от продукцията на тяхното землище.
към текста >>

67. 11. ПРИЯТЕЛИ ОТ ИЗГРЕВА

Всичко имаше: маслини, кашкавал, масло, всичките зарзавати, зеленчуци, необходими за кухнята и изобщо да се устройват вечери, обеди на Рила.
Енергичен, способен, много добър организатор, който е бил в колежа американския, но баща му отказа да го поддържа, след като вече идва на Изгрева и влиза в обществото на Учителя. И той сам започва да си организира живота като открива една кантора, в която аз дори ходех да се уча на машинопис, кантора за машино-пис и умееше много, много добър в това отношение, много добър, много находчив така в търговския свят, в търговските манипулации и сделки. Той така бърже замогна, мога да кажа и имаше връзка, имаше един приятел шофьор, който имаше парк от коли и с него именно той ангажираше винаги неговите коли да ни превозят всяко лято на Рила. И Славчо е този, който организираше великолепно ежедневието на лагера като снабдяваше лагеруващите с всичко необходимо, с всички продукти. Ние там даже и халва сме яли. Всичко имаше: маслини, кашкавал, масло, всичките зарзавати, зеленчуци, необходими за кухнята и изобщо да се устройват вечери, обеди на Рила. Славчо беше много енергичен човек и много добър приятел, много предан на делото на Учителя. Който се ожени и създадоха семейство с Люба Печеникова, имаше две дъщери: Людмила и Боряна. И двете са музикантки, но живеят в странство. В: Някакви опитности да си спомняте да ви е разказвал Печеников? Веска: Славчо, не.
към текста >>

68. 12. КАЗАНЛЪШКОТО БРАТСТВО

И понеже беше военно време, аз да й пращам от тука хубави книги, а пък тя да ми изпраща от там било яйца, било масло, понеже тука липсваха тези продукти.
Тогава Учителят се обърнал към своите спътници с думите: "Конете видяха Иван Рилски, който ни посреща! " А те в момента не могли нищо нито да видят, нито да разберат. Сестра Мара Камбурова имаше дарбата да вижда, правеше и връзка като пишещ медиум с някои от нашите заминали братя и сестри. Медиумите са много опасни хора. След време, това бе около събитията, ние се уговорихме като заминавах, да си кореспондираме. И понеже беше военно време, аз да й пращам от тука хубави книги, а пък тя да ми изпраща от там било яйца, било масло, понеже тука липсваха тези продукти. Това продължи известно време и изведнъж получавам от нея едно много остро писмо, в което пише против Учителя, против брат Боев, че е лицемер. Аз изпаднах в ужас. Мара Камбурова. Какво е станало не мога да ви кажа нищо. Аз само си спомням, че й писах едно писмо, в което й казах: "Мара, Изгрева е едно свещено място и всички братя са дошли с искреното желание да намерят Истината и да живеят съобразно Истината".
към текста >>

69. 34. ДУШИ ДОШЛИ ОТ ПАМТИВЕКА

ВЕСЕЛА ВЕЛИЧКОВА

И гледа тя селяни как изваждат от торбите си хубави хлябове, ядат сирене, кашкавал, масло.
Учителят казал: "Не си заминавай, сега е много смътно време, войските се придвижват, руснаци вече навлизат в България". Но тя най-настойчиво иска да се върне и Учителят казва: "Добре, щом като искаш върни се, но вземи си храна по пътя". Тя обаче си взема храна колкото за един ден. Тръгва тя с влака, обаче влакът се влачи много бавно. И по едно време тя си привършила вече храната, а пътя, който я чака е още много дълъг, много часове, може би и дни и започва да я мъчи страхотен глад и по едно време влакът спира не на станция, а някъде посред линията. И гледа тя селяни как изваждат от торбите си хубави хлябове, ядат сирене, кашкавал, масло. "Аз гледам през прозореца на влака, за да не се съблазнявам от тяхното ядене. И така, казва, по едно време във влака влезе един военен и понеже до мене мястото беше свободно, той каза: "Може ли да седна? " "Може да седнете." Той сяда до нея и отваря един куфар. И вътре в хубави опаковки наредени: сладкиши, банички, закуски, всичко, плодове. И той казал: "Хайде сега пък малко да обядваме".
към текста >>

70. ВЕСКА ОТ ДОБРИЧ

И гледа тя селяни как изваждат от торбите си хубави хлябове, ядат сирене, кашкавал, масло.
Учителят казал: "Не си заминавай, сега е много смътно време, войските се придвижват, руснаци вече навлизат в България". Но тя най-настойчиво иска да се върне и Учителят казва: "Добре, щом като искаш върни се, но вземи си храна по пътя". Тя обаче си взема храна колкото за един ден. Тръгва тя с влака, обаче влакът се влачи много бавно. И по едно време тя си привършила вече храната, а пътя, който я чака е още много дълъг, много часове, може би и дни и започва да я мъчи страхотен глад и по едно време влакът спира не на станция, а някъде посред линията. И гледа тя селяни как изваждат от торбите си хубави хлябове, ядат сирене, кашкавал, масло. "Аз гледам през прозореца на влака, за да не се съблазнявам от тяхното ядене. И така, казва, по едно време във влака влезе един военен и понеже до мене мястото беше свободно, той каза: "Може ли да седна? " "Може да седнете." Той сяда до нея и отваря един куфар. И вътре в хубави опаковки наредени: сладкиши, банички, закуски, всичко, плодове. И той казал: "Хайде сега пък малко да обядваме".
към текста >>

71. 10. ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ

Кратка биография

Става не само вегетарианец, но и ве-геталец - храни се само с растителна храна (без масло, сирене, яйца), изучава окултните науки: радиостезия, графология, метапсихика, френология, хиромантия, характерология, херметизъм и астрология.
Учителят търпеливо Го изслушва. След това при нови срещи Лулчев вече възприема идеите на Учителя - става Негов ревностен последовател и ученик. След уволнението му в 1923 г. Лулчев минава на пенсия. Усърдно се предава на изучаване Учението на Учителя. Става не само вегетарианец, но и ве-геталец - храни се само с растителна храна (без масло, сирене, яйца), изучава окултните науки: радиостезия, графология, метапсихика, френология, хиромантия, характерология, херметизъм и астрология. Под непосредственото влияние на Учителя развива известни душевни способности и ясновидство. Оказва се, че е и радиостезист, може да усеща къде има подземни води. Тези му качества не остават скрити и почват да го търсят за съвети и помощ. Неговите предсказания на стотици хора са известни. И доказани.
към текста >>

72. 5. ГОДИНИ НА НЕДОИМЪК

Изнасяше розово масло в цял свят, чушки, домати, дини, пъпеши.
Те национализираха фабрики и заводи, но оставиха бившите собственици като директора на фабриките и им казаха: "Само ако видим, че искате да правите саботаж, ще си изпатите много". В България вместо да благодарят на малкото български фабриканти, специално на фабрикантите на цигари, те са създали фабриките си от нищо. Те даваха на работниците си тринайсета заплата. Те им взеха фабриките и решиха, че България трябва да стане индустриална държава и построиха много фабрики, между които и Кремиковци. Отровиха земята на пловдивското поле и България, която до тогава се славеше като земеделска страна. Изнасяше розово масло в цял свят, чушки, домати, дини, пъпеши. Българските цигари се търсеха във всички държави на света. Но тъй като в индустрията са необходими да се сменят често машините, когато остареят и да се заменят с нови, а ние нямахме достатъчно средства, за да поддържаме конкуренцията и сме бедна страна, не можехме разбира се да конкурираме европейската индустрия. А пък колективизацията на земята, насила вкарването на земеделски стопани в ТКЗС-тата, беше най-голямата и непростима грешка на комунистите. Съветските колхози и софхози се провалиха. Съветският съюз внася сега редовно пшеница от Америка.
към текста >>

73. 8. ДВА ВИДА ВЕГЕТАРИАНСТВО

с масло, а другите по-евтини с мас.
Съпругата ми готви отделно в тенджерка за себе си, отделно за мен. Тя е почти вегетарианка. Един ден поканих Георги Сотиров-китариста и брат Нестор Илиев, да си поприказваме и да се почерпим. Пратих го да купи закуски от хлебарския магазин на ул. "Витоша". Обясних му, че има два вида закуски: едните бяха по-скьпи, т.е. с масло, а другите по-евтини с мас. Казах му да купи от по-скъпите, т.е. от тези с масло. След малко този брат се върна и ми каза: "Нищо не купих". "Защо" "Защото, казва, двата вида закуски са правени върху една и съща маса, т.е. закуските с масло и закуските с мас са били направени върху една и съща маса".
към текста >>

от тези с масло.
Един ден поканих Георги Сотиров-китариста и брат Нестор Илиев, да си поприказваме и да се почерпим. Пратих го да купи закуски от хлебарския магазин на ул. "Витоша". Обясних му, че има два вида закуски: едните бяха по-скьпи, т.е. с масло, а другите по-евтини с мас. Казах му да купи от по-скъпите, т.е. от тези с масло. След малко този брат се върна и ми каза: "Нищо не купих". "Защо" "Защото, казва, двата вида закуски са правени върху една и съща маса, т.е. закуските с масло и закуските с мас са били направени върху една и съща маса". Ядохме хляб и сирене с чай. Този брат се намира може би между вас.
към текста >>

закуските с масло и закуските с мас са били направени върху една и съща маса".
с масло, а другите по-евтини с мас. Казах му да купи от по-скъпите, т.е. от тези с масло. След малко този брат се върна и ми каза: "Нищо не купих". "Защо" "Защото, казва, двата вида закуски са правени върху една и съща маса, т.е. закуските с масло и закуските с мас са били направени върху една и съща маса". Ядохме хляб и сирене с чай. Този брат се намира може би между вас. В моите очи той стана смешен. Сам Христос казва: "Не оск-вернявай това, което влиза в устата, а това което излиза от нея". Според мен не е доказано, че Христос е бил вегетарианец.
към текста >>

74. 30. ПОБОЯТ ПРЕЗ 1936 ГОДИНА

И понеже виждах, че не може да речем сутрин да си откъсне хляб, а да речем мед и масло Му даваме за закуска, ще го нарежа на хапчици, на ситно ще Му ги дам.
Вижте едно синовно отношение, ние нямаме друг израз какво да кажем. Никой по- нежен от него не е бил. По това време Учителят се хранеше. Ние решихме Той да не се храни от общия стол и ние Му готвехме. Аз обикновено Му готвех. И понеже виждах, че не може да речем сутрин да си откъсне хляб, а да речем мед и масло Му даваме за закуска, ще го нарежа на хапчици, на ситно ще Му ги дам. Ако сме правили този хляб с яйчицата, когато е сух, правехме Му, защото става много сух, то и зъбите Му не бяха много в ред и затова пак, и него ще нарежеме така, но готвехме. Носеха, много неща имаше тогава. Всички бяха нащрек, всички приятели бяха така потресени от това, че видяха Учителя в такова състояние. В.К.: И как протичаше този живот на лагера? Е.А.: На лагера, брат Боев отиваше горе на Молитвения връх, посрещаха изгрева, пееха песни, четяха се беседите всяка сутрин.
към текста >>

Даже един път искаше да вземе рициново масло и брат Пеню Ганев слезе в Сепарева баня, и Му донесе рициновото.
Е.А.: Мъчно. В.К.: Вие кофа Му носехте? Е.А.: Не, те Му направиха до нас една дупка, такова, нещо,там не можеше да ходи. После Му направиха по-близо отходно място, после кофа сложихме до палатката, щото мъчно се движеше, нали? За тези неща правехме каквото можем, нали за удобство, но въобще беше стегнат стомахът Му през време на този период, да. Даже един път искаше да вземе рициново масло и брат Пеню Ганев слезе в Сепарева баня, и Му донесе рициновото. И Паша приготвила резенчета от лимони, за да вземе рициновото масло и Му го дава. И тя ми разказваше: „Давам Му рициновото и лимоните у мен в една чинийка съм сложила". Той запита: „Това защо е? " Пита за лимоните. „Ами Учителю, за да вземете след рициновото масло".
към текста >>

И Паша приготвила резенчета от лимони, за да вземе рициновото масло и Му го дава.
В.К.: Вие кофа Му носехте? Е.А.: Не, те Му направиха до нас една дупка, такова, нещо,там не можеше да ходи. После Му направиха по-близо отходно място, после кофа сложихме до палатката, щото мъчно се движеше, нали? За тези неща правехме каквото можем, нали за удобство, но въобще беше стегнат стомахът Му през време на този период, да. Даже един път искаше да вземе рициново масло и брат Пеню Ганев слезе в Сепарева баня, и Му донесе рициновото. И Паша приготвила резенчета от лимони, за да вземе рициновото масло и Му го дава. И тя ми разказваше: „Давам Му рициновото и лимоните у мен в една чинийка съм сложила". Той запита: „Това защо е? " Пита за лимоните. „Ами Учителю, за да вземете след рициновото масло". „Не, каза, няма нужда".
към текста >>

„Ами Учителю, за да вземете след рициновото масло".
Даже един път искаше да вземе рициново масло и брат Пеню Ганев слезе в Сепарева баня, и Му донесе рициновото. И Паша приготвила резенчета от лимони, за да вземе рициновото масло и Му го дава. И тя ми разказваше: „Давам Му рициновото и лимоните у мен в една чинийка съм сложила". Той запита: „Това защо е? " Пита за лимоните. „Ами Учителю, за да вземете след рициновото масло". „Не, каза, няма нужда". И тя му сипва една лъжица супена и я изпива, сипва Му втора лъжица и я изпива. „Ама не мръдна мускул на лицето Му, като че ли пиеше нещо много приятно". Ха, ха, ха. И Той слиза долу на извора, всички приятели отиват, беше следобед.
към текста >>

75. 34. ХРАНАТА НА УЧИТЕЛЯ

А тя се прави със зехтин не, тестото по-предпочита масло.
В кипяща вода се слага малко сол и кваса се разбърква със студена вода. Да речем в половин литър вода, една голяма лъжица квас е достатъчно. Разбива се със студена вода, сипва се и тя става рядка каша. Рядка каша става и тогава поври малко. Учителят я ядеше много просто, само с чер пипер. А тя се прави със зехтин не, тестото по-предпочита масло. Да Ви кажа, тестото по-вкусно е с масло. Аз например когато си правя трахана слагам сирене и масло. Тази е трахана с кисел квас, която е. А другата се прави „Суха трахана". Та се прави пак с кисел квас, но тя се меси няколко дена.
към текста >>

Да Ви кажа, тестото по-вкусно е с масло.
Да речем в половин литър вода, една голяма лъжица квас е достатъчно. Разбива се със студена вода, сипва се и тя става рядка каша. Рядка каша става и тогава поври малко. Учителят я ядеше много просто, само с чер пипер. А тя се прави със зехтин не, тестото по-предпочита масло. Да Ви кажа, тестото по-вкусно е с масло. Аз например когато си правя трахана слагам сирене и масло. Тази е трахана с кисел квас, която е. А другата се прави „Суха трахана". Та се прави пак с кисел квас, но тя се меси няколко дена. Една се прави бяла само с квас, а друга се замесва със сокове от зарзават.
към текста >>

Аз например когато си правя трахана слагам сирене и масло.
Разбива се със студена вода, сипва се и тя става рядка каша. Рядка каша става и тогава поври малко. Учителят я ядеше много просто, само с чер пипер. А тя се прави със зехтин не, тестото по-предпочита масло. Да Ви кажа, тестото по-вкусно е с масло. Аз например когато си правя трахана слагам сирене и масло. Тази е трахана с кисел квас, която е. А другата се прави „Суха трахана". Та се прави пак с кисел квас, но тя се меси няколко дена. Една се прави бяла само с квас, а друга се замесва със сокове от зарзават. Тя обикновено розова става.
към текста >>

Тя е много хубава, когато е студено времето, много вкусна става с черен пипер да се сипе и малко масло се пуска вътре, и сиренето, и това, и после хапки хляб се пускат също вътре.
Е.А.: Хлебчетата се месят три пъти и после се оставят да изсъхнат, и после се слагат на решете и така се изсушават хубаво. И тя се натопява, една-две лъжици в студена вода преди да се свари, ако искаш по- бързо да стане, пък ако не и право да ги туриш така в това, но трябва повече време да ври тогава, за да омекне и да стане пак така рядка каша. В.К.: Такова нещо аз не съм ял. Чувал съм, но не го зная. Е.А.: Е трябва, някой път ще Ви направя. Тя е много хубава, когато е студено времето, много вкусна става с черен пипер да се сипе и малко масло се пуска вътре, и сиренето, и това, и после хапки хляб се пускат също вътре. И става много вкусна закуска. То е народно ядене. В.К.: То вече не се знае и това време то вече отмина. Е.А.: А, сега има продават готова трахана. Та в пакетчета миналата година бяха донесли на Ружа такава трахана.
към текста >>

76. 43. УЧИТЕЛКА В СЕЛО МАКОЦЕВО

И що масло съм пренесла тогава от Макоцево за Изгрева, сигурно целия път го намазах с масло.
отидох учителка, но аз идвах пак на всяки две седмици най-много. Само един месец съм стояла в Макоцево без да се върна. Иначе все си идвах. Щото влакът беше много удобен, след като свършат часовете, взимам влака и идвам в София и в 6 часа съм на Изгрева, или 7 най-късно. Вечерта спя на Изгрева, неделята изкарвам двете беседи, утринната и обедната и в 6 часа вечерта тръгвам, в 7.20 часа ми тръгва влака, беше много удобно..., да. И що масло съм пренесла тогава от Макоцево за Изгрева, сигурно целия път го намазах с масло. Там имаше мляко и от него прясно масло биеха. Ще речем, ще донеса масло за Учителя, ще донеса масло за „Парахода", ще донеса масло за някой близък човек, ще донеса масло от време на време за кухнята, за братския стол. Щото сега аз имах пари. Тогава получавах помня 2.100 лв. То бяха пари, не бяха малко и 500 лв.
към текста >>

Там имаше мляко и от него прясно масло биеха.
Само един месец съм стояла в Макоцево без да се върна. Иначе все си идвах. Щото влакът беше много удобен, след като свършат часовете, взимам влака и идвам в София и в 6 часа съм на Изгрева, или 7 най-късно. Вечерта спя на Изгрева, неделята изкарвам двете беседи, утринната и обедната и в 6 часа вечерта тръгвам, в 7.20 часа ми тръгва влака, беше много удобно..., да. И що масло съм пренесла тогава от Макоцево за Изгрева, сигурно целия път го намазах с масло. Там имаше мляко и от него прясно масло биеха. Ще речем, ще донеса масло за Учителя, ще донеса масло за „Парахода", ще донеса масло за някой близък човек, ще донеса масло от време на време за кухнята, за братския стол. Щото сега аз имах пари. Тогава получавах помня 2.100 лв. То бяха пари, не бяха малко и 500 лв. всеки месец давах на баща си.
към текста >>

Ще речем, ще донеса масло за Учителя, ще донеса масло за „Парахода", ще донеса масло за някой близък човек, ще донеса масло от време на време за кухнята, за братския стол.
Иначе все си идвах. Щото влакът беше много удобен, след като свършат часовете, взимам влака и идвам в София и в 6 часа съм на Изгрева, или 7 най-късно. Вечерта спя на Изгрева, неделята изкарвам двете беседи, утринната и обедната и в 6 часа вечерта тръгвам, в 7.20 часа ми тръгва влака, беше много удобно..., да. И що масло съм пренесла тогава от Макоцево за Изгрева, сигурно целия път го намазах с масло. Там имаше мляко и от него прясно масло биеха. Ще речем, ще донеса масло за Учителя, ще донеса масло за „Парахода", ще донеса масло за някой близък човек, ще донеса масло от време на време за кухнята, за братския стол. Щото сега аз имах пари. Тогава получавах помня 2.100 лв. То бяха пари, не бяха малко и 500 лв. всеки месец давах на баща си. Защото аз дотогава не бях печелила.
към текста >>

И на тях носех винаги масло.
Защото аз дотогава не бях печелила. Учителят ни даваше само необходимото, а отделях, когато ми даваше, когато има тати нужда за нещо отделяла съм. Давала съм. Което мога винаги. Тогава имах вече повече пари и редовно давах на баща си. И на тях носех винаги масло. И да Ви кажа той даже казваше: „Няма да те забравя с пълната раница с масло". Така по 5-6 винаги носех пакетчета масло, дори повече. За Учителя беше вече сутринта бито маслото. Имаше една жена която чисто го правеше, на нея ще й поръчам: „Ще си отивам Донке, да ми избиеш прясно масло". През 1935 год.
към текста >>

И да Ви кажа той даже казваше: „Няма да те забравя с пълната раница с масло".
Учителят ни даваше само необходимото, а отделях, когато ми даваше, когато има тати нужда за нещо отделяла съм. Давала съм. Което мога винаги. Тогава имах вече повече пари и редовно давах на баща си. И на тях носех винаги масло. И да Ви кажа той даже казваше: „Няма да те забравя с пълната раница с масло". Така по 5-6 винаги носех пакетчета масло, дори повече. За Учителя беше вече сутринта бито маслото. Имаше една жена която чисто го правеше, на нея ще й поръчам: „Ще си отивам Донке, да ми избиеш прясно масло". През 1935 год. ме уволниха.
към текста >>

Така по 5-6 винаги носех пакетчета масло, дори повече.
Давала съм. Което мога винаги. Тогава имах вече повече пари и редовно давах на баща си. И на тях носех винаги масло. И да Ви кажа той даже казваше: „Няма да те забравя с пълната раница с масло". Така по 5-6 винаги носех пакетчета масло, дори повече. За Учителя беше вече сутринта бито маслото. Имаше една жена която чисто го правеше, на нея ще й поръчам: „Ще си отивам Донке, да ми избиеш прясно масло". През 1935 год. ме уволниха. В.К.: Защо Ви уволниха?
към текста >>

За Учителя беше вече сутринта бито маслото.
Което мога винаги. Тогава имах вече повече пари и редовно давах на баща си. И на тях носех винаги масло. И да Ви кажа той даже казваше: „Няма да те забравя с пълната раница с масло". Така по 5-6 винаги носех пакетчета масло, дори повече. За Учителя беше вече сутринта бито маслото. Имаше една жена която чисто го правеше, на нея ще й поръчам: „Ще си отивам Донке, да ми избиеш прясно масло". През 1935 год. ме уволниха. В.К.: Защо Ви уволниха? Е.А.: За противорелигиозна дейност.
към текста >>

Имаше една жена която чисто го правеше, на нея ще й поръчам: „Ще си отивам Донке, да ми избиеш прясно масло".
Тогава имах вече повече пари и редовно давах на баща си. И на тях носех винаги масло. И да Ви кажа той даже казваше: „Няма да те забравя с пълната раница с масло". Така по 5-6 винаги носех пакетчета масло, дори повече. За Учителя беше вече сутринта бито маслото. Имаше една жена която чисто го правеше, на нея ще й поръчам: „Ще си отивам Донке, да ми избиеш прясно масло". През 1935 год. ме уволниха. В.К.: Защо Ви уволниха? Е.А.: За противорелигиозна дейност. Вижте, попът който беше в селото разбрал, дошъл на Изгрева, чул че съм дъновистка.
към текста >>

Едно нещо което е било, понеже аз от селото, нали Ви казвам, купувах масло, взимах си мляко, дърва си купувах и селяните са били доволни от мене, че съм си оставяла половината заплата на тях, когато другите не са правили така.
И той сега му отговорил, гледайте да я приобщите към църквата. И това било да ме накарат да се причестя. И той като се заинати за причестяването. Пък сега казвам защо ще го правя да се причестя когато не вярвам в причастието, тъй както сега става. И не се причестих, и тогава дойде един инспектор, направи анкета и анкетата установила, че имам идеи, живея си ги, но не ги пропагандирам, но той рекъл: „Ако заговори, всички ще тръгнат след нея, понеже цяло село я обича". Едно нещо което е било, понеже аз от селото, нали Ви казвам, купувах масло, взимах си мляко, дърва си купувах и селяните са били доволни от мене, че съм си оставяла половината заплата на тях, когато другите не са правили така. Но аз това не знам. Пък и хората, естествено, аз като съм била в това учение съм искала да се обхождам хубаво с всичките. И с учениците си и с родителите. И по този начин аз съм спечелила тяхното доверие и на някои обичта. И когато даже ме уволниха цяло село се подписаха да ме искат назад.
към текста >>

77. 45. КАК СЕ СТЕНОГРАФИРАШЕ

Масло има ли казва, или се свърши маслото?
Не ме е засягало. Защото аз си имах една мъка, която исках, имах си една болка, дето ми каза баща ми веднъж: „Хей дете, ти си имаш някаква болка, пък ние сме ти криви". В.К.: И значи Учителя отначало ви даваше продукти? Е.А.: Продукти. И от време на време ще попита: „Свършиха ли се? Масло има ли казва, или се свърши маслото? " Не говореше Той, за пари не говореше помежду ни. И ние ще кажем имаме ли, нямаме ли. Ако нямаме - хубаво, ако, не, но както е и така кара може би няколко години. После почна да ни дава в пликчета на трите поотделно. И даже брат Боев ми каза, че той не е знаел, че на нас ни дава, след като си отиде.
към текста >>

78. 107. ОБХОДАТА НА УЧИТЕЛЯ

Не смесваше маслини и сирене, и кашкавал и масло.
Най-много плод, ако има. Нищо друго. Никога повече аз не съм Го видяла. Даже на трапези когато Го поканят на вечери, когато съм присъствала пак така, ще яде само едно нещо. Ако има сирене, кашкавал и много други неща, Той ще яде само от едното. Не смесваше маслини и сирене, и кашкавал и масло. Ако яде масло, масло ще яде. Много просто се хранеше, с много добър апетит ядеше. Така като Го гледаш, да ти е приятно, че яде. Ядеше, както ние го казваме, гладен човек яде с разположение. Така хубаво си дъвчеше храната, но скромна храна ядеше.
към текста >>

Ако яде масло, масло ще яде.
Нищо друго. Никога повече аз не съм Го видяла. Даже на трапези когато Го поканят на вечери, когато съм присъствала пак така, ще яде само едно нещо. Ако има сирене, кашкавал и много други неща, Той ще яде само от едното. Не смесваше маслини и сирене, и кашкавал и масло. Ако яде масло, масло ще яде. Много просто се хранеше, с много добър апетит ядеше. Така като Го гледаш, да ти е приятно, че яде. Ядеше, както ние го казваме, гладен човек яде с разположение. Така хубаво си дъвчеше храната, но скромна храна ядеше. Чай пиеше.
към текста >>

79. 127. ИЗГОНЕНИТЕ ОТ ИЗГРЕВА

С раницата пълна с масло.
Е.А.: Там виж, там имах дълг, дълг към децата. Съзнанието, като влизах в клас съществуваха само децата и моята длъжност към тях. А всичко, което трябва да направя за тях нали, да си изпълня дълга като учителка. В.К.: През свободните дни идвахте на Изгрева? Е.А.: Пътувах с раница на гърба си. С раницата пълна с масло. Оттам взимах прясно масло и всякога носех една бучица на Учителя, една на Савка и Паша, една на стола, една на Любомир, на баща ми носех винаги и така, аз от Макоцево бях една учителка, която им правеше алъш-вериша. Като тръгнех носех много. Е първите години, месеци като отидох, понеже аз имах чувството, че Учителят ме е изгонил и останах така с едно много голямо обезсърчаване, защото чувствах се изгонена от Учителя. Сега, Той не гонеше мене в случая, Той гонеше тези криви мисли, които ми са в главата, които бяха турнати, но аз в този момент не можех така да различа всичко това, както сега го различавам и затова страдах много. Сега представи си Учителят ме покани не да бъда учителка.
към текста >>

Оттам взимах прясно масло и всякога носех една бучица на Учителя, една на Савка и Паша, една на стола, една на Любомир, на баща ми носех винаги и така, аз от Макоцево бях една учителка, която им правеше алъш-вериша.
Съзнанието, като влизах в клас съществуваха само децата и моята длъжност към тях. А всичко, което трябва да направя за тях нали, да си изпълня дълга като учителка. В.К.: През свободните дни идвахте на Изгрева? Е.А.: Пътувах с раница на гърба си. С раницата пълна с масло. Оттам взимах прясно масло и всякога носех една бучица на Учителя, една на Савка и Паша, една на стола, една на Любомир, на баща ми носех винаги и така, аз от Макоцево бях една учителка, която им правеше алъш-вериша. Като тръгнех носех много. Е първите години, месеци като отидох, понеже аз имах чувството, че Учителят ме е изгонил и останах така с едно много голямо обезсърчаване, защото чувствах се изгонена от Учителя. Сега, Той не гонеше мене в случая, Той гонеше тези криви мисли, които ми са в главата, които бяха турнати, но аз в този момент не можех така да различа всичко това, както сега го различавам и затова страдах много. Сега представи си Учителят ме покани не да бъда учителка. Аз когато свърших университет отивам при Учителя и казвам: „Учителю, сега какво ще ми кажете, аз завърших университет, взех си стажантският изпит, трябва да работя.
към текста >>

Когато не е имал зехтин за маслосвет ще поиска да му услужа, аз му давах.
И като така не могат да ме гонят, но той попа повдигна въпроса срещу мене и едничкия човек за който съм чула Учителят да каже „зъл", то беше за попа. „Той казва е зъл човек". Защото знаете ли, аз с него съм била много коректна. Той идваше за услуги нали месят хлябове и просфори, водосвет правят в църквата. Той знаеше, че при мене има всичко, винаги има бяло брашно и че има и зехтин. Когато не е имал зехтин за маслосвет ще поиска да му услужа, аз му давах. Когато е искал за просфори и хляб и брашно, аз съм му давала да си меси. Е сега, че аз не съм се кръстила, ами, че нали кръстът е свързан със страданието на Христа и с разпятието, сега вече в моето съзнание това нещо беше надживяно някак. Кого да лъжа, себе си ли да лъжа? В.К.: Беше ти дошло времето да те разпънат на кръст. Е.А.: Ами аз друг кръст нося, ха,ха.
към текста >>

80. 136. НОВИТЕ ПРОПОВЕДНИЦИ

И така, като не е дал дълго време викаше: „Как сте, имате ли си масло?
Ние се равнявахме по Него. В.К.: Как Учителят ви е плащал като на стенографки? Е.А.: Вижте какво ще ви кажа. В началото не ни даваше суми, в началото ни даваше продукти. След това ни даваше една сума, която общо употребявахме за храна. И така, като не е дал дълго време викаше: „Как сте, имате ли си масло? Да не сте съвсем изпосталели? " Значи обеднели и ако да речем сме свършили сумите, ще Му кажем, ако не, ще кажем имаме още. И така ни даваше групово. След това почна да ни дава поотделно на всяка в пликче. Поотделно на всяка.
към текста >>

беше маслото, да.
Поотделно на всяка. Сумите, които ни даваше, най-много ни е давал по 6000 лв. на месец, когато парите бяха евтини. В.К.: Какво можеше да се купи с тях, с тези пари? Е.А.: Не знам какво да ви кажа, 500 лв. беше маслото, да. Е как ще е много - 500 лв. беше кило масло. Ами вижте, ние и трите бяхме единодушни да живеем скромно, защото даже, ако баща ми беше малко по-богат, нали и ако нямах втора майка, аз можех да не искам да ми плащат. Но нямаше как, не че плащаше Учителя, Учителя ни даваше само за прехрана пари. Даже Учителят е казал, че някои братя Го питали какво дава на стенографките.
към текста >>

беше кило масло.
на месец, когато парите бяха евтини. В.К.: Какво можеше да се купи с тях, с тези пари? Е.А.: Не знам какво да ви кажа, 500 лв. беше маслото, да. Е как ще е много - 500 лв. беше кило масло. Ами вижте, ние и трите бяхме единодушни да живеем скромно, защото даже, ако баща ми беше малко по-богат, нали и ако нямах втора майка, аз можех да не искам да ми плащат. Но нямаше как, не че плащаше Учителя, Учителя ни даваше само за прехрана пари. Даже Учителят е казал, че някои братя Го питали какво дава на стенографките. Пък Той казал: „Ами и трите са висшистки и трите са гимназиални учителки, пък те могат да имат една хубава заплата, ако са учителки, ние им даваме колкото за хляба". Така е отговорил.
към текста >>

81. 174. НА ИЗГРЕВА БЯХА ОБРАЗИ ВСЕВЪЗМОЖНИ И НЕВЪЗМОЖНИ

Масло не съм Го видяла много да яде.
В.К.: Сега те Му донасяха приятелите чай от чужбина. Е.А.: Даже някога е казвал на приятели, които Му са близки, на които може да каже: „Пък вземете един хубав чай. Донесете един хубав чай". В.К.: Той сутрин какво закусваше? Е.А.: Сутрин закусваше най-често хляб, сирене или с кашкавал. Масло не съм Го видяла много да яде. Намазвал е, мазал е с масло. В.К.: Ядеше ли много? Е.А.: А-а не, никак. Много, много умерено ядеше, бавно ядеше и сладко ядеше. Разбираш ли?
към текста >>

Намазвал е, мазал е с масло.
Е.А.: Даже някога е казвал на приятели, които Му са близки, на които може да каже: „Пък вземете един хубав чай. Донесете един хубав чай". В.К.: Той сутрин какво закусваше? Е.А.: Сутрин закусваше най-често хляб, сирене или с кашкавал. Масло не съм Го видяла много да яде. Намазвал е, мазал е с масло. В.К.: Ядеше ли много? Е.А.: А-а не, никак. Много, много умерено ядеше, бавно ядеше и сладко ядеше. Разбираш ли? Така ядеше, като човек, който е гладен.
към текста >>

82. 19.Още от малка нямах отношение и интерес към царските особи

Винаги съм се отнасяла внимателно с попа, той много пъти е идвал да иска бяло брашно, ако няма да си меси просфорите, също е идвал да иска и зехтин за маслосвет.
Върнах се в село, предадох каквото имаше да предам в училището като учителка, след това уредих някои сметки със селяните, от които бях купувала разни продукти. В това време децата вече бяха разбрали, че съм уволнена и като ходех из селото да си уреждам сметките, голяма група деца вървяха с мене. Изглежда, че децата се бяха привързали и сега по такъв начин си изразяваха вниманието. Като видя попът, че голяма група деца вървят с мене, раздразни се и с много лоши думи, и грубо се нахвърли върху мене, с ругатни и упреци. Аз нищо не му отвърнах, но останах изненадана от поведението му. Винаги съм се отнасяла внимателно с попа, той много пъти е идвал да иска бяло брашно, ако няма да си меси просфорите, също е идвал да иска и зехтин за маслосвет. Винаги съм му услужвала и намирах, че не бях дала никакъв повод да се нахвърли срещу мене така грубо и вулгарно. Затова не се изненадах, когато впоследствие при разговор с Учиетля, той ми каза, че попът е зъл човек. Аз не съм чула Учителя да се произнесе така за друг човек. Докато бях учителка много съм внимавала в обходата си, към учениците, към селяните, да не би да дам лош пример или лошо поведение, което да хвърли сянка върху Учителя. Изглежда, че и селяните бяха оценили това мое поведение, защото след уволнението ми направиха изложение с много подписи, в което искаха връщането ми като учителка.
към текста >>

83. ПИСМА НА ПАША ТЕОДОРОВА ДО ЕЛЕНА АДРЕЕВА

Днес, петък, след чорбата Учителят ме запита: „Паша, можеш ли да пишеш на Еленка писмо да ни изпрати два килограма хубаво, краве масло?
Еленуце, макар и с късна дата, поздрави колегата си Катя с именния ден, като й предадеш от мене беседата „Жал ми е за народа". Еленуце-же, на тебе желая повторно и многократно лека работа и четене. Сърдечно те поздравлявам и хубаво целувам. Паша. * * * Изгрев, 23.XI.1934 год. Петък. Драга Еленуце, От този понеделник се отвори трапезарията. Днес, петък, след чорбата Учителят ме запита: „Паша, можеш ли да пишеш на Еленка писмо да ни изпрати два килограма хубаво, краве масло? Ние ще й го платим." - „Да, Учителю, веднага ще й напиша. Възможно е тя утре да дойде и ще го донесе". - „Добре, пишете й още сега". И по този случай Еленуце-же, пиша ти това писмо. Важната мисъл от Учителювата петъчна лекция беше: „Причината за всяко нещо е в човека, а условията са вън от него.
към текста >>

84. ПИСМА НА САВКА КЕРЕМИДЧИЕВА ДО ЕЛЕНА АНДРЕЕВА

Както да е, но тя ще ти приготви нещо много хубаво за ядене, то се нарича „Хубаво папице", но ще ми трябват 5 яйца и масло една бучка.
Пфу, пфу, пфу. И ние трябва да облекчим малко своя ум от ненужните процеси, да не спъваме Божественото в нас." Сега, това е моето писмо към тебе. Слушай сега още нещо. Еленке, Добра Еленке, Димитровден иде, но е неделя, а тя все пак иска да иде някъде, дали ще бъде неделя вечерта или понеделник сутринта сега не мога да ти кажа, но тя ще дойде. Предполагам и Паша се гласи за тогава. Както да е, но тя ще ти приготви нещо много хубаво за ядене, то се нарича „Хубаво папице", но ще ми трябват 5 яйца и масло една бучка. Сега бъди добра и весела, всичко хубаво над тебе и вътре в тебе. Поздрав от Учителя! Б.А. носи радост и светлина. /Б.Л. = Божията Любов/ Бре, не остана място за да се подпиша. Савка. * * * Изгрев, 12.1V.1932 год Петък, 8.15 ч.с.
към текста >>

85. XI. БЕЛЕЖКИ КЪМ ЗАПИСВАНЕТО СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ-4

ВЪПРОСИ И ОТГОВОРИ

С масло ли?
Аз въобще не познавам гъбите. Само тези най-обикновените ги познавам. В.К.: Значи Учителят предпочиташе печурки? Е.А.: Да. В.К.: Как ги правехте? С масло ли? Или как ги правихте? Е.А.: Ами задушавахме ги и слагахме малко мазнина нали, както се прави, но не сме слагали подправки. А така задушени. В.К.: Така на скара? Е.А.: На огън, на огън.
към текста >>

86. XV. ДОКАЗАТЕЛСТВА И ФАКТИ ЗА ПРОМЯНАТА, ПОДПРАВЯНЕТО И ПОДМЕНЯНЕТО СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ

Пример I

А само да се мажат циреите само с масло отгоре, това е безполезно.
Защото, в какво седи знанието? Човек не трябва само да събира. И както виждам специалния клас не постига тази цел, която трябва да се постигне. Наместо да се постигнат някои хубави качества, развива се точно противоположното, обратните качества се постигат. В това отношение аз считам, не искам да идвам в класа, понеже не се постига тази цел. А само да се мажат циреите само с масло отгоре, това е безполезно. Знанието трябва да носи в себе си доброто. (Стр. 1 а, в оригинала и стр. 137 в томчето) „Кажете ми сега едно неестествено желание. (Обади се М.) Аз не искам глупава философия. Ако е за глупава философия аз съм минал през всичките философии.
към текста >>

87. СЪДЪРЖАНИЕ

ГЕОРГИ КУРТЕВ - ЖИВОТОПИС

Масло за Учителя 189.
Учителю, не почвай 184. Загадъчното лекарство 185. Как си излекувах коленете 186. Награда за сторено добро 187. Сън преди операцията 188. Масло за Учителя 189. Награда за непослушание 190. Възмездие 191. Без лична карта 192. Получих отговор чрез сън 193. Чудното излекуване 194.
към текста >>

88. 01 - 44. РАЗКАЯЛА СЕ

ГЕОРГИ КУРТЕВ - ЖИВОТОПИС

Раните се лекуват с благ мехлем, а огорченията - с маслото на Любовта.
Това го забелязах многократно. И аз не оздравявах, докато ти не се заемеше с моето лекуване. От това разбрах, че не съм била на правата страна. Моля те да ме простиш, като обещавам занапред да ти бъда вярна и послушна. " Да, брат Куртев знаеше да прощава, но огорченията си остават, тъй както остават дупките на дъската, от която сте извадили пирони. Раните се лекуват с благ мехлем, а огорченията - с маслото на Любовта. Животът на ученика е труден и славен. Труден, защото разрешава задачите, за които е слязъл на земята. И славен, защото ги разрешава със знанието, дадено от Словото на Учителя, което е Слово на Живия Бог. Бог е светлина, когато Словото Му оживее у нас и създаде новия човек на Виделината и Светлината.
към текста >>

89. 01 - 62. КОЛИКИ В СТОМАХА И ХРАНА ОТ ЛЮБОВ

В ЦАРСТВОТО НА СПОМЕНИТЕ С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ ОТ ИЗГРЕВА. ГЕОРГИ СЪБЕВ

Той вече втора година, откак бе преминал на по-краен режим на хранене, който режим изключваше яйца, мляко, сирене, кашкавал и масло.
62. КОЛИКИ В СТОМАХА И ХРАНА ОТ ЛЮБОВ (Разказва съпругата ми Донка, дъщеря на Георги Куртев) „Беше есен, тъжна есен. Пожълтелите листа се стелеха по земята. Всичко бе тъжно. Тъжно бе и в нашия дом, защото баща ни беше тежко болен и ние се безпокояхме за неговия живот. Страдаше от колики в стомаха. Той вече втора година, откак бе преминал на по-краен режим на хранене, който режим изключваше яйца, мляко, сирене, кашкавал и масло. За мазнина употребяваше само шарлан (нерафинирано олио - слънчоглед). Един неделен ден преди обяд дойдоха приятелите му от Бургас: Зурков, Пренеров, Щерев, Сотиров и Паскалев, които научили за болестта, както и за режима му на хранене и решили да го посетят групово. Още като дойдоха, внесоха една струя на бодрост, която като пролетен лъч стопли сърцата ни. Самото им групово идване бе един акт на внимание към баща ни. Те му казаха тъй: „Брат Георги, ние сме изпратени от Божията любов и ти носим нещо за хапване, каквото Любовта ни научи и те молим от любов да го приемеш и да си хапнеш.
към текста >>

90. 08 - 01. КАК СЕ СТАВА ВЕГЕТАРИАНЕЦ

В царсттвото на спомените с Учителя Дънов от Изгрева. Георги Събев

Имахме биволица, дояхме тогава, имаше масло, имаше отвара и аз седнах отделно на трапезата.
Като заколя петлето, като ти опека дробчето, нали го изядаш? " - „Изядам го." - „Е, значи пак ще ядеш." Казвам: „Няма да ям. Ще видиш. Ако искаш, аз довечера на трапезата няма да седна. Сготви ми нещо вегетарианско, каквото направиш." И майка ми взема, че ми направи пражена отвара. Имахме биволица, дояхме тогава, имаше масло, имаше отвара и аз седнах отделно на трапезата. Никой не ме гони от трапезата, но аз се отделих. Виждах, че не ми е мястото на трапезата и седнах отстрани. И през деня още казах на майка си, когато приготвяше вечерята за заговезни. Казах „Ако направиш баница с масло, ще ям. Ако я направиш със свинска мас, няма да ям баница." Вика: „Какво ще кажеш - две-три кори в една малка тавичка да ти направя баница, да направя на тебе, да направя и на другите." Като седнаха да се хранят, направиха молитва, устроиха трапезата както старите хора си обичат и си знаят реда.
към текста >>

Казах „Ако направиш баница с масло, ще ям.
Сготви ми нещо вегетарианско, каквото направиш." И майка ми взема, че ми направи пражена отвара. Имахме биволица, дояхме тогава, имаше масло, имаше отвара и аз седнах отделно на трапезата. Никой не ме гони от трапезата, но аз се отделих. Виждах, че не ми е мястото на трапезата и седнах отстрани. И през деня още казах на майка си, когато приготвяше вечерята за заговезни. Казах „Ако направиш баница с масло, ще ям. Ако я направиш със свинска мас, няма да ям баница." Вика: „Какво ще кажеш - две-три кори в една малка тавичка да ти направя баница, да направя на тебе, да направя и на другите." Като седнаха да се хранят, направиха молитва, устроиха трапезата както старите хора си обичат и си знаят реда. за да има благословия. Така благославят с жито и с жар на софрата. Обаче брат ми Христо, три години по-голям от мене (аз бях 12, а той 15-годишен). току стана, грабна един копън[1] от манджата, от тяхната манджа и идва да го тури в моята манджа.
към текста >>

91. 08 - 18. НЕБЕСНОТО ПОКРОВИТЕЛСТВО

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

" Слага го на масата и като го открива, това били едри картофи, обварени и запечени с прясно масло на фурна: „Ето ви вегетариански печен заяк!
Жена му на Боздуганов - Златка, била радостна, че им дошъл гостенин и вечерта се събрали всички на трапезата. Сложили супата за вечеря и след това Боздуганов казал на Златка: „Хайде, докога ще ни мъчиш така, донеси печения заяк! " Като чул „печения заяк", той стоял като на тръне и чакал да види какзо ще донесат. Обаче всички били сериозни, никой не се засмива. По едно време сестрата казала: „Бъдете спокойни, за всяко нещо ще му дойде реда." По едно време излязла, отива в кухнята и се връща, като носи едно плаке, покрито с бяла хартия: „Ето ви печения заяк! " Слага го на масата и като го открива, това били едри картофи, обварени и запечени с прясно масло на фурна: „Ето ви вегетариански печен заяк! " - „Хей бе, брат Цаньо, абе акъла ми изкара, бе! " - и се смеел брат Епитропов и после където отивал, разправял за вегетарианския печен заяк, който бил ял в Шумен. Сега ще ви разкажа един спомен за брат Цани Боздуганов. Преди години брат Върбан Василев от село Дивдядово, сега е квартал на Шумен, ми разказа следната опитност: През 1938 година бях болен от туберкулоза, бях в много тежко положение, лекарите не можеха да ми помогнат, аз отчаян отивам при брат Цани и му казвам: „Тежко болен съм, какво да правя, не знам." - „Чакай, рекъл, да видим какво Господ ще каже." И влязъл в молитвената си стая и стоял там 1/2 до един час сам в стаята. И след това ми казва какво да правя.
към текста >>

92. 09 - 181. АКО Е РЕКЪЛ БОГ

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

За тях Учителят казал: „Маслото вече е раздадено, остава айрянът." От това те разбрали, че са свободни да си отпътуват.
Брат Цаню също си стягаше багажа и вече беше почти готов, когато Учителя отишъл при него и го попитал: „Брат, рекох, вие ще си отивате ли? " - „Да, тръгвам си, ако е рекъл Бог", казал почти механически братът. -„Вие, рекох, може да останете още няколко дни", казал Учителят. - „Не, не, отивам си, ако е рекъл Бог." Учителят отминал, без повече нито дума, като го оставил да жъне последствията на своето непослушание. Имало и други братя и сестри, които, обратно на брат Цаню, не им се искало да си тръгват да не би съборът да продължи. За тях Учителят казал: „Маслото вече е раздадено, остава айрянът." От това те разбрали, че са свободни да си отпътуват. Но не е бил такъв случаят с брат Цаню, който страдал от остър ставен ревматизъм и може би Учителят е имал пред вид нещо да му помогне, но той не го послушал и отпътувал за гарата. Но по пътя за гарата паднал и станало нужда на носилка да го върнат обратно на Братското лозе. Какво е станало след това, не ни е известно. „Когато Господ ти говори, бъди буден, не философствувай." Разказал: Георги Събев.
към текста >>

93. 09 - 188. МАСЛО ЗА УЧИТЕЛЯ

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

188. МАСЛО ЗА УЧИТЕЛЯ Веднъж една жена от София донесла малко масло на Учителя, но той й го върнал.
188. МАСЛО ЗА УЧИТЕЛЯ Веднъж една жена от София донесла малко масло на Учителя, но той й го върнал. Костадинка, дъщерята на брат Темелко, видяла това и после запитала Учителя защо е върнал маслото. А Учителят й казал, че тази жена като носела маслото, още из пътя си думала: „Нося го, но това масло няма да го яде Учителят, а ще го ядат ония, които са край него." Тя не го давала от любов, затова й го върна/. Учителят. Записано по разказа на Костадинка.
към текста >>

Костадинка, дъщерята на брат Темелко, видяла това и после запитала Учителя защо е върнал маслото.
188. МАСЛО ЗА УЧИТЕЛЯ Веднъж една жена от София донесла малко масло на Учителя, но той й го върнал. Костадинка, дъщерята на брат Темелко, видяла това и после запитала Учителя защо е върнал маслото. А Учителят й казал, че тази жена като носела маслото, още из пътя си думала: „Нося го, но това масло няма да го яде Учителят, а ще го ядат ония, които са край него." Тя не го давала от любов, затова й го върна/. Учителят. Записано по разказа на Костадинка.
към текста >>

А Учителят й казал, че тази жена като носела маслото, още из пътя си думала: „Нося го, но това масло няма да го яде Учителят, а ще го ядат ония, които са край него." Тя не го давала от любов, затова й го върна/. Учителят.
188. МАСЛО ЗА УЧИТЕЛЯ Веднъж една жена от София донесла малко масло на Учителя, но той й го върнал. Костадинка, дъщерята на брат Темелко, видяла това и после запитала Учителя защо е върнал маслото. А Учителят й казал, че тази жена като носела маслото, още из пътя си думала: „Нося го, но това масло няма да го яде Учителят, а ще го ядат ония, които са край него." Тя не го давала от любов, затова й го върна/. Учителят. Записано по разказа на Костадинка.
към текста >>

94. 09 - 282. МАЛКАТА ВРАТИЧКА

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

За да не скърца вратата, трябва да се намаже с маслото на любовта.
Аз нали съм тук, ще намеря дъска." Той веднага отиде и намери гладка, хубава дъска, която ми даде и аз я поставих на мястото на пукнатата, но вече без да се пукне. Разказал: Слав Д. Топалов Малката вратичка символизира нашите вътрешни отношения, които да бъдат хармонични. Пукнатината - това са малките недоразумения и търкания между нас, които дават възможност на злото да се промъкне, да се разкъса веригата и да се спънем в пътя. Малката врата - това са нашите вътрешни отношения. За да не скърца вратата, трябва да се намаже с маслото на любовта. Нашите отношения да бъдат пропити от възвишена братска любов, която се претворява в готовност за жертва. Онова, което правим безкористно за другите, то е нашият капитал за небето, то е нашето богатство, то е нашата препоръка
към текста >>

95. 09 - 301. ИЗЛЪГАЛ СЕБЕ СИ

Верка Куртева (1908 - 1998). Живият Господ.

301. ИЗЛЪГАЛ СЕБЕ СИ Един селянин доял две биволици, вадел прясно масло и го продавал на висока цена.
301. ИЗЛЪГАЛ СЕБЕ СИ Един селянин доял две биволици, вадел прясно масло и го продавал на висока цена. Но сторило му се, това не е достатъчно и решил да печели повече. Той хранел и свини, от които получавал мас. Хрумнало му да слага в маслото 30 % мас, никой няма да може да го познае. Почнал да слага мас и го продавал за чисто масло. Това продължило години.
към текста >>

Хрумнало му да слага в маслото 30 % мас, никой няма да може да го познае.
301. ИЗЛЪГАЛ СЕБЕ СИ Един селянин доял две биволици, вадел прясно масло и го продавал на висока цена. Но сторило му се, това не е достатъчно и решил да печели повече. Той хранел и свини, от които получавал мас. Хрумнало му да слага в маслото 30 % мас, никой няма да може да го познае. Почнал да слага мас и го продавал за чисто масло. Това продължило години. Спечелил много пари, но се страхувал да не го оберат, ето защо криел парите в една дупка в стената. Заболял хитрият старец и боледувал продължително. Онемял. С движения на ръцете едва успял да каже на своите близки къде са парите.
към текста >>

Почнал да слага мас и го продавал за чисто масло.
301. ИЗЛЪГАЛ СЕБЕ СИ Един селянин доял две биволици, вадел прясно масло и го продавал на висока цена. Но сторило му се, това не е достатъчно и решил да печели повече. Той хранел и свини, от които получавал мас. Хрумнало му да слага в маслото 30 % мас, никой няма да може да го познае. Почнал да слага мас и го продавал за чисто масло. Това продължило години. Спечелил много пари, но се страхувал да не го оберат, ето защо криел парите в една дупка в стената. Заболял хитрият старец и боледувал продължително. Онемял. С движения на ръцете едва успял да каже на своите близки къде са парите. Те разкопали стената и ги намерили.
към текста >>

Хитрият селянин лъгал хората, че им продава чисто прясно масло, ето че времето излъгало него.
С движения на ръцете едва успял да каже на своите близки къде са парите. Те разкопали стената и ги намерили. Били се събрали няколко хиляди лева, но вече били излязли от обръщение. Всичко отишло нахалост. Много труд за нищо. Хитрият селянин лъгал хората, че им продава чисто прясно масло, ето че времето излъгало него. С много пари, умрял като сетен бедняк. Този хитрец се казвал Колю Христов от село Водица, Търговишко. Разказала: баба Гина 10 октомври 1978 година.
към текста >>

96. 11 - 2. МУЗИКАЛНО ОБУЧЕНИЕ

Верка Куртева (1908 - 1998). Живият Господ.

„Затова искам да ми сложите дюшек на земята и ти да седнеш, на стол да седиш и да държиш Библията." Тъй, както съм си легнала хоризонтално, значи тежко болна, баща ми го няма в този момент в града, защото той лекува, пък с файтон носят храна, имаше фурна изградена, брашно има, но масло, сирене, другите работи носят с файтон.
И ме заведоха. В.К.: Това е втората година. Верка: Втората година. Но като лежах на леглото, казвам: „Мамо, аз искам да седна на земята, да ми сложите един дюшек на земята в стаята." Пък 70 души болни, които баща ми ги лекува. Баща ми ги лекува. „Затова искам да ми сложите дюшек на земята и ти да седнеш, на стол да седиш и да държиш Библията." Тъй, както съм си легнала хоризонтално, значи тежко болна, баща ми го няма в този момент в града, защото той лекува, пък с файтон носят храна, имаше фурна изградена, брашно има, но масло, сирене, другите работи носят с файтон. Дядо Ганчо се казваше и имаше един, тоз Иван Димитров придружил баща ми до градината с файтона. В това време аз съм лежала и казвам: „Мамо, животът ме напуска." И майка ми държи Библията и се моли. В туй време пристигат баща ми с този Иван Димитров, идват там, дядо Ганчо ги пренесъл, беше една баба Дона, една гьркиня, много фина жена, да, така. И така, 3/4 час в безсъзнание, унесена, не съм в безсъзнание, но унесена. Тогава казвам на майка ми: „Животът ме напуска." Баща ми се моли, това момче, и то си прави молитва там, майка ми, слугинята и изведнъж казвам; „Мамо, вашите молитви доведоха Учителя." Аз проговорих, Учителят ми възвърна живота.
към текста >>

97. 11 - 5. ОТ ВЕКОВЕ В ШКОЛАТА

Надка Куртева (1908 - 1996 г.). Пред Извора на Живота.

Тогава, аз, като вървя, до мен се приближи Георги Радев, пък аз не го знаех, и носи в джоба си една филийка хляб, намазан с масло и малко кашкавал.
Това бяха редовните песни на Школата, на неделните беседи и на Младжкия и Общия клас. Да, много хубаво ме просрещна Братството там и след туй почнах аз да с уча. Това беше 1928 година. На другия ден Учителят ни заведе на Бивака на Витоша. Каза: „Сега вий не трябва да се отклонявате, до Черни връх никой да не си взема храна." Пък аз за първи път отивам и много ми беше приятно, радостно. Тогава, аз, като вървя, до мен се приближи Георги Радев, пък аз не го знаех, и носи в джоба си една филийка хляб, намазан с масло и малко кашкавал. Аз рекох: „Ама Учителят каза да не се яде." Учителят в това време слиза зад гърба ми: „На Верка е разрешено." В.К.:Ха-ха-ха. На Верка разрешено, Верка: Така е разрешено, разрешено и ми дадоха. Половинката аз изядох, рекох: „И вие ще хапнете." В.К.: Вижда Учителят хубавото отношение и затова го поощрява. Верка: На мен ми го дадоха, и аз си го хапнах и продължихме нагоре до Черни Връх, и се върнахме. В.К.: Същият ден?
към текста >>

98. 12 - 15. МИЛОСЪРДИЕТО И ТОДОРИЧКА

Надка Куртева (1908 - 1996 г.). Пред Извора на Живота.

И той с бай Слави от градината, щото бяха много бедни, тя работеше и ги издържа двама болни така, недъгави, та носеха им хора хляб, лук, масло, сирене, хляб.
Тогава две стотинки купуват кравайчета. Тя ще види някоя бедна или възрастна жена, ще й вземе стомничките, ще я заведе до тях и дето е купила гевречето, ще й го даде. До такава степен предана и пожертвувателна. Казвам: „Тате, тези добри хора защо така се проявяват? " - „Те са - казва - някои ангели, които са нарушили своя живот и по пътя на милосърдието идват да си настигнат своята бригада, с която са работили." Тъй си го обясняваше той. И той с бай Слави от градината, щото бяха много бедни, тя работеше и ги издържа двама болни така, недъгави, та носеха им хора хляб, лук, масло, сирене, хляб. Тати с каручката им носяше в къщи много често и ги е лекувал, цялото им семейство. Майка й, баща й и Тодоричка. Тати си замина и на четиридесетия ден я бяхме поканили да дойде, на мястото на гроба правихме, сестра Мария Тодорова също беше тогава дошла. В.К.: На мястото на кой гроб? Надка: На тати на гроба, на 40-те и вечерта тя чете си парите, заплатата й 300 лева - няма ги.
към текста >>

99. 12 - 44. КАК СЕ ПОСРЕЩАТ ГОСТИ

Румяна Добрева Ганева /по мъж Серафимова/

От един дюкян пазари кашкавал, масло, сирене, каквото е на кредит.
И сега братята от селата викат: „Гледахме бай Георги и Надито да ни посрещнат." Аз, като видех, а пък имахме едно семейство, сестра Цонка, мъжът й инженер беше, не беше от Братството, един двор ни делеше помежду и казвах на мъжа й на кака Цонка: „Цоне, бай Георги има много деца. Сега другите, като дойдат от града, посрещат ги, а Надка не прави разлика от село, беден-богат, прост, с голяма любов ги посреща." Така бях по природа. Тати много ме ценеше, много ме обичаше. И като се ожених, всички приятели у дома. Един ден сега ще дойде Добри, мъжът ми, а аз с малко дете - отиде да пазари от един магазин пак на кредит, а те честни. От един дюкян пазари кашкавал, масло, сирене, каквото е на кредит. Там затваря кредита, отваря друг, той този месец като получи, плаща там, но ние другия месец отиваме на друг магазин. И веднъж, колкото вижда от приятелите от селата, дошли по своя работа, хайде у дома. Веднъж ги доведе 7-8 души приятели. Живко беше на една годинка и аз, като ги видях, нито захар, нищо нямам, нито хляб, чакам той да донесе. И като видях така малко, той ми даде знак: „Бъди спокойна." Отива на магазина - носи хляба, кашкавал, един гювеч кисело мляко, не знам още какво, сирене, кашкавал, всичко.
към текста >>

100. 15 - 00. АВРАМОВИЯТ ДОМ НА ДОБРИ ГАНЕВ И НАДЕЖДА КУРТЕВА