Търсене в текстове за 'Манджа'

Слагам зеленчука, варя и пека в тепсията и манджата е готова.
Ние, жените го възприехме направо и като умувахме, не умувахме дали това е Учителя - за нас този проблем бе решен един път завинаги. Думата ми е за онези верни, предани сестри, които останаха до края. Спомням си имаше един много смешен и забавен случай, който накрая стана трагичен. Един от младите братя се ожени за една красавица в града, отиде да живее в нейния дом, но понеже беше станал вегетарианец, беше дал ултиматум пред бъдещата си съпруга, че ще се ожени за нея ако тя му готви вегетарианска храна. Тя казала: „Ами това е най-лесното. Слагам зеленчука, варя и пека в тепсията и манджата е готова. Важното е да ме обичаш и да мога да живея с теб". Минали години. Как са се обичали не зная, но живяха сносно. По едно време този брат залиня. Всички се чудиме какво е станало с него.
към текста >>

5. 83. КЪЩНАТА ПОМОЩНИЦА СТАНКА

Та идвайки при мен тя ми беше голяма помощница и вършеше тежката работа в дома, чистеше, переше, пазаруваше, копаеше градината, садеше зеленчук, приготовляваше зеленчуците, които трябваше да се сложат в тенджерите и да се сготви подходяща манджа.
И така тя си дойде сама, беше трудолюбива и беше решила още на село, че иска да отиде някъде и да работи за Бога. Беше трудолюбива, но много твърдоглава, а беше медиумична, че като влезеше някой твърдоглав дух много усилия ми трябваха, за да се справя с нея. В предишния си живот е била чифликчийка и е тормозила с камшик подчинените си, а тук в моя дом бе дошла да служи и да се научи на закона на служението. Това го разбрах още в самото начало. Тя имаше няколко братя на село, но беше напуснала като им бе оставила цялото наследство от имота и беше решила от малка да се посвети да работи за Бога и за делото на Учителя. Та идвайки при мен тя ми беше голяма помощница и вършеше тежката работа в дома, чистеше, переше, пазаруваше, копаеше градината, садеше зеленчук, приготовляваше зеленчуците, които трябваше да се сложат в тенджерите и да се сготви подходяща манджа. Разбира се и аз работех, но работата беше разпределена и аз си отдъхнах малко. Вече беше по-лесно да се посрещат и изпращат гости, да се оставят на обед или вечеря, да се прибира след тях, да се мие посудата и да се подрежда всичко. Бях поставена почти насила да приемам тези гости, а не че аз ги търсех или ги исках. Те идваха, гощавах ги, отиваха си и после коментираха и по такъв начин, че бе за учудване. Чувах и ми предаваха коментарите, които след време преминаваха в нападки и злостни клевети, но аз пак ги посрещах, гощавах ги и пак след това чувах по мой адрес какви ли не работи.
към текста >>

6. 83. КЪЩНАТА ПОМОЩНИЦА СТАНКА

Та идвайки при мен тя ми беше голяма помощница и вършеше тежката работа в дома, чистеше, переше, пазаруваше, копаеше градината, садеше зеленчук, приготовляваше зеленчуците, които трябваше да се сложат в тенджерите и да се сготви подходяща манджа.
И така тя си дойде сама, беше трудолюбива и беше решила още на село, че иска да отиде някъде и да работи за Бога. Беше трудолюбива, но много твърдоглава, а беше медиумична, че като влезеше някой твърдоглав дух много усилия ми трябваха, за да се справя с нея. В предишния си живот е била чифликчийка и е тормозила с камшик подчинените си, а тук в моя дом бе дошла да служи и да се научи на закона на служението. Това го разбрах още в самото начало. Тя имаше няколко братя на село, но беше напуснала като им бе оставила цялото наследство от имота и беше решила от малка да се посвети да работи за Бога и за делото на Учителя. Та идвайки при мен тя ми беше голяма помощница и вършеше тежката работа в дома, чистеше, переше, пазаруваше, копаеше градината, садеше зеленчук, приготовляваше зеленчуците, които трябваше да се сложат в тенджерите и да се сготви подходяща манджа. Разбира се и аз работех, но работата беше разпределена и аз си отдъхнах малко. Вече беше по-лесно да се посрещат и изпращат гости, да се оставят на обед или вечеря, да се прибира след тях, да се мие посудата и да се подрежда всичко. Бях поставена почти насила да приемам тези гости, а не че аз ги търсех или ги исках. Те идваха, гощавах ги, отиваха си и после коментираха и по такъв начин, че бе за учудване. Чувах и ми предаваха коментарите, които след време преминаваха в нападки и злостни клевети, но аз пак ги посрещах, гощавах ги и пак след това чувах по мой адрес какви ли не работи.
към текста >>

7. 114. СЛУЖЕНИЕТО НА СТАРИТЕ И МЛАДИТЕ

Райна Стефанова Георгиева (Арнаудова)

Сложили продуктите в казана, наклали огъня и докато се сготви манджата решили да направят една маса, така че когато сервират храната да бъде на маса, а не на земята.
Една година той и двадесетина приятели направили една екскурзия с Учителя до Родопите. Вървели, що вървели, преминали долини и хребети и стигнали до една необикновена поляна, на която се извисявало едно дебело, грамадно, борово дърво. Учителят казал: „Тук ще спрем. Под това дърво ще се разположим, но трябва да знаете, че на това дърво няма да забивате нито пирон, нито ще режете някакъв клон и изобщо никой да не го пипа, да не се доближава до него, а само ще бъдем под него, ще бъдем под покрива на Всевишния". Два-три дни приятелите престояват на тази поляна, опънали палатки, разположили се и след това Учителят предложил да отидат на една екскурзия на няколко часа, а за да се пази багажа в лагера като дежурни остават двама приятели като между другото те трябва да се погрижат и да приготвят обяд за цялата група. Сложили продуктите в казана, наклали огъня и докато се сготви манджата решили да направят една маса, така че когато сервират храната да бъде на маса, а не на земята. Оглеждали се насам-ната-тък и решили да сковат една маса и от горе да я изплетат с клони от дърветата. Тръгнали да търсят пръчки подходящи да оплетат масата и от тук оттам изрязали от околните дървета. Донесли пръчките, разположили се под дървото и започнали да плетат масата. Плели що плели и разбрали, че пръчките няма да им стигнат затова решили вместо да се разхождат отново до онези дървета, то да използват клоните от дървото, което се било разлистило над главите им. Единият от тях се качил нагоре по дървото, за да отсече някои клони и когато започнал да реже неочаквано се счупва клона, на който е стъпил и той полита с гърба си да падне на земята.
към текста >>

8. 5. ПЕВЕЦЪТ СИМЕОН

ТОМ 6

Някой сготви манджа и ни донесе.
Но той не се вслушваше в съветите на Учителя нито в нечии други. Имаше един много дребнав случай, беше се скарал с касиерката за някаква дребна сума и напусна - излезна по-рано от църквата и изгоря. А ние бяхме четири души на Изгрева и бяхме голям товар за всички. Започнаха да идват сестрите и ни оставяха редовно по малки суми за издръжка на семейството. Това бе по указание на Учителя и сестрите си даваха скромния десятък за Бога на нас. Някой сготви манджа и ни донесе. Не минаваше ден някой да не мине и да не остави нещо за храна. Така прекарахме четири години. Симеон се бе записал в консерваторията в артистичния отдел, а Христина Морфова се залови с него да го обучава, че дори се стигна до там, да не позволява на Прокопова да се занимава с него. А това бяха музикални величия и педагози. Толкова много той ги спечели със своя глас.
към текста >>

9. 4. ИДЕЙНО ВЕГЕТАРИАНСТВО

Геновева Жекова

ТОМ 6

Казвам: „Ама аз не съм поръчвала боб." „Извинявай, отговори тя, но домакинята, без да иска бръкнала с лъжицата в другата манджа, бръкнала, без да иска и в боба, затова вземи от тоя боб, в който не е бъркано".
Домакинята ме пита: „Геновево, ти защо не идваш при нас да се храниш? " Отговорих: „Ти нали знаеш, че вие ядете това, което аз не ям". „Ами кажи какво ядеш." „Добре, един какво си". Добре, ама отивам аз в стола и ми поднасят една чиния с боб. Специално една от готвачките ми го носи. Казвам: „Ама аз не съм поръчвала боб." „Извинявай, отговори тя, но домакинята, без да иска бръкнала с лъжицата в другата манджа, бръкнала, без да иска и в боба, затова вземи от тоя боб, в който не е бъркано". Значи виж до каква степен са внимателни. Тя може да ме мине както си иска, да не ми каже и аз да не зная, обаче колко е важно честно да ги настройваш хората за това вегетарианство. Ами да оставим това, ами в кораба, казвала съм ти го, да не го повтарям. Но тук сега се записва, ще го повторя. Права си.
към текста >>

10. Първи разговое с Темелко на 27.1.1978 г.

Темелко Стефанов Гьорев

ТОМ 7

Готвехте ли манджа?
В.: То е много да месиш и да сготвиш. Трябва да направиш един харман. Т.: Едни това правят, други онова, помагат си. Като задруга. В.: А долу в старата къща какво правехте там на огнището? Готвехте ли манджа? Т.: Манджи правят. В.: Да събереш толкова много хора и да ги накараш да работят за общото не е лесна работа. Т.: Свикнах бе, брат, свикнах, свиква се. То не мой дом, а на другиго. После като си отидоха като кай нещо, опразни се.
към текста >>

11. 143. ЖИВОТЪТ НА РИЛА

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

ТОМ 9

Цар Фердинанд си празнува 70-годишнината и с него се качи на връх Килиманджаро.
Ген.Стоянов е. съпругът на Мария Стоянова, който беше адютант на цар Фердинанд, да. Защото в 1931 год. или 1932 год. цар Фердинанд покани съпругът на ген. Стоянова. Цар Фердинанд си празнува 70-годишнината и с него се качи на връх Килиманджаро. Цар Фердинанд и ген. Стоянов се качи на връх Килиманджаро в Африка, да. Знаете ли защо помня? Защото дадоха във вестника, че цар Фердинанд се е качил на 70 си рожден ден на Килиманджаро и че са видели слонове, стадо слонове, да. Ген. Мария Стоянова остана до края на живота си остана сестра в братството.
към текста >>

Стоянов се качи на връх Килиманджаро в Африка, да.
Защото в 1931 год. или 1932 год. цар Фердинанд покани съпругът на ген. Стоянова. Цар Фердинанд си празнува 70-годишнината и с него се качи на връх Килиманджаро. Цар Фердинанд и ген. Стоянов се качи на връх Килиманджаро в Африка, да. Знаете ли защо помня? Защото дадоха във вестника, че цар Фердинанд се е качил на 70 си рожден ден на Килиманджаро и че са видели слонове, стадо слонове, да. Ген. Мария Стоянова остана до края на живота си остана сестра в братството. Тя беше много мила жена, скромна, тя е била учителка, като женена за генерала, той става вече военен, не е учителствувала впоследствие, както всички жени навремето правеха. Беше много симпатична.
към текста >>

Защото дадоха във вестника, че цар Фердинанд се е качил на 70 си рожден ден на Килиманджаро и че са видели слонове, стадо слонове, да. Ген.
цар Фердинанд покани съпругът на ген. Стоянова. Цар Фердинанд си празнува 70-годишнината и с него се качи на връх Килиманджаро. Цар Фердинанд и ген. Стоянов се качи на връх Килиманджаро в Африка, да. Знаете ли защо помня? Защото дадоха във вестника, че цар Фердинанд се е качил на 70 си рожден ден на Килиманджаро и че са видели слонове, стадо слонове, да. Ген. Мария Стоянова остана до края на живота си остана сестра в братството. Тя беше много мила жена, скромна, тя е била учителка, като женена за генерала, той става вече военен, не е учителствувала впоследствие, както всички жени навремето правеха. Беше много симпатична. Тя ни донесе например да видим какво е аспержи в нашия „Параход" дето живеехме трите стенографки. Аспержи, това е един зарзават, който е за салата някакъв.
към текста >>

12. БЕЛЕЖКИ КЪМ „ОБРАЗЪТ НА УЧИТЕЛЯ

ВЪПРОСИ И ОТГОВОРИ (Магнетофонен запис от Вергилий Кръстев)

ТОМ 9

В.К.: А на Килиманджаро.
Адютант? Е.А.: Адютант на цар Фердинанд. В.К.: Адютант на цар Фердинанд, че тя е голяма служба и длъжност. Е.А.: Дълго време. Много дълго време и даже вече, когато не беше цар Фердинанд, когато навърши някаква годишнина мисля, че беше поканил адютанта си, и с него отидоха на върхът в Африка. В.К.: А на Килиманджаро. Е.А.: Килиманджаро. В.К.: Ама това е преди девети септември 1944 год.? Е.А.: Преди девети. В.К.: И той се връща нали след това. Е. А.: Генерал Стоянов се връща вкъщи, разбира се.
към текста >>

Е.А.: Килиманджаро.
Е.А.: Адютант на цар Фердинанд. В.К.: Адютант на цар Фердинанд, че тя е голяма служба и длъжност. Е.А.: Дълго време. Много дълго време и даже вече, когато не беше цар Фердинанд, когато навърши някаква годишнина мисля, че беше поканил адютанта си, и с него отидоха на върхът в Африка. В.К.: А на Килиманджаро. Е.А.: Килиманджаро. В.К.: Ама това е преди девети септември 1944 год.? Е.А.: Преди девети. В.К.: И той се връща нали след това. Е. А.: Генерал Стоянов се връща вкъщи, разбира се. Той го поканва, като адютант му е бил.
към текста >>

13. 01 - 03. ГЕОРГИ ИЗПУСНАЛ ВИНОТО

ГЕОРГИ КУРТЕВ - ЖИВОТОПИС

В ЦАРСТВОТО НА СПОМЕНИТЕ С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ ОТ ИЗГРЕВА. ГЕОРГИ СЪБЕВ

Посолването на сметта трябвало да означава много неща: каквато е манджата, такъв е и готвачът, а щом гостбата е сготвена, трябва и да се посоли.
3. ГЕОРГИ ИЗПУСНАЛ ВИНОТО Всеки ден Георги отивал рано да премете и запали печката, преди да са дошли клиентите, но веднъж, още преди да е премел помещението пристигнали първите клиенти и поръчали кафе. Чирачето, за да им услужи, набързо смело и оставило сметта зад вратата и отишло да прави кафе. Но ето че бай Тома пристигнал и като видял събраната смет зад вратата, ядосал се, че не е изхвърлена, взел една солница от масата и започнал да я соли. Посолването на сметта трябвало да означава много неща: каквато е манджата, такъв е и готвачът, а щом гостбата е сготвена, трябва и да се посоли. Това бил един назидателен метод за обучение по онова време, който трябвало да предизвика смях у очевидците и срам за готвача. Георги, като я видял, много се докачил и намислил да си отмъсти на стопанина. Вечерта, когато всички излезли, влязъл в мазето и пуснал да изтече виното от малката бъчва, която не била пълна. На утрото, когато бай Тома дошъл, лъхнало му на вино и казал на чирачето да слезе в мазето и да види да не би да се е скъсал някой обръч, понеже миришело на вино. Тогава Георги му казал, че никакъв обръч не се е скъсал, а той е пуснал да изтече виното от малката бъчва.
към текста >>

Тогава бай Тома се извинил, като и на него поръчал друг път да не прави така, защото с вино се полива и разлива за истинска сготвена манджа.
Вечерта, когато всички излезли, влязъл в мазето и пуснал да изтече виното от малката бъчва, която не била пълна. На утрото, когато бай Тома дошъл, лъхнало му на вино и казал на чирачето да слезе в мазето и да види да не би да се е скъсал някой обръч, понеже миришело на вино. Тогава Георги му казал, че никакъв обръч не се е скъсал, а той е пуснал да изтече виното от малката бъчва. Когато стопанинът го запитал защо е направил това, Георги му казал, че причината е в това, дето той е посолил сметта. После му обяснил какъв е бил случаят, че клиентите били подранили и бързали за кафе преди още той да е премел кръчмата. Тогава бай Тома се извинил, като и на него поръчал друг път да не прави така, защото с вино се полива и разлива за истинска сготвена манджа. След няколко години, през 1884 г., бай Тома станал кмет на града, тогава той си спомнил за някогашното си чираче, повикал го и го назначил писар в общината, за да му даде професия в ръцете, за което Георги му бил благодарен и признателен. После го повишил в старши писар, което било равно на секретар-бирник. Когато по-късно се открила такава длъжност в село Сара-кая, а сега с. Скалак, Георги бил назначен за секретар-бирник.
към текста >>

14. 08 - 01. КАК СЕ СТАВА ВЕГЕТАРИАНЕЦ

В ЦАРСТВОТО НА СПОМЕНИТЕ С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ ОТ ИЗГРЕВА. ГЕОРГИ СЪБЕВ

току стана, грабна един копън[1] от манджата, от тяхната манджа и идва да го тури в моята манджа.
Казах „Ако направиш баница с масло, ще ям. Ако я направиш със свинска мас, няма да ям баница." Вика: „Какво ще кажеш - две-три кори в една малка тавичка да ти направя баница, да направя на тебе, да направя и на другите." Като седнаха да се хранят, направиха молитва, устроиха трапезата както старите хора си обичат и си знаят реда. за да има благословия. Така благославят с жито и с жар на софрата. Обаче брат ми Христо, три години по-голям от мене (аз бях 12, а той 15-годишен). току стана, грабна един копън[1] от манджата, от тяхната манджа и идва да го тури в моята манджа. Аз се ужасих. Викам: „Христо, какво искаш? " Баща, ми като го видя, и той му се скара: ..Христо, какво искаш? " - „Защо Георги се превзема защо не седне тука на масата? " -„То не е твоя работа, никой не го е изгонил от масата.
към текста >>

15. 08 - 05. СЪБОРИТЕ НА ИЗГРЕВА

В ЦАРСТВОТО НА СПОМЕНИТЕ С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ ОТ ИЗГРЕВА. ГЕОРГИ СЪБЕВ

Един път по Великден решили дежурните сестри да направят някаква манджа, ама като за Великден.
И тя рекла: „Да, Учителю, ама ние го искаме с кундурите и панталоните." Учителят дал някаква рецепта как да го лекуват. След няколко деня пробиват циреите, много нечистотии изтекли и бай Петко с кундурите и панталоните се разхождал из Изгрева, за радост на баба хаджийка. Баба хаджийка беше една от добрите готвачки на Изгрева. Беше постоянно в стола. Тя, сестра Милева, сестра Вълчанова и други някои възрастни сестри бяха почти постоянно там и ръководеха работата в стола. Един път по Великден решили дежурните сестри да направят някаква манджа, ама като за Великден. По-хубава манджа да бъде за Учителя. И тогава занесли му някаква манджа, а пък когато дошло време да се вдига трапезата, виждат, че Учителят нищо не е вкуснал от манджата. Казали му: „Учителю, вие сигурно не харесахте манджата - не сте яли нищо." - „Не, рекъл той, манджата е хубава, ама аз днес бях на обед при бедните." Той ял само хляб и лук. Било Великден. Другите ядат баници, яйца, козунаци.
към текста >>

По-хубава манджа да бъде за Учителя.
След няколко деня пробиват циреите, много нечистотии изтекли и бай Петко с кундурите и панталоните се разхождал из Изгрева, за радост на баба хаджийка. Баба хаджийка беше една от добрите готвачки на Изгрева. Беше постоянно в стола. Тя, сестра Милева, сестра Вълчанова и други някои възрастни сестри бяха почти постоянно там и ръководеха работата в стола. Един път по Великден решили дежурните сестри да направят някаква манджа, ама като за Великден. По-хубава манджа да бъде за Учителя. И тогава занесли му някаква манджа, а пък когато дошло време да се вдига трапезата, виждат, че Учителят нищо не е вкуснал от манджата. Казали му: „Учителю, вие сигурно не харесахте манджата - не сте яли нищо." - „Не, рекъл той, манджата е хубава, ама аз днес бях на обед при бедните." Той ял само хляб и лук. Било Великден. Другите ядат баници, яйца, козунаци. Той вземал една глава лук, чукнал я и ял само хляб и лук.
към текста >>

И тогава занесли му някаква манджа, а пък когато дошло време да се вдига трапезата, виждат, че Учителят нищо не е вкуснал от манджата.
Баба хаджийка беше една от добрите готвачки на Изгрева. Беше постоянно в стола. Тя, сестра Милева, сестра Вълчанова и други някои възрастни сестри бяха почти постоянно там и ръководеха работата в стола. Един път по Великден решили дежурните сестри да направят някаква манджа, ама като за Великден. По-хубава манджа да бъде за Учителя. И тогава занесли му някаква манджа, а пък когато дошло време да се вдига трапезата, виждат, че Учителят нищо не е вкуснал от манджата. Казали му: „Учителю, вие сигурно не харесахте манджата - не сте яли нищо." - „Не, рекъл той, манджата е хубава, ама аз днес бях на обед при бедните." Той ял само хляб и лук. Било Великден. Другите ядат баници, яйца, козунаци. Той вземал една глава лук, чукнал я и ял само хляб и лук. „Аз, рекъл, днес бях на обед с бедните." Това нещо така е записано в записките: „На обед при бедните."
към текста >>

Казали му: „Учителю, вие сигурно не харесахте манджата - не сте яли нищо." - „Не, рекъл той, манджата е хубава, ама аз днес бях на обед при бедните." Той ял само хляб и лук.
Беше постоянно в стола. Тя, сестра Милева, сестра Вълчанова и други някои възрастни сестри бяха почти постоянно там и ръководеха работата в стола. Един път по Великден решили дежурните сестри да направят някаква манджа, ама като за Великден. По-хубава манджа да бъде за Учителя. И тогава занесли му някаква манджа, а пък когато дошло време да се вдига трапезата, виждат, че Учителят нищо не е вкуснал от манджата. Казали му: „Учителю, вие сигурно не харесахте манджата - не сте яли нищо." - „Не, рекъл той, манджата е хубава, ама аз днес бях на обед при бедните." Той ял само хляб и лук. Било Великден. Другите ядат баници, яйца, козунаци. Той вземал една глава лук, чукнал я и ял само хляб и лук. „Аз, рекъл, днес бях на обед с бедните." Това нещо така е записано в записките: „На обед при бедните."
към текста >>

16. 08 - 11. СЪБОРИТЕ НА ИЗГРЕВА

Значи в няколко големи казана се приготвяше манджата и там същевременно имаше и големи бакърени чайници, да се сервира вода по всяко време.
Ето го и „Парахода", зад тази барака. Виж как е извит Параходът. В. К.: Разкажете ми спомена за д-р Иван Жеков. Г. С.: Д-р Жеков си беше ветеринарен лекар и беше облечен с бяла престилка и сестрите, които бяха дежурни около кухнята, и жена му беше между тях. Те се грижеха за кухнята, за уреждането там с големи казани, за около 1000-1200 души народ трябваше да се сгогви ядене. Значи в няколко големи казана се приготвяше манджата и там същевременно имаше и големи бакърени чайници, да се сервира вода по всяко време. Всеки, който желае гореща вода, може да получи от там. Длъжни бяха да му дават. Един брат отива да иска гореща вода и пита: „Сестра Жекова, може ли да ми дадете една гореща вода? " Д-р Жеков, обаче, с всичката си сериозност - той обича да се шегува, ама онзи не знае това, не го познава - твърде сериозно го запитва: „А защо викаш на жена ми сестра, бе? Отгде ти е сестра на тебе, тя не те познава!
към текста >>

17. 20. ТЪРСЕНЕ НА ЧОВЕШКОТО У ЧОВЕКА

Гена Папазова

ТОМ 13

Парче хляб, малко кашкавал, някое яйце, някаква манджа някой занесъл, там какво ще направи.
После ще ви разкажа. Той казал: „Ами и трите са учителки с висше образование. Тъй че аз фактически нищо не им давам. Те работят, защото се чувстват призвани." А Савка беше най- близка с Учителя. Тя винаги изнасяше от Неговата стая това, което не е той използувал. Парче хляб, малко кашкавал, някое яйце, някаква манджа някой занесъл, там какво ще направи. Туй, което е останало, тя ще го вземе. Пък някой път го изяде сама, друг път го занесе там при трите и сега почват да избират череши. Ами чакай да видим дали има някоя здрава. Една по една, ту намерят нещо здраво, ту няма. Плодове най-често вземаха от Учителя.
към текста >>

18. 41. ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ

Учителят най-приятелски отива при него и казва: „Иване, я да видим ще направиш ли хубава манджа от гъбите?
Аз отговарях за домакинството, понеже нямаше сестра. Иван Дойнов беше готвачът. Отидохме и над Близнаците, чак на равното горе. Там набрахме много гъби печурки. Иван беше готвачът и седна да ги готви. Учителят най-приятелски отива при него и казва: „Иване, я да видим ще направиш ли хубава манджа от гъбите? " А Иван Дойнов беше майстор по гъбарството. Той даже в дома си зимно време отглеждаше гъби печурки изкуствено, в сандъци. Казва: „Ще направя, Учителю! " Така си приказваха, приятелски. А пък аз имах друга грижа: да стопля една тенекия вода преди обед, Учителят да се изкъпе (до обед всякога Той се къпеше), да поднеса тенекията на мястото, дето беше определено за баня и да поканя Учителя да отиде да се изкъпе.
към текста >>

19. 1929 година

След като изпратих слугинята в Опака, по която изпратих на Донка нотния тефтер и за Стефанка няколко приветствени думи, започнах да си готвя за обед, но огладняването ми не дотьрпя за манджа и купих си за 5 лева халва и с нея обядвах.
В Бога се крие всичката пълнота и богатство, в Него е всичкото щастие и Любов, с Него да се свържем и другаруваме, с Него да се разговаряме и беседваме по различните въпроси, защото Всичката светлина е в Него и Той ще ни изпраща само тогава по един светъл лъч, който ще осветлява винаги непреривно ума ни и стоплюва сърцето и душата ни. Сестрата Еленка ми писала ред наставления и дала ми е една хубава рецепта: Да съзерцавам винаги Висшето и всякога с Него да се занимавам, и то ще въздействува върху ми. Понеже по-голямата част от учениците бяха заболели от подушка, на брой 65, то аз ги разпуснах до 25.П. т. г. и съставих списък и го изпратих на фелдшера в Опака, за да даде нареждане, че тогава да съобщя на училищната инспекция. До следобед къде 2 ^ 3 ч писах списъци. След като изпратих слугинята в Опака, по която изпратих на Донка нотния тефтер и за Стефанка няколко приветствени думи, започнах да си готвя за обед, но огладняването ми не дотьрпя за манджа и купих си за 5 лева халва и с нея обядвах. Прочетох днес повторно писмата, писани ми от сестрата Еленка на 10 и 11 февруарий и искаше ми се да й пиша, но понеже тя поезия иска да й пиша с духовен сюжет, затова докъде 4 ч аз се не реших да пиша. Изобщо през деня съм неразположен, ей-така ми е тежко, неразположен, чете ми се, а иначе ми е тежко, така, не помня, каквото прочета. Прочетох... 20.II.1929 год., с. Крепча Станах от сън къде 7 ч. Залових се с щателно почистване на стаята си.
към текста >>

Сварих манджа с картофи и ориз, сютляш, като Димка даде млякото, и следобед турих ошаф да ври.
20.III.1929 год., сряда Станах от сън в 5 ч. Наспал съм се хубаво. Изчистих най-първо кюнците на печката, изчистих стаята хубаво. След това хубаво измих и почнах наряда. След наряда започнах да готвя, да се приготовлявам за гости. Сварих манджа с картофи и ориз, сютляш, като Димка даде млякото, и следобед турих ошаф да ври. На втория час следобед във II отделение дойдоха от Опака госпожиците учителки Деспа Георгиева, Посабка, Стефанка Пенева и млад господин от Свищов, братов син на Каменов от Опака. Дойдоха в часовете ми. Изпитвах да четат и пишат учениците ми, след това изпяхме някоя и друга песничка - останаха много доволни от учениците ми. След това ги отведох в I-о отделение и тамо изпяха нещо турско и пак българска песен. Най-после ги отведох в Ш и IV отделение.
към текста >>

*пирница - манджа, направена с пържени пиперки. (Бел.
И той много добре ще дойде за пролетната трева и растенията всички изобщо. Дойдох си в 6 без 10. Учителите, колегите ми замазали училището хубаво с киреч и пясък, макар че първото не станало както трябва. Закахърих се, че не можах да изпратя писмото на Еленка, а трябваше да се изпрати. След прочитане на 6 страници си лягам в 12 ч. *пирница - манджа, направена с пържени пиперки. (Бел. на съставителя Вергилий Кръстев) *НЛ.КЛ.Б.Л - няма любов като проявената Божия Любов. (Бел. М. И.) 8.IV.1929 год., понеделник Станах къде 6 1/2. Вънка вятър вее и сняг вали. Снощи хубав дъждец ръмеше, а тая сутрин студ и сняг.
към текста >>

20. 1929 година - продължение

Ходих за лапад и си сварих манджа за обед.
Кирушка решила днес вече да се сгоди за Стою Атанасов. Като пристигнах в 10 ч, запалих примуса, за да стопля вода, и проявих 3 стъкла и в 11 и половина, след като се изкъпах и преоблякох, си легнах. 23.V.1929 год., Крепча Събудих се, като слънцето вече тъкмо на изгрев. Тежко ми бе, че не станах навреме и не си бях доспал. Донесоха ми пощата, дойде окръжно, с което се съобщава, че на 6 юний свършваме учебните занятия, а на 9 - утра. Ходих за лапад и си сварих манджа за обед. Свирих и след това започнах да чета резюмето „Добрата почва" от 3.Ш.1929 год., неделна беседа, Изгрева. Прочетох го уж бавно, за да отпечатам всяка жива мисъл в паметта си, но тежко ми бе, мен ми се приспиваше и пак [се] пробуждах и дочетох, но нищо не запомних. Нахраних се и след това легнах да си отспя. Спал съм с промеждутъци 3 ^ 4 часа, като ставах да промивам - избанвам копиращите се картичка на Санду и паламарските учители. Към 4 ч наново започнах да чета горното резюме, вече с ясна памет и отпочиналост.
към текста >>

На обед се изкъпах, „о", преоблякох и заготвих хубава манджа от картофи и др.
Разхождахме се докъде 11 ч. Омръзна ми и се ядосвах, задето останах, но Сандю не си тръгва и аз аз заедно ходех с него. 29.VI.1929 год., събота Станахме от леглото къде 6 1/2 ч, въпреки че аз се бях събудил къде 4 1/2. След разговор със Сандю, със стражар Гьоко и други, закусихме със Сандю и аз си вземах каквото ми бе нужно и потеглих за Крепча с автомобил до Опака. Градушка убила и из Попово, Паламарци, Гогово, Опака няма, в Крепча пак убила наполовин посевите. На обед се изкъпах, „о", преоблякох и заготвих хубава манджа от картофи и др. и Енчо къде 3 ч дойде и заедно ядохме за обед. Енчо си отиде, Димитър още вчера, и аз сам останах в Крепча да пиша каквато работа имам. От Попово писах на Еленка с пощенска картичка, че съм уволнен от учителството. Днес: при проверка на депозитните суми, които са в пари, в мен възлизат на 2784 лева, които трябва да се повърнат на касиера. 30.VI.1929 год., неделя, с.
към текста >>

21. 1931 година

" Аз отказах да ми дадат, но те накараха момичето си да ми остави няколко грозда в бакърчето ми, което бе на масата и от него бях изял манджата.
Аз бързам, че ще пътувам, за да не пропусна трена. Ето, минава Пеню Белчев с жена си и дъщеря си. Ходили в лозята. Носеха пъпеши, но вече напукани, също и грозде. Щом ме видяха, си казаха: „Какво искаш да ти дадем, да си хапнеш? " Аз отказах да ми дадат, но те накараха момичето си да ми остави няколко грозда в бакърчето ми, което бе на масата и от него бях изял манджата. Запитах ги за сина им Бориса. Отговориха ми, че работи нещо към гръцката граница, Петричко, но се залюбил с една тамошна гранична учителка, но тя била заболяла, но въпреки всичко, те със съжаление ми казаха, че син им е решил да се ожени за нея. Сбогуваха се и си отминаха. Ето, стадо овци минават. Овците ме наобиколиха.
към текста >>

22. Дневник III. 12.V.1932 - 12.XII.1932 год.

Пеню Ганев

Хубава манджа бе приготвила сестра Иларионова, също и компот.
Учителят не излезе на молитва. След молитва направихме си гимнастиките. До обед аз направих креватите на Еленка и Янкова. Изкъпах се и изпрах дрехите. Обядът бе много добър. Хубава манджа бе приготвила сестра Иларионова, също и компот. Следобед си написах тия бележки от 15й до днес. Следобед в 4 1/2 четохме на есперанто от „La tri fundamentoj de la vivo", Ia prelego "La amo" * , до 6 ч. Времето бе много добро. Вятърът вече бе утихнал съвсем. Направих си от много клекове високо като креват легло и със сухото сено в сламеника спах много добре.
към текста >>

23. Дневник VII. 24.ХI.1941 год. - 14.ХII.1943 год. - Продължение 2

Чорбата днес бе постна, та си взех манджа от казана.
На обед надойдоха жени, за да донесат на мъжете си храна, фотографирах цялата редица, както стояха пред караулния началник, за да прегледат какво се носи в торбите и храната. Разчистиха района на единия край на казармата, за да слезе един самолет. След малко самолетът слезе с един германски офицер и пилот. Направих 2 снимки. Днес, поради четиридесетия ден от смъртта на обозе починалия Цар Обединител Борис III, бивш цар на Българите, и ден, определен от Министерския съвет за неприсъствен, дадоха на обед по 2 просоти питки на всеки войник. Чорбата днес бе постна, та си взех манджа от казана. Към 4.30 ч следобед самолетът си отпътува. Аз тая сутрин започнах да чета из томчето „Възможности за щастие" беседата „ Четирите положения", сега започнах да я дочета до края. 7.Х.1943 год., четвъртък, Пожега Тази заран се събудих в съзнанието си със сън, че съм влязъл някъде си в едно подземие и някакви си минерали с тъмночервен цвят, едни - кръгли като монети, други - в кубична форма. Нагребах от тях и взех. При мен беше Еленка.
към текста >>

24. 3.11. Как се записваха спомените на Мария Тодорова

Тя оставяше манджата да ври, идваше и в разстояние на няколко минути ми го разказваше.
И на друго място аз не съм ял такова нещо, така подготвена храна! А Борис Николов беше с изрязан стомах от неговата операция на язвата и всички храни, които се даваха и се правеха, те бяха строго пасирани. И той ядеше по малко, често и по малко. Така, че тя приготовлява храната и понякога се явяваше пред мен, държи дървената лъжица, с която бе разбъркала току що храната в тенджерата. И в момента, когато тя разбъркваше с лъжицата храната, в момента в нейното съзнание отваряха един прозорец, идваше един спомен. Тя оставяше манджата да ври, идваше и в разстояние на няколко минути ми го разказваше. След това се обръщаше и с лъжицата отиваше да бърка тенджерата с онова ядене, което се готвеше. Аз през това време го записвах в моите листчета, и след това го преписвах. Така, че много от спомените, които тя ми е разказала, ми ги е разказала с тази дървена лъжица, обаче, тогава имаше едни големи дървени лъжици, големи като черпак, с които се бъркаше храната. И така, тя се явяваше пред мен, опитваше храната дали е вкусна, солена, спираше, държеше с дясната си ръка лъжицата, и ми разказваше онова, което нейното съзнание в момента можеше да разкаже като спомен и опитност. И което беше най-интересното!
към текста >>

25. 5.10. Всеки обед по 5-6 човека на масата

Първо имаше супа, след това се носеше втора тенджера някаква манджа.
5.10. ВСЕКИ ОБЕД ПО 5-6 ЧОВЕКА НА МАСАТА Ама те идваха, ама това беше една върволица непрекъснато! Всеки обед на техната маса имаше по 5-6 човека. И обикновено Мария слагаше, те не се задоволяваха с едно ядене. Първо имаше супа, след това се носеше втора тенджера някаква манджа. И то манджа, която е вегетарианска манджа, не така забъркана в една тенджера, а имаше тави. Това беха мусаки, това беха кюфтета, това бяха сърми - всичко онова, което се е правело преди 40-50 години по времето на Школата на Учителя. Сега това нещо, никой не може да го направи! Т.е. аз съм ял в тех такава кухня, която през живота си никъде не съм ял на друго место, и няма да ми се случи да го ям втори път! Втори път - защо?
към текста >>

И то манджа, която е вегетарианска манджа, не така забъркана в една тенджера, а имаше тави.
5.10. ВСЕКИ ОБЕД ПО 5-6 ЧОВЕКА НА МАСАТА Ама те идваха, ама това беше една върволица непрекъснато! Всеки обед на техната маса имаше по 5-6 човека. И обикновено Мария слагаше, те не се задоволяваха с едно ядене. Първо имаше супа, след това се носеше втора тенджера някаква манджа. И то манджа, която е вегетарианска манджа, не така забъркана в една тенджера, а имаше тави. Това беха мусаки, това беха кюфтета, това бяха сърми - всичко онова, което се е правело преди 40-50 години по времето на Школата на Учителя. Сега това нещо, никой не може да го направи! Т.е. аз съм ял в тех такава кухня, която през живота си никъде не съм ял на друго место, и няма да ми се случи да го ям втори път! Втори път - защо? Ами, защото беше подготовката много трудоемка, много трудно да се подготви.
към текста >>

26. 6.5. Големите песове се хранеха с моята половин лекарска заплата цели 3 години!

Един път влизам в кухнята, там където слугинята Станка подготвяше всеки ден храната, която трябваше да се готви и да се слага в тенджерите и в тавите за втората манджа.
И аз веднъж отивам, тези песове започнаха да ме лаят, и аз не можех да влезна в двора. Изведнъж се огледах, хванах едно дърво и така го стоварих върху единия, който не ме пускаше, и тогава се озърнах да не би да ме ухапе другия - втория. И към него замахнах с голямата тояга, и го ударих! Аз се чудя, че как така стана, че не ме ухапаха, но ударите от мен бяха много бързи. Те свиха опашките си, и тези песове с квичене се отдалечаваха от мене. Един път влизам в кухнята, там където слугинята Станка подготвяше всеки ден храната, която трябваше да се готви и да се слага в тенджерите и в тавите за втората манджа. Гледам, а Станка - тя стои пред една голяма кофа, пълна с млеко и вътре нарязва един хляб. Питам я: „Какво правиш ти? Каква е тази попара - хляб с млеко в тази кофа, която има най-малко 3-4 килограма млеко? Каква е тая попара и за кого е тази работа? " Отговаря ми, че е за двете кучета, които ядели по 3 килограма млеко на ден, заедно с два хляба.
към текста >>

27. 8. Цената на трите обещания. 8.1. Как се разказваха опитностите на Мария Тодорова