Търсене в текстове за 'Малодушие'

НАЧАЛО

ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 35 резултата в 30 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. XVI. МИСИЯТА НА СЛАВЯНСТВОТО ПО СЛОВО НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ - БЕИНСА ДУНО

БОРИС НИКОЛОВ

И все що е рекъл, ще бъде, но не във Вашите дни, ако се повърнете назад, както израелския народ в пустинята, и ще оставите костите си, както тях за Вашето малодушие и общо неверие.
В този живот са призовани да вземат участие всичките избрани людие и народи, които образуват цвета на новите поколения на человеческия род. Вашето време наближава, Вашият изпит се завършва, часът на Вашето призвание удря и минутата на живота настъпва: Да се пробудите и влезете в този благ живот, който встъпва в тая многострадална земя. Аз ида от горе, по висше разпореждание на Бога - Вашия Небесен Отец, Който ме е натоварил с великата мисия да Ви предупредя от лошия път и Ви благоветствувам Истината на живота, която слиза от Небесното жилище на вечната виделина да просвети всякой ум, да възобнови всякое сърце и да въздигне и обнови всички духове - отбрани чеда на Истината предназначени да съставят зародиша на Новото человечество, на което Славянското семейство, коляното Юдино ще стане огнище. Слабата черта на душата Ви е общото разединение и разногласие, което спъва святото дело на Славянския род, но верен съм в делото на Този, Който ме е проводил. За Него няма препятствие, няма мъчнотии, волята Му е воля вечна и непреклонна. И все що е рекъл, ще бъде, но не във Вашите дни, ако се повърнете назад, както израелския народ в пустинята, и ще оставите костите си, както тях за Вашето малодушие и общо неверие. Но новото поколение, което сам Бог на Силите ще повдигне, ще осъществи Неговите възнамерения предупределени да се изпълнят. Можете да ускорите и затрудните вървежа на Вашето дело, ако се вдадете на разпуснатия живот, на покварените народи и това ме прави повече да бодърствувам за Вази, да не би изново да се повърните и паднете в примката на лукавия, което падение ще Ви коствува живота. Това ме принуди да сляза отгоре помежду Ви, да ви застъпя изново, да изгладя и премахна адската омраза с братския Вам род, който е положил за Вази безброй человечески жертви. Той е свята Русия, на която Бог е отредил велико бъдеще да изпълни волята Му за Ваша слава и славата на Неговото Царство. Ще приемете от нея дан, както Мелхиседек от Аврама, когото и благослови.
към текста >>

2. 01.ПРИЗВАНИЕ КЪМ НАРОДА МИ - БЪЛГАРСКИ СИНОВЕ НА СЕМЕЙСТВОТО СЛАВЯНСКО

Дадено чрез Учителя Дънов, 8 октомври 1898 г.

Не се двоумете, не се колебайте, но отхвърлете вашето малодушие и вашето маловерие настрана и елате към вечната виделина на живота, да разберете вечния път на Бога, Който ви е въздигнал от пепелището на нищожеството към славата и величието на безсмъртието.
Той ще ви посрещне заедно с всичките ангелски ликове, които ще дойдат да ви приемат радостно и весело, като съграждани на Вечното Царство, на което силата и славата е нескончаема. Не огорчавайте Бога с вашето поведение, не се съмнявайте в Истината Му, която ви носи от Небесното жилище в знак на Неговата към вас вярност и любов. Просветете се, елате на себе си, съзнайте истината на живота. Този, който ви е родил, бодърства над вас. Името Му знаете. Не се двоумете, не се колебайте, но отхвърлете вашето малодушие и вашето маловерие настрана и елате към вечната виделина на живота, да разберете вечния път на Бога, Който ви е въздигнал от пепелището на нищожеството към славата и величието на безсмъртието. Не се заблуждавайте, но дайте място на Този, Който ви оживява. Пред Него: домочадията, поколенията, народите не чезнат, но се възобновяват и възраждат от този същ Вечен Дух, Който привежда в порядък всичко в тоя обширен Божествен свят. Възобновлението е велика благодат, която ви спомага да се удостоите, да влезете в пътя на виделината, в която обитава мир и любов във всяка нейна стъпка. Тя е мощния вечен двигател в живота, който повдига всичките паднали духом. Тя е пътят на Спасението, по който влиза злощастният человечески род, призоваван от Небето на още един велик подвиг, с когото ще се завърши все, що е отредено.
към текста >>

За Него няма препятствие, няма мъчнотии, волята Му е воля вечна и непреклонна и все, що е рекъл, ще бъде, но не във вашите дни, ако се повърнете назад, както израилският народ в пустинята, и ще оставите костите си, както тях за вашето малодушие и общо неверие.
Обаче Аз почнах освобождението ви, като турих в действие всичките си мощни сили да работят навсякъде за постигание и осъществяване на великата мисъл, която има да завърша в най-кратко време, което чака Моята върховна заповед; но вашите раздори, вашият новоразвратен живот, възпират святата мисъл, която имам на сърце за вашето добро и доброто на целия род человечески; но всичко си има своите граници, това трябва да знаете. През тия последни години на новопочналия ви живот съм ви ръководил безопасно до тая минута и съм полагал най-големите усилия да ви опазя от много опасни злини. Въздайте хвала Богу, че Аз не съм от тия, които се побеждават. Иде време и сега е, когато ще опитате Силата Ми и ще познаете, че Аз съм Бог, Който се не лъже, но вие сте народ своенравен, който не съзира къде се крие неговото добро. Слабата черта на душата ви е общото разединение и огласие(?), което спъва святото дело на Славянския род, но верен съм в делото на Този, Който Ме е проводил. За Него няма препятствие, няма мъчнотии, волята Му е воля вечна и непреклонна и все, що е рекъл, ще бъде, но не във вашите дни, ако се повърнете назад, както израилският народ в пустинята, и ще оставите костите си, както тях за вашето малодушие и общо неверие. Но новото поколение, което сам Бог на Силите ще повдигне, ще осъществи Неговите възнамерения, предопределени да се изпълнят. Можете да ускорите и затрудните вървежа на вашето дело, ако се вдадете на разпуснатия живот на покварените народи и това Ме прави повече да бодърствам за вази, да не би изново да се повърнете и паднете в примката на лукавия, което падание ще ви коства живота. Това Ме принуди да сляза от горе помежду ви, да се застъпя изново да изгладя и премахна адската омраза с братския вам род, който е положил за вази безброй человечески жертви; той е свята Русия, на която Бог е отредил велико бъдеще, да изпълни волята Му за ваша слава и славата на Неговото Царство (14). Ще приемете от нея дан като Мелхисадек от Авраама, когото и благослови. Днешната сила и слава я вам дължи, такива са Божествените наредби: един сее, друг жъне, в края всички ще участвуват в Божието благо (15).
към текста >>

3. 203. ТОДОР БЪЧВАРОВ

Там пролича българският несговор и малодушие.
Рече ли един народ като един човек да достигне заветна мечта нищо не може да спре стихията мощна на целокупната му душа. Стени ерихоноски срутва тая мощ, поля и гори прехвърля и достига желаната цел. Единодушието е сила всесъкрушаваща. Но ние се самопровалихме в пропастта, защото ни липсваше единодушие, вяра в себе си, сговор. Добро поле громко говори за това. Там пролича българският несговор и малодушие. Българи, да потърсим единодушието, що твори, създава и всяка сила световна ще бъде на наша страна. Бог се проявява в хармонията, а света почита силата; ала силен е верният, угоден Богу е сговорният. Неговата реч става дело, понеже единодушието народно е глас Божий. - „Не търсихме ли ние правда и това, което е наше? А останахме онеправдани и ограбени...", мъмрим ние днес в недомислие!
към текста >>

4. 7. ХОДЖИТЕ МОЛЯТ ЗА ДЪЖД

След като си заминаха те в мене стана една реакция, настъпи едно съмнение и малодушие.
Ще го направите ли", питам ги аз. „Ще го направим, г-н капитан", отговарят те. „В петък - продължавам аз, - ще излезете при дебелите дървета, които са между селата ви, ще си направите молебена заедно двете села без да колите никакви кочове, никакъв курбан, защото Господ кръв 142 не ще, а иска добри дела. И дъжд ще вали. (Между двете села имаше десетина високи и големите дървета, запазени от дълго време, около които имаше известна светлина - някакво старо светилище). След като си заминаха те в мене стана една реакция, настъпи едно съмнение и малодушие. Казвам си: чакай бе, че дъжда ти в джоба си ли го имаш? Аз с такава сигурност го казах и хората го приеха с такова доверие, като че аз имам власт върху това и ще им го дам. Ами ако не вали ще стана за смях пред всички... Седя си на бюрото и си държа главата с двете ръце. А пък фелдфебела - не мога да го погледна, ще рече капитанът е луд. Изпаднах в едно такова униние, че даже от смущение не можах да вечерям... Заранта станах към 3 часа сутринта, приготвих се и излязох близко до щаба в едно чисто място, в една млада гора до границата, където хора не ходят.
към текста >>

5. 85. ПИСМА НА УЧИТЕЛЯ ДО СТОЯНКА ИЛИЕВА

СТОЯНКА ИЛИЕВА

Малодушието не ползва.
Пожелавам ти повече чист въздух, повече чиста вода, повече пресен хляб и повече слънчева светлина. Моят привет. 22.II.1933 г. /Свещеният подпис/ Любезна Стоянке, В живота трябва самообладание. Всичко добро, всичко велико трябва да мине през изпитание. Малодушието не ползва. Закона на Любовта решава всичко. 5. VIII. 1941 г. /Свещеният подпис/
към текста >>

6. 130. ПОБОЯТ СРЕЩУ УЧИТЕЛЯ 1936 ГОД.

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

Така проявиха едно малодушие ще кажа.
По-възрастните братя така се усъмниха. Те изявиха тревога, че може Учителят да си замине горе. Даже бяха дошли веднъж със Славчо Печеников с кола до Вада долу, за да Го вземат и да Го свалят. Аз не знам, те предложили ли са на Учителя, не са ли предложили, виж това не мога да кажа. Но много от приятелите, например пред Него плачеха като виждат, че не може да говори, че не може да ходи. Така проявиха едно малодушие ще кажа. Когато младите бяха по-положителни. И тогава всички, имаше повече така отзивчивост един към друг. Никога на нашият лагер не сме имали толкова вода да ни носят, тогава направиха от езерото пътеката, до която е на снимките там, до нашата полянка. Много дърва, вода ни носеха. Всички удобства имахме.
към текста >>

7. І.02.17. ЗАВЕТНИЦИ НА СВОБОДАТА НИ

Летопис Вергилий Кръстев

Там пролича българския несговор и малодушие.
Рече ли един народ като един човек да достигне заветна мечта нищо не може да спре стихията мощна на целокупната му душа. Стени ерихонски срутва тая мощ, поля и гори прехвърля и достига желаната цел. Единодушието е сила всесъкрушаваща. Но ние се самопровалихме в пропастта, защото ни липсваше единодушие, вяра в себе си, сговор. Добро поле громко говори за това. Там пролича българския несговор и малодушие. Българи, да потърсим единодушието, що твори, създава и всяка сила световна ще бъде на наша страна. Бог се проявява в хармонията, а света почита силата; ала силен е верният, угоден Богу е сговорният, Неговата реч става дело, понеже единодушието народно е глас Божий. - „Не търсихме ли ние правда и това, което е наше? А останахме онеправдани и ограбени...", мъмрим ние днес в недомислие! Българино, ние пропаднахме, защото изгубихме вяра в тържеството на правдата.и несговорът сломи нашата сила за отстояване народното право.
към текста >>

8. IV.2 декември 1907 година, неделя

Записал: ДИМИТЪР ГОЛОВ

Напуснете всякакво малодушие.
Ако се подигат бурите, не са ли те под Моето ръководство? Ако се вълнува светът, не е ли той под Моето ръководство? И ако всичко в света става чрез Моя Дух, защо трябва да се безпокоите? Трябвали слугата да се оплаква от господаря си? Не, слугата трябва да люби своя господар. Напуснете всякакво малодушие. Бъдете благи, както съм Аз благ, и справедливи, както съм Аз справедлив. Само тогава ще Ме познаете и ще ходите всякога във виделината на Моето лице. И всичкият мир ще разтвори своите обятия за вас, да ви приеме в себе си и да ви даде всичките блага и богатства, които съм запазил от незапомнени времена. Само в този живот ще разберете смисъла на вашия живот. Очаквам да ви намеря по-добре, когато се върна втори път.
към текста >>

9. IV.18 август, сряда

Записал: ПЕТКО ГУМНЕРОВ

За всекиго малодушието, Димитре, не е.
На въпроса на В. Граблашев отговори: - Тук има и съдилища, следователно има нужда от адвокати, само че държат добрите адвокати, а лошите ги отстраняват. На въпроса на Бойнова г-жа Казакова каза: - Няма нужда да се явявам често. А на въпроса на Д. Голов тя каза: - Да не бъдеш малодушен като мене, когато бях на Земята. За всекиго малодушието, Димитре, не е. Види се, ти искаш чорбица, но съжалявам, че не мога да ти я сготвя, защото има друга тука. Но ти, Димитре, не се бой, работите ти тази година ще се оправят. На въпроса на Пенка Бъчварова М. Казакова отговори: - Да, помня те, че исках да ти ставам кръстница. Дребните работи в живота, това са сенките, които са също потребни, но делото ще има успех в България.
към текста >>

10. IV.15 август, понеделник - ден Св. Богородица

Записал: ПЕТКО ГУМНЕРОВ

Внимавайте добре да не се роди у вас малодушие, та да поискате пак да се върнете в Египет, за да правите кирпичи.
Във Варна наблюдавах как една котка улови една мишка, с която като си играеше, аз размишлявах: да, ето един случай, когато никой не може да помогне на мишката. Но котката в играта си уж заспа и мишката започна да бяга, котката скочи, сграбчи я втори път, като че ли нарочно я беше пуснала, после пак пусна мишката, която значително се отдалечи, но котката наново я достигна и пак я сграбчи. Трети пък пак си поигра, като я остави да побегне, обаче четвъртия път котката рече да се престори на заспала и не гледаше в мишката, последната успя и се мушна в едно малко отверстие, и когато котката я потърси отново да си поиграе с нея, вече не я намери. Аз си рекох: значи това не е вярно, че непременно котката всякога може да изяде мишката. Искам с това да ви кажа, че тази мисъл, какво във всичко и всякога вие трябва да уповавате и да се надявате на Господа, трябва дълбоко да се всади във вашите умове. Внимавайте добре да не се роди у вас малодушие, та да поискате пак да се върнете в Египет, за да правите кирпичи. Това не бива да струвате, защото [в] земята, в която отивате, има и хетейци, и гергесейци, и хаморейци, и хаханейци, и херезийци, и евейци, и исувсейци (Второзаконие - 7 гл., 2 стих), които представят човешките грехове и които вие трябва да изтребите. Имайте вяра непоколебима, вяра, вяра, вяра, вяра. Няма друго средство. Вярата ще даде мощ на вашия ум, сърце и душа и ще ви даде сила да бъдете решителни. Господ е около вас, даже Той е във вашите неприятели, на които опитва ума.
към текста >>

11. 26. СГЪВАНЕ И ПРЕЧУПВАНЕ

Сутрин ще си отбележите тъй: „Имам тежко разположение на духа.“ По обяд: „Ужасно съмнение ме обхвана.“ Вечер: „Голяма ревност ме обхвана.“ На другия ден сутринта: „Ужасно малодушие.“ На обяд: „Озлобление.“ Вечерта: „Голямо отмъщение.“ На другия ден сутринта: „Силна вяра.“ На обяд: „Голяма надежда.“ Вечерта: „Голяма любов.“ Тъй ще пишете, а не много.
Някой път ще се случи, когато вие сте радостен, отвън времето да е облачно. А друг път, когато вие сте скръбни, времето да е ясно. Друг път ще видите, че когато вие сте скръбни, и времето е скръбно, когато вие сте радостни, и времето е ясно. Интересно е да видите вашето състояние в колко случаи ще съответствува на времето. Разбрахте как ще стане. Сутрин ще си отбележите тъй: „Имам тежко разположение на духа.“ По обяд: „Ужасно съмнение ме обхвана.“ Вечер: „Голяма ревност ме обхвана.“ На другия ден сутринта: „Ужасно малодушие.“ На обяд: „Озлобление.“ Вечерта: „Голямо отмъщение.“ На другия ден сутринта: „Силна вяра.“ На обяд: „Голяма надежда.“ Вечерта: „Голяма любов.“ Тъй ще пишете, а не много. Ще пишете часът и времето какво е: дали е облачно или ветровито, дали има слънце или не. Например ще пишете: „Слънцето тук-таме се показва.“ Пък ако го няма, ще пишете: „Напълно облачно или ветровито.“ Най-първо ще гледате какво е вашето състояние, а после на времето отвън. Ще започнете упражнението утре сутринта и ще видите кой как ще започне, но ще се оставите спокойни, просто ще хроникирате известни състояния. Човек трябва да изучава своето естество и да не се безпокои от състоянията, които преминава. Често радостите, които имате, не са ваши.
към текста >>

12. 35. ЕДНА ЗАДАЧА

Дойде във вас една мисъл на малодушие.
“ Той казал: „Опасна работа е.“ Оттам насетне той никога не е тръгвал нощем да буди слугите си, а чакал Слънцето да изгрее. После казва: „Нека си поспят момчетата, Ти, Господи, и малката работа ще благословиш! “ Не казвал, че таласъми са го уплашили. Казва: „Защо да ходя вечерно време да ги безпокоя? “ Да направим аналогия. Дойде във вас една мисъл на малодушие. Ти си яхнат, таласъмите те мушкат. Като те мушкат, какво ще кажеш? Значи не си изпълнил великия закон на Божията любов. Защо така върви светът, защо не върви по правия път на любовта? Нещастията днес се дължат на безлюбието на цялото човечество.
към текста >>

13. Дневник IV. 27.IX.1933 год. - 21.IV.1934 год. - Продължение 1

Моравият цвят в чист вид произвежда сила на характера, а в нечист вид - малодушие.
Чистият зелен цвят произвежда растене във всяко отношение: на мисли, на чувства, проявяване на благородни чувства и пр., а в нечистия вид произвежда съхнене - и физическо, и психическо. Синият цвят в голямо количество и в чист вид причинява подем, разширение на чувствата, проявяване на най-възвишени чувства в човека. А в малко количество и в неестествен вид произвежда противоположното: съмнение, безверие, обезверяване. Тъмносиният цвят в чист вид произвежда твърдост, решителност, устойчивост в убеждения, в чувства. А в нечист вид - непостоянство. Моравият цвят в чист вид произвежда сила на характера, а в нечист вид - малодушие. Може да се изучава възпитателното значение на цветовете, като се култивират в градината цветя с разни краски. Може да се види какво възпитателно влияние [имат] червените цветя, сините, тъмносините и пр. Ако хората знаеха законите на действието на цветята, до известна степен да се възпитават чрез тях. И всяка една мисъл произвежда особен цвят. Силата на писателя седи в това, какъв цвят произвеждат във вътрешния мир на читателя.
към текста >>

14. (Продължение)

Влад Пашов

Приет в малко количество и в нечист вид той носи съмнение, безверие и малодушие.
(Продължение) Братство (Севлиево), Г. XI, бр. 225 (2.Х.1938), с. 4 Ясно-синият цвят, в своите по-високи трептения, внася духовен подем и разширение на чувствата, облагородява сърцето. Той събужда най-възвишените чувства в човека, окриля неговия идеализъм и вяра. Приет в малко количество и в нечист вид той носи съмнение, безверие и малодушие. Астрологически ясно-синият цвят е свързан с планетата Венера, с медта и с тона „сол”. Тъмно-синият цвят в чист вид произвежда твърдост, решителност, устойчивост. В нечист вид създава не постоянство. Астрологически, той е свързан с планетата Юпитер, с калая и с тона „ла”. „Виолетовият цвят в чист вид произвежда сила в характера, в нечист вид – малодушие”.
към текста >>

„Виолетовият цвят в чист вид произвежда сила в характера, в нечист вид – малодушие”.
Приет в малко количество и в нечист вид той носи съмнение, безверие и малодушие. Астрологически ясно-синият цвят е свързан с планетата Венера, с медта и с тона „сол”. Тъмно-синият цвят в чист вид произвежда твърдост, решителност, устойчивост. В нечист вид създава не постоянство. Астрологически, той е свързан с планетата Юпитер, с калая и с тона „ла”. „Виолетовият цвят в чист вид произвежда сила в характера, в нечист вид – малодушие”. Астрологически той е свързан с планетата Сатурн, с оловото и с тона „си”. Различните състояния, различните мисли и чувства, които преживява човек в даден момент, зависят от преобладаването на един или друг цвят. В херметичната медицина науката за цветовете се използва като един отличен метод за запазване на здравето и регулиране и хармонизиране на енергиите, а при болести, за възстановяване на здравето, чрез внасяне в организма на известен цвят, като органическа сила, или отнемане - ако е в излишно количество. Но това е една обширна област в херметичната наука, върху която може да се повърнем по-после. Ето още няколко мисли от Учителя за значението на цветовете като творчески сили е Битието.
към текста >>

15. Част II - Елементите на астрологията - ГЛАВА V.

Влад Пашов

Приет в малко количество и нечист вид, той носи съмнение, безверие, малодушие” (Учителя).
Нейните болести са на частите, които тя управлява и се пораждат най-често от излишество в яденето, пиянство, удоволствия и пр. С други думи болестите й произтичат от нечиста кръв. Венера е онази енергия, която стои зад ясносиния цвят и зад тона sol. „Ясно-синият цвят в своите по-високи трептения внася духовен подем, разширение на чувствата, облагородява сърцето. Той събужда най-възвишените чувства в човека, окриля неговия идеализъм и вяра. Приет в малко количество и нечист вид, той носи съмнение, безверие, малодушие” (Учителя). Тази енергия е гореща и импулсивна по вътрешните си свойства, но от външна страна е хладна и влажна. Тъй като тази енергия е свързана предимно с емоционалния живот, то тя дава импулс и копнеж към всичко красиво, изящно. Тя дава подтика на поета, изящния вкус, деликатната чувствителност, артистични дарби, кротост, мекота, любов към удоволствията, както и склонност към бездействие. Тя прави работите приятни и благополучни. Носи сполука, както в селско-стопанските, тъй и в артистичните занятия.
към текста >>

Виолетовият цвят в чист вид произвежда сила, а в нечист вид малодушие.
докато човек не надмогне своята личност, т. е. докато не мине през всички изпитания и противоречия, докато не изпие до дъно горчивата чаша, той не може да мине зад орбитата на Сатурна, не може да мине през „пазача на прага”, не може да влезе във висшия живот, Сатурн е последната от седемте планети, в които са локализирани седемте творчески течения. Зад него вече се намират Уран, Нептун и Плутон, които имат отношение към висшия живот. Но за да дойде човек до този висш живот, живот на свобода, той трябва да мине през „пазача на прага”, през Сатурна, който държи всичката му карма в ръката си — да изплати всичките си дългове и тогава, като свободна душа, да влезе в новия живот, който любовта и мъдростта разкриват пред него. Сатурн е онази енергия в природата, която стои зад виолетовия лъч в спектъра и отговаря на тона si в гамата. Виолетовият цвят в чист вид произвежда сила, а в нечист вид малодушие. Посредством спектроскопа учените са установили, че различните цветни лъчи имат вълни с различна дължина, с различен брой вибрации, и с различни физични и химични свойства. Така, установено е, че червеният лъч, който казахме, че стои зад Марса, има най-дълга вълна - 0.75 микрона и 428 билиона трептения, и е носител на голяма топлина. Колкото се отива по-нагоре, вълните стават по-къси, броят на вибрациите се увеличава, топлината се намалява, докато стигнем до горната граница на видимия спектър - виолетовият цвят, който има най-къса вълна 0.40 микрона и най-много трептения - 800 билиона, и за които може да се каже, че няма почти никаква топлина - той е лъч на чистата, студена светлина. Тази констатация на физиката е интересна, защото по експериментален път установява известни свойства на цветните лъчи, които отговарят точно на описанието, което дава астрологията. Така червеният лъч е най-топъл, а знаем, че между планетите Марс е най-топъл, най-огнен; виолетовият лъч е най-студен, а видяхме, че Сатурн, който отговаря на виолетовия лъч е най-студената планета - емблема на зимата и смъртта.
към текста >>

16. ЧАСТ III. КОСМИЧЕСКИТЕ ВЪЛНИ НА БИТИЕТО 1. ВЪЛНАТА НА ЛЮБОВТА МИСТИЧНИЯТ ДЕКАНАТ НА ЗНАКА ВОДОЛЕЙ

1.1 ОБЩИ ПОНЯТИЯ

Тя е символ на чистота и девственост; в никой случай тя не е израз на малодушие.
Това са демаркационни цифрови граници със значителни орбисови нюанси. През този период, върху нашата Земя ще дойдат да се въплътят цяла серия от души - според думите на Учителя - идващи от сферата на планетата Нептун. Тя се явява като висока октава на планетата Венера. Религиозният свят е наричал тези души светии, а Учителят ги нарича Слънчеви деви. Те притежават онази магическа мощ, която произтича от великата добродетел на мистичната природа на човешката душа - кротостта. Тя е символ на чистота и девственост; в никой случай тя не е израз на малодушие. Слънчевите деви, това са децата, изпълнени с вяра в бъдещето. Те са мечтателни, вдъхновителки; нежност и топлота изпълня тяхното приятелство. На тях липсва песимизъм; тяхната оптимистична усмивка стопля, гали и сгрява душата, която търси лек за раните си от суетните желания. Тяхната песен е изпълнена с упование, красота, възторг и устрем по звездния път на младостта. Слънчевите деви, идващи от планетата Нептун са призвани да снемат тежкия шлем на бога Марс и неговите ужасни оръжия.
към текста >>

17. IX. СРЕДНОЩНА СРЕЩА С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ

ПРЕД ГОЛЕМИЯ ВЪПРОС

Буря се носеше там, сменяна с малодушие, нежелание за никаква работа - дори не му се искаше да живее повече.
Някакъв автомобил профучава в близката улица. Генко като че ли това е чакал - тихо заслиза по стълбата. Когато стигна на Изгрева, всичките прозорци бяха тъмни. Той се изправи до едно борово дърво и се загледа към стаята на Учителя. Душата му бе утеснена. Буря се носеше там, сменяна с малодушие, нежелание за никаква работа - дори не му се искаше да живее повече. Чувствуваше, че нещо е станало - както се чувствува изкълчен крак - боли те, а не знаеш как именно е станало изкълчването. На Генко се струва, че е турен на клада, на която той сам е притурил дървата. И вече огънят е подпален. - Господи - мълви той, - ако трябва, вземи ми живота, но дай ми мир на душата. Ако тези нещастия са неправи, премахни ги - освободи народа.
към текста >>

18. (89) Среща с царя на 5.IХ.1940 г. от 8 и половина до 10 и половина часа в двореца Враня

Това малодушие ме възмути.
Останал съм с един сополив Груев. Няма до кого да се допитам за нищо... Не мога повече... - Като не можете, ще дойде някой, който ще може. Една държава и народ не може да се спре. И без петли ще съмне, но трябва да се направи нещо... - Чувствам, че тая Добруджа ще ми бъде гробница. Ще повлече Карол крак и аз - подире му. Това малодушие ме възмути. - Ама това е срамота! - казах. - Вас Ви поднесоха на тепсия Добруджа и Вие пак сте недоволен. Ама то е грехота вече! Ами ако бяхте се били, бяха паднали стотици хиляди, ако сега свиквахте коронни съвети, като Карол Румънски, тогава?
към текста >>

19. 6. УЧИТЕЛЯТ ЗА МИРА СЛЕД ВОЙНАТА 1914 ÷ 1918 Г.

ПОГЛЕДНА ПЕТРА; Беседа от Учителя, държана на 18.VІІІ.1918 г., София. - В: Дали може: [Неделни] беседи от Учителя. София, 1942, стр. 146 ÷ 147.

Желая ви да бъдете смели и решителни, да изпъдите страха и малодушието навън.
6. УЧИТЕЛЯТ ЗА МИРА СЛЕД ВОЙНАТА 1914 ÷ 1918 Г. ПОГЛЕДНА ПЕТРА; Беседа от Учителя, държана на 18.VІІІ.1918 г., София. - В: Дали може: [Неделни] беседи от Учителя. София, 1942, стр. 146 ÷ 147. Желая ви да бъдете смели и решителни, да изпъдите страха и малодушието навън. Имайте вяра и упование на Бога. Аз ви говоря за този Бог, в Когото живеят и се движат всички същества. Той говори днес на всички хора. - Как? - Чрез страданията.
към текста >>

20. 19. УЧИТЕЛЯТ ЗА ВОЙНИТЕ И ЗА СЪДБАТА НА БЪЛГАРИТЕ

АЗ СЪМ ОНЗИ ЧОВЕК: Беседа от Учителя, държана на 28.IX.1919 г. - В: Да възлюбиш Господа: [Неделни и др.] беседи. София, 1946

Турете малодушието настрана!
Събличаме вече старите си дрехи и обличаме нови.” Тогава, като ме срещнете, няма да ме питате проповедник ли съм. Не съм проповедник, но обичам да проповядвам. Когато хората са весели, аз съм скръбен; когато те са скръбни, аз им пея. Майката пее, когато детето е скръбно. Днес Невидимият свят пее на сегашното културно човечество и казва; „Бъдете смели и решителни във вашите подвизи! Турете малодушието настрана! ” Според барометъра днес времето трябваше да бъде лошо, но като ви говорих, времето подчерта моите думи и каза: „Така трябва да бъде.” Оправи се времето. Всички ще бъдете свидетели на моите думи и ще кажете: „Верен е Господ във всички Свои прояви.” Казвам: Освободете се сега от всички политически връзки. Мислете, че сте царски синове и дъщери. Вие сте хипнотизирани. И до днес ви казват, че сте големи грешници.
към текста >>

21. VIII. Величка Стойчева Б. Писма от Учителя Петър Дънов до Величка и Костадин (Кънчо) Стойчеви

трета част - писма 1915г - 1918г

Всяко малодушие настрани, всяка отрицателна мисъл или чувство.
„Молете се един за друг, за да изцелеете” - казва Словото. Воля, смелост, юначество, безстрашие. „Вярвайте в Бога и в Мен” - казва Христос. Аз ще ви помогна. Слушайте и не бойте се. Всяко малодушие настрани, всяка отрицателна мисъл или чувство. Това са неща посторонни на душата и принадлежат на нейния външен свят. Привет на Коста и Стевка. В. В, [Ваш Верен] (Свещеният подпис) П. К. Дънов Варна, 30 ноември 1917 78. Писмо от Учителя Петър Дънов до Величка Стойчева от 16.12.1917 г., Варна * Обична Величка Стойчева, Любов - свързани с Бога; Вяра - свързани с Ангелите; Надежда - свързани с всички добри хора.
към текста >>

22. 5. За слънчевата енергия, топлината и въздуха

Д-р Михаил Стоицев

Ако оранжевият цвят е ръждив, развива тщеславието и малодушието в човека.
Примерът с биковете, при борбите в Испания, ясно потвърждава това. И действително, ако чисто аленочервеният цвят, според учените, има 427 билиона трептения в една секунда, а ултравиолетовият цвят - 754 билиона трептения, логично е да помислим, че трептения, по-долу от тези цифри, показват отрицателните прояви на тези цветове. Логично е да допуснем, че в действителност има много повече трептения във всички цветове, ако те са в най-чистата форма. Това обаче не може да се долови с нашите още неусъвършенствувани пет сетива, освен с шестото чувство - ясновидството. Оранжевият цвят действува ободрително, развива благородната индивидуалност, а главно дава подем на личността за служене на Твореца, за служене на цялото човечество. Ако оранжевият цвят е ръждив, развива тщеславието и малодушието в човека. Жълтият цвят действува върху ума, интелекта, мисълта, мъдростта и чувствата. Той помага за развиване на вътрешния мир и спокойствие. Той е равно- действуващата сила между червения и синия цветове. Ако жълтият цвят е нечист, развива се гордостта. Зеленият цвят действува върху физическото и духовно растене на човека.
към текста >>

А тъмносиният цвят води към съмнение, безверие, малодушие.
Зеленият цвят от природата влияе добре и върху очите. Човек закрепва индивидуално. Тъмнозеленият цвят пробужда в човека алчност към материалните неща, към грубия егоизъм. Синият - небесен цвят влияе върху вярата, истината, правдата, честността на човека. Той засилва също твърдата и устойчива воля. А тъмносиният цвят води към съмнение, безверие, малодушие. Виолетовият цвят, както и ултравиолетовият, влияят изобщо върху психическото състояние на човека. Влияят главно върху неговите чувства и силата на характера. Описаните неща не са приказки, а опитани научни истини. И ако някой се съмнява, нека си спомни само за влиянието на Луната върху моретата и океаните - приливите и отливите, за да се смири. Не напразно известни хора ги влече червеният, други - синият, трети - жълтият и разни още цветове.
към текста >>

23. IX. ЗА ЛЪЖЕУЧИТЕЛЯ МИХАИЛ ИВАНОВ

Д-р Михаил Стоицев

Това е голямо малодушие.
За да Ви се докаже какви големи и лоши последствия има твърдението на едно нещо, което не е вярно, те Ви изпратиха писмото, което Учителят е диктувал на Боев през юли 1937 г., с което писмо той ме изпрати в Париж заедно с неговата фотография (с Неговия подпис), която ми беше винаги като талисман. В това писмо е казано, че Учителят ме изпраща с мисия до окултистите, спиритуалистите и че аз съм се посветил всецяло на Божието дело, за което съм живял и работил. И че ако ми се помогнело на мене, с това се помагало на великото дело на Учителя. Защо Боев замълча и не каза на никого за това писмо? Това не е благородно! Това е голямо малодушие. Сега, брат Стоицев, слушайте ме много внимателно! Всички недоразумения произлизат оттова, че ние не се познаваме, не се обичаме, не си помагаме! Грешката е в мене. Сега ще разберете всичко! Още в началото на моето духовно подвижничество, в 1916 г., бях толкова привлечен от мистичния, вътрешен живот, че пренебрегнах външния живот и оттам - големи аномалии.
към текста >>

24. VI. НАРУШЕНИЕ НА ОКУЛТНИТЕ ЗАКОНИ, ВЪРХУ КОИТО Е ИЗГРАДЕНА ПАНЕВРИТМИЯТА

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

Само нравственият героизъм може да внесе повече дух и устрем в нашето училище, в нашия живот юначеството и доблестта дават красота и величие на живота, не злобата и малодушието.
Мисълта и делото, които изхождат от възвишено сърце, оставят трайни следи на земята. Нека всеки от вас да се стреми да оставя диря след себе си. Защото чрез дирята на всички, целият народ ще запише светла страница в своята история. Възвишете се с мисъл и дело, гледайте да бъдете достойни синове на своята земя: бъдете герои на духа на меча, герои на подвига, на жертвата. Историческият път на българския народ минава по стъпките на мъчениците и героите. Само нравственият героизъм може да внесе повече дух и устрем в нашето училище, в нашия живот юначеството и доблестта дават красота и величие на живота, не злобата и малодушието. Нашият народ, както всички възвишени народи, се прекланя пред подвига; в него той чувствува своето безсмъртие. Гледайте да не превиете врат под натиска на злочестината вървете смело в живота, когато сте обладани от най-чистите и възвишени пориви на своята душа. Да воюваш, наистина, това е високо призвание, но да изтръгнеш победата, това е тържество на вечната правда и справедливост. Вие трябва да се подготвите за победи. Не спирайте в усилията си, вярвайте в своето призвание.
към текста >>

25. I. НА ВОЙНА С ВОЙНИКА. 1. ОСВОБОДИТЕЛНАТА ВОЙНА (1912-1913 г.)

Минчо Сотиров

Изпратените от дружината патрули назад, за свръзка с нашите части, се връщаха последователно и въпреки силните им старания да влязат във връзка с наши части, до 10-12-15 километра назад, никъде не срещнали такива... На всички тия патрули дружинния заповядваше категорично "никому ни дума за това, че не сте видели наши войски, ще мълчите като"риби",.. и само ще казвате, всичко е хубаво"... Войници с подобни обезпокоителни сведения се задържаха повече при дружинния командир, под предлог да си починат, а всъщност да не общуват с ротите, за да не се зароди малодушие у бойците на позицията, която трябваше да бъде запазена непременно днес, най-малко до утре заран... Веригите на противника почнаха своето настъпление, но много внимателно, много предпазливо, а даже и боязливо.
Така отпочинали и нахранени тия двама конници, не знаеха как да благодарят за даденото им гостоприемство, ако и за един час само. Взеха ръцете на дружинния командир, целуваха ги многократно, просълзени, че с възобновени сили, свои и на конете, скоро ще се върнат и направят своя верен доклад, до всяка наша войскова група и ги помолят за подкрепа и донесение все по-назад и по-назад, до по-висшите началстващи лица, до които пък трябваше да се адресира едно по-пълно и ясно донесение, за една най-вярна ориентировка. Появата на тия двама конници като мълния се разнесе по цялата боева линия на дружината, че наши конници вече пристигат, а това значи, че и пехота има близо зад тях..., подкрепата на дружината е вече сигурна. ... Тия мили старци и момчета, не знаеха всъщност, как дружината е още изолирана и на какъв "паяджин конец" висеше живота й! Че тя бе оставена сама на собствените си сили за борба с врага, но и има сили по велики, несъкрушими, невидими, които дават своето съдействие, когато то бъде потърсено за общото благо, за добро, за Свобода! Изпратените от дружината патрули назад, за свръзка с нашите части, се връщаха последователно и въпреки силните им старания да влязат във връзка с наши части, до 10-12-15 километра назад, никъде не срещнали такива... На всички тия патрули дружинния заповядваше категорично "никому ни дума за това, че не сте видели наши войски, ще мълчите като"риби",.. и само ще казвате, всичко е хубаво"... Войници с подобни обезпокоителни сведения се задържаха повече при дружинния командир, под предлог да си починат, а всъщност да не общуват с ротите, за да не се зароди малодушие у бойците на позицията, която трябваше да бъде запазена непременно днес, най-малко до утре заран... Веригите на противника почнаха своето настъпление, но много внимателно, много предпазливо, а даже и боязливо. Настъпят, залегнат, наново настъпят, пак залегнат и така продължават бавно. Дружината само наблюдаваше, защото берданите не достигат още до бойните редове на противника, а това като че създаваше повече страх на противника, защо да не получи отговор на своя най-силен и даже "бесен" огън! Какъв бе тоя насрещен противник, та така безстрашно мълчеше и чакаше неговото настъпление безропотно!... Командирът на дружината извиква при себе си конния си ординарец, ефрейтор Георги Георгиев, винаги верен и смел при изпълнението на своя дълг, при всяко възлагано му поръчение и му казва: "Георге, една много важна заповед ще ти дам да занесеш до командира на 2-а рота поручик Василев Бенедикт, готов ли си да я изпълниш? "... Последва бързия отговор на ординареца, който бе всякога бърз в своите решения и отговор: "Г-н капитан, Вие ме познавате.
към текста >>

За това ви назначение известете началника на 5-а дивизия"... Не бихме се спирали на тая заповед и видим резултата от нейното изпълнение, ако да не бяха се явили причини от морално и психично естество, които в някои по-слабовати натури биха предизвикали малодушие и умиление, при констатиране студенината, надменността, гордостта на някои фактори от висши щабове, най-близки помощници, съветници и проводници на заповедите, давани от началника на 5-а дивизия.
ето вече два дни минават и той се бои да се покаже, а всичко това дава възможност за правилни насоки при спокойно движение на нашите главни сили. Към 3 часа след пладне се получи в дружината заповед № 907, без дата от щаба на 3-а армия със съдържание: "Заминете с дружината си за с. Евренджик /Софидос/ за да осветлявате посоките към Самоков и Мидия. Влезте във връзка с началника на 5-а дивизия чрез Бунар Хисар и с охранението на 5-а дивизия, което е на линията Чомгора-Урум- беглий-Соуджак. За по бързо предаваме донесенията от Евренджик до Бунар Хисар, устройте летяща поща. За това ви назначение известете началника на 5-а дивизия"... Не бихме се спирали на тая заповед и видим резултата от нейното изпълнение, ако да не бяха се явили причини от морално и психично естество, които в някои по-слабовати натури биха предизвикали малодушие и умиление, при констатиране студенината, надменността, гордостта на някои фактори от висши щабове, най-близки помощници, съветници и проводници на заповедите, давани от началника на 5-а дивизия. С получаването на горната заповед от 3-а армия командирът на дружината се отправи веднага за Бунар Хисар, за да влезе във връзка с началника на 5-а дивизия, който с щаба си бе там разположен. Потърсен в самия щаб - нямало го - бил в клуба; потърсен в клуба - не бил идвал - бил в телеграфната телефонната станция, но и там не се оказал, бил в еди коя си улица, но и там не се намерил и завръщайки се към щаба, дивизията, по пътя е бил срещнат от дружинния. Цял 1У2 час е трябвало да се търси и то без водач поне, защото всички били заети с важна работа... Докладвано за получената заповед от 3-а армия, началникът на дивизията отвежда дружинния командир в щаба на дивизията и по пътя му е давал нужните наставления с най-тих и спокоен говор, ясно и категорично. Отделил се за малко началника на дивизията, а поръчал на дружинния командир да влезе в салона, гдето ще дойде и той. В салона имало голям брой офицери и ординарци - щатни и прикомандировани към щаба и повечето от тях се хранели.
към текста >>

26. 5.2. МИРЪТ ИДЕ!

ПОГЛЕДНА ПЕТРА: Неделна беседа; 18 август, 1918 г.

"Желая ви да бъдете смели и решителни, да изпъдите страха и малодушието навън.
5.2. МИРЪТ ИДЕ! ПОГЛЕДНА ПЕТРА: [Неделна] беседа от Учителя, държана на 18 август, 1918 г. София. - В: Дали може. София, 1942, с. 146-147. "Желая ви да бъдете смели и решителни, да изпъдите страха и малодушието навън. Имайте вяра и упование на Бога. Аз ви говоря за този Бог, в Когото живеят и се движат всички същества. Той говори днес на всички хора. - Как? - Чрез страданията.
към текста >>

27. 6.3. ВОЙНИТЕ И СЪДБАТА НА БЪЛГАРИТЕ

A3 СЪМ ОНЗИ ЧОВЕК: Неделна беседа; 28 септемврий, 1919 г.

Турете малодушието настрана.
Тогава, като ме срещнете, няма да ме питате, проповедник ли съм. Не съм проповедник, но обичам да проповядвам. Когато хората са весели, аз съм скръбен; когато те са скръбни, аз им пея. Майката пее, когато детето е скръбно. Днес невидимият свят пее на сегашното културно човечество и казва: Бъдете смели и решителни във вашите подвизи. Турете малодушието настрана. Според барометъра, днес времето трябваше да бъде лошо, но като ви говорих, времето подчерта моите думи и каза: Така трябва да бъде. Оправи се времето. Всички ще бъдете свидетели на моите думи и ще кажете: Верен е Господ във всички свои прояви. Казвам: Освободете се сега от всички политически връзки. Мислете, че сте царски синове и дъщери.
към текста >>

28. 61. ПИСМО ОТ МИНЧО СОТИРОВ ДО УЧИТЕЛЯ, 28 май 1917 г., понеделник, Бургас

Минчо Сотиров, писма

Отпаднала съвсем духом, със силно малодушие, и даже с вяра, че всичко било "свършено" с нея.
61. ПИСМО ОТ МИНЧО СОТИРОВ ДО УЧИТЕЛЯ 28 май 1917 г., понеделник, Бургас Бургас, 28 май 1917 г., понеделник Учителю, На 25-того по обяд тръгнах набързо за Сливен. Вместо работата за която разчет правих, че отивам, намерих почва за друга работа. С пристигането ми вечерта - 8 часа, намерих г-жа Стойчева, като гостенка у дома, болна на легло. Отпаднала съвсем духом, със силно малодушие, и даже с вяра, че всичко било "свършено" с нея. Подобри се, засили се и подкрепи духом и с вяра. Допуска, че е изстинала през време на летуването на 21-ого, понеделник, понеже имало отворени прозорци в трена и силно течение. Появил се е стария й бронхит с компликация силно сърцебиене. Затова и Ви телеграфирам. Съмнявайки се за нещо сериозно в гърдите, повикала е лекар - доктора от града.
към текста >>

29. 89. ПИСМО ОТ МИНЧО СОТИРОВ ДО УЧИТЕЛЯ, 22 септември 1918 г., Вардище

Минчо Сотиров, писма

Иска се усилия от по-силните, за да се въздействува на слабите и парира тяхното малодушие, докато не е дало своя отрицателен резултат.
БДИНСКИ ПОЛК (печат) 22 септемврий 1918 г. Вардище Учителю, Получих последното писмо по капитан Игнатиев. То вля както всякога силна струя на жизненост. Изглежда, че сегашното психично състояние е много натежняло, та се отразява и на мен, който се смятам готов, бодър, мъжествен да устоя на всички изпитания. Последните събития на фронта, неуспехите, резултатите на наши грешки ще дадат и дадоха своя резултат и върху вътрешността и върху добрите труженици, които се стремят да вървят само в пътя на Божествените закони. Иска се усилия от по-силните, за да се въздействува на слабите и парира тяхното малодушие, докато не е дало своя отрицателен резултат. Аз напълно вярвам Учителю, че както всякога и сега не ще оставите на нови изпитания избрания народ. Ще му съдействувате, за да изпълни своята мисия за Славата Божия и въдворяване Царството Божие на Земята. Частно за нас, винаги и сега разчитаме Учителю на Вашето съдействие, за да се запази духа в нас, в полка и се възвеличи Името Господне в делата ни - в делата на сподвижниците в пътищата Господни. С Вашето съдействие ще работим на Божията нива. Целувам Десницата Ви и заради всички.
към текста >>

30. 2.13. Униатското движение и политиката на Франция. - В: Генчев, Николай. Франция в Българското духовно възраждане.

Господин Иларион и в тази обстановка - завършва Лавалет с огорчение - даде още едно доказателство за малодушието на своя характер.” Заточаването на Иларион и Авксентий бележи краят на френските усилия за укрепване на унията чрез привличане на най-влиятелните представители на българската нация.
Лавалет, който беше провокирал този ход, в последния момент обаче се изплашва от изостряне на отношенията с Русия и Англия и отговаря на Хасун твърде неопределено, като му напомня, че линията, която френската дипломация следва е „пълно въздържане докато покръстването се извърши, официална интервенция в името на свободата на съвестта, ако тази свобода е заплашена от преследване”. Веднага след срещата с Лавалет, Иларион започва преговорите с униатите, продължили цяла седмица през първата половина на май 1861 г. Но тези преговори били прекъснати от турското правителство, което под натиска на Патриаршията и на Лобанов арестува Иларион и Авксентий, за да ги заточи далеч от Цариград. Сутринта преди насилственото им отвеждане при тях се явяват представители на униатската община, за да ги подканят за последен път да приемат унията. „Те заявили на католическите делегати - съобщава Лавалет, че са искали да станат католици, но че техните партизани не пожелали да ги следват в този път и че ще се подчинят на съдбата, каквато и да е тя. Господин Иларион и в тази обстановка - завършва Лавалет с огорчение - даде още едно доказателство за малодушието на своя характер.” Заточаването на Иларион и Авксентий бележи краят на френските усилия за укрепване на унията чрез привличане на най-влиятелните представители на българската нация. Това е провал на опитите на Тувнел и Лавалет, на усилията на католическите асове от Цариград, първи голям успех на противниците на унията. Провалът на френските дипломати и мисионери се дължи на сложната обстановка в Цариград, на острите атаки срещу унията от страна на българската национална партия и на Русия, на непоследователната позиция на Али-паша. Този провал бил плод и от твърде неясната концепция на Франция в източно-църковните работи, нейната протурска позиция, на страха от усложнения, предвид болезнените амбиции на Русия в източноцърковните работи. Той се дължи на твърде безцеремонното поведение на Хенри Булвер207. Показателен в това отношение е и фактът, че от юни 1862 до февруари 1863 г.
към текста >>

0.66937899589539