НАЧАЛО
Контакти
|
Дарение
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
с която и да е дума
търси в изречение
с точна фраза
търси в текст
в заглавия на текстове
ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
190
резултата в
100
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
2_03 Лунен химн
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Учителят пак запита: - Освен Бетховен, има ли друг автор, който да има за тема
Луната
и нейното въздействие?
Всички души жадуват за подобни концерти. А концертните зали са съвременните светилища! Такъв концерт е несравним извор на добри преживявания, съзнанията укрепват във вярата и надеждата за доброто и безмерната хармония, така необходими на човешкото общество. Падаревски е музикален дух, слязъл да помогне на човечеството. Похвална е инициативата на авторите на филма и добре са сторили, като са поканили Падаревски да бъде изпълнител на прочутата Бетховенова "Лунна соната".
Учителят пак запита: - Освен Бетховен, има ли друг автор, който да има за тема
Луната
и нейното въздействие?
- Да - отговаря същият брат, - това е французинът Дебюси. Той е написал много нежна пиеса, назована "Лунна светлина". - А има ли възможност да чуем тук, на нашето пиано, изпълнението на тази пиеса? - Когато разбера кой от пианистите може да изпълнява Дебюси и специално тази пиеса, ще го помоля да изнесе концерт на "Изгрева" - допълни братът. Учителят продължи: - Само ние нямаме песен за Луната!
към текста >>
Учителят продължи: - Само ние нямаме песен за
Луната
!
Учителят пак запита: - Освен Бетховен, има ли друг автор, който да има за тема Луната и нейното въздействие? - Да - отговаря същият брат, - това е французинът Дебюси. Той е написал много нежна пиеса, назована "Лунна светлина". - А има ли възможност да чуем тук, на нашето пиано, изпълнението на тази пиеса? - Когато разбера кой от пианистите може да изпълнява Дебюси и специално тази пиеса, ще го помоля да изнесе концерт на "Изгрева" - допълни братът.
Учителят продължи: - Само ние нямаме песен за
Луната
!
Имаме за Слънцето и то - прекрасни образци. Всички познавате много добре нашето музикално упражнение "Изгрява слънцето". А "Химна на Великата Душа"? Аз не познавам друга така съвършена музика за Слънцето и затова тези песни назовавам химни на единственото светило, на единствената животворна светлина, която поддържа живота във всички гами, не само на земята, не само на Луната, но навсякъде по нашата Слънчева система. Луната, и тя дири Слънцето.
към текста >>
Аз не познавам друга така съвършена музика за Слънцето и затова тези песни назовавам химни на единственото светило, на единствената животворна светлина, която поддържа живота във всички гами, не само на земята, не само на
Луната
, но навсякъде по нашата Слънчева система.
- Когато разбера кой от пианистите може да изпълнява Дебюси и специално тази пиеса, ще го помоля да изнесе концерт на "Изгрева" - допълни братът. Учителят продължи: - Само ние нямаме песен за Луната! Имаме за Слънцето и то - прекрасни образци. Всички познавате много добре нашето музикално упражнение "Изгрява слънцето". А "Химна на Великата Душа"?
Аз не познавам друга така съвършена музика за Слънцето и затова тези песни назовавам химни на единственото светило, на единствената животворна светлина, която поддържа живота във всички гами, не само на земята, не само на
Луната
, но навсякъде по нашата Слънчева система.
Луната, и тя дири Слънцето. Лунните жители, макар и да са облечени в други лъчисти тела, поглеждат към Слънцето с благодарност и благоговение и се радват на всичко, което носят неговите благодатни лъчи. Луната се грее на Слънцето, отразява неговата светлина и неуморно работи за добруването на човечеството. - Нека сега да изпеем с вдъхновение "Химна на Великата Душа"! От пианото зазвучаха встъпителните акорди на песента и ние запяхме величествения слънчев химн на душите, осъзнали величието на живота, проявен от слънчевите лъчи.
към текста >>
Луната
, и тя дири Слънцето.
Учителят продължи: - Само ние нямаме песен за Луната! Имаме за Слънцето и то - прекрасни образци. Всички познавате много добре нашето музикално упражнение "Изгрява слънцето". А "Химна на Великата Душа"? Аз не познавам друга така съвършена музика за Слънцето и затова тези песни назовавам химни на единственото светило, на единствената животворна светлина, която поддържа живота във всички гами, не само на земята, не само на Луната, но навсякъде по нашата Слънчева система.
Луната
, и тя дири Слънцето.
Лунните жители, макар и да са облечени в други лъчисти тела, поглеждат към Слънцето с благодарност и благоговение и се радват на всичко, което носят неговите благодатни лъчи. Луната се грее на Слънцето, отразява неговата светлина и неуморно работи за добруването на човечеството. - Нека сега да изпеем с вдъхновение "Химна на Великата Душа"! От пианото зазвучаха встъпителните акорди на песента и ние запяхме величествения слънчев химн на душите, осъзнали величието на живота, проявен от слънчевите лъчи. Многогласното изпълнение на песента бе радостният финал на импровизирания разговор за "Лунната соната" на Бетховен.
към текста >>
Луната
се грее на Слънцето, отразява неговата светлина и неуморно работи за добруването на човечеството.
Всички познавате много добре нашето музикално упражнение "Изгрява слънцето". А "Химна на Великата Душа"? Аз не познавам друга така съвършена музика за Слънцето и затова тези песни назовавам химни на единственото светило, на единствената животворна светлина, която поддържа живота във всички гами, не само на земята, не само на Луната, но навсякъде по нашата Слънчева система. Луната, и тя дири Слънцето. Лунните жители, макар и да са облечени в други лъчисти тела, поглеждат към Слънцето с благодарност и благоговение и се радват на всичко, което носят неговите благодатни лъчи.
Луната
се грее на Слънцето, отразява неговата светлина и неуморно работи за добруването на човечеството.
- Нека сега да изпеем с вдъхновение "Химна на Великата Душа"! От пианото зазвучаха встъпителните акорди на песента и ние запяхме величествения слънчев химн на душите, осъзнали величието на живота, проявен от слънчевите лъчи. Многогласното изпълнение на песента бе радостният финал на импровизирания разговор за "Лунната соната" на Бетховен. За наша обща изненада, само седмица след разговора, на "Изгрева" бе изнесен самостоятелен концерт от видна столична пианистка, с програма от Дебюси и Бетховен. Чухме прочутата пиеса на Дебюси "Лунна светлина", а прозвуча и "Лунната соната" на Бетховен.
към текста >>
Единствен и вечно мълчалив наблюдател бе познатата и сияйна
луна
.
Той покани пианистката в приемната, откъдето тя излезе твърде зарадвана с подарък - новоиздадения сборник от песните. Ние подразбрахме значението и смисъла на приема - Учителят бе доволен от музиката на Бетховен и Дебюси, изпълнени от даровитата пианистка. Може би концертът щеше да отлети във вечността като скъп спомен. Подобни приказни дни и вечери на "Изгрева" имаше много често. Но ето че бях наново свидетел на следващо неповторимо музикално събитие, тясно свързано както с филма, така и с концерта на пианистката.
Единствен и вечно мълчалив наблюдател бе познатата и сияйна
луна
.
Заредиха се низ от вечери и по далечните небесни висини луната наедряваше, добиваше блестящ овал и нейната бледа светлина почна да прониква все по-настойчиво. Когато наближи пълнолунието, тя така наедря, като че ли искаше да запълни небосвода и да докаже своята значимост като светило. Тя надникна над хоризонта много смело и настойчиво. Не бе трудно да се предвиди, че именно тази вечер тя имаше намерение да озари земята с богата на нежност светлина. Не след дълго, когато уморените от трудовото ежедневие изгревяни загасиха последните светлинки, луната като че ли поспря своя ход, застана над салона и се вгледа в белоснежните му одежди.
към текста >>
Заредиха се низ от вечери и по далечните небесни висини
луната
наедряваше, добиваше блестящ овал и нейната бледа светлина почна да прониква все по-настойчиво.
Ние подразбрахме значението и смисъла на приема - Учителят бе доволен от музиката на Бетховен и Дебюси, изпълнени от даровитата пианистка. Може би концертът щеше да отлети във вечността като скъп спомен. Подобни приказни дни и вечери на "Изгрева" имаше много често. Но ето че бях наново свидетел на следващо неповторимо музикално събитие, тясно свързано както с филма, така и с концерта на пианистката. Единствен и вечно мълчалив наблюдател бе познатата и сияйна луна.
Заредиха се низ от вечери и по далечните небесни висини
луната
наедряваше, добиваше блестящ овал и нейната бледа светлина почна да прониква все по-настойчиво.
Когато наближи пълнолунието, тя така наедря, като че ли искаше да запълни небосвода и да докаже своята значимост като светило. Тя надникна над хоризонта много смело и настойчиво. Не бе трудно да се предвиди, че именно тази вечер тя имаше намерение да озари земята с богата на нежност светлина. Не след дълго, когато уморените от трудовото ежедневие изгревяни загасиха последните светлинки, луната като че ли поспря своя ход, застана над салона и се вгледа в белоснежните му одежди. Ограден от полусенките на лещака и стройните борове, салонът лъчеше лунна светлина.
към текста >>
Не след дълго, когато уморените от трудовото ежедневие изгревяни загасиха последните светлинки,
луната
като че ли поспря своя ход, застана над салона и се вгледа в белоснежните му одежди.
Единствен и вечно мълчалив наблюдател бе познатата и сияйна луна. Заредиха се низ от вечери и по далечните небесни висини луната наедряваше, добиваше блестящ овал и нейната бледа светлина почна да прониква все по-настойчиво. Когато наближи пълнолунието, тя така наедря, като че ли искаше да запълни небосвода и да докаже своята значимост като светило. Тя надникна над хоризонта много смело и настойчиво. Не бе трудно да се предвиди, че именно тази вечер тя имаше намерение да озари земята с богата на нежност светлина.
Не след дълго, когато уморените от трудовото ежедневие изгревяни загасиха последните светлинки,
луната
като че ли поспря своя ход, застана над салона и се вгледа в белоснежните му одежди.
Ограден от полусенките на лещака и стройните борове, салонът лъчеше лунна светлина. Луната внимателно оглеждаше "Изгрева" и правеше всичко възможно да озари свещеното място, познато много добре на нейните жители, осведомени за бележитата светиня на Земята. Те слизаха и възлизаха, отнасяйки съкровена мисъл за нови творчески импулси в безбрежното битие на живота. Както честичко се случва, тази вечер закъснях на "Изгрева". Бързах да се прибера.
към текста >>
Луната
внимателно оглеждаше "Изгрева" и правеше всичко възможно да озари свещеното място, познато много добре на нейните жители, осведомени за бележитата светиня на Земята.
Когато наближи пълнолунието, тя така наедря, като че ли искаше да запълни небосвода и да докаже своята значимост като светило. Тя надникна над хоризонта много смело и настойчиво. Не бе трудно да се предвиди, че именно тази вечер тя имаше намерение да озари земята с богата на нежност светлина. Не след дълго, когато уморените от трудовото ежедневие изгревяни загасиха последните светлинки, луната като че ли поспря своя ход, застана над салона и се вгледа в белоснежните му одежди. Ограден от полусенките на лещака и стройните борове, салонът лъчеше лунна светлина.
Луната
внимателно оглеждаше "Изгрева" и правеше всичко възможно да озари свещеното място, познато много добре на нейните жители, осведомени за бележитата светиня на Земята.
Те слизаха и възлизаха, отнасяйки съкровена мисъл за нови творчески импулси в безбрежното битие на живота. Както честичко се случва, тази вечер закъснях на "Изгрева". Бързах да се прибера. Нямах намерение да спирам, и без туй луната изпълняваше превъзходно своето "дежурство" Все пак наминах край салона преди да се спусна стремително с велосипеда си към дома. Наново изненада!
към текста >>
Нямах намерение да спирам, и без туй
луната
изпълняваше превъзходно своето "дежурство" Все пак наминах край салона преди да се спусна стремително с велосипеда си към дома.
Ограден от полусенките на лещака и стройните борове, салонът лъчеше лунна светлина. Луната внимателно оглеждаше "Изгрева" и правеше всичко възможно да озари свещеното място, познато много добре на нейните жители, осведомени за бележитата светиня на Земята. Те слизаха и възлизаха, отнасяйки съкровена мисъл за нови творчески импулси в безбрежното битие на живота. Както честичко се случва, тази вечер закъснях на "Изгрева". Бързах да се прибера.
Нямах намерение да спирам, и без туй
луната
изпълняваше превъзходно своето "дежурство" Все пак наминах край салона преди да се спусна стремително с велосипеда си към дома.
Наново изненада! На балкона, опрян на перилата, бе застанал Учителят. Облечен най- официално в белите дрехи и с бялата панамена шапка на глава, Той оглеждаше ту лунния диск, ту ширналата се панорама. Не исках да попреча на лунната идилия и леко свих до пейките. Учителят ме забеляза, напусна балкона, премина през горницата, заслиза по стъпалата на дървената стълба, влезе в салона, премина покрай катедрата, стъпи на сцената и се поспря до пианото.Всичко това стана бързо и неочаквано.
към текста >>
Разбрах, че, заедно с пълноликата
луна
, ще бъдем единствените свидетели на тържество от музикален характер.
На балкона, опрян на перилата, бе застанал Учителят. Облечен най- официално в белите дрехи и с бялата панамена шапка на глава, Той оглеждаше ту лунния диск, ту ширналата се панорама. Не исках да попреча на лунната идилия и леко свих до пейките. Учителят ме забеляза, напусна балкона, премина през горницата, заслиза по стъпалата на дървената стълба, влезе в салона, премина покрай катедрата, стъпи на сцената и се поспря до пианото.Всичко това стана бързо и неочаквано. Успях само да се приближа да салона и застанах до прозореца.
Разбрах, че, заедно с пълноликата
луна
, ще бъдем единствените свидетели на тържество от музикален характер.
Очаквах музика. Така и стана. На фона на разлистените лимони, изпълнили плътно сцената, фигурата на Учителя се очертаваше с яснота, макар че единствената светлина бе, все пак, слязла от висините на луната. Той засвири! Зная, че Учителят не бе школуван пианист, но много обичаше този многострунен инструмент и винаги бе високо оценен посетител на концерти, изнесени от видни пианисти в столичните салони.
към текста >>
На фона на разлистените лимони, изпълнили плътно сцената, фигурата на Учителя се очертаваше с яснота, макар че единствената светлина бе, все пак, слязла от висините на
луната
.
Учителят ме забеляза, напусна балкона, премина през горницата, заслиза по стъпалата на дървената стълба, влезе в салона, премина покрай катедрата, стъпи на сцената и се поспря до пианото.Всичко това стана бързо и неочаквано. Успях само да се приближа да салона и застанах до прозореца. Разбрах, че, заедно с пълноликата луна, ще бъдем единствените свидетели на тържество от музикален характер. Очаквах музика. Така и стана.
На фона на разлистените лимони, изпълнили плътно сцената, фигурата на Учителя се очертаваше с яснота, макар че единствената светлина бе, все пак, слязла от висините на
луната
.
Той засвири! Зная, че Учителят не бе школуван пианист, но много обичаше този многострунен инструмент и винаги бе високо оценен посетител на концерти, изнесени от видни пианисти в столичните салони. Той имаше изработено полифонично чувство, можеше едновременно да изпълнява на цигулката си музикални импровизации и да пее текста на песен, за първи път изпълнявана от Него. Въпреки това, не скриваше учудването си от придобитото изкуство на пианистите да изтръгват музика от пианото с всички пръсти на двете ръце. Обичаше не само да слуша пианистите, но и да гледа движението на послушните пръсти.
към текста >>
Само с един пръст на дясната ръка, леко извлечената песен прелетя в пространството и бе невидим привет към множеството, слязло от
луната
.
Той имаше изработено полифонично чувство, можеше едновременно да изпълнява на цигулката си музикални импровизации и да пее текста на песен, за първи път изпълнявана от Него. Въпреки това, не скриваше учудването си от придобитото изкуство на пианистите да изтръгват музика от пианото с всички пръсти на двете ръце. Обичаше не само да слуша пианистите, но и да гледа движението на послушните пръсти. Пианото прозвуча. Понесоха се нежните тонове на мелодична линия, странна и непозната по строеж.
Само с един пръст на дясната ръка, леко извлечената песен прелетя в пространството и бе невидим привет към множеството, слязло от
луната
.
Приветствената песен завърши, последвана от двуглас на нова мелодична линия. Двугласната песен бе израз на внимание към гостите от луната. Двугласът завърши, за да започне още по- нежно и едва доловимо изпълнение на още по-странна песен, изпълнена от двете ръце. Прозвуча хармония в почти всички регистри, но така овладяна в пианисимо, каквото само Учителят можеше да направи. За ухото ми музиката бе непозната и много странна.
към текста >>
Двугласната песен бе израз на внимание към гостите от
луната
.
Обичаше не само да слуша пианистите, но и да гледа движението на послушните пръсти. Пианото прозвуча. Понесоха се нежните тонове на мелодична линия, странна и непозната по строеж. Само с един пръст на дясната ръка, леко извлечената песен прелетя в пространството и бе невидим привет към множеството, слязло от луната. Приветствената песен завърши, последвана от двуглас на нова мелодична линия.
Двугласната песен бе израз на внимание към гостите от
луната
.
Двугласът завърши, за да започне още по- нежно и едва доловимо изпълнение на още по-странна песен, изпълнена от двете ръце. Прозвуча хармония в почти всички регистри, но така овладяна в пианисимо, каквото само Учителят можеше да направи. За ухото ми музиката бе непозната и много странна. Явно това бе химн, отправен към сферите на нематериалното, към по-високите гами на битието. В музиката тази вечер имаше акварелна нежност и благородство, каквито на земята почти не познаваме, благоговение, за което душите копнеят, зов към висок идеал, недостижим в обикновения порядък на човечеството.
към текста >>
2.
2_09 Дисхармонични състояния сред музикантите
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Отивам тичешком, а Той веднага ме пита, без да съм успял да
целуна
ръката Му: "Носиш ли си цигулката?
На общите беседи в неделя - неделя сутрин и в десет часа - свиреше на пианото или на орган обикновено Мария Тодорова. Понякога се редуваха и останалите цигулари. А понякога Мария Тодорова свиреше и на общия, и на младежкия клас. Имаше някакъв вътрешен ред и всеки се подчиняваше на него, и всеки знаеше кога и къде да свири. Една неделна сутрин идва при мен Савка и ми предава, че Учителят ме вика при себе си.
Отивам тичешком, а Той веднага ме пита, без да съм успял да
целуна
ръката Му: "Носиш ли си цигулката?
" Отговарям: "Нося я! " - "Да бъдеш готов да свириш с нея в клас." Аз кимвам утвърдително и излизам тичешком от стаята Му. Отивам, взимам си цигулката и я настройвам. Настройвам я, опитвам я, разсвирвам се леко с нея и обратно я поставям в калъфа. Влизам в салона.
към текста >>
Целунах
Му ръка и се отдалечих.
Хармонията между сцената и салона се възстановява. Влиза Учителят и започва своята беседа. Лекцията свършва с молитва и с песни. Накрая се приближавам към Учителя и Го поглеждам. Той наведе главата Си към мен и тихичко ми прошепна: "Справихме се отлично с едно дисхармонично състояние в Школата".
Целунах
Му ръка и се отдалечих.
Изминаха години. Винаги при концертни изпълнения на музиката на Учителя се стараехме да имаме един резервен вариант, който тутакси да попълни някое изневиделица появило се състояние на дисхармония. А такива винаги се появяваха. В нашите съзнания ние оставяхме отворени прозорци и врати на онези сили вън от Школата, които влизаха чрез нас и създаваха неразбориите и скандалите. Това ставаше и при съборите, и в неделите.
към текста >>
3.
2_11 Английската кралица играе Паневритмия
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Целунах
ръка на Учителя и проговорих: "Учителю, днес всички от "Изгрева" играхме Паневритмия с изключително вдъхновение, включително и сестра Мария, барабар с нейното бастунче".
Обикновено музикантите минаваха последни. Аз изчаках накрая, защото исках да Го запитам защо трябваше да се изчака тази бабичка. Казвам бабичка, защото ние всички бяхме много ядосани, че трябваше да чакаме десет минути - пет минути да се появи на хоризонта и пет минути да се приближи до нас и да влезе в кръга. А това беше баба Мария. Тази баба Мария бе рождената сестра на Тодор Стоименов - един от първите ученици на Учителя и председател на младежкия окултен клас.
Целунах
ръка на Учителя и проговорих: "Учителю, днес всички от "Изгрева" играхме Паневритмия с изключително вдъхновение, включително и сестра Мария, барабар с нейното бастунче".
Учителят погледна баба Мария, която стоеше настрана, подпряла се на бастунчето, но с една горда осанка, нетърпяща никаква забележка и противопоставяне. Учителят погледна и Тодор Стоименов, който стоеше редом с мен пред Него и каза тържествено: "Щом и английската кралица дойде да играе Паневритмия, това е знак небесен и земен, че ние ще победим. Запомнете това добре." Аз замрях. Тодор Стоименов се усмихна и усмивката му се разля по цялата поляна. Дойдоха други приятели около Учителя и Го обсипаха с въпроси.
към текста >>
4.
2_23 Хлябът наш насущний - музика за гладните деца
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
" Аз се наведох,
целунах
десницата Му и казах: "Разбрах, Учителю!
В ушите се бяха забили думите: "Хляб наш насущний". Отнякъде долетя в мен някаква мисъл. А кога Словото Му щеше да стане "хляб наш насущний" за человеците? След малко в мен долетя и отговорът от пространството: "Докато човек не огладнее и не ожаднее, не може да търси хляба наш насущний и живата вода на живота." Него ден, по същия начин се прибирахме надолу към града. На раздяла, Учителят прошепна: "Сега разбра ли какво значат онези думи на Христа за децата в Евангелието на Марка: "Който приеме едно от тези дечица в Мое име и Мене приема, а като приеме Мене, приема не Мене, но Този, Който Ме е пратил"(Марка гл.9, ст.37)?
" Аз се наведох,
целунах
десницата Му и казах: "Разбрах, Учителю!
" На следващият ден, аз отново в уречения час бях на своя пост и отново с Учителя, се запътихме към Симеоново и Витоша. Това продължи цели четиридесет дни. Веднъж, една сестра попита Учителя: "Защо Учителю, Вие всеки ден напускате "Изгрева" и отивате на Витоша? " Учителят я погледна и спокойно отговори: "Рекох, тук, на това място няма условие да се поддържа повече връзка с Бога". Аз бях до нея и разбрах причината: най- важното в тези 40 дни на бомбардировки бе връзката с Бога, за да се запази Школата и тоз народ!
към текста >>
5.
2_33 Кристали и бръмбари и мировата еволюция на Духа
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Целунах
Му ръка и си отидох.
Започнаха да странят и да не говорят с мен. Аз се омъчних, отидох и разказах всичко на Учителя. Поисках разрешение от Него да напусна чиновничеството си и да отида мозайкаджия в тяхната група, за да стана истински духовен ученик. Учителят ме изслуша, погледна ме строго и с показалеца на дясната си ръка направи едно движение, с което искаше да ми каже да се върна там, откъдето съм дошъл: "Рекох, там ще си стоиш, където си! " И така плавно отмести ръката си встрани, че аз усетих, че някаква сила леко ме отдръпна от пътя, по който се бях отправил да вървя.
Целунах
Му ръка и си отидох.
Така измина една година. Но положението стана нетърпимо. Те не само ме изолираха, но и ми се подиграваха, че съм светски човек от града и се чудели за какво ставам толкова рано, че да идвам на "Изгрева" за беседа. Тогава живеех на Овча купел и с едно колело идвах оттам на "Изгрева". Обикновено ставах рано, в три часа тръгвах, за да бъда в четири и половина на "Изгрева", където в Младежкия клас свирех на цигулка преди всяка беседа.
към текста >>
Аз сконфузено се измъкнах, не можах дори да Му
целуна
ръка.
След като свършваше беседата на Учителя, тръгвах за работа, като се спусках с колелото. Така си бях разрешил въпроса за собствения транспорт. На втората година отивам отново при Учителя и Му разказвам всичко - че аз загивам като светски човек в града и съм се отдалечил от духовната младежка група на "Изгрева", която работеше при Бертоли по строежите и правеше мозайки. Учителят ме изслуша внимателно, повтори жеста си от преди една година и каза: "Рекох, там ще стоиш, където си! " И пак онази сила ме поде и ме залепи за вратата Му.
Аз сконфузено се измъкнах, не можах дори да Му
целуна
ръка.
Чудех се какво означава всичко това. Но трябваше да послушам Учителя. И аз Го послушах - останах си чиновник. Измина и втората година в тормоз и голямо унижение от пренебрежението на останалите младежи към мен, с което трябваше да се справям. Но положението ставаше все по-нетърпимо.
към текста >>
Целунах
ръка и си тръгнах.
Пред мен са минералът и захлупеният бръмбар и аз, обикновеният човек, съм застанал пред тях. Това са етапи от три величини, включващи милиарди години от живота на земята. А до мен седи Великият Учител, чиято еволюция се измерва не със земни величини, не със слънчеви години, а с космическо време, което човешкият ум не може да побере. Разбрах всичко - че това бе един велик урок за Еволюцията на човешкия дух, слязъл на земята и урок за Мировата еволюция на човешкия дух. Този урок бе даден чрез Словото на Великия Учител, което обхваща времето и пространството на Вселената.
Целунах
ръка и си тръгнах.
Един изпит от три години бе разрешен за мене. Останалите приятели от Младежката група този въпрос го решаваха цели тридесет години, а някои го решаваха и тридесет години след заминаването на Учителя. Накрая всички се провалиха. Това го видяхме всички. Аз, който бях според тях от света, научих урока си за еволюцията на човешкия дух и за еволюцията на Духа и получих мир в себе си.
към текста >>
6.
3_15 Слово за Георги Куртев по случай една година от заминаването му
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Позволи ми, брат, да ти
целуна
ръката." Брат Георги бе ръководител на Братството в Айтовския край.
Но когато дойдох в тази мъничка обител, наречена "градината", когато влезнах в горницата на тази малка къщичка, почувствувах присъствието на Святия Дух. Това състояние на Святия Дух аз познавах още по времето на търновските събори, когато в горницата на Учителя Той допускаше братята по десет човека да влизат, за да правят колективна молитва пред една маса, на която бяха положени скрижалите на Бялото Братство, а на стената беше окачена голяма цветна пентаграма. Учителят тук бе свалил Святия Дух и ние, в Негово присъствие и на Святия Дух, принасяхме своите молитви. Това състояние аз го познавам и от стаичката на "Изгрева", където живееше Учителя. Бях изпълнена с благоговение и се изправих пред брат Георги и казах: "Аз долових в този дом и в това място нещо много хубаво.
Позволи ми, брат, да ти
целуна
ръката." Брат Георги бе ръководител на Братството в Айтовския край.
Аз ще кажа: той бе бащата на Айтовския край. Кого не е излекувал? Кого не е подкрепял материално? Неизброими са твоите красиви дела, брат Георги! За тях трябва да се напише цяла книга.
към текста >>
7.
3_18 Изпитът
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Аз също
целунах
ръка и се оттеглих.
Тя така се въодушеви от преживяното там, че започна най-възторжено да ръкомаха и дръпна пред Учителя едно такова похвално слово за тях, за айтозлии, че на мен ми стана дори неудобно. А Учителят я изслуша внимателно и когато тя прекрати възторжената си реч, я запита съвсем тихо: "Рекох, ами тези приятели изпитани ли са? " Тези думи свалиха сестрата на земята и тя започна да се оглежда, като че ли бе паднала с парашут от небето и едва можа да каже: "Ами как така, Учителю? " Учителят спокойно отговори: "Ами така - рекох, изпитани ли са? " Сестрата се сконфузи и си тръгна.
Аз също
целунах
ръка и се оттеглих.
Няколко дни бях под влияние на тази случка. Вероятно - за да намери тя добро място в моето съзнание. Минаха години, десетилетия, и аз бях свидетел как всички тези приятели бяха изпитани - както през времето на Учителя, така и след Неговото заминаване, особено през времето на съдебния процес срещу Братството, през 1957-58 година. Всички бяха изпитани и всеки получи своята оценка от Учителя чрез живота си, който бе най-точната оценка за положения изпит. Изпитите бяха многобройни, разнообразни, а развръзките - най-неочаквани и драматични.
към текста >>
8.
3_25 Музиката на Светлината
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Не смеех да се доближа в едно такова състояние, беше за мен кощунство да се добера до Него и да
целуна
ръката Му.
Понякога се окопитвахме и се спирахме да ги възприемем отвън. Но те живееха у нас, те кипяха като нови джибри за вино, кипяха и напираха да ни пръснат отвътре. При тези състояния, които бяха много мъчителни, ние се подпушвахме отвътре и търсехме помощ отвън, защото сами не можехме да се справим. Така аз веднъж съм потисната и вътрешно омъчнена. Отивам при Учителя, чукам на вратата Му и след като чух отговора Му отвътре, открехнах вратата и застанах на прага.
Не смеех да се доближа в едно такова състояние, беше за мен кощунство да се добера до Него и да
целуна
ръката Му.
Това го осъзнах ясно и не го правех. При други случаи аз се доближавах и целувах ръката Му. Той ме поглеждаше, разбираше състоянието ми и какво става с мене, нищо не казваше, но протягаше ръка, отваряше калъфа на цигулката и започваше да ми свири. Изсвирваше ми няколко Негови импровизации, които намираше за уместни, съобразно състоянието ми. Друг път ми свиреше някои песни, които аз познавах и свирех на пианото винаги преди започване на беседите.
към текста >>
9.
3_26 Музикална дреха и хармонизации
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
" Аз взех песнопойката, поклоних се,
целунах
десницата Му и тръгнах да издирвам погрешките в песнопойката, да ги сравнявам с оригинала и да ги поправям.
А че Учителят е пожелал да бъдат трима, имал е съображение: Кирил Икономов е волеви, Асен Арнаудов е роден музикант, а Матей Калудов има опит като капелмайстор. Ако тези трима бяха работили и издали песните, нямаше да се направят пропуски и грешки. Последва невероятно развитие на събитията. Учителят ме извиква при Него, подава ми синята песнопойка, издадена от Кирил Икономов и ми казва: "На, вземи. И да намериш грешките на Кирил Икономов и да ги оправиш!
" Аз взех песнопойката, поклоних се,
целунах
десницата Му и тръгнах да издирвам погрешките в песнопойката, да ги сравнявам с оригинала и да ги поправям.
След заминаването на Учителя аз издадох една голяма песнарка "Песни на Учителя". От мига, в който Учителят ми връчи поснопойката да търся грешките в нея, започна моят път към Голгота. Аз тръгнах и понесох този кръст, защото сам Учителят ми нареди да го сторя. И ето, вече тридесет години аз нося този кръст и вървя към Голгота, като върху мен падат непрекъснато гръмотевици, светкавици и ме брулят буреносни облаци, които идват не от Небето, а от Братството - от всички ония, които смятат, че са музиканти и знаят как стоят нещата. Е, питам аз, ако на някой от вас Учителят нареди да стори същото, не бихте ли го сторили?
към текста >>
10.
3_32 Отворените уши и песните от невидимата школа
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Въведе ме при Учителя, аз Му
целунах
ръка и Той, вместо да се обърне към мен, обръща се към кака Гина и казва: "Пяхте много хубаво.
Като ме видя, че съм стояла толкова дълго време, тя се усмихна и ме запита: "Хареса ли ти как пеем? " Отговорих: "Беше необикновено, нечувано за моите уши и за моите очи като музикант". Кака Гина продължи: "Е, видя ли, че и нас ни бива за такива работи! " После тя отиде, почука на вратата и влезна при Учителя. След малко се върна и ми каза да тръгна след нея.
Въведе ме при Учителя, аз Му
целунах
ръка и Той, вместо да се обърне към мен, обръща се към кака Гина и казва: "Пяхте много хубаво.
Беше необикновено пеене - нечувано за моите уши и за моите очи като музикант." Учителят повтори онова, което аз бях казала на кака Гина. Кака Гина гледа ту Учителя, ту мене и не може да проумее какво става и защо Учителят говори по този начин. Аз се усмихвам, кака Гина се усмихва и Учителят се усмихва. Накрая добавя: "Пяхте много хубаво, защото учениците от духовната Школа бяха решили да Ми изнесат концерт чрез вас". Аз ставам сериозна, кака Гина вече не се смее, поглеждаме се вече уплашено и отново поглеждаме Учителя.
към текста >>
11.
3_42 Паневритмията на Изгрева
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Приближи се до Учителя,
целуна
Му ръка.
Защото първо е необходима Светлина във вашето съзнание, а след това трябва да дойде Виделината на Словото на Учителя във вашето съзнание и да се срещнете с Него. Друг път няма. Оттам започва отвореният път и освобождаването от затворения кръг на българското съзнание за Школата на Учителя. Школата на Учителя е Светлина и Виделина на Словото Му. Когато се даде Паневритмията, така се случи, че дойде и Методи Шивачев от Нова Загора, който беше учител там.
Приближи се до Учителя,
целуна
Му ръка.
Учителят му поръча да дойде при Него, когато започна да се играе от Паневритмията. Той дойде при Учителя, а Учителят го покани да седне на пейката до стожера с лампата, където Учителят обичаше да седи. Методи наблюдава, накрая, след като свърши Паневритмията, заедно с Учителя се приближихме до него. Учителят се обръща към него и го пита: "Е, Методи, какво ще кажеш? Това сега тук, на поляната, същата Паневритмия ли е, която видя горе на Мусала, на небето?
към текста >>
12.
3_47 Бурята на Катя Грива и нейната вяра
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Състоянието на Катя се промени и не след дълго тя слезе от скалата, дойде,
целуна
ръка на Учителя и седна до Него.
Сега всички пеехме така, като че ли нещо се промени в нас и около нас. Бяхме станали братски хор, а нашата солистка беше седнала на един скален връх на разстояние тридесет-четиридесет метра от нас и извисяващ се четиридесет метра над главите ни. Беше необикновено преживяване. Като че ли тя бе стъпила на някакъв подиум, поставен високо в концертна зала, а ние, хористите, бяхме заели местата си в дъното на подиума. Песента се носеше около нас и в нас.
Състоянието на Катя се промени и не след дълго тя слезе от скалата, дойде,
целуна
ръка на Учителя и седна до Него.
Беше засмяна. Така тази песен се даде за Катя и чрез Катя стана достояние на Братството. Затова песните на Учителя са молитви за ученика, песнопения за неговата душа и славословие на неговия дух. Катя Грива бе една от тези сестри, които съставляваха групата на "слънчогледите". Това бяха онези сестри, които с часове, дни и месеци стояха пред вратата на Учителя, само и само да Го зърнат и да разговарят с Него.
към текста >>
13.
3_51 Спиритизмът и Школата на Учителя
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Всемировият Учител днес е пред теб и ти Му
целуна
ръката.
Така чрез мен се даде Словото на ангел Елохил, който е ангел на Третия Завет. Това е ангел Господен. Той даде посланието до българския народ, което вие сте чели. Чрез Мен днес се дава Словото на Бога. Ето, ти днес разбра, че Словото на Бога може да се даде само чрез Всемировия Учител.
Всемировият Учител днес е пред теб и ти Му
целуна
ръката.
Всемировият Учител дойде и отвори тази Школа, за да даде Словото на Бога за следващото човечество. Всички ония, които са при мен, не винаги са с мен, а понякога работят срещу мен. Това, което ти снощи видя и чу, то се повтаря всяка седмица тук на "Изгрева" и е работа на онзи, който работи срещу Школата. А ти бе доведен специално за този случай - да го видиш, да го чуеш и да разбереш истината от Мен, за да засвидетелствуваш чрез живота си след време за тази истина, защото ще имате много изпитания след време." Тези думи бяха ми предадени от Методи Шивачев. Те говорят и отговарят на всички въпроси, които могат да възникнат във връзка със спиритизма.
към текста >>
14.
3_59 Теософският конгрес и търсенето на Христа
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Самият факт, че никой - както от Изтока, така и от Запада - не позна Учителя: нито Го познаха вътрешно, нито дойдоха тук, в България, да направят връзка с Него и да Му
целунат
ръка.
Но къде е - не можаха да разберат. А това е много важно и трябва да се знае, защото това показва техните скромни възможности и смешни познания, които така силно рекламират. Учителят не случайно беше споменал, че теософите още не могат да се качат в причинното поле, а говорят за прераждане и други неща, заимствувани от индуските философски Школи. Така че техните познания бяха само опипване на тъмно. Това трябва да се знае както сега, така и в бъдеще от вас, за да не ви заблудят разни течения, дошли от Изтока или от Запада.
Самият факт, че никой - както от Изтока, така и от Запада - не позна Учителя: нито Го познаха вътрешно, нито дойдоха тук, в България, да направят връзка с Него и да Му
целунат
ръка.
Това показва недвусмислено и категорично, че тяхното познание не се доближава дори до причинното поле. Приказки и писаници много от теософите, а накрая се провалиха напълно, понеже не само не познаха и не видяха Всемировия Учител на земята, но за най-голяма изненада те си намериха друг земен човек, когото се опитаха да обявят за преродения Христос. Е, какво ще кажете за това? Не беше ли това позор и провал за теософите? И на всички Окултни Школи от Изтока и Запада?
към текста >>
15.
4_04 На Рила с песните на Учителя
,
МАРИЯ ЗЛАТЕВА
,
ТОМ 1
Но докато стигнехме до палатките и ако нощта бе светла и лунна - ако
луната
бе обляла цялата планина, то неминуемо се обръщахме да видим сребърната пътека долу, обсипана със звезди от Небето, отразяващи се в сребърните води на Второто езеро.
Невена Капитанова свиреше и акомпанираше на китара. Понякога нощите биваха тъмни. Искри изхвръкват от някой клек, хвърлен в огъня и, на фона на далечния шум на водопадите, се открояваше в нощта ехото на хубавите гласове. С притаен дъх слушахме песните "Скитах се по гори и планини" - каква мистика, каква красота и сливане с планината, с Небето над нея и с Вечността. В девет вечерта ставахме на крака за молитва и след това всички се прибирахме в палатките за почивка и сън.
Но докато стигнехме до палатките и ако нощта бе светла и лунна - ако
луната
бе обляла цялата планина, то неминуемо се обръщахме да видим сребърната пътека долу, обсипана със звезди от Небето, отразяващи се в сребърните води на Второто езеро.
Най-тържествени бяха съборните дни на Рила. Датата за съборните дни предварително се определяше от Учителя - понякога бе 17 август, друг път - 19 август, според началото на новолунието. Това зависеше от Космическия календар и часовник на Всемирното Велико Бяло Братство, което управляваше Вселената и от Всемировия Учител, Който лагеруваше на Рила с нас. Радостта и песните не стихваха през съборните дни. Те бяха тържествени празници за душите и сърцата ни.
към текста >>
16.
4_06 Паневритмията чрез Духа Божий се оживотворява в Сила и Живот
,
МАРИЯ ЗЛАТЕВА
,
ТОМ 1
Щурците свиреха,
луната
обливаше цялата поляна със сребристата си светлина.
"Паневритмията чрез Духа Божий се оживотворява в Сила и Живот" Паневритмията се изучаваше на части в салона и вън от него на малки групи. Учителят отделно от другите показваше на Катя Грива и на още няколко сестри отделните упражнения , за да Му бъдат в помощ при общото разучаване. "Пентаграмът" от Паневритмията се изучаваше на поляната. По това време тя беше окосена и ухаеше на сено.
Щурците свиреха,
луната
обливаше цялата поляна със сребристата си светлина.
На средата на поляната имаше стълб със силна електрическа крушка. Около него имаше пейка. Ние музикантите свирехме под стълба с електрическата крушка, а другите играеха. При такава поетична обстановка се разучаваше "Пентаграмът". Брат Симеон Симеонов, със своя нетърпелив нрав, понякога избързваше при свиренето.
към текста >>
17.
4_07 Ученици - музиканти в Школата на Учителя
,
МАРИЯ ЗЛАТЕВА
,
ТОМ 1
" Наведе се и Му
целуна
ръка.
Това е пътят. А това, че приятелите не изпълниха думите на Учителя значи, че светлината на тяхното съзнание е толкова малка, че не може мисълта на Учителя да се побере в техния ум. В двора, до горичката, бяхме заобиколили Учителя и разговаряхме. Мина група малки ученици. Едно момченце се отдели от групата, отиде до Учителя и Го запита: "Вие ли сте Учителят?
" Наведе се и Му
целуна
ръка.
След това се завърна при групата си. Учителят каза: "Това дете утре ще си замине. Дошло е на земята, за да направи връзка с Мене. Майка му ще плаче, ще се чуди защо си е заминало, без да знае защо е слязло детето й на земята." Неведоми са духовните пътища и закони. Незнайни са човешките пътища и необясними са подтиците у човека.
към текста >>
18.
4_10 Музикалните опитности на учениците
,
МАРИЯ ЗЛАТЕВА
,
ТОМ 1
Тя почтително Му
целуна
ръка и Му каза, че отдавна е имала желание да се запознае с Него.
Тя дойде, за да вземе сина си със себе си и да се върне обратно в Германия, тъй като бе научила, че може да бомбардират София и така той можеше да загине. Тъй като се познавахме добре с Недялка Симеонова, тя дойде при мене и след като се поразговорихме за музиката и нейната специализация в Германия, тя сподели, че свири в оперния оркестър, за да може да се издържа. Тя ми каза, че е дошла със специална молба при мен - да я заведа при Учителя. Веднага тръгнахме към салона и за щастие срещнахме Учителя. Представих му я.
Тя почтително Му
целуна
ръка и Му каза, че отдавна е имала желание да се запознае с Него.
Каза Му, че сега е на специализация в Германия и запита дали в тези неспокойни времена може да вземе сина си в Германия. Учителят замълча и каза: "По-добре е да остане тук." Тя благодари и си замина успокоена. Не след дълго започнаха бомбардировките над София. Като чула за това, тя тръгнала веднага от Германия, като оставила цигулката, нотите и дрехите си, за да дойде веднага в София и да го вземе, за да могат заедно да се върнат обратно. Това било малко преди 9 септември 1944 година.
към текста >>
19.
5_09 Песни и танци на слънцето
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
Небесната механика казва, че енергиите, които получаваме от Космоса, минават през слънцето, после през
луната
и тогава идват на земята, тоест минават през ред трансформатори.
Разбира се, не е въпросът само до външните движения и музика. Тук е важна мисълта, съсредоточението, вътрешното състояние. Човек трябва да възлюби този живот, да протегне ръце към него, както детето към майка си. Човек е свързан със слънцето. От него той получава всичко.
Небесната механика казва, че енергиите, които получаваме от Космоса, минават през слънцето, после през
луната
и тогава идват на земята, тоест минават през ред трансформатори.
От огромната енергия, която слънцето излъчва в пространството, земята получава едва една два и половина милиардна част. И тази енергия поддържа живота на нея, създава неговите форми. Всъщност, формите на живота разкриват вътрешното съдържание на Светлината. Като изучаваме тях, можем да изучаваме живота на слънцето. Някой оспорват, че има живот на слънцето.
към текста >>
20.
7_05 Бракосъчетание на музиканти
,
НЕСТОР ИЛИЕВ
,
ТОМ 1
Но отидох при Него и Му
целунах
ръка.
Разделихме се в Берлин и се върнахме в София така - кой както знае и както може, но не заедно. Аз се върнах в София, но ме бе срам да отида на "Изгрева". Срам ме бе затова, че декларирах, че ще си отстъпваме, ако има някакъв конфликт за нещо. Въпреки моя срам, аз отидох на "Изгрева" и наистина, какво беше моето учудване, когато видях Учителя да стои пред салона, като че ли чакаше мен. От срам не знаех къде да гледам.
Но отидох при Него и Му
целунах
ръка.
Той строго ме попита: "Какво ще кажете? " "Учителю, разделихме се." "Нали ти каза, че щеше да отстъпваш? " Аз не знаех къде да се дяна, потънах от срам в земята. Учителят ме попита: "Как се разделихте и къде? " "Разделихме се в Берлин и се върнахме кой където види и където свари." Учителят продължи: "Не си направила добре.
към текста >>
21.
2. ОБЕТ ПРЕД АТОН И ПРЕД БОГА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Тогава отец Милети стана, поклони се,
целуна
й ръка и каза: „Волята на майката е свещена.
Той се обърна и изрече. „Чадо мое, според обета, който сте дали пред Бога и пред Атон, първородния ви син трябва да го вземем и заведем в Атон." Майка ми скочи, прегърна ме,вдигна врява, като лъвица се нахвърли върху всички да ме пази. „Не го давам! " Това беше като гръм, който се разяри над общата трапеза. Всички бяха смутени от този категоричен отказ на майка ми.
Тогава отец Милети стана, поклони се,
целуна
й ръка и каза: „Волята на майката е свещена.
Решението на майката е глас Божий." А аз приличах досущ на майка си, вървях по нейна родова линия, а пък тя приличаше досущ на нейния баща. Значи аз вървях по родова линия на майка си и на нейния баща. Така обета пред Атон не се изпълни. Атон е египетска дума и означава „Изгрев" от думата Ехиатон. Така, че аз не заминах за Атон да стана монах, да се моля на Бога за продължението на рода си.
към текста >>
Целуна
Му ръка, като се обърна към Него, после посочи мене с пръст и Му каза: „Г-н Дънов, на Вас поверявам моят син." Учителят се усмихна и рече: „Хубаво!
И така родът бе спрян поради неизпълнение на обета пред Атон. Закони има, които съществуват и които ние не познаваме. На един от съборите в Търново през 1922 г. баща ми беше дошъл в Търново, за да ме види, понеже току-що бяхме се върнали от комуната в Арбанаси, където всички бяхме заболели от малария. И тогава баща ми се срещна с Учителя.
Целуна
Му ръка, като се обърна към Него, после посочи мене с пръст и Му каза: „Г-н Дънов, на Вас поверявам моят син." Учителят се усмихна и рече: „Хубаво!
" Така че истинският Атон беше при Учителя на Изгрева в София. Атон означаваше Изгрев и аз бях в Школата на истинския Атон, така че обета на баща ми се изпълни. Той ме повери като ученик в Школата на Учителя. След мен дойдоха като ученици в тази Школа и сестра ми Цанка, и братята ми Николай и Стефан. Е, трябваше да заплатим цената на първият обет и затова родът ни се прекъсна.
към текста >>
22.
10. ЛОЗЕТО И СЪБОРА НА БЯЛОТО БРАТСТВО
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
За първи път имах възможност да Му хвана ръката и да я
целуна
.
Започнаха разговори и размяна на мисли и така аз се запознах с живота на Братството реално. След малко цялата група от младежи отидохме при Учителя Дънов. Поканиха и мен. „Ела да се запознаеш с Учителя! " Заведоха ме до един хубав бряст, където имаше пейки и маси и ме представиха на Учителя.
За първи път имах възможност да Му хвана ръката и да я
целуна
.
Учителят ни прие, беше много разположен като видя толкова много млади хора. Туй беше първата ми среща с Учителя. Учителят не говори много. Той беше твърде зает. Скоро стана време за обяд и аз останах да обядвам с Белите братя.
към текста >>
23.
33. МАЛАРИЯТА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
По едно време той получи импулс някакъв вътре в себе си, стана
целуна
ръка на Учителя и каза: „Г-н Дънов, на Тебе го предавам." Учителят се усмихна и отговори: „Хубаво." Така баща ми ме предаде на Учителя, а майка ми на времето не позволи да ме направят послушник и калугер в Атонския манастир.
Учителят бе в Търново на събора с цялото Братство. С баща ми в свободните дни от треската на маларията се разхождахме в Търново, все едно че нищо не е било. Но той знаеше, че съм болен от малария и мълчеше. Беше разбрал, че аз се срещам с него през ден, когато маларията не ме тресе. Веднъж бяхме тримата, аз, той и Учителя и той разговаряше с Него.
По едно време той получи импулс някакъв вътре в себе си, стана
целуна
ръка на Учителя и каза: „Г-н Дънов, на Тебе го предавам." Учителят се усмихна и отговори: „Хубаво." Така баща ми ме предаде на Учителя, а майка ми на времето не позволи да ме направят послушник и калугер в Атонския манастир.
В нашия род, всяко едно поколение, векове наред предава първородния син на Атонски манастир като дар на Бога. А сега баща ми ме предаде на Учителя. Баща ми беше православен, беше религиозен. Вегетарианец първо станах аз, после баща ми и най-после майка ми, понеже се страхуваше от общественото мнение. Като бях у дома ядех само сухи сливи и хляб, защото майка ми не искаше да ми готви друга храна.
към текста >>
24.
34. ПИСМО ОТ ЖЕЧО
,
До Борис Николов
,
ТОМ 2
Излезе най-после, всички му
целунаха
ръка, а аз се ръкувах и Го поздравих с добре дошъл.
Той се забави много. А то имало дете да се кръщава, тъй че дядо владика и деца в Ачларе кръщава. Кога видяхме детето почнаха да се питат: Какво ли ще е това дете - кръщано от владика?! Едни казаха, че ще бъде дявол щом владика го кръщава, а друг светия. По-многото се изказаха за дявол.
Излезе най-после, всички му
целунаха
ръка, а аз се ръкувах и Го поздравих с добре дошъл.
Имаше още двама - от окръжното инженерство чиновник по прилагане на плановете в село (и ще бъде около 3 месеца в село) и ревизора на кооперативното ни дружество. Само ние трима се ръкувахме. После дядо владика ни помоли да послушаме и Прочете се от един свещеник - Протопар написано на книга, продиктувано от владиката до Царя Бориса Ш.Телеграма, с която му честитят имения ден и му съобщават, че и в с. Ачларе се прави молебен за Него. „Иларион". Дядо попа го произведоха в свещенически сан - Протоархиерей - като заслужил.
към текста >>
25.
72. ПОСТЪТ В ШКОЛАТА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Когато се правеше колективен пост, а той започваше в началото на февруари при разсип на
луната
и траеше 10 дни, като през това време всеки можеше да консумира покълнало жито по 100 грама на ден, по три лъжици мед и по една ябълка и три ореха.
Имаше и залитания в поста. Яви се съревнование кой да пости по-дълго. Някои постеха по десет, а някои и по 20 дни. Учителят не беше доволен от това съревнование и не обичаше да има борба в Братството. Не ги насърчаваше ако и да ги допускаше понякога, особено ако отиваха при Него и искаха разрешение за такъв опит.
Когато се правеше колективен пост, а той започваше в началото на февруари при разсип на
луната
и траеше 10 дни, като през това време всеки можеше да консумира покълнало жито по 100 грама на ден, по три лъжици мед и по една ябълка и три ореха.
А вода можеше да се пие по желание. През това време учениците трябваше да се занимават с духовна работа. Онези, които отиваха на работа като работници или чиновници за тях не беше лесно. Най-важното беше правилно да се отпости, т.е. да се захрани.
към текста >>
Започва от началото на февруари, първия ден от разсипа на
луната
.
Имахме и трагични случаи и някои си заминаха заради такива своеволия. При някои случаи след като съобщаваха на Учителя, че еди кой си брат или сестра лежи на леглото без сили от поста и че състоянието му се е влошило, Учителят даваше строги съвети какво да се направи, а понякога лично отиваше да види гладуващия. Постът не е шега работа. Той е един процес не само на физическо изчистване на организма, но и на духовно обновление и приближаване към идеала, към който се е устремил ученика. Наряд за десетдневния пост.
Започва от началото на февруари, първия ден от разсипа на
луната
.
Формула: „Господи, приеми ме в лечебницата на природата за 10 дни." Казва се само един път преди започване на поста. Ползотворните сили, с които храните действат при поста: 1. Житото действа на гръбначния стълб. 2. Орехите - на мозъка. 3. Ябълките - на сърцето. 4.
към текста >>
26.
128. ПАНЕВРИТМИЯТА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Той непрекъснато работеше върху проблема за движението на
Луната
около Земята и обясняваше защо обиколката й около оста и около земята са едни и същи.
То е едно важно упражнение и не е лесно за изпълнение. Доста трудно се обучиха приятелите. И мина известно време докато се заучи. Така че подтикът да се даде Пентаграмата беше дошъл от Цочо Диков, който бе направил първият опит. Той бе оригинален брат и беше лаборант на професор Консулов.
Той непрекъснато работеше върху проблема за движението на
Луната
около Земята и обясняваше защо обиколката й около оста и около земята са едни и същи.
Проблемът за луната му бе проблем на живота. Той издаде съчинение за тази своя работа. Не зная къде се намира. Но във връзка с тази своя работа той е задавал много въпроси на Учителя за луната. И тези отговори на Учителя са важни.
към текста >>
Проблемът за
луната
му бе проблем на живота.
Доста трудно се обучиха приятелите. И мина известно време докато се заучи. Така че подтикът да се даде Пентаграмата беше дошъл от Цочо Диков, който бе направил първият опит. Той бе оригинален брат и беше лаборант на професор Консулов. Той непрекъснато работеше върху проблема за движението на Луната около Земята и обясняваше защо обиколката й около оста и около земята са едни и същи.
Проблемът за
луната
му бе проблем на живота.
Той издаде съчинение за тази своя работа. Не зная къде се намира. Но във връзка с тази своя работа той е задавал много въпроси на Учителя за луната. И тези отговори на Учителя са важни. Дано ги е записал.
към текста >>
Но във връзка с тази своя работа той е задавал много въпроси на Учителя за
луната
.
Той бе оригинален брат и беше лаборант на професор Консулов. Той непрекъснато работеше върху проблема за движението на Луната около Земята и обясняваше защо обиколката й около оста и около земята са едни и същи. Проблемът за луната му бе проблем на живота. Той издаде съчинение за тази своя работа. Не зная къде се намира.
Но във връзка с тази своя работа той е задавал много въпроси на Учителя за
луната
.
И тези отговори на Учителя са важни. Дано ги е записал. А кой прибра неговия архив не зная. Той ми подари две копия от негови работи, но не зная къде потънаха. Всичко, което е казал Учителя за луната е записано.
към текста >>
Всичко, което е казал Учителя за
луната
е записано.
Но във връзка с тази своя работа той е задавал много въпроси на Учителя за луната. И тези отговори на Учителя са важни. Дано ги е записал. А кой прибра неговия архив не зная. Той ми подари две копия от негови работи, но не зная къде потънаха.
Всичко, което е казал Учителя за
луната
е записано.
Но не зная къде се намира. По-късно Учителят даде и „Слънчеви лъчи". Текстът го даде Весела Несторова, а мелодията е от Учителя. Паневритмията бе дадена, тя започна да се изпълнява от край до край, а в средата на кръга имаше оркестър от десетина музиканти. Техен диригент бе Матей Калудов по времето на Учителя.
към текста >>
27.
169. СВРЪХСЪЗНАНИЕТО
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
А небето чисто и
луната
изгрява като тепсия.
Цяла Голгота. Това не било внушение, а образно описание на онова мъчително състояние, на което той бил подложен няколко месеца. Едва се дотътрил до Изгрева след обед и отседнал при един брат. Имал желанието на следващия ден да се срещне с Учителя, да сподели своето мъчително състояние и да иска помощ от Него. Случва се така, че същия ден привечер било пълнолуние.
А небето чисто и
луната
изгрява като тепсия.
Учителят наредил да се извади телескопа и да се насочи към луната. След това Той го нагласява и фокусира и обяснил на какво трябва да се обърне внимание. Един след друг братя и сестри минават покрай телескопа, гледат през окуляра му и след това всеки се отмества, за да даде ред на следващия. Някои задават допълнително въпроси на Учителя и Той отговаря. Това е предметно учение на Учителя към учениците, за да им даде нагледно урок, че светът и човечеството не се побира само в нашата планета земя, че той продължава и на другите планети.
към текста >>
Учителят наредил да се извади телескопа и да се насочи към
луната
.
Това не било внушение, а образно описание на онова мъчително състояние, на което той бил подложен няколко месеца. Едва се дотътрил до Изгрева след обед и отседнал при един брат. Имал желанието на следващия ден да се срещне с Учителя, да сподели своето мъчително състояние и да иска помощ от Него. Случва се така, че същия ден привечер било пълнолуние. А небето чисто и луната изгрява като тепсия.
Учителят наредил да се извади телескопа и да се насочи към
луната
.
След това Той го нагласява и фокусира и обяснил на какво трябва да се обърне внимание. Един след друг братя и сестри минават покрай телескопа, гледат през окуляра му и след това всеки се отмества, за да даде ред на следващия. Някои задават допълнително въпроси на Учителя и Той отговаря. Това е предметно учение на Учителя към учениците, за да им даде нагледно урок, че светът и човечеството не се побира само в нашата планета земя, че той продължава и на другите планети. Една сестра пита: „Учителю, има ли и лунни жители там горе на това мощно светило - месечината?
към текста >>
" Учителят отговаря: „
Луната
също е населена със същества, които живеят под лунната повърхност, но те са в други тела, етерни тела и с просто око и с телескоп не могат да се видят.
След това Той го нагласява и фокусира и обяснил на какво трябва да се обърне внимание. Един след друг братя и сестри минават покрай телескопа, гледат през окуляра му и след това всеки се отмества, за да даде ред на следващия. Някои задават допълнително въпроси на Учителя и Той отговаря. Това е предметно учение на Учителя към учениците, за да им даде нагледно урок, че светът и човечеството не се побира само в нашата планета земя, че той продължава и на другите планети. Една сестра пита: „Учителю, има ли и лунни жители там горе на това мощно светило - месечината?
" Учителят отговаря: „
Луната
също е населена със същества, които живеят под лунната повърхност, но те са в други тела, етерни тела и с просто око и с телескоп не могат да се видят.
За тяхно виждане са необходими други сетива, които вие нямате засега. Ще ги имате в една друга епоха, при едно друго човечество". Брат Димитър Чернев е пред телескопа и гледа. Изправя се, а до него Учителя и му казва: „Видя ли нещо? Чакай да фокусирам, защото вероятно лещите са се разместили".
към текста >>
28.
71. ИЗПРЕВАРИХМЕ С ЕДНА МИНУТА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Като се приближих до Него и Го поздравих и му
целунах
ръката Му.
Колите, които бяха позакъснели заради киселото мляко, което изядоха останаха оттатък пороя и не можеха да преминат. Върнаха се и на другия ден се прибраха през Самоков. Пристигнахме на Изгрева благополучно, измихме се, преоблякохме се и отидохме в нашата скромна трапезарийка на картофена чорба. Сестрите, които ни очакваха бяха се погрижили за това. Учителят беше на поляната, доволен, усмихнат, разположен, весел.
Като се приближих до Него и Го поздравих и му
целунах
ръката Му.
А той каза: „Изпреварихме с една минута". С това искаше да ми обясни защо е бързал толкова. Какво разположение внася картофената супичка след напрежението? Колко е приятно гореща, ароматична, особено когато има резенче лимон и малко чер пиперец. Скромни, простички блага за които тъй сме благодарни на Учителя.
към текста >>
29.
СЪДЪРЖАНИЕ ТОМ III
,
,
ТОМ 3
Цочо Диков и
луната
-118 102.
Архивът на Савка Керемидчиева -109 97. Кражбата на архива на Савка и последствията -113 98. Светското знание предхожда Божественото -115 99. Женени в Младежкия окултен клас не се допущат -116 100. Никола Гръблев (1893-1968) -117 - 101.
Цочо Диков и
луната
-118 102.
Ръката, която пишеше лъжи и хули -119 103. Димитър Звездински -120 104. Един ден на Изгрева -120 105. фото д-р Жеков - право запазено -121 106. Астролози на Изгрева -122 107.
към текста >>
30.
17. ГОРНИЦАТА В ТЪРНОВО И ПЕТКО ГУМНЕРОВ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Беше
целунал
едно момиче.
Жалко, че тогава никой не се сети да напише имената върху картичките. Но все пак това е материал за изследователите. Аз съм разправял често този случай. Един от възрастните братя Петко Гумнеров беше направил някаква погрешка. Голяма погрешка за онези години.
Беше
целунал
едно момиче.
Как бе станало и как го бе целунал, това зна- еха възрастните приятели, които строго го отсъдиха и отхвърлиха като че ли е вън от Братството. Аз тогава бях младеж на 22 години, а те бяха възрастни братя. И тяхната представа за морала беше друга. Но за тази целувка след време се развиха драматични събития, които ще разкажа при друг повод, защото историята е дълга и поучителна за много хора както и за цялото Братство. И сега, на този събор присъства Петко Гумнеров.
към текста >>
Как бе станало и как го бе
целунал
, това зна- еха възрастните приятели, които строго го отсъдиха и отхвърлиха като че ли е вън от Братството.
Но все пак това е материал за изследователите. Аз съм разправял често този случай. Един от възрастните братя Петко Гумнеров беше направил някаква погрешка. Голяма погрешка за онези години. Беше целунал едно момиче.
Как бе станало и как го бе
целунал
, това зна- еха възрастните приятели, които строго го отсъдиха и отхвърлиха като че ли е вън от Братството.
Аз тогава бях младеж на 22 години, а те бяха възрастни братя. И тяхната представа за морала беше друга. Но за тази целувка след време се развиха драматични събития, които ще разкажа при друг повод, защото историята е дълга и поучителна за много хора както и за цялото Братство. И сега, на този събор присъства Петко Гумнеров. Но никой от групите не искаше да го приеме при себе си, защото Петко бе направил грях според тях.
към текста >>
31.
55. ПОСТЪТ НА КОЛЮ КАИШЕВ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Има месеци когато се пости, а това е началото на месец февруари обикновено при разсип на
луна
и най-много 14 дни.
55. ПОСТЪТ НА КОЛЮ КАИШЕВ Колю беше решил да направи пост от двадесет дни. Реши и го направи. Обикновено Учителят не разрешаваше всеки да пости кой когато му се поиска. Имаше правила за това.
Има месеци когато се пости, а това е началото на месец февруари обикновено при разсип на
луна
и най-много 14 дни.
Обикновено постът продължаваше 10 дни. Имаше ръководител на поста, а това бе Учителят. Но Колю си направи поста без да пита Учителя. На 21. ден той с големи усилия отива при Учителя и Му обяснява всичко.
към текста >>
32.
62. ТАКО РАБОТИ ТРИ ГОДИНИ В ГРАДИНАТА НА ИЗГРЕВА
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Селянинът разбра, Учителят протегна ръка за здрависване, а той селянинът, взе че я
целуна
, Учителят се усмихна.
Каквото и да е обяснението, за нас то е непонятно, но то остава разбираемо за онези, които са го приложили и са имали полза от него. Взима се селски квас и се замесва тесто. Оставя се да втаса. После се слага на марля или на тънко памучно сукно се разстила тестото и се поставя на крака. Така го обясни Учителят.
Селянинът разбра, Учителят протегна ръка за здрависване, а той селянинът, взе че я
целуна
, Учителят се усмихна.
Остави го на ул. „Опълченска" 66, кака Гина му даде креват, направи и му сложи лапата с квас и с два пъти налагане на лапата, подутото зачервено място на крака се пробива и изтича много гной. Изпращат човек при Учителят и съобщават за изтеклата гной, получават нов съвет и накрая след известно време оздравява. Отива при Учителя да Му благодари и иска от Учителя да му определи какво може да направи, защото е селянин и иска да се отблагодари както трябва. Учителят му предлага да работи три години на градината на Изгрева.
към текста >>
33.
88. СТИХОВЕ ОТ ОЛГА СЛАВЧЕВА
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Олга имаше мечта да напише един роман за отиване на
луната
.
С привет: Олга Славчева Бележка от брат Борис: Това писмо и стиховете от Олга Славчева бяха ми изпратени на 12.Х11. 1961 г. -18 дни преди да излезна от Софийския затвор. Онзи, който пише на затворник заслужава след като излезне затворника на свобода да отблагодари. Затова помествам това писмо.
Олга имаше мечта да напише един роман за отиване на
луната
.
А това бяха години, когато изобщо не се допущаше, че човек ще стъпи на луната, което се случи през 1969 г. Романът на Олга е написан след дълги проучвания върху всички научни астрономически постижения, както и съвети, които тя бе получила от Учителя. Това беше труд на целия й живот. В поетическото изкуство тя е ученичка на Иван Вазов. Тя бе много енергична, работлива, весела, подвижна, винаги тичаше.
към текста >>
А това бяха години, когато изобщо не се допущаше, че човек ще стъпи на
луната
, което се случи през 1969 г.
1961 г. -18 дни преди да излезна от Софийския затвор. Онзи, който пише на затворник заслужава след като излезне затворника на свобода да отблагодари. Затова помествам това писмо. Олга имаше мечта да напише един роман за отиване на луната.
А това бяха години, когато изобщо не се допущаше, че човек ще стъпи на
луната
, което се случи през 1969 г.
Романът на Олга е написан след дълги проучвания върху всички научни астрономически постижения, както и съвети, които тя бе получила от Учителя. Това беше труд на целия й живот. В поетическото изкуство тя е ученичка на Иван Вазов. Тя бе много енергична, работлива, весела, подвижна, винаги тичаше. На екскурзиите тя бе на първо място.
към текста >>
34.
101. ЦОЧО ДИКОВ И ЛУНАТА
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
101. ЦОЧО ДИКОВ И
ЛУНАТА
На Изгрева Учителят бе наредил и бе закупен един телескоп и при новолуние наблюдавахме
луната
и кратерите по нея.
101. ЦОЧО ДИКОВ И
ЛУНАТА
На Изгрева Учителят бе наредил и бе закупен един телескоп и при новолуние наблюдавахме
луната
и кратерите по нея.
Учителят слагаше телескопа, фокусираше го, разглеждаше и после ни караше да наблюдаваме. Всеки, който виждаше кратерите ахваше от почуда и задаваше въпроси. Боян Боев записваше всичко. Много неща казани от Учителя за луната и за живота на нея са записани. Сега през 1969 г.
към текста >>
Много неща казани от Учителя за
луната
и за живота на нея са записани.
101. ЦОЧО ДИКОВ И ЛУНАТА На Изгрева Учителят бе наредил и бе закупен един телескоп и при новолуние наблюдавахме луната и кратерите по нея. Учителят слагаше телескопа, фокусираше го, разглеждаше и после ни караше да наблюдаваме. Всеки, който виждаше кратерите ахваше от почуда и задаваше въпроси. Боян Боев записваше всичко.
Много неща казани от Учителя за
луната
и за живота на нея са записани.
Сега през 1969 г. човек се качи на луната и я засне. Имат я на снимки. Видяхме как космонавтите се разхождат с космически костюми, а на гърбът си носят бутилки с кислород. Всички видяха и разбраха, че няма живот на луната съгласно нашите човешки разбирания.
към текста >>
човек се качи на
луната
и я засне.
Учителят слагаше телескопа, фокусираше го, разглеждаше и после ни караше да наблюдаваме. Всеки, който виждаше кратерите ахваше от почуда и задаваше въпроси. Боян Боев записваше всичко. Много неща казани от Учителя за луната и за живота на нея са записани. Сега през 1969 г.
човек се качи на
луната
и я засне.
Имат я на снимки. Видяхме как космонавтите се разхождат с космически костюми, а на гърбът си носят бутилки с кислород. Всички видяха и разбраха, че няма живот на луната съгласно нашите човешки разбирания. Това е така. Но има друг живот, който ние не виждаме и за който не знаем нищо.
към текста >>
Всички видяха и разбраха, че няма живот на
луната
съгласно нашите човешки разбирания.
Много неща казани от Учителя за луната и за живота на нея са записани. Сега през 1969 г. човек се качи на луната и я засне. Имат я на снимки. Видяхме как космонавтите се разхождат с космически костюми, а на гърбът си носят бутилки с кислород.
Всички видяха и разбраха, че няма живот на
луната
съгласно нашите човешки разбирания.
Това е така. Но има друг живот, който ние не виждаме и за който не знаем нищо. За него Учителят говори много. Ще ги намерите тези неща в беседите. Под лунната кора има живот и има същества, но те са в други тела, невидими за нашите човешки очи.
към текста >>
Имаше един приятел Цочо Диков, който непрекъснато питаше Учителя за
луната
и всичко записваше.
Това е така. Но има друг живот, който ние не виждаме и за който не знаем нищо. За него Учителят говори много. Ще ги намерите тези неща в беседите. Под лунната кора има живот и има същества, но те са в други тела, невидими за нашите човешки очи.
Имаше един приятел Цочо Диков, който непрекъснато питаше Учителя за
луната
и всичко записваше.
Той написа за луната много неща. Какво точно не мога да кажа, защото нищо не дойде при мене от това, което той пишеше. Но съм сигурен, че там има много интересни неща, сведения и идеи от Учителя за луната. Не може да не е използвал знанието, което Учителят му даде за луната. Цочо Диков се занимаваше и с въпроса за Перпето Мобиле.
към текста >>
Той написа за
луната
много неща.
Но има друг живот, който ние не виждаме и за който не знаем нищо. За него Учителят говори много. Ще ги намерите тези неща в беседите. Под лунната кора има живот и има същества, но те са в други тела, невидими за нашите човешки очи. Имаше един приятел Цочо Диков, който непрекъснато питаше Учителя за луната и всичко записваше.
Той написа за
луната
много неща.
Какво точно не мога да кажа, защото нищо не дойде при мене от това, което той пишеше. Но съм сигурен, че там има много интересни неща, сведения и идеи от Учителя за луната. Не може да не е използвал знанието, което Учителят му даде за луната. Цочо Диков се занимаваше и с въпроса за Перпето Мобиле. Беше конструирал и машина.
към текста >>
Но съм сигурен, че там има много интересни неща, сведения и идеи от Учителя за
луната
.
Ще ги намерите тези неща в беседите. Под лунната кора има живот и има същества, но те са в други тела, невидими за нашите човешки очи. Имаше един приятел Цочо Диков, който непрекъснато питаше Учителя за луната и всичко записваше. Той написа за луната много неща. Какво точно не мога да кажа, защото нищо не дойде при мене от това, което той пишеше.
Но съм сигурен, че там има много интересни неща, сведения и идеи от Учителя за
луната
.
Не може да не е използвал знанието, което Учителят му даде за луната. Цочо Диков се занимаваше и с въпроса за Перпето Мобиле. Беше конструирал и машина. Ходеше при Учителя и Го разпитваше как да я направи. Учителят беше изнесъл тези становища за тази машина по принцип.
към текста >>
Не може да не е използвал знанието, което Учителят му даде за
луната
.
Под лунната кора има живот и има същества, но те са в други тела, невидими за нашите човешки очи. Имаше един приятел Цочо Диков, който непрекъснато питаше Учителя за луната и всичко записваше. Той написа за луната много неща. Какво точно не мога да кажа, защото нищо не дойде при мене от това, което той пишеше. Но съм сигурен, че там има много интересни неща, сведения и идеи от Учителя за луната.
Не може да не е използвал знанието, което Учителят му даде за
луната
.
Цочо Диков се занимаваше и с въпроса за Перпето Мобиле. Беше конструирал и машина. Ходеше при Учителя и Го разпитваше как да я направи. Учителят беше изнесъл тези становища за тази машина по принцип. Ще го намерите в беседите.
към текста >>
„
Луната
има културни хора, учени хора.
По-късно след 1918 г. се запознава с теософията, а по-късно се запознава с Учителя и влиза в Братството. Тогава научава какво означава да извървиш пътя си към Братството в себе си и към останалите. Ето какво каза Учителят на лекция на Общия Окултен Клас на 27 март 1929 г., 6 ч. сутринта на Изгрева.
„
Луната
има културни хора, учени хора.
Те живеят на екватора при някои морета. Те имат входове и живеят под кората на луната на дълбочина 10 км., понеже там е топло. Преди да е залязло Слънцето влизат вътре. Имат и градини. Ако ти мислиш, че луната е пуста, никак не я гледай, защото има закон: Ако гледаш умрял и мислиш, че е умрял, тогава ще ти се предават влиянията на течението на смъртта.
към текста >>
Те имат входове и живеят под кората на
луната
на дълбочина 10 км., понеже там е топло.
Тогава научава какво означава да извървиш пътя си към Братството в себе си и към останалите. Ето какво каза Учителят на лекция на Общия Окултен Клас на 27 март 1929 г., 6 ч. сутринта на Изгрева. „Луната има културни хора, учени хора. Те живеят на екватора при някои морета.
Те имат входове и живеят под кората на
луната
на дълбочина 10 км., понеже там е топло.
Преди да е залязло Слънцето влизат вътре. Имат и градини. Ако ти мислиш, че луната е пуста, никак не я гледай, защото има закон: Ако гледаш умрял и мислиш, че е умрял, тогава ще ти се предават влиянията на течението на смъртта. Ако вярвате, че е жив, ще ти се предаде нещо положително. Ти можеш да мислиш, че това е мъртво.
към текста >>
Ако ти мислиш, че
луната
е пуста, никак не я гледай, защото има закон: Ако гледаш умрял и мислиш, че е умрял, тогава ще ти се предават влиянията на течението на смъртта.
„Луната има културни хора, учени хора. Те живеят на екватора при някои морета. Те имат входове и живеят под кората на луната на дълбочина 10 км., понеже там е топло. Преди да е залязло Слънцето влизат вътре. Имат и градини.
Ако ти мислиш, че
луната
е пуста, никак не я гледай, защото има закон: Ако гледаш умрял и мислиш, че е умрял, тогава ще ти се предават влиянията на течението на смъртта.
Ако вярвате, че е жив, ще ти се предаде нещо положително. Ти можеш да мислиш, че това е мъртво. Но този, който има повдигнато съзнание, той разбира нещата другояче. Това не е лековерие. Всеки един от вас може да знае дали има хора на луната или не.
към текста >>
Всеки един от вас може да знае дали има хора на
луната
или не.
Ако ти мислиш, че луната е пуста, никак не я гледай, защото има закон: Ако гледаш умрял и мислиш, че е умрял, тогава ще ти се предават влиянията на течението на смъртта. Ако вярвате, че е жив, ще ти се предаде нещо положително. Ти можеш да мислиш, че това е мъртво. Но този, който има повдигнато съзнание, той разбира нещата другояче. Това не е лековерие.
Всеки един от вас може да знае дали има хора на
луната
или не.
Аз говоря за Истината, която може да помогне за вашето повдигане. Аз се интересувам за Луната, за Слънцето и всички планети, понеже те имат отношение към нас. С една Луна, с една планета може да се разговаряш с разумните им същества, които я населяват. Има радио, специално радио за това. Но вие още не сте дорасли за това.
към текста >>
Аз се интересувам за
Луната
, за Слънцето и всички планети, понеже те имат отношение към нас.
Ти можеш да мислиш, че това е мъртво. Но този, който има повдигнато съзнание, той разбира нещата другояче. Това не е лековерие. Всеки един от вас може да знае дали има хора на луната или не. Аз говоря за Истината, която може да помогне за вашето повдигане.
Аз се интересувам за
Луната
, за Слънцето и всички планети, понеже те имат отношение към нас.
С една Луна, с една планета може да се разговаряш с разумните им същества, които я населяват. Има радио, специално радио за това. Но вие още не сте дорасли за това. Мястото, от което влизат разумните хора населяващи Луната, се намира към южната страна на това море. Може да го видите с телескоп.
към текста >>
С една
Луна
, с една планета може да се разговаряш с разумните им същества, които я населяват.
Но този, който има повдигнато съзнание, той разбира нещата другояче. Това не е лековерие. Всеки един от вас може да знае дали има хора на луната или не. Аз говоря за Истината, която може да помогне за вашето повдигане. Аз се интересувам за Луната, за Слънцето и всички планети, понеже те имат отношение към нас.
С една
Луна
, с една планета може да се разговаряш с разумните им същества, които я населяват.
Има радио, специално радио за това. Но вие още не сте дорасли за това. Мястото, от което влизат разумните хора населяващи Луната, се намира към южната страна на това море. Може да го видите с телескоп. Но съществата, населяващи Луната не можете да видите, защото те са с етерни тела."
към текста >>
Мястото, от което влизат разумните хора населяващи
Луната
, се намира към южната страна на това море.
Аз говоря за Истината, която може да помогне за вашето повдигане. Аз се интересувам за Луната, за Слънцето и всички планети, понеже те имат отношение към нас. С една Луна, с една планета може да се разговаряш с разумните им същества, които я населяват. Има радио, специално радио за това. Но вие още не сте дорасли за това.
Мястото, от което влизат разумните хора населяващи
Луната
, се намира към южната страна на това море.
Може да го видите с телескоп. Но съществата, населяващи Луната не можете да видите, защото те са с етерни тела."
към текста >>
Но съществата, населяващи
Луната
не можете да видите, защото те са с етерни тела."
С една Луна, с една планета може да се разговаряш с разумните им същества, които я населяват. Има радио, специално радио за това. Но вие още не сте дорасли за това. Мястото, от което влизат разумните хора населяващи Луната, се намира към южната страна на това море. Може да го видите с телескоп.
Но съществата, населяващи
Луната
не можете да видите, защото те са с етерни тела."
към текста >>
35.
ОКОВАНИЯТ АНГЕЛ ГОВОРИ Част трета 62. МИСЛИ ЗА УЧЕНИКА ОТ ОКОВАНИЯ АНГЕЛ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Хванах я с двете си ръце и я
целунах
.
Оправдават се думите на Писанието: „Които приеха печата на звяра на челото и на ръката си". 76. Сънувам сън. Събрани сме в Салона, очакваме Учителя. Учителят дойде, всички се струпват около Него да Му целуват ръка. Като ме видя Учителят пререди няколко души пред мен и ми подаде ръка.
Хванах я с двете си ръце и я
целунах
.
Като се ръкува с всички, Учителят дойде при мен, един миг ме погледна, после ме прегърна и целуна. (25. VII. 1960 г.) 77. Сънувам сън. Плаж край морето, по пясъка и скалите много хора, ние наблюдаваме от далеч.
към текста >>
Като се ръкува с всички, Учителят дойде при мен, един миг ме погледна, после ме прегърна и
целуна
.
Сънувам сън. Събрани сме в Салона, очакваме Учителя. Учителят дойде, всички се струпват около Него да Му целуват ръка. Като ме видя Учителят пререди няколко души пред мен и ми подаде ръка. Хванах я с двете си ръце и я целунах.
Като се ръкува с всички, Учителят дойде при мен, един миг ме погледна, после ме прегърна и
целуна
.
(25. VII. 1960 г.) 77. Сънувам сън. Плаж край морето, по пясъка и скалите много хора, ние наблюдаваме от далеч. Две вълни се надигнаха от морето, най-напред минаха където бяхме ние, но не ни засегнаха.
към текста >>
36.
СЪДЪРЖАНИЕ
,
,
ТОМ 4
Луната
34.
Още едно прераждане 29. Кучето от село Батак 30. Златистият котарак 31. Библията 32. Приложните изкуства 33.
Луната
34.
Лунен химн 35. Иде, иде, иде... 36. Изгревът пее и свири 37. Учителят като цигулар 38. Едно предложение на теософите 39.
към текста >>
37.
03.ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПРИЗВАНИЕТО
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 4
Според Учителят Дънов
луната
е символ на религията, а слънцето - на държавната власт.
Славянската азбука е Посвещението Господне чрез Словото на Бога. Константин, най-малкият син на Друнгарий Лъв и жена му Мария е роден през 827 година, българин от славянски род, кръстен на името на император Константин Велики, прокламирал през 313 година християнството като държавна религия и преместил столицата си на европейския бряг на Босфора, назована Византион и преименувана по-късно в Константинопол. Когато се ражда на 27 април, настъпва частично лунно затъмнение, а на 9 октомври пълно слънчево затъмнение. Това е поличба. Когато Константин издъхва, приел преди това името - монах Кирил през 869 година в Рим на 42 години, летописците отбелязват, че същата година на 17 януари настъпило частично лунно, а на 27 юли пълно слънчево затъмнение.
Според Учителят Дънов
луната
е символ на религията, а слънцето - на държавната власт.
Това е един цикъл, през който Онзи, който ръководи съдбините на българите и славянството, ангел Ело-хил успява да затъмни небето на гръцката патриаршия и римските папи, за да може да се даде от Бога славянската писменост. От друга страна успява така да затъмни умовете на императори, папи и патриарси и да раздвижи няколко империи - Византия, Рим и Немското кралство, за да може да излезе и да се утвърди една нова държава на Духа, ръководена от ангела Елохил. Държавата на Духа е България. Методи е роден около 820 година. Двамата братя са чистокръвни македонски славяни с будно национално съзнание и българи по родословие.
към текста >>
38.
І.2.ПОСЛЕДНАТА ПАНЕВРИТМИЯ С УЧИТЕЛЯ, НА ВРЪХ МУСАЛА - 22.VII.1940 ГОДИНА
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
Подадохме ръка на пристигащите,
целунахме
десницата на УЧИТЕЛЯ и продължавахме да се възхищаваме на чудния миг - великолепно единение на „слизащи" и „възлизащи".
Всякога на слизане окото по-добре обхваща природната красота, защото крачката е спокойна и съзнанието е облекчено от напрежението на изкачването. За нас двамата най-голямата изненада бе момента, когато правихме последните крачки по пътеката, чухме сигнала на колата и за секунди автомобилчето спря пред нас. Чудесно съвпадение! Измерено и изчислено като на музикална партитура. Това не е ли хармония на съзнанията?
Подадохме ръка на пристигащите,
целунахме
десницата на УЧИТЕЛЯ и продължавахме да се възхищаваме на чудния миг - великолепно единение на „слизащи" и „възлизащи".
Считам, че това е добре издържан изпит на точност и будност на съзнанията. Добро начало, за още по-добра и отговорна работа, за която бяхме тръгнали към върха. УЧИТЕЛЯ запита за живота ни на тераската и каза: „Днес по обед ще сме там, а след това ще тръгнем за хижата." Походката на УЧИТЕЛЯ бе отмерена и само от време на време се поспирваше, за да поведе разговор на геологическа тема, за огромните геологични промени на природата, още повече, че двамата братя Боев и Борис Николов бяха специалисти естественици. Вглеждайки се в това каменно писмо, Той подчерта: „Природата и сега продължава да изписва своите летописи. Тя описва не само своите дела, но изписва бъднини.
към текста >>
Когато протегнах ръка, за да
целуна
десницата на УЧИТЕЛЯ, Той ми каза: „Защо бе притеснен по време на свиренето?
След упражнението „Мисли, право мисли..." попривикнах с този акустичен феномен и продължавах да свиря с голямо внимание. Все пак успях да завърша Паневритмията, без да направя други грешки. Малко се поотпуснах преди дихателното упражнение с гамата, след като се убедихме, че инструмента не ми е изневерил т.е. струните не са спаднали!... Заключителното обливане със свещената формула извърших с дълбока въздишка и нескрита радост, че издържах концертния изпит на върха.
Когато протегнах ръка, за да
целуна
десницата на УЧИТЕЛЯ, Той ми каза: „Защо бе притеснен по време на свиренето?
" - „Ами не чувах добре звука на цигулката! " - отговорих. „Ех, акустиката на върха днес бе особена - обратна. Ние слушахме добре, защото над нас имаше въздушен магнетичен похлупак, който направляваше звука към играещите, поради това ти не чуваше добре инструмента си! Но изпита мина добре!
към текста >>
39.
І.5. БАНЯТА
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
В такъв случай, рилчани ще имат възможност не само да пият, но и да се обливат изобилно с най-чиста езерна вода, огрявана непрекъснато от благодатните слънчеви лъчи, озарявана от
луната
и звездите, зареждана от космичните лъчи, слизащи от безкрая на вселената... Честита баня!
За кратко време, след сполучлива канализация на студената езерна вода, разливаща се по тенекиен улей, задимява кюнеца и първата проба предизвиква възторг и радост на онези работни братя от първата група. Новината, че на рилските езера има баня с топла и студена вода, бе известна на пътуващите. Бялата, доста големичка квадратна палатка, с нейния закачлив пушещ комин, доста отдалеч, откъм първото езеро, привличаше вниманието на уморените пътници, които с нетърпение очакваха да се облеят с топла езерна вода. Ето че в една от групите е и УЧИТЕЛЯТ. Той е посрещнат на „плачи камък" и запитва: - Палатката, която се вижда от първото езеро и димеше, банята ли е?
В такъв случай, рилчани ще имат възможност не само да пият, но и да се обливат изобилно с най-чиста езерна вода, огрявана непрекъснато от благодатните слънчеви лъчи, озарявана от
луната
и звездите, зареждана от космичните лъчи, слизащи от безкрая на вселената... Честита баня!
към текста >>
40.
І.7. ЕДИН ДЕН ОТ ЛЕТУВАНЕТО НА РИЛСКИТЕ ЕЗЕРА
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
Привечер, когато денят превалява и когато високо над върховете заблестят небесните светила, или меките светлини на
луната
облекат в тайнствени одежди канарите и острите зъбери на циркуса, живота стихва.
Този метод на обединение, опознаване на съзнанията се прилагаше от Учителя с любов. А приятелите вземаха участие с обич и умение. Общата работа у едни пробуждаше песента и поетичното въображение, у други даваше възможност да се разгънат смели философски концепции, които могат да бъдат чест за всяка научна катедра. Винаги плодовете на общия живот бяха обилни. Общият живот е предтеча към бъдните дни на човечеството, когато доминантата ще бъде хармоничното и творческо единство.
Привечер, когато денят превалява и когато високо над върховете заблестят небесните светила, или меките светлини на
луната
облекат в тайнствени одежди канарите и острите зъбери на циркуса, живота стихва.
Смълчаните езера приветливо отразяват светлини и сенки, а от голямата клада от сух клек заиграват в бурен танц от пръските на буен огън, около който са насядали приятелите. Започва вдъхновен вечерен концерт. Програмата е грижливо подбрана и подработена. Музикални и поетични дарования дават волен израз на проза, поезия и музика. Подемат се една след друга песни от големия репертоар на Учителя.
към текста >>
41.
І.10. ЗА ПРАЗНИКА
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
Луната
бе напълно окръглена.
В подобен предпразничен ден останах до късно на Изгрева. Приятелите почти се бяха прибрали за почивка. Бях готов и аз да се прибера и подготвя за празника. А самата вечер бе изключително приятна. Спокойна, мирна, топла и светла вечер.
Луната
бе напълно окръглена.
От пречистения небосвод лунната светлина бе особено сребриста и мека. Топлият вятър през деня бе издухал и най-малките облачета, кацнали по върховете на Витоша. Като минавах покрай салона, забелязах, че голямата лампа над горницата на УЧИТЕЛЯ бе запалена и на балкона Неговата фигура ярко се очертаваше, осветена най-вече от луната. Белите дрехи, бялата панамена шапка изглеждаха още по-светли и по-лъчисти. Опрян на балкона, Той оглеждаше Изгрева, който заспиваше.
към текста >>
Като минавах покрай салона, забелязах, че голямата лампа над горницата на УЧИТЕЛЯ бе запалена и на балкона Неговата фигура ярко се очертаваше, осветена най-вече от
луната
.
А самата вечер бе изключително приятна. Спокойна, мирна, топла и светла вечер. Луната бе напълно окръглена. От пречистения небосвод лунната светлина бе особено сребриста и мека. Топлият вятър през деня бе издухал и най-малките облачета, кацнали по върховете на Витоша.
Като минавах покрай салона, забелязах, че голямата лампа над горницата на УЧИТЕЛЯ бе запалена и на балкона Неговата фигура ярко се очертаваше, осветена най-вече от
луната
.
Белите дрехи, бялата панамена шапка изглеждаха още по-светли и по-лъчисти. Опрян на балкона, Той оглеждаше Изгрева, който заспиваше. Дежурните от столовата отдавна бяха по домовете си. Една по една загасваха светлините на големия дом. УЧИТЕЛЯТ ме забеляза.
към текста >>
42.
І.13. ТРИТЕ ИЗПИТА
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
Станах на крака и посегнах към десницата на УЧИТЕЛЯ и я
целунах
.
За сега няма по-величествена консерватория на земята от тази, на Изгрева!... Мълчание, дълго мълчание! Мигновено си припомних много творчески моменти и усет за присъствието на одарени невидими музикални същества, оставили като спомен от тяхното посещение на земята, в школата на УЧИТЕЛЯ, една песен, или един музикален мотив! Да, Консерваторията на Изгрева е неповторимо явление! Не посмях да наруша мълчанието в приемната.
Станах на крака и посегнах към десницата на УЧИТЕЛЯ и я
целунах
.
Изпращайки ме до вратата, УЧИТЕЛЯТ каза: - Този път духовете поискаха да те отклонят от работата на Изгрева, но не успяха. Голяма будност на съзнанието е необходимо. Това са изпити и за работниците на нивата!... И този път отказах. Продължих си работата.
към текста >>
43.
І.16. ДВЕТЕ РЪЦЕ
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
С двете си длани и нескрита сърдечност пое десницата на УЧИТЕЛЯ и
целуна
ръката на благословението.
Ние старателно поддържахме тази обхода, извор на неповторими преживявания. А Той много се интересуваше от динамичния живот на нашето време и следеше внимателно стъпките ни в бурята на военните събития. УЧИТЕЛЯТ като че ли ни чакаше. Посрещна ни усмихнат, преди да пристъпим последното стъпало. Докторът имаше силни и крепки ръце.
С двете си длани и нескрита сърдечност пое десницата на УЧИТЕЛЯ и
целуна
ръката на благословението.
Последвах доктора. С бащинска топлота УЧИТЕЛЯ ни попита: - Имате ли малко свободно време?... Да слезем в приемната и да се видим! Не скривам - ние отивахме при Него за кратко свиждане и най-малко очаквахме по-дълга среща. Искахме само да Му се обадим, преди да поемем пътеките на живота, като свободни същества.
към текста >>
44.
І.20. ПОСЛЕДНАТА КИБРИТЕНА КЛЕЧКА
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
За моя изненада, УЧИТЕЛЯТ слезе по каменните стъпала, подаде ръка на Игнат, който бурно я сграбчи с ръцете си,
целуна
я и тръгна след него.
И аз ще дойда. Искам да се видя с Него! Велосипедите ни понесоха към София и оттам, към Мърчаево. УЧИТЕЛЯТ ни чакаше пред вратата на дома на брат Темелко. Мислено, почнах да подреждам доклада си.
За моя изненада, УЧИТЕЛЯТ слезе по каменните стъпала, подаде ръка на Игнат, който бурно я сграбчи с ръцете си,
целуна
я и тръгна след него.
Влязоха в стаичката. Срещата на Игнат с УЧИТЕЛЯ трая два часа. Ние чакахме отвън. Разбрах, че моята информация стана излишна. Допуснах, че Игнат е разправил всичко.
към текста >>
45.
І.21. ДВЕТЕ СВЕЩИ ЗА ДЯДО БЛАГО
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
Поласкан от това внимание, протегнах ръка, за да
целуна
десницата Му.
Но, ето че настъпи краят на преброените години и дни, и моят приятел напусна физическата дреха. Бях на неговото погребение... На връщане от гробищата, вместо да се прибера вкъщи, намислих да се отбия при УЧИТЕЛЯ, за да споделя впечатленията си от раздялата с тази душа. Заварих приятелите на обяд под сянката на лещака пред салона. С очи затърсих УЧИТЕЛЯ. Ето че Той, изправен, вглежда се в мен и вдига ръка за поздрав.
Поласкан от това внимание, протегнах ръка, за да
целуна
десницата Му.
В този момент Той отговори: - Станах да поздравя твоя заминал приятел, когото водиш. Той те поведе към Изгрева. Той е един от моите ученици, който добре изпълни задачата си. На него не бе определено да бъде Изгревянин. Но днес, той вече е между нас!...
към текста >>
46.
ІІ.33. ЛУНАТА
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
33.
ЛУНАТА
Над Софийското поле премина лятна дъждовна буря.
33.
ЛУНАТА
Над Софийското поле премина лятна дъждовна буря.
Тъмни облаци, слезли много ниско, изливаха обилно дъжд. Една след друга светкавиците показваха пътя на мълниите и осветяваха с блясък небе и земя. В подобни дни природата ликува. Обилният дъжд е желан. Той носи благодатна влага, носи чистота, а бурните въздушни маси поднасят ведрина и свежест.
към текста >>
Бялото Му облекло, осветено от пълноликата
луна
, лъчеше светлина и не бе трудно, макар и отдалеч да позная, че разговаряше с една сестра.
Тя изплува над хоризонта като огромно светило и за кратко време се извиси на небосвода. С мекотата на своя поглед, тя се взираше по лицето на земята и търсеше да поздрави тези, които до скоро се радваха на слънчевите зари. Преди да заслизам към града, реших да намина край салона - може би вечерта носеше очакван дар - среща с УЧИТЕЛЯ! Така и стана. Пред приемната се белна Неговата фигура.
Бялото Му облекло, осветено от пълноликата
луна
, лъчеше светлина и не бе трудно, макар и отдалеч да позная, че разговаряше с една сестра.
Когато се приближих видях, че Цанка Екимова оживено разговаряше с УЧИТЕЛЯ. Бях готов, преминавайки край тях, само да поздравя УЧИТЕЛЯ и да отмина, но Той ме изпревари - протегна десницата, която целунах, а това бе повече от покана да остана при тях. А Луната бе вече доста високо по небосвода и така светла и приветлива, изглеждаше така близо, като че ли всеки момент можеше и тя да вземе участие в импровизираната и непринудена среща. А за това Луната имаше пълно право, защото разговора бе именно за нея. Останах да слушам.
към текста >>
Бях готов, преминавайки край тях, само да поздравя УЧИТЕЛЯ и да отмина, но Той ме изпревари - протегна десницата, която
целунах
, а това бе повече от покана да остана при тях.
Преди да заслизам към града, реших да намина край салона - може би вечерта носеше очакван дар - среща с УЧИТЕЛЯ! Така и стана. Пред приемната се белна Неговата фигура. Бялото Му облекло, осветено от пълноликата луна, лъчеше светлина и не бе трудно, макар и отдалеч да позная, че разговаряше с една сестра. Когато се приближих видях, че Цанка Екимова оживено разговаряше с УЧИТЕЛЯ.
Бях готов, преминавайки край тях, само да поздравя УЧИТЕЛЯ и да отмина, но Той ме изпревари - протегна десницата, която
целунах
, а това бе повече от покана да остана при тях.
А Луната бе вече доста високо по небосвода и така светла и приветлива, изглеждаше така близо, като че ли всеки момент можеше и тя да вземе участие в импровизираната и непринудена среща. А за това Луната имаше пълно право, защото разговора бе именно за нея. Останах да слушам. УЧИТЕЛЯТ, в полугласа на баритоновия тембър, изнасяше пред Цанка цяла лекция за Луната. - Тази вечер, по-добре от всякога, ние се радваме на това небесно светило, но и тя ни се радва.
към текста >>
А
Луната
бе вече доста високо по небосвода и така светла и приветлива, изглеждаше така близо, като че ли всеки момент можеше и тя да вземе участие в импровизираната и непринудена среща.
Така и стана. Пред приемната се белна Неговата фигура. Бялото Му облекло, осветено от пълноликата луна, лъчеше светлина и не бе трудно, макар и отдалеч да позная, че разговаряше с една сестра. Когато се приближих видях, че Цанка Екимова оживено разговаряше с УЧИТЕЛЯ. Бях готов, преминавайки край тях, само да поздравя УЧИТЕЛЯ и да отмина, но Той ме изпревари - протегна десницата, която целунах, а това бе повече от покана да остана при тях.
А
Луната
бе вече доста високо по небосвода и така светла и приветлива, изглеждаше така близо, като че ли всеки момент можеше и тя да вземе участие в импровизираната и непринудена среща.
А за това Луната имаше пълно право, защото разговора бе именно за нея. Останах да слушам. УЧИТЕЛЯТ, в полугласа на баритоновия тембър, изнасяше пред Цанка цяла лекция за Луната. - Тази вечер, по-добре от всякога, ние се радваме на това небесно светило, но и тя ни се радва. Доволна от окъпания от обилния дъжд въздух, тя показва своя чар с още по-голяма яснота и блясък.
към текста >>
А за това
Луната
имаше пълно право, защото разговора бе именно за нея.
Пред приемната се белна Неговата фигура. Бялото Му облекло, осветено от пълноликата луна, лъчеше светлина и не бе трудно, макар и отдалеч да позная, че разговаряше с една сестра. Когато се приближих видях, че Цанка Екимова оживено разговаряше с УЧИТЕЛЯ. Бях готов, преминавайки край тях, само да поздравя УЧИТЕЛЯ и да отмина, но Той ме изпревари - протегна десницата, която целунах, а това бе повече от покана да остана при тях. А Луната бе вече доста високо по небосвода и така светла и приветлива, изглеждаше така близо, като че ли всеки момент можеше и тя да вземе участие в импровизираната и непринудена среща.
А за това
Луната
имаше пълно право, защото разговора бе именно за нея.
Останах да слушам. УЧИТЕЛЯТ, в полугласа на баритоновия тембър, изнасяше пред Цанка цяла лекция за Луната. - Тази вечер, по-добре от всякога, ние се радваме на това небесно светило, но и тя ни се радва. Доволна от окъпания от обилния дъжд въздух, тя показва своя чар с още по-голяма яснота и блясък. Богата е видимостта на днешния ден.
към текста >>
УЧИТЕЛЯТ, в полугласа на баритоновия тембър, изнасяше пред Цанка цяла лекция за
Луната
.
Когато се приближих видях, че Цанка Екимова оживено разговаряше с УЧИТЕЛЯ. Бях готов, преминавайки край тях, само да поздравя УЧИТЕЛЯ и да отмина, но Той ме изпревари - протегна десницата, която целунах, а това бе повече от покана да остана при тях. А Луната бе вече доста високо по небосвода и така светла и приветлива, изглеждаше така близо, като че ли всеки момент можеше и тя да вземе участие в импровизираната и непринудена среща. А за това Луната имаше пълно право, защото разговора бе именно за нея. Останах да слушам.
УЧИТЕЛЯТ, в полугласа на баритоновия тембър, изнасяше пред Цанка цяла лекция за
Луната
.
- Тази вечер, по-добре от всякога, ние се радваме на това небесно светило, но и тя ни се радва. Доволна от окъпания от обилния дъжд въздух, тя показва своя чар с още по-голяма яснота и блясък. Богата е видимостта на днешния ден. Наричам я "лунна видимост". Там няма въздух и влага, и окото вижда надалеч, както вижда и наблизо.
към текста >>
Ако отидете на
Луната
, разбира се, не с тези тела, ще се уверите в това, което ви казвам.
- Тази вечер, по-добре от всякога, ние се радваме на това небесно светило, но и тя ни се радва. Доволна от окъпания от обилния дъжд въздух, тя показва своя чар с още по-голяма яснота и блясък. Богата е видимостта на днешния ден. Наричам я "лунна видимост". Там няма въздух и влага, и окото вижда надалеч, както вижда и наблизо.
Ако отидете на
Луната
, разбира се, не с тези тела, ще се уверите в това, което ви казвам.
Там видимостта е абсолютна, а тук на земята - относителна. При нас въздухът има определена роля с много задачи. Въздухът пренася звука и ние се чуваме. Но на Луната подобен разговор не може да се води. Няма кой да раздвижи гласните струни, а това върши само въздухът.
към текста >>
Но на
Луната
подобен разговор не може да се води.
Там няма въздух и влага, и окото вижда надалеч, както вижда и наблизо. Ако отидете на Луната, разбира се, не с тези тела, ще се уверите в това, което ви казвам. Там видимостта е абсолютна, а тук на земята - относителна. При нас въздухът има определена роля с много задачи. Въздухът пренася звука и ние се чуваме.
Но на
Луната
подобен разговор не може да се води.
Няма кой да раздвижи гласните струни, а това върши само въздухът. С една реч, там нито може да се говори, нито има кой да ни чуе. Обаче разумната природа и тук е разрешила въпроса с общуването между съществата. Обитателите на Луната са напреднали души - помощници на човечеството и тяхната мисия за нас е много важна. Но те не са във физически тела, подобно на нашите, а са облечени в една по-фина материя - най-добрата етерна материя.
към текста >>
Обитателите на
Луната
са напреднали души - помощници на човечеството и тяхната мисия за нас е много важна.
Въздухът пренася звука и ние се чуваме. Но на Луната подобен разговор не може да се води. Няма кой да раздвижи гласните струни, а това върши само въздухът. С една реч, там нито може да се говори, нито има кой да ни чуе. Обаче разумната природа и тук е разрешила въпроса с общуването между съществата.
Обитателите на
Луната
са напреднали души - помощници на човечеството и тяхната мисия за нас е много важна.
Но те не са във физически тела, подобно на нашите, а са облечени в една по-фина материя - най-добрата етерна материя. Безспорно техните тела имат великолепно развити органи за общуване и те общуват не само помежду си, но и с нас, и с всички същества по вселената. Вие виждали ли сте заминалите? Виждали ли сте обитателите на космическото пространство? Заминалите съществуват, съществуват и обитателите на Луната, но вие нито ги виждате, нито ги чувате.
към текста >>
Заминалите съществуват, съществуват и обитателите на
Луната
, но вие нито ги виждате, нито ги чувате.
Обитателите на Луната са напреднали души - помощници на човечеството и тяхната мисия за нас е много важна. Но те не са във физически тела, подобно на нашите, а са облечени в една по-фина материя - най-добрата етерна материя. Безспорно техните тела имат великолепно развити органи за общуване и те общуват не само помежду си, но и с нас, и с всички същества по вселената. Вие виждали ли сте заминалите? Виждали ли сте обитателите на космическото пространство?
Заминалите съществуват, съществуват и обитателите на
Луната
, но вие нито ги виждате, нито ги чувате.
Аз виждам заминалите, виждам съществата на Луната, разговарям с тях, така както беседвам с вас. Единствената ви възможност да общувате както със заминалите, така и с други същества, при вас е сънуването. Ако сънят ви е ясен и вие може да запаметите сънуваните образи, ще споделите както срещата, така и разговорите. Този, който е бил буден до вас, по време на съня ви нито вижда какво сънувате, нито чува воденият разговор. Ето това е една идея за обяснение на контакта ви със заминалите, или със съществата от далечните светове.
към текста >>
Аз виждам заминалите, виждам съществата на
Луната
, разговарям с тях, така както беседвам с вас.
Но те не са във физически тела, подобно на нашите, а са облечени в една по-фина материя - най-добрата етерна материя. Безспорно техните тела имат великолепно развити органи за общуване и те общуват не само помежду си, но и с нас, и с всички същества по вселената. Вие виждали ли сте заминалите? Виждали ли сте обитателите на космическото пространство? Заминалите съществуват, съществуват и обитателите на Луната, но вие нито ги виждате, нито ги чувате.
Аз виждам заминалите, виждам съществата на
Луната
, разговарям с тях, така както беседвам с вас.
Единствената ви възможност да общувате както със заминалите, така и с други същества, при вас е сънуването. Ако сънят ви е ясен и вие може да запаметите сънуваните образи, ще споделите както срещата, така и разговорите. Този, който е бил буден до вас, по време на съня ви нито вижда какво сънувате, нито чува воденият разговор. Ето това е една идея за обяснение на контакта ви със заминалите, или със съществата от далечните светове. ...Луната привлече погледа на УЧИТЕЛЯ и Той се загледа в нейния блестящ лик.
към текста >>
...
Луната
привлече погледа на УЧИТЕЛЯ и Той се загледа в нейния блестящ лик.
Аз виждам заминалите, виждам съществата на Луната, разговарям с тях, така както беседвам с вас. Единствената ви възможност да общувате както със заминалите, така и с други същества, при вас е сънуването. Ако сънят ви е ясен и вие може да запаметите сънуваните образи, ще споделите както срещата, така и разговорите. Този, който е бил буден до вас, по време на съня ви нито вижда какво сънувате, нито чува воденият разговор. Ето това е една идея за обяснение на контакта ви със заминалите, или със съществата от далечните светове.
...
Луната
привлече погледа на УЧИТЕЛЯ и Той се загледа в нейния блестящ лик.
Не след дълго запита: - Искате ли да я видите с моят телескоп? Ще донеса тръбата, за да прочетете по-добре написаното по лицето на Луната. Той влезе в приемната и изнесе портативния телескоп - далекогледна тръба с триножник. Помогнахме с Цанка да нагласим металическата стойка, а УЧИТЕЛЯТ се справяше с окуляра, след това сам монтира тръбата и покани Цанка да погледа. Пред нейните очи Лунният пейзаж бе още по-светъл и тя сподели, че вижда очертанията на планини и долини, които с просто око не се забелязват.
към текста >>
Ще донеса тръбата, за да прочетете по-добре написаното по лицето на
Луната
.
Ако сънят ви е ясен и вие може да запаметите сънуваните образи, ще споделите както срещата, така и разговорите. Този, който е бил буден до вас, по време на съня ви нито вижда какво сънувате, нито чува воденият разговор. Ето това е една идея за обяснение на контакта ви със заминалите, или със съществата от далечните светове. ...Луната привлече погледа на УЧИТЕЛЯ и Той се загледа в нейния блестящ лик. Не след дълго запита: - Искате ли да я видите с моят телескоп?
Ще донеса тръбата, за да прочетете по-добре написаното по лицето на
Луната
.
Той влезе в приемната и изнесе портативния телескоп - далекогледна тръба с триножник. Помогнахме с Цанка да нагласим металическата стойка, а УЧИТЕЛЯТ се справяше с окуляра, след това сам монтира тръбата и покани Цанка да погледа. Пред нейните очи Лунният пейзаж бе още по-светъл и тя сподели, че вижда очертанията на планини и долини, които с просто око не се забелязват. В този момент към нас се приближи бати Ради. УЧИТЕЛЯТ го покани и той да погледа Луната.
към текста >>
УЧИТЕЛЯТ го покани и той да погледа
Луната
.
Ще донеса тръбата, за да прочетете по-добре написаното по лицето на Луната. Той влезе в приемната и изнесе портативния телескоп - далекогледна тръба с триножник. Помогнахме с Цанка да нагласим металическата стойка, а УЧИТЕЛЯТ се справяше с окуляра, след това сам монтира тръбата и покани Цанка да погледа. Пред нейните очи Лунният пейзаж бе още по-светъл и тя сподели, че вижда очертанията на планини и долини, които с просто око не се забелязват. В този момент към нас се приближи бати Ради.
УЧИТЕЛЯТ го покани и той да погледа
Луната
.
Бати Ради даде израз на своята радост, като възкликна: - Я... там било светло и може да се живее! То било хубаво, ама защо не виждам хора!... УЧИТЕЛЮ, там има ли човеци? Отговор не последва. След бати Ради и аз погледнах лунните планини и долини.
към текста >>
Разделихме се с възторга на души, надникнали в бъднините... Изгревяни приветстваха лъчезарният Изгрев, а ние изпратихме привет на светлоликата
Луна
.
В битието с всекиго може да общувате и да се разбирате, защото обитателите на далечните светове са проникнати от съзнанието за любов към всички, защото те виждат и усещат присъствието на Великият Божествен Дух. Когато завесата от вашите очи се вдигне, когато ухото ви долови изпълненото с Дух и Истина и Любов Божествено Слово, тогава ще разберете Истината, ще разберете смисъла на Живота, който изпълва цялата Вселена. Такива ще бъдат бъднините на разумните човешки души, обитатели на всички светове, във великото разнообразие на форми и съдържание. Такива са бъднините на човечеството. ...Помогнахме на УЧИТЕЛЯ да демонтира телескопа.
Разделихме се с възторга на души, надникнали в бъднините... Изгревяни приветстваха лъчезарният Изгрев, а ние изпратихме привет на светлоликата
Луна
.
към текста >>
47.
34. ЛУНЕН ХИМН
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
УЧИТЕЛЯТ пак запита: - Освен Бетовен, има ли друг автор, който да има за тема
Луната
и нейното въздействие?
Всички души жадуват за подобни концерти. А концертните зали са съвременните светилища! Такъв концерт е несравним извор на добри преживявания, съзнанията укрепват във вярата и надеждата за доброто и безмерната хармония, така необходими на човешкото общество. Падаревски е музикален дух, слязъл да помогне на човечеството. Похвална е инициативата на авторите на филма и добре са сторили, като са поканили Падаревски да бъде изпълнител на прочутата на Бетовен - Лунна соната.
УЧИТЕЛЯТ пак запита: - Освен Бетовен, има ли друг автор, който да има за тема
Луната
и нейното въздействие?
- Да - отговаря същият брат - това е французинът Дебюси. Той е написал много нежна пиеса, назована „Лунна светлина". - А има ли възможност да чуем тук, на нашето пиано, изпълнението на тази пиеса? - Когато разбера, кой от пианистите може да изпълнява Дебюси и специално тази пиеса, ще го помоля да изнесе концерт на Изгрева - допълни брата. УЧИТЕЛЯТ продължи: - Само ние нямаме песен за Луната!
към текста >>
УЧИТЕЛЯТ продължи: - Само ние нямаме песен за
Луната
!
УЧИТЕЛЯТ пак запита: - Освен Бетовен, има ли друг автор, който да има за тема Луната и нейното въздействие? - Да - отговаря същият брат - това е французинът Дебюси. Той е написал много нежна пиеса, назована „Лунна светлина". - А има ли възможност да чуем тук, на нашето пиано, изпълнението на тази пиеса? - Когато разбера, кой от пианистите може да изпълнява Дебюси и специално тази пиеса, ще го помоля да изнесе концерт на Изгрева - допълни брата.
УЧИТЕЛЯТ продължи: - Само ние нямаме песен за
Луната
!
Имаме за Слънцето, и то прекрасни образци. Всички познавате много добре нашето музикално упражнение -„Изгрява слънцето", ами - „Химна на Великата Душа"? Аз не познавам друга, така съвършена музика за Слънцето и затова тези песни назовавам "химни" на единственото светило, за единствената животворна светлина, която поддържа живота във всички гами, не само на земята, не само на Луната, но навсякъде по нашата Слънчева система. Луната и тя дири Слънцето. Лунните жители, макар и да са облечени в лъчисти тела, поглеждат към Слънцето с благодарност и благоговение и се радват на всичко, което носят неговите благодатни лъчи.
към текста >>
Аз не познавам друга, така съвършена музика за Слънцето и затова тези песни назовавам "химни" на единственото светило, за единствената животворна светлина, която поддържа живота във всички гами, не само на земята, не само на
Луната
, но навсякъде по нашата Слънчева система.
- А има ли възможност да чуем тук, на нашето пиано, изпълнението на тази пиеса? - Когато разбера, кой от пианистите може да изпълнява Дебюси и специално тази пиеса, ще го помоля да изнесе концерт на Изгрева - допълни брата. УЧИТЕЛЯТ продължи: - Само ние нямаме песен за Луната! Имаме за Слънцето, и то прекрасни образци. Всички познавате много добре нашето музикално упражнение -„Изгрява слънцето", ами - „Химна на Великата Душа"?
Аз не познавам друга, така съвършена музика за Слънцето и затова тези песни назовавам "химни" на единственото светило, за единствената животворна светлина, която поддържа живота във всички гами, не само на земята, не само на
Луната
, но навсякъде по нашата Слънчева система.
Луната и тя дири Слънцето. Лунните жители, макар и да са облечени в лъчисти тела, поглеждат към Слънцето с благодарност и благоговение и се радват на всичко, което носят неговите благодатни лъчи. Луната се грее на Слънцето, отразява неговата светлина и неуморно работи за добруването на Човечеството. - Нека сега да изпеем с вдъхновение „Химна на Великата Душа"! От пианото зазвучаха встъпителните акорди на песента и ние запяхме величествения слънчев химн на душите, осъзнали величието на живота, проявен от слънчевите лъчи.
към текста >>
Луната
и тя дири Слънцето.
- Когато разбера, кой от пианистите може да изпълнява Дебюси и специално тази пиеса, ще го помоля да изнесе концерт на Изгрева - допълни брата. УЧИТЕЛЯТ продължи: - Само ние нямаме песен за Луната! Имаме за Слънцето, и то прекрасни образци. Всички познавате много добре нашето музикално упражнение -„Изгрява слънцето", ами - „Химна на Великата Душа"? Аз не познавам друга, така съвършена музика за Слънцето и затова тези песни назовавам "химни" на единственото светило, за единствената животворна светлина, която поддържа живота във всички гами, не само на земята, не само на Луната, но навсякъде по нашата Слънчева система.
Луната
и тя дири Слънцето.
Лунните жители, макар и да са облечени в лъчисти тела, поглеждат към Слънцето с благодарност и благоговение и се радват на всичко, което носят неговите благодатни лъчи. Луната се грее на Слънцето, отразява неговата светлина и неуморно работи за добруването на Човечеството. - Нека сега да изпеем с вдъхновение „Химна на Великата Душа"! От пианото зазвучаха встъпителните акорди на песента и ние запяхме величествения слънчев химн на душите, осъзнали величието на живота, проявен от слънчевите лъчи. Многогласното изпълнение на песента бе радостният финал на импровизирания разговор за Лунната соната на Бетовен... За наша обща изненада, само седмица след разговора, на Изгрева бе изнесен самостоятелен концерт от видна столична пианистка, с програма от Дебюси и Бетовен.
към текста >>
Луната
се грее на Слънцето, отразява неговата светлина и неуморно работи за добруването на Човечеството.
Имаме за Слънцето, и то прекрасни образци. Всички познавате много добре нашето музикално упражнение -„Изгрява слънцето", ами - „Химна на Великата Душа"? Аз не познавам друга, така съвършена музика за Слънцето и затова тези песни назовавам "химни" на единственото светило, за единствената животворна светлина, която поддържа живота във всички гами, не само на земята, не само на Луната, но навсякъде по нашата Слънчева система. Луната и тя дири Слънцето. Лунните жители, макар и да са облечени в лъчисти тела, поглеждат към Слънцето с благодарност и благоговение и се радват на всичко, което носят неговите благодатни лъчи.
Луната
се грее на Слънцето, отразява неговата светлина и неуморно работи за добруването на Човечеството.
- Нека сега да изпеем с вдъхновение „Химна на Великата Душа"! От пианото зазвучаха встъпителните акорди на песента и ние запяхме величествения слънчев химн на душите, осъзнали величието на живота, проявен от слънчевите лъчи. Многогласното изпълнение на песента бе радостният финал на импровизирания разговор за Лунната соната на Бетовен... За наша обща изненада, само седмица след разговора, на Изгрева бе изнесен самостоятелен концерт от видна столична пианистка, с програма от Дебюси и Бетовен. Чухме прочутата пиеса на Дебюси - Лунна светлина, а прозвуча и Лунната соната на Бетовен. Концертът бе посрещнат с голямо внимание.
към текста >>
Единствен и вечно мълчалив наблюдател бе познатата и сияйна
Луна
.
Той покани пианистката в приемната, откъдето тя излезе твърде много зарадвана, с подарък - новоиздаденият сборник от песните. Ние подразбрахме значението и смисъла на приема - УЧИТЕЛЯТ бе доволен от музиката на Бетовен, Дебюси, изпълнени от даровитата пианистка. Може би концерта щеше да отлети във вечността като скъп спомен. Подобни приказни дни и вечери на Изгрева имаше много често. Но, ето че бях наново свидетел на следващо, неповторимо музикално събитие, тясно свързано както с филма, така и с концерта на пианистката.
Единствен и вечно мълчалив наблюдател бе познатата и сияйна
Луна
.
Заредиха се низ от вечери и по далечните небесни висини Луната наедряваше, добиваше блестящ овал и нейната бледа светлина почна да прониква все по-настойчиво. Когато наближи пълнолунието, тя така наедря, като че ли искаше да запълни небосвода и да докаже своята значимост като светило. Тя надникна над хоризонта много смело и настойчиво. Не бе трудно да се предвиди, че именно тази вечер тя имаше намерение да озари земята с богата на нежност светлина. Не след дълго, когато уморените от трудовото ежедневие изгревяни загасиха последните светлинки, Луната като че ли поспря своя ход, застана над салона и се вгледа в белоснежните му одежди.
към текста >>
Заредиха се низ от вечери и по далечните небесни висини
Луната
наедряваше, добиваше блестящ овал и нейната бледа светлина почна да прониква все по-настойчиво.
Ние подразбрахме значението и смисъла на приема - УЧИТЕЛЯТ бе доволен от музиката на Бетовен, Дебюси, изпълнени от даровитата пианистка. Може би концерта щеше да отлети във вечността като скъп спомен. Подобни приказни дни и вечери на Изгрева имаше много често. Но, ето че бях наново свидетел на следващо, неповторимо музикално събитие, тясно свързано както с филма, така и с концерта на пианистката. Единствен и вечно мълчалив наблюдател бе познатата и сияйна Луна.
Заредиха се низ от вечери и по далечните небесни висини
Луната
наедряваше, добиваше блестящ овал и нейната бледа светлина почна да прониква все по-настойчиво.
Когато наближи пълнолунието, тя така наедря, като че ли искаше да запълни небосвода и да докаже своята значимост като светило. Тя надникна над хоризонта много смело и настойчиво. Не бе трудно да се предвиди, че именно тази вечер тя имаше намерение да озари земята с богата на нежност светлина. Не след дълго, когато уморените от трудовото ежедневие изгревяни загасиха последните светлинки, Луната като че ли поспря своя ход, застана над салона и се вгледа в белоснежните му одежди. Ограден от полусенките на лещака и стройните борове, салонът лъчеше лунна светлина.
към текста >>
Не след дълго, когато уморените от трудовото ежедневие изгревяни загасиха последните светлинки,
Луната
като че ли поспря своя ход, застана над салона и се вгледа в белоснежните му одежди.
Единствен и вечно мълчалив наблюдател бе познатата и сияйна Луна. Заредиха се низ от вечери и по далечните небесни висини Луната наедряваше, добиваше блестящ овал и нейната бледа светлина почна да прониква все по-настойчиво. Когато наближи пълнолунието, тя така наедря, като че ли искаше да запълни небосвода и да докаже своята значимост като светило. Тя надникна над хоризонта много смело и настойчиво. Не бе трудно да се предвиди, че именно тази вечер тя имаше намерение да озари земята с богата на нежност светлина.
Не след дълго, когато уморените от трудовото ежедневие изгревяни загасиха последните светлинки,
Луната
като че ли поспря своя ход, застана над салона и се вгледа в белоснежните му одежди.
Ограден от полусенките на лещака и стройните борове, салонът лъчеше лунна светлина. Луната внимателно оглеждаше Изгрева и правеше всичко възможно да озари свещеното място, познато много добре на нейните жители, осведомени за бележитата светиня на Земята. Те слизаха и възлизаха, отнасяйки съкровена мисъл за нови творчески импулси в безбрежното битие на живота. Както честичко се случва, тази вечер позакъснях на Изгрева. Бързах да се прибера.
към текста >>
Луната
внимателно оглеждаше Изгрева и правеше всичко възможно да озари свещеното място, познато много добре на нейните жители, осведомени за бележитата светиня на Земята.
Когато наближи пълнолунието, тя така наедря, като че ли искаше да запълни небосвода и да докаже своята значимост като светило. Тя надникна над хоризонта много смело и настойчиво. Не бе трудно да се предвиди, че именно тази вечер тя имаше намерение да озари земята с богата на нежност светлина. Не след дълго, когато уморените от трудовото ежедневие изгревяни загасиха последните светлинки, Луната като че ли поспря своя ход, застана над салона и се вгледа в белоснежните му одежди. Ограден от полусенките на лещака и стройните борове, салонът лъчеше лунна светлина.
Луната
внимателно оглеждаше Изгрева и правеше всичко възможно да озари свещеното място, познато много добре на нейните жители, осведомени за бележитата светиня на Земята.
Те слизаха и възлизаха, отнасяйки съкровена мисъл за нови творчески импулси в безбрежното битие на живота. Както честичко се случва, тази вечер позакъснях на Изгрева. Бързах да се прибера. Нямах намерение да се спирам; и без туй Луната изпълняваше превъзходно своето „дежурство". Все пак наминах край салона, преди да се спусна стремително с велосипеда си към дома.
към текста >>
Нямах намерение да се спирам; и без туй
Луната
изпълняваше превъзходно своето „дежурство".
Ограден от полусенките на лещака и стройните борове, салонът лъчеше лунна светлина. Луната внимателно оглеждаше Изгрева и правеше всичко възможно да озари свещеното място, познато много добре на нейните жители, осведомени за бележитата светиня на Земята. Те слизаха и възлизаха, отнасяйки съкровена мисъл за нови творчески импулси в безбрежното битие на живота. Както честичко се случва, тази вечер позакъснях на Изгрева. Бързах да се прибера.
Нямах намерение да се спирам; и без туй
Луната
изпълняваше превъзходно своето „дежурство".
Все пак наминах край салона, преди да се спусна стремително с велосипеда си към дома. Наново изненада! На балкона, опрян на перилата, бе застанал УЧИТЕЛЯТ. Облечен най-официално в белите дрехи и с бялата панамена шапка на глава, оглеждаше ту Лунния диск, ту ширналата се панорама. Не исках да попреча на лунната идилия и леко свих до пейките.
към текста >>
Разбрах, че заедно с пълноликата
Луна
, ще бъдем единствените свидетели на тържество от музикален характер.
Облечен най-официално в белите дрехи и с бялата панамена шапка на глава, оглеждаше ту Лунния диск, ту ширналата се панорама. Не исках да попреча на лунната идилия и леко свих до пейките. УЧИТЕЛЯТ ме забеляза, напусна балкона, премина през горницата, заслиза по стъпалата на дървената стълба, влезе в салона, премина покрай катедрата, стъпи на сцената и се поспря до пианото. Всичко това стана така бързо и неочаквано. Успях само да се приближа до салона и застанах до прозореца.
Разбрах, че заедно с пълноликата
Луна
, ще бъдем единствените свидетели на тържество от музикален характер.
Очаквах музиката. Така и стана. На фона на разлистените лимони, изпълнили плътно сцената, фигурата на УЧИТЕЛЯ се очертаваше с яснота, при все, че единствената светлина бе все пак слязла от висините на Луната. Той засвири! Зная, че УЧИТЕЛЯТ не бе школуван пианист, но много обичаше този многострунен инструмент и винаги бе високо оценен посетител на концерти, изнесени от видни пианисти в столичните салони.
към текста >>
На фона на разлистените лимони, изпълнили плътно сцената, фигурата на УЧИТЕЛЯ се очертаваше с яснота, при все, че единствената светлина бе все пак слязла от висините на
Луната
.
Всичко това стана така бързо и неочаквано. Успях само да се приближа до салона и застанах до прозореца. Разбрах, че заедно с пълноликата Луна, ще бъдем единствените свидетели на тържество от музикален характер. Очаквах музиката. Така и стана.
На фона на разлистените лимони, изпълнили плътно сцената, фигурата на УЧИТЕЛЯ се очертаваше с яснота, при все, че единствената светлина бе все пак слязла от висините на
Луната
.
Той засвири! Зная, че УЧИТЕЛЯТ не бе школуван пианист, но много обичаше този многострунен инструмент и винаги бе високо оценен посетител на концерти, изнесени от видни пианисти в столичните салони. Той имаше изработено полифонично чувство, можеше едновременно да изпълнява на цигулката си музикални импровизации и да пее текста на песен за първи път, изпълнявана от Него. Въпреки това не скриваше учудването си от придобитото изкуство на пианистите - да изтръгват музика от пианото с всички пръсти на двете ръце. Обичаше да слуша пианистите, но и да гледа движенията на послушните пръсти.
към текста >>
Само с един пръст на дясната ръка, леко извлечената песен прелетя в пространството и бе невидим привет към мнозинството, слязло от
Луната
.
Той имаше изработено полифонично чувство, можеше едновременно да изпълнява на цигулката си музикални импровизации и да пее текста на песен за първи път, изпълнявана от Него. Въпреки това не скриваше учудването си от придобитото изкуство на пианистите - да изтръгват музика от пианото с всички пръсти на двете ръце. Обичаше да слуша пианистите, но и да гледа движенията на послушните пръсти. Пианото прозвуча. Понесоха се нежните тонове на мелодична линия, странна и непозната по строеж.
Само с един пръст на дясната ръка, леко извлечената песен прелетя в пространството и бе невидим привет към мнозинството, слязло от
Луната
.
Приветствената песен завърши, последвана от двуглас на нова мелодична линия. Двугласната песен бе израз на внимание към гостите от Луната. Двугласът завърши, за да започне още по-нежно и едвам доловимо изпълнение на още по-странна песен, изпълнена от двете ръце. Прозвуча хармония в почти всички регистри, но така овладяна в пианисимо, каквото само УЧИТЕЛЯТ можеше да направи. За ухото ми, музиката бе непозната и много странна.
към текста >>
Двугласната песен бе израз на внимание към гостите от
Луната
.
Обичаше да слуша пианистите, но и да гледа движенията на послушните пръсти. Пианото прозвуча. Понесоха се нежните тонове на мелодична линия, странна и непозната по строеж. Само с един пръст на дясната ръка, леко извлечената песен прелетя в пространството и бе невидим привет към мнозинството, слязло от Луната. Приветствената песен завърши, последвана от двуглас на нова мелодична линия.
Двугласната песен бе израз на внимание към гостите от
Луната
.
Двугласът завърши, за да започне още по-нежно и едвам доловимо изпълнение на още по-странна песен, изпълнена от двете ръце. Прозвуча хармония в почти всички регистри, но така овладяна в пианисимо, каквото само УЧИТЕЛЯТ можеше да направи. За ухото ми, музиката бе непозната и много странна. Явно, това бе химн, отправен към сферите на нематериалното, към по-високите гами на битието. В музиката тази вечер имаше акварелна нежност и благородство, каквото на земята почти не познаваме, благоговение, за което душите копнеят, зов към висок идеал, недостижим в обикновения порядък на човечеството.
към текста >>
48.
ІІІ.ПОД НЕБЕСНАТА ДЪГА НА СЛОВОТО 43. СРЕДНОЩЕН ПОСЕТИТЕЛ НА УЧИТЕЛЯ
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 4
Целунах
ръка на Учителя и се отдалечих.
И моето човешко изражение беше една капка, която се мъчеше да се слее с Него. Най-много, което можех да направя, беше да мълча. Една сълза се отрони от очите ми. Защо една? Не можах да разбера.
Целунах
ръка на Учителя и се отдалечих.
В мене беше настанала тишина и бях навлезнал в един свят на безкраен мир и аз се чувствах прашинка, която бе в съзвучие и хармония с този океан. Тогава разбрах думите на Учителя, че „Божият Мир превъзхожда всяко знание." Учителят ме бе поставил временно в този мир, за да усетя и почувствам величието Му, за да разбера, че този Мир се населява от други същества, по-напреднали в своята еволюция, за което ние имахме смътна представа. Този случай съм го разказвал много пъти. За старите приятели това не им правеше впечатление - те имаха сходни опитности и познаваха Учителя от времето, когато Той се е откроявал със своето необикновено присъствие много повече към тях, отколкото към нашето поколение от Школата. За нашето поколение, за младежите от Школата Той бе по-затворен, работеше с нас с други методи.
към текста >>
49.
ІІІ.44. ГАРАНЦИЯ
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 4
Влезнахме,
целунахме
ръка на Учителя и Тодор разказа за моето желание пред Учителя.
Аз бях музикант, свирех на цигулка и имах вътрешен стремеж да влезна в Школата. Но в Младежкия Окултен Клас не се приемаше току-така - идваш, записваш се и влизаш в клас. Случи се така, че бях се запознал с Тодор Стоименов, който бе председател на Младежкия Клас. Бях доказал своята преданост и изявих желание да бъда приет в Младежкия Клас. Тодор Стоименов ме изгледа изпитателно, кимна с глава и ме поведе към приемната на Учителя.
Влезнахме,
целунахме
ръка на Учителя и Тодор разказа за моето желание пред Учителя.
Аз стоя, изправен зад Тодор, а Учителят бе седнал на един стол, поглежда ме и го пита: „Тодорчо, познаваш ли го? " Той кимва с глава: „Да". „Ти гарантираш ли за него? " Тодор утвърдително кимва с глава и отговаря: „Гарантирам". „Тогава може.
към текста >>
50.
ІІІ.45. СЪБРАНИЕ ЗА ОСЪЖДАНЕ
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 4
Аз се поклоних,
целунах
ръка и се отдалечих.
Все пак, на мен не ми беше ясно, как може окултен ученик от Младежкия Клас да открадне жената на един баща с три деца. Учителят ме изгледа и направо заговори: „Аз се чудя как може един ученик от Младежкия Клас да открадне жената на един мъж с три деца? " Учителят повтори и зададе същият въпрос, който беше в моята глава. Но след малко добави: „Аз се чудя как е възможно жена с три деца да открадне един ученик от Младежкия Окултен Клас? " Учителят ме изгледа строго.
Аз се поклоних,
целунах
ръка и се отдалечих.
Загадката бе разрешена. Вината на един - вина за всички. Погрешката на един - грешка за всички. Това бе окултен закон. Имаше го в Словото Му.
към текста >>
51.
ІІІ.47. ЗАСПАЛИТЕ ЧАСОВОИ И ЗАПАЗЕНИТЕ ГЛАВИ
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 4
"
Целунах
Му ръка и спокойно заминах.
на страната на Съветския Съюз. Това правителство взе решение - български войски да вземат участие във войната срещу Германия, доскорошният наш вчерашен съюзник. Аз също бях мобилизиран и нашата част беше изпратена в Югославия. Преди да ме облекат като войник, отивам при учителя и Му съобщавам, че съм мобилизиран и Го питам - какво да правя. Отговаря ми само с една дума: „Идете!
"
Целунах
Му ръка и спокойно заминах.
Там имаше какви ли не премеждия, но ги преминахме, благодарение на закрилата на Учителя. Бяха ми наредили да придружавам един обоз от няколко камиона с хранителни продукти за предните позиции на войската. Отседнахме да пренощуваме в едно село. Наредихме камионите в кръг, поставихме часовои с пушки в ръце и определихме смените. Трябваше да се внимава много, защото в околността имаше партизани, които бяха цивилни и стреляха срещу българските войници от засада.
към текста >>
52.
ІІІ.50. НЯМАШ КАРМА - СВОБОДЕН СИ
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 4
Благодари на Бога за това." Аз
целунах
ръката Му и си тръгнах.
Защо ще създавате карма в Школата? Ще загубите и двамата условията си за работа. Ако имаше карма с нея, отдавна, преди три години, щеше да почне да се разплита. Първо щеше да ви оплете, а после щеше да ви накара сами да си я разплитате. А сега нямаш карма с нея.
Благодари на Бога за това." Аз
целунах
ръката Му и си тръгнах.
Към това същество в женска форма запазих искрени чувства. По-късно тя срещна онзи, с когото имаше карма. Отначало всичко се заплете, че се оплете и като започна да се разплита, какво ли не се чуваше - караница, чуваше се вой, плач и ридание. Проверих думите на Учителя на живо с очите си, като виждах страданията на другите, престъпили закона, който създава общение на душите в Школата на Учителя. А това беше най-важният урок за мен в онези години.
към текста >>
53.
ІІІ.62. НА, ЦЕЛУВАЙ ДЕСНИЦАТА МИ!
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 4
" Борис нямаше какво да прави и
целуна
ръката Му.
Всички се изредихме да целуваме ръка. Само Борис стоеше в страни и ни наблюдаваше. Всички го гледахме и чакахме, че ще дойде да целуне ръка на Учителя. Но той не дойде и не си помръдна краката. Като видя това Учителят, упъти се към него, отиде до него, сви ръката си в юмрук, протегна я под носа му и каза: „На целувай!
" Борис нямаше какво да прави и
целуна
ръката Му.
Тогава това на всички направи потресающо впечатление. Той винаги странеше още през време на Учителя от общата група. И така си остана до края. А след заминаването на Учителя той стана председател на Братския съвет. Този характер да страни от другите си го запази до края на живота си.
към текста >>
54.
ІІІ.103. ПЕСЕНТА БЛУДНИЯТ СИН
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 4
Целунах
я.
" „В домашен отпуск съм до понеделник", отговорих бързо и високо по войнишки. „Тогава утре ела на клас. Поканен си на концерт. Ще изсвиря „Блудния син" - мотивът, който след тридесет години пак ме посети." Учителят си подаде ръката. Двете войнишки ръце обхванаха Неговата десница.
Целунах
я.
Последва поздрав. Аз тръгнах и заслизах по стъпалата. Чудна неочаквана покана за концерт. Савка ме очакваше в нейната стаичка. Пихме чай.
към текста >>
55.
ІІІ.114. ЦЕНАТА НА ЕДНА КОРЕСПОНДЕНЦИЯ
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 4
Те тръгнаха на разсип -
луна
". 4.
В тях имаше много интересни данни и това ме накара да извадя някои от тях и да ги представя. 1. Когато Георги Драганов е бил в село Мърчаево, през пролетта на 1944 година, при срещата си с Учителя, той чул следното от Него: „Не се доверявайте на Лулчев, защото той не прави точно това, което му се казва, а го изопачава и украсява по своему." 2. В една неделна беседа през 1939 г. Георги Драганов чул от Учителя следното: „България трябва да остане неутрална и да не се бърка в работата на големите държави и да стои само настрана." 3. Когато започнала войната между Германия и Съветския съюз, Учителят заявил следното: „Германия ще загуби войната.
Те тръгнаха на разсип -
луна
". 4.
Всички се вълнували как Русия ще се справи с Германия. Учителят отговорил на този въпрос така: „Руската земя сама себе си пази с необятното си пространство, както и с природните и човешки ресурси." 5. Георги Драганов разказва: „Бяхме уверени, че германците ще бъдат спряни, изгонени и разбити, когато слушахме тези думи на Учителя". 6. В един личен разговор на Георги Драганов с Учителя, през месец юни 1944 г. чува от устата на Учителя следното: „Идването на руските войски в България е предстоящо".
към текста >>
56.
3.20. Дядо Благо и Климент Охридски
,
НЕСТОР ИЛИЕВ
,
ТОМ 4
" „Учителю, бях на едно погребение на един мой приятел." Необичайно Учителят пристъпва към него и го
целунал
по бузата, и след няколко секунди му казва: „Извинявай, дядо Благо, Аз не
целунах
тебе, Аз
целунах
твоя приятел, който си е заминал, той беше наш съмишленик, само че не е идвал тука, на Изгрева." При друг случай Учителят бе казал за дядо Благо, че той е прероденият Климент Охридски от миналото.
Той също е и поет и разбира се, дори и сега скоро му излезе една малка книжчица „Градинката на дядо Благо" - детски приказки и стихове. Той е родом от едно село близо до Бургас и разбира се, когато вече бил пенсиониран, дошъл да живее на Изгрева. Един ден дядо Благо е бил в града и се връща по-късничко следобед на Изгрева. Както винаги по вечерно време, при хубаво време, да няма дъжд или сняг, Учителят слиза долу и нашите приятели от Изгрева отиват при Учителя и водят дълги разговори, въпроси Му задават. Той обяснява и тогава, при такова едно - мога да го нарека - "вечерно събрание на открито" пред салона, пристига брат дядо Благо от града и Учителят го пита: „Дядо Благо, ти къде си бил досега?
" „Учителю, бях на едно погребение на един мой приятел." Необичайно Учителят пристъпва към него и го
целунал
по бузата, и след няколко секунди му казва: „Извинявай, дядо Благо, Аз не
целунах
тебе, Аз
целунах
твоя приятел, който си е заминал, той беше наш съмишленик, само че не е идвал тука, на Изгрева." При друг случай Учителят бе казал за дядо Благо, че той е прероденият Климент Охридски от миналото.
Земният живот на всекиго от нас е неразгадаема броеница от низ човешки превъплътявания. Земята е училище, а човек започва учението си с изучаване Словото Божие.
към текста >>
57.
3.45. Георги Томалевски
,
НЕСТОР ИЛИЕВ
,
ТОМ 4
„Чакай, рекох, да те
целуна
."
Целунах
го и той ми каза: „Чакай и аз да те
целуна
".
Но един ден аз отидох при него и питам: „Георги, кой съм аз? " За моя приятна изненада той веднага каза: „Нестор". И разбира се дъщеря му ни даде там закуска, това беше в следобедните часове и след това той, понеже не чуваше добре, аз почнах да пея братски песни и той се включи и заедно пеехме в присъствието на дъщеря му и той понечи да си легне, и аз рекох да не го притеснявам. Казвам му: „Довиждане, Георге". „Довиждане, Несторе".
„Чакай, рекох, да те
целуна
."
Целунах
го и той ми каза: „Чакай и аз да те
целуна
".
И така се сбогувахме от този физически свят понастоящем с моя брат Георги Томалевски. По време след запознаването ми с него аз му разказах, че съм се запознал с Братството и с Учителя. Той ми каза: "Много добре." Аз без да зная, но той в последствие ми каза, че е също в това общество, в това Братство. „Идвай от време на време, ще нощуваш тука при мен и за беседата сутрин, за 5 часа ще отиваме на Изгрева". И там имам с него хубави спомени, когато отивахме на Изгрева през Борисовата градина и след това играхме Паневритмията.
към текста >>
58.
5.Mигът НА ВЕЧНОСТТА 1. Kак хванахме мигът на вечността
,
ДРАГА МИХАЙЛОВА
,
ТОМ 4
Пристъпих към Него и Му
целунах
ръка.
Знаете ли кои са дъновистите? Знаете ли кой е Дънов? Те са опасни хора." А ние отговаряме: „Там много хубаво ни беше, четяха ни много прекрасни работи." „А, вие сте заблудени." Така се прибрахме у дома. Един ден отидохме на ул. „Оборище" 14 в Салона и там, за пръв път, видях Учителя.
Пристъпих към Него и Му
целунах
ръка.
Като ученичка, аз бях много заета с уроци, но по-късно, като студентка, аз се видях отново с Него. Брат ми Иван се беше запознал с Учителя, както и двете ми рождени сестри Цвета и Надя. Също Надя и Цвета били на гости някъде, на имен ден. Там бил Кръстю Христов. Говорил им и гледал на ръка.
към текста >>
59.
5.03. Слънцето на Цялата Вселена
,
ДРАГА МИХАЙЛОВА
,
ТОМ 4
Целунах
ръка на Великия Учител - повелител на Сириус!
" Учителят се усмихна: „Да, може. То е едно и също. Духът на Сириус и Духът на Вселената е тук, в Мен и пред теб. И ти свидетелстваш за това, че този Дух съществува и се проявява на Изгрева." Баща ми се покланя, целува ръка и се отдалечава. Дойде у дома и още от прага извика: „Деца, днес аз бях на Сириус!
Целунах
ръка на Великия Учител - повелител на Сириус!
" Баща ми прогледна, вътрешният взор му бе изчистен и той, в лицето на Учителя, успя да съзре отблясъка, който идваше от светлината на Сириус. Защото Духът на Слънцето от цялата Вселена и Духът на Учителя бе едно и също нещо. Ето, това е духовното проглеждане на ученика. Само когато ученикът почне да различава нещата, чак тогава той има духовно зрение. А духовното зрение е уд на ученика от Школата на Учителя.
към текста >>
60.
6.19. Край на първото действие
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
Една вечер той се приближи към мен и със своя тайнствен глас се опита да ми направи следното внушение: „Брат мой, виждал ли
луната
как свети -не чувстваш ли, че тя ни нашепва за едно наше съвместно прераждане някога в Египет, когато бяхме братя..." За мен този разговор прозвуча много странно и запитах Учителя, какво значат тези думи.
Първият представя Лемурийската раса, другият - Атланската раса. Аз трябваше да дойда в контакт с тези две съзнания. С първото съзнание - Кръстю Христов, вече бях се запознал още в София и даже той се беше доста сближил с мен. С втория - Михаил Иванов, се запознах точно през време на събора в 1924 г. по един странен начин.
Една вечер той се приближи към мен и със своя тайнствен глас се опита да ми направи следното внушение: „Брат мой, виждал ли
луната
как свети -не чувстваш ли, че тя ни нашепва за едно наше съвместно прераждане някога в Египет, когато бяхме братя..." За мен този разговор прозвуча много странно и запитах Учителя, какво значат тези думи.
Учителят, с една тънка ирония, ми каза следните думи: „Има много фантазии в света". Този кратък отговор ми даде критерий за отношението ми не само към Михаил, но и с Кръстю. Тези двама приятели, облечени винаги с черни дрехи, с един тъмен цвят на лицата, с големи орлови носове, с мътни очи, дълго години смущаваха духовната аура на братството. Лековерните и полуинтелигентните братя и сестри действително им указваха едно голямо внимание, докато най-после чашата преля и Учителят трябваше в една съборна беседа през 1922 г. да ги разобличи и да демаскира тяхната фалшива духовна осанка.
към текста >>
61.
6.29. Светлият салон на Изгрева
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
Дори имаше и телескоп, с който наблюдавахме
луната
, звездите и планетите.
Затуй, когато някои тълкуват, че учението на Христа и Учението на Учителя е едно и също, аз казвам следното: „Това не е вярно". Учението на Учителя стои много по-високо. За него е необходимо посвещение и свободна мисъл, която да ти разкрие тези големи светове, които се намират в Словото на Учителя. Като живеех на поляната на Изгрева, винаги си представях, че ще направим някаква обсерватория, метеорологична станция, понеже Учителят даваше път на науката. И в тези си копнежи и стремежи аз дочаках да се реализира това.
Дори имаше и телескоп, с който наблюдавахме
луната
, звездите и планетите.
Отначало се построи големия салон през 1927 г., а после се построи кухнята и трапезарията. Отпред на двора имаше няколко редици сковани маси. Учителят искаше да съгласува, да хармонира нещата, затова започваше от физическия свят. Българите имаха практичен манталитет. Затова Учителят започна с общите беседи.
към текста >>
62.
6.39. Равносметката
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
За някои от тези възможности Учителят казва следното: „
Луната
, Слънцето и планетите са отлични училища.
Ще настъпят важни открития в химията, астрофизиката, археологията, биологията и пр. Ще се направят опити за всестранното приложение на атомната енергия, за да се проучат дълбочините на Космичното пространство. Всички тези открития ще помогнат за икономическото освобождение на човека. Стопанските блага ще станат свободни, както въздуха, водата и светлината. Нашето въображение е бедно, за да обхване какви възможности очакват новото човечество в епохата на Водолей.
За някои от тези възможности Учителят казва следното: „
Луната
, Слънцето и планетите са отлични училища.
Един ден ще посетите Юпитер, или жителите на Юпитер ще дойдат тук на Земята. Непрестанни гости от Луната, Слънцето и планетите ще посещават земята. Например, когато човек се обезсърчи, ще си вземе билет и ще посети Луната и като се върне на Земята ще е весел и с големи вътрешни придобивки." Действително през 1969 г. човек стъпи на Луната. Всички тези изказвания, някога на учения свят представляваха фантастични утопии.
към текста >>
Непрестанни гости от
Луната
, Слънцето и планетите ще посещават земята.
Всички тези открития ще помогнат за икономическото освобождение на човека. Стопанските блага ще станат свободни, както въздуха, водата и светлината. Нашето въображение е бедно, за да обхване какви възможности очакват новото човечество в епохата на Водолей. За някои от тези възможности Учителят казва следното: „Луната, Слънцето и планетите са отлични училища. Един ден ще посетите Юпитер, или жителите на Юпитер ще дойдат тук на Земята.
Непрестанни гости от
Луната
, Слънцето и планетите ще посещават земята.
Например, когато човек се обезсърчи, ще си вземе билет и ще посети Луната и като се върне на Земята ще е весел и с големи вътрешни придобивки." Действително през 1969 г. човек стъпи на Луната. Всички тези изказвания, някога на учения свят представляваха фантастични утопии. Днес, както виждаме, съвременната наука търси тяхното практично приложение. За правилното и разумно използване на всички тези творчески динамични сили и широки възможности на културата на Водолей, е необходим здрав и морален устой.
към текста >>
Например, когато човек се обезсърчи, ще си вземе билет и ще посети
Луната
и като се върне на Земята ще е весел и с големи вътрешни придобивки." Действително през 1969 г.
Стопанските блага ще станат свободни, както въздуха, водата и светлината. Нашето въображение е бедно, за да обхване какви възможности очакват новото човечество в епохата на Водолей. За някои от тези възможности Учителят казва следното: „Луната, Слънцето и планетите са отлични училища. Един ден ще посетите Юпитер, или жителите на Юпитер ще дойдат тук на Земята. Непрестанни гости от Луната, Слънцето и планетите ще посещават земята.
Например, когато човек се обезсърчи, ще си вземе билет и ще посети
Луната
и като се върне на Земята ще е весел и с големи вътрешни придобивки." Действително през 1969 г.
човек стъпи на Луната. Всички тези изказвания, някога на учения свят представляваха фантастични утопии. Днес, както виждаме, съвременната наука търси тяхното практично приложение. За правилното и разумно използване на всички тези творчески динамични сили и широки възможности на културата на Водолей, е необходим здрав и морален устой. Това ще рече, справедливостта да бъде метод чрез разрешаване на обществените и международни въпроси.
към текста >>
човек стъпи на
Луната
.
Нашето въображение е бедно, за да обхване какви възможности очакват новото човечество в епохата на Водолей. За някои от тези възможности Учителят казва следното: „Луната, Слънцето и планетите са отлични училища. Един ден ще посетите Юпитер, или жителите на Юпитер ще дойдат тук на Земята. Непрестанни гости от Луната, Слънцето и планетите ще посещават земята. Например, когато човек се обезсърчи, ще си вземе билет и ще посети Луната и като се върне на Земята ще е весел и с големи вътрешни придобивки." Действително през 1969 г.
човек стъпи на
Луната
.
Всички тези изказвания, някога на учения свят представляваха фантастични утопии. Днес, както виждаме, съвременната наука търси тяхното практично приложение. За правилното и разумно използване на всички тези творчески динамични сили и широки възможности на културата на Водолей, е необходим здрав и морален устой. Това ще рече, справедливостта да бъде метод чрез разрешаване на обществените и международни въпроси. Да се притъпи грубия национализъм, напълно да се изключи шовинизма.
към текста >>
63.
6.49. ГОДИНИ НА ИЗПИТАНИЕ
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
Тогава Учителят лично ми каза следното: „Интересно е, че Хитлер винаги почва своите политически ходове и военни действия при нова
луна
- при пълнене на
луната
.
германските и румънските войски нахлуха в Бесарабия. Войната срещу Русия беше обявена без формалности. В този момент Учителят предсказа разгрома на Германия. Всичко, което ставаше в България, се следеше от Съветския съюз и той реагира на 11 септември с една нота. Когато Германия нападна СССР - Русия на 22.VI.1941г., за пръв научих новината, защото работех в Дирекцията на пропагандата и аз я занесох на Учителя пръв на Изгрева.
Тогава Учителят лично ми каза следното: „Интересно е, че Хитлер винаги почва своите политически ходове и военни действия при нова
луна
- при пълнене на
луната
.
А сега я почна на разсип луна - при празнене на луната. Това показва, че ще претърпи крах." И тъй стана, както каза Учителят. Българският народ в своята цялост държеше за Русия. Тази вековна връзка беше осветена с кръв и меч, но политическите фактори в България не вземаха предвид това положение. Законът за защита на държавата влезе в пълно действие.
към текста >>
А сега я почна на разсип
луна
- при празнене на
луната
.
Войната срещу Русия беше обявена без формалности. В този момент Учителят предсказа разгрома на Германия. Всичко, което ставаше в България, се следеше от Съветския съюз и той реагира на 11 септември с една нота. Когато Германия нападна СССР - Русия на 22.VI.1941г., за пръв научих новината, защото работех в Дирекцията на пропагандата и аз я занесох на Учителя пръв на Изгрева. Тогава Учителят лично ми каза следното: „Интересно е, че Хитлер винаги почва своите политически ходове и военни действия при нова луна - при пълнене на луната.
А сега я почна на разсип
луна
- при празнене на
луната
.
Това показва, че ще претърпи крах." И тъй стана, както каза Учителят. Българският народ в своята цялост държеше за Русия. Тази вековна връзка беше осветена с кръв и меч, но политическите фактори в България не вземаха предвид това положение. Законът за защита на държавата влезе в пълно действие. На съпротивителното движение държавата отговаряше с терор и насилие.
към текста >>
64.
6.59. ТРУДНИ МОМЕНТИ
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
Той ми каза само две думи, надигайки се от леглото: „Методи, аз си заминавам от този свят",
целуна
ме и отново си легна.
59. ТРУДНИ МОМЕНТИ През тези моменти, в които описвам събитията из живота на Учителя, за мен външните обстоятелства бяха крайно неблагоприятни. Баща ми, който беше рядко честен човек - заболя тежко, аз отидох да го видя.
Той ми каза само две думи, надигайки се от леглото: „Методи, аз си заминавам от този свят",
целуна
ме и отново си легна.
Не мина много време и той си замина тихо и спокойно за отвъдния свят. Той беше не само честен, но и крайно справедлив, имаше също много верен, трезвен и обективен поглед за нещата и събитията. Тези качества той беше наследил от този стар род, на който принадлежеше. Като се завърнах в София, аз се намерих при големи външни депресии, които не искам да описвам, ще кажа само как бях сигнализиран от Невидимия свят за тези страшни изпитания. Видях следната картина: пътувам с един камион по един безкрайно дълъг път, наоколо едно безкрайно поле без всякаква растителност.
към текста >>
65.
7.08. ОЛГА СЛАВЧЕВА
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 4
Олга Славчева е написала един роман за
Луната
, като е вложила идеи, изказани от Учителя за
Луната
.
Биография на Бялото Братство. Дори лично Олга се е гордеела, че е успяла да подготви този материал. Искала е Сава Калименов да я издаде биографията, понеже е бил издател. Тя е била доста подробна в описването на нещата. Тази биография била в ръкопис на тетрадки. 2.
Олга Славчева е написала един роман за
Луната
, като е вложила идеи, изказани от Учителя за
Луната
.
Тя Го е разпитвала и Той е отговарял на нейните въпроси. Този материал е също много интересен. 3. Екскурзиите на Бялото Братство с Учителя по времето на Школата от 1922-1944 г. Те са били в ръкопис на тетрадки. 4. Личен дневник.
към текста >>
66.
ОТГОВОРЪТ НА „ОТВОРЕНО ПИСМО
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 4
Ако някога ме запознаят с Вас, то аз ще Ви
целуна
и двете ръце и то пред свидетели в знак на това, че сте направили една велика услуга на всички.
И оттам измъкване няма. И то в никакъв случай. А те с действията си отдавна бяха за „Тресавището", но го нямаше още човека, който да им покаже невидимата пътека за него. Вие се явихте и им го посочихте. Благодаря Ви!
Ако някога ме запознаят с Вас, то аз ще Ви
целуна
и двете ръце и то пред свидетели в знак на това, че сте направили една велика услуга на всички.
Показахте им пътя за „ Тресавището", но Вие не влезнахте. Моите поздравления за това. Също и за сполучливия направен от вас портрет на Учителя Дънов, който оценявам много, че е направен при извисяване на духа ви към по-високи измерения. 6. В „Отвореното писмо" се споменава, че „брат Димитър Грива трябваше да си отиде натъжен от този свят, огорчен от нелепиците писани за сестра му Катя Грива". Дами и господа, вие плачете на чужди гробища, а не на гроба на Катя Грива.
към текста >>
67.
СЪДЪРЖАНИЕ ТОМ IV
,
,
ТОМ 4
Луната
-127 34.
Още едно прераждане -118 29. Кучето от село Батак -119 30. Златистият котарак -121 31. Библията -123 32. Приложните изкуства -125 33.
Луната
-127 34.
Лунен химн -129 35. Иде, иде, иде -132 36. Изгревът пее и свири -134 37. Учителят като цигулар -136 38. Едно предложение на теософите -138 39.
към текста >>
68.
ОТГОВОРЪТ НА „ОТВОРЕНО ПИСМО
,
,
ТОМ 4
Ако някога ме запознаят с Вас, то аз ще Ви
целуна
и двете ръце и то пред свидетели в знак на това, че сте направили една велика услуга на всички.
И оттам измъкване няма. И то в никакъв случай. А те с действията си отдавна бяха за „Тресавището", но го нямаше още човека, който да им покаже невидимата пътека за него. Вие се явихте и им го посочихте. Благодаря Ви!
Ако някога ме запознаят с Вас, то аз ще Ви
целуна
и двете ръце и то пред свидетели в знак на това, че сте направили една велика услуга на всички.
Показахте им пътя за „Тресавището", но Вие не влезнахте. Моите поздравления за това. Също и за сполучливия направен от вас портрет на Учителя Дънов, който оценявам много, че е направен при извисяване на духа ви към по-високи измерения. 6. В „Отвореното писмо" се споменава, че „брат Димитър Грива трябваше да си отиде натъжен от този свят, огорчен от нелепиците писани за сестра му Катя Грива". Дами и господа, вие плачете на чужди гробища, а не на гроба на Катя Грива.
към текста >>
69.
6. БИТКА ЗА ЖИВОТ И ЗА ШКОЛА
,
МАРИЯ ТОДОРОВА
,
ТОМ 5
Аз застанах пред Него,
целунах
ръка, а той се усмихна.
И таман се вслушвам в неговия глас, чувам как той казва: „Днес една душа възкликна „Защо Христос не е на земята, че да му стана ученик", Учителят ме погледна и продължи „Дойде ли този подтик стани, облечи се и отиди при Христа иначе утре ще бъде късно". Аз стоях като замаяна, нещо в мен се отвори в далечината, някаква светлина навлизаше в мен, това беше като на зазоряване - нощта се оттегляше и аз вървях, вървях, а тази светлина отстъпваше пред мен, а тъмата оставаше зад мен. Повече нищо не можах да чуя от беседата, а чувах и усещах, че светлината се движи през мен. Невероятно преживяване, което продължи през цялата беседа. След като свърши беседата приятелката ме поведе и ние се наредихме в редица, за да ни дойде реда, та да Му целунем ръка така както правеха другите.
Аз застанах пред Него,
целунах
ръка, а той се усмихна.
Промълвих: „Благодаря ви, че ме доведохте". А той: „Благодари на Онзи, който те изпрати на земята и те доведе тук". Аз погледнах учудено, а той прошепна: „Господ е светлина. Бог е любов". Тогава разбрах, че него ден аз дойдох при Господа и при Бога.
към текста >>
70.
7. И ВРАГ НА ЧОВЕКУ СА НЕГОВИТЕ ДОМАШНИ
,
,
ТОМ 5
Веднъж майка ми разказваше един неин сън, че сме вървели заедно с нея по един път огрян от
луната
и аз после съм се отдалечила от нея.
Учителят промълви: „На Владо ще му дадеш някои книги да чете. А по-късно ще му дадеме някои наставления, ако иска да работи". Имах много неприятности със семейството си. Искаха по едно време да ме заключват особено големия ми брат Станислав ме заключваше, а аз излизах от другия вход. Споделих с Учителя, че ме заключват, а той каза: „Ти имаш силен дух и силен ръководител и затова си смела." После се убедих в това.
Веднъж майка ми разказваше един неин сън, че сме вървели заедно с нея по един път огрян от
луната
и аз после съм се отдалечила от нея.
После когато влезнах в Братството този сън на майка ми бе се реализирал, но на нея не й стана ясно. От Учителя научих, че луната е емблема на човешкия свят, който се променя, а Слънцето е емблема на Божествения свят. Та пътеката огряна от луната означаваше, че ние ще се разделим с майка ми и всеки ще тръгне по своя път, което и стана. Дойде онова време, когато аз се преместих да живея окончателно на Изгрева. Родителите ми бяха недоволни, че съм станала дъновистка.
към текста >>
От Учителя научих, че
луната
е емблема на човешкия свят, който се променя, а Слънцето е емблема на Божествения свят.
Имах много неприятности със семейството си. Искаха по едно време да ме заключват особено големия ми брат Станислав ме заключваше, а аз излизах от другия вход. Споделих с Учителя, че ме заключват, а той каза: „Ти имаш силен дух и силен ръководител и затова си смела." После се убедих в това. Веднъж майка ми разказваше един неин сън, че сме вървели заедно с нея по един път огрян от луната и аз после съм се отдалечила от нея. После когато влезнах в Братството този сън на майка ми бе се реализирал, но на нея не й стана ясно.
От Учителя научих, че
луната
е емблема на човешкия свят, който се променя, а Слънцето е емблема на Божествения свят.
Та пътеката огряна от луната означаваше, че ние ще се разделим с майка ми и всеки ще тръгне по своя път, което и стана. Дойде онова време, когато аз се преместих да живея окончателно на Изгрева. Родителите ми бяха недоволни, че съм станала дъновистка. Всички привърженици и последователи на Учителя ги назоваваха така. Бяха се примирили и очакваха, че все пак може да се случи нещо и отново да се върна към тях, че може би това е едно временно увлечение.
към текста >>
Та пътеката огряна от
луната
означаваше, че ние ще се разделим с майка ми и всеки ще тръгне по своя път, което и стана.
Искаха по едно време да ме заключват особено големия ми брат Станислав ме заключваше, а аз излизах от другия вход. Споделих с Учителя, че ме заключват, а той каза: „Ти имаш силен дух и силен ръководител и затова си смела." После се убедих в това. Веднъж майка ми разказваше един неин сън, че сме вървели заедно с нея по един път огрян от луната и аз после съм се отдалечила от нея. После когато влезнах в Братството този сън на майка ми бе се реализирал, но на нея не й стана ясно. От Учителя научих, че луната е емблема на човешкия свят, който се променя, а Слънцето е емблема на Божествения свят.
Та пътеката огряна от
луната
означаваше, че ние ще се разделим с майка ми и всеки ще тръгне по своя път, което и стана.
Дойде онова време, когато аз се преместих да живея окончателно на Изгрева. Родителите ми бяха недоволни, че съм станала дъновистка. Всички привърженици и последователи на Учителя ги назоваваха така. Бяха се примирили и очакваха, че все пак може да се случи нещо и отново да се върна към тях, че може би това е едно временно увлечение. Особено майка ми се надяваше, че ако се омъжа сигурно ще си налегна на парцалите стига ако мъжа ми да не е дъновист, но и да е дъновист, то омъжи ли се девойката, то нещата придобиват друго значение и развитие.
към текста >>
71.
10. БОЛНИЯТ ЗЪБ
,
,
ТОМ 5
Аз му
целунах
ръка и си тръгнах радостна и убедена, че този зъбобол ще бъде изпратен там откъдето е дошъл.
Учителят се обръща към мене и от очите му и от жеста му излиза такова състрадание към мен, че то ме охрабри и съвзе. Той се обърна към доктор Жеков и му каза да вземе спирт и след това зехтин и да ми намаже зъба и бузата, но аз се бях насочила към Учителя и не ми беше приятно да ме лекува доктор Жеков понеже знаех, че е конски доктор, т.е. ветеринарен доктор. Застанах пред Учителя: „Учителю, само ти можеш да ме излекуваш". Тогава той се приближи към мене и с една ръка ме опипа по бузата един два пъти, после ме помилва по бузите един два пъти, нещо като днешен масаж и ми каза: „Отивай си".
Аз му
целунах
ръка и си тръгнах радостна и убедена, че този зъбобол ще бъде изпратен там откъдето е дошъл.
Тръгнах си за дома, а аз живеех в града по онова време и всяка сутрин отивах на Изгрева. И Докато слеза в града болката ми премина, а когато се явих пред майка ми тя ме погледна и изрече: „Нали ти казах да отидеш при лекар, за да ти се оправи зъба". „Да, мамо, аз бях при лекар и ми се оправи зъба". Майка ми се успокои* че аз като послушна дъщеря съм отишла в някой частен кабинет и съм получила съответна помощ. Аз също се успокоих от болката и дълго не можах да заспя този път не от болката, но от онова величие и онази жертвоготовност за всеки един от нас по всяко време и за всеки случай.
към текста >>
72.
15. БЛАЖЕНИ НИЩИТЕ ДУХОМ
,
,
ТОМ 5
Тогава онзи човек стана, после коленичи,
целуна
ръка на Учителя и си замина като човек.
Видях как онзи човечец постепенно, постепенно започваше да повдига глава. Учителят бе сложил ръката на рамото и наведен на главата му говореше. След време когато пусна ръката си и я сне от рамото аз видях друг човек в този човечец. Онзи човечец вече го нямаше. Имаше нещо съвсем друго, имаше един подтик дошъл отгоре, от Божествения Дух, лъч ли бе, светлина ли беше, сноп ли беше от светлина, но онзи човечец бе озарен, онзи бе претворен в нещо друго, онзи бе възроден.
Тогава онзи човек стана, после коленичи,
целуна
ръка на Учителя и си замина като човек.
Един човек си тръгна от срещата си с Учителя. Повече този човек не го видях и не го срещнах. Това нямаше значение за мен тогава. За него тогава имаше значение в неговият човешки път. А за мен тази случка по-късно придоби значение, когато четях онзи стих „Блажени нищите духом, защото е тяхно царството небесно".
към текста >>
73.
34. ВЕЧНАТА ВРЪЗКА
,
,
ТОМ 5
Аз се поклоних,
целунах
му ръка и се отдалечих.
Тогава аз се умъчнявах, че съм избутана настрани или че Учителят предпочита другите вместо мен, а мен ме оставя някакси встрани. Смятах, че съм изместена от другите, приемах, че съм отстранена от Учителя, възприемах, че съм направила грешка, за което Той не ме приема. Аз стоях в страни и гледах със завист онези, които го бяха заобиколили и разговаряха оживено с него. В едно такова състояние, през което минавах като отхвърлена от всички и от Него, той ме извика и с пръст посочи към мен и каза: „Ти си взела своето си. Остави другите да се радват на това, което им се дава през деня".
Аз се поклоних,
целунах
му ръка и се отдалечих.
Вече се радвах на себе си, че връзката с Учителя и с Бога е връзка вечна, радвах се, че тези души правеха връзка с Учителя, радвах се, че съм едно с другите, че Братството горе и Братството долу е една и съща общност само, когато връзката с Бога е здрава и действуваща. След няколко дни ме прие на разговор. „Защо си се усъмнила? Ти не трябва никога, никога да допущаш съмнение. В Бога може ли да има някаква измяна?
към текста >>
74.
43. ВЯРАТА НА ПРОСТИТЕ И ВЯРАТА НА УЧЕНИТЕ
,
,
ТОМ 5
А сега пътят беше освободен и аз се изкачих горе при стаята на Учителя, помолих се, получих отговора му да влезна, прекрачих прага му, наведох се, взех ръката му и я
целунах
.
Та случаят тук беше същият. Тези сестри стоят цял ден там, въртят се и гледат да зърнат Учителя. И да не стане много досадно задължението им на „слънчогледи" Учителят им даваше от време на време по някоя задача или да посрещат някой гост, или да го нагостят, или да го изпратят, също и да напишат някое писмо на посетителите от провинцията. Точно в този ден се случи, че от „слънчогледите" нямаше никой, защото понякога имах „престрелка" с тях. Спираха ме и ме запитваха къде отивам, защо отивам и искаха да ме спрат.
А сега пътят беше освободен и аз се изкачих горе при стаята на Учителя, помолих се, получих отговора му да влезна, прекрачих прага му, наведох се, взех ръката му и я
целунах
.
И точно исках да кажа какво ме вълнува и какво искам да попитам и какво да разкажа, Учителят ме посреща не със въпрос, а с нещо съвсем непривично. Той започна с едно такова изречение, като че ли нашият разговор продължаваше започнат още от дома за онези неща, които ме вълнуваха. Като че ли сега разбрах, че моята опитност не излезе несполучлива, а че през цялото време аз съм разговаряла с Учителя и съм отправяла въпроси към неговото съзнание и свръхсъзнание, което бе поело всичко. И сега Учителят ми заговори веднага, като че ли разговорът се е водил цял час преди това, толкова колкото траеше моят вътрешен монолог с него. И започна от там, от където бях свършила след като целунах ръка.
към текста >>
И започна от там, от където бях свършила след като
целунах
ръка.
А сега пътят беше освободен и аз се изкачих горе при стаята на Учителя, помолих се, получих отговора му да влезна, прекрачих прага му, наведох се, взех ръката му и я целунах. И точно исках да кажа какво ме вълнува и какво искам да попитам и какво да разкажа, Учителят ме посреща не със въпрос, а с нещо съвсем непривично. Той започна с едно такова изречение, като че ли нашият разговор продължаваше започнат още от дома за онези неща, които ме вълнуваха. Като че ли сега разбрах, че моята опитност не излезе несполучлива, а че през цялото време аз съм разговаряла с Учителя и съм отправяла въпроси към неговото съзнание и свръхсъзнание, което бе поело всичко. И сега Учителят ми заговори веднага, като че ли разговорът се е водил цял час преди това, толкова колкото траеше моят вътрешен монолог с него.
И започна от там, от където бях свършила след като
целунах
ръка.
Той ме погледна и преди да отворя уста, рече: „И да ти кажа, от по-прости братя и сестри съм срещал да вярват в Бога, а по-учените не вярват, вместо да бъде обратното". Учителят млъкна и ме погледна. Разговорът беше свършил. Той отговори на всичките ми въпроси и на целият ми неразрешим въпрос, който ме вълнуваше. А ме вълнуваше защо интелектуалците, защо учените хора не мога да възприемат това учение, защо го избягват, та нали са с просветен ум и с познания за света.
към текста >>
75.
44. ЧРЕЗ ДУХ И ИСТИНА
,
,
ТОМ 5
Аз се наведох,
целунах
ръка и си отидох.
Аз чакам Учителя да ми покаже път. начина за разрешение и да си разреша веднага проблема още при него, както е ставало много пъти, а той ме стъписва с това изказване. Отварям уста: „Защо, Учителю? " Отговаря ми: „Така". Това бе неговият отговор.
Аз се наведох,
целунах
ръка и си отидох.
Ами сега какво да правя? През целият път до дома размишлявах върху израза му. Обяснявах си по различен начин и търсех различни обяснения. Но единствено не можах да разбера защо той вместо да ми обясни на какво се дължи всичко това взе, че ми каза: „Така". Умувам, ами как така.
към текста >>
76.
49. БОЖИИТЕ СЛУЖИТЕЛИ
,
,
ТОМ 5
Наведох се,
целунах
ръка и си отидох.
Благодарих му за помощта. Учителят ме погледна под ъгъл и каза: „Сега около тебе има светли същества, които искат разрешение от мен, за да ти помогнем". Аз се стъписах. Разбрах, че освен този ангел-хранител имаше и други същества, които трябваше да ми съдействат в моят път. Оставаше да проявя послушание към Учителя и към Бога.
Наведох се,
целунах
ръка и си отидох.
Не посмях да кажа никому, това беше една вътрешна опитност от пътя на ученика. Спомням си Учителят беше ми казал: „Между мен и Бога разлика няма да правиш". Ето защо аз винаги заставах с молитва първо към Бога, след това се молех и на Учителя с ясното съзнание, че се моля и отправям молитвата си на едно и също място. Не винаги молитвата ми се приемаше, но понякога получавах облекчение и про-яснение на съзнанието и тогава разбирах, че молитвата ми горе в небесата е приета и аз получавам просветление на съзнанието си. Така с просветено съзнание и със светлината, която имах в себе си можех да вървя по онази вътрешна пътека в себе си, която трябваше да извървя крачка след крачка, за да се добера до правилното разрешение на онази задача, която бе ми дадена в момента.
към текста >>
77.
54. ПОСЕЩЕНИЕ НА УЧИТЕЛЯ В МАЛКИЯТ ДОМ
,
,
ТОМ 5
Изтръпнах, не можах да повярвам, сълзите напираха в очите ми, затичах се към него, хвърлих престилката, която бях препасала, защото се занимавах с домакинството си, хванах с двете си ръце десницата му и я
целунах
.
А това беше и метод на Учителя, когато започваха да упрекват в нещо и когато всички се нахвърлят върху някого и онзи човечец остане беззащитен, тогава Учителят се приближаваше към това същество, протягаше му ръка и го изваждаше от това му състояние - вътрешно, а пък и външните му условия се подобряваха. Може би Учителят приложи и този негов метод към нас и затова дойде на гости при нас. Всички ахнаха, учудиха се и трябваше да преглътнат този горчив хап за тях, а пък сладък хап за нас. Та това бе цяло благосло-вение за нас да идва Учителят в дома ни. За първи път го зърнах на портичката, видях му бялата шапка, после вратичката се отвори и Учителят запристъпва лекичко с бастуна.
Изтръпнах, не можах да повярвам, сълзите напираха в очите ми, затичах се към него, хвърлих престилката, която бях препасала, защото се занимавах с домакинството си, хванах с двете си ръце десницата му и я
целунах
.
Учителят се усмихваше; „Днес решихме да видим какво прави нашата Марийка". Поставихме Учителят на най-официалното място в дома ни, а това беше една малка стаичка. Помогнах му да се разсъб-лече и го помолих да легне на моето легло. И той полегна, почина си, след това го поканих на обед, обядвахме и след това той си замина за Изгрева. Така започна да посещава често нашият дом.
към текста >>
78.
82. ИЗВЕРЖЕНИЯ
,
,
ТОМ 5
„Ще говорите за Мене." Аз се поклоних,
целунах
ръка и си излезах.
Но за клюките и одумванията още не можах да го разреша как попаднах под тяхното влияние. Исках да ми бъде разрешен този въпрос. Ето ме отново пред Учителя и той ме приема. Запитвам го: „Учителю, когато се срещнем между сестри за какво да говорим? " Той ме оглежда, вижда и разбира защо съм задала този въпрос.
„Ще говорите за Мене." Аз се поклоних,
целунах
ръка и си излезах.
В мене беше влязъл истинският отговор. Значи единственият изход е когато се съберем да говорим за Него, т.е. за Божественото, за Бога и за живота на Школата трябваше да говорим след като сме говорили за Словото. Значи трябваше да минем през Словото му. Като говорим за Словото му - говорим за него, а като говорим за Него - говорим за Бога.
към текста >>
79.
86. ДА СЕ ОПРЕДЕЛИШ В ПЪТЯ НА ШКОЛАТА
,
,
ТОМ 5
Според обичая като ме срещаш аз трябва да те поздравя, да те прегърна и
целуна
, но може ли това да направя когато аз съм оцапан.
Божествената Любов трябва да се прояви точно на време в момента, в който трябва, защото ако се прояви преждевременно резултатите няма да са добри. Тогава ще бъде по-лошо. Някой път на човек му се струва, че е сам, то са само негови състояния. Трябва да отличава илюзиите от действителността. Може аз да съм работил и от вън цел съм оцапан, но е вечерно време и ти не виждаш.
Според обичая като ме срещаш аз трябва да те поздравя, да те прегърна и
целуна
, но може ли това да направя когато аз съм оцапан.
А ти като не виждаш това, мислиш си: „Защо не иска да ме погледне нито да ме поздрави". Тъй както се нареждат условията за човека те са най-добрите за него в момента."
към текста >>
80.
96. БЛАГОСЛОВЕНИЕ И ОБСЕБВАНЕ
,
,
ТОМ 5
Аз вървях след него и исках да му
целуна
ръка.
Та понеже тези духове идват по различен начин и някой път влезнат в някой твой познат, после той дойде при теб и чрез него те те оберат, а той си замине, но и духът-крадец от него се оттегля. И ти си ограбен, и онзи твой приятел е ограбен. Понякога те идват така от горе от пространството и ако намерят твоят дом-къща с отворени прозорци намъкват се в къщата ти и те оберат. Затова окултния ученик трябва да затваря своя дом, да затваря тялото си да не влизат духове в него, а това става чрез формули и методи, които Учителят е дал, за да може да се огражда с диамантена ограда, за да се пази и съхранява. Веднъж след беседа Учителят мина през салона, мина през врата и се заизкачва както обикновено му по стълбите нагоре за стаичката си, носещ под мишница Библията.
Аз вървях след него и исках да му
целуна
ръка.
Понякога след беседа той оставаше в салона, приятелите го заобикаляха, целуваха му ръка и търсеха съвети от него по най-различни въпроси. Друг път той излизаше от салона и тръгваше по поляната, където играехме Паневритмия и всички приятели излизаха и тръгваха след него, спираха го някъде по поляната, разговорите продължаваха, разпитваха го за различни неща и всеки искаше да му целуне ръка, да се допре по физически път до Учителя и Бога, който се проявяваше в него. Сега Учителят усети, че след него върви човек по стълбата, която бе дървена и се спря. Погледна надолу, аз вървях след него и като усетих, че той се спря вдигнах глава към него, а той стоеше на три метра от мен и на височина от 20 стъпала. И какво да видя.
към текста >>
Аз му
целунах
ръка.
Възлизаха и излизаха -това беше цяло проявление на Божествения свят. Аз стоях отдолу и гледах, а той седи отгоре и се усмихва. По едно време това изявление спря, някой затвори с небесен капак пред очите ми тази картина, обърнах поглед надолу и какво да видя - отдолу идваха приятели от Школата, но лицата им бяха като че ли не са човеци, а като че ли ни гледат чудовища. Аз изписках от уплаха и побягнах нагоре към стаята на Учителя. Той ме чакаше: „Марийке, не бой се, но запази това, което видя и съзря".
Аз му
целунах
ръка.
Онези от долу, учениците на Школата се приближаваха към Учителя. Те бяха вече с човешки лица. Аз бърже минах покрай тях и изтичах навън. Отидох у дома си. Часове наред изживявах тази картина.
към текста >>
81.
100. ВЕЛИЧИЕТО НА ДУХА БОЖИЙ
,
,
ТОМ 5
Това човече
целуна
ръка на Учителя и те тръгнаха заедно, а после той се прибра в стаята без да погледне нито един от присъстващите, а възроденият човек си отвори вратника сам и си отиде така както си беше дошъл сам.
Като го погледнах направо се смаях, не бях виждала така да бъде смазан един човек, целият потънал в скръб. Не мина и няколко минути от както бе седнал и навел глава в земята и подпрял се на тояжката и ето Учителят излиза и без да погледне другите в двора, които му кимваха с глава за поздрав с цел той да ги погледне, то той, Учителят се насочи към този човечец. Никой не бе съобщил за него, както и той никому не бе се обадил, просто бе се огледал, че тук се събират хора и някой от вътре в него го бе довел тук да търси помощ. Учителят отиде при него и така с ръка обгърна посетителя и му прошепна нещо на ухото бащински, че то смазаното човече, отъпканото същество пред очите ми възкръсна. Усмихна се, засмя се и си отиде обнадеждено.
Това човече
целуна
ръка на Учителя и те тръгнаха заедно, а после той се прибра в стаята без да погледне нито един от присъстващите, а възроденият човек си отвори вратника сам и си отиде така както си беше дошъл сам.
Аз гледах едно чудо на възкресение, да това бе възкресението на Духа. Беше влезнало едно човече само, дойде, никому не се обади, седна, изчака без да знае колко ще чака, но знаеше кого чака, а Учителят дойде, възкреси у него надеждата, то оживя пред всички и от човечец се възкреси на човек и си тръгна. Та дойде без да продума една дума, биде възкресено и си отиде без да продума нито една дума като на сбогуване целуна десницата на Учителя в знак на общение с Духа Божий. Да, това бе едно възкресение на Духът. По-късно бях чела, че възкресението се отнася за Божествения Дух - той възкръсва и дава живот.
към текста >>
Та дойде без да продума една дума, биде възкресено и си отиде без да продума нито една дума като на сбогуване
целуна
десницата на Учителя в знак на общение с Духа Божий.
Учителят отиде при него и така с ръка обгърна посетителя и му прошепна нещо на ухото бащински, че то смазаното човече, отъпканото същество пред очите ми възкръсна. Усмихна се, засмя се и си отиде обнадеждено. Това човече целуна ръка на Учителя и те тръгнаха заедно, а после той се прибра в стаята без да погледне нито един от присъстващите, а възроденият човек си отвори вратника сам и си отиде така както си беше дошъл сам. Аз гледах едно чудо на възкресение, да това бе възкресението на Духа. Беше влезнало едно човече само, дойде, никому не се обади, седна, изчака без да знае колко ще чака, но знаеше кого чака, а Учителят дойде, възкреси у него надеждата, то оживя пред всички и от човечец се възкреси на човек и си тръгна.
Та дойде без да продума една дума, биде възкресено и си отиде без да продума нито една дума като на сбогуване
целуна
десницата на Учителя в знак на общение с Духа Божий.
Да, това бе едно възкресение на Духът. По-късно бях чела, че възкресението се отнася за Божествения Дух - той възкръсва и дава живот. Та човек сам не възкръсва, а възкресява го Божествения Дух когато се докосне до човека. Но човекът трябва да направи първата крачка за общение с Духът. Бях студентка и имах възможността да видя, че имаше едно .голямо величие, професорско величие в университета.
към текста >>
82.
102. УНИЖЕНИЕ И ДОСТОЙНСТВО
,
,
ТОМ 5
След Словото всички отидохме и
целунахме
ръка на Учителя.
А това е голяма работа. И това не е за човеци. За да опитате това вие трябва да сте готов да жертвате себе си за тази Любов, за тази Мъдрост и за тази Истина". След това Учителят замълчал и точно през тази пауза постепенно светлината около Учителя леко, леко загаснала, снопа, който излизал от очите му постепенно се прибрал и останали само два лъча, които излизали от очите му и били насочени към брат Крюгер. Тези два лъча останали до края на беседата.
След Словото всички отидохме и
целунахме
ръка на Учителя.
Брат Крюгер се приближава към него, целува ръка и казва: „Учителю, аз се докоснах за миг до Божията Любов, до Божията Мъдрост и Божията Истина". Целуна ръка вдигнал глава и видял усмихнатото лице на Учителя и усмихнатите очи на Учителя. Двата светлинни лъча ги нямало, те са се прибрали и са си отишли натам, от където бяха дошли. И по-късно брат Крюгер разказваше, че когато имал задачи за разрешаване винаги се молел на Учителя и искал да му изпрати онези два светлинни лъча, които той навремето видял в очите му. Тогава идвала помощта и така той извървя своя път на ученик в онова затънтено село Вранастеня, околия Радомирска.
към текста >>
Целуна
ръка вдигнал глава и видял усмихнатото лице на Учителя и усмихнатите очи на Учителя.
За да опитате това вие трябва да сте готов да жертвате себе си за тази Любов, за тази Мъдрост и за тази Истина". След това Учителят замълчал и точно през тази пауза постепенно светлината около Учителя леко, леко загаснала, снопа, който излизал от очите му постепенно се прибрал и останали само два лъча, които излизали от очите му и били насочени към брат Крюгер. Тези два лъча останали до края на беседата. След Словото всички отидохме и целунахме ръка на Учителя. Брат Крюгер се приближава към него, целува ръка и казва: „Учителю, аз се докоснах за миг до Божията Любов, до Божията Мъдрост и Божията Истина".
Целуна
ръка вдигнал глава и видял усмихнатото лице на Учителя и усмихнатите очи на Учителя.
Двата светлинни лъча ги нямало, те са се прибрали и са си отишли натам, от където бяха дошли. И по-късно брат Крюгер разказваше, че когато имал задачи за разрешаване винаги се молел на Учителя и искал да му изпрати онези два светлинни лъча, които той навремето видял в очите му. Тогава идвала помощта и така той извървя своя път на ученик в онова затънтено село Вранастеня, околия Радомирска. Обикновено с него се срещахме на Седемте рилски езера и когато ни гостуваше на Изгрева. А в една от тези срещи той ми разказа този случай.
към текста >>
83.
103. ТОВАРЪТ, КОЙТО НОСЕШЕ УЧИТЕЛЯ
,
,
ТОМ 5
Сестрата
целуна
ръка на Учителя и отиде да изпълни нареждането му, а Савка и Милка Аламанчева продължаваха да коментират пред Учителя гласно, че не било уместно и че не знам какво си още.
Е, това е най-големия товар, който Учителят носеше от учениците си, че го смятаха за проповедник и с това пречеха на Божието дело самите те. Присъствувам на друг случай, когато една сестра трябваше да отиде при един брат да му помогне, понеже беше болен. Учителят беше посочил сестрата. Савка и Милка Аламанчева се опитваха да коригират Учителя, да не отивала сестрата понеже те имали еди какви си съображения към този брат. Учителят помълча и продължи: „Нека сестрата да отиде".
Сестрата
целуна
ръка на Учителя и отиде да изпълни нареждането му, а Савка и Милка Аламанчева продължаваха да коментират пред Учителя гласно, че не било уместно и че не знам какво си още.
Аз гледах Учителя. Той мълчеше. После ме погледна. В този поглед аз се огледах, после се почувствувах сама-самич-ка в този океан безкраен и вечен. Това продължи за миг.
към текста >>
84.
107. СВЕТЛИНА В УМОВЕТЕ И ВИДЕЛИНА В ДУШИТЕ
,
,
ТОМ 5
Подаде ми ръка да я
целуна
.
Тя говори и не се сеща да си ходи. А аз чаках зад нея с чиния супа в ръка. Чаках, чаках и накрая рекох: „Учителю, нося ви супата". Подадох му я. Той я взе през открехнатата врата.
Подаде ми ръка да я
целуна
.
Усетих по устните си, че тя е много топла: „Но вие, Учителю, имате температура". Динова като чу това се отдръпна и си отиде. Поисках да го разтрия. Той се съгласи, вечерта го разтрих, дадох му два чая да изпие и си отидох. На следващия ден ми каза, че цяла нощ се е изпотявал.
към текста >>
85.
118. ПЛЕВЕЛИТЕ И АНГЕЛСКАТА ТРЪБА
,
,
ТОМ 5
А между тях е бил и Елиезер Коен, онзи който дойде по време на Школата беше толкова активен,
целуна
хиляди пъти ръката на Учителя, написа десетки статии в списание „Житно зърно" за Школата и беше вещ по различни духовни въпроси, но след като си замина Учителя се обяви срещу него и срещу Братството.
Сега ще ви разкажа и един друг случай за цената на българското съзнание. По време на Европейската война Учителят даде няколко съвета, които не бяха спазени и пророкува неща, които ще се сбъднат ако не се вземат в предвид неговите съвети, за което цар Фердинанд интернира Учителя във Варна. Тогава при Учителя ежедневно го посещаваха приятелите от Варна и за него се разчу наоколо, че бил пророк, че бил ясновидец и още такива неща, които се харесват на хората. Няколко младежи от местната гимназия чули, че Учителят гледа на ръка, че разбира от хиромантия и решили да отидат и на тях да погледа на ръцете. Но се уговорили, че ако той ги излъже и започне да говори разни небивалици то да го набият.
А между тях е бил и Елиезер Коен, онзи който дойде по време на Школата беше толкова активен,
целуна
хиляди пъти ръката на Учителя, написа десетки статии в списание „Житно зърно" за Школата и беше вещ по различни духовни въпроси, но след като си замина Учителя се обяви срещу него и срещу Братството.
Това не го разказвам случайно, защото искам да ви покажа финала на тази личност. Но тогава като младежи те отишли при Учителя, за да им гледа на ръка, но той ги посрещнал, засмял се и им казал: „Значи вие идвате да ви гледам на ръка ама сте се уговорили, че ако не ви кажа истината ще ми турите един бой, за да ми дойде акъла в главата". Те се сепнали изненадани от това, че Учителят вече знае за техния план. Тогава Учителят се обърнал към всеки- 305 20. Изгревът..., т.
към текста >>
86.
124. БОЖЕСТВЕНИЯТ ОГЪН
,
,
ТОМ 5
Накрая отида да му
целуна
ръка.
Аз отивам при него и му казвам: „Учителю, аз ще си отида". Той ме погледне безучастно и каже съвсем безразлично: „Рекох, елате по обед". Отида по обед, седнем долу в трапезарията, около Учителят има хора, обядват, приказват това-онова и той е любезен с всички. Свърши обеда, станат, разотидат се, а аз чакам отвън в двора до седемнадесет часа. Учителят не ме приема.
Накрая отида да му
целуна
ръка.
Той е безразличен към мене. „Елате утре." „Сутринта ли? " „Сутринта." На другия ден сутринта съм там и отново чакам. Повтаря се съвсем същото от предния ден - той не ме приема. Така цели дни се повтаря едно и също без никаква разлика.
към текста >>
87.
125. ВЪТРЕШНАТА СВЕТЛИНА У УЧЕНИКА Е ДУХОВНАТА СВЕТЛИНА ЗА ПЪТЯ МУ
,
,
ТОМ 5
Станах, отидох при него, без да продумам нещо
целунах
му ръка.
Докато се усетя той бързо и точно доразви мисълта, обясни ми я, разви я и си отиде така бързо както беше дошъл. Аз останах сама на пейката. Стоях още известно време, за да запечатам в ума си онова, до което бях стигнала сама и онова, което Учителят ми каза и като видях, че то вътре в мене се съедини не само като определена мисъл, а като разрешение на този важен въпрос. Така разбрах, че съм приключила с тази задача. Нещо в мене ми подсказа, че мога да си отида.
Станах, отидох при него, без да продумам нещо
целунах
му ръка.
Той нищо повече не каза и повече не ме покани за следващите дни. Аз се поклоних и си отидох у дома. У дома усетих, че нещо много важно съм свършила и приключила, но какво беше не можах да определя и да си отговоря. Това беше някакво друго познание от друг обсег, за който ние нямахме органи в човешкото си тяло за възприятия и органи да го изразим. Тук разбрах, че сме толкова несъвършени, че сме толкова малки в сравнение на това огромно знание от Словото, което идваше от Учителя и от Духът му.
към текста >>
Учителят ме прегърна и
целуна
по челото и ми каза: „Моето дете".
На този въпрос се запънах малко, Учителят ме погледна и каза: „Ха..." да не би да не отговоря. Обикновено той казваше наяве към някой, който се запъне да отговори: „Ха, кажи де". Аз много пъти съм наблюдавала това и онзи, който е пред него запъва се, запъва се, накрая му се проясни нещо и го изкаже. Но тук на съня ми той каза „Ха..." и направи жест да продължа да не се запъна да не би да не отговоря. И аз отговорих и от мен се образува една голяма пространствена материя от светло естество и запълни цялото празно пространство между мен и Учителя, които съществуваше преди това.
Учителят ме прегърна и
целуна
по челото и ми каза: „Моето дете".
Това беше отговора на тези десет дни, които ходех непрекъснато. Този отговори ми го дадоха на сън, т.е. в друго състояние на съзнанието ми. Може би там бях по-будна отколкото долу на земята през деня и на яве. Та имах десет задачи, имах десет изпита докато станах духовно дете на Учителя.
към текста >>
88.
130. ХРИСТОВИЯТ ДУХ И ВРЪЗКАТА НА ХРИСТА
,
,
ТОМ 5
Попът чакаше с протегната ръка, та да му я
целуна
.
Влизам вътре при тях, за да съобщя, че яденето е готово. Попът ме поглежда, подава ми ръка и казва; „Целувай ръка, чедо". Аз се смутих. Та нали знаех как се хулеше Учителя и то от поповете. Че този беше приятелски настроен нямаше значение, защото той носеше същото расо и с думите му ме стресна.
Попът чакаше с протегната ръка, та да му я
целуна
.
Аз не исках да я целувам без разрешение на Учителя, защото ние целувахме само неговата ръка, целувахме ръка на Великия Учител. На други хора не исках да целувам ръка. Целувах само на Учителя десницата му в знак на общение с Бога, който бе в него. Ами сега? Погледнах крадешком към Учителя и видях как ми кимна с глава одобрително.
към текста >>
Нямаше как, наведох се и
целунах
ръка на попа и той се усмихна.
Аз не исках да я целувам без разрешение на Учителя, защото ние целувахме само неговата ръка, целувахме ръка на Великия Учител. На други хора не исках да целувам ръка. Целувах само на Учителя десницата му в знак на общение с Бога, който бе в него. Ами сега? Погледнах крадешком към Учителя и видях как ми кимна с глава одобрително.
Нямаше как, наведох се и
целунах
ръка на попа и той се усмихна.
Аз донесох сготвената гозба, сложих я на масата заедно с приборите и седнахме да се храним. Попът избърза и благослови по негов църковен маниер. Казахме после молитвата „Отче наш". Започнахме да се храним. Аз мълчах.
към текста >>
Попът отново подаде ръка да му я
целуна
.
Започнахме да се храним. Аз мълчах. Учителят също. Попът се хранеше и говореше. Накрая привършихме и аз прибрах приборите.
Попът отново подаде ръка да му я
целуна
.
Погледнах Учителя и той ми кимна. Целунах я и излезнах заедно със съдовете. След като попа си отиде аз минах да подредя стаята и Учителят ме извика, подаде ми ръката си и каза: „Можеш сега да целунеш", поспря малко и продължи „Да се изчистиш". Аз я целунах и си тръгнах. Нещо от мен се стовари и премина през мене като вълна на облекчение.
към текста >>
Целунах
я и излезнах заедно със съдовете.
Учителят също. Попът се хранеше и говореше. Накрая привършихме и аз прибрах приборите. Попът отново подаде ръка да му я целуна. Погледнах Учителя и той ми кимна.
Целунах
я и излезнах заедно със съдовете.
След като попа си отиде аз минах да подредя стаята и Учителят ме извика, подаде ми ръката си и каза: „Можеш сега да целунеш", поспря малко и продължи „Да се изчистиш". Аз я целунах и си тръгнах. Нещо от мен се стовари и премина през мене като вълна на облекчение. Имах чувството, че попа беше застанал между мен и пред Учителя и ми затуляше светлината, която излизаше от Учителя. По-късно като ме срещна каза: „Между себе си и Божественото да не поставяш никого".
към текста >>
Аз я
целунах
и си тръгнах.
Накрая привършихме и аз прибрах приборите. Попът отново подаде ръка да му я целуна. Погледнах Учителя и той ми кимна. Целунах я и излезнах заедно със съдовете. След като попа си отиде аз минах да подредя стаята и Учителят ме извика, подаде ми ръката си и каза: „Можеш сега да целунеш", поспря малко и продължи „Да се изчистиш".
Аз я
целунах
и си тръгнах.
Нещо от мен се стовари и премина през мене като вълна на облекчение. Имах чувството, че попа беше застанал между мен и пред Учителя и ми затуляше светлината, която излизаше от Учителя. По-късно като ме срещна каза: „Между себе си и Божественото да не поставяш никого". Поставиш ли - отдалечаваш се. Сама ли си с Божественото - то в тебе се втича от Благодатта, а от тебе към Него трябва да изтича признателността, че си под покрива на Всевишнаго, Който те закриля, окриля и съхранява през вековете.
към текста >>
89.
131. ПОСЛУШАНИЕТО НА УЧЕНИКА - ВРЪЗКА С БОГА
,
,
ТОМ 5
Само един брат - Петко Гумнеров никой не искаше да го вземе със себе си поради това, че той е имал едно прегрешение, състоящо се в това, че той беше
целунал
една млада сестра по челото, а според възрастните приятели това е нарушение на морала, за което го бяха осъдили, че той не трябва повече да бъде в Братството.
А Доброто работи с малките неща, само онова се благословя, което е спечелено с честен труд, което е отделено в името на Бога като десятък и се дава в името на една идея слезнала от Божествения свят, за да се реализира с чисти ръце от ръцете на праведниците". Учителят го изпратил вежливо, а онзи приятел се върна и повече не продума за закопаното имане. По времето на търновските събори във вилата имаше една стая, в ко- у ято Учителят беше наредил скрижалите на Бялото Братство и със свои магически операции беше свалил и закрепил там Божествения Дух. Обстановката там беше необикновена и Учителят беше наредил по време на събора да се групират приятелите по десет човека по принципа на хармонията и да влизат в същата стая и да престоят известно време в молитва. Бяха оформени много групи и те една след друга влизаха и излизаха от там.
Само един брат - Петко Гумнеров никой не искаше да го вземе със себе си поради това, че той е имал едно прегрешение, състоящо се в това, че той беше
целунал
една млада сестра по челото, а според възрастните приятели това е нарушение на морала, за което го бяха осъдили, че той не трябва повече да бъде в Братството.
С този случай се бяха развили много бурни събития и доколкото си спомням брат Борис миналата седмица ги разказваше и те бяха записани и да не ги повтаряме отново. Сега искам да кажа друго: Петко стои настрана и никой не иска да го вземе и той стои отхвърлен и низвергнат от приятелите. Накрая идва Учителя и го пита: „Петко, никой ли не те покани? " „Никой, Учителю." Иска да плаче, но не може, нещо е спряно в гърдите му и нито е за плач, нито е за нещо друго. „Ще можем ли двамата да отидем горе и да се помолим?
към текста >>
90.
144. БУРЕНИТЕ В БОЖИЯТА НИВА
,
МАРИЯ ТОДОРОВА
,
ТОМ 5
След една минута Олга стана, скочи, подскочи на крака, усмихна се,
целуна
ръка на Учителя и си тръгна.
Те мислят, че аз слабите не следя. Когато два вълка се борят за една овца тя да не чака кой вълк ще надвие ами да бяга. Те са крадци, а крадеца не иде освен да открадне, да заколи и да погуби". Та тази сестра бе Олга Славчева, но изведнъж тя като че ли се замая, беше занесена, изгуби равновесие и започна да полита. След това поиска да бъде заведена при Учителя и Учителят направи едно движение над нея с ръка, като че ли къса някакво въже, скъса го и го отхвърли.
След една минута Олга стана, скочи, подскочи на крака, усмихна се,
целуна
ръка на Учителя и си тръгна.
Ще ви разкажа още един случай, който лично Учителят ми го разправяше. Отнасяше се също за тези двамата - Михаил и Кръстю. Те бяха измолили от Учителя да им отстъпи Горницата в Търново, за да се помолят в нея. Учителят я отстъпва, прави опит с тях, прави опит и с останалите, които са заслепени, които са обвързани чрез невидимата мрежа на Михаил и Кръстю. Всички узнават в Търново, че Учителят им е отстъпил Горницата да се молят и смятат, че те ще придобият посвещение и ще станат адепти и светии.
към текста >>
91.
145. ОТПЛАТАТА
,
,
ТОМ 5
Целунал
банкнотата,
целунал
и страницата на Библията пък решил да прочете какво е
целунал
на тази страница.
Дядо поп го изгледал и му отговорил: „Остави се, да знаеш каква беля ме сполетя. Имах една хилядолевова банкнота, като че ли вдън земя потъна, Сложих я някъде да я скрия от жена ми и децата, а сега разбрах, че съм я скрил и от себе си, Три дена нито мога да спя, нито мога да ям". А по онова време една банкнота от хиляда лева беше много голяма пара. Учителят се усмихнал и му казал: „Недей да се кориш, отиди си у дома и на твоята маса има една дебела Библия, отвори Библията и на страница 867 ще намериш твоята банкнота". Дядо поп веднага тръгва, обръща се и тичешком отива в стаята, отворя Библията и намира въпросната банкнота.
Целунал
банкнотата,
целунал
и страницата на Библията пък решил да прочете какво е
целунал
на тази страница.
За негово най-голямо учудване това е била книга на пророка Осия, глава 10, стих 1. „Израил е лоза, която се разпростира и дава изобилно плод за себе си. Според множеството на плодовете си умножи олтарите. Според хубостта на земята си хубави направи истуканите". Замисля се дядо поп на онова, което е прочел и си казал: „Ето Израил е наистина голяма лоза и разпростира лозинките си навсякъде, ето и аз съм Божий служител ама и този дето ме срещна и той е клонче от голямата лоза на Израил".
към текста >>
92.
150. ЧИСТОТА ОТВЪН И ЧИСТОТА ОТВЪТРЕ
,
,
ТОМ 5
Излизам навън и се чудя каква ли грешка съм направила и защо той не ме иска и не ми дава десницата си да я
целуна
.
Обикновено като минавах при него аз му целувах ръка. Така правехме всички в знак на уважение към възрастта му погледнато по човешки и в знак на послушание към Учителя погледнато по ученически и в знак на бла-гословение от него погледнато по съвсем друг начин, защото като целувахме десницата му ние правехме контакт с Живия Господ. Но този път Учителя не протегна ръката си, сложи я отзад зад гърба си като показваше, че не ми дава ръката си и че не желае да ме приеме. Аз като видях това се стъписах, разбрах, че тук има някаква причина и лека-полекичка се измъкнах заднеш-ком като гледах Учителя в лицето. А той от строг по-строг.
Излизам навън и се чудя каква ли грешка съм направила и защо той не ме иска и не ми дава десницата си да я
целуна
.
Тука има нещо. Минаха десет дни, аз ходя на клас, но Учителя изобщо не ме поглежда. А се намирам само на няколко метра от него. Аз сутрин свиря на пианото в клас, а Учителят е на 3-4 метра от мен, но изобщо не ме поглежда нито преди започване на беседа, нито след това. Изобщо аз бях тогава неодушевен предмет за него през тези дни.
към текста >>
Тогава той вдигна ръката си и ми я подаде да я
целуна
.
Аз съм наказана и трябва да издържа наказанието си. Попитах го ще може ли да споделя с него нещо. Той кимна с глава и аз му разказах целия случай с тази екскурзия и че аз нямам никаква вина за това, че Борис не взе сестра си Цанка с групата. След като приключих разказа, той ме попита: „Свърши ли разказа си сестрата? " Отговорих му, че съм свършила.
Тогава той вдигна ръката си и ми я подаде да я
целуна
.
Аз я целунах, вдигнах очи към него и се разплаках. Учителят се усмихваше. Аз излезнах плачешком, вървя навън и се опитвам да мисля. Нали Учителят знаеше всичко, нали знаеше, че оплакванията на Цанка не бяха верни. А защо ме наказа, че не ми даваше ръката си да я целуна?
към текста >>
Аз я
целунах
, вдигнах очи към него и се разплаках.
Попитах го ще може ли да споделя с него нещо. Той кимна с глава и аз му разказах целия случай с тази екскурзия и че аз нямам никаква вина за това, че Борис не взе сестра си Цанка с групата. След като приключих разказа, той ме попита: „Свърши ли разказа си сестрата? " Отговорих му, че съм свършила. Тогава той вдигна ръката си и ми я подаде да я целуна.
Аз я
целунах
, вдигнах очи към него и се разплаках.
Учителят се усмихваше. Аз излезнах плачешком, вървя навън и се опитвам да мисля. Нали Учителят знаеше всичко, нали знаеше, че оплакванията на Цанка не бяха верни. А защо ме наказа, че не ми даваше ръката си да я целуна? Тогава се сетих: на Учителя се казва всичко.
към текста >>
А защо ме наказа, че не ми даваше ръката си да я
целуна
?
Тогава той вдигна ръката си и ми я подаде да я целуна. Аз я целунах, вдигнах очи към него и се разплаках. Учителят се усмихваше. Аз излезнах плачешком, вървя навън и се опитвам да мисля. Нали Учителят знаеше всичко, нали знаеше, че оплакванията на Цанка не бяха верни.
А защо ме наказа, че не ми даваше ръката си да я
целуна
?
Тогава се сетих: на Учителя се казва всичко. Научих един закон, който спазвах до края на Школата. Разказвах му всичко, това не беше изповед, а това беше разговор между ученика и Учителя. А да се проведе този разговор трябваше чистота. Но не обикновена чистота, а брилянтна чистота.
към текста >>
93.
175. НИКОЛАЙ КАЛЛЕРТС НОВОТО УЧЕНИЕ
,
,
ТОМ 5
Аз се приближих последен, коленичих на едно коляно пред него,
целунах
ръката му и благодарих за неговата помощ и за любовното му отношение към мен.
Групата бе от около 16 човека. Помня първата среща с Учителя. Това беше слънчево лятно утро през юли на 1937 г. около 11 часа. Ние пристигналите от Латвия се построихме на редици около салона на Изгрева в София и един след друг се здрависахме с Учителя.
Аз се приближих последен, коленичих на едно коляно пред него,
целунах
ръката му и благодарих за неговата помощ и за любовното му отношение към мен.
През 1938 и 1939 г. отново бях при Учителя. Запознах се с много братя и сестри, особено с 4 братя: Георги Радев, Борис Николов, Славчо Славянски, Неделчо Попов. Ние често се събирахме заедно и прекарвахме времето си в разходки, екскурзии и непрекъснато разговаряхме за Учението на Учителя. В България има прекрасни места, особено красиви, величествени и грандиозни планини.
към текста >>
94.
181. БЛАГОСЛОВЕНИЯ ЗА МАРА ГРАБЛАШЕВА
,
,
ТОМ 5
След няколко дена Методи отново се върна на Изгрева и
целуна
десницата на Учителя.
Но все пак може да му поговориш." Отивам при Методи и го питам: „Методи, кое е за теб по-важно - Учителят или твоята хазайка и стопанка Граблашева". Методи мига и не може да проумее защо му задавам този въпрос. „Методи, Учителят ме изпрати, за да те питам за какво си дошъл на земята - заради Граблашева или за Школата му? " Методи слуша, мълчи. Аз си тръгнах.
След няколко дена Методи отново се върна на Изгрева и
целуна
десницата на Учителя.
Когато забележките на приятелите не помогнаха, то те се оплакаха на Учителя от нея, но той нищо не им отговори. Но се случи така, че дойде реда на една поредна нейна демонстрация на Изгрева и всички без изключение настръхнаха срещу нея. Независимо от това, че ние слушахме от Учителя за Любовта като принцип в природата и затова, че тя трябва да се въдвори между хората, ние бяхме готови да изхвърлим Граблашева от Изгрева само и само да не петни Учителя и Учението му. В този момент тя разбра, че положението е вече нетърпимо и че последният й час е ударил. Тогава отиде при Учителя, коленичи пред него, помоли го да й прости, да й помогне, за да се справи със всичко, което се е стоварило срещу нея, върху нея и което я е обзело като сили на разрушение.
към текста >>
95.
197. ЗАЩО И КАК БЕ ЗАКРИТО И СПРЯНО СПИСАНИЕТО „ВСЕМИРНА ЛЕТОПИС
,
,
ТОМ 5
Той пише следното: „А редактора на „Всемирна летопис", адвоката Иван Толев също голям поклонник на Дънова го нарисувал на корицата на своето списание, потънал в „астрално поле" сред слънцето,
луната
и звездите над Всемира".
197. ЗАЩО И КАК БЕ ЗАКРИТО И СПРЯНО СПИСАНИЕТО „ВСЕМИРНА ЛЕТОПИС" В нападките си Д. Ласков срещу Учителя включва и името на Иван Толев, редактора на „Всемирна летопис", че бил помествал ликът на Дънов на самата корица.
Той пише следното: „А редактора на „Всемирна летопис", адвоката Иван Толев също голям поклонник на Дънова го нарисувал на корицата на своето списание, потънал в „астрално поле" сред слънцето,
луната
и звездите над Всемира".
Ликът, който е нарисуван на корицата не е ликът на Учителя Дънов, а е скициран лик на Христа, който е известен в профил още от времето на Римската империя, защото е бил изобразен този лик на един от пръстените на римския император Тиберий. Тук е само скициран. В някои от броевете на заглавната страница е дадена Пентаграмата, която е от Учителя, но така е нарисувана, че на никого не би му хрумнало за нея ако някой не му посочи с пръст и да укаже, че това е Пентаграмата на Учителя Дънов. Но поради това, че приятелите са обичали да говорят, да се хвалят ето защо се оформя официална атака срещу това списание и то се заключава в няколко точки. 1. Уводните статии подписани с едно хикс или три хикс са от Учителя Дънов.
към текста >>
96.
199. УЧИТЕЛЯТ И ЦЪРКВАТА
,
,
ТОМ 5
Аз ще ви
целуна
братски.
Тогава те ще разберат как може да се живее. Ще прекарат в пространството, докато се справят с миналите си грехове. Ако бяха живели по закона на Любовта, нямаше да плачат и страдат. Днес ви кръщавам: Заповядайте, как може да се живее по братски. Тогава няма да има вече лъжа и измама.
Аз ще ви
целуна
братски.
В новият живот няма да има владици и попове. Знаят ли нашите свещеници какво ще стане с тях, ако си послужат със знанието, което имам? Знаят ли светите старци какво ще стане с тях, ако аз само един път се оплача на Господа? Аз още не съм дал нито едно оплакване до Невидимия свят. Ако напиша едно оплакване до съществата в Невидимия свят, знаете ли какво ще стане?
към текста >>
97.
202. СЕМИНАРИСТИ НА ИЗГРЕВА Писма до приятелите (съставил Боян Боев)
,
,
ТОМ 5
Ако
луната
не изгрява, ако звездите не изгряват, ако дърветата не цъфтят и ако птичките не пеят, какъв смисъл има живота?
Та сега ви пожелавам един ден да бъдете узрели плодове, та като дойдат да ви погледнат, всеки да ви хареса; да бъдете една хубава ябълка, слива, че който човек отиде при тази ябълка, да я препоръчва. Да бъдете радостни и весели, че сте се удостоили да се качите на един доста хубав параход, какъвто е земята. Един ученик запита: „Какъв е смисълът на живота? " Учителят каза: Смисълът на живота е Любовта. Ако слънцето не изгрява, какъв смисъл има животът?
Ако
луната
не изгрява, ако звездите не изгряват, ако дърветата не цъфтят и ако птичките не пеят, какъв смисъл има живота?
Когато слънцето изгрява, то е Божественото в света. Когато луната изгрява, когато звездите изгряват, когато дърветата цъфтят и когато птичките пеят, то е Божественото в света. Когато хората говорят и се обичат, това е Божественото в света. Един ученик зададе въпросът: „Какво е вашето мнение за смъртта и безсмъртието? " Учителят каза: Безсмъртие без Любов не съществува.
към текста >>
Когато
луната
изгрява, когато звездите изгряват, когато дърветата цъфтят и когато птичките пеят, то е Божественото в света.
Един ученик запита: „Какъв е смисълът на живота? " Учителят каза: Смисълът на живота е Любовта. Ако слънцето не изгрява, какъв смисъл има животът? Ако луната не изгрява, ако звездите не изгряват, ако дърветата не цъфтят и ако птичките не пеят, какъв смисъл има живота? Когато слънцето изгрява, то е Божественото в света.
Когато
луната
изгрява, когато звездите изгряват, когато дърветата цъфтят и когато птичките пеят, то е Божественото в света.
Когато хората говорят и се обичат, това е Божественото в света. Един ученик зададе въпросът: „Какво е вашето мнение за смъртта и безсмъртието? " Учителят каза: Безсмъртие без Любов не съществува. Да любиш, това е безсмъртие. И всякога всички болести произтичат от безлюбие.
към текста >>
98.
202. СЕМИНАРИСТИ НА ИЗГРЕВА Писма до приятелите (съставил Боян Боев)
,
,
ТОМ 5
Ако
луната
не изгрява, ако звездите не изгряват, ако дърветата не цъфтят и ако птичките не пеят, какъв смисъл има живота?
Та сега ви пожелавам един ден да бъдете узрели плодове, та като дойдат да ви погледнат, всеки да ви хареса; да бъдете една хубава ябълка, слива, че който човек отиде при тази ябълка, да я препоръчва. Да бъдете радостни и весели, че сте се удостоили да се качите на един доста хубав параход, какъвто е земята. Един ученик запита: „Какъв е смисълът на живота? " Учителят каза: Смисълът на живота е Любовта. Ако слънцето не изгрява, какъв смисъл има животът?
Ако
луната
не изгрява, ако звездите не изгряват, ако дърветата не цъфтят и ако птичките не пеят, какъв смисъл има живота?
Когато слънцето изгрява, то е Божественото в света. Когато луната изгрява, когато звездите изгряват, когато дърветата цъфтят и когато птичките пеят, то е Божественото в света. Когато хората говорят и се обичат, това е Божественото в света. Един ученик зададе въпросът: „Какво е вашето мнение за смъртта и безсмъртието? " Учителят каза: Безсмъртие без Любов не съществува.
към текста >>
Когато
луната
изгрява, когато звездите изгряват, когато дърветата цъфтят и когато птичките пеят, то е Божественото в света.
Един ученик запита: „Какъв е смисълът на живота? " Учителят каза: Смисълът на живота е Любовта. Ако слънцето не изгрява, какъв смисъл има животът? Ако луната не изгрява, ако звездите не изгряват, ако дърветата не цъфтят и ако птичките не пеят, какъв смисъл има живота? Когато слънцето изгрява, то е Божественото в света.
Когато
луната
изгрява, когато звездите изгряват, когато дърветата цъфтят и когато птичките пеят, то е Божественото в света.
Когато хората говорят и се обичат, това е Божественото в света. Един ученик зададе въпросът: „Какво е вашето мнение за смъртта и безсмъртието? " Учителят каза: Безсмъртие без Любов не съществува. Да любиш, това е безсмъртие. И всякога всички болести произтичат от безлюбие.
към текста >>
99.
221. МАРИЯ РАДЕВА И КЛЮЧЪТ НА МЪДРОСТТА
,
,
ТОМ 5
Учителят протегна десницата си, за да я
целуна
.
Аз мълчах. Тук имаше нещо, което не разбирах. „Учителю, какви са последствието на моето неблагоразумие и незнание по този въпрос? " „Да, тя, Мария Радева наистина загуби ключето и след това полудя окончателно," Аз бях сломена физически и духом. Едвам се държах на крака.
Учителят протегна десницата си, за да я
целуна
.
Изведнъж усетих, че Учителят взе целият този товар, който се бе стоварил върху мене. Отидох си успокоена и ободрена. А Мария Радева правеше много бели горе на езерата. Приятелите повече в следващите години не я качиха. Нейното състояние постепенно се влошаваше.
към текста >>
100.
235. ЧЕРЕШИ ЗА ТРИТЕ СЪПЕРНИЧКИ
,
,
ТОМ 5
Ние мълчахме, после се усмихнахме,
целунахме
десницата му и се разотидохме.
Така че черешите бяха емблемата на чистата Божествена Любов. Ние поемахме една след друга черешите, слагахме ги в устата, с удоволствие ги преглъщахме и това означаваше, че трябваше да се храним с чистата Божествена любов и да я проявим помежду си. След като изядохме черешите, върнахме се от Изгрева в града зарадвани, облекчени, отидохме на ул. „Опълченска" 66 и докладвахме на Учителя за задачата. Той се усмихна и каза: „Е, видяхте ли, че може човек да поеме от Божественото без да пречи на останалите, защото за всяка една човешка душа е определено кога и как да направи връзката си с Бога".
Ние мълчахме, после се усмихнахме,
целунахме
десницата му и се разотидохме.
Така завърши задачата с черешите на трите съпернички, които трябваше да бъдат трите ученички при нозете на Великия Учител.
към текста >>
НАГОРЕ
