Търсене в текстове за 'Линия'

"Изгревът" Когато стъпките ви преминат боровата гора и навлезете в акустичното поле около полянката и салона, ухото ви ще долови или пеещи гласове, или бурните акорди на пианото, или красивата и звучна линия на цигулка, или топлите тонове на нечия флейта, а можете да чуете дълбоките и ниски струни на чело или контрабас.
"Изгревът" Когато стъпките ви преминат боровата гора и навлезете в акустичното поле около полянката и салона, ухото ви ще долови или пеещи гласове, или бурните акорди на пианото, или красивата и звучна линия на цигулка, или топлите тонове на нечия флейта, а можете да чуете дълбоките и ниски струни на чело или контрабас. "Изгревът" пее и свири по всички правила на тоновото изкуство. Пианистите са привилегировани. Добрите приятели се бяха погрижили за концертно пиано, хармониум и роял, които заемаха почетните места в двата салона. Неподготвените пианисти обикновено се запознаваха с клавиатурата и заучаваха малки етюди или сонати. Подготвените бяха по- смели - те изпълняваха пиесите на онези майстори на пианистичното творчество, които им допадаха, които обичаха, за да изразят и своя виртуозност.
към текста >>

2. 2_02 Учителят като цигулар

Той изпълняваше с академична изисканост съвременната класическа линия на многообразните мотиви - съдържание на световното музикално творчество.
Композитори и музикални изпълнители наричаха Неговото творчество патетичен химн на човешката душа. При талантлива разработка и оркестрация, музикалните мотиви биха били съдържание на звучни камерни пиеси и симфонии. Музикалният език на Учителя бе определен и чист. Далекоизточният напев, изграден от полутонове, четвърт и осминка тонове е оцветен със смекчени възклицания и извивки на бедуин или на древен богомолец. Учителят го предаваше с точността на изпълнител от далечни епохи. Той изпълняваше с академична изисканост съвременната класическа линия на многообразните мотиви - съдържание на световното музикално творчество. А за българската песен - весела и тъжна, игрива и възторжена, подчинена на неправилния такт и сплетените лъкови легати - Неговите пръсти, подвижни и пъргави, стъпваха на грифа така, както свирят знатните български гъдулари. Цигулката като инструмент винаги бе предмет на почуда и удивление. Много често Той се взираше в грациозните извивки - ефовете, през които отлитаха тоновете, след като са били отразени от овала на странния инструмент. В такива моменти разговорът ни свързваше с бележития майстор на цигулката Страдивариус. Учителят познаваше до най-големи тънкости пръстовата и лъковата техника.
към текста >>

Темпото на места бе бурно и бързо, пасажите летяха един след друг, поради което петолинията останаха празни.
Отвори кутията, взе инструмента и почна да го настройва. Пръстите на дясната Му ръка леко опипваха струните. Ухото Му търсеше чисти квинти. С леко докосване на лъка Той провери нагласата на струните и засвири. Изпълнението и съдържанието на тази пиеса не подлежеше на нотен запис. Темпото на места бе бурно и бързо, пасажите летяха един след друг, поради което петолинията останаха празни. Всички само слушахме. Бяхме въведени в странен музикален свят - свят изграден от музикални тонове, богат на съдържание, което само душата може да разчете. Изпълнението бе прецизно, изящно, богато на красота и звучност. В границите на три октави Учителят разказа живота на едно съзнание, преминало през многообразието на Битие, изпъстрено с драматизъм, романтика и размисъл. Блудният син споделяше своя живот с езика на тоновете.
към текста >>

В разложените акорди, наситени с динамика и мощ, разгъващи се във възходяща хармонична линия, силата на Висшата воля подава ръка на "блудния син", ръководи неговата съдба от свят в свят и дава уверения на неговия дух за успешен завършек на едно драматично битие.
Изпълнението бе прецизно, изящно, богато на красота и звучност. В границите на три октави Учителят разказа живота на едно съзнание, преминало през многообразието на Битие, изпъстрено с драматизъм, романтика и размисъл. Блудният син споделяше своя живот с езика на тоновете. Страница след страница, ние разчитахме преживяванията му - ту сплетени в конфликти и противоречия, ту успокоени в светли надежди, където съдържането на живота е изтъкано от светлина и любов. В едва чуто пианисимо, изпълнено с горната част на лъка, напомнящо шепот, долавяхме нежните пориви на едно любещо сърце, търсещо мир в голямата пустиня на живота, където то все още е непознато и неприето. В разложените акорди, наситени с динамика и мощ, разгъващи се във възходяща хармонична линия, силата на Висшата воля подава ръка на "блудния син", ръководи неговата съдба от свят в свят и дава уверения на неговия дух за успешен завършек на едно драматично битие. С няколко тържествени акорда разказът свърши. Пръстите на Неговите ръце, които стъпваха по грифа на цигулката и владееха движенията на лъка, прибираха инструмента. Концертът завърши. Това бе Неговото последно голямо изпълнение пред онези, които дълги години слушаха Неговата звучна цигулка.
към текста >>

3. 2_03 Лунен химн

Понесоха се нежните тонове на мелодична линия, странна и непозната по строеж.
Зная, че Учителят не бе школуван пианист, но много обичаше този многострунен инструмент и винаги бе високо оценен посетител на концерти, изнесени от видни пианисти в столичните салони. Той имаше изработено полифонично чувство, можеше едновременно да изпълнява на цигулката си музикални импровизации и да пее текста на песен, за първи път изпълнявана от Него. Въпреки това, не скриваше учудването си от придобитото изкуство на пианистите да изтръгват музика от пианото с всички пръсти на двете ръце. Обичаше не само да слуша пианистите, но и да гледа движението на послушните пръсти. Пианото прозвуча. Понесоха се нежните тонове на мелодична линия, странна и непозната по строеж. Само с един пръст на дясната ръка, леко извлечената песен прелетя в пространството и бе невидим привет към множеството, слязло от луната. Приветствената песен завърши, последвана от двуглас на нова мелодична линия. Двугласната песен бе израз на внимание към гостите от луната. Двугласът завърши, за да започне още по- нежно и едва доловимо изпълнение на още по-странна песен, изпълнена от двете ръце. Прозвуча хармония в почти всички регистри, но така овладяна в пианисимо, каквото само Учителят можеше да направи.
към текста >>

Приветствената песен завърши, последвана от двуглас на нова мелодична линия.
Въпреки това, не скриваше учудването си от придобитото изкуство на пианистите да изтръгват музика от пианото с всички пръсти на двете ръце. Обичаше не само да слуша пианистите, но и да гледа движението на послушните пръсти. Пианото прозвуча. Понесоха се нежните тонове на мелодична линия, странна и непозната по строеж. Само с един пръст на дясната ръка, леко извлечената песен прелетя в пространството и бе невидим привет към множеството, слязло от луната. Приветствената песен завърши, последвана от двуглас на нова мелодична линия. Двугласната песен бе израз на внимание към гостите от луната. Двугласът завърши, за да започне още по- нежно и едва доловимо изпълнение на още по-странна песен, изпълнена от двете ръце. Прозвуча хармония в почти всички регистри, но така овладяна в пианисимо, каквото само Учителят можеше да направи. За ухото ми музиката бе непозната и много странна. Явно това бе химн, отправен към сферите на нематериалното, към по-високите гами на битието.
към текста >>

Мелодичната линия на химна намираше своя пък между изобилието от хармонични акорди и арпеджи и цялото изпълнение бе под знака на диалог между Учителя и незримите посетители на музикалното тържество.
Двугласът завърши, за да започне още по- нежно и едва доловимо изпълнение на още по-странна песен, изпълнена от двете ръце. Прозвуча хармония в почти всички регистри, но така овладяна в пианисимо, каквото само Учителят можеше да направи. За ухото ми музиката бе непозната и много странна. Явно това бе химн, отправен към сферите на нематериалното, към по-високите гами на битието. В музиката тази вечер имаше акварелна нежност и благородство, каквито на земята почти не познаваме, благоговение, за което душите копнеят, зов към висок идеал, недостижим в обикновения порядък на човечеството. Мелодичната линия на химна намираше своя пък между изобилието от хармонични акорди и арпеджи и цялото изпълнение бе под знака на диалог между Учителя и незримите посетители на музикалното тържество. Финес и нежност, красота и хармония, величествен музикален разговор! Изпълнението достигна своята кулминация. Прозвуча едва доловимото пианисимо. Учителят освободи педала и последните акорди се понесоха в пространството в бавно отлитащо ехо. Неземната музика отлетя в безграничните предели на Битието.
към текста >>

4. 2_04 Иде,иде,иде...

В него се криеше и мелодичната линия.
Без колебание отговорих на Учителя: - Да, имам малка солова композиция, написана в двоен гриф и акорди. - Изпълнете я, нека чуем какво сте написали! Започнах изпълнението. Акордите бяха наситени с достатъчно мощ и красота. Двойният гриф бе приятен за слушане. В него се криеше и мелодичната линия. Непосредствено след заключителните акорди, в същата тоналност, Учителят започна да пее, тактувайки с пръсти по масата. Всички притаихме дъх. Слушахме изпълнението на Учителя. Първоначално Той започна да пее без думи. Нашето задължение като музиканти, бе да нотираме мотива.
към текста >>

5. 2_09 Дисхармонични състояния сред музикантите

Изслуша ме Учителят и Неговият говор в една музикална линия, като че ли беше някаква песен, изпята от Него, долетя до ушите ми и целият ме разтърси: "Ако знаеш само преди тебе колко музиканти той прогони и изгони от "Изгрева".
Той със своя гръмогласен глас правеше всички съобщения, отнасящи се до музиката и Паневритмията. Но се държеше с нас като командир и ни пречеше да работим като музиканти. А някои от нас бяха много по-напреднали от него. Някои следваха консерватория, а някои преди години я бяха завършили. Аз не се стърпявам и отивам при Учителя, като Му се оплаквам от Симеон Симеонов, че пречи на работата на всички музиканти. Изслуша ме Учителят и Неговият говор в една музикална линия, като че ли беше някаква песен, изпята от Него, долетя до ушите ми и целият ме разтърси: "Ако знаеш само преди тебе колко музиканти той прогони и изгони от "Изгрева". За Мен е много лесно да го отстраня, но ще загубим една душа за Бога." Аз замълчах пред Учителя, наведох глава и си тръгнах. Разказах всичко на другите музиканти. Те приеха това разрешение на въпроса от Учителя като голяма задача, която имахме за разрешаване. Нямаше как - трябваше да го търпим. Накрая Мария Златева не издържа и му каза: "А бе, брат Симеон, не виждаш ли, че ние музикантите напредваме, учим в консерваторията, а ти стоиш на едно място и вече ни пречиш?
към текста >>

6. 2_16 Пълководците от миналото

На едната му ръка умствената и сърдечната линия се пресичат, като мистичен кръст, като жива Голгота.
Заварихме Учителя да пие чай от едно бяло канче. Поклонихме се и той, хиромантът, поиска разрешение да постави един въпрос. Учителят ни изгледа и каза: "Изложете си въпроса! " "Учителю, вие знаете, че аз се занимавам с изучаване на хиромантия. Погледнах ръката му и що да видя? На едната му ръка умствената и сърдечната линия се пресичат, като мистичен кръст, като жива Голгота. А това е невъзможно за мене и за знанието, което имам. Не може да бъде такова нещо. Какво е Вашето обяснение в случая? " Учителят ни погледна, обърна се към мене: "Покажи си ръката! " Аз я подавам и Учителят я разглежда.
към текста >>

7. 2_19 В чии ръце е съдбата на света

В една редица на 30 метра от кръга се бяха наредили в права линия 50-60 коня.
Там имаше голямо плато и голяма поляна и всички спокойно се разполагахме. Кръгът на Паневритмията беше голям и имаше място да се разгъне правилно по своята окръжност. Така веднъж, ние музикантите свирихме в кръга. След като свърши Паневритмията, някой ме бутна и каза: "Виж натам онази картина! " Поглеждам натам и какво да видя. В една редица на 30 метра от кръга се бяха наредили в права линия 50-60 коня. Това бяха онези коне, с които конярят Янко превозваше багажа и продуктите от село Говедарци до Седемте езера. След като разтоварваха багажа, пускаха конете свободно по езерата. По вратовете им бяха закачени различни по големина звънци и така брат Янко се ориентираше къде са намира конското стадо. Но сега, когато дойдохме за Паневритмията, поляната беше пуста и нямаше никакъв кон. Те бяха чули оркестъра и музиката на Учителя и тихо се бяха приближили към нас, но кой беше този незнаен техен водител и ръководител, който ги нареди един до друг - на два метра разстояние от кон до кон, по права линия от около сто метра?
към текста >>

Те бяха чули оркестъра и музиката на Учителя и тихо се бяха приближили към нас, но кой беше този незнаен техен водител и ръководител, който ги нареди един до друг - на два метра разстояние от кон до кон, по права линия от около сто метра?
В една редица на 30 метра от кръга се бяха наредили в права линия 50-60 коня. Това бяха онези коне, с които конярят Янко превозваше багажа и продуктите от село Говедарци до Седемте езера. След като разтоварваха багажа, пускаха конете свободно по езерата. По вратовете им бяха закачени различни по големина звънци и така брат Янко се ориентираше къде са намира конското стадо. Но сега, когато дойдохме за Паневритмията, поляната беше пуста и нямаше никакъв кон. Те бяха чули оркестъра и музиката на Учителя и тихо се бяха приближили към нас, но кой беше този незнаен техен водител и ръководител, който ги нареди един до друг - на два метра разстояние от кон до кон, по права линия от около сто метра? Стоят и ни наблюдават. Никой не шава. Само от време на време се вижда как се махат опашките им във въздуха. Значи, те ни бяха наблюдавали през време на Паневритмията и бяха слушали музиката на Учителя. Аз стоя със зяпнала уста и целият захласнат в тази картина.
към текста >>

8. 2_28 Слово за музиката на Великия Учител

В песните Му ще намерите образци на източна интонация, където характерните интервали придават екзотичен израз и топлота на мелодичната линия.
Той свиреше на цигулка достатъчно свободно, за да предаде една импровизация във форма на мотив, песен, или по- широка композиция. Характерна за него е непосредствената възможност да облича в песен поетично изказана мисъл, възторжен отклик на природна красота или да изразява в разбрана музикална форма мъдростта на времето. Неговите песни и цигуларски мотиви са оригинални - плод на вдъхновено отношение към изворите на музиката. Той пее на древен, известен на историците ватангски език песни със странна интонация, която мъчно може да се сведе под знаменателя на позната народност. Той пее и свири така, както пеят и свирят възторжени поети на Изтока, беловласите мъдреци на древните народи. В песните Му ще намерите образци на източна интонация, където характерните интервали придават екзотичен израз и топлота на мелодичната линия. Там, където формата и метрилата не позволяват да се даде достатъчен израз на известно непосредствено преживяване, Неговата песен напуща ограниченията на познатата класическа форма и се излива свободно в различни редуващи се тактове или дори без тактове. В голямото Му музикално творчество ще намерите и 28 музикални упражнения, предназначени за утринна гимнастика, чиито движения също са дадени от Него. Голямо богатство от песни, мотиви, музикални упражнения и миниатюри, композирани в един живот, богат с дни, известни със своя най- разнообразен характер. Той свири предимно на цигулка, затова повечето от песните са записани в нормалните граници на баритоновия регистър и първите три-четири позиции на цигулката. Неговите миниатюри са предимно в малка класическа форма с богата мелодична линия.
към текста >>

Неговите миниатюри са предимно в малка класическа форма с богата мелодична линия.
В песните Му ще намерите образци на източна интонация, където характерните интервали придават екзотичен израз и топлота на мелодичната линия. Там, където формата и метрилата не позволяват да се даде достатъчен израз на известно непосредствено преживяване, Неговата песен напуща ограниченията на познатата класическа форма и се излива свободно в различни редуващи се тактове или дори без тактове. В голямото Му музикално творчество ще намерите и 28 музикални упражнения, предназначени за утринна гимнастика, чиито движения също са дадени от Него. Голямо богатство от песни, мотиви, музикални упражнения и миниатюри, композирани в един живот, богат с дни, известни със своя най- разнообразен характер. Той свири предимно на цигулка, затова повечето от песните са записани в нормалните граници на баритоновия регистър и първите три-четири позиции на цигулката. Неговите миниатюри са предимно в малка класическа форма с богата мелодична линия. Той добре си служи с българската интонация. Каква е Неговата музика? В творчеството на Учителя музиката е неразделна от Словото. Озвучаването на Словото в песен е голямо изкуство. Това изкуство Той владееше до съвършенство.
към текста >>

А музикалният мотив без текст на даден език въздействува само със звучната линия и красотата на хармонията.
Това изкуство Той владееше до съвършенство. Не винаги великото Слово на Битието можеше да се облече в скромната дреха на българската реч. Ето защо Той си служеше с езика на непознати, древни народи, за да изрази съдържанието на музиката, че е дълбока сфера на необятни светове. Често тези песни са съставени от една единствена дума. Тогава Той казваше, че тази дума изразява велики процеси в живота, които не могат да се облекат в краткия текст на дадена песен. А музикалният мотив без текст на даден език въздействува само със звучната линия и красотата на хармонията. Там, където текстът отговаря на действеното съдържание, музикалните тонове изграждат музиката, като най-изисканото изкуство. Музиката на Учителя е характерна с това равенство. Творческият акт при Него е известен с абсолютна непосредственост. Той предаваше музиката в оригинал, така, както тя се носи и съществува в пространството. Често Неговата музика привлича онези съзнания, в които е зародена.
към текста >>

9. 2_29 Слово за музикалното творчество на Великия Учител

Мисълта е ясно изказана в мелодична линия, която еднакво чисто звучи в мажорните и в миньорните гами.
"Слово за музикалното творчество на Великия Учител" Музикалното творчество на Петър Константинов Дънов - Беинса Дуно, е публикувано от Неговите последователи в двете издания под надслов "Песни от Учителя" и двете издания на музикални и ритмични упражнения, известни под името "Паневритмия". Музикалните мотиви, песни и по-големи по форма произведения, събрани в посочените издания, имат импровизационен характер, далеч от всякакъв упадъчен формалистичен уклон. Строежът на тези музикални миниатюри е прост. Те са изказани в двуделна, триделна форма, на места и в баладична форма. Мисълта е ясно изказана в мелодична линия, която еднакво чисто звучи в мажорните и в миньорните гами. Там, където тактовите ограничения спъват логичното развитие на музикалния израз, последният е даден свободно, безтактово. Много от песните са импровизирани заедно с текст, даден в поетична форма. Особено характерна е връзката между текста и музиката и може да се каже, че Словото намира в мелодичната линия своята музикална еднозначност. Интонацията на песните е различна. Има такива с обикновена интонация, други с българска, трети с източна.
към текста >>

Особено характерна е връзката между текста и музиката и може да се каже, че Словото намира в мелодичната линия своята музикална еднозначност.
Строежът на тези музикални миниатюри е прост. Те са изказани в двуделна, триделна форма, на места и в баладична форма. Мисълта е ясно изказана в мелодична линия, която еднакво чисто звучи в мажорните и в миньорните гами. Там, където тактовите ограничения спъват логичното развитие на музикалния израз, последният е даден свободно, безтактово. Много от песните са импровизирани заедно с текст, даден в поетична форма. Особено характерна е връзката между текста и музиката и може да се каже, че Словото намира в мелодичната линия своята музикална еднозначност. Интонацията на песните е различна. Има такива с обикновена интонация, други с българска, трети с източна. Безспорно е, че в тези случаи и ритмусът е съответен. Но трябва да отбележим, че на много места българската интонация е загатната, изразена в строгите граници на неправилния такт. Възпетите образи на бащата, майката, дъщерята, сина, човека, природата с нейните тучни долини и озарени върхове, са поетично предадени.
към текста >>

Текстът на повечето от упражненията и песните е високо нравствен, който на места подчинява мелодичната линия, с оглед да се запази силата и въздействието на Словото.
Има и такива, които са характерни със своя баладичен характер. Между издадените песни и мотиви ще срещнем и такива, които са написани безтактово, с цел да се даде пълен израз на импровизационното начало, далеч от упадъчната форма на композиране. Познатият обикновен ритмус на места преминава в български неправилни тактове, където се дава само идея за българската интонация. Има обаче и песни с източна интонация и напеви. Архитектониката е странна, изградена на идеалистична почва. Текстът на повечето от упражненията и песните е високо нравствен, който на места подчинява мелодичната линия, с оглед да се запази силата и въздействието на Словото.
към текста >>

10. 2_30 Песни от Учителя, дадени с движения

Когато се изговарят тези думи, дясната ръка отива надясно, като прави дъгообразна линия.
"Песни от Учителя, дадени с движения" фир-фюр-фен Изходно положение: Дясната ръка пред лявото рамо. Фир-Фюр-Фен . Когато се изговарят тези думи, дясната ръка отива надясно, като прави дъгообразна линия. Тя се спира не съвсем вдясно, но малко напред и малко повдигната до 45 градуса. Погледът е малко нагоре. Тао би Аумен. При изговаряне на тези думи ръката се връща в първоначалното си положение. Така се продължава до края на първата част със следното изключение: Когато се изпяват за последен път думите Тао би Аумен, при думите Тао би дясната ръка се връща в първоначалното си положение, а при думата Аумен отива надясно.
към текста >>

11. 2_32 Най-новото в музиката

Когато звучат последователно, имаме мелодията, която е линия, по която дадена душа се движи.
"Най-новото в музиката" Както Словото е форма, чрез която се проявява Божественият Дух, така и музиката е форма, чрез която можем да познаем душата. Музиката е език на душата. Музиката е онзи странен свят, в който душата проявява най- възвишени, хармонични отношения. В музиката тоновете могат да звучат последователно или едновременно. Когато звучат последователно, имаме мелодията, която е линия, по която дадена душа се движи. А когато тоновете звучат едновременно, имаме хармонията - един свят, в който могат много души да се проявяват без да си пречат, без да се отричат, а само да се допълват, само се преливат едни в други, без да губят своята индивидуалност. В този смисъл, музиката носи едно откровение. То открива възможности, които са постижение за душите. С една дума, новото, което музиката носи в нашия свят, е свързано с проявата на разумните души. Много често се чудим на дивното" съотношение между една душа, която е на земята и друга, която е в Невидимия свят.
към текста >>

12. 2_45 Електричеството на Изгрева и бунт на изгревяни

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

Старите приятели разказваха, че когато била прекарана трамвайната линия в София, началната спирка в центъра на града е била около църквата "Света Неделя".
Не Го послушаха и ние играехме Паневритмия около онзи стълб с голямата крушка, който бе поставен точно в средата на кръга. После се чудеха, защо новата власт не ни разрешаваше да играем Паневритмия дори и в гората. Това са съотношения, свързани с послушанието, което имаме към Учителя. Имаш послушание - пътят на ученика е отворен! Нямаш послушание - пътят ти е затворен! Старите приятели разказваха, че когато била прекарана трамвайната линия в София, началната спирка в центъра на града е била около църквата "Света Неделя". Там се спирали трамваите, после обикаляли целия площад и църквата и поемали обратния път. Веднъж Учителят, като минал оттам, погледнал към църквата и жиците и изрекъл следното: "Не е на хубаво, че тези трамваи с тези жици обикалят непрекъснато около тази църква." Приятелите запомнили думите Му, за да могат да ги проверят след няколко месеца. Точно тогава става атентатът в църквата Света Неделя, поставената под кубетата бомба разрушава покрива, загиват много хора и стотици са ранени. Това стана на 16 април 1925 година, в 15,23 часа. Загинаха над 150 човека и имаше около 500 човека ранени.
към текста >>

13. 3_03 Откраднатите хармонизации

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

А обяснението бе толкова просто: онези от братята,които трябваше да се грижат за нашата охрана като Школа и да държат предната линия на фронта, направиха груби и фатални пропуски, тази линия бе пробита и погромът бе закономерен.
Бях много притеснена, с голям нервен срив, сънят ми се изгуби и не можех да спя нито през деня, нито през нощта, а това ме изтощи окончателно. През нощите получавах топли вълни по ръцете и краката, които не можеха да се изтърпяват и аз, за да се облекча от тях, се отвивах, отхвърлях завивките, а беше люта зима - ръцете ми изстиваха през нощта до замръзване и така си докарах ревматизъм, който протече в много остра форма. Пръстите на ръцете ми се подуха, ставите също, не можех да ги движа в лактите и раменете, бях вързана чрез болестта си по всички правила на бойното изкуство при една фронтална атака срещу мен. Борис бе в затвора - това бе другата поредна атака. Голяма част от Братството се нахвърли върху мен, като търсеха някой за изкупление за цялата тази неразбория. А обяснението бе толкова просто: онези от братята,които трябваше да се грижат за нашата охрана като Школа и да държат предната линия на фронта, направиха груби и фатални пропуски, тази линия бе пробита и погромът бе закономерен. А онези, които трябваше да държат в изправност нашия тил, също направиха пропуски и ние бяхме ударени и в тила, и ликвидирани като Общество. Така че всеки бе изпитан, кой какво струва и кому служи. Години наред този ревматизъм ме мъчеше и ме лишаваше от възможността да се докосна до пианото, а аз получавах сила единствено чрез музиката на Учителя, така че бях атакувана и от тази посока. Трябваше да им се признае, че знаят какво да правят онези сили, които бяха развързани да действуват срещу нас. А като си спомнях, че това можеше да стане още през времето на Учителя при онази история с Говедаров, която ви разказах, ужас ме обземаше.
към текста >>

14. 3_14 Асен Арнаудов и чистотата

Освен това се отплесна по женска линия.
"Асен Арнаудов и чистотата" Асен Арнаудов бе онзи роден музикант, който беше и горе, в Невидимия свят, музикант и беше дошъл в Школата на Учителя да бъде музикант. Беше дошъл в Школата да свърши една работа за музиката и песните на Учителя. Той имаше такъв музикален слух, че щом чуеше една песен, веднага я запаметяваше и веднага можеше да седне и да я запише, без да използува пианото. Музикант по дух и музикант като талант. Но не беше волеви и затова трябваше да стои някой до него и да го ръчка и подканва. Освен това се отплесна по женска линия. Каква е тази женска линия ли? Ето такава - стъпваш на нея и тръгваш по нея и изведнъж започваш да срещаш жена след жена. И не само да ги срещаш, но и да ги преодоляваш с мъжка плът и мъжко достойнство. Той тръгна по тази линия, беше влюбчива натура и стана предметно обучение за мнозина от Школата и предметна задача и проблем за много сестри. Казвам сестри, но бяхме жени - и млади, и хубави.
към текста >>

Каква е тази женска линия ли?
Беше дошъл в Школата да свърши една работа за музиката и песните на Учителя. Той имаше такъв музикален слух, че щом чуеше една песен, веднага я запаметяваше и веднага можеше да седне и да я запише, без да използува пианото. Музикант по дух и музикант като талант. Но не беше волеви и затова трябваше да стои някой до него и да го ръчка и подканва. Освен това се отплесна по женска линия. Каква е тази женска линия ли? Ето такава - стъпваш на нея и тръгваш по нея и изведнъж започваш да срещаш жена след жена. И не само да ги срещаш, но и да ги преодоляваш с мъжка плът и мъжко достойнство. Той тръгна по тази линия, беше влюбчива натура и стана предметно обучение за мнозина от Школата и предметна задача и проблем за много сестри. Казвам сестри, но бяхме жени - и млади, и хубави. Така че той имаше в кого да се влюбва и кого да разлюбва.
към текста >>

Той тръгна по тази линия, беше влюбчива натура и стана предметно обучение за мнозина от Школата и предметна задача и проблем за много сестри.
Но не беше волеви и затова трябваше да стои някой до него и да го ръчка и подканва. Освен това се отплесна по женска линия. Каква е тази женска линия ли? Ето такава - стъпваш на нея и тръгваш по нея и изведнъж започваш да срещаш жена след жена. И не само да ги срещаш, но и да ги преодоляваш с мъжка плът и мъжко достойнство. Той тръгна по тази линия, беше влюбчива натура и стана предметно обучение за мнозина от Школата и предметна задача и проблем за много сестри. Казвам сестри, но бяхме жени - и млади, и хубави. Така че той имаше в кого да се влюбва и кого да разлюбва. Това доведе до възникване на много проблеми за Учителя. Засегнатите сестри отиваха да Му се оплакват, че Асенчо ги ухажва, че е влюбчив и не поема никакъв ангажимент и отговорност. Накрая Учителят не се стърпява и им казва: "Сестри, всички виждате и знаете какъв е той.
към текста >>

15. 4_13 Фрагменти от музикалния живот на Изгрева

МАРИЯ ЗЛАТЕВА

И да се напишат песните на две петолиния.
Означихме погрешките, но не довършихме. Например, в "Химн на Великата Душа", така, както е записано - не го изпълняваме така. Там е записано така, само за да се запълни тактът. Според мен Мария Тодорова направи голяма грешка, че не издаде песнарката по времето на Учителя. Втора грешка е, че тя, ако искаше да бъдат записани така, както са снети песните отгоре, можеше да напише в книгата: "Така са дадени от Учителя, а така се пяха в клас". И да се напишат песните на две петолиния. Тогава нямаше да има кавги и разправии. Но ние не можем да се отървем от личните чувства, които ни пречат на всички. В края на краищата, да изпеете песента с изживяване, да дадете израз на съдържанието на песента - това е най-важното. А това, че била с четвъртинка или две осминки - това не е толкова важно. Важна е идеята.
към текста >>

16. 5_26 Ще се развеселя премного заради Господа

Вземи линеала и тегли една линия или вземи пергела и опиши една окръжност - това са правила и закони.
А сега като я записаха, Той ги накара да Му я изсвирят по нотите и се оказа, че мелодията е ограничена. Учителят изрази отношението си към нотния запис образно тъй: "Ушихме й дрешка, но тя малко я стяга, ограничава я." Той не беше много доволен, че мелодията е стегната в тактове и ноти. Разбира се нотното записване не е съвършено, то подчинява мелодията на правилата - мъртви правила. Вдъхновението, вдъхновеното изпълнение е именно отклонение от тези правила и закони в музиката. Изкуството седи в това - то не е геометрия. Вземи линеала и тегли една линия или вземи пергела и опиши една окръжност - това са правила и закони. Я опиши окръжността или правата линия със свободна ръка. Изкуството е именно в това нарушение на правилата и законите на науката. При отклонение от геометричните форми в изкуството се чувствува свобода. С помощта на вдъхновението тя се доближава до висшите измерения на реалността, чрез образите и формите на преходното човешко измерение. Учителят свали новата песен и я изпълняваше с вдъхновение, с широта и висота, отиваща до Небесните Селения, откъдето бе дошла.
към текста >>

Я опиши окръжността или правата линия със свободна ръка.
Учителят изрази отношението си към нотния запис образно тъй: "Ушихме й дрешка, но тя малко я стяга, ограничава я." Той не беше много доволен, че мелодията е стегната в тактове и ноти. Разбира се нотното записване не е съвършено, то подчинява мелодията на правилата - мъртви правила. Вдъхновението, вдъхновеното изпълнение е именно отклонение от тези правила и закони в музиката. Изкуството седи в това - то не е геометрия. Вземи линеала и тегли една линия или вземи пергела и опиши една окръжност - това са правила и закони. Я опиши окръжността или правата линия със свободна ръка. Изкуството е именно в това нарушение на правилата и законите на науката. При отклонение от геометричните форми в изкуството се чувствува свобода. С помощта на вдъхновението тя се доближава до висшите измерения на реалността, чрез образите и формите на преходното човешко измерение. Учителят свали новата песен и я изпълняваше с вдъхновение, с широта и висота, отиваща до Небесните Селения, откъдето бе дошла. Ушиха й дрешка, нотираха я и я ограничиха.
към текста >>

17. 5_30 Мястото на Ваучер се изкупува за Изгрева

Разби се онзи план на Учителя - "Изгревът" да бъде селище само на Братството, обхващащо цялото това поле от Дървенишкото шосе до линията на гара "Пионер".
Старите приятели казваха: "Учителят се занимава с духовните работи, а с материалните работи ще се занимаваме ние. Ние ги разбираме по-добре." Така не изкупиха всички места и не изпълниха нареждането на Учителя. Чак след двадесет-тридесет години тези, които останаха живи до дълбока старост видяха резултата от непослушанието си. Защо ли? Защото местата започнаха да се изкупуват от други хора от града и в Братството се вмъкнаха чужди хора, които не само пречеха, но се оказаха проводници на враговете на Братството. Разби се онзи план на Учителя - "Изгревът" да бъде селище само на Братството, обхващащо цялото това поле от Дървенишкото шосе до линията на гара "Пионер". Обходете пеша това пространство да се убедите сами. След първата грешка беше направена втората. Учителят препоръчваше да се купят парцели от един декар, Той имаше идея да се парцелира цялото това поле на ниви по един декар и да се разгърне селището по друг начин, така че във всеки парцел, освен за дървена къщичка, да има място и за овощна и зеленчукова градина, за да може да се правят онези опити, които Учителят даваше, а освен това, произведените продукти да ни служат за храна в онези бедни за нас години. Но се намесиха вечно знаещите и всичко можещи възрастни приятели и всичко обърнаха наопаки, като започнаха да купуват парцели от по 100 до 400 квадратни метра. Да, купуваха по сто квадратни метра - само да се постави къщичка и толкоз.
към текста >>

18. 5_38 Учителят за цар Фердинанд и Балканската война

Според този договор Турция трябва да предаде всички земи на запад от линията Мидия-Енос, като цяла Одринска Тракия трябваше да се присъедини към България.
Паднаха 2 354 убити, 13 123 бяха ранени, а 827 - безследно изчезнали. Пленена е осемдесет хилядната турска армия на Шукри паша. Общо в Балканската война бяха убити 83 000 българи. На 17 май 1913 година в Лондон се сключва мирен договор. На 30 май се подписва. Според този договор Турция трябва да предаде всички земи на запад от линията Мидия-Енос, като цяла Одринска Тракия трябваше да се присъедини към България. На България се оставя малък излаз на Бяло море между реките Марица и Места. Всички смятаха, че Балканската война е приключила. Но нещата се развиха в друга посока съвсем неочаквано. Тогава Учителят каза: "Линията Мидия-Енос е най-хубавото нещо, което Небето им дава на българите, това е Божият план, за да може да се обедини този народ и да има излаз на Бяло и Черно море." Но какво стана? Този съвет бе занесен на Фердинанд по същия канал чрез генерал-адютант Алекси Стоянов.
към текста >>

Тогава Учителят каза: "Линията Мидия-Енос е най-хубавото нещо, което Небето им дава на българите, това е Божият план, за да може да се обедини този народ и да има излаз на Бяло и Черно море." Но какво стана?
На 30 май се подписва. Според този договор Турция трябва да предаде всички земи на запад от линията Мидия-Енос, като цяла Одринска Тракия трябваше да се присъедини към България. На България се оставя малък излаз на Бяло море между реките Марица и Места. Всички смятаха, че Балканската война е приключила. Но нещата се развиха в друга посока съвсем неочаквано. Тогава Учителят каза: "Линията Мидия-Енос е най-хубавото нещо, което Небето им дава на българите, това е Божият план, за да може да се обедини този народ и да има излаз на Бяло и Черно море." Но какво стана? Този съвет бе занесен на Фердинанд по същия канал чрез генерал-адютант Алекси Стоянов. Фердинанд пак не послуша. Той тръгна подир политиката на Австро-Унгария и император Франц-Йосиф, след което загуби всичко. Австрия се намеси срещу балканското споразумение за разделяне на Турската империя. Тя искаше да вземе своя пай от нея, като задържи Босна и Херцоговина.
към текста >>

По-късно българите нарушиха Божия план, когато им даваха територията западно от линията Мидия-Енос.
Той тръгна подир политиката на Австро-Унгария и император Франц-Йосиф, след което загуби всичко. Австрия се намеси срещу балканското споразумение за разделяне на Турската империя. Тя искаше да вземе своя пай от нея, като задържи Босна и Херцоговина. Учителят тогава каза: "Австрия наруши Божия план за България и съсипа себе си като империя. Денят Господен е ден на ликвидация на греховете и страданията." Ние сме свидетели, че стана това, което каза Учителят: "Фердинанд вървеше слепешката подир Австрия и българите пострадаха за нищо и никакво за Австрийската империя. По-късно българите нарушиха Божия план, когато им даваха територията западно от линията Мидия-Енос. А те не я взеха, защото германците им казаха, че това ще бъде само за шест години и те им повярваха и загубиха условията. Фердинанд не послуша и загуби всичко. И накрая България изгуби условията дадени от Небето. Не послушаха Мировия Учител, а послушаха злия гений на Европа." Австрийската политика бе завладяла Фердинанд. Злият му гений му подшушна да нападне съюзниците от Балканската война, та чрез сила да си вземе старите територии.
към текста >>

19. 5_49 Как бе открит Бивакът на Витоша

Отмерихме по права линия едно разстояние и застанахме един до друг.
Ние всички се смяхме до насита на тази случка. Накрая и Учителят се засмя, мустакатият приятел нямаше какво да прави и той се засмя непринудено и звучно. Друг път на Бивака пет-шест братя решихме да се надбягваме. Бяхме млади, с буйна кръв и тя не ни даваше мира. А пък и трябваше да покажем пред младите сестри, кой какво може и колко струва. Отмерихме по права линия едно разстояние и застанахме един до друг. Дойде един възрастен брат да даде сигнал за надбягването. Но ето че дойде и Учителят и каза: "И аз ще тичам! " Като дойде при нас, застана до нас, застина и се вкамени като статуя. Вероятно се съсредоточаваше. Даде се знак.
към текста >>

20. 5_55 Телеграмата-отговор, която трябваше да дойде

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

В Украйна имало много снежни бури и телеграфната линия била повредена.
Нашите приятели използуваха есперантските среди у нас и в чужбина, за да изпращат беседи на Учителя на есперанто. Този, който печаташе, бе есперантистът Атанас Николов, а се печаташе в печатницата на Сава Калименов в Севлиево. Там излизаше на есперанто вестник "Фратецо" (Братство). Този служител-есперантист е дежурен в пощата на телеграфа този ден и трябва да препредаде подадените при него телеграми. Но му съобщават, че телеграфната връзка между София и Москва е прекъсната. В Украйна имало много снежни бури и телеграфната линия била повредена. А в София тогава също бе люта зима - голям мраз - и беше паднал дълбок сняг. Затова телеграфистът-есперантист не се учудва много на прекъсването на връзката и на натрупаните непредадени телеграми пред него. Изведнъж връзката се възстановява от Москва му съобщават, че може да предава телеграми. Той посяга с дясната си ръка към купа от телеграми и взема първата, която е върху купа и която случайно му попада. Можел е да вземе и друга телеграма.
към текста >>

21. 8_01 Песните на Учителя

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

Беше намерено архитектурно разрешение на горната част на стената, линията й бе сводеста и даваше представа за хоризонт.
Песента бе дадена през лятото на 1933 година. На 6 май 1934 година на "Изгрева" бе прокаран водопровод. Трябваше да се построят чешми. Една от тях бе чешмата, в която трябваше да се вгради тази песен. Бе направена стена, която трябваше да бъде панорамен фон на фигурите, нарисувани от Цветана Щилянова, които символично трябваше да отговарят на думите на песента. Беше намерено архитектурно разрешение на горната част на стената, линията й бе сводеста и даваше представа за хоризонт. Чешмата имаше височина един метър и бе вградена в обла обвивка с широчина петдесет сантиметра. Водата изтичаше в корито с обла форма с диаметър около един метър, като три четвърти от тази окръжност излизаше като корито пред панорамната стена, а една четвърт бе вградена в стената. На панорамната стена бяха изработени по рисунките на Цветана Щилянова фигури, които изпъкваха релефно на стената. Според думите на песента, горе в ляво, над планините, беше изгряло слънцето и осветяваше всичко живо. В дясната част бе изобразена сърна, която кротко пасеше трева.
към текста >>

22. 8_13 Построяване на Изгрева

На Братския просветен съвет Учителят беше казал да закупят всички места, разположени от Дървенишкото шосе до железопътната линия в гората.
Сестра Динова си направи къща. Започнаха постепенно да си купуват места. Учителят каза нещо, за което ние не Го послушахме: "Всеки от вас да си купи по един декар място, за да не са близки постройките, а да имате място, което да обработвате, с което да посрещате насъщните нужди от прехрана". Учителят имаше предвид, освен овощни дръвчета, в тези места всеки от нас да има зеленчукова градина, където сам да прави опитите, които даваше Той и така да се прехранват. Братският просветен съвет, състоящ се от интелигентни братя, имаше за задача да организира издаването на Словото на Учителя. На Братския просветен съвет Учителят беше казал да закупят всички места, разположени от Дървенишкото шосе до железопътната линия в гората. Имаха пари, но не ги закупиха. Непослушание и своеволие! Освен, че не ги закупиха, но направиха и втора фатална грешка. Започнаха да закупуват от селяните имоти, които бяха на парцели по два-три декара. С това се занимаваха брат доктор Иван Жеков, който бе отговорник, както и брат Любомир Лулчев.
към текста >>

След време питах брат Начо Петров, който беше от интелигентните и образовани братя в Братството: "Брат Начо, когато Учителят ви каза да купите местата от Дървенишкото шосе до линията, защо не ги купихте, защо не направихте така, както каза Учителят?
Тези други хора си построиха легация и ако минете днес, ще видите как там се извисява една седеметажна сграда, дълга към 60-70 метра. Онези, които не изпълниха думите на Учителя, бяхме самите ние, но дойдоха отвън други, чужди, които ги изпълниха, макар и в наша вреда! Окултният закон държи строго да се изпълняват законите в Духовния свят! Словото на Учителя управлява тези Духовни закони! Ето така думите на Учителя се изпълниха от други! След време питах брат Начо Петров, който беше от интелигентните и образовани братя в Братството: "Брат Начо, когато Учителят ви каза да купите местата от Дървенишкото шосе до линията, защо не ги купихте, защо не направихте така, както каза Учителят? " Брат Начо ме гледа, примигва и мълчи. "Брат Начо, пари ли нямахте тогава? " Накрая брат Начо проговорва: "Имахме пари. Защо не ги купихме ли? Защото толкова разбирахме.
към текста >>

23. 10_13 Великият Учител Беинса Дуно и Космогонията на музиката Му

Една Идея в Божествения свят е точка, в Духовния свят е кръг, а на физическото поле слиза като линия, след като кръгът се е разтворил.
Музиката слиза чрез Виделината. Музиката влиза в човешката мисъл като Светлина. Музиката се възприема от пробуденото човешко съзнание като Хармония в ума му и Мелодия от сърцето му. Умът възприема Хармонията на мисълта като Светлина, а сърцето възприема Мелодията на мисълта като топлина. Връзката между музиката и мисълта идва от там, от където Идеята слиза чрез Хармонията и навлиза чрез Мелодията в мисълта. Една Идея в Божествения свят е точка, в Духовния свят е кръг, а на физическото поле слиза като линия, след като кръгът се е разтворил. Една Идея в Божествения свят е частица от Славата, в Духовния свят е кръг от Виделината, а на физическия свят е лъч от Светлината. Идеята слиза чрез Хармонията и навлиза чрез Мелодията в мисълта. Идеята е Слава и Хармония в Божествения Свят. Идеята е Виделина и движение в Духовния свят като Музика на формите. Идеята е светлина в ума, която слиза чрез Мелодията, а е свързана за Небето чрез Хармонията.
към текста >>

24. 2. ОБЕТ ПРЕД АТОН И ПРЕД БОГА

Решението на майката е глас Божий." А аз приличах досущ на майка си, вървях по нейна родова линия, а пък тя приличаше досущ на нейния баща.
„Чадо мое, според обета, който сте дали пред Бога и пред Атон, първородния ви син трябва да го вземем и заведем в Атон." Майка ми скочи, прегърна ме,вдигна врява, като лъвица се нахвърли върху всички да ме пази. „Не го давам! " Това беше като гръм, който се разяри над общата трапеза. Всички бяха смутени от този категоричен отказ на майка ми. Тогава отец Милети стана, поклони се, целуна й ръка и каза: „Волята на майката е свещена. Решението на майката е глас Божий." А аз приличах досущ на майка си, вървях по нейна родова линия, а пък тя приличаше досущ на нейния баща. Значи аз вървях по родова линия на майка си и на нейния баща. Така обета пред Атон не се изпълни. Атон е египетска дума и означава „Изгрев" от думата Ехиатон. Така, че аз не заминах за Атон да стана монах, да се моля на Бога за продължението на рода си. Какво стана по-нататък.
към текста >>

Значи аз вървях по родова линия на майка си и на нейния баща.
„Не го давам! " Това беше като гръм, който се разяри над общата трапеза. Всички бяха смутени от този категоричен отказ на майка ми. Тогава отец Милети стана, поклони се, целуна й ръка и каза: „Волята на майката е свещена. Решението на майката е глас Божий." А аз приличах досущ на майка си, вървях по нейна родова линия, а пък тя приличаше досущ на нейния баща. Значи аз вървях по родова линия на майка си и на нейния баща. Така обета пред Атон не се изпълни. Атон е египетска дума и означава „Изгрев" от думата Ехиатон. Така, че аз не заминах за Атон да стана монах, да се моля на Бога за продължението на рода си. Какво стана по-нататък. Ето аз се ожених, но нямах деца.
към текста >>

25. 6. МОЯТ ДЯДО И ОТБРАНАТА НА ШИПКА

6. МОЯТ ДЯДО И ОТБРАНАТА НА ШИПКА Моят дядо по майчина линия и баща на майка ми Кина се казваше Бо-тю Рачев, а по прякор „Жито" или му казваха „Житото".
6. МОЯТ ДЯДО И ОТБРАНАТА НА ШИПКА Моят дядо по майчина линия и баща на майка ми Кина се казваше Бо-тю Рачев, а по прякор „Жито" или му казваха „Житото". Защо говоря за него ли? Защото аз приличам на майка си, вървя по нейна родова линия, а майка ми прилича на баща си, т. е. върви по линията на баща си - Ботю Рачев. Тези неща са много важни, а хората не им обръщат внимание и се чудят след това защо едни внуци обичат повече единият дядо или баба. Много просто, внучето е от тяхната родова линия.
към текста >>

Защото аз приличам на майка си, вървя по нейна родова линия, а майка ми прилича на баща си, т. е.
6. МОЯТ ДЯДО И ОТБРАНАТА НА ШИПКА Моят дядо по майчина линия и баща на майка ми Кина се казваше Бо-тю Рачев, а по прякор „Жито" или му казваха „Житото". Защо говоря за него ли? Защото аз приличам на майка си, вървя по нейна родова линия, а майка ми прилича на баща си, т. е. върви по линията на баща си - Ботю Рачев. Тези неща са много важни, а хората не им обръщат внимание и се чудят след това защо едни внуци обичат повече единият дядо или баба. Много просто, внучето е от тяхната родова линия. Сестра ми Цанка и брат ми Николай вървяха по линията на баща ми Никола Дойнов. А брат ми Стефан бе висок като мене, но беше се изметнал по друга родова линия.
към текста >>

върви по линията на баща си - Ботю Рачев.
6. МОЯТ ДЯДО И ОТБРАНАТА НА ШИПКА Моят дядо по майчина линия и баща на майка ми Кина се казваше Бо-тю Рачев, а по прякор „Жито" или му казваха „Житото". Защо говоря за него ли? Защото аз приличам на майка си, вървя по нейна родова линия, а майка ми прилича на баща си, т. е. върви по линията на баща си - Ботю Рачев. Тези неща са много важни, а хората не им обръщат внимание и се чудят след това защо едни внуци обичат повече единият дядо или баба. Много просто, внучето е от тяхната родова линия. Сестра ми Цанка и брат ми Николай вървяха по линията на баща ми Никола Дойнов. А брат ми Стефан бе висок като мене, но беше се изметнал по друга родова линия. А майка ми бе мистична, горда и не можа да се примири, че моят път мина като занаятчия, а тя искаше да ме види професор или академик.
към текста >>

Много просто, внучето е от тяхната родова линия.
6. МОЯТ ДЯДО И ОТБРАНАТА НА ШИПКА Моят дядо по майчина линия и баща на майка ми Кина се казваше Бо-тю Рачев, а по прякор „Жито" или му казваха „Житото". Защо говоря за него ли? Защото аз приличам на майка си, вървя по нейна родова линия, а майка ми прилича на баща си, т. е. върви по линията на баща си - Ботю Рачев. Тези неща са много важни, а хората не им обръщат внимание и се чудят след това защо едни внуци обичат повече единият дядо или баба. Много просто, внучето е от тяхната родова линия. Сестра ми Цанка и брат ми Николай вървяха по линията на баща ми Никола Дойнов. А брат ми Стефан бе висок като мене, но беше се изметнал по друга родова линия. А майка ми бе мистична, горда и не можа да се примири, че моят път мина като занаятчия, а тя искаше да ме види професор или академик. Можеше и това да стане, но се случиха други събития, които ме откараха по други пътища. Не се сбъдна майчината мечта.
към текста >>

Сестра ми Цанка и брат ми Николай вървяха по линията на баща ми Никола Дойнов.
Защо говоря за него ли? Защото аз приличам на майка си, вървя по нейна родова линия, а майка ми прилича на баща си, т. е. върви по линията на баща си - Ботю Рачев. Тези неща са много важни, а хората не им обръщат внимание и се чудят след това защо едни внуци обичат повече единият дядо или баба. Много просто, внучето е от тяхната родова линия. Сестра ми Цанка и брат ми Николай вървяха по линията на баща ми Никола Дойнов. А брат ми Стефан бе висок като мене, но беше се изметнал по друга родова линия. А майка ми бе мистична, горда и не можа да се примири, че моят път мина като занаятчия, а тя искаше да ме види професор или академик. Можеше и това да стане, но се случиха други събития, които ме откараха по други пътища. Не се сбъдна майчината мечта. Дядо ми Ботю Рачев, преди да започне руско-турската война през 1877/78 г.
към текста >>

А брат ми Стефан бе висок като мене, но беше се изметнал по друга родова линия.
Защото аз приличам на майка си, вървя по нейна родова линия, а майка ми прилича на баща си, т. е. върви по линията на баща си - Ботю Рачев. Тези неща са много важни, а хората не им обръщат внимание и се чудят след това защо едни внуци обичат повече единият дядо или баба. Много просто, внучето е от тяхната родова линия. Сестра ми Цанка и брат ми Николай вървяха по линията на баща ми Никола Дойнов. А брат ми Стефан бе висок като мене, но беше се изметнал по друга родова линия. А майка ми бе мистична, горда и не можа да се примири, че моят път мина като занаятчия, а тя искаше да ме види професор или академик. Можеше и това да стане, но се случиха други събития, които ме откараха по други пътища. Не се сбъдна майчината мечта. Дядо ми Ботю Рачев, преди да започне руско-турската война през 1877/78 г. бил пощальон по турско време, разнасял пощата с две магарета и пътя му бил от Търново-Дряново, Габрово-Троян-Казанлък.
към текста >>

26. 27. ЕКСКУРЗИЯ ДО КОДЖА-БАЛКAН

Виждам тази зиг-загова линия отгоре върху гърбът й.
Излезнахме така по склона над вира, разположихме се над едни мъхести камъни над една дъбова гора. Млада горичка, блажено почиваме, приятно грее слънцето и огрява празните ни кореми. Приятна топлинка, но гладни кореми. Тъй по едно време гледам над дъбчето срещу мене пълзи змия. Змия и то от отровните. Виждам тази зиг-загова линия отгоре върху гърбът й. Казвам на приятелите, а ние сме боси. „Внимавайте, защото ето змия и тя се спуща от клончето." Веднага и друг извика: „И при мене има змия." Като станахме, всички се огледахме и виждаме, че сме попаднали в змиярник. Трябваше с босите си крака да се измъкнем чак към реката като вдигнахме каквото имахме като дреболийки и заминахме по нашия път. Да, но нашия път е незнаен. Дори нямаме хляб.
към текста >>

27. 32. ПИСМО НА МАМА СЛЕД КАТО ПОЛУЧИ ОТ МЕНЕ ВЕСТ, ЧЕ ПРАВИМ ОПИТ ЗА КОМУНА

Лелиният си Неделкин куфар трябваше да пратиш.
Пиши поне по-често за всичко как прекарваш там. Ако имаш нужда от нещо като дрехи, чорапи, пари и пр. пиши да ти пратим. В противен случай ние повече ще се тревожим. Прибра ли си всички неща от София? Лелиният си Неделкин куфар трябваше да пратиш. Ако си решил някога да си дойдеш, донеси го заедно с кутиите -има две кутии нейни. Никога не можех и да помисля, че ти ще постъпиш тъй. Аз мислех, че ти все на шега подмяташ. Умът ми не можеше да побере такива мисли. С това се погребаха всичките ни идеали, но нейсе, ... така трябвало да бъде.
към текста >>

28. 48. КAК СЕ ПОСТРОИ ИЗГРЕВА. ПАЛАТКАТА НА БЕРТОЛИ

Учителят бе наредил да се закупят и други места, така че от Дървенишкото шосе до долу, до линията трябваше да се изкупят местата, за да се оформи едно братско селище.
Като се закупи това място, то стана основа, за да се закупят и други селски имоти наоколо. Цялата местност бе голо поле. Селяните от село Слатина сееха царевица и жито. Учителят насърчи приятелите да закупуват тези места. Имаше места свободни и не бяха скъпи и всеки можеше да си закупи кой колкото си места иска. Учителят бе наредил да се закупят и други места, така че от Дървенишкото шосе до долу, до линията трябваше да се изкупят местата, за да се оформи едно братско селище. Но това не се направи и след години ние видяхме последиците от това непослушание. По това време се закупиха общо 40 декара братски земи със средства на Братството. Касиер тогава беше Тодор Стоименов, един честен и пестелив човек. Тогава ние студентите, ученици се намирахме в много лошо положение с квартирите. Можеш да търсиш с дни квартира и да не можеш да намериш.
към текста >>

29. 189. ИЗГРЕВЪТ и БОМБИТЕ

Друга една бомба бе паднала към линията под Изгрева.
После в съседство със салона падна една голяма бомба. Ако беше избухнала тази бомба щеше да разруши салона на Изгрева. Падна до него, но не се взриви. Беше една от най-големите бомби. Когато я обезвреждаха ние уплашено наблюдавахме от далече. Друга една бомба бе паднала към линията под Изгрева. Пак беше голяма бомба. Ако беше избухнала щеше да направи много поразии. И тя не избухна. Ето два случая с бомби, които са регистрирани и за които аз съм давал доклад. Към 10 януари 1944 г.
към текста >>

30. 45. БРАТ СИМЕОН МАРКОВ

45. БРАТ СИМЕОН МАРКОВ Брат Симеон Марков от Русе е на фронта в окопите на първа бойна линия.
45. БРАТ СИМЕОН МАРКОВ Брат Симеон Марков от Русе е на фронта в окопите на първа бойна линия. Сънува сън, че идва при него човек и му казва: „След три дни ще бъдеш в София. Като отидеш там ще ме потърсиш на тази улица и на този номер." Събужда се брата и се чуди. как ще отиде в София от фронта? Е, това е сън... Но на другия ден го раняват и го изпращат в София в болницата. Като оздравява, спомня си за съня.
към текста >>

31. 34. ЗА ГОДИШНИНАТА НА БРАТ ГЕОРГИ

Болницата се движи непосредствено зад бойната линия.
Спомняме си много примери от неговия живот разказвани от него самият, в разговори, простичко, естествено, свенливо, поетично. Подвигът на вярата. Холерната болница. За нея брат Георги разказва: „Когато тръгнахме на война, отбихме се в, София да се видим с Учителя и да си вземем сбогом. На прощаване Той ни каза: „Когато сте в нужда или в опасност, призовавайте ме." Брат Георги е фелдшер в стационарна болница. Болницата се движи непосредствено зад бойната линия. Понякога снарядите достигат и до тях. Тъй в битки и походи достигат до Мраморно море. Тогава на фронта избухва холерата. Болницата получава заповед да се преустрои за приемане на холерно болни. Построяват бараките вън от селището на един хълм, обзавеждат всичко потребно и ето от фронта почват да пристигат първите кервани с болни.
към текста >>

32. 41. ЧЕШМАТА В ТОПОЛИЦА

А от блатото водата се отича надолу и с нея се кара и върви една воденичка долу при линията.
А той е един висок вековен дъб, а пред него е тресавището. Тук не можеше да се влезе. Влезеш ли, ще затънеш в тиня и едва ще се измъкнеш. Тогава ние започнахме от тук. Най-напред направихме един изкоп, за да се изкара водата, която изтича. А от блатото водата се отича надолу и с нея се кара и върви една воденичка долу при линията. Ние направихме път на тази вода, да се изтича. Беше трудно. Все пак тук е тресавище. Започнахме под самия дъб да копаем, да изхвърляме пръста на страна и търсим главата на извора, от където извира водата. Копаем, слизаме надолу, но наоколо зидаме с тежки камъни, за да не се свлича пръста.
към текста >>

33. 75. СТОИЛ СТЕФАНОВ И ШУМКАРИТЕ

След разговор с Него Учителят го изпрати при министър Багрянов, за да вземе правителството друга линия и да не се избиват шумкарите.
Те имат един открит план, който искат да реализират. Но такива личности са и врагове на всички. Затова той бе гонен и при цар Борис, а когато дойдоха да управляват слугите, то те също го сложиха в затвора, където престоя десет години. Интересна личност. Неповторима. Стоил Стефанов бе извикан при Учителя. След разговор с Него Учителят го изпрати при министър Багрянов, за да вземе правителството друга линия и да не се избиват шумкарите. А това бяха комунистите, които бяха излез-нали в горите на въоръжена борба като смятаха, че с това подпомагаха Съветска Русия, която воюваше с Германия. Но военните бяха настроени срещу шумкарите и искаха да ги избият до крак. И щяха да ги избият, защото силата и оръжието бяха на тяхна страна. Стоил се срещна с, Багрянов, разговаря с него и Багрянов смекчи политическата линия срещу шумкарите, т. е. комунистите.
към текста >>

Стоил се срещна с, Багрянов, разговаря с него и Багрянов смекчи политическата линия срещу шумкарите, т.
Стоил Стефанов бе извикан при Учителя. След разговор с Него Учителят го изпрати при министър Багрянов, за да вземе правителството друга линия и да не се избиват шумкарите. А това бяха комунистите, които бяха излез-нали в горите на въоръжена борба като смятаха, че с това подпомагаха Съветска Русия, която воюваше с Германия. Но военните бяха настроени срещу шумкарите и искаха да ги избият до крак. И щяха да ги избият, защото силата и оръжието бяха на тяхна страна. Стоил се срещна с, Багрянов, разговаря с него и Багрянов смекчи политическата линия срещу шумкарите, т. е. комунистите. Тогава Багрянов бе под влияние на Стоил Стефанов, защото му беше главната опора. Тогава Стоил Стефанов бе пристъпил на Изгрева като ученик на Учителя. Така чрез Стоил Стефанов Учителят спаси комунистите, т. е. шумкарите от пълна ликвидация.
към текста >>

34. 96. АРХИВЪТ НА САВКА КЕРЕМИДЧИЕВА

Второ: Тефтерчета, повечето от тях на български, като в някои от тях се редуваха изречения на български, след това на стенограма и накрая някои изречения на немски език, понеже по линия на майка си тя беше германка.
Хлябът е, който трябва да предаде на новото поколение т.е. да се прехвърли Словото на Учителя в следващият век. Ето една поучителна история за архива на Савка. КАКВО ИМАШЕ В АРХИВА НА САВКА? Първо: Имаше стенограми от частни разговори на Учителя, от беседи, които бяха в тетрадки и на отделни листове. Второ: Тефтерчета, повечето от тях на български, като в някои от тях се редуваха изречения на български, след това на стенограма и накрая някои изречения на немски език, понеже по линия на майка си тя беше германка. Тези тефтерчета бяха много ценни. В тях имаше мисли на Учителя, които Той е диктувал на Савка още на ул. „Опълченска" 66 като я викал сутрин в девет часа и Той й диктувал мисли за ученика. Савка записва и после от този материал тя издаде една книжка. Аз дешифрирах почти всички нейни стенограми.
към текста >>

35. 111. АЛфИЕРИ БЕРТОЛИ

Италианците тогава пазеха много секретно този занаят и го предаваха по роднинска линия.
Беше много акуратен, дисциплиниран и изпълнителен. Когато му възложи някоя работа Учителят, той винаги я изпълняваше. При него аз учих занаят. По-късно с него станахме сътрудници. После замина в Букурещ при свой роднина, където научи как се прави изкуствен мрамор. Италианците тогава пазеха много секретно този занаят и го предаваха по роднинска линия. А той след това го предаде на мен. Имаше две дъщери Анина Бертоли, която бе в Париж и Мариета, която се омъжи за музиканта, а в последствие диригент Влади Симеонов. След като издадохме през 1947 г. голямата книга „Учителят" тогава тя беше преведена на френски и трябваше да се издаде във Франция от едно издателство. С тази задача бе натоварен Бертоли.
към текста >>

36. 113. РУСИ КАРАИВАНОВ. СПАСЕНИЕТО И ОТПЛАТАТА

СПАСЕНИЕТО И ОТПЛАТАТА Имаше един брат Руси Караиванов от село Ветрен, Старозагорско, на линията Сливен-Казанлък.
113. РУСИ КАРАИВАНОВ. СПАСЕНИЕТО И ОТПЛАТАТА Имаше един брат Руси Караиванов от село Ветрен, Старозагорско, на линията Сливен-Казанлък. В младите години е бил с леви убеждения, станал комунист, после лежал в затвора заради идеите си и след като излиза от затвора се задомява, но не се отказва от идеите си. Минават години, но жена му е бездетна, нямат деца. Жена му пие билки давани от стари баби и знахарки, но дете не се ражда. Накрая Руси си казал: „В билките вярвам, но виждам, че от билки дете не се ражда. Ще търся друг лек." След това Руси тръгнал да търси лек.
към текста >>

37. 7. МАЛКИЯТ СТРЪК

Тогава ние слизахме през Радогел до железопътната линия, взимахме влака, който идваше от Пловдив и се връщахме с него до София.
Колата, която ни докара в Чам Курия ни чакаше. Шофьорът бе много точен. Кажем ли в кой ден и час да ни чака и колата му беше там. Тогава групите се връщаха в София. Младите братя, а това беше по-голямата група, не винаги имахме пари за връщане. Тогава ние слизахме през Радогел до железопътната линия, взимахме влака, който идваше от Пловдив и се връщахме с него до София. От Чам Курия до гарата са 26 км, които преминавахме пешком. Бяхме големи пешеходци, но бяхме млади. Беседата „Малкият стрък" е държана от Учителя на 13 юли 1925 г. и е напечатана в томчето „Петимата братя", стр. 214. През 1922 г., 1924 г.
към текста >>

38. 30. ОТКРИВАНЕТО НА ИЗВОРА „РЪЦЕТЕ, КОИТО ДАВАТ

На първия ред имаме кръг с точка и два лъча, които са получени при разтварянето на линията на окръжността и диаметъра на кръга.
Този надпис е свързан с построяването на чешмата и означава датата, месеца и часа. Ето как се чете: 1930 г. 25.07., 12 ч. по обед. Отстрани на този надпис са издълбани на камъка геометрични фигури. На първия ред имаме кръг с точка и два лъча, които са получени при разтварянето на линията на окръжността и диаметъра на кръга. Те са очертали и оформили триъгълника с точка. Каква е символиката? Ще я намерите в една от беседите на Учителя. До чешмата в страни има една скала, върху която като с човешка длан е положен един голям камък с яйцевидна форма закрепен в една точка. Учителят често се спираше пред него и с един пръст с показалеца на дясната ръка го побутваше и той се клатеше.
към текста >>

39. 16. КУФАРЪТ СЪС СКЪПОЦЕННОСТИТЕ

Като разбраха това, то властите се ожесточиха срещу мен, защото знаеха, че аз не съм виновен и моята линия на поведение объркваше техните сметки.
Аз отначало не смятах, че нещата ще се развият по един специално подготвен сценарий. После разбрах каква бе целта на сценария. Трябваше да бъдем принудени да се изказваме един срещу други и да се изкаже всичко, което знаехме за Изгрева, за да може по-късно властите да преценят кое от казаното ще трябва да се използва срещу нас. Но аз приех друга тактика. Аз взех цялата вина върху себе си. Като разбраха това, то властите се ожесточиха срещу мен, защото знаеха, че аз не съм виновен и моята линия на поведение объркваше техните сметки. Според тях аз трябваше също да се ожесточа и като отхвърля обвиненията срещу мене да ги насоча натам накъдето трябва. Но аз не допуснах това да стане. Затова ме изпратиха в затвор, защото трябваше да се пише друг сценарий и объркваше онзи, който бе написал първият сценарий. Затова се озлобиха срещу мен. Финансовата ревизия работеше на Изгрева.
към текста >>

40. ОКОВАНИЯТ АНГЕЛ ГОВОРИ Част трета 62. МИСЛИ ЗА УЧЕНИКА ОТ ОКОВАНИЯ АНГЕЛ

Как ще разбере Линията, която идва от безкрайността и отива в безкрайността?
То почива на вътрешни закони - вечни. Тук има един закон - служение. Работа за Царството Божие. Гледай спокойно във вечността с вяра, с упование, с търпение, с очите на Любовта. 67. Човек вижда само малка отсечка от живота. Как ще разбере Линията, която идва от безкрайността и отива в безкрайността? Само Мъдрецът има това виждане за Цялото. Човешкият живот е лъч, който излиза от Бога, отива в безкрая и се връща пак при Бога преминал през цялата Вечност. 68. В страданията страдай дълбоко и пълно. Това са свещени мигове. Не ги пропускай, не убивай времето, нито го запълвай със забавления.
към текста >>

41. VIII. ПРОРОЧЕСТВА

Учителят каза: „Ние сме вече в демаркационната линия между две епохи - старата и новата.
Но още преди това трябва да стане Балканска федерация и в нея непременно трябва да влезе и Гърция. Да паднат границите и противоречията и да се обединят. Но първо трябва да стане Балканска федерация, после Европейска федерация и накрая Световна федерация." 7. Новата епоха след 1945 г. В беседата си от 10 декември 1944 г. Учителят каза: „Ние сме вече в демаркационната линия между две епохи - старата и новата. От 1945 г. стъпваме в една нова епоха. Всички народи са призвани да бъдат служители на Бога, на Великото." 8. Денят Господен. „Денят Господен се отлагаше, за да се примирят хората.Но той ще дойде.
към текста >>

42. 5. ШКОЛА ИЛИ АКАДЕМИЯ

Учителят каза в беседата от 10 декември 1944 г.: „Ние сме вече в демар-кационната линия между две епохи - старата и новата.
Тези служители ще бъдат облечени с Власт и Сила и ще действуват в името на закона, чрез който се управлява държавата, наречена България. ОБИЧНИ БРАТЯ, Учителят каза преди няколко месеца: „Иде пролетта. Божесвеното Слънце ще изгрее, снеговете и ледовете ще се стопят, цветята ще цъфнат и дърветата ще дадат своите плодове." Иде един светъл ден, иде шестата раса, която ще бъде осъществяване на вечния блян на човечеството за една красива култура на земята. Небето ще слезе на земята. Учителят дойде, за да подготви това светло утро, за което копнее човешката душа. Учителят каза в беседата от 10 декември 1944 г.: „Ние сме вече в демар-кационната линия между две епохи - старата и новата. От 1945 г. встъпваме в една нова епоха. Всички народи са призвани да бъдат служители на Бога, на Великото." Нека ние, окрилени и радостни, да продължим красивото дело на Учителя, за да се увенчае с успех Неговата мисия. Делото на Учителя надхвърля границите на България. То надхвърля и днешнатаепоха.
към текста >>

43. І.18. БЪЛГАРИЯ

По негова линия дойдоха Давид и Христос.
От стотици и хиляди години се подготвя почвата за настоящите духовни движения. След закриването на Христовата школа преди 2000 години, душите на древния Израил почват да се прераждат в България. Христовите последователи станаха гръбнака на Богомилското движение и на редица възрожденски школи. Христовите ученици са работниците на Божествената нива, където новото учение дава тон на бъдещата култура. Далечната родова връзка на тези души се крие в библейското „Юдино коляно" - един от дванадесетте синове на Яков. По негова линия дойдоха Давид и Христос. Ето в какви далечни времена виждаме първите стъпки на духовните Българи, крито са съдържание на славянството, призовано да играе важна роля в съдбините на човечеството. - Още нещо, което е за отбелязване - сподели УЧИТЕЛЯТ: - Кажете ми какво знаете за произхода на българският герб, изразяващ изправен лъв? Не отговорих. Направих мимика, изразяваща незнание. - В тази страна кога е имало лъвове?
към текста >>

44. ІІ.24. ДАЛЕЧНИ ГОСТИ

Особена мелодична линия.
УЧИТЕЛЯТ настройваше цигулката си. Той ще свири, но на кого? Официалното облекло респектира! Цигулката бе настроена, но пак продължаваше с лък леко да опипва струните. Ето че лъкът изтегли едно тихо и вибриращо „ла", след което се заредиха тонове в странен ред. Особена мелодична линия. Чужда за ухото ми. Странен напев в полутонове, четвърт тонове, източни глезанди. С изискани пианисими и лекота, източният мотив се носеше в пространството. Малка пауза. Нов мотив в типичен източен стил озвуча.
към текста >>

45. ІІ.26. КОЙ Е АВТОРА

Мелодичната линия отлетя в забвение.
През един полунощен час, пробуден от хубав сън, затърсих нотните листове и писалката. Приготвих и цигулката - с намерение да запиша чутата през време на съня звучна и чудна пиеса. Тананикайки отделни пасажи, подредих масата за работа, поставих цигулката и до нея нотния лист. За момент замълчах и исках да си припомня началните тактове. Това съзнателно умуване и подготовката като че ли прогониха мотива и не само, че не си спомних началните тактове, но въобще нищо не звучеше в ухото ми! Мелодичната линия отлетя в забвение. Несполуката ме натъжи. Не бях доволен от себе си. Реших да споделя този случай с УЧИТЕЛЯ. В малкият салон имаше братска вечеря. До УЧИТЕЛЯ имаше свободно място.
към текста >>

Мелодичната линия прозвуча.
- Бъди готов! В понеделник към 8 часа вечерта, мотива пак ще чуеш. Запиши го! - каза УЧИТЕЛЯТ и продължи разговорите си с приятелите. ... Определеният час настъпи. Мелодичната линия прозвуча. Не бе трудно да запиша това, което чувах. Такт след такт записах същия мотив, който само преди два дни не можах да нотирам. И до днес, авторски подпис няма на този нотен лист. Може би бях само един съавтор на музикалния мотив. Уверен съм, че един ден, юристите на бъдещето ще добавят още една алинея към закона за авторското право.
към текста >>

46. ІІ.29. КУЧЕТО ОТ СЕЛО БАТАК

А когато се появят известни съгласувания, резултата се отдава или на дресировката, или на някакво принудително въздействие, често пъти получавано по линия на грубости и жестокост.
За някои, подобни моменти отминават без следа. Това е естествено. Не се прониква лесно зад завесата на видимото. А животното отстои на значителна дистанция от нас. За обикновените хора, разбираеми допирни точки с животните няма. А когато се появят известни съгласувания, резултата се отдава или на дресировката, или на някакво принудително въздействие, често пъти получавано по линия на грубости и жестокост. За УЧИТЕЛЯ живота на малката клетка и многото клетки, организирани в хармоничен организъм, бе разбираем, познат и близък. Своите опити, наблюдения, дори и разговори с различни представители на животинското царство Той споделяше с нас и са описани в Неговото слово. Онези, които успеят да се доберат до публикуваните беседи, разговори, ще се убедят, че няма да намерят в световната литература други разкази за паяка и мухата, за котката и мишката, за комарите и пчелите, за мравките и пеперудите, в които да се разкрива същината на тяхното поведение и характер. Като бисер в световната мъдрост ще остане знаменитият диалог между УЧИТЕЛЯ и един червей, влачейки се по мократа земя. Подобни разкази по време на беседи и приятни разговори бяха желани, защото УЧИТЕЛЯТ ни въвеждаше в един свят, който нито познавахме, нито допускахме, че може да бъде достъпен.
към текста >>

47. ІІ.30. ЗЛАТИСТИЯТ КОТАРАК

Брожението около закъснелите и котаракът привлече погледа на УЧИТЕЛЯ, Той спокойно слезе от катедрата и почна с пергела и линията да очертава на черната дъска геометрични фигури - един подход, който най-добре изясняваше отвлечените мисли.
Не бяха редки моментите, когато много важно и наперено следваше УЧИТЕЛЯ до трапезарията, до лозето, до полянката, до жилището на стенографките. Може би никой котарак не е преживявал дните си в такова повишено самочувствие. За отбелязване е, че той не влизаше в салона и затова, когато се нареди между закъснелите и опита да влезе заедно с тях, бе грубо прогонен. Шумното прогонване на котарака обърна внимание на дежурния брат, който го забеляза, разбра намерението му и видимо бе решил да не го допусне в клас. Доста голяма група навлезе в салона и за голяма изненада на всички, котаракът бързо се провря и се скри до малкото шкафче, определено за книгите за продажба. Брожението около закъснелите и котаракът привлече погледа на УЧИТЕЛЯ, Той спокойно слезе от катедрата и почна с пергела и линията да очертава на черната дъска геометрични фигури - един подход, който най-добре изясняваше отвлечените мисли. Докато вниманието на всички бе отправено към геометричните фигури, котаракът, почти незабелязан и необезпокояван от никого, се промъкна до катедрата и с един смел скок стъпи на стола с бялата възглавница, на която седеше УЧИТЕЛЯ, сви се на кравай и замърка доволно. Ние изтръпнахме от дързостта и нахалството на животното, което не се посвени да наруши приетите норми за приличие на школата. Най-много тръпнеше от вълнение брата, който бдеше за добрия ред в класа и допусна да го надиграе един котарак. Никой от нас не се реши да прогони неканения гост. Почудата и вълнението растяха.
към текста >>

Фигурите бяха изписани, ъглите бяха означени с букви, пергела и линията бяха сложени на малката масичка, а УЧИТЕЛЯТ продължаваше да оглежда ту нас, ту котаракът и промълви: - Вие не го пускахте, но той влезе.
Никой от нас не се реши да прогони неканения гост. Почудата и вълнението растяха. Ние отчитахме своето безсилие. Очаквахме поведението на УЧИТЕЛЯ. А Той, когато котаракът направи скока и се метна на бялата възглавница, обърна поглед, леко се усмихна и продължи да довършва геометричния чертеж. Фигурите бяха изписани, ъглите бяха означени с букви, пергела и линията бяха сложени на малката масичка, а УЧИТЕЛЯТ продължаваше да оглежда ту нас, ту котаракът и промълви: - Вие не го пускахте, но той влезе. Не само, че влезе в клас, но избра най-високото и най-хубавото място. Знаете ли откога очаква той този момент. В него сега е приютен духът на един от заминалите български владици, който отдавна прави опит да влезе в школата. Съществата от горе не го пускат. Никой от вас не го приема, а проявява интерес към новото учение и иска да го чуе с ушите си, а няма такива и страда.
към текста >>

48. ІІ.31. БИБЛИЯТА

Ако проблемът засяга въпроси из областта на положителните, или абстрактни науки, Той ползва пергела, линията, транспортира и разчертава геометрични фигури.
С библия в ръка, УЧИТЕЛЯТ влиза. Изправени Го посрещаме. Следват поздравителни формули, молитва, песен, лекцията започва. Прочитат се дадените теми от предишната лекция, а понякога и резюме на същата лекция. Темата на лекцията УЧИТЕЛЯТ може да извлече от резюмето, ако проблема е обширен и е необходимо да се окръгли изясняването му. Ако проблемът засяга въпроси из областта на положителните, или абстрактни науки, Той ползва пергела, линията, транспортира и разчертава геометрични фигури. Прави възможното, материята да бъде изяснена и разбрана. В геометрията Той съзираше безспорна точност. А известно е, че геометричната точност е стъпало към известни истини. На физическото поле от триизмерен характер, геометрията е убедителна. Известни са много лекции, в които УЧИТЕЛЯТ разглежда познатите форми в пространството.
към текста >>

49. ІІ.32. ПРИЛОЖНИТЕ ИЗКУСТВА

А има и други - които са без достатъчно развито ритмично чувство, те пък не могат да спазват времетраенето на тоновете и те мъчно запаметяват мелодичната линия.
Всеки изпълнител, било той певец, или инструменталист, трябва да има изработено ухо, чувствително към музикалните тонове. Наред с подобен център за тона, трябва да е изработен и центъра за метриката и ритмиката. Ако към тези центрове прибавим и чувствителна ръка, готова да претворява звука чрез музикалните инструменти, можем да очакваме изявата на добрият музикант. Нали има певци, които детонират. Фалшивото пеене се дължи на недостатъчно развитие - центъра за тона и певеца не може да прави разлика между тях. А има и други - които са без достатъчно развито ритмично чувство, те пък не могат да спазват времетраенето на тоновете и те мъчно запаметяват мелодичната линия. А има и такива - които не могат да контролират гласните струни, а още по-малко, ръцете си. Явно е, музикантът трябва да има стабилно към тоновете ухо, сигурно ритмично чувство и ръка, готова да даде музикален израз на звука. При европейските народи музикалното изкуство е достигнало най-голямо съвършенство. Но и това съвършенство е резултат на многовековен път, изминат от много народи в далечната древност. Понастоящем ние си служим със седем - тонната музикална гама, а китайците - пет - тонната, а има народи, които ползват три - тонната гама, а африканските народи си служат с крясъци и викове.
към текста >>

50. 34. ЛУНЕН ХИМН

Понесоха се нежните тонове на мелодична линия, странна и непозната по строеж.
Зная, че УЧИТЕЛЯТ не бе школуван пианист, но много обичаше този многострунен инструмент и винаги бе високо оценен посетител на концерти, изнесени от видни пианисти в столичните салони. Той имаше изработено полифонично чувство, можеше едновременно да изпълнява на цигулката си музикални импровизации и да пее текста на песен за първи път, изпълнявана от Него. Въпреки това не скриваше учудването си от придобитото изкуство на пианистите - да изтръгват музика от пианото с всички пръсти на двете ръце. Обичаше да слуша пианистите, но и да гледа движенията на послушните пръсти. Пианото прозвуча. Понесоха се нежните тонове на мелодична линия, странна и непозната по строеж. Само с един пръст на дясната ръка, леко извлечената песен прелетя в пространството и бе невидим привет към мнозинството, слязло от Луната. Приветствената песен завърши, последвана от двуглас на нова мелодична линия. Двугласната песен бе израз на внимание към гостите от Луната. Двугласът завърши, за да започне още по-нежно и едвам доловимо изпълнение на още по-странна песен, изпълнена от двете ръце. Прозвуча хармония в почти всички регистри, но така овладяна в пианисимо, каквото само УЧИТЕЛЯТ можеше да направи.
към текста >>

Приветствената песен завърши, последвана от двуглас на нова мелодична линия.
Въпреки това не скриваше учудването си от придобитото изкуство на пианистите - да изтръгват музика от пианото с всички пръсти на двете ръце. Обичаше да слуша пианистите, но и да гледа движенията на послушните пръсти. Пианото прозвуча. Понесоха се нежните тонове на мелодична линия, странна и непозната по строеж. Само с един пръст на дясната ръка, леко извлечената песен прелетя в пространството и бе невидим привет към мнозинството, слязло от Луната. Приветствената песен завърши, последвана от двуглас на нова мелодична линия. Двугласната песен бе израз на внимание към гостите от Луната. Двугласът завърши, за да започне още по-нежно и едвам доловимо изпълнение на още по-странна песен, изпълнена от двете ръце. Прозвуча хармония в почти всички регистри, но така овладяна в пианисимо, каквото само УЧИТЕЛЯТ можеше да направи. За ухото ми, музиката бе непозната и много странна. Явно, това бе химн, отправен към сферите на нематериалното, към по-високите гами на битието.
към текста >>

Мелодичната линия на химна намираше своя път между изобилието от хармонични акорди и арпежи и цялото изпълнение бе под знака на диалог между УЧИТЕЛЯ и незримите посетители на музикалното тържество.
Двугласът завърши, за да започне още по-нежно и едвам доловимо изпълнение на още по-странна песен, изпълнена от двете ръце. Прозвуча хармония в почти всички регистри, но така овладяна в пианисимо, каквото само УЧИТЕЛЯТ можеше да направи. За ухото ми, музиката бе непозната и много странна. Явно, това бе химн, отправен към сферите на нематериалното, към по-високите гами на битието. В музиката тази вечер имаше акварелна нежност и благородство, каквото на земята почти не познаваме, благоговение, за което душите копнеят, зов към висок идеал, недостижим в обикновения порядък на човечеството. Мелодичната линия на химна намираше своя път между изобилието от хармонични акорди и арпежи и цялото изпълнение бе под знака на диалог между УЧИТЕЛЯ и незримите посетители на музикалното тържество. Финес и нежност, красота и хармония, величествен музикален разговор! Изпълнението достигна своята кулминация. Прозвуча едвам доловимото пианисимо. УЧИТЕЛЯТ освободи педала и последните акорди се понесоха в пространството в бавно отлитащо ехо. Неземната музика отлетя в безграничните предели на Битието.
към текста >>

51. ІІ.35. ИДЕ, ИДЕ, ИДЕ...

В него се криеше и мелодичната линия.
Без колебание, отговорих на УЧИТЕЛЯ: - Да, имам малка солова композиция, написана в двоен гриф и акорди. - Изпълнете я, нека чуем какво сте написали! Започнах изпълнението. Акордите бяха наситени с достатъчно мощ и красота. Двойният гриф бе приятен за слушане. В него се криеше и мелодичната линия. Непосредствено след заключителните акорди, в същата тоналност, УЧИТЕЛЯТ започна да пее, тактувайки с пръсти по масата. Всички притаихме дъх. Слушахме изпълнението на УЧИТЕЛЯ. Първоначално Той започна да пее без думи. Нашето задължение като музиканти, бе да нотираме мотива.
към текста >>

52. ІІ.36. ИЗГРЕВЪТ ПЕЕ И СВИРИ

36. ИЗГРЕВЪТ ПЕЕ И СВИРИ Когато стъпките ви преминат боровата гора и навлезете в акустичното поле около полянката и салона, ухото ви ще долови или пеещи гласове, или бурните акорди на пианото, или красивата и звучна линия на цигулка, или топлите тонове на нечия флейта, а можете да чуете дълбоките и ниски струни на чело или контрабас.
36. ИЗГРЕВЪТ ПЕЕ И СВИРИ Когато стъпките ви преминат боровата гора и навлезете в акустичното поле около полянката и салона, ухото ви ще долови или пеещи гласове, или бурните акорди на пианото, или красивата и звучна линия на цигулка, или топлите тонове на нечия флейта, а можете да чуете дълбоките и ниски струни на чело или контрабас. Изгревът пее и свири по всички правила на тоновото изкуство. Пианистите са привилегировани. Добрите приятели се бяха погрижили за концертно пиано, хармониум и роял, които заемаха почетните места в двата салона. Неподготвените пианисти обикновено се запознаваха с клавиатурата и заучаваха малки етюди или сонати. Подготвените бяха по-смели - те изпълняваха пиесите на онези майстори на пианистичното творчество, които им допадаха, които обичаха, за да изразят и своя виртуозитет.
към текста >>

53. ІІ.37. УЧИТЕЛЯТ КАТО ЦИГУЛАР

Съвременната класическа линия на многообразните мотиви - съдържания на световното музикално творчество Той изпълняваше с академична изисканост.
Те са отпечатани в отделни издания съобразно формата и предназначението. Композитори и музикални изпълнители наричаха Неговото творчество - патетичен химн на човешката душа. При талантлива разработка и оркестрация, музикалните мотиви биха били съдържание на звучни камерни пиеси и симфонии. Музикалният език, на който УЧИТЕЛЯТ разказваше, бе определен и чист. Далекоизточният напев, изграден от полутонове, четвърт и осминка тонове, оцветен със смекчени възклицания и извивки на бедуина, или древен богомолец, УЧИТЕЛЯТ предаваше с точността на изпълнител от далечни епохи. Съвременната класическа линия на многообразните мотиви - съдържания на световното музикално творчество Той изпълняваше с академична изисканост. А на българската песен - весела и тъжна, игрива и възторжена, подчинена на неправилния такт и сплетени лъкови легати, Неговите пръсти, подвижни и пъргави стъпваха на грифа, така както свирят знатните български гъдулари. Цигулката като инструмент винаги бе предмет на почуда и удивление. Много често Той се взираше в изящните извивки - ефовете, през които отлитаха тоновете, след като са били отразени от овала на странния инструмент. В такива моменти разговора ни свързваше с бележития майстор на цигулката Страдивариус. УЧИТЕЛЯТ познаваше до най-големи тънкости пръстовата и лъкова тех-ника.
към текста >>

Темпото на места бе бурно и бързо и пасажите летяха един след друг, поради което петолинията останаха празни.
Отвори кутията, взе инструмента и почна да го настройва. Пръстите на дясната Му ръка леко опипваха струните. Ухото Му търсеше чисти квинти. С леко докосване на лъка Той провери нагласата на струните и засвири. Изпълнението и съдържанието на тази пиеса не подлежеше на нотен запис. Темпото на места бе бурно и бързо и пасажите летяха един след друг, поради което петолинията останаха празни. Всички само слушахме. Бяхме въведени в странен музикален свят. Свят, изграден от музикални тонове, богат на съдържание, което само душата може да разчете. Изпълнението бе прецизно, изящно, богато на красота и звучност. В границите на три октави УЧИТЕЛЯТ разказа живота на едно съзнание, преминало през многообразието на битие, изпъстрено с драматизъм, романтика и размисъл.
към текста >>

В разложените акорди, наситени с динамика и мощ, разгъващи се във възходяща хармонична линия, силата на Висшата воля подава ръка на „Блудния син", ръководи неговата съдба от свят в свят и дава уверения на неговия дух, за успешен завършек на едно драматично битие.
Изпълнението бе прецизно, изящно, богато на красота и звучност. В границите на три октави УЧИТЕЛЯТ разказа живота на едно съзнание, преминало през многообразието на битие, изпъстрено с драматизъм, романтика и размисъл. „Блудния син" споделяше своя живот с езика на тоновете. Страница след страница ние разчитахме преживяванията му, ту сплетени в конфликти и противоречия, ту успокоени в светли надежди, където съдържанието на живота е изтъкано от светлина и любов. В едва чуто пианисимо, изпълнено с горната част на лъка, напомнящо шепот, долавяхме нежните пориви на едно любящо сърце, което търси мир в голямата пустиня на живота, където то е все още непознато и неприето. В разложените акорди, наситени с динамика и мощ, разгъващи се във възходяща хармонична линия, силата на Висшата воля подава ръка на „Блудния син", ръководи неговата съдба от свят в свят и дава уверения на неговия дух, за успешен завършек на едно драматично битие. С няколко тържествени акорда разказа завърши. Пръстите на Неговите две ръце, които стъпваха по грифа на цигулката и владееха движенията на лъка, прибираха инструмента. Концертът завърши. Това бе Неговото последно голямо изпълнение пред онези, които дълги години слушаха Неговата звучна цигулка.
към текста >>

54. ІІІ.48. ХИРОМАНТИЯ И ЧОВЕШКАТА СЪДБА

Линията му на живота беше много къса и прекъсваше на дланта му.
Аз говорех, те слушаха, клатеха с глави. Онези, на които гледах, казаха: „Позна ми, това е така. Има нещо вярно." От смях и закачки разговорът започна да става сериозен. Пред мене един войник ми подаде дясната си ръка. Загледах се в нея и изтръпнах. Линията му на живота беше много къса и прекъсваше на дланта му. Нещо ме задави от вълнение. Тази къса линия на живота на дланта му свършваше точно там, където бе обозначена неговата възраст в момента. Казах му някои общи работи, а за нея замълчах. След една седмица той бе убит при една засада от сръбските партизани. Бях потресен от случилото се.
към текста >>

Тази къса линия на живота на дланта му свършваше точно там, където бе обозначена неговата възраст в момента.
Има нещо вярно." От смях и закачки разговорът започна да става сериозен. Пред мене един войник ми подаде дясната си ръка. Загледах се в нея и изтръпнах. Линията му на живота беше много къса и прекъсваше на дланта му. Нещо ме задави от вълнение. Тази къса линия на живота на дланта му свършваше точно там, където бе обозначена неговата възраст в момента. Казах му някои общи работи, а за нея замълчах. След една седмица той бе убит при една засада от сръбските партизани. Бях потресен от случилото се. Бях уплашен от това, което видях на ръката му. Бях разкъсан вътрешно от съмненията за ползата на окултното знание.
към текста >>

Ето, аз знаех, но не го предупредих, че линията на живота му е къса, за да вземе мерки, или да напише поне едно писмо на родителите си.
Казах му някои общи работи, а за нея замълчах. След една седмица той бе убит при една засада от сръбските партизани. Бях потресен от случилото се. Бях уплашен от това, което видях на ръката му. Бях разкъсан вътрешно от съмненията за ползата на окултното знание. Ето, аз знаех, но не го предупредих, че линията на живота му е къса, за да вземе мерки, или да напише поне едно писмо на родителите си. Не знаех дали съм постъпил правилно като съм замълчал. Като споделих всичко това с Учителя, Той ми каза така: „На никого не му е позволено да си играе със съдбата на другиго. Има управители на човешката съдба. Те са съдници от най-висша категория. Те знаят неговата карма от векове и знаят най-добре, кое е най-подходящо в този момент за него.
към текста >>

55. ІІІ.95. ВОЙНИШКИТЕ ПОДАРЪЦИ

Ако бъде изпратен на бойната линия, трябва да устои на най-трудния проблем на земята - кървавата карма.
Учителят беше явно доволен от сърцатото изпълнение на тази задача и обърна внимание на ръководителите от братствата, че ако има още дарове за войниците, нека да ги събират и раздават на военните части, намиращи се по-близо до техните селища. Той определи комисия от сестри, които да приготвят пакети за всички мобилизирани части и след това да бъдат предадени на градската комисия, която се занимаваше с тези подаръци. Ние, мобилизираните войници, получихме подаръците. Всеки един от нас получи пакет с най-добро пожелание и завръщане. Войникът тук, във военните части, е разпънат на кръст от неговата лична съдба и от неговата карма. Ако бъде изпратен на бойната линия, трябва да устои на най-трудния проблем на земята - кървавата карма. Това е най-трудният и тежък изпит за душата. Ето защо в тази акция за събиране дарове за войниците, Учителят включи и Бялото Братство, за да се изяви с най-пълна степен милосърдието. За нас вещите имат значение на вложената мисъл и идея, когато те се поднасят. Тук Школата на Учителя изигра великолепно ролята си. Мощният поток от добри мисли и пожелания бяха онази защитна дреха, която може да изведе всекиго невредим в идеята за доброто.
към текста >>

56. ІІІ.101. МУЗИЦИРАНЕ

Тази песен подсказва за хубава басова линия.
Така светът на музиката бе близък и понятен. Веднъж след клас, събрани около пианото, се поде песента "Давай, давай". Учителят бе между нас. Всички пяхме с вдъхновение. Пеех и аз. Тази песен подсказва за хубава басова линия. Аз сполучливо я импровизирах. След последния акорд Учителят се обръща към мен и ме запита: „Можеш ли да изпълниш още веднъж басовата партия на тази песен, така както я пееше? " „Не мога самостоятелно. В момента импровизирах и без опората в сопрана не бих могъл да пея." Учителят се обърна към сопраните: „Рекох, вие имате думата." Те запяха и аз тогава сполучливо изпълних импровизираната басова линия на песента. Този момент споделям, за да се види как се музицираше.
към текста >>

В момента импровизирах и без опората в сопрана не бих могъл да пея." Учителят се обърна към сопраните: „Рекох, вие имате думата." Те запяха и аз тогава сполучливо изпълних импровизираната басова линия на песента.
Пеех и аз. Тази песен подсказва за хубава басова линия. Аз сполучливо я импровизирах. След последния акорд Учителят се обръща към мен и ме запита: „Можеш ли да изпълниш още веднъж басовата партия на тази песен, така както я пееше? " „Не мога самостоятелно. В момента импровизирах и без опората в сопрана не бих могъл да пея." Учителят се обърна към сопраните: „Рекох, вие имате думата." Те запяха и аз тогава сполучливо изпълних импровизираната басова линия на песента. Този момент споделям, за да се види как се музицираше. Някои от вас може да направи този опит и да изпълни по същия начин тази песен.
към текста >>

57. ІІІ.107. БЕЛИЯТ КОСТЮМ ЗА БЕЛИЯ БРАТ

Затова, че не се подчиняваше на линията на партията на комунистите, той два пъти беше изпращан по шест месеца в концлагер от самите комунисти, за да го научат да се подчинява.
Днес Изгревът е разрушен и вече го няма. И което е най-важното - също и историята му не е написана. Затова трябва да се напише, че като го няма Изгрева, то да я има поне историята за него. Той се казваше Никола Антов. Беше анархист и комунист. Затова, че не се подчиняваше на линията на партията на комунистите, той два пъти беше изпращан по шест месеца в концлагер от самите комунисти, за да го научат да се подчинява. Той беше председател на финансовия съвет. Счетоводители бяха Жечо Панайотов и след това Коста Стефанов. По едно време Никола Антов бе назначен като директор на печатницата на Изгрева. Получаваше заплата. Жена му Кина беше назначена като работничка в книговезницата, която също получаваше заплата и се водеше на служба, а това й осигуряваше възможност след време да се пенсионира.
към текста >>

58. ІІІ.119. ПАНЕВРИТМИЯТА

Мотивите на Паневритмията са богати с хармоничен заряд и той пробужда у всеки изпълнител, или играещ необходимостта, мелодичната линия да се придружава от втори, или трети глас.
Но и при най-доброто съчетание от изпълнители подобен запис ще звучи бледо и незадоволително. На „живо" ние сме практикували едногласното изпълнение, но тогава когато на поляната, в гората, или на планината не е имало кой да изпълнява вторият глас. През годините, по времето на Учителя, Паневритмията се изпълняваше от внушителен брой цигулари (6-7 души), подготвени на професионално ниво. Импровизираният от тях двуглас бе доста сполучлив. Впоследствие, при отпечатване на първото издание на Паневритмията, музикалният редактор Кирил Икономов написа и втора цигулка, но тя е нагласена предимно като акомп. Мотивите на Паневритмията са богати с хармоничен заряд и той пробужда у всеки изпълнител, или играещ необходимостта, мелодичната линия да се придружава от втори, или трети глас. Общо е убеждението, че двугласа, изпъстрен с контрапунктични движения е не само желано, но и необходимо като хармонична изява за всяко ухо, запознато с красотата на музикалната звукова хармония. По този начин на изпълнение Паневритмията въздейства за пробуждане вложеното дълбоко в душата на всеки чувство за хармония. В света на музиката всяка добра мелодия събужда хармония. За доброто изпълнение на Паневритмията на „живо", или за качествени записи, ние предлагаме следните основни изисквания: На първо място - изпълнители музиканти, нотно ограмотени и значително овладяли инструмента. Те трябва да свирят чисто и безпогрешно.
към текста >>

59. ІІІ.123. Биографични бележки

Родът на дядо му, по бащина линия, произхожда от онези българи, които първи гръмнаха пушка през време на Априлското въстание 1976 г., което бе предтеча на освобождението на България от 500-годишното турско робство, което се извърши с Освободителната война за българите между Русия и Турция през 1877-1878 г.
123. Биографични бележки Гавраил Велев Величков (брат Галилей) е роден на 21 ноември 1909 година в гр. Пловдив, България. Заминава си на 3 декември 1985 година в гр. София. Син на Велю Апостолов Величков и Иванка Гавраилова Гидикова. Родът на дядо му, по бащина линия, произхожда от онези българи, които първи гръмнаха пушка през време на Априлското въстание 1976 г., което бе предтеча на освобождението на България от 500-годишното турско робство, което се извърши с Освободителната война за българите между Русия и Турция през 1877-1878 г. Дядо му Апостол се оженва за българката Василка и през 1874 г. се ражда Велю, бащата на автора на книгата. Като 20-годишен се премества в гр. Одрин, работи като обущар до прочутата Одринска българска гимназия, която събужда неговото българско национално съзнание като българин. Тук се научава да чете и пише на български език.
към текста >>

Родът по майчина линия на автора произхожда от основателите на Самоковската иконописна школа Захари Доспевски - 1834 г., като неговата дъщеря Ефтимица се оженва за Гавраил Танев Гидиков, работещ като книгоиздател в гр.
През 1909 г. той се среща и запознава със семейство на евангелисти, като взима първородната им дъщеря Иванка за съпруга и така се ражда през 1909 г. син Гавраил Велев Величков, автора на тази книга, като му се слага и второ име - Галилей, т.е. Гавраил - Галилей. Между съвременниците си и в Школата на Учителя бе познат с името Галилей. Родът по майчина линия на автора произхожда от основателите на Самоковската иконописна школа Захари Доспевски - 1834 г., като неговата дъщеря Ефтимица се оженва за Гавраил Танев Гидиков, работещ като книгоиздател в гр. Пловдив и от брака им се ражда Иванка в 1886 г., която бива изпратена в Робърт Колеж в Цариград, а по-късно издава първия англо-български разговорник през 1904/1905 г. След брака на Иванка с Велю и раждането на първият им син Гавраил/Галилей - автора на книгата, то семейството остава да живее в гр. Одрин. Балканската война и освобождението на гр. Одрин на 13 март 1913 г. ги заварва в същия град.
към текста >>

60. 3.43. Пътят за Латвия е свободен

НЕСТОР ИЛИЕВ

Полша е окупирана от германските войски, а пък линията за връщане минава за Латвия, Естония, Литва през Полша.
43. Пътят за Латвия е свободен Петър Пампоров като есперантист отива в Латвия - Балтийските страни и там държи сказки, запознава наши приятели, които идват впоследствие на гости в България. Те са били 1939 г. на езерата и между 1939 г. започна II-та Световна война. Връщат се от езерата в София и понеже се позабавят, войната започва. Полша е окупирана от германските войски, а пък линията за връщане минава за Латвия, Естония, Литва през Полша. Учителят им казва: „Останете сега тука, Аз ще ви кажа кога можете да тръгнете". Така един ден, обедът бил при хубаво време вънка, пред салона. Учителят казва: „Братя и сестри, сега вече вие можете да тръгнете, линията е освободена и вие можете да пътувате за родните си балтийски страни". Сбогува се Той, става от масата. Това ми го разказва сестра Елена Андреева.
към текста >>

Учителят казва: „Братя и сестри, сега вече вие можете да тръгнете, линията е освободена и вие можете да пътувате за родните си балтийски страни".
започна II-та Световна война. Връщат се от езерата в София и понеже се позабавят, войната започва. Полша е окупирана от германските войски, а пък линията за връщане минава за Латвия, Естония, Литва през Полша. Учителят им казва: „Останете сега тука, Аз ще ви кажа кога можете да тръгнете". Така един ден, обедът бил при хубаво време вънка, пред салона. Учителят казва: „Братя и сестри, сега вече вие можете да тръгнете, линията е освободена и вие можете да пътувате за родните си балтийски страни". Сбогува се Той, става от масата. Това ми го разказва сестра Елена Андреева. Става от масата и им казва: „Приятно пътуване, пък когато имате нужда, повикайте ме! " И така Учителят отива горе и се прибира в стаята си. За пръв път Учителят Го чуват да казва такова нещо.
към текста >>

61. 3.53. Анатемата и владиката Симеон Варненски

НЕСТОР ИЛИЕВ

А знайно е, че Той, по родова линия, е син на един патриотически свещеник - Константин Дъновски, от преди Освобождението и след Освобождението, за когото има печатана книжка и която книжка има я освен в Народната библиотека, има я и в библиотеката на Светия Синод.
Православната църква остро негодувала и подела един неприятелски ход спрямо Учителя Петър Дънов, както в София, така и в цялата страна. Издала директива да бъдат преследвани всички онези, които са съмишленици на Петър Дънов. Лично с клеветнически и непочтени средства си служи църквата чрез пресата против беседите и Учението на Бялото Братство, изповядвано лично от Учителя Петър Дънов. До такава степен била ожесточена тази кампания, че най-после било решено да се свика съвещание от Св. Синод на Православната църква в присъствието на всички владици от страната, за да бъде изключен Петър Дънов и анатемосан от Православната църква. А знайно е, че Той, по родова линия, е син на един патриотически свещеник - Константин Дъновски, от преди Освобождението и след Освобождението, за когото има печатана книжка и която книжка има я освен в Народната библиотека, има я и в библиотеката на Светия Синод. Поради тази причина, най-после свиква се този съвет, во главе с председателя на Св. Синод, който е бил Варненският владика Симеон. Сега, за този съвет ще разкажа по следния начин, как узнах какво се е говорило на тази среща и на този съвет на Синода. Бях се запознал с един православен свещеник, с титлата - протопрезвитер - презвитер Цанков. Разговаряли сме с него по всякакви въпроси, но никога не е ставало въпрос за идейни въпроси, само той знаеше, че аз съм българин от Вардарска Македония, от Дебърско;... и нищо.
към текста >>

62. 3.59. Божествената партия

НЕСТОР ИЛИЕВ

„Ама знаете ли, че американците ще дойдат на границата..." „Ние, които сме за мира, ще бъдем на предна линия и никой няма да дойде в нашата страна." И другата гарантка - учителката по френски, стана: „Несторе, ако не се откажеш от твоите убеждения, аз се отказвам от поръчителството!
Правителството реши, че е за Мира, а пък аз, по убеждение съм именно за мир, против всякакво насилие, против всякаква тирания и против всякакво убийство." „Така ли? " „Да, рекох, така. Аз ще бъда най-активен по отношение на мира." „А вие да членувате някъде в някоя църква, в някакво..." „Не обичам членските вноски рекох, членските карти. Но когато съм свободен, винаги съм на Изгрева." „На Изгрева ли? " „Да, рекох, на Изгрева съм". „Ама знаете ли, че американците ще дойдат на границата..." „Ние, които сме за мира, ще бъдем на предна линия и никой няма да дойде в нашата страна." И другата гарантка - учителката по френски, стана: „Несторе, ако не се откажеш от твоите убеждения, аз се отказвам от поръчителството! " „Нямам нужда, г-жа, от Вашето поръчителство, г-жа Елисавета Христова, нямам нужда. И тогава... така рекох аз - моето убеждение е постоянно и поддържам го и сега, и всякогаш. За мир на всяка цена. Против всякакво насилие, против всякаква тирания и против всякакво убийство." И председателят, пък той бил директор на някой клон от Народна банка, комшия там и казва: „Бюрото реши да не бъде приет." Моят гарант каза: „Как? ", каза „кой ти дава това право?
към текста >>

63. 4.16. Една идея и нейната реализация

ИЛИЯ УЗУНОВ

Имат войници на първа линия, но имат и тил, и запас.
„Ти, рекох, продължи оттам, докъдето беше стигнал", каза Учителят. Обаче аз бях престанал да мисля за него и не се занимавах с него, и не работех върху него. По-късно направих опит да направя едно друго моделче, направих някои опити, но и него не го довърших, и така престанах да се занимавам с конструкцията на стана. По-късно, при една среща, Учителят ми каза: „Ти хвърляш всичките си капитали на фронта и като загубиш, след това нямаш помощ, а така не трябва. Как правят военните? Имат войници на първа линия, но имат и тил, и запас. Значи, когато първата линия отслабне, пращат от запаса. А ти всичко, каквото имаш, хвърляш го на фронта и капитулираш." От срещите и разговорите с Учителя добих едно впечатление, че Учителят ми разкриваше известни закони, които не се отнасят лично за мен, а изобщо са принципи в живота. Той вземаше участие в разрешаването на нашите трудни задачи и по такъв начин Той живееше непрекъснато с нас. За да реализира човек нещо, освен идея трябва да има духовен капитал и разрешение от Невидимия свят. След това трябва да има качества и вътрешна организация, за да може да организира нещата в себе си.
към текста >>

Значи, когато първата линия отслабне, пращат от запаса.
Обаче аз бях престанал да мисля за него и не се занимавах с него, и не работех върху него. По-късно направих опит да направя едно друго моделче, направих някои опити, но и него не го довърших, и така престанах да се занимавам с конструкцията на стана. По-късно, при една среща, Учителят ми каза: „Ти хвърляш всичките си капитали на фронта и като загубиш, след това нямаш помощ, а така не трябва. Как правят военните? Имат войници на първа линия, но имат и тил, и запас. Значи, когато първата линия отслабне, пращат от запаса. А ти всичко, каквото имаш, хвърляш го на фронта и капитулираш." От срещите и разговорите с Учителя добих едно впечатление, че Учителят ми разкриваше известни закони, които не се отнасят лично за мен, а изобщо са принципи в живота. Той вземаше участие в разрешаването на нашите трудни задачи и по такъв начин Той живееше непрекъснато с нас. За да реализира човек нещо, освен идея трябва да има духовен капитал и разрешение от Невидимия свят. След това трябва да има качества и вътрешна организация, за да може да организира нещата в себе си. Чак тогава идват и се откриват пред него външните условия, за да реализира тази идея.
към текста >>

64. 6.08. КОТВАТА

Знакът с кръга и хоризонталната линия е символ на духовния свят, а двата радиуса на кръга са символ на човешкия дух и на човешката душа.
Да работи в условията на равностранен триъгълник, което означава да изработи хармонична личност между чувствата, мислите и действията. На Рила, на 7-те езера, при извора „Ръцете, които дават", бе издълбана такава котва на една скала. От другата страна на скалата бе издълбан надпис. А до него издълбани няколко символични знака. Кръгът е символ на слънцето - символизира Божествения свят. Знакът с кръга и хоризонталната линия е символ на духовния свят, а двата радиуса на кръга са символ на човешкия дух и на човешката душа. Третата фигура е кръг с два диаметъра, перпендикулярни един на друг, очертали кръст на кръга. Това е емблема на земята. От другата страна има втора редица със знаци. Първият знак е триъгълник, който означава трите измерения на личността с трите катета, които символизират чувствата, мислите и действията. Вторият знак е квадрат.
към текста >>

65. 6.10. Младежките събори

Учителят спомена, че навремето, когато Христос е минал през този кръст, е очертал линията на съдбата на човешката ръка.
Квадратът е символ на физическия свят. Най-могъщата символична форма чрез своите диагонали, които се кръстосват, прехвърлят енергията на човека в центъра. Когато тези енергии се центрират, то става в едно по-високо поле чрез висшия кръг. Затова Учителят казва, че днес вътрешното разпъване у човека става чрез квадрата, за който споменахме, и че днес човек сам се разпъва на кръст. Кръстът е символ на бялата раса. Учителят спомена, че навремето, когато Христос е минал през този кръст, е очертал линията на съдбата на човешката ръка. Аз, доколкото съм разглеждал тази линия, виждам, че кръстът е велико посвещение. Това е гневът и опрощението на гнева. Страданието е един от етапите на посвещението. Но когато човекът тръгне от квадрата на старозаветния човек, трябва да мине по диагоналите. А това са сили, които минават през него.
към текста >>

Аз, доколкото съм разглеждал тази линия, виждам, че кръстът е велико посвещение.
Най-могъщата символична форма чрез своите диагонали, които се кръстосват, прехвърлят енергията на човека в центъра. Когато тези енергии се центрират, то става в едно по-високо поле чрез висшия кръг. Затова Учителят казва, че днес вътрешното разпъване у човека става чрез квадрата, за който споменахме, и че днес човек сам се разпъва на кръст. Кръстът е символ на бялата раса. Учителят спомена, че навремето, когато Христос е минал през този кръст, е очертал линията на съдбата на човешката ръка. Аз, доколкото съм разглеждал тази линия, виждам, че кръстът е велико посвещение. Това е гневът и опрощението на гнева. Страданието е един от етапите на посвещението. Но когато човекът тръгне от квадрата на старозаветния човек, трябва да мине по диагоналите. А това са сили, които минават през него. Това е вътрешното разпъване заради Христа. Кръгът.
към текста >>

66. 6.15. Космичната вълна на любовта

По цели часове ми предоставяше своите ръце да разглеждам линиите, на които той лично ми изразяваше тяхната история на създаване през различните култури и раси, и когато в Неговата ръка видях линията на шестата раса, която ще се появи впоследствие в ръцете на хората, изпитах наистина грандиозното величие на живата разумна природа, която непрестанно пише върху нашия организъм.
За мен Той представляваше най-големият авторитет на земята. Неговата чистота ме обгръщаше все повече и повече. До каква голяма степен се отнасях критично към окултните науки се вижда от следното обстоятелство. За мен окултните науки, например хиромантия и хирогномия - представляваха нещо неясно, неточно, смътно, и за да се убедя в тяхната истинност, като студент по философия, трябваше да обикалям всички факултети, да разглеждам стотици и хиляди ръце - докато най-сетне се убедих в някои техни твърдения. За тази наука най-силно ми повлия Учителят. По цели часове ми предоставяше своите ръце да разглеждам линиите, на които той лично ми изразяваше тяхната история на създаване през различните култури и раси, и когато в Неговата ръка видях линията на шестата раса, която ще се появи впоследствие в ръцете на хората, изпитах наистина грандиозното величие на живата разумна природа, която непрестанно пише върху нашия организъм. Тогава ми стана ясно и чрез другите окултни науки - как човешкото тяло е израз и синтеза на историята на човечеството. Тогава разбрах, че всичко в природата е живо, разумно, подчинено на едни велики закони, които създават и творят хармонията в Битието. Разбира се тези окултни сили могат да се развият в човека само по пътя на любовта, която изпитваме в мощната аура на това космично същество, което е призвано да завърти колелото на историята на човечеството. Това същество като мощен магнит упражнява мощно влияние за развиване на тези скрити, окултни сили, които ще се пробудят във всички човеци през новата култура. Любовта е най-голямата магия в Битието.
към текста >>

67. 6.24. Пред прага на мъдростта

От този ден действително започна новата линия в моя живот.
Както винаги, моята критичност и моят реализъм и в този случай не ме напуснаха. Аз ги слушах внимателно, без да взема подаръка, като ги помолих да дам отговор на предложението им на следния ден. Спиридонова предложи Михаил и аз да отидем и да живеем заедно с тях. Още същият ден аз отидох при Учителя и Му разказах всичко. След като ме изслуша, Той със свити вежди ми даде следния лаконичен отговор: „На теб не ти трябва подарък, нека той отиде да живее при нея, а ти ела при Мен да живееш". От този ден действително започна новата линия в моя живот. Там, при Учителя, след два-три дни, както преди с Магдалина, Той направи връзката ми със сестра Гръблашева. Аз в този момент разбрах, че тази е втората артистка, която започва своята роля във второто действие в Школата на Учителя. Напущането ми на Изгрева и отиването ми да живея при сестра Гръблашева ме постави в положението на една съвсем друга обстановка, диаметрално противоположна на изгревската. Докато на Изгрева бях поставен при чист въздух и непосредствените слънчеви лъчи, необятен простор ме обкръжаваше, изобщо чувствах се като волна птица, която може да лети, когато и където си искаше. Тук, обратно - изпитах какво значи човек да бъде заключен в един свят на традиции и обществено мнение, свят на човешки закони и ограничения.
към текста >>

68. 6.51. ЦАР БОРИС И УЧИТЕЛЯТ

Тогава цар Борис си погледнал линията на живота на ръката и казал: „Наближава вече моят край".
А Лулчев, да се покаже пред царя, че много разбира от астрология, го споделя с Мария ген. Стоянова, която беше дворцова дама, както по времето на Фердинанд, така и по времето на сина му Борис. Мъжът й беше адютант на царя в двореца. И цар Борис като отишъл на гости при ген. Стоянова и тя му казала какво казал Лулчев за тази квадратура, и че има опасност за живота му. Тогава цар Борис си погледнал линията на живота на ръката и казал: „Наближава вече моят край". След тази среща Мария Стоянова отива при Учителя и разказва целия случай. Тогава Учителят ме извика и ми нареди: „Недей да занимаваш Лулчев повече с астрология и не му казвай нищо вече, защото той го разнася насам и натам." Учителят не искаше тези предсказания да се казват. А това беше вече указание, аз да бъда вече резервиран към Лулчев и към цар Борис. Какви интересни събития станаха през 1943г.? През пролетта на 1943г.
към текста >>

69. 6.66. ЛИТЕРАТУРНО ТВОРЧЕСТВО НА ИЗГРЕВА

След дълги дискусии и проекти, лицето, което предложи идеята за този предговор, първо се отказа от този предговор поради обстоятелството, че мъчно могат да се координират усилията на няколко души, вследствие липса на една идейна линия, която да ги обединява.
Една от главните творчески инициативи на просветния съвет беше изнасянето на редица цикли от сказки в нашия салон, в които и аз взех живо участие. Но когато този съвет се опита да издаде нещо по-голямо, например някакъв труд за учението, се оказа крайно неподходящ за подобна задача. Един пример, който ще подчертае същата мисъл, е следният. Взе се инициатива за издаване на едно томче под заглавие „Новото човечество", съдържащо няколко беседи от Учителя. Просветният съвет взе решение на това томче да се на-пише един предговор - колективно. След дълги дискусии и проекти, лицето, което предложи идеята за този предговор, първо се отказа от този предговор поради обстоятелството, че мъчно могат да се координират усилията на няколко души, вследствие липса на една идейна линия, която да ги обединява. Това бе Георги Томалевски. Този малък факт за лишен път ме убеди, че един голям апарат, какъвто представляваше просветния съвет, не може и не е подходящ за създаването на едно съчинение, особено по отношение излагане учението на Учителя. Тайната на колективното творчество стои в това: първо трябва да има една централна идея, която да ги обединява, но тази идея в самата си същност трябва да бъде безспорна. Тя трябва да създава спонтанно във всички едно единомислие. Второ, не трябва да има абсолютно никакво съмнение, не само по отношение нейната същност, но и по отношение нейното приложение.
към текста >>

70. 7.10. ДИМИТЪР ГРИВА

С една дума - при разработките на песните на Учителя и на Паневритмията трябва да се спазва класическата линия на музициране.
На следващият ден Петър Ганев отнася тези тридесет лева, които е получил, на Борис Николов, връща ги и казва, че не желае да получи тази сума, понеже е свирил музика на Учителя. Единствени слушатели в залата са били Бо-рис Николов, Жечо Панайотов, Георги Томалевски и Нестор Илиев. Тази разработка на Димитър Грива не бе посрещната добре от останалите музиканти, без изключение. За тях тя беше много модерна и я отхвърлиха. Според музикантите от Школата на Учителя има правила, дадени от Учителя, които трябва да се спазват при разработка на Неговите песни, правила, които не ги е спазвал Димитър Грива поради това, че не ги е знаел. С една дума - при разработките на песните на Учителя и на Паневритмията трябва да се спазва класическата линия на музициране. А каква е тя, всеки един музикант знае много добре, какво значи "предкласика", какво значи "класика" и какво значи "посткласика". По-късно, работейки с Димитър Грива той заяви, че ако сега би записал Паневритмията, много неща би променил и би ги дал по друг начин. Това е естествено, защото вече е прослушал на магнетофонен запис своята хармонизация и знае много добре къде и какви корекции трябва да се направят. Не съм убеден, дали това той го коригира в своите партитури. По-късно той ги събра и ги подвърза.
към текста >>

71. 7.19. ЖЕЧО ПАНАЙОТОВ

" „Тука е написано и ето, твоята сърдечна линия върви към хълма на Аполон, и има разклонения към него.
Следващата сутрин той беше станал рано, беше преровил всичко по бюрото и чекмеджетата и беше прибрал много неща. Това също е обиск." Така Жечо имаше опитности и то, големи, от лица, които се кълняха, че са ученици на Учителя. А това е голяма привилегия за един ученик от Школата на Учителя. Преди да започнем работата с него, той поиска да ми прегледа линиите на ръцете. Разгледа ги внимателно и каза: „Ти можеш да жертваш и да работиш духовно; и си за идейна работа." „Откъде знаеш това? " „Тука е написано и ето, твоята сърдечна линия върви към хълма на Аполон, и има разклонения към него. А от Учителя зная, че който има тези линии, може да му се довериш." С този факт приключи изпитателния срок при Жечо Панайотов, който продължи около една година. Веднъж го заварвам сутринта да закусва надробена попара със сирене, надробена в една голяма бяла паница, съдържаща около един литър. „Много ти е голяма паницата и ще изядеш ли тази попара? " Жечо се усмихна. „Ти знаеш ли, че от известно време знам каква ми е закуската - попара със сирене.
към текста >>

72. 7.24. ПЪРВОРОДСТВО ЗА ПАНИЦА ЛЕЩА

Беше задействана реклама по радио и телевизия, по линията на различни франкофони с плакати, устни покани.
А баща му беше опонент на Михаил Иванов. Къде беше баща му, къде отиде синът му! д. През 1995 г. от 8 до 16 юли, след поканата на Благовест Жеков, в България гостува една група от 120 души от центъра на Михаил във Франция. Беше организиран един грандиозен концерт по всички правила. Беше задействана реклама по радио и телевизия, по линията на различни франкофони с плакати, устни покани. Организацията бе безупречна, защото се финансираше от французите и се заплащаше във валута. Изскочиха всички Михайловис-ти и възхваляваха до небесата Михаил Иванов. Залата бе препълнена от 1200 човека публика. Хорът на французите бе идеално подготвен. Явиха се с изключителна сценична подготовка, със съответна подходяща режисура, хористите бяха облечени с вкус и блясък от разкошни цветове, наподобяващи цветовете на дъгата.
към текста >>

73. 19. ЖЕЧО ПАНАЙОТОВ

" „Тука е написано и ето, твоята сърдечна линия върви към хълма на Аполон, и има разклонения към него.
Следващата сутрин той беше станал рано, беше преровил всичко по бюрото и чекмеджетата и беше прибрал много неща. Това също е обиск." Така Жечо имаше опитности и то, големи, от лица, които се кълняха, че са ученици на Учителя. А това е голяма привилегия за един ученик от Школата на Учителя. Преди да започнем работата с него, той поиска да ми прегледа линиите на ръцете. Разгледа ги внимателно и каза: „Ти можеш да жертваш и да работиш духовно; и си за идейна работа." „Откъде знаеш това? " „Тука е написано и ето, твоята сърдечна линия върви към хълма на Аполон, и има разклонения към него. А от Учителя зная, че който има тези линии, може да му се довериш." С този факт приключи изпитателния срок при Жечо Панайотов, който продължи около една година. Веднъж го заварвам сутринта да закусва надробена попара със сирене, надробена в една голяма бяла паница, съдържаща около един литър. „Много ти е голяма паницата и ще изядеш ли тази попара? " Жечо се усмихна. „Ти знаеш ли, че от известно време знам каква ми е закуската - попара със сирене.
към текста >>

74. 24. ПЪРВОРОДСТВО ЗА ПАНИЦА ЛЕЩА

Беше задействана реклама по радио и телевизия, по линията на различни франкофони с плакати, устни покани.
А баща му беше опонент на Михаил Иванов. Къде беше баща му, къде отиде синът му! д. През 1995 г. от 8 до 16 юли, след поканата на Благовест Жеков, в България гостува една група от 120 души от центъра на Михаил във Франция. Беше организиран един грандиозен концерт по всички правила. Беше задействана реклама по радио и телевизия, по линията на различни франкофони с плакати, устни покани. Организацията бе безупречна, защото се финансираше от французите и се заплащаше във валута. Изскочиха всички Михайловисти и възхваляваха до небесата Михаил Иванов. Залата бе препълнена от 1200 човека публика. Хорът на французите бе идеално подготвен. Явиха се с изключителна сценична подготовка, със съответна подходяща режисура, хористите бяха облечени с вкус и блясък от разкошни цветове, наподобяващи цветовете на дъгата.
към текста >>

75. 7. И ВРАГ НА ЧОВЕКУ СА НЕГОВИТЕ ДОМАШНИ

Учителят продължи „Не трябва човек да иска да се отменят условията, в които е поставен, а да се учи от тях." Големият ми брат Станислав приличаше на баща ми и вървеше по негова родова линия.
Те бяха много доволни и после казваха „Сестра, добре че те изгони майка ти от вкъщи та дойде на Изгрева и добре че те приехме и добре че ни донесе толкова пари, за да изкараме някой и друг месец". Те се смееха, закачаха се дружелюбно, но знаеха, че Учителят беше този, който разрешаваше всички неща едновременно при положение, че ученикът също сам решава задачите си. След време отидох отново при Учителя, запита ме „Сега сте по-добре, нали? " „Аз мисля, че се влоши положението ми и после пак ще оправи." Учителят продължи „Е, да, Господ така е наредил, че страданията идват за хубаво. Майка ти сега я чистят отгоре, а вие я наричате болна." Наистина майка ми беше легнала на легло и беше се разболяла след този конфликт. Учителят продължи „Не трябва човек да иска да се отменят условията, в които е поставен, а да се учи от тях." Големият ми брат Станислав приличаше на баща ми и вървеше по негова родова линия. За този случай Учителят каза: „Две реки, които течат на едно и също място те се сливат. А две реки, които отиват в различни посоки - те се раздалечават. Майка ви с кого се разбира? " Отговарям: „С брат ми Тодор". „Е, той върви по нейна родова линия.
към текста >>

„Е, той върви по нейна родова линия.
Учителят продължи „Не трябва човек да иска да се отменят условията, в които е поставен, а да се учи от тях." Големият ми брат Станислав приличаше на баща ми и вървеше по негова родова линия. За този случай Учителят каза: „Две реки, които течат на едно и също място те се сливат. А две реки, които отиват в различни посоки - те се раздалечават. Майка ви с кого се разбира? " Отговарям: „С брат ми Тодор". „Е, той върви по нейна родова линия. А вие с другия си брат Владо стоите по-настрана." Казах му, че аз мисля, че в бъдеще Владо ще бъде ученик. Той си затвори очите в молба и аз почувствах, -че той пожелаваше пред Бога моето желание да се изпълни. Лицето му изразяваше молитва и любов. Учителят промълви: „На Владо ще му дадеш някои книги да чете. А по-късно ще му дадеме някои наставления, ако иска да работи".
към текста >>

76. 8. СТАРАТА ФАНЕЛА

Аз вървях по родова линия на баща ми и приличах повече на него, а малкия ми брат Владо вървеше по линията на майка ми.
Неговата оценка за мен беше много ласкава, така че всички я чуха и трябваше да се съобразяват с нея. Това отвори вратите към други семейства от висшето общество. Аз бях в онзи етап, когато музиката, излизаща от пръстите ми се разливаше не само като музика, а като едно музикално откровение на великите композитори. Бях в едно и също музикално съзвучие с тяхното творчество и чувствах тяхното присъствие като композитори. Това предполагаше невероятно изпълнение и още по-необикновено изживяване от една такава музика. Аз вървях по родова линия на баща ми и приличах повече на него, а малкия ми брат Владо вървеше по линията на майка ми. Тя го обичаше много, беше момче и приличаше досущ на нея. Съпругата на брат ми Станислав беше немкиня и се казваше Рихи. Майка ми започна да излиза с нея на гости и да я води насам-натам - и на двете им се хареса. Майка ми имаше вече с кого да излиза, а снаха ми се развличаше по този начин и не стоеше сама у дома. Когато споделих това с Учителя той ми каза: „Тя майка ти ще заобича снаха ти Рихи".
към текста >>

77. 12. НЯМОТО КИНО И ЖИВОТО КИНО

Аз бях отворила очи и не можах да повярвам, че моята молитва, която бе предназначена само за мене е могла да смени психическото състояние на 400 човека и да го постави в друго поле по-възходяща линия да смени състоянието им, че накрая възторжено да посрещнат финала на комедията с възторзи, викове и ръкопляскания.
Той свърза успеха на филма и разположението на публиката с моето свирене, защото наистина само така можеше да се обясни необикновеното разположение на публиката. А този филм той го въртеше вече една седмица. И днешното представление бе единственото, което се разви по такъв необикновен начин - с бурни възторзи и ръкопляскания. Отивам аз при Учителя и му разправям всичко. Изгледа ме, усмихна се и каза: „С молитвата, която си направила си сменила състоянието на целия салон". Аз бях отворила очи и не можах да повярвам, че моята молитва, която бе предназначена само за мене е могла да смени психическото състояние на 400 човека и да го постави в друго поле по-възходяща линия да смени състоянието им, че накрая възторжено да посрещнат финала на комедията с възторзи, викове и ръкопляскания. „А твоите ръце и музиката помогнаха на съдържателя да напълни салона си следващия път и това е неговата оценка за теб като добър музикант", продължи Учителят. По-късно в друг разговор Той ми каза: „Отвън няма да се показваш за верующа, но вътре работи и да вярваш без да се разколебаваш". Това бе една необикновена опитност. Когато си спомня за състава на публиката, той бе разнороден и единствено ни обединяваше тяхното желание да възпроизведат в себе си всички онези любовни сцени и да преживеят в себе си всичко онова видяно и проектирано на екрана. Във връзка с това Учителят сподели: „Всеки човек с когото се запознаеш той има желание да те приравни към своя уровен".
към текста >>

78. 16. СЛЪНЧЕВИТЕ ЛЪЧИ В ОЧИТЕ НА УЧИТЕЛЯ

Този, който се движи в крива линия слиза и се качва, той изгубва светлината си, но онзи ясновидец, който всичко вижда за него светлината е постоянна.
Има ли смисъл да се пристрастиш към една книга и все с нея да ходиш? След като си научил азбуката няма да носиш буквара си и да учиш още буквите. Ще вземеш друга книга. Пък и нея като изучиш ще я смениш с друга и т.н. Така човек расте и се развива. Този, който се движи в крива линия слиза и се качва, той изгубва светлината си, но онзи ясновидец, който всичко вижда за него светлината е постоянна. Ти си мислиш, че си сама, но всъщност си заобиколена с много души, които ти помагат. Това са ангелите. Да грее постоянно слънцето се разбира да е будно всякога съзнанието ти."
към текста >>

79. 39. ОГРАДАТА ПРЕД ЧЕШМИЧКАТА

Любовта не върви по права линия, тя ту се издигне, ту слезне.
„Сега е почнало вече да никне у теб новите кълнове. Любовта се усеща най-напред вътрешно и след това се изразява външно. Аз мога да сляза толкова надолу и да ида в пустите места дето никой не може да ме види и след това мога да се кача толкова високо в облаците, че никой да не може да ме достигне. Аз искам да оправдаеш това, което ти се дава. И ти ще го оправдаеш. Любовта не върви по права линия, тя ту се издигне, ту слезне. Но слизането не е грях. Ти тъй си останала, душата ти се чувствува самотна като че никой не те обича. Но ти трябва да знаеш, че на земята в света всякога има добри хора, които са готови заради Господа да ти помогнат. Човек трябва да намери тези хора и да се свързва с тех." „Учителю, аз не съм видяла други подобни хора освен вас? " „Хубаво е, че и мене си видяла.
към текста >>

80. 42. ПРАВИЯТ ПЪТ НА УЧЕНИКА

Упражнение за движение в планината без път, нощно време по права линия без никакво отклонение.
Всеки на всеки излет решаваше сам по някоя задача, строго определена, индивидуална задача вътре в себе си. Понякога тези индивидуални задача бяха толкова големи и страшни за нас, че те ни поглъщаха и времето и съзнанието и ние смятахме, че сме в центъра на събитията. Това бе вярно, но се отнасяше за самите нас, но центърът бе Учителят, а задачата, която той даваше, даваше я за всички. А всеки според себе си решаваше какво може и стигаше до там, където му бяха силите. Учителят тогава даде следната задача. Упражнение за движение в планината без път, нощно време по права линия без никакво отклонение. Ето условията на задачата. Ами сега? Какво означава всичко това? Дали беше някакво забавление за нас? Обърнете внимание сега на следното.
към текста >>

Правата линия е емблема на правият Божествен път, по който се проектира Словото.
Ето условията на задачата. Ами сега? Какво означава всичко това? Дали беше някакво забавление за нас? Обърнете внимание сега на следното. Правата линия е емблема на правият Божествен път, по който се проектира Словото. Човек, движейки се по правия път означава, че се движи по Божествения път и че Словото се е проектирало в неговия вътрешен живот и той го реализира. Това е смисъла на движението по права линия. Ами движението нощем и то по права линия? Когато вътре у човека настане нощ, когато се намира в тъмнина, геройство е да мине по правият Божествен път без никакво, отклонение. А как ще го намери, когато е в него тъмнина?
към текста >>

Това е смисъла на движението по права линия.
Какво означава всичко това? Дали беше някакво забавление за нас? Обърнете внимание сега на следното. Правата линия е емблема на правият Божествен път, по който се проектира Словото. Човек, движейки се по правия път означава, че се движи по Божествения път и че Словото се е проектирало в неговия вътрешен живот и той го реализира. Това е смисъла на движението по права линия. Ами движението нощем и то по права линия? Когато вътре у човека настане нощ, когато се намира в тъмнина, геройство е да мине по правият Божествен път без никакво, отклонение. А как ще го намери, когато е в него тъмнина? Когато вътрешното слънце у човека свети, когато човек има вътрешна светлина, ученикът лесно може да намери начин да измине този прав път, защото той го вижда в себе си и когато го види у себе си то се проектира и навътре от него и неговият път е прав, макар че всички да се движат в тъма и тъмнина на своето съзнание. Връзката на човека с Бога вътре в себе си е връзка устойчива на всичко, през всички условия и през всички епохи.
към текста >>

Ами движението нощем и то по права линия?
Дали беше някакво забавление за нас? Обърнете внимание сега на следното. Правата линия е емблема на правият Божествен път, по който се проектира Словото. Човек, движейки се по правия път означава, че се движи по Божествения път и че Словото се е проектирало в неговия вътрешен живот и той го реализира. Това е смисъла на движението по права линия. Ами движението нощем и то по права линия? Когато вътре у човека настане нощ, когато се намира в тъмнина, геройство е да мине по правият Божествен път без никакво, отклонение. А как ще го намери, когато е в него тъмнина? Когато вътрешното слънце у човека свети, когато човек има вътрешна светлина, ученикът лесно може да намери начин да измине този прав път, защото той го вижда в себе си и когато го види у себе си то се проектира и навътре от него и неговият път е прав, макар че всички да се движат в тъма и тъмнина на своето съзнание. Връзката на човека с Бога вътре в себе си е връзка устойчива на всичко, през всички условия и през всички епохи. Та човек може да осъществи тази връзка само с познанието от Словото на Учителя.
към текста >>

Но да се направи нощем, не само по права линия, но в планината, т.е.
Когато вътре у човека настане нощ, когато се намира в тъмнина, геройство е да мине по правият Божествен път без никакво, отклонение. А как ще го намери, когато е в него тъмнина? Когато вътрешното слънце у човека свети, когато човек има вътрешна светлина, ученикът лесно може да намери начин да измине този прав път, защото той го вижда в себе си и когато го види у себе си то се проектира и навътре от него и неговият път е прав, макар че всички да се движат в тъма и тъмнина на своето съзнание. Връзката на човека с Бога вътре в себе си е връзка устойчива на всичко, през всички условия и през всички епохи. Та човек може да осъществи тази връзка само с познанието от Словото на Учителя. Но да се направи нощем, не само по права линия, но в планината, т.е. при най-неблагоприятните условия, през камъни, храсти, дървета и урви. Та в живота на ученика има много трудни условия, които външно го спират и му пречат. Но когато имаш вътрешната връзка с Бога, каквито трудности и да имаш отвън ще се разрешат само когато решиш да изпълниш тази задача. Когато човек е решил да служи на Бога той не борави вече с условията на ученика, нито той борави с възможностите си като човек, но връзката му с Божественото му отваря други условия, които са присъщи само на Божествения Дух. Ето това е най-важното за ученика, когато се определи да служи.
към текста >>

И тъй ние сме на една височина на Витоша и трябва да слезем в един часа през нощта по склона до пътя по права линия без никакво отклонение.
Но когато имаш вътрешната връзка с Бога, каквито трудности и да имаш отвън ще се разрешат само когато решиш да изпълниш тази задача. Когато човек е решил да служи на Бога той не борави вече с условията на ученика, нито той борави с възможностите си като човек, но връзката му с Божественото му отваря други условия, които са присъщи само на Божествения Дух. Ето това е най-важното за ученика, когато се определи да служи. И когато служиш и да си в най-голямата тъма, при най-трудните условия, при най-трудния път, то изневиделица ще му се проправи път, защото той вътре у себе си пази Божествената връзка, която излиза от него, преминава през другите и прави кръг на общност и единство. И не е възможно, когато си тръгнал то тази връзка да не стигне до Божественото, защото тази връзка е една за всички и тя създава условията на материалния живот, на човека, и на света около него. И тъй ние сме на една височина на Витоша и трябва да слезем в един часа през нощта по склона до пътя по права линия без никакво отклонение. Горе бяхме отишли около обяд на планината и престояхме на огньове до през нощта, за да бъдем горе и за да направим една задача, която Учителят ще ни я даде. Всички, които бяхме там направихме упражнението. От височината през нощта в тъмнина в един часа тръгнахме по склона по права линия към пътя без никакво отклонение, през камъни, дупки, храсталаци и дървета. Учителят ни наблюдаваше отстрани как се движим напълно сериозно и строго. Божественото винаги стои и наблюдава пътя на ученика, който е път от него към Бога и от Бога към всички.
към текста >>

От височината през нощта в тъмнина в един часа тръгнахме по склона по права линия към пътя без никакво отклонение, през камъни, дупки, храсталаци и дървета.
И когато служиш и да си в най-голямата тъма, при най-трудните условия, при най-трудния път, то изневиделица ще му се проправи път, защото той вътре у себе си пази Божествената връзка, която излиза от него, преминава през другите и прави кръг на общност и единство. И не е възможно, когато си тръгнал то тази връзка да не стигне до Божественото, защото тази връзка е една за всички и тя създава условията на материалния живот, на човека, и на света около него. И тъй ние сме на една височина на Витоша и трябва да слезем в един часа през нощта по склона до пътя по права линия без никакво отклонение. Горе бяхме отишли около обяд на планината и престояхме на огньове до през нощта, за да бъдем горе и за да направим една задача, която Учителят ще ни я даде. Всички, които бяхме там направихме упражнението. От височината през нощта в тъмнина в един часа тръгнахме по склона по права линия към пътя без никакво отклонение, през камъни, дупки, храсталаци и дървета. Учителят ни наблюдаваше отстрани как се движим напълно сериозно и строго. Божественото винаги стои и наблюдава пътя на ученика, който е път от него към Бога и от Бога към всички. След като свърши упражнението, Учителят слезна на пътя, поздрави всички един по един и през нощта се отправихме за Изгрева и пристигнахме там при зазоряване. Веселият инцидент беше, че един брат се задъни в някакъв трап, но го премина героично и не изкриви правата линия. Всички се завърнахме доволни от необикновената задача.
към текста >>

Веселият инцидент беше, че един брат се задъни в някакъв трап, но го премина героично и не изкриви правата линия.
Всички, които бяхме там направихме упражнението. От височината през нощта в тъмнина в един часа тръгнахме по склона по права линия към пътя без никакво отклонение, през камъни, дупки, храсталаци и дървета. Учителят ни наблюдаваше отстрани как се движим напълно сериозно и строго. Божественото винаги стои и наблюдава пътя на ученика, който е път от него към Бога и от Бога към всички. След като свърши упражнението, Учителят слезна на пътя, поздрави всички един по един и през нощта се отправихме за Изгрева и пристигнахме там при зазоряване. Веселият инцидент беше, че един брат се задъни в някакъв трап, но го премина героично и не изкриви правата линия. Всички се завърнахме доволни от необикновената задача. Упражненията първо са външни на физическото поле, а после навлизат във вътрешният живот на ученика. И накрая те променят живота му и неговият свят вътре у него и извън него, защото пътят на ученика е пътя на Божественото начало, което свързва земя и небе, небе и земя и осветява тъмнината и я прави видима за ученика и е насъщна светлина за човешката душа. Да бъде виделина! Аз съм при Учителят.
към текста >>

81. 65. ПИСМО ДО ЕДНА ПРИЯТЕЛКА

Борис вървеше по родова линия на майка си и тя бе по-мистична, но и тя бе горд дух.
Това бе вероятно програмата на живота ми с него в разстояние на 50 години съвместен живот от 1922 година до 1972 г., когато диктувам тази моя изповед. Родът на Борис Николов бяха много горди духове - без изключение. Той имаше двама братя - Стефан и Николай и една сестра - Цанка. Всички бяха от горди, по-горди. Откъде беше дошла тази гордост не зная. Борис вървеше по родова линия на майка си и тя бе по-мистична, но и тя бе горд дух. А останалите вървяха по родова линия на бащата. Откъде беше дошла тази гордост, винаги съм се питала и не можах да си отговоря. Носеха ли нещо в подсъзнанието си от миналото, че техните синове щяха да играят определена роля в Школата на Учителя и затова бяха горди? Има горди хора и непристъпни. А те бяха горди, но достъпни и затова тази гордост впоследствие премина в щестлавие.
към текста >>

А останалите вървяха по родова линия на бащата.
Родът на Борис Николов бяха много горди духове - без изключение. Той имаше двама братя - Стефан и Николай и една сестра - Цанка. Всички бяха от горди, по-горди. Откъде беше дошла тази гордост не зная. Борис вървеше по родова линия на майка си и тя бе по-мистична, но и тя бе горд дух. А останалите вървяха по родова линия на бащата. Откъде беше дошла тази гордост, винаги съм се питала и не можах да си отговоря. Носеха ли нещо в подсъзнанието си от миналото, че техните синове щяха да играят определена роля в Школата на Учителя и затова бяха горди? Има горди хора и непристъпни. А те бяха горди, но достъпни и затова тази гордост впоследствие премина в щестлавие. Станаха щестлавни с личните си качества, с постиженията си и с присъствието си в Школата.
към текста >>

82. 94. СЛОВОТО МУ БЕШЕ ДУХ, СВЕТЛИНА ЗА ЧОВЕЦИТЕ И ИСТИНА ЗА СВЕТА

Вие подслушвали ли се сте разговор случайно включени на друга телефонна линия от друг телефонен номер Чуваш как някой разговаря, вие сте вън от тях, но сте участник на техния телефонен разговор.
Аз бях свикнала с аурата на Учителя и с неговото присъствие, но тук беше нещо съвсем друго. Аз се бях сгушила пред тези същества, като само за миг ми се отвориха очите, за да ги видя като проблясък от светлина, като стълбове светлина, които стояха в стаята, на брой бяха три същества като три снопа светлина и стълбове от светлина, които започваха далеч някъде в дън земи и продължаваха нагоре във висините като пробиваха небето. Даде ми се само за миг и след това отново ми се затвориха очите. Учителя-затвори очите ми и ме запази, за да не изгоря от тази светлина. Учителят разговаряше с тях без да си отвори устата. Вие подслушвали ли се сте разговор случайно включени на друга телефонна линия от друг телефонен номер Чуваш как някой разговаря, вие сте вън от тях, но сте участник на техния телефонен разговор. Така и аз тук бях вън от тях, аз за тях бях една мравчица пред Великия Дух, в една човешка черупка. А тези огнени светлинни стълбове около мен в стаята се разговаряха с Учителя. Аз ги чувах не с ушите си защото те разговаряха в областта на мисълта и този мисловен разговор вървеше от Учителя към тях във вид на светлинни лъчове. Те задаваха въпроси на Учителя и лъчи от светлина излизаха от тях и се отправяха към Учителя, а в отговор на техните светлинни въпроси от Учителя излизаха не лъчи, а цял сноп от светлина. Това беше разговор в друго духовно поле, в друга сфера това беше мисъл, която беше облечена в светлина.
към текста >>

83. 97. ГЛАСЪТ НА БОГА

Образува се една наклонена линия.
Тебе ти трябва дисциплина. Стомахът ти се развали, защото в нисшия ти живот се явиха противоречия. Той ще се оправи, ще мине. У тебе чувствата ти са активни вътрешно и работят вътре у тебе. Те отидат най-напред в долната част на челото, а после се проектират в темето и после в задната част на главата. Образува се една наклонена линия. Те така действуват у всички. Твоите чувства ти пречат, защото не могат да се качат в горната част на челото и да станат разумни. Ако се качат там те ще ти благоприятствуват. При страданията най-много човек да умре, нима те е страх? На страданията докато човек им привикне, докато един път човек се намокри, после мокрият от дъжд се не бои.
към текста >>

84. 111. СЪН, СЪНИЩА И БУДНО СЪЗНАНИЕ

Излиза брат Кузманов и вместо да напише буквата „Т" той пише буквата „Г" и една начупена крива линия.
Това нещо го можеше само Учителя и ние бяхме свидетели на това. А това остава като идеал на идното човечество. Веднъж когато го запитах как мога да сънувам и да зная, че се намирам в другия свят, той отговори: „Когато сънуваш мене сънувате Божественото, срещате се с Божественото". Имах един сън. Сънувам, че сме в клас на Учителя и ни накарват да напишем буквата „Т", което значи нещо Божествено по думите на Учителя, което съм срещала. Излиза брат Кузманов и вместо да напише буквата „Т" той пише буквата „Г" и една начупена крива линия. Не можа този брат да напише буквата „Т". Не мина много време след този мой сън, брат Кузман се разболя и почина, но аз станах и написах тази буква „Т" през време на съня си. После се похвалих: „Учителю, аз мога да пиша и буквата „А". Той нищо не ми каза. Така завърши този сън, а брат Кузман Кузманов си замина от този свят след като не можа да напише буквата „Т".
към текста >>

85. 112. БИТ И ОБХОДА НА УЧИТЕЛЯ

Поради тази постановка, несъобра-зявайки се с казаното от Учителя много хора скъпо платиха с живота си, други със страдания, мъчения и невероятни обрати по съдбовна линия.
Не скромни условия, а направо примитивни. Той не изискваше нищо от нас. Той беше дал съвет как да се направи салона, но приятелите го измениха и съкратиха някои неща. Тогава те смятаха, че Учителят разбира от духовни неща, но не разбира от материални неща, а особено от строеж на къщи и от архитектура. Пълно невежество през всичките тези години от много хора. Поради тази постановка, несъобра-зявайки се с казаното от Учителя много хора скъпо платиха с живота си, други със страдания, мъчения и невероятни обрати по съдбовна линия. Объркаха си живота мнозина, че платиха и накрая се разплатиха с лихвите, идващи от безброй години. За техните лични съдби нямам нищо против - да се разплатят и с лихвите, но имаше общи братски проблеми, които поради тази постановка на възрастните приятели, които държаха всичко в свои ръце и го движеха съответно, то те направиха груби грешки, които грешки нашето поколение трябваше да ги плаща и да ги изнесе на гърба си. Те ги направиха до 1945-46 г., а после ние трябваше да ги плащаме и да изнесем всичко на гърба си. Те си заминаха от тукашното земно разплащане, но те ще си платят горе, законът е един и същ, той хваща виновника както на земята, така и на небето. Пред закона няма да се измъкне никой.
към текста >>

86. 116. БЪЛГАРСКАТА КИТЕНИЦА

Тя взима линията, благодари мислено на Господа и на Учителя, хапнала и сладко, сладко задрямала.
Тук гладните бяха много и ние бяхме непрекъснато в оскъдица. Ето защо тя решила, че вместо да напълни корема си с храна изпросена по този начин, то по-добре да вземе някаква беседа и да я прочете и по този начин ще се напълни от вътре с духовна храна и гладният корем няма да я гложди. Взима книгата, зачита се и ето ти на вратата се почуква, прекрачва една сестра и в една чиния носи хубави, големи, червени череши и една прясна питка. Казва й: „Учителят ме изпрати при тебе да ти донеса тези череши и тази питка, за да си хапнеш, защото каза, че най-доброто състояние на ученика е когато освен духовна храна поеме и хубави череши и една малка питка". Милка стои като втрещена, не може да повярва, че не изминава минути от както е решила да се нахрани с духовна храна от Словото на Учителя и да превъзмогне гладният концерт, който идва от стомаха й и ето пред нея стои сестрата с подноса изпратен от Учителя и с неговото пожелание. Тя взима линията, благодари мислено на Господа и на Учителя, хапнала и сладко, сладко задрямала. На сутринта отива и благодари на Учителя. Казва му: "Учителю, няма по-добро състояние на ученика от това да изпита пълно съзвучие между духовната и физическата храна". Учителят се усмихва: „Ето виждаш ли как хармонията е безгранична и безконечна, когато се движи и създава от Духа на Битието". Спомням си и друг случай когато една наша позната сестра беше нав-влезнала в лабиринт от неразрешени лични въпроси и където се намираха спънки и противоречия предизвикани от близки и познати роднини. Бе решила да избяга от вкъщи, беше дошла на Изгрева и седнала под навеса на полянката.
към текста >>

87. 132. УЧЕНИЦИ И СЛУЖИТЕЛИ НА БОГА

запази основната линия и идея на темата и да се изрази най-интересните мисли.
132. УЧЕНИЦИ И СЛУЖИТЕЛИ НА БОГА Учителят задаваше задачите, т.е. даваше домашна работа на учениците присъствуващи в клас. Даваше ни да направим резюме на темата като се. запази основната линия и идея на темата и да се изрази най-интересните мисли. Преди да се започне новата беседа той накарваше някой да прочете онова резюме, което е направил. Ако не беше го направил това означаваше, че не е готов за клас. И означаваше още много други неща, които не искам да споменавам. Затова аз се стремях да бъда изрядна в писането на резюметата. Отивам при Учителя и го питам какво да правя, защото не бях си направила темата, която ни задаваше.
към текста >>

88. 165. ЯНКО - КОНЯРЯТ И ВОДАЧА НА КЕРВАНА В ПУСТИНЯТА

Докато си чакаме реда, един от нас се оглежда встрани и вижда построени конете на Янко в права линия, наредени по конец на разстояние 10 м един от друг.
Тогава разбрахме от къде идваше онова благоговение на Янко пред Учителя. Другият случай е още по-приказен. Като чудо от приказка. Играехме Паневритмия на поляната до езерото „Бъбрека". Паневритмията завърши и всички заобиколихме Учителя да му целуваме ръка, така както правехме винаги. Докато си чакаме реда, един от нас се оглежда встрани и вижда построени конете на Янко в права линия, наредени по конец на разстояние 10 м един от друг. Не мърдат, не шават, а само въртят опашки. Съобщават на Учителя. Всички гледат и се чудят на тази гледка. Всички знаеха, че Янко пуща конете на паша и те свободно се разхождаха. Когато трябваше да ги събере, той се качваше на един кон, който оставяше вързан на лагера за едно въже достатъчно дълго, за да пасе свободно.
към текста >>

89. 173. ЛАТВИЙСКА ПРИНЦЕСА НА МУЛЕ

Техния живот тръгна по една друга линия и те се отклониха от Братството.
А дякон-Симеон след като се облажи с латвийката както прави това котарак с риба и след като излапа парите й, то той се отдръпна от нея. Латвийката се насочи на друго място, за да търси там утеха. Имахме няколко такива случаи, защото латвийките бяха дошли да се омъжват. Говорим за онези, които използваха Братството за свои лични облаги. Но те всички приключиха по един и същ начин. Техния живот тръгна по една друга линия и те се отклониха от Братството. Спомням си една от латвийките се омъжи за Елиезер Коен. Казваше се Марияна. Те двамата се обявиха срещу Учителя непосредствено след неговото заминаване. Да се чудиш, как можеше от нейната уста да излезнат толкова много хули срещу Учителя. Така че освен тези, които измениха на Словото на Учителя, останаха онези, верните, които като се върнаха в Латвия направиха сполучливи преводи на няколко томчета от Словото на Учителя и ги отпечатаха до 1939 г.
към текста >>

90. 177. ЕДНО ПРЕДЛОЖЕНИЕ

почти ежегодно по есперантска линия. 2.
Петър Пампоров като есперантист пътува по Европа. В Рига той организира курс по есперанто през 1931 г. Чрез есперанто той говори за идеите на Учителя и на Бялото Братство. Така латвийците чрез есперанто и чрез Петър Пампоров се запознават с Учението на Учителя. Той ги посещава до 1940 г. почти ежегодно по есперантска линия. 2. Първи ученици. По идея на Петър Пампоров се раздават няколко адреса на братя и сестри от България, които знаят есперанто от Братството. Един от тези е Петър Камбуров, който започва кореспонденция с Емилия Вилумсон от Рига. Петър Камбуров прави резюмета от беседи на Учителя, превежда ги на есперанто и тя ги препраща на свои кореспонденти от цяла Европа. По този начин се образува един канал за разпространение чрез есперанто Словото на Учителя по цяла Европа. 3.
към текста >>

91. 180. ДЕДО ПОП КОНСТАНТИН ДЪНОВСКИ

Учителят приличаше по физическите си белези на баща си, френологически вървеше по бащинска линия и това може да се убедите в направените няколко портрета на дедо поп и да ги сравните.
И наистина владиката боледува много дълго, но накрая оцеля и оживя. Майката на Учителя се казваше Добра. Тя е била една обикновена жена. Разказваха ми, че преди да се роди сина им Петър, преди това тя е боледувала много и дълго и едва се е закрепила. Може би чрез боледуването си Невидимия свят я е подготвял като по този начин е изчистил всичко у нея, подготвил я е, за да може да слезе чрез нея не кой да е, а повелителя на Вселената и на звездата Алфиола - Духът Беинса Дуно. Учителят приличаше по физическите си белези на баща си, френологически вървеше по бащинска линия и това може да се убедите в направените няколко портрета на дедо поп и да ги сравните. Но затова е необходимо да имате знания. Дедо поп Константин Дънов е роден на 20 август 1830 г. в село Читак, околия Ахъчелебийска, а сега село Устово, Смолянско. Те са били преселници в Родопите. Дедо поп овдовява рано и за сина му Петър се грижи голямата му сестра Мария.
към текста >>

92. 204.УЧИТЕЛЯТ И ПРОТЕСТАНТИТЕ

заминава на обучение в САЩ по линия на евангелистите-методисти и се завръща през 1895 г.
Бъчваров и Петър К. Дънов, седнали са: Иван Димитров, Петър Василев, Борис Тодоров и Иван Тодоров. По настояване на евангелистите-методисти той е бил назначен за учител в село Хотанца, Русе и там престоява две години -1886/87 г. и 1887/88 г. През август 1888 г. заминава на обучение в САЩ по линия на евангелистите-методисти и се завръща през 1895 г. След завръщането си от САЩ Петър Дънов отказва да бъде евангелист-проповедник, за което е бил упрекван от протестантите у нас. По-късно той се отделя от тях и започва самостоятелна дейност. Със своите съученици в евангелското училище в град Свищов, както и с онези, с които е следвал в САЩ има запазени изключително добри приятелски отношения. А спомените за него са повече от възторжени. Ето какво четем в списание „Български бранител", година IX от 1939 г., стр. 5.
към текста >>

Като защитници на Георги Димитров се явяват и еванге-листите-протестанти от САЩ понеже баба Парашкева, майката на Георги Димитров е евангелистка и по линия на евангелистите търси защита за сина си.
Майката на Георги Димитров баба Парашкева и мъжът й бяха евангелисти и посещаваха редовно събранията на евангелистите в София. Те имаха добро отношение с нас и тя, баба Парашкева ги запази до края на живота си. Често идваше в другата половина, сядаше на скамейката и разговаряше със сестрите. През 1933 г. след подпалването на Райхстага в Берлин и след като Георги Димитров бе обвинен, че като комунист е запалил Райхстага, започна големият Лайпцигски процес. Като защитници на Георги Димитров се явяват и еванге-листите-протестанти от САЩ понеже баба Парашкева, майката на Георги Димитров е евангелистка и по линия на евангелистите търси защита за сина си. Именно за това на Георги Димитров е било разрешено да държи в килията си голяма Библия на български, издание на Британското библейско дружество, което се разпространява от евангелистите-протестанти. След освобождаването му от затвора Георги Димитров заедно с майка си, баба Парашкева заминават в Москва и там баба Парашкева престояват известно време. Разказваше ни как се е запознала с майката на Сталин. Сталин, който е бил бивш семинарист и който по негова заповед са били взривени десетки църкви в Москва, то за рождената си майка нарежда да й се направи един параклис в Кремъл където тя да се черкува. Майката на Сталин е грузинка, а всички грузинци са християни.
към текста >>

93. 212. КАК СЕ НАПИСА И ИЗДАДЕ КНИГАТА „УЧИТЕЛЯТ, УЧИТЕЛЯТ НЕ СЕ ДОКАЗВА

Със себе си бе донесъл полски влияния по женска линия.
Методи отива при Учителя, занася и показва дипломата си - доволен е и предоволен. „Методи, какво ще правиш ти сега с този докторат? " Методи изумява, а Учителят продължава: „С нея ще проправяш път на Учението". Методи се върна на Изгрева от Полша, беше много деен, искаше да направи нещо по-особено, занимаваше се с политика, искаше да играе особена роля в обществения и политически живот на страната. Току-що беше си дошъл и аз го наблюдавам. Със себе си бе донесъл полски влияния по женска линия. Беше много тънък по женската част и му бяха слаби ангелите. Имаше такава слабост, обичаше флиртовете и интересните връзки за духовно приобщаване, облагородяване и общение, както той се изразяваше пред нас. Ето аз съм застанала пред Учителя и Методий минава покрай нас. „Учителю, ама Методий много се е омърсил там в Полша както наблюдавам". Учителят го погледна и отсече: „Сестра, права си, омърсил се е, понеже се е мърлял, мърлял с овцете там".
към текста >>

94. 217. ГЕОРГИ РАДЕВ И ПОСЛЕДНАТА БЕСЕДА НА УЧИТЕЛЯ ЗА НЕГО

Аз съм настръхнала и викам: „Борисе, внимавай, може Жорж да е влезнал в нея, но пред тебе стои жена и да не ми създадеш ядове по женска линия".
И сега Учителят го връща и го поставя в женско тяло. И той сега е влезнал в Милка Периклиева. И на другия ден Милка пристига у дома. Ние с Борис само се споглеждаме и се усмихваме. Борис се разположи към нея. Аз съм настръхнала и викам: „Борисе, внимавай, може Жорж да е влезнал в нея, но пред тебе стои жена и да не ми създадеш ядове по женска линия". Отговаря ми: „Не се плаши. Ние с Жорж сме големи приятели". „Аз да те предупредя за всеки случай, пък ти си бъди приятел с Жорж." Станахме големи приятели с Милка, но аз като се обръщах към нея мислено поздравявах и Жорж в нея. Така дочакахме в дома си новата 1944 г., където бяхме Учителят, аз, Борис и Милка Периклиева. Жорж беше в нея една-две години по-късно, защото дойде време и тя спря да ни посещава.
към текста >>

95. 249. ТЕРМОСЪТ НА САВКА

След като си замина Савка той отново продължи същата линия до края.
През цялото време в себе си благославях Учителя за онези методи, с които той си служеше за възпитание на учениците си. Аз знаех, че Савка не случайно забрави термоса, за да я прекарат през същото състояние, което изпитах и аз. А аз този път не забравих също случайно термоса, за да се даде урок с него на Галилей, че пред Учителя всички са ученици и привилегия няма никому. Единствената привилегия на ученика е да учи и да усвоява наученото и да го прилага в живота си. С Галилей имах много неприятности, защото той застана зад Савка като неин поддръжник. След като си замина Савка той отново продължи същата линия до края. Спомням си когато издавах песните на Учителя и той като музикант и вместо да подкрепи истината то той се присъедини към моите опоненти. Не признаваше моята песнопойка. Тя не беше моя, а това бяха песни от Учителя, които аз бях издала. Та понякога два различни термоса се поставят в две различни раници, в различно време, за да могат да изпълнят ролята си на предметно обучение на учениците. Ето така работеше Учителят в Школата си.
към текста >>

96. 258. БОЖИЯТА ПРАВДА

А той си беше по тънката част, обичаше да залита по женска линия до края на живота си.
С него дойде още една сестра. Методи нае файтон, похарчи много пари, които му беше изпратил баща му. Така отидохме до Говедарци за един ден като много важни официални гости с файтон. Но струваше скъпо и прескъпо на Методи този лукс. По пътя от къде му хрумна на Методи да ме ухажва, това ни най-малко не съм очаквала. А той си беше по тънката част, обичаше да залита по женска линия до края на живота си. Всички тези неща на Изгрева се знаеха и там нямаше нищо нито скрито, нито покрито. Ние бяхме в един огромен кошер и всяко нещо се донасяше до всички жители не само на кошера, но и на пчелина. Пристигнахме на Гюлечица, освободихме файтонджията, преспахме под някакъв заслон, а Методи спа в краката ми като истински ухажор. На следващият ден се изкачихме на 7-те езера и това ни струваше два дни. Като се качвахме Методи ме ухажваше непрекъснато в присъствието на сестрата.
към текста >>

97. 266. ТУРИСТИЧЕСКИЯТ НОЖ НА ЦЕКО

След погребението му бяха останали някои вещи и не знам по каква линия, но една част от скромните му вещи преминаха в негови познати и приятели.
А да имаш апартамент означаваше, че си постигнал нещо повече и то в градска среда когато всички дошли селяни от провинцията трудно пробиваха и преживяваха в градската среда. А тогава малко бяха онези големи сгради където се помещаваха апартаментите. Те бяха за най-заможните и състоятелни хора. Та ето това означаваше апартамента на Цеко - беше си го заслужил, беше си го платил и трябваше да влезне в него. И той се засели в своят небесен апартамент. След погребението му бяха останали някои вещи и не знам по каква линия, но една част от скромните му вещи преминаха в негови познати и приятели. Тогава беше голяма беднотия и обикновено да се сдобиеш с посуда, с креват, със завивки и други неща на Изгрева се смяташе за привилегия. Онези, които си заминаваха отвъд оставяха вещите си на своите близки и роднини. Но някои нямаха роднини, те бяха в селата или пък бяха скъсали връзките си с тях и те оставяха вещите си на онези, които бяха около тях и които им подпомагаха и обслужваха в последните им дни. Даваха ги като знак на признателност и на благодарност. А онези, които ги взимаха ги поемаха като знак за добър спомен и уважение към неговата памет.
към текста >>

98. 275. НЕДОСТАТЪЦИТЕ

Дължина на цялото лице в крива линия -19 см.
Широчината на носа ми е 31 милиметър. Обиколката на врата ми - 30 сантиметра (според Учителя 1 см не ми достига, за да има хармония). Дължината на носа е 5 см. Височината на челото - 5 см. Дължина на лицевата част от носа до брадата - 6 см. Дължина на цялото лице в крива линия -19 см. Дължина на веждите - 6 см. Тези мерки Учителят ги издиктува и после каза, че трябва да ги нанесе на френологичес-ка карта. През това време Паша седна на стола, а аз взех молив и започнах да записвам мерките, които Учителят диктуваше за главата на Паша. Камперов ъгъл на Паша - 80 градуса. Широчина на носа - 30 мм.
към текста >>

99. 287. СЛАВЧО ПЕЧЕНИКОВ - ИЗПИТ ПО ЧЕСТНОСТ

Минаха години, бракът им бе несполучлив, той се запиля по друга линия да си търси приятелки при жива съпруга.
Той беше отнесъл въпроса до Учителя. Учителят го изслушва в присъствие на свидетел и му казва: „Когато трябваше да бъдеш твърд ти беше мек. А сега когато трябва да бъдеш мек си твърд". Стои Славчо, слуша, мига и накрая след дълго умуване разбра какво искаше да каже Учителя и се ожени за нея. По-късно му се родиха две момичета - Людмила и Боряна. Минаха години, бракът им бе несполучлив, той се запиля по друга линия да си търси приятелки при жива съпруга. Преди това Люба беше приятелка с Михаил Иванов и след заминаването му за Париж тя се сприятели със Славчо. Беше певица и мил човек. Та Славчо тръгна по една линия поради несполучливия си брак, а пък Люба тръгна също по друга линия, за да търси утешение от несполучливия си брак. Ето така се развиваха нещата на Изгрева под носа на Учителя. Защо ви разказвам тези неща?
към текста >>

Та Славчо тръгна по една линия поради несполучливия си брак, а пък Люба тръгна също по друга линия, за да търси утешение от несполучливия си брак.
Стои Славчо, слуша, мига и накрая след дълго умуване разбра какво искаше да каже Учителя и се ожени за нея. По-късно му се родиха две момичета - Людмила и Боряна. Минаха години, бракът им бе несполучлив, той се запиля по друга линия да си търси приятелки при жива съпруга. Преди това Люба беше приятелка с Михаил Иванов и след заминаването му за Париж тя се сприятели със Славчо. Беше певица и мил човек. Та Славчо тръгна по една линия поради несполучливия си брак, а пък Люба тръгна също по друга линия, за да търси утешение от несполучливия си брак. Ето така се развиваха нещата на Изгрева под носа на Учителя. Защо ви разказвам тези неща? Не за да видите какво представлява външният Изгрев, а защото такова поведение беше престъпление към Учителя и Школата му. Той даваше Словото на Бога, Учението му бе съобразно Високият идеал, а учениците му правеха и вършеха отвън точно противното, дори постъпваха много по-лошо от онези, които бяха долу в града. Явиха се и други такива съпружески двойки с нехармонични брачни взаимоотношения, ставаха скандали и накрая това всичко даваше повод на обществото да си създава отрицателно мнение към Учителя, да хвърля кал върху името му.
към текста >>

100. 287. СЛАВЧО ПЕЧЕНИКОВ - ИЗПИТ ПО ЧЕСТНОСТ