НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
16
резултата в
15
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
IV. ЖИВОТЪТ НИ В „ПАРАХОДА
,
магнетофонен запис от Вергилий Кръстев
,
ТОМ 9
На Паша и Савка даде бежов и сив, а на мен ми посочи млечно-
лилавия
цвят.
Казах им, че двете рокли не са за мене. Те ми предадоха мостри и това веднага ме улесни. Занесох мострите, всяка да си избере цвета. Но се случи, че Учителят дойде, казах Му, че съм намерила мостри и Той прегледа мострите и на всяка определи от кой цвят да вземе. Платът беше с много меки тонове.
На Паша и Савка даде бежов и сив, а на мен ми посочи млечно-
лилавия
цвят.
Интересно е, че всяка беше харесала за себе си посочения плат от Учителя. Аз уших и трите рокли и с тях имаме една обща снимка. Друг път уших рокли от конопено платно. Учителят беше дал един чертеж на Младежкия клас. В този чертеж се пресичаха две хиперболи и елипса и се получиха при кръстосването няколко фигурки и на всяка фигурка от чертежа поставихме различен цвят.
към текста >>
2.
IV.7 август, петък 1915г.
,
Записал: ДИМИТЪР ГОЛОВ
,
ТОМ 11
Като се показа Слънцето, виждаше се цялото му кълбо, първо оранжево, после се измени в багрено и след това се мени ту в светло оранжево, ту
лилаво
, докато към 9 часа изгря ясно и гря чак до вечерта, но само че беше ветровито.
7 август, петък Времето днес: при изгрева на Слънцето мъгла.
Като се показа Слънцето, виждаше се цялото му кълбо, първо оранжево, после се измени в багрено и след това се мени ту в светло оранжево, ту
лилаво
, докато към 9 часа изгря ясно и гря чак до вечерта, но само че беше ветровито.
Омарливо като нещо нито облачно, нито ясно, но Слънцето грее все добре. В 5 часа сутринта - съзерцание. Сега пак старите мъже и жени влязоха за по 10 минути в салона, а тазгодишните членове и гостите останаха вън, заобиколили зданието. Като излязоха старите, заместиха ги първите. В 10 часа Учителят държа на отворено беседа пред всички на двора на Бостанджиевата колиба, дето присъствуваха и стари, и нови членове на Веригата и всички мъже и жени.
към текста >>
3.
1. ХУДОЖНИКЪТ БОРИС ШАРОВ
,
Борис Петров Шаров
,
ТОМ 13
То беше едно безкрайно поле, в което особено през есента тези
лилавите
минзухари.
Като че ли се чувствуваше атмосферата на туй клане, аз съм била известно време в детинство и знам, като минех край старата черква, просто настръхвах. Нещо беше останало много тежко. Но полето беше интересно. Баташкото поле. Сега язовир направиха там.
То беше едно безкрайно поле, в което особено през есента тези
лилавите
минзухари.
Цялото лилавееше от цвят. Въпрос: А братя нямаше ли той? Н.Ш.: Няма. Той е единствено момче и сега това, което много ми е интересно. Въпрос: А три сестри?
към текста >>
Цялото
лилавееше
от цвят.
Нещо беше останало много тежко. Но полето беше интересно. Баташкото поле. Сега язовир направиха там. То беше едно безкрайно поле, в което особено през есента тези лилавите минзухари.
Цялото
лилавееше
от цвят.
Въпрос: А братя нямаше ли той? Н.Ш.: Няма. Той е единствено момче и сега това, което много ми е интересно. Въпрос: А три сестри? Н.Ш.: Не, пет сестри.
към текста >>
4.
245. Кристалът е вградения някогашен княз
,
Весела Несторова
,
ТОМ 24
Един ден попаднах на един сипей над извора на Рударци, където за мое голямо учудване намерих разпръснати чудно
лилави
кристали - дребни и едри друзи, с изящно гладки лъскави стени.
245. Кристалът е вградения някогашен княз Наближаваше Великден. Ябълките, крушите и черешите бяха в пълен разцвет. Изворчето вече бе оградено от три страни с гранитни блокове, а откъм изток му служеше за ограда скалата на хълма, от която непрестанно сълзяха бистри, водни капки и се втичаха в правоъгълното басейнче. Улеят за изтичането на водата трябваше да се изработи с цветна мозайка. Дни наред обикалях планината, да събирам подходящи цветни камъчета за мозайката.
Един ден попаднах на един сипей над извора на Рударци, където за мое голямо учудване намерих разпръснати чудно
лилави
кристали - дребни и едри друзи, с изящно гладки лъскави стени.
Събрах голям брой аметисти и ги занесох на Учителя. Той взе един правилен кристал с тъмно виолетова капка в центъра отвътре и каза: "Това е някогашен княз". - Удивително, наистина. Намерих всевъзможни други кристали, черни, безцветни, с идеална форма. Когато вдигах цветните камъчета от прашната земя - окаляни, нечисти, мислех си: Така Бог ни изважда от калта на живота, в която сме паднали и ни отнася край чистите води на извора, за да ни включи в чудния строеж на Своето Ново Царство, където върху нас неспирно ще се леят кристалните струи на неговата безгранична Любов.
към текста >>
5.
246 в. Азбестовият камък - някогашен княз
,
Весела Несторова
,
ТОМ 24
Той взе един, като пирамидка малък, много фиксагонални, много красиви, и каза: "Това е било един принц." В средата имаше една
тъмнолилава
капка, като човек тъй стоеше вътре в това малко камъче аметистово.
Всъщност той е бил някогашен княз, така ли е казал Учителят? Весела: Не. Аз намерих в един сипей над извора в Рударци много планински кристали, виолетови. Събрах ги и ги занесох при Учителя. И казах, че намерих тези прекрасни друзи, виолетови като аметисти, много красиви.
Той взе един, като пирамидка малък, много фиксагонални, много красиви, и каза: "Това е било един принц." В средата имаше една
тъмнолилава
капка, като човек тъй стоеше вътре в това малко камъче аметистово.
Това е един принц, казва. И така много интересно ми се видя. Как одухотворява всичко Учителя. В.К.: И сега всички тези мозаечни камъчета вие ги донесохте? Весела: Всички съм събрала.
към текста >>
6.
2.1.35. 8 ноември 1929 г., Димитровден, [Витоша, бивака Ел Шедар]
,
2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)
,
ТОМ 26
Залезът облива цялата природа в бледо
лилава
светлина.
Някога тук построихме колиба, но не мина месец, горката изчезна без следа, като почнеш от керемидите, после врати и прозорци, после греди и плет... Оттогава сме винаги на „открито”. Благодарствена молитва на поляната и - спускане към града. Изпращат ни звънците на рудо стадо. Слънцето засяда към Люлин. Витоша синя, модра се очертава зад нас, потъваща във вечерна дрезгавина.
Залезът облива цялата природа в бледо
лилава
светлина.
Облаците намятат тъмните си стражеви наметала. По теснол инейката се ниже гердана от нашите пътници. Тук няма кал. Природата е освежена и подмладена. Като че ли е пролет; полетата са покрити от нова зеленина.
към текста >>
7.
2.1.37. Благовещение, 4 април 1930 г., понеделник, [Витоша] Екскурзия на четирите правила
,
2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)
,
ТОМ 26
Дано никой ги не стъпче - приличат на
лилави
балончета, готови да литнат.
Или искаш по-бърже към върха да ме изведеш! О, дано да е така. Душата ми отдавна е там, но нозете ми бавно се изкачват нагоре. На шосето съм вече и аз - цяло подгизнало в дълбоки калове. Горките минзухари, поникнали всред пътя.
Дано никой ги не стъпче - приличат на
лилави
балончета, готови да литнат.
В долината градът едвам се провижда от синкава мъгла, разпрострян кръстом по Софийското поле, като квачка с пилците си. Навред снеговете са разтопени, само още Мусалла е издигнал бяла глава. Някои наши се опитаха да го посетят, ала напразно; дълбоки преспи навред, сега той е недостъпен. Пристигам едновременно с групата, идяща през Симеоново. Радостно се поздравяваме.
към текста >>
8.
2.1.41. 29 май 1930 г., четвъртък, Възнесение, [Витоша, бивака Ел Шедар]
,
2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)
,
ТОМ 26
Синьо, розово и
лилаво
се преливат на вълни върху града, сякаш му се радват, искат да обкичат главата му с пролетна диадема.
Но къшей хляб, придобрява тия горди пазачи и те с радостно скимтене навеждат глави пред нас. Кротко звънят овците с медните си хлопки, изразявайки своето безгрижие. След тях остават валма по трънаците и миризма от непрана вълна. Виметата им са издути - сега е най-хубавото и обилно мляко. Долината вече се къпе от обилните слънчеви лъчи, сякаш помилвана от небесния лазур.
Синьо, розово и
лилаво
се преливат на вълни върху града, сякаш му се радват, искат да обкичат главата му с пролетна диадема.
Ел Шедар гъмжи от хора. Там ни чака нашето огнище, нашата почивка и приятна закуска. Учителят ни срещна с усмивка. Каза ни, че най-много сме закъснели от всички... Преобличаме се, лежим на припек. Но към 10 ч.
към текста >>
9.
2.1.50. Благовещение, 7 април 1932 г., [Витоша, бивака Ел Шедар]
,
2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)
,
ТОМ 26
Шест
лилави
листенца образуват високата му чашка.
Реките блестят върху тъмната земя, като сребърни шевове. Високо се вие голяма птица, чува се нейният вик... Крещи нещо, сякаш вика за помощ... Морав минзухар е изкарал вредом тънките си басми. Навеждам се над него. Той е тъй нежен и чист, че ти става някак жално за него. Как е могъл с това цветно връхче да пробие твърдата земна обвивка и да цъфне!
Шест
лилави
листенца образуват високата му чашка.
От вътре се подава жълто-шафранен прашник, с посипан по него жълт прашец, като някаква пудра... Сякаш го е правила горска фея. С тъничките си пръсти, тя е развила нежния цвят и го е нашарила с боички. Изпод камъче пък надникнала бодра теменужка. Тя е тъй мъничка! Окото едвам я долавя и различава.
към текста >>
10.
2.1.53. Летуване на Рила 20 юли - август 1936 г., [Еди гьол - Елбур]
,
2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)
,
ТОМ 26
Различно изгрява то - огненото светило; ту червено, ту жълто - ясно или забулено, или пък оранжево с
лилави
оттенъци.
Балканът се синее в бели мъгли. Полека - лека изток руменее. Изведнъж златна игла пробива хоризонта. Слънцето провира пръст и после вдига огнена глава над гори и поля. Мъглите изпърво се гушат по долините и после невидимо се разпиляват.
Различно изгрява то - огненото светило; ту червено, ту жълто - ясно или забулено, или пък оранжево с
лилави
оттенъци.
Някой път то е сиво, мрачно, прилича на твърда нарова кора, а после сякаш само се излупва - кората пада и се виждат сочните червени зърна от узрелия нар. Чакаме го със затаен дъх. Също и - природата. Горе се чете „Беседата”. Тамо е ужасно студено, но пък ние не сме вече старите голи туристи.
към текста >>
11.
18. Белият плик
,
Глава 2. Образи и идеи
,
ТОМ 28
Едно нежно
лилаво
небе блести през тези първи дни на октомври, когато слънцето е още разточително и младите хора, както и децата бързат към училищните сгради.
18. БЕЛИЯТ ПЛИК Има случаи из Неговия живот, които човек не знае как да разкаже, как да ги предаде без да отнеме нищо от аромата и красотата на оная неповторимост, пристъпила прага на нашата Земя. Всичко е живо, богато, осезаемо; образите са реални, стъпили на земята, която може да се вземе като чудесна рампа на рядката картина.
Едно нежно
лилаво
небе блести през тези първи дни на октомври, когато слънцето е още разточително и младите хора, както и децата бързат към училищните сгради.
Да всичко е премного тихо, красиво, спокойно. На Изгрева тази хубост и тишина се чувствува като богато разляла се слънчева река - животът е хубав и си тананика своята песничка, птиците отлитат на юг, градините претоварени от плод чакат да бъдат обрани. В тая пред есенна нежност Изгревът е чист и спокоен и премного светъл. Атмосферата е рядка и радостта - тиха и беззвучна. И ето, всред всичката тази красота и великолепие студентът по музика Наско се чувствува нещастен.
към текста >>
12.
3. Салонът - големият салон
,
Част 1. ИЗГРЕВА (София, V.1977 г.)
,
ТОМ 28
Най-много през тези ранни часове на утрото, когато от изток първите лъчи на зората стигаха до прозорците и заливаха салона с меката и разкошна
лилаво
морава багра, с тая неповторима красота на прииждащия ден, тоя миг на сменящи се светлини, останаха да сияят в нашите спомени за тия утринни часове като незабравимо преживяване.
Рядко явление с огромно историческо значение и с дълбок духовен облик, на който също сега няма да се спираме - бъдещето ще каже своята дума. Ние съзнателно се ограничаваме да вплетем в нашите замисли всичко онова до което историкът нямаше никога да се домогне, но което представлява от себе си живия колорит на един богат и сложен живот, разпрострял се като кедър над Изгрева, живот в който сме участвували живо и ние като ученици или слушатели, жадно поглъщайки Словото. Двата класа през седмицата - Общия и Младежкия ни събираха два пъти седмично. Колко различна и специфична беше материята и постройката на лекцията за единия и за другия клас! Щедро се разгръщаше пред умовете на едните и другите, за да задоволи духовните потребности на едните, и интелектуалния глад на другите.
Най-много през тези ранни часове на утрото, когато от изток първите лъчи на зората стигаха до прозорците и заливаха салона с меката и разкошна
лилаво
морава багра, с тая неповторима красота на прииждащия ден, тоя миг на сменящи се светлини, останаха да сияят в нашите спомени за тия утринни часове като незабравимо преживяване.
Да, най-вече тогава големият салон се превръщаше на огромен университет, събрал в своите многото аудитории много студенти с различно научно звание, с различни духовни интереси и нужди сега само да уталожат своя глад и да получат просветление за своите проблеми. Бяхме много и бяхме различни, изпълвахме салона и не само слушахме, не само мислехме и съзерцавахме, а бивахме и напрегнати до висша степен. Тук работеха колкото души, толкова и умове. Тук човешката мисъл сякаш добиваше не само своята плътност, но и своята динамичност, стигаше се до там да се материализира сякаш и се получи искра. Една факла гореше и всеки смирено се навеждаше да запали своята; едно слънце лъчеизпускане и всеки бързаше да улови един лъч.
към текста >>
13.
23. Младенците: есе (4.I.1977 г.)
,
Част 2. ЗАПАЛЕНИТЕ
,
ТОМ 28
Оглеждаш тази безбрежност, тоя невидим свят, спираш се с нови, обогатени душевности и пристъпваш едновременно и смело и плахо, не за да преживееш онова утро, оня час салона вече обвит в
лилавите
отблясъци на августовското небе, заслушани в Него - не: лежи всичко недокоснато, защото никога не губи цената и блясъка си.
23. МЛАДЕНЦИТЕ есе 4.I.1977 г. Не можеш вече да отвърнеш очи от този свят, който бавно се разкрива пред тебе, повежда те за ръка и те води, за да ти покаже не всичката красота на света, ти вече си потопен в нея, не, за да видиш голямата светлина, която нахлува в света, ти се къпеш в нея, не и за да ти подари знанията за които си копнял, те са вече факт и течущите води на извора на мъдростта стигат до острия ти слух. Сега има нещо друго, което тогава, когато си слушал с жадни сетива, не си пропуснал, не, защото стрелката блести и сегашните останаха дълбоко някъде - присъствувал си на нещо, което никога не е било и не знаеш дали някога ще се повтори. Сега, да, тъкмо сега след пет десетилетия, връщаш се на този ден и следваш тоя зов, не питаш нищо и никого.
Оглеждаш тази безбрежност, тоя невидим свят, спираш се с нови, обогатени душевности и пристъпваш едновременно и смело и плахо, не за да преживееш онова утро, оня час салона вече обвит в
лилавите
отблясъци на августовското небе, заслушани в Него - не: лежи всичко недокоснато, защото никога не губи цената и блясъка си.
Стоиш сега, мислиш, чувствуваш и усещаш още нещо - трябва да действуваш, трябва да кажеш нещо, една следа и един порив. Имаш думата, кажи я и нека тя бъде не за ..слава, не, какво е човекът, а за славата на Онова, Великото - Реалното, което благоволи към нас да ни събере на това място и пред тази катедра. Помниш, колкото и странно да звучи, колкото и невероятно, след толкова години чуваш най-напред цитата и чувството, което си изпитал тогава, въвеждането в библейския свят, свят на псалмите, 133 Псалом, 1 ст., който е взет за мото - “Братя в единомислие” - “Колко е добро и колко е угодно да живеят братя в единомислие” - После връзката е направена. Стигаш до Новия завет - Лука - 16, от 10 ст. надолу - наречени образци на Божествения Дух...: “Който слуша вас, мене слуша”, 10:16; “Радвайте се повече, защото имената ваши са написани на небеса”; “Благодаря ти, Отче, Господи на небето и на земята, че си утаил това от мъдри и разумни и открил си го на младенци”, 10:21; “Блажени очите, които виждат това, което вие виждате”, 10:23; “Да възлюбя Господа Бога от всичкото си сърце, и от всичката си сила, и с всичката си сила, и с всичкия си разум, както себе си”, 10:27.
към текста >>
14.
10. Обертоновете и аромата на акордите. (12.05.1941, понеделник, София - Изгрев)
,
,
ТОМ 34
- Ами
лилавата
теменужка?
Някои души се привличат от този акорд, от нейния аромат. - Каламфирчето (така наричаше Учителят карамфилчето) има фа миньорен акорд; лилията има си бемол миньор. Учителят продължи: Чрез аромата на цветята ангелите ни предпазват от негативните влияния. - Учителю, кокиченцето с какъв акорд е свързано? - Ми миньор акорд.
- Ами
лилавата
теменужка?
- Си миньорен акорд. - Минзухарчето? - Ре мажорен акорд. - Босилекът? - Ла миньорен акорд.
към текста >>
15.
12. Радиоконцерт на 24 юли 1941 г. Песента „Цветята цъфтяха” 35 (15.07.1941, вторник, София - Изгрев)
,
,
ТОМ 34
Аз виждах аурата на борчетата, на цветенцата и на
лилавите
планини.
Така познато ми беше всяко движение. След Паневритмията Учителят ни прие в приемната Си стая. - Учителю, казах аз още при влизането ни, Паневритмията е вълшебно нещо. Аз се чувствам сега наново родена. Каква красота, каква чистота!
Аз виждах аурата на борчетата, на цветенцата и на
лилавите
планини.
Аз виждах и аурата на всички братя и сестри, огрени от първия слънчев лъч. Учителят сияеше. - Много ми хареса играта и мелодията на последното [предпоследното] упражнение на колелото, преди да се направи обливането - „Кой на ранина става да играй! ” Учителят каза: - Аз го наричам „Маршът на Боговете” . Някога, когато сте били богове, сте го играли при друга обстановка.
към текста >>
НАГОРЕ