НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
108
резултата в
100
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
2_15 Духът на Истината и часовоят с цигулката
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Усетих
лекота
, мускулите на тялото ми се отпуснаха и аз вдигнах и прегърнах цигулката.
Духът го изисква. Учителят ме поглежда, става и си тръгва. След няколко крачки той спира, обръща се, изглежда групата, която стои неподвижно на пейката и мен, часовоя, който съм застанал мирно, с цигулка при нозете. Дочувам думите на Учителя: "Ти си свободен! " Изведнъж някаква сила като вихър излезе от тялото ми и се зарея във висините.
Усетих
лекота
, мускулите на тялото ми се отпуснаха и аз вдигнах и прегърнах цигулката.
Приятелите също се раздвижиха. Учителят се обърна и продължи пътя към стаята Си. Онзи Дух, онзи стражеви Дух, който бе пристигнал - с огнен меч бе застанал до Учителя, за да охранява онова Слово, което трябваше да бъде изречено от Великия Учител. Това Слово бе Духът на Истината, който бе в Него и бе дошъл часът и времето, когато този Дух на Истината трябваше да свидетелствува за Себе Си. Затова дойде стражата Господня - да засвидетелствува и тя за Истината.
към текста >>
2.
2_29 Слово за музикалното творчество на Великия Учител
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Петър Константинов Дънов - Беинса Дуно - пее и свири на цигулка, която владее дотолкова, доколкото да импровизира свободно и с
лекота
музикални мотиви - песни.
Има такива с обикновена интонация, други с българска, трети с източна. Безспорно е, че в тези случаи и ритмусът е съответен. Но трябва да отбележим, че на много места българската интонация е загатната, изразена в строгите граници на неправилния такт. Възпетите образи на бащата, майката, дъщерята, сина, човека, природата с нейните тучни долини и озарени върхове, са поетично предадени. Всеки образ грижливо е отбран от голямото разнообразие и така е одухотворен, че остава като бъдещ идеал на човечеството.
Петър Константинов Дънов - Беинса Дуно - пее и свири на цигулка, която владее дотолкова, доколкото да импровизира свободно и с
лекота
музикални мотиви - песни.
Текстът на последните е също така Негово творчество. През сравнително дълъг интензивен живот са записани над двеста мотива, музикални упражнения и песни, които са дадени в границите на сопрановия и баритоновия регистри. Трябва да отбележим, че повечето от песните са дадени в двуделна и триделна форма, при строТо спазване на класическия принцип. Има и такива, които са характерни със своя баладичен характер. Между издадените песни и мотиви ще срещнем и такива, които са написани безтактово, с цел да се даде пълен израз на импровизационното начало, далеч от упадъчната форма на композиране.
към текста >>
3.
3_23 Окултната музика на Учителя
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
От цигулката Си, с неподражаема
лекота
, като че ли на шега, Той извличаше такива тонове, каквито и най-видните цигулари около Него не можеха да изсвирят.
(Виж: 7 лекция, общ окултен клас, II година) Учителят беше музикант. С музикалния си гений Той можеше, ако се отдадеше на музикално поприще, да стане ненадминат виртуоз и композитор. Но Той не пожела това. Пътят на Великия Учител е друг. Път, непонятен за обикновените човешки съзнания.
От цигулката Си, с неподражаема
лекота
, като че ли на шега, Той извличаше такива тонове, каквито и най-видните цигулари около Него не можеха да изсвирят.
Тъкмо тези места бяха, които разкриваха истинския дух и вътрешната същина на мелодията, която Той свиреше. Никой от цигуларите-ученици не можа да постигне това и те винаги поднасяха дадена мелодия някак си огладена и лишена от онзи вътрешен трепет, който Учителят й предаваше. Учителят не беше пианист, но понякога сядаше на пианото и лекичко импровизираше. Тоновете, които излизаха от Неговите пръсти бяха толкова съдържателни, че и най-големият световен пианист би Му завидял. Ако някой от нас обърнеше внимание на това положение и изкажеше възторга си, Учителят отговаряше само с лека усмивка.
към текста >>
4.
5_49 Как бе открит Бивакът на Витоша
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
Беше забавно да се гледа как ние, младите, пъхтяхме запотени и решени да не отстъпваме от Учителя, а Той се движеше с
лекота
.
Накрая Го видяхме там, отсреща, с усмивка да ни посреща. Каза ни: "И аз обичам да се надбягвам..." След малко добави: "Да се надбягвам с времето и с живота на земята." Когато вървяхме с Учителя, Той така се движеше, като че ли вървеше не по земята, а на десет сантиметра над нея. Стъпваше отмерено, имаше красота и хармония в движенията Му. Движеше се по земята, като че ли стъпваше на нещо меко. Стъпката Му беше еластична и Той се движеше много бързо - така, че ние подтичквахме край Него.
Беше забавно да се гледа как ние, младите, пъхтяхме запотени и решени да не отстъпваме от Учителя, а Той се движеше с
лекота
.
В последните Му години на земята вече възрастта даде своя отпечатък. Той започна да се движи бавно и да се изморява. Но това беше вече 1942-44 година - Той бе седемдесет и осем - осемдесет годишен. Някой път се изкачвахме с една лека кола "Форд" - Учителят и пет- шест души заедно с Него. Тази кола я управляваше един белогвардеец- руснак.
към текста >>
5.
І.8. ГОЛЕМИЯТ ВЪПРОС
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
Ако то бе будно, щеше с
лекота
да преодолее бариерата на времето и нямаше да ви затрудни припомнянето на прочутата проповед на Христа... Ненаписаните Блаженства аз ще ви припомня: Блажени са вярващите, а още по-блажени са онези, които знаят.
УЧИТЕЛЯТ не се отказа от мисълта да получи и друг отговор, погледна сестра Белева и запита: - А вие, сестра, не можете ли да разкажете нещичко от богатото минало и да възстановите някои от блаженствата, били сте на планината с Христа? - Учителю, от това далечно минало нищо не мога да си спомня! - тихо отговори сестрата и свежда поглед върху тетрадката си. Тогава УЧИТЕЛЯТ продължи: - Не веднъж сте слушали Христа, всинца сте били с Него, но сте забравили. Съзнанието ви е затлачено от перипетиите на живота.
Ако то бе будно, щеше с
лекота
да преодолее бариерата на времето и нямаше да ви затрудни припомнянето на прочутата проповед на Христа... Ненаписаните Блаженства аз ще ви припомня: Блажени са вярващите, а още по-блажени са онези, които знаят.
Блажени са тези, които гладуват и жадуват за Любовта, те наситени ще бъдат. Блажени са тези, които ги любят, а още по-блажени са онези, които любят. Блажени са, които се убеждават в Истината, а по-блажени са онези, които носят Истината в себе си. Блажени са, които вярват в науката, а по-блажени са онези, които имат науката в себе си. Блажени са онези, които вярват в разумността, а още по-блажени са онези, които изявяват разумността, която носят в себе си.
към текста >>
6.
ІІ.24. ДАЛЕЧНИ ГОСТИ
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
С изискани пианисими и
лекота
, източният мотив се носеше в пространството.
Цигулката бе настроена, но пак продължаваше с лък леко да опипва струните. Ето че лъкът изтегли едно тихо и вибриращо „ла", след което се заредиха тонове в странен ред. Особена мелодична линия. Чужда за ухото ми. Странен напев в полутонове, четвърт тонове, източни глезанди.
С изискани пианисими и
лекота
, източният мотив се носеше в пространството.
Малка пауза. Нов мотив в типичен източен стил озвуча. Унесен, слушах концерта, макар и неканен. Пак пауза. Тишина. Мир.
към текста >>
7.
ІІІ.84. ЗМИЯРЯТ
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 4
Те Го слушаха и със завидна
лекота
изпълняваха Неговите съвети.
84. ЗМИЯРЯТ Учителят можеше да общува с много представители на животинското царство. Не веднъж сме слушали разговорите Му за насекоми, птици и животни. Той разбираше техния език, възприемаше понякога предупрежденията, които те ни изпращаха, за наближаващата опасност.
Те Го слушаха и със завидна
лекота
изпълняваха Неговите съвети.
В беседите са описани много такива случаи. През времето на Втората световна война, около 1942/43 година, на Изгрева се появи известният в страната ни укротител на змии. Дойде да се срещне с Учителя, да стори добро на Изгрева, като прочисти дворовете и градините ни от отровни змии. Подобни добрини змиярят успешно извършвал в много места в столицата и то само срещу предоставяне на прясно мляко, любима храна на заловените змии. Той беше дребен човечец, с прихлупен каскет, с малки живи очи, готови всеки момент да отправят поглед към змиите.
към текста >>
8.
ІІІ.97. НА ПЪТ ЗА ГОЛГОТА
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 4
А години наред Той възлизаше по тази пътека с
лекота
, когато ние, младежите, едва Го догонвахме.
Оттам пое пеш нагоре. Учителят се движеше трудно, подпираше се с бастун с лявата Си ръка и често почиваше. Трябваше да избира при всяка стъпка удобно място, където да постави десният си неустойчив крак. Той правеше чести почивки от минута-две, но отказа каквато и да е помощ от наша страна. Часове наред Учителят се катереше бавно и мъчително по изровените от пороите и от копитата на конете тясна пътека.
А години наред Той възлизаше по тази пътека с
лекота
, когато ние, младежите, едва Го догонвахме.
Учителят премина през боровата гора и стъпи на малката терасовидна полянка пред вековния клек. Почивка и след това последваха минута на свръх усилие. Трябваше да се задвижи измъченият десен крак. Походката е бавна и мудна. Изровената и тясна на места и още повече стеснена от клекове пътека не ни позволява да се движим около Учителя и да Му помогнем.
към текста >>
9.
7.02. „ИЗГРЕВЪТ И БОКЛУЦИТЕ
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 4
Четях с голяма
лекота
и си давах сметка колко ценна е книгата на Вергилий, и колко много е направил като е събрал тези материали.
И като видях веднъж Вергилий, когото познавах само по име, а не бях го виждала, му казах така: "С тази книга, която си написал, ти ставаш първият евангелист на Братството, който проследява пътя му на развитие". Като почнах да чета първия том, проследявах разказите на братята и сестрите, които са дали различните събития с Учителя, различните случки. Ставаше ми приятно да чета и така продължавах и продължавах, и по такъв начин научих много работи от тях, и от писаното разбрах какво са изживяли, какво нещо е Учителят за нас. И тъй, когато четях беседите, ги разбирах по-доб-ре. Научих какво значи Школа, какъв трябва да бъде братът и сестрата, за да може да се нарече "ученик" и какви качества да има.
Четях с голяма
лекота
и си давах сметка колко ценна е книгата на Вергилий, и колко много е направил като е събрал тези материали.
Благославях го и казвах: Господ да му дава сили и здраве да работи, защото чрез книгата му ние получаваме една ясна представа за Учителя, какво е бил, каква е историята на Братството, какви преживявания са имали, какви грешки са допущали, какви трудности са имали, когато не са слушали Учителя, какви случки са ставали край Него, които бихме могли да наречем чудеса. Особено ме впечатли разказа на брат Борис, който, като ходил в Австрия, на такива изпитания бил подложен, щото е трябвало да вземе решение да се върне в България и да остави следването. Също и запознанството му с Братството. Всичко е много поучително, особено за младите, които сега навлизат в него. Ще разберат много неща как са били, какви грешки са правили, какво е било и какво е станало.
към текста >>
10.
105. ВЪТРЕШНАТА ШКОЛА БЕ ВРЪЗКАТА С ДУХА ОТ СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ
,
,
ТОМ 5
Тутакси цялата тежест, който е била в него изведнъж изчезва и в същата минута той усеща необикновена
лекота
и една безпределност на цялото си същество.
Учителят стигнал до черната дъска и там имало някакъв чертеж от предишната лекция. Учителят взел пергела и започнал да измерва с него чертежа, а след това взел и начертал една окръжност. Посочил му центъра и му казал: „Това е първопричината на нещата, а кръга това е пътят, който си направил. Ето вземи пергела и направи също една окръжност". Той взел пергела и очертал една окръжност на дъската.
Тутакси цялата тежест, който е била в него изведнъж изчезва и в същата минута той усеща необикновена
лекота
и една безпределност на цялото си същество.
Учителят поема пергела и казва: „Ето виждаш ли, ти се докосна с пергела до точката, където е първопричината и начерта този кръг, а това е твоят житейски път досега. Единственото ти разрешение е в първообраза и първопричината на нещата. Стреми се, моли се да се докоснеш до нея, там е разрешението на твоят кармичен проблем". През това време сълзи бликат по лицето на Кольо Драгнев, душата му се рее в простора, защото се е докоснала до Божествената душа, която обитаваше в Учителя. Ето това е един обикновен пример, но и накрая на земята да отидете, и на друга планета да отидете без Учителя сте загубен, но с Учителя ще минете всичко благополучно.
към текста >>
11.
38. КАК ЗАУЧАВАХМЕ И УПРАЖНЯВАХМЕ ПАНЕВРИТМИЯТА
,
,
ТОМ 6
Нямаше никой, но се носеше една тържественост, една
лекота
, нещо празнично из нея.
Когато стъпих на Изгрева и се отправих към поляната, идвайки от нея ме срещнаха познати сестри и братя, които не мога сякаш, че да позная. Гледат някак особено, радостно, усмихват ми се весело, стъпват леко, леко сякаш, че не ходят, а се плъзгат над земята, сякаш танцуват. Обиколих полянката. Учителят се беше вече прибрал. Всички се бяха прибрали.
Нямаше никой, но се носеше една тържественост, една
лекота
, нещо празнично из нея.
По-късно надникнах в трапезарията, в кухнята. Там сестрите също сякаш танцуваха. Готвят и пеят, готвят и пеят някакви нови, красиви мелодии. На обяд добих същите впечатления. И тогава седнах и написах едно писмо в Стара Загора на моите обични приятелки - Бучка и кака Райна за танцуващите сестри: „Не зная какво е станало с тях.
към текста >>
12.
51. ТРЕСКАТА
,
,
ТОМ 6
Като си отидох в палатката почувствувах
лекота
и импулс да почна да се приготовлявам и аз за Рила.
„Ами, че от как съм си дошла ме тресе и не ми минава. В такова състояние не ми се отива на Рила." Той се усмихна и каза: „От де знаеш, че на Рила ще те тресе? Пък ако те тресе, ще накараш този, 68 който те тресе да носи камъни". Аз не останах много доволна от отговора и станах да си вървя. Той ми подаде ръката си мълчаливо, но с една тънка усмивка.
Като си отидох в палатката почувствувах
лекота
и импулс да почна да се приготовлявам и аз за Рила.
На другият ден прибирам багаж и чакам да ме втресе. Не ме втресе. На следващият ден също. Не се повтори треската и на Рила. Не стана нужда да нося камъни.
към текста >>
Ние виждахме, че Той прави всичко с такава
лекота
и бързина и разположение.
Как всичко правеше просто, естествено и незабележимо! Като че ли за Него нищо не беше да заповяда на една болест само с мисъл и веднага да напусне човека. Той казваше, че болестите са живи същества-духове, с които Той разговаряше и отпращаше далеч от хората. И казваше, че ако и ние имаме вяра и силна мисъл можем да разговаряме с тях и да ги изпращаме вън от нас. Аз знаех, че ми помага, знаех, че помага на всички наши хора и на много чужди, но как правеше това, лесно ли Му беше или трудно, не знаех.
Ние виждахме, че Той прави всичко с такава
лекота
и бързина и разположение.
Мога да кажа, че през всичкото време докато Той беше на земята и дълго след Неговото заминаване аз почти не съм се лекувала при лекар. А съм живяла при крайно тежки, нехигиенични условия и неудобства и съм се разболявала честичко. И Той ме е лекувал с мисъл през пространството или като ми е давал някои съвети-методи, начини, средства, как да си помагам сама или даже ми е препоръчвал и някои билки. Чрез мене е давал съвети и препоръчвал билки и за други болни. Из беседите са пръснати също стотици съвети, препоръки, методи, средства, билки за лекуване.
към текста >>
13.
73. НА МУСАЛА
,
,
ТОМ 6
И
лекота
!
Слово, което не отстъпва по светлина, по красота от тези, които видяхме преди малко. Целият преди обед прекарахме там милвани от топлото, лъчезарно, мусаленско слънце, радвайки се на красивите картини, които ни заобикаляха от всички страни: на 1ог пиринска Македония, та чак до Бяло море, на север - Балкана, Дунавската равнина, та чак до Дунава, на изток погледът се губи над Рила и Родопите някъде из Тракия, а на запад потъва в безкрайността!... И красота, и радост, и вдъхновение! „Вдъхновение, вдъхновение, вдъхновение, вдъхновение, ти си благословение! " Пеем всички.
И
лекота
!
„При първи лъч на слънцето вдъхнали ли сте лекий дъх на Мусала? " Мусала, Мусала, Мусала! Мой Мусала! (пеем) Да, мой Мусала и ничий друг! Ние така се свързахме, сродихме с Мусала, душата ни така го възлюби, че той е на всички „Мой Мусала"!
към текста >>
14.
77. ЛЯТО 1939-то
,
,
ТОМ 6
Всичко се движи с такава енергия и
лекота
и сякаш не работи и не се уморява, но сякаш се носи леко, леко над земята с песен и вдъхновение - и чужденци, и ние.
Беше дошъл брат-мекичар със семейството си от Ямбол да летува и да ни гощава с мекици. Всяка сутрин и всяка надвечер запалваше огън на една страна, на края на лагера и почваше работата си. Редът и дисциплината бяха изискани, както винаги. Духът празничен, съборен. Всичко е весело, доволно, щастливо.
Всичко се движи с такава енергия и
лекота
и сякаш не работи и не се уморява, но сякаш се носи леко, леко над земята с песен и вдъхновение - и чужденци, и ние.
Природата и тя знае важността на тази година. Последната, хубава, свободна, щастлива година в братския живот. Слънцето грее от сутрин до вечер. Нито едно облаче не хвърля сянка по него. Понякога само за украса, може би, по синия небосвод се появяват и заплуват малки, бели, пухкави облачета подобни на лебеди и се оглеждат в кристалните води на езерото.
към текста >>
15.
12. ЕДНА СТАРА ВЕКОВНА КАРМА
,
Цанка Екимова
,
ТОМ 6
На десетия ден почувствувах
лекота
и усетих, че задачата ми е решена.
Усетих, че идва от вековете тази карма, че това е вековния възел с Чингиз хан. Учителят добави: „Останете на молитва! " Аз останах целия ден и нощ на молитвен пост. На другия ден Учителят замина някъде извън София. Аз останах на Изгрева в пост и молитва.
На десетия ден почувствувах
лекота
и усетих, че задачата ми е решена.
Учителят си дойде на Изгрева, аз веднага се срещнах с Него и Му съобщих, че съм усетила в себе си, че задачата ми е решена. Попита ме: „Ще служиш ли на Бога? " Поиска моето обещание и аз го дадох. От тогава единствената ми цел бе да служа на делото на Учителя. А със съпруга си Юрдан живях над 50 години и накрая го погребах в София.
към текста >>
16.
ПИСМА ОТ БОЯН БОЕВ ДО ЦАНКА ЕКИМОВА
,
Цанка Екимова
,
ТОМ 6
Тогаз порите на кожата (7 милиона) ще се отворят, цялата кожа ще диша усилено и това ще внесе
лекота
, бодрост, жизнерадост, болестите ще изчезнат, а здравият ще бъде обновен и кален.
Съблечените ризи да се проперат. Това упражнение да се прави 10 дена. Десет дена образуват един цикъл. След почивка 5 ^ 6 дена да се повтори цикъла, след това може да се потрети. Тъй че хубаво е за едно лято да се направят тези упражнения около 30 дена.
Тогаз порите на кожата (7 милиона) ще се отворят, цялата кожа ще диша усилено и това ще внесе
лекота
, бодрост, жизнерадост, болестите ще изчезнат, а здравият ще бъде обновен и кален.
В тялото има отрови, които се образуват от храната. Чрез такова изпотяване те ще бъдат изхвърлени. Това ще се отрази и върху душата. Много недъзи ще изчезнат. Там дето по-рано човека се е нервирал или безпокоил, сега ще бъде спокоен, устойчив.
към текста >>
17.
9. ДУХЪТ НА ИСТИНАТА
,
Симеон Арнаудов
,
ТОМ 6
Каква свобода почувствувах в себе си и с каква
лекота
се движех.
Не е било време, когато да не срещна Христа и да не разговарям с Христа". Аз кимвам с глава в знак, че съм разбрал всичко и си тръгвам. Вървя и си мисля какво съм разбрал? Не можех да отговаря на себе си какво съм разбрал, но усетих в себе си, че всички въпроси, които ме вълнуваха бяха намерили своя отговор в думите на Учителя. И тези въпроси ме оставиха на мира и аз вътрешно се освободих от тях.
Каква свобода почувствувах в себе си и с каква
лекота
се движех.
Разбрах, че свободата е вътре у човека, а не отвън. Аз бях освободен. През лятото Братството беше на Рила на летуване. Една сестра Мария Младенова бе с дъщерите си горе на езерата. Нейният мъж Илия Младенов беше военен и с чин подполковник.
към текста >>
18.
4. ЕВАНГЕЛИСТКИ МЛАДЕЖИ НА ИЗГРЕВА
,
Надежда Георгиева Кьосева
,
ТОМ 6
Имаше
лекота
.
Тука някак си не ни харесва, много е ограничено". И новите хоризонти ги намират на Изгрева и там са останали вече. Това е било времето, когато вече аз съм била отишла на Изгрева. Те идваха на беседи, престояваха у нас винаги и понеже нямаше къде да спят, постилахме черги на земята за тях и така преспиваха. Винаги преди беседи те идваха и ние бяхме една хубава компания, едни хубави, възпитани момчета бяха, с хубаво държане и се чувствувахме като едно семейство.
Имаше
лекота
.
Много хубаво прекарвахме там и по-късно вече аз имах една дружба преди Жоро да го видя. Една много чиста, хубава дружба с Христо Екимов. А баща ми като чул, че аз съм се разхождала с някого там, каза: „Веднага да се прибираш вкъщи". Аз му викам: „Тате, ама то нищо няма..." А той отговори: „Ти нищо не знаеш от живота, веднага се разделяй." И аз си казах, баща ми ще ме раздели от Изгрева, дума да не става и му казах: „Повече никакви разходки, не". Христо ми пише писма, идва, но аз обещах - повече никакви разходки, баща ми иска да ме вземе долу в града, край.
към текста >>
19.
26. Университетски изпити
,
Лиляна Младенова
,
ТОМ 7
Професор Коста Гълъбов по пет-шест пъти ги скъсваше още на първия писмен изпит, а аз с такава
лекота
завърших.
Но майка ми ходи при него и Той бе казал музиката да ми бъде втора специалност, а първата да е литература, т.е. филология. Аз го приех, че така трябва да бъде. В прогимназията пишех стихове. Записах немска филология. Вървеше ми много, но и учех.
Професор Коста Гълъбов по пет-шест пъти ги скъсваше още на първия писмен изпит, а аз с такава
лекота
завърших.
Но учех много, но не ме измъчваха изпитите. Професор Гълъбов два пъти беше давал „фауст" на февруарска сесия. Никой не можеше да предположи, че ще го даде трети път. Обаче вечерта се помолих: „Учителю, искам да си сънувам изпита". Този съвет ми даде кака Еленка Казанлъклиева.
към текста >>
20.
50. ТИШИНАТА НА НОЩА
,
,
ТОМ 8
На тишина, на
лекота
.
Струва ми се, че в тая нощ ще се роди Христос. Но къде и в кого? Ето там е въпросът. 10.11. Печката гори. Особено вътрешно състояние.
На тишина, на
лекота
.
Чета: ... Ангелът казва на Петър: "Стани и бъди свободен! " Никога не съм чув-ствувала Учителя така близко. Особено чувство, когато е вечер. Като че се намирам някъде далеч, много далеч. Откъсната, в някоя пустиня, където няма никой и където Бог ще ми проговори. Тишина.
към текста >>
21.
10. ПРОТЕСТАНСКИТЕ ДЕЦА УТИВАТ ПРИ УЧИТЕЛЯ
,
,
ТОМ 8
Обръщайки се аз наблюдавах вървежа Му и се възхитих от
лекотата
, от леката ритмична и красива походка.
А и брат ми не ме канеше да ме води при тези, които той посещаваше. Но... четвъртък сутринта към 10 часа излязох от палатката и се спуснах със спокойни стъпки към езерото. Не виждах никакъв човек и ето съзрях, че благородният белобрад старец идва към мен. Виждайки Го отдалече аз се зачудих как да Го поздравя, но когато Той ме наближи поздравих Го с леко кимване на глава, а Той ми отговори: "Само Божията Любов! " и продължи пътя си нататък.
Обръщайки се аз наблюдавах вървежа Му и се възхитих от
лекотата
, от леката ритмична и красива походка.
Но пак, нито себе си вътрешно запитах, нито на брат си зададох въпроса, кой е Той! На следното утро, петък, аз без да вземам никакво оформено в съзнанието си решение с брат си заедно тръгнах и дори вървейки с него пак не го попитах къде отиваме. Желая тук да кажа, че на моя брат Гавраил, който е пет години по-голям от мене имах абсолютно доверие и затова считах излишно задаването на въпроси, когато той предприемаше нещо. И така тихомълком вървяхме по стръмната тясна пътечка, видях още много други мълчаливи, устремени натам, накъдето и ние с брат ми вървяхме. Стигнахме до един великолепен връх.
към текста >>
22.
18. ПИСМО НА ВИОЛА ЙОРДАНОВА ДО М-Р БРАУН
,
ВИОЛА ЙОРДАНОВА
,
ТОМ 8
Естествено, най-доброто темпо трябва да разрешава на изпълнителите да се движат грациозно и да пеят с
лекота
, като дишат на определени места, без да се прекъсва цялата фраза.
Той е знаел много добре, че те ще създадат най-добрият поетичен текст, съвършено сливащ се със значенията, музикалните ритми и движенията на тялото при изпълнението на Паневритмията. ЧЕТВЪРТО: Темпата, ритмите, поетичните текстове и движенията на тялото се определени единствено от идеята която е сърце на упражненията. При изменението на мензурите се изменя и ритъма и темпото на движението което не е позволено. Темпата, както казахме не могат да се сменят. Затова не може да се разбере местната традиция, атмосферните условия или възрастта на играещия.
Естествено, най-доброто темпо трябва да разрешава на изпълнителите да се движат грациозно и да пеят с
лекота
, като дишат на определени места, без да се прекъсва цялата фраза.
ПЕТО: Оригиналните ключове на всички музикални композиции на Учителя, не трябва да се изменят. В случай, че даден диригент би пожелал да аранжира някои от композициите Му за даден оркестър, като изменя оригиналния ключ, не е позволено. Транспонирането на някои песни, за да бъдат пригодени за голяма група хора е възможно. За соло-изпълнения певецът би могъл да подбере онези песни, които са подходящи за неговия глас-бас, колоратура и т.н. ШЕСТО: Когато Паневритмията се изпълнява многократно съгласно директивите дадени от Учителя, играещите изпитват благотворното влияние на всяко едно от движенията, които предизвикват постепенно духовно развитие което води до по-високо съзнание.
към текста >>
23.
6. ГАЛИЛЕЙ ВЕЛИЧКОВ
,
,
ТОМ 8
Не мога да ви опиша колко сериозно беше неговото отношение във връзка с младежта,
лекотата
на младежта да се жени, да създават поколение.
Той не само свиреше хубаво с цигулката си, но също така за мене беше важно неговото будно съзнание, когато по времето на Учителя той е поставял определени въпроси, много важни и точно на място, за да може сега да имаме известна светлина върху тях благодарение на него, които въпроси днес и нас ни интересуват. Брат Галилей Величков за мене беше един много напреднал брат, с много силен дух, извънредно много организиран и авторитетен. Той имаше много спомени от Учителя и много често, когато сме били на Витоша заедно с групата на брат Петър сме разговаряли с брат Галилей. Разговаряли сме за Учителя, много примери ни е разказвал и все казваше, че има една тетрадка с примери от Учителя, която желаеше да ми покаже. Но той никога разбира се не ми даде тази тетрадка с неговите спомени.
Не мога да ви опиша колко сериозно беше неговото отношение във връзка с младежта,
лекотата
на младежта да се жени, да създават поколение.
Веднъж разговаряхме с него и той с такава сериозност ми говори по този въпрос, че трябва да се вземе предвид не само съществото, с което се свързваш, но още четири поколения преди това трябва да знаеш, да проучиш рода и да имаш предвид с каква задача се нагърб-ваш при една женитба. След като аз не можах да получа тази тетрадка на брат Галилей с неговите примери извънредно много приятно се зарадвах когато видях в томовете на "Изгрева", че неговите примери са излезли и това са едни велики примери, на един действително ценен ученик на Учителя, който в дадени моменти е успял да присъства на такива интимни моменти от живота на Учителя и да поставя такива важни въпроси, по които бъдещото поколение ще може да има известен поглед върху интимния вътрешен живот на Учителя, на Великия Учител. Брат Галилей Величков стана голям приятел на нашето семейство, тъй като всички общо заедно работехме при брат Петър и заедно отивахме на екскурзии на Витоша. По-късно, когато нашето семейство се отдръпна от брат Петър, Галилей Величков продължи да дружи с него и да отива при него. И тъй като един вид Светозар, който живееше при брат Петър толкова години и му помагаше в домакинството и в градината, един вид той желаеше да остане да живее при него.
към текста >>
24.
56. БИБЛИЯТА
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990)
,
ТОМ 9
В разумността няма противоречия у човека, те просто не съществуват, доволството е негов постоянен спътник и трудностите и мъчнотиите се преодоляват и превъзмогват с
лекота
и песен, а пътищата на скръбта и на съмнението заобикалят надалеч из чужди места, където птичките не правят гнездата си и не пеят, където цветята не цъвтят на пролет и снеговете не се стопяват.
Неразумност значи ограничение, значи отсъствие на светлина поради ограничението на стените и капаците по прозорците и вратите, мрак, в който пътят не се вижда освен когато блесне неочаквано някоя светкавица и човек разбере, че е объркал пътя. Разумността носи, със светлина изобилно, разумността, светлината е нещо организирано, хармонично, в него присъствува Бог, или в него Бог се проявява. Неразумността е тъмнина, мрак, хаос, отсъствие на хармония, там Бог не се проявява. В разумността се проявяват възвишени високо интелигентни същества, които напътствуват човека в неговото усъвършенствуване, защото го обичат, а обича само Бог. Значи, ако човек в живота си намери пътя на разумността и тръгне по него, много същества от невидимия свят ще му помагат.
В разумността няма противоречия у човека, те просто не съществуват, доволството е негов постоянен спътник и трудностите и мъчнотиите се преодоляват и превъзмогват с
лекота
и песен, а пътищата на скръбта и на съмнението заобикалят надалеч из чужди места, където птичките не правят гнездата си и не пеят, където цветята не цъвтят на пролет и снеговете не се стопяват.
Там, в тия места царува неразумността почвата е мочурлива и всяко семе, което в нея попадне, изгнива, изчезва без да прорасте, да пусне корени и стъбло. А има и пустинни места, към които води и минава пътеката на неразумността, там всичкото е голо, сухо, няма ни капка вода и никаква растителност не се вижда. Тук там се срещат оазиси, създадени от съществата на разумността, за да помагат на пътниците през пустинята, защото милосърдието е един от спътниците на разумността. 2 ч.37 м. преди пладне
към текста >>
25.
94. ВЕЩИТЕ НА УЧИТЕЛЯ
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
И с много
лекота
се уреди този въпрос и когато отиде братът да предложи в Райсъвета, че ние сме готови всичкото имущество на Учителя да откупим, то беше към 30 000 лв.
Поканиха ме ревизорите и аз участвах в това и даже ние бяхме отговорници: Борис беше, Мария, Влад, аз и не знам кой друг беше. После Борис като отиде в затвора Мария беше много заета с това. Тя нямаше време да се грижи за тези неща и когато ние откупихме братските вещи, ние не искахме да откупуваме братските имоти. Ние искахме да откупиме само Учителювото лично имущество, защото, да ви кажа аз лично бях, аз много бях за това и настоявах, въпреки че аз нямах средства, но настоявах да откупиме Учителювото имущество, защото не може цяло Братство да дадеме Учителювият личен имот на търг да се продава. Това ни засягаше като последователи, да не кажа като ученици.
И с много
лекота
се уреди този въпрос и когато отиде братът да предложи в Райсъвета, че ние сме готови всичкото имущество на Учителя да откупим, то беше към 30 000 лв.
те казаха: „А-а казва само това не може. Ако откупите всичкото имущество. Не може само Учителювото". Щото вижте, то другото имущество не беше така ценно и ако не бяхме го откупили щеше да отиде там дето ги продават от Всестранни услуги мисля че беше. Ще го дадат там и ще стои натрупано в някои складове и тогава приятелите пак се отзоваха, събраха сумите.
към текста >>
26.
104. ВЪТРЕШНИЯТ ПЪТ НА УЧЕНИКА
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
И това,
лекотата
с която Той правеше всичко и ни заразяваше.
В.К.: Щото човек като чете, той трябва да влезе в Словото, в това поле, но вие, които сте Го виждали, чували е по-другояче при вас. Е.А.: Вижте, все едно, че чувам Учителя като го чета, да. В.К.: Но за нас е по-трудно. Е.А.: Е не зная. Може да е вярно, вижте, ние имахме обаянието, което Учителят даваше.
И това,
лекотата
с която Той правеше всичко и ни заразяваше.
Затова след всяка лекция, след всяка беседа, всеки един от нас излизаше окрилян. Всеки един от нас излизаше вдъхновен, всеки идваше радостен. Защото ние като ходехме на беседи си имахме една задача, друга задача, трудности някакви. Много често Учителят решаваше и нашите задачи, личните ни задачи в лекциите. Макар че във всяка лекция и беседа Той казва, че Аз имам една, две, до три основни мисли.
към текста >>
27.
ОБРАЗЪТ НА УЧИТЕЛЯ ПРЕЗ МОИТЕ ОЧИ 1.Походката на Учителя
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
В движенията имаше замах,
лекота
, красота и пластика.
Обикновено, когато се качвахме към Бивака при първата чешма той си сменяше ризата и още веднъж, когато пристигахме на Бивака. Правило ми е впечатление, че ризата, която сменяше не беше овлажнена, но мокра. Това беше един от методите за поддържане чистотата на тялото, за освобождаване на организма и почистването му от непотребните утайки. Когато Учителят ни показваше гимнастическите упражнения или упражненията от Паневритмията, тогава можеше да се наблюдава изящество в движенията му. Той вдигнеше ли ръка нагоре, сваляше ли ръката си надолу, правеше ли стъпка напред или назад, всяко движение беше свободно, без напрежение, но не отпуснато.
В движенията имаше замах,
лекота
, красота и пластика.
Толкова бяха красиви движенията му, че ние просто се захласвахме, възхищавахме се. Искам да подчертая, че такова изящество в движенията виждах главно, когато ни показваше новите упражнения. Когато правехме обща Паневритмия и Учителят играеше заедно с нас, той играеше хубаво, правилно, но изяществото не всякога виждах. Само когато ни показваше новите упражнения, винаги тогава съм виждала образец на красота и изящество. Тогава и ние се увличахме.
към текста >>
28.
2.Гласът на Учителя
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
Когато свърши беседата и запяха необикновена
лекота
той можеше да представи всеки от забъркано душевно състояние на когото и да е, в някой конкретен образ.
Говореше тихо, но ясно - пазеше се пълна тишина. Всички слушаха внимателно. Аз разбирах това, което говореше. Не бях чувала така да говори никой, но ми харесваше, съгласна бях. Всичко, което чух ми се видя истинно, приемах го, то ме пълнеше с нова светлина и ме радваше.
Когато свърши беседата и запяха необикновена
лекота
той можеше да представи всеки от забъркано душевно състояние на когото и да е, в някой конкретен образ.
Учителят имаше някакви невидими фарове, с които можеше да освети всяко кътче на човешкото съзнание и да не остане най-малкото място неосветено. Затова всеки, който отиваше при него с отворено сърце се чувстваше, че е разбран и му е показан път да излезе от каквото и да е объркано положение. Той така правеше това, без да засегне личността, без да унижи когото и да е. Човек сам трябваше да види погрешката си, за да я изправи. Изключително умение имаше да влиза в съзнанието на другия човек, да засегне един или друг въпрос, без да нарани, без да хвърли сянка на съзнанието на човека, а човекът сам се чувстваше като че е бил огрян от слънчева светлина, която го е осветила и стоплила.
към текста >>
29.
БЕЛЕЖКИ КЪМ „ОБРАЗЪТ НА УЧИТЕЛЯ
,
ВЪПРОСИ И ОТГОВОРИ (Магнетофонен запис от Вергилий Кръстев)
,
ТОМ 9
Е.А.: Винаги се е движил добре, пъргаво, лесно, с
лекота
.
Но беше изморен, запотяваше се. Е.А.: Виж какво, само в последните месеци имаше умора. Само последните месеци. В.К.: Понеже вие го заварихте в различни възрастови положения на физическото поле. Значи когато беше млад и по-възрастен движеше се добре.
Е.А.: Винаги се е движил добре, пъргаво, лесно, с
лекота
.
В.К.: Да, значи независимо от възраста. Е.А.: Независимо. Но след като дойде от Мърчаево вече, Той, то беше накрая това и не беше добре. В.К.: Добре, след като премина онази пареза след побоя -1936 г. Той пак се оправи и пак си вървеше бързо.
към текста >>
И с
лекота
.
И когато на Учителя свърши болестта, отведнъж Той проходи. Отведнъж Той беше здрав. В.К.: Сега аз съм Го виждал на снимки - 1936 г., когато Той обикаля, първата Му разходка след като Той оздравява и виждам как се движи, виждам и крачката Му, голяма крачка, широка, бързо, устремно върви. Е.А.: Ама казвам ти, никаква последица от болестта. Той като мина това ограничение, което беше дошло, абсолютно нормално си се движеше.
И с
лекота
.
На 14 август 1936 год. в 9 часа тръгнахме от Рила и в 5 часа след обяд бяхме на Изгрева. Все едно, че не стъпваше. В.К.: Четем: „За съжаление ще кажа, че малцина от приятелите можеха да наблюдават показването и предаването на упражненията на Паневритмията." Е.А.: Да. В.К.: Сега, аз съм виждал снимки нали как се разучават упражненията в самия салон.
към текста >>
30.
05.Отивах да посрещна изгрева
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
Илия ми беше симпатичен с неговата доброта и вътрешна
лекота
, нежност и сдържаност.
Аз ги посещавах. Интересни ми бяха разговорите на тях. Не ми харесваше само, че те осмиваха малко някои от приятелите, но въпреки това приятно ми беше да ги посетя и да поприказвам с тях. Тогава не си давах сметка защо ги посещавам, но някаква привлекателна сила ме тласкаше да ги наобиколя. От тримата най-чужд за мене остана Коен.
Илия ми беше симпатичен с неговата доброта и вътрешна
лекота
, нежност и сдържаност.
Лулчев беше по-дързък и с езика, и с мисълта си, но той най-много ме привличаше, най-много ме интересуваше. Най-често разговорите бяха закачливи, осмиваха един или друг от братята и сестрите. Аз вътрешно се смущавах от това осмиване, въпреки че и аз се смеех, виждах, че в това, което се казва има истина, но осмиването, слабостите на хората всякога ме е засягало, изпитвала съм мъката на осмиваните и ме е боляло, пък съм си и мислила, че други и мене така осмиват. Мене повече ме дразнеше глупостта на хората, надутостта, желанието да се покажат без да има какво да си показват и да се покажат такива, каквито не са. Тези трима приятели към Учителя имаха малко несериозно отношение.
към текста >>
31.
III. КАК СЕ ПОДГОТВЯШЕ СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ ЗА ПЕЧАТ?
,
магнетофонен запис от Вергилий Кръстев
,
ТОМ 9
Дали Учителят ми даде на мене парите или защото аз най-често се грижех за приготовлението на храната, затова тази работа за мене беше лесна и с
лекота
я вършех.
Често Учителят ни даваше продукти да сготвим обяда и Той идваше да се храни с нас. Друг път пък като приготвим обяда искаше да Му занесем в стаята Му, за да се нахрани. Когато се установихме да живеем заедно на Изгрева, Учителят започна да ни дава известна сума, която трябваше да употребим за нуждите си. Ние я употребявахме само за прехрана. Не си спомням как стана, но тази сума беше у мене.
Дали Учителят ми даде на мене парите или защото аз най-често се грижех за приготовлението на храната, затова тази работа за мене беше лесна и с
лекота
я вършех.
Паша се занимаваше с редактирането на беседите, на Савка готвенето много не й лежеше и някак естествено стана най-често аз да се грижа за готвенето, приготовлението на храната. В началото на общият ни живот Учителят ни даваше продукти и обща сума за нуждите ни. Като се отвори столът, Учителят искаше да се храним там и ние отивахме там да се храним. Хранехме се общо всички братя и сестри от Изгрева, които желаеха да посещават стола. По едно време на всяка от нас ни даваше отделно сумата, с която трябваше да се храним в стола.
към текста >>
32.
09 - 01. НАЧКО СЕ СТЪПИСАЛ
,
Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев
,
ТОМ 10
Поляните и горите се зеленееха, а бели облачета се рееха по небето, когато Начко се връщаше от съседното село с една
лекота
в душата си.
ГЕОРГИ СЪБЕВ ПРЕД ПРАГА НА ЗАГАДЪЧНОТО СЛУЧКИ, СЪНИЩА, ВИДЕНИЯ, ПРЕДЧУВСТВИЯ СЪБРАЛ И ЗАПИСАЛ ГЕОРГИ СЪБЕВ БУРГАС 1960 ГОД. 1. НАЧКО СЕ СТЪПИСАЛ Беше пролет.
Поляните и горите се зеленееха, а бели облачета се рееха по небето, когато Начко се връщаше от съседното село с една
лекота
в душата си.
На какво се дължеше това му състояние, той още не бе мислил, още не беше си дал сметка. Начко бе получил от свои близки няколко книжки от списание „Житно зърно" и бързаше за селото. Току що пристигнал, той се залови да чете. Вечерта чете, на следния ден пак. Колкото четеше, все повече се увличаше.
към текста >>
33.
09 - 189. НАГРАДА ЗА НЕПОСЛУШАНИЕ
,
Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев
,
ТОМ 10
Всички изпитвахме едно особено чувство на радост и
лекота
, защото както младостта ни, така и хубавото време ни разполагаха.
189. НАГРАДА ЗА НЕПОСЛУШАНИЕ През месец август 1930 година пет-шест младежи и девойки от Братството отидохме на екскурзия на Мусала.
Всички изпитвахме едно особено чувство на радост и
лекота
, защото както младостта ни, така и хубавото време ни разполагаха.
Тогава аз забелязах, че една от девойките скачаше доста непредпазливо по скалите и я предупредих, но въпреки това тя и след това продължаваше да скача. Само няколко минути след това кракът й хлътна межу камъните и се навехна и тя ревна с глас. Кракът й бе навехнат и отече веднага. Аз се свързах с Учителя, след това й издърпах крака, поразтрих го и не след много отокът спадна. Разказал: Пантелей Карапетров
към текста >>
34.
09 - 277. ПЪТЯТ НА ЕДНА ДУША
,
Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев
,
ТОМ 10
Когато се обърнах и погледнах, видях, че до мене стои Христос, облечен с бяла дреха, който ме погледна кротко и ми каза: „Не бой се, аз съм с теб." Когато на сутринта се събудих, не знам защо, но бях с едно много приятно чувство, с една голяма
лекота
на душата си.
- „Не. Атеистка не станах, защото наскоро сънувах интересен сън, който още добре помня." - „Ако обичате, разкажете ми вашия сън," помолих я аз. - „Сънят бе следният. Една нощ сънувам, че съм седнала на балкона на една висока къща, но балкон без перила и краката ми увиснали над една черна пропаст и аз полека, полека се плъзгам към пропастта. В същия миг почувствах, че от дясната ми страна стои някой.
Когато се обърнах и погледнах, видях, че до мене стои Христос, облечен с бяла дреха, който ме погледна кротко и ми каза: „Не бой се, аз съм с теб." Когато на сутринта се събудих, не знам защо, но бях с едно много приятно чувство, с една голяма
лекота
на душата си.
Някакъв приятен спомен сякаш докосваше нежните струни на моето моминско сърце. Разказах съня на кака Райна и видях, че по израза на лицето й се изписа радост, но тя нищо не ми каза, нито пък аз я запитах. Не мина много време, и аз сънувах друг сън. Беше хубав, светъл ден, аз бях застанала на един балкон, но сега с перила. Хубава къща сред полето, а аз на балкона, наблюдавам близката поляна, цяла покрита с пъстър килим от цветя, огрят от обилна слънчева светлина, Стоя си аз така на балкона с бликнала радост в душата, но в това време чувам звънчета от стадо.
към текста >>
35.
09 - 278. ГЕОРГИ ОТ АВРАМОВО
,
Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев
,
ТОМ 10
На бай Георги му направило силно впечатление още и това, че Учителят се движел с голяма
лекота
, неприсъща на възрастта му.
Учителят говореше тихо, но се чуваше добре. Онова, което на пръв поглед му направи впечатление, бе външният вид на Учителя - дълга, прошарена коса, подстригана до над раменете, облеклото изрядно чисто, по европейски образец, само дето не носеше връзка. Беседата протичаше спокойно и с благ тон. Вече наближаваше обяд, когато тя завърши и Учителят се прибра в стаята си. Някои от слушателите веднага си тръгнаха за града, а други се разхождаха по поляната и споделяха мисли от беседата.
На бай Георги му направило силно впечатление още и това, че Учителят се движел с голяма
лекота
, неприсъща на възрастта му.
В двора, пред салона, имаше еднокраки маси, на които се сервираше обяд. Решил и той да остане на братската трапеза, още повече, че и Учителят се хранел заедно с всички. Седнал братът близо до Учителя, за да може да слуша разговорите, които сътрапезниците водят с Учителя. На задаваните му въпроси Учителят отговарял съвсем спокойно и естествено. От отговорите се виждало, че Учителят говори като човек, който изтънко познава света.
към текста >>
36.
12 - 13. МИСТИЧНАТА ВРЪЗКА
,
Надка Куртева (1908 - 1996 г.). Пред Извора на Живота.
,
ТОМ 10
Там какво е направил, какво станало, бати Иванчо идва в себе си и почувствал една голяма
лекота
, и казал: „Бай Георге, ти какво направи, аз оздравях." - „Чувстваш ли се добре, хайде сега да влезем в събранието." И го хваща за ръка и отварят вратата и влизат в събранието.
Казала: „Георге, къде отиваш, бе, ти, като че ли деца нямаш, не помисляш." Той казал: „Моля ти се, не се бъркай, аз отивам в името на Бога някъде." И казали, не мога да си спомня. И отива. И тъкмо жената на Иванчо излиза от стаята му и влиза в събранието, а тати тя не го забелязала. Влиза при него и слага чевиите - слагаха на вратите си тъй в селата. Слага той чевийката и остава при Иванчо.
Там какво е направил, какво станало, бати Иванчо идва в себе си и почувствал една голяма
лекота
, и казал: „Бай Георге, ти какво направи, аз оздравях." - „Чувстваш ли се добре, хайде сега да влезем в събранието." И го хваща за ръка и отварят вратата и влизат в събранието.
Така беше, със силна духовна мистична ръка беше. Имаше много хубави качества.
към текста >>
37.
14 - 1. ГЕОРГИ КУРТЕВ В СПОМЕНИТЕ НА ВНУЧКАТА МУ НАДКА БОЕВА
,
Надка Боева
,
ТОМ 10
Когато стоиш до него, чувствуваш някаква
лекота
, някакво особено излъчване имаше, атмосферата около него беше приятна и на душата весело и чисто.
Докато учихме, ние живеехме в София, на Изгрева. Тогава Учителят си беше вече заминал. Независимо от това, ние ходехме на беседи, играехме Паневритмия, срещахме се с много братя и сестри, запознахме се с много хора, които също познаваха дядо ми и винаги с любов говореха за него. Всичко това беше едно удовлетворение за нас и голяма радост, че имахме такъв дядо. Той беше благ човек, блага душа.
Когато стоиш до него, чувствуваш някаква
лекота
, някакво особено излъчване имаше, атмосферата около него беше приятна и на душата весело и чисто.
Спомням си и до днес неговия светъл образ. Той имаше синьо-електрикови очи със златисти точици по тях. Погледът му беше много мил, гледаше на живота светло и открито, толкова мил човек беше, че от умиление не може да не го прегърнеш, да не се допреш до него, даваше сила, импулс за живота. Много го обичахме. Макар и да не е имал високо образование, той знаеше много, четеше много, предимно беседите и окултна литература, които са му давали голяма духовна култура.
към текста >>
38.
Наряди за 1930 г.
,
,
ТОМ 12
милосърд и благоутробен и да бъдем ние подобие на Тебе, Господи, така че аз и всички да познаем, че Ти си многомилостивия и благоутробния Господ, Който спасяваш всички." (Ако в душите ни не проникне Божието милосърдие, ние ще имаме едно състояние на закоравяване, няма да имаме
лекота
и не ще можем да учим и да работим.) Молитвата на Духа.Гимнастическите упражнения.
Ще се чете Ев. от Иоанна гл. 8. Третото четириседмичие ЗА БОЖИЕТО МИЛОСЪРДИЕ I седмица, 16 ноемврий - неделя Молитвата на Данаила.Добрата молитва.Ев. от Иоанна гл. 9.Размишление върху Лозинката: „Господи, да дойде Твоето Милосърдие върху нас, защото си казал, че Ти си благ.
милосърд и благоутробен и да бъдем ние подобие на Тебе, Господи, така че аз и всички да познаем, че Ти си многомилостивия и благоутробния Господ, Който спасяваш всички." (Ако в душите ни не проникне Божието милосърдие, ние ще имаме едно състояние на закоравяване, няма да имаме
лекота
и не ще можем да учим и да работим.) Молитвата на Духа.Гимнастическите упражнения.
II седмица, 23 ноемврий - неделя Също както първата седмица, освен Евангелието. Ще се чете Евангелие от Иоанна гл. 10. III седмица, 30 ноемврий - неделя Също както първата седмица, освен Евангелието. Ще се чете Евангелие от Иоанна гл. 11. IV седмица, 7 декемврий - неделя Също както първата седмица, освен Евангелието.
към текста >>
39.
7. НАСТАВЛЕНИЯ
,
,
ТОМ 12
Тъй че 14 дни вашето сърце ще работи за пълнене с добрини и 14 дни вашето сърце ще работи за изхвърляне всички помии от вас и от обществото и след това да почувствувате
лекота
.
Казвате: „Зная, че Месечината се изпразва и се пълни.“ Питам: Твоята месечина празни ли се, пълни ли се? Ето къде е знанието - да знаеш кое е добро и кое е зло. Гледайте вашето сърце пълни ли се с добро и изпразва ли се от зло. Това е да знаете какво е изпразване и какво - пълнене. Знаете, че Месечината употребява 14 дни за пълнене и 14 дни за изпразване.
Тъй че 14 дни вашето сърце ще работи за пълнене с добрини и 14 дни вашето сърце ще работи за изхвърляне всички помии от вас и от обществото и след това да почувствувате
лекота
.
Така постъпват и лекарите. Видят, че някому е разстроен стомахът, има диария и вие веднага търсите лекар, да спре това разстройство. Чакайте, нека си повърне, да му олекне, да изтече всичко събрало се. Някой се разфучал, развикал - не го спирайте, нека си вика, да излезе всичко навън. Ама дразни ви това - затворете ушите си, отдалечете се, не е ваша работа да спирате канала.
към текста >>
40.
ПЪРВИ МЕСЕЦ
,
22 август - 22 септември 1922 г.
,
ТОМ 12
Веселието е радост, в него има една
лекота
, един стремеж нагоре; то е радостта станала по-трайна, ако може така да се каже, завладяла душата в продължение на няколко мига.
19 септември 1922 г.,вторник, 4.15 ч.с. Н. с. е. с. л. и. ч. е. н. д. Б. в. с. п. в. л. и. н. с. е. с. Б. „Блажени чисти по сърце, защото те ще видят Бога." Блаженство - то е състояние не на радост, не на веселие. Радостта се проявява силно; тя е движение. При радостта трептенията са бързи. При радостта има едно движение да се разлее, движение от центъра към периферията, вълна разливаща се навън.
Веселието е радост, в него има една
лекота
, един стремеж нагоре; то е радостта станала по-трайна, ако може така да се каже, завладяла душата в продължение на няколко мига.
Защото радостта, тъй както ние можем да я чувствуваме се проявява като едни изблици за миг. При веселието тя е по продължителна. И радостта и веселието [се] явяват при процеса на растенето. Те съпровождат този процес и през тях се излива слънчевата светлина, която носи и топлина, за да може плода да зрее. Учителят казва: „За да може ученикът да учи, непременно Господ трябва да се радва и весели.
към текста >>
41.
ТРЕТИ МЕСЕЦ
,
22 октомври - 22 ноември 1922 г.
,
ТОМ 12
В първия случай ми биваше добре, изпитвах една
лекота
, един вътрешен мир.
София За Мъдростта 21 11.1922 г. София Този месец, от 22 окт. до 22 ноември работих върху „Мъдростта". Представиха ми се случаи да я приложа. Някъде успях на време да постъпя съобразно с нея, а някъде пропущах- действувах според както почувствувам известна работа.
В първия случай ми биваше добре, изпитвах една
лекота
, един вътрешен мир.
Във втория случай тяжест, голямо недоволство от себе си, дохождах до положение да се чувствувам опорочена. Вторият случай е за мен важен, неиздържането в тази добродетел, защото това ми е задача да работя с нея. „Трижди мери, един път крой! " Често ми дохождаше на ум. Казвах си, преди да постъпя тъй или иначе: „Напи истината ще кажа, от какво ще се боя?
към текста >>
42.
ЧЕТВЪРТИ МЕСЕЦ
,
,
ТОМ 12
Чувствувам ли се там където отида свободна, чувствувам ли
лекота
, аз виждам Божествената Любов да се проявява.
А за да познаваме Любовта, да живеем в нея, трябва да носим този възвишен образ в душата си. Само една чиста, светла кристална душа може да люби. Нека не си правим илюзии, че ние с всичкия този багаж от мисли, чувства и желания, носен от векове, ще познаем Любовта. Допуснеш ли най-малката отрицателна мисъл за своя ближен, ти не можеш да го любиш. Любовта живее само с красивото и възвишеното, тя не се занимава с погрешките на другите.
Чувствувам ли се там където отида свободна, чувствувам ли
лекота
, аз виждам Божествената Любов да се проявява.
Стеснена ли съм, подтисната ли се чувствувам, там Любовта я няма. Където Любовта царува, тя внася една мекота, изпълня с нежност и топлота сърцето. Пенка 22. 10. 1923 г. София II група IX1 Жертва Да се пожертвува всичко низше, за да се придобие Висшия Живот.
към текста >>
43.
19. МИСЪЛТА-МАГИЧЕСКА СИЛА
,
Паша Теодорова
,
ТОМ 13
Да, а в случая с мене, като космонавт в духовния свят, аз минах през особено състояние на безтегловност и
лекота
, за която не мога да дам точно научно обяснение, но мога да благодаря на магическата сила на мисълта, вместо грубата материална мисъл за нещата, ми остави положителна, здрава, стабилна мисъл по въпроси, които вълнуват човечеството и го облекчават.
В мене специално не остана положителния, истински отговор, запример, по въпроса що е животът, но се разколеба мисълта ми по този въпрос и по всички останали въпроси, зададени от Вас, без да изпитам от това някакво смущение или противоречие. Сега се запитвам: Може ли всъщност животът да е борба или движение? Като живее, човек се бори, движи се, но самият живот не е нито борба, нито движение. Той е наистина сила мощна, необятна, велика, каквато остана дълбоко в съзнанието ми, макар че не може да се предаде с думи. За големите велики неща няма нито думи, нито език, с който да се предадат.
Да, а в случая с мене, като космонавт в духовния свят, аз минах през особено състояние на безтегловност и
лекота
, за която не мога да дам точно научно обяснение, но мога да благодаря на магическата сила на мисълта, вместо грубата материална мисъл за нещата, ми остави положителна, здрава, стабилна мисъл по въпроси, които вълнуват човечеството и го облекчават.
Лека, здрава е духовната, Божествената мисъл за нещата, както е лек животът, от който се страхуват хората и го наричат тежък, труден. Лек е животът, леки са всички неща, които се разглеждат от Божествено гледище.
към текста >>
44.
30. УЧИТЕЛЯТ ПОСЕЩАВА УЧЕНИЧЕСКИЯ МИ КЛАС
,
Паша Теодорова
,
ТОМ 13
Изпитвах, преподадох урока си с необикновена
лекота
.
Аз само се зарадвах, но с никакъв страх, никакво смущение, че ме ревизира. Не издадох външно нито изненадата, нито радостта си. Спокойно, с добро разположение продължих работата си, която не бях спряла. Всички стояха, като че ли нищо не се е случило. Заработих с вдъхновение, на което и учениците се поддадоха, без да знаят и разбират нещо от това, което става с тях.
Изпитвах, преподадох урока си с необикновена
лекота
.
Ученичките съсредоточено слушаха и възприемаха лесно, като че ли предварително са учили този урок. Поглеждах от време на време Учителя, който нищо не пише, а само слуша. Към края на часа поглеждам към мястото, където седеше той, нямаше го вече там. Както незабелязано дойде, така и си отиде. Като удари звънецът, ученичките се раздвижиха и побързаха да кажат, че много им харесал новия урок, че го знаят вече, няма за какво да учат за другия ден, но бяха някак особено оживени.
към текста >>
45.
17. РАЗВРЪЗКАТА НА КАРМАТА
,
Гена Папазова
,
ТОМ 13
Тази
лекота
, тази елегантност в движенията мъчно се усвоява, придобива и т.н.
Той трябва да нахрани и този, и този, и този, и този, така беше. Но всички имат впечатления за него, много са писали. В.К.: Вашата така визуална представа за Учителя? Г.П.: Ясна, лека походка, пъргави движения, хармонични стъпки, всичко най-хубаво, приказно. Не само за възрастта му, но въобще за човека, и за младия човек.
Тази
лекота
, тази елегантност в движенията мъчно се усвоява, придобива и т.н.
То си е Негово. Това беше Учителят. В.К.: Друг един върпос. Как Паша реши да пише своите опитности? Тя вече не виждаше.
към текста >>
46.
I. Невидимият Бог на Живота 1. НЕВИДИМИЯТ ХУДОЖНИК
,
Магдалина Стефанова Григорова
,
ТОМ 13
" Той каза: „Контролирам художника отгоре, който ме рисува чрез тебе." Чак тогава аз си обясних защо за разлика от всеки друг път, когато рисувам, ръката ми се движеше с необикновена
лекота
.
С ръка оправих косата си и продължих да го рисувам. Но Учителят продължава да ме гледа по същия начин. Поглеждам се в огледалото и виждам, че няма нищо нередно по мене. Обаче Учителят не престава да гледа главата ми в ляво, без да си отмества погледа. Накрая се принудих да Го попитам: „Учителю, нещо не е наред ли по мене?
" Той каза: „Контролирам художника отгоре, който ме рисува чрез тебе." Чак тогава аз си обясних защо за разлика от всеки друг път, когато рисувам, ръката ми се движеше с необикновена
лекота
.
Когато завърших портрата, отидох на Изгрева да го подаря на Учителя, а Той ме попита колко струва. Казах: „Никакви пари, Учителю! Подарявам Ви го с любов." После Той нареди да поставят портрета в Салона. След известно време реших пак да нарисувам Учителя, като Го гледах от първия портрет. Обаче разликата между двата портрета е голяма.
към текста >>
При втория, ръката ми вече не усещаше тази
лекота
и свобода на движение, както при първия, когато ми позираше Учителят.
Когато завърших портрата, отидох на Изгрева да го подаря на Учителя, а Той ме попита колко струва. Казах: „Никакви пари, Учителю! Подарявам Ви го с любов." После Той нареди да поставят портрета в Салона. След известно време реших пак да нарисувам Учителя, като Го гледах от първия портрет. Обаче разликата между двата портрета е голяма.
При втория, ръката ми вече не усещаше тази
лекота
и свобода на движение, както при първия, когато ми позираше Учителят.
Тогава невидимият художник, контролиран от Него, Го рисуваше чрез мен."
към текста >>
47.
1. ДУХОВНИЯТ ОБЛИК НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ
,
Димитър Кочев
,
ТОМ 13
Считам, че човешката личност, животът (особено дълбокият духовен живот), космоса, са твърде големи и сериозни неща, за да е позволено и разумно, бързо и с
лекота
да характеризираме особено редките и нови явления около нас.
Беше 1929 г. Искам още сега тук да отбележа, че с настоящите редове нямам намерение, нито е по вкуса ми да бързам с обобщения, с генерализация, с интерпретиране, да чертая някакъв цялостен образ на Учителя. Ще се постарая само да предам отделните впечатления, строго фактическата маркировка и багра, получена при отделни срещи с Учителя и близки, и добре проверени лично от мен случки и прояви на тази изключителна личност, характер и Дух. Характеристиката „изключителна личност" беше вече утвърдена всред сериозната общественост, запозната с този човек. Не са ми сродни онези, които бързо го назоваваха: хипнотизатор, славянски маг, Христос, магесник и пр.
Считам, че човешката личност, животът (особено дълбокият духовен живот), космоса, са твърде големи и сериозни неща, за да е позволено и разумно, бързо и с
лекота
да характеризираме особено редките и нови явления около нас.
Правеше се пристойка към Салона на Изгрева и Учителят даваше указания на майсторите. Но денят беше дъждовен - ръмеше слаб есенен дъжд. Въпреки това, наметнат с връхна дреха, средният на ръст и с посивяли коси и брада, странно сериозен мъж не се отделяше от работата, а трябваше и да изслушва енергично говорещ му млад, самонадеян, почти дързък човек. Това изслушване трая близо един час. Учителят не даде знак, че се е отегчил от това, което трябваше да чува, да дава указания на строителите и да понася и влагата, падаща безспирно върху плещите и главата му.
към текста >>
48.
3. ЮБИЛЕЙНАТА ИЗЛОЖБА 1980 г.
,
Борис Петров Шаров
,
ТОМ 13
В много от тях различното интерпретиране всеки път ни разкрива сякаш нов образ - състояния на вглъбеност и размисъл, на енергична напрегнатост или лека ирония, постигнати винаги с
лекота
, с ясна и категорична форма.
И на още един момент. Както при всеки сериозен творец, изкуството на Борис Шаров претърпява развитие. Творбите от последните години съвсем ясно показват тази еволюция във възгледа на художника както по отношение на психологическото тълкуване на образа, така и при пластическото осъществяване. Той разкрива верните и трайни състояния с още по-дълбоко проникновение, с едно избистряне на тона, все по-точно степенуване и пластически диференциран в цялостния живописен градеж. Не можем да не споменем тук и за голямата серия от автопортрети, която в продължение на години художникът постоянно обогатява.
В много от тях различното интерпретиране всеки път ни разкрива сякаш нов образ - състояния на вглъбеност и размисъл, на енергична напрегнатост или лека ирония, постигнати винаги с
лекота
, с ясна и категорична форма.
Немалко от своите творчески сили Борис Шаров отдаде на педагогическа дейност и на работата си като художник в Етнографския институт. И въпреки това, в малкото свободно време, което имаше, той създаде едно значително творчество, което тепърва трябва да намери заслужена оценка, защото е здраво свързано с демократичните традиции на нашето изкуство; неговите задълбочени портрети му отреждат място между майсторите на този жанр у нас. Евгени Клинчаров Източник: Борис Шаров: Юбилейна изложба. (София: Съюз на бълг. художници, 1980 г.)
към текста >>
49.
I част. ПЪТЯТ НА УЧИТЕЛЯ Свещени Думи 1-50
,
ПЪТЯТ НА УЧИТЕЛЯ
,
ТОМ 14
Мъдростта изключва всяка
лекота
.
„Ако ме любите, ще опазите моето Слово". Обичай първо Оня, Който винаги е бил верен и неизменен в Любовта Си към теб. Обичай Този, който ти е дал живота и всички условия. 5.Трите принципа. Истината изключва всякo удоволствие.
Мъдростта изключва всяка
лекота
.
Любовта изключва всяко насилие. 6.Светлина. Ученикът живее в Светлината. Това е единствения реален свят. Сянката не е реална. Търси Светлината, която няма сенки.
към текста >>
50.
I част. ПЪТЯТ НА УЧИТЕЛЯ Свещени Думи 251-300
,
Савка Керемидчиева
,
ТОМ 14
Когато той се почувствува обезсърдчен, нека погледне синьото небе, и ще се успокои, ще почувствува дълбок мир, радост и
лекота
в душата си.
265.Истинска помощ. Ученикът трябва да може да влиза в положе- нието на всяка душа, за да я разбере и й помогне. Когато разбереш една душа, ти я обикваш. 266.Синьото небе. Синият цвят действува на душата и поражда възвишени чувства у ученика.
Когато той се почувствува обезсърдчен, нека погледне синьото небе, и ще се успокои, ще почувствува дълбок мир, радост и
лекота
в душата си.
Ще се разведри и наново ще почне работата си. 267.Звездното небе. Когато ученикът почувствува празнота и безсмислие в живота си, да погледне вечер звездното небе, и той ще се насърдчи от величието му. 268.Малката бубулечица. Когато ученикът се почувствува много от- паднал и излишен на земята, нека погледне под нозете си ония малки мушички, които остават да живеят и след като ги е настъпил някой.
към текста >>
51.
16. ЕРАТА СЛЕД КОМУНИТЕ
,
Николай Дойнов
,
ТОМ 15
16. ЕРАТА СЛЕД КОМУНИТЕ Светлината и новите разбирания, които Учителят прокарваше в своите разговори и беседи, създадоха около нас една атмосфера на
лекота
и приятност, една радост от живота.
16. ЕРАТА СЛЕД КОМУНИТЕ Светлината и новите разбирания, които Учителят прокарваше в своите разговори и беседи, създадоха около нас една атмосфера на
лекота
и приятност, една радост от живота.
Потопени в тази хармонична и мистична атмосфера, ние някак се бяхме пооткъснали и позабравили, суровия и груб материализъм, в който тънеха хората от света, потънали изцяло в грижата за придобиване на материални ценности, поставяйки го като единствена цел в живота си. Духовното, идейното им беше съвсем чуждо, те не го разбираха, нямаха събудени клетки в мозъка си, които да реагират на повика към по-висшето. Затова духовното, идейното, беше чуждо за тях и не проявяваха към него интерес. Това някои от приятелите, особено от по-младите не бяха го разбрали. И след като комуните не дадоха резултат, не допринесоха за събуждането на обществото към идейното, някои от тях намериха, че ще постигнат тази цел, като излезнат в света, по подобие на старовремските пророци, проповедници и апостоли да проповядват за новото и разнасят беседите на Учителя.
към текста >>
52.
34. ТОВА, КОЕТО ЗА ХОРАТА Е ТРУДНО, ЗА БОГОВЕТЕ Е ЛЕСНО
,
Николай Дойнов
,
ТОМ 15
С каква
лекота
боговете разрешават трудностите, които нас хората ни измъчват.
Из пътя чувствувам как Учителят с мисълта си ме пита, дали имам пари за да платя, отговорих му по същият начин, че имам и с радост ще сторя това. Но този тревожен диалог престана, чак когато извадих от джоба си, турлото с банкноти, които имах. Разбрах, че Учителят знаеше, че имам пари, но искаше да провери моята готовност да заплатя с радост, две хиляди и петстотин лева, които шофьора ми поиска за услугата, които с радост му ги дадох после. Не знам кой беше измислил тази дума „турло", връзка банкноти свити на мамул, но тя беше добила популярност, всред стопанските среди по онова време и влязла в ежедневния ни речник. Стигнахме на Изгрева, през разрушена София, предоволен, от благополучното разрешение на този въпрос, който тъй много ме беше измъчил.
С каква
лекота
боговете разрешават трудностите, които нас хората ни измъчват.
Фактически от село Мърчаево до с. Владая ходихме пеша. Аз и Учителят вървяхме напред, а след нас следваха братя и сестри. През цялото време Учителят говореше само със символи на моите въпроси за политическото положение в страната и света. Беше мълчалив и строг.
към текста >>
53.
58. ДИНИТЕ
,
Николай Дойнов
,
ТОМ 15
Нито светлината, нито
лекотата
, нито енергията и тихата радост.
На другият ден, пак съм при същия продавач. Взех диня, която също така беше хубаво узряла, като я режеш пръщи, а вътре като, че ли беше пълна с кристали от рубин. На нея пак имаше усмивка, но съвсем не беше такава, както предишната. В къщи срязах динята, вкусен, сладък, приятен плод, но само толкова. Онова състояние, което имах от онази първата диня го нямаше.
Нито светлината, нито
лекотата
, нито енергията и тихата радост.
Само приятното вкусово усещане. Програмата за ядене на дини продължи и през следващите дни. За голяма моя радост, се случваха все хубави, усмихнати. Но преживяното от онази първа диня, остана само като свиден спомен. В клас след тази случка, Учителят ме погледна, усмихна се и каза: „Пишете за следния път тема: Най-хубавият плод".
към текста >>
54.
70. ЕДИН ДЕН НА СЕДЕМТЕ РИЛСКИ ЕЗЕРА
,
Николай Дойнов
,
ТОМ 15
Една
лекота
, една приятност от чистотата, която цареше там, се чувствуваше от всички.
Отивахме за упражнения и край петото езеро - Бъбрека - Махабур. Широкото просторно плато там, внасяше у нас усета за нещо голямо, необятно, едно разширение и освобождение от ограниченията, които са присъщи на физическия свят. Но най-често за упражненията ходехме край езерото на Чистотата. Там не се посещаваше от хора, беше девствено и чисто. Неговата околност с издигащият се на югозапад, с устрем към небесата връх Харамията, скалите към седмото езеро, създаваха изключително богати на форми релеф.
Една
лекота
, една приятност от чистотата, която цареше там, се чувствуваше от всички.
Високото плато, където точно си правехме упражненията, създаваше голямо отдалечаване на хоризонта, а това обогатяваше и разнообразяваше гледката. В бивака оставаха дежурните, които имаха грижата да приготвят общия обед. На тези, пълни с очарования и прелест места, наредени в кръг по двама, а в центъра, малкият оркестър, който всякога имаше възможност да се създаде тук, заедно с Учителя играехме чудните по своята мелодия и движения Паневритмията. След това, приятните и полезни разговори, опиянението да ходиш, да гледаш девственият релеф пред тебе, да споделяш и да се чувствуваш потопен в едно приятно и хармонично общество, за дълго ни задържаше по тези места, след упражненията. Някои почти до обед прекарваха в съзерцание на богатите форми, създадени от Божествен архитект, които като ги гледа човек с едно по- възвишено чувство, те оживяваха, населени с мили разумни същества.
към текста >>
55.
79. ПАРАХОДЪТ НА СТЕНОГРАФКИТЕ
,
Николай Дойнов
,
ТОМ 15
В един разговор, който имах с него, той ми каза: „Не знам защо, когато идвам тук изпитвам едно особено успокоение, задоволство,
лекота
и приятност".
Там, в тишината, която цареше наоколо, беше много приятно. Изобщо Изгревът, беше място на приятна, благодатна, психична и мистична среда, където човек може да намери една рядко успокоение на цялата си психика на нервите, създадено от напрегнатият груб живот. Това не беше само наше впечатление, но и на онези, по-интелигентните, които случайно идваха тук. Това ми сподели един път, известният и много интелигентен българин - Симеон Радев, познат като общественик и писател. Той идваше често тук, да си прави разходките.
В един разговор, който имах с него, той ми каза: „Не знам защо, когато идвам тук изпитвам едно особено успокоение, задоволство,
лекота
и приятност".
Пред беседката, двама братя бяха направили върху поляната от чимове една котва, като символ както те казваха - че великите Бели Братя, бяха хвърлили котвата на своя носещ се из мировото пространство кораб. До котвата имаше метеорологична клетка, в която имаше всички необходими уреди, за пълни метеорологични наблюдения: термометър, барометър, уред за измерване на влагата, а вън от нея и специален уред за измерване на валежите[1] До него, опитният в мозайкаджийството брат Борис Николов, беше изработил с голямо умение, един слънчев часовник, Грижите около поддържането и наблюденията, които се правеха и за които се водеше дневник в този малък метереологичен пункт, беше поверено на брат Георги Радев, който като студент по математика, където се изучаваха, физика, астрономия и метеорология, беше най-подходящ. Построихме също барака за дърва, въглища и складове за издадените беседи. [1]Виж „Изгревът" том II, стр. 172.
към текста >>
56.
106. ЗЛОКОБНО ЗНАМЕНИЕ - 1949 год.
,
Николай Дойнов
,
ТОМ 15
Всичко се уреди с очудваща
лекота
.
Ето я и първата, дойде пред площада на хижата и от кабинката й се показа ведрото и усмихнато лице на ГраДи. Накачихме се, настанихме се в колите и до вечерта всички живи и здрави се прибрахме на Изгрева. Там с радост бяхме посрещнати. Узнавайки, за депресията горе, братята и сестрите тук, особено брат Стоименов, който пръв ни посрещна, много сериозно са мислили да алармират властта за нашето спасяване. Така, благополучно се уреди, този тревожен период от летуването ни на Рила през 1949 г.
Всичко се уреди с очудваща
лекота
.
Имахме голямото съдействие на Разумният свят. Още на другия ден съобщихме на конярите, щом като времето позволи, да отидат и приберат багажите. След няколко дни времето се пооправи и още след малко дни, багажите с братята и сестрите герои пристигнаха. Какво стана с агнето, запитах първият когото срещнах. Подарихме го на конярите.
към текста >>
57.
1. ЗВЕЗДНИ ВЕЧЕРИ НА ИЗГРЕВА И АСТРОЛОГИЯТА
,
Николай Дойнов
,
ТОМ 15
Такива вечери, обикновено като че ли освобождават човека от ежедневните груби материални грижи и той чувствува една
лекота
от свободата на този ярем.
1. ЗВЕЗДНИ ВЕЧЕРИ НА ИЗГРЕВА И АСТРОЛОГИЯТА Освен интензивен живот, в който протичаха дните на Изгрева, не по-малко интензивен и богат по съдържание живот протичаше и през топлите, ясни нощи, звездни вечери тук.
Такива вечери, обикновено като че ли освобождават човека от ежедневните груби материални грижи и той чувствува една
лекота
от свободата на този ярем.
Мисълта се извисява във по-висшите сфери на знанието, към по- духовните въпроси, към мистичното, далечното отвъдното. Небето над нас, през такива вечери е кристално чисто, защото пушеците, праха и изпаренията на големият град, не се чувствуваха тогава тук. През такива вечери Учителят излизаше, а ние събрани пред малката му стаичка в очакване, като гладни птички бързо го наобикаляхме в едно напрегнато очакване. Звездният мир, който цареше над нас, над главите ни, предразполагаше да се започнат, приятни и полезни интересни разговори за него. Тогава Учителят започваше: „Ако тръгнете из пространството, ще видите разнообразни духове, царства, страни.
към текста >>
58.
39. НИКОЛАЙ И ЦАНКА ЗА РОДА ДОЙНОВИ
,
Николай Дойнов
,
ТОМ 15
На десетия ден почувствувах
лекота
и че задачата отгоре е решена.
В момента, когато застанах пред стаичката на Учителя Той се зададе отнякъде. Бил поканен на обед и за изненадата на всички там, станал и много сериозен напуснал обеда. Когато се приближих до Него и си отворих устата да Му кажа, защо съм дошла Той ми каза: „Да не говорим, аз знам всичко". Погледна ме дълбоко и ми каза: „ Това е много, много стара карма, остани на молитва ". На другият ден Учителят замина някъде извън София.
На десетия ден почувствувах
лекота
и че задачата отгоре е решена.
Учителят си дойде и аз се срещнах с Него и Му казах, че съм почувствувала, че задачата решена. Тогава Учителят ми каза: „Да, ще служиш на Бога". Поиска моето обещание". В.К. Сега, какви противоречия имаше между баща ти и мъжът й? Н.Д. Между баща ми и мъжът й имаше такива противоречия, за текстилните машини, които пренесохме горе.
към текста >>
59.
5. ЯСНОВИДСТВОТО НА КОРТЕЗА И ПРОМЯНАТА С МЕН
,
,
ТОМ 16
С
лекота
вършех всяка работа.
Забелязаха и в училището. Започнах да се уча. Тази година аз повтарях първи прогимназиален клас и от тая година 1., 2., 3. прогимназиален клас, не повторих класа и не получих слаба бележка. Като се пробуди у мене идеята за Бога като че се вля в мене нова струя, нов живот.
С
лекота
вършех всяка работа.
Освен с добитъка и другата къщна работа, аз не сядах свободен. Баща ми бе дърводелец. Поправяше счупените кола на селяните и работеше по строящите се сгради, плевни, сайванти. Имаше всички дърводелски инструменти. Аз правех шейните на махленските деца, така че от малък усвоих дърводелството.
към текста >>
60.
9. В СКОПИЕ, ВЪВ ВЕТЕРИНАРНАТА ЛЕЧЕБНИЦА. ЗАПОЗНАНСТВО С ХОРА ОТ БЯЛОТО БРАТСТВО
,
,
ТОМ 16
Идеята за Бога ми даваше сила и радост да върша работата си с
лекота
, с пъргавина.
Човек заразен живее две седмици, заразен кон живее 20 години. Заболелият кон сам за себе си не е опасен, но разнася болестта наоколо си. Унищожаваха също и туберкулозните заболели добитъци, особено кравите, за да не заразяват чрез млякото си хората, които консумираха това мляко. Въпреки ежедневните преживявания от тези гледки и зрелища от заболелия добитък, аз не преставах и с духовната си работа, която се състоеше в молитва и четене на Евангелието. Всяка сутрин, обед и вечер си прочитах по една глава и в процеса на ежедневната си работа размишлявах върху прочетеното Слово Божие.
Идеята за Бога ми даваше сила и радост да върша работата си с
лекота
, с пъргавина.
Словото Божие ме повдигаше и ми донасяше светли мисли и топли чувства. Обядвахме и в един часа следобед ни даваха обедна почивка. Сън - около час и половина-два. И следобед - словесно занятие по ветеринарната дисциплина. Обедната почивка използвах да си прочета от Евангелието определената глава.
към текста >>
61.
19. ПЪРВОТО МИ ОТИВАНЕ НА МУСАЛА
,
,
ТОМ 16
Станах и дълго се любувах на хубавите гледки и на приятната
лекота
и радост, която изпитах на най-високия връх на Балканския полуостров.
Родопите се ширнали на юг до Бяло море, като развълнувано море. Вятърът престана да духа. Върхът се обгърна като с топла пелерина. Закусих и съм заспал дълбок, лек, приятен сън. Топлото слънце така ме унесло, че се събудих чак в десет часа.
Станах и дълго се любувах на хубавите гледки и на приятната
лекота
и радост, която изпитах на най-високия връх на Балканския полуостров.
Маричините езера и Мусаленските езера блестяха, рефлектиращи слънчевите лъчи. Сбогувах се с върха и потеглих надолу към Боровец. По извиващите се серпантини на лъкатушната пътека срещнах бащата-самоковец с двете си дъщери - отиваха и те към върха. Тъкмо пристигнах в Боровец, ето, изви на площада автобус, идещ от София и от него слязоха 25 души братя и сестри, отиващи на Мусала. Като ме видяха, те ме поканиха да отида с тях пак на Мусала.
към текста >>
62.
1925 година
,
,
ТОМ 16
Като че невидима сила ме крепеше, та с една радост и
лекота
пристигнах в Ковачевец.
Вечерта ми дойдоха гости от Голямо ново - Георги Колев Вълков. Те пътуваха за Микиш, Търновско. Поговорих с тях и след като се нахраних, потеглих за Ковачевец. Вечерта бе приятна. Земята покрита със сняг, луната, въпреки че имаше облаци, осветяваше земята и мен.
Като че невидима сила ме крепеше, та с една радост и
лекота
пристигнах в Ковачевец.
Заварих и Мисирджиев в Ковачевец. Четох беседата 11-а: „Мястото на човека в природата". Сутринта Дядо Ганчо замина за Шумен, по когото изпратих писмо за брата Петко Христов. Ходих в Ковачевската прогимназия за удостоверение от пунктовата за оправдание на пътната си глоба. Говорихме с Господин Денев по християнство и църквата, също и Дъновизма.
към текста >>
63.
1929 година - продължение
,
,
ТОМ 16
Вървях бързо, особено до Юренджик, понеже изпитвах особена
лекота
, пъргавост и простор на духа.
След наряда се готвих за писане таблиците и рапортите и сведенията. До обед ги довърших съвсем. Каня се да пътувам за Цар-Асен, Водица и после Попово и обратно тук. Турил бях раницата, излязох да заключа, но се повърнах с жажда да прочета новодошлата беседа, „Глас в пустинята". „Любовта е път към вечно тържество, но за да не злоупотреби човек с нея, преди всичко той трябва да мине по пътя на скърбите и страданията." Часът е 2, потеглям за Цар-Асен.
Вървях бързо, особено до Юренджик, понеже изпитвах особена
лекота
, пъргавост и простор на духа.
Времето бе извънредно топло. Ризата се измокри, даже раницата се измокри на гърба ми и се понакваси хлябът. При Цар-Асеновската чешма седнах да се нахраня и хвърлих мократа риза да съхне. Ядох чесън и хляб, мокрен с вода. В Цар-Асен не намерих Цона и Стела Атанасова.
към текста >>
64.
Дневник IV. 27.IX.1933 год. - 21.IV.1934 год. - Продължение 2
,
,
ТОМ 16
Спомням си мисъл от Учителя, който казва: когато човешкото в човека се справя с противоречията и тягостите на живота, то ти си като натоварена камила и гръбнакът ти може да се пречупи, но когато Божественото, Бог в тебе се справя с тия тягости, то тогава Бог с неусетна
лекота
понася всичките тягости и ти се освобождаваш.
Слънцето се показа съвсем от ясен източен хоризонт. Събудих се в 5 ч и в леглото седнал, дълго размишлявах и се молих. Беше ми много тежко, но полека-лека това тягостно състояние до 6 ч, като тъмна бездънна нощ се промени в ясна утринна виделина. Постепенно състоянието ми се промени и като че ли един не по силите ми товар падна от мене и не го видях къде отиде, като че нещо го отнесе и ми стана като че не е било, като че не съм товарен. Изпълни [се] душата ми със спокойствие, тиха виделина огря вътрешния ми свят и като че външното време, външното, което сега става с утринната зора, сега става в душата ми.
Спомням си мисъл от Учителя, който казва: когато човешкото в човека се справя с противоречията и тягостите на живота, то ти си като натоварена камила и гръбнакът ти може да се пречупи, но когато Божественото, Бог в тебе се справя с тия тягости, то тогава Бог с неусетна
лекота
понася всичките тягости и ти се освобождаваш.
„Будни бъдете и непрестанно се молете." През целия ден аз не влизах да обучавам децата, а писах списъка за разхвърляне данъка за училищния бюджет. С него се занимавах до късно. После от 10 ч си кърпих долните дрехи, та се къпах и преоблякох. Легнах си чак в 12 ч. 25.II.1934 год., неделя Събудих се в 6 без 15.
към текста >>
65.
1934 година
,
,
ТОМ 16
Спомням си мисъл от Учителя, който казва: когато човешкото в човека се справя с противоречията и тягостите на живота, то ти си като натоварена камила и гръбнакът ти може да се пречупи, но когато Божественото, Бог в тебе се справя с тия тягости, то тогава Бог с неусетна
лекота
понася всичките тягости и ти се освобождаваш.
Слънцето се показа съвсем от ясен източен хоризонт. Събудих се в 5 ч и в леглото седнал, дълго размишлявах и се молих. Беше ми много тежко, но полека-лека това тягостно състояние до 6 ч, като тъмна бездънна нощ се промени в ясна утринна виделина. Постепенно състоянието ми се промени и като че ли един не по силите ми товар падна от мене и не го видях къде отиде, като че нещо го отнесе и ми стана като че не е било, като че не съм товарен. Изпълни [се] душата ми със спокойствие, тиха виделина огря вътрешния ми свят и като че външното време, външното, което сега става с утринната зора, сега става в душата ми.
Спомням си мисъл от Учителя, който казва: когато човешкото в човека се справя с противоречията и тягостите на живота, то ти си като натоварена камила и гръбнакът ти може да се пречупи, но когато Божественото, Бог в тебе се справя с тия тягости, то тогава Бог с неусетна
лекота
понася всичките тягости и ти се освобождаваш.
„Будни бъдете и непрестанно се молете." През целия ден аз не влизах да обучавам децата, а писах списъка за разхвърляне данъка за училищния бюджет. С него се занимавах до късно. После от 10 ч си кърпих долните дрехи, та се къпах и преоблякох. Легнах си чак в 12 ч. 25.II.1934 год., неделя Събудих се в 6 без 15.
към текста >>
66.
Дневник VI. 19.ХI.1934 год. - 10.III.1937 год.
,
1936 година
,
ТОМ 16
Както в случая ме понесе силният вятър нагоре и аз с висок глас викам и се смея на
лекотата
, с която хвърча нагоре.
Друга картина: Излизаме из един стръмен баир нагоре, наши братя и сетри, но баирът е на урви, на урви, като над Арабаджи Героолар във Водица. Силен западен вятър повея и толкова силен, щото изкачвайки се нагоре на изток аз, Учителят и братя и сестри, аз току се затекох нагоре и вятърът ме повдигна. Колко леко, радостно се пътува нагоре - само трябва да се крепиш да не се завалиш. Рекох си, че в природата стават неща, които учудват човека. Когато природата иска, може да те улесни, да те пренесе на цели разстояния за един миг.
Както в случая ме понесе силният вятър нагоре и аз с висок глас викам и се смея на
лекотата
, с която хвърча нагоре.
Учителят гледа и говори на братята и сестрите. * Нощес валя дъжд със силни гръмотевици. Даже сега, къде 8 ч сутринта, се чуват гръмотевици и ту ръми и престава дъждът. От Еленка досега съм получил един път само резюмета, 3 броя. Нещо особно състояние ме е обзело спрямо нея.
към текста >>
67.
I. Дневник на Елена Хаджи Григорова 3.III.1929 г.-11.II.1945 г.
,
Елена Хаджи Григорова.
,
ТОМ 17
Почувствувах една
лекота
и мир в душата.
Към обед имах едно дълбоко размишление; окъпах душата си във вътрешно молитвено съзерцание. Светна на очите ми. Четох, учих малко стенография и тъй леко, леко прекарах деня. На сутринта - 13.III.т.г., сряда, станах доста бодра, в 6 ч сутринта бях готова, четох 6а беседа от единадесетата серия - „Бог е Дух". Тя още повече ми поотвори очите и под нейното влияние написах едно хубаво писмо на како Бада.
Почувствувах една
лекота
и мир в душата.
И тъй прекарах деня в хармония и радост. Вечерта седях до късно - четох. Легнах си при едно много хубаво разположение; Сънувах: отишла съм при Савка, приказвахме си; между другото тя ми каза, че Учителят във време на землетресенията ще си замине. На сутринта, 14.III.т.г., четвъртък, станах бодра. Работата ми вървя леко през целия ден.
към текста >>
На сутринта, 12 т.м., петък, станах доволна, обновена от хубавия сън и изпълнена с голяма радост и
лекота
.
След това Стойна ми поднесе сладки да ме черпи, и мед с орехи. Хранихме се на обща трапеза всички братя и сестри. Това беше преди съмване. След туй влязох в стаята си, която бях образцово почистила, и там намерих училищната слугиня Зара, поразхвърляла нейни дрешки по пода, и някои други хора с нея. Аз ги изпъдих вън с всичко и си почистих пак стаята.
На сутринта, 12 т.м., петък, станах доволна, обновена от хубавия сън и изпълнена с голяма радост и
лекота
.
* * * 5.V.1930 г., понеделник, станах силно простудена от предишния ден - празника на детето. Болките бяха големи, рамената схванати, а деца бяха дошли много малко. Повъртях се насам-натам, па току реших с децата да прекарам този ден на открито, на слънце, в гората към Ропот. Срещнахме се с ропотските деца. От гимнастиките и дълбоките дишки се почувствувах доста добре, но рамената още ме боляха.
към текста >>
68.
7. Писмо на Елена Хаджи Григорова до Пеню Ганев от 12.XII.1936 год.
,
V. Писма на Елена Хаджи Григорова до Пеню Ганев
,
ТОМ 17
А Станка току сядаше до тебе с един смях на известна
лекота
и закачка, с думите: „чичо Пеньо".
Неда беше наточила много баници нескопосни, печеше ги, а стаята, където те живееха, беше с един неравен под, никак не хубава. Но моето присъствие там, по този чудноват начин, на всички, и на тях, се видя много чудноват. Иван тъй благосклонно прие и потвърди, че ние сме определени от горе да сме заедно и одобрително разбра и се съгласи, защото никой на съдбата не може да се противопостави. Много интересен сън. Без да знам и без да знаете вие, аз се намерих при вас.
А Станка току сядаше до тебе с един смях на известна
лекота
и закачка, с думите: „чичо Пеньо".
Ти избягваш веднага, щом тя се приближи до тебе, отиваш сядаш на друго място, тя пак дойде при тебе. Това тебе те нервираше и така се събудих. Нямах време да напиша и съня в писмото, затуй и писмото го задържах до днес. Трябваше да отивам на работа, ших си блузата, а беше доста късно. Тъй че, позакъснях с писмото, защото усещам твоята мъка, но няма да ми се сърдиш.
към текста >>
69.
VI. Едно от пътуванията ми в другия свят
,
Елена Казанлъклиева
,
ТОМ 17
Един ден, когато се пречисти земята, и там ще се чувствува такава
лекота
.
В човека трябва да има един силен стремеж и непрери- вен подтик да научи, да открие техния смисъл. - Виж колко приятно е тук - каза ми той, - колко атмосферата се чувства чиста и лека. - Е, и ний имаме у нас високи и чисти балкани, по две-три хиляди метра високи, но тук е съвсем друго. От що зависи тази чистота? - Чистота на мисъл и чувства, чистота на стремежи и движение от любов.
Един ден, когато се пречисти земята, и там ще се чувствува такава
лекота
.
В този момент, когато се разговаряхме и беседвахме в такава една приятна обмяна на мисли, пред нас застанаха двама бели братя и ни поздравиха. Малкият ми приятел стана веднага и аз след него. Доближи се той с благоговение до този брат, който беше вляво, направи един поздрав, който съм виждала ангелите да правят, и изрече една формула, която аз не можах да разбера. Като погледнах в лицето на другия брат, аз видях моя ръководител, който винаги ми се е явявал и сме пътували с него често. - Искате ли да идете още по-далеч и да видите още по-красиви къщи?
към текста >>
70.
3. Вегетарианството у Дънов
,
I. Между истината и легендата. Д-р Стефан Кадиев
,
ТОМ 17
„Това не представлява никаква мъка, напротив - чувствува се несравнима с нищо
лекота
." На въпроса: „Не чувствуваш ли никакво влечение да си хапнеш месце, да си пийнеш винце?
Всички са издържали изпитанието с успех, без трайни повреди за здравето. Напротив, „придобили ценни опитности", утвърдили „своята духовна природа", „пораснали в любов и светлина". За тая цел са и прилагани повече „посрещания на Изгрева", разходки всред природата, молитви, четения на беседите на Учителя. „Човек не чувства никакъв глад", твърдят постещите. Вниманието на човека е отправено „нагоре" и „не остава никаква мисъл за стомаха".
„Това не представлява никаква мъка, напротив - чувствува се несравнима с нищо
лекота
." На въпроса: „Не чувствуваш ли никакво влечение да си хапнеш месце, да си пийнеш винце?
", последователите на Дънов отговарят обикновено: „Не, ни най-малко. Все едно, че не се ядат и не се пият." „Все едно то не се отнася до мене." Когато попаднат на трапеза с хора, които ядат месна храна, те не правят въпрос за това, че техните сътрапезници ядат месо, нито чувстват, че с това се върши нещо противно за тях. Те мълчаливо получават гарнитурите на трапезата, които не са приготвени от месни продукти, без да повдигат въпрос за някаква компенсация. Те знаят, че под светлината на „Учението" те са придобили „друга нагласа", която за другите е непонятна, странна, че „не храната е най-важното нещо в живота". Поради това те не правят от своето вегетарианство въпрос на някаква агитация или пропаганда.
към текста >>
71.
4. Пролетната очистителна диета според „Бялото Братство
,
I. Между истината и легендата. Д-р Стефан Кадиев
,
ТОМ 17
Чувствуваше се известна
лекота
в движенията, спокойно настроение, леко удължен сън.
За странната изодинамика на някои храни при дадени биологически условия можахме да се убедим при поемането на няколко сушени круши. Очевидно поради разнообразието, което те внасяха в диетата, поети вечерта - само след малко измиване и намокряне във вода, те като че подновиха западналия организъм от вчерашния ден. Това се отрази видимо и във веднага поправения тургор на кожата на шията. Самочувствие и трудоспособност. Диетата започна от петък, 3.11.1961 г., като през първите дни не представляваше някакво влошаване на самочувствието.
Чувствуваше се известна
лекота
в движенията, спокойно настроение, леко удължен сън.
Обичайната всекидневна работа се изпълняваше през цялото време, без да се чувствува някаква повишена умора. Очевидно набавянето на енергията ставаше за сметка на ползуването на натрупаните от по-рано материали - което всъщност беше и целта на очистителната диета. Промяна в телесното състояние. Отначало, през първите два-три дни, видимо не личеше някаква разлика отпреди. Промяната се хвърли изведнъж на очи на шестия ден на диетата.
към текста >>
72.
54. Мария Здравкова Милева. 54.18. Как се провежда постът у последователите на Петър Дънов
,
I. Между истината и легендата. Д-р Стефан Кадиев
,
ТОМ 17
През цялото време чувствувах
лекота
на тялото.
Направихме поста, освен аз, също сестра Янакиева, Олга Славчева и много още други - беше нещо като епидемия. Поста започнах в сряда - просто престанах да се храня, без никаква друга подготовка. Не ядяхме никаква храна, не пиехме и никаква течност, изобщо - нищо. През това време си вършех обикновената дневна работа, без спирка. Правех си наряда - тогава нарядът беше доста дълъг.
През цялото време чувствувах
лекота
на тялото.
На десетия ден, беше петък, се явих при Учителя. Той ми поднесе чаша топла вода, в която сложи малко вино - може би една ракиена чаша. После ядох спаначена чорба, прецедена, после - топла вода и чай и едвам на третия-четвъртия ден преминах към обикновена и то лека храна. Отпостването е дори по-важно от самия пост. Учителят много държи на това, да си гледа човек работата, да не му личи, да има обикновено настроение.
към текста >>
Човек чувства през време на поста такава
лекота
!
Постепенно преминавах към силен чай, картофена вода, към десетия ден след поста изядох един детски сухар и друго ядене. Но не ми се ядеше готвено. Исках домати, плодове, повече сурови. Организмът чувства нужда от чиста, проста храна. През това време спаднах с 11 килограма.
Човек чувства през време на поста такава
лекота
!
Настъпва такъв мир, човек живее особен живот! Едвам след двадесет и първия ден ти се струва, като че стъпваш на земята, в обикновения живот. Трябва да се внимава да не се взема много вода! Натоварва се много сърцето. Аз прекарах двадесет и един ден.
към текста >>
73.
4. Биографични бележки за Иванка Петкова Тетевенска (Кадиева)
,
VIII. Биографични бележки. Д-р Стефан Кадиев
,
ТОМ 17
Като учител, общува с
лекота
и равностойно с всякакви хора.
Пенка е родена в с. Беброво, вероятно към 1874 г., в рода на Димитър Моллата, който дава и името на рода. Баща й, Иван, е бил учител. Пенка е най-голямото от трите му деца. Иван има интересна и драматична съдба, може би като повечето родолюбиви и свободолюбиви балканджии по тези времена.
Като учител, общува с
лекота
и равностойно с всякакви хора.
Така веднъж Съдбата го срещнала с мъката и отчаянието на един баща-турчин, за чието болно дете учителят намерил спасителния цяр. Като член на един от революционните комитети, основан от Васил Левски, Иван неколкократно пренася през кордони от турска охрана комитетски пари. По трагикомична случайност го разкриват. Осъден е по бърза процедура и отведен да бъде публично и за назидание обесен в град Сливен. По пътя към бесилото, обаче, го среща стар познат - бащата на излекуваното с негова помощ дете.
към текста >>
74.
2. Време на изучаването на астрология (Тодор Ковачев) Тема, зададена от Иван Антонов
,
Иван Антонов
,
ТОМ 18
След няколко упражнения пресмятанията ще стават вече с
лекота
и даже наум, и много лесно ще намираме интересуващият ни час от деня под чие планетно влияние се намира.
Но в 4 ч и 54 мин изгрява Слънцето. Следователно започва следващият нов ден, който е петък. А в петък започва най-напред да влияе Венера. И наистина в реда на влияние от нощта идва влиянието на Венера. Описаният цикъл се повтаря в същия начин, като се направят нови изчисления за новия ден.
След няколко упражнения пресмятанията ще стават вече с
лекота
и даже наум, и много лесно ще намираме интересуващият ни час от деня под чие планетно влияние се намира.
И следователно подходящ ли е този ден и час за нашата работа. Защото „Всякой ден има своето предназначение. Но хората, като не разбират това, не отдават истински смисъл, който дните имат в човешкия живот. За пример, в първия ден Бог казал: „Да бъде Виделина! ” И видя Бог, че виделината е добро.
към текста >>
75.
7. ВЕНЕРА
,
,
ТОМ 19
Това говори, че тя с
лекота
и без разтягане следва голямата скорост на Слънцето от 250 километра в секунда, движейки се около центъра на нашата галактика.
Ужасяват се от борбата, усилията, умората. Обичат спокойният, без напрежение живот; разкошната обстановка, украсена с миндери и огледала. Венера обикаля около Слънцето за 225 земни денонощия, като се движи с една скорост от 35 километра в секунда. Това дава на влиянието върху родения, сравнително бързо да схваща и разбира, да се ориентира, и също да реагира срещу възбуди. Пътят, по който Венера се движи около Слънцето-нейната орбита, от всички планетни орбити е най-правилна - почти окръжност, нейният ексцентритет е 0,007.
Това говори, че тя с
лекота
и без разтягане следва голямата скорост на Слънцето от 250 километра в секунда, движейки се около центъра на нашата галактика.
Това ще рече, че при катастрофата в Слънчевата система, предизвикана от чудовищната притегателност на черно Слънце, при която се е целяло Тя да се разруши, като се откъснат планетите от Слънцето, Венера е най-малко пострадала. Това й дава най-ценното в нейното влияние. Стремежът към съвършените изяви, изящното и красотата. Стремежът и умението да се прави й върши всичко най-добре. Стремежът и способностите към изкуствата, в най-широк смисъл, като се започне от приложните и се стигне до всички изящни изкуства.
към текста >>
76.
2. ГЕОРГИ ХРИСТОВ РАДЕВ
,
A. Астролозите на Изгрева
,
ТОМ 19
Меркурий въз Везни дава широки идеи, уравновесен ум, любов към изкуството, музиката и
лекота
в израза и лесно заучаване на чужди езици (знаеше отлично 5 ÷ 6 езика).
Светлината, Божественото, трябва да изпълват главата на човека и да посочват правия път на индивида. Георги Радев е одарен с изключително буден ум, който отлично се справя с материалния порядък. (Меркурий в перихелий, съвпад Слънце, съвпад Луна, квинтил Марс, секстил Уран, лат. Уран). Меркурий на върха на IX дом дава голяма любов на лицето към науката, литературата и духовното. Меркурий и Юпитер са в перихелий и най-активните му планети.
Меркурий въз Везни дава широки идеи, уравновесен ум, любов към изкуството, музиката и
лекота
в израза и лесно заучаване на чужди езици (знаеше отлично 5 ÷ 6 езика).
(Меркурий в перихелий съвпад Луна) му дава схватлив ум, добра памет и рядко срещани способности в литературата и духовното. Много добър сказчик. Писал е отлични и изчерпателни статии по всички злободневни въпроси в братствто. (Меркурий в перихелий секстил, латитют Уран) му дава независим, своеобразен, оригинален ум, въставащ срещу робството на модата или обществените условности. Той е неустрашим да си проправя път към абсолютна свобода.
към текста >>
77.
4. КРУМ ЯНАКИЕВ ВЪЖАРОВ
,
A. Астролозите на Изгрева
,
ТОМ 19
Голяма
лекота
при изучаването на астрологията (също - Луна квинтил Юпитер).
Успехи в живота. (Луна в перихелий секстил Меркурий) му дава добра памет, буден ум и редки способности. Възможност да учи езици, Меркурий е светлоносеца на Духа. Когато е пред Слънцето, усилва ума и паметта. (Луна тригон Уран) го прави много оригинален, с независим дух и будно интуитивно въображение, с подчертана склонност към окултните познания.
Голяма
лекота
при изучаването на астрологията (също - Луна квинтил Юпитер).
По негово време нямаше литература и той преведе няколко астрологии от английски, Занимаваше се предимно с младежите и им преподаваше астрологията. Имаше много хубаво отношение към братството и неговия живот. (Юпитер квинтил Луна, паралел Марс, тригон Сатурн). Участваше съзнателно в братските прояви и особено в организиране и провеждане на екскурзиите. Кармата му не е тежка, понеже остана да живее в България.
към текста >>
78.
IX. СРЕДНОЩНА СРЕЩА С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ
,
ПРЕД ГОЛЕМИЯ ВЪПРОС
,
ТОМ 20
Генко ги правеше с радост и
лекота
, като че не стъпяше на земята.
Учителят тръгна с него. Долу чакаха вече мнозина. Те поздравиха Учителя с вдигната ръка. Учителят тръгна към поляната. Там започнаха паневритмичните упражнения с музика.
Генко ги правеше с радост и
лекота
, като че не стъпяше на земята.
Хиляди килограми сякаш бяха снети от раменете му. Как? Той не знаеше, изглежда, че самото присъствие на Учителя действуваше така. Види се, хармонията и Божественото, което той имаше в себе си, ставаше среда и условие на онзи, който се нуждаеше от тях. На Генко се струваше, че вече е нов човек, или по-скоро - предишният Генко, на когото морето беше до колене...
към текста >>
79.
XVIII. ОВЧАРЧЕТО, ГОВЕДАРЯТ И УЧИТЕЛЯТ
,
,
ТОМ 20
И това, което ми направи впечатление, бе
лекотата
, с която Учителят влизаше в разговор.
Без да искам, очите ми се напълниха със сълзи, а овчарчето ме гледаше учудено. Но аз му дадох доста подаръци, запитах го за много от другарите му, за овците, за селото му... То, приказливо по природа, бързо се сприятели и ми разправи доста подробно и за баща си, и за кучето, и за магарето, за братче-тата си, за приятелите, за мечката, която миналата година им вдигнала овена със звънеца и как го носела, а той дрънкал... И после го намерили - не овена, а звънеца, когато аз нарочно се правя на неразбрал и го питам дали овена са намерили... Но аз изпреварих. Преди да отидем до моята палатка с овчарчето, говедарят и Учителят си говореха. Говедарят бе възрастен човек, около 60-годишен, с големи провиснали бели мустаци, медночервено изгоряло от слънцето неб-ръснато лице, значителен правилен нос (което е доста рядко между селяните) и с голям рунтав калпак. Той бе се облегнал върху голямата си тояга и така водеше разговор с Учителя.
И това, което ми направи впечатление, бе
лекотата
, с която Учителят влизаше в разговор.
И с най-простите хора той намираше тема и подходящи изрази, за да го разберат. При това, те изведнаж му се доверяваха като че са били и пребили с него. Говедарят му посочи надолу с кривак към първото езеро и му каза колко говеда пасат и какви са. Каква пакост им е направила тая година мечката. Учителят го пита обича ли планината.
към текста >>
80.
10. От миналото на българите
,
(Сп. «Житно зърно», г. VI, 1931 г., кн. 1, стр. 16-19)
,
ТОМ 20
А сега се повтарят непроверени обвинения, приписват се собствени заблуждения, които даже едно много по-дълбоко съпоставяние на изнесените факти би изместило веднага от заеманите позиций... Тия мисли ние взимаме само като увод към последующата ни работа, която ще се ръководи от следните основни мисли: Историческите събития са в тясна връзка с органическото развитие на расите и народите; В проявата на това развитие народите следват определени линии на природата - планините, реките и моретата, водени несъзнателно (за масата е думата) от известни магнетични и електрични земни течения, които обуславят физиологическото разцъфтяване на техния вътрешен и външен живот - по-чист въздух, по-хубава и буйна растителност, голям жизнен интензитет, душевна
лекота
и пр.
Фототипни твърдения на хора, които разглеждат и съпоставят нещата, без да притежават достатъчно познания, лично достойнство и мистични преживявания, за да разберат дълбоките схващания на тия, които искаха да опишат, ги караме да застават неволно в ролята на съдии, които прибързано хвърляха греховете на съвременниците тъкмо върху тия, които волно или неволно, със своя живот ги тъкмо изобличаваха... Та това е ставало и по-рано - това става и до ден днешен и ще става винаги, защото новото има по-здраво рационално обоснование: винаги то логически ще доминира, винаги то ще създаде свои привърженици по силата на нещата и живота - и развиващо се паралелно със старото, без да ще, един ден ще го измести, присъствуващо по неволя и на неговата агония... В своя напън и безсилие да спре това ново, старото ще се огледа като в някакво огледало, виждайки в проявата на новото ония ценни качества, които и нему някога отвориха пътя на живота, но които сега му липсват изцяло. И то, като немощен старец, който не може да си отмъсти или измести в своя полза действителността, ще започне да злослови, като й припише собствените си грехове на новото, на невинния - и с така облекчена душа, по-леко да понесе живота си, затрупан под развалините на собствения му негов «свят», който понякога той смята изобщо за свършека на света... Такова непознаване духовната страна на събитията не дава възможност да се проникне и разкрият дълбоките причини на движението и ще остане винаги за истинските познавачи на събитието повърхностно: ще се повтарят само типични, непроверени и дори несмислени фрази (като тази например, че богомилите били дуалисти и пр.) и може даже да се стигне до такова изложение на събитията, което може да е фактически вярно, без обаче тяхното обяснение да прониква до ония необходими вътрешни мотиви, които са били идеи двигатели, които правят именно това събитие смислено и вярно на своя принципен път, тъй или инак скрит малко по-дълбоко от взора на обикновените хора. За да се хване и разтълкува така богомилството, историкът трябва да се добере преди всичко до ония скрити, тайни източници на енергия, на поток от идеи и вдъхновение, от които първоначално са черпили и черпят тия и подобните тям движения, а не да се задоволява от констатиране на факти или цитиране на събития, описанието на които често са резултат на изопачени идеи, благодарение днешните условия или неблагоприятната среда. Само тогава историкът би могъл да пристъпи с всичкото знание и обективност към въпроса; да се пренесе в своето съзнание към епохата и източниците и да възстанови действителното, вътрешното съдържание и външното очертание на събитията с една пълнота и правдивост, която не само да се схване от всеки ум, но и почувствува от всяко будно сърце. Тогава - и само тогава, ние ще имаме едно истинско изложение на историческите събития с най-голямо възможно приближение до действителността.
А сега се повтарят непроверени обвинения, приписват се собствени заблуждения, които даже едно много по-дълбоко съпоставяние на изнесените факти би изместило веднага от заеманите позиций... Тия мисли ние взимаме само като увод към последующата ни работа, която ще се ръководи от следните основни мисли: Историческите събития са в тясна връзка с органическото развитие на расите и народите; В проявата на това развитие народите следват определени линии на природата - планините, реките и моретата, водени несъзнателно (за масата е думата) от известни магнетични и електрични земни течения, които обуславят физиологическото разцъфтяване на техния вътрешен и външен живот - по-чист въздух, по-хубава и буйна растителност, голям жизнен интензитет, душевна
лекота
и пр.
Всякога външните събития, колкото да са разкъсани и разхвърляни наглед, имат в основата си развитието на един вътрешен, естествен закон, с неговите психически предпоставки-и изпълнението на този закон, който представлява проявата на една разумна воля, дава смисъл, цел и направление на дадена цивилизация, съдържание на известна култура. И когато изчезне тая основна идея - закон, другото, като някаква безсмислена надстройка, живее с живота на скачащата кокошка, на която главата е отрязана... И много естествено е тогава, че человеческата дейност, макар и не в същия маниер на изложение, има своята безпристрастна хроника, от която могат да се изнесат, ако не изцяло и много, поне отделни трохици, които биха могли днес да се споделят вече с ония напреднали души, които разбират миналото на една страна не само механически, а и като свое собствено минало... Картини от тоя род из минало на България ще дадем в следната книжка.
към текста >>
81.
І. Б. Любомир Лулчев: Тълкуване на хороскопа Светозар Няголов
,
,
ТОМ 21
(С мисълта си може да накара всяка жена да отиде при него.) Голяма
лекота
при изучаване на астрологията.
Обича да пътува. Луна в тригон точен с Уран (). Голяма оригиналност, независим дух и будно интуитивно въображение. Непреодолима склонност към окултни знания. Има могъща привлекателност към жените, рядко срещана.
(С мисълта си може да накара всяка жена да отиде при него.) Голяма
лекота
при изучаване на астрологията.
Ще има много потайни и незаконни връзки. ** показва, че трябва да разреши кармата си с много от жените, които е имал като цар Соломон. Имал е много объркани любовни истории, от които Учителят го е спасявал, да не слага петно на Братството с деянията си. Меркурий в XI дом. Дава много познанства сред хората на литературата, науката или меркуриевите занятия, но никой от тях няма да е устойчив, за да може роденият да разчита на него.
към текста >>
Дава голяма
лекота
при изразяване и писане.
** показва, че трябва да разреши кармата си с много от жените, които е имал като цар Соломон. Имал е много объркани любовни истории, от които Учителят го е спасявал, да не слага петно на Братството с деянията си. Меркурий в XI дом. Дава много познанства сред хората на литературата, науката или меркуриевите занятия, но никой от тях няма да е устойчив, за да може роденият да разчита на него. Дава склонност към критика.
Дава голяма
лекота
при изразяване и писане.
Меркурий в Стрелец ( * В любовта се намесва Черната ложа и разрушава всички любовни отношения с другия пол и ги довежда до провал. Лилит са тъмните сили. Опашката на дракона е кармата, която се събужда и се проявява при контакт с известни хора. (бел. на Светозар Няголов) Луна в паралел с Нептун () облагоприятства пророчески сънища и видения от невидимия свят. Лесно изучава окултните науки: хиромантия, физиогномия и др.
към текста >>
82.
÷ 11. УЧИТЕЛЯТ ЗА ВОЙНАТА 1914 ÷ 1918 Г.
,
В МОЕ ИМЕ: Беседа от Учителя, държана на 29.ІХ.1918 г., София. - В: Дали може: [Неделни беседи от Учителя.] София, 1942, стр. 242 ÷ 245, 250 ÷ 255.
,
ТОМ 21
Щом влезе у вас, вие ще почувствувате вътрешна радост и
лекота
, вътрешен мир и веселие. (стр.
” Това е новото учение. Така говори Господ. Който не вярва, нека погледне вън, там ще види Бога. Вън е Господ, аз Го виждам. Отворете прозорците си, и вие ще Го видите.
Щом влезе у вас, вие ще почувствувате вътрешна радост и
лекота
, вътрешен мир и веселие. (стр.
250) Какво трябва да направи българският народ в тези трудни времена, които преживява? Едно се иска от всички: да възлюбите вашия Божествен баща, майка, брат и сестра. Това значи да се обърнете към Бога. Така ще се спаси българският народ. Така ще се спасят всички българи: свещеници, учители, управници, съдии, майки и бащи.
към текста >>
83.
IX. Светозар Няголов Б. Хороскоп
,
,
ТОМ 21
Роденият умее да подбира думите си с голяма
лекота
ида влага в тях ритъм, който като музика гали ушите на слушателите.
Венера в VII дом е признак за съпружеско щастие. При съдружие или обща работа, Венера ще я превърне в хармонична и ползотворна. При създаден спор, роденият намира начин да го уреди приятелски. Ако стане певец (за което имам заложби), Венера ще осигурява обичта и признателността на слушателите. Венера в Близнаци съчетава красотата на Венера със способността на Меркурий за изразяване.
Роденият умее да подбира думите си с голяма
лекота
ида влага в тях ритъм, който като музика гали ушите на слушателите.
Мисловността му се издига и роденият се насочва към писателското поприще. Ще бъде обичан от братята и сестрите си, съседите и хората, които са в непосредствена връзка с него. Ще прави много къси щастливи пътувания (главно в планината). (Венераточен полусекстил Слънце, разтурящ се секстил Юпитер в перихелий, квадрат образуващ се с Медиум Цели и разтурящ се полусекстил Хирон). (Венера разтурящ се секстил Юпитер в перихелий) е много хубав признак за успех и щастие изобщо.
към текста >>
84.
XII. Очерци за Светозар Няголов от неговите приятели
,
,
ТОМ 21
Има хора, с които с
лекота
ни въвеждат до онова състояние на себеуважение, което бързо преминава като самоосъзнаване в един по-висок свят, в който процесът на зреене вдъхновява и едновременно ни утешава.
(Йорданка Шопова) 11. Светозар и приятелите от Димитровград Стефан Косев Веднъж в парка „Пеньо Пенев” - Димитровград, при едно обичайно прочитане на беседа от Учителя, Той казва, че ние все още не познаваме онези добри и всеотдайни същества, които ни обичат истински. Сигурно доста съм се замислил върху това, понеже в съзнанието ми започна да идва образ на човек, който в голяма степен по един чуден начин материализира пред нас, приятелите, тази изказана от Учителя мисъл, давайки изражение на едно такова любящо същества. Братството е обич извън сегашния покварен свят, а също и мерило за хармонично единение с онази реалност, в която божественият свят изпраща своите послания и формули за разумен живот. Тя иде незнайно в душите и ни намира във времето и условията според формите, които сме сътворили и продължаваме да ваем.
Има хора, с които с
лекота
ни въвеждат до онова състояние на себеуважение, което бързо преминава като самоосъзнаване в един по-висок свят, в който процесът на зреене вдъхновява и едновременно ни утешава.
Словото Божие дотолкова е проникнало в тях, че ги прави да изглеждат пред нас като нещо, което е самото изражение на Светия Дух. В това невинно състояние се съзира една постоянно самодоказваща се в Бога същност, която не търпи компромис. Пътят на такива хора обикновено е необичайно труден, изпълнен с жертва. Докосването до такъв извор е подарък, а краткото общуване - радост и непресъхващ оптимизъм в доброто. Многобройни са ни срещите със Светозар и трудно различими в постоянно топлото и благо отношение към нас.
към текста >>
В общуването това внася
лекота
, защото поезията предава невинност и оцветява онези вдъхновяващи моменти, които повдигат една цяла епоха, забавила нормалния си ход.
Това взаимно проникване в Духа на Словото на Учителя събуди жив интерес и разумен стремеж към духовното. Много са чудните картини и ярки съновидения, които предхождат и съпътствуват нашите братски срещи. Ако искаш да осветяваш пътя на хората, ти не само трябва да будиш, но и да приобщаваш душите, възстановявайки първичния колективен дух, които постоянно ни подтиква към творческо възраждане. Без канон и строга външна мантия, но с едно определено повдигащо духа усещане, ние и до днес се събираме, когато чуем, че Светозар идва. И тогава нашето ежедневие подобно красива симфония, носена от повика на душите, се превръща в поезия, а някои от приятелите естествено и непринудено будят своя поетичен дух.
В общуването това внася
лекота
, защото поезията предава невинност и оцветява онези вдъхновяващи моменти, които повдигат една цяла епоха, забавила нормалния си ход.
* * * Един ден бели отблясъци ще затрептят в твоя прозорец, ще отвориш сънен очи и ще Го видиш в стъклото. Не питай чие е това лице, не питай! Той е пролетният дъжд, в който та си играеше като мъничко дете Той е вятърът, който милва зрялата ръж в полето; Той е Този, Който избърса сълзите ти след първата раздяла. Затова ти казвам: не питай чие е това лице, не питай! * * * Очите на Рила Божия благост!
към текста >>
85.
XII. Очерци за Светозар Няголов от неговите приятели
,
Продължение
,
ТОМ 21
Всички усещахме как той работи с нас с любов, вдъхновение, около него се носеха искри на радост и
лекота
!
Не бях изчела дотогава много от Учителя, а от Светозар получавах наготово знание, опит, философия... Самият той, проучил три пъти цялото отпечатано Слово на Беинса Дуно, беше като подвижна енциклопедия за казаното и писаното от Учителя. Мисията му е да разпръсква светлозарни лъчи в душите на търсещите светлина и нов път. Беше център, около който се завъртаха всички, идващи на планината. Светозар редовно водеше групи до връх Мусала, като със своята желязна организираност запалваше и другите. Тръгваше се в 2 ч сутрин и целият поход се превръщаше в нагледна демонстрация на знанията от Учителя.
Всички усещахме как той работи с нас с любов, вдъхновение, около него се носеха искри на радост и
лекота
!
Възприемахме общуването с него като специален дар. Разказваше за Учителя с почит, възхита и любов, а личният му досег до личностите и събитията го правеше незаменим събеседник. Талантливо предадените случки и сценки съживяваха както личността на Учителя и неговите последователи, така и разни истории от Изгрева. Представяхме си Учителя като благ баща, загрижен за всеки поотделно, олицетворение на принципите на Любовта, Истината и Справедливостта. От близки и познати съм чувала, че при личен разговор брат Светозар внася успокоение, хармония и мир в душите.
към текста >>
86.
XXI. Елена Казанлъклиева и семейство Няголови
,
Продължение
,
ТОМ 21
С
лекота
и смелост той ни въвежда в един претворен чрез чудни хармонии свят, в който всичко - и небе, и нивя, и планини, и гори - тупти с пулса на българската природа.
Но за това говорят не само пейзажните цикли. Още в най-първите си творби - интериорите от ателието, портретите на своите близки и приятели, младият художник рисуваше онова, което му бе близко, което обичаше, което най-добре познаваше. Той можа да направи от стария шкаф картина, защото нещата го вълнуваха не само като сюжет, но и от пластическата си страна; той ги възприемаше в цялата им дълбочина. Умееше да вижда и да извлича от нещата и образите най-характерното, да улови и предаде убедително най-верните психологически състояния. Неговите пейзажи са истински поетични откровения.
С
лекота
и смелост той ни въвежда в един претворен чрез чудни хармонии свят, в който всичко - и небе, и нивя, и планини, и гори - тупти с пулса на българската природа.
Кирил Казанлъклиев говори с истинския език на живописта - със силата на слънчевите багри успява и от най-незначителния сюжет да създаде картина, която живее, която затрогва защото художникът пристъпва с чисто сърце, с изключителна любов, без каквато и да е преднамереност. И творбите му носят най-ценното качество - искреността. Живописвани смело, на едри мазки, изградени в една интензивна тоналност от топли и студени зелени, умело съпоставени с червени и розови - тези пейзажи остават едни от верните портрети на нашата земя, създадени през последните години. Когато днес прелистваме графичните творби, които Кирил Казанлъклиев създаде през 1946 ÷ 1949 г. - цикъла линорезби „Минало”, „Из съпротивата” и други - не може да не бъдем завладени от силата на експресивната им рисунка, от тяхната правдивост.
към текста >>
87.
XXIII. Хороскоп на Стевка Крумова Няголова
,
,
ТОМ 21
Меркурий е в зодиакалния знак Везни, което дава широта на идеите, добре уравновесен ум, любов към изкуството, музиката и голяма
лекота
в израза.
Тази всестранна любов е подсилена от силни волеви подтици и активна проява на волята й (Марс), което води до бързи постижения в живота. Обхваната цялостно от любовта на трите свята, майка ми лесно е решавала мъчните й проблеми, съпътствали живота й. (Меркурий в перихелий съвпад Слънце, полусекстил и съвпад Венера в разменени знаци, секстил Уран, тригон Плутон и - паралел Юпитер). Меркурий в 12 дом, добре аспектиран, дава на родената дух, способен да прави изследвания - окултни и мистични. Меркурий изгрява на Асцендента преди Слънцето и той носи светлината на Духа, която ослепително блести в ума на родената, и тя не прави грешки, много е практична и лесно се справя със сложните финансови въпроси, които постоянно изникват в живота й.
Меркурий е в зодиакалния знак Везни, което дава широта на идеите, добре уравновесен ум, любов към изкуството, музиката и голяма
лекота
в израза.
Може да бъде оратор или добър певец. (Меркурий полусекстил и съвпад Венера в разменени знаци) прави родената весела, общителна, с добър характер, и е приятен събеседник. Обича поезията и музиката, а може да бъде и търговски посредник. (Меркурий паралел Юпитер) е един от най-добрите показатели за добър живот. Има весел, оптимистичен характер, и е способна да гледа на добрата страна на нещата и да не пада никога духом в часове на несполуки.
към текста >>
88.
11. ПОБОЯТ НАНЕСЕН НА УЧИТЕЛЯ
,
,
ТОМ 22
Майка ми чувства голяма вътрешна
лекота
.
Какво стана с нея, умря ли? ". Майка ми му отговаря: „Тази жена, която я ухапа змия, съм аз. Както виждаш, жива и здрава съм. Учителят ми спаси живота." Майка ми оздравява напълно на 12 август, когато и Учителя оздравява. Той посещава извора и вечерта отива на братската среща при огъня до кухнята.
Майка ми чувства голяма вътрешна
лекота
.
Когато Учителят взе да слиза от палатката си към огъня пред кухнята, всички запяхме песента „Малкият извор" - Светъл лъч отгоре слиза. Да, този светъл лъч пак дойде при нас и ни озари със своята виделина. ----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------- *Виж« Изгревът» том II стр. 290-291, N163. ** Виж « Изгревът» том I стр. 561-571.
към текста >>
89.
Лекуване на хора - Мария Андонова Стефанова-Маркова
,
Случки и събития в България свързани с дейността на Учителя - Лекуване на хора
,
ТОМ 22
Тя почувствала в себе си голяма
лекота
и душата й се изпълнила с неземна радост.
Живеели са до гарата под наем. Мария, която е абсолютно трудолюбива е принудена да взима работа от околните хора и да шие до късно, за да изкара по някой лев и подпомогне семейният им бюджет. Почти редовно си ляга към 24 часа, когато се прибира мъжът й. Една вечер мъжът и закъснява много, минава 24 часа, а тя уморена продължава да шие и се излъчва. Вижда пред себе си образа на Света Богородица,която и се усмихва и я завежда в салон, където около един човек, облечен в бели дрехи, бяла коса и брада, и светящи меки очи, имало група от хора, които пеели някакви непознати за нея песни, които много и харесали.
Тя почувствала в себе си голяма
лекота
и душата й се изпълнила с неземна радост.
Запяла и тя с тях. Това хубаво видение се прекъснало от влезлият в стаята мъж, който извикал учудено: „Мария, ти луда ли си, че шиеш на машината и пееш високо в тази късна доба? " Мария веднага се връща в съзнание и му разправя за видението, което имала и мъжът и се успокоил. Легнали си да почиват и на другият ден Мария отишла в черквата и прегледала всичките икони, но никъде не открила образа на белият човек, който се запечатал дълбоко в съзнанието и. По това време брат и попада в плен и няма никаква вест от него дълго време.
към текста >>
90.
Лекуване на хора
,
Случки и събития в България свързани с дейността на Учителя - Лекуване на хора
,
ТОМ 22
" Тя става, целува Му ръка и душата й се изпълва с голяма
лекота
.
Тя отида веднага на другият ден и Той я приема. Сядат един срещу друг и тя си изповядва живота, който живее като описва тежкото си положение. Учителят й казва, че нейното място е в семейството при децата, и тя и сега прилича на калугерка. Казва й да махне черният креп за майка си, защото тя е жива, и от този момент ще се явява нощем на мъжът й, и ще го съветва да промени живота си. - „Скоро живота ти ще стане добър!
" Тя става, целува Му ръка и душата й се изпълва с голяма
лекота
.
Отива в дома си и започва да работи домашната си работа с любов и разположение. От същата вечер мъжът й взел да се оплаква, че майка й цяла нощ идвала при него и го съветвала да остави лошият си живот. Казва й: „Майка ти, като жива беше толкова кротка, тиха, а сега е много строга и само ме съди." Живота й почва да се оправя и то толкова скоро от срещата си с Учителя. Най-важното - мъжът й престанал да я бие и взел да й дава по малко пари за децата и нея. Тя почнала горещо да благодари наУчителя за голямата помощ, която дава на нейната измъчена душа.
към текста >>
91.
5.Времето в планината и послушанието на учениците
,
,
ТОМ 22
Всяка работа на Рила се благославя и всеки, който върши нещо за общото, чувства в себе си една
лекота
, едно разположение и любов към всички присъстващи в лагера.
Често приятелите са ходили на първото езеро, където са играли Паневритмия, и след свършването и са вземали дърва от изгорялата гора. Учителят, и той взима голямо дърво и го носи до кухнята. Навсякъде макар и значително по- възрастен от нас той ни даваше личен пример на работа и постоянство. Той обикновено на никого не нареждаше да свърши някаква работа, но пращаше мисъл и братът сам се залавяше за работа, като смяташе, че това е негова идея. Духът на Учителя насочваше живота на школата на Рила по най-правия път за учениците, необходим за тяхното духовно развитие.
Всяка работа на Рила се благославя и всеки, който върши нещо за общото, чувства в себе си една
лекота
, едно разположение и любов към всички присъстващи в лагера.
Често най-скромните и слаби физически на вид братя и сестри вършеха чудеса на геройство в изпълнение на трудни задачи. Зад всички беше той - Духът Беинса Дуно, който ни ръководеше и вдъхновяваше. През 1930 г. след устройването на лагера при Седемте езера, приятелите се радват една седмица на хубаво слънчево време. Те не са добре екипирани: с тънки дрехи и палатки, повечето от които направени от войнишки брезент, опънат на два кола.
към текста >>
92.
II. Правила от Учителя за Паневритмията
,
,
ТОМ 22
Единствена сестра Катя Грива го пита и той изиграва пред нея упражненията, които я интересували, с такова изящество и
лекота
, каквото тя никога не би могла да постигне.
Достатъчно е в един живот да послушате само едно, което ви казвам и да го изпълните така, както аз го изпълнявам, защото моето Слово е от Бога и моите дела са от Бога." „Достатъчно е да приложите в този живот само един закон от Словото ми и ще изпълните предназначението си на това прераждане между българите. А във всяка беседа аз давам по няколко закона. Това знание е за следващото човечество, което ще просъществува хиляди години." Кога друг път ще срещнете Великият Учител в тази физическа форма и ще придобивате непосредствено знание за живота? Виждаме, че тези, които са били при Великият източник на живота -Учителя не са схванали правилно нещата, а какво остава за тези, които изобщо не са виждали Учителя, като Антония от Димитровград, Мария Митовска и други дори и в чужбина, които, за да могат да опишат приблизително точно Паневритмията, трябва да притежават отлично развита интуиция и постоянно да виждат как ангелите играят Паневритмията и да я опишат точно. Приятелите не са били така будни, събудени, да питат Учителя по всички въпроси на Паневритмията.
Единствена сестра Катя Грива го пита и той изиграва пред нея упражненията, които я интересували, с такова изящество и
лекота
, каквото тя никога не би могла да постигне.
Значи правилното и точно изиграване на Паневритмията е в зависимост от духовната същина на дадено същество и неговата непреривна връзка с Бога, с духовния и Божествен свят. Тогава той естествено се обръща към Великия източник на Живота, който постоянно радиира от центъра на нашата Вселена. Основа на разумния живот е Любовта. Всеки, който е носител на вибрациите на най-голямата дъщеря на Бога, намира великите условия, които Природата е приготвила за своите разумни деца. Учителят Беинса Дуно беше постоянно свързан с Великия източник на Живота и без да насочваше удовете си толкова точно под 45°, а само с мисълта си приемаше енергиите на Природата.
към текста >>
Учителят играеше Паневритмията с голяма
лекота
и подвижност вътре в кръга около музикантите.
Основа на разумния живот е Любовта. Всеки, който е носител на вибрациите на най-голямата дъщеря на Бога, намира великите условия, които Природата е приготвила за своите разумни деца. Учителят Беинса Дуно беше постоянно свързан с Великия източник на Живота и без да насочваше удовете си толкова точно под 45°, а само с мисълта си приемаше енергиите на Природата. В хороскопа на Беинса Дуно, Асцендентът е Везни. Качествата и особеностите на този знак можем да изразим накратко с няколко думи: елегантност, изящество и красота.
Учителят играеше Паневритмията с голяма
лекота
и подвижност вътре в кръга около музикантите.
Винаги започваше упражненията точно с първия такт. Един брат беше събрал снимки от Паневритмията, на които ние вдигаме дясната си ръка, напр. за упражнението Аоум и други упражнения, а Учителя вдига лявата. От това този брат вади заключение, че ние сме в противоречие с Учителя и Природата и затова имаме такива големи мъчнотии и страдания. Това донякъде е така, но истинската причина е, че Учителят започва веднага с първия такт, изсвирен от музикантите, а ние, докато загреем, вече е изсвирен вторият такт и той вдига лявата си ръка, а ние започваме с дясната.
към текста >>
93.
Светозар Няголов.ХРАНЕНЕ,ПОСТ И ЖИТЕН РЕЖИМ ПО БЕИНСА ДУНО
,
,
ТОМ 22
Житният режим направен при разсип на Луната помага на човек да се приспособи много добре към знанието - да учи с голяма
лекота
, да го придобива с леснота.
Може да стане много добър оратор и разпространител на новите идеи, като прояви едно духовно обаяние, чрез което силно ще въздейства на хората . При нова Луна житния режим дава на човека смелост и сили за постигане на целите си. Той ще намали гордостта и омекоти достойнството си, които му пречат и спъват в живота . Непрекъснато ще търси истината и светлината на живота, в които постоянно ще се движи. От 22 август до 22 септември Слънцето преминава през зодиакалния знак Дева .
Житният режим направен при разсип на Луната помага на човек да се приспособи много добре към знанието - да учи с голяма
лекота
, да го придобива с леснота.
Ще може лесно да усвоява чужди езици, ще започне да се изразява красиво и правилно и може да развие поетична и писателска дарба. Ще стане носител на голяма външна и дълбока вътрешна чистота , такава каквато притежават ангелите и тогава ще се свърже с тях. Тази чистота ще го освободи от болезнените му състояния през които минава - от отровите и наслояванията в червата му. При нова Луна житния режим дава на човек възможност да намери най- правилния път за учене и придобиване на външно и вътрешно знание. Да защити някоя теза , да се издигне в науката на по-висока степен .
към текста >>
94.
6. Писмо от д-р Иван Жеков до Петър Коларов от 8 ноември 1950 г., София
,
Д-р Иван Жеков
,
ТОМ 23
И, действително, уверих се в това, като се подложих на грижите на казания лекар и почувствах се в шест месеци спокоен, със самочувствие и
лекота
.
Д-р Петър Коларов,[1] Във време на последната Европейска война заболях от силна простуда в Романия и болестта ми по полските болници се усложни бързо в силна неврастения и едва след три месеца ме изпратиха в Александровската болница на лечение. Макар да бях настанен в добри условия като санитарен майор ветеринар в отделна стая при детското отделение, състоянието ми не се подобри и неврастенията ми се засили. Представиха ме на военната санитарна комисия на преглед, в който участвуваше и един германски професор лекар полковник, който изказа желание да бъда изпратен на лечение в курорта във Вьорисховен, близо до Мюнхен, във водолечебницата на Кнайпа, гдето, по неговото уверение, всички германски офицери и войници, нервно разстроени и заболели във фронта срещу Франция, а най-вече участвуващите в бомбардировката на Париж, се изпращали за водолечение по методата на Кнайпа и, въобще, по принципите на природолечението: водолечение, слънцебечение, въздухолечение, билколечение и хранолечение. И наистина, щастлив бях, че ми се разреши с препоръката на казания професор да бъда изпратен там на лечение, гдето в осем месеца време бях спасен от душевни, психически разстройства. Със съгласието на управата на казаната водолечебница, аз посетих и водолечебницата на Луи Куне в Лайпциг, гдето се подложих по настояването на лекаря във водолечебницата, който, именно, ми обясни, че малкият ми мозък бил атакуван от никотина - разстройство, което той ме увери, че може окончателно да се спре и премахне само по методата на Луи Куне.
И, действително, уверих се в това, като се подложих на грижите на казания лекар и почувствах се в шест месеци спокоен, със самочувствие и
лекота
.
Храносмила- нието и уриниранието ми се нормализираха. Но трябваше да се завърна и като се явих пред същата комисия, членовете на която бяха същите лекари, те не ме познаха и се учудиха, защото заминах от София с тегло 102 кг., а се явих пред тях с тегло 54 кг. С една дума, природолечението по методата на казаните природолечители ме изцеди и стерилизира организма ми от разните токсини и болезнотворни агенти и щастливо до днес заживях нов живот, като, разбира се, не отказах помощта си със знанията, които получих там и придобих в практиката си, към стотици нещастници, между които и такива болни, обявени неизлечими от професори и лекари в нас, капацитети. В последно време, а именно - от една година, успешно излекувах няколко болни от диабет и съм в уста- новявание с билки и диета за излекуванието на артериосклерозата и туберкулозата. Тия болести ме занимават много години и съм накрая в установявани- ето на начина за техното излекувание с билки и вегетарианска храна.
към текста >>
95.
А. ПИСМА ОТ Д-Р ИВАН ЖЕКОВ ДО ЮРДАНКА ЖЕКОВА
,
Д-р Иван Жеков
,
ТОМ 23
Лекота
, чистота и мир на душата, защото той е лекарят, който излекува всички обременени.
Грозна навалица има и просто се задушава човек, а се отчайва, когато пък си излезе без да разбере или без да постигне нищо.... Какво си патих аз, докато извадя моята и подтикна до добър край!?... Сега, Юрданке, ако сте продали волчето, прати ми останалата сума- 1800 лева, както ти писах, за да купя една породиста коза и да посрещна една работа тия дни, защото немам никак пари. Тука имам всеки ден работа и нищо без мен не става и затова за утеха си пея тая песен: Сутрин, вечер Палатки сривам Сутрин, вечер Бараки правя Кучета храня Паници мия Картофи беля Всички приемам Всички изпращам Птиченца храня Пчелите гледам За да еволюирам Бял брат да стана!??? Вярваш ли?!! Ти може би вярваш, но аз имам по този въпрос особено мнение... Но все пак при Учителя е най-добре.
Лекота
, чистота и мир на душата, защото той е лекарят, който излекува всички обременени.
Да, в това нямам особено мнение. Тука, в Изгрева, само той, аз и Дафинка живеем. И Дафинка остана тука поради това, че е болна и че аз ще имам грижата да я лекувам. Тука, около Изгрева, покрай шосето, близо до къщата, гдето Милева живееше, се продава едно място, което струва 28 лева на квадратен метър. Аз се съгласих да взема 100-150 квадратни метра, за да си направим една дъсчена къща, както ще правят и другите братя и сестри.
към текста >>
96.
VI.2. Кратки бележки от Общия окултен клас, от Неделните беседи и от Беседи за жените от 1925 г.
,
Д-р Иван Жеков
,
ТОМ 23
Пожелавам ви
лекота
и приятно общение с Бога!
Нашата малка група го изкарахме отлично! Кога се свърши постът, събрахме се у дома на нощно бдение и заранта групово отпостихме под хваления и молемния на Бога. Тържествен ден беше. На другия ден Учителят дойде у нас и бяхме всички събрани. Пишете, когато почнете!
Пожелавам ви
лекота
и приятно общение с Бога!
През време на поста- чисти мисли, желания, постоянно общение с Бога и с Учителя. Сестрите, които ви са близки, ще се помолите, ще отворите Евангелието, ще прочетете една глава, ще се помолите Духът да ви разкрие какво иска да ви каже, и после пак да благодарите. Ако обичате, прочетете си 103. псалом. Аз го научих наизуст. Пак ви поз- дравлявам.
към текста >>
97.
IV. Хороскоп на Елена Симеонова Стоянова
,
Светозар Няголов
,
ТОМ 23
Учи с
лекота
и придобива знанието без особен труд, поглъща го без усилия.
Родената има среден ръст. Горната част на главата й е много по-развита от долната, като малката брада показва липса на воля, а големият мозък говори за голям интелект, което е отличително качество на хората с Дева на Асцендента. Лицето й е слабо, кожата бледа, косата е кафява, а очите сиви или светлокафяви. Ходилата й са малки, а пръстите - обърнати навътре, което й дава особена клатушкаща се походка. На млади години родената е много бърза и активна.
Учи с
лекота
и придобива знанието без особен труд, поглъща го без усилия.
Може да учи езици и изразява мислите си красиво и плавно. Може да говори красноречиво. Доста е критична и мъчно забравя нанесената й обида или вреда. Крайна е в храненето и хигиената и при нея това й е мания. Понякога родената си въобразява, че се е разболяла от всички болести и изпада в песимизъм.
към текста >>
98.
16. «КОГАТО ПРИЕМАШ УСЛУГИ, ВНИМАВАЙ! »
,
Милка Периклиева
,
ТОМ 23
Какво точно чете, не зная, но почувствувах
лекота
и ни помен от мъката и желанието да се хвърля от скалата.
Нейната мъка и страдание преминали в теб. Тя те е обсебила. И затова ти страдаш. Иди си с мир! Тя повече няма да те безпокои - каза Той и затвори Библията.
Какво точно чете, не зная, но почувствувах
лекота
и ни помен от мъката и желанието да се хвърля от скалата.
На сестра К. не казах нищо. Тя забеляза, последните дни пак бях весела и радостна, и се радваше с мен. През тези последни два дни бързах да наваксам за изгубените осем. Черпех с пълни шепи от Рилската благодат и славех Бога.
към текста >>
99.
15. ПАНЕВРИТМИЯТА
,
Милка Периклиева
,
ТОМ 23
Курсистите приемаха упражненията с
лекота
и приятно задоволство, като заявяваха, че това са най-приятните им часове, и вземаха по два часа без почивка.
Всичко тръгна отлично. На третия ден дойде и Весела Несторова. На първо време тя застана в редицата на курсистите, но скоро излезе от средата и започна да показва на курсистите. Отначало аз се почувствувах неудобно, но после тръгна всичко най- естествено. Показвахме и двете.
Курсистите приемаха упражненията с
лекота
и приятно задоволство, като заявяваха, че това са най-приятните им часове, и вземаха по два часа без почивка.
Един от курсистите ми каза тихо: - Аз зная откъде са тези упражнения, но са хубави. Виждал съм ги да се играят сутрин рано. Не му отговорих нищо. Веднъж дойде ръководителят на курса, К. Петров. Той ме познаваше много добре от фондацията за детски учителки и ме разбираше.
към текста >>
100.
17. УЧИТЕЛЯТ
,
Милка Периклиева
,
ТОМ 23
Какво точно чете, не зная, но почувствувах
лекота
, и ни помен от мъката и желанието да се хвърля от скалата. 19.
Сестрата, в чиято палатка пребиваваш, е имала дъщеря. Тя се е самоубила. Нейната мъка и страдание са преминали в тебе. Тя те е обсебила и затова ти страдаш. Иди си с мир, тя повече няма да те безпокои - каза Той и затвори Библията.
Какво точно чете, не зная, но почувствувах
лекота
, и ни помен от мъката и желанието да се хвърля от скалата. 19.
За храненето То е математическа задача. Храната на Учителя беше растителна, прясна, семпла. Сам приготвяше закуската и вечерята Си. Хранеше се бавно и с разположение. Покани ме в стаята Си, Той белеше картофи за супата Си.
към текста >>
НАГОРЕ