Търсене в текстове за 'Лазар'

Бележки – от частния разговор на Учителя с Лазар Котев, Костадин Иларионов и Димитър Добрев 70.
Нападения срещу “Изгрева” 65. Женитбата на Михаил Иванов и Кръстю Христов за света 66. Ясновидци и светци 67. Котката, която мижеше 68. Самозванецът 69. Бележки – от частния разговор на Учителя с Лазар Котев, Костадин Иларионов и Димитър Добрев 70. Сватбата на Големия брат 71. Учителят и последните Му дни на Земята. Сватбата 72. Последните дни на Учителя 73. Последни Слова на Учителя 74.
към текста >>

2. 3_38 Рибарската мрежа на Черната ложа

Освен това, една година преди събора, през 1921 година, в частен разговор пред трима възрастни приятели - Константин Иларионов, Димитър Добрев от Сливен и Лазар Котев от София - Учителят беше изобличил тяхната дейност в Търново, като беше казал, че те са представители на Черната ложа от 8 000 години.
Затова на 23 август - сряда - в беседата си следобед, Учителят се спря и на този въпрос. Той пред всички изобличи Михаил Иванов и Кръстю Христов. Това нещо по-късно бе поместено и отпечатано в "Беседи. Обяснения и упътвания" на стр. 268, но стенографите решиха да не се цитират имената им. Освен това, една година преди събора, през 1921 година, в частен разговор пред трима възрастни приятели - Константин Иларионов, Димитър Добрев от Сливен и Лазар Котев от София - Учителят беше изобличил тяхната дейност в Търново, като беше казал, че те са представители на Черната ложа от 8 000 години. Този разговор е бил записан поотделно и от тримата. Разговорът през следващите двадесет години беше разпространяван. Тези двамата бяха завъртели главите на мнозина възрастни приятели, като се беше стигнало дотам, че отиваха на поклонение при тях, които бяха отседнали в колибата на Търново много време преди събора. Бяха завъртели главите и на много млади хора, включително и моята глава. Сега ще цитирам текст от стр.
към текста >>

3. 3_57 Трите клона на Бялото Братство в Школата на Учителя

За да обедини всичко в едно цяло, в един частен разговор във вилата на Лазар Котев в Търново, Той каза: "Онзи Божествен Дух, който бе над Мойсея и който води евреите през пустинята, е същият Дух, който бе и в Христа.
За тях има един закон, един принцип, един Учител, едно Слово, една Школа и един Бог. Това е Школата на Великият Учител, която обединява и трите клона." На събора през 1912 година в Търново, Учителят каза: "Днес тук присъствуват Мойсей и Христос, за да се учат пред Великия Учител. Глава на Бялото Братство е Христос, а на Черното Братство е Сатан, Велзевул." По този начин, още в началото на Школата, Учителят определи нейния периметър - че тя обхваща всички преминали култури, цивилизации и Учители на човечеството, които са идвали досега. Учителят обърна внимание, че всички Учители на човечеството до Христа са от човешка еволюция. А единствено Христос е от Божествена еволюция. За да обедини всичко в едно цяло, в един частен разговор във вилата на Лазар Котев в Търново, Той каза: "Онзи Божествен Дух, който бе над Мойсея и който води евреите през пустинята, е същият Дух, който бе и в Христа. Той е същият Дух, който е и в Мене. Божественият Дух е един и същ през вековете. Христовият Дух е един и същ през вековете. Господният Дух е един и същ през вековете. Така че, това е свещената Троица от Божествения Дух, Христовия Дух и Господния Дух, които са връз Мен и в Мен и това е Всемировият Учител, Който е пред вас." По този начин се определя Космогонията на Словото на Великия Учител.
към текста >>

4. 3_58 Философията на йогите и Школата на Учителя

След това в печатниците на нашите приятели Димитър Голов и Лазар Котев започна да се печата литература за религиите и философите на Изтока, както и за йогите.
През 1898 година двама индийски професори Брахман Чатърджи и Йог Рамачарака отидоха в Европа и започнаха да изнасят лекции върху потайната религиозна философия на Индия. Бяха отпечатани на английски език редица техни научни трудове. След като Учителят основа първите кръжоци и събра първите приятели, те започнаха да превеждат тази литература. Пръв я преведе Величко Гръблашев. Той преведе няколко книги. След това в печатниците на нашите приятели Димитър Голов и Лазар Котев започна да се печата литература за религиите и философите на Изтока, както и за йогите. Така че първите приятели от обкръжението на Учителя превеждаха и печатаха тази литература. Тогава единствено се печаташе теософска литература. Тодор Бъчваров също създаде библиотека и започна да издава такава литература. Какво бе мнението на Учителя по тази въпрос? Тогава Учителят разгледа въпроса и каза, че учението и философията на древна Индия е от инволюционния период на човечеството и че сега европейската раса има друга задача и други методи за работа.
към текста >>

5. 3_65 Женитбата на Михаил Иванов и Кръстю Христов за света

По онова време Учителят дава отпор чрез един частен разговор от 12 февруари 1921 година пред Костадин Иларионов, Димитър Добрев и Лазар Котев.
Те не изучаваха Словото на Учителя, а изучаваха онова, което им бе давано на спиритическите сеанси от явяващите се духове. Да се чудиш или да плачеш? Та пристигат тези двамата хубавци и започват да се показват пред тях като ясновидци, като хора с видения, като хора, имащи връзка, с Невидимия свят. Започват да им говорят това-онова, което са чули оттук-оттам - от другите приятели или от Учителя. Забърква се една такава каша, че се подвеждат всички, без изключение. По онова време Учителят дава отпор чрез един частен разговор от 12 февруари 1921 година пред Костадин Иларионов, Димитър Добрев и Лазар Котев. Учителят упреква възрастните приятели, обвинява ги, че им дават подслон, че ги прибират под покривите си, че им отпущат пари, за да живеят в Търново, за да се подвизават уж духовно чрез Невидимия свят. И което е най-интересното - те биват подслонени в Търново, хранели ги и то не лошо, давали им пари, а те по цял ден се правели на светии и на всичко онова, за което другите мечтаят. За да бъдат по-авторитетни, те се обявяват за преродените свети Кирил и свети Методий. Онези там в Търново ги гледаха със страхопочитание. А за да ви бъде картината по-ясна, тези самозвани светци "братя Кирил и Методий" започнаха да "кръщават" членовете от групата и да ги обявяват за преродени светци от историята на християнството.
към текста >>

6. 3_66 Ясновидци и светци

Ония бяха титани, а тия са бръмбари." За да бъдат по-убедителни започнаха да говорят, че имат видения, че очите им са отворени за Невидимия свят и че над групата на търновци, когато се съберат при тях, виждат да се играе хоро от лазарки, но то е видимо само за тях двамата.
Тогава Учителят каза: "Гръблашев е виновен, той ги разглези. Всички ходеха при тях на поклонение." Тях ги обгърнаха с внимание, предоставяха им къщите си, дадоха им вилата на лозето, предоставяха им средства и препитание. А те там не работеха нищо, по цял ден се подвизаваха "на ужким" в Господа. По-късно Учителят заяви: "Аз имам и камшик. Такива светии Кирил и Методий не признавам. Ония бяха титани, а тия са бръмбари." За да бъдат по-убедителни започнаха да говорят, че имат видения, че очите им са отворени за Невидимия свят и че над групата на търновци, когато се съберат при тях, виждат да се играе хоро от лазарки, но то е видимо само за тях двамата. Всички бяха във възторг и в умиление от тях. Когато някои споделиха по-късно с Учителя за това, чуха отговора Му: "За лазарките ли? - те са техни илюзии и фикции." Ето това беше становището на Учителя за тези двамата, но приятелите не се съобразяваха с мнението Му, а продължаваха да се кланят на тези ясновидци и светци. Така Величко Гръблашев им написва писмо, като ги помолва да попитат горе духовете и да се съсредоточат, за да получат откровение, дали той отново да отиде в Америка или не? Онези двамата се чудят какво да правят, защото ако кажат каквото им дойде на ума, то Гръблашев ще го приеме като откровение свише и ще го изпълни.
към текста >>

Когато някои споделиха по-късно с Учителя за това, чуха отговора Му: "За лазарките ли?
А те там не работеха нищо, по цял ден се подвизаваха "на ужким" в Господа. По-късно Учителят заяви: "Аз имам и камшик. Такива светии Кирил и Методий не признавам. Ония бяха титани, а тия са бръмбари." За да бъдат по-убедителни започнаха да говорят, че имат видения, че очите им са отворени за Невидимия свят и че над групата на търновци, когато се съберат при тях, виждат да се играе хоро от лазарки, но то е видимо само за тях двамата. Всички бяха във възторг и в умиление от тях. Когато някои споделиха по-късно с Учителя за това, чуха отговора Му: "За лазарките ли? - те са техни илюзии и фикции." Ето това беше становището на Учителя за тези двамата, но приятелите не се съобразяваха с мнението Му, а продължаваха да се кланят на тези ясновидци и светци. Така Величко Гръблашев им написва писмо, като ги помолва да попитат горе духовете и да се съсредоточат, за да получат откровение, дали той отново да отиде в Америка или не? Онези двамата се чудят какво да правят, защото ако кажат каквото им дойде на ума, то Гръблашев ще го приеме като откровение свише и ще го изпълни. И тогава, ако съветът не е точен, те ще се изложат и компрометират като ясновидци и пророци. А Величко Гръблашев не е случаен човек.
към текста >>

7. 3_68 Самозванецът

V Из частния разговор между Учителя и Лазар Котев, Костадин Иларионов и Димитър Добрев: "Ако някой иска да говори в събранието, да говори от свое име, а не да ангажира Школата и да излиза от името на Учителя.
Смятам, че ние не сме пасли патки на "Изгрева", нито сме пасли свине, когато сме правили екскурзии по планините с Учителя, нито сме пасли говеда, когато сме лагерували на Рила. Ние бяхме онези, които слушахме, виждахме и записвахме Словото Му, бяхме свидетели, че това Слово е Сила и Живот на Светата Троица, тоест на Божествения Дух, на Господния Дух и на Христовия Дух, Които бяха в Учителя Беинса Дуно. А това, че разни французи и други чужденци със своето високомерие ни смятат за наивни, прости и глупави, мога да кажа, че те имат хиляди години да се прераждат, докато влязат в Школата на Всемировия Учител Беинса Дуно и докато проумеят и разберат Словото Му! Това го пишем ние - българите и учениците български от Школата на Всемировия Учител Беинса-Дуно. Бележки: Търново 12 февруари 1921 год. V Из частния разговор между Учителя и Лазар Котев, Костадин Иларионов и Димитър Добрев: "Ако някой иска да говори в събранието, да говори от свое име, а не да ангажира Школата и да излиза от името на Учителя. Освен ония, които Учителят изпраща и които се снабдени с особено разрешение, скрепено с инициала на Духа. (Това е подписът на Учителя - Беинса Дуно). Не е само Каров, а и тия там двамата - Кръстю и Михаил - те са във властта на Черното Братство. Вие сте виновни за всичко. Вие ги извикахте, вие ги прибрахте и вие им отпуснахте пари.
към текста >>

За лазарките - те са техни илюзии и фикции.
Аз ще ги изкарам на фронта. Вие няма какво да се борите. Това е една мрежа, една борба между Черното и Бялото Братство. Всички приятели да вземат мерки, да се оттеглят от младите и сами да работят. Наруши се едно правило: преди събора ни, никой няма работа тук. За лазарките - те са техни илюзии и фикции. Всички тия работи стават, за да поумнеете вие. Всичко, което съм ви казал, сте го извадили на пазар. Трябва да се научите да мълчите. На старите съм казал много работи и са ги издали на младите. Ако ги спреш в едно, то в него ще се развие лицемерието.
към текста >>

8. 35. ПИСМО ОТ ЖЕЧО ВЪЛКОВ, С.АЧЛАРЕ ДО БОРИС НИКОЛОВ - СОФИЯ

Борис Николов

Книгите от склада на брат Лазар Котев на стойност 200 лв.
Вкъщи огън изгаснал, няма приготвено за храна, изпокъсани, работа много. Мъчно брате, мъчно. Добре ще бъде брате ако ни изпращате постоянно подобни бележки от беседите на Учителя. Желая да имам от V серия насетне (следващите беседи след V серия и до днес). Даже и по-раншните, защото Учителят беседва всяка неделя, годишните серии са от по 14-25 беседи, а останалите са за нас неизвестни, а че има неща важни и поучителни това е излишно да казваме. Книгите от склада на брат Лазар Котев на стойност 200 лв. ги изпрода-дох и от Учителовите половината. Сумата е изхарчена ако се има нужда пиши ми да я събера и изпратя. Добре сме. Мирка е в Карнобат ученичка в IV клас. Между другото се залових да изучавам Есперанто, а там срещнах изречение: „Al homo, pekinta senintense.dio facile pardonas." Превеждам го: Съгрешенията на человеците без намерение Бог лесно прощава.
към текста >>

9. 151. ОТЦЕПНИЦИТЕ

Борис Николов

Лазар Котев, Тодор Бъчваров и още други.
Имаше много други случаи още през времето на Учителя и то с най-дейните братя. А това бяха възрастните приятели. Но идваше време, те се отклоняваха, след това се опълчваха срещу Братството и след това си заминаваха. Примери много. Един от тях бе Иван Толев, редактора на „Всемирна летопис". Лазар Котев, Тодор Бъчваров и още други. Да не споменаваме и Елиезер Коен, който бе много деен през време на Учителя, а след това стана комунист и се опълчи срещу Учителя. Ако трябва да се говори за тези отцепили се и напуснали Братството, може да се говори много и то с примери. Воюваха срещу Учителя и срещу Духовното общество, което Той бе създал. А те не знаеха, че воюват срещу Бога и се изправяха срещу Сила, която ръководи съдбините на света и на живота. И понеже никой не може да спре живота, да протича в онази посока към която го води Небето и разумния свят, то отцепниците сами влизаха в разрез срещу Цялото и биваха помитани от Него, т. е.
към текста >>

10. 162. „ЕДНА ДУХОВНА РАБОТА

Борис Николов

ПОВЕСТВМОВАНИЕ ВТОРО - ЛЕТОПИС ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

Брат Начо закупува храна, пълни раниците и се качват в леката кола на Лазар Котев и заминават за Чам Кория.
в страната е въведена диктатура, начело на правителството е Александър Цанков, особено след атентата на църквата „Света Неделя" от 16 април 1925 г. с 101 убити. През лятото предстоят още бурни събития. Тогава Учителят нарежда на брат Боев да отиде при Начо Петров и да набави храна за седем човека и да отидат на Мусала. Казва им: „Имаме да вършим една важна духовна работа". Брат Начо закупува храна, пълни раниците и се качват в леката кола на Лазар Котев и заминават за Чам Кория. Но когато отиват при колата виждат, че има и още други седем кандидати, които се настаняват във втората кола. Като пристигат в Чам Кория изведнъж изникват още десетина човека дошли с друг транспорт. Брат Начо, който е взел храна само за седем човека сега трябва да нахрани тридесет човека. Онези, които дошли отпосле са искали да видят каква ли духовна работа ще има да върши Учителя на Мусала. Човешко любопитство.
към текста >>

11. ПРИМЕРИ ИЗ ЖИВОТА НИ С УЧИТЕЛЯ - БОРИС НИКОЛОВ. 1. ТРИТЕ МАСЛИНКИ.

Първо намери си работа на половин ден при наш богат брат - Лазар Котев - книгоиздател, търговец.
Слушателите бяха отвън под прозореца и в градинката, а ние младежите бяхме най-отзад - прави. Каквото и да биваше времето, зиме в сняг и виелица и студ, лете в горещини или в дъждове, Учителят държеше своите бе-седи. Тогава въодушевени от един чист живот, често отивахме при Учителя на разговори. При един такъв разговор Той ни каза: „Учете, но научете един занаят, за да бъдете свободни." Тогава почнахме освен в университета да учим,да усвояваме и по един занаят, още повече, че искахме да се издържаме са-ми, макар че родителите ни бяха заможни. На един от нашите братя - Петър Камбуров особено провървя. Първо намери си работа на половин ден при наш богат брат - Лазар Котев - книгоиздател, търговец. При това даде му и квартира - наистина таванска стаичка.Братът-хазаин, беше скържав, а заплатата на Петър малка, едва имаше за храна и наем за квартирата. Младият брат се изкачваше до стаичката си по задната таванска стълбичка, а сутрин когато отиваше на работа отбиваше се в кухнята да се измие. Една сутрин като слиза заварва голямо оживление.Три-четири сестри помагат на хазайката. Правят се големи приготовления. От отделните думи на сестрите той разбира, че богатия брат е поканил Учителя и някои от приятелите на вечеря.
към текста >>

Учителят бе дошъл в дома на богатия човек Лазар Котев, но сподели трапезата на бедния студент от таванската стаичка.
След това разместват се столовете, раздвижват се долу,файтона идва, Учителят си отива. Сутринта брата като слиза да се измие в кухнята, сестрите са там и шетат. Чува той хазайката да се оплаква:- „Чудна работа, толкова труд положихме, толкова приготовления, а Учителят от нищо не хапна. Изяде само една филийка хляб и три маслинки. Не остана и на разговор, а веднага стана и си отиде." Младият брат като чул за трите маслини така му се надигнала в гърлото глътката, бързо избягал от кухнята - да не видят сестрите, че очите му се налели със сълзи. Учителят бе дошъл в дома на богатия човек Лазар Котев, но сподели трапезата на бедния студент от таванската стаичка. Благословението се изсипва от Голямото към Малкото.
към текста >>

12. 15. ЦЕЛУВКАТА НА ЧИЧО ПЕТКО

Той ръководи военното издателство, където има фирма „Лазар Котев и Гужгулов".
" И го изключват от Братството. Решават, че Учителят не бива повече да живее в дома на чичо Петко, защото е вече опозорен. Тогава един от богатите членове на току-що сформирания съд предлага хубава стая в хубавата си къща, богата къща с прислуга. Той е богат човек. Голям издател. Той ръководи военното издателство, където има фирма „Лазар Котев и Гужгулов". Той има складове на литература на ул. „Бенковски" 19.0свен това той притежава единствения склад на всички теософски книги на ул. „Алабинска" 37.В неговите складове се държат отпечатани беседи на учителя „Сила и живот". Изобщо преуспял и богат човек. Тогава той решава да финансира и да плати пътните на една делегация от трима човека, които трябва да отидат в Сливен при Учителя и да съобщят решението на съда, че чичо Петко е изключен от Братството и че Учителят трябва да се прехвърли да живее в богатата къща на Лазар Котев.
към текста >>

Тогава той решава да финансира и да плати пътните на една делегация от трима човека, които трябва да отидат в Сливен при Учителя и да съобщят решението на съда, че чичо Петко е изключен от Братството и че Учителят трябва да се прехвърли да живее в богатата къща на Лазар Котев.
Той ръководи военното издателство, където има фирма „Лазар Котев и Гужгулов". Той има складове на литература на ул. „Бенковски" 19.0свен това той притежава единствения склад на всички теософски книги на ул. „Алабинска" 37.В неговите складове се държат отпечатани беседи на учителя „Сила и живот". Изобщо преуспял и богат човек. Тогава той решава да финансира и да плати пътните на една делегация от трима човека, които трябва да отидат в Сливен при Учителя и да съобщят решението на съда, че чичо Петко е изключен от Братството и че Учителят трябва да се прехвърли да живее в богатата къща на Лазар Котев. Така се създава тричленна комисия. Вторият член на комисията е Тодор Бъчваров. Той е общественик, виден теософ, издава библиотека „Духовен живот" и чрез нея издаде много окултна литература. Но се движеше в нашите среди, познаваше Учителя, но Го смяташе като човек по-напреднал, по-учен и по-преуспял като проповедник. Третият член на комисията бе Иван Радославов, гимназиален учител по история, изключително надарена личност, историк с голям дар слово.
към текста >>

13. 16. НЕ КОРИГИРАЙ БОЖЕСТВЕНОТО!

Лазар Котев, който бе финансирал пътуването на делегацията следващата година фалира и от богатството му не остава никакъв помен.
Изведнъж Учителят отсича: „Вие извършихте една голяма глупост! " Братята остават като гръмнати, всичката им увереност пропада. След това Учителят продължава: „Ученикът няма право да коригира Божественото. И понеже Вие си позволихте да коригирате Божественото, ето какво ще ви се случи: единият от вас още тази година ще си замине. Вторият от вас ще изгуби богатството си и ще остане последен бедняк, а третият от вас ще остане сам, самичък и никой няма да го погледне." Братята си отиват като попарени още същия ден. Лазар Котев, който бе финансирал пътуването на делегацията следващата година фалира и от богатството му не остава никакъв помен. Тодор Бъчваров си заминава същата година и двамата от делегацията присъствуваха на погребението му. А Иван Радославов дочака дълбоки старини. След като онзи предприемач го излъга и му бе ипотекирана къщата и местото, той загуби всичко и трябваше да дойде на Изгрева да живее в една барака. Дъщеря му Люба се помина, а след нея и жена му и той остана сам самичък. И което е най-важното, на Изгрева имаше около 200 човека, които се надпреварваха как да си услужат един на друг, та да вървят в Учението както трябва, но за брат Иван Радославов никой не се сещаше нито да го погледне, нито да му занесе една чаша вода.
към текста >>

14. 79. ПОБОЙНИЦИТЕ И БРАТ РАДИ

Към края идва и Лазар Анев, изтръгва един прът от доматите и замахва с него да ги бие, а аз едвам му го взех, защото ще ги претрепи.
Брат Ради в това време приближава и веднага влиза в бой. Той това и чака, нали е бил на времето борец и знае разни хватки. Но той повече се бори, хваща един и с хватка го прехвърля и онзи пада на земята, а аз удрям. Ама як бой. Аз знам как да се бия. Към края идва и Лазар Анев, изтръгва един прът от доматите и замахва с него да ги бие, а аз едвам му го взех, защото ще ги претрепи. А боят продължава. Накрая и четиримата са на земята, а жените им налитат и искат да се бият. Брат Ради хваща едната за косата, извива й главата, че после хваща другата за косата, че хвана и третата, че и четвъртата. Накрая в едната ръка държи двете жени за косите и в другата ръка държи другите две жени за косите. Ама те вече не крещят, а вият от болка, защото той им извива главите.
към текста >>

15. ВСЕМИРОВИЯТ УЧИТЕЛ ШКОЛАТА НА БЯЛОТО БРАТСТВО И НОВАТА ЕПОХА НОВАТА ЕПОХА летопис - ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ I. УЧИТЕЛЯТ

(Из един разговор с Учителя в дома на Лазар Котев на 8.VIII.1920 г.) 15.
Понякога казвате: ГоспоДин Дънов дали е Христос или Христос е в Него? Ще ви кажа: „Христос не съм. Но Христос е в Мене." Ако бях Христос, за Когото ме мислите, щях да управлявам целия свят. Щом не съм такъв човек, не съм и Христос. Христос не е на физическия свят". (Из един разговор с Учителя в дома на Лазар Котев на 8.VIII.1920 г.) 15. Учителят и страданието. През 1936 г. под влияние на дадени среди беше извършено покушение срещу Учителя. Беше Му извършен побой в резултат, на което Му беше парализирана дясна ръка, десен крак и говора Му. По Негова молба Братството се качи на Рила, където престоява 40 дни и там Учителят оздравява.
към текста >>

16. 4. СПИСЪК НА РЪКОВОДИТЕЛИТЕ НА КЛОНОВЕТЕ НА БРАТСТВАТА В СТРАНАТА КЪМ 1949 ГОДИНА.

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

Стефан Лазаров Тошев, пенсионер ул. „св.
Петър Филипов Николов, пом. ръков. ул. „Толбухин" 19 Русе 5. Стамат Тодоров Михайлов, земед., лозарул. „Дим. Иванов" 186 Търново 6. Стефан Лазаров Тошев, пенсионер ул. „св. Троица" 3 Севлиево 7. Каню Великов Христов, кожухар ул. „Св. Спас" 50 Ямбол 8. Георги Маринов Петров, златар Нова Загора 9. Тодор Чернев Йорданов, земед., лозар Кортен Новозагорско 10.
към текста >>

17. 3.34. Нестор от село Тресонче идва в България

НЕСТОР ИЛИЕВ

Ние сме 7-села - Галичник, Лазара-поле, Тресонче, Селце, Росоки, Гари и Сушица.
Тези неща, които моят брат Вергилий Кръстев ме помолва 2-3 пъти и понеже не иска да приеме моята концепция, че всеки един човек е важен, но не е важно неговото име, неговият адрес, неговата биография, за вечността. Но, по негово настояване неколкократно, според негови съображения за исторически сведения, и аз, като микроскопически представител тука, в Бялото Братство в България, трябва да му разкажа нещо за себе си. И аз вече посочих от кое село съм, коя околия. Нашето село е едно от седемте села, които се наричат „МИЯЦИ", защото в Македония имат „БЪРСЯЦИ", „МИЯЦИ" и „ГЕГИ", източната част на Албания, или западната част на Охридското езеро. Християни са, но в Албания живеят. Ние сме 7-села - Галичник, Лазара-поле, Тресонче, Селце, Росоки, Гари и Сушица. Особеността на тези села: историци, които са минали там 18, 19-то столетие са отбелязали, че тези 7 села, това население са потомци на Самуиловата аристокрация - от цар Самуил, от неговото царуване преди векове. Ние не казваме, както се казва тука - в горната част на България - „ние", като започва думата с "Н", а ние казваме „Мие" с "М" - Мие. Някои твърдят, че поради това, че казваме, че сме МИЕ, че сме наричани „МИЯЦИ". Не е известно това и за мен, обаче обичаите в нашите 7 села са такива, православни християни, няма друговерци и обичаите са такива, че само между тези села стават браковете - омъжването и оженването между това население помежду им. Второ - ние не казваме "ръка с „ъ", а казваме „рока", „нога".
към текста >>

18. 6.19. Край на първото действие

Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ

От това време има един частен разговор на Учителя с трима възрастни приятели - Костадин Иларионов, Димитър Добрев и Лазар Котев.
Туй нещо беше публично изнесено. Стенографите после махнаха имената им, но поместиха изказването на Учителя, за да се скрие личния елемент. Аз го изнасям, за да знаете, че това се отнася за Кръстю Христов и Михаил Иванов, и че написаното се отнася за тях от събора на 1922 г. на стр. 268, 269, 270-271, на 278-279, 307-322. От това време има един частен разговор на Учителя с трима възрастни приятели - Костадин Иларионов, Димитър Добрев и Лазар Котев. Учителят там се спира подробно за тях двамата. Ние не можем да отречем ролята на тъмната ложа, която играе в света. Само че тази тъмна ложа, в която има много интелигентни същества, то там е задачата в тази епоха, те да станат слуги на Доброто. И когато ние говорим за тях, ние не се насочваме да ги унищожим, ние напротив, искаме да дойдат до туй положение, когато и те ще помагат за Делото на Учителя. Понеже се намираме вече пред прага на второто действие, ще направя един духовно - психологически анализ на един епизод, който се случи между мен и Михаил Иванов.
към текста >>

19. 6.66. ЛИТЕРАТУРНО ТВОРЧЕСТВО НА ИЗГРЕВА

Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ

Такъв беше примерът с Лазар Котев.
Беше мек по характер и крайно общителен. Във въпросния съвет взимаха участие и брат Боев и брат Борис Николов. Аз се отнасях твърде критично към дейността на този съвет, както и към неговия състав, който не обещаваше някакви големи резултати по отношение разпространението на учението. Отначало беседите се издаваха на много места. Отначало онези, които бяха заангажирани с печата гледаха своите материални интереси и изгода и после Учителят ги отстрани. Такъв беше примерът с Лазар Котев. Различието при печата на беседите се дължи на това, че нямаше подготвени хора. Аз бях направил следния опит. Аз бях подвързал беседите така, по три тома -сряда, петък и неделя, както са изнасяни по дати и години. По този начин може да се види през една седмица какво Учителят е говорил. Да се види как слиза Духа чрез Словото и се проявява в една седмица, т.е.
към текста >>

20. 6.70. МИХАИЛ ИВАНОВ

Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ

Има един частен разговор на Учителя с Добрев, Иларионов и Лазар Котев и Учителят там е посочил много точно кой е Михаил и каква е неговата роля.
Но когато отмина махараджата, гледат - отзад на гърба му закачена една табела -реклама за сапун. Това е ролята на Михаил." Значи Учителят ми показа каква роля има да играе. Аз казах, че когато един човек търси обожатели или последователи, или приятели, от това ще си извадите заключение - от коя ложа излизат тези хора. Той дойде до това положение, да се покаже, че е голям човек и дори пред българския пълномощен министър в Париж, Владимир Топенчаров, бе заявил, че той е учител на Великото Бяло Братство. А ние знаем, че Глава на това Братство е Христос. Има един частен разговор на Учителя с Добрев, Иларионов и Лазар Котев и Учителят там е посочил много точно кой е Михаил и каква е неговата роля. През 1937 г. Михаил заминава за Париж с две писма на Боян Боев до приятелите там, които фактически са били заинтересовани от Учението на Учителя посредством Бертоли. Бертоли спада към втората категория, който търси последователи. Бертоли е успял да заинтересова най-напред онези привърженици на Михаил, които му дават условията той да се прояви. Явява се една еврейка на име Стела, която го подпомага.
към текста >>

21. СЪДЪРЖАНИЕ

Лазар Котев и Невена Котева 192.
Гина и Петко Гумнерови 187. Доктор Иван Жеков 188. Маркова 189. Магдалена Попова 190. Ружа Иванович 191. Лазар Котев и Невена Котева 192. Слугата на Кесаря 193. Служителят на Кесаря 194. Показанията на Учителя Дънов 195. Къде се събираха последователите на Учителя за изгрев Слънце? 196. Учителят на Черни връх 197.
към текста >>

22. 183. ИВАН ПЕТРОВИЧ РАДОСЛАВОВ

А това са Тодор Бъчваров, Лазар Котев и Иван Радославов като последният говори пред Учителя понеже е добър оратор и решил да изнесе основно как стои въпроса.
Накрая Радославов дойде на Изгрева и живя в крайна немотия, отхвърлен от всички и забравен от всички. Той освен за салона имаше и едно друго прегрешение по време на началните години на Школата и този случай е известен и вече разказан. По онова време Петко Гумнеров целува едно момиче по челото на ул. „Опълченска" б6 и старите братя, които бяха големи моралисти решили да махнат Учителя от неговия дом и да му намерят друга квартира поради това, че Петко не е достоен да бъде домакин на Учителя. Така трима човека отиват в Сливен, за да поднесат своето решение на Учителя. А това са Тодор Бъчваров, Лазар Котев и Иван Радославов като последният говори пред Учителя понеже е добър оратор и решил да изнесе основно как стои въпроса. Учителят бил строг и накрая казал: „Затова, че се опитахте да коригирате Божественото един от вас до края на годината ще си замине, друг от вас ще загуби богатството си, а трети ще умре в дълбока старост, беден, изоставен и изхвърлен от всички". Всички си тръгват изненадани, а Бъчваров е изключително възмутен и пише едно стихотворение и го прави в акростих като началните букви погледнато от горе надолу като се четат дават следното изречение „Петър Дънов е лъ-жепророк". Това нещо се публикува, но до края на годината той се помина. На следващата година Лазар Котев, който беше богаташ и книгоиздател също фалира. Той впоследствие се обяви срещу Учителя.
към текста >>

На следващата година Лазар Котев, който беше богаташ и книгоиздател също фалира.
Така трима човека отиват в Сливен, за да поднесат своето решение на Учителя. А това са Тодор Бъчваров, Лазар Котев и Иван Радославов като последният говори пред Учителя понеже е добър оратор и решил да изнесе основно как стои въпроса. Учителят бил строг и накрая казал: „Затова, че се опитахте да коригирате Божественото един от вас до края на годината ще си замине, друг от вас ще загуби богатството си, а трети ще умре в дълбока старост, беден, изоставен и изхвърлен от всички". Всички си тръгват изненадани, а Бъчваров е изключително възмутен и пише едно стихотворение и го прави в акростих като началните букви погледнато от горе надолу като се четат дават следното изречение „Петър Дънов е лъ-жепророк". Това нещо се публикува, но до края на годината той се помина. На следващата година Лазар Котев, който беше богаташ и книгоиздател също фалира. Той впоследствие се обяви срещу Учителя. А Иван Радославов след като загуби салона на „Оборище", след като изчезна къщата му, след като обраха парите му, той дойде да живее в една барака на Изгрева и беше наистина захвърлен, непознат и изоставен от всички. Така че се сбъдна всичко, което бе казано от Учителя. Той, брат Иван Радославов беше интелект, но се заблуди в този случай и забрави, че Учителят не беше от човешка еволюция, а пратеник на Божествения свят и като такъв имаше кредит и права да разрешава съдби и да ръкополага събития и да променя историята. Той беше бесарабски българин затова ние младите го наричахме Иван Петрович, а пък старите се обръщаха към него с Радославов.
към текста >>

23. 186. ГИНА И ПЕТКО ГУМНЕРОВИ

Бъди подобна на Мария, която с вяра видя възкресението на Лазаря.
Предоставяме тези две писма. Варна, август 15.1905 г. „Гино, Дъще Израилева, слушай моите думи. Зная ти с нетърпение очакваш моите благословения и в това добре правиш. Силата на праведния стои в послушанието, в търпението, в молитвата, във вярата и благостта. Бъди подобна на Мария, която с вяра видя възкресението на Лазаря. Блажени, които вярват. Без вяра не може да се угоди на Бога. Бъди радостна, бъди весела и блага духом. В живота ти често ще минават бури. Но знай, че моята ръка е навсякъде.
към текста >>

24. 191. ЛАЗАР КОТЕВ И НЕВЕНА КОТЕВА

191. ЛАЗАР КОТЕВ И НЕВЕНА КОТЕВА Лазар Котев бе един от първите приятели и сподвижници на Учителя преди войните.
191. ЛАЗАР КОТЕВ И НЕВЕНА КОТЕВА Лазар Котев бе един от първите приятели и сподвижници на Учителя преди войните. По-късно той беше голям книгоиздател, богат човек, с големи складове за отпечатана литература и ръководеше военното книгоиздателство. По онова време през 1917 г. след като Учителят бе интерниран във Варна то министърът на просветата Стоян Омарчевски, който бе земеделец проведе гонение срещу последователите на Учителя. Някои учители от Софийската гимназия бяха изпратени да преподават в провинцията, което бе живо наказание за тях, а пък един учител те дори уволниха дисциплинарно. Така че атаките срещу Учителя не бяха беззъби и невинни атаки.
към текста >>

По онова време възрастните приятели и Лазар Котев решили, че трябва да се закупи за нуждите на приятелите една голяма къща, намираща се на ъгъла на „Граф Игнатиев" и „Раковски".
По онова време през 1917 г. след като Учителят бе интерниран във Варна то министърът на просветата Стоян Омарчевски, който бе земеделец проведе гонение срещу последователите на Учителя. Някои учители от Софийската гимназия бяха изпратени да преподават в провинцията, което бе живо наказание за тях, а пък един учител те дори уволниха дисциплинарно. Така че атаките срещу Учителя не бяха беззъби и невинни атаки. Първите приятели също поеха част от товара и част от нападките. По онова време възрастните приятели и Лазар Котев решили, че трябва да се закупи за нуждите на приятелите една голяма къща, намираща се на ъгъла на „Граф Игнатиев" и „Раковски". Започнали пазарлъците и успели да я пазарят за 800 000 лева, една голяма сума и за да се види, че пазарлъка е вече станал то Лазар Котев дава една голяма сума за капаро. Другите пари трябвало да се съберат. Онези, които са били по-състоятелни започнали да търсят различни начини, за да съберат пари. По това време госпожа генерал Мария Стоянова била в чужбина, в Будапеща и специално при нея пристига другата генералша г-жа Недялкова. Разказала какъв е плана и решили да тръгнат и да търсят пари от различни аристократи чужденци.
към текста >>

Започнали пазарлъците и успели да я пазарят за 800 000 лева, една голяма сума и за да се види, че пазарлъка е вече станал то Лазар Котев дава една голяма сума за капаро.
след като Учителят бе интерниран във Варна то министърът на просветата Стоян Омарчевски, който бе земеделец проведе гонение срещу последователите на Учителя. Някои учители от Софийската гимназия бяха изпратени да преподават в провинцията, което бе живо наказание за тях, а пък един учител те дори уволниха дисциплинарно. Така че атаките срещу Учителя не бяха беззъби и невинни атаки. Първите приятели също поеха част от товара и част от нападките. По онова време възрастните приятели и Лазар Котев решили, че трябва да се закупи за нуждите на приятелите една голяма къща, намираща се на ъгъла на „Граф Игнатиев" и „Раковски". Започнали пазарлъците и успели да я пазарят за 800 000 лева, една голяма сума и за да се види, че пазарлъка е вече станал то Лазар Котев дава една голяма сума за капаро. Другите пари трябвало да се съберат. Онези, които са били по-състоятелни започнали да търсят различни начини, за да съберат пари. По това време госпожа генерал Мария Стоянова била в чужбина, в Будапеща и специално при нея пристига другата генералша г-жа Недялкова. Разказала какъв е плана и решили да тръгнат и да търсят пари от различни аристократи чужденци. Обикновено аристократите са доста отзивчиви за идейни цели, но понеже все пак трябва да се подсигурят те са поискали да видят договора и някакви документи, за да проверят дали парите, които ги влагат няма да отидат на вятъра и да ги загубят.
към текста >>

По някакъв начин съобщението не било връчено и пазарлъка се развалил и Лазар Котев успял да вземе обратно внесените суми.
Отива тя при Учителя, а той й казва: „Детето трябва да го изнасяте на слънце, разхождайте го на чист въздух и то ще оздравее". Нямали какво да правят, послушали съвета, а той бил без пари и здравословен и след няколко месеца детето оздравяло, а тези припадъци изобщо вече не се повторили. Така че сестра Мария Стоянова по този начин чрез болното дете се свързва с Учителя и чак тогава тя започва да посещава неговите беседи и става една от неговите последователки. Ето от там започва връзката на генерал Стоянова, по същия начин са връзките и на другите генералши, които с охота решили да намерят пари и да закупят тази къща. Но случило се така, че не са могли да внесат нужните пари в определения срок и вече получили съобщение, че ако не закупят къщата, то капарото остава в полза на онзи, който продава къщата. По някакъв начин съобщението не било връчено и пазарлъка се развалил и Лазар Котев успял да вземе обратно внесените суми. Така че той не загубил парите си, но трябва да се добави, че разтрогването на тази покупка се дължи на недоразумението между сестрите генералши, които се опитвали по генералски да командват и да се разпореждат. Трябва да съобщим също, че същото здание по-късно беше реквизирано от правителството на Александър Стамболийски. Така че представители на Александър Стамболийски изселиха няколко учители от София заради Учителя, а по-късно това правителство реквизира онова здание, което трябваше да бъде закупено. Много по-късно през 1923 г. когато приятелите отиват при Александър Стамболийски, за да подадат прошение и да получат разрешение за събора в Търново, то той ги приема, казва на делегацията да подаде писмена молба и след като си излиза се обръща към секретарката си: „И друг път тези откачени хора да не ги пускаш тук".
към текста >>

Една от привърженичките на Учителя е и Невена Котева, съпруга на Лазар Котев.
Учителят казал: „Ще видим кои са загубени и кои ще си загубят главите". Два месеца след като Александър Стамболийски бе забранил събора в Търново през 1923 г. на 9 юни 1923 г. бе извършен държавен преврат и неговата глава бе отсечена и сложена в една конска торба и с един кон и куриер бе занесена лично и поднесена на тепсия на цар Борис III, цар на българите. Ето така се развиваха в онези години събитията около Учителя и онези, които воюваха срещу Учителя застанаха от лявата страна, а онези, които бяха сторонници останаха от дясната страна. Една от привърженичките на Учителя е и Невена Котева, съпруга на Лазар Котев. Сега ще предоставим нейното изложение (стр. 44, „Духовна култура", 1922 г.). Невена Котева: „От преди две години съм почнала да посещавам беседите на Дънов. От посещенията ми съм се убедила, че Дънов е свръхестествен човек, че той със своите проповеди принася голяма полза на обществото и, ако би имало като него 10 души в България би станал голям преврат и ще имаме най-добрите хора. При едно мое вътрешно божествено настроение аз видях ореол около главата на Дънова, подобен на този, който има Иисус Христос и винаги аз го виждам озарен в светлина.
към текста >>

25. 198. УЧИТЕЛЯТ И СВЕЩЕНИЦИТЕ

Може доброволно, който и да е, да завземе мястото на Богатия и на Лазара, но той разрешава живота по два начина.
Някой ще останат като буби, други обвити в пашкули, а трети като пеперуди. На бубите им пожелаваме дебелички листа, на пашкулите спокоен сън, а на пеперудите соковете на красивите цветя. Нам са познати всички лукави пътища на дявола. Само, че неговите лъжи в Царството Божие не минават. Висок трябва да бъде идеала на човешката душа, да не се задоволява само с краставичките и лукът на Египет, но да се стреми към обетованата земя, ще има препятствия, ще има мъчнотии, но питам, где ги няма в светът? Може доброволно, който и да е, да завземе мястото на Богатия и на Лазара, но той разрешава живота по два начина. Аз желая Вие да носите светлина в църквата, а не тъмнина. Моят привет на двама Ви. П.К. Дънов
към текста >>

26. 217. ГЕОРГИ РАДЕВ И ПОСЛЕДНАТА БЕСЕДА НА УЧИТЕЛЯ ЗА НЕГО

На времето Христос възкреси Лазар, но той тогава имаше физическо тяло.
" Това така ме изненада, така ме възбуди вътрешно, толкова въпроси повдигна в съзнанието ми, че не можах да се справя. Как ще се върне, по какъв начин? Нали няма тяло? Нали го заровиха и то отдавна се е превърнал в пръст. От къде ще вземе тяло? На времето Христос възкреси Лазар, но той тогава имаше физическо тяло. Ние знаехме, че Учителят също бе възкресил някои приятели, но телата им бяха на смъртния одър. Ами тук какво означава това? Не може да бъде само сън. Тук има и нещо друго. Сутринта отивам при Учителя и разказвам съня си.
към текста >>

27. 226. ОТКЛОНЕНИЕТО В ШКОЛАТА

в един частен разговор между Учителят, Кирил Иларионов, Димитър Добрев и Лазар Котев, който бе записан и от тримата, а впоследствие бе разпространяван много години по-късно.
226. ОТКЛОНЕНИЕТО В ШКОЛАТА Още през 1921 г. в един частен разговор между Учителят, Кирил Иларионов, Димитър Добрев и Лазар Котев, който бе записан и от тримата, а впоследствие бе разпространяван много години по-късно. Този разговор се е състоял на 12 февруари 1921 г. в Търново при едно от посещенията на Учителя там. Той дава тук разяснение и дава отпор на Черната ложа с нейните методи да отклонят част от младежите. Четейки този разговор нещата са категорични и ясни. Те са сега ясни след 50 години, но тогава не бяха ясни поради неразбиране и поради заблуждение.
към текста >>

28. 242. СТЕНОГРАФКАТА САВКА КЕРЕМИДЧИЕВА И УЧЕНИКЪТ АВЕРУНИ. ТЕРЕЗА КЕРЕМИДЧИЕВА

Та това си бе живото възкресение на Лазара.
На един от Търновските събори, тя изведнъж припадна, пада на земята и издъхва. Наоколо се събират приятели, съобщава се на Учителя. Той отива при нея, отстранява всички от тялото й, прави седем обиколки около нея като непрекъснато я наблюдава и прави един очертан кръг около нея с бастуна си. Остава няколко човека при нея да я пазят, като предупреждава никой да не се приближава при нея и никой да не прекрачва очертания кръг. След няколко часа тя се завръща в тялото си, отваря очи и оживява. Та това си бе живото възкресение на Лазара. Представете си, цял събор от 500-600 човека и Тереза умира точно на този събор, че после трябва погребение и се опорочава целия събор на Бялото Братство. Тя имаше и Божието благословение чрез Учителя. Това Тереза го разбираше и беше вярна и предана на Учителя до края на живота си. Тя преживя с няколко години и дъщеря си Савка. Я тя като посланичка на немския дух при Учителя също държа много изпити при нозете на Учителя.
към текста >>

29. 2. БРАТЯТА ПРЕЗ ВРЕМЕ НА ВОЙНИТЕ -БАЛКАНСКАТА И ЕВРОПЕЙСКАТА

Петър Камбуров

Така например брат Георги Куртев от Айтос и още няколко души обслужвали един лазарет само за холерно болни.
Учителят писал на всички приятели по градове, да са спокойни, да се молят, да държат постоянна връзка с Него и няма да им се случи никакво зло. И наистина, както през Балканската война, така също и през Първата световна война от 1915 до 1918 г. през тези шест военни години от братята-войници не се даде нито една жертва. Напротив, всички се завърнаха здрави, бодри и обогатени с много духовни опитности. Мнозина от тях са имали чудни преживявания, в които са видели ръководството и покровителството на Божия Дух. Така например брат Георги Куртев от Айтос и още няколко души обслужвали един лазарет само за холерно болни. Същата служба на друг сектор изпълнявал и баща ми, който прекарал цялата война без да вземе един хинин. Брат Христо Касев от село Секирчево, Казанлъшко бил пленен от сърбите и имало заповед да разстрелят пленниците. Но той отправил молитвата си към Учителя и когато ги отвели на определеното място, дето преди тази група са разстреляли други групи, неочаквано за всички, старшината - сърбин наредил всички от тази група (8-10 души) да се пуснат на свобода. Разказва брат Христо Касев, как след това пътували няколко дни по гори и планини, без пътеки, докато стигнали гладни и окъсани българската граница и най-сетне щастливо преминали в България. Подобни и ред други преживявания са имали и много наши братя на фронта, дето са видели Славата Божия.
към текста >>

30. 10. ДВЕТЕ МАСЛИНКИ

Петър Камбуров

10. ДВЕТЕ МАСЛИНКИ Така се нареди, че си намерих работа като словослагател при печатницата на брат Лазар Котев.
10. ДВЕТЕ МАСЛИНКИ Така се нареди, че си намерих работа като словослагател при печатницата на брат Лазар Котев. Той ми даде и безплатно квартира - една таванска стая без прозорец и врата на петия етаж в собствения му дом - пететажна къща, която оформяше ъгъла между улиците „Алабинска" и „Цар Калоян". В непосредствена близост се намираше и печатницата му на ул. „Алабинска" дето сега е построено кино „Димитър Благоев". Затова не се върнах в Стара Загора. Сестра Гина Гумнерова ми даде една дебела меричлерска черга, приспособих едно легло от дъски и спях облечен и с обуща, тъй като стаята ми освен дето не се отопляваше, но поради липса на стъкло на прозореца и врата откъм тавана,студът и снегът безпрепятствено се провираха в стаята ми.
към текста >>

След нея слязоха Учителят, брат Тодор Бъчваров и Лазар Котев.
Отидох, слушах беседата и веднага се върнах в таванската си стая, като почти непрекъснато гледах през счупения прозорец как ще дойде и откъде ще се зададе Учителят. И наистина, след 10-15 минути, гледам откъм „Граф Игнатиев" се зададе един изкривен файтон. Помислих си: „Защо ли е толкова изкривен този файтон, като че ли ще се преобърне? " Интуитивно обаче разбрах, че с този файтон пристига Учителят, файтонът спря. Първо слезе Котева и файтонът се оправи. След нея слязоха Учителят, брат Тодор Бъчваров и Лазар Котев. Всички се отправиха към къщи. „Значи наистина Учителят дойде", си казах, зарадвах се много и веднага се залових да приготвя и моя обяд. Постлах си носната кърпичка, която ми служеше и за маса и за покривка, сложих едно парче хляб и няколко маслинки и зачаках. Исках да доловя оня сюблимен момент, когато долу в голямата трапезария Учителят заедно с другите присъстващи на обяда - братя и сестри - ще произнесе молитва, та и аз да се присъединя към тяхната молитва. Но как ще доловя този момент?
към текста >>

31. 12. КОЙ СЪЗДАВА И ВДИГА РЕВОЛЮЦИИ ПО СВЕТА?

Петър Камбуров

Допълнения и разяснения към спомените на брат му Петър Камбуров

Пак през пролетта на същата година (1920) аз напуснах печатницата на Лазар Котев и си отпътувах за Стара Загора.
12. КОЙ СЪЗДАВА И ВДИГА РЕВОЛЮЦИИ ПО СВЕТА? Пак през пролетта на същата година (1920) аз напуснах печатницата на Лазар Котев и си отпътувах за Стара Загора. Тук беше насрочена окръжна братска среща с присъствието на Учителя. Срещата, беше предвидена да се състои по време на черешобера на братската градина в Стара Загора дето се раждат най-хубавите череши. Но поради някои технически неудобства този срок бе пропуснат и срещата се състоя, но без череши. Имаше гости от Ямбол, Нова Загора, Пловдив, София и околните села - около 400 души. Братската градина отстои на около 7 км североизточно от Стара Загора и сутринта на определения ден Учителят пристигна, придружен от брат Ковачев.
към текста >>

32. МАРИН КАМБУРОВ

(Към N 10) Лазар Котев бил дребен на ръст, но богат човек.
Един от тях беше Георги Радев. Учителят казал за последния: „Аз му казвам да диша, а той ми отговаря, че си бил направил хороскоп и определил деня когато ще си замине". Учителят му казвал да носи вода от Дианабад с две стомни, а той казвал, че ще му се смеят. „Ами сега няма ли да му се смеят? ", като е станал на хърбел и щърбел. (Към N 10) Лазар Котев бил дребен на ръст, но богат човек. Жена му била много едра и пълна около 120 кг. Котев имал печатница. (Към N 5) Тодор Бъчваров бил много културен, начетен, с голяма ерудиция. Моя чичо Слави преди да влезе в Братството бил спорил с него цели два часа и не можал да го наддума, а чичо беше учител, голям комунист, много начетен и голям оратор-материалист. В Стара Загора е държал сказки по материализъм.
към текста >>

33. ПИСМА ОТ БОЯН БОЕВ ДО ЦАНКА ЕКИМОВА

Цанка Екимова

Райна Стефанова Георгиева (Арнаудова)

Заедно с присъединения към Габрово Севлиевски клон от Верска общност „Бяло Братство" с 10 души членове и с ръководител Стефан Лазаров Тошев, живущ в Севлиево, ул.
Ще придобиеш права за салон и за събиране. Боян Верска общност До Изпълкома „Бяло Братство" на Окръжния Народен Съвет Габрово гр.Габрово Молба от Цанка Николова Екимова, ул. „Баждар" 24 Ръководител на Верска общност „Бяло Братство" - Габрово Другарю Председател, Моля въз основа на чл. 16 от Закона за изповеданията и съгласно дадените указания на Централния Братски съвет на Верска общност „Бяло Братство" - София, от Комитета по вероизповеданията при Министерството на външните работи, да бъде зарегистриран клона ни в Габрово от Верска общност „Бяло Братство" с ръководител Цанка Николова Екимова, живуща в Габрово, ул. „Баждар" 24, в който клон членуват ... души. Заедно с присъединения към Габрово Севлиевски клон от Верска общност „Бяло Братство" с 10 души членове и с ръководител Стефан Лазаров Тошев, живущ в Севлиево, ул. „Чапаев" 5, и с молитвен дом - стая в жилището на Сава Иванов Калименов, ул. „Г. Димитров" 83, Севлиево. Молиме да ни бъде съобщено писмено за регистрацията, за да съобщим на Централния братски съвет на Верска общност „Бяло Братство" в София. Гр. Габрово, януари 1963 г. С почитание: Изгрев, 14.I.1963 г.
към текста >>

34. 1. ВЕГЕТАРИАНСКИ ГОСТИЛНИЦИ

Баща ми имаше обща гостилница с двамата братовчеди Ангел и Лазар Котеви и там идваха да се хранят към 300 човека.
След като се върнах майка ми каза: „Да не съм чула и да не съм те видяла да отидеш втори път там! " Майка ми смяташе, че Олга Славчева и Ризова със своят възторг към Учителя и Учението са хора откачалки. Този страх създаден от майка ми ме спря дълго време да не ходя там. Но го преодолях и отидох отново. Спомням си, че тогава Учителят говореше защо плачат лозите, когато им се режат пръчките. Баща ми имаше обща гостилница с двамата братовчеди Ангел и Лазар Котеви и там идваха да се хранят към 300 човека. Лазар Котев беше богат човек и издаваше всички теософски книги като даваше парите, а пък Ангел беше съдружник с работата си. Той имаше две дъщери, мои връстнички, които учеха в някакъв американски колеж в Цариград и се държаха като буржоазни деца. Едната от тях има съдбата на моят син. Тя се разстрои психически и се движеше с една придружителка на вид много дебела. Ангел Котев, съдружникът му се повреди умствено.
към текста >>

Лазар Котев беше богат човек и издаваше всички теософски книги като даваше парите, а пък Ангел беше съдружник с работата си.
" Майка ми смяташе, че Олга Славчева и Ризова със своят възторг към Учителя и Учението са хора откачалки. Този страх създаден от майка ми ме спря дълго време да не ходя там. Но го преодолях и отидох отново. Спомням си, че тогава Учителят говореше защо плачат лозите, когато им се режат пръчките. Баща ми имаше обща гостилница с двамата братовчеди Ангел и Лазар Котеви и там идваха да се хранят към 300 човека. Лазар Котев беше богат човек и издаваше всички теософски книги като даваше парите, а пък Ангел беше съдружник с работата си. Той имаше две дъщери, мои връстнички, които учеха в някакъв американски колеж в Цариград и се държаха като буржоазни деца. Едната от тях има съдбата на моят син. Тя се разстрои психически и се движеше с една придружителка на вид много дебела. Ангел Котев, съдружникът му се повреди умствено. Тук започна да работи окултният закон.
към текста >>

35. 2. БОЛНАТА РЪКА

Донка Илиева

Дойдоха наши приятели Лазар Опев, Тилкови, да го видят.
Ръката посиня до лакета. Той започна да буйства от болки. От ръждата се получавало някаква киселина, която навлизала в мозъка и предизвиквала това нещо. Георги започва да се излъчва, да говори несвързани работи, започва да вижда Учителя в друга светлина - обратно. Че е лъжец и други подобни работи. Дойдоха наши приятели Лазар Опев, Тилкови, да го видят. Ние бяхме така една компания с тях. Георги се обърна към Тилко и каза: „Ти си дявол, бе, виж каква опашка имаш! " Казвам: „Тилко, не се обиждай виждаш какво е положението му". Отново тичам при Учителя. „Учителю, какво да правим?
към текста >>

36. 7. ЧУВАЛ С ЖИТО

Донка Илиева

На другата година като израсло житото сестра Донка и Георги Илиеви, сестра Маринка и Лазар Опев, брата на Лазар, сестра Найденка, майката на Тодор Михайлов и баба Хаджийка и други жени жънали и пели, а брат Ради връзвал снопите.
Той се обърнал към нея: „Рекох, дошли сме с една мисия, да искаме от вашето жито, което не е грухано - за посев, в замяна, на което ще ви дадем грухано". Това било след събора. Селяни от Дървеница изорали и засели нивата. Това е мястото, където сега е къщата на Мирчев и мястото на Учителя-градината. Те биват засети с жито. На другата година като израсло житото сестра Донка и Георги Илиеви, сестра Маринка и Лазар Опев, брата на Лазар, сестра Найденка, майката на Тодор Михайлов и баба Хаджийка и други жени жънали и пели, а брат Ради връзвал снопите. На обед Учителят казал: „Рекох, сега да дойдат работниците, които са жънали да обядват". А сестра Станка готвела тогава на Учителя. Та и те били поканени на трапезата при Учителя.
към текста >>

37. ЕДИНСТВЕНАТА СРЕЩА

Стефанка Петрова

В това време нещо се задвижи, от слънчевия ми възел към врата, мина отзад към малкия и големия мозък и спирайки между двете ми вежди, повтори с ясен човешки глас три пъти: „Лазар".
Под влиянието на този глас станах вегетарианка. Случаят ме запозна с Георги Йончев и с брат Кисьов, а той с целия тогавашен Изгрев. Започнах да чета окултна литература, да търся песни и молитви от Учителя, както и контакт със сестри и братя. Един ден, силно развълнувана от един личен мой въпрос се обърнал: импровизирана молба към Бога, като обещах много неща и поисках да покаже лице за помощ. Изтощена легнах на кревата. В това време нещо се задвижи, от слънчевия ми възел към врата, мина отзад към малкия и големия мозък и спирайки между двете ми вежди, повтори с ясен човешки глас три пъти: „Лазар". От уплаха, вероятно, аз забравих, че съм поискала да ми каже лице, но все пак започнах да мисля, колко души познавам с това име. Указа се, че са трима, но и тримата не ми вдъхваха надежда за помощ. След някой и друг ден подсъзнанието ми възвърна целия диалог с Учителя. Тогава стана пределно ясно, че гласа, който чух, е Бог. И така, странното желание, с което отидох да видя мъдреца ми бе удовлетворено по вътрешен път.
към текста >>

38. 22. ГЕОРГИ ЙОРДАНОВ. КАК БЯХА ЗАКУПЕНИ БРАТСКИТЕ МЕСТА ВЪВ ВАРНА?

Люба Стойкова

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

Писал до д-р Жеков: „Иване, тук ще дойде един брат Лазар Котев, с когото ще отидете да купите едно място за братството в лозята".
Тогава Учителят е бил приеман от д-р Иван Жеков в неговия кьошк и казвал на варненци, на първите братя, да си купят място. Всъщност след като си бил дошъл в София, казвал да си купят място в лозята за салон. Дори от 1919 г. аз имам препис от писмото на Учителя. То е интересно. Писал до д-р Жеков: „Иване, тук ще дойде един брат Лазар Котев, с когото ще отидете да купите едно място за братството в лозята". Добре, но ходили са, гледали са обаче място не са купили. По това време Лулчев имаше ученици в братството и като отивал във Варна също имал задачата да купи място. Ходили тогава, гледали са, правили са сондажи нали, тук-там, но и той не е купил място. Значи от 1919 г., та чак в 1941 г. мен Георги Йорданов ме мобилизират във Варна като работник по строежите и мозайките на „Св. Константин".
към текста >>

39. 7. Закупуване на братско място във Варна

Георги Йорданов Добрев

ТОМ 7

Говорих с брат Лазар Котев.
7. ЗАКУПУВАНЕ НА БРАТСКО МЯСТО ВЪВ ВАРНА В.К.: Разкажи сега за писмото на Учителя до д-р Жеков. Г.Д.: Ама да започна от начало. Значи Учителят през 1919 г. написва едно писмо до брат д-р Иван Жеков. „Брат Иване, всичко ще се нареди. Говорих с брат Лазар Котев. Той ще дойде във Варна да види местата в лозята, да вземете място за братско място“. Преписах ви цитат от писмото на Учителя до брат Иван Жеков във Варна. Доказателство от д-р Жеков и Георги Йорданов. Сега по- нататък. През лятото на 1941 г.
към текста >>

40. 12. Столовата

Гради Колев Минчв

ТОМ 7

Имаше един брат Лазар Милев, който правеше китари, беше дърводелец.
12. СТОЛОВАТА Тогава Учителят извика свако Слави, който нали беше майстор и ни постави задачата, да направим столовата на Изгрева. Дойдоха и други братя: брат Колю Келифареца, брат Пантелей Карапетров, имаше и един брат Гъбев от Габрово, бивш фабрикант. И той работи. Та построихме значи столовата. Имаше един брат Лазар Милев, който правеше китари, беше дърводелец. Той работи дограмата на столовата. После почнахме да правим дюшемето. Почнахме да ковем. Добре, но брат Колю Келифареца, който беше паркетчия, какво не му хареса не зная, но взе и разкова дюшемето, което бяхме наковали. После започна да го кове наново.
към текста >>

41. 30. На Рила 1939 година

Гради Колев Минчв

ТОМ 7

Свитата на Лулчев се състоеше от Йордан Андреев (адютант), Веселина Йорданова (адютантка), Колю Йорданов, Тодор Маринчевски, Невяна Неделчева, Тодор (гледача), Колю (келифареца), Лазар Опев.
„Пригответе се“, казва, „ще отивате на Рила“. Учителят ми каза, като отидем на Рила най- напред да поправя кухнята, а после да направим магазина и т.н. Натоварихме един камион. Отдолу сложихме капаци метър на метър,- които брат Неделчо Попов беше вземал от печатницата, а отгоре провизии. За работна група дойде брат Лулчев със своята свита (Упанишадата). Свитата на Лулчев се състоеше от Йордан Андреев (адютант), Веселина Йорданова (адютантка), Колю Йорданов, Тодор Маринчевски, Невяна Неделчева, Тодор (гледача), Колю (келифареца), Лазар Опев. Невяна Неделчева стояла през деня при Лулчев, а вечер отивала да спи на тавана на къщичката на Иван-каруцаря. В случая на Рила бяха дошли някои от тях. Качихме се всички на камиона и тръгнахме. До Говедарци беше добре, но по-нататък понеже времето беше много кишаво, кално, преди да почне боровата гора шофьора изви камиона на поляната и каза, че по-нататък не може да отива. И наистина беше много кално, камиона се плъзга.
към текста >>

42. 5. ФИНАЛНИЯТ АКОРД

ТОМ 8

В концерта от братски песни, който изнесохме там, участвахме: Добринка Ставрева, втория й съпруг Иван Такев - тенор; аз, Тодор Маринчевски и Лазар Опев с неговата чудесна песен, композирана от него без да е имал музикално образование: заглавието на песента му беше "Мащерко".
Тогава бе направено честване в "Дома на юристите" за д-р Георги Миркович и аз се явих и пях с оркестъра съставен от д-р Филип Стоицев. Последният използваше същите оркестранти от инструменталния състав на юристите, както и наши от Изгрева, като на външните се заплащаше, а те симпатизираха на Учителя. Бяха изнесени още няколко концерта в същия салон, в които концерти винаги бях призоваван от брат Филип да участвам с една или две братски песни. Той ползваше също и малкото салонче на Изгрева (бивш клуб на Партията), който ползвахме за събрания, четене на беседи, пеене на песни, четене на молитви и изнасяне на малки концерти, в които рядко отсъствах. Един ден смелия брат Филип Стоицев ни заведе в Железничарската поликлиника при Централната софийска гара, където той е работил като зъболекар преди да се пенсионира. В концерта от братски песни, който изнесохме там, участвахме: Добринка Ставрева, втория й съпруг Иван Такев - тенор; аз, Тодор Маринчевски и Лазар Опев с неговата чудесна песен, композирана от него без да е имал музикално образование: заглавието на песента му беше "Мащерко". Последното ми участие под палката на маестро Филип Стоицев беше в Камерната зала "България", където пях песента от Учителя "Давай, давай". С тази песен завърших моите участия в концертите - бях вече на 77 години! Беше ли дошло времето на хармонията в нашите братски среди? Това ще кажете вие. Но за мен тези опитности, които разказах бяха живот на едно поколение и този живот е и горе в Невидимия свят и долу на земята.
към текста >>

43. 04. УЛ. „ О П Ъ Л Ч Е Н С К А №66

ТОМ 9

Тези трима души бяха Иван Радославов, Тодор Бъчваров и Лазар Котев - тримата.
От милост към дете. Ако е погалил или така нещо е направил и е изтълкувано лошо според мене. Добре, но то станало голям скандал и предлагат Учителят да напусне къщата и да Му търсят място другаде да живее. В това време Учителят е бил в Сливен на Сините камъни на почивка с братя. И братята в София решават да изпратят трима души там, да кажат на Учителя, че Той не бива вече в този дом петнен да живее. Тези трима души бяха Иван Радославов, Тодор Бъчваров и Лазар Котев - тримата. Чували сте тая история. В.К.: Ще ви покажа няколко снимки от ул. „Опълченска" № 66. Е.А.: Покажи ги, за да ги видим. В.К.: Това е на ул.
към текста >>

44. 15. ЕКСКУРЗИИ ДО МУСАЛА

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

ТОМ 9

А Учителят не беше в Горското училище, а беше у този Лазар Котев.
Е.А.: Само когато сме ходили на зимна екскурзия сме приспивали, иначе не. В.К.: На една от беседите пишеше, че е държана на Чам Курия. Е.А.: Да, да. Вижте през 1922 год. Мисля че беше, преди събора отиде Учителя в Чам Курия, взеха Горското училище под наем и много приятели отидоха да летуват там. А Учителят не беше в Горското училище, а беше у този Лазар Котев. Той беше наел една вила. И там имаше една стая за Учителя. Но Той ходеше да се храни в Горското училище при всичките приятели. То там беше общо. Учителят обичаше общото хранене,общия живот.
към текста >>

45. 09 - 115. ИЗЛЕКУВАНА ОТ РАК

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

Господи, Ти възкреси Лазара от гроба.
115. ИЗЛЕКУВАНА ОТ РАК Преди години сестра Катя заболя. От изследванията на лекарите се установи раково заболяване. Сестрата напусна болницата и лекарите и се обърна към най- големия лекар и неговото живо слово. Тя потърси и намери лекаря в себе си, като почна да се моли приблизително със следните думи: „Господи, Ти всичко можеш. За Твоята ръка невъзможно няма. Господи, Ти възкреси Лазара от гроба. Ти излекува слепия, като направи кал и намаза очите му. Ти излекува жената, която страдаше от кръвотечение. Господи, Ти излекува детето на стотника само като каза на бащата „Иди си, детето ти е здраво! " Господи, за Твоята сила няма граници. Аз вярвам, Господи!
към текста >>

46. 09 - 313. ЕДНА СРЕЩА С УЧИТЕЛЯ

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

" - „Рекох, и с двете." Разказал: Лазар Опев.
" - „Да оставя поезията. С нещо друго да се занимавам. Това ми каза." Аз малко се поразколебах дали да вляза или не, но си казах: „Ще вляза, да видя какво ще ми каже." Учителят ме прие. „Учителю, занимавам се с поезия и музика, а имам три деца, за които трябва да се грижа. С поезия или с музика? " - „Рекох, и с двете." Разказал: Лазар Опев. Изгрева, 1979 година.
към текста >>

47. 09 - 314. ДРУГ СЛУЧАЙ

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

Разказал: Лазар Опев.
Послушах съвета на Учителя и останах в София. На третия ден от този разговор, летището в Карлово стана на пепел. Спомних си за срещата ми с Учителя и защо ми бе казал: „Първото", т.е. в София да остана. Ако не бях послушал, щях да платя с живота си. Разказал: Лазар Опев.
към текста >>

48. 09 - 326. ВОЕННИЯТ ПРИ УЧИТЕЛЯ

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

Техните куршуми няма да убиват, а когото улучат, ще оживява и възкръсва." Разказано от Лазар Опев - Изгрева.
- „В бъдеще ще има ли войни и военни? " - „И в бъдеще ще има военни, млади и стари. Ще бъдат въоръжени от главата до петите. Ще воюват, но няма да убиват. Като видят някой престъпник, ще почнат да го обстрелват. Техните куршуми няма да убиват, а когото улучат, ще оживява и възкръсва." Разказано от Лазар Опев - Изгрева.
към текста >>

49. 09 - 327. НОВАТА ВЛАСТ

Бялото Братство в град Ямбол. Тодор Атанасов Попов. Моята среща с Учителя Петър Дънов.

327. НОВАТА ВЛАСТ Композиторът Лазар Опев бил с една група приятели при Учителя.
327. НОВАТА ВЛАСТ Композиторът Лазар Опев бил с една група приятели при Учителя. Разговорът се прехвърля от въпрос на въпрос с подходящи отговори от Учителя. Тогава един от групата казал: „Учителю, какво следва да става в Новата епоха, която иде и за която ние говорим? " Учителят казал строго: „Сега идва една нова власт. Идва такава власт, че който й се противопостави, с костите си ще заплати." Всички замръзнали от уплаха. След броени месеци идва 9 септември 1944 година, идват комунистите на власт и стана точно това, което бе казано.
към текста >>

50. 22 - 1. РАЗБОЛЕЛИЯТ СЕ ПОДПОРУЧИК

Отидох при лекаря и го помолих да ме прибере в лазарета, защото наистина се почувствах зле.
Бях назначен взводен командир и фелдфебел. При мене беше бивш квартирант на нашия брат Петко Епитропов, който заради някакви разногласия с него имаше отрицателно отношение към всички последователи на Учителя. Някъде по фронтовата линия бяха станали бунтове, подклаждани от комунистите и един ден виждам - една каруца вози няколко войника с белезници, съпроводени от стража. Като светкавица ми мина мисълта, че този мой фелдфебел ще ме постави на изпитание. Помолих се на Учителя и в миг почувствах, че ме втриса. Отидох при лекаря и го помолих да ме прибере в лазарета, защото наистина се почувствах зле. Легнах там и след минута чувам, че ме търсят, да разстрелям с ротата осъдените от полевия съд момчета. Лекарят каза, че подпоручик Попов лежи болен в лазарета. „Как така болен, аз преди малко го видях да ходи из позициите." Дойде, провери, изръмжа и си отиде. Така Учителят ме избави от една страшна беда. Връщайки се в отпуск от фронта, по случай Великденските празници, група офицери се събрахме в бюфета на Софийската гара.
към текста >>

Лекарят каза, че подпоручик Попов лежи болен в лазарета.
Някъде по фронтовата линия бяха станали бунтове, подклаждани от комунистите и един ден виждам - една каруца вози няколко войника с белезници, съпроводени от стража. Като светкавица ми мина мисълта, че този мой фелдфебел ще ме постави на изпитание. Помолих се на Учителя и в миг почувствах, че ме втриса. Отидох при лекаря и го помолих да ме прибере в лазарета, защото наистина се почувствах зле. Легнах там и след минута чувам, че ме търсят, да разстрелям с ротата осъдените от полевия съд момчета. Лекарят каза, че подпоручик Попов лежи болен в лазарета. „Как така болен, аз преди малко го видях да ходи из позициите." Дойде, провери, изръмжа и си отиде. Така Учителят ме избави от една страшна беда. Връщайки се в отпуск от фронта, по случай Великденските празници, група офицери се събрахме в бюфета на Софийската гара. Почерпихме се по един бира, пожелахме си весело прекарване и се разделихме. Аз, както е обичайно, се запътих към ул.
към текста >>

51. І.03.08. ОСМАНСКИТЕ ВАСАЛИ

Летопис Вергилий Кръстев

Всички балкански феодали стават васали на Мурад I - така синът на Вълкашин, на име Марко, деспот Йоан Драгаш, Вук Бранкович, сръбския княз Лазар (1371-1389 г.), Константин Драгаш от гр. Кюстендил.
През 1375 г. Йоан V Палеолог сключва съюз с османците и става техен васал, т.е. на Мурад I. През 1377 г. му отстъпва Галиполи, след като османската столица се премества в гр. Одрин. Всички балкански феодали стават васали на Мурад I - така синът на Вълкашин, на име Марко, деспот Йоан Драгаш, Вук Бранкович, сръбския княз Лазар (1371-1389 г.), Константин Драгаш от гр. Кюстендил. След смъртта на българския цар Иван Александър 1371 г., синът му, Иван Срацимир от Видин става васал, като в 1386 и 1387 г. участва с българска войска в османските походи. Търновският владетел Иван Шишман (1372 г.) е също васал, като изпраща сестра си Кера Тамара в харема на султана, През 1377 г. Мурад I тръгва срещу България, така че преди това двамата сина на Иван Александър от двете му жени, стават доброволни васали. Третият му син - Иван Асен, бил владетел на Добрич, но през 1388 г.
към текста >>

Но под командването на сина му Баязид (Светкавицата) (Илдърън) разгромява християните и Лазар е бил убит над гроба на Мурад.
През 1388-1389 г. османците, под командването на Али паша, превземат крепост след крепост в България. През лятото на 1389 г. на 28 юни е битката на Косово поле. Мурад I е бил убит от сръбския велможа Милош Обиличи. Но под командването на сина му Баязид (Светкавицата) (Илдърън) разгромява християните и Лазар е бил убит над гроба на Мурад. Започва управлението на Баязид I (1389-1402 г.) и ограничаването правата на васалните владетели. Превземането на Търново след тримесечна обсада е на 17 юли 1393 година. През 1394 г. османците подлагат на обсада Константинопол до 1402 година. През юни 1395 г.
към текста >>

52. І.03.09. КРЪСТОНОСНИТЕ ПОХОДИ СРЕЩУ ОСМАНЦИТЕ

Летопис Вергилий Кръстев

Султан Баязид изостава обсадата на Константинопол и с помощта на сръбския отряд на Стефан Лазаревич се насочва към Никопол.
Тя е обявена от крал Сигизмунд, търсейки помощ от папа Бонифаций IX, тъй като османците се насочват към Унгария. През 1395 г. папа Бонифаций IX обявява кръстоносен поход. През лятото, август 1396 г., кръстоносните войски на маджарския крал Сигизмунд с 60000 рицари преминават през Видин, където Иван Срацимир се предава доброволно на кръстоносците с тамошния наличен турски гарнизон. Те преминават през Оряхово и се насочват към Никопол. Султан Баязид изостава обсадата на Константинопол и с помощта на сръбския отряд на Стефан Лазаревич се насочва към Никопол. На 26 септември 1396 г, кръстоносната армия претърпява пълен разгром. Голяма част от рицарите са убити и за пощадените рицари се искал голям откуп. Унгарският крал Сигизмунд се спасява на венециански кораб по Дунав и Черно море. При преминаването на кораба през Дарданелите, Баязид изважда и му показва от разстояние пленените рицари, чакащи да бъдат предадени като роби в Ориента. А Иван Срацимир посрещнал пред Видин като васал Баязид, който заповядал да го оковат и прехвърлят в затвора в Бруса, където бил удушен по заповед на Баязид.
към текста >>

53. II.02.10. Девическо училище във Варна

Летопис Вергилий Кръстев

В Гебедже „ Лазар от Еникъой Петър от Балчик Стефан Пе.
в Хасъмбегли „ Рафаил В. в Ясътепе Димитър в Кривня Атанас X. в Козлуджа „ Никола Дим. в Султанлари Дух. Партений Хилиндар Захарий Хр. В Гебедже „ Лазар от Еникъой Петър от Балчик Стефан Пе. В Гаргалък Первопоп Теодосий в Шабла Поп Радуш К. В Караманлий Рафаил Иконом в Сатълмъж Отец Йосиф в Геленджик Поп Никола в Юшенлий Иван в Казалджилари Димо Н. в Караач х. Поп Никифор в Пазарджик Поп Стефан в Пазарджик Иван в Пазарджик Стефан Г. в Асарджик Кост.
към текста >>

54. IV.12 август, вторник 1914г.

Записал: ДИМИТЪР ГОЛОВ