НАЧАЛО
Контакти
|
Дарение
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
с която и да е дума
търси в изречение
с точна фраза
търси в текст
в заглавия на текстове
ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
223
резултата в
100
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
2_10 Отношение и съзвучие на човешките души към Бога
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Когато Учителят сваляше и даваше Паневритмията, участвуваха много братя и сестри и всеки един от тях представляваше една брънка и едно звено от общата верига и общия
кръг
, който трябваше да се заключи и да се свали Паневритмията на земята.
Защото хармонията се предхожда от хармоничните отношения на душите, които трябва да бъдат в съзвучие, поели пътя към Бога. А този случай бе именно такъв. Имаше няколко концерта, при които дирижира и Влади Симеонов. По- късно той стана диригент на Пионерския оркестър в София. На тези концерти се изпълняваха песни от Учителя и пиеси от класиката.
Когато Учителят сваляше и даваше Паневритмията, участвуваха много братя и сестри и всеки един от тях представляваше една брънка и едно звено от общата верига и общия
кръг
, който трябваше да се заключи и да се свали Паневритмията на земята.
Аз също взех дейно участие при разучаването на Паневритмията. Когато след години споменах това пред един мой приятел, той ми заяви: "Това не е вярно, теб те нямаше." Аз спокойно извадих няколко снимки, на които фотографът бе запечатал мен и няколко сестри, които са около Учителя в салона, където Той даваше първите уроци за разучаване на Паневритмията. Казах му: "Мен ме има, а теб те няма! Докажи, че те имало." Братът много се обиди и си тръгна. Той беше от онези, които повече се биеха в гърдите, отколкото можеха да свършат някаква работа.
към текста >>
И като се съберат двете, ще направим
кръга
на Паневритмията.
Той беше от онези, които повече се биеха в гърдите, отколкото можеха да свършат някаква работа. След този случай той не ми говореше. Реших, че трябва да оправя отношенията си с него, приближих се и му казах следното: "Брат, когато аз съм бил при Учителя и съм разучавал Паневритмията, теб не те е имало. Но когато ти си бил при Учителя - мен също не ме е имало. Така че и моето е вярно, и твоето е вярно.
И като се съберат двете, ще направим
кръга
на Паневритмията.
Нали това е целта - да изиграем общо Паневритмията". Той се усмихна и каза: "Е, така вече може! Така може да се разговаря с теб". Така че всеки имаше своята задача, всеки имаше своята роля. Трябваше да се напише текст за музиката на Паневритмията.
към текста >>
2.
2_11 Английската кралица играе Паневритмия
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Сутринта на поляната на "Изгрева" ние сме се събрали в
кръг
.
"Английската кралица играе Паневритмия" Денят е неделя.
Сутринта на поляната на "Изгрева" ние сме се събрали в
кръг
.
Всички сме готови за Паневритмията. Музикантите са събрани в центъра на кръга, инструментите са настроени и се чака само сигнал от Учителя, за да започнем да свирим. Обикновено Учителят кимваше с глава, това беше знак за началото. Ние засвирвахме, тогава целият кръг се задвижваше и започваше онова небесно тайнство, което бе наречено Паневритмия. Но сега Учителят стои, мълчи и поглежда от време на време към боровете, които заобикаляха поляната.
към текста >>
Музикантите са събрани в центъра на
кръга
, инструментите са настроени и се чака само сигнал от Учителя, за да започнем да свирим.
"Английската кралица играе Паневритмия" Денят е неделя. Сутринта на поляната на "Изгрева" ние сме се събрали в кръг. Всички сме готови за Паневритмията.
Музикантите са събрани в центъра на
кръга
, инструментите са настроени и се чака само сигнал от Учителя, за да започнем да свирим.
Обикновено Учителят кимваше с глава, това беше знак за началото. Ние засвирвахме, тогава целият кръг се задвижваше и започваше онова небесно тайнство, което бе наречено Паневритмия. Но сега Учителят стои, мълчи и поглежда от време на време към боровете, които заобикаляха поляната. Ние виждаме, че има някаква причина, заради която Учителят се бави - също поглеждаме натам, накъдето и Той гледа, но никой нищо не вижда. Виждаме само зелени борове.
към текста >>
Ние засвирвахме, тогава целият
кръг
се задвижваше и започваше онова небесно тайнство, което бе наречено Паневритмия.
"Английската кралица играе Паневритмия" Денят е неделя. Сутринта на поляната на "Изгрева" ние сме се събрали в кръг. Всички сме готови за Паневритмията. Музикантите са събрани в центъра на кръга, инструментите са настроени и се чака само сигнал от Учителя, за да започнем да свирим. Обикновено Учителят кимваше с глава, това беше знак за началото.
Ние засвирвахме, тогава целият
кръг
се задвижваше и започваше онова небесно тайнство, което бе наречено Паневритмия.
Но сега Учителят стои, мълчи и поглежда от време на време към боровете, които заобикаляха поляната. Ние виждаме, че има някаква причина, заради която Учителят се бави - също поглеждаме натам, накъдето и Той гледа, но никой нищо не вижда. Виждаме само зелени борове. Минават пет минути. По едно време оттам, накъдето гледахме и нищо не виждахме, се задава една възрастна сестра.
към текста >>
Всички я наблюдаваме - музикантите, които сме вътре в
кръга
и онези, които са наредени по окръжността.
Ние виждаме, че има някаква причина, заради която Учителят се бави - също поглеждаме натам, накъдето и Той гледа, но никой нищо не вижда. Виждаме само зелени борове. Минават пет минути. По едно време оттам, накъдето гледахме и нищо не виждахме, се задава една възрастна сестра. Подпряла се на бастунче и лека-полека пристъпва като костенурка.
Всички я наблюдаваме - музикантите, които сме вътре в
кръга
и онези, които са наредени по окръжността.
А днес е неделя. Кръгът е голям и ще е над сто души. Всички я наблюдаваме, а тя най- невъзмутимо за пет минути премина едно разстояние от шестдесет- седемдесет метра. Накрая се дотътри до кръга, влезе в него и се нареди, подпирайки се на бастунчето. Оказа се, че за нея няма партньор, а Паневритмията, знаете, се играе по двама, по двойки и тази баба трябваше да играе със своя неразделен другар - бастунчето.
към текста >>
Кръгът
е голям и ще е над сто души.
Минават пет минути. По едно време оттам, накъдето гледахме и нищо не виждахме, се задава една възрастна сестра. Подпряла се на бастунче и лека-полека пристъпва като костенурка. Всички я наблюдаваме - музикантите, които сме вътре в кръга и онези, които са наредени по окръжността. А днес е неделя.
Кръгът
е голям и ще е над сто души.
Всички я наблюдаваме, а тя най- невъзмутимо за пет минути премина едно разстояние от шестдесет- седемдесет метра. Накрая се дотътри до кръга, влезе в него и се нареди, подпирайки се на бастунчето. Оказа се, че за нея няма партньор, а Паневритмията, знаете, се играе по двама, по двойки и тази баба трябваше да играе със своя неразделен другар - бастунчето. Учителят ни погледна и даде знак на музикантите. Ние засвирихме и целият кръг на Паневритмията се завъртя и започна да се движи.
към текста >>
Накрая се дотътри до
кръга
, влезе в него и се нареди, подпирайки се на бастунчето.
Подпряла се на бастунче и лека-полека пристъпва като костенурка. Всички я наблюдаваме - музикантите, които сме вътре в кръга и онези, които са наредени по окръжността. А днес е неделя. Кръгът е голям и ще е над сто души. Всички я наблюдаваме, а тя най- невъзмутимо за пет минути премина едно разстояние от шестдесет- седемдесет метра.
Накрая се дотътри до
кръга
, влезе в него и се нареди, подпирайки се на бастунчето.
Оказа се, че за нея няма партньор, а Паневритмията, знаете, се играе по двама, по двойки и тази баба трябваше да играе със своя неразделен другар - бастунчето. Учителят ни погледна и даде знак на музикантите. Ние засвирихме и целият кръг на Паневритмията се завъртя и започна да се движи. Небесното тайнство се вля в нас и ние бяхме едно общо цяло - музикантите, музиката и движещият се кръг пред лицето на Учителя. Учителят обикновено играеше Сам и се движеше вътре в кръга, на петнадесет-двадесет крачки от нас - така, че да има еднакво разстояние между нас, музикантите и външния кръг на Паневритмията.
към текста >>
Ние засвирихме и целият
кръг
на Паневритмията се завъртя и започна да се движи.
Кръгът е голям и ще е над сто души. Всички я наблюдаваме, а тя най- невъзмутимо за пет минути премина едно разстояние от шестдесет- седемдесет метра. Накрая се дотътри до кръга, влезе в него и се нареди, подпирайки се на бастунчето. Оказа се, че за нея няма партньор, а Паневритмията, знаете, се играе по двама, по двойки и тази баба трябваше да играе със своя неразделен другар - бастунчето. Учителят ни погледна и даде знак на музикантите.
Ние засвирихме и целият
кръг
на Паневритмията се завъртя и започна да се движи.
Небесното тайнство се вля в нас и ние бяхме едно общо цяло - музикантите, музиката и движещият се кръг пред лицето на Учителя. Учителят обикновено играеше Сам и се движеше вътре в кръга, на петнадесет-двадесет крачки от нас - така, че да има еднакво разстояние между нас, музикантите и външния кръг на Паневритмията. Това можеше да се спазва само когато кръгът бе голям и когато мястото, където се играеше, беше обширно и позволяваше такива съотношения. След като свършваше Паневритмията, участниците в кръга се поздравяваха, нареждаха се един след друг и се приближаваха към Учителя да целуват десницата Му. Това бе знак на общение с Него и с Бога.
към текста >>
Небесното тайнство се вля в нас и ние бяхме едно общо цяло - музикантите, музиката и движещият се
кръг
пред лицето на Учителя.
Всички я наблюдаваме, а тя най- невъзмутимо за пет минути премина едно разстояние от шестдесет- седемдесет метра. Накрая се дотътри до кръга, влезе в него и се нареди, подпирайки се на бастунчето. Оказа се, че за нея няма партньор, а Паневритмията, знаете, се играе по двама, по двойки и тази баба трябваше да играе със своя неразделен другар - бастунчето. Учителят ни погледна и даде знак на музикантите. Ние засвирихме и целият кръг на Паневритмията се завъртя и започна да се движи.
Небесното тайнство се вля в нас и ние бяхме едно общо цяло - музикантите, музиката и движещият се
кръг
пред лицето на Учителя.
Учителят обикновено играеше Сам и се движеше вътре в кръга, на петнадесет-двадесет крачки от нас - така, че да има еднакво разстояние между нас, музикантите и външния кръг на Паневритмията. Това можеше да се спазва само когато кръгът бе голям и когато мястото, където се играеше, беше обширно и позволяваше такива съотношения. След като свършваше Паневритмията, участниците в кръга се поздравяваха, нареждаха се един след друг и се приближаваха към Учителя да целуват десницата Му. Това бе знак на общение с Него и с Бога. Така получавахме благословението Му.
към текста >>
Учителят обикновено играеше Сам и се движеше вътре в
кръга
, на петнадесет-двадесет крачки от нас - така, че да има еднакво разстояние между нас, музикантите и външния
кръг
на Паневритмията.
Накрая се дотътри до кръга, влезе в него и се нареди, подпирайки се на бастунчето. Оказа се, че за нея няма партньор, а Паневритмията, знаете, се играе по двама, по двойки и тази баба трябваше да играе със своя неразделен другар - бастунчето. Учителят ни погледна и даде знак на музикантите. Ние засвирихме и целият кръг на Паневритмията се завъртя и започна да се движи. Небесното тайнство се вля в нас и ние бяхме едно общо цяло - музикантите, музиката и движещият се кръг пред лицето на Учителя.
Учителят обикновено играеше Сам и се движеше вътре в
кръга
, на петнадесет-двадесет крачки от нас - така, че да има еднакво разстояние между нас, музикантите и външния
кръг
на Паневритмията.
Това можеше да се спазва само когато кръгът бе голям и когато мястото, където се играеше, беше обширно и позволяваше такива съотношения. След като свършваше Паневритмията, участниците в кръга се поздравяваха, нареждаха се един след друг и се приближаваха към Учителя да целуват десницата Му. Това бе знак на общение с Него и с Бога. Така получавахме благословението Му. Обикновено музикантите минаваха последни.
към текста >>
Това можеше да се спазва само когато
кръгът
бе голям и когато мястото, където се играеше, беше обширно и позволяваше такива съотношения.
Оказа се, че за нея няма партньор, а Паневритмията, знаете, се играе по двама, по двойки и тази баба трябваше да играе със своя неразделен другар - бастунчето. Учителят ни погледна и даде знак на музикантите. Ние засвирихме и целият кръг на Паневритмията се завъртя и започна да се движи. Небесното тайнство се вля в нас и ние бяхме едно общо цяло - музикантите, музиката и движещият се кръг пред лицето на Учителя. Учителят обикновено играеше Сам и се движеше вътре в кръга, на петнадесет-двадесет крачки от нас - така, че да има еднакво разстояние между нас, музикантите и външния кръг на Паневритмията.
Това можеше да се спазва само когато
кръгът
бе голям и когато мястото, където се играеше, беше обширно и позволяваше такива съотношения.
След като свършваше Паневритмията, участниците в кръга се поздравяваха, нареждаха се един след друг и се приближаваха към Учителя да целуват десницата Му. Това бе знак на общение с Него и с Бога. Така получавахме благословението Му. Обикновено музикантите минаваха последни. Аз изчаках накрая, защото исках да Го запитам защо трябваше да се изчака тази бабичка.
към текста >>
След като свършваше Паневритмията, участниците в
кръга
се поздравяваха, нареждаха се един след друг и се приближаваха към Учителя да целуват десницата Му.
Учителят ни погледна и даде знак на музикантите. Ние засвирихме и целият кръг на Паневритмията се завъртя и започна да се движи. Небесното тайнство се вля в нас и ние бяхме едно общо цяло - музикантите, музиката и движещият се кръг пред лицето на Учителя. Учителят обикновено играеше Сам и се движеше вътре в кръга, на петнадесет-двадесет крачки от нас - така, че да има еднакво разстояние между нас, музикантите и външния кръг на Паневритмията. Това можеше да се спазва само когато кръгът бе голям и когато мястото, където се играеше, беше обширно и позволяваше такива съотношения.
След като свършваше Паневритмията, участниците в
кръга
се поздравяваха, нареждаха се един след друг и се приближаваха към Учителя да целуват десницата Му.
Това бе знак на общение с Него и с Бога. Така получавахме благословението Му. Обикновено музикантите минаваха последни. Аз изчаках накрая, защото исках да Го запитам защо трябваше да се изчака тази бабичка. Казвам бабичка, защото ние всички бяхме много ядосани, че трябваше да чакаме десет минути - пет минути да се появи на хоризонта и пет минути да се приближи до нас и да влезе в кръга.
към текста >>
Казвам бабичка, защото ние всички бяхме много ядосани, че трябваше да чакаме десет минути - пет минути да се появи на хоризонта и пет минути да се приближи до нас и да влезе в
кръга
.
След като свършваше Паневритмията, участниците в кръга се поздравяваха, нареждаха се един след друг и се приближаваха към Учителя да целуват десницата Му. Това бе знак на общение с Него и с Бога. Така получавахме благословението Му. Обикновено музикантите минаваха последни. Аз изчаках накрая, защото исках да Го запитам защо трябваше да се изчака тази бабичка.
Казвам бабичка, защото ние всички бяхме много ядосани, че трябваше да чакаме десет минути - пет минути да се появи на хоризонта и пет минути да се приближи до нас и да влезе в
кръга
.
А това беше баба Мария. Тази баба Мария бе рождената сестра на Тодор Стоименов - един от първите ученици на Учителя и председател на младежкия окултен клас. Целунах ръка на Учителя и проговорих: "Учителю, днес всички от "Изгрева" играхме Паневритмия с изключително вдъхновение, включително и сестра Мария, барабар с нейното бастунче". Учителят погледна баба Мария, която стоеше настрана, подпряла се на бастунчето, но с една горда осанка, нетърпяща никаква забележка и противопоставяне. Учителят погледна и Тодор Стоименов, който стоеше редом с мен пред Него и каза тържествено: "Щом и английската кралица дойде да играе Паневритмия, това е знак небесен и земен, че ние ще победим.
към текста >>
3.
2_16 Пълководците от миналото
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Ние, музикантите, се наредихме в средата на
кръга
и засвирихме.
- И единият има нужда да си изплати кармата и другите имат нужда да им се помогне. Така единият плаща, другите приемат и кармата на този народ се смекчава и отива към добро." Стоим като зашеметени. Не знаем какво да мислим, какво да правим и къде да се денем. Това трудно се възприема и трудно може да се смели с нашия човешки ум. Дойде време да играем Паневритмия.
Ние, музикантите, се наредихме в средата на
кръга
и засвирихме.
Кръгът на Паневритмията се задвижи. Гостите се престрашиха и се присъединиха да играят с нас. Беше великолепно преживяване за всички. Накрая, след като свърши Паневритмията, една от двете сестри, които слушаха горния разговор, се приближава към Учителя. Аз съм до Него.
към текста >>
Кръгът
на Паневритмията се задвижи.
Така единият плаща, другите приемат и кармата на този народ се смекчава и отива към добро." Стоим като зашеметени. Не знаем какво да мислим, какво да правим и къде да се денем. Това трудно се възприема и трудно може да се смели с нашия човешки ум. Дойде време да играем Паневритмия. Ние, музикантите, се наредихме в средата на кръга и засвирихме.
Кръгът
на Паневритмията се задвижи.
Гостите се престрашиха и се присъединиха да играят с нас. Беше великолепно преживяване за всички. Накрая, след като свърши Паневритмията, една от двете сестри, които слушаха горния разговор, се приближава към Учителя. Аз съм до Него. Нали ние музикантите последни целуваме ръка на Учителя.
към текста >>
4.
2_19 В чии ръце е съдбата на света
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Кръгът
на Паневритмията беше голям и имаше място да се разгъне правилно по своята окръжност.
И кой каквото можеше и умееше - успя да вземе от благословенията на Духа Господен, Който се изявяваше през тази година. А да знаете каква само външна дисциплина и каква вътрешна дисциплина имаше всеки един от нас, горе на езерата? А да знаете каква голяма Паневритмия ставаше там? Нея година Паневритмията се играеше на Третото езеро, а след това се прехвърлихме и на езерото, наречено "Бъбрека". Там имаше голямо плато и голяма поляна и всички спокойно се разполагахме.
Кръгът
на Паневритмията беше голям и имаше място да се разгъне правилно по своята окръжност.
Така веднъж, ние музикантите свирихме в кръга. След като свърши Паневритмията, някой ме бутна и каза: "Виж натам онази картина! " Поглеждам натам и какво да видя. В една редица на 30 метра от кръга се бяха наредили в права линия 50-60 коня. Това бяха онези коне, с които конярят Янко превозваше багажа и продуктите от село Говедарци до Седемте езера.
към текста >>
Така веднъж, ние музикантите свирихме в
кръга
.
А да знаете каква само външна дисциплина и каква вътрешна дисциплина имаше всеки един от нас, горе на езерата? А да знаете каква голяма Паневритмия ставаше там? Нея година Паневритмията се играеше на Третото езеро, а след това се прехвърлихме и на езерото, наречено "Бъбрека". Там имаше голямо плато и голяма поляна и всички спокойно се разполагахме. Кръгът на Паневритмията беше голям и имаше място да се разгъне правилно по своята окръжност.
Така веднъж, ние музикантите свирихме в
кръга
.
След като свърши Паневритмията, някой ме бутна и каза: "Виж натам онази картина! " Поглеждам натам и какво да видя. В една редица на 30 метра от кръга се бяха наредили в права линия 50-60 коня. Това бяха онези коне, с които конярят Янко превозваше багажа и продуктите от село Говедарци до Седемте езера. След като разтоварваха багажа, пускаха конете свободно по езерата.
към текста >>
В една редица на 30 метра от
кръга
се бяха наредили в права линия 50-60 коня.
Там имаше голямо плато и голяма поляна и всички спокойно се разполагахме. Кръгът на Паневритмията беше голям и имаше място да се разгъне правилно по своята окръжност. Така веднъж, ние музикантите свирихме в кръга. След като свърши Паневритмията, някой ме бутна и каза: "Виж натам онази картина! " Поглеждам натам и какво да видя.
В една редица на 30 метра от
кръга
се бяха наредили в права линия 50-60 коня.
Това бяха онези коне, с които конярят Янко превозваше багажа и продуктите от село Говедарци до Седемте езера. След като разтоварваха багажа, пускаха конете свободно по езерата. По вратовете им бяха закачени различни по големина звънци и така брат Янко се ориентираше къде са намира конското стадо. Но сега, когато дойдохме за Паневритмията, поляната беше пуста и нямаше никакъв кон. Те бяха чули оркестъра и музиката на Учителя и тихо се бяха приближили към нас, но кой беше този незнаен техен водител и ръководител, който ги нареди един до друг - на два метра разстояние от кон до кон, по права линия от около сто метра?
към текста >>
5.
2_24 Воят на самолетите, свистенето на бомбите, грохотът на взривовете и реквием за две империи
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Самолетът направи
кръг
и се запъти към София, за да се приобщи към останалите самолети.
А ние бяхме над храсталаците. Таман рекох да въздъхна, да се отпусна и да погледна самолета, който правеше вече завой над долината, изведнъж в долината на отсрещния скат и склон се изсипаха няколко бомби. Някой брат извика: "Учителю, там самолетът бомбардира отсрещния скат." Учителят вдигна поглед и каза: "Не, той искаше да изсипе бомбите върху нас, но въздушното течение измести самолета и измести бомбите встрани. А освен това, на пилота му беше отвлечено вниманието за няколко секунди и така се изсипаха на 100 метра от нас. Небето този път взе предпазни мерки." Ние треперехме от страх и ужас, че този самолет целеше нашата група и Учителя.
Самолетът направи
кръг
и се запъти към София, за да се приобщи към останалите самолети.
Някои от приятелите поискаха да проверят колко са големи изровените дупки, но Учителят им забрани да разглеждат изкопаните от бомбите ями. Цялото село Симеоново се чудеше защо, как и кому е хрумнало да хвърли тези бомби така нахалост на баира. Думаха си: "По-добре на баира, отколкото върху нашите глави и върху нашите къщи." Така селяните разрешиха този въпрос с бомбите и самолета. На следващия ден, когато придружавах Учителя, бяха дошли някои приятели специално да изучат и видят цялата тази история с бомбите, които не ни улучиха. Дойде един брат и съобщи, че това не били обикновени бомбени ями, но бомбите така са падали и така са изкопали, че има цяла гробница.
към текста >>
6.
2_45 Електричеството на Изгрева и бунт на изгревяни
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Когато на поляната започна да се играе Паневритмията, Учителят бе наредил да се осветлява отстрани поляната, като се поставят няколко лампи в
кръг
, но да бъдат отдалечени на 10-15 метра от
кръга
на Паневритмията.
"Ако питаха Мен, не трябваше да се прокарва осветление в салона и на "Изгрева". Щяхме да минем с газените и петромаксовите лампи. С електрическото осветление на "Изгрева" се докараха и електрически сили и други влияния, които действуват разрушително и това може да бъде фатално." "Изгревът" след време бе иззет и разрушен до основи. Ние бяхме причина за това. Първо се почна с непослушанието, после дойде бунтът и накрая - разрушението.
Когато на поляната започна да се играе Паневритмията, Учителят бе наредил да се осветлява отстрани поляната, като се поставят няколко лампи в
кръг
, но да бъдат отдалечени на 10-15 метра от
кръга
на Паневритмията.
Не Го послушаха и ние играехме Паневритмия около онзи стълб с голямата крушка, който бе поставен точно в средата на кръга. После се чудеха, защо новата власт не ни разрешаваше да играем Паневритмия дори и в гората. Това са съотношения, свързани с послушанието, което имаме към Учителя. Имаш послушание - пътят на ученика е отворен! Нямаш послушание - пътят ти е затворен!
към текста >>
Не Го послушаха и ние играехме Паневритмия около онзи стълб с голямата крушка, който бе поставен точно в средата на
кръга
.
Щяхме да минем с газените и петромаксовите лампи. С електрическото осветление на "Изгрева" се докараха и електрически сили и други влияния, които действуват разрушително и това може да бъде фатално." "Изгревът" след време бе иззет и разрушен до основи. Ние бяхме причина за това. Първо се почна с непослушанието, после дойде бунтът и накрая - разрушението. Когато на поляната започна да се играе Паневритмията, Учителят бе наредил да се осветлява отстрани поляната, като се поставят няколко лампи в кръг, но да бъдат отдалечени на 10-15 метра от кръга на Паневритмията.
Не Го послушаха и ние играехме Паневритмия около онзи стълб с голямата крушка, който бе поставен точно в средата на
кръга
.
После се чудеха, защо новата власт не ни разрешаваше да играем Паневритмия дори и в гората. Това са съотношения, свързани с послушанието, което имаме към Учителя. Имаш послушание - пътят на ученика е отворен! Нямаш послушание - пътят ти е затворен! Старите приятели разказваха, че когато била прекарана трамвайната линия в София, началната спирка в центъра на града е била около църквата "Света Неделя".
към текста >>
7.
2_47 Построяване на братския салон на Изгрева
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Васил Долапчиев от село Каблешково, Бургаски
окръг
. 2.
"Построяване на братския салон на "Изгрева" По покана на Учителя през месец юли 1927 година група братя и сестри от Айтоския край идват за построяването на братския салон на "Изгрева". Инженер Руси Николов от Стара Загора е направил строителния план. Участници като строители са следните братя: 1.
Васил Долапчиев от село Каблешково, Бургаски
окръг
. 2.
Слави Тодоров от село Габераво, Бургаски окръг. 3. Георги Йорданов от село Каблешково, Бургаски окръг. 4. Янко Карагеоргиев от село Габерово, Бургаски окръг. Участвуват също и следните сестри: 1. Славка Митева Георгиева от село Каблешково, съпруга на Георги Георгиев. 2.
към текста >>
Слави Тодоров от село Габераво, Бургаски
окръг
. 3.
"Построяване на братския салон на "Изгрева" По покана на Учителя през месец юли 1927 година група братя и сестри от Айтоския край идват за построяването на братския салон на "Изгрева". Инженер Руси Николов от Стара Загора е направил строителния план. Участници като строители са следните братя: 1. Васил Долапчиев от село Каблешково, Бургаски окръг. 2.
Слави Тодоров от село Габераво, Бургаски
окръг
. 3.
Георги Йорданов от село Каблешково, Бургаски окръг. 4. Янко Карагеоргиев от село Габерово, Бургаски окръг. Участвуват също и следните сестри: 1. Славка Митева Георгиева от село Каблешково, съпруга на Георги Георгиев. 2. Комня Тодорова от село Габерово, съпруга на Слави Тодоров. 3.
към текста >>
Георги Йорданов от село Каблешково, Бургаски
окръг
. 4.
"Построяване на братския салон на "Изгрева" По покана на Учителя през месец юли 1927 година група братя и сестри от Айтоския край идват за построяването на братския салон на "Изгрева". Инженер Руси Николов от Стара Загора е направил строителния план. Участници като строители са следните братя: 1. Васил Долапчиев от село Каблешково, Бургаски окръг. 2. Слави Тодоров от село Габераво, Бургаски окръг. 3.
Георги Йорданов от село Каблешково, Бургаски
окръг
. 4.
Янко Карагеоргиев от село Габерово, Бургаски окръг. Участвуват също и следните сестри: 1. Славка Митева Георгиева от село Каблешково, съпруга на Георги Георгиев. 2. Комня Тодорова от село Габерово, съпруга на Слави Тодоров. 3. Ирина Долапчиева от село Каблешково, съпруга на Васил Долапчиев. 4.
към текста >>
Янко Карагеоргиев от село Габерово, Бургаски
окръг
.
Инженер Руси Николов от Стара Загора е направил строителния план. Участници като строители са следните братя: 1. Васил Долапчиев от село Каблешково, Бургаски окръг. 2. Слави Тодоров от село Габераво, Бургаски окръг. 3. Георги Йорданов от село Каблешково, Бургаски окръг. 4.
Янко Карагеоргиев от село Габерово, Бургаски
окръг
.
Участвуват също и следните сестри: 1. Славка Митева Георгиева от село Каблешково, съпруга на Георги Георгиев. 2. Комня Тодорова от село Габерово, съпруга на Слави Тодоров. 3. Ирина Долапчиева от село Каблешково, съпруга на Васил Долапчиев. 4. Иринка Славова Тодорова от село Габерово, дъщеря на Слави и Комня Тодорови.
към текста >>
8.
3_27 Музикални изяви и цената на непослушанието
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Те бяха - в сряда с общия окултен клас, в петък с младежкия окултен клас, в неделя рано сутрин се четяха "Утринни Слова", а в десет часа Учителят държеше втората своя беседа, предназначена и за по-широк
кръг
слушатели.
"Оборище" 14, а след отварянето на салона на "Изгрева" през 1927 година, аз не освободих този пост до затварянето на Школата. Като правило, двадесет минути преди да дойде Учителят в салона, аз свирех на пианото или на хармониума братски песни и песни на Учителя, а всички присъствуващи пееха. Когато идваше Учителят, всички ставахме на крака, после сядахме и продължавахме да пеем, като незабелязано, под ръководството на Учителя, ми се даваше да разбера коя песен след коя да почвам да свиря. Обикновено Учителят подшушваше леко някоя песен и аз тутакси се присъединявах със своето свирене. Беседите сутрин започваха в пет часа и аз трябваше да бъда в четири и половина на своя пост.
Те бяха - в сряда с общия окултен клас, в петък с младежкия окултен клас, в неделя рано сутрин се четяха "Утринни Слова", а в десет часа Учителят държеше втората своя беседа, предназначена и за по-широк
кръг
слушатели.
Когато Учителят даваше нова песен, тя се изпращаше и при мене нотирана, защото аз трябваше да я свиря в клас. Обикновено аз взимах нотираната песен и отивах в салона да я пресвиря на хармониума или на пианото, като си сложа и обознача самата аз хармонията на песента. Ако се случеше да има в нотирания текст някоя погрешка, то Учителят идваше при мен в салона и коригираше погрешното място. Хармониумът се намираше в салона, както и пианото. Аз пресвирвах песента ту на пианото, ту на хармониума, за да видя как ми звучи и как ще звучи хармонията, която аз правя на песента.
към текста >>
9.
3_28 Музикални изяви и търсене Духа на песните на Учителя
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Много е по-лесно от 10 000 метра да скочиш с парашут от самолет и да се приземиш в центъра на
кръга
, и то точно в точката, отколкото да кръжиш в пространството като дух и да чакаш момента да те пуснат с парашут, да си намериш родители, за да ти дадат човешка плът да се родиш, да минеш през детството, юношеството и накрая на намериш Учителя.
Защото те се проверяват чрез Духа и посредством Духа. Защото това са опитности на ученика, независимо този ученик какво име носи и с каква плътска дреха е облечен. Но това са опитности живи и строго индивидуални - само за него, само за онзи исторически период на неговото физическо прераждане и идването му в българския народ. Много е трудно да се улучи времето и целта на приземяване в българския народ, и то по времето, когато Учителят говори в Школата. Да, това е много трудно за една човешка душа - да се приземи тук, в България.
Много е по-лесно от 10 000 метра да скочиш с парашут от самолет и да се приземиш в центъра на
кръга
, и то точно в точката, отколкото да кръжиш в пространството като дух и да чакаш момента да те пуснат с парашут, да си намериш родители, за да ти дадат човешка плът да се родиш, да минеш през детството, юношеството и накрая на намериш Учителя.
А ако не Го намериш? А ако вместо да се родиш .в България, вятърът те отвее и ти се родиш в някоя съседна страна? Ами знаете ли, колко много бяха попаднали на погрешно място от онези, които трябваше да се родят в България, но се оказаха в съседните нам страни? И през време на Школата те започнаха да идват - от Румъния, Сърбия, Гърция, Турция. И когато попитахме Учителя защо става така, Той отговори, че много рано им се е отворил парашута, вятърът ги отвял встрани и са се родили на друго място.
към текста >>
10.
3_29 Музикални изяви и верността на ученика към Учителя
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Останалите двойки, които са в повече тези 12 лъча, се нареждат в
кръг
, остават в
кръга
и там играят.
Когато Учителят накрая даде "Слънчеви лъчи", то там имаше 12 лъча, като всеки лъч бе съставен от шест двойки. Какво означават тези цифри? Шест двойки по 12 лъча представляват 12 х 12 = 144. Това е едно число, дадено от Учителя, което трябва да остане непокътнато. Това е числото на онези 144 хиляди служители на Христовия Дух, които работят за Христа и са отбелязани в Библията.
Останалите двойки, които са в повече тези 12 лъча, се нареждат в
кръг
, остават в
кръга
и там играят.
Обикновено това не се прави. Правят се пет двойки, които са и в "Пентаграма". За това да се внимава! И да го знаете в бъдеще много добре! Има едно изменение в Паневритмията - един мотив в славянския марш, който бе изменен.
към текста >>
11.
3_32 Отворените уши и песните от невидимата школа
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Кръгът
на тази опитност се затвори, завъртя се и животът на Всемира протече в нея.
Аз се усмихвам, кака Гина се усмихва и Учителят се усмихва. Накрая добавя: "Пяхте много хубаво, защото учениците от духовната Школа бяха решили да Ми изнесат концерт чрез вас". Аз ставам сериозна, кака Гина вече не се смее, поглеждаме се вече уплашено и отново поглеждаме Учителя. А Учителят се усмихва и казва: "Е, видяхте ли, и тях ги бива за такава работа". И Учителят повтаря думите на кака Гина, казани преди това пред мен.
Кръгът
на тази опитност се затвори, завъртя се и животът на Всемира протече в нея.
към текста >>
12.
3_41 Паневритмия в Невидимия свят. Паневритмия в небето над връх Мусала
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Разглежда я и вижда как, в светлини, с бели одежди и с човешки фигури танцуват същества, наредени по двойки и в
кръг
.
Но чува и музика. Методи вдига главата си на 60° нагоре към небето, за да проследи откъде идва това песнопение и музика. Вдига глава и какво да види! Горе, във висините на небето, под форма на голяма елипса се откроява една светлина. Вторачва се в светлата елипса.
Разглежда я и вижда как, в светлини, с бели одежди и с човешки фигури танцуват същества, наредени по двойки и в
кръг
.
Танцуват, правят някакви движения с ръце и крака и се движат в кръг, съпровождани от необикновена музика и песнопение. А над тях и около тях - неземна светлина. Чува се песнопението и музиката. Тя съпровожда цялото движение на играещите светлини в кръга. Танцуващите играят в кръг.
към текста >>
Танцуват, правят някакви движения с ръце и крака и се движат в
кръг
, съпровождани от необикновена музика и песнопение.
Методи вдига главата си на 60° нагоре към небето, за да проследи откъде идва това песнопение и музика. Вдига глава и какво да види! Горе, във висините на небето, под форма на голяма елипса се откроява една светлина. Вторачва се в светлата елипса. Разглежда я и вижда как, в светлини, с бели одежди и с човешки фигури танцуват същества, наредени по двойки и в кръг.
Танцуват, правят някакви движения с ръце и крака и се движат в
кръг
, съпровождани от необикновена музика и песнопение.
А над тях и около тях - неземна светлина. Чува се песнопението и музиката. Тя съпровожда цялото движение на играещите светлини в кръга. Танцуващите играят в кръг. фигурите на двойките излъчват бяла светлина, която с нищо не може да се сравни.
към текста >>
Тя съпровожда цялото движение на играещите светлини в
кръга
.
Вторачва се в светлата елипса. Разглежда я и вижда как, в светлини, с бели одежди и с човешки фигури танцуват същества, наредени по двойки и в кръг. Танцуват, правят някакви движения с ръце и крака и се движат в кръг, съпровождани от необикновена музика и песнопение. А над тях и около тях - неземна светлина. Чува се песнопението и музиката.
Тя съпровожда цялото движение на играещите светлини в
кръга
.
Танцуващите играят в кръг. фигурите на двойките излъчват бяла светлина, която с нищо не може да се сравни. Тя е жива, трепти и тази светлина се движи в кръг. Всичко се движи в кръг - и елипсата, и светлината в нея, и фигурите в светлини, а песнопението и музиката ги съпровождат. Методи Шивачев е унесен и прехласнат и само наблюдава.
към текста >>
Танцуващите играят в
кръг
.
Разглежда я и вижда как, в светлини, с бели одежди и с човешки фигури танцуват същества, наредени по двойки и в кръг. Танцуват, правят някакви движения с ръце и крака и се движат в кръг, съпровождани от необикновена музика и песнопение. А над тях и около тях - неземна светлина. Чува се песнопението и музиката. Тя съпровожда цялото движение на играещите светлини в кръга.
Танцуващите играят в
кръг
.
фигурите на двойките излъчват бяла светлина, която с нищо не може да се сравни. Тя е жива, трепти и тази светлина се движи в кръг. Всичко се движи в кръг - и елипсата, и светлината в нея, и фигурите в светлини, а песнопението и музиката ги съпровождат. Методи Шивачев е унесен и прехласнат и само наблюдава. Минават минути, почти час.
към текста >>
Тя е жива, трепти и тази светлина се движи в
кръг
.
А над тях и около тях - неземна светлина. Чува се песнопението и музиката. Тя съпровожда цялото движение на играещите светлини в кръга. Танцуващите играят в кръг. фигурите на двойките излъчват бяла светлина, която с нищо не може да се сравни.
Тя е жива, трепти и тази светлина се движи в
кръг
.
Всичко се движи в кръг - и елипсата, и светлината в нея, и фигурите в светлини, а песнопението и музиката ги съпровождат. Методи Шивачев е унесен и прехласнат и само наблюдава. Минават минути, почти час. По едно време горе кръгът от светлина придобива по-силен блясък. Танцът е свършил, светлите същества се събират, поздравяват се, събират се вкупом в центъра и после като едно огнено кълбо се отдалечават в пространството.
към текста >>
Всичко се движи в
кръг
- и елипсата, и светлината в нея, и фигурите в светлини, а песнопението и музиката ги съпровождат.
Чува се песнопението и музиката. Тя съпровожда цялото движение на играещите светлини в кръга. Танцуващите играят в кръг. фигурите на двойките излъчват бяла светлина, която с нищо не може да се сравни. Тя е жива, трепти и тази светлина се движи в кръг.
Всичко се движи в
кръг
- и елипсата, и светлината в нея, и фигурите в светлини, а песнопението и музиката ги съпровождат.
Методи Шивачев е унесен и прехласнат и само наблюдава. Минават минути, почти час. По едно време горе кръгът от светлина придобива по-силен блясък. Танцът е свършил, светлите същества се събират, поздравяват се, събират се вкупом в центъра и после като едно огнено кълбо се отдалечават в пространството. Светлината горе над главата му изчезва.
към текста >>
По едно време горе
кръгът
от светлина придобива по-силен блясък.
фигурите на двойките излъчват бяла светлина, която с нищо не може да се сравни. Тя е жива, трепти и тази светлина се движи в кръг. Всичко се движи в кръг - и елипсата, и светлината в нея, и фигурите в светлини, а песнопението и музиката ги съпровождат. Методи Шивачев е унесен и прехласнат и само наблюдава. Минават минути, почти час.
По едно време горе
кръгът
от светлина придобива по-силен блясък.
Танцът е свършил, светлите същества се събират, поздравяват се, събират се вкупом в центъра и после като едно огнено кълбо се отдалечават в пространството. Светлината горе над главата му изчезва. Настъпва отново тъмнина. Звуците от песните и музиката още звучат в ушите му. След малко се развиделява.
към текста >>
Като че ли онези песни и музиката от преди малко от небето и светлият
кръг
на елипсата са преминали в лъчите на слънцето.
Звуците от песните и музиката още звучат в ушите му. След малко се развиделява. Методи наблюдава величествения изгрев на слънцето. Появява се първият му лъч. Музика и песен звучат още в ушите му.
Като че ли онези песни и музиката от преди малко от небето и светлият
кръг
на елипсата са преминали в лъчите на слънцето.
Усеща как лъчите от изгряващия диск на слънцето също играят своя танц. И вижда как всеки слънчев лъч, идващ от пространството до него, представлява не лъч, а светло същество, което се приближава в своя танц с движения, музика и песен. Това продължава да вижда и да чува Методи, и съзерцава, докато се показва целият диск на слънцето. Тогава лъчите престават да танцуват и пеят, музиката постепенно намалява и се изгубва в пространството. Методи много пъти е наблюдавал слънцето на Мусала, но такова нещо му се случва за пръв път.
към текста >>
Когато свършва разказа си за светещия танц на онзи
кръг
в небето над Мусала, където ангелите небесни са пеели и играели, Учителят се изправи на крака, вдигна дясната Си ръка за поздрав и най-тържествено каза: "Всичко това, което ти си видял горе, в небето на Мусала, ние ще го свалим долу, тук на земята.
Методи е мълчалив и смутен. Но едновременно и радостен, и затворен в себе си. Учителят го поглежда и пита: "Е, Методи, какво видя горе? " Методи започва да разказва, а ние слушаме. Разказва всичко подробно.
Когато свършва разказа си за светещия танц на онзи
кръг
в небето над Мусала, където ангелите небесни са пеели и играели, Учителят се изправи на крака, вдигна дясната Си ръка за поздрав и най-тържествено каза: "Всичко това, което ти си видял горе, в небето на Мусала, ние ще го свалим долу, тук на земята.
Ще го свалим, за да бъде "както горе на небесата, така и долу на земята". За да се въдвори Царството Небесно, което е на Небесата, в Царството Небесно долу на земята, между человеческите синове". Ние запомнихме това. Някой го записа. Най-вече го запомни Методи Шивачев.
към текста >>
13.
3_42 Паневритмията на Изгрева
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Тези дванадесет лъча са заобиколени с един
кръг
от двойки.
Така бе даден "Пентаграмът" от Паневритмията чрез Учителя. След известно време Учителят даде и "Слънчеви лъчи". Това е по- сложна композиция. Двойките са разположение в 12 лъча, насочени към центъра. Те олицетворяват Мировата Любов, която идва от центъра на Вселената и отива към периферията.
Тези дванадесет лъча са заобиколени с един
кръг
от двойки.
Идва момент, когато човекът, дошъл на земята, трябва да се пробуди, да му се отвори съзнанието и да влезе в него онази Мирова Любов като Светлина. Това е пробуждане на човешкото съзнание. Следващият етап е да тръгне отдолу нагоре, т.е. от периферията на Вселената към центъра й с така наречената Космична обич. Това започва с песента "Ти си ме, мамо, човек красив родила".
към текста >>
От този момент човек излиза от затворения
кръг
на личния си живот, а българинът излиза от затворения
кръг
на неговата народна песен.
Това е пробуждане на човешкото съзнание. Следващият етап е да тръгне отдолу нагоре, т.е. от периферията на Вселената към центъра й с така наречената Космична обич. Това започва с песента "Ти си ме, мамо, човек красив родила". Оттук започва възходът на човека и пробуждането на неговото съзнание, навлизането в Свърхсъзнанието чрез Виделината в него.
От този момент човек излиза от затворения
кръг
на личния си живот, а българинът излиза от затворения
кръг
на неговата народна песен.
Учителят беше казал: "Четиридесет години съм работил, докато изкарам българската народна песен от затворения кръг". Оттук се започва възходящият път на българското съзнание към Свръхсъзнанието, което трябва да се добере до Словото на Учителя. Само онзи българин, който е пречупил този затворен кръг и го е отворил в себе си, може да тръгне по възходящия път на вътрешната Светлина на съзнанието си. Този вътрешен път на Светлината в неговото съзнание ще го заведе чрез Виделината в Духовния свят. Там той ще намери Словото на Учителя.
към текста >>
Учителят беше казал: "Четиридесет години съм работил, докато изкарам българската народна песен от затворения
кръг
".
Следващият етап е да тръгне отдолу нагоре, т.е. от периферията на Вселената към центъра й с така наречената Космична обич. Това започва с песента "Ти си ме, мамо, човек красив родила". Оттук започва възходът на човека и пробуждането на неговото съзнание, навлизането в Свърхсъзнанието чрез Виделината в него. От този момент човек излиза от затворения кръг на личния си живот, а българинът излиза от затворения кръг на неговата народна песен.
Учителят беше казал: "Четиридесет години съм работил, докато изкарам българската народна песен от затворения
кръг
".
Оттук се започва възходящият път на българското съзнание към Свръхсъзнанието, което трябва да се добере до Словото на Учителя. Само онзи българин, който е пречупил този затворен кръг и го е отворил в себе си, може да тръгне по възходящия път на вътрешната Светлина на съзнанието си. Този вътрешен път на Светлината в неговото съзнание ще го заведе чрез Виделината в Духовния свят. Там той ще намери Словото на Учителя. Вие може да четете беседи на Учителя и пак да не се доберете до Словото Му.
към текста >>
Само онзи българин, който е пречупил този затворен
кръг
и го е отворил в себе си, може да тръгне по възходящия път на вътрешната Светлина на съзнанието си.
Това започва с песента "Ти си ме, мамо, човек красив родила". Оттук започва възходът на човека и пробуждането на неговото съзнание, навлизането в Свърхсъзнанието чрез Виделината в него. От този момент човек излиза от затворения кръг на личния си живот, а българинът излиза от затворения кръг на неговата народна песен. Учителят беше казал: "Четиридесет години съм работил, докато изкарам българската народна песен от затворения кръг". Оттук се започва възходящият път на българското съзнание към Свръхсъзнанието, което трябва да се добере до Словото на Учителя.
Само онзи българин, който е пречупил този затворен
кръг
и го е отворил в себе си, може да тръгне по възходящия път на вътрешната Светлина на съзнанието си.
Този вътрешен път на Светлината в неговото съзнание ще го заведе чрез Виделината в Духовния свят. Там той ще намери Словото на Учителя. Вие може да четете беседи на Учителя и пак да не се доберете до Словото Му. Защото първо е необходима Светлина във вашето съзнание, а след това трябва да дойде Виделината на Словото на Учителя във вашето съзнание и да се срещнете с Него. Друг път няма.
към текста >>
Оттам започва отвореният път и освобождаването от затворения
кръг
на българското съзнание за Школата на Учителя.
Този вътрешен път на Светлината в неговото съзнание ще го заведе чрез Виделината в Духовния свят. Там той ще намери Словото на Учителя. Вие може да четете беседи на Учителя и пак да не се доберете до Словото Му. Защото първо е необходима Светлина във вашето съзнание, а след това трябва да дойде Виделината на Словото на Учителя във вашето съзнание и да се срещнете с Него. Друг път няма.
Оттам започва отвореният път и освобождаването от затворения
кръг
на българското съзнание за Школата на Учителя.
Школата на Учителя е Светлина и Виделина на Словото Му. Когато се даде Паневритмията, така се случи, че дойде и Методи Шивачев от Нова Загора, който беше учител там. Приближи се до Учителя, целуна Му ръка. Учителят му поръча да дойде при Него, когато започна да се играе от Паневритмията. Той дойде при Учителя, а Учителят го покани да седне на пейката до стожера с лампата, където Учителят обичаше да седи.
към текста >>
Обикновено ставаше така, че всеки, който идваше, хващаше се в
кръга
, поглеждаше онези, които бяха пред него и играеше според това, което виждаше.
"Слънчеви лъчи" - принципи; 3. "Слънчеви лъчи" - описание на движенията. Всеки от нас взе някакво участие. Беше създадена една група от няколко сестри, които разучаваха Паневритмията с Учителя в салона и после я предаваха на останалите приятели, които идваха на "Изгрева". Къде по- рано, къде по-късно, приятелите я изучаваха и се обучаваха взаимно един другиго.
Обикновено ставаше така, че всеки, който идваше, хващаше се в
кръга
, поглеждаше онези, които бяха пред него и играеше според това, което виждаше.
Така се дойде дотам, че не всички правилно играехме Паневритмията. С годините едни играеха едно, а други - друго. Това предизвика неодобрението на Учителя, който каза веднъж: "Трябва да се оправят упражненията и да се играят правилно. Така не може! Вие вредите на Мен, на себе си и на останалото човечество, защото от тук тези погрешно изиграни упражнения създават дисхармонични състояния и вихри и те се прехвърлят и предават на останалото човечество.
към текста >>
14.
3_43 Думите на Паневритмията - на Олга Славчева от Изгрева и на Асавита от Божествения свят
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Долу ние крачехме и играехме, а горе душите ни се рееха в онзи, другия, небесния
кръг
на Паневритмията, горе в Невидимия свят.
Аз съм наблюдавала как ние играехме Паневритмията и как я пеехме, когато играехме. Беше нещо неописуемо. Виждах как мелодията, думите и движенията се сливаха в едно. За нашето поколение това бе голямо преживяване - беше небесно откровение за нашите души и досег с една истинска реалност - тази на Духовния свят. Когато играехме Паневритмията, братята и сестрите от нашето поколение, ние се пренасяхме в друг свят - света на човешките души.
Долу ние крачехме и играехме, а горе душите ни се рееха в онзи, другия, небесния
кръг
на Паневритмията, горе в Невидимия свят.
Така се образуваха два кръга - единият кръг долу на поляната на "Изгрева", където ние - нашите тела - играехме, а другият кръг бе горе на небето - там душите ни се бяха подредили в кръг и играеха. Не минаваше Паневритмия, когато сестрите да не споделяха с Учителя това свое преживяване от играта в двете "Паневритмии". Едната долу на земята, а другата горе на небето. Песните с думите на Олга Славчева съединяваха този кръг долу на поляната с онзи кръг горе на небето. Усещахме, чувствувахме как небето и земята са се съединили чрез нашите песни, как ние играем долу, а душите ни играят и танцуват също горе на небето.
към текста >>
Така се образуваха два
кръга
- единият
кръг
долу на поляната на "Изгрева", където ние - нашите тела - играехме, а другият
кръг
бе горе на небето - там душите ни се бяха подредили в
кръг
и играеха.
Беше нещо неописуемо. Виждах как мелодията, думите и движенията се сливаха в едно. За нашето поколение това бе голямо преживяване - беше небесно откровение за нашите души и досег с една истинска реалност - тази на Духовния свят. Когато играехме Паневритмията, братята и сестрите от нашето поколение, ние се пренасяхме в друг свят - света на човешките души. Долу ние крачехме и играехме, а горе душите ни се рееха в онзи, другия, небесния кръг на Паневритмията, горе в Невидимия свят.
Така се образуваха два
кръга
- единият
кръг
долу на поляната на "Изгрева", където ние - нашите тела - играехме, а другият
кръг
бе горе на небето - там душите ни се бяха подредили в
кръг
и играеха.
Не минаваше Паневритмия, когато сестрите да не споделяха с Учителя това свое преживяване от играта в двете "Паневритмии". Едната долу на земята, а другата горе на небето. Песните с думите на Олга Славчева съединяваха този кръг долу на поляната с онзи кръг горе на небето. Усещахме, чувствувахме как небето и земята са се съединили чрез нашите песни, как ние играем долу, а душите ни играят и танцуват също горе на небето. Това за нас бе общение на душите, бе съединение на човешките души, долу - с нашите тела и горе - с песните ни в Невидимия свят.
към текста >>
Песните с думите на Олга Славчева съединяваха този
кръг
долу на поляната с онзи
кръг
горе на небето.
Когато играехме Паневритмията, братята и сестрите от нашето поколение, ние се пренасяхме в друг свят - света на човешките души. Долу ние крачехме и играехме, а горе душите ни се рееха в онзи, другия, небесния кръг на Паневритмията, горе в Невидимия свят. Така се образуваха два кръга - единият кръг долу на поляната на "Изгрева", където ние - нашите тела - играехме, а другият кръг бе горе на небето - там душите ни се бяха подредили в кръг и играеха. Не минаваше Паневритмия, когато сестрите да не споделяха с Учителя това свое преживяване от играта в двете "Паневритмии". Едната долу на земята, а другата горе на небето.
Песните с думите на Олга Славчева съединяваха този
кръг
долу на поляната с онзи
кръг
горе на небето.
Усещахме, чувствувахме как небето и земята са се съединили чрез нашите песни, как ние играем долу, а душите ни играят и танцуват също горе на небето. Това за нас бе общение на душите, бе съединение на човешките души, долу - с нашите тела и горе - с песните ни в Невидимия свят. Тази връзка, един път образувана в живия кръг на Паневритмията долу на земята и горе на небето, тази връзка остава вечна. Затова Паневритмията - със словата, движенията, мелодията и ритъма - е връзката между човешката душа и човешкия дух с човешкото тяло на земята и връзката на духовните ни тела със съществата горе в Невидимия свят. Този свят е свят на Мъдростта, където всичко е хармония, музика, чистота и Виделина.
към текста >>
Тази връзка, един път образувана в живия
кръг
на Паневритмията долу на земята и горе на небето, тази връзка остава вечна.
Не минаваше Паневритмия, когато сестрите да не споделяха с Учителя това свое преживяване от играта в двете "Паневритмии". Едната долу на земята, а другата горе на небето. Песните с думите на Олга Славчева съединяваха този кръг долу на поляната с онзи кръг горе на небето. Усещахме, чувствувахме как небето и земята са се съединили чрез нашите песни, как ние играем долу, а душите ни играят и танцуват също горе на небето. Това за нас бе общение на душите, бе съединение на човешките души, долу - с нашите тела и горе - с песните ни в Невидимия свят.
Тази връзка, един път образувана в живия
кръг
на Паневритмията долу на земята и горе на небето, тази връзка остава вечна.
Затова Паневритмията - със словата, движенията, мелодията и ритъма - е връзката между човешката душа и човешкия дух с човешкото тяло на земята и връзката на духовните ни тела със съществата горе в Невидимия свят. Този свят е свят на Мъдростта, където всичко е хармония, музика, чистота и Виделина. Словото на Учителя предхожда Виделината, музиката и хармонията, защото Словото на Учителя идва от Света на Истината, който е свят на Божествения Дух и Божествената Душа. Затова Паневритмията бе свещенодействие за нас на поляната на "Изгрева". Тя бе посвещение на нашите души, които играеха горе в Невидимия свят и създаваха втория кръг на неръкотворната, истинската Паневритмията.
към текста >>
Тя бе посвещение на нашите души, които играеха горе в Невидимия свят и създаваха втория
кръг
на неръкотворната, истинската Паневритмията.
Тази връзка, един път образувана в живия кръг на Паневритмията долу на земята и горе на небето, тази връзка остава вечна. Затова Паневритмията - със словата, движенията, мелодията и ритъма - е връзката между човешката душа и човешкия дух с човешкото тяло на земята и връзката на духовните ни тела със съществата горе в Невидимия свят. Този свят е свят на Мъдростта, където всичко е хармония, музика, чистота и Виделина. Словото на Учителя предхожда Виделината, музиката и хармонията, защото Словото на Учителя идва от Света на Истината, който е свят на Божествения Дух и Божествената Душа. Затова Паневритмията бе свещенодействие за нас на поляната на "Изгрева".
Тя бе посвещение на нашите души, които играеха горе в Невидимия свят и създаваха втория
кръг
на неръкотворната, истинската Паневритмията.
Това за нас беше Паневритмията - свещенодействие и посвещение. "Има хармония и ритъм в цялото Битие. Целият Космос е проникнат от музика и движение, съчетани в едно. Това е именно Паневритмията (стр. 15)." Е, разбрахте ли какво е Паневритмията и че тя е свещена?
към текста >>
15.
3_44 Задачата на Ярмила от Учителя и разрешението й от трите сестри
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Какви
кръгове
бяха тук, на "Изгрева", и на Седемте езера на Рила!
"Задачата на Ярмила от Учителя и разрешението й от трите сестри" Минаха години. За нас Паневритмията бе празник на душите ни.
Какви
кръгове
бяха тук, на "Изгрева", и на Седемте езера на Рила!
Тогава смятахме, че това ще трае вечно. Но ето, веднъж Учителят извика при себе си една сестра. Казваше се Ярмила. По произход тя бе чехкиня, но бе отраснала в София. Беше балерина и хореографка.
към текста >>
По-късно всеки идваше, влизаше в
кръга
, оглеждаше се как играят онези пред него и играеше според тях.
Тези, които правеха забележка грешаха, но другите, които бяха съветвани, също грешаха. Огледахме се, и се оказа, че всеки играе Паневритмията така, както си я знае. А приятелите не я знаеха добре. Не бяха я научили добре. Бяха изминали много, много години от времето, когато всяко упражнение се изучаваше на поляната поотделно, в присъствието на Учителя.
По-късно всеки идваше, влизаше в
кръга
, оглеждаше се как играят онези пред него и играеше според тях.
Оттам се дойде до разноезичието. Тогава си спомнихме думите на Учителя, казани на Ярмила. Освен това през 1938 година беше излязла от печат голямата книга "Паневритмия". Но упражненията, описани от Боян Боев, не бяха правилно описани. Бяха описани по начин, който не бе ясен за онзи, който за пръв път ще се обучава по книгата.
към текста >>
16.
3_45 Бялото Братство и неговото ято бели птиц и през вековете
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Обикновено, когато сядахме и почивахме - особено на такива големи поляни - като се разполагахме, сядахме така, че правехме
кръг
, затворен
кръг
, като в този
кръг
беше и Учителят седнал между нас.
В случая всички се разположиха на поляната на групи от по трима-четирима човека, като се разпръснаха равномерно по цялата ливада. Беше юлски ден, слънцето огряваше, беше към 11 часа - време за почивка и закуска след дългия преход от София. Бяхме извадили от раниците си онова, което носехме за закуска. Обикновено изваждахме големи бели кърпи от бяло сукно, слагахме ги на тревата, а върху тях нареждахме онова, което носехме в раниците си. Предварително някои от братята наклаждаха огън, чайниците завираха и един от братята обикаляше с чайник насядалите групи и раздаваше чай.
Обикновено, когато сядахме и почивахме - особено на такива големи поляни - като се разполагахме, сядахме така, че правехме
кръг
, затворен
кръг
, като в този
кръг
беше и Учителят седнал между нас.
Може да видите такива снимки - как сме насядали в голям кръг. Друг път сядахме на прави редици, в зависимост от условията и от случая. Но този път, в този ден и час, ние насядахме на поляната по групи от по трима-четирима човека, разпръснати равномерно по цялата поляна, тук на поляната ние не седнахме в кръг. Защо стана това не можах да разбера. Бяхме насядали по групи, пръснати на десетина метра една от друга и, с онези бели кърпи постлани пред тях, с онези бели одежди, с онези бели шапки с големи периферии на сестрите и бели шапки и кърпи по главите на братята, приличахме на ято бели птици, току-що накацали на поляната.
към текста >>
Може да видите такива снимки - как сме насядали в голям
кръг
.
Беше юлски ден, слънцето огряваше, беше към 11 часа - време за почивка и закуска след дългия преход от София. Бяхме извадили от раниците си онова, което носехме за закуска. Обикновено изваждахме големи бели кърпи от бяло сукно, слагахме ги на тревата, а върху тях нареждахме онова, което носехме в раниците си. Предварително някои от братята наклаждаха огън, чайниците завираха и един от братята обикаляше с чайник насядалите групи и раздаваше чай. Обикновено, когато сядахме и почивахме - особено на такива големи поляни - като се разполагахме, сядахме така, че правехме кръг, затворен кръг, като в този кръг беше и Учителят седнал между нас.
Може да видите такива снимки - как сме насядали в голям
кръг
.
Друг път сядахме на прави редици, в зависимост от условията и от случая. Но този път, в този ден и час, ние насядахме на поляната по групи от по трима-четирима човека, разпръснати равномерно по цялата поляна, тук на поляната ние не седнахме в кръг. Защо стана това не можах да разбера. Бяхме насядали по групи, пръснати на десетина метра една от друга и, с онези бели кърпи постлани пред тях, с онези бели одежди, с онези бели шапки с големи периферии на сестрите и бели шапки и кърпи по главите на братята, приличахме на ято бели птици, току-що накацали на поляната. Та нали Учителят много пъти е оприличавал Бялото Братство на ято бели птици, които прелитат от страна в страна, прераждат се от държава в държава, но се събират винаги на едно място - в една страна, където и когато идва Великият Учител.
към текста >>
Но този път, в този ден и час, ние насядахме на поляната по групи от по трима-четирима човека, разпръснати равномерно по цялата поляна, тук на поляната ние не седнахме в
кръг
.
Обикновено изваждахме големи бели кърпи от бяло сукно, слагахме ги на тревата, а върху тях нареждахме онова, което носехме в раниците си. Предварително някои от братята наклаждаха огън, чайниците завираха и един от братята обикаляше с чайник насядалите групи и раздаваше чай. Обикновено, когато сядахме и почивахме - особено на такива големи поляни - като се разполагахме, сядахме така, че правехме кръг, затворен кръг, като в този кръг беше и Учителят седнал между нас. Може да видите такива снимки - как сме насядали в голям кръг. Друг път сядахме на прави редици, в зависимост от условията и от случая.
Но този път, в този ден и час, ние насядахме на поляната по групи от по трима-четирима човека, разпръснати равномерно по цялата поляна, тук на поляната ние не седнахме в
кръг
.
Защо стана това не можах да разбера. Бяхме насядали по групи, пръснати на десетина метра една от друга и, с онези бели кърпи постлани пред тях, с онези бели одежди, с онези бели шапки с големи периферии на сестрите и бели шапки и кърпи по главите на братята, приличахме на ято бели птици, току-що накацали на поляната. Та нали Учителят много пъти е оприличавал Бялото Братство на ято бели птици, които прелитат от страна в страна, прераждат се от държава в държава, но се събират винаги на едно място - в една страна, където и когато идва Великият Учител. Ето, тази страна беше сега България. И това ято бели птици бе насядало пред Учителя и се беше разположило с тези бели одежди, шапки и кърпи, по цялата поляна.
към текста >>
17.
3_52 Рудолф Щайнер и Всемировият Учител
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Само нека се прерисува и да се огради със зодиакалния
кръг
така, че зодиакалният знак Водолей да бъде на зенита." Така било направено това клише по идея на Учителя от картината в книгата на Рудолф Щайнер.
Учителят му предлага една картина от ул."Опълченска" 66, която представя човека като дете, юноша, възрастен и старец - в неговите четири фази от живота. Но тя не била подходяща за клише. Тогава Учителят изважда един албум с картини, където са били дадени илюстрации от книгата на Рудолф Щайнер за тълкуванието на Откровението. Учителят му показва една картина, която представлявала жена, облечена в слънце. Казва му: "Вземи тази картина, тя е хубава.
Само нека се прерисува и да се огради със зодиакалния
кръг
така, че зодиакалният знак Водолей да бъде на зенита." Така било направено това клише по идея на Учителя от картината в книгата на Рудолф Щайнер.
Ще го видите в списание "Житно зърно" от 1931/32 година. Това говори за отношението на Учителя към Рудолф Щайнер. Веднъж, след беседа, Боян Боев запитва Учителя: "Учителю, идват ли тук, на Вашите беседи, някои големи окултисти, намиращи се вече в другия свят? " Учителят отговаря: "Рудолф Щайнер и Седир са единствените от заминалите окултисти, които идват тук редовно на лекции в невидимата за вас Школа. Дори водихме разговори с Щайнер, който Ми каза: "Учителю, чудя се, как можете в толкова малко и обикновени Слова, в един обикновен човешки език, да изразите такива велики идеи и истини?
към текста >>
18.
3_53 На път за Америка в търсене на Христа при розенкройцерите
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Влезнали вътре и какво било учудването на Гръблашев, когато вижда, че на една огромна
кръгла
маса ги чакали официално облечени хора.
Гръблашев се заинтересувал много и тогава Петър Дънов го поканил да тръгнат заедно на екскурзия. Решили и тръгнали. Отначало пътували с влак, после - с кола, след това стигнали до едно езеро и там ги чакал един лодкар. Качили се на лодката, лодкарят загребал с греблата и накрая пристигнали на отсрещния бряг. Там влезнали в някакъв дом като храм, построен в самата планина.
Влезнали вътре и какво било учудването на Гръблашев, когато вижда, че на една огромна
кръгла
маса ги чакали официално облечени хора.
Петър Дънов влезнал вътре, всички станали на крака и му се поклонили. После седнали и започнали разговори. Гръблашев чувал, че се говори по окултни въпроси, за проблеми по религия и богопознание, чувал всичко, но нищо не разбирал. След като свършили, те си тръгнали по обратния път - първо с лодка, после с кола и накрая с влак, и пристигнали у дома си. Това изумило Гръблашев и той решава втори път сам да тръгне, да намери онова духовно общество и да направи личен контакт с тях.
към текста >>
19.
3_55 Учителят и толстоистите
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
След свършването на войната той влиза в столичните литературни
кръгове
като автор на популярни повести.
"Учителят и толстоистите" Лев Толстой е роден на 28 август 1828 година в родовото имение на майка си - княгиня Мария Николаевна Волконска, която половин година след раждането му, си заминава. Бащата на Толстой е хусарски офицер, участвувал във войната през 1812 година. Когато умира баща му, той заминава при леля си в гр. Казан и постъпва в университета за източни езици. В края на 1853 година, като офицер в артилерията, взима участие в Кримската война, като е бил в Севастопол, гдето е прекарал цялата обсада на града през 1854-1855 година.
След свършването на войната той влиза в столичните литературни
кръгове
като автор на популярни повести.
През 1862 година той се запознава със семейството на московския лекар Бере, за чиято дъщеря - София Андреевна - той се оженва. Романът "Война и мир" излиза в шест тома през 1868-69 година, "Ана Каренина" - през 1873-76 година. През 1879 година пише "Изповед" и започва нов етап в неговото развитие. Започва да работи върху изучаването на Евангелието. През 1884 година той пише "В какво се състои моята вяра" - това е програмата на неговия живот.
към текста >>
А другите изказвания на Учителя за Толстой са напълно достатъчни да затворят действителния
кръг
на Истината за пребиваването на Лев Толстой в Русия.
А те бяха в Школата Му, но се отклониха и преминаха в толстоизма. Аз не мога да проумея и досега това тяхно отклонение. Защо ли? Самият факт, който е документиран, че Толстой тръгна от Русия за България, за да се срещне с Учителя е категоричен, че окултният ученик Толстой бе тръгнал на път в своите осемдесет и две човешки години да се срещне със своя Учител, който през 1910 година беше на четиридесет и шест човешки години. Това само е достатъчно за проумяване.
А другите изказвания на Учителя за Толстой са напълно достатъчни да затворят действителния
кръг
на Истината за пребиваването на Лев Толстой в Русия.
Учителят бе казал, че Толстой отново ще се роди в Русия, но този път за да проповядва Учението на Учителя. А тук в България онези, които бяха в Школата на Учителя, напуснаха Школата и тръгнаха да се кланят на различни ръководители от толстоистките общества в България. Да се чудиш и да се маеш! Това невежество ли бе, отклонение или измяна към Школата на Учителя? Царят на Духа бе тук, на "Изгрева", а те Го напуснаха и отидоха при говедаря, началника на говедата.
към текста >>
20.
3_57 Трите клона на Бялото Братство в Школата на Учителя
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Ако исторически се проследи пътят, по който са минали тези култури, ще се види, че те възлизат от едно и също място и правят един
кръг
, като минават от място на място през всички народи, които са обозначени от един Божествен план.
"Трите клона на Бялото Братство в Школата на Учителя" Всемирното Велико Бяло Братство е давало подтик за създаване на всички минали човешки култури.
Ако исторически се проследи пътят, по който са минали тези култури, ще се види, че те възлизат от едно и също място и правят един
кръг
, като минават от място на място през всички народи, които са обозначени от един Божествен план.
Накрая се връщат на същото място откъдето са излезли. Първата култура на петата раса е индуската и тя опира на Хималаите. Пътят минава на запад и започва да прави кръг, като минава през Персия, Египет, Палестина, Гърция, Рим, отива в западна Европа и се връща отново на изток, като минава през славяните, за да стигне до планината Памир, която се допира до Хималаите и е част от тях. Това е затвореният кръг на тези култури на петата раса. Там, където Бялото Братство е работило и е създавало Школи, там се е създавала култура и начало на нова цивилизация.
към текста >>
Пътят минава на запад и започва да прави
кръг
, като минава през Персия, Египет, Палестина, Гърция, Рим, отива в западна Европа и се връща отново на изток, като минава през славяните, за да стигне до планината Памир, която се допира до Хималаите и е част от тях.
"Трите клона на Бялото Братство в Школата на Учителя" Всемирното Велико Бяло Братство е давало подтик за създаване на всички минали човешки култури. Ако исторически се проследи пътят, по който са минали тези култури, ще се види, че те възлизат от едно и също място и правят един кръг, като минават от място на място през всички народи, които са обозначени от един Божествен план. Накрая се връщат на същото място откъдето са излезли. Първата култура на петата раса е индуската и тя опира на Хималаите.
Пътят минава на запад и започва да прави
кръг
, като минава през Персия, Египет, Палестина, Гърция, Рим, отива в западна Европа и се връща отново на изток, като минава през славяните, за да стигне до планината Памир, която се допира до Хималаите и е част от тях.
Това е затвореният кръг на тези култури на петата раса. Там, където Бялото Братство е работило и е създавало Школи, там се е създавала култура и начало на нова цивилизация. Това е златният век на тези народи. Организирането на света и човечеството се дължи на Всемирното Велико Бяло Братство през вековете. Според Учителя в развитието на петата раса досега са произведени четири велики импулса на Бялото Братство, които са дали началото на пет култури.
към текста >>
Това е затвореният
кръг
на тези култури на петата раса.
"Трите клона на Бялото Братство в Школата на Учителя" Всемирното Велико Бяло Братство е давало подтик за създаване на всички минали човешки култури. Ако исторически се проследи пътят, по който са минали тези култури, ще се види, че те възлизат от едно и също място и правят един кръг, като минават от място на място през всички народи, които са обозначени от един Божествен план. Накрая се връщат на същото място откъдето са излезли. Първата култура на петата раса е индуската и тя опира на Хималаите. Пътят минава на запад и започва да прави кръг, като минава през Персия, Египет, Палестина, Гърция, Рим, отива в западна Европа и се връща отново на изток, като минава през славяните, за да стигне до планината Памир, която се допира до Хималаите и е част от тях.
Това е затвореният
кръг
на тези култури на петата раса.
Там, където Бялото Братство е работило и е създавало Школи, там се е създавала култура и начало на нова цивилизация. Това е златният век на тези народи. Организирането на света и човечеството се дължи на Всемирното Велико Бяло Братство през вековете. Според Учителя в развитието на петата раса досега са произведени четири велики импулса на Бялото Братство, които са дали началото на пет култури. Сега се дава импулс на новата, шестата култура, от която ще се роди шестата раса.
към текста >>
Този космически
кръг
започва така: 1.
Христовият Дух е един и същ през вековете. Господният Дух е един и същ през вековете. Така че, това е свещената Троица от Божествения Дух, Христовия Дух и Господния Дух, които са връз Мен и в Мен и това е Всемировият Учител, Който е пред вас." По този начин се определя Космогонията на Словото на Великия Учител. А сега да видим как Великият Учител е работил в тези три клона. Първият клон - египетският клон Египетският клон има за цел да подготви съзнанието на човечеството за християнството.
Този космически
кръг
започва така: 1.
В древна Индия принципите на Божественото Учение бяха изнесени от седемте велики мъдреци, наречени Велики Риши, които вложиха Божественото Учение и създадоха Ведите. След това дойде Великият Рама, който създаде една мощна култура, като даде Упанишадите. По-късно се яви Кришна и създаде Бхагават-Гита. Оттук тези учения преминаха на запад. 2. Египет.
към текста >>
И така първият клон завършва своя първи
кръг
.
След като Гърция била завладяна от Римската империя, египетският клон преминава и отива в Рим. И той там се запознава с християнството, като се пресича с втория, палестинския клон. След като се запознава с християнството, представителите му са били изпратени между славяните. 7. От Римската империя този клон отива между славяните и пребивава между българите в един дълъг период. От българите преминава в Русия и стига до Памир.
И така първият клон завършва своя първи
кръг
.
Извод: Първият, египетският клон има своя проекция и представителство в България, защото тракийските земи, където Орфей е създал своята Школа, се намират при Маричините езера в Рила. Всички знания, останали от траките като култура - легенди - се намират в българския народ: те са се пренесли от траките в славяните и от славяните в прабългарите. И оттам първият клон съществува в България и той присъствуваше на "Изгрева", в Школата на Учителя. Всички онези приятели в Школата на Учителя, които се занимаваха с астрология, хиромантия, френология и окултни науки бяха представители на този първи Египетски клон. Техните имена са известни и вие ще намерите тяхното творчество. света.
към текста >>
Имало е вътрешен
кръг
- на посветени - като цар Давид е от вътрешния
кръг
.
От Египет този клон минава в Палестина. Тук учението се нарича есеизъм, а учениците - есеи. 3. От Палестина отива в Израил. Всички еврейски пророци са учили при есеите. Есеите са подкрепяли пророците, защото те са излизали от техните среди.
Имало е вътрешен
кръг
- на посветени - като цар Давид е от вътрешния
кръг
.
Имало е и външен кръг - представител е цар Соломон. 4. След като срещнали съпротива от еврейския народ, те отиват във Вавилон, след което Израил попада петстотин години под вавилонрко робство. Като представител тук е пророк Данаил. Тук те учат магията на вавилонските мъдреци. Оттам се връщат в Палестина след освобождаването й. 5.
към текста >>
Имало е и външен
кръг
- представител е цар Соломон. 4.
Тук учението се нарича есеизъм, а учениците - есеи. 3. От Палестина отива в Израил. Всички еврейски пророци са учили при есеите. Есеите са подкрепяли пророците, защото те са излизали от техните среди. Имало е вътрешен кръг - на посветени - като цар Давид е от вътрешния кръг.
Имало е и външен
кръг
- представител е цар Соломон. 4.
След като срещнали съпротива от еврейския народ, те отиват във Вавилон, след което Израил попада петстотин години под вавилонрко робство. Като представител тук е пророк Данаил. Тук те учат магията на вавилонските мъдреци. Оттам се връщат в Палестина след освобождаването й. 5. Идването на Исус Христос между евреите и неговата проповед и Учение намира среда между есеите в Палестина.
към текста >>
То започва с начален
кръг
така: 1.
В Школата на Учителя представителите на този клон се занимаваха изключително с проучване на Библията и знаеха много добре живота на старите пророци, както и на апостолите и Евангелието. Обединението идваше от това, че те възприемаха Библията като Слово на Господа. Фактът, че Великият Учител винаги започваше с цитиране на един стих от Библията, означаваше, че това бе откровение на Бога за учениците от Школата Му. Представителите от третия клон в Школата на Учителя се движеха и възприемаха Учението на Учителя по дух. За тях Учението на Учителя бе Едно и се изразяваше така: "Един Учител, едно Слово, една Школа и един Бог." Третият клон - богомилски Богомилският клон има за цел да реализира християнството в света и да свърже старата епоха с новата, която иде.
То започва с начален
кръг
така: 1.
От Индия отива в Египет. 2. От Египет отива в Сирия. 3. От Сирия отива в Мала Азия. 4. От Мала Азия отива в България. Идеологът на това учение е Боян Магът, който е третият, най-малкият син на цар Симеон.
към текста >>
Идеите на богомилството преминават от Германия в Чехия, Полша и Русия и накрая завършват своя
кръг
до Памир.
Тази Инквизиция през 1232 година действува във Франция и в Германия. Богомилското движение е унищожено с огън и меч, но идеите му устояват и създават Ренесанса на Европа. През XIV век от немско семейство на албигойци се ражда Кристиян Розенкройц. Той създава обществото на Розата и Кръста, което е клон от богомилството. Целта му е да се подготви съзнанието на човечеството за реализиране на Божественото Учение.
Идеите на богомилството преминават от Германия в Чехия, Полша и Русия и накрая завършват своя
кръг
до Памир.
Извод: Днес в България и в Школата на Учителя се намираха представители и от богомилския клон. Това са всички онези, които се занимаваха със социални идеи и проблеми, всички онези, които се занимаваха с политически идеи и течения, онези които се занимаваха с организация и ръководство на Школата и които искаха с революционни методи да прилагат и реализират идеите на Учителя - това са все представители на богомилския клон. Както през време на богомилството в България те не се подчиняваха на официалната светска и държавна власт, така и през времето на Школата на Учителя те не се съобразяваха със законите на страната и държавата, в която живееха. По това ще ги познаете. Заключение: Понеже в Школата на Учителя са представени и трите клона, то взаимодействието им след заминаването на Учителя бе поставено на изпитание.
към текста >>
Така ще се завърти и заключи последният
кръг
от културата на петата раса, защото Учението на Великия Учител е Учение на шестата раса.
Школата има свой път. Този път ние го преминахме и ще се запознаете с опитностите на нашия път. А дали те са верни и точни - ще проверите чрез Словото на Учителя, защото нашите опитности са реализирани живи закони от Словото на Великия Учител. Ето защо, не случайно Великият Учител оприличи Всемирното Велико Бяло Братство на ято птици, прелитащо от народ в народ и създаващо култура след култура и цивилизация след цивилизация. Днес ние сме в България, а утре ще бъдем в Кавказ и Русия.
Така ще се завърти и заключи последният
кръг
от културата на петата раса, защото Учението на Великия Учител е Учение на шестата раса.
Словото на Учителя е Слово за шестата раса, за Синовете Божии от идното човечество. Амин.
към текста >>
21.
3_60 Магдалена и Кришнамурти
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
А когато накрая Софрони Ников призна истината пред Георги Куртев, тогава целият
кръг
на тази история се затвори.
Но тя изпълни задачата си и двамата представители на Учителя от България предупредиха по два различни начина Кришнамурти, като Магдалена му връчи и лично писмо от Учителя. Ние толкова бяхме озадачени от тази история, като небивалица, че не можехме да повярваме на нейните думи. А трябваше някой да я накара да запише подробно цялата история, разказана от самата нея. По-късно Атанас се върна от Холандия с новата си жена и дете и тогава разказа какво се бе случило в Холандия. Тогава започнахме малко по-малко да вярваме на историята, разказана от Магдалена.
А когато накрая Софрони Ников призна истината пред Георги Куртев, тогава целият
кръг
на тази история се затвори.
Ние разбрахме истината и аз сега я предавам на следващите поколения. Веднъж Магдалена направила поредна беля и глупост и един брат я наругал с лоши епитети и всички възможни изрази, които отговарят на нейната враждебна дейност в Братството. Обаче тя не се стресна, а го заплаши, че ще го предаде на полицията. И беше тръгнала натам. Казаха на Учителя.
към текста >>
22.
3_68 Самозванецът
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
За вътрешен
кръг
ще турим друга формула.
Да се внимава някой от младите да не прелазя през плета. Ще го хванем за опашката и ще го смъкнем от плета. Когато някой дойде и каже, че Господ тъй казва, ще кажем: "Както Господ е казал, тъй ще направим." (Това ще кажем в себе си.) Ако на тях говори Духът, то ние живеем с Духът. И аз бих желал, като дойдат, да ни покажат знанието си. А пък тази формула ще се измени (поздравът "Няма Любов като Божията Любов" - Н.Л.К.Б.Л.).
За вътрешен
кръг
ще турим друга формула.
Като дойде - брат, сестра, млад, стар - ще се поставя на изпит. "Ама на нас Учителят каза." "И на нас Учителят каза." Ще ги турим на изпит." Замесени: Олга Славчева, Райна Стефанова, Виктория Христова, Дафинка Казанлъклиева, Цочев, Стефан Цонев, цялата софийска комуна, Динова и пр., Балтова, Савов, Гръблашев, Велева, Р.Петкова, Дончо Попов, варненския ясновидец." Предоставяме ви оригиналния текст от частния разговор на Учителя във връзка с тези събития. Проучете го добре. И след това решете дали това, което съм говорила, е вярно или е лъжа. Ние се определихме и застанахме зад думите на Учителя зад и Словото Му.
към текста >>
23.
4_04 На Рила с песните на Учителя
,
МАРИЯ ЗЛАТЕВА
,
ТОМ 1
Играехме и на Второто езеро, но теренът не беше равен и
кръгът
беше малък.
Първо започвахме с шестте упражнения, а след тях идваше Паневритмията. Искам да добавя, че през времето на Учителя не се свиреше на Молитвения връх с цигулка, защото беше много студено, пръстите се вкочанясваха и не можеше да се свири. След заминаването на Учителя, аз започнах да свиря на цигулка на Молитвения връх, макар че беше студено и пръстите ми бяха изтръпнали от студа. Паневритмията я играехме на Първото езеро, когато имахме нужда от дърва - на връщане оттам всеки от нас носеше дърва за кухнята. Тогава там имаше много сухи дърва.
Играехме и на Второто езеро, но теренът не беше равен и
кръгът
беше малък.
Понякога играехме Паневритмия и покрай спиралата с охлюва. А спиралата и охлювът бяха направени от камъни със съдействието и по идея на Учителя. Те трябваше да символизират еволюцията на съвременното човечество чрез Божествения Дух. На Третото езеро най-много играехме Паневритмия, защото имаше голямо пространство и не беше далеч от лагера. Разгръщаше се един огромен кръг от ученици, а в средата имаше многочислен струнен оркестър.
към текста >>
Разгръщаше се един огромен
кръг
от ученици, а в средата имаше многочислен струнен оркестър.
Играехме и на Второто езеро, но теренът не беше равен и кръгът беше малък. Понякога играехме Паневритмия и покрай спиралата с охлюва. А спиралата и охлювът бяха направени от камъни със съдействието и по идея на Учителя. Те трябваше да символизират еволюцията на съвременното човечество чрез Божествения Дух. На Третото езеро най-много играехме Паневритмия, защото имаше голямо пространство и не беше далеч от лагера.
Разгръщаше се един огромен
кръг
от ученици, а в средата имаше многочислен струнен оркестър.
Играехме и на Петото езеро, наречено "Бъбрека", както и на поляната под връх Харамията, който Учителят нарече "Харно ми е". Гимнастики играехме според условията и задачите. Често се съкращаваха някои номера от упражненията. Помня един път изиграхме "Пентаграма" само два пъти и прекратихме. Сестрите се обадиха, че два пъти е противоречие, но Учителят каза: "Достатъчно - може два, може и един път".
към текста >>
24.
4_06 Паневритмията чрез Духа Божий се оживотворява в Сила и Живот
,
МАРИЯ ЗЛАТЕВА
,
ТОМ 1
Но като поглеждахме стъпките на играчите в
кръга
, виждахме погрешките си и се коригирахме.
Брат Симеон Симеонов, със своя нетърпелив нрав, понякога избързваше при свиренето. Учителят каза: "Слушайте сестрата, тя има развито ритмично чувство" - и посочи мен. След като научихме Паневритмията и я играехме на полянката, Учителят каза на Кирил Икономов да вземе и един метроном и както играем, да отбележи темпата. Кирил изпълни казаното и отбеляза темпата, както сме ги свирили. Често пъти ние още неулегнали, поразвеселени или разсеяни, завързвахме или забавяхме свиренето.
Но като поглеждахме стъпките на играчите в
кръга
, виждахме погрешките си и се коригирахме.
Темпата се определят най-добре като наблюдаваме стъпките на играчите - да бъдат бавни, равномерни и пластични. Но най-важното мерило за темпото е онова което Кирил Икономов бе отбелязал с метроном и хронометър, като за всяко едно упражнение бе отбелязано от него, колко секунди трае, засечено чрез хронометър. Обикновено музикантите свиреха в средата на кръга. Учителят играеше Паневритмията в средата на кръга до музикантите. А ние се учехме от Него.
към текста >>
Обикновено музикантите свиреха в средата на
кръга
.
Кирил изпълни казаното и отбеляза темпата, както сме ги свирили. Често пъти ние още неулегнали, поразвеселени или разсеяни, завързвахме или забавяхме свиренето. Но като поглеждахме стъпките на играчите в кръга, виждахме погрешките си и се коригирахме. Темпата се определят най-добре като наблюдаваме стъпките на играчите - да бъдат бавни, равномерни и пластични. Но най-важното мерило за темпото е онова което Кирил Икономов бе отбелязал с метроном и хронометър, като за всяко едно упражнение бе отбелязано от него, колко секунди трае, засечено чрез хронометър.
Обикновено музикантите свиреха в средата на
кръга
.
Учителят играеше Паневритмията в средата на кръга до музикантите. А ние се учехме от Него. Гледахме как Той играе. Каквото Той правеше - това правехме и ние. Учителят препоръчваше, когато дойдат нови хора, първо трябва да погледат, след това да се научат, и тогава да влезнат в кръга и да играят.
към текста >>
Учителят играеше Паневритмията в средата на
кръга
до музикантите.
Често пъти ние още неулегнали, поразвеселени или разсеяни, завързвахме или забавяхме свиренето. Но като поглеждахме стъпките на играчите в кръга, виждахме погрешките си и се коригирахме. Темпата се определят най-добре като наблюдаваме стъпките на играчите - да бъдат бавни, равномерни и пластични. Но най-важното мерило за темпото е онова което Кирил Икономов бе отбелязал с метроном и хронометър, като за всяко едно упражнение бе отбелязано от него, колко секунди трае, засечено чрез хронометър. Обикновено музикантите свиреха в средата на кръга.
Учителят играеше Паневритмията в средата на
кръга
до музикантите.
А ние се учехме от Него. Гледахме как Той играе. Каквото Той правеше - това правехме и ние. Учителят препоръчваше, когато дойдат нови хора, първо трябва да погледат, след това да се научат, и тогава да влезнат в кръга и да играят. Той не обичаше новите, които идват, веднага влизат в кръга и поради незнанието бъркат и нарушават темпото, ритъма и самата хармонична обстановка, която идва чрез Паневритмията.
към текста >>
Учителят препоръчваше, когато дойдат нови хора, първо трябва да погледат, след това да се научат, и тогава да влезнат в
кръга
и да играят.
Обикновено музикантите свиреха в средата на кръга. Учителят играеше Паневритмията в средата на кръга до музикантите. А ние се учехме от Него. Гледахме как Той играе. Каквото Той правеше - това правехме и ние.
Учителят препоръчваше, когато дойдат нови хора, първо трябва да погледат, след това да се научат, и тогава да влезнат в
кръга
и да играят.
Той не обичаше новите, които идват, веднага влизат в кръга и поради незнанието бъркат и нарушават темпото, ритъма и самата хармонична обстановка, която идва чрез Паневритмията. Учителят беше определил и един критерий - по това кой как се справя с Паневритмията, по това се определяше интелигентността му. Като свършехме Паневритмията, събирахме се около Учителя и Му целувахме ръка. В тези случаи понякога свирехме "Химн на Великата Душа". Веднага запявахме една братска песен "На Учителя покорен".
към текста >>
Той не обичаше новите, които идват, веднага влизат в
кръга
и поради незнанието бъркат и нарушават темпото, ритъма и самата хармонична обстановка, която идва чрез Паневритмията.
Учителят играеше Паневритмията в средата на кръга до музикантите. А ние се учехме от Него. Гледахме как Той играе. Каквото Той правеше - това правехме и ние. Учителят препоръчваше, когато дойдат нови хора, първо трябва да погледат, след това да се научат, и тогава да влезнат в кръга и да играят.
Той не обичаше новите, които идват, веднага влизат в
кръга
и поради незнанието бъркат и нарушават темпото, ритъма и самата хармонична обстановка, която идва чрез Паневритмията.
Учителят беше определил и един критерий - по това кой как се справя с Паневритмията, по това се определяше интелигентността му. Като свършехме Паневритмията, събирахме се около Учителя и Му целувахме ръка. В тези случаи понякога свирехме "Химн на Великата Душа". Веднага запявахме една братска песен "На Учителя покорен". По лицето на Учителя се явяваше недоволство от тази песен.
към текста >>
Не Му беше много приятно и то заради текста й.Понякога утринната лекция биваше по-дълга, а много от учениците бяха служащи, работници, студенти и времето от един час, определено за Паневритмия, караше тия, които отиват на работа, да напускат
кръга
.
Като свършехме Паневритмията, събирахме се около Учителя и Му целувахме ръка. В тези случаи понякога свирехме "Химн на Великата Душа". Веднага запявахме една братска песен "На Учителя покорен". По лицето на Учителя се явяваше недоволство от тази песен. Сметнахме, че Той не я обича и не е доволен от нея.
Не Му беше много приятно и то заради текста й.Понякога утринната лекция биваше по-дълга, а много от учениците бяха служащи, работници, студенти и времето от един час, определено за Паневритмия, караше тия, които отиват на работа, да напускат
кръга
.
Затова Учителят препоръчваше да се съкратят някои от гимнастическите упражнения, според случая, именно по тези съображения - да не закъснеят приятелите за работа. Брат Симеонов прескачаше "Първият ден на пролетта", като най-дълга. Една сутрин бяхме заобиколили Учителя да Му целуваме ръка. Той потърси Симеон Симеонов да му каже нещо, но последният разговаряше с някои сестри. Тогава Учителят се обърна към мен и ми каза: "Ще свирите винаги първите три номера от Паневритмията: "Първият ден на пролетта", "Евера" и "Скачане" и после ще прескачате през един номерата.
към текста >>
Аз и сестра Ярмила Менцлова се разхождахме по
кръга
на поляната, гдето сутрин играехме гимнастиките.
Тогава у нас нямаше магнетофони, затова казах за грамофона. Но явно е, че музиката от живите хора е много по-различна от тази на плочите. А аз доживях да играя Паневритмия, слушайки магнетофонен запис. Това бяха годините, когато на нас музикантите не ни позволяваха да свирим Паневритмията на вече затворения и разрушен "Изгрев", а играехме на една поляна в гората. Беше към 20 декември 1944 година.
Аз и сестра Ярмила Менцлова се разхождахме по
кръга
на поляната, гдето сутрин играехме гимнастиките.
Бяхме приятно изненадани, когато видяхме Учителя - блед, но заметнат с пелерината Си - да се приближава към нас. Когато бяхме съвсем близо, Той каза на Ярмила: "Вие, сестра, ще оправите гимнастиките! " "Учителю, аз не мога да ги дам правилно. Ще ги играя като балерина." "Не! - прекъсна я Учителят,- Вие ще се допитате до тези сестри, които бяха край мен - Катя Грива и другите.
към текста >>
Час по-късно, когато играехме на поляната Паневритмия и ние музикантите свирехме в средата на
кръга
, явно усетих как онази небесна светлина слиза върху
кръга
, оживява онези, които играят Паневритмията и ги оживотворява чрез Сила и Живот.
Освен това имате, отбелязани с метроном и хронометър от Кирил Икономов, темпата и времетраенето но отделните упражнения. А от мен имате онова, което Учителят каза за Паневритмията - кога и как да се съкращават някои упражнения, при положение, че времето е малко и онези, които играят трябва да бързат, за да не закъснеят за работа. От мен имате и доказателство за това, че Сам Учителят нареди на Ярмила да оправи гимнастиките, но не сама, а с помощта на онези сестри, които ги бяха научили лично от Него и ги знаеха безупречно. Аз мога да засвидетелствувам също как Божественият Дух като сноп светлина се всели в Учителя и развърза езика Му в онзи паметен ден - 19 август 1936 година, след побоя, нанесен Му от злосторници и след получената парализа. Божественият Дух тогава развърза езика Му и се изля Божието Слово чрез устата на Учителя.
Час по-късно, когато играехме на поляната Паневритмия и ние музикантите свирехме в средата на
кръга
, явно усетих как онази небесна светлина слиза върху
кръга
, оживява онези, които играят Паневритмията и ги оживотворява чрез Сила и Живот.
Това е незабравимата ми Паневритмия, сляла за мен всичко в едно: музика, песните на сестрите, които играеха и пееха, и онази небесна Светлина, идваща от Духа Божий, Който развърза езика на Учителя, Който даде Словото, Който внесе Сила и Живот и чрез хармония олицетвори живота на Паневритмията. Това бе второто възкресение на всички ни - Възкресение чрез Дух и Сила в живот вечен на човешката душа. Ние свирехме в кръга на Паневритмията, братята и сестрите играеха и пееха, а Учителят, на десетина метра от нас, играеше Паневритмията и нашите души се възвисяваха и се рееха във висините, за да потърсят общение с онази небесна Светлина, която слиза в Сила и Живот като изява на Духа Господен. В този ден ние видяхме как Силите Господни се проявиха чрез думи в Слово и Сила - в дела Благоугодни Богу. Словото на Всемировия Учител отново потече от Божествения извор.
към текста >>
Ние свирехме в
кръга
на Паневритмията, братята и сестрите играеха и пееха, а Учителят, на десетина метра от нас, играеше Паневритмията и нашите души се възвисяваха и се рееха във висините, за да потърсят общение с онази небесна Светлина, която слиза в Сила и Живот като изява на Духа Господен.
Аз мога да засвидетелствувам също как Божественият Дух като сноп светлина се всели в Учителя и развърза езика Му в онзи паметен ден - 19 август 1936 година, след побоя, нанесен Му от злосторници и след получената парализа. Божественият Дух тогава развърза езика Му и се изля Божието Слово чрез устата на Учителя. Час по-късно, когато играехме на поляната Паневритмия и ние музикантите свирехме в средата на кръга, явно усетих как онази небесна светлина слиза върху кръга, оживява онези, които играят Паневритмията и ги оживотворява чрез Сила и Живот. Това е незабравимата ми Паневритмия, сляла за мен всичко в едно: музика, песните на сестрите, които играеха и пееха, и онази небесна Светлина, идваща от Духа Божий, Който развърза езика на Учителя, Който даде Словото, Който внесе Сила и Живот и чрез хармония олицетвори живота на Паневритмията. Това бе второто възкресение на всички ни - Възкресение чрез Дух и Сила в живот вечен на човешката душа.
Ние свирехме в
кръга
на Паневритмията, братята и сестрите играеха и пееха, а Учителят, на десетина метра от нас, играеше Паневритмията и нашите души се възвисяваха и се рееха във висините, за да потърсят общение с онази небесна Светлина, която слиза в Сила и Живот като изява на Духа Господен.
В този ден ние видяхме как Силите Господни се проявиха чрез думи в Слово и Сила - в дела Благоугодни Богу. Словото на Всемировия Учител отново потече от Божествения извор. Паневритмията продължаваше да се движи във своя кръг от Светлина, за да изрази живота на учениците в Школата в музика, движение и хармония с Вечния извор на Мирозданието и Миротворчеството.
към текста >>
Паневритмията продължаваше да се движи във своя
кръг
от Светлина, за да изрази живота на учениците в Школата в музика, движение и хармония с Вечния извор на Мирозданието и Миротворчеството.
Това е незабравимата ми Паневритмия, сляла за мен всичко в едно: музика, песните на сестрите, които играеха и пееха, и онази небесна Светлина, идваща от Духа Божий, Който развърза езика на Учителя, Който даде Словото, Който внесе Сила и Живот и чрез хармония олицетвори живота на Паневритмията. Това бе второто възкресение на всички ни - Възкресение чрез Дух и Сила в живот вечен на човешката душа. Ние свирехме в кръга на Паневритмията, братята и сестрите играеха и пееха, а Учителят, на десетина метра от нас, играеше Паневритмията и нашите души се възвисяваха и се рееха във висините, за да потърсят общение с онази небесна Светлина, която слиза в Сила и Живот като изява на Духа Господен. В този ден ние видяхме как Силите Господни се проявиха чрез думи в Слово и Сила - в дела Благоугодни Богу. Словото на Всемировия Учител отново потече от Божествения извор.
Паневритмията продължаваше да се движи във своя
кръг
от Светлина, за да изрази живота на учениците в Школата в музика, движение и хармония с Вечния извор на Мирозданието и Миротворчеството.
към текста >>
25.
4_07 Ученици - музиканти в Школата на Учителя
,
МАРИЯ ЗЛАТЕВА
,
ТОМ 1
Преди много години, когато веднъж бяхме на поляната, Учителят каза: "Хубаво е да се направи голямо двуетажно здание, построено в
полукръг
, за да е огряно от слънцето през целия ден.
" "Ами по тона, по гласа й." "Е, тогава и ти по гласа ще я познаеш." От двете възлюблени избрал тази с по-хубавия глас и не сбъркал. Една дарба не се дава даром. Тя е резултат от труд и постоянство, докато стане качество. Необходими са години, докато се превърне в добродетел. Добродетелта е онзи бисер, който украсява човека.
Преди много години, когато веднъж бяхме на поляната, Учителят каза: "Хубаво е да се направи голямо двуетажно здание, построено в
полукръг
, за да е огряно от слънцето през целия ден.
Всеки да има по една стая и отделение за гости. А долу да има салон за концерти, музикални стаи, библиотека и трапезария. Наоколо, около зданието, да има малки магазинчета и дюкянчета, за да могат всички наши братя да работят и да си изкарват прехраната." Учителят каза това пред свидетели. Каза го, но никой не го направи. Братски пари имаше, но ги нямаше онези, които да изпълнят думата на Учителя, която е Воля на Бога.
към текста >>
Интересно беше, че когато навремето Учителят нареди да се построи двуетажно здание в
полукръг
и даваше-пари за това, никой от братята не се зае да изпълни Волята Му.
Спомена се за Школата на Рудолф Щайнер и каза се как са подредени къщите им. Нашите братя, изпълнени с жар и готовност да се направи тук нещо образцово, запитаха Учителя как да се подреди "Изгревът". Какво да се направи? Да се построят малки бели къщички с градини или да се построи една голяма сграда. Учителят затвори очите Си, помълча малко и после отговори:"Така ще минем незабелязано." След този отговор всички утихнаха.
Интересно беше, че когато навремето Учителят нареди да се построи двуетажно здание в
полукръг
и даваше-пари за това, никой от братята не се зае да изпълни Волята Му.
А сега, като чуха за чуждия опит и за чужди школи на запад, решиха тутакси да направят същото и да им подражават. Но Учителят ги спря. Имаше много причини за това. Той е виждал бъдещето много ясно. Разбрахме това много по-късно, когато "Изгревът" беше разрушен и изметен до шушка от една незнайна и мощна ръка.
към текста >>
26.
4_12 Музикална пауза в живота на ученика
,
МАРИЯ ЗЛАТЕВА
,
ТОМ 1
Обърна внимание и каза за края на последното упражнение, когато с ръцете се прави
кръг
, да подчертаваме ритъма, за да правим,
кръга
едновременно.
По-късно започнахме постепенно да избързваме. Една сутрин, след беседа, пак излязохме както обикновено на поляната - наредихме се за гимнастика. Зададе се Учителят, застана пред нас и почна много набързо да играе упражненията, обърна се и си отиде. Ние останахме посрамени от урока, който, без да ни говори, ни предаде. За упражнението "Пентаграм" от Паневритмията Учителят се обърна към оркестрантите и каза, че музикантите трябва да свирят ритмично, за да могат и ритмично да се вдигат и свалят ръцете, когато се играе упражнението.
Обърна внимание и каза за края на последното упражнение, когато с ръцете се прави
кръг
, да подчертаваме ритъма, за да правим,
кръга
едновременно.
При "Ето" - ръцете се движат нагоре, при "веч" - надолу, при "идем" - нагоре и така нататък. При "Лъчите", накрая при "летенето", когато се пее: "Туй"- ръцете летят надолу, а при "Рай' - нагоре: всички едновременно. И според музиката да се движат ръцете. При един разговор запитахме Учителя - като се молим, къде и как да застанем и към коя от четирите посоки на света да се обърнем. Той каза: "Рекох, ако ви вържат с главата надолу, как ще се молите?
към текста >>
27.
4_13 Фрагменти от музикалния живот на Изгрева
,
МАРИЯ ЗЛАТЕВА
,
ТОМ 1
Свиреше на цигулка и често беше с нас, музикантите, в
кръга
на поляната, когато свирехме Паневритмията.
Тя запази гласа си до дълбока старост - една вечер бе пяла до късна доба с необикновено вдъхновение и с прекрасен глас, а на следващия ден си замина от този свят. Ирина Кисьова беше също сопран. Тя най-често присъстваше в салона и изпълняваше това, което Учителят даваше. Каквато и песен Учителят да дадеше, тя веднага я изсвирваше на пианото, понеже беше пианистка. Тя е записала някои от песните на Учителя, много неща е хармонизирала, дирижираше хора и оркестъра, когато се изпълняваха онези песни, които сама бе разработила и хармонизирала.
Свиреше на цигулка и често беше с нас, музикантите, в
кръга
на поляната, когато свирехме Паневритмията.
Много от нейните разработки се изпълняваха от братския оркестър. Аз съм пяла сола, акомпанирани от братския оркестър и дирижирани от нея. Познаваше много добре музиката и Духа на песните на Учителя, затрва Той одобряваше и поощряваше нейните хармонизации. На нея лично Учителят бе наредил да препише албума с песните в друг албум, за да го има на две места и така да може да се съхрани. Но тя не направи това и после - след време - се каеше и упрекваше за това.
към текста >>
28.
5_03 Златните копринени нишки на Димитринка Антонова
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
Такъв бе
кръговратът
на живота в Школата - онези, които бяха дошли по-рано при Учителя, трябваше и по-рано да си заминат, а ние младите трябваше да останем през цялото време на Школата.
"Златните копринени нишки на Димитринка Антонова" В Школата на Учителя навлязохме и дойдохме като една голяма група млади хора още през 1922 година. По-късно дойдоха още млади хора, а старите братя и сестри си заминаваха.
Такъв бе
кръговратът
на живота в Школата - онези, които бяха дошли по-рано при Учителя, трябваше и по-рано да си заминат, а ние младите трябваше да останем през цялото време на Школата.
Вероятно такъв бе планът на Небето. И ние останахме. Бяхме млади, здрави, хубави. Какви братя и какви сестри имаше тогава! Всичко трепти във въздуха от младост и светлина, трепти навън от тебе, трепти отвътре в тебе.
към текста >>
29.
5_08 Паневритмията на слънцето за Изгрева
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
За тази песенчица Учителят ни показа едни движения, след като видя, че ние няма да можем да я изиграем, хванати за ръце и наредени в
кръг
с българско хоро.
Това бе точна преценка, проверена от българина в живота на село. Тогава Учителят ни изпя една малка песенчица и каза: "А можете ли на тази мелодия да сложите подходящи движения? " Опитаха се някои, но несполучливо. Нищо не ставаше- да е хоро ще го изиграеш. А това е мелодия и не става за хоро.
За тази песенчица Учителят ни показа едни движения, след като видя, че ние няма да можем да я изиграем, хванати за ръце и наредени в
кръг
с българско хоро.
После ни изпя друга мелодия и пак ни попита дали можем да й сложим движения. Опитахме се, но не можахме да сложим нищо, само виновно вдигахме рамене. Учителят не каза нищо повече. После се прибра горе в стаичката Си и с цигулката Си цяла нощ до сутринта свири някаква мелодия, непозната за нас. Сутринта Той изсвири мелодията пред нас и показа движенията на няколко сестри, които бяха музиканти - имаха музикален слух и музикално чувство за ритъм и движение.
към текста >>
Кръговрат
има и в природата и в живота, и в движенията на онези, които са ученици и се движат по Пътя на ученика.
Затова Паневритмията е отключена за човешките души, изпратени в Бялото Братство и е заключена за човешките души отвън, в света. Всеки ще има ключа в себе си, когато се запознае и проучи Словото на Учителя и го приложи. А дотогава ще се чака. Столетия му предстоят на този народ да работи и да се повдига чрез Словото на Учителя. Ние се движим във верига - едни слизат на земята, други си заминават.
Кръговрат
има и в природата и в живота, и в движенията на онези, които са ученици и се движат по Пътя на ученика.
Учениците създават условията и средата, за да се прояви Словото на Всемировия Учител в музика и движение, за да се създаде Паневритмията. Паневритмията - това са танци на слънцето и на слънчевите лъчи, прости и съвършени. Учителят каза веднъж в Мърчаево: "Ако не беше Паневритмията, много лошо щеше да бъде на света и на българите." "Ако не бяхме играли Паневритмия, положението на българите щеше да бъде много по-тежко от сега. Ние сме свързани с българския народ, ние сме свързани с човечеството. Каквото правим - отразява се върху Цялото" - допълни друг път Учителят.
към текста >>
30.
5_09 Песни и танци на слънцето
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
Паневритмията се изпълнява в
кръг
, по двама, в средата има малък оркестър - няколко цигулки, китари, акордеон или друг някой инструмент.
В тях се чувствува ритъма на Всемирния Живот. Паневритмията е метод, чрез който човек може да съгласува своя малък живот с Големия Живот на Природата и да бъде здрав, щастлив и радостен. Румънският професор Попеску, в статията си "Хигиена на труда" препоръчва: "Добре е сутрин да се правят леки гимнастически упражнения. Ако се правят на открито - по-добре и ако са придружени с музика - още по- добре." Не е ли това Паневритмията? Паневритмията се изпълнява на открито, на някоя хубава поляна или в планината на някой връх: слънцето е вече огряло, въздухът е затоплен, от върховете слиза ароматен ветрец.
Паневритмията се изпълнява в
кръг
, по двама, в средата има малък оркестър - няколко цигулки, китари, акордеон или друг някой инструмент.
Когато Учителят беше с нас, играеше вътре в кръга. Мелодиите са живи, първично чисти, като мелодиите на планински извор. Движенията са плавни, ритмични, естествени, свободни. Разбира се, не е въпросът само до външните движения и музика. Тук е важна мисълта, съсредоточението, вътрешното състояние.
към текста >>
Когато Учителят беше с нас, играеше вътре в
кръга
.
Паневритмията е метод, чрез който човек може да съгласува своя малък живот с Големия Живот на Природата и да бъде здрав, щастлив и радостен. Румънският професор Попеску, в статията си "Хигиена на труда" препоръчва: "Добре е сутрин да се правят леки гимнастически упражнения. Ако се правят на открито - по-добре и ако са придружени с музика - още по- добре." Не е ли това Паневритмията? Паневритмията се изпълнява на открито, на някоя хубава поляна или в планината на някой връх: слънцето е вече огряло, въздухът е затоплен, от върховете слиза ароматен ветрец. Паневритмията се изпълнява в кръг, по двама, в средата има малък оркестър - няколко цигулки, китари, акордеон или друг някой инструмент.
Когато Учителят беше с нас, играеше вътре в
кръга
.
Мелодиите са живи, първично чисти, като мелодиите на планински извор. Движенията са плавни, ритмични, естествени, свободни. Разбира се, не е въпросът само до външните движения и музика. Тук е важна мисълта, съсредоточението, вътрешното състояние. Човек трябва да възлюби този живот, да протегне ръце към него, както детето към майка си.
към текста >>
31.
6_03 Паневритмията на Учителя и българският народ
,
НИКОЛАЙ ДОЙНОВ
,
ТОМ 1
Особен изблик и интензивен израз получи музикалният ни живот, когато Учителят даде нови двадесет и осем гимнастически упражнения, които се играят в
кръг
, съпроводени с чудна по своя израз музика и плавни движения.
То внася Висш Идеал в човешката душа. Всички народи, които са дали по-голям простор за разцъфтяването на музикалната култура, са допринесли повече за възхода на човечеството. Расите се различават по степента на своята музикалност. От всички раси досега, е най-музикална бялата раса. В новата раса, която иде, музиката ще дойде до своя висш разцвет".
Особен изблик и интензивен израз получи музикалният ни живот, когато Учителят даде нови двадесет и осем гимнастически упражнения, които се играят в
кръг
, съпроводени с чудна по своя израз музика и плавни движения.
Тези упражнения Той нарече "Паневритмия". За нея Учителят каза: "Паневритмията е обширна наука и велико изкуство, което за в бъдеще ще се изучава и прилага в своята пълнота. Това, което ние сега извършваме от 22 март на открито при изгрева на слънцето за паневритмични упражнения, това е подготовка за Паневритмията". Паневритмият а се основав а на: 1. Взаимодействието между природата и човека. 2.
към текста >>
Петров седна настрана и почна нещо да си записва, а колежката Кънчева възторжено се включи в
кръга
да играе.
Курсантите заявиха, че това са най- приятните им часове и споделиха също, че вечер в салона на училището ще ги играят, като пеят мелодиите. Един ден моите колеги Кирил Петров и Кънчева, слушайки от курсантите похвалите за игрите, пожелаха да присъствуват на някой час. Поканих ги и те дойдоха още на следващия ден. Заниманията започнаха, засвири оркестърът и всички започнахме да играем. Свириха - на цигулка Симеон Симеонов, на кларинет Данко Симеонов и на китара Верка Куртева.
Петров седна настрана и почна нещо да си записва, а колежката Кънчева възторжено се включи в
кръга
да играе.
Беше красиво, хармонично и приятно. По утринните лъчи усещах, че се сипеха светли пътеки от Висините. Всички музиканти и аз усещахме, че има присъствие от Невидимия свят. Това нещо го знаехме и го усещахме, когато играехме Паневритмия на "Изгрева" с Учителя. Всички играеха съсредоточено с тиха радост и жадно поглъщаха небесната благодат.
към текста >>
Тогава тя решава да отстрани Весела Несторова и не пожелава да играят заедно с нея вътре в
кръга
.
Освен това им казва, че те двете заедно трябва да преподават Паневритмията на учителите по физкултура. След като напускат Учителя, те заминават за Дианабат и започват работата с учителите по физкултура. Но тук се случва най-неочакваното. Милка изведнъж се стъписва от педагогическия похват, умението и качествата на Весела Несторова и започва да ревнува, понеже усеща, че ще бъде изместена на втори план. А разрешението на министъра за провеждане на този курс е на нейно име.
Тогава тя решава да отстрани Весела Несторова и не пожелава да играят заедно с нея вътре в
кръга
.
Курсистите по това време играят в кръг своите упражнения, а вътре в кръга вървят и играят Весела Несторова и Милка Периклиева. Тогава Милка нарежда на Весела да отиде да играе в противоположния край на кръга. А трябвало да вървят заедно двете и да играят едновременно Паневритмията, макар че са в кръга. Но Милка усеща и разбира, че погледите на курсистите следят как играе Весела Несторова. Това я вбесява.
към текста >>
Курсистите по това време играят в
кръг
своите упражнения, а вътре в
кръга
вървят и играят Весела Несторова и Милка Периклиева.
След като напускат Учителя, те заминават за Дианабат и започват работата с учителите по физкултура. Но тук се случва най-неочакваното. Милка изведнъж се стъписва от педагогическия похват, умението и качествата на Весела Несторова и започва да ревнува, понеже усеща, че ще бъде изместена на втори план. А разрешението на министъра за провеждане на този курс е на нейно име. Тогава тя решава да отстрани Весела Несторова и не пожелава да играят заедно с нея вътре в кръга.
Курсистите по това време играят в
кръг
своите упражнения, а вътре в
кръга
вървят и играят Весела Несторова и Милка Периклиева.
Тогава Милка нарежда на Весела да отиде да играе в противоположния край на кръга. А трябвало да вървят заедно двете и да играят едновременно Паневритмията, макар че са в кръга. Но Милка усеща и разбира, че погледите на курсистите следят как играе Весела Несторова. Това я вбесява. Тя отива при Весела и й казва, че те играят като два центъра в кръга и вниманието на курсистите се раздвоява, а освен това, според окултните правила, в кръга не трябва да има два центъра, защото вече не е кръг, а елипса.
към текста >>
Тогава Милка нарежда на Весела да отиде да играе в противоположния край на
кръга
.
Но тук се случва най-неочакваното. Милка изведнъж се стъписва от педагогическия похват, умението и качествата на Весела Несторова и започва да ревнува, понеже усеща, че ще бъде изместена на втори план. А разрешението на министъра за провеждане на този курс е на нейно име. Тогава тя решава да отстрани Весела Несторова и не пожелава да играят заедно с нея вътре в кръга. Курсистите по това време играят в кръг своите упражнения, а вътре в кръга вървят и играят Весела Несторова и Милка Периклиева.
Тогава Милка нарежда на Весела да отиде да играе в противоположния край на
кръга
.
А трябвало да вървят заедно двете и да играят едновременно Паневритмията, макар че са в кръга. Но Милка усеща и разбира, че погледите на курсистите следят как играе Весела Несторова. Това я вбесява. Тя отива при Весела и й казва, че те играят като два центъра в кръга и вниманието на курсистите се раздвоява, а освен това, според окултните правила, в кръга не трябва да има два центъра, защото вече не е кръг, а елипса. Милка забравя, че Учителят е наредил да бъдат две свещи, които да светят заедно и да осветяват пътя на Паневритмията от "Изгрева" към българските училища.
към текста >>
А трябвало да вървят заедно двете и да играят едновременно Паневритмията, макар че са в
кръга
.
Милка изведнъж се стъписва от педагогическия похват, умението и качествата на Весела Несторова и започва да ревнува, понеже усеща, че ще бъде изместена на втори план. А разрешението на министъра за провеждане на този курс е на нейно име. Тогава тя решава да отстрани Весела Несторова и не пожелава да играят заедно с нея вътре в кръга. Курсистите по това време играят в кръг своите упражнения, а вътре в кръга вървят и играят Весела Несторова и Милка Периклиева. Тогава Милка нарежда на Весела да отиде да играе в противоположния край на кръга.
А трябвало да вървят заедно двете и да играят едновременно Паневритмията, макар че са в
кръга
.
Но Милка усеща и разбира, че погледите на курсистите следят как играе Весела Несторова. Това я вбесява. Тя отива при Весела и й казва, че те играят като два центъра в кръга и вниманието на курсистите се раздвоява, а освен това, според окултните правила, в кръга не трябва да има два центъра, защото вече не е кръг, а елипса. Милка забравя, че Учителят е наредил да бъдат две свещи, които да светят заедно и да осветяват пътя на Паневритмията от "Изгрева" към българските училища. Милка нарежда на Весела да излезе извън кръга на Паневритмията и да играе вън от него.
към текста >>
Тя отива при Весела и й казва, че те играят като два центъра в
кръга
и вниманието на курсистите се раздвоява, а освен това, според окултните правила, в
кръга
не трябва да има два центъра, защото вече не е
кръг
, а елипса.
Курсистите по това време играят в кръг своите упражнения, а вътре в кръга вървят и играят Весела Несторова и Милка Периклиева. Тогава Милка нарежда на Весела да отиде да играе в противоположния край на кръга. А трябвало да вървят заедно двете и да играят едновременно Паневритмията, макар че са в кръга. Но Милка усеща и разбира, че погледите на курсистите следят как играе Весела Несторова. Това я вбесява.
Тя отива при Весела и й казва, че те играят като два центъра в
кръга
и вниманието на курсистите се раздвоява, а освен това, според окултните правила, в
кръга
не трябва да има два центъра, защото вече не е
кръг
, а елипса.
Милка забравя, че Учителят е наредил да бъдат две свещи, които да светят заедно и да осветяват пътя на Паневритмията от "Изгрева" към българските училища. Милка нарежда на Весела да излезе извън кръга на Паневритмията и да играе вън от него. Весела се подчинява и така те играят Паневритмията. Свидетели на цялата тази история са музикантите от "Изгрева", които свирят на този курс безплатно. Освен това се намира един фотограф, който заснима цялата тази история.
към текста >>
Милка нарежда на Весела да излезе извън
кръга
на Паневритмията и да играе вън от него.
А трябвало да вървят заедно двете и да играят едновременно Паневритмията, макар че са в кръга. Но Милка усеща и разбира, че погледите на курсистите следят как играе Весела Несторова. Това я вбесява. Тя отива при Весела и й казва, че те играят като два центъра в кръга и вниманието на курсистите се раздвоява, а освен това, според окултните правила, в кръга не трябва да има два центъра, защото вече не е кръг, а елипса. Милка забравя, че Учителят е наредил да бъдат две свещи, които да светят заедно и да осветяват пътя на Паневритмията от "Изгрева" към българските училища.
Милка нарежда на Весела да излезе извън
кръга
на Паневритмията и да играе вън от него.
Весела се подчинява и така те играят Паневритмията. Свидетели на цялата тази история са музикантите от "Изгрева", които свирят на този курс безплатно. Освен това се намира един фотограф, който заснима цялата тази история. Когато отивах да разпитам Весела Несторова за тази история, за доказателство тя ми показа своя албум и онези снимки, в които се вижда как Милка Периклиева играе в кръга на Паневритмията, а Весела Несторова играе три-четири метра вън от него сама-самичка. Така че, това е едно доказателство за верността на разказа на Весела Несторова.
към текста >>
Когато отивах да разпитам Весела Несторова за тази история, за доказателство тя ми показа своя албум и онези снимки, в които се вижда как Милка Периклиева играе в
кръга
на Паневритмията, а Весела Несторова играе три-четири метра вън от него сама-самичка.
Милка забравя, че Учителят е наредил да бъдат две свещи, които да светят заедно и да осветяват пътя на Паневритмията от "Изгрева" към българските училища. Милка нарежда на Весела да излезе извън кръга на Паневритмията и да играе вън от него. Весела се подчинява и така те играят Паневритмията. Свидетели на цялата тази история са музикантите от "Изгрева", които свирят на този курс безплатно. Освен това се намира един фотограф, който заснима цялата тази история.
Когато отивах да разпитам Весела Несторова за тази история, за доказателство тя ми показа своя албум и онези снимки, в които се вижда как Милка Периклиева играе в
кръга
на Паневритмията, а Весела Несторова играе три-четири метра вън от него сама-самичка.
Така че, това е едно доказателство за верността на разказа на Весела Несторова. А освен това, ние чухме музикантите да разказват почти същата история. Били са трима: Данко Симеонов - кларинетист, Симеон Симеонов - цигулка и Верка Куртева - китара. Курсът по обучението приключва. Весела Несторова разбира, че тук се намесват други сили и знае кой е виновен в случая.
към текста >>
Спомня си как се развихрят онези сили, как я изгонват от
кръга
и как я изхвърлят навън от онази работа, която лично Учителят я бе поставил да свърши.
Когато Весела отива при Учителя и Го пита защо се случи всичко това, Той й отговаря: "Определеното за Паневритмията време изтече". Весела Несторова си отива у дома напълно съкрушена. Тя си спомня как на 25 юли 1942 година Учителят й казва, че започват курсовете по обучение на Паневритмията на младите учители по физкултура. Спомня си с каква радост Той й предава тази новина. Спомня си също с какъв възторг и преданост всички са почнали работа първия ден.
Спомня си как се развихрят онези сили, как я изгонват от
кръга
и как я изхвърлят навън от онази работа, която лично Учителят я бе поставил да свърши.
Така че Весела Несторова присъствува на един етап от несполучливия опит за приложение на Паневритмията в българските училища. Тази история тя ми разказа лично и аз я предавам с моя разказ. Весела Несторова доживя четиридесет и пет години след заминаването на Учителя в отлично здраве, със запазен ум и разсъдък, с изключителна работоспособност и със запазени сили и възможности за творческа работа. Това означава, че Учителят оцени по достойнство нейната работа. Така завърши тази история, поучителна за "Изгрева" и за вас - следващите поколения.
към текста >>
32.
8_07 Кога и как бе създадена Паневритмията
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 1
Когато играехме Паневритмията, ние се движехме по двойки, а Учителят играеше вътре в
кръга
.
В този момент Той не ни коригираше лично, но ни караше ние сами да се досетим. Много деликатно го правеше. Търсеше творческото начало у нас да съвпадне с творческото начало на онези принципи, които творяха Паневритмията. Тези принципи са отбелязани в книгата за Паневритмията. Накрая всички упражнения бяха уточнени от Учителя, подредени, записани заедно с музикалния текст и бяха издадени в отделна книга.
Когато играехме Паневритмията, ние се движехме по двойки, а Учителят играеше вътре в
кръга
.
Сега искам да спомена нещо много важно. Някой път, когато Учителят играеше Паневритмията с нас, Той беше зает с нещо, което ние не знаехме. Това се виждаше по лицето Му, когато Го наблюдавахме. Ние виждахме, че Той играе упражненията не тъй, както ни ги е показал и както ни е учил. Виждахме, че е зает с нещо в ума си, виждахме, че присъствува с тялото Си тук, на поляната, но в момента е на друго място.
към текста >>
Той беше в
кръга
и играеше в него.
Има и други моменти на тези снимки, където фотографът е хванал някоя фаза от движението на ръцете на Учителя. Но това е фаза от дадено упражнение, не е цялото упражнение. По една снимка не можеш да съдиш за цялото упражнение, а само за онзи миг, който е хванат от фотографската камера. И понеже, когато Учителят на поляната играеше Паневритмията, се задълбочаваше в Себе Си и Го нямаше в тялото Му, през това време Той загубваше ритъма и такта. През това време Той е другаде, защото трябва да присъствува в този момент или някъде по света, или някъде във Вселената.
Той беше в
кръга
и играеше в него.
Това ние го знаехме, наблюдавахме го, бяхме свикнали с тези необичайни прояви на Учителя, защото бяхме непрекъснато при Него и знаехме как стоят нещата. А когато бяхме при Него, седнали в разговор, Той понякога навеждаше глава като че ли задремваше, а в това време се излъчваше и отиваше някъде по работа. Ние, които стояхме до Него, мълчахме и чакахме да се върне в тялото и да повдигне глава. Учителят не спеше в тези моменти, както ние по човешки смятаме. Дори когато Му правехме постеля да полегне и поспи, както ние смятаме по човешки, Учителят затваряше очи и наистина като че ли заспиваше.
към текста >>
Когато играехме, ние бяхме в
кръг
, а Учителят седеше на стол.
Доста време работиха двамата, защото това не бе лесна работа и след като Учителят одобри накрая всичко, "Паневритмията бе отпечатана с текста на Олга Славчева. В цялата Паневритмия има само три текста, които са от Учителя: това са "Аум", "Изгрява слънцето" и "Мисли, мисли, право мисли". Това са думи от Учителя, дадени в младежкия окултен клас. Всички останали текстове са от Олга Славчева. Днес има запазени снимки, на които се вижда как ние се обучаваме да играем Паневритмия.
Когато играехме, ние бяхме в
кръг
, а Учителят седеше на стол.
На някои места се вижда как Учителят показва движенията и ние вървим след Него и ги правим. Друг път Учителят е показал на някого упражнението, ние го правим, а Той ни гледа. Той не ни коригираше лично, а оставяше сами да се коригираме. Той въобще много деликатно се отнасяше към тези работи. През 1942 година Паневритмията беше завършена, сглобена и ние я играехме.
към текста >>
Под негово ръководство, под неговата диригентска палка музикантите свиреха в центъра на
кръга
, а ние играехме по двойки Паневритмията.
Учителят играеше в средата. След Паневритмия целувахме ръка и задавахме въпроси, на които Той отговаряше. Беше създаден оркестър, който свиреше Паневритмията. Като диригент на този оркестър се яви Матей Калудов от Варна, който бе капелмайстор. Той се установи на "Изгрева".
Под негово ръководство, под неговата диригентска палка музикантите свиреха в центъра на
кръга
, а ние играехме по двойки Паневритмията.
Музикантите от оркестъра знаеха добре Паневритмията и бяха редовни на поляната сутрин. Накрая към тях се присъедини с китара и Гита Стратева. Те отначало не бяха доволни, защото не можеха да свикнат с нея и с китарата като инструмент и имаха спорове с нея. Но Учителят разреши спора много лесно, като веднъж на един събор Паневритмията не започна, докато на Гита не бе донесена братската китара. Всички музиканти от оркестъра стояха и чакаха, докато Ирина Кисьова пое от Учителя ключа на Неговата стая, отиде да отключи и се върна с братската китара, която бе връчена на Гита лично от Учителя.
към текста >>
33.
8_09 Молитвеният връх при Седемте рилски езера
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 1
След заминаването Му ние продължихме да се качваме на Рила, но никога не можахме да си доближим до онова въодушевление и до онази обстановка на присъствие на възвишени същества, съединени чрез музиката на Учителя и обединени чрез Паневритмията в един величествен космически ритъм и
кръг
на живота, дошъл от безкрая.
После се качи на левия склон, а още по-късно - горе на билото. Палатката Му бе горе през 1937, 1938 и 1939 година. Всичко три години беше горе. Последното лагеруване с Учителя на Седемте рилски езера бе през 1939 година. Тогава Той каза: "Такива условия, каквито ние имахме през тази година за провеждане на съборните дни, Братството ще има чак през 1999 година".
След заминаването Му ние продължихме да се качваме на Рила, но никога не можахме да си доближим до онова въодушевление и до онази обстановка на присъствие на възвишени същества, съединени чрез музиката на Учителя и обединени чрез Паневритмията в един величествен космически ритъм и
кръг
на живота, дошъл от безкрая.
След това дойдоха години, когато нашето летуване бе забранено от властите. Ще дойдат и други години, когато нас няма да ни има, но други поколения ще летуват горе на Рила, ще вървят по стъпките на Учителя и ще търсят Духа на Общението. А това е Христовият Дух, Който присъствуваше там и обединяваше Битието и Небитието чрез присъствието на Всемировия Учител Беинса Дуно.
към текста >>
34.
8_10 Побоят върху Учителя през 1936 година
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 1
В този
кръг
се движеха тези мисли.
Като пътувахме с колата, приех една мисъл, която не беше моя. Аз бях напрегната както останалите и виждах в какво състояние беше Учителят. Ето защо дойде тази мисъл в главата ми. А тя бе следната: "В света има страдание. Някой трябва да го поеме и да го носи".
В този
кръг
се движеха тези мисли.
Предполагам, че всички приятели видяха това страдание, което носи Учителят. Това не беше леко изпитание както за нас, така и за Него. Това бе голямо изпитание и голямо изкушение за мнозина. Защото - един Велик Учител да не може да си движи ръцете, да не може да си движи краката, да не може да говори - това не е шега работа. Това е много нещо, което трудно се побира в главите на учениците.
към текста >>
35.
8_13 Построяване на Изгрева
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 1
А останалата част на нашата постройка беше
полукръг
.
Всички идваха в салона сутрин рано, в пет часа. Ние, трите стенографки, живеехме в една барака, която се наричаше "парахода". А защо "парахода"? Северната страна на бараката беше права, както и задната, която беше около два метра права. И отпред имаше малко права част.
А останалата част на нашата постройка беше
полукръг
.
Това беше една скована набързо барака. Тя имаше такава форма, защото мястото, на което бе построена там бе такова. От дъски беше скована, а отвътре облепиха дъските с хартия да не ни духа и така живеехме лете и зиме. Отоплявахме се с печка. Бяхме млади и нищо не усещахме.
към текста >>
36.
10_11 Исус Христос - Глава на Великото Бяло Братство
,
,
ТОМ 1
Космичната Обич е онази вълна и сила, която идва от периферията на Вселената и създава
кръговрата
на живота - този на Битието и този на Космическия живот.
Оттогава, неговият Дух живее между хората, но е невидим за техните очи, защото съзнанието им не е пробудено. За да проникне Христовото учение у всички хора като Светлина в умовете им - то трябва да се пробуди у тях Божественото съзнание, т.е. свръхсъзнанието. Когато говорим за Христос, ние разбираме Първата проява на Бога като Любов. А това е Мировата Любов, която излиза от Центъра на Вселената и отива към периферията на Вселената. А тази Мирова Любов се носи от Христовия Дух, който обединява Мировата Любов и Космичната Обич.
Космичната Обич е онази вълна и сила, която идва от периферията на Вселената и създава
кръговрата
на живота - този на Битието и този на Космическия живот.
Чрез Христа се прояви Христовият Дух и чрез Него се донесе една нова Сила, една Светлина в умовете и Виделина в човешките души и оттам започва Еволюцията на човечеството. Създаде се връзка между Светлината и Виделината, между Видимия и Невидимия свят в историята на земята и човечеството. Пътят към Бога е чрез Христа. Който има Христовия Дух - може да влезе в Божия свят. Който има Господния Дух - може със Сила да вземе Царството Божие.
към текста >>
37.
10_13 Великият Учител Беинса Дуно и Космогонията на музиката Му
,
,
ТОМ 1
Една Идея в Божествения свят е точка, в Духовния свят е
кръг
, а на физическото поле слиза като линия, след като
кръгът
се е разтворил.
Музиката слиза чрез Виделината. Музиката влиза в човешката мисъл като Светлина. Музиката се възприема от пробуденото човешко съзнание като Хармония в ума му и Мелодия от сърцето му. Умът възприема Хармонията на мисълта като Светлина, а сърцето възприема Мелодията на мисълта като топлина. Връзката между музиката и мисълта идва от там, от където Идеята слиза чрез Хармонията и навлиза чрез Мелодията в мисълта.
Една Идея в Божествения свят е точка, в Духовния свят е
кръг
, а на физическото поле слиза като линия, след като
кръгът
се е разтворил.
Една Идея в Божествения свят е частица от Славата, в Духовния свят е кръг от Виделината, а на физическия свят е лъч от Светлината. Идеята слиза чрез Хармонията и навлиза чрез Мелодията в мисълта. Идеята е Слава и Хармония в Божествения Свят. Идеята е Виделина и движение в Духовния свят като Музика на формите. Идеята е светлина в ума, която слиза чрез Мелодията, а е свързана за Небето чрез Хармонията.
към текста >>
Една Идея в Божествения свят е частица от Славата, в Духовния свят е
кръг
от Виделината, а на физическия свят е лъч от Светлината.
Музиката влиза в човешката мисъл като Светлина. Музиката се възприема от пробуденото човешко съзнание като Хармония в ума му и Мелодия от сърцето му. Умът възприема Хармонията на мисълта като Светлина, а сърцето възприема Мелодията на мисълта като топлина. Връзката между музиката и мисълта идва от там, от където Идеята слиза чрез Хармонията и навлиза чрез Мелодията в мисълта. Една Идея в Божествения свят е точка, в Духовния свят е кръг, а на физическото поле слиза като линия, след като кръгът се е разтворил.
Една Идея в Божествения свят е частица от Славата, в Духовния свят е
кръг
от Виделината, а на физическия свят е лъч от Светлината.
Идеята слиза чрез Хармонията и навлиза чрез Мелодията в мисълта. Идеята е Слава и Хармония в Божествения Свят. Идеята е Виделина и движение в Духовния свят като Музика на формите. Идеята е светлина в ума, която слиза чрез Мелодията, а е свързана за Небето чрез Хармонията. Само онази мисъл, която схваща тази непреривност е музикална.
към текста >>
38.
IV. СВИДЕТЕЛСТВАТА ГОСПОДНИ И БОЖИЕТО ОБЕЩАНИЕ
,
,
ТОМ 2
Постепенно около този триъгълник се описва
кръг
, в който влизат и други сподвижници на Учителя Дънов, като центърът на описания
кръг
е Словото на Господния Дух, Който се излива чрез Петър Дънов.
Ние сме вече Небесни граждани, чада на Бога Живаго, Който ни е изкупил чрез Своята велика благодат. Аз само, Мои любезни приятели, се моля и да излее Духа си изобилно, да се просветят всички и да видят, че е време и да се бърза, и да се готвим, ида сме готови за идването на Господа, Който ще слезе със Своите Ангели от Небето, да уреди тоя свят, който се е уклонил от Неговия път." (Писмо от 26.9.1898 год., гр. Варна.) Установен е вече един Духовен триъгълник от първите трима ученици на Учителя. Това са д-р Георги Миркович от гр. Сливен, Пеню Киров от Бургас и Тодор Стоименов от Бургас.
Постепенно около този триъгълник се описва
кръг
, в който влизат и други сподвижници на Учителя Дънов, като центърът на описания
кръг
е Словото на Господния Дух, Който се излива чрез Петър Дънов.
Идва времето, когато Господнята трапеза на Третия Завет е вече сложена и постепенно идват онези, които са призвани от Духа Господен да присъствуват. „Аз ви поздравлявам в името на Този, Който ни е призвал на Своята трапеза. Господ ще ви посети със Своя Дух идущата година, затова трябва да бдим и се молим, докато се облечем отгоре в Сила и Мощ. А сам Бог, Който ни е обещал своето Велико Обещание да ни изкупи и прослави в Себе Си, ще подействува за нас. Неговият Дух ще ни настигне.
към текста >>
Кръгът
на Духовната верига постепенно се увеличава чрез своя диаметър.
Ето моите служители и вестители са при вази и готови да сторят Моята Блага Воля. Те са ваши братя, които се сподвизават с Моя Дух за вашето спасение и избавление. Слушайте гласа Ми, Който ви говори. Ето, А3 СЪМ Ваш Господ." (Писмо от 23.12.1898 год., гр. Варна.) Връзката на Петър Дънов с първите ученици е създадена.
Кръгът
на Духовната верига постепенно се увеличава чрез своя диаметър.
Идват нови ученици и стават участници в Духовната верига на онзи кръг, който се ръководи от Словото на Господа и чрез Учителя Дънов. Единствената връзка на учениците в този духовен кръг е молитвите към Бога и проучаването на Евангелието. Това са двата радиуса на кръга, които сътворяват диаметъра, който крепи Веригата, а в центъра на този кръг стои Учителят Петър Дънов и чрез думите Господни претворява в Сила и Живот Небесния кръг, чрез който слиза Святият Дух. „Господ ми каза, че ще ви пази в Името си винаги. Молете се усърдно за изливането на Духа Святаго, Който, кога дойде, ще ви научи на всичко, което Господ е казал.
към текста >>
Идват нови ученици и стават участници в Духовната верига на онзи
кръг
, който се ръководи от Словото на Господа и чрез Учителя Дънов.
Те са ваши братя, които се сподвизават с Моя Дух за вашето спасение и избавление. Слушайте гласа Ми, Който ви говори. Ето, А3 СЪМ Ваш Господ." (Писмо от 23.12.1898 год., гр. Варна.) Връзката на Петър Дънов с първите ученици е създадена. Кръгът на Духовната верига постепенно се увеличава чрез своя диаметър.
Идват нови ученици и стават участници в Духовната верига на онзи
кръг
, който се ръководи от Словото на Господа и чрез Учителя Дънов.
Единствената връзка на учениците в този духовен кръг е молитвите към Бога и проучаването на Евангелието. Това са двата радиуса на кръга, които сътворяват диаметъра, който крепи Веригата, а в центъра на този кръг стои Учителят Петър Дънов и чрез думите Господни претворява в Сила и Живот Небесния кръг, чрез който слиза Святият Дух. „Господ ми каза, че ще ви пази в Името си винаги. Молете се усърдно за изливането на Духа Святаго, Който, кога дойде, ще ви научи на всичко, което Господ е казал. Аз работя усърдно в делото, което полека, но здраво се повдига.
към текста >>
Единствената връзка на учениците в този духовен
кръг
е молитвите към Бога и проучаването на Евангелието.
Слушайте гласа Ми, Който ви говори. Ето, А3 СЪМ Ваш Господ." (Писмо от 23.12.1898 год., гр. Варна.) Връзката на Петър Дънов с първите ученици е създадена. Кръгът на Духовната верига постепенно се увеличава чрез своя диаметър. Идват нови ученици и стават участници в Духовната верига на онзи кръг, който се ръководи от Словото на Господа и чрез Учителя Дънов.
Единствената връзка на учениците в този духовен
кръг
е молитвите към Бога и проучаването на Евангелието.
Това са двата радиуса на кръга, които сътворяват диаметъра, който крепи Веригата, а в центъра на този кръг стои Учителят Петър Дънов и чрез думите Господни претворява в Сила и Живот Небесния кръг, чрез който слиза Святият Дух. „Господ ми каза, че ще ви пази в Името си винаги. Молете се усърдно за изливането на Духа Святаго, Който, кога дойде, ще ви научи на всичко, което Господ е казал. Аз работя усърдно в делото, което полека, но здраво се повдига. Кога издам заповедта на Бога, ще има движение и сътресение навсякъде.
към текста >>
Това са двата радиуса на
кръга
, които сътворяват диаметъра, който крепи Веригата, а в центъра на този
кръг
стои Учителят Петър Дънов и чрез думите Господни претворява в Сила и Живот Небесния
кръг
, чрез който слиза Святият Дух.
Ето, А3 СЪМ Ваш Господ." (Писмо от 23.12.1898 год., гр. Варна.) Връзката на Петър Дънов с първите ученици е създадена. Кръгът на Духовната верига постепенно се увеличава чрез своя диаметър. Идват нови ученици и стават участници в Духовната верига на онзи кръг, който се ръководи от Словото на Господа и чрез Учителя Дънов. Единствената връзка на учениците в този духовен кръг е молитвите към Бога и проучаването на Евангелието.
Това са двата радиуса на
кръга
, които сътворяват диаметъра, който крепи Веригата, а в центъра на този
кръг
стои Учителят Петър Дънов и чрез думите Господни претворява в Сила и Живот Небесния
кръг
, чрез който слиза Святият Дух.
„Господ ми каза, че ще ви пази в Името си винаги. Молете се усърдно за изливането на Духа Святаго, Който, кога дойде, ще ви научи на всичко, което Господ е казал. Аз работя усърдно в делото, което полека, но здраво се повдига. Кога издам заповедта на Бога, ще има движение и сътресение навсякъде. Бог наближава да се яви.
към текста >>
39.
Разговор Петий. Въздигане. Душа и Дух
,
,
ТОМ 2
Защото от дълго време виждах твоите затруднения, неизходния
кръг
на твоите усилия.
Ето това е Великото Божие благословение, да бъдеш винаги благоприятен пред Него. А не е ли това най-великото благо, да можеш винаги да струваш това, което Духът винаги желае? Да, то е именно служението на Духът. Ето, осветлих те върху един предмет, толкова важен и потребен за твоя духовен живот. Това, което съм ти казал, не е за светът, но за самаго теб.
Защото от дълго време виждах твоите затруднения, неизходния
кръг
на твоите усилия.
Постоянното ти падание и ставание произведе милост и съжаление в Духът ми. Казах си, тук е една душа, която ме търси, която се лута в мрака на невежеството, която постоянно търси виделина и изходно място от безизходното положение на този временен живот. Прострях тогава ръката си, като на застъпник, баща, като брат, като приятел и те хванах без да ме познаваш и те поведох към мястото на спасението, за да се избавиш. Благоустроих пътя ти, приготвих всичките средства теб нужни за да идеш да се учиш и възпитаваш под моето ръководство. Стъпка по стъпка, трябваше с теб да вървя и да те пазя, да се не подплъзваш и да не падаш и във всичко, което душата ти желаеше за тоя свят да придобиеш, сторих да ти дам възможност да опиташ всичките блага и горчиви неща.
към текста >>
40.
26. ЖЪТВАТА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
По тертипа на старите подници, които имаха форма на дълбока,
кръгла
тава, успяхме да изваяме от глината с подобна форма нашите подници.
По едно време се сетихме, че може да го прекарваме с глътка вода и така правехме. Добре че по това време узряха джанките и от тях варехме компот, разбира се без захар, нямахме пари, но иначе беше много вкусен. Случи се така, че се спука последната подница. Отидохме с Жечо в една далечна местност и накопахме глина, която докарахме с каруцата. После с босите си крака я мачкахме докато я размачкаме с вода и я омачкваме, за да приготвим от нея глинено тесто.
По тертипа на старите подници, които имаха форма на дълбока,
кръгла
тава, успяхме да изваяме от глината с подобна форма нашите подници.
Направихме десетина. Сложихме ги на слънце и те изсъхнаха. След това взехме една от тях, сложихме я на триножника на огнището и на слаб огън я опекохме, за да не се напука. След това се сдобихме с първата наша подница, сложихме я на триножника, когото наричаха тук оджак и отдолу накладохме огън, за да се нагрее подницата. После с две големи маши я обръщахме, слагахме на земята, избърсвахме дъното с влажен парцал и поставяхме приготвената ечемичена пита.
към текста >>
41.
50. ОВОЩНАТА ГРАДИНА НА ИЗГРЕВА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Ще постави кошницата пред Учителя и Той на всеки един от
кръга
ще раздаде например по една ябълка на играещите.
Имахме си и сини сливи, които бяха до поляната, на която играехме Паневритмия. Бяха свели клони с обилен плод и слушаха Паневритмията. За това плодът им бе вкусен и изобилен, а какъв мармалад ставаше от тях, като си спомням почвам да се облизвам. Главно за тях се грижеше брат Ради. Дойде време плодовете да узреят и брат Ради ще набере една-две кошници някой неделен ден, когато идваха приятелите от всякъде и след Паневритмията ще занесе на поляната.
Ще постави кошницата пред Учителя и Той на всеки един от
кръга
ще раздаде например по една ябълка на играещите.
Интересно бе, че те точно стигаха и никой не артисваше без плод. А брат Ради ги пълнеше и не знаеше колко ябълки има в тях, не ги броеше, но когато Учителят почваше да ги раздава, стигаха за всички, независимо колко души биваха там. Никому не правеше впечатление как от две кошници с ябълки или круши, като се раздаде по един плод, да стигне за 200 човека. Тогава не обръщахме внимание на това раздаване от Учителя, защото го смятахме за нещо естествено. Учителят да бръкне с ръка в кошницата, да извади една ябълка и да я подаде на някого.
към текста >>
42.
56. ЧЕШМАТА СЪС СЪРНИЧКАТА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Едната беше там, като се отива от салона към поляната, една
кръгла
чешма, като на земята бяха направени знаците на Зодиака на една циментова площадка във формата на един голям
кръг
.
После прекарахме водопровод за Изгрева. Той стана селище, построиха се бараки, заселиха се хора и имаше нужда от вода. Когато прекарахме водопровода на Изгрева, това беше голяма радост и облекчение за всички. Тогава ние с Бертоли, които бяхме строители и мозайкаджии, решихме да построим чешма на Изгрева. Построихме две чешми.
Едната беше там, като се отива от салона към поляната, една
кръгла
чешма, като на земята бяха направени знаците на Зодиака на една циментова площадка във формата на един голям
кръг
.
Сестрите наричаха тази чешма „Яйцето", защото отгоре бе сложена една архитектурна кръгла форма. Има я на снимка. А другата чешма бе по-голяма и също я направихме с Бертоли. Дадохме й подходяща външна форма. Стана въпрос какви фигури да изработим от мозайка на самата стена от лицевата страна на чешмата.
към текста >>
Сестрите наричаха тази чешма „Яйцето", защото отгоре бе сложена една архитектурна
кръгла
форма.
Той стана селище, построиха се бараки, заселиха се хора и имаше нужда от вода. Когато прекарахме водопровода на Изгрева, това беше голяма радост и облекчение за всички. Тогава ние с Бертоли, които бяхме строители и мозайкаджии, решихме да построим чешма на Изгрева. Построихме две чешми. Едната беше там, като се отива от салона към поляната, една кръгла чешма, като на земята бяха направени знаците на Зодиака на една циментова площадка във формата на един голям кръг.
Сестрите наричаха тази чешма „Яйцето", защото отгоре бе сложена една архитектурна
кръгла
форма.
Има я на снимка. А другата чешма бе по-голяма и също я направихме с Бертоли. Дадохме й подходяща външна форма. Стана въпрос какви фигури да изработим от мозайка на самата стена от лицевата страна на чешмата. Отначало мислехме да моделираме групата „Пеещите ангели от Лука де ла Робия".
към текста >>
43.
63. МАСАТА НА ИЗОБИЛИЕТО
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
63. МАСАТА НА ИЗОБИЛИЕТО В стаята на Учителят в дъното имаше една
кръгла
маса, на която бяха наслагани най-различни блага.
63. МАСАТА НА ИЗОБИЛИЕТО В стаята на Учителят в дъното имаше една
кръгла
маса, на която бяха наслагани най-различни блага.
Нашите братя и сестри когато направеха, сготвяха нещо хубаво или получаваха някой плод, винаги отделяха на Учителя най-хубавото и Му го занасяха. Направи някоя сестра козунак, баница или сладкиш, донесе на Учителя. Той не ги връщаше. Каквото взимаше туряше на масата. Ако нямаше място на масата, туряше под масата.
към текста >>
44.
66. ЕМБЛЕМАТА С КОТВАТА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Центърът означава началото на Вселената, където Мировата Любов излизайки от този център, който е Бог се разнася по цялата Вселена, тръгвайки от центъра и върви чрез своя радиус към края на Вселената, която се ограничава и очертава от
кръга
на емблемата.
Тази емблема е оцветена по следния начин: Трите страни от триъгълника вписан в окръжността, очертават 3 хорди, които са оцветени в тъмно синьо. Самия триъгълник е оцветен в цвят слонова кост. Котвата и въжето е с бронз. Надписът е с бронз, както петолинието, нотите и ключа сол. Символика на емблемата: Емблемата е очертана с окръжност, която има своя център.
Центърът означава началото на Вселената, където Мировата Любов излизайки от този център, който е Бог се разнася по цялата Вселена, тръгвайки от центъра и върви чрез своя радиус към края на Вселената, която се ограничава и очертава от
кръга
на емблемата.
Космичната обич представлява връщането на Любовта на Бога от периферията на Вселената към своя първоизточник, т.е. тя тръгва от кръга и се насочва към центъра. Тук в емблемата това е дадено в първия кръг на емблемата, която се очертава от трите хорди на окръжността. Надписът „Глава на Твоето Слово е Истината" е не само формула, но то е част от Космогонията дадена от Учителя. А тя е следната: „Глава на Твоето Слово е Истината.
към текста >>
тя тръгва от
кръга
и се насочва към центъра.
Котвата и въжето е с бронз. Надписът е с бронз, както петолинието, нотите и ключа сол. Символика на емблемата: Емблемата е очертана с окръжност, която има своя център. Центърът означава началото на Вселената, където Мировата Любов излизайки от този център, който е Бог се разнася по цялата Вселена, тръгвайки от центъра и върви чрез своя радиус към края на Вселената, която се ограничава и очертава от кръга на емблемата. Космичната обич представлява връщането на Любовта на Бога от периферията на Вселената към своя първоизточник, т.е.
тя тръгва от
кръга
и се насочва към центъра.
Тук в емблемата това е дадено в първия кръг на емблемата, която се очертава от трите хорди на окръжността. Надписът „Глава на Твоето Слово е Истината" е не само формула, но то е част от Космогонията дадена от Учителя. А тя е следната: „Глава на Твоето Слово е Истината. Глава на Истината е Божествения Дух. Глава на Божествения Дух е Абсолютния Дух на Битието.
към текста >>
Тук в емблемата това е дадено в първия
кръг
на емблемата, която се очертава от трите хорди на окръжността.
Надписът е с бронз, както петолинието, нотите и ключа сол. Символика на емблемата: Емблемата е очертана с окръжност, която има своя център. Центърът означава началото на Вселената, където Мировата Любов излизайки от този център, който е Бог се разнася по цялата Вселена, тръгвайки от центъра и върви чрез своя радиус към края на Вселената, която се ограничава и очертава от кръга на емблемата. Космичната обич представлява връщането на Любовта на Бога от периферията на Вселената към своя първоизточник, т.е. тя тръгва от кръга и се насочва към центъра.
Тук в емблемата това е дадено в първия
кръг
на емблемата, която се очертава от трите хорди на окръжността.
Надписът „Глава на Твоето Слово е Истината" е не само формула, но то е част от Космогонията дадена от Учителя. А тя е следната: „Глава на Твоето Слово е Истината. Глава на Истината е Божествения Дух. Глава на Божествения Дух е Абсолютния Дух на Битието. Глава на Абсолютния Дух на Битието е Бог." Това означава Космогонията и Словото на Учителя.
към текста >>
Друг извод: В този външен
кръг
чрез Словото и чрез нотен запис е дадена Космогонията на Божествения Дух и слизането на човешката душа и пътя на нейното възкачване, което цитирахме.
А това отговаря на онзи надпис „Глава на Твоето Слово е Истината". Ето как се свързва Словото и музиката. Във втората част на песента е даден пътят на човешката душа, която тръгва от периферията на Вселената и върви чрез светлината към центъра на Вселената. Това е Космичната Обич на Вселената, която тръгва от периферията на Вселената и отива към своя център и първоизточник, в който царува Божията Любов. Извод: Значи с едно петолиние, с един ключ сол и три ноти, символизиращи песента „Бог е Любов" е дадена цялата Космогония на човешката душа излязла от Бога и слезнала на земята чрез Всемирната Любов и трябва да се върне чрез Космичната обич в своята Прародина, където царува Божията Любов.
Друг извод: В този външен
кръг
чрез Словото и чрез нотен запис е дадена Космогонията на Божествения Дух и слизането на човешката душа и пътя на нейното възкачване, което цитирахме.
Триъгълника описан в кръга е равностранен и означава слизането на човека на земята и живота му в триизмерния свят. Единия катет представлява мислите, т.е. мисловния му свят. Другия катет на триъгълника представлява чувствата, които са от чувствения му свят, а третия катет е волята на човека и се изразява в неговата деятелност. Чувства, мисли и воля - това е личността на човека и тези неща са разгледани от Учителя в началните години на Младежкия и Общ Окултен Клас.
към текста >>
Триъгълника описан в
кръга
е равностранен и означава слизането на човека на земята и живота му в триизмерния свят.
Ето как се свързва Словото и музиката. Във втората част на песента е даден пътят на човешката душа, която тръгва от периферията на Вселената и върви чрез светлината към центъра на Вселената. Това е Космичната Обич на Вселената, която тръгва от периферията на Вселената и отива към своя център и първоизточник, в който царува Божията Любов. Извод: Значи с едно петолиние, с един ключ сол и три ноти, символизиращи песента „Бог е Любов" е дадена цялата Космогония на човешката душа излязла от Бога и слезнала на земята чрез Всемирната Любов и трябва да се върне чрез Космичната обич в своята Прародина, където царува Божията Любов. Друг извод: В този външен кръг чрез Словото и чрез нотен запис е дадена Космогонията на Божествения Дух и слизането на човешката душа и пътя на нейното възкачване, което цитирахме.
Триъгълника описан в
кръга
е равностранен и означава слизането на човека на земята и живота му в триизмерния свят.
Единия катет представлява мислите, т.е. мисловния му свят. Другия катет на триъгълника представлява чувствата, които са от чувствения му свят, а третия катет е волята на човека и се изразява в неговата деятелност. Чувства, мисли и воля - това е личността на човека и тези неща са разгледани от Учителя в началните години на Младежкия и Общ Окултен Клас. Така че триъгълника представлява човека слезнал на земята.
към текста >>
човек трябва чрез прави мисли, чрез прави чувства и чрез прави постъпки да разреши своят личен живот и да премине от триъгълника в
кръга
, като се добере до Словото на Бога.
Духът дава силата, а душата формата, чрез която тази сила да се изяви. Така човешкия дух слиза на земята като котва и се закрепва на дъното на морето, а въжето е което го държи за кораба. Човешката душа е тази, която държи връзката между духа и личността показани тук в триъгълника. Затова котвата и въжето са вписани в триъгълника. Значи човешкия дух и човешката душа работят чрез личността, т.е.
човек трябва чрез прави мисли, чрез прави чувства и чрез прави постъпки да разреши своят личен живот и да премине от триъгълника в
кръга
, като се добере до Словото на Бога.
Ученикът трябва да се добере до Словото на Учителя и чрез Него като го претвори в живот да влезе в Космичната обич, чрез която ще се върне в своята пра-родина, където Божията Любов царува. В общ смисъл котвата означава слизането на Духа на земята, както на Божествения Дух така и на човешкия дух. Но на земята той е затворен в триъгълник, т.е. човек трябва да вдигне котва и да потегли по пътя на ученика. Пътят на ученика върви чрез Словото на Учителя.
към текста >>
Ето така се затваря
кръга
на тази емблема, която е символ на Школата на Бялото Братство, което се ръководи от Словото на Учителя Беинса Дуно, чието Слово е Глава на Истината. Амин.
Чрез Словото на Учителя ученикът изучава Мировата Любов и Космичната Любов. Емблемата с котвата представлява слизането на Духа чрез Мировата Любов и възкачването на човешкия дух чрез Космичната обич. Емблемата с котвата е символ на слизането на Божествения Дух и на Божествената Душа на земята. Емблемата с котвата е символ на слизането на човешкия дух на земята и завръщането на човешката душа в своята прародина. Емблемата с котвата е символ на Бялото Братство, което откри своята Школа в България и където Учителят даде своето Слово, което е „Глава на Истината".
Ето така се затваря
кръга
на тази емблема, която е символ на Школата на Бялото Братство, което се ръководи от Словото на Учителя Беинса Дуно, чието Слово е Глава на Истината. Амин.
към текста >>
45.
83. КАК СЕ ОТПЕЧАТВАХА БЕСЕДИТЕ?
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Учителят я разпространи в тесен
кръг
от приятели и й даде начини и правила как да се работи с нея.
Отначало излизаха в отделни книжки всяка една беседа от една годишнина. По-късно приятелите ги събраха и подвързаха в томчета и днес може да ги намерите като единични книжки, като всяка година на корицата имаше свой знак за разпознаване. Така Словото на Учителя започна да се разпространява по цялата страна. Още от самото начало Учителят даде пример със „Завета на цветните лъчи на светлината". Тя бе едно луксозно издание с кожени корици, с хубав печат за онуй време, издържано във всяко едно отношение.
Учителят я разпространи в тесен
кръг
от приятели и й даде начини и правила как да се работи с нея.
По онуй време в един разговор запитаха: „Учителю, много хора искат от нас беседи. Какви беседи да им даваме? " Учителят каза: „Ще им давате беседи от първите шест серии „Сила и живот". В тези серии Аз съм изложил Учението на Бялото Братство."
към текста >>
46.
96. ПЕНТАГРАМАТА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Тази мисъл, която там е вмъкната в този
кръг
„В ИЗПЪЛНЕНИЕТО ВОЛЯТА НА БОГА Е СИЛАТА НА ЧОВЕШКАТА ДУША" - това е основната формула на Бялото Братство.
А след това имаше обвинение, че сме злоупотребявали с тях. Но милицията. която дойде, за да вземе златото провери много добре, че броят на монетите отговаря на описа, който беше към тях. Въпросът за Пентаграма е много сложен, сериозен и много опасен за онези, които не са запознати с него. Това е една идеална хармонична форма с фигури.
Тази мисъл, която там е вмъкната в този
кръг
„В ИЗПЪЛНЕНИЕТО ВОЛЯТА НА БОГА Е СИЛАТА НА ЧОВЕШКАТА ДУША" - това е основната формула на Бялото Братство.
Тя е основната идея на ученика, на ученичеството и на пътя. Сега там, както са дадени и петте лъча на добродетелите - това е пътят на ученика. Пентаграмата представлява един синтез на пътя на ученика. В него са синтезирани сили, които действуват всякога и навсякъде. Който има Пентаграма, трябва да спазва няколко условия: 1.Да бъде чист човек.
към текста >>
47.
99. АНТИМИНСЪТ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Значи
кръгът
се разширява за общата молитва, участват и представители на народите.
Но се подбират само верни хора, изпитани, които няма да прегрешат, защото ако турците научат, че те са направили такова съзаклятие срещу тях, то те ще разорят манастирите в Атон и ще избият всички. Така почва тази първа група монаси в Атон, представители от всички поробени народи от турците, да се събират в определено време, където правят обща молитва и специално молебствие към Небето, да освободи тези народи от турско иго. Значи времето е било дошло за такава обща молитва. Като работят известно време, решават, че е дошло времето тази акция да се разпръсне към всички поробени народи. И решават да изпратят монаси в Сърбия - сърби, в Румъния - румънци, в България - българи, в Гърция - гърци, които да подберат между населението хора с молитвен дух, които да се включат в тази обща молитва.
Значи
кръгът
се разширява за общата молитва, участват и представители на народите.
В знак на това; че даден човек е посветен в тази акция и е приел да изпълнява общата молитва, му се дава един Антиминс. Той бива окачен на стената и към него са дадени правила за работа с него и какви молитви в какви дни да се четат. И когато влезнеш в един дом и видиш, че на стената е закачена картината Антиминса, на която е изографисано свалянето на Христа от кръста, означаващо, че след смъртта идва Възкресението, т. е. освобождението, то трябва да знаеш, че този дом участвува в общото молебствие за освобождаването на поробените народи от турско иго. И така монасите тръгват, уж с тефтери да събират помощи за манастира, а те разпръсват Антиминса и привличат хора да участвуват в общата молитва.
към текста >>
48.
106. ФРЕНОЛОГИЧНИТЕ КАРТИ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
После като се разшири
кръга
, говореше в някое малко салонче, или обстановка, в която те можеха да организират.
106. ФРЕНОЛОГИЧНИТЕ КАРТИ Учителят по онуй време пътуваше из България и държеше сказки било по френология или хиромантия. Това бяха духовни сказки. В градовете където имаше малки общества, които бяха религиозни с духовен интерес или с някакви духовни задачи, то Учителят започваше с тях. Първо на тях говореше.
После като се разшири
кръга
, говореше в някое малко салонче, или обстановка, в която те можеха да организират.
Учителят държеше общи сказки. Изначало главно това бяха сказки по френология, наука за черепа. В тези сказки Той демонстрираше как може по устройството на черепа да познаеш характера на човека, неговите възможности, дарби, способности и всичко. Учителят на някои хора измерваше главите и им правеше френологични карти. Там в нея бяха посочени центровете на мозъка с цифри.
към текста >>
49.
121. ПЕСНИ НА УЧИТЕЛЯ ДАДЕНИ ЧРЕЗ ЛИЛЯНА-ЦВЕТАНА ТАБАКОВА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Ето така
кръгът
се затваря. 6.
Някои песни имаха старинен език. Аз ги намерих в стенограмите на Савка. Те съвпадат напълно. Нямаше съмнение, че това ги е дал Учителят. Савка бе записала думите, а Цветана Табакова записа мелодията на песните.
Ето така
кръгът
се затваря. 6.
Цветана Табакова на своя глава не е включила нищо в песните. При заучаването им естествено като оперна певица и като колоратурен сопран и с такива невероятни възможности на нейния глас, Учителят е могъл да използва възможностите на гласът й за някои моменти. Но тези моменти са дадени с Негово съгласие и по Негово желание. А не е произволно направила такова изменение Цветана Табакова. Тя за нищо на света не би направила това.
към текста >>
50.
128. ПАНЕВРИТМИЯТА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Дойде време да се изпълни на поляната една сутрин цялата Паневритмия като оркестъра беше в средата, а Учителят играеше във вътрешния
кръг
.
Той долавяше мелодията по вдъхновение. Както така седи и гледа движенията на приятелите, дойде Му нова идея, отиде в стаята си, вземе цигулката и я разработи. А на следващият ден ще изсвири мелодията и ще покаже новите стъпки. Първата група, с която работи Учителят усвои добре всички упражнения от Паневритмията и започна да обучава и останалите. Музикантите разучиха мелодиите и сформираха оркестър.
Дойде време да се изпълни на поляната една сутрин цялата Паневритмия като оркестъра беше в средата, а Учителят играеше във вътрешния
кръг
.
Така се сложи началото на Паневритмията. След това Учителят даде задача на Олга Славчева, която бе поетеса да напише думи за Паневритмията, които да отговарят на идеята на Паневритмията. Олга по идеи на Учителя даде думите, те се облякоха и съгласуваха както по форма, така и по съдържание и най-вече с хармонично съчетание с музиката. Възникна идеята да се представи Пентаграмата, която Учителят беше дал в първите години, която висеше на стените на възрастните приятели с движения и с музика. Мнозина знаеха, че Учителят бе правил опит с „Класът на Добродетелите" за работа с Пентаграмата, така че върховете на Пентаграмата си сменяваха местата и горния връх се задвижваше в дясно и отиваше в страни.
към текста >>
Паневритмията бе дадена, тя започна да се изпълнява от край до край, а в средата на
кръга
имаше оркестър от десетина музиканти.
Той ми подари две копия от негови работи, но не зная къде потънаха. Всичко, което е казал Учителя за луната е записано. Но не зная къде се намира. По-късно Учителят даде и „Слънчеви лъчи". Текстът го даде Весела Несторова, а мелодията е от Учителя.
Паневритмията бе дадена, тя започна да се изпълнява от край до край, а в средата на
кръга
имаше оркестър от десетина музиканти.
Техен диригент бе Матей Калудов по времето на Учителя. Ние играехме в кръг, а Учителят играеше в кръга сам. Тя влезе в Братския живот и се играеше редовно от 22 март до 22 септември всяка година. ' Когато почне есента и времето се застуди сутрин след молитва се играеха шестте упражнения, които Учителят бе дал в Търново преди години. Преди да даде Паневритмията Той даде шестте упражнения, които ние изпълняваме сутрин когато не играем Паневритмия.
към текста >>
Ние играехме в
кръг
, а Учителят играеше в
кръга
сам.
Но не зная къде се намира. По-късно Учителят даде и „Слънчеви лъчи". Текстът го даде Весела Несторова, а мелодията е от Учителя. Паневритмията бе дадена, тя започна да се изпълнява от край до край, а в средата на кръга имаше оркестър от десетина музиканти. Техен диригент бе Матей Калудов по времето на Учителя.
Ние играехме в
кръг
, а Учителят играеше в
кръга
сам.
Тя влезе в Братския живот и се играеше редовно от 22 март до 22 септември всяка година. ' Когато почне есента и времето се застуди сутрин след молитва се играеха шестте упражнения, които Учителят бе дал в Търново преди години. Преди да даде Паневритмията Той даде шестте упражнения, които ние изпълняваме сутрин когато не играем Паневритмия. Отидем някъде в планината, изкачим се на някой връх, застанем на някоя хубава поляна и направим тези шест упражнения. Това беше нещо необикновено.
към текста >>
По време на учебната година те се правеха и преди да започне Паневритмията и след това ние се нареждахме в
кръг
, музикантите засвирваха и ние се понасяхме в
кръга
на Паневритмията.
Те са за хармонизация на човека с природата и за тониране на ученика. Много хубави ритмични, спокойни и плавни движения. При изпълнението им се произнасят известни формули, които Учителят ни е дал. Значи тука има мисъл, идеи и затуй тези упражнения са особено ценни, освежителни и укрепителни за човека. Шестте упражнения се правят през цялата година.
По време на учебната година те се правеха и преди да започне Паневритмията и след това ние се нареждахме в
кръг
, музикантите засвирваха и ние се понасяхме в
кръга
на Паневритмията.
По времето на Учителя Паневритмията бе отпечатана с музикалния текст и с думите на Олга Славчева и Весела Несторова. Бяха дадени обяснения как се играят упражнения. След заминаването на Учителя и когато дойдоха други поколения се разбра, че описанията на упражненията не са пълни и по тях трудно човек може да научи движенията на Паневримтията. Ние, учениците от Школата бяхме учили Паневритмия от Учителя. След това я показвахме на други.
към текста >>
51.
131. УЧЕНИЦИТЕ НА ПЪТЯ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Едните образуват вътрешния
кръг
на Школата, а другите са от външния
кръг
.
Първо е Учителя, а след това ученика. Учителят знае кои са били с Него през времето на Христа и знае кои трябва да повика, за да Го придружат. Защото има ученици на пътя, те съставляват условията да се прояви Учителят. Има и последователи. Те са сподвижници.
Едните образуват вътрешния
кръг
на Школата, а другите са от външния
кръг
.
Така че имаше и такива, които бяха извикани от Учителя, но не дойдоха. Не посмяха, уплашиха се от общественото мнение, което бе отрицателно настроено от определени среди срещу Учителя. Това ги спъна. Те не дойдоха и изгубиха благоприятните си условия и изгубиха времето да се срещнат и бъдат с Учителя на земята. А те затова бяха слезнали на земята в човешка плът.
към текста >>
52.
203. МЯСТОТО НА УЧИТЕЛЯ. ЕЛИПСАТА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Идеята да се очертае мястото на Учителя с елипса, а не в
кръг
е идея на Бертоли и на мен.
Когато построихме салона, прозорците отгоре имаха обла форма и обли очертания. Когато бе направена стаичката на Учителя, отпред бе направено едно балконче с правоъгълна форма и остри очертания. Това може да го видите на снимки направени на салона от онова време. Но Учителят накара приятелите да изчукат острите ръбове и поправиха балкона като му дадоха заоблена форма, което се вижда на други снимки. Това е доказателство за вас, а ние знаехме, че мястото на Учителя не трябва да се очертава в правоъгълна форма.
Идеята да се очертае мястото на Учителя с елипса, а не в
кръг
е идея на Бертоли и на мен.
Направихме я с бяла мозайка. За елипсата, която направихме, използвахме еталона и същите мерки, които е дал Сент Ив Д'Алвейдър. Мерките там са поставени също в тоналността ла-минор, само че ние определихме дължината на елипсата. Тези съвпадения, които се получиха при налагане на нашият Пентаграм, който получихме с изчисленията, от мерките на Сент Ив Д'Алвейдър се оказаха точни, същите с размерите, както ги беше дал Учителят за Неговия Пентаграм. Да кажем, че Учителят го е дал по вдъхновение или по интуиция.
към текста >>
Направихме един голям
кръг
, очертахме пет върха и по тях спуснахме пет алеи, които да водят до елипсата.
То тогава тя е построена в една или друга гама, която ти искаш, според тоновете на акорда и чрез дадените дължини на тоновете. Така ние използвахме за Пентаграмата минорен акорд - ла, до, ми основен акорд в гамата ла-минор. И се получи тъй, че нашата фигура построена на тези мерки съвпада напълно с Пентаграмата дадена от Учителя преди години и който не е имал предвид книгата на френския окултист. След като направихме елипсата около мястото на Учителя и след като сложихме Пентаграмата мястото се оформи. След това се консултирахме с архитекти и достъпа към мястото на Учителя трябваше да бъде по алеи разположени по фигурата на Пентаграма.
Направихме един голям
кръг
, очертахме пет върха и по тях спуснахме пет алеи, които да водят до елипсата.
Оформи се градинка, където се посаждаха цветя, а в самата елипса се насаждаше босилек според едно изказване на Учителя. Мария Тодорова главно се грижеше първоначално за мястото. Тя бе привлякла още няколко сестри да помагат. След време започнаха да задават въпроси защо мястото не е оградено с кръг? Защо е построена елипса, когато тя има два центъра и е създадена въз основа на тези два центъра?
към текста >>
След време започнаха да задават въпроси защо мястото не е оградено с
кръг
?
След това се консултирахме с архитекти и достъпа към мястото на Учителя трябваше да бъде по алеи разположени по фигурата на Пентаграма. Направихме един голям кръг, очертахме пет върха и по тях спуснахме пет алеи, които да водят до елипсата. Оформи се градинка, където се посаждаха цветя, а в самата елипса се насаждаше босилек според едно изказване на Учителя. Мария Тодорова главно се грижеше първоначално за мястото. Тя бе привлякла още няколко сестри да помагат.
След време започнаха да задават въпроси защо мястото не е оградено с
кръг
?
Защо е построена елипса, когато тя има два центъра и е създадена въз основа на тези два центъра? А щом има два центъра, значи има разединение. По отношение на елипсата, за нейното физическо значение и духовно тълкувание ще намерите в Словото на Учителя. Моята задача е да ви разкажа как и защо ние оградихме мястото на Учителя с елипсата.
към текста >>
53.
88. AЗ ИМАМ ХИЛЯДИ УСТА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Всички са насядали на поляната в голям
кръг
.
С Учителя отивахме почти всяка седмица на нашия хубав Бивак „Ел Шадай", където се разполагахме като хазаи. Чешмичката и бялата брезичка до нея и сега са пред очите ми. Дъхът на цветята, дъха на пролетта ни обновяваше, хубав живот премина тука. След изгрева, след утринната молитва, след гимнастическите упражнения следваха песни и разговори. След това идваше закуската.
Всички са насядали на поляната в голям
кръг
.
А до скалата - Учителят. Разбира се чайниците врат. Да се подържа огъня беше задача на младите братя. След закуската обикновено се провеждаха разговори. Една сутрин през пролетта брат от провинцията донесе кошница череши на Учителя.
към текста >>
54.
СЪДЪРЖАНИЕ ТОМ III
,
,
ТОМ 3
В тринадесетия
кръг
на ада - 249 40.
Злите кучета - 245 36. Олтарят на църквата - 246 37. Окованият ангел - 247 38. Кой пише и печати статии срещу Учителя? - 248 39.
В тринадесетия
кръг
на ада - 249 40.
Трите въпроса и трите отговора - 250 41. Заплата на инженер и възнаграждение на затворник - 251 42. Човешката душа, която разцъфтя в тринадесетия кръг на ада - 252 43. Нож в пояса и жаргон в устата - 252 44. Злодеят и десетте торби с цимент - 253 45.
към текста >>
Човешката душа, която разцъфтя в тринадесетия
кръг
на ада - 252 43.
Кой пише и печати статии срещу Учителя? - 248 39. В тринадесетия кръг на ада - 249 40. Трите въпроса и трите отговора - 250 41. Заплата на инженер и възнаграждение на затворник - 251 42.
Човешката душа, която разцъфтя в тринадесетия
кръг
на ада - 252 43.
Нож в пояса и жаргон в устата - 252 44. Злодеят и десетте торби с цимент - 253 45. Занаятът получен от затвора - 254 46. Първата минута в затвора - 254 47. Борбата в подземията със седмоглавия змей - 255 48.
към текста >>
55.
14. ДОМЪТ НА ПЕТКО ГУМНЕРОВ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Постепенно
кръгът
на познатите се увеличавал около Учителя и Той бива поканен в дома на Тодор Бъчваров.
Разказваше ми Тодор Стоименов, един от първите ученици на Учителя, че обикновено е приспивал в протестантския дом на ул. „Леге". Движил се с едно малко куфарче, скромно облечен, със скромно пардесю или връхно палто и старовремски обуща. Протестантите тогава са имали дом и страноприемница, където Учителят можеше да прекара нощта. Той е познавал голяма част от протестантите, понеже е учил в протестантското училище в Свищов като гимназист. Затова е приеман в страноприемницата като свой човек, като техен човек.
Постепенно
кръгът
на познатите се увеличавал около Учителя и Той бива поканен в дома на Тодор Бъчваров.
Но едно от децата се разболява от скарлатина, а тогава тя е била опасна инфекциозна болест и много от децата умирали. Извикали лекар, който поставил диагнозата и заповядал карантина на дома, никой чужд човек да не влиза и да не излиза. Тогава на Учителя било предложено по покана на Петко Гумнеров да се прехвърли в неговото скромно жилище, като му предостави отначало сутерена т. е. приземния етаж. Гумнеров нямаше деца и с жена си живееше в една стая.
към текста >>
Но започна да се разширява
кръга
, започват да идват все повече и повече хора и самото дворче се напълваше с народ.
Идват нови хора и се увеличава броят им. Къде да ги приберат? Тогава Учителят сяда до прозореца, отваря прозореца и всички останали се нареждат под прозореца в градината на дворчето. Така там вече има място за 100 човека. Почнаха да идват приятелите и ние слушахме беседите по онуй време в дворчето през 1920 г.
Но започна да се разширява
кръга
, започват да идват все повече и повече хора и самото дворче се напълваше с народ.
Нямаше място. Тогава се наложи да се направи салон на ул. „Оборище" 14.Но преди това Братството посещаваше някои частни салони. Като построихме салона на „Оборище" разбрахме какво значи да имаме собствен салон и да не бъдем зависими от различни наемодатели. Така скромно и незабелязано Учителят работеше.
към текста >>
56.
26. ДЯДО БЛАГО (1865-1938)
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
в село Заберново, Бургаски
окръг
и си замина на 16.I.1938 г.
Дядо Благо тръгва и напуща поста си като пазач на стаята на Учителя. Така се развали тази „охрана, въплъщение на Злото". Според Учителя дядо Благо беше прероденият Климент Охридски. Хайде сега пренесете се в онова време, па проучете дейността му като първи просветител и носител на славянската азбука и си помислете защо е дошъл сега в Школата на Учителя? Той се казваше Стоян Русев, роден на 18.II.1865 г.
в село Заберново, Бургаски
окръг
и си замина на 16.I.1938 г.
Той създаде детската литература. А какво творчество има само. То иде „Свише", какви стихове, какви гатанки, скоропоговорки, разкази за деца написа той. Беше голям извор, през него течеше българската реч сътворена от векове. Идваше от онова време, когато бе донесъл азбуката на Кирил и Методий и се бе родил и живял като Климент Охридски.
към текста >>
57.
39. ГЕОРГИ КУРТЕВ И СПИРИТИЗМА В АЙТОС
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
А те имат
кръгла
масичка, около която сядат всички участници в спиритическия сеанс.
39. ГЕОРГИ КУРТЕВ И СПИРИТИЗМА В АЙТОС Първата среща на Учителя с приятелите от Айтос започва със запознаването Му с техния спиритически кръжок. Тогава Той за тях е още г-н Дънов. Брат Георги иска да Му се похвали какво са постигнали чрез техният медиум и как чрез него говорят все бележити, заминали хора. Поканват Го на кръжока, но Учителят не сяда при тях. Той сяда на една друга масичка отстрани.
А те имат
кръгла
масичка, около която сядат всички участници в спиритическия сеанс.
Те са събрани в кръг около нея и като си сложат ръцете на масичката тя започва да се клати при сеанса. Тогава идва някой дух и влиза в медиума, те му задават въпроси и той отговаря - духът говори чрез медиума. Така по този начин работи всеки път спиритическия кръжок в Айтос. Но сега Учителят седи на страна. Този път групата прави молитви, пеят песни, но не се явява някакъв дух и медиума мълчи, не иска да говори.
към текста >>
Те са събрани в
кръг
около нея и като си сложат ръцете на масичката тя започва да се клати при сеанса.
Тогава Той за тях е още г-н Дънов. Брат Георги иска да Му се похвали какво са постигнали чрез техният медиум и как чрез него говорят все бележити, заминали хора. Поканват Го на кръжока, но Учителят не сяда при тях. Той сяда на една друга масичка отстрани. А те имат кръгла масичка, около която сядат всички участници в спиритическия сеанс.
Те са събрани в
кръг
около нея и като си сложат ръцете на масичката тя започва да се клати при сеанса.
Тогава идва някой дух и влиза в медиума, те му задават въпроси и той отговаря - духът говори чрез медиума. Така по този начин работи всеки път спиритическия кръжок в Айтос. Но сега Учителят седи на страна. Този път групата прави молитви, пеят песни, но не се явява някакъв дух и медиума мълчи, не иска да говори. Става сконфузно положение.
към текста >>
Тогава по същия начин масичката започва да се търкаля, търкаля се на три крака и идва на мястото си в средата, където другите са насядали в
кръг
.
Тези от сеанса гледат и се чудят, какво ли става? За пръв път виждат такова нещо. Учителят чуква един път моливче-то си на Неговата масичка. И от масичката пред Него, която Му се покланя се чува и отвръща с едно чукане. Учителят чуква три пъти на Неговата масичка и другата масичка отвръща също с чукане три пъти.
Тогава по същия начин масичката започва да се търкаля, търкаля се на три крака и идва на мястото си в средата, където другите са насядали в
кръг
.
Те седят на столовете си, само гледат и не смеят да шавнат. Учителят поисква молив и хартия, написва няколко реда и ги подава на брат Георги: „Това Послание се даде тази вечер за вас от Духът". Тогава приятелите разбраха какво нещо е Учителят и каква власт има над духовете. От тогава в Айтос започнаха да Му викат „Учителю". Без Учител в духовния път не може да се върви.
към текста >>
58.
41. ЧЕШМАТА В ТОПОЛИЦА
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Тук направихме централно корито, хубаво
закръглено
.
И тъкмо по туй време започнаха да зреят лозята, които се намираха от чешмата нататък. Като идват селяни с коли, брали грозде, дойдат, че напълнят с грозде коритата на чешмата, които ние бяхме вече направили. Разделихме чешмата на две: едната да бъде само за хора, да могат да си точат вода и добитък да не влиза. И тук направихме 6 корита. Три корита от ляво, три корита от дясно, всичко шест и направихме пейки за сядане.
Тук направихме централно корито, хубаво
закръглено
.
А на зидарията, за чешмата, направихме едно изгряващо слънце. На стената, която опасва коритата направихме фигури на зодиака - 6 знака на зодиака (1,2,3,4,5,6) знака на зодиака и седмия знак е Водолей, който е в средата, където е самата чешма. Отпред направихме от бетон преграда, за да не може добитъкът - коне, волове да влиза навътре и да замърсява водата. А пред тази ограда напред направихме една площадка. И понеже тук беше тресавище, бе меко, тиня, то набихме големи остри камъни.
към текста >>
Водата, която извира от извора излиза от големия чучур, пада върху
кръглото
корито и от там се разпределя в ляво и в дясно като преминава през трите корита в ляво и дясно, които се използваха за пране.
Тук, където беше тресавище, кал и се затъваше до шия, стана един грамаден плочник, на който жените можеха да си белят платната. Тогава жените тъчеха и платната трябваше да се белят по особен начин и то само ако има вода и място за простира-не. Затова жените ни бяха много благодарни. Отстрани за животните направихме шест корита от едната страна и шест корита от другата страна. Всичко 12 корита за водопой на добитъка.
Водата, която извира от извора излиза от големия чучур, пада върху
кръглото
корито и от там се разпределя в ляво и в дясно като преминава през трите корита в ляво и дясно, които се използваха за пране.
От тук водата продължава в следващите шест корита в ляво и в дясно за животните където се пояха. Беше есен, идваха селяните с колите от гроздобер, пълнят коритата с грозде, напоят си добитъка и продължават. Идват жените със стомни, с кобилици и си носят вода. А водата от хубава, по-хубава и в изобилие. Тази чешма спаси селото, което често боледуваше от тифус.
към текста >>
59.
74. СТОИЛ СТЕФАНОВ И РЕПУБЛИКАТА
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Така се бяха сложили нещата при него, че като земеделец и републиканец бе хвърлен в затвора и след това бе пуснат чак когато умря цар Борис и управлението бе поето трима регенти на невръстният цар Симеон 11.Той имаше връзки с военните
кръгове
, с политически лидери.
Някои се освободиха от политиката, послушаха Учителя и Той им помогна и те смекчиха своята карма, а някои дори се освободиха от нея. Но други не послушаха и заплатиха с живота си поради своето непослушание към Учителя, изразяващо се в думи и дела. Такъв пример бе и Любомир Лулчев. А един, който не можа да се освободи от политиката бе Стоил Стефанов. Беше политик до мозъка на костите си.
Така се бяха сложили нещата при него, че като земеделец и републиканец бе хвърлен в затвора и след това бе пуснат чак когато умря цар Борис и управлението бе поето трима регенти на невръстният цар Симеон 11.Той имаше връзки с военните
кръгове
, с политически лидери.
Притежаваше власт в себе си и над другите и имаше воля, за да извърши политическа промяна още през 1943 г. обаче Учителят го спря. Дойде при Учителя, изложи му плана си, като каза, че войската е с него и искаше само една дума от Учителя, за да свали регентството и правителството за една нощ. Искаше да свали царската власт, да премахне царската династия и да направи от България република. Но Учителят му каза: „Не!
към текста >>
60.
77. АЛЕКСАНДЪР КРЪСТНИКОВ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Постепенно около него
кръгът
на неговите последователи се разширява и той основава в гара Раковски кръжок.
Решил, че той може да бъде духовен ръководител. Той се отделил, основал „Общество за психически издирвания и духознание". Издава списание и пише книжка. Така той има един подробен очерк за ясновидката Кортеза от гр. Сливен, но в него се подписва с псевдоним Алеко К.
Постепенно около него
кръгът
на неговите последователи се разширява и той основава в гара Раковски кръжок.
Най-интересното е, че той набира доста последователи и особено от селата. Събират се редовно на събрание, той изнася лекции, пеят песни и главно тълкуват онези въпроси, които теософите ги разглеждат в своите книги. Защо споменавам за него? Примерът е много ясен. Учителят е дошъл в България и вместо около Него да се съберат най-интелигентните и най-умни хора и цветът на нацията, за да може да се повдигне чрез тях българският народ, то става точно обратното.
към текста >>
61.
95. СТЕНОГРАФКАТА САВКА КЕРЕМИДЧИЕВА И СЪЩЕСТВЕНИТЕ НЕЩА ОТ ЖИВОТА НА УЧИТЕЛЯ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Учителят рядко е говорил за майка си и то само в тесен
кръг
от приятели.
Рождената майка на Учителя е била дъщеря на Йордан хаджи Атанасов. Бил е богат търговец в турско време с българско съзнание и е изпращал на свои разноски деца от народа да се учат в Цариград, а после ги е правил учители и свещеници по българските села. Така е постъпил и с Константин Дъновски, рождения баща на Учителя. Първо го е направил учител в собственото си село, после го е направил свещеник и накрая го е направил зет, като го е оженил за дъщеря си Добра. Майката на Учителя се е наричала Добра.
Учителят рядко е говорил за майка си и то само в тесен
кръг
от приятели.
Аз само веднъж Го чух да казва и с особено чувство да произнася името Добра. А един път както се бяхме събрали около Него, обърна се към Савка Керемидчиева и каза: „Добра, направи това! " Сестрите като чуха това веднага Го поправиха: „Учителю, това е Савка, а не Добра." А Той се усмихна лекичко и каза: „Рекох, това е Добра! " Ние се спогледахме и замълчахме. Някои от нас имаха знанията, а други имаха опитности как стават тези неща.
към текста >>
62.
6. ИЗКАЧВАНЕ НА ВРЪХ МУСАЛА
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Кръгло
, красиво езерце под самият връх.
Вървим и вървим. Започва да се зазорява. Небето се просветлява на изток. Зората багри, сменя цветовете. Достигаме до най-високото езерце, което Учителят нарече „Окото".
Кръгло
, красиво езерце под самият връх.
На възлизане се спирахме при рекичката, която изтича от езерото, там където пресича пътечката, по която вървим. На отиване си миехме лицето, ръцете при рекичката на „Окото", при пътеката. Учителят правеше същото. Тръгвахме по пътеката, покрай заслона. Тогава нямаше заслон.
към текста >>
63.
16. ЕКСКУРЗИИ ДО ВИТОША И ОТКРИВАНЕ НА БИВАКА „ЕЛ ШАДАЙ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Наредим се на поляната в един общ
кръг
.
Учителят отиваше на Бивака с голямо разположение. Там си почиваше. Та Той държеше пет беседи в седмицата. Като си от-почине, съберем се около Него, пеем песни и така прекарвахме в общ братски живот. Обедът беше общ.
Наредим се на поляната в един общ
кръг
.
Учителят до камъка се облегне и трапезата се слага. Като студенти бяхме бедни хора. Ядехме обикновено сух хляб и праз. Приятелите като ни погледнат всеки започва да носи: де сирене, де масло, който каквото носи и така нашата трапеза ставаше по-богата отколкото на другите. След туй Учителят на тази поляна даде редица упражнения.
към текста >>
64.
29. ЗАСЛОНЪТ И КУХНЯТА
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Музикантите подготвят предварително програма, седнат в средата, а ние сме наредени в
кръг
и слушаме.
Трябва да кажа, че общия обяд бе много важен и хубав момент от братския живот. Всеки с удоволствие сядаше между приятелите и близките си и това наистина беше общ братски обед. Казаните са изнесени вън, дежурните разливат храната в съдовете, които всеки сам си поднася, храната е разлята, съдините са на импровизираната каменна маса и накрая се дава знак, започва се обща кратка молитва. Пожелават добър обяд. Като се нахраним, водеха се разговори, след което винаги започваха обедни братски концерти.
Музикантите подготвят предварително програма, седнат в средата, а ние сме наредени в
кръг
и слушаме.
Програмата бе различна и те предварително я подготвят.
към текста >>
65.
30. ОТКРИВАНЕТО НА ИЗВОРА „РЪЦЕТЕ, КОИТО ДАВАТ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
На първия ред имаме
кръг
с точка и два лъча, които са получени при разтварянето на линията на окръжността и диаметъра на
кръга
.
Този надпис е свързан с построяването на чешмата и означава датата, месеца и часа. Ето как се чете: 1930 г. 25.07., 12 ч. по обед. Отстрани на този надпис са издълбани на камъка геометрични фигури.
На първия ред имаме
кръг
с точка и два лъча, които са получени при разтварянето на линията на окръжността и диаметъра на
кръга
.
Те са очертали и оформили триъгълника с точка. Каква е символиката? Ще я намерите в една от беседите на Учителя. До чешмата в страни има една скала, върху която като с човешка длан е положен един голям камък с яйцевидна форма закрепен в една точка. Учителят често се спираше пред него и с един пръст с показалеца на дясната ръка го побутваше и той се клатеше.
към текста >>
66.
32. УСТРОЙВАНЕ И БИТ НА ЛАГЕРА
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
По средата на поляната бе оформен един
кръг
, който бе ограден с камъни и служеше за огнище на нашите лагерни вечерни огньове, които бяха съпроводени с братски песни и декламация на стихове от нашите поети.
Когато казаните бяха готови с яденето и гозбата приготвена, дежурните изнасяха казаните от огнището и ги поставяха в средата на поляната. С големи черпаци сестрите разсипваха обеда. Споменахме по-рано, че имахме склад за продуктите, както и магазин от който се зареждаха приятелите. За магазина се грижеше Гради Минчев. Дърва се донасяха от района на първото езеро.
По средата на поляната бе оформен един
кръг
, който бе ограден с камъни и служеше за огнище на нашите лагерни вечерни огньове, които бяха съпроводени с братски песни и декламация на стихове от нашите поети.
Вечерно време, когато приятелите се връщаха от кратките излети по езерата, когато слънцето се наклони преди да залезе, ние вечеряме винаги преди да залезе слънцето. Това беше правило за учениците. Залезе ли слънцето, не ядем. Когато се наклони слънцето ние правим нашата вечеря. Обикновено чай или картофи, или нещо леко, кой каквото има.
към текста >>
67.
33. СПИРАЛАТА
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Като играехме по двойки или трябваше да ги заобикаляме и
кръга
се нарушаваше или пък да ги прескачаме и се нарушаваше ритъма, с който играехме.
33. СПИРАЛАТА Понякога играехме Паневритмия на полянката при второто езеро и то когато времето бе лошо. Но тук имаше много камъни останали от някогашните ледникови морени.
Като играехме по двойки или трябваше да ги заобикаляме и
кръга
се нарушаваше или пък да ги прескачаме и се нарушаваше ритъма, с който играехме.
Възникна идеята да разчистим поляната. Събрахме тези камъни, а всеки от тях беше голям 50 на 40 см. Събрахме всички камъни на средата на поляната. Чудехме се какво да ги правим. Тогава се предложи да направим от тях пейки за сядане.
към текста >>
Споделиха с Учителя и Той предложи да се направят каменни пейки във вид на спирала,
кръгла
спирала.
Възникна идеята да разчистим поляната. Събрахме тези камъни, а всеки от тях беше голям 50 на 40 см. Събрахме всички камъни на средата на поляната. Чудехме се какво да ги правим. Тогава се предложи да направим от тях пейки за сядане.
Споделиха с Учителя и Той предложи да се направят каменни пейки във вид на спирала,
кръгла
спирала.
На тези каменни пейки по-късно трябваше приятелите да сядат и да им служат за скамейки при обед. Започнахме 5-6 човека да зидаме със суха зидария. Първо очертахме спиралата и тя започна да се движи от вън на вътре до своя център. Зидахме камъните един до друг, големи 50 на 40 см някои по-големи, някои по-малки, а до нас непрекъснато беше Учителят, наблюдаваше и даваше съвети, като 5-6 души братя работехме усилено. Единствено от начало до край с нас беше сестра Янакиева, която най-усърдно вземаше участие, слагаше дребни камъни във фугите.
към текста >>
Бяха валели дъждове и от склона на върха се откачи един голям камък, търкулна се и застана там на пътеката, където трябваше да върви
кръга
на Паневритмията.
Зидахме камъните един до друг, големи 50 на 40 см някои по-големи, някои по-малки, а до нас непрекъснато беше Учителят, наблюдаваше и даваше съвети, като 5-6 души братя работехме усилено. Единствено от начало до край с нас беше сестра Янакиева, която най-усърдно вземаше участие, слагаше дребни камъни във фугите. Така тази каменна пейка във вид на спирала бе готова. Значи камъните, които бяха натрупани в средата по съвета на Учителя бяха направени на каменни пейки в средата за сядане във вид на спирала. Беше 1938 г., година на спиралата и най-добрата година за България.
Бяха валели дъждове и от склона на върха се откачи един голям камък, търкулна се и застана там на пътеката, където трябваше да върви
кръга
на Паневритмията.
Беше паднал, застанал и сега ни пречеше. А камъкът голям и тежи около три тона. Кой ще го мръдне? Освен това почвата отдолу под него е мокра. Приятелите се мъчиха да побутнат камъка, но не могат.
към текста >>
68.
40. КЪДЕ ИГРАЕХМЕ ПАНЕВРИТМИЯ? ПАНЕВРИТМИЯ ПРИ ВТОРОТО ЕЗЕРО „ЕЛБУР
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Кръгът
на Паневритмията се движеше около тези устройства.
ПАНЕВРИТМИЯ ПРИ ВТОРОТО ЕЗЕРО „ЕЛБУР" Тук бе мястото, където опънахме палатките си, където беше построена кухнята, а до нея магазина за храна. Беше оформена поляната за играене на Паневритмия и мястото разчистено от камъни. В средата на поляната бе направена спиралата, каменни седалки, пейки на които сядахме. До нея имаше дървени пейки направени от големи дървета. Там беше и огнището за нашите лагерни огньове.
Кръгът
на Паневритмията се движеше около тези устройства.
Той не винаги беше правилен като идеална окръжност, защото мястото не позволяваше. Трябваше да заобикаляме големи скали и камъни. В средата свиреха музикантите - цигулари, а около тях се движеше в кръг Учителят, който играеше. Палатките бяха разположени встрани далеч от поляната. Когато времето беше лошо и не позволяваше да се правят излети играехме тук.
към текста >>
В средата свиреха музикантите - цигулари, а около тях се движеше в
кръг
Учителят, който играеше.
До нея имаше дървени пейки направени от големи дървета. Там беше и огнището за нашите лагерни огньове. Кръгът на Паневритмията се движеше около тези устройства. Той не винаги беше правилен като идеална окръжност, защото мястото не позволяваше. Трябваше да заобикаляме големи скали и камъни.
В средата свиреха музикантите - цигулари, а около тях се движеше в
кръг
Учителят, който играеше.
Палатките бяха разположени встрани далеч от поляната. Когато времето беше лошо и не позволяваше да се правят излети играехме тук. След Паневритмия всички се събирахме около Учителя, целувахме ръка и започваха интересни разговори. През това време музикантите свиреха. Накрая се разотивахме по палатките.
към текста >>
69.
42. ПАНЕВРИТМИЯ ДО ТРЕТОТО ЕЗЕРО „БАЛДЕР - ДАРУ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Ние играем пред третото езеро на една голяма поляна и
кръгът
е достатъчно голям.
42. ПАНЕВРИТМИЯ ДО ТРЕТОТО ЕЗЕРО „БАЛДЕР - ДАРУ" Тук излизахме, когато обстановката предразполагаше за по-голямо вътрешно задълбочаване и изживяване. Обстановката тук е необикновена.
Ние играем пред третото езеро на една голяма поляна и
кръгът
е достатъчно голям.
По средата десетина музиканти свирят мелодиите от Паневритмията. Тука през 1939 г. се играеха най-големйте Паневритмии. Но през всички години тук сме играли. Долината предразполага към мистични преживявания, фотографът Васко Искренов е направил може би най-сполучливите снимки на Паневритмията.
към текста >>
70.
43. ПАНЕВРИТМИЯ КРАЙ ПЕТОТО ЕЗЕРО „МАХАБУР
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Веднъж Учителят нареди всички ученици да се наредят в
кръг
, обърнати с гръб към центъра и след това всеки трябваше да върви по посока на радиуса на
кръга
, независимо кой каква пречка ще срещне.
Веднъж те дойдоха между нас, застанаха помежду ни като преди това се бяха наредили в права редица и ни наблюдаваха. След като свърши Паневритмията ние се скупчихме около Учителя да Му целуваме ръка и когато се огледахме видяхме, че конете са се размесили между нас. Като че ние се намирахме между конете, а не конете между нас. Учителят ги погледна, усмихна се и рече: „Тези коне са кандидати за бъдещи ученици на Братството." Да, чуден е животът, неповторим, неразгадаем. Понякога Учителят даваше упражнения според местноста, според обстановката и според духа, който създава обстановката.
Веднъж Учителят нареди всички ученици да се наредят в
кръг
, обърнати с гръб към центъра и след това всеки трябваше да върви по посока на радиуса на
кръга
, независимо кой каква пречка ще срещне.
Дали ще бъде камък, храст или вода. Всички тръгнахме и извървяхме доста голямо пространство. Някои дойдоха дори до езерото, но не влязоха в него. Тогава Учителят каза: „Това упражнение направихте добре. Това показва, че за в бъдеще ще имате добри условия за работа." Голямата площ на езерото „Махабур" наистина удивлява и създава страх.
към текста >>
71.
44. ПАНЕВРИТМИЯ НА ПОЛЯНАТА НАД „ЕЗЕРОТО НА ЧИСТОТАТА
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Тук ние разполагахме нашият
кръг
на Паневритмията.
44. ПАНЕВРИТМИЯ НА ПОЛЯНАТА НАД „ЕЗЕРОТО НА ЧИСТОТАТА" По пътеката на 122 стъпала излизахме на една голяма поляна. От едната страна на поляната е „Харамията", а от другата страна е едно малко езерце, което нарекохме „Езерото на Чистотата". Това име го даде Учителят. Тази поляна се разполагаше на върха на хребета, беше голяма, равна, открита отвсякъде и беше едно от най-хубавите места на езерата.
Тук ние разполагахме нашият
кръг
на Паневритмията.
Това беше необикновен, голям кръг и имахме възможност да се съединим със всички върхове и езера наоколо. Такъв простор и такова разширение на духа получава човек на тази поляна. Необикновена поляна. След Паневритмията ние отивахме към източната страна, като сядахме на скалата и тук обикновено Учителят държеше беседи. Това беше връх, който се издигаше над езерото.
към текста >>
Това беше необикновен, голям
кръг
и имахме възможност да се съединим със всички върхове и езера наоколо.
44. ПАНЕВРИТМИЯ НА ПОЛЯНАТА НАД „ЕЗЕРОТО НА ЧИСТОТАТА" По пътеката на 122 стъпала излизахме на една голяма поляна. От едната страна на поляната е „Харамията", а от другата страна е едно малко езерце, което нарекохме „Езерото на Чистотата". Това име го даде Учителят. Тази поляна се разполагаше на върха на хребета, беше голяма, равна, открита отвсякъде и беше едно от най-хубавите места на езерата. Тук ние разполагахме нашият кръг на Паневритмията.
Това беше необикновен, голям
кръг
и имахме възможност да се съединим със всички върхове и езера наоколо.
Такъв простор и такова разширение на духа получава човек на тази поляна. Необикновена поляна. След Паневритмията ние отивахме към източната страна, като сядахме на скалата и тук обикновено Учителят държеше беседи. Това беше връх, който се издигаше над езерото. От тук се спуска стръмна пътека стъпаловидно до „Езерото на Чистотата", едно малко езерце с открита широка долина, добре огрявана от слънцето.
към текста >>
72.
56 . КОНЦЕРТИ НА РИЛА
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Всички се разполагахме на сковани маси и пейки и се правеше един
кръг
.
56 . КОНЦЕРТИ НА РИЛА Най-тържествен беше братския обед.
Всички се разполагахме на сковани маси и пейки и се правеше един
кръг
.
До огнището се донасяха два големи казана от където се разливаше храната от дежурните по кухня. Те биваха всеки ден около 20 човека, защото трябваше да приготвят храна за 400-500 човека. На Учителя се слагаше отделна масичка и обикновено Той извикваше някой от възрастните приятели да седнат до Него, на пейка скована от едно голямо дърво и четири малки крачета. Останалите сядаха на спиралната каменна пейка, така че за всеки имаше място. След като свърши обеда, приберат се съдовете и музикантите застават в средата на кръга, сядат на подвижни столчета, които си носеха от София и ни поднасяха своята концертна програма.
към текста >>
След като свърши обеда, приберат се съдовете и музикантите застават в средата на
кръга
, сядат на подвижни столчета, които си носеха от София и ни поднасяха своята концертна програма.
Всички се разполагахме на сковани маси и пейки и се правеше един кръг. До огнището се донасяха два големи казана от където се разливаше храната от дежурните по кухня. Те биваха всеки ден около 20 човека, защото трябваше да приготвят храна за 400-500 човека. На Учителя се слагаше отделна масичка и обикновено Той извикваше някой от възрастните приятели да седнат до Него, на пейка скована от едно голямо дърво и четири малки крачета. Останалите сядаха на спиралната каменна пейка, така че за всеки имаше място.
След като свърши обеда, приберат се съдовете и музикантите застават в средата на
кръга
, сядат на подвижни столчета, които си носеха от София и ни поднасяха своята концертна програма.
Приятелите са насядали по каменната спирала, някои на земята по камъните, на пейките, всеки е заел подходящо място и наблюдава и слуша концерта. Те свириха както и класическа музика, така и песни от Учителя. В някои от програмите свиреха трио: Галилей Величков и Филип Стоицев - цигулка и Невена Капитанова - китара. Друг път имаше инструментален състав, в който свиреше Кирил Икономов, Мария Златева, Филип Стоицев, Галилей Величков, Пенка Анева, Веселин Павлов, който след това стана диригент на Софийската опера. Понякога музикантите изпълняваха и солово някои мелодии като Симеон Симеонов, Кирил Икономов, а понякога с изпълнение на две цигулки.
към текста >>
73.
39. В ТРИНАДЕСЕТИЯТ КРЪГ НА АДА
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
39. В ТРИНАДЕСЕТИЯТ
КРЪГ
НА АДА Бях последствен девет месеца и бях поставен сам в килия напълно изолиран от света.
39. В ТРИНАДЕСЕТИЯТ
КРЪГ
НА АДА Бях последствен девет месеца и бях поставен сам в килия напълно изолиран от света.
Това е целта на служителите на ада. По всяко време през деня и през нощта ме извикваха и по няколко следователи ме разпитваха със всякакви средства и ме караха да дам показания, които им са угодни. Обвиняваха ме, че съм убил Магдалена. Онази, която носеше табела на главата си „Жертва на Дънов". Обвиниха ме, че сме горели пари с чували през време на обмяна на парите през 1947 г., но аз не се предавах.
към текста >>
Аз се намирам в 13-тия
кръг
на ада." Следователят след тези думи се успокои и седна на стола си.
Аз го изгледах и се обърнах към следователя: „Какво сте направили от този човек? Вие сте го смазали психически и морално. Това е престъпление пред човека и пред онзи, който е създал човека" и тропнах с юмрук по масата. Следователят скочи веднага: „Ти знаеш ли къде се намираш, че така ни тропаш? " „Знам!
Аз се намирам в 13-тия
кръг
на ада." Следователят след тези думи се успокои и седна на стола си.
„Щом знаеш къде се намираш, то ти е време да започнеш да учиш законите на ада." „Съгласен съм" - беше моят отговор. И дойде това време да мина през училището на ада и да изучавам уроците, които ми се преподаваха там. Преподавателите ми бяха служителите на затвора. Вероятно бях добър ученик, че след изпитите си аз получих оценка отличен и ме освободиха от затвора след като излежах четири години. А имах присъда за дванадесет години.
към текста >>
Научих се как се излиза от 13-тия
кръг
на ада.
Вероятно бях добър ученик, че след изпитите си аз получих оценка отличен и ме освободиха от затвора след като излежах четири години. А имах присъда за дванадесет години. Ето, това означава, да си прилежен ученик и добър ученик. Все ще дойде някой да оцени твоята работа. И ангел Господен слезна и даде своята оценка и вратите адови се отвориха и ни пуснаха на свобода.
Научих се как се излиза от 13-тия
кръг
на ада.
Излиза се след като се разплатиш по всички правила и закони на Ада! А там има закони.
към текста >>
74.
40. ТРИТЕ ВЪПРОСА И ТРИТЕ ОТГОВОРА
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Тук нямаше молив и хартия, защото тук бе 13-тия
кръг
на ада.
С червен конец ако отговора на втория въпрос е положителен и с кафяв конец ако отговора на третия въпрос е положителен. Но ако са отрицателни отговорите на 1-вия, 2-рия и третия въпрос то да се закърпят на три редове с черни конци. Момчето запомни всичко много добре, излезна от затвора, срещнало се с Мария и предаде всичко. Когато Мария изпрати изпраното и изгладено бельо, пристигнаха и чорапите и с тях дойдоха отговорите и на моите три въпроси. Момчето бе запомнило всичко наизуст.
Тук нямаше молив и хартия, защото тук бе 13-тия
кръг
на ада.
Но и тук слезна ангел Господен, влезна в един от началниците на затвора и му нареди да поставят това момче в моята килия. Така дойде помощта от Невидимия свят в 13-тия кръг на ада. Следствието продължаваше да се води, но аз бях вече ориентиран за много неща и не можех да допусна грешка. Бях с ясна мисъл и с будно съзнание.
към текста >>
Така дойде помощта от Невидимия свят в 13-тия
кръг
на ада.
Момчето запомни всичко много добре, излезна от затвора, срещнало се с Мария и предаде всичко. Когато Мария изпрати изпраното и изгладено бельо, пристигнаха и чорапите и с тях дойдоха отговорите и на моите три въпроси. Момчето бе запомнило всичко наизуст. Тук нямаше молив и хартия, защото тук бе 13-тия кръг на ада. Но и тук слезна ангел Господен, влезна в един от началниците на затвора и му нареди да поставят това момче в моята килия.
Така дойде помощта от Невидимия свят в 13-тия
кръг
на ада.
Следствието продължаваше да се води, но аз бях вече ориентиран за много неща и не можех да допусна грешка. Бях с ясна мисъл и с будно съзнание.
към текста >>
75.
42. ЧОВЕШКАТА ДУША, КОЯТО РАЗЦЪФТЯ В 13-ТИЯ КРЪГ НА АДА
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
42. ЧОВЕШКАТА ДУША, КОЯТО РАЗЦЪФТЯ В 13-ТИЯ
КРЪГ
НА АДА Имаше един помак, казваше се Реджеб и бе политически затворник, защото беше бунтувал помаците.
42. ЧОВЕШКАТА ДУША, КОЯТО РАЗЦЪФТЯ В 13-ТИЯ
КРЪГ
НА АДА Имаше един помак, казваше се Реджеб и бе политически затворник, защото беше бунтувал помаците.
Бяха го изпратили при мен в килията. Беше смазан като човек от следствието. За два месеца след свършване на следствието аз му върнах духа изгубен по време, на следствието. Пях му от песните на Учителя, говорих му за Бога, разказах му за света на светиите. А колко приказки му разказах за Аллах и бедуините.
към текста >>
76.
63. ИСТИНАТА ЗА АНГЕЛА ПРИКОВАН В ПЛЪТТА
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
В момента Учителят леко с бастуна си разтворил
кръга
, който е бил около Него, една сестра и един брат се отместили и се отворила една пролука, през която Учителят погледнал към поляната, посочил с бастуна си към едного и казал: „Ето един брат, който ще ви покаже как се държи изпит за ученик в Школата на Бялото Братство." Всички се обърнали към този брат.
Затова смятаме, че не ще бъде далеч времето, когато тези сили отново ще се явят, за да се опитат да посегнат отново върху Словото на Учителя. И тогава онези, които са прочели тези редове на „Окованият ангел" ще разберат, че и други преди тях са минали през изпитания, за да защитят името си на ученици от Школата на Учителя. Като пример ще разкажем един случай, който многократно ми е бил разказван от онези съвременници на Учителя, които бяха целували десницата Му и бяха слушали живото Му Слово. Един ден, по времето на Учителя, на Изгрева около Него са се били събрали една групичка от няколко братя и сестри. Водил се е някакъв разговор.
В момента Учителят леко с бастуна си разтворил
кръга
, който е бил около Него, една сестра и един брат се отместили и се отворила една пролука, през която Учителят погледнал към поляната, посочил с бастуна си към едного и казал: „Ето един брат, който ще ви покаже как се държи изпит за ученик в Школата на Бялото Братство." Всички се обърнали към този брат.
Този брат стоял на 30 метра от тях, гледал ги и не смеел да се приближи към групичката около Учителят, за да не би да наруши и смути разговора на Учителя с приятелите. Минали години и всички, които са били тогава около Учителя, то по време на процеса срещу Братството 1957/58 г. се отдръпват и отричат. Останал само този брат да държи изпита си на ученик от Школата на Учителя -на Всемировия Учител Беинса Дуно. Този брат е бил БОРИС НИКОЛОВ.
към текста >>
77.
XIII. ПРОРОЧЕСТВО НА УЧИТЕЛЯ ЗА ИДНИТЕ ДНИ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
вечерта във време на молитва, при ставане в началото на лекцията аз изтръпнах и видях на стената на изток един подвижен
кръг
, един метър в диаметър със златен ореол.
Аз знаех това." И аз му отговорих: „Никъде не ми поискаха открит лист." Учителят ме покани да влеза вътре в 10 и 30 ч. сутринта. Сложи на масата лист и писалка и ми каза: „Ще пишете рекох". Той ми каза: „Кажете Видението, което сте видяли на 9 срещу 10 януари 1944 г.? Аз Му разправих, че в салона на гр. Айтос в 6 ч.
вечерта във време на молитва, при ставане в началото на лекцията аз изтръпнах и видях на стената на изток един подвижен
кръг
, един метър в диаметър със златен ореол.
Вътре в кръга веднага се спуска една лента като бял атлас с около 30 см широчина в диагонал от север горе към юг долу. Веднага видях горе над лентата образа жив на Учителя, а долу също беше Неговия образ, но не така светъл както горния. Изведнъж чух Учителят да казва: „Дойде часът, свърши се! " И аз преди да проумея казаното от Учителя, един ангел написа в диагонал върху лентата същото: „Дойде часът, свърши се! " След една малка пауза същият ангел преряза лентата под написаното със златни букви.
към текста >>
Вътре в
кръга
веднага се спуска една лента като бял атлас с около 30 см широчина в диагонал от север горе към юг долу.
Сложи на масата лист и писалка и ми каза: „Ще пишете рекох". Той ми каза: „Кажете Видението, което сте видяли на 9 срещу 10 януари 1944 г.? Аз Му разправих, че в салона на гр. Айтос в 6 ч. вечерта във време на молитва, при ставане в началото на лекцията аз изтръпнах и видях на стената на изток един подвижен кръг, един метър в диаметър със златен ореол.
Вътре в
кръга
веднага се спуска една лента като бял атлас с около 30 см широчина в диагонал от север горе към юг долу.
Веднага видях горе над лентата образа жив на Учителя, а долу също беше Неговия образ, но не така светъл както горния. Изведнъж чух Учителят да казва: „Дойде часът, свърши се! " И аз преди да проумея казаното от Учителя, един ангел написа в диагонал върху лентата същото: „Дойде часът, свърши се! " След една малка пауза същият ангел преряза лентата под написаното със златни букви. След срязване на лентата, Учителят излетя нагоре, освети стаята и каза: „Мир вам!
към текста >>
78.
2. УСТАВЪТ НА РУСЕНСКОТО БРАТСТВО
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 3
Чл. 14.Печата на обществото е
кръгъл
в петоъгълна звезда, заобиколена с думите: „Общество Бяло Братство - Русе".
Забележка 3.3а разискванията и решенията на събранията съставлява се протокол, подписан от председателя и всички членове на управителния съвет. Чл. 12.Извънредно събрание на членовете става по решение на Управителния съвет. ПОСТЪПВАНЕ Чл. 13 За постъпване в обществото подава се писмена молба до управителния съвет, която се разглежда в годишното общо събрание и когато всички членове единодушно са съгласни - заявителя се приема за член. Напускане на обществото става тъй също с писмена молба, която се разглежда по горния начин.
Чл. 14.Печата на обществото е
кръгъл
в петоъгълна звезда, заобиколена с думите: „Общество Бяло Братство - Русе".
Чл. 15.Обществото може да се разтури само когато 2/3 от членовете му решат това. Събранието на всички членове решава какво да стане с имотите му. Настоящият устав се разгледа и прие от учредителното събрание на 9 март 1921 г. Членове основатели: Н. Ватев, Сим.
към текста >>
79.
7. РАЗРУШАВАНЕТО НА ИЗГРЕВА
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 3
Поставя се одходяща елипса, която огражда гроба и една
кръгла
плоча с издълбан Пентаграм.
Телеграмата с разрешението е получена от Москва. Един последовател на Учителя, ятак на комуниста Антон Югов, който заема длъжността министър на вътрешните работи в новото правителство, занася телеграмата на последния. С неговият подпис на 30.ХII.1944 г. с писмо на официален лист от Министерството на вътрешните работи се разрешава погребението да се извърши на Изгрева. 5. Мястото, където е положено тялото на Петър Дънов впоследствие се оформя.
Поставя се одходяща елипса, която огражда гроба и една
кръгла
плоча с издълбан Пентаграм.
Около гроба е оформена градина, за която се грижат последователите на Петър Дънов. 6. На 3.I.1948 г Братският съвет прави изложение до Министър председателя на Република България пред когото се настоява да се спре отчуждаването на имота на Изгрева. При първото отчуждаване се съставя списък, по който са отчуждени 295 парцела от квартал „Сталин" и квартал „Гео Милев". В този списък попадат квартали находящи се в месността Изгрев, а именно квартал N1 и квартал N 15 със всичките свои парцели. Първото отчуждаване е станало въз основа на закон, според който онзи, който владее повече от един парцел, то втория се отчуждава за нуждите на обществото.
към текста >>
80.
СЪДЪРЖАНИЕ
,
,
ТОМ 4
Студентският
кръг
13.
Първите идейни насоки 8. Котвата 9. Учителят и четирите категории съзнания 10. Младежките събори 11. Елипсата около котвата 12.
Студентският
кръг
13.
Двата разностранни триъгълници 14. Трите мистерии в битието 15. Космичната вълна на Любовта 16. Звездният свят 17. Духовната група около Учителя 18.
към текста >>
Външният
кръг
на света.
Младежките събори 36. Анархизмът и новото учение 37. Пътят е открит 38. Следването ми в чужбина 39. Равносметката 40.
Външният
кръг
на света.
Равносметка на личности и съдби 41. Външният кръг на Школата 42. Години на възрастване и възмъжаване 43. Бракът в Школата 44. Мъжът и жената в Школата 45.
към текста >>
Външният
кръг
на Школата 42.
Пътят е открит 38. Следването ми в чужбина 39. Равносметката 40. Външният кръг на света. Равносметка на личности и съдби 41.
Външният
кръг
на Школата 42.
Години на възрастване и възмъжаване 43. Бракът в Школата 44. Мъжът и жената в Школата 45. От всяко дърво свирка не става 46. Цанка Екимова 47.
към текста >>
81.
13.ДЕНЯТ НА ПРОЛЕТНОТО И ЕСЕННОТО РАВНОДЕНСТВИЕ
,
,
ТОМ 4
Върху небесната сфера тя образува
кръг
, който е наклонен спрямо плоскостта на небесния екватор в две точки.
ДЕНЯТ НА ПРОЛЕТНОТО И ЕСЕННОТО РАВНОДЕНСТВИЕ Траекторията на видимото движение на Слънцето, което се върти от запад на изток в същата посока, както и земята, се нарича еклиптика.
Върху небесната сфера тя образува
кръг
, който е наклонен спрямо плоскостта на небесния екватор в две точки.
Това са точките на пролетното равноденствие в знака Овен от Зодиака на 22 март и на есенното равноденствие в знака Везни на 22 септември. Движейки се по еклиптиката, за една година Слънцето преминава последователно през 12 съзвездия, които образуват зодиака, по около 30 дни. В дните на равноденствията - пролетно и есенно, Слънцето осветява еднакво двете полукълба на земята и денят е равен на нощта. Денят на пролетното равноденствие е 22 март и се нарича Денят на Пролетта, който е начало на Духовната година на Школата. Денят на есенното равноденствие е 22 септември и се нарича Денят на учебната година на Школата.
към текста >>
82.
І.2.ПОСЛЕДНАТА ПАНЕВРИТМИЯ С УЧИТЕЛЯ, НА ВРЪХ МУСАЛА - 22.VII.1940 ГОДИНА
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
След отдих и добра почивка - големият
кръг
около огнището се подготви за обяд, в дух и стил на нашите общи Рилски обеди.
В това отношение Рила е история, но Рила е и бъднина, но всичко това знание е изписано от писмото на каменопадите и бистро струйните води! " Старателният при подобни разговори брат Боев успя да стенографира тези мисли, преди да продължим възлизането на стръмнините на прочутите „серпантини" на пътеката. Неусетно, в приятен разговор, по време на кратък отдих, боровите гори останаха зад нас и навлязохме в сектора на клека, където е нашият „оазис", малката терасовидна полянка над „Велчовото мосте". По-чутките и находчиви приятели дойдоха да посрещнат УЧИТЕЛЯ и най-дружелюбно Го поканиха в набързо подготвения планински стан. Разбира се, всичко бе готово - и свареният ароматен чай, и топлата картофена чорбица.
След отдих и добра почивка - големият
кръг
около огнището се подготви за обяд, в дух и стил на нашите общи Рилски обеди.
Не след дълго, раниците са наново на раменете и групата пое пътя към хижата. Предвидливият и разумен Неделчо побърза напред, да уреди нощуването на УЧИТЕЛЯ в определената стая на хижата и ни посрещна, за да сподели радостната вест, преди още групата да почне изкачването на последната стръмнина, наречена от туристите „Голгота". Разбира се - хижарят - добър и гостоприемен, разпореди нощуването на приятелите по стаите, а те, успокоени от добрия прием, използваха най-свободно часовете и за отмора, и за разходка из езерния циркус. А тази хижа, по-скоро местността, преди още да бъде застроена, този каменен планински дом, в годините между 1920 и 1930 е била повод за редица екскурзии, станали исторически в живота на братството. Голямо мнозинство от последователи на УЧИТЕЛЯ, дни и нощи, в мъгли и студени дъждовни превалявания, без подслон, на открито, около горящи и димящи мокри клекове, загърнати само с платнище, или накъсано одеало, най-търпеливо е изучавало първите и начални връзки с планината.
към текста >>
Кръгът
се оформи на немалката тераска на върха и УЧИТЕЛЯТ бе готов за първите стъпки на Паневритмията.
Лумна първият слънчев лъч. Запя се в полуглас песента „Духът Божий", произнесе се „Добрата молитва", прозвуча и песента „фир-фюр-фен" и наново всички произнесоха молитвата „Пътят на Живота", след която като хармоничен акорд бе подет мотива „АУМ" - заредуваха се и други свещени формули, произнесени за първи път от УЧИТЕЛЯ, след което чухме кратко слово. Слънцето бе изкачило небосвода, когато заиграхме първите шест упражнения. И ето, че настъпи и момента за Паневритмията - моят концертен изпит! Въпреки прохладата на върха, настройката на цигулката ми бе добра.
Кръгът
се оформи на немалката тераска на върха и УЧИТЕЛЯТ бе готов за първите стъпки на Паневритмията.
Изненадата от изпълнението за мен бе голяма - непознатата акустика на върха. Оказа се, че тя бе в известен смисъл звукова бариера само лично за мен. Цигулката ми звучеше добре и тоновете достигаха до играещите, без аз да мога да ги слушам чисто и ясно, както това е навсякъде другаде. Със сплашен трепет изпълнявах упражнение след упражнение, като повече се вглеждах в лъковата и пръстовата техника, отколкото в звучността на инструмента! След упражнението „Мисли, право мисли..." попривикнах с този акустичен феномен и продължавах да свиря с голямо внимание.
към текста >>
83.
І.3. МИНАЛО, НАСТОЯЩЕ, БЪДЕЩЕ
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
Всяка дъждовна капка има дълговечна история, наречена минало, нейното настояще, бурно, или спокойно, неотменно води към бъдещето, за да се включи в
кръговрата
на вечността - закономерното единство на минало, настояще и бъдеще.
За Великата разумна природа, в която обитават хората, ангелите и Божиите синове, миналото, настоящето и бъдещето са вплетени в едно! Ами, в една плодна семка не е ли вложено миналото, не се ли разгъва настоящето, не се ли проявява бъдещето! Всеки настоящ момент е резултат на миналото, всеки настоящ момент става минало, всеки настоящ момент е изгрев на бъдещето! Не само плодната семка е образ на това триединство! Ами.водата, в нейните агрегатни състояния, не е ли великолепен израз на триединството.
Всяка дъждовна капка има дълговечна история, наречена минало, нейното настояще, бурно, или спокойно, неотменно води към бъдещето, за да се включи в
кръговрата
на вечността - закономерното единство на минало, настояще и бъдеще.
На същата закономерност е подчинено и развитието на човека. Яйцето, ембриона, всички възрастови фази на човека са зрима и осезаема проекция на неговата душа и на неговия дух. При частичното знание, по-лесно се усвоява настоящето, по-мъчно се разчита миналото и най-трудно се определя бъдещето. Разбира се, не става въпрос за елементарното близко минало, нито за много близкото бъдеще. Правилно е човек да се интересува и изучава миналото, то е опит и поука, основа на солидно знание.
към текста >>
84.
І.7. ЕДИН ДЕН ОТ ЛЕТУВАНЕТО НА РИЛСКИТЕ ЕЗЕРА
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
При добри атмосферни условия може да се построи по-малък, или по-голям
кръг
от играещи двойки, за да прозвучи паневритмичната музика.
Новото, което се е родило заедно с деня на Молитвения връх, може да бъде и цяла съдба. Много са изявите на Новото, което внася очакваното Слово. То прониква в дълбините на съзнанието, за да бъде израз на разумен живот тогава, когато му е времето. Когато последната мисъл на Учителя отзвучи, всички изправени на крака изпяват заключителната песен и гласно произнасят молитвени формули, след което един по един слизат внимателно от каменната аула - Молитвения връх, за да се подготвят за богатата програма на ежедневието на лагерния живот. Изиграването на първите шест гимнастични упражнения се последва от подкрепителна почивка.
При добри атмосферни условия може да се построи по-малък, или по-голям
кръг
от играещи двойки, за да прозвучи паневритмичната музика.
Тогава Паневритмията се изиграва на отревените с алпийска трева поляни до езерото Балдер Дару, или на поляната до езерото Махабур, или над приветливото и скромно езеро на Чистотата. Паневритмията е тържество, в което учениците участват с ритмични движения и песни, подети от малък струнен състав. Паневритмията пробужда жизнените сили, прави достъпни до съзнанието онези енергии, които са необходими за неговото укрепване и пробуждане. Учениците знаят значението на тази паневритмична музика и се стремят да играят упражненията с любов и умение. С отговорност за плавност и пластичност, за красота.
към текста >>
85.
І.10. ЗА ПРАЗНИКА
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
Луната бе напълно
окръглена
.
В подобен предпразничен ден останах до късно на Изгрева. Приятелите почти се бяха прибрали за почивка. Бях готов и аз да се прибера и подготвя за празника. А самата вечер бе изключително приятна. Спокойна, мирна, топла и светла вечер.
Луната бе напълно
окръглена
.
От пречистения небосвод лунната светлина бе особено сребриста и мека. Топлият вятър през деня бе издухал и най-малките облачета, кацнали по върховете на Витоша. Като минавах покрай салона, забелязах, че голямата лампа над горницата на УЧИТЕЛЯ бе запалена и на балкона Неговата фигура ярко се очертаваше, осветена най-вече от луната. Белите дрехи, бялата панамена шапка изглеждаха още по-светли и по-лъчисти. Опрян на балкона, Той оглеждаше Изгрева, който заспиваше.
към текста >>
86.
І.13. ТРИТЕ ИЗПИТА
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
Пред своя разплакан и измъчен баща, поех обещанието да се грижа за семейството и да
окръгля
образованието на моята малка сестричка.
Той ме остави да бъда в плен на предложенията и след това протегна мощна десница, и ме изтръгна от сладникавия поток. Така най-добре разбрах пясъчните основи на „общественото добруване" - несъвместимо с пътя на ученика в единствената и неповторима школа на УЧИТЕЛЯ. А изпитите бяха неизбежни, неотложими. Единият изпит. В моята ранна биография има два момента.
Пред своя разплакан и измъчен баща, поех обещанието да се грижа за семейството и да
окръгля
образованието на моята малка сестричка.
А пред съзнанието си заложих стремежа към знание и любов към музиката. Започнах да работя. Първоначално бях оркестрант в кино-оркестър (тогава киното бе без говор, а музиката към филма се програмираше от диригента и изпълняваше от малки оркестри). Не бе по характера на психиката ми подобна работа и отказах да се препитавам чрез нощния труд на тези оркестри. Залових се на работа в математично отделение за изчисляване на лични сметки и то бе добра основа на препитаване.
към текста >>
Записах се в Юридическият факултет с цел да
окръгля
висшето си образование.
А пред съзнанието си заложих стремежа към знание и любов към музиката. Започнах да работя. Първоначално бях оркестрант в кино-оркестър (тогава киното бе без говор, а музиката към филма се програмираше от диригента и изпълняваше от малки оркестри). Не бе по характера на психиката ми подобна работа и отказах да се препитавам чрез нощния труд на тези оркестри. Залових се на работа в математично отделение за изчисляване на лични сметки и то бе добра основа на препитаване.
Записах се в Юридическият факултет с цел да
окръгля
висшето си образование.
Не успях да завърша. Трудно ми бе да нося две дини под една мишница. Но на ангажимента към родовите духове устоях. Те бяха спокойни и уверени в бъднините си. А когато малката ми сестричка донесе диплома за завършено висше образование, те въздъхнаха с облекчение за изминатия път.
към текста >>
Повика ме и направо предлага - да замина при сина му да следвам наука по свой избор, да
окръгля
образованието си и да бъда полезен и на себе си, и на обществото.
Старите евангелисти ме опознаха и правеха опити да ме привлекат. Техните синове и дъщери не скриваха доволството си от дружбата ни, а това още повече създаваше условия за проявен интерес с определена цел. Един от твърде заможните евангелисти бе пратил своя син да следва в чужбина. Търсеше другар за него. Спря вниманието си на мен.
Повика ме и направо предлага - да замина при сина му да следвам наука по свой избор, да
окръгля
образованието си и да бъда полезен и на себе си, и на обществото.
Слушах внимателно. Поисках от него да дам отговор след някой и друг ден, за да обсъдя въпроса от повече страни. За младеж от моята категория, предложението бе твърде интересно, но остро сплетено със семейния проблем и живота на школата. Нито единият, нито другият проблем бяха леки за разрешаване. И двата проблема бяха тясно сплетени в моето съзнание.
към текста >>
Динамиката на ежедневието между Изгрева, работното място и домът, постави животът ми в определен
кръговрат
с ясни и очертани стимули.
Кръстопътят бе осветен. Не приех купчината злато. От моят отказ не остана доволен забогателият евангелист. Третият изпит. Забравата на този изпит е наново доказателство за неукрепнала младежка психика.
Динамиката на ежедневието между Изгрева, работното място и домът, постави животът ми в определен
кръговрат
с ясни и очертани стимули.
Ръцете ми заякнаха и здраво държаха кормилото на дома. Банкерските среди, между които бях на работа, ме приучиха на труд и постоянство. А Изгревът, обществото, школата на УЧИТЕЛЯ бяха високо издигнат свят, укрепващ духът. Зачестиха срещите по различни поводи с УЧИТЕЛЯ. Непреривната и непосредствена връзка с Него откри нови хоризонти пред моето съзнание.
към текста >>
С още по-задълбочено съзнание поддържах равновесието в
кръгът
на ежедневните задължения.
Особено прозвуча в една от лекциите Му следната мисъл: „След мен ще вземе катедрата си Великият Учител, познат и известен на всички времена и епохи - Страданието! " Още повече бях изненадан и от факта, че здравето ми започна да се разклаща. Бъбречно, стомашно-чревни страдания почнаха да вгорчават дните ми. Започна запознанството със страданията. Интересно бе, че болежките не разстроиха духът ми.
С още по-задълбочено съзнание поддържах равновесието в
кръгът
на ежедневните задължения.
УЧИТЕЛЯТ бе в течение на тази вътрешна школа на душата ми. Той помагаше, но не ме лишаваше от контакта със страданията и мъчнотиите. А те бяха просто стъпала, по които възлизах. Веднъж пристигнах на Изгрева превит от бъбречни кризи. Усмихнат ме посрещна УЧИТЕЛЯТ.
към текста >>
Целият
кръг
от играещи като един люлееха ръце с ясното съзнание да играят така, както играе УЧИТЕЛЯ.
" Цигуларският стол в младежкия окултен клас бе най-сигурното, но и най-късо разстояние, от което можех да се радвам на Неговата фигура, да слушам за дълго Неговата мисъл, да дишам с фибрите на душата си уханието на Неговата аура. А паневритмията бе за всинца ни неземно тържество. Неколцината здрави и сигурни цигулари, подкрепени от партиите на виолите, челото и контрабаса, правеха от музикалните упражнения - програма от концерт на открито. Вдъхновено и майсторско бе изпълнението на паневритмията, а играта - плавна и магнетична. Ритмичната музика, многогласната хармония респектираха играещите.
Целият
кръг
от играещи като един люлееха ръце с ясното съзнание да играят така, както играе УЧИТЕЛЯ.
В такива безоблачни дни, боровите клонки и пойните птици в гората смълчани очакваха последните акорди. Всякога ние, изпълнителите на музиката, с особена тъга прибирахме инструментите си, но окриляни от надеждата, да се чуем наново при следващата паневритмия. Ето че добри приятели наново се загрижиха и замислиха за моята съдба. Този път ударението бе върху моята музикална специализация и то, да я добия не у нас, а във Франция, при добри цигуларски педагози. В Париж бе заминал вече Михаил Иванов и за успеха на неговите начинания, добрите приятели считаха, че трябва да замине музикант.
към текста >>
87.
І.20. ПОСЛЕДНАТА КИБРИТЕНА КЛЕЧКА
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
Игнат живееше на Изгрева и това не му пречеше от време на време, в тесния
кръг
на свои приятели, да се бунтува против някои порядки... Войната прокуди изгревяни.
Идваше на беседи. Слушаше с внимание от ъгъла на салона, което му беше любимо място. Свиреше на паневритмията. Към него изградихме отношения по примера на УЧИТЕЛЯ. В спор не влизахме и не го дразнехме.
Игнат живееше на Изгрева и това не му пречеше от време на време, в тесния
кръг
на свои приятели, да се бунтува против някои порядки... Войната прокуди изгревяни.
Продуки и УЧИТЕЛЯ, Който се евакуира в село Мърчаево, край София. На 17 април 1944 година гостувах в същото село. Преди обед сирените дадоха вой. Изтребителите оградиха София с бели кръгове. Бомбардировките изсипаха смъртоносния си товар над града.
към текста >>
Изтребителите оградиха София с бели
кръгове
.
В спор не влизахме и не го дразнехме. Игнат живееше на Изгрева и това не му пречеше от време на време, в тесния кръг на свои приятели, да се бунтува против някои порядки... Войната прокуди изгревяни. Продуки и УЧИТЕЛЯ, Който се евакуира в село Мърчаево, край София. На 17 април 1944 година гостувах в същото село. Преди обед сирените дадоха вой.
Изтребителите оградиха София с бели
кръгове
.
Бомбардировките изсипаха смъртоносния си товар над града. Разрушения, пожари, нещастия! Към 11 часа УЧИТЕЛЯТ ме повика и запита: - Можеш ли да слезеш до Изгрева и да провериш какво е станало там? - Разбира се, че мога - отговарям - целувам ръката Му, сядам на велосипеда и бързо завъртам педалите към града. Отбоя ме завари, след като преминах Княжево.
към текста >>
88.
ІІ.28. ОЩЕ ЕДНО ПРЕРАЖДАНЕ
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
Не скрива решението си да поиска наново осиновяване на детето, за да
закръгли
замисленото намерение - да му даде музикално образование с високата идея, един ден да заработят за преуспяване на Новото Учение.
Със сподавена радост запяват добрите приятели, макар че тази среща между баща и дъщеря, между стари и нови родители е колкото радостна, толкоз и странна. Изключителната среща, богата по съдържание и смисъл, събужда размисъл у брат Райнов за евентуална развръзка. В старият баща се пробужда наново чувство за задължение към родната дъщеря и пожелава в душата си наново да продължи най-добронамерено грижата за възпитание с малкото момиченце. Срещата с УЧИТЕЛЯ става на Изгрева. Брат Райнов споделя случката.
Не скрива решението си да поиска наново осиновяване на детето, за да
закръгли
замисленото намерение - да му даде музикално образование с високата идея, един ден да заработят за преуспяване на Новото Учение.
- Когато Великата Разумна Природа се е намесила във вашите родителски отношения, тя е имала под съображение пътя на душата на дъщеря ви. Пътят на душата е Истина. Истината е неотменима. Тя е самата Реалност, тя е съдба. Невидимите същества, които са съдействали за развитието на вашите взаимни отношения, те най-правилно са преценили, кое е съобразно Волята Божия, какъв е пътят на вашата душа и тази, на детето; фактът, че те са призовали детето в невидимия свят, това е най-доброто и най-правилно разрешение на вашата взаимна съдба.
към текста >>
89.
ІІ.31. БИБЛИЯТА
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
Темата на лекцията УЧИТЕЛЯТ може да извлече от резюмето, ако проблема е обширен и е необходимо да се
окръгли
изясняването му.
Точно в 5 часа сутринта, вратата на салона се отваря. С библия в ръка, УЧИТЕЛЯТ влиза. Изправени Го посрещаме. Следват поздравителни формули, молитва, песен, лекцията започва. Прочитат се дадените теми от предишната лекция, а понякога и резюме на същата лекция.
Темата на лекцията УЧИТЕЛЯТ може да извлече от резюмето, ако проблема е обширен и е необходимо да се
окръгли
изясняването му.
Ако проблемът засяга въпроси из областта на положителните, или абстрактни науки, Той ползва пергела, линията, транспортира и разчертава геометрични фигури. Прави възможното, материята да бъде изяснена и разбрана. В геометрията Той съзираше безспорна точност. А известно е, че геометричната точност е стъпало към известни истини. На физическото поле от триизмерен характер, геометрията е убедителна.
към текста >>
90.
ІІ.33. ЛУНАТА
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
Лунният изгрев ни завари в
кръга
на добрите приятели.
Винаги след буря настъпват спокойни дни, а нощите привличат погледа с нежния трепет на звездите - вестители на лъчезарно утро. Изгревяни, особено тези, които успяха да посрещнат деня, изпитаха радостта да видят как внезапно лумна първият слънчев лъч, привлечен от чистотата на окъпаното утро, и като че ли по-бързо от всякога озари мълчаливите върхове на Витоша, обагри ги с пурпур, заслиза към Изгрева, за да се ръкува с тези, които го очакваха. Подобни утрини са редки дори и за Рилските езера. Ние, живущите в града, лишени от възможността да приветстваме настъпилия лъчезарен ден, оставахме до късна вечер на Изгрева, между приятелите, и ако случаят можеше да ни поднесе среща, или разговор с УЧИТЕЛЯ, приемахме това като богат дар на красивия ден. Тази вечер диханието на Изгрева бе така спокойно, на душите ни бе така приятно, че не ни се прибираше в аурата на големия град.
Лунният изгрев ни завари в
кръга
на добрите приятели.
Тя изплува над хоризонта като огромно светило и за кратко време се извиси на небосвода. С мекотата на своя поглед, тя се взираше по лицето на земята и търсеше да поздрави тези, които до скоро се радваха на слънчевите зари. Преди да заслизам към града, реших да намина край салона - може би вечерта носеше очакван дар - среща с УЧИТЕЛЯ! Така и стана. Пред приемната се белна Неговата фигура.
към текста >>
91.
ІІ.38. ЕДНО ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА ТЕОСОФИТЕ
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
Тогава гостоприемните домакини широко са разтваряли вратите на своя дом, където са били поканени да чуят интересния събеседник по-голям
кръг
от близки и приятели.
38. ЕДНО ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА ТЕОСОФИТЕ През първите двадесет години на нашето време, дейността на УЧИТЕЛЯ е била тема на разговори в нашата общественост. Неговата публична изява, като добър и увлекателен сказчик на религиозно - етични теми, по научно - френологични въпроси е била правилно оценявана, видно от голямото мнозинство от слушателите, които са продължавали да коментират Словото Му. В цялата страна Неговото име става известно и много често е бил желан и скъп гост на добри семейства.
Тогава гостоприемните домакини широко са разтваряли вратите на своя дом, където са били поканени да чуят интересния събеседник по-голям
кръг
от близки и приятели.
А в тези разговори, УЧИТЕЛЯТ на обикновен език е разкривал закономерностите на живота, които всеки обикновен човек изживява, без да може да ги обясни, а при някои случаи направо отхвърля. Тук Той е разглеждал Христа извън рамките на обичайните църковни схващания, това е допадало на будния дух на българина, който почва да прави разлика между ординерното църковничество, което е външна демонстрация на онова светло схващане на християнството, което може и трябва да бъде живот на всяка човешка душа. В тези откровени разговори УЧИТЕЛЯТ е подлагал на оценка редица явления от ежедневието и открива пътищата към тяхното правилно разбиране. С особена увлекателност Той е правел духовният свят разбираем и приемлив - такъв, какъвто е, такъв какъвто трябва да се разбере. Достатъчно е било, в такава интимна среда, УЧИТЕЛЯТ да обърне внимание за някоя кармична завръзка или развръзка между членовете на едно семейство, да насочи развитието на децата към тяхното действително поприще, или да отвали бремето на противоречиви изживявания, за да стане Той желан и очакван гост на този дом.
към текста >>
92.
ІІІ.47. ЗАСПАЛИТЕ ЧАСОВОИ И ЗАПАЗЕНИТЕ ГЛАВИ
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 4
Наредихме камионите в
кръг
, поставихме часовои с пушки в ръце и определихме смените.
Отговаря ми само с една дума: „Идете! " Целунах Му ръка и спокойно заминах. Там имаше какви ли не премеждия, но ги преминахме, благодарение на закрилата на Учителя. Бяха ми наредили да придружавам един обоз от няколко камиона с хранителни продукти за предните позиции на войската. Отседнахме да пренощуваме в едно село.
Наредихме камионите в
кръг
, поставихме часовои с пушки в ръце и определихме смените.
Трябваше да се внимава много, защото в околността имаше партизани, които бяха цивилни и стреляха срещу българските войници от засада. Това бяха сръбски партизани на Тито. Накрая полегнахме, задрямахме и сме заспали. Сутринта се събуждаме всички изведнъж. Оглеждаме се и какво да видим.
към текста >>
93.
ІІІ.56. ЧУВАЛ БРАШНО ЗА КОМУНАТА
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 4
Затова техният опит ще бъде урок и поука за следващите поколения." Никола Гръблев стои като опъната струна с униформата си пред Учителя, слуша и накрая казва: „Слушам", козирува с дясната си ръка, обръща се
кръгом
и си тръгва.
Забранява Ви се да се намесвате в техния опит, защото те не попитаха никого, дори и Мен, и опразниха Школата. Те трябва сами да си направят опита, без чужда помощ. От това, какво ще излезе от техния опит, ще зависи как ще се реализират тези идеи на земята. Тук се прави исторически опит за следващите поколения човеци на земята. Те го правят сами, без да се ползват от знанието на Словото.
Затова техният опит ще бъде урок и поука за следващите поколения." Никола Гръблев стои като опъната струна с униформата си пред Учителя, слуша и накрая казва: „Слушам", козирува с дясната си ръка, обръща се
кръгом
и си тръгва.
Връща се във Варна с научен урок. А онези, които не го бяха прочели и не изпълниха онова, което бе казал Учителят чрез Словото си: „комунизира се труда, а не капитала". А те направиха точно обратното. И се провалиха по всички правила. Остана поуката за всички.
към текста >>
94.
ІІІ.60. ДЪЩЕРЯТА САВКА И МАЙКАТА ТЕРЕЗА КЕРЕМИДЧИЕВА
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 4
Той идва и прави един
кръг
около нея и с пръчка начертава на земята също един такъв
кръг
и нарежда никой да не пристъпва
кръга
и никой да не се допира до нея.
Времето не бе малко за един човешки живот на земята. На един от съборите в Търново майката на Савка - Тереза Керемидчие-ва припада на земята и издъхва. Всички се оглеждат, оглеждат я, няма пулс, не диша, значи е умряла. Да, умряла е за всички наоколо. Съобщават на Учителя.
Той идва и прави един
кръг
около нея и с пръчка начертава на земята също един такъв
кръг
и нарежда никой да не пристъпва
кръга
и никой да не се допира до нея.
Оставя една сестра да я пази извън кръга. Учителят се връща при приятелите и си продължава работата. След един час Тереза се връща в тялото си, постепенно се пробужда от дълбокия сън и леко се надига. Оглежда кръга и запитва, какво се е случило. Сестрата, която я пази, разказала подробно за случилото се.
към текста >>
Оставя една сестра да я пази извън
кръга
.
На един от съборите в Търново майката на Савка - Тереза Керемидчие-ва припада на земята и издъхва. Всички се оглеждат, оглеждат я, няма пулс, не диша, значи е умряла. Да, умряла е за всички наоколо. Съобщават на Учителя. Той идва и прави един кръг около нея и с пръчка начертава на земята също един такъв кръг и нарежда никой да не пристъпва кръга и никой да не се допира до нея.
Оставя една сестра да я пази извън
кръга
.
Учителят се връща при приятелите и си продължава работата. След един час Тереза се връща в тялото си, постепенно се пробужда от дълбокия сън и леко се надига. Оглежда кръга и запитва, какво се е случило. Сестрата, която я пази, разказала подробно за случилото се. Тереза след този случай разказваше, че е имала чувството, че се е родила втори път, и че живее втори живот.
към текста >>
Оглежда
кръга
и запитва, какво се е случило.
Съобщават на Учителя. Той идва и прави един кръг около нея и с пръчка начертава на земята също един такъв кръг и нарежда никой да не пристъпва кръга и никой да не се допира до нея. Оставя една сестра да я пази извън кръга. Учителят се връща при приятелите и си продължава работата. След един час Тереза се връща в тялото си, постепенно се пробужда от дълбокия сън и леко се надига.
Оглежда
кръга
и запитва, какво се е случило.
Сестрата, която я пази, разказала подробно за случилото се. Тереза след този случай разказваше, че е имала чувството, че се е родила втори път, и че живее втори живот. Може и да е така. Това засяга лично нея. А за останалите е било голяма опитност за оживяване, или за възкресение.
към текста >>
95.
ІІІ.62. НА, ЦЕЛУВАЙ ДЕСНИЦАТА МИ!
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 4
Ние свирехме в центъра на
кръга
.
Това ще го видите по запазените снимки от онова време. В неделните дни сутрин излизаше целият Изгрев. Идваха онези, които живееха в града за сутрешните беседи за 5 часа, или за 10 часа сутринта. Сутрин нашите музиканти се събираха и бройката бе променлива 6-7-8 човека. Съставът се комплектуваше от цигулки, китара, контрабас, кларинет, че дори и понякога присъстваше и акордеон.
Ние свирехме в центъра на
кръга
.
Кръгът на паневритмията обикаляше около нас. Във вътрешността на кръга, близо до нас се движеше Учителят и играеше паневритмия. Искам да спомена нещо, което ще ви направи впечатление. Понякога крачките на Учителя, когато Той играеше, не съвпадаха с крачките на кръга. Причината? Тъй както Той играеше, най-вероятно той се извличаше и не следеше точно крачките си, но за движението на ръцете - те се движеха точно.
към текста >>
Кръгът
на паневритмията обикаляше около нас.
В неделните дни сутрин излизаше целият Изгрев. Идваха онези, които живееха в града за сутрешните беседи за 5 часа, или за 10 часа сутринта. Сутрин нашите музиканти се събираха и бройката бе променлива 6-7-8 човека. Съставът се комплектуваше от цигулки, китара, контрабас, кларинет, че дори и понякога присъстваше и акордеон. Ние свирехме в центъра на кръга.
Кръгът
на паневритмията обикаляше около нас.
Във вътрешността на кръга, близо до нас се движеше Учителят и играеше паневритмия. Искам да спомена нещо, което ще ви направи впечатление. Понякога крачките на Учителя, когато Той играеше, не съвпадаха с крачките на кръга. Причината? Тъй както Той играеше, най-вероятно той се извличаше и не следеше точно крачките си, но за движението на ръцете - те се движеха точно. Аз лично съм наблюдавал как играе Учителят паневритмията, когато я разучавахме в Салона с онези сестри, които после я показваха на останалите.
към текста >>
Във вътрешността на
кръга
, близо до нас се движеше Учителят и играеше паневритмия.
Идваха онези, които живееха в града за сутрешните беседи за 5 часа, или за 10 часа сутринта. Сутрин нашите музиканти се събираха и бройката бе променлива 6-7-8 човека. Съставът се комплектуваше от цигулки, китара, контрабас, кларинет, че дори и понякога присъстваше и акордеон. Ние свирехме в центъра на кръга. Кръгът на паневритмията обикаляше около нас.
Във вътрешността на
кръга
, близо до нас се движеше Учителят и играеше паневритмия.
Искам да спомена нещо, което ще ви направи впечатление. Понякога крачките на Учителя, когато Той играеше, не съвпадаха с крачките на кръга. Причината? Тъй както Той играеше, най-вероятно той се извличаше и не следеше точно крачките си, но за движението на ръцете - те се движеха точно. Аз лично съм наблюдавал как играе Учителят паневритмията, когато я разучавахме в Салона с онези сестри, които после я показваха на останалите. Така както я играеше пред нас Учителят - никога не я играеше вън пред нас.
към текста >>
Понякога крачките на Учителя, когато Той играеше, не съвпадаха с крачките на
кръга
. Причината?
Съставът се комплектуваше от цигулки, китара, контрабас, кларинет, че дори и понякога присъстваше и акордеон. Ние свирехме в центъра на кръга. Кръгът на паневритмията обикаляше около нас. Във вътрешността на кръга, близо до нас се движеше Учителят и играеше паневритмия. Искам да спомена нещо, което ще ви направи впечатление.
Понякога крачките на Учителя, когато Той играеше, не съвпадаха с крачките на
кръга
. Причината?
Тъй както Той играеше, най-вероятно той се извличаше и не следеше точно крачките си, но за движението на ръцете - те се движеха точно. Аз лично съм наблюдавал как играе Учителят паневритмията, когато я разучавахме в Салона с онези сестри, които после я показваха на останалите. Така както я играеше пред нас Учителят - никога не я играеше вън пред нас. Навън я играеше по човешки, като нас. Но вътре в Салона - Той беше фокус на движение, пластика, символика и беше неразривно споен с онова, което се втичаше отгоре като музика, движение и форма.
към текста >>
В 10 часа ние музикантите застанахме в средата на
кръга
, а приятелите се наредиха по двойки, готови да започнем.
Бяхме решили него ден да играем Паневритмия на поляната над езерото над „Чистота" под връх „Харамията". Беше определен час. Точно 10 часа сутринта. Всички от лагера излезнахме там, а Борис и Мария летуваха на „Салоните", на 10 км далеч от нас. Бяха съобщили, че ще дойдат за Паневритмия.
В 10 часа ние музикантите застанахме в средата на
кръга
, а приятелите се наредиха по двойки, готови да започнем.
Някой каза: „Да почакаме Борис и Мария." А те се виждаха като точки, които слизат по билото. За да дойдат при нас им трябва най-малко 30 минути. Ние зачакахме. Минаха 15 минути и някои почнаха да се изнервят от чакане. Изведнъж пред очите ми излезе оня случай, когато Учителят му подаде юмрука си, за да го целува.
към текста >>
Към края на паневритмията те пристигнаха и се включиха в
кръга
да играят.
Изведнъж пред очите ми излезе оня случай, когато Учителят му подаде юмрука си, за да го целува. Разказах го на смаяните музиканти. Някои от тях го знаеха, бяха го видяли и чули. Тогава решихме, че сега няма кой да му дава юмрук, та да го чака и да го целува. Дадохме знак и паневритмията започна.
Към края на паневритмията те пристигнаха и се включиха в
кръга
да играят.
Бяха крайно недоволни от това, че към 200 човека не са ги дочакали, за да могат те да слезнат от върха и да ни удостоят със своето присъствие още от самото начало. Трябва да споменем, че техните палатки бяха горе, на върха, а целият лагер и цялото Братство беше долу при 2-рото езеро. Братският живот течеше по своите писани и неписани правила. Изворът бе един и „живата вода" течеше чрез Словото на Учителя.
към текста >>
96.
ІІІ.64. ЖУРНАЛИСТИ НА ИЗГРЕВА
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 4
Изгревът съществуваше, Салонът беше построен, Учителят си беше на мястото и Паневритмията се движеше в своя
кръг
.
64. ЖУРНАЛИСТИ НА ИЗГРЕВА По време на Школата заварихме старите приятели, които ни разказваха за първите начални години, когато се е разраствало Братството. Слушахме през какви мъчнотии и препятствия са минали. За нас младите всичко около нас беше Братство и Любов.
Изгревът съществуваше, Салонът беше построен, Учителят си беше на мястото и Паневритмията се движеше в своя
кръг
.
Какво да искаме повече? Пеехме песни, движехме се в аурата на Учителя и всичко бе Божествено. Но възрастните приятели ни разказваха за големите борби, които са имали с църквата, свещеничеството и общественото мнение, което е било отрицателно настроено срещу Учителя. Ние заварихме почти същото отношение на обществото към Изгрева, но малко по-смекчено. От време на време в някои от столичните вестници имаше статии с нападки, лъжи и хули срещу Учителя.
към текста >>
97.
ІІІ.83. БЕСЕДИТЕ
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 4
83. БЕСЕДИТЕ При разговор пред разширен
кръг
от приятели, през време на училищна ваканция, Учителят сподели как е бил затрупан от много въпроси във връзка с публичните беседи и школните лекции, които той изнася.
83. БЕСЕДИТЕ При разговор пред разширен
кръг
от приятели, през време на училищна ваканция, Учителят сподели как е бил затрупан от много въпроси във връзка с публичните беседи и школните лекции, които той изнася.
Поставените Му въпроси Той подреди така: 1. Защо сте подбрали беседата като форма на Словото? 2. Не смятате ли, че Словото би звучало по-убедително в динамичната форма на прозата, или поезията. 3. Защо лекциите на окултните класове не изграждате по правилата на професорите и учителите, в които да има динамичен заряд с определени педагогични изводи? 4. Защо в лекциите много често застъпвате тези, отдалечени от съвременното човечество?
към текста >>
98.
ІІІ.93. ПОД НЕБЕСНАТА ДЪГА
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 4
Учителят погледна дъгата в своето разноцветие, с опънатия цветен
полукръг
над нас, на север от града и каза: „Тази дъга е добро знамение за тези тъжни дни.
Тези 40 дни на месец ноември и декември 1943 година бяха ту приветливи, ту строги. За отбелязване бе, че през това време духаха много често топли южни ветрове, които насищаха въздуха с приятна влага и мекота. Имаше дни, когато огромни облачни маси слизаха стихийно от Резньовете на Витоша. Но те не бяха жестоки към нас, защото много често през облачните завеси проникваше слънцето и ни даряваше своята топлина. А когато заръмяваше дъждец, зад нас водните капчици изписваха красива дъга.
Учителят погледна дъгата в своето разноцветие, с опънатия цветен
полукръг
над нас, на север от града и каза: „Тази дъга е добро знамение за тези тъжни дни.
Истината ще победи." Бяхме вече преполовили пътя до селото, когато от облака над нас зарося. Лоденът на Учителя бе оросен от множество капчици, в момента светещи в цветовете на дъгата. Най-нетактично поисках да обърша един от ръкавите на лодена и в момента Учителят се отдръпна и каза: „Не пипай тази красота и украса, която слиза от горе." Тогава видях красотата на небесната дъга с други очи. С други очи разглеждах сребристите капчици от роса по лодена на Учителя, които пречупваха светлината в различни краски. Небесната дъга бе слезнала отгоре и преминаваше през Учителя.
към текста >>
99.
ІІІ.119. ПАНЕВРИТМИЯТА
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 4
Ако от музикантите отсъства някой, качеството на изпълнението значително се влошава, което от своя страна се отразява и на
кръга
от играещите.
Тогава настъпва въздействието на онова тайнствено единство - духовна храна за всички. Изпълнителите: музикантите, играещите и незримото присъствие на разумните същества, ликуват и се радват на звучната и магнетична Паневритмия. През последните времена, поради това, че музикалните изпълнители са недостатъчни, се прибягва до магнетофонни записи. Това е едно улеснение за пожелалите да играят паневритмичните упражнения. За отбелязване е, магнетофонният запис е по-практичен за целта, отколкото изпълнението на двама или трима цигулари, които трудно могат да се явяват през целия сезон.
Ако от музикантите отсъства някой, качеството на изпълнението значително се влошава, което от своя страна се отразява и на
кръга
от играещите.
Именно това налага необходимостта от ползването на магнетофонни записи. Дали Паневритмията ще се изпълнява на „живо" или при магнетофонни записи, проблемите пред изпълнителите музиканти са едни и същи: ПРЕЦИЗНО МУЗИЦИРАНЕ, ЧИСТОТАТА НА ТОНА И ВЕРНИ ТЕМПА, отговарящи на отмерените пластични движения. В това отношение най-големият съдник е магнетофонният микрофон, който отбелязва най-неумолимо всяко отклонение от високите изисквания на музикалното изпълнение. Ето защо, неотменно се налага добра подготовка на изпълнителите и технически издържана апаратура. От значение за добрия запис е затвореното помещение с добра акустика.
към текста >>
В нашите редици имаше добри музиканти с отлично ритмично чувство, те внимателно наблюдаваха Учителя и успяваха да синхронизират движенията му с тези на паневритмичния
кръг
.
Този въпрос е бил поставян за разрешение по време на Учителя. Именно тогава той е наредил да се измери времето на най-доброто и сполучливо изпълнение и да се впише със съответната нотна стойност, измерена по метроном. Първият музикален редактор на Паневритмията е извършил това и то е означено в началото на всяко упражнение с цифрова метрономна стойност. Доста дълго време въпроса за темпата на упражненията бе предмет на наблюдения и обсъждания. Повода за това бе факта, че някои от водещите цигулари при изпълнение на „живо" правеха, макар и незначителни, отклонения.
В нашите редици имаше добри музиканти с отлично ритмично чувство, те внимателно наблюдаваха Учителя и успяваха да синхронизират движенията му с тези на паневритмичния
кръг
.
За нас музикантите-цигулари бе твърде удобно подобно наблюдение, тъй като Учителят правеше своите движения в значително по-малък кръг около самите нас. Не след дълго, същите музиканти поискаха от него да се образува група от играещите, да се обучи и усвои най-правилните ритмични движения. Така и стана. При най-редовни занимания на поляната и в салона на Изгрева, при изпълнение на музиката на „живо" под прякото наблюдение на Учителя, групата усвои най-добрите темпа и впоследствие те станаха неоспорима норма. От гледна точка на сравнението, утвърдените темпа, изразени вече с метрономни стойности за определени ноти, бяха с минимални отклонения в плюс, или минус от първообразната редакция.
към текста >>
За нас музикантите-цигулари бе твърде удобно подобно наблюдение, тъй като Учителят правеше своите движения в значително по-малък
кръг
около самите нас.
Именно тогава той е наредил да се измери времето на най-доброто и сполучливо изпълнение и да се впише със съответната нотна стойност, измерена по метроном. Първият музикален редактор на Паневритмията е извършил това и то е означено в началото на всяко упражнение с цифрова метрономна стойност. Доста дълго време въпроса за темпата на упражненията бе предмет на наблюдения и обсъждания. Повода за това бе факта, че някои от водещите цигулари при изпълнение на „живо" правеха, макар и незначителни, отклонения. В нашите редици имаше добри музиканти с отлично ритмично чувство, те внимателно наблюдаваха Учителя и успяваха да синхронизират движенията му с тези на паневритмичния кръг.
За нас музикантите-цигулари бе твърде удобно подобно наблюдение, тъй като Учителят правеше своите движения в значително по-малък
кръг
около самите нас.
Не след дълго, същите музиканти поискаха от него да се образува група от играещите, да се обучи и усвои най-правилните ритмични движения. Така и стана. При най-редовни занимания на поляната и в салона на Изгрева, при изпълнение на музиката на „живо" под прякото наблюдение на Учителя, групата усвои най-добрите темпа и впоследствие те станаха неоспорима норма. От гледна точка на сравнението, утвърдените темпа, изразени вече с метрономни стойности за определени ноти, бяха с минимални отклонения в плюс, или минус от първообразната редакция. Така, още през времето на Учителя, проблема за темпата бе разрешен и утвърден.
към текста >>
100.
ІІІ.120. Учителят за ПАНЕВРИТМИЯТА
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 4
От вас зависи, на къде, към кого ще го насочите, и от това зависят хармонията и мира не само между вас, но и в света." „Ако вие правилно изпълнявате движенията на Паневритмията, положителните сили в природата ще текнат чрез вас и Божията любов ще ви свърже един с друг в безкрайния
кръг
на всемира.
Дадено ви е оръжие в ръцете, с което строго да пазите изпълнението на Великия Закон, т.е. да ЗАПАЗИТЕ МИРА И ХАРМОНИЯТА В ЧОВЕШКИТЕ ДУШИ. И не да насочвате даденото ви оръжие против Великия, всявайки раздори и разногласия помежду си. ВНИМАВАЙТЕ, ОРЪЖИЕТО ВИ Е ДАДЕНО, ЗАВИСИ ОТ ВАС НАКЪДЕ ЩЕ ГО НАСОЧИТЕ - дали против нисшите души (нисшите прояви), или против оная велика и огромна Божествена сила, която само с мисълта си може да ви заличи от лицето на земята. ВЕЛИКО ОРЪЖИЕ Е ПАНЕВРИТМИЯТА, която ви дадох.
От вас зависи, на къде, към кого ще го насочите, и от това зависят хармонията и мира не само между вас, но и в света." „Ако вие правилно изпълнявате движенията на Паневритмията, положителните сили в природата ще текнат чрез вас и Божията любов ще ви свърже един с друг в безкрайния
кръг
на всемира.
Обаче правите ли грешки в Паневритмичните движения, вие насочвате оръжието към Великото, т.е. против самите вас, против собствените си желания и стремежи към Бога и спъвате собственото си развитие. И казвате после, че този, или онзи е крив за сегашното ви положение в света. Никой не е крив, а само вие, защото погрешното изпълнение на Паневритмичните движения предизвиква отрицателното движение на силите в природата, и те именно разбъркват кашата в света, а виновни за нея сте вие. Будни бъдете, защото злото ви дебне, за да ви изненада и нанесе неочаквания от вас удар, с който ще ви докаже, че като ученици на Бялото Братство вие не сте си научили урока.
към текста >>
НАГОРЕ
