Търсене в текстове за 'Кристал'

Галилей Величков (1911-1985)

Кристали и бръмбари и мировата еволюция на Духа 34.
28. Слово за музиката на Великия Учител 29. Слово за музикалното творчество на Великия Учител 30. Песни от Учителя, дадени с движения: “Фир-Фюр-Фен” и “Аумен” 31. Едно мнение 32. Най-новото в музиката 33. Кристали и бръмбари и мировата еволюция на Духа 34. Цената на всеки ученик в Школата 35. Отклонението от Школата 36. Чистотата на идеите 37. Най-великите пирати от французката енциклопедия 38. Запазената светла точка в съзнанието 39.
към текста >>

2. 2_33 Кристали и бръмбари и мировата еволюция на Духа

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

"Кристали и бръмбари и мировата еволюция на Духа" В онези години, когато аз влязох в младежкия окултен клас на Школата, имаше много младежи, които следваха в Университета, а през свободното си време работеха тежка физическа работа, за да се издържат.
"Кристали и бръмбари и мировата еволюция на Духа" В онези години, когато аз влязох в младежкия окултен клас на Школата, имаше много младежи, които следваха в Университета, а през свободното си време работеха тежка физическа работа, за да се издържат. Бяха наети при Бертоли и чукаха камъни за мозайка. В това нямаше нищо лошо. Работеха, полагаха труд и получаваха по някой лев за прехраната си. Лошото дойде после - някои от тях напуснаха факултетите си, а други, които ги завършиха, захвърлиха дипломите си и така се оформи една младежка група, която се изхранваше от тежък физически труд, като упражняваха един занаят - този на мозайката. Тогава в София се строеше много, този занаят се търсеше и бе добре платен.
към текста >>

" От лявата страна беше сложил един голям колкото човешки юмрук кристал на някакъв минерал, който бе намерен по българската земя и подарен от някого на Учителя.
Той ме изгледа усмихнат, усмивката Му леко се разширяваше и с показалеца на дясната си ръка ме повика да отида при Него. Той седеше пред масичката Си. Аз застанах до Него. И исках да Му кажа, че идвам по същия въпрос, който ме мъчи вече три години. Но Той изобщо не ме попита за какво идвам, а ми посочи с пръста към масата и попита: "Ами това какво е? " От лявата страна беше сложил един голям колкото човешки юмрук кристал на някакъв минерал, който бе намерен по българската земя и подарен от някого на Учителя. Огледах го и Казах: "Това е кристал." Учителят продължаваше да се усмихва. "Ами това какво е? " И Той ми посочи в дясно един буркан, който бе обърнат и бе захлупил някакъв бръмбар. Учителят имаше навик да изучава някои неща - ту пчела, ту муха, ту нещо друго - и ги поставяше на масата, захлупени с обърнати буркани или чаши. "Това е бръмбар, но захлупен бръмбар" - отговорих аз.
към текста >>

Огледах го и Казах: "Това е кристал." Учителят продължаваше да се усмихва.
Той седеше пред масичката Си. Аз застанах до Него. И исках да Му кажа, че идвам по същия въпрос, който ме мъчи вече три години. Но Той изобщо не ме попита за какво идвам, а ми посочи с пръста към масата и попита: "Ами това какво е? " От лявата страна беше сложил един голям колкото човешки юмрук кристал на някакъв минерал, който бе намерен по българската земя и подарен от някого на Учителя. Огледах го и Казах: "Това е кристал." Учителят продължаваше да се усмихва. "Ами това какво е? " И Той ми посочи в дясно един буркан, който бе обърнат и бе захлупил някакъв бръмбар. Учителят имаше навик да изучава някои неща - ту пчела, ту муха, ту нещо друго - и ги поставяше на масата, захлупени с обърнати буркани или чаши. "Това е бръмбар, но захлупен бръмбар" - отговорих аз. "Хубаво - това е така.
към текста >>

Ама я ми кажи, колко години природата е употребила за да създаде този кристал?
"Ами това какво е? " И Той ми посочи в дясно един буркан, който бе обърнат и бе захлупил някакъв бръмбар. Учителят имаше навик да изучава някои неща - ту пчела, ту муха, ту нещо друго - и ги поставяше на масата, захлупени с обърнати буркани или чаши. "Това е бръмбар, но захлупен бръмбар" - отговорих аз. "Хубаво - това е така. Ама я ми кажи, колко години природата е употребила за да създаде този кристал? " Аз промълвих: "Милиони години". "Добре. Ами за този бръмбар? " "Също милиони години." "Ами къде е употребила природата повече години - да сътвори този кристал или да създаде този бръмбар? " Аз бях завършил гимназия, бяхме учили ботаника, биология, зоология, минерология и знаех за Дарвиновата теория за еволюцията. Затова уверено отговорих: "При бръмбара природата е употребила много повече години, защото е жива твар." Учителят се усмихна още по-широко, обърна се към мен и ми каза: "А сега, помисли добре, кое е по-важно да правиш през деня?
към текста >>

" "Също милиони години." "Ами къде е употребила природата повече години - да сътвори този кристал или да създаде този бръмбар?
"Това е бръмбар, но захлупен бръмбар" - отговорих аз. "Хубаво - това е така. Ама я ми кажи, колко години природата е употребила за да създаде този кристал? " Аз промълвих: "Милиони години". "Добре. Ами за този бръмбар? " "Също милиони години." "Ами къде е употребила природата повече години - да сътвори този кристал или да създаде този бръмбар? " Аз бях завършил гимназия, бяхме учили ботаника, биология, зоология, минерология и знаех за Дарвиновата теория за еволюцията. Затова уверено отговорих: "При бръмбара природата е употребила много повече години, защото е жива твар." Учителят се усмихна още по-широко, обърна се към мен и ми каза: "А сега, помисли добре, кое е по-важно да правиш през деня? Да обработваш камъните и да ги правиш на мозайка или да обработваш мозъка си с наука? И защо искаш да станеш непременно каменар и камъни да обработваш и да чукаш, а не вземеш урок от бръмбара, който е с милиони и милиарди години по-напред в еволюцията си в сравнение с тази на минерала? " Стоя като истукан.
към текста >>

Винаги при такива случаи излизат пред очите ми онези два образа в стаята на Учителя - на буркана с бръмбара и кристала до него.
Без изучаване, без проучване и без приложение е немислимо да се говори върху проблемите на Словото и на Школата на Учителя. Тези неща са изключени. Ние ги опитахме през време на Школата и тридесет години след заминаването на Учителя. Ние имаме знанието, дадено от Словото на Учителя и имаме нашия опит от живите опитности с Учителя, както и нашите лични опитности повече от тридесет години след заминаването на Учителя. И днес, когато се срещна с някой от моето поколение и започна да разговарям с него, не минават и няколко минути и започвам да слушам неща и разсъждения, които нямат нищо общо със Словото на Учителя. Винаги при такива случаи излизат пред очите ми онези два образа в стаята на Учителя - на буркана с бръмбара и кристала до него. Невежеството е голяма сила. Това го опитахме на гърба си. Това невежество се стовари със страшна разрушителна сила върху "Изгрева" и помете всичко. Аз бях свидетел на това. Когато се срещна с някои от младите приятели и като ги заслушам какво говорят, тутакси си спомням, че това нещо съм го слушал през време на моите млади години, когато бяхме в младежкия окултен клас в Школата на Учителя.
към текста >>

Но първо ще започне от поучението на този разказ за кристала и бръмбара, за да може да се добере до знанието за Мировата еволюция на Духа.
Е, а какво ще направят ли? Ще направят същото, което направиха поколенията преди тях. Това го знаем и го опитахме. Който не го знае - ще го опита. А който иска да бъде ученик на Школата на Великия Учител - трябва да направи от живота си истинско приложение на Словото на Учителя. Но първо ще започне от поучението на този разказ за кристала и бръмбара, за да може да се добере до знанието за Мировата еволюция на Духа. А това ще го откриете в Словото на Великия Учител!
към текста >>

3. 3_48 Ученикът с четирите факултета и отклонението от Школат а

И тъй като от по-високо слиза тази висша и интелигентна сила, тя може да влезне само в интелигентна и образована глава - със светъл ум, сърце чисто като кристал и с воля като диамант.
Те имат всички своята роля и значение в областта, в която работят. Те всички имат право да се образоват както със светско образование, така и с окултно знание. Но да вземат решения - те нямат ценз, както за света, така и за Школата. А защо ли? Ами накрая ще ви кажа и най-големия закон, който съществува в Школата на Бялото Братство: "Колкото една сила е по-висша и по-интелигентна, от толкова по-висши полета и сфери от Невидимия свят изхожда тя. И тъй като от по-високо слиза тази висша и интелигентна сила, тя може да влезне само в интелигентна и образована глава - със светъл ум, сърце чисто като кристал и с воля като диамант. В една проста и обикновена глава влиза само онова, което тя може да приеме. Имате радио и то приема на строго определена вълна, където е поставена стрелката на радиото. Ако в твоята глава са разработени тези центрове, ти можеш да влезеш в сношение с целия Космос и Небето за тебе да бъде открито. Ти си посветен за Небето и за земята. Интелигентните висши сили влизат в образовани глави, в светли умове, в интелигентни хора с висш интелект, в хора с чисти сърца и с праведни дела.
към текста >>

4. 10_01 ПОСЛЕСЛОВ

Ученикът на Новото Учение трябва да има сърце чисто като кристал, ум светъл като слънцето, душа обширна като цялата Вселена и дух мощен като Бога и едно с Бога!
По начина, по който "тя възприемаше този материал, разбирах по какъв начин ще се възприеме и от останалите. Зная, че ще се чете на един дъх. Зная също, че възраженията към този материал няма да бъдат насочени към това дали този материал е истинен и точен. Възраженията ще бъдат насочени към това, че на много лица няма да им изнася написаното в този материал, защото техните дела са противоположни и обратни на постановките от Словото на Учителя! Ще завърша с мисли на Учителя за това какъв трябва да бъде ученикът от Общество "Бяло Братство": "Какъв трябва да бъде ученикът от Новото Учение? Ученикът на Новото Учение трябва да има сърце чисто като кристал, ум светъл като слънцето, душа обширна като цялата Вселена и дух мощен като Бога и едно с Бога! Като дойде някоя мъчнотия в сърцето ти, извади правилото за сърцето си и кажи като ученик: "Аз трябва де имам сърце чисто като кристал, без никаква нечистотия". Като дойде мъчнотия в ума ти, кажи: "Аз трябва де имам ум светъл като слънцето, без никаква тъмнина". Като дойде мъчнотия в душата ти, кажи: "Аз трябва да имам душа благородна, обширна като цялата Вселена, без никакви дребнавости". И най-после, дойде ли някаква мъчнотия в духа ти, кажи: "Аз трябва да имам дух мощен като Бога и едно с Бога". Чисто сърце, светъл ум, обширна, необятна душа и мощен дух - това е веригата, с която можете да вържете злото и да бъдете свободни!
към текста >>

Като дойде някоя мъчнотия в сърцето ти, извади правилото за сърцето си и кажи като ученик: "Аз трябва де имам сърце чисто като кристал, без никаква нечистотия".
Зная, че ще се чете на един дъх. Зная също, че възраженията към този материал няма да бъдат насочени към това дали този материал е истинен и точен. Възраженията ще бъдат насочени към това, че на много лица няма да им изнася написаното в този материал, защото техните дела са противоположни и обратни на постановките от Словото на Учителя! Ще завърша с мисли на Учителя за това какъв трябва да бъде ученикът от Общество "Бяло Братство": "Какъв трябва да бъде ученикът от Новото Учение? Ученикът на Новото Учение трябва да има сърце чисто като кристал, ум светъл като слънцето, душа обширна като цялата Вселена и дух мощен като Бога и едно с Бога! Като дойде някоя мъчнотия в сърцето ти, извади правилото за сърцето си и кажи като ученик: "Аз трябва де имам сърце чисто като кристал, без никаква нечистотия". Като дойде мъчнотия в ума ти, кажи: "Аз трябва де имам ум светъл като слънцето, без никаква тъмнина". Като дойде мъчнотия в душата ти, кажи: "Аз трябва да имам душа благородна, обширна като цялата Вселена, без никакви дребнавости". И най-после, дойде ли някаква мъчнотия в духа ти, кажи: "Аз трябва да имам дух мощен като Бога и едно с Бога". Чисто сърце, светъл ум, обширна, необятна душа и мощен дух - това е веригата, с която можете да вържете злото и да бъдете свободни! Щом сме носители на Божественото, ние ще имаме сърце чисто, ум светъл, душа обширна и дух мощен!
към текста >>

5. 10_13 Великият Учител Беинса Дуно и Космогонията на музиката Му

Мелодията трябва да излезе от сърце чисто като кристал, а Хармонията - от ум светъл като слънцето.
А при Еволюцията - която започва от идването на Христа и Възкресението му, защото той прокарва пътя от земята за Небето за човешката душа - възлизането на човека нагоре започва чрез Мелодията. Човешката душа трябва да разцъфти, трябва да се пробуди човешкото съзнание, а това става чрез Мелодията. Човешкият ум трябва да се освети чрез Светлината, която идва от Хармонията. Хармонията внася Светлина в човешкия ум, а Мелодията - топлина в човешкото сърце. Хармонията разширява съзнанието, а Мелодията дава дълбочина на това съзнание. Мелодията трябва да излезе от сърце чисто като кристал, а Хармонията - от ум светъл като слънцето. Мелодията трябва да отиде към човешката душа и да я направи обширна като Вселената, а Хармонията към човешкия дух, за да го направи мощен и едно с Бога. Това е пътят на възлизане, пътят на Еволюцията чрез Космичната Обич. Космичната Обич трябва да проникне отдолу нагоре, от сърцето към човешката душа и от човешката душа към човешкия ум, а оттам - в човешкия дух. Тук има движения в две противоположни посоки, тук става едно прекръстосване между ума и човешкия дух, защото умът е мъжът на сърцето, а човешката душа е невестата на човешкия дух. Така се създава хармонията и съединението с Бога.
към текста >>

6. 190. СЕЛО МЪРЧАЕВО

Борис Николов

ТОМ 2

Водата е кристално чиста.
Водата му не е много гореща - към 18-20 градуса, но е много вкусна за пиене. Като отидохме с Учителя там, на 5 км от Мърчаево, застанахме над извора на полянката до горичката. Седнахме за почивка. Някои братя слезнаха, че донесоха вода от извора, а той бе разположен по-ниско. Наливат вода на Учителя в една стъклена чаша. Водата е кристално чиста. Учителят погледна чашата, погледна нас, после изля чашата с водата на земята. Подаде чашата, наляха му втори път. Пак погледна чашата, погледна нас и отново втори път я изля на земята. Наляха трети път в чашата. Учителят я погледна и пи от водата.
към текста >>

7. 18. ПОСЛЕДНОТО ПОСЕЩЕНИЕ НА УЧИТЕЛЯ В ДОМЪТ ГУМНЕРОВ

На мен предаде кристали направени от стъкло, специални големи, едри кристали.
Те бяха ценности, които тя бе оставила Учителят да ги пази. Методий взе кутията, понеже живееше у Гръблашеви. Имаше връзка с тях - с майката и дъщерята. След това Учителят взе тетрадките на Петко Гумнеров, в които той е записал първите беседи, които Учителят е държал в София. Учителят ги предаде на Боян Боев. На мен предаде кристали направени от стъкло, специални големи, едри кристали. Те бяха направени по кристалографски-те системи - имаше от кубичната система, комбинация на куб с октоедър. Те бяха седем, осем кристала. Бяха ги донесли от чужбина. Те имаха хубав син цвят. Учителят ми ги предаде в ръцете.
към текста >>

Те бяха направени по кристалографски-те системи - имаше от кубичната система, комбинация на куб с октоедър.
Методий взе кутията, понеже живееше у Гръблашеви. Имаше връзка с тях - с майката и дъщерята. След това Учителят взе тетрадките на Петко Гумнеров, в които той е записал първите беседи, които Учителят е държал в София. Учителят ги предаде на Боян Боев. На мен предаде кристали направени от стъкло, специални големи, едри кристали. Те бяха направени по кристалографски-те системи - имаше от кубичната система, комбинация на куб с октоедър. Те бяха седем, осем кристала. Бяха ги донесли от чужбина. Те имаха хубав син цвят. Учителят ми ги предаде в ръцете. Последните години аз ги бях сложил на пияното в моята стая и вероятно съм разказвал историята на някого за тези кристали и след това те изчезнаха.
към текста >>

Те бяха седем, осем кристала.
Имаше връзка с тях - с майката и дъщерята. След това Учителят взе тетрадките на Петко Гумнеров, в които той е записал първите беседи, които Учителят е държал в София. Учителят ги предаде на Боян Боев. На мен предаде кристали направени от стъкло, специални големи, едри кристали. Те бяха направени по кристалографски-те системи - имаше от кубичната система, комбинация на куб с октоедър. Те бяха седем, осем кристала. Бяха ги донесли от чужбина. Те имаха хубав син цвят. Учителят ми ги предаде в ръцете. Последните години аз ги бях сложил на пияното в моята стая и вероятно съм разказвал историята на някого за тези кристали и след това те изчезнаха. Някой ги открадна от мен.
към текста >>

Последните години аз ги бях сложил на пияното в моята стая и вероятно съм разказвал историята на някого за тези кристали и след това те изчезнаха.
Те бяха направени по кристалографски-те системи - имаше от кубичната система, комбинация на куб с октоедър. Те бяха седем, осем кристала. Бяха ги донесли от чужбина. Те имаха хубав син цвят. Учителят ми ги предаде в ръцете. Последните години аз ги бях сложил на пияното в моята стая и вероятно съм разказвал историята на някого за тези кристали и след това те изчезнаха. Някой ги открадна от мен. Това е някъде към 1980 г. Учителят ми ги предаде лично да ги пазя и аз бях обещал на моят приемник да му ги предам за съхранение. Но ме окрадоха. Е, това братска постъпка ли е?
към текста >>

Какво направих аз с кристалите?
Но сигурно знаем, защото видяхме и проверихме как тези 19 камиона, натоварени със запленената литература и архив бяха изпратени за претопяване в книжната ф-ка на гара Искър. Това го знаем. И вие трябва да го знаете. Какво направи Галилей след като държа в ръцете си портрета на дядо поп. Той написа очерк за дядо поп Константин Дъновски. Какво направих аз с кристалите? Едни запазих, други ми ги откраднаха. Но след заминаването на Учителя аз организирах една група и отидохме на ул. „Опълченска" 66, където фотографа Васко Искренов засне Петко Гумнеров и цялото разположение на стаите горе и долу в трапезарията в приземния етаж. Документирахме и направихме два албума. А сега това е вече история.
към текста >>

8. 20. ЕКСКУРЗИЯ ДО 7-ТЕ РИЛСКИ ЕЗЕРА ПРЕЗ 1942 г.

На другия ден времето бе кристално ясно.
Разбира се след туй носим дърва. Клекове имаше, с брадвичката сечем и поддържаме огъня. Имахме храна и бяхме обзаведени прилично. Учителят се усмихна: „Не ви се чистеше, но ви накараха." Оглеждаме се. Ние сме в кухнята на топло и се усмихваме. На другия ден времето бе кристално ясно. Всяка сутрин отивахме на Молитвения връх с Учителя. По някой път тази беседа се състоеше само от няколко изречения. Сега ще ви кажа една такава беседа, която се състоеше от две изречения и която Учителят държа на Молитвения връх една сутрин. „Когато доброто те покани да направиш нещо за него, кажи - да. Когато злото те покани да направиш нещо за него, кажи - не".
към текста >>

9. 25. ИЗЛИЗАНЕ ПРЕЗ СЕЛО ГОВЕДАРЦИ

Пътеката върви покрай рекичката, която слиза от Урдината долина и която е доста буйна река, кристално чиста, богата с пъстърва, а наоколо борови гори, които се издигат високо между скалите, донесени някога от ледниците.
Още през 1930-31 г. той пое грижата за изнасянето на багажа. Така започнахме да излизаме след 1932 г. през Говедарци и постепенно се обзаведохме на второто езеро като на наше постоянно място. Долу, от самото начало ни порази красотата на природата, нейната девственост, тишина и чистота. Пътеката върви покрай рекичката, която слиза от Урдината долина и която е доста буйна река, кристално чиста, богата с пъстърва, а наоколо борови гори, които се издигат високо между скалите, донесени някога от ледниците. Така си'пътувахме през тези чудни години със спокойствие и вътрешно разширение на духа. Тази красота ни хранеше. От време на време горите се отдръпваха и се откриваха чудни гледки на планините, върховете, долините, а планинското небе бе над нас. Правеше впечатление тази непокътнатост на природата. Нямаше дърво отсечено, горите бяха диви и недокоснати от човека.
към текста >>

10. 29. ЗАСЛОНЪТ И КУХНЯТА

Тези плочи са от кристалните шисти, те се рушат сами, отлюпват се самички, тъй че всеки може да си вземе от тях.
Те бяха отсечени и с мъка бяха изнесени като по 5-6 човека носеха по една греда. Накрая покрива бе сглобен и трябваше да се покрие. А тук имаше вятър, който отвяваше всичко. Затова се реши да се покрие с големи и тънки плочи. Затова отидохме до 6-тото езеро, където се намират плочи от корунд. Тези плочи са от кристалните шисти, те се рушат сами, отлюпват се самички, тъй че всеки може да си вземе от тях. Имаше доста големи плочи. Тук идвахме няколко пъти цялото Братство с Учителя. Всеки вземе по една плоча каквато може да носи, а някои по-големи ги носеха и по двама човеци. Така ние с тези плочи покрихме нашия заслон и го оформихме. После вътре направихме огнище за казаните, за да могат да се слагат удобно, та да може водата да заври и яденето да се сготви.
към текста >>

11. 5. ШКОЛА ИЛИ АКАДЕМИЯ

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

От сърцето му ще блика бистър кристален извор, който ще напоява всички тревички, цветя и дървета, които ще срещне по пътя си.
От всички тия страдания, през които минава светът, ще излезе едно възродено човечество, което ще тръгне по съвсем нови пътища. Новото е по-близо до земята, отколкото всеки друг път. В тая красива градежна работа участвуват не само всички решителни и искрени борци на земята, но и цялото небе. Днес, казва Учителят, се създава един нов тип човек на земята. Представители на шестата раса има вече между всички народи, Цялата природа е затаила дъх, за да присъствува при раждането на новия човек на земята. От сърцето му ще блика бистър кристален извор, който ще напоява всички тревички, цветя и дървета, които ще срещне по пътя си. Над главата му ще блести светла звезда, която ще показва пътя на всички, които са се залутали в пътя на живота. В очите му ще се чете светлината на възвишения свят, отдето иде. В новата епоха за всички народи се открива велико бъдеще. Учителят казва: „Великото бъдеще на човечеството е поради любовта, която ще се изяви. Защото вълната на любовта иде в света!
към текста >>

12. І.6. ЛОДКАТА

Галилей Величков

Положена на зеления губер и тя очакваше с нетърпение онзи момент, когато ще бъде помилвана от кристалните езерни води.
УЧИТЕЛЯТ знаеше за готовата лодка, която пристига на езерата. Това споделиха онези по-бързи и пъргави приятели, изпратени нарочно пред пътуващата група. Новината споходи рилчани и те бяха готови да пренасят на ръце лодката. Около 16 яки, силни братя слушаха наставленията на УЧИТЕЛЯ за внимателно и грижливо пренасяне на товара през клековите гори, където пътеката е тясна, каменлива и на места изровена. Още по обед Боянчо приветливо се усмихна и посрещна на поляната на Сапаревската вада юначната група, която трябваше да понесе на ръце и плещи към сините простори красавицата лодка. Положена на зеления губер и тя очакваше с нетърпение онзи момент, когато ще бъде помилвана от кристалните езерни води. Боянчо набързо разпредели групата по две шесторки за всяка една част от лодката, показа как трябва да се поставят трите напречни яки пръта за по-удобно пренасяне на възтежките части. И така лодката бе понесена на ръце от низините към висините. Слънцето бе още твърде високо по синьото безоблачно небе. Планината бе притаила дъх и не можеше да се нарадва на великолепното шествие, което значително се отличаваше от натоварените конски кервани на власите -нашите добри снабдители, или многочислените групи, предимно от летовници на езерата. Картината на двете групи, носещи лодката, имаше почти библейски характер, така както древните евреи носеха на рамене и плещи свещената скиния.
към текста >>

13. І.11. ВИЕ УЧИТЕЛИТЕ...

Галилей Величков

Планинските върхове с огромни каменни блокове, изумрудените езера с кристални води, бъбривите поточета със спокойни или пенливи води, китните поляни, осеяни с красотата на нежни тревички и цъфтящи цветенца бяха също така мълчаливи слушатели, както насядалите около УЧИТЕЛЯ добри приятели и ученици.
Техните разговори и размисъл за бъднините на учението бяха пропити с увереност и сигурност, така както бяха сигурни в успеха на прилежните ученици, че ще завършат образованието и ще стъпят в живота със значително самочувствие. От опит те знаеха, че уплахата е спънка, а увереността - стъпка към възход. Увереността е онзи чудодеен фактор, който открива съдържанието на живота и вложените в него добрини, дарове за настоящето и бъдещето, прелитащо бъднините на настъпващото време. Подобни светли перспективи бяха незримата виделина в живота на учителите, насядали със смирение около катедрата на УЧИТЕЛЯ. А Неговата катедра бе навсякъде, винаги достъпна. Планинските върхове с огромни каменни блокове, изумрудените езера с кристални води, бъбривите поточета със спокойни или пенливи води, китните поляни, осеяни с красотата на нежни тревички и цъфтящи цветенца бяха също така мълчаливи слушатели, както насядалите около УЧИТЕЛЯ добри приятели и ученици. Между тях, с писалка в ръка, нашите примерни педагози - учители и учителки, изписваха слово след слово по белоснежните листа на тетрадките. Те, подобно на работливите пчелички, събираха нектар както за себе си, така и за своите ближни. Мнозинството от учителите не отстъпиха своите места нито в салона, нито в приемната, нито в общия живот, където се изграждаше бъдещето на човечеството. Един случай. Ваканцията на учителите бе към своя край.
към текста >>

14. І.18. БЪЛГАРИЯ

Зад нея, като през малко прозорче се виждат някои от оснежените върхове на Рила - тази вълшебница на планинския чар, която е приютила в своите пазви най-красивото, което може да има в една планина - остри върхове, неспокойни била, неизброими весели поточета, синеоки езера с кристално чисти води, в които се отразяват и земята, и небето, гори с горди борове, които познават не само гласа на човека.
Валялият дъжд беше окъпал атмосферата. Видимостта бе прекрасна. В ляво от гара Драгоман, огромната снага на Стара планина започва със скалист масив, който респектира с величието си. В дясно - на юг, се нижат скромни възвишения, обрасли с млади гори, които нямат претенции да бъдат като поетичните дебри на гордия балкан. На изток, големият купол на Витоша напомня образа на добра майка, очакваща да се пробудят нейните деца - жителите на столичния град. Зад нея, като през малко прозорче се виждат някои от оснежените върхове на Рила - тази вълшебница на планинския чар, която е приютила в своите пазви най-красивото, което може да има в една планина - остри върхове, неспокойни била, неизброими весели поточета, синеоки езера с кристално чисти води, в които се отразяват и земята, и небето, гори с горди борове, които познават не само гласа на човека. Рила е запазила в своите каменни скрижали спомените от сегашни и най-отдалечените геологични времена. Обширна панорама. Погледът ми сновеше напред, встрани и се радваше на красотата на родната земя. Убедих се, че родината ми е ненагледна и красива. Но красотата не бе изтъкана само от багрите на утрото и зелено оцветения губер на земята.
към текста >>

15. ІІ.27. БЕЛЕЖИТИ ПРЕРАЖДАНИЯ

Галилей Величков

Капещата кръв, според легендата, изкристализирала във вълшебна чаша.
Ето, Йосиф Ариматейски, виден израилтянин, снел тялото на Христа, за да го положи в собствената си гробница, е ПЕНЮ КИРОВ - един от първите трима, верни и предани ученици на УЧИТЕЛЯ. За Йосиф Ариматейски малко е писано в евангелията. Повече са писали поетичните и фанатични християни от средните векове. Те са сплели легендата за Чудотворната чаша на Граля. Митологизиран е моментът, когато Йосиф Ариматейски е подложил съд, за да събира кръвта Христова. Капещата кръв, според легендата, изкристализирала във вълшебна чаша. Главно кръстоносците спекулират с тази легенда. УЧИТЕЛЯТ не се спира на поетичните разкази. За Йосиф Ариматейски Той прави допълнение към изписаното в евангелията. Той добави, че след като Христовия Дух се отделя от безжизненото тяло, вселяла се в Йосиф Ариматейски, сам снема тялото си от кръста, повива го в плащеница и го полага в каменния гроб. Една страница - скрита за обикновеното око, открита за окото на Онзи, Който разчита проявите на висшите духовни светове.
към текста >>

16. ІІІ.112. СКЪПОЦЕННИТЕ КАМЪНИ

„Вие обичате и цените благородния кристал, но трябва да знаете, че благородството и изкуството да пречупва светлината се дължат на едно възвишено същество, което обитава в кристала.
Ние сме се удивлявали понякога на различните краски. Веднъж една сестра показа на Учителя един камък и попита, дали може да го сложи на своя пръстен. Учителят добави, че този камък ще я разруши, а трябва да сложи друг, който да я въздигне. Тя запомни това и после изпълни съвета Му. В същия ден ни разказа тайната на скъпоценния камък. „Вие обичате и цените благородния кристал, но трябва да знаете, че благородството и изкуството да пречупва светлината се дължат на едно възвишено същество, което обитава в кристала. Неговото благородство е неговата обич към човека, а призмата, през която пречупва светлината, е неговата мисъл." Ето ви едно ново знание за скъпоценния камък. Не ви остава нищо друго, освен да влезнете във връзка с онова същество, което обитава камъка и да получите мисълта му чрез съответната краска.
към текста >>

17. 6.05. ПЪРВИЯТ ДЕН НА ПРОЛЕТТА

Небето беше ясно като кристал, утринният хлад действаше ободрително върху психиката на братята и сестрите.
Тя представляваше тихо пристанище, където можеше да си отпочине морната човешка душа. 22 март - първият ден на пролетта, слагаше всяка година по една нова страница в историята на братството. В ранна утрин, в първите блясъци на зората, мълчаливо пристигаха с тихи стъпки братята и сестрите; те идваха на вълни от спящия град. Наредени в полукръг, чакаха със затаен дъх странната осанка на Учителя. Не след дълго пристигна и Той, наметнат с една пелерина, застана в центъра на полукръга. Небето беше ясно като кристал, утринният хлад действаше ободрително върху психиката на братята и сестрите. Този ден - първият ден на пролетта, всяка година те очакваха с неизразимо ожидание! От този ден Слънцето правеше първата крачка към север, за да усили топлината на своите падащи лъчи към нашата малка планета. Тези животворни лъчи ще събудят към живот малките нежни семенца, зарити в прегръдките на майката -земя. В момента на първите лъчи на изгряващото слънце се чу тихия напевен шепот на молитвите, излизащи от устата на братята и сестрите. Изгревът беше величествен.
към текста >>

18. 6.06. ОБЩЕСТВОТО ОКОЛО УЧИТЕЛЯ

За постигането на моите идеали в живота, пред нищо не се спирах; моите младежки копнежи и кристален ентусиазъм постепенно се разгаряха в буен огън, със свещено чувство и с напрегната мисъл неудържимо се стремях да се изкача на високите върхове на Мъдростта и оттам да разбера дълбокия смисъл на Космичния свят на Истината.
Аз вървях по тесните пътеки на идейното, умишлено бягах от широкия обикновен път на обикновения живот. Тази моя странна природа ме тласкаше да търся нещо ново, непознато, необикновено, както образа на Учителя и обществото, което Го заобикаляше. Във всяка моя крачка, предприета в живота, винаги се стремях тя да бъде резултат на будния ми ум, на нежното ми мистично сърце и могъщата ми сила на непоколебимата ми воля. Най-интересно в моя странен характер беше това, че той действаше извън кръга на всички обществени предразсъдъци, извън мрежите на всички религиозни суеверия, заблуждения и догми, как-то и извън сферата на научните хипотези и неиздържани философски системи. Аз се стремях на всяка цена душата ми да пази своята чистота - както търсещият Пърсифал - истината в живота. За постигането на моите идеали в живота, пред нищо не се спирах; моите младежки копнежи и кристален ентусиазъм постепенно се разгаряха в буен огън, със свещено чувство и с напрегната мисъл неудържимо се стремях да се изкача на високите върхове на Мъдростта и оттам да разбера дълбокия смисъл на Космичния свят на Истината. Мен не ме задоволяваше обикновената научна мисъл, нито бледата вяра на религиозния човек, нито практицизма на всекидневното човешко съзнание. Още в детските си години слушах някакви гласове, които ми нашепваха, че не трябва да живея в блатото на живота. Особено като юноша, тези гласове ме направляваха винаги към тесните пътеки на високите върхове за знание и красота и оттам да почерпя онова Божествено вдъхновение за творчество, за идеен подвиг, за разкриване на новите духовни скрижали.
към текста >>

19. 6.15. Космичната вълна на любовта

Неговото кристално чисто сърце, където липсваха всякакви примеси от религиозни суеверия, догми и заблуждения, привличаше магически душите към Себе си.
По възпитание и образование тя се е школувала в един католически пансион. Езиците й се поддаваха много и знаеше няколко модерни европейски езици. По характер беше много чувствителна, крайно самостоятелна, упорита, с изискана интелигентност. Тя имаше много голям интерес към идеите на Учителя, към новите начала, които влизаха в живота, които Учителят постепенно разкриваше в Своите беседи. Величието на Учителя се изразяваше в онази могъща духовна природа на Неговия характер, където се чувстваше ритъма на космичния пулс. Неговото кристално чисто сърце, където липсваха всякакви примеси от религиозни суеверия, догми и заблуждения, привличаше магически душите към Себе си. Мъчно човек може да направи вътрешен контакт с Него, ако няма онази голяма преданост и мистичен копнеж към тази чистота, която беше най-реалната връзка с мистичния свят, в който Той живееше. Магдалена често започна да прави посещение на Учителя заедно с мен. Тя в Неговото присъствие усещаше дълбоко кристалните извори на мистичната чистота. Тя изпита трепетите на онова Висше Целомъдрие към Първата причина, към Космичното начало, чийто представител реално се изрази чрез присъствието на Учителя. Той владееше всички тези вътрешни Космични сили и по пътя на въздействието упражняваше колосално влияние не само върху нейното съзнание, но и върху мен.
към текста >>

Тя в Неговото присъствие усещаше дълбоко кристалните извори на мистичната чистота.
Тя имаше много голям интерес към идеите на Учителя, към новите начала, които влизаха в живота, които Учителят постепенно разкриваше в Своите беседи. Величието на Учителя се изразяваше в онази могъща духовна природа на Неговия характер, където се чувстваше ритъма на космичния пулс. Неговото кристално чисто сърце, където липсваха всякакви примеси от религиозни суеверия, догми и заблуждения, привличаше магически душите към Себе си. Мъчно човек може да направи вътрешен контакт с Него, ако няма онази голяма преданост и мистичен копнеж към тази чистота, която беше най-реалната връзка с мистичния свят, в който Той живееше. Магдалена често започна да прави посещение на Учителя заедно с мен. Тя в Неговото присъствие усещаше дълбоко кристалните извори на мистичната чистота. Тя изпита трепетите на онова Висше Целомъдрие към Първата причина, към Космичното начало, чийто представител реално се изрази чрез присъствието на Учителя. Той владееше всички тези вътрешни Космични сили и по пътя на въздействието упражняваше колосално влияние не само върху нейното съзнание, но и върху мен. Неговото присъствие даже и физически, както за нея, така и за мен - представляваше не само необходимост, но и една велика загадка. Ние, двамата с нея, непрекъснато го следвахме. Той беше оказал едно голямо внимание и доверие към нея и към мен, което с никакви отношения не можеше да бъде заменено.
към текста >>

Небето беше кристално ясно и синьо като сапфир, без всякакъв облак.
Учителят внимателно следеше нашите постъпки и виждайки тяхната крайност, на първия младежки събор, Той трябваше да отстрани тази едностранчивост. Георги Марков изживя това положение най-силно. На този младежки събор най-ярко се изрази вълната на Любовта. Съборът бе епохален и се състоя в новопостроения салон на ул. „Оборище". Първият ден на събора беше много интересен. Небето беше кристално ясно и синьо като сапфир, без всякакъв облак. Учителят бе вдъхновен и целият светеше. Учителят откри събора с беседата „Разцъфтяване на човешката душа". Беседата беше изпълнена с най-великия копнеж на човешката душа и върховната връзка с Космичното начало по пътя на чистотата. На този I-ви младежки събор през 1923 г. Учителят даде пълен простор за проявление на младите академични сили, които изнесоха редица реферати из областта на науката, мистицизма, окултизма и обществения живот.
към текста >>

20. 6.26. Погледът на мъдреца

Натрупаните знания от конкретния и кристален ум, при светлината на Мъдростта, стават динамични и добиват онази градивна стойност и дават сила, подтик и вдъхновение за истинско творчество.
Също и в Макрокосмоса, Космичните и Слънчевите лъчи, които изпращат слънцата от Космичното пространство, имат своята спецификация, ключ на техните електромагнитни излъчвания. Какво значи това? Че в Природата има една велика отговорност за всяка енергия - свой ключ на трептения и всички същества - малки и големи, на каквато и степен на развитие да се намират, вибрациите, които излъчват от себе си и ги изпращат в пространството, винаги ги следват и съставляват от тях неразделна част. Космичната Мъдрост отваря не само висшия ум на човека, но спомага да се развие неговата интуиция. Така той започва да разбира езика, символите и образите, чрез които живата разумна природа говори и изгражда живота. Натрупаните знания от конкретния и кристален ум, при светлината на Мъдростта, стават динамични и добиват онази градивна стойност и дават сила, подтик и вдъхновение за истинско творчество. Човек събужда всички органически центрове, които са свързани с различните области на Битието; и човешката душа играе ролята на онзи чист проводник на Светлината, която непрестанно се излъчва от света на Мъдростта.
към текста >>

21. 6.28. Връзката между самосъзнанието и свръхсъзнанието

Нейният съпруг - Величко Граблашев, който се намираше под влиянието на Михаил Иванов, й даде добър урок, да види в една кристализирана форма крайният предел на самосъзнанието.
Това качество има като предпоставка една закръглена интелигентност, въоръжена с един критичен поглед. В лицето на Учителя тя намира своя идеал, тя вижда как Той, със Своята Светлина, разкрива фалша и лицемерието на общественото мнение. Също така тя схваща несъстоятелността на самосъзнанието, което издига личността в култ, център, източник на един нереален свят. Тя чувства, че обществените форми, в които е потопено човешкото общество, ще претърпят редица трансформации, тъй като те не отговарят на новите изисквания на времето. От друга страна, влизайки в контакт с мен, който носех бунта към обществения фалш, бунта към неправдите и социалната несправедливост, в нея още повече се повиши този устрем към освобождаване от обществените форми. Нейният съпруг - Величко Граблашев, който се намираше под влиянието на Михаил Иванов, й даде добър урок, да види в една кристализирана форма крайният предел на самосъзнанието. Граблашев бе подлъган от ясновидството му и плати с разочарование за своята наивност. Михаил Иванов следваше в университета педагогика. От друга страна, четеше популярна окултна литература, която събуждаше в човешкото съзнание една гордост. Той беше по този начин наметнал мантията на някакъв чародей, който може да прониква в съдбините на хората, даже и да смята, че има онази магична сила - да въздейства върху техните съдби. Трябва дълбоко да подчертаем, че ние тук разглеждаме личността - специално неговата, като един актьор, който става изразител на цяла една категория съзнания, на една минала култура, която е изгубила всякакъв вътрешен духовен потенциал и е останала в света на формите като една реликва.
към текста >>

22. 6.56. ВАЖНИ МОМЕНТИ В СЕЛО МЪРЧАЕВО

Около извора беше направена красива площадка от разнообразни и кристални камъчета.
С тях Учителят направи един голям извор и му даде името „Изворът на Доброто". В работата за устройване на този извор вземаха участие много от нашите приятели, които непрекъснато идваха от разни места на България, да видят Учителя и да чуят беседите, които Учителят изнасяше в Мърчаево. Този извор представляваше някаква книга, върху която Учителят непрекъснато пишеше съдбините на човешката история. Всяко донесено камъче от планината от братята и сестрите Учителят го подреждаше около извора, като произнасяше специални формули и извършваше над него известни магически движения, като с това даваше тон и направление чрез своята мощна мисъл на големите световни събития. Този „Извор на Доброто" привличаше вниманието и стана любимо място на всички приятели. Около извора беше направена красива площадка от разнообразни и кристални камъчета. До извора се отиваше посредством три гранитни стъпала, поставени от ръцете на Учителя и приятелите Му. Тези три стъпала символизираха трите принципа - Любовта, Мъдростта и Истината, които извежда-ха човешката душа до Великия извор на живота. Учителят често държеше беседи и разговори около Извора. Стотици песни, дадени от Учителя, непрестанно се пееха с възторг и вдъхновение около кристалните води на „Извора на Доброто". На източния край на двора Учителят направи друг голям извор, около който също привлече вниманието на братята и сестрите.
към текста >>

Стотици песни, дадени от Учителя, непрестанно се пееха с възторг и вдъхновение около кристалните води на „Извора на Доброто".
Този „Извор на Доброто" привличаше вниманието и стана любимо място на всички приятели. Около извора беше направена красива площадка от разнообразни и кристални камъчета. До извора се отиваше посредством три гранитни стъпала, поставени от ръцете на Учителя и приятелите Му. Тези три стъпала символизираха трите принципа - Любовта, Мъдростта и Истината, които извежда-ха човешката душа до Великия извор на живота. Учителят често държеше беседи и разговори около Извора. Стотици песни, дадени от Учителя, непрестанно се пееха с възторг и вдъхновение около кристалните води на „Извора на Доброто". На източния край на двора Учителят направи друг голям извор, около който също привлече вниманието на братята и сестрите. Този извор Учителят нарече „Изворът на Мъдростта". Около този „Извор на Мъдростта" Учителят също вложи много грижи и старания за неговата украса. Малка красива пътечка минаваше край „Извора на Мъдростта", която извеждаше водите към къщата, в която живееше Учителят. Преди да отидат на разговор при Учителя, посетителите се отбиваха от тази пътека да измият лицата си и пият малко вода от кристално чистия извор.
към текста >>

Преди да отидат на разговор при Учителя, посетителите се отбиваха от тази пътека да измият лицата си и пият малко вода от кристално чистия извор.
Стотици песни, дадени от Учителя, непрестанно се пееха с възторг и вдъхновение около кристалните води на „Извора на Доброто". На източния край на двора Учителят направи друг голям извор, около който също привлече вниманието на братята и сестрите. Този извор Учителят нарече „Изворът на Мъдростта". Около този „Извор на Мъдростта" Учителят също вложи много грижи и старания за неговата украса. Малка красива пътечка минаваше край „Извора на Мъдростта", която извеждаше водите към къщата, в която живееше Учителят. Преди да отидат на разговор при Учителя, посетителите се отбиваха от тази пътека да измият лицата си и пият малко вода от кристално чистия извор. Така, освежени, те с будно съзнание и радост възприемаха словата и съветите на Учителя. Около „Извора на Доброто" и „Извора на Мъдростта" започнаха за първи път да растат и цъфтят множество разнобагрени цветенца, чиито ухания изпълваха навсякъде въздуха, като че ли за благодарност природата разтвори своите съкровищници за прелести и красота. Тези цветенца бяха любовен дар от Светлите невидими същества, които се трогнаха от вниманието на Учителя, което Той прояви към тези два извора. Цялата красота около изворите се сливаше със звучната песен на изворите. В селото водата беше силно варовита - неприятна за пиене и като се разчу за двата извора, всички започнаха да вземат вода за пиене от двата извора, чиято вода беше мека, сладка и много приятна за пиене.
към текста >>

23. 6.58. БУРНИ АСПЕКТИ

На брат Борис Николов даде два големи кристала, на брат Боев - протоколите на първите събори, на брат Галилей - портрета на своя физически баща, който беше свещеник, на мен предаде един пакет, на който аз не разбрах съдържанието.
Леката кола ни заведе на ул. „Опълченска" 66. Хазайката на тази къща - Гина Гумнерова, както изтъкнахме в предшестващите глави, беше една от артистките в малкия кармичен триъгълник; след третото действие тя замина за отвъдния свят. Учителят стоя доста дълго в своя кабинет. След това той ни повика, като ни предаде следните предмети, които трябваше да отнесем на Изгрева. На брат Борис Николов даде два големи кристала, на брат Боев - протоколите на първите събори, на брат Галилей - портрета на своя физически баща, който беше свещеник, на мен предаде един пакет, на който аз не разбрах съдържанието. Най-сетне пристигна една сестра, която живееше там и каза, че останала някаква бяла риза. Той каза да я вземе тя. Тези подробности разказвам, защото в момента само аз чувствах какво значат тези действия на Учителя. По цялата ми нервна система се разливаха някакви електрически токове, виждах как Той за последен път идва в този дом, където десетилетия е живял. След това отново се върнахме с леката кола на Изгрева.
към текста >>

24. 7.17. ДИМИТРИНА АНТОНОВА

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

Тя трепна и мощното слънце потрепна, запя над земята с безбройни лъчи -В дъждовните капки, по светлата гама на седем кристални прозрачни бои.
Тя трепна нагоре великата песен, издигната птица в лазурния път -към Бога хваление кротко въздала, към Бога трептеше широко гласът! Аз странник съм тука, Творче велики! Теб само познавам и Тебе зова:наТеб уповавам и Твоето Име във дните си земни безспирно мълвя! Купчината камъни - трепнали в своите дворци мълчаливи повдигат чела! Конете си бели разпуска свободно мъглата и литва на своите крила! Тя трепна и мощното слънце потрепна, запя над земята с безбройни лъчи -В дъждовните капки, по светлата гама на седем кристални прозрачни бои. Купчинката камъни слушат смирено, Раздвижени тръгват по светлия пътна бялата птица на пламъка златен по пътя, по който трептеше гласът. По пътя, по който вървеше певецът, дъгата преметна брилянтния мост, свидетелство чисто затуй, че от тука бе стъпил и минал Великият гост! - Витоша - Ел Шадай, 16.V.1941 г. на екскурзия с Великия Учител Беинса Дуно Димитрина Антонова
към текста >>

25. ПЕСЕНТА

Тя трепна и мощното слънце потрепна, запя над земята с безбройни лъчи - В дъждовните капки, по светлата гама на седем кристални прозрачни бои.
ПЕСЕНТА ПЕСЕНТА Тя трепна край огъня кротко запален Божествена радост на жертвеник свят, в миг докосна ухание струни незнайни, с голямото чудо на синия цвят. Тя трепна нагоре великата песен, издигната птица в лазурния път - към Бо га хваление кротко въздала, към Бога трептеше широко гласът! Аз странник съм тука, Творче велики! Теб само познавам и Тебе зовя; на Теб уповавам и Твоето Име във дните си земни безспирно мълвя Купчината камъни - трепнали в своите дворци мълчаливи повдигат чела! Конете си бели разпуска свободно мъглата и литва на своите крила! Тя трепна и мощното слънце потрепна, запя над земята с безбройни лъчи - В дъждовните капки, по светлата гама на седем кристални прозрачни бои. Купчинката камъни слушат смирено, Раздвижени тръгват по светлия път на бялата птица на пламъка златен по пътя, по който трептеше гласът, По пътя, по който вървеше певецът, дъгата преметна брилянтния мост, свидетелство чисто затуй, че от тука бе стъпил и минал Великият гост! Витоша - Ел Шадай, 16.V.1941 г. на екскурзия с Великия Учител Беинса Дуно Димитрина Антонова
към текста >>

26. 80. БУКЕТЪТ ОТ ЦВЕТЯ

ТОМ 5

„Едно желание може да бъде: кристално, растително, животинско, човешко, ангелско и Божествено.
Обърне се, вгледа се в някое цветенце, усмихне се, прошепне му нещо и преди да го откъсне се спре за миг като ли чакаше разрешение от цветето да бъде откъснато. А то се жертваше, предаваше се в ръката Господна и в своята саможертва влизаше в онзи букет, който трябваше да бъде връчен другиму, за да го охрабри в неговия житейски път. Така е и с нас, хората. Понякога в нашата саможертва за Господа, нашият живот се вплита като жертвоготовност в букета на Невидимия свят, предназначен за други същества от друга еволюция според плана на Битието. Аз съм пред Учителя на разговор. „Едно желание може да бъде: кристално, растително, животинско, човешко, ангелско и Божествено. Кристалното желание пропуща съвсем незаинтересовано светлината. Растенията приемат топлината и я пропущат. Животинско е това, при което човек взима нещо за себе си. Човешкото же- Изгревът... , т. 5 лание е разумно.
към текста >>

Кристалното желание пропуща съвсем незаинтересовано светлината.
А то се жертваше, предаваше се в ръката Господна и в своята саможертва влизаше в онзи букет, който трябваше да бъде връчен другиму, за да го охрабри в неговия житейски път. Така е и с нас, хората. Понякога в нашата саможертва за Господа, нашият живот се вплита като жертвоготовност в букета на Невидимия свят, предназначен за други същества от друга еволюция според плана на Битието. Аз съм пред Учителя на разговор. „Едно желание може да бъде: кристално, растително, животинско, човешко, ангелско и Божествено. Кристалното желание пропуща съвсем незаинтересовано светлината. Растенията приемат топлината и я пропущат. Животинско е това, при което човек взима нещо за себе си. Човешкото же- Изгревът... , т. 5 лание е разумно. А ти сега си между животинското желание и човешкото.
към текста >>

27. 263. ЧИСТОТАТА

ТОМ 5

Вместо да се огледат в кристалното чисто огледало на Учителя, то те се оглеждаха в нашите изкривени човешки огледала.
А те, хората съдеха по нашите постъпки и от там правеха изводи за Учението на Учителя. И от тук ставаше едно голямо разминаване. Защото света търсеше у нас, неговите последователи образци, а пък ние правехме такива щуротии понякога и правехме по-големи бели на Учителя отколкото неговите противници. Така по нас съдеха превратно за Учението на Учителя. Вместо за Учението на Учителя да съдят по неговото Слово и по неговият живот, който бе образец на това Слово, то света съдеше за Словото и Учението му по нашето несъвършенство. Вместо да се огледат в кристалното чисто огледало на Учителя, то те се оглеждаха в нашите изкривени човешки огледала. Вие ходили ли сте понякога на цирк и да влизате там, където са наредени различни огледала и които те правят ту тънък, ту нисък, ту висок, че накрая и уродлив. Така светът се оглеждаше в нашите лични огледала и онова, което виждаше беше изкривения си собствен образ и надаваха вой срещу Учителя и Школата му. Хулела, хвърляха обиди срещу Учителя заради нашето несъвършенство. Но не искаха да се огледат в огледалото на Учителя. Ами ти знаеш ли когато човек излезе и реши да погледне слънцето с очите си може ли да се огледа в него?
към текста >>

28. 264. МЯСТОТО НА УЧЕНИКА

ТОМ 5

Този материал беше много специфичен, това беше кристализацията на Словото и не можеше да го записва някой случаен човек.
Така смятах аз пък някои от другите възприемаха също по този начин нещата. Савка отиваше всяка сутрин рано към пет часа при Учителя, той й отваряше вратата, поставяше я на масата, тя седнала на стола, а той понякога се движеше, диктуваше й, а тя стенографираше и записваше Словото на Учителя или по-точно свещените думи на Учителя. И това продължи дълго време. Ние останалите това знаехме, виждахме, но може би някой да ревнуваше Савка, че именно на нея се диктуват тези неща. Аз пък възприех тогава, че в този период Учителят дава на учениците си Свещените си Слова и това трябваше да направи онзи, който беше най-близко до него. Този материал беше много специфичен, това беше кристализацията на Словото и не можеше да го записва някой случаен човек. По-късно тя дешифрира своите стенограми, прехвърляше ги на свои тефтерчета, подреждаше материала и впоследствие излезе от печат една книжка „Свещени думи на Учителя". Тези скрижали на Учителя бяха дадени по този начин и по това време, и чрез Савка. Бяха дадени чрез онзи ученик, който бе заел своето място за работа близо до Учителя. В този период и отначало тя беше работлива. Но по-късно с годините тя навлезе в своят личен живот и започна по друг начин да работи.
към текста >>

29. Сборник ТОМ 6

И ни е приготвила дар: тихи, светли, топли дни и нощи, кристални езера, чисти, измити канари, прясно-зелени поляни, снежни върхове, които стигат лазурното, прекрасното небе!
Във Вселената има един Бог, едно Слово, един Всемиров учител - Беинса Дуно и един Космически ученик. Ученикът, изучаващ Словото Му спрямо Космическият ученик е само една прашинка от безкрая на света и микрочастица от вечността във времето на Вселената. Словото на Всемировия учител - Беинса Дуно е Третият завет на Бога към Човечеството. Д-р Вергилий Кръстев НАТАЛИЯ ЧАКОВА (9.Х.1902-10.Х.1987) Братът на най-малките (Спомени за Учителя и за живота ни край Него) ПРЕДГОВОР Лятото на 1958 г. е. Рила ни е позовала пак със светлия си спомен. И ни е приготвила дар: тихи, светли, топли дни и нощи, кристални езера, чисти, измити канари, прясно-зелени поляни, снежни върхове, които стигат лазурното, прекрасното небе! И слънце, слънце, слънце! Много слънце! Ние стануваме пак по традиция при Седемте рилски езера. Палатките се белеят около второто езеро. Всяко утро се ниже редицата богомолно към Молитвения връх.
към текста >>

30. ПРЕДГОВОР

Наталия Чакова

И ни е приготвила дар: тихи, светли, топли дни и нощи, кристални езера, чисти, измити канари, прясно-зелени поляни, снежни върхове, които стигат лазурното, прекрасното небе!
НАТАЛИЯ ЧАКОВА (9.Х.1902-10.Х.1987) Братът на най-малките (Спомени за Учителя и за живота ни край Него) ПРЕДГОВОР Лятото на 1958 г. е. Рила ни е позовала пак със светлия си спомен. И ни е приготвила дар: тихи, светли, топли дни и нощи, кристални езера, чисти, измити канари, прясно-зелени поляни, снежни върхове, които стигат лазурното, прекрасното небе! И слънце, слънце, слънце! Много слънце! Ние стануваме пак по традиция при Седемте рилски езера. Палатките се белеят около второто езеро. Всяко утро се ниже редицата богомолно към Молитвения връх.
към текста >>

31. 53. С ЧАЙНИК ЗА ВОДА

Учителят ли направи нещо от себе си, рилският ли кристален въздух ме излекува, не зная, но оздравях.
„Как ще пътува, Учителю, какво ще прави там, да остане тука? " „Нека тръгне, рекох." И тръгнах. Разбира се, не ми мина веднага, не ми беше леко пътуването, но сигурно съм изкарала по-леко един сух плеврит на Рила, отколкото ако бях останала в София. Болестта се продължи около 15 дена с болката си, с кашлицата си, с температурата си, но аз си ходех макар и бавничко и с мъка и на Молитвения връх, и на Паневритмия, и по езерата, и навред където ходеха всички с Учителя. Услужвах си сама и без да взимам лекарства или да правя нещо друго, освен дълбоко дишане, оздравях. Учителят ли направи нещо от себе си, рилският ли кристален въздух ме излекува, не зная, но оздравях. Той би могъл да ми помогне и веднага, още при тръгването, но предполагам остави да опитам, че и планината лекува. В една беседа казва: „Изнесете болния на 2000 метра височина и той ще оздравее от каквато и болест да е болен." А Рилските езера са над 2000 метра височина. Тогава се случи следното: последният отпор, който дадохме двамата с Учителя на болестта, след което тя си отиде. Една хубава слънчева сутрин след дъждовна нощ, ние всички летуващи и аз заедно с моите приятелки и съседки по палатка, изнесохме дрехите си да се напекат на слънце. След като обядвахме, всички набързо прибраха дрехите си, наредиха палатките си и си легнаха да си починат.
към текста >>

32. 69. СЪБОРНИ ДНИ НА ИЗГРЕВА

Небето е кристално чисто.
Няма отпред високи сгради. Просторът е чист, ширнал се чак до Стара планина, от дето ще изгрее то. Ние го чакаме с благоговение и трепет. От там, от него ще ни поздравят, негли, Белите Братя, които също имат събор. Ще ги поздравим и ние малките хора от земята, малките братя на Всемирното Бяло Братство. Небето е кристално чисто. Хоризонтът - златист. Не. Златен - буйна златна река. Ето го и слънцето. Мощно и щедро изсипва сноп лъчи, които заиграват върху нас и върху всичко наоколо. Издига се песента „Изгрява слънцето".
към текста >>

33. 71. ПЪРВИЯТ ДЕН НА ПРОЛЕТТА

Реших: ще прекарам навън, под звездното небе, ще дишам кристалния въздух на Изгрева - потопен в магнетичната аура на Учителя.
Какъв блясък! Вечерен блясък от грейнали прозорци и врати. Аз вървя и тананикам някаква песничка. "Не търся вече място за нощуване. Вечерта е топла. Реших: ще прекарам навън, под звездното небе, ще дишам кристалния въздух на Изгрева - потопен в магнетичната аура на Учителя. Също като Йосиф и Мария преди 2000 години, за мене няма място и като овчарите ще прекарам вън. Може би пак ще се отвори тази нощ небето и ще видя ангели да слизат и излизат и да пеят хвала за Този, Който отдавна е дошъл на земята и стъпил на Изгрева. Мисля си, фантазирам си и вървя... Отваря се една врата. „Наталия, добре дошла! Какво правиш?
към текста >>

34. 74. ВЪЗКАЧВАНЕ НА МУСАЛА

По пътя се разчистиха облаците, ширна се кристалното мусаленско синьо небе, изгря палещото слънце.
И по пътя се стълпиха облаци, запрехвръкваха снежинки, които ставаха все по-едри и се сипеха все по-бързо и бързо - цели парцали и когато стигнахме върха той беше целият облечен в дебела, бяла зимна премяна. И не само той. Надалеч около него, додето погледа ни стигаше всички върхове бяха абсолютно побелели. Беше неописуема, красива зимна картина - сред лято, по Петровден. Постояхме, попяхме, порадвахме се и си тръгнахме. По пътя се разчистиха облаците, ширна се кристалното мусаленско синьо небе, изгря палещото слънце. Докато стигнем до езерото снегът долу вече се беше стопил. Накладохме огньовете да си изсушим обущата и чорапите. Дрехите слънце- 101 то ни ги беше вече изсушило по пътя. И никой не се простудяваше. Й никой не се разболяваше.
към текста >>

35. 76. СУРОВИ ПРЕЖИВЯВАНИЯ БУРЯТА

Небето е ясно, чисто, кристално.
Или пък някоя от дадените от Него формули: „Бог е Л1обов! " „Верен, истинен, чист и благ всякога бъди" и т.н... И тука е школа. И денят е школа, и нощта е школа - тихата, звездна и спокойна нощ. БУРЯ И НОЩИ БЕЗДОМНИ Да разкажа ли сега за една бурна нощ? Може би и тя е школа - друг род школа! Небето е ясно, чисто, кристално. И слънцето от него почти жари. Но ето от запад, като изневиделица се метва един тънък воал от прекрасни бели, леки, перести облачета. Да им се ненагледаш. И ние ги гледаме и им се радваме. А някой познавач на времето по облаците казва: „На вятър са те, на буря.
към текста >>

МЪГЛИТЕ Не съм разказала и за танцуващите мъгли, които като неземни същества размятат нежни бели воали по меките килими на рилските поляни, по синята повърхност на кристалните езера или по белите скалисти върхове и създават все по-нови и по-нови, все по-красиви и по-красиви гледки.
Зъб ли те заболи, Учителят казваше: „Равнец". Корем ли те заболи: „Равнец". Изстинал лиси: „Равнец". Та аз съм пропуснала да разкажа за Езерния връх, който се издига 114 над вътрешния Близнак и от който се виждат всичките седем езера или поетично казано - Седмострунната арфа на Рила, на която свирят или леки зефири, или понякога страшни ветрове и бури. От тук е получил и името си Езерен връх. МЪГЛИТЕ Не съм разказала и за танцуващите мъгли, които като неземни същества размятат нежни бели воали по меките килими на рилските поляни, по синята повърхност на кристалните езера или по белите скалисти върхове и създават все по-нови и по-нови, все по-красиви и по-красиви гледки. То е феерия, за която нямам думи. А понякога когато запристьпват от низините мъгли - тънки, гъсти и непрогледни мъгли и като някакво войнство за миг отвред ни обградят, тогава е страшно и опасно. Ти можеш така да се заблудиш и загубиш пътечката, по която си тръгнал, да загубиш и другарите си, с които си тръгнал. Тогава само молитвата може да те спаси - сърдечният зов към служителите на Бога, към Разумните същества, обитатели на планината. Те ще изпратят лек ветрец, ще прекратят мъглите в друга посока, над теб ще се ширне синьо небе, а пред теб - заляна в слънчева светлина прекрасната Рила с познатите върхове, езера, поляни и пътечки.
към текста >>

36. 77. ЛЯТО 1939-то

Понякога само за украса, може би, по синия небосвод се появяват и заплуват малки, бели, пухкави облачета подобни на лебеди и се оглеждат в кристалните води на езерото.
Всичко се движи с такава енергия и лекота и сякаш не работи и не се уморява, но сякаш се носи леко, леко над земята с песен и вдъхновение - и чужденци, и ние. Природата и тя знае важността на тази година. Последната, хубава, свободна, щастлива година в братския живот. Слънцето грее от сутрин до вечер. Нито едно облаче не хвърля сянка по него. Понякога само за украса, може би, по синия небосвод се появяват и заплуват малки, бели, пухкави облачета подобни на лебеди и се оглеждат в кристалните води на езерото. О, в него се оглежда приказно и целият град от бели палатки-чайки. И вечерите са тихи, звездни и нашепват приказки за неизмеримата дълбочина на Вселената, за неизбродимата Мъдрост на Битието и за безграничната Любов на Любещия, чието име е Бог! И Неговият Син - пратеник на земята да свидетелствува за Него се раздава денонощно като неизчерпаем извор на Мъдрост и вдъхновение, като неугасващо слънце на светлина и радост, като нестихващ поток на песен и Любов. Неговият Син! Щастлива беше земята, че Той ходеше по нея.
към текста >>

37. 21. ЧОВЕКЪТ, ПРИГОДЕН ЗА 2000 МЕТРА ВИСОЧИНА

Цанка Екимова

Той ме прие без бавене, даде ми един кристал, объл и голям като яйце и ми нареди да го стискам с едната си ръка.
Имаше моменти, когато пулсът ми ставаше много бърз, беше неправилен, прескачаше сърцето ми, туптеше, учестяваше се и стигаше до 190 удара в една минута. Тогава кръвта ми нахлуваше в главата, цялата посинявах и се разтрепервах. Лекарите в Габрово ми наредиха веднага да замина в София. Този път мъжът ми се уплаши и реши да ме придружи. Щом стигнахме аз веднага отидох при Учителя. Той ме прие без бавене, даде ми един кристал, объл и голям като яйце и ми нареди да го стискам с едната си ръка. Погледна в кристала, задържа погледа си, вгледа се съсредоточено в него. Какво видя в него не зная, но по изражението на лицето Му видях, че става нещо необикновено с мен и с този кристал. Лицето Му придоби строго изражение, така както съм Го виждала, когато е недоволен към нашите постъпки на Изгрева. Направи ми знак, че ми е твърде сериозно положението. Тогава положи няколко пъти ръцете Си над главата ми и произнасяше нещо с уста, някакви думи или формули, които не разбрах.
към текста >>

Погледна в кристала, задържа погледа си, вгледа се съсредоточено в него.
Тогава кръвта ми нахлуваше в главата, цялата посинявах и се разтрепервах. Лекарите в Габрово ми наредиха веднага да замина в София. Този път мъжът ми се уплаши и реши да ме придружи. Щом стигнахме аз веднага отидох при Учителя. Той ме прие без бавене, даде ми един кристал, объл и голям като яйце и ми нареди да го стискам с едната си ръка. Погледна в кристала, задържа погледа си, вгледа се съсредоточено в него. Какво видя в него не зная, но по изражението на лицето Му видях, че става нещо необикновено с мен и с този кристал. Лицето Му придоби строго изражение, така както съм Го виждала, когато е недоволен към нашите постъпки на Изгрева. Направи ми знак, че ми е твърде сериозно положението. Тогава положи няколко пъти ръцете Си над главата ми и произнасяше нещо с уста, някакви думи или формули, които не разбрах. Чувах ги, но не ги разбирах.
към текста >>

Какво видя в него не зная, но по изражението на лицето Му видях, че става нещо необикновено с мен и с този кристал.
Лекарите в Габрово ми наредиха веднага да замина в София. Този път мъжът ми се уплаши и реши да ме придружи. Щом стигнахме аз веднага отидох при Учителя. Той ме прие без бавене, даде ми един кристал, объл и голям като яйце и ми нареди да го стискам с едната си ръка. Погледна в кристала, задържа погледа си, вгледа се съсредоточено в него. Какво видя в него не зная, но по изражението на лицето Му видях, че става нещо необикновено с мен и с този кристал. Лицето Му придоби строго изражение, така както съм Го виждала, когато е недоволен към нашите постъпки на Изгрева. Направи ми знак, че ми е твърде сериозно положението. Тогава положи няколко пъти ръцете Си над главата ми и произнасяше нещо с уста, някакви думи или формули, които не разбрах. Чувах ги, но не ги разбирах. Накрая ми каза: „Твоят организъм и твоето тяло е устроено и пригодено да живее на височина над две хиляди метра".
към текста >>

38. 22. СПЕЦИАЛНАТА БЕСЕДА НА УЧИТЕЛЯ ЗА ЕДНА ДУША ОТ ТИБЕТ

Цанка Екимова

То възлизаше над хоризонта, а небето бе кристално чисто.
Беше необикновено преживяване и награда от Учителя за всички мъки и страдания, които изживявах след борбите и битките с онзи змей. След като изпяхме няколко песни Учителят кимна с глава, с което показа, че беседата е свършила и излезе от салона и се качи по стълбичката горе, за да остави Библията в стаята си. Аз Го изчаквах долу, за да Му предам ключа от заключеното пиано. След малко Той слезна и заедно тръгнахме към поляната. Преди да влезнем в горичката, за да направим сутрешната гимнастика, заедно с Учителя се обърнахме на изток и в този момент зърнахме и видяхме изгрева на слънцето. То възлизаше над хоризонта, а небето бе кристално чисто. Този изгрев остана за векове в съзнанието ми, незабравим и незаличим. Когато излезнахме на поляната около Учителя се събраха приятели и всички питаха: „Нали прекратихте беседите? " Учителят не отговори. Аз бях безкрайно благодарна, че за мене Учителят изнесе тази беседа. В десет часа същата неделя, сутринта дойдоха много от приятелите на Изгрева от града, макар че всички знаеха ,че Школата е разпусната за лятната ваканция.
към текста >>

39. 15. НОВОТО ИМЕ

Станка Иванова Тотева

„Ч"-то представлява висока кристална чаша с отвесни стени, вътре пълна с нектар ли беше, не помня точно думата.
В това време пристига Учителят чак от Горницата и дойде при мене. Като дойде Учителят веднага пристигна брат Боев и започнаха да идват една по една стенографките и други сестри и се събраха около 30 души, може би. И Учителят, все едно, че няма никой, а брат Боев записваше. Учителят направо каза: „Сестра, ти се казваш Станка, но това „К", което има е едно малко препятствие, което ти с усилие би могла да преодолееш. Ако ти казват „Станче", не е хубаво. „Ч"-то представлява висока кристална чаша с отвесни стени, вътре пълна с нектар ли беше, не помня точно думата. Но стените са толкова отвесни и толкова високи, че човешкият дух не може да достигне до съдържанието. Затова не е хубаво да ти викат Станче. „Ч"-то е само за Великите Учители, за Великите Духове, защото техния дух може да стигне до тая висота. Не е хубаво да ти казват умалително име, не е хубаво да ти казват и съкратено име, защото се намаляват годините на живота. Най-хубаво е да ти казват Стана, защото при Стана всичко става".
към текста >>

40. З. ЖЕЛЮ БАЙРАМОВ

Олга Байрамова

Марийка Великова Марашлиева

Същата прическа на Михаил като Учителя, същата кройка на балтона с тия ревери, само че Учителят ходеше с бастун, а той с жезъл и Методи каза, че това било една кристална топка и му направило впечатление, че много светски вид е имал, носел и пръстени.
Михаил го поканва Методи да отиде във Франция и той заминава, И тогава чичо Желю, кой знае какъв дявол го хваща и ми казва: „Олге, дай ми портрета, защото... иска го. Методи ще ходи при Михаил". И аз понеже е негов портрета, го дадох. И Методи взема този портрет и го занася на Михаил. И после Методи донесе един портрет на Михаил. Същата прическа на Михаил като Учителя, същата кройка на балтона с тия ревери, само че Учителят ходеше с бастун, а той с жезъл и Методи каза, че това било една кристална топка и му направило впечатление, че много светски вид е имал, носел и пръстени. Той се хранел отделно на една катедра. Методи шест месеца седял в Париж и на Лазурния бряг. Михаил му дал пари, разхождал се из Франция, нали, върна се. Но много съжалявам за тоя портрет. Нямах сила да кажа: „Няма да ти го дам", нали той е негов.
към текста >>

41. 1. ГОДИНИ ЗА САМООПРЕДЕЛЯНЕ

След като приключило летуването на Рила те си получили палатката обратно както и едно камъче от планински кристал от Учителя колкото едно кокоше яйце, което той съхранява и което ми показа.
Тримата са били през 1929 г на Рила с Учителя. От Любен научих една подробност за тяхната палатка. Тя била малка, хубава, с под (германска). Когато отишли на Рила майка му дала палатката да я ползва Учителят. Те имали други платнища, с които си услужили. След като приключило летуването на Рила те си получили палатката обратно както и едно камъче от планински кристал от Учителя колкото едно кокоше яйце, което той съхранява и което ми показа. На камъчето беше му написал годината 1929. Та баща ми за известно време се сдружил с това семейство, с които отворили вегетарианска гостилница. Имам дори една снимка от гостилницата. Наели майстор-готвач и работата започнала. Първоначално вървяло добре всичко, но по-късно навярно нещо са пообъркали, та не могли да си покрият разноските, Тогава решили да уволнят главния готвач и с помощник-готвача и един помощник се хванали сами да работят и се оправили за някое време.
към текста >>

42. МАРИЙКА МАРАШЛИЕВА БЯЛОТО БРАТСТВО В РУСЕ

Полк. Илия Младенов (от Мария Младенова)

На другия ден й донасят палатката, а заедно с нея й предават един кристал подарък от Учителя.
Гостилницата става средище на въздържателите и есперантистите. През 1929 и 1930 г. участвува в съборите в София и в изкачването на Рилските езера. През 1929 г. при първото изчакване на Рилските езера, първата нощ в нейната палатка преспива Учителя, а тя заедно с другите спят край огъня. На другия ден й донасят палатката, а заедно с нея й предават един кристал подарък от Учителя. Кристала е датиран - месец септември 1929 г. Поддържа връзка с Паша Христова и в Русе с Петър Филипов. Като учителка нито веднъж не се е скарала или нагрубила ученик, поради което и досега бившите нейни ученици си спомнят за нея с голямо уважение и умиление. В живота и в училище тя прилагаше принципите на Учителя. По същия начин се държеше и в семейството.
към текста >>

Кристала е датиран - месец септември 1929 г.
През 1929 и 1930 г. участвува в съборите в София и в изкачването на Рилските езера. През 1929 г. при първото изчакване на Рилските езера, първата нощ в нейната палатка преспива Учителя, а тя заедно с другите спят край огъня. На другия ден й донасят палатката, а заедно с нея й предават един кристал подарък от Учителя. Кристала е датиран - месец септември 1929 г. Поддържа връзка с Паша Христова и в Русе с Петър Филипов. Като учителка нито веднъж не се е скарала или нагрубила ученик, поради което и досега бившите нейни ученици си спомнят за нея с голямо уважение и умиление. В живота и в училище тя прилагаше принципите на Учителя. По същия начин се държеше и в семейството. Беше добра художничка и от нея има нарисувани няколко хубави картини, а свиреше добре и на китара и разбираше от ноти.
към текста >>

43. 4. Разцеплението

Мария Младенова

ТОМ 7

Потопени в кристалната вода на живота, която всичко чисти. С.Б.Л.
И аз ви казвам: „Ако маслениците ви са пълни, ако прозорците на душата ви са отворени, Истината у вас ще дойде и жилище ще направи. Сега е когато души с души да се съединяват, духове с духове да се обединят, умове с умове да се съгласят и сърца със сърца да се сдружат. То е важното всички в пълната Любов да живеят, всички да почувствуват и братя и сестри, и бащи и майки, и мъже и жени, и господари и слуги, че само Божията Любов носи живот вечен. Бъди смела и решителна с миналото да свършиш и с Новото да започнеш, на което основата е Истината, покрива добродетелта, а оградата е правдата. Абсолютна чистота от всички свери, мисли и желания. Потопени в кристалната вода на живота, която всичко чисти. С.Б.Л. Тъй като живееш всичките недъзи на твоето тяло ще изчезнат. Разбирайте думите ми по дух, а не по буква. Новия Живот изисква простор и свобода. Да служим доброволно. Уповавай на Господа и Той ще благослови домът ви.
към текста >>

44. 5. Уважението

ТОМ 7

След обяд го заведох да види красотата на „Езерото на Съзерцанието“, чисто, кристално, мир и тишина, която ни поглъща.
На сутринта в неделя се измъквам тихичко и отивам на първата беседа в 5 ч. В неделя има и втора беседа в 10 ч. на полянката сред борчетата при палатката на Учителя. Помолих го повторно да отидем заедно на втората беседа. Той пак отказа и останахме. След обяд го заведох да види красотата на „Езерото на Съзерцанието“, чисто, кристално, мир и тишина, която ни поглъща. Чувствуваш вечното, безкрайно великото и неволно изпадаш в молитвено настроение и благоговение. От това езеро може да се отиде на „Езерото на чистотата“. Път няма и е доста трудно да се изкачиш. Илия почна да търси нов път. Ние чакахме с детето, далеч от него при поточето.
към текста >>

45. 9. Разговори на Илия Младенов с Учителя в с. Мърчаево

Полк. Илия Младенов (от Мария Младенова)

ТОМ 7

Сега се изтичат пороите (остатъците от тях) мътни и скоро ще почне да тече бистрата и кристална вода.
Нашият народ е страдал от липса на разумно духовенство. Те нямат любов към народа ни. Ако имаше разумно духовенство ние нямаше толкова да страдаме в миналото. Всички народи са страдали от духовенството и от управляващите ги. Сега войната в астралния свят отдавна е свършила. Сега се изтичат пороите (остатъците от тях) мътни и скоро ще почне да тече бистрата и кристална вода. Народите имат още хляб и затова се бият. Ако ги оставите 5 дни без хляб - гладни, веднага ще настъпи краят на войната. Сегашната война е за големите народи. Те мамят малките народи, за да ги вкарат във войната. Също както един момък, който иска да се ожени за една мома и й обещава да я направи княгиня, а после като се ожени вместо княгиня, той я прави слугиня.
към текста >>

46. 23. ДУХОВНОТО СЛЪНЦЕ

За мене като във фокус се събра и кристализира всичко най-възвишено, което душата долавя, но думите не могат да изразят - Той ме научи да вниквам още повече в себе си и у другите, да гледам и на света с отворени очи, да търся и откривам навсякъде красотата и доброто, да позная възвишени състояния като щастие, блаженство, дълбок мир.
Тогава съм вникнала по-дълбоко в отношението Му и доверието, което ми е гласувал като на душа. Тогава съм имала съкровени разговори, записани в душата, не на книга. Той ме викаше сам по-често в палатката Му и на открито край нея на разговор, даваше ми някои формули, упражнения, по някое зрънце познание за самата мен, за родителите ми, за развитието ми, обръщаше ми внимание на какво специално да се спра в работата над себе си. И това продължи и след като се завърнахме от Рила и с прекъсвания, когато заминах на село - почти цяла година. Моето отношение към Него растеше, растеше и аз знаех вече в себе си, че не мога да живея без Учителя. За мене като във фокус се събра и кристализира всичко най-възвишено, което душата долавя, но думите не могат да изразят - Той ме научи да вниквам още повече в себе си и у другите, да гледам и на света с отворени очи, да търся и откривам навсякъде красотата и доброто, да позная възвишени състояния като щастие, блаженство, дълбок мир. И все пак, на два пъти Го чух да прави мек упрек: "Че аз гледам, вие вода газите, жадни ходите". Разбрах, какво искаше да каже, че недостатъчно използуваме любовта, светлината, която се струеше обилно от Него, за да живеем повече в радост, доволство, веселие, песни, мир, а ние опознахме и скръбта край Него. Пък нали радостта и скръбта са двете граници на живота на земята, а ние живеехме един богат, интензивен, пълноценен, разнообразен живот, който минаваше през бързи вътрешни промени. Дали успях да изразя още тогава всичката дължима благодарност за това, Той знае. И когато става въпрос за щастие на земята, с оглед на епохата, в която живяхме, преходна, бурна, ликвидационна епоха, аз казвам, че ние въпреки това бяхме щастливи, тъкмо защото срещнахме Учителя.
към текста >>

47. 87. ПОЕЗИЯТА ОТ МОЕТО ВЪТРЕШНО НЕБЕ

СТОЯНКА ИЛИЕВА

Оазиса ни сочеха мнозина и казваха: "Да, Изгрева е рай", където слънчевата мъдрост е храна а любовта - вода кристална. 7.
А пуста бе в началото земята -дръвчета диви, стърнища, треви, но Извор бликнал беше чудотворен, заселихме се покрай него. 3. И стана тя за нас оазис светъл, неотразимо ни привлече тъй чистия и благодатен Извор, разлял обилно, свежи струи. 4. И неусетно ден след ден израсна край Извора една градина, цветя уханни, сочни плодове отглеждахме с любов и радост. 5. Тук заживяхме в дървени къщурки, потънали в цветя и слънце, в красива простота, в доволство, в песни защото знаехме: гради ме братство! 11.1.1971 г. 6. Оазиса ни сочеха мнозина и казваха: "Да, Изгрева е рай", където слънчевата мъдрост е храна а любовта - вода кристална. 7. От туй, което беше и отмина остана само светъл спомен, залезе слънцето и в здрача хладен тъгата ръми в тихи сълзи. 8. Към таз земя на Изгрева посягат днес много ръце настървени, разкъсват я, заграбват и разравят, а людете далеч прогонват. 9. Ще отнесат те Изгрева в душите, не се обсебва светлината, и като слънчеви лъчи ще будят готови пъпчици да цъфнат. 10. Ще отнесат те семена, ще пръснат, навред където обич грее, а Изгрева ще бъде светло знаме на любовта и братството в света. 1. Когато ги посаждаха в земята бе ранна пролет, слънце, радост, небето се синееше спокойно и равен беше пулсът на живота. 2.
към текста >>

48. 38. РОЖДЕНАТА СЕСТРА

Най-чистия кристал не е тъй прозрачен както въздуха днес, пропит с лек и сладък мирис!
Една от тях бе Наталия Чакова. Друга бе Савка Керемидчиева. Прилагаме две писма от тях. Празник в планината На Марето Сияещи лазури! Ведросини небеса! Най-чистия кристал не е тъй прозрачен както въздуха днес, пропит с лек и сладък мирис! Скалите, върховете, сякаш са измити. Тревата е по-мека и по-крехка от всеки друг път. Малките розови и сини цветенца някак по-нежно и загадъчно се усмихват. Вадичките самодоволно ромолят. А изворчето -нашето бяло, приказно изворче и то пее някаква нова и сладка песен.
към текста >>

49. 75. НЯКОГА С УЧИТЕЛЯ НА РИЛА

Ще ги насити с прекрасни гледки, с кристални води, и в брилянтен въздух ще ги потопи.
Минава автомобила през равното Софийско поле, разбужда спящите още села; минава Искърското дефиле и се открива пак широк хоризонт. И Рила. - Прекрасна, величествена. Грамадният масив развява бели знамена и чака. Ще попъплят гостите по снежния му гръб. Ще ги насити с прекрасни гледки, с кристални води, и в брилянтен въздух ще ги потопи. Боровите гори вече отварят път. Водите вече шумят. Въздухът вече свободно нахлува в дробовете, пълни ги, пречиства ги и дава сила да се върви все напред, и все нагоре, напред. "Вада! " - Хубава поляна заобиколена от всички страни с борова гора. И река, проснала се като жива пъстърва по дължината й, трепти, блести на слънцето и си играе със слънчевите лъчи.
към текста >>

50. 79. ПРЕЗ ЛЯТОТО НА 1959 ГОДИНА

А реката шумеше, пробягваха кристалните й води по каме-нистито корито, а гората ни отнасяше във вековната си песен.
Но ние сме много благодарни, че вече наближаваме Горският дом - бялата сграда сред боровата гора. Пред нея сме. На малката поляна, на която не веднъж сме почивали няколко огньове пламнаха изведнъж. И мокри обувки и чорапи ги наобиколиха и благодариха, и благодарни сърца. Поизсушихме се тук, преоблякохме се и си дадохме един богат концерт, където и сестра Мария изпя няколко песни от Учителя, които още не бяхме чували. А реката шумеше, пробягваха кристалните й води по каме-нистито корито, а гората ни отнасяше във вековната си песен. Тук нощувахме. В Горския дом и пред него. Бяха запалени три големи огъня, които се поддържаха през цялата нощ и около него отпочиваха всички, които не можаха да се съберат в отпуснатите на нас "героите" както ни нарекоха там, обитаващи три стаи. "А, моля, моля, къде отиваш? Ти вътре остани!
към текста >>

51. 72. БЛАГОСТ

Минералите, кристалите, скъпоценните камъни, всички работят за човека.
Пазете се от лошите мисли, които покваряват ума. Стремете се към жълтия цвят, който съдържа мекота. Кога бият човека? - Когато играе чужда роля. Природата има отвращение към лъжата. Минералите, кристалите, скъпоценните камъни, всички работят за човека. Кротките ще наследят земята. Кроткият разбира смисъла на живота. Искам да изпълня Божията воля! Петък: Човек не е дошъл на земята за себе си. Щом имате градини, насаждайте ги с жито, плодове, цветя.
към текста >>

52. 74. МЯСТО ПО ДОСТОЙНСТВО

Аз ставам, носейки кошничката напълнена с кристали.
Колите са пълни. Никой няма отвън. Само аз съм седнала на една тревичка и просто седя. Наблюдавам всичко и чакам да свърши натоварването, но никак не се тревожа, че няма за мене място. Изведнъж Славчо идва при мен и ми предава заръката на Учителя, че трябва да се настаня в колата при Учителя заедно с учителките. Аз ставам, носейки кошничката напълнена с кристали. Сестрите учителки ми се усмихват радостно, сетне ми протягат ръка и аз се качвам на тяхната кола. Заех мястото, което ми бе определено от Учителя.
към текста >>

53. 43. ИЗКАЧВАНЕТО НА ЧОВЕК НА ВРЪХ МОНТ ЕВЕРЕСТ

ВЕСЕЛА ВЕЛИЧКОВА

Изграден от метаморфни и кристални скали.
Из кн. Колев, Светослав. Първопокорителите. София, Медицина и физкултура, 1978 г. ЧОМОЛУНГМА - 8848 М (МОНТ ЕВЕРЕСТ) Поредно място по височина: първо. Пирамидална форма. Изграден от метаморфни и кристални скали. Планинска система: Непало-тибетски Хималаи. Щурмът е предприет от територията на Непал. Маршрут: през ледника Кхумбу, Западния циркус, Южното седло, Южния връх. Дата на първото изкачване: 29 май 1953 г., 11.30 часа. Първопокорители: Едмънд Хилари (33 г.), новозеландец, и Тенцинг Норгей (39 г.), шерпа.
към текста >>

54. 10. МИХАИЛ ИВАНОВ

ВЕЛИЧКА НЯГОЛОВА

А особено интересна е книжарницата, в която се продават много хубави камъни, кристали и други, аметисти и други, много хубави снимки, духовни снимки и извънредно много книги.
И мога да кажа, че това беше епохално събитие да минем през тази бариера и да разгледаме зеленчуковата градина, плодната градина и останалите здания, които са в тази огромна градина и както Жени Парлапанова, която живее в Мюнхен, в Германия се изказа, все едно, че сме отишли във Ватикана и сме влезли да посетим папата. Такова велико чудо било това да преминем през бариерата и да влезем наистина в това толкова секретно, тайнствено и прикрито имение на Михаил Иванов. Навсякъде в тази обстановка в имението се вижда огромния портрет на Михаил Иванов и явно, че всичко е под неговото влияние и под неговата аура и че той там е важната личност в този център и няма нищо, абсолютно нищо общо с Учителя Петър Дънов. Но съзрете всички тези идеи са от Учителя, както беше и на Изгрева на времето. Тук при Михаил има отделни малки такива стаички, баракички, в които има пиана, предават се уроци на деца, работи се върху музиката, върху изкуството, също така хотела е скромен, но всеки сам си работи и самата градина се обработва от последователите, които идват лятно време като на курорт, пък и на духовно посвещение. А особено интересна е книжарницата, в която се продават много хубави камъни, кристали и други, аметисти и други, много хубави снимки, духовни снимки и извънредно много книги. И всичките тези книги са от Михаил Иванов с неговото могъщо име, с неговия огромен бял портрет. Но орловите очи не лъжат и веднага като се вгледаш в тях можеш да разбереш разликата между истинския Учител и този провъзгласил се учител Михаил Иванов. Най-голяма е залата където се изнасят беседите, лекциите на Михаил Иванов, като всичко е по часове и става с магнетофонна касетка и обикновено по две беседи и много добре е украсена тази зала. Предполагам както е било на съборите в Търново, от където Михаил е взел пример, тъй като има и Пентаграма, има и триъгълника цветен, всичко е много красиво, а триъгълника като символ на Бялото Братство. И това много хубаво пиано не напразно е с бял цвят.
към текста >>

55. 11. ЕДНО ПИСМО ЗА ИСТИНАТА И ЛЪЖАТА

ВЕЛИЧКА НЯГОЛОВА

Продават още и разни кристали, картички и други неща.
Приятно е, чисто. Има голяма книжарница, където се продават книгите на Михаил - навсякъде е неговия образ, с откраднатата брада, коса и бели дрехи като Учителя. Само погледът не лъже - не е този топъл и лъчист поглед на нашия мил Учител. На всяка книга дългото име и титли на Михаил, много по-могъщо от скромното име на Любимия ни Учител. Вътре в тези книги няма и дума за Учителя, а всичко е използвано от него. Продават още и разни кристали, картички и други неща. Има огромна зала с маси и столове, където се хранят, слушат беседите на Михаил, пеят, има и бяло пиано. Отпред на огромните стени има Пентаграм, триъгълници, картини на дъгата и др. много хубави табла. Има и уредба за слушане на музиката. Има и разни малки зали с пиана, където се преподаваха уроци на малки деца.
към текста >>

56. 15. „В БЪДЕЩЕ РАБОТЕТЕ ПО МАЛКИ ГРУПИ (От завещанието на Учителя)

На обед приготвяхме общо ядене, ядяхме заедно, имахме наблизо един хубав извор, който поддържахме чист и му бяхме сложили хубави кристални камъни и от него си взимахме вода.
Ставаме сутрин, звездите греят на небето. Такива огромни звезди има само на Рила, блести Сириус или Вега и си спомням една сутрин се качвам нагоре и точно върху Луната, върху нейния сърп беше застанала Венера. Имаше някакъв съвпад на Венера с Луна и си спомням, че брат Крум Въжаров беше с нас и ни обясняваше за прекрасното влияние на този хубав съвпад на Венера с луната. Всъщност брат Крум Въжаров идваше рядко. И когато дойдеше, това беше празник за нас. На обед приготвяхме общо ядене, ядяхме заедно, имахме наблизо един хубав извор, който поддържахме чист и му бяхме сложили хубави кристални камъни и от него си взимахме вода. За хигиената на този малък лагер се грижеше Мария Митовска. Мога само да кажа, че сме прекарвали много хубаво и то години наред в една много усилена духовна работа и в мисъл, размишление, четене на беседи, играли сме и Паневритмията с магнетофонче. Та тези малки групи се оказаха всъщност много положителни. Това няма нищо общо с другите младежки групи, които брат Крум Въжаров организираше на различни младежи, така по-свободни в техните морални разбирания, които се деляха малко по-настрани от лагера и привличаха окото с техните спортни къси облекла. Тука в този наш малък лагер край Мусала ние действително работехме усилено и една много хубава работа.
към текста >>

Палатките опънахме, огън си запалихме, Вода донесохме от бистрия, кристален извор.
Идваше и моя син Благовест, който беше тогава малко дете, всъщност от 2-6 години винаги е идвал на тези лагери, които сме организирали край Мусала. И всъщност и там вървяхме по стъпките на Учителя, тъй като брат Крум Въжаров ни беше обяснил, че тия райони са били посещавани от Учителя. Аз създадох една велика песен за тази местност там край Мусала и ето, ще ви прочета текста, нарича се "Гостоприемство". ГОСТОПРИЕМСТВО О, светли същества, благодарим ви за гостоприемството. Там, на Рила, край Мусала, Дено и Иречек На малка полянка край дивни върхове, Ние дойдохме при вас, светли същества. Палатките опънахме, огън си запалихме, Вода донесохме от бистрия, кристален извор. Пихме топъл чай и размишлявахме насядали край камъните. А сутрин рано, в ранни зори потегляхме нагоре Към Сфинкса, рилския пазач. Виждали ли сте някога в живота си Чудното небе на Рила в ранните зори, обсипано с безброй звезди? Млечния път свети във простора. Вега, небесната кралица, Сириус трепти на изток, Безброй слънца, звезди.
към текста >>

57. 19. ИЗЛЕТИ ОТ ЛАГЕРА КЪМ ОКОЛНОСТТА

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990)

Щото първите години за кристали се ходеше на по-далечни места.
В.К.: Значи Той отдолу не се е качвал. Той минавал ли е нататък до „Страшното езеро" нататък да е ходил? Е.А.: Не съм чула. Той казваше така: „Вие като дойдете тука, почвате навсякъде да ходите и да обикаляте и енергията която взимате от планината я изразходвате в движение, и не се ползвате". Не беше за безразборното ходене и скитане. Щото първите години за кристали се ходеше на по-далечни места.
към текста >>

58. 80. ОБРАЗЪТ НА УЧЕНИКА

Какво качества трябва да има ученика и най-съвършения образ, който е дал е формулата: „Ученикът трябва да има сърце чисто като кристал, ум светъл като слънцето, душа обширна като вселената и дух мощен като Бога и едно с Бога!
Аз и съборите ги чувствам като Школа. Те Школите бяха затворени за чужди хора. И съборите бяха затворени. Там присъстваха само последователите при тях или учениците, затуй мен ми е по-лесно така да кажа последователите. Учителят, казах че много говори за образа на ученика. Какво качества трябва да има ученика и най-съвършения образ, който е дал е формулата: „Ученикът трябва да има сърце чисто като кристал, ум светъл като слънцето, душа обширна като вселената и дух мощен като Бога и едно с Бога! " Това е образът на ученика. За този ученик Учителят дойде на земята, да даде правилата, да даде методите, да даде всичко което е нужно, та всички будни души, които искат да вървят в този път да го реализират. И това е новото, което в света дойде. Христос говори за ученици нали, учениците, но това което Учителят говори за ученика, поне в Евангелието, което ни е дадено не е така, както Учителят наблегна за това. И за скръб ще кажа, една година преди да си замине Учителят каза в клас: „Аз още нямам ученик!
към текста >>

59. 143. ЖИВОТЪТ НА РИЛА

Защото, когато им върнали палатката Учителят дал някакъв кристал колкото яйце, на което Гулабчев записал годината -1929.
И така изкарахме там, мисля че или 7, или 9 дни, така край огъня. Дъжд не ни валя. Това беше 1929 год. Това бе първият път, който се изкачихме там. Тогава Гулабчев от Русе е носил палатка, която дал на Учителя, а те се завили с друго платнище. Защото, когато им върнали палатката Учителят дал някакъв кристал колкото яйце, на което Гулабчев записал годината -1929. Забележка:/Виж„Изгревът", т. 6, стр. 676- Александрина Ганчева Гулабчева./ Значи това е първото изкачване. Когато се изкачихме Гулабчеви от Русе бяха, те носеха палатка и походно легло, първия път, да. И те отстъпиха леглото и палатката на Учителя.
към текста >>

60. 22.Учителят отвори Школата

„Ученикът има сърце чисто като кристал ум светъл като слънцето душа обширна като вселената дух мощен като Бога и едно с Бога".
Учението трябва да се живее. Всеки от нас трябва да живее така, че да бъде в хармония с основните принципи на учението му. В живота си трябваше да проявим учението. Още в началото на школата Учителят говори много за качествата на ученика, които трябва да изработи. В продължение на нейното съществуване той очерта образа на ученика на новото учение. „Ученикът има сърце чисто като кристал ум светъл като слънцето душа обширна като вселената дух мощен като Бога и едно с Бога". Всеки от нас ще изработва този образ на ученика през целия си живот, докато го реализира. Учителят ни остави образа на ученика за да бъде постоянен стимул в живота ни. Това е висок идеал за много години.
към текста >>

61. 17.В 1931 година

ИСТОРИЯ НА ЧЕШМАТА - ПАМЕТНИК СЕЛО ТОПОЛИЦА

" Казах й: „За да кристализират някои идеи в мене".
Учителят ме прие строго, кара ми се за Любомир, но постепенно стана и по-мек. Той видя мъката ми и ме изпрати с благост и любов. Тогава почувствувах, че плащам чужд борч. Докато бях при Учителя аз само мислено му отговорих. Една сестра беше научила, че ще отивам учителка, срещна ме и ми каза: „Еленке, защо отиваш учителка, ние искаме да дойдем на Изгрева, а ти го напускаш? " Казах й: „За да кристализират някои идеи в мене". Когато го изговорих и го чух, тогава разбрах какво съм казала. Много се изненадах, защото аз наистина отивах затова. Баща ми беше ми взел една кола, в която си взех всички неща, които ще ми трябват, защото знаех, че в нашите села нищо не можеш да получиш друго, освен една празна стая. Аз пътувах сама. Баща ми искаше да ме придружи, но аз не приех.
към текста >>

Така кристализираха в съзнанието ми какво аз желая в живота си.
- Понеже трябва да работя, все ми едно какво ще работя, си отговорих. Имаш ли някакво друго желание за постигане? Отговорих си: Имам само едно желание, искам да бъда ученик. Така аз си дадох сметка какво искам в живота си. Отговорът беше да следвам пътя на ученичеството. Така кристализираха в съзнанието ми какво аз желая в живота си. От този момент у мене започна едно вътрешно изясняване и едно успокояване. След като прекарах един месец в Макоцево, една събота отидох на Изгрева. Срещнах се с Учителя. Той ме прие много внимателно. Докато бях учителка и идвах на Изгрева, Учителят беше много внимателен с мене.
към текста >>

62. 04 - 08. ЗАВЪРШВАНЕ НА ЧЕШМАТА

ИСТОРИЯ НА ЧЕШМАТА - ПАМЕТНИК СЕЛО ТОПОЛИЦА

Бликнала чиста кристална вода из ръцете на Водолей, която само за няколко минути напълнила коритата на вътрешното отделение и потекла навън, за да пои животни, дървета и цветя в китната долина.
8. ЗАВЪРШВАНЕ НА ЧЕШМАТА С дружните усилия на приятелите от Тополица предимно и със съдействието на съселяните от една страна, с добрата воля на брат Куртев и с благословението на Учителя чешмата — паметник била завършена на 30 август 1929 г. Бликнала чиста кристална вода из ръцете на Водолей, която само за няколко минути напълнила коритата на вътрешното отделение и потекла навън, за да пои животни, дървета и цветя в китната долина. За откриване на чешмата се били събрали много хора - млади и стари, моми и момци, учители и учителки, цял празник, небивал, неповторим. Бликнала обилната вода, бликнала и радост в душите на всички присъстващи, неудържима радост. Била сложена обща трапеза, за да се даде още по-тържествен вид на това празненство. Когато трапезата била към своя край, директорът на училището, Слав Топалов, засвирил с цигулка кръшни български хора. Наскачали младежите и се заловили и направили голямо хоро.
към текста >>

63. 04 - 09. СКРИТИТЕ СИЛИ В НАРОДА ЧЕШМАТА В ТОПОЛИЦА

Верка Куртева (1908 - 1998). Живият Господ.

Стоя пред чешмата, гледам как бликат кристалните й струи.
В това чисто място не искаш да говориш, за да можеш в мълчанието да доловиш говора на Вечното! И после, когато се отдалечиш оттам, тая неземна картина, която си съзерцавал, постоянно изпъква пред тебе! И нещо повече! Когато искаш да издигнеш съзнанието си в по-високи сфери, извикваш пред умствения си взор цялата тая картина, и веднага се променяш! Изпълваш се с радост, с мир! Стоя пред чешмата, гледам как бликат кристалните й струи. Дълго стоя и се вслушвам в техния говор. Те ми нашепват: „Ние носим радост на треви, цветя, дървета, хора, на всяка жива твар! Животът е музика! Животът е красота! Нека винаги великата симфония на живота да звучи в тебе и да те подтиква към висините!
към текста >>

64. 11 - 1. НАЧАЛОТО

Верка Куртева (1908 - 1998). Живият Господ.

Кака Кальопа изпра покривката на масата, имаше едно кандило виснало, ама кристално, много хубаво и картина - Христос на тайната вечеря така.
Добре, ама баща ми беше казал много наши хора да ги отправяме за върха, на Паспалата, Народ на върха тръгнали, като научили. А че отиват, носят симити да продават, че не знам какво продават на Петровия връх. Баща ми никак не остана доволен, но понеже е Учителят там, много народ, от Бургас, от не знам къде си, от София имаше, много народ се събра на Петровия връх. Към 1000 души са били и се връщат, и вечерта дава беседа Учителят. Вече аз се обличам официално, като другите, и понеже ние сме деца, винаги баща ми имаше такова едно желание да ни наредят в салона, да бъде амфитеатрално нареден. Кака Кальопа изпра покривката на масата, имаше едно кандило виснало, ама кристално, много хубаво и картина - Христос на тайната вечеря така. Нямаше ток тогава, имаше лампи, но бе чист салонът. Всичко бе така наредено хубаво в салона. Аз седях до вратата правичка и други деца. Така ни възпитаваха и хубаво. Обаче аз по едно време така си сложих краката и хлъзгам се по пода, по пода, по пода и застанах до Учителя и така го гледам.
към текста >>

65. 11 - 11. УЧЕНИЦИТЕ СЕ ИЗПИТВАТ ЧРЕЗ ЖИВОТА СИ

Бялото Братство в град Ямбол. Георги Радев Дюлгеров. Как намерих и познах Учителя.

Чистите кристални Рилски води ги обичам.
Ще помоля да направим, да възстановим чортленската вода. Само брат Борис знае, той понеже е най-голям майстор, ти го знаеш, да. Да можем да я отделим тая веда, щото има млако смесица от една друга вода. И отгоре минава река, има малко смесица. Особено по отношение на водата имам хоби, гдето се казва. Чистите кристални Рилски води ги обичам. Да, и чортленската вода много хубаво я знаем, от 50 години, знаеш ли, от 20 години два пъти в седмицата дамаджана от 5 литра вода на Учителя се носеше. Баща ми изпращаше. В. К.: И сега като замина Жорж, Учителят беше наредил да ви предадат на вас нещата. Верка: Всичко. В.К.: Обаче те ни ви ги дадоха.
към текста >>

66. 23 - 17. ФАЗИ НА ЖИВОТА

Този обективен физически свят е изграден от мъдрост и любов, които са израз на Божествената воля - кристализираната Божествена мисъл.
Тя потопи в дълбока скръб неговите последователи, но за малко, защото в неговото Учение се казва, че човек не е само тялото. Човекът е дух, душа, ум и сърце. Те са истинският, безсмъртният човек. Тялото е един инструмент на душата, посредством която се събират знания и опитности, които се синтезират и превръщат в сили и способности, които изграждат и организират душата. Духът изгражда тялото в продължение на милиарди години, потопявайки го във физическия свят. Този обективен физически свят е изграден от мъдрост и любов, които са израз на Божествената воля - кристализираната Божествена мисъл. Следователно Мъдростта създава, моделира формите на физическия свят. Любовта съзидава и е израз на силите в него, а истината е субстанцията, движението, целенасочеността и вътрешното трансформиране физическите енергии в нови форми. Те дават образа, съдържанието и смисълът на този видим свят, в който сме потопени. Физическото тяло, което се изгражда от духа, постоянно се преустройва, като се събуждат в него все повече и повече възприятия от обективния свят. Следствие на това се усилват /усъвършенстват/ органите от създадените вече възприятия и се пробуждат потенциалните, непроявени възможности на човека.
към текста >>

Живот има в минералите, функционира в кристалите, като съгражда тяхните форми.
Затова тя го напуска, като изтегля всичките жизнени сили от него. Ето защо тялото остава неподвижно и като купчина разнородни елементи, събрани някога по волята на Духа да му служат, сега остават свободни, отблъсквайки се взаимно. Газообразните излитат, втечнените изтичат, а твърдите стават на прах. Тялото се разлага и изчезва, а човешкото Аз, душата и духът отиват да си построят по законите на Кармата друго тяло - по-красиво, по-способно, с по- големи възможности, за да може да се приспособи към новите условия, към по- сложния бит на новото време. Животът е всемирно явление и изпълва всичко. Живот има в минералите, функционира в кристалите, като съгражда тяхните форми. Оттам животът преминава в по-високите форми - растителна, животинска и най-висшата - човекът. Човекът е венецът на творението, най-организираното същество. Минералното царство е несъзнателно, животът тук слабо се забелязва. Движението, устройството на молекулите, които формират структурата на минерала е предизвикано от съзнание, което е далеч, формирането се извършва от сили по начин, както магнитното желязо привлича железните стърготини. Втората фаза е растителната - растителното царство.
към текста >>

67. II.КОНСТАНТИН ДЪНОВСКИ СВЕЩЕНИК на ВСЕВИШНОГО БОГА и ВЪЗРАЖДАНЕТО на БЪЛГАРСКИЯ НАРОД Д-Р ПЕТЪР НИКОВ I.КОНСТАНТИН ДЪНОВСКИ

Интелигентният и буден селски чорбаджия, със своя висок национален дух, не е могъл да не окаже силно влияние върху младия момък с интелигентна и възтор-жено-отзивчива душа, чиито тенденции и насоки в обществото тепърва трябвало да се определят и кристализират.
който въвел в църквата славянска служба. Така щото селото Николаевка станало първото огнище на българска реч, българска мисъл и българско чувство във Варненско, което служело като жив пример за цялата околност и от което излезли не малко подбуди, инициативи и насоки през следващото време на църковната борба. Стова първо българско просветно-национално огнище е тясно свързано името на Константина Дъновски. Надали могат да се оценят достатъчно високо внушенията и импулсите, които е получил Конст. Дъновски от докосването си с Атанаса Чорбаджи. Интелигентният и буден селски чорбаджия, със своя висок национален дух, не е могъл да не окаже силно влияние върху младия момък с интелигентна и възтор-жено-отзивчива душа, чиито тенденции и насоки в обществото тепърва трябвало да се определят и кристализират. Може да се каже със сигурност, че тук добил Конст. Дъновски насоката за своята сетнешна родолюбива дейност. Влиянието станало още по-силно, връзките между тях по-яки, когато Константин се оженил за дъщерята на дяда Атанаса. И наистина, техните дела показват пълна хармония в техните душевни нужди и стремежи, Младият Константин възприел идеалите на своя тъст за национална просвета и свестяване на еднородците си във Варненско и се отдал на тяхното служене. През 1854 г.
към текста >>

68. 8. КОНСТАНТИН ДЪНОВСКИ И МОНАСТИРЪТ „СВЕТИ КОНСТАНТИН КРАЙ ВАРНА

Днес този „монастир"-летовище, със своята приказна околност, великолепни сгради и красиви градини, хубаво слънце и приятен морски въздух, кристален целебен морски пясък, студени и топли морски бани и грижите на общината да го постави наравно с европейските морски летовища, е едно от най-красивите места на Черноморското ни крайбрежие, гдето човек ще намери най-добри условия за закрепване на своето здраве.
Впоследствие постепенно се възобновява. През 1922 г. гръцко-българската емиграционна подкомисия в България, между другите имоти, е повдигнала въпрос и за ликвидиране с монастира „Св. Константин" и имотите му. За тази цел е било образувано емиграционно дело № 30 702, което дело бе разгледано от Върховния международен съд и решено в наша полза. Днес този „монастир"-летовище, със своята приказна околност, великолепни сгради и красиви градини, хубаво слънце и приятен морски въздух, кристален целебен морски пясък, студени и топли морски бани и грижите на общината да го постави наравно с европейските морски летовища, е едно от най-красивите места на Черноморското ни крайбрежие, гдето човек ще намери най-добри условия за закрепване на своето здраве. „Монастирът" е свързан с града с китонирано шосе. Недалече от монастира се издигат множество летовища в разни красиви стилове на множество различни дружества и институти, наши и чужди, санаториуми и великолепни частни вили. А. И. сп. „Духовна култура", кн. 77, 1937 год.
към текста >>

69. IV.18 август, 9 часа сутринта

Записал: ПЕТКО ГУМНЕРОВ

Истините в нея са кристализирани от опитността на вековете.
да се попитаме какво е нашето предназначение, защо сме дошли на света. Може да се каже, че сме проводени да се учим. Но какво отношение има това учение с бъдещето на света? Ние ще добием един вътрешен импулс, ако успеем да отговорим на този въпрос. Щом се докоснем до Библията, тя е една книга, която е излязла от опитността на вековете. Истините в нея са кристализирани от опитността на вековете. Изобщо основният принцип е Бог, но разбирането за Бога не е едно и също, разни са разбиранията. Има две главни разбирания: едни схващат Бога като разхвърлен във вселената, а като че ли ние не съществуваме, а други поддържат, че Бог е една личност със съзнание и че ние имаме връзка с Него. Тия две гледища пораждат причини за разискване. Но каква е била първоначалната причина и какви нужди има Бог да създаде света? За Него това е една играчка и каква нужда има Той от играчка?
към текста >>

70. IV.17 август, петък

Записал: ПЕТКО ГУМНЕРОВ

Между физическия свят и духовния, които си мязат и са еднакви по устройство и наредба, няма разлика, защото и двата свята са направени от твърда материя, която е чиста, кристална и в нея не става изменение.
Когато детето излезе из утробата, то плаче, защото като е дошло в света, който реагира на него, то със своя плач иска да каже, че съжалява, че е оставило другия свят и дошло тука. Така сме ние. Когато влезем в новия живот, той започва да реагира върху нас, защото започваме да изучаваме кои неща са разположени добре и кои не са. Защото в света има два стремежа: единият нагоре, а другият надолу. Първото нещо е ние да придобием храната, защото без нея не можем да съществуваме. Между физическия свят и духовния, които си мязат и са еднакви по устройство и наредба, няма разлика, защото и двата свята са направени от твърда материя, която е чиста, кристална и в нея не става изменение. Измененията, които съществуват, те са четирите стъпки, 4 други свята, в които ние прогресираме и в тия 4 полета материята постоянно се мени. Всяка душа трябва да премине през тия 4 полета, които ние имаме в квадрата. Защото виждаме, има човек два крака и две ръце, а от това излиза, че две от тия полета са положителни и две - отрицателни. Физическият свят е най-старият и в него се намират всичките богатства. И духове, които са от тоя свят, не могат да стоят в Небето и често дохождат в материалния свят да работят и след като работят милиони години, връщат се пак в Небето.
към текста >>

71. IV.14 август, четвъртък 1914г.

Записал: ДИМИТЪР ГОЛОВ

Вие погледнете към неговата коруба и ако е добра, в него ще видите един чучур с кристална преснотекуща вода.
Духът е сила. Та, искам да кажа, че върху много неща нашите понятия са смътни. Затуй именно казваме, че това или онова „не е за мене". Павел иска да каже, че всеки трябва да намери своето място, И вие да усвоите тия дарби, които споменава, трябва да ги разбирате. Срещате един човек и той иска да говори с вас. Вие погледнете към неговата коруба и ако е добра, в него ще видите един чучур с кристална преснотекуща вода. Ако обича да прави благодеяния, ще го видите, че черпи вода и дава на хората, освен това ще го видите блестящ. Ако ли е човек, който обича да се занимава, ще видите човек, който чете. Сега някои искат да ви видят, но това, което гледате, е само черупката и в нея ще видите изменение само ако е възбудена, защото когато у вас се запалят известни страсти, тогава е дошла буря, която може да изгаси пламъка на вашата свещ. Пламъкът престава и Духът ви напуща. Та, в големия ваш гняв има опасност да се угаси вашата свещ.
към текста >>

72. IV.16 август, събота 1914г.

Записал: ДИМИТЪР ГОЛОВ

Вие погледнете към неговата коруба и ако е добра, в него ще видите един чучур с кристална преснотекуща вода.
Та, искам да кажа, че върху много неща нашите понятия са смътни. Затуй именно казваме, че това или онова „не е за мене". Павел иска да каже, че всеки трябва да намери своето място. И вие да усвоите тия дарби, които споменава, трябва да ги разбирате. Срещате един човек и той иска да говори с вас. Вие погледнете към неговата коруба и ако е добра, в него ще видите един чучур с кристална преснотекуща вода. Ако обича да прави благодеяния, ще го видите, че черпи вода и дава на хората, освен това ще го видите блестящ. Ако ли е човек, който обича да се занимава, ще видите човек, който чете. Сега някои искат да ви видят, но това, което гледате, е само черупката и в нея ще видите изменение само ако е възбудена, защото когато у вас се запалят известни страсти, тогава е дошла буря, която може да изгаси пламъка на вашата свещ. Пламъкът престава и Духът ви напуща. Та, в големия ваш гняв има опасност да се угаси вашата свещ.
към текста >>

73. IV.5 август, сряда 1915г.

Записал: ДИМИТЪР ГОЛОВ

Тя е чиста доколкото можем да си я представим на физическото поле с този кристален куб (показва куб).
Сега да дойдем до думата „добродетел". Каква форма има тя, какъв цвят? Доброто е бял цвят. И затуй всичко тук на тази маса е бяло. Добродетелта при това не е само бяла, но и чиста. Тя е чиста доколкото можем да си я представим на физическото поле с този кристален куб (показва куб). Но формата на добродетелта е още обла (показва стъклена кръгла топка - сфера). Че е обла, показват всичките плодове, те също ни представят добродетели. Нашата глава, и тя е валчеста. То е външното изявление на добродетелта. Сферата представя пластичност на елементите.
към текста >>

74. V.III.IV Господният Дух действува

Огънят на Истината прави душата чиста като кристал.
Тя напред отива към морето. Душата, която има светлина всичко право разрешава. Ученикът, който в Любов, Мъдрост, Истина расте, него Учителят познава. В него съмнение, колебание не остава. Раните на силната душа лесно заздравяват. Огънят на Истината прави душата чиста като кристал. Само Божията Любов носи вечния живот. (19 декември 1924 година, София.) 33. Служение на Бога. Това е Великата Божествена наука на живота. (13 юли 1925 година, 7 и 30 часа сутрин, Мусала.) 34.
към текста >>

75. V.IV.Скрижалите на Духа Беинса Дуно Формули за учениците на Всемирното Велико Бяло Братство ОТ Учителят Петър Дънов -Духът Беинса Дун

Сърце чисто като кристал, ум светъл като слънцето, душа обширна като вселената.
Упражнението може да се направи и мислено, но когато е с ръцете, действува по-силно, едновременно вземат участие нашият ум и нашето сърце. 40. Господи, да възрастне в мен онова Божественото, което си вложил в моята душа преди създанието мира. 41. Любовта е най-високия връх в света. Мъдростта е най-великата сила в живота. Истината съдържа най-красивия живот в себе си. 42. Сърце чисто като кристал, ум светъл като слънцето, душа обширна като вселената. Дух мощен като Бога и едно с Бога. 43. Аз искам да се изпълни волята Божия, да се изпълни Божия план. Каквото Бог е намислил за мене, да бъде волята Божия. Аз ще работя да стане каквото Бог е наредил. 44. Дойде ли някакво изкушение, говорете тихо в себе си: „Бог е Любов, Бог е Мъдрост, аз съм добро, аз съм Истина".
към текста >>

76. Наряди за 1928 г.

Мотото е това за всеки ден: Ученикът трябва да има: Сърце чисто като кристал; Ум светъл като слънцето; Душа обширна като вселената; Дух мощен като Бога и едно с Бога.
- същото, ще се почне с IV Серия. За всички е важно да се прочете мотото н а беседата и после от Евангелието същия стих, и след това страницата на беседата. Билетчетата ще се теглат сутрин и вечер. Изтегленото билетче ще се повърне наново в кесията при другите, макар че може и повече пъти да бъде изтеглена. В особено тефтерче ще се отбелязва всеки ден коя страница е прочетена и изречението, което ви е направило най-силно впечатление и ако ви дойде при четението на страницата някоя ваша мисъл, ще отбележите в тефтерчето и нея. Мотото е това за всеки ден: Ученикът трябва да има: Сърце чисто като кристал; Ум светъл като слънцето; Душа обширна като вселената; Дух мощен като Бога и едно с Бога. Следната формула ще се произнася, без думата „само", ежедневно: Божията Любов носи пълния живот. Божията Мъдрост носи пълната светлина. Божията Истина носи съвършената свобода. Ученикът ще се моли ежедневно по свободата на духа от дадените му досега молитви, като след това ще се прочита по една глава от Новия Завет подред. Нека по този начин да вържат връзка с Евангелието.
към текста >>

77. Наряди за 1945 г.

От сърцето му ще блика бистър кристален извор, който ще напоява всички тревички, цветя и дървета, които ще срещне по пътя си.
Новото е по-близо до земята, отколкото всеки друг път. В тая красива градежна работа участвуват не само всички решителни и искрени борци на земята, но и цялото небе. Днес, казва Учителят, се създава един нов тип човек на земята. Представители на шестата раса има вече между всички народи. Цялата природа е затаила дъх, за да присъствува при раждането на новия човек на земята. От сърцето му ще блика бистър кристален извор, който ще напоява всички тревички, цветя и дървета, които ще срещне по пътя си. Над главата му ще блести светла звезда, която ще показва пътя на всички, които са се залутали в пътя на живота. В очите му ще се чете светлината на възвишения свят, отдето иде. В новата епоха за всички народи се открива велико бъдеще. Учителят казва: „Великото бъдеще на човечеството е поради любовта, която ще се изяви. Защото вълната на любовта иде в света!
към текста >>

Когато през човешкото сърдце протекат кристалните, чисти и свещени струи на любовта, човечеството ще влезе в царството на радостта, на щастието, на силата и светлината.
Навсякъде тяхното присъствие внася обнова, радост, хармония, музика и красота. При изграждането на новата култура славянството ще изиграе една важна роля; тя ще допринесе за раждането на шестата раса на земята. Сега ще възникне една нова култура, която ще надмине всичко, което човечеството е дало досега в своята история. Учителят казва: „Всички да бъдем радостни, доволни, бодри и пълни със сили за работа! " Желанието на разумната природа не е да страдаме, да бъдем нещастни, а да бъдем щастливи и радостни. Когато през човешкото сърдце протекат кристалните, чисти и свещени струи на любовта, човечеството ще влезе в царството на радостта, на щастието, на силата и светлината. Ще завършим с няколко мисли от Учителя: „Любовта представя абсолютния Божествен свят, отдето произтичат всички радости в света, всичко хубаво и красиво. Правите мисли и чувства са скъпоценните камъни, които ще образуват една огърлица - най-красивото украшение на човешката душа. Всеки човек, който обича и когото обичат, се ползуват. Няма нещо по-велико от любовта. Да обича човек, това е най-великото нещо, което може да направи.
към текста >>

78. Наряди за 1946 г.

Всички вие сте едно велико семейство от камъка и кристала до гения!
В друга форма се забелязва същото и в литературата. Затова днешната епоха можем да наречем епоха на пробуждане и разцъфтяване на човешката душа! И това подготвя нова велика култура, която ще бъде осъществяване на това, което в човешките души е живяло като съкровена мечта, като един светъл блян. Душите, които търсят днес висшия смисъл на живота, трябва да знаят, че новото е тъй близо до нас; стига само да се вслушаме дълбоко в душите си, за да чуем един вътрешен зов в глъбините на нашето естество. Този зов ни казва: „Всички вие сте братя! Всички вие сте едно велико семейство от камъка и кристала до гения! Излезте от вашата отделност и съзнайте вечните връзки, които ви свързват в едно цяло." Онова, което иде днес в света, е Любовта като принцип. Това е Духът на братството, на обединението. Днешната култура е развила човешкия ум. Днес хората са отделени един от друг, прегради има между душите. Новият свят, в който влиза човек, е светът на Любовта.
към текста >>

79. Наряди за 1947 г.

Христос казва: „Бъдете съвършени, както Отец ваш е съвършен." Учителят изяснява: „Ученикът трябва да изработи в себе си сърце чисто като кристал, ум светъл като слънцето, душа обширна като вселената и дух мощен като Бога и едно с Бога." Учителят е дошъл за реализирането на тая възвишена култура на земята.
Той, със своя живот, дава пример във всяка благородна проява: на физическото поле със своя труд; в чувственото поле с чистотата на сърцето и в умственото поле с широката светла мисъл. Учителят казва: Учете, придобивайте знания, вниквайте в смисъла и съдържанието на всичко, което срещате в живота. Не се мамете от преходните неща, за да бъдете Синове на Виделината. Разумният човек носи в себе си прозорливостта на своя дух. Той различава всички прояви в живота и държи само онова, което носи доброта, истина и красота, защото те са чистота за сърцето му, светлина за ума му, свежест за душата му и здравата крепост на неговия дух. Христос казва: „Бъдете съвършени, както Отец ваш е съвършен." Учителят изяснява: „Ученикът трябва да изработи в себе си сърце чисто като кристал, ум светъл като слънцето, душа обширна като вселената и дух мощен като Бога и едно с Бога." Учителят е дошъл за реализирането на тая възвишена култура на земята. Това е Неговата мисия, възложена Му от Бога. Със своето Слово, със Своя живот, той даде мощен потик за идването на новото. Този потик изпървом засяга известен брой души, но постепенно се разраства и ще обхване цялото човечество. Днес сме в една преходна епоха - разцъфтяването на човешката душа. Тя се пробужда.
към текста >>

80. 12. ТОВА УЧЕНИЕ

22 август - 22 септември 1922 г.

Обърнете се към минералното царство, вземете един кристал и го разгледайте; идете после в растителното царство и разгледайте едно житно зърно; минете след това към животинското царство и като дойдете до човека, ще видите, че той има такива добродетели, каквито няма ни у минералите, ни у животните, ни у растенията.
Някои от вас имат много добри черти, но не тези, които са изкуствени, но тези, които са ви дадени от Бога. Някои идат с големи кокове, с по-бели лица, но всичко това е изкуствено, а то се взима. Изкуственото е потребно, но не е съществено. Следователно добродетелите не могат да бъдат изкуствени, затова виждайте във всяка сестра само хубавото. Христовият закон е следният: Никога не мислете, че вашата сестра е лицемерна или лоша. Обърнете се към минералното царство, вземете един кристал и го разгледайте; идете после в растителното царство и разгледайте едно житно зърно; минете след това към животинското царство и като дойдете до човека, ще видите, че той има такива добродетели, каквито няма ни у минералите, ни у животните, ни у растенията. Това показва, че у човека Господ живее. Тази е причината, по която мнозина от вас се спъват. Мислите ли, че една или друга от вас е още зелена, вие не ще можете да се развивате. Ако внесете една погрешка в себе си, вие си препятствувате тъй, както една малка прашинка, влязла в окото ви. Сега, ако изкарам някой от вас да поговори 5-6 минути, вие не ще можете да я търпите.
към текста >>

81. ПЪРВИ МЕСЕЦ

И колко трансформации трябва да премине, за да се очисти черната аморфна маса и се получат най-сетне съвършените форми на диамантения кристал.
Б Добродетелта е да проявиш в дело благия роден подтик. Затова само човек със силна положителна воля може да бъде добродетелен. За да бъде човек добродетелен, той трябва да има диамантена воля, на която цвета е бял. Диамантената воля показва, че той притежава един запас от жива опитност, защото пътя по който е добил тази опитност е бил тежък и труден, за да може трошливият въглен да стане диамант. На колко градуса температура трябва да се подложи въглена и при какво налягане, за да се превърне в диамант. И колко трансформации трябва да премине, за да се очисти черната аморфна маса и се получат най-сетне съвършените форми на диамантения кристал. Въгленът е черен защото поглъща всичката светлина и не отразява никак. А диамантът е прозрачен, защото материята му е толкова фина, че всичката светлина преминава през него и се излива навън. От добродетелния човек излиза светлина. Защото благия роден подтик, са лъчите, които идат от духовното слънце. Те преминават през него, като светли мисли и се превръщат в дела.
към текста >>

82. ЧЕТВЪРТИ МЕСЕЦ

Нейните задачи, принципи и методи. Влад Пашов

Само една чиста, светла кристална душа може да люби.
Не е ли онзи, който е олицетворение на всички добродетели? Не е ли онзи, който познава великата хармония? Не е ли онзи най-после, който живее по Бога? Защото Любовта вън от Бога не съществува. А за да познаваме Любовта, да живеем в нея, трябва да носим този възвишен образ в душата си. Само една чиста, светла кристална душа може да люби. Нека не си правим илюзии, че ние с всичкия този багаж от мисли, чувства и желания, носен от векове, ще познаем Любовта. Допуснеш ли най-малката отрицателна мисъл за своя ближен, ти не можеш да го любиш. Любовта живее само с красивото и възвишеното, тя не се занимава с погрешките на другите. Чувствувам ли се там където отида свободна, чувствувам ли лекота, аз виждам Божествената Любов да се проявява. Стеснена ли съм, подтисната ли се чувствувам, там Любовта я няма.
към текста >>

83. 8. ШКОЛАТА НА УЧИТЕЛЯ

Тогава можем да кажем, че човек добива сърце чисто като кристал, ум светъл като Слънцето, душа обширна като вселената и дух мощен като Бога и едно с Бога.
Под влияние на светлината, топлината и влагата, под влияние на Любовта, Мъдростта и Истината, като прилага техните методи, човек постепенно израства, развива се, дава цвят и най-после и плод. Такъв е Пътят на ученика. Под влияние на Любовта, като се прилагат нейните методи, сърцето се трансформира от каменно в плътско и става отзивчиво към болките и страданията на другите и от егоист човек става постепенно алтруист. Под влияние на Мъдростта човешкият ум с всички негови способности постепенно се развива и прониква от светлината на Мъдростта и почва да свети като Слънце и осветява пътя на човека в мрачната нощ на живота. Под влияние на силите на Истината, като се приложат нейните методи, човешката душа се пробужда, разцъфтява, волята се укрепва и душата като пеперуда изхвръква от пашкула на ограниченията и литва свободно в безпределното пространство. Тогава можем да кажем, че човек добива сърце чисто като кристал, ум светъл като Слънцето, душа обширна като вселената и дух мощен като Бога и едно с Бога. Животът е така нагласен, че представя Велико училище и всеки се учи в това Велико училище на живота, ще не ще. В живота си, понеже хората са лишени от светлина в съзнанието си, правят ред погрешки. Погрешките произвеждат страдание, страданията дават опитност, опитността носи знание, а знанието носи светлина. Така се учи човек несъзнателно във Великото училище на живота. По такъв начин той облагородява своето сърце, развива своите дарби и способности, усилва своята воля, изработва своя характер.
към текста >>

84. VI. ПИСМА НА БОЯН БОЕВ ДО СТЕФАН ТОШЕВ

Стефан Тошев

Мотото на ученика, което ще се изговаря всеки ден е: „Ученикът трябва да има сърце чисто като кристал, ум светъл като слънцето, душа обширна като вселената и дух мощен като Бога и едно с Бога." (три пъти).
„Дондуков" N136- София. Савка Керемедчиева, улица „Дъбова" N 3- София. Еленка Андреева, улица „ Опълченска" N66- София. Е то другите искани от вас адреси: Чрез Константин Русев за Михаил Иванов, улица „Върбица" N10- София. Георги Радев, улица „ Опълченска" 66 - София Жечо Панайотов, улица „Дрангов'" 1 - София. Мотото на ученика, което ще се изговаря всеки ден е: „Ученикът трябва да има сърце чисто като кристал, ум светъл като слънцето, душа обширна като вселената и дух мощен като Бога и едно с Бога." (три пъти). Едновременно с това мото може да се изкаже и следното: „Божията любов носи пълния живот. Божията мъдрост носи пълната светлина. Божията истина носи съвършената свобода." Сега ви пиша от дома на брат Сотиров. Тези дни мисля да държа тук няколко сказки. На Никулден с брат Минчо Сотиров проектираме да отидем в с.
към текста >>

85. 15. НОВ ЖИВОТ

Сърце, чисто като кристал - нейният въздух.
Само една усмивка виждам, която никой в света не победи. С какво поддържа се таз усмивка? С какво храни се тя, за да живее? Само с една дума - Любов. Каква бе отплатата на тази усмивка? Сърце, чисто като кристал - нейният въздух. Ум, светъл като слънцето - извор, в който тя се оглежда. Душа, необятна като Вселената - нейното небесно отечество. Дух мощен като Бога и едно с Бога - нейната сила и мощ. Само една усмивка аз познавам, която прави чудеса. Само една усмивка виждам, която носи безброй блага.
към текста >>

86. 9. НОВОТО УЧЕНИЕ ЗА ЖЕНАТА. 10. В ХАРМОНИЯ С БЕЗКОНЕЧНОТО

От една страна бистри, кристални изворчета бликат, малки и по-големи поточета се откриват тук-таме из росната трева и напояват цветя и дървета, да се радват на живота, и те да се радват на аромата и свежестта на въздуха.
В ХАРМОНИЯ С БЕЗКОНЕЧНОТО Доста се колебаех да опиша ли тази картина или не, понеже е печатана. Най-после си казах: Да, но тази картина има отношение към моята работа и затова, колкото и несполучливо да я предам, макар и четена преди много години, ще се опитам да я опиша. Всяка душа, която е в хармония с безконечното, т.е. с Великото начало в света, представя обширна, необятна градина, с вход свободен за всяко живо същество. Влезеш ли в тази градина, чувствуваш рая на земята. От една страна бистри, кристални изворчета бликат, малки и по-големи поточета се откриват тук-таме из росната трева и напояват цветя и дървета, да се радват на живота, и те да се радват на аромата и свежестта на въздуха. Пчелички събират прашец и сладък сок от цветовете, а пъстри пеперудки с разперени крилца хвърчат, кацват от цвят на цвят, радват се на простора. Птички гласовите огласят въздуха навред и напомнят на човека за красотата в природата. Деца весели, засмяни, тичат и играят по тревата и радостта им се слива с песента и чуруликането на сладкопойните птички. Млади момци и моми дружно се разговарят и напомнят безгрижието в живота. Тук-там някой старец или старица, седнали под сянка да си починат, да се полюбуват на благата, с които природата щедро е наградила човека.
към текста >>

87. 19. СТРЕЛКАТА НА ВРЕМЕТО

Какво ще кажат бистрите и кристалночисти води на планинските езера?
Когато отиваше на планината, на екскурзия, с него и около Него всякога имаше хора: негови ученици, негови последователи и външни хора - любители на планината и на екскурзиите. Седнал на камък на висок планински връх, и там Учителят говори. И от най-високия планински връх на България - върхът Мусала, се разнасяше Словото на Учителя. И широките равнини и разноцветните поляни не са лишени от този дар. Както слъчевите лъчи се пречупват от росните капки и правят багрите на цветята още по-красиви, така и Словото, разляло се върху цветните коронки, усилва аромата им, за да могат отдалеч да привличат работливите пчели и игривите пеперудки. Какво ще кажат бистрите и кристалночисти води на планинските езера? И те няма да премълчат за Словото, което водите им отнасяха към океана на живота. Но и черноморските води ще озвучават Словото, което се е докосвало до техните непрестанно разливащи се вълни. И малките, обикновени стаи, както и малките, и по-големи салони чакат реда си, и те да кажат, че и в тях десетки години се е слушал гласа на Словото, предшествувано от песните и молитвите на души, жадни за Него. Дето и да проповядваше Словото, в малки или големи салони, то не оставаше там, затворено, ограничено от четири стени. Негово свойство е да прониква през непрозрачни прегради, от какъвто материал и да са те, както и през най-малки, микроскопически отверстия.
към текста >>

Той дойде всред българския народ не да изтрие сълзите му след петвековното двойно робство, но да му посочи път чист, прав, светъл и възходящ: чист път, за да не се цапа; прав - за да не се спъва в мисълта си; светъл - за да вижда ясно земните и небесни красоти; възходящ - за да се качва на високи места, отдето да диша чист планински въздух и да пие от тия места бистрата кристална вода.
Тя се изявява в миналото, в настоящето и в бъдещето. Ако и трите времена са единни, няма съмнение, че е дошъл Учител на Земята и Той има последователи. Слезе Учителят на Земята, за да поеме с цялото си същество делото на Любовта, и то от там, дето беше спряно преди две хиляди години. Учителят се роди всред българския народ, когото избра за своя аудитория. Тук Той израсна, тук работи и разработи учението на Любовта, тук го приложи. Той дойде всред българския народ не да изтрие сълзите му след петвековното двойно робство, но да му посочи път чист, прав, светъл и възходящ: чист път, за да не се цапа; прав - за да не се спъва в мисълта си; светъл - за да вижда ясно земните и небесни красоти; възходящ - за да се качва на високи места, отдето да диша чист планински въздух и да пие от тия места бистрата кристална вода. Що се отнася до сълзите на народа, те не трябва да се изтриват, но да образуват от тях извор на страданието, да се учат и поучават от тях. Българският народ страда, но българското племе не изчезна и народът като нация не се претопи. Затова дойде Учителят всред българския народ - да му каже, че величието на един народ не се крие в размерите на неговата територия, но в прилагане на Любовта, на Великата Божествена Любов в целокупния живот. Учителят дойде на Земята да работи за Великото духовно дело в Битието. Той не дойде да подкопава основи на държавите, нито да се бори против нейните закони, нито да обезсмисля живота.
към текста >>

88. 6. ВИДЯХМЕ ГО НИЕ

Видяхме го ние - извор неизчерпаем, пълноводен, бърз, с вода чиста кристална, носеща сила и живот.
Но усилията им излязоха безплодни. Остана той изправен, мъжествен и безстрашен; стъпката му твърда, крепка, с посока напред и все напред. И калта световна го не засегна. Погледът му сочеше нагоре към светлия простор, към истината и свободата. А образът му - все тъй чист, светъл, вдъхновен. Видяхме го ние - извор неизчерпаем, пълноводен, бърз, с вода чиста кристална, носеща сила и живот. Видяхме как се стичаха към него същества, малки и големи, от всякакъв род и вид: от мравката до слона, от хиената до незлобливия гълъб, от детето до прегърбения старец. И всеки тича по-скоро да утоли жаждата си, да накваси пресъхналото гърло. За всички тях е казано: „И пиха, и наситиха се." Но и тук злосторник не закъсня да излее яростта си върху великия извор: с камъни, големи и малки, се опита да запуши притоците на неговата вода. Но чудо: Води се вдигнаха в струи високо към небесата и други се разливат надлъж и нашир да поят ниви, поля и градини - да се радва и весели целия свят. Един закъснял пътник достигна най-после до извора, наведе се, пи от животворната вода, вслуша се дълбоко в клокоченето му и тихо промълви: Чух пулса на живота.
към текста >>

89. 7. ВИДЯХМЕ ГО НИЕ Стихотворение

Видяхме Го - Той извор беше бездънен и кристално чист.
Видяхме Го планински връх - гигант могъщ, опрян на Бога - канарата, опора здрава на земята. И грееше от светлината и с блясъка на дреха чиста. А погледът Му беше благ, лъчист. Видяхме Го как изправен посреща страшни урагани, изпратени да Го сломят и стъпката му твърда крепка от пътя прав да отклонят. Видяхме го спокоен, тих, да среща кал и хули и на тълпата воя лих не го засегна - над тях блестеше с нова сила недосегаем и велик. Видяхме Го - Той извор беше бездънен и кристално чист. Със свежите си струи душите ни поеше и с нов живот Той всякое сърце изпълваше. Затуй и старец, и дете, хиена злобна и сърне, и мравка, гълъб, тигър, слон, към онзи стръмен склон, отдето изворът безспир изпраща бистрите води се стичаха без ред, пиеха и даваха обет - да бъдат като Него те изобилни, щедри. А Той ги гледаше усмихнат, благ и за всички беше Учител и баща, и вяра, и надежда, и близък, и далечен, и води ни по пътя вечен, безкраен,светъл, нов на Мъдрост, Истина, Любов. Видяхме Го - Могъщ, Любим, като Баща и благ, и строг. Видяхме Го - Той извор чист, обилен и богат, с живителни струи Той къпеше душите ни лъч светъл в непрогледен мрак.
към текста >>

90. 8. СЛОВО ЗА УЧИТЕЛЯ 1959 г.

- Вяра в чистата кристална вода - носителка на живота, чрез който се втичат ония възвишени и благородни чувства, да хранят и укрепват човешкото сърце.
- „Тогава някакво богатство? " - Да, остави Той неизчерпаемо богатство: Алхимията на новия живот. Материята Той одухотвори, духът въплъти, а Бога прояви, като даде път на Божественото в света. Какво още даде Той? - Новият символ на вярата: вяра в живия хляб, слязъл от небето, градивен материал за всичко живо - на живия човешки организъм. - Вяра в чистата кристална вода - носителка на живота, чрез който се втичат ония възвишени и благородни чувства, да хранят и укрепват човешкото сърце. - Вяра в свежия, чист кристален въздух, който слиза от високите върхове, за да храни човешкия мозък, проводник на светли, възвишени мисли. - Вяра в оная необятна светлина, която прониква цялата вселена и достига до последната жива клетка - клетката на човешкия организъм. Така тя го превръща в светящ човек, представител на новата раса - шестата раса, идеал на съвременния човек. Какво остави Учителят на младия човек? - Той му посочи правия път - път тесен, възходящ и красив.
към текста >>

- Вяра в свежия, чист кристален въздух, който слиза от високите върхове, за да храни човешкия мозък, проводник на светли, възвишени мисли.
" - Да, остави Той неизчерпаемо богатство: Алхимията на новия живот. Материята Той одухотвори, духът въплъти, а Бога прояви, като даде път на Божественото в света. Какво още даде Той? - Новият символ на вярата: вяра в живия хляб, слязъл от небето, градивен материал за всичко живо - на живия човешки организъм. - Вяра в чистата кристална вода - носителка на живота, чрез който се втичат ония възвишени и благородни чувства, да хранят и укрепват човешкото сърце. - Вяра в свежия, чист кристален въздух, който слиза от високите върхове, за да храни човешкия мозък, проводник на светли, възвишени мисли. - Вяра в оная необятна светлина, която прониква цялата вселена и достига до последната жива клетка - клетката на човешкия организъм. Така тя го превръща в светящ човек, представител на новата раса - шестата раса, идеал на съвременния човек. Какво остави Учителят на младия човек? - Той му посочи правия път - път тесен, възходящ и красив. Даде му и методи, как да върви в този път.
към текста >>

91. 17. ПИСМО НА ПАША ДО БОРИС НИКОЛОВ И МАРИЯ ТОДОРОВА

17. ПИСМО НА ПАША ДО БОРИС НИКОЛОВ И МАРИЯ ТОДОРОВА НА 7-ТЕ РИЛСКИ ЕЗЕРА Мили мои близки Борис и Мика, Да сте здрави и бодри, да се обновите и освежите, да отидете на богатата и щедра Рила здрави и енергични, а да се върнете с придобивки десетократно от слънце огрявани, от чист въздух нахранени, от чиста кристална вода задоволени, а от Учителя и светли бели братя окриляни и пазени.
17. ПИСМО НА ПАША ДО БОРИС НИКОЛОВ И МАРИЯ ТОДОРОВА НА 7-ТЕ РИЛСКИ ЕЗЕРА Мили мои близки Борис и Мика, Да сте здрави и бодри, да се обновите и освежите, да отидете на богатата и щедра Рила здрави и енергични, а да се върнете с придобивки десетократно от слънце огрявани, от чист въздух нахранени, от чиста кристална вода задоволени, а от Учителя и светли бели братя окриляни и пазени. Това ви желая аз и всички приятели, познати и непознати. Ние тук ще четем и ще използуваме добрите външни и вътрешни условия на малката бяла къщичка на „Волоколамско шосе" 14, и то с благодарност и приятелски чувства. Топли, сърдечни, приятелски чувства и добри пожелания за всичко най- добро от Паша. София, 19 юли 1969 година.
към текста >>

92. 10. ИСТОРИЯТА НА ДВА ПОРТРЕТА И НА ОЩЕ ДРУГО (Елена Андреева)

Цветана Щилянова

Ами сега тука виждам, че имало някакви си такива кристали.
Елена: Ами взеха ги. М.М.: Кой ги взе? Елена: Ами за стола, за тяхни работи. Те вече не бяха наши. В.Кр.:Значи не бяха вече ваши. Ами сега тука виждам, че имало някакви си такива кристали. Елена: А, те са, не знам, събирани кристали по Рила. М.М.: Е, те оценени ли са? В.Кр.: И те са оценени, не може да не са оценени. Елена: Имаше ли? Оценени ли бяха?
към текста >>

Елена: А, те са, не знам, събирани кристали по Рила.
М.М.: Кой ги взе? Елена: Ами за стола, за тяхни работи. Те вече не бяха наши. В.Кр.:Значи не бяха вече ваши. Ами сега тука виждам, че имало някакви си такива кристали. Елена: А, те са, не знам, събирани кристали по Рила. М.М.: Е, те оценени ли са? В.Кр.: И те са оценени, не може да не са оценени. Елена: Имаше ли? Оценени ли бяха? В.Кр.: Има тука кристали.
към текста >>

В.Кр.: Има тука кристали.
Елена: А, те са, не знам, събирани кристали по Рила. М.М.: Е, те оценени ли са? В.Кр.: И те са оценени, не може да не са оценени. Елена: Имаше ли? Оценени ли бяха? В.Кр.: Има тука кристали. Елена: Списък може да има, но какво ще ги ценим, те са камъни. Цанка ги събираше. В.Кр.: Гледам тука, библиотеката на Учителя какви ли не работи, много неща събрани. Елена: От библиотеката си стоят пак нещата. Едната библиотека е у... М.М.: Книгите.
към текста >>

93. I част. ПЪТЯТ НА УЧИТЕЛЯ Свещени Думи 151-200

Любовта представлява бистра, кристална вода, от която ученикът пие, а Мъдростта представлява планински връх, който той изкачва. 186.Нежност.
В неговите чувства не трябва да настъпи претъпяване. Възвишената мисъл префинява нервната система и я прави по-чувствителна. 185.Любов и Мъдрост. Необикновен е животът на ученика. Любовта и Мъдростта пребъдват във всяка негова постъпка. Любовта представлява бистра, кристална вода, от която ученикът пие, а Мъдростта представлява планински връх, който той изкачва. 186.Нежност. Нежността е необходимо качество за ученика. Той трябва да бъде нежен! Тя подготвя пътя на Любовта. Нежността не настъпва смазаната тръст и не угасва замъждяло кандило. Тя внася на земята сиянието на ангелския свят. 187.Светът.
към текста >>

94. I част. ПЪТЯТ НА УЧИТЕЛЯ Свещени Думи 451-500

Около тебе текат кристални води, които дават безсмъртие; около теб дървета, които цъфтят и зреят всеки месец, и листата им са за изцеление на народите.
Обърсани са вече сълзите от очите ти. Ти ставаш способен да чуваш неземната музика, която пълни всичко. И като че излиза от всички скали, върхове, извори, треви, цветя, дървета и звезди! Те ти говорят, и ти разбираш техния говор! Той е молитвената им песен към Великия! Около тебе текат кристални води, които дават безсмъртие; около теб дървета, които цъфтят и зреят всеки месец, и листата им са за изцеление на народите. Заради Възлюбления си ти обичаш всички, защото във всички виждаш отблясъка на Неговата Красота! И тяхната любов към теб е Любовта на твоя Възлюблен! Ти не обичаш вече, но ти сам си Любов, ти сам си Чистота, ти сам си Невинност, ти сам си Светлина! Ти всичко правиш заради Възлюбления си! Поглеждаш и виждаш, че всичко е хубаво!
към текста >>

95. МИСЛИ НА ВЕЛИКАТА ДУША И ЕДИННАТА ЛЮБОВ III ЧАСТ 1201-1220

1213 Кристалите, това са души, които сега тръг- ват от Божествения свят към земята.
Желая на всички ви да бъдете на нивата. Дайте път. 1212 Дайте път на Любовта, да се прояви тя чрез вашата мисъл, чрез вашите чувства, чрез вашите постъпки. Зад Любовта седи Божият Дух. Подсъзнание, съзнание, самосъзнание. 1213 Кристалите, това са души, които сега тръг- ват от Божествения свят към земята. Растенията са души, които са достигнали умствения свят. Тяхното съзнание е в умствения свят, на земята имат подсъзнание. У животните самосъзнанието е в астралния свят. На земята те имат съзнание, движат се, чувствуват болки, страсти, радост. У човека съзнанието е на земята, самосъзнанието също.
към текста >>

При възлизането на душите като човеци, съдействуват им кристалите, растенията, животните. Еволюция.
На земята те имат съзнание, движат се, чувствуват болки, страсти, радост. У човека съзнанието е на земята, самосъзнанието също. Той осъзнава всичко, изследва всички причини. Избира сам своя път. С човека започва процеса на еволюцията. При възлизането на душите като човеци, съдействуват им кристалите, растенията, животните. Еволюция. 1214 Когато душите тръгнат от Божествения свят, на земята се проявяват като кристали. Когато достигнат умствения свят, на земята се проявяват като растения. Когато достигнат астралния свят, на земята се проявяват като животни. Когато достигнат на земята, родят се като човеци - мислят, чувствуват, работят, осъзнават всичко, търсят пътя към Бога, започва тяхния възход. Добродетелен. 1215 Да бъде човек добродетелен, той трябва да бъде художник.
към текста >>

1214 Когато душите тръгнат от Божествения свят, на земята се проявяват като кристали.
У човека съзнанието е на земята, самосъзнанието също. Той осъзнава всичко, изследва всички причини. Избира сам своя път. С човека започва процеса на еволюцията. При възлизането на душите като човеци, съдействуват им кристалите, растенията, животните. Еволюция. 1214 Когато душите тръгнат от Божествения свят, на земята се проявяват като кристали. Когато достигнат умствения свят, на земята се проявяват като растения. Когато достигнат астралния свят, на земята се проявяват като животни. Когато достигнат на земята, родят се като човеци - мислят, чувствуват, работят, осъзнават всичко, търсят пътя към Бога, започва тяхния възход. Добродетелен. 1215 Да бъде човек добродетелен, той трябва да бъде художник. Добрият човек работи над себе си, той моделира себе си.
към текста >>

96. ТРИТЕ СВЕЩЕНИ ИМЕНА НА УЧЕНИКА И УЧЕНИКЪТ АВЕРУНИ IV

Огънят на Истината прави душата чиста като кристал.
Душата, която има светлина, всичко право разрешава. * На това място е залепено от Савка на тефтерчето синьото цвете, откъснато от ръката на Учителя на тайния връх на Мусалла. Ученикът, който в Любов, Мъдрост, Истина расте, него Учителят познава. В него съмнение, колебание не остава. Раните на силната душа лесно заздравяват. Огънят на Истината прави душата чиста като кристал. Само Божията Любов носи вечния живот. (Свещеният подпис на Духа Беинса Дуно.) 19.ХІІ.1924 г„ София.
към текста >>

97. ПРАВИЛА, ПРОГРАМА, УПРАЖНЕНИЯ ЗА УЧЕНИКА V 41-80

56 Ученикът трябва да има едно сърце чисто като кристал.
Би ли чул Той тъй? Би ли разбрал Той тъй? Би ли се отзовал Той тъй? Би ли одобрил това моят Учител? 11.І.1923 г., София. Ученикът. 56 Ученикът трябва да има едно сърце чисто като кристал. В ума му да има Светлина като слънце. Да има една възвишена и благородна и широка душа като цялата вселена. И да има един крепък Дух като Бога. 9.Х.1922 г., София. Моята Любов.
към текста >>

98. САВКА КЕРЕМИДЧИЕВА БОГАТСТВОТО НА СЪРЦЕТО, УМА И ДУШАТА VII част

ТЕРЕЗА КЕРЕМИДЧИЕВА СРЕЩИИ РАЗГОВОРИ С УЧИТЕЛЯ

Сърце - чисто като кристал. 2.
САВКА КЕРЕМИДЧИЕВА БОГАТСТВОТО НА СЪРЦЕТО,УМА И ДУШАТА VII част УЧИТЕЛЯТ БЕИНСА ДУНО ГОВОРИ: Вложете: 1.Истината в душата си. 2. Светлината в ума си. 3.Чистотата в сърцето си. Ученикът има: 1. Сърце - чисто като кристал. 2. Ум - светъл като слънцето. 3. Душа - обширна като Вселената. 4. Дух - мощен като Бога и едно с Бога! Ученикът работи с: 1. Чистота в сърцето си 2.
към текста >>

99. III СВЕЩЕНИ ИЗРЕЧЕНИЯ ОТ УЧИТЕЛЯ

Учителят Петър Дънов Беседи протоколи и разговори пред ръководителите на братските кръжоци в България 1923 год. - 1930 год.

О, извор неизчерпаем, твоите кристални струи всякога дават прохлада и сила животворна . 132.
По важни въпроси говори само когато имаш разположение или настроение . 127. Което човеците развалят, него Бог постоянно поправя . 128. Винаги най-много желаем онова, което никога не ще постигнем . 129. Прави добро даже и когато по видимому то се обръща в зло. 130. Будност и съобразителност се изисква всеки ден от нас, а изпитът по тях мъчно се издържа . 131. О, извор неизчерпаем, твоите кристални струи всякога дават прохлада и сила животворна . 132. Любовта е велик Божествен принцип пред когото всичко бледнее и губи своята сила. 133. И рече Господ на Господа моего на Господа нашего: Мир и Любов да стане по цялата земя. И стана мир, и стана Радост. 134. Всяко нещо е обтегната струна с повече или по-малко трептения от световната цигулка . 135. Истината е абсолютна мярка на нещата: тя ги показва такива, каквито си са, нито ги увеличава, нито ги намалява. 136.
към текста >>

100. БЕСЕДИ на Учителят Дънов пред ръководителите на братските кръжоци в страната 1923 година