Търсене в текстове за 'Красота'

Наред със здравото ритмично чувство, усета за мярка, чистота и красота на тона, безупречната музикална памет и богатата жизненост, Той търсеше в артиста родения инструменталист, певец или композитор, верен на музикалния натюрел.
"Учителят като цигулар" През годините, когато столицата ни бе домакин на концертите на световно известни музиканти - цигулари, пианисти, певци и диригенти, между посетителите в залите се открояваше отличителната фигура на Учителя. Той ценеше изпълнителите, следеше най-внимателно тяхната интерпретация и след концерта даваше своето мнение за нея. Не е безинтересно как Той определяше артистичната изява. Наред със здравото ритмично чувство, усета за мярка, чистота и красота на тона, безупречната музикална памет и богатата жизненост, Той търсеше в артиста родения инструменталист, певец или композитор, верен на музикалния натюрел. Голямо значение Той отдаваше на онова музициране, което привлича автора на пиесата като невидим слушател и вдъхновител. Когато авторът присъствува и одобрява изпълнението, артистът пее и свири безупречно, като дава израз на съдържанието на пиесата и вложената основна мисъл. От тази гледна точка, концертите за Учителя бяха двойно тържество на видими и невидими посетители. Ето защо Неговата рецензия бе пълна, богата и прецизна мярка за майсторството на артиста. Учителят пееше и свиреше.
към текста >>

Звукоизвличането Му беше наситено със свежест, мекота и красота.
А за българската песен - весела и тъжна, игрива и възторжена, подчинена на неправилния такт и сплетените лъкови легати - Неговите пръсти, подвижни и пъргави, стъпваха на грифа така, както свирят знатните български гъдулари. Цигулката като инструмент винаги бе предмет на почуда и удивление. Много често Той се взираше в грациозните извивки - ефовете, през които отлитаха тоновете, след като са били отразени от овала на странния инструмент. В такива моменти разговорът ни свързваше с бележития майстор на цигулката Страдивариус. Учителят познаваше до най-големи тънкости пръстовата и лъковата техника. Звукоизвличането Му беше наситено със свежест, мекота и красота. Затова тоновете бяха с определен колорит. Дръзкото и шумно изпълнение Той наричаше бурен разговор на физическото поле. Нежното и деликатно пианисимо - среща с Невидимия свят. Най-често Той свиреше с леко докосване на лъка, ползуващ спикатите, летящия лък, а понякога се шегуваше с игривите пицикати на лявата ръка. Обикнали Неговото изпълнение, ние с притаен дъх следяхме моментите, когато цигулката Му ще прозвучи.Един от бележитите музикални дни на Учителя бе последният Му концерт, вместо утринно слово, през един от неделните дни на 1943 година.
към текста >>

Изпълнението бе прецизно, изящно, богато на красота и звучност.
С леко докосване на лъка Той провери нагласата на струните и засвири. Изпълнението и съдържанието на тази пиеса не подлежеше на нотен запис. Темпото на места бе бурно и бързо, пасажите летяха един след друг, поради което петолинията останаха празни. Всички само слушахме. Бяхме въведени в странен музикален свят - свят изграден от музикални тонове, богат на съдържание, което само душата може да разчете. Изпълнението бе прецизно, изящно, богато на красота и звучност. В границите на три октави Учителят разказа живота на едно съзнание, преминало през многообразието на Битие, изпъстрено с драматизъм, романтика и размисъл. Блудният син споделяше своя живот с езика на тоновете. Страница след страница, ние разчитахме преживяванията му - ту сплетени в конфликти и противоречия, ту успокоени в светли надежди, където съдържането на живота е изтъкано от светлина и любов. В едва чуто пианисимо, изпълнено с горната част на лъка, напомнящо шепот, долавяхме нежните пориви на едно любещо сърце, търсещо мир в голямата пустиня на живота, където то все още е непознато и неприето. В разложените акорди, наситени с динамика и мощ, разгъващи се във възходяща хармонична линия, силата на Висшата воля подава ръка на "блудния син", ръководи неговата съдба от свят в свят и дава уверения на неговия дух за успешен завършек на едно драматично битие.
към текста >>

2. 2_03 Лунен химн

Финес и нежност, красота и хармония, величествен музикален разговор!
Прозвуча хармония в почти всички регистри, но така овладяна в пианисимо, каквото само Учителят можеше да направи. За ухото ми музиката бе непозната и много странна. Явно това бе химн, отправен към сферите на нематериалното, към по-високите гами на битието. В музиката тази вечер имаше акварелна нежност и благородство, каквито на земята почти не познаваме, благоговение, за което душите копнеят, зов към висок идеал, недостижим в обикновения порядък на човечеството. Мелодичната линия на химна намираше своя пък между изобилието от хармонични акорди и арпеджи и цялото изпълнение бе под знака на диалог между Учителя и незримите посетители на музикалното тържество. Финес и нежност, красота и хармония, величествен музикален разговор! Изпълнението достигна своята кулминация. Прозвуча едва доловимото пианисимо. Учителят освободи педала и последните акорди се понесоха в пространството в бавно отлитащо ехо. Неземната музика отлетя в безграничните предели на Битието. Лунният концерт завърши.
към текста >>

3. 2_04 Иде,иде,иде...

Акордите бяха наситени с достатъчно мощ и красота.
След изпълнението на песента Учителят се обърна към мен с въпроса: - Можете ли да изсвирите цигулково соло, което да не е изпълнявано досега? Изненадан от въпроса, за момент погледнах сестра Кисьова, а тя шепнешком добави: - Учителят към тебе се обръща, ако имаш нещо готово, свири! Без колебание отговорих на Учителя: - Да, имам малка солова композиция, написана в двоен гриф и акорди. - Изпълнете я, нека чуем какво сте написали! Започнах изпълнението. Акордите бяха наситени с достатъчно мощ и красота. Двойният гриф бе приятен за слушане. В него се криеше и мелодичната линия. Непосредствено след заключителните акорди, в същата тоналност, Учителят започна да пее, тактувайки с пръсти по масата. Всички притаихме дъх. Слушахме изпълнението на Учителя.
към текста >>

4. 2_28 Слово за музиката на Великия Учител

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

Характерна за него е непосредствената възможност да облича в песен поетично изказана мисъл, възторжен отклик на природна красота или да изразява в разбрана музикална форма мъдростта на времето.
Той пее и свири песни в българска интонация, в български метрила, в които вее духът на българите, отърсени от гнета на вековното османско робство. Той възторжено възпява природата в нейното многообразно съществувание като конечен израз на дивното майсторство, способно да твори най-съвършена хармония, белег на величествено единство. Той пее, за да разведри човека, угнетен от страдания. Той пее и свири на радостния, за да вкуси от всяка съвършена радост на Битието. Той свиреше на цигулка достатъчно свободно, за да предаде една импровизация във форма на мотив, песен, или по- широка композиция. Характерна за него е непосредствената възможност да облича в песен поетично изказана мисъл, възторжен отклик на природна красота или да изразява в разбрана музикална форма мъдростта на времето. Неговите песни и цигуларски мотиви са оригинални - плод на вдъхновено отношение към изворите на музиката. Той пее на древен, известен на историците ватангски език песни със странна интонация, която мъчно може да се сведе под знаменателя на позната народност. Той пее и свири така, както пеят и свирят възторжени поети на Изтока, беловласите мъдреци на древните народи. В песните Му ще намерите образци на източна интонация, където характерните интервали придават екзотичен израз и топлота на мелодичната линия. Там, където формата и метрилата не позволяват да се даде достатъчен израз на известно непосредствено преживяване, Неговата песен напуща ограниченията на познатата класическа форма и се излива свободно в различни редуващи се тактове или дори без тактове.
към текста >>

А музикалният мотив без текст на даден език въздействува само със звучната линия и красотата на хармонията.
Това изкуство Той владееше до съвършенство. Не винаги великото Слово на Битието можеше да се облече в скромната дреха на българската реч. Ето защо Той си служеше с езика на непознати, древни народи, за да изрази съдържанието на музиката, че е дълбока сфера на необятни светове. Често тези песни са съставени от една единствена дума. Тогава Той казваше, че тази дума изразява велики процеси в живота, които не могат да се облекат в краткия текст на дадена песен. А музикалният мотив без текст на даден език въздействува само със звучната линия и красотата на хармонията. Там, където текстът отговаря на действеното съдържание, музикалните тонове изграждат музиката, като най-изисканото изкуство. Музиката на Учителя е характерна с това равенство. Творческият акт при Него е известен с абсолютна непосредственост. Той предаваше музиката в оригинал, така, както тя се носи и съществува в пространството. Често Неговата музика привлича онези съзнания, в които е зародена.
към текста >>

Дихание, което познаваме като съвършена красота на изящна хармония.
Той бе и изпълнител. Баритоновият Му тембър бе твърде мек и високо благороден. Той изпълняваше песните и като цигулар. Неговото форте бе мощно, а за пианисимото Той казваше, че се долавя и от Невидимия свят. Музиката е дихание на душата. Дихание, което познаваме като съвършена красота на изящна хармония. Дихание, което познаваме като израз на велик живот. Музиката като изкуство има за родина висши светове. Музиката е, която ще поведе човека към светлите върхове на Новата култура.[/size]
към текста >>

5. 3_29 Музикални изяви и верността на ученика към Учителя

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

Музика в широк смисъл Учителят нарича онзи първоначален Божествен живот във всичкото негово разнообразие, който прониква във всички области на проявения живот на земята и го изпълва с хармония и красота.
Защото Учителят е свалил Своите песни от много висши светове от Ангелския и Божествения свят. От тази гледна точка песните на Учителя са молитви. Когато ученикът пее една песен на Учителя, той всъщност се моли. Запомнете добре това от мен! Музиката като тоново изкуство е специален клон от онази велика музика, за която Учителят говори. Музика в широк смисъл Учителят нарича онзи първоначален Божествен живот във всичкото негово разнообразие, който прониква във всички области на проявения живот на земята и го изпълва с хармония и красота. Музика има в говора, в движението, в храненето, във всяка хармонична проява. Божията Любов е музика. Божията Мъдрост е музика. Божията Истина е музика. Всяко проявено Добро е музика.
към текста >>

- Музиката е вечна хармония, вечна красота!
Божията Мъдрост е музика. Божията Истина е музика. Всяко проявено Добро е музика. Тази музика е великата Божествена симфония на живота. "Музиката като тоново изкуство е присъща на ангелския свят - казва Учителят. - Музиката е вечна хармония, вечна красота! " В широкия смисъл на думата, там, където няма хармония, няма и музика. В музиката като тоново изкуство съществува модернистичен дисонансен отдел. Това за Учителя беше едно отклонение от пътя на музиката. Ето защо музиката на Учителя е чиста от всякакви дисонансни положения. Той не търси нито дисонансни пасажи в песните Си, нито дисонансен текст в тях.
към текста >>

6. 3_75 Из разговорите на Учителя на Седемте рилск и езера през месец юн и 1942 година

Тези, които ще се спасят, ще влязат в Царството Божие, дето ще бъде небивала красота.
Масите ще се повдигнат, ще станат големи кръвопролития. В много държави ще има гражданска война. Тогава и самата природа ще се възмути и ще дойдат големи земетресения. Където е било сухо, ще стане вода. И където е било вода ще стане сухо. Тези, които ще се спасят, ще влязат в Царството Божие, дето ще бъде небивала красота. Бъдете будни вие, защото нито косъм няма да падне от главата на праведния. Всички ще минат през изпитания. Будни бъдете, защото които издържат на всички изкушения и изпитания, те ще влязат в Царството Божие. В най-големите страдания, човек да има мир, вяра и любов, да не се обезкуражава. В 12 глава на пророк Данаила се говори за второто идване на Архангел Михаил.
към текста >>

7. 4_04 На Рила с песните на Учителя

МАРИЯ ЗЛАТЕВА

Каква неизказана красота в този ранен утринен час - да се чува хорът, пеещ песните на Учителя на този скалист връх.
Чакаме всички, заедно с Учителя. И ето - за миг на хоризонта блесва първият лъч. Всички ставаме на крака. Учителят казва коя песен да изпеем. Някои от музикантите дават тон и песента се подема от всички. Каква неизказана красота в този ранен утринен час - да се чува хорът, пеещ песните на Учителя на този скалист връх. Учителят е изправен. Всички са станали на крака. Започва молитва: сливане на душата с Първоизточника на живота. След молитвата идва беседа. След Словото на Учителя завършвахме пак с песен и молитва.
към текста >>

С притаен дъх слушахме песните "Скитах се по гори и планини" - каква мистика, каква красота и сливане с планината, с Небето над нея и с Вечността.
По онова време имаше много наши сестри, добри певици, които изпълняваха песните на Учителя. Това бяха Катя Грива, Кичка Вълчанова, Веса Несторова, Емилия Михайловска, Таня Икономова, Дора Карастоянова. Невена Капитанова свиреше и акомпанираше на китара. Понякога нощите биваха тъмни. Искри изхвръкват от някой клек, хвърлен в огъня и, на фона на далечния шум на водопадите, се открояваше в нощта ехото на хубавите гласове. С притаен дъх слушахме песните "Скитах се по гори и планини" - каква мистика, каква красота и сливане с планината, с Небето над нея и с Вечността. В девет вечерта ставахме на крака за молитва и след това всички се прибирахме в палатките за почивка и сън. Но докато стигнехме до палатките и ако нощта бе светла и лунна - ако луната бе обляла цялата планина, то неминуемо се обръщахме да видим сребърната пътека долу, обсипана със звезди от Небето, отразяващи се в сребърните води на Второто езеро. Най-тържествени бяха съборните дни на Рила. Датата за съборните дни предварително се определяше от Учителя - понякога бе 17 август, друг път - 19 август, според началото на новолунието. Това зависеше от Космическия календар и часовник на Всемирното Велико Бяло Братство, което управляваше Вселената и от Всемировия Учител, Който лагеруваше на Рила с нас.
към текста >>

8. 4_09 Начало на музикалния живот на Изгрева

МАРИЯ ЗЛАТЕВА

Тези часове бяха изпълнени с красота, вдъхновение и много радост.
Особено много се радваха изпълнителите. Като Го виждаха, Неговото присъствие ги вдъхновяваше. Върнали се след концертите, ние се събирахме пред вратата Му и дълго коментирахме върху музиката и нейното изпълнение. Приятно ни беше да слушаме впечатленията и обясненията на Учителя. Той често ни черпеше. Тези часове бяха изпълнени с красота, вдъхновение и много радост. Окултните начала в музикалния живот на Школата бяха заложени още през 1922 година. Изминаха години и ние вече жънехме плодовете на нашия труд и се радвахме на преизобилието, което се вливаше в нашите души чрез музиката на Учителя. Оттам то преливаше и преминаваше в нашите сърца, създаваше възвишени чувства и светли образи в мислите, минаващи през нашите умове. Музикалният живот в Школата бе задвижен и течеше като Божествен Извор чрез Словото и песните на Учителя в живота на учениците.
към текста >>

9. 4_13 Фрагменти от музикалния живот на Изгрева

МАРИЯ ЗЛАТЕВА

Днес, когато пея и свиря песните на Учителя, аз с песента заминавам за онзи свят, който песента ми разкрива като свят на светлина, красота и свобода на. Духа.
В края на краищата, да изпеете песента с изживяване, да дадете израз на съдържанието на песента - това е най-важното. А това, че била с четвъртинка или две осминки - това не е толкова важно. Важна е идеята. Учителят искаше да види какво ще бъде въздействието на музиката върху изпълнителите и слушателите. Искаше Неговата музика да въздействува, да създаде нови образи, картини, да повдигне човека и да го възвиси в един идеен свят. Днес, когато пея и свиря песните на Учителя, аз с песента заминавам за онзи свят, който песента ми разкрива като свят на светлина, красота и свобода на. Духа. При създаването на Паневритмията, Асен Арнаудов и Ангел Янушев вземаха участие, особено в "Слънчеви лъчи". Ангел Янушев също беше завършил Музикалната академия. Той се беше прехвърлили от цигулка на виола и свиреше в симфоничния оркестър. Разбираше от добри цигулки. Колекционираше музикални инструменти.
към текста >>

10. 5_06 Песните на Учителя

В каква красота я е облякъл Учителят, какви дрехи й е дал!
Амриха, това е безсмъртната човешка душа. Това е същевременно състояние на съзнанието на ученика. Едно от състоянията на съзнанието му се нарича Амриха. Това е едно от стъпалата за възлизане на човешката душа към Бога. А като песен, дадена от Учителя, означава много. В каква красота я е облякъл Учителят, какви дрехи й е дал! В бъдещето човечеството ще разговаря с музика. Но това се отнася за идното човечество. Засега музиката на Учителя ни подготвя и отваря дверите на непознат свят за нас. Мелоди я - 15 Веднъж сестра Паша Теодорова, стенографката на Учителя, стои разплакана, омъчнена в стаята на "Опълченска" 66, където Учителят живееше. Преминавала през такова състояние - имала причина, имало е и повод за състоянието й.
към текста >>

Енергия, воля и красотата на братския живот.
Дотогава са се пеели евангелски и черковни песни. Текстът на тази песен е даден от писателя Михалаки Георгиев, по идея на Учителя. А мелодията е от Учителя. Шуми Учителят обичаше много тази песен. Напред да ходим Това е химн на Бялото Братство. Енергия, воля и красотата на братския живот. Сърдечен зов Гледай да почувствуваш живота и след туй да намериш начин да го изразиш. С тези песни е свързан братският ни живот през Школата. Когато ги пеем, ние се свързваме с тях. Време е да вървим Съдържанието трябва да мине през сърцето ти, за да преживееш песента. Сине мой, пази живота Мелодия и текст от ученик от 1922 година.
към текста >>

11. 5_07 Закони на музиката

"Закони на музиката" Музикалн и закон и направляват света Виж красотата на цветята!
"Закони на музиката" Музикалн и закон и направляват света Виж красотата на цветята! Тя не е преходна. Това е красота в движение. Красотата не отминава безвъзвратно, а се възвръща по законите за работа на своето време и ние пак се срещаме с нея. Долавяме я като музика. Учителят пее и свири "Ние знаем че във всички бури на живота победата е наша.
към текста >>

Това е красота в движение.
"Закони на музиката" Музикалн и закон и направляват света Виж красотата на цветята! Тя не е преходна. Това е красота в движение. Красотата не отминава безвъзвратно, а се възвръща по законите за работа на своето време и ние пак се срещаме с нея. Долавяме я като музика. Учителят пее и свири "Ние знаем че във всички бури на живота победата е наша. Нас нищо не може да ни победи, защото Истината е с нас. Ние не се борим и не се страхуваме, а смело вървим напред в първите редове" - казва Учителят в една песен.
към текста >>

Красотата не отминава безвъзвратно, а се възвръща по законите за работа на своето време и ние пак се срещаме с нея.
"Закони на музиката" Музикалн и закон и направляват света Виж красотата на цветята! Тя не е преходна. Това е красота в движение. Красотата не отминава безвъзвратно, а се възвръща по законите за работа на своето време и ние пак се срещаме с нея. Долавяме я като музика. Учителят пее и свири "Ние знаем че във всички бури на живота победата е наша. Нас нищо не може да ни победи, защото Истината е с нас. Ние не се борим и не се страхуваме, а смело вървим напред в първите редове" - казва Учителят в една песен. (Из неиздадените мисли: "Свещени думи на ученика") Ултразвуковит е гами Някои птички, животинки и насекоми издават звуци, пеят.
към текста >>

Новата музика ще бъде идейна музика, ще бъде музика на добродетели, музика на хармония и красота.
Всяка сила, която служи на себе си, в нея няма никаква музика. Симфонията на сферите "Божественото Учение е вечно. То звучи в целия Космос, в цялото Битие като симфония на сферите. Божият Дух твори с песен" - казва Учителят. Новата музика ще внесе съдържание и смисъл в онези музикални форми, които са дадени през периода на класиците през XIX век. Новата музика ще бъде идейна музика, ще бъде музика на добродетели, музика на хармония и красота. В новата музика, с всеки тон, който ще се изпълни, ще се въздействува на хората. Тогава, ако двама се карат и някой свири, те могат да млъкнат и да се примирят. Ако се свири на болния - той може да оздравее. Музиката е винаги Божествена и следователно всички онези, които се занимават с музиката трябва да бъдат същевременно жреци на Божественото! Божествения живот търсим във всичко.
към текста >>

12. 5_09 Песни и танци на слънцето

Те носят неговия живот, красота и сила.
Учителят освети утринните часове с размишление, съзерцание и молитва. Той препоръчва да се излиза сутрин рано на открито сред природата. Така Той привлече онези, които обичаха и търсеха този живот и положи основите на Братството. По-късно Учителят даде ред упражнения и песни в съгласие с този вътрешен стремеж. Паневритмията - това са песни и танци на слънцето. Те носят неговия живот, красота и сила. Те подкрепят дълбокия вътрешен копнеж на душата към този живот. Движенията са естествени. В тях се чувствува ритъма на Всемирния Живот. Паневритмията е метод, чрез който човек може да съгласува своя малък живот с Големия Живот на Природата и да бъде здрав, щастлив и радостен. Румънският професор Попеску, в статията си "Хигиена на труда" препоръчва: "Добре е сутрин да се правят леки гимнастически упражнения.
към текста >>

То е израз на Светлината на онзи възвишен свят, от който Той иде.Малцина знаят, че Учителят е създал повече от сто и двадесет песни- едно голямо музикално творчество с изключителна красота, дълбочина и сила.
Професорът казва на Учителя: "Обиколил съм света, изучавал съм танците на народите - по-прости и по-съвършени движения от Вашите не съм намерил." Песните и танците на Учителя са израз на един Висш Живот, който Той направи достъпен за нас. Много песни създаде Учителят за слънцето. Те са издадени в книгата "Песни на Учителя". Той създаде "Марш на Светлите Сили", които пристъпват със своя победен ритъм; Песента "Гоее, грее Светлината" - в нея е предаден ритъмът на Светлината, която работи и обновява живота; Песент а "Грее слънцето, светло е навсякъде" (Химн на Великат а Душа) - песен-картина, която има дълбок символичен смисъл."Химн на слънцето", за която Учителят казва: "С тази песен посрещайте изгревите на слънцето. Тя е молитва при изгре в - химн на всички слънца." Цялото творчество на Учителя е слънчев о - и Неговото Слово, и Неговите песни и танци. То е израз на Светлината на онзи възвишен свят, от който Той иде.Малцина знаят, че Учителят е създал повече от сто и двадесет песни- едно голямо музикално творчество с изключителна красота, дълбочина и сила. То събужда силите на душата, подкрепя я в трудния й път на земята, напомня й за нейната далечна родина и й посочва пътя към нея. София, март, 1970 година. Братският съвет: Борис Николов
към текста >>

13. 5_49 Как бе открит Бивакът на Витоша

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

Стъпваше отмерено, имаше красота и хармония в движенията Му.
Как стана това, не можахме да разберем тогава, а и сега. Ние бяхме по на двадесет и пет години, а Учителят беше шестдесетгодишен. Видяхме само как Той изхвърча, как се движеха краката Му като спици на колело - така бърже, че всичко ни се премрежи пред очите. Накрая Го видяхме там, отсреща, с усмивка да ни посреща. Каза ни: "И аз обичам да се надбягвам..." След малко добави: "Да се надбягвам с времето и с живота на земята." Когато вървяхме с Учителя, Той така се движеше, като че ли вървеше не по земята, а на десет сантиметра над нея. Стъпваше отмерено, имаше красота и хармония в движенията Му. Движеше се по земята, като че ли стъпваше на нещо меко. Стъпката Му беше еластична и Той се движеше много бързо - така, че ние подтичквахме край Него. Беше забавно да се гледа как ние, младите, пъхтяхме запотени и решени да не отстъпваме от Учителя, а Той се движеше с лекота. В последните Му години на земята вече възрастта даде своя отпечатък. Той започна да се движи бавно и да се изморява.
към текста >>

14. 8_01 Песните на Учителя

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

Ще Ти служа през цялата Вечност." Като погледне небето, слънцето, облаците, простора, дърветата, цветята, тревите и прочее, човек да преживее величието на Бога, да се изпълни с благоговение към Бога за красотата, реда, хармонията, които царуват в природата и Трогнат, да произнесе тази формула с всичкото си сърце и душа.
"Велик си, Ти, Господи. Велики са Твоите дела. Велико е Името Ти над всичко. Изпращам към Тебе своята любов. Във всичко и във всички виждам Тебе и любя Тебе. Ще Ти служа през цялата Вечност." Като погледне небето, слънцето, облаците, простора, дърветата, цветята, тревите и прочее, човек да преживее величието на Бога, да се изпълни с благоговение към Бога за красотата, реда, хармонията, които царуват в природата и Трогнат, да произнесе тази формула с всичкото си сърце и душа. Хубаво е тази формула да се произнася всеки ден.
към текста >>

15. 8_07 Кога и как бе създадена Паневритмията

Имаше пластика, имаше изящество, красота и чистота в движенията на ръцете и краката й.
И понеже Учителят беше наредил на Ярмила да оправи упражненията с помощта на други сестри, които също я знаеха, дойде се до решение да се опишат отново. Оформи се работна група от Ярмила Менцлова, Мария Тодорова и мен - Елена Андреева. Ярмила беше балерина и отначало играеше упражненията "по балерински", както ние се изразявахме тогава, защото нейните движения наподобяваха танц на балерина. Но когато се събрахме да правим описанието на всички упражнения, тогава всички й показвахме и обяснявахме как ги е давал Учителят да се играят. Тогава Ярмила се коригира, научи ги много добре и според мен тя ги играеше вече много хубаво, но не като балерина. Имаше пластика, имаше изящество, красота и чистота в движенията на ръцете и краката й. Тя бе школувана балерина и за нея това не бе никакъв проблем. Но когато уточнявахме как всяко едно упражнение е било давано от Учителя, ние го разчленявахме на различни фази и търсехме най-точната фаза, която е дал Учителят. Но ни трябваше модел, на който да уточним предварително всяка отделна фаза от упражнението. Намерихме една сестра. Тя се съгласи и ни беше модела, на който уточнявахме всички фази на дадено упражнение така, както го бе дал Учителят.
към текста >>

16. Трите неща. Разговор с Учителя Дънов записан на 1 октомври 1900 год.

Помни, целта е съвършенството; Любовта е блаженството, а добрата мисъл небесната красота.
Празните мисли ще престанат, нищожните дела ще изчезнат, но делото Господне ще продължава. Всички человечески наредби един ден в тоя свят ще изчезнат. Но душата ти само ще остане с Господа за да влезе в Божественото общение на Божия свят. Тогава, Той ще ти бъде Баща и всички, които Го любят твои братя, сестри, приятели, роднини и познати. Сега, ако разбираш смисъла на тия мои думи, няма що повече да ти говоря за това. Помни, целта е съвършенството; Любовта е блаженството, а добрата мисъл небесната красота. Стой близо при вечния извор на Божия Дух. Той е правия път за постигането и придобиването на всите небесни добродетели. Той е тайната връзка на всичко. Неговите дела винаги ще разказват Неговата Слава и ще възвещава правдата Му и милостта Му в род и род. Приеми чашата на спасениетио Господне и не роптай за своята участ.
към текста >>

17. 17. ОБЩ ОКУЛТЕН КЛАС

Борис Николов

Това беше едно богато разнообразие и красота на общия братски живот.
Обикновено кара да се изпее някоя песен, след това се каже общата молитва. Учителят държи своето Слово. Завършва класа и после не се допускаха никакви спорове. Всичко минава в тишина и ред. Тихо, бавно отиваме на поляната, правим нашите шест упражнения и играем Паневритмия. Това беше едно богато разнообразие и красота на общия братски живот. Така се развива идеята за общ братски живот. Но не съвсем тъй ограничено както си го представяхме отначало. Времето се източваше и часът отиваше към седем. Всеки отиваше на работа, а студентите в университета. Целият ден прекарваха бодри и свежи, взели сила от сутринта.
към текста >>

18. 118. ЖИВОТ В ПЛАНИНИТЕ

Борис Николов

ПОВЕСТВМОВАНИЕ ВТОРО - ЛЕТОПИС ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

Тук се прекарва в една спокойна обстановка, мир и красота.
Тук са най-тихите места. Това са пет извора, които бликат направо от скалата. Вода си наливахме от там. Тези места са чисти и красиви. Гледката към връх Манчо и към Олтарите са чудни гледки. Тук се прекарва в една спокойна обстановка, мир и красота. Тук беше толкова диво в първите години, че стадо диви кози пасеха близо до нас. Ние се сприятелихме с тях, не се плашеха много, но все пак бяха предпазливи с нас. Една година тръгнахме с Учителя в тази долина. И Той каза само една дума като вървеше пред мен: „Олтарят". Тъй го нарече.
към текста >>

19. ПРИМЕРИ ИЗ ЖИВОТА НИ С УЧИТЕЛЯ - БОРИС НИКОЛОВ. 1. ТРИТЕ МАСЛИНКИ.

За Него,един от големите окултисти Рене Генон е казал: „Той е най-големият магнитна човешките души, Който някога е слизал на Земята." Онова, с което ни привличаше Учителят беше красотата и свободата.
БОРИС НИКОЛОВ 1. ТРИТЕ МАСЛИНКИ Първите години, когато дойдохме при Учителя, дойдохме голяма група младежи като ято птички от всички краища на страната. Дойдохме ние от различни идейни течения, защото тогава имаше богат идеен живот. Ние бяхме въодушевени от Високият идеал, търсехме красивият, свободен, братски живот. Когато намерихме Учителя, ние вече не се отдалечихме от Него. За Него,един от големите окултисти Рене Генон е казал: „Той е най-големият магнитна човешките души, Който някога е слизал на Земята." Онова, с което ни привличаше Учителят беше красотата и свободата. В онова време Учителят държеше своите беседи на ул. „Опълченска" 66 в дома на Гумнерови, където и живееше. Салон нямаше. Една малка стаичка препълнена с посетители, но Учителят беше намерил изход. Той сядаше до отворения прозорец и от там говореше.
към текста >>

20. 140. ИЗГРЕВЪТ

Борис Николов

Изгревите, чистия въздух, красивите движения, музика, радост, извора, житното зрънце, красота и живот.
Изгревът на слънцето е образ на Школата. А мрачните пещери на всевъзможните посвещения в окултизма се извършват все в тъмнина или мъждука някакво малко кандилце, едва имат светлинка за себе си. Всички са забулени с тайнствени магически ритуали. Нашата слънчева Школа бе здрава, естествена, чиста. Какви образи ни е дал Учителя? Изгревите, чистия въздух, красивите движения, музика, радост, извора, житното зрънце, красота и живот. Ето това е Новият Изгрев.
към текста >>

21. 07. ПОСВЕЩЕНИЕ

Псалмопевецът казва: „Всяко дихание да слави Господа." Цветята славят Господа с красотата си.
Всичко в живота служи, за да се изяви Господ. Нема по хубаво от това, да те посети Господ и ти да Го посетиш. Внимавайте за вътрешния свой живот, за своите мисли и чувства. Внимавайте да не огорчавате Господа, защото ще ви постигне участта на „Града". Вярно е, че света, в който живеем е пълен с опасности, но вярно е и това, че в него опитваме Божията милост и благост. Псалмопевецът казва: „Всяко дихание да слави Господа." Цветята славят Господа с красотата си. Плодовете - със сладостта си. Човек слави Господа с делата си. В Живота на Цялото всяко същество има своето място, предназначение и служба. От човека излизат лъчи, невидими, но реални. Те представят сложен комплекс - в тях участват: умът, сърцето, волята и характера с всички онези сили, дарби, добродетели, които човек е придобил през вековете.
към текста >>

22. 21. СТРАШНОТО ЕЗЕРО Е НАИСТИНА СТРАШНО И ОПАСНО

Вместо да се радвам на тази красота, нещо не ми позволяваше.
Той се движеше трудно, трудно придвижваше крака си и ходеше с бастун. До хижата отидохме с рейс. Тръгнахме тримата. Сестра Мария го подкрепяше под ръка, аз носех раниците и така полека-лека стигнахме до Страшното езеро. Времето бе слънчево, хубаво време, което рядко се среща в планината. Вместо да се радвам на тази красота, нещо не ми позволяваше. На връщане долу на равното, след като сме преминали през всички камъни, препятствия долу на полянката преди клековете, сестра Мария се подхлъзна, падна и си счупи ръката между китката и лакета на дясната ръка. Голяма беда ни сполетя. Брат Боян едва се движи, а сега Мария е със счупена ръка. Свечеряваше се. Да тръгна с Мария, не мога да оставя Боян.
към текста >>

23. 24. СЛОВО НА БРАТ БОРИС ПРИ ЗАМИНАВАНЕТО НА БРАТ БОЯН БОЕВ

Един ден кога му дойде времето дръвчето пак ще израстне, ще се извие отново във всичката си красота и сила.
Всеки можеше да почерпи от него. Имаше плодно дърво, което принасяше много плод. Питат ме къде е дръвчето? Казвам, дръвчето е в семката. Не се е загубило. Един ден кога му дойде времето дръвчето пак ще израстне, ще се извие отново във всичката си красота и сила. Ако трябва да кажем нещо за Царството Божие, то ще бъде това. Царството Божие е в сърцата на онези, крито любят Бога. И на вас казвам сега: занапред брат Боян Боев ще живее в сърцата на онези, които го познават и обичат. Тук той си е приготвил най-хубавото място. Сега аз приветствам нашия обичен брат Боев, жив повече от всякога в сърцата ни и в душите ни.
към текста >>

Едно в красотата, едно в мъдростта и знанието, едно в Любовта, едно в доброто, едно с делото на обичния ни Учител.
Там неговата свята творческа работа продължава. И не само това. Аз му пожелавам същия светъл път и в душите на онези, които в бъдеще ще дойдат и ще го познават. Ще го обичат, защото не може никой, който познава брат Боян да не го обича. СПОМЕН ЗА БРАТ БОЯН Обични брат Боян, ние ще бъдем отново в Божествения живот както сме били до сега. Едно в красотата, едно в мъдростта и знанието, едно в Любовта, едно в доброто, едно с делото на обичния ни Учител. Винаги заедно и на Небето. В молитвата ще бъдем заедно, във всички най-хубави моменти на живота ние ще бъдем наедно. В работата, в творчеството, в жертвата за делото, свято за нас, ще бъдем наедно неразделни. Заместникът на брат Боян Някои имат желание да управляват Братството. Какво Братство ще управляват те?
към текста >>

24. 53. ЗАДРУГА

Ако задругата не е училище и за малолетни, за млади и за стари дето се изявява Любовта, дето царува Мъдростта, дето се чува гласа на Истината, дето се раздава Правдата, дето се работи с Добродетелта, за да се добие свобода и красота в живота, какъв е смисълът на живота й тогава?
Драги братя и сестри, кажете ми какво бихме направили ако не се съберем няколко души на едно място да работим безкористно, с пълно себеотричане и себепожертвуване за това велико учение? Ако не насочим силите си в това направление, нашето време е загубено. Все едно, че ние правим дупка във водата. Ако ние не изпълним нашата задача както трябва, с право идващото поколение ще ни осъди и то ще се заеме с осъществяването на тази велика идея. С пълно право те ще се ползват от плодовете на нашата нива, защото те ще я изорат, посеят и ожънат. Ако задругата не е училище и за малолетни, за млади и за стари дето се изявява Любовта, дето царува Мъдростта, дето се чува гласа на Истината, дето се раздава Правдата, дето се работи с Добродетелта, за да се добие свобода и красота в живота, какъв е смисълът на живота й тогава? Какъв смисъл има една задруга без приложението на тия добродетели? Ако животът на задругата не може да насочи погледа ни към Слънцето, към небето и звездите, към всички планети и слънца, защо ни е тази задруга? Ако задругата не може да ни даде условия да познаем себе си, да познаем ближния си и да придобием вечния живот, живота на безсмъртието, за предпочитане е тогава манастирската килия, казармата, даже и затворническата килия, защото за човека с висок идеал и адът става рай, и смъртта възкресение и робството свобода. Постави ли се задругата на трите велики принципа в живота - Любовта, Мъдростта и Истината, тя има живот, има успех, има и бъдеще. Ти, който мечтаеш за задруга, готви се за пролетта, за слънцето на живота, за участието ти в мировата симфония.
към текста >>

25. 89. СЛОВО ЗА ОЛГА СЛАВЧЕВА

И когато дойде времето и, - защото в живота има закон за циклите - когато дойде времето й, малката семка пак ще бъде посята в почвата, и ще й се дадат условия, и ще израсне, и дървото пак ще се яви във всичката своя красота и сила.
Тя се разцъфтява и уханието на цвета й изпълня въздуха. Пчелите я посещават и птички пеят в клоните й. Тя завързва плод и плодът й узрява. В плодът намираме пак малката семка. Цялото дърво, всичкия негов живот, слънчевите дни, всичко е събрано пак в малката семка. И когато дойде времето и, - защото в живота има закон за циклите - когато дойде времето й, малката семка пак ще бъде посята в почвата, и ще й се дадат условия, и ще израсне, и дървото пак ще се яви във всичката своя красота и сила. Такава е Милостта Божия към нас. - Живота е непреривен, вечен. Ако едно пясъчно зрънце не се губи, колко повече човешката душа. Когато човек премине от малкия живот - индивидуалния, към големия живот - Всемирния, как ще го намерите в онзи необятен свят? Как ще влезете във връзка с него?
към текста >>

26. 25. ИЗЛИЗАНЕ ПРЕЗ СЕЛО ГОВЕДАРЦИ

Долу, от самото начало ни порази красотата на природата, нейната девственост, тишина и чистота.
Семейството му живееше в Дупница и отначало някои от нашите приятели преспиваха в дома му. Още през 1930-31 г. той пое грижата за изнасянето на багажа. Така започнахме да излизаме след 1932 г. през Говедарци и постепенно се обзаведохме на второто езеро като на наше постоянно място. Долу, от самото начало ни порази красотата на природата, нейната девственост, тишина и чистота. Пътеката върви покрай рекичката, която слиза от Урдината долина и която е доста буйна река, кристално чиста, богата с пъстърва, а наоколо борови гори, които се издигат високо между скалите, донесени някога от ледниците. Така си'пътувахме през тези чудни години със спокойствие и вътрешно разширение на духа. Тази красота ни хранеше. От време на време горите се отдръпваха и се откриваха чудни гледки на планините, върховете, долините, а планинското небе бе над нас. Правеше впечатление тази непокътнатост на природата.
към текста >>

Тази красота ни хранеше.
Така започнахме да излизаме след 1932 г. през Говедарци и постепенно се обзаведохме на второто езеро като на наше постоянно място. Долу, от самото начало ни порази красотата на природата, нейната девственост, тишина и чистота. Пътеката върви покрай рекичката, която слиза от Урдината долина и която е доста буйна река, кристално чиста, богата с пъстърва, а наоколо борови гори, които се издигат високо между скалите, донесени някога от ледниците. Така си'пътувахме през тези чудни години със спокойствие и вътрешно разширение на духа. Тази красота ни хранеше. От време на време горите се отдръпваха и се откриваха чудни гледки на планините, върховете, долините, а планинското небе бе над нас. Правеше впечатление тази непокътнатост на природата. Нямаше дърво отсечено, горите бяха диви и недокоснати от човека. Сред тази девствена природа ние се чувствахме като в родно място и между нас и нея ставаше пълна обмяна. Имаше някои картини толкова чудни, толкова хубави, че ние се спирахме възхитени да се любуваме на тях така че ставаше една пълна обмяна между нас - нашата мисъл, нашия живот и животът, който тук присъствуваше.
към текста >>

27. 32. УСТРОЙВАНЕ И БИТ НА ЛАГЕРА

След 100-200 години този живот, който научихме от Учителя ще се възвърне край езерата с още по-голяма сила и красота.
Много рядко излизаха. И да дойде някой ще му дадем прием, ще му дадем условия да пренощува, ще му дадем обяд и вечеря и той оставаше много доволен. Но на съборите в Търново или в София се охраняваше лагера от чуждите подстрекатели изпращани редовно да смущават съборите. Ние младите охранявахме с големи бели тояги. Бяхме здрави и яки, а белите тояги бяха също жилави и здрави. След 100-200 години този живот, който научихме от Учителя ще се възвърне край езерата с още по-голяма сила и красота. Този живот няма да угасне. Те мислят сега, че ще го угасят. Не, братския живот тогава ще се изрази там в своята сила и красота. С тези идни поколения сме и ние.
към текста >>

Не, братския живот тогава ще се изрази там в своята сила и красота.
Ние младите охранявахме с големи бели тояги. Бяхме здрави и яки, а белите тояги бяха също жилави и здрави. След 100-200 години този живот, който научихме от Учителя ще се възвърне край езерата с още по-голяма сила и красота. Този живот няма да угасне. Те мислят сега, че ще го угасят. Не, братския живот тогава ще се изрази там в своята сила и красота. С тези идни поколения сме и ние.
към текста >>

28. 47. ГЛАВАТА НА СЕДЕМТЕ ЕЗЕРА - „ШЕМХАА

Тука наистина може да се почувства красотата на планинския живот.
47. ГЛАВАТА НА СЕДЕМТЕ ЕЗЕРА - „ШЕМХАА" Това е най-високото и най-малко езерце от 7-те Рилски езера. Учителят го нарече „Шемхаа", което значи „главата". То е скромно, тихо и самотно езерце. Няма никакви особени претенции, долината му е широка, огрявана от слънцето. И то е едно рядко построено сърце. Тука наистина може да се почувства красотата на планинския живот. Човек може да се присегне и да си гребне с шепа вода, че и да си сръбне. Толкова е то достъпно за човешките ръце. Но то е недостъпно за онези, които в себе си не носят чистотата. Защото само в чистотата човек може да се огледа. Огледалният образ на езерото е необикновен.
към текста >>

29. 51. „ВЪРХЪТ НА СЪЗЕРЦАНИЕТО

В ляво се вижда „Езерото на Чистотата" във всичката му красота - и езерото и долината, поляните, върховете и скалите наоколо, всичко тук те обгръща като една дреха и те изпълва с възторг.
51. „ВЪРХЪТ НА СЪЗЕРЦАНИЕТО" Един обширен гръб на планината покрит със зелена трева излиза от горите и води до един връх. Той се казва „Зеления Рид", а върха, до който стига Учителят го нарече „Върхът на Съзерцанието". От този връх се вижда една невероятна панорама. В ляво се вижда „Езерото на Чистотата" във всичката му красота - и езерото и долината, поляните, върховете и скалите наоколо, всичко тук те обгръща като една дреха и те изпълва с възторг. „Върхът на Съзерцанието" облечен в скали, които представляват серпентини, най-старите скали на земното кълбо. Те имат чудновати форми. По тях личат още пръстите от ръцете на ледниците, които са работили тук отгоре. Между скалите има полянки, чудни кътчета за почивка и отмора. Тука наистина живеят същества с много висока клтура.
към текста >>

Чистота и простор, и красота.
Учителят обичаше да идва на този връх и то в хубаво време - тихо, слънчево, топло. Той ще ни доведе тука, ще се разположим по поляните на самия връх и тогава като съзерцаваме чудната природа наоколо, като разговаряме и размишляваме, Учителят ще ни държи кратка беседа. Тук сме играли Панев-ритмия. Има една голяма поляна, на която могат да играят и хиляда човека. Да, едно чудно място в нашите планини, които Учителят препоръчваше. Чистота и простор, и красота. Често можехме да видим сърничка да премине. Те често прехвърляха билото. Може да видим и от „зладките", особено любими птички. Тук бяха „скалничетата", които живееха скрити. Там виеха гнездата си и сутрин излитаха и с весели прелитания и песни посрещаха деня.
към текста >>

30. 49. ДЕЛОТО

" Каква красота.
Откакто Каин уби Авел, оттогава този акт се повтаря в света. Господ казва: „Който убие Каина, престъплението му ще е по-голямо! " Значи Злото не трябва да го убиваме. Христос каза: „Любете враговете си! " Учителят казва: „И Злото ще бъде слуга на Доброто! " Каква красота. Каква точност на обяснението за същността на Истината. Затова Истината е свещена и недосегаема за скверни ръце. Само човешката душа има отношение към Истината.
към текста >>

31. ОКОВАНИЯТ АНГЕЛ ГОВОРИ Част трета 62. МИСЛИ ЗА УЧЕНИКА ОТ ОКОВАНИЯ АНГЕЛ

Каква красота и сила има в него.
Него виждам във всички, които ми услужват и помагат. „С Него ще съм когато е в скръб". Бог не е Бог на мъртвите, а Бог на живите". Това преживях когато ме посетиха в затвора моите заминали приятели и близки от Невидимия свят. Опитах какво нещо е „живот вечен". Каква красота и сила има в него. Това е Бялото Братство: „Дух Божий, Дух Вечний, Дух Святий, Дух Бла-гий, кой пълни сърцата ни с любов." Защо Учителят обичаше толкова много тази песен? 7. Заминалите приятели ме посещават единично или на групи с голяма любов, с голяма сила, подкрепят ме, утешават ме, гледаха всякак да ми доставят малко радост, да ми дадат кураж. Почувствувах и подкрепата на живите тук на земята. Каква сила е Любовта. Сега добих уверението, че бъдещето е в Братството - Бъдещото човечество.
към текста >>

Благ и изобилен, с каква сила се изяви, с каква доброта и красота.
„Никой не може да дойде при мен ако Отец ми не Го е изпратил". Божественото Учение може да се изрази в различни форми временно, но то не е в тях. То е в „Дух и Истина". То е в служение и жертва. 83. Винаги ще помня как ме посети Господ в затвора. Благ и изобилен, с каква сила се изяви, с каква доброта и красота. С каква грижа ме огради, благ и милостив, щедър и преизобилен. Бог чрез всичко може да се изяви. Вселената е Негов дом. Най-важното е човек да подържа връзката си с Бога. А Бог ще устройва пътя му.
към текста >>

32. 64. ИСТИНСКАТА РАБОТА

Бъдете будни за красотата.
Знанието, което Учителят даде в Школата, е път. То се разбира и озарява от вътрешна светлина постепенно. Като се прилага, то се превръща в сила. Това е живо знание. То расте заедно с ученика и принася плод, „като житното зърно - 30, 60, 100". Бъдете будни за красотата. Всяка красива проява е израз на Божествения живот. Отдавайте внимание и почитание и на най-малката красота. Тя иде от Единния, Вечния Източник и води към Него. Търсенето на красотата е първата стъпка в духовния път. Движете се в Природата като в Храм, с чувство на благоговение и чистота.
към текста >>

Отдавайте внимание и почитание и на най-малката красота.
Като се прилага, то се превръща в сила. Това е живо знание. То расте заедно с ученика и принася плод, „като житното зърно - 30, 60, 100". Бъдете будни за красотата. Всяка красива проява е израз на Божествения живот. Отдавайте внимание и почитание и на най-малката красота. Тя иде от Единния, Вечния Източник и води към Него. Търсенето на красотата е първата стъпка в духовния път. Движете се в Природата като в Храм, с чувство на благоговение и чистота. Тогава тя ще ви проговори, ще ви се открие и вие ще видите зад външните форми, онзи Разумен Свят, Който работи в нея. Работата над себе си е трудна, защото като работи над себе си, човек работи и върху онези души, с които е свързан.
към текста >>

Търсенето на красотата е първата стъпка в духовния път.
То расте заедно с ученика и принася плод, „като житното зърно - 30, 60, 100". Бъдете будни за красотата. Всяка красива проява е израз на Божествения живот. Отдавайте внимание и почитание и на най-малката красота. Тя иде от Единния, Вечния Източник и води към Него. Търсенето на красотата е първата стъпка в духовния път. Движете се в Природата като в Храм, с чувство на благоговение и чистота. Тогава тя ще ви проговори, ще ви се открие и вие ще видите зад външните форми, онзи Разумен Свят, Който работи в нея. Работата над себе си е трудна, защото като работи над себе си, човек работи и върху онези души, с които е свързан. Чрез молитвата човек черпи сили, и търси ръководството на Великия, Разумен Свят в тази трудна работа. Той не познава нейния характер, не знае мъчнотиите, които се срещат в нея.
към текста >>

33. 65. „ЖИВОТ ЗА ЦЯЛОТО

Разкри нейната вътрешна красота, научи ни да я разбираме и обичаме.
Ние посрещаме Слънцето, не защото му се кланяме, а защото го обичаме. Учителят даде обилно знание, как да се ползваме от енергиите на Слънцето. Това знание днес се оценява и приема. То постепенно прониква в живота. Учителят ни въведе в Царството на Природата. Разкри нейната вътрешна красота, научи ни да я разбираме и обичаме. Природата е език на Великия Разумен свят. - Чрез нея Той говори. Човек като я изучава, започва да разбира този език. Като дойдем до дишането - ние препоръчваме чистия въздух, а не дима от цигарата. Да дишаш пушек, това значи, да коригираш Природата.
към текста >>

Той ни разкри неговата дълбочина, красота и сила.
Христос възразява на това: „Не се запаля свещ, за да се тури под шиник, но на светилника да свети на всички". Всяко творчество, всяко изкуство се подхранва от Единния Център. -Това е Творческият Дух. ЗАКОНЪТ ЗА ЕДИНСТВОТО Е ВСЕМИРЕН. Учителят ни въведе в живота на Братството постепенно. Той ни разкри неговата дълбочина, красота и сила. Новото Учение е Път. Тук е дадено знанието, как да се приобщи човек към Големия Всемирен Живот и да бъде едно с Него. Братството е носител на Идеята за Единството. Тази Идея Учителят изрази така: „Живот за Цялото". Следователно, Братството не е никаква секта.
към текста >>

34. 5. ШКОЛА ИЛИ АКАДЕМИЯ

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

Дадено чрез Учителя Дънов, 8 октомври 1898 г.

Красотата на античното изкуство, изразено в постройки, статуи, вази и пр., както и всички възвишени форми в изкуството на всички времена, носят отражение на тия съотношения на числата.
Тия въпроси за материята, разпадането на атомната енергия са разгледани от Учителя в беседите му през 1925-26 г. Още тогава Той е предвидил, че науката ще стигне до днешното напредничаво разбиране и ще признае твърденията на окултизма. 8. Тодор Симеонов - „Идея и число". В творчеството на природата съотношенията на числата взема голяма участие. В неорганическата природа преобладава числото 6 (снежинки, минерали, раковини и др.), а в органическия цвят - числото 5 (цветовете на растенията и др.). Красотата на античното изкуство, изразено в постройки, статуи, вази и пр., както и всички възвишени форми в изкуството на всички времена, носят отражение на тия съотношения на числата. Числото 5 е изразител на развитието на новата култура, която иде. Това е „Пантаграмата" на окултизма, предадена на Братството ни от Учителя. 9. Антон Петков - „Педагогическите идеи на Учителя, приложени в моята учителска практика". От приложение на педагогическите идеи на Учителя в училището, добих чудесни резултати. Това показва, че новото училище трябва да бъде съградено върху идеите на Учителя.
към текста >>

Музикалният гений слуша музиката в небесните сфери и я предава в нейната красота.
Изкуството е една деятелност, която ни посочва величието на вековете. То е създадено за преобразяване на човека. Творческите импулси идват извън човешкото, извън тоя свят. Истинският творец вижда бъдещето. Изкуството е общочовешко. Музикалният гений слуша музиката в небесните сфери и я предава в нейната красота. Човек трябва да се научи да живее музикално, както казваше нашият Учител. Музиката трябва да се счита за най-първия закон на възпитанието. Бялото Братство е построено на музиката. Като Изброи всички видове изкуства, сказчикът заключи: Изкуството е път към Мъдростта и Истината, която ще освободи заробения човек. Непобедимият човешки дух намира своя път.
към текста >>

Майките, които родиха децата на красотата, пак ще ги родят и ще донесат на човечеството оная радост, която му е обещана.
Човек трябва да се научи да живее музикално, както казваше нашият Учител. Музиката трябва да се счита за най-първия закон на възпитанието. Бялото Братство е построено на музиката. Като Изброи всички видове изкуства, сказчикът заключи: Изкуството е път към Мъдростта и Истината, която ще освободи заробения човек. Непобедимият човешки дух намира своя път. Майките, които родиха децата на красотата, пак ще ги родят и ще донесат на човечеството оная радост, която му е обещана. Според съобщената по-рано програма, четенето на беседите в братския салон продължава четири пъти в седмицата. Всички братя и сестри тук се подвизават добре, посещават редовно тия беседи, а в неделен ден имаме посетители и външни хора, съмишленици на Братството. Съобщава Ви се за сведение, че на 2.ХII. т.г. сутринта се прочете от тома „Учение и работа", беседата „Причинния свят", а на 10 часа - от тома „Дали може", беседата „Дух Господен"; в сряда - 5.ХII. т.г. се прочете от лекциите II година на Общия окултен клас, беседата „Съмнение и воля", а на 7.ХII.
към текста >>

35. 01.ПРИЗВАНИЕ КЪМ НАРОДА МИ - БЪЛГАРСКИ СИНОВЕ НА СЕМЕЙСТВОТО СЛАВЯНСКО

Истината ще възтържествува и ще се възцари в пълната си хубост и красота, която ще озари лицето на тоя свят със сияние небесно.
Затова съм в тоя свят дошел, да ви ръководя лично през тази най-опасна минута през живота. Покажете се мъже твърди и непоколебими, верни на призванието си, препасани през пояса, готови за бран. Направете всеки потребните самопожертвания да възтържествува истината; сега е случай благоприятен да се покажете род избран, семе Царско, народ, на който Господ на Силите е вожд (4). Аз ида да подкрепя славянския род, комуто е дадено да възтържествува над всички негови врагове и неприятели, препятстващи му в пътя на неговото благородно знание, което той се стреми да постигне, и на неговото назначение, което му е отредено от Върховния Промисъл на Провидението. Времето е близо и при вратата на тоя свят. Истината ще възтържествува и ще се възцари в пълната си хубост и красота, която ще озари лицето на тоя свят със сияние небесно. Ето деня на Истината, който ви е родил за Негова слава. Слушайте гласа Му, Той иде от горе, повдигнете очите си и вижте това, което ви очаква; отворете ушите си и чуйте сладките песни, приятните химни, величествените антими, песни от ангелските ликове, които се приготовляват за този славен ден. Чуйте, верността е първата стъпка при влизание в новия живот, тя е първото условие при тесните врата на приемание, тя е първият плод на Любов, който има да поднесете пред Огнището на Отеческий олтар. Не остава време да се впускате в празни разправии за миналото, което няма да ви ползува, ако не вземете пример от неговите погрешки, да изправите настоящите. Вашето възраждание има голяма нужда от чисти добродетели, които липсват.
към текста >>

В това отдалечено минало вашият дух не притежаваше никаква красота, която да ме привлече да ви обичам.
Вие сте под мое покровителство и съм длъжен да ви ръководя и възпитавам в словото на Истината (5). Аз съм ваш хранител и Върховен водител в Небесните ликове. Когато встъпих да ви взема под своя охрана, Аз предвиждах всичките мъчнотии, които времето щеше да ми създаде, догде ви изведа в безопасно място. Аз знаях колко препятствия, колко несполуки щяха да ме посрещнат с вас наедно в тая велика борба, но моят дух не отстъпи своето намерение. Моята любов за вас ми продиктува свято задължение и Аз встъпих напред да ви взема под моята върховна охрана. В това отдалечено минало вашият дух не притежаваше никаква красота, която да ме привлече да ви обичам. Вие бяхте отвратителни на глед и който ви погледнеше, се отвращаваше от грубото ви сърце. За тоя ви лош недостатък Аз не ви отхвърлих, нито ви презрях за грубата външност, с която беше облъчена вашата душа, но ви възлюбих напълно с благия си дух, който се завзе да проникне и намери някоя Божествена добродетел, някоя благородна черта във вашата душа, та да може да я обработи и оплодотвори, за да принесе плод изобилно и да създаде у вас поведение чисто, свято и възвишено, за да ви удостои да влезнете в рода на първите народи, които Бог на Силите е избрал да извършат Вечната Му и Свята Воля. Днес вече настава да се реши главната съдба на тоя покварен свят, в който Небето иде да извърши един коренен и велик преврат и то скоро, в Новия век, който приближава да отбележи нови страници по лицето на земята. За това желая да ви подготвя, защото сте останали надире поради вашите настоящи престъпления и минали народни грехове, за които безбройни жертви и страдания бяха нужни да пренесете, догде се измие и очисти вашата отвратителна гнусота, с която раздразнихте Бога, та отвърна лицето Си от вас и ви остави под тежкия вековен изпит, за да познаете и се разкаете за греховете си, които разкъсаха святите връзки на Любовта Му. Но Бог се вечно не гневи; милостта Му е в род и род, благостта Му пребъдва винаги с тези, които Го любят и благословението Му не се оттегля.
към текста >>

36. 14.ДЕН НА РАВНОДЕНСТВИЕТО

За такъв човек се казва, че е студен, мрачен, лишен от всякаква красота.
да се качва нагоре към Бога. Ако може да ознаменуваме девети март като ден, в който скритите Божествени Сили в нас започват нова еволюция - към Бога, това е равноденствие, или минаване от едно състояние на Битието в друго. Равноденствието внася в човека най-хубави мисли и желания. От този ден, скритите семена в земята започват да никнат, да растат, да цъфтят и да пръскат своето благоухание. И човек, без Божествения Дух, е като черната земя. За такъв човек се казва, че е студен, мрачен, лишен от всякаква красота. Щом Божественият Дух, т. е. скритите сили в него почват да се изявяват, всички семена, треви и цветя започват да никнат, растат и цъфтят, т. е. да се обличат в различни цветове. Така човек става красив. Човек не може да бъде красив, докато Божественото Слънце не изгрее в него, както слънцето иде от северното към южното полушарие, т. е.
към текста >>

37. І.2.ПОСЛЕДНАТА ПАНЕВРИТМИЯ С УЧИТЕЛЯ, НА ВРЪХ МУСАЛА - 22.VII.1940 ГОДИНА

Но красотата си е красота и пътят си е път.
На всички, посетили не веднъж Рилския първенец, е познат пътя до върха. Врязъл се дълбоко в долината, пътят дружи с буйните Мусаленски води. От край време пътеката е една и съща. Особено са примамливи онези места, където бистро струйните талази обилно заливат огромни камъни, заоблени от „меката" ръка на реката. От векове, тя по един и същ начин сигурно милва ръбатите камъни и притъпява тяхната острота. Но красотата си е красота и пътят си е път. А ние трябваше крачка след крачка да възлизаме все по-нагоре, към „Велчово мостче". Групата навреме спря пред тераската и се разположи на стан в обичайния стил. Млади, яки и силни братя подредиха огнище, сложиха малки чайници и всеки търсеше място за отмора и почивка. Тук слънцето по-бързо се скрива, а когато настъпи нощният здрач, по-дълго се изчаква появата на големите и блестящи звезди. Долината е твърде дълбока, облесена много добре с борови и клекови гори.
към текста >>

Всякога на слизане окото по-добре обхваща природната красота, защото крачката е спокойна и съзнанието е облекчено от напрежението на изкачването.
Но тук утрото позакъснява. Виждаме как съседните била са обагрени от първите слънчеви лъчи, а при нас все още е нощен хлад и продължаваме да се огряваме на тлеещата жар на топлото огнище. Двамата с Борис Николов побързахме да се подготвим за слизане до Царска Бистрица. Ще посрещаме УЧИТЕЛЯ, брат Боев и Неделчо! Освежителната почивка на тихата и ясна Рилска нощ подейства ободрително и на слизане ни позволи да се радваме на красивата долина, която бе вече позлатена от нюансите на слънчевите лъчи. Всякога на слизане окото по-добре обхваща природната красота, защото крачката е спокойна и съзнанието е облекчено от напрежението на изкачването. За нас двамата най-голямата изненада бе момента, когато правихме последните крачки по пътеката, чухме сигнала на колата и за секунди автомобилчето спря пред нас. Чудесно съвпадение! Измерено и изчислено като на музикална партитура. Това не е ли хармония на съзнанията? Подадохме ръка на пристигащите, целунахме десницата на УЧИТЕЛЯ и продължавахме да се възхищаваме на чудния миг - великолепно единение на „слизащи" и „възлизащи".
към текста >>

Красотата на зазоряването е мистична, а присъствието на УЧИТЕЛЯ на върха е Божествено явление.
По средата на проточилата се верига бе нейде Борис Николов и брат Боев, а най-подире останах аз, да придружавам тези, които се движеха по-бавно. От край време, при общи екскурзии, винаги си разделяхме задачата за съпровода на приятелите. Това бе едно от поръченията на УЧИТЕЛЯ! На зазоряване групите преминаваха през поточето от последното езеро, наречено „Окото", поизплакваха си още просънените очи и поемаха последните стръмни серпантини към върха. Утрото завари почти всички готови да посрещнат първия слънчев лъч, който трябваше да се появи на съвършено ясния хоризонт. Красотата на зазоряването е мистична, а присъствието на УЧИТЕЛЯ на върха е Божествено явление. Лумна първият слънчев лъч. Запя се в полуглас песента „Духът Божий", произнесе се „Добрата молитва", прозвуча и песента „фир-фюр-фен" и наново всички произнесоха молитвата „Пътят на Живота", след която като хармоничен акорд бе подет мотива „АУМ" - заредуваха се и други свещени формули, произнесени за първи път от УЧИТЕЛЯ, след което чухме кратко слово. Слънцето бе изкачило небосвода, когато заиграхме първите шест упражнения. И ето, че настъпи и момента за Паневритмията - моят концертен изпит! Въпреки прохладата на върха, настройката на цигулката ми бе добра.
към текста >>

38. І.7. ЕДИН ДЕН ОТ ЛЕТУВАНЕТО НА РИЛСКИТЕ ЕЗЕРА

Накъдето и да погледнеш от това стъпало окото ще се зарадва на дивна красота, която може да предложи само една висока планина.
7. ЕДИН ДЕН ОТ ЛЕТУВАНЕТО НА РИЛСКИТЕ ЕЗЕРА Изумрудено сини са 7-те рилски езера. За тях бленуват онези, които не са ги посетили, а за тях разказват с възторг онези, които са прекрачили последното каменно стъпало на дългата и стръмна планинска пътека. Това е един огромен плочест камък, огладен от далечни времена от буйните води и ледени отломъци. Накъдето и да погледнеш от това стъпало окото ще се зарадва на дивна красота, която може да предложи само една висока планина. Неповторима е красотата на циркуса, издялан от длетото на големи и тежки ледници, тогава, когато студът е царувал на нашето полушарие, а за тях напомнят бистрите и сладки води на езерата, по които често плуват късове от нестопени снежни преспи. Аурата на тези езера е здрава, хармонична, наситена с чиста мисъл и светлина. В нея здравето укрепва, душата се вдъхновява, а духът по-литва към творческите извори на Битието. Невидимите архитекти с естетично умение са подредили един неръкотворен храм с просторни салони за лекции, с акустични зали за вдъхновено музициране, с поляни за Паневритмия и с една каменна аудитория - Молитвения връх, откъдето всяка сутрин се очаква раждането на деня и милувката на първия слънчев лъч. Панорамата, която се открива от този каменен престол е величествена.
към текста >>

Неповторима е красотата на циркуса, издялан от длетото на големи и тежки ледници, тогава, когато студът е царувал на нашето полушарие, а за тях напомнят бистрите и сладки води на езерата, по които често плуват късове от нестопени снежни преспи.
7. ЕДИН ДЕН ОТ ЛЕТУВАНЕТО НА РИЛСКИТЕ ЕЗЕРА Изумрудено сини са 7-те рилски езера. За тях бленуват онези, които не са ги посетили, а за тях разказват с възторг онези, които са прекрачили последното каменно стъпало на дългата и стръмна планинска пътека. Това е един огромен плочест камък, огладен от далечни времена от буйните води и ледени отломъци. Накъдето и да погледнеш от това стъпало окото ще се зарадва на дивна красота, която може да предложи само една висока планина. Неповторима е красотата на циркуса, издялан от длетото на големи и тежки ледници, тогава, когато студът е царувал на нашето полушарие, а за тях напомнят бистрите и сладки води на езерата, по които често плуват късове от нестопени снежни преспи. Аурата на тези езера е здрава, хармонична, наситена с чиста мисъл и светлина. В нея здравето укрепва, душата се вдъхновява, а духът по-литва към творческите извори на Битието. Невидимите архитекти с естетично умение са подредили един неръкотворен храм с просторни салони за лекции, с акустични зали за вдъхновено музициране, с поляни за Паневритмия и с една каменна аудитория - Молитвения връх, откъдето всяка сутрин се очаква раждането на деня и милувката на първия слънчев лъч. Панорамата, която се открива от този каменен престол е величествена. Надалеч се простира широка и просторна долина, приютена между спокойно слизащи склонове, в които доминира свежо-зеленият цвят на боровите гори.
към текста >>

С отговорност за плавност и пластичност, за красота.
При добри атмосферни условия може да се построи по-малък, или по-голям кръг от играещи двойки, за да прозвучи паневритмичната музика. Тогава Паневритмията се изиграва на отревените с алпийска трева поляни до езерото Балдер Дару, или на поляната до езерото Махабур, или над приветливото и скромно езеро на Чистотата. Паневритмията е тържество, в което учениците участват с ритмични движения и песни, подети от малък струнен състав. Паневритмията пробужда жизнените сили, прави достъпни до съзнанието онези енергии, които са необходими за неговото укрепване и пробуждане. Учениците знаят значението на тази паневритмична музика и се стремят да играят упражненията с любов и умение. С отговорност за плавност и пластичност, за красота. Ако деня е неделен, или някакъв некалендарен празник, Учителят подема Слово, което може да се приеме като продължение на утринната беседа, което се посреща с нескривана радост от всички. Кулминацията на възторга наближава своя зенит, изразен в химни на благодарност, които множеството изпълнява с пълен глас. В тези моменти обикновено отсъстват дежурните, които приготвят скромния и питателен общ обед, след който настъпват часове на свободни занимания, размяна на впечатления и мисли, разходки по езерата и пр. Много често около онези, които имат сръчни ръце и здрави миш-чци се събират приятели, за да вземат участие в подобрение общия вид на лагера. Укрепват се каменните стъпала, разчистват се пътеките, или заедно с Учителя решават не малки строителни задачи.
към текста >>

39. І.10. ЗА ПРАЗНИКА

Лунната светлина му придаваше особена красота.
Тръгни по шосето и нейде по средата на пътя ще я видиш. Иди и я доведи! Вместо да отговоря, че съм съгласен, вдигнах ръка за поздрав и бързо тръгнах към шосето. Тогава то бе тясно, застлано с чакъл. Оградено от високи дъбови дървета изглеждаше още по-бяло и по-светло. Лунната светлина му придаваше особена красота. Шосето бе безлюдно. Никакво движение. Като че ли и гората бе заспала. Бързо крача и непрестанно мисля за бащинската грижа на УЧИТЕЛЯ. През деня бе посрещнал почти всички гости, бе разговарял с тях.
към текста >>

40. І.11. ВИЕ УЧИТЕЛИТЕ...

Планинските върхове с огромни каменни блокове, изумрудените езера с кристални води, бъбривите поточета със спокойни или пенливи води, китните поляни, осеяни с красотата на нежни тревички и цъфтящи цветенца бяха също така мълчаливи слушатели, както насядалите около УЧИТЕЛЯ добри приятели и ученици.
Техните разговори и размисъл за бъднините на учението бяха пропити с увереност и сигурност, така както бяха сигурни в успеха на прилежните ученици, че ще завършат образованието и ще стъпят в живота със значително самочувствие. От опит те знаеха, че уплахата е спънка, а увереността - стъпка към възход. Увереността е онзи чудодеен фактор, който открива съдържанието на живота и вложените в него добрини, дарове за настоящето и бъдещето, прелитащо бъднините на настъпващото време. Подобни светли перспективи бяха незримата виделина в живота на учителите, насядали със смирение около катедрата на УЧИТЕЛЯ. А Неговата катедра бе навсякъде, винаги достъпна. Планинските върхове с огромни каменни блокове, изумрудените езера с кристални води, бъбривите поточета със спокойни или пенливи води, китните поляни, осеяни с красотата на нежни тревички и цъфтящи цветенца бяха също така мълчаливи слушатели, както насядалите около УЧИТЕЛЯ добри приятели и ученици. Между тях, с писалка в ръка, нашите примерни педагози - учители и учителки, изписваха слово след слово по белоснежните листа на тетрадките. Те, подобно на работливите пчелички, събираха нектар както за себе си, така и за своите ближни. Мнозинството от учителите не отстъпиха своите места нито в салона, нито в приемната, нито в общия живот, където се изграждаше бъдещето на човечеството. Един случай. Ваканцията на учителите бе към своя край.
към текста >>

41. І.13. ТРИТЕ ИЗПИТА

Красотата и хармонията бяха синьото безоблачно небе над розораната целина -трудовото ежедневие.
Хуморът и усмивката лекуват, облекчават. Но Той добави: - За теб важи поговорката: „Болен здрав носи! " Тялото страда, но то носи здрав и силен дух! Разбира се, че кризата надживях и духът ми стана по-крепък. Животът на Изгрева се разгъваше в небивало величие и подем. Красотата и хармонията бяха синьото безоблачно небе над розораната целина -трудовото ежедневие. Повечето от съучениците ми очакваха с нетърпение краят на деня, за да се върнем на Изгрева и потопим в аурата на УЧИТЕЛЯ. Ние взаимно се търсихме. Ние Го търсихме, но и Той ни очакваше. Той виждаше нашите набързо скроени планове за среща и протягаше първи десницата си. Помня дни, когато, като повод да похлопам на Неговата врата бе поднасянето на следобеден ежедневник.
към текста >>

42. І.15. ЗЛАТНИЯТ ВЕК

Свежата зеленина придава красота и ведрина.
Първите навлязоха под свода от разперени клони на зеления лещак. Изкачването на гористия склон продължи. Категоричните слова на УЧИТЕЛЯ звучаха още в нашите уши. Ние следвахме Неговите стъпки. Пътеката е значително тясна, за да водим разговори. Свежата зеленина придава красота и ведрина. Бодро се движи групата към Ел-Шадай. Разпуканата и разломена канара на бивака, който от години ни приютява, вече дими. Първите са запалили огньове. Вървим нагоре и мислим върху изказаното. УЧИТЕЛЯТ даде ново съдържание на възходящата спирала на един народ.
към текста >>

43. І.18. БЪЛГАРИЯ

Погледът ми сновеше напред, встрани и се радваше на красотата на родната земя.
В дясно - на юг, се нижат скромни възвишения, обрасли с млади гори, които нямат претенции да бъдат като поетичните дебри на гордия балкан. На изток, големият купол на Витоша напомня образа на добра майка, очакваща да се пробудят нейните деца - жителите на столичния град. Зад нея, като през малко прозорче се виждат някои от оснежените върхове на Рила - тази вълшебница на планинския чар, която е приютила в своите пазви най-красивото, което може да има в една планина - остри върхове, неспокойни била, неизброими весели поточета, синеоки езера с кристално чисти води, в които се отразяват и земята, и небето, гори с горди борове, които познават не само гласа на човека. Рила е запазила в своите каменни скрижали спомените от сегашни и най-отдалечените геологични времена. Обширна панорама. Погледът ми сновеше напред, встрани и се радваше на красотата на родната земя. Убедих се, че родината ми е ненагледна и красива. Но красотата не бе изтъкана само от багрите на утрото и зелено оцветения губер на земята. В тази красота бе втъкано нещо от незримото и неуловимо съдържание, което действа непосредствено на сърцето и окриля душата. Душата знае кое и как да цени. Тези мисли споделих с УЧИТЕЛЯ, когато ме прие след завръщането от дългия път.
към текста >>

Но красотата не бе изтъкана само от багрите на утрото и зелено оцветения губер на земята.
Зад нея, като през малко прозорче се виждат някои от оснежените върхове на Рила - тази вълшебница на планинския чар, която е приютила в своите пазви най-красивото, което може да има в една планина - остри върхове, неспокойни била, неизброими весели поточета, синеоки езера с кристално чисти води, в които се отразяват и земята, и небето, гори с горди борове, които познават не само гласа на човека. Рила е запазила в своите каменни скрижали спомените от сегашни и най-отдалечените геологични времена. Обширна панорама. Погледът ми сновеше напред, встрани и се радваше на красотата на родната земя. Убедих се, че родината ми е ненагледна и красива. Но красотата не бе изтъкана само от багрите на утрото и зелено оцветения губер на земята. В тази красота бе втъкано нещо от незримото и неуловимо съдържание, което действа непосредствено на сърцето и окриля душата. Душата знае кое и как да цени. Тези мисли споделих с УЧИТЕЛЯ, когато ме прие след завръщането от дългия път. Очаквах разговора да обхване фронтови въпроси, които бях подредил в своя бележник. Но УЧИТЕЛЯТ поде темата за България и каза следното: - Действително дивна и величествена е картината, която се открива от западния вход на България.
към текста >>

В тази красота бе втъкано нещо от незримото и неуловимо съдържание, което действа непосредствено на сърцето и окриля душата.
Рила е запазила в своите каменни скрижали спомените от сегашни и най-отдалечените геологични времена. Обширна панорама. Погледът ми сновеше напред, встрани и се радваше на красотата на родната земя. Убедих се, че родината ми е ненагледна и красива. Но красотата не бе изтъкана само от багрите на утрото и зелено оцветения губер на земята. В тази красота бе втъкано нещо от незримото и неуловимо съдържание, което действа непосредствено на сърцето и окриля душата. Душата знае кое и как да цени. Тези мисли споделих с УЧИТЕЛЯ, когато ме прие след завръщането от дългия път. Очаквах разговора да обхване фронтови въпроси, които бях подредил в своя бележник. Но УЧИТЕЛЯТ поде темата за България и каза следното: - Действително дивна и величествена е картината, която се открива от западния вход на България. Познавам тези места от онези години, когато посещавах Цариброд.
към текста >>

44. І.20. ПОСЛЕДНАТА КИБРИТЕНА КЛЕЧКА

Развеселен наново от неудачите на бомбардировката, посочи цъфналите вишни и се провикна: - Погледни, виж красота!
По-надолу срещнах единственият обитател на Изгрева - Игнат. Като безгрижно дете ме поведе към своя дом. Възхищаваше се на хубавия ден и от „хубавата" бомбардировка, която не е засегнала квартала, а само... гората. Отказах гостоприемството му. Обясних за какво съм дошъл. Развеселен наново от неудачите на бомбардировката, посочи цъфналите вишни и се провикна: - Погледни, виж красота! А хората се бият пред очите на тази дивна пролет! Каква глупост на века! Каква безпътица изживява човечеството! Радостен, той ме прегърна със здравите си ръце. - Слушай - продължи Игнат - нали отиваш при УЧИТЕЛЯ?
към текста >>

45. ІІ.25. ПЛАНЪТ НА НЕБЕТО Е ТАКЪВ

Ние искаме да видим красотата и величието на вашата изява.
Той вдигна още една завеса. В дома на една сестра сме събрани на вечеря. УЧИТЕЛЯТ е между нас. До Него, облакътен на масата, брат Неделчо Попов тихо разговаря. - УЧИТЕЛЮ, защо не вдигнете завесата на очите ни? Ние искаме да видим красотата и величието на вашата изява. Искаме да съзрем красотата на светлите ангелски ликове, за които много често ни говорите. - Вие сте по-щастливи от тези, които виждат - продължи УЧИТЕЛЯ - защото ме намерихте, познахте ме и слушате Словото ми. Има много виждащи, които нито ме потърсиха, нито ме намериха, нито чуха Словото, за което много от напредналите същества биха слезли на земята. Още един разговор. Рила. Утринното слово бе записано от стенографите.
към текста >>

Искаме да съзрем красотата на светлите ангелски ликове, за които много често ни говорите.
В дома на една сестра сме събрани на вечеря. УЧИТЕЛЯТ е между нас. До Него, облакътен на масата, брат Неделчо Попов тихо разговаря. - УЧИТЕЛЮ, защо не вдигнете завесата на очите ни? Ние искаме да видим красотата и величието на вашата изява. Искаме да съзрем красотата на светлите ангелски ликове, за които много често ни говорите. - Вие сте по-щастливи от тези, които виждат - продължи УЧИТЕЛЯ - защото ме намерихте, познахте ме и слушате Словото ми. Има много виждащи, които нито ме потърсиха, нито ме намериха, нито чуха Словото, за което много от напредналите същества биха слезли на земята. Още един разговор. Рила. Утринното слово бе записано от стенографите. На Молитвеният връх бе вече тихо.
към текста >>

46. ІІ.27. БЕЛЕЖИТИ ПРЕРАЖДАНИЯ

Не успя да стигне десницата на Онзи, Който щеше да му открие дверите на богата душевност и покаже красотата на пробудената душа - непозната за обикновеното човешко око, непонятна за съзнание с малък радиус.
На Толстой не достигна времето от един живот. Не тръгна навреме за България, за среща с УЧИТЕЛЯ. Той заболява. Тръгва болен. Не преминава Дунава. Не успя да стигне десницата на Онзи, Който щеше да му открие дверите на богата душевност и покаже красотата на пробудената душа - непозната за обикновеното човешко око, непонятна за съзнание с малък радиус. Толстой пропусна срещата с УЧИТЕЛЯ на физическото поле, която щеше да му разкрие тайните на възкресението - една от любимите му теми. Древният Питагор, големият ум - светило и мъдрец, това е познатия на нашето съвремие - д-р Рудолф Щайнер. Двамата са необикновено будни към обективното знание, овладяват го и го предават като неоценимо богатство на поколенията. Те съзнават достиженията си. Основават школи, с тенденция да оставят трайни следи в историята.
към текста >>

Вековете не са попречили на Патриарх Евтимий да пренесе флуида на физическата сила и красота.
Той бе заел скромно работно място. Умореният от умствени напрежения, дълги преводи на църковни книги, динамичен борец за църковни и граждански свободи - Патриарх Евтимий, е в „почивка". Бати Ради е необразован. Едва изписва буквите, за да отбележи някоя запаметена мисъл от Словото на УЧИТЕЛЯ. Това не пречи на будния му дух и добрата му и благородна душа. Вековете не са попречили на Патриарх Евтимий да пренесе флуида на физическата сила и красота. Бати Ради бе неимоверно физически силен, смел, работлив и издръжлив. Той бе много великодушен, с голямо и чисто сърце. Патриархът прехвърли през вековете богатствата на своя ум, които моделираха лоба на Бати Ради. Главата му бе изработена, умна и с правилни линии. Изтъкващо бе милосърдието му.
към текста >>

47. 34. ЛУНЕН ХИМН

Финес и нежност, красота и хармония, величествен музикален разговор!
Прозвуча хармония в почти всички регистри, но така овладяна в пианисимо, каквото само УЧИТЕЛЯТ можеше да направи. За ухото ми, музиката бе непозната и много странна. Явно, това бе химн, отправен към сферите на нематериалното, към по-високите гами на битието. В музиката тази вечер имаше акварелна нежност и благородство, каквото на земята почти не познаваме, благоговение, за което душите копнеят, зов към висок идеал, недостижим в обикновения порядък на човечеството. Мелодичната линия на химна намираше своя път между изобилието от хармонични акорди и арпежи и цялото изпълнение бе под знака на диалог между УЧИТЕЛЯ и незримите посетители на музикалното тържество. Финес и нежност, красота и хармония, величествен музикален разговор! Изпълнението достигна своята кулминация. Прозвуча едвам доловимото пианисимо. УЧИТЕЛЯТ освободи педала и последните акорди се понесоха в пространството в бавно отлитащо ехо. Неземната музика отлетя в безграничните предели на Битието. Лунният концерт завърши.
към текста >>

48. ІІ.35. ИДЕ, ИДЕ, ИДЕ...

Акордите бяха наситени с достатъчно мощ и красота.
След изпълнението на песента, УЧИТЕЛЯТ се обърна към мен с въпроса: - Можете ли да изсвирите цигулково соло, което не е изпълнявано досега? Изненадан от въпроса, за момент погледнах сестра Кисьова, а тя шепнешком добави: - УЧИТЕЛЯТ към тебе се обръща, ако имаш нещо готово, свири! Без колебание, отговорих на УЧИТЕЛЯ: - Да, имам малка солова композиция, написана в двоен гриф и акорди. - Изпълнете я, нека чуем какво сте написали! Започнах изпълнението. Акордите бяха наситени с достатъчно мощ и красота. Двойният гриф бе приятен за слушане. В него се криеше и мелодичната линия. Непосредствено след заключителните акорди, в същата тоналност, УЧИТЕЛЯТ започна да пее, тактувайки с пръсти по масата. Всички притаихме дъх. Слушахме изпълнението на УЧИТЕЛЯ.
към текста >>

49. ІІ.37. УЧИТЕЛЯТ КАТО ЦИГУЛАР

Наред със здравото ритмично чувство, усета за мярка, чистота и красота на тона, безупречната музикална памет и богата жизненост, Той търсеше и артиста, родения инструменталист, певец или композитор, верен на музикалния натюрел.
37. УЧИТЕЛЯТ КАТО ЦИГУЛАР През годините, когато столицата ни бе домакин за концертите на световно известните музиканти - цигулари, пианисти, певци и диригенти, между посетителите в залите се открояваше отличителната фигура на УЧИТЕЛЯ. Той ценеше изпълнителите, следеше най-внимателно тяхната интерпретация, за което след концерта даваше своето мнение. Не е безинтересно как Той определяше артистичната изява. Наред със здравото ритмично чувство, усета за мярка, чистота и красота на тона, безупречната музикална памет и богата жизненост, Той търсеше и артиста, родения инструменталист, певец или композитор, верен на музикалния натюрел. Голямо значение Той даваше на онова музициране, което привлича автора на пиесата - като невидим слушател и вдъхновител. Когато авторът присъства и одобрява изпълнението, артиста пее и свири безупречно, като дава израз на съдържанието на пиесата и вложената основна мисъл. От тази гледна точка, концертите за УЧИТЕЛЯ бяха двойно тържество на видими и невидими посетители. Ето защо Неговата рецензия бе пълна и богата и прецизна мярка за майсторството на артиста. УЧИТЕЛЯТ пееше и свиреше.
към текста >>

Звукоизвличането Му беше наситено със свежест, мекота и красота.
А на българската песен - весела и тъжна, игрива и възторжена, подчинена на неправилния такт и сплетени лъкови легати, Неговите пръсти, подвижни и пъргави стъпваха на грифа, така както свирят знатните български гъдулари. Цигулката като инструмент винаги бе предмет на почуда и удивление. Много често Той се взираше в изящните извивки - ефовете, през които отлитаха тоновете, след като са били отразени от овала на странния инструмент. В такива моменти разговора ни свързваше с бележития майстор на цигулката Страдивариус. УЧИТЕЛЯТ познаваше до най-големи тънкости пръстовата и лъкова тех-ника. Звукоизвличането Му беше наситено със свежест, мекота и красота. Затова тоновете бяха с определен колорит. Дръзкото и шумно изпълнение Той наричаше - бурен разговор на физическото поле. Нежното и деликатно пианисимо - среща с невидимия свят. Най-често Той свиреше с леко докосване на лъка, ползващ спикатите, летящия лък, а понякога се шегуваше с игривите пицикати на лявата ръка. Обикнали Неговото изпълнение, ние с притаен дъх следяхме моментите, когато цигулката Му ще прозвучи.
към текста >>

Изпълнението бе прецизно, изящно, богато на красота и звучност.
Изпълнението и съдържанието на тази пиеса не подлежеше на нотен запис. Темпото на места бе бурно и бързо и пасажите летяха един след друг, поради което петолинията останаха празни. Всички само слушахме. Бяхме въведени в странен музикален свят. Свят, изграден от музикални тонове, богат на съдържание, което само душата може да разчете. Изпълнението бе прецизно, изящно, богато на красота и звучност. В границите на три октави УЧИТЕЛЯТ разказа живота на едно съзнание, преминало през многообразието на битие, изпъстрено с драматизъм, романтика и размисъл. „Блудния син" споделяше своя живот с езика на тоновете. Страница след страница ние разчитахме преживяванията му, ту сплетени в конфликти и противоречия, ту успокоени в светли надежди, където съдържанието на живота е изтъкано от светлина и любов. В едва чуто пианисимо, изпълнено с горната част на лъка, напомнящо шепот, долавяхме нежните пориви на едно любящо сърце, което търси мир в голямата пустиня на живота, където то е все още непознато и неприето. В разложените акорди, наситени с динамика и мощ, разгъващи се във възходяща хармонична линия, силата на Висшата воля подава ръка на „Блудния син", ръководи неговата съдба от свят в свят и дава уверения на неговия дух, за успешен завършек на едно драматично битие.
към текста >>

50. ІІ.41. СТАРОЗАГОРСКИЯТ АДВОКАТ ИВАН ЖЕЛЯЗКОВ СЛИВКОВ, СЪСТУДЕНТ НА УЧИТЕЛЯ В АМЕРИКА

Той увлекателно говореше за красотата и необятността на Вселената, за величието на Бога.
А той беше беден. Свиреше чудесно на цигулка и това изкуство можеше също така да го направи един от най-богатите хора в Америка. Но Той свиреше без пари. Често студентите излизахме групово на екскурзия в просторните лесове. Когато сядахме на почивка, често студентите се групираха около Него, закачките и шегите стихваха, за да чуем Него. Той увлекателно говореше за красотата и необятността на Вселената, за величието на Бога. Погледнете, казваше Той - каква премъдрост, каква хармония, каква велика разумност има в звездното небе. Погледнете малките цветенца и поточетата. Кой поддържа тази красота около нас? Разговорът водеше на отличен английски език. Понякога неусетно се отделяше от нас и дълго не се завръщаше.
към текста >>

Кой поддържа тази красота около нас?
Често студентите излизахме групово на екскурзия в просторните лесове. Когато сядахме на почивка, често студентите се групираха около Него, закачките и шегите стихваха, за да чуем Него. Той увлекателно говореше за красотата и необятността на Вселената, за величието на Бога. Погледнете, казваше Той - каква премъдрост, каква хармония, каква велика разумност има в звездното небе. Погледнете малките цветенца и поточетата. Кой поддържа тази красота около нас? Разговорът водеше на отличен английски език. Понякога неусетно се отделяше от нас и дълго не се завръщаше. Водени от любопитство, ние тръгвахме да Го търсим. Унесен в размисъл, вглъбен в мисли, Той не усещаше нашето приближаване. Ако някой от нас отиваше да Го побутне, Той трепваше и лицето Му изразяваше лице на човек, който се пробужда от красив сън.
към текста >>

51. ІІІ.93. ПОД НЕБЕСНАТА ДЪГА

Най-нетактично поисках да обърша един от ръкавите на лодена и в момента Учителят се отдръпна и каза: „Не пипай тази красота и украса, която слиза от горе." Тогава видях красотата на небесната дъга с други очи.
Но те не бяха жестоки към нас, защото много често през облачните завеси проникваше слънцето и ни даряваше своята топлина. А когато заръмяваше дъждец, зад нас водните капчици изписваха красива дъга. Учителят погледна дъгата в своето разноцветие, с опънатия цветен полукръг над нас, на север от града и каза: „Тази дъга е добро знамение за тези тъжни дни. Истината ще победи." Бяхме вече преполовили пътя до селото, когато от облака над нас зарося. Лоденът на Учителя бе оросен от множество капчици, в момента светещи в цветовете на дъгата. Най-нетактично поисках да обърша един от ръкавите на лодена и в момента Учителят се отдръпна и каза: „Не пипай тази красота и украса, която слиза от горе." Тогава видях красотата на небесната дъга с други очи. С други очи разглеждах сребристите капчици от роса по лодена на Учителя, които пречупваха светлината в различни краски. Небесната дъга бе слезнала отгоре и преминаваше през Учителя. Очите ми съзряха и видяха украса небесна. Видях как Небесната дъга бе в Учителя и се претворяваше в Словото Му.
към текста >>

52. ІІІ.94. БУРНИЯТ ДЕН

Но и Учителят радостно оглеждаше оросените Си ръкави и се радваше на чудната красота.
Заръмя дъждец. Не беше дъждец, а облачен прашец. Мъхестият лоден на Учителя заблестя от облачния прашец. Светлината заигра по лодена и блеснаха цветовете на дъгата. С брат Боев по-добре виждахме играта на светлината. Но и Учителят радостно оглеждаше оросените Си ръкави и се радваше на чудната красота. Неволно, при движението по пътя, блъснат от вятъра, без да искам до-коснах рамото на Учителя. Той ме погледна строго и каза: „Не се допирай! Не бутай красивите капчици! Те хармонично допълнят великолепието на онова присъствие, което вие не виждате." Виновно се отдръпнах настрани, а това стори и брат Боев. Неръкотворната игра на светлината с облачния прашец над лодена на Учителя продължи дотогава, докато прозореца над Витоша към слънчевите лъчи бе отворен.
към текста >>

53. ІІІ.103. ПЕСЕНТА БЛУДНИЯТ СИН

Чистота, прецизност, изящество, красота и богата звучност.
Изпълнението и съдържанието на свиренето не подлежи на описание, а още по-малко, за нотен запис. Всички в салона правехме едно и също - слушахме. Странен е този музикален свят на тоновете. Необхватен и несъизмерим. Слово, изказано с тонове, преливащи се в предимно многообразие на гами и съзвучия. Чистота, прецизност, изящество, красота и богата звучност. В границите на три октави се разказваше един живот. Ту бурно и игриво в разновиден ритъм, ту напевно в романтичен минор, или светъл мажор. Блудният син откриваше страница след страница дните на своето минало. В едва чуто пианисимо, с горната част на лъка, напомнящо шепот, долавяхме нежни пориви на любящо сърце. В разложени акорди с необходимата сила се изявяваше далечна традиция за изпълнението на Висша воля.
към текста >>

54. ІІІ.119. ПАНЕВРИТМИЯТА

С течение на времето Паневритмията ще създаде условия за развитие на музикалното чувство, ще направи по-пластични движенията и тогава картината на играещите ще добие изящество и красота.
Всеки има нужда от благото на песента, всички имат нужда от уравновесен характер, от здрави чувства и отмерена изява на волята. Само една добре тонирана физика и психика е сигурно стъпало към хармония с разумната природа. Всички имат нужда от съзнателна душевност и се стремят към по-смислен живот. Всички ще ползват Паневритмията, а ще има и такива, които няма да я играят с изискана точност. Но това не е беда. С течение на времето Паневритмията ще създаде условия за развитие на музикалното чувство, ще направи по-пластични движенията и тогава картината на играещите ще добие изящество и красота. От тази гледна точка, Паневритмията, като игра на учениците на открито, не подлежи на анализ от позицията на известните хореографски нормативи, а още по-малко, от гледището на древната кабала, когато музиката е била в минимална звукова амплитуда. Хореографските показатели са необходима норма за сценична дейност, а кабалистичните показатели - норма във фаталистиката. Паневритмията в този смисъл е възпитателен метод за ученика. Той се изявява в най-широките слоеве на живота, където може да има сценична дейност и фаталистика, но ученикът не може да бъде техен роб. Неговият стремеж към преодоляване бариерата на ограничените съзнания, ще го извиси над сцената и фаталността, защото е сигурен в добрия изход.
към текста >>

Общо е убеждението, че двугласа, изпъстрен с контрапунктични движения е не само желано, но и необходимо като хармонична изява за всяко ухо, запознато с красотата на музикалната звукова хармония.
На „живо" ние сме практикували едногласното изпълнение, но тогава когато на поляната, в гората, или на планината не е имало кой да изпълнява вторият глас. През годините, по времето на Учителя, Паневритмията се изпълняваше от внушителен брой цигулари (6-7 души), подготвени на професионално ниво. Импровизираният от тях двуглас бе доста сполучлив. Впоследствие, при отпечатване на първото издание на Паневритмията, музикалният редактор Кирил Икономов написа и втора цигулка, но тя е нагласена предимно като акомп. Мотивите на Паневритмията са богати с хармоничен заряд и той пробужда у всеки изпълнител, или играещ необходимостта, мелодичната линия да се придружава от втори, или трети глас. Общо е убеждението, че двугласа, изпъстрен с контрапунктични движения е не само желано, но и необходимо като хармонична изява за всяко ухо, запознато с красотата на музикалната звукова хармония. По този начин на изпълнение Паневритмията въздейства за пробуждане вложеното дълбоко в душата на всеки чувство за хармония. В света на музиката всяка добра мелодия събужда хармония. За доброто изпълнение на Паневритмията на „живо", или за качествени записи, ние предлагаме следните основни изисквания: На първо място - изпълнители музиканти, нотно ограмотени и значително овладяли инструмента. Те трябва да свирят чисто и безпогрешно. Играещите са твърде чувствителни към неверните и фалшиви тонове и не е уместно именно през време на играта да се получат дразнители.
към текста >>

Красота-подвижност М.М.
I ч. - четвъртина 84 II ч. - четвъртина 84 8. Квадрата М.М. четвъртина с точка 60 9. Красота-подвижност М.М. половина с точка 63 10. Побеждаване М.М. четвъртина с точка 63 1. Радост на земята мм. половина с точка 60 2.
към текста >>

55. 6.03. МАНАСТИРСКАТА КИЛИЯ

Тези вериги именно щяха да изгасят пламъка на моя порив за правда, справедливост и красота, в този свят на безпътица и идейна пустота.
3. МАНАСТИРСКАТА КИЛИЯ Случаят ме постави да тръгна от единия полюс на отрицанието и атеизма и да отида до полюса на религията и вярата, или с други думи - от арената на борбата, на революцията - в килията на примирението... При тази обстановка трябваше да направя равносметка на своя бурен живот. В мен настъпи едно велико прозрение - схванах трагизма на тези две крайности. Тази вековна институция на човечеството, която напълно беше вече загубила своето историческо предназначение, беше преминала вече в своя упадък. Нейното съдържание се свеждаше към едно безполезно суеверие. В момента, когато щяха да ми поставят одеждите на монах, почувствах тежките вериги, които щяха да оковат моя младежки борчески дух, да сломят моята съпротивителна волева сила. Тези вериги именно щяха да изгасят пламъка на моя порив за правда, справедливост и красота, в този свят на безпътица и идейна пустота. Тези мисли се нижеха в моето съзнание през последната нощ на пребиваването ми в тази институция, влязла вече в архивите на историята. В тази тъмна нощ в моето съзнание проблясна един лъч на надежда, отново изпъкна пред очите ми внушителния образ на Великия Мъдрец, който мълком ме зовеше, чрез Своето огнено слово, което аз още не познавах, не знаех неговия дълбок смисъл. За мен словото на Учителя, въпреки че беше притча, същевременно представляваше и един спасителен бряг за борческата ми душа. Тази нощ изигра решителна роля за моя път в живота. Под действието на този могъщ глас на Мъдреца - напуснах манастира, за да се срещна отново с Този, който беше за мен и загадка, и съдба.
към текста >>

56. 6.04. РЕШИТЕЛНАТА СРЕЩА В БЯЛАТА КЪЩА

Започнах да прелиствам страниците на своя живот още от онзи момент, от онази среща, когато Учителят ми каза: „Вашата глава ще узрее след десет години." Дълго, дълго говорих за своите идеали, за своите копнежи по онова велико бъдеще, когато човекът ще бъде истински свободен, творец на своята съдба, на един свят на справедливост и на красота.
По малка каменна стълба се качих със затаен дъх към стаята на Учителя. Вратата се отвори, Светлият образ отново се появи със своите бели къдрици. С тих глас Той ме покани - както бащата вика своя блуден син. Настъпи една велика тишина... В това мълчание се раждаше в душата ми нещо странно, непознато, недоловимо до този момент в моя живот. Кроткият поглед на Учителя ме подканяше да разтворя сърцето си - да излея своята мъка. Започнах да прелиствам страниците на своя живот още от онзи момент, от онази среща, когато Учителят ми каза: „Вашата глава ще узрее след десет години." Дълго, дълго говорих за своите идеали, за своите копнежи по онова велико бъдеще, когато човекът ще бъде истински свободен, творец на своята съдба, на един свят на справедливост и на красота. След дългата ми изповед Учителят отправи своя поглед нагоре със следните думи: „Пишете на вашите родители, че сте жив и здрав, да ви изпратят документите и се запишете във факултета по философия." За мен всичко това беше чудно и странно... Животът в столицата за мен беше непознат. Бях израсъл в един тих провинциален град, в една среда -проста, но пълна с копнежи за един нов живот, за един нов свят... С голяма радост преспах в малката бяла къща и на сутринта, в ранни зори, с Учителя тръгнахме към боровата гора. За първи път минавах през хубавите алеи на младата борова гора, където славеите разнасяха своята чудна песен. Въздухът беше така чист - гърдите дишаха свободно, мисълта се извисяваше високо над прозаичното всекидневие. Учителят бавно пристъпяше, мълчалив и сериозен.
към текста >>

Със своите светли лъчи поднесе животворни дарове на тези копнеещи души за светлина и красота.
Поляната беше изпълнена с млади и стари мъже и жени. Те си казваха помежду и „брат" и „сестра". С появяването на Учителя в сърцата им трепна нещо красиво, това се чувстваше в блясъка на техния поглед. Преди да се появи първият лъч на слънцето от далечния хоризонт, те прошепнаха някаква молитва. В този момент в душата ми се разкри дълбоката разлика между мрачната манастирска обител и великия красив Изгрев... Слънцето в това тайнствено настроение изгря величествено! Със своите светли лъчи поднесе животворни дарове на тези копнеещи души за светлина и красота. След молитвата в тази красива обстановка се разнесоха звуците на една прекрасна мелодия... За мен този свят беше като някаква легенда - като някаква непозната вълшебна приказка. Бях обладан от едно благоговение към Вечното, Непознатото. След това Учителят седна и наоколо братята и сестрите чакаха с трепет да чуят Неговия тих глас. Денят беше чуден! Този ден беше един от последните предпролетни дни.
към текста >>

57. 6.06. ОБЩЕСТВОТО ОКОЛО УЧИТЕЛЯ

Особено като юноша, тези гласове ме направляваха винаги към тесните пътеки на високите върхове за знание и красота и оттам да почерпя онова Божествено вдъхновение за творчество, за идеен подвиг, за разкриване на новите духовни скрижали.
Най-интересно в моя странен характер беше това, че той действаше извън кръга на всички обществени предразсъдъци, извън мрежите на всички религиозни суеверия, заблуждения и догми, как-то и извън сферата на научните хипотези и неиздържани философски системи. Аз се стремях на всяка цена душата ми да пази своята чистота - както търсещият Пърсифал - истината в живота. За постигането на моите идеали в живота, пред нищо не се спирах; моите младежки копнежи и кристален ентусиазъм постепенно се разгаряха в буен огън, със свещено чувство и с напрегната мисъл неудържимо се стремях да се изкача на високите върхове на Мъдростта и оттам да разбера дълбокия смисъл на Космичния свят на Истината. Мен не ме задоволяваше обикновената научна мисъл, нито бледата вяра на религиозния човек, нито практицизма на всекидневното човешко съзнание. Още в детските си години слушах някакви гласове, които ми нашепваха, че не трябва да живея в блатото на живота. Особено като юноша, тези гласове ме направляваха винаги към тесните пътеки на високите върхове за знание и красота и оттам да почерпя онова Божествено вдъхновение за творчество, за идеен подвиг, за разкриване на новите духовни скрижали.
към текста >>

58. 6.07. ПЪРВИТЕ ИДЕЙНИ НАСОКИ

Спонтанно в мен се събуди копнеж към Божествения свят, където царува вечната хармония и красота... При раздялата си с Учителя, Той така бащински ме погледна със Своя нежен поглед, че като тръгнах към Изгрева, почувствах такава дълбока вътрешна сила, и готовност да литна из целия свят, и да разнеса чистотата и невинността към всички народи и цялото човечество.
Тези основни мисли, които Учителят вложи в съзнанието ми, дадоха богат материал за дълбоки размишления. Може би в момента, когато Той ми ги изказваше, да не почувствах тяхната дълбочина, но душата ми се радваше, както малкото дете, което чувства подсъзнателно грижливата ръка на своята родна майка. От този момент в мен стана един голям прелом - започнах да се уединявам, да се вглъбявам, да се съсредоточавам в себе си, тъй като за първи път чух разумния глас на моя Учител. Това ново чувство внесе в мен една нежна, приятна топлина - около слънчевия ми възел. Невинност и чистота обливаха като свежа струя цялото ми тяло; сърцето ми усети тръпките на целомъдрието, дълбоката връзка с Първата причина, с Вечното космично начало. Спонтанно в мен се събуди копнеж към Божествения свят, където царува вечната хармония и красота... При раздялата си с Учителя, Той така бащински ме погледна със Своя нежен поглед, че като тръгнах към Изгрева, почувствах такава дълбока вътрешна сила, и готовност да литна из целия свят, и да разнеса чистотата и невинността към всички народи и цялото човечество. Размишлявайки, постепенно разбрах за каква чистота ми говореше Той. Тази необикновена чистота имаше отношение към моето сърце, то трябваше да добие образа на една Слънчева Дева, чиято чувствителност може да се уподоби на многострунна арфа, която при най-малкия досег може да долови скръбта на всяко страдащо същество. Аз пожелах да стана истински проповедник на това Висше целомъдрие към Първата причина, Космичния център, от който произтичат всички неща. Този паметен разговор с Учителя ми оказа такова силно въздействие, че първото действие, което направих бе - раздадох всичките си дрехи на нуждаещите се. Облада ме подвигът на жертвата, както първите християни, които тръгнаха по стъпките на Исуса от Назарет.
към текста >>

59. 6.08. КОТВАТА

Въжето на котвата много майсторски изопнах, а в самата котва посадих цветя с три различни цвята: бели - символ на чистота и невинност, родени от великата безсмъртна Любов, жълти - емблема на Мъдростта и на Божественото знание и най-сетне сини - изразяващи великата красота на Истината.
В деня, когато очертах контурите на този велик символ, почувствах, че тази котва, в най-високото и чисто място в околностите на София, ще бъде стимул за българския народ - символ на надежда в пътя на цялото човечество към Вечното космично начало. Тази идея още по-силно се вдълбаваше в моето съзнание, тъй като знаех от Учителя, че всяко движение на физическия свят, както и всяка форма, са бразди в духовния свят, в който се заравят семената - идея за едно велико бъдеще. По природа аз нямах никакви религиозни суеверия, никакви обществени предразсъдъци и заблуждения. Душата ми представляваше като че ли някаква бяха хартия, върху която тайнствено и могъщо започва да се пише нещо велико - под могъщото влияние на моя Учител... Котвата работих няколко дни. Правех я с такова усърдие, с такава грижа и старание, като че ли извършвах някакво тайнство, което криеше в себе си дълбоки мистерии. Въжето на котвата много майсторски изопнах, а в самата котва посадих цветя с три различни цвята: бели - символ на чистота и невинност, родени от великата безсмъртна Любов, жълти - емблема на Мъдростта и на Божественото знание и най-сетне сини - изразяващи великата красота на Истината. Тези цветя символизираха трите принципа: Любов, Мъдрост и Истина - принципи, които лежаха в основата на Новото учение и което Учителят разработваше непрестанно чрез своите беседи, като по този начин пишеше страниците на новия мироглед. Това бяха трите принципа - чрез които се изразяваше вечното Слово, света на есенциите. От окултно - мистично гледище те изразяваха висшата Божествена хармония, която на физическия свят се конкретизира чрез геометричната форма на равностранен триъгълник. Този равностранен триъгълник представляваше Емблемата на новото учение -прави чувства, прави мисли и прави действия, които бяха трите катети на равностранния триъгълник. Котвата бе очертана с чимове.
към текста >>

В този период на моите занимания, една от науките, която силно ме вдъхновяваше, беше астрономията, звездният свят със своята мълчалива тайнственост, със своята неизказана красота, с милионите разнобагрени Слънца.
Това е гамата До Мажор. Това е една много важна гама, защото дава ритъма на новата история. Тази емблема бе дадена още когато се правеше самата чешма. По-късно я сложихме на книгата „Учителят". В духа на тези разсъждения Котвата се очерта в центъра на зелената поляна с хубавите ухаещи цветя. В този период на моите занимания, една от науките, която силно ме вдъхновяваше, беше астрономията, звездният свят със своята мълчалива тайнственост, със своята неизказана красота, с милионите разнобагрени Слънца. Тази наука ме привличаше както цветето, когато обръща своя цвят към слънцето. Тези мои научни подтици не след дълго време се изразиха чрез построяването на един красив слънчев часовник, също и с една метеорологическа клетка, в която се поставиха всевъзможни научни уреди. Тези моменти бяха едни от най-красивите в моя живот. Не след дълго време между моята палатка, близо до Котвата се построи една голяма кръгла палатка, в която се настаниха предимно да живеят учениците от специалния окултен клас от средите на академичната младеж. Това бяха студенти по философия и по други науки, чийто най-ярък представител беше Кузман.
към текста >>

Изгревът изобщо стана символ на Светлина, Свобода и Красота.
Те с дълбок интерес следяха оригиналните му схващания, които бяха далеч от сухата схоластична мисъл, от плоската площадна полемика, от ограниченото научно разглеждане. В тези разисквания Учителят винаги изхождаше от интелектуалния уровен на присъстващите. Правеше впечатление, че между посетителите преобладаваше академичната младеж, понеже тя беше най-чутка към новите идейни насоки. Тази младеж представляваше най-чувствителните антени на изискванията на времето. Тя беше призвана да бъде осъществителка на новите големи социални, духовни и културни тежнения. Изгревът изобщо стана символ на Светлина, Свобода и Красота. Той привличаше душите като някакъв голям магнит, източник на културен подтик към творчество и тласък към духовен подвиг.
към текста >>

60. 6.15. Космичната вълна на любовта

Това съзнание виждаше Учителят като сбор на всички велики души, като един свят на онази мистична чистота и Космична красота, която събуждаше в човека онова велико съзнание с един висш критерий и мироглед за дълбокия смисъл на живота.
Когато отидох при Учителя да Го помоля да й помогне, Той ми каза, направо и ясно на поляната: „Рекох, природата е крайно икономична. За да закърпи това тяло, ще изразходва повече енергия, отколкото да създаде ново тяло и да се роди отново." След няколко дни тя си замина. Ето, имате и вътрешната страна за смисъла и цената на един човешки живот. Тук е мястото да направим един анализ върху двете сходни страни на двата кармични триъгълника, на българския народ и на човечеството. Докато Магдалена Попова играеше ролята на религиозното съзнание, импулсирано от онова фанатично тщеславие, то Георги Марков изразяваше онова велико подсъзнание, където работеха съществата извън човешката еволюция. Това съзнание виждаше Учителят като сбор на всички велики души, като един свят на онази мистична чистота и Космична красота, която събуждаше в човека онова велико съзнание с един висш критерий и мироглед за дълбокия смисъл на живота. Това велико съзнание даваше съответната стойност и право на съществуване на всяко същество. То търсеше онази функционална зависимост между всички явления в природата, онази дълбока разумна връзка между всички природни царства, които по пътя на взаимопомощта и жертвата самоизграждат живота. Докато съзнанието на Магдалена излизаше от областта на историческия Христос, на едно религиозно съзнание, тясно, ограничено и фанатично -то съзнанието на Георги Марков навлизаше в една нова област, където личността изчезваше, душата излизаше от феномените на физическия свят, които изразяваха само формите на живота и оттам отиваше към света на законите, които изграждат формите, и най-сетне се въздига в света на принципите, които разкриват дълбокия смисъл на живота. Така че както Учителят многократно го подчертаваше в частни разговори, или в беседите Си, кармичният свят на тяхното и фанатичното религиозно съзнание ще представлява условие за проява, или по-конкретно казано - тор за семената на идеите, произтичащи от света на подсъзнанието. Светът на съзнанието търсеше Божественото извън себе си като нещо обективно, историческо, докато подсъзнанието търси тази космична опорна точка, вътре в себе си, то се отъждествява със самото Божество.
към текста >>

61. 6.23. Бялата раса и трансформациите на съзнанието

Други се наричат „Братя на Добродетелите", „Братя на Красотата" и най-после идват последните, които се казват Йеховисти.
Носят знанието на човечеството. Трети от тях се наричат „Братя на Истината". Те внасят свобода в човешките умове и сърца, внасят свобода в техните мисли и чувства. Те внасят онази свобода, която прави човешкия дух, човешката душа, човешкия ум и човешкото сърце напълно свободни -свободни в пълния смисъл на думата. Други се наричат „Братя на Справедливостта", които носят правда на човечеството и които се разправят с онези невидими блага, от които съвременните хора имат нужда. Други се наричат „Братя на Добродетелите", „Братя на Красотата" и най-после идват последните, които се казват Йеховисти. Това не са същинските имена на тия Братя. Аз не мога да ги произнеса, защото те са Свещени. Всички тия братя не са така обикновени. Всеки от тях може да вдигне земята на ръката си и да я хвърли в пространството като една топка. Такова знание имат Те!
към текста >>

62. 6.25. Змията ментора

Едничко, сочи Той, остава Новото учение, което представлява един жив неизчерпаем извор, от който могат да утолят жаждата си за знание и красота всички народи, цялото човечество.
Георги Радев е една крупна индивидуалност, който играеше голяма роля около Учителя и братския живот. Действително Георги Радев беше интелектуално всестранно запознат с всички области на съвременната наука и с остатъците от традиционните знания, изразени чрез окултизма. Много пъти Учителят подчертаваше, че традиционното знание, като завещание от миналите школи, особено на Изтока, се е пазило в дълбока тайна. Учителят фигуративно така се изразява за това знание, именно, че тези школи са разполагали в древността с малко хляб. Що се отнася до съвременните, средновековните и западните окултисти, те разполагат с много методи, обаче тези методи не съответстват на изискванията на новото време на духовния уровен на човечеството. Едничко, сочи Той, остава Новото учение, което представлява един жив неизчерпаем извор, от който могат да утолят жаждата си за знание и красота всички народи, цялото човечество. Георги Радев, въпреки обширната си ерудиция, чувстваше, че нещо съществено липсва. Тази съществена липса той виждаше, че единствено може да я запълни с одухотворяващата светлина на космичната Мъдрост, чийто изразител в настоящата епоха се явяваше Учителят. Г. Радев знаеше, че знанието е плод на наблюдение, експеримент, систематизация на фактите и явленията, докато Мъдростта вече излиза от кръга на нашите пет сетива, тя влиза в един метапсихичен свят, в който не само че тя вижда, но и предвижда онова, което ще стане по пътя на великите закони в живата природа. В тази книга има много неща, които, не само че не трябва да бъдат издавани, поради своя свещен характер, понеже няма да бъдат не само оценени, но могат да бъдат профанирани, или използвани за користни цели. Но ние ще си позволим да изнесем някои магически операции, които имат един общ характер, особено когато едно Космично същество, какъвто е Учителят, ги извършва.
към текста >>

63. 6.32. Синът на Учителя

Именно в тази малка идейна среда Учителят разкри своя мощен гигантски образ на онова висше благородство, на онова велико откровение, на онази голяма красота, която единствено може да излъчи само великият принцип на Истината.
32. Синът на Учителя Третата идейна група, която започна да функционира около Учителя, създаде едно друго силово поле - изпъкна третият духовен образ на Учителя, образът на Великия реформатор, който ще раздвижи не само колелото на българската история, но и колелото на световната история. В тази атмосфера в мен се развиха нови центрове, които разкриха непознати за мен светове. Въпреки че съм чел в окултната литература за тълкуванието на тези центрове, както този, при веждите, наречен „третото око", който събужда ясновиждането и центърът, който се намира при върха на човешката глава, наречен „хилядолистник", нямах някакви ясни представи за всичко това, което се говореше за тях в тази специална литература. Приятелят ми Кузман, още като ученици в нашия роден град Казанлък, четеше усилено тази окултна литература, която третираше именно тези въпроси. Но за развитието на тези центрове, по-долу ще спомена известни факти, които ще хвърлят светлина върху тези мощни, окултни сили, скрити дълбоко в човешкото естество. Именно в тази малка идейна среда Учителят разкри своя мощен гигантски образ на онова висше благородство, на онова велико откровение, на онази голяма красота, която единствено може да излъчи само великият принцип на Истината. Светът на Истината действително може да се прояви чрез тези два Центъра - центърът на ясновиждането и центърът на хилядолистника, който представлява вратата на невидимите светове. Ще си позволя да разкажа в това направление само една моя опитност, след като разбира се, Учителят беше събудил тези два центъра в мен. Един ден, слизайки от Изгрева с един от моите съученици - Асен Арнаудов, с един стар автобус, чиито врати бяха направени от плътно желязо, когато се качвах последен, едно дете на около 10 години така силно блъсна вратата, че пръстът ми на дясната ръка - най-малкият - остана между рамката на вратата и самата врата. Тази част на ръката е най-чувствителна и в този миг аз веднага си представих образа на Исуса, който беше разпнат на кръста с гвоздеи върху ръцете, спомних си за онзи момък през средните векове, който пред съда на инквизицията спокойно поставил своя пръст върху горящата свещ, за да им докаже силата на своя дух, и че няма да се уплаши от горящата клада, която му готвят. Тези два случая ми дадоха сила да взема твърдото решение да изпитам мощта на човешката воля, дали е в състояние да обуздае болките на плътта.
към текста >>

Такъв велик полет имаше духът ми, такава неизказана красота ме заобикаляше, че и четката на най-гениалния художник не можеше да изрази една милионна част от нея.
В този момент аз изпитах един екстаз, какъвто не може да се изпита от никакви земни удоволствия, от никакви молитвени настроения, от никакви духовни преживявания и откровения. Това беше едно такова велико освобождение, че човешкото перо не е способно да го изрази. Съзнанието ми беше толкова будно, че даже в този миг си спомних и думите на Учителя, които много пъти е казвал в своите беседи: „Ако ви кажа методите, чрез които да излизате от своето тяло, след като излезете, нито един няма да се върне назад." Какво видях в този момент? Видях най-напред моето физическо тяло, простряно на земята и след това, излизайки от атмосферата на земята, видях земята като някакъв гигантски аквариум, в който бяха потопени всички материци, планини, реки, дървета, цветя, зверове и хора. Отдалечавайки се още по-нататък, земята изчезна от моя поглед и навлязох в едни вълшебни приказни светове, където се кръстосваше светлината на много разнобагрени слънца. Такъв велик полет имаше духът ми, такава неизказана красота ме заобикаляше, че и четката на най-гениалния художник не можеше да изрази една милионна част от нея. Това състояние не продължи дълго време. Аз отново трябваше да се върна, откъдето бях излязъл. Приближавайки се към моето тяло, се извърши обратния процес. От центърът на моя хилядолистник, отново постепенно наместих моят етерен двойник в моето физическо тяло. Всичките представи, които имах за моята личност, отново се възстановиха.
към текста >>

64. 6.33. Третият приятел

Той беше олицетворение на онзи копнеж за нов живот, за един свят, където любовта, хармонията и красотата ще царуват.
33. Третият приятел Ще се помъча да характеризирам, да проникна във вътрешния свят на третия мой приятел. Наистина тези трима мои приятели, чрез които Учителят чертаеше трите велики творчески вълни в школата, представляваха три колективни течения, или фигуративно казано - животът на трима адепти. Първият -Георги Марков, даваше израз на онази поетичност и мистичност, свързани с дълбочините на Звездното небе. Той беше олицетворение на онзи копнеж за нов живот, за един свят, където любовта, хармонията и красотата ще царуват. Напротив, вторият ми приятел - Георги Радев имаше чертите на онзи адепт, който чрез силата на своя ум искаше да проникне във формите на живота, да разбере законите в светлината на великата Мъдрост на Учителя. Докато третият - Кузман Кузманов, носеше съзнанието на онзи, който има силно повишено социално чувство и трезвен реалистичен поглед за нещата, той непрекъснато търсеше връзката между мистичния Ориент и рационалистичния Запад. Той искаше да направи онази висша хармония, да хвърли онзи идеен мост, между мистичното съзнание и съзнанието на окултиста. Той искаше да види Звездното Небе, изразено в народите, в обществата и човеците. Той знаеше, от Учителя, че на земята слизат три вида души: едните, които идват на земята за изкупление и техният път е пътя на Любовта.
към текста >>

65. 6.34. Астрокосмична синтеза

Тях ще ги познаем по три елемента: те носят в себе си чара на любовния магнетизъм, магичното въздействие на дълбокото знание и неизказаната красота на истината.
Той чувства всички центрове в своята глава като системите, които съществуват в Звездното небе, и започва да чувства великия пулс на живота, чудната хармония в Битието и по този начин тръгва смело по пътя на Божественото съвършенство. Народите, обществата и хората той ги чувства в себе си като системи, органи и клетки. Ние няма в подробности да се спираме върху тази наука, защото тя е дадена в генералните си линии в книгата „Новата култура в ерата на Водолея". Тук само ще подчертаем, че третият вид души, които идват да помагат на човечеството, са успели да превият врата на звяра в себе си, да обуздаят своите страсти и желания, с други думи - те са завършили еволюцията на своето сърце, чрез хилядите си прераждания са закръглили способностите на своя ум и чрез ключа на търпението са изработили една диамантена воля, която има един идеал - да бъде непрекъснат сътрудник във великото дело на своя Учител. Тези души са солта на земята, те са изразители на дълбокия смисъл на живота. Тях ще ги познаем по три елемента: те носят в себе си чара на любовния магнетизъм, магичното въздействие на дълбокото знание и неизказаната красота на истината. В техния поглед се чете искреност, чистота, невинност, същевременно имат чертите на онази крайна интелигентност, на изисканата справедливост и на онова високо благородство. При тези души, в тяхното присъствие човек чувства устрема и подтика на творческото вдъхновение. Тихият и скромен ученик на Учителя Кузман Кузманов, най-добре го разбираше. Докато някои от учениците се бореха със своите слабости и страсти, други - с тъмните облаци на съмнението, то от веригата души на Кузман Кузманов търсеха с неудържим копнеж не само да чуят вътрешния глас на своя Учител, но и да видят Неговия образ, като Космична същина в милиардните слънчеви системи, милионите души, които образуват народите и във великите идеали, които са главните пружини за всеобщия прогрес на живота. В този център, в който още беше скрит, често в разговорите присъстваше и сестра Гина Гумнерова, която се бореше с наследствените отрицателни черти на българския народ.
към текста >>

66. 6.56. ВАЖНИ МОМЕНТИ В СЕЛО МЪРЧАЕВО

Около „Извора на Доброто" и „Извора на Мъдростта" започнаха за първи път да растат и цъфтят множество разнобагрени цветенца, чиито ухания изпълваха навсякъде въздуха, като че ли за благодарност природата разтвори своите съкровищници за прелести и красота.
Този извор Учителят нарече „Изворът на Мъдростта". Около този „Извор на Мъдростта" Учителят също вложи много грижи и старания за неговата украса. Малка красива пътечка минаваше край „Извора на Мъдростта", която извеждаше водите към къщата, в която живееше Учителят. Преди да отидат на разговор при Учителя, посетителите се отбиваха от тази пътека да измият лицата си и пият малко вода от кристално чистия извор. Така, освежени, те с будно съзнание и радост възприемаха словата и съветите на Учителя. Около „Извора на Доброто" и „Извора на Мъдростта" започнаха за първи път да растат и цъфтят множество разнобагрени цветенца, чиито ухания изпълваха навсякъде въздуха, като че ли за благодарност природата разтвори своите съкровищници за прелести и красота. Тези цветенца бяха любовен дар от Светлите невидими същества, които се трогнаха от вниманието на Учителя, което Той прояви към тези два извора. Цялата красота около изворите се сливаше със звучната песен на изворите. В селото водата беше силно варовита - неприятна за пиене и като се разчу за двата извора, всички започнаха да вземат вода за пиене от двата извора, чиято вода беше мека, сладка и много приятна за пиене. Недалеко от селото, на около 4 км на запад, в село Рударци, в чудно красива магнетична долина извираше голям топъл минерален извор. До идването на Учителя при извора селяните употребяваха водата му само за изпиране на дрехи.
към текста >>

Цялата красота около изворите се сливаше със звучната песен на изворите.
Малка красива пътечка минаваше край „Извора на Мъдростта", която извеждаше водите към къщата, в която живееше Учителят. Преди да отидат на разговор при Учителя, посетителите се отбиваха от тази пътека да измият лицата си и пият малко вода от кристално чистия извор. Така, освежени, те с будно съзнание и радост възприемаха словата и съветите на Учителя. Около „Извора на Доброто" и „Извора на Мъдростта" започнаха за първи път да растат и цъфтят множество разнобагрени цветенца, чиито ухания изпълваха навсякъде въздуха, като че ли за благодарност природата разтвори своите съкровищници за прелести и красота. Тези цветенца бяха любовен дар от Светлите невидими същества, които се трогнаха от вниманието на Учителя, което Той прояви към тези два извора. Цялата красота около изворите се сливаше със звучната песен на изворите. В селото водата беше силно варовита - неприятна за пиене и като се разчу за двата извора, всички започнаха да вземат вода за пиене от двата извора, чиято вода беше мека, сладка и много приятна за пиене. Недалеко от селото, на около 4 км на запад, в село Рударци, в чудно красива магнетична долина извираше голям топъл минерален извор. До идването на Учителя при извора селяните употребяваха водата му само за изпиране на дрехи. Но когато Учителят посочи неговата лечебност и благотворност от пиене на водата му, цялото село и всички околни села започнаха да употребяват водата му за пиене. Навсякъде, където стъпеше Учителят всичко се активизираше за един красив живот.
към текста >>

67. 6.59. ТРУДНИ МОМЕНТИ

Човек трябва да има вдъхновеното перо на истинския художник - поет, или четката на гениалния живописец, за да може да разкаже с думи и багри това, което стана някога тук и да се разнесе по етера, за да обхване в своята красота цялата земя.
Помолих Учителя да излезем на поляната да поговорим. Точно на това място исках да водя този разговор, защото тук бяха написани страниците от най-хубавите моменти, преживени в моя живот. На тази прекрасна поляна, от която се откриваше прекрасен изглед към мощно издигащата се Витоша на юг. Поляната беше обкръжена от нежни млади борчета, които бяха немите свидетели на онзи красив живот, който дойде чрез вълната на Любовта. Тези борчета растяха заедно с нас, с обществото и се издигнаха високо. Човек трябва да има вдъхновеното перо на истинския художник - поет, или четката на гениалния живописец, за да може да разкаже с думи и багри това, което стана някога тук и да се разнесе по етера, за да обхване в своята красота цялата земя. Тази красива поляна беше като някакъв вълшебен, приказен оазис, при който оазис са идвали да пият от великия извор на живота - Учителят, жадните за Великото Божествено Слово - душите от цялата наша планета. Тук идваше смирено да слуша словото на Учителя, изгорен от знойното слънце на Индия, от запад идваше високомерният учен - да провери своите теории. Будни души от цяла Европа - от Франция, от Италия, от Чехословакия, от Югославия и от много други страни, също от Близкия Изток - египтяни, турци, евреи и др. Разнасяше се по етера вестта, че е пристигнал Пратеник от Небето, вест, която се долавяше от най-будните души на човечеството. При тази красива обстановка, всяка душа, която пристъпваше, чувстваше в душата си Словото на Учителя, неизказан мир и огнен подтик за подвизи, за творчество, да бъде Апостол на великите идеи, които ще разтопят омразата, която се шири между човеците и народите, ще даде утеха на страдущата душа, вдъхновение на поета да напише най-хубавите свои песни и сонети, на художника - подтик да нарисува със своята четка красивите картини на природата, на скулптура - с длетото си да оживи мъртвия камък в образи и идеи, на музиканта - да схване и възпроизведе чудните мелодии, които непрестанно звучат в пространството.
към текста >>

Неговото Слово е живо, носи се във въздуха и сега, и хлопа на всички умове и сърца, и им съобщава радостната вест, новата вест за красотата на изгряващата култура, която иде с ясни стъпки към нас!
Когато се обърнах на запад и отново влязох в малката черупка на моята личност, аз видях, че Слънцето залязваше. Тази картина така силно се вряза в моето съзнание, като че ли беше изрязано с някакво огнено длето, затова когато издадохме книгата „Учителят", между дял първи - „Животопис и творчество" и дял втори - „Идеи", поставихме една винетка, представляваща един връх, зад който залязва едно слънце. Под тази винетка, чрез следната епитафия, изразих може би един от най-тържествените моменти на моето ученичество в сегашното ми прераждане. Тя гласеше така: „Както едно величествено Слънце залязва, след като е раздало на всички Своето изобилие като любовен дар, тъй и Учителят залезе на 27.ХII.1944 г. за физическия свят, за да изгрее в душите на цялото човечество. Неговото Слово е живо, носи се във въздуха и сега, и хлопа на всички умове и сърца, и им съобщава радостната вест, новата вест за красотата на изгряващата култура, която иде с ясни стъпки към нас! " Под тази епитафия ръката на художника беше изобразила едно лаврово клонче - символ на безсмъртие. Наистина този разговор носеше елементите на безсмъртието. Втората част на тази епитафия беше дадена от Боян Боев. Когато свърши този дълъг разговор с Учителя, Той величествено се изправи, а вятърът развяваше косата и брадата Му. Имаше много могъщо в Него и ми каза: „Аз и на двете ложи, и на двата блока - Изтока и Запада, ще им дам такъв обед и така ще им говоря, както никой през вековете не им е говорил." И точно тогава Той ми даде идеята за това Послание и за онази книга, която впоследствие написах „Световна астросоциология", в която се говори за Новото човечество и за Обществото на обединените нации.
към текста >>

68. 6.63. ТРИТЕ ЛОЖИ И ШЕСТАТА РАСА

Тогава свещеният пламък на истинския живот ще се изяви във всичката си красота.
Учителят казва: „Епохата, през която сега човечеството минава, изисква от всички да въдворят Братството между народите, да хвърлят оръжието от ръцете си. Аз съм против сегашното оръжие. Защо? - Защото има други сили, с които може да се воюва. Страшно е да се хвърлят гранати и бомби и да се чупят ръцете, краката и главите на хората. За в бъдеще всички ще се побратимят, ще образуват светящата раса на Любовта. Тогава свещеният пламък на истинския живот ще се изяви във всичката си красота. Животът ще се изяви не в своите сенки, а в своята същина." Само когато се пробуди Космичното съзнание в човека, той влиза в тесния път на ученика. И в този път ще разбере, че: „Всички светове и Слънца са училища, университети на природата, където се учат съществата от целокупната човешка раса, от която хората на земята са само една малка част. Като схваща своя космичен път и своето отношение към Космичното човечество, човек посреща смело изпитанията на земята, изучава всичко, черпи ценни познания и жив опит." Какви велики перспективи, какви необятни възможности очакват човека в епохата на Шестата раса! В човека на Шестата раса ще се появи едно ново качество - ясновиждането. Той ще влезе в досег с метапсихичните области на Битието, вътрешните радиостанции на човека ще заработят и ще доловят по-фините вибрации на Природата.
към текста >>

Тази раса ще бъде раса на Доброто, на Любовта и Красотата.
Всички емоционални качества, интелектуални способности и волеви сили ще направят контакт с първичните космични центрове, на които те са проекции в човека. Всички хора, според Учителя, могат да се съберат в един организъм. Този организъм представлява Космичния човек, или, както са го наричали Адам Кадмон, в когото нищо не умира, но всичко се изменя. Той взема грижата за всички същества, които съставляват неговия организъм. Всички тези обширни области на великото знание ще бъдат проучени и разработени през различните култури на новата раса - Шестата раса, според Учителя ще трае 365 000 години. Тази раса ще бъде раса на Доброто, на Любовта и Красотата.
към текста >>

69. 6.66. ЛИТЕРАТУРНО ТВОРЧЕСТВО НА ИЗГРЕВА

Рогата му не са само за красота и мъжественост, но те му служат и за бой, за да си проправи пътя към самката, за да я оплоди и да се роди потомство.
Тогава разбрах, че този митически доктор на философските науки, който е създаден - това е моя милост и че имам рога и дадена задача, да мога с тях да отварям пътя на Учението. Думите на Учителя нито ме обидиха, нито ме поласкаха. Затова не са поставени думите на Учителя в кавички. Вие виждали ли сте животни с рога? Например овен с рога, пръч с рога, бик с рога, изобщо - самец с рога. Рогата му не са само за красота и мъжественост, но те му служат и за бой, за да си проправи пътя към самката, за да я оплоди и да се роди потомство. Ето такава беше ролята на тези мои рога - доктората. Да проправя път. И после се убедих в това, когато почнах да пиша моите книги за Учението, които излезнаха в Париж, когато в България имаше комунистическа диктатура и цензура. Първата част на предговора е от Учителя, а след трите звездички от стр. 6 е мой технически текст, както и следващите страници.
към текста >>

70. 6.80. СЪТРУДНИЦИТЕ

Обичаше свободата и красотата.
Тя ми ги предаваше и те много ми помогнаха. Третата под ред е д-р Янка Попова. Тя е сътрудничка, която бе много критична към моите книги. Тя прочиташе материала и правеше известни забележки, които съм вземал под внимание. Челото й издаваше една научна стойност, конструкция, маниер и излъчваше живот, който е подходящ за един сътрудник. Обичаше свободата и красотата. Когато напиша нещо, аз й го давам да го прочете. Винаги ми е била огледало, в което съм се оглеждал. Не мога да не се възхитя от нейното търпение и постоянство. Тя се яви накрая в моя път. Беше като редактор на това, което пиша.
към текста >>

71. 7.17. ДИМИТРИНА АНТОНОВА

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

Творчество на Димитрина Антонова: „Хей, горице", 1938 г., „Кибритената клечка", 1943 г., „Чучулига", 1945 г., „Песни на труда и красотата", 1947 г., „Китка", 1956 г.
Голяма част от нейните стихове са свързани с духовната поезия, но те не са издадени. Нейният архив също не е намерен, понеже нито един от последователите на Школата на Учителя не се е позаинтересувал да го приеме. Вероятно тя има и спомени с Учителя, а може би и други материали, които ние не познаваме. През 1995 г. Марийка Марашлиева употреби много усилия и време, за да издири една от племенниците на Димитринка - Райка Маркова, за да получи онези сведения, които тук ги цитираме. Творчество на Димитрина Антонова: „Хей, горице", 1938 г., „Кибритената клечка", 1943 г., „Чучулига", 1945 г., „Песни на труда и красотата", 1947 г., „Китка", 1956 г. - участва с няколко стихотворения, „По горската пътечка", 1959 г., „Всичко вижда дядо Мраз", 1962 г., „Родни плодове", 1967 г., „Люлю, люлю, люлчица", 1963 г., „Горски плодове" - 1967 г. Нейната поезия е свързана с Школата на Учителя и Изгрева и трябва да се събере и издаде. Умоляваме онези, които пазят нейни материали, да ни съ-действат и да ни ги предадат. С тях ще направим рецитал - концерт по стихове на Димитрина Антонова и музика на Учителя. Още отсега ви поканваме на този бъдещ концерт.
към текста >>

72. 17. ДИМИТРИНА АНТОНОВА

Творчество на Димитрина Антонова: „Хей, горице", 1938 г., „Кибритената клечка", 1943 г., „Чучулига", 1945 г., „Песни на труда и красотата", 1947 г., „Китка", 1956 г.
Голяма част от нейните стихове са свързани с духовната поезия, но те не са издадени. Нейният архив също не е намерен, понеже нито един от последователите на Школата на Учителя не се е позаинтересувал да го приеме. Вероятно тя има и спомени с Учителя, а може би и други материали, които ние не познаваме. През 1995 г. Марийка Марашлиева употреби много усилия и време, за да издири една от племенниците на Димитринка - Райка Маркова, за да получи онези сведения, които тук ги цитираме. Творчество на Димитрина Антонова: „Хей, горице", 1938 г., „Кибритената клечка", 1943 г., „Чучулига", 1945 г., „Песни на труда и красотата", 1947 г., „Китка", 1956 г. - участва с няколко стихотворения, „По горската пътечка", 1959 г., „Всичко вижда дядо Мраз", 1962 г., „Родни плодове", 1967 г., „Люлю, люлю, люлчица", 1963 г., „Горски плодове" - 1967 г. Нейната поезия е свързана с Школата на Учителя и Изгрева и трябва да се събере и издаде. Умоляваме онези, които пазят нейни материали, да ни съ-действат и да ни ги предадат. С тях ще направим рецитал - концерт по стихове на Димитрина Антонова и музика на Учителя. Още отсега ви поканваме на този бъдещ концерт.
към текста >>

73. 80. БУКЕТЪТ ОТ ЦВЕТЯ

Преминахме едно разстояние около 500-600 метра встрани от шосето, изкачихме се на едно хълмче и оттук се виждаше цялото поле, а наоколо цветя и неописуема красота.
Каза: „И аз ще дойда там". Уговорихме се кога ще бъде екскурзията и от къде ще го вземем. Той спомена, че ще ни дойде на гости в малкия дом и оттам ще тръгнем. В уреченият ден и час Учителят пристигна у дома, беше точен, а ние бяхме се погрижили да дойде шофьор с лека кола в уречения час, за да ни вземе. Колата с шофьора пристигна, ние тримата - Учителят, аз и Борис се качихме и колата ни свали в полите на Витоша, на точно определеното място. Преминахме едно разстояние около 500-600 метра встрани от шосето, изкачихме се на едно хълмче и оттук се виждаше цялото поле, а наоколо цветя и неописуема красота. Бяхме с Учителя, а това придаваше едно приповдигнато настроение. Борис набра съчки, запали огън, на два чепати пръти сложи чайник, който го бяхме оставили предния път и наляхме с вода, която носехме. Чаят завря, после седнахме на поляната, аз постлах бяла покривка, отворихме раницата и закусихме. През това време докато Борис се занимаваше с огъня и чаят Учителят се преоблече, свали запотената си риза, а аз му извадих нова от раницата, за да се преоблече. Борис отиде след това да пере ризата на реката на Учителя, а аз останах с него.
към текста >>

74. 97. ГЛАСЪТ НА БОГА

И онзи, който приеме мъчението и го разбере ще разбере Божията премъдрост в пълната нейна хармония и красота".
онова, което изгаря от нас през време на осъзнатото мъчение, енергията при освобождаването на нашето мъчение образува друга фина материя, чрез която могат да се въплътят душите. Учителят бе казал: „Всичко благородно и възвишено в света се ражда от самото мъчение. Мъчението съответства на великата работа. Трудът е втората стъпка, която гради туй, което мъчението е създало. Мъчението е основа на Царството Божие и без мъчение не се минава в Царството Божие. И онзи, който приеме мъчението и го разбере ще разбере Божията премъдрост в пълната нейна хармония и красота". Та още си спомням онзи случай с гургулицата когато ме накараха да премина в едно голямо страдание, когато не можах да разреша правилно въпроса. Това страдание ме ожесточаваше от вътре и знаех, че трябва да го разреша, минах през едно мъчение и когато реших да се моля и да искам помощ тогава ми бе чута молитвата. Но аз бях вече готова и отвътре, и от вън -бях преминала през страданието и мъчението на този обективен свят. Та това човек, което изгаря в себе си чрез страданието и мъчението става храна за Невидимия свят и чрез него се осъществява общението на човека с Духа. През време на Европейската война мъжете бяха на фронта, а пък жените останаха да орат, да копаят, да сеят, да вършеят и с малки невръстни деца и със старците успяваха да подготвят зимнина за многолюдните семейства.
към текста >>

75. 176. ПИСМА ОТ ЛАТВИЯ ДВИЖЕНИЕТО НА ВСЕМИРНОТО БРАТСТВО

Ако искате да прогресирате и да влезете в новия свят, който сега се създава, трябва да имате нови разбирания, трябва да престанете да мислите само за себе си." Учителят Онзи, който е бил поне веднъж на Рила, видял е красотата на нейната природа и е чул словото на Учителя, е придобил неоценимо благо.
Николай Каллертс В-к. „Братство", бр. 178 от 24 януари 1937 г. НОВО НЕБЕ И НОВА ЗЕМЯ Впечатления от Рила „И тъй казвам ви: Създава се ново небе и нова земя. Всички вие трябва да бъдете екскурзианти - да сте готови да тръгнете по пътя и да влезете в новия свят. Ако искате да прогресирате и да влезете в новия свят, който сега се създава, трябва да имате нови разбирания, трябва да престанете да мислите само за себе си." Учителят Онзи, който е бил поне веднъж на Рила, видял е красотата на нейната природа и е чул словото на Учителя, е придобил неоценимо благо. В Сравнение с това благо, богатство, слава, охолност и всички удобства на живота ще му се сторят незначителни. А що може да се види на планината? - Там вие ще видите Учителя на Всемирното Братство и неговите ученици - хора, които се стремят към новото, които искат да бъдат „истински човеци". Там ще срещнете братя и сестри с всеобемна душа, със светъл, про-зорлив уми, с чисто, отзивчиво сърце, с благородна воля, насочена към правене на добро. Те са живи, пробудени души, способни да живеят интензивен вътрешен живот.
към текста >>

Ала как да се опише с бедната човешка реч величието на Рила и нейната красота?
Живеейки на Изгрева, ние всички почувствувахме, че най-сетне сме намерили истинския си дом. А да почувствуваш, че имаш дом на земята, в пълния смисъл на тази дума, е нещо необикновено. Още по-необикновени бяха преживяванията ни на Рила. Те ни подбудиха да устремяваме поглед към красивото, към възвишеното. Те ни помогнаха да проникнем във вътрешния смисъл на преживяното и да приложим в живота придобитият опит. Ала как да се опише с бедната човешка реч величието на Рила и нейната красота? Как да се опише сиянието на лазурното небе денем, или трептението на звездите нощем? Как да се възпее Рила в мигове на величаво спокойствие или във време на страхотна буря? За нас Рила е едно от свещените места на земята. Тя е храм неръкотворен, създаден от природата. Рила говори!
към текста >>

76. 217. ГЕОРГИ РАДЕВ И ПОСЛЕДНАТА БЕСЕДА НА УЧИТЕЛЯ ЗА НЕГО

И там е красотата.
Защо ние жените да не може да обичаме жени? Там е кривото разбира не на любовта. Когато говорим за „женска любов" ние разбираме това, което носи мекота и топлина. А пък „мъжка любов" е това, което носи светлина. Топлината и светлината са съединени заедно, раждат сила. И там е красотата. Вие сте обичали по този начин, но не сте разбирали право.Някой ми казва, че не може да обича. Аз ще му кажа: Има ли някой човек, който не може да яде? Той трябва да каже: Не мога да обичам, както вие обичате. Това е вярно. Ти като си комар, любовта ще ти се покажа до толкоз до колкото можеш да я възприемеш като комар.
към текста >>

77. 261. ИЗКУСИТЕЛЯТ

„Сестра, виж каква красота има в тези пъстри форми.
По съборите в Търново всички бяха облечени в бели одежди. По време на съборите в София преобладаваше белият цвят, понеже през лятото времето е топло и през месец август ходехме леко облечени. Имаше години, когато много хора искаха да се наложи униформа на Братството. Веднъж на един събор Савка отива при Учителя и го пита недоволна: „Учителю, защо всички сестри не са в бели рокли и братята не са с бели панталони и бели ризи? " А той вдигна глава, вгледа се в нея, разбра какво иска и накъде е насочен въпроса й. „Сестра, виж каква красота има в тези пъстри форми. Погледни поляната и колко цветя има с различен цвят и по различен начин ухаят и създават красотата на природата и на живота." Савка млъкна. Та тези, които искаха униформи не успяха. Учителят не се съгласи. В Школата Учителят създаде всички форми на живота и показа във всички случаи как трябва да се постъпи. Затова са ценни неговите опитности с приятелите.
към текста >>

Погледни поляната и колко цветя има с различен цвят и по различен начин ухаят и създават красотата на природата и на живота." Савка млъкна.
По време на съборите в София преобладаваше белият цвят, понеже през лятото времето е топло и през месец август ходехме леко облечени. Имаше години, когато много хора искаха да се наложи униформа на Братството. Веднъж на един събор Савка отива при Учителя и го пита недоволна: „Учителю, защо всички сестри не са в бели рокли и братята не са с бели панталони и бели ризи? " А той вдигна глава, вгледа се в нея, разбра какво иска и накъде е насочен въпроса й. „Сестра, виж каква красота има в тези пъстри форми. Погледни поляната и колко цветя има с различен цвят и по различен начин ухаят и създават красотата на природата и на живота." Савка млъкна. Та тези, които искаха униформи не успяха. Учителят не се съгласи. В Школата Учителят създаде всички форми на живота и показа във всички случаи как трябва да се постъпи. Затова са ценни неговите опитности с приятелите. И затова е ценно неговото Слово.
към текста >>

78. 2. ИЗБЕЛЯЛАТА УЧЕНИЧЕСКА ПРЕСТИЛКА

Скоро ние се увлякохме в пролетната красота на парка, в цветята, в пеперудките, в пчелите и забравихме всичко.
Ще стана Учителю, ще почна да си печеля. И когато и да е, и където и да е ще Го намеря, ще Го видя и ще Го чуя този Човек! Аз искам да Го видя и да Го чуя! Почувствувах се утешена, успокоена и насърчена. С Милка нищо не споделих. Скоро ние се увлякохме в пролетната красота на парка, в цветята, в пеперудките, в пчелите и забравихме всичко. Върнахме се весели и ободрени вкъщи. Върна се и г-жа Танева. Тя ни разказа възхитена за Него и за това, което е говорил, но аз слушах равнодушно, без завист, без съжаление. Аз знаех: Животът е пред мен. Аз скоро ще го хвана с двете си ръце и ще му дам направление, каквото искам.
към текста >>

79. 3. СЕЛСКАТА УЧИТЕЛКА

Искам светлина, блясък и красота!
Защо? Защо не мога да полетя свободно накъдето си искам? На къде? На свобода, на простор, на слънце! Гнетеше ме тази нищета и материална и духовна, тази мизерия и тъпота, и еднообразие , тази сивота и делничност! Искам светлина, блясък и красота! Започнах да си ходя по-често в града, да наблюдавам как живеят онези, които останаха там. Посетих едно, две градски увеселения, една, две вечеринки. Там богатски момичета и момчета наконтени до ента степен се веселяха, танцуваха, разхождаха се, подхвърляха си двусмислености, празни, нелепи шеги, закачки... Това не ми хареса и престанах да ходя. Обърнах се към книгите, към хубавите книги. Дано да запълнят тази празнота, която почувствувах в живота си.
към текста >>

Където има красота!
Да избягам, да избягам далеч от селото, от учителството! Нищо и никой не може да ми вдъхне любов към тях. Далеч! къде? - Сама не знаех. В душата ми имаше спомен ли (какъв спомен, аз досега съм била само дете и ученичка), какво ли, за страна, за среда, за общество, където има простор и слънце. Където има красота! Къде са те? Не зная. Ще ги търся!
към текста >>

80. 5. НЕЗНАЙНИЯТ И НЕПОЗНАТ ШЕПОТ

Никъде светлина, никъде красота, никъде радост!
Когато се срещахме виждахме колко сме безпомощни и изплашени и двамата. (Той гостуваше у някакъв приятел, не беше при вуйна ми.) Крепеше ни обаче взаимната любов и загриженост един за друг. Аз не споделях с него своите несгоди и неприятности, за да не го тревожа излишно. Той също не споделяше своите, може би по същата причина. И така аз се чувствувах сама, сама, сама... Сама сред тъмно, мътно и неспокойно море. Никъде светлина, никъде красота, никъде радост! Хазаинът на вуйна ми беше почнал да се бунтува, че имала много квартиранти, печелела много от къщата му. Аз не бях квартирантка, а само гостенка. Но той не вярваше и ме пъдеше. В болницата бяха обещали да ми 9 дадат едно легло в една стая с няколко чиновнички, но още нямаше свободно. Бях притисната до стената.
към текста >>

81. 9. ПЪРВА СРЕЩА С УЧИТЕЛЯ

И някакъв особен мир, някаква особена красота, особено обаяние.
Добре, че не ни посрещна най-напред Той, да имам време да се посъвзема. Посрещнаха ни на двора сестри дошли на посещение при Него. Милка ни запозна с тях. Къщичката беше малка, бяла, спретната, дворчето - също малко, тясно, но чисто, блестящо от чистота. И какво лъхаше от тях не мога да обясня - особена белина, особена чистота. И някакъв особен мир, някаква особена красота, особено обаяние. Почувствувах се обгърната от топлота, от сигурност. Оазис. Оазис след пустинята, от която ида. Пристан, пристан след бурния океан, на който изплавах, си мислех аз. Въздъхнах си свободно и влязохме в трапезарията, където ни покани една от сестрите - Василка Иванова, която живееше в същата къща. Беше постлала голяма, дълга маса със снежнобяла ленена покривка и наредени чаши за чай за около 10-15 души.
към текста >>

82. 12. ШКОЛИТЕ - ОБЩИЯТ ОКУЛТЕН КЛАС И СПЕЦИАЛНИЯТ (МЛАДЕЖКИ) ОКУЛТЕН КЛАС

То не можа да разбере, оцени и приеме Учението на Учителя, Учение, което дава сила и живот, мъдрост и светлина, радост и красота, обич и надежда.
Това, което Той каза и направи - имаше самоотвержени братя и сестри, които посветиха 21 целия си живот да живеят край Него и да го запишат. Това е огромно, богато наследство, което Той остави на човечеството, което бъдещите поколения ще проучавам, ще се ползват от него и ще Му благодарят. Ще благодарят и на скромните труженици, които посветиха целия си живот, за да им го запазят и оставят. Дано бъдат по-умни бъдните поколения. Защото сегашното поколение излезе неразумно и неблагодарно. То не можа да разбере, оцени и приеме Учението на Учителя, Учение, което дава сила и живот, мъдрост и светлина, радост и красота, обич и надежда. Учение, което прави хората братя и сестри, а земята - рай. Ще го разберат, но след много, много и много ненужни страдания, които могат да се избегнат. Ще го разберат и ще го приемат, защото казва Христос: „Всяко Слово Божие е опитано и то няма да излезе и да не принесе плод! " А Учителят казва: „Аз изпълних пространството с моите мисли, с моето Учение! И светът няма да се отърве от моите мисли!
към текста >>

83. 13. ПОВЕСТВОВАНИЕ ЗА СПЕЦИАЛНИЯ КЛАС

" В друга лекция нарече класа: „Клас на вечната младост и красота!
Учителят беше силен и можеше да ги респектира, но когато Той си отиде ние бяхме безсилни да ги ограничим, те развихриха своите амбиции и слабости и донесоха катастрофата, която преживя Братството ни. Обичният специален клас! Галената рожба на Учителя! От нас, младите, Той очакваше нещо. В една от лекциите Той казва: „Ученикът от специалния клас може да живее колкото пожелае до пределната възраст -120 години, за да може да реализира идеалите на своята душа! " В друга лекция нарече класа: „Клас на вечната младост и красота! " Млади и красиви влязохме в него. Млади и красиви искаше да ни запази Той и ни даваше методи за това. И макар и днес главите на мнозина да са посивели и побелели и лицата променени и покрити с бръчки от тежките условия, които дойдоха за българския народ и по-специално за нашето общество, но приближиш ли при някой от тях, влезеш ли в контакт с неговата душа, ти чувствуваш младежкия му порив и красота, които трептят, трептят и те изпълват и тебе с младост, с радост, с подем и красота. Вечно млади и вечно красиви останахме и ще останем и занапред, защото вечно млад и вечно красив е идеалът, към който се стремим, идеалът на нашата душа. Крила, крила ни подари Учителят на учениците от специалния клас, с които летим нагоре и напред към Него и след Него и ще летим при всичките условия през вечността.
към текста >>

И макар и днес главите на мнозина да са посивели и побелели и лицата променени и покрити с бръчки от тежките условия, които дойдоха за българския народ и по-специално за нашето общество, но приближиш ли при някой от тях, влезеш ли в контакт с неговата душа, ти чувствуваш младежкия му порив и красота, които трептят, трептят и те изпълват и тебе с младост, с радост, с подем и красота.
От нас, младите, Той очакваше нещо. В една от лекциите Той казва: „Ученикът от специалния клас може да живее колкото пожелае до пределната възраст -120 години, за да може да реализира идеалите на своята душа! " В друга лекция нарече класа: „Клас на вечната младост и красота! " Млади и красиви влязохме в него. Млади и красиви искаше да ни запази Той и ни даваше методи за това. И макар и днес главите на мнозина да са посивели и побелели и лицата променени и покрити с бръчки от тежките условия, които дойдоха за българския народ и по-специално за нашето общество, но приближиш ли при някой от тях, влезеш ли в контакт с неговата душа, ти чувствуваш младежкия му порив и красота, които трептят, трептят и те изпълват и тебе с младост, с радост, с подем и красота. Вечно млади и вечно красиви останахме и ще останем и занапред, защото вечно млад и вечно красив е идеалът, към който се стремим, идеалът на нашата душа. Крила, крила ни подари Учителят на учениците от специалния клас, с които летим нагоре и напред към Него и след Него и ще летим при всичките условия през вечността.
към текста >>

84. 15. ХУБАВАТА ЦИГУЛКА И ХУБАВАТА БУЛКА

Но и тука както във всичко в живота, Той е сочил най-високите върхове на морал, добро и красота.
15. ХУБАВАТА ЦИГУЛКА И ХУБАВАТА БУЛКА Иска ми се тука да приложа няколко примера, които говорят, че Учителят не е бил против жененето и не е бил никога рушител на семейството и морала, както го обвиняваха църковниците. Но и тука както във всичко в живота, Той е сочил най-високите върхове на морал, добро и красота. И семейството трябва да се постави на трите основи на живота: Любов, Мъдрост и Истина. Тогава то е благословено и щастливо. Иначе носи само разочарования и нещастия. Един брат разказва: „Отивам един ден по някаква работа при Учителя. Говорихме, каквото говорихме и аз Му казвам: „Учителю, аз искам да се оженя." „Хубаво.", отговаря Учителят.
към текста >>

85. 20. ПО-МИЛ И ПО-НЕЖЕН ОТ БАЩА

Общите обеди са пълни с красота и назидание.
Първото ще избегнете, "като се научите да познавате детската душа, а второто като я обикнете. Свързва ли любов - учител и ученик успехът във всяко отношение е постигнат. Детската душа е отзивчива към красивото и доброто. Те с радост биха очистили изворчето, от което ще пият бистра водица, когато идат на разходка, с грижа ще посадят и отгледат градинката си, с любов ще нахранят гладните птиченца зиме. Нека училището ви бъде кътче на любов, радост и светлина. Общите обеди са пълни с красота и назидание. Гостуването едни у други е радост. Бог да ви благослови и помага в работата! " С тия думи ни изпрати до сред двора. Когато се обърнахме от вратата за последно сбогом, Той стоеше на платформичката пред къщичката и поклащаше глава... Величие вееше от този мъдър Учител! Величие пълнеше нощта!
към текста >>

86. 24. ИМЕННИЯТ ДЕН

-.. Не зная шумно или безшумно влязохме, но зная: Радостта, изненадата и възхищението се посрещнаха с мира, красотата и хармонията, прегръщаха се, целуваха се... Заехме местата си.
Трапезата е сложена в средата. Над нея, на покрива прозорец, голям и светъл. И най-разкошните от канделабрите на богатите и тъмни салони, не би могъл да го замени. Навярно, вечер пламваха звезди там, а денем - самото слънце. Но днес друго, бялата светлина на зимата влизаше през него. -.. Не зная шумно или безшумно влязохме, но зная: Радостта, изненадата и възхищението се посрещнаха с мира, красотата и хармонията, прегръщаха се, целуваха се... Заехме местата си. Видимо мълчание. Когато душата говори и пее, устата мълчи. След малко всяка се опомни и стаи дъх. Погледите се кръстосваха и питаха и поглеждаха навън: „Ще дойде ли? Иде ли?
към текста >>

87. 29. НА ИЗВОРЧЕТО

Той е за заоблените линии и не за правите и резките и това придава особена красота.
Чешмичката е готова, но има да се обработва, разкрасява околността. Оправят се пътечки, садят се дръвчета, довършва се - циментира се някакво кладенче близо до чешмичката. Всички помагаме. Едни носят камъчета и пясък от реката, други копаят и изравняват околността, трети циментират кладенчето. Той е при всички: наблюдава, напътва, очертава линиите. Той е за заоблените линии и не за правите и резките и това придава особена красота. Ние, сестрите, посадихме и цветя наоколо. След като работихме 2-3 часа, Той седна над чешмичката под една млада брезичка и започна разговор. Говори за целебност-та на тази вода, за слънчевата енергия, която приема изворчето, открито цял ден под слънчевите лъчи. Изворчето беше останало открито и водата се извеждаше от циментирана вадичка в красиво изградената чешмичка, така че слънцето цял ден грееше водата в изворчето и във вадичката. Говори колко хора ще идват тук да се лекуват, даже и от чужбина, ако го оставят българите, които съдържат в себе си много разрушителен елемент. Уви!
към текста >>

Говори за природата, за Бога, за красотата, която трябва да създава винаги човек около себе си, винаги да твори и никога - да руши и т.н.
След като работихме 2-3 часа, Той седна над чешмичката под една млада брезичка и започна разговор. Говори за целебност-та на тази вода, за слънчевата енергия, която приема изворчето, открито цял ден под слънчевите лъчи. Изворчето беше останало открито и водата се извеждаше от циментирана вадичка в красиво изградената чешмичка, така че слънцето цял ден грееше водата в изворчето и във вадичката. Говори колко хора ще идват тук да се лекуват, даже и от чужбина, ако го оставят българите, които съдържат в себе си много разрушителен елемент. Уви! Те много скоро го разрушиха. Говори за природата, за Бога, за красотата, която трябва да създава винаги човек около себе си, винаги да твори и никога - да руши и т.н. Когато наближи обед Той стана и се приготви да си върви. Станаха и се приготвиха всички. Трябваше, обаче, да остане някой да мокри от време на време новоположения цимент. Пожелах да остана аз. Учителят ме погледна с любов: „Имате ли нещо за обед?
към текста >>

Аз бях също едно новопосадено цвете, което се радваше на заобикалящата го красота и на красотата, която Той умееше да създава всякъде, където стъпеше кракът Му.
Дълго гледах след тях докато се закриха. Слънцето трепкаше сякаш от удоволствие. Нивите се поклащаха самодоволно. Плодовете блестяха на слънцето. Новопосадените цветя се усмихваха, изправили вече бодро главички. Аз бях също едно новопосадено цвете, което се радваше на заобикалящата го красота и на красотата, която Той умееше да създава всякъде, където стъпеше кракът Му.
към текста >>

88. 37. КАК БЕШЕ ДАДЕНО ПАНЕВРИТМИЧНОТО УПРАЖНЕНИЕ „ЛЪЧИТЕ

Зер, де сме видели ние малките същества на земята, на стария живот, живот нов на любов, на красота, на жертва, на светлина, на радост, който ни показваше и на който ни поучаваше всекидневно Този Велик Небесен Жител.
37. КАК БЕШЕ ДАДЕНО ПАНЕВРИТМИЧНОТО УПРАЖНЕНИЕ „ЛЪЧИТЕ" Целият ни живот край Учителя беше низ от изненади, трогателни изненади и радости. Зер, де сме видели ние малките същества на земята, на стария живот, живот нов на любов, на красота, на жертва, на светлина, на радост, който ни показваше и на който ни поучаваше всекидневно Този Велик Небесен Жител. Оставаше един ден до Петровден - именният и рожден ден на нашия обичен Учител. Той се празнуваше много красиво: Всичко е в треска. Салоните се измиват, двора, градините, поляната се почистват, пере се, глади се на Учителя; приготвят се провизии за стола. Ще дойдат стотици от града, пък и от провинцията да поздравят Учителя. Почистват се и частните къщи, които ще бъдат препълнени с гости.
към текста >>

89. 38. КАК ЗАУЧАВАХМЕ И УПРАЖНЯВАХМЕ ПАНЕВРИТМИЯТА

Всичко тука лъха музика и красота." Когато на другата сутрин ме заведоха на полянката и се наредих и аз в редицата и се завъртя колелото разбрах, всичко разбрах, защото го опитах.
Готвят и пеят, готвят и пеят някакви нови, красиви мелодии. На обяд добих същите впечатления. И тогава седнах и написах едно писмо в Стара Загора на моите обични приятелки - Бучка и кака Райна за танцуващите сестри: „Не зная какво е станало с тях. Те са променени. Те не ходят, а танцуват, не говорят, а пеят. Всичко тука лъха музика и красота." Когато на другата сутрин ме заведоха на полянката и се наредих и аз в редицата и се завъртя колелото разбрах, всичко разбрах, защото го опитах. И тогава написах второ писмо, което завърши така: „Старите подмладява, а младите прави да летят тя - Паневритмията дадена от нашия обичен Учител! "
към текста >>

90. 42. ЯСТИЯ ОТ РИБА

И всичко беше в идеален ред и чистота, и красота приготвено.
Всички искат да вземат участие в приготовленията. Аз бях съвсем нова, но ми се искаше и аз да взема участие и помолих сестрите да приемат и мене и аз да помагам нещо. Разбира се, те ме приеха с готовност. Ще гостува Учителя у брата - ръководител на Бургаското братство - Минчо Сотиров. И ние михме, чистихме, редихме къщата, стаята където ще бъде Той. И всичко беше в идеален ред и чистота, и красота приготвено. Дойде време и за готвене ястията за първия ден. Тогава всички и аз ядяхме риба и казваха, че и Учителят ядял риба. Видели ли са Го или само така си предполагаха, но целият обед приготвихме само от риба: разни рибници от шаран, супа от риба, пържена, майонези, хайвери и какво ли не от вкусни, по-вкусни, от майсторски, по-майсторски приготвени и естетично наредени. Наредихме една дълга трапеза в дома на ръководителя, Учителят дойде, поканиха Го на челното място, от дясната страна домакина, от лявата друг възрастен брат и цялата маса се изпълни с братя и сестри. Учителят разговаря - говори интересни работи, всички сме обърнати в слух.
към текста >>

91. 43. УЧИТЕЛЯТ ПИЕ СЪС ЗЛАТНА ЧАША

Облъхна ме една красота и един мир, които затрогнаха душата ми.
За Учителя нищо не бях чувала до тогава и те нищо повече не ми казаха от това. Пристигнах на Изгрева. Той беше току-що създаден. Тук малка бяла къщичка, спретната, приветлива, салонът бял и чист като лебед. И градинки и полянки тихи, чисти, приветливи, ухаещи на сладост. Облъхна ме една красота и един мир, които затрогнаха душата ми. Когато се появи Учителят към Когото се устремих аз останах стъписана: Та това не е човек, това е Свръхземно Същество! Такъв човек дотогава очите ми не бяха видели, пък и след това, разбира се. Аз се приближих със свещен трепет и без някой да ми е казал почувствувах, че трябва да Му целуна ръка. После смутолевих защо съм дошла. Той ме покани в малката си бяла къщичка от една стая, кацнала близо до салона и ме покани да седна.
към текста >>

92. 68. НА ЕКСКУРЗИЯ ДО БИВАКА - ЕЛ ШАДАЙ

Каква красота!
Когато завършихме молитвата, картината беше прекрасна и толкова различна от преди половин, един час. „Светлината разкрива славата на деня, а тъмнината - величието на нощта", каза Учителят тихо и продължихме нагоре. Сега разбрах какво беше онова, което дирех да назова, което чувствувах, особеното, което ме вълнуваше в нощта - нейното величие. „Тъмнината разкрива величието на нощта, а светлината - славата на деня! " И наистина, каква слава! Каква красота! Който се е изкачвал рано сутринта по планината, той знае. Лазурът е мек и приятен. Всичко е окъпано в роса. Малките птиченца, кацнали по храстите, отърсват росните си главички и запяват. Въздухът ухае на прясна трева и билки.
към текста >>

93. 69. СЪБОРНИ ДНИ НА ИЗГРЕВА

на Търновския събор на палатка, но тогава бяхме много души в една голяма палатка, та не можах да почувствувам всичката красота.
Учителят беше на палатка, софиянци също. Аз гостувах това лято у брат си в София, но за събора се качих на Изгрева. Бяха дошли приятелките ми от Стара Загора Бучка и Олга.Блажева. Настаниха ни трите в една палатка. „Боже, че хубаво било на палатка." Аз бях през 1925 г. на Търновския събор на палатка, но тогава бяхме много души в една голяма палатка, та не можах да почувствувам всичката красота. А сега сме само трички и то приятелки. Бучка като по-сръчна и по-пъргава от нас ни направи едно общо, меко и удобно легло на земята. Околовръстна палатката отвътре вързахме въженца и си накачихме по тях дрехите. Това беше в нашият гардероб. Олга, която беше много духовита, подхвърля всевъзможни шеги, Бучка възклицава от радост и удоволствие и реди, и подрежда палатката, аз помагам по нещичко и само слушам, гледам, вълнувам се мълчаливо и си мисля: Какъв красив живот.
към текста >>

94. 70. САЛОНЪТ НА ИЗГРЕВА

Няма да стигне ни време, ни хартия, ни мастило да се опишат всичките дни от живота ни прекарани край Учителя в продължение на 25-30 години -все разнообразни и неповторими по красота, по чудеса, по величие.
сутринта всички сме изпълнили новия бял и светнал салон, насядали по пода, понеже нямахме още столове. С неизразима радост в душите слушаме незабравимото Слово на Учителя, което се излива като поток, като река сутринта в 5 часа и в 10 ч. преди обед и в 4 часа след обед щедро, щедро по 2-3 часа непрекъснато, което е събрано в томчето „Пътят на ученика" - съборни беседи от 1927 г. Няма да стигне ни време, ни хартия, ни мастило да се опишат всички съборни дни, които ставаха редовно всяко лято на Изгрева до 1944 г. И биваха все разнообразни и неповторими. Няма да стигне ни време, ни хартия, ни мастило да се опишат всичките дни от живота ни прекарани край Учителя в продължение на 25-30 години -все разнообразни и неповторими по красота, по чудеса, по величие. И аз вече започнах да се обърквам за какво да пиша по-напред, Боже мой. Кое е по-важно и кое не е? Та нима когато е в градината и оправя клончетата на дървото е маловажно? Нямаше плодна градина в София или другаде, която да ражда повече плод от изгревската. Дърветата с ниско сведени до земята клони биваха отрупани с плод: жълти, сочни, сладки круши, едри червени ябълки, череши, вишни, вишнапи, праскови, които нямаха толкова листа, колкото плод.
към текста >>

95. 71. ПЪРВИЯТ ДЕН НА ПРОЛЕТТА

Изгревът тържествуващ - чист, блестящ от красота и радост.
Много закъснях. Привечер е. Западът е розов и резедав. Витоша синкава и бяла. Електрическите лампи блясват разноцветни скъпоценни камъни по бялата й одежда. Изгревът тържествуващ - чист, блестящ от красота и радост. С тре- 94 петно сърце пристигам и търся Него - Учителят. Няма Го в стаята Му. Той е зает някъде с гости - с братята ръководители от провинцията. Търся да отседна някъде. Стаите за гости са препълнени.
към текста >>

Аз тръгвам по алеите на Изгрева да се радвам в привечерната тишина на предпролетната красота и блясък на Изгрева.
Закъсняла съм. Чудно. Не е останало нито едно местенце за последния гост. Аз съм последният гост. Не се умъчнявам, но се радвам. Радостно ми е, че толкова много хора са дошли от провинцията. Аз тръгвам по алеите на Изгрева да се радвам в привечерната тишина на предпролетната красота и блясък на Изгрева. (Тогава нямаше улици и нямаше огради. Имаше дворове-градинки и алеи между тях.) Каква тишина! Въпреки, че в пазвите му са приютени стотици хора. Каква красота! Вечерна красота, въпреки че светилото дневно е залязло.
към текста >>

Каква красота!
Радостно ми е, че толкова много хора са дошли от провинцията. Аз тръгвам по алеите на Изгрева да се радвам в привечерната тишина на предпролетната красота и блясък на Изгрева. (Тогава нямаше улици и нямаше огради. Имаше дворове-градинки и алеи между тях.) Каква тишина! Въпреки, че в пазвите му са приютени стотици хора. Каква красота! Вечерна красота, въпреки че светилото дневно е залязло. Какъв блясък! Вечерен блясък от грейнали прозорци и врати. Аз вървя и тананикам някаква песничка. "Не търся вече място за нощуване.
към текста >>

Вечерна красота, въпреки че светилото дневно е залязло.
Аз тръгвам по алеите на Изгрева да се радвам в привечерната тишина на предпролетната красота и блясък на Изгрева. (Тогава нямаше улици и нямаше огради. Имаше дворове-градинки и алеи между тях.) Каква тишина! Въпреки, че в пазвите му са приютени стотици хора. Каква красота! Вечерна красота, въпреки че светилото дневно е залязло. Какъв блясък! Вечерен блясък от грейнали прозорци и врати. Аз вървя и тананикам някаква песничка. "Не търся вече място за нощуване. Вечерта е топла.
към текста >>

96. 73. НА МУСАЛА

Тайнственост и красота.
- Приказка от „Хиляда и една нощ". Поемаме през усойната и влажна вековна борова гора на Чам Курия. Мирис на смола и здравец. Вадички, потоци лъкатушат успоредно с пътя, пе- . нят се, бълбукат, пеят... На места го пресичат и ние минаваме по красиво изработени от борово дърво мостчета. Тайнственост и красота. Напущаме Чам Курия и непосредствено навлизаме в боровите гори на Рила, които имат същия характер отначалото. Тук вече шумът от потоците и реките става по-силен, понеже се спущат от по-големи височини. Някъде гората отстъпва на по-широки, голи пространства, където можем да видим по-голям къс синьо небе и слънце. На места газим до колене буйна трева и всевъзможни билки и цветя. Особено са незабравими омайничетата, едрите маргарити, горските теменуги и незабравките.
към текста >>

Не Той ли ни запознава и разкрива красотата и величието на природата и Бога?
Трябват минути, за да се опомниш. Трябват минути, за да се върнеш там от дето си излетял и стъпиш на най-високата точка на земята в Балканския полуостров - Мусала (2925 м). Тогава започваш да шепнеш молитва и да пееш благодарствен химн на чудото, което си видял. Обща молитва и обща песен. После заобикаляме Учителя да Му целунем ръка и да Му благодарим. Не Той ли ни запознава и разкрива красотата и величието на природата и Бога? Да, Той! Иначе щяхме да дремем във всекидневната делничност, в долината на живота. А Той ни издига в шеметни и физически, и духовни висини и ни показва невъобразима красота! Започваме да пеем: 5]„Добре дошъл, добре дошъл Учителю на Мъдростта! Добре дошъл, добре дошъл Учителю) на Любовта!
към текста >>

А Той ни издига в шеметни и физически, и духовни висини и ни показва невъобразима красота!
Обща молитва и обща песен. После заобикаляме Учителя да Му целунем ръка и да Му благодарим. Не Той ли ни запознава и разкрива красотата и величието на природата и Бога? Да, Той! Иначе щяхме да дремем във всекидневната делничност, в долината на живота. А Той ни издига в шеметни и физически, и духовни висини и ни показва невъобразима красота! Започваме да пеем: 5]„Добре дошъл, добре дошъл Учителю на Мъдростта! Добре дошъл, добре дошъл Учителю) на Любовта! " Слънцето се издига неимоверно бързо и неимоверно бързо усилва своята топлина. Бърза да сгрее премръзналите ни ръце и крака. Но кой ли пък ги е усещал досега?
към текста >>

Слово, което не отстъпва по светлина, по красота от тези, които видяхме преди малко.
Но кой ли пък ги е усещал досега? Едва сега чувствуваме, че са премръзнали. Пием топла водица от нарочно донесени термоси, сядаме около Учителя. Започва Словото. Слово на Мусала. Слово, което не отстъпва по светлина, по красота от тези, които видяхме преди малко. Целият преди обед прекарахме там милвани от топлото, лъчезарно, мусаленско слънце, радвайки се на красивите картини, които ни заобикаляха от всички страни: на 1ог пиринска Македония, та чак до Бяло море, на север - Балкана, Дунавската равнина, та чак до Дунава, на изток погледът се губи над Рила и Родопите някъде из Тракия, а на запад потъва в безкрайността!... И красота, и радост, и вдъхновение! „Вдъхновение, вдъхновение, вдъхновение, вдъхновение, ти си благословение! " Пеем всички. И лекота!
към текста >>

И красота, и радост, и вдъхновение!
Пием топла водица от нарочно донесени термоси, сядаме около Учителя. Започва Словото. Слово на Мусала. Слово, което не отстъпва по светлина, по красота от тези, които видяхме преди малко. Целият преди обед прекарахме там милвани от топлото, лъчезарно, мусаленско слънце, радвайки се на красивите картини, които ни заобикаляха от всички страни: на 1ог пиринска Македония, та чак до Бяло море, на север - Балкана, Дунавската равнина, та чак до Дунава, на изток погледът се губи над Рила и Родопите някъде из Тракия, а на запад потъва в безкрайността!... И красота, и радост, и вдъхновение! „Вдъхновение, вдъхновение, вдъхновение, вдъхновение, ти си благословение! " Пеем всички. И лекота! „При първи лъч на слънцето вдъхнали ли сте лекий дъх на Мусала? " Мусала, Мусала, Мусала!
към текста >>

97. 75. ЛЕТУВАНЕ НА СЕДЕМТЕ РИЛСКИ ЕЗЕРА

Въздъхваш и тръгваш нагоре приготвил се за новата красота, за новите чувства и изживявания, които ще бъдат по-силни.
Краката ни стъпват по мека, дебела трева, поляната край първото езеро! Първото езеро. За пръв път видяно, то ти вдъхва чувството, че си в храм. Разляло спокойно синкавите си води във вечерния здрач, заобиколено с меко заоблени върхове облечени в клек, буди желание за молитва. Ти сваляш шапка и потъваш в благодарствена молитва. Въздъхваш и тръгваш нагоре приготвил се за новата красота, за новите чувства и изживявания, които ще бъдат по-силни. Когато пристигаме при Второто езеро, вече почти е тъмно. Нещо грандиозно ни обгръща. Едрите звезди са вече над нас. Чувствуваш, че всичко е много красиво и величествено, но умората е голяма. Ние само тръпнем и гледаме по-скоро да се приютим край огнището или в някоя палатка и да починем.
към текста >>

Ето го и той впрегнал златна колесница пристига царствен и величествен с всичкия си блясък и красота!
И художниците, и поетите трябва да дойдат тук. Какво ще почерпят от тесните ателиета и задушни кафенета и питейни заведения? Но, ето го и очакваният наш приятел, за когото сме до! или. Лъч, два, три. Сноп лъчи възвестяват неговото идване. Ето го и той впрегнал златна колесница пристига царствен и величествен с всичкия си блясък и красота! „Изгрява слънцето, праща светлина, носи радост за живота тя! " Приветствуваме го с песен. Той ръси злато. Учителят ниже своите бисери. Стенографите пишат.
към текста >>

- Да почувствуваш красотата на живота и да се потопиш в нея.
колко е приказно! Не ти се става. Не ти се отива. Не ти се прекъсва това блажено състояние, в което си се потопил. Що е блаженство? - Да почувствуваш красотата на живота и да се потопиш в нея. " На връщане настигам група братя и сестри, които под ръководството на Учителя оправят една пътечка и правят мостче на една вадичка, от едри големи плочи. В течение на летата прекарани тук ние оправихме всички пътища и пътечки, направихме мостчета, изчистихме изворчета, направихме чешмички из околността, като започнеш от височината над Вада и хижа Скакавица, та чак до връх Дамга. Навсякъде където стъпеше кракът на Учителя се внасяха подобрения. ЧЕШМИЧКАТА Днес ще направим чешмичката, там на изворчето откъдето си взимах-ле вода досега за пиене и готвене. Веднага след закуска тръгваме.
към текста >>

А когато сложиха и мраморният чучур, представляващ шепа от познатите нам и обични ръце и пръсти, из които заструи щедро, щедро бистра като сълза планинска вода, надмина всяка красота и всяка радост.
Ще я настелем с бели плочки и ще я украсим с бели дребни камъчета. Приказка! Наистина, че е приказка! На чело стоят два големи камъка с особено красиви форми. По-големият е царят, по-малкият - царицата. Край тях -няколко по-дребни късове - царският антураж. А когато сложиха и мраморният чучур, представляващ шепа от познатите нам и обични ръце и пръсти, из които заструи щедро, щедро бистра като сълза планинска вода, надмина всяка красота и всяка радост. В бъдеще тук ще се шепнат молитви, ще се пеят песни, ще се създават приказки и поеми, ще се изливат Божествени Слова... Нашата чешмичка! Обичната наша чешмичка, станала символ на Божествения живот и Божественото Слово, което се излива през шепата на Божествения Пратеник! Нашата чешмичка, толкова простичка и толкова царствено красива ще пои и възпитава в бъдеще стотиците и хилядите, които ще минават от тук и ще четат думите изчукани на канарата над нея: „Братя и сестри, майки и бащи, приятели и странници, учители и ученици, слуги и господари, вий, служители на живота отворете сърцата си за Доброто и бъдете като този извор! " От бял млечен кварц братята пак под ръководството на Учителя направиха тъй нареченият „охл1ов" на полянката над второто езеро до огнището. Спираловидно и амфитеатрално наредени един до друг почти споени бели камъни, които на върха завършват с един конусовиден камък във вид на охлюв.
към текста >>

98. 76. СУРОВИ ПРЕЖИВЯВАНИЯ БУРЯТА

Тука идват само любителите на красотата и овчарите.
Насядали по блоковете ние слушахме нечувани слова за чистотата и дълбочината на човешката душа. Имаме и снимка от там за спомен с французите. Махабур е петото езеро или Бъбрекът, което има форма на бъбрек. То е дълбоко, много дълбоко, тъмносиньо и с още по-чиста, бистра и прозрачна и по-студена вода. Тук вече няма риби и рибарите не идват до тук. Тука идват само любителите на красотата и овчарите. Пред него има една огромна поляна с мека като кадифе трева - килим. Много често тука Учителят ни е извеждал за Паневритмия. Гледките от тука са прекрасни. След Паневритмията оставаме на слънце и държи беседа. Тук е дадена и песента „Весел ти бъди".
към текста >>

Боже, колко красота си създал Ти за човека!
Кадифе и лазур! И розова омара! И лек сребрист воал! А под краката ти килим от най-ароматната мащерка, която разлива щедро и щастливо аромата си под стъпките ни. Особено под Неговите стъпки! Боже, колко красота си създал Ти за човека! А човекът? Колко още не е достоен той за всичко това. За това е дошъл Той на земята. Да го издигне, да му отвори очите за тази красота и да го направи достоен. Затова Той - 70, 75, 80-годишен, неуморен като младеж върви пред всички и говори, говори, говори... Спира се тук и там с простряна ръка сочи, обяснява, разказва легенди, разказва за невидимите обитатели-адепти на Рила, за невидимите строители-архитекти и т.н... Там долу е Пазар-дере.
към текста >>

Да го издигне, да му отвори очите за тази красота и да го направи достоен.
Особено под Неговите стъпки! Боже, колко красота си създал Ти за човека! А човекът? Колко още не е достоен той за всичко това. За това е дошъл Той на земята. Да го издигне, да му отвори очите за тази красота и да го направи достоен. Затова Той - 70, 75, 80-годишен, неуморен като младеж върви пред всички и говори, говори, говори... Спира се тук и там с простряна ръка сочи, обяснява, разказва легенди, разказва за невидимите обитатели-адепти на Рила, за невидимите строители-архитекти и т.н... Там долу е Пазар-дере. А далеч - Калинините върхове с езерото Карагьол. Водил ни е и там. водил ни е и на Еленин връх. Цялата околност е обходена, проучена, обгърната с поглед, възлюбена.
към текста >>

Каква красота!
водил ни е и на Еленин връх. Цялата околност е обходена, проучена, обгърната с поглед, възлюбена. Тук всичко е Божие и следователно - наше. Веднъж Той ни го завеща: „Всичко това е направено за вас и Аз, от името на Бога, ви го завещавам! " Колко радост беше тогава. Каква красота! Какво богатство! Ние се чувствувахме тогава най-богатите хора на света. Ние и сега, когато съумеем да се изкачим до тези прекрасни висини по дух се чувствуваме най-богатите хора на света, макар да са ни взели всичко. Кой може да ни отнеме лазура, слънцето, високите върхове, красотата? Те са наши.
към текста >>

Кой може да ни отнеме лазура, слънцето, високите върхове, красотата?
" Колко радост беше тогава. Каква красота! Какво богатство! Ние се чувствувахме тогава най-богатите хора на света. Ние и сега, когато съумеем да се изкачим до тези прекрасни висини по дух се чувствуваме най-богатите хора на света, макар да са ни взели всичко. Кой може да ни отнеме лазура, слънцето, високите върхове, красотата? Те са наши. Всичко, що е красиво е наше. Защото ние го ценим, любим и му се радваме. Всичко що е тленно може да ни се отнеме, но нетленното - никога! А във всичко видимо е скрито нетленно богатство.
към текста >>

Красотата на живота!
Всичко що е тленно може да ни се отнеме, но нетленното - никога! А във всичко видимо е скрито нетленно богатство. Ето, това ни завеща Той! Нетленното! Духа на нещата! Красотата на живота! за което другите хора са слепи. А Той ни отвори очите за невидимото, за красивото, за вечното! Ако се изкачим до Седмото езеро или до Дамка ние няма да се върнем по същия път, но ще продължим по тесния ръб между Урдините езера и Чанаците. Ще посетим нашия специален любим салон - „Салонът на съзерцанието", който надвесва скалите си над двата Чанака или както Учителят ги е прекръстил Езерото на Съзерцанието и Езерото на Чистотата и ще се спуснем надолу през Езерото на Чистотата и ще се върнем на Елбур. Ако пък сме излезли по пътечката към Чистотата, ще се върнем през Седемте езера.
към текста >>

99. 77. ЛЯТО 1939-то

Не, Той ли ни доведе тука и ни разкри и ни сроди с неизбродимата красота на природата и Величието на Бога?
Щастлива беше всяка пътечка, която познаваше стъпката Му. Щастливо беше всяко камъче, всяка тревица, всяко цветенце, до ко ито се докосваше Той. Щастливи бяха водите на пенливите вадички и поточета, над които минаваше и те пееха неспирно и оживено. Щастливи бяха езерата, върховете, канарите. Но най-щастливи бяхме ние, които Го познавахме и тръгнахме след Него. Не, Той ли ни доведе тука и ни разкри и ни сроди с неизбродимата красота на природата и Величието на Бога? Гостите французи малко закъсняха. Те дойдоха към средата на летуването; Но ето ги и тях. Колко са скромни и смирени тези французи. Колко са скромни и смирени тези професори,'художници, учители, културни хора от Париж, Лино, Марсилия, Тулон и т.н. Колко са топли и сърдечни.
към текста >>

Не изкуството ли е, който ни разкрива красотата на Вселената и живота и ни възвисява и ни прави по-добри, по-човечни и ни приближава към Бога, Който е самото добро, самата красота, самата Л1обов?
Досега само религията, изкуството и науката са придвижвали света напред. И то чистите: Религия, изкуство и наука! Защото понякога в тях се вмъква и политиката и тогава ги опорочава и тях. За мене и изкуството е религия, и науката е религия. Защото не науката ли е, която ни разкрива законите, тайните на Битието, на Вселената и величието на Твореца? Не изкуството ли е, който ни разкрива красотата на Вселената и живота и ни възвисява и ни прави по-добри, по-човечни и ни приближава към Бога, Който е самото добро, самата красота, самата Л1обов? Изкуството и науката са двете ръце на Бога, чрез които Той работи в света. Религията е техният синтез. Какво са псалмите на Давида? - Висша не надмината поезия! Какво са притчите на Соломона?
към текста >>

Да възлюбиш изкуството, значи да възлюбиш Бога -Неговата красота!
Какво е Евангелието? - И едното, и другото! Какво е Словото на Учителя? - Най-висшата поезия и музика, най-висше знание и мъдрост. Да изучаваш науката значи да изучаваш Бога! Да възлюбиш изкуството, значи да възлюбиш Бога -Неговата красота! Това могат да разберат само истинските хора на науката и изкуството. Учителят казва: „Учените по пътя на своите научни изследвания ще стигнат до Бога! " Нима не четем в биографиите на великите, учени мъже на изкуството, как благоговеят пред онова, което откриват и творят? Те всички са били дълбоко религиозни и озарени свише. Те са били истински служители на Бога.
към текста >>

100. 82. ТОЙ СЕ ВЪРНА ЗА НАС