Търсене в текстове за 'Красотата'

БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )

А музикалният мотив без текст на даден език въздействува само със звучната линия и красотата на хармонията.
Това изкуство Той владееше до съвършенство. Не винаги великото Слово на Битието можеше да се облече в скромната дреха на българската реч. Ето защо Той си служеше с езика на непознати, древни народи, за да изрази съдържанието на музиката, че е дълбока сфера на необятни светове. Често тези песни са съставени от една единствена дума. Тогава Той казваше, че тази дума изразява велики процеси в живота, които не могат да се облекат в краткия текст на дадена песен. А музикалният мотив без текст на даден език въздействува само със звучната линия и красотата на хармонията. Там, където текстът отговаря на действеното съдържание, музикалните тонове изграждат музиката, като най-изисканото изкуство. Музиката на Учителя е характерна с това равенство. Творческият акт при Него е известен с абсолютна непосредственост. Той предаваше музиката в оригинал, така, както тя се носи и съществува в пространството. Често Неговата музика привлича онези съзнания, в които е зародена.
към текста >>

2. 5_06 Песните на Учителя

БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )

Енергия, воля и красотата на братския живот.
Дотогава са се пеели евангелски и черковни песни. Текстът на тази песен е даден от писателя Михалаки Георгиев, по идея на Учителя. А мелодията е от Учителя. Шуми Учителят обичаше много тази песен. Напред да ходим Това е химн на Бялото Братство. Енергия, воля и красотата на братския живот. Сърдечен зов Гледай да почувствуваш живота и след туй да намериш начин да го изразиш. С тези песни е свързан братският ни живот през Школата. Когато ги пеем, ние се свързваме с тях. Време е да вървим Съдържанието трябва да мине през сърцето ти, за да преживееш песента. Сине мой, пази живота Мелодия и текст от ученик от 1922 година.
към текста >>

3. 5_07 Закони на музиката

"Закони на музиката" Музикалн и закон и направляват света Виж красотата на цветята!
"Закони на музиката" Музикалн и закон и направляват света Виж красотата на цветята! Тя не е преходна. Това е красота в движение. Красотата не отминава безвъзвратно, а се възвръща по законите за работа на своето време и ние пак се срещаме с нея. Долавяме я като музика. Учителят пее и свири "Ние знаем че във всички бури на живота победата е наша.
към текста >>

Красотата не отминава безвъзвратно, а се възвръща по законите за работа на своето време и ние пак се срещаме с нея.
"Закони на музиката" Музикалн и закон и направляват света Виж красотата на цветята! Тя не е преходна. Това е красота в движение. Красотата не отминава безвъзвратно, а се възвръща по законите за работа на своето време и ние пак се срещаме с нея. Долавяме я като музика. Учителят пее и свири "Ние знаем че във всички бури на живота победата е наша. Нас нищо не може да ни победи, защото Истината е с нас. Ние не се борим и не се страхуваме, а смело вървим напред в първите редове" - казва Учителят в една песен. (Из неиздадените мисли: "Свещени думи на ученика") Ултразвуковит е гами Някои птички, животинки и насекоми издават звуци, пеят.
към текста >>

4. 8_01 Песните на Учителя

ПОВЕСТВМОВАНИЕ ВТОРО - ЛЕТОПИС ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

Ще Ти служа през цялата Вечност." Като погледне небето, слънцето, облаците, простора, дърветата, цветята, тревите и прочее, човек да преживее величието на Бога, да се изпълни с благоговение към Бога за красотата, реда, хармонията, които царуват в природата и Трогнат, да произнесе тази формула с всичкото си сърце и душа.
"Велик си, Ти, Господи. Велики са Твоите дела. Велико е Името Ти над всичко. Изпращам към Тебе своята любов. Във всичко и във всички виждам Тебе и любя Тебе. Ще Ти служа през цялата Вечност." Като погледне небето, слънцето, облаците, простора, дърветата, цветята, тревите и прочее, човек да преживее величието на Бога, да се изпълни с благоговение към Бога за красотата, реда, хармонията, които царуват в природата и Трогнат, да произнесе тази формула с всичкото си сърце и душа. Хубаво е тази формула да се произнася всеки ден.
към текста >>

5. ПРИМЕРИ ИЗ ЖИВОТА НИ С УЧИТЕЛЯ - БОРИС НИКОЛОВ. 1. ТРИТЕ МАСЛИНКИ.

ТОМ 2

За Него,един от големите окултисти Рене Генон е казал: „Той е най-големият магнитна човешките души, Който някога е слизал на Земята." Онова, с което ни привличаше Учителят беше красотата и свободата.
БОРИС НИКОЛОВ 1. ТРИТЕ МАСЛИНКИ Първите години, когато дойдохме при Учителя, дойдохме голяма група младежи като ято птички от всички краища на страната. Дойдохме ние от различни идейни течения, защото тогава имаше богат идеен живот. Ние бяхме въодушевени от Високият идеал, търсехме красивият, свободен, братски живот. Когато намерихме Учителя, ние вече не се отдалечихме от Него. За Него,един от големите окултисти Рене Генон е казал: „Той е най-големият магнитна човешките души, Който някога е слизал на Земята." Онова, с което ни привличаше Учителят беше красотата и свободата. В онова време Учителят държеше своите беседи на ул. „Опълченска" 66 в дома на Гумнерови, където и живееше. Салон нямаше. Една малка стаичка препълнена с посетители, но Учителят беше намерил изход. Той сядаше до отворения прозорец и от там говореше.
към текста >>

6. 07. ПОСВЕЩЕНИЕ

Псалмопевецът казва: „Всяко дихание да слави Господа." Цветята славят Господа с красотата си.
Всичко в живота служи, за да се изяви Господ. Нема по хубаво от това, да те посети Господ и ти да Го посетиш. Внимавайте за вътрешния свой живот, за своите мисли и чувства. Внимавайте да не огорчавате Господа, защото ще ви постигне участта на „Града". Вярно е, че света, в който живеем е пълен с опасности, но вярно е и това, че в него опитваме Божията милост и благост. Псалмопевецът казва: „Всяко дихание да слави Господа." Цветята славят Господа с красотата си. Плодовете - със сладостта си. Човек слави Господа с делата си. В Живота на Цялото всяко същество има своето място, предназначение и служба. От човека излизат лъчи, невидими, но реални. Те представят сложен комплекс - в тях участват: умът, сърцето, волята и характера с всички онези сили, дарби, добродетели, които човек е придобил през вековете.
към текста >>

7. 24. СЛОВО НА БРАТ БОРИС ПРИ ЗАМИНАВАНЕТО НА БРАТ БОЯН БОЕВ

Едно в красотата, едно в мъдростта и знанието, едно в Любовта, едно в доброто, едно с делото на обичния ни Учител.
Там неговата свята творческа работа продължава. И не само това. Аз му пожелавам същия светъл път и в душите на онези, които в бъдеще ще дойдат и ще го познават. Ще го обичат, защото не може никой, който познава брат Боян да не го обича. СПОМЕН ЗА БРАТ БОЯН Обични брат Боян, ние ще бъдем отново в Божествения живот както сме били до сега. Едно в красотата, едно в мъдростта и знанието, едно в Любовта, едно в доброто, едно с делото на обичния ни Учител. Винаги заедно и на Небето. В молитвата ще бъдем заедно, във всички най-хубави моменти на живота ние ще бъдем наедно. В работата, в творчеството, в жертвата за делото, свято за нас, ще бъдем наедно неразделни. Заместникът на брат Боян Някои имат желание да управляват Братството. Какво Братство ще управляват те?
към текста >>

8. 25. ИЗЛИЗАНЕ ПРЕЗ СЕЛО ГОВЕДАРЦИ

Долу, от самото начало ни порази красотата на природата, нейната девственост, тишина и чистота.
Семейството му живееше в Дупница и отначало някои от нашите приятели преспиваха в дома му. Още през 1930-31 г. той пое грижата за изнасянето на багажа. Така започнахме да излизаме след 1932 г. през Говедарци и постепенно се обзаведохме на второто езеро като на наше постоянно място. Долу, от самото начало ни порази красотата на природата, нейната девственост, тишина и чистота. Пътеката върви покрай рекичката, която слиза от Урдината долина и която е доста буйна река, кристално чиста, богата с пъстърва, а наоколо борови гори, които се издигат високо между скалите, донесени някога от ледниците. Така си'пътувахме през тези чудни години със спокойствие и вътрешно разширение на духа. Тази красота ни хранеше. От време на време горите се отдръпваха и се откриваха чудни гледки на планините, върховете, долините, а планинското небе бе над нас. Правеше впечатление тази непокътнатост на природата.
към текста >>

9. 47. ГЛАВАТА НА СЕДЕМТЕ ЕЗЕРА - „ШЕМХАА

Тука наистина може да се почувства красотата на планинския живот.
47. ГЛАВАТА НА СЕДЕМТЕ ЕЗЕРА - „ШЕМХАА" Това е най-високото и най-малко езерце от 7-те Рилски езера. Учителят го нарече „Шемхаа", което значи „главата". То е скромно, тихо и самотно езерце. Няма никакви особени претенции, долината му е широка, огрявана от слънцето. И то е едно рядко построено сърце. Тука наистина може да се почувства красотата на планинския живот. Човек може да се присегне и да си гребне с шепа вода, че и да си сръбне. Толкова е то достъпно за човешките ръце. Но то е недостъпно за онези, които в себе си не носят чистотата. Защото само в чистотата човек може да се огледа. Огледалният образ на езерото е необикновен.
към текста >>

10. 64. ИСТИНСКАТА РАБОТА

Бъдете будни за красотата.
Знанието, което Учителят даде в Школата, е път. То се разбира и озарява от вътрешна светлина постепенно. Като се прилага, то се превръща в сила. Това е живо знание. То расте заедно с ученика и принася плод, „като житното зърно - 30, 60, 100". Бъдете будни за красотата. Всяка красива проява е израз на Божествения живот. Отдавайте внимание и почитание и на най-малката красота. Тя иде от Единния, Вечния Източник и води към Него. Търсенето на красотата е първата стъпка в духовния път. Движете се в Природата като в Храм, с чувство на благоговение и чистота.
към текста >>

Търсенето на красотата е първата стъпка в духовния път.
То расте заедно с ученика и принася плод, „като житното зърно - 30, 60, 100". Бъдете будни за красотата. Всяка красива проява е израз на Божествения живот. Отдавайте внимание и почитание и на най-малката красота. Тя иде от Единния, Вечния Източник и води към Него. Търсенето на красотата е първата стъпка в духовния път. Движете се в Природата като в Храм, с чувство на благоговение и чистота. Тогава тя ще ви проговори, ще ви се открие и вие ще видите зад външните форми, онзи Разумен Свят, Който работи в нея. Работата над себе си е трудна, защото като работи над себе си, човек работи и върху онези души, с които е свързан. Чрез молитвата човек черпи сили, и търси ръководството на Великия, Разумен Свят в тази трудна работа. Той не познава нейния характер, не знае мъчнотиите, които се срещат в нея.
към текста >>

11. 5. ШКОЛА ИЛИ АКАДЕМИЯ

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

Красотата на античното изкуство, изразено в постройки, статуи, вази и пр., както и всички възвишени форми в изкуството на всички времена, носят отражение на тия съотношения на числата.
Тия въпроси за материята, разпадането на атомната енергия са разгледани от Учителя в беседите му през 1925-26 г. Още тогава Той е предвидил, че науката ще стигне до днешното напредничаво разбиране и ще признае твърденията на окултизма. 8. Тодор Симеонов - „Идея и число". В творчеството на природата съотношенията на числата взема голяма участие. В неорганическата природа преобладава числото 6 (снежинки, минерали, раковини и др.), а в органическия цвят - числото 5 (цветовете на растенията и др.). Красотата на античното изкуство, изразено в постройки, статуи, вази и пр., както и всички възвишени форми в изкуството на всички времена, носят отражение на тия съотношения на числата. Числото 5 е изразител на развитието на новата култура, която иде. Това е „Пантаграмата" на окултизма, предадена на Братството ни от Учителя. 9. Антон Петков - „Педагогическите идеи на Учителя, приложени в моята учителска практика". От приложение на педагогическите идеи на Учителя в училището, добих чудесни резултати. Това показва, че новото училище трябва да бъде съградено върху идеите на Учителя.
към текста >>

Майките, които родиха децата на красотата, пак ще ги родят и ще донесат на човечеството оная радост, която му е обещана.
Човек трябва да се научи да живее музикално, както казваше нашият Учител. Музиката трябва да се счита за най-първия закон на възпитанието. Бялото Братство е построено на музиката. Като Изброи всички видове изкуства, сказчикът заключи: Изкуството е път към Мъдростта и Истината, която ще освободи заробения човек. Непобедимият човешки дух намира своя път. Майките, които родиха децата на красотата, пак ще ги родят и ще донесат на човечеството оная радост, която му е обещана. Според съобщената по-рано програма, четенето на беседите в братския салон продължава четири пъти в седмицата. Всички братя и сестри тук се подвизават добре, посещават редовно тия беседи, а в неделен ден имаме посетители и външни хора, съмишленици на Братството. Съобщава Ви се за сведение, че на 2.ХII. т.г. сутринта се прочете от тома „Учение и работа", беседата „Причинния свят", а на 10 часа - от тома „Дали може", беседата „Дух Господен"; в сряда - 5.ХII. т.г. се прочете от лекциите II година на Общия окултен клас, беседата „Съмнение и воля", а на 7.ХII.
към текста >>

12. І.2.ПОСЛЕДНАТА ПАНЕВРИТМИЯ С УЧИТЕЛЯ, НА ВРЪХ МУСАЛА - 22.VII.1940 ГОДИНА

Но красотата си е красота и пътят си е път.
На всички, посетили не веднъж Рилския първенец, е познат пътя до върха. Врязъл се дълбоко в долината, пътят дружи с буйните Мусаленски води. От край време пътеката е една и съща. Особено са примамливи онези места, където бистро струйните талази обилно заливат огромни камъни, заоблени от „меката" ръка на реката. От векове, тя по един и същ начин сигурно милва ръбатите камъни и притъпява тяхната острота. Но красотата си е красота и пътят си е път. А ние трябваше крачка след крачка да възлизаме все по-нагоре, към „Велчово мостче". Групата навреме спря пред тераската и се разположи на стан в обичайния стил. Млади, яки и силни братя подредиха огнище, сложиха малки чайници и всеки търсеше място за отмора и почивка. Тук слънцето по-бързо се скрива, а когато настъпи нощният здрач, по-дълго се изчаква появата на големите и блестящи звезди. Долината е твърде дълбока, облесена много добре с борови и клекови гори.
към текста >>

Красотата на зазоряването е мистична, а присъствието на УЧИТЕЛЯ на върха е Божествено явление.
По средата на проточилата се верига бе нейде Борис Николов и брат Боев, а най-подире останах аз, да придружавам тези, които се движеха по-бавно. От край време, при общи екскурзии, винаги си разделяхме задачата за съпровода на приятелите. Това бе едно от поръченията на УЧИТЕЛЯ! На зазоряване групите преминаваха през поточето от последното езеро, наречено „Окото", поизплакваха си още просънените очи и поемаха последните стръмни серпантини към върха. Утрото завари почти всички готови да посрещнат първия слънчев лъч, който трябваше да се появи на съвършено ясния хоризонт. Красотата на зазоряването е мистична, а присъствието на УЧИТЕЛЯ на върха е Божествено явление. Лумна първият слънчев лъч. Запя се в полуглас песента „Духът Божий", произнесе се „Добрата молитва", прозвуча и песента „фир-фюр-фен" и наново всички произнесоха молитвата „Пътят на Живота", след която като хармоничен акорд бе подет мотива „АУМ" - заредуваха се и други свещени формули, произнесени за първи път от УЧИТЕЛЯ, след което чухме кратко слово. Слънцето бе изкачило небосвода, когато заиграхме първите шест упражнения. И ето, че настъпи и момента за Паневритмията - моят концертен изпит! Въпреки прохладата на върха, настройката на цигулката ми бе добра.
към текста >>

13. І.7. ЕДИН ДЕН ОТ ЛЕТУВАНЕТО НА РИЛСКИТЕ ЕЗЕРА

Неповторима е красотата на циркуса, издялан от длетото на големи и тежки ледници, тогава, когато студът е царувал на нашето полушарие, а за тях напомнят бистрите и сладки води на езерата, по които често плуват късове от нестопени снежни преспи.
7. ЕДИН ДЕН ОТ ЛЕТУВАНЕТО НА РИЛСКИТЕ ЕЗЕРА Изумрудено сини са 7-те рилски езера. За тях бленуват онези, които не са ги посетили, а за тях разказват с възторг онези, които са прекрачили последното каменно стъпало на дългата и стръмна планинска пътека. Това е един огромен плочест камък, огладен от далечни времена от буйните води и ледени отломъци. Накъдето и да погледнеш от това стъпало окото ще се зарадва на дивна красота, която може да предложи само една висока планина. Неповторима е красотата на циркуса, издялан от длетото на големи и тежки ледници, тогава, когато студът е царувал на нашето полушарие, а за тях напомнят бистрите и сладки води на езерата, по които често плуват късове от нестопени снежни преспи. Аурата на тези езера е здрава, хармонична, наситена с чиста мисъл и светлина. В нея здравето укрепва, душата се вдъхновява, а духът по-литва към творческите извори на Битието. Невидимите архитекти с естетично умение са подредили един неръкотворен храм с просторни салони за лекции, с акустични зали за вдъхновено музициране, с поляни за Паневритмия и с една каменна аудитория - Молитвения връх, откъдето всяка сутрин се очаква раждането на деня и милувката на първия слънчев лъч. Панорамата, която се открива от този каменен престол е величествена. Надалеч се простира широка и просторна долина, приютена между спокойно слизащи склонове, в които доминира свежо-зеленият цвят на боровите гори.
към текста >>

14. І.11. ВИЕ УЧИТЕЛИТЕ...

Планинските върхове с огромни каменни блокове, изумрудените езера с кристални води, бъбривите поточета със спокойни или пенливи води, китните поляни, осеяни с красотата на нежни тревички и цъфтящи цветенца бяха също така мълчаливи слушатели, както насядалите около УЧИТЕЛЯ добри приятели и ученици.
Техните разговори и размисъл за бъднините на учението бяха пропити с увереност и сигурност, така както бяха сигурни в успеха на прилежните ученици, че ще завършат образованието и ще стъпят в живота със значително самочувствие. От опит те знаеха, че уплахата е спънка, а увереността - стъпка към възход. Увереността е онзи чудодеен фактор, който открива съдържанието на живота и вложените в него добрини, дарове за настоящето и бъдещето, прелитащо бъднините на настъпващото време. Подобни светли перспективи бяха незримата виделина в живота на учителите, насядали със смирение около катедрата на УЧИТЕЛЯ. А Неговата катедра бе навсякъде, винаги достъпна. Планинските върхове с огромни каменни блокове, изумрудените езера с кристални води, бъбривите поточета със спокойни или пенливи води, китните поляни, осеяни с красотата на нежни тревички и цъфтящи цветенца бяха също така мълчаливи слушатели, както насядалите около УЧИТЕЛЯ добри приятели и ученици. Между тях, с писалка в ръка, нашите примерни педагози - учители и учителки, изписваха слово след слово по белоснежните листа на тетрадките. Те, подобно на работливите пчелички, събираха нектар както за себе си, така и за своите ближни. Мнозинството от учителите не отстъпиха своите места нито в салона, нито в приемната, нито в общия живот, където се изграждаше бъдещето на човечеството. Един случай. Ваканцията на учителите бе към своя край.
към текста >>

15. І.13. ТРИТЕ ИЗПИТА

Красотата и хармонията бяха синьото безоблачно небе над розораната целина -трудовото ежедневие.
Хуморът и усмивката лекуват, облекчават. Но Той добави: - За теб важи поговорката: „Болен здрав носи! " Тялото страда, но то носи здрав и силен дух! Разбира се, че кризата надживях и духът ми стана по-крепък. Животът на Изгрева се разгъваше в небивало величие и подем. Красотата и хармонията бяха синьото безоблачно небе над розораната целина -трудовото ежедневие. Повечето от съучениците ми очакваха с нетърпение краят на деня, за да се върнем на Изгрева и потопим в аурата на УЧИТЕЛЯ. Ние взаимно се търсихме. Ние Го търсихме, но и Той ни очакваше. Той виждаше нашите набързо скроени планове за среща и протягаше първи десницата си. Помня дни, когато, като повод да похлопам на Неговата врата бе поднасянето на следобеден ежедневник.
към текста >>

16. І.18. БЪЛГАРИЯ

Погледът ми сновеше напред, встрани и се радваше на красотата на родната земя.
В дясно - на юг, се нижат скромни възвишения, обрасли с млади гори, които нямат претенции да бъдат като поетичните дебри на гордия балкан. На изток, големият купол на Витоша напомня образа на добра майка, очакваща да се пробудят нейните деца - жителите на столичния град. Зад нея, като през малко прозорче се виждат някои от оснежените върхове на Рила - тази вълшебница на планинския чар, която е приютила в своите пазви най-красивото, което може да има в една планина - остри върхове, неспокойни била, неизброими весели поточета, синеоки езера с кристално чисти води, в които се отразяват и земята, и небето, гори с горди борове, които познават не само гласа на човека. Рила е запазила в своите каменни скрижали спомените от сегашни и най-отдалечените геологични времена. Обширна панорама. Погледът ми сновеше напред, встрани и се радваше на красотата на родната земя. Убедих се, че родината ми е ненагледна и красива. Но красотата не бе изтъкана само от багрите на утрото и зелено оцветения губер на земята. В тази красота бе втъкано нещо от незримото и неуловимо съдържание, което действа непосредствено на сърцето и окриля душата. Душата знае кое и как да цени. Тези мисли споделих с УЧИТЕЛЯ, когато ме прие след завръщането от дългия път.
към текста >>

Но красотата не бе изтъкана само от багрите на утрото и зелено оцветения губер на земята.
Зад нея, като през малко прозорче се виждат някои от оснежените върхове на Рила - тази вълшебница на планинския чар, която е приютила в своите пазви най-красивото, което може да има в една планина - остри върхове, неспокойни била, неизброими весели поточета, синеоки езера с кристално чисти води, в които се отразяват и земята, и небето, гори с горди борове, които познават не само гласа на човека. Рила е запазила в своите каменни скрижали спомените от сегашни и най-отдалечените геологични времена. Обширна панорама. Погледът ми сновеше напред, встрани и се радваше на красотата на родната земя. Убедих се, че родината ми е ненагледна и красива. Но красотата не бе изтъкана само от багрите на утрото и зелено оцветения губер на земята. В тази красота бе втъкано нещо от незримото и неуловимо съдържание, което действа непосредствено на сърцето и окриля душата. Душата знае кое и как да цени. Тези мисли споделих с УЧИТЕЛЯ, когато ме прие след завръщането от дългия път. Очаквах разговора да обхване фронтови въпроси, които бях подредил в своя бележник. Но УЧИТЕЛЯТ поде темата за България и каза следното: - Действително дивна и величествена е картината, която се открива от западния вход на България.
към текста >>

17. ІІ.25. ПЛАНЪТ НА НЕБЕТО Е ТАКЪВ

Ние искаме да видим красотата и величието на вашата изява.
Той вдигна още една завеса. В дома на една сестра сме събрани на вечеря. УЧИТЕЛЯТ е между нас. До Него, облакътен на масата, брат Неделчо Попов тихо разговаря. - УЧИТЕЛЮ, защо не вдигнете завесата на очите ни? Ние искаме да видим красотата и величието на вашата изява. Искаме да съзрем красотата на светлите ангелски ликове, за които много често ни говорите. - Вие сте по-щастливи от тези, които виждат - продължи УЧИТЕЛЯ - защото ме намерихте, познахте ме и слушате Словото ми. Има много виждащи, които нито ме потърсиха, нито ме намериха, нито чуха Словото, за което много от напредналите същества биха слезли на земята. Още един разговор. Рила. Утринното слово бе записано от стенографите.
към текста >>

Искаме да съзрем красотата на светлите ангелски ликове, за които много често ни говорите.
В дома на една сестра сме събрани на вечеря. УЧИТЕЛЯТ е между нас. До Него, облакътен на масата, брат Неделчо Попов тихо разговаря. - УЧИТЕЛЮ, защо не вдигнете завесата на очите ни? Ние искаме да видим красотата и величието на вашата изява. Искаме да съзрем красотата на светлите ангелски ликове, за които много често ни говорите. - Вие сте по-щастливи от тези, които виждат - продължи УЧИТЕЛЯ - защото ме намерихте, познахте ме и слушате Словото ми. Има много виждащи, които нито ме потърсиха, нито ме намериха, нито чуха Словото, за което много от напредналите същества биха слезли на земята. Още един разговор. Рила. Утринното слово бе записано от стенографите. На Молитвеният връх бе вече тихо.
към текста >>

18. ІІ.27. БЕЛЕЖИТИ ПРЕРАЖДАНИЯ

Не успя да стигне десницата на Онзи, Който щеше да му открие дверите на богата душевност и покаже красотата на пробудената душа - непозната за обикновеното човешко око, непонятна за съзнание с малък радиус.
На Толстой не достигна времето от един живот. Не тръгна навреме за България, за среща с УЧИТЕЛЯ. Той заболява. Тръгва болен. Не преминава Дунава. Не успя да стигне десницата на Онзи, Който щеше да му открие дверите на богата душевност и покаже красотата на пробудената душа - непозната за обикновеното човешко око, непонятна за съзнание с малък радиус. Толстой пропусна срещата с УЧИТЕЛЯ на физическото поле, която щеше да му разкрие тайните на възкресението - една от любимите му теми. Древният Питагор, големият ум - светило и мъдрец, това е познатия на нашето съвремие - д-р Рудолф Щайнер. Двамата са необикновено будни към обективното знание, овладяват го и го предават като неоценимо богатство на поколенията. Те съзнават достиженията си. Основават школи, с тенденция да оставят трайни следи в историята.
към текста >>

19. ІІ.41. СТАРОЗАГОРСКИЯТ АДВОКАТ ИВАН ЖЕЛЯЗКОВ СЛИВКОВ, СЪСТУДЕНТ НА УЧИТЕЛЯ В АМЕРИКА

Той увлекателно говореше за красотата и необятността на Вселената, за величието на Бога.
А той беше беден. Свиреше чудесно на цигулка и това изкуство можеше също така да го направи един от най-богатите хора в Америка. Но Той свиреше без пари. Често студентите излизахме групово на екскурзия в просторните лесове. Когато сядахме на почивка, често студентите се групираха около Него, закачките и шегите стихваха, за да чуем Него. Той увлекателно говореше за красотата и необятността на Вселената, за величието на Бога. Погледнете, казваше Той - каква премъдрост, каква хармония, каква велика разумност има в звездното небе. Погледнете малките цветенца и поточетата. Кой поддържа тази красота около нас? Разговорът водеше на отличен английски език. Понякога неусетно се отделяше от нас и дълго не се завръщаше.
към текста >>

20. ІІІ.93. ПОД НЕБЕСНАТА ДЪГА

Летопис Вергилий Кръстев

Най-нетактично поисках да обърша един от ръкавите на лодена и в момента Учителят се отдръпна и каза: „Не пипай тази красота и украса, която слиза от горе." Тогава видях красотата на небесната дъга с други очи.
Но те не бяха жестоки към нас, защото много често през облачните завеси проникваше слънцето и ни даряваше своята топлина. А когато заръмяваше дъждец, зад нас водните капчици изписваха красива дъга. Учителят погледна дъгата в своето разноцветие, с опънатия цветен полукръг над нас, на север от града и каза: „Тази дъга е добро знамение за тези тъжни дни. Истината ще победи." Бяхме вече преполовили пътя до селото, когато от облака над нас зарося. Лоденът на Учителя бе оросен от множество капчици, в момента светещи в цветовете на дъгата. Най-нетактично поисках да обърша един от ръкавите на лодена и в момента Учителят се отдръпна и каза: „Не пипай тази красота и украса, която слиза от горе." Тогава видях красотата на небесната дъга с други очи. С други очи разглеждах сребристите капчици от роса по лодена на Учителя, които пречупваха светлината в различни краски. Небесната дъга бе слезнала отгоре и преминаваше през Учителя. Очите ми съзряха и видяха украса небесна. Видях как Небесната дъга бе в Учителя и се претворяваше в Словото Му.
към текста >>

21. ІІІ.119. ПАНЕВРИТМИЯТА

Летопис Вергилий Кръстев

Общо е убеждението, че двугласа, изпъстрен с контрапунктични движения е не само желано, но и необходимо като хармонична изява за всяко ухо, запознато с красотата на музикалната звукова хармония.
На „живо" ние сме практикували едногласното изпълнение, но тогава когато на поляната, в гората, или на планината не е имало кой да изпълнява вторият глас. През годините, по времето на Учителя, Паневритмията се изпълняваше от внушителен брой цигулари (6-7 души), подготвени на професионално ниво. Импровизираният от тях двуглас бе доста сполучлив. Впоследствие, при отпечатване на първото издание на Паневритмията, музикалният редактор Кирил Икономов написа и втора цигулка, но тя е нагласена предимно като акомп. Мотивите на Паневритмията са богати с хармоничен заряд и той пробужда у всеки изпълнител, или играещ необходимостта, мелодичната линия да се придружава от втори, или трети глас. Общо е убеждението, че двугласа, изпъстрен с контрапунктични движения е не само желано, но и необходимо като хармонична изява за всяко ухо, запознато с красотата на музикалната звукова хармония. По този начин на изпълнение Паневритмията въздейства за пробуждане вложеното дълбоко в душата на всеки чувство за хармония. В света на музиката всяка добра мелодия събужда хармония. За доброто изпълнение на Паневритмията на „живо", или за качествени записи, ние предлагаме следните основни изисквания: На първо място - изпълнители музиканти, нотно ограмотени и значително овладяли инструмента. Те трябва да свирят чисто и безпогрешно. Играещите са твърде чувствителни към неверните и фалшиви тонове и не е уместно именно през време на играта да се получат дразнители.
към текста >>

22. 6.23. Бялата раса и трансформациите на съзнанието

Други се наричат „Братя на Добродетелите", „Братя на Красотата" и най-после идват последните, които се казват Йеховисти.
Носят знанието на човечеството. Трети от тях се наричат „Братя на Истината". Те внасят свобода в човешките умове и сърца, внасят свобода в техните мисли и чувства. Те внасят онази свобода, която прави човешкия дух, човешката душа, човешкия ум и човешкото сърце напълно свободни -свободни в пълния смисъл на думата. Други се наричат „Братя на Справедливостта", които носят правда на човечеството и които се разправят с онези невидими блага, от които съвременните хора имат нужда. Други се наричат „Братя на Добродетелите", „Братя на Красотата" и най-после идват последните, които се казват Йеховисти. Това не са същинските имена на тия Братя. Аз не мога да ги произнеса, защото те са Свещени. Всички тия братя не са така обикновени. Всеки от тях може да вдигне земята на ръката си и да я хвърли в пространството като една топка. Такова знание имат Те!
към текста >>

23. 6.33. Третият приятел

Той беше олицетворение на онзи копнеж за нов живот, за един свят, където любовта, хармонията и красотата ще царуват.
33. Третият приятел Ще се помъча да характеризирам, да проникна във вътрешния свят на третия мой приятел. Наистина тези трима мои приятели, чрез които Учителят чертаеше трите велики творчески вълни в школата, представляваха три колективни течения, или фигуративно казано - животът на трима адепти. Първият -Георги Марков, даваше израз на онази поетичност и мистичност, свързани с дълбочините на Звездното небе. Той беше олицетворение на онзи копнеж за нов живот, за един свят, където любовта, хармонията и красотата ще царуват. Напротив, вторият ми приятел - Георги Радев имаше чертите на онзи адепт, който чрез силата на своя ум искаше да проникне във формите на живота, да разбере законите в светлината на великата Мъдрост на Учителя. Докато третият - Кузман Кузманов, носеше съзнанието на онзи, който има силно повишено социално чувство и трезвен реалистичен поглед за нещата, той непрекъснато търсеше връзката между мистичния Ориент и рационалистичния Запад. Той искаше да направи онази висша хармония, да хвърли онзи идеен мост, между мистичното съзнание и съзнанието на окултиста. Той искаше да види Звездното Небе, изразено в народите, в обществата и човеците. Той знаеше, от Учителя, че на земята слизат три вида души: едните, които идват на земята за изкупление и техният път е пътя на Любовта.
към текста >>

24. 6.59. ТРУДНИ МОМЕНТИ

Неговото Слово е живо, носи се във въздуха и сега, и хлопа на всички умове и сърца, и им съобщава радостната вест, новата вест за красотата на изгряващата култура, която иде с ясни стъпки към нас!
Когато се обърнах на запад и отново влязох в малката черупка на моята личност, аз видях, че Слънцето залязваше. Тази картина така силно се вряза в моето съзнание, като че ли беше изрязано с някакво огнено длето, затова когато издадохме книгата „Учителят", между дял първи - „Животопис и творчество" и дял втори - „Идеи", поставихме една винетка, представляваща един връх, зад който залязва едно слънце. Под тази винетка, чрез следната епитафия, изразих може би един от най-тържествените моменти на моето ученичество в сегашното ми прераждане. Тя гласеше така: „Както едно величествено Слънце залязва, след като е раздало на всички Своето изобилие като любовен дар, тъй и Учителят залезе на 27.ХII.1944 г. за физическия свят, за да изгрее в душите на цялото човечество. Неговото Слово е живо, носи се във въздуха и сега, и хлопа на всички умове и сърца, и им съобщава радостната вест, новата вест за красотата на изгряващата култура, която иде с ясни стъпки към нас! " Под тази епитафия ръката на художника беше изобразила едно лаврово клонче - символ на безсмъртие. Наистина този разговор носеше елементите на безсмъртието. Втората част на тази епитафия беше дадена от Боян Боев. Когато свърши този дълъг разговор с Учителя, Той величествено се изправи, а вятърът развяваше косата и брадата Му. Имаше много могъщо в Него и ми каза: „Аз и на двете ложи, и на двата блока - Изтока и Запада, ще им дам такъв обед и така ще им говоря, както никой през вековете не им е говорил." И точно тогава Той ми даде идеята за това Послание и за онази книга, която впоследствие написах „Световна астросоциология", в която се говори за Новото човечество и за Обществото на обединените нации.
към текста >>

25. 6.63. ТРИТЕ ЛОЖИ И ШЕСТАТА РАСА

Тази раса ще бъде раса на Доброто, на Любовта и Красотата.
Всички емоционални качества, интелектуални способности и волеви сили ще направят контакт с първичните космични центрове, на които те са проекции в човека. Всички хора, според Учителя, могат да се съберат в един организъм. Този организъм представлява Космичния човек, или, както са го наричали Адам Кадмон, в когото нищо не умира, но всичко се изменя. Той взема грижата за всички същества, които съставляват неговия организъм. Всички тези обширни области на великото знание ще бъдат проучени и разработени през различните култури на новата раса - Шестата раса, според Учителя ще трае 365 000 години. Тази раса ще бъде раса на Доброто, на Любовта и Красотата.
към текста >>

26. 6.80. СЪТРУДНИЦИТЕ

Обичаше свободата и красотата.
Тя ми ги предаваше и те много ми помогнаха. Третата под ред е д-р Янка Попова. Тя е сътрудничка, която бе много критична към моите книги. Тя прочиташе материала и правеше известни забележки, които съм вземал под внимание. Челото й издаваше една научна стойност, конструкция, маниер и излъчваше живот, който е подходящ за един сътрудник. Обичаше свободата и красотата. Когато напиша нещо, аз й го давам да го прочете. Винаги ми е била огледало, в което съм се оглеждал. Не мога да не се възхитя от нейното търпение и постоянство. Тя се яви накрая в моя път. Беше като редактор на това, което пиша.
към текста >>

27. 7.17. ДИМИТРИНА АНТОНОВА

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

Творчество на Димитрина Антонова: „Хей, горице", 1938 г., „Кибритената клечка", 1943 г., „Чучулига", 1945 г., „Песни на труда и красотата", 1947 г., „Китка", 1956 г.
Голяма част от нейните стихове са свързани с духовната поезия, но те не са издадени. Нейният архив също не е намерен, понеже нито един от последователите на Школата на Учителя не се е позаинтересувал да го приеме. Вероятно тя има и спомени с Учителя, а може би и други материали, които ние не познаваме. През 1995 г. Марийка Марашлиева употреби много усилия и време, за да издири една от племенниците на Димитринка - Райка Маркова, за да получи онези сведения, които тук ги цитираме. Творчество на Димитрина Антонова: „Хей, горице", 1938 г., „Кибритената клечка", 1943 г., „Чучулига", 1945 г., „Песни на труда и красотата", 1947 г., „Китка", 1956 г. - участва с няколко стихотворения, „По горската пътечка", 1959 г., „Всичко вижда дядо Мраз", 1962 г., „Родни плодове", 1967 г., „Люлю, люлю, люлчица", 1963 г., „Горски плодове" - 1967 г. Нейната поезия е свързана с Школата на Учителя и Изгрева и трябва да се събере и издаде. Умоляваме онези, които пазят нейни материали, да ни съ-действат и да ни ги предадат. С тях ще направим рецитал - концерт по стихове на Димитрина Антонова и музика на Учителя. Още отсега ви поканваме на този бъдещ концерт.
към текста >>

28. 17. ДИМИТРИНА АНТОНОВА

Творчество на Димитрина Антонова: „Хей, горице", 1938 г., „Кибритената клечка", 1943 г., „Чучулига", 1945 г., „Песни на труда и красотата", 1947 г., „Китка", 1956 г.
Голяма част от нейните стихове са свързани с духовната поезия, но те не са издадени. Нейният архив също не е намерен, понеже нито един от последователите на Школата на Учителя не се е позаинтересувал да го приеме. Вероятно тя има и спомени с Учителя, а може би и други материали, които ние не познаваме. През 1995 г. Марийка Марашлиева употреби много усилия и време, за да издири една от племенниците на Димитринка - Райка Маркова, за да получи онези сведения, които тук ги цитираме. Творчество на Димитрина Антонова: „Хей, горице", 1938 г., „Кибритената клечка", 1943 г., „Чучулига", 1945 г., „Песни на труда и красотата", 1947 г., „Китка", 1956 г. - участва с няколко стихотворения, „По горската пътечка", 1959 г., „Всичко вижда дядо Мраз", 1962 г., „Родни плодове", 1967 г., „Люлю, люлю, люлчица", 1963 г., „Горски плодове" - 1967 г. Нейната поезия е свързана с Школата на Учителя и Изгрева и трябва да се събере и издаде. Умоляваме онези, които пазят нейни материали, да ни съ-действат и да ни ги предадат. С тях ще направим рецитал - концерт по стихове на Димитрина Антонова и музика на Учителя. Още отсега ви поканваме на този бъдещ концерт.
към текста >>

29. 176. ПИСМА ОТ ЛАТВИЯ ДВИЖЕНИЕТО НА ВСЕМИРНОТО БРАТСТВО

ТОМ 5

Ако искате да прогресирате и да влезете в новия свят, който сега се създава, трябва да имате нови разбирания, трябва да престанете да мислите само за себе си." Учителят Онзи, който е бил поне веднъж на Рила, видял е красотата на нейната природа и е чул словото на Учителя, е придобил неоценимо благо.
Николай Каллертс В-к. „Братство", бр. 178 от 24 януари 1937 г. НОВО НЕБЕ И НОВА ЗЕМЯ Впечатления от Рила „И тъй казвам ви: Създава се ново небе и нова земя. Всички вие трябва да бъдете екскурзианти - да сте готови да тръгнете по пътя и да влезете в новия свят. Ако искате да прогресирате и да влезете в новия свят, който сега се създава, трябва да имате нови разбирания, трябва да престанете да мислите само за себе си." Учителят Онзи, който е бил поне веднъж на Рила, видял е красотата на нейната природа и е чул словото на Учителя, е придобил неоценимо благо. В Сравнение с това благо, богатство, слава, охолност и всички удобства на живота ще му се сторят незначителни. А що може да се види на планината? - Там вие ще видите Учителя на Всемирното Братство и неговите ученици - хора, които се стремят към новото, които искат да бъдат „истински човеци". Там ще срещнете братя и сестри с всеобемна душа, със светъл, про-зорлив уми, с чисто, отзивчиво сърце, с благородна воля, насочена към правене на добро. Те са живи, пробудени души, способни да живеят интензивен вътрешен живот.
към текста >>

30. 217. ГЕОРГИ РАДЕВ И ПОСЛЕДНАТА БЕСЕДА НА УЧИТЕЛЯ ЗА НЕГО

ТОМ 5

И там е красотата.
Защо ние жените да не може да обичаме жени? Там е кривото разбира не на любовта. Когато говорим за „женска любов" ние разбираме това, което носи мекота и топлина. А пък „мъжка любов" е това, което носи светлина. Топлината и светлината са съединени заедно, раждат сила. И там е красотата. Вие сте обичали по този начин, но не сте разбирали право.Някой ми казва, че не може да обича. Аз ще му кажа: Има ли някой човек, който не може да яде? Той трябва да каже: Не мога да обичам, както вие обичате. Това е вярно. Ти като си комар, любовта ще ти се покажа до толкоз до колкото можеш да я възприемеш като комар.
към текста >>

31. 261. ИЗКУСИТЕЛЯТ

ТОМ 5

Погледни поляната и колко цветя има с различен цвят и по различен начин ухаят и създават красотата на природата и на живота." Савка млъкна.
По време на съборите в София преобладаваше белият цвят, понеже през лятото времето е топло и през месец август ходехме леко облечени. Имаше години, когато много хора искаха да се наложи униформа на Братството. Веднъж на един събор Савка отива при Учителя и го пита недоволна: „Учителю, защо всички сестри не са в бели рокли и братята не са с бели панталони и бели ризи? " А той вдигна глава, вгледа се в нея, разбра какво иска и накъде е насочен въпроса й. „Сестра, виж каква красота има в тези пъстри форми. Погледни поляната и колко цветя има с различен цвят и по различен начин ухаят и създават красотата на природата и на живота." Савка млъкна. Та тези, които искаха униформи не успяха. Учителят не се съгласи. В Школата Учителят създаде всички форми на живота и показа във всички случаи как трябва да се постъпи. Затова са ценни неговите опитности с приятелите. И затова е ценно неговото Слово.
към текста >>

32. 24. ИМЕННИЯТ ДЕН

-.. Не зная шумно или безшумно влязохме, но зная: Радостта, изненадата и възхищението се посрещнаха с мира, красотата и хармонията, прегръщаха се, целуваха се... Заехме местата си.
Трапезата е сложена в средата. Над нея, на покрива прозорец, голям и светъл. И най-разкошните от канделабрите на богатите и тъмни салони, не би могъл да го замени. Навярно, вечер пламваха звезди там, а денем - самото слънце. Но днес друго, бялата светлина на зимата влизаше през него. -.. Не зная шумно или безшумно влязохме, но зная: Радостта, изненадата и възхищението се посрещнаха с мира, красотата и хармонията, прегръщаха се, целуваха се... Заехме местата си. Видимо мълчание. Когато душата говори и пее, устата мълчи. След малко всяка се опомни и стаи дъх. Погледите се кръстосваха и питаха и поглеждаха навън: „Ще дойде ли? Иде ли?
към текста >>

33. 29. НА ИЗВОРЧЕТО

Говори за природата, за Бога, за красотата, която трябва да създава винаги човек около себе си, винаги да твори и никога - да руши и т.н.
След като работихме 2-3 часа, Той седна над чешмичката под една млада брезичка и започна разговор. Говори за целебност-та на тази вода, за слънчевата енергия, която приема изворчето, открито цял ден под слънчевите лъчи. Изворчето беше останало открито и водата се извеждаше от циментирана вадичка в красиво изградената чешмичка, така че слънцето цял ден грееше водата в изворчето и във вадичката. Говори колко хора ще идват тук да се лекуват, даже и от чужбина, ако го оставят българите, които съдържат в себе си много разрушителен елемент. Уви! Те много скоро го разрушиха. Говори за природата, за Бога, за красотата, която трябва да създава винаги човек около себе си, винаги да твори и никога - да руши и т.н. Когато наближи обед Той стана и се приготви да си върви. Станаха и се приготвиха всички. Трябваше, обаче, да остане някой да мокри от време на време новоположения цимент. Пожелах да остана аз. Учителят ме погледна с любов: „Имате ли нещо за обед?
към текста >>

Аз бях също едно новопосадено цвете, което се радваше на заобикалящата го красота и на красотата, която Той умееше да създава всякъде, където стъпеше кракът Му.
Дълго гледах след тях докато се закриха. Слънцето трепкаше сякаш от удоволствие. Нивите се поклащаха самодоволно. Плодовете блестяха на слънцето. Новопосадените цветя се усмихваха, изправили вече бодро главички. Аз бях също едно новопосадено цвете, което се радваше на заобикалящата го красота и на красотата, която Той умееше да създава всякъде, където стъпеше кракът Му.
към текста >>

34. 73. НА МУСАЛА

Не Той ли ни запознава и разкрива красотата и величието на природата и Бога?
Трябват минути, за да се опомниш. Трябват минути, за да се върнеш там от дето си излетял и стъпиш на най-високата точка на земята в Балканския полуостров - Мусала (2925 м). Тогава започваш да шепнеш молитва и да пееш благодарствен химн на чудото, което си видял. Обща молитва и обща песен. После заобикаляме Учителя да Му целунем ръка и да Му благодарим. Не Той ли ни запознава и разкрива красотата и величието на природата и Бога? Да, Той! Иначе щяхме да дремем във всекидневната делничност, в долината на живота. А Той ни издига в шеметни и физически, и духовни висини и ни показва невъобразима красота! Започваме да пеем: 5]„Добре дошъл, добре дошъл Учителю на Мъдростта! Добре дошъл, добре дошъл Учителю) на Любовта!
към текста >>

35. 75. ЛЕТУВАНЕ НА СЕДЕМТЕ РИЛСКИ ЕЗЕРА

- Да почувствуваш красотата на живота и да се потопиш в нея.
колко е приказно! Не ти се става. Не ти се отива. Не ти се прекъсва това блажено състояние, в което си се потопил. Що е блаженство? - Да почувствуваш красотата на живота и да се потопиш в нея. " На връщане настигам група братя и сестри, които под ръководството на Учителя оправят една пътечка и правят мостче на една вадичка, от едри големи плочи. В течение на летата прекарани тук ние оправихме всички пътища и пътечки, направихме мостчета, изчистихме изворчета, направихме чешмички из околността, като започнеш от височината над Вада и хижа Скакавица, та чак до връх Дамга. Навсякъде където стъпеше кракът на Учителя се внасяха подобрения. ЧЕШМИЧКАТА Днес ще направим чешмичката, там на изворчето откъдето си взимах-ле вода досега за пиене и готвене. Веднага след закуска тръгваме.
към текста >>

36. 76. СУРОВИ ПРЕЖИВЯВАНИЯ БУРЯТА

Тука идват само любителите на красотата и овчарите.
Насядали по блоковете ние слушахме нечувани слова за чистотата и дълбочината на човешката душа. Имаме и снимка от там за спомен с французите. Махабур е петото езеро или Бъбрекът, което има форма на бъбрек. То е дълбоко, много дълбоко, тъмносиньо и с още по-чиста, бистра и прозрачна и по-студена вода. Тук вече няма риби и рибарите не идват до тук. Тука идват само любителите на красотата и овчарите. Пред него има една огромна поляна с мека като кадифе трева - килим. Много често тука Учителят ни е извеждал за Паневритмия. Гледките от тука са прекрасни. След Паневритмията оставаме на слънце и държи беседа. Тук е дадена и песента „Весел ти бъди".
към текста >>

Кой може да ни отнеме лазура, слънцето, високите върхове, красотата?
" Колко радост беше тогава. Каква красота! Какво богатство! Ние се чувствувахме тогава най-богатите хора на света. Ние и сега, когато съумеем да се изкачим до тези прекрасни висини по дух се чувствуваме най-богатите хора на света, макар да са ни взели всичко. Кой може да ни отнеме лазура, слънцето, високите върхове, красотата? Те са наши. Всичко, що е красиво е наше. Защото ние го ценим, любим и му се радваме. Всичко що е тленно може да ни се отнеме, но нетленното - никога! А във всичко видимо е скрито нетленно богатство.
към текста >>

Красотата на живота!
Всичко що е тленно може да ни се отнеме, но нетленното - никога! А във всичко видимо е скрито нетленно богатство. Ето, това ни завеща Той! Нетленното! Духа на нещата! Красотата на живота! за което другите хора са слепи. А Той ни отвори очите за невидимото, за красивото, за вечното! Ако се изкачим до Седмото езеро или до Дамка ние няма да се върнем по същия път, но ще продължим по тесния ръб между Урдините езера и Чанаците. Ще посетим нашия специален любим салон - „Салонът на съзерцанието", който надвесва скалите си над двата Чанака или както Учителят ги е прекръстил Езерото на Съзерцанието и Езерото на Чистотата и ще се спуснем надолу през Езерото на Чистотата и ще се върнем на Елбур. Ако пък сме излезли по пътечката към Чистотата, ще се върнем през Седемте езера.
към текста >>

37. 77. ЛЯТО 1939-то

Не изкуството ли е, който ни разкрива красотата на Вселената и живота и ни възвисява и ни прави по-добри, по-човечни и ни приближава към Бога, Който е самото добро, самата красота, самата Л1обов?
Досега само религията, изкуството и науката са придвижвали света напред. И то чистите: Религия, изкуство и наука! Защото понякога в тях се вмъква и политиката и тогава ги опорочава и тях. За мене и изкуството е религия, и науката е религия. Защото не науката ли е, която ни разкрива законите, тайните на Битието, на Вселената и величието на Твореца? Не изкуството ли е, който ни разкрива красотата на Вселената и живота и ни възвисява и ни прави по-добри, по-човечни и ни приближава към Бога, Който е самото добро, самата красота, самата Л1обов? Изкуството и науката са двете ръце на Бога, чрез които Той работи в света. Религията е техният синтез. Какво са псалмите на Давида? - Висша не надмината поезия! Какво са притчите на Соломона?
към текста >>

38. 82. ТОЙ СЕ ВЪРНА ЗА НАС

Аз тъй обичам красотата, красивото в природата.
" 14т.н. нареждах Му аз докато най-после Той каза: „Ами ти не си ли чула нищо, не си ли чела, не знаеш ли с каква бързина се движи мисълта, съзнанието на човека, още повече моето съзнание, че аз едновременно мога да бъда навсякъде, че аз сега съм и при Буча, и при Стоянка, и при Петра, и при Катя, Олга, и при тебе, и при всички, които мислят в този час за Мене и ме призовават! " Аз пак се засмях скептично и казах: „Да зная и защото зная, си въобразявам, че това си Ти! " Бях стигнала върха, от който се откриваше незаменима гледка: в далечината околовръст се белееха на синия фон на небето върховете на Стара планина, Средна гора, Родопите, Рила, Витоша. Малки, бели, пухкави облачета и техните отсенки и лъчезарещото слънце по белия сняг правеха пейзажа незаменим. Аз тъй обичам красотата, красивото в природата. Тя ме погълна цяла и смени мислите ми. Когато се връщах аз вече мислех за друго, не за Него. Когато се прибрах в стаята си бях съвсем забравила за вътрешния разговор, който водих по пътя. Взех едно томче лекции, което ми попадна и отгърнах на една лекция, която също ми попадна и седнах да чета и да си почина. Чета и ето една мисъл: „Човешката мисъл се движи с бързина в квадрилиони, трилиони в секунда.
към текста >>

39. 36. ХЕОПСОВАТА ПИРАМИДА, ЧОВЕШКИЯТ РАЙ И УЧИТЕЛЯТ

Цанка Екимова

При едно завръщане надвечер, възторжена от величието и красотата срещам Учителя сам и с въпрос на дете, Го запитах: „Толкова ли е красиво в рая както тук?
Има направени снимки на Учителя на тази скала. Един път каза: „Тук е един от входовете на Агарта". За нас това бе невидимо и забулено в тайна. След общата програма сутрин, аз вземах томчето с беседи и обикалях сама върховете. Не се плашех, бях свикнала да пътувам сама в планината. При едно завръщане надвечер, възторжена от величието и красотата срещам Учителя сам и с въпрос на дете, Го запитах: „Толкова ли е красиво в рая както тук? " Учителят се усмихна: „Колкото и да е красиво тук, все пак тук е отъпкания човешки свят. Не може да стана сравнение". Аз смирено минах покрай Него и се запътих към палатката си. Тя бе сътворена от човешките ръце и от моите пръсти бе ушита в Габрово под непрекъснатия присмех на съпругът ми. Тя ме приютяваше сега и аз бях доволна от нея.
към текста >>

40. РАЗГОВОРИ С УЧИТЕЛЯ НА МУСАЛА И ПО ПЪТЯ - 9, 10, 11.IX.1935 Г.

Цанка Екимова

Златка Георгиева (Вачева)

Един велик адепт дигнал булото на Изида и видял красотата на нейното лице, но не умрял, понеже знаел законите.
Изида после става символ на Истината, която е забулена, а пък Озирис е представител на изгряващото слънце. Озирис е проповядвал за слънцето. Всеки трябва да мине през Изида, за да дойде до Озирис. Изида беше жена. Който разбули Изида, трябва да умре. Един велик адепт дигнал булото на Изида и видял красотата на нейното лице, но не умрял, понеже знаел законите. Това символизира посвещението. Изида представлява Истината, която е забулена, която се крие от неподготвения. Но в същото време и във всеки човек има Изида - това е душата, Божественото в човека. И велико нещо е да познаеш Душата в човека - това е посвещение. През черната раса е било ужасно.
към текста >>

41. 8. СИНОВЕ ПО ПЛЪТ И СИНОВЕ ПО ДУХ

Майка ми навярно е предчувствувала изглежда, че този брак няма да бъде успешен, макар че като влюбени той я вземал под пелерината си, защото я извиква и й казва: „Милке, ти си богатска дъщеря, но Васил както го виждаш, е с една пелерина, военната униформа и няма нищо друго освен красотата".
8. СИНОВЕ ПО ПЛЪТ И СИНОВЕ ПО ДУХ Васил Константинов, моят чичо е роден в Хотово, Мелнишко, мисля, че е. Завършва гимназия и постъпва във Военното училище в София. Завършва с отличен успех Военното училище, той е голям математик в артилерийската част и се оженва за едно момиче от Тутракан. Богата наследница и изобщо богата мома на име Милка. С нея живеят много щастливо, оженени с голяма любов. Майка ми навярно е предчувствувала изглежда, че този брак няма да бъде успешен, макар че като влюбени той я вземал под пелерината си, защото я извиква и й казва: „Милке, ти си богатска дъщеря, но Васил както го виждаш, е с една пелерина, военната униформа и няма нищо друго освен красотата". Роди им се син Петър, който е на моята възраст, роден през февруари 1919 г. Когато детето стана на 6 ^ 7 години чичо Васил го уволниха по Ньойския договор. Той беше стигнал чин майор, обаче като го съкратиха нямаше вече пелерина нали, любовта като че ли беше до там и тя се върна при родителите си. Милка дойде след време да си прибере багажа като беше оставила детето при родителите си. Той, разбира се, й даде всичко нейно и дори това, което той беше купил.
към текста >>

42. 2. НЕОБИКНОВЕНИЯТ СТУДЕНТ

Райна Каназирева

И Той увлекателно почваше да говори за красотата на природата и необятността на Вселената, за величието на Бога.
2. НЕОБИКНОВЕНИЯТ СТУДЕНТ „Друг спомен за Него: често групово излизахме на екскурзии и отивахме в просторните лесове. Студентите обичаха Дънов и в такива случаи повече се групираха около Него и когато сядахме на почивка всички около Него, Стихваха шегите и закачките и чакахме да чуем Него. И Той увлекателно почваше да говори за красотата на природата и необятността на Вселената, за величието на Бога. „Погледнете, казваше, звездното небе, каква премъдрост, каква хармония, каква велика разумност. Погледнете тези поточета, тези цветенца около нас. Кой поддържа тая красота, тая любов? " Слушахме с мълчание и сякаш забравяхме себе си, потопени в един по- красив свят. (Той говореше отлично английски.) Понякога Той неусетно се отделяше от нас и като не се върнеше скоро, водени от любопитство, тръгвахме да Го търсим, къде ли е и какво прави сам.
към текста >>

43. РАЙНА КАМЕНОВА

Полк. Илия Младенов (от Мария Младенова)

Търсете Бога в Красотата!
Ти виждаш, че не знаем... Но вярвай - ще умеем и ще знаем един ден! Той когато съмне, ще Те зарадваме, защото ще знаем! О, ден жадуван през вековете, бъди благословен!... Ти ни рече: „Търсете Бога в Светлината! Но Бог е повече от Светлината. Търсете Бога в Красотата! Но Бог е повече от Красотата. Търсете Бога в Хармонията! Но Бог е повече от Хармонията! Бог работи - и вий работете! Бог люби - и вий любете!..." Учителю!
към текста >>

Но Бог е повече от Красотата.
Той когато съмне, ще Те зарадваме, защото ще знаем! О, ден жадуван през вековете, бъди благословен!... Ти ни рече: „Търсете Бога в Светлината! Но Бог е повече от Светлината. Търсете Бога в Красотата! Но Бог е повече от Красотата. Търсете Бога в Хармонията! Но Бог е повече от Хармонията! Бог работи - и вий работете! Бог люби - и вий любете!..." Учителю! Обречен наш през вековете Покровителка, през всички времена ще се носи и звучи безспир Завета Твой - Завет на Любовта, прегърнал с Обичта си целия Всемир: „Помнете, възлюбени чада Мои - Бог мисли - мислете и вие!
към текста >>

44. 5. Уважението

ТОМ 7

След обяд го заведох да види красотата на „Езерото на Съзерцанието“, чисто, кристално, мир и тишина, която ни поглъща.
На сутринта в неделя се измъквам тихичко и отивам на първата беседа в 5 ч. В неделя има и втора беседа в 10 ч. на полянката сред борчетата при палатката на Учителя. Помолих го повторно да отидем заедно на втората беседа. Той пак отказа и останахме. След обяд го заведох да види красотата на „Езерото на Съзерцанието“, чисто, кристално, мир и тишина, която ни поглъща. Чувствуваш вечното, безкрайно великото и неволно изпадаш в молитвено настроение и благоговение. От това езеро може да се отиде на „Езерото на чистотата“. Път няма и е доста трудно да се изкачиш. Илия почна да търси нов път. Ние чакахме с детето, далеч от него при поточето.
към текста >>

45. 8. Писма от Боян Боев

Любка Хаджиева

ТОМ 7

Той чувствува винаги красотата на Божието присъствие на всъде, той чувствува, че Любовта на Бога прониква на всякъде и че ние сме потопени в нея.
Колко беше красиво, че вие дойдохте на екскурзия до Витоша. Вие имахте случай на Изгрева и горе на планината да преживеете мигове на рая! Раят - това е състояние на душата, не място. Тия мигове са предвкусване на Великото, което Бог е приготвил за човека. Всъщност пробудената душа, истински пробудената душа е винаги в едно райско състояние. Той чувствува винаги красотата на Божието присъствие на всъде, той чувствува, че Любовта на Бога прониква на всякъде и че ние сме потопени в нея. И затова той живее във Вечната радост! И едночкото му желание е да посочи и на другите красивия път, който води в Царството на Вечната радост! Днес Учителя говори в Младежкия клас между другото следното: „Всеки ден известно време да размишляваме за Рая! “ Той каза, че раят е място дето царува Любовта. А Божественият свят е място, дето царува освен Любовта още и Божествената мисъл!
към текста >>

Без любовта не могат да се добият красотата и свободата.
Ще знаете, че Бог ще превърне всичко на добро! Гответе се за работа! Ако изпълняваш Волята Божия, няма да умреш! Щом станеш в хармония с Бога, ти си в хармония с цялото Битие. Това състояние наричат космическо съзнание. Без любовта не могат да се добият красотата и свободата. Не можеш да срещнеш един човек и да го обичаш, ако не те е обичал. Ако човек се научи правилно да обича и правилно да люби, той ще се подмлади! “ Поздрав сърдечен от сестри Савка, Еленка Григорова, Стойна, брат Георги Йорданов и всички други. Пожелавам ви всичко добро: преди всичко растеж и постижения във великия Божествен път - в пътя на Светлината! Поздрав до всички братя и сестри!
към текста >>

В този момент как се чувствува красотата на живота и присъствието на Бога навсякъде - както в звездите, в светлината, тъй и във всяко цвете, във всяка тревичка и във всеки човек!
Дишайте любов! “ Онзи ден в беседата Учителят каза, че мирът иде вече с конска каруца, значи близо е! Онзи ден след обед в разговор Учителят каза: „България Невидимият свят я пази, защото българите ще бъдат стълбовете, диреците на новата култура! “ Поздрав от брат Георги Йорданов, сестра Еленка Григорова, сестра Савка и всички други. В този момент, когато ви пиша това, виждам чистите снежни върхове на Витоша и слушам молитвените утринни песни на птичките! В този момент как се чувствува красотата на живота и присъствието на Бога навсякъде - както в звездите, в светлината, тъй и във всяко цвете, във всяка тревичка и във всеки човек! Пожелавам ти да чувствуваш винаги присъствието на Бога на всякъде в живота! Пожелавам ви всичко хубави и светло! Поздрав от Учителя! Поздрав до всички братя и сестри. С братски поздрав: Б.
към текста >>

46. 23. ДУХОВНОТО СЛЪНЦЕ

За мене като във фокус се събра и кристализира всичко най-възвишено, което душата долавя, но думите не могат да изразят - Той ме научи да вниквам още повече в себе си и у другите, да гледам и на света с отворени очи, да търся и откривам навсякъде красотата и доброто, да позная възвишени състояния като щастие, блаженство, дълбок мир.
Тогава съм вникнала по-дълбоко в отношението Му и доверието, което ми е гласувал като на душа. Тогава съм имала съкровени разговори, записани в душата, не на книга. Той ме викаше сам по-често в палатката Му и на открито край нея на разговор, даваше ми някои формули, упражнения, по някое зрънце познание за самата мен, за родителите ми, за развитието ми, обръщаше ми внимание на какво специално да се спра в работата над себе си. И това продължи и след като се завърнахме от Рила и с прекъсвания, когато заминах на село - почти цяла година. Моето отношение към Него растеше, растеше и аз знаех вече в себе си, че не мога да живея без Учителя. За мене като във фокус се събра и кристализира всичко най-възвишено, което душата долавя, но думите не могат да изразят - Той ме научи да вниквам още повече в себе си и у другите, да гледам и на света с отворени очи, да търся и откривам навсякъде красотата и доброто, да позная възвишени състояния като щастие, блаженство, дълбок мир. И все пак, на два пъти Го чух да прави мек упрек: "Че аз гледам, вие вода газите, жадни ходите". Разбрах, какво искаше да каже, че недостатъчно използуваме любовта, светлината, която се струеше обилно от Него, за да живеем повече в радост, доволство, веселие, песни, мир, а ние опознахме и скръбта край Него. Пък нали радостта и скръбта са двете граници на живота на земята, а ние живеехме един богат, интензивен, пълноценен, разнообразен живот, който минаваше през бързи вътрешни промени. Дали успях да изразя още тогава всичката дължима благодарност за това, Той знае. И когато става въпрос за щастие на земята, с оглед на епохата, в която живяхме, преходна, бурна, ликвидационна епоха, аз казвам, че ние въпреки това бяхме щастливи, тъкмо защото срещнахме Учителя.
към текста >>

47. 84. ДВЕТЕ СЪЛЗИ

СТОЯНКА ИЛИЕВА

Сълзи на умиление пред красотата ли бяха те?
Само две едри, светли сълзи отрониха очите му. Две сълзи от очите му! Душата му погледна през тях още веднъж и тихо ги притвори. Девицата остана нежно загледана в кроткото, угаснало лице на човека; блажена усмивка бе последвала двете сълзи. Разбра ли девицата за кого бяха тия сълзи? Сълзи на умиление пред красотата ли бяха те? Сълзи на скръб и съжаление за едно закъсняло щастие ли бяха те? Сълзи на примирение и благодарност ли бяха най-после те? Изворите, цветята и птичките пак пееха като всяка пролет. Сега те разказваха в песента си: човекът напусна земята доволен и благодарен. Пъпката на чудния цвят на копнежа, разтворила листенца в един миг, нежно ухаеше.
към текста >>

48. 86. СВЕЩЕНИЯТ ОБРАЗ

СТОЯНКА ИЛИЕВА

Но чистотата е неделима от простотата и красотата.
Учителят се смееше със сълзи; комизмът в живота, който Той познаваше е резултат на големите контрасти,- а те никога не са липсвали в живота. Невъзможно бе да дойдеш в контакт с Учителя и да не те облъхне ароматът на неговата душевна чистота. Чистота в мисли, в чувства, постъпки, която даваше и своето външно изражение в облекло, в храна, в обкръжение. А това той изискваше и от нас. Имаше отвращение към лъжата, към лицемерието, егоизма като вътрешна нечистота у човека. Но чистотата е неделима от простотата и красотата. Истината, красотата, простотата, това беше едно тризвучие, което минаваше през живота му. Затова не обичаше сложните, заплетените, изкуствените прояви, натруфената, тежка реч, а простата, ясната, правдивата и с нея си служеше. Когато изнасяше човешките недъзи в семейството и обществото, не беше съдник, нито критик, имаше мярка за всичко, даваше препоръки и методи, как да се отстрани гнилото. Може би затова бе казал: "Ако можех да плача, бих оплакал съвременното човечество". А без да беше учил специално музика, беше роден музикант, имаше дълбоко и тънко познание на музиката, което не се ограничаваше от техниката.
към текста >>

Истината, красотата, простотата, това беше едно тризвучие, което минаваше през живота му.
Невъзможно бе да дойдеш в контакт с Учителя и да не те облъхне ароматът на неговата душевна чистота. Чистота в мисли, в чувства, постъпки, която даваше и своето външно изражение в облекло, в храна, в обкръжение. А това той изискваше и от нас. Имаше отвращение към лъжата, към лицемерието, егоизма като вътрешна нечистота у човека. Но чистотата е неделима от простотата и красотата. Истината, красотата, простотата, това беше едно тризвучие, което минаваше през живота му. Затова не обичаше сложните, заплетените, изкуствените прояви, натруфената, тежка реч, а простата, ясната, правдивата и с нея си служеше. Когато изнасяше човешките недъзи в семейството и обществото, не беше съдник, нито критик, имаше мярка за всичко, даваше препоръки и методи, как да се отстрани гнилото. Може би затова бе казал: "Ако можех да плача, бих оплакал съвременното човечество". А без да беше учил специално музика, беше роден музикант, имаше дълбоко и тънко познание на музиката, което не се ограничаваше от техниката. Като никой друг той разглеждаше музиката в широк мащаб, във всички сфери на човешкия живот, на природата, на Вселената.
към текста >>

49. 87. ПОЕЗИЯТА ОТ МОЕТО ВЪТРЕШНО НЕБЕ

СТОЯНКА ИЛИЕВА

С тях възтрога дивен, красотата от лазурни светове дойде, сноп лъчи разкри ни чистотата, съхранената в капката роса. 3.
5.Х11.1959 г. 3. Ръцете им протегнати са, вярвам да ме изтръгнат искат и не могат, пусти са пътеките към мен, месеци живея отчужден. 4. Което е написала съдбата, на малка свещ сега разчитам бавно, нали това е само мое бреме, кой би могъл да го отнеме? 5. Сега е мойта нощ полярна, будна, над мен бездънен и затворен купол, трептя за онзи миг да зърна на тъмното небе зеница, да възвести деня Зорница. 1. С бисерно огърлие от песни ангел от небето долетя още в утрото прозрачно, ведро, на събудената младост. 2. С тях възтрога дивен, красотата от лазурни светове дойде, сноп лъчи разкри ни чистотата, съхранената в капката роса. 3. В слънчевата люлка залюляха те душите и мечтите, разпиляха облаците тъмни, буреносни не веднъж от нашето небе. 4. Втурнаха се като свежа струя и наситиха сърцата с радост, с тях живяхме, с тях вървяхме в устрем все към озарени върхове. 22Ж1964 г. 5. Всяка песен, всеки бисер светъл от дъгата багри озарява, на криле ефирни възвисява в скръб сърцето залиняло. 6. Но по пътя връхлетя ни буря, остър трясък, грохот заглуши песните ни като ято птици в бурята затихнаха дори. 7.
към текста >>

50. 8. ПЕЧКАТА В МАЛКИЯ САЛОН

Красотата на гората, на поляната е неописуема.
Дай! " При Него ученикът трябва да се досеща. И това, което става тук, което е радост и гордост за Учителя, става по досещанията на досетливите. Затова и Учителят се радва. Първият сняг е навалял. Красотата на гората, на поляната е неописуема. Но нали трябва да се приютим някъде на топло? Тръгваме от града двете сестри - Мара и аз, Теофана - пристигаме на Изгрева и се отбиваме първо в нашата хижа. Да оставим това, което носим, да поизтьрсим снега от дрехи и обувки. Моята сестра веднага се отправи към центъра, към Учителя, а аз останах. Бях си наумила да приготвя печката за запалване.
към текста >>

51. 28. ВЪЗПИТАТЕЛЕН МЕТОД

Светлината, която разкрива красотата е пленителна.
28. ВЪЗПИТАТЕЛЕН МЕТОД Животът при Учителя е приказно хубав. Светлината, която разкрива красотата е пленителна. Но ние дойдохме на Изгрева такива, каквито обикновеният живот ни бе изваял. Ние носехме нашите положителни качества, върху които се приготовлявахме да градим, но носехме и нашите отрицателни качества, от които искахме да се освободим. А това беше работа. Това беше сериозна работа. За да започне работа върху едно свое положително качество, ученикът трябва да го види.
към текста >>

Минах набързо покрай насядалите красиви групички, защото моите там сестри и братя са много любезни, та да отбягна евентуална покана, а аз обичах да вървя по планината с празен стомах - така се чувствах по-леко и се изненадах от красотата на един хубав път, който минаваше през гората.
И виждам. Същите сестри на закуска около Него. Една сестра от провинцията направила и донесла баница, специално за тази утринна закуска и поканила тези свои приятелки. Те ме погледнаха с нежелание да бъда при тях. Аз се разбрах с Учителя вътрешно и се отдалечих. Минах набързо покрай насядалите красиви групички, защото моите там сестри и братя са много любезни, та да отбягна евентуална покана, а аз обичах да вървя по планината с празен стомах - така се чувствах по-леко и се изненадах от красотата на един хубав път, който минаваше през гората. Поех по тази красота. Утрото събуждаше цветя и птички, и дърветата ухаеха на бор. От далечината се зададе човек. Една жена ситнеше и приближаваше и в този ранен час ние се срещнахме като приятелки. "Къде сте ходили, сестричко?
към текста >>

52. 60. СИМФОНИЯТА НА 20 ВЕК

Той ставаше в четвъртия час да учи, Той ставаше в четвъртия час да се приготви за среща с първия слънчев лъч, той с лека раница потегля към планината, но незабелязано за самия себе си, той навлезе в книгите, в красотата, в библиотеките на природата, които го отведоха в него самия.
Волята му - готова за работа. Умът му готов да учи, сърцето му - готово да обича, волята му - готова за работа. Отлагането, закъснението, неизработването на качество - това са отлетели в небитието прийоми. Ученикът погледна в себе си. Ученикът откри себе си. Той ставаше в четвъртия час да учи, Той ставаше в четвъртия час да се приготви за среща с първия слънчев лъч, той с лека раница потегля към планината, но незабелязано за самия себе си, той навлезе в книгите, в красотата, в библиотеките на природата, които го отведоха в него самия. Там, където той откри човека, намери човека и се запозна с човека. И стана съработник с книгите, стана съ-работник с красотата, стана съработник с природата. И съвсем съзнателно стана съработник със себе си. Човекът, със своите големи възможности му стана идеал. И с този велик идеал, той тръгна към новия живот - живот на другарство, за приятелство, на братство.
към текста >>

И стана съработник с книгите, стана съ-работник с красотата, стана съработник с природата.
Отлагането, закъснението, неизработването на качество - това са отлетели в небитието прийоми. Ученикът погледна в себе си. Ученикът откри себе си. Той ставаше в четвъртия час да учи, Той ставаше в четвъртия час да се приготви за среща с първия слънчев лъч, той с лека раница потегля към планината, но незабелязано за самия себе си, той навлезе в книгите, в красотата, в библиотеките на природата, които го отведоха в него самия. Там, където той откри човека, намери човека и се запозна с човека. И стана съработник с книгите, стана съ-работник с красотата, стана съработник с природата. И съвсем съзнателно стана съработник със себе си. Човекът, със своите големи възможности му стана идеал. И с този велик идеал, той тръгна към новия живот - живот на другарство, за приятелство, на братство. Живот на свобода. Защото, как можеш да подцениш човека, който е също така голям, както човека у теб?
към текста >>

53. 63. НА ПОЛЯНАТА ПРЕД САЛОНА

Ти си светлината, която разкрива красотата, но Ти си повече от светлината, и повече от светлината, която разкрива красотата.
И ни говориш, говориш. Говориш на групи, говориш единично. И всякога са различни Твоите теми, и всякога различен е маниера. Ти си балсам, който храни душите ни. Но Ти си и повече от балсам. Ти си светлината, която разкрива красотата, но Ти си повече от светлината, и повече от светлината, която разкрива красотата. Повече от всичко хубаво си Ти! Ти ни научи да посрещаме изгрева на слънцето и да се радваме на първия му лъч. За себе си нищо не ни каза. Но първият слънчев лъч ни научи: да посрещаме първия лъч на истинското слънце, което, Учителя, си Ти. Първият слънчев лъч.
към текста >>

Красотата,която ни даваш, да бъде върху Тебе, Учителю благи, за вечни дни.
Ти даваш от своята радост, прибираш нашите скърби и от това по-радостно ти става, че си услужил на още едно дете. Аз гледам, учудвам се всеки ден и се сещам за приказката, която съм чувала в своето детство: "Сливи за боклук". Не правиш ли и Ти същото? Не даваш ли сливи за нашия боклук? Не даваш ли радост и красота за нашите противоречия и скърби? Красотата,която ни даваш, да бъде върху Тебе, Учителю благи, за вечни дни.
към текста >>

54. 66. НЕДЕЛЯ НА ИЗГРЕВА

Любовта Ти очакват сърцата, красотата - очите, музиката на Словото - ушите.
66. НЕДЕЛЯ НА ИЗГРЕВА Неделя е днес. От ранни зори ти си на крак. Ти ни очакваш. И ние пристигаме по един, по двама. Салона се изпълва и сърцата очакват. Любовта Ти очакват сърцата, красотата - очите, музиката на Словото - ушите. Ти пристигаш. Не може да се опише хармонията, която лъха от Тебе. -То е Любов и красота, и песен. Колко си хубав, Учителю, и колко си благ. Божията красота и благодат да Те придружават всякога, Учителю.
към текста >>

Изненадвам се от красотата на Твоя образ.
Аз стоя пред твоя дом, Учителю. За мене няма друго място, освен това. И поглеждам нагоре. Ти отваряш прозореца и поглеждаш навън. А толкова светлина излъчва лицето Ти и толкова красота. Изненадвам се от красотата на Твоя образ. И друго нищо не мога да Ти кажа, освен: Благодаря за картинката, която ми нарисува в миг. Такива картинки не са рядкост около Тебе, Учителю. Идват гости. Идват любими сестри и братя от провинцията. С всички Ти си еднакво мил и внимателен.
към текста >>

55. 69. ПЕСЕНТА НА СЛАВЕЯ

1938

А слънчевите лъчи се отразиха в очите ни и създадоха красотата, от която излезна този наниз от живи мъниста, от музика, от пластика и движения на Паневритмията, която бе танца от песента на славеите, от песента на ангелите и копнежа на човешките души за единение със слънчевите лъчи на живият Бог на живота!
Музика и пластика се преливат! Слушаш и гледаш. И се чудиш. И отправяш поглед нагоре и благодариш: на Учителя, Който даде тази утринна приказка за човека. Песента на славея се претвори в слънчев лъч. А слънчевите лъчи се отразиха в очите ни и създадоха красотата, от която излезна този наниз от живи мъниста, от музика, от пластика и движения на Паневритмията, която бе танца от песента на славеите, от песента на ангелите и копнежа на човешките души за единение със слънчевите лъчи на живият Бог на живота!
към текста >>

56. 70. СЕДЕМТЕ РИЛСКИ ЕЗЕРА

лятото на 1930

-И тук, в своя храм, красотата разказва чудната приказка за красотата, идете ги вижте!
Пред вас е цялата обходена местност! Рилските езера! Красивите 7 рилски езера! Неволно снемате шапка. Обаянието от чара на планината ви обгръща. -И тук, в своя храм, красотата разказва чудната приказка за красотата, идете ги вижте! Тях, седемте рилски езера! Рила, 1938 г. Учителят поспря. Поспряха учениците край Него. А сините камбанки звъняха: Учителят с учениците е тук.
към текста >>

57. 75. НЯКОГА С УЧИТЕЛЯ НА РИЛА

Красотата на утрото на Рила биваше винаги много по-хубава, отколкото тази на Витоша.
Та трябваше да се мисли по-сериозно за палатки, да се предвиждат всички беди и все пак, въпреки всички предвиждания, бедите си оставаха беди. Приготовляваха се за Рила топли завивки за през нощта и здрав екип за през деня. През деня биваше топло, много топло и можеше да се ходи по лятна дреха, но само за няколко часа. Веднага след обед подухваше хладен ветрец и започваха да се променят облеклата. Бързо от летни ставаха пролетни, есенни, и още по-бързо се обличаха зимните, с които се явявахме на многоочакваните забави край вечерния огън; с които, при малки изключения, нощувахме и бивахме готови за ранните изкачвания на любимия връх, където ставаше нашата приказна среща със слънцето. Красотата на утрото на Рила биваше винаги много по-хубава, отколкото тази на Витоша. Там великите майстори на изкуството творяха с по-голям замах и по-голяма Любов, защото въздухът им съдействуваше, защото вятърът им съдействуваше, защото просторът им съдействуваше да представят своите творби в по-чисти и ефирни тонове. Там тоновете бяха не само чисти, там тоновете бяха брилянтни и заедно с брилянтната чистота на въздуха се поглъщаха от нашите очи, от нашите клетки и ние поглъщайки красотата се сливахме с нея и се заслушвахме в Словото на Учителя, което в този момент като най-хубава песен, като най-хубава музика, като най-прекрасна симфония от "Любов, Мъдрост, Истина; от Живот, Знание и Свобода; от движение, учение и работа" долиташе до нас, проникваше ни, осветляваше ни и ни затопляше и ние се намирахме в един друг свят, не на 2230 метра височина над морското равнище, но в един друг свят, който в бъдещия свят на земята -светът на Братството, на комуналния живот, светът на новите и велики знания за природата и човека, които сега прииждат с голяма бързина към нас. Приготовленията за Рила не се свършваха с това. Трябваше да се приготви и храна, което в първите години създаваше големи затруднения, но което в последствие се уреди както в една от фантастическите приказки, която скоро се превърна в действителност. Всички на Рила се почувствахме като сестри и братя, започнахме да се храним с една обща гозба, приготвена от няколко сестри и братя, които нарекохме дежурни и които се определяха от вечерта.
към текста >>

Там тоновете бяха не само чисти, там тоновете бяха брилянтни и заедно с брилянтната чистота на въздуха се поглъщаха от нашите очи, от нашите клетки и ние поглъщайки красотата се сливахме с нея и се заслушвахме в Словото на Учителя, което в този момент като най-хубава песен, като най-хубава музика, като най-прекрасна симфония от "Любов, Мъдрост, Истина; от Живот, Знание и Свобода; от движение, учение и работа" долиташе до нас, проникваше ни, осветляваше ни и ни затопляше и ние се намирахме в един друг свят, не на 2230 метра височина над морското равнище, но в един друг свят, който в бъдещия свят на земята -светът на Братството, на комуналния живот, светът на новите и велики знания за природата и човека, които сега прииждат с голяма бързина към нас.
През деня биваше топло, много топло и можеше да се ходи по лятна дреха, но само за няколко часа. Веднага след обед подухваше хладен ветрец и започваха да се променят облеклата. Бързо от летни ставаха пролетни, есенни, и още по-бързо се обличаха зимните, с които се явявахме на многоочакваните забави край вечерния огън; с които, при малки изключения, нощувахме и бивахме готови за ранните изкачвания на любимия връх, където ставаше нашата приказна среща със слънцето. Красотата на утрото на Рила биваше винаги много по-хубава, отколкото тази на Витоша. Там великите майстори на изкуството творяха с по-голям замах и по-голяма Любов, защото въздухът им съдействуваше, защото вятърът им съдействуваше, защото просторът им съдействуваше да представят своите творби в по-чисти и ефирни тонове. Там тоновете бяха не само чисти, там тоновете бяха брилянтни и заедно с брилянтната чистота на въздуха се поглъщаха от нашите очи, от нашите клетки и ние поглъщайки красотата се сливахме с нея и се заслушвахме в Словото на Учителя, което в този момент като най-хубава песен, като най-хубава музика, като най-прекрасна симфония от "Любов, Мъдрост, Истина; от Живот, Знание и Свобода; от движение, учение и работа" долиташе до нас, проникваше ни, осветляваше ни и ни затопляше и ние се намирахме в един друг свят, не на 2230 метра височина над морското равнище, но в един друг свят, който в бъдещия свят на земята -светът на Братството, на комуналния живот, светът на новите и велики знания за природата и човека, които сега прииждат с голяма бързина към нас. Приготовленията за Рила не се свършваха с това. Трябваше да се приготви и храна, което в първите години създаваше големи затруднения, но което в последствие се уреди както в една от фантастическите приказки, която скоро се превърна в действителност. Всички на Рила се почувствахме като сестри и братя, започнахме да се храним с една обща гозба, приготвена от няколко сестри и братя, които нарекохме дежурни и които се определяха от вечерта. Дежурните поемаха своята работа след обед, приготовляваха топлата вода за чай за вечерта, приготовляваха топлата вода за чай за утринната закуска, приготовляваха обеда и след като завършваха с това се освобождаваха. Но приготовленията за Рила бяха и по-други.
към текста >>

58. 79. ПРЕЗ ЛЯТОТО НА 1959 ГОДИНА

А той, повдигнал малко глава нагоре, усмихва се леко, а очите му още отразяват красотата на картината, която е гледал от там.
"Когато го видяхме горе, изтръпнахме", разказваше брат Неделчо Попов, който е бил също в групата, която е правила посещение на тази прекрасна и опасна част на планината - прицелна точка на туристите. Тъкмо се бяхме разположили там, след дългия път и се радвахме и възхищавахме на хубавата неописуема гледка, която се откриваше пред смайващият се поглед гледаме - Стефан горе. Как се е качил? Откъде? Там е така опасно мястото, не бихме го пуснали ако знаехме намерението му". А той, повдигнал малко глава нагоре, усмихва се леко, а очите му още отразяват красотата на картината, която е гледал от там. Този брат Стефан прояви внимание към мене, което ме трогна и аз се прибрах в стаята, и прекарах там до сутринта, без да се простудя, което за мене беше много възможно, защото аз бях боледувала доста през зимата, дори през лятото и бях тръгнала за Рила току-що станала от легло. Слънцето посрещнахме пред оградата на този дом. То се плъзна по хоризонта като рубин, пламна, разгоря се и като огнено кълбо полетя над планината, да съгрее, да стопли тези, които останаха горе и за които мислехме и се безпокояхме през цялата нощ. След малка закуска продължихме нашия път, като оставихме величествената, прекрасна и снежна Рила с пожелание идното лято да бъдем пак там, да проявим по-хубави и смели качества, необходими за проявлението на новия човек, и пристигнахме на нашия любим Изгрев посрещнати още по-тържествено и топло от всеки друг път.
към текста >>

59. 17. ВЪТРЕШНИЯТ МЕТОД ЗА РАБОТА

Вторник: "В красотата на вечната справедливост, в която мирът пребъдва, грехът и беззаконието изчезват." Сряда: "В преддверието на Божията Мъдрост, гдето Светлината цари." Четвъртък: "Бог е Дух и които Му се кланят, в Дух и Истина да Му се кланят." Петък: "Осветени чрез Истината, ние ще имаме Мир с Бога." Събота: "Милосърдието седи на първото място в живота." Неделя: "Твоят Дух да ме озари, Господи.
17. ВЪТРЕШНИЯТ МЕТОД ЗА РАБОТА Един ден съм при Учителя и поисках от Него да ми покаже нагледно как един ученик трябва да работи при нозете на Учителя. Той взе едно свое тефтерче, отвори една страница от него и ми каза: "Препишете си от тук до тук". Аз седнах на стол и на масата Му записах следното: "Люби Бога, Обичай ближния си, Търси Съвършенството! В.И.Ч.Б.В.Б. - Верен, Истинен, Чист и Благ, Всякога Бъди! И Господ на мира ще изпълни сърцето ти с всички добрини." ЗА РАЗМИШЛЕНИЕ ПРЕЗ ДЕНЯ Понеделник: "Вечната свобода, в която Бог живее, Духът царува. Вторник: "В красотата на вечната справедливост, в която мирът пребъдва, грехът и беззаконието изчезват." Сряда: "В преддверието на Божията Мъдрост, гдето Светлината цари." Четвъртък: "Бог е Дух и които Му се кланят, в Дух и Истина да Му се кланят." Петък: "Осветени чрез Истината, ние ще имаме Мир с Бога." Събота: "Милосърдието седи на първото място в живота." Неделя: "Твоят Дух да ме озари, Господи. Да позная Твоята Любов, да получа Вечния Живот." ЕДНА ЗАДАЧА Когато станете сутрин, помислете две минути за Бога, че е Вселюбящ, Всемъдър и Всеблаг. Веднага силите на мозъка ви ще се регулират и вие ще сте готов да работа. Този е първият и най-лек метод. След това следва упражнение за две седмици, като по три пъти на ден сутрин, на обед и вечер ще кажете: "Бог е Любов. Бог е Всемъдър.
към текста >>

60. 48. ЛЮБОВТА В ЖИВОТА

И най-после от любовта си към четвърта категория хора ще светнете/красотата ви ще се увеличи, ще станете подобни на ангелите." ("Човешки и Божествен свят", стр.
Любовта се придобива по пътя на прилежанието. Защо трябва да обичаме? Да придобием онова, което нямате и да усилите онова, което имате. От различните хора ще черпите различни неща. Като обичате известни хора, вие ще станете по-здрави, отколкото сте били; от любовта си към други ще увеличите добротата си; от любовта си към трети ще увеличите разумността си. И най-после от любовта си към четвърта категория хора ще светнете/красотата ви ще се увеличи, ще станете подобни на ангелите." ("Човешки и Божествен свят", стр. 325-326) 9.I.1942 г. "Дето има състезание, там любовта отсъствува. Дето любовта отсъствува, там идат ограниченията." "Какво да правим, за да се освободим? " "Дайте място на Божията любов в себе си. Щом Божията любов обхване човешката душа, любовта му минава в по-висока степен: от човешка в Божествена.
към текста >>

61. 83. МОЛИТВЕНИТЕ СЪБРАНИЯ И БОМБАРДИРОВКИТЕ

" Като погледне на небето, слънцето, облаците, простора, дърветата, цветята, тревите и пр., човек да преживее величието на Бога, да се изпълни с благоговение към Бога за красотата, реда и хармонията, които царуват в природата и, трогнат, да произнесе тази формула с всичкото си сърце и душа.
Велики са Твоите дела! Велико е Името Ти над всичко! Изпращам към Тебе своята любов! Във всичко и във всички виждам Тебе и любя Тебе! Ще ти служа през цялата вечност! " Като погледне на небето, слънцето, облаците, простора, дърветата, цветята, тревите и пр., човек да преживее величието на Бога, да се изпълни с благоговение към Бога за красотата, реда и хармонията, които царуват в природата и, трогнат, да произнесе тази формула с всичкото си сърце и душа. Хубаво е тая формула да се произнася всеки ден.
към текста >>

62. 10. ПРОТЕСТАНСКИТЕ ДЕЦА УТИВАТ ПРИ УЧИТЕЛЯ

Те отразяваха едно трепетно чувство на възхищение от красотата и хармонията на рилската природа.
В предутринния здрач на следното утро брат ми излезе, но аз продължих да спя. Интересното е, че през тези първи дни, три дни стоях мълчалива, не задавах никакви въпроси, нито пък проявявах желание да зная кои са тези хора и какво правят тук. Четири утрини под ред вече брат ми в ранни зори излизаше от палатката, но нито той ми казваше, нито аз го питах къде отива. Но вътре в душата си чувствах безбрежно спокойствие, мир и вдъхновение за поетично творчество, което отпреди две години беше започнало да ме навестява и пишех стихове в религиозен дух. И ето че и тук започнах да пиша в една тетрадка стихове. Те отразяваха едно трепетно чувство на възхищение от красотата и хармонията на рилската природа. Отправях чрез стиховете си зов към всички отрудени в шумните друмища на живота, да дойдат тук край чудното езеро, където всяка мъка и тъга в радост се превръща. Възпявах любовта на Христа и неговата безгранична милост към човечеството. И така пишех поезия и си стоях в палатката без да пожелая да вляза в контакт с лагеруващите и това усамотение оказваше благотворно влияние върху мен. А и брат ми не ме канеше да ме води при тези, които той посещаваше. Но... четвъртък сутринта към 10 часа излязох от палатката и се спуснах със спокойни стъпки към езерото.
към текста >>

63. МУЗИКАТА НА УЧИТЕЛЯ И НИЕ

Лекция от д-р Филип Стоицев, изнесена на 26.05.1990 г. в Клуба на Изгр

Все пак може да се приеме едногласното изпълнение за някои песни, например "Вехади", "Нева-Санзу", "Берхан Ази", но песента "Махар Бену" ще загуби много от красотата си ако бъде изпълнена едногласно.
За мене този добър брат беше също "по-правоверен от папата". Ние сме живи свидетели на изнасяните в салона на Изгрева концерти от Учителева музика, аранжирана за смесен хор или солово изпълнение и щрайх от брат Кирил Икономов, или за пеене и пиано от сестра Ирина Кисьова и Мария Тодорова и виждахме, че Учителят се радваше на тези прояви и ги поощряваше като първи стъпки на хармонизация на неговите песни. Не ми е известен конкретен случай Учителят да е настоявал за едногласно изпълнение на неговите песни. Едногласието, според мен е примитивизъм. В двугласа и многогласието има много повече красота. Все пак може да се приеме едногласното изпълнение за някои песни, например "Вехади", "Нева-Санзу", "Берхан Ази", но песента "Махар Бену" ще загуби много от красотата си ако бъде изпълнена едногласно. Може би не сте чували скоро как звучи тази песен добре хармонизирана и засяга най-дълбоките фибри на душата. Наистина, Бах, Изаи, Паганини и др. са писали сонати и капричии за соло цигулка, които звучат прекрасно, но казвам пак, хармонията е по-високо стъпало от едногласието. Както се забелязали, при общото пеене някои по-музикални наши приятели се опитват да пеят втори глас. Същото нещо наблюдаваме и между цигуларите на Паневритмията.
към текста >>

Учителят превежда само част от текста на тези песни, защото казва, че не целият е преводим и че при превод ще загуби от красотата си.
Езикът, употребяван в тях, Учителят нарича "Ватански", някакъв прастар свещен език. За мен тези песни са уникум в световната музикална литература. Те са много красиви и с дълбоко въздействие. Те са 12 на брой. Не бих могъл да кажа кои от тях са по-хубави, но като че ли "фир-фюр-фен", "Ма-хар Бену", "Бершид Ба" и "Айн фаси" се открояват от останалите с по-силното си въздействие. Учителят превежда само част от текста на тези песни, защото казва, че не целият е преводим и че при превод ще загуби от красотата си. Имах случай да установя как песента "Бершид Ба" се приема от външни музиканти, които идват за пръв път в допир с музиката на Учителя. Когато правехме оркестров запис за магнетофон на Учителеви песни през 1972 г., записахме и тази песен. Тъй като тя не се-отдаде добре на щрайха, аз реших да я възложа за изпълнение като дует на двамата наши челисти, отлични професионалисти. Те я изсвириха с голямо желание и старание, явно беше, че тази музика им подейства. А двамата ни виолисти, баща и син, изразиха многократно и гласно възхищението си пред всички от същата песен и ме помолиха да им я транспонирам за виола, за да си я свирят вкъщи.
към текста >>

64. МУЗИКАТА НА УЧИТЕЛЯ - ФИЛИП СТОИЦЕВ

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990)

Красотата и истината на всичко, също и на музиката не могат да бъдат получени.
Но "Мусала" излезе в 2000 грамофонни плочи, издадени от Балкантон, заедно с други песни на същия хор, а върху корицата на албума пише: музика Петър Константинов, аражировка Филип Стоицев. "Мусала" е първата песен на Учителя, излязла в света на музиката. А Константин Илиев, прочутия български диригент, който я чу на презапис ми каза: "Докторе, написал си страшна песен". Искаше да каже: чудесна песен. Той разбра, че само аранжировката е моя, а песента е на Учителя Дънов. Красотата и истината на всичко, също и на музиката не могат да бъдат получени. Музиката на великия Бах е била преоткрита 200 години след неговата смърт, от не по-малко великия Роберт Шуман. Сега вече имам към 80 Негови песни - аранжировки. Сестра Ирина Кисьова е оставила много хармонизации за пиано, тя свири много години в салона на Изгрева за общо пеене. Изнасяше концерти. Беше и певица.
към текста >>

65. 59.СВЕЩЕНИЯТ ОГЪН

Целият свят представлява възможности, които са създадени от свещения огън, за да се повдигнат човешките души, дух, ум и сърце, за да може да се изгради красотата на човешкото тяло, за да може човек да види хубостта на Божествения свят.
Няма нито един от вас да не е бил жрец. Свещеното писание казва: Онези които спят в гробовете си ще възкръснат. Те са умрели, понеже са изгорели от свещения огън, като не са знаели как да го употребяват. Свещеният огън иска наново да ги възкреси. Човек не знае какво нещо е любовта на Бога. Целият свят представлява възможности, които са създадени от свещения огън, за да се повдигнат човешките души, дух, ум и сърце, за да може да се изгради красотата на човешкото тяло, за да може човек да види хубостта на Божествения свят. Буда веднъж не е приел високопоставени, благородни хора на разговор, а е приел един беден човек просто облечен. Неговите ученици го попитали защо направи така: Той отговорил: „Преди 400 прераждания аз бях един брамин и като се молих бях изгладнял, и нямах сила да продължа молитвата си, а този беден човек тогава беше един заек, който се хвърли в огъня и се опече, аз го изядох и си свърших молитвата, и сега му се отплащам за неговата голяма услуга". И вие, ако не може да се хвърлите в този свещен огън за да ви изядат другите не може да се повдигнете. Едни високопоставени хора са отишли на планината на екскурзия, те били млади хора. Станало в планината голяма снежна буря, на всички измръзнали ръцете и лицето, имали всички провизиий и дрехи.
към текста >>

66. 129. РЕЗЮМЕ НА ЕДИН ЖИВОТ

Сега, законът на красотата и на музиката седи в това: ще понижиш своята воля, за да можеш да изпълниш Волята Божия.
Когато имаш една чаша, тази чаша трябва да е здрава, за да можеш да туриш и съдържанието, което Бог е определил за тебе. Сега, чашата какво е? Най-първо ти ще бъдеш празен, и ще идеш при Божествената чешма, тогава ще повишиш ума си и сърцето си, а волята си ще понижиш, да може Бог да ти тури нещо от своята воля. Ако ти повишиш своята воля, тогава няма място да се тури Божествената Воля. Значи, ти ще огънеш своята воля, и като се огъне твоята воля, тогава Господ ще ти тури нещо в тази паница, която ти си направил, и ще имаш какво да ядеш. Сега, законът на красотата и на музиката седи в това: ще понижиш своята воля, за да можеш да изпълниш Волята Божия. И тогава туй музикално парче ще бъде изсвирено или изпято по всичките правила на музиката и хармонията. Най-първо трябва да се приготвят условията, за да дойде Божията Воля ида се прояви в тебе. И когато понижиш своята воля, тогава Божественото ще проговори у тебе и Волята Божия ще се изяви чрез тебе. Сега, волята, която ни е създала е извънка нас, тогава ние трябва да слушаме, какво Бог ни говори и е определил да стане за нас. В нашето създаване нашата воля не е взела участие, Бог е сътворил света, и трябва да приемем Неговата Воля, тя да действува в нас, а с ума и сърцето си, ние ще държим тази Воля Божия да присъствува винаги в нас.
към текста >>

67. 135. ИЗЛЕТИ ОТ МЪРЧАЕВО

Умът разбира красотата в живота, а сърцето - сладчината.
На върха „Острец". 6 1/2 ч. сутр. /1700 м. височина/ Какво представляват ума и сърцето? Умът символизира светлината, а сърцето - топлината. Умът разбира красотата в живота, а сърцето - сладчината. Умът никога не може да разбере, какво нещо е сладчината. И сърцето никога не може да разбере, какво нещо е красотата. Ако умът иска да разбере сладчината, трябва да слезе в сърцето. Ако сърцето иска да разбере красотата, трябва да се качи в ума. Кога трябва да се моли човек?
към текста >>

И сърцето никога не може да разбере, какво нещо е красотата.
/1700 м. височина/ Какво представляват ума и сърцето? Умът символизира светлината, а сърцето - топлината. Умът разбира красотата в живота, а сърцето - сладчината. Умът никога не може да разбере, какво нещо е сладчината. И сърцето никога не може да разбере, какво нещо е красотата. Ако умът иска да разбере сладчината, трябва да слезе в сърцето. Ако сърцето иска да разбере красотата, трябва да се качи в ума. Кога трябва да се моли човек? И кой човек трябва да се моли? Бедният ще се моли, когато чувалът му е празен, за да се напълни.
към текста >>

Ако сърцето иска да разбере красотата, трябва да се качи в ума.
Умът символизира светлината, а сърцето - топлината. Умът разбира красотата в живота, а сърцето - сладчината. Умът никога не може да разбере, какво нещо е сладчината. И сърцето никога не може да разбере, какво нещо е красотата. Ако умът иска да разбере сладчината, трябва да слезе в сърцето. Ако сърцето иска да разбере красотата, трябва да се качи в ума. Кога трябва да се моли човек? И кой човек трябва да се моли? Бедният ще се моли, когато чувалът му е празен, за да се напълни. Богатият трябва да се моли, когато чувалът му е пълен, да дойде някой да го изпразни, да олекне на гърба му. Когато сиромахът не съжалява, че чувалът му е празен, и когато богатият не съжалява, че чувалът му се изпразва, и двамата стават едно.
към текста >>

Красотата в живота се крие в изпълнението на разрешените задачи.
Иде нова светлина, която ще проникне в хората и те ще видят своите погрешки. Те ще видят престъпленията, които са правили, и ще почнат да ги изправят. Всички хора носят и доброто, и злото в себе си. Злото трябва да се спре, а доброто да се използува за разрешаване на неразрешените задачи. Разрешените задача пък трябва да се изпълнят. Красотата в живота се крие в изпълнението на разрешените задачи. Това се постига чрез любовта и обичта. Ще обичаш и ще те обичат; ще любиш и ще те любят. За да постигнеш това, не чупи клончетата на любовта. Който люби е свободен, той има знание, има и живот; който не люби, не е свободен, няма знание, няма и живот. Преди известно време се канеха да бомбардират София.
към текста >>

68. 143. ЖИВОТЪТ НА РИЛА

Защото много е хубаво" и почна да хвали колко е хубава обстановката, красотата на езерата, простора който го има.
каза, че ще ни заведе при всяко годишно време и ние ходехме редовно всяко лято. И се изпълни тоя план, който Учителя каза. В 1928 год. брат Симеон Симеонов и друг един брат от Пловдив, който е такъв, беше юрист, доколкото си спомням бяха отишли на езерата. И когато се върна той, брат Симеонов каза: „Учителю, ще Ви водя на езерата. Защото много е хубаво" и почна да хвали колко е хубава обстановката, красотата на езерата, простора който го има. Щото на Мусала ний седим ниско долу, при езерата и няма простор. То е така панорамна гледка от всяко място. И на следващата 1929 год. ний се качихме на Мусала първо и след това Учителят каза, че ще се качим на езерата. Значи 1929 год.
към текста >>

Когато правехме екскурзии само е говорел, така беседвал е с нас, споделял е за някои неща, за планините нещо е казвал, говорил е за красотата, но говореше само сутрин на Молитвения връх.
Учителят вървеше бързичко, но в замяна на това спираше и почакваше. Той винаги е вървял бързичко. Както се движеше в града, така се движеше и в планината. По равното, да, но и по стръмното се качваше хубаво. Ние тръгваме да речем по края третото, четвъртото езера, по пътеката вървим, това е бавно, група да речем сто души, или петдесет души, изчакваше Учителят, нали да не се заблуди някой, защото не всеки познава пътя, не всеки може да се ориентира и като минеме чак шестото езеро и се качим горе то става видело, чакаме изгрева, винаги Молитва правехме. Когато правехме екскурзии само е говорел, така беседвал е с нас, споделял е за някои неща, за планините нещо е казвал, говорил е за красотата, но говореше само сутрин на Молитвения връх. До Дамка ходехме и се връщахме. Някой път отивахме за цял ден, тогава ходехме на екскурзия например до Мальовица, до езерото дето сега направиха язовир под Калинините върхове, там направиха язовир. Там беше едно от най-големите езера на Рила, в момента не си спомням „Кара-гьол" се казваше. Там сме ходили 3 или 4 пъти когато ходехме на Рила. Не всяка година.
към текста >>

69. 9.Учителят следеше процесите

Това бяха проблясъци, които озаряваха, осветляваха нашите хоризонти, разширяваха ги, ние усещахме красотата на живота.
Неговото съзнание витаеше във високи духовни светове, които ние едва нещо долавяхме и разбирахме, но за които нашата душа копнееше и жадуваше. Всеки имаше стремеж да влезе, да проникне в тия духовни светове. Всеки искаше да живее с доброто, със светлината, с правдата, с мъдростта, с висшата любов. Това са сили и светове, които Учителят разкриваше пред нас. Ние долавяхме, усещахме озарението на тия висши сили. Това бяха проблясъци, които озаряваха, осветляваха нашите хоризонти, разширяваха ги, ние усещахме красотата на живота. Пред нас се откриваха нови светове с велики възможности за нови постижения. Това ни вдъхновяваше, внасяше радост и пълнота в живота ни. Казвахме си: има за какво да живеем. В живота има безкрайни възможности за красив и възвишен живот. Може ли някой да стане безразличен към Учителя след като е преживял подобни състояния на вдъхновение и виждане?
към текста >>

70. 10.Учителят ни води по нов път

Красотата и многообразният й език.
Една от задачите ни е всеки от нас да изработи правилно отношение и разбиране за разумната природа. Успеем ли да направим връзка с нея, ние ще имаме един верен приятел при всички положения в живота и никога няма да бъдем лишени от необходимото. Светлината, въздуха, водата, растенията, високите планини - това са складове на сили, от които разумния човек може да се ползува. Контактът ни с живата природа ни дава здраве, бодрост, сила. Когато направим правилна връзка от нищо няма да бъдем лишени, затова трябва да освободим ума си от всички стари заблуди, криви разбирания за природата, да освободим сърцето си от всички егоистични чувства, да обикнем всичко живо, за да почувствуваме изобилието на живота. Красотата и многообразният й език. Учителят многократно ни е говорил за тази връзка с природата, давал ни е задачи, формули, упражнения, само и само да можем да излезем от старите вкаменени разбирания, да освободим себе си, ума си, сърцето си и душата си от робството, оковите и заблудите на миналите отживяли разбирания. Разбира се, това не е лесен процес, за да може да се постигне набързо, но аз вярвам, че това е постижимо при постоянна вътрешна работа в съзнанието, в сърцето, в ума и волята ни. „Всичко в живота е постижимо, когато времето е добро и ние сме разумни" - казва Учителят в една песен. Първо човек сам трябва да се убеди, че природата е разумна. Това не подлежи на аргументиране и доказване.
към текста >>

Както човек вижда красотата в природата, така може да усети чрез сърцето си и живота в нея.
Разбира се, това не е лесен процес, за да може да се постигне набързо, но аз вярвам, че това е постижимо при постоянна вътрешна работа в съзнанието, в сърцето, в ума и волята ни. „Всичко в живота е постижимо, когато времето е добро и ние сме разумни" - казва Учителят в една песен. Първо човек сам трябва да се убеди, че природата е разумна. Това не подлежи на аргументиране и доказване. Като наблюдава човек природата, може да почувствува живота в нея. Както човек вижда красотата в природата, така може да усети чрез сърцето си и живота в нея. Едно вътрешно усещане чрез сърцето може да даде на човека по-голяма увереност, отколкото някакво доказателство. Ние виждаме с очите си, но също виждаме с ума си, със сърцето си. Виждането с ума и сърцето не е по-малко убедително от виждането с очите. Виждането чрез ума и сърцето разширява нашето познание за света и природата. Красотата в живота идва от тия вътрешните знания.
към текста >>

Красотата в живота идва от тия вътрешните знания.
Както човек вижда красотата в природата, така може да усети чрез сърцето си и живота в нея. Едно вътрешно усещане чрез сърцето може да даде на човека по-голяма увереност, отколкото някакво доказателство. Ние виждаме с очите си, но също виждаме с ума си, със сърцето си. Виждането с ума и сърцето не е по-малко убедително от виждането с очите. Виждането чрез ума и сърцето разширява нашето познание за света и природата. Красотата в живота идва от тия вътрешните знания. Всички хора, които имат очи могат ли да видят красотата в природата? - Не. Красотата виждат само тия, които имат вътрешна възможност да я видят. Днес човек цени повече това, което той е създал, отколкото всичкото величие, което съществува в самата природа. Ако човек вижда красотата и величието на природата, много по-големи радости би имал.
към текста >>

Всички хора, които имат очи могат ли да видят красотата в природата?
Едно вътрешно усещане чрез сърцето може да даде на човека по-голяма увереност, отколкото някакво доказателство. Ние виждаме с очите си, но също виждаме с ума си, със сърцето си. Виждането с ума и сърцето не е по-малко убедително от виждането с очите. Виждането чрез ума и сърцето разширява нашето познание за света и природата. Красотата в живота идва от тия вътрешните знания. Всички хора, които имат очи могат ли да видят красотата в природата? - Не. Красотата виждат само тия, които имат вътрешна възможност да я видят. Днес човек цени повече това, което той е създал, отколкото всичкото величие, което съществува в самата природа. Ако човек вижда красотата и величието на природата, много по-големи радости би имал. Човек още не е видял, нито осъзнал богатството, разнообразието, големия живот в природата от който той е част.
към текста >>

Красотата виждат само тия, които имат вътрешна възможност да я видят.
Виждането с ума и сърцето не е по-малко убедително от виждането с очите. Виждането чрез ума и сърцето разширява нашето познание за света и природата. Красотата в живота идва от тия вътрешните знания. Всички хора, които имат очи могат ли да видят красотата в природата? - Не. Красотата виждат само тия, които имат вътрешна възможност да я видят. Днес човек цени повече това, което той е създал, отколкото всичкото величие, което съществува в самата природа. Ако човек вижда красотата и величието на природата, много по-големи радости би имал. Човек още не е видял, нито осъзнал богатството, разнообразието, големия живот в природата от който той е част. Ние тепърва трябва да се възпитаваме, да развиваме нашето вътрешно виждане по отношение на природата. Всякога, когато съм ходила из планините и съм се спирала да наблюдавам живота, който блика във всяко кътче, например покрай някое малко изворче забутано някъде, той извира, носи живот около себе си, множество цветя са нацъфтяли около него, красота и свежест лъхат покрай него и съм се питала кой вижда тази красота?
към текста >>

Ако човек вижда красотата и величието на природата, много по-големи радости би имал.
Красотата в живота идва от тия вътрешните знания. Всички хора, които имат очи могат ли да видят красотата в природата? - Не. Красотата виждат само тия, които имат вътрешна възможност да я видят. Днес човек цени повече това, което той е създал, отколкото всичкото величие, което съществува в самата природа. Ако човек вижда красотата и величието на природата, много по-големи радости би имал. Човек още не е видял, нито осъзнал богатството, разнообразието, големия живот в природата от който той е част. Ние тепърва трябва да се възпитаваме, да развиваме нашето вътрешно виждане по отношение на природата. Всякога, когато съм ходила из планините и съм се спирала да наблюдавам живота, който блика във всяко кътче, например покрай някое малко изворче забутано някъде, той извира, носи живот около себе си, множество цветя са нацъфтяли около него, красота и свежест лъхат покрай него и съм се питала кой вижда тази красота? За кого природата е създала такава красота? Или когато утринното слънце освети някоя полянка цяла осеяна с цветя, по които росните капки отразяват слънцето в разни багри, за кого е тази красота?
към текста >>

Животът се изразява в красотата.
Или тяхното бълбукане на малките поточета, които унасят човека в света на музиката, внасят мир и тишина в него, ако се остави на техните песни. Има ли място в природата където да няма живот? Дори тревните постелки, по които ние стъпваме, каква красота на зелени багри и форми, на тревицата, природата е надарила. Ако човек има очи навсякъде може да вижда красота и красота. За кого е създадена и кому е необходима? Животът се изразява в красотата. Животът е мощното, което твори и създава формите в природата в едно велико разнообразие. Неизброими са формите, които животът създава в природата. Тя твори от най-малките невидими същества до най-великите светове. Мощно нещо е живота. Той прониква всичко и го обединява в едно единство.
към текста >>

71. 21. Учителят е бдял над нас

Да отворим очите си, за да приемем светлината и да видим красотата в живота.
Това ни придава сила да продължим работата в духовния път и при несгоди и трудности. Такива просветления на съзнанието човек преживява само при разширено съзнание. Имаш чувство, че цялата природа присъствува в твоето преживяване. Такова духовно преживяване може да се добие и чрез молитва. Молитва е, когато човек се обръща към висшата разумност с ум, сърце и воля, за да получи вътрешна нагласа на силите в себе си, за да може да получи това, което разумната природа може да му даде. Да отворим очите си, за да приемем светлината и да видим красотата в живота. Когато човек развие индивидуалното си съзнание и насочи вниманието си към своето вътрешно себе, към своята висша природа, тогава той заслужава да носи името човек. Тогава у него се разкриват безкрайни простори и възможности за развитие на вътрешните си дарби и възможности, които има да развива и изучава. И за тези човешки същества са идвали и идват великите учители на човечеството, както в миналото, така и в настоящето. Учителите идват да подпомогнат пробуждащите се човешки души, да дадат светлина и знание и да им дадат методи за новата работа, която им предстои. Те с пробуждащото се съзнание навлизат в нови духовни светове, в които действуват нови сили с по-големи изисквания към човека, на тези човешки същества е нужна по-голяма светлина за опознаване на новите светове.
към текста >>

72. 12.Като слушах Словото на Учителя

Аз го гледах с възторжено чувство от красотата му.
Аз влязох и седнах на походното легло да го почакам. Имах хубаво разположение и както седях и гледах нагоре изведнъж видях един образ на едно същество цялото изтъкано от светлина. Човешки образ иначе, много красив. Аз го гледах и си казах: Колко е прекрасно! Гледах го възхитена и щастлива и то ме гледаше. Аз го гледах с възторжено чувство от красотата му. То беше някак прозрачно, цялото изтъкано от светлина, с краските на спектъра, с физическите си очи го гледах, виждах го с отворени очи. То нищо не ми проговори, нито пък аз го запитах нещо. Нито преди това, нито след това съм видяла такъв образ. Той остана в съзнанието ми и когато си спомням за него, изпитвам чиста радост и възхищение, че такава красота може да има. При преврата, когато Цанков взе властта, Любомир беше уволнен.
към текста >>

73. 15.Ще разкажа един случай с моя баща

Това е тъмнина, която помрачава красотата на живота ми.
Разбрах, че в мене има неща, които не съм видяла и не съм ги осъзнавала. Не са влезли в моето будно съзнание. Те са сили, които протичат в мене и се проявяват в това, което не искам да правя, а го правя. Те развалят хубавите ми желания и намерения. Мислех си, че в мен има свят, който не е озарен от вътрешната светлина, в която искам да живея. Това е тъмнина, която помрачава красотата на живота ми. Има нещо неорганизирано, някакви неовладяни сили, някакво объркване е станало. И сега трябва да се диференцира това състояние. Организирането е процес и то разумен процес. За да стане организиране, трябва разумни сили да дойдат да действат в мен. Значи трябва да се даде път на разумните сили.
към текста >>

74. ПИСМА НА САВКА КЕРЕМИДЧИЕВА ДО ЕЛЕНА АНДРЕЕВА

ИСТОРИЯ НА ЧЕШМАТА - ПАМЕТНИК СЕЛО ТОПОЛИЦА

Доброто не съществува вън от красотата; Красотата е в доброто.
Като дойдеш това ще бъде новото, което ще видиш и чуеш. * * * 14.1.1934 г. Изгрев - София Мила Еленке, Пак нещо от известния поет: Неделя 10 ч. пр.об. „Слушай сине мой и приеми думите ми". „Човек има три вида отношения: Божествени, духовни и материални. Доброто не съществува вън от красотата; Красотата е в доброто. Примирение на богатство със сиромашия, това е светийство. Чистият въздух приемайте го всякога, ще станете по-здрави. Човешкият живот или животът на природата съдържа началото на целокупния живот. Любовта се отличава с едно качество: Онзи, който ни обича, той ще внесе един нов живот, едно ново разбиране, една нова светлина във вашия живот. Ние не можем да кажем: „Аз те обичам", защото Любовта е на Бога.
към текста >>

75. 04 - 09. СКРИТИТЕ СИЛИ В НАРОДА ЧЕШМАТА В ТОПОЛИЦА

ИСТОРИЯ НА ЧЕШМАТА - ПАМЕТНИК СЕЛО ТОПОЛИЦА

Той тъй добре допълва красотата на местността!
Тая стена е украсена с барелефите на зодиакалните знакове в грамадни размери: всеки с височина до един метър. Те са символ на ония космични разумни сили, които стоят зад всички явления на природата и ги направляват! Барелефът при централното корито, разбира се, е Водолей. Всички барелефи са високо художествени. Близо до чешмата, малко на заден план, се издига мощен вековен дъб - остатък от древната гора, която в доисторично време е покривала цялото Тракийско поле. Той тъй добре допълва красотата на местността! Сега има дежурство в братството. Всяка седмица идват братя и сестри, за да чистят чешмата и цялата околност. Всички сърца са спечелени. Никой не говори против „набожните". Даже кметството иска да залеси около чешмата, да направи парк.
към текста >>

76. 04 - 11. СЪКРОВИЩАТА НА ТОПОЛИЦА

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

Безсмъртна е само красотата на преживяното - безсмъртни са само братските чувства, братската любов, братското единение.
" И обедът започва. След обеда, след вечерите, започват песните - братските песни. Това е кулминационната точка на братския живот! Толкова песни, толкова нежни, чисти братски чувства, толкова възторзи помни старият дъб! Душите, сърцата, вярата, волята за доброто, предаността се изливат в песента... Всичко материално е преходно. Безсмъртна е само красотата на преживяното - безсмъртни са само братските чувства, братската любов, братското единение. Безсмъртна е само красотата на душата. Безсмъртно е всичко, което е преживяно край вековния дъб Друго съкровище на Тополица е новият братски салон, изграден на мястото, дето е бил стария салон - няколко съединени стаи в дома на брат Димо Джоджев. Мнозина биха могли да кажат: Салон като салон! Има много по-обширни, по-изкусно наредени и украсени салони у нас и навсякъде по света. Външно погледнато, това е наистина така.
към текста >>

Безсмъртна е само красотата на душата.
След обеда, след вечерите, започват песните - братските песни. Това е кулминационната точка на братския живот! Толкова песни, толкова нежни, чисти братски чувства, толкова възторзи помни старият дъб! Душите, сърцата, вярата, волята за доброто, предаността се изливат в песента... Всичко материално е преходно. Безсмъртна е само красотата на преживяното - безсмъртни са само братските чувства, братската любов, братското единение. Безсмъртна е само красотата на душата. Безсмъртно е всичко, което е преживяно край вековния дъб Друго съкровище на Тополица е новият братски салон, изграден на мястото, дето е бил стария салон - няколко съединени стаи в дома на брат Димо Джоджев. Мнозина биха могли да кажат: Салон като салон! Има много по-обширни, по-изкусно наредени и украсени салони у нас и навсякъде по света. Външно погледнато, това е наистина така. По големина, по украса, по външен вид, Братския салон в Тополица не може да се състезава с постиженията на модерната съвременна архитектура в това отношение.
към текста >>

" И още веднъж се повтаря тук красотата на вдъхновения, радостния, безкористния братски и сестрински труд, още веднъж се изживяват сцените, картините на братското единение и любов, на дълбоката преданост към делото на Учителя, както това бе край вековния дъб, при изграждането на чешмата.
Не е лесно да се построи със собствен труд едно подобно здание. Обаче в нашите братя и сестри в Тополица има един ум, едно сърце, Една душа, една воля, една непреклонна решителност. Те се ръководят от правилото, дадено ни от Учителя: „Кажи и направи! " Те не отлагат, не се задоволяват само с планове и мечти. А и народната пословица казва: „Речено - сторено! " И още веднъж се повтаря тук красотата на вдъхновения, радостния, безкористния братски и сестрински труд, още веднъж се изживяват сцените, картините на братското единение и любов, на дълбоката преданост към делото на Учителя, както това бе край вековния дъб, при изграждането на чешмата. Няма да споменаваме имена - кой повече, кой по-малко е дал - от своето сърце, от своите сили, от своята преданост, за изграждането на този наш храм. Всеки, кой повече, кой по-малко, е вложил по нещо от душата си, от любовта сив неговото изграждане. И затова братския салон в Тополица не е обикновено здание. Той не е изграден само от камъни, пясък, вар и тухли. Той е постоянно, денонощно горящ фар, от който излъчват своята светлина и топлина чувствата - любовта, предаността, пожертвователността на тези, които са го изградили... Изградили са го със свещен трепет, в душите си, без никакво лошо чувство, без да допуснат нито една$лоша дума... Има нещо видимо - то е, да речем, обикновено.
към текста >>

Защото, ще повторим: Безсмъртни са само проявите на душата, безсмъртна е Любовта, Безсмъртна е красотата на душата!
Всеки, кой повече, кой по-малко, е вложил по нещо от душата си, от любовта сив неговото изграждане. И затова братския салон в Тополица не е обикновено здание. Той не е изграден само от камъни, пясък, вар и тухли. Той е постоянно, денонощно горящ фар, от който излъчват своята светлина и топлина чувствата - любовта, предаността, пожертвователността на тези, които са го изградили... Изградили са го със свещен трепет, в душите си, без никакво лошо чувство, без да допуснат нито една$лоша дума... Има нещо видимо - то е, да речем, обикновено. Но има и нещо невидимо, нещо необикновено: то се издига безкрайно високо, то е безсмъртно, съвършено, несравнимо. Защото, ще повторим: Безсмъртни са само проявите на душата, безсмъртна е Любовта, Безсмъртна е красотата на душата! Времето, вековете, хилядолетията, нямат власт над тях! И ако някога, след хилядолетия, никакви материални следи не останат от съграденото тук, Окото на прозорливеца пак ще вижда да гори тук вечно духовния пламък, Създаден, роден в душите и сърцата, чрез мислите и чувствата на строителите. И отново любящи сърца, чисти души и чисти ръце ще изградят, ще възстановят в още по-голяма красота и величие това, което е било някога тук... Това, което е днес тук!... Третото, може би най-ценното съкровище на Тополица, е върхът „Зора". Той се е наричал и досега още се нарича от някои „ Караманеца".
към текста >>

77. 09-05. ЗАГУБИЛА СЕ В РИЛА

Румяна Добрева Ганева /по мъж Серафимова/

Красотата на езерото ги пленила с царствената тишина, която постоянно владее тук.
Мусала, Граничар, Рибните езера, Страшното езеро, Мальовица, Дамга, Седемте езера, ето това е маршрутът на нашите екскурзианти. Когато те се качили на билото срещу връх Дамга, били опиянени от величествената гледка, която се открила пред техния взор. Радвали се те като деца, като всеки от тях бързал да изкаже своето възхищение, да сподели своята радост с другите. Слънцето, със своята златна колесница бързало към залез, ето защо, за да не закъснее, групата се спуснала към езерото на Съзерцанието по стръмния източен склон - път труден и опасен, особено за неопитни планинари. Ту лазили, ту се спускали, ту се крепели един друг, за да не полети някой от тях към езерото, докато най-после се намерили на брега му. Красотата на езерото ги пленила с царствената тишина, която постоянно владее тук. Всички се умълчали, загледани в тихата и спокойна повърхност на езерото, сякаш потънали в друг свят, съвсем различен от тоя, който те досега са познавали. Потопени в тоя нов за тях свят, те не забелязали как времето минавало и взело да се спуска здрач от стръмните и скалисти урви. „Хайде да тръгваме, че закъсняхме", се обадил някой. „Хайде", съгласил се друг и всички тръгнали по маркирания път над Мечата долина към бивака. Макар че пътят бил маркиран, бързо спусналият се здрач пречел да се види маркировката и вероятността да се отклонят и забъркат не била изключена.
към текста >>

78. 15 - 00. АВРАМОВИЯТ ДОМ НА ДОБРИ ГАНЕВ И НАДЕЖДА КУРТЕВА

Дори до последните си дни, тежко болен, помолваше моя съпруг, Александър Серафимов, да му я изсвири на цигулка пак и пак, както преди и да усети отново святостта и красотата от музиката на Учителя.
Кротост, благост, търпение, но и силна воля и решителност да завърши всяка работа докрай се изливаха от него. Той беше много изработен човек. Да бъде ученик за него беше награда и същност, смисъл на неговия живот. Любима песен му беше „Вехади", която много хармонираше с неговия характер и чувство. Пееше я тихо и с проникновение. Дори до последните си дни, тежко болен, помолваше моя съпруг, Александър Серафимов, да му я изсвири на цигулка пак и пак, както преди и да усети отново святостта и красотата от музиката на Учителя. Татко си замина на 1 май 1978 година. Беше изпратен от целия Айтос и околия, от братя, приятели, колеги и всеки един, който е бил в допир с неговия светъл дух. В житейския си път моят баща и моята майка особено се допълваха. Царящата хармония и проникването в идейния свят на Високия Идеал създаваха атмосферата на един истински живот в пътя на ученичеството и изработване на характерите в духа на Учението. Те бяха един пример на братство и единство.
към текста >>

79. IV. 16 август, четвъртък

Записал: ДИМИТЪР ГОЛОВ

Човек може да бъде красив само когато Господ е в него, защото красотата е Божествен атрибут.
Ако Господ ви люби, радвайте се на това, защото сте свързани с целия свят, свят на духовете, и тогава ще сте благодарни, че и на Земята ви е добре. Повечето от вас ви спъват материалните работи, а малцина ви спъва философията. Но казано е: „Няма който да е оставил баща или майка, та да му се не даде стократно." Бог ще ви даде богатството, щото да се радвате в делата си и работата си. На всякой един от вас ще се даде онова, от което има нужда, само дръжте чисти желанията си. Дръжте стока първокачествена и плащайте добре на слугите си; и всичко така като струвате, ще се подобри лицето и душата ви и ще станете по-красиви и вътрешно, и външно. Човек може да бъде красив само когато Господ е в него, защото красотата е Божествен атрибут. Тези от Веригата, които са по-слаби, ще имаме едно събрание, да се помолим за тях, та да се подобри положението им. И аз ще ви кажа какви работи не сте довършили, та да ги свършите. Вие трябва да се пазите, да не се сближавате много един до друг. Вземете две дървета, щом много се сближат, изсъхват, когато86, за да виреят добре, трябва да има известна дистанция между тях. Спрямо человеците, всякога трябва да даваш толкова, колкото вземаш.
към текста >>

80. IV.Второ събрание, 13 август 1906 г.

Записала: МАРИЯ КАЗАКОВА

В Него е всичкото благоволение и справедливост, които са образ на красотата.
Говори се върху пространството и Времето, които съществуват в духовния мир. Ние тук, на Земята, сме в отрицателния полюс, а положителният полюс е горе, в небето. Към него трябва да се стремим. Говори се за Бога и Неговите атрибути. Бог е върховната сила, корона, която почива върху неизменната Мъдрост и интелигентност. В Него е всичкото благоволение и справедливост, които са образ на красотата. В Него е добродетелта и предвечното спокойствие. Бог е Любов, която е над всяко същество, тайна, която е над всяка наука; Промисъл, който превишава всеки разум; съвършенство, което надвишава всяко понятие.
към текста >>

81. IV.ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1909 година (15-20 август) ТЪРНОВО

Записал: ПЕТКО ГУМНЕРОВ

Някои смесват красотата с любовта, но това е съвсем неудачно.
Вземете например един скулптор, който работи. Той може да тури всичките краски, но не може да вложи в статуята всичко, каквото вие имате и чувствувате в душата си. В нея той ще вложи само вибрациите, а не онова, което у вас се дълбоко слага. Това, което е велико в природата, не може да му се тури форма. Така и вие не можете да турите форма на Любовта. Някои смесват красотата с любовта, но това е съвсем неудачно. Затова буквата на закона са обредите, а истината е в духа на нещата. Животът, това е безформеното. Може би във вашия ум може да се породи въпросът защо, като се трудим и живеем, не успяваме в живота си. Има два момента в живота: когато трябва да се работи и когато трябва да се почива. Когато ние почнем да действуваме, опорният пункт е Небето; а когато ние пасуваме, Небето работи върху нас.
към текста >>

82. IV.16 август, четвъртък

Записал: ПЕТКО ГУМНЕРОВ

Тук, например, четем: „Очите ти ще видят царя на красотата." Защо ние страдаме в тоя свят?
Сянката е нещо временно. Ние сме носители на желанията и на природата. Щом ние противодействуваме, ние получаваме също противодействие и злото винаги произвежда лоши отпечатъци. Не може да имаш лошо чувство и да очакваш да станеш красив. За да станеш красив, трябва да имаш най-благородни чувства и разположение. Тук, например, четем: „Очите ти ще видят царя на красотата." Защо ние страдаме в тоя свят? Защото уповаваме на хора, които са като нас изменчиви. А като уповаваме на Господа, Господ ще даде заповед на Своите служители, които ще изпълнят волята Му. Който е маловерен, нека предизвика синята краска в себе си и тогава ще се махне маловерието. По-нататък имаме виолетовата краска. С нея се извършва спасението на човечеството.
към текста >>

83. IV.5 август, сряда 1915г.

Записал: ДИМИТЪР ГОЛОВ

Външното изявление на истината е красотата.
Ние сме изгубили образа и подобието Божие, най-хубавото нещо в този живот. Причината е, че не можем да ги създадем и че нямаме първоначалните образи. Двата модела, които Господ ни беше дал, не можахме да ги задържим. Даже не ни остана и копие от този образ и подобие. Като дойдем до истината, какво трябва да разбираме като едно външно изявление? Външното изявление на истината е красотата. Но ако тя влезе в ръцете на някой лош дух, може да направи човека на слуга. Знаете ли защо мъжете засукват мустаците си? - Защото искат жени. Със засуканите мустаци мъжът пуска котва и иска да се развъжда. И не само това, човекът си казва истината.
към текста >>

84. V.IV.Скрижалите на Духа Беинса Дуно Формули за учениците на Всемирното Велико Бяло Братство ОТ Учителят Петър Дънов -Духът Беинса Дун

Летопис Вергилий Кръстев

човек да преживее величието на Бога, да се изпълни с благоговение към Бога за красотата, реда и хармонията, които царуват в природата и трогнат да произнесе тая формула с всичкото си сърдце и душа.
Велико е Името Ти над всичко! Изпращам към Тебе своята любов! Във всичко и във всички виждам Тебе и любя Тебе! Ще Ти служа през цялата вечност! Като погледне на небето, слънцето, облаците, простора, дърветата, цветята, тревите и пр. човек да преживее величието на Бога, да се изпълни с благоговение към Бога за красотата, реда и хармонията, които царуват в природата и трогнат да произнесе тая формула с всичкото си сърдце и душа. Хубаво е тая формула да се произнася всеки ден. * 115 * Забележка на редактора: формулите са извадени от тефтерчетата на първите ученици в Школата на Учителя Дънов. Беше ползуван и ръкопис съставен от Цанка Якимова, което бе ми го връчила още през 1972 година. Всички формули бяха проверявани от различни тефтерчета и оригинални ръкописи. Бяха взети само една малка част по преценка на съставителя Вергилий Кръстев.
към текста >>

85. Наряди за 1926 г.

За размишление през деня: В красотата на вечната справедливост, в която мирът пребъдва, грехът и беззаконието изчезват.„Благославяй, душе моя, Господа".Добрата молитва.91 псалом.„Духът Божий".Отче наш.В. И.Ч.Б.В.Б.!
Матея, 8 гл., 10 стих:: „И като чу Исус, почуди се и рече на ония, които идеха след Него: „Истина ви казвам, нито в Израиля съм видел толкози вера."Кратко размишление.„Бог е Любов".Добрата молитва.Отче наш.В. И. Ч. Б. В. Б.! (Верен, истинен, чист и благ всякога бъди.) Старите гимнастически упражнения. Концентрически кръгове. Вторник, 24 август 1926 год. 5ч. с. За размишление през деня: В красотата на вечната справедливост, в която мирът пребъдва, грехът и беззаконието изчезват.„Благославяй, душе моя, Господа".Добрата молитва.91 псалом.„Духът Божий".Отче наш.В. И.Ч.Б.В.Б.! Старите гимнастически упражнения. Концентрически кръгове. Сряда, 25 август 1926 год. 5ч. с. За размишление през деня: В преддверието на Божията Мъдрост, дето светлина цари.„В начало бе Словото."Добрата молитва.„Fir-fur-fen".„91 псалом".Отче наш.В. И.Ч.Б. В.Б.!
към текста >>

86. Наряди за 1935 г.

Един виден адепт вдигнал булото на Изида и видял красотата на нейното лице, но не умрял, понеже знаел законите.
Изида после става символ на Истината, която е забулена, а пък Озирис е представител на изгряващото слънце. Озирис е проповядвал за слънцето. Всякой трябва да мине през Изида, за да дойде до Озирис. Изида беше жена. Който разбули Изида, трябва да умре. Един виден адепт вдигнал булото на Изида и видял красотата на нейното лице, но не умрял, понеже знаел законите. Това символизира посвещението. Изида представлява Истината, която е забулена, която се крие от неподготвения. Но в същото време и във всеки човек има Изида - това е душата, Божественото в човека. И велико нещо е да познаеш Душата в човека, това е посвещение. През черната раса е било ужасно.
към текста >>

87. Наряди за 1945 г.

Той отвори очите ни и ето, виждаме красотата на Божия свят навсякъде.
9) ОБИЧНИ БРАТЯ И СЕСТРИ, На 27 юний се навършват шест месеца, откак нашият обичен Учител си замина. Казваме „замина", но не ни се вярва в това. И така е, наистина - ние Го чувствуваме с нас навсякъде. Неговият Дух обгръща и укрепява нашия дух. Неговото Слово изпълва душите ни със знание за Господа. Той отвори очите ни и ето, виждаме красотата на Божия свят навсякъде. Научи ни да работим, да мислим и да живеем добре. Добрият живот трябва да се изучава сега. Това трябва на хората. Това знание са изгубили те някога и от това страда цялото човечество. Предстои му отново да го придобие.
към текста >>

Те са методи на светлината, на чистотата, на Истината, на Любовта, на красотата.
Тези пратеници не всякога са бивали облечени в багреница и пътят им най-често е бивал стръмен и трънлив и често е завършвал с една голгота, ала този път, който води през страданията и смъртта, е пътят на възкресението. По този път са минали всички Божествени пратеници, пророци, апостоли и Учители, за да възкръснат в душите на човеците като живи сили, като светли водачи на вечни времена към Царството Божие. И днес Бог изпраща своите благословения на всички души чрез своите служители. Такъв е законът на жертвата, законът на възкресението. „Ако житното зърно не умре, остава само; ако умре, принася плод 30- 60 -100." Бялото Братство работи по Божествените методи. Те са методи на светлината, на чистотата, на Истината, на Любовта, на красотата. От най-дълбока древност и до днес те се предават като свещена традиция, която се е пазила ревниво през всичките времена. Ще споменем някои от древните традиции на Братството, следи от които са запазени всред всички народи, дето то е работило. Някои от тия традиции водят началото си от преди 10,000 години, както казва нашият обичен Учител. Една от най-древните традиции на Братството е посрещането на слънцето с молитви и песни. Правило в Братството е всяка работа да се започне и свърши с молитва и песен.
към текста >>

Аз ви моля, братя и сестри, в името на Бога, в чието име сме се събрали и заради светлата памет на добрия ни и светъл Учител, който ни отвори златните двери на красотата и величието на безграничната Божия Любов, Мъдрост и Истина, да пристъпим с любов и взаимно доверие към разрешаването на сложните въпроси и мероприятия.
Христос казва: „Да се не смущава сърцето ви. В света скръб ще имате, но дерзайте. Аз победих света." Тези думи се отнасят за духовните герои, чиито капитали грижливо са запазени там, дето ни молец, ни ръжда ги разваля. Днес сме в теглилката на Божествените везни. Всеки сам себе си ще определи на коя ложа принадлежи. Аз ви моля, братя и сестри, в името на Бога, в чието име сме се събрали и заради светлата памет на добрия ни и светъл Учител, който ни отвори златните двери на красотата и величието на безграничната Божия Любов, Мъдрост и Истина, да пристъпим с любов и взаимно доверие към разрешаването на сложните въпроси и мероприятия. Защото към нас са устремени погледите на видимите и невидимите наши доверители и с трепет следят нашето държание. Божият Дух носи всичките блага на живота. Той присъствува в нашите души и Той ни е довел на това място да извършим Неговата света Воля като Негови достойни работници. 17) София-Изгрев,27август 1945г. ЛЮБЕЗНИ БРАТЯ И СЕСТРИ, Братският съвет счита за свой приятен дълг да сподели с всички интересуващи се братя и сестри впечатленията си от преживяното на тазгодишната братска среща, да съобщи идеите, които ни занимаваха през тия дни, както са изразени в прочетените доклади пред ръководителите и водените с тях разговори.
към текста >>

38, до първия нов ред.„Опорни точки на живота", беседата „Красотата на живота" (стр.
1945 г Изгрев - София 21) ОБИЧНИ БРАТЯ И СЕСТРИ, На 27 декемврий, по случай годишнината от заминаването на любимия ни Учител, точно в 5 ч. с., ще се състои братска среща, в която ще се изпълни следният ред:Добрата молитва.„В начало бе Словото".Пътят на живота. -Евангелие от Лука, 10 гл., 17-24 ст.Евангелие от Матея, 10 гл., 5-13 ст.Евангелие от Йоана, 14 гл., 10-21 ст.Евангелие от Йоана, 17 гл.„Духът Божий".„Възможности за щастие", стр. 112, от първия нов ред до края на страницата.„Големият брат", стр. 37, от първия нов ред до стр. 38, до първия нов ред.„Опорни точки на живота", беседата „Красотата на живота" (стр. 62-63).„Вечното благо", стр. 203, от последния нов ред до стр. 205, до първия нов ред.„Към новата култура", стр. 35, от предпоследния нов реддо края на книгата.„Свещени думи на Учителя", четивото „На работа", стр. 123.„На Учителя покорен".Отче наш.„Да се прослави Бог в Бялото Братство и да се прославят Белите братя в Божията Любов" (З пъти).
към текста >>

Красотата на античното изкуство, изразено в постройки, статуи, вази и пр., както и всички възвишени форми в изкуството на всички времена, носят отражения на тия съотношения на числата.
- светове, различаващи се по своите трептения. Тия въпроси за материята, разпадането на атома и атомната енергия са разгледани от Учителя в беседите му през 1925-26 г. Още тогава Той е предвидил, че науката ще стигне до днешното напредничаво разбиране и ще признае твърденията на окултизма.Тодор Симеонов - „Идея и число". В творчеството на природата съотношенията на числата взема голямо участие. В неорганическата природа преобладава числото 6 (снежинки, минерали, раковини и др.), а в органическия свят - числото 5 (цветовете на растенията и др.). Красотата на античното изкуство, изразено в постройки, статуи, вази и пр., както и всички възвишени форми в изкуството на всички времена, носят отражения на тия съотношения на числата. Числото 5 е изразител на развитието на новата култура, която иде. Това е „Пентаграмата" на окултизма, предадена на Братството ни от Учителя.Антон Петков - „Педагогическите идеи на Учителя, приложени в моята учителска практика". От приложението на педагогическите идеи на Учителя в училището добих чудесни резултати. Това показва, че новото училище трябва да бъде съградено върху идеите на Учителя. Приложих Любовта като най-важен възпитателен фактор и с нея преобразявах най-развалените и покварени деца.
към текста >>

Майките, които родиха децата на красотата, пак ще ги родят и ще донесат на човечеството оная радост, която му е обещана." Според съобщената по-рано програма, четенето на беседите в братския салон продължава четири пъти в седмицата.
Човек трябва да се научи да живее музикално, както казваше нашият Учител. Музиката трябва да се счита за най-първия закон на възпитанието. Бялото Братство е построено на музиката. Като изброи всички видове изкуства, сказчикът заключи: „Изкуството е път към Мъдростта и Истината, която ще освободи заробения човек. Непобедимият човешки дух намира своя път. Майките, които родиха децата на красотата, пак ще ги родят и ще донесат на човечеството оная радост, която му е обещана." Според съобщената по-рано програма, четенето на беседите в братския салон продължава четири пъти в седмицата. Всички братя и сестри тук се подвизават добре, посещават редовно тия беседи, а в неделен ден имаме посетители и външни хора, съмишленици на Братството. Съобщава ви се за сведение, че на 2. XII. т. г., сутринта, се прочете от тома „Учение и работа" беседата „Причинният свят", а в 10 часа - от тома „Дали може" беседата „Дух Господен"; в сряда, 5. XII. т. г., се прочете от лекциите, II година на Общия окултен клас, беседата „Съмнение и воля", а на 7. XII., петък, се прочете „Педагогическата лекция" от тома „Добри навици".
към текста >>

88. Наряди за 1946 г.

Дълбоко във всяка душа има копнеж към Красотата, към Истината, към Любовта.
Никой не може да зароби човешкия дух. Човешката душа крие в себе си големи богатства. Тя е съкровищницата на всички сили, които тепърва ще се пробудят. В глъбините си тя е нещо възвишено, Божествено и свято; тя е изтъкана от светлина и чистота. Но тя още не се е проявила с всичката си красота. Дълбоко във всяка душа има копнеж към Красотата, към Истината, към Любовта. Това е гласът на Бога в човека. Това показва, че човешката душа има Божествен произход. Това е една Божествена искра, която нищо преходно и илюзорно не може да задоволи. Днес човечеството минава в един от завоите на своята история. Духовните ценности, с които то е живяло досега, изчезват.
към текста >>

Това показва, че щастието, красотата, вдъхновението е в любовта.
В днешния ден, на тая братска среща лицата на всички вас са радостни и светящи. Това е защото духът на шестата раса - любовта, ви обединява в едно цяло. Днешният ден е един ден от шестата раса. Вие днес сте щастливи и радостни, понеже сте събрани тук в името на любовта. Тя е средата, в която днес сте потопени. Това показва, че щастието, красотата, вдъхновението е в любовта. Човечеството днес се намира в зазоряване на една нова култура. Движението на Бялото Братство и идването на Учителя не е случайно, но е във връзка със сегашните и близките задачи на днешната епоха. Учителят е дошъл, за да даде потик за идването на културата на шестата раса. Велико нещо е да бъде човек ученик на школата на Бялото Братство. Това значи съзнателно да работи за новото човечество, което иде на земята.
към текста >>

Един вид през този ден съзнанието ни ще пребивава в света на Хармонията, Красотата и Любовта.
Той го даде в Общия окултен клас за една седмица, но нека ние при днешните условия да го правим по един ден в седмицата. Ето това упражнение: ЕДИН ДЕН В ЦАРСТВОТО БОЖИЕ Всеки петък да живеем в Царството Божие. Сутринта ученикът да си каже тайно в себе си, с всичкото присъствие на съзнанието: „Заради Любовта, с която Бог ме е облякъл, всичко през днешния ден ще считам, че е хармонично създадено." През този ден в речника си ще употребяваме най-хубавите и най-добрите думи. Всичко, което ни се случва през този ден, ще считаме за добро. Ще изключим от своето съзнание всички противоречия, с които живеем в другите дни. Един вид през този ден съзнанието ни ще пребивава в света на Хармонията, Красотата и Любовта. При всяко нещо, което ни се случи през този ден или при отрицателни думи, които ни се кажат, да си казваме: „Благодаря Ти, Господи, че си ме удостоил със Своята Любов. Аз зная, че Ти ме обичаш." През този ден да бъдем изпълнени с любов към всички, които срещаме, да виждаме в тях доброто, възвишеното, вечното, Божественото. През този ден да бъдем в рая. За да има съединителна връзка между всички братя и сестри, то сутринната молитва в петък да става в един и същ час, а именно в 5 ч. с., отделно или на групи.
към текста >>

(Пее Цветана Табакова.)„Красотата на живота" (от тома „Опорни точки на живота", стр.
Сумите за левчетата и приносът се изпращат до брат Боев. ОТ БРАТСКИЯТ СЪВЕТ Изгрев, 27. IX. 1946 г. 12) ОБИЧНИ БРАТЯ И СЕСТРИ, На 27 декемврий, по случай годишнината от заминаването на обичния ни Учител, точно в 5 ч. с., ще се състои братска среща, в която ще се изпълни следният ред:„В начало бе Словото".Добрата молитва.Пътят на живота.„Духът Божий".Евангелие от Йоана, 17 гл.Възпоменателно слово.„Сътворението на света" от Учителя. (Пее Цветана Табакова.)„Красотата на живота" (от тома „Опорни точки на живота", стр. 6263).„Царският път на душата" (от тома със същото заглавие, стр. 4-5).„На Учителя покорен".Отче наш.„Да се прослави Бог в Бялото Братство и да се прославят Белите братя в Божията Любов " (Зпъти). Братската вечеря почва точно в 6 часа вечерта. На братската вечеря ще се повторят молитвите и песните от утринната програма, а четивото ще бъде: „На работа" (от „Свещените думи на Учителя", стр. 123). Молим, съобщете настоящето и на околните села, дето има кръжоци.
към текста >>

89. Наряди за 1949 г.

Молитвата ще започне точно в 5 часа, както следва:Добрата молитва.Молитвата на Царството.„Духът Божи".Евангелие от Матея, 5гл., 1-12 ст.Евангелие от Марка, 8 гл., 1 -9 ст.Евангелие от Лука, 10 гл., 10-20 ст.Евангелие от Йоана, З гл., 1-15 ст.„В начало бе Словото".Беседа: „Даде ми се всяка власт" (от тома „Красотата на душата").Отче наш.„Това е живот вечен да познаят Тебе, Единаго Истиннаго Бога и Христа, Когото си изпратил" (Зпъти).„На Учителя".
Ако имате нужда от още книги, обърнете се до същия адрес. Изгрев, 14февруари 1949 г. С братски поздрав: Б. Боев 2) ОБИЧНИ БРАТЯ И СЕСТРИ, Отпразнуването празника на пролетта - 22 март, т. г. - ще стане по следния начин: Сутринта на 22 март - излизане в 5 часа на определеното досега място. Молитвата ще започне точно в 5 часа, както следва:Добрата молитва.Молитвата на Царството.„Духът Божи".Евангелие от Матея, 5гл., 1-12 ст.Евангелие от Марка, 8 гл., 1 -9 ст.Евангелие от Лука, 10 гл., 10-20 ст.Евангелие от Йоана, З гл., 1-15 ст.„В начало бе Словото".Беседа: „Даде ми се всяка власт" (от тома „Красотата на душата").Отче наш.„Това е живот вечен да познаят Тебе, Единаго Истиннаго Бога и Христа, Когото си изпратил" (Зпъти).„На Учителя". След това ще се изпълнят гимнастическите упражнения. Вечерта в 7 ч. братска вечеря. На вечерята ще се повтори утринният ред без беседата. Умоляват се братята ръководители да съобщат настоящето на всички братя и сестри в града и околията.
към текста >>

- именният ден на обичния ни Учител - ще се отпразнува по следния начин: Сутринта в 5 часа в салона на Братството ще се изпълни следната програма:Добрата молитва.91 псалом.Молитвата на Царството.„В начало бе Словото".Евангелие от Йоана, 17 глава.Беседа: „Даром давайте" (от тома „Красотата на душата").„Благословен от Бога Ти".Отче наш.„Да се прослави Бог в Бялото Братство и да се прославят Белите братя в Божията Любов" (З пъти).
Откриването на конгреса стана от старшия брат Георги Куртев с няколко приветствени думи. След това се избра бюро в състав: председател на конгреса - Стефан Тошев и секретар - Паша Теодорова. Дневният ред на конгреса: Разглеждане проектоустава на Верската общност „Бяло Братство", изработен от Жечо Панайотов, Симеон Симеонов, Георги Куртев и Боян Боев, на които се възложи да подпишат постоянния протокол. 5) ОБИЧНИ БРАТЯ И СЕСТРИ, Тая година Петровден, 12. VII. 1949 г. - именният ден на обичния ни Учител - ще се отпразнува по следния начин: Сутринта в 5 часа в салона на Братството ще се изпълни следната програма:Добрата молитва.91 псалом.Молитвата на Царството.„В начало бе Словото".Евангелие от Йоана, 17 глава.Беседа: „Даром давайте" (от тома „Красотата на душата").„Благословен от Бога Ти".Отче наш.„Да се прослави Бог в Бялото Братство и да се прославят Белите братя в Божията Любов" (З пъти). В 7 часа вечерта братска вечеря, в която ще се повтори утринният ред без беседата. След това ще се изпълни литературно-музикална програма. Молим, съобщете настоящето във всички околни села, дето има кръжоци. Поздрав на всички братя и сестри. Със сърдечен братски поздрав: БРАТСКИЯТ СЪВЕТ 27.
към текста >>

90. Наряди за 1950 г.

Сутринта в 5 часа ще се изпълни следният ред:Добрата молитва.91 псалом.Пътят на живота.„Духът Божи".Евангелие от Матея, 5 гл., 1-12 ст.Евангелие от Марка, 4 гл., 30-41 ст.Евангелие от Лука, 9 гл., 1-6 ст.Евангелие от Йоана, 17 гл.Беседа: „Даром давайте" от тома „Красотата на душата".Мото: „Това еживот вечен, да позная Тебе, Единаго, Истиннаго Бога и Христа, Когото си изпратил." (З пъти)Отче наш.„На Учителя".
(за беседите)Обични братя и сестри, 12. XII. 1950 г. - наряд по случай 6 год. от заминаването на Учителя. 1) ОБИЧНИ БРАТЯ И СЕСТРИ, Тази година 12 юли - именният ден на обичния ни Учител - ще се отпразнува по следния начин. Сутринта в 5 часа ще се изпълни следният ред:Добрата молитва.91 псалом.Пътят на живота.„Духът Божи".Евангелие от Матея, 5 гл., 1-12 ст.Евангелие от Марка, 4 гл., 30-41 ст.Евангелие от Лука, 9 гл., 1-6 ст.Евангелие от Йоана, 17 гл.Беседа: „Даром давайте" от тома „Красотата на душата".Мото: „Това еживот вечен, да позная Тебе, Единаго, Истиннаго Бога и Христа, Когото си изпратил." (З пъти)Отче наш.„На Учителя". След това ще се изпълнят гимнастическите упражнения. Вечерта в 7 часа - братска вечеря. На вечерята ще се изпълни утринният ред без беседата. Молим, съобщете настоящето в околните села, дето има кръжоци. Със сърдечен братски поздрав: От Братския съвет на общество „Бяло Братство" Изгрев - София 1. VII.
към текста >>

91. 10. МАЛЪК РАЗБОР

„Красотата е лъстива и суетна е хубостта.
“ Да, понеже вие се съюзихте с този ленив човек, ще носите сега неговите последствия. Когато дойде някой дух и ви каже, че можете да минете по лесен начин живота, вие не се возете на неговата кола и не вярвайте на неговите обещания. „Чадата й стават и казват: Влазе й. Мъж й я хвали и казва: Много дъщери са се обходили достойно, Но ти надмина всичките.“ Вярно е, че такива майки и чадата им ги уважават, и светът ги уважава. С тези стихове Соломон описва идеалната жена, или стремежа на човешката душа. „Красотата е лъстива и суетна е хубостта. Жената, която се бои от Господа, тя ще бъде похвалена.“ Под думите „бои се от Господа“, се разбира, че всяка жена, която е благочестива, ще бъде похвалена. „Дайте й от плода на ръцете й; И делата й нека я хвалят в портите.“ I. През този месец ще проучите цялата тази глава. II. Ще направите един опит, за да познаете силата на тези стари формули, да видите каква магическа сила има хурката. Когато сте неразположени духом, ще направите следния опит: Мислено ще си представите в ума 10 оки вълна, ще вземете една голяма харания, съд, пълен с вода и мислено ще започнете полека да изпирате тази вълна.
към текста >>

92. 26. СГЪВАНЕ И ПРЕЧУПВАНЕ

И благодарение на това огъване се ражда и красотата.
Очите ви как са: изпъкнали или вдлъбнати? Вдлъбнати. Значи, за да се създадат очите, ще трябва едно вдълбяване вътре. После, за да се създадат ушите, пак има едно вдълбяване. Хубаво, ако вие кажете: „Аз не искам никакво вдълбяване“, знаете ли на какво ще замязате? Ако нямаше по лицето ви никакво огъване, на какво щеше да мяза то? И благодарение на това огъване се ражда и красотата. В носа има едно пречупване. Във веждите има едно прегъване. Сега, вие ще вземете това в най-добър смисъл. Да се огъва човек, да се пречупва човек, но на място. Има хора, които се огъват... Но то е друг въпрос.
към текста >>

93. 33. ПЪТИЩА НА МЪДРОСТТА

Не. Красотата на прозореца седи в това, да влиза изобилна светлина.
Какво нещо е мъчението, вие не знаете. Недоволни сте от нещо. Може да имаш къща, недоволни сте от нея, не харесваш прозорците. В какво седи хубостта на прозорците? Прилича ли един прозорец на една красиво, добре облечена мома? Не. Красотата на прозореца седи в това, да влиза изобилна светлина. Малките прозорци не са красиви, големите прозорци са по-красиви. Колкото са прозорците по-големи, толкова са по-красиви. После казвате за някой човек, че не е красив. Лицето му е красиво. Кое е по-добро: лицето му ли да е красиво или друго нещо?
към текста >>

94. 34. НОСИТЕЛИ НА НОВОТО

Защото в приложението е красотата на живота.
Когато ние говорим за религия, каква е целта на религията? Да внесе най-красивото, най-благородното в човешката душа. А в сегашния век има една опасност от морализиране. Казвате: „Така трябва да живеем.“ Аз съм за учението. Всеки един човек да се стреми да прилага. Защото в приложението е красотата на живота. Някой ми разправя как ял череши, колко са сладки. Този господин ако ми даде и аз да опитам черешите, той може да разправя тогаз и аз ще споделя, ще кажа: „Вярно е, аз опитах, действително е така.“ Вие казвате: „Трябва да бъдем добри хора.“ Има едно застояло добро в света. Някой казва: „Да бъдем богати“, но има едно състояние, когато всеки един човек може да бъде богат. Ако човек е умен, всеки ден има един момент, когато той може да стане богат, щастлив, но той пропуща моментите. Когато дойде този момент за неговото щастие, той се занимава с други, посторонни работи.
към текста >>

95. 35. ЕДНА ЗАДАЧА

Трети разговор с Учителя:

Красотата е качество на човешкия ум, на човешката душа, има си външен израз.
Трябва да знаем, че касата на този търговец е пълна. Когато кажем, че някой земеделец е богат, той трябва да има ниви, някой овчар трябва да има стадо 10 000 овце, някой градинар трябва да има нещо. Ние казваме за някого, че е учен човек. В какво седи богатството му, неговата ученост? Или казваме, че някой е красив. Красотата е качество на човешкия ум, на човешката душа, има си външен израз. Много пъти вие сте се оглеждали, някой път сте красиви, някой път сте грозни. Някоя статуя, направена от восък, е всякога красива, а човек всякога не е красив. Това, което всякога е красиво, то е красиво, а това, което някой път е красиво, а някой път не, то не е красиво. В какво седи красотата? Ще кажете: „Той има красиви очи.“ В какво седят красивите очи?
към текста >>

В какво седи красотата?
Или казваме, че някой е красив. Красотата е качество на човешкия ум, на човешката душа, има си външен израз. Много пъти вие сте се оглеждали, някой път сте красиви, някой път сте грозни. Някоя статуя, направена от восък, е всякога красива, а човек всякога не е красив. Това, което всякога е красиво, то е красиво, а това, което някой път е красиво, а някой път не, то не е красиво. В какво седи красотата? Ще кажете: „Той има красиви очи.“ В какво седят красивите очи? Красивите очи трябва да бъдат меки, изразителни, да няма разсеяност, да не гледа едного, а да вижда другиго. Някоя дама ви дойде на гости, гледа тук-там, не са красиви очите й. Красивият човек нищо не го интересува. Той, като влезе в стаята, всичко вижда, после не обръща внимание, нито столовете вижда, нито другите вещи.
към текста >>

96. 6. КАКВО Е ЛЮБОВТА. МЯСТОТО НИ ПРИ ЛЮБОВТА. ЗА ВСЯКА ПО НЕЩО

Съчинения и писма на ученичките

Когато красотата няма доброта, не е красота, тя е маска.
И естетика има у нея. Тя е от миролюбивите натури. Тя казва тъй: „Ако ми е късмет, на краката ми да дойде.“ (С.): В един концерт, не само какво свири музиката, а как е изчесан музикантът и заедно с това какво впечатление прави. Доброто е всякога красиво, по закон. Но красивото не всякога е добро. Когато красотата няма доброта, не е красота, тя е маска. В лицето трябва всякога да има известни черти, които да остават всякога неизменни, а всички мускули наоколо могат да се изменят, но тези черти остават неизменни. Това показва, че има характер. А ако всичко се мени в лицето и нищо постоянно не остава, такъв човек е без характер. Има хора, като се смеят, всичката сериозност изчезне от лицето им, а има хора, и като се смеят, сериозността остава. Това е характер - основното в лицето не се мени.
към текста >>

97. Класът на Добродетелите

Когато не говорех истината - красотата, Висшата Красота в Природата, колкото и да я призовавах, из гънките на лъжата не се явяваше на моя зов, закриваше лице засрамена от мен и преживения по такъв начин миг, час и ден беше тъжен и нерадостен.
Класът на Добродетелите[1] София, 22. 02. 1923 г. Олга Славчева Истината Когато размишлявах за нея, дойдох до следните заключения: Щом мисълта ми будно забелязваше момента, когато излъжех, усещах едно неприятно чувство на слънчевия възел, очите ми се премрежваха и гласът ми ставаше несигурен. Тогава, една лека, но тъмна завеска се спускаше пред нещо светло у мен и в миг го засенчваше. Разбирах, че това беше от лъжата и че трябваше моментално да каже истината, но ме досрамяваше по старому, да се не изложа, но изведнъж рязко се поправях, казвах истината и ми олекваше на душата. Когато не говорех истината - красотата, Висшата Красота в Природата, колкото и да я призовавах, из гънките на лъжата не се явяваше на моя зов, закриваше лице засрамена от мен и преживения по такъв начин миг, час и ден беше тъжен и нерадостен. А говорех ли Истината, можех да гледам право в очите на всички хора; в душата ми настъпваше тишина, от която мислите ми изразени бяха светли и топли, носеха радост на мене, а на събеседника ми приятно оживление и интерес към думите ми. Истината можех да изговарям, когато сърцето ми биваше спокойно и мислите чисти. Когато изговарях Истината, Благата Истина, в която има Любов, защото няма Истина без Любов, Мъдрост, Правда и Добродетел, като я изговарях с думи или я изразявах в дело, чувствувах, че него момент принадлежа на един по-висш свят от този обикновения и виждах се стъпила на една по-здрава основа. Ако тя стане плът и кръв у мене, пътя към Великото ми е отворен и моето робство е към своя край. Чистотата Чистотата е Велика Наука.
към текста >>

Но все пак вярвам, че Великият художник на Красотата е обърсал поне четката си от моята микроскопическа, но искрена проява на мъдрост.
[ Няма подпис и дата] Мъдростта София, 22. 03. 1923 г. Може би, несъзнателно да съм минала през лъчите на Мъдростта, но исках ли съзнателно мъдро да извърша една постъпка забравях важния момент, в който трябваше мъдро да се проява. Случи ми се, само няколко пъти да сторя тъй, както намирах че е умно да се постъпи и усещах едно светло разположение на Духа. Самата дума „Мъдрост" има вибрации, които подтикват човека към размишление, спокойствие, умствен труд и търпение. Но все пак вярвам, че Великият художник на Красотата е обърсал поне четката си от моята микроскопическа, но искрена проява на мъдрост. Мъдър е само Бог и Синовете Божии. [Олга Славчева] Любовта София, 22. 04. 1923 г. Най-много за нея съм мислила в живота си, нея съм търсила. И когато искрено анализирам всички свои досегашни чувства, намирам, че душата ми се е стремила към един Велик, мъчнопостижим, но постижим за доблестните сърца идеал.
към текста >>

98. 1. ПЕНТОГРАМЪТ ПО УЧИТЕЛЯ

Боян Боев