Търсене в текстове за 'Кранове'

НАЧАЛО

ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 12 резултата в 12 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 32. УСТРОЙВАНЕ И БИТ НА ЛАГЕРА

БОРИС НИКОЛОВ

Опъваше се една палатка, вътре се слагаше бойлер с дърва и се нагласяваше душа с крановете му.
Обикновено овце или говеда. След това се подреждаше и се стъкмяваше огнището, като казаните се изнасяха от скривалищата от предната година. Първото нещо е да се подготви кухнята. Огнището и печката е в ред, казаните са отгоре, сложен е комин, насечени са дърва и вече кухнята работи за дежурните и за работната група. Следващото нещо, което се правеше, това е банята. Опъваше се една палатка, вътре се слагаше бойлер с дърва и се нагласяваше душа с крановете му. Имаше предверие за събличане. По-късно банята я направихме така, че имаше палатка-баня за сестри и палатка-баня за братя. Всеки, който искаше да се изкъпе донасяше малко дръвца, които се намираха наоколо, насипваше се вода в казаните с маркуч. По-късно тези казани бяха свързани с тръби, които отиваха в две построени отделно палатки, а вътре бяха душовете. Тъй че въпроса за чистотата беше поставен на висота и приятелите през няколко дни можеха да се изкъпят.
към текста >>

2. І.5. БАНЯТА

Галилей Величков

Тръбите за студената и топлата вода са оразмерени и нагласени с кранове и душ, квадратното платно е ушито и импрегнирано с бензин и парафин.
Но гледай водите на банята да се изливат нейде по скалите и клека, за да не замърсяваме първото езеро! Краткият разговор е достатъчен показател за добрата оценка и Димитър се залавя за работа. Дълго преди Петровден, преди още работната група да почне организирането на рилския лагер, чуковете на Димитър огласяват Изгрева и от грубата и здрава ламарина тялото на печката и бойлера се оформяват. Бойлерът е цилиндричен и обгръща достатъчно широк кюнец, който едновременно ще отвежда дима и ще затопля водата. Печката е стабилна, с широк отвор, за да се пъхат и по-дълги и дебели дървета. Тръбите за студената и топлата вода са оразмерени и нагласени с кранове и душ, квадратното платно е ушито и импрегнирано с бензин и парафин. Банята е готова! Димитър е от първите, които заминават на Рила. За кратко време, след сполучлива канализация на студената езерна вода, разливаща се по тенекиен улей, задимява кюнеца и първата проба предизвиква възторг и радост на онези работни братя от първата група. Новината, че на рилските езера има баня с топла и студена вода, бе известна на пътуващите. Бялата, доста големичка квадратна палатка, с нейния закачлив пушещ комин, доста отдалеч, откъм първото езеро, привличаше вниманието на уморените пътници, които с нетърпение очакваха да се облеят с топла езерна вода.
към текста >>

3. 27. ИСТИНА И ЖИВОТ

Ти не можеш да затвориш чешмата с кранове.
Тя ще бъде благо за другите. Защото, когато един човек направи една чешма, той само не пие от нея. Като се прочуе чешмата, всички ще пият от нея. Като си направил едно благо, то става достояние на всички. От това благо всички ще пият. Ти не можеш да затвориш чешмата с кранове. Като е готова чешмата, и животни, и хора, всички ще пият от нея и ще благодарят, че се е намерил един умен човек, който е разрешил един от важните въпроси. Сега мнозина от вас страдате, боледувате, и беднотия, и немотия имате, но това са задачи, които трябва да разрешите. И ако ги разрешите правилно, това е едно благо за вас, но ако сами ги разрешите. Пък ако други ги разрешат, вие само ще се учите. Но има неща, които непременно за вас са дадени.
към текста >>

4. БЕСЕДИ на Учителят Дънов пред ръководителите на братските кръжоци в страната 1923 година

Учителят Петър Дънов Беседи протоколи и разговори пред ръководителите на братските кръжоци в България 1923 год. - 1930 год.

- Ще отворим крановете, ще пуснем вода.
Приложите ли първия закон (този закон е Божествен), тогаз всичко е възможно. Вие ще ми кажете сега: „Какво можем направи? " Да ви обясня. Да допуснем, че е направена една канализация преди 8000 години с кюнци, обаче вода не е пусната, тези кюнци седят празни от тогаз. Какво може да направим? - Ще отворим крановете, ще пуснем вода. Ето вашето предназначение. Ще изгубите ли от това нещо? Дайте ход на Божественото да мине чрез вас. Другите хора ще възприемат. Светът не е оправен чрез никакви днешни философии. Защо?
към текста >>

5. 5. СРЕЩАТА С УЧИТЕЛЯ И СЪБОРИТЕ В ТЪРНОВО

Николай Дойнов

Поповете и владиците не гледаха с добро око на делото на Учителя и не беше изключено да пратят някои злосторници за да направят пакост, включително и да отворят крановете на чешмите.
От това мое посещение, освен светлината, с която бях пропит имах и две по изразителни преживявания. Братята-уредници на събора бяха наредили нощем да се пазят входните врати на бивака, които бяха до една поляна на лозето, където братята и сестрите, които бяха дошли на събора си бяха построили палатките, а също и чешмите, които имаше до и пред вилата, която имаше там. По това време Търново страдаше от голям недостиг на вода и много от вилите и къщите си имаха резервоари, в които се събираше дъждовната вода от покривите на постройките. Такъв резервоар имаше и нашата вила. От тази вода в резервоара, ползувахме за нашите по-обикновени нужди, а за прясна и по-чиста вода, ходихме да носим със съдове от една чешма, някъде в едно дере, доста далеч от нашето лозе. Поповете и владиците не гледаха с добро око на делото на Учителя и не беше изключено да пратят някои злосторници за да направят пакост, включително и да отворят крановете на чешмите. Една нощ и мене пратиха да пазя чешмата пред вилата, намираща се на 50 или 60 метра от нея. Застанал изправен като воиник, аз просто прав съм заспал. По едно време отварям очи, беше вече започнало да се разсъмва и гледам пред мене Учителя. Той нищо не ми каза, усмихна се, но аз се засрамих от моето „акуратно" пазене. Потънах обаче от почуда, как съм могъл да заспя прав, без да съм се облегнал някъде и без да падна.
към текста >>

6. 92. КОЙ ПОСРЕЩА ЧАЙНИЦИТЕ

Чайниците имаха вътре огън, да се затоплят, имаха също и малки кранове и който искаше, си наливаше да пие вода.
И като се свърши, пак си ги връщахме. Тези чайници бяха големи, от по 25 литра единият. Два чайника бяхме направили. Единия го носеше Цеко, а другия - друг някой брат, който е здрав. Носехме ги на гърба си. Чайниците имаха вътре огън, да се затоплят, имаха също и малки кранове и който искаше, си наливаше да пие вода. Учителят не даваше да пием студена вода. Така, като вървяхме, който искаше, си наточваше по малко вода, както чайникът беше на гърба на брата, И така отивахме и на връщане ги отнасяхме пак в София. Един път, като си тръгваме вече, Учителят излезе там, където е „Бай Кръстю", дето сега въздушната линия ходи. И минава един офицер с такси, от горе слиза на надолу и си отива в града. Учителят вдигна ръка и офицерът спря леката кола и Учителят му каза: „Можеш ли да вземеш тия два големи чайника и да ги занесеш на Изгрева?
към текста >>

7. 1929 година

Връзката между душата и Духа не се създава сега, но сега трябва само да се възстанови." „Всички богатства на Божествената благост и благодатни дарове имат кранове в тебе, затова, от каквото имате нужда, тоя кран в себе си отворете.
В такъв случай, всеки човек е достоен за това, което му се дава, или за това, което му се случва в живота. Мъчните задачи са достояние на силните, на способните ученици, а не на слабите." „Съвременните хора искат да станат велики. Там е нещастието на хората." „Човек не може да бъде пророк, ако не е роден за такъв." „Родените от Бога са хора, които носят благословение за света, а всички други, които не са родени от Бога, те създават нещастия, както за себе си, така и за окръжающите." „Наистина необходимо е тялото Христово, но по-необходим е Христовият Дух." „Кога то се казва, че трябва да имаме Христовия Дух, това не подразбира, че ще го придобием изведнъж, но постепенно. Идването на Духа е процес на пробуждане на съзнанието. От хиляди години Христовият Дух работи в света, в душите на хората и в момента, когато човек съзнае това и образува вътрешна връзка с Духа, Той напълно прониква в него. Връзката между душата и Духа не се създава сега, но сега трябва само да се възстанови." „Всички богатства на Божествената благост и благодатни дарове имат кранове в тебе, затова, от каквото имате нужда, тоя кран в себе си отворете. Казвам, само по този начин новият живот може да дойде у вас. Гледайте радостно на живота и на света, и само по този начин Бог ще ви слуша и учи. И сега, понеже настава освобождението на земята, искат се силни и здрави хора, пълни с идеали и устои. Животът няма да бъде тъй тихи спокоен, както мнозина мислят. Защо? Понеже иде нова култура." И смъртта е едно благо за човека, но животът е още по-голямо благо.
към текста >>

8. IV. Центърът на Пентаграма

Хората умират, за да се справят с животинското състояние в себе си и да се отворят в тях крановете на Любовта, Мъдростта и Истината.
За нищо на света не желая да гния втори път в земята." Така природата учи хората да не правят повече престъпления, когато идват на Земята. Минаването през центъра на Пентаграмът е път на пълно самоотричане - отдаване на Божието дело, служене на Бога и на човечеството. Тук човек достига до висшите прояви на Любовта. В тази фаза на развитие ученикът минава най- страшните и тежки изпити. За да познае Бога, той минава през смъртта, при която Бог идва и разговаря с него. Хората умират, за да се справят с животинското състояние в себе си и да се отворят в тях крановете на Любовта, Мъдростта и Истината. Това означава да умре човек за дребнавостите в живота и да се пробудят чакрите на Ума, Сърцето и Волята. Има много същества, които са стигнали до този изпит и са успели да се върнат от тунела, като са преживели тъй наречената „клинична смърт", в която развиват своите фини духовни способности и като се събудят, започват да се проявяват като големи ясновидци, лечители и екстрасенси, които имат пряка връзка със своя ръководител и много същества от невидимия свят. При заминаването на човека Бог идва при него и разговаря с душата му. Той го пита:" Къде си ходил, защо имаш толкова много рани и защо си толкова закъсал? " Бог успокоява душата и подготвя пътя и.
към текста >>

9. 80. БЕЛЕЖКИ НА СЪСТАВИТЕЛЯ НА «ИЗГРЕВЪТ...». ЧУДЕСАТА НА НЕБЕТО И ЗНАМЕНИЯ НА ЗЕМЯТА

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

Савата през нощта вика свои познати, тръгват с кола да търсят водопроводчик в 3 часа, за да го докарат и да спре крановете.
В други две стаи има още по едно лице. В тази къща трябва да има хора, които да я охраняват. Пример: през студовете през месец януари 2006 г. бяха замръзнали тръбите за парното, размразили се и бяха наводнили последния етаж. Започва водата да тече. Савата през нощта вика свои познати, тръгват с кола да търсят водопроводчик в 3 часа, за да го докарат и да спре крановете. След това цяла нощ и през деня източват водата. А аз като гледах тавана, виждах как капки от водата падат на паркета. Какво означава това? Означава, че тук трябва да се охранява тази къща от хора, и не от случайни хора. 19. На Изгрева, който заварих, бяха само дървени бараки, сковани от дъски и греди.
към текста >>

10. 3.2.1.5. Писмо

3.2.1. Изповеди

Но, ако вие жалите за него, не лейте сълзите си пред света, а при изгрева на слънцето, при птичките и цветята; когато облаците се гонят из синия ефир да отключат крановете на обилното благословение, или тогава, когато Марс грабне факела си и застане до своята царица и потеглят за нощна стража в милата майка земя... Лейте сълзите си, когато майката притиска младенец на гърдите си, децата заловени на хоро играят весели игри... И тогава, когато селските момичета носят кошници цветя за продан, на които белите мъниста по сплитките се белеят като пеперуди, когато млекарят кара дългоухото си братче натоварено за пазаря, когато орачът оре черните бразди, косачът коси благоуханното сено и жетварка пее дивна мелодична песен на вековна неизплакана горест... Само тогава оплаквайте заминалия любимец при Образа на Бога.
На сочни зелени листенца висят розово цветове и обкичват дивното му чело... Той е облечен в бяло, в чисто бяло. Дрехите му блестят от златоткани звезди и въздушни цветя се преплитат в ефирната му тога. Препасан е с морав колан пронизан с милионни сапфири на неизплаканите му геройски сълзи... И невъобразимо бели са неговите криле... Той е млад Бог. И сега той се поучава между строителите на Великото царство - всички любимци на Бога. Не скърбете за него - той е млад Бог. Но, ако вие жалите за него, не лейте сълзите си пред света, а при изгрева на слънцето, при птичките и цветята; когато облаците се гонят из синия ефир да отключат крановете на обилното благословение, или тогава, когато Марс грабне факела си и застане до своята царица и потеглят за нощна стража в милата майка земя... Лейте сълзите си, когато майката притиска младенец на гърдите си, децата заловени на хоро играят весели игри... И тогава, когато селските момичета носят кошници цветя за продан, на които белите мъниста по сплитките се белеят като пеперуди, когато млекарят кара дългоухото си братче натоварено за пазаря, когато орачът оре черните бразди, косачът коси благоуханното сено и жетварка пее дивна мелодична песен на вековна неизплакана горест... Само тогава оплаквайте заминалия любимец при Образа на Бога. Той ще разбере, а не онези доле в света, които никога не са видели тази красота, в която само живее Той. Тогава, ти имаш единение с Божествената Му душа, тогава той слиза при тебе и тез, които го жалят, повява белоснежните си криле и слухтящите усещат близостта на близка красота, а това е Той. Там, там в тази красота ще отидем и ний. Ще отидем при нашия Отец в светлата дивна градина при златните струи на сладкозвучния ручей, измежду сребърните палми, из висящите златни рубинени гроздове, измежду зреющи слънца с крилати ангели и херувими, облечени в безсмъртна хубост, изпълнени с непреходна Любов, осенени от радостта на Раздавачът на Вечната Правда... И когато ще ни зърнат из млечните облачни вълни, ние ще паднем на колене пред тях, ще прострем ръце за помощ и ще се изкачим на последната стълба при подножието на Царя. И ще бъде радост голяма, и ще бъде песен непредаваема, защото влизаме в Царството на Сина, седящ отдясно до престола... Често аз, чужда на света, тласкана като презряно добиче бягам и се крия из просторните поля, до тъмния бодлив глог, до голия рид, до нападалата горска шума или постелка от златни и сребърни цветя, падам по очи и изплаквам трепетната молитва към моя Създател и Учител... Аз се връщам вече към градината на радостта; змията безсилно съска до мен, отровата й е безсилна, краката й са притиснати в сурова цепнатина на габер и пътя изминат през червеното море, страшният път на огнените вълни и на края на страшната пустиня, където вкусих небесна манна и пих питие на любов.
към текста >>

11. 3. Достоен за срещата с него

Глава 3. Разговор с ученика

Развитието на човека се спира, защото е застанал на едно място с определени възгледи и философия, старателно е затворил крановете на новото и неусетно заприличва на щерна, където водата е отлежала, почиваща, в пълен покой.
Тази точка е опасна - може да се каже, че тя граничи със смъртта. Такива хора умират преждевременно, не само физически, но и духовно. Да няма човек какво да учи, какво да коригира, какво да печели. Това са положения, които изцеждат жизнените сокове, атрофират умствените центрове, изсушават сърцето и парализират волята. Правят от човек един безжизнен истукан. Развитието на човека се спира, защото е застанал на едно място с определени възгледи и философия, старателно е затворил крановете на новото и неусетно заприличва на щерна, където водата е отлежала, почиваща, в пълен покой. Това е спиране до мъртвата точка, зад която се намира покоя на смъртта. Ако такъв човек е майка, тя намира, че си е свършила работата на земята – тя умира, сама разрушава условията на живота, ако е учен, ако застане на тази точка, вкоравява се, умствените процеси не стават правилно и сам се осъжда на смърт, ако пък е ученик в една Велика школа, всичкият му труд отива на пусто. Гордостта и самомнението го задушават. Не става проветряване, няма движение. Когато има движение, тогава има и живот - погрешките не са беда, падението също.
към текста >>

12. 13.3. Какво казва Господ на българите чрез Учителя Дънов?

Вергилий Кръстев

Ако не живеят, както трябва, ние ще затворим крановете си и ще ги лишим от своята енергия.
Вашите закони не са в съгласие с Божиите. Тъй, както живеете, това не е българщина, това не е човещина. Едно време, когато тръгвах от слънцето за земята, запитах Господа, какво да кажа на българите. Той ми отговори: Ще им кажеш да бъдат добри, умни, честни и справедливи. Ако хората на стомаха спазят тия изисквания, ние, чрез своята артериална система, ще им изпращаме нуждната енергия. Ако не живеят, както трябва, ние ще затворим крановете си и ще ги лишим от своята енергия. Това изискват слънчевите жители от вас. Това изисква Бог от вас. Сега всички се оплаквахте, че нямате плодородие. - Защо? - Защото не проявихте това, което се искаше от вас.
към текста >>

0.86562085151672