Търсене в текстове за 'Кости'

Галилей Величков (1911-1985)

Учителят познаваше до най-големи тънкости пръстовата и лъковата техника.
Той изпълняваше с академична изисканост съвременната класическа линия на многообразните мотиви - съдържание на световното музикално творчество. А за българската песен - весела и тъжна, игрива и възторжена, подчинена на неправилния такт и сплетените лъкови легати - Неговите пръсти, подвижни и пъргави, стъпваха на грифа така, както свирят знатните български гъдулари. Цигулката като инструмент винаги бе предмет на почуда и удивление. Много често Той се взираше в грациозните извивки - ефовете, през които отлитаха тоновете, след като са били отразени от овала на странния инструмент. В такива моменти разговорът ни свързваше с бележития майстор на цигулката Страдивариус. Учителят познаваше до най-големи тънкости пръстовата и лъковата техника. Звукоизвличането Му беше наситено със свежест, мекота и красота. Затова тоновете бяха с определен колорит. Дръзкото и шумно изпълнение Той наричаше бурен разговор на физическото поле. Нежното и деликатно пианисимо - среща с Невидимия свят. Най-често Той свиреше с леко докосване на лъка, ползуващ спикатите, летящия лък, а понякога се шегуваше с игривите пицикати на лявата ръка.
към текста >>

2. 2_39 Ризата на латвийците

Галилей Величков (1911-1985)

Голяма част от братята и сестрите бяха интернирани заедно с други латвийци в Сибир и там положиха костите си.
След малко Той я изправя и й казва: "Когато отидеш там и изнасяш Учението на Бялото Братство, след всяка беседа латвийците ще искат да ти целуват ръка. Трябва да знаеш, че те ще целуват тогава Моята десница. Това да не те смущава, а да те направи ревнива, за да изпълниш сполучливо задачата си." Савка отиде, върна се и след това ми разказваше много случки, които трябваше да пазя в тайна, за да не предизвикат изкушение. Но изнасям само тези случаи за поука и назидание. През 1939 година Латвия бе окупирана от Сталин и премина към Съветската империя. Голяма част от братята и сестрите бяха интернирани заедно с други латвийци в Сибир и там положиха костите си. Малцина от тях останаха живи в Латвия. Много рядко някой от нас получаваше по някое и друго писмо от останалите живи латвийци. Ризата, която Учителят облече на "Изгрева" и която те Му бяха подарили, ги спаси в началото. Но когато се върнаха в Латвия и пристигнаха там невредими, мнозина от тях пострадаха и заплатиха с живота си. Тук Учителят облече за тях латвийската риза.
към текста >>

3. 2_42 Общение на човешките души

През цялото време ръмеше дъжд, беше студено и се бях измокрил до кости.
"Общение на човешките души" По онези млади години всеки свободен ден правехме излизания в планината. Най-близо беше Витоша. Излизахме веднъж седмично с Учителя, заедно с група приятели. А понякога излизах и сам. Случи се така, че излязох сам в планината. През цялото време ръмеше дъжд, беше студено и се бях измокрил до кости. Реших да сляза през село Бистрица. Слязох в селото и реших да си отпочина и да се стопля. Затова се отправих към селската кръчма, за да мога да изпия няколко канчета топла вода, защото бях премръзнал. Влизам в селската кръчма, която беше мазе на една къща - превърнали го бяха в кръчма. В помещението имаше 10-15 маси, около които бяха насядали мъже с калпаци - потни, мръсни, кални - пият и пушат.
към текста >>

" Учителят ме изгледа, видя как съм съблечен, гол, по едни гащета, как всичко се суши на печката, как съм разсъблечен по плът и по кости и задавам в тази форма един от най-важните въпроси в Школата.
А кислородът е отрова за растенията, но е храна за хората. Такъв обмен става между човеците и Невидимия свят. И ако го няма този контакт на душите, те не могат да правят обмен помежду си и обмен с Невидимия свят." Аз стоя със зяпнала уста. Искам да питам нещо, но то витае във въздуха и не мога да се добера до тази мисъл, която витае над мен и която моето съзнание иска да хване, да свали в ума ми, за да мога да я поднеса пред Учителя. Накрая тя слезе в съзнанието ми, дойде в ума ми, оформи се като мисъл и аз зададох следния въпрос: "Учителю, а как се осъществява контактът на душите от учениците в Школата? " Учителят ме изгледа, видя как съм съблечен, гол, по едни гащета, как всичко се суши на печката, как съм разсъблечен по плът и по кости и задавам в тази форма един от най-важните въпроси в Школата. Пооглеждам себе си и виждам, че съм гол пред Учителя и че задавам най-важния въпрос, който може да се зададе. Изпитвам срам от голотата си и навеждам глава към пода. След малко Учителят проговорва: "Вдигни глава и запомни! Контактът на душите от учениците в "Школата може да става само чрез Словото на Великия Учител, защото това е Божественият хляб, слязъл от Божествения свят и предназначен за идното човечество от Шестата раса. Контактът на душите на учениците в Школата може да става на всяко място, по всяко време, но само чрез Словото на Великия Учител.
към текста >>

4. 3_44 Задачата на Ярмила от Учителя и разрешението й от трите сестри

Има едно правило в Школата - когато човек започва да прави бели и пакости още в самото начало, когато влезе в Братството, той продължава да ги прави тези бели до края на живота си.
А този младеж Гриша, който се опитва да коригира Божественото, създадено и дадено от Учителя, той ще има възможност да научи своя урок и да разбере какво значат окултни закони в Школата на Учителя. Например, проверете след десет години какво е станало с неговата професия като литератор. Проверете какво е станало с неговия личен живот и със семейството му. Проверете какво е направил с професията си, с какво се занимава и с какво си изкарва прехраната. Сега е 1970 година, а проверете след двадесет години какво е направил той за себе си и за близките си с професията си, със семейството си, с таланта си и т.н. Има едно правило в Школата - когато човек започва да прави бели и пакости още в самото начало, когато влезе в Братството, той продължава да ги прави тези бели до края на живота си. Окултни закони са това и те управляват Школата на Учителя. И което е най-важното, когато Гришата си направи нов текст на "Паневритмията" и го извади на книжка, дойдоха при мене онези, още живи сестри-поетеси, които искаха още по времето на Учителя да създадат нов текст на Паневритмията. Те идват и са възмутени. Аз ги изслушвам и ги питам: "Вие от какво сте възмутени? От това, че се намери един Гриша и че ви превари и измисли нов текст на Паневритмията?
към текста >>

5. 3_53 На път за Америка в търсене на Христа при розенкройцерите

Накрая Гръблашев се сбогува - протяга ръка, ръкостиска се с Него и си заминава.
Гръблашев разказва как е решил да се връща в Америка, за да търси Христос и излага всички свои съображения защо Христос трябва да бъде в Америка. Учителят слуша, заел строга поза. А брат Борис е принуден да стои и слуша целият разговор. Гръблашев Го пита дали ще намери там Христос. Учителят мълчи, не отговаря. Накрая Гръблашев се сбогува - протяга ръка, ръкостиска се с Него и си заминава. Брат Борис стои и наблюдава Учителя - а той е строг, като каменна статуя изваян, не трепва мускул в Него. 'Учителю, чухте ли как Гръблашев тръгва да търси Христос в Америка? " Учителят отговаря: "Чухме това." "Но, Учителю, Христос е тук, пред мене! " "И това чухме." "Учителю, ама какво ще търси той там в Америка? " "Нека търси каквото иска!
към текста >>

6. 3_61 Каналът, през който изтичаше Злото

Но тя беше много медиумична, влизаха в нея различни низши духове и я правеха много непостоянна, капризна и своенравна, своеволничеше и правеше много пакости на всички.
"Каналът, през който изтичаше Злото" Казваше се Магдалена Попова. Беше учителка и знаеше много добре няколко западни езика, с които боравеше свободно и си правеше "гаргара с тях", както обичаше да казва и в което ние се бяхме убедили напълно. Но тя беше много медиумична, влизаха в нея различни низши духове и я правеха много непостоянна, капризна и своенравна, своеволничеше и правеше много пакости на всички. Особено когато влизаха в нея духове, враждебни на Учението и на Учителя. Тогава елате да гледате - бълваше огън и жупел от устата си срещу Братството и срещу Учителя, навсякъде, където й попаднеше. Тя беше от този тип хора - ако Учителят я изгонеше през вратата, щеше да влезе през комина, само и само да направи пакост. На тази своя медиумична природа тя дължеше различните си залитания ту насам, ту натам. Още през 1925 година тя си позволи да отиде при духовенството.
към текста >>

7. 3_62 Завързаното Братство на Изгрева

И ако им бяха дали условия, особено след заминаването на Учителя, щяха да направят много пакости срещу Делото на Учителя.
Учителят се спря и ме изгледа така изпитателно, като че искаше да ме пита откъде ми дойде тази мисъл в моята малка глава. Аз се свих виновно, като че ли съм изказала нещо, което е кощунство срещу Школата на Учителя. Свих се виновно и чаках да ми се отсъди присъдата от Учителя за всичко, което казах пред Него. Той бе станал строг. "Затова държа някои вързани тук в Школата на "Изгрева", защото ако им дам условия, ще забравят Бога, ще се отклонят и ще навредят на себе си и ще направят поразии в света." По-късно, след тридесет-четиридесет години разбрах какво означават тези думи на Учителя - когато видях изгревяни с амбиции по-големи от тези в света без всякакво покритие: невежи, прости, неуки и нахални. И ако им бяха дали условия, особено след заминаването на Учителя, щяха да направят много пакости срещу Делото на Учителя. Затова ние нямаме още условия по мое време, макар че ми се иска понякога да имаме. Затова ни ограничиха, иззеха ни всичко, за да мируват тези хора. Иначе щяха да си разпашат пояса. И ела да гледаш какво значи опошляване. Та тези, гдето ни направиха процеса срещу Братството, гдето ни иззеха "Изгрева", че пратиха някои в затвора да си учат някои уроци ненаучени, то тези ни направиха най-голямото добро.
към текста >>

8. 3_77 Човек предполага, а Бог разполага със съдбините на света

Темелко го пита: "Брат Лулчев, защо Учителят не ви пуска толкова време, а седите на вратата Му с дни и часове, а сега, като излизате, толкова сте измъчен и измокрен от пот до кости?
Но Учителят не го пуска. Идва няколко дни подред, стои с часове пред вратата. Накрая Учителят извиква брат Темелко Темелков и му нарежда да доведе при Него Лулчев, който чака вън. Темелко го въвежда в стаята и вижда как Лулчев пада на колене пред Учителя, за да Му иска прошка за нещо и той, Темелко, излиза навънка, за да не гледа. След известно време Лулчев излиза от стаята на Учителя изпотен, уморен, разбит и разкаян. Темелко го пита: "Брат Лулчев, защо Учителят не ви пуска толкова време, а седите на вратата Му с дни и часове, а сега, като излизате, толкова сте измъчен и измокрен от пот до кости? " Лулчев му отговаря, че в момента не може да му каже, защото няма сили да стори това, но друг път ще му каже всичко. Така, един ден Лулчев сяда на масата при Темелко и му казва: "Слушай, брат Темелко, аз се излъчвам от тялото си, отивам на източния фронт и повеждам германците да се бият срещу руснаците. Аз ги водя и германците вървят след мене. Но като ги гледам, отсреща виждам че идват руснаците. А във въздуха над тях стои Учителят и води руснаците срещу германците.
към текста >>

9. 8_02 Как се записаха и издадоха песните на Учителя

А тя ни вършеше много голяма работа, защото бе направена изкусно с две подвижни плоскости, които се движеха вертикално и едната можеше да се вдига нагоре, а другата да се сваля надолу.
Но, когато започнах да превеждам от български на френски, разбрах какво представлява този език със своето разнообразие и с невъзможността мислите на Учителя да се преведат с адекватни изразни средства на френски език. Добре, че се заех да превеждам тази книга, за да просветне в мен истината за величието на Словото на Учителя. Той случайно не е избрал този език, за да предаде Своето Слово на Бога за човеците по земята". След като оздравя, сестра Маркова се вслуша в съветите на Учителя да преустанови тези непрекъснати курсове за изучаване на френски език. Така се оказа, че тази черна дъска, с която тя си служеше, вече не беше й потребна и тя я подари на Братството. А тя ни вършеше много голяма работа, защото бе направена изкусно с две подвижни плоскости, които се движеха вертикално и едната можеше да се вдига нагоре, а другата да се сваля надолу. Благодарение на тази дъска, няколко песни от Учителя бяха записани с тебешир от музикантите и днес ги имате документално заснети. Затова разказах историята на черната дъска. Обикновено след беседа в клас се изпяваха няколко песни. След което приятелите заобикаляха Учителя и Му целуваха ръка. Това продължи дълго време.
към текста >>

10. 19. ОБЩАТА КУХНЯ

Идеалът ни беше висок и за този идеал ние бяхме готови кости да положим.
19. ОБЩАТА КУХНЯ Оскъдната храна, тежкия физически труд, задължението ни да учим ни изтощи и ние станахме на вейки и се движехме като сенки. Но не се предавахме. Идеалът ни беше висок и за този идеал ние бяхме готови кости да положим. И щяхме да ги положим след някой и друг месец за обща изненада на всички, ако не се беше намесил Учителят. Ние през това време посещавахме беседите на Учителя на ул. „Опълченска" 66. Като свърши веднъж беседата, леля Гина Гумнерова, стопанката на къщата се приближи и ни съобщи, че Учителят иска да ни каже нещо. Бяхме пред Него, Той ни изгледа изпитателно, като спираше погледа си на всеки един от нас, а ние бяхме около десетина младежи, гдето гащите едвам ни се държаха и всеки от нас си държеше ръката в левия джоб и ги придържаше да не паднат, ако и панталоните да бяха запасани с колани и всички копчета да си бяха на мястото.
към текста >>

11. 35. ПИСМО ОТ ЖЕЧО ВЪЛКОВ, С.АЧЛАРЕ ДО БОРИС НИКОЛОВ - СОФИЯ

А тия прасета в дома отраснаха и много пакости ми направиха.
По-скоро викам на съибията му и той идва, но то вече, то се е простило със света. Отидох на нивата и цял ден картината бе пред очите ми и се мъча да го съживявам със силни мисли и твърда воля и се надея вечерта да го видя живо, но когато си дойдох намирам студен труп. Претеглихме го със стопанина му -18 килограма по 22 лв. и ще го платя. Вземах си го и нахраних кучетата си. А тия прасета в дома отраснаха и много пакости ми направиха. Викам да ги приберат, или да ги изкарват на свинаря, или да ги затварят, а те отговарят, какво правели ако дохождат? А какво не! Изпреровиха двора, изровиха цветята, до самата къща изровено и разкаляно, влизат в обора и събарят кошовете с плява и разравят постелката на добитъка. Братя софиянци ще кажат то е лесно да се избегне това безпокойствие: Загради двора, затвори портите и не ще идват. Много лесно е да се каже, но да не питат мене, а братята комунари, които бяха в Ачларе, как лесно става това.
към текста >>

При тази постъпка, кой мисли, че ще се напакости някому?
Не му търсих повече - ни взех, ни дадох. Лесно ликвидирах със стопанина, ами с прасето как ще се разправим не знам? Желание имах да ги понабия, а да ги убивам - никога. Друго Борисе, ти знаеш ливадата. Ако помниш единия край се залива и когато я косихме запушихме дупката и водата се оправи в коритото и след като изсъхна го покосихме. При тази постъпка, кой мисли, че ще се напакости някому? Тази година половината ливада беше заляна, а сено отлично. За да мога да го покося пак запуших дупката без мъка с няколко пеши пясък и водата се оправи в коритото си. На другия ден що да гледам! Деца от село с кошове и кошници отиват за риба. Разчуло се е, че Чеирската река е пресъхнала и имало много риба.
към текста >>

12. 95. СПИСАНИЕ „ЖИТНО ЗЪРНО И СЪВЕТЪТ ОТ УЧИТЕЛЯ

На зададен въпрос Учителят отговори така: „Идва такава власт и ще дойде такава власт, че този който й се противопостави ще си положи костите." Този израз го запомнихме и след това го проверихме, че това се изпълни.
Дори и да Го запитваха когато трябваше, то не винаги се изпълняваше това, което слушаха от Него. Накрая това списание ще има стойност за онези статии написани от приятелите, отнасящи се за братския живот, за тяхната поезия и творчество. Всички преводи са без стойност за Школата. Но това беше един етап, през който ние минахме. Това трябва да го знаете, за да не повтаряте нашите грешки. На зададен въпрос Учителят отговори така: „Идва такава власт и ще дойде такава власт, че този който й се противопостави ще си положи костите." Този израз го запомнихме и след това го проверихме, че това се изпълни. Учителят ни предупреди на времето за „Житно зърно" да бъде неутрално и ние проверихме колко струва Неговата дума. Тя имаше цената не на един човешки живот.
към текста >>

13. 97. ЗАВЕТЪТ НА ЦВЕТНИТЕ ЛЪЧИ

И Учителят като видя, че някои от приятелите не спазват правилата, които ги бе дал при работа с тях и като се видя, че с туй си правят пакости и изгоряха много хора, то Учителят престана да ги дава.
Това е много важна книжка и Учителят препоръчваше да се чете винаги. Беше казал: „Който чете „Заветът на Цветните лъчи на светлината" и работи с нея, няма от какво да се опасява и страхува." Значи това е Божията мисъл, която е слизала върху човеците да се изяви и да изпълни Божията Воля. И тук има правила, как трябва да се работи С нея. Е, ние не можахме да ви поднесем упътванията, но друг след нас ще ги изнесе. Пентаграмата и Завета на цветните лъчи бяха дадени почти едновременно. И Учителят като видя, че някои от приятелите не спазват правилата, които ги бе дал при работа с тях и като се видя, че с туй си правят пакости и изгоряха много хора, то Учителят престана да ги дава. И после забрани да се дават повече и да се разпространяват. Те могат в бъдеще отново да се напечатат и да се дадат на следващото поколение, но след като най-подробно се опишат,в отделни монографии тяхната история, правилата и методите за работа.
към текста >>

14. 118. ЖИВОТ В ПЛАНИНИТЕ

Горе спряхме мокри до кости.
С Мария пропътувахме из планините много години в дъжд и в пек. Бяхме свикнали да излизаме от всяко трудно положение. Веднъж бяхме на Рила с приятели, валеше непрекъснато дъжд и багажа ни беше прогизнал и всички се притесняват, че няма да можем да запалим огън и да пием чай. Мария върви й се усмихва. „Брат Борис на дъното на морето може огън да запали." Всички я изглеждат подозрително. Горе спряхме мокри до кости. Аз извадих раницата, вътре имаше малко шише с бензин за такива случаи, а кибрита бе увит в мушама. Всичко това го бе стъкмила Мария преди да тръгнем. Но те не знаеха това. Донесоха дърва и те бяха мокри. След малко буйна огън.
към текста >>

15. 2. КОЛИБАТА

Само нас измокри до кости докато почистим и приберем инструментите и слезем.
Учителят постоя няколко минути така, вятъра измени посоката си, облакът се отнесе на север и дъждът се изля нататък към Арбанаси. Работата кипна отново с още по-голям ентусиазъм. За два часа покрихме. Слагахме вече последният ред капаци, когато облак се зададе отново, разрази се буря, дъжд, светкавици и гръм. Дъждът се изливаше като из ръкав, но ние бяхме вече покрили вилата. Само нас измокри до кости докато почистим и приберем инструментите и слезем. От покрива слязохме като герои. Братята и сестрите ни посрещнаха долу с песни. Учителят каза: „Дайте им да се преоблекат! Направете чай да се напият и да легнат да си починат." Да, такава сладка почивка те изпълня с доволство, че си завършил работата си. Това нещо е близко до щастието.
към текста >>

16. 72. КОКОШЧИЦАТА И КУЧКАТА

Кръчмарят развъждаше кокошки и те често правеха пакости на цветята.
Той постави скарата си, току до стената на салона, под стаичката на Учителя. Тури разни високоговорители, пущаше шумна и неприятна музика до късно през нощта. Пиянски компании викаха, пееха, вдигаха скандали, че и побоища. Учителят търпеше. Някои по-буйни братя искаха да се намесят, но Учителят не допусна. Кръчмарят развъждаше кокошки и те често правеха пакости на цветята. Но между кокошките се намери една малка, бяла ярчица, тя почна всеки ден да излиза горе пред вратата на Учителя и там на изтривалката снасяше по едно яйчице. Малката кокошчица се изкачваше по стъпалата, от стъпало на стъпало и не се смущаваше от това, че хората излизаха и слизаха по стълбата. Тя се провираше между краката им, идваше пред вратата на Учителя и снасяше яйцето си. След това кацваше на парапета, изкудкудякваше силно и се спускаше по въздуха долу. Това правеше всеки ден.
към текста >>

17. 36. ГЕОРГИ КУРТЕВ

Ей тези Черни братя още от Сливен искаха да ми правят пакости.
На изток се освобождава небето от облаците, появява се слънцето, има чуден изгрев. Наричат върха „Петров връх" на името на Учителя. Прекарват много хубаво целия ден. Когато правят сутрешната молитва и първите гимнастически упражнения Учителят посочва на брат Георги небето: „Виждаш ли, Георге, на запад едно черно облаче и отстрани две бели облачета. Белите братя арестуваха Черните братя и сега ги отвеждат. Ей тези Черни братя още от Сливен искаха да ми правят пакости. Сега Белите братя отвеждат Черните братя." Георги вижда едно черно облаче и две бели облачета до него. Учителят превежда картината. Невидимият свят говори чрез всички явления. Ако човек е внимателен в своя личен живот ще има много опитности, ще има разумна среща с Невидимия свят и ще го опита. Това е въпрос на опит и на вяра.
към текста >>

18. 67. НЕРАЗУМНОТО ОБЕЩАНИЕ НА ГЕОРГИ ТОМАЛЕВСКИ

Едно ръкостискане и един разговор от два часа и никакви други връзки.
„Закълни се". И то се кълне, че ще изпълни обещанието. Тя била симпатична госпожица, но била еврейка при това, а той македонски българин. След време тя го потърсва и иска той да си изпълни обещанието, което е дал. А той имал с нея само един разговор от два часа. Едно ръкостискане и един разговор от два часа и никакви други връзки. „Обещал си, трябва да изпълниш обещанието си." Братът е поставен на тясно. Той е в Учението и знае, че не бива да лъже, трябва да бъде честен човек и да изпълни всяко поето обещание. Ами сега? Споделя с приятелите, но го е срам да отиде при Учителя и да Го пита. Срам го е, а срамът не е малко нещо.
към текста >>

19. 74. СТОИЛ СТЕФАНОВ И РЕПУБЛИКАТА

Беше политик до мозъка на костите си.
Това беше непосилно да се носи от един простосмъртен човек, затова Учителят беше забранил на учениците си да се занимават с политика. Някои се освободиха от политиката, послушаха Учителя и Той им помогна и те смекчиха своята карма, а някои дори се освободиха от нея. Но други не послушаха и заплатиха с живота си поради своето непослушание към Учителя, изразяващо се в думи и дела. Такъв пример бе и Любомир Лулчев. А един, който не можа да се освободи от политиката бе Стоил Стефанов. Беше политик до мозъка на костите си. Така се бяха сложили нещата при него, че като земеделец и републиканец бе хвърлен в затвора и след това бе пуснат чак когато умря цар Борис и управлението бе поето трима регенти на невръстният цар Симеон 11.Той имаше връзки с военните кръгове, с политически лидери. Притежаваше власт в себе си и над другите и имаше воля, за да извърши политическа промяна още през 1943 г. обаче Учителят го спря. Дойде при Учителя, изложи му плана си, като каза, че войската е с него и искаше само една дума от Учителя, за да свали регентството и правителството за една нощ. Искаше да свали царската власт, да премахне царската династия и да направи от България република.
към текста >>

Тогава Учителят каза: „Идва власт и всеки, който й се противопостави ще положи костите си"; И така стана.
Германците бяха силни още. Те бяха във война със Съветска Русия и се биеха на руска територия. Но след една година всичко си дойде на мястото. Руснаците влезнаха в България, смениха властта и си наложиха друга власт. А това беше тяхната комунистическа власт. Тогава Учителят каза: „Идва власт и всеки, който й се противопостави ще положи костите си"; И така стана. Свидетели бяхме на това. За тях нямаше съюзници, сподвижници и съидейници. За тях имаше или врагове или комунисти. За тях беше важна властта. А причината бе, че те за пръв път идваха на земята като духове да управляват.
към текста >>

20. 105. ФОТО Д-Р ЖЕКОВ - ПРАВО ЗАПАЗЕНО

Сутринта се събужда здрав и читав, нищо му няма и духът гдето се материализирал не му напакостил.
Една вечер викал духове и чакал да му се материализират, но не станало, макар че те съобщавали чрез медиума, че тази вечер ще има материализация. Д-р Жеков решил да си ляга и както е обичая при нас, измил си краката в един леген с вода и лекичко легена го бутнал под леглото, понеже го домързяло да го изхвърли навън. Легнал си и пак мислел за материализация на духове. По едно в време чул плясък и след това „цамбур". Той се уплашил и се завил с юргана през глава. Сутринта се събужда здрав и читав, нищо му няма и духът гдето се материализирал не му напакостил. Вижда, че легена не е изхвърлен с водата и решава да го изхвърли. Кога поглежда в него, що да види. Във водата в легена се разположила една голяма жаба. А в онова сухо лято имаше жаби на Изгрева колкото искаш и една от тези жаби влиза в бараката на Иван Жеков и оттам цамбур в легена с водата. Изхвърля той водата и жабата навън и се пита какъв ли ще е този дух гдето се е материализирал.
към текста >>

21. 34. КОСТНИЦАТА

Показаха ми там изровените черепи и кости на убитите 30-тима партизани.
34. КОСТНИЦАТА Началникът на затвора беше бивш партизанин и много негови съселяни от с. Лесичево бяха убити от предишната власт. Сподели с мене, че ще се прави чествуване за избитите партизани и че ще им правят паметник. Попита ме дали може да му направя мозайката на паметника. Съгласих се, отидох и видях. Показаха ми там изровените черепи и кости на убитите 30-тима партизани. Дадох му идеята да се направи костница, т.е. да се направи саркофаг на убитите и да се постави пред паметника, а не да се заравят, защото преди са били заровени. „Към мъртвите аз имам уважение. Те са убити за една идея. А онези, които са дошли на власт в името на тази идея трябва да уважават онези, които са положили костите си за нея." Погледна ме уплашено и ме пита: „От къде ти това знаеш?
към текста >>

А онези, които са дошли на власт в името на тази идея трябва да уважават онези, които са положили костите си за нея." Погледна ме уплашено и ме пита: „От къде ти това знаеш?
Показаха ми там изровените черепи и кости на убитите 30-тима партизани. Дадох му идеята да се направи костница, т.е. да се направи саркофаг на убитите и да се постави пред паметника, а не да се заравят, защото преди са били заровени. „Към мъртвите аз имам уважение. Те са убити за една идея. А онези, които са дошли на власт в името на тази идея трябва да уважават онези, които са положили костите си за нея." Погледна ме уплашено и ме пита: „От къде ти това знаеш? " „Знам и други неща, но най-важното е, че знам как да направя саркофаг и да уважим убитите." Той се съгласи. Аз отделих няколко човека от бригадата. Те изляха от Мозайка един саркофаг, после се полира и стана гладък като стъкло. Направи се хубав капак също полиран идеално. Началникът дойде, видя саркофага, зарадва се много и ме потупа по рамото.
към текста >>

После с подходяща музика и тържество положиха костите и поставиха капака му.
Началникът дойде, видя саркофага, зарадва се много и ме потупа по рамото. „Браво, майсторе. Не очаквах от теб такова нещо". Предният ден той бе ме видял как аз лично полирам капака на саркофага. Исках да взема и аз участие. После с подходяща музика и тържество положиха костите и поставиха капака му. А нас затворниците, които го направихме бяхме също поканени. Голямо тържество с тържествена заря. След този случай изведнъж се промени политическото настроение срещу мене. Причината за тази промяна бяха онези души, които бяха положили костите си за една идея, които бяха загинали и на които костите им бяха положени в саркофага по моя идея. Те оцениха по достойнство това, получиха мир в себе си след тържествената заря.
към текста >>

Причината за тази промяна бяха онези души, които бяха положили костите си за една идея, които бяха загинали и на които костите им бяха положени в саркофага по моя идея.
Исках да взема и аз участие. После с подходяща музика и тържество положиха костите и поставиха капака му. А нас затворниците, които го направихме бяхме също поканени. Голямо тържество с тържествена заря. След този случай изведнъж се промени политическото настроение срещу мене. Причината за тази промяна бяха онези души, които бяха положили костите си за една идея, които бяха загинали и на които костите им бяха положени в саркофага по моя идея. Те оцениха по достойнство това, получиха мир в себе си след тържествената заря. Така те предадоха своето настроение и на онези долу, които бяха живи и които бяха техни съратници в борбата. А сега те имаха власт, а ние бяхме техни затворници Ето така Небето смекчи управата на затвора и те се промениха и станаха по-либерални и омекотиха режима на затворниците.
към текста >>

22. 36. ОЛТАРЯТ НА ЦЪРКВАТА

Лесичево и саркофага за костите на убитите 30 партизани. 4.
Ето какво направихме като затворници. 1. В гр. Пазарджик - мозайката на градската баня и фонтана в двора на банята. 2. фонтана на острова на река Марица. 3. Културният дом в с. Лесичево и саркофага за костите на убитите 30 партизани. 4. Сатиричният театър - гр. София. 5. Много други строежи - жилищни сгради.
към текста >>

23. 55. НОВА ГОДИНА В ЗАТВОРА

Приличам на жив скелет от кожа и кости.
55. НОВА ГОДИНА В ЗАТВОРА Непосредствено след процеса получих кръвоизлив от язвата и бях опериран в затвора. Дойде време, извадиха ме от болничната стая и ме прехвърлиха в затвора в град Пазарджик. А аз съм слаб и едва се държа на крака. Отслабнал съм на тегло и нямам сила. Приличам на жив скелет от кожа и кости. Това го виждат всички. По някаква благосклонност ме сложиха в кухнята да беля картофи - това беше най-леката работа. Оставиха ме да спя на втория етаж на фурната. Отдолу печаха хляб на затворниците, а горе бе топло. Фурната бе на два етажа.
към текста >>

24. ОКОВАНИЯТ АНГЕЛ ГОВОРИ Част трета 62. МИСЛИ ЗА УЧЕНИКА ОТ ОКОВАНИЯ АНГЕЛ

Не са виновни само хората за жестокостите, неправдите и насилията.
Когато видиш Божията ръка да действува даже и във враговете ти, приветствувай и благодари. Много институти и организации са се създавали за благото на човека. Но всички те са се израждали и са се обръщали против него. Това е защото човек не е свързан и все още е във властта на Злото. „Нашата борба не е против плът и кръв". Не са виновни само хората за жестокостите, неправдите и насилията. Това са духове, бесове, които ги обсебват. Бялото Братство работи да освободи човека от тяхното влияние. Работа трябва, за да се създадат благоприятни условия вън и вътре в човека, за да бъде той свободен от тях. Школата на Учителя е път на Освобождение. Това е святата наша работа. 14.
към текста >>

25. XVI. МИСИЯТА НА СЛАВЯНСТВОТО ПО СЛОВО НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ - БЕИНСА ДУНО

И все що е рекъл, ще бъде, но не във Вашите дни, ако се повърнете назад, както израелския народ в пустинята, и ще оставите костите си, както тях за Вашето малодушие и общо неверие.
В този живот са призовани да вземат участие всичките избрани людие и народи, които образуват цвета на новите поколения на человеческия род. Вашето време наближава, Вашият изпит се завършва, часът на Вашето призвание удря и минутата на живота настъпва: Да се пробудите и влезете в този благ живот, който встъпва в тая многострадална земя. Аз ида от горе, по висше разпореждание на Бога - Вашия Небесен Отец, Който ме е натоварил с великата мисия да Ви предупредя от лошия път и Ви благоветствувам Истината на живота, която слиза от Небесното жилище на вечната виделина да просвети всякой ум, да възобнови всякое сърце и да въздигне и обнови всички духове - отбрани чеда на Истината предназначени да съставят зародиша на Новото человечество, на което Славянското семейство, коляното Юдино ще стане огнище. Слабата черта на душата Ви е общото разединение и разногласие, което спъва святото дело на Славянския род, но верен съм в делото на Този, Който ме е проводил. За Него няма препятствие, няма мъчнотии, волята Му е воля вечна и непреклонна. И все що е рекъл, ще бъде, но не във Вашите дни, ако се повърнете назад, както израелския народ в пустинята, и ще оставите костите си, както тях за Вашето малодушие и общо неверие. Но новото поколение, което сам Бог на Силите ще повдигне, ще осъществи Неговите възнамерения предупределени да се изпълнят. Можете да ускорите и затрудните вървежа на Вашето дело, ако се вдадете на разпуснатия живот, на покварените народи и това ме прави повече да бодърствувам за Вази, да не би изново да се повърните и паднете в примката на лукавия, което падение ще Ви коствува живота. Това ме принуди да сляза отгоре помежду Ви, да ви застъпя изново, да изгладя и премахна адската омраза с братския Вам род, който е положил за Вази безброй человечески жертви. Той е свята Русия, на която Бог е отредил велико бъдеще да изпълни волята Му за Ваша слава и славата на Неговото Царство. Ще приемете от нея дан, както Мелхиседек от Аврама, когото и благослови.
към текста >>

26. СЪДЪРЖАНИЕ

Дадено чрез Учителя Дънов, 8 октомври 1898 г.

Костилката на вишнята 26.
Дядо Благо и Климент Охридски 21. Пеню Киров 22. Брат Темелко иска прошка 23. Болшевиките и България 24. Пистолетът 25. Костилката на вишнята 26. Писателят и наградата 27. Пътницата 28. “Бог ни люби” 29. Белите братя 30. Плодното дърво 31.
към текста >>

27. 01.ПРИЗВАНИЕ КЪМ НАРОДА МИ - БЪЛГАРСКИ СИНОВЕ НА СЕМЕЙСТВОТО СЛАВЯНСКО

За Него няма препятствие, няма мъчнотии, волята Му е воля вечна и непреклонна и все, що е рекъл, ще бъде, но не във вашите дни, ако се повърнете назад, както израилският народ в пустинята, и ще оставите костите си, както тях за вашето малодушие и общо неверие.
Обаче Аз почнах освобождението ви, като турих в действие всичките си мощни сили да работят навсякъде за постигание и осъществяване на великата мисъл, която има да завърша в най-кратко време, което чака Моята върховна заповед; но вашите раздори, вашият новоразвратен живот, възпират святата мисъл, която имам на сърце за вашето добро и доброто на целия род человечески; но всичко си има своите граници, това трябва да знаете. През тия последни години на новопочналия ви живот съм ви ръководил безопасно до тая минута и съм полагал най-големите усилия да ви опазя от много опасни злини. Въздайте хвала Богу, че Аз не съм от тия, които се побеждават. Иде време и сега е, когато ще опитате Силата Ми и ще познаете, че Аз съм Бог, Който се не лъже, но вие сте народ своенравен, който не съзира къде се крие неговото добро. Слабата черта на душата ви е общото разединение и огласие(?), което спъва святото дело на Славянския род, но верен съм в делото на Този, Който Ме е проводил. За Него няма препятствие, няма мъчнотии, волята Му е воля вечна и непреклонна и все, що е рекъл, ще бъде, но не във вашите дни, ако се повърнете назад, както израилският народ в пустинята, и ще оставите костите си, както тях за вашето малодушие и общо неверие. Но новото поколение, което сам Бог на Силите ще повдигне, ще осъществи Неговите възнамерения, предопределени да се изпълнят. Можете да ускорите и затрудните вървежа на вашето дело, ако се вдадете на разпуснатия живот на покварените народи и това Ме прави повече да бодърствам за вази, да не би изново да се повърнете и паднете в примката на лукавия, което падание ще ви коства живота. Това Ме принуди да сляза от горе помежду ви, да се застъпя изново да изгладя и премахна адската омраза с братския вам род, който е положил за вази безброй человечески жертви; той е свята Русия, на която Бог е отредил велико бъдеще, да изпълни волята Му за ваша слава и славата на Неговото Царство (14). Ще приемете от нея дан като Мелхисадек от Авраама, когото и благослови. Днешната сила и слава я вам дължи, такива са Божествените наредби: един сее, друг жъне, в края всички ще участвуват в Божието благо (15).
към текста >>

28. 09.ЕЛИ-БОГ,ЕЛОХИМ,ЕЛОХИЛ

Укрепи духът ми, да мога да победя всички страсти и да мога да се боря срещу всички пакости и изкушения.
Молят се още на Святия Дух - Адонай, за да даде Просветление и да ги изпълни със Святия Дух и да им даде и да ги изпълни с всяка Мъдрост, една от трите добродетели на Божествената Тройца: Любовта, Мъдростта и Истината. На 16 август 1907 г., четвъртък, Учителят Дънов оформя веригата в ас-тралния свят. Този свят заема околовръстно едно пространство от сто километра над земята. А на този пояс започва менталното (умствено) поле, заемащо пространство 300 км над земята. На 17 август 1907 г., петък, Учителя Дънов дава следната молитва, обозначена като частна молитва: "Господи Исусе Христе, Йехова-Елохим-Утешителю, Дух Святий (Адонай), Моля ти се: Дай ми Сила,, да мога да извърша всичко, което е за успеха на Царството Ти на земята. Укрепи духът ми, да мога да победя всички страсти и да мога да се боря срещу всички пакости и изкушения. Изпрати ми Твоята Благодат, да мога са търпение да понасям всичко отредено от Твоята ръка. Вдъхни ми Любов и ме озари с Твоята Правда, да мога да успявам в живота си и да бъда полезен за себе си, за ближните си, за окръжающите ме, за обществото, за Славянството и за цялото човечество. За веригата, за тези, които съдействат, за Царството Божие; за българския народ, за духовенството, за учителите, за учениците, които посещават училищата, за всички държавни служители, да ги вразуми Бог. За всичките земеделци, за всичките бащи и майки, за всички стари и млади. За цялото човечество, за всичките народи.
към текста >>

29. І.14. НЕСТИНАРИ

Галилей Величков

По време на нестинарските игри, ежедневният и периодичен печат само хроникираше станалото в село Кости - като местно фолклорно и религиозни празненство.
14. НЕСТИНАРИ Към 1940 година за нестинарите се знаеше малко. Оскъдните и неточни разкази не бяха достатъчни, за да се оформи правилна представа. А тези чудодейци на нашето време ходят по разпалени въглени, играят кръшни народни танци върху огнена площадка, без да бъдат обгорени. Очевидците споделяха с почуда необикновените игри. Онези, които не бяха свидетели - украсяваха разказа с небивалици. По време на нестинарските игри, ежедневният и периодичен печат само хроникираше станалото в село Кости - като местно фолклорно и религиозни празненство. Катедрите по медицина, психиатрия и философия изпращаха свои наблюдатели, но обясненията бяха въздържани, а отговорите на многобройните въпроси - наивни. Те казваха: „Нестинарите имат загрубели ходила, слоести и мазолести пети, притъпена чувствителност към по-високи температури и прочие." Любознателни очевидци, които едвам са изтрайвали на топлия полъх от разпалените въглени, не оставаха доволни от обясненията за „грубовавото рогово вещество на ходилото" и „деформираната кожа на краката". Отговор се очакваше на много въпроси, които вълнуваха както обикновените хора, така и медиците и психиатрите. - Защо от високата температура на горящите въглени не обгаря кожата на краката над ходилата? - Защо не пламват дългополите сукмани и бели ризи?
към текста >>

Този път бяхме изненадани от Неговото запитване: - Можем ли да изпратим съгледатели в село Кости?
- Защо преди играта, жрицата на огъня отива в малкото параклисче, за да се помоли на покровителя на игрите - свети Константин? Такива въпроси поставяха приятелите и пред УЧИТЕЛЯ, Който с внимание следеше всеки разказ за нестинарите. А Той само слушаше и не бързаше да отговори. Тайната оставаше забулена... През едно от летата, малко преди дните на огнените танци на нестинарите, група приятели разговаряхме с УЧИТЕЛЯ. Наново повдигнахме въпросите, които ни вълнуваха. Този път бяхме изненадани от Неговото запитване: - Можем ли да изпратим съгледатели в село Кости? Те ще трябва да огледат, къде и как се провеждат танците и след като ни разкажат за онова, което са видяли и чули, тогава и ние ще се произнесем! Още същата вечер при УЧИТЕЛЯ се явяват двамина, които пожелават да проучат на самото място, как се играе върху огъня. Оказа се, че двамата са добри „специалисти". Единият от тях е опитен майстор на буйните рилски огньове. Той не веднъж е издигал грамадни клади от сухи клекове.
към текста >>

В село Кости, всички, които могат да играят ненаказано върху огъня, са такива проводници.
Този пояс започва от Хималаите, преминава под Кавказ, Черно море, Странджа планина, Стара планина, Алпите, Пиринеите, по дъното на Атлантическия океан, Андите, Кордилерите, по дъното на Великия океан и завършва пак в Хималаите. Радиациите на този „огнен пояс" излъчват енергии, които одаряват раждащите се с качества, които им позволяват да влизат в контакт с „високи" температури, без да „изгарят". Това са все пак личности - феномени. Освен понасянето на „високите" температури, тези лица трябва да притежават и качеството да общуват със съществата от невидимия свят. Когато това общуване става с духовете на огъня, роденият може да понесе огненото дихание на горящата жар, без да бъде обгорен. В село Кости, всички, които могат да играят ненаказано върху огъня, са такива проводници. Едни от тях влизат в контакт с духовете на огъня, след молитва и музика, а децата, както разбрахме от нашия съгледател, направо политат. Децата поначало са по-добри проводници на невидимите същества от възрастните. Следователно, само удвоената аура на жреца на огъня може да запази тялото и дрехите на играещия. Както виждате, въпросът с тайната на нестинарските игри е много сложен. Подобен на тези игри е и случаят с библейския разказ за тримата младежи, хвърлени в огнената пещ.
към текста >>

30. ІІ.37. УЧИТЕЛЯТ КАТО ЦИГУЛАР

Галилей Величков

УЧИТЕЛЯТ познаваше до най-големи тънкости пръстовата и лъкова тех-ника.
Съвременната класическа линия на многообразните мотиви - съдържания на световното музикално творчество Той изпълняваше с академична изисканост. А на българската песен - весела и тъжна, игрива и възторжена, подчинена на неправилния такт и сплетени лъкови легати, Неговите пръсти, подвижни и пъргави стъпваха на грифа, така както свирят знатните български гъдулари. Цигулката като инструмент винаги бе предмет на почуда и удивление. Много често Той се взираше в изящните извивки - ефовете, през които отлитаха тоновете, след като са били отразени от овала на странния инструмент. В такива моменти разговора ни свързваше с бележития майстор на цигулката Страдивариус. УЧИТЕЛЯТ познаваше до най-големи тънкости пръстовата и лъкова тех-ника. Звукоизвличането Му беше наситено със свежест, мекота и красота. Затова тоновете бяха с определен колорит. Дръзкото и шумно изпълнение Той наричаше - бурен разговор на физическото поле. Нежното и деликатно пианисимо - среща с невидимия свят. Най-често Той свиреше с леко докосване на лъка, ползващ спикатите, летящия лък, а понякога се шегуваше с игривите пицикати на лявата ръка.
към текста >>

31. 3.25. Костилката на вишната

НЕСТОР ИЛИЕВ

25. Костилката на вишната И още един случай с Тодор Бошков.
25. Костилката на вишната И още един случай с Тодор Бошков. „Понеже се пенсионирах и бях 45-годишен, имаше възможност да стана областен директор на Пловдив. А областният директор - той е областен директор и на полицията. Но искаше ми се да стана областен директор, вече като цивилно лице. Но не стана и аз бях умъчнен, че не стана да бъда областен директор в Пловдив. Един ден, аз съм на Изгрева и Учителят ме покани да седнем там на една от пейките, на които ние обядвахме при летните дни пред салона, и ми разказа следното нещо: разбира се символично, в преносен смисъл: „Виж какво, с един приятел посетихме Пловдив и в семейството, в което се отбихме, ни почерпиха със сладко от вишни.
към текста >>

Но за наше учудване, на моя приятел, една от костилките му застана в гърлото, едвам му я извадих, за да не се удуши." „А с това Той визираше мен" - казва брат Тодор Бошков, понеже бях умъчнен, че не станах областен директор.
„Понеже се пенсионирах и бях 45-годишен, имаше възможност да стана областен директор на Пловдив. А областният директор - той е областен директор и на полицията. Но искаше ми се да стана областен директор, вече като цивилно лице. Но не стана и аз бях умъчнен, че не стана да бъда областен директор в Пловдив. Един ден, аз съм на Изгрева и Учителят ме покани да седнем там на една от пейките, на които ние обядвахме при летните дни пред салона, и ми разказа следното нещо: разбира се символично, в преносен смисъл: „Виж какво, с един приятел посетихме Пловдив и в семейството, в което се отбихме, ни почерпиха със сладко от вишни. Но за наше учудване, на моя приятел, една от костилките му застана в гърлото, едвам му я извадих, за да не се удуши." „А с това Той визираше мен" - казва брат Тодор Бошков, понеже бях умъчнен, че не станах областен директор. Но понеже Учителят знае, ако стана областен директор и като свърши войната, знае какво ще стане. Защото след това всички областни директори бяха ликвидирани от новата власт, които са били преди и като директори на полицията са преследвали комунистите като нелегални. Така и този път бил спасен. Ученикът трябва да има будно съзнание - а това означава връзка с Бога.
към текста >>

32. 6.36. АНАРХИЗМЪТ И НОВОТО УЧЕНИЕ

Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ

Ако бяха просветени, трябваше да оставят да го съди Невидимия свят, той да му наложи наказание, каквото знае, та да се опомни, да се разкае и да се обърне към Бога, и да каже: „Господи, ще изпълня Твоята воля." А при това разрешение на въпроса, което дадоха българите, от чисто окултно гледище, той влиза сега в Невидимия свят и там може да направи сума пакости, докато дойде в съзнание." Цитираме този случай, защото е ключова позиция на всички политически събития, които се случиха през този период и Учителят будно следеше всички политически събития.
Проверявайте закона. Насилието ражда насилие. Ако Стамболийски бе вървял по пътя на Христа, ако в своето управление не би допуснал нито една капка кръв, нямаше да има никакво отклонение и неговият живот нямаше тъй да се изложи, но понеже той допусна това, допусна се и този край. Казвам, в Школата: допущат се тия неща, обаче не трябваше да го убиват, защото българите се свързват с него и за в бъдеще ще изплащат. Те нямаха право да го съдят. Ако бяха просветени, трябваше да оставят да го съди Невидимия свят, той да му наложи наказание, каквото знае, та да се опомни, да се разкае и да се обърне към Бога, и да каже: „Господи, ще изпълня Твоята воля." А при това разрешение на въпроса, което дадоха българите, от чисто окултно гледище, той влиза сега в Невидимия свят и там може да направи сума пакости, докато дойде в съзнание." Цитираме този случай, защото е ключова позиция на всички политически събития, които се случиха през този период и Учителят будно следеше всички политически събития. Ние имахме възможност да проследим как правителствата са разрешавали този въпрос неблагополучно. Защото след преврата на 9 юни 1923 г. се дойде до 23.IX.1923 г., където куминисти и земеделци вдигнаха въстание, което бе потушено с още повече убийства. Имам нещо важно да ви кажа. Най-силно впечатление ми направи, че Учителят за първи път се срещна с един държавен мъж.
към текста >>

33. 6.75. РАЗРИВЪТ

Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ

Колкото са при нас, толкова са и при вас." И ако искате да знаете, най-големите пакости, които направиха на Изгрева бе от тези еничари, които се пишеха ту за комунисти, ту за бели братя.
Но след 9.IХ. започна да позира. Всички, които се смятаха за леви елементи се организираха около него. Обаче един голям комунист ми каза: „Те и нас излъгаха, и вас излъгаха. Пишеха се при вас, пишеха се и при нас. Колкото са при нас, толкова са и при вас." И ако искате да знаете, най-големите пакости, които направиха на Изгрева бе от тези еничари, които се пишеха ту за комунисти, ту за бели братя. Те извършиха всички поразии. И те настроиха официалната власт срещу Братството. Така че врага беше вътре при нас, а те само извикаха онези отвън, та да разрушат Изгрева. Един ден стоя там, където е мястото на Учителя и съм се замислил на пейката. По едно време пристига един висок човек, хубав човек, заедно с още един и сядат на пейката.
към текста >>

34. 7.04. СТОЯНКА ИЛИЕВА

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

Ако Му бяха строшени пищялките от римските войници, бих желала да го видя как ще се оправи." Беше отслабнала и станала на кожа и кости, но мозъкът й беше наред и говореше, и говореше.
Заварвам я в апартамента й. Беше разпъната на кръст. Казах й: „Ти трябва да бъдеш щастлива, че сега преповтаряш живота на Христа. Разпъната си на кръст! " „Да, ама на Христа не бяха Му строшени пищялките като на мене. Ако Му бяха строшени пищялките от римските войници, бих желала да го видя как ще се оправи." Беше отслабнала и станала на кожа и кости, но мозъкът й беше наред и говореше, и говореше. Цяло чудо. Говореше смислени, философски неща. Жалко, че тези неща не ги записах. Изпраща ме веднъж да й купя картофи от магазина. Донесох ги.
към текста >>

35. СЪДЪРЖАНИЕ ТОМ IV

Костилката и вишната - 258 26.
Дядо Благо и Климент Охридски - 255 21. Пеню Киров -256 22. Брат Темелко иска прошка - 256 23. Болшевиките и България - 256 24. Пистолетът - 257 25. Костилката и вишната - 258 26. Писателят и наградата - 258 27. Пътницата - 259 28. „Бог ни люби" - 259 29. Белите братя - 260 30. Плодното дърво - 260 31.
към текста >>

36. 68. СЪЖИТЕЛСТВОТО

Но именно тук между тези две плоскости се опитваха да влезат хора и да обърнат всичко наопаки, т.е.
Какъв беше неговият път това малко хора видяха и разбраха. А да бъде нещо за пример това означава, че трябва да си реши основната задача на живота си. А дали биха желали да го следват това зависи от самият пример. Според мен, която му бях спътница 50 години и го познавам много по-добре от всички заедно бих казала, че неговият път бе път на саможертва долу на земята. А за невидимия свят бе път на безкористие и жертвоготовност. Но именно тук между тези две плоскости се опитваха да влезат хора и да обърнат всичко наопаки, т.е. безкористието му и жертвого-товността да ги използват за користолюбиви и лични цели на земята, а с неговата саможертва да заличат всички свои престъпления, които правеха в Школата като ги обличаха по-късно чрез думите, които изричаха като прегрешения, заблуждения, отклонения, пропуски, грешки и т.н. Ето затова аз се борих всяко нещо да си отиде на своето място: духовното в духовния свят, човешкото да си бъде на земята, а саможертвата се отнася за Божествения свят, но се проектира долу на земята, когато човек се бори за една идея, слезнала от този свят. А що се отнася до безкористието и жертвоготовността, това са образи на духовния свят и те действуват и в човеците, когато този свят е общ за всички, когато всички живеят в него, имат едно верую и изповядват един и същи Учител и един и същ Бог. Но когато се кланят на различни учители и на различни Богове безкористието се обръща в користолюбие, а жертвоготовността отива в издевателство. И затова аз се борих да не се допусне това, а доколко съм успяла това само Учителя може да прецени.
към текста >>

37. 82. ИЗВЕРЖЕНИЯ

82. ИЗВЕРЖЕНИЯ На Изгревът в частни разговори или в беседа Учителят често споменаваше, че когато човек бъде поставен в Божията реторта то накрая в краищата трябва да излезе нещо от там - или човек, или оглозгани кокали и кости.
82. ИЗВЕРЖЕНИЯ На Изгревът в частни разговори или в беседа Учителят често споменаваше, че когато човек бъде поставен в Божията реторта то накрая в краищата трябва да излезе нещо от там - или човек, или оглозгани кокали и кости. Все ще излезе нещо, без нещо няма да мине. Пък човек, когато го поставят на изпитание или ще излезе от изпита си като дух, или ще излезе без да е придобил нещо, ще остане в него само онази първична същност, която ще му бъде необходима, за да почне от начало. В Школата на Учителя светът беше пресъздаден в един микросвят. Да, целият свят, човешки, еволюционен, исторически, космически беше тук в Школата. Всички царе, папи, патриарси, учени, философи всички онези величия, които бяха движили човешката история с хилядолетия бяха преродени и като личности със строго обособени индивидуалности бяха пристигнали в Школата на Учителя.
към текста >>

38. 88. ХЕМ МИ СЕ ИСКА, ХЕМ НЕ МИ СТИСКА

За тях е добре, но за другите не е, защото ще правят пакости.
Има някои хора при всичките благоприятни условия не могат да се проявят правилно, защото толкова разбират." Учителят ми показа една къща в полето. „На, виж тази къща в полето, тя не е построена добре, макар че има толкова простор." По това време мина влака и по нагорното пухтеше и избълваше кълбета дим. „Виж, от вън не личи, че се качва по нагорно, но по пухтенето на машината се вижда и тя издава това. Така е и с хората: по надолното тичат, но като дойде нагорно -мъчно се качват." Из комина на влака излезе много дим. „Виж колко дим излиза, това са духове от карбонната система и те сега се освобождават. За тях е добре, но за другите не е, защото ще правят пакости. Сега трябва отново растенията да ги приемат от въздуха и да ги впрегнат на работа. Ако тре-нът (влакът) вървеше с електричество нямаше да има този пушек." По това време аз си мислех така: кой каквото мисли някой за мен то си е негова работа, но то не се отнася за мен. Би се отнасяло до мен ако аз се уповавам на хората, но и да има някои разположения към мен аз не мога да уповавам на него, защото това е едно настроение, което утре ще премине. А когато някой мисли лошо за мен той има известно основание за това и ми спомага да открия някой недостатък у себе си. Виждам, че във всички случаи това, от което се нуждая е жива вяра.
към текста >>

39. 106. КОКОШКАТА НА УЧИТЕЛЯ

Целта бе да се изкупят местата, за да не дойдат чужди хора между нас и да правят пакости, а освен това всеки от нас би имал възможност да прави онези опити, които Учителят ни даваше.
106. КОКОШКАТА НА УЧИТЕЛЯ Този случай е лесно да се опише, но е много по-труден да се разбере. На времето се изумихме от този невероятен случай. На времето Учителят беше наредил на приятелите да изкупят всички места около Изгрева като се почне от Дървенишкото шосе та чак до долу до Диана Бад като всеки един от нас трябваше да откупи най-малко по един декар, да си направи къщичка, да си насади овощна градина и да има площ където да си сади зеленчук и други неща, с които може да се изхранва. Целта бе да се изкупят местата, за да не дойдат чужди хора между нас и да правят пакости, а освен това всеки от нас би имал възможност да прави онези опити, които Учителят ни даваше. Но вие вече знаете, че говорихме за непослушанието на първите приятели, които изобщо не приеха да изпълнят нареждането на Учителя като смятаха, че Учителят е духовен човек и разбира само от духовни неща, но не разбира от материални неща. И понеже ние учениците сме от света, то ние знаем много неща, някои от старите приятели бяха богати, имаха знания и опит и въртяха търговия и още много неща и по този начин те смятаха, че са много по-вещи в материалните неща. Така по този начин разглеждаха Учителя и затова не изпълниха нареждането му. Аз лично имах възможност да видя, да чуя много неща и направо съм се хващала за главата от недоумение. Веднъж казвам: „Ами, Учителю, защо братята правят така?
към текста >>

40. 109. БЛАГОТВОРИТЕЛНОСТ

Като си отидеш в Казанлък ще посадиш костилката в двора си и ще следиш какво ще стана".
Нямало как, казал: „Да, за Учителя са". Тогава онзи му избрал най-хубавите праскови и му казал: "Хайде сега много здраве от мене на Учителя". Разплатили се, той взел пакета с прасковите, отива на Изгрева, среща се с Учителя и му ги поднася, Учителят ги погледнал и казал: „Братът от къде купи прасковите? " Той обяснил, че са взети и са закупени от града и останал с изненада, че Учителят знае всичко къде и какво правят неговите ученици. В замяна на това Учителят се присяга, взима от подноса пред него една обикновена праско-за от градината на Изгрева, една такава малка, дребничка и му казал: „Ето ти тази праскова е мъничка, но е от Изгрева. Като си отидеш в Казанлък ще посадиш костилката в двора си и ще следиш какво ще стана". Той изял прасковата, а костилката запазил и отивайки си у дома я посажда в двора си. След няколко години тя пораснала и дошло време да ражда. Той останал изненадан, че това дърво започнало да ражда такива едри праскови, каквито той бил занесъл на Учителя, а не такива дребни, каквато е била тази малка праскова, с тази малка костилка, която Учителят му дал. Ето така Учителят му дава една задача сам да я провери, сам да я реализира и да наблюдава как ще се развият нещата. Та понякога от една малка семка, от една малка костилка и от нещо много малко може да се роди нещо голямо и даде голям плод.
към текста >>

Той изял прасковата, а костилката запазил и отивайки си у дома я посажда в двора си.
Тогава онзи му избрал най-хубавите праскови и му казал: "Хайде сега много здраве от мене на Учителя". Разплатили се, той взел пакета с прасковите, отива на Изгрева, среща се с Учителя и му ги поднася, Учителят ги погледнал и казал: „Братът от къде купи прасковите? " Той обяснил, че са взети и са закупени от града и останал с изненада, че Учителят знае всичко къде и какво правят неговите ученици. В замяна на това Учителят се присяга, взима от подноса пред него една обикновена праско-за от градината на Изгрева, една такава малка, дребничка и му казал: „Ето ти тази праскова е мъничка, но е от Изгрева. Като си отидеш в Казанлък ще посадиш костилката в двора си и ще следиш какво ще стана". Той изял прасковата, а костилката запазил и отивайки си у дома я посажда в двора си. След няколко години тя пораснала и дошло време да ражда. Той останал изненадан, че това дърво започнало да ражда такива едри праскови, каквито той бил занесъл на Учителя, а не такива дребни, каквато е била тази малка праскова, с тази малка костилка, която Учителят му дал. Ето така Учителят му дава една задача сам да я провери, сам да я реализира и да наблюдава как ще се развият нещата. Та понякога от една малка семка, от една малка костилка и от нещо много малко може да се роди нещо голямо и даде голям плод. Важното е какво си вложил в тази семка, в тази костилка, каква е идеята, защото около една идея се групират и се пресичат сили, които след това могат да се реализират в онази посока, от където е слезнала идеята.
към текста >>

Той останал изненадан, че това дърво започнало да ражда такива едри праскови, каквито той бил занесъл на Учителя, а не такива дребни, каквато е била тази малка праскова, с тази малка костилка, която Учителят му дал.
" Той обяснил, че са взети и са закупени от града и останал с изненада, че Учителят знае всичко къде и какво правят неговите ученици. В замяна на това Учителят се присяга, взима от подноса пред него една обикновена праско-за от градината на Изгрева, една такава малка, дребничка и му казал: „Ето ти тази праскова е мъничка, но е от Изгрева. Като си отидеш в Казанлък ще посадиш костилката в двора си и ще следиш какво ще стана". Той изял прасковата, а костилката запазил и отивайки си у дома я посажда в двора си. След няколко години тя пораснала и дошло време да ражда. Той останал изненадан, че това дърво започнало да ражда такива едри праскови, каквито той бил занесъл на Учителя, а не такива дребни, каквато е била тази малка праскова, с тази малка костилка, която Учителят му дал. Ето така Учителят му дава една задача сам да я провери, сам да я реализира и да наблюдава как ще се развият нещата. Та понякога от една малка семка, от една малка костилка и от нещо много малко може да се роди нещо голямо и даде голям плод. Важното е какво си вложил в тази семка, в тази костилка, каква е идеята, защото около една идея се групират и се пресичат сили, които след това могат да се реализират в онази посока, от където е слезнала идеята. Идеята за плода е идея на Невидимия свят. Ученикът учи на земята, решава задачи, реализира своите добродетели и плода от тях трябва да го поднесе на Учителя, а пък той от своя страна го раздава на нуждаещите се.
към текста >>

Та понякога от една малка семка, от една малка костилка и от нещо много малко може да се роди нещо голямо и даде голям плод.
Като си отидеш в Казанлък ще посадиш костилката в двора си и ще следиш какво ще стана". Той изял прасковата, а костилката запазил и отивайки си у дома я посажда в двора си. След няколко години тя пораснала и дошло време да ражда. Той останал изненадан, че това дърво започнало да ражда такива едри праскови, каквито той бил занесъл на Учителя, а не такива дребни, каквато е била тази малка праскова, с тази малка костилка, която Учителят му дал. Ето така Учителят му дава една задача сам да я провери, сам да я реализира и да наблюдава как ще се развият нещата. Та понякога от една малка семка, от една малка костилка и от нещо много малко може да се роди нещо голямо и даде голям плод. Важното е какво си вложил в тази семка, в тази костилка, каква е идеята, защото около една идея се групират и се пресичат сили, които след това могат да се реализират в онази посока, от където е слезнала идеята. Идеята за плода е идея на Невидимия свят. Ученикът учи на земята, решава задачи, реализира своите добродетели и плода от тях трябва да го поднесе на Учителя, а пък той от своя страна го раздава на нуждаещите се. Та идеята за малката семка и дребната костилка е идеята, че когато вложиш една идея дошла от Невидимия свят тя може да се*реализира в своята пълнота когато си я обрекъл и я поднасяш, че нейния плод ще бъде за доброто на всички. Тогава когато раздадеш плодовете това вече не е благотворителност, а ти раздаваш от своя труд, от онези блага, които си създал, които си жертвал време и сили за доброто и благуването на твоите ближни.
към текста >>

Важното е какво си вложил в тази семка, в тази костилка, каква е идеята, защото около една идея се групират и се пресичат сили, които след това могат да се реализират в онази посока, от където е слезнала идеята.
Той изял прасковата, а костилката запазил и отивайки си у дома я посажда в двора си. След няколко години тя пораснала и дошло време да ражда. Той останал изненадан, че това дърво започнало да ражда такива едри праскови, каквито той бил занесъл на Учителя, а не такива дребни, каквато е била тази малка праскова, с тази малка костилка, която Учителят му дал. Ето така Учителят му дава една задача сам да я провери, сам да я реализира и да наблюдава как ще се развият нещата. Та понякога от една малка семка, от една малка костилка и от нещо много малко може да се роди нещо голямо и даде голям плод. Важното е какво си вложил в тази семка, в тази костилка, каква е идеята, защото около една идея се групират и се пресичат сили, които след това могат да се реализират в онази посока, от където е слезнала идеята. Идеята за плода е идея на Невидимия свят. Ученикът учи на земята, решава задачи, реализира своите добродетели и плода от тях трябва да го поднесе на Учителя, а пък той от своя страна го раздава на нуждаещите се. Та идеята за малката семка и дребната костилка е идеята, че когато вложиш една идея дошла от Невидимия свят тя може да се*реализира в своята пълнота когато си я обрекъл и я поднасяш, че нейния плод ще бъде за доброто на всички. Тогава когато раздадеш плодовете това вече не е благотворителност, а ти раздаваш от своя труд, от онези блага, които си създал, които си жертвал време и сили за доброто и благуването на твоите ближни. Аз съм на разговор пред Учителя.
към текста >>

Та идеята за малката семка и дребната костилка е идеята, че когато вложиш една идея дошла от Невидимия свят тя може да се*реализира в своята пълнота когато си я обрекъл и я поднасяш, че нейния плод ще бъде за доброто на всички.
Ето така Учителят му дава една задача сам да я провери, сам да я реализира и да наблюдава как ще се развият нещата. Та понякога от една малка семка, от една малка костилка и от нещо много малко може да се роди нещо голямо и даде голям плод. Важното е какво си вложил в тази семка, в тази костилка, каква е идеята, защото около една идея се групират и се пресичат сили, които след това могат да се реализират в онази посока, от където е слезнала идеята. Идеята за плода е идея на Невидимия свят. Ученикът учи на земята, решава задачи, реализира своите добродетели и плода от тях трябва да го поднесе на Учителя, а пък той от своя страна го раздава на нуждаещите се. Та идеята за малката семка и дребната костилка е идеята, че когато вложиш една идея дошла от Невидимия свят тя може да се*реализира в своята пълнота когато си я обрекъл и я поднасяш, че нейния плод ще бъде за доброто на всички. Тогава когато раздадеш плодовете това вече не е благотворителност, а ти раздаваш от своя труд, от онези блага, които си създал, които си жертвал време и сили за доброто и благуването на твоите ближни. Аз съм на разговор пред Учителя. „Един учител имал три механически кукли. Те представлявали много красиви девици. И учителят сложил в едната от тях всичко, в което се проявя-за любовта, а във втората сложил всички качества на мъдростта, в третата кукла - всичко, което има значение за повдигането на човешката душа.
към текста >>

41. 162. ПО СТЪПКИТЕ НА УЧИТЕЛЯ

А там където беше стъпил кракът ми, камъка се свлече в пропастта и ако не бях се поместила на време щях да съм долу на кости и кокали.
Тези названия от Учителя не бяха случайни. След много години когато минавахме, ние се спирахме, оглеждахме тези местности и онова, което се излъчваше от тях достигаше до нас и виждахме, че те носят имената си така както трябва. Така веднъж след Паневритмия аз и още двама приятели решихме да се разходим в околните местности. Изкачихме се на един скален масив и от скалата се отрони един голям къс и ме повлече. Аз залитнах, но успях да прехвърля тежестта си на другия крак и така да остана на скалата. А там където беше стъпил кракът ми, камъка се свлече в пропастта и ако не бях се поместила на време щях да съм долу на кости и кокали. След тази случка аз се прибрах в лагера, отидох при Учителя да му се похваля, че съм се отървала от премеждието и че Небето ме е спасило. Учителят стана строг и ми каза сърдито: „Една разходка е полезна за организма, когато е приятна. И втори път да не правиш това! " Беше много строг и от тогава не си позволявах такива волности, защото много пъти Учителят бе казал, че заангажираме Небето да ни охранява от нашите своеволия. И с това им се пречи да вършат друга по-важна работа.
към текста >>

42. 170. ПОСЛЕДНАТА ЕКСКУРЗИЯ НА УЧИТЕЛЯ НА 7-ТЕ РИЛСКИ ЕЗЕРА

Той скочи и започна да вика: „Аз съм мистик, с мистика се занимавам, аз съм мистик и в костите си".
Учителят стана по-разговорлив и ние се вкупихме около него. В един от разговорите Боев каза нещо и аз не се съгласих с него. Учителят потвърди моето становище. Боев не на шега се разсърди, защото за него аз бях една от младите, а той движеше около Учителя цялата кореспонденция на приятелите с Учителя. Аз взех, че подхвърлих: „На брат Боян му липсва мистичната страна". Той скочи и започна да вика: „Аз съм мистик, с мистика се занимавам, аз съм мистик и в костите си". И той ми се разсърди. Учителят не каза нищо. Но когато Учителят отиде в Мърчаево направи така, че ние с Борис се събрахме с Боян и заедно до края на живота му работихме за делото на Учителя. От тази съвместна работа излезна книгата „Учителят" и „Разговорите при 7-те рилски езера". На 7-те езера прекарахме повече от 10 дни.
към текста >>

43. 182. СТАРАТА ПОПОВА РЪКОМАХА И РАЗМАХВА РЪЦЕ

Щом почнеш да мислиш, че Бог може да внесе нещо лошо в тебе, ти се подпушваш, ти си пакостиш.
Ами че това е Божествено. Онзи, който не разбира смисъла на това, ще каже: защо са тия движения. Че и старият човек като стане сутрин, най-първо е малко неразположен духом, но Духът като дойде в него, той е особено разположен и прави известни движения. Духът като действува на хората в тия събрания, те стават особени. Не се подпушвайте, не се страхувайте! Щом почнеш да мислиш, че Бог може да внесе нещо лошо в тебе, ти се подпушваш, ти си пакостиш. Щом противодействуваме на Духа, тогава се явяват конвулсии, скачания, обсебвания, ритания, побои и т.н. Това става, защото Духът иска да премахне всякакво противодействие. Ако оставим Духа да действува свободно, всички движения, които прави човек, ще бъдат хармонични,"
към текста >>

44. 187. ДОКТОР ИВАН ЖЕКОВ

Доктор Жеков започнал да прави и разни пакости, след което Учителят накарал братята да го пазят 14 дни, да дежурят до леглото му като им бе дал наряд да четат определени молитви и псалми.
Той беше и любител-фотограф и направи много снимки с Учителя и живота на Школата. В първите години той не прави изключение, а е спиритист както и другите, хвърля се в тази област, правят сеанси, викат духове, но понеже той лично е бил и добър медиум понякога са влизали духовете в него и след свършването на сеанса не са могли да излезат от него или по-точно присъствуващите да ги изгонят от него. Така на един сеанс влиза в него един дух и започнал да пише разни послания и доктор Жеков се затворил в дома си, седи и пише непрекъснато какво му диктува онзи дух, който е в него. Йорданка, неговата съпруга, вижда, че положението е много опасно и пита какво да прави с него. Учителят казал: „Това е един дух изгонен от Александрийската школа и е мой главен враг и сега е решил да пречи и влиза ту в един, ту в друг където намери празна къща с отворени врати и прозорци". Доктор Жеков започнал да прави и разни пакости, след което Учителят накарал братята да го пазят 14 дни, да дежурят до леглото му като им бе дал наряд да четат определени молитви и псалми. Чак накрая духа, който го бе обзел и завладял се оттегли от него и доктор Жеков стана смислен; смирен, сяда на мястото и казва: „Онзи дух си отиде, сега съм освободен". Но това са 14 дни в непрекъснато дежурство и молитви и с това бяха заангажирани много братя в тази операция и това не е нито така наивно и безобидно за слушане и разказване. Имаше и няколко анекдота, които Учителят разправяше за него като една вечер след като си измил краката решил да си легне, но преди това си казал, че трябва някой дух да му се изяви от невидимия свят. Както си мислел така изведнъж чува плясък в легена и той се уплашва, скача в леглото, завива се с юргана и цяла нощ трепери от страх от духа. Сутринта като се събудил поглежда от леглото и какво да види - в легена където си мил краката вечерта плувала една голяма жаба, която цамбурнала вътре търсеща прохлада в топлата вечер.
към текста >>

45. 193. СЛУЖИТЕЛЯТ НА КЕСАРЯ

Ближните на ония, що сложиха кости в полето на честта, и на ония, що останаха немощни инвалиди, имат нужда - нужда въпиюща - от утеха; ближните на ония, които, макар живи и здрави, са в окопите, над които витае образа на смъртта, имат нужда от обнадеждаване; кой трябва да произнесе тая дума за утеха и да подхрани тая света надежда?
В цялата работа не виждам нищо, което да е противно на добрите нрави и на действуващите в страната закони. Тя, обаче, е един велеречив блам за занемелия амвон на народната ни църква. Разбира се, че ако от тоя амвон, както предписват каноните и църковната традиция, редовно се проповядваше на вярващите - нито Дънов, нито Ст. Михайловски, нито г-жа Чопова, нито мало-културният г. Чобанов щяха да намират слушатели и последователи-* Нуждата от религиозни беседи, особено през време на войната, силно се чувствува. Ближните на ония, що сложиха кости в полето на честта, и на ония, що останаха немощни инвалиди, имат нужда - нужда въпиюща - от утеха; ближните на ония, които, макар живи и здрави, са в окопите, над които витае образа на смъртта, имат нужда от обнадеждаване; кой трябва да произнесе тая дума за утеха и да подхрани тая света надежда? Не е ли това в тревожните дни, които преживяваме, една от първите длъжности на църквата - респективно на църковно-служителите? А, разбира се, щом тия нямат съзнание за тая своя длъжност, нуждаещите се ще се притекат на позива на ония, които, макар и не посочени официално, като призвани за тая работа, залавят се да я вършат с горещо усърдие. Дънов живее в София и проповядва публично вече повече от 10 години. Него слуша една доволно пъстра аудитория: покрай мъже с високо обществено положение и жени на висши военни и граждански служители на държавата, там се събират и хора от средната класа, па и такива из работничеството. Как е могло през течение на тоя дълъг период от време да не се обърне внимание на неговите проповеди, ако действително те са съдържали нещо престъпно, нещо противно на законите и на благонравието?
към текста >>

46. 200. ЗАЩИТАТА НА УЧИТЕЛЯ ОТ УЧЕНИЦИТЕ МУ

Не е вярно, дето Вие отговорихте на едно запитване, че тези жестокости ги е вършила само католическата църква.
Мистицизмът винаги изключва посредниците между Бога и верующите, особено когато тези посредници не са на мястото си. Той е непосредствена връзка между Твореца и творението. Мистикът не се движи към Бога по отъпкани пътища. Там са изключени всякакви владици и попове и за това пък съществува една мистична черква, на която, както казахме, глава е Христос и която е била гонена и преследвана от официалните черкви през всичките векове. Всичките мистици, пророци, включително и Христос, са били гонени, преследвани, убивани и живи изгаряни от представителите на официалните църкви. Не е вярно, дето Вие отговорихте на едно запитване, че тези жестокости ги е вършила само католическата църква. Това, което българите са теглили от гръцкото православие, ще го помним на вечни времена. Чрез това. православие през десет века половината български народ е бил подлаган на погърчване. Сити сме вече на гръцки църкви. Българската духовна мисъл е надраснала отдавна елинското православие. 14.
към текста >>

47. 217. ГЕОРГИ РАДЕВ И ПОСЛЕДНАТА БЕСЕДА НА УЧИТЕЛЯ ЗА НЕГО

А пък ако глупавият турат на работа ще направи доста пакости.
Това е свободата. Там е истинската свобода от любов да направиш нещо. Ако не го направиш от любов не си свободен. Свободата зависи от човешката мисъл. Когато умният турят на работа, ще я извърши с любов, добре. А пък ако глупавият турат на работа ще направи доста пакости. За сега има една обща карма и тя носи последствията си. Ние носим общите добродетели и общите недъзи. Друг някой направил погрешка, на тебе ти се дава да я изплатиш. Ние сега не разрешаваме една индивидуална карма, а общочовешка карма. Христа защо трябваше да го накажат?
към текста >>

48. 221. МАРИЯ РАДЕВА И КЛЮЧЪТ НА МЪДРОСТТА

Постепенно състоянието се възстанови, но понякога духове различни влизаха в нея и правеше пакости на Братството и на Учителя и на връх събора.
След това ние отидохме няколко човека у тях. Застанахме пред леглото й и казахме няколко молитви и бяхме непрекъснато в молитвено състояние на духа. После аз седнах пред тяхното пиано и изсвирих няколко песни от Учителя. Тя се леко възстанови и реши да отиде на събора в Търново през 1922 г. Закараха я там, с нея беше брат й Жорж. Постепенно състоянието се възстанови, но понякога духове различни влизаха в нея и правеше пакости на Братството и на Учителя и на връх събора. Тя постепенно бе ту в психически кризи, ту пък следваха светли периоди в нейното съзнание. Когато беше смислена тя бе включена в т.нар. „Клас на добродетелите". В този клас влизаха пет ученички: Паша Теодорова, Савка Керемидчиева, Мария Тодорова, Сотирка Бабаджова и Мария Радева. Този клас се ръководеше лично от Учителя и за него ще говорим подробно по-късно.
към текста >>

49. 226. ОТКЛОНЕНИЕТО В ШКОЛАТА

беше спиритизма, сеансите, медиумите, които създадоха големи пакости и отклониха много хора и не малко пострадаха.
в Търново при едно от посещенията на Учителя там. Той дава тук разяснение и дава отпор на Черната ложа с нейните методи да отклонят част от младежите. Четейки този разговор нещата са категорични и ясни. Те са сега ясни след 50 години, но тогава не бяха ясни поради неразбиране и поради заблуждение. Споменахме, че едно от големите отклонения на първите приятели до 1920 г. беше спиритизма, сеансите, медиумите, които създадоха големи пакости и отклониха много хора и не малко пострадаха. Някои си заминаха, други станаха физически или психически инвалиди. Така че онази ложа действуваше целенасочено и категорично. Заблуди и заблуждения колкото си искате. Мнението на Учителят е категорично и то бе отразено в различни неговите беседи, в негови писма и в частни разговори. За спиритизма той бе казал своето мнение, бе казал мнението си за различните ясновидци, които се движеха в нашите среди и които възвеличаваха себе си.
към текста >>

50. 66. СЧУПЕНИЯТ КРАК

След месец боледуване станах „кожа и кости".
Държах в течение на болестта си Учителя. Той повтарял пред сестрите все тези думи: „Няма нищо, ще мине, нека се опече питата. Като се опече питата, всичко ще мине". Аз тълкувах по своему тези думи и хабер си нямах за истинското им значение. Казвах си: Учат ме нещо, имам нещо да науча, да придобия - вяра, търпение, смирение и какво ли още не си мислех. След месец боледуване станах „кожа и кости". Да се върна в село срещу зимата при лошите условия, които имат там, беше невъзможно. Лекарят, който ме лекува, в комисия с още един лекар ми даде четири месеца отпуска, да се поправя и през пролетта да се върна в село. Веднага след като се оформи отпуската ми си отидох в София и прекарах зимата близо до Учителя. Веднага си намерих мебелирана стая на Изгрева и аз весела и доволна, но още много слаба на втория ден още от пристигането ми отидох с една малка група на Витоша. 84 Денят беше 14 ноември 1938 г., мек, слънчев, лазурен.
към текста >>

51. 73. НА МУСАЛА

В душите ни беше тихо и спокойно, и топло, ако и от вън да беше студено и да бяхме мокри до костите.
Ходим от огън на огън да се изсушим и посгреем, защото и студеничко е. На следващата нощ заваля пороен дъжд, като „из ръкав" със страхотни светкавици и гръмотевици, които разтърсваха канарите. Ад. Същински ад - тук сред голите чукари в подножието на Мусала - Божият връх. Ако би бил сам човек тук в такава бурна нощ, сигурно би си изгубил ума. Но ние бяхме над 300 души и с Учителя. В душите ни беше тихо и спокойно, и топло, ако и от вън да беше студено и да бяхме мокри до костите. Никой, обаче, не се простуди, не се разболя. Щом спря дъждът ние се изсушихме на огньовете и тръгнахме за Мусала. Едрите звезди пак блестяха и такава светлина издаваха, че осветяваха пътеката ни. На места си служехме и с фенери. Изтокът започна да светлее... Върхът се открои в ранната утринна дрезгавина.
към текста >>

52. 82. ТОЙ СЕ ВЪРНА ЗА НАС

И въпреки, че Той е свършил като всички обикновени хора, че Го няма вече тука, развихриха своите амбиции и слабости и нанесоха на делото Му, на Братството такива пакости и поражения, без да мислят за последиците.
И те всички ни говорят, че Той се върна за нас, както ми подсказа и първият ми сън след заминаването Му, че Той се върна при нас, че Той е винаги с нас и взима участие в нашия живот, както по-рано: Интересува се от нас, помага ни, лекува ни, съветва ни, учи ни, води ни по пътя ни към Бога. Безсмъртният мина по пътя на смъртните и оживя в душите и сърцата, които Го познаваха и възлюбиха! Това мнозина съзнават и знаят. Други се колебаят и съмняват. А трети и хабер си нямат от това, което е бил Той за нас и което е и сега. И въпреки, че Той е свършил като всички обикновени хора, че Го няма вече тука, развихриха своите амбиции и слабости и нанесоха на делото Му, на Братството такива пакости и поражения, без да мислят за последиците. Но затова по-късно. А ние макар и да скърбяхме от една страна за липсата на Неговото физическо присъствие между нас, се утешавахме и радвахме от Неговото духовно присъствие - от това, че животът ни продължи да си тече, както по-рано: школата си продължи, столът, екскурзиите, Паневритмията, Рила, общия хубав, задружен братски живот! И сега, макар и смазани, разнебитени и ограбени външно от вмъкналите се между нас врагове на делото Му, вътрешно ние сме крепки, бодри и верни на Него и на Бога, защото ние Ги опитахме, ние се свързахме с Тях и сме едно с Тях! „Аз и Отец ми едно сме! " „Аз и Отец ми ще дойдем и ще направим жилище във вас!
към текста >>

53. 23. ГНИЛИЯТ ПЛОД

Мария Райчева

" Много съжалявам, че не ми дойде тогава на ума да Го попитам: „Ако не можем да обичаме плода, не трябва ли да обичаме костилката му, душата в него?
23. ГНИЛИЯТ ПЛОД Оплаках се веднъж на Учителя, че не мога да обичам едно лице, което има някои много отрицателни черти в себе си като характер и постоянно ги проявява. Той ми отговори: „Можете ли да обичате един гнил плод? " Много съжалявам, че не ми дойде тогава на ума да Го попитам: „Ако не можем да обичаме плода, не трябва ли да обичаме костилката му, душата в него? " Съжалявам, че не изчерпах тогава този въпрос, който остава и досега неразрешен за мене, който има широко практическо приложение в живота. Аз имам своя отговор за него, но истинен щеше да бъде този на Учителя, докато моя може да бъде погрешен.
към текста >>

54. 10. ДВЕТЕ МАСЛИНКИ

Петър Камбуров

Накрая изяде едно залъче хляб с две маслинки - ето им костилките".
Изядох едно съвсем малко залъче хляб и две маслинки. След като мина около един час, аз вече се бях почти напълно успокоил, реших да изляза малко да се разведря. Хазайката с двете си дъщери изнасят блюда, подноси с гозби и се разговарят: „Язък ни за масрафа! Толкова хубави яденета бяхме приготвили! Бъчваров и другите ядоха до пресищане, а г-н Дънов през всичкото време мълча. Накрая изяде едно залъче хляб с две маслинки - ето им костилките". За мене това беше достатъчно да разбера на какво се дължеше моето необикновено преживяване. Учителят е бил тялом долу, дето през всичкото време е мълчал, а духом горе при мен и е споделил моя скромен обяд - едно малко залъче хляб и две маслинки, за който обяд аз от сърце и душа чрез моята молитва, бях благодарил на Бога.
към текста >>

55. 24. КАРУЦАР ВСОФИЯ ЗА МНОГО ПАРИ

Петър Камбуров

Отървах се само с охлузване (до костите) на всички пръсти.
Болният катър изяждаше едва ли не половината от приходите ми. От друга страна, плащах наем за обора, а като се предвидят и непредвидените разходи по ремонти и пр. ето че разходите надминаваха приходите. Катърът Жаро боледува точно 28 дни, а през това време аз вече дължах на Бертоли 12 хиляди лева. Един ден, като товарехме с един друг каруцар - Георги, стъпил на моята каруца така ми притисна лявата ръка, че едва не се счупи. Отървах се само с охлузване (до костите) на всички пръсти. Кожата и месото висяха като парцали. В момента в работилницата беше дошъл брат Кръстьо Христов. Той веднага поиска да му дадат газ (петрол). Поля ранената ми ръка и я бинтова. Кръвта веднага спря.
към текста >>

56. 6. ВЕСТНИК „БРАТСТВО

Станка Иванова Тотева

Златка Георгиева (Вачева)

Цялото тяло ме болеше и костите, и мускулите, всичко и бях все със затворени очи.
От страх ли, от студ ли, от студената вода, която пих ли, не можех да мърдам, лежах по гръб и то не седмици, а месеци и понеже бях много зле, идваха колегите на Минко, погледнат ме и махат с глава. Казваха си, че няма да ме бъде. Идваше от училището една прислужничка, сваряваше мляко, но аз не можех да се храня, а Минко трябваше да яде. Моето състояние не се променяше. Аз бях все тъй схваната, като парализирана, креех с всеки изминат ден и освен това имах ужасни болки. Цялото тяло ме болеше и костите, и мускулите, всичко и бях все със затворени очи. Мъжът ми край мене се чудеше какво да прави. По него време заваля голям сняг до три метра натрупа. Хората не можеха да се снабдят с брашно, което трябваше да дойде или от гр. Сурдулица или от гр. Трън. Не можеше и шейна да премине, защото имаше посред пътя едно езеро, което беше 14 км дълго и около един км широко.
към текста >>

57. 2. СТУДЕНТКАТА И МОРИС БАСАН

Велик Георгиев Константинов

Бяха от някъде и те всички станаха, посрещнаха ме, разцелуваха ме, но най-много малкото и така се беше привързало, но и аз към него, че когато то почина аз бях станала кожа и кости.
Ще имаш едно семейство, където да можеш да отиваш, все пак едно приятелско семейство" и аз разбира се другата неделя ще отида у тях, без да кажа, че съм писала на баща си. И отидох. Те имаха тогава едно малко момченце Рафаел на четири годинки и едно момиче Ирен, което беше в прогимназията, което ви показах на снимка. И аз като отидох, отвори ми слугинята. Те тогава имаха едни слугини с дълги рокли, какви бяха не знам. Бяха от някъде и те всички станаха, посрещнаха ме, разцелуваха ме, но най-много малкото и така се беше привързало, но и аз към него, че когато то почина аз бях станала кожа и кости. Престанах да се храня от мъка. Паша пише на мама, че много съм отслабнала. Майка ми идва тука, отива при Учителя и Учителя казва: „Тя има голяма връзка с детето. Не толкова със семейството, колкото с това дете, което почина". А когато то почина, него ден Басан каза: „Хайде, Златке, да тръгваме, щото то от скарлатина почина, ние не можем веднага да влезем, докато не го погребат".
към текста >>

58. 3. МАЛАРИЯТА

Надежда Георгиева Кьосева

Такава ми е болестта и ставам кожа и кости и така карам ред години.
Но не е обикновена, единична малария, а комбинация между терциана и тропика. Лекарите тогава не могат да ме излекуват. Само хинин предписват и аз си боледувам, карам по две-три седмици на гладно, нищо не консумирам. Абсолютно нищо. Не мога, не ща, не ща да кусам. Такава ми е болестта и ставам кожа и кости и така карам ред години. В годината, помня най-вече по два пъти ли, по три пъти ли в годината ме тресе така през ден и то в 10 часа и отговявам и така са изминали толкова време, нали, 3 ^ 4 години с пържени картофи. Майка ми даже отначало я беше страх, нали, като не си ял толкова дни иска супичка да хапна. Рекох не, пържени картофи и карам така и развивам се много слабо, висок съм. И последния път вече бях в прогимназията и то след толкова години такива премеждия. Бях много закъсал.
към текста >>

59. 9. ДЕТСКИ СПОМЕНИ

Надежда Георгиева Кьосева

Маслините били едри с малка костилка и майка ми ги правела в грамадни шишета - делви и ги скривала под земята, в мазето да се запазят.
Забравена така, после са ме намирали заспала вътре в кюпа. Аз това не помня разбира се, но това го знам от техните приказки. Също са ми казвали, че са ходили да си играят с куклите си в едни лозя. Имали сме лозя в Гюмюрджина - 6 - 7 лозя с маслинови дървета вътре в тях. Маслинови дървета имало в лозята. Маслините били едри с малка костилка и майка ми ги правела в грамадни шишета - делви и ги скривала под земята, в мазето да се запазят. Също правела много хубави сиропи и също ги слагала под земята в мазето да се запазят. Когато са били веднъж в едно от лозята сестрите ми си вързали куклите на костенурки, които сме имали в лозята и които живеели в лозето. После залисани в играта не са забелязали как костенурките са отвлекли куклите им и те са се върнали вкъщи без тях. Имали сме една слугиня, която била сомнамбул и се катерела по водосточната тръба към покрива. Намерили веднъж шамията й на керемидите.
към текста >>

60. 17. ВЕКОВНА КАРМА И ЖЕНИТБА

Сега имаше нещо като голям хол, направен с големи плоскости, голяма кухня с много стаи и с разни етажерки, маси и долапчета, но беше много занемарено, защото Люба беше вече на работа и аз учех и не можех да се справям с тази голяма къща.
Така Славчо наруши клетвата да не се жени изобщо като се ожени за Люба и заживява много хубаво. Ходеха на работа, а аз останах вкъщи и на училище. И така през 1934 г. се роди Бубка - Людмила. Вече помен нямаше от моята стаичка, малката вбрандичка, където сънувах чудния сън. Сега имаше нещо като голям хол, направен с големи плоскости, голяма кухня с много стаи и с разни етажерки, маси и долапчета, но беше много занемарено, защото Люба беше вече на работа и аз учех и не можех да се справям с тази голяма къща. Мисля даже, че една година не ходих на училище, за да гледам Бубка. Прекъснах, за да гледам Бубка, защото Люба тръгна на работа и така Бубка проходи в моите ръце. Тя сега е в Германия. Един ден тя беше към две годинки и ми викаше Няньо и аз вече от тогава досега съм все Няньо, тръгна веднъж по килима и по едно време спря, вторачи се някъде далече и каза: „Няньо, Няньо". Като падна.
към текста >>

61. 1. НЕОТРЯЗАНАТА РЪКА

Богдана Николова

Марийка Великова Марашлиева

След известно време от раните почнаха да падат парченца кости, след това се яви кръв и една сутрин при развързването от тях падна ръбесто парче желязо от снаряд, дълго около половин човешки пръст на ръката и толкова дебело.
Идете си, печете ръката на слънцето сутрин до 11 часа, промивайте я с калиев перманганат и правете бани на ръката с вода от варени корени от бъз докато оздравее напълно! " Той помилва нежно сестричката ми и любезно ни изпрати. Тръгнахме си, окрилени от надежда и вяра във Всевишния. Бинтът беше промокрен от гной, ръката беше подута и миришеше, бузичките на сестричката ми пламтяха от температурата, но въпреки това вярвах в спасението й. Майка усърдно започна лекуването с вяра и любов. След известно време от раните почнаха да падат парченца кости, след това се яви кръв и една сутрин при развързването от тях падна ръбесто парче желязо от снаряд, дълго около половин човешки пръст на ръката и толкова дебело. Верка Николова порасна и се ожени. Сега се казва Манолова и е майка на син - Емануил. Тя работи в детски дом, радва се на добро здраве, добра християнка е, обича децата и хората като себе сй. Целият й живот е низ от добри дела, славене на Всевишния и служене на доброто. София, юни 1962 г.
към текста >>

62. 9. БРАКЪТ И ИЗПИТИТЕ

Ръкостискането му беше като че в действителност, така го почувствувах.
След като се случи това с него, аз имах представа вече, но беше късно. Около година след това, а междувременно беше починало и детето (на 1.VI.1969 г.) дойде у нас ясновидеца Влайчо Жечев и стоя десетина дни. През това време правехме всеки ден молитви за Иван. Последния ден когато Влайчо щеше да си заминава, аз сънувах следния сьн: Няколко души бяхме застанали на една височина. По едно време някъде по-отдолу идва Иван, моят другар, спретнат и избръснат, облечен в черния си работен костюм с барета на главата и като наближи ми подава ръка за поздрав. Ръкостискането му беше като че в действителност, така го почувствувах. В това ръкостискане той изразяваше своето съжаление, че ми е създал тия тревоги и същевременно благодарност за това, което съм била сторила за него. В това време приятелите, с които бях, започнаха нещо да негодуват от присъствието му. В тоя момент някой извика „Молитва" и аз се събудих. Сутринта разказах сънят си на брат Влайчо, а той отговори: „Може да сме му помогнали нещо с нашите молитви! " Молитвата е светлина за душата и живот за духа човешки!
към текста >>

В това ръкостискане той изразяваше своето съжаление, че ми е създал тия тревоги и същевременно благодарност за това, което съм била сторила за него.
Около година след това, а междувременно беше починало и детето (на 1.VI.1969 г.) дойде у нас ясновидеца Влайчо Жечев и стоя десетина дни. През това време правехме всеки ден молитви за Иван. Последния ден когато Влайчо щеше да си заминава, аз сънувах следния сьн: Няколко души бяхме застанали на една височина. По едно време някъде по-отдолу идва Иван, моят другар, спретнат и избръснат, облечен в черния си работен костюм с барета на главата и като наближи ми подава ръка за поздрав. Ръкостискането му беше като че в действителност, така го почувствувах. В това ръкостискане той изразяваше своето съжаление, че ми е създал тия тревоги и същевременно благодарност за това, което съм била сторила за него. В това време приятелите, с които бях, започнаха нещо да негодуват от присъствието му. В тоя момент някой извика „Молитва" и аз се събудих. Сутринта разказах сънят си на брат Влайчо, а той отговори: „Може да сме му помогнали нещо с нашите молитви! " Молитвата е светлина за душата и живот за духа човешки!
към текста >>

63. 23. ГЕОРГИ ДРАГАНОВ ЗА САЛОНА ВЪВ ВАРНА

Люба Стойкова

Тялото му - да, но и от него може би има само кости.
Но и Евангелските църкви не са признати, така не сме само ние. И тях търпят по необходимост, както и нас. Открито няма да ни лишават от възможността за живот, но чрез косвени мерки това ще става, както е случаят с гара Любимец, Сливен и в последно време с Варна, гдето нашите излязоха глупави, че сами предложиха салона за продажба, без да обмислят последствията и сега съжаляват, но късно. Не е редно и нашите хора да се събират групово на Гроба. Там ли е Учителя? Тялото му - да, но и от него може би има само кости. Не съм наклонен да се правят сборища на гробовете, но така си разбират някои и вършат тия работи, за да има после и други пречки." Георги Драганов
към текста >>

64. 8. Костилката

Мария Младенова

Полк. Илия Младенов (от Мария Младенова)

8. КОСТИЛКАТА Бяхме на лагер на Витоша в местността „Присоите".
8. КОСТИЛКАТА Бяхме на лагер на Витоша в местността „Присоите". Около Учителя братя и сестри разговаряме. Един брат му поднесе една голяма хубава праскова. Той взе нож и я наряза на толкова малки тесни парченца по дължината, колкото човека бяхме там. Последният резен го даде на мен, който бе закачен за голямата костилка на прасковата. Направи ми впечатление, че получих тесничко парченце от праскова с голяма костилка.
към текста >>

Последният резен го даде на мен, който бе закачен за голямата костилка на прасковата.
8. КОСТИЛКАТА Бяхме на лагер на Витоша в местността „Присоите". Около Учителя братя и сестри разговаряме. Един брат му поднесе една голяма хубава праскова. Той взе нож и я наряза на толкова малки тесни парченца по дължината, колкото човека бяхме там. Последният резен го даде на мен, който бе закачен за голямата костилка на прасковата. Направи ми впечатление, че получих тесничко парченце от праскова с голяма костилка. След седмица разбрах, че съм бременна с най-малката си дъщеря Анжела. Значи костилката символично означаваше, че идва плодът. Какъв образ и какво необикновено изразяване на един факт от живота. Такова нещо можеше да се случи само на нас, защото имахме привилегията да сме с Учителя.
към текста >>

Направи ми впечатление, че получих тесничко парченце от праскова с голяма костилка.
8. КОСТИЛКАТА Бяхме на лагер на Витоша в местността „Присоите". Около Учителя братя и сестри разговаряме. Един брат му поднесе една голяма хубава праскова. Той взе нож и я наряза на толкова малки тесни парченца по дължината, колкото човека бяхме там. Последният резен го даде на мен, който бе закачен за голямата костилка на прасковата. Направи ми впечатление, че получих тесничко парченце от праскова с голяма костилка. След седмица разбрах, че съм бременна с най-малката си дъщеря Анжела. Значи костилката символично означаваше, че идва плодът. Какъв образ и какво необикновено изразяване на един факт от живота. Такова нещо можеше да се случи само на нас, защото имахме привилегията да сме с Учителя.
към текста >>

Значи костилката символично означаваше, че идва плодът.
Един брат му поднесе една голяма хубава праскова. Той взе нож и я наряза на толкова малки тесни парченца по дължината, колкото човека бяхме там. Последният резен го даде на мен, който бе закачен за голямата костилка на прасковата. Направи ми впечатление, че получих тесничко парченце от праскова с голяма костилка. След седмица разбрах, че съм бременна с най-малката си дъщеря Анжела. Значи костилката символично означаваше, че идва плодът. Какъв образ и какво необикновено изразяване на един факт от живота. Такова нещо можеше да се случи само на нас, защото имахме привилегията да сме с Учителя.
към текста >>

65. 3.Пленничество и предателство

Полк. Илия Младенов (от Мария Младенова)

Чувайки името си, изтръпва от уплаха да не го убият, тъй като е правил най-големи пакости на французите с точните попадения на оръдията си.
Аз се молех усърдно и бях напълно сигурна, че ще се върне жив и здрав. И наистина не го и раниха. След погрома в 1918 г. бива пленен с цялата българска армия. Французките офицери за отпразнуване на примирието канят на банкет българските офицери и питат кой е капитан Младенов. Чувайки името си, изтръпва от уплаха да не го убият, тъй като е правил най-големи пакости на французите с точните попадения на оръдията си. Той беше артилерист, заставал на наблюдателния пост и е командвал как да бъдат насочени оръдията срещу врага. Но французкият началник изказва възхищението си от него и го поздравява за бойните му умения и знания. През една мрачна нощ той с група войници, около 70 души избягват от плен, измъкват се от охраната. Пътували само нощем, а през деня спели. Страхували се да не ги забележат и да ги предаде някой.
към текста >>

За твоето предателство оставиха костите си по чукарите 30 български войника.
Не познала и гласът му. Едва го познала, пред нея бил скитник и несретник. Мина известно време и ние излезнахме да се разхождаме по главната улица. Изведнъж Илия среща онзи, сливенлия, който беше излъгал цялата група, за да спаси само себе си. Приближи се към него и му каза: „Предател и мръсник. За твоето предателство оставиха костите си по чукарите 30 български войника. Ти заслужаваш разстрел пред целия град за назидание“. А този бе невъзмутим и каза: „Всяко коза за свой крак“, т.е. всеки живее за себе си. Предателството към българските войници бе извършено от горе от главата, та до опашката, т.е. от Фердинанд, от правителството му, от генералите му, та чак техните представители ги имаше и във войнишки шинели.
към текста >>

66. 6. Да те пързулнат на паркет

Тогава стана бояджия, беше изучил всички тънкости на занаята и всички познати го търсеха за работа.
По-късно дойде национализацията. Трябва да се плащат дълговете. Пенсията му беше малка - 65 лв. и затова работихме заедно детски играчки, габъри и др. Но и това свърши. Тогава стана бояджия, беше изучил всички тънкости на занаята и всички познати го търсеха за работа. Така плащаше дълговете. Така понесе последствията на непослушанието. Учителят е предвиждал това и е искал да го избави от ненужни дългове - мъчнотии, но всяко непослушание се заплаща скъпо. Трябваше да научи още един нов закон. През 1944 г.
към текста >>

67. 24. Ясновидците и школата на Учителя

Георги Йорданов Добрев

Г.Д.: За голямото бъдеще Небето ще изравни нещата, ще изчисти всичко излишно, няма да остави човек, който да пакости.
Искам да кажа, че има друга правда. Учителят казва така: „Не съдете никого, работата, която вие не можете да я свършите, оставете Бог да я свърши“. В.К.: Аз пак се връщам на това нещо. Понеже през времето на Учителя, особено пък след заминаването на Учителя се явяват много ясновидци, които привличат много хора, правят групи в Школата, такива случаи много има и според мен като ги наблюдавам завършиха трагично. Групите им се махнаха, това нещо ще върви и в бъдеще вероятно ще има такива неща. Г.Д.: За голямото бъдеще Небето ще изравни нещата, ще изчисти всичко излишно, няма да остави човек, който да пакости. В.К.: Да, аз много се чудя как е възможно онези приятели в Братството да вярват, че може някого или чрез някой Учителят да говори. Той не може да влезне в един обикновен човек. Г.Д.: Виж какво сега ще ти обясня. Бог е създал. Бог е вложил себе си във всички.
към текста >>

68. 18. Французите и Михаил Иванов

Драган Петков

Ние бяхме свидетели да видим и разберем какви пакости направи Михаил Иванов.
Впоследствие всички французи, които бяха тук в София и бяха целунали ръка на Учителя се отказаха от Михаил Иванов. Това беше за тях времето когато трябваше да се определят кому да служат. На Истината или на лъжата. И те се определиха за Истината и застанаха зад Учителя. Изминаха 45 години от заминаването на Учителя. Ние бяхме свидетели да видим и разберем какви пакости направи Михаил Иванов. Той се обяви за Миров Учител и отхвърли Словото на Всемировия Учител Беинса Дуно. Една година сме на Рила. Учителят извиква сестра Гръблашева да Му гледа на кафе. А около Учителя има събрана група и чака да види как Гръблашева ще гледа на кафе на Учителя. Това се е случило за пръв път.
към текста >>

69. 18. Крадецът

Гради Колев Минчв

Мисля си, тоя човек сигурно носи оръжие, но как да го хвана, че да не ми напакости нещо.
Долу-горе където е мястото на Учителя, само че по-горе имаше права улица, която отиваше в гората. Отдалече вижда се, че човек отива в гората и сестра Надя ми вика: „Ето, този е крадеца“. Аз хукнах веднага след него и като повървяхме по алеята вече навътре в гората, алеята правеше един завой, а този завой беше ограден с телена мрежа, два-три реда. Той прескочи телта и мина направо. Аз направих същото, но като го наближих, той започна да се пипа така по джобовете, задния джоб така. Мисля си, тоя човек сигурно носи оръжие, но как да го хвана, че да не ми напакости нещо. А пък нали съм войник, на учение правехме кръгом, на ляво, на дясно. И тъй като вървя мисля да мина няколко крачки пред него и той ще помисли, че го отминавам и в тоя момент ще се обърна и ще го хвана за ръцете. Вече почва борба, трябва да го хвана. И точно така направих, хванах го. Той ме гледа в очите, обаче в ръцете му няма нищо - нито нож, нито пистолет.
към текста >>

70. 7. Гробар и конкурс за концерт-майстор

Атанас Минчев

Но аз съм напълно убеден, че ако се разрови гроба, да ме прости Бог, за това което изричам, защото е кощунство, но вътре кости ще има в гроба.
Така че преди четиридесетия ден с гроба и около гроба на Учителя нищо не бе се случило. Него ден приятелите извършиха изравняването на гроба. Носеха се какви ли не слухове, че Учителят е възкръснал. Ако възкръсва, Духът възкръсва, но Духът като възкръсва не се вижда. Щом Учителят е допуснал да бъде заровен като всички хора, значи не иска да прави впечатление. Но аз съм напълно убеден, че ако се разрови гроба, да ме прости Бог, за това което изричам, защото е кощунство, но вътре кости ще има в гроба. След време, когато науката напредна ще има уреди, с които ще може да се види с тях какво има на два метра дълбочина. Днес с такива уреди търсят злато и метали под земята. Но утре ще има такива, които могат да заснемат, дали на два метра и половина има кости и онази бутилка, в която бе поставено Словото за следващото човечество. Ето вече четиридесет и пет години аз чувам какви ли не неща. А всеки един може да вземе Евангелието и да прочете посланието на ап.
към текста >>

Но утре ще има такива, които могат да заснемат, дали на два метра и половина има кости и онази бутилка, в която бе поставено Словото за следващото човечество.
Ако възкръсва, Духът възкръсва, но Духът като възкръсва не се вижда. Щом Учителят е допуснал да бъде заровен като всички хора, значи не иска да прави впечатление. Но аз съм напълно убеден, че ако се разрови гроба, да ме прости Бог, за това което изричам, защото е кощунство, но вътре кости ще има в гроба. След време, когато науката напредна ще има уреди, с които ще може да се види с тях какво има на два метра дълбочина. Днес с такива уреди търсят злато и метали под земята. Но утре ще има такива, които могат да заснемат, дали на два метра и половина има кости и онази бутилка, в която бе поставено Словото за следващото човечество. Ето вече четиридесет и пет години аз чувам какви ли не неща. А всеки един може да вземе Евангелието и да прочете посланието на ап. Павел до Коринтяните гл.15 и сам да проумее как стоят нещата. А там пише, че се сее одушевено тяло, а възкръсва духовно тяло. Че плът и кръв не могат да наследят Божието Царство.
към текста >>

71. 7. Гуляйджии и войници

Бай Иван им е разказал защо ги е извикал, че групата, която е била са правели пакости и е трябвало по някакъв начин да се справи с тях.
Като слизат войниците до второто езеро където ги чака брат Иван и го питат какво има? Брат Иван им казва: „Ще идете хей там до края на езерото и ще гръмнете по един път във въздуха! “ Това и правят войниците. Докато са стигнали края на второто езеро групата вероятно е била на първото езеро, защото страхът ги гони и те бягат. Та войниците гръмнали няколко пъти и се върнали. Бай Иван им е разказал защо ги е извикал, че групата, която е била са правели пакости и е трябвало по някакъв начин да се справи с тях. Така брат Иван се справил неочаквано добре с групата калпазани, като изпълнява по такъв начин заръката на Учителя. Наистина само той е можел да свърши тая работа, защото той не си е правил илюзията, че сам е свършил работата. Брат Иван казал: „Учителят свърши работата, но чрез мене! “ Естествено е, че Учителят няма да се занимава с такива работи, но брат Иван е можел да стане проводник на такива сили, които да бъдат респектиращи за такива неканени гости. Ако дядо Благо е бил пратен да свърши тая работа,той щеше да постъпи по друг начин, който вероятно пак да бъде успешен.
към текста >>

72. 14. Ти всичко знаеш

Изведнъж както вали дъжда, силен, пороен, отваря се вратата и вътре влиза една жена 40-45-годишна, мокра цялата до кости, боса.
Навън валяло пороен дъжд. А той е вътре в стаята си. Отворил прозореца си, източния прозорец и масата му беше точно срещу тоя прозорец. Седнал там и пише нещо за вестника. А вратата му отключена. Изведнъж както вали дъжда, силен, пороен, отваря се вратата и вътре влиза една жена 40-45-годишна, мокра цялата до кости, боса. Влиза вътре и се обръща към Иван и му вика: „Ти ли си Божия човек? “ Бай Иван не може да проумее, но разбира, че се отнася за Учителя и вика: „Ами г-жа какво има? “ „Ти ли си Божия човек? “ Бай Иван й казва: „Седни сега тука да се изсушиш, да изсъхнеш, а пък аз ще те заведа при Божия човек“. И бай Иван наистина запалил там печката да се изсуши жената, била мокра цялата от дъжда, направил й чай, дал й да пие така, а нищо не я разпитва.
към текста >>

73. 18. Кой е Наполеон

“ И бай Иван откровено си казва: „Учителю, остави го, калпазанин такъв, той направил сума пакости и т.н.“ И тогава Учителят му казва: „А-а, не, Наполеон е ученик на Бялото Братство и той имаше задача да събори феодализма в Европа.
Той вижда, че Наполеон изменя на идеята, на която е бил носител. Бай Иван използва и тая работа и я пише. Като написва статията ден, два след това Учителят го среща и тогава явно Той е прочел статията на бай Иван за Наполеон. Бай Иван не носи вестника в ръката си. Но Той го среща на Изгрева, извиква го и му казва: Ама ти какво мислиш за Наполеон? “ И бай Иван откровено си казва: „Учителю, остави го, калпазанин такъв, той направил сума пакости и т.н.“ И тогава Учителят му казва: „А-а, не, Наполеон е ученик на Бялото Братство и той имаше задача да събори феодализма в Европа. И той изпълни задачата си. Само че на него му беше казано със славяните, с Русия няма да се занимаваш. Той обаче направи нарушение, не изпълни това, отиде да се занимава със славяните и затова трябваше после да води размисли като заточеник на Св. Елена. Инак той е ученик на Бялото Братство“. Това е по повод връзката на нашите приятели на Учението с вестниците и нещата, които са свързани и може да се каже, че бай Иван е бил в основата на тези защити, защото е бил просто сътрудник-журналист във вестниците.
към текста >>

74. 31. За гушата

Явно е, че брат Ангел е бил някой път посещаван от някакви такива духове, влизали са в него като го използвали него за проводник да прави някакви пакости и тогава, в тоя момент Учителят е можел да го хване тоя дявол за гушата и да му даде някакъв урок.
Така и в случая и бай Иван се зарадвал, че няма да се занимава с това. Но ето един ден бай Иван, минавайки пак наблизо покрай салона вижда, че Учителят е хванал Ангел за гушата, стиска го здраво и го бие, бие го с другата ръка и с плесници по лицето. Колко време е продължило това не знам, но след известно време Учителят го пуска и Ангел се оттегля. А Учителят строг, отива при бай Иван и му казва: „Ти знаеш ли, че за пръв път ми се отдаде възможност да бия дявола. За пръв път, щото успях Ангел да го хвана за гушата, но той не можа да излезе, инак за малко да избяга пак“. Явно е, че брат Ангел е бил някой път посещаван от някакви такива духове, влизали са в него като го използвали него за проводник да прави някакви пакости и тогава, в тоя момент Учителят е можел да го хване тоя дявол за гушата и да му даде някакъв урок.
към текста >>

75. 12. Любомир Лулчев

Темелко Стефанов Гьорев

И кога излезе бе измъчен, изпотен до кости.
По кое време идваше Лулчев? Лулчев идваше сутрин към осен часа и чакаше пред вратата на Учителя по два-три часа. Учителят го не приемаше. Най-после принуждаваше се и го приема ама винаги като излезне, аз като видим, че напрежение има нещо, един ден казвам, ще следим, защо Учителят го не приема и кога излезне толкова е уморен. И така единия ден, последния щом влезна тука веднага падна на колене пред Учителя и аз излезнах навънка да не гледам по-нататък. И кога излезе бе измъчен, изпотен до кости. Това е, повече не зная.
към текста >>

76. Трети разговор с Темелко, септември 1978 г.

Темелко Стефанов Гьорев

От Станке Димитров там е минувал през нашето село пътя за София и турците правили големи пакости на селяните и тогава се дигат от това село и се заселят тука горе има един дол у Мърчаево.
В.: Тоя дядо Панчо ли се е преселил? Т.: Он се е преселил още у турско време у това село. Ние сме живели там доле. В полето има манастир. Там е било селото. От Станке Димитров там е минувал през нашето село пътя за София и турците правили големи пакости на селяните и тогава се дигат от това село и се заселят тука горе има един дол у Мърчаево. нарича се „Доло“, няма име - доло. Това е първото селище и след като сме освободени от турците, тогава вече почнали сме да навлизаме надоле, изселили сме се и заселили сме тука в това село. В.: А тоя дол сега къде се намира? Горе ли някъде, високо? Т.: Горе, високо, не много високо, но все пак е високо горе в гората.
към текста >>

77. 3. Новите спартанци

Ангел Вълков

Намокрих се до кости.
През деня кладяхме огньове и се греехме и пеехме около тях. През цялата нощ ние събирахме дърва от съседните клекове като често прихождахме там, сечехме и донасяхме за огъня. Почти всички бяхме мокри. Около събраните камъни на страна имало изкопани дупки, може би да гасят там вар или не знам по каква причина, които от дъжда се бяха напълнили с вода. Когато аз отивам за дърва в тъмното, без да забележа, че пред мен е имало такава дупка, то аз цял хлътнах в нея. Намокрих се до кости. След това се топлех до огъня. Сутринта дъждът пак продължаваше да вали, огньовете пак продължаваха да горят. Братята и сестрите се грееха и пееха и очакваха дано се оправи времето. Аз бях цял мокър. Чорапите ми в обувките швацаха от вода и като стъпвах от тях излизаше вода.
към текста >>

78. 42. Човешкото и Божественото тяло на Учителя

Ангел Вълков

Дали тялото, което беше погребано на Учителя Той го е оставил там, да премине през целия онзи процес, през който минават всички човешки тела положени в земята, като накрая на процеса остават само череп и кости.
А за Учителя се отнася, че освен човешко тяло, има духовно тяло, има и Божествено тяло. Духовното и Божествено тяло на Учителя не влизат в гроба. Той ги изтегля предварително. Това ще го намерите в Словото Му. Тук става въпрос за съвсем друго нещо. Дали тялото, което беше погребано на Учителя Той го е оставил там, да премине през целия онзи процес, през който минават всички човешки тела положени в земята, като накрая на процеса остават само череп и кости. За това става въпрос. И остава големия въпрос, дали Учителят си е разградил тялото, физическото тяло, което е положено в гроба и да го е извлякъл от там в този момент когато приятелите са чули онзи шум и че нещо излиза от гроба. Ето това е голямото изкушение, както за окултистите така и за учениците от Школата на Учителя. Не забравяйте и това, че Учителят държеше за естествения порядък в природата. Той имаше родители, които Го родиха и премина през всички етапи и след това учениците Му Го погребаха на Изгрева.
към текста >>

79. 7. Цигулка и булка

Анка Тодорова Петрова

Защо ще ходя да дивея, да ми изгният костите ли?
И тъй те ми са първи деца. Нямам никакъв аборт. Та Стефчо е най-малкият ми син, когото най-много обичах. Да, той е дете на любовта. И то го родих, за да не ходя в концлагер в Белене. Защо ще ходя да дивея, да ми изгният костите ли? По-добре дете да гледам, отколкото в концлагер. Баща ми искаше да ме изпрати там за наказание и за изправителен изпит.
към текста >>

80. 4. Веска Козарева

Крум Божинов

Ще ти кажа, че Небето върза Кирил и го ослепи, за да не прави пакости, понеже той е буен дух и деен ама в отрицателна страна.“ Това каза брат ми на сън.
На сън ми се явява брат ми, ние сме на фронта, аз държа картечницата, а брат ми държи лентата и аз стрелям по врага. Брат ми казва: „Дръж, това е най-правият път, който си хванал, върви по него и аз ще ти помагам. Този път е на Бялото Братство. Недей да плачеш за мене. Аз съм тука добре. Ще ти кажа, че Небето върза Кирил и го ослепи, за да не прави пакости, понеже той е буен дух и деен ама в отрицателна страна.“ Това каза брат ми на сън. Като станах на 32 години и аз приех учението. А брат ми си замина точно на 32 години. Виждате ли каква връзка има. Сега ще ви разкажа за също една такава връзка. Този Кирил ослепе.
към текста >>

81. 52. НОВО СЕТИВО НА ЧОВЕКА И УД НА УЧЕНИКА

АСЕН ЧИЛИНГИРОВ, Берлин 28.12.1997 г.

И въобще най-големите тънкости така около биографията на Учителя ние не ги знаем, защото по този обективен път ние не можем да я разкрием.
И да ти кажа ли едно нещо от биографията на Учителя, което не ми е ясно, защото Учителят като се връща от Америка десет години обикаля България. По онова време, при тая беднотия, при тоя въшлясал и беден народ, при тоя неук народ, обикаля десет години. Е, той оставил някаква следа, да им изучавал черепите. Той черепите можеше да ги изучи за една година. Какво е правил и защо, ние още не знаем. И въобще най-големите тънкости така около биографията на Учителя ние не ги знаем, защото по този обективен път ние не можем да я разкрием. Един ден може учените да я разкрият по друг път. Трябва да имаме шесто чувство, тогава ще разберем първо какво е Учител, какво е ученик, какво е било Школа и каква е ролята на Учителя тука. И защо е тръгнал и какво е вършил? От наше човешко гледище можем да си ги обясняваме някакси. Разграничаването на човешкия свят от Божествения свят, това е една така важна тема.
към текста >>

82. 55. ПРОРОЧИЦАТА ВАНГЯ И ГРОБЪТ НА ДЪНОВ

Тъкмо по това време цялото братство на Изгрева беше много загрижено от налагащото се предстоящо освобождаване на мястото на Учителя, за което било взето съответно решение, остановяващо разкопаването на гроба и изнасянето на костите.
По едно време тя се обърна към мен и ме попита: "Ти като щракаш толкова, имаш ли лента? " Отвърнах й: "Бъди спокойна - всичко е наред! " За моя най-голяма изненада се оказа, че в тъмнината аз погрешно съм заредил камерата с един къс филм и голяма част от "щраканията" ми били напразно. Въпреки това останаха и няколко задоволителни снимки за веществено доказателство и спомен от срещата ни. Най-същественото от тази среща бяха обаче някои важни последствия, подробностите около камъчето. Тъкмо по това време цялото братство на Изгрева беше много загрижено от налагащото се предстоящо освобождаване на мястото на Учителя, за което било взето съответно решение, остановяващо разкопаването на гроба и изнасянето на костите. Разказът ми за срещата с Вангя наведе Грива на мисълта да поиска нейната помощ. Аз не зная доколко той е отразил тази среща в спомените си - зная само това, което той тогава ми разказа. Само няколко дни по-късно той заминава за Петрич и се среща с Вангя, като от самото начало поставя въпроса тя да поиска от Тодор Живков да отмени решението за опразване на мястото на Учителя. Вангя му отказва да говори с Живков, като заявява: "Ако Бог е решил костите на Петър Дънов да видят бял свят, така ще бъде". Тогава Грива й отговаря, че това не е решение на Бога, а е решение на някои хора.
към текста >>

Вангя му отказва да говори с Живков, като заявява: "Ако Бог е решил костите на Петър Дънов да видят бял свят, така ще бъде".
Най-същественото от тази среща бяха обаче някои важни последствия, подробностите около камъчето. Тъкмо по това време цялото братство на Изгрева беше много загрижено от налагащото се предстоящо освобождаване на мястото на Учителя, за което било взето съответно решение, остановяващо разкопаването на гроба и изнасянето на костите. Разказът ми за срещата с Вангя наведе Грива на мисълта да поиска нейната помощ. Аз не зная доколко той е отразил тази среща в спомените си - зная само това, което той тогава ми разказа. Само няколко дни по-късно той заминава за Петрич и се среща с Вангя, като от самото начало поставя въпроса тя да поиска от Тодор Живков да отмени решението за опразване на мястото на Учителя. Вангя му отказва да говори с Живков, като заявява: "Ако Бог е решил костите на Петър Дънов да видят бял свят, така ще бъде". Тогава Грива й отговаря, че това не е решение на Бога, а е решение на някои хора. Обръща й внимание на нейните думи пред мен, че това място е свято, като я запитва колко свети неща са останали на българите и още веднъж настоява тя Вангя, да попречи за изпълнението на това решение. След тези негови думи - също както по време на моята среща с Вангя - изразът на лицето й в миг се променил и тя казала, че ще направи всичко възможно. И наистина, малко по-късно решението за освобождаване на мястото на Учителя беше отменено.
към текста >>

83. 9. ЖЪЛТИТЕ СЛИВИ

Учителят изяжда сливата и поставя костилката настрана.
Учителят е там и наблюдава работата на сестрите. Аз съм до Него и Той поглежда ръката ми и вижда пъпките, които са излезнали върху ръката ми. Запитва ме: "Това от комари ли е? " "Не, Учителю, така излезнаха от само себе си." "Не, тези пъпки са от притеснение." И Учителят посяга с ръка и взема една слива от джобчето на коприненото ми жакетче. Там бях сложила няколко сливи, които ги бях набрала в градината от земята. Учителят изяжда сливата и поставя костилката настрана. Но защо аз не взех костилката и да я запазя, а после и да я посея? Ето една груба грешка. А когато бяхме в градината пред дървото, Учителят каза: "Да има сега едно дете, че да събере тия паднали сливи по земята! " Чух всичко, но нищо не направих. Защо не се наведох, че да ги събера тия сливи?
към текста >>

Но защо аз не взех костилката и да я запазя, а после и да я посея?
Аз съм до Него и Той поглежда ръката ми и вижда пъпките, които са излезнали върху ръката ми. Запитва ме: "Това от комари ли е? " "Не, Учителю, така излезнаха от само себе си." "Не, тези пъпки са от притеснение." И Учителят посяга с ръка и взема една слива от джобчето на коприненото ми жакетче. Там бях сложила няколко сливи, които ги бях набрала в градината от земята. Учителят изяжда сливата и поставя костилката настрана. Но защо аз не взех костилката и да я запазя, а после и да я посея? Ето една груба грешка. А когато бяхме в градината пред дървото, Учителят каза: "Да има сега едно дете, че да събере тия паднали сливи по земята! " Чух всичко, но нищо не направих. Защо не се наведох, че да ги събера тия сливи? Друга грешка.
към текста >>

84. 31. СТЕФАН КОНСУЛОВ

Професорът издига тази индустрия така, че той изнамери лепила, с които да се лепи слюдата така, че тука вече произвеждаха всичките изолационни материали: плочи, за тръби, такива пак плоскости от слюда и така нашето механично производство вече беше на световна висота и конкурираше на световния пазар изделията в тази област.
Трябва да го освободите. Къде е професор Консулов? Едно светило в областта на естествените науки. Тези хора трябва да бъдат освободени." И така професора излиза от затвора, безспорно не може да бъде реабилитиран като професор, но понеже е много способен, той става технически ръководител на една фабрика "Ерц", в която се обработва слюда. Тази фабрика "Ерц" по-рано е била притежание на германско дружество, което обаче е експлоатирало българската суровина, взимало да я обработва в Германия и от там продават на България на скъпа и прескъпа цена изолационни материали за електроуреди. Професорът издига тази индустрия така, че той изнамери лепила, с които да се лепи слюдата така, че тука вече произвеждаха всичките изолационни материали: плочи, за тръби, такива пак плоскости от слюда и така нашето механично производство вече беше на световна висота и конкурираше на световния пазар изделията в тази област. И той, в това време обаче чете извънредно много литература. В самия затвор научава сам английски език и когато е ходил така по екскурзии той им е цитирал, той познаваше не само научната литература, той познаваше и художествената литература. Той им е цитирал Браунинг, Тенисън и други английски поети. В това време, когато той работи във фабрика "Ерц" като много добър технически ръководител, ценен много от самото ръководство на фабриката, което се състоеше от руснаци, понеже това беше по време на СССР, го беше направил свое държавно предприятие, имаше само свои хора, между които имаше хора от СССР и хора от старите руснаци, които бяха дошли през революцията тука. И те извънредно много ценяха професор Консулов.
към текста >>

85. 2. ПЛОВДИВСКАТА ГРУПА ПО МЕДИУМИЗЪМ

Някои наши приятели са твърдели, че ако се разкопае гроба на Учителя, няма да се намерят Неговите кости, именно че Той е възкръснал.
Тя е била заедно с Милка Каменова, наша сестра. От дума на дума заговорили за Учителя. Иванка й казала: "Ами Учителя ще си замине на другия свят като всички обикновени хора". Та Милка припаднала. Как може да се мисли така и говори. Някои наши приятели са твърдели, че ако се разкопае гроба на Учителя, няма да се намерят Неговите кости, именно че Той е възкръснал. Неотдавна четох във вестник "Дума" нещо много интересно. Двама английски теолози, мъжът на 82 години се опитват да обяснят възкресението на Христа по един интересен начин. Ето го: осъдените на разпятие разбойници са преживели на кръста около четири дни. Постепенно са умирали. Христос нали е бил разпнат между такива двама разбойници.
към текста >>

86. 5. НЕОБИКНОВЕНИТЕ СЪВПАДЕНИЯ СЛЕД БЕРЛИНСКИЯ КОНГРЕС

АСЕН ЧИЛИНГИРОВ

Бисмарк току-що е поставил подписа си върху договора и държи в лявата си ръка перото, докато с дясната си ръка се ръкува с Шувалов, подчертавайки с това ръкостискане съглашението.
В тази светлина дори и едно такова важно събитие като Берлинския конгрес, получава съвсем различно обяснение от това, което би ни се искало. А че този конгрес и подписването на споразумението оказват решителна роля в последвалите го събития, се вижда както от редица "съвпадения", които са свързани непосредствено с него (които ще се постарая да отбележа по-долу), така и от особеното съчетание на планетите в момента на подписването. 1. Най-компетентните днес специалисти в областта на мондиалната астрология трябваше най-после да приемат поставената едва преди 7 години теза на бащата на съвременната мондиална астрология, Барбо, че всички събития на Балканския полуостров, от атентата в Сараево до гражданската война в бивша Югославия, която се разгоря в началото на 90-те години на нашия век, но още далеч не е дошла до края си, са заложени в хороскопа на подписването на Берлинския договор. В случая се касае до обективни данни, при които се изключва всякаква алтернатива. 2. В Берлинския исторически музей, който е само на няколко минути от жилището ми, е изложена картината на германския придворен художник Антон фон Вернер, документираща заключителния момент от конгреса: психологически център на картината, малко вдясно от средата, са двамата главни герои, Бисмарк и граф Шувалов, водач на руската делегация. Бисмарк току-що е поставил подписа си върху договора и държи в лявата си ръка перото, докато с дясната си ръка се ръкува с Шувалов, подчертавайки с това ръкостискане съглашението. Зад него е австрийският външен министър, граф Андраши, който счита себе си за главен печеливш от споразумението. Втората по важност група в огромната картина, вляво от средата, е събрана около княз Горчаков и лорд Дизраели, който също счита, че е изтеглил голямата печалба. Най-вдясно са "загубилите": турската делегация, начело с Али паша - както е известно, България не е била представена на конгреса. Във всичко това, нарисувано върху картината, не би имало нищо, което да направи на зрителя по-особено впечатление, ако той не е запознат със следващите действия от тази пиеска. 3. Непознатият в хода на тези събития посетител на Берлин напразно ще търси зданието, в което се е намирала залата - място на действието.
към текста >>

Значи почти точно на мястото на ръкостискането между представителите на Германия и Русия, се водиха най-ожесточените боеве между наследниците на двете империи, а Германия беше разделена точно на това място също така през средата, както беше разделена България в резултат на това споразумение. 5.
Дори и съвременните Германски историци за съжаление не знаят къде е била тази зала - наскоро небезизвестния български изследовател Петър Константинов получил от директора на Историческия музей сведения, които не отговарят на действителността. Същия въпрос зададох и аз преди четвърт век на участниците в една конференция на българо-немската (ГДР) комисия на историци, без да получа някакъв отговор. По-нататъшните ми разследвания показаха, че в действителност това е бил дворецът Радзивил, където по това време се е намирала Държавната канцелария на Германската империя. Получил силни разрушения по време на военните действия през последните дни преди падането на Берлин през май 1945 г., дворецът, или по-точно останките му, биват взривени от властите на ГДР малко след 1961 г. тъй като са били в непосредствена близост с граничната зона и стената в централния район на града, около Бранденбургската врата, Райхстага, Канцеларията на Райха и бункера на Хитлер, а цялата площ около последните две сгради до двореца Радзивил бива заравнена и затревена, като в течение на десетилетия беше населявана само от диви зайци. 4. Значи почти точно на мястото на ръкостискането между представителите на Германия и Русия, се водиха най-ожесточените боеве между наследниците на двете империи, а Германия беше разделена точно на това място също така през средата, както беше разделена България в резултат на това споразумение. 5. Интересно е да се обърне внимание и на обстоятелството, че тъй могъщата тогава Австро-унгарска империя само четири десетилетия по-късно беше ограничена до размери по-малко от определените според решенията на Берлинския конгрес размери на така нареченото Княжество България. 6. В действителност това са 44 години, ако се вземат предвид точните дати - същото число се повтаря още веднъж 1945-1989 г. А годината 1922 (1878+44), годината на откриването на Школата на Учителя, е годината, в която се основава Съветският Съюз; в тази година и Хитлер написва книгата си "Мет КатрГ, идеологическата основа на Националсоциализма. 7. Наистина Британската империя продължава и след това да носи това гръмко име, макар че и тя в 1945 г. ще изгуби всичките си задокеански владения.
към текста >>

87. 22. ЖИЛИЩЕТО НА УЧИТЕЛЯ

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990)

Но когато решиха всичкият имот от Търново, тези братските вещи да се пренесат в София, тогава донесоха плоскостите от масите и целият таван го постлаха с тях и вече можехме по тавана да ходиме.
Знаете ли как ловко се преместяше? Сгъне се, тури си крака, защото имаше греда тук. След това дигне се, помогне си с ръцете, аз не можех, аз все и с ръце си помагах. Той много ловко се промъкваше. На този таван най-напред бяха гредите само. Но когато решиха всичкият имот от Търново, тези братските вещи да се пренесат в София, тогава донесоха плоскостите от масите и целият таван го постлаха с тях и вече можехме по тавана да ходиме. Така по тавана, иначе ходехме по гредите. И на него слагахме, имаше Учителюви вещи, които слагахме, имаше братски вещи, които слагахме, палатки, нали на приятели палатки от провинцията, някой си оставил багажа, нямаше къде да се оставя, щото бараките ни бяха все така, една стаичка. Нищо не можеш да вземеш на някого. Обикновено при Учителя. И когато почнахме на Рила да ходим, там беше вече всичкият братски багаж, рилският.
към текста >>

88. 86. ПОСЛЕДНИТЕ ДНИ В МЪРЧАЕВО И В СОфИЯ

Две, една сутринта, една през нощта и Учителят каза да се разотидат приятелите, защото много пакости имаше.
Понеже Вие споменахте за последните дни. Сега станаха бомбардировките на 10 януари 1944 год. и тогава вече решихте. Е.А.: На 10 януари 1944 год. беше голямата бомбардировка. Две, една сутринта, една през нощта и Учителят каза да се разотидат приятелите, защото много пакости имаше. Електричеството развалено, цяла София беше дезорганизирана, въобще и никъде нищо нямаше. Наплашиха се хората и всички вече бягаха. И тогава Учителят със Славчо Печеников, който имаше една кола, такава, на старо беше я взел, но както и да е, една кола и тя го заведе в Мърчаево. В Мърчаево имаше Братство при Темелко. Брат Темелко мисля че беше Му предложил, ако иска да бъде евакуиран, той Му дава къщата си.
към текста >>

89. 93. ТОЛЕРАНТНОСТ КЪМ КАКВО?

Сега някой път има променени тънкости, вярно е, нюанси, вярно е, има такива неща, но един, който работи вътрешно, той отвътре ще го получи как трябва да бъде.
Но аз успях да я прескоча, защото взех свое вътрешно решение за в бъдеще ще се занимавам с него. Решението е в мене, но трябва да дойде подходящо време и моето време. Е.А.: Но аз намирам и така. Аз да ви кажа и когато и по-рано така съм говорила, за да защитя Паша съм казвала: Пречи ли ви да разберете Словото на Учителя това? Аз разбирам там, там е вече пакостно, ако пречи. Сега някой път има променени тънкости, вярно е, нюанси, вярно е, има такива неща, но един, който работи вътрешно, той отвътре ще го получи как трябва да бъде. Щото това Слово е свързано с Учителя свързано е с всички същества, които носят в душата си това Слово и човек като чете, той се свързва с тях и като получи вътрешната светлина, той ще знае къде е Истината. В.К.: Учителят говори, че онзи който чете Словото Му и го прилага ще дойде време да влезне в четвъртото посвещение, и тогава ще направи връзка с Невидимия свят, и Светът на Словото. Е.А.: Четвъртото посвещение е Възраждането.
към текста >>

90. 114. ЦАРЯТ И ЛУЛЧЕВ

А това не е било за полза на Учителя, ами като че ли е могло да напакости на Учителя.
Сега аз не можах да разбера от това, което стана, защо стана така, но един или два дни след това Лулчев ми каза: „Ти видя ли, че аз когато отидох се върна Учителят? " Рекох: „Защо, да не си направил нещо? " „Направих нещо". „Е какво направи? " „Ами опитах известни сили, отправих някакви сили към Учителя". А това не е било за полза на Учителя, ами като че ли е могло да напакости на Учителя. Аз не мога да разбера какво е направил, но каза, че опитал някакви сили срещу Учителя. Сега това не е позволено нали, той, ако Го приема като Учител не може да прави опити върху Него. Това е едно своеволие, което той е направил. И въобще той си беше така малко на своя глава и това което каза, че той се задържа така, слуша Учителя, приема известни истини, които казва, но той не искаше да се връзва, искаше да бъде някак свободен дух. Какво разбираше, мен не ми е ясно, какво значи свободен дух.
към текста >>

91. 130. ПОБОЯТ СРЕЩУ УЧИТЕЛЯ 1936 ГОД.

Не може сега да си представя един престъпен тип, който отива да нанесе удари при това, щото той можеше, така и съвсем да напакости на Учителя, нали, по главата, по главата, ама Той има по-нежна конструкция на организма си и на черепа, едно сътресение на мозъка можеше да бъде фатално.
Всеки случай това е най-приемливото, Той е пожертвал себе си, за да може нас да спаси от изпитанието на което са мислили да ни подложат. В.К.: Мен ми разказаха, че този, който го е накарал онзи да се извини бил Лулчев. Вярно ли е? Е.А.: Лулчев, да, защото началник на Дирекцията на полицията беше тогава негов личен приятел и аз да ти кажа останах много недоволна и от Лулчев, и от него, че те не понасилиха този човек да каже кой го е пратил. А пратиха го при Учителя да иска извинение. Не може сега да си представя един престъпен тип, който отива да нанесе удари при това, щото той можеше, така и съвсем да напакости на Учителя, нали, по главата, по главата, ама Той има по-нежна конструкция на организма си и на черепа, едно сътресение на мозъка можеше да бъде фатално. Ами разбира се. Та че, аз да Ви кажа много бях недоволна от Лулчев и изкарах една кавга с него впоследствие. Защото намирам, че не на място милост проявиха. Нека да знаем кой точно беше, пьк някой друг нямаше кой да бъде - Цанковист е, пратен беше от някого, той никаква връзка няма с Учителя. Че той е пратен човек-агент да изпълни някакво поръчение.
към текста >>

92. 4.Учителят не проповядваше

Той не ни упрекваше за нашите лоши и неправилни прояви, но ни казваше - като постъпваме така ние сами се спъваме и си пакостим.
Тази негова вяра ни придаваше сила. Свободата, в която Учителят ни оставяше да се проявяваме ни даваше вътрешен простор и по този начин ни освобождаваше от преструвки и лицемерие. Като ни даваше свобода, Учителят знаеше, че ние ще грешим и за тези грешки светът ще го държи отговорен, но той носеше нашите слабости, за да можем да се освободим от тях. Колко любов и безкористие има в това! Той се държеше с нас както майката към своето дете, което прохожда - пада, става, докато се научи да ходи добре. Той не ни упрекваше за нашите лоши и неправилни прояви, но ни казваше - като постъпваме така ние сами се спъваме и си пакостим. Да постъпваме правилно е необходимо за нас, за да бъдем в хармония с разумната природа, всред която живеем. Добрият живот е необходим за нас, за да получим благата, които живата природа може да ни даде. Ние живеем в един разумен свят и за да бъдем в хармонична връзка с него, трябва да спазваме законите му.
към текста >>

93. 5.Учителят ни оставаше свободни

Човек може да прави добро и зло, но злото не води до свобода, злото води до външни ограничения и вътрешни разрушения и пакости, на положителните сили в него, води към израждане.
Това е дълга работа, докато даде път за развиване на своята висша природа. Когато се говори за свобода не се разбира да прави човек каквото иска. Да прави човек каквото иска, това не е оди до свобода. Свободата се добива чрез разумна вътрешна дейност - придобиване контрол над нисшата природа за изява на висшата. Учителят казва: „Човек може да прави каквото иска, но после ще търпи каквото не иска. Човек може да прави добро и зло, но злото не води до свобода, злото води до външни ограничения и вътрешни разрушения и пакости, на положителните сили в него, води към израждане. Не е свободен онзи, който прави каквото иска. Свободен е онзи, който може да даде свобода и да не ограничава никого. Човек може да понесе външни ограничения, но вътрешно да е свободен, да се чувства свободен". Учителят прие всички, които дойдоха да го слушат, такива, каквито бяха. Никакви изисквания, никакви условия не постави.
към текста >>

94. 10.Учителят ни води по нов път

Човек е упражнил голямо въздействие върху явленията на земята, като е направил големи пакости.
Голямата зависимост и въздействие на природните явления ни подсказва разумността. Като изучаваме и наблюдаваме природните явления, виждаме зависимост, взаимодействие, които говорят за разумност. Най-добре това може да се види в тази област на природата, където човек не е упражнил своето въздействие. Човек като природно явление не всякога е упражнил правилно въздействие на околната среда, проявил е и разрушително въздействие. В природата няма хаос, но има ред и порядък, има закони, които регулират отношенията на съществата в природата. Човек е упражнил голямо въздействие върху явленията на земята, като е направил големи пакости. Той мисли и дори иска да стане неин господар. Това показва, че той е надценил своите възможности и не е намерил своето място в целокупния живот на природата. Човек е разумно същество, но не всякога действува разумно, защото не познава напълно своето естество, своите възможности. В природата няма случайности, а има зависимости. Видимите случайности са зависимости от порядък, който човек не познава в природата.
към текста >>

Човек може да се ползува от природните закони за своя полза, но когато се опита да им господарствува, той може само да напакости както на себе си, така и на самата природа.
Това показва, че той е надценил своите възможности и не е намерил своето място в целокупния живот на природата. Човек е разумно същество, но не всякога действува разумно, защото не познава напълно своето естество, своите възможности. В природата няма случайности, а има зависимости. Видимите случайности са зависимости от порядък, който човек не познава в природата. Защото в природата действуват много разнообразни сили. Човек може да се ползува от природните закони за своя полза, но когато се опита да им господарствува, той може само да напакости както на себе си, така и на самата природа. Защото всяко действие поражда противодействие. Това е закон в природата. Противодействието може да бъде пакостно за самия него и то може да дойде оттам, дето най-малко очаква и подозира. Природата има много блага и възможности за човека, и ако иска да се ползува от нейните блага, трябва да я проучва, да наблюдава и да не прави опити, с които може да я повреди. Тя е необходимо условие и среда за неговото съществуване.
към текста >>

95. 17.Учителят отвори школата на Общия клас

Тази енергия могла да напакости на Учителя.
Той в разговори ми каза: „Направи ли ти впечатление, че Учителя не се върна като отиде Балтова, а се върна след като аз отидох при него? " Попитах го: „Защо, ти какво си направил? " - „Исках да изпитам Учителя. Направих един опит. Изпратих към него известна енергия и той затова избяга". Тази енергия могла да напакости на Учителя. Той също ми каза, че Учителят му е казал - мислено или гласно не зная, че „И лудият бяга от бесния бик". Разбрах, че бесният бик е Лулчев. Аз не разбрах всъщност какво е направил, но е направил нещо, с което е могъл да увреди на Учителя. Енергията, която е изпратил към Учителя е била пакостна сила. Попитах: „Защо направи това?
към текста >>

96. 21. Учителят е бдял над нас

Учителят изясняваше в лекциите и беседите принципите, законите, върху които почива неговото учение, но има тънкости, има зависимости, за които дълго време трябва да мисли, за да намери правилният път на действие.
Виждам как Учителят е бдял над нас, колко е следял нашият вътрешен живот - мислите ни, чувствата ни и когато е виждал някакво неразбиране, веднага е давал обяснението, което е необходимо. Това показва скритата негова работа над всяка душа, която е поел да води и я води. Като казвам това, аз мисля, че Учителя и към другите е бил така внимателен, и към тях се е отнасял с грижа и внимание. Много пъти съм виждала с какво внимание говори на някой брат или сестра, за да изясни някой въпрос. Учителят не пестеше сили и време, когато трябваше да помогне, да изясни известно положение, за да просветне някое съзнание. Учителят изясняваше в лекциите и беседите принципите, законите, върху които почива неговото учение, но има тънкости, има зависимости, за които дълго време трябва да мисли, за да намери правилният път на действие. Това, което той ни учеше беше ново за нас. Никой не беше ни говорил това знание, което той ни даваше. Трябваше да го учим, да го разбираме, за да можем да го приложим. Това не всякога ни се отдаваше, имаше случаи, в които не можехме да разберем, някаква светлина ни липсваше, изпитвахме вътрешни лутания. Много пъти ни пречеха лични недостатъци, неизяснени положения в самите нас, плод на нашето несъвършенство.
към текста >>

97. 21.Казах на Учителя

Когато казах на Учителя, че съм решила да се разделя, той ми каза: „Пази се да не го намразиш, защото ще напакостиш на себе си".
Когато казах на Учителя, че съм решила да се разделя, той ми каза: „Пази се да не го намразиш, защото ще напакостиш на себе си". Много съм благодарна за това предупреждение, защото наистина впоследствие когато престанах да го търся и си мислех за нашите отношения имаше моменти, когато се повдигаше у мене голямо негодувание срещу него за някои негови прояви. Вярно е, че всякога и за всички недоразумения помежду ни съм упреквала себе си. Аз съм имала възможност да се отдалеча още, когато Учителят ме предупреди чрез Савка и при много други случаи на неправилно отношение. Не съм го направила заради голямата привързаност, която имах. Бях готова да изтърпя всичко само да дойдем до хармонични отношения.
към текста >>

98. XI. БЕЛЕЖКИ КЪМ ЗАПИСВАНЕТО СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ-3

ВЪПРОСИ И ОТГОВОРИ

В.К.: Те всички искат да видят сега дали има кости вътре, т.е.
Гроб не се мести. Как ще преместиш гроб, питам те. Това е пръст, в която останки от тялото има. Как може? Сега приказки може да имаме, ама. В.К.: Те всички искат да видят сега дали има кости вътре, т.е. дали се е дематериализирал. Е.А.: Какво има, аз не знам. В.К.: По този въпрос толкова. Въпросите, които трябваше да ви задам ги зададох по отношение на тази част за записването на Словото на Учителя Беинса Дуно. Повече въпроси нямам.
към текста >>

99. 1.Изпратено препоръчано писмо до Мария Кисова

Вие помните как той е удрял по масата и е казал, че с този юмрук той разбива черепи и кости.
Накрая ще им изпратя една снимка на Боян Боев с Учителя, за да видят какво е трябвало да се сложи като корица на книгата и да разберат защо не е сложено. И тогава всички ще разберат кому Вие служите. За мене е ясно кому служите. Вие служите на майстор Борис и чрез него работите срещу Борис Николов и срещу Школата на Учителя. 10. Вие бяхте свидетели как майстор Борис извика от Айтос Надка Куртева в Бургас по идея и настояване на Кралю, за да й забранят да ми предаде писмата на Учителя до Георги Куртев. Вие помните как той е удрял по масата и е казал, че с този юмрук той разбива черепи и кости. А това бе юмрукът на майстор Борис, който провали цяло Братство и всички около него включително Вас и Кралюви. Надка Куртева бе възмутена от него, но му се подчини. Като свидетел бе и Койна, които разказаха в Айтос всичко. След този случай аз реших да се разведа с Милка след като е имала 9-годишен брак с мен, от които само три месеца съпружество. Реших да организирам чествуване по случай 120-годишнината от рождението на Георги Куртев, като за първи път аз изведох музикантите на сцената на зала България, като реализирах желанието на Учителя.
към текста >>

Защото стана жертва на майстор Борис, на онзи който тропаше с юмрук в неговия дом и крещеше, че с този юмрук троши черепи и кости.
След този случай Кралю Кралев няма да смее да стъпи вече в Айтос защото се доказа, че той работи срещу Куртев. Освен това той на времето се опита чрез властта да спре един събор в Айтос. Като последица от всичко това братята и сестрите от гр. Бургас отстраниха Кралю от ръководството. А защо му се случиха тези неща? Защото стана жертва на майстор Борис, на онзи който тропаше с юмрук в неговия дом и крещеше, че с този юмрук троши черепи и кости. А Вие бяхте свидетелка там, че това е точно така, както аз го описвам. А днес можете да проследите последиците на този юмрук на майстор Борис. 11. Научавам, че в последните години имате връзка с разни чужденци, че ходите в Англия, че искате да се омъжите за англичанин и да прехвърлите някои неща в Англия. Вие не знаете постановката на Учителя за работата с чужденците. Тезата на майстор Борис е погрешна и тя създаде сума неприятности и провал на Братството за работата с чужденците.
към текста >>

100. XV. ДОКАЗАТЕЛСТВА И ФАКТИ ЗА ПРОМЯНАТА, ПОДПРАВЯНЕТО И ПОДМЕНЯНЕТО СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ

Пример I