Търсене в текстове за 'Костилка'

НАЧАЛО

ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 35 резултата в 19 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. СЪДЪРЖАНИЕ

ТОМ 4

Костилката на вишнята 26.
Дядо Благо и Климент Охридски 21. Пеню Киров 22. Брат Темелко иска прошка 23. Болшевиките и България 24. Пистолетът 25. Костилката на вишнята 26. Писателят и наградата 27. Пътницата 28. “Бог ни люби” 29. Белите братя 30. Плодното дърво 31.
към текста >>

2. 3.25. Костилката на вишната

НЕСТОР ИЛИЕВ

ТОМ 4

25. Костилката на вишната И още един случай с Тодор Бошков.
25. Костилката на вишната И още един случай с Тодор Бошков. „Понеже се пенсионирах и бях 45-годишен, имаше възможност да стана областен директор на Пловдив. А областният директор - той е областен директор и на полицията. Но искаше ми се да стана областен директор, вече като цивилно лице. Но не стана и аз бях умъчнен, че не стана да бъда областен директор в Пловдив. Един ден, аз съм на Изгрева и Учителят ме покани да седнем там на една от пейките, на които ние обядвахме при летните дни пред салона, и ми разказа следното нещо: разбира се символично, в преносен смисъл: „Виж какво, с един приятел посетихме Пловдив и в семейството, в което се отбихме, ни почерпиха със сладко от вишни.
към текста >>

3. СЪДЪРЖАНИЕ ТОМ IV

ТОМ 4

Костилката и вишната - 258 26.
Дядо Благо и Климент Охридски - 255 21. Пеню Киров -256 22. Брат Темелко иска прошка - 256 23. Болшевиките и България - 256 24. Пистолетът - 257 25. Костилката и вишната - 258 26. Писателят и наградата - 258 27. Пътницата - 259 28. „Бог ни люби" - 259 29. Белите братя - 260 30. Плодното дърво - 260 31.
към текста >>

4. 109. БЛАГОТВОРИТЕЛНОСТ

ТОМ 5

Като си отидеш в Казанлък ще посадиш костилката в двора си и ще следиш какво ще стана".
Нямало как, казал: „Да, за Учителя са". Тогава онзи му избрал най-хубавите праскови и му казал: "Хайде сега много здраве от мене на Учителя". Разплатили се, той взел пакета с прасковите, отива на Изгрева, среща се с Учителя и му ги поднася, Учителят ги погледнал и казал: „Братът от къде купи прасковите? " Той обяснил, че са взети и са закупени от града и останал с изненада, че Учителят знае всичко къде и какво правят неговите ученици. В замяна на това Учителят се присяга, взима от подноса пред него една обикновена праско-за от градината на Изгрева, една такава малка, дребничка и му казал: „Ето ти тази праскова е мъничка, но е от Изгрева. Като си отидеш в Казанлък ще посадиш костилката в двора си и ще следиш какво ще стана". Той изял прасковата, а костилката запазил и отивайки си у дома я посажда в двора си. След няколко години тя пораснала и дошло време да ражда. Той останал изненадан, че това дърво започнало да ражда такива едри праскови, каквито той бил занесъл на Учителя, а не такива дребни, каквато е била тази малка праскова, с тази малка костилка, която Учителят му дал. Ето така Учителят му дава една задача сам да я провери, сам да я реализира и да наблюдава как ще се развият нещата. Та понякога от една малка семка, от една малка костилка и от нещо много малко може да се роди нещо голямо и даде голям плод.
към текста >>

Той изял прасковата, а костилката запазил и отивайки си у дома я посажда в двора си.
Тогава онзи му избрал най-хубавите праскови и му казал: "Хайде сега много здраве от мене на Учителя". Разплатили се, той взел пакета с прасковите, отива на Изгрева, среща се с Учителя и му ги поднася, Учителят ги погледнал и казал: „Братът от къде купи прасковите? " Той обяснил, че са взети и са закупени от града и останал с изненада, че Учителят знае всичко къде и какво правят неговите ученици. В замяна на това Учителят се присяга, взима от подноса пред него една обикновена праско-за от градината на Изгрева, една такава малка, дребничка и му казал: „Ето ти тази праскова е мъничка, но е от Изгрева. Като си отидеш в Казанлък ще посадиш костилката в двора си и ще следиш какво ще стана". Той изял прасковата, а костилката запазил и отивайки си у дома я посажда в двора си. След няколко години тя пораснала и дошло време да ражда. Той останал изненадан, че това дърво започнало да ражда такива едри праскови, каквито той бил занесъл на Учителя, а не такива дребни, каквато е била тази малка праскова, с тази малка костилка, която Учителят му дал. Ето така Учителят му дава една задача сам да я провери, сам да я реализира и да наблюдава как ще се развият нещата. Та понякога от една малка семка, от една малка костилка и от нещо много малко може да се роди нещо голямо и даде голям плод. Важното е какво си вложил в тази семка, в тази костилка, каква е идеята, защото около една идея се групират и се пресичат сили, които след това могат да се реализират в онази посока, от където е слезнала идеята.
към текста >>

Той останал изненадан, че това дърво започнало да ражда такива едри праскови, каквито той бил занесъл на Учителя, а не такива дребни, каквато е била тази малка праскова, с тази малка костилка, която Учителят му дал.
" Той обяснил, че са взети и са закупени от града и останал с изненада, че Учителят знае всичко къде и какво правят неговите ученици. В замяна на това Учителят се присяга, взима от подноса пред него една обикновена праско-за от градината на Изгрева, една такава малка, дребничка и му казал: „Ето ти тази праскова е мъничка, но е от Изгрева. Като си отидеш в Казанлък ще посадиш костилката в двора си и ще следиш какво ще стана". Той изял прасковата, а костилката запазил и отивайки си у дома я посажда в двора си. След няколко години тя пораснала и дошло време да ражда. Той останал изненадан, че това дърво започнало да ражда такива едри праскови, каквито той бил занесъл на Учителя, а не такива дребни, каквато е била тази малка праскова, с тази малка костилка, която Учителят му дал. Ето така Учителят му дава една задача сам да я провери, сам да я реализира и да наблюдава как ще се развият нещата. Та понякога от една малка семка, от една малка костилка и от нещо много малко може да се роди нещо голямо и даде голям плод. Важното е какво си вложил в тази семка, в тази костилка, каква е идеята, защото около една идея се групират и се пресичат сили, които след това могат да се реализират в онази посока, от където е слезнала идеята. Идеята за плода е идея на Невидимия свят. Ученикът учи на земята, решава задачи, реализира своите добродетели и плода от тях трябва да го поднесе на Учителя, а пък той от своя страна го раздава на нуждаещите се.
към текста >>

Та понякога от една малка семка, от една малка костилка и от нещо много малко може да се роди нещо голямо и даде голям плод.
Като си отидеш в Казанлък ще посадиш костилката в двора си и ще следиш какво ще стана". Той изял прасковата, а костилката запазил и отивайки си у дома я посажда в двора си. След няколко години тя пораснала и дошло време да ражда. Той останал изненадан, че това дърво започнало да ражда такива едри праскови, каквито той бил занесъл на Учителя, а не такива дребни, каквато е била тази малка праскова, с тази малка костилка, която Учителят му дал. Ето така Учителят му дава една задача сам да я провери, сам да я реализира и да наблюдава как ще се развият нещата. Та понякога от една малка семка, от една малка костилка и от нещо много малко може да се роди нещо голямо и даде голям плод. Важното е какво си вложил в тази семка, в тази костилка, каква е идеята, защото около една идея се групират и се пресичат сили, които след това могат да се реализират в онази посока, от където е слезнала идеята. Идеята за плода е идея на Невидимия свят. Ученикът учи на земята, решава задачи, реализира своите добродетели и плода от тях трябва да го поднесе на Учителя, а пък той от своя страна го раздава на нуждаещите се. Та идеята за малката семка и дребната костилка е идеята, че когато вложиш една идея дошла от Невидимия свят тя може да се*реализира в своята пълнота когато си я обрекъл и я поднасяш, че нейния плод ще бъде за доброто на всички. Тогава когато раздадеш плодовете това вече не е благотворителност, а ти раздаваш от своя труд, от онези блага, които си създал, които си жертвал време и сили за доброто и благуването на твоите ближни.
към текста >>

Важното е какво си вложил в тази семка, в тази костилка, каква е идеята, защото около една идея се групират и се пресичат сили, които след това могат да се реализират в онази посока, от където е слезнала идеята.
Той изял прасковата, а костилката запазил и отивайки си у дома я посажда в двора си. След няколко години тя пораснала и дошло време да ражда. Той останал изненадан, че това дърво започнало да ражда такива едри праскови, каквито той бил занесъл на Учителя, а не такива дребни, каквато е била тази малка праскова, с тази малка костилка, която Учителят му дал. Ето така Учителят му дава една задача сам да я провери, сам да я реализира и да наблюдава как ще се развият нещата. Та понякога от една малка семка, от една малка костилка и от нещо много малко може да се роди нещо голямо и даде голям плод. Важното е какво си вложил в тази семка, в тази костилка, каква е идеята, защото около една идея се групират и се пресичат сили, които след това могат да се реализират в онази посока, от където е слезнала идеята. Идеята за плода е идея на Невидимия свят. Ученикът учи на земята, решава задачи, реализира своите добродетели и плода от тях трябва да го поднесе на Учителя, а пък той от своя страна го раздава на нуждаещите се. Та идеята за малката семка и дребната костилка е идеята, че когато вложиш една идея дошла от Невидимия свят тя може да се*реализира в своята пълнота когато си я обрекъл и я поднасяш, че нейния плод ще бъде за доброто на всички. Тогава когато раздадеш плодовете това вече не е благотворителност, а ти раздаваш от своя труд, от онези блага, които си създал, които си жертвал време и сили за доброто и благуването на твоите ближни. Аз съм на разговор пред Учителя.
към текста >>

Та идеята за малката семка и дребната костилка е идеята, че когато вложиш една идея дошла от Невидимия свят тя може да се*реализира в своята пълнота когато си я обрекъл и я поднасяш, че нейния плод ще бъде за доброто на всички.
Ето така Учителят му дава една задача сам да я провери, сам да я реализира и да наблюдава как ще се развият нещата. Та понякога от една малка семка, от една малка костилка и от нещо много малко може да се роди нещо голямо и даде голям плод. Важното е какво си вложил в тази семка, в тази костилка, каква е идеята, защото около една идея се групират и се пресичат сили, които след това могат да се реализират в онази посока, от където е слезнала идеята. Идеята за плода е идея на Невидимия свят. Ученикът учи на земята, решава задачи, реализира своите добродетели и плода от тях трябва да го поднесе на Учителя, а пък той от своя страна го раздава на нуждаещите се. Та идеята за малката семка и дребната костилка е идеята, че когато вложиш една идея дошла от Невидимия свят тя може да се*реализира в своята пълнота когато си я обрекъл и я поднасяш, че нейния плод ще бъде за доброто на всички. Тогава когато раздадеш плодовете това вече не е благотворителност, а ти раздаваш от своя труд, от онези блага, които си създал, които си жертвал време и сили за доброто и благуването на твоите ближни. Аз съм на разговор пред Учителя. „Един учител имал три механически кукли. Те представлявали много красиви девици. И учителят сложил в едната от тях всичко, в което се проявя-за любовта, а във втората сложил всички качества на мъдростта, в третата кукла - всичко, което има значение за повдигането на човешката душа.
към текста >>

5. 23. ГНИЛИЯТ ПЛОД

Мария Райчева

ТОМ 6

" Много съжалявам, че не ми дойде тогава на ума да Го попитам: „Ако не можем да обичаме плода, не трябва ли да обичаме костилката му, душата в него?
23. ГНИЛИЯТ ПЛОД Оплаках се веднъж на Учителя, че не мога да обичам едно лице, което има някои много отрицателни черти в себе си като характер и постоянно ги проявява. Той ми отговори: „Можете ли да обичате един гнил плод? " Много съжалявам, че не ми дойде тогава на ума да Го попитам: „Ако не можем да обичаме плода, не трябва ли да обичаме костилката му, душата в него? " Съжалявам, че не изчерпах тогава този въпрос, който остава и досега неразрешен за мене, който има широко практическо приложение в живота. Аз имам своя отговор за него, но истинен щеше да бъде този на Учителя, докато моя може да бъде погрешен.
към текста >>

6. 9. ДЕТСКИ СПОМЕНИ

Надежда Георгиева Кьосева

ТОМ 6

Маслините били едри с малка костилка и майка ми ги правела в грамадни шишета - делви и ги скривала под земята, в мазето да се запазят.
Забравена така, после са ме намирали заспала вътре в кюпа. Аз това не помня разбира се, но това го знам от техните приказки. Също са ми казвали, че са ходили да си играят с куклите си в едни лозя. Имали сме лозя в Гюмюрджина - 6 - 7 лозя с маслинови дървета вътре в тях. Маслинови дървета имало в лозята. Маслините били едри с малка костилка и майка ми ги правела в грамадни шишета - делви и ги скривала под земята, в мазето да се запазят. Също правела много хубави сиропи и също ги слагала под земята в мазето да се запазят. Когато са били веднъж в едно от лозята сестрите ми си вързали куклите на костенурки, които сме имали в лозята и които живеели в лозето. После залисани в играта не са забелязали как костенурките са отвлекли куклите им и те са се върнали вкъщи без тях. Имали сме една слугиня, която била сомнамбул и се катерела по водосточната тръба към покрива. Намерили веднъж шамията й на керемидите.
към текста >>

7. 8. Костилката

Мария Младенова

ТОМ 7

8. КОСТИЛКАТА Бяхме на лагер на Витоша в местността „Присоите".
8. КОСТИЛКАТА Бяхме на лагер на Витоша в местността „Присоите". Около Учителя братя и сестри разговаряме. Един брат му поднесе една голяма хубава праскова. Той взе нож и я наряза на толкова малки тесни парченца по дължината, колкото човека бяхме там. Последният резен го даде на мен, който бе закачен за голямата костилка на прасковата. Направи ми впечатление, че получих тесничко парченце от праскова с голяма костилка.
към текста >>

Последният резен го даде на мен, който бе закачен за голямата костилка на прасковата.
8. КОСТИЛКАТА Бяхме на лагер на Витоша в местността „Присоите". Около Учителя братя и сестри разговаряме. Един брат му поднесе една голяма хубава праскова. Той взе нож и я наряза на толкова малки тесни парченца по дължината, колкото човека бяхме там. Последният резен го даде на мен, който бе закачен за голямата костилка на прасковата. Направи ми впечатление, че получих тесничко парченце от праскова с голяма костилка. След седмица разбрах, че съм бременна с най-малката си дъщеря Анжела. Значи костилката символично означаваше, че идва плодът. Какъв образ и какво необикновено изразяване на един факт от живота. Такова нещо можеше да се случи само на нас, защото имахме привилегията да сме с Учителя.
към текста >>

Направи ми впечатление, че получих тесничко парченце от праскова с голяма костилка.
8. КОСТИЛКАТА Бяхме на лагер на Витоша в местността „Присоите". Около Учителя братя и сестри разговаряме. Един брат му поднесе една голяма хубава праскова. Той взе нож и я наряза на толкова малки тесни парченца по дължината, колкото човека бяхме там. Последният резен го даде на мен, който бе закачен за голямата костилка на прасковата. Направи ми впечатление, че получих тесничко парченце от праскова с голяма костилка. След седмица разбрах, че съм бременна с най-малката си дъщеря Анжела. Значи костилката символично означаваше, че идва плодът. Какъв образ и какво необикновено изразяване на един факт от живота. Такова нещо можеше да се случи само на нас, защото имахме привилегията да сме с Учителя.
към текста >>

Значи костилката символично означаваше, че идва плодът.
Един брат му поднесе една голяма хубава праскова. Той взе нож и я наряза на толкова малки тесни парченца по дължината, колкото човека бяхме там. Последният резен го даде на мен, който бе закачен за голямата костилка на прасковата. Направи ми впечатление, че получих тесничко парченце от праскова с голяма костилка. След седмица разбрах, че съм бременна с най-малката си дъщеря Анжела. Значи костилката символично означаваше, че идва плодът. Какъв образ и какво необикновено изразяване на един факт от живота. Такова нещо можеше да се случи само на нас, защото имахме привилегията да сме с Учителя.
към текста >>

8. 9. ЖЪЛТИТЕ СЛИВИ

ТОМ 8

Учителят изяжда сливата и поставя костилката настрана.
Учителят е там и наблюдава работата на сестрите. Аз съм до Него и Той поглежда ръката ми и вижда пъпките, които са излезнали върху ръката ми. Запитва ме: "Това от комари ли е? " "Не, Учителю, така излезнаха от само себе си." "Не, тези пъпки са от притеснение." И Учителят посяга с ръка и взема една слива от джобчето на коприненото ми жакетче. Там бях сложила няколко сливи, които ги бях набрала в градината от земята. Учителят изяжда сливата и поставя костилката настрана. Но защо аз не взех костилката и да я запазя, а после и да я посея? Ето една груба грешка. А когато бяхме в градината пред дървото, Учителят каза: "Да има сега едно дете, че да събере тия паднали сливи по земята! " Чух всичко, но нищо не направих. Защо не се наведох, че да ги събера тия сливи?
към текста >>

Но защо аз не взех костилката и да я запазя, а после и да я посея?
Аз съм до Него и Той поглежда ръката ми и вижда пъпките, които са излезнали върху ръката ми. Запитва ме: "Това от комари ли е? " "Не, Учителю, така излезнаха от само себе си." "Не, тези пъпки са от притеснение." И Учителят посяга с ръка и взема една слива от джобчето на коприненото ми жакетче. Там бях сложила няколко сливи, които ги бях набрала в градината от земята. Учителят изяжда сливата и поставя костилката настрана. Но защо аз не взех костилката и да я запазя, а после и да я посея? Ето една груба грешка. А когато бяхме в градината пред дървото, Учителят каза: "Да има сега едно дете, че да събере тия паднали сливи по земята! " Чух всичко, но нищо не направих. Защо не се наведох, че да ги събера тия сливи? Друга грешка.
към текста >>

9. 34. НОСИТЕЛИ НА НОВОТО

ТОМ 12

Една череша - изяж месото, сдъвчи я и костилката посей!
По пътя ял череши с костилките. И като отива в Добрич, не може да слезе от колата. Извадили 8 кила костилки от червата му чрез операция. Има неестествени желания у хората. Ти туриш едно желание, второ, трето, напълниш си сърцето с костилки и после знаете ли какво може да стане? Една череша - изяж месото, сдъвчи я и костилката посей! Като изядеш 10 череши, достатъчно е. Няма защо през целия ден да ядеш череши. Казвам: Сега ние искаме да разрешим въпросите както този турчин. Той мислеше, че като тури 8 кила костилки в себе си, ще разреши всички въпроси. Но трябваше да се направи операция и да се извадят костилките.
към текста >>

10. IV. РАБОТА С ТРИЪГЪЛНИКА ОТ ТРИ СЕСТРИ В ДУХОВНАТА ГРУПА.РАЗГОВОРИ С УЧИТЕЛЯ ЗАПИСАНИ ОТ ТЕРЕЗА КЕРЕМИДЧИЕВА

ТОМ 14

Трябва костилката на плода да се посее.
След това започва втората трета от работата. Тя е психологическата страна. 22.12 - 22.01. Любовта: Любовта е подтик на Духа. Любовта е плод. Трябва костилката на плода да се посее. Животът, който израства - той е плодът; Това е посетият плод на Любовта. Любовта, посята дава живота; Това е растенето - проявяването на Любовта. Бог е Любов. 22.01.-22.02. Мъдростта: Знанието, светлината, това е плодът на Мъдростта. Приложената Мъдрост седи в ученето.
към текста >>

11. I. ПЪТ СРЕЩУ ТЕЧЕНИЕТО НА ЖИВОТА

Тодорица Панталеева Карастоянова

ТОМ 15

А на мен даде накрая резенче, закачено за костилката на прасковата.
А Той - Учителят ми каза да остана в колата, заедно с него и шофьора. А през целия път се питах, как да го попитам дали съм бременна. И тогава разбрах, че това беше неговия отговор, че съм бременна. След като стигнахме на седемте рилски езера до второто езеро седнахме горе на поляната. Учителят взе една праскова, разряза я с ножчето на резенчета и на всички раздаваше по едно резенче. А на мен даде накрая резенче, закачено за костилката на прасковата. Тогава аз разбрах, че имам плод в себе си и че съм бременна. Аз се срамувах да питам, но се безпокоях същевременно. А Учителят ми отговори първо със слизането от колата и после с костилката. Тези важни моменти за мен бяха скрити за останалите около нас. Те не разбраха нищо.
към текста >>

А Учителят ми отговори първо със слизането от колата и после с костилката.
След като стигнахме на седемте рилски езера до второто езеро седнахме горе на поляната. Учителят взе една праскова, разряза я с ножчето на резенчета и на всички раздаваше по едно резенче. А на мен даде накрая резенче, закачено за костилката на прасковата. Тогава аз разбрах, че имам плод в себе си и че съм бременна. Аз се срамувах да питам, но се безпокоях същевременно. А Учителят ми отговори първо със слизането от колата и после с костилката. Тези важни моменти за мен бяха скрити за останалите около нас. Те не разбраха нищо. Вечерта като седяхме около запаления огън и пеехме Учителят ми даде едно одеало да се завия. Това означаваше, че трябва да се пазя, защото не съм вече сама, а съм с плод. Обикновено на връх Харамията при езерото на Чистотата имаше пътека за изкачване на върха.
към текста >>

12. 21. Сфера на Сатурна

ГЕОРГИ РАДЕВ

ТОМ 18

За да завърша, ще уподобя Сатурновата сфера на коравата костилка, която обвива плода.
„Учениците Йоанови постят и се молят”, защо при тях не е „женихът” - Слънцето на Живота, идейният център на оня живот, който настъпва след пустинята, след излизане от сферата на Сатурна и неговите пръстени. У низшия сатурнов тип строгата, дълбока, съвестна мисъл се превръща в хитра пресметливост. Стремежът към опростяване и освобождаване от всичко лишно се превръща в едно скъперническо пестене и лишаване дори от най-необходимото. Студен егоизъм, лукавство, хитрина, скържавост, жестокосърдие и студено равнодушие към хората, подмолност в преследване на своите кроежи правят низшия тип на Сатурна подобен на паяка. Пазете се от тоя тип - той плете тайно своите мрежи и търпеливо чака да паднат жертвите му в тях. За да завърша, ще уподобя Сатурновата сфера на коравата костилка, която обвива плода. Тя пази резултата от целия оня органически цикъл на развитие, който е минало растението, за да даде семе. В това семе се крие резултата и от пролетния цъфтеж, и от връзването на плода, и от неговото узряване. Венчетата на цветовете са окапали, листата - също. Дъждове, ветрове, бури са отминали. Дървото стърчи голо на зимния студ, но плодовете му, семената са в хамбара на Сатурна.
към текста >>

И както семето чака пролетното слънце, за да поникне и се развие, така и човекът-семе в Сатурновата сфера - прост, гол, тъжен като костилка отвън и така корав като нея, чака великия пратеник Божи да го докосне с лъчите си, да го кръсти с „дух и огън”, за да влезе в един нов, по-висок цикъл на развой.
Дъждове, ветрове, бури са отминали. Дървото стърчи голо на зимния студ, но плодовете му, семената са в хамбара на Сатурна. Влезеш ли в сферата на Сатурна, знай, че ти ще останеш само със семената, корави, сухи, безжизнени отвън, но криещи вътре скъпоценната ядка. Не съжалявай за пролетния разцвет, за тихите дъждове, за слънчевите празници. Лишното от тях е окапало - ценното е затворено в семето. И както семето чака пролетното слънце, за да поникне и се развие, така и човекът-семе в Сатурновата сфера - прост, гол, тъжен като костилка отвън и така корав като нея, чака великия пратеник Божи да го докосне с лъчите си, да го кръсти с „дух и огън”, за да влезе в един нов, по-висок цикъл на развой.
към текста >>

13. I. Георги Радев (12.IX.1900 г. ÷ 22.VII.1940 г.)

Дух на воин и душа на девойка

ТОМ 18

Единият брат обича да се шегува и като се шегувал, костилка влязла в сляпото му гърло и се задавил, бил на умиране.
Дяволът никога не иска един грешен човек да умре преждевременно, защото нищо няма да вземе. Той иска да хване някой праведен човек, да умре праведният човек, за да вземе нещо от него. Той е търговец. Той може да вземе на праведния живота и богатството. В Пловдив двама-трима души са посетили едно семейство и ги гощават с черешово сладко. Единият брат обича да се шегува и като се шегувал, костилка влязла в сляпото му гърло и се задавил, бил на умиране. Сестрата бръкнала с пръста си вьтре и извадила костилката и му се отворило гърлото. Любовта някой път може да влезе в кривото гърло на човека и трябва да се извади. Кривата любов в света е, която уморява. Кривата любов трябва да върви в стомаха, а пък правата любов - в дробовете. Щом дойде до любовта, трябва да имате най-хубавите мисли.
към текста >>

Сестрата бръкнала с пръста си вьтре и извадила костилката и му се отворило гърлото.
Той иска да хване някой праведен човек, да умре праведният човек, за да вземе нещо от него. Той е търговец. Той може да вземе на праведния живота и богатството. В Пловдив двама-трима души са посетили едно семейство и ги гощават с черешово сладко. Единият брат обича да се шегува и като се шегувал, костилка влязла в сляпото му гърло и се задавил, бил на умиране. Сестрата бръкнала с пръста си вьтре и извадила костилката и му се отворило гърлото. Любовта някой път може да влезе в кривото гърло на човека и трябва да се извади. Кривата любов в света е, която уморява. Кривата любов трябва да върви в стомаха, а пък правата любов - в дробовете. Щом дойде до любовта, трябва да имате най-хубавите мисли. Докато мислите, че един човек е лош, нито той се ползува, нито вие.
към текста >>

14. III. МАЛКИЯТ БРАТ

Беседа от Учителя, държана на 1.I.1939 г. в 10 ч. сутр., озаглавена и като ЕПОХАЛНА ГОДИНА

ТОМ 20

Животът е скрит в любовта, както плодът - в костилката.
Сега, да дойдем до ценността на нещата. Три неща правят живота ценен и разбран: любовта, мъдростта и истината. С други думи казано: без живот, без знание и светлина, без свобода, без движения, без постижения животът всякога остава неразбран. Без любов животът няма смисъл. Любовта е онзи велик принцип, който стимулира духа и го заставя да прояви своите възможности. Животът е скрит в любовта, както плодът - в костилката. За да се прояви животът на плода, светлината и топлината трябва да дойдат отвън, да действуват върху костилката. Хората отричат именно тази семка или костилка. Тази семка представя човешката душа - същината на нещата. Тя е стояла милиони години в Божествената житница, докато дойде времето на нейното проявление. Ако не влезе в живота, при условията на любовта, на мъдростта и на истината, тя не може да узрее.
към текста >>

За да се прояви животът на плода, светлината и топлината трябва да дойдат отвън, да действуват върху костилката.
Три неща правят живота ценен и разбран: любовта, мъдростта и истината. С други думи казано: без живот, без знание и светлина, без свобода, без движения, без постижения животът всякога остава неразбран. Без любов животът няма смисъл. Любовта е онзи велик принцип, който стимулира духа и го заставя да прояви своите възможности. Животът е скрит в любовта, както плодът - в костилката. За да се прояви животът на плода, светлината и топлината трябва да дойдат отвън, да действуват върху костилката. Хората отричат именно тази семка или костилка. Тази семка представя човешката душа - същината на нещата. Тя е стояла милиони години в Божествената житница, докато дойде времето на нейното проявление. Ако не влезе в живота, при условията на любовта, на мъдростта и на истината, тя не може да узрее. Като говорим за любовта, за мъдростта и за истината, ние ги разбираме в техните динамически, а не статически прояви.
към текста >>

Хората отричат именно тази семка или костилка.
С други думи казано: без живот, без знание и светлина, без свобода, без движения, без постижения животът всякога остава неразбран. Без любов животът няма смисъл. Любовта е онзи велик принцип, който стимулира духа и го заставя да прояви своите възможности. Животът е скрит в любовта, както плодът - в костилката. За да се прояви животът на плода, светлината и топлината трябва да дойдат отвън, да действуват върху костилката. Хората отричат именно тази семка или костилка. Тази семка представя човешката душа - същината на нещата. Тя е стояла милиони години в Божествената житница, докато дойде времето на нейното проявление. Ако не влезе в живота, при условията на любовта, на мъдростта и на истината, тя не може да узрее. Като говорим за любовта, за мъдростта и за истината, ние ги разбираме в техните динамически, а не статически прояви. Ако дойде в статическо положение, любовта се превръща в безлюбие.
към текста >>

15. VI.2. Кратки бележки от Общия окултен клас, от Неделните беседи и от Беседи за жените от 1925 г.

Д-р Иван Жеков

ТОМ 23

Човек е една костилка.
Например двете ръце не се борят. Каквото едната ръка може да стори, това и другата ръка може да стори. Тия разсъждения са ценни. Социалният въпрос ще се разреши, както житното зърно се разлага и излиза новият живот. Така е и със социалния въпрос. Човек е една костилка. След като се посее, колко години иска, догде израсте? Първата клетка, трябвало й 4 милиона години, догде израсте, и 20 милиона години, догде образува органи. В природата историята на живота е написана. Трябва най-малкото знание да придобиете, та да сте доволни от това малко благо, което сте придобили. Малкото припечелено е ценно.
към текста >>

16. 22. Идването на Христа начало на еволюцията на човеците на земята

ТОМ 24

Тя е костилка, от която пониква живота.
В този път се изявяват Божията Любов, Божията Мъдрост и Божията Истина. Чрез тях животът постига своето предназначение. Мнозина се стремят към лично щастие. Личният елемент в човека не води към истинско щастие. В любовта е скрит елементът на това щастие. Тя е костилка, от която пониква живота. Когато любовта посети човека, той се разширява. Ако измери врата, ръцете си, ще забележи едно микроскопическо разширяване. Казано е, че любовта побеждава злото. Ето защо, само онзи може да воюва със злото, който носи оръжието на любовта в себе си Ако нямаш любов, не воювай със злото. То ще те победи.
към текста >>

17. 110.3. Малкият:брат. Из беседа, държана на 1 януари 1939 г., София-Изгрев.

IV. КОЙ ДВИЖИ СВЕТОВНИТЕ СЪБИТИЯ И КОЙ УПРАВЛЯВА СВЕТА В СТРАНИТЕ, ОБЩЕСТВОТО, ДОМА?

ТОМ 30

Животът е скрит в Любовта, както плодът - в костилката.
Тъй щото, когато се говори за ценността на нещата, ние разбираме Божествените работи. Три неща правят живота ценен и разбран: любовта, мъдростта и истината. С други думи казано: без живот, без знание и светлина, без свобода, без движение, без постижения животът всякога остава неразбран. Без любов животът няма смисъл. Любовта е онзи велик принцип, който стимулира духа и го заставя да прояви своите възможности. Животът е скрит в Любовта, както плодът - в костилката. За да се прояви животът на плода, светлината и топлината трябва да дойдат отвън да действуват върху костилката. Хората отричат, именно, тази семка или костилка. Тази семка представя човешката душа - същината на нещата. Тя е стояла милиони години в божествената житница, докато дойде времето на нейното проявление. Ако не влезе в живота при условията на любовта, на мъдростта и на истината, тя не може да узрее.
към текста >>

За да се прояви животът на плода, светлината и топлината трябва да дойдат отвън да действуват върху костилката.
Три неща правят живота ценен и разбран: любовта, мъдростта и истината. С други думи казано: без живот, без знание и светлина, без свобода, без движение, без постижения животът всякога остава неразбран. Без любов животът няма смисъл. Любовта е онзи велик принцип, който стимулира духа и го заставя да прояви своите възможности. Животът е скрит в Любовта, както плодът - в костилката. За да се прояви животът на плода, светлината и топлината трябва да дойдат отвън да действуват върху костилката. Хората отричат, именно, тази семка или костилка. Тази семка представя човешката душа - същината на нещата. Тя е стояла милиони години в божествената житница, докато дойде времето на нейното проявление. Ако не влезе в живота при условията на любовта, на мъдростта и на истината, тя не може да узрее. Като говорим за любовта, за мъдростта и за истината, ние ги разбираме в техните динамически, а не статически прояви.
към текста >>

Хората отричат, именно, тази семка или костилка.
С други думи казано: без живот, без знание и светлина, без свобода, без движение, без постижения животът всякога остава неразбран. Без любов животът няма смисъл. Любовта е онзи велик принцип, който стимулира духа и го заставя да прояви своите възможности. Животът е скрит в Любовта, както плодът - в костилката. За да се прояви животът на плода, светлината и топлината трябва да дойдат отвън да действуват върху костилката. Хората отричат, именно, тази семка или костилка. Тази семка представя човешката душа - същината на нещата. Тя е стояла милиони години в божествената житница, докато дойде времето на нейното проявление. Ако не влезе в живота при условията на любовта, на мъдростта и на истината, тя не може да узрее. Като говорим за любовта, за мъдростта и за истината, ние ги разбираме в техните динамически, а не статически прояви. Ако дойде в статическо положение, любовта се превръща в безлюбие.
към текста >>

18. 10. Разказани случки за Тодор Божков от приятелите му в „Изгревът

Вергилий Кръстев

ТОМ 31

„Костилката на вишната" - „Изгревът", том IV, с.
10. РАЗКАЗАНИ СЛУЧКИ НА ТОДОР БОЖКОВ ОТ ПРИЯТЕЛИТЕ МУ В „ИЗГРЕВЪТ" 10.1. „Болшевиките и България" - „Изгревът", том IV, с. 256-257 от Нестор Илиев 10.2. „Пистолетът" - „Изгревът", том IV, с. 257-258 от Нестор Илиев 10.3. „Костилката на вишната" - „Изгревът", том IV, с. 258-259 от Нестор Илиев 10.4. „Пистолетът" - „Изгревът, том V, с. 298 от Мария Тодорова 10.5. „Полковник Тодор Божков" от Георги Йорданов - „Изгревът", том VII, с. 117-119. 1.
към текста >>

19. Разрушителите / Вергилий Кръстев

ЧАСТ 2

ТОМ 33

Божественото е вътре в зародиша, в костилката.
За да се добие храната, трябва да влезе вътре в тебе. Само Учителите могат да бъдат извън влиянието на земния Логос. Трябва един клас, за да се подигне хляба. Растенията са по-стари от нас като форма, но ние като духове сме по-стари. Растенията са в един астрален свят /в инволюция са/. Божественото е вътре в зародиша, в костилката. Ако не можем да четем туй, което е видимо, не можем да разбираме невидимото. Злото не можеш да го унищожиш, но ти присади върху корените на злото - доброто. ...Създава хора, за да черпи от тия хора енергии. Много души са свързани със земята, и бягат винаги със сянката на земята. Полусянката - чистилище.
към текста >>

НАГОРЕ

0.75441312789917