Търсене в текстове за 'Корем'

Коремите им са пълни, но са дошли тука на общата трапеза, защото Христос на времето е ял с учениците си на обща трапеза.
След това обеди имаше, но ние вече не бяхме поканени. Идват следващия път възрастните братя, седнат на трапезата, но трапезата е празна само с голи дъски на масата. Един от тях пита сестра Гумнерова, защо е закъсняла с обеда. А тя му отговаря: „Учителят нареди да се затвори хранилнята! " Ония се оглеждат, но продължават да си разговарят, трябва да имат самообладание и да си разговарят спокойно, защото те не са гладни. Коремите им са пълни, но са дошли тука на общата трапеза, защото Христос на времето е ял с учениците си на обща трапеза. Накрая те си тръгнаха и на следващия ден пак дойдоха, за да проверят да не е някаква шега. Но нямаше шега. А ние започнахме да се храним кой където живее. Ние винаги се хранехме общо, защото живеехме в квартири по трима човека. И тогава идваха още по един-двама и се събирахме по пет човека на масата.
към текста >>

След това, за да си допълним празното място в коремите изпиваме по един литър вода.
Купим стар, твърд, студен хляб, който се продаваше на половин цена. Нарязвахме го с голям нож, изсипвахме го в една голяма тенджера и го засипвахме с разреденото кисело мляко, на което белия цвят се губеше. Изчакаме известно време, хляба се размекне и тази попара братски я разделяме по равно и направо я гълтаме. Нямаме време да я сдъвчим, защото сме гладни. Гладът ни кара да бързаме и ние лапаме, ли лапаме. След това, за да си допълним празното място в коремите изпиваме по един литър вода. Чиста работа, хигиеничен живот. Ха отиди след това да чукаш камъни или да учиш уроци за университета. Така отъняхме, ушите ни просветнаха, научихме се като ходим, с лявата ръка да си държим панталоните до онзи момент, когато Учителят ни извика в общата кухня на „Опълченска" 66.А да намериш глава кромид лук бе голям разкош. Първо й се любувахме, след това я завиваме с хартия, че с една кърпа, след това я слагаме на пода и някой стъпи върху нея с крак и тя се смачка. След това я развием, посолим я със сол и дъвчим.
към текста >>

4. 27. ЕКСКУРЗИЯ ДО КОДЖА-БАЛКAН

Млада горичка, блажено почиваме, приятно грее слънцето и огрява празните ни кореми.
Отсядаме ние при един хубав голям вир, изкъпахме се хубаво. Камчия тогава бе голяма река и ние плувахме, къпахме се и се забавлявахме. Оттеглихме се да почиваме. Каквото имахме и носехме, нещо дребничко за хапване отдавна бе изядено. Излезнахме така по склона над вира, разположихме се над едни мъхести камъни над една дъбова гора. Млада горичка, блажено почиваме, приятно грее слънцето и огрява празните ни кореми. Приятна топлинка, но гладни кореми. Тъй по едно време гледам над дъбчето срещу мене пълзи змия. Змия и то от отровните. Виждам тази зиг-загова линия отгоре върху гърбът й. Казвам на приятелите, а ние сме боси.
към текста >>

Приятна топлинка, но гладни кореми.
Камчия тогава бе голяма река и ние плувахме, къпахме се и се забавлявахме. Оттеглихме се да почиваме. Каквото имахме и носехме, нещо дребничко за хапване отдавна бе изядено. Излезнахме така по склона над вира, разположихме се над едни мъхести камъни над една дъбова гора. Млада горичка, блажено почиваме, приятно грее слънцето и огрява празните ни кореми. Приятна топлинка, но гладни кореми. Тъй по едно време гледам над дъбчето срещу мене пълзи змия. Змия и то от отровните. Виждам тази зиг-загова линия отгоре върху гърбът й. Казвам на приятелите, а ние сме боси. „Внимавайте, защото ето змия и тя се спуща от клончето." Веднага и друг извика: „И при мене има змия." Като станахме, всички се огледахме и виждаме, че сме попаднали в змиярник.
към текста >>

5. 29. БРАТ ЖЕЧО ОТ АЧЛАРЕ И ДЖАНКИТЕ

Беше му се издул корема като овца, която бе пасла мокра люцерна, но после му премина.
Изяде една кошница с джанки и изпи един бакър с вода." Отивам с нея, тя ме води, гледам бай Жечо се изтеглил на двора, лежи и пъшка. Питам го:" Как си, да не ти е лошо случайно? " „Много ми е добре. Още една кошница с джанки изяждам." Оставих го, но го наглеждах често. Пъшка цял ден и цяла нощ. Беше му се издул корема като овца, която бе пасла мокра люцерна, но после му премина. Та размина му се. Иначе щеше да се пукне като жаба. За нас джанките бяха най-хубавия плод. Коста - един от комунарите даже си беше изсушил, та да носи на домашните си в София. Що глад гладувахме, не е за разправяне в село Ачларе.
към текста >>

6. 40. КОМУНАЛЕН ЖИВОТ С ПЕСНИ И ТОПЛА ВОДА

А коремите пълни с топла вода.
Първите, с които се опитвахме да правим комуна беше в дома на баба Коца, майката на Георги Томалевски. Така брат Христо Дързев живееше у Томалевски, а ние другите прихождахме, сядахме на масата и пиехме топла вода от едни ба-кърени съдове. Там бяхме - Георги Томалевски, брат Кузман, който следваше философия, аз Борис Николов, Христо Дързев, който правеше партиите на четири гласа на песните на Учителя и всички се разпявахме. Пеехме ли пеем песни, а след това пиеме ли пием топла вода. А после пеем до насита. А коремите пълни с топла вода. Работим след обед на Подуяне - там чукаме камъни. Сутрин сме в университета, а вечер пеем и пием топла вода. Комуна и половина. Глад и половина. С Георги Томалевски бяхме в комуната на село Ачларе.
към текста >>

7. 80. ГЕНЧО ЯДЕ ЧЕРЕШИ НА ТЪМНО

БОРИС НИКОЛОВ

ТОМ 3

Стомаха му е доволен, не го гложди, а очите му не виждат какво яде, потупва се по корема и си ляга.
Седи умислен доста време на масата, а пред него са черешите и червеите, които се разхождат гордо, гордо в месестите череши. А стомахът го гложди. Стомахът му иска череши, а очите му не искат червиви череши. Тогава изведнъж решава следното: угасва лампата, сяда на стола на масата с ръцете си опитва черешите, съсредоточава се в себе си и решава да забрави какво са видяли очите му в тези череши. Седи на тъмно и изяжда една по една всички череши. Стомаха му е доволен, не го гложди, а очите му не виждат какво яде, потупва се по корема и си ляга. Ами какво ще стане с червеите в стомаха? Тази мисъл го гложди като червей и го плаши. Накрая става, запалва газената лампа и произнася молитвата „Отче наш". Казва така: „Хляба нас насъщний дай го нам утре, защото на Теб принадлежи царството и силата, и славата завинаги. Амин." И си ляга спокоен, че е без грях.
към текста >>

8. 44. ЗЛОДЕЯТ И ДЕСЕТТЕ ТОРБИ С ЦИМЕНТ

БОРИС НИКОЛОВ

ТОМ 3

Той ме оглежда, аз му показвам големите си ръце, разкопчавам ризата си и му показвам големия разрез на корема си, където е останал белега от оперираната язва.
" Поглежда ме, оглежда и другите, всички работят, никой не го гледа, нито му се присмива, че трябва да донесе десет торби цимент.А десет торби цимент по 50 кг, това са петстотин килограма и той трябва да ги донесе от едно разстояние 50-60 метра. Това не е шега, а мъжка работа. Донесе ги, подреди ги и каже: „Готово! " Аз стана, отида да видя как е свършил работата и го похвалих. Кажа му, че преди съм носил по две торби цимент, по една под всяка мишница, но сега съм опериран, отслабнал съм и нямам тези сили. Той ме оглежда, аз му показвам големите си ръце, разкопчавам ризата си и му показвам големия разрез на корема си, където е останал белега от оперираната язва. Той клати глава и цъка с език. Другите се чудят, какво ли си говориме, а аз му протягам дланта си и казвам: „Ако знаеш колко торби цимент са минали през тази ръка - трябва да броиш от едно до десет хиляди." Той се усмихва и отново цъка с език. Доволен е, че се е убедил, че пред него стои човек на труда и той го командва по човешки, а не началнически. Много е доволен. Не знае как да изрази радостта си.
към текста >>

9. 5.33. Ганка Парлапанова

ДРАГА МИХАЙЛОВА

ТОМ 4

Накрая не изтърпява и отива да пита Учителя, какво да прави, понеже работи до късно и коремът й стърже на гладно.
Понякога тя шиеше и дамски костюми и рокли. Тогава отиваше и споделяше с Учителя за разни модели. Учителят даваше мнението си и коригираше някои неща, като казваше за някои модели кое е правилното. Понякога тя оставаше до късно да шие, за да подготви някоя рокля за проба за следващия ден. Работи, работи, но огладнява, а не смее да хапне нищо, защото слънцето отдавна е залязло, а Учителят е дал съвет да се вечеря преди залез слънце. Накрая не изтърпява и отива да пита Учителя, какво да прави, понеже работи до късно и коремът й стърже на гладно. Учителят се усмихва и казва: „Рекох, ами хапни си! " Тя се успокоява, връща се и си хапва. Коремът вече не я стърже и не свири концерт на гладно. Веднъж Учителят й поръчва да ушие нещо и казва, че на Рила ще се качи по-късно. Братството е отишло на Рила в уречения ден.
към текста >>

Коремът вече не я стърже и не свири концерт на гладно.
Понякога тя оставаше до късно да шие, за да подготви някоя рокля за проба за следващия ден. Работи, работи, но огладнява, а не смее да хапне нищо, защото слънцето отдавна е залязло, а Учителят е дал съвет да се вечеря преди залез слънце. Накрая не изтърпява и отива да пита Учителя, какво да прави, понеже работи до късно и коремът й стърже на гладно. Учителят се усмихва и казва: „Рекох, ами хапни си! " Тя се успокоява, връща се и си хапва. Коремът вече не я стърже и не свири концерт на гладно. Веднъж Учителят й поръчва да ушие нещо и казва, че на Рила ще се качи по-късно. Братството е отишло на Рила в уречения ден. А тя останала, за да си доушие поръчката. После тя отишла в Пазарджик. А Братството е на Рила.
към текста >>

10. 5.34. Кучето

ДРАГА МИХАЙЛОВА

ТОМ 4

Завряла се и лежи по корем.
Това куче да го изхвърлиш навън. Но внимавай, да не те ухапе, защото има здрави зъби." Игнат кимнал с глава и казал: „Учителю, аз от куче не се плаша. Но за всеки случай ще взема една тояга, та ако ръмжи, да му завра тоягата в устата." Игнат намира подходяща тояга и леко запристъпвал към леглото на Учителя. Внимава и държи тоягата здраво в ръцете си, защото под леглото има куче, което хапе. Повдига с тоягата покривката на леглото, полека се навежда, за да види колко е голямо кучето и какво да види - Катя Грива под леглото. Завряла се и лежи по корем. Игнат й казва: „Ей, куче, излизай бързо изпод леглото, че като те млатна с тоягата, свитки ще ти излезнат пред очите"! А Катя лежи и ръмжи като истинско куче. Игнат я леко сръгва с тоягата. Тя протяга ръка, за да махне тоягата, а той бързо я хваща за ръката и я изтегля. И в този момент Катя се навежда и се опитва да захапе със зъби ръката му.
към текста >>

11. 116. БЪЛГАРСКАТА КИТЕНИЦА

Ето защо тя решила, че вместо да напълни корема си с храна изпросена по този начин, то по-добре да вземе някаква беседа и да я прочете и по този начин ще се напълни от вътре с духовна храна и гладният корем няма да я гложди.
Той едновременно присъстваше навсякъде в едно и също време. На Изгрева имахме безброй случаи, които се редуваха ден след ден. Спомням си разказваше Милка Периклиева, че една вечер се случило така, че нямала какво да вечеря, а нямала и пари. По едно време се сеща, че може да отиде неканена някъде на гости и все ще я нагостят с нещо, но си казала, това е обикновена хитрост и тук на Изгрева не върви такава дребна хитрост. Тук гладните бяха много и ние бяхме непрекъснато в оскъдица. Ето защо тя решила, че вместо да напълни корема си с храна изпросена по този начин, то по-добре да вземе някаква беседа и да я прочете и по този начин ще се напълни от вътре с духовна храна и гладният корем няма да я гложди. Взима книгата, зачита се и ето ти на вратата се почуква, прекрачва една сестра и в една чиния носи хубави, големи, червени череши и една прясна питка. Казва й: „Учителят ме изпрати при тебе да ти донеса тези череши и тази питка, за да си хапнеш, защото каза, че най-доброто състояние на ученика е когато освен духовна храна поеме и хубави череши и една малка питка". Милка стои като втрещена, не може да повярва, че не изминава минути от както е решила да се нахрани с духовна храна от Словото на Учителя и да превъзмогне гладният концерт, който идва от стомаха й и ето пред нея стои сестрата с подноса изпратен от Учителя и с неговото пожелание. Тя взима линията, благодари мислено на Господа и на Учителя, хапнала и сладко, сладко задрямала. На сутринта отива и благодари на Учителя.
към текста >>

12. 117. КЛЮЧЪТ НА ЖИВОТА

Това означава, че трябва да го подложат на операция, а тогава тези коремни операции не бяха безобидни, особено когато се пукне гноен апендицит.
Идваш при Учителя, а това означава, че търсиш помощ от Божественото, ти го получаваш, но накрая не се съобразяваш и не го изпълняваш. Тогава се задействува другия закон на кармата, задействува се толкова бързо и толкова драстично, че ние бивахме свидетели как някои много бързо напускаше жизнения си път и след това ни изпратят некролога на Изгрева, че еди кой си е починал. В последствие ще видим, че една такава случка ставаше урок за всички, тези случки ги знаехме, убедени бяхме, че са уроци, но пак грешахме всеки за себе си и всеки според пътя си и задачите си в този живот. Имаше един интересен случай. Един от учениците от Школата беше заболял и след прегледи лекарите бяха казали, че имал остър апандисит и че трябва да го оперират, защото е бил гноен и щял да се пукне и след това да почине. Това означава, че трябва да го подложат на операция, а тогава тези коремни операции не бяха безобидни, особено когато се пукне гноен апендицит. Тогава нямаше лекарства срещу инфекцията както сега са антибиотиците. Накрая болният приятел казал: „Не, няма да се оперирам, Учителят ще ме излекува". Ето ние сме в клас, в петък и точно по това време братът в бараката от силните болки припаднал и целият посинял. Това е между 5 и 6 часа сутринта, когато всички сме в клас. Точно по това време Учителят изведнъж спря да говори, загледа се в една точка високо над аудиторията, спря, даде знак, че трябва да излезе и бързо напусна салона, Някой веднага тръгнаха след него, а той по стъпалата се качи в Горницата, взе една чаша и почти тичешком се отправи към бараката на болния.
към текста >>

Болките в корема изчезнали.
Точно по това време Учителят изведнъж спря да говори, загледа се в една точка високо над аудиторията, спря, даде знак, че трябва да излезе и бързо напусна салона, Някой веднага тръгнаха след него, а той по стъпалата се качи в Горницата, взе една чаша и почти тичешком се отправи към бараката на болния. Когато той влезна вътре беше придружен от няколко приятели, то Учителят му отвори устата, наля в нея нещо, което е носел в чашата и го оставал. Придружаващите Учителя бяха Борис Николов и Георги Радев и той ги остави да дежурят при него. След малко болният след като изпил течността почувствал, че е изпил нещо много горещо, което го е парело и след това заспал. Непрекъснато дежурните са сменявали дрехите му понеже той непрекъснато се потял през време на сън и на сутринта отворил очи и се събудил. Болките в корема изчезнали. На следващият ден той е вече почти здрав, но още слаб, отива при Учителя, за да благодари. Учителят му казва: „Вече два пъти ти спасявам живота и ти още не се оправяш. Да знаеш, че това е последният ти път. Други път ако направиш също грешка заминаваш от този свят. А знаеш ли колко трудно бе да те пуснат от горе, за да слезеш на земята и още по-трудно бе да дойдеш на Изгрева.
към текста >>

13. 193. СЛУЖИТЕЛЯТ НА КЕСАРЯ

Не се мина обаче много време Молов бе повърнат обратно в София и един ден, изпаднал в екзалтация, той си разпори корема и се хвърли от втория етаж на къщата си и така свърши живота си.
С това се обяснява дето Радославов вместо да се вслуша в разумните съвети на градоначалника и да поиска бързото прилагане на резолюцията, която като Министър на вътрешните работи бе сложил върху рапорта му, той като Министър на външните работи и изповеданията, спря това изпълнение под предлог, докато въпросът се проучи по-обстойно. По-сетне делото с цялата преписка по него бе изпратено в Св. Синод за проучване; Св. Синов назначи комисия от богослови под председателството на Високопреосвещения Неврокопски митрополит Макари, която да проучи въпроса и даде мотивирано заключение по него. Но комисията не бе се още конституирала, когато във Външното министерство повея друг, противен вятър, и един ден вестници съобщиха, че Дънов и Молов, водители на дъно-вистите и адвентистите, били интернирани от София, първият във Варна, а вторият в Горна Оряховица. Не се мина обаче много време Молов бе повърнат обратно в София и един ден, изпаднал в екзалтация, той си разпори корема и се хвърли от втория етаж на къщата си и така свърши живота си. След него по настояване на влиятелни пред правителството дъновисти и дъновист-ки бе повърнат в София и Дънов, който от тогава и до днес продължава благополучно да живее в столицата и от никого не смущаван да държи Своите публични събрания някъде в Ючбунар. Що се отнася до комисията, която Св. Синод назначи, тя работи в продължение на месец и половина и след обстойно проучване на данните, с които разполагаше върху дейността на Дънов, както и въз основа на печатаните му беседи, 25 на брой, които бяха най-внимателно прощудирани, представи на Св. Синод подробен доклад с мотивирано в края заключение, но Св. Синод, неизвестно по какви съображения и до днес не си е казал думата по въпроса.
към текста >>

14. 211. ПЕТКО ЕПИТРОПОВ И БАБА ХАДЖИЙКА

Тя се усмихваше и казваше: „Днес е баба хаджийка и ви храни на корем та да видите какво значи хаджилък".
Тя не беше конфликтна, беше много работлива, сърцата и с нея се влизаше много бързо в контакт. Не беше дребнава жена, а с невероятна широта. А работата в кухнята беше много трудоемка, за да се подготви храна за стотици хора не беше лека работа, защото освен да се почистят продуктите, да се нареждат, да се сложат в казана идваше и най-голямата тънкост в този занаят как да се сложат подправките, че да стане гозбата вкусна. А имаше и нещо друго, храната трябваше да стигне за всички, а прииждаха винаги допълнително хора и никой не знаеше колко човека ще се хранят. Но тя винаги правеше-струваше, но трябваше да има и допълнителна храна за онези бедните студенти, които се нареждахме накрая за още по един черпак от баба хаджийка. Тя се усмихваше и казваше: „Днес е баба хаджийка и ви храни на корем та да видите какво значи хаджилък". Ние тогава бяхме гладни, млади и вместо да я запитаме какво означава хаджилък ние си тръгвахме с пълни чинии храна, която трябваше да напълни гладните ни търбуси. По онова време да отиде някой до Божи гроб, да прекоси Турската империя, да премине средиземно море, че да премине през Английската империя и да стигне до Божи гроб не беше лесна работа, изискваше висок идеал и подтик да види и узнае нещо от историята на онази култура. Освен това човек без пари не отиваше на хаджилък. Титлата хаджилък не означаваше да си беден и без пари, а означаваше обществено признание на онова богатство, което си натрупал с честен труд. Жалко, че не ги разпитвахме онези възрастни приятели за много неща, защото те бяха пълни освен със случки от братския живот, но таяха в себе си велики откровения за Духа Господен.
към текста >>

15. 233. ПЪРВИТЕ УЧЕНИЧКИ

Аз препрочета, проверя отначало това, което съм написал и като слез-на до вашите разбирания хвана се за корема от смях.
Вие се заблуждавате от външната привидност. Аз съм към всички еднакво справедлив. Ако имам в нещо погрешка аз бих желал да ми я каже някой да я изправя. Аз съм забелязал всичките мислите, че аз постъпвам несправедливо. Даже и Савка, и тя мисли така. Аз препрочета, проверя отначало това, което съм написал и като слез-на до вашите разбирания хвана се за корема от смях. Вие като гледате, че аз се смея мислите, че ви се присмивам, но това не е вярно. Някой написал една французка дума, на която буквите били като българските. Някой друг я прочел на български и излезло нещо смешно. Казвам му: „Не е така". „Ама нали аз прочетох?
към текста >>

16. 281. РАЗПЛАЩАНЕ НА РОДОВАТА КАРМА

Свила се на кълбо с адски болки в корема.
Учителят поприказва с него общи работи, после дойдоха други посетители, ние станахме и си отидохме. Баща ми остана много доволен от летуването и от това, че той благодари на Дънов. За него той не беше Учител, а господин Дънов. Но все пак благодари, а това не бе малко за него, да се поклони и да целуне ръката на Бога без да знае пред кого застава, кому се покланя и кому целува ръката. Майка ми беше много болна. Свила се на кълбо с адски болки в корема. Болеше я целия корем. Заведоха я на лекар и казах, че е остър апандисит и предложиха да се оперира. Аз без да я пипам отидох при Учителя и му разказах за мнението на лекарите. Каза ми: „Ако я оперират ще умре. Болно е дебелото черво.
към текста >>

Болеше я целия корем.
Баща ми остана много доволен от летуването и от това, че той благодари на Дънов. За него той не беше Учител, а господин Дънов. Но все пак благодари, а това не бе малко за него, да се поклони и да целуне ръката на Бога без да знае пред кого застава, кому се покланя и кому целува ръката. Майка ми беше много болна. Свила се на кълбо с адски болки в корема. Болеше я целия корем. Заведоха я на лекар и казах, че е остър апандисит и предложиха да се оперира. Аз без да я пипам отидох при Учителя и му разказах за мнението на лекарите. Каза ми: „Ако я оперират ще умре. Болно е дебелото черво. Сложи млечен компрес".
към текста >>

Направих млечният компрес, сложих го на корема по хода на дебелото черво, постепенно тя се оправи и оздравя и живя дълги години след това.
Тя мълчи. „Слушай какво ако отидеш там в болницата ти вече си умряла, а ако останеш тук можеш да живееш много дълго. Избора е твой. Аз повече няма да говоря с теб". Аз бях много войнствена и решителна и майка ми накрая се съгласи. Направих млечният компрес, сложих го на корема по хода на дебелото черво, постепенно тя се оправи и оздравя и живя дълги години след това. И от тогава вече не ми натякваше, че съм се провалила като дъновистка. А аз бях вече в напреднала възраст, когато тя си замина от този свят. Та така накрая родителите ми по различен начин коленичиха пред нозете на Учителя и получиха от него онова, което не би получил външен човек. Това беше наградата им от Учителя, че бяха мои родители и с това бяха ми дали тяло като родители и аз чрез тях бях слезнала и дошла на земята, за да мога да се срещна с Учителя. Та по този начин Учителят им заплати за това.
към текста >>

17. 54. СЛЪНЦЕ, ВЪЗДУХ И ВРЯЛА ВОДА

Наталия Чакова

Каквото и да те боли - корем, глава, крака и т.н., каквото и състояние да имаш - уморен си, нямаш апетит, разтревожен, раздразнен си, не можеш да спиш, изпий една, две, три, четири, пет до шест чаши вряла вода според болестта и нуждата, бавно с лъжичка, на глътки и ще ти мине или поне ще те облекчи.
И слънце." Особено и за всички болести препоръчваше и слънцето. Има цели беседи за лечебните сили на слънцето през различните часове на деня в различните сезони, както и много мисли пръснати из всички беседи. „Няма болест, която да не може да я лекува слънцето", казва на едно място. Но Той не позволяваше да се излагаме по кожа на слънцето, а да се печем през някаква лека бяла фланелка. Друго едно лечебно средство, което препоръчваше почти за всички болести и състояния на човешкия организъм е топлата, врялата вода. Каквото и да те боли - корем, глава, крака и т.н., каквото и състояние да имаш - уморен си, нямаш апетит, разтревожен, раздразнен си, не можеш да спиш, изпий една, две, три, четири, пет до шест чаши вряла вода според болестта и нуждата, бавно с лъжичка, на глътки и ще ти мине или поне ще те облекчи. И за нея има на много места в беседите казани много неща при различни случаи как да се употребява. Например: „Аз препоръчвам инжекциите с вряла вода. Сутрин преди ядене една чаша вряла вода, на обяд преди ядене вряла вода и вечер преди ядене една чаша вряла вода." На друго' място казва: „Простудил си се или имаш треска, изпий 4-5 чаши вряла вода, да се изпотиш и преоблечеш и ще ти мине." Ние, нашите хора така се лекувахме от много болести. „Врялата вода", казва Той, „разрежда серума в кръвта, от който се хранят бацилите и те умират." „Така могат да се лекуват даже и холерата, чума- 72 та и туберкулозата." „Заболял някой от туберкулоза, нека вземе чайник, фланели за преобличане и тръгне из планините. Да пие вряла вода, да се изпотява и преоблича, да диша дълбоко." Сама аз имам опит с врялата вода.
към текста >>

18. 57. ЛЕЧЕНИЕ НА ТУМОРИ

Една ваканция пристигна от Стара Загора на Изгрева една наша сестра, моя добра позната - Денка Стоянова Жекова, много болна от доста напреднал тумор някъде из коремната област.
57. ЛЕЧЕНИЕ НА ТУМОРИ Тука искам да разкажа за два интересни случая на излекувани лица от тумор - единия от Него без лекар и втория чрез лекар. Първи случай. Лятната ваканция в ранните години понякога съм прекарвала и в стаите за гости. Една ваканция пристигна от Стара Загора на Изгрева една наша сестра, моя добра позната - Денка Стоянова Жекова, много болна от доста напреднал тумор някъде из коремната област. Построиха й палатка до гостните стаи и ние се виждахме много често. Тя ходеше всеки ден на чешмичката при Дианабад с две малки стомнички за вода, слагаше си вода на слънце в открит съд и се обливаше към обед с нея. След един месец тя беше вече здрава. И живя доста години след това. Аз знаех, че това лечение й е назначено от Учителя, но подробностите не знаех.
към текста >>

Загнездил се в корема й един дух и не иска да излезе.
Той й казва: „Ако имаш вяра, може и без операция". Обаче изглежда, че е била страхлива и с по-слаба вяра както повечето хора. И тумора си расте, положението й се влошава. Беше Великденската ваканция. Аз бях на беседа и лично чух като каза Учителя на беседата: „Тука има една болна сестра. Загнездил се в корема й един дух и не иска да излезе. Казвам й, ако имаш вяра може да мине и без операция, ако нямаш вяра ножа ще играе." И наложило й се е операция. Когато беше минала вече операцията и тя беше вече здрава тя ми разказа следното: „Оперирах се при д-р Веркони. Той познавал много добре Учителя и Неговите дарби и способности. Когато минала операцията и тя била вече добре, бил един ден при нея и й казва: „Чудно нещо. Аз не зная кой те оперира, аз ли или някой друг.
към текста >>

19. 64. КАК СЕ СТАВА ВЕГЕТАРИАНЕЦ

От този ден го освободили от тази служба и му дали друга.% След един месец го заболяла една стара болка, която имал в дясната страна на корема.
Но кой знае как назначили го артелчик, да разнася храна, да мие баките и казаните и т.н. Това не му тежало, но минала се една седмица и дошъл при него началника му и му казал: „А бе, момче, как не се сетих, бе, как не ме подсети и ти? Ами, че ти като си вегетарианец, сигурно ти мирише на лошо и не ти е приятно да миеш баките и казаните". Братът се засмял1 но нищо не казал. Той има много хубава, широка, чиста, детинска, подкупва.ща усмивка. От този ден го освободили от тази служба и му дали друга.% След един месец го заболяла една стара болка, която имал в дясната страна на корема. Прегледали го лекари, какво са установили, не зная, но го освободили и той се върнал в село. Аз бях вече в лятна ваканция и той ми писа всичко. Но аз не разказах нищо на Учителя. Оставих той като иде при Него на есен, както ми пишеше, да Му разкаже той. И наистина на есен отиде.
към текста >>

Във време на беседата, „по едно време", разказва братът, „Учителят спря за дълго погледа си върху мене, пипна се с ръка на същото място, където мене ме боли и каза: „Е, някого го боли корем.
Стоя една седмица. Всеки ден се въртял навън все край Учителя, посещавал беседи, стола, но не се решавал да отиде в стаята Му и да Му разкаже всичко и да Му благодари. Най-после решил, последният, неделният ден след обяд да отиде вече. Мислел да Му каже и за болката си, която и там го безпокояла. Но какво става. Във време на беседата, „по едно време", разказва братът, „Учителят спря за дълго погледа си върху мене, пипна се с ръка на същото място, където мене ме боли и каза: „Е, някого го боли корем. Няма нищо. Ще мине. Вяра, вяра трябва". От този момент болката му минала и до ден днешен не се е явила. След обяд братът отива при Учителя.
към текста >>

20. 75. ЛЕТУВАНЕ НА СЕДЕМТЕ РИЛСКИ ЕЗЕРА

Той е толкова бистър и примамлив, че ти се иска да се гмурнеш и окъпеш в него или да легнеш по корем и да пиеш зажаднял дълго, дълго, ненаситно.
Реката бучи и пее край нас, на места пресича пътя. Ние минаваме по дървен мост върху пенестите й води. От Говедарника нагоре пътят започва да става по-стръмен, по-тесен, по-сенчест и по-влажен. Започват да се чувствуват първите признаци на умора. Но ето бистрият, лъкатушен поток на Вада. Той е толкова бистър и примамлив, че ти се иска да се гмурнеш и окъпеш в него или да легнеш по корем и да пиеш зажаднял дълго, дълго, ненаситно. Но ние не правим нито едното, нито другото. Ние сме вече уморени и много сгорещени, а водата е леденостудена - резлива. Още малко и една тясна пътечка край този поток ни извежда на Вада - обширна поляна, ширнала се бледозелена, заляна с мека слънчева светлина..Сякаш израдвана ни посреща с усмивка. Радваме се и ние и я приветствуваме. Разполагаме се по меката й трева.
към текста >>

21. 76. СУРОВИ ПРЕЖИВЯВАНИЯ БУРЯТА

Корем ли те заболи: „Равнец".
Ако пък сме излезли по пътечката към Чистотата, ще се върнем през Седемте езера. Винаги правим кръг. Та за нас ли да разкажа по-рано? Дали за белия едър равнец, който обича да расте по най-чистите скали към езерото на Чистотата, към езерото на Съзерцанието или към Езерния връх и който е толкова лековит. Зъб ли те заболи, Учителят казваше: „Равнец". Корем ли те заболи: „Равнец". Изстинал лиси: „Равнец". Та аз съм пропуснала да разкажа за Езерния връх, който се издига 114 над вътрешния Близнак и от който се виждат всичките седем езера или поетично казано - Седмострунната арфа на Рила, на която свирят или леки зефири, или понякога страшни ветрове и бури. От тук е получил и името си Езерен връх. МЪГЛИТЕ Не съм разказала и за танцуващите мъгли, които като неземни същества размятат нежни бели воали по меките килими на рилските поляни, по синята повърхност на кристалните езера или по белите скалисти върхове и създават все по-нови и по-нови, все по-красиви и по-красиви гледки. То е феерия, за която нямам думи.
към текста >>

22. 3. ВЪЛЦИТЕ И ТЕХНИТЕ ЗАКЛЮЧЕНИ ЧЕЛЮСТИ

От тях 5-6 се хвърлиха да захапят коня за гушата, 4-5 искаха да го захапят за корема и 3-4 за задните крака.
До село Подайва вместо за 40 минути, стигнах за четири часа. Шест пъти по-бавно. Нищо не виждах. На коня бях отпуснал юздата, закачих я на седлото и оставих той да ме води. Когато бяхме вече до самото село Подайва, от мрака изскочиха около 15 сенки. От тях 5-6 се хвърлиха да захапят коня за гушата, 4-5 искаха да го захапят за корема и 3-4 за задните крака. Коня отскочи наляво и хукна с всичка сила. Хванал се за седлото и една не паднах. След това бързо хванах юздата и подкарах коня вече вътре в селото. Бях толкова изтормозен, че реших да ида при кмета и там да преспя. Турците прибираха и кучета си вкъщи, защото които останеха на двора вълците ги изяждаха.
към текста >>

23. 11. СПАСЯВАНЕ ОТ РАЗСТРЕЛ НА 54 ДУШИ КОМУНИСТИ ОТ ЕДИН ЧЛЕН НА БЯЛОТО БРАТСТВО

Вътре лежаха по корем не хора, а пребити от бой трупове.
Комендантството усили охраната с още един полицай. В обществената безопасност бях посрещнах и поздравен от палача Баладински с ругатнята: „сволоч" и освежен с една силна плесница, която размъти мозъка в главата ми. Там беше и Иван Георгиев, който не можеше да издържи погледа ми и излезе. След „обичайното предаване-приемане" бях записан.и изпратен (заведен) във вагон N 2 до пристанището. Първото зловещо отваряне на вагона ми направи смразяващо впечатление. Вътре лежаха по корем не хора, а пребити от бой трупове. Гледка по-страшна от тая на бойното поле. Четейки ужаса по лицето ми, един от другарите, който лежеше на едната си страна ми каза: „Нещастнико, и ти като нас ще бъдеш, само знай едно: изпуснеш ли се да кажеш само малко от това що знаеш, то ще трябва да признаваш и работи, които не си даже и сънувал. Затова само мълчи и нищо не признавай - не издавай другарите си, защото ти и аз и тия трупове, които лежат тука, ако не бяха издадени, нямаше да бъдат в това състояние. А най-вече ще бъдеш презрян като предател и рано или късно съвестта ти ще заговори и ти сам ще се презреш". Той не можа повече да издържи, легна по корем и ме помоли да открия седалището му, което гореше като огън... Храна не ни даваха и такава трябваше да си набавяме от вън - било чрез караула или чрез наши близки.
към текста >>

Той не можа повече да издържи, легна по корем и ме помоли да открия седалището му, което гореше като огън... Храна не ни даваха и такава трябваше да си набавяме от вън - било чрез караула или чрез наши близки.
Вътре лежаха по корем не хора, а пребити от бой трупове. Гледка по-страшна от тая на бойното поле. Четейки ужаса по лицето ми, един от другарите, който лежеше на едната си страна ми каза: „Нещастнико, и ти като нас ще бъдеш, само знай едно: изпуснеш ли се да кажеш само малко от това що знаеш, то ще трябва да признаваш и работи, които не си даже и сънувал. Затова само мълчи и нищо не признавай - не издавай другарите си, защото ти и аз и тия трупове, които лежат тука, ако не бяха издадени, нямаше да бъдат в това състояние. А най-вече ще бъдеш презрян като предател и рано или късно съвестта ти ще заговори и ти сам ще се презреш". Той не можа повече да издържи, легна по корем и ме помоли да открия седалището му, което гореше като огън... Храна не ни даваха и такава трябваше да си набавяме от вън - било чрез караула или чрез наши близки. Това много улесни предвидената от по-рано връзка с външния свят. Всеки обед в донесената храна на другаря Стоилов -адвокат, в готвеното имаше малко кокалче, в дупката на което се намираше костен мозък, а зад него в дъното на дупката - малка бележка написана стенографно. Въпреки подозренията на охраната, конспирацията чрез кокалчето остана неоткрита. По този начин ние следяхме събитията. Животът ни през деня коренно се отличаваше от тоя през нощта.
към текста >>

24. 36. КАК БЕ ИЗЛЕКУВАНА МАЙКА МИ ОТ РАК

Петър Камбуров

Страдаше от болки в коремната област.
36. КАК БЕ ИЗЛЕКУВАНА МАЙКА МИ ОТ РАК Като се върнах в Горското управление намерих писмо от тати, в което ми съобщава, че по моето предложение тия дни мама пристига при мен. Тя беше доста болна и аз писах да дойде при мене на Рила малко на почивка. Тя пристигна, но хубавия въздух и рилското слънце не й помогнаха да се съвземе. Страдаше от болки в коремната област. Съпругата на главния надзирател - Пеша Хр. Панайотова предложи да заведе мама на Кюстендилските бани. Тя се надяваше, че ще й помогне. На следния ден отпътуваха. Минавайки през Дупница, Пеша решила да заведе мама на преглед при неин братовчед - лекар-гинеколог.
към текста >>

25. 17. БЕЗДНАТА НА ОТЧАЯНИЕТО И СПАСЕНИЕТО

Цанка Екимова

Че няма кой да им готви и че им стържат вече коремите.
Моята дарба да рисувам, да шия добре, да бродирам и онези модели, които небето ми спускаше отгоре като картини, ме направиха известна, защото модел с модел не си схождаше и те доведоха до мене една голяма клиентела, а тя бе състоятелна и богата. Но ето у дома стана нов голям скандал. Аз вече имах пари и бях вече независима и се изплъзнах от ролята на безплатен роб. Мъжът ми остро реагира подклаждан от братята му, че те били фабриканти, че за тях работели много чиновници и много работници, а аз работя чуждо, че съм работничка на богати хора и че им подкопавам авторитета. Аз скочих и ми заявих, че те плачат за друго. Че няма кой да им готви и че им стържат вече коремите. Но трябва за гладните си кореми да си намерят готвачки и да си докарат жени. След месец започнаха да идват новите снахи. Един след друг те се ожениха. Гладът ги накара. Бяха свикнали на моята хубава кухня.
към текста >>

Но трябва за гладните си кореми да си намерят готвачки и да си докарат жени.
Но ето у дома стана нов голям скандал. Аз вече имах пари и бях вече независима и се изплъзнах от ролята на безплатен роб. Мъжът ми остро реагира подклаждан от братята му, че те били фабриканти, че за тях работели много чиновници и много работници, а аз работя чуждо, че съм работничка на богати хора и че им подкопавам авторитета. Аз скочих и ми заявих, че те плачат за друго. Че няма кой да им готви и че им стържат вече коремите. Но трябва за гладните си кореми да си намерят готвачки и да си докарат жени. След месец започнаха да идват новите снахи. Един след друг те се ожениха. Гладът ги накара. Бяха свикнали на моята хубава кухня. След време скришом от жените си ми се доверяваха, че аз съм готвела по-хубаво.
към текста >>

26. 35. УЧИТЕЛЯТ ЗА ПОЛИТИЧЕСКИТЕ СЪБИТИЯ НА СВЕТА

Симеон Арнаудов

Надежда Георгиева Кьосева

Така и крокодилите умират, когато погълнат някоя антилопа, която отиде да пие вода, но с нея погълне и живи жабчета, които изяждат стомаха на крокодила и след време той обърне корем и предаде Богу дух".
А ние доживяхме да видим, че Германия капитулира на 9 май 1945 г. и СССР бе победителят като един от съюзниците срещу Германия. Когато Германия нападна и погълна Чехословакия попитаха Учителя какво ще стане с Чехия. Учителят отговори: „Германия е погълнала живи жабчета в стомаха си. След време тези живи жабчета ще разкъсат и изядат стомаха, защото са живи. Така и крокодилите умират, когато погълнат някоя антилопа, която отиде да пие вода, но с нея погълне и живи жабчета, които изяждат стомаха на крокодила и след време той обърне корем и предаде Богу дух". Това го каза Учителят в един кръг от приятели, но и на беседа го чух. Може и да не е написано. Дойде време, за да видим как Германия погълна и други жабчета, не само чешки, а жабчета от цяла Европа, които й изядоха стомаха и тя обърна корем и подписа накрая капитулация. Когато се върнах от Добруджа 1941 г. м. септември, Учителят беше сърдит, възмутен от всичко това, което беше станало до този момент.
към текста >>

Дойде време, за да видим как Германия погълна и други жабчета, не само чешки, а жабчета от цяла Европа, които й изядоха стомаха и тя обърна корем и подписа накрая капитулация.
Учителят отговори: „Германия е погълнала живи жабчета в стомаха си. След време тези живи жабчета ще разкъсат и изядат стомаха, защото са живи. Така и крокодилите умират, когато погълнат някоя антилопа, която отиде да пие вода, но с нея погълне и живи жабчета, които изяждат стомаха на крокодила и след време той обърне корем и предаде Богу дух". Това го каза Учителят в един кръг от приятели, но и на беседа го чух. Може и да не е написано. Дойде време, за да видим как Германия погълна и други жабчета, не само чешки, а жабчета от цяла Европа, които й изядоха стомаха и тя обърна корем и подписа накрая капитулация. Когато се върнах от Добруджа 1941 г. м. септември, Учителят беше сърдит, възмутен от всичко това, което беше станало до този момент. Бяхме на полянката с Томалевски, Кисьов и Учителят беше до беседката, а около Него приятелите Го запитваха за политическите събития. Учителят намръщи челото си сериозно и каза: „Най-големият виновник за всички престъпления на земята, това е Англия. Защото начело и на предната страна на парахода тя носи библии, а отзад носи оръжието.
към текста >>

27. 17. ВЕКОВНА КАРМА И ЖЕНИТБА

Надежда Георгиева Кьосева

Правих юфка в една голяма тенджера и ядохме толкова много, че обикаляхме като някои индианци около огъня и се тупахме по коремите, за да спадне храната и да можем да ядем още, Хубави дни бяха.
Нямаше нищо за ревнуване. Само моята мисъл. Но тя беше ревнива и веднъж, когато гледах гълъбите на тяхната веранда, а там беше вече брат Боян Боев и Борис, то тя ме изпъди най-безочливо от там. Мина година и половина и едно лято отиваме на Мальовица с две палатки с брат ми, Митко Кочев, Жоро, Лъвчето и лагерът беше на поляната под върховете. Чудно беше. Правих юфка в една голяма тенджера и ядохме толкова много, че обикаляхме като някои индианци около огъня и се тупахме по коремите, за да спадне храната и да можем да ядем още, Хубави дни бяха. Един ден отидохме нагоре с Жоро на разходка. Вървяхме и философствувахме по разни мирогледи. Изглежда, че Жоро искаше да ме изпита как мисля по много въпроси. Гледахме се един другиго в ириса на очите и от тогава той ми стана много мил и симпатичен и започнах вече да го отделям от останалите. Тайничко си изпитвах ново чувство към него.
към текста >>

28. 18. СНЕЖНАТА БУРЯ НА МУСАЛА

Беше се хванал за корема и се превиваше от смях.
Жоро отдалече го видя и понеже не обичаше царя, понеже беше с малко леви убеждения, веднага зави на дясно, изкачи се насреща и застана. Мойта милост, нали не бях голяма скиорка забих право в него и се врязах между краката му с единия крак и се хванах за него и той се заклати и аз потънах в земята. И като видях, че е царя започнах да се извинявам: „Ваше Величество, прощавайте! ", но бях станала червена като божур. „Прощавайте, Ваше Величество", объркано казах аз „нали не съм добра скиорка" и започнах да се отскубвам, а той ми помагаше да се отърва, а Буриш се превиваше от смях. Беше се хванал за корема и се превиваше от смях. Величеството попита: „Как прекарахте горе? ", малко с немски акцент. „Страшно беше, Ваше Величество, но беше и весело", отговорих, „но аз не съм добра скиорка, извинете ме! " А той: „Ха, ха, ха! " И така освободих се едва от прегръдката и се запързалях надолу, а Жоро ме поглеждаше страшно и ми се заканва: „Ваше Величество, а!
към текста >>

29. 5. НЕОБИКНОВЕНА СРЕЩА

Георги Сотиров

Тогава той продължи обясненията си и каза, хората, които се хранят с месо пълнеят в долната част на тялото - корема.
5. НЕОБИКНОВЕНА СРЕЩА След заминаването на Учителя, към 1947 г. бях на Изгрева на полянката за Паневритмия и си размишлявах доста тъжно какви ли още премеждия ще има да преживея. В този момент идва към мене един човек с хубав кафяв костюм, поздравихме се и ми каза така: „Има начин, по който да минеш леко всички тези премеждия, без да пострадаш нещо". Тогава аз питам: „Кой е този начин? " Отговори ми: „Ако можеш да се храниш с плодове и зеленчуци, без да употребяваш млечни продукти, тогава всички тези противоречия ще минат и ще се освободиш от тях". Тогава той продължи обясненията си и каза, хората, които се хранят с месо пълнеят в долната част на тялото - корема. Но така, все 2 - 3 - 5 години боледуват от някоя тежка болест. Хората като консумират месо, заедно с месото приемат и духът на животното, което иска да си отмъсти. Също така хора, които се хранят с млечни продукти и те пълнеят в корема и те боледуват. Ако искаш да се оформи тялото ти, лицето, главата като употребяваш плодове и зеленчуци, то естествено ще се преобразиш. Това няма да стане отведнъж, но в бъдеще ще видиш резултата.
към текста >>

Също така хора, които се хранят с млечни продукти и те пълнеят в корема и те боледуват.
Тогава аз питам: „Кой е този начин? " Отговори ми: „Ако можеш да се храниш с плодове и зеленчуци, без да употребяваш млечни продукти, тогава всички тези противоречия ще минат и ще се освободиш от тях". Тогава той продължи обясненията си и каза, хората, които се хранят с месо пълнеят в долната част на тялото - корема. Но така, все 2 - 3 - 5 години боледуват от някоя тежка болест. Хората като консумират месо, заедно с месото приемат и духът на животното, което иска да си отмъсти. Също така хора, които се хранят с млечни продукти и те пълнеят в корема и те боледуват. Ако искаш да се оформи тялото ти, лицето, главата като употребяваш плодове и зеленчуци, то естествено ще се преобразиш. Това няма да стане отведнъж, но в бъдеще ще видиш резултата. Като изслушах тези наставления, запитах човека: „Кога пак може да Ви срещна? " Отговори ми: „Аз не съм сам, ние сме тук групичка и следим живота на всеки един, който идва на Изгрева. Когато има нужда, ние пак ще ти се обадим, ти бъди спокоен".
към текста >>

30. 1. ГРУЗИНСКИЯТ РОД

Емилия Михайловска

Марийка Великова Марашлиева

Корем нямаше, беше много стегнат, а носеше обувки № 42.
Обаче Михаил си казва - аз не съм като другите хора - нали едър, грамаден човек като брат си. Когато Иларион пеел черквата ехтяла от гласа му. Та Михаил взема и нагълтва наведнъж всичките хапчета, нали не е като другите хора... Михаил имал и собствен бял кон, на който яздел и имал човек, който да му помага да се качи на коня. В Горно Оряховско е имало много такива като него. Баща ми, Стоян Михайловски беше висок два метра без два см и отиваше към 100 - 105 кг. Корем нямаше, беше много стегнат, а носеше обувки № 42. Можете да си представите какви хора бяха. Значи дядо ми Михаил нагълтва всичките хапчета. Връща се Иларион и го пита: „Изпълни ли всичко? " „Аз, тъй и тъй ги нагълтах! " Викат хекимина и му казват, а той отговорил: „Карайте го, да си иде и да си мре в родината, защото той се е отровил".
към текста >>

31. 5. ВОДЕН ПЛЕВРИТ

Марийка Великова Марашлиева

След парната баня се изтривах от потта и правех коремообтривна седяща баня в голям леген по правилата и охлаждаща същевременно, защото я правех с вода, която да е приятна за тялото, но по-хладка.
Котела майка ми слагаше под гърба където ми бяха болките. Пускаше камъните, така, щото водата започваше да ври и дори пръскаше малко и майка ми се страхуваше да не ме изгори. Така стоях 10 - 15 минути, като тя ме покриваше цяла с едно одеало. През това време аз дишах колкото мога дълбоко. През цялото време бивах съвсем леко облечена, почти без дрехи. След парната баня се изтривах от потта и правех коремообтривна седяща баня в голям леген по правилата и охлаждаща същевременно, защото я правех с вода, която да е приятна за тялото, но по-хладка. След това си обличах пижама, пиех по няколко горещи чая и лягах завита много добре, за да се изпотя обилно. През това време майка ми разтваряше широко прозорците, за да се проветри добре стаята и аз правех дълбоки вдишки както лежа. Изпотявах се първоначално малко, а постепенно повече. После ставах и се преобличах с други сухи дрехи. Всичко мокро се изпираше.
към текста >>

Така направих десетина парни бани съпроводени от коремообтривни седящи, охлаждащи бани.
След това си обличах пижама, пиех по няколко горещи чая и лягах завита много добре, за да се изпотя обилно. През това време майка ми разтваряше широко прозорците, за да се проветри добре стаята и аз правех дълбоки вдишки както лежа. Изпотявах се първоначално малко, а постепенно повече. После ставах и се преобличах с други сухи дрехи. Всичко мокро се изпираше. Така направих десетина парни бани съпроводени от коремообтривни седящи, охлаждащи бани. Брат Петър ми беше казал също да напиша едно писмо до Учителя, което изпратих чрез сестра Паша Теодорова в София и после, когато баща ми отиде в София при Учителя, последният казал на баща ми да спрем парните бани и да започнем сега слънчеви бани. Трябва да обърна внимание, че към края на времето когато правех парните бани един ден тъй обилно уринирах, което нещо учуди майка ми. Тя казваше, от къде се взе толкова течност от мене. По тоя начин водата от плеврита изтече и на мене ми олекна. Тогава постепенно получих и охота за ядене и започнах да ям по малко готвено и малко хляб.
към текста >>

Започнах баните най-напред по пет минути и постепенно увеличавах стоенето, след което правех охлаждаща баня на корема, пиене чай и завиване в легло, за да се изпотя.
Аз изпълнявах точно указанията, които ми беше дал брат Петър, както и Учителят. Аз правех слънчевите бани със зелени листа от репей, тиква или слънчоглед. Вкъщи имахме голяма тераса, на която опъвахме един брезент, по какъвто начин бях защитена от вятър. Постилахме една рогозка, върху която лягах и майка ми ме покриваше цялата със зелените листа. По гръб и след това по лице. Започнах баните най-напред по пет минути и постепенно увеличавах стоенето, след което правех охлаждаща баня на корема, пиене чай и завиване в легло, за да се изпотя. И така правех значи вместо парни бани - слънчеви като увеличавах времетраенето на банята постепенно. Когато нямах зелени листа се покривах с намокрен и изцеден чаршаф от американ, но с листата банята беше по-ефикасна. Зелените листа се покриваха с капчици пот. За известно време лицето ми се избистри, аз бях вече здрава и ходех по екскурзии с другите приятели както и на лозе, на Свирчовица. Спомням си, че същата година, когато бях болна баща ми не се бе грижил достатъчно за лозето и то се маноса, защото не спази времето за пръскане.
към текста >>

За дълбоките вдишки брат Петър ме научи най-напред да ги правя легнала като слагах няколко книги върху корема си или някоя възглавница.
Когато нямах зелени листа се покривах с намокрен и изцеден чаршаф от американ, но с листата банята беше по-ефикасна. Зелените листа се покриваха с капчици пот. За известно време лицето ми се избистри, аз бях вече здрава и ходех по екскурзии с другите приятели както и на лозе, на Свирчовица. Спомням си, че същата година, когато бях болна баща ми не се бе грижил достатъчно за лозето и то се маноса, защото не спази времето за пръскане. Той казваше: „Детето ми е болно, не ми е до лозето сега". За дълбоките вдишки брат Петър ме научи най-напред да ги правя легнала като слагах няколко книги върху корема си или някоя възглавница. Издишвах добре, след това вдишвах с едната ноздра като броях до шест, задържах до шест и изпусках до 12 от другата ноздра. Напълвах съзнателно корема си с въздух, така че книгите се надигаха, после изтеглях въздуха от корема си и напълвах дробовете и бално изпусках въздуха. Така се упражнявах в началото и постепенно увеличавах времето за вдишване, задържане и изпускане на въздуха докато свикна. После започнах да ги правя седнала и накрая - права. Дишането много ми помогна и доста време дишах най-усърдно.
към текста >>

Напълвах съзнателно корема си с въздух, така че книгите се надигаха, после изтеглях въздуха от корема си и напълвах дробовете и бално изпусках въздуха.
За известно време лицето ми се избистри, аз бях вече здрава и ходех по екскурзии с другите приятели както и на лозе, на Свирчовица. Спомням си, че същата година, когато бях болна баща ми не се бе грижил достатъчно за лозето и то се маноса, защото не спази времето за пръскане. Той казваше: „Детето ми е болно, не ми е до лозето сега". За дълбоките вдишки брат Петър ме научи най-напред да ги правя легнала като слагах няколко книги върху корема си или някоя възглавница. Издишвах добре, след това вдишвах с едната ноздра като броях до шест, задържах до шест и изпусках до 12 от другата ноздра. Напълвах съзнателно корема си с въздух, така че книгите се надигаха, после изтеглях въздуха от корема си и напълвах дробовете и бално изпусках въздуха. Така се упражнявах в началото и постепенно увеличавах времето за вдишване, задържане и изпускане на въздуха докато свикна. После започнах да ги правя седнала и накрая - права. Дишането много ми помогна и доста време дишах най-усърдно. Впоследствие поизоставих вече дишането, но самата аз виждам, че ми е много необходимо и е от голяма полза и затова се стремя да дишам по-редовно. Трябва да кажа, че когато стана по-топло времето започнах да правя обливни бани със слънчева вода или ако не е достатъчно топла я загрявах малко.
към текста >>

32. 12. ПЕТЪР ФИЛИПОВ

н., че се е лекувал по методите на Луи Куне, които били природосъобразни и че с бани коремообтривни, седящи, парни и слънчеви, пиене на чайове и пет години суровояден режим се е излекувал от всички тия болести.
И още нещо. Работниците били недоволни, че в петък им готвели картофена супа. Те са обядвали в работилницата, Петър се е стремял откъдето мине да зарази всички, да имат висок идеал, какъвто имаше и той. До известна степен той успяваше да се наложи, но понякога срещаше и противодействие от страна на братята си. Брат Петър разказваше на приятелите от братството от какви болести е лично боледувал - ревматизъм, очи и уши-бол, туберкулоза, дори че имал каверна, че имал течащи рани на краката, от които му бяха останали белези, че имал изкривяване на гръбнака и т. н., че се е лекувал по методите на Луи Куне, които били природосъобразни и че с бани коремообтривни, седящи, парни и слънчеви, пиене на чайове и пет години суровояден режим се е излекувал от всички тия болести. Баща му го изгонил от къщи, защото бил много упорит и не му се подчинявал и поради това той е живял доста време на една колиба на един приятел в лозята на Горна Оряховица. От времето на лекуването си той ни показваше снимки, правени в различни години, от които снимки можеше да се види как се е променял видът му с течение на годините когато се е лекувал и работил над себе си. Жалко, че той лично не е описал своите спомени от това време, защото той умееше много добре да разказва, той беше убедителен, имаше дар слово. С неговите снимки един наш приятел зъболекар Михаил Стоицев обиколи България като изнасяше сказки като показваше снимките на брат Петър Филипов. Последният беше много силна личност, която заразява със своя силен дух и чист живот.
към текста >>

33. 16. РОЗОВОТО СЛАДКО

Люба Стойкова

Един ден, някъде по обед брат Велко почувствувал силни болки в корема.
16. РОЗОВОТО СЛАДКО Още една случка с брат Велко: Това се бе случило отдавна, когато Учителят беше още между нас. Един ден, някъде по обед брат Велко почувствувал силни болки в корема. Едвам дочакал да свърши работното време и отишъл в болницата на преглед. Казали му, че апендиситът му е възпален и на другия ден сутринта в 8 часа трябва да бъде в хирургията да му направят операция. Върнал се вкъщи брат Велко, мисли, охкал, пъшкал и най-после решил да отиде при Учителя. Взел първия влак и се озовал при Учителя. Разказал Му, че има възпален апандисит и че в 8 ч.
към текста >>

34. 3. Ръководителят

Мария Младенова

Той се събужда със силна болка в коремната област, почва да излазя от устата му пяна, да губи съзнание.
Всички сестри вярваха, че е прероденият ап. Павел. И действително той имаше силна воля, с мисълта си можеше да закрепи неспокойното гущерче на ръката си колкото си иска, без да помръдне, докато му каже да си отива, което нееднократно бе демонстрирал пред нас. Това беше цяло чудо. Можеше да влияе на съзнанието на някои, да ги разболява и след това да ги оздравява. Така например него лято на „Куш-бунар" през една нощ на разсъмване разболява Ив. Жеков. Той се събужда със силна болка в коремната област, почва да излазя от устата му пяна, да губи съзнание. Майка му и леля ми, които веднага се сетили от где иде нападението, почват усилена молитва и призовават Учителя. С тази интензивна молитва идва помощта и Иван постепенно се успокоява. Ръководителят е чакал да бъде извикан да го оздрави. Иван стана опитна жертва, защото майка му, леля му бяха вече на моя страна. А аз по това време му станах опонент.
към текста >>

35. 16. Миомата и слънчевите бани

Мария Младенова

Излагайте гърбът си и коремът си на слънчевите лъчи преди обед от 9-12.
Закони на Любовта, закони на безсмъртието. Там болестите престават да смущават душата. Вий вярвайте, но едновременно и силно желайте да се премахне болезненото състояние от тялото ви. Постоянно дръжте в умът си здравите мисли. Внушавайте си, че Господ е направил тялото ви здраво и то ще бъде здраво. Излагайте гърбът си и коремът си на слънчевите лъчи преди обед от 9-12. През дрехите. Слънчевата светлина лекува всичко. Упражнявайте добрата си воля. Господ ще ви помогне." София, 28. V. 1919 г. В..В.
към текста >>

36. 26. Университетски изпити

Лиляна Младенова

По едно време професора се усмихна и почна да говори: „Ние едно време когато бяхме на фронта по време на войните четем за Освард Шпенглер, а по нас лазят въшки и глад стърже коремите ни".
Нищо не мога да си спомня. Гледам професора и си казвам на ум „Ще се сетя, ще се сетя. Аз съм го учила". Но бях спокойна, не бях се паникьосала. Знаех, че ще издържа изпита. По едно време професора се усмихна и почна да говори: „Ние едно време когато бяхме на фронта по време на войните четем за Освард Шпенглер, а по нас лазят въшки и глад стърже коремите ни". Започна да разказва. Аз се сетих и исках да взема думата, но той не ми позволи и половин час говори дори и повече от това, което аз можех да кажа. Като свърши да говори, подаде ми ръка и каза: „Много съм ^волен, госпожице. Благодаря ви". Аз го гледам и не вярвам на очите си.
към текста >>

37. 22. Наместеният камък в човешкия двойник

Георги Йорданов Добрев

Така също и лекарите казват, трима души лекари, консулт правят, че трябва да режат, през корема да изкарат детето“.
22. НАМЕСТЕНИЯТ КАМЪК В ЧОВЕШКИЯ ДВОЙНИК Г.Д.: Сестра, от възрастните сестри отива при Учителя омъчнена. Отива при Учителя със сълзи на очи и казва: „Учителю, искам нещо да ви кажа“. Приема я веднага. И казва: „Нашата дъщеря е в болницата. Седи три дена и три нощи и не може да роди. Така също и лекарите казват, трима души лекари, консулт правят, че трябва да режат, през корема да изкарат детето“. Учителят се малко се съсредоточил и казал: „И да го изкарат и то, и тя ще умрат, живи няма да излезат. Затова ще гледаме да го оправим, да го наместим бебето в двойника й. В двойника и тогава лесно ще го роди“. В.К.: Значи да го намести бебето в нейния двойник. Г.Д.: В нейния двойник и това друг път никога не го е казвал.
към текста >>

38. 6. Болести и страдания от миналото

Стоянка Цанева Драгнева

Иван Антонов (от Тодор Ковачев - внук)

Краката да са също в топла вода, но в друг леген и да прави седящите бани едновременно да си прави коремни обтривания с ръка.
Аз не знам други кои са били. Влад Пашов също е бил. И като работят цял ден на крак, прави са стояли, го заболява крака и той отива да пита Учителя какво да направи, защото има разширени вени на крака. Пита Го какво да направи. И Учителят му казал да си вземе една вана с топла вода, седяща вана и вечерно време да седи в топлата вана и да прави бани, 25 бани в месеца. Краката да са също в топла вода, но в друг леген и да прави седящите бани едновременно да си прави коремни обтривания с ръка. След като ги направи тези бани, става, избърсва се и си ляга в леглото. 25 дена прави бани, пет дена почивка и пак продължава. Туй него го е правил година и половина. Обаче той очаквал вените съвсем да изчезнат, обаче туй не се е получило, но като резултат вече не са го боляли. Разбираш ли, не са го болели?
към текста >>

39. 40. Последната екскурзия

Дадох им две кърпи хавлиени, един леген им дадох, сипаха вода, потопиха ги във вода и откопчаха му тука корема и му сложиха едната кърпа както е затоплена на корема.
Те влязоха и видяха, че той е в много тежко положение и ми викат: „Ами ти нищо не правиш! “ Карат ми се на мене. „Какво да направя.“ „Ами бърже, гореща вода имаш ли? “ „Имам, ами какво? “ „Дай тука два пешкира“. Дадох им две кърпи хавлиени, един леген им дадох, сипаха вода, потопиха ги във вода и откопчаха му тука корема и му сложиха едната кърпа както е затоплена на корема. За какво и аз не знам. Те смятат, че това е някакъв начин на лекуване. То на корема нищо му няма, но те така си мислят, че трябва по тоя начин. Слагаха, слагаха кърпи, нищо. „Дай да му сложим краката в гореща вода.“ „Как да му сложим краката в гореща вода?
към текста >>

То на корема нищо му няма, но те така си мислят, че трябва по тоя начин.
“ „Имам, ами какво? “ „Дай тука два пешкира“. Дадох им две кърпи хавлиени, един леген им дадох, сипаха вода, потопиха ги във вода и откопчаха му тука корема и му сложиха едната кърпа както е затоплена на корема. За какво и аз не знам. Те смятат, че това е някакъв начин на лекуване. То на корема нищо му няма, но те така си мислят, че трябва по тоя начин. Слагаха, слагаха кърпи, нищо. „Дай да му сложим краката в гореща вода.“ „Как да му сложим краката в гореща вода? “ „Ами ей тъй.“ Той легнал по протежение на леглото, за да му сложим краката трябва да го обърнем. Той вече човека си заминава, ние ще го обръщаме. Обаче те ме командват и аз изпълнявам.
към текста >>

40. 4. Оздравяването на брат Неделчо

Стефка Няголова

Пъхти брат Неделчо и тука болки в корема силни и едвам върви.
Кой ще вземе палтото на сестрата? Няма друг кавалер. Разбира се, брат Неделчо. Грабва Неделчо палтото на втората. След малко хоп и багажа на третата, натоварил се като магаре, вървят нагоре. Пъхти брат Неделчо и тука болки в корема силни и едвам върви. Учителят бърза, не може да Го стигнеш. Стигнали най-после на Бивака. „Ох“, отдъхнал си Неделчо. Сега ще почива. Какво ще почива.
към текста >>

41. 1. Така работи Учителят

Крум Божинов

Той носеше всеки ден убит дивеч и от месото му майка ми готвеше, а баща ми казваше: „На детето коленцето може да е закърпено, панталонките да му са стари и овехтели, но коремчето да е пълно.“ Както всички хора и той си мислеше, че месото е силна храна и че без месо човек не може да живее.
В беседите си Учителят често говореше и за месото, че не е хубаво да се убиват животните заради месото им, и че месото е вредно и отровно за човека. Дори влиянията, които носят животните и ужаса, който са изживяли вреди на човека. Там се казваше, че животните са наши братя и не трябва да се убиват. Този въпрос ми се видя по труден за разрешаване и по-труден от женитбата, който бях разрешил чрез дълго умуване. Нашето семейство беше голямо и брат ми беше ловец. Той носеше всеки ден убит дивеч и от месото му майка ми готвеше, а баща ми казваше: „На детето коленцето може да е закърпено, панталонките да му са стари и овехтели, но коремчето да е пълно.“ Както всички хора и той си мислеше, че месото е силна храна и че без месо човек не може да живее. Един ден вкъщи бяха сготвили зелен фасул с месо и ние се храним. Тъкмо седнахме да ядем и дойде моят приятел Тренчо, племенника на брат Мирчо. Името му е Трендафил, но му викат Тренчо. Аз го поканих да обядва при нас. Седнахме, обядваме и докато се хранехме у мене стана нещо странно и някакъв преврат се извърши у мен и викам: „Тренчо, това е от мене последно ядене на месо!
към текста >>

42. 79. ОБИЧЕН И СКЪП

Тури ръцете си на корема: дясната върху лявата, с палци един срещу друг.
Който иска да успее в работите си, не трябва да излиза бързо из къщи. Честният и добър човек излиза бавно и постепенно ускорява хода си. Това е пак във връзка с въпроса за контролиране на движенията, с което можем да си помогнем в много случаи. Внеси хармония в мислите си, внеси хармония в чувствата си, внеси хармония в постъпките си! Щом усетиш тежест в стомаха си, стани прав. Тури ръцете си на корема: дясната върху лявата, с палци един срещу друг. Кажи си: Всичките ми работи са уредени. Изговори тази мисъл без никакво съмнение и раздвояване. Усъмниш ли се, ти сам разваляш формулата. Ако не се съмняваш, формулата ще проработи: стомахът ще се поправи, и в тебе ще се яви желание за ядене - ще имаш добро разположение. Трябва да се започне с волевите движения.
към текста >>

43. 29. ОБРАЗИ НА УЧЕНИЦИ ИДЕЙНИ МУЗИКАНТИ

ВЕСЕЛА ВЕЛИЧКОВА

Значи се събираше вода в корема.
Така държеше се момчешки някак, младежки. Това си беше той, естествен, без да се представя за голям. Много симпатичен беше, но почина млад. Мисля, че си замина от страдание на черния дроб. Имаше асцит. Значи се събираше вода в корема. На Изгрева го гледаха нашите братя и сестри, грижеха се за него. Той живееше в бараката на Борис тогава. Знам, че преди да си замине той видял Учителя. Това един-два дни преди да си замине видял е Учителя. Този пост е редактиран от Albena: 31 октомври 2011 - 10:57
към текста >>

44. НЕДЕЛЧО ПОПОВ

Значи се събираше вода в корема.
Така държеше се момчешки някак, младежки. Това си беше той, естествен, без да се представя за голям. Много симпатичен беше, но почина млад. Мисля, че си замина от страдание на черния дроб. Имаше асцит. Значи се събираше вода в корема. На Изгрева го гледаха нашите братя и сестри, грижеха се за него. Той живееше в бараката на Борис тогава. Знам, че преди да си замине той видял Учителя. Това един-два дни преди да си замине видял е Учителя.
към текста >>

45. 36. РУДОЛФ ЩАЙНЕР

ВЕСЕЛА ВЕЛИЧКОВА

Сега знам, че той има някакво страдание стомашно, в тази област коремната.
Да бъде с Бога заедно, да бъдеш в света, да работиш за света, да не се свързваш със света и да си свършиш мисията като Божи син, като Божий пратеник". Р. Щайнер до последния си момент пише. Пише някакъв акт научно-медицински труд и неговото легло, така да се каже, в което той прекарва последните месеци от живота, е поставено в подножието на този пети стълб в неговия Гьотеанум. Там той си заминава. Пише, работи непрекъснато. Сега знам, че той има някакво страдание стомашно, в тази област коремната. Дали е бил някакъв рак. В: Коя година си заминава? Веска: Не мога, върти ми се нещо в ума към 25.година ли е? Струва ми се, че някъде около своята 60-годишна възраст си заминава. Направете сметка -1864 г.
към текста >>

46. 22. ЖИЛИЩЕТО НА УЧИТЕЛЯ

Вярвайте, отвора беше колкото са тези моите прозорчета, малко по-голямо от това, виждате ли и през него, така се мъкнехме по корем, за да влизаме в тавана.
Към четири метра е била, а беше по-дълга. Към пет метра имаше, а може би и повече. По-дълга беше от тази стая. Пред вратата имаше антре, което имаше прозорец от северната страна и имаше вход за тавана. И понеже гредореда беше вече направен, не е могло да се направи врата голяма за влизане. Вярвайте, отвора беше колкото са тези моите прозорчета, малко по-голямо от това, виждате ли и през него, така се мъкнехме по корем, за да влизаме в тавана. Учителят никога там не стъпваше. Знаете ли как ловко се преместяше? Сгъне се, тури си крака, защото имаше греда тук. След това дигне се, помогне си с ръцете, аз не можех, аз все и с ръце си помагах. Той много ловко се промъкваше.
към текста >>

47. 25. ЗАДАЧИТЕ В КЛАСОВЕТЕ

Че като получава едни ужасни болки в корема и праща сестрите си при Учителя да пита какво да прави.
Ех, ден, два, три - да, но дълъг пост няма да постиш. И аз по такъв начин разбрах нали, че лятото не трябва да се пости. Даже Паша е изкарала един пост три дни през лятото. През юни или юли било, но никак не знае как да отпости. И пуснала чешмата силно, изстудила водата, не с топла, но със студена вода се е напила. Че като получава едни ужасни болки в корема и праща сестрите си при Учителя да пита какво да прави. И тогава Учителят казва какво да направят и тогава вече разбрахме, че като се отпоства се отпоства с топла вода, а пък когато е пост повече от дни, тогава се започваше: ще изпиеш една чаша гореща вода на глътки. И Той много държеше водата на глътки да я пием, защото тя действува успокояващо на нервната система и това било много хубаво, на глътки да се пие водата. Сега като Ви казвам изведнъж се сетих, а ти Елено си казах, не я пиеш на глътки. Ха, ха, ха-се сетих и веднага. Даже и сега трябва да я пия на глътки, още повече.
към текста >>

48. 138. ОПОРОЧЕНИЕТО НА ВИСОКИЯ ИДЕАЛ

И беше така с подут корем когато му правих компресите, аз мислех, че беше много късно, което го правех.
Скараха се. И така лошо се скараха, че аз го чух да каже нещо страшно: „Ако умра, ти си причината! " Да ви кажа, сега аз пръв път го казвам това. Досега никому не съм го казвала, но той скоро си замина. Той имаше цироза на черния дроб. И беше така с подут корем когато му правих компресите, аз мислех, че беше много късно, което го правех. Но понеже пожела нали, не исках да му откажа, защото и вътрешно да ви кажа не бях убедена, че мога да му помогна, но само така от милост, да не го обезсърча. В.К.: Като си спомням за въшките, той фактически на неговото място, където работи свърши много голяма работа. Е.А.: Много полезен беше. Особено след Учителя. След Учителя, като си замина, той ни доставяше хартия, от някаква борса, черна борса ли каква беше не знам, но понеже той имаше много връзки с печатарите, дълги години беше работил в печатницата и с много печатари, и ни свърши много полезна работа в братството.
към текста >>

49. 168. НАСЛЕДНИЦИ, ПРОПОВЕДНИЦИ И ПОСЛЕДОВАТЕЛИ

Той имаше един така подут корем, много.
Е.А.: Кое? В.К.: Не, трудно човек може да го изнесе вътрешно. Е.А.: Е, казвам ти. И много скоро след това той си отиде. Но той късно ме извика. Той имаше един така подут корем, много. В.К.: Имал е асцит и цироза на черния дроб. Е.А.: Е-ех. В.К.: Епоха. В.К.: Ами друг въпрос. Учителят до коя година стоя там на ул.
към текста >>

50. 11.Учителят ни учеше

Когато напусна стаята ми, аз излязох след него, гледах го как се провря по корем през телената ограда и аз бях много зарадвана, но и изненадана.
" След като извиках втори път, нападателят веднага ме отпусна, напусна стаята ми, излезе вън на поляната, провря се под телената ограда и избяга в гората. Самата аз нищо не можех да направя, той беше по-силен от мене. Мъчно можех да му надвия и едничкото нещо, което ми оставаше беше да извикам Учителя. Учителят беше вече напуснал земята. За моя радост помощта дойде веднага. Когато напусна стаята ми, аз излязох след него, гледах го как се провря по корем през телената ограда и аз бях много зарадвана, но и изненадана. Какво стана в съзнанието на този войник, който само преди няколко мига се бореше с мене, а сега бягаше? В такъв момент човек може само да каже: „Благодаря Ти Господи за помощта! Ти можеш и знаеш как да помагаш. Благодаря! " И в трите случая помощта дойде от Невидимия свят. Нямаше намеса на човек по някакъв земен път.
към текста >>

51. СЪДЪРЖАНИЕ

ГЕОРГИ КУРТЕВ - ЖИВОТОПИС

Стопила се буцата в корема 57.
Опитът на сестра Василка от Варна 52. Приятел на истината 53. Заключената врата 54. Влак по минирана линия 55. Как Учителят ме излекува 56. Стопила се буцата в корема 57. Обгореният от бензин спасен 58. Изпит на смелостта 59. Формулите 60. Турците искат дъжд 61. Сбъднатият сън след два часа 62.
към текста >>

52. 01 - 35. ЯСНОВИДКАТА КОРТЕЗА В АЙТОС

ИЗ ТЕФТЕРЧЕТО НА ГЕОРГИ КУРТЕВ

Тогава тя казала: „Ти, бай Георге, идваш да ме питаш за момчето си, дето често го боли коремчето.
Тогава тя, без да го е видяла с физическите си очи, извикала с висок глас: „Бай Георги фелдшерът идва. Дайте му път! " Сторили му път и той се приближил до нея. Тогава тя казала също с висок глас: „Този човек ще ви стане духовен началник", след което заговорила с него. На него му станало неудобно, дето тя така говори за него публично. Тогава тя казала: „Ти, бай Георге, идваш да ме питаш за момчето си, дето често го боли коремчето. Коремчето го боли, дето вие с жена си блажите в сряда и петък, като ядете сиренена попара. Ти искаш да постиш, а жена ти казва, че ще ядете попарата. Няма да я ядете в срядата. Така ли беше, бай Георге? " -„Точно така ми казваше жена ми." - „Ако не блажите, ще му мине.
към текста >>

Коремчето го боли, дето вие с жена си блажите в сряда и петък, като ядете сиренена попара.
Дайте му път! " Сторили му път и той се приближил до нея. Тогава тя казала също с висок глас: „Този човек ще ви стане духовен началник", след което заговорила с него. На него му станало неудобно, дето тя така говори за него публично. Тогава тя казала: „Ти, бай Георге, идваш да ме питаш за момчето си, дето често го боли коремчето. Коремчето го боли, дето вие с жена си блажите в сряда и петък, като ядете сиренена попара. Ти искаш да постиш, а жена ти казва, че ще ядете попарата. Няма да я ядете в срядата. Така ли беше, бай Георге? " -„Точно така ми казваше жена ми." - „Ако не блажите, ще му мине. Вече няма да го боли коремчето.
към текста >>

Вече няма да го боли коремчето.
Коремчето го боли, дето вие с жена си блажите в сряда и петък, като ядете сиренена попара. Ти искаш да постиш, а жена ти казва, че ще ядете попарата. Няма да я ядете в срядата. Така ли беше, бай Георге? " -„Точно така ми казваше жена ми." - „Ако не блажите, ще му мине. Вече няма да го боли коремчето. " И така станало. Все по това време лоши хора от града я наклеветили, че всявала смут в гражданството. Дори подали заявление срещу нея и се образувало дело. Когато тя се явила в съда, преди още съдията да я е запитал нещо, тя му казала тъй: „Господин съдия, преди да ме съдите, ще ви кажа нещо за вашия дом, ако не е верно, съдете ме. " Тогава тя му казала нещо, което само той знаел.
към текста >>

53. 05 - 01. ИЗ ТЕФТЕРЧЕТО НА ГЕОРГИ КУРТЕВ

В ЦАРСТВОТО НА СПОМЕНИТЕ С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ ОТ ИЗГРЕВА. ГЕОРГИ СЪБЕВ

Който страда от коремоболие, също е горделив.
В беседата „Вечно подмладяване" на стр. 81 и част от 82 се казва: „Кой създава добрите и лошите условия. " Прочети цялата страница, а особено внимание обърни, гдето се казва: „Дишайте дълбоко, за да се изпълнят дробовете вие въздух, да се намести диафрагмата. Пазете се от гордостта, поддадете ли й се, падение ви очаква. " „ Който страда от сърцебиене, е горделив човек. Който страда от коремоболие, също е горделив. Който страда от главоболие, е тщеславен. Ето защо, като те хване сърцебиене, дишай дълбоко и заповядай на диафрагмата да слезе долу, да не натиска сърцето. " Да се прочете цялата 95 стр., като се почне от 94 стр. Беседата е държана на 14 ноември 1923 година - София. В томчето „Новото начало", стр.
към текста >>

54. 08 - 12. КАК ЩЕ СЕ ПРОПОВЯДВА НОВОТО УЧЕНИЕ

В царсттвото на спомените с Учителя Дънов от Изгрева. Георги Събев

Петнайсет деня вече само хляб, само хляб и вода и бърка корема." Тогава Учителят помълчал малко и му рекъл: „Ще се нареди." Не казал като мене: „Ще се нареди, ама да видим как ще се нареди." Той мълчал само и чакал да види как ще се нареди.
Минало седмица, минало две, той само хляб яде, само хляб. никаква храна не му дават. И по едно време му казват: „Ти си измъчен много, изгладнял, изтормозен." - „Абе - дошло му на ума - защо не отида аз до Изгрева, да си измисля някаква работа, да отида при Учителя." Наистина намислил една командировка, отива в София при военните и оттам - хайде при Учителя. Отива и разказва всичко на Учителя. „Учителю, тъй и тъй, гладувам. Петнайсет деня вече само хляб, само хляб и вода и бърка корема." Тогава Учителят помълчал малко и му рекъл: „Ще се нареди." Не казал като мене: „Ще се нареди, ама да видим как ще се нареди." Той мълчал само и чакал да види как ще се нареди. Връща се и се успокоява, че ще се нареди. Един ден, казва, съм си свършил канцеларската работа, самичък работех в канцеларията и съм се допрял така до вратата и чакам, хем съм се греял на слънце, хем гледам така, почивам си. В туй време пристига един файтон, в него една гранд-дама, хе-е с монокъл и др. работи. Спира файтонът, снема й файтонджията 2-3 куфара, големи, и ги остави и си заминава. Тя. жената се оглежда наляво-надясно, да види кой да й помогне да пренесе куфарите.
към текста >>

55. 08 - 25. НАКАЗАНИЕТО ЗА БОГОХУЛСТВО

В царсттвото на спомените с Учителя Дънов от Изгрева. Георги Събев

През 1932 година един от началниците на Обществената безопасност, не му помня името, но Учителят му казал, след като той го разпитвал и му се заканвал нещо, Учителят му казал: „Аз след пет минути ще бъда свободен, а ти след три месеца ще пострадаш от два куршума в корема." Всичко се изпълнило тъй, както било казано.
" Малко по-късно дойдоха туристи и донесоха вестници от София, от които научихме, че секретарят на синода, този, който беше попречил за събора, е умрял внезапно." Разказала сестра Милева. Не само горният случай, а преди него и след него можем да изредим много случаи, когато ония, които се пречили на Божието дело, са платили с живота си. Така е било с всички, които са използвали служебното си положение да пречат на Божието дело, проповядвано от Учителя на Бялото Братство. Можем в тоя смисъл да разкажем много случаи, които на мен са ми разказвани. Трябва да кажа, че вече много имена съм забравил. През 1932 година един от началниците на Обществената безопасност, не му помня името, но Учителят му казал, след като той го разпитвал и му се заканвал нещо, Учителят му казал: „Аз след пет минути ще бъда свободен, а ти след три месеца ще пострадаш от два куршума в корема." Всичко се изпълнило тъй, както било казано. Втори случай: През 1943 година попът от Владая обявил война на Учителя. След два дена се поминал и на третия го погребали. Там, в Мърчаево, беше кметски наместник един брат Петър. Попът знаел, че той симпатизира на братството и като влязъл Петър в кръчмата, вечерта, преди да си отиде в къщи, поискал да пие една лимонада и да се види с хората. В туй време попът, който бил седнал с един общински човек от Владая казал: „Да кажеш на кмета да каже на вашия Учител, че аз му обявявам война." Той не обърнал внимание, продължавал да си пие лимонадата.
към текста >>

56. 08 - 34. КОЛОНИЯТА В МЪГЛИЖ.

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

От корем умирам.
- Какво ти е, чедо? Къде те боли? Ти кажи ми само. Бог ще се смили. Ох, боли ме, лелко. От корем умирам. Как аз ще осъмна? Сили не намирам. Лелка го помилва, стопли и прегърна. Болката кат жива сякаш се отвърна. И заспа Стоянчо на нейния скут, а тя без сън остана за малкия тук.
към текста >>

57. 09 - 16. ДВЕТЕ ПРЕДСКАЗАНИЯ /СЛЕД ПЕТ МИНУТИ ЩЕ БЪДА СВОБОДЕН/

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

Аз след пет минути ще бъда свободен, а ти след три месеца ще пострадаш от два куршума в корема." И докато още говорели, телефонът позвънил, началникът вдига слушалката и получава заповед веднага да освободи г-н Дънов.
Началникът, който водел следствието, започнал разпита с груб тон. Обърнал се към Учителя и го пита: „Трите ви имена? " Учителят мълчал. Това раздразнило самозабравилия се началник и той взел да заплашва. Учителят станал, развъртял бастуна си и казал: „Вие знаете ли с кого имате работа? Аз след пет минути ще бъда свободен, а ти след три месеца ще пострадаш от два куршума в корема." И докато още говорели, телефонът позвънил, началникът вдига слушалката и получава заповед веднага да освободи г-н Дънов. Откъде е било заповядано, ние не знаем, но заповедта веднага била изпълнена. Щом началникът слага слушалката, става, покланя се на Учителя и вече със съвсем любезен тон му казва: „Свободен сте. Извинявайте." Брат Симеонов разказал на колегите си тоя случай за двете предсказания, едното от които се изпълнило веднага, а за другото трябвало да се чака три месеца. Никой не забелязал как се минали три месеца, когато една жена с черен воал отишла в съда, за да вади документи вьв връзка със смъртта на покойния си съпруг. Оказало се, че това е съпругата на оня началник, който бе заплашвал Учителя, а след пет минути бе го освободил.
към текста >>

Когато разбрали, че това е жената на убития началник, припомнили си за предсказанието и я попитали: „Госпожо, много се извиняваме, но позволете ни да ви попитаме нещо." - „Кажете какво обичате." - „Ако обичате да ни кажете някои подробности около смъртта на вашия съпруг." - „Мъжът ми пътувал с лека кола извън града и на един завой се стреля върху него и го улучват два куршума в корема, от които последва смъртта му."
Откъде е било заповядано, ние не знаем, но заповедта веднага била изпълнена. Щом началникът слага слушалката, става, покланя се на Учителя и вече със съвсем любезен тон му казва: „Свободен сте. Извинявайте." Брат Симеонов разказал на колегите си тоя случай за двете предсказания, едното от които се изпълнило веднага, а за другото трябвало да се чака три месеца. Никой не забелязал как се минали три месеца, когато една жена с черен воал отишла в съда, за да вади документи вьв връзка със смъртта на покойния си съпруг. Оказало се, че това е съпругата на оня началник, който бе заплашвал Учителя, а след пет минути бе го освободил. Когато разбрали, че това е жената на убития началник, припомнили си за предсказанието и я попитали: „Госпожо, много се извиняваме, но позволете ни да ви попитаме нещо." - „Кажете какво обичате." - „Ако обичате да ни кажете някои подробности около смъртта на вашия съпруг." - „Мъжът ми пътувал с лека кола извън града и на един завой се стреля върху него и го улучват два куршума в корема, от които последва смъртта му."
към текста >>

58. 09 - 56. СТОПИЛА СЕ БУЦАТА В КОРЕМА

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

56. СТОПИЛА СЕ БУЦАТА В КОРЕМА Нашият приятел агроном Крюгер с любов и преданост си вършел работата.
56. СТОПИЛА СЕ БУЦАТА В КОРЕМА Нашият приятел агроном Крюгер с любов и преданост си вършел работата. Той бе от село Вранестена Радомирско. Един ден, за благодарност на усърдието му в работата, получава заповед за преместване От този ден нещо като буца се свила в корема му и не му давала покой. Загубил охота за ядене и пиене. Нищо не ядял. Баща му, като видял това положение, решил да иде при Учителя за съвет.
към текста >>

Един ден, за благодарност на усърдието му в работата, получава заповед за преместване От този ден нещо като буца се свила в корема му и не му давала покой.
56. СТОПИЛА СЕ БУЦАТА В КОРЕМА Нашият приятел агроном Крюгер с любов и преданост си вършел работата. Той бе от село Вранестена Радомирско. Един ден, за благодарност на усърдието му в работата, получава заповед за преместване От този ден нещо като буца се свила в корема му и не му давала покой. Загубил охота за ядене и пиене. Нищо не ядял. Баща му, като видял това положение, решил да иде при Учителя за съвет. Отива в София, на Изгрева, при Учителя, който го пратил при едно лице в Министерството на земеделието и работата се оправила. Заповедта за преместването била отменена.
към текста >>

59. 09 - 58. ИЗПИТНА СМЕЛОСТТА

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

Когато дойдох до покрайнините на селото, неочаквано ни нападна глутница вълци, около 14-15, от които 5-6 се хвърлиха към шията на коня, други 5-6 към корема, а останалите - към опашката на коня.
За да нямам възможност да употребя оръжието, същото бях сложил на колана на панталона под куртката, шинела и мушамата. От Кеманлар до село Подайва е осем километра. Времето беше толкова лошо, че не можах да се ориентирам и ватова бях отпуснал юздата напълно. Конят знаеше пътя и той водеше. Това разстояние го взех за четири часа, когато обикновено с тоя силен кон пътувах по 10-.12 километра в час. Когато дойдох до покрайнините на селото, неочаквано ни нападна глутница вълци, около 14-15, от които 5-6 се хвърлиха към шията на коня, други 5-6 към корема, а останалите - към опашката на коня. Нападението бе от дясната страна. Мигновено конят отскочи в обратната страна, като аз едва успях да се хвана за седлото и да се задържа. От това внезапно и силно преживяване бях се поразколебал и потеглих за нощуване към одаята, но конят се възпротиви и потегли към щаба на подучастъка. Тогава аз отстъпих и казах на коня: „Ти си по-умен. Хайде ще вървим, че каквото Бог даде." В този момент се ободрих, дойдоха ми сили и продължих пътя.
към текста >>

60. 09 - 142. КЪДЕ СА ПАРИТЕ

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

Събличай се и лягай по корем на пода.
От него се искало да признае, че той взел парите. Но как да признае, като не ги е взел, Затворили го в една стая - стая за разпит. Там имало един атлет, да го наречем Голиат, съблечен по фланела и с гумен камшик. Готов. „Ще признаеш ли? " - „Как да призная, като никакви пари не съм видял, нито съм взел." - „Сега, сега ще признаеш всичко", му казал Голиат. Събличай се и лягай по корем на пода. Легнал брата на пода и отправил искрен зов към Учителя за помощ. Голиат замахнал с бича, но видял, че нечия ръка хванала ръката му. В същия момент потекло струя от искри от бича. Изплашил се Голиат и казал на брата сърдито: „Ставай, обличай се и си отивай." По този начин брат Теню бил изгонен от участъка. Поражда се въпросът дали е трябвало брат Теню да тича подир каруцата, за да им дава намереното портмоне.
към текста >>

61. 09 - 185. КАК СИ ИЗЛЕКУВАХ КОЛЕНЕТЕ

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

Легнах на него по корем, като допрях коленете си до нагретия камък, лежах и се молех тъй: "Моля ви се.
Там някога било храм на Орфеевата школа. Знам, че това място е особено. Една постоянна тишина и покой владеят там. Там рядко слизат туристи, поради стръмнините, които го обграждат. Намерих един голям плосък камък, лежащ на земята, обърнат към юг, хубаво нагрят от юлското слънце. Легнах на него по корем, като допрях коленете си до нагретия камък, лежах и се молех тъй: "Моля ви се. братя, невидими помощници, помогнете ми, излекувайте болните ми колене..." Аз, която много трудно заспивам, неусетно съм заспала. Колко бях спала на камъка, не знам, но когато станах от камъка, вече нямаше ни помен от онова, което бе ме мъчило дълги години. Разказала: Мария Златева. 26 септември 1965 година
към текста >>

62. 09 - 191. БЕЗЛИЧНА КАРТА

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

Ще си правиш лек масаж на коремната област с намокрена дясна ръка в студена вода." Визитата свърши.
Аз седнах, но в същия миг като че ми се зави свят, като че потънах в някаква бездна. Колко време бе минало, не зная, но по едно време Учителят ме попита: „Какво има? " Тогава дойдох на себе си и взех да му разправям за болестта си. Учителят, след като ме изслуша търпеливо, ми каза: „Няма нищо. Всичко ще мине. Ще си правиш лек масаж на коремната област с намокрена дясна ръка в студена вода." Визитата свърши. Станах, целунах му ръка и си излязох. След като пристигнах в Ямбол, пак отидох на лекар, който ме прегледа и предписа лекарство. Отидох до аптеката, купих лекарствата и си тръгнах за дома. Но изведнъж ми дойде едно силно внушение отвътре: „Защо ти са тия боклуци? Хвърли ги." И аз веднага ги хвърлих на улицата.
към текста >>

63. 09 - 221. ИЗЛЕКУВАН ОТ ПРОСТУДА

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

Второ: Полагаха ме във вана с гореща вода при 37 градуса, в която да стоя около петнадесет минути, придружено с обтриване на коремната област.
Моята жена всяка сутрин носеше череши на Учителя, от най-хубавите, като се осведомяваше от него за моето състояние. Една сутрин, като отива пак да занесе череши, сестрите я посрещат още отвън радостни и засмени, като й казват, че тази сутрин Учителят им казал: „Братът беше пътник, но го върнахме." Тези думи са казани по време на закуската. След това той изпраща д-р Иван Жеков и ме подложиха на изпотяване по следния начин: Поставиха ме на гръб, а от двете ми страни по две силно нагряти тухли, а отгоре покрит с одеяла. Скоро почна изобилно изпотяване и преобличане в продължение на няколко часа, след което аз получих едно значително успокоение. Това бе първото. Второ: Полагаха ме във вана с гореща вода при 37 градуса, в която да стоя около петнадесет минути, придружено с обтриване на коремната област. Още след втората баня ми дойде сън, даже задрямах във ваната. Това лечение с вана продължи около 15-20 дни. Братството устрои излет до Ташли-тепе, заедно с Учителя. Заведоха ме с каруца там. След това здравето ми бързо взе да се възстановява и аз вече можех да ходя с помощта на бастун и почнах работа.
към текста >>

64. 09 - 361. ПАНЕВРИТМИЯТА ЛЕКУВА

Бялото Братство в град Ямбол. Спомени на Мария Тодорова Попова.

Един лост го удря в корема и става пукване на бъбрека.
Срещна се той с Учителя и с някои братя и сестри и това познанство му помогна още по-здраво да се приобщи към новите идеи, към Учението. Георги бе работлив и сръчен. Техниката му се отдаваше. Той и тук се прояви като крайно честен и справедлив. Един ден с Георги става злополука. Един лост го удря в корема и става пукване на бъбрека. Той веднага губи съзнание. Но не стига това, а върху му се събарят сандъци със стока. Веднага го отнесли в болницата, а един работник дойде у дома да ни съобщи за станалата тежка злополука. Отидох в болницата и го намерих в една малка стая с други тежкоболни. Той беше в безсъзнание.
към текста >>

На корема се налагаше лед, за да спре кръвоизлива.
Но не стига това, а върху му се събарят сандъци със стока. Веднага го отнесли в болницата, а един работник дойде у дома да ни съобщи за станалата тежка злополука. Отидох в болницата и го намерих в една малка стая с други тежкоболни. Той беше в безсъзнание. Лекарите установили, че има пукнат бъбрек със силен кръвоизлив. На корема се налагаше лед, за да спре кръвоизлива. Казаха още, че впоследствие може да се открие друго вътрешно нараняване. Лекарите ми наредиха да го пазя, да не се мърда, за да спре кръвоизливът. Занизаха се тъжни и мъчителни минути, часове. Кръвта се съсири и кръвоизливът спря. Болният дойде в съзнание, като ме видя и ме попита къде се намира.
към текста >>

Като каза това, Георги започна да се пипа и натиска корема си, да ми уверява, че е здрав.
„Операцията е сполучлива и лечението е свършено. Сега вече си здрав.,,След като ми каза това, отново ме понесе на крилата си светкавично надолу. И така минахме третото, второто, първото небе. Събудих се и се виждам в тялото си на кревата, но вече бодър, весел, здрав. Ето сега вече никъде не ме боли. Като каза това, Георги започна да се пипа и натиска корема си, да ми уверява, че е здрав. Аз се съгласих с всичко и благодарих на Бога за необикновеното излекуване на моя сестреник. Часът беше към полунощ и ние решихме малко да поспим, да си починем. Но преди да заспим, Георги ми каза, че утре ще си ходи дома. Като се разсъмна, той каза на лекаря, че иска да го изпишат. Лекарят отначало прие това за шега, но като видя, че Георги настоява, му каза, че единият му бъбрек е пукнат, а другият натъртен, и че положението му е сериозно.
към текста >>

65. 19 - 00. ВЪНШНИЯТ И ВЪТРЕШЕН ЧОВЕК

Бялото Братство в град Ямбол. Георги Радев Дюлгеров. Как намерих и познах Учителя.

Имаше три момчета, които едно след друго си заминаха, а тя беше почти винаги на легло с три тумора в коремната област.
Освен на обикновените събрания, събирахме се и у дома, като канехме и външни хора. Обикновено избирахме една тема, един я разработваше, а всеки, каквото знаеше, допълваше. На нашите сбирки идваха и анархисти, и комунисти и понякога възникваха оживени спорове. Четвъртъчните женски събрания се провеждаха в дома на Стела Марангозова. Тази достолепна сестра изплащаше тежка карма. Имаше три момчета, които едно след друго си заминаха, а тя беше почти винаги на легло с три тумора в коремната област. Учителят беше предложил да разсрочи кармата й, но тя отказа. Пропуснах да отбележа, че по време на моето следване брат Боян Боев беше учител в гимназията в Панагюрище. За да живея по-дълго време в Изгревска атмосфера, пожелах годината на стажа да прекарам там. Там се запознах със семейство Чуклеви, където се хранехме на обяд с брат Боев на пансионатни начала. Наш ученик беше и Тодор Симеонов, който по-късно учителства една година в Ямбол.
към текста >>

66. 23 - 12. ЛЕЧИТЕЛСТВОТО НА УЧИТЕЛЯ

12. ЛЕЧИТЕЛСТВОТО НА УЧИТЕЛЯ През 1934 година сестра ми се разболя, получи силни болки в корема.
12. ЛЕЧИТЕЛСТВОТО НА УЧИТЕЛЯ През 1934 година сестра ми се разболя, получи силни болки в корема. Викат лекар, взема лекарства, но болките се увеличават. Лекарите правят консулт, но резултат няма. Тогава баща ми се качва на влака и отива при Учителя. Той го посреща и му казва: „Нещо си напечен, идваш ни в това, ни в онова време," Тогава баща ми му обяснява и Учителят казал: „Нищо не познали докторите, ще й мине. Сега тръгвай оттук и без да се спираш, за да свариш влака.
към текста >>

67. IV.15 август, неделя

Записал: ПЕТКО ГУМНЕРОВ

ТОМ 11

Крокодилите, например, ги гълтат, но винаги жабчетата прояждат корема им.
Ако ви лапне светът, хората около вас нека ви лапнат, вие сами не се показвайте за добри. И този или тези, които ще лапнат един добър човек, има да си патят. Голям е рискът в изпитанието на този, който иска да лапне и унищожи един добър човек. Това е подобно на следното. В река Нил живеят едни жабчета, които при опасност се така сгушват, че образуват острота, па и да ги лапне някое животно, прояжда стомаха му, та те се избавят, а животното, което ги е погълнало, се извръща и умира. Крокодилите, например, ги гълтат, но винаги жабчетата прояждат корема им. Така става с всеки, който се опита да погълне един добър човек, който повидимому е малък, но си плаща онзи, който рече да го закачи без причина. После, забележително е другото: в турско време, разказват, всеки българин, който е бъхтал турчин, винаги турчинът му е ставал приятел. Плътта, светът и дяволът - в тия три неща се проявява нашият враг. Така плътта е жената на дявола, дяволът е мъжът на плътта. Светът, това са синовете, които са родили плътта и дяволът.
към текста >>

68. IV.ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА през 1914 година (10-18 август) ТЪРНОВО

Записал: ДИМИТЪР ГОЛОВ

ТОМ 11

Това, което са ни взели, е едно жабче, което ще прояде корема на тези, които са го глътнали, също както онези жабчета в реката Нил, които прояждат корема на крокодила, който ги е погълнал.
А пък ние трябва да повдигнем вибрациите на света, защото ако не сторим това, ние ще страдаме. Така е свързал Господ всинца ни с другите хора. Христос е тука и аз бих желал да се отворят вашите очи. Постоянно се оплакват българите, че всичко им било взето. То е въпрос. Това, което са ни взели, е едно жабче, което ще прояде корема на тези, които са го глътнали, също както онези жабчета в реката Нил, които прояждат корема на крокодила, който ги е погълнал. Опасно е да се узурпира нещо, което Христос е дал. Цяла Европа глътна каквото глътна от даденото на българите от Христа, но сега тази вражда излиза навън, защото Христос ги хвана на местопрестъплението. По този начин Христос иде да съди света и тази съдба е вече неотменима. След тая съдба чакаме възкресението - новото тяло, когато мъжете и жените ще бъдат свободни както в райската градина. След смъртта Си Христос се чисти 40 деня, а вие за да се очистите, ще ви са нужни от 24 часа до 40 години и най-много след 40 години всички ще бъдете очистени.
към текста >>

69. НАРЯД за 1916 година

Летопис Вергилий Кръстев

ТОМ 11

Аз съм чел много работи философски и всякой ден ги проверявам и някога съм се хващал за корема да се смея.
" Онзи отговаря: „Имам пред себе си едно платно, което на някои места е малко грапавичко. Купил си го отнякъде." Художникът му казва: „Ти си простак, ти нищо не разбираш." И двамата са прости. Простак е художникът, че не разбира, какво този човек очи няма. Няма условия да го разбере. Когато дойде едно висше същество при нас, то трябва да имаме възможност да разбираме вътрешната същност на нещата. Аз съм чел много работи философски и всякой ден ги проверявам и някога съм се хващал за корема да се смея. Някои философи са слепи. Пипат и говорят: „Този свят е едно платно с малко грапавинки, с малко страдания. Глупави са всички хора." - Прав си, му казвам, но тези заключения са само твои. Светът е повече от едно платно, повече от известни издигнатини и вдлъбнатини. „Свет" е една отлична дума.
към текста >>

Един човек с дебел корем, като заболее от тифус, ще спадне и му казват: „Горкият човек!
Какво става сега в света е много ясно. Господ формирува един нов свят. Какво ще стане с България? Положението на България ще бъде много по-добро, отколкото сега. С всички народи в Европа ще бъде много по-добре, отколкото сега. Един човек с дебел корем, като заболее от тифус, ще спадне и му казват: „Горкият човек! " Но всъщност сега е човек, по-рано не беше човек. Тая война ни лекува от една болест. Всички народи са болни. Господ ще ни излекува. Тези, които умират сега болни, пак ще възкръснат, тъй както листата, които капят, но които новият желъд пак ще възкреси.
към текста >>

70. Наряди за 1947 г.

Той е видял насън голяма статуя, чиято глава била от злато, гърдите от сребро, коремът от мед, бедрата от желязо, а краката долу съставени от смес от глина и желязо.
Невидимият свят ръководи събитията. Всичко е в Неговите ръце. Там, дето има противоречия, мистикът не вижда противоречия, защото разумната природа, великото Провидение, превръща всичко на добро. Но човек трябва да има голяма светлина отвътре, за да не вижда противоречия в света. Данаил, един от древните знаменити пророци, е разтълкувал съня на вавилонския цар Навуходоносор. Той е видял насън голяма статуя, чиято глава била от злато, гърдите от сребро, коремът от мед, бедрата от желязо, а краката долу съставени от смес от глина и желязо. Бил хвърлен един камък, който ударил краката на статуята. Краката се строшили и цялата статуя паднала и се разрушила. А камъкът пораснал и изпълнил цялата земя. Разните части на тази статуя, казва Учителят, са разните епохи, през които е минало човечеството. Краката, съставени от глина и желязо, представят днешната епоха, а камъкът, който строшава статуята, е новата вълна, която влиза днес в човешката култура.
към текста >>

71. 9. КОЙТО НАМИГНУВА

Който има воля, ще я упражнява не по скамейките, а на ревматизма, или когато ви боли корем.
Който смущава другите, той се изпъжда вън. Ако вие не изпълнявате това, което ви учат, ще ви изпъдят, за да дойдат други, които искат да слушат и изпълняват. Сега в духовно отношение аз често ви чувам, че биете скамейки. Наука не може така. Не се ползувайте с биенето на скамейките вътре в училище. Който има воля, ще я упражнява не по скамейките, а на ревматизма, или когато ви боли корем. Турете у вас чистите си мисли, за да видите каква сила имат чистите влияния. Ако вие се подвижите само 1/100 000 000 част от милиметъра, то е много нещо. Не мислете, че като започнете с това учение, изведнъж ще направите нещо много. Аз ще считам голям прогрес, ако само 1/100 000 000 част от милиметъра успеете. И това е един прогрес.
към текста >>

72. 18. РАБОТЕТЕ С ЛЮБОВ

Корем ви боли, глава ви боли, това са естествени начини за концентриране на мисълта.
Когато позирате, нали позирате толкова, колкото вие искате? Така трябва да постъпвате и в живота. Понеже не сте научили още закона на концентрирането, Невидимият свят си служи с негативен начин, за да развие у вас концентриране. Когато намразите някого, не го обичате, вие го носите в себе си и по този начин се концентрирате. Друг път ви дойде някоя болка, излезе ви някой цирей, концентрирате се. Корем ви боли, глава ви боли, това са естествени начини за концентриране на мисълта. Дойде ли случай да обичате някого, вие се разсейвате, не можете да се концентрирате. При концентрирането умът трябва да се постави на мястото си и всички хубави желания да се отделят от лошите. Като работите над себе си, всеки ден ще развивате нещо за душата си. Каквото извършите, не се бойте! Не мислете, че е дефицит.
към текста >>

73. 23. ПРИЛОЖЕНИЕ

Ако някоя вечер, след като преядете, ви е тежко на корема, били ли сте полезни на себе си, на вашия стомах?
Това, което проявявате, това е. Вие искате да служите, да сте полезни на човечеството. Как ще бъдете полезни? Туй, за което искате да служите на другите, били ли сте полезни на себе си? Аз ви питам: Кой от вас е бил полезен на себе си, но в правата смисъл? Ако някоя вечер, след като преядете, ви е тежко на корема, били ли сте полезни на себе си, на вашия стомах? Ако някой ден се смутите и главата ви се развълнува, били ли сте справедливи спрямо вашия ум? Ако се отчаете, били ли сте справедливи спрямо вашето сърце? Ако обещаете и не изпълните, били ли сте справедливи спрямо вашата воля? Човек, който не е полезен спрямо своето сърце, спрямо своя ум и спрямо своята воля, не може да служи на Бога. Законът е такъв!
към текста >>

74. 29. ВЯРАТА КАТО ЗАКОН

а. Значи, ако туриш една линийка на корема на г, става а.
Това на какво прилича още? (- На поливалник, на лейка.) Чашата е един символ. Не се смущавайте. Аз не искам да ви оплета, че да не знаете, не, но искам да ви покажа, че символите могат да се превърнат. Един символ може да се превърне, (фиг.29.3) Това какво става? а. Значи, ако туриш една линийка на корема на г, става а. Значи, като съединиш двете букви г и С на едно място, се образува а. Щом те се кръстосат, ти си научил първата буква. За да научиш втората буква, какво трябва да бъдеш? б-значи трябва да туриш някаква основа, темел, някъде да се хванеш. Първото показва, че имаш семе, а второто показва, че си посял семето и поникнало в земята.
към текста >>

75. 3. ФИЗИЧЕСКИЯТ И ДУХОВНИЯТ ЧОВЕК

Втори урок от Учителя

Беседа държана на 25 април 1923 г. сряда от 3.30 до 10.30 часа сутринта

Едната вода, като че е паднал камък на корема ти, а другата те разтваря.
Понеже нас ни интересува сега формата повече, отколкото съдържанието, аз наричам съвременния свят свят на скелети: кост до кост, правилно свързани, ръцете, краката турени на място, тъй систематически наместени, но те са все голи кости, мъртви кости, няма живот вътре. Някой говори за морал, но това са все мъртви кости, няма живот. И която глава пипнеш, все няма живот, смърдеж навсякъде. Има такива варовити извори, че като пиеш от тях, стане ти тежко. А и друго: минеш при някой хубав балкански извор, пиеш, гърлото ти се намаже като с масло, стане ти леко на стомаха, като че тази вода е проникнала навсякъде. Едната вода, като че е паднал камък на корема ти, а другата те разтваря. Сега ще пиете хубава вода! (Учителят държи пръста си заканително.) Вечерно време на маскарад няма да ходите! Чуждите неща няма да бутате - едно от правилата. Послушанието, то значи човек да бъде доволен от малкото, от туй, което има. Човешката лудория край няма.
към текста >>

76. МЕТОДИ И НАСЪРЧЕНИЯ ЗА ВЪНШНО И ВЪТРЕШНО ХАРМОНИЗИРАНЕ МЕЖДУ 10-ТЕ И ВСЯКА ЗА СЕБЕ СИ

Взел си нивата и къщата на някоя вдовица и след това те заболи корема.
Обичаш да угаждаш много на себе си, имаш опасност да заболее стомахът ти. Обичаш да се гневиш, ще дойде запичане. Често, обещаеш нещо, не го направиш, друго, трето, обещаваш много работи, не ги направиш, ще дойде главоболието. И тъй, всичките физически болести, които се явяват днес, имат духовно произхождение. Щом намериш причината, ще се възстанови равновесие, ще се възстанови хармония. Взел си нивата и къщата на някоя вдовица и след това те заболи корема. Аз не мога да лекувам корема ти, освен ако повърнеш нивата и къщата на тази вдовица. Върнеш ли ги, веднага болестта ти изчезва. Написал си една книга, която заблуждава хората, веднага се явява у теб главоболие. Изповядай се, напише друга книга и главоболието ти ще изчезне. Това са методи в школата, обяснения, но за да се приложат те изисква се много нещо.
към текста >>

Аз не мога да лекувам корема ти, освен ако повърнеш нивата и къщата на тази вдовица.
Обичаш да се гневиш, ще дойде запичане. Често, обещаеш нещо, не го направиш, друго, трето, обещаваш много работи, не ги направиш, ще дойде главоболието. И тъй, всичките физически болести, които се явяват днес, имат духовно произхождение. Щом намериш причината, ще се възстанови равновесие, ще се възстанови хармония. Взел си нивата и къщата на някоя вдовица и след това те заболи корема. Аз не мога да лекувам корема ти, освен ако повърнеш нивата и къщата на тази вдовица. Върнеш ли ги, веднага болестта ти изчезва. Написал си една книга, която заблуждава хората, веднага се явява у теб главоболие. Изповядай се, напише друга книга и главоболието ти ще изчезне. Това са методи в школата, обяснения, но за да се приложат те изисква се много нещо. Сега няма да остарявате преждевременно.
към текста >>

77. 29. ИЗБЕГНАТО ПРЕМЕЖДИЕ

Паша Теодорова

Най-малко щях да се търкалям по корема си и най-после с лице, глава и чело, нос на долната площадка.
Стоя права и си мисля: Какво стана? Кой ми е вързал краката? Ако не бях полетяла, какво щеше да стане? Непременно щях да падна от горната площадка на долната. Как щях да падна? Най-малко щях да се търкалям по корема си и най-после с лице, глава и чело, нос на долната площадка. Това е може би най-малкото, което аз предполагах, че можеше да стане. А какво друго можеше да се случи при такова падане, не зная. До втората площадка имаше отворена врата, която при едно падане можеше да усложни положението. Обаче опасността беше избегната, премеждието се избегна. Как стана това?
към текста >>

78. 19. ДУХОВНАТА СЕСТРА И ЛЪЖЕБРАТЯТА

Гена Папазова

Магдалина Стефанова Григорова

Тя се наду като мехур, коремът се наду.
И когато аз бях при Христов, те идваха до последните дни на Христов, те идваха. След това или може би същият ден пристига Мика (Мария Тодорова) и вика: „Чувай, Гена, стягай се, защото сънувах, че аз и Борис и Паша сме на прелеза на гара Пионер. Минава Учителят с една кола и Савка Керемидчиева в нея. Отвори колата и казва: „Паша, заповядай", а ние с Борис останахме наскърбени, как тъй той взема само Паша, пък нас ни оставя. После разбрах какво е и идвам да ти кажа." Викам: „Аз също имам предупреждение, не се безпокой." Та те бяха много внимателни, защото изглеждането на един болен човек е тежка работа, макар че Пашунка страдаше от сърце. Тя се наду като мехур, коремът се наду. В.К.: Имала е асцит. Г.П.: Не го разбирам на ваш медицински език какво значи. Знам, че се наду и на няколко пъти тя се освобождаваше с масово уриниране, изобилно, като порой ей така се изтича от нея. Казвам ви това, мен толкова ми беше естествено всичко, грижите към нея толкова леко, толкова естествени, че не го споменавам като трудност сега, но това иска здрави ръце, здрав човек, вероятно те са видяли, че аз съм най-подходяща, че макар че Станка е там, разбирате ли? В.К.: Те нямаше да могат да я изгледат докрай.
към текста >>

79. 2. КОЙ Е ХИРУРГЪТ

Магдалина Стефанова Григорова

2. КОЙ Е ХИРУРГЪТ Сестра Донка Кънева от Стара Загора ми разказваше следния случай: В беседа Учителят казал: „Тук в салона има една сестра, в корема на която се е вмъкнал един тъмен дух и не иска да излезе.
2. КОЙ Е ХИРУРГЪТ Сестра Донка Кънева от Стара Загора ми разказваше следния случай: В беседа Учителят казал: „Тук в салона има една сестра, в корема на която се е вмъкнал един тъмен дух и не иска да излезе. Понеже вярата на тази сестра е доста слаба, затова ще играе ножът." След време тази сестра отива на операция в клиниката на д-р Варкони. Преди да й поставят упойката, тя има видение. Учителят й се явява зад гърба на д-р Варкони, до дясното му рамо в бяла престилка и с бяла хирургическа шапка на главата. След операцията д-р Варкони се явява при сестрата и казва: „Всичко мина успешно, но не мога да разбера защо имах чувството, че аз не оперирам, а някой друг вместо мен движеше скалпела в ръката ми." Сестрата му казала за видението с Учителя, а д-р Варкони се е познавал с Него. Става му ясно, че успешната операция е извършена от Учителя чрез него.
към текста >>

80. 9. ИСТИНСКИЯТ ЛЕКАР

Учителят Петър Дънов Беседи протоколи и разговори пред ръководителите на братските кръжоци в България 1923 год. - 1930 год.

На посещение при Учителя сестра Паша вижда, че Той е със силно издут корем.
9. ИСТИНСКИЯТ ЛЕКАР Сестра Наталия Чакова ми е казвала, че стенографката на Учителя Паша Теодорова лично е разправяла случая. На посещение при Учителя сестра Паша вижда, че Той е със силно издут корем. Станало й много неудобно и си извила главата встрани. А Учителят казал: „Е, да, в момента помагам на една бременна да роди." Това е пример за помощ от разстояние. Учителят казва: „Истинският лекар е този, който само като те погледне в очите и болестта веднага изчезва, независимо от това, дали е тя злокачествено нелечима." Такъв пример съм слушала за сестра Дора Карастоянова от нейната рождена сестра Анастасийка. В млада възраст месечният цикъл на сестра Дора протичал с непоносими болки. Сестра й Анастасийка казала: „Ще отидем при Учителя." Учителят погледнал сестра Дора в очите и казал: „Почакайте тук." Отива в Горницата и донася една много мъничка таблетка, разделена на три микроскопични парченца.
към текста >>

81. IV. РАБОТА С ТРИЪГЪЛНИКА ОТ ТРИ СЕСТРИ В ДУХОВНАТА ГРУПА.РАЗГОВОРИ С УЧИТЕЛЯ ЗАПИСАНИ ОТ ТЕРЕЗА КЕРЕМИДЧИЕВА

ТОМ 14

Който зачева злото, то ще му прояде корема.
Умът и окото имат свои прозорец. Много положения сме взели в света, които не са верни, а ние си казваме, че то е правото. Ти може да се защитиш, но то не е Божествено. Да търпиш е по- голяма сила, отколкото да воюваш с нож. Сега крайните елементи съзнават, че за да се противи човек на злото се иска воля. Който зачева злото, то ще му прояде корема. Човек в каквото и положение да бъде, да си каже: „Такава е волята Божия! " Не размъщаите Божието съзнание. Велика е Божествената школа. Да няма пукнатини в съзнанието. В растенето едно същество, като минава от едно положение в друго, изпуща светлина, та засяга по-висшите същества.
към текста >>

82. БЕСЕДИ на Учителят Дънов пред ръководителите на братските кръжоци в страната 1923 година

ТОМ 14

Само здравите хора стават когато слънцето изгрее, а болните лежат на гърба си, на корема си, на едната си страна.
Ще повторя 14 стих: „Подир това намери го Исус в храма и рече му: Ето сега стана ти здрав; не съгрешавай вече, да ти не стане нещо по-лошо" Грешките идат от непослушанието. Грешка има когато философът престане да учи; когато човек престане да диша, престава да живее. Има известни процеси, които като престанат идат известни последствия. Ще ви представя един велик закон, който трябва да турите като основа за вашата бъдеща деятелност. Слънцето много пъти може да изгрява. Само здравите хора стават когато слънцето изгрее, а болните лежат на гърба си, на корема си, на едната си страна. Те лежат, а здравите се ползуват. Болните могат да ги изнесат на слънце, да ги внесат, пак да ги изнесат и т. н. Мнозина казват: „Да дойде Господ". Питам: Здрав ли си? Кога дойде Господ ще излезеш да го посрещнеш, ако си здрав; ако си болен ще чакаш други да те изнесат - я Го видиш, я не.
към текста >>

След като те заболи корема не можеш да го правиш, ще мислиш за корема си.
Приготовлявам ви за него. Можете тази година да повторите от старите наряди. Тези наряди са за развитие на известни способности, но наряда може да ви служи и за спънка. Не всякога можете да правите наряд. Като си се наял добре не можеш да го правиш. След като те заболи корема не можеш да го правиш, ще мислиш за корема си. Като имаш да изплатиш полици, ще мислиш за полиците. За наряда трябва особено време. Забелязал съм следното. Един от вас казва: „Аз мога да си поспя 20 минути". Забелязах някои работи в Стара Загора, Бургас, Варна и пр.
към текста >>

83. 7. ПЪРВА СРЕЩА С УЧИТЕЛЯ

Жечо Панайотов

Учителят ми даде прости напътвания - да правя на ден 2-3 пъти коремообтривни бани с топла вода и с двете ръце да се обтрива корема.
Дойде при нас Учителя и майка ми му каза, че желае да направи своето изследване за мен. Като седнах на стола той малко ми попипа главата и каза на майка ми само това: „Той е привързан и обича семейството си". Може да има и друг разговор, който не си спомням. През това време страдах от възпаление на очите, но някакво лекуване не предприемах. Трябва да се е знаело, че Учителят и лекувал, затова майка ми го попита как да се излекувам. Учителят ми даде прости напътвания - да правя на ден 2-3 пъти коремообтривни бани с топла вода и с двете ръце да се обтрива корема. Като приложих този режим за около един месец възпалението на очите ми премина. Тези са моите спомени от първата ми среща с Учителя. В деня, когато отивах при Учителя обръщах се към майка си с думите: „Тъй като отиваме при един велик човек, трябва да се обличаме в светлина, че да ме хареса". Майка ми отговори, че ще отидем такива, каквито сме. Не си обясняваше откъде ще дойде това разбиране за светлината.
към текста >>

84. 28. ЗАЩО СЕ ЧЕТАТ РОМАНИТЕ

Жечо Панайотов

Може да е имало и друга органическа причина, която Учителя разбра и предписа простият начин за лекуване - коремообтривна баня.
Обичах да чета много, види се по наследство от майка ми. Докато бях в Стралджа, при леля ми Анастасия, изчетох книгите от библиотеката на едно приятелско семейство - тогавашна художествена литература. След това, живеейки във второто роднинско семейство, открих един сандък с книги, оставени на съхранение в склада на свако Димитро. Тогава прочетох „Война и мир" от Толстой, „Клетниците" от Юго, годишни течения от списание „Художник" и други. Това пресилено четене на увлекателни книги са повредели очите ми. Може да е имало и друга органическа причина, която Учителя разбра и предписа простият начин за лекуване - коремообтривна баня. За оня период от живота ми, може да се отнасят думите на братската песен: „В мрак, тъмнина бе живота наш, но Слънцето на живота просия у нас и ний тръгнахме в пътя чист и свят за нас, свят за нас...." Няколко думи за случаят, който ме насочи към много четене, още като ученик в сливенската гимназия. Отивай един ден в училищната библиотека да си взема някоя книга. Разглеждам каталога, но не разбирам какво да взема. Насочих се към една, произволно, оказа се „Писма от моята мелница" от Анатол Франс. Там беше един мой съученик, който като видя книгата, каза - „Тази книга не е за тебе, дай ми я, а ти вземи друга".
към текста >>

85. 19. ДИШАНЕ, ПРАНА И ЕТЕРЕН ДВОЙНИК

Николай Дойнов

Диафрагмата, която разделя гръдната кухина от корема, слиза надолу, натиска стомаха, червата и другите коремни органи.
Само дълбокото дишане е пълноцено. Трябва да се прави разлика между плитко и дълбоко дишане. При плиткото дишане взема участие само горната част на белите дробове, само те се пълнят с пресен въздух. При плиткото дишане се явяват предразположения към заболяване. При дълбокото дишане горната част на белите дробове и целите дробове се пълнят с въздух. Диафрагмата, която разделя гръдната кухина от корема, слиза надолу, натиска стомаха, червата и другите коремни органи. Но тъй като те не могат да слезнат надолу отиват напред и затова при дълбокото дишане, при вдишване най-напред се надува корема и после гърдите. А при издишването, най-напред спада корема и тогава гърдите. Като дишате дълбоко да усещате вдигането и спадането на диафрагмата. Ние ще трябва да приемем, че дълбокото дишане има значение не само, че приема по-голямо количество въздух, но и затова, че при движението на диафрагмата тя леко масажира стомаха, червата и другите вътрешни органи, което е също от голяма полза. Човек трябва да свикне с дълбокото дишане, като прави всеки ден няколко упражнения за дълбоко дишане.
към текста >>

Но тъй като те не могат да слезнат надолу отиват напред и затова при дълбокото дишане, при вдишване най-напред се надува корема и после гърдите.
Трябва да се прави разлика между плитко и дълбоко дишане. При плиткото дишане взема участие само горната част на белите дробове, само те се пълнят с пресен въздух. При плиткото дишане се явяват предразположения към заболяване. При дълбокото дишане горната част на белите дробове и целите дробове се пълнят с въздух. Диафрагмата, която разделя гръдната кухина от корема, слиза надолу, натиска стомаха, червата и другите коремни органи. Но тъй като те не могат да слезнат надолу отиват напред и затова при дълбокото дишане, при вдишване най-напред се надува корема и после гърдите. А при издишването, най-напред спада корема и тогава гърдите. Като дишате дълбоко да усещате вдигането и спадането на диафрагмата. Ние ще трябва да приемем, че дълбокото дишане има значение не само, че приема по-голямо количество въздух, но и затова, че при движението на диафрагмата тя леко масажира стомаха, червата и другите вътрешни органи, което е също от голяма полза. Човек трябва да свикне с дълбокото дишане, като прави всеки ден няколко упражнения за дълбоко дишане. С течение на времето, белите дробове ще свикнат и през другото време на денонощието, когато не се правят упражненията, те ще продължават да дишат дълбоко.
към текста >>

А при издишването, най-напред спада корема и тогава гърдите.
При плиткото дишане взема участие само горната част на белите дробове, само те се пълнят с пресен въздух. При плиткото дишане се явяват предразположения към заболяване. При дълбокото дишане горната част на белите дробове и целите дробове се пълнят с въздух. Диафрагмата, която разделя гръдната кухина от корема, слиза надолу, натиска стомаха, червата и другите коремни органи. Но тъй като те не могат да слезнат надолу отиват напред и затова при дълбокото дишане, при вдишване най-напред се надува корема и после гърдите. А при издишването, най-напред спада корема и тогава гърдите. Като дишате дълбоко да усещате вдигането и спадането на диафрагмата. Ние ще трябва да приемем, че дълбокото дишане има значение не само, че приема по-голямо количество въздух, но и затова, че при движението на диафрагмата тя леко масажира стомаха, червата и другите вътрешни органи, което е също от голяма полза. Човек трябва да свикне с дълбокото дишане, като прави всеки ден няколко упражнения за дълбоко дишане. С течение на времето, белите дробове ще свикнат и през другото време на денонощието, когато не се правят упражненията, те ще продължават да дишат дълбоко. Въздухът не е само от кислород, азот, малки количества въглероден двуокис, някои химически елементи, малко прах и пр.
към текста >>

86. 18. СТРАНИЦА ОТ ВЕЛИКАТА КНИГА НА ЖИВОТА НА ИЗГРЕВА

Николай Дойнов

Трети път, като ме мушна с юмрук в корема и аз скочих, и грабнах всичкото, което имах и го сложих в печката, и го запалих.
До късна вечер всичкото туй правили. На Игнат му се доспало и оставят всичките позиви на масата. „По едно време, идва Учителя и ме пипа, и ми показва на масата, на мен ми се спеше и се обърнах на другата страна. Той сънува. Втори път идва Учителят и ме бута по-силно и ми показва на масата, а ми се спеше и се обърнах на другата страна. Трети път, като ме мушна с юмрук в корема и аз скочих, и грабнах всичкото, което имах и го сложих в печката, и го запалих. Тъкмо ги запалих и изгоряха, и полицията дойде. Ако ги беше намерила тези позиви на масата щях да пострадам много." В.К. Спасява го Учителя. Значи, бил много остър и непрекъснато е апострофирал Учителя? Н.Д. Обичаше да апострофира, да се заяжда в тоз смисъл сега, не че непрекъснато, но обичаше от време навреме така. В.К.
към текста >>

87. 35. СТУДЕНАТА СВЕТЛИНА

Николай Дойнов

Ако тази светулка я вземем на ръката си, тя пълзи така смирено и безобидно, като продължава да свети със задната част на коремчето си на импулси.
Кой не ги познава? Каква красота, какво величие се крие в това малко явление, което те създават. Това чудо, което те ни поднасят, може да възхити само онзи, у когото е събудена любовта му към Божествената мъдрост. Тук ние виждаме само една искрица от тази мъдрост, разбирането на която човек все още не е достигнал. Човек не знае, как тази нищо и никаква мушица както бихме казали, прави това явление. Ако тази светулка я вземем на ръката си, тя пълзи така смирено и безобидно, като продължава да свети със задната част на коремчето си на импулси. Светлината ритмично се усилва и намалява. На ето. скоро разбираме, че тук имаме и още едно чудо. Тази светлина е по-особена от онази, която ние срещаме в нашето ежедневие. Тя не е гореща, не пари.
към текста >>

88. 16. ИДЕАЛНО И ОСЪЩЕСТВИМО УПРАВЛЕНИЕ

Иван Толев

управление, основано на съвкупността на физиологическите и духовни функции в организма, физическото тяло на човека се състои от три главни части: глава, гърди и корем.
Това е незабавната полза от уволнението на чиновниците и от непроизводителното безделие на аристокрацията. Богатият, който минава времето си с окичване на салона си със скъпи предмети, да облича лица от женски пол със скъпи рокли и да ги заключва като драгоценни камъни всред скъпи мобили и в нарочно построени за това къщи, тоя човек принася голяма социална полза: той поддържа живота на цяла тълпа спътници, посветени на занаятчийската професия на лукса, от сарафина, който разиграва тоя богаташ, до малката работничка, която бродира деликатните ризи на жена му. Прочее, погрешно е да се мисли, че така нареченото висше общество не служи за нищо. В този отдел - свършва д-р Анкос - трябва да се изучи социалното устройство и организацията на обществата, според синархията /сравни: Сент-Ив-Д'Алвейдър/, като идеал за постигане". Думата „Синархия" на гръцки значи синтетическо управление, т.е. управление, основано на съвкупността на физиологическите и духовни функции в организма, физическото тяло на човека се състои от три главни части: глава, гърди и корем. Главата съдържа мозъка, който е инструмент на ума, гърдите съдържат белия дроб и сърцето (центъра на кръвоносната система), а коремът - храносмилателните органи. С помощта на последните човек възприема и преработва храната, а следователно, на тях е възложена длъжността да поддържат икономически цялата му телесна машина, на кръвоносните органи - длъжността да пренасят и пречистват кръвта, сир. да набавят силата, необходима за движението на машината, а на главния и гръбначния мозъци е възложена длъжността да управляват тая машина, следователно, те упражняват властта в човешкия организъм. От окултно гледище, понеже човешкото същество е троично, то човешките тела са три: физическо тяло (тяло на физиологическите действия), астрално тяло (на чувствуванията и желанията) и етерно тяло (духовно). Според окултния метод - аналогията - това, което е вярно за човека, вярно е и за обществото: на корема на човека, т.е.
към текста >>

Главата съдържа мозъка, който е инструмент на ума, гърдите съдържат белия дроб и сърцето (центъра на кръвоносната система), а коремът - храносмилателните органи.
Богатият, който минава времето си с окичване на салона си със скъпи предмети, да облича лица от женски пол със скъпи рокли и да ги заключва като драгоценни камъни всред скъпи мобили и в нарочно построени за това къщи, тоя човек принася голяма социална полза: той поддържа живота на цяла тълпа спътници, посветени на занаятчийската професия на лукса, от сарафина, който разиграва тоя богаташ, до малката работничка, която бродира деликатните ризи на жена му. Прочее, погрешно е да се мисли, че така нареченото висше общество не служи за нищо. В този отдел - свършва д-р Анкос - трябва да се изучи социалното устройство и организацията на обществата, според синархията /сравни: Сент-Ив-Д'Алвейдър/, като идеал за постигане". Думата „Синархия" на гръцки значи синтетическо управление, т.е. управление, основано на съвкупността на физиологическите и духовни функции в организма, физическото тяло на човека се състои от три главни части: глава, гърди и корем. Главата съдържа мозъка, който е инструмент на ума, гърдите съдържат белия дроб и сърцето (центъра на кръвоносната система), а коремът - храносмилателните органи. С помощта на последните човек възприема и преработва храната, а следователно, на тях е възложена длъжността да поддържат икономически цялата му телесна машина, на кръвоносните органи - длъжността да пренасят и пречистват кръвта, сир. да набавят силата, необходима за движението на машината, а на главния и гръбначния мозъци е възложена длъжността да управляват тая машина, следователно, те упражняват властта в човешкия организъм. От окултно гледище, понеже човешкото същество е троично, то човешките тела са три: физическо тяло (тяло на физиологическите действия), астрално тяло (на чувствуванията и желанията) и етерно тяло (духовно). Според окултния метод - аналогията - това, което е вярно за човека, вярно е и за обществото: на корема на човека, т.е. на храносмилателните му органи, съответствуват в обществото на трудещите се (производителните) съсловия, които създават благосъстоянието на народа; на дихателните и кръвоносните органи съответствуват хората на силата (военно-административните и съдебните органи), а на органите на нервната система (главния и гръбначния мозък със симпатическия нерв) съответствуват хората на ума, знанията и волята (интелектуалните органи).
към текста >>

Според окултния метод - аналогията - това, което е вярно за човека, вярно е и за обществото: на корема на човека, т.е.
управление, основано на съвкупността на физиологическите и духовни функции в организма, физическото тяло на човека се състои от три главни части: глава, гърди и корем. Главата съдържа мозъка, който е инструмент на ума, гърдите съдържат белия дроб и сърцето (центъра на кръвоносната система), а коремът - храносмилателните органи. С помощта на последните човек възприема и преработва храната, а следователно, на тях е възложена длъжността да поддържат икономически цялата му телесна машина, на кръвоносните органи - длъжността да пренасят и пречистват кръвта, сир. да набавят силата, необходима за движението на машината, а на главния и гръбначния мозъци е възложена длъжността да управляват тая машина, следователно, те упражняват властта в човешкия организъм. От окултно гледище, понеже човешкото същество е троично, то човешките тела са три: физическо тяло (тяло на физиологическите действия), астрално тяло (на чувствуванията и желанията) и етерно тяло (духовно). Според окултния метод - аналогията - това, което е вярно за човека, вярно е и за обществото: на корема на човека, т.е. на храносмилателните му органи, съответствуват в обществото на трудещите се (производителните) съсловия, които създават благосъстоянието на народа; на дихателните и кръвоносните органи съответствуват хората на силата (военно-административните и съдебните органи), а на органите на нервната система (главния и гръбначния мозък със симпатическия нерв) съответствуват хората на ума, знанията и волята (интелектуалните органи). Действието на всичките тия органи е напълно аналогично с онова на физическите органи в човешкото същество. Следователно, за да се уреди идеално едно общество и за да се установи най-подходната форма на държавно управление, достатъчно е да се приложи точно закона, който установява и регулира устройството на човешкия организъм. Само тогава обществото може да живее съвършено естествено и държавата да се управлява съгласно закона за еволюцията.[4] Тази троична синархия е съществувала преди повече от 32 века, в царуването на Рама. Той е организирал своята пространна империя според тоя природен или божествен закон, като е имал предвид устройствената троичност на космическия човек, която отговаря на херметическото правило: „каквото е горе, такова е и долу".
към текста >>

89. 17. СИНАРХИЯ

Иван Толев

Следователно, за окултиста, съвършено нормално общество е онова, което най-вече се приближава до тройното слагане на всеки висш организъм, като се състои от обществени: глава, гърди и корем.
Някои стари народи са знаели тоя закон и понеже са се съобразявали с него в държавната си дейност, организираните им общества мирно са процъфтявали в течение на много векове. А ония от тях, които не са го знаели или не са се ръководили от него при уредбата и управлението на своите обществени работи, ставали са жертва на постоянни вътрешни смутове и бързо са загивали. Един от съвременните писатели, най-известният окултист с мистично направлени, F. Ch. Barlet, се е посветил да изучи основно този въпрос и в редица свои трудове е изложил съвършено ясно понятието за обществото, като един жив организъм, органите на който се създават от човека, изтъкнал е законите за уредбата на обществата, малки и големи, очертал е последователно еволюцията и инволюцията на обществените органи и е дал най-ясна представа за това, което трябва да разбираме под думата „държава" и „управление". В своите дълбоко научни изследвания той е дошъл до най-точна дефиниция на закона, като е доказал, че обществото е едно живо същество, което има възможност да създава и видоизменява най-съществените органи. Следователно, за окултиста, съвършено нормално общество е онова, което най-вече се приближава до тройното слагане на всеки висш организъм, като се състои от обществени: глава, гърди и корем. Според Барле, народното стопанство представлява от себе си общественият корем с всичките вътрешни органи на пищеварителната система (стомахът, червата и пр.) юридическите и военните сили - това са двете функции на гърдите, а просветата и религията - интелектуалните функции на обществото. Барле смята, че ако съвременната държава се уреди според тия принципи, трябва да се управлява от три камари: едната, съставена от избраници на синдикатите (селско-стопанските, промишлените и търговските сдружавания), другата -юридическата и третата - образователната и религиозната. Гласуването трябва да става по професии, при което всеки гласоподавател вотира според общественото си положение по трите тия отрасли. Тая организаця не е плод на фантазията, а е функционирала много векове и е просъществувала много по-дълго време, отколкото всички последващи форми, взети заедно. Ако проследим историческото развитие на старите общества и републики до най-ново време, ние ще видим, че във всичките държавни формации се е проявявал стремежа да се основе организацията на всяко общество на естествените закони, а не на философските построения на разните школи.
към текста >>

Според Барле, народното стопанство представлява от себе си общественият корем с всичките вътрешни органи на пищеварителната система (стомахът, червата и пр.) юридическите и военните сили - това са двете функции на гърдите, а просветата и религията - интелектуалните функции на обществото.
А ония от тях, които не са го знаели или не са се ръководили от него при уредбата и управлението на своите обществени работи, ставали са жертва на постоянни вътрешни смутове и бързо са загивали. Един от съвременните писатели, най-известният окултист с мистично направлени, F. Ch. Barlet, се е посветил да изучи основно този въпрос и в редица свои трудове е изложил съвършено ясно понятието за обществото, като един жив организъм, органите на който се създават от човека, изтъкнал е законите за уредбата на обществата, малки и големи, очертал е последователно еволюцията и инволюцията на обществените органи и е дал най-ясна представа за това, което трябва да разбираме под думата „държава" и „управление". В своите дълбоко научни изследвания той е дошъл до най-точна дефиниция на закона, като е доказал, че обществото е едно живо същество, което има възможност да създава и видоизменява най-съществените органи. Следователно, за окултиста, съвършено нормално общество е онова, което най-вече се приближава до тройното слагане на всеки висш организъм, като се състои от обществени: глава, гърди и корем. Според Барле, народното стопанство представлява от себе си общественият корем с всичките вътрешни органи на пищеварителната система (стомахът, червата и пр.) юридическите и военните сили - това са двете функции на гърдите, а просветата и религията - интелектуалните функции на обществото. Барле смята, че ако съвременната държава се уреди според тия принципи, трябва да се управлява от три камари: едната, съставена от избраници на синдикатите (селско-стопанските, промишлените и търговските сдружавания), другата -юридическата и третата - образователната и религиозната. Гласуването трябва да става по професии, при което всеки гласоподавател вотира според общественото си положение по трите тия отрасли. Тая организаця не е плод на фантазията, а е функционирала много векове и е просъществувала много по-дълго време, отколкото всички последващи форми, взети заедно. Ако проследим историческото развитие на старите общества и републики до най-ново време, ние ще видим, че във всичките държавни формации се е проявявал стремежа да се основе организацията на всяко общество на естествените закони, а не на философските построения на разните школи. Социологията, в най-чистата си форма, се е преподавала в храмовете на известните старогръцки и староримски законодатели: Ликурт, Питагор, Солон, Нума и други.
към текста >>

90. 18. СИНАРХИЯ Статия втора

Иван Толев

Взаимните отношения между различните тия елементи се виждат от следния ред: 3) Коремът - стопанството - икономическото благосъстояние, 2) гърдите - силата - военната и юридическа мощ и 1) главата - властта - ученият авторитет.
Нека се опитаме сега да намерим същите основни начала в човешкото общество. Всичките богатства на страната, заедно със средствата на материалното благосъстояние - земеделието, промишлеността и търговията - съставляват храносмилателната система на страната или основата на нейната икономия (храненето). Войската на страната, заедно с нейното правителство, представляват гърдите на страната, т.е. органът на нейната сила. И най-после учените, учещите, книжовниците, духовенството представляват мозъка й или центърът на властта. Взаимните отношения между различните тия елементи се виждат от следния ред: 3) Коремът - стопанството - икономическото благосъстояние, 2) гърдите - силата - военната и юридическа мощ и 1) главата - властта - ученият авторитет. При това разпределение на обществените органи, лесно може да се отговори на въпроса: какво ще стане в една държава, ако представителите на властта не обръщат внимание на справедливите искания и нужди на народа? Тоя въпрос е аналогичен със следния: какво ще стане с организма, ако не бъдат удовлетворени справедливите искания на стомаха? - На тия два въпроса може да се дадат само следните отговори: 1) стомахът ще причини страдания на мозъка и след това организмът ще умре и 2) народът ще принуди своите управници да страдат (т.е. ще направи революция) и най-сетне, нацията ще загине. Това е фаталният закон.
към текста >>

91. III. ИВАН ТОЛЕВ И „ВСЕМИРНА ЛЕТОПИС, БЕЛЕЖКИ НА СЪСТАВИТЕЛЯ НА „ИЗГРЕВЪТ

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

Не е вярно твърдението му, че половината от българските деца пишели по корема си.
Маркъм забравя, че българският народ е 47 г. на възраст, че човек се учи с години, а народ с векове, че този народ през последните 40 г. е направил голям напредък във всяко отношение, че искренни чужденци нарекоха този народ „балкански саксонци и японци", че за напредъка и подигането на селяните всички български правителства са полагали големи усилия. Маркъм не е описал колко много разсадници за овощни дървета и за лозя, колко заводи за породисти коне, крави и свини правителството е уредило все за подобрение живота на селяните. Не е казал, че в България няма село, в което да няма училище. Не е вярно твърдението му, че половината от българските деца пишели по корема си. В статията си „Народно самоубийство", „Свят" N 16 оплаква България, че не е като Дания, Холандия и другите северни държавици. Да, не е. По самата природа на нещата тя не би могла да бъде такава и Маркъм, ако бе искрен приятел, трябваше да каже причината за това, а не само да я петни и окайва. Но най-отвратителното в тази статия е отчаятелният тон, който този чужденец държи по отношение на младежта. „Повече от половин милион млади българи и българки", които сега стъпват в живота, никога няма да изпитат радостта и победата, възторга и тържеството, които XX в.
към текста >>

92. 6. КОБИЛАТА УБИЙЦА

Тя го ритнала силно в корема и той паднал на място.
А баща ми оживя. На 23 април 1916 год. баща ми беше на нивата с колата, с каруцата с двата коня. Една кобила имахме, която бе луда кобила и си бе прехвърлила крака през щранга. Баща ми решил да я оправи, та хванал крака на кобилата, за да го прехвърли през щранга. Тя го ритнала силно в корема и той паднал на място. Конете избягали и започнали да пасат, а баща ми останал да се превива. Един съсед на нивата видял, че баща ми не може да стане, отишъл, впрегнал каруцата си, натоварил баща ни и го докара у дома. През нощта баща ни се помина. Когато го къпеха и обличаха, видяха, че слабините му са били насинени и от удара в корема е настъпила смъртта. Погребахме го с голяма скръб, на погребението надойде много народ.
към текста >>

Когато го къпеха и обличаха, видяха, че слабините му са били насинени и от удара в корема е настъпила смъртта.
Баща ми решил да я оправи, та хванал крака на кобилата, за да го прехвърли през щранга. Тя го ритнала силно в корема и той паднал на място. Конете избягали и започнали да пасат, а баща ми останал да се превива. Един съсед на нивата видял, че баща ми не може да стане, отишъл, впрегнал каруцата си, натоварил баща ни и го докара у дома. През нощта баща ни се помина. Когато го къпеха и обличаха, видяха, че слабините му са били насинени и от удара в корема е настъпила смъртта. Погребахме го с голяма скръб, на погребението надойде много народ. По-късно веднъж големият ми брат ме остави у дома да работя нещо. А малкият ми брат Иван, като отишъл да оре на нивата, минал по едно мостче с разкъртени дървета и кобилата убийца си счупила крака. А кон със счупен крак вече не е кон. Затова брат ми Иван отсякъл с брадвата главата на кобилата убийца.
към текста >>

93. 1923 година

Това е за урегулирване на стомашните органи и коремните, после ще си сдъвчем една скилида чесън хубав от двете страни и ще го задържим на сливиците си и после го глътваме.
След молитвата и упражненията направихме закуска и потеглихме по височините към Франгата по шосето, строени по ред според кой какъвто глас пее и, движейки се, пеехме. Отидохме си и на обяд бях у един брат на име... После отидох на събрание у сестрата София, нахранихме се и отидохме у брат Манолов, поприказвахме как е прекарал в София. Говорихме, че Учителят изисквал от нас съвършена чистота и скромност, и смирение, с Божествената любов да живеем. Тщеславието и гордостта да се заличат у нас. Говорихме как вечерно време, преди да си легнем, ще изпиваме по половин лъжичка репен сок от черна ряпа. Това е за урегулирване на стомашните органи и коремните, после ще си сдъвчем една скилида чесън хубав от двете страни и ще го задържим на сливиците си и после го глътваме. Чесънът е за дезинфекция на пищеварителната ни система. Разправи, че като се връщали от Витоша, един поп се преструвал, че бил от далечни села, питал къде са ходили тъй далеч тези хора. Казал, че те били слаби, но му отговорили братята, че болните са из болниците и кръчмите, из къщите, а здравите, бодрите са на разходка по Витоша. После в трамвая питал Учителя: „Откъде си, старче? " Отговорил: „От Слънцето." - „Е, ами тук, в България, откъде си роден?
към текста >>

94. 1929 година - продължение

Нещо на дълбока кашлица отвътре ме избива, като че ли коремът отвътре ме сърби.
Свирих докъде 10 1/2 ч и си легнах. 16.V.1929 год., четвъртък Станах рано. (Спомен „о",) Излязох горе. На молитва и упражненията бях добре. Трансформира се състоянието ми. Нещо на дълбока кашлица отвътре ме избива, като че ли коремът отвътре ме сърби. Но след упражненията се изхрачих с дебели храчки като че ли един голям товар се махна от мене. След това четох I-та книжка от „Житно зърно": I. „Първата буква в Божествената азбука"; II. Практически окултизъм. „Сегашната раса и новата"; Ш.
към текста >>

95. Дневник IV. 27.IX.1933 год. - 21.IV.1934 год. - Продължение 2

Не че не мога да търпя, а време нямам." - „Както искаш." Тогава той се наяде и след половин час коремът го заболява, става му лошо и трябва да му се даде рициново масло; трябва да му се даде топла вода.
Второто положение: за да те почитат хората, ти трябва да бъдеш здрав, да бъдеш умен и да бъдеш добър. Ако нямаш тези качества, тогава и отношенията на хората към тебе няма да бъдат такива, каквито ти искаш. Сега да обясня де седи едно от противоречията. Ти си гладен. Три деня не си ял; в тебе гладът говори и ти казва: „Искам да ям нещо, каквото и да е." Слагам едно хубаво ядене и казвам: „Тук има едно ядене, което е останало от няколко деня."-„Каквото и да е, трябва да се изяде, ще ям." - „Почакай малко, сега се пече една прясна пита, с малко сиренце." - „Не, нямам време. Не че не мога да търпя, а време нямам." - „Както искаш." Тогава той се наяде и след половин час коремът го заболява, става му лошо и трябва да му се даде рициново масло; трябва да му се даде топла вода. Тогава той казва: „Зло направих." Питам: Ако и вие възприемете една лоша мисъл или едно лошо чувство, това не е ли едно лошо ядене? В даден случай ти си гладен и мислиш как да разрешиш известен въпрос. Та, сега, в класа, на всинца ви липсва едно нещо. Ще ви дам едно правило и който не изпълни това правило, ще си носи последствията. От това правило никого няма да изключа, всички трябва да го изпълните.
към текста >>

96. 1934 година

Не че не мога да търпя, а време нямам." - „Както искаш." Тогава той се наяде и след половин час коремът го заболява, става му лошо и трябва да му се даде рициново масло; трябва да му се даде топла вода.
Второто положение: за да те почитат хората, ти трябва да бъдеш здрав, да бъдеш умен и да бъдеш добър. Ако нямаш тези качества, тогава и отношенията на хората към тебе няма да бъдат такива, каквито ти искаш. Сега да обясня де седи едно от противоречията. Ти си гладен. Три деня не си ял; в тебе гладът говори и ти казва: „Искам да ям нещо, каквото и да е." Слагам едно хубаво ядене и казвам: „Тук има едно ядене, което е останало от няколко деня."-„Каквото и да е, трябва да се изяде, ще ям." - „Почакай малко, сега се пече една прясна пита, с малко сиренце." - „Не, нямам време. Не че не мога да търпя, а време нямам." - „Както искаш." Тогава той се наяде и след половин час коремът го заболява, става му лошо и трябва да му се даде рициново масло; трябва да му се даде топла вода. Тогава той казва: „Зло направих." Питам: Ако и вие възприемете една лоша мисъл или едно лошо чувство, това не е ли едно лошо ядене? В даден случай ти си гладен и мислиш как да разрешиш известен въпрос. Та, сега, в класа, на всинца ви липсва едно нещо. Ще ви дам едно правило и който не изпълни това правило, ще си носи последствията. От това правило никого няма да изключа, всички трябва да го изпълните.
към текста >>

97. Дневник VII. 24.ХI.1941 год. - 14.ХII.1943 год. - Продължение 2

Свалиха от влака един сърбин, спирач, ранен в корема от картечен куршум, С разтоварването на ешелона започна превозването на багажа в казармите и в града, в зданието на една кръчма, реквизирана за склад.
През нощта първа дружина и една рота от втора дружина заминаха на акция. Още тъмно, на зазоряване, се чуха вистрели от пушки и картечница откъм ж. п. линия от Чачак за Пожега. След половин час пристигна влакът с останалия ешелон и войска от втора дружина. Те съобщиха, че шумци стреляли на влака върху войската и впоследствие избягали. Свалиха от влака един сърбин, спирач, ранен в корема от картечен куршум, С разтоварването на ешелона започна превозването на багажа в казармите и в града, в зданието на една кръчма, реквизирана за склад. Към 3 ч след пладне и аз турих моя багаж на една каруца и отидох в казармите. Разположих се на едно място и рекох да си попълня дневника. Поручик Йовчев е засега за дружинен командир, понеже дружинният командир подполковник Пенчев оная вечер е паднал от рампата в гара Кралево от метър и половина височина без хабер и се удари и замина обратно на лечение за гр. Кралево. Поручик Йовчев ме извика и сърдито ми заповяда, че аз никаква дейност не съм проявил, откак съм дошъл във втора дружина, и че трябвало да определя къде ще бъде коновязът на конете на дружината и къде ще се настанят каруците. Това направихме заедно с ротните подофицери и се подредиха коне и коруци.
към текста >>

98. Дневник VII. 24.ХI.1941 год. - 14.ХII.1943 год. - Продължение 3

На хазяина, в чийто дом бяхме, оставихме една болна, разпрана и съшита кобила, кожата на целия й корем, и една здрава, но слаба, малка, и един здрав кон от картечната рота, засамарен с дъсчен самар, но забравен вързан зад конюшнята.
Ужица, дава заповед на радиотелеграфистите да не напущат телефона и поста си. Ловната рота потегля и към 8 ч пристигна в с. Любиш. Отивайки по височината, накъдето се оттеглиха сърбите, те намерили 77 сръбски мъртви трупа, събрани в 3 къщи, и 3-ма български войници. Към 12 без 15 по обед потеглихме по шосето към гр. Ужица. На III рота багажа натовариха на камиони и убитите трима наши войници. На хазяина, в чийто дом бяхме, оставихме една болна, разпрана и съшита кобила, кожата на целия й корем, и една здрава, но слаба, малка, и един здрав кон от картечната рота, засамарен с дъсчен самар, но забравен вързан зад конюшнята. Вечерта към 3 ч се спряхме в село ... Тука ни бяха определили да останем на позиция. Известна част от конете и войниците се настаниха в селското училище от 2 учебни стаи, община и 3 ^ 4 къщи дюкяни. Останалите коне и хора останаха на открито вън. Вънка е мъгла, кално и студено. Накладоха огньове наоколо от тарабите на оградите.
към текста >>

99. Учителят за музиката Извадки от беседи и лекции на Учителя Петър Дънов от тетрадки на Пеню Ганев и Елена Хаджи Григорова

Продължение 2

Като те заболи глава или корем, концентрирай се и почни да му пееш - ще видите как ще изчезне болестта.
Който не е вътрешно духовен, не може да бъде музикален. При музиката трябва да вземат участие сърцето, умът и волята. (2.Ill. 1938 год., сряда) 198. Всяка болест с песен се лекува. Всички болести идват за концентрация. Като те заболи глава или корем, концентрирай се и почни да му пееш - ще видите как ще изчезне болестта. (2.III.1938 год., сряда) 199. Духовният човек е музикален във всяко едно отношение. От своите мисли и чувства и постъпки ще се подигнеш, ще извадиш силата. (6.III.1938 год., неделя) 200. Доброто и Любовта идат от Бога.
към текста >>

100. Учителят за музиката Извадки от беседи и лекции на Учителя Петър Дънов от тетрадки на Пеню Ганев и Елена Хаджи Григорова

Продължение 5