Търсене в текстове за 'Коприва'

ГЕОРГИ КУРТЕВ - ЖИВОТОПИС

За обяд коприва 46.
Журналистът при Учителя 41. Друг случай за доказателство 42. С кондурите 43. Като индийски мъдрец 44. Изпълнено обещание 45. За обяд коприва 46. На обяд при бедните 47. Бобеното зърно 48. Кибритената клечка 49. Двамата учители 50. Дванадесет учители 51.
към текста >>

6. 01 - 60. АКО БЯХ НА ТВОЕТО МЯСТО

СРЕЩИ, СЛУЧКИ СПОМЕНИ С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ НА ИЗГРЕВА. ГЕОРГИ СЪБЕВ

Щях да го направя на бъзе и коприва, че да ме помни.
60. АКО БЯХ НА ТВОЕТО МЯСТО Веднъж един от приятелите причинил на брат Куртев една голяма неприятност, за която брат Куртев му простил. Минало известно време, след което друг наш приятел се научил за случката и отива на братската градина при бай Георги и го пита: „Бай Георги, вярно ли е че този брат ти причинил голяма щета, а ти си му простил? " - „Вярно е. простих му. " - „Бай Георги, ако аз бях на твое място, в никакъв случай нямаше да му простя. Щях да го направя на бъзе и коприва, че да ме помни. " - „Да, олум - казал бай Георги - и аз, ако бях на твое място, тъй щях да направя. Но нека всеки бъде на мястото си. " (1 октомври 1960 г. Бр. Градина. По разказа на Г.
към текста >>

7. 07 - 45. ЗА ОБЯД КОПРИВА

СРЕЩИ, СЛУЧКИ СПОМЕНИ С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ НА ИЗГРЕВА. ГЕОРГИ СЪБЕВ

45. ЗА ОБЯД КОПРИВА Един хубав пролетен ден, през месец март, дежурните сестри при братския стол на Изгрева се чудели какво меню да приготвят за обяд.
45. ЗА ОБЯД КОПРИВА Един хубав пролетен ден, през месец март, дежурните сестри при братския стол на Изгрева се чудели какво меню да приготвят за обяд. Боб, леща, картофи - всички ястия били сервирани много пъти. Трябвало да се измисли нещо ново, но какво точно да бъде, не се сещали. Брат Ради отишъл и решил да попита Учителя: .Учителю, дежурните сестри се чудят какво да готвят за обяд." - „Коприва", казал Учителят. -„Откъде ще намерим толкова коприва? Тя още не е пораснала." - „Рекох, Ради, да отидеш на цариградското шосе.
към текста >>

Брат Ради отишъл и решил да попита Учителя: .Учителю, дежурните сестри се чудят какво да готвят за обяд." - „Коприва", казал Учителят.
45. ЗА ОБЯД КОПРИВА Един хубав пролетен ден, през месец март, дежурните сестри при братския стол на Изгрева се чудели какво меню да приготвят за обяд. Боб, леща, картофи - всички ястия били сервирани много пъти. Трябвало да се измисли нещо ново, но какво точно да бъде, не се сещали. Брат Ради отишъл и решил да попита Учителя: .Учителю, дежурните сестри се чудят какво да готвят за обяд." - „Коприва", казал Учителят. -„Откъде ще намерим толкова коприва? Тя още не е пораснала." - „Рекох, Ради, да отидеш на цариградското шосе. Селяните носят", казал Учителят. Брат Ради взема чувала и тръгва. Едва пристигнал и ето насреща му идвал селянин с пълен чувал коприва.
към текста >>

-„Откъде ще намерим толкова коприва?
45. ЗА ОБЯД КОПРИВА Един хубав пролетен ден, през месец март, дежурните сестри при братския стол на Изгрева се чудели какво меню да приготвят за обяд. Боб, леща, картофи - всички ястия били сервирани много пъти. Трябвало да се измисли нещо ново, но какво точно да бъде, не се сещали. Брат Ради отишъл и решил да попита Учителя: .Учителю, дежурните сестри се чудят какво да готвят за обяд." - „Коприва", казал Учителят. -„Откъде ще намерим толкова коприва? Тя още не е пораснала." - „Рекох, Ради, да отидеш на цариградското шосе. Селяните носят", казал Учителят. Брат Ради взема чувала и тръгва. Едва пристигнал и ето насреща му идвал селянин с пълен чувал коприва. „Какво носиш, байно?
към текста >>

Едва пристигнал и ето насреща му идвал селянин с пълен чувал коприва.
Брат Ради отишъл и решил да попита Учителя: .Учителю, дежурните сестри се чудят какво да готвят за обяд." - „Коприва", казал Учителят. -„Откъде ще намерим толкова коприва? Тя още не е пораснала." - „Рекох, Ради, да отидеш на цариградското шосе. Селяните носят", казал Учителят. Брат Ради взема чувала и тръгва. Едва пристигнал и ето насреща му идвал селянин с пълен чувал коприва. „Какво носиш, байно? ", попитал Ради. - „Коприва." - „Колко струва? " - „Десет лева." -„Ето ти парите, дай копривата." Като видяли, че брат Ради пристига с чувал коприва, всички се зарадвали. На обяд всички яли прясна коприва и благодарили на дежурните за прекрасното меню.
към текста >>

- „Коприва." - „Колко струва?
Селяните носят", казал Учителят. Брат Ради взема чувала и тръгва. Едва пристигнал и ето насреща му идвал селянин с пълен чувал коприва. „Какво носиш, байно? ", попитал Ради. - „Коприва." - „Колко струва? " - „Десет лева." -„Ето ти парите, дай копривата." Като видяли, че брат Ради пристига с чувал коприва, всички се зарадвали. На обяд всички яли прясна коприва и благодарили на дежурните за прекрасното меню.
към текста >>

" - „Десет лева." -„Ето ти парите, дай копривата." Като видяли, че брат Ради пристига с чувал коприва, всички се зарадвали.
Брат Ради взема чувала и тръгва. Едва пристигнал и ето насреща му идвал селянин с пълен чувал коприва. „Какво носиш, байно? ", попитал Ради. - „Коприва." - „Колко струва? " - „Десет лева." -„Ето ти парите, дай копривата." Като видяли, че брат Ради пристига с чувал коприва, всички се зарадвали. На обяд всички яли прясна коприва и благодарили на дежурните за прекрасното меню.
към текста >>

На обяд всички яли прясна коприва и благодарили на дежурните за прекрасното меню.
Едва пристигнал и ето насреща му идвал селянин с пълен чувал коприва. „Какво носиш, байно? ", попитал Ради. - „Коприва." - „Колко струва? " - „Десет лева." -„Ето ти парите, дай копривата." Като видяли, че брат Ради пристига с чувал коприва, всички се зарадвали. На обяд всички яли прясна коприва и благодарили на дежурните за прекрасното меню.
към текста >>

8. БЕЛЕЖКИ И ДОПЪЛНЕНИЯ - ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

„За обяд коприва".
По-късно, когато се помина, вече се сетих за това, което ми разказа и понеже е интересно, го записах. Той, като слушал разговорите на посетителите при Учителя и неговите отговори, си помислил, че Учителят отговаря като индийски мъдрец. В този момент Учителят го погледнал, според мен това е разговор с поглед - телепатия. „Изпълнено обещание". За един прочут лекар и неговото благородство да помага по всякакъв начин. „За обяд коприва". Учителят казва на брат Ради да отиде на Цариградското шосе за коприва. Той отива там и среща човек, който носи цял чувал коприва, Брат Ради я купува, занася я и приготвят обед от коприва. Всички се хранят и са доволни от обеда. „На обяд при бедните". Веднъж за Великден приготвили на изгревския стол някакво по-специално ядене.
към текста >>

Учителят казва на брат Ради да отиде на Цариградското шосе за коприва.
Той, като слушал разговорите на посетителите при Учителя и неговите отговори, си помислил, че Учителят отговаря като индийски мъдрец. В този момент Учителят го погледнал, според мен това е разговор с поглед - телепатия. „Изпълнено обещание". За един прочут лекар и неговото благородство да помага по всякакъв начин. „За обяд коприва". Учителят казва на брат Ради да отиде на Цариградското шосе за коприва. Той отива там и среща човек, който носи цял чувал коприва, Брат Ради я купува, занася я и приготвят обед от коприва. Всички се хранят и са доволни от обеда. „На обяд при бедните". Веднъж за Великден приготвили на изгревския стол някакво по-специално ядене. Добре, но Учителят поискал една глава лук.
към текста >>

Той отива там и среща човек, който носи цял чувал коприва, Брат Ради я купува, занася я и приготвят обед от коприва.
В този момент Учителят го погледнал, според мен това е разговор с поглед - телепатия. „Изпълнено обещание". За един прочут лекар и неговото благородство да помага по всякакъв начин. „За обяд коприва". Учителят казва на брат Ради да отиде на Цариградското шосе за коприва. Той отива там и среща човек, който носи цял чувал коприва, Брат Ради я купува, занася я и приготвят обед от коприва. Всички се хранят и са доволни от обеда. „На обяд при бедните". Веднъж за Великден приготвили на изгревския стол някакво по-специално ядене. Добре, но Учителят поискал една глава лук. Той ял само лук и хляб.
към текста >>

9. 09 - 286. АКО БЯХ НА ТВОЕ МЯСТО

V. Писма на Елена Хаджи Григорова до Пеню Ганев

Щях да го направя на бъзе и коприва, че да ме помни." - „Да, олум", казал бай Георги.
286. АКО БЯХ НА ТВОЕ МЯСТО Веднъж един съгражданин на брат Георги Куртев му причинил голяма неприятност, за която бай Георги му простил. Минало известно време, след което един от нашите нови приятели научил за случката с бай Георги, отива при него на Братската градина и му казва: „Бай Георге, верно ли е, че си простил на... за голямата неприятност, която ти причинил? " - „Да, верно е. Простих му." - „Бай Георге, ако аз бях на твое място, в никакъв случай нямаше да му простя. Щях да го направя на бъзе и коприва, че да ме помни." - „Да, олум", казал бай Георги. „И аз ако бях на твое място, тъй щях да постъпя." По разказа на брат Куртев 1 октомври 1960 година, Братската градина.
към текста >>

10. 27. ИСТИНА И ЖИВОТ

ТОМ 12

Но хората казват: „Нека страдат гъсениците, ние си направихме копринени дрехи да имаме.“ Ще кажете: „Отвънка коприна, а отвътре коприва.“ Това са един вид разсъждения.
И право е: За да живее човек, той трябва да иззобва. Но това е старият живот, животът на плътта. И после, като погледнеш, листата ги няма там. Питам: След като са яли гъсениците, има хора по- умни, те им дават да ядат, ядат и после, като станат какавиди, взимат ги, опарят ги и като им извадят нишките, направят си хубави копринени дрехи. Но пострадаха гъсениците и дърветата. Но хората казват: „Нека страдат гъсениците, ние си направихме копринени дрехи да имаме.“ Ще кажете: „Отвънка коприна, а отвътре коприва.“ Това са един вид разсъждения. Хубаво е външното, но трябва един вътрешен живот. Външното има смисъл. когато има съдържание вътре. Ако имате една малка къща, а вътре живее един философ, тази къща придобива смисъл. Може да е някоя колиба, но светия като живее вътре, и колибата става светийска.
към текста >>

11. 18. НАДКА ТИХОЛОВА Кратко слово по случай заминаването за отвъдния свят

Паша Теодорова

ТОМ 13

Колко щастлива беше тя, когато скрита от погледа на близките си, имаше разположение да сподели своето изкуство с младата коприва, която береше за готвене или когато поливаше своите цветя!
Защото любовта в сърцето й го оживяваше. Дали шиеше или плетеше, дали кърпеше или нещо цяло създаваше, артистична ръка го движеше и то по високия идеал - стремеж на нейната душа. Достатъчно беше да чуе няколко хармонично съчетани тонове, стъпката, и дори хода й придобиваха някаква грация, съзнателно скрита от всеки външен поглед. Тя стеснително, ревниво пазеше своето изкуство. Просто, естествено, нали не е дипломирана пред хората на изкуството, както и пред тия с много титли на много учени и много образовани. Колко щастлива беше тя, когато скрита от погледа на близките си, имаше разположение да сподели своето изкуство с младата коприва, която береше за готвене или когато поливаше своите цветя! Колко стихотворения чуха нейните петунии и ендришета, когато им се радваше, гледаше различните им краски и ги изучаваше по своему! Обаче дойдеше ли нашата Надка до рецитацията, там Надка се преобразяваше. Тя заставаше обикновено пред малочислената си публика като дете, покланяше се и с малко мълчание, с похвата на голям вдъхновен артист, тя приковаваше вниманието на слушателя, който със затаен дъх очакваше началото на стихотворението или на поемата и следеше с голямо разположение, и обхванатото от нея настроение, и със силното желание рецитацията да продължи повече. В началото на рецитацията чуваш заглавието, чуваш и автора, но постепенно него забравяш, а изпъква рецитаторът, който се е дълбоко проникнал в думите на автора, които са станали вече и негова плът и кръв. Интересното е, че и чужди автори, тя и тях предаваше като свои.
към текста >>

12. МИСЛИ НА ВЕЛИКАТА ДУША И ЕДИННАТА ЛЮБОВ III ЧАСТ 1181-1200

Савка Керемидчиева

ТОМ 14

А германците ще се преродят в Русия. Коприва.
Възможни и невъзможни неща 1197 Тази война(1940)ще стане за побратимава- не на народите.Комунистите ще се изменят, Нещо по-голямо от Пан Европа ще стане. Невъзможните неща ще станат възможни. Хората сега се бият - човешката кръв е една необходимост за развитие на човечеството - за да могат да растат човешките мисли. Като се бият, ще се опознаят, ще си предадат добродетелите. Колкото славяни избият германците, ще се преродят в Германия, да се учат там. А германците ще се преродят в Русия. Коприва. 1198 Като се храниш една цяла година с коприва по три пъти на ден, ще се почернят космите ти. Начало. 1199 Начало наричам, когато почне растението. Начало - когато почне човек да работи. Начало - когато почне човек да изправя живота си. Начало - когато човек почне да се изправя морално. Религията.
към текста >>

1198 Като се храниш една цяла година с коприва по три пъти на ден, ще се почернят космите ти. Начало.
Невъзможните неща ще станат възможни. Хората сега се бият - човешката кръв е една необходимост за развитие на човечеството - за да могат да растат човешките мисли. Като се бият, ще се опознаят, ще си предадат добродетелите. Колкото славяни избият германците, ще се преродят в Германия, да се учат там. А германците ще се преродят в Русия. Коприва. 1198 Като се храниш една цяла година с коприва по три пъти на ден, ще се почернят космите ти. Начало. 1199 Начало наричам, когато почне растението. Начало - когато почне човек да работи. Начало - когато почне човек да изправя живота си. Начало - когато човек почне да се изправя морално. Религията. 1200 Религията в древността е била наука за изучаване тайните сили на човешката душа; за да могат всички хора да изпълняват Волята Божия.
към текста >>

13. САВКА КЕРЕМИДЧИЕВА БОГАТСТВОТО НА СЪРЦЕТО, УМА И ДУШАТА VII част

ТОМ 14

„Турете си и зехтин и черен пипер." Учителят много държеше за простите яденета и много обичаше чорбиците: от коприва, домати, гъби печурки, картофи с масло и черен пипер.
Сам си е палил печката, метял и пр. Тя дойде в стаичката си, разплакана, с което разбра, че тя не трябва да оставя Учителя въпреки всичко. Има неща, които не се отнасят до нея. Често Учителят пристигаше в стаичката и с една радостна усмивка почваше да вади от джобовете си чушки, домати от нашата градина, слагаше ги на масата и казваше: „ Това е от нашата градина.", които той сам е откъснал. Веднъж донесе една тенджера с ядене, погледна усмихнато и каза: „Аз го сготвих." Това беше супа с нарязан зарзават на едри парчета и всичко беще от градината на Изгрева. „Турете си и зехтин и черен пипер." Учителят много държеше за простите яденета и много обичаше чорбиците: от коприва, домати, гъби печурки, картофи с масло и черен пипер. „Един два картофа, каза той, са достатъчни да се нахрани човек." Предпочиташе винаги черния хляб от чиста пшеница, руски чай, българско сирене. Той избягваше сложните яденета, обичаше много червения лук да го чукне с юмрук и така да го яде, както го ядяха всички българи. Той имаше навиците на истински българин. Когато се обръщаше към някои от сестрите, той ги наричаше не с техните лични имена, а с имената на техните другари. „Повикайте ми, рекох, Лазарица, Иваница и пр." Учителят беше изключително скромен и оригинален.
към текста >>

14. 1929 година - продължение

ТОМ 16

Копривата едва направихме по 1-2 чорби и сега я изгори големият студ.
И цял ден е много студено. Хората се оплакват, че ще изморят овцете и козите, особено малките се много намалиха. Студ много голям, голяк. Аз от тая сутрин мажа канцеларията. Пролет иде, а още нищо не мърда, само пролетните цветя са изникнали - минзухар, кокиче, теуменуга, синчец, зюмбюл, лисича опашка и др. някои. Копривата едва направихме по 1-2 чорби и сега я изгори големият студ. Четох за „Светило на тялото ти е окото" и „Двама свидетели". „И във вашия закон е писано, че свидетелството на двама е вярно" - това са двамата свидетели а човека: умът и сърцето, двамата философа, които учат човека всякога; и той трябва винаги поука от тях да вземе, но не само от единия. Те са двете Богини-сестри, слезли от небето, обичащи се горе много, неразделни, а слизайки да помагат на човечеството, се опорочили, обезобразили, забравили се една друга и създали два култа в човечеството: култа на науката и култа на сърцето - на религията, и се борят всеки с доводи и доказателства, че единият е по-прав от другия. Науката оборва религията и религията - науката и така, вечен спор на двете близки и неразделни някога сестри. Също и четох за Царския син, в когото се влюбват две красиви царски дъщери.
към текста >>

15. Дневник VI. 19.ХI.1934 год. - 10.III.1937 год

1935 г

ТОМ 16

Набрахме коприва с децата.
12.IV.1935 год., петък Хубав ден. Ясен, с топло слънце. Даже се чувствува мараня. На обед си полежах на слънцето в брястовете на бай Георги. Следобед по час Предметно учение ходих с I и II [отделение] на разходка в Старо село. Набрахме коприва с децата. Изпратих децата да си дойдат сами, а аз се отбих по покана на Ангел и Христена на гости. Вечерях у тях и говорихме много. Легнах си в 11 ч. Сън: Много братя и сестри се насъбрали от разните краища на провинцията. Всички се стягат, че на другия ден ще има събор.
към текста >>

16. IV. Разговори с Учителя ОТ ТЕТРАДКИ НА ПЕНЮ ГАНЕВ И ЕЛЕНА ХАДЖИ ГРИГОРОВА

Първа част

ТОМ 16

Ако цяла година ядете коприва, ще ви почернеят костите.
Като срещнеш човек, кажи му: „Колко си се подмладил! С 10 години си се подмладил." Една змия замръзнала, тя е стара. Аз я стоплям и тя се раздвижва. Топлина, любов трябва. Околните хора могат да те застарят. Ако цяла година ядете коприва, ще ви почернеят костите. Искаш да имаш хубав цвят на лицето - яж грах. Един ангел не може да знае какъв край ще вземе човешката еволюция. Те трябва да дойдат на земята, за да видят. Те идват в обикновена форма, но по съзнание не са обикновени. При мене ангелите идват и аз отивам при тях и им разправям за вас, за тука.
към текста >>

17. 26. Писмо на Елена Хаджи Григорова до Пеню Ганев от 2.IV.1938 год.

III. Михалаки Георгиев и Учителя Дънов

Имам коприва, сега отивам да пусна писмото.
И в него авторът се е домогнал до един вътрешен закон, именно: че любовта не е от този свят, тя се проявява в други светове - проявява се в един вътрешен свят и никога не се губи. И доброто, пък и всички добродетели не са от този свят - в други светове се проявяват, а на земята виждаме само резултатите, които са временни. Радвай се и ти, че си облагодетелствуван от всичкото добро и любов на Бога и Учителя, всичко ти е дадено, остава само да го оцениш както трябва и всичко, което ти се вижда, че е отдалечено от тебе, ще ти се възвърне още по- добре, отколкото преди, както на Йова. Хайде, сега приеми мили, топли привети - твоя Елена. Часът е 12 - обед. Имам коприва, сега отивам да пусна писмото. Вари си често коприва! Имай пълна вяра, упование и любов към Бога. Което е за слава на Бога, то да стане.
към текста >>

Вари си често коприва!
И доброто, пък и всички добродетели не са от този свят - в други светове се проявяват, а на земята виждаме само резултатите, които са временни. Радвай се и ти, че си облагодетелствуван от всичкото добро и любов на Бога и Учителя, всичко ти е дадено, остава само да го оцениш както трябва и всичко, което ти се вижда, че е отдалечено от тебе, ще ти се възвърне още по- добре, отколкото преди, както на Йова. Хайде, сега приеми мили, топли привети - твоя Елена. Часът е 12 - обед. Имам коприва, сега отивам да пусна писмото. Вари си често коприва! Имай пълна вяра, упование и любов към Бога. Което е за слава на Бога, то да стане.
към текста >>

18. V. Бае Митар пророкът. Михалаки Георгиев

V. Стихове във в. „Живот'. Мара Белчева

… Дето съм дал 200 гроша на сиротицата баба Гота, та си ожени дъщерята; дето съм карал слугите да хранят сиромасите с това, що останало от зайфетите, що съм давал софра на моите аркадаши; дето извадих из кладенеца момиченцето на Пена Вълковица, та се не удави; дето закърпих бадева обущата на Тошо затворника, що го беха набедили, че убил кьор Сали заптията… Все такива дребни работи… трици и коприва… А кам, где е написано, че съм дал на Добридолския манастир един сребърен кръст, една икона и едно епитафие?
… И писма подправяха, и темесуци подправяха, и чуждо имане правеха свое, и чужди деца потурваха на богати хора, божем че са си нихни, рождени; и кривите правиха прави, и правите правиха криви и… какво… какво не съм видел, че се прави по света! “ Ангелът му даде книгата и Иго чете, чете, па се позамисли и продума: „Истина, с моята ръка е писано всичко, ама… ама много са изброени, джанъм, диптен много… Като има записани толкова много грехове, тогава какви ли добрини мои ще ме куртулисат, я барем не помним вече що съм добро правил, както не помних и за толкова мои грехове! …“ Ангелът му подаде книгата, на която беха написани добрините на Иго. Чете Иго, чете и се чуди: „Я ли не разбирам, или некой янлъшък има тука? Тука са написани такива добрини, за които аз не съм хич мислил! … Дето съм дал 200 гроша на сиротицата баба Гота, та си ожени дъщерята; дето съм карал слугите да хранят сиромасите с това, що останало от зайфетите, що съм давал софра на моите аркадаши; дето извадих из кладенеца момиченцето на Пена Вълковица, та се не удави; дето закърпих бадева обущата на Тошо затворника, що го беха набедили, че убил кьор Сали заптията… Все такива дребни работи… трици и коприва… А кам, где е написано, че съм дал на Добридолския манастир един сребърен кръст, една икона и едно епитафие? … Где са, написани серафимите, що ги заръчах на Цеко куюмджнята, та ги прави за църквата? Де е записано големото сребърно кандило, що го подарих за олтара? Па двете икони, що ги писа Томо Зографина, па големите свещи, що ги палех всеки празник в черква, когато бех богат; па цванците и бешлиците, що ги хвърлях на дискусите в черква; па задушниците, парастасите, помениците, литургиите, гдето давах пари да се служат, па колко още други работи има, дека хич не са нито споменати в тая книга! …“ Ангелът му отговори: „Тия добрини, каже, не си ги правил, за да направиш добро, ами само да се похвалиш, да се гордееш пред хората, че си бил богат, имотен! … Да ги засрамиш, че са бедни, да ги заплашиш, да ги стреснеш… да си ти каймак отгоре над тех, а они да са притиснати, да са отдолу… Ето защо си вършил това, а не за да правиш добрини!
към текста >>

19. 13. В. „Живот, год. I, бр. 15, (28.VI.1929), с. 1

I. Между истината и легендата. Д-р Стефан Кадиев

Вий се той и пей игриво, и през урви - сенки черни - змей - през клек и през коприва, губи се и пак се мерне.
„Живот", год. I, бр. 15, (28.VI.1929), с. 1 Мара Белчева РУЧЕЯ Бърза ручея надолу по гърба на планината. Гърбава пътека гола слиза с него в низината. Вий се той и пей игриво, и през урви - сенки черни - змей - през клек и през коприва, губи се и пак се мерне. Във усмивката му тясна слънцето, луната влизат. И водата му все прясна и далечното му близо. През потоци, през морето, стигна ще той с песента си, - с песента си, със небето - океана беловласи. (Публикувано и в „Избрани песни", 1931, с. 81, из „Планината )
към текста >>

20. 4. Пролетната очистителна диета според „Бялото Братство

V. Статии от д-р Стефан Кадиев в сп. „Житно зърно'

Прекъсването на пролетната диета се извърши според традициите на братството, като групово се направи общ обед, на който се сервира изключително гореща супа от коприва и картофи, достатъчно осолена, без мазнини, с лимон и чер пипер, с много малко хляб, малък къс портокал.
Наред с това се покачваше нетърпението да се свърши по- скоро диетата и да се пристъпи към обикновена храна. Наред с това беше много нагледно твърде намаленото количество на урината - едвам 450 куб. см за денонощие. Напротив, урината имаше голяма концентрация - 1030 и в изобилие утайки и тъмночервен пигмент. Тялото беше олекнало с три килограма в сравнение с началното тегло. Прекъсването на пролетната диета се извърши според традициите на братството, като групово се направи общ обед, на който се сервира изключително гореща супа от коприва и картофи, достатъчно осолена, без мазнини, с лимон и чер пипер, с много малко хляб, малък къс портокал. Това се оказа за първо ядене напълно задоволително. Първата вечеря беше наситена с повече калорична храна. Заключение и поуки: Пролетната очистителна диета на Бялото Братство представлява интерес като диета на намален внос на белтъци и тлъстини, значително намалени въглеводи [въглехидрати], нормално количество витамини и растителни киселини. Поради недоимъчното състояние на белтъците и мастите, диетата бимогла да се препоръча като средство за почистване на мъчно разтворимите белтъци от рода на холестерина, алфа и гама глобулините, или обобщено, като мероприятие, насочено към освежаване („подмладяване") на организма през зрялата или напредналата възраст, Д-р Стефан Кадиев Д-р Стефан Кадиев - бул. Патриарх Евтими 16, тел.
към текста >>

21. 2. Съзнанието

Той скърби, когатс вижда някой трън, бодил, коприва - някое лошо, нечисто желание, някоя завист, някоя злоба, някоя гордост, някое полакомяване и се радва, когато погледне как никнат цветята на любовта, как вчерашният враг е почувствувал като брат, как сърцето се е отворило в една благодарност за хляба, за водата, за въздуха, за слънцето, как нови знания се нареждат до старите.
Последното разглежда, анализира, проучва всички положения на душата. То проверява естеството на всяка мисъл: откъде иде и накъде води. То скоро разбира, че както във външния свят има бурени и плодоносни растения, така и в душата не всичко е доброкачествено. То преоценява всяка мисъл, изчиства плевелите, насажда добри, плодоносни растения, разхубавява градината на душата и я полива. При тая работа, еднакво трудна^ както и работата във външната вселена, човек изпитва също така и скърби, и радости. Той скърби, когатс вижда някой трън, бодил, коприва - някое лошо, нечисто желание, някоя завист, някоя злоба, някоя гордост, някое полакомяване и се радва, когато погледне как никнат цветята на любовта, как вчерашният враг е почувствувал като брат, как сърцето се е отворило в една благодарност за хляба, за водата, за въздуха, за слънцето, как нови знания се нареждат до старите. Но душата и тук не спира. Тя почувствува своята реалност, реалността на злото и доброто, тя се навдига до неговия извор, до изворите на живота: животворящи извори, покачени на високи планини, до които се достига със страшни усилия. Душата търси основата, причината, Майстора на природата, за да му се радва и благодари. Тя се рови с разкрилена мисъл между звездите, гдето същият Майстор е подредил в чуден порядък гигантите, милиарди слънца и вселени, та съзерцава милиардите мирове в капка вода, гдето Бог е все тъй вещ, мощен, мъдър. Свръхсъзнанието хвърля мост между човека и Бога.
към текста >>

22. 17. СВЕТИЛАТА И ТЯХНОТО ОТНОШЕНИЕ КЪМ ПРИРОДАТА И ЧОВЕКА

Иван Антонов

ТОМ 18

С негово влияние са свързани желязото, чушките, чесънът, хрянът, репичките, копривата, спанакът, лободата, изобщо плодовете, които съдържат лютина и желязо.
ВЕНЕРА проявява своите сили главно чрез числото ШЕСТ. Под нейно влияние са ТЪМНОСИНИЯТ ЦВЯТ, тонът ЛА, металът МЕД, житото, сините сливи, смокините, ябълките, черешите, вишните, ягодите, малините, грахът и всички цветя. Измежду животните нейни представители са СЪРНИТЕ, овцете, антилопите и кокошките - тя управлява деня ПЕТЪК. МАРС проявява своите сили чрез числото ДЕВЕТ. Негови са ТЪМНОЧЕРВЕНИЯТ ЦВЯТ и тонът ДО. С негово влияние са свързани желязото, чушките, чесънът, хрянът, репичките, копривата, спанакът, лободата, изобщо плодовете, които съдържат лютина и желязо. Марсови животни са КОНЯТ, кучето и вълкът. Марс управлява ВТОРНИК. ЮПИТЕР проявява своите сили чрез числото ТРИ, ЯСНО-СИНИЯТ ЦВЯТ и тонът СОЛ. Негови са ЦИНКЪТ, калаят, растителните и животински масла, млякото, картофите, фъстъците, СЛОНЪТ, волът. Юпитер управлява ЧЕТВЪРТЪК.
към текста >>

23. ОТ СЪЩИЯ АВТОР

Библиотека ПРОМЕТЕЙ.

ТОМ 20

ОТ СЪЩИЯ АВТОР Искриците на просъницата - разкази Пелин и коприва - хумористични разкази С Христа - част първа - Генко Орлето С Христа - част Втора - Бунт С Христа - част трета - Благословение На Планината - приказка за възрастни Кръстопът Думите на Буди-Са Хигиена: Здрав и млад Съвременният морал и Дънов Нови хора - роман ГОТОВИ ЗА ПЕЧАТ Дневникът на приятелката ми - роман Тежки дни - роман КНИГОИЗДАТЕЛСТВО «СТ.
ОТ СЪЩИЯ АВТОР Искриците на просъницата - разкази Пелин и коприва - хумористични разкази С Христа - част първа - Генко Орлето С Христа - част Втора - Бунт С Христа - част трета - Благословение На Планината - приказка за възрастни Кръстопът Думите на Буди-Са Хигиена: Здрав и млад Съвременният морал и Дънов Нови хора - роман ГОТОВИ ЗА ПЕЧАТ Дневникът на приятелката ми - роман Тежки дни - роман КНИГОИЗДАТЕЛСТВО «СТ. АТАНАСОВ» - СОФИЯ НАУЧНО-ФИЛОСОФСКА БИБЛИОТЕКА ПРОМЕТЕЙ Ако ми поднесяха на едно блюдо готовите човешки истини, а на друго - стремежа към тях, аз бих предпочел второто. Фр. Ницше Окултното прозрение вижда нещата в тяхната същност, недостъпна досега за съвременната наука. То започва оттам, където науката и философията свършват и се признават безсилни да прозрат в по-нататъшните световни загадки. Редица истини, доловени интуитивно преди хиляди години, се потвърждават една след друга от най-новите изследвания на съвременните учени. Без знанията, които окултното прозрение ни дава, ние не можем да познаем нито себе си, нито заобикалящия ни свят, защото виждаме само външната страна на нещата, В желанието си да окрилим духа на жадните, да подхраним стремежа на младите и да отворим широко пътя за всички към вечното и съвършеното, решихме да издадем редица научно-философски и окултни книги под общо име Библиотека ПРОМЕТЕЙ.
към текста >>

24. Из «Песен на песните» ДО ВЪЗЛЮБЛЕНАТА

Любомир Лулчев

ТОМ 20

* * * (На задната корица на книгата) КНИГИ ОТ СЪЩИЯ АВТОР: Искрици на просъницата (разкази) Пелин и коприва (хумористични разкази) - изчерпана Генко Орлето С Христа Благословение Съвременният морал и Дънов Нови хора Кръстопът Хигиена: Здрав и млад Край огнището При спорната гора Зазоряване При адепта Думите на видния странник Буди-Са На Планината През вековете Печатница «Братство» - Севлиево
А които бяха само сенки на сенките - има и такива, - не оставяха дори спомен. Ти чакаш - и аз песен на радост бих искал да ти изпратя. Но в душата ми прелива като капки отровна роса, стар лъх на далечни времена, когато, скитник и бродник, безспир и надежда съм кръстосвал световете. А сега Бог да бди над теб - и дари, както Той само знае да дарява! Ограбих те, моя възлюблена, ограбих те: песен ти написах, душата ми по теб плака - ала песента си повече от теб обикнах - и не ти я пратих. * * * (На задната корица на книгата) КНИГИ ОТ СЪЩИЯ АВТОР: Искрици на просъницата (разкази) Пелин и коприва (хумористични разкази) - изчерпана Генко Орлето С Христа Благословение Съвременният морал и Дънов Нови хора Кръстопът Хигиена: Здрав и млад Край огнището При спорната гора Зазоряване При адепта Думите на видния странник Буди-Са На Планината През вековете Печатница «Братство» - Севлиево
към текста >>

25. ПРИКАЗКА ЗА УЧИТЕЛЯ И УЧЕНИКА

ТОМ 20

(На задната корица на книгата) КНИГИ ОТ СЪЩИЯ АВТОР Искриците на просъницата, разкази Пелин и коприва, хумористични разкази Генко Орлето, повест за народа С Христа, повест Благословение, роман Нови хора, роман Съвременния морал и Дънов Кръстопът На планината, приказка за възрастни Хигиена.
- прорева момъкът диво, - нима можах толкова да Те оскърбя! - И той като безумен хукнал. - Чакай! - викнал му старецът, - къде отиваш? - Да намеря Учителя си и да целуна нозете му - казал момъкът и затичал наново. (На задната корица на книгата) КНИГИ ОТ СЪЩИЯ АВТОР Искриците на просъницата, разкази Пелин и коприва, хумористични разкази Генко Орлето, повест за народа С Христа, повест Благословение, роман Нови хора, роман Съвременния морал и Дънов Кръстопът На планината, приказка за възрастни Хигиена. Здрав и млад Зазоряване. Когато ние, живите, станем Думите на видния странник Буди-Са Край огнището, разкази При спорната гора, разкази През вековете, разкази При Адепта, разкази Вечният извор, приказки и окултни разкази В светлината на Учителя Цена 5 лева Всичко относно горните книги се адресува до книгоиздателство «Братство» - Севлиево, или до автора: Любомир Лулчев, София XIII.
към текста >>

26. 19. ОТВОРЕТЕ ТЪМНИЦИТЕ! (бр. 5, 16.ІІ.1924 г.)

Инак ораните в скръб, мъки и ядове полета, плевели, отровно биле и коприва ще родят и на мнозина залъците горчиви ще станат.
Посрещнете ги не според техните грешки, които те според вас имат, а според вашето милосърдие! Българи бъдете, за да спасите България, человеци бъдете, за да не ви последва горчивата участ на предшествениците ви. Християни бъдете, защото грехота е да се кичите с чуждо вам име. Разтворете тъмниците, освободете границите, за да дойдат прокудените. Пролет иде - полетата на България чакат родните си синове да зачоплят майчините й гърди и скутове и засеят злато и здраве за цял народ. Инак ораните в скръб, мъки и ядове полета, плевели, отровно биле и коприва ще родят и на мнозина залъците горчиви ще станат.
към текста >>

27. 51. СЯТОТО ДНЕС Е УТРЕШНА ЖЕТВА! (бр. 14, 8.ІV.1930 г.)

втора част - писма 1913г - 1914г

Всички искаха да берат, да женат, а бяха забравили, че трябва и да се сее... И че ако се сеят трънки и коприва, не може да се бере грозде... Какво ни чака?
2) „Аз искам вие да преодолеете над мъчнотиите и страданията в живота и да дойдете до истинската радост.” „Важният въпрос е човек да живее според своята вътрешна свобода, без да се съмнява в постъпките на другите хора.” „Едно време турците ги клаха и изтезаваха, и те се оплакаха за това на цяла Европа. Но какъв отговор ще даде днес българският народ пред Бога, като се изтребват и колят сами помежду си? ” Всички ний виждаме горчивините на сегашните дни, оплакваме се от страданията, от непоносимите условия, а едно забравяме - че тая дни са резултат от нашия собствен живот в миналото, че и сегашните дни със своите недояждания, недоволства, кървави саморазправи и партизански бяс приготбвляват, сеят бъдещето, нерадостните дни на поколението, което сега нараства. Преживели крушението на националните идеали, за постигането на които се дадоха безбройно жертви и средства, днешното поколение се видя неочаквано на един кръстопът, изоставено от своите стари водачи, на които политиката беше фалирала, и недостатъчно вярващо в новите, които искаха да си послужат с него като стъпало за бързо приближаване към високите обществени постове. Стр. 175/1036 Без фактическа вяра, със смътно чувство в душата си, че съществува някакъв Бог, на който техните бащи, видели ужасите на турското робство, се бяха молили горещо, поколението, което бе изгубило две войни една след друга, видяло страхотиите на човешкото безумие и проявата на своите собствени инстинкти в чуждите страни, със страх поглеждаше към небето, от което не знаеше да измолва милости - и не чакаше благословение... И пред неизвестностите на това небе предпочете радостите на земята, които купуваше със скъпа цена - морално крушение, идейна измяна, душевно вегетиране... Лишени от дълбока основна мисъл, партизаните погледнаха на своя обществен и политически живот не като на средство да реализират своите идейни схващания, а само като на пътища за достигание материални блага и лични изгоди. Всички искаха да берат, да женат, а бяха забравили, че трябва и да се сее... И че ако се сеят трънки и коприва, не може да се бере грозде... Какво ни чака? Какво чака тия, които идат след нас? - Нека всеки се огледа сам; тоя и околните му какво сеят - и ще разберат ясно какво ще женат тия, които идат след нас. Това е страшно - но е и утешителното, спасителният път, който минава край Голгота, без да носи страданията й. Остава разумните хора днес да .си спомнят това, което някога знаеха техните бащи по-осезателно: че има един Бог, Който помага на тия, които умеят да се молят и искат да влязат в разумни отношения помежду си като братя, които съдбата е турила да живеят на едно място, да проявяват човещина спрямо всички, независимо кой какви убеждения и обществени положения заема, та с мир и взаимоуважение преминат дните на трудния ни сегашен живот. Тогава и децата, които във всичко подражават на големите, ще имат достоен пример - и което е по- утешително - самата нация - достойни утрешни граждани, които и при най-трудните условия ще знаят с успех да излязат от всички мъчнотии.
към текста >>

28. Б. Писма на Учителя Петър Дънов до Величка и Кънчо Стойчеви

Да си наберат корени от обикновената коприва, да ги измият добре, да ги нацепят, да ги турят на огъня с вода и да ги варят 2 ÷ 3 часа и от тази вода да пият по два или три пъти на ден.
Писмо от Учителя Петър Дънов до Величка Стойчева от 2.2.1914 г. 2.ІІ.1914 г. Любезна В. Стойчева, Получих вашето писмо. На тая госпожица, за която ми говорите, може да й препоръчате да пие вода от варени копривени корени. Да си наберат корени от обикновената коприва, да ги измият добре, да ги нацепят, да ги турят на огъня с вода и да ги варят 2 ÷ 3 часа и от тази вода да пият по два или три пъти на ден. Така може да си варят всеки ден, или през ден. Те действуват отлично. В живота трябва търпение, мъжество, смелост, вяра. Страданията, това са участта на човека след изгубванието на Божествения живот. Зная, виждам, но много неща трябва да се носят.
към текста >>

29. IX. Светозар Няголов А. Автобиография

Трета част

VI. Ученици,участвали в школата на Учителя и техните прояви в живота

Около полигона растеше много коприва и аз си берях и варях.
Търничене, Казанлъшко. На Стара планина, на поляна кацал самолет Б-29, стоварвал партизани и отлитал. Имаше 3 влакови ешелона от вътрешни войски, които обградили партизаните в с. Търничане, но не ги заловили, защото под къщите имало подземен тунел, който водел извън селото, и те избягали. Не ни даваха да пишем писма и хранителните ни дажби бяха намалени. Около полигона растеше много коприва и аз си берях и варях. Войниците видяха от мен и започнаха да варят по цели казани. Една сутрин след посрещането на Слънцето, насочих погледа си под 45° и се концентрирах. Навлязох в духовния свят, където светлината е по-сива, както при облачно време. Има много жилища с отворени врати и прозорци, и в градините - много плодове. Като се върнах, видях пред себе си в копривата няколко пепелянки, които не ме закачаха. 89.
към текста >>

Като се върнах, видях пред себе си в копривата няколко пепелянки, които не ме закачаха. 89.
Около полигона растеше много коприва и аз си берях и варях. Войниците видяха от мен и започнаха да варят по цели казани. Една сутрин след посрещането на Слънцето, насочих погледа си под 45° и се концентрирах. Навлязох в духовния свят, където светлината е по-сива, както при облачно време. Има много жилища с отворени врати и прозорци, и в градините - много плодове. Като се върнах, видях пред себе си в копривата няколко пепелянки, които не ме закачаха. 89. На посещение на Братството във Варна Дигнаха ни да отидем на стрелби в с. Галата - Варненско. Вечерта самолетът минал и пуснал позиви. В Стара Загора влакът имаше престой няколко часа и аз отидох до ръководителя, брат Руси Николов, сестра Райна Каназирева и до салона при Аязмото. Във Варна посещавах брат Велко Петрушев, от когото взимах беседи и постоянно четях и му ги връщах.
към текста >>

30. 67.Ганка Бончева,Ружа Чернева,Лалка Кръстева и Стоянка Драгнева

ТОМ 22

Често ходехме през пролетта с нея да берем коприва над водната камера много пъти, на връщане от Присоите.
Отидох на Маричините езера - Горното „Олтаря", преспах в пещерата, която има там, увит в найлони. Беше хладно и наоколо всичко е преспи. Цяла нощ козите на стада минаваха покрай краката ми, устремени към връх Манчо. На другият ден посрещнах изгрева, и след това слязох надолу по река Марица. Изкарах ягодов режим три дена. Често ходехме през пролетта с нея да берем коприва над водната камера много пъти, на връщане от Присоите. Имаше много коприва и ние се увлякохме и набрахме по един чувал. Взе да мръква и метнахме чувалите на гърбовете си и тръгнахме. Ганка е по-ниска от мене и чувала и стърчеше половин метър над главата. Видяхме трима, които слизаха надолу, обърнаха се назад и като ни видяха, извикаха: „Мечка! " и побягнахме надолу.
към текста >>

Имаше много коприва и ние се увлякохме и набрахме по един чувал.
Беше хладно и наоколо всичко е преспи. Цяла нощ козите на стада минаваха покрай краката ми, устремени към връх Манчо. На другият ден посрещнах изгрева, и след това слязох надолу по река Марица. Изкарах ягодов режим три дена. Често ходехме през пролетта с нея да берем коприва над водната камера много пъти, на връщане от Присоите. Имаше много коприва и ние се увлякохме и набрахме по един чувал. Взе да мръква и метнахме чувалите на гърбовете си и тръгнахме. Ганка е по-ниска от мене и чувала и стърчеше половин метър над главата. Видяхме трима, които слизаха надолу, обърнаха се назад и като ни видяха, извикаха: „Мечка! " и побягнахме надолу. Тази коприва на другия ден я раздавахме по целият Изгрев.
към текста >>

Тази коприва на другия ден я раздавахме по целият Изгрев.
Имаше много коприва и ние се увлякохме и набрахме по един чувал. Взе да мръква и метнахме чувалите на гърбовете си и тръгнахме. Ганка е по-ниска от мене и чувала и стърчеше половин метър над главата. Видяхме трима, които слизаха надолу, обърнаха се назад и като ни видяха, извикаха: „Мечка! " и побягнахме надолу. Тази коприва на другия ден я раздавахме по целият Изгрев. Което останеше, го слагах в корито, в килера, поръсвах я с вода и цяла седмица копривата беше прясна и свежа. Често ходехме с нея на Малкият Резен, където имахме лагер с чайници, имаше и малък извор, от който си вземахме вода за пиене и готвене. Ганка беше изтрепана от работа, лягаше на слънце върху дреха и веднага заспиваше. Аз не я събуждах, но времето напредваше, и към 17 часа я дигах и с бързо темпо се отправяхме към Симеоново, което беше доста далеч от Резена. Веднъж срещнахме брат Гавраил Величков, който ни каза, че добре се обичаме и можем да се съберем да живеем заедно.
към текста >>

Което останеше, го слагах в корито, в килера, поръсвах я с вода и цяла седмица копривата беше прясна и свежа.
Взе да мръква и метнахме чувалите на гърбовете си и тръгнахме. Ганка е по-ниска от мене и чувала и стърчеше половин метър над главата. Видяхме трима, които слизаха надолу, обърнаха се назад и като ни видяха, извикаха: „Мечка! " и побягнахме надолу. Тази коприва на другия ден я раздавахме по целият Изгрев. Което останеше, го слагах в корито, в килера, поръсвах я с вода и цяла седмица копривата беше прясна и свежа. Често ходехме с нея на Малкият Резен, където имахме лагер с чайници, имаше и малък извор, от който си вземахме вода за пиене и готвене. Ганка беше изтрепана от работа, лягаше на слънце върху дреха и веднага заспиваше. Аз не я събуждах, но времето напредваше, и към 17 часа я дигах и с бързо темпо се отправяхме към Симеоново, което беше доста далеч от Резена. Веднъж срещнахме брат Гавраил Величков, който ни каза, че добре се обичаме и можем да се съберем да живеем заедно. Аз му отговорих, че и на ум не ми е идвало за такова нещо, нямам знание за такъв живот.
към текста >>

31. Светозар Няголов.ХРАНЕНЕ,ПОСТ И ЖИТЕН РЕЖИМ ПО БЕИНСА ДУНО

ТОМ 22

Ако има прясна коприва, може да се свари и да се хапне малко преди супата.
Ако житото не се дъвче добре, то предизвиква болки в стомаха и затягане на червата, поради което човек не може да изкара докрай започнатия житен режим. На десетия ден - петък, се отпоства с ангелска супа, направена от картофи, вода, сол, магданоз. Преди поднасянето и се слагат лимон и черен пипер. Яде се и хляб. Останалото жито може да се изяде преди отпостването. Ако има прясна коприва, може да се свари и да се хапне малко преди супата. След това добре е три дена да се яде лека храна, главно ангелска супа, и постепенно да се премине към обща храна. По време на режима Учителят препоръчва да се помага на хора, затруднени в живота : да се измиват стаи, да се перат дрехи, да се нацепват дърва и др. Храната, която бихме изяли през тези десет дни, ако не сме на житен режим, да се даде на бедни и нуждаещи се - те да я изядат. Така режимът се осмисля вътрешно и външно и има по-добър резултат. Учителят казва: „Добре е човек да започне пост или житен режим, когато се намира в най-тягостно състояние на душата и духа или има най-големи противоречия и страдания." Това е напълно специфично и индивидуално за всеки човек.
към текста >>

32. II . Вселяването на Христовият Дух в Петър Дънов

ТОМ 22

Ти напиши статията, щом желаеш." Брат Иван написва една отлична вдъхновена статия и ги прави на бъзе и коприва.
той обяснява: „Някога българите са направили едно голяма добро на Господа. Сега чрез мен се реваншира на българите. Аз правя на българите добро, а те ми цапат лицето с лайна. Но въпреки това аз пак ще го направя това добро, защото изпълнявам Волята Божия." В един вестник написват остра статия срещу Учителя и брат Иван Антонов, ядосан от лъжите, иска позволение от Учителя да напише подобаващ се отговор. Учителят му казва: "Аз нямам право да се защитавам, защото Бог ме защитава навсякъде. Ти напиши статията, щом желаеш." Брат Иван написва една отлична вдъхновена статия и ги прави на бъзе и коприва. Купува много вестници със статията му и ги раздава на братята и сестрите. В отговор на статията му журналистите писали, че уж дъновистите били прости хора, но умеели отлично да се защитават. Журналист написал статия срещу Учителя, в която казва, че той се меси в политиката на България и насочва и дирижира отношенията в държавата. Брат Иван Антонов прочита статията и отива при Учителя и иска позволение да се разправи с журналиста - да го набие. Учителят го погледнал строго и казал: „Този журналист схванал истината и я написал във вестника.
към текста >>

33. 2 МАРТ 1928 г. - 26 АПРИЛ 1928 г.

1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година

2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)

Пролетни цветя и коприва из треви и храсти.
Ехе! И аз посрещам Възкресение. Разбира се, пратеник на Асавита беше Е. Вчера бяхме на Витоша с Учителя. Тъй хубаво беше! Пролетни цветя и коприва из треви и храсти. Играхме гимнастика, пяхме песни. Но няма го вече Дързев, няма го вече той... Напразно други се мъчат да продължат неговата песен. Усамотих се в планината и плаках. Трябва ли да се гадае за кого? Седях край потока, наведена върху бистрия ручей, сълзите ми се сливаха с него.
към текста >>

34. 2.1.3. Гергьовден, 6 май 1922 г., събота, [Витоша]

2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)

Тук-таме се подава и копривата.
Тук-таме ранобудния кукуряк вече в отстъпление пред новите пролетни цветя. А те не са малко: игликата не се бои от дъжда, а вредом е окичила храсти и полянки. Синчецът и незабравката, оросени от дъжда, упорито продължават своята изложба всред мрачния дъжделив ден. Кукувичката самоуверено наднича из тревата, не иска да знае от пролетния дъжд. А колко още безименни бели цветенца, поръсили навред полета и ливади като бели снежинки, нестопени от слънцето! Тук-таме се подава и копривата. Шипка е напъпила розови цветове и чака само една, едничка усмивка от слънцето. Чува се песента на славея. Скрит е негде той, но гласът му се издига чевръсто и силно в приятната хладина от изобилната пролетна влага. Измежду храсти и камънаци бързо тече буен планински поток. Увисналите над него мокри храсти го питат нещо, молят го да поспре и им разкаже за високия връх, където земята е отворила златни порти и го е пуснала всред природата за радост на растения, животни и хора.
към текста >>

35. 2.1.16. Втори ден на Великден, 3 май 1926 г., [Витоша]

2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)

За обяд имаме и по малко прясна коприва.
Прана! Що е то? Навярно онази жива сила, която сега навред твори избликнала из недрата на земята, засилена от слънцето - сега, през пролетта. Наистина тия плавни движения, тия тихи „гребания” из въздуха върху телата ни, като че ли ни изпълват с голяма живост и бодрост. После - красивите безбройни наши песни. За обяд имаме и по малко прясна коприва. Учителят сам я приготви - изчистена, измита, с чесън и сол, завита в хартия, опечена под пепелта на огнището. Чудесна! Ядохме и в гърне сварен бял боб! На връх Великден бял боб и коприва. Но пък толкова вкусна бе всичката храна, тъй с удоволствие и охота я изядохме, като най-големите щастливци на света. Пладня. Овчарите връщат вече своите стада.
към текста >>

На връх Великден бял боб и коприва.
Наистина тия плавни движения, тия тихи „гребания” из въздуха върху телата ни, като че ли ни изпълват с голяма живост и бодрост. После - красивите безбройни наши песни. За обяд имаме и по малко прясна коприва. Учителят сам я приготви - изчистена, измита, с чесън и сол, завита в хартия, опечена под пепелта на огнището. Чудесна! Ядохме и в гърне сварен бял боб! На връх Великден бял боб и коприва. Но пък толкова вкусна бе всичката храна, тъй с удоволствие и охота я изядохме, като най-големите щастливци на света. Пладня. Овчарите връщат вече своите стада. Звънът им се чува приятно, приказно. Слизаме и ние след тях. Слънцето и то си отива у дома.
към текста >>

36. 2.1.21. Великден - втори ден, 25 април 1927 г., понеделник, [Витоша, бивака Ел Шедар]

2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)

Някои берат коприва за ароматична чорба.
Огънят пращи и пръска весели искри, чайниците - една дузина врят, кипят, вдигат пара и се оплакват, че сме закъснели... Чайниците са нанизани на върлина, подпрена от краищата с големи камъни, а под тях разложена жарава, само да се грееш. - Пийте шестгодишно вино - хили се нашия Урс - Цеко, радостен, че поради услугата си с чайниците при изкачването може всекиму да каже тая шега и любезна дума да отправи. Всеки с благодарност гледа на това широко кръгло лице, прилично на пълна месечина - мургаво и червено, озарено с две малки сини приветливи очички. Обаждат се певци. Няма умора; бурята е забравена, сега тука само се пее и волен смях се чува навред. Някои берат коприва за ароматична чорба. Други, натъкмили високи пръстени гърнета, в които се вареше познатия ни фасулчец, тук сега придобил важно предназначение -„Господин Бобчев”. В гърнето с него е нарязан само кромид, но той е тъй вкусен и ароматичен, че заслужава да изкачиш планината, за да си куснеш от него. Нашият учен - Георги Радев с разрошени от вятъра къдри, седна до огнището и запя някаква бохемска песен. Симпатичното му умно лице менеше израза си според словата - излизаше много смешно, тъй че, всички се прегъваха от смях. Извикват за гимнастика.
към текста >>

37. 2.1.29. Втори ден на Великден, 15 април 1928 г., понеделник, [Витоша, бивака Ел-Шедар]

2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)

И днес ще имаме варена коприва.
Неусетно ставам пленница на планината и не зная на къде да вървя... Когато пристигам на Ели Шедар, отдавна всички са вече закусили и забравили за трудния път. Пристигам последна, съвсем последна, като че ли капнала от небето. Върху големия огън камара сухи дърва. Братята са ги събрали и насекли. Върху огъня клокочат чайници, тенджерки и гърнета. И днес ще имаме варена коприва. Тук-таме я виждах из тревата, но тя не ме привлича тъй както сладкодъхните теменужки, иглики и здравец. А сега вдъхвам с наслада приятния мирис и вкус на прясна зелена супа. Учителят е там. Около него - венец от млади и стари. Гледат го с богоговение, доверие и обич.
към текста >>

38. 2.1.37. Благовещение, 4 април 1930 г., понеделник, [Витоша] Екскурзия на четирите правила

2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)

На огнището ври голяма тенджера бял боб, в друга - коприва, в трета -картофи.
Слънцето напича. Вятърът брули, а ние слушаме, слушаме. После запяваме всички, като повтаряме много от забравените песни. Огньовете горят с весело пращене. Братята донасят дърва и ги трупат на камари. На огнището ври голяма тенджера бял боб, в друга - коприва, в трета -картофи. Всичко това е за нас. Всичко това е тихо подсказано от Учителя и бързо направено от добродетелни ръце. Днес Учителят каза нещо чудно: - Бог не живее вътре в човека, но вън от него; чрез човека само Той се проявява. Даде ни 5 минути размишление: 1) Да мислим за най-красивия скъпоценен камък. 2) За най-красивото растение (дърво).
към текста >>

39. 2.1.39. Витоша, 6 май 1930 г., Гергьовден, [бивака Ел Шедар]

2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)

Днес Георгьовците ще ни гощават с прясна коприва.
Слънцето го облива. Шубраките се развили, пуснали свилени листенца, хвърлят гъста сянка. Нежно зелените листенца като зелени пеперуди излитат от пухкавите пашкулчета на роговата обвивка на пъпките. Слънцето е в своя зенит. Възвестяват обяд. Днес Георгьовците ще ни гощават с прясна коприва. Домъкнали са чак тука голям бакърен казан - това им е почерпушката за именния ден. Всички в кръга. Молитва. Още не раздигнали трапезата, дъждецът ни наплиска. Градът потъмнява в буреносни облаци. Но, тук не е така опасно.
към текста >>

40. 2.1.50. Благовещение, 7 април 1932 г., [Витоша, бивака Ел Шедар]