Търсене в текстове за 'Кончина'

НАЧАЛО

ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 49 резултата в 48 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 201. УЧИТЕЛЯТ СЕ ЗАВРЪЩА НА ИЗГРЕВА

Борис Николов

ТОМ 2

При погребението направихме един протокол, описахме всичко за кончината Му, подписахме се всички.
Братята изкъпаха тялото Му, облякоха Го в бял костюм и положиха тялото Му за поклонение в салона. Столовете се махнаха и остана само един одър, на който бе положено тялото. Обстановката бе добре подредена за поклонение. След като се получи разрешение от властите за погребение, тялото Му бе положено на Изгрева, на онова място, което Той си бе определил приживе. След време там направихме елипса, която стои до днес. При погребението направихме един протокол, описахме всичко за кончината Му, подписахме се всички. Направихме послание към човечеството и тези два свитъка ги сложихме в една бутилка, запечатахме я и я положихме до ковчега, за да се знае от следващите поколения за събитията, които се случиха на 27.XII. 1944 г. Времето течеше и спомените за Учителя ни спохождаха често. Ние не можехме да отделим времето прекарано при Учителя и времето след Неговото заминаване. За нас беше едно и също време.
към текста >>

2. 205. ЛЪЖИТЕ НА БЪЛГАРСКИТЕ ФИЛОСОФИ И АКАДЕМИЦИ

Борис Николов

ТОМ 2

в Софийския нотариат с N 17985 Ето, такава е Истината за заминаването на Учителя, неговата кончина според тези действуващи и правоспособни лекари.
„Изгрев" при г-н Петър Дънов, който беше в тежко състояние и в безсъзнание. Д-р Фъртунов направи медицински преглед и установи „старческа пневмония". Останах при болния до края - шест часа сутринта на 27 декември 1944 г., когато той почина. София Декларатор: Д-р Сает 8.XI. 1977 г Заверена на 13.XI.1977 г. в Софийския нотариат с N 17985 Ето, такава е Истината за заминаването на Учителя, неговата кончина според тези действуващи и правоспособни лекари. Ето, такава е Истината за заминаването на Учителя, според нас учениците от Школата Му. Дойде определеното време и Той си замина. Но това време Той го определи, защото Той управляваше това време.
към текста >>

3. 02. ЕДНО ПРОРОЧЕСТВО ЗА БЪЛГАРИЯ

БОРИС НИКОЛОВ

ТОМ 3

Интересно е да се отбележи за кончината на д-р Миркович.
Тогава той е на около 80г. и среща Учителя Петър Дънов, който е на 35г. Този млад вожд е Учителят Петър Дънов. Отначало той не го познава. За него г-н Дънов е учен човек, вещ в духовните и спиритическите сфери. Интересно е да се отбележи за кончината на д-р Миркович. Ще ви кажа, че по негово настояване и по негова молба той е поискал "на последния събор за него, през лятото на 1905 г. да му се предскаже кога ще си замине. Учителят му казал: „Докторе, време ти е да си заминеш скоро. Приготви се! " Есента той си заминава на 29 септември 1905 г.
към текста >>

4. 9. КАК ИЗГРЕВЪТ СТАНА ДЪРЖАВЕН И ЗАЩО ДЪРЖАВАТА РАЗРУШИ ИЗГРЕВА?

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

ТОМ 3

Савка Георгиева Керемидчиева, която притежава 1/3 идеална част от 1500 кв.м, на което място е построен Салона и трапезарията след кончина-та си се наследява от майка й Тереза Георгиева Керемидчиева по преписка N 315 от 1948 г.
с акт 2179 е одържавена 1/3 идеална част от 1500 кв.м, на която е построен Салона и трапезарията. Актът носи дата 20.09.1949 г. и е предаден на Софжилфонд съгл 51 от правилника за приложение на закона. По-късно през 1958 г. с акт N 2180 те се предават на Министерство на транспорта и съобщенията. Савка Георгиева Керемидчиева, която притежава 1/3 идеална част от 1500 кв.м, на което място е построен Салона и трапезарията след кончина-та си се наследява от майка й Тереза Георгиева Керемидчиева по преписка N 315 от 1948 г. и с нот. акт 2180 от 20.IХ.1949 г. се одържавява 1/3 идеална част от 1500 кв. м и се предава на Софжилфонд. А през 1958 г.
към текста >>

5. 3.05. Владиката Стефан и Учителят Дънов

НЕСТОР ИЛИЕВ

ТОМ 4

Така той си доживя до своята старческа кончина.
" „Абе, преди няколко дни направих едно изказване за Македонската организация, разбира се, според моите схващания. След три дни от моето изказване, дойде един от организацията и ми каза: „Организацията Ви е осъдила на смърт за Вашето изказване" и си отиде. Моля ти се сега, ти си близък с Учителя г-н Дънов, върви и Го помоли от мое и от твое име, да направи така, щото да ме отмине тази работа - това решение на Македонската организация - да бъда убит." И разбира се видях, че наистина сериозна е причината, гдето той ме кани при него и аз отзовах се на Изгрева, където живееше Учителя. Срещам се с г-н Дънов, разказвам случката и молбата, която отправя владиката Стефан до Учителя, да направи Той каквото може и знае, за да го отмине тази работа. Учителят без никакъв апломб за случката тихо ми отговори: „Предайте му, ще се уреди въпросът, според както той моли." И разбира се, Стефан, владиката, нищо не му се случи във връзка със заканата. Така той си доживя до своята старческа кончина. Роден бе на 7.IX.1878 г., а си замина на 14.V.1957 г. През 1922 г. е избран за Софийски митрополит. От 21 януари 1945 г. до септември 1948 г.
към текста >>

6. 3.58. Кармата на Георги Томалевски

НЕСТОР ИЛИЕВ

ТОМ 4

Когато дойдох в братството се запознах с него и цели 47 години до неговата кончина, до неговото заминаване от този свят, бяхме интимни приятели.
58. Кармата на Георги Томалевски С брат Георги Томалевски бях 47 години приятел. Той е роден в Крушево, Вардарска Македония. Неговите родители са от нашия край - Дебърско, преселени в Крушево и той там е роден. Когато дойдох в братството се запознах с него и цели 47 години до неговата кончина, до неговото заминаване от този свят, бяхме интимни приятели. По време на бомбардировките беше разрушена кооперацията, където живеех, на ул. „Венелин". Той дойде и ми даде ключа и аз отидох там при него. Той живееше на ул. „Шипка" 35 и разбира се ме прибра. Цяла зима живях при него.
към текста >>

7. 183. ИВАН ПЕТРОВИЧ РАДОСЛАВОВ

ТОМ 5

След кончината му това обстоятелство учудваше всички как може да се случи такова нещо и да умре един такъв човек в грозно самотничество.
Освен това в тази малка брошура той изобличава и писателят Стоян Михайловски, който излиза по това време и на 21 юли 1917 г. в Военния клуб -единственото място където се събира висшето общество в София изнася няколко беседи срещу Учителя и Учението му. В тази брошура той съветва Ласков и свещениците да отидат и да утешат милионите войници осакатени от войните, вдовиците, сираците и да вдъхнат вяра в Бога и надежда в тези нещастни хора. Какво става с Д. Ласков? Той скоропостижно си замина през 1922 г., а Стоян Михайловски, големият трибун, големият писател и поет с огнено перо, титан на българската журналистика изведнъж стана изгнаник в отечеството си, самотен, изоставен от всички и си замина в забвение. След кончината му това обстоятелство учудваше всички как може да се случи такова нещо и да умре един такъв човек в грозно самотничество. За мен отговорът бе ясен както и за Радославов също бе ясен и той го бе написал. В следващите книжки, които той издаде той защити Учителят и отговори на онези, които бяха писали измислици и лъжи по адрес на Учителя. Достойно защити Учението.
към текста >>

8. 270. ЛУЧКА

ТОМ 5

И толкова години след нейната кончина вече 30 години нейната работа остана недовършена и не знае как ще се оформят нейните стенограми.
В честолюбие. Увлече се около тези свои привърженици, които започнаха да се въртят около нея, да я ухажват и да гладят самолюбието й. В това й подпомагаше лично и амбициозната й майка Тереза. Накрая тя подготви за печат една книжка, която излезе под печат със заглавие „Свещени думи на Учителя", но другият материал не можа да бъде подготвен поради това, че тя не работи, а се отклони по други неща като една от причините бяха онези нейни привърженици, които се въртяха около нея. Не си свърши работата и толкоз. И толкова години след нейната кончина вече 30 години нейната работа остана недовършена и не знае как ще се оформят нейните стенограми. А това не бяха нейни стенограми собствени и лични, а те бяха стенографирани мисли от Учителя и те принадлежаха на Школата му. А как смятате когато виждах, че това са свещени Скрижали на Учителя дадени за учениците и да виждаш как нейните привърженици разнасят преписани на различни листчета и тефтерчета по Изгрева и да подчертават, че това са неща на Савка дадени от Учителя. Не казваха, че това са Скрижалите на Духа Беинса Дуно и са дадени на ученика Савка. Отговорете си сами. Това много ме дразнеше не само мен, но и останалите.
към текста >>

9. 291. НИКОЛА АНТОВ

ТОМ 5

В новия Братски съвет бяха влезнали седем човека и след кончината на Тодор Стоименов беше предложено на Борис Николов да бъде председател.
Веднъж той ме среща, насочва се към мен и изрича следното: „Досега аз бях в затвора, а сега ти ще ходиш там". Точно по това време бяха започнали големите крамоли и разправии около ръководството на Братството. Спомням си веднъж Учителят беше казал следното: „Някои духове са изключително пакостни духове и за- това са завързани като ученици в Школата, че ако ги пуснем навън в света ще направят много повече поразии. А тук са вързани и няма къде да мърдат". Аз изохках тогава все едно, като че ли беше ме убол трън, но това изказване на Учителя се оказа вярно и имахме възможност да проверим всичко това по време на разкола на Братството и предстоящия процес. В новия Братски съвет бяха влезнали седем човека и след кончината на Тодор Стоименов беше предложено на Борис Николов да бъде председател. Връща се той у дома важен-важен, защото е поставен на първо място, което означава голямо уважение, голямо зачитане и прочие, и прочие. Аз го изслушвам каквото ми разказва, но на мен хич не ми харесваше това, защото родът им беше щестлавен и една от най-лошите черти на рода беше щестлавието, а те бяха трима братя и една сестра и без изключение бяха от щестлавни, по-щестлавни. Знаех, че Борис не може да се справи с щестлавието на рода и по този начин обрича сам себе си на провал. Освен това бях сигурна, че това не е случайна работа и че това е клопка на онези духове, които воюваха срещу Учителя. Но за Борис беше чудно, че аз мога така да мисля.
към текста >>

10. 45. ЦАНКА ЕКИМОВА

Цанка Екимова

ТОМ 6

Апартаментът на Стефан след кончината му бе продаден и парите ги взе Борис, който ги затри за няколко месеца.
Нямаше вече кой да му отваря очите. Всички негови съвременници бяха зашеметени и объркани. Отивам при Цанка. Казвам й: „Ето, дойде време да запалите и палите дълго свещи на Мария". „Да, дойде това време, но аз няма да й запаля свещ, но ще направя друго." Тогава тя събра възрастните приятели и заедно с другия си брат Николай, разказа им някои неща, които знаеше и сподели, че Борис вече не е за работа, поради възрастта си и нареди да не му се дават никакви пари за братски цели, понеже той ги пръскаше на вятъра. Апартаментът на Стефан след кончината му бе продаден и парите ги взе Борис, който ги затри за няколко месеца. Аз се намесих и уговорих и убедих Цанка да прехвърли голямата си къща в Габрово на племенницата си Ина, дъщеря на брат й Николай. Тя искаше да я остави за братски цели на Братството. Дори в присъствието на мнозина тя бе повторила няколко пъти, че къщата я прехвърля на Ина, но е за братски цели и нужди. През това време Цанка бе пуснала в голямата си къща някои нуждаещи се за подслон съмишленици на Учението. Но те вземат и изхвърлят спалнята (спалното й съпружеско легло).
към текста >>

11. 10. ВИРОГЛАВСТВО

Райна Стефанова Георгиева (Арнаудова)

ТОМ 6

Ще плачат родителите му, ще тъжат близките му за кончината.
Ние с поглед Го запитахме, каква е тази работа. Сам едничък, отделя се от групата ученици и идва при нас. Учителят обясни: „Той имаше за задача да се запознае днес с мен. Утре той си заминава. Утре всички ще се чудят как е станало това и защо толкова малко това момче умира. Ще плачат родителите му, ще тъжат близките му за кончината. Но той се роди, дойде тук, за да се срещне с Великия Учител! " Ние сме отворили уста, превърнали сме се на слух и само слушаме. Бяха дошли латвийците на Изгрева и отиват при Учителя и Му съобщават, че те имат там братство в Рига, но много се дърпат едни други, няма този мир помежду им и няма съгласие. Учителят допълни: „И между нас има дърпане и теглене. Има и противници, но не стрелят с пушки и оръдия, но само с ноктите дращят и със зъби се гризат".
към текста >>

12. 1. ОЧЕРК ОТ СИНА МУ ПЕТЪР Н. ВАТЕВ

Никола Петков Ватев

ТОМ 6

Обхваща този спиритически период към 100 писма, които бяха намерени в „Свирчовица" след кончината му.
В отчаянието си всеки ден отивал на гроба. На деветият ден жена му се материализира пред него и му казала; „Аз не съм в гроба, върни се. Всяка вечер ще ти се обаждам". Така започва да пише под нейна диктовка. Явяват се и други заминали приятели. Обхваща този спиритически период към 100 писма, които бяха намерени в „Свирчовица" след кончината му. Истинският баща на Никола Ватев е Петко Щербанов от Севлиево, който бил открит по- късно. Ватев е завършил гимназия в Габрово. Къщата в Русе се запалва и в нея изгоряха всички архивни книжа на баща ми. Останалото се събаря. На нейно място бива построена нова, в която живеят известно време.
към текста >>

13. 52. СТИХОСБИРКА СЪС СНИМКА НА ПОЕТЕСАТА

ТОМ 8

Но след кончината Илия Узунов го предаде на друг, а другия на трети и после не ми го връчиха.
Разбрахме се. Ето сега аз вече подредих поезията си в няколко книги, имам приличен албум с хубави снимки и трябва да намеря човек кому да ги предам, за да ги издаде след време. Но да не ме забравите и да пропуснете снимката. Все пак това е разрешение на въпроса от Учителя. Забележка на редактора: Личният албум ми бе обещан, дори бе пре-заснет на негатив. Но след кончината Илия Узунов го предаде на друг, а другия на трети и после не ми го връчиха. Смятаха, че имат право да го притежават. Но работата на Стоянка Илиева я свърших аз. А те се явиха да пречат и да провалят всичко. И да обсебят! И да затрият!
към текста >>

14. 20. ИСТИНАТА НЕ ПРОЩАВА

ТОМ 8

Нашите хора отиват при него и му дават бележка със съобщение от два реда, да се съобщи по радиото за кончината на Петър Дънов.
Бележка на редактора: Димитър Грива отговаря на онези, които разказваха, че Антон Югов е говорил по телефона с Г. Димитров. Това не е вярно. Случката е описана в "Изгревът", том !., стр. 480-482. Ще разкажа един друг срамен факт за един друг български поет и писател. Когато почина Учителят, директор на радио София бе Орлин Василев. Нашите хора отиват при него и му дават бележка със съобщение от два реда, да се съобщи по радиото за кончината на Петър Дънов. А той пита: "Че кой е този Петър Дънов та да се съобщи по радиото за смъртта му? " Радио София отказа да съобщи. Това трябва да се знае. Нашите хора в провинцията не знаеха за новината. После от тук изпращаха телеграми по села и градове.
към текста >>

15. 1. ПРОРОЧЕСКИ СЪНИЩА

ВИОЛА ЙОРДАНОВА - БОЖЕСТВЕНИЯТ ГРАДИНАР - БЕИНСА ДУНО.

ТОМ 8

Заварих я да пише телеграми за кончината на баща ми.
Уморена от чакане, аз заспах. Този път сънувам цялото погребение на баща ми. Събудих се, скочих от леглото. Виждам кандилото мъждука в утринната дрезгавина и слабата светлина идваща под вратата на майчината спалня. Влезнах бързо в стаята на мама. Заварих я да пише телеграми за кончината на баща ми. Действително баща ми се е поминал в същата нощ, когато го сънувах. В денят на погребението, над гроба свещеникът прочете: „Това, което е от праха, ще се върне при праха, това което е от Духа, ще се върне при Духа." Значи, аз бързо заключих, че ние всички сме смъртни и безсмъртни, следователно баща ми, неговият дух е жив! Най-после мир и спокойствие ме обладаха! Този пост е редактиран от Albena: 31 октомври 2011 - 11:12
към текста >>

16. ДУХЪТ НА ИСТИНАТА В СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ, ВСЕМИРОВИЯТ УЧИТЕЛ -БЕИНСА ДУНО И ДУХЪТ НА ЗАБЛУЖДЕНИЕТО В ЕЗИЦИТЕ И ДУМИТЕ НА ЧЕЛОВЕЦИТ

Вергилий Кръстев

ТОМ 9

199-202 „Къщната помощница Станка", защото тя присвои къщата на Станка и накрая я изгони след кончината на Борис Николов.
Десети опит - Представителите на Черната ложа във Варна издадоха „Изворът на Доброто" с редактирано и променено Слово напълно целенасочено. Следващото издание бе „Аз съм Истинната лоза", за която ще се спра на друго място. Днес Мария Кисова върви от град на град и говори злостни клевети срещу „Изгревът". Говори срещу Вергилий Кръстев, който е организирал досега издаването на 20 годишнини от оригиналното Слово на Учителя и 9 тома на „Изгревът", финансирал и организирал към 20 концерта за музиката на Учителя Дънов, като е дал възможност към 20 музиканти да се изявят. За Мария Кисова вижте в „Изгревът", т.V, стр. 199-202 „Къщната помощница Станка", защото тя присвои къщата на Станка и накрая я изгони след кончината на Борис Николов. А Станка бе тази, която гледаше Борис Николов. За издаването на „Изворът на Доброто" вижте „Изгревът", т. I, стр. 591-593 Мария Кисова същата, която отиде да живее при майстор Борис, за да му вземе имуществото. Тогава Борис беше на 77 години, а Мария Кисова на 25.
към текста >>

17. 09 - 124. РАЗПЛАТИЛ ДЪЛГОВЕТЕ СИ

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

ТОМ 10

Около два месеца след получаване съобщението за кончината на баща ни, срещнал майка ни Аседур - бакалинът и й казал, че има да му дължи.
Не се мина и един месец от датата на мобилизацията, дойде съобщение, че баща ни бил убит. Голяма скръб попари сърцата ни. Майка ни много плака. Но въпреки голямата скръб по обичния ни татко, нещата не се измениха. В другите домове имаше смях и радост, но в нашия дом скръб и печал, като че ранна слана бе попарила цветята в градината на нашите души. Около два месеца след получаване съобщението за кончината на баща ни, срещнал майка ни Аседур - бакалинът и й казал, че има да му дължи. В отговор майка ми му казала: „Мъжът ми преди да замине взе пари и се разплати, а като се върна ми каза имената на хората, на които е платил. Той спомена и твоето име." - „Не, не ми е платено", твърдял бай Аседур. Не минало две-три недели и той пак й поискал да си плати дълга. Това я огорчило. Казала за този случай на една стара жена, а тя я посъветвала 40 нощи непрекъснато да се моли и покойникът ще й се яви и ще й каже истината.
към текста >>

18. 17 - 2. ФОНД „ДАРОВИТИ МЛАДЕЖИ

Бялото братство в град Айтос. Вергилий Кръстев

ТОМ 10

Тукашната кончина на обичния ни брат Крум е в негова полза и радост - той сега е много добре.
Сега за всичко Ви благодаря и сърдечно поздравявам всички братя от братския Съвет. Поздравявам теб и близките до сърцето Ви, Веска и Благи. Аз имам грижата за него. С поздрав В. Верен Г. Куртев. Тукашната кончина на обичния ни брат Крум е в негова полза и радост - той сега е много добре. Като се видим - тогава подробности. * * * София, 5 юлий 1946 година. Любезни брат Георги Куртев, Съобщаваме Ви, че в заседанието сина З0 юний т.г. братският съвет разгледа въпроса за определяне кандидат-стипендиантна фонда „Даровити младежи" при Братството. На първо място одобрихме представеният от Айтоското братство кандидат, брата Христо Карабаджаков.
към текста >>

19. 18 - 11. ЧОВЕКЪТ КОЙТО С ЮМРУК РАЗБИВАШЕ ЧЕРЕПИ И КОСТИ

Историята на Айтоското Бяло Братство. Поучение за человеците земни и небесни.

ТОМ 10

Казах на Мария: „С този човек в бъдеще ще работя." - „Да, ама Петър Филипов няма да я пусне." - „Ще я пусне." И наистина я пусна, след неговата кончина.
Беше през 1972 година и бях на Салоните с Борис Николов и Мария Тодорова на лагер. Беше дошла Марийка на гости, която долу беше при лагера на Петър Филипов. Аз й гледах на кафе. Мария присъствуваше и слушаше. Бях точен. Казах на Мария: „С този човек в бъдеще ще работя." - „Да, ама Петър Филипов няма да я пусне." - „Ще я пусне." И наистина я пусна, след неговата кончина. Работихме с нея 13 години. 10. Беше 1986 година. Бях се върнал от Либия, където работех три години и с парите, които донесох, отпечатах 9 тома на Изгревът. Посетих към 10 пъти дома на Борис Николов. От тези десет срещи само три пъти ме посрещаше истинският Борис в тялото си.
към текста >>

20. 25 - 1. НА САМОУВЕРЕНИТЕ НЕВЕРНИЦИ

Бялото Братство в град Ямбол. Тодор Абаджиев. Спиритическите сеанси в град Ямбол.

ТОМ 10

По това време списание „Виделина", основано от Георги Миркович от Сливен след неговата кончина след 1905 година се продължава от Тодор Бъчваров.
ТОДОР АБАДЖИЕВ СПИРИТИЧЕСКИТЕ СЕАНСИ В ГРАД ЯМБОЛ Един от първите етапи, през които преминават онези българи, които копнеят душите им за духовен живот, това са спиритическите кръжоци. Този етап има за цел да докаже нагледно и с доказателства, че зад материалната бариера съществува друг, Невидим свят. И го доказва. По това време списание „Виделина", основано от Георги Миркович от Сливен след неговата кончина след 1905 година се продължава от Тодор Бъчваров. В него са поместени две статии: ..На самоуверените неверници" от 1910 г. и „Знаменията на времето" от 1909 година от Тодор Абаджиев, който става по-късно ръководител на Ямболското братство, чийто образ виждаме в снимките редом с Учителя. 1. НА САМОУВЕРЕНИТЕ НЕВЕРНИЦИ В. Шопов и Фурнаджиев, пловдивски евангелисти. Нашата беседа с вас, почтени представители на евангелизма, бе интересна, но вие, по стар навик не обичате да се отнесете сериозно към мненията на вашите противници.
към текста >>

21. І.03.24. ИВЕРСКАТА СВЕТА БОГОРОДИЦА

Летопис Вергилий Кръстев

ТОМ 11

След кончината, тя била погребана с почести.
Дошъл определният ден. Небесна светлина озарила стаята, в която е лежала на постеля и очаквала последните си земни дни, преди да умре. Чудно явление. Сам Исус Христос в небесна слава и величие, в небесна светлина слезнал от небесата и взел душата на Света Богородица. Всички видели това видение. След кончината, тя била погребана с почести. На третия ден тя възкръснала и с тялото си била взета в небесата. В Иверския манастир се пази оригиналът на иконата на Св. Богородица. По-късно по нея се правят много копия. На 13 август 1648 г. в Москва се донася копие на иконата на Иверската Св. Богородица.
към текста >>

22. I.03.27. САМАРСКОТО ЗНАМЕ ШЕСТВУВА СЪС СИЛИТЕ НЕБЕСНИ

Летопис Вергилий Кръстев

ТОМ 11

А 500-годишнината от кончината на Св.
А той е 12 (25) февруари. Иконата на Св. Алексей била поднесена също. Той се прекръстил и с благоговение я приема и взел със себе си. Същата икона се движи с главнокомандващия непрекъснато по време на цялата война. А 500-годишнината от кончината на Св. Алексей съвпада с 1878 г. - освобождението на България. А Сан-Стефанския договор е подписан от ген. граф Игнатиев, който е потомък на Се. Алексей и след войната подарява иконата на Св.
към текста >>

23. I.03.34. ИСТИНСКИЯТ ЛИК НА ИСУСА ХРИСТА

Летопис Вергилий Кръстев

ТОМ 11

След кончината на Мария Тодорова през 1976 г., понеже аз бях определен за наследник и приемник на Мария Тодорова и Борис Николов от самите тях, то Борис Николов един ден свали портрета с иконата и ми го предаде.
Когато от 1969-1976 г. работех с Мария Тодорова и Борис Николов, бях приеман в техния дом, над леглото на Мария Тодорова висеше същата икона. Аз не знаех нищо за нея. Разпитах я и тя ми разказа нейната история, че тя е взета преди разпродажбата на вещите на Учителя през 1958 г. от заложна къща към общината в град София. След кончината на Мария Тодорова през 1976 г., понеже аз бях определен за наследник и приемник на Мария Тодорова и Борис Николов от самите тях, то Борис Николов един ден свали портрета с иконата и ми го предаде. Аз го приех, запазих и днес предавам нейната история, като съм заснел на цветен диапозитив иконата и сме го направили на цветен плакат, тъй че да може да се слага в рамка и да се поставя в самостоятелната ни молитвена стаичка. Плакатът ще бъде даван като приложение към „Изгревът, том XI". През 1945 г. са направени снимки от фотографа Васко Искренов на ул. „Опълченска" 66 на дома Гумнерови, където е живял Учителя.
към текста >>

24. 8. КАРТИНА „САЛОНЪТ НА ИЗГРЕВА

Цветана Симеонова

ТОМ 13

Преди 2000 години близките на Христос отидоха да го търсят след кончината му на третия ден в гроба.
И Той го прави и ще го прави, докато има такива, дето нарушават законите в Природата. Винаги съм се учудвал, когато съм минавал покрай мястото, където е положено тялото на Учителя да виждам хора, изправили се там, за да се молят. Вероятно искат помощ от Учителя, да си решат трудните за тях проблеми. От тая им проява заключавам, че те са много далеч от науката, която ни предаде Учителят, факт е, те търсят Учителя там, в гроба. Най-меко казано, това са невежи. Преди 2000 години близките на Христос отидоха да го търсят след кончината му на третия ден в гроба. Ангелът, който беше там им се изяви, като им каза, че го няма там! Две са възможностите: или си просветен, или си невежа. На стр. 352 от томчето „Запалената свещ" четем: „Ще кажете сага, че някой Учител се родил в България. В България никой Учител не се е родил.
към текста >>

25. Бележки на съставителя на Изгревът том XIV

ТОМ 14

След нейната кончина през 1976 г.
Единната Любов" бе взет от разчетените стенограми на Савка, от Борис Николов. Той ги бе записвал с дясната си ръка на български, защото той бе левак, но пишеше с дясната си ръка. Този том е съставен от неговия ръкопис. Материалът за „Думи на свещеното начало" е също съставен от неговия ръкопис. 19. Мария Тодорова непрекъснато ми споменаваше, че трябва да се извадят някои мисли от материалите на „Класът на Добродетелите", както и от нейните две тетрадки със записки. След нейната кончина през 1976 г. аз непрекъснато му споменавах това и накрая от двата материала той състави томчето „Трите образа на Великият". А всичкият материал от нейните две тетрадки с думите на Учителя е публикуван в „Изгревът" том V. А тетрадките и записките на „Класът на Добродетелите" е публикуван в „Изгревът" том XII. 20. В следващия етап Духът на Заблужденето чрез „майстор Борис" организира преписването на целия материал от тези три подготвени книжки. Целта бе да бъда аз отстранен, и да се опорочат „Свещените думи на Учителя".
към текста >>

Майка й Тереза прави същото след нейната кончина.
Ето това бе началото на създаване на идоли в Школата на Учителя. За да предотврати окончателния й провал, той, Учителят си я прибра от този свят през 1945 г.,през месец май. Д) По-късно тя раздава някои от тефтерчетата си на свои приближени. Особено когато е вече болна в началото на 1945 г. Раздава ги за спомен. Майка й Тереза прави същото след нейната кончина. Така архивът на Савка още преживе се разбива по нейна вина и тази на майка й Тереза. А приближените на Савка довършват останалото. Разпръскват ги и ги предават на други хора. Единствено чрез Галилей Величков дойде при мен 1 - 2 тефтерчета и няколко нейни преписа, които са включени в настоящото издание на „Изгревът". Е) Идва се до онзи момент, когато Филип, рожденият брат на Савка предава останалите материали да се пазят от Борис Николов.
към текста >>

26. IX. Светозар Няголов А. Автобиография

Първа част

ТОМ 21

На следващия ден Кънчо отива във Варна да съобщи на Учителя за нейната кончина.
Кореспонденцията с Учителя продължава. Дядо ми я замества и често посещава Учителя и Му носи храна. На 3.03.1918 г., баба Величка е в леглото си, заобиколена от приятелките си. Дядо Кънчо отива на беседа и Величка го изчаква да се върне и да обещае, че ще гледа Стевка до края на живота си. Връща се у дома и обещава и тя си заминава в 14 ч и 30 минути. На следващия ден Кънчо отива във Варна да съобщи на Учителя за нейната кончина. Като приближава хотел „Лондон”, той вижда, че Учителят бързо слиза отгоре по стълбите, и двамата се срещат при вратата. Учителят му казва: „Понеже мене ме нямаше, те я грабнаха.” В нейна чест Той дава песента „Ще се развеселя”, като прибавя един стих: „като девица...”, понеже Величка беше девица. Учителят написва едно ободрително писмо на Кънчо и повдига духа му. Същата година на 27.01.1918 г. си заминава и ръководителят на Бургаското братство брат Пеню Киров.
към текста >>

27. XIII. Спомени на Костадин Няголов, рожден брат на Светозар

ТОМ 21

По това време Учителят е бил заточен във Варна и не е можел да се движи из страната, и когато научава за кончината й, само казал: „Жалко, изпуснахме Величка.” Когато Учителят създава лагера на Изгрева, дядо ми и майка ми напускат Бургас и идват да живеят там.
Учителят, когато е идвал в Бургас, винаги е отсядал в нашата къща и там е провеждал срещите си с братята и сестрите. Баба ми Величка е била много одухотворена жена и е водела постоянна кореспонденция с Учителя, като някои от писмата и кореспонденцията с Него са отпечатани в предишни томове на „Изгревът” (том VII, стр. 469 ÷ 475). За съжаление тя се е разболяла зле и през 1918 г. си отива от този свят. По това време Учителят е бил заточен във Варна и не е можел да се движи из страната, и когато научава за кончината й, само казал: „Жалко, изпуснахме Величка.” Когато Учителят създава лагера на Изгрева, дядо ми и майка ми напускат Бургас и идват да живеят там. Тук майка ми се запознава с Крум Няголов, за когото след това се омъжва. През 1932 г. се ражда първото им дете - брат ми Светозар, а през 1934 г. се появявам аз на Божия свят. Моето раждане е било много трудно.
към текста >>

28. 5. Спомен за Невена Неделчева от поета Стефан Соколов

Невена Неделчева

ТОМ 23

Когато узнах за нейната кончина, с болка си казах: Отиде си още един от нашата стара гвардия.
5. Спомен за Невена Неделчева от поета Стефан Соколов Познавам Невенка от дълги години, като една от най-добрите есперантистки. Когато узнах за нейната кончина, с болка си казах: Отиде си още един от нашата стара гвардия. Но не, тя още дълго ще живее в сърцата ни. Невенка Неделчева още от своята младост принадлежеше към Бялото Братство, вярваше, че нашият живот и след физическата смърт не спира. Душата преминава в някаква по-висша форма в ефира. Когато тя, на възраст вече, дойде в есперантското движение, намери принципи и идеали, близки с тия на привържениците на световно известния Петър Дънов, именно - любов към ближния, мир, солидарност и разбирателство без езикови прегради. Поради това вратите на Есперанто са широко отворени - както за вярващи, така и за атеисти.
към текста >>

29. 3.4. Не се боя от смъртта, защото знам къде ще отида. Паметни слова

ТОМ 24

И от него ден до нейната кончина е членка в управата му.
Томов В) Почитане на паметта от Съюза на българските писателки Възпоменателно слово Дафинка Доганова (28 февруари 1889 г. - 2 декември 1938 г.). Помен. Речи, произнесени при погребението на 4 декември 1938 г. София, Методистка епископална църква, 1938, с. 16. Рада Големанова Натоварена съм от Съюза на българските писателки, като негова секретарка, да поднеса от името на всички съюзни членки почитане паметта на нашата съюзна членка, която е влязла в редовете ни още от основаването на Съюза. И от него ден до нейната кончина е членка в управата му. Тихо и с любов тя се отдаде на обществена и писателска работа още от младини. Нейна творба за пръв път е отпечатана в 1914 г в сп. "Младежки вестител". Печатала е по-после във в. "Ратник", гр.
към текста >>

30. 4.3.19. Смъртта на Ватралски по страниците на периодичния печат

ТОМ 24

Марков) съобщи, за кончината на евангелския поет и покани Църквата да се изправи и в мълчание да отдаде последна почит, което се и стори.
56-7,1935, с. 5-6. "В неделя на 1 септември - три дни от смъртта на Ватралски - в сутрешната служба, пастирът (на l-та Бълг. Еванг. Ц-ва в гр. Бургас, г. М. Ж. Марков) съобщи, за кончината на евангелския поет и покани Църквата да се изправи и в мълчание да отдаде последна почит, което се и стори. След това той прочете съобщението във в. "Утро", бр. 7812, каза няколко топли думи за своя приятел, вече покойник, като добави, че си запазва правото да говори на специалното Траурно утро, което той ще уреди и темата ще му е: "Религията на Ватралски". Същият ден, каза той, ще се даде траурна вечер от страна на младите при Църквата. Г-н пастирът прочете подходящото стихотворение "Душата пътник" от Ватралски, печатано в "Религия", бр.
към текста >>

31. 17. Първата любов на майка ми и венчавката за другиго

ТОМ 24

Не минава много време и до нея достига новината за кончината му - той не е могъл да понесе удара - и с картичката й в ръка покрусената му душа е напуснала ограбения си дом - опразненото му сърце.
Девойката се обръща и вижда този, който пръв събуди огъня в сърцето й. Тя го гледа като поразена от гръм, забравя за миг къде е и защо е там - нещо я тегли със страшна сила към него - тя иска да падне в нозете му, да му признае всичко, но вече е късно - пръстенът е на ръката й - тя се сепва. Следният миг русокосият младеж е вече далеч от нея. Иска да го види, но не може, отива в дома на студента, който вече е и неин дом. Тя праща цветна картичка с поздрав на светлоокия китарист, но не го вижда вече. Не минава много време и до нея достига новината за кончината му - той не е могъл да понесе удара - и с картичката й в ръка покрусената му душа е напуснала ограбения си дом - опразненото му сърце. Но е заключил и сърцето на тъмнооката девойка, която вече не може никой друг да обикне. Той е в нея завинаги - само неин и на небето. И тази девица създаде рожба, в чието сърце тя пося стремежа към онзи, който взима сърцата ни и ги отнася високо над земната твърд.
към текста >>

32. 21. Потъмнял бе хоризонтът и път не се виждаше в дома ни от големия глад

ТОМ 24

Положението ни след татковата кончина бе тежко.
21. Потъмнял бе хоризонтът и път не се виждаше в дома ни от големия глад Вълнуваше се морето. Потъмнял бе хоризонтът и път не се виждаше. Но малката лодчица бе спасена. Дойдоха благодетели и й помогнаха да излезе на брега. Положението ни след татковата кончина бе тежко. Живеехме под наем, а хазяйката ни започна да ни пъди, защото не си бяхме платили наема от доста време. Майка ми ходеше по къщите да шие и ние бяхме винаги сами след училище. Тя се връщаше късно вечер уморена, съсипана, защото работеше по десет и по единадесет часа на богати дами, които все бързаха с изискванията си. Помня, че на една милионерка - притежателка на фабрика за розово масло - бе ушила елегантна копринена рокля за един ден. Дамата се оглеждала дълго в балната си рокля и не можела да й се нарадва: "Същинска рокля от Париж!
към текста >>

33. 215. Човекът е предметно учение за ангелите

Весела Несторова

ТОМ 24

215. Човекът е предметно учение за ангелите На 25 октомври бяха изминали 21 години от кончината на баща ми.
215. Човекът е предметно учение за ангелите На 25 октомври бяха изминали 21 години от кончината на баща ми. Казах това на Учителя в частен разговор и Той ми отговори: "Баща ти сега е младеж на 21 години, той учи от тебе, научил е живота, познал го е. Той ти помага духовно. Бащите са все отражения на Великия Баща. Боговете са ревниви за своите. Когато решиш правилно една задача, да я приложиш и да поддържаш решението.
към текста >>

34. Г. Допълнение към спомените на Весела Несторова за 1939,1940,1941 и 1943 години от разговори с нея (Магнетофонен запис)

Весела Несторова, Вергилий Кръстев

ТОМ 24

Страхът е най-висшия стадий на съзнанието на животните - т е бягат от злото, не стоят да се справят с него." На 25 октомври бяха изминали 21 години от кончината на баща ми Казах това на Учителя в частен разговор.
Като семе Той се пося - то беше разпятието, и като мощно дърво с плодове поникна - то беше възкресението. Весела: "Най-голямото чудо е слънцето, което всеки ден обикаля земята и поддържа живота. То е 1 500 000 пъти по-голямо от земята. Англия е тежка, търговка е тя, ще мине през големи страдания. Америка има по-светло бъдеще. Страхът е най-висшия стадий на съзнанието на животните - т е бягат от злото, не стоят да се справят с него." На 25 октомври бяха изминали 21 години от кончината на баща ми Казах това на Учителя в частен разговор. Той ми отговори: "Баща ти сега е младеж на 21 години, той учи от тебе, научил е живота, познал го е. Той ти помага духовно. Бащите са все отражения на Великия Баща. Боговете са ревниви за своите. Като решиш правилно една задача, да я приложиш и да поддържаш решението си.
към текста >>

35. 161. ПИСМО ОТ МИНЧО СОТИРОВ ДО МАРА ХАДЖИПЕТРОВА, 27 октомври 1929 г., Бургас

Минчо Сотиров, писма

ТОМ 25

Преждевременната кончина на добродетелния и любвеобилен неуморим труженик Гечо ви повдига и поставя на висотата и на баща на семейството и водач на предприятията му.
"Цар Симеон" № 27 Любезна и наскърбена с. Мара, Единен е Той, Който определя и ръководи съдбините на отделните индивиди, на домове - семейства, на общества, народи и человечество. И всякога идващите събития в тия членове на Козмоса са за добро - за тяхното повдигание на душата, за тяхното еволюиране във всяко отношение - духовно, умствено, физическо и материално. Дадени са, вложени са в човека сили, дарби, таланти, които като се пуснат в действие, ще се развиват, засилят и ще посрещнат доблестно и мъжествено всяко идващо събитие, ще парират лошите му последствия, а ще използуват благата му. Потребна е вяра в собствените сили, упование - жива непреривна вяра в Бога и по Своите Си милости, Той ще даде всичко онова, което нам е потребно за нашето повдигание: растеж и оплодяване - плод, който никога не умира - добродетелите. Преждевременната кончина на добродетелния и любвеобилен неуморим труженик Гечо ви повдига и поставя на висотата и на баща на семейството и водач на предприятията му. Вие в случая - майката - баща и наследниците - децата ще имате силната подкрепа на всички души и семейства, които са многобройни и които са биле подпомагани от пожертвователния покойник. А само Той скъпата жертва, бащата със своите задгробни сили ще продължава да ви ръководи - ще ви шушне и внушава и ще ви бъде помагач. В сегашните условия в които Небето ви поставя ще има да изпълните истинската роля на майка възпитателка и на баща работоспособен в семейните дела и предприятия. Ако любезна с. Мара, Вие чувствувате и намирате, че в тия моменти бих могъл да Ви бъда полезен и в услуга в предстоящата Ви дейност, разчитайте на мен и съм на разположението Ви - вярвам, че бих оправдал доверието и бих принесъл полза за общото ви благо и облекчение усилията, които трябва да полагате.
към текста >>

36. 6. Решил съм

Глава 2. По следите на казаното

ТОМ 28

Те могат да правят сетни усилия и ще се стигне до апокалиптичен ужас, защото провалянето на лъжата и кражбата е огромно събитие от неизмерим мащаб, хилядолетия се подготвя тяхната кончина, то е краят на една епоха, началото на друга.
Дали ще могат да виреят там? Двадесетият век подготвя величествена програма. Дори и дяволът ще се разкае, за да стане слуга на доброто. Лъжата и кражбата са опитани идеологии. Техният разцвет потъмня, премина вече, за тях вече няма условия за живот. Те могат да правят сетни усилия и ще се стигне до апокалиптичен ужас, защото провалянето на лъжата и кражбата е огромно събитие от неизмерим мащаб, хилядолетия се подготвя тяхната кончина, то е краят на една епоха, началото на друга. “Решил съм” - казва Учителят и ние знаем, че Той ще го направи, направил го е вече. Светлината прониква света, светлината залива земята и няма да се намери живо същество, което да не отзвучи на нея. На земята стана много светло. Днес човечеството не може да се излъже. Каквито и опити да се правят, народите знаят истината.
към текста >>

37. 27. Стани, стани

Глава 2. Образи и идеи

ТОМ 28

В тази част, втората на писмото се говори за кончината на едно същество.
Намираме, че тя бе извършила вече своя полет над света, преминала бе връхната си точка - социалната буря беше навлязла в своето последно корито и сега приличаше на река, загубила своята сила и мощ, водите вече за нищо не стават, освен да се влеят в морето и да се приготвят за нови походи. Винаги става така, загива нещо, за да се роди нещо ново, по-свежо, и по-хубаво, по-жизнеспособно. Нека не изпаднем в положението на пророци. По следите на казаното само направляваме нашата мисъл и следим всичко, което е казано и всичко, което се изпълва както е казано. Нека не се отклоняваме от рамките на това писмо, което е и наша тема. В тази част, втората на писмото се говори за кончината на едно същество. Преводът е на лице. Учителят казва: “Злото ще изгуби своето жило, неправдата - своето було, омразата - своето червило, глупостта - своето мерило и лъжата - своя език." Става дума за нещо, което е било, и което сега вече трябва да умре. Ние сме развълнувани до дън душа. Моментът се превръща на епоха. Въпросът не е нито дребен, нито обикновен, както може да прозвучи в първия момент.
към текста >>

38. 4. Петият час

Част 1. ИЗГРЕВА (София, V.1977 г.)

ТОМ 28

Един човешки порядък в света умираше, една голяма лъжа се готвеше за своята кончина.
Взимаха и портретите, прибираха библиите, евангелията, грубо всичко бе хвърлено в камионите. Беше страшно, приличаше на страхотно нашествие, на жестоко нападение. Акцията се наричаше обиск - най-зловещата дума на една залязваща култура, която вече сама си подписваше смъртната присъда- културата на белите отдавна вече беше компрометирана. В пет часа сутринта Изгрева изтръпна. Забележителния час, празничния, светящия час се превърна на черна димяща факла - небето беше помръкнало. Един човешки порядък в света умираше, една голяма лъжа се готвеше за своята кончина. Защо Провидението избра Изгрева в този час? Защо?... Вече не чакаме отговор. Хората на Изгрева осъмнаха живи, ала бледи от кощунството - кръвта се беше оттеглила от лицата, за да се справи сама в крехкия съсъд с голямата неправда и насилие. Светлините на Изгрева, обаче, нямаше да угаснат. Никога, и тъкмо те щяха да свидетелствуват за голямата борба, която се водеше тук, на земята отявлена и брутална, борба между светлината и тъмнината, вечната борба през всичките времена - между доброто и злото, чиято кулминационна стигна до петия час, и чийто разрешение се получи пак в петия час.
към текста >>

39. 9. Под сянката на лешниците

Част 1. ИЗГРЕВА (София, V.1977 г.)

ТОМ 28

Лешниковите насаждения, които живи бяхме за наша скръб да присъствуваме на тяхното поражение и на тяхната кончина.
Пееха всички, толкова много се държеше на музиката, пееха както можеха и колкото можеха на това място, на този двор с многото слънчев блясък, с многото аромат на цъфтящите цветя и рози, със скромната красота на калдъръм четата, и незабравимия лещак и с един почитател на музиката, любител цигулар, възторжен и вдъхновен по всяко време с цигулка на ръка да води цялото хорово пеене на Братството, независимо дали се намира вътре в салона по време на школните часове, или на двора след обедите и вечерите, или на поляната след Паневритмията, или на Рила по-късно всред пламналите огньове вечер да свири и да дирижира без палка голямото пение на Братството - брат Симеонов - неизменна фигура по време на всичките празници - нашата благодарност. Не се забравят тези неща, не изгасват тези чувства. Не правим опит да уловим и изразим неизразимото, което тук изглеждаше несъизмеримо и неокачествимо. Как и с какво да го сравниш; по съдържание то беше не само дълбоко и красиво, то бе наситено бихме казали с обич, с любов, нови отношения, които добиваха плътност, устойчивост през едно крайно преходно време. Всеки час прекаран под сянката на лещака не се забравя, нека не се видят многото повторения, лещакът тук беше и основната контура. Лешниковите насаждения, които живи бяхме за наша скръб да присъствуваме на тяхното поражение и на тяхната кончина. Неумолимия топор беше ги изкоренил до корен пред очите ни настръхнахме, както един ден на Бивака на Витоша един горски пред очите ни застреля една кучка, която беше бременна. Тогава още разбрахме, че нещо ще се случи, ние само можахме да охнем и да стискаме зъби, горският беше готов да застреля и нас, ако му кажем дума - чухме, че някой писна и толкова. Нямахме нищо общо с подобна жестокост. Още виждаме белите сърцевини на клоните и разпъртушинените листа по цялото протежение като сразени войници, легнали покорно над дръвника - тия велики мълчаливци, тая сеч и тази разруха имаше какво да каже, имаше в какво да обвинява нашата угледна, ала ледена цивилизация. В царството на живата природа всеки обект, всяко същество, което носеше дихание на живот беше еднакво ценно, независимо от кое царство произхожда, там няма важни и неважни обекти, няма малки и големи неща.
към текста >>

40. 19. Страница от Неговото ежедневие. Един паяк и една муха, която бръмчи (11.XII.1976 г.)

Част 2. ЗАПАЛЕНИТЕ

ТОМ 28

На Изгрева имало някаква ябълка - млада фиданка с тенденция да стане хубаво дърво, но била на лошо място, тъпчели я и тя линеела и била е вече до кончина.
Ама как? - Аз не приемем. - Както искаш - делото се приключва. Двата случая имат нещо общо - една допирна точка - тя ни отведе много далеч и ни разкри неподозиращи светлини. Но то е друга тема - нека не се отклоняваме от поставената. На Изгрева имало някаква ябълка - млада фиданка с тенденция да стане хубаво дърво, но била на лошо място, тъпчели я и тя линеела и била е вече до кончина. Учителят се спира на нея. Оглежда я, слуша я, обръща се вероятно към Бай Ради, и казва: “Оградете я с колчета и опънете тел, да не я тъпчат. Тя не иска да умре, решила е да живее и казва: Ако на Изгрева не мога да живея, то къде другаде? ” Ябълката разбира се оцеляла. До нас стигна нещо светящо, малко, но изпълнено с топла обич - съхранявахме го, събирахме го до капка, за да се порадваме.
към текста >>

41. 25. Тодор Бъчваров. Бележки на съставителя д-р Вергилий Кръстев

I. В ТЪРСЕНЕ НА ВИСОКИЯ ИДЕАЛ

ТОМ 30

Тодор Бъчваров участвува в издаването на списание „Виделина” на д-р Георги Миркович и след неговата кончина той продължава да го издава до 1910 г. 6.
Тодор Бъчваров издава списание „Родина” - 14 години от 1899-1917 г. 4. Тодор Бъчваров след 1914 г. започва да издава Библиотека „Родина” и издава книжки. Тя се е намирала на ул. „Опълченска” №67, близо до домът Гумнерови, където е живял Учителят Дънов, на ул.„Опълченска” № 66. 5. Тодор Бъчваров участвува в издаването на списание „Виделина” на д-р Георги Миркович и след неговата кончина той продължава да го издава до 1910 г. 6. От 1920 г. Тодор Бъчваров създава Библиотека „Духовен живот” и издава поредица окултни книжки. 7. За Тодор Бъчваров в бъдеще ще се спрем в специален раздел. 8. Роден в гр. Сливен на 20.VII.1874 г., и умрял на 16.X.1923 г.
към текста >>

42. 28. Запознанството с Толстой

I. В ТЪРСЕНЕ НА ВИСОКИЯ ИДЕАЛ

ТОМ 30

Фарът, чиито лъчи надхвърляха всяка граница, за да ориентират кораба на човека, със кончината на Толстоя не угасна, а продължава да свети още по-силно и да озарява душата и съвестта на човечеството.
С умиление си спомням посещението на неговия гроб в Ясна Поляна; с умиление си спомвам разказите на неговите живи сподвижници за неговата личност и неговия достоен за подражание живот. И аз съм твърде благодарен, най-малко, че съм съвременник на такъв велик титан на духа и мисълта, аз съм твърде много радостен, че делото на човека, който обяви кръстоносен поход на лъжата, измамата и насилието и чиято уста не се затвори пред всяка коронована лъжа, расте от ден на ден, за да награди бъдните поколения с една по-висока общественост, при която мирът и братството да са ръководни стимули. Калта, която закъснели в своето духовно развитие хора, са хвърлили някога върху Толстоя, хвърлят някъде още и сега, в бъдеще ще се превърне в злато и ореолът на Толстоя ще порасне до размерите на ореола на светеца. Тоя пророк на новото време, чийто зов към чист и свят живот огласяше не само пространната руска земя, но се отекваше зад нейните предели и зад пределите на нашия век, не е вече сам. Делото му е подето от перото на много негови другари по цялото земно кълбо и понеже е дело на Бога, то няма да умре, а ще възтържествува, за да се сбъднат великите думи на Исуса, че небето и земята ще преминат, но неговите думи не. Фарът, чиито лъчи надхвърляха всяка граница, за да ориентират кораба на човека, със кончината на Толстоя не угасна, а продължава да свети още по-силно и да озарява душата и съвестта на човечеството. Пред нас и пред бъдните поколения стои един живот с такава всестранна, многошумна и благотворна дейност, който вечно ще вдъхновява към по-високи и светли идеали; един живот, който бе най-голямата и страшна опозиция на всичко долно и мръсно; един живот, който създаде преврат в идеите и в общественото мнение в целия свят; един живот, който е най-скъпоценното съдържание на своя век; един живот, преминал през съмнения, борбите, паденията, ставанията, огорченията и духовните тържества, за да стигне славата, която още нито един смъртен не е виждал приживе. Това е животът на Лев Толстой, чийто изумителен гений не остави неразбутан нито един болен въпрос на живота. Нека този живот в черната рамка на нашата действителност блести като огромно слънце, което да осветява пътя на човечеството и да огрява сърцата и душите на ония, които копнеят за братство, мир и любов на земята.
към текста >>

43. СЪДЪРЖАНИЕ

ТОМ 31

Бележки към материала на Минчо Сотиров от „Изгревът", том 25 – стр.430 Сканиран материал Телеграма на Минчо Сотиров за кончината на Учителя Дънов – стр.437 9.
Съборът през 1923 г., който бе забранен – стр.416 4. Бичът Божий срещу българите се задействува (7.02.2012 г., София) – стр.419 5. Възбрана на съборите на Бялото Братство – стр.424 6. Възмездието – стр.425 7. Школа или академия (1.05.2011 г., София) – стр.426 8. Бележки към материала на Минчо Сотиров от „Изгревът", том 25 – стр.430 Сканиран материал Телеграма на Минчо Сотиров за кончината на Учителя Дънов – стр.437 9. Бележки за Тодор Божков от „Изгревът", том 25 (13.VII.2011 г., сряда, София) – стр.438 10. Разказани случки за Тодор Божков от приятелите му в „Изгревът" – стр.439 11. Разказва брат Желю Танев – стр.440 12. „Последен, незабравим и вечен" / Тодор Божков – стр.440 IV. ДОМЪТ ГОСПОДЕН И СЪДБАТА НА СВЕТА / автор и състав.
към текста >>

44. 9.9. Отклонението и лъжата

Вергилий Кръстев

ТОМ 31

9.9. ОТКЛОНЕНИЕТО И ЛЪЖАТА Така, че те си заминаваха от този свят един след друг и, когато след 10 години след кончината на Мария, аз реших най-накрая да прегледам някои неща от моите записки, аз направо изтръпнах!
9.9. ОТКЛОНЕНИЕТО И ЛЪЖАТА Така, че те си заминаваха от този свят един след друг и, когато след 10 години след кончината на Мария, аз реших най-накрая да прегледам някои неща от моите записки, аз направо изтръпнах! Защо? Ами тя си замина 1976 г., аз ги преглеждах 1987 г. и видях как едно следващо поколение дойде, и как започнаха да ги отклоняват в съвсем друга посока! И ги отклоняваха онези възрастните приятели, че така или иначе бил казал Учителя. А това беше голяма лъжа!
към текста >>

45. 9.12. Последното желание на Мария

Вергилий Кръстев

ТОМ 31

9.12. ПОСЛЕДНОТО ЖЕЛАНИЕ НА МАРИЯ След няколко години след нейната кончина и смърт, видях Борис, че отново продължаваше да работи с материалите на Савка, и аз му казах последното желание на Мария.
9.12. ПОСЛЕДНОТО ЖЕЛАНИЕ НА МАРИЯ След няколко години след нейната кончина и смърт, видях Борис, че отново продължаваше да работи с материалите на Савка, и аз му казах последното желание на Мария. Той също си спомни за него. Казах му как съм взел тетрадката, и че тя е в мене. Той казва: „Донеси я." Казвам: „Аз ще ти я донеса, за да работиш и да изпълниме нейното желание. Онова, което е записала като мисли от Учителя да влезнат в V-тата част на Свещените думи на Учителя, които ти ще направиш. Но после тази тетрадка аз искам да дойде при мене." - „Да, ще дойде при тебе." И така, аз му казах официално какво беше желанието на Мария.
към текста >>

46. III. БИЧЪТ БОЖИЙ НАД БЪЛГАРИТЕ

Вергилий Кръстев

ТОМ 31

Бележки към материала на Минчо Сотиров от „Изгревът", том 25 – стр.430 Сканиран материал Телеграма на Минчо Сотиров за кончината на Учителя Дънов – стр.437 9.
Съборът през 1923 г., който бе забранен – стр.416 4. Бичът Божий срещу българите се задействува (7.02.2012 г., София) – стр.419 5. Възбрана на съборите на Бялото Братство – стр.424 6. Възмездието – стр.425 7. Школа или академия (1.05.2011 г., София) – стр.426 8. Бележки към материала на Минчо Сотиров от „Изгревът", том 25 – стр.430 Сканиран материал Телеграма на Минчо Сотиров за кончината на Учителя Дънов – стр.437 9. Бележки за Тодор Божков от „Изгревът", том 25 (13.VII.2011 г., сряда, София) – стр.438 10. Разказани случки за Тодор Божков от приятелите му в „Изгревът" – стр.439 11. Разказва брат Желю Танев – стр.440 12. „Последен, незабравим и вечен" / Тодор Божков – стр.440
към текста >>

47. Сканиран материал: Телеграма на Минчо Сотиров за кончината на Учителя Дънов

Вергилий Кръстев

ТОМ 31

Телеграма на Минчо Сотиров за кончината на Учителя Дънов
Телеграма на Минчо Сотиров за кончината на Учителя Дънов
към текста >>

48. Бележки от съставителя на „Изгревът” Вергилий Кръстев

ЧАСТ 2

ТОМ 33

Тези скрижали се отпечатват след неговата кончина през 1981 г.
Между другото, Йордан Андреев е най-довереното лице на Любомир Лулчев, най-образован и си изпълнява задълженията към него като описва всичко в „Съветникът”. Използва и се старае да се добере до една висша форма на изразяване, за да докаже Учението на Учителя. Но стига до бариерата и спира! • Тази бариера е „КОСМОГОНИЯТА”, публикувана в „Изгревът”, том 1. • Не е прескочил и бариерата на „ВЕРУЮ” НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ, публикувано в „Изгревът”, том 12 и в том 29. Тези скрижали се отпечатват след неговата кончина през 1981 г. -на 73 годишна възраст. 16. Добре е описано умственото и психическо състояние на Любомир Лулчев. Тук той използва второто му име, което е Христов, за да избегне предварителното отхвърляне на това име, което е познато в онези времена. Образът на Лулчев, т.е. Христов е много противоречив!
към текста >>

НАГОРЕ

0.76225900650024