Търсене в текстове за 'Конец'

Галилей Величков (1911-1985)

Отивам отново при Учителя и Му разказвам всичко от игла до конец.
Трябваше само да се съглася, а други щяха да ми купят и опаковат куфарите. Усетих как едно вълшебно пиленце ми каца на лявото рамо. Само да посегна с дясната ръка и то ще бъде в ръката ми. Такъв шанс никога няма да имам в живота си. Това е може би последният ми шанс. Отивам отново при Учителя и Му разказвам всичко от игла до конец. Изслушва ме и ме запитва с учудване: "Това знание, което тук ти се дава в Школата, малко ли ти е? Достатъчно е в този живот да приложиш само един закон от Словото Ми и ще си изпълнил предназначението си на това прераждане между българите. А във всяка беседа аз давам по няколко закона. Това знание е за следващото човечество, което ще просъществува хиляди години. Кога друг път ще срещнеш Великия Учител в тази форма и ще разговаряш така с Него?
към текста >>

2. 2_45 Електричеството на Изгрева и бунт на изгревяни

БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )

Аз си спомням как на съборите, когато се опъваха палатките за подслон, Учителят държеше да се подредят по конец и по редове, да се оформят местата за боклук, отходните места и пр.
"Електричеството на "Изгрева" и бунт на изгревяни" Селището на "Изгрева" постепенно се разрастваше и придоби своя облик на цял квартал. Той трябваше да се устройва, а тогава нямаше още регулационен план. Приятелите купуваха по някой парцел от селяните, после го раздробяваха по на 300-400 кв.м, заграждаха го и си построяваха бараки. Макар че Учителят държеше за ред и порядък, селището се устрои в привиден безпорядък. Аз си спомням как на съборите, когато се опъваха палатките за подслон, Учителят държеше да се подредят по конец и по редове, да се оформят местата за боклук, отходните места и пр. Държеше за порядък и чистота. Но как и защо се случи така, че селището се изгради в безпорядък - не можах да си отговоря. Много по-късно, след заминаването на Учителя, запитвах възрастните приятели. Те се усмихваха, почесваха се зад врата и философски казваха: "Брат, ние смятахме, че Учителят разбира от духовните и божествените неща, но че от физическите работи не разбира. Смятахме, че ние, които сме от света, ги разбираме тия неща по-добре от Него.
към текста >>

Когато онзи приятел по наше време искаше да ни вкара в трафопост, аз отидох с него, взех една игла, надянах един конец и се получи махало, наречено "сидерово махало".
Напротив, те са си точно на мястото, но вие не сте си на мястото. Вашето място не е там и пътят на Школата не е в салон, а в Словото на Учителя. Не знам дали ще бъда жив да доживея, дали няма да влезете в някой трафопост. Отпред да влезете, в това помещение, да пеете и да се молите, а отзад, зад гърба ви, на 10 метра разстояние да има трансформатори с хиляди волта напрежение. Тогава ще ви кажа "браво" за вашите окултни знания. Когато онзи приятел по наше време искаше да ни вкара в трафопост, аз отидох с него, взех една игла, надянах един конец и се получи махало, наречено "сидерово махало". Казах му: "Внимавай сега. Аз тръгвам с конеца и увисналата игла надолу към трафопоста и гледай какво ще стане." На 10-15 метра от трафопоста махалото започна да се движи. Казвам му: "Видя ли какво става и къде искаш да ни вкараш? " После му давам да провери по същия начин. Проверява, получава се същото.
към текста >>

Аз тръгвам с конеца и увисналата игла надолу към трафопоста и гледай какво ще стане." На 10-15 метра от трафопоста махалото започна да се движи.
Не знам дали ще бъда жив да доживея, дали няма да влезете в някой трафопост. Отпред да влезете, в това помещение, да пеете и да се молите, а отзад, зад гърба ви, на 10 метра разстояние да има трансформатори с хиляди волта напрежение. Тогава ще ви кажа "браво" за вашите окултни знания. Когато онзи приятел по наше време искаше да ни вкара в трафопост, аз отидох с него, взех една игла, надянах един конец и се получи махало, наречено "сидерово махало". Казах му: "Внимавай сега. Аз тръгвам с конеца и увисналата игла надолу към трафопоста и гледай какво ще стане." На 10-15 метра от трафопоста махалото започна да се движи. Казвам му: "Видя ли какво става и къде искаш да ни вкараш? " После му давам да провери по същия начин. Проверява, получава се същото. После го завеждам у дома и доближавам махалото до контакта. То започва да се движи на 10 сантиметра от контакта.
към текста >>

3. 5_48 Учителят, Георги Димитров и Третият интернационал

Оглеждам оградата и виждам, че тя е направена под конец, права е и дъските отгоре са подредени под конец.
Оглежда я. Аз Го следя. Учителят е строг и смръщил вежди: "Оградата не е направена както трябва. Ще разковеш отново всички дъски, ще извадиш пироните от тях и ще ме извикаш след това." Учителят си тръгва. Аз съм изненадан. Оглеждам оградата и виждам, че тя е направена под конец, права е и дъските отгоре са подредени под конец. Гледам, че това е ограда за чудо и приказ. Гледам как всички дъски са заковани една до друга, като между тях има по два пръста разстояние. Специално спазвах това разстояние, за да бъде по-красива и да стигнат дъските до края. Тогава така се правеха дъсчените огради - да бъдат на разстояние една от друга от поне два сантиметра. Нищо не разбирах.
към текста >>

Каза ми: "Закови по конец първата дъска." Аз я заковах.
Тогава така се правеха дъсчените огради - да бъдат на разстояние една от друга от поне два сантиметра. Нищо не разбирах. Нямаше как, разковах всички дъски и извадих пироните. Извиках Учителя. Той дойде и застана до мен. Каза ми: "Закови по конец първата дъска." Аз я заковах. "Ха сега, вземи втората дъска". Взех я. Учителят я пое от ръцете ми и я сложи под конеца, но я допря плътно до другата дъска. Бяха долепени една до друга. Каза ми: "Кови сега!
към текста >>

Учителят я пое от ръцете ми и я сложи под конеца, но я допря плътно до другата дъска.
Извиках Учителя. Той дойде и застана до мен. Каза ми: "Закови по конец първата дъска." Аз я заковах. "Ха сега, вземи втората дъска". Взех я. Учителят я пое от ръцете ми и я сложи под конеца, но я допря плътно до другата дъска. Бяха долепени една до друга. Каза ми: "Кови сега! " Аз я заковах. "Ха сега, другата дъска." Заковах и нея. Вдигам поглед.
към текста >>

4. 8_13 Построяване на Изгрева

Спомням си как по време на съборите нареждаше палатките да се построят в редици и под конец.
Но това не бе направено. Те можеха да бъдат и по двама-трима собственика на парцел, но парцелите трябваше да бъдат поне по един декар. Но се получи едно раздробяване, безразборно разкъсване на парчета на парцелите и когато по-късно си направиха къщите,гледката не беше хубава. И когато решиха да правят къщите, пак не Го питаха. Учителят беше за ред и порядък. Спомням си как по време на съборите нареждаше палатките да се построят в редици и под конец. А тук всеки правеше това, което искаше и според възможностите си. Значи и за това не Го питаха. Учителят никога не се бъркаше да каже: "Направи това или онова". И се появи следващото своеволие. Като закупи местата и ги раздаде на хората, доктор Жеков дълги години не даваше на приятелите крепостните актове.
към текста >>

5. 69. ГЕОРГИ РАДЕВ

БОРИС НИКОЛОВ

ТОМ 3

Аз мога да ти помогна и да ти покажа един много тънък конец, по който трябва да минеш.
Не сме му го казали, за да не го обидим и за да не попадне в по-голямо противоречие. А сега обяснява на Учителя, че се задава зловещ аспект и че трябва да си замине. Плаче пред Учителя. Учителят му казва: „Над всеки хороскоп и над всяка астрология стои Бог. Бог е този, който ръкополага съдби на хора, народи и човечество. Аз мога да ти помогна и да ти покажа един много тънък конец, по който трябва да минеш. Този конец само ти ще го знаеш и само ти ще го видиш." А Жорж продължава да се вайка: „Аз имам много тежка родова карма, имам много тежка лична карма, имах много хаплив език, който хапеше хората около мене и сега не мога да се справя. Целият ми род живееше много разпуснато". Жорж обяснява на Учителя, а Учителят добави накрая само едно: „Рекох над астрологията стои Бог". Съветите на Учителя не бяха спазени. А те бяха много.
към текста >>

Този конец само ти ще го знаеш и само ти ще го видиш." А Жорж продължава да се вайка: „Аз имам много тежка родова карма, имам много тежка лична карма, имах много хаплив език, който хапеше хората около мене и сега не мога да се справя.
А сега обяснява на Учителя, че се задава зловещ аспект и че трябва да си замине. Плаче пред Учителя. Учителят му казва: „Над всеки хороскоп и над всяка астрология стои Бог. Бог е този, който ръкополага съдби на хора, народи и човечество. Аз мога да ти помогна и да ти покажа един много тънък конец, по който трябва да минеш. Този конец само ти ще го знаеш и само ти ще го видиш." А Жорж продължава да се вайка: „Аз имам много тежка родова карма, имам много тежка лична карма, имах много хаплив език, който хапеше хората около мене и сега не мога да се справя. Целият ми род живееше много разпуснато". Жорж обяснява на Учителя, а Учителят добави накрая само едно: „Рекох над астрологията стои Бог". Съветите на Учителя не бяха спазени. А те бяха много. Освен Жорж и още двама братя се разболяха от туберкулоза.
към текста >>

6. 88. СТИХОВЕ ОТ ОЛГА СЛАВЧЕВА

БОРИС НИКОЛОВ

ТОМ 3

аз рекох: „Конец!
Десет пъти най-малко досега съм правила основна преработка, но все рисуваното конче с креда по стената ме окуражаваше... И Този, Който даде основната идея настоява: Работи! Напред върви! Много ми послужиха твоите „Астрономически Вечери", Джейнс, Д. Спенсер, Харгрив, Беляев, Воронцов и др., но разбира се Учителят най-много в своите Беседи, където в четириизмерния свят, казаното от Него се сумира, координира и дава ясна представа за един друг, реален свят, който все пак си съществува, макар и ние да не можем съвсем ясно да си го представим, но го усещаме, макар и да не можем никому да го докажем. На 2611.т. т. аз рекох: „Конец! На житие ново аз турих венец! " Понякога нямаше никаква светлина и аз напредвах пипнешком, в пълна неизвестност, докато внезапна пролука - пълен проблясък и далече очертан път! Рекох да ти съобщя тази радост, която изпитах през тези 52 дена, когато кашлейки люто от грип, зъзнейки от студ в моя „дворец" летях из пътищата на нашата земна съседка. Желая ти здраве и БЛИЗКО СВИЖДАНЕ! Изпращам ти няколко стихотворения, някои от които вече съм изпратила за 22 март на нашите приятели из провинцията. 12.Х11.
към текста >>

7. 40. ТРИТЕ ВЪПРОСА И ТРИТЕ ОТГОВОРА

БОРИС НИКОЛОВ

ТОМ 3

Мария трябваше да закърпи един чорап с бял конец, ако отговора на първия въпрос е положителен.
Бях непрекъснато заплашван, а и не бях сигурен дали тя не е затворена и хвърлена в затвора. Накарах момчето да запомни три въпроса, които да зададе на Мария Тодорова след като излезне от затвора и се срещне с нея. А отговорите на тези три въпроса ми бяха необходими, за да знам как ще се води следствието в бъдеще. Отговорите от Мария трябваше да получа по следния начин: на всеки две седмици ми изпращаха изпрано долно бельо. Само то можеше да дойде отвън. Мария трябваше да закърпи един чорап с бял конец, ако отговора на първия въпрос е положителен. С червен конец ако отговора на втория въпрос е положителен и с кафяв конец ако отговора на третия въпрос е положителен. Но ако са отрицателни отговорите на 1-вия, 2-рия и третия въпрос то да се закърпят на три редове с черни конци. Момчето запомни всичко много добре, излезна от затвора, срещнало се с Мария и предаде всичко. Когато Мария изпрати изпраното и изгладено бельо, пристигнаха и чорапите и с тях дойдоха отговорите и на моите три въпроси. Момчето бе запомнило всичко наизуст.
към текста >>

С червен конец ако отговора на втория въпрос е положителен и с кафяв конец ако отговора на третия въпрос е положителен.
Накарах момчето да запомни три въпроса, които да зададе на Мария Тодорова след като излезне от затвора и се срещне с нея. А отговорите на тези три въпроса ми бяха необходими, за да знам как ще се води следствието в бъдеще. Отговорите от Мария трябваше да получа по следния начин: на всеки две седмици ми изпращаха изпрано долно бельо. Само то можеше да дойде отвън. Мария трябваше да закърпи един чорап с бял конец, ако отговора на първия въпрос е положителен. С червен конец ако отговора на втория въпрос е положителен и с кафяв конец ако отговора на третия въпрос е положителен. Но ако са отрицателни отговорите на 1-вия, 2-рия и третия въпрос то да се закърпят на три редове с черни конци. Момчето запомни всичко много добре, излезна от затвора, срещнало се с Мария и предаде всичко. Когато Мария изпрати изпраното и изгладено бельо, пристигнаха и чорапите и с тях дойдоха отговорите и на моите три въпроси. Момчето бе запомнило всичко наизуст. Тук нямаше молив и хартия, защото тук бе 13-тия кръг на ада.
към текста >>

8. ІІІ.71. ХВЪРЧИЛОТО ЗАКАЧЕНО ЗА ВЛАКА

ТОМ 4

Така навремето децата си правеха хвърчила, издигаха ги във въздуха и между хвърчилото и детето имаше кълчищен конец, който бе вързан за хвърчилото.
Получил отговор на молитвата си, че ще има такава поддръжка от Небето при неговото пътуване. Когато се качил на влака, видял как дошло едно светло същество, което се допряло до рамото му и след това веднага се отдалечило от него чрез една тънка сребърна нишка, голяма и дебела колкото паяжинова нишка. Тази сребърна нишка минала през покрива на влака и се изтеглила на високо и съществото се закачило за нея. Влакът се движел, а сребърната нишка, която е била закачена за рамото на брат Георги Куртев, също се движела с влака. А горе, накрая на нишката е било закачено съществото като бяло хвърчило. Така навремето децата си правеха хвърчила, издигаха ги във въздуха и между хвърчилото и детето имаше кълчищен конец, който бе вързан за хвърчилото. Изпуснеш ли конеца, скъса ли се конеца, хвърчилото пада на земята. Държиш ли конеца, хвърчилото горе се вее над тебе. Ако ти е много дълъг конеца, хвърчилото се издига още по-високо. Това бе една чудна игра за деца с големи преживявания. Брат Георги Куртев е във влака, влакът пътува от гара на гара и от време на време той поглежда нагоре през прозореца и вижда, че хвърчилото, което е закачено за вагона хвърчи във въздуха и така го придружава чак до София.
към текста >>

Изпуснеш ли конеца, скъса ли се конеца, хвърчилото пада на земята.
Когато се качил на влака, видял как дошло едно светло същество, което се допряло до рамото му и след това веднага се отдалечило от него чрез една тънка сребърна нишка, голяма и дебела колкото паяжинова нишка. Тази сребърна нишка минала през покрива на влака и се изтеглила на високо и съществото се закачило за нея. Влакът се движел, а сребърната нишка, която е била закачена за рамото на брат Георги Куртев, също се движела с влака. А горе, накрая на нишката е било закачено съществото като бяло хвърчило. Така навремето децата си правеха хвърчила, издигаха ги във въздуха и между хвърчилото и детето имаше кълчищен конец, който бе вързан за хвърчилото. Изпуснеш ли конеца, скъса ли се конеца, хвърчилото пада на земята. Държиш ли конеца, хвърчилото горе се вее над тебе. Ако ти е много дълъг конеца, хвърчилото се издига още по-високо. Това бе една чудна игра за деца с големи преживявания. Брат Георги Куртев е във влака, влакът пътува от гара на гара и от време на време той поглежда нагоре през прозореца и вижда, че хвърчилото, което е закачено за вагона хвърчи във въздуха и така го придружава чак до София. Като слезнал на гарата, благодарил мислено на съществото и хвърчилото, и сребърната нишка, която била закачена за рамото му се отлепила и хвърчилото се отдалечило в Небето.
към текста >>

Държиш ли конеца, хвърчилото горе се вее над тебе.
Тази сребърна нишка минала през покрива на влака и се изтеглила на високо и съществото се закачило за нея. Влакът се движел, а сребърната нишка, която е била закачена за рамото на брат Георги Куртев, също се движела с влака. А горе, накрая на нишката е било закачено съществото като бяло хвърчило. Така навремето децата си правеха хвърчила, издигаха ги във въздуха и между хвърчилото и детето имаше кълчищен конец, който бе вързан за хвърчилото. Изпуснеш ли конеца, скъса ли се конеца, хвърчилото пада на земята. Държиш ли конеца, хвърчилото горе се вее над тебе. Ако ти е много дълъг конеца, хвърчилото се издига още по-високо. Това бе една чудна игра за деца с големи преживявания. Брат Георги Куртев е във влака, влакът пътува от гара на гара и от време на време той поглежда нагоре през прозореца и вижда, че хвърчилото, което е закачено за вагона хвърчи във въздуха и така го придружава чак до София. Като слезнал на гарата, благодарил мислено на съществото и хвърчилото, и сребърната нишка, която била закачена за рамото му се отлепила и хвърчилото се отдалечило в Небето. Брат Георги пристига на Изгрева.
към текста >>

Ако ти е много дълъг конеца, хвърчилото се издига още по-високо.
Влакът се движел, а сребърната нишка, която е била закачена за рамото на брат Георги Куртев, също се движела с влака. А горе, накрая на нишката е било закачено съществото като бяло хвърчило. Така навремето децата си правеха хвърчила, издигаха ги във въздуха и между хвърчилото и детето имаше кълчищен конец, който бе вързан за хвърчилото. Изпуснеш ли конеца, скъса ли се конеца, хвърчилото пада на земята. Държиш ли конеца, хвърчилото горе се вее над тебе. Ако ти е много дълъг конеца, хвърчилото се издига още по-високо. Това бе една чудна игра за деца с големи преживявания. Брат Георги Куртев е във влака, влакът пътува от гара на гара и от време на време той поглежда нагоре през прозореца и вижда, че хвърчилото, което е закачено за вагона хвърчи във въздуха и така го придружава чак до София. Като слезнал на гарата, благодарил мислено на съществото и хвърчилото, и сребърната нишка, която била закачена за рамото му се отлепила и хвърчилото се отдалечило в Небето. Брат Георги пристига на Изгрева. Точно по това време братските деца на Изгрева се опитват да вдигнат във въздуха едно такова детско хвърчило.
към текста >>

9. ІІІ.116. ПИСМО НА УЧИТЕЛЯ ДО УЧЕНИЦИТЕ

ТОМ 4

Той, от Когото Любовта заблика, Единното Слово на Всевечната Мъдрост, що всичко създаде и постави конец, връзка с Необятната Истина, що всичко в светлина огради.
Слънцето на ранина сутрин изгрява, на работа идва, по обяд денят оповестява, на всички ястие дава, а вечер залязва, на почивка отива, утеха да дава на отрудените вяра да вдъхва. Животът здравия радва, смъртта болния угнетява. Духът отрудения утешава, нему вяра вдъхва да мисли за Единния, що у него живее, Той ще овреме всичко в добро да превърне и смъртта от пътя му ще отмахне. Познанието на добро и зло в човека смъртта въведе да му е господар, докато достигне познанието на Единния истинен Бог, в когото животът е без ограничение. Той е Единният на Вечната Разумна Любов. Той, от Когото Любовта заблика, Единното Слово на Всевечната Мъдрост, що всичко създаде и постави конец, връзка с Необятната Истина, що всичко в светлина огради. Постави Тя Свободата за мерило, Живота за награда и Светлината за наслада, и повика духа на човека отдалеко, постави го да се учи в този обширен свят, изправи го пред себе си: „Слушай, му проговори. Тя, чадо на Бога живаго, тебе ще дам всичко това, само да слушаш. Пази добре мерилото на Свободата, наградата на Живота и насладата на Светлината. Но човекът на видимото не постави думите на сърцето си, леност го хвана, мярката на Свободата на земята остави, жажда за познанието на добро и зло в пътя го намери, за тях той наградата на живота продаде, славата човешка го обхвана и без да мисли той, насладата на Светлината на пазаря изпрати, слугиня да стане и него да храни. Прокобни останаха думите на Истината, робството на смъртта дойде, и господар на човека стана, и накара го земята да роди; внесе то всички ограничения, свободата да гони; изгуби човекът силата си, дойде сиромашията, скръб, страдания и мъка в живота в него; уплаши се човекът - от страха, на лъжата слуга стана; потъмня умът на човека, понеже изгуби Светлината и стана скиталец по земята - той, младият син на Виделината.
към текста >>

10. 63. БЛАЖЕНСТВАХА НА ХРИСТОВИЯ ДУХ

А те бяха малки, разноцветни, боядисани стъклени топчета, големи колкото глава на топлийка, вътре пробити и служеха като през тех се прокарваше игла с конец и те се закрепваха на някоя дреха или на някоя носия селска.
" Зададох му този въпрос не от любопитство, не от любознателност, но исках да проверя как този народ възприема Учителя, неговото проявление тук, оценява ли неговото присъствие тук в България. Или най-накрая оценяват ли помощта, която получават от него, благодарни ли са, изказват ли я тази благодарност, осъзнават ли и разбират, че тя иде от Всемировия Учител. Учителят ме погледна, кимна леко и промълви: „Е, някои път остават и някое друго мънисто в кошницата". Останах изненадана. Такъв израз не очаквах и това наподобяване с мънистата. А те бяха малки, разноцветни, боядисани стъклени топчета, големи колкото глава на топлийка, вътре пробити и служеха като през тех се прокарваше игла с конец и те се закрепваха на някоя дреха или на някоя носия селска. Така чрез иглата и конеца малките мъниста се прикрепват чрез отвора им и се зашиват на плата, за да бъде роклята представителна. Те биваха оцветявани с различни цветове - сини, жълти червени, розови. Селските моми използваха много мънистата и с тях украсяваха своите носии. Така че едно мъничко мънисто беше с големината на просено зърно. А да се остави това мъничко мънисто в една кошница означаваше много неща.
към текста >>

Така чрез иглата и конеца малките мъниста се прикрепват чрез отвора им и се зашиват на плата, за да бъде роклята представителна.
Или най-накрая оценяват ли помощта, която получават от него, благодарни ли са, изказват ли я тази благодарност, осъзнават ли и разбират, че тя иде от Всемировия Учител. Учителят ме погледна, кимна леко и промълви: „Е, някои път остават и някое друго мънисто в кошницата". Останах изненадана. Такъв израз не очаквах и това наподобяване с мънистата. А те бяха малки, разноцветни, боядисани стъклени топчета, големи колкото глава на топлийка, вътре пробити и служеха като през тех се прокарваше игла с конец и те се закрепваха на някоя дреха или на някоя носия селска. Така чрез иглата и конеца малките мъниста се прикрепват чрез отвора им и се зашиват на плата, за да бъде роклята представителна. Те биваха оцветявани с различни цветове - сини, жълти червени, розови. Селските моми използваха много мънистата и с тях украсяваха своите носии. Така че едно мъничко мънисто беше с големината на просено зърно. А да се остави това мъничко мънисто в една кошница означаваше много неща. Кошниците се плетяха от лозови пръчки, за да се слагат в тях гроздове, след като се обираше лозето.
към текста >>

11. 76. ЗАКЪРПВАНЕ И ЧИСТЕНЕ

Аз я закърпих, но това беше плетиво, изплетено на ръка, взех подходящ вълнен конец и така я заших, че бримка по бримка я хващах, все едно, че я заплитах отново.
А да знаете какви личности бяха те и не се даваха току тъй - бяха пратеници на онзи стар свят и носеха всичко у себе си. Не бяха случайни хора. Около Учителят нищо не беше случайно и всяко нещо си идваше точно навреме и заемаше своето място. Те имаха своя специфична задача, бяха поколение преди нас и трябваше да подготвят един път, по който ние щяхме да преминем по време на Школата. Един път Учителят ми даде една плетена дрешка и ми поръча: „Иди и я закърпи". Аз я закърпих, но това беше плетиво, изплетено на ръка, взех подходящ вълнен конец и така я заших, че бримка по бримка я хващах, все едно, че я заплитах отново. Занесох я на Учителя закърпена. Той после я показал на старите сестри и им я дал и казал: „Тази дрешка е закърпена, огледайте я и намерете има ли някакъв кусур и добре ли е закърпена". Взимат старите сестри, слагат очила, оглеждат оттук-оттам, но не намерили кусура и я одобрили. Но той не им е казал кой я е закърпил. Ако беше споменал, че една млада сестра я изкърпила щяха да търсят с часове недостатъци.
към текста >>

Намерих подходящи вълнени, дебели конци с подходящ цвят и прекарвах ту надлъж конец по конец, ту нашир, така че стана една плетеница все едно, че чорапа е бил наплитан.
Ако беше им казал, че това съм аз сто процента щяха да намерят грешка, защото аз бях млада за тях и бях също градска госпожица, защото ходех така облечена понеже майка ми ме обличаше тогава, а баща ми ме хранеше. След година Учителят направи същият опит като ми даде да закърпя два скъсани вълнени чорапа. Огледах ги - трябваше или да се наплетат, или да се зашият. Запитах го дали да ги наплета с игли чорапите или да ги зашия. „Заший ги." Върнах се у дома и си играх с тях дълго време. Намерих подходящи вълнени, дебели конци с подходящ цвят и прекарвах ту надлъж конец по конец, ту нашир, така че стана една плетеница все едно, че чорапа е бил наплитан. Занесох чорапите, а той след това ги беше предал на старите сестри и питал: „На една сестра дадох тези два чорапа да ги зашие, но тя попита дали да ги наплете, но аз й рекох да ги зашие. Вижте добре дали ги е направила както трябва и каква оценка ще й дадете". Разчу се, че Учителят е дал такъв изпит. Да видите тези стари сестри как се развълнуваха, как се потяха, как им трепереха ръцете, когато прехвърляха тези два чорапа, за да ги оглеждат оттук и оттам. Трябваше не само да си кажат мнението, но и да дадат оценката.
към текста >>

12. 86. ДА СЕ ОПРЕДЕЛИШ В ПЪТЯ НА ШКОЛАТА

Затова отидох и му разказах всичко от игла до конец за моите музикални състояния.
Имаше много ръкопляскания, цветя, а майка ми беше на върха на задоволството. След сполучливите концерти ми предложиха да ме изпратят да уча в чужбина, във Виена. Започнаха да ме подготвят психически, музикалните педагози се въртяха около мен и ми даваха наставления, а родителите ми оживено коментираха предстоящата ми голяма кариера на пианистка. От една страна родителите ми ме готвеха за чужбина, а от друга страна аз държах да бъда до Учителя, който бе казал, че отново ще дойде таланта. Разбрах, че има нещо много важно да разрешавам. Затова отидох и му разказах всичко от игла до конец за моите музикални състояния. Каза ми: „Не ти трябва чужбина, едно ще получиш, а десет ще изгубиш". „Ами таланта ми? " „Рекох, в бъдеще ще ти се открият по-големи дълбочини в музиката." Така отказах да ходя в Австрия, а това беше удар върху майка ми и тя никога не ми прости. Затова тя се ожесточи срещу мен, че съм станала дъновистка, защото усети от къде дойде съвета да не ходя в чужбина. А наистина таланта ми се загуби и аз станах една обикновена девойка със средно добро изпълнение на пианото от музикалната класика.
към текста >>

13. 122. ЧОВЕШКАТА ОБИЧ И БОЖИЯТА ЛЮБОВ

Тя търсеше всички форми и кодекси и то все на зън да бъдат външни, да бъдат изискани и изнесени пред погледа на всички и да са опънати по конец в редица.
Само пробитото евангелие от куршума и дупката са напомняли на брата за онзи, който го е спасил от явна смърт. Така че както бащата, така и дъщерята бяха се докоснали до Божието благословение. Божието благословение не се изсипва току-така. Преди него предхожда човешката саможертва в името на един идеал. Веднъж Учителя ми каза: „Аз още не мога да оправя обърканите понятия на Савка за чистотата". Тя търсеше всички форми и кодекси и то все на зън да бъдат външни, да бъдат изискани и изнесени пред погледа на всички и да са опънати по конец в редица. Може би това бе останало у нея от майка й, която бе немкиня. Учителят искаше една свободна мисъл при учениците. Човек трябва да разглежда същината им, а да не се скачва и да се съединява с външните форми. Това е много трудно за схващане, защото външнаЛфор-ма е необходима понякога, за да закрепи човешкото съзнание, за да може да се закрепи стремежа му към изучаване на същината на даден въпрос. Аз още от дете се противопоставях на общественото мнение, дори правех точно противоположното, за да предизвикам реакция и да се отдалеча по този начин от него и да се разгранича от него.
към текста >>

14. 123. ПЪТЯТ НА УЧЕНИКА Е СТРЪМЕН И СДАВЕН

Учителят лекуваше онези, които имаха вяра и вярата в тях съществуваше като една незрима, но яка връзка понякога тънка като конец, друг път като връв, трети път като въже, която връзка съединяваше човека с човешката душа и от там с Бога.
След това започнал да намокря кърпата и да я поставя на лицето на детето, след което помолил и сестра Елена да излезе от стаята и той останал сам с детето. Какво е правил там Учителя с детето, никой не знае. След минути Учителят излиза от стаята и казал на родителите, че то вече полека-полека ще се оправи. Той дал наставления с какво да го хранят и след една седмица то оздравяло. Така че се осъществило онова чудо, за което понякога ни се иска да стане винаги и по всяко време, но за да се осъществи трябва човек да се доближи и да се добере до закона, който управлява чудесата, а това е законът на вярата. Учителят лекуваше онези, които имаха вяра и вярата в тях съществуваше като една незрима, но яка връзка понякога тънка като конец, друг път като връв, трети път като въже, която връзка съединяваше човека с човешката душа и от там с Бога. Много пъти имаше и комични положения в Школата. Спомням си Методи Константинов се върна от Полша и донесе докторат и вървеше важ-но-важно по Изгрева и се перчеше със своят докторат. Имах усещането, че се движи като петел между кокошки. Гледам го, наблюдавам го и казвам на Учителя: „Учителю, наш Методи според мен се е оцапал духовно и астрално с жени в Полша". Учителят го поглежда, усмихва се и добавя: „Ами да, оцапал се е нашият хубавец.
към текста >>

15. 165. ЯНКО - КОНЯРЯТ И ВОДАЧА НА КЕРВАНА В ПУСТИНЯТА

Докато си чакаме реда, един от нас се оглежда встрани и вижда построени конете на Янко в права линия, наредени по конец на разстояние 10 м един от друг.
Тогава разбрахме от къде идваше онова благоговение на Янко пред Учителя. Другият случай е още по-приказен. Като чудо от приказка. Играехме Паневритмия на поляната до езерото „Бъбрека". Паневритмията завърши и всички заобиколихме Учителя да му целуваме ръка, така както правехме винаги. Докато си чакаме реда, един от нас се оглежда встрани и вижда построени конете на Янко в права линия, наредени по конец на разстояние 10 м един от друг. Не мърдат, не шават, а само въртят опашки. Съобщават на Учителя. Всички гледат и се чудят на тази гледка. Всички знаеха, че Янко пуща конете на паша и те свободно се разхождаха. Когато трябваше да ги събере, той се качваше на един кон, който оставяше вързан на лагера за едно въже достатъчно дълго, за да пасе свободно.
към текста >>

16. 236. МЪЧЕНИЕТО - ОСНОВА НА БЪДЕЩАТА КУЛТУРА

Но стиснах със зъби и казах, че трябва да се развързвам, трябва да се развържа от тези връзки и въжета, с които съм обвързана с онези, които бяха на Изгрева, да се развързвам нишка по нишка и конец по конец.
Не, това не беше път, а това беше вътрешна каторга и затвор, но нали и на затворниците им се дават по нещо да преживяват? Означаваше ли това, че бях на съвсем друго място и това място бе Ада? Та какъв Ад можеше да е това? Та нали аз бях физически на Изгрева, нали тук бе Школата на Бялото Братство, та нали до мен беше Учителят и лично Учителят и чрез него ми беше посочен този път. Та това не беше страдание, защото не страдах само аз, а в мен страдаше цялата вселена. Но стиснах със зъби и казах, че трябва да се развързвам, трябва да се развържа от тези връзки и въжета, с които съм обвързана с онези, които бяха на Изгрева, да се развързвам нишка по нишка и конец по конец. Развързвах се с нокти и със зъби. Не, това беше нещо повече от страдание. Това бе мъчение. Аз бях стигнала до мъчението. И когато схванах това и попитах Учителя той ми каза, че когато чрез страданието човек осъзнае за какво страда, то страданието се превръща в мъчение, а пък мъчението е една насъщна необходимост в живота.
към текста >>

17. 45. ЦАНКА ЕКИМОВА

Цанка Екимова

Тя ги изваждаше на пишеща машина по четири-пет екземпляра, а бай Юрдан с едно шило и голяма игла и здрав конец ги подвързваше.
Разгледа я и каза някои неща, които бяха пророчески. Но духът, който беше в нея, той пророкуваше за моята ръка, а не нейните познания по хиромантия. А това е една голяма разлика. По това време тя прихождаше в София и отсядаше по няколко месеца в дома на другия й брат Стефан. Всеки свободен ден тя употребяваше за преписване на извадки от Словото на Учителя по различни теми, които тя бе изваждала на времето. Тя ги изваждаше на пишеща машина по четири-пет екземпляра, а бай Юрдан с едно шило и голяма игла и здрав конец ги подвързваше. Беше добродушен старец. Но веднъж присъствувам, когато тя му нареди нещо да направи. Той стана и най-категорично отказа. Видях и усетих как ураган слезна от небето, мина през него и издуха Цанка на два метра от него. Вълната излезнала от него я отхвърли до стената.
към текста >>

18. ПИСМА ОТ БОЯН БОЕВ ДО ЦАНКА ЕКИМОВА

Цанка Екимова

Ще ви го разправя „от игла до конец".
Любезна сестро, Получих писмото ви. Много има да си говорим, когато дойдеш тук! Защо в края на февруари? Защо не по-рано? Днешният ден мина много интензивно. Ще ви го разправя „от игла до конец". Днес е неделя. Тая сутрин имахме Утринно Слово. Ето по-важните мисли от Утринното Слово. „Трябва да се освободите от личния живот. С нашите мисли, страхове, непостоянство ние вредим не само на нас, но и на нашите близки.
към текста >>

19. 5. АСТРАЛНИ ЦВЕТЯ

Геновева Жекова

Тя си заминава смутена, отива в бараката преоблича се и започва да издърпва конец след конец от извезаните цветя.
За пръв път виждали такива прекрасни извезани с различни конци цветя. Всички похвалили роклята. Накрая тя отива при Учителя, ужким по работа, но с една скрита мисъл да си покаже роклята. Той я изглежда от горе до долу и казва: „Ти какво си направила с тази бяла рокля? Та тук е Бялото Братство, а не шарено братство". Тя си заминава смутена, отива в бараката преоблича се и започва да издърпва конец след конец от извезаните цветя. Но това е било трудно, понеже този, който извезал цветята е бил майстор, а цветовете са били от различна големина от пищни, по-пищни. Не могла да се справи и да разнищи избродираните цветя. Слага роклята на закачалката и така вторачено я гледа отстрани. Изведнъж разбира, че това са астрални цветя, заради което Учителят я бил изгонил. След това решава да изгори роклята.
към текста >>

20. 6. МЪЛЧАЛИВИЯТ ВЪПРОС

Геновева Жекова

Полк. Илия Младенов (от Мария Младенова)

Виждам как погледа Му досущ като светъл конец минава от човек на човек и ги свързва всички в една верига.
6. МЪЛЧАЛИВИЯТ ВЪПРОС Бях в прогимназията, когато с майка ми ходихме на Изгрева. И при всяка беседа на Учителя все се намираше някоя сестра да каже: „Аз искам Учителят да ми отговори на един мой личен въпрос". Аз мьлча и си казвам: Ето тук са 200 човека, та на нея ли Учителят ще отговаря. Нали си има и друга работа. Така веднъж заставам на една-две крачки от катедрата на Учителя и изведнъж наблюдавам как Той говори, но като говори минава погледа Му през всеки един от присъствуващите в салона. Виждам как погледа Му досущ като светъл конец минава от човек на човек и ги свързва всички в една верига. Това се повтаря много пъти. Гледам ги, а те са унесени и слушат. А аз смятам, че те спят. Казвам си на ум, че като протегна ръка и тупна с юмрук по катедрата, където е седнал Учителя, ще ги събудя всички. От време на време тази невидима операция и невидимо зашиване със светлия лъч се повтаря и като завърши обиколката си през всички, винаги Учителят ме поглежда и лекичко се усмихва.
към текста >>

21. 3.Пленничество и предателство

Той ми е разправял подробности, в които неведнъж животът им е висял на конец - гонени ту от сърби, ту от гърци.
Следващите 2-3 дни повечето от половината измрели. Бродели още няколко дни. През най-различни мъчнотии, изкачване и слизане баири, гладни, изпокъсани, с изранени крака, след 20 дена пристигат на българска земя, близо до Кюстендил. Всички падат на колене, целуват земята и плачат. Не е било леко изпитание. Той ми е разправял подробности, в които неведнъж животът им е висял на конец - гонени ту от сърби, ту от гърци. Като пристига първо в София, в родния си дом, майка му не го познава (понеже бил със скъсани дрехи, парцали висели по него, мръсен, изцапан) и му изнесла хляб и сирене като на просяк. Не познала и гласът му. Едва го познала, пред нея бил скитник и несретник. Мина известно време и ние излезнахме да се разхождаме по главната улица. Изведнъж Илия среща онзи, сливенлия, който беше излъгал цялата група, за да спаси само себе си.
към текста >>

22. 25. Реставрация на чешмата в Тополица

Георги Йорданов Добрев

Турихме конеца, теглихме от центъра, това-онова и видяхме, че едната страна е с 60- 70 см е по-малка, по.-къса от другата от центъра, от чешмата изхождаме, но решихме да направим така, че да замажем, малко да отстъпим, малко да остане така, иначе трябваше много да се мести, а те не бяха съгласни, пък аз исках като правим на ново да бъде както трябва.
Аз тогава отидох да преговарям с един скулптор Гачев и почна той да ги работи и леяр да ги отлива. Аз едновременно там започвам от леглото на чешмата, правя и ред други работи и там глася камъка. Като стана камъка, трябваше ми един майстор поне зидар. Добре, ама не можем да намерим, най-после говорих с един бургазлия, който е майстор и може да реди камък, обаче той се уплаши от толкова голям камък, пенсионер е вече с 2-3 години по-малък от мене. Макар че обеща, не дойде, на уговорката не дойде, тогава ние почнахме с един друг. Турихме конеца, теглихме от центъра, това-онова и видяхме, че едната страна е с 60- 70 см е по-малка, по.-къса от другата от центъра, от чешмата изхождаме, но решихме да направим така, че да замажем, малко да отстъпим, малко да остане така, иначе трябваше много да се мести, а те не бяха съгласни, пък аз исках като правим на ново да бъде както трябва. Както и да е един малък спор, но го уредихме. Аз се съгласих с тях и отстъпих. И почнахме обаче почнахме с един друг, пак от Братството, но той пък се разболя. До обед работи и след обед взема мотора и си отиде в Бургас. Другият ден вземах аз двама души от ТКЗС-то обикновени зидари.
към текста >>

23. 40. Баба Гунка

Гради Колев Минчв

Гледам, в окото около пердето като един косъм или като конец влиза светлина в окото ми.
А пък за голям късмет, където живееха, а те живееха на третия или четвъртия етаж имаха един балкон на изток и тя спокойно посрещала изгрева на слънцето. И започнала тя да посреща слънцето. Ама дали ще изгрее слънцето, дали ще има мъгла или ще вали дъжд няма значение. Тя си имала астрономически календар и като наближи времето за изгрев почвала да си прави упражненията. Така минали месеците март, април и един ден казва баба Гунка „затворих си окото, с което виждах и с другото око гледам срещу слънцето. Гледам, в окото около пердето като един косъм или като конец влиза светлина в окото ми. Много се зарадвах и като дойде 22.септември свърших упражненията и започнах да чета без очила и виждам както досега.“ След това минаха много години вече, като имах предвид това, което ми каза баба Гунка, аз го правих много пъти така, но нямах възможност, но когато имах възможност правех ги тези упражнения и за сведение, ето вече карам 77 години и чета без очила. Тук съм на осмия етаж, но изгрева не мога да го видя и да се ползвам от него. Аз не мога да излизам вече никъде. Само като идея го имам и се ползвам.
към текста >>

24. 2. Необузданият кон

Йотка Василева Младенова

А на моста е една жена, сигурно се беше спрела, жените тогава носеха вълнени чорапи и с конец под коляното ги обвързват, тя си оправя сигурно чорап, но тя разбра, че коня отива към нея и че ще я прегази и аз чух нейния предсмъртен писък, който писък съм чувал, познат ми е.
И като бесен се втурнал, втурнал се към Янтра, към лобното място на патриарха Ефтимий. Точно не ми е познато, въпреки че съм била, но вие го разбирате като ви го казвам. „Разбрах, че загивам. И нямах абсолютно никаква възможност, освен да кажа думата: „Учителю! “ Нищо повече. А на моста е една жена, сигурно се беше спрела, жените тогава носеха вълнени чорапи и с конец под коляното ги обвързват, тя си оправя сигурно чорап, но тя разбра, че коня отива към нея и че ще я прегази и аз чух нейния предсмъртен писък, който писък съм чувал, познат ми е. Обаче по едно време чувам трак, трак, трак, трак по калдаръма коня спокойно върви. Какво се е извило, какво е станало сам не знае и си тръгнал съвсем спокойно и си отишъл в казармата, като всички очаквали, че той вече няма да се върне. Обаче сега друго нещо става. В това време, а той вече е в казармата и го забравя случая. Но в това време в София се намира сестра Елена Иларионова, съпругата на Костантин Иларионов, който беше военен - офицер.
към текста >>

25. 19. Правителствената криза.

Ангел Вълков

Бяхме опънали конец, та всичко да е както трябва.
На Изгрева между полянката и съседа, който живееше зад салона имаше ограда дървена, която беше повредена и беше дошло време да се махне старата ограда и да се направи нова. А да се направи една ограда трябва да се подготвят колци, та да се изкопаят дупки и да се приготви онова, с което ще се загражда. Ние разчистихме терена“ с брат Ради. Всичко беше готово и дойде ред да поставяме колците. Ето ти изведнъж Учителят е до нас. Бяхме опънали конец, та всичко да е както трябва. Когато да забиваме първия кол Учителят ни наблюдаваше внимателно. Щом го забихме, щом го поставихме в дупката, щом го укрепихме с камъни и пръст и накрая трамбовахме, тогава Учителят каза: „Това е първият министър“. Забихме втория кол по същия начин. Учителят го огледа и рече: „Това е втория министър“. Дойде ред да забием третия кол: „Това е третия министър“.
към текста >>

Щом свършихме оградата, Учителят я погледна и видя, че е права под конец и рече: „Днес свършихме добра работа.
Учителят го огледа и рече: „Това е втория министър“. Дойде ред да забием третия кол: „Това е третия министър“. Учителят стоя до нас докато укрепим, т.е. да забием всички колове на оградата и с коловете обозначаваше всички министри под ред. През цялото време Той стоя до нас. Щом свършихме оградата, Учителят я погледна и видя, че е права под конец и рече: „Днес свършихме добра работа. Оградата е вече сложена между света и нас, за да не влизат в Изгрева кучета, животни и добитък“. На другия ден един търчи от града, размахва вестник и вика: „Учителю, вече е съставен новия кабинет. Имаме нов министър-председател“. Учителят протяга ръка, поглежда към вестника и го подава на брат Ради. „Брат Ради, виж какъв хубавец има на снимката за пръв министър на България.“ Брат Ради е неписмен, но се вглежда в снимката и изрича: „Ами, Учителю, как няма да бъде тоя хубавец на снимката, когато за него забихме най-високия, най-правия и най-хубавия кол за оградата!
към текста >>

26. 8. Писма от Боян Боев

Любка Хаджиева

Човек всеки ден трябва да изприда по един тънък конец - по една хубава мисъл.
И наистина, колко е красиво човек да се сприятели с потоците, реките, цветята, тревите, скалите, небето, облаците, планините, въздуха, светлината, слънцето, звездите! Във въздуха човека да вижда диханието на Бога; също и в светлината. Тук ще ви изложа някои мисли от беседите и разговорите с Учителя: „Вие имате всички възможности в себе си, обаче не ги познавате. Не познавате себе си. Хората остаряват, понеже не обичат. Човек всеки ден трябва да изприда по един тънък конец - по една хубава мисъл. Човек, който може да изпреде един тънък конец, може да направи и дебелото въже, понеже всички дебели въжета са съставени все от тънки конци. Новият начин на работа е от любов. Степента на съзнанието определя интензивността на любовта. Хубавото се ражда в противоречията на живота. Любовта е нещо единно: ще обичаш целия свят; ще виждаш Бога във всичко!
към текста >>

Човек, който може да изпреде един тънък конец, може да направи и дебелото въже, понеже всички дебели въжета са съставени все от тънки конци.
Във въздуха човека да вижда диханието на Бога; също и в светлината. Тук ще ви изложа някои мисли от беседите и разговорите с Учителя: „Вие имате всички възможности в себе си, обаче не ги познавате. Не познавате себе си. Хората остаряват, понеже не обичат. Човек всеки ден трябва да изприда по един тънък конец - по една хубава мисъл. Човек, който може да изпреде един тънък конец, може да направи и дебелото въже, понеже всички дебели въжета са съставени все от тънки конци. Новият начин на работа е от любов. Степента на съзнанието определя интензивността на любовта. Хубавото се ражда в противоречията на живота. Любовта е нещо единно: ще обичаш целия свят; ще виждаш Бога във всичко! Ние можем да се занимаваме само тогава, когато умът ни е свободен от дрязгите на света и е свързан с висшия божествен свят.
към текста >>

27. 14. РАЗПЛИТАНЕ НА КАРМАТА

СТОЯНКА ИЛИЕВА

ТОМ 8

Извадил от скрина една своя вълнена фланела, доволно степана от пране, подава ми я и пита: "Можеш ли да я разплетеш, но ще гледаш да не късаш конеца".
При наличността на тия неуредици и бъркотии, трябваше да се завърна в София да уреждам служебното си положение. Отседнах на ул. "Опълченска" 66 в очакване да получа сигурно учителско място, като често правех лични справки. Естествено бях под напрежение. Учителя, виждайки всичко това, намислил да ми даде обяснение за постигналите ме неприятности, но някак символично. Извадил от скрина една своя вълнена фланела, доволно степана от пране, подава ми я и пита: "Можеш ли да я разплетеш, но ще гледаш да не късаш конеца". Разбира се с радост приех задачата и почнах разплитането без да зная колко трудно ще стане то. Разплитах бавно и един ден и продължавам на следния. По обяд на трапезата сред общо мълчание, Учителят се обръща към мен и пита: "Как върви разплитането? " Учудена, че проявява интерес към такава маловажна работа, отговорих: "Трудничко, Учителю". "Е, така трудно се разплита и човешката карма", отговори усмихнат Той.
към текста >>

28. 79. ОБИЧЕН И СКЪП

ТОМ 8

Тя е конец.
Обичен и скъп. И казва Той: "Думата "обичен" представя основите, върху които животът расте и се развива, а "скъп" представя закон на промени, закон на месечината. Не може човек да се грее на месечината. Вибрациите на думата "скъп" са слаби, а на "обичен" - силни. Няма сила в думата скъп. Тя е конец. С конец не може да извадиш вода от кладенеца, но с дебело въже можеш. Дебело въже е думата "обичен". Учителят съпоставя с думата обичен и друга една дума, думата любезен. И в този случай обичен е по-силна. Буквата "з" в думата любезен разваля всичко.
към текста >>

С конец не може да извадиш вода от кладенеца, но с дебело въже можеш.
И казва Той: "Думата "обичен" представя основите, върху които животът расте и се развива, а "скъп" представя закон на промени, закон на месечината. Не може човек да се грее на месечината. Вибрациите на думата "скъп" са слаби, а на "обичен" - силни. Няма сила в думата скъп. Тя е конец. С конец не може да извадиш вода от кладенеца, но с дебело въже можеш. Дебело въже е думата "обичен". Учителят съпоставя с думата обичен и друга една дума, думата любезен. И в този случай обичен е по-силна. Буквата "з" в думата любезен разваля всичко. Тази дума няма хубави вибрации.
към текста >>

29. 106. БРАКЪТ В ШКОЛАТА

Няма да го скъсаш, казва, ами ще вземеш една игла и ще почнеш конец по конец да късаш".
Не, казвам чак след 10 години го направих, защото много мъчно беше. Аз се опитах, но такава болка изпитах, такова нещо, то беше като че ли ще умра. Такова нещо беше. Сега поводът го има за това нещо. Друга беше причината, понеже то беше да преодолея една сърдечна връзка с Лулчев, а пък Учителят каза: „Ти, казва, си направила една дебело въже и искаш с едно дърпане да го скъсаш. Няма да го скъсаш, казва, ами ще вземеш една игла и ще почнеш конец по конец да късаш". Вижте какъв хубав образ даде Учителят за преодоляване на връзки, които искаш да ги оправиш. Не можеш отведнъж да го скъсаш, та аз правих опит да го скъсам отведнъж. И наистина конец по конец аз успях да преодолея това нещо. Накрая се справих. Тъй че в това отношение Той беше така виртуоз с методите, които ни даваше и образите, които ги даваше брат.
към текста >>

И наистина конец по конец аз успях да преодолея това нещо.
Сега поводът го има за това нещо. Друга беше причината, понеже то беше да преодолея една сърдечна връзка с Лулчев, а пък Учителят каза: „Ти, казва, си направила една дебело въже и искаш с едно дърпане да го скъсаш. Няма да го скъсаш, казва, ами ще вземеш една игла и ще почнеш конец по конец да късаш". Вижте какъв хубав образ даде Учителят за преодоляване на връзки, които искаш да ги оправиш. Не можеш отведнъж да го скъсаш, та аз правих опит да го скъсам отведнъж. И наистина конец по конец аз успях да преодолея това нещо. Накрая се справих. Тъй че в това отношение Той беше така виртуоз с методите, които ни даваше и образите, които ги даваше брат. Образите Му са така удивителни защото те изразяват реалността. Това показва каква светлина имаше Той, за да може всички тези неща да ги види и да ни ги предаде в такива ярки образи. Аз и одеве споменах, че най-високият връх, до който Учителят издигна съзнанието ни е Любовта към Бога.
към текста >>

30. 139. ПОХОЖДЕНИЯ — ЯВНИ И ПОТАЙНИ

И после Той ми каза: „Ти си направила едно дебело въже, пък сега ще вземеш една игла и сега ще вземеш една игла и конец по конец ще го скъсаш".
После в 1926 год. Той сам ми каза да се отделя. Но аз не можах да преодолея привързаността, която имах тогава. Знаеш ли, усетих, като че ли ще ми извадят сърцето. Виж, такава връзка бях направила. И после Той ми каза: „Ти си направила едно дебело въже, пък сега ще вземеш една игла и сега ще вземеш една игла и конец по конец ще го скъсаш". В.К.: Дебелото въже. Значи това е от миналото. Е.А.: Така ми каза. Дебело въже си направила, пък сега казва ще го скъсаш. Ще вземеш една игла и ще го разнищваш.
към текста >>

В.К.: Конец по конец.
Е.А.: Връзка, да. В.К.: Дебела връзка, дебело въже. Откога идва това дебело въже? Е.А.: Не го знам. Разбира се, не го знам. В.К.: Конец по конец. Е.А.: Конец по конец. И аз го направих. Слава Богу. Аз се освободих. В.К.: Много години минаха.
към текста >>

Е.А.: Конец по конец.
В.К.: Дебела връзка, дебело въже. Откога идва това дебело въже? Е.А.: Не го знам. Разбира се, не го знам. В.К.: Конец по конец. Е.А.: Конец по конец. И аз го направих. Слава Богу. Аз се освободих. В.К.: Много години минаха. Е.А.: Е, минаха години.
към текста >>

31. 162. РАЗПЛАЩАНЕ НА КАРМАТА

Разплитането на кармичното въже, за което човек е вързан става с игла и се разплита конец по конец; ден по ден и година след година.
В.К.: Значи пада и умира. Е.А.: Значи, това е помощ от Невидимия свят, да не изживее мъката, която преживяха всички арестувани. Още там е било подигравка, там е било отвратително нещо е било в съда. А после, когато ги заровили телата, някои говореха, че виждали и да се движат още. Значи недостатъчно убити. Разплитането на кармичното въже, за което човек е вързан става с игла и се разплита конец по конец; ден по ден и година след година.
към текста >>

32. 163. КАРМИЧНАТА РАЗВРЪЗКА

Обичала си го и си се посветила живот, идеали и мечти, и накрая като почне да се разплита конеца оставаш чисто гол.
В.К.: Кармични развръзки. Е.А.: Е, да. В.К.: Кармична връзки. Ти не можеш да обичаш един човек, ако нямаш отношение към него. Кармична развръзка. Обичала си го и си се посветила живот, идеали и мечти, и накрая като почне да се разплита конеца оставаш чисто гол. Сам със себе си. Точно тогава е момента да се свържеш с Бога. Изпуснеш ли го, с тебе е свършено заминаваш в нисходящо състояние. Свържеш ли се с Бога тръгваш по едно възходящо състояние на духа. Съзнанието постепенно се просветлява и виждаш пътя си.
към текста >>

33. 21.Казах на Учителя

Ще вземеш една игла и ще започнеш конец по конец да го късаш".
Аз исках да си върна предишната свобода, постъпките ми на мен самата ми бяха чужди и въпреки това ги правех. Вземах решения, не ги изпълнявах. Това ме тормозеше. Учителят веднъж ми каза: „Ти си направила едно дебело въже, а сега искаш с едно дърпане да го скъсаш. Та не ще можеш. Ще вземеш една игла и ще започнеш конец по конец да го късаш". Този образ ми помогна. Беше един метод. Исках да съм свободна, а съм се вързала с дебело въже, както ми каза Учителя. Търсех в себе си това дебело въже, анализирах постъпките си и отношенията си, исках да намеря своите неправилни постъпки и прояви да ги коригирам, да ги изправя. Не исках да живея в това вътрешно робство, в което съм.
към текста >>

Пред мен стоеше дебелото въже, с което съм се вързала и иглата, с която трябваше да късам конец по конец.
Основна грешка. Казах си: Заслужени са ти страданията, как ти е че страдаш сега. Дори малко ти е. „Защо не обърна внимание, когато Учителят те предупреди? " У мене е имало нещо скрито, което съм носила в себе си и което не съм познавала. Пред мен стоеше дебелото въже, с което съм се вързала и иглата, с която трябваше да късам конец по конец. Почнах работа. Една вътрешна работа на преценка, на чистене съзнанието си от чуждото влияние върху мен. Много пъти се питах: Ще успея ли? Ще мога ли да възстановя в себе си оня живот, който съм загубила, ще се върне ли радостта ми, с която живях преди? Разбира се, че в този път имах и надежди, и разочарования, и преодолявания.
към текста >>

34. 23. Друга история

ГЕОРГИ КУРТЕВ - ЖИВОТОПИС

Това, че Любомир е допуснал и повярва, че аз мога да направя този донос скъса и последният конец на нашата връзка.
Заведеното следствие се прекрати, както са се прекратявали всички следствие завеждани срещу Учителя за недостатъчно доказателства. Не мина много време след тази история и някои от групата на Любомир ми каза, че братът на Любомир и мене обвинил в предателство. Любомир споделил с мене някакъв разговор, който имал с царя, но изглежда, че той го е споделил и с други хора, които не зная по какви пътища са го занесли на царя и Любомир, като отишъл при царя той му се сърдил, че разказва разговорите на другите. Братът на Лулчев - Андро, попитал брат си: „Ти казали това на Елена? " Любомир отговорил, че ми го е казал и Андро си извадил заключение, че тя със своите македонци го е предала на царя. Това, че Любомир е допуснал и повярва, че аз мога да направя този донос скъса и последният конец на нашата връзка. Казах си: „Този човек и приятел не може да бъде". Ако в тия 14-15 години на дружба не е могъл да разбере, че такава постъпка не мога да направя, няма смисъл да поддържам никаква дружба. След тази негова постъпка аз не го потърсих повече. Срещали сме се случайно, виждали сме се на беседи и лекции, но аз абсолютно не го потърсих. Въпросът за мене беше решен, но имаше много въпроси да си изяснявам и избистрям.
към текста >>

35. 01 - 48. ОТ КОЕ ДА СЕ ОТКАЖА - ОТ МОМАТА ИЛИ ОТ ИДЕИТЕ

ТОМ 10

Разказал всичко от игла до конец.
Когато първи петли пропели, една мисъл озарила ума му. Да прескочи до Айтос и да се посъветва с брат Куртев. Като почнало да се зазорява, Станко тръгнал пеша от с. Камено до Айтос - тогава е нямало влак и автобуси както сега. Срещнал брат Куртев на чаршията и му казал мъката си, като едва сдържал сълзите си. Разказал всичко от игла до конец. Изслушал го брат Куртев търпеливо и го успокоил с думите: „Не се безпокой, Станко, този въпрос ще се уреди. То за всяка болка си има и лек. " - „Да, ще се уреди, но как? Снощи се сгодих, дарове получих и в къщи ги отнесох. Майката ми дава дъщерята, ама иска да се откажа от идеите си.
към текста >>

36. І.02.0З.АНТИМИНСНИ НАДПИСИ

Аз съм Алфа и Омега, начало и конец.
З.АНТИМИНСНИ НАДПИСИ Още първите християни са изобразявали на дървени плочи или на каменни плочи само кръстен знак. По-късно вертикалното рамо се изобразява с буквата Р и се поставя буквата X, която означава разпнатия Исус. Получава се Христовият монограм от съединението на X и Р от двете първи букви от гръцкото име на Христа.Отстрани се поставят двете гръцки букви алфа и омега, т.е. обозначаващи начало и край на нещата. „И рече ми: „Свърши се. Аз съм Алфа и Омега, начало и конец. На жадния ще дам аз даром от извора на водата на живота." (Откровението, гл. 21, ст. 6). А алфата е първата буква, а омегата е последната буква от гръцката азбука. За да разпространяват по четирите краища на света благовестието на Христа. Христовото име древните християни са изобразявали като нарисувана риба.
към текста >>

37. І.02.11. ПОЛАГАНЕТО НА ИСУСА В ГРОБА И ВЪЗКРЕСЕНИЕТО ЧРЕЗ ДУХА

Защото: „Аз съм Алфа и Омега, начало и конец, казва Господ, Който е, и Който е бил, и Който иде, Вседържител." (Откровение, гл.
Трите букви са разположени отляво, горе, отдясно. Този нимб означава, СИЙ, Който е, вечно съществуващ, бидейки. Отстрани на трите букви на нимба е написано: . Исус Христос", което означава, че нимбът е на Исус Христос. А защо? Защото: „Аз съм Алфа и Омега, начало и конец, казва Господ, Който е, и Който е бил, и Който иде, Вседържител." (Откровение, гл. 1, ст. 8). „Не бой се, аз съм първий и последний, и живеещий. И мъртъв бех, и ето жив съм во веки веков. Амин. И имам ключовете на ада и смъртта." (Откровение, гл. 1, ст. 17-18).
към текста >>

38. І.02.27. ПРОРОЧЕСТВОТО ОТ СВЕТА ГОРА

конец Царство Антихриста.
И в същата 1919 г. Атон, Света гора ще се раздели на две части и всички монаси ще се събират на върха на високата гора Атона и там ще ги покрие Господ с облак тъмен, да не може Антихрист да ги намери, нито по море, нито по суша. 10. И после три години царуването на Антихриста, избраните монаси ще излезат от Света гора - Атон. 11. И ще отидат в Рим на война, сам Антихриста и ще направят голямо сражение не със оръдие или нож и всичката им борба и сражение ще бъде със Словото Божие като меч обоюдоострий. 12. В 1923 г. конец Царство Антихриста. Копие из книгата „Град Ерусалим" 1910 г. от Михаим Кочурине.
към текста >>

39. I.03.36. КАК СЕ РАБОТИ С ИСТИНСКИЯ ЛИК НА ИСУСА ХРИСТА

8: „Аз съм Алфа и Омега, начало и конец, казва Господ, Който е, и Който е бил и Който иде, Вседържител." Послание към евреите, гл.
той принася много плод, защото без Мене не можете нищо да сторите." Иоанна, гл. 1, ст. 3-4: „Всичко чрез Него стана и което е станало, нищо без него не стана. В Него бе живот и животът бе виделината на човеците." Откровение на Иоанна, гл. 1, ст. 8: „Аз съм Алфа и Омега, начало и конец, казва Господ, Който е, и Който е бил и Който иде, Вседържител." Послание към евреите, гл. 13, ст. 8: „Исус Христос е истият вчера и днес, и во веки веков. Амин" Неръкотворният образ с истинския лик на Исуса Христа трябва да бъде окачен на стената в молитвената стаичка, където е окачен и Антиминсът!
към текста >>

40. III.03 ОБЩ ПОГЛЕД ВЪРХУ ДУХОВНОСТТА (СПИРИТИЗМА)

Дълго време задушени от лошевините и неприятностите, които човеческите страсти развъждат, този морал, Божествена отрасл, върховното утешение против всичките отчаяния и всички тиранства, преобразован от Христа и от мучениците на Любовта и на Свободата, наконец влиза в пътя на осъществуванието под върховното и светло управление на Духа на Истината.
Тая същата справедливост е, която налага на всекиго според делата му, необходимостта да допълни и да извърши недостаточните или занемарените грижи, да поправи извършените вреди и сторените престъпления. Духовното учение ни учи още, че ние не треба да се задоволяваме с тази отрицателна формула: Недей прави на другите това, което не искаш да ти правят', то ни учи, че ние треба да преобразим това правило с едно превъсходно Християнско и братско изпълнение: Прави на другите това, което искаш да ти правят - това е закона на солидарността. Духовността отива още по-надалеч, тя ни казва: Прави доброто на всичките, понеже доброто е единственното противоядие и най-върховния разорител на злото; ако и да не предобиеш никаква благодарност по примера на Христа, бъди силен в доброто - това е примера на напредъка. Духовния морал, както този на Евангелието, е достъпен за всички; той доказва на богатия необходимостта да бъде добър; той учи якия да бъде приятен; силния да бъде смирен; на бедните, страдаящите, нещастните той отваря съкровищата на истините си, които осветяват, утешават и насърдчават в борбата против злочестината и нещастията на живота. Той е за всички небесната манна, Божествената храна за душата в безплодните пустини на земния живот, който прекарваме. Дълго време задушени от лошевините и неприятностите, които човеческите страсти развъждат, този морал, Божествена отрасл, върховното утешение против всичките отчаяния и всички тиранства, преобразован от Христа и от мучениците на Любовта и на Свободата, наконец влиза в пътя на осъществуванието под върховното и светло управление на Духа на Истината. Едничкото нещо, което всичките съвести съзнават, е че ако човечеството се снабди с такова благовение, щото да тури в действие заповедите Христови, земята незабавно ще стане рай. Да се постигне това следствие, този величествен идеал, що треба? Треба Вяра във върховните учения на Господа, понеже Вярата дава Волята, Волята ни дава силата за да работим. Всичко е тук! Но ще се каже, за да има някой Вярата, нашия век изисква да се внуши в човешкото умственно и съвестно състояние светлина.
към текста >>

41. Наряди за 1921 г.

в) Да осияе душите ни Истината на Единния наш Отец, Който е начало и конец на всичко. 5.
„Благословен, Господ Бог наш". 3. Първо послание към Коринтяните, 16:14 „Всичко у вас с любов да бива." Послание към Колосяните, 2:2 „Да се утешат сърцата им, съединени купно в любов и във всяко богатство на съвършено разумение, да познаят тайната на Бога и Отца, и на Христа." Евангелие от Йоана, 13:15 „От това всички ще познаят, че сте мои ученици - ако имате любов помежду си." 4. (Коленичили на лявото коляно.) Размишления върху Божествената чистота. а) Да царува Любовта на Единния наш Отец в сърцата ни. б) Да се слави Мъдростта на Единния наш Отец в духовете ни. в) Да осияе душите ни Истината на Единния наш Отец, Който е начало и конец на всичко. 5. Отче наш. Бележка: Щом от Любовта се преминава на Мъдростта и Истината, преминава се от едно състояние в друго. При произнасяне на тия изречения да се постараем да схванем вътрешната страна на онова, което е скрито. Вторник, 23 август 1921 г. 5ч.с. Утринна молитва.
към текста >>

42. 21. СВИДЕТЕЛСТВОТО НА ДУХА

Не историческия Христос, не този Христос, в когото вярват хората, не, но онзи Христос, Който казва: „Аз съм начало и конец, алфа и омега“, Този, Който ви е изпратил тук, Който е изпратил благословението Си, Който ви е подкрепял при всичките ваши идвания и странствувания в този свят и ви е ръководил в пътя на истината.
Не си правете илюзии, един мъж има, схванете това. Ще го търсите. Ще се чувствувате като една душа и тъй ще можете да разрешите един въпрос: защо страдате? Въпросът е да намерите кого? Да намерите Христа. Не историческия Христос, не този Христос, в когото вярват хората, не, но онзи Христос, Който казва: „Аз съм начало и конец, алфа и омега“, Този, Който ви е изпратил тук, Който е изпратил благословението Си, Който ви е подкрепял при всичките ваши идвания и странствувания в този свят и ви е ръководил в пътя на истината. Той е бил всякога бодър, никога не се е навъсвал, бил е деликатен, казва: „Ще дойде време на тази велика развръзка.“ •Сега Божественият Дух иде за жените, да ги събуди, да потърсят този единия мъж. А сега, понеже има много мъже, има и скандали. Една жена казва: „Защо си го взела ти? “ - „Ами ти, какво си направила с него.“ Спорят се за мъже. Казвам: Никакви мъже нямате още.
към текста >>

43. 35. ЕДНА ЗАДАЧА

Някой път дойде до конец.
Българинът, като играе, клекне и викне: „Иху-ху! “ Веднъж един казал на този, който играе: „Ще играеш, но няма да викаш „иху-ху“ и тогава ще ти дам крава с теленце.“ Онзи почнал да играе и по едно време казал: „Ритам ти кравата и телето“ и извикал: „Иху-ху! “ Ти казваш: „Аз ще търпя вече.“ Но дойдеш до едно място и кажеш: „Не се търпи вече! “ Някой път се опитвате да търпите и наблюдавате колко пъти сте изтърпели. Като си търпял, дойде едно ново просветление и се радваш, че си търпял. Някой път дойде до конец. Ти избухнеш, ти съжаляваш, дойде ти желание да му кажеш, да не мисли, че си говедо. Ти мислиш, че като му кажеш, ще се оправи работата. Пък тя става още по-голяма каша. Две булки се карали, между тях имало река. Едната говорила, другата я слушала спокойно.
към текста >>

44. 3. ФИЗИЧЕСКИЯТ И ДУХОВНИЯТ ЧОВЕК

Втори урок от Учителя

Конецът трябва се държи на две точки: това са Истината.
И точките, които прикрепят тази работа, това е Истината. Истината крепи нещата. Значи, туй цялото събрано, то е Истината. Защото, щом се скъсат тия точки, всичко се изнища. За да се държат известни нишки, трябва да има две точки, на които да се държат. Конецът трябва се държи на две точки: това са Истината. Щом тия точки се скъсат, Мъдростта не може да се държи и Любовта не може да работи. Първият чертеж (Фиг. 1) - „n“, това са излъчвания на енергиите из тия центрове - „m“. Човек е създаден по същия начин. Деца, които нямат излишна енергия, слабеят.
към текста >>

45. 18. НАДКА ТИХОЛОВА Кратко слово по случай заминаването за отвъдния свят

Паша Теодорова

Достатъчно беше да вдене конец в иглата, за да забележите, че тази проста игла някак особено се движеше по плата.
Богато надарена от живата разумна природа, в която цари сила, смисъл и неизчерпаем творчески дух, обичната Надка, колкото и да е скромна, тя не остана незабелязана между многото свои близки и познати. Диплом за завършен курс по някакво определено изкуство или наука нямаше, или някаква специална наука не притежаваше, но и едното и другото изявяваше с голямо майсторство. Всичко това се криеше вътре в нея, в нейното вътрешно естество. Който виждаше и оценяваше всяка нейна проява, откриваше тяхната ценност. Какво ли особено виждахме ние, нейните близки? Достатъчно беше да вдене конец в иглата, за да забележите, че тази проста игла някак особено се движеше по плата. Речеше ли пък да вземе куки за плетене, плетивото не отстъпваше и на най-добрата машина. Често плетивото се харесваше повече и от машинското. Защо ли наистина? Защото любовта в сърцето й го оживяваше. Дали шиеше или плетеше, дали кърпеше или нещо цяло създаваше, артистична ръка го движеше и то по високия идеал - стремеж на нейната душа.
към текста >>

46. 3. ЛИЧНИЯТ ЖИВОТ НА ПАША ТЕОДОРОВА (1887-12.02.1972 г.)

Паша Теодорова

Г.П.: Кой може да напише от игла до конец преживяванията си?
И вие притежавате ли всичко онова, което Паша е написала като спомени? Вие навярно сте чели нейните опитности, нейните спомени. Спомняте ли си нещо друго, което тя да не е описала или не ги е разказала, някои неща... Г.П.: Ами че това е такъв богат живот. Тя всичко не може да напише. В.К.: А може ли да дадете нещо допълнително? Г.П.: Кой може да напише от игла до конец преживяванията си? Писала е нещо. Ама то много хора имат опитности. Много хора имат опитности, де. Те не са така малко. Аз онзи ден приказвах тука на моя зет за Ванга.
към текста >>

47. РУСИН КИРОВ СИРАКОВ - ЧОВЕК НА КРЪСТОПЪТЯ НА ЖИВОТА

РУСИН КИРОВ СИРАКОВ

Трябва да усучиш така няколко конеца.
Някой ли ви ги даде? Р.С.: Вземах ги от някои наред с другите книги прочетни, защото вземах и такива книги. Но не мога да си спомня кои беседи бяха. Много ми допаднаха Неговите беседи, защото са естествени, много близки до живота, просто от самия живот. Например, сега за да изкараш например с някакъв съд вода, с каквото и да е въже не можеш да изкараш. Трябва да усучиш така няколко конеца. Изобщо даваше много такива интересни примери, близки до живота, които ти показват как да ядеш, как да лягаш, как да ставаш, нещо, което без да искаш го възприемеш. Например, като отидох в Школата за запасни офицери, учехме равен ход: Едно-о-о, едно. И там ти казва сега, когато искаш да преместиш левия крак напред, дясната ръка отива назад, едни такива работи. А ние там бяхме хора, 50% бяха вишисти, 50% среднисти. От средно образование надолу там не приемаха.
към текста >>

48. 9. ИЗЛОЖБАТА НА ЦВЕТАНА ГАТЕВА СИМЕОНОВА

Цветана Симеонова

„Надежда". Жена държи в ръцете си кълбо, чийто конец отвива с дясната си ръка.
И в цялото изкуство няма произвол. Символизмът трябва да отговаря на известни съотношения вътре в природата. Само тогаз символите са проникнати от красота и действуват дълбоко на душата. „Вяра". Представлява жена, облегната на рамото на друга жена, чийто поглед като че ли прониква в друг един свят! Не чувствуваме ли вътре в нас нежния глас, който постоянно ни насърчава, подтиква, ръководи и учи! „Надежда". Жена държи в ръцете си кълбо, чийто конец отвива с дясната си ръка. Кълбото е времето. То носи със себе си всички възможности. То ще донесе реализирането на всички наши най-възвишени, най-свещени копнежи; ще разреши всички противоречия, що докара хармонията на мястото на дисхармонията, любовта на мястото на насилието, мъдростта на мястото на невежеството. Цветен ореол заобикаля жената; всичко наоколо се къпе в бял нежен поток от светлина. Тая светлина е жива.
към текста >>

49. ДОБАВКИ КЪМ СВЕЩЕНИТЕ ДУМИ НА УЧИТЕЛЯ НАПРАВЕНИ ОТ ГАЛИЛЕЙ ВЕЛИЧКОВ ПО ТЕФТЕРЧЕТА НА САВКА

Савка Керемидчиева

Той - Единното Слово на всевечната Мъдрост, що всичко създаде и постави конец.
Той ще о време всичко в добро да превърне и смъртта от пътя му ще премахне. Познаването на доброто и злото в човека смъртта въведе, да му е господар, докато достигне познанието на Единия, Истинен Бог, в Когото животът е без ограничение. Той е Единият на вечната, разумна Любов. Той - от Когото отначало Любовта заблика. Той - Единното Слово на всевечната Любов. Той - Единното Слово на всевечната Мъдрост, що всичко създаде и постави конец. Връзка с необятната Истина, що всичко със светлина огради. Постави тя свободата за мерило, живота за награда и светлината за наслада. И повика духът на човека от далеч, постави го да се учи в този свят, изправи го пред себе си и рече Тя: - Слушай, чадо на Бога живаго, тебе ще дам всичко това само да слушаш. Пази добре мерилото на свободата, наградата на живота и насладата на светлината. след N 383
към текста >>

50. МИСЛИ НА ВЕЛИКАТА ДУША И ЕДИННАТА ЛЮБОВ III ЧАСТ 1081-1100

Савка Керемидчиева

Класа на Добродетелите, записани от Мария Тодорова

Всичко мога да направя чрез Живия Господ на Любовта, който всичко е създал в света." Тази мисъл да остане във вас при всички условия на живота ви, без да се страхувате. Конецът.
1094 Благата, които Бог изпраща в света, не ги спирайте, не се месете в Божиите работи. Когато Бог дава болест някому, то е богатство, когато Бог дава някому страдания, то е благословение. Формула. 1095 Кажи: „Всичко, което е добро, мога да приема. Всичко, което е добро, мога да приложа. Когато искам да направя някакво добро, няма сила, която може да ми противодейства. Всичко мога да направя чрез Живия Господ на Любовта, който всичко е създал в света." Тази мисъл да остане във вас при всички условия на живота ви, без да се страхувате. Конецът. 1096 Като дойдеш да останеш без нищо - нито земя под краката си, нито слънце над главата си, нито хора около вас, нито жена, нито деца, нито къща, да останеш само на един конец да висиш - Любовта. Да бъде. 1097 Любовта да бъде един извор. Мъдростта да бъде една свещ, която не угасва. Истината - свободата. Заминаването.
към текста >>

1096 Като дойдеш да останеш без нищо - нито земя под краката си, нито слънце над главата си, нито хора около вас, нито жена, нито деца, нито къща, да останеш само на един конец да висиш - Любовта.
Когато Бог дава болест някому, то е богатство, когато Бог дава някому страдания, то е благословение. Формула. 1095 Кажи: „Всичко, което е добро, мога да приема. Всичко, което е добро, мога да приложа. Когато искам да направя някакво добро, няма сила, която може да ми противодейства. Всичко мога да направя чрез Живия Господ на Любовта, който всичко е създал в света." Тази мисъл да остане във вас при всички условия на живота ви, без да се страхувате. Конецът. 1096 Като дойдеш да останеш без нищо - нито земя под краката си, нито слънце над главата си, нито хора около вас, нито жена, нито деца, нито къща, да останеш само на един конец да висиш - Любовта. Да бъде. 1097 Любовта да бъде един извор. Мъдростта да бъде една свещ, която не угасва. Истината - свободата. Заминаването. 1098 Работете да получите извора на Любовта.
към текста >>

51. ТРИТЕ ОБРАЗА НА ВЕЛИКИЯТ И ТРИТЕ ВЕЛИКИ ЗАКОНА IV ЧАСТ 1861-1880

Учителят Петър Дънов Беседи протоколи и разговори пред ръководителите на братските кръжоци в България 1923 год. - 1930 год.

1866 Единният, в Когото Животът е без ограничения - Той е Единният на Вечната Любов; Единният, от Когото Любовта извира; Единният във вечната Мъдрост, що всичко създаде и конец на необятната Истина, що всичко в светлина обгърна.
Които Бог люби. 1865 Слънцето грее за тези, които мислят. Вятърът духа за тези, които живеят. Водата тече за тези, които жадуват. Всичко е за тези, които любят Бога. Единният. 1866 Единният, в Когото Животът е без ограничения - Той е Единният на Вечната Любов; Единният, от Когото Любовта извира; Единният във вечната Мъдрост, що всичко създаде и конец на необятната Истина, що всичко в светлина обгърна. Постави тя свободата за мерило, живота - за награда, светлината - за наслада. Така тя повика духа на човека, постави го да се учи, изправи го пред себе си: Слушай ме чадо на Бога Живаго! Доброто. 1867 Господ, Който желае твоето добро, те подбужда постоянно да вършиш доброто. Да вършиш доброто значи да си в съгласие с Бога. Вярата. 1868 Вярата е, която спасява, живата вяра вярата на буквата.
към текста >>

52. ПРОТОКОЛИ И РАЗГОВОРИ от братската среща на ръководителите 1924 година

I. Бележки от разговори 19. IV. 1927-25. IV. 1927

Е, дойде сина ти и отреже от тоя конец - то е, че е взел 5000 лева; или ти завъртиш конеца, а друг дойде и развърти конеца.
Тук имате един човек от преди 3000 години. Какви сили е имал в душата си да благославя Господа! Питам ви: Вие след 3000 години, ще бъдете ли слаби? Някои от вас, понеже имате кармически връзки, въртите този човек. То е, че сте свързани с едно въже и стремежа е вие да увеличавате нишките на това въже, с постепенно завъртвание - а то е увеличаване на капитала си. Е, дойде сина ти и отреже от тоя конец - то е, че е взел 5000 лева; или ти завъртиш конеца, а друг дойде и развърти конеца. Можеш ли при тия условия да имаш успех? Нека те се въртят около ви, но вие бъдете добър пазач и пазете касата, тя да е затворена. Е, вие можете ли да бъдете една затворена каса? - „Можеме! " Без силата Божия, касата нищо не струва.
към текста >>

53. РАЗГОВОРИ И ПРОТОКОЛИ пред ръководителите 1927 година

Например, брата Ватев, нека да каже, на конец бе увиснал, щяха да го задигнат- нали се спаси?
Вие все ще ми пишете по едно писмо на месец. Брат Д. Цанев - Иска да ни се даде нещо повечко, като членове на окултното общество. Учителят: Всеки, който е бил в лошо положение и му съм дал съвети, и ме е послушал, не е ли успял? Трябва прозрение духовно и още повече ще се даде. Например, брата Ватев, нека да каже, на конец бе увиснал, щяха да го задигнат- нали се спаси? Брат Георги Куртев - стомаха му се беше подул - не се ли излекува! Брат Д. Цанев, пояснява мисълта си - Нещо осезнателно иска да ни се даде, да владаме някои сили, да се направи нещо, или пък не е ли настанал момента за да се види оная велика благодат, която трябва ли да чакаме още. Брат П. Ковачев - Изтъква своето семейно положение - болна жена му, дъщеря му, синът му - всичко това го спъва да работи.
към текста >>

54. БЕСЕДИ НА Учителят пред ръководителите 1930 год.

Да укрепите там, където е тънък конеца.
Та казвам сега: Бих желал вие да приличате на този последния, да досвършите работата, защото някои са копали, не са досвършили и са казали: „Тая работа няма да я бъде". Българинът казва: „Късмет". Под „късмет" аз разбирам, че е заслужено, работил е човекът. През тая година ще наблюдавате къде са слабите ви страни. Къде е слабо въжето, като войник да видите, къде са слаби позициите. Да укрепите там, където е тънък конеца. Човек трябва да знае къде са слабите му страни, защото неприятелят оттам ще го атакува. Понякога той прави опит и от силната страна, но това е един сондаж, а после атакува откъм слабата страна. И всякога на слабата страна трябва да се държи. На силната страна той прави само маневри. Силните позиции мъчно се превземат, а слабите - всякога се превземат.
към текста >>

55. 1. ПРОИЗХОД НА СЕМЕЙСТВОТО МИ. ДЕТСКИ И ЮНОШЕСКИ ГОДИНИ

Жечо Панайотов

ТОМ 15

На сутринта заведоха свако у брат му, мама взе да почисти, като вдигна чергата, за да я изтърси, един конец от чергата беше здраво закован с нов пирон.
Отишъл при фелдшера, който в този момент мажел с йод други войници и без да обърне внимание на пъпката, намазал я с йод, от което болестта се влошила. След 2-3 дни той се помина. Боледува у дома, но когато беше в агония брат му го заведе у дома си. Страхуваше се да не би леля да го накара да й препише нещо. През последната нощ, (която прекара у дома, вече в агония), когато всички спяхме, събудихме се от силен удар с чук, върху пода. На сутринта заведоха свако у брат му, мама взе да почисти, като вдигна чергата, за да я изтърси, един конец от чергата беше здраво закован с нов пирон. Ударът беше чут и от хазяите, които живееха в долния етаж. Дядо си Иван не помня, понеже починал наскоро след заселването в Ямбол. Тогава, майка ми и останалите три деца остават под настойничеството на вуйчо си - свещеника Руси Стоев, също дошъл да живее в Ямбол. Слушал съм от майка ми и от леля ми Анастасия за техния младежки живот в Ямбол. Другарували са с братовчедките си Зоица и Марийка - дъщери на вуйчо им.
към текста >>

56. III. ИВАН ТОЛЕВ И „ВСЕМИРНА ЛЕТОПИС, БЕЛЕЖКИ НА СЪСТАВИТЕЛЯ НА „ИЗГРЕВЪТ

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

ТОМ 15

Синовете й се биха храбро за тази кауза, но в конец този народ биде ужасно и безсрамно измамен, ограбен и най- несправедливо обруган от американския и европейски печат.
XXXII, бр. 7776 (1. VI. 1926), с. 3 България е една от най-свободолюбивите, най-толерантните и най- гостоприемните страни на земното кълбо и българският народ е най- търпеливият. Световната война ни се наложи и българският народ воюва за най-правата кауза. Синовете й се биха храбро за тази кауза, но в конец този народ биде ужасно и безсрамно измамен, ограбен и най- несправедливо обруган от американския и европейски печат. Той бе тъй разпокъсан и тъй задушен, щото не можеше да диша свободно и да напредва както трябва. При все това този народ продължава да е свободолюбив и толерантен спрямо всички политически, религиозни и научни възгледи, от когото и да идат те, и с тъжно търпение и надежда чака, че вечната правда ще му възвърне някога несправедливо ограбеното. И вижте, в пределите на България можеш да проповядваш каквито щеш идеи, на който и да език, във всеки град и село, безразлично дали си българин или чужденец. Доколкото се знае, такава свобода и такава толерантност няма никъде, нито в Европа, нито даже в свободна Америка. А пък в другите Балкански държавици не може да се говори за такава свобода.
към текста >>

57. XII. ДЪНОВИСТИ НА „ИЗГРЕВЪТ

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

ТОМ 15

Отива при Учителя и му разказва всичко от игла до конец.
Нашият човек да стане дъновист". Кои крив, кой прав, но нашия познат пристига на Изгрева, разтоварил каруцата в празната барака. А там е Боян Боев, посреща го с две сестри и му казва: „Сега ние ще се грижим за тебе. Но утре отиди при Учителя и му разкажи докъде си стигнал. И как си стигнал до бараката на Изгрева. 10. Отива при Учителя и му разказва всичко от игла до конец. Казал му: „Отиди при стенографките и им кажи, че аз те изпращам, дати дешифрират и дадат едно копие от тази беседа, за която говорих каква трябва да бъде жената и дъщерята според Новото Учение." Отива там, разказва им всичко, те се заливат от смях, но му дават едно копие от беседата. Отива при Учителя и му съобщава, че беседата е в ръцете му. „ Ще си извадиш на отделен лист всичко по точки, което съм говорил каква трябва да бъде жената и дъщерята". Сяда чете, пише и записва. И си го закачва на стената на бараката.
към текста >>

58. 2. „МАХАР БЕНУ АБА - МОЛИТВАТА НА УЧЕНИКА (ВЪЗНАГРАЖДЕНИЕ ОТ НЕБЕТО)

Снощи ме посрещнаха колегите, но ме е срам пред Вас, че употребих една лъжа, без да искам." И разказах всичко подробно на Учителя, от игла до конец.
Има наоколо и други братя и сестри, но Той се насочва направо към мене като че ли ме очаква. „Пеню, какво ще кажеш, какво става по селата и как работиш с училището? " Аз се зарадвах, че Учителят специално ме спира и ме пита, но в мене нещо бе гузно, че имаше в мене една употребена от мене лъжа и сега тя излизаше между мене и Учителя. Реших да кажа цялата истина и да искам прошка от Него. „Учителю, преместих се ведно голямо село - Алдомировци. Снощи ме посрещнаха колегите, но ме е срам пред Вас, че употребих една лъжа, без да искам." И разказах всичко подробно на Учителя, от игла до конец. Той ме слушаше внимателно. „Добре си сторил, че не си казал, че песента е от мен и от Братството, защото поповете мразят Братството и мен. Колкото и да е хубаво, те все не го харесват. Те го виждат все, че е черно. Ето, виждаш ли как действува музиката на човешката душа?
към текста >>

59. 13. СЪДБАТА НА СВЕТА ЗАПОЧВА ОТ ДОМА ГОСПОДЕН

" И аз му разказах всичко от игла до конец.
Той ме изслуша внимателно. „Брей, защо не си ми казал това по-рано, бе, Пеню? " Аз мълча. След това той стана и отиде при Кирил Икономов и му разказа целия случай така, както го бе чул от мене. На другата сутрин тръгвам аз към спирката на трамвая и срещам там, на червената полянка, Кирил Икономов и той ми казва: „Пеню, я ми кажи какво ти каза тогава Учителят и какво си казал на Петър Камбуров! " И аз му разказах всичко от игла до конец. Той слушаше и мълчеше. Аз свърших разказа си. Той отново мълчи и нищо не казва. И после потегли към Мария Златева, да я предупреди да не свири повече тази разработка. Беше ми повярвал и така запази и Мария Златева.
към текста >>

60. 1929 година - продължение

Измих се и след наряда свирих, макар че „G"- „сол" корда е надена и бръмчи, понеже конецът отдолу е над столчето.
Домашните му бяха дошли да копаят мисир. Той бе мокър много. Вечерта ходих на съвместна вечеря. Ядох кисело мляко и чесън, а те - пържена прясна риба. 20.VI.1929., четвъртък, Крепча Станах, но се бях събудил още много рано, но не ставах, докато не завика ходжата, „о". Измих се и след наряда свирих, макар че „G"- „сол" корда е надена и бръмчи, понеже конецът отдолу е над столчето. Четох 3 гл. от Евангелието и 56, [страница] от Ш серия за „Неразделяй". Много хубави мисли от много съществен характер за сегашното тревожно разделено състояние. Тези хубави мисли, с едно препрочитане на подчертаните мисли из цялата беседа, ме трансформираха и настроиха, скачиха с главната станция - Бога, откъдето иде главният ток - на живота. Времето облачно, хладно, приятно.
към текста >>

61. Дневник III. 12.V.1932 - 12.XII.1932 год.

Пеню Ганев

По повод сестра Спиридонова, Той говори и за магнетичното махало (камъче малко, вързано с конец, което образува перпендикуляр), държи го тя и с мисъл му внушава накъде да се движи и то я слуша.
глава от Марко. След като се свърши утринното говорене, Учителят каза, че без да сме правили закуска, само по малко топла вода да си пийнем, да си вземем по малко храна за закуска и да отидем на полянката над Езерото на Чистотата, където ще направим гимнастическите упражнения и ще закусим. Вземах си цигулката, храната и апарата и потеглихме. Горе Учителят бе седнал на една канара. И говори нещо около 20 ^ 25 минути върху учените и разбиранията за живота в камъните, за съзнанието на частиците на камъните. По повод сестра Спиридонова, Той говори и за магнетичното махало (камъче малко, вързано с конец, което образува перпендикуляр), държи го тя и с мисъл му внушава накъде да се движи и то я слуша. По повод махалото Учителят загатна и за закона на левитацията, че със силата на съсредоточения си ум човек може да се повдигне от земята. След гимнастическите упражнения закусихме. След закуска си потеглихме. След свършването на упражненията Учителят каза, че „днес няма да се къпете, а само ще измиете краката и лицата си с топла вода". На слизане аз замолих Учителя да му направя една снимка отблизо в зелен фон.
към текста >>

И Мудрость светлая - Конец ее, Носящая нам Истину, свободу От душу давящих цепей!
Люблю, люблю я все ето, Хочу всех благословлять! Магический ключ Ключ ко всему так прост, так едносложен, Но мапо кто познал его, Кто в жизненой борьбе его прирожил И все прегради им уничтожил. Тот ключ простой, но между тем чудесним „Любовь" - вот имя тайное его: Любовь к тебе, к нему, ко веем что дмшет Иль мирно почиваеттихим сном. Все, все чуют ее прикосновенье, И душу, сердце откршвают ей; Бежит печаль, минует боль и холод, От светлорозовмх ее лучей. Любовь, любовь - великое Начало! И Мудрость светлая - Конец ее, Носящая нам Истину, свободу От душу давящих цепей! О, Боже мой!... О, Боже мой, м научи любить! Любить всего, что вижу перед собой, Что ухом слмшу, трогаю рукой, И что понять нельзя еще моей душой!... Мир светльм, радостно прекрасньм, Гармонией чудесной наполнен; Там духи светлью, помощники в созданьи, Заботливо гледят за каждую душой: Как та идет, и плачет, и смеется, И падает, и снова вверх идет, Готови ей помочь в минуту тяжку Когда без сил на землюта падает... 19.VIII.1932год., петък Нощес не е валяло, но сега като станах, гъста мъгла се дигнала и покрила всичко, та макар и 4 1/2 ч, пак изглежда, че е много рано. Като излязохме на изгрева, източният хоризонт се разбули, за да видим ясното небе, но после всичко се покри.
към текста >>

62. Дневник VI. 19.ХI.1934 год. - 10.III.1937 год

1935 г

III. Разговори с Учителя на Рила при извора Махабур и на Молитвения хълм. 1932 г. (От тетрадка на Елена Хаджи Григорова)

Тъкмо изсипали на една синия качамак и го режат с конец.
Рила, Родопи, Осоговска, Люлин, Витоша и др. планини се ясно виждат по побелели и блестящо и слънцето чела. Сънувал съм, че карам някъде си едно теле (теличе), а то бяга. Изтървах го и избяга из нивята. Пристигнах в една къща, като в Ковачевец. Тъкмо изсипали на една синия качамак и го режат с конец. Имаше нещо блажно, което ядяха. Поканиха ме на трапезата. Аз отказах, като им казах, че не ям месо. Една жена Коваченка каза: „Той е от ония, дето не ядат месо. Той идеше в нашето село, дето водеше Цокьовци." Шушне тя на другите жени, но аз се преструвам, че я не чувам.
към текста >>

63. 28. Разговор с Учителя на полянката на Езерото на чистотата на 1.VIII.1932 г.

VIII. Писма на Боян Боев до Елена Хаджи Григорова и до Пеню Ганев. Разговори с Учителя, изпращани от Боян Боев

Можеш да вържеш камъка с конец, да закачиш другия край на конеца и да движиш камъка с мисълта си.
Това моментално става. Това е контакт. Туриш ли контакта, силен си. Изгубиш ли контакта, пак нямаш сила. Това, което казах за камъните, е още встъпление. Можеш да вържеш камъка с конец, да закачиш другия край на конеца и да движиш камъка с мисълта си. Също така е възможна и левитацията. Можеш да се вдигнеш във въздуха. Там трябва концентриране на мисълта. Когато човек знае, идва до знанието, а когато не знае, идва до суеверието. Суеверията са неща недоучени.
към текста >>

64. 9. Разговор с Учителя на полянката над Езерото на Чистотата на 1.VIII.1932 г.

Можеш да вържеш камъка с конец, да закачиш другия край на конеца и да движиш камъка с мисълта си.
Това моментално става. Това е контакт. Туриш ли контакта, силен си. Изгубиш ли контакта, пак нямаш сила. Това, което казах за камъните, е още встъпление, най-малкото встъпление. Можеш да вържеш камъка с конец, да закачиш другия край на конеца и да движиш камъка с мисълта си. Също така е възможна и левитацията: можеш да се дигнеш на въздуха. Там трябва концентриране на мисълта. Когато човек знае, идва до знанието, а когато не знае, идва до суеверието. Суеверията са неща недоучени, а пък при вярата няма изключение. Вярата е като вярваш, че нещата ще станат така, както Бог е определил и другояче не могат да станат.
към текста >>

65. 30. V. 1922 г., София, Лекция IV-a от Учителя

II. тетрадка. I. Из разговорите с нашия любим Учител. Ана Шишкова

Мислението не е нищо друго освен два конеца, които са скъсани, да ги свържете, да направите един цял.
30. V. 1922 г., София Лекция IVa от Учителя За следующия път ще пишете върху „Ползата от ветровете". Да видим дали има връзка между ветровете и изворите. Ще се учите да мислите, следователно и да намирате връзката. Мислението не е нищо друго освен два конеца, които са скъсани, да ги свържете, да направите един цял. Там, в днешното упражнение, определяте, че умът е сбор от мисли. Мислите ли образуват ума или умът създава мисли? Как мислите вие? (Едни: мислите създават ума; други: умът създава мисли.) Умът се проявява чрез мисълта. Мисълта е проява на ума.
към текста >>

66. 52. Разговор с любимия ни Учител на Витоша

II. тетрадка. I. Из разговорите с нашия любим Учител. Ана Шишкова

Патокът нагълтал конеца с пуканите царевици и децата държат конеца и той зее, тъй, с нагълтаните царевици.
Лошо е наготово да се чака. Искаш ли да работиш, влез вътре. Слугата и волът не са дошли да служат на господаря. Не е лошото в любовта, но в разлюбването. Какво нещо е любовта? Патокът нагълтал конеца с пуканите царевици и децата държат конеца и той зее, тъй, с нагълтаните царевици. „Колко зърна нанизахте? - попитах децата. - Ако ви дам по една ябълка, ще го пуснете ли? " Тъй и човекът - по някой път от любов нагълтал конеца с царевиците. Извод; Гълтай зърното, ако е свободно.
към текста >>

" Тъй и човекът - по някой път от любов нагълтал конеца с царевиците.
Какво нещо е любовта? Патокът нагълтал конеца с пуканите царевици и децата държат конеца и той зее, тъй, с нагълтаните царевици. „Колко зърна нанизахте? - попитах децата. - Ако ви дам по една ябълка, ще го пуснете ли? " Тъй и човекът - по някой път от любов нагълтал конеца с царевиците. Извод; Гълтай зърното, ако е свободно. Вие нанизани ги гълтате. Момата нагълта царевиците с конеца, момъкът държи конеца и тя си пули очите. Ще мине някой да му даде ябълка и тя си пули очите. Това е изобретение на света.
към текста >>

Момата нагълта царевиците с конеца, момъкът държи конеца и тя си пули очите.
- попитах децата. - Ако ви дам по една ябълка, ще го пуснете ли? " Тъй и човекът - по някой път от любов нагълтал конеца с царевиците. Извод; Гълтай зърното, ако е свободно. Вие нанизани ги гълтате. Момата нагълта царевиците с конеца, момъкът държи конеца и тя си пули очите. Ще мине някой да му даде ябълка и тя си пули очите. Това е изобретение на света. Има нещо, което хората не могат да изсекат. Светлината не могат да изсекат. Туй място, дето са камъните, е слязло надолу, затова сега е по-нисък купът на камъните.
към текста >>

67. 60. Условията на живота

III. Стихотворения от Ана Шишкова

В южна България имали черупки от охлюви, нанизани на конец, такъми им казвали.
Има мисли и чувства въшкави. Да се изчешат с гребени навън! Взимаме лично нещата. Не можеш да кажеш: „Той прави погрешка", че хиляди хора са я правили тази погрешка - деди, прадеди, и той ще носи отговорността на съответствующата част. Какво било яденето най-напред? В южна България имали черупки от охлюви, нанизани на конец, такъми им казвали. Употребявали ги за готвене с ориз. Туряли ги в ориза, докато уври оризът. Ние, съвременните хора, много страдаме. Като кажат: еди-колко къщи изгорели, много избити, и ти се безпокоиш, а то нищо не е станало. Знаете ли закона на внушението?
към текста >>

68. Ана Шишкова - Стихотворения

III. Михалаки Георгиев и Учителя Дънов

По тънкия конец всички дружно ние да минем и весели, като птички, отвъд е радост да стигнем. Амин!
Всекиго ний да възлюбим, на всекиму да простим и тъй Бога ний да славим, и към Сион да вървим! Помогни ни, Учителю, да сме будни всеки миг, да гледаме, Спасителю, постоянно Твоя лик. Как ни мъдро поучаваш и с Любов наставляваш, все нагоре да летим и греха да победим. Доброто ние да видим в нашите братя мили, за основа да го сложим в живота с всички сили. И тъй, всички ний да станем проводници на добро и без мъка да отстраним от живота всяко зло. По тънкия конец всички дружно ние да минем и весели, като птички, отвъд е радост да стигнем. Амин! МОЛИТВА КЪМ ОТЦА Боже Милий, моля Ти се, дай ни сила и живот, да се учим и работим, и да служим на тоз род! Да сме нежни като цвете, да сме тихи кат зефир и невинни като деца, да имаме всегда мир! Твойта милост е голяма, Твойта Любов - Велика, щедростта ти нийде няма, нито нейде прилика. Ти създаваш, благославяш, всичко в мъдрост да расте, плодове на правда свята, с любов да ти принесе. С нежни чувства, прави мисли и при изкушение, с Истината да избегнем всяко прегрешение.
към текста >>

69. V. Бае Митар пророкът. Михалаки Георгиев

I. Между истината и легендата. Д-р Стефан Кадиев

На любопитните погледи или запитвания баба Ана отговаряше некак пресекнато: — От тая прежда, синко, само един конец да вържеш на палеца на десния крак, па се не бой от нищо — само от бога.
Захранена жена с такъв хлеб, мутлак, казва, може да се сдобие с рожба от сърце. Баба Ана Пунчовица, известна по своята деятелност и прочута способност в целия град, и тя бързаше да си приготви при този редък случай нужните потреби за своята специалност. Тя носеше цела мотка червена прежда, челюстни кости от вълк и цел един сноп разни треволяци и бурени. Какви ли треви немаше вътре: и смил, и вратика, и омани, и разставиче, и свекървино око, и богородична трева, и подбел, и вълча ябълка, и буника, и равен, и тинтява, и комоника, и петров кръст, и изтравниче, и лудо биле и… какво ли не. Какво да прави, сиротата жена, и тя си гледа занаята… от това се храни. На любопитните погледи или запитвания баба Ана отговаряше некак пресекнато: — От тая прежда, синко, само един конец да вържеш на палеца на десния крак, па се не бой от нищо — само от бога. И у сватове да идеш, и на печалба да идеш, и на големи капии да тропаш — навсекъде ще ти отворят, навсекъде все напред ще ти върви. А тая челюст, вълчата, видиш ли я — това се с пари не откупува! … Да те притисне некой голем зор, не дай боже, или да ти се закани некой зъбест душманин, или да ти подхвърлят некоя магия в къщи, или да иде у пусти гори, ако нещо децата ти не траят… за всичко, за всичко уйдисва… Плюни само през нея, настъпи плюнката с левата нога и свий челюстта под десното колено, па кажи: кога се разтворят тия вълчи уста сами, тогава да се разтворят устата на… там, който е вече душманинът. Онемее и окапе на местото си… свие му се сърцето… па тебе си ти нищо — рахат си ти, На Тошо Брънката невестата, сирота, шест ги роди, па все й не траят. Свекърва й, проклета да е, като не можа да живува с тех, а они я изпъдиха.
към текста >>

Чудим се, чудим, па току вържем червен конец на лиляка, па станем у тъмни зори, кога — що да видиш!
И така и стори, сиротата, стана, та при мене. Бабо Ано, каже, ти баща, ти майка, ти господ. Така и така… каже, свекърва ми, па етѐ така и така патим. Па трепере сирота, трепере като лист на топола. Вземем я да видим по-напред какво й е направила оная вещица: гледам през протък на месечина — хъка, не е: гледам в зелена паница — пак нищо! Чудим се, чудим, па току вържем червен конец на лиляка, па станем у тъмни зори, кога — що да видиш! … девет възла, синко, девет възла вързала пустата вещица… ка не би я грех, та толко па да кайдише. Усетих я какво ще бъде, току дай, рекох, да дам на невестата да плюне през устата на оня звер. И да видиш, оттогава, слава богу, като че с пръст развърза̀. Сега, сирота Тошевица, трички ги има — две момченца и едно момиченце… море, да ги видиш, у капка да ги изпиеш: едно от друго по-хубавички. Па и она, сирота невеста, посъвзе се, поправи се, разхубави се, па си живува хубаво с човека си.
към текста >>

70. 19. Мария Гушавата

IV. Статии от д-р Стефан Кадиев във вестник Братство

По едно време взе, та се скъса конецът.
И аз знам защо: защото не питах, защото не слушах. Тя показа с пръст голямата колкото юмрука на възрастен мъж гуша. Очевидно дялове от нея притискаха дихателната тръба и когато искаше да каже нещо с жар, тя се задъхваше. - И така, реших да се оперирам, без да питам. Легнах на масата и започнаха да режат. По едно време взе, та се скъса конецът. Хирургът се караше на асистента си. Аз се обадих: „Моля, не се карайте! " - „Ето - каза хирургът, като се смееше, - не бяхме виждали случай, когато пациентът дава съвети да не се караме." Мария беше възбудена, тя ръкомахаше, очите й горяха. - Когато отида при болен, аз се запитвам: „Научи ме, Господи, какво добро мога да направя на тоя човек, на тая страдаща душа! " Когато човек пристъпва с добро намерение, с любов, според духа на учението, всичко му се казва.
към текста >>

71. 16. Кристализация на идеите

Дух на воин и душа на девойка

Слагате в наситения разтвор конец.
Водата получава вкуса на солта. Вие слагате още сол - тя също се разтваря. Но дохожда един предел. Солта вече не се разтваря. Разтворът е наситен. Слагате в наситения разтвор конец. Солта се осажда около конеца като хубави, прозрачни, чисти кристали. Ето тоя образ с кристалите изпъква винаги пред нас, когато говорим за проявите във физическия свят. Една идея, едно колективно внушение се подема отначало като плаха летяща мисъл в една личност или се заражда спонтанно в целокупното човешко съзнание. Никой не помисля, че той някога ще се облече в плът и кръв, че ще се изправи пред нас като съвършен цялостен факт. Но времето върви.
към текста >>

Солта се осажда около конеца като хубави, прозрачни, чисти кристали.
Вие слагате още сол - тя също се разтваря. Но дохожда един предел. Солта вече не се разтваря. Разтворът е наситен. Слагате в наситения разтвор конец. Солта се осажда около конеца като хубави, прозрачни, чисти кристали. Ето тоя образ с кристалите изпъква винаги пред нас, когато говорим за проявите във физическия свят. Една идея, едно колективно внушение се подема отначало като плаха летяща мисъл в една личност или се заражда спонтанно в целокупното човешко съзнание. Никой не помисля, че той някога ще се облече в плът и кръв, че ще се изправи пред нас като съвършен цялостен факт. Но времето върви. Идейната гъстота се увеличава все повече и повече.
към текста >>

72. I. Георги Радев (12.IX.1900 г. ÷ 22.VII.1940 г.)

ТОМ 18

Този брат съзнава нещата и ми казва: „Имам толкова тежка карма, с която не мога да се справя, нямам изходен път.” Аз му показах пътя и му казах: „Само по този път може да вървиш, тук имаш само един конец, много тънък, по който можеш да минеш.” Той не можеше да се справи със своята карма.
А пък Истината - за Божествения свят. Щом дойде при тебе Истината, ти си в Божествения свят, ти напълно имаш Божествен живот, Божествено знание и Божествена свобода. И тогава с трите заедно се получава съвършеният човек, на когато може да повери Бог най-хубавата работа за благото на другите. Този брат‡ почна да плаче, както никога не е плакал. Аз съм виждал само двама мъже така да плачат. Този брат съзнава нещата и ми казва: „Имам толкова тежка карма, с която не мога да се справя, нямам изходен път.” Аз му показах пътя и му казах: „Само по този път може да вървиш, тук имаш само един конец, много тънък, по който можеш да минеш.” Той не можеше да се справи със своята карма. Друг един мъж съм гледал да плаче. Той пък плачеше за жена си. Тя го напуснала. Тя била млада и красива. Той казва: „Обичам я.” Той плачеше заради нея.
към текста >>

73. 1925 г. Из беседи, лекции и други

Част III АСТРОЛОГИЯТА В МАТЕРИАЛНИЯ И ДУХОВНИЯ СВЯТ

ТОМ 19

Бог взима тогава макаричката си и започва да навива този конец, докато тази душа отново се приближи при Него.
- То е., защото някой пьт човек иска да се отдалечи от Бога, да се разходи из света. Тогава Бог разпуща тази нишка. Тя се продължава много й човек е вече свободен да върви накъдето иска. Такъв човек върви, върви и най- после, като се умори, казва: къде вървя аз? - и пожелава да се върне отново към Бога. Бог взима тогава макаричката си и започва да навива този конец, докато тази душа отново се приближи при Него. Някой казва: изгубен съм! Не, тези конци никой не може да къса. Те никога не се късат. Всички души са свързани с такива конци. В това отношение, окултистите казват, че тия конци, между Бога и душите са скъсани.
към текста >>

74. 1926 г. Из беседи, лекции и други

Част III АСТРОЛОГИЯТА В МАТЕРИАЛНИЯ И ДУХОВНИЯ СВЯТ

ТОМ 19

Не, постепенно, конец по конец трябва да къса въжето.
V (1925 ÷ 1926), т. II. София, 1937, с. 136 ÷ 137. „Затова се изисква усилие на човешкия дух. Да направи усилие човек, това не значи, че трябва изведнъж да скъса въжето на ограничението. Не, постепенно, конец по конец трябва да къса въжето. Важно е човек да постоянствува, да прилага волята си. При сегашните условия човек не може да постигне всичко изведнъж. С очите, които днес има, той не може всичко да вижда. За да вижда всичко, човек трябва да разполага с особен орган. Тогава той ще вижда не само това, което става пред него, но и това, което се върши зад него.
към текста >>

75. 1929 г. Из беседи, лекции и други

III АСТРОЛОГИЯТА В МАТЕРИАЛНИЯ И ДУХОВНИЯ СВЯТ

ТОМ 19

Колкото малък да е конецът на внушението, той все оказва влияние върху човека, както паяжината оказва влияние върху крака на мухата.” „Съвременните хора се нуждаят от правилно разбиране на живота, било от дълбоко научно, или от мистично гледище.
При първото положение на човека, когато е бил още в Божествения свят като душа в него са били вложени ред дарби и способности. Обаче, когато е слизал на земята, той е минал през един тъмен пояс, дето му внушили, че всичко, което носи със себе си, е празна работа и няма да го ползува на земята. Това, на което той разчитал - любов, знания, живот- всичко е празна работа. От тези внушения човекът се е обезсърдчил и изгубил смисъла на живота. В този смисъл, внушението е психическа сила, която връзва, ограничава човека. Колкото малък да е конецът на внушението, той все оказва влияние върху човека, както паяжината оказва влияние върху крака на мухата.” „Съвременните хора се нуждаят от правилно разбиране на живота, било от дълбоко научно, или от мистично гледище. Човек трябва да разбира живота на външните промени и живота на вътрешните промени, които стават в душата му, и да ги различава. Да бъде облечен в плът и кръв като физическо същество, това е необходимост за човека, защото така именно той черпи материали за физическия живот Чрез физическия свят протичат известен род сили, които човек непременно трябва да използува. Освен това, необходимо е човек да мине през различни форми Разнообразието на формите е също тъй необходимо условие за развиването на човека. Ето защо, всички души, колкото и да са напреднали и сьвършени, от време на време имат нужда да слизат в материалния свят. да почерпят от него такива материали и сили.
към текста >>

76. XIII. Бележки към дневника на Любомир Лулчев

Вергилий Кръстев

ТОМ 20

Един дребен факт го надуват и «от иглата правят копие, а от конеца - въже», с което искат да обесят всичко, което мирише на «дъновизъм». 497.
1943-1944 г. -регент в Царство България заедно с принц Кирил и проф. Филов. 496. Непрекъснато по адрес на Учителя се пускат слухове, срещу Него се говорят лъжи. Повод за тези нападки дават последователите на Учителя със своите постъпки и Лулчев с това, че се занимава с политика. Един дребен факт го надуват и «от иглата правят копие, а от конеца - въже», с което искат да обесят всичко, което мирише на «дъновизъм». 497. Книгата «Благословение» излиза през 1940 г. Част от тази книга сме публикували в този том. Тя е трета част от трилогията «С Христа». 498. «Новият ден» е брошура, излязла през 1940 г., от 46 страници. Това е лекция от 17 януари 1941 г.
към текста >>

77. ПРИДОБИВАНЕ НА ЩАСТИЕ: 31. лекция от Учителя, държана на 30 май 1928 г.,София - Изгрев.

- В: Добри и лоши условия: Лекции на Общия окултен клас на учениците

ТОМ 20

Един дребен факт го надуват и «от иглата правят копие, а от конеца - въже», с което искат да обесят всичко, което мирише на «дъновизъм». 497.
1943-1944 г. -регент в Царство България заедно с принц Кирил и проф. Филов. 496. Непрекъснато по адрес на Учителя се пускат слухове, срещу Него се говорят лъжи. Повод за тези нападки дават последователите на Учителя със своите постъпки и Лулчев с това, че се занимава с политика. Един дребен факт го надуват и «от иглата правят копие, а от конеца - въже», с което искат да обесят всичко, което мирише на «дъновизъм». 497. Книгата «Благословение» излиза през 1940 г. Част от тази книга сме публикували в този том. Тя е трета част от трилогията «С Христа». 498. «Новият ден» е брошура, излязла през 1940 г., от 46 страници. Това е лекция от 17 януари 1941 г.
към текста >>

78. 64. ЧЕРНА НЕБЛАГОДАРНОСТ (бр. 23, 21.VІІ.1924 г.)

Любомир Лулчев III. Вестник „Ратник на свободата”

Неведнъж е бил затворен из занданите и неведнъж животът му е бил на конец.
Неговите теглила, неговите дела и подвизи са известни на мнозина. Едва още юноша, той се запознава с Ботева, Левски, а преди тях - с Л. Каравелов, Тотю и П. Хитов - войводи. Буйна и неспокойна натура, той постъпва в чета след чета и се бие не само за нашата свобода, но и за босняшката, сръбската, па дори и в Африка. Неведнъж е бил затворен из занданите и неведнъж животът му е бил на конец. Той е същото това Митко Шопчето, което сполучи да изведе от Цариградските зандани по канала другарите си и от явна смърт да ги избави. След като даде и кърви, и младост, и неведнъж турските куршуми му дупчеха кожата, този буен българин, след като видя свободна България, се установил в София да живее на ул. Раковски, 46. Тук той взема една нива от 5100 метра и с голям труд почва да работи върху нея. „Омръзна ми да ходя, та рекох да направя градина, да създам нещо” - казва често симпатичният старец.
към текста >>

79. 86. ПИСМО ДО „РАТНИЦИТЕ НА СВОБОДАТА” (бр. 24, 23.VІ.1930 г.)

Всеки един от вас е малък, слаб конец, но ако вие се съедините - дебелото въже, което ще се получи, ще устои на всички бури.
Изгубените минути напразно образуват пропуснатия в безделие час; дванадесеттях часа са денят - а от един разумно прекаран ден понякога зависи цялата бъдеща съдба на човека! С всекидневните харчени незабелязано стотинки понякога се разпилява по-лесно едно богатство, отколкото с по-крупни суми, за които човек неволно мисли, разсъждава, опитва. Животът около вас, вие го знаете по-добре от мен какъв е. Дебелите въжета не се късат отведнъж - но косъм по косъм и едно дете може да ги разнищи - и откъсне. И не се и плетат тия въжета изведнъж - пак тъй косъм по косъм могат да бъдат изплетени и да бъдат тъй яки, че никакви сили да не могат да ги скъсат. Всеки един от вас е малък, слаб конец, но ако вие се съедините - дебелото въже, което ще се получи, ще устои на всички бури. Не ви трябват много партии, нито пък са важни имената им - на два лагера са разделени хората неволно - на тия, които искат убийства, смърт и насилие, за да завладяват и подчиняват останалите свои братя - и другите, които знаят, че с обич, почит, взаимоуважение и човещина може да се постигне много повече, отколкото по каквито и да са други пътища. Когато едни хора се обичат, те и без всякакви писани закони се спогодяват и разбират - погледнете двама влюбени: те и без думи се разбират - само с очи! А когато не се обичат, тогава и цели томове писани закони да има - напразно е всичко - всеки ден нашето Народно събрание калъпи закони и закончета - и всеки ден вестниците ни са пълни с хроники на престъпления... Не са законите, които правят добрите хора - последните и без тях са си добри. Нито пък изправят лошите - инак не щяхме да имаме толкова престъпници, които знаят законите... За да ги заобикалят! Обичайте се, и ще се разберете - разберете се помежду си, и ще се обикнете.
към текста >>

80. IX. Светозар Няголов А. Автобиография

Втора част

Деляхме хляба с конец, за всеки по на 3 части (по една филия} за сутрин, обед и вечер.
Сестра Златева гледа на кафе и казва на майка ми, че момичето води за ръка и едно момче. Това беше Любомир, който се роди на 29.04.1943 г. в 5 часа и 55 минути. Оформи се нашето многодетно семейство. Най зле бяхме с хляба - 250 грама на човек, в който имаше всичко друго - картофени люспи, смлени царевични кочани и други, но не и житено брашно. Деляхме хляба с конец, за всеки по на 3 части (по една филия} за сутрин, обед и вечер. Дядо Кънчо беше едър човек и една филийка хляб не му стигаше и майка ми му даваше от нейната дажба. В това време, през 1941 г., дадоха на баща ми плат за нови дрехи и понеже нямаше какво да ядем, той даде плата на Занони от Видин, който в замяна ни донесе чувал с царевично брашно, и изкарахме зимата, като постоянно си варяхме качамак. Дядо Кънчо беше зиморничав възрастен човек, сядаше до печката и се топлеше, а аз не можех да търпя пушека и понякога отварях да се проветри. Той нищо не ми казваше, беше изключително благороден и добър. Аз спях долу на дъските до печката.
към текста >>

81. XXI. Елена Казанлъклиева и семейство Няголови

Продължение

A. ОБРАЗЪТ НА БЕБА ОТ РОМАНА „БЛАГОСЛОВЕНИЕ” НА ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ

И тукъ долу, и тамъ горѣ, Въ мироветѣ безъ конецъ, Всѫдѣ само Той царува, Той е скиптъръ и вѣнецъ.
XXI. Елена Казанлъклиева и семейство Няголови 3. "Дързост в Христа" Мелодия и текст: Елена Казанлъклиева ДЪРЗОСТЬ ВЪ ХРИСТА. Дързость въвъ Христа, другари, Да вървиме все напрѣдъ! Богъ-Христосъ ни въ пѫтя води, Той е мощенъ царь навредъ. }2 царь навредъ. И тукъ долу, и тамъ горѣ, Въ мироветѣ безъ конецъ, Всѫдѣ само Той царува, Той е скиптъръ и вѣнецъ. } 2 и вѣнецъ. Управлява, благославя — Всичко въ мѫдрость да расте, Плодове на Правда свята Въ жертва да му принесе, }2 принесе. Ето днесъ ни горѣ - викатъ, Къмъ небето да вървимъ, Че тамъ радость ни очаква, Новъ градъ да си съградимъ. }2 съградимъ. Отъ смъртьта се не плашете, Не загинва сѫщностьта, Туй, що смърть зовеме тука, За небето е врата.
към текста >>

82. XXII. Любомир Лулчев и Стевка Стойчева

1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година

- Може и вътре да закърпите това - каза тя на Иванка, като й подаваше иглата и конеца.
- Че, ний тук всички сме ученици - каза тя важно и тъй нацупи устните си, вероятно несъзнателно, че Генко се изсмя, а Иванка побърза да каже, че знае това. - Тук живееш, нали? - запита пак Иванка. Бебо само заклати бързо глава, при което черните й къдрици описаха бързи линии около лицето. - Хе, там е моята барака - посочи тя към края на горичката. - Може и вътре да закърпите това - каза тя на Иванка, като й подаваше иглата и конеца. - Пък може и аз; ако искате. Иванка обтегна конеца на иглата, провери го дали има накрая възел и каза: - Ами може, ако... Бебо не почака да я чуе до края. Изтича, хвърли легена с нечистата вода, внесе го тичешком вътре, върна се, взе кърпата, изчезна също тъй бързо, за да се яви в следната минута цяла усмихната, като да беше съвсем друг човек. - Заповядайте при Батко - и се отдръпна, хлопна някаква врата и изчезна. Генко влезе след Иванка в малкото коридорче, при което едва имаше възможност да се затвори вътрешната врата.
към текста >>

Иванка обтегна конеца на иглата, провери го дали има накрая възел и каза: - Ами може, ако... Бебо не почака да я чуе до края.
- запита пак Иванка. Бебо само заклати бързо глава, при което черните й къдрици описаха бързи линии около лицето. - Хе, там е моята барака - посочи тя към края на горичката. - Може и вътре да закърпите това - каза тя на Иванка, като й подаваше иглата и конеца. - Пък може и аз; ако искате. Иванка обтегна конеца на иглата, провери го дали има накрая възел и каза: - Ами може, ако... Бебо не почака да я чуе до края. Изтича, хвърли легена с нечистата вода, внесе го тичешком вътре, върна се, взе кърпата, изчезна също тъй бързо, за да се яви в следната минута цяла усмихната, като да беше съвсем друг човек. - Заповядайте при Батко - и се отдръпна, хлопна някаква врата и изчезна. Генко влезе след Иванка в малкото коридорче, при което едва имаше възможност да се затвори вътрешната врата. Две врати, от които една полуотворена сочеше къде трябва да влязат. Най-напред Иванка леко похлопа, може би от навик, и като отвори вратата, влезе.
към текста >>

83. 11. ПОБОЯТ НАНЕСЕН НА УЧИТЕЛЯ

ТОМ 22

След няколко дена покрай нашата палатка минава един от овчарите и иска от майка ми игла и конец, за да си зашие ямурлука.
Баща ми Крум отива при Учителя, който го приема веднага, и на тревожния въпрос как да помогне на майка ми, казва да й сготви картофена супа. Така няколко дена баща ми ходи при Учителя и изпълнява точно съветите, които му дава. С всеки изминат ден положението на майка ми става все по-добро и по-добро. Оттокът от очите й спада, започва да вижда. Чувствува прилив на сили и добро разположение. След няколко дена покрай нашата палатка минава един от овчарите и иска от майка ми игла и конец, за да си зашие ямурлука. Като си свършва работа, той я пита: „Абе, една от вашите жени беше ухапана от змия. Какво стана с нея, умря ли? ". Майка ми му отговаря: „Тази жена, която я ухапа змия, съм аз. Както виждаш, жива и здрава съм. Учителят ми спаси живота." Майка ми оздравява напълно на 12 август, когато и Учителя оздравява.
към текста >>

84. 1. ЖЕНАТА И ЧАСТНАТА СОБСТВЕНОСТ

ТОМ 22

Моята дума се обосновава на един много тънък конец, който се нарича конец на любовта.
всичко, което е станало, е в ръцете на Бога, а настоящето е наше. И тъй ние сме си разменили ролите. Бог се занимава с това, как да оправи нашите грехове, ние се занимаваме с Божията правда, която ще дойде за в бъдеще, а хората на сегашното време казват: „ние ще работим за Бога, да реализираме Неговите желания". Аз искам от днес да смъкнете всички своите греди и съм на разположение да ви помогна, но оставите ли за утре това, няма да ме намерите. За настоящето аз имам думата , а за миналото Господ . Моята дума се обосновава на един много тънък конец, който се нарича конец на любовта. Христос се обръща към онези, които са учили това учение, които са събудени. Затова и аз няма какво да ви уча, но трябва да прилагате божествените принципи, на които сте се учили вече. За прилагането на един божествен принцип има известни методи. Човек , който иска да използува едно учение , трябва първо да плати всичките си дългове . Според мене, законът на самопожертвуванието не е нищо друго, освен изплащане на дълговете си.
към текста >>

85. 2 . Съзвездие Дева и Риби . Духовната земна ос.Свят на законите

ТОМ 22

Тя ги подвързваше с шило и игла и конец от кълчища и ги предаваше да се четат.
И ако знае къде са координатите на Агарта. До този момент никой не ги знаеше. Учителят ни ги даде. Спомням си че в разстояние на 30 години Цанка Екимова изваждаше от Словото на Учителя негови мисли по различни теми. Пример: Учителят за Бялото братство и богомилите, Учителят за българите и славянството, Учителят за невидимия свят, Учителят за онзи свят, Учителят за сънищата. Тя ги подвързваше с шило и игла и конец от кълчища и ги предаваше да се четат. Аз също съм ги чел. После дойде време онова, което тя бе описала на пишеща машина да го намеря в беседите и лекциите на Учителя. Запомнил съм всичко. И сега ако някой би прочел онова, което бе извадила за невидимия свят и Агарта на машинописен текст Цанка Екимова, би възкликнал: „Тук има една голяма лъжа." Ето защо аз пиша тези бележки, за да се знае и помни. Това е една от причините Учителят да говори за Агарта в тази специална беседа.
към текста >>

86. II. РЕЛИГИЯ, ХРИСТИЯНСТВО, ТВОРЧЕСКИ ДУХОВЕН ЖИВОТ И ЕВОЛЮЦИЯ НА ЧОВЕШКАТА ДУША

Д-р Михаил Стоицев

ТОМ 23

При такива изпитания и страдания человек се намира като на конец, висящ във въздуха, и нито е горе, нито долу.
При това съвършенство человек се стреми да слее своето «Аз» с Бога, първо в себе си. Как? Като даде възможност да се слее духът му с душата му. Страданията в живота на един такъв човек са вече едно благо, а радостите не го трогват. С една дума, той гледа спокойно на всичко като мъдрец и използува добрата страна на всичко. Образци на страданията са били: от Библията - Йов, Даниил при лъвовете, Седрах, Месах и Авденаго в пещта; от историята - Галилей, Иван Хус и други, а като венец над всички - нашият Спасител Христос. При такива изпитания и страдания человек се намира като на конец, висящ във въздуха, и нито е горе, нито долу. Тук съзнанието с волята са решаващи. Такъв человек, като победи, вижда и цени силата в себе си и страданията действително са вече едно благо за него. След това иде възкресението, което е един велик духовен закон, но за человек, който е готов да премине от този в друг живот в пълно съзнание. От това читателят ще разбере, че всеки, който живее в отрицания, не е добър човек, и далеч е от него придобиване на горните духовни качества. Всеки, който живее чист живот, но няма пълна вяра като християнин, не е пълен християнин.
към текста >>

Да избягва всички отрицателни неща в живота, които не само отклоняват човека от правилния духовен път и от Бога, но и затова, защото всичко отрицателно, сторено с дела, мисли и чувства, ще се плаща до конец.
Смири се и всичко ще откриеш в Свещеното Писание, но дири силата на Духа, а не само буквата! Ние ще спомним обаче хубавите плодове на тия 2 закона и нека всеки прави своите заключения. Според тези 2 закона, всеки човек, бил той езичник или християнин, трябва: 1. Да прояви абсолютна чистота в живота си - физическа и духовна, и да се усъвършенствува духовно още от рождението до смъртта. Това е абсолютно нужно главно за християнина. 2. Да избягва всички отрицателни неща в живота, които не само отклоняват човека от правилния духовен път и от Бога, но и затова, защото всичко отрицателно, сторено с дела, мисли и чувства, ще се плаща до конец. Това разбиране и възприемане не само не противоречи на думите: «повярвайте в Господа Исуса Христа, и всички грехове ще ви се простят», но напротив - по-разумното е да повярва всеки още от детинство, отколкото кога стане възрастен, през което време е вършил ред престъпления и тогава да се разкайва и повярва в Господа Исуса Христа. Ние виждаме, че и тия, които вярват, че са спасени, пак продължават стария си живот. Ето защо, щом искаме децата да бъдат чисти, трябва да имаме и чисти родители. Ние не си правим илюзия, че това ще стане веднага за всички. Защо? Защото различна е духовната еволюция на всеки едного.
към текста >>

87. VI.3. Кратки бележки от Общия окултен клас, от Беседи за жените и от извънредни беседи от 1926 г.

Д-р Иван Жеков

ТОМ 23

Имате копринени 4 конеца. 1+1+1+1=4.
2 х 2 = Едно е човекът, двама хора събрани образуват две единици. В каква смисъл ще се съберат? Двама учени от България и двама от Америка = 4 души, правят експедиция. Тия хора може ли да предскажат нещо по астрономия? Тая мисъл е отвлечена. Имате копринени 4 конеца. 1+1+1+1=4. Ако се съединят, каква е силата им? Говорим за разумен човек - то е здрав конец. Тоя конец вика другия, другия - те се събират, събират, и устояват на условията. Ако идете в един ангелски свят, ще има ли въжета? Там има малки копчета и тънка игла, бутончета - живи са тия сили, за да се работи.
към текста >>

Говорим за разумен човек - то е здрав конец.
Двама учени от България и двама от Америка = 4 души, правят експедиция. Тия хора може ли да предскажат нещо по астрономия? Тая мисъл е отвлечена. Имате копринени 4 конеца. 1+1+1+1=4. Ако се съединят, каква е силата им? Говорим за разумен човек - то е здрав конец. Тоя конец вика другия, другия - те се събират, събират, и устояват на условията. Ако идете в един ангелски свят, ще има ли въжета? Там има малки копчета и тънка игла, бутончета - живи са тия сили, за да се работи. У вас има една надута гордост. Всякой да си плаща погрешките!
към текста >>

Тоя конец вика другия, другия - те се събират, събират, и устояват на условията.
Тия хора може ли да предскажат нещо по астрономия? Тая мисъл е отвлечена. Имате копринени 4 конеца. 1+1+1+1=4. Ако се съединят, каква е силата им? Говорим за разумен човек - то е здрав конец. Тоя конец вика другия, другия - те се събират, събират, и устояват на условията. Ако идете в един ангелски свят, ще има ли въжета? Там има малки копчета и тънка игла, бутончета - живи са тия сили, за да се работи. У вас има една надута гордост. Всякой да си плаща погрешките! Тези, които Бог люби, и вие ще ги любите!
към текста >>

88. 2. Учителят Дънов за прераждането. Извадки от Словото му

ТОМ 24

Всеки конец има своя специфична мисия.
Гениалните хора и светиите идат рядко на земята, когато човечеството отбелязва епоха в своя живот. Великите Учители пък идат на земята през всеки две хиляди години. Те внасят голямо преобразование в човешкия живот." "Човек седи на земята по силата на закона за прераждането. Физически закони задържат човека на земята, докато завърши своето развитие. Ако погледнете човек с окото на ясновидеца, ще забележите, че той е свързан с хиляди конци, които трябва по естествен начин да се скъсат. Всеки конец има своя специфична мисия. Едни от тия конци свързват човека с благоприятни, с добри условия в живота му, а други с неблагоприятни, с лоши условия. Първите го правят щастлив, а вторите - нещастен. Достатъчно е да се потегли един от конците на щастието, за да стане човек щастлив. Който държи съдбата на човека в ръцете си, той знае кога кой конец да дръпне. Щом скъса всички конци, които държат човека за земята, последният е ликвидирал със своя земен живот.
към текста >>

Който държи съдбата на човека в ръцете си, той знае кога кой конец да дръпне.
Ако погледнете човек с окото на ясновидеца, ще забележите, че той е свързан с хиляди конци, които трябва по естествен начин да се скъсат. Всеки конец има своя специфична мисия. Едни от тия конци свързват човека с благоприятни, с добри условия в живота му, а други с неблагоприятни, с лоши условия. Първите го правят щастлив, а вторите - нещастен. Достатъчно е да се потегли един от конците на щастието, за да стане човек щастлив. Който държи съдбата на човека в ръцете си, той знае кога кой конец да дръпне. Щом скъса всички конци, които държат човека за земята, последният е ликвидирал със своя земен живот. Той напуща земята и отива в невидимия свят, там да продължи и завърши своята работа."
към текста >>

89. 4.3.17. Житейската философия на Ватралски

ТОМ 24

"Макар човек и да не е, Бог е справедлив и правдата в конец тържествува." - Лонгфело.
"Аз (правдивия казва) ще стоя тук за човещината: ако и да ми се иска да бъда любезен, аз ще бъда истинен". - Емерсон. "Няма добродетел, тъй истинно велика и богоподобна, .като правдата." - Едисон. "Честният човек е най-благородното на Бога изделие". - Ал. Поп. "Макар човек и да не е, Бог е справедлив и правдата в конец тържествува." - Лонгфело. "Незиблемата основа на властта е справедливост, а не състрадание." - Президент Уилсон. "Ако Бог е само милостив, Той, тогаз, е Бог несправедлив." - Йънг. "Той уврежда добрите, който щади лошите." - Сирус. "Милостта е често пъти неправдива; Правдата е винаги и милостива." - "Първом Правда." "Първом търсете Божието царство и неговата правда; а всичко това (което е вам потребно) ще ви се прибави." - Исус Христос. "Думата правда е бележита и в двата библейски завети.
към текста >>

90. I. НА ВОЙНА С ВОЙНИКА. 1. ОСВОБОДИТЕЛНАТА ВОЙНА (1912-1913 г.)

Минчо Сотиров

ТОМ 25

... Тия мили старци и момчета, не знаеха всъщност, как дружината е още изолирана и на какъв "паяджин конец" висеше живота й!
Даде им дружинния командир и донесение № 52, адресирано до командира на най-предната българска дружина или ескадрон, със съобщение, че противник в пресни сили настъпва от Виза към Бунар-Хисар в състав досега определен полк пехота, един ескадрон и батарея. А и самите двама кавалеристи виждаха всичко за да знаят какво да докладват всяка видяна от тях българска войскова част от какъвто и да било състав, виждаха още, че дружината бе влязла в един вече сериозен бой. Така отпочинали и нахранени тия двама конници, не знаеха как да благодарят за даденото им гостоприемство, ако и за един час само. Взеха ръцете на дружинния командир, целуваха ги многократно, просълзени, че с възобновени сили, свои и на конете, скоро ще се върнат и направят своя верен доклад, до всяка наша войскова група и ги помолят за подкрепа и донесение все по-назад и по-назад, до по-висшите началстващи лица, до които пък трябваше да се адресира едно по-пълно и ясно донесение, за една най-вярна ориентировка. Появата на тия двама конници като мълния се разнесе по цялата боева линия на дружината, че наши конници вече пристигат, а това значи, че и пехота има близо зад тях..., подкрепата на дружината е вече сигурна. ... Тия мили старци и момчета, не знаеха всъщност, как дружината е още изолирана и на какъв "паяджин конец" висеше живота й! Че тя бе оставена сама на собствените си сили за борба с врага, но и има сили по велики, несъкрушими, невидими, които дават своето съдействие, когато то бъде потърсено за общото благо, за добро, за Свобода! Изпратените от дружината патрули назад, за свръзка с нашите части, се връщаха последователно и въпреки силните им старания да влязат във връзка с наши части, до 10-12-15 километра назад, никъде не срещнали такива... На всички тия патрули дружинния заповядваше категорично "никому ни дума за това, че не сте видели наши войски, ще мълчите като"риби",.. и само ще казвате, всичко е хубаво"... Войници с подобни обезпокоителни сведения се задържаха повече при дружинния командир, под предлог да си починат, а всъщност да не общуват с ротите, за да не се зароди малодушие у бойците на позицията, която трябваше да бъде запазена непременно днес, най-малко до утре заран... Веригите на противника почнаха своето настъпление, но много внимателно, много предпазливо, а даже и боязливо. Настъпят, залегнат, наново настъпят, пак залегнат и така продължават бавно. Дружината само наблюдаваше, защото берданите не достигат още до бойните редове на противника, а това като че създаваше повече страх на противника, защо да не получи отговор на своя най-силен и даже "бесен" огън! Какъв бе тоя насрещен противник, та така безстрашно мълчеше и чакаше неговото настъпление безропотно!...
към текста >>

91. 1.8. В ОКОПЪТ

Минчо Сотиров

ТОМ 25

И тези окопи без край, без конец, Обърнали взор към безсмъртния мир, Със стълбата в път към Небесний Творец И виждат далеко - надлъж и нашир!
1.8. В ОКОПЪТ За правда борците, презрели животът За светли идеи, за родната чест - Под знамето лъвско, развято в окопите, Пробуждат дълбоко заспалата свест. Светци мъченици кат Благий Иисуса Ще видиш сал тамо със мощни тела; Съдба им по-страшна от тая на Хуса - Горящи, венчани, безсмъртни чела В миража, в съня си за Родния кът Те виждат жената и свойто дете - Сълзите на близки в реки да текат, Коленила майка молитви чете... И питам се ази кат Надсон: "Животът Къде е безсмъртен, къде е велик? " И стонът народен ми шепне: "В окопът - Там мъртвите раждат се в Божия лик". Че тука трудът е на целия свят И туй, що измисли човешкий прогрес! Наследство ни скъпо, народний завет; Със силните силни да бъдеме днес! И тези окопи без край, без конец, Обърнали взор към безсмъртния мир, Със стълбата в път към Небесний Творец И виждат далеко - надлъж и нашир! И колчем погледна прострени тела - Героите наши след кървава бран - Целувам земята под морни чела И виждам за Рая човешкий керван...
към текста >>

92. 1.14. ДОЙДИ СИ, ДОЙДИ!

Ал. П. Игнатиев

ТОМ 25

Чада вий достойни на гордия Бдин - Свидетел ви беше сам Господ един На скъпо ни име при заший конец Сложихте и други от лаври венец.
Полкът, частица от въоръжения и днес още потиснат - Български народ, води достойно във всички войни борбата за извоюване човешки права и свободи на своите братя-роби, както и за защита на Родната земя и човещината. Всичките тези войни бяха злополучни за България, но те бяха водени самоотвержено и с доблест - с чест и спечелиха за името на България една слава, която я покрива с ореола на безсмъртието! Ние трябва високо да ценим тия подвизи и добродетели и да ги сочим всякога на възрастващите поколения, за да им бъдат те вечно един достоен пример за подражание, за да им бъдат още и един светъл идеал в живота! При съкровените чувства на съзнание неизразимата признателност към всички, които загинаха за прослава на Българското име и за величието на Родината, авторът, подгъвайки мислено колене в знак на израз на дълбока почит към тяхната памет, им отправя следните слова: Поклон пред делата, пред славата вечна, Що вий сътворихте в борба безконечна По урви, чукари, поля и балкани, Витязи крилати, герои - титани! Орли непобедни в просторите родни, Със пориви живи души благородни, Вий дадохте всичко и своя живот Пожертвахте също без страх, без ропот! Чада вий достойни на гордия Бдин - Свидетел ви беше сам Господ един На скъпо ни име при заший конец Сложихте и други от лаври венец. Ликувам и плача - завиждам, че с вас Съдба не споделих във великия час, Безсмъртен да бъда, в смъртта оживял - Да имам по равно и тука аз дял!
към текста >>

93. 1922 г. - ДЕКЕМВРИ 1923 г.

1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година

Нанизвам го на дебел конец и го връзвам на шията си.
Учителят обявява съревнование между дядо Благо, Мара Белчева и мене за най-хубаво стихотворение със заглавие „Високият идеал”. За най-хубавото ще даде награда. След някой ден го чета пред сътрапезниците. Учителят ме вика горе; подава ми нещо мъничко, увито в тънка хартийка. Златен пентаграм - мой, от Него! Нанизвам го на дебел конец и го връзвам на шията си. Свещен талисман! ДЕКЕМВРИ 1923 г. Сякаш идвам до някакъв краен предел и не мога повече. Не ща вече „проценти” от „Анхира”, нека другиго облагодетелствува този горд еврейски богаташ. Сърцето ми тръпне от мъка и унижение, когато го чакам в студеното антре да завърши разкошния си обяд и тогава да ми отброи печалбата.
към текста >>

94. 26 ОКТОМВРИ 1926 г. - 27 НОЕМВРИЙ 1926 г.

1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година

” Но що ли Той не пусна ме веднага, А върза ме за стола си с конец?
Целувам ръката Ви за моето хубаво топло палто. Хелмира. Гълъбица Душата ми е нежна гълъбица, Но пленница у вражески ръце. Във ужаси е клета ми душица, От страх трепери моето сърце. Но Този, що обича тия птички И всяка твар, дарена със живот, Откупи ме с живота си самички И ме храни от своят си имот. Той гледаше ме със усмивка блага И ме нарече: „Сладки мой певец! ” Но що ли Той не пусна ме веднага, А върза ме за стола си с конец? Надникваше той често през прозора, Внимателно се вслушваше натам - Отгдето глъчка идеше от двора. Вразите ми крещяха с глас голям. Но ето, тихо е веч, глъчка няма Да литна исках, ала всуе бе, Тогава взе ме той с любов голяма И с мене до прозореца дойде. Но остро ножче блесна му в ръката... Напразно той спаси ме от врази. О, смъртен ужас ми обля душата, Проливах сал безпомощни сълзи.
към текста >>

И със ръка потънала във кърви Отряза само тънкия конец.
И яростно продупчих му ръката Със клюна си го люто нараних. Това едничко дадох му в отплата, Със зло се за доброто отплатих. Помислих си, че той ще ме погуби, От никого добро ми не дойде. Не вярвах аз, че може да ме люби И в него враг душата ми виде. Но ужаса ми той разсея първи На мене жалки, глупави певец. И със ръка потънала във кърви Отряза само тънкия конец. „Иди, каза, хвръкни си веч свободна В живота безграничен нов. И радвай се на хубостта природна – Веч гражданка на Божията любов.” И за към слънцето политнах мощна Със малките си трепетни крилца, За да предваря тъмнината нощна И си направя малко гнездице. Животът ми сега е чудна песен, Че гледам вредом Божието лице; И хвъркам волна в светли мир чудесен Със радостно безгрижно сърчице. 15 ноемврий 1926 г. Приложение: ПИСМО ОТ ДОБРИНКА ЕМАНУИЛОВА ДО ОЛГА СЛАВЧЕВА: София, 8 ноемврий 1926 г.
към текста >>

95. 2 СЕПТЕМВРИ 1927 г. - 4 НОЕМВРИ 1927 г.

2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)

О, с каква радост скъсах конеца около шията си, що държеше скъпия талисман!
P. S. Асавита, Знаете ли какво ми подари той. Още като се завърнал от Италия донесъл със себе си една прекрасна златна верижка за моя пентаграм! Но чакал да стане всичко естествено и аз сама да я приема от ръката му. Той не знае защо не го посещавам, пази респект към моето поведение. О, с каква радост скъсах конеца около шията си, що държеше скъпия талисман! Сам той с прекрасните си ръце го закопча на шията ми. Лицето му сияеше от радост; а пък аз се закопчах на врата му и плаках и го целувах. Той искаше да ме гледа накичена с него. После ми каза да го скрия под дрехите си. „Скъпите неща не трябва да се показват навън” -каза той и целуна златната звезда върху гърдите ми.
към текста >>

96. 2.1.8. Ел Ше-дар. Чешма. 27 - 28 май 1923 г., [Витоша]

Но аз изваждам скритата игла с конец и бързо я позашивам.
Никакви! Те са перушина, що волята с едно духване отстраняваше от пътя. Каква излязох от гъстия лещак. - Божичко! Гъстите ми тъмни тежки сплитки се плискаха по гърба ми рошави и разскубани; тук-таме по ръцете и лицето драскотини, негде роклята дерната до невъзможност. Но аз изваждам скритата игла с конец и бързо я позашивам. Не ме пуща май лещака. Едвам ме остави да вляза, но като ме хвана вътре, че наникъде - просто пленница-коза. - Но и лещака си видя от мене я. И така, нашата бойна верига мина храстите и мочурите, и навлезе по равна широка поляна. В гостната чешмата протече - чакаше ни чай и почивка.
към текста >>

97. 4.1. Писмо на Олга Славчева до Борис Николов

4. ПРИЯТЕЛИТЕ НА ИЗГРЕВА