НАЧАЛО
Контакти
|
Дарение
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
39
резултата в
33
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
6.73. СПИСАНИЕ ВСЕМИРНА ЛЕТОПИС
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
Но това трябва да се знае, защото е първият акт на една
трагикомедия
.
Някои от тях той ги публикува. Накрая Мария потърси помощта на Учителя да бъде защитена от Толев, защото много възрастни сестри я упрекваха, че тя била виновна Толев да се влюби в нея. Учителят я защити и Толев се озлоби. Тя беше около двадесет и шест годишна, а той над петдесет години. Изобщо смешни и трагични неща.
Но това трябва да се знае, защото е първият акт на една
трагикомедия
.
Вторият акт започна от там, когато Толев подари един чайник на Братството. Един голям и хубав чайник, на който се вареше чай. Тогава чайниците бяха бакърени и да се изработи един такъв чайник, това е изкуство и струва пари, а този занаят бе много ценен. Майсторите, които ковяха от мед бакърени тепсии, котли и чайници се наричаха бакърджии. Тези тави и менци се калайдисваха с калай.
към текста >>
2.
12. НЯМОТО КИНО И ЖИВОТО КИНО
,
,
ТОМ 5
Дойде моят ред да свиря, филмът бе
комедия
с бърз ритъм и аз свирих леко, бързо, публиката бушуваше, смееше се и всичко се разливаше като морски вълни една след друга.
Имаше към 400 човека. Започнах да се задушавам. Какво да правя? Досетих се един съвет на Учителя и незабелязано от всички започнах да се моля и шепнешком да произнасям 91 псалом. Постепенно ми олекна и ми просветна на очите.
Дойде моят ред да свиря, филмът бе
комедия
с бърз ритъм и аз свирих леко, бързо, публиката бушуваше, смееше се и всичко се разливаше като морски вълни една след друга.
След като свърши филма публиката не искаше да напуска салона И викаше „Искаме още". Тогава съдържателят на салона излезна и каза: „Заповядайте всички утре вечер по същото време със същите билети". Публиката нададе вой, беше предоволна. А това беше своеобразна реклама на съдържателя на салона. Публиката се разотиде, а аз получих похвала, че съм свирела хубаво.
към текста >>
Аз бях отворила очи и не можах да повярвам, че моята молитва, която бе предназначена само за мене е могла да смени психическото състояние на 400 човека и да го постави в друго поле по-възходяща линия да смени състоянието им, че накрая възторжено да посрещнат финала на
комедията
с възторзи, викове и ръкопляскания.
Той свърза успеха на филма и разположението на публиката с моето свирене, защото наистина само така можеше да се обясни необикновеното разположение на публиката. А този филм той го въртеше вече една седмица. И днешното представление бе единственото, което се разви по такъв необикновен начин - с бурни възторзи и ръкопляскания. Отивам аз при Учителя и му разправям всичко. Изгледа ме, усмихна се и каза: „С молитвата, която си направила си сменила състоянието на целия салон".
Аз бях отворила очи и не можах да повярвам, че моята молитва, която бе предназначена само за мене е могла да смени психическото състояние на 400 човека и да го постави в друго поле по-възходяща линия да смени състоянието им, че накрая възторжено да посрещнат финала на
комедията
с възторзи, викове и ръкопляскания.
„А твоите ръце и музиката помогнаха на съдържателя да напълни салона си следващия път и това е неговата оценка за теб като добър музикант", продължи Учителят. По-късно в друг разговор Той ми каза: „Отвън няма да се показваш за верующа, но вътре работи и да вярваш без да се разколебаваш". Това бе една необикновена опитност. Когато си спомня за състава на публиката, той бе разнороден и единствено ни обединяваше тяхното желание да възпроизведат в себе си всички онези любовни сцени и да преживеят в себе си всичко онова видяно и проектирано на екрана. Във връзка с това Учителят сподели: „Всеки човек с когото се запознаеш той има желание да те приравни към своя уровен".
към текста >>
3.
225. ПИЕСА СРЕЩУ УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ ИГРАНА В „МОДЕРНИЯ ТЕАТЪР
,
,
ТОМ 5
Аз се отказвам да навлизам в тая интимна страна на живота на „Учителя" и на някои от неговите най-върли последователи и последователки, защото смятам това за излишно след появяването на
комедията
„Пред изгрев слънце" от Ст.
С злорадство Д. Ласков на стр. 83-84 в сп. „Духовна култура", кн, 11-12 от 1922 г. пише дословно: „При такова морално учение, какъв може да бъде личният живот на Дънов и неговите последователи, нека всеки читател да си отговори сам.
Аз се отказвам да навлизам в тая интимна страна на живота на „Учителя" и на някои от неговите най-върли последователи и последователки, защото смятам това за излишно след появяването на
комедията
„Пред изгрев слънце" от Ст.
Костов, която се играе в Свободния театър в София. В тая пиеса авторът на „Мъжемразката", по думите на един от неговите критици, е успял „твърде сполучливо да осмее, макар и в дебели контури, както учението на Дънов и С-ие, тъй и неговата тартюфщина" (Васил Стефанов, в. „Ден", бр. 221,1921 г.). Дъновистките типове (Зелков, Граматиков, Свраков, г-ца Свракова, Вера и Анчето), според същия критик, „тук са дадени така съвършено, че само те са достатъчно да извинят „всички други грешки на автора".
към текста >>
От художествено гледище
комедията
на Костов може да има и своите недостатъци (кое ли дело на човешките ръце е без недостатък!), но едно не може да се откаже на автора, а именно: дарованието му на опитен наблюдател, който под изтърканата маска на „великия" дъновистки „моралист" можа да види най-обикновен български Тартюф и, като смъкне тая маска, да го покаже на обществото в неговия действителен облик".
В тая пиеса авторът на „Мъжемразката", по думите на един от неговите критици, е успял „твърде сполучливо да осмее, макар и в дебели контури, както учението на Дънов и С-ие, тъй и неговата тартюфщина" (Васил Стефанов, в. „Ден", бр. 221,1921 г.). Дъновистките типове (Зелков, Граматиков, Свраков, г-ца Свракова, Вера и Анчето), според същия критик, „тук са дадени така съвършено, че само те са достатъчно да извинят „всички други грешки на автора". Затова, който иска да се запознае с интимната страна на живота на дъновистите и на техния прехвален „Учител" аз бих го съветвал да посети Свободен театър и да види „Пред изгрев слънце": пиесата заслужава това, макар и да не се написана от Хауптман.
От художествено гледище
комедията
на Костов може да има и своите недостатъци (кое ли дело на човешките ръце е без недостатък!), но едно не може да се откаже на автора, а именно: дарованието му на опитен наблюдател, който под изтърканата маска на „великия" дъновистки „моралист" можа да види най-обикновен български Тартюф и, като смъкне тая маска, да го покаже на обществото в неговия действителен облик".
Като епизод от тази статия Д. Ласков скоропостижно почива през 1922 г., а животът на режисьора на тази пиеса и главният актьор преминават изключително драматично. Те трябва да станат обект на бъдещи изследвания, за да се провери как действа окултния закон за Божията правда. Учителят каза следното: „Онзи, който написа първата статия, който охули Името Божие сега го повиках да го съдят. И всеки, който се осмели да хули Името Божие ще го съдят.
към текста >>
И като не се задоволяват с проповеди от амвоните и памфлети по вестници, напокон отправят отровни стрели и чрез
комедияшки
творби.
Скептицизма е завладял душите на малкото ни учени хора. Даже и по-дейните черковни водачи не са свободни от съмнение и неверие. Инак как може да се обясни неприязненото им държане към новото духовно движение. Нещо по-лошо. Вместо да се замислят сериозно върху назрялата нужда на обществото от духовна храна, пригодена за съвременния придир-чив ум, те губят време и средства в безполезна борба с „ереси" и „секти" като да се намираме в тъмните векове.
И като не се задоволяват с проповеди от амвоните и памфлети по вестници, напокон отправят отровни стрели и чрез
комедияшки
творби.
Не направих чест на автора на мръсната интрига, озаглавена „Пред изгрев слънце" - не ходих да я видя на сцената, но от похвалния отзив на младия наш професор г-н Михаил Арнаудов, поместен в брой 6432 от 12 ноември 1921 г. на в. „Мир", се учим, че автора „избира за предмет на своя персифлак една широко разпространена у нас и другаде социална психоза, всичко онова именно, което под името на теософия и спиритизъм, на окултизъм и фре-нология е могло да увлече голяма част от полуинтелигентната публика, особено жените. Какви големи опустошения на обществената съвест и на религиозната чувствителност означават често тия едва разбрани мистични учения, заразили духа на жадните за бързи откровения невинни хора, знаят мнозина наблюдатели в София и в провинцията. И ако разумната критика или откритата проповед не могат да сторят нищо за спиране на опасната игра с душите, толкова по-сполучливо може да бъде разбулването чрез изкуството на актьора... Не зная дали е прав моя съсед в театъра, който мислеше, че Светия Синод би трябвало да даде премия на г-н Костов за сторената услуга чрез това демаскиране на подобни сектанти, но публиката възнагради с непринуден смях и бурни аплодисменти една картина на нрави, каквато не бе давана още на наша почва".
към текста >>
Не познавам лично автора на тая тъй похвалена от г-н професора
комедия
и не мога да съдя за мотивите, които са го подбудили да я напише.
Не направих чест на автора на мръсната интрига, озаглавена „Пред изгрев слънце" - не ходих да я видя на сцената, но от похвалния отзив на младия наш професор г-н Михаил Арнаудов, поместен в брой 6432 от 12 ноември 1921 г. на в. „Мир", се учим, че автора „избира за предмет на своя персифлак една широко разпространена у нас и другаде социална психоза, всичко онова именно, което под името на теософия и спиритизъм, на окултизъм и фре-нология е могло да увлече голяма част от полуинтелигентната публика, особено жените. Какви големи опустошения на обществената съвест и на религиозната чувствителност означават често тия едва разбрани мистични учения, заразили духа на жадните за бързи откровения невинни хора, знаят мнозина наблюдатели в София и в провинцията. И ако разумната критика или откритата проповед не могат да сторят нищо за спиране на опасната игра с душите, толкова по-сполучливо може да бъде разбулването чрез изкуството на актьора... Не зная дали е прав моя съсед в театъра, който мислеше, че Светия Синод би трябвало да даде премия на г-н Костов за сторената услуга чрез това демаскиране на подобни сектанти, но публиката възнагради с непринуден смях и бурни аплодисменти една картина на нрави, каквато не бе давана още на наша почва".
Не познавам лично автора на тая тъй похвалена от г-н професора
комедия
и не мога да съдя за мотивите, които са го подбудили да я напише.
Ала в горните мисли на критика се прозира, че личните сметки са го подбуждали да излага на позор честта на хора, която неговата интрига не може да засегне, щом стоят те много по-високо от неговия духовен уровен. - Ако г-н Костов с главният тип в комедията си - „Учителят" визира г-н П.К. Дънов, известният у нас проповедник на окултно-християнските идеи, когото злонравни черковни водачи години под ред преследват и го третират като враг на черквата, той се много мами. Не се гаси с хули и клевети това, което не гасне. Ако му е трябвало да нарисува български Тартюф, той трябваше другаде да подири: нима всички православни духовници са безгрешни?
към текста >>
- Ако г-н Костов с главният тип в
комедията
си - „Учителят" визира г-н П.К.
„Мир", се учим, че автора „избира за предмет на своя персифлак една широко разпространена у нас и другаде социална психоза, всичко онова именно, което под името на теософия и спиритизъм, на окултизъм и фре-нология е могло да увлече голяма част от полуинтелигентната публика, особено жените. Какви големи опустошения на обществената съвест и на религиозната чувствителност означават често тия едва разбрани мистични учения, заразили духа на жадните за бързи откровения невинни хора, знаят мнозина наблюдатели в София и в провинцията. И ако разумната критика или откритата проповед не могат да сторят нищо за спиране на опасната игра с душите, толкова по-сполучливо може да бъде разбулването чрез изкуството на актьора... Не зная дали е прав моя съсед в театъра, който мислеше, че Светия Синод би трябвало да даде премия на г-н Костов за сторената услуга чрез това демаскиране на подобни сектанти, но публиката възнагради с непринуден смях и бурни аплодисменти една картина на нрави, каквато не бе давана още на наша почва". Не познавам лично автора на тая тъй похвалена от г-н професора комедия и не мога да съдя за мотивите, които са го подбудили да я напише. Ала в горните мисли на критика се прозира, че личните сметки са го подбуждали да излага на позор честта на хора, която неговата интрига не може да засегне, щом стоят те много по-високо от неговия духовен уровен.
- Ако г-н Костов с главният тип в
комедията
си - „Учителят" визира г-н П.К.
Дънов, известният у нас проповедник на окултно-християнските идеи, когото злонравни черковни водачи години под ред преследват и го третират като враг на черквата, той се много мами. Не се гаси с хули и клевети това, което не гасне. Ако му е трябвало да нарисува български Тартюф, той трябваше другаде да подири: нима всички православни духовници са безгрешни? Аз не искам да споря, особено с писачи на комедии. На какво би приличало стар човек да се разправя с палави деца на улицата!
към текста >>
4.
41. ДУХЪТ НА ИСТИНАТА ДУХЪТ НА ЗАБЛУЖДЕНИЕТО
,
ВЕСЕЛА ВЕЛИЧКОВА
,
ТОМ 8
Учителят наблюдава цялата тази
трагикомедия
, изживява вероятно мъка, че при тая неориентираност отклонява неговите ученици от чистия извор и ги води при една локва.
Тогава тя затова помолва сестра Милева, която също е учителка, да отиде да развива тази теза между учениците в Общия клас и сестра Милева най-съвестно изпълнява тази задача. В: И разказва на учениците от Общия клас. Веска: Разказва на учениците, че по-добре е, елате при сестра не знам как се е казвала тя, при сестрата, ясновидката, чрез която ще получим много по-велики откровения. А Учителят говори по-обикновени неща, за по-необразованите, за по-неинтелигентните. И така се изпразва класа.
Учителят наблюдава цялата тази
трагикомедия
, изживява вероятно мъка, че при тая неориентираност отклонява неговите ученици от чистия извор и ги води при една локва.
Но един ден, след като така минава известно време и оредяват вече столовете и оредяват местата в Школата, Той повиква сестра Милева и й казва: "Сестра, сега това, което вие направихте, сега ще го поправите. Идете, сестрата, ясновидката се ръководи от един дух, който е мой враг и който краде моите мисли и който извършва ограбване и затова идете сега. А в Школата ви давам това, което Бог ми дава и което е подходящото за вас". В този смисъл говори Учителя. Сестра Милева изживява голяма скръб.
към текста >>
5.
СЕСТРА ГРЪБЛАШЕВА
,
ВЕСЕЛА ВЕЛИЧКОВА
,
ТОМ 8
Учителят наблюдава цялата тази
трагикомедия
, изживява вероятно мъка, че при тая неориентираност отклонява неговите ученици от чистия извор и ги води при една локва.
Тогава тя затова помолва сестра Милева, която също е учителка, да отиде да развива тази теза между учениците в Общия клас и сестра Милева най-съвестно изпълнява тази задача. В: И разказва на учениците от Общия клас. Веска: Разказва на учениците, че по-добре е, елате при сестра не знам как се е казвала тя, при сестрата, ясновидката, чрез която ще получим много по-велики откровения. А Учителят говори по-обикновени неща, за по-необразованите, за по-неинтелигентните. И така се изпразва класа.
Учителят наблюдава цялата тази
трагикомедия
, изживява вероятно мъка, че при тая неориентираност отклонява неговите ученици от чистия извор и ги води при една локва.
Но един ден, след като така минава известно време и оредяват вече столовете и оредяват местата в Школата, Той повиква сестра Милева и й казва: "Сестра, сега това, което вие направихте, сега ще го поправите. Идете, сестрата, ясновидката се ръководи от един дух, който е мой враг и който краде моите мисли и който извършва ограбване и затова идете сега. А в Школата ви давам това, което Бог ми дава и което е подходящото за вас". В този смисъл говори Учителя. Сестра Милева изживява голяма скръб.
към текста >>
6.
12 - 27. ПРИЯТЕЛИТЕ
,
Надка Куртева (1908 - 1996 г.). Пред Извора на Живота.
,
ТОМ 10
Туй една
комедия
е това.
Идва и вика: „Наде, хайде." В.К.: А той е брат Васил, да. Надка: Да, брат Васил. „Дай да отворим някоя тиква да сварим, че довечера да се посъберем тука у вас." - „Хайде бе, бай Василе, веднага." Сложих в една тава и Пенка у дома. И в една голяма тенджера сварихме две. Дворът ни беше ограден.
Туй една
комедия
е това.
И изнесохме тиквите навън да изстиват, врели значи, после счукала съм орехи с пудра захар в чинийки на всички, така масите са сложени, отиваме да видим тиквите. Пенка излиза и вика: „Наде, ела, моля ти се, да видиш." На съседа три магарета. Двете магарета захванали да ядат едната тиква, пък третото магаре на тази страна в тенджерата и си пъхнали главите в тиквите, в тавата. И аз като отидох, като видях викам: „Оле Боже, какво става." И като се обръщам, гледам - другото магаре в тенджерата. Грабнах един кол и хукнах да го гоня.
към текста >>
7.
VII.3. МЕЧЪТ НА ДУХЪТ Е СЛОВОТО. СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ БЕИНСА ДУНО Е СЛОВО НА БОГА
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
Така донякъде ще се осмисли
комедията
, която разигравате, за да се забавлявате с ролите, които сте си дали.. Защото Бялото Братство не е църква, не е религия, не е секта, не е партия, не е организация и затова не се управлява с устави, заповеди, братски съвети, председатели, секретари, домакини и не се регистрира като юридическа личност в институциите на държавата, където са регистрирани всички религиозни общества.
Защо тогава коригираме? Отговорът може да бъде само един - за да се правят пакости. Ето защо. Благе, ако имаш някакъв авторитет в средите, които те заобикалят, като техен председател, защото ти си техен председател, а на мене не си, и желаеш да помогнеш за отпечатването на Словото на Учителя в неговия оригинал, то използвай го и направи необходимото Вергилий да си свърши започнатата работа. Ти знаеш как да стане това!
Така донякъде ще се осмисли
комедията
, която разигравате, за да се забавлявате с ролите, които сте си дали.. Защото Бялото Братство не е църква, не е религия, не е секта, не е партия, не е организация и затова не се управлява с устави, заповеди, братски съвети, председатели, секретари, домакини и не се регистрира като юридическа личност в институциите на държавата, където са регистрирани всички религиозни общества.
Такъв ред и порядък в Бялото Братство няма. Който не може без такъв ред и порядък, да се върне там, откъдето е дошъл. Това не съм го измислил аз. Написано е в Словото на Учителя. А е написано още преди 2000 години: „В начало бе Словото, и Словото бе у Бога и Словото бе Бог." А Словото на Учителя Беинса Дуно е Слово на Бога.
към текста >>
8.
IV. ПО СЛЕДИТЕ НА АРХИВА НА АНИНА БЕРТОЛИ
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 13
Какво е общото впечатление от изпратения компакт-диск номер 2: а) Сценарият е написан от Духът на Заблуждението и се разиграва траги
комедия
от михайловистите във Франция за заслепените от тях българи тук.
в) Липсват страници: Лекция 23 - липсват стр. 1-2, лекция 24 - липсва стр. 6, лекция 38 - липсва стр. 17. г) Има разлика в текста на лекциите на диска и издаденото от нас. д) В бъдеще това ще се проверява и уточнява. 7.
Какво е общото впечатление от изпратения компакт-диск номер 2: а) Сценарият е написан от Духът на Заблуждението и се разиграва траги
комедия
от михайловистите във Франция за заслепените от тях българи тук.
б) Онзи, който им подава кои пакети да преснемат, знае български и трябва да знае какво сме издали! А защо? Защото той не подава пакетите под номерата, обозначени по тях, а ги дават разбъркано. А защо? Защото знаят, че това сме вече издали и че вече не ще ни ползува.
към текста >>
9.
VI. КАКВО НАПРАВИ ДУХЪТ НА ЗАБЛУЖДЕНИЕТО ЧРЕЗ СИЛИТЕ НА РАЗРУШЕНИЕТО С ФИЛМА ЗА ПАНЕВРИТМИЯТА
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 13
На сутринта те свалили целия архив от натоварената кола и се започва траги-
комедията
, която се разиграва до днес и ще продължи дълго време. 4.
И в една кутия го открили. Тогава Величка е посочила, че на кутията е написано „Vate a Vergili". Това се отнася за мен. Тогава им хрумва на семейство Гобо да разменят този филм с филма на Никол, която е имала такъв за Учителя Дънов. А Никол е съпруга на Павел Желязков.
На сутринта те свалили целия архив от натоварената кола и се започва траги-
комедията
, която се разиграва до днес и ще продължи дълго време. 4.
По-късно, 1999 г. на Рила, Величка разбира лично от сина на семейство Гобо, че филмът е бил предаден на Павел Желязков преди две години и заедно с 2 куфара снимки и още не им ги връща. След кражбата на архива на Анина от семейство Гобо следва друга кражба на филма от Павел Желязков. Това е описано подробно в „Изгревът", том XII. 5. На 29.09.1999 г.
към текста >>
10.
5. ОКУЛТНА ЕСТЕТИКА ПОЕЗИЯ, МУЗИКА, ЖИВОПИС, СКУЛПТУРА, ПЛАСТИКА, АРХИТЕКТУРА, ТЕАТЪР И ПР.
,
Иван Толев
,
ТОМ 15
Миналите векове са ни дали много образци на такава поезия: индииската Рамайана, Омировата Илиада, Дантевата Божествена
комедия
, Шекспировите Поеми, произведенията на Милтона, Торквато Тасо, Петрарка, Шели, Виктор Хюго, Сюли Прюдом, Гйоте, Адам Мицкевич и мн. др.
Неговото въображение не знае граници, в сравнение с онова на по-малките му братя, неговият ум е възприемчив за наи-висшите знания, неговата любов към Бога и към всички живи същества е безгранична, неизчерпаема. Великият поет, взет като самостойна индивидуалност, е съвършено същество на земята. Неговите поетически произведения, по съдържание и по форма, са алхимически и лечебни средства. Когато утруденият, обремененият от житеиски грижи, тревълнения и неволи брат прочете вдъхновените мистични стихове на поета, неговата наранена, измъчена душа се възражда и повдига, неговото сърдце трепва от чист и свят възторг: той преживява възвишените мисли, чувства и желания, внушени на поета от небесния му вдъхновител и ръководител. Така, окултната поезия трансформира енергиите у четеца: тя е най-мощната духовна алхимия и панацея.
Миналите векове са ни дали много образци на такава поезия: индииската Рамайана, Омировата Илиада, Дантевата Божествена
комедия
, Шекспировите Поеми, произведенията на Милтона, Торквато Тасо, Петрарка, Шели, Виктор Хюго, Сюли Прюдом, Гйоте, Адам Мицкевич и мн. др.
А и по настоящем, между съвременните поети има велики души, които са дали и дават на човечеството гениални творения на своя могъщ дух. * Второто от изящните изкуства е музиката (вокална и инструментална). Тя произхожда от ангелския свят и се основава на магията на числата. Звуковата сила, според числото на трептенията, иде от звуковите сфери. Там ангелските същества пеят и славословят Бога, Творецът на мирозданието.
към текста >>
11.
1929 година - продължение
,
,
ТОМ 16
Вечерта -на опера: „Севилският бръснар" -
комедия
.
Учителят прочете 9 гл. от Матея и се спря на 9 стих: „И рече му: „Дойди след Мене", и той стана и отиде след Него." Няма по-силно изречение от „Дойди след мене." „Онзи, който е тръгнал по пътя на Истината, той всякога е щастлив." „Светията вижда кой човек е в нужда и нему помага." „Всички болести имат духовни причини." „Божиите пътища са неузнаваеми." „Човек трябва да и ма доверие в тези Божествени сили, които Бог е вложил в него." „Христос вьзкресе, Истината донесе" - така трябва да се казва, а не „Христос възкресе- истина възкресе". Сега Христос за едни е възкръснал, за други - не. И много други хубави слова изговори Учителят на тоя ден първи на Великден. Следобед ходихме в Народния театър аз, Еленка, Петър Арабаджиев и още двама наши.
Вечерта -на опера: „Севилският бръснар" -
комедия
.
6.V.1929., понеделник, Изгрев Станахме в 4 ч. Еленка дойде и ме раздигна тревожно, като ми каза, че Учителят заминали и братята, но аз й казах, че ето след няколко минути и аз съм готов. Потеглихме заедно след нея и си вървяхме бавно и разговаряхме. Чак при Симеоново стигнахме Дядо Благо. След това изминахме.
към текста >>
12.
17. Представите ни за небето
,
ГЕОРГИ РАДЕВ
,
ТОМ 18
Тая представа виждаме отразена и в драматичните описания на ада и рая, които Данте ни дава в своята „Божествена
комедия
”.
По вътрешния свод на тия сфери, които се движат с различна скорост около земята, са прикрепени отделните планети. В първата, най-близка сфера, се намира Луната, във втората-Меркурий, в третата - Венера, в четвъртата-Слънцето и т. н. Всички тия прозрачни кълба, на които са прикрепени планетите, се обгръщат от сферата на неподвижните звезди, зад която пък се стели областта, наречена емпирей - царство на вечната светлина, на първичния огън и обиталище на блажените души. Няма да се спирам върху това, какви мъчнотии е създала тая представа за небето на гръцките астрономи при обясняване движението на планетите около земята. Въпреки поправките и допълненията, които са внесли при описване на планетните обиколки, общата представа за „небето” се запазва непокътната в течение на повече от 12 века, дори до Коперниково време.
Тая представа виждаме отразена и в драматичните описания на ада и рая, които Данте ни дава в своята „Божествена
комедия
”.
Броят на небесата, от които е съставено небето, у разните народи е различен. У гърците небесата са десет, а като се брои и емпирея - единадесет. У мюсюлманите тия небеса са девет. У други народи те са седем. Познат е изразът „седмо небе” като място на най-голямо, върховно блаженство.
към текста >>
13.
25. Сфера на Луната
,
ГЕОРГИ РАДЕВ
,
ТОМ 18
Невинността им е присторна: животът им е лошо играна
комедия
.
Тя има силни предчувствия, силна интуиция и усет за хармония. „Доста студена по чувства, тя е сластна във въображението си”. (Льодо). Психически, тя се твърде различава от венерианката, на която прилича понякога, и с която един новак във физиогномиката може лесно да я смеси. Зле белязаните лунни типове са лъжливи, лениви, глупави, клюкари, хитри. Лошите жени от тоя тип са лицемерки, те лъжат мъжете си, дори кога ги обичат.
Невинността им е присторна: животът им е лошо играна
комедия
.
Чистите лунни типове имат чисто лимфатичен темперамент. Кожата им, която е много бяла, страда от допира със слънчевата светлина. Затова се подслоняват под чадъри. Кожата им се зачервява от Слънцето, наместо да помургавее. Те не могат да използуват тъй добре облагите на слънцелъчението, като марсовите, слънчеви, меркурови и земни типове.
към текста >>
14.
2. Планети, домове, аспекти
,
ЧАСТ I АСТРОЛОГИЯТА В ШКОЛАТА ЕЛЕНА ХАДЖИ ГРИГОРОВА
,
ТОМ 19
Добър за музиката, художеството,
комедията
и пр., вкуса, изтънчеността.
Подбужда към знания и занятията на Уран, сполука от тях, другари между уранианците, умствена активност, оригиналност, независимост, пътуване. Луна в съвпад или лош аспект (полуквадрат, квадрат, квадрат и половина, опозиция) с Уран. Отправя също кьм знанията на Уран, както и към неговите професии, но от тях му произлизат неприятностите, малко опасност от разстройство в нервната система и пертурбации в ума, ексцентричност, странност, неблагоприятен за децата и домашния живот. Луна в съвпад или добър аспект (полусекстил, секстил, тригон) с Нептун. Увеличава въображението, чувствата, емоциите.
Добър за музиката, художеството,
комедията
и пр., вкуса, изтънчеността.
Сполука в психичните изследвания и проучвания. Благословия от майката, благоприятен за децата. Луна в лош аспект (полуквадрат, квадрат, квадрат и половина, опозиция) с Нептун - лош шанс (несполука), идеща от жени; опасност от скандали, клевети, тайни неприятност, неприятности към края на живота; закъсняване в брака; държи на интелигентността кьм себе си, удовлетворяване на чувствата, нещастие в психичния живот. 2.3. МЕРКУРИЙ Меркурий е въздушен, умствен, нервен, променлив, приспособим; той управлява живака, жълтия цвят и срядата, гръбначно-мозъчната система, езика, ръцете, ума, паметта, речта, образованието, събратята слугите, писмеността, книгите, писмата, куриерите, писарите, секретарите, училищните учители, докладчиците, издателите, пътуващите търговци, агенти, ораторите, книжарите и пр. Това е планетата на знанието.
към текста >>
15.
VI. Съвременният обществен морал и Дънов
,
(oт Waniel [Любомир Лулчев], 1922 г.)
,
ТОМ 20
3) Слухове, няколко книги и една
комедия
, писани с цел да разкрият делата на един лъжеучител, някой си Дънов, ни заинтересуваха.
VI. Съвременният обществен морал и Дънов (Waniel*. Съвременният обществен морал и Дънов. София: Кооперативна печатница «Едисон», 1922.) 1. ПРЕДГОВОР (стр.
3) Слухове, няколко книги и една
комедия
, писани с цел да разкрият делата на един лъжеучител, някой си Дънов, ни заинтересуваха.
Нам, хората на два- десетия век, на парата, аеропланите и електричеството, ни се видя странно, че има човек, който може сериозно да претендира да възстановява времената на пророците, нещо повече - да се изявява като Христос, да води хората по планините, да образува дружества някакви, да говори и вербува партизани на своите тъй неуместни за времето си идеи на свръхидеализъм всред общество, което като че ли е останало всецяло с един само идеал - пари, повече пари и удоволствия. Няколкото беседи, които посетихме в схлупената къщица на улица «Опълченска», а по-после - в един салон в града, и трите тома печатни него- ви беседи, ни накараха да разровим Евангелието, за да проверим думите му, а също и да прочетем някои и други книги върху християнството. Впечатленията си, писани набързо, предаваме в следните страници. Те не могат да имат претенции за нещо систематическо. В тях са само нахвърля- ни идеите, които се зародиха, когато миналото отпреди две хидяди години, оживяно от едно чисто сърце и плавна реч, се изправи пред нас и ни улесни да разберем същинската стойност на сегашното.
към текста >>
16.
60. ПОЛИТИЧЕСКИ ИЛЮЗИИ (бр. 22, 9.VII.1924 г.)
,
Любомир Лулчев III. Вестник „Ратник на свободата”
,
ТОМ 21
Всеки разумен човек, който е видял да се повтаря тази
комедия
, ще си каже: „Какъвто е бил по-първият, такъв си и ти - един дол дренки!
На едно място в държавата, наречено „Народно събрание”, „Парламент”, се събират 200 ÷ 300 человека, избрани божем [не] с народна воля, а по път, който всеки един от нас добре знае. След това те се ограждат със стражари, детективи и започват да законодателствуват, сиреч започват да коват закони уж божем за ред, а този ред е тъкмо такъв, какъвто изнася тям, а понеже те не са бедни хора, то много естествено е, че в този „ред” бедният има право само да плаща данъци. Там тези „избраници” се карат, често даже бият, помежду си ред не могат да турят, а България ще нареждат! Тези, които сега са на власт, наричат своите предшественици: вагабонти, крадци, разсипници; гонят ги, затварят ги, а понякога ги и убиват. И това се повтаря от четиридесет години вече.
Всеки разумен човек, който е видял да се повтаря тази
комедия
, ще си каже: „Какъвто е бил по-първият, такъв си и ти - един дол дренки!
” Но други е въпросът. Оправи ли се по този начин нещо досега? Ако човек вземе една река или градина, за 5 ÷ 10 години я оправя и подрежда - би се оправила. България я управляваха четиридесет и седем години все „учени” глави - и къде стигна? Нека си видим сметката.
към текста >>
17.
XIV. НЕВЕНА НЕДЕЛЧЕВА
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 23
И затова ме бяха кръстили Вергилий - за възпоминание от Ада, където Данте Алигиери в своята «Божествена
комедия
» е включил поета Вергилий как го развежда при онези, които за греховете си изплащат чрез страданията.
Откриха ме и искаха да ме премахнат, да ме няма изобщо на Земята. Тогава видях онзи, който ме закриляше още след като се родих, та чак досега. Видях го. И винаги съм го виждал, но не го разбирах, защото смятах, че това нещо го има у всички човеци. И майка ми винаги казваше: «Някой от децата ми има късмет, та затова преминаваме през ада, като в последния момент някой протяга ръка и ни извежда на ноб път.» Семейството ни преминаваше по пътя на Ада.
И затова ме бяха кръстили Вергилий - за възпоминание от Ада, където Данте Алигиери в своята «Божествена
комедия
» е включил поета Вергилий как го развежда при онези, които за греховете си изплащат чрез страданията.
И което е най-важното, че там са всички политически личности и онези, които са били начело на обществото. Аз заварих същата обстановка, същите духове, които движеха обществото, народ и държава. Същото се отнасяше и за последователите на Учителя Дънов. По нищо не се различаваха. 3. В «Изгревът», том VII, стр.
към текста >>
18.
7. Изящните изкуства
,
,
ТОМ 24
Само за последните две години от обучението на Петър Дънов в Свищов са играни като театрални постановки следните драматургични произведения на български, руски, немски и френски автори: 1 "Велеслав и Милка"драматически етюд из българския живот, превод от руски; 2 "Дряновските чорбаджии", трагедия от Петко Франгов; 3 "По неволя доктор",
комедия
от Жан - Батист Молиер; 4 "Виновен", драма в 3 действия от П.
7. Изящните изкуства През периода на учението на Петър Дънов в Свищов намират своите прояви и изящните изкуства - театър, музика, живопис. Създадено е Театрално дружество, а свищовските театрали дават представления в сградата, където е заседавало Второто Велико Народно събрание през 1881 година. След неговото преместване в София построената специално за целта сграда в градската градина се използва за театрални представления.
Само за последните две години от обучението на Петър Дънов в Свищов са играни като театрални постановки следните драматургични произведения на български, руски, немски и френски автори: 1 "Велеслав и Милка"драматически етюд из българския живот, превод от руски; 2 "Дряновските чорбаджии", трагедия от Петко Франгов; 3 "По неволя доктор",
комедия
от Жан - Батист Молиер; 4 "Виновен", драма в 3 действия от П.
Фос, играна през май 1887 г.; 5 "Невянка и Светослав", драма от 5 действия от Константин Величков; 6 "Изгубена Станка", драма в 5 действия от Илия Блъсков; 7 "Селски Годеж", комедия от Август Фон Коцебуе; Музикалното изкуство в периода 1883-1887 г. също е било добре изявено в Свищов. Признат факт е че "Свищов, освен дето е изпреварил другите градове на България в няколко културно-проствени начинания, взел е преднина също и в музикално отношение."[14-30] В града има композитори, певчески хор и оркестър. Сред музикалните прояви са и творбите на трима композитори - Цветан Радославов, написал в 1885 г. националния химн, Никола Живков, автор на "Шуми Марица" и Иван Д.
към текста >>
Фос, играна през май 1887 г.; 5 "Невянка и Светослав", драма от 5 действия от Константин Величков; 6 "Изгубена Станка", драма в 5 действия от Илия Блъсков; 7 "Селски Годеж",
комедия
от Август Фон Коцебуе; Музикалното изкуство в периода 1883-1887 г.
7. Изящните изкуства През периода на учението на Петър Дънов в Свищов намират своите прояви и изящните изкуства - театър, музика, живопис. Създадено е Театрално дружество, а свищовските театрали дават представления в сградата, където е заседавало Второто Велико Народно събрание през 1881 година. След неговото преместване в София построената специално за целта сграда в градската градина се използва за театрални представления. Само за последните две години от обучението на Петър Дънов в Свищов са играни като театрални постановки следните драматургични произведения на български, руски, немски и френски автори: 1 "Велеслав и Милка"драматически етюд из българския живот, превод от руски; 2 "Дряновските чорбаджии", трагедия от Петко Франгов; 3 "По неволя доктор", комедия от Жан - Батист Молиер; 4 "Виновен", драма в 3 действия от П.
Фос, играна през май 1887 г.; 5 "Невянка и Светослав", драма от 5 действия от Константин Величков; 6 "Изгубена Станка", драма в 5 действия от Илия Блъсков; 7 "Селски Годеж",
комедия
от Август Фон Коцебуе; Музикалното изкуство в периода 1883-1887 г.
също е било добре изявено в Свищов. Признат факт е че "Свищов, освен дето е изпреварил другите градове на България в няколко културно-проствени начинания, взел е преднина също и в музикално отношение."[14-30] В града има композитори, певчески хор и оркестър. Сред музикалните прояви са и творбите на трима композитори - Цветан Радославов, написал в 1885 г. националния химн, Никола Живков, автор на "Шуми Марица" и Иван Д. Иванов, автора на първата завършена опера в България.
към текста >>
19.
26. Американската учителка и директорка Идън Пери
,
,
ТОМ 24
И
комедията
започна.
Тя приличаше на някакво голямо динамо, скрито в женска форма, чиито ток с високо напрежение грабваше всичко наоколо и го държеше в плен. Удивителна жена! Изключителна жена! Тя започна да ни предава английски. Но можеше ли тя, която не знаеше дума български, да предава на деца, които не знаеха дума английски!
И
комедията
започна.
Донесе ни някакви начинаещи учебници за американчета. Те имаха картинки и по тях научавахме известен брой думи. Но тя предаваше езика с цялото си същество. Ставаше, скачаше, излизаше, влизаше, пляскаше, смееше се и плачеше! Ах, какъв артист беше тази необикновена жена!
към текста >>
20.
ЯНУАРИ 1924 г. - 25 ДЕКЕМВРИ 1924 г.
,
1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година
,
ТОМ 26
Славчо, каквото и да играе, каквато и
комедия
да прави, никога не забравя да извика: Ура, да живее България.
Всичко е мрачно пред очите ми. Не мога да се радвам на хубавата си квартира, на печката, на комина, който тегли по всички правила. ОКТОМВРИ [1924 г.] Какви златни кули си гради Богомил. Ще стане голяма личност... Милка вече проходи; и на нея шия меки долни дрешчици и копринени, и кадифени роклички. И двамата със Славчо много ме обичат и често са мои мили, скъпи гости.
Славчо, каквото и да играе, каквато и
комедия
да прави, никога не забравя да извика: Ура, да живее България.
Това особено ми прилегна... Вечер ходя при Паша и Аня. Те сега имат нова къща на „Карл Шведски”. След урока ни по химия, Паша ме отстъпва на Аня. Тя пък по литература. Учим не на шега.
към текста >>
21.
7 ЯНУАРИ 1927 г. - 31 МАРТ 1927 г.
,
1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година
,
ТОМ 26
Веднага пред мене изпъкна стихът на „Божествената
комедия
” и ако Виргилий е водил нейния автор през ада, то Данте, велики, светли Данте ме води по стръмния път на своя стих и стил.
Плана, идеята е от Учителя, а разработката се дължи на моята българска фантазия. Всички изказани там положения са ми известни от българският живот, който и сега се практикува само модернизирано. Самите действующи лица (имената им), които ми даде Учителя ме насочиха за подобна разработка. Като че ли всяка идея търси, или по-право си изработва съответна форма. Също тъй стана и със „Слънцето”.
Веднага пред мене изпъкна стихът на „Божествената
комедия
” и ако Виргилий е водил нейния автор през ада, то Данте, велики, светли Данте ме води по стръмния път на своя стих и стил.
И ако не съм могла да постигна това несравнимо майсторство, вината не е моя, а е непостижимата добродетел на Данте, който и до сега от никого не е постигнат. Но ако и той да не ми подаде цялата си ръка при тая работа, то от сърце благодаря и за малкото му пръстче, което през цялото време държех яката. Колко се радвам при възможността да излезе нов сборник! Значи всеки четвъртък ние ще си разменяме мисли за това. Тогава пак ще Ви дам тетрадката и ще ви моля над всяко стихотворение, което ще Ви се види достойно за сборника да поставите с ръката си по една синя точка или триъгълниче.
към текста >>
22.
82. Как се изгражда образът на Учителя
,
III. В Кабинета на Учителя
,
ТОМ 33
Но той недоумяваше защо стана всичко това, защо евреинът разиграваше тази
трагикомедия
!
” През цялото това време Христов слушаше внимателно и често заглеждаше Учителя, търсеше да види отвън по Него, да разбере онова, което говореше евреина. Казаното от евреина стана скелет, основа върху която по-късно се изгради в него образа на Учителя.* [*Кой е Всемировият Учител - виж в „Изгревът”, т. 1. 2. изд. 2011, с. 746-748.] Всичко му дойде наготово, само го пренамираше, без да се лута и колебае.
Но той недоумяваше защо стана всичко това, защо евреинът разиграваше тази
трагикомедия
!
За него остана неизвестно какво се беше случило, че нещата взеха тази насока! Особено силно впечатление му направи, дето евреинът седна в нозете на Учителя. Не знаеше какво да мисли, и как да си го обясни. Той дори не чу или да му направи впечатление, че Учителят беше казал на евреина да излезе от стаята. Но затова пък в него задействува силата на тайната и загадката.
към текста >>
23.
131 Пророчество за религията на труда, която ще дойде след 1945 г.
,
IV. Ритниците
,
ТОМ 33
С това се разгърна нова интересна страница пред него от тази
комедия
.
защото той с никого не споделяше изживяванията си. Една неделя вече беше решил на всяка цена да се срещне с Дънов и да сподели с Него въпроса за ритниците и евентуалното му заминаване в Англия да се лекува. Учителят пак отсъстваше - беседата не се състоя. Христов не апострофира и не получи нито един ритник! След много размишления, той дойде до извода, че ритниците имат връзка с Дънов.
С това се разгърна нова интересна страница пред него от тази
комедия
.
Какви ли не мисли и предположения не минаха през главата му! На другата неделя, Учителят на беседата Си дословно каза: - След 1945 година работите на цяла Европа ще се оправят...* [*В беседа от 9 февруари 1919 г. в София, Учителя Дънов говори, че след 1945 г. човечеството ще се преобрази, защото ще дойде религията на труда. Публикувано в „Поучаваше ги”, 1925 г., с.
към текста >>
24.
370. Белите социалисти
,
VI. Разни срещи
,
ТОМ 33
Ако ме върнат на работа, непременно ще й донеса и кафе и брашно..., за да видя каква
комедия
ще се разиграе.
- Да отидем, да отидем, да Му кажем, че аз съм те въвела в Братството. Ти нали не си виждал Учителя, нали не си посещавал и беседите, тъкмо затова аз трябва да те заведа при Учителя, да ти въздействувам да посещаваш беседите. И като помисли нещо по-интересно за нея, каза: - Или още по-добре е да отидеш веднага да донесеш всичките продукти за баницата и кафето, да си хапне и пийне, за да те благослови. Андрей си мислеше: - Ще доведа някой от приятелите си да чуят какво говори. За тази работа пак най-подходящ е бай Васил, той за всичко го бива.
Ако ме върнат на работа, непременно ще й донеса и кафе и брашно..., за да видя каква
комедия
ще се разиграе.
Той се сети дори да отиде в Светия Синод и с някои от светите старци там да обмисли капана, да разкрие тази мистерия в Дъновсткия квартал. - Вие разбирате ли от магия? - запита Андрей Блатова. - Разбира се, разбира се - аз съм специалистка по магиите! Хареса ли си някое момиченце?
към текста >>
25.
387. Интересите на частите никога не могат да се примирят. Могат да се примирят в цялото, в Бога
,
VII. Кооперацията ли?
,
ТОМ 33
МОГАТ ДА СЕ ПРИМИРЯТ В ЦЯЛОТО, В БОГА - По този начин се идва до старата
комедия
- експлоатацията на слабия от по-силния, силните живеят за сметка на слабите.
387. ИНТЕРЕСИТЕ НА ЧАСТИТЕ НИКОГА НЕ МОГАТ ДА СЕ ПРИМИРЯТ.
МОГАТ ДА СЕ ПРИМИРЯТ В ЦЯЛОТО, В БОГА - По този начин се идва до старата
комедия
- експлоатацията на слабия от по-силния, силните живеят за сметка на слабите.
Но да не си помислиш, че аз съм за капитализма? Да не бъде, пазил ме е Бог! Ние в никакъв случай не можем да примирим интересите на хората, нито на отделните кооперации... Изобщо, интересите на частите, никога не могат да се примирят! - Как тогава? - Те могат да се примирят само в цялото, в Любовта, в Бога.
към текста >>
26.
2.1. Униатското движение по черковния въпрос / Г. Миркович. Сливен: скоропеч. Български знаме, 1897
,
,
ТОМ 35
При всички тези несгодности, както те, тъй и ний следвахме да разиграваме тая религиозна
комедия
, чрез която всеки търсеше да достигне целта, що гонеше.
Като какъв край може да вземе една работа, става явно от хората, които се заемат да я карат и управляват. Дядо Йосифовите способности бяха невежеството и простотиата; събратята му не стояха по-горе от него. Денят се познава от сутринта, казва поговорката. Всичките духовни имаха за идеал личната полза\ ни един от тях нямаше оня общеполезен идеал, що се въртеше в главите на някои миряни. Католиците проумяваха добре, каква е работа, а особено Боре, който пътуваше с нас и говореше български, като българин; но тям по-добре идеха простаците на политиката, понеже те по-лесно скланяха на техните внушения и по се влияеха.
При всички тези несгодности, както те, тъй и ний следвахме да разиграваме тая религиозна
комедия
, чрез която всеки търсеше да достигне целта, що гонеше.
Дядо Йосиф се ръкоположи, както казахме в Рим, от папа Пий IX и се завърна в Цариград, дето с берхат69 от Портата се назначи да бъде български униатски патрик. При такова едно официално назначение, всяко мирско намисане трябваше да престане. Мирските дейци нямаше освен да се оттеглят всеки на работата си. Дядо Йосиф, като глава, и неговия помощник Макарий оставаха веке да държат кърмилото и да управляват. Но дядо Йосиф, като видя това, което не беше преди за него твърде ясно и за което той не беше достоен, ще се е разочаровал вътрешно, като е съзнал, колко високо стои работата, а колко ниско е той!
към текста >>
27.
2.3. Тодор Икономов и униатското движение. - В: Икономов, Тодор. Мемоари,
,
,
ТОМ 35
Комедията
се свърши.
От утре разтурванието ще се начене и на мърданията по градищата и каазите в полза или в противодействие на унията ще_ се тури край; защото с оттеглянието на духовенството с архиепископа Йосифа начело всеки ще се стресне и замисли. Дейците в полза на унията ще загубят кредит и кураж и ще притихнат за дълго време, ако не завсегда. Ще угасне ли съвсем движението по приеманието на унията, или не, аз не мога да предскажа; положително съм обаче уверен, че разпространението на туй движение ще се пресече и отслаби. А засега и това е доста - да спази единството на народа да не направи от [него] две неравни части, чужди една за друга. 28 май 1861 г.
Комедията
се свърши.
Духовенството се разтури и на унията развитието се спря. Дядо Йосиф побягна със Славейкова в Русия, архимандрит Макарий премина на Фенер, поп Тодор побягна, поп Димитър замина за Балчик, аз напуснах униатския дом. Подир този удар аз не вярвам вече, че унията ще може да се съвземе и да направи прогрес. Тя ще се влече като пребито куче, догдето съвсем изчезне при едно важно улучшение на народните съдбини. Всичкото й значение занапред ще се ограничи в ролята на плашило срещу Патриаршията и нейното сляпо упорство.
към текста >>
28.
2.7. Униатското движение в дневниците и спомените на Христо Танев Стамболски. 2.7.1. На Илариона се предлага да приеме унията
,
,
ТОМ 35
- След като се уверил в истинността на по-горе изложеното, Христо узнава за големия смут и за тревогата, която обладала Владиците Илариона и Авксентия, след завръщането им от острова миналата неделя, в който ден още вечерта се завърнали в метоха, разкаяли, два-трима от свещениците, участвуващи в това униятско движение, в тая религиозна
комедия
, както самите те я наричат.136 Същото смущение и залисия обзели и търговците и писарите им, дошли в понеделника на канторите си в Балкапан и в други ханища и български центрове на Цариград.
Със съвършено незнание, в пълна неизвестност за утрешния ден, тъй сломен под тежестта на печалните тия размишления, той се върна в училището същия ден вечерта. Другарите му българчета, освен един, съотечественика му от Казанлък Иван Енчев, възмутени от постъпката на Цанкова и съмишлениците му, споделяха Христовите възгледи и страхове по разцеплението на народа. Смутен от събитията, с голямо нетърпение Христо чакаше петъка, 23 декемврий, когато щяха да разпуснат за Коледа православните ученици, за да иде на Фенер у Ив. Найденова на гости за през коледните празници, да изучава положението на църковния ни въпрос след изпъква-нето на унията и за да провери от самаго Илариона, случившето се миналата неделя. Православните българи в Цариград се вълнуват от слуховете за унията.
- След като се уверил в истинността на по-горе изложеното, Христо узнава за големия смут и за тревогата, която обладала Владиците Илариона и Авксентия, след завръщането им от острова миналата неделя, в който ден още вечерта се завърнали в метоха, разкаяли, два-трима от свещениците, участвуващи в това униятско движение, в тая религиозна
комедия
, както самите те я наричат.136 Същото смущение и залисия обзели и търговците и писарите им, дошли в понеделника на канторите си в Балкапан и в други ханища и български центрове на Цариград.
Всеки питал: истина ли е, възможно ли е такъв скандал? Где са общинарите? И развълнувани бързо, бързо се отправят за Фенер при Владиците, за да се уверят и решат какво да се прави, какво да се предприема, за да се спаси положението от голямата угроза: разцеплението на народа. Три дни под ред, то било една нескончаема върволица из улиците на Фенер. Провървели се от всичките краища на Стамбул и Галата българи на тълпи на тълпи, да научат нещо за станалите събития.
към текста >>
29.
2.7.6. Униатското движение: становище на Илариона. Из спомените ми за Иларион Макариополски
,
,
ТОМ 35
След като ся уверил в истинността на по-горе изложените, Христу узнава за големия смут и за тревогата, която обладава Владиците Илариона и Авксентия, след завръщанието им от острова миналата неделя, в който ден още вечерта ся завърнали в метоха, раскаени двама-трима от священиците, участвующи в това униятско движение, в тая религиозна
комедия
, както самите я наричат147.
Със съвършенно незнанство, в пълна неизвестност за утрешний ден, тъй сломен под тяжестта на печалните тия размишления, той ся върна в училището същия ден вечерта. Другарите му Българчета, освен един, съотечественика му от Казанлък Иван Енчев, сички други, възмутени от постъпката на Цанкова и съмишленниците му, споделяха Христовите възгледи и страхове по разцеплението на народа. Смутен от събитията, с голямо нетърпение Христу чакаше петък, 23 декем. когато щяха да распуснат за Коледа православните ученици, за да иди на Фенер у Ив. Найденова на гости за през Коледните празници, да изучава положението на църковния ни въпрос след исканието на унията и за да провери от самаго Илариона, случившето ся миналата неделя.
След като ся уверил в истинността на по-горе изложените, Христу узнава за големия смут и за тревогата, която обладава Владиците Илариона и Авксентия, след завръщанието им от острова миналата неделя, в който ден още вечерта ся завърнали в метоха, раскаени двама-трима от священиците, участвующи в това униятско движение, в тая религиозна
комедия
, както самите я наричат147.
Същото смущение и залисия обзели и търговците и писарите им, дошли в понделника на канторите си в Балкапан и в други ханища и български центрове на Цариград. Секи питал истина ли е, възможен ли е такъв скандал? Где са общинарите? Где са комисарите? И развълнувани, бързо-бързо ся отправят за Фенер при Владиците, за да ся уверят и решат какво да ся прави, какво да ся предприема, за да ся спаси положението от голямата угроза: разцеплението на народа.
към текста >>
30.
5.1. Неспокойни времена - бунтовници и предатели. 5.1.1. Тайнственият матрос - Гълъб войвода (Христо Донов Сариев).
,
,
ТОМ 35
Нашите читатели вече знаят продължението на тая
комедия
.
„Свобода” да престане и да се издава „Революционер”; 2. в „Революционер” да се псува Сърбия и Русия; 3. да се говори сичко против турското правителство, само Али-паша да се не закача; 4. новият вестник да се издава тогава, когато окончателно се споразумеем с X. Арнаудова. За сичкото това Сапунов от името на Арнаудова, Шнайдера и С., ни предложи триста турски лири годишно.
Нашите читатели вече знаят продължението на тая
комедия
.
Нека Арнаудов види сега из какви източници вадиме своите за него заключения. - [Каравелов.] 386) Ние се надеяхме, че Арнаудов ще да се поправи; но сега вече видиме, че нашите очаквания са напразни. Надеяме се твърде скоро да свършиме с тая помия сметките си. р. - [Каравелов.] 387) Нека говори кой щото ще; а ние пак ще да повториме, че турското правителство е лудо. р. - [Каравелов.]
към текста >>
31.
5.4.2.3. Писмо № 3
,
,
ТОМ 35
Без това за изменение сякам407, че Манол и аз без друго трябваше да бъдем обесени и Дорчо назначен Екзарх на българската екзархия/ Един път Дорчо в Берковица завари Василя там, който го чакаше като актьорин за
комедията
, която щеха да разиграват.
Водим от това, Дорчо си е съставил плана на предателството и го е съставил тъй дето да може без друго да сполучи в предприятието си. Не беше тъй лесно да сполучи посееш раздор между двама главни везиря, Къбразлията и Али-паша, в една държава и да не можеш сетне да докажеш, това което си изрекъл. Дорчо е разказал на Къбразлията подробно работата, която Манол вършеше; съобщил му е за двамата изпратени войводи, както и за моето съучастничество, и му е казал, че той отива в Берковица, не под вид да спомогне на делото, за което беше обещал помощта си на Манола, а под вид да приготви работата тъй дето да се хванат тези, които я вършат и които сами ще я изповядат тъй както той я излага. Дорчо беше сигурен в разчета си, тъй както две и две правят четири. И неговата сметка щеше да се посрещне ако работите не бяха се изменили в някое отношение, то е ако единият от войводите не беше избягал, и ако не беше се случила смъртта на Маноля, както и тази на двамата гореказани визиря.
Без това за изменение сякам407, че Манол и аз без друго трябваше да бъдем обесени и Дорчо назначен Екзарх на българската екзархия/ Един път Дорчо в Берковица завари Василя там, който го чакаше като актьорин за
комедията
, която щеха да разиграват.
Явно е, че той го е надарил с неща, за да го привлече, и му е обещал голяма подпорка за освобождението му; понеже Васил, освен че разполагаше с пари в затвора, но още дръзко и упорито говореше на секиго, като си мислеше, че е услужил правителството чрез коварното си предателство. Дорчо, като го имаше на ръка, мислеше, че работата сама по себе си ще се открие. Тъй той го пращаше по разни места и села да разгласява и уговарва хора, които ще участвуват в бунта. Васил бележеше тези, които бяха наклонни и обещаваха помощ. Имената им, като бе уловен той, се подадоха написани от последния на правителството; в него каталог беше и моето име.
към текста >>
32.
6.15.2. В Диарбекир се поминал Васил Петров.
,
,
ТОМ 35
рубрика: Български известия Из Деари-Бекир являват, че на 6 септември се е поминал Васил Петров, който беше един от заточените в тоя град за софийската
комедия
.
6.15.2. В ДИАРБЕКИР СЕ ПОМИНАЛ ВАСИЛ ПЕТРОВ В: Независимост566 (Букурещ). Г. 4, бр. 1, 20 октомври 1873, с. 5.
рубрика: Български известия Из Деари-Бекир являват, че на 6 септември се е поминал Васил Петров, който беше един от заточените в тоя град за софийската
комедия
.
Васил е родом от Тетевен, поминал се на 25-годишна възраст и оставил е вдовица и 2 дребни дечица. Вечна му памет! Нека сека българска сълза падне като мълния на главите на нашите неприятели и на техните помощници! ” __________________________________ 566) Бележка на Е. Ангелова-Пенкова: НЕЗАВИСИМОСТ (Букурещ).
към текста >>
33.
6.16.3. Защо не е оправдан д-р Миркович.
,
,
ТОМ 35
Да ви разкажа и една твърде чудна
комедия
.
Може Митхад паша да е един от ония алхимици, които са в състояние да направят злато и от шкембе чорбаса. Ще видиме и него. Из градът ни се говори, че турската коса се е ударила още о един камък. Разказват, че между Русия и Австро-Унгария е заключен уговор да накарат Портата да уважава Парижкият трактат, който дава пълно право на Дунавските княжества и на Сърбия да заключават търговски трактати с европейските господарства, без да искат за това дозволение от Портата. Сичкото това е подействовало твърде неприятно на турците, които в последните няколко години се бяха уверили, че Россия и Австрия са станали техни телохранители и че генерал Игнатиев е приготвил няколко полка казаци за тяхното спокойствие.
Да ви разкажа и една твърде чудна
комедия
.
Когато един от нашите българи помолил Министърът на вънкашните дела да разгледа процесът на Др. [доктор] Мирковича и да се погрижи за неговото нещастно положение, то тоя господарствений мъж му отговорил, че ако бъде оправдан Миркович, то треба да се оправдаят и други няколко лица, а това не може да бъде при днешното правителство. ___________________________________ 568) Бележка на Е. Ангелова-Пенкова: Цинцарин - представител на малочислено балканско племе, пръснато главно из Макединия, с език близък до румънския; скъперник. 569) Бележка на Е.
към текста >>
НАГОРЕ