Търсене в текстове за 'Козунак'

НАЧАЛО

ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 36 резултата в 20 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 5_31 Своеволия на Изгрева

БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )

ТОМ 1

Учителят го изгледа, стана от пейката, отиде в стаята Си и донесе половин козунак, един такъв зачервен, с лъскави кори, голям, дебел, че очите на всички останаха в него.
Но проклетото му куче бе престанало да яде месо - ядеше само хляб и мляко. Кръчмарят все го хулеше, че ако месото му се ядеше, щял да го заколи, както бе направил с кокошката. Така кучето остана неизядено и читаво. Непрекъснато бе около нас на "Изгрева". Същото куче един ден бе застанало до беседката, клекнало на задните си крака, отворило уста, изплезило език - гледа Учителя и леко скимти. Учителят го изгледа, стана от пейката, отиде в стаята Си и донесе половин козунак, един такъв зачервен, с лъскави кори, голям, дебел, че очите на всички останаха в него. Очаквахме Учителят да ни отчупи на всичко по залък. Беше около Великден. Това нещо Го е правил много пъти, като е отчупвал залъци и ни е давал по един. Но Той се доближи до кучето Дог, спря се пред него и му даде половината козунак. Ние онемяхме, защото устата ни бе вече изпълнена със слюнка.
към текста >>

Но Той се доближи до кучето Дог, спря се пред него и му даде половината козунак.
Същото куче един ден бе застанало до беседката, клекнало на задните си крака, отворило уста, изплезило език - гледа Учителя и леко скимти. Учителят го изгледа, стана от пейката, отиде в стаята Си и донесе половин козунак, един такъв зачервен, с лъскави кори, голям, дебел, че очите на всички останаха в него. Очаквахме Учителят да ни отчупи на всичко по залък. Беше около Великден. Това нещо Го е правил много пъти, като е отчупвал залъци и ни е давал по един. Но Той се доближи до кучето Дог, спря се пред него и му даде половината козунак. Ние онемяхме, защото устата ни бе вече изпълнена със слюнка. Учителят видя изумлението ни, усмихна се и каза: "В него беше влезнал един католически кардинал. Трябваше да го нагостя. Трябваше да опита от българските козунаци." После Учителят обясни, че за някои души е благословение да им бъде разрешено да пребивават и да влезнат в едно животно. Затова човек трябва да бъде внимателен към животните - не знаем в това животно коя душа временно пребивава.
към текста >>

2. 63. МАСАТА НА ИЗОБИЛИЕТО

Борис Николов

ТОМ 2

Направи някоя сестра козунак, баница или сладкиш, донесе на Учителя.
63. МАСАТА НА ИЗОБИЛИЕТО В стаята на Учителят в дъното имаше една кръгла маса, на която бяха наслагани най-различни блага. Нашите братя и сестри когато направеха, сготвяха нещо хубаво или получаваха някой плод, винаги отделяха на Учителя най-хубавото и Му го занасяха. Направи някоя сестра козунак, баница или сладкиш, донесе на Учителя. Той не ги връщаше. Каквото взимаше туряше на масата. Ако нямаше място на масата, туряше под масата. А имаше и етажерка наблизо и там се слагаше. Така, че на масата и около нея имаше всякакви блага.
към текста >>

3. 3.31. Димитър Звездински

НЕСТОР ИЛИЕВ

ТОМ 4

Но беше Великден и аз взех яйца и козунак, и отивам да посетя Учителя на „Опълченска".
„Митко, разкажи ми нещо във връзка с тебе, с Учителя." Той беше много словоохотлив. "С удоволствие ще ти разкажа. Аз до I-та Световна война бях първоначален учител. След I-та Световна война останах без работа, а трябва да се живее и постъпих като санитар в инфекциозната болница. Но, признавам си, страх ме беше, защото тогава нямаше тези лекарства, каквито ги има сега. Но беше Великден и аз взех яйца и козунак, и отивам да посетя Учителя на „Опълченска". Учителят ме прие и ме попита, макар че Той знаеше всичко за мен, но трябваше да стане разговор. "Брат, Вие работите ли? " „Работя, Учителю". „Къде работите? " „В инфекциозната болница".
към текста >>

4. 30. Козунакът

Юрданка Жекова (от Радка Левордашка)

ТОМ 7

30. КОЗУНАКЪТ На един Великден всички сме на двора пред салона на Изгрева, чукаме се с яйца и раздаваме козунаци.
30. КОЗУНАКЪТ На един Великден всички сме на двора пред салона на Изгрева, чукаме се с яйца и раздаваме козунаци. Обикновено всяка сестра омесваше козунак и всяка се стараеше нейния козунак да е от хубав, по-хубав, защото поднасяхме и на Учителя, както и всеки отрязваше парче от козунака и черпеше новодошлите. Така, че козунаците на Изгрева не бяха случайни и братята опитваха най-малко по 20-30 направени козунака. От входа на оградата се задава едно куче, преминава целия двор и застава точно срещу Учителя. Стои и право в Него гледа, върти опашка без да се плаши от хората, които бяха там. Учителят погледна кучето и ми каза: „Юрданке, дай ми от козунака едно парче!
към текста >>

Обикновено всяка сестра омесваше козунак и всяка се стараеше нейния козунак да е от хубав, по-хубав, защото поднасяхме и на Учителя, както и всеки отрязваше парче от козунака и черпеше новодошлите.
30. КОЗУНАКЪТ На един Великден всички сме на двора пред салона на Изгрева, чукаме се с яйца и раздаваме козунаци. Обикновено всяка сестра омесваше козунак и всяка се стараеше нейния козунак да е от хубав, по-хубав, защото поднасяхме и на Учителя, както и всеки отрязваше парче от козунака и черпеше новодошлите. Така, че козунаците на Изгрева не бяха случайни и братята опитваха най-малко по 20-30 направени козунака. От входа на оградата се задава едно куче, преминава целия двор и застава точно срещу Учителя. Стои и право в Него гледа, върти опашка без да се плаши от хората, които бяха там. Учителят погледна кучето и ми каза: „Юрданке, дай ми от козунака едно парче! “ Аз Му подадох едно голямо парче и Той го хвърли на кучето.
към текста >>

Така, че козунаците на Изгрева не бяха случайни и братята опитваха най-малко по 20-30 направени козунака.
30. КОЗУНАКЪТ На един Великден всички сме на двора пред салона на Изгрева, чукаме се с яйца и раздаваме козунаци. Обикновено всяка сестра омесваше козунак и всяка се стараеше нейния козунак да е от хубав, по-хубав, защото поднасяхме и на Учителя, както и всеки отрязваше парче от козунака и черпеше новодошлите. Така, че козунаците на Изгрева не бяха случайни и братята опитваха най-малко по 20-30 направени козунака. От входа на оградата се задава едно куче, преминава целия двор и застава точно срещу Учителя. Стои и право в Него гледа, върти опашка без да се плаши от хората, които бяха там. Учителят погледна кучето и ми каза: „Юрданке, дай ми от козунака едно парче! “ Аз Му подадох едно голямо парче и Той го хвърли на кучето. Кучето захапа парчето, пак прекоси двора и си излезе из портата.
към текста >>

Учителят погледна кучето и ми каза: „Юрданке, дай ми от козунака едно парче!
30. КОЗУНАКЪТ На един Великден всички сме на двора пред салона на Изгрева, чукаме се с яйца и раздаваме козунаци. Обикновено всяка сестра омесваше козунак и всяка се стараеше нейния козунак да е от хубав, по-хубав, защото поднасяхме и на Учителя, както и всеки отрязваше парче от козунака и черпеше новодошлите. Така, че козунаците на Изгрева не бяха случайни и братята опитваха най-малко по 20-30 направени козунака. От входа на оградата се задава едно куче, преминава целия двор и застава точно срещу Учителя. Стои и право в Него гледа, върти опашка без да се плаши от хората, които бяха там. Учителят погледна кучето и ми каза: „Юрданке, дай ми от козунака едно парче! “ Аз Му подадох едно голямо парче и Той го хвърли на кучето. Кучето захапа парчето, пак прекоси двора и си излезе из портата. Една сестра Го пита: „Учителю, днес за Великден имаме много гости, както от града, така и четирикраки братя, както това куче. А ще имаме ли и небесни гости? “ Учителят се усмихна и каза: „Видяхте ли това куче?
към текста >>

А козунакът, който му дадохме на връх Великден, от Възкресение Христово му показахме, че може да се надява на възкресение в идущия живот и да дойде отново в човешка форма“.
Една сестра Го пита: „Учителю, днес за Великден имаме много гости, както от града, така и четирикраки братя, както това куче. А ще имаме ли и небесни гости? “ Учителят се усмихна и каза: „Видяхте ли това куче? В това куче бе един владика, който бе затворен в тази форма заради свои прегрешения. Той дойде да ме помоли да го освободя в идущия живот от това му състояние в тази кучешка форма. А козунакът, който му дадохме на връх Великден, от Възкресение Христово му показахме, че може да се надява на възкресение в идущия живот и да дойде отново в човешка форма“. Ето какви неща можеха да се случат дори и на връх Великден с едно куче и с едно парче козунак.
към текста >>

Ето какви неща можеха да се случат дори и на връх Великден с едно куче и с едно парче козунак.
А ще имаме ли и небесни гости? “ Учителят се усмихна и каза: „Видяхте ли това куче? В това куче бе един владика, който бе затворен в тази форма заради свои прегрешения. Той дойде да ме помоли да го освободя в идущия живот от това му състояние в тази кучешка форма. А козунакът, който му дадохме на връх Великден, от Възкресение Христово му показахме, че може да се надява на възкресение в идущия живот и да дойде отново в човешка форма“. Ето какви неща можеха да се случат дори и на връх Великден с едно куче и с едно парче козунак.
към текста >>

5. 11 - 2. МУЗИКАЛНО ОБУЧЕНИЕ

Верка Куртева (1908 - 1998). Живият Господ.

ТОМ 10

А пък на този ще му сложиш шест яйца преварени, на класния наставник." Като отиваме всички, аз нося китарата и мандолината и си вървим, и в една торбичка, тогава нямаше чанти, ами торбички, майка ми ушила и ми сложи козунак, сложи курабии, такива разни сладкиши.
Аз свирех за цялата гимназия и прогимназия. А на другия ден е Великден. Имахме един класен наставник, беше белогвардеец, Николов ли беше, забравих. Той ни беше наставник, малко тъй белогвардеец, бекярин, човекът скромен, много добър като учител. Отиваме ний, сутринта викам: „Мамо, ще сложиш три яйца рохкички на мен, на Марийка Андреева, три рохкички в мойта торбичка, отделно на Марийка Каракашева. А пък на този ще му сложиш шест яйца преварени, на класния наставник." Като отиваме всички, аз нося китарата и мандолината и си вървим, и в една торбичка, тогава нямаше чанти, ами торбички, майка ми ушила и ми сложи козунак, сложи курабии, такива разни сладкиши. Майка ми месеше домашен хляб, бял хляб, мекичък, сложих и него, кашкавал ми сложи и сиренце, аз съм вегетарианка, други кой каквото носи. И събираме се целият клас да обядваме, но преди това закуска направихме и си прибрахме всичкото, поканихме и класния наставник, този при нас не беше, той беше се скрил в един шубрак, ний го открихме всички с класния състав, ний като взехме двете - аз, Мария Каракашева Дърева, отидохме и го поканихме, сложихме му една чиния, напълнихме я, сложиха салам и други, аз сложих парче кашкавал, който носих, сложих му козунак, хляб му дадохме, и обядвахме всички. Той стеснителен, бекярин човек, чужденец. В.К.: Та как мина? Верка: Да де, и после да, обедът, закуската и прибираме.
към текста >>

И събираме се целият клас да обядваме, но преди това закуска направихме и си прибрахме всичкото, поканихме и класния наставник, този при нас не беше, той беше се скрил в един шубрак, ний го открихме всички с класния състав, ний като взехме двете - аз, Мария Каракашева Дърева, отидохме и го поканихме, сложихме му една чиния, напълнихме я, сложиха салам и други, аз сложих парче кашкавал, който носих, сложих му козунак, хляб му дадохме, и обядвахме всички.
Имахме един класен наставник, беше белогвардеец, Николов ли беше, забравих. Той ни беше наставник, малко тъй белогвардеец, бекярин, човекът скромен, много добър като учител. Отиваме ний, сутринта викам: „Мамо, ще сложиш три яйца рохкички на мен, на Марийка Андреева, три рохкички в мойта торбичка, отделно на Марийка Каракашева. А пък на този ще му сложиш шест яйца преварени, на класния наставник." Като отиваме всички, аз нося китарата и мандолината и си вървим, и в една торбичка, тогава нямаше чанти, ами торбички, майка ми ушила и ми сложи козунак, сложи курабии, такива разни сладкиши. Майка ми месеше домашен хляб, бял хляб, мекичък, сложих и него, кашкавал ми сложи и сиренце, аз съм вегетарианка, други кой каквото носи. И събираме се целият клас да обядваме, но преди това закуска направихме и си прибрахме всичкото, поканихме и класния наставник, този при нас не беше, той беше се скрил в един шубрак, ний го открихме всички с класния състав, ний като взехме двете - аз, Мария Каракашева Дърева, отидохме и го поканихме, сложихме му една чиния, напълнихме я, сложиха салам и други, аз сложих парче кашкавал, който носих, сложих му козунак, хляб му дадохме, и обядвахме всички. Той стеснителен, бекярин човек, чужденец. В.К.: Та как мина? Верка: Да де, и после да, обедът, закуската и прибираме. И аз сядам да свиря на мандолина. Почвам „Боряна".
към текста >>

6. 11 - 9. ВЪЗПОМЕНАНИЕ ЗА ГЕОРГИ РАДЕВ

Верка Куртева (1908 - 1998). Живият Господ.

ТОМ 10

Мария един Арахангеловден, задушница, ама точно съм станала и чистя стаята, и тя пристигна и ми носи жито, и ми носи и козунак.
А колко сестри има той? Верка: Тази Мария, Катя, Ана и Божана. Четири сестри и той един, пет. В.К.: От тези сестри има ли някоя жива? Верка: Всички са живи, доколкото знам. Мария един Арахангеловден, задушница, ама точно съм станала и чистя стаята, и тя пристигна и ми носи жито, и ми носи и козунак. И така си поприказвахме с нея. Тя е завършила във франция, какво е завършила тя, френска филология, мисля, и цялото семейство говорят езици, майка му, една фина жена беше. Как да кажа, живея с неговия хубав образ и през вековете аз ще падам ще ставам, ще гледам да го настигна малко. Поне да се приближа малко. А, силата ми след него остана малко.
към текста >>

7. 3. ЦВЕТАНА ЩИЛЯНОВА

Цветана Щилянова

ТОМ 13

Та той изпращаше по нас козунак или пък някое писмо - покана за някакъв празник на някого.
Той се представяше като домакин и като майстор- сладкар (нали такъв си беше по професия) много добре пред гостите, които поканваше. Естествено в домашна обстановка той можеше да покани малко братя и сестри и обикновено бивахме на вечерята десетина души. Но за тая цел той имаше нужда от помощник. И тъй, когато аз бях в София, брат Петър ме викаше да му помагам. После по Великден той правеше хубави козунаци, от които изпращаше на приятели в София по мен или друг някой приятел, защото в дома му живееше известно време Ангел Ангелов от Варна, както и неговият племенник Филип - син на брат му Ною от Русе. Та той изпращаше по нас козунак или пък някое писмо - покана за някакъв празник на някого. Така съм отивала у сестра Цветка да й занеса козунак от брат Петър за 11 май - нейния рожден ден и у някои други приятели. Брат Петър правеше посещения на някои приятели в София, с които се познаваше и някои от които впоследствие станаха и мои близки. Така на някакъв празник брат Петър беше поканил гости, между които и художничката Цветка Щилянова. Тогава може би за пръв път я видях. Тя беше вече доста възрастна, но облечена с голям вкус, много фина и културна, и правеше впечатление с обноските си към всички.
към текста >>

Така съм отивала у сестра Цветка да й занеса козунак от брат Петър за 11 май - нейния рожден ден и у някои други приятели.
Естествено в домашна обстановка той можеше да покани малко братя и сестри и обикновено бивахме на вечерята десетина души. Но за тая цел той имаше нужда от помощник. И тъй, когато аз бях в София, брат Петър ме викаше да му помагам. После по Великден той правеше хубави козунаци, от които изпращаше на приятели в София по мен или друг някой приятел, защото в дома му живееше известно време Ангел Ангелов от Варна, както и неговият племенник Филип - син на брат му Ною от Русе. Та той изпращаше по нас козунак или пък някое писмо - покана за някакъв празник на някого. Така съм отивала у сестра Цветка да й занеса козунак от брат Петър за 11 май - нейния рожден ден и у някои други приятели. Брат Петър правеше посещения на някои приятели в София, с които се познаваше и някои от които впоследствие станаха и мои близки. Така на някакъв празник брат Петър беше поканил гости, между които и художничката Цветка Щилянова. Тогава може би за пръв път я видях. Тя беше вече доста възрастна, но облечена с голям вкус, много фина и културна, и правеше впечатление с обноските си към всички. През време на вечерята не си спомням какви разговори са се водили, но си спомням, че тя беше много неспокойна поради това, че е станало вече доста късно и как ще се прибере у дома си.
към текста >>

Дори си спомням, че за рождения й ден за 1 май ние й поднасяхме по един козунак от онези, които правехме в дома на Петър Филипов, а Петър беше майстор-сладкар и си разбираше от занаята, а и ние му помагахме, но за онези, които ги вкусваха, това беше истинско удоволствие.
Затова всички въпроси се написваха на писмо и се изпращаха по пощата, и понеже тя лично получаваше пощата, а ние знаехме това от нея, защото това й бе единственото разрешено нещо от нейния надзирател на затвора - апартамент. Тя скришно от него прочиташе писмата ни и изпращаше отговор по пощата. По такъв начин събрахме някои сведения, които тя ни даваше. Аз съм имала нееднократни срещи с нея в този период, но тя винаги беше изплашена от нейния надзирател, да не би да направи някакво нарушение. Чак тогава си спомнях как Петър Филипов разказваше, че Щилянова е споделяла с него, че той - съпругът й, я пребивал като куче. Дори си спомням, че за рождения й ден за 1 май ние й поднасяхме по един козунак от онези, които правехме в дома на Петър Филипов, а Петър беше майстор-сладкар и си разбираше от занаята, а и ние му помагахме, но за онези, които ги вкусваха, това беше истинско удоволствие. Накрая тя помоли да не й се изпращат, макар че ги харесваше, понеже надзирателят й забранил, а че това, че тя скришном пишеше и ни изпращаше писма, имахме съвсем друго обяснение. А това беше откликът на нейната душа, която е била при нозете на Всемировия Учител и онази душа, която е съзирала аурата, излъчваща се от еманацията на Христовия Дух, личността Щилянова беше рисувала портрета Му. Затова данните, които получихме от нея, бяха повече от геройство и бяха писма на един жив затворник и заточеник до онези, които трябваше да напишат истината за нейния живот. И затова ние описваме тези неща свободни и по съвест, и без никакво угризение. А каква е истината?
към текста >>

8. 5. ПИСМА НА ЦВЕТАНА ЩИЛЯНОВА НА ЗАДАДЕНИ ВЪПРОСИ

Цветана Щилянова

ТОМ 13

Сега наближава датата, на която с такава любов ми поднасяте приготвения от Вас козунак.
Пето писмо -18.07.1988 г. Мила Марийка, Искам да поправя една моя грешка - отнася се до писмото, което Ви написах на 14 юлий. Веднага горчиво съжалих, но то беше вече залепено - не успях после да Ви пиша. Изказах се сурово, жестоко по адрес на Павлина, която си служи към мен с учтиви, избрани, деликатни думи, въпреки погрешните си разбирания по въпроса за биографията на мама. Към вас също бях сурова, нелюбезна, не избрах по-деликатни думи, за да кажа което е необходимо. Сега наближава датата, на която с такава любов ми поднасяте приготвения от Вас козунак. Моля ви не идвайте, не ми донасяйте абсолютно нищо! Когато се видим, ще ви обясня - нужни са много думи. Нямам право да пиша такива писма! Самата аз съм пълна с толкова много грешки! Моля Ви най-горещо и вас, и Дина, да ми простите!
към текста >>

9. 10. ИСТОРИЯТА НА ДВА ПОРТРЕТА И НА ОЩЕ ДРУГО (Елена Андреева)

Цветана Щилянова

ТОМ 13

Ти нямаш представа, Петър праща козунак, тя се чуди какво да прави и как да приказва, и после ми беше казала: „Моля ви се, не ми носете повече нищо." Че аз даже за Петър за душата, гдето се казва, занесох.
Елена: Може, може. М.М.: Обаче тя е семейна. Обаче нейният съпруг може да попречи. Елена: Не е в ред. М.М.: Освен че не е в ред, но той ревнува. Ти нямаш представа, Петър праща козунак, тя се чуди какво да прави и как да приказва, и после ми беше казала: „Моля ви се, не ми носете повече нищо." Че аз даже за Петър за душата, гдето се казва, занесох. В.Кр.: Сега портрета на Учителя с блажни бои с ширина 73x60 см. Елена: Колко? В.Кр.: 73x60 см. Елена: А той колко е? В.Кр.: Е толкова.
към текста >>

10. 35. НА ГОСТИ ПРИ УЧИТЕЛЯ В ХОТЕЛ „ЛОНДОН - ВАРНА

Жечо Панайотов

ТОМ 15

Когато на другия ден ме изпрати, Учителя ми подари половин козунак.
Дочул-недочул „Влез", поотворих вратата и влязох. Учителя погледна към мен, но изглежда че в момента беше на молитва, държеше в ръка молитвеното си тефтерче. Покани ме и като му целунах ръка, предадох му едно колетче, което някой сестри му изпращаха чрез мен. Така започна гостуването ми, но едни от първите думи на Учителя бяха: „Аз разбрах тази сутрин, че ще имам гостенин - хвана се в капана една мишка". Схванах от смисъла на тези думи, че това което бе изяла мишката, трябва да го отстъпи на гостенина, затова съдбата я отстранява от стаята на Учителя. Когато на другия ден ме изпрати, Учителя ми подари половин козунак.
към текста >>

11. 1929 година - продължение

ТОМ 16

Сестра Витанова отрязала козунак носи.
Мила, хубава картина. От разни страни се сбира народ. Любезните братя се разтичали, насъбрали дърва. Други кладат огньове и възваряват вода за братята и сестрите, за всекиго да има доволно, колкото иска. Отседнах при брата Боев. Сестра Витанова отрязала козунак носи. Георгьовците черпят с бонбони. Всеки гледа да ти даде нещичко. На обед се наредихме по нареждане от Учителя на голям кръг. След това Учителят даде гимнастически упражнения 4 -5 вида, които каза да се употребяват при новото възпитание - за учителите важно. След това Учителят покани: „Кой иска да направи една жертва?
към текста >>

12. Дневник III. 12.V.1932 - 12.XII.1932 год.

Пеню Ганев

ТОМ 16

Там Учителят каза, каквото има за ядене, да се извади и нему му носеха хляб, козунак, сливи, круши.
На Дамга се не качихме. Направихме по нареждане на Учителя една снимка с фон Калинините върхове (Поличите), но Учителят, понеже се трупнаха сестри до него, той излезе навън от снимката. Това бе вече към 11 ч. Потеглихме за бивака, понеже гъби нема. Над седмото езеро насядахме така да се полюбуваме на всичките езера, не се виждаше само шестото езеро. Там Учителят каза, каквото има за ядене, да се извади и нему му носеха хляб, козунак, сливи, круши. Извадиха всичко и Той заповяда да се разпредели на тия около 150 братя и сестри. Дадоха и други кой що имаше и така се образува голяма купчина неща за ядене. Когато раздаваха и ядяха, аз направих една снимка. Вече часът бе къде 11 1/2. Потеглихме към шестото езеро (Сърцето).
към текста >>

13. IX. Светозар Няголов А. Автобиография

Втора част

ТОМ 21

Кучето Черньо и козунак за Великден За Великден майка ми правеше всяка година по 5 ÷ 6 козунака, които ги печахме във фурната на Дървенишкото шосе.
Изля се Божието благословение върху нас, за което се молех, Дойде краят на глада. Учителят нарежда на брат Мутафчиев, чрез вегетарианското дружество да замени купоните за месни продукти с такива за вегетариански. Имахме достатъчно храна. В края на 1943 г. ние бяхме събрали две казанчета олио, което преди евакуацията го направихме на сапун. 43. Кучето Черньо и козунак за Великден За Великден майка ми правеше всяка година по 5 ÷ 6 козунака, които ги печахме във фурната на Дървенишкото шосе. В глада 1942 г. нямахме продукти, за да си направим козунаци. Тогава на Изгрева беше дошло куче, което според Учителя било кардинал, и сега дошло да пази Изгрева. Аз го бях кръстил Черньо. То познаваше всички в Братството и никого не лаеше.
към текста >>

Аз по телепатия Го помолих да ни даде от някъде козунак - нямахме, а и сестра ми, на 1 година, има имен ден.
Тогава на Изгрева беше дошло куче, което според Учителя било кардинал, и сега дошло да пази Изгрева. Аз го бях кръстил Черньо. То познаваше всички в Братството и никого не лаеше. Обаче, щом дойдеше някой чужд човек, не на беседа, веднага се хвърляше върху него и го прогонваше. На Великден след беседата изиграхме Паневритмията и се събрахме около Учителя при пейката, Изпяхме „Химна на великата душа”, целунахме ръката на Учителя и си тръгнахме. Аз по телепатия Го помолих да ни даде от някъде козунак - нямахме, а и сестра ми, на 1 година, има имен ден. Вървяхме към къщи и водех Величка за ръка, а Черньо и той тръгна пред нас. По едно време се загуби и пак се появи, като носеше вързоп в устата си. Отиде до нас, остави вързопа пред вратата и си отиде. Огънат в две кърпи и бяла книга, се показа хубав козунак, с който радостно се почерпихме за Великден. Аз от сърце благодарих на Учителя.
към текста >>

Огънат в две кърпи и бяла книга, се показа хубав козунак, с който радостно се почерпихме за Великден.
На Великден след беседата изиграхме Паневритмията и се събрахме около Учителя при пейката, Изпяхме „Химна на великата душа”, целунахме ръката на Учителя и си тръгнахме. Аз по телепатия Го помолих да ни даде от някъде козунак - нямахме, а и сестра ми, на 1 година, има имен ден. Вървяхме към къщи и водех Величка за ръка, а Черньо и той тръгна пред нас. По едно време се загуби и пак се появи, като носеше вързоп в устата си. Отиде до нас, остави вързопа пред вратата и си отиде. Огънат в две кърпи и бяла книга, се показа хубав козунак, с който радостно се почерпихме за Великден. Аз от сърце благодарих на Учителя. По-късно разбрахме, че сестра Гърнева, която живееше близо до нас - на другата улица, приготвила козунака за една своя приятелка в града и го оставила в антрето към улицата, където Черньо го подушил и го донесъл у нас. Синът на Тодор гледача - Митко, ме нападна веднъж, събори ме на земята и ме захапа за гърдите, В този момент виждам Черньо, че минава, и го извиках. Той се хвърли върху Митьо, захапа го и му разкъса палтото; той успя да избяга и повече не посмя да ме закача. 44. На екскурзия до Витоша - Черни връх, без хляб През лятото започнахме често да посещаваме Витоша.
към текста >>

По-късно разбрахме, че сестра Гърнева, която живееше близо до нас - на другата улица, приготвила козунака за една своя приятелка в града и го оставила в антрето към улицата, където Черньо го подушил и го донесъл у нас.
Вървяхме към къщи и водех Величка за ръка, а Черньо и той тръгна пред нас. По едно време се загуби и пак се появи, като носеше вързоп в устата си. Отиде до нас, остави вързопа пред вратата и си отиде. Огънат в две кърпи и бяла книга, се показа хубав козунак, с който радостно се почерпихме за Великден. Аз от сърце благодарих на Учителя. По-късно разбрахме, че сестра Гърнева, която живееше близо до нас - на другата улица, приготвила козунака за една своя приятелка в града и го оставила в антрето към улицата, където Черньо го подушил и го донесъл у нас. Синът на Тодор гледача - Митко, ме нападна веднъж, събори ме на земята и ме захапа за гърдите, В този момент виждам Черньо, че минава, и го извиках. Той се хвърли върху Митьо, захапа го и му разкъса палтото; той успя да избяга и повече не посмя да ме закача. 44. На екскурзия до Витоша - Черни връх, без хляб През лятото започнахме често да посещаваме Витоша. Събирахме се няколко деца и тръгнахме с малко хляб, който още в Симеоново изядохме. Оказа се, че и обувките ни се бяха разпрали и ги оставихме до една ограда.
към текста >>

14. X Величка Няголова Спомени за брат ми Светозар Няголов и за приятелите

ТОМ 21

Че и тутманик, мекици, също и хубав козунак.
Ще приготви чуден боб, или гювеч, ще изпържи и мекици. И с каква радост раздава на всички! Тя живееше при сестра Йорданка Жекова, която се грижеше за кухнята по време на Учителя, че и след Него. И Еленка продължи делото на Йорданка, и като отидем у нея - каква хубава баница прави! Сама я точи и е чудна! Че и тутманик, мекици, също и хубав козунак. Всичко прави с голямо удоволствие и с много любов! А колко пъти на Рила със Светозар дадоха безплатни обеди, раздаваха безплатно и хляб. През 1999 г. се бяха свършили дървата за кухнята. И Светозар веднага даде пример.
към текста >>

15. А. ПИСМА ОТ Д-Р ИВАН ЖЕКОВ ДО ЮРДАНКА ЖЕКОВА

Д-р Иван Жеков

ТОМ 23

Единия козунак ядохме сутринта на Великден, а другия го пазя за Учителя и ще го дам утре сутринта, защото вчера беше на екскурзия с другите братя и сестри на Витоша.
Писмо от д-р Иван Жеков до Юрданка Жекова от 20.IV.1926 г. 26.IV.926 г. Любезна Юрданке, Н. Л. К. Б. Л. [2] Получих писмото ти с юргана и козунаците. Единия козунак ядохме сутринта на Великден, а другия го пазя за Учителя и ще го дам утре сутринта, защото вчера беше на екскурзия с другите братя и сестри на Витоша. Аз не ходих, защото бях уморен от копане и урежданието на мястото, гдето ще сея всичко, както ми писа... Когато приготвя всичко, т. е. преместя бараката ни, в която ще живееш ти, и обтегна палатката, в която ще живея аз през лятото, а това до края на месец май ще довърша, тогава ще ти пиша да додиш тука, като вземиш най- необходимите неща. Аз съм съгласен на Мито сестрата да живее в кьошка, но в новата стая край пътя, която да я измажат срещу наем, като си служат с дама и кухнята, която да я проверяват, за да не развали дъските влагата. Въобще, да бъдат истински домакини, за да ни заместят напълно. Аз се надявам на нея, защото я познавам за една добра, работна домакиня и вярвам, че тя ще пази всичко в ред и чистота, като свое.
към текста >>

16. Нова година 1925 г. - 19 ЮЛИ 1926 г.

1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година

ТОМ 26

Кой с преправен почерк е оставил голям кръгъл козунак за мене?
Нищо не посмях да запитам, нищо не ми говори и Той, само че някак особено ме погледна. По целия път на връщане роних сълзи. Милост ли, съжаление ли или скърб имаше в очите му, не зная. Но с каква жар след това се заех с уроците си. Алгебра - тя запя у мене - обичам тия коренувания, степенувания, радикали, имагинерни, рационални и ирационални числа. Кой с преправен почерк е оставил голям кръгъл козунак за мене? Дали не пак тази тайнствена Добринка. Някакъв рус господин ме търсил вчера, когато съм излязла на урок по химия. Рус-той е, моят гълъб. Той е стоял тук до вратата и е чукнал с пръст. Точно тук.
към текста >>

17. 2 МАРТ 1928 г. - 26 АПРИЛ 1928 г.

1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година

ТОМ 26

Не, за него то е същински козунак и за - мене, обаче, аз имам „Пасхално агне”, а той своята безнадеждна младост.
Где е Асавита? Коя е тя? Казва, че утре ще ми изпрати дар. Аз написах „Пасхално агне” - това са моите приготовления за празника, плюс супата ми от моркови. Онова бяло хлебче! Не, за него то е същински козунак и за - мене, обаче, аз имам „Пасхално агне”, а той своята безнадеждна младост. 17 АПРИЛ 1928 г. Козунак от Асавита и книга от „Таро”! Козунак от Здравка и Соничка с 200 лв. и червени яйца. Козунак и яйца от Дафинка, а също и от Зорница.
към текста >>

Козунак от Асавита и книга от „Таро”!
Казва, че утре ще ми изпрати дар. Аз написах „Пасхално агне” - това са моите приготовления за празника, плюс супата ми от моркови. Онова бяло хлебче! Не, за него то е същински козунак и за - мене, обаче, аз имам „Пасхално агне”, а той своята безнадеждна младост. 17 АПРИЛ 1928 г. Козунак от Асавита и книга от „Таро”! Козунак от Здравка и Соничка с 200 лв. и червени яйца. Козунак и яйца от Дафинка, а също и от Зорница. Колко е хубаво! Колко съм богата!
към текста >>

Козунак от Здравка и Соничка с 200 лв.
Аз написах „Пасхално агне” - това са моите приготовления за празника, плюс супата ми от моркови. Онова бяло хлебче! Не, за него то е същински козунак и за - мене, обаче, аз имам „Пасхално агне”, а той своята безнадеждна младост. 17 АПРИЛ 1928 г. Козунак от Асавита и книга от „Таро”! Козунак от Здравка и Соничка с 200 лв. и червени яйца. Козунак и яйца от Дафинка, а също и от Зорница. Колко е хубаво! Колко съм богата! Ехе!
към текста >>

Козунак и яйца от Дафинка, а също и от Зорница.
Не, за него то е същински козунак и за - мене, обаче, аз имам „Пасхално агне”, а той своята безнадеждна младост. 17 АПРИЛ 1928 г. Козунак от Асавита и книга от „Таро”! Козунак от Здравка и Соничка с 200 лв. и червени яйца. Козунак и яйца от Дафинка, а също и от Зорница. Колко е хубаво! Колко съм богата! Ехе! И аз посрещам Възкресение. Разбира се, пратеник на Асавита беше Е.
към текста >>

18. 4 МАЙ 1928 г. - 29-30 ЮНИЙ 1928 г.

1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година

ТОМ 26

Влиза Славчо: „На кака Олга от мама козунак.” Прегръщам тоя сладък мой приятел и още по-силно ридая.
Тя знае за кого аз скрито гледам към борчетата. Тя ми говори за Аня, нарича я достойна заместница на Асавита. Как се грижи в писмото си за мене. Тъй съм щастлива, а ридая. О, вечно добро, ти ме победи. Влиза Славчо: „На кака Олга от мама козунак.” Прегръщам тоя сладък мой приятел и още по-силно ридая. - Защо, како Олгичке, какво ти е, аз няма да кажа никому? Но, Славчо с бързите си крачка се качи горе и със свойствената му пламенност казал, че кака Олга плаче. Казал горе, че кака Олга плачела, че Господ бил велик. Ето я слиза Зорница - лъчезарна като самата звезда и засмяна като зората ми носи голям портокал. Мисли си, че ми се е случило кой знае какво.
към текста >>

19. 2.32. Кардиналът

Борис Николов

ТОМ 32

Учителят стана, отиде в стаята си и след малко се върна, като носеше половин козунак.
2.32. КАРДИНАЛЪТ* Седяхме с Учителя на полянката в беседката и разговаряхме. Отнякъде дойде голямо куче. Беше хубава порода. То застана срещу нас и гледаше право в Учителя. В погледа му имаше тъга. Учителят стана, отиде в стаята си и след малко се върна, като носеше половин козунак. Даде го на кучето, то го захапа и си отиде. Приятелите гледаха Учителя и недоумяваха! Учителят поясни: „Това беше един кардинал! ” Ние не знаем какво крият формите! - Кой всъщност живее в тях.
към текста >>

20. Бележки за разказите и срещите с малките братя

Вергилий Кръстев

ТОМ 32

В разказа „Кардиналът” - № 2.32, е описан много точно за кучето, което получава половин козунак от Учителя на връх Великден.
Затова ви поднасяме тези два разказа за обучение. Те не са за забавление, но за изучаване, обучение и изпълнение. 22. В разказа „Слънчогледът” - № 2.29, се говори за един слънчоглед „саморасъл”, и бил наречен „Слънчогледа на Паша”. За него виж в „Изгревът”, том 2, с. 273. Ще го видите и на снимка, защото мнозина се снимаха с него. 23. В разказа „Кардиналът” - № 2.32, е описан много точно за кучето, което получава половин козунак от Учителя на връх Великден. И то само, защото в него е влезнал един заминал и умрял кардинал от Католическата черква. Сега е видял Учителят, признава Го, но не може да проговори, защото е затворен в кучешка форма. Учителят вижда, че кардиналът е дошел да Го зачете и да Го признае за Учител, затова му подарява половин козунак. Този случай е описан в „Изгревът”. 24. В разказа „Бианка - пеещото куче”, под № 2.39, ще го видите разказано от Мария Тодорова в „Изгревът”, том 5, с. 189-190.
към текста >>

Учителят вижда, че кардиналът е дошел да Го зачете и да Го признае за Учител, затова му подарява половин козунак.
За него виж в „Изгревът”, том 2, с. 273. Ще го видите и на снимка, защото мнозина се снимаха с него. 23. В разказа „Кардиналът” - № 2.32, е описан много точно за кучето, което получава половин козунак от Учителя на връх Великден. И то само, защото в него е влезнал един заминал и умрял кардинал от Католическата черква. Сега е видял Учителят, признава Го, но не може да проговори, защото е затворен в кучешка форма. Учителят вижда, че кардиналът е дошел да Го зачете и да Го признае за Учител, затова му подарява половин козунак. Този случай е описан в „Изгревът”. 24. В разказа „Бианка - пеещото куче”, под № 2.39, ще го видите разказано от Мария Тодорова в „Изгревът”, том 5, с. 189-190. А виждали ли сте това куче? Едва ли! Ето защо аз съм публикувал една много хубава и невероятна снимка в „Изгревът”, том 22 - № 37, където на снимката е Станка Янкова и Мария Тодорова до бунара, където е кучето Бианка.
към текста >>

НАГОРЕ

0.68053197860718