Търсене в текстове за 'Козина'

НАЧАЛО

ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 18 резултата в 18 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 77. ЖЪЛТИЯТ КОТАРАК

Върна се след десет години на Изгрева, но беше с оскубана козина и с подвита опашка и нямаше нищо от онази осанка, която имаше преди.
А когато дойде онази сутрин целия пребит и след като го бяхме наобиколили заедно с Учителя, приближи се една сестра и каза: „Учителю, този жълт котарак си намери една котарана-пйсана и с нея се залюби и цели три дни и три нощи се чуваха любовни им серенади. Но кой го преби, не зная". Учителят ни изгледа и каза: „Един от вас ще направи същото като него". Оглеждаме се и се питаме кой ще бъде котаракът и коя ще бъде писаната-котарана. Минаха месеци и един млад брат надигна опашка като жълтия котарак, после се яви една писана-котарана от града и той се завлече с нея. Върна се след десет години на Изгрева, но беше с оскубана козина и с подвита опашка и нямаше нищо от онази осанка, която имаше преди. Тогава ние си спомнихме думите на Учителя, че един от нас ще направи същото, Направи го. Но не само той направи този опит. Направиха го и сестрите, Някои се ожениха за мъже от света и след време прихождаха по някой път и беше жалостно да ги погледнем. Беше жалостна картина. Онова, което бе казал Учителя се сбъдна.
към текста >>

2. 60. КРАЯТ

Николай Дойнов

Да, отговори ми той, имам един много хубав с кожи от гъста козина, готов е, остава само да му прикача ръкавите, ако почакате до половин час, ще ви го приготвя.
Това ме окуражи, да пристъпя направо и откровено към целта на моето посещение. След като му изложих своя план, той отговори: „Да всичко това, което предлагате, да се организира едно производство на кожуси е много добро, но в момента нито имам работници по-подходящи за такава работа, нито пък материали имам". Явно нямаше условия за голяма сделка. В този момент, както седях на стола, в мене се породи смътна тревога, че Учителят изстива и няма топла дреха, с която да се предпази от студа. Тогава се обърнах към занаятчията и го запитах, дали няма поне един готов кожух. Да, отговори ми той, имам един много хубав с кожи от гъста козина, готов е, остава само да му прикача ръкавите, ако почакате до половин час, ще ви го приготвя. Разбира се останах. След уреченото време, кожуха с обагрени в кафяво меки агнешки кожи, беше готов. Платих и се понесох по обратния път. По това време в Орешака ходех с велосипед от Габрово, където също имах много сериозни връзки с производителите. Тревогата за съдбата на Учителя, здраво беше залегнала в мене и ме караше с все сила да натискам педалите по дългия седемдесет километров път до Габрово.
към текста >>

3. 69. ТРАНСПОРТЪТ ДО СЕДЕМТЕ РИЛСКИ ЕЗЕРА

Николай Дойнов

Храня го добре, почине си и то с мене, изкара един курорт и накрая магарето се ободри, оправи се, лъсне му се козината, та ела да приказваш с мене за цената му.
След като всички са заминали и аз чакам с нетърпение при нейният багаж, Мария се задава усмихната, от някоя странична уличка и държи в ръката си въже, на което е вързано магаре: „Къде ходиш бе Мария? ", с престорена строгост я подхващам аз. Тя се спре, погледне ме и сериозно, невъзмутимо, с наставнически тон, като старозаветен проповедник каже: „Аз, брат Николай, не се натискам и тревожа като вас с тези селяни, да ги моля да ми прекарат багажа и да плащам толкова много пари и за отиване и връщане. Купя си едно магаре, закарам си с него багажа. То цяло лято пасе горе край езерата хубава тревичка, пък и корички и залъчета хляб за ярмичка колкото щеш. Храня го добре, почине си и то с мене, изкара един курорт и накрая магарето се ободри, оправи се, лъсне му се козината, та ела да приказваш с мене за цената му. Като свърши летуването, докарам си с него багажа отново тук и продавам магарето и то с голяма печалба, защото в цялото село, такова хубаво магаре охранено, не може да се намери. Така летуването ми на Рила излиза без пари, без разправии, тревоги и неприятности." Мълчах, слушах и се възхищавах от практичността на тази наша уж някак пренебрегната от боговете сестра, като си спомних и народната мъдрост: „За слепите птички Господ се грижи". Тогава да се продаде и купи едно магаре беше по-лесно отколкото това сега може да стане. Само малко по-късно, въпросът за пренасянето на багажите и снабдяването ни с продукти, за изхранването на лагера, намери своето идеално разрешение в лицето на един влах, който живееше край Дупница бв Бешик махала. Този човек, бай Янко, както се наричаше, имаше около десетина коня, здрави, послушни, свикнали на тежки товари из стръмните и каменливи балкански пътеки и се занимаваше с пренасяне на дърва и разни товари из Рила.
към текста >>

4. 2. РОДЕН КЪТ. УЧИЛИЩЕ И ДОМАШНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ

Конете вмесвахме много хубаво с чесалата и с четка, почиствахме ги така, че козината им да лъщи.
Брат ми товареше по много и аз не можех да издържа. Слагах да си почина, а той ме биеше и искаше на един солук , без почивка, да изнасяме таргата на горния край на градината. Всяка сутрин съседите ни слушаха, като се караме и бием. Баща ни ни събуждаше рано, към три-четири часа. Сутрин, докато се съмне, ние да сме почистили дама, да сме очесали говедата, да сме донесли от плевнята слама, да сме постлали суха слама под добитъка, за да могат да лежат и си почиват говедата. Конете вмесвахме много хубаво с чесалата и с четка, почиствахме ги така, че козината им да лъщи. Сутрин рано напоявахме конете на махленската чешма, а другите говеда само от обед на обед пояхме. Като започнеше да се разсъмва, ние трябваше да се почистим и да се измием, после закусвахме и тръгвахме на училище. Баща ни само идваше да види как сме се справили с шетнята. Като се върнехме от училище, нахранвахме се и отивахме да напоим говедата. Почиствахме дама, донасяхме слама, насичахме дърва и ги нанасяхме по стъпалата, готови за нощта.
към текста >>

5. Дневник IV. 27.IX.1933 год. - 21.IV.1934 год. - Продължение 2

И вие казвате: „Мъчно е това учение," Младият казва: „Отлично е това учение, но не може да се приложи," Казвам на котката, че не трябва да яде мишки тъй, с козината и с червата им, защото ще умре.
Какво ще се смея на котката? Когато котката дойде при мене, аз я посрещам добре, но й държа една лекция, казвам й: „Ти трябва да се оставиш от котешкия си характер; пилци, щурци няма да пипаш. Като хванеш една мишка, ще я изнесеш вън и там ще я пуснеш, няма да я ядеш. И после ела при мене, аз ще ти дам да ядеш, ще ти дам баница." Котаракът ме погледне и казва: „Мъчно е това учение. Това ни е останало от деди и от баби." Казвам: Каквото е с котака, това се отнася и до вас. И вие казвате: „Мъчно е това учение," Младият казва: „Отлично е това учение, но не може да се приложи," Казвам на котката, че не трябва да яде мишки тъй, с козината и с червата им, защото ще умре. Та и вие умирате, понеже не живеете хигиеничен живот. Какво трябва да се направи? Аз бих желал да имам тук, на Изгрева, няколко души измежду вас, които да дадат пример на любовта. Те да бъдат като екземпляри. Тук любовта между млади и стари не е както трябва.
към текста >>

6. 1934 година

И вие казвате: „Мъчно е това учение," Младият казва: „Отлично е това учение, но не може да се приложи," Казвам на котката, че не трябва да яде мишки тъй, с козината и с червата им, защото ще умре.
Какво ще се смея на котката? Когато котката дойде при мене, аз я посрещам добре, но й държа една лекция, казвам й: „Ти трябва да се оставиш от котешкия си характер; пилци, щурци няма да пипаш. Като хванеш една мишка, ще я изнесеш вън и там ще я пуснеш, няма да я ядеш. И после ела при мене, аз ще ти дам да ядеш, ще ти дам баница." Котаракът ме погледне и казва: „Мъчно е това учение. Това ни е останало от деди и от баби." Казвам: Каквото е с котака, това се отнася и до вас. И вие казвате: „Мъчно е това учение," Младият казва: „Отлично е това учение, но не може да се приложи," Казвам на котката, че не трябва да яде мишки тъй, с козината и с червата им, защото ще умре. Та и вие умирате, понеже не живеете хигиеничен живот. Какво трябва да се направи? Аз бих желал да имам тук, на Изгрева, няколко души измежду вас, които да дадат пример на любовта. Те да бъдат като екземпляри. Тук любовта между млади и стари не е както трябва.
към текста >>

7. 14. ХАНО - ПЛАНЕТАТА ЗАД ПЛУТОН

Рогата, копитата, костите стават чупливи, козината им оредява, животните затлъстяват, стават апатични, телесната им температура спада под нормалната.
Основното физиологично значение на веществата - хормоните, които тази жлеза отделя се състои в това, че те стимулират, активизират окислителните процеси в кръвта и най-вече тази, която отива в мозъка. Упражнява също усилващо влияние върху горивните процеси в организма и изобщо активизира всички процеси в него. Има отношение също и върху растежа и развитието на младите организми, както и върху нормалното развитие и образуване на епителните тъкани - нокти, косми и пр. Хормоните на тази жлеза оказват влияние и върху централната нервна система, като повишава и възбудимостта е човека. Правените опити с премахването на щитовидната жлеза в млади животни показват, че последните изостават в своя растеж. Рогата, копитата, костите стават чупливи, козината им оредява, животните затлъстяват, стават апатични, телесната им температура спада под нормалната. Подобно явление се наблюдава и при човека, когато по ред причини тази жлеза е засегната. Имаме подчертана изостаналост в умственото развитие, суха, груба набръчкана кожа, чупливи нокти и косми, недоразвитие на първичните и вторичните полови белези. Тези хора стават отпуснати, вяли, апатични, отслабват и половите функции. Всички тези данни за тази важна жлеза във врата на човека, ни дават основанието да приемем също, че тази планета зад Плутон, която има отношение към съзвездието Бик и оттам към врата, със своите влияния да действа много благоприятно върху Земята, живота на нея и по-специално върху човека, като преди всичко засега му дава възможността за растене, голяма жизненост и дълголетие, също голяма проникновена сила на ума. Ние приехме обаче, че в сегашното развитие на човешкия род все още не са развити и оформени достатъчно добре мозъчните центрове, способни да възприемат пълните и цялостни силови течения - влиянието на тази планета, която със своите цялостни влияния ще даде възможност на човека за едно господство върху великото течение, наречено „Живот”.
към текста >>

8. ФИГУРИ ЗА МИСЪЛ

То е все едно да се набутва козината на едно животно, да се определя цветът и дължината, видът и пр., ограниченото, а да се не вижда животното, което образува тая козина, благодарение само на ограниченото съзнание на наблюдателя.
Но сега вярват, защото с микроскоп ги видяха. Но и сега те не са видели освен частичното - микробите - клетките на тия «демони», «духове» и пр., а цялото, т.е. цялостната им организация, пак избягва от съзнанието им. Те виждат колелцата, но не виждат «часовника», защото часовникът е пак колелца, но съединени посредством една обединена около една цел идея, която не е от категорията на колелцата, а от тая на цялото. И сега те само констатират известни микроби, без и да помислят, че всичките образуват нещо цяло, организирано цяло, а не само куп клетки, без никаква връзка помежду им. То е все едно да се набутва козината на едно животно, да се определя цветът и дължината, видът и пр., ограниченото, а да се не вижда животното, което образува тая козина, благодарение само на ограниченото съзнание на наблюдателя. Нашата «научна мисъл» обединява известни факти в «причина» и «следствие», които могат да бъдат обединени по още хиляди начини и да ни дадат невъобразимо различни и особени резултати: «свойства», «явления», «закони». Ние знаем много малка част от възможностите на природата. Например цинк и въглен с нишадър като турим, казваме, че се образува ток, който кара звънец да дрънка, но нищо не виждаме от тия вътрешни отношения, а констатираме само външни факти с известна последователност във времето. Но дали те са единствените и съществените? Или те са само най-близките до нашето съзнание, или до оная амплитуда на сетивни възможности, с които разполага нашето развитие в дадена епоха?...
към текста >>

9. XVI. БЪДЕЩЕТО НА ЧОВЕЧЕСТВОТО

Там усетих Земята като живо същество, което търпеливо носи нас - малките животинки, по своята козина... А Слънцето ми се видя като голяма майка, която с усмивка протяга своите ръце през далечината, да крепи това свое дете, което се носи вихрено около нея... Те ли се смалиха или аз пораснах, та ми стана всичко така ясно?
Нямахме беседа както други път, но Учителят ни обяснява структурата на планините и ни говори върху някои работи, които ми направиха много силно впечатление. Там - на върха, те бяха естествени, както са естествени думите на една песен, когато ги пееш, но когато вземеш да ги казваш без мелодия, почват да ти се струват като неясни или необикновени. И мене така ми се струват сега, като ги преписвам по бележките си в планината. Там - на върха, те бяха думи на самата природа, която ни говореше чрез устата на Учителя. Колко е хубаво да чува човек думите и разбира смисъла на думите на това голямо същество, което ни носи по повърхността си с такава бързина. Там усетих Земята като живо същество, което търпеливо носи нас - малките животинки, по своята козина... А Слънцето ми се видя като голяма майка, която с усмивка протяга своите ръце през далечината, да крепи това свое дете, което се носи вихрено около нея... Те ли се смалиха или аз пораснах, та ми стана всичко така ясно? Или може би погледнахме за минута през очите на Учителя? - Има едно сърце в природата, от което чиста вода извира и всякой, който пие от него, живот придобива. Има един ум в света, от който светлина излиза и всякой, който с радост я приема, разум придобива! Има една душа във Вселената, която всичко добро съдържа. Който към нея ръка протегне, блага на нов живот придобива.
към текста >>

10. IX. Светозар Няголов А. Автобиография

Четвърта част

Често се виждаше бялата козина по задниците им.
На изток Зората стана бледо жълта и сива. Има голям слоест сив облак по целия хоризонт. Вятърът духа от време на време със силни пориви и тръбите, за които е закачено въжето, свирят особена симфония, сякаш Ерихонските тръби възвестяват идването на онзи велик Дух, Който е създал всичко на Земята и слиза да повдигне и обнови с твоите малки деца - човеците, да станат братя и сестри, носители на любовта, мира и хармонията на Земята. На Мусала бях преди 6 часа, Минах на югоизточната част, по пътеката за Малка Мусала, и се преоблякох. На полянката, на южната страна на Мусала, на която снегът е стопен, се появи голямо стадо от диви кози, които спокойно пасяха оскъдната трева и обикаляха в кръг. Често се виждаше бялата козина по задниците им. Около мен накацаха с писък рилски гарги и започнаха да си търсят храна. На запад се виждат Кабул, Езерата, Дамга, Калинините върхове, равната Мальовица, Попова шапка, Голям и Малък Мечит, почти без сняг. На юг е очертана пътеката по Малкия и Големия Близнак. Маричината долина с езерата са в дебел сняг. Маричин чал и Манчо са почти без сняг.
към текста >>

11. 6. Гости в лагера

Когато работехме при конете, сваляхме или качвахме багажа, често ни нападаха бълхи, които се въдеха в тяхната козина, и ни хапаха много силно.
Не се плашеха от нас, защото и ние не се отнасяхме зле с тях, а чакаха да им дадем по нещо. Когато бяхме на лагер под Зелени рид, при нас дойдоха на гости две невестулки, които постоянно обикаляха лагера, а нощем играеха по покрива на малката палатка на Елена Симеонова и Донка Стоянова. Ние разбирахме, че много обичат пушено сирене, и им оставяхме до палатките. Те редовно го изяждаха. Щом имаше невестулки, нямаше никакви мишки - те ги изтребваха. Когато работехме при конете, сваляхме или качвахме багажа, често ни нападаха бълхи, които се въдеха в тяхната козина, и ни хапаха много силно. Спасението беше да съблечем дрехите си, да ги оставим навън на студа и да облечем други. Бълхите умираха от студа - обикновено температурата нощем е под нулата, и ние се отървавахме от това зло. Орлите, които кръжаха над лагера в 1938 г,, се загубиха. Понеже правили много пакости на овчарите - задигали малки агънца, последните заложили на няколко места месо с отрова, от което почти всички орли се отровили. През 1939 г.
към текста >>

12. 3. БЕЛЕЖКИ ОТ РАЗГОВОРИ И СРЕЩИ С УЧИТЕЛЯ; Януари 1915 година

Минчо Сотиров

Ние сме разплакали Земята, и тя като се разсърди на нас, наказва ни със своите разтърсвания, изтърсва и козината си от нашите лоши дела.
Дървото се храни от корените и от клоните и отдолу и отгоре. Ако опазваме заповедите Христови, ще ни даде всичко, което попросим в Негово име. Ако не ни дава това, което искаме, то е, защото сме сгрешили. Земята не е за страдание, тя е училище. Без нея не можем да се повдигнем. Ние сме разплакали Земята, и тя като се разсърди на нас, наказва ни със своите разтърсвания, изтърсва и козината си от нашите лоши дела. Един християнин ще прояви своята сила в борбата с дявола, който е много голям страхливец. Щом му покажеш мрежата си и той бяга. Сегашният вятър от североизток носи нещо ново. Ще ловят Антихриста. Времето дойде вече, отлагане няма.
към текста >>

13. 58. БЕШЕ КАТО ПРИКАЗКА

Тодор Божков

След това мечката внимателно се изправи и си продължи пътя по пътеката, а детето като се хвана здраво за козината на мечката, за да не падне, се остави да го носи мечката където иска.
Когато обаче мечката дойде съвсем близо до детето, то повдигна глава и видя пред себе си мечката. Курортистите бяха в ужасно напрежение пред неизвестността какво ще стане с детето, при тази неочаквана среща. Но, ето, че стана нещо, което те не очакваха. Когато детето видя мечката близо пред себе си, то не се уплаши, а разтвори ръце и смело се затече към нея и я прегърна. Мечката също се изненада от това поведение на детето и го побутна внимателно, учудвайки се на това му поведение, и след това приклекна и помогна на детето да се качи на гърба й. След това мечката внимателно се изправи и си продължи пътя по пътеката, а детето като се хвана здраво за козината на мечката, за да не падне, се остави да го носи мечката където иска. След известно време мечката, пътувайки с детето дойде до една широка поляна на едно равно и удобно място, и ето че се случи друго интересно нещо. Мечката отново внимателно приклекна и свали детето от гърба си, погали го нежно и си продължи пътя. Публиката, която наблюдаваше всичко това, се отпусна от уплахата и напрежението, виждайки, че детето е вън от всякаква опасност. Те се трогнаха и с радост почнаха да ръкопляскат, доволни от това, което се беше случило." Всичко това беше като приказка, казана ми от Учителя, но то не беше приказка. Ще дойде време, когато ще се узнае съдържанието и смисъла на тази приказка и когато се разбере това, ще се познае и друго нещо, т.е.
към текста >>

14. 2.1.9. Сините Камъни (Стара планина), 1-3 август 1923 г., гр. Сливен

2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)

Изведнъж си спомням думите на Учителя, който казва, че ако те срещне мечка не бягай, ами я помилвай по козината.
Знам ли, да не кипне завчас агарянската му кръв и ме претрепе тук мене невинната - млада и зелена. Разтрепервам се. Слагам се тихо зад един дънер и се мъча да не правя шум. - Ще дочакам нашите - мисля си и треперя. До мене лежат дънерите на „мъртвите мечки”. Изведнъж си спомням думите на Учителя, който казва, че ако те срещне мечка не бягай, ами я помилвай по козината. Неволно се изсмях на себе си - страхливка! Уплаших се от един беден дървар, ами я да е жива мечка. Ставам и си казвам: ’’Боже, ти напред, аз по тебе! ” Тръгвам. Стигам до турчина и го поздравявам.
към текста >>

15. 2.1.37. Благовещение, 4 април 1930 г., понеделник, [Витоша] Екскурзия на четирите правила

2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)

Колко е красивичко, макар и зарунтавяло от старата свличаща се козина.
Ти комай ще издухаш и голямата кашлица от гърдите ми. Зная, че на Витошките драки ще я закача и без нея ще се върна. Отминавам и селото. Нигде куче - нито човек. До един стобор привързано магаренце. Колко е красивичко, макар и зарунтавяло от старата свличаща се козина. Потупвам го по гърба, челото, ушите, па нему давам белия резен хляб, приготвен за зло куче. Моите спътници поемат по шосето, пък аз сама по урвата. Веднага ме лъхва познатия мирис на млада трева, на гнила горска шума, из която скоро ще се покаже пролетен цветец. Из гората поръсени отскубнати коренчета здравец... Събирам ги грижливо и с помощта на моя бастун ги посаждам отново. Дано се прихванат.
към текста >>

16. 2.1.44. Димитровден, 8 ноември 1930 г., събота, [Витоша, бивака Ел Шедар]

2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)

Козината му прилича на овчо руно, пухкава и дълга.
Нацедени от дълбока, лепкава кал. Едвам се измъкваме от тяхното пленничество. Всред тая беда, с радостен лай срещу нас се хвърли бяло рунтаво куче. Кому се радваше, кому въртеше непрекъснато рунтава опашка и скимтеше с радост? Кожухът му, мокър и кален, се повлякъл почти до земята. Козината му прилича на овчо руно, пухкава и дълга. Колко комати изгълта тоя голям вълнист пес. Той иска дори да ни последва. Изпрати ни чак до юзината. После пак навири опашка и верен на дълга си се затича към далечно стадо овци.
към текста >>

17. 64.6. Предговор към „Идването на Миров Учител от Ани Безант/ Тодор Бъчваров.

II. ПОВЕСТВУВАНИЯ ЗА ВРЕМЕНА, СЪБИТИЯ И ЛИЧНОСТИ

6:2/ Но от същия автор ние знаем, че конят символизира небесната сила на Градущият; както краската на козината му означава различното проявление на тая сила.
Закле се Господ, не ще се разкае: „Ти си свещеник во век според чинът на Мелхиседека”. /Псалом 110; 2-4/. Различни предположения има за новото идване на Мировият Учител и Спасител. Еврейският народ още очаква Месия, който ще се възцари на Давидовият трон. Християнските църкви, въз основа иносказателни текстове в Евангелието и Откровението на Йоана Богослова, очакват пришествието му на облаците, яздещ на бял кон /Откр. 6:2/ Но от същия автор ние знаем, че конят символизира небесната сила на Градущият; както краската на козината му означава различното проявление на тая сила. /Чети цялата глава от Откровението/. Идването на Мировия Учител преди 19 века не се е придружавало с такива свръхестествени явления, както въображението на някои верующи днес рисува бъдното Му идване. Може и тогава волното въображение на някои израилтяни да е обличало идването на Месия в невъзможни блясъци, ала Исая, истински ясновидец на древността, седем и половина века преди идването на Господа, казва: „Кой поверва на известието ни? И мишцата Господня кому се откри? Защото възлезе пред него както отрасъл и както корен от суха земя; нямаше вид, нито великолепие, та да го видим; нито благообразие, та да го желаем.
към текста >>

18. 1. ТЪРСЕНЕ НА ИЗГУБЕНАТА ДУМА.

А вълкът няма такава рунтава козина.
Той има по-голяма топлина, а пък овцата е по-студена. И затова той я изяжда, за да ѝ даде топлина. Овцата има по-голям студ и по-малка топлина от вълка. Вижте с какъв кожух е облечена тя. Студ има. А вълкът няма такава рунтава козина. Вълкът е на топло, на лято е. И като намери този стар дядо овцата с кожуха, казва: „Какво си с този кожух. Вече е дошло Царството Божие на Земята – новият живот. Аз като те изям, ще ти дойде топлина. Аз съм дошъл да реформирам тези овци, които носят такива дебели кожуси.“ Сега ще попитате вие: „Това вярно ли е?
към текста >>

0.87800598144531