Търсене в текстове за 'Княз'

184. II. РАЗГОВОРИ С ЦВЕТАНА-ЛИЛИАНА ВАСИЛЕВА ТАБАКОВА (01/14.01.1906 г. - 01.04.1995 г.): магнетофонен запис, януари-март 1991 г., София / интервюирал Вергилий Николов Кръстев

ТОМ 34

157. Връщането на цигулката на руския княз

185. 27. Стихове посветени на Лилиана от Елвилюри [Виктор Л. Йорданов]

ТОМ 34

6. Пред княза и князете на земята

186. 47. Съдраната рокля

ТОМ 34

Добре, ама когато избягаха от Русия князете и княгините с червените нокти, когато им стана революцията 1918-1922 г., дойдоха в Троян избягали князе от Русия и станаха обикновени тъкачи във фабриката при баща ми.

Застанах на връх Цветница и един от руските князе, който беше вече работник при баща ми, се спря да говори с мене.

Л.Т.: Много беше ядосан, че съм спряла да говоря с негов работник, дори и да бил княз на времето.

187. 51. Тито Скипа на премиерата на операта „Отвличане от сарая”

ТОМ 34

Например, той можеше да дава съвети даже на князе и на царе как да се държат.

188. 142. Цигулката от заложната къща

ТОМ 34

Л.Т.: Сега, брат Христов и Порфирий Митков (не знам, мисля че от Петрич е роден) вървели по улица „Пиротска” и влезли в заложната къща, и откриват една цигулка, заложена от руски княз.

Руски княз.

189. 157. Връщането на цигулката на руския княз

ТОМ 34

157. ВРЪЩАНЕТО НА ЦИГУЛКАТА НА РУСКИЯ КНЯЗ

В.К.: Сега на 95 страница от „Разговорите с Учителя” Вие говорите за тая цигулка на руския княз.

190. 159. Избиране на цигулка за Любомир Янков

ТОМ 34

Л.Т.: А най-накрая [Учителят] каза: „Оставям най-накрая най-хубавата - от руския княз.” Най-напред донасяше другите.

И при Учителя сега каза (тука не го пиша), влязъл Кирил Икономов и казал: „Учителю, да видя оная, хубавата цигулка от руския княз.” Той казал, че е у Любомир Янков.

191. 246. Кой създава неведението и забравата?

ТОМ 34

Ето на, тука е писано: да се откажеш от всички удоволствия, които предлага оня княз, опашатият.

192. Съдържание

ТОМ 35

8) Телеграма от княз Александър Батенберг до д-р Миркович, председател на „Клуба на Българите” в Пловдив.

Миркович, лекар на Ямбол-Бургаската железопътна линия, и орден (Кавалерски кръст „Народен орден за гражданска заслуга“ V степен), от княз Фердинанд I.

Миркович от княз Фердинанд I, - 14.02.1892 г.

193. Георги Вълков Миркович (1825-1905) - животоописание в дати / Ефросина Ангелова-Пенкова

ТОМ 35

На този адрес е пратена телеграма от 26-и март от княз Александър Батенберг, адресирана за Г. Миркович.

Народен представител в Третото Велико народно събрание (19.10.1886-03.08.1887), с основна задача - избор на нов княз след абдикацията на княз Александър Батенберг.

Награден от княз Фердинанд I, като лекар на Ямбол - Бургаската железопътна линия.

18) Грамота и Кавалерски кръст „Народен орден за гражданска заслуга“ V степен, дадени от княз Фердинанд I.

194. 1.3. Д-р Георги Вълков Миркович. - В: Табаков, Симеон Киров. Опит за история на град Сливен.

ТОМ 35

В 1880 г., през март, ще е бил „председател на клуба на Българите” в Пловдив, тъй като на тоя адрес му е пратена телеграма от 26-и март от княз Батенберг със следното съдържание: „Много съм чувствителен на приветствията на представителите от Източна Румелия и чрез Вас им благодаря сърдечно за техните към мен чувства - Александър.”

- държавен лекар по линията Ямбол-Бургас, в качеството си на какъвто е награден от княза с кръст за гражданска заслуга V степен (от 14.11.1892).

195. 1.4. Д-р Георги Вълков Миркович (1928-1905) / Стефан Гидиков-син.

ТОМ 35

ще да е бил председател на „Клуба на българите” в Пловдив, защото на тоя адрес княз Батенберг му праща телеграма с дата 26 март със следното съдържание: „Много съм чувствителен на приветствията на представителите на Източна Румелия и чрез вас им благодаря сърдечно за техните към мен чувства.”

Д-р Миркович вземаше участие и в политическия живот на България след Освобождението, особено през време на Съединението и в размирните времена след детронирането на княз Батенберг, но с едно достатъчно широко и примирително отношение към настъпилите събития.

Той беше народен представител във Великото народно събрание по избирането на княз Фердинанд, както и по-после в едно от обикновените народни събрания.

196. 2.1. Униатското движение по черковния въпрос / Г. Миркович. Сливен: скоропеч. Български знаме, 1897

ТОМ 35

Тези духовни бяха от славянско племе - от фамилията на княз Гагариновци.

197. 2.3. Тодор Икономов и униатското движение. - В: Икономов, Тодор. Мемоари,

ТОМ 35

Той биде толкова добър, щото пое на себе си да говори на посланика, княз Лобанова, за мене и да настои да се изпратя в Русия.

198. 2.5. Архиепископ Йосиф Соколски в Киево-Печерската лавра / Ст. Станимиров.

ТОМ 35

Това обстоятелство стреснало дори и княза Лобанов-Ростовски, който по онова време бил руски посланик в Цариград и, като че ли, преди това малко се интересувал от въпроса за унията на българите с папата.

Изплашен да не би българите масово да преминат в унията и с това да нанесат вреда на Православната църква, княз Лобанов заповядал да се вземат мерки за разтурянето на унията.

посетил княза Лобанова и от името на всичките български представители в Цариград го молил да извика Герова от Пловдив в Цариград, за да уговори Соколски да избяга в Русия.

В друго едно писмо, адресирано до руския посланик в Цариград - княз Лобанов-Ростовски - Н.

„Княз Болванов и Архиплутопуло88 величаются, что они будто успели заставить Iосифа Сокольскаго раскаяться.

Князь Лобанов споменува за тебе по тия работи с хорошей стороньг - Царьт се зарадва на това, както и сички други”90.

Чомаков подтикнал княза да заработи тъй, както се работило (със съдействието на Н.

Славейков убедил дяда Йосифа да напустне унията и, със съгласието и помощта на руския посланик княз Лобанов, откарал го на 6-того (6.VI.1861 г.) в Одеса, от гдето не се е върнал още Славейков... Сега разбрах, казва Стамболски, защо Славейков посещаваше (к.

- Княз Виктор Иларионович Василчиков бил влиятелно лице в Русия и голям защитник на българите.

Княз Алексей Борисович Лобанов Ростовсюй.

199. 2.6.1.4. Обявяване на унията; българската католическа община и Йосиф Соколски

ТОМ 35

Ангелова-Пенкова: Алексей Борисович Лобанов - Ростовски, княз (1824-1896) - политик, дипломат

200. 2.6.3.2. Унията (1860-1863) и Драган Цанков - ръководителя на движението.

ТОМ 35

Соколски той изпраща специален „Адрес на българите до княз Чарториски”, (публикуван по-късно във вестник „Свобода”).

Не случайно в този пореден документ на своята начална международна дейност Цанков призовава княз Чарториски за съдействие и пред правителството на Великобритания.

Във връзка с постъпките на Цанков княз Чарториски, който счита, че привличането на българския народ към съюз с Римската църква е в интерес на полската емиграция, действително се застъпва за униатското движение.

Уведомен от руския посланик в турската столица княз Лобанов-Ростовски, че незабавно ще му бъдат съобщавани „разпорежданията, които патриархът счете за нужни за удовлетворяване законните искания на българите”, че „за императорската мисия е извънредно важно в настояще време да получи най-точни и подробни сведения...”, той изпраща цяла поредица писма и доклади.

самият княз Лобанов-Ростовски - б.

„Цанков се съгласява да напустне Цариград - съобщава тържествуващо Найден Геров на руския посланик княз Лобанов - и... с неговото напускане... унията се разстройва окончателно” - добавя той.

201. 2.7. Униатското движение в дневниците и спомените на Христо Танев Стамболски. 2.7.1. На Илариона се предлага да приеме унията

ТОМ 35

Всичко това станало известно в Руското посолство и посланикът, княз Лобанов, пратил посолския архимандрит завчера сутринта, на 16-того, при Илариона, за увещание да не предприема толкова пагубната постъпка за православието, а сам той, Лобанов, отишъл при патриарха, за да го убеди за отстъпките на българите.

202. 2.7.2. Христо отива при дядо Йосиф Соколски ... Из спомените ми за Иларион Макариополски

ТОМ 35

Руският посланик не гледаше с добро око на тая пряка намеса на иноверното правителство даже и в най-дребните религиозни и църковни разправии между разнородни, но едноверни народности, затова княз Лобанов постоянно настояваше за взаимни отстъпки, за помирението им, нещо, което пък Портата предугаждаше и се грижеше твърде усърдно да омаловажи възприетия принцип в Кючюк-кайнарджийския договор138 за покровителството от Русия на православните християни в турската държава.

203. 2.7.4. Дядо Йосиф Соколски избягва в Русия.

ТОМ 35

Славейков, убедил дяда Йосифа да напусне унията и със съгласието и помощта на руския посланик княз Лобанова, откарал го на 6-того в Одеса, от гдето не се е върнал още Славейков.

204. 2.7.6. Униатското движение: становище на Илариона. Из спомените ми за Иларион Макариополски

ТОМ 35

А пък в тия трудни обстоятелства и руският посланик княз Лобанов не показа особено горещо желание да насили патриаршията да отстъпи.

Сичко това станало известно в Руското посолство и посланикът, княз Лобанов, пратил посолния архимандрит завчера сутринта на 16-того при Илариона, за увещание да не предприема толкова пагубната постъпка за православието, а сам той, Лобанов, отишел при патриарха за да го убеди за отстъпки на Българите.

Службата ся свърши в пълно безредие, в анархия и Христу отиде да направи визита на Атанасаки Стоянович от Пловдив, Българин банкерин руски подданник, от когото узнал, че униатското движение твърде много наскърбило руския посланик Княза Лобанова и го узлобило против патриаршията за незадоволяването Българите.

205. 2.9. Католическата пропаганда и униатското движение в съчиненията на Георги Стойков Раковски. 2.9.1. Начало движении католицизма и днешното му положение.

ТОМ 35

Той еще кога беше поляшки агентин в Цариград от страни княза Чарторижскаго, ходи и пътешествува отчасти по България и после, като се възвърна в Цариград, препоръчи някои си млади българи да се учат в Бебешкое учил[ище] Лазаристов, защото и той сам е в тясно сношение с него орден.

За тойзи регимент бяха се донесли и няколко си военни форми поляшки от Франца и султан Меджид бе се обещал да даде 25 милиона грошове, а други разноски щяха да се дадат от французов и англичанов, част же от княза Чарторижскаго.

Поляшкая политическа пропаганда, както е знайно, отдавна е съставена и има за главен управител и председател в Парис княза Чарторижскаго, кой и най-много разноски прави за поляшки дела, а за български дела се определи в Парис конт Замойски, а в Цариград -Ладисла Юрдна, колонел турски, кой прежде беше секретар Чайковскаго, доде он беше еще поляшки агентин в Цариград.

206. 2.9.4. Католическата пропаганда и черковния въпрос. - В: Арнаудов, Михаил Петров

ТОМ 35

Нейни агенти се явяваха поляците на турска служба, напътвани от Париж, гдето княз Чарторижки и граф Замойски, устройваха религиозното отцепване на България, унията й с католишката черква и припознаването на папата за върховен духовен глава на българите; неин застъпник пред турското правителство беше дипломацията на Наполеон III, загрижена за славата и могъществото на Франция и обезпокоена от влиянието, което придобиваше между българите Русия - макар Русия да залягаше най-много за хегемонията на патриарха, като не желаеше никаква схизма и се стараеше на всяка цена да предотврати разрива между българите и гърците.

207. 2.10.4. Писмо на Константин Петров Райнов, 05.01.1961 г. - В: Раковски, Георги Стойков.

ТОМ 35

161) Константин Райнов е бил възпитател на сръбския престолонаследник княз Михайло Обренович, бил е цензор на славянските книги в турското Министерство на просветата.

208. 2.11. Иларион Макариополски и българския черковен въпрос. 2.11.1. Усилията на католическата пропаганда. - В: Иларион Макариополски, митрополит Търновски

ТОМ 35