Търсене в текстове за 'Клетниците'

НАЧАЛО

ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 20 резултата в 15 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. БЕЛЕЖКИ И ДОПЪЛНЕНИЯ - ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

СРЕЩИ, СЛУЧКИ СПОМЕНИ С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ НА ИЗГРЕВА. ГЕОРГИ СЪБЕВ

както Виктор Юго, който прав бил писал „Клетниците", защото иначе задрямвал.
Ангел Томов е писал за ясновидството на Любомир Лулчев, той е негов по-малък брат. Г. С.: Ангел Томов е по-малкият брат, а пък този е Васил Ангелов - Благодумов. Той записал хуманна медицина, но понеже времето не му достигало, купил си будилници, защото времето не му достигало, а трябва да има повече време за четене. Единият будилник не го събуждал, вторият не го събуждал, но третият като купил, тогава вече се събуждал. Понеже бил уморен от дневната работа, заспивал на масата, затова приспособил прав да чете. както Виктор Юго, който прав бил писал „Клетниците", защото иначе задрямвал. В. К.: „Ясновидецът от Индия". Г. С.: Името му го забравих. То е станало много отдавна и затуй не съм писал името му. В. К.: Аз съм виждал една снимка: Учителят с един индус. Г. С.: Не, то е много късно, той е бил млад човек.
към текста >>

2. 28. ПРИНУЖДАВА НИ

В Клетниците Козета не е била красива и после стана красива.
Аз не искам да пиша по това. Ако дойде някой български Йоан, може да пише и да пророкува. Един ученик може до известно време да бъде неспособен и после да стане способен. Възможно е един ученик до известно време да бъде много способен и после да бъде неспособен. Възможно е до известна възраст да не бъде красив и после да бъде красив. В Клетниците Козета не е била красива и после стана красива. И като стана красива, какво придоби със своята красота? Кой е най- големият герой в този роман? (- Жан Валжан.) Козета беше едно голямо изпитание за Жан Валжан, да видим той как ще постъпи. Той се тури на едно изпитание, направи жертва и се повдигна. Всеки един човек ще има някоя Козета, тя ще стане красива и ще го напусне.
към текста >>

3. 35. ЖАЛБА

Стефан Тошев

498: „Талантливият френски писател Виктор Хюго, един дълбок познавач на човешката душа, в книгите си „Клетниците" и „Парижката света Богородица" ни дава чрез някои от героите си илюстрация за същината и проявите на човека.
Вярно ли е, че те са християни, като поддържат неправдата за егоистични цели? Цели плантации памук нарочно се изгарят, за да се поддържа по-висока цена на памука, понеже складове пращят от памук; а широките народни маси ходят полуголи... Представете си какво благоденствие ще настане за човечеството, когато този егоизъм, това безлюбие, което ражда тия злини, се превърне в любов... 2/ От стр. 493: „Човекът съзнание без човекът свръхсъзнание е слаб, греховен, едно жалко създание, едно висше животно. Но, действуващ под вдъхновението на своето висше Аз, той е мощен, с прозорлив ум, любвеобилно, благородно сърце, канал на Божествените сили... " 3/ От стр 496: „Когато умът у човека, спекулативният, аналитичният ум (а не висшият ум, чрез който се проявява мъдростта и творчеството), е силно развит, а духовният принцип още не е развит, не е проявен, такъв човек наподобява дявол. Защото този негов ум служи добре на всички низши прояви на сърцето, на всички животински желания, на порочността в човека..." 4/ От стр. 498: „Талантливият френски писател Виктор Хюго, един дълбок познавач на човешката душа, в книгите си „Клетниците" и „Парижката света Богородица" ни дава чрез някои от героите си илюстрация за същината и проявите на човека. В „Парижката Света Богородица" той, в лицето на свещеника-архидякон Клод Фроло ни рисува колко жалък е човек, когато има развит ум, има философски разбирания за живота, обаче не е успял да надвие, да облагороди своята плът, своя астрал и да се свърже с Висшето в себе си... " 5/ От стр 499: „В същата книга Хюго в героя си Квазимодо - приличащ по- скоро на чудовище, отколкото на човек: гърбав, едноок, хром, глух, с криви зъби, грозен, страшен - ни показва, че във всяко човешко същество, дори и в най- нисшето дреме един ангел, който при известни условия повдига края на завесата, която го скрива и показва своето Божествено лице... Наистина, колко симпатичен ни е Квазимодо в проявените от него титанически усилия да облекчи страданията на Есмералда." В „Клетниците" Хюго ни описва, в лицето на епископа, монсеньор Биенвеню, силата на доброто, на благородството да извика из недрата на човешката душа заровените там Божествени сили към проява, за да подчертае каква голяма доза от истина се крие в афоризма: „Любовта любов ражда." Като противопоставя тоя метод на методите на насилието, на наказанието, намирайки ги некадърни да възродят човешката душа..." В последната глава на тази моя книга, аз съм подчертал дълбокото разбиране на Учителя Дънов за развоя на заложбите, на силите в човека по пътя на дълга еволюция, в разрез с плиткото, неиздържано разбиране на църковното, догматичното схващане за човека и неговата съдба, от църковните теоретици на официалните християнски църкви, чиито схващания могат да задоволят само детински умове. След всичко гореказано, уважаеми другарю министер, аз Ви моля да вземете инициативата да се проучи основно словото на Учителя Дънов, като бъдат прочетени от компетентни хора (понеже работата е колосална, нека бъдат назначени няколко комисии), като във всяка комисия бъде включен със съвещателен глас като тълковник и по един член от Обществото „Бяло Братство", посочен от последното, който при разглеждане на всеки сборник беседи, ако някой израз се тълкува от комисията превратно, той ще посочи гледището на Учителя Дънов още на няколко места из други негови беседи, отпечатани и подредени в други сборници. Тези комисии ще трябва да имат предвид, че както всички велики религиозни учители, тъй и Учителят Дънов е символист. И ще трябва да се дири вътрешния смисъл на някои негови изрази. Позволете ми, уважаеми другарю министер, да ви направя един намек, който нека Ви послужи като едно доброжелателно предупреждение от моя страна.
към текста >>

В „Парижката Света Богородица" той, в лицето на свещеника-архидякон Клод Фроло ни рисува колко жалък е човек, когато има развит ум, има философски разбирания за живота, обаче не е успял да надвие, да облагороди своята плът, своя астрал и да се свърже с Висшето в себе си... " 5/ От стр 499: „В същата книга Хюго в героя си Квазимодо - приличащ по- скоро на чудовище, отколкото на човек: гърбав, едноок, хром, глух, с криви зъби, грозен, страшен - ни показва, че във всяко човешко същество, дори и в най- нисшето дреме един ангел, който при известни условия повдига края на завесата, която го скрива и показва своето Божествено лице... Наистина, колко симпатичен ни е Квазимодо в проявените от него титанически усилия да облекчи страданията на Есмералда." В „Клетниците" Хюго ни описва, в лицето на епископа, монсеньор Биенвеню, силата на доброто, на благородството да извика из недрата на човешката душа заровените там Божествени сили към проява, за да подчертае каква голяма доза от истина се крие в афоризма: „Любовта любов ражда." Като противопоставя тоя метод на методите на насилието, на наказанието, намирайки ги некадърни да възродят човешката душа..." В последната глава на тази моя книга, аз съм подчертал дълбокото разбиране на Учителя Дънов за развоя на заложбите, на силите в човека по пътя на дълга еволюция, в разрез с плиткото, неиздържано разбиране на църковното, догматичното схващане за човека и неговата съдба, от църковните теоретици на официалните християнски църкви, чиито схващания могат да задоволят само детински умове.
Цели плантации памук нарочно се изгарят, за да се поддържа по-висока цена на памука, понеже складове пращят от памук; а широките народни маси ходят полуголи... Представете си какво благоденствие ще настане за човечеството, когато този егоизъм, това безлюбие, което ражда тия злини, се превърне в любов... 2/ От стр. 493: „Човекът съзнание без човекът свръхсъзнание е слаб, греховен, едно жалко създание, едно висше животно. Но, действуващ под вдъхновението на своето висше Аз, той е мощен, с прозорлив ум, любвеобилно, благородно сърце, канал на Божествените сили... " 3/ От стр 496: „Когато умът у човека, спекулативният, аналитичният ум (а не висшият ум, чрез който се проявява мъдростта и творчеството), е силно развит, а духовният принцип още не е развит, не е проявен, такъв човек наподобява дявол. Защото този негов ум служи добре на всички низши прояви на сърцето, на всички животински желания, на порочността в човека..." 4/ От стр. 498: „Талантливият френски писател Виктор Хюго, един дълбок познавач на човешката душа, в книгите си „Клетниците" и „Парижката света Богородица" ни дава чрез някои от героите си илюстрация за същината и проявите на човека. В „Парижката Света Богородица" той, в лицето на свещеника-архидякон Клод Фроло ни рисува колко жалък е човек, когато има развит ум, има философски разбирания за живота, обаче не е успял да надвие, да облагороди своята плът, своя астрал и да се свърже с Висшето в себе си... " 5/ От стр 499: „В същата книга Хюго в героя си Квазимодо - приличащ по- скоро на чудовище, отколкото на човек: гърбав, едноок, хром, глух, с криви зъби, грозен, страшен - ни показва, че във всяко човешко същество, дори и в най- нисшето дреме един ангел, който при известни условия повдига края на завесата, която го скрива и показва своето Божествено лице... Наистина, колко симпатичен ни е Квазимодо в проявените от него титанически усилия да облекчи страданията на Есмералда." В „Клетниците" Хюго ни описва, в лицето на епископа, монсеньор Биенвеню, силата на доброто, на благородството да извика из недрата на човешката душа заровените там Божествени сили към проява, за да подчертае каква голяма доза от истина се крие в афоризма: „Любовта любов ражда." Като противопоставя тоя метод на методите на насилието, на наказанието, намирайки ги некадърни да възродят човешката душа..." В последната глава на тази моя книга, аз съм подчертал дълбокото разбиране на Учителя Дънов за развоя на заложбите, на силите в човека по пътя на дълга еволюция, в разрез с плиткото, неиздържано разбиране на църковното, догматичното схващане за човека и неговата съдба, от църковните теоретици на официалните християнски църкви, чиито схващания могат да задоволят само детински умове. След всичко гореказано, уважаеми другарю министер, аз Ви моля да вземете инициативата да се проучи основно словото на Учителя Дънов, като бъдат прочетени от компетентни хора (понеже работата е колосална, нека бъдат назначени няколко комисии), като във всяка комисия бъде включен със съвещателен глас като тълковник и по един член от Обществото „Бяло Братство", посочен от последното, който при разглеждане на всеки сборник беседи, ако някой израз се тълкува от комисията превратно, той ще посочи гледището на Учителя Дънов още на няколко места из други негови беседи, отпечатани и подредени в други сборници. Тези комисии ще трябва да имат предвид, че както всички велики религиозни учители, тъй и Учителят Дънов е символист. И ще трябва да се дири вътрешния смисъл на някои негови изрази. Позволете ми, уважаеми другарю министер, да ви направя един намек, който нека Ви послужи като едно доброжелателно предупреждение от моя страна. Всичко важно, съществено, което е ставало в миналото и което става днес, е обект на историята.
към текста >>

4. 8. НЕЛЕГАЛНАТА БОРБА НА КОМУНИСТА

Милка Говедева

Даваха „Клетниците", даваха го в кино Капитол, беше това на „Екзарх Йосиф".
Защото всички тия неща съвпадат. След това вече... Преди да попадна аз в затвора, ставаха много чести такива претърсвания. В.К.: Обиски. М.Г.: Обиски Ама къде ли не. Сега интересен е случаят с един, Георги Михайлов се казва. Даваха „Клетниците", даваха го в кино Капитол, беше това на „Екзарх Йосиф". Последнатата феерия, последен ден. Това когато бях още в Окръжния комитет на Комсомола. И аз му давам, аз така малко разкъсано казвам фактите, защото така си спомням. Мисля, че е важно. Е, и предавам си материала - нелегалните материали и той си ги взима, и казвам: „Сега отивам на кино, защото е последна серия и последно представление." - „И аз ще дойда." А в кината правеха толкова често обиски, че няма накъде.
към текста >>

5. 28. ЗАЩО СЕ ЧЕТАТ РОМАНИТЕ

Жечо Панайотов

Тогава прочетох „Война и мир" от Толстой, „Клетниците" от Юго, годишни течения от списание „Художник" и други.
Споменавам в записките си за начина, по който Учителят излекува възпалението на очите ми. Предполагам, че възпалението се дължеше на прекалено много четене разни книги, които ми попадаха. Обичах да чета много, види се по наследство от майка ми. Докато бях в Стралджа, при леля ми Анастасия, изчетох книгите от библиотеката на едно приятелско семейство - тогавашна художествена литература. След това, живеейки във второто роднинско семейство, открих един сандък с книги, оставени на съхранение в склада на свако Димитро. Тогава прочетох „Война и мир" от Толстой, „Клетниците" от Юго, годишни течения от списание „Художник" и други. Това пресилено четене на увлекателни книги са повредели очите ми. Може да е имало и друга органическа причина, която Учителя разбра и предписа простият начин за лекуване - коремообтривна баня. За оня период от живота ми, може да се отнасят думите на братската песен: „В мрак, тъмнина бе живота наш, но Слънцето на живота просия у нас и ний тръгнахме в пътя чист и свят за нас, свят за нас...." Няколко думи за случаят, който ме насочи към много четене, още като ученик в сливенската гимназия. Отивай един ден в училищната библиотека да си взема някоя книга. Разглеждам каталога, но не разбирам какво да взема.
към текста >>

6. 56. НИКОЛА АНТОВ

Жечо Панайотов

Антов с удоволствие заемаше ролята на Жавер - известният полицай, герой от „Клетниците".
Но за Антов, той сам си е казал „Не може ли и с него да се случи това? - Нека си подигнем акциите и ние сме уважени от Учителя! "Така си е мислил Антов, когато съчиняваше тази нестанала случка. Четете ли някога такова описание от Антов, направо му теглете черта - истината е далече от него! Чувствувам, че изцапах доста съзнанието си, като вече два листа изписах, за да го представя в изложението на моите спомени. Антов с удоволствие заемаше ролята на Жавер - известният полицай, герой от „Клетниците".
към текста >>

7. 22. Сфера на Юпитера

ГЕОРГИ РАДЕВ

Ще ви припомня един-два образа от „Клетниците” на Виктор Юго.
Аз само бегло посочвам на тази връзка между Рим и Юпитеровата сфера. Не че животът на римския народ се е движел изключително в тази сфера, защото в нея са се пресичали всички „планетни сфери”. Но тя, във всеки случай, е основната и придава характерните черти на древно-римската империя, нейният основен стил, от гледище на историческата физиогномика. С това искам да подчертая, че космичната формула на зодиака ни дава един сигурен ключ за разбиране историческото битие на един народ, на една култура. Ала да напуснем и Рим, и историческата действителност и да навлезем в света на литературното творчество. Ще ви припомня един-два образа от „Клетниците” на Виктор Юго. (У последния „юпитеровският психологичен комплекс” е силно развит. Затова той е намерил такава ярка проекция в неговото литературно дело. Някои от героите на неговите романи, рожби на неговата художествена фантазия, са наистина типични юпитерови типове). Спомнете си абат Мериел - тип на истински духовник: една от зрелите рожби на Юпитеровата сфера. Със своята доброта, със своето человеколюбие и щедрост, със своето милосърдие, напомнящо това на милостивия самарянин, той обузда инстинктивната природа на Жан Балжана и пробуди у него латентната Юпитерова природа, която достигна отпосле такъв разцвет у героя на „Клетниците”.
към текста >>

Със своята доброта, със своето человеколюбие и щедрост, със своето милосърдие, напомнящо това на милостивия самарянин, той обузда инстинктивната природа на Жан Балжана и пробуди у него латентната Юпитерова природа, която достигна отпосле такъв разцвет у героя на „Клетниците”.
Ще ви припомня един-два образа от „Клетниците” на Виктор Юго. (У последния „юпитеровският психологичен комплекс” е силно развит. Затова той е намерил такава ярка проекция в неговото литературно дело. Някои от героите на неговите романи, рожби на неговата художествена фантазия, са наистина типични юпитерови типове). Спомнете си абат Мериел - тип на истински духовник: една от зрелите рожби на Юпитеровата сфера. Със своята доброта, със своето человеколюбие и щедрост, със своето милосърдие, напомнящо това на милостивия самарянин, той обузда инстинктивната природа на Жан Балжана и пробуди у него латентната Юпитерова природа, която достигна отпосле такъв разцвет у героя на „Клетниците”. Жан Валжан заслужава да се разгледа и затова, защото Виктор Юго, съвсем несъзнателно, може би, верен, обаче, на своята художествена интуиция, е дал една хубава картина на еволюцията на един Юпитеров тип, който постепенно се диференцира в сферата на елементарните жизнени нагони. При това, той е докоснал, пак несъзнателно може би, една от най-високите точки в психологичната проблематика на Юпитеровия тип — именно в развръзката на Жан Валжановата любов към Козета, при залеза на неговия живот. Изобщо „Клетниците”, въпреки своите недостатъци като художествено произведение, присъщи впрочем на романтизма, може да се разгледа като едно типично произведение на латинския гений, защото в него латинската раса, в лицето на един свой виден представител, показва най-високата точка, до която се издига в своето морално схващане за живота. В него може дори да се проследи психологичната линия, която води от Рим до Париж. В известна смисъл на думата „Клетниците” е така характерен за френския гений, както Гьотевият Фауст за немците и „Война и мир" за славянския руски народ.
към текста >>

Изобщо „Клетниците”, въпреки своите недостатъци като художествено произведение, присъщи впрочем на романтизма, може да се разгледа като едно типично произведение на латинския гений, защото в него латинската раса, в лицето на един свой виден представител, показва най-високата точка, до която се издига в своето морално схващане за живота.
Някои от героите на неговите романи, рожби на неговата художествена фантазия, са наистина типични юпитерови типове). Спомнете си абат Мериел - тип на истински духовник: една от зрелите рожби на Юпитеровата сфера. Със своята доброта, със своето человеколюбие и щедрост, със своето милосърдие, напомнящо това на милостивия самарянин, той обузда инстинктивната природа на Жан Балжана и пробуди у него латентната Юпитерова природа, която достигна отпосле такъв разцвет у героя на „Клетниците”. Жан Валжан заслужава да се разгледа и затова, защото Виктор Юго, съвсем несъзнателно, може би, верен, обаче, на своята художествена интуиция, е дал една хубава картина на еволюцията на един Юпитеров тип, който постепенно се диференцира в сферата на елементарните жизнени нагони. При това, той е докоснал, пак несъзнателно може би, една от най-високите точки в психологичната проблематика на Юпитеровия тип — именно в развръзката на Жан Валжановата любов към Козета, при залеза на неговия живот. Изобщо „Клетниците”, въпреки своите недостатъци като художествено произведение, присъщи впрочем на романтизма, може да се разгледа като едно типично произведение на латинския гений, защото в него латинската раса, в лицето на един свой виден представител, показва най-високата точка, до която се издига в своето морално схващане за живота. В него може дори да се проследи психологичната линия, която води от Рим до Париж. В известна смисъл на думата „Клетниците” е така характерен за френския гений, както Гьотевият Фауст за немците и „Война и мир" за славянския руски народ. Колкото и да са интересни, обаче, тия въпроси, ние ще напуснем и литературата, богата с художествени въплъщения на Юпитерови типове и ще се спрем на някой съвременен натурален Юпитерианец - такъв, който можем да срещнем навсякъде в живота. Е добре, представете си, че сте на угощение, да речем в собствения дом на някой виден индустриалец. Цялата къща е ярко осветена - очевидно тук не се пести електричеството.
към текста >>

В известна смисъл на думата „Клетниците” е така характерен за френския гений, както Гьотевият Фауст за немците и „Война и мир" за славянския руски народ.
Със своята доброта, със своето человеколюбие и щедрост, със своето милосърдие, напомнящо това на милостивия самарянин, той обузда инстинктивната природа на Жан Балжана и пробуди у него латентната Юпитерова природа, която достигна отпосле такъв разцвет у героя на „Клетниците”. Жан Валжан заслужава да се разгледа и затова, защото Виктор Юго, съвсем несъзнателно, може би, верен, обаче, на своята художествена интуиция, е дал една хубава картина на еволюцията на един Юпитеров тип, който постепенно се диференцира в сферата на елементарните жизнени нагони. При това, той е докоснал, пак несъзнателно може би, една от най-високите точки в психологичната проблематика на Юпитеровия тип — именно в развръзката на Жан Валжановата любов към Козета, при залеза на неговия живот. Изобщо „Клетниците”, въпреки своите недостатъци като художествено произведение, присъщи впрочем на романтизма, може да се разгледа като едно типично произведение на латинския гений, защото в него латинската раса, в лицето на един свой виден представител, показва най-високата точка, до която се издига в своето морално схващане за живота. В него може дори да се проследи психологичната линия, която води от Рим до Париж. В известна смисъл на думата „Клетниците” е така характерен за френския гений, както Гьотевият Фауст за немците и „Война и мир" за славянския руски народ. Колкото и да са интересни, обаче, тия въпроси, ние ще напуснем и литературата, богата с художествени въплъщения на Юпитерови типове и ще се спрем на някой съвременен натурален Юпитерианец - такъв, който можем да срещнем навсякъде в живота. Е добре, представете си, че сте на угощение, да речем в собствения дом на някой виден индустриалец. Цялата къща е ярко осветена - очевидно тук не се пести електричеството. Къщата е в съвременен стил, има всички модерни удобства, защото юпитерианецът обича всичко да му е удобно, широко, охолно. Може мебелировката да не е така художествено издържана в стил, както в къщата, да речем, на един слънчев тип, но тя е все пак разкошно мебелирана с най-скъпото, което има на пазаря.
към текста >>

8. 6.2. В стан Изгрев край София

Няма нужда да четете "Клетниците" на Юго или обемистите страници на Толстоя, на Анатол Франс и ориенталските приказки на "Хиляда и една нощ", няма нужда да ходите на кино!
Никога последните думи не са ми звучали по-плътно и пълни със съдържание, както тук. Аз ги виждах в живота на тия люде, като първите християни, които познали света и от двете му страни, съзнателно са го напуснали и са тръгнали по тесния евангелски път в жад, именно, по святост и безсмъртие! Кой каквото ще да казва, но аз, който познавам няколко окултни школи, който съм проучвал духовния живот в Германия, Америка и другаде, който познавам църковните учения и догми в трите клона на едната Христова църква и нейните монастири, никъде не съм намерил и не зная друго място на подобни себежертвени подвизи и дела. "Изгревът" е, може да се каже, както за СССР, най-великата лаборатория във всички отрасли на живота - и духовни, и материални; един велик опит с исторически последствия, според някои братя, за цялото човечество. Тук всеки брат и всяка сестра е жив роман. Няма нужда да четете "Клетниците" на Юго или обемистите страници на Толстоя, на Анатол Франс и ориенталските приказки на "Хиляда и една нощ", няма нужда да ходите на кино! Елате на "Изгрева" и се запознайте с тия окъпани в сълзи души, обгорени в огъня на вечното и слушайте, слушайте най-приказни чудеса. . . Гледайте, та се нагледайте на неземни откровения и мистични видения... Тия люде, като индийски магьосници и египетски посветени, сами узнали тайната на Невидимото и кръговратите на преражданията, дирят пътя на пълната свобода, добила тук реално значение; дирят пълно постижение на Бога с неимоверни напрежения на пост и молитва и с Неговата помощ... Любопитно е да се отбележи, че Бялото братство на Учителя Дънов, макар и да е всемирно, то не е лишено и от силно национални чувства. България има своето свещено място в Божествения план и Учителят е дал наряд на учениците да се молят из цялата страна за отечеството ни. Учителят учи, че всеки народ е въплощение на една Божествена идея.
към текста >>

9. 3 ДЕКЕМВРИ 1926 г. - 29 ДЕКЕМВРИ 1926 г.

1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година

Първо у дома сестрите ми, майка ми като същински тенардиеровци в „Клетниците”, после съучениците ми.
Помня, ах, още малко дете и не можех всичко да говоря, не можех да достигам ръчката на бравата да си отворя, когато в душата ми ставаше буря. Усещах се така самотна, така изоставена. В душата ми пърхаше с крилата си огромна птица, която искаше да полети. Тя беше вързана и тя в мене и аз в нея - страдах. А как всички много ме биеха! Първо у дома сестрите ми, майка ми като същински тенардиеровци в „Клетниците”, после съучениците ми. Извадиха ми прякор първо „царицата”, после „светицата”. Кой им внушаваше тия смешни прозвища. Как страдах! Търсех самотата по крайбрежието на реката, горите, нивята, дневниците..., книгите. Но, сега птицата ми ще полети.
към текста >>

10. 3.2.1.1. „В розови краски или пейзажи...”

3.2.1. Изповеди

"В РОЗОВИ КРАСКИ ИЛИ ПЕЙЗАЖИ..." В розови краски или пейзажи от разноцветни цветя да поставя клетниците, все той - същия образ на страданието ще проличи.
"В РОЗОВИ КРАСКИ ИЛИ ПЕЙЗАЖИ..." В розови краски или пейзажи от разноцветни цветя да поставя клетниците, все той - същия образ на страданието ще проличи. Храм... Тиха молитва от дружни гласове се възнася към многоликата Премъдрост; жалостни звучат молящите се гласове като при погребението на скъп мъртвец. Голямо множество жени, мъже и деца унесени слушат. Пъстра и накичена е тълпата. Лентите се развяват, тюловете като лек пушек обгръщат стройните тела на красивите юдейки. Злато и бисери кичат ръцете и гърдите на прекрасните Рахил, Ревека и Сарра.
към текста >>

11. 27. Лев Толстой и България. Бележки на съставителя Вергилий Кръстев

I. В ТЪРСЕНЕ НА ВИСОКИЯ ИДЕАЛ

му съперничеше Юго, който с „Клетниците” /Пловдив, 1888 г./ и „Парижката Св.
Животът и значението на Толстоя обаче се изясняват у нас и за писатели и за общественици едва в първите десет години на сегашния век. Тогава се заражда и една системна, организирана проповед на неговите идеи, която продължава и до ден днешен. Създават се колонии, общества, вестници, списания и цели издателства, които разпространяватТолстоевите и изобщо анархистично-християнски идеи, и по този начин движението добива един постоянен приръст. И по влиянието си върху българската интелигенция след 1900 г. Толстой има у нас само един съперник: Карл Маркс, както до 1900 г. му съперничеше Юго, който с „Клетниците” /Пловдив, 1888 г./ и „Парижката Св. Богородица”/Солун, 1890 г./ създаде цяла епоха. Разбира се, по численост Толстоевите привърженици далече не могат да съперничат с тия на Марксовия комунизъм. Но докато масовото увличане подир марксизма беше и е много външно, повърхностно и случайно и се дължи на чисто политическа проповед и демагогия - без да заляга дълбоко в идейното и религиозно съзнание на всички последователи, движението на толстоизма, който предполага лични предразположения, просвета и съзнание на подвиг и жертва, в името на едно колкото човешко, толкова и божествено добро, макар и да не достига големи размери, си осигурява едно постоянно и непоклатимо възмогване. Освен това, идеите на Толстоя, които се разпространяват чрез един тъй внушителен агент, каквото е неговото творчество, което по вдъхновеност и художествена ясност съперничи с евангелията, имат вечност - един живот, който не зависи от политическите и икономически условия на десетилетията. Тия идеи търсят приют в човешкото сърце и в чистата мисъл, те не търсят външен ефект и временна победа; за тях политическата облага е чужда - там е обречена вечността и към нея е устремен техния непретенциозен унес... Първи значителен факт, който поставя на по-актуална обществена преценка учението на Толстоя у нас, е отказът на Г.С.
към текста >>

12. 182. За доброто и злото се плаща по веднъж – или се заплаща на Земята, или на Небето

II. В колибата на Христов

- Господин Христов - намеси се по-смело Андрей - когато четох романа „Клетниците” от Виктор Хюго, мислех че това са писателски измислици -лъжи, че в реалния живот такива неща, постъпки няма.
И Христов му се усмихна дружески, и каза: - На тебе давам задачата да обясниш, защо съм такъв. Аз говоря и постъпвам така, както ме е научил Учителя. - После се обърна към немеца, като каза: - Бяхте ме питали в какво се състояло „Новото”? Новото е в това, в особеното, това което не прилича на общоприетото - старото. Затова и някак дращи на съзнанието, като че ходите не по отъпкан път. - Господин Христов - намеси се по-смело Андрей - когато четох романа „Клетниците” от Виктор Хюго, мислех че това са писателски измислици -лъжи, че в реалния живот такива неща, постъпки няма. - Какво в „Клетниците” имаш предвид? - Дето свещеникът казал на полицаите, че е дарил сребърните свещници на Жан Валжан, които той бил откраднал, което ми звучеше нереално, но сега го виждам в реалния живот. Вие постъпвате дори по-велико от свещеника! Вие навярно сте привърженик на сантименталното течение? - Христов му се усмихна благо и отговори: - Тепърва има да чуеш и видиш още по-интересни неща.
към текста >>

- Какво в „Клетниците” имаш предвид?
Аз говоря и постъпвам така, както ме е научил Учителя. - После се обърна към немеца, като каза: - Бяхте ме питали в какво се състояло „Новото”? Новото е в това, в особеното, това което не прилича на общоприетото - старото. Затова и някак дращи на съзнанието, като че ходите не по отъпкан път. - Господин Христов - намеси се по-смело Андрей - когато четох романа „Клетниците” от Виктор Хюго, мислех че това са писателски измислици -лъжи, че в реалния живот такива неща, постъпки няма. - Какво в „Клетниците” имаш предвид? - Дето свещеникът казал на полицаите, че е дарил сребърните свещници на Жан Валжан, които той бил откраднал, което ми звучеше нереално, но сега го виждам в реалния живот. Вие постъпвате дори по-велико от свещеника! Вие навярно сте привърженик на сантименталното течение? - Христов му се усмихна благо и отговори: - Тепърва има да чуеш и видиш още по-интересни неща. Сантиментализъм, натурализъм, реализъм..., това са само различни форми на една и съща реалност - живота - вода налята в стомна, гърне, чаша, кана... Обаче същината навсякъде е все водата, респективно живота.
към текста >>

13. 339. Предател или писател

V. Продължение: разказа от първия ден

- Моите романи ще бъдат ли поне като „Война и Мир” на Толстой или като „Клетниците” на Виктор Хюго?
339. ПРЕДАТЕЛ ИЛИ ПИСАТЕЛ - Това ти сам ще определиш. Ти ще бъдеш нещо друго, което не е съществувало, защото ще бъдеш при светлината на Учителя. - Моите романи ще бъдат ли поне като „Война и Мир” на Толстой или като „Клетниците” на Виктор Хюго? - Христов се усмихна с учудване, и си помисли: „Не знае какво да иска! Господи, колко Си велик, колко е велик и разнообразен живота, който Си създал! На едно място Си събрал предател и най-великото и красивото в света!...” - И после му отговори: - Това само от тебе зависи. Ако искаш по-велик живот от живота на Толстой и Виктор Хюго, ще напишеш по-велики произведения от техните, но ако постъпваш както постъпват предателите, ти нищо добро няма да напишеш. - Въпреки това, ще го предам!
към текста >>

14. 21. Музикалната Пентаграма. „Химнът на слънцето“ (Будя! ...). Молитви. (05.05.1942, вторник, София - Изгрев)

Учителят каза: - Ако се пее с много въздух, без участието на клетниците в гортана, тонът ще бъде рядък и няма да прозвучат всичките обертонове.
Ти ще произнасяш тези формули. Мислено ще очертаеш окръжност около себе си и мислено ще свържеш горната част на главата си (Учителят посочи горната част на моята глава, за което аз станах от стола си) със Слънцето. Оттам ще потекат възходящи енергии и светли влияния. Най-чистите места за образуване на духовна връзка с напредналите същества, с ангелите, са планинските върхове. - Учителю, как да се употреби въздухът в дробовете за дълго време? Учителят каза: - Ако се пее с много въздух, без участието на клетниците в гортана, тонът ще бъде рядък и няма да прозвучат всичките обертонове. Идейният певец трябва да използва всяка Божествена частица в тон. - Как да си го обясня, Учителю? - Ти няма да изпущаш неизпят въздух между гласните струни. Учителят изпя ДО, МИ, СОЛ, ДО по този начин. Той продължи: Тонът не се предава само чрез въздуха.
към текста >>

15. 227. Емблемата „Котвата”. Космическият триъгълник „Троица”

Например романа „Клетниците” от Виктор Хюго [Юго] как Жан Валжан като влезе заради един хляб (че го открадна и го занесе на бедната вдовица, да нахрани дечицата си), той като влезе в карцера, вече не излезе оттам.
В този свят ученикът трябва да влезе. Най-реалното, към което човек трябва да се стреми, е да познае формата на Божията Мисъл. Божията Мисъл е противоположна на нашите човешки мисли. Това, което за земята е морално, за Небето е аморално. Мога да дам примери много. Например романа „Клетниците” от Виктор Хюго [Юго] как Жан Валжан като влезе заради един хляб (че го открадна и го занесе на бедната вдовица, да нахрани дечицата си), той като влезе в карцера, вече не излезе оттам. Това са човешките закони. А Божествените? Според Божествените закони той извърши едно голямо добро. Той премести хляба: вместо да бъде на пешкира на фурната, го премести при вдовицата, а не че го е откраднал. Божията мисъл не отговаря на нашите ограничени човешки мисли.
към текста >>

0.98971009254456