Търсене в текстове за 'Километър'

В ЦАРСТВОТО НА СПОМЕНИТЕ С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ ОТ ИЗГРЕВА. ГЕОРГИ СЪБЕВ

Преди 7-8 години източно от селото, не по-далече от един километър, се намирали мочурища с дълбока кал и само биволите ги навестявали сегиз-тогиз.
Отговорили им: „Набожните. " Кои са тия „набожни"? Това са учениците на Всемирното Братство в селото. В селото някои ги наричали така. Нека кажа няколко думи за тая чешма. Преди 7-8 години източно от селото, не по-далече от един километър, се намирали мочурища с дълбока кал и само биволите ги навестявали сегиз-тогиз. Бива ли тия мочурища да стоят в това положение? Какво може да се направи? Тая мисъл работи у „набожните", те искат да творят! Искат да дадат реален израз на възвишените идеи, които ги вдъхновяват. И ето, веднага пристъпват към дело.
към текста >>

8. 08 - 16. ОБРАЗИ ОТ МНОГОЦВЕТНАТА ПОЛЯНА НА ИЗГРЕВА

В ЦАРСТВОТО НА СПОМЕНИТЕ С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ ОТ ИЗГРЕВА. ГЕОРГИ СЪБЕВ

Значи пътя не му стига до тука пет километра, сега още един километър до 8-ми участък, половин километър и нещо.
" - „Абе, гражданино, кой си, как се казваш? " - „Цеко от далеко." - „От где си? " - „От слънцето." А пък тогава Учителят държал една беседа, в която казвал: „Като ме питат откъде съм, отговарям: От слънцето." И Цеко използвал готовия отговор и казал на полицая, че е от слънцето. „Абе, гражданино, ти шегуваш ли се, знаеш, че веднага мога да те арестувам" и веднага завърта телефона до участъка, идва човек и веднага го арестуват и го закарват в участъка, с багажа заедно. Отива на 8-ми участък. Значи пътя не му стига до тука пет километра, сега още един километър до 8-ми участък, половин километър и нещо. И отива, а към 12-1 часа има там дежурен следовател. Отива, качва се на втория етаж, като оставя багажа долу и се качва, Следователят го пита: „Как се казваш? " - „Цеко от далеко" - „От где си? " - „От слънцето." - „Абе, гражданино", викнал той и чукнал на бюрото. Казал: „Ти се шегуваш, бе, знаеш ли, че аз мога да те пратя в затвора?
към текста >>

9. 08 - 17. ИСТИНСКИЯТ УЧИТЕЛ

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

Ако аз искам учението да се разпространява тъй, както вие мислите, ще изляза в София и ще върна някого от смърт и тогава веднага ще дойдат тук от Европа, ще дойде толкова народ, че вие всички тук от един километър не ще можете да ме видите Ако стана популярен, ще дойдат не само от Европа, но и от цял свят хора и вие няма да можете да ме видите, защото ще бъдете далеч от мен.
Все едно че не е било. Метод на Учителя. Искам да подчертая, че Учителят, като правеше известни неща, ги правеше по такъв начин, щото да минат като обикновени, незабелязани. Не знам поради какви съображения, но така постъпваше Учителят. „Вие мислите, че Учението не се разпространява - в света има толкова много хора, а ние тук сме толкова малко. Ако аз искам учението да се разпространява тъй, както вие мислите, ще изляза в София и ще върна някого от смърт и тогава веднага ще дойдат тук от Европа, ще дойде толкова народ, че вие всички тук от един километър не ще можете да ме видите Ако стана популярен, ще дойдат не само от Европа, но и от цял свят хора и вие няма да можете да ме видите, защото ще бъдете далеч от мен. Трябва да знаете, че аз не съм дошъл за тях, аз съм дошъл за вас и заради туй представям нещата като обикновени работи." За света той беше закрит, но открит за нас чрез Словото си.
към текста >>

10. 09 - 140. РАЗГОВОР ПРЕЗ РАЗСТОЯНИЕ

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

Когато майка ми си попривършваше домакинската работа, слагаше кафеничето на огнището и казваше гласно: „Кальо, хайде Кальо, идвай, вече слагам кафето." А сестра Кальопа живее далеч, към Чортлен, де ще я чуе с физическите си уши от един километър разстояние.
140. РАЗГОВОР ПРЕЗ РАЗСТОЯНИЕ Сестра Кальопа беше голяма приятелка на майка ми, която често ни гостуваше. Майка ни сваряваше кафе и се черпеха. Когато майка ми си попривършваше домакинската работа, слагаше кафеничето на огнището и казваше гласно: „Кальо, хайде Кальо, идвай, вече слагам кафето." А сестра Кальопа живее далеч, към Чортлен, де ще я чуе с физическите си уши от един километър разстояние. Но ето че минали 10-15 минути и сестра Кальо идва, и още от вратата казва на майка ми: „Чух те ма, сестра, чух те, ама чаках да изпратя наш Далко, че тогава. Едвам сега той излезе и аз бързам да дойда." А друг път идва докато се свари кафето. Тази невидима радио-връзка продължи, докато двете приятелки бяха живи. Разказала съпругата ми, Донка Куртева. При горния случай вероятно е, че сестра Кальопа е имала зачатък на духовно чуване, тъй както други имат ясновидство, т.е.
към текста >>

11. 09 - 177. ТОПЪЛ ХЛЯБ НА ПЛАНИНАТА

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

„Нека сме доволни, че не сме без хляб, че тука, в планината, често и без хляб може да се остане." Продължили пътя си и не били изминали и един километър, откак били говорили за бял, топъл хляб и ето, на един плосък като софра камък намерили желания хляб.
На петнадесет-шестнадесет годишната девойка й омръзнало да яде все сух хляб и ето по какъв начин изразила желанието си: „Ей, татко, омръзна ми да ям все сух хляб. Вече две седмици все сух хляб ядем. Прияде ми се вече топъл хляб, хей такъв да е голям и педя дебел." - като посочило с ръце. - „Добре е да има, но отгде да го вземем? " - казал примирително бащата. „Нека сме доволни, че не сме без хляб, че тука, в планината, често и без хляб може да се остане." Продължили пътя си и не били изминали и един километър, откак били говорили за бял, топъл хляб и ето, на един плосък като софра камък намерили желания хляб. Поогледали се те наоколо, да не би някой пастир да го е оставил, но тъй като не се виждали никакви хора, те взели хляба - толкова голям, калкото момичето го е пожелало. Но най-изненадващотс било, че хлябът бил още топъл. Откъде се взе този хляб, че още топъл? На десетки километри няма фурна. Седнали и яли топъл хляб.
към текста >>

12. 09 - 179. ДОБРОТО ОРЪЖИЕ

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

Когато бил вече на около километър, овчарските кучата го забелязали и се спуснали настървено срещу него.
Брат, аз зная формули, срещу които и най-злото куче не може да устои", отговорил Михаил. „Видиш ли, че опасността се приближава, простри напред дясната си ръка с разтворени Сатурн и Юпитер[2] и кажи: И в тебе Бог живее и няма да ми причиниш никакво зло, като по тоя начин ти имаш най-силното оръжие." Брат Димитър слушал с голямо внимание. Разбрал той кое е най-доброто оръжие и се окуражил. Метнал празната раница на гръб и тръгнал към кошарата, която едва се виждала в далечината, а другият брат останал да чака неговото завръщане. Брат Димитър, изпълнен с вяра и бодър дух, и с тая формула скоро наближил кошарата. Когато бил вече на около километър, овчарските кучата го забелязали и се спуснали настървено срещу него. Шест едри като вълци овчарски кучета идат към него, а той чакал, минутата и секундата, когато ще употреби силното оръжие. Когато кучетата вече били на около 20-30 метра, той употребил оръжието и кучетата моментално се заковали на местата си, а братът спокойно и съсредоточено се приближил до овчарите, които били в изумление от неговото появяване. „Как е възможно кучетата да не те усетят - му думали слисани те - Това досега никога не е бивало." Братът си купил храна и се върнал. И двамата братя били доволни от направения опит. Разказал: Димитър Звездински.
към текста >>

13. 09 - 219. НЯМА ДА ОСТАНЕ КАМЪК ВЪРХУ КАМЪК

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

Но след като минали Попово, между Попово и Търговище линията била прекъсната вследствие катастрофа и се наложило около половин километър да пътуват пеша и да пренасят тежките си куфари.
А братът Матей Калудов всяка сутрин ходел да пита Учителя дали да си тръгват. Ще ви кажа, отговарял му Учителят. Най-после, на петия ден, като отишъл пак да го пита, Учителят му казал: „Щом като бързате толкова, може да си тръгвате." Те още същата вечер отпътували с влака за Варна. Било месец декември. Пътували нощем. Но след като минали Попово, между Попово и Търговище линията била прекъсната вследствие катастрофа и се наложило около половин километър да пътуват пеша и да пренасят тежките си куфари. Влакът, с който продължили, нямал отопление и те мръзнали из целия път до Варна. Много години след това брат Калудов, като си спомнял за тоя случай, си чукал главата и думал: „О, главо, главо. Който не слуша Учителя, така му се пада. Учителят ни канеше да останем, а ние все напирахме." Разказал: Петър Терзистоев. Не е случайно дето Учителят ги е задържал 4-5 дни.
към текста >>

14. 09 - 293. КИРИЛ СТАРЕЙШИНСКИ

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

Пътувахте с кола N ... Сега на връщане от тук на километър... ще ви се развали колата.
Затуй ли, че аз виждам неща, които другите не виждат? " - „Остави тия суеверия, тия заблуждения", казал министърът. - „Това не е суеверие", отговорил Старейшински. „Че действително е така, ще ви кажа следното, за да се уверите. Вие на тръгване от София оставихте жена си малко болна. Пътувахте с кола N ... Сега на връщане от тук на километър... ще ви се развали колата. След малко ще мине камион. Съветвам ви да го използвате, да продължите пътя." - „Това я стане, я не", казал иронично министър-председателят и напуснал общежитието. И тъкмо на уречения километър колата на Югов спряла. След малко идва и уреченият камион, за който бе дума по-горе, но другарят Югов не се възползвал, надявайки се колата скоро да стане. Но след като минали един-два часа и почнало да се смрачава, тогава Югов пратил известие до близкия селсъвет за превозно средство, с което да продължи пътя си.
към текста >>

И тъкмо на уречения километър колата на Югов спряла.
„Че действително е така, ще ви кажа следното, за да се уверите. Вие на тръгване от София оставихте жена си малко болна. Пътувахте с кола N ... Сега на връщане от тук на километър... ще ви се развали колата. След малко ще мине камион. Съветвам ви да го използвате, да продължите пътя." - „Това я стане, я не", казал иронично министър-председателят и напуснал общежитието. И тъкмо на уречения километър колата на Югов спряла. След малко идва и уреченият камион, за който бе дума по-горе, но другарят Югов не се възползвал, надявайки се колата скоро да стане. Но след като минали един-два часа и почнало да се смрачава, тогава Югов пратил известие до близкия селсъвет за превозно средство, с което да продължи пътя си. След като другарят министър пристигнал в София, първата му работа била да телеграфира до Белене за освобождаването на Старейшински. Заповедта била изпълнена веднага. Кирил Старейшински си отишъл на село вече необезпокояван от местните власти.
към текста >>

15. 09 - 355. ХЛЯБ ЗА ТРИ ДНИ

" Сбогувах се и си мислех: „Защо ми е хляб за три дни, ще взема за два дни." Но ето какво се случи: на 15 километър до Толбухин влакът спря и не тръгва.
355. ХЛЯБ ЗА ТРИ ДНИ През 1943 година бях при Учителя на Изгрева. След срещата ми с него аз исках да си тръгвам и отидох да му се обадя. Той ми каза да не тръгвам. След още няколко часа реших да пътувам и пак отидох да се обадя на Учителя. Тогава той ми каза: „Вземете си хляб за три дни! " Сбогувах се и си мислех: „Защо ми е хляб за три дни, ще взема за два дни." Но ето какво се случи: на 15 километър до Толбухин влакът спря и не тръгва. Изядох храната, която си носех за два дни и на третия останах без храна. Хората слязоха от влака и всеки разтворил чантата си и се хранеше, а аз нямам нищо, а ме е срам да си поискам. Вече ми прималяваше от глад, когато дойде при мене млад, интелигентен човек, който носеше куфарче с храна. Спря се при мене, разтвори куфарчето и каза: „Сага ние с вас ще хапнем." Но тъй като аз се стеснявах да взема, той ми отдели от всичко, което носеше: хляб, сирене, баница, кашкавал, варени яйца и ми каза: „Заповядайте! " Това, което той ми остави, бе не само за едно ядене, а за цял ден, дори и за два, толкова бе изобилно.
към текста >>

16. 9. КОЙТО НАМИГНУВА

Знаете ли с каква бързина ще се движи, за да измине 1 /100 000 000 от километъра?
Не се обезсърчавайте. Всеки учен, който изследва нещата, се движи много бавно. Който иска да наблюдава, ще се движи бавно. А вие искате всичко с бързина и да кажете след това: „Готов съм вече за катедра.“ Тази 1/100 000 000 от милиметъра е вечна мярка, най-точна. Ще ви представя една фигура: представете си проектиран един център на безконечност и да кажем, че трябва да се завърти в 24 часа, за да направи един кръг. Знаете ли с каква бързина ще се движи, за да измине 1 /100 000 000 от километъра? Тук се движи много полека, но бързината, с която обикаля горе, е много голяма. В центъра движението е много бавно, но горе е много бързо. Ако се подвижи материята на вашето сърце с това движение, вашето сърце и ум щяха да се стопят от тази скорост. Затова трябва да се движите много полека, за да върви движението горе хармонично. И не се обезсърчавайте.
към текста >>

17. 24. СЪБИРАНЕ И ИЗВАЖДАНЕ. ЗАПАЛВАНЕ И ИЗГАСВАНЕ НА СВЕЩТА

По-необикновено щеше да бъде това, да не се събирате и тогава една да отиде на едно място в гората, друга - на друго място в гората, трета - някъде на един километър разстояние от първите, че никоя да не знае коя къде е.
Казвате: „Да се съберем.“ Че, в това няма нещо необикновено. Кой не се събира? В кръчмите се събират, по улиците се събират, в кинематографите се събират, в църквите се събират, навсякъде се събират, та и вие казвате: „Да се съберем! “ Че, кога не сте се събирали? Мен се вижда много обикновено това, да се събирате. По-необикновено щеше да бъде това, да не се събирате и тогава една да отиде на едно място в гората, друга - на друго място в гората, трета - някъде на един километър разстояние от първите, че никоя да не знае коя къде е. Разбира се, не взимайте това за чиста монета, но аз само ви правя намек, защото често ние търсим смисъла на живота там, дето го няма. Ако събирането става съзнателно, под давлението на Божествения Дух или под давлението на Божествената любов, това събиране има смисъл, но когато събирането става под съвсем други съображения, тогава и резултатите са други. Сега, да дойдем до съществения въпрос: какви са качествата на събирането. Всички вие сте ходили в първо отделение, вярвам даже да сте свършили и четирите отделения. В такъв случай, какви са качествата на събирането, по какво се отличава то?
към текста >>

18. 31. ДОБРОТО СЕМЕ

Беседа държана на 09.02.1923 г.

На половин километър тя видяла биволи, скочила от каруцата и хукнала да бяга.
Както искате го вземете, но така ще бъде. Писанието казва така: „Страхливите няма да наследят царството Божие.“ Защото страхливите всякога, като тръгват за Невидимия свят, ще го опитат с най-големите изпитания, фиктивни. Той ще се уплаши и няма да влезе. И да искат да го вкарат, няма да влезе. Една българска учителка я карали на кола, но нея я било страх от биволи. На половин километър тя видяла биволи, скочила от каруцата и хукнала да бяга. Где е по-безопасно: на каруцата или като бяга? Като бяга, не може да се спаси, ако я гони бивол, а на каруцата по-лесно може да се спаси. Та, най-после, този бивол не мисли за нея. Той ще си повдигне главата, за да види кой минава оттам. Всеки един от вас има по един бивол.
към текста >>

19. СВЕЩЕННОТО ПРАВИЛО

I. Бележки от разговори 19. IV. 1927-25. IV. 1927

Ще газите сняг най-малко един километър.
Опитната страна ще покаже. Опитът е доста сериозен. Като погазите до пояс сняг, пък поседите из снега, после пак. Ако снегът се втвърди дотогава, ще ви улесни. Тогава опитът остава за следующия петък - 16.02.1923 г. Ще газите сняг най-малко един километър. Опитите са необходими. То е един малък опит. Ще видим какъв ще бъде денят, по него ще съдим. Първото правило. Истината ви казвам, когато човек има едно свещено правило: „Каквото вържете на земята, вързано ще бъде на небето и каквото отвържете на земята, отвързано ще бъде на небето.“ (Учителят донесе своята книга IV и V серия беседите, подаде я на Мария и каза „Определете едно число, някоя страница.
към текста >>

Щом като прегазите един и половина километър до пояса сняг ще ви хрумне една светла идея, как да работите и тогава аз ще ви попитам знаете ли как се работи?
Имате една доста сериозна работа, защото няма да вървите по отъпкан път. Гледайте да оправдаете, да използувате условията, които ви се дават. Използувайте добрите условия, понеже те всякога не идват, те идват рядко. Когато Господ зове някого, той трябва да е навреме тук. Горе ще се разведрите, много от вашите идеи ще останат в снега, много от вашите неразположения ще останат там. Щом като прегазите един и половина километър до пояса сняг ще ви хрумне една светла идея, как да работите и тогава аз ще ви попитам знаете ли как се работи? - Знаем. На другите сестри ще им кажете: Ние ви каним в опитния клас на добродетелите, ще направим един опит да видим колко може да издържите. Ще им кажете, че има да газят сняг до пояса, някъде до колене, 60 см до 1 м височина. Там не е за слаби хора. Ще минем през най-мъчния път, а ще се върнем през най-лесния път, с песни.
към текста >>

20. РАЗГОВОРИ И ПРОТОКОЛИ пред ръководителите 1927 година

ТОМ 14

Метод за лекувание: Всяка сутрин да ходи с две стомни вода на един километър разстояние.
Примери имаме много от наши приятели оздравели от сериозно боледувание. Гърдоболните хора най-лесно се лекуват като работят в горите, в лозята. Тя е психична болест, която мъчно се лекува - трябва урегулирвание на чувствата. Иска се режим спартански. То е инертно състояние, търсят сянка, лениви са, мнителни са. Метод за лекувание: Всяка сутрин да ходи с две стомни вода на един километър разстояние. Това усилие, опнати ръце е гимнастика и дава сила на дробовете. Водата е добър проводник на електричеството и слънчевата енергия, и дава сила на организма. Ще се омият на извора, чешмата и ще си носи самичък вода. Втори метод: Болният от туберкулоза трябва да прави топли промивки - топла вода сутрин 5-6 чаши да изпие и измие вътрешностите си, да разшири дробовете си и получи свободно дишание, да се изпоти и да прави разходки. Вечер също 5-6 чаши топла вода.
към текста >>

21. 22. КОРТЕЗА ОТКРИВА АЯЗМО

ТОМ 16

На около половин километър от селото тя се спря и показа къде да копаят.
Като завърши беседата си, каза, че ще открие в селото ни аязмо. Поръча хората да вземат кирки, търнокопи, лопати, за да копаят. Селото е с изложение на изток. Разположено в една широка, суха долина, с посока изток-запад и наклон към изток. Поведе ни тя по долината от селото нагоре в западна посока. На около половин километър от селото тя се спря и показа къде да копаят. Започна бърза копан, защото като се заморяваха едни, даваха инструментите на други. Като изкопаха около два метра, откри се дупка в скалата, откри се пещера, а вътре - обширно езеро, което се изтичаше с подземна река. Тази вода е лековита. Хората си пълнят съдове, за да се мият. Кой каквато болка има.
към текста >>

22. Дневник VII. 24.ХI.1941 год. - 14.ХII.1943 год. - Продължение 2

ТОМ 16

На осемнадесетия километър на гара Боготовишка баня локомотивът се повреди нещо и ни остави и се върна в Кралево.
Цял ден прекарахме, и нощта, на гала Кралево. Нямаше локомотив, за да ни откара за Рашка. Аз ходих из града, правих снимки през свободното време. 2.IX.1943 год., четвъртък, на път за Рашка В 8 ч влакът ни потегли за Рашка. Пътуването бе бавно, понеже се даваше ход на германските военни транспорти за Скопие и Солун. На осемнадесетия километър на гара Боготовишка баня локомотивът се повреди нещо и ни остави и се върна в Кралево. На тая гара престояхме до вечерта и нощта. Войниците ходиха и си наляха цели шишета газ, който го събират селяни и селянки сърби, командвани от руснаци и немци. Тоя бензин е от 5 резервоара циментови, които с влизането на германците в Сърбия през 1941 година, го пущат сърбите, около 5 000 000 литра. Сега той извира от земята, примесено вода. С шишета изпущат водата да изтече и газта събират.
към текста >>

23. Дневник V. Наченат на 22.IV.1934 год. Завършен на 18.Х1.1934 год.

ТОМ 16

Юглкж отстои от Терзикьой на 500 метра, или на един километър, може да се каже.
Надойдоха всичко 21 души. Вземахме по за 14 лева билети и в 3.45 ч влакът потегли за Хасково, Слязохме на пустата спирка, наречена Средна Арда. Прегазихме Арда и през селото Оразлар стигнахме в селото Терзикьой. Колегата бе излязъл да ни посреща, Поизмел, почистил и се приготвили за гости. Отпочинахме си и потеглихме за съседното село Юглюк. Юглкж отстои от Терзикьой на 500 метра, или на един километър, може да се каже. Ето, тамо ни посрещна госпожицата Стефанка Минева, учителка в това село. Въведоха ни в училищния двор. Характерно е, че има хубави лози асми, за които личи, че са се грижили и уредили. Направили им нов чардак, подвързали и стъкмили. След това отключиха и училището.
към текста >>

24. 4. ( 6.VII. 1935 г., събота. 3.30 ч сутринта, Изгрев.)

IV. На Изгрева и на Рила 22.VI.1935 год. - 15.VII.1936 год. (откъси от две тетрадки на Елена Хаджи Григорова)

IV. На Изгрева и на Рила 22.VI.1935 год. - 15.VII.1936 год. (откъси от две тетрадки на Елена Хаджи Григорова)

Потеглихме в 4.05 ч сутринта и отидохме до седмий километър.
4. 6.VII. 1935 г., събота. 3.30 ч сутринта, Изгрев. Потеглихме в 4.05 ч сутринта и отидохме до седмий километър. Простор чудесен. Отбихме се навътре в нивите, спряхме се до една нива, засята със захарно цвекло. Слънцето ни огря по пътя. Изгревът беше великолепен. Източният хоризонт беше ясен, първо розов, после почна да става оранжев и при изгрева - оранжевожьлт, златист.
към текста >>

25. 8. Голямото богатство

IV. На Изгрева и на Рила 22.VI.1935 год. - 15.VII.1936 год. (откъси от две тетрадки на Елена Хаджи Григорова)

Стигнахме при 7ми километър в 5 ч.
8. Голямото богатство 16.VII. 1935 г., вторник, 3.30 ч. сутринта, Изгрев Потеглихме в 4 ч сутринта. Небето покрито с облаци. Време тихо, магнетично, топло. Стигнахме при 7ми километър в 5 ч. Пътят беше чист, нямаше почти пътници. Много мистично вървяхме, в мълчание. Източният хоризонт покрит с облаци. Нямаше изгрев. Към 7.30 ч бяхме на Изгрева.
към текста >>

26. 10. Музиката на природата

IV. На Изгрева и на Рила 22.VI.1935 год. - 15.VII.1936 год. (откъси от две тетрадки на Елена Хаджи Григорова)

10. Музиката на природата 23.VII. 1935г., вторник, 3.30 ч сутринта, Изгрев Потеглихме в 4 ч сутринта към 7ми километър по Цариградското шосе.
10. Музиката на природата 23.VII. 1935г., вторник, 3.30 ч сутринта, Изгрев Потеглихме в 4 ч сутринта към 7ми километър по Цариградското шосе. Небето покрито с облаци. Ветровито, приятно за ходене. В 5 ч бяхме горе. Изтокът в облаци. Приятен ветрец шуми, пее своята песен, леко развява косите и ни милва и гали.
към текста >>

27. 17. Майстори и строеж на къщата

IV. На Изгрева и на Рила 22.VI.1935 год. - 15.VII.1936 год. (откъси от две тетрадки на Елена Хаджи Григорова)

В 5.55 ч бяхме на 7ми километър.
10. септемврий 1935 г., вторник, 4 ч сутринта Тръгване в 5.30 ч. Небе ясно, без никакво облаче. Великолепен изгрев. 11. септемврий 1935 г., сряда, 4 ч сутринта Тръгнахме в 4.50 ч сутринта със Савка. Тъмно! Небето облачно, но магнетично. В 5.55 ч бяхме на 7ми километър. Направихме си молитва. На отиване по шосето Савка иска... Молихме се за до вечерта да се намерят 2000 лева за къщата! И наистина, до вечерта в 10 ч намериха се 4000 лева. Слава и хвала на Бога! 12. септемврий 1935 г., четвъртък, 4 ч сутринта Тръгване в 5.30 ч сутринта за 7ми км.
към текста >>

Не ходих към 7ми километър. 16.IX.
Да си взема само беседите и там да ги проучвам и прилагам. Пеньо замина за Равна и пак се върна. Пропусна автомобила. 15.IX. 1935 г., неделя, 4 ч сутринта Време ясно; топло, приятно. В 5 ч сутринта в салона на молитва. Не ходих към 7ми километър. 16.IX. 1935 г., понеделник, 4 ч сутринта Очаквах Савка да дойде да ме вика, а тя не доде. Към 6 ч излязох и посрещнах изгрева на слънцето при боровете до чешмата. Небе ясно, чисто. Великолепен изгрев. След изгрева на слънцето тръгнах към 7ми километър да си изпълня задачата.
към текста >>

След изгрева на слънцето тръгнах към 7ми километър да си изпълня задачата.
Не ходих към 7ми километър. 16.IX. 1935 г., понеделник, 4 ч сутринта Очаквах Савка да дойде да ме вика, а тя не доде. Към 6 ч излязох и посрещнах изгрева на слънцето при боровете до чешмата. Небе ясно, чисто. Великолепен изгрев. След изгрева на слънцето тръгнах към 7ми километър да си изпълня задачата. Неразположена духом бях от злобните и завистливите мисли на комшии, братя и сестри. Срещнах Савка, с майка си се връщаха. Спряха се и аз споделих моето състояние с тях. Отидохме до 7ми километър. Помолих се там и по пътя.
към текста >>

Отидохме до 7ми километър.
Великолепен изгрев. След изгрева на слънцето тръгнах към 7ми километър да си изпълня задачата. Неразположена духом бях от злобните и завистливите мисли на комшии, братя и сестри. Срещнах Савка, с майка си се връщаха. Спряха се и аз споделих моето състояние с тях. Отидохме до 7ми километър. Помолих се там и по пътя. Мислих за езерата и състоянието ми се трансформира. Един файтон с трима души мина отстрани и един от тях, който ми се стори, че е малко кефлия, ме покани да се кача, ако пътувам за София. Аз отказах. Пътя минавах в дълбоко размишление.
към текста >>

28. 18. Хляб и мляко

IV. На Изгрева и на Рила 22.VI.1935 год. - 15.VII.1936 год. (откъси от две тетрадки на Елена Хаджи Григорова)

4 ч сутринта Тръгване в 5 ч към 7-ми километър.
18. Хляб и мляко А. 19. септемврий 1935 г., четвъртък. 4 ч сутринта Тръгване в 5 ч към 7-ми километър. Ясно. Топло. Приятно. Чудесен изгрев. Посрещнахме слънцето при царевиците на 6ти километър. След молитва аз направих упражненията и потеглихме за 7ми километър и там седнахме. Слънцето ни топлеше със свойте лъчи и ни говореше.
към текста >>

Посрещнахме слънцето при царевиците на 6ти километър.
18. Хляб и мляко А. 19. септемврий 1935 г., четвъртък. 4 ч сутринта Тръгване в 5 ч към 7-ми километър. Ясно. Топло. Приятно. Чудесен изгрев. Посрещнахме слънцето при царевиците на 6ти километър. След молитва аз направих упражненията и потеглихме за 7ми километър и там седнахме. Слънцето ни топлеше със свойте лъчи и ни говореше. Чувствувахме и радост, и скръб, че за последен път сме тука от тримесечния ни опит. На връщане дадохме на работниците при моста, аз - 4 и Савка - 3 беседи. Тя от фурната взема 4 хляба.
към текста >>

След молитва аз направих упражненията и потеглихме за 7ми километър и там седнахме.
септемврий 1935 г., четвъртък. 4 ч сутринта Тръгване в 5 ч към 7-ми километър. Ясно. Топло. Приятно. Чудесен изгрев. Посрещнахме слънцето при царевиците на 6ти километър. След молитва аз направих упражненията и потеглихме за 7ми километър и там седнахме. Слънцето ни топлеше със свойте лъчи и ни говореше. Чувствувахме и радост, и скръб, че за последен път сме тука от тримесечния ни опит. На връщане дадохме на работниците при моста, аз - 4 и Савка - 3 беседи. Тя от фурната взема 4 хляба. Един подари на мене, един - на Учителя, един - на Еленка Андреева и с единия покани двама души на закуска.
към текста >>

29. 22. Слънчевите дни

IV. На Изгрева и на Рила 22.VI.1935 год. - 15.VII.1936 год. (откъси от две тетрадки на Елена Хаджи Григорова)

Към 5.10 ч потеглихме към 7ми километър.
Време прохладно. Небе ясно, звездно. Учителят беше на балкона и външната лампа светеше. Помислих, има екскурзия, а то Савка отдолу приказваше с Учителя. Той й казал, че „в годината има 20 дни ясни, слънчеви, наблюдавайте ги". Към 5.10 ч потеглихме към 7ми километър. Необикновен, ясен, чист, слънчев ден. Целият хоризот наоколо в отражение от изтока. Изтокът оранжев, жълт. Слънцето се показа величествено към 6.25 ч. На небето нито едно облаче.
към текста >>

30. 32. Огледалото

VIII. Писма на Боян Боев до Елена Хаджи Григорова и до Пеню Ганев. Разговори с Учителя, изпращани от Боян Боев

Ходих със Савка до 6ти километър.
от Марка и 1. от Лука. Небе отворено, има облаци. Време топло, приятно, слънчево, като летен [ден]. Днес е последната най-дълга нощ и слънцето най-късно изгрява. Ходих със Савка до 6ти километър. На изток хоризонтът беше ясен, без облаци. Слънцето се показа чисто в 8.30 ч сутринта. На връщане дадох беседата „Ще бъда жив" на едно младо момче, насреща идваше, от града към изток вървеше. Почувствувахме и двамата голяма радост. На връщане ми нашепна слънцето следното: Закон: Ако искаш да видиш какви и колко дефекти притежаваш ти, намрази някого, почни да му пращаш лоши мисли - той ще стане огледало, в което ще се огледаш.
към текста >>

31. 3. Разговор с Учителя на братската вечеря на 3.XI.1928 г.

II. тетрадка. I. Из разговорите с нашия любим Учител. Ана Шишкова

Той не можеше да ходи половин километър (страдаше от неврастения).
" И като се оженила, това дошло: болен мъж, който боледувал 9 години. Той, като заболял, искал да се самоубие. Боледувал еднаж 2 години, после пак заболял и боледувал 4 години и пак искал да се самоубие. И после не искал да се самоубие и оздравял. Веднъж го посетих и седях 10 дена у тях. Той не можеше да ходи половин километър (страдаше от неврастения). Първия ден ходихме 1 км, втория - 5 км, третия ден - 10, четвъртия - 15, петия - 35 км, до Погановския манастир, през планината, зимно време, през февруарий. Оттам насетне той оздравя. И носеше товар с провизии. И като се върнахме, от неговата неврастения нищо не остана. Той тогава доби вяра, че може.
към текста >>

32. 64. Вътрешната телевизия

VII. Духът на Истината в Словото На Всемировият Учител Беинса Дуно и Духът на Заблуждението в деянията человечески

Като имаш и обоняние, и слух, на километър ще долавяш.
Сега виждам маски само. Никак не те ценя. В тебе Бог е вложил възможности да работиш, чакате велико бъдеще, но те виждам, че си тръгнал по един път, дето има да ти тегли главата. Нищо скрито-покрито няма. Нещата са скрити, кога нямаш отношение. Като имаш и обоняние, и слух, на километър ще долавяш. Та, пчелите имат, а вие да нямате. Веждите са антени, които показват. Те са граница между физическия и духовния свят.
към текста >>

33. I. Учителят Дънов за религията, духовенството и църквата

АСТРОЛОГИЯТА В „ИЗГРЕВЪТ”

По колко души се пада на километър?
Веднъж е умрял Христос, 100 пъти не може да умира Той; сега други ще умират. И когато Той дойде, евреите не повярваха в този закон, не го разбраха. И когато си заминаха Онорций и Амриха, какво стана? Целият път от Йерусалим до Рим беше постлан само с кръстове. 60 хиляди души евреи бидоха разпнати на тия кръстове, когато Тит превзе Йерусалим. По колко души се пада на километър? - По 6 души евреи. Като си замина аз, ще видите какво е моето учение! Колко километра има от Рим до Йерусалим? На всеки километър - турете 10 хил. км - по 6 души на един километър.
към текста >>

На всеки километър - турете 10 хил.
60 хиляди души евреи бидоха разпнати на тия кръстове, когато Тит превзе Йерусалим. По колко души се пада на километър? - По 6 души евреи. Като си замина аз, ще видите какво е моето учение! Колко километра има от Рим до Йерусалим? На всеки километър - турете 10 хил. км - по 6 души на един километър. Мислите ли, че Христос няма да тури в действие Своето учение? Аз казвам: ако сегашният свят не приеме Христовото учение, ще има 100 милиона християни разпнати на кръст. Разбирате ли добре това? Тогава имаше 60 хиляди, сега ще има 100 милиона християни.
към текста >>

км - по 6 души на един километър.
По колко души се пада на километър? - По 6 души евреи. Като си замина аз, ще видите какво е моето учение! Колко километра има от Рим до Йерусалим? На всеки километър - турете 10 хил. км - по 6 души на един километър. Мислите ли, че Христос няма да тури в действие Своето учение? Аз казвам: ако сегашният свят не приеме Христовото учение, ще има 100 милиона християни разпнати на кръст. Разбирате ли добре това? Тогава имаше 60 хиляди, сега ще има 100 милиона християни. Земята ще бъде опасана няколко пъти само с кръстове.
към текста >>

34. 1. ПЪРВИ ДУМИ КЪМ ЕДИН СТРАНЕН СВЯТ

ТОМ 19

На около километър от нея се намира тъй наречената „Врата на пумата”, която представлява три големи платформи от андезитни блокове, тежки от около стотина тонове, съединени с медни скоби.
Над постройките се извисява петнадесетметрова пирамида с пресечен връх, на който се намира голяма цистерна за дъждовна вода. В центъра на големия квадратен площад се издига каменна статуя на брадат мъж, обърнал очи на изток, към изгряващото Слънце. Явно е било уважението и вниманието на хората от тази раса към изгрева на Слънцето. Наред с нея се издига прочутата врата на Слънцето, изсечена от единствен каменен блок. Горната част на тази врата е покрита със старинни писмена, знаци, които не са могли да бъдат разчетени и досега. На около километър от нея се намира тъй наречената „Врата на пумата”, която представлява три големи платформи от андезитни блокове, тежки от около стотина тонове, съединени с медни скоби. Има още учудващи със своята импозантност остатъци там. Интересно е заключението на учените, според които, народът, които е живял тук и е изградил всичко това, като че ли се е появил внезапно и след това безследно е изчезнал. Загадката, преди всичко, е в начина, по които жителите на този град на „мъртвите” са пренасяли от планините многотонните каменни блокове. Според една стара перуанска легенда, основател на града е бил белият брадат Бог „Кон-Тики-Варикоча”, пристигнал на езерото „Тити-Кака” от Изток. Той и неговите придружители, научили местните хора на занятия, селскостопанска дейност, медицина, астрономия, астрология и писменост.
към текста >>

35. А. Хороскопът на Учителят Беинса Дуно и човекът Петър Дънов ПРОДЪЛЖЕНИЕ

ТОМ 19

По колко души се пада на километър?
Веднъж е умрял Христос, 100 пъти не може да умира той; сега други ще умират. И когато той дойде, евреите не повярваха в този закон, не го разбраха. И когато си заминаха Онорций и Амриха, какво стана? Целият път от Йерусалим до Рим беше постлан само с кръстове. 60 хиляди души евреи бидоха разпнати на тия кръстове, когато Тит превзе Йерусалим. По колко души се пада на километър? - По 6 души евреи. Като си замина аз, ще видите какво е моето учение! Колко километра има от Рим до Йерусалим? На всеки километър - турете 10 хиляди километра - по 6 души на един километър. Мислите ли, че Христос няма да тури в действие своето учение?
към текста >>

На всеки километър - турете 10 хиляди километра - по 6 души на един километър.
60 хиляди души евреи бидоха разпнати на тия кръстове, когато Тит превзе Йерусалим. По колко души се пада на километър? - По 6 души евреи. Като си замина аз, ще видите какво е моето учение! Колко километра има от Рим до Йерусалим? На всеки километър - турете 10 хиляди километра - по 6 души на един километър. Мислите ли, че Христос няма да тури в действие своето учение? Аз казвам: ако сегашният свят не приеме Христовото учение, ще има 100 милиона християни разпнати на кръст. Разбирате ли добре това? Тогава имаше 60 хиляди, сега ще има 100 милиона християни. Земята ще бъде опасана няколко пъти само с кръстове.* И тогава ангелите ще изнесат всичките Ананиевци и Сапфири, и всичките Юдовци, които съществуват; и от този свят, от тази култура няма да остане ни помен!
към текста >>

36. 2. Магическата пръчка или вилка за търсене подземни води и руди

(В. «Живот», бр. 18, 21 .VII.1929 г., стр. 4)

ТОМ 20

При Централната гара, на север към Стара планина се простира едно подземно езеро [с] около километър и половина широчина.
Време е в България да се схване сериозността на тая метода на работа, както това е на Запад, и разумно да се употреби, за да се спести време, труд и средства.**** __________________________________ * Последното водотърсене е в с. Иситлии (Карнобатско), където може да се спра- вят любопитните. (бел. а.) ** Такива вече са правени от сондата - кладенец при кожената фабрика; при тоя на фабрика «Прошек», а също и много по-изобилна вода щеше да имат и при Захарната фабрика, ако бяха слезли още няколко метра по-дълбоко. (бел. а.) ** * Такива, макар и повърхностни, бяха намерени под основите на Народния театър; други един поток минава по посока магазин «Борис Тошков» - джамията и сегашните бани - в градината и даже част от нея е каптирана с дървени тръби от стари борове. Трета, значителна, подземна вода иде по посока Тухлената фабрика «Виларов» - семинарията и потъва в големите подземни пясъци. При Централната гара, на север към Стара планина се простира едно подземно езеро [с] около километър и половина широчина. Друга река-дост а значителна, но с периодическо променлива струя, минава по посока Централния затвор - източното крило на Централната гара, на една дълбочина от 18-30 метра. (бел. а.) **** За целта - изучвания подземни води, руди, метали и пр. - се е образувало специално дружество - «Извор», повече сведения за което могат да се получат от редакцията. (бел. а.)
към текста >>

37. XXIV. ИЗВОРЪТ НА СЛОВОТО И ПЪТЯТ НА УЧЕНИКА

ТОМ 20

При Централната гара, на север към Стара планина се простира едно подземно езеро [с] около километър и половина широчина.
а.) 146 Последното водотърсене е в с. Иситлии (Карнобатско), където може да се справят любопитните. (бел. а.) 147 Такива вече са правени от сондата - кладенец при кожената фабрика; при тоя на фабрика «Прошек», а също и много по-изобилна вода щеше да имат и при Захарната фабрика, ако бяха слезли още няколко метра по-дълбоко. (бел. а.) 148 Такива, макар и повърхностни, бяха намерени под основите на Народния театър; други един поток минава по посока магазин «Борис Тошков» - джамията и сегашните бани - в градината и даже част от нея е каптирана с дървени тръби от стари борове. Трета, значителна, подземна вода иде по посока Тухлената фабрика «Вила-ров» - семинарията и потъва в големите подземни пясъци. При Централната гара, на север към Стара планина се простира едно подземно езеро [с] около километър и половина широчина. Друга река-доста значителна, но с периодическо променлива струя, минава по посока Централния затвор - източното крило на Централната гара, на една дълбочина от 18-30 метра. (бел. а.) 149 За целта - изучвания подземни води, руди, метали и пр. - се е образувало специално дружество - «Извор», повече сведения за което могат да се получат от редакцията. (бел. а.) 150 По независещи от редакцията причини клишето ще бъде приложено в следната книжка. 151 Повече е дадено в ред лекции на г-н П.
към текста >>

38. А. Писма във връзка с делото срещу Любомир Лулчев

VII. Възражения, заявления, писма, застъпничества по делото на Любомир Лулчев

ТОМ 21

Не пущат говедата да ходят надалече из полето, само до 1 километър около селото, затова говедата остават гладни, от друга страна - храна няма да ги хранят вечер, понеже е взета от държавата, от това има подмолно недоволство.
Нищо не обеща! Хайде, приеми най-сърдечните ми поздрави: Йордан Р. S. И по другите военни части, пръснати по селата, имало по един агент, когото наричали “марисчия” - бияч. Разправят, някъде към с. Негушево и из землищата на околните села имало много трупове незаровени, избити от властта. Не пущат говедата да ходят надалече из полето, само до 1 километър около селото, затова говедата остават гладни, от друга страна - храна няма да ги хранят вечер, понеже е взета от държавата, от това има подмолно недоволство. Агентът, за който Ви писах по-горе, бие и казва: “Оплачете се! ” 12. Писмо от гр. Варна от 25.ХI.1943 г. до Любомир Лулчев 25.ХI.1943 г.
към текста >>

39. XI. Писма от Светозар Няголов до сестра му Величка Няголова, живуща във Франция

ТОМ 21

Учителят казва, че може да пиеш и студена вода, но след това трябва да тичаш 1 километър, да се изпотиш и тя да излезе извън тялото ти.
Благодаря ти за грижите, и Бог така да се грижи за тебе. „Всичко чрез Него стана.” Дадох картичката на Албена и тя се зарадва Здравето ви ще се подобри и гледайте да не се тревожите, пийте обилно гореща вода - 6 чаши при трудно положение, и състоянието се възстановява. Врялата вода лекува всички болести. Това важи особено за Истиян, който има много втвърдени отрови, които се разтопяват само с непрекъснато пиене на гореща вода. Придобие ли човек този добър навик, за него няма неизлечима болест и тежко състояние, от което да излезе веднага. Учителят казва, че може да пиеш и студена вода, но след това трябва да тичаш 1 километър, да се изпотиш и тя да излезе извън тялото ти. С Еленка ходихме на Мусала 5 дена за моя рожден ден, където прекарахме отлично. Чудното небе, осеяно с безброй звезди и особено хубавите изгреви, с дъгата и виолетова украса на запад допълваха нашето богато духовно разположение. Починахме и приехме нови сили и разположение. На 03.08 отидохме на езерата до 21.08. Времето беше изключително меко, топло и благоприятно за духовна работа.
към текста >>

40. XXII. Любомир Лулчев и Стевка Стойчева

Б. ПИСМА НА ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ ДО СТЕВКА СТОЙЧЕВА, ВПОСЛЕДСТВИЕ НЯГОЛОВА-ПРОДЪЛЖЕНИЕ 1

ТОМ 21

25.VІІ.1927, 12.35 ч обед, вторник, Витоша е чиста и ясна, като да е един километър само оттук.
Забавих го доста, но Бебо да прощава. Пиши пак, Бебо! Аз ще чета писмото ти, докато получа друго. Много, много поздрави от твоя Батко! 18. Писмо от Любомир Лулчев до Стевка Стойчева от 25 и 26 юли 1927 г. 25.VІІ.1927, 12.35 ч обед, вторник, Витоша е чиста и ясна, като да е един километър само оттук. Всяко камъче ме вика сякаш. Душата ми жали по нея, както по погледа на две очи. Иде ми да избягам някоя нощ, да осъмна там и да се върна след някое време - тъй много ме вика всеки връх. Теб те няма и все едно и Витоша я няма... Мислех да ида, а сега ми казаха да чакам. Но аз вътрешно не роптая - това са думи отвън... 8 ч вечер Залязва слънцето.
към текста >>

41. 20. Премеждия на планината

ТОМ 22

Трябваше да посрещнем равноденствието в 15 часа, и с Валентина тръгнахме напред - Емилия остана назад 1 километър.
Емилия мина през полянките от изток на върха, а аз отидох при Валентина и минахме по стръмното - самия връх и слязохме надолу. Емилия я нямаше и седнахме да починем. Казах на Валентина да седи и аз ще отида да я посрещна, но я беше страх и тръгна с мене. Точно оттам, където се насочих, се появи Емилия. Събрахме се и пак тръгнахме заедно. Трябваше да посрещнем равноденствието в 15 часа, и с Валентина тръгнахме напред - Емилия остана назад 1 километър. Казах на Валентина, че тя не отстъпва и ще дойде. На върхът намерихме голяма група приятели и заедно посрещнахме есента. Емилия се оправи - стана бодра и започна бързо да се движи, а от психическото и разстройство и помен нямаше. За 21.07.2001 г. отидохме на Мусала с близначките от Поморие - Румяна и Радостина.
към текста >>

42. 10. ЧРЕЗ БОЖЕСТВЕНИЯТ ДУХ ЧОВЕК СЕ РАЖДА ОТНОВО

ТОМ 22

Ако всяка крачка е добре направена, много такива крачки правят един километър.
Бог е в малките работи, а не в големите. Ако искаш да направиш нещо голямо, велико, обърни се към човека. Той се занимава с велики работи. Ето защо, разчитай на онова, което в даден момент можеш да направиш, колкото и да е малко. Хилядите километри, които извървяваш, зависят от малките крачки, направени една след друга. Ако всяка крачка е добре направена, много такива крачки правят един километър. Много километри, правилно извървяни, образуват хиляди километри. Не можеш ли да направиш една крачка, както трябва, не можеш да напредваш. Ти не можеш да мислиш нито за един километър, а още повече за хиляди километри. „Роден от Бога". Умът трябва да се роди от Бога.
към текста >>

Ти не можеш да мислиш нито за един километър, а още повече за хиляди километри.
Ето защо, разчитай на онова, което в даден момент можеш да направиш, колкото и да е малко. Хилядите километри, които извървяваш, зависят от малките крачки, направени една след друга. Ако всяка крачка е добре направена, много такива крачки правят един километър. Много километри, правилно извървяни, образуват хиляди километри. Не можеш ли да направиш една крачка, както трябва, не можеш да напредваш. Ти не можеш да мислиш нито за един километър, а още повече за хиляди километри. „Роден от Бога". Умът трябва да се роди от Бога. Сърцето трябва да се роди от Бога. Душата трябва да се роди от Бога. Духът трябва да се роди от Бога.
към текста >>

43. А) Свободата се придобива само тогава, когато човек работи за Бога и за своите ближни

ТОМ 24

А сега, като ви турят на един километър разстояние от себе си, никаква светлина не излиза от вас.
Следователно, когато говорим, че трябва да се самоотречем, ние подразбираме, че трябва да работим за Бога. Започнем ли да работим за Бога, всички наши желания, които се отнасят не до нашия личен живот, но до живота на нашата душа, до живота на нашия дух, ще се реализират. Това е човекът! Работите ли така, за в бъдеще вие ще дойде до положението на един светящ ангел, и ако ви турят на няколко билиона километри разстояние от земята, ще се виждате с телескоп, ще светите като слънце. Това е индивидуалност! А сега, като ви турят на един километър разстояние от себе си, никаква светлина не излиза от вас. Мислите ли, че сте някакво величие? Какво можем да бъдем ние, само Господ знае. Има същества, които даже и не подозират, че вие се събирате тук на събор. Господ знае всичко, което става в света, от всичко се интересува. И като се събираме тук, това става по причина на Божията интелигентност, на Божията Мъдрост.
към текста >>

44. 285 б. Когато си представител на един народ пред Учителя

Весела Несторова

ТОМ 24

Сега, една топлийка с главичка, ако прокараш силен ток през тази главичка, на цял километър може да се разпръсне този ток.
Весела: Да, чрез Владо даде подтик на цяла Русия. В.К.: Виж какво е една личност. Весела: Една личност. В.К.: Фактически погледнато от гледна точка на Русия, е една прашинка, непозната и загубена от света. Весела: Но ти знаеш ли, какво ми каза Учителят. Сега, една топлийка с главичка, ако прокараш силен ток през тази главичка, на цял километър може да се разпръсне този ток. От една топлийка. Искаше да каже, че чрез едно съзнание могат да минат такива енергии, през едно съзнание, които да залеят милионни съзнания. Такъв е закона. Ние сме скачени съдове, каза, хората. И каквото става с един човек става и с всички.
към текста >>

45. I. НА ВОЙНА С ВОЙНИКА. 1. ОСВОБОДИТЕЛНАТА ВОЙНА (1912-1913 г.)

Минчо Сотиров

Щабът на бригадата бил на разстояние около 1 километър от нашата позиция в югозападна посока.
До днес, за нещастие или за щастие, всекиму според схващането, дружината, в цели 4 дни, не бе в състояние да възстанови свръзка с бригадата на г. полковник Софрониев, а с тая бригада, веднага, същия ден се потърси и влезе във връзка постоянна, която не се наруши и до края на тая позиция. Имаше от щаба на бригадата един офицер за свръзка с дружинния и от дружината един подофицер за същата цел. Сутринта на тоя ден положението бе доста спокойно. Към 11 часа преди пладне командирът на дружината тръгна с органа за свръзка подпоручика към щаба на 3-а бригада, за да се ориентира лично за положението при самия командир на бригадата. Щабът на бригадата бил на разстояние около 1 километър от нашата позиция в югозападна посока. А то се оказа, че 4 и повече пъти било по-далеко това разстояние... Окопите наляво фланговата дружина била на кота 192.4... над Бунар Хисар значи, а колко дружината била напред пред бойното разположение на дивизията. По пътя на движението си, командирът на дружината среща конен ординарец, носещ за него заповед от 19, от 9 часа преди пладне, без № от командира на 3-та бригада, гласяща:"Левият фланг на дивизията се опира на 192.4 и малко напред. Настъпете към Урум-Беглий за да обезпечите левия ни фланг като наблюдавате пътищата от с.с. Евренджик. Соуджак и Сергин. Отговорете за получаването и взетото решение." К-р на бригадата, полковник Иванов.
към текста >>

46. 2. ЕВРОПЕЙСКАТА ВОЙНА (1915-1919 г.)

Минчо Сотиров

ОТИДЕ СЛЕД НЕГО: Неделна беседа; 11 април 1920 г.

Командирът на бригадата в своята релация за 18 март, отдел "Състояние на хората", пише: "... а особено от последните 7 дневни преживени ужаси в боевете, от големите лишения и преумора, на не малко от хората, мозъка им се е сковал, разсъдъка и съзнанието не работи; говорих на някои разбрани войници или подофицери неща, но или не те чуват, или не те разбират, краката на много са се вдървили и не са в състояние да изминат нито един километър в час.
Но днешната дата - 16 март е траурна дата за Бдинци. Те дадоха ред загуби, включително с пленените от противника, по причина, че съседа от 8 дивизия към левия фланг напусна позицията си и откри фланга на Бдинци. Днешният ден 18 март 1917 година си отива, със своите сътресения от боен характер, както и предидущите дни от 11 март до днес... Вече цели 7 денонощия, без прекъсване Бдинският полк отстоява непрестанните атаки от страна на последователно влизащите в бой три французки дивизии и чрез стоицизъм и контраатаки запазваше своята позиция въпреки нанесените му вече грамадни загуби... От изгубените предни линии окопи, които противника завзе, той, последния не придоби нищо. Обаче и тая загуба не трябваше да стане, но тя се предвиждаше, защото не може да има друг резултат за една позиция, когато тя се раздели между два различни полка от различни дивизии, а всъщност самата позиция бе неделима и трябваше да бъде във владението само на един полк - трябваше да влиза в състава само на един полкови участък... Това се искаше и от командира на полка още при разделението и между 6-а и 8-а дивизия... Това стана причина полка да бъде изоставен от своя съседен полк-отляво, който напусна позицията си на 16-того и противника "нахлу" през напуснатия участък и се яви в гърба на 1/3 дружина, гдето бяха пленени голямо число войници и офицери с командира на дружината майор Дон... Тер... Това бе траур за Бдинци... Нежелан траур!... До тая дата, 18 март, полка бе непрекъснато на позиция, вече три месеца и под денонощния непрекъснат обезпокоителен огън трябваше да се окопава и приготовлява своите фортификационни постройки... Какво сила бе необходима да работи върху тия души Бдински, за да отстояват докрай всички тия несгоди и ужаси на войната!... Командирът на бригадата в своята релация за 18 март, отдел "Състояние на хората", пише: "... а особено от последните 7 дневни преживени ужаси в боевете, от големите лишения и преумора, на не малко от хората, мозъка им се е сковал, разсъдъка и съзнанието не работи; говорих на някои разбрани войници или подофицери неща, но или не те чуват, или не те разбират, краката на много са се вдървили и не са в състояние да изминат нито един километър в час. Настъпило като че на част от хората едно отчаяние, на които похвалите и заплашванията малко им влияят. Някои от тях са станали равнодушни към всичко и като че предпочитат смъртта, за да се отърват от това тежко и несносно положение. Някои се отказват от храна, или пък не им идва на ума да се хранят. Има не малко, които несъзнателно се напикват. Теглата на тоя препълнен с лишения, несгоди и разрушителен за организма им живот, ги прави безчувствени и индиферентни към всичко... Належащо е едно отеглюване на хората назад, за отмора, почистване и др.
към текста >>

47. 8. УЧИТЕЛЯТ ЗА СЕБЕ СИ, ВОЙНИТЕ И ЗАКОНА НА ЛЮБОВТА; 8.1. УЧИТЕЛЯТ ЗА СЕБЕ СИ И ЗА ВОЙНИТЕ

Разговор на д-р Вергилий Кръстев с Димитър Сотиров и сестра му Мария

Той минал водопада през най-широкото място, около един километър широчина.
Само така ще се разберете като братя. Приложете новото учение още сега. Не ви съдя, но казвам да направите това, преди да е станало всичко, което ви говорих. Когато някой счупи стомната, няма да го бия, но втори път няма да го пратя за вода. Бъдете смели като американеца, който е минал Ниагарския водопад по въже. Той минал водопада през най-широкото място, около един километър широчина. В ръката си носел върлина, с която пазел равновесие. Втори път го минал с човек на гърба си, а третия път - пак сам, но без върлина в ръка. Това е истински герой. За това е нужно голямо самообладание. Светът преставя бурно море и яко не го преминете, не сте в този свят.
към текста >>

48. I. СПОМЕНИ НА ДИМИТЪР СОТИРОВ В ПЪТЯ НА БЯЛОТО БРАТСТВО

И в Бургас като беше, помня го казармата в Бургас, където ние живеехме имаше не по-малко от километър.
Закупуваха свине от Малко Търново и произвеждаха шунка, работи и изпращаха за 3-ти полк. Той е имал благодарение на тази грижовност на тате месна храна и не само това, имал е и неприятности. Казали му отделяш хората, нали. Войниците научили, просто се вдигнали на бунт. Много са го обичали, много. И в Бургас като беше, помня го казармата в Бургас, където ние живеехме имаше не по-малко от километър. Никога не взимаше файтон, пеша си отиваше, и пеша се връщаше. В: Така, другата снимка. Д: Това е тате. Нашите скривалища. Ето ги пак, скривалища, работи всичко стои и хората най-отдолу.
към текста >>

Където е къщата на хаджи Петрови, там площад "баба Ганка", сега на половин километър по-нагоре от лявата страна.
Много голяма приятелка беше на моята майка, много се обичаха. Един двор ни делеше. Собственикът на тяхната къща, където и ние живеехме, беше на един и същи човек. Това беше в Бургас по пътя нагоре, тогава гробищата, над къщата на хаджи Петрови. Сега там не знам какво е, не съм ходил много отдавна. Където е къщата на хаджи Петрови, там площад "баба Ганка", сега на половин километър по-нагоре от лявата страна. Той беше грък, собственика и в едната къща по-масивна долният етаж, живеехме ние, а другата къща, тя беше на пътя, долу беше кръчма, на горния етаж живееха Коста Стойчев, приятел на моя баща и един от първите ученици на Учителя. Голям салон имаха и тя въведе, неговата жена събиране на децата, чийто родители бяха съмишленици на обществото. И там се събирахме децата. 1941 г. към края на март, не си спомням датата, бяхме на гимнастика на Поляната - големите гимнастики, които в кръг се играеха, Учителя в средата, и по едно време един гълъб, който светъл, белезникав такъв, завъртя се над кръга, няколко пъти така, поседя, поседя.
към текста >>

Ходехме в Ловния парк, където е, това е около половин километър от Изгрева, чешмата оттам точехме.
И оттогава той получи някакво сътресение, по-бавно да се развива, но вървеше. Завърши 4-то отделение, влезе във Варна, във френския пансион, две години изкара. Там се разболя. Дойде на Изгрева, при мене беше много чист като човек, много чист, услужлив. Тогава вода на Изгрева нямаше. Ходехме в Ловния парк, където е, това е около половин километър от Изгрева, чешмата оттам точехме. Той самичък поиска, нали брат ми да му купя една стомна около 2 кг и всеки ден ходеше - зиме, лете, дъжд, сняг, не признаваше - носеше на Учителя вода от тази чешма редовно. И Учителят я приемаше с радост, пиеше я. Винаги Му дава, заран отиде вземе стомничката празна, отиде напълни я, върне се, занесе Му я. И живя при мене 2 години, така беше вече болен, виждам го, че не е в ред, отива си. И наистина заболя - туберкулоза в гърлото.
към текста >>

49. 8.2. РАЗГОВОР НА ПЕТРОВДЕН

Минчо Сотиров

2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)

Дай на първия километър 1/2 от житото на друг и ще ти стане по-леко.
На добрите духове ще се молим, те са по-високо от нас, а на лошите ще заповядваме. С нас постъпват хората - духовете така, както ние постъпваме с Господа, с Бога. Христос казва: Любете враговете си, а то е и Христос казва: И аз ще ви любя. Светът ще се оправи с даване. Носиш на гърба си торба жито 80 кг. Дай на първия километър 1/2 от житото на друг и ще ти стане по-леко. Дай други 10 кг на втория километър, 10 кг дай на 4-ия, други 10 - на 6-ия, и ще си отидеш в къщи с 10 кг, но здрав. И сега, понеже хората доброволно не са давали, то им го вземат насила. Материалното се губи лесно. Господ го дава и го взема, но, ако използуваме правилно, то не се губи. Човек като дава - дава за себе си, но да го дава и името Божие, а не за себе си, в свое име.
към текста >>

Дай други 10 кг на втория километър, 10 кг дай на 4-ия, други 10 - на 6-ия, и ще си отидеш в къщи с 10 кг, но здрав.
С нас постъпват хората - духовете така, както ние постъпваме с Господа, с Бога. Христос казва: Любете враговете си, а то е и Христос казва: И аз ще ви любя. Светът ще се оправи с даване. Носиш на гърба си торба жито 80 кг. Дай на първия километър 1/2 от житото на друг и ще ти стане по-леко. Дай други 10 кг на втория километър, 10 кг дай на 4-ия, други 10 - на 6-ия, и ще си отидеш в къщи с 10 кг, но здрав. И сега, понеже хората доброволно не са давали, то им го вземат насила. Материалното се губи лесно. Господ го дава и го взема, но, ако използуваме правилно, то не се губи. Човек като дава - дава за себе си, но да го дава и името Божие, а не за себе си, в свое име. Иначе, не се връща, а ще ни бият.
към текста >>

50. 2.1.8. Ел Ше-дар. Чешма. 27 - 28 май 1923 г., [Витоша]

ТОМ 26

Спускаме се направо в продължение на цял километър.
Изпрати ни животворна светлина. Пак в геометрични фигури с живите равностранни триъгълници нареждаме се в кръг. Почваме гимнастика. След половин час плавни движения - нито следа вече от сибирския студ тая нощ. Сега пък във верига с лице към бивака - настъпихме напред. Спускаме се направо в продължение на цял километър. Така заслизаме надоле. Всяко препятствие трябваше да се премине. Триъгълникът не биваше да се отбие нито на ляво, нито в дясно. А какви пречки! Като почнеш от мочурите - да се газят, скали - да се изкачват и да се смъкваш по тях, та стигнеш до гъстия храсталак лещак, що като жив ръце е преплел и не дава да се допреш до него, камо ли да го минеш... Но кой го пита!
към текста >>

51. 24. Едно от нейните чудеса (25.I.1977 г.)

Част 2. ЗАПАЛЕНИТЕ

ТОМ 28

Една година, на един километър от Изгрева, на едно пустеещо място, където бликаше едно изворче, учениците под ръководството на Учителя, хванаха водата, направиха чешма.
Беше много важна и актуална темата за изпотяването, този важен процес, който представлява и основа на здравето. Порите, това бяха органите на централното дишане, за разлика от спецификата на дробовете, както го наричаше Той. Темата около водата е много голяма, за нас. За нея има много да се говори. Той ни въведе в нейния свят и ни показа нейните чудеса и ние опитахме нейната магия. Една година, на един километър от Изгрева, на едно пустеещо място, където бликаше едно изворче, учениците под ръководството на Учителя, хванаха водата, направиха чешма. Водата пак по Негова препоръка минаваше през едно открито корито, за да я огряват слънчевите лъчи и водата беше приятна за пиене. Идвахме със стомни да точим от нея. Идвахме всеки ден. Изпълнявахме една задача за изпотяване, за отваряне на порите. Беше много важна тя.
към текста >>

52. 10. Бягството от затвора

Та заедно с друг те са ни чакали на седмия километър, там в Севлиево - Габрово, на една височинка там са били, ох, мъчно е да се говорят тези работи.
Но по-късно се разбра, че е затуй, че той не се съгласил, отказал е и Христо намерил друг един човек от нашите, от анархистическата група от Дебелец и е взел него, той е дошъл. А по-възрастен от нас беше тоз човек. Той си пострада заради нас в какъв смисъл, в туй, че той после се страхува, че ще дойде работата до него, напусна тогава селото си и изчезна някъде и не зная после какво стана, дали се е върнал. Но изобщо тогава той не се е върнал в дома си, може би се е обадил само. Не зная, ние нали избягахме тогава в Румъния. Та заедно с друг те са ни чакали на седмия километър, там в Севлиево - Габрово, на една височинка там са били, ох, мъчно е да се говорят тези работи. В.К.: Това са етапи, през които си минал. Трябва да се знаят. С.К.: Станали са тия работи, те са отбелязани, отпечатани в дознанието на полицията, имало ги е. В дознанията там ги има и гражданите ги знаят, които са били. Както и да е, на една височинка така срещу там, където пък шосето по-долу върви, щото там е по-гористо, дървета туй-онуй, дето е по-открито, те са чакали там и щом са ни видели, че идваме веднага се слезли от там на шосето и към седмия километър, както ние се движим двама с Табаков, с белезници, една белезница за мене и за него.
към текста >>

Както и да е, на една височинка така срещу там, където пък шосето по-долу върви, щото там е по-гористо, дървета туй-онуй, дето е по-открито, те са чакали там и щом са ни видели, че идваме веднага се слезли от там на шосето и към седмия километър, както ние се движим двама с Табаков, с белезници, една белезница за мене и за него.
Та заедно с друг те са ни чакали на седмия километър, там в Севлиево - Габрово, на една височинка там са били, ох, мъчно е да се говорят тези работи. В.К.: Това са етапи, през които си минал. Трябва да се знаят. С.К.: Станали са тия работи, те са отбелязани, отпечатани в дознанието на полицията, имало ги е. В дознанията там ги има и гражданите ги знаят, които са били. Както и да е, на една височинка така срещу там, където пък шосето по-долу върви, щото там е по-гористо, дървета туй-онуй, дето е по-открито, те са чакали там и щом са ни видели, че идваме веднага се слезли от там на шосето и към седмия километър, както ние се движим двама с Табаков, с белезници, една белезница за мене и за него. Моята ръка и неговата ръка в една белезница са. Значи, ако аз отида, той трябва да върви с мен. Не можем да вървим на различни места. Една белезница, моята дясна, неговата лява ръка, така беше горе-долу. Така бяхме и стигаме до една чупка така на седмия километър.
към текста >>

Така бяхме и стигаме до една чупка така на седмия километър.
Както и да е, на една височинка така срещу там, където пък шосето по-долу върви, щото там е по-гористо, дървета туй-онуй, дето е по-открито, те са чакали там и щом са ни видели, че идваме веднага се слезли от там на шосето и към седмия километър, както ние се движим двама с Табаков, с белезници, една белезница за мене и за него. Моята ръка и неговата ръка в една белезница са. Значи, ако аз отида, той трябва да върви с мен. Не можем да вървим на различни места. Една белезница, моята дясна, неговата лява ръка, така беше горе-долу. Така бяхме и стигаме до една чупка така на седмия километър. Изведнъж изпъкват пред нас двама души, аз първия момент не мога да ги различа, но на 5-6 метра пред нас ги виждаме, те приближават към нас и като се изравняваме. Виж, туй никому не съм го разправял, нито на полиция, нито на познати, не съм го разправял. А после те изобщо не ме закачаха. Нали те знаят факта, аз го признавам факта, иначе за подробности мълчах. Както се изравняваме Христо вика „Здрасти”, „Здрасти”.
към текста >>

53. 11. Прехвърляне през Дунава в Румъния

И сме заспали там някъде близко до Дунава сравнително, можем да кажем един километър напред, обаче сутринта, както ставаме и размърдваме, румънските граничари ни забелязват, разбираш ли.
Дадох му тоя револвер. Другите дадоха ли му нещо не зная, обаче той благоволи да ни изкара на румънския бряг през нощта и ний така някакви, какво да ти кажа, може би цяла нощ като сме бодърствували така сме заспали още там на брега в смисъл, гледай, нашите брегове са високи и Свищов, само Видин е нисък. В Русе също е висок, а отсреща е ниско и то там Дунава го залива пролетно време, значи те са места, които не се работят, а те се заливат. Само някои дървета така, като върби ли какви са били, растат там, но иначе друга растителност почти няма, защото може би доста месеци са наводнени. А ний не сме съобразявали, не сме могли да съобразим, че пък и тъмна нощ, не знаеш къде си, що си, виждаш така, ама да ти кажа, аз на сутринта ще му търся посоката. И сме заспали там някъде близко до Дунава сравнително, можем да кажем един километър напред, обаче сутринта, както ставаме и размърдваме, румънските граничари ни забелязват, разбираш ли. Идват до нас, приближават тихо до нас. Та граничната служба забелязват и ни прибират още сутринта на разсъмване. Прибират ни. В.К.: И какво става по-нататък? Хващат ви.
към текста >>

54. 14. Бягството

На открито поле е, вече там полицай да го пратят, на всички посоки има хора, ще ме видят на полето, а пък така настрана около един километър се зеленеха високи такива царевици, много високи и аз бягам с всички сили да се домогна до царевицата.
14. БЯГСТВОТО И сега аз като видях, че той така разбра, че аз съм кротък, няма да бягам, втория път като ме пратиха, хвърлям кофите и бягам, бяг, пък то една горещина беше след обед. Бягам, та прекосих цялото село разбираш ли, бягайки силно излязох вън от селото. Като излязох вън от селото, почувствувах се в по-голяма опасност, защото на открито поле е. На открито поле е, вече там полицай да го пратят, на всички посоки има хора, ще ме видят на полето, а пък така настрана около един километър се зеленеха високи такива царевици, много високи и аз бягам с всички сили да се домогна до царевицата. Туй беше задачата в момента. Щото като влеза в царевицата, те вече не могат, тя много пространна и висока и такова и бягай, и достигнах царевицата, и викам свърши се, отървах се. Те са ме търсили, разбира се, и сигурно този, който ме пазеше ще са го мъмрили и може да са му направили нещо, обаче аз избягах. Без да съм имал спрямо румънците някакво провинение не съм се провинил с нищо, обаче избягах, щото аз исках в България да бягам. Избягах и се завърнах пак в същото туй място - лозарството.
към текста >>

55. 29.2. За Христо Досев в Русия