Търсене в текстове за 'Квачка'

НАЧАЛО

ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 33 резултата в 26 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 2_38 Запазената светла точка в съзнанието

Галилей Величков (1911-1985)

В нея Учителят разказваше един случай с една баба, която всяка година насаждала яйца под квачката, която й излюпвала пилци.
Не можех да се примиря. Трябваше до има някакъв отговор. Молих се дълго на Учителя да го получа, защото смятах че децата на нашите приятели ще бъдат наши приемници. Накрая го получих. Отварям веднъж една беседа от Учителя и прочетох точно това, което ми трябваше. В нея Учителят разказваше един случай с една баба, която всяка година насаждала яйца под квачката, която й излюпвала пилци. Но една година бабата заменила половината от яйцата на кокошката с яйца от патица. Квачката излюпила всички яйца и пилците тръгнали да се разхождат с нея. Като видели един гьол, излюпените малки патета се втурнали към водата, влезли в него и започнали да плуват. Кокошката стояла на брега и започнала да кряка от ужас, че нейните рожби пилци ще се удавят в блатото. Горката кокошка не знаела, че бабата е заменила половината яйца с яйца от патица и че гьолът е естествената и истинската среда за половината от нейните пилци и свидни рожби.
към текста >>

Квачката излюпила всички яйца и пилците тръгнали да се разхождат с нея.
Молих се дълго на Учителя да го получа, защото смятах че децата на нашите приятели ще бъдат наши приемници. Накрая го получих. Отварям веднъж една беседа от Учителя и прочетох точно това, което ми трябваше. В нея Учителят разказваше един случай с една баба, която всяка година насаждала яйца под квачката, която й излюпвала пилци. Но една година бабата заменила половината от яйцата на кокошката с яйца от патица. Квачката излюпила всички яйца и пилците тръгнали да се разхождат с нея. Като видели един гьол, излюпените малки патета се втурнали към водата, влезли в него и започнали да плуват. Кокошката стояла на брега и започнала да кряка от ужас, че нейните рожби пилци ще се удавят в блатото. Горката кокошка не знаела, че бабата е заменила половината яйца с яйца от патица и че гьолът е естествената и истинската среда за половината от нейните пилци и свидни рожби. А Учителят продължава и казва, че по същия начин някой път Невидимият свят подменя яйцата и децата на нашите приятели са половината пилци, а половината патета. Така че тези, които заминават в света, няма да се удавят в блатото, защото то е тяхна естествена среда.
към текста >>

2. 3_74 Политически събития

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

Бяхме се сгушили около Учителя като пилци около квачка, за да ни закриля под крилете Си.
"Политически събития" През времето на Втората световна война на "Изгрева" бяхме смутени и напрегнати. Бяхме се сгушили около Учителя като пилци около квачка, за да ни закриля под крилете Си. Учителят имаше много работа през този период. Към текущите въпроси на Школата, които Сам движеше, прибавяха се и политическите събития за развоя на войната. Приятелите Го разпитваха, но Той мълчеше. Веднъж Го запитаха: "Учителю, как ще свърши войната? " "Аз зная как ще свърши войната и тя ще свърши така, както Бог е решил.
към текста >>

3. 19. СВЕТИ ИВАН РИЛСКИ

Борис Николов

Между масите ходи квачка с пиленца.
19. Свети Иван Рилски Д-р Дуков от Казанлък поканва Учителя да отиде с тях на Рилския манастир. Пътуването по онова време ставаше с файтон за няколко дена. Като пътуват през деня отсядат на едно ханче да си починат и да обядват. Между масите ходи квачка с пиленца. Учителят показва на д-р Дуков едно пиленце и казва: „Това пиленце ще загине." След малко един от конете го стъпква. Пътят по-нататък върви, дните летни, хубави, слънчеви. Приближават Рилския манастир. Излизат стръмнините. Пред самия манастир конете изведнъж се изправят на задните си крака и се стъписват назад.
към текста >>

4. 4.12. Къде е Бялото Братство?

ИЛИЯ УЗУНОВ

Днес те са служители на принципите на Мировият Дух на Битието, на Абсолютния Дух на Битието и на Бога." Ние сме смълчани и сме се сгушили като уплашени пилци около квачка, търсейки да ни прибере под своето топло крило.
Една група приятели сме се събрали около Учителя и разговаряме. Един от приятелите бе много въодушевен от цялата тази обстановка и задушевна атмосфера и възкликна: „Благодаря на Бога, че срещнах това Братство." Учителят, седнал, го изглежда внимателно: „Рекох, това което мислите и виждате -това не е Братство". Учителят спря и с жест на дясната си ръка показа целият „Изгрев", с нас самите. После продължи: „Бялото Братство не може да се вмести в един народ, в едно общество, в един човек. Бялото Братство е Всемирна общност на възвишени Души и мощни Духове, завършили своята земна еволюция преди милиони години. Днес те са служители на принципите на Мировият Дух на Битието, на Абсолютния Дух на Битието и на Бога." Ние сме смълчани и сме се сгушили като уплашени пилци около квачка, търсейки да ни прибере под своето топло крило. Някой от сгушилите се тихо попита: „А какво сме ние тогава, Учителю, тук, на „Изгрева"? „Вие имате привилегията, че сте призвани в този народ, за да се посее във вашите души семето от Словото на Бога. А сега вие сте слушатели, някои от вас са оглашени и някои от вас са кандидати за ученици. Ако имах поне един ученик в Школата, то аз щях да го използвам като опорна точка, за да поставя върху него лоста на Словото си, с което да повдигна съзнанието на този народ с един сантиметър. Но го няма този ученик.
към текста >>

5. 5.03. Слънцето на Цялата Вселена

ДРАГА МИХАЙЛОВА

Ето това съзвездие е Малката мечка, а там - Голямата мечка, ето Квачката, Ралото." Брат ми Иван е вдигнал глава и гледа към Небето.
" „Баща ми е тежко болен. Търся помощ от Учителя." „Не, не може! " Учителят излиза в тоя момент от стаята си и казва: „Брат Ради, отиди и си легни и повече няма да се разправяш с него! " Учителят взима под ръка брат ми и тръгва с него да се разхожда по поляната. „Учителю, баща ми е...", но Учителят го прекъсва: „Брат Иван, виж тези звезди. Ето това съзвездие е Малката мечка, а там - Голямата мечка, ето Квачката, Ралото." Брат ми Иван е вдигнал глава и гледа към Небето. Учителят му посочва една звезда. „Виж Сириус, това е най-хубавата звезда. Това е Слънцето на цялата Вселена. Там живеят такива същества от най-висша еволюция, облечени в Божествена светлина." Брат ми гледа звездата, после сваля поглед и Го пита: „Учителю, баща ми ще живее ли? " Учителят продължава да му говори за звездите и за Космоса.
към текста >>

6. 174. ДА ЗАЩИТИШ ПРАВАТА СИ НА УЧЕНИК

Вие виждали ли сте как квачка разперва с криле и настръхва пазейки пиленцата си?
Бях много недоволна от всичко и поисках да проверя дали Учителят е наредил на Савка да докара латвийките и да кажа моето мнение по въпроса. Отивам, той ме приема. „Учителю, Вие ли наредихте да се пуснат латвийците в салона? " Отговаря ми: „Не, не съм аз". Като чух отговора аз цялата настръхнах. Вие виждали ли сте как квачка разперва с криле и настръхва пазейки пиленцата си? Нещо такова изпитах и аз. И таман да кажа нещо по повод своеволието на Савка и да му кажа всичко, което ми беше минало през главата, то той се взря в мене и схвана за миг всичко. Учителят протегна ръка, направи замах с една голяма амплитуда, като че отместваше някаква канара пред себе си и каза: „Ха, така! Ха, така ви искам, да се застъпите за правата си! " Аз се огледах, канарата бе отместена от въздуха, от Изгрева и пред мен стоеше Учителят когото познавах.
към текста >>

7. 07 - 15. ШАПКАТА НА УЧИТЕЛЯ

СРЕЩИ, СЛУЧКИ СПОМЕНИ С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ НА ИЗГРЕВА. ГЕОРГИ СЪБЕВ

Учителят седнал и всички около него, като пиленца около квачка.
Колкото се изкачвали по-нагоре, вятърът се усилвал. Духал насреща и пречел на ходенето. Когато пристигнали на бивака, вятърът бил толкова силен, че било невъзможно да се остане на поляната. Тогава някой предложил да слязат долу, в дерето, на завет. И там духало, но по-слабо. Учителят седнал и всички около него, като пиленца около квачка. Последен пристигнал брат Неделчо. Потънал в пот от тежката раница и от противния вятър. Като седнал, въздъхнал с облекчение, че всички го чули и погледнали към него. В това време немирният вятър грабнал сламената шапка на Учителя и я отнесъл чак долу при рекичката. Сестрите попитали: „Кой ще отиде за шапката на Учителя?
към текста >>

8. IX.Каменка Несторова - съпруга на Пеню Ганев и майка на трите му деца

Често, като се разхождахме и имаше ясно небе, гледахме и търсехме съзвездията като Голямата мечка, Квачката, Млечния път, Полярната звезда и планетите Нептун, Венера, Сатурн, Меркурий, Марс.
Като поотраснах, започнахме да излизаме вечер на разходка, по време на която пеехме и разговаряхме. Книгите бяха любимата й тема. Много нещо бе изчела и все даваше конкретен пример от някоя книга за дадена ситуация. Интересуваше се от всичко. За нея нямаше маловажни неща и може би затова обичаше подробните описания като в произведенията на любимият й писател Иван Вазов. Често, като се разхождахме и имаше ясно небе, гледахме и търсехме съзвездията като Голямата мечка, Квачката, Млечния път, Полярната звезда и планетите Нептун, Венера, Сатурн, Меркурий, Марс. Отнасяхме се в миналото с легендите, писани за тях. Друг път разглеждахме растенията и дърветата. Много обичаше да разглежда камъните, които считаше за живи. Казваше, че благодарение на това, че е кръстена Каменка, е останала жива след шест несполучливи раждания на майка й. Когато времето беше лошо, си оставахме у дома и бродирахме възглавнички и пеехме.
към текста >>

9. 16. Оценката

I. тетрадка. I. Из разговорите с нашия любим Учител. Ана Шишкова

Едно яйце под бяла квачка на 21-ия ден [се излюпва].
Чрез майката се проявява Божията Любов. Карането е от любов, че не се преценяват. Майката казва: „Един лев иска, аз ти дадох повече." Майката не се кара на детето, но като порасте, му се кара. Може всякога да си неоценен. От оценката зависи да се турят нещата на място. Едно яйце под бяла квачка на 21-ия ден [се излюпва].
към текста >>

10. V. Бае Митар пророкът. Михалаки Георгиев

III. Михалаки Георгиев и Учителя Дънов

Там се беше свил като разклопана квачка, когато я полеят със студена вода, та да не разваля яйцата.
Това мълчание показва икрам, ихтибар, приличие. Както и да е, но такова разпитване с „чиниш и правиш“ отнема повече време, отколкото на поп Гьоко му требваше да изчете едно цело повечерие в черква. Яйцето в джоба ми не беше изсъхнало — мокреше ми още, — та колкото и да ми се виждаха нелюбопитни междуособните поздравления на киришчийките с кака Вокя, пак не можах да отида на игра, та се смирясвах на местото си и се озъртах като плъх в брашно, докато тетка Елисавета не настави бае Митровия разказ така: — Дошло ред на Ибрахим вали паша. Не беше там оня Ибрахим паша, гдето го знаехме тука. Страх побираше човека, когато го видеше, какъвто беше: висок, черноманест, грозен, па като те изгледа с ония биволски очи, да ти дойде, да прощаваш, лошо, като че си преял на сирни поклади. Там се беше свил като разклопана квачка, когато я полеят със студена вода, та да не разваля яйцата. Беше се скротил, беше се смирил, като Тачо просякът, както се свива пред черквата, за да му хвърлят един мангър. Греховете много — беха ги натоварили на едни кола, впрегната с два чифта биволи. Ашикере си се видеше кое кьопче от везнето ще натегнее. Та асли и от другата страна немаше що да турят! … Ангелът му подаде книгата с греховете да ги чете, но той климна с глава и рече да му ги четат други.
към текста >>

11. XI. Призов към майките

Елена Казанлъклиева

Виждам квачката над своите пиленца, разперила своите криле и внушително те респектира да отстъпиш от нея.
Но то не е виновно. То, в своята еволюция, върши това, което е вложено в неговия инстинкт. За разумния човек обаче, в когото има нещо повече от инстинкта - разум и съзнание, една по-чиста душа, която е отражение на Бога и която е с по-напреднала еволюция. Майка, това име сладко звучи в душата ми и когато срещна пред себе си такава с няколко палавки, които ги води, аз отстъпвам, благоговея пред нейната любов. Аз виждам Бога, облечен във форма, Който е пожертвувал Себе Си, за да отгледа тези души. Виждам квачката над своите пиленца, разперила своите криле и внушително те респектира да отстъпиш от нея. Виждам как сърцето взима своята роля, изпълнено с топли и живи струи на божествена енергия, тя кътка ги, милва и къпе ги в своите чувства. И наистина, само майчината любов е в сила лъва да отстрани, смъртта да победи, студеното сърце да съживи и болестта да стопи. Така, като я гледам, за мен майката е великан. Пред нейното сърце всеки лед ще се стопи и всички страдания са бисери изкупени за нейната любов. Нейната топла любов ще вдъхнови поета, ще вдъхнови писателя, ще вдъхнови художника и той ще рисува майчината любов с най-нежни тонове и ще й даде най-красива усмивка.
към текста >>

12. III. СРЕЩА С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ

НА ДРУГИЯ ДЕН

Като че ли народът трепери, настръхнал - струва ми се пилета, а аз квачка - смешно е, но тревогата на квачка сещам в себе си, когато соколът се е надвесил и се гласи да избира своята жертва.
- запита го пактой. Очите на Генко светнаха. - О, Учителю, бих му казал всичко тъй, както ми се е набрало в душата. Аз мир вече нямам нито денем, нито нощем. Като че ли нещо иде, грамадна тъмнота - и тя ме души - мене най-напред. Като че ли народът трепери, настръхнал - струва ми се пилета, а аз квачка - смешно е, но тревогата на квачка сещам в себе си, когато соколът се е надвесил и се гласи да избира своята жертва. Учителят го погледна внимателно. - Да, Учителю, тревога и желание да сторя нещо за всички тия, които не зная, но сещам че ще страдат. Квачка - повтори той и се вглеждаше в очите на Учителя, отдето идеха топли лъчи и вълни, които го обливаха. - Да, и ти си бил в миналото квачка на тоя народ - каза му той тихо. - И сега ще направиш опит.
към текста >>

Квачка - повтори той и се вглеждаше в очите на Учителя, отдето идеха топли лъчи и вълни, които го обливаха.
Аз мир вече нямам нито денем, нито нощем. Като че ли нещо иде, грамадна тъмнота - и тя ме души - мене най-напред. Като че ли народът трепери, настръхнал - струва ми се пилета, а аз квачка - смешно е, но тревогата на квачка сещам в себе си, когато соколът се е надвесил и се гласи да избира своята жертва. Учителят го погледна внимателно. - Да, Учителю, тревога и желание да сторя нещо за всички тия, които не зная, но сещам че ще страдат. Квачка - повтори той и се вглеждаше в очите на Учителя, отдето идеха топли лъчи и вълни, които го обливаха. - Да, и ти си бил в миналото квачка на тоя народ - каза му той тихо. - И сега ще направиш опит. И в тоя опит ти ще бъдеш смел. Ще внимаваш на това, което вътре в тебе ще ти се говори. Ти само ще му даваш ход... Смело!
към текста >>

- Да, и ти си бил в миналото квачка на тоя народ - каза му той тихо.
Като че ли нещо иде, грамадна тъмнота - и тя ме души - мене най-напред. Като че ли народът трепери, настръхнал - струва ми се пилета, а аз квачка - смешно е, но тревогата на квачка сещам в себе си, когато соколът се е надвесил и се гласи да избира своята жертва. Учителят го погледна внимателно. - Да, Учителю, тревога и желание да сторя нещо за всички тия, които не зная, но сещам че ще страдат. Квачка - повтори той и се вглеждаше в очите на Учителя, отдето идеха топли лъчи и вълни, които го обливаха. - Да, и ти си бил в миналото квачка на тоя народ - каза му той тихо. - И сега ще направиш опит. И в тоя опит ти ще бъдеш смел. Ще внимаваш на това, което вътре в тебе ще ти се говори. Ти само ще му даваш ход... Смело! Сега е важен момент, който не трябва да се пропусне.
към текста >>

13. X. ЕДНА ДУХОВНА ЕКСКУРЗИЯ С УЧИТЕЛЯ

ИЗ ДНЕВНИКА НА ГЕНКО

Ние като пилци около квачка се трупахме около Него, за да Го чуем по-добре.
Когато се изкачихме на платото, там имаше вече храсти, клек, боровинки и смърчовина. Насреща се виждаха ясно назъбените върхове на Мальовица, Рупите. Окото се радваше на простор, душите - също. А Учителят все ни говореше. Какви хубави работи! Ние като пилци около квачка се трупахме около Него, за да Го чуем по-добре. Но не спирахме никак. Когато започнахме да приближаваме езерата, преминахме през едно малко мостче, правено предишните години от Учителя и братята. Пътеката виеше по хълбока на един от хълмовете, който другаде би бил цяла планина, а тук, всред другите, се губеше. Отсреща се виждаха водопадите на второто езеро, а първото отразяваше в себе си целия хоризонт, светъл и прозрачен както никъде другаде. Чистият въздух опияняваше.
към текста >>

14. XVII. ЗАЩО ЦАР СОЛОМОН И ПИЛАТ ПОНТИЙСКИ НЕ СИ ИЗДЪРЖА ИЗПИТА

Ако сега ви турят под квачка - отново се раждате вече за друг живот, в друга форма.
Ако иска в света на светлините да влезе, очи трябва да има. А който се не роди изново, в новия живот не може да влезе. - Но как? - запита един брат. - И сега сте родени в един свят, но сте родени смесени - както яйцата се смисат. Ако сега ви турят под квачка - отново се раждате вече за друг живот, в друга форма. Ако ви не турят под квачка - в тиганя отивате. Изново да се родиш, значи от яйце - на пиле да станеш. В Божествения порядък да влезеш. Недейте да искате да изменяте нещата, които Бог ви е дал - това е най-хубавото възможно - достатъчно е, ако го развиете. И от страданията не се смущавайте.
към текста >>

Ако ви не турят под квачка - в тиганя отивате.
А който се не роди изново, в новия живот не може да влезе. - Но как? - запита един брат. - И сега сте родени в един свят, но сте родени смесени - както яйцата се смисат. Ако сега ви турят под квачка - отново се раждате вече за друг живот, в друга форма. Ако ви не турят под квачка - в тиганя отивате. Изново да се родиш, значи от яйце - на пиле да станеш. В Божествения порядък да влезеш. Недейте да искате да изменяте нещата, които Бог ви е дал - това е най-хубавото възможно - достатъчно е, ако го развиете. И от страданията не се смущавайте. Мислите ли, че ако дървото растеше в гората, щеше да струва повече, отколкото ако го направят на цигулка?
към текста >>

15. 3. Лъчи от «Изгрева». ЗА ПРОТИВОРЕЧИЯТА В ЖИВОТА

(В. «Братство», бр. 180, 7.III.1937 г., стр. 3-4)

Но щом семето попадне в земята, яйцето - под квачката, семето ще изгние, яйцето ще се счупи и ще даде по тоя начин начало на нов живот.
Когато един ученик добие възможност да се домогне до тоя живот - тогава той има само една идея, само един Учител, когото следва с радост, защото, като търси първом тоя живот, Големият, Висшият - всичкото останало се съдържа в него като съставни части. Онзи, който е разбрал цялото, лесно ще разбере функциите на частите, но онзи, който не знае за какво служи един часовник като идея, напразно ще изучава колелетата му - те никога няма да му кажат това. Докато човек не счупи черупката и излезе вън от индивидуалното, той не може да има новия живот. Черупката е личното. То е необходимо да съхранява благата, които имаме, докато сме в неблагоприятна среда. Но щом семето попадне в земята, яйцето - под квачката, семето ще изгние, яйцето ще се счупи и ще даде по тоя начин начало на нов живот. Едни от хората днес разбират, че тоя живот има своя извор в едно Вечно Начало, други смятат и себе си за еднодневки, и живота в тях - за нещо временно, което се явява от нищо и става нищо. И едното, и другото гледища имат своите предпоставки и са на местата си, както е на мястото си сеното като храна на коня и хлябът - на човека. Да се прескачат различните степени на живот, да се вдигне човек от едно стъпало на друго, потребно е знание. Това знание не се постига по механически път на запаметяване на известни правила и закони, а чрез възприети и живени във всеки момент идеи. Там, където не ще може да има лична опитност, достатъчно е, ако човек обича искрено и дълбоко едно по-висше от себе си същество - то ще го вдигне до своето съзнание и ще му даде възможност през неговите собствени очи да вижда работи, за които не е мислило.
към текста >>

16. XIII. Бележки към дневника на Любомир Лулчев

Вергилий Кръстев

Неговото правителство, като сбор от 5 партии, е представлявало образно «кошницата на Мушанов», в която са сложени яйца, които той като квачка трябва да измъти.
до 1934г. е министър-председател на 48-ото и 49-ото правителства на Царство България. Кабинетът е съставен от политическо обединение «Народен блок», в което влизат 5 партии, като водещата е Демократическата партия, в която влиза и Мушанов. Земеделците започват да негодуват, че имат малко министерски кресла. Започват раздори. Неговото правителство, като сбор от 5 партии, е представлявало образно «кошницата на Мушанов», в която са сложени яйца, които той като квачка трябва да измъти. И като се излюпват яйцата, се оказва, че освен кокоши, има и пачи, и гъши, и накрая - и змийски яйца. Накрая, вследствие на раздорите от излюпилите се яйца, той подава оставка на кабинета на 15 май 1934 г. А след 4 дни - на 19 май 1934 г., е извършен превратът от Военния съюз и политически кръг «Звено» с министър-председател Кимон Георгиев. Та, това представлява кошницата на Мушанов - яйца от разнородни птици и от гущери и змии. През 1939-1944 г.
към текста >>

17. III. МАЛКИЯТ БРАТ

Беседа от Учителя, държана на 1.I.1939 г. в 10 ч. сутр., озаглавена и като ЕПОХАЛНА ГОДИНА

Това яйце е стояло известно време под квачката и трябва да стои до края, докато се измъти.
Значи имате три основни тонове в живота: до, зо1, з/. Щом дойдете до тона з/, вие се намирате в положение на възлизане, т.е. минавате в по-висока октава на живота. Влезете ли в по-висока октава, редът на нещата започва да се изменя. В тона до на първата октава има известно напрежение, каквото забелязваме в замътеното яйце. Това яйце е стояло известно време под квачката и трябва да стои до края, докато се измъти. Щом влезете в тона до на втората октава, няма да имате напрежение, но движение. Човек трябва да знае какво може да извърши, като попадне в тона до, когато е в движение. Следователно, когато човек се намира пред известни мъчнотии, казваме, че е в тона до на първата октава. Той се намира в основния тон на материалния живот. Дето има мъчнотии, разрешението им иде от физическия живот.
към текста >>

18. XIV. НЕВЕНА НЕДЕЛЧЕВА

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

Но важното е какво яйце е сложено под квачката.
И ми предаде програмата, която трябваше да изпълнявам, която върша и до днес. 2. Ето това нещо не го знаех, кой съм, и че съм изпратен за една работа. Събудих се за духовна работа през лятото на 1967 г., когато бях студент. Знаех за «дъновистите» и за техния Изгрев, защото там на тяхната поляна, където са играели Паневритмия, аз 10 години ритах топка с брат ми и с децата на Изгрева. Но това не го разбирах тогава, че някой е работил в съзнанието ми, за да пробие и разчупи черупката, в която е обвито едно яйце, от което трябваше да се излюпи едно пиле. Но важното е какво яйце е сложено под квачката. Баба ми развъждаше кокошки, квачки. Те излюпваха пилци и аз много добре знаех как пилето отвътре чука с клюна си, докато пробие черупката си и да излезе навън като пиле. Така и мен някой ме беше сложил под квачка и след определеното време се излюпих. Но трудно човек може сам да пробие черупката; понякога и отвън му се помага - както квачката с човката си пробиваше черупката на яйцето и пилето излизаше. Това беше цяло чудо за гледане.
към текста >>

Така и мен някой ме беше сложил под квачка и след определеното време се излюпих.
Знаех за «дъновистите» и за техния Изгрев, защото там на тяхната поляна, където са играели Паневритмия, аз 10 години ритах топка с брат ми и с децата на Изгрева. Но това не го разбирах тогава, че някой е работил в съзнанието ми, за да пробие и разчупи черупката, в която е обвито едно яйце, от което трябваше да се излюпи едно пиле. Но важното е какво яйце е сложено под квачката. Баба ми развъждаше кокошки, квачки. Те излюпваха пилци и аз много добре знаех как пилето отвътре чука с клюна си, докато пробие черупката си и да излезе навън като пиле. Така и мен някой ме беше сложил под квачка и след определеното време се излюпих. Но трудно човек може сам да пробие черупката; понякога и отвън му се помага - както квачката с човката си пробиваше черупката на яйцето и пилето излизаше. Това беше цяло чудо за гледане. Бях на 29 години. Тогава се излюпих и пробих материалната черупка на съзнанието си. Но беше непосилно трудно да си в яйцето, да пробиеш сам черупката и да излезеш навън на видело.
към текста >>

Но трудно човек може сам да пробие черупката; понякога и отвън му се помага - както квачката с човката си пробиваше черупката на яйцето и пилето излизаше.
Но това не го разбирах тогава, че някой е работил в съзнанието ми, за да пробие и разчупи черупката, в която е обвито едно яйце, от което трябваше да се излюпи едно пиле. Но важното е какво яйце е сложено под квачката. Баба ми развъждаше кокошки, квачки. Те излюпваха пилци и аз много добре знаех как пилето отвътре чука с клюна си, докато пробие черупката си и да излезе навън като пиле. Така и мен някой ме беше сложил под квачка и след определеното време се излюпих. Но трудно човек може сам да пробие черупката; понякога и отвън му се помага - както квачката с човката си пробиваше черупката на яйцето и пилето излизаше. Това беше цяло чудо за гледане. Бях на 29 години. Тогава се излюпих и пробих материалната черупка на съзнанието си. Но беше непосилно трудно да си в яйцето, да пробиеш сам черупката и да излезеш навън на видело. Трудно бе, а после стана още по-трудно, защото ме откриха враговете ми в кое тяло съм, още когато бях на 1 година.
към текста >>

19. 4. Послеслов. Вергилий Кръстев

Моята баба насаждаше онази кокошка, която се "разквачи", стане на "квачка" с яйца.
аз съм направил 34 концерт-рецитали, където се разказват спомени на ученици с Учителя Дънов и се изпълняват от музиканти неговите песни. Присъствуват по 250 човека или това прави 8,500 човека. Друга форма на контакт за душите в Школата на Учителя Дънов засега няма. За всяко едно поколение има своя специфична форма на контакт на душите, която се изработва от Духът. Днес е една, но утре е друга Но тя е неръкотворна форма и недосегаема за човешките ръце. 28. Моята баба насаждаше онази кокошка, която се "разквачи", стане на "квачка" с яйца. Слагаше я на полог от яйца и след 21 дни те започваха да се излюпват. Те пробиваха черупката и излизаха навън в един друг свят. Това излюпване е една невероятна гледка и трудно може да се издържи от човек и да се гледа. Така човек също трябва да пробие черупката на своето съзнание и да се излюпи за един друг свят. За всеки човек е определено, строго определено времето за излюпване.
към текста >>

20. 2.1.24. Мусалла, 31 август 1927 г., сряда, [Рила]

2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)

Каква злоба се лъскаше от очите на стар пенсиониран големец и неговата подобно квачка бабичка.
Неусетно сме пред Самоков, а след малко и - Чам Кория. Там, на „Песъко” българската аристокрация ни посреща с такива подигравателни подмятания, че ако бяхме някои глезени, трябваше в дън земя да се скрием. „Лудост” - мълви една оксиженирана дама с гъсто червисани устни. Или пък - друг: „Този човек (за Учителя) ще умори тия нещастници”. И още колко недружелюбни възклицания се отправиха от тия „избраници”, които можеха по месец-два да се разхождат по „Песъко” и да харчат парите си. Каква злоба се лъскаше от очите на стар пенсиониран големец и неговата подобно квачка бабичка. В този миг те виждаха в нас едва ли не съчетано злото на целия свят, едва ли не причина за всички световни злощастия, олицетворение даже на всичко глупаво, назадничаво и дори престъпно... Горките! Ние наистина, гледани отстрана нямахме изискания вид на туриста - дрехите ни - как да е, също и обувките, а също и нашите торби, мрежи и раници за провизии... Но, ако можеха да надникнат в сърцата ни, о, никой, и най-последния по възторг и издържливост не би отстъпил и на най-добрия изпечен турист. Дванадесет пълни, претъпкани камиона с туристи. Всичката прах до тук се полепила по нас, защото камионите следваха един след друг и никак не ги беше еня, че пътниците им ще развалят фасона си. С нас пътуваха и селяни от Айтоско, Старозагорско и Видинско.
към текста >>

21. 2.1.37. Благовещение, 4 април 1930 г., понеделник, [Витоша] Екскурзия на четирите правила

2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)

В долината градът едвам се провижда от синкава мъгла, разпрострян кръстом по Софийското поле, като квачка с пилците си.
О, дано да е така. Душата ми отдавна е там, но нозете ми бавно се изкачват нагоре. На шосето съм вече и аз - цяло подгизнало в дълбоки калове. Горките минзухари, поникнали всред пътя. Дано никой ги не стъпче - приличат на лилави балончета, готови да литнат. В долината градът едвам се провижда от синкава мъгла, разпрострян кръстом по Софийското поле, като квачка с пилците си. Навред снеговете са разтопени, само още Мусалла е издигнал бяла глава. Някои наши се опитаха да го посетят, ала напразно; дълбоки преспи навред, сега той е недостъпен. Пристигам едновременно с групата, идяща през Симеоново. Радостно се поздравяваме. Гласовете ни ехтят като звъна на чист метал.
към текста >>

22. 8. Трапезарията: малкият салон

Част 1. ИЗГРЕВА (София, V.1977 г.)

Какво не бихме дали за един обяд или вечеря при оная обстановка, за една проста картофена супа, ароматна и димяща, след екскурзия; за една празнична вечеря на Нова година или на пролетното равноденствие, когато тя - трапезарията ни събираше като квачка под топлото си крило. Миг!...
Трапезарията също беше част от школата, както и планината, както и всичко, където се ковеше навия човек и новите отношения между хората, почиващи на взаимно разбирателство, доверие и обич. Тоя къс от голямата картина на нашия живот, тая скромна сграда, цяла в бяло, чиста и измита, без никакъв дъх на обществено заведение и застоял въздух беше за нас топъл домашен кът, където винаги гореше огнището. Едно художествено табло, рисувано от Цветана Симеонова, спонтанен израз и творческо хрумване напълно съответствуваше на цялата обстановка, напълно доминираше с тая скромна трапезария, с този български сайвант, където всичко беше сдържано, меко и топло. Картината представляваше знойно лято - пейзажът е богат, цветист с живите багри на горещото лято, а на преден план една девойка румена и здрава, типична хубава българска мома, цяла засмяна и в двете си ръце държи по един букет от зрели житни класове - като ги подава на пред и затова, че бяхме българи, затова, че обичахме хляба и познавахме магията на житното зърно, тая картина радваше окото и сменяше настроението. Радвахме се на зрелите жита и на хляба, обичахме го, както нашите древни предци. Трапезарията!... Какво не бихме дали за един обяд или вечеря при оная обстановка, за една проста картофена супа, ароматна и димяща, след екскурзия; за една празнична вечеря на Нова година или на пролетното равноденствие, когато тя - трапезарията ни събираше като квачка под топлото си крило. Миг!... позволихме си да погледнем назад; как се случи това и нека ни бъде простено - обикновени люде сме ние, въпреки, че живеем необикновено. Само да прострем ръка върху месинговата брава и вече сме вътре с изути обуща - сядаме, където намерим, все едно къде, всички ни са близки и чакаме да ни поднесат яденето. Дали затова само си дошъл, дали само това си чакал... Имаше нещо съвсем друго, съвсем различно. Защото, какво е човек да не може на много места да успее да се нахрани. За нещо наистина съвсем друго, за което никога докато сме живи няма да престанем да бленуваме - моделът е жив, един дом светъл, уютен, топъл и чист - едно семейство сговорно и топлосърдечно, където всеки се стараеше да бъде внимателен и нежен.
към текста >>

23. 1. Немото: разказ на Буча Бехар от Когато зреят житата. Казанлък: печ. и книговезница Гутенберг, 1937, с. 3-8

Г. ПИСАТЕЛКАТА БУЧА БЕХАР

Туриш го под квачка и едва тогава ще познаеш.
Когато се намери първата му рожба, цяло село кипна от радост. Може ли да знае човек какво ще излезе? Гледаш го - яйце, затворено. Какво е? - Дали гълъбово или змийско? Туриш го под квачка и едва тогава ще познаеш. На третата година малкият не проговори, на петата изгубиха надежда, а на шестата - селото пламна: - Йордановото момче беше нямо. Лекарят, който го беше гледал, на тръгване им беше казал: - “Може да проговори някога, има надежда, не е глухо.” Гледа бащата, гледа майката, очи се не откъсват от алени уста, а, а, ще проговори! Като рана неизцерима остана тя в сърцето на майката и бащата. Поплакваха си скришом, когато слушаха бъбривите уста на по-малките, които се мъчеха да мълвят звуци на позната човешка реч. Детето растеше и крепнеше.
към текста >>

24. 12. „Козата си сака пръч!

Вергилий Кръстев

Виждал съм как се снасят яйца, па се слагат под квачката да ги измъти на пиленца след 21 ден.
За кого плачеше, не се знаеше, дали за козата или за пръчо! Попитах го и той каза: „И за двете! " Беше му минала младостта. Аз съм отрасъл на село. Аз съм виждал петелът как яри и скача върху кокошката, и я оплодява. Виждал съм как се снасят яйца, па се слагат под квачката да ги измъти на пиленца след 21 ден. Виждал съм врабчета, както и гълъби как се целуват с човките си, и мъжкия се качва върху гълъбицата, за да я „оножда". Водил съм коза на пръч, крава на бик, кобила на жребец, свинкя на шопар. Виждал съм как кобилата се „жреби", свинята да се „праси", кравата да се „тели", козата да се „кози". Виждал съм всичко и съм го приел, че то съществува. На Земята живота преминава през мъжката и женска форма.
към текста >>

25. 2.42. Белите скали и скитникът

Борис Николов

По-нататък беше издялана квачка с пиленца и две змии около тях.
Водопадчето беше толкоз високо, че водата падаше на роса. Под пръскалото, където падаше водицата, имаше издялана костенурка, а десетина крачки по-напред - рак. Може би показваха най-малката и най-голямата вода. Оттатък водопада беше издялан ловец, арнаутин, вдигнал шишине, а на отсрещната стена -сърничка ударена в предните крачета. Какво беше предадено в образа на сърничката! По-нататък беше издялана квачка с пиленца и две змии около тях. Квачката беше настръхнала, разперила криле, прибира пиленцата си, майката готова да се пожертвува. По-нататък на чистата гладка стена беше издялана мечка и мечкар. Мечката изправена на задните си крака играе, а мечкаря държи тояга и дааре. Съвършена композиция, изработена до най-малки подробности. По-нататък извираше извор, над извора - мома с менци на рамо, тя току що се беше изправила, и от менците беше плиснала вода.
към текста >>

Квачката беше настръхнала, разперила криле, прибира пиленцата си, майката готова да се пожертвува.
Под пръскалото, където падаше водицата, имаше издялана костенурка, а десетина крачки по-напред - рак. Може би показваха най-малката и най-голямата вода. Оттатък водопада беше издялан ловец, арнаутин, вдигнал шишине, а на отсрещната стена -сърничка ударена в предните крачета. Какво беше предадено в образа на сърничката! По-нататък беше издялана квачка с пиленца и две змии около тях. Квачката беше настръхнала, разперила криле, прибира пиленцата си, майката готова да се пожертвува. По-нататък на чистата гладка стена беше издялана мечка и мечкар. Мечката изправена на задните си крака играе, а мечкаря държи тояга и дааре. Съвършена композиция, изработена до най-малки подробности. По-нататък извираше извор, над извора - мома с менци на рамо, тя току що се беше изправила, и от менците беше плиснала вода. Под барелефа имаше само две думи - „Мома Рада”.
към текста >>

26. 44. Капитанът, който остана на поста си

II. На улица „Опълченска' 66

На фронта и нас гълчеше, налиташе да ни бие, но ни пазеше като квачка пиленцата си!
По-страшен е и от турската артилерия, която Ви обстрелваше, когато наблюдавахте сраженията, позициите й от балона! по-страшен е и от сражения]а при Одрин, при Айваз Баба, където не искахте да чупите колене пред турските куршуми! Господин капитан, Учителят е по-страшен и от войната през 1915 г., когато сърбите Ви раниха! Сега сещате ли се кой съм? - И пак се обърна към Учителя: - Прости му Учителю, той е лош, но е много добър! На фронта и нас гълчеше, налиташе да ни бие, но ни пазеше като квачка пиленцата си! Той така гълчи, защото не разбира Кой Си, не Те познава! Не му го пиши за грях, Учителю... Раниха го, щяха да го убият, но спаси ротата и позицията! Не отстъпи, като закован остана там! Спомням си като сега. Сутринта стана рано и гледаше към Ком, като че не беше го виждал или нямаше вече да го види.
към текста >>

0.69930601119995