Търсене в текстове за 'Кашлица'

НАЧАЛО

ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 35 резултата в 26 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 2_26 Последните дни на Учителя и последният акорд

Галилей Величков (1911-1985)

ТОМ 1

Аз Го поглеждам - лицето Му и тялото Му са облени с пот и кашля със суха кашлица.
Тогава се бяхме научили да различаваме различните видове храчки. Знаехме кои са туберкулозни и кои са от бронхопневмония. Освен това аз бях много любознателен, контактувах с много лекари и непрекъснато ги питах за различни неща. Така че, моят въпрос към Учителя беше много точен и не подлежеше на съмнение. Учителят нищо не отговори. Мълчи. Аз Го поглеждам - лицето Му и тялото Му са облени с пот и кашля със суха кашлица. Не ми харесва това. Споделям опасенията си със сестра Савка, която е непрекъснато при Него. След няколко дни белодробното възпаление стихва, Учителят е по-добре, но е много отслабнал. Това се забелязва от мнозина приятели. Учителят се завръща в София на 19 октомври.
към текста >>

2. 53. С ЧАЙНИК ЗА ВОДА

ТОМ 6

Болестта се продължи около 15 дена с болката си, с кашлицата си, с температурата си, но аз си ходех макар и бавничко и с мъка и на Молитвения връх, и на Паневритмия, и по езерата, и навред където ходеха всички с Учителя.
Цяла нощ имах силни плеврални болки от дясната страна и висока температура. Рано сутринта приятелката ми Буча отива при Учителя и Му казва, че съм болна. „Как ще пътува, Учителю, какво ще прави там, да остане тука? " „Нека тръгне, рекох." И тръгнах. Разбира се, не ми мина веднага, не ми беше леко пътуването, но сигурно съм изкарала по-леко един сух плеврит на Рила, отколкото ако бях останала в София. Болестта се продължи около 15 дена с болката си, с кашлицата си, с температурата си, но аз си ходех макар и бавничко и с мъка и на Молитвения връх, и на Паневритмия, и по езерата, и навред където ходеха всички с Учителя. Услужвах си сама и без да взимам лекарства или да правя нещо друго, освен дълбоко дишане, оздравях. Учителят ли направи нещо от себе си, рилският ли кристален въздух ме излекува, не зная, но оздравях. Той би могъл да ми помогне и веднага, още при тръгването, но предполагам остави да опитам, че и планината лекува. В една беседа казва: „Изнесете болния на 2000 метра височина и той ще оздравее от каквато и болест да е болен." А Рилските езера са над 2000 метра височина. Тогава се случи следното: последният отпор, който дадохме двамата с Учителя на болестта, след което тя си отиде.
към текста >>

3. 74. ВЪЗКАЧВАНЕ НА МУСАЛА

ТОМ 6

Къде ще вървиш с тази кашлица?
И така ставаше. Така се случи веднъж и с мене. Малко преди времето за младежкия събор, връщайки се от село аз се отбих в Стара Загора. Там по една случайност се простудих и започнах да кашлям много силно, като да бе зимно време. Като си отидох в София и почнах да се приготовлявам за Мусала моите близки - брат, снаха и леля, ахнаха: „Ти луда ли си? Къде ще вървиш с тази кашлица? " Аз, разбира се, нито за миг не бях помислила досега за това, но и сега не помислих и без сянка от колебание, казах: „Тя там ще ми мине! " Снаха ми почна да се смее на „глупостта", а леля ми - да се ядосва. Само брат ми ме погледна с очите на обичта и доверието и каза: „Оставете я. Щом има вяра, нека върви.". Така, обаче, и стана.
към текста >>

Не там, но още на средата на пътя за Мусала кашлицата ме остави.
" Аз, разбира се, нито за миг не бях помислила досега за това, но и сега не помислих и без сянка от колебание, казах: „Тя там ще ми мине! " Снаха ми почна да се смее на „глупостта", а леля ми - да се ядосва. Само брат ми ме погледна с очите на обичта и доверието и каза: „Оставете я. Щом има вяра, нека върви.". Така, обаче, и стана. Не там, но още на средата на пътя за Мусала кашлицата ме остави. А горе на върха имаше сняг. Когато се върнах без кашлица, близките ми ме гледаха някак в почуда. А брат ми обичаше да разказва дълго след това, сред интелигентните среди, в които се движеше, как господин Дънов извежда по 300 души млади и стари до 80-годишна възраст на заснежен Мусала и те не само, че не се разболяват, но оставят даже там кашлиците и болестите си.
към текста >>

Когато се върнах без кашлица, близките ми ме гледаха някак в почуда.
Само брат ми ме погледна с очите на обичта и доверието и каза: „Оставете я. Щом има вяра, нека върви.". Така, обаче, и стана. Не там, но още на средата на пътя за Мусала кашлицата ме остави. А горе на върха имаше сняг. Когато се върнах без кашлица, близките ми ме гледаха някак в почуда. А брат ми обичаше да разказва дълго след това, сред интелигентните среди, в които се движеше, как господин Дънов извежда по 300 души млади и стари до 80-годишна възраст на заснежен Мусала и те не само, че не се разболяват, но оставят даже там кашлиците и болестите си.
към текста >>

4. 7. ПРИПАДЪЦИ

Донка Георгиева Кънева

ТОМ 6

До обед температурата и силната кашлица не спираха, Към 12 часа аз отново отидох за вода и видях Учителя, разхождащ се пред салона.
През цялата нощ не можах да заспя - детето кашляше силно и температурата му беше много висока. Сутринта отидох за вода и видях Учителя, току-що слязъл, да стои пред салона. Отидох при Него и му разказах състоянието на детето ми. Той ме посъветва да му дам рицин. Като се върнах, братът лекар беше при детето и каза, че в сестринските стаи няма никакви условия за даване на рициново масло на малкия. До обед температурата и силната кашлица не спираха, Към 12 часа аз отново отидох за вода и видях Учителя, разхождащ се пред салона. Отидох при Него и Му казах, че детето е все още зле. В това време дойде при нас Желю Ганев. Учителят му каза: „Вземи сестрата и детето и ги заведи у вас и донеси чаша да ти дам рицин". Взех детето и отидох у брат Желю Ганев. Той и другарката му Цвета ни приеха много добре.
към текста >>

Един час след като дадох на детето рицина, детето беше вече здраво, кашлицата и температурата съвсем изчезнаха.
Изобщо бяха много добри хора. Той веднага взе чаша, отиде при Учителя и донесе рицин. Учителят му казал, че щом детето подобрее, веднага да го заведе при Него. Ако някой ми беше казал, че от вземането на едно рициново масло ще оздравее детето, не бих повярвала. Но така стана. Един час след като дадох на детето рицина, детето беше вече здраво, кашлицата и температурата съвсем изчезнаха. Тогава веднага заведох малкия при Учителя. Той ни прие много сърдечно и аз му разправих съня, по повод на който бяхме дошли в София на Изгрева. Докато аз разказвах съня на Учителя, Наско, детето ми, който беше на три години и половина, стоеше мирничко изправено до мене, с червената си шапка на главата. Учителят му махна с ръка и той веднага отиде при него. Учителят го облегна на коляното си, погали челцето му и каза: „Момче, ти си студент" - по това време студентите носеха червени фуражки.
към текста >>

5. 36. Първата фаза на Отечествената война

Гради Колев Минчв

ТОМ 7

Направи ми впечатление, че Учителят беше облечен в едно кожухче с ръкави, имаше силна хрема и кашлица и аз като че за пръв път така го виждах и си казах на ума си, все едно, че отивам при най-обикновен човек, така като го виждах здравословно как е.
На другият ден аз разтоварих багажа и освободих вагона. Прибрах се на Изгрева и първата ми работа беше да се срещна Учителя. Когато отидох Учителя тъкмо излизаше от стаята си и отиваше към полянката. Целунах Му ръка и с Него отидохме до средата на полянката и седнахме на пейката, която беше до електрическия стълб. Учителят ме разпитваше за войниклъка и какво мисля да правя. Направи ми впечатление, че Учителят беше облечен в едно кожухче с ръкави, имаше силна хрема и кашлица и аз като че за пръв път така го виждах и си казах на ума си, все едно, че отивам при най-обикновен човек, така като го виждах здравословно как е. Казах Му дори: „Учителю, нещо не сте добре със здравето! “ „Ами настинал съм много“, отговори Той и после ми каза: „Хайде да се преместим, че тука има вятър“. Преместихме се под навеса на беседката където свиреха музикантите през дъждовно време или при силно слънце сядаха на сянка. Учителят пак ме запита: „Какво мислиш да правиш? “ Казах Му: „Учителю, ще отида на село да прибера майка си“.
към текста >>

6. 1. Най-добрият хиромант

Анка Тодорова Петрова

ТОМ 7

Били са шест души пленници и като пленници се било наложило да газят сняг до гърдите, от което той беше получил хроническа кашлица, от която впоследствие почина.
Ние дойдохме с пътнически влак с целият ни багаж. Спомням си, че след като пътувахме и пристигнахме на Изгрева, то ми стана лошо и тогава дойдоха да ми помогнат сестрите Бахчеванови, Папазов, Кисьова. Помня, че ме сложиха в една барака. И тъй къщичката, където се настанихме беше от една стая. Баща ми е бил пленник през Балканската война в Гърция. Били са шест души пленници и като пленници се било наложило да газят сняг до гърдите, от което той беше получил хроническа кашлица, от която впоследствие почина. В Гърция баща ми се запознал с един грък, който гледал на ръка - хиромант и тоя грък му казал на баща ми, че има тая дарба. Открил му значи, че има тая дарба и го упътил в гледането на ръка. Другите пленници загинали, но шест души от които и баща ми успели да се върнат в България. Гъркът му казал още, като отиде в България да намери книгата по хиромантия от Дебарол, за да може още по-добре да усвои тази наука. И наистина, той намира тази хиромантия от Дебарол и я прочита.
към текста >>

7. 44. ВЗАЙМОПОМОЩА

ТОМ 8

Днес получих от Учителя лекарство за кашлицата си.
Учителят изнесе чайничето и погледна. Аз изтичах, взех го и го напълних на чешмата. Като бях наново горе, Той отвори вратата, за да го вземе. От това, което го запитах и от това, което ми отговори разбрах, че не трябва да от-съствувам от беседа. Ученикът трябва да слуша, да поема Словото и после да го прилага. 8.Х. Днес получих от Учителя лекарство за кашлицата си. Паша му поиска и Той й дал и казал да го вземам на топчици, колкото царевичното зърно и да го смуча, а не да го гълтам. Много се зарадвах. Имам облекчение. И разправям на сестра Калудова: "Знаете ли? Аз имам радост.
към текста >>

Имах кашлица... Не казах: имам, но имах.
Паша му поиска и Той й дал и казал да го вземам на топчици, колкото царевичното зърно и да го смуча, а не да го гълтам. Много се зарадвах. Имам облекчение. И разправям на сестра Калудова: "Знаете ли? Аз имам радост. Имах кашлица... Не казах: имам, но имах. Сега я няма". 30.Х. Днес сутринта бях в ягодовата градина. Беше и Учителят. Исках да намеря момент, за да го запитам, как да се освободя от мисълта, която ме гнети. Той скубеше трева.
към текста >>

8. 09 - 79. ЛЕК ОТ УЧИТЕЛЯ

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

ТОМ 10

Това било лек за кашлицата, на която той не обръщал внимание.
Най-после отишъл към гарата, видял една техническа работилница и се отбил да попита. Те му дали една пробна работа, която извършил успешно, поради което веднага бил приет. Поработил около един месец, но понеже в работилницата ставало силно течение, простудил се и взел да слабее. Това станало причина той да напусне София и да се върне в Ямбол, при родителите си, за да се лекува. Преди братът да си отпътува, Учителят му препоръчал да пие гудрон /катран/ от аптеката. Това било лек за кашлицата, на която той не обръщал внимание. Пристигнал в Ямбол, където родителите му се заели с неговото лекуване. То продължило няколко месеца, но без резултат. Чак сега си спомнил той за лекарството, казано му от Учителя, затова писал на последния и му поискал по- подробни указания за лечението и скоро получил отговор. В писмото пишело: „ Ще купите едно шише гудрон и ще го вземаш нощем по една супена лъжица, като ще те събуждат от сън, ще вземаш лекарството и пак ще заспиваш." Започнал братът лечението по метода, даден от Учителя, като оставил всички други лекарства. Кашлицата скоро престанала и след около един месец вече бил напълно здрав.
към текста >>

Кашлицата скоро престанала и след около един месец вече бил напълно здрав.
Това било лек за кашлицата, на която той не обръщал внимание. Пристигнал в Ямбол, където родителите му се заели с неговото лекуване. То продължило няколко месеца, но без резултат. Чак сега си спомнил той за лекарството, казано му от Учителя, затова писал на последния и му поискал по- подробни указания за лечението и скоро получил отговор. В писмото пишело: „ Ще купите едно шише гудрон и ще го вземаш нощем по една супена лъжица, като ще те събуждат от сън, ще вземаш лекарството и пак ще заспиваш." Започнал братът лечението по метода, даден от Учителя, като оставил всички други лекарства. Кашлицата скоро престанала и след около един месец вече бил напълно здрав. Докато не послушал, работа не намерил и пак докато не послушал, не се излекувал. На ученика е нужно послушание. По-голямо послушание - по-малко страдание.
към текста >>

9. 09 - 184. ЗАГАДЪЧНОТО ЛЕКАРСТВО

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

ТОМ 10

Боляха ме гърдите, имах и кашлица, но въпреки това не обръщах внимание на здравето си и не вземах никакви мерки, като продължавах да работя.
184. ЗАГАДЪЧНОТО ЛЕКАРСТВО През лятото на 1965 година един брат от Изгрева ми разказа следната своя опитност: Преди няколко години заболях от простуда. Боляха ме гърдите, имах и кашлица, но въпреки това не обръщах внимание на здравето си и не вземах никакви мерки, като продължавах да работя. Един ден дойде при мене един брат от Пловдив, пратен от Учителя. Каза ми, че Учителят ще ми изпрати лекарство. Но след като минаха един-два месеца и не получих лекарството, аз писах на този брат напомнително писмо. Няколко дни след това го получих, което беше тъмнокафява течност, изпих го и не забелязах как оздравях. След време, като се срещнахме с този брат, го попитах откъде е взел лекарството а той ми каза, че като седял в стаята си, като се обърнал, видял шишенцето на масата, без някой да бил влизал в стаята след него.
към текста >>

10. 23. ЗАМИНАВАНЕТО НА ПАША 12 февруари 1972 година

Паша Теодорова

ТОМ 13

Паша заболяхме и двамата - безсъние, главоболие, температура, хрема, малко кашлица и силно понижен дух.
Затова и тъй добре узря и се наля, и насити с ухание и сладост. И сега, в мига на неизбежната и временна раздяла, отнасяме, за да съхраним дълбоко в сърцата и душите си светъл и сублимен спомен за узрелия плод в живота и душата на нашата обична сестра Паша. Поклон пред паметта й. 13.02.1972 година, София. ПИСМО до Цанка Екимова от Гена Папазова и Димитър Христов 24.02.1972 година Мила Цанке, Пиша ти малко късно, защото след изпращането на с. Паша заболяхме и двамата - безсъние, главоболие, температура, хрема, малко кашлица и силно понижен дух. Когато сме само двама, мълчим, а пред гостите едва говорим, повече лежим и почти не ядем. Бавно се възстановяваме. Липсва ни централната личност, а и самата раздяла е тежка. С. Паша ни напусна на 12 т.м. в 8 часа и 25 минути.
към текста >>

11. 20. СЪБОРЪТ ПРЕЗ 1922 г. В ТЪРНОВО

ТОМ 16

Обаче ние пием гореща вода, спазваме известни правила и се върнахме в София без нито един да заболее и кашлица никой не хвана.
„Ето, и една 75-годишна сестра (тя беше Попова) дойде с нас на Маричините езера, изкачи се откъм юг на връх Мусала и слезе долу, без да се разболее. Защо? - продължи Учителят. - Защото спазваме известни правила на природата. Студена вода не пием, пием гореща вода. Ще кажете, че е чудно - да отидеш на планината при ония потоци чиста, бистра вода и да пиеш гореща вода. Обаче ние пием гореща вода, спазваме известни правила и се върнахме в София без нито един да заболее и кашлица никой не хвана. И така, има известни правила и закони в природата, като ги спазваш, можеш да живееш и да се ползваш от тях." Така завърши Учителят. И като завърши, пак владиката каза: „Диспут! " Но ние бяхме се уговорили, щом свърши беседата, да започнем да пеем песента „Братство, единство ние искаме". (Пеню Ганев пее песента.) И така излязохме всички, а отстрани имаше шпалир от войници, които не позволяваха на поповете да направят някакво безумие, и си отидохме горе, на братската градина. И като отидохме горе, владиката взел бинокъл, понеже имахме охрана, пък от шосето към братската градина, където беше нашият лагер, не пущаха чужд човек да влезе.
към текста >>

12. 57. ЛИТЕРАТУРНОТО ТВОРЧЕСТВО НА ОЛГА СЛАВЧЕВА

ТОМ 16

Аз настинах и ме хвана една кашлица, ама страшна и затуй исках да я туря в болницата.
ВК: Тя остави ли някоя тетрадка с песни нейни, ръкописи, с нотирани песни? ПГ: „Аз имам тука цял куфар с мои тетрадки, каквото съм писала и когато съм била с Учителя по екскурзиите, аз съм описвала, имам цели описания, имам 18 протокола как сме прекарали екскурзията и те са останали. Значи, ще се дадат да се отпечатат моите работи. Ако пък моите работи не се разреши да се отпечатат, ще ги дадете тогава за отпечатването на беседите на Учителя." Това са препоръките за средствата, които Олга оставя. На втората вечер получи втори удар и онемя, не можеше да говори вече и понеже то беше през февруари месец, много студено беше и аз ставах в 3 ч, отивах да й запаля печката, за да може да се стопли, защото тя не можеше да мърда, а също и да й дам подлога, да се изходи. Аз настинах и ме хвана една кашлица, ама страшна и затуй исках да я туря в болницата. Тука има неврологична болница, си казвам, ще гледам да я туря, на Цариградското шосе тука. Дохождам всеки ден, обаче няма вакантно място, няма легло в болницата. Не я приемат. Най-после, като дойдох един път, казаха: „Сега се помина някоя си и има легло свободно, тъй че докарай твойта болна." И аз я докарах и я оставих тука, в неврологичната болница. И я оставих там, но тя още същата нощ се помина.
към текста >>

13. 1929 година - продължение

ТОМ 16

Нещо на дълбока кашлица отвътре ме избива, като че ли коремът отвътре ме сърби.
Свирих докъде 10 1/2 ч и си легнах. 16.V.1929 год., четвъртък Станах рано. (Спомен „о",) Излязох горе. На молитва и упражненията бях добре. Трансформира се състоянието ми. Нещо на дълбока кашлица отвътре ме избива, като че ли коремът отвътре ме сърби. Но след упражненията се изхрачих с дебели храчки като че ли един голям товар се махна от мене. След това четох I-та книжка от „Житно зърно": I. „Първата буква в Божествената азбука"; II. Практически окултизъм. „Сегашната раса и новата"; Ш.
към текста >>

14. Дневник VII. 24.ХI.1941 год. - 14.ХII.1943 год.

ТОМ 16

Имах и силна кашлица през цялата двумесечна ваканция поради тежката и много студена зима.
В 3 ч започнах да чета наряда си. * Така всеки ден в училище, в квартирата в свирни, песни, четене, закачки на момичетата, вечер рядко канен да свиря на хазяите, се събираха махленски девойки и момци, свирех, за да играят младежите, прекарах до коледната ваканция на 28 декември 1941 год. Отидох си за коледната ваканция в София, отслабнал, отпаднал, разнебитен от факта, че аз допуснах в сърцето си чувство по моето хазяйче, което не пропущаше момент от сутрин до вечер, когато се намирах в квартирата си, да ми хвърля закачки, задевки и примамливи погледи, за да ме има на свое разположение. Всичко това се четеше в лицето ми и който ме погледнеше от братството, се чудеше, че съм отслабнал толкова. Още докато бях в Сувойница, се появи и цирей на брадата ми и с него си отидох в София и трябваше многократно да му правя млечни компреси. Имах и силна кашлица през цялата двумесечна ваканция поради тежката и много студена зима. В училището, след отпътуването на колегата ни Никола Колев Кожухаров, целия декемврий месец до обед учех моите ученици, I и II отделение, а следобед пък - неговите, та и това от друга страна ме измъчваше много. След коледната ваканция Василев, освободен от арест и надзор, от гр. Враня се завърна в Сувойница. И Великденската ваканция прекарах в София. Дойде нареждане лятната ваканция учителите да си разделят по споразумение помежду си.
към текста >>

15. Извадки от окултни лекции I и II година на общия окултен клас

ТОМ 16

При пение, ако ви се появи кашлица, показва, че енергиите ви не вървят правилно; ако пееш постоянно, туй нещо трябва да изчезне.
Искам да бъдете отлични певци, да не се стеснявате. (Извадки на Елена Хаджи Григорова от 2 лекция на Общия окултен клас, 12.Х.1922 год., II година) 358. Влиянието на музиката, пението и движенията Музиката трябва да остави радостно чувство във възходяща степен, чувство на творчество. Музиката не е нито в скръбта, нито в радостта, тя уравновесява силите, които създават тия състояния в човешката душа. Разгневиш ли се, изпей: „Сила жива, изворна, течуща" или „Fir-fur-fen". При пение, ако ви се появи кашлица, показва, че енергиите ви не вървят правилно; ако пееш постоянно, туй нещо трябва да изчезне. Когато излизате навънка, за да се оградите от простуда, ще съсредоточите вниманието си върху гърлото, ще мислите за ларинкса си и няма да се простудите. Понеже ние нагазваме в една област чрезмерно активна, там ще срещнем известни невидими същества, които се укротяват само с музика, затова тя ни е необходима. Когато си в едно възбудено състояние, пей, за сменяване на енергиите. Всякога ще минаваш от силните към тихите песни. Легнете си вечерно време - ще си кажете: „Искам да стана (музикален)З" и бъдете уверен, че щастието ви в света зависи само от музиката.
към текста >>

16. 28. Пощенска картичка от Елена Хаджи Григорова до Пеню Ганев от 16.II.1942 год.

V. Писма на Елена Хаджи Григорова до Пеню Ганев

ТОМ 17

Ти как си с кашлицата?
Още не мога да дойда на себе си. Получих и 2 писма от майка ми, които ми увеличиха скръбта и мъката. Неописуем терор от гърците!... Изложени са на гладна смърт. Иска да ме види на всяка цена, защото се страхува да не умре. Ти как си с кашлицата? Колега ще имаш ли? Поздрави брат Гюзелев. Боев те поздравлява. От Учителя имаш специален поздрав. Привети: Елена.
към текста >>

17. 19. Мария Гушавата

I. Между истината и легендата. Д-р Стефан Кадиев

ТОМ 17

Само за късо време кашлицата мина.
" - „Ето - каза хирургът, като се смееше, - не бяхме виждали случай, когато пациентът дава съвети да не се караме." Мария беше възбудена, тя ръкомахаше, очите й горяха. - Когато отида при болен, аз се запитвам: „Научи ме, Господи, какво добро мога да направя на тоя човек, на тая страдаща душа! " Когато човек пристъпва с добро намерение, с любов, според духа на учението, всичко му се казва. Една жена кашляше - не можеше да поема дъх. Дадох й да пие една смес, от каквато съм виждала много пъти полза: люспи от кромид с лъжичка синап и лъжичка ленено семе с мед. Само за късо време кашлицата мина. Но важи каква ръка го приготвя. Да се приготвя с любов! Ехе, това е голяма тайна! Важно е какво ще те научи Духът. Той не лъже.
към текста >>

18. I. Георги Радев (12.IX.1900 г. ÷ 22.VII.1940 г.)

Дух на воин и душа на девойка

ТОМ 18

Рядката звучна кашлица, съпроводена с храчки, упорита и безпощадна, къртеше сякаш моите гърди.
- викаше той, като удряше с всичка сила слабичката си длан о моята. - Колко много се радвам, че се виждаме! А беше явно, че се радва. Сините очи сияеха, рядката руса коса над челото се тресеше. А с бегъл поглед аз вече доловях колко ясно прозираха през палтото рьбовете на плешките му, как са тънки бедрата под панталоните, нанизани сякаш на колове, как са стопени мазнините на бузите, как са изтънели свирките на ръцете. Рядката звучна кашлица, съпроводена с храчки, упорита и безпощадна, къртеше сякаш моите гърди. - В тая френска книга се описва козмичното влияние на Венера – минава той веднага към интересната за двама ни тема. Изследвания на бележит френски окултист. Венера, разпростряна по цялата вселена, Венера - майка, Венера творец-любов. Оригинално е разгледана! - А това е на немски - слънчевите петна и връзката им с живота на земята - казва той, като вдига друг дебел том.
към текста >>

- О, докторите само знаят да плашат хората - казваше той, като кашлица довърши изречението му.
Георги, нашият Георги, ще ни напусне без време! Загатнах му да наблегне върху здравето си. Да се прегледа, да се лекува. Веднага съжалих за това. Очите му пламнаха, челото му се набърчи и по бузите бликна кръв - ясни розови петна. - О, докторите само знаят да плашат хората - казваше той, като кашлица довърши изречението му. Георги наистина си отиде. Твърди се, че душата не умира, че и от оня свят духът продължава да работи в област, която обича. Може би. Даже ми се струва, че го вярвам да е така. И все пак, зарад Георги ми е страшно много мъчно.
към текста >>

19. 25. Стамат Михайлов

VI. Ученици,участвали в школата на Учителя и техните прояви в живота

ТОМ 22

Брат го моли да попита Учителя как да се освободи от кашлицата, която го мъчи няколко месеца.
Стамат е добър и отзивчив. Когато си тръгва за Търново той пита Учителя, който му дава необходимия съвет. Сестрата изпълнява съвета и оздравява напълно. След 2-3 дни Стамат получава силни болки в краката - болестта на сестрата се прехвърля върху него и той я носи повече от месец. Често пътува до София. Брат го моли да попита Учителя как да се освободи от кашлицата, която го мъчи няколко месеца. Услужливият Стамат се обръща към Учителя и предава съвета му. Братът бързо оздравява, но кашлицата се прехвърля върху Стамат и той кашля повече от месец. Жена го моли, като се срещне с Учителя, да попита как да се излекува от гастрит. Отново се получава същото - тя се излекува бързо, а той получава силни болки в стомаха в продължение на два месеца. Друг го моли да попита Учителя за неговото болезнено състояние.
към текста >>

Братът бързо оздравява, но кашлицата се прехвърля върху Стамат и той кашля повече от месец.
Сестрата изпълнява съвета и оздравява напълно. След 2-3 дни Стамат получава силни болки в краката - болестта на сестрата се прехвърля върху него и той я носи повече от месец. Често пътува до София. Брат го моли да попита Учителя как да се освободи от кашлицата, която го мъчи няколко месеца. Услужливият Стамат се обръща към Учителя и предава съвета му. Братът бързо оздравява, но кашлицата се прехвърля върху Стамат и той кашля повече от месец. Жена го моли, като се срещне с Учителя, да попита как да се излекува от гастрит. Отново се получава същото - тя се излекува бързо, а той получава силни болки в стомаха в продължение на два месеца. Друг го моли да попита Учителя за неговото болезнено състояние. Стамат е научил добре урока си и му казва: „Идете сам и питайте Учителя." Вилата на Атанас Бойнов, в която се провеждат съборите, е направена хубаво с улуци и цялата дъждовна вода се събира в една щерна до къщата. Водата се използва за пиене и битови нужди.
към текста >>

20. 20. Премеждия на планината

ТОМ 22

Тя страдаше от задух, понеже много пушила в миналото, и чистият планински въздух предизвикваше кашлица и силен задух.
На другият ден отлично се изкачи на Мусала, където посрещнахме пролетта и се върнахме в София. За 22 юни 1999 г. отидохме на Мусала. Павел работеше с кола, в която бяхме Елена, Емилия, Валентина, Павел и аз. В другата кола Николай, Албена и Мариана Видрарска. Тя страдаше от задух, понеже много пушила в миналото, и чистият планински въздух предизвикваше кашлица и силен задух. Нямаше лифт и доста трудно се качихме до хижата. Често спираше и вървеше бавно. Доста бавно и мъчно се качихме на върхът. Тя беше идвала на с. Мърчаево да ни помага - да копаем картофите и припадна.
към текста >>

21. 8. Методи за духовна работа в планината дадени от Учителя

ТОМ 22

Против кашлица, сварете си малко синя тинтява и пийте от тази вода.
182/ Учителят обръща голямо внимание и на самообразованието на всяка душа, намирането на съответни книги за четене и изваждане на поуки и закони за приложение в живота. „Един важен въпрос, който трябва да се разгледа, е въпросът за четивата, които ви се дават всеки ден. От всяко четиво човек трябва да извади поне едно основно правило или един основен закон, понеже между него и това, което той е прочел, има известна връзка." /"Нашето място", с. 41/ „Като сте дошли на планината, ползвайте се от нейните блага. За пример-ако ви боли стомах, сварете си малко равнец. Против кашлица, сварете си малко синя тинтява и пийте от тази вода. Ако някой от вас е простуден, нека се качи два- три пъти на някой връх, да се изпоти добре. След това да изпие две-три чаши гореща вода и да се преоблече. Качвайте се по върхове, да предизвикате дълбоко дишане. Това е особено добре за онези, които страдат от астма, както и за ония, които са предразположени към затлъстяване. Планината крие в себе си всички условия за лекуване и придобиване на знания... За да не се простудява, човек трябва да пази топлината на тялото си.
към текста >>

22. В. БЛАГОДАРСТВЕНИ ПИСМА ДО Д-Р ИВАН ЖЕКОВ ОТ ИЗЛЕКУВАНИ БОЛНИ

Д-р Иван Жеков

ТОМ 23

Силна бронхиална кашлица, болки и умора чувствувах в целия организъм.
Благодарение на упътванията на Д-р Жеков, който отлично владее природолечението, аз си възвърнах здравето и се чувствувам весела и бодра. Анежка Цорнова 15. Писмо до д-р Иван Жеков от Хенрих Споуста от 12.I.1939 г. Господину Доктору Жекову Господин Докторе! Миналата година в януарий бях се разболел от простуда. Силна бронхиална кашлица, болки и умора чувствувах в целия организъм. Температурата над 39. и охота за ядене изгубих. При това ми положение аз бях се помирил с мисълта, че всичко е готово - само да се повика поп. Но аз взех щастливо решение наместо попа да повикам Вас. Вашите съвети ме доведоха до убеждение, че над всичкото е най-ползотворно природното лекуване, за което имам да благодаря на Вас, че съм днес относително в здравословното състояние добре при моята 72-годишна възраст.
към текста >>

23. Цариброд, 1916 г.

1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година

ТОМ 26

Ленините сини големи очи - от легло е станала, с кашлицата си е дошла, заедно със Софето да ме изпратят - тя, Лена... Кокошките - до нозете ми, вързани с връвчица, бохчичката с дрехите на коленете ми, а денкчето с постелката - на мрежата.
В душата ми е тихо и ясно. Поемаме тричките към гарата. След нас се блъсна вратата със страшни, гневни напътствия. Нещо ме обвило с огнено було, че не виждам и не чувам нищо. Влакът ме отнася. Ленините сини големи очи - от легло е станала, с кашлицата си е дошла, заедно със Софето да ме изпратят - тя, Лена... Кокошките - до нозете ми, вързани с връвчица, бохчичката с дрехите на коленете ми, а денкчето с постелката - на мрежата. Мраз, мраз и тъмно като в рог. Трак-трак-трак-трак се гонят колелетата и ме клатят. Сама съм. Нищо не мисля, нищо. Кокошките си кротуват, багажът е с мен.
към текста >>

24. ЯНУАРИ 1918 г. - 15 ДЕКЕМВРИ 1918 г.

1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година

ТОМ 26

Кашлицата се усилва.
Губя съзнание. Умирам, свестявам се и пак умирам. Кака телеграфира. 9 НОЕМВРИ [1918 г.] Майка ми „изплашена” изпраща зет ми с една сума или да ме ..., или да ме заведат там, при нея. Подпират ме, сядам във вагона. Кашлицата се усилва. Някакъв французки войник, защото сега тук е пълно с чужди войски, сваля от мрежата одеялото си и ме увива цяла. После сяда на най-отдалечения кът и гледа през прозореца. Дрешките ми тънки, също и чорапите, обувките... Зет ми не вижда това, стегнат с дебелия шинел над куртката, а този чужденец вижда... Край мене и младежи - съграждани -закачат се, смеят се отсреща. На гарата още по-студено. Одеялото е в ръцете на притежателя.
към текста >>

Кашлицата изхвърля дробовете ми и аз виждам това.
] Лягам и не ставам вече. Осемнадесет дни между живота и смъртта. До възглавницата ми: „Съкровище на смирените” и петте брошурки на Учителя, също и коженото тефтерче с позлатени листи, металическа рамка и заключалка. Това е смъртта. Виждам я как се приближава; всемогъща, зла, непобедима, пръстите ми - восъчни свещи и кръвта ми изтича. Кашлицата изхвърля дробовете ми и аз виждам това. До мен пакет с кървави кърпи -моите дробове [виж “Изгревът”, т. Ill, с. 101-102, сн. 86; т. XVII, с.
към текста >>

25. 2.1.37. Благовещение, 4 април 1930 г., понеделник, [Витоша] Екскурзия на четирите правила

2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)

ТОМ 26

Ти комай ще издухаш и голямата кашлица от гърдите ми.
Къде се денаха облаците? Къде отиде оловния чумбер от небето? Пролетна омая: напъпили дървета, отпуснати върбови пъпки. Тук-таме, по някоя ранобудна череша и вишня размятали от градините бели пошове. Духай ветре, духай! Ти комай ще издухаш и голямата кашлица от гърдите ми. Зная, че на Витошките драки ще я закача и без нея ще се върна. Отминавам и селото. Нигде куче - нито човек. До един стобор привързано магаренце. Колко е красивичко, макар и зарунтавяло от старата свличаща се козина.
към текста >>

От моята кашлица - нито следа.
Срещаме млади девойки с измокрени нови премени, цапат из калта, бързат да се върнат в къщи. На Изгрев ни раздават чай. Броим се - осемдесет души. С колко бодрост се връщаме! Лицата ни алени, гърдите ни леко дишат прочистени днес от планинския елексир. От моята кашлица - нито следа. В пансиона ме посрещат с любопитство и възхищение. Момичетата, доста добре гримирани и облечени, се готвят да отиват на кино. Чиста, измита и преоблечена, допивам последната глътка чай и се предавам в обятията на Морфея. С гърди пълни с блаженство, с ръка едва движеща се по редовете, записвам щастието и радостта на този ден. Морна, като пребито куче, лягам и заспивам дълбок сън.
към текста >>

26. 14.5. Борис се разболява

Вергилий Кръстев

ТОМ 31

Имаше хрема с кашлица.
14.5. БОРИС СЕ РАЗБОЛЯВА И така, той се връща веднъж, беше края на ноември 1972 година, началото на декември, връща се. И той седна, за да ми диктува на магнетофона. И както седна, извади тефтера, реши да ми диктува, изведнъж каза: „Вергил, на мен ми е много лошо! " И си легна. Погледнах го - той целия трепереше, имаше температура, вдигна температура към 40 градуса, и целия трепереше. Имаше хрема с кашлица. Вероятно беше изстинал там по строежите. Мария се завъртя веднага около него, и аз се приготовлявах вече да си вървя. Прибрах си магнетофона, защото видях, че няма да се върши днеска никаква работа с него. Тя пристъпи към мене и ме попита: „Можеш ли да останеш тук при мен, че съм сама, за да ми помогнеш? - Борис е много болен!
към текста >>

НАГОРЕ

0.68603587150574