Търсене в текстове за 'Каса'

403. 2.11. Иларион Макариополски и българския черковен въпрос. 2.11.1. Усилията на католическата пропаганда. - В: Иларион Макариополски, митрополит Търновски

ТОМ 35

В него, на 22 декемврий 1860 г., стават бурни разисквания: касае се за целостта на българския народ и за съдбата на българската черква.

404. 2.14. Българо-гръцките църковни борби. Унията. - В: Бурмов, Тодор Стоянов.

ТОМ 35

Россия, като работела на Запад в полза на Българете, убеждавала тамошните либерали, че се касае за събуждането на една притеснена народност, а католиците уверявала, че едно случайно сблъскване помежду Българете и Гръцката патриаршия ще може да даде случай за една добра работа в полза на католицизмът.

Що се касае до въпросът, как треба да постъпи Портата, има много съображения да се земат във внимание, а, между тях, и фактът още, че едно мусулманско правителство би постъпило несъгласно с правилата, от които се е ръководило Отоманското Правителство, ако се намесеше в религиозните дела на една христиенска община, и опасностите от едно таквоз намесване са толкоз големи, колкото и сгодите, които би излезли от него.

405. 3.6.9.3. Занаятите на болградчани.

ТОМ 35

Има хора, които смятат кражбата за занаят, например да крадат чужди волове, коне и овце, които след това продават на друго място или пък колят в своите касапници.

406. 3.8.2. Турски държавници и общественици.

ТОМ 35

Каравелов и Ив. Касабов.

407. 4.3. Фанариотски епископи във Враца и църковните разпри.

ТОМ 35

С идването си в града, той започнал да праща по селата врачанските свещеници да му събират не само определения данък за Владиците, но и други данъци, от него наложени, па и храна, която обикновено селяните не отказвали „щом се касаело за светия старец”.

408. 5.1. Неспокойни времена - бунтовници и предатели. 5.1.1. Тайнственият матрос - Гълъб войвода (Христо Донов Сариев).

ТОМ 35

Николов, и Киряк Цанков и плоещките - Пантели Кисимов, Райчо Попович и Иван Касабов образуваха така наречения Таен централен комитет.

409. 5.1.2. Връзката между българските и руските емигранти.

ТОМ 35

Ив. Касабов пише, че срещите с Бакунин и Мацини имали за българските революционери голямо значение: „За много работи се допитвахме до тях и те ни даваха много добри упътвания в политическо отношение.”

410. 5.1.3. Васил Ганчев Василев. 5.1.3.1. Васил Ганчев в Българското национално революционно движение през 60-те години на XIX в.

ТОМ 35

кожухар, а баща му Ганчо се занимавал първоначално с касаплък, а след това с търговия.

Касабов и Т.

Касабов, се казва: „Васил Плевнели са уловили във Видин... Тука зехме мерки за сичко.

411. 5.4.2.3. Писмо № 3

ТОМ 35

Дорчо, колкото и да се криеше под булото на апостолския христов началник, беше в делата си человек съвършено безсъвестен и безбожник: сичко той предприемаше да извърше, щом се касаеше да придобие пари, а още повече и слава: тук, без друго, той е обещал да спомогне и улесни от сяка страна бунтовническата чета, но не тъй даром - под предлог на една сума не по-малко наверно от три хиляди л. т.

412. 5.5.4. Д-р Георги Миркович. Писмо от Георги Кънчев (брат на Минчо Кънчев)

ТОМ 35

Но валията кюрд паша, като простий дивак, имаше един билерин касапин, грък, доктор, който го убеди да махне д-р Мирковича от Диарбекир.

413. 5.5.6. Диарбекир. Писма и бележки. 5.5.6.1. Писмо до брат ми Георги Кънчев, 12.03.1875.

ТОМ 35

Тука в средното кале са управленията на юзбашия, бинбашия, миралая, беледие сандъкяр мезлиши [съвета на общинската каса] и нашите мъртвилници, тъмни порутени зандани...

414. 6.9. Публикации: 1867 година. 6.9.1. Устройството и наредбата на училищата в ръцете на Вилаетския съвет.

ТОМ 35

Писма немаме наистина, но както ни разказуват пътници, които дойдоха из Дунавския вилает и особено от Русе в големият вилаетски съвет, който е свикан сега в този град, сериозни разисквания станали върху един от най-важните за жителството на този Вилает и въобще за всичкия ни народ въпроса - касае се за общественото образование, за устройството и наредата на училищата.

415. 6.10.5. Новини от Русчук: д-р Миркович - заместен от гръцки лекар. Размисли.

ТОМ 35

Ние обичаме да вярваме, че разменението, за което се касае, е следствие на едно недоразумение и че доктор Миркович ще приеме един равноценен пост с този, който му се отне толкова неправедно и толкова неуважително.

416. 6.15. Публикации: 1873 година. 6.15.1. Пътя, наказанията и живота на Диарбекирските заточеници

ТОМ 35

Що се касае до определеното време на наказанията на заточените трима в Анкора и определените за в железа в Аргана-Маденската терсана 19 души наши братя, нищо не мога да кажа.

НАГОРЕ

1.794988155365