Търсене в текстове за 'Карбонат'

Ще я вземеш и в едната стран а ще изцедиш един лимон, а в другат а ще сложи ш воден разтвор от сода бикарбонат.

Тук се задават мислено въпроси и аз трябва да им отговарям и затова преминавам от един въпрос на друг." След събора през 1922 г. при Учителя идва един от най-известните адвокати в Търново и го моли да му помогне. Гърлото му изстива силно и се схваща - не може да говори, а само фъфли. На следващия ден щял да има важно дело, на което трябва да защитава своя довереник и да произнесе реч. Учителят го съветва: „Щ е отидеш в старат а си бащин а къща и в кухнята на най-високата дъска на етажеркат а ще намериш една двойна чаша, разделена по средата на две. Ще я вземеш и в едната стран а ще изцедиш един лимон, а в другат а ще сложи ш воден разтвор от сода бикарбонат. Ще изпиеш съдържанието на двете половинки, така че смесването на лимона с разтвора от сода да стане в гърлото ти. Най-много след 2 процедури гърлото ти ще се оправи." Той си мисли: „Кога господин Дънов е ходил в старата къща на баща ми и откъде може да знае, че на най-горната лавица има двойна чаша, за която аз не знам нищо, макар че съм живял толкова години там." Той намира чашата, пие два пъти лимон и содов разтвор, и на сутринта гърлото му е напълно здраво, говори нормално и свършва отлично работата си в съда. След това разказва на колегите си заУчителя, което още повече повдига реномето му пред търновското гражданство. Същия ден адвокатът отива при Учителя и му благодари за бързото му и навременно оздравяване. След събора през 1925 г.
към текста >>

От тях вар не става, защото те са магнезиев карбонат.

Така те се съгласиха и вече някои прекрасни мрамори, които не биваше да се правят на вар -послушаха ме. И не ги правеха. Обаче, други пък, които бяха много хубави, тези бяха пещерните варовици - арагонитите. Те с такива краски, такива шарки и такава структура чудесна! Имам тука даже камък. От тях вар не става, защото те са магнезиев карбонат. Като не ставаха, трошат ги. Цели канари големи колкото къща, цели пещери, които са били - трошат ги на камъни, щото им пречат, и камъните дават на селяните да си правят ограда на местата. Викам: „Абе туй е скъпоценен камък бе! ” Като им полирах и от тях няколко плочи, останаха замаяни и престанаха да ги трошат вече. Как ги използваха след туй - не знам.
към текста >>