Търсене в текстове за 'Карамфил'

НАЧАЛО

ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 52 резултата в 43 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. ИЗВАДКИ ОТ 33 НЕДЕЛНА БЕСЕДА ДЪРЖАНА ОТ УЧИТЕЛЯ НА 20 МАЙ 1934 г.

Борис Николов

ТОМ 2

Тези, които ще управляват, те са малкото карамфилче, което вие грижливо трябва да поливате.
Извадки от 33 неделна беседа държана от учителя на 20 май 1934 г. „Казва Христос: „Да се не смущава сърцето ви! " В България първите, които управляваха и тези, които сега са на власт трябва да знаят, че „всяка власт от Бога е дадена". Тези, които ще управляват, те са малкото карамфилче, което вие грижливо трябва да поливате. Ще им кажете: „Дано изпълните Волята Божия тъй, както е казал Господ." Всички ще се молите, управляващите да изпълнят Волята Божия, тъй както Господ ги е пратил отгоре. Те сега са дошли отгоре в България. Тия седем министри тук са псевдоним на ония седем души, които са дошли отгоре да управляват България. Вие казвате: „И тези като другите, кой знае какво ще направят". Че кой ще оправи тогава света, я Ми кажете?
към текста >>

2. 76. СУРОВИ ПРЕЖИВЯВАНИЯ БУРЯТА

ТОМ 6

Поляната до него е обширна, мека като кадифе и осеяна с безброй дребни, розови карамфилчета, представлява голям двор, в който ние идвахме често да се разхождаме и печем на слънце.
И доволни! Нито помен от бурята. Само споменът е запечатан за през вековете, споменът и може би урокът - в по-чутките души! За третото езеро, което Учителят назова Балдердару, споменах пре- 112 ди малко, като за най-близко.до второто и с обширна до него мека поляна, на която обикновено, почти всеки ден идвахме да правим паневритмичните упражнения. То не е много дълбоко, широко разляло водите си, огрявано от слънцето цял ден понеже близо до него не стърчат високи върхове, водата му е мека, топличка и мнозина любители на езерните бани идваха тука да се къпят. Поляната до него е обширна, мека като кадифе и осеяна с безброй дребни, розови карамфилчета, представлява голям двор, в който ние идвахме често да се разхождаме и печем на слънце. Близо е и чешмичката ни. Близо до нея е и четвъртото езеро - Близнаците. Не зная защо Учителят не даде за него санскритско име. Може би, то е, както се казва за децата „дошло е с името си". То само си носи, определя името, то представлява две отделни езера съединени помежду си с тесен и плитък провлак.
към текста >>

3. ПИСМА ОТ БОЯН БОЕВ ДО ЦАНКА ЕКИМОВА

Цанка Екимова

ТОМ 6

Карамфила и другите цветя са синове и дъщери на ангелите, слезли на земята да помагат на хората.
Провидението ще ти постави известни съпротивления в живота, на които трябва да дадеш разумно разрешение. В сегашното състояние на живота хората са научени на науката на вземането. Съзнателният живот започва с обратния процес: давай. В земеделския труд има известна философия. Всяко едно растение, като го бутнеш ще ти плати. Карамфила и другите цветя са синове и дъщери на ангелите, слезли на земята да помагат на хората. Аз виждам в карамфила друго нещо. Като го помиришеш, той ще ти даде правилния начин на разрешение на въпросите, които те измъчват. Подмладяване разбирам, когато човек схваща целокупния живот. Когато една държава не се подчини на великите Божии закони, се заличава. Да отречеш Истината, това значи моментално да умреш.
към текста >>

Аз виждам в карамфила друго нещо.
В сегашното състояние на живота хората са научени на науката на вземането. Съзнателният живот започва с обратния процес: давай. В земеделския труд има известна философия. Всяко едно растение, като го бутнеш ще ти плати. Карамфила и другите цветя са синове и дъщери на ангелите, слезли на земята да помагат на хората. Аз виждам в карамфила друго нещо. Като го помиришеш, той ще ти даде правилния начин на разрешение на въпросите, които те измъчват. Подмладяване разбирам, когато човек схваща целокупния живот. Когато една държава не се подчини на великите Божии закони, се заличава. Да отречеш Истината, това значи моментално да умреш. За каквото мислиш, такъв и ставаш.
към текста >>

4. 17. ВЕКОВНА КАРМА И ЖЕНИТБА

Надежда Георгиева Кьосева

ТОМ 6

Отгоре на това пожелах друг букет, а не червени карамфили както бяха приготвили.
Разбира се влезе през вратата и после вкъщи на ул. „Цар Самуил", понеже беше топъл ден, беше сервирано вътре и на терасата. Но как да ви кажа, защо стана така не знам. Моята милост нямаше никакво настроение. Кисела бях и кой знае какво впечатление това е направило на роднините му, които бяха там. Отгоре на това пожелах друг букет, а не червени карамфили както бяха приготвили. Каква нескромност от моя страна. Една неделя дадохме обед на нашите приятели от Изгрева. Всичко беше много изобилно. Беше Жорж Радев, брат Борис, Мария Тодорова и още няколко наши приятели, които вече не си спомням. Масата беше много добре сложена.
към текста >>

5. 6. ПРИ СТЪЛБАТА

ТОМ 8

Тук, с хубавите вечери при стълбата ние разбрахме защо Учителят изговаря думата "достаточно" вместо "достатъчно", защо изговаря "каламфир" вместо "карамфил" и много и много още неща.
", задава нов въпрос Учителят. Учениците замълчават. "Фана, значи хвана. Значи Теофана хванала Господа". "А-а-", последва учудване. Тук, с хубавите вечери при стълбата ние разбрахме защо Учителят изговаря думата "достаточно" вместо "достатъчно", защо изговаря "каламфир" вместо "карамфил" и много и много още неща. Хубавите вечери при стълбата са епохални, както целият живот на УЧителя, и целият живот с Учителя са епохални.
към текста >>

6. 32.СЕСТРА ДАРЛИНКА СЪНУВА

ТОМ 8

Маргаритите надянали разкошни венци, карамфилите облекли скъпи премени.
32. СЕСТРА ДАРЛИНКА СЪНУВА Някаква вълшебна музика я понася, издига. Една гиздава полянка -посреща. Маргаритите надянали разкошни венци, карамфилите облекли скъпи премени. А другите цветя. - Надпреварвани в багри и хубост. Полянката е в най-празничен вид. Полянката посреща гости. Тук-там някои нагиздени хубавици пошушват.
към текста >>

7. 137. УЧИТЕЛЯТ ИМАШЕ ЧИСТОТАТА НА ДЕТЕ

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

ТОМ 9

Защото Любовта има едно ухание, както карамфила, отдалеч го чувстваш.
Иначе идва по закон. - Как да се освободя от кармата си? - Ето как: Не вземай пари на заем. И този, който обичаш не искай да го обсебваш. Вие знаете, кой ви обича без да ви е казал нито една дума. Защото Любовта има едно ухание, както карамфила, отдалеч го чувстваш. Когато някой мъж има връзка с някоя жена и когато нейния мъж я убие,' то първия мъж е отговорен за това убийство; все едно че той убива човек. В бъдеще, в новата епоха няма да се позволява на нисшите души да се въплътяват на земята. Както е казано „Кротките ще наследят земята". И това е почнало вече. Ако пътувате по планините и имате единство в мисълта си, няма да паднете, но когато дойдат 3-4 мисли в ума ви, когато се раздвои умът ви и дойдат някои отрицателни мисли, например мислиш за недостатъците на някой човек, или изпращате мисли на недоволство и омраза към някого, тогава ще паднете.
към текста >>

8. 18. РАБОТЕТЕ С ЛЮБОВ

ТОМ 12

Добре е във вашите събрания да разглеждате белезите на някое цвете, на един карамфил например, на ягодата и т.н., да разглеждате техните психологически прояви.
Всеки ден оставайте в мълчание 10-15 минути, за да се научите на мълчание. Всеки да се задълбочи в себе си и да размишлява, тъй просто, без да чака нещо да му кажат, както в природата всеки си отправя погледа накъдето и да е или пък както е на обед, седнат и всеки си гледа какво ще яде. И в размишленията бъдете така: всяка да се вдъл- бочи, да гледа да придобие тази енергия. Щом наблюдаваш другите, кой как стои, как се моли, това не е медитация. За медитация се иска голяма стая, да няма кой да ви смущава, да сте на разстояние половин метър една от друга. Добре е във вашите събрания да разглеждате белезите на някое цвете, на един карамфил например, на ягодата и т.н., да разглеждате техните психологически прояви. Всички цветя трябва да се изучават на място, под микроскоп трябва да се наблюдават. Ще забележите колко цветята са чувствителни към обичта, но за това трябват повече екскурзии. Старайте се към повече свобода, да няма ограничения. Многото правила водят към друга крайност, но гледайте да престанат самоосъжданията, да ги избягвате. Ще почнем да говорим върху по-отвлечени предмети.
към текста >>

9. Дневник V. Наченат на 22.IV.1934 год. Завършен на 18.Х1.1934 год.

ТОМ 16

На присъмване сънувах, че съм някъде си в непознато място, като че ли във Водица, в местността Карамфиликя, но при съвсем друга обстановка.
Разговаряхме се за дрехи някакви, че аз трябваше да изпера някои мои долни дрехи, че ми предстои пътуване за местоучителствуване далече. Минаха каруца с познати, симпатична компания, състояща се от млади момичета, весели и засмени; имаше и мъже между тях. От тая сутрин, още след умиването ми за сутрин, усетих, че ми играе лявото око, горната част на очната ябълка заедно с горнята клепка. Вечерях у Станчо Раденков и говорихме със Станчо и Милуш Рангелов. 13.Х.1934 год., събота Станах от сън в 5 и 10. Сън. На присъмване сънувах, че съм някъде си в непознато място, като че ли във Водица, в местността Карамфиликя, но при съвсем друга обстановка. Аз с други някои стоя на една височина откъм източната страна като на канара, а долу гледаме, че на мястото ни има къща и в къщата влиза някой си и вкарва в нея кози. След като си свършихме работата в тая местност, слязохме в тая къща. Забравих защо, аз се бях покачил горе на тавана на къщата. Долу пък имаше много чужди хора, обаче все ..... се познаваме. Държи някоя си позната, пълна дама, като че ли е уж д-р Давидова, обаче по физиономия е пълна дама с гладко лице, живоподвижна, музикална.
към текста >>

10. 20. VI. 1922 г. , София, Събрание VII. Лекция VI от Учителя

X. Събрания на „Класът на Добродетелите' през 1922 год. в ден вторник (9.V.1922-11.VII.1922 г.) (От тетрадка на Елена Хаджи Григорова)

ТОМ 17

Някои от вас да вземат малко карамфилче, други - теменужки и [да] ги посадят в една малка саксия и забележете как растат при вас.
Туй е в негативен смисъл. Добър човек където стъпи, трева никне, а лошият където стъпи, тревата изсъхва - това е разликата. Добрият и в пустинята като отиде, тя ще се превърне в градина, а лошият и в градина да иде, тя ще се унищожи. Сега, направете един малък опит. Вземете цветя, които скоро никнат и цъфтят. Някои от вас да вземат малко карамфилче, други - теменужки и [да] ги посадят в една малка саксия и забележете как растат при вас. Ако виреят добре, вие сте добър, ако не - имате черти, които трябва да се изправят. Най-малко един месец или два месеца дръжте тази саксия и ако заминете някъде, дайте наставления да я гледат. И когато ви питат защо правите това, няма да разправяте. Тая малка саксийка ще изложите при най-хубава обстановка; ще си я поливате всяка сутрин. Един малък опит.
към текста >>

11. 55. Разговор с Учителя - май 1937 г., на обеда при масите на двора

II. тетрадка. I. Из разговорите с нашия любим Учител. Ана Шишкова

ТОМ 17

Ако карамфилчето почувствува вашата любов, ще пусне своето ухание.
То е разумното у човека, туй, което щети се даде. „Тао" на немски значи роса, украшение е тя сутрин, когато посрещаш Слънцето при чисто небе. Когато е облачно, няма росни капки. Едно цвете, което те обича, изпуща хубаво ухание. Дето цветята миришат, те ухаят заради градинаря. Ако карамфилчето почувствува вашата любов, ще пусне своето ухание. То много се радва, ако го погалят. И човека трябва някой да го погали. Майката трябва често да прегръща и милва детето си с дясната си ръка - лявата страна на главата и лицето му; дясната страна да не пипа - там са възбудителните центрове и ако го пипне там, то ще й блъсне ръката. Тъй се действува за успокоение на децата. Инертен е човекът, трябва да дойде някой да го поразклати.
към текста >>

12. 34. Магелан - покорителят на моретата

ГЕОРГИ РАДЕВ

ТОМ 18

В що собствено се състои този подвиг, в основата, на който е лежала материалната подбуда да се завладеят за испанската корона прочутите в онова време Молукски острови, от Малайския архипелаг, които били наречени „Острови на подправките” на черния пипер, на карамфила, на мускатовия орех, на джинджифила, канелата и на още ред други лечебни растения и ароматични вещества?
34. Магелан - покорителят на моретата Житно зърно, Г. ХІІІ (1939), кн. 7 ÷ 8, с. 168 ÷ 174 „В начало бяха подправките”. Така започва Стефан Цвайг хубавата си книга „Покорителят на моретата”, в която се опитва - по оскъдни документи - да възсъздаде образа на човека Магелан и неговия подвиг. В що собствено се състои този подвиг, в основата, на който е лежала материалната подбуда да се завладеят за испанската корона прочутите в онова време Молукски острови, от Малайския архипелаг, които били наречени „Острови на подправките” на черния пипер, на карамфила, на мускатовия орех, на джинджифила, канелата и на още ред други лечебни растения и ароматични вещества? Може би на днешните хора ще се стори странно, че по онова време тия подправки са се ценяла така високо и че са станали външен повод за толкова мореплавателски подвизи, за толкова ценни географски открития, които са обогатили преди всичко познаващия дух на човека. Какъвто и да е отговорът на този въпрос, ала исторически факт е, че в първите векове на второто хилядолетие от християнската ера, никой търговски артикул не е бил така високо ценен, както скъпите „especeria”. Като че ли, както казва Цвайг, мирисът на тия източни цветове е упоил по магичен начин душата на Европа. Може би, забелязва той, тия ароматни вещества са упражнявали такъв хипнотичен чар било поради далечния си произход, било поради ред костта и екзотиката си, било най-сетне поради скъпата си цена. Разбира се, материалната причина за скъпата цена на тия подправки е била мъчното им и свързано с безброй рискове и опасности пренасяне от Малайския архипелаг до Европа.
към текста >>

Напротив, отвъд, в другата половина на земното кълбо, канелата, карамфила, мускатовите орехи и пиперовите храсти растат в Тидор, в Амбойна, в Банда и в Малабар, също така буйно и свободно, както у нас бодилите, и един квинтал от тях струва в Малайските острови не повече, отколкото, в Европа, една грибка с върха на ножа”.
Може би, забелязва той, тия ароматни вещества са упражнявали такъв хипнотичен чар било поради далечния си произход, било поради ред костта и екзотиката си, било най-сетне поради скъпата си цена. Разбира се, материалната причина за скъпата цена на тия подправки е била мъчното им и свързано с безброй рискове и опасности пренасяне от Малайския архипелаг до Европа. Защото през ония далечни времена, както правдиво забелязва Цвайг, „Изтокът лежи тъй далеч от Запада” и какви опасности и пречки имат да преодоляват из пътя си корабите, керваните и колите! Каква одисея има да изтърпи всяко отделно зърно, всеки отделен цвят, докато стигне от зеления храст в Малайския архипелаг до продавницата на европейския търговец. Сама по себе си никоя от тия подправки не е някаква рядкост. Напротив, отвъд, в другата половина на земното кълбо, канелата, карамфила, мускатовите орехи и пиперовите храсти растат в Тидор, в Амбойна, в Банда и в Малабар, също така буйно и свободно, както у нас бодилите, и един квинтал от тях струва в Малайските острови не повече, отколкото, в Европа, една грибка с върха на ножа”. При това, по дългия си път, скъпоценната стока, ако е смогвала да се отърве от бури, тайфуни и пирати, или от пиратите на пустинята - бедуините, не е могла да се освободи от тежките налози, с които са я товарили владетелите на ония земи, през които е имало да премине. Но макар че стоката е минавала най-малко през дванадесет ръце, които са изстисквали доволно златен сок от нея, търговията с подправки и лековити растения в средновековието е била най-доходна от всички. Понятно е тогава, дето европейците са хвърляли погледи пълни с омраза и гняв към Египет и Сирия, където Ислямът бе поставил непристъпна преграда между Индия и Европа. Понятно е, дето са искали да се освободят от унизителния и съсипателен надзор на Исляма, упражняван над тяхната търговия с Изтока. И с право изтъква Цвайг, че „кръстоносните походи не са били само един мистично-религиозен опит да се изтръгнат светите места.
към текста >>

13. 2. Скромен дар по случай 22 март 1959 година, от съкровищницата на милия Учител

Д-р Михаил Стоицев

ТОМ 23

Тяхното ухание, чрез нашето обоняние се докосва и до нашето сърце - от розата, до нашата душа - от карамфила и пр.
А с това те създават условия за растителното царство. 2. От растителното царство, от дивното им ухание и красотата на цветята. а. Що сме ние спрямо тяхната алхимичност, да поглъщат специални цветове от слънчевия спектър и да се създават тези неописуеми краски и разни видове ухания? Това не може да се постигне и от най-способния художник! Що сме ние спрямо тяхното ухание, макар и със своите добри дела, а особено ако ги нямаме? Тяхното ухание, чрез нашето обоняние се докосва и до нашето сърце - от розата, до нашата душа - от карамфила и пр. Нашите добри дела обаче са за радост и подражание на другите човеци, но уханието от тях е храна на Светлите Братя! Затова нека се стремим към добрите дела към живота! Разумният човек ще разбере, че това ухание на цветята не само радва нас, човеците, но и поддържа хармонията и в астрала, и в мисловото поле, които повярват. б. От доброволната жертва с плодовете си плодните дървета. Те, със своите различни форми от плодове, красота, симетрия на наредените семки, различни цветове, различни и лесносмилаеми сладости, надминават и най-големите химици!
към текста >>

14. 2. Посетители от Мира на Светлината

Невена Неделчева

ТОМ 23

И тая лека като благоуханието на цветята милувка ги гонеше сякаш и мирис от карамфили оставяше в душата ми.
И всеки, който влизаше след Нея, ме питаше учуден: какъв е този аромат на полски цветя и тази светлина, която прониква сякаш в душата? И ако беше болен - оздравяваше. И ако тъгуваше - тъгата си отиваше и изпълваше се сърцето му със светла радост. И идваше Тя като лек зефир и галеше челото ми. Чело, в което като мълнии се кръстосваха мисли, които биха убили обикновения човек. И тая лека като благоуханието на цветята милувка ги гонеше сякаш и мирис от карамфили оставяше в душата ми. И идваше Тя, като златист слънчев лъч и целуваше сутрин очите ми и шепнеше ми: «Събуди се! » И събудих се, събудих се в нов за мен живот. И видях мира на светлината, отгдето идваше Тя. И идваше Тя тихо, като шепота на полските треви, и милваше очите ми. Очите ми, които дотогава не бяха видели красотата на изгряващото слънце и вълшебството на звездната нощ.
към текста >>

15. 3. Красотата и достойнството на жената

Невена Неделчева

ТОМ 23

Цъфналите карамфили в пазвата на висока, ронлива скала ни карат да се спираме и възхищаваме, пръснатите цъфнали цветенца между камънаците ни удивляват. Защо?
Но какво е красота? Красотата е това, което събужда добрия подтик у човека. От тази гледна точка, красива жена е тази, която може да събуди, да вдъхнови околните си към доброто, благородното. Красотата на жената трябва да бъде като тази на изворите в планината, край които никога не се насищаш да стоиш, като вековните борови гори, които внасят тишина и спокойствие на този, който е всред тях, като цветните поляни, обсипани с цветя, като потоците, които внасят живот и радост, като високите върхове, които внасят стремеж към високите, още недостигнати върхове на науката. В природата и всред природата всичко е хубаво, красиво. Цъфналите карамфили в пазвата на висока, ронлива скала ни карат да се спираме и възхищаваме, пръснатите цъфнали цветенца между камънаците ни удивляват. Защо? Защото всичко в тях е естествено, непринудено. Оттам, естественото, непринудено държание на жената, в което няма двуличие и корист, я правят привлекателна и всеки допир с нея е приятен. Красотата като тази на природата трябва да бъде жива и да се превръща в извор.
към текста >>

16. 50. Сказки за България

Весела Несторова

ТОМ 24

Всяка къща е украсена с огнено мушкато - по прозорци и стълби аленеят нацъфтелите карамфили, обички, а най-много - мушкатото.
Малка издънка от здрав български корен, но още толкоз неподготвена за обществения живот, който тъй неочаквано ми се наложи! Започвах сказките си с националното знаме, което се рисува от всяко българско село - всред зелени дървета червенеят покривите на варосани спретнати селски къщи. Ето трикольора! Носталгията ми рисуваше фантастични картини за родината ми и изпитвах щастие, когато запознавах американския народ с нея. Черният сукман е цвета на тъжната българка през дългото робство, а пъстрата престилка изразява жизнеността й и любовта й към багрите. Всяка къща е украсена с огнено мушкато - по прозорци и стълби аленеят нацъфтелите карамфили, обички, а най-много - мушкатото. Ех, Българийо, колко сълзи съм проляла за теб, да знаеш! С неудържима сила ме теглеше родината ми и чаках с нетърпение да свърша колежа и веднага да се върна. Четях и препрочитах писмата на майка си. Свидна и неповторима майко, да знаят всички как да ценят безкрайната ти любов, друг би бил света! Човек разбира цената на близките си, когато е далеч от тях.
към текста >>

17. Съдържание

ТОМ 26

Карамфил 3.2.1.3.
Изповеди 3.2.1.1. „В розови краски или пейзажи...” 3.2.1.1.1. Проза в ръкопис. Сканиран документ (с. 1) 3.2.1.2. Карамфил 3.2.1.3. Възвръщането 3.2.1.4. Разказът на едно детенце 3.2.1.5. Писмо 3.2.2. Разкази и съобщения в списание „ЖИТНО ЗЪРНО” 1933 г. 3.2.2.1. Няма те 3.2.2.2.
към текста >>

18. ФЕВРУАРИЙ 1920 г. - ДЕКЕМВРИЙ 1921 г.

1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година

ТОМ 26

АПРИЛ, МАЙ [1920 г.] Червени карамфили върху масата ми всеки ден.
Учителят също казва: „Четете.” С вдъхновение изпълнявам номера си с това,което писах, че Бог чува всеки зов, стани сърце, викни към своя Отец и Той ще те подкрепи. Всеки намира по нещо свое в това. След това, тя [Николина Балтова - виж “Изгревът”, т. VII, сн. 34-35] става още по-непримирима и аурата ми става от черна по-черна. АПРИЛ, МАЙ [1920 г.] Червени карамфили върху масата ми всеки ден. Винаги пресни. Колежките знаят, прислугата знае. След няколко време дарителят ми прави предложение. След някой месец ще стане пълен началник на отделение. Има собствена къща и майка, баща и сестра.
към текста >>

Всеки ден пресни карамфили.
Винаги пресни. Колежките знаят, прислугата знае. След няколко време дарителят ми прави предложение. След някой месец ще стане пълен началник на отделение. Има собствена къща и майка, баща и сестра. Всеки ден пресни карамфили. Веждите му са като птичи крила -широки, гъсти и разрошени. Има бели зъби като вълк и очите му също като на вълк. Мене, та мене - никоя друга. Поискал ме писмено от майка ми и тя дала съгласието си. Камък - на сърцето ми.
към текста >>

19. ЯНУАРИ 1924 г. - 25 ДЕКЕМВРИ 1924 г.

1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година

ТОМ 26

Учителят плеви белите карамфилина Котвата, която замества сега първата палатка на Изгрев - тази на студентите.
Отбягвам и палатката му, защото сърцето ми се свива, не ми се иска. За тази „школа” са избрани все първенци: първо Мара Белчева, самият той, брат Бертоли, моя милост и една млада сестра, която го зяпа в очите, като че е някой пророк. Да, от рода на Rodin [Роден] в „Скитникът евреин”. А чудното е това, че Учителят само за него ме запита двукратно какво се разговаряме, докато с другите братя работим, дружим, храним се, изпращаме се, но никога не ми е задал подобен въпрос. Разказвам на Учителя за високата покана да влезна в литературна школа, ръководена от Лулчев. Учителят плеви белите карамфилина Котвата, която замества сега първата палатка на Изгрев - тази на студентите. Той плеви и аз плевя. Той се интересува какво съм му отговорила: Това - че съм много заета с работа, училище, а школа си имаме, даже и специален клас. Не ще мога да следвам тази школа, нека ме извини. По лицето на Учителя особена усмивка. Но Лулчев пак повтаря и потретя.
към текста >>

Днес си купих три карамфила и украсих стаята си.
Минути, часове или цяла вечност покрай нас, не зная. После той пак сложи главата ми върху гърдите си и шепти: - Викай ми - ти - Allessandro! - Аз ще ти викам - ти - Olga. Тогава се засмивам блажено и усещам върху устните си теменужения му дъх. 14 АВГУСТ [1924 г.] Изведнъж се чувствувам богата. Днес си купих три карамфила и украсих стаята си. Ето ги в новата вазичка. Всичките си дрехи преглеждам, стягам, изглаждам. Мечти, мечти! Придобих особена пъргавина. Лицето ми просия.
към текста >>

20. Нова година 1925 г. - 19 ЮЛИ 1926 г.

1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година

ТОМ 26

- Dein Hauch ist so suss - Nelke [(нем.) Твоят дъх е така сладък - карамфил] - шъпне той.
Откъсва ми клонче цъфнала акация. Сядам на тревата, останала без дъх. Той сяда до мене. Допира главата си до моята и взима ръцете ми в своите. С долепени бузи - също, както някога. - Dein Hauch ist so suss - Nelke [(нем.) Твоят дъх е така сладък - карамфил] - шъпне той. А той не знае, че този Nelkes Hauch [(нем.) карамфилен дъх] е от житния режим. Не казва защо не идва. Благоразумие! Предупредителност! Отивам си у дома с клончето сладкодъхния цвят. Подпирам чело на моите борчета, и очите си.
към текста >>

А той не знае, че този Nelkes Hauch [(нем.) карамфилен дъх] е от житния режим.
Сядам на тревата, останала без дъх. Той сяда до мене. Допира главата си до моята и взима ръцете ми в своите. С долепени бузи - също, както някога. - Dein Hauch ist so suss - Nelke [(нем.) Твоят дъх е така сладък - карамфил] - шъпне той. А той не знае, че този Nelkes Hauch [(нем.) карамфилен дъх] е от житния режим. Не казва защо не идва. Благоразумие! Предупредителност! Отивам си у дома с клончето сладкодъхния цвят. Подпирам чело на моите борчета, и очите си. На дървото оставям мокри отпечатъци от моите сълзи.
към текста >>

Розите цъфтят втора жътва, карамфилите са в своя апогей.
Отидох при прасковата - за щастие останали трички в едно скрито клонче и така наквасих сухите си корички с една от тях. Жечо е такъв мил момък. Подари ми няколко тетрадки. Паша също. Колко е хубава градината! Розите цъфтят втора жътва, карамфилите са в своя апогей. Не късам нито едно цвете, освен оная малка бяла теменуга, която му пратих. Срещнах един о две прегърбен дървар. Дадох му двете праскови. Колко се зарадва! Видях наскоро един сляп кон що теглеше каруца.
към текста >>

21. 7 ЮЛИ 1927 г. - 18 АВГУСТ 1927 г.

1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година

ТОМ 26

На прозореца ми цъфна вече красив розов карамфил.
Аз не зная как да си изразя обичта, но как ми се иска някой ден да отида при Него, нищо да не искам, нищо да не говоря, само да Го гледам и да Му се радвам. Представете си всяка моя радост на земята без Неговото благословение? А как ще бъде ако и Вие отлетите? Нищо не искам вече от Вас, обичам да мисля за Вас и нищо да не ми дадете, нищо да не ми кажете, само да зная, че Вие живеете между нас. Простете ми за горчивините! На прозореца ми цъфна вече красив розов карамфил. Как бих искала да Ви подаря цялата саксия! Кажете ми как? Този цъфнал цвят ще Ви каже много нещо. Аз още не смея да го помириша, запазвам сладкия му дъх за Вас. Той като че ли иска това и все наднича през прозореца.
към текста >>

22. 2 СЕПТЕМВРИ 1927 г. - 4 НОЕМВРИ 1927 г.

1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година

ТОМ 26

Розовият карамфил ще пазите още известно време, нали?
Прегледайте как беше тогава и се съобразете; да видим след едногодишно общение до где сме стигнали във възприемането на мисълта. Спрямо „вълкът” не се опълчвайте явно, нито предупреждавайте за сега в нещо жертвите му. Ще видим какво трябва да се стори по-нататък. Приветствувам Ви сърдечно и очаквам Вашия глас. Има много да Ви пиша, но за сега това. Розовият карамфил ще пазите още известно време, нали? В. В. Асавита. 6 ОКТОМВРИ 1927 г. ПИСМО ОТ ОЛГА СЛАВЧЕВА ДО АСАВИТА: 6 октомври 1927 г. Асавита, Зарадвах се на неочакваното Ви писмо. През всичкото време, докато не ми писахте, в душата ми грееше една невидима Асавита, която продължаваше да ми говори.
към текста >>

23. 2 МАРТ 1928 г. - 26 АПРИЛ 1928 г.

1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година

ТОМ 26

Не по-малко следва да Ви благодаря за скромното стръкче розов карамфил от „моята” саксия.
Само Божията Любов носи пълния живот ! .Духът Христов разпределя отредените блага.” И след изтичането на определения срок продължих малко мълчанието си, за да „остане Бог при нас”. Вашето поздравление в деня на празника ме зарадва много, а така също и прочетените стихове след вечерята. Последните все пак бяха едни от най-красивите номера на програмата. За Вас специално, имаше три важни момента от времето на казания ден: заранта, когато докоснахте ръката за благословение от Учителя, който момент Ви свърза с Бога за през този ден, вечерта - при четене добре разработените стихове, които извикаха съчувствителни сълзи в очите на Асавита и най-после когато всичко бе привършено, трети един положителен акт Ви оправда още повече. Не по-малко следва да Ви благодаря за скромното стръкче розов карамфил от „моята” саксия. Той така си стои натопен в малката вазичка, която го донесе, разцъфтява се и изпуска аромата на своя род. 29 март 1928 г. Така се позабави моят отговор, че мога и днес да добавя нещо и да Ви го изпратя. Желая да споделя с Вас, как намирате във връзка с времето, потребно Ви за училище, добре ли е да продължим нашите писма - на седмица или на две, или да замълчиме до вземането на новите и последни изпити? Така също явете ми какво да предприемем и с четвъртъка.
към текста >>

24. 4-7 ЮЛИ 1928 г. - 29 АВГУСТ 1928 г.

1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година

ТОМ 26

Вашият карамфил има повече от 50 пъпки и цветове.
Направете ме достойна за Асавита, за да бъда с нея всякога. Защо, Господи, аз обичам Colombo? Дали това не е само непроявена творческа стихия? Тайна. О, Бели Братя, нека да сте приятели, приятели вечни с него. Но, мир - Бог тепърва ще говори. Вашият карамфил има повече от 50 пъпки и цветове. Той прилича вече на буен храст, който разлива благоухание в градината ни. - Какво ли ще ми се случи след матурата, си мислех аз, навярно нещо чудесно ще преживея, а то Асавита, скръбно ми е, плаче ми се. Но, напред! Свий се юмрук, издигни се сведено чело, изпъчете се гърди. Напред! Тая запалена искра у мен никога няма да изгасне, а ще се разпали в буен творчески огън, чрез когото аз ще бъда вечно жива.
към текста >>

25. 2.1.9. Сините Камъни (Стара планина), 1-3 август 1923 г., гр. Сливен

2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)

ТОМ 26

Буйни ливади изпъстрени със синя тинтява, овчарски босилек, див карамфил, и все този мил зелен здравец, все тази негова жизнерадостна усмивка... Сядам върху зелен плюшен трон, омаяна, очарована от възхищение.
Каква прелест и красота! И неволно в душата ни избликва песента: „Душата бива тук чиста Ни мъка в нея, ни злоба Както небето без облак Както земята без бури.” Неволно запирам стъпките си всред този океан от красота и сладост омайна; от гърдите ми се откъсва въздишка на радост, тъга и умиление, умиление до сълзи... С колко красота ни е обградил Творецът, какви неоценими блага ни е дал, до излишество, до разточителност, а ние „вода газим, жедни ходим” чужди, слепи за това. Сухи клонаци покрити с мъх и лишеи извили гърбове като люти змии. Хралупи, в които могат трима да седнат, а над тях се извисили кичести гранки на богато раззеленило се дърво. Повалени дънери, покрити с дебел зелен мъх - мечки стръвници всред гората, готови за плячка. Буйни ливади изпъстрени със синя тинтява, овчарски босилек, див карамфил, и все този мил зелен здравец, все тази негова жизнерадостна усмивка... Сядам върху зелен плюшен трон, омаяна, очарована от възхищение. Тих ветрец едвам леко и незабелязано разклаща листете, сякаш зашептели нещо помежду си... Неволно ме изпълва гняв, негодувание, мъка... Пакостни ръце не едно дърво са посушили с тия нарочно подклаждани под тях огньове. Ето жива жар под него, то бавно тлее, пуши и един ден ще прегори прекрасната снага на стройния бук. С Генчо се заемаме да гасим. Изпразваме раниците и ги пълним с вода от близкия мочур. Гасим, сипваме, тичаме, пълним раниците си със зелената жабунеста вода и наливаме върху раните на този ненагледен горски хубавец.
към текста >>

26. 2.1.12. Мусалла, 10 - 14 юли 1925 г., [Рила]

2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)

ТОМ 26

От звездовидни, бели, с разперени петолистни цветчета, или събрани в многолистни розови кичури, или камбановидни морави звънчета, с незнайни имена, преплитат се с нам познатите чудни незабравки, здравец, див карамфил, тинтява: жълта, синя и червена.
Той и тук си е цар на песнопевците. Опитва се да го надпее косерчето, но се уморява пред дръзката и до немай къде настойчива музикална самоувереност на всепризнатия певец. Ето го и кълвачът. Грозна е голямата му главица, безсмислено е чукането му по дърветата, затова пък дрехата му е тъй красива* че прилича на някой действующ генерал от кавалерията при който скромно облеченият славей прилича на редник от пехотата... Какви прекрасни цветя! Какви разноцветни шарилки и цветовце! От звездовидни, бели, с разперени петолистни цветчета, или събрани в многолистни розови кичури, или камбановидни морави звънчета, с незнайни имена, преплитат се с нам познатите чудни незабравки, здравец, див карамфил, тинтява: жълта, синя и червена. Няма камъче, няма нито едно местице без да е боднато поне едно, макар и малко цветице, с особен свойствен само нему аромат. Като че ли тук денонощно и непрекъснато работят изкусни майстори художници, които доукрасяват в цвят, благоухание и форма своите скъпи творения, като имат за цел навсякъде да попълнят недостигът на природата там, където тя е заета със срутването на някой пласт, пукването на някоя скала, поникването на ново борче и ела, или събиране падналите семена за посев... Ето, до мъничко сивичко камъче нашарено с тъмен лишей, дребни, много дребни цветица, сякаш навеян снежец. Там до един паднал сух боров клонак, обвит със зелени лишеи подобно паяжина, пъстра алена гъба мухоморка, сякаш да се подчертае опасния препарат на природата. Колкото и да е хубаво тук, стъпките ни извеждат вече към боровия клек. Те приличат на красиви бухнати зелени миндери по които за миг се просваме за почивка.
към текста >>

27. 2.1.17. Гергьовден, 6 май 1926 г., петък, [Витоша, бивака Ел Ше-дар]

2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)

ТОМ 26

Още по-дребни, розови, подобно карамфилчета гледат с нежни очици небето и в очите им трепка бисер сълзи роса.
Пием чай, излягваме се на припек, па оставяме дрехи и раници на неколцина и почваме да се изкачваме. Газим по боров клек и боровинкови храсти. Ей ни на самодивската поляна. Коя е тя, кой е, що й сложил това наистина заслужено поетично име, не зная, но вървейки по нея, дишайки аромата на хилядите й цветя, ние се пренасяме неволно от този - в друг свят прекрасен и неземен. Сини цветчета, подобно бисерни капки наръсили зелената ливада. Още по-дребни, розови, подобно карамфилчета гледат с нежни очици небето и в очите им трепка бисер сълзи роса. Резньовете бляскаво се очертават всред лазурния фон на небето. Хей там, вирнал глава в облаците пее Мусалла. Разказва той, че там живеят Богове, богове много по-красиви и съвършени, отколкото гръцките побойници на Олимп... И прав е той да се хвали, защото новите измервания доказват, че той е с няколко метра по-висок от Олимп... Родопите е синкаво бяла, прилича на забулена в тайна царкиня, скрила по светли върхове затаен копнеж. Стара планина, с продран кожух привлича по целия си гръб бели кълбести облаци, прилични на пазачи -войници. Всички планини пеят.
към текста >>

28. 2.1.19. Мусалла, 10,11,12 юли 1926 г., [Рила]

2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)

ТОМ 26

Незабравки, жълтурчета и див карамфил навред окичват полския венец с изобилно разкошество.
Самоков, Чам Кория. Най-после пристигаме. С неописуема радост жадно поемаме свежия планински въздух. Не можем да се нарадваме, че газим вече из царството на свещената планина. Вървим по горския път; отвред ни лъхва аромата на китните борове и ели, на здравеца и овчарския босилек. Незабравки, жълтурчета и див карамфил навред окичват полския венец с изобилно разкошество. Червени, бели, сини цветя, жълти, морави, в най-разнообразни оттенъци надничат отвред към нас, сякаш ни кимат приветливо: „Добре дошли”. Буйна пенлива река с голям устрем хвърля надоле бистрите си като сълза води и оглася гората с бодра песен. Бие се тя по белите скали, отдето в бяла-синкава пяна се разбива на прах и така лети по своя път. Разкошна елхова гора открива пред очите ни своята красота и величие. Клоните им са подмладени с нови иглести кичури - по-ярко зелени от своите по-стари братя.
към текста >>

29. 2.1.23. Петровден, 12 юли 1927 г., вторник, [Витоша]

2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)

ТОМ 26

Някоя мила ръка е турила на подставката саксия с кичест розов карамфил... Наблизо младо момче замислено над отворена книга.
Бистрата й катб сълза струя пълни мраморното коритце. Младежи си правят снимки. Жадни хора чакат за ред да наквасят гърлата си от тънкия бистър чучур, насядали около новата чешмичка. А там доскоро дълбоки кални блата едвам се изгазваха. Сега тук е красиво - няма кал, няма мътно блато,а гладки червени и бели циментови плочи по които можеш безгрижно да стъпваш. Някоя мила ръка е турила на подставката саксия с кичест розов карамфил... Наблизо младо момче замислено над отворена книга. Майка послала бяла кърпа, закусва с детето си под широката сянка покрай чешмата. Но, но, поповете се мусят. Заканили се, че „ще очистят” от тука тия „глупости” (тъй казват някои тук). Ядосват се хората, но кой ги пита. Силни са днеска те, много са силни и омразата им към Учителя няма край.
към текста >>

30. 2.1.32. 8 ноември 1928 г., Димитровден, [Витоша, бивака Ел Шедар]

2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)

ТОМ 26

Где е дивия карамфил, жълтурчето, маргаритката?
Из полята стърчат сухи вейки от растения. Те вече са изсипали върху земята своите семенца, скоро сняг ще ги засипе и топло скрий в пазвата си за до пролет. Тук-таме, есенният минзухар е разтворил мораво чадърче - самотен и печален всред съхнещата шума. Здравецът се разперил навред със своите сочни тъмнозелени листа, щедро напоява въздуха със здравословен полъх. Няма иглика, жълт минзухар, няма я незабравката; като че никога не са били, никога не са красили тия полета. Где е дивия карамфил, жълтурчето, маргаритката? Где е червената и жълта, и синя тинтява? Всички те отдавна са прибрали своите свилени платна, съвсем преобразени сега, като че ли не са същите, като че ли никога не съществували. Но само здравецът, вечно млад левент, верен на всички годишни времена, свеж хубавец отвсякъде, пак бодро се обажда: „Тук съм, тук съм аз! Малко ли ви е, не ми ли се радвате? ” О, мой хубав зелен здравец, мое вечно родно цвете, що кичиш ухото на младите подевки, що момци на капите си кичат, що моми и невести садят под прозорците си и вечер, и сутрин поливат.
към текста >>

31. 2.1.50. Благовещение, 7 април 1932 г., [Витоша, бивака Ел Шедар]

2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)

ТОМ 26

Като че вдишвах уханието на здравец и карамфил, като че ли си пил много вино и не можеш да стоиш мирен.
В очите им сияе дълбока душевна услада. Как нежно опира Той лък по струните, а какви чудни песни се раждат. Той свири в ритъма на старонародни хора. Като Го слушаш, след малко ти се иска да грабнеш бял пош и да заиграеш пред всички. Бие сърцето-, едвам се сдържат нозете. Като че вдишвах уханието на здравец и карамфил, като че ли си пил много вино и не можеш да стоиш мирен. Наистина, велик цигулар е Учителят! Той тихо свири, а тъй магично действува, сякаш измъква сърцата от гърдите ни и ги разиграва. Цигулката си сложил под бялата си красива брада, сякаш я докосва с чуден магнетизъм и тя се преобразява в ръцете Му, не е вече от дърво, както преди малко в ръцете на академика, а е жива душа, душата на народа, която говореше под Неговите магически пръсти. Около врата си е замотал дълъг копринен шал, плетен от някоя благодарна ръка. Той пада върху гърдите и коленете Му в разкошни гънки.
към текста >>

32. 2.1.54. Летуване на Рила 14 юли - 25 август 1939 г., [езеро Елбур]

2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)

ТОМ 26

Държа в ръцете си китка карамфил от Lorans Herlen [Лоранс Херлен], и се питам на харно ли е това, или не е.
Но Жанините красиви, големи очи плуват в сълзи. Когато си тръгнаха французите, изпратихме ги с букети [виж “Изгрева”, т. VII, сн. 43]. Дини, много дини натъркаляхме в техните вагони. Те ни кимат от прозорците и ни замерят с нашите букети. Държа в ръцете си китка карамфил от Lorans Herlen [Лоранс Херлен], и се питам на харно ли е това, или не е. Влакът ги отнася далеч, далеч. Война. Страшно звучи. Немските момчета хич не дойдоха тази година. Ernst [Ернст] от Виена само писа, че нито крачка от Heimat [Хаймат], забранено, че много съжалява, много! Karl [Карл], болното философче, отдавна е оздравял, но и той не може да дойде.
към текста >>

33. 2.2.5. ЗАДАЧА ЗА ИЗПОТЯВАНЕ

2.2. Асинета. Задачи от Учителя

ТОМ 26

При входа на преддверието нещо като колонки, на които любяща ръка постави саксия с цъфнал розов карамфил.
Почна работа. Водата сълзи, капе, бистра като сълза и много приятна за пиене. Издигна се нещо като преграда пред разлетия извор - изградени камъни, стегнати с мазилка от цимент, отгдето водата събрана, протече през поставения железен чучур. Той с приятен глас шуртеше в красиво циментово коритце, с отвор на долния край, свободно да изтича по малък улей. Околовръст на чешмата се издигна тухлен циментов перваз за сядане, също и за поставяне на съдини. При входа на преддверието нещо като колонки, на които любяща ръка постави саксия с цъфнал розов карамфил. Площадката вътре цяла напослана с красиви червени и сиви четвъртити плочи върху дренаж, за да се отстрани тинята, що се образуваше от дъжда и от стъпките на посетителите. Това място светна, като че там израсна красиво райско дърво, което привличаше отдалече и птички, и хора, и животни. Понеже до циментовия перваз винаги бе кално, открихме надве места също такива изворчета, които изкопахме дълбоко и широко, изградихме с камъни и гладко замазахме с цимент. Като ги изгребахме и изчистихме, тези два басейна се напълниха с бистра вода, която преливайки отиваше направо в реката. Почна да идва жаден добитък.
към текста >>

Ония цъфнали карамфили пръскат приятно благоухание - оставиш съдините, седнеш на перваза; слънце те пече и ти приятно замаян чакаш реда си, или и да не чакаш, седиш с книга в ръка, дишаш с наслада.
Второ, затрупаха бистрите басейни за добитъка. Трето, извадиха всички мозаични плочи от постилката и веднъж, жалка и неочаквана картина: дебела бодлива тел прегражда високото чело на чешмата - счупен чучура, разрушено коритцето на златната чешмица. Това място отново стана кално и неприветливо - локва - никой не можеше да се приближи поне устните си да накваси от мокрия бряг... Колко труд бе покрай нея! Колко много колички пръст и кал се изхвърли далече от там, колко чакъл и пясък се докара, за да се напостели земята! А прекрасен стана този кът, да му се ненагледаш. Ония цъфнали карамфили пръскат приятно благоухание - оставиш съдините, седнеш на перваза; слънце те пече и ти приятно замаян чакаш реда си, или и да не чакаш, седиш с книга в ръка, дишаш с наслада. Коритцето се пълни и прелива от чучура сякаш песен пее... Жадно пиеха от басейна воловците. Коларят ги държи за поводите и ги чеше по врата. - Де, Белчо, де Сивчо! А каква весела глъчка около чешмата! Тук идваха коларите и да обядват.
към текста >>

34. 3.2. Проза: Разкази, статии, съобщения

ЛИТЕРАТУРНОТО ТВОРЧЕСТВО НА ОЛГА СЛАВЧЕВА

ТОМ 26

Карамфил 3.2.1.3.
Изповеди 3.2.1.1. „В розови краски или пейзажи...” 3.2.1.1.1. Проза в ръкопис. Сканиран документ (с. 1) 3.2.1.2. Карамфил 3.2.1.3. Възвръщането 3.2.1.4. Разказът на едно детенце 3.2.1.5. Писмо 3.2.2. Разкази и съобщения в списание „ЖИТНО ЗЪРНО” 1933 г. 3.2.2.1. Няма те 3.2.2.2.
към текста >>

35. 3.2.1. Изповеди

3.2. Проза: Разкази, статии, съобщения

ТОМ 26

Карамфил 3.2.1.3.
3.2.1. Изповеди 3.2.1.1. „В розови краски или пейзажи...” 3.2.1.1.1. Проза в ръкопис. Сканиран документ (с. 1) 3.2.1.2. Карамфил 3.2.1.3. Възвръщането 3.2.1.4. Разказът на едно детенце 3.2.1.5. Писмо
към текста >>

36. 3.2.1.2. Карамфил

3.2.1. Изповеди

ТОМ 26

КАРАМФИЛ Знаеш ли ти що ми разправи той!
КАРАМФИЛ Знаеш ли ти що ми разправи той! Но, аз няма да кажа - колкото и да ме питаш. Само това казвам, че бяха сладки речи, проронени от благоуханните листенца. Чуй, искам да те слушам. Но що казвам - нали те слушам и сега! Ти ми говориш - какво по-хубаво от това?
към текста >>

37. 3.2.2.2. Тука си

3.2.2. Разкази и съобщения в списание „ЖИТНО ЗЪРНО”

ТОМ 26

Косите Ти са позлатени облаци, преплетени със зрели класове на пшеница и злато-розови благоуханни карамфили от южни страни.
Ти си по-хубав от земните цветя и по-сладък от избрани плодове. Твоите устни са чисти и от тях лъха нежният аромат на великата Природа. Твоите ланити са тъй розови и светли, както небето сутрин, преди да е изгряло слънцето. Твоите очи са както райски езера, излъчващи само радост и веселие. Челото Ти прилича на тихо небе под седмоцветна дъга. Косите Ти са позлатени облаци, преплетени със зрели класове на пшеница и злато-розови благоуханни карамфили от южни страни. Ноздрите Ти, приятен хълм на сладкодъхащи гърди, излъчващи живот и радост: тъй Рилските езера въздигат сутрин прозрачна пара - диханието на земята. Гърдите Ти - почивна поляна при Махабур. Мишцата Ти е здрава и крепка, както скалите, по които се катеря с молитва и доверие. Походката Ти - като на благ и непобедим владетел. Планините Ти се усмихват, слънцето Те целува, и езерата изливат струи от радостни сълзи за Теб.
към текста >>

38. 3.2.2.4. Посещение 1935 г.

3.2.2. Разкази и съобщения в списание „ЖИТНО ЗЪРНО”

ТОМ 26

Твоят поглед ме изкъпва с кристална вода, и аз ставам бяла, чиста, както разпукващата се пъпка на благоуханния карамфил.
ПОСЕЩЕНИЕ Житно зърно, Год. 7,1933, кн. 7-8, с. 215. Погледни ме, скъпи, съкровени мой Дух! Твоят поглед ме изкъпва с кристална вода, и аз ставам бяла, чиста, както разпукващата се пъпка на благоуханния карамфил. Твоят поглед разтапя веригите, които моят род ми е завещал. Ти отвързваш узите от нозете ми, освобождаваш ръцете ми и вдъхваш сила на моята крилата душа. Днес е твоето посещение. Искам да се облека за Теб в светли одежди. Днес моята радост издава пеещи лъчи, които карат моята лира непобутната с ръка да звучи... Защото, това е Твоят ден - великата дата, в която Ти си ме посетил.
към текста >>

39. 3.3.4. Светло вдъхновение за пресветлата душа на Дафинка [Доганова]

3.3. Спомени и размисли

ТОМ 26

Той издигна благославяща десница към нея и каза: „Добро чедо, милий бял карамфил от моята градина, иди доле на земята в страна бедна и страждуща и работи за мене!
Тогава, от крайната редица се чу глас: „Аз, Господи! " - Ела! - рече Той. От слънчевата войска на Твореца се отдели прекрасен образ, с лазурни очи, дивно лице със златна струя обилни коси, които къпеха крилете със светли струи. Кротко, тихо се отдели белият ангел, застана, повдигна очи към говорещия от век, към Вехтия от дни и рече ангелската душа - Готова съм, Отче, да отида и служа. Той издигна благославяща десница към нея и каза: „Добро чедо, милий бял карамфил от моята градина, иди доле на земята в страна бедна и страждуща и работи за мене! Носи моето слово, говори им за моята любов, за всичко онова, което ти знаеш от тука. Занеси на този измъчен малък народ радост, обич и подкрепа! " - Ще ида, Господи! - Ще идеш, но знай, че тамо не лаври те чакат, а горчиви изпитания: хули, нападки, обиди! - Ще отида, Господи!
към текста >>

40. II. Писма от затвора: магнетофонен запис

Борис Николов

ТОМ 32

Усещам го понякога, когато помириша едно карамфилче, една розичка, или когато потрия листенцата на здравеца и усещам дъха на планината.
Около тях се натрупва лъжата, лицемерието, неправдата. Суетният шум и блясък - отвратително! Животът на Христа -нашия живот, пътя на Христа е нашия път. Това е истината. Има нещо много хубаво в живота. Усещам го понякога, когато помириша едно карамфилче, една розичка, или когато потрия листенцата на здравеца и усещам дъха на планината. То не е самия мирис, но е в него. Срещам един човек. Неговият поглед, движение, усмивка, една дума извиква това хубаво нещо в живота. Срещам детенце. То е обкръжено със сиянието на невинността и чистотата.
към текста >>

Законите, наследствеността най-добре могат да се изучават при цветята - теменугите, карамфилите, петуниите.
В пътя на страданието най-подхожда мълчанието. Това е Голгота, път към възкресението. „Иди при братята ми и им кажи: възлизам при Отца Моего и Отца вашего, при Бога Моего и Бога вашего! ” Това е пътя на всеки човек, на всяка човешка душа. Тя може да каже същите думи, които Христос каза. Законите, наследствеността най-добре могат да се изучават при цветята - теменугите, карамфилите, петуниите. Признаците, които се предават от един на други индивид се виждат ясно по света. Може да се проследят къде се явява, как настъпва или се оттегля. Наследствеността е взаимно проникване на индивида до пълно слизане, преминава през безброй много комбинации. Това са опити на природата, една област, която човек много малко познава. Известни качества се изявяват навън, други остават скрити вътре.
към текста >>

41. III. Мисли на ученика

Борис Николов

ТОМ 32

Дивото карамфилче Кой е научил това карамфилче да покрие стеблото си под цвета с лепкава смола, за да запази живота от вредителите.
Или онзи, който е устроил сегашната ни среща, ще устрои и бъдещата. Животът на който принадлежим е толкова велик, че не може да бъде смутен от никакви противоречия. Всяко живо същество представлява една възможност да се свържем с Бога. Не го пренебрегвай! Всеки заеме своето място и изпълнява своята служба в Божествения живот. Дивото карамфилче Кой е научил това карамфилче да покрие стеблото си под цвета с лепкава смола, за да запази живота от вредителите. Същият, Който е научил и нас на ум и разум - Божият Дух, Който пълни сърцата ни с любов, Който озарява умовете ни със светлина. Божественият промисъл Онзи, Който се е грижил за мен до сега, ще се погрижи и за в бъдеще, а ние ще използваме и най-малката възможност за проява на братския живот. Няма да я пропуснем. Ако ни препятствуват в едно отношение, ще намерим други начини да вършим работата си. Ние благодарим за условията, които Бог ни е дал, които Учителят ни е приготвил.
към текста >>

Онзи, който ни учи, Който е научил това цветенце, това карамфилче да покрие стеблото си под цветенцето си с лепило, за да не могат дребните насекоми да повредят цвета.
В усилието си да го преодолеем ние израстваме и укрепваме. Мирът Нищо не може да смути великия живот. Когато ученика го почувства като свой живот, придобива мирът. Бялото Братство Онези, в които Христос живей, които носят Неговия Дух, образуват Бялото Братство. Всеки ще намери своето място в Божествения живот. Онзи, който ни учи, Който е научил това цветенце, това карамфилче да покрие стеблото си под цветенцето си с лепило, за да не могат дребните насекоми да повредят цвета. Той е същия, Който учи и нас на ум и разум -Духът Божии, Който изпълня сърцата ни с Любов. Връзката с Бога Всяко живо същество, растение или животно е една възможност да се свържем с Бога. Но трябва любовта да открие тази възможност. Упование Онзи, Който се е грижил за мене досега, ще се погрижи и за в бъдеще. Ще има простор и свобода за Божието Дело.
към текста >>

42. 172. В служба на Бялата ложа

II. В колибата на Христов

ТОМ 33

А на майка ми дала различни наставления, между които тези: да яде много картофи, да мирише карамфили в определени от нея дни.
Когато се родила последната ми сестра, цяла седмица не се завърнал в къщи и решил да напусне майка ми, като казал: „С тези момичета, публичен дом ли ще правя? ” Маминка - майката на майка ми, му казвала, че това е от Бога. Той се съгласявал, защото бил много религиозен и милостив, но после под влиянието на осемтях си сестри, пак знаел своето - момче, та момче искал. Веднъж маминка довела у нас една циганка, която дала на майка ми разни треви - едните да пие, а с другите да се полива. Дала й муски да постави в дрехите на баща ми, други да зарови под прага на вратата, през който баща ми влизал и излизал, и трети - да зарови в пепелта на печката. А на майка ми дала различни наставления, между които тези: да яде много картофи, да мирише карамфили в определени от нея дни. И когато съм се родил, циганката дошла у нас, и маминка й дала една златна турска лира. Христов почна да се смее, и като на шега каза: - Щом си купен със златна турска лира, показва, че си ценен, скъп и щом лирата е била турска, показва, че си бил турчин. - Не Ви разбирам! - нервно възрази Андрей. - Ще разбереш, не бързай.
към текста >>

43. 10. Обертоновете и аромата на акордите. (12.05.1941, понеделник, София - Изгрев)

ТОМ 34

- Каламфирчето (така наричаше Учителят карамфилчето) има фа миньорен акорд; лилията има си бемол миньор.
Трябва да се създаде възможност, от страна на певеца, всеки тон да развие своите обертонове. Тогава тонът е чист. - Учителю, попитах аз, ароматът на розата на кой акорд отговаря? Учителят си затвори очите и каза: ла бемол мажорен акорд. Някои души се привличат от този акорд, от нейния аромат. - Каламфирчето (така наричаше Учителят карамфилчето) има фа миньорен акорд; лилията има си бемол миньор. Учителят продължи: Чрез аромата на цветята ангелите ни предпазват от негативните влияния. - Учителю, кокиченцето с какъв акорд е свързано? - Ми миньор акорд. - Ами лилавата теменужка? - Си миньорен акорд.
към текста >>

НАГОРЕ

0.71199297904968