Търсене в текстове за 'Камара'

В това нещо особено добре се убедих, когато една група познати се бяхме спряли пред камара дини.
Понякога обаче, случваше се макар и по-рядко отколкото сега, да се падне и не дотам узряла диня. В желанието си да поднеса на Учителя, само диня от най-високо качество търсех да намеря начин, да познавам добре узрелите дини. Затова всякога разпитвах онези, които правеха декларация, че могат да ги познават по външни белези, когато вече са откъснати. Те разбира се услужливо и авторитетно ми изброяваха, белезите по които човек може да ги разбере. Но всякога се убеждавах, че посочените белези не могат да гарантират, че динята е сладка и узряла. В това нещо особено добре се убедих, когато една група познати се бяхме спряли пред камара дини. Един от познатите се препоръча, че е син на градинар и можел безпогрешно да познава узрялите дини. Той почна да изброява белезите, по които човек може да направи сигурния избор: лъскава кора, опашката лесно да се откъсва, малко дънце и мисля, че каза още някои белези. Когато привърши изброяването на белезите, аз се обърнах към него и му казах: „Добре покажи, че е така, избери една диня от камарата, аз ще я платя". Запретна се той, гледа, избира, най-после взема една голяма диня и каза: „Ето това е вече узрял и превъзходен плод". Платих динята и когато е срязахме, оказа се, че е едва зарозовяла - бе зелена.
към текста >>

Когато привърши изброяването на белезите, аз се обърнах към него и му казах: „Добре покажи, че е така, избери една диня от камарата, аз ще я платя".
Те разбира се услужливо и авторитетно ми изброяваха, белезите по които човек може да ги разбере. Но всякога се убеждавах, че посочените белези не могат да гарантират, че динята е сладка и узряла. В това нещо особено добре се убедих, когато една група познати се бяхме спряли пред камара дини. Един от познатите се препоръча, че е син на градинар и можел безпогрешно да познава узрялите дини. Той почна да изброява белезите, по които човек може да направи сигурния избор: лъскава кора, опашката лесно да се откъсва, малко дънце и мисля, че каза още някои белези. Когато привърши изброяването на белезите, аз се обърнах към него и му казах: „Добре покажи, че е така, избери една диня от камарата, аз ще я платя". Запретна се той, гледа, избира, най-после взема една голяма диня и каза: „Ето това е вече узрял и превъзходен плод". Платих динята и когато е срязахме, оказа се, че е едва зарозовяла - бе зелена. Един ден, сме се събрали пак около Учителя и стана нещо въпрос за дините. Аз използувах случая и насочих въпроса за тяхното познаване. Учителят почна да изброява белезите, по които те се избират.
към текста >>

13. 16. ИДЕАЛНО И ОСЪЩЕСТВИМО УПРАВЛЕНИЕ

Иван Толев

по съзнание за материални правоотношения и професионални способности, но обединена само по своята възраст (пълнолетието), избира за свои мандатери в Народното събрание (камарата на депутатите или камарата на общините) ония лица, които са посочват в кандидатни листи от политическите партии, сир.
Нима в социалния живот на животните или в растителното царство има нещо, което да наумява, макар и отдалеч, тоя плод на човешката политическа мъдрост, който се казва „демократическо управление чрез всеобщи избори"? Нима човешкият организъм (микрокосмоса), тъй великолепно устроен, има нужда от представително управление чрез всеобщо гласоподаване на отделните си органи или клетки, за да функционира правилно, т.е. човек да бъде здрав, продуктивен, умен и добър? Нищо подобно: в природата не се среща нито един пример, който да е послужил за прототип на човешкото политическо произведение, известно под името „демокрация". Пък и изборната процедура на всеобщото гласоподаване (suffrage uliversel) е чиста политическа мистификация, една пъстра тълпа, наречена „избирателно тяло" и съставена от най-разнообразни елементи, първо, по ум, сърце и воля, т.е. по съзнание за материални правоотношения и професионални способности, но обединена само по своята възраст (пълнолетието), избира за свои мандатери в Народното събрание (камарата на депутатите или камарата на общините) ония лица, които са посочват в кандидатни листи от политическите партии, сир. от групировки, вдъхновявани от политическа демагогия и от лични интереси, без да се позволи даже да се разсъждава за умствените способности, характера и намеренията на отделните кандидати. Това е организация на най- модерния начин на изборното производство, даже и при излюбената система на съразмерното избиране. Нима може в такъв случай да се поддържа добросъвестно, че чрез такива избори може да се изрази действителната народна воля за нуждите на цялото общежитие и за начина, по който трябва да се управляват държавните работи? Ни най- малко: резултатът от подобни избори - без да говорим за постоянната злоупотреба с изборната свобода, която всякога ги фалшифицира - е едно чудовищно извращение на действителността. Следователно и теоретически, и на практика, демокрацията не е един естествен или идеален начин на управление.
към текста >>

14. 20. СИНАРХИЯТА НА ПРАКТИКА

Иван Толев

Законодателната власт се осъществява от една Камара, изпълнителната власт от десет „върховни правителствени уредби", наречени Министерства, с общо тяло Министерски Съвет, а съдебната власт - от общи, три-инстанционни съдилища.
След тези някои разяснителни бележки пристъпваме към предмета си: как би могла да се приложи синархията в България при сегашните условия на живота? Според нас, това е най-лесната задача за разрешение. Съгласно Конституцията, България е наследствена и конституционна монархия, с народно представителство. В същия основен закон е прокаран принципа за разделението на властите: законодателна, изпълнителна и съдебна. Първата принадлежи на държавния глава и народното представителство, шеф на втората е тоже държавният глава, от чието име и под чийто върховен надзор действуват всичките й органи, а третата власт, във всичката й ширина, принадлежи на съдебните места и лица, които действуват пак от името на държавния глава. Законодателната власт се осъществява от една Камара, изпълнителната власт от десет „върховни правителствени уредби", наречени Министерства, с общо тяло Министерски Съвет, а съдебната власт - от общи, три-инстанционни съдилища. При тая конституционна организация може ли да се приложат главните принципи на синархията и как? Ако си припомним физическото и психологическо устройство на човека, което описахме в статията „Идеално и осъществимо управление"[1], ние бихме могли да препоръчаме да се реформира най-напред изпълнителната власт у нас, понеже тя е активният фактор в живота. Това може да стане по следния начин: при всяко от съществуващите сега десет Министерства да се образува по един съвет от техния ресор: при Министерството на Външите работи - един дипломатически съвет, при Министерство на Вътрешните работи и Нар.здраве - един административно-полицейски съвет и един медицински съвет, при Министерството на Народното Просвещение - един учебен съвет, при Министерство на финансите - един финансов съвет, при Министерството на Войната - един военен съвет, при Министерството на Търговията, Промишлеността, и Труда три съвета: търговско-индустриален, занаятчийски и работнишки, при Министерството на Земледелието - Земледелски съвет, при Министерството на Общ. сгради, Пътищата и Благоустройството - инженерен и архитектурен съвет и при Министерството на железниците, Пощите и телеграфите - един железничарски и един телеграфо-пощенски съвет. Личният състав на всичките тия съвети да се образува по избор от всички длъжностни лица или от членовете на всички свободни професии, които припадат към респективното Министерство, с право да решават всички принципиални въпроси от своето ведомство.
към текста >>

Опитът на учредителите в 1-то Велико Събрание да приложат двукамерната система, като създадат Сенат, не успял, поради либералните тенденции на тогавашното мнозинство, па и опитите на някои съвременни политици да прокарат; преди десетина и повече години, чрез изменение на Конституцията, учредяването на втора камара, с цел уж да парализират увлеченията на Народното Събрание, също пропаднаха, поради общия повик в печата против консервативността на това учреждение - Сената.* Няма съмнение, че при досегашната парламентарна практика у нас Народното Събрание отдавна е изменило на своето предназначение: то нито се образува според истинската народна воля - защото последната никога не е била свободно и напълно изразена - нито е функционирало като действително законодателно тяло, а е прокарвало само волята и желанията на министерските кабинети.
Наистина, и по настоящем функционират при някои от Министерствата съвети, но техните решения нямат задължителна сила за шефа на Министерството. По горния начин изпълнителната власт става съветска, т.е. народна. Специално за съдебната власт, както тя сега е организирана у нас, няма да говорим, защото във всъщност, тя е един клон от изпълнителната власт, а не е автономна. Ще се спрем на законодателната власт. Тя е устроена у нас по едно-камерната система. Опитът на учредителите в 1-то Велико Събрание да приложат двукамерната система, като създадат Сенат, не успял, поради либералните тенденции на тогавашното мнозинство, па и опитите на някои съвременни политици да прокарат; преди десетина и повече години, чрез изменение на Конституцията, учредяването на втора камара, с цел уж да парализират увлеченията на Народното Събрание, също пропаднаха, поради общия повик в печата против консервативността на това учреждение - Сената.* Няма съмнение, че при досегашната парламентарна практика у нас Народното Събрание отдавна е изменило на своето предназначение: то нито се образува според истинската народна воля - защото последната никога не е била свободно и напълно изразена - нито е функционирало като действително законодателно тяло, а е прокарвало само волята и желанията на министерските кабинети. При тоя законодателен и парламентарен фалит у нас, крайно необходимо е да се раздели тая единствена наша Камара на три: I. - Върховен съвет, който да събере в своя състав интелектуалния елитна българския народ: представителите на науката и изкуствата. Тая камара ще олицетворява и изразява ума на нацията и следователно, ще бъде духовния ръководител в държавата. II. - Съдебно-административен съвет, който ще се състои от представители на магистратурата, войската и полицията. Тая камара ще олицетворява и изразява моралната и физическата сила на нацията, и следователно, ще бъде регулатора на държавната дейност. III.
към текста >>

При тоя законодателен и парламентарен фалит у нас, крайно необходимо е да се раздели тая единствена наша Камара на три: I.
По горния начин изпълнителната власт става съветска, т.е. народна. Специално за съдебната власт, както тя сега е организирана у нас, няма да говорим, защото във всъщност, тя е един клон от изпълнителната власт, а не е автономна. Ще се спрем на законодателната власт. Тя е устроена у нас по едно-камерната система. Опитът на учредителите в 1-то Велико Събрание да приложат двукамерната система, като създадат Сенат, не успял, поради либералните тенденции на тогавашното мнозинство, па и опитите на някои съвременни политици да прокарат; преди десетина и повече години, чрез изменение на Конституцията, учредяването на втора камара, с цел уж да парализират увлеченията на Народното Събрание, също пропаднаха, поради общия повик в печата против консервативността на това учреждение - Сената.* Няма съмнение, че при досегашната парламентарна практика у нас Народното Събрание отдавна е изменило на своето предназначение: то нито се образува според истинската народна воля - защото последната никога не е била свободно и напълно изразена - нито е функционирало като действително законодателно тяло, а е прокарвало само волята и желанията на министерските кабинети. При тоя законодателен и парламентарен фалит у нас, крайно необходимо е да се раздели тая единствена наша Камара на три: I. - Върховен съвет, който да събере в своя състав интелектуалния елитна българския народ: представителите на науката и изкуствата. Тая камара ще олицетворява и изразява ума на нацията и следователно, ще бъде духовния ръководител в държавата. II. - Съдебно-административен съвет, който ще се състои от представители на магистратурата, войската и полицията. Тая камара ще олицетворява и изразява моралната и физическата сила на нацията, и следователно, ще бъде регулатора на държавната дейност. III. - Стопански съвет, съставът на който ще се образува от представителите на всички производителни, трудещи се съсловия: земеделци, търговци, индустриалци, занаятчии и работници.
към текста >>

Тая камара ще олицетворява и изразява ума на нацията и следователно, ще бъде духовния ръководител в държавата. II.
Ще се спрем на законодателната власт. Тя е устроена у нас по едно-камерната система. Опитът на учредителите в 1-то Велико Събрание да приложат двукамерната система, като създадат Сенат, не успял, поради либералните тенденции на тогавашното мнозинство, па и опитите на някои съвременни политици да прокарат; преди десетина и повече години, чрез изменение на Конституцията, учредяването на втора камара, с цел уж да парализират увлеченията на Народното Събрание, също пропаднаха, поради общия повик в печата против консервативността на това учреждение - Сената.* Няма съмнение, че при досегашната парламентарна практика у нас Народното Събрание отдавна е изменило на своето предназначение: то нито се образува според истинската народна воля - защото последната никога не е била свободно и напълно изразена - нито е функционирало като действително законодателно тяло, а е прокарвало само волята и желанията на министерските кабинети. При тоя законодателен и парламентарен фалит у нас, крайно необходимо е да се раздели тая единствена наша Камара на три: I. - Върховен съвет, който да събере в своя състав интелектуалния елитна българския народ: представителите на науката и изкуствата. Тая камара ще олицетворява и изразява ума на нацията и следователно, ще бъде духовния ръководител в държавата. II. - Съдебно-административен съвет, който ще се състои от представители на магистратурата, войската и полицията. Тая камара ще олицетворява и изразява моралната и физическата сила на нацията, и следователно, ще бъде регулатора на държавната дейност. III. - Стопански съвет, съставът на който ще се образува от представителите на всички производителни, трудещи се съсловия: земеделци, търговци, индустриалци, занаятчии и работници. При тая три-камерна съветска система отеднаж личи отсъствието на професионалните политици, които са по настоящем едно зло за развитието и благодейнствието на народа. Политическите партии, в сегашната им форма и устройство, биха станали в такъв случай съвършено излишни.
към текста >>

Тая камара ще олицетворява и изразява моралната и физическата сила на нацията, и следователно, ще бъде регулатора на държавната дейност. III.
Опитът на учредителите в 1-то Велико Събрание да приложат двукамерната система, като създадат Сенат, не успял, поради либералните тенденции на тогавашното мнозинство, па и опитите на някои съвременни политици да прокарат; преди десетина и повече години, чрез изменение на Конституцията, учредяването на втора камара, с цел уж да парализират увлеченията на Народното Събрание, също пропаднаха, поради общия повик в печата против консервативността на това учреждение - Сената.* Няма съмнение, че при досегашната парламентарна практика у нас Народното Събрание отдавна е изменило на своето предназначение: то нито се образува според истинската народна воля - защото последната никога не е била свободно и напълно изразена - нито е функционирало като действително законодателно тяло, а е прокарвало само волята и желанията на министерските кабинети. При тоя законодателен и парламентарен фалит у нас, крайно необходимо е да се раздели тая единствена наша Камара на три: I. - Върховен съвет, който да събере в своя състав интелектуалния елитна българския народ: представителите на науката и изкуствата. Тая камара ще олицетворява и изразява ума на нацията и следователно, ще бъде духовния ръководител в държавата. II. - Съдебно-административен съвет, който ще се състои от представители на магистратурата, войската и полицията. Тая камара ще олицетворява и изразява моралната и физическата сила на нацията, и следователно, ще бъде регулатора на държавната дейност. III. - Стопански съвет, съставът на който ще се образува от представителите на всички производителни, трудещи се съсловия: земеделци, търговци, индустриалци, занаятчии и работници. При тая три-камерна съветска система отеднаж личи отсъствието на професионалните политици, които са по настоящем едно зло за развитието и благодейнствието на народа. Политическите партии, в сегашната им форма и устройство, биха станали в такъв случай съвършено излишни. Относително избора на членове трите съвета трябва да се предвидят ред условия, съобразно изискванията и функциите на всеки от тия съвети. Целта ще бъде да се даде едно вярно отражение на нацията, точно според психологическото и физическо устройство на човека, resp.
към текста >>

15. III. ИВАН ТОЛЕВ И „ВСЕМИРНА ЛЕТОПИС, БЕЛЕЖКИ НА СЪСТАВИТЕЛЯ НА „ИЗГРЕВЪТ

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

У нас, поради закъснелост на умовете и поради лошо възпитание, Теософията може да се преследва, с простени и непростени средства; в една Англия, обаче, Теософията е на почит и се проповядва от църковните амвони; там, сега засега, има 35 депутати теософи в камарата и няколко министри, между които и ивестният Балфур.
„Патриотите", които надават вик срещу „теософската напаст", могат само от едно да се плашат - че теософите са се простили с всеки вехтозаветен морал, и като общественици те са беззаветни идеалисти, които съвестно биха изпълнили всеки свой дълг, без оглед на личната си изгода. Нека се изповядаме открито освобождението до днес, ние събаряме родната вяра, на която дължим всичко - режем клона, на който се крепим, защото вярата за „просветения" българин е недостоен предразсъдък. И ние изгонихме религията из училищата си, свещената религия, която осветява живота на човека и го издига до Бога, и отворихме широко врати за най-страшни чудовищни напасти - и за ума на днешното поколение един атентат в самия Божи храм бе напълно възможен и естествен... Един атентат срещу Човека и Бога, пъклен замисъл на черно человеконенавистничество, тъпо отрицание на самия закон на любовта, дръзко посегателство върху самия живот. Къде са блюстителите на народните завети? Или те заплитат тъмна интрига? У нас, поради закъснелост на умовете и поради лошо възпитание, Теософията може да се преследва, с простени и непростени средства; в една Англия, обаче, Теософията е на почит и се проповядва от църковните амвони; там, сега засега, има 35 депутати теософи в камарата и няколко министри, между които и ивестният Балфур. Изобщо, в другите страни от Теософията са заинтересувани много учени и професори, както и именити художници и писатели, а Стриндберг е бил и член на теософското общество, както и Морис Метерлинк. Нека, прочее, бъдем спокойни за бъдещето, дълбоко невъзмутими и толерантни.[7] Всяка истина, която носи спасение за света, се е посрещала с вой и отрицание. - Кой пророк в миналото не е бил замерян с камъни? И как искаме ние да бъдат посрещнати големите светлоносци в днешната черна епоха - една госпожа Блаватска, една госпожа Безант, един Ледбитер, един Кришнамурти? На тяхната серафическа чистота тъмният свят ще отговори със скверност, че за друго не е способен, и за тяхното светло послание ще ги облее с мръсния проток на своята мисъл и клевета.
към текста >>

16. 30. МОЗАЙКАДЖИЯ ПРИ БЕРТОЛИ

Те се подсмиваха на голямата камара пепел, която изхвърлях на бунището.
Плащаше се на кофа чиста, отсеяна мозайка. Понеже бях силен, имах сили, още първия ден успях да начукам голям куп мозайка. Когато я отсях вечерта обаче, излезе чиста, отсеяна мозайка само една кофа и половина. Значи, първия ден не можах да си изкарам дори и за хляба. Имаше и други работници, които работеха там. Те се подсмиваха на голямата камара пепел, която изхвърлях на бунището. Ръцете ми за няколко дни се покриха с мехури и се откриха рани, които страшно ме боляха. Един ден си поплаках, че много голям куп начуквах мозайка, а като я отсея, една или две кофи оставаха чиста мозайка. Към четвъртия или петия ден мина брат Борис Николов покрай мен. Като че видя с какъв голям замах се изсилям и превръщам едрите камъни в пепел, изсмя се и ми каза: „Не така, брат! Ти правиш камъните на пепел, а се иска да ги правиш като ориз, като царевични зърна." Той взе чука от ръцете ми и ми показа как големият дървен чук се слага леко, хоризонтално, не с голяма сила.
към текста >>

17. 47. ДЪРВА ЗА ЛАГЕРНИЯ ОГЪН

Насякохме много дърва и натрупахме една камара, може да има десет метра висока.
„Сечеш ли, Пеньо? " Рекох: „Сека, Учителю." Започна и Той да сече. А целият лагер вече бил в тревога, че Учителят е изчезнал и не са Го видели къде е отишъл. Но кой знае как, някоя сестра се навря при нас, в гъстия клек, където плющяха брадвите, и като видя, че Учителят сече дърва, отишла и казала: „Срамота е, бе, Учителят сам сече дърва! " И надойдоха тогава 360 души, дето се казва. Насякохме много дърва и натрупахме една камара, може да има десет метра висока. И имаше вече за няколко вечери бол дърва, да правим вечерните огньове. Те бяха толкоз необходими, защото сред нашите братя и сестри имаше доста поети. Те през деня написали стихотворения, някой написал разказ - и вечерта на този огън хем се пееха братски песни, хем пък прочитаха поетите стихотворението, което днеска се е родило. Та, онази вечер се примъкнаха много дърва, защото дойдоха всички да секат. Срамота беше, че завариха Учителя сам да сече.
към текста >>

18. 101. ПАРАХОДЪТ ОТ АМЕРИКА

По едно време видяла хора, натрупани като на хоро, насъбрани на камара, и рекла: „Какво ли правят тези?
" Защото параходите за 12 дни денонощно пътуват и стигат от Европа до Америка. Та, той ще си дойде след 12 дни, или 14 дни, забравих точно след колко време. И след определените дни, които Той казал, мъжът й си дошъл. Излизали с него да се разхождат из Борисовата градина, сега парка на Свободата. Излезли, значи, веднъж на разходка и тя довела мъжа си по пътеката от Семинарията насам, на Изгрева. По едно време видяла хора, натрупани като на хоро, насъбрани на камара, и рекла: „Какво ли правят тези? " И като наближават, мъжът рекъл: „Ей-този е, дето идваше при мене! " В хотела, в който живеел, Учителят се явил и му казал: „Слушай, утре сутринта ще вземеш първия параход за Европа, ще си отидеш, много си необходим да си отидеш у вас." - „Значи, същият човек ми се яви там! " Как се е явил, и те не знаят. Учителят се е излъчил от тялото Си и се е явил там, като пак се е материализирал. И тъй, после станали приятели.
към текста >>

19. Дневник IV. 27.IX.1933 год. - 21.IV.1934 год. - Продължение 1

III. Михалаки Георгиев и Учителя Дънов

Както в камарата стават разисквания и най-после гласуване, така е и в самия тебе - ти не решаваш сам въпроса, а камарата.
А ако се сравним с миналото, ние живеем хиляди пъти по-добре, но в сравнение с великия идеал на живота, нашият живот е такъв, какъвто трябва да бъде. Тогава сме назад, но в сравнение с миналото сме напред. Съзнанието, това е една арена, в която се преплитат много умове, много мисли. Вие мислите, но едновременно с вашата мисъл е преплетена и мисълта на хиляди и хиляди хора. Не сте вие единственият, който разрешавате сам въпроса. Както в камарата стават разисквания и най-после гласуване, така е и в самия тебе - ти не решаваш сам въпроса, а камарата. Ти си цар, който издаваш указа. Ние сега казваме: „Господ ще уреди всичките работи", но това е едно разсъждение на болни хора. Правото е само право в доброто, а не в злото. В злото няма никакво право. Правото е право само в Любовта, в омразата не е право.
към текста >>

20. V. Бае Митар пророкът. Михалаки Георгиев

ТОМ 17

Ако сака некой да си направи мехлем, дека да излекува маясъл, сараджа и от посечено, и от изгорено, а най-вече лековито за дяволската болест и за болест, дека ти понекога дойде у сън, и за всека джара, а ти вземе 13 драма растък, та па 13 драма теллизюруф, 31 драм чамсакъз, 11 драма хава-жива, 25 драма еойли-кяфури, 18 драма сари илели, 90 драма юстубеч, 15 драма съчан-яш, 15 драма калъч-яги, 23 драма кестърме, 10 драма белезен-яги и 30 драма яки тозу, па скълцай хубаво и ги измешай, па тури 50 драма бел восък и 50 драма меча лой и 25 драма заешка мас, па ги разтопи у тиган на огън, па като изстине, оно че стане биринджи мехлем, па като намажеш на тифтик и туриш на болното место, а оно пешин че ти поотлекне, па за неколко дни че си здрав и читав, като кога си от майка роден, па като видиш хаир, да речеш: „Халал му вера на Митар пророка…“ Днеска, на 27 февруарий, дойде у дюкяна Назлъм Фатиме, ханъмката на Мола Саиб Камарашина, сандък-еменията у конако, и си отбра един пръстен с изумруд и шест върви ат едрия мерджан и две рубии чаркалии, и ги упазарихме всичките за 675 гроша, и ми остави капара 5 зърна по 14 гроша и руп, и ми заръча да й ги занесем сам днеска къде икиндия у харемлъка, та да ми докусури парите и ми рече, че арапката Хайше ще ме чака на кьошето на сокачето при долния битпазар, та да ме преведе откъде страната на зида, до джамията на Пазвантооглу… Много хубава вита балзама се прави за боление сърце и за маясъл, и за спиране сюрмек, и за кувет, и за ищах, дека помага като с уста да духнеш, а оно требва да вземеш 25 драма кехлибар-яги, 25 драма ялма-иги, 25 драма каун-яги, 22 драма дарчин-яги, 10 драма кеклик-яги, 10 драма нане-яги, 2 драма исиот и 10 драма сари сабор, па да туриш всичкото у едно джезве, па да сипеш около 25 драма локмаруху и около 50 драма серт ракия, па да го вариш колко един чейрек на тих огън, па после да го разбъркаш и да сипеш у шише, па като престои колко две недели, тогава е хазър и тогава да пиеш заран по 10 или 15 капки на шекер, или у ракия, па като почнеш да видиш селемет…" Тука листът е откъснат, та не може вече да се чете.
Аз ще опиша тук целия лист от бае Даниловия тефтер, па вие четете, което искате от писмото: "На лето хиляда и осемстотин и петдесет и трето на ден на петнадесети февруарий продадох на Кючюк-Хайше Халил беговица, дъщеря на Кара Мутиш Измирлията, един низ от 17 върви маргарит, от хаслията, за 1623 гроша горни пари и ми брои на дъската 1381 грош у рубин, ермилъци и алтилъци, а за кусура ми рече да идем у петък, по икиндия, у дома й сам, та да ми ги докусури. Харна е, ама на плащане дохожда бираз назлъм, та че да видим какво че изкарам парите… Това пишем да се помни и знае какво се прави кувет маджун, та ако човек отслабне и му стане зло, па сака да се даврандише и да се обърне на добро и после хич да не сака да мари, а он да вземе 22 драма дар-фирферин, 31 драм юлду кахър, 51 драм индустан-дживизи, 45 драма джигер оту, 17 драма нанеяги, 5 драма сулфат-яги, 20 драма саде дарчин и 15 кощилки от праскови, па да ги скълца у хаван и да ги меша със 100 драма мед и да куса всека заран по една лъжица на гладно сърце и подир един сахат и чейрек да изеде по една-две кюлбастии и да пие по половин ока пелинаж от добрия, па да кара така 40 зарана и като види хаир, да рече: „Бог да прости Мигар пророка…“ Продадох днеска, на 19 февруарий 1853 лето, един златен пръстен с антика от канташ, с писана на него риба на Мола-Юсуф Чипаризина за 191 грош и парите си взех всичките до пара. На сущия ден дойде при мене на дюкяно Емин Зумбула ханъм, на Аран бимбашията третата му ханъмка, та си купи едно цвете елмазлия за 893 гроша и ми ги брои до пара, па ми поръча да идем при нея максус у вторник и да й носим рубии и суфурини нови, оти сакала да си промени стария наниз и да си наниже нов наниз жълтици. Бимбашията е много сарп човек, ама утре тръгва с аскер на талим, па че се върне чак у петък… Ситнеж пазарлък от сарафлък 23 гроша… Продадох на Халил Кьочекбашията един сребърен кьостек за сахат за 93 гроша и си взех парите до пара. На Ахмед Ага Чомлекчията продадох стария сахат заедно с мафазите без кьостека само с букме за 171 грош и ми ги брои човекът всичките до пара. Ако сака некой да си направи мехлем, дека да излекува маясъл, сараджа и от посечено, и от изгорено, а най-вече лековито за дяволската болест и за болест, дека ти понекога дойде у сън, и за всека джара, а ти вземе 13 драма растък, та па 13 драма теллизюруф, 31 драм чамсакъз, 11 драма хава-жива, 25 драма еойли-кяфури, 18 драма сари илели, 90 драма юстубеч, 15 драма съчан-яш, 15 драма калъч-яги, 23 драма кестърме, 10 драма белезен-яги и 30 драма яки тозу, па скълцай хубаво и ги измешай, па тури 50 драма бел восък и 50 драма меча лой и 25 драма заешка мас, па ги разтопи у тиган на огън, па като изстине, оно че стане биринджи мехлем, па като намажеш на тифтик и туриш на болното место, а оно пешин че ти поотлекне, па за неколко дни че си здрав и читав, като кога си от майка роден, па като видиш хаир, да речеш: „Халал му вера на Митар пророка…“ Днеска, на 27 февруарий, дойде у дюкяна Назлъм Фатиме, ханъмката на Мола Саиб Камарашина, сандък-еменията у конако, и си отбра един пръстен с изумруд и шест върви ат едрия мерджан и две рубии чаркалии, и ги упазарихме всичките за 675 гроша, и ми остави капара 5 зърна по 14 гроша и руп, и ми заръча да й ги занесем сам днеска къде икиндия у харемлъка, та да ми докусури парите и ми рече, че арапката Хайше ще ме чака на кьошето на сокачето при долния битпазар, та да ме преведе откъде страната на зида, до джамията на Пазвантооглу… Много хубава вита балзама се прави за боление сърце и за маясъл, и за спиране сюрмек, и за кувет, и за ищах, дека помага като с уста да духнеш, а оно требва да вземеш 25 драма кехлибар-яги, 25 драма ялма-иги, 25 драма каун-яги, 22 драма дарчин-яги, 10 драма кеклик-яги, 10 драма нане-яги, 2 драма исиот и 10 драма сари сабор, па да туриш всичкото у едно джезве, па да сипеш около 25 драма локмаруху и около 50 драма серт ракия, па да го вариш колко един чейрек на тих огън, па после да го разбъркаш и да сипеш у шише, па като престои колко две недели, тогава е хазър и тогава да пиеш заран по 10 или 15 капки на шекер, или у ракия, па като почнеш да видиш селемет…" Тука листът е откъснат, та не може вече да се чете. Бае Митар пророкът знаеше много хубаво ракам. Какъв и да било мъчен есап, тоя изведнъж ще го направи — като че с бръснач пререже. Един път се случил на дюкяна на чорбаджи Тасо, устабашия на бакалския еснаф. Некой си купувал 40 драма кърмъз по 150 гроша оката и лутат се, бъркат се да прехесапят колко пари чини кърмъзът, ала не върви. Бае Митар се обърнал, попогледал устабашията, попогледал и купувача и току отсекъл: петнадесет гроша!
към текста >>

21. 2.6 АСТРОКОСМИЧНИ АНАЛОГИИ

ТОМ 19

През този период умира Едуард Седми и неговата смърт е предизвикала големи мъчнотии в парламента и в камарата на лордовете.
На 27 юни 1884 г. съвпадение между Марс и Юпитер в знака на Скорпион е предизвикал земетресение в Чарлстон САЩ. Съвпадът между Марс и Сатурн станал на 22.12.1909 г. в знака Овен. който управлява Англия, е предизвикал сериозни обществени смущения в тази страна, които продължили до 1911 г. През този период умира Едуард Седми и неговата смърт е предизвикала големи мъчнотии в парламента и в камарата на лордовете. Могат да бъда приведени множество примери, но ние само хроникираме горните такива, без да можем да правим широк анализ, нещо, което би надхвърлило рамките на настоящето изложение. Трябва да Стр. 71/943 отбележим, че съвпадите между бавните планети, по-специално между Уран, Нептун и Плутон, оказват грамадно влияние в живота на народите и на човечеството. Те са предизвиквали падането на цели империи, на политически системи и на икономически доктрини. Например, социализмът като социално-икономическа система датира от съвпада между Уран и Нептун.
към текста >>

22. (7) от Рила до София

На 21-ви закриха Камарата и Законът за печата се провали.
(7) На 19.VII отпътувах от Рила до София с Юрдан и седях там до 26.VII, когато си дойдох. Валя ни дъжд из пътя. Там, щом дойдох, влязох във връзка с Андро31 и Багрянов32. На 21-ви закриха Камарата и Законът за печата се провали. Закриването е станало, както ми казаха, скандално - все по «генчевски» със...
към текста >>

23. (9) Продължение описанието на срещата на 23.VII.1938 г. във Враня

Казах му, че е по-добре да ме тури в контакт със Севов, но и много се възмути от съществуването на тия интриги и като каза, че не се надява камарата пак да се свика, и искаше да си заминава и да се не връща вече... В неделя вечер дойде със Севов.
Багрянов отишел на някаква среща с депутат. Казах на Андро да го извика. Той дойде към 6 часа. Казах му, че има много интриги между него и царя, и му казах да отиде и му занесе книгата, която съм обещал; че настоявам да се види с царя. Той се съгласи, но искаше да знае интригите. Казах му, че е по-добре да ме тури в контакт със Севов, но и много се възмути от съществуването на тия интриги и като каза, че не се надява камарата пак да се свика, и искаше да си заминава и да се не връща вече... В неделя вечер дойде със Севов. Последният категорически отказа да е казвал подобно нещо. Оставихме Севов да се срещне с царя и му каже Багрянов да потърси среща чрез Генчев и занесе книгата «Ирис-диагноза», [а аз] лично да пиша на царя по въпроса. И в понеделник, 25.VII, му пратих следното писмо: В.В. [Ваше Величество], фразата, която чух на тръгване и която се приписваше на Багрянова («аз трябва да стана министър-председател, преди Генчев да [стане]»), ми се видя много плоска и несъобразна в устата на тоя човек. [За себе] си аз проверих и тя се оказа, че е от рода на «едностранчивите» информации, с които често Ви гощават напоследък.
към текста >>

24. (20) Среща с царя, 5.I.1939 г. от 5 ч до 6 и 30 следобед, при Кока

Пък и като се каже, че и камарата може да бъде разпусната, хептен ще омекне.
То беше глупаво, арогантно.) - Той само за това писмо заслужаваше да бъде изпъден - каза царят. Минахме на Робев, или, както го бяха нарекли офицерите в едно послание, «моторизирания мошеник». - Работата е много лесна, казах аз на царя. - Даскалов98 да му изтегли под краката подофицерското дружество, както направи с Гиздов, и като увисне във въздуха, ще стане по-примирителен. Виж как стана Гето Кр[ъстев]99. Пък и като се каже, че и камарата може да бъде разпусната, хептен ще омекне. Тия хора се забравят. Говорихме за Багрянов. Пита ме дали съм се срещал с него. Казах му и после доста приказвахме. Той ми каза между другото, че Божилов100 не го обича много и да видя да се срещна с него и пр.
към текста >>

25. (47) Среща с Кирил в Стоянови на 22.V.1939 г. от 11 до 12 и 20 ч

- А, тъй ли, пък аз помислих да не е интрига от друго място, защото Кьосето е говорил на царя да се разпусне камарата и да се правят нови избори, но не Недев да ги прави.
При това, както виждате, има различни условия на живот - поменах му за царицата и неговата стая в двореца, взета от нея за зъболекарски принадлежности... Той се зачерви и смънка нещо, но личеше си, че му е неприятно... - Бях Ви дал книга една; не зная, дали я четете? Пак смънка, от което разбрах, че не я е чел. Тя беше по тайната философия на Индия.315 В тоя дух му говорих, но той, като се държеше видимо внимателно, виждах как думите ми се плъзгаха като по намазана със зейтин* кожа - вода... След обяд дойде Севов да говорим върху някои работи. Главно Пращилов му говорил, че Севов се бил обявявал пред царя срещу Недев, понеже отстъпял на депутатите. - Аз казах това на Недев, защото искам да не прави грешки - казах аз. - А, тъй ли, пък аз помислих да не е интрига от друго място, защото Кьосето е говорил на царя да се разпусне камарата и да се правят нови избори, но не Недев да ги прави. И царят му казал: «Така ме преряза, като чух това (за Недев)! » Ясно е, че е напомпан. Казах да каже на царя, че това ще бъде най-голямата глупост. Много от тия депутати са катили и мястото им е в затвора, а не в парламента, но да се разпусне камарата, трябва да има условия и причини, които сега не са налице! И какво му е крив Недев?
към текста >>

Много от тия депутати са катили и мястото им е в затвора, а не в парламента, но да се разпусне камарата, трябва да има условия и причини, които сега не са налице!
- Аз казах това на Недев, защото искам да не прави грешки - казах аз. - А, тъй ли, пък аз помислих да не е интрига от друго място, защото Кьосето е говорил на царя да се разпусне камарата и да се правят нови избори, но не Недев да ги прави. И царят му казал: «Така ме преряза, като чух това (за Недев)! » Ясно е, че е напомпан. Казах да каже на царя, че това ще бъде най-голямата глупост. Много от тия депутати са катили и мястото им е в затвора, а не в парламента, но да се разпусне камарата, трябва да има условия и причини, които сега не са налице! И какво му е крив Недев? После, в интереса на кого е това разпущане? Всичко трябва предварително да се подготви. Без една държавна програма няма смисъл смяната. Тая промяна трябва да се осмисли и политически.
към текста >>

26. (50) Курорт на Рила от 6.VII.1939 г. до 4.Vlll, c.г.

30. VIII. 1939 г., 8 ч сутринта. Учителят:

Стоя няколко часа, говорихме по въпросите за камарата и мобилизацията, после го заведох при Учителя, където говорихме около два часа, а след това той си отпътува.
(50) Курорт на Рила от 6.VII.1939 г. до 4.Vlll, c.г. Към края на юли дойде на гости Багрянов със Стоил Стефанов. Стоя няколко часа, говорихме по въпросите за камарата и мобилизацията, после го заведох при Учителя, където говорихме около два часа, а след това той си отпътува. След два дена дойде Андро с д-р Екимов, но преди това ми писа, че Недев е пратил укази за смяната на д-р Радков с Боев, но са били върнати и той се тревожеше. Като дойде, разбрахме се и след това, след два дни, той дойде с Недев за малко, да се видим. Пръв път Недев видя Учителя при огнището на лагера, където и се запознаха. После Недев дойде при мене в палатката, гдето се преоблече и ме тури в течение на срещата, която е имал с царя и разговорите. Поменал му е царят, че се среща с мен като с умен човек и пр.
към текста >>

Оплака ми се, че Кьосето говорил против камарата и с това усложнявал работата.
Даде ми някои данни да чета, а също и за катастрофата с железниците, а после говорихме за мобилизацията, за турците и царят каза, че са съобщили в Лондон и Париж, че ако ги нападнат, ще се бранят. Ако беше се видял със Стойчо и най-тайно, пак нямаше да остане тайно и германците, които имат шпиони, нямаше да пуснат пак оръжието в България. - Но сега той иска да се видим. - Няма да бързаш. Щом е викал Костова, прати го, но да внимава, нищо да не се ангажира, само да слуша. Оплака ми се, че Кьосето говорил против камарата и с това усложнявал работата. - Този парламент изцяло работи добре - казах аз - и който откаже това, ще каже лъжа, но поотделно в състава му има много покварено и трябва да се избере доброто от лошото. - Да, но кога и как? - каза царят. - Предварително - държавна програма, а после да се търси сгоден случай, без да се провокира. На тая тема говорихме доста.
към текста >>

- Но как ще се открие камарата?
- Предварително - държавна програма, а после да се търси сгоден случай, без да се провокира. На тая тема говорихме доста. Аз се обещах да кажа на Кьосето чрез Статев349 да престане с провокациите си (вчера, 8.VIII, му казах това, защото Кьосето сам бе му поръчал да дойде). Стойчо, със своето отиване в Лондон, внесе много смущения и в нас, и в другите. Казах му странично да му предаде, че макар това да е една нетактичност, да гледа да я превърне в добро за държавата. - Но как ще се открие камарата? - Има време и дотогава да се мисли, ако не избухне война. - Не се бойте. Нови избори може да станат. Тогава стана дума и за Недев, че е идвал при мене горе на Рила. - Да - казах му, - идва за малко.
към текста >>

В туй време, като говорехме за камарата и Кьосето, мина един поп на кон.
- и ме накара да му повторя пак какво е казал Учителят. Казах му да пусне указите за Радков и Боев. - Но аз не исках да пада върху Вас, мене и Недев тая работа; ако ни атакуват, да бъде поне за нещо по-голямо, а нали знаете, Батенберг го изгониха, загдето не даде медал на Бендерев...350 - Не бойте се - казах му, - док[тори]те са големи страхливци, те могат да захапят само «из за угла»*, а при това и Боев заслужава това място, което ще заеме. Против него са, защото няма да им позволи да си разиграват конете, както е било досега. Заговорихме на тая тема. В туй време, като говорехме за камарата и Кьосето, мина един поп на кон. Царят, понеже бяхме близо до пътя, си наведе главата, докато мине, като четеше някакви молитви и плюеше и се буташе по мъдите, а аз се смеех и му казах: - Не се бойте, те като духове са изгубили силата си и не могат да направят нищо лошо. - А? ! - Да - казвам му, - те трябваше да правят добро, но изгубиха знанието си, та сега и лошото не може да направят. Минахме отново на разговора си.
към текста >>

27. (53) ПИСМО

Главно - върху бъдещата камара.
Сцеплението между авторитарните държави, народите не е достатъчно. С взимането на Чехия Хитлер изгуби моралното в постъпките си. Всички искат доброто, но искат да си изграждат своите работи, да си вървят по своя път, но така не може да им се помага. Всяка държава си има своите интереси.»355 На 25-и т.м. ходихме с Багрянов на Витоша за един ден и приказвахме по много въпроси. Главно - върху бъдещата камара. Той има доста добри мисли за бъдещето, като иска друга камара. Остана да оформим въпросите. На 25-28-и бях в провинцията. На 30-и се видях с Царя във Враня от 5 до 7 и 10 ч с.о. [следобед]. Преди това беше ми изпратил на 24-ти рапортите от Русия за депутатите, в които имаше много смешни работи, които те са правили (Георги Марков дъщеря си натъкмил, други шаяци продавали, други викали: «Да живее Сталин!
към текста >>

Той има доста добри мисли за бъдещето, като иска друга камара.
С взимането на Чехия Хитлер изгуби моралното в постъпките си. Всички искат доброто, но искат да си изграждат своите работи, да си вървят по своя път, но така не може да им се помага. Всяка държава си има своите интереси.»355 На 25-и т.м. ходихме с Багрянов на Витоша за един ден и приказвахме по много въпроси. Главно - върху бъдещата камара. Той има доста добри мисли за бъдещето, като иска друга камара. Остана да оформим въпросите. На 25-28-и бях в провинцията. На 30-и се видях с Царя във Враня от 5 до 7 и 10 ч с.о. [следобед]. Преди това беше ми изпратил на 24-ти рапортите от Русия за депутатите, в които имаше много смешни работи, които те са правили (Георги Марков дъщеря си натъкмил, други шаяци продавали, други викали: «Да живее Сталин! » и пили, яли и пр.).356 Имаше и рапорт от Лондон, който явно беше подшушнат от Англия, да сме се разберели с Турция, на което се противопоставих, освен да стане комшийски, защото и посредникът ще иска нещо за себе си.
към текста >>

Генчев пращах за вагоните и други работи да му каже, а той все въздъхвал и му казвал, че с тая камара не може да работи и пр.
Но Кьосето спи. - А Вие какво искате да прави - да танцува ли сега? Стига да знае да мълчи - и то е добре. Сега трябва да се мълчи и чака. Кой ти каза, че спи? Генчев пращах за вагоните и други работи да му каже, а той все въздъхвал и му казвал, че с тая камара не може да работи и пр. - И Вие вярвате на Генчев, след като толкова пъти Ви лъга? Още повече, че той сега е с Луков. - Да, това се уверих, като му казах, че се отложи конгресът на Нюрнберг и Луков остана, а той побърза да каже, че пак щял да отиде. Той мене не може да ме излъже, - Но затова пък Ви настройва срещу хората. Знаете ли с каква тайфа сте заобиколени и Вие, както Хитлер, Сталин и др.
към текста >>

Царят искаше да знае как да процедира с камарата, кога да я разпусне и дали да чака, след като й дойде време да се събира, или по-рано, или пък да се търси някой друг предлог или начин.
- Не ми вдъхва доверие, но го търпя заради това, че не е добре с жена ми - тя не може да го търпи... Запита ме след това какво да прави с Народното събрание. Казах му, че по тоя въпрос ще си помислим, нека да мине 5 септември. Запита ме: - Багрянов какво прави? Казах му, че тия дни съм бил с него на Витоша и че сега ми прави впечатление, че е по-реален политик, отколкото по-рано. Че е вече по-улегнал. Царят искаше да знае как да процедира с камарата, кога да я разпусне и дали да чака, след като й дойде време да се събира, или по-рано, или пък да се търси някой друг предлог или начин. Казах му, че поотделно мнозина от хората в парламента са кандидати за затвора: Контев, Гето Кръстев е взел 50 000 рушвет на месарите, Тракаланов - 30 000 лв. на други и пр... Но че парламентът като цяло е работил добре и не може да бъде в нищо упрекнат, и като така, трябва да се действува справедливо, защото основата на държавата е справедливостта, и може да имаме лош резултат, ако не постъпим справедливо. След това ме пита кога да отиде при запасните мобилизирани. Казах му да отиде по-после, и то тихо, да не носи вид на демонстрация или че се е случило нещо, защото сега във всичко се преувеличава и може да вземе тревожни размери. (Сега съобщиха, че Германия присъединява Данциг.
към текста >>

28. (54) Срещи с разни хора

Казах му да приготви списъка на провинените депутати рушветчии в случай, че стане нужда да се разтури камарата.
(54) Срещи с разни хора На 2 септември 1939 а. вечерта дойде Недев и седя около 2 часа. Говорихме върху много работи, които засягаха неговото министерство и бъдещето. Казах му да приготви списъка на провинените депутати рушветчии в случай, че стане нужда да се разтури камарата. Приказвахме и по някои други работи и за срещата му с царя. На 3.IX.1939 г. отидохме с Багрянов в Чамкория, където разгледахме също въпросите за бъдещето. С него дойдохме до съгласие върху важните въпроси за бъдещето. На 4-ти отидохме на Гранчар и до обяд се върнахме.
към текста >>

За разпущане на камарата му повторих, че трябва да се внимава, защото парламентът изцяло е работил добре, а само отделните му членове не са много свяст и заслужават друго място, а не парламента.
Там тоже продължихме разговорите в присъствие и участие на Стоил Стефанов, който е много енергичен и здраво разбира, макар малко земледелски, нещата. На другия ден дойде от името на Кьосето Христо Статев, да ми каже как мисли той за бъдещето. Кьосето бил съгласен в общи черти на това, което бях казал да му кажат, но за Багрянов не бил съгласен, а за Недев - бил. Казах му, че за Багрянов аз съм взел гаранция пред царя, ако я приема и той, то тогава няма какво да говорим излишно. При тия условия Статев каза, че и дума не може да става за опозиция и после дойде да ми каже, че се приема. За разпущане на камарата му повторих, че трябва да се внимава, защото парламентът изцяло е работил добре, а само отделните му членове не са много свяст и заслужават друго място, а не парламента. На 6-и дойде Недялко Атанасов, който искаше да купи нещо - особено го интересуваше да знае какви са намеренията на царя за бъдещата съдба на парламента, на което аз направо му казах, че не зная. Тогава ме запита какво аз мисля. Казах му също, че няма да му го кажа, но едно зная - че Стойчо си е изгубил вътрешното равновесие и ако не се вземе в ръка, може да направи много пакости и на себе си, и на приятелите си в парламента. Не се процедира така. Един парламентарист има други начин да придобие онова, което му е потребно от министър-председателя.
към текста >>

Между другото, той каза, че Кьосето се доверявал на Буров361, че му се клел, че на 28 октомври няма да се яви пред камарата, че Чембърлейн благодарил на царя, но че английският двор не гледал с добро око на царя и пр., а Буров се изповядал на други, а този - на Стойчо, а Стойчо по неговите думи извикан бе или отишел веднага при Цанков и му казал да се надява много, че Буров щял да дойде сега на власт и пр.
Няколко пъти го атакувах за Недев, защо е искал смяната му. Той кръшкаше и се осекваше и ме запита мен. Казах му: просто защото не е искал да смени Казанлиев, който пък, докато е там, Стойчо [? докато е там Стойчо,] няма да види парламент. Той скочи и почна да доказва, че това не е така, но самото му скачане доказваше противното на думите му. Между другото, той каза, че Кьосето се доверявал на Буров361, че му се клел, че на 28 октомври няма да се яви пред камарата, че Чембърлейн благодарил на царя, но че английският двор не гледал с добро око на царя и пр., а Буров се изповядал на други, а този - на Стойчо, а Стойчо по неговите думи извикан бе или отишел веднага при Цанков и му казал да се надява много, че Буров щял да дойде сега на власт и пр. интриги... Не записвам разговора целия, защото то беше едно мятане от тема на тема, от «аз, аз, аз» и желание да се оправдае, че той не е в нищо виновен. Закачих го, че сега и в Русия щял да ходи. - А, да, днес получих официална покана. - А аз, па и улицата знаеше още преди 6 дена, че Вие сте се срещали с Прасолов заедно с Георги Марков и сте я нагласили тая работа. - А, не, той дойде в Народното събрание.
към текста >>

Той, Царят, да го извика, Стойчо сега ще слуша, нека си поговорят малко като държавници, а ако Кьосето не ще, да ми прати царят хабер, аз мога го склони, като остане царят да държи едно поведение такова, че Стойчо да го е страх, че ще се разпусне камарата, а Кьосето - че ще има смяна на кабинета; а какво ще си прави, да си знае само той.
Разправих на царя по-главните точки, на нещо се смеехме, друго той ми разправя за неговите, на Стойчо, обичаи и пози и кога коя поза отговаря на най-лъжливото му състояние... - Ами сега какво да правим с тая покана? Тя е уйдурдисана, но... Казах му да се хвърли мост между Стойчо и Кьосето. Да не се големеят толкова. Моментите са такива, че той не трябва да има неприятели. Кьосето трябва да бъде по-тактичен. Той, Царят, да го извика, Стойчо сега ще слуша, нека си поговорят малко като държавници, а ако Кьосето не ще, да ми прати царят хабер, аз мога го склони, като остане царят да държи едно поведение такова, че Стойчо да го е страх, че ще се разпусне камарата, а Кьосето - че ще има смяна на кабинета; а какво ще си прави, да си знае само той. Царят прие това и каза, че ще вика Кьосето на другия ден, неделя сутрин, а следобед ще върне поканата [чрез] Севов на Стойчо и ще го посъветва да се срещне с Кьосето и [да] уредят въпросите помежду си. Извикахме и Севов и той се съгласи на това. После аз четох рапортите от балканските столици, в които се казваше (Атина), че поради неатакуемостта на Зигфрид щели да насилят България и другите балкански държави да атакуват Германия оттук... От Белград имаше и устни доклади, че сърбите сега се развилнели, че ни разтакат оръжието, че военните държат вече властта, че на игрите германците са били освиркани и са се принудили да напуснат игрите и [да] си заминат от Белград, че изобщо не сме много добре. На тая тема говорихме доста и към 11 и 40 минути през нощта си отидох. Докара ме Севов, а пък той тръгна при семейството си, което беше в Баня Костенец.
към текста >>

29. (58) Среща с Царя при Евдокия на 7.Х.1939 г. от 7 до 8 и ½ часа вечерта

Поговорихме малко за камарата - посъветвах го да не стане промяната под натиска на камарата, а с време, да се попълнят със свестни министри, а ако може, [да] се разпуснат войниците запасните - да се направят нови избори.
- Аз вече говорих на Боснев (главния лекар) за това - каза царят. - Трябва и по-строги наказания за тия лекари, и то да види народът, защото, ако е недоволен, утре как ще го викаш на избори? - Да, и аз за това мисля - каза царят. Каза ми за писмото, което му е писал английският цар и в което му казвал, че положението на България е трудно, но ако другите спазват неутралитета ни, че и те ще го спазват, че си спомня с удоволствие разговорите и усилията, които царят е положил за разбиране с Германия и които усилия останали на вятъра, и че те ще продължат до крайна победа.385 Царят му отговорил също, че е благодарен, че кралят, при толкова грижи много, се е сетил, че ще пазим неутралитет, и той, като си спомня хубавите разговори, които са имали, моли Бога да даде възможност да се реализират ония хубави идеали за човечност и прогрес, като се свърши по-скоро тази война... А на пратеника казал, че колкото по-скоро свърши войната, колкото по-малко строшено има, толкова по-добре, защото след тия разрухи ще дойдат социалните борби и ще погребат всичко след себе си; може би Англия - най-после, но все пак... Казах му, че трябва да се обърне внимание на вътрешната политика (той беше ми пратил нещо, което Мушанов му дал в Баня Карловска), вследствие [на] явяването на хоризонта на Русия работническите маси набъбват, трябва социална политика, че Кожухаров го не бива за такъв министър, може да обърне внимание на Папазов от Габрово (каза, че го не знае, а аз му го описах и му казах да обърне внимание на него). Той каза, че с комунистите бил наясно, за което му възразих, че тия резки позиции може да се смекчат и че в Русия трябва да иде за преговори някой свестен човек, за да се разберем навреме. Поговорихме малко за камарата - посъветвах го да не стане промяната под натиска на камарата, а с време, да се попълнят със свестни министри, а ако може, [да] се разпуснат войниците запасните - да се направят нови избори. Той се съгласи, като остави за втори път да продължим. Мина на въпроса за царицата, като започна да се оплаква, че внасяла разединение, че детето не искало да прилича на майка си (княгинята) и пр. Казах му, че тя го обича и затова се толкова интересува; като си тури човек капитал в някоя банка, интересува се от съдбата й и пр. Казах чу, че тя го е направила по-решителен и по-храбър. - Защото съм по-отчаян.
към текста >>

30. (59) Среща с Царя на 13.Х.1939 г. от 9 и ½ вечерта до 11 и ½ в двореца [в] София

Мерките за и против камарата.
На вратата на двореца ме чакаше принц Кирил, а царят ме чакаше в коридора. Веднага седнахме на съвещание заедно със Севов и Кирил. Разговорът се води главно на три теми: 1. Четоха се рапортите на Антонов от Москва389 и на Драганов от Берлин. 2. Разговорът на царя с Гибралтарския владика. 3. Мерките за и против камарата. По първия въпрос: Накратко, положението е такова. Молотов е обещал на българските депутати «всичко, от което България има нужда» - това го потвърждава и Антонов. Започват се ред преговори. Четоха ми документите - десетина телеграми. В това число и на Драганов от Берлин, където са се отнесли за съвет при Ри-бентроп за поведението ни с Русия, дали има смисъл да се сключва пакт за приятелство или за ненападение и пр.
към текста >>

Казах му: дали ще разпуска камарата преди или след свикването й, то е въпрос на тактика и преди всичко - на демобилизация, но трябва да се има план и хора за прокарване на тоя план.
- Аз съм цар, който се възцарих, когато топовете на революцията гърмяха пред София, и зная какво значи да имаш недоволен народ от нещо. Колкото по-скоро се тури край на войната, толкова по-добре. Инак ще дойдат социални смущения - и пр. На тая тема царят е продължил и което ми прави много добро впечатление - че той в доводите си е силен и прав в защита [на] неутралитета и правата на България. После минахме с малко думи на вътрешното положение. Казах му: дали ще разпуска камарата преди или след свикването й, то е въпрос на тактика и преди всичко - на демобилизация, но трябва да се има план и хора за прокарване на тоя план. Но и тоя път оставихме да разгледаме въпроса други път, защото вече беше късно и той беше измъчен. Севов ми каза снощи, че на другия ден му се похвалил, че спал една нощ спокойно (царят). Вчера, 16.Х, бях с Багрянов и Стоил в Чамкория. Прегледахме неговите законопроекти и говорихме за политиката - вътрешна и външна. Останахме съгласни върху: неутралитет строг, за да се запазим по възможност по-дълго настрана от огъня; мерки за подобрение [на] положението на народа, икономически преди всичко и после - други.
към текста >>

Той искаше да ме подготви да стане промяната преди камарата, защото аз съм бил дал тоя съвет, а той не бил съгласен преди, но сега вече разбрал, че така ще е по-добре, защото новото министерство щяло да разпусне камарата и ще иска да прави избори, както някога в старо време ставаше.
Останахме съгласни върху: неутралитет строг, за да се запазим по възможност по-дълго настрана от огъня; мерки за подобрение [на] положението на народа, икономически преди всичко и после - други. Остава да се вземат мерки и за търговията, която е стигнала да обира малките сметки на себе си - нещо, което може да се избегне. Вътрешната политика да се прокара с честни хора. Недоволен е от Кьосето, защото им губи много времето в министерския съвет с празни работи. Снощи дойде Севов, под поканата сигур на Багрянов, и дойде уж да си поговорим, но целта му беше друга. Той искаше да ме подготви да стане промяната преди камарата, защото аз съм бил дал тоя съвет, а той не бил съгласен преди, но сега вече разбрал, че така ще е по-добре, защото новото министерство щяло да разпусне камарата и ще иска да прави избори, както някога в старо време ставаше. Казах му, че всичко е добре, ако добре се изманипулира. Трябва всичко да стане с най-малко сътресение - тогава ще е от полза за държавата. При това му казах, че не мога да се съглася да се сменя вътрешният министър точно преди избори, както досега е ставало: в продължение на пет години - сменени 8 министри на вътрешните работи! При това му заявих най-категорично и абсолютно (което просто го преряза, това видях), че по никой начин няма да [се] съглася да се смени Недев. - Не, той нека си остане в кабинета, но не ограничавай царя.
към текста >>

31. (60) Среща с Царя на 18.Х.1939 г. на местността Билидие хан,

Той каза, че е извикал Кьосето и че си говорили и той му дал доводи, че е по-добре да се разпусне камарата преди, отколкото да се свика и да почне интриги и да се очертаят групите на Русия, Германия и Англия и с това да покажем, че не сме единни пред света, което ще е излишно, и при това ще насърчи всяка групировка.
Русите се опитали да плашат турчина с Бойдев, но не хванало място. Сарачоглу се държал твърдо. Нашите депутати са се държали безобразно и са станали по-болшевици от самите болшевици. Изобщо, известията са, че там е проиграна една позиция и аз му обърнах внимание, че сега, когато турците са отказали на русите, Бургас ще им стане още по-необходим и трябва да се внимава много (подробностите от Бойдевите донесения не пиша, защото те са в оня дух, в който бяха и по-раншните донесения). Това ни накара да минем на вътрешната политика. Той каза, че е извикал Кьосето и че си говорили и той му дал доводи, че е по-добре да се разпусне камарата преди, отколкото да се свика и да почне интриги и да се очертаят групите на Русия, Германия и Англия и с това да покажем, че не сме единни пред света, което ще е излишно, и при това ще насърчи всяка групировка. При по-нататъшния разговор той ми даде да разбера, че Кьосето ще си даде оставката и ще тури Божилов, като направи нов кабинет, който да разпусне камарата. Тогава го оттеглих малко настрана и започнах да му говоря, че той сам е провъзгласил неутралитет лично, а не само правителството, и че този неутралитет трябва да се пази. Ако ли е решил да го промени, то е друг въпрос, но трябва да държи сметка за впечатлението и последиците. Божилов е известен като прононсиран германофил. Кьосето може още да остане до един-два месеца, сега е всичко да се спечели време, докато се очертае конюнктурата на събитията, това време е скъпо и трябва да се спечели.
към текста >>

При по-нататъшния разговор той ми даде да разбера, че Кьосето ще си даде оставката и ще тури Божилов, като направи нов кабинет, който да разпусне камарата.
Сарачоглу се държал твърдо. Нашите депутати са се държали безобразно и са станали по-болшевици от самите болшевици. Изобщо, известията са, че там е проиграна една позиция и аз му обърнах внимание, че сега, когато турците са отказали на русите, Бургас ще им стане още по-необходим и трябва да се внимава много (подробностите от Бойдевите донесения не пиша, защото те са в оня дух, в който бяха и по-раншните донесения). Това ни накара да минем на вътрешната политика. Той каза, че е извикал Кьосето и че си говорили и той му дал доводи, че е по-добре да се разпусне камарата преди, отколкото да се свика и да почне интриги и да се очертаят групите на Русия, Германия и Англия и с това да покажем, че не сме единни пред света, което ще е излишно, и при това ще насърчи всяка групировка. При по-нататъшния разговор той ми даде да разбера, че Кьосето ще си даде оставката и ще тури Божилов, като направи нов кабинет, който да разпусне камарата. Тогава го оттеглих малко настрана и започнах да му говоря, че той сам е провъзгласил неутралитет лично, а не само правителството, и че този неутралитет трябва да се пази. Ако ли е решил да го промени, то е друг въпрос, но трябва да държи сметка за впечатлението и последиците. Божилов е известен като прононсиран германофил. Кьосето може още да остане до един-два месеца, сега е всичко да се спечели време, докато се очертае конюнктурата на събитията, това време е скъпо и трябва да се спечели. Казах му тогава и за Недев, че не трябва да го сменя.
към текста >>

Остана в събота да се срещнем пак навярно в Чамкория и да пресеем впечатленията и в неделя Кьосето да направи новия кабинет и да се разпусне камарата.
В тоя дух му говорих и аз, и той около час, и остана да се процедира така: в четвъртък, 19-и, вика преди пладне Кьосето и той си дава оставката, след пладне вика Стойчо Мошанов, Цанков, другия Мушанов**, Калфов, на другия ден - Кимона и прочие, по ред. За Кимон аз настоях. - Но той ще ме пита за амнистията. - Ще му кажете: «Ако Вие сте на мое място, какво бихте сторили? » Да каже, пък ако има нещо умно, ще му кажете, че един ден може би ще има тая възможност - да му даде алюзия, че може Да го повика по-после... В момента повече подробности не мога си спомни. Остана в събота да се срещнем пак навярно в Чамкория и да пресеем впечатленията и в неделя Кьосето да направи новия кабинет и да се разпусне камарата. Бог да ни е на помощ! Царят имаше впечатление, че мен много ме следели, та затова да се криело много. Това е работа на зная кой, но от мене да мине. Вчера аз прекарах на Витоша, а Андро - вкъщи. А те са казали на своите хора и те ръшнат и знаят това, което ще става.
към текста >>

Жал ще бъде, ако царят изтърве Недев и го замени с някое мекере, което после ще домъкне разни пущове в камарата, та да се чудим какво да ги правим, и глупостите им може да съборят и самата държава.
Царят имаше впечатление, че мен много ме следели, та затова да се криело много. Това е работа на зная кой, но от мене да мине. Вчера аз прекарах на Витоша, а Андро - вкъщи. А те са казали на своите хора и те ръшнат и знаят това, което ще става. Аз исках да съм лоялен. Жал ще бъде, ако царят изтърве Недев и го замени с някое мекере, което после ще домъкне разни пущове в камарата, та да се чудим какво да ги правим, и глупостите им може да съборят и самата държава. Бог да пази! Върнах се със Севов през Божурище. Там, гдето се срещахме, беше голяма поляна в предпланините на Стара планина и се виждаше Ком, в подножието на който ме раниха някога404, а също минах и край къщата, гдето убиха Гела405... Живот!... Минало. Дано [в] бъдещето сме добре и ние, и България... Преди да се срещна с царя, на 17-и се срещнах с Учителя, за да му разправя за срещата си, която имах на 15-и и 16-и октомври с Багрянов в Чамкория, и Учителят между другото ми каза тези мисли: «Законите са водителите до свободата. Гдето хората не са господари (на себе си?), турят закона да ги довежда до свободата.
към текста >>

32. (61) Среща с Царя на 22.Х.1939 г. във Враня, от 8 и 15 ч сутринта до 13 и 20 ч

От разговорите, които имахме с Багрянов, той даде идеята да се разшири консултацията, като се запита народът по тоя начин камарата трябва [ли] да си иде.
След туй извикахме Кирил и му каза царят да доведат Багрянов, който чакал някъде по шосето за Симеонов-ския лицей; царят искаше той пред мен да говори, за да не може да кръшка после, а след това останахме пак двамата само, говорихме около половин час, след туй дойде Кирил, а след туй се присъедини и Севов, който се завърна -беше закарал Багрянов - и четиримата завършихме конференцията към 1 и 20. Разговорите на 16-тях, колкото и каквото можа* да си спомня, ще оставя за после да запиша. Багрянов беше повикан да даде мнение за положението, което той направи доста сполучливо и ни хареса, а след това теглихме заключенията. Всичките бяха признали, че неутралитетът е добър, но трябва да бъде пълен или искрен и пр. От вътрешната политика не бяха се оплаквали, освен някои, които бяха поменали за «свободата на словото» и на които царят беше посочил белите колони на «Ле Там». От разговорите, които имахме с Багрянов, той даде идеята да се разшири консултацията, като се запита народът по тоя начин камарата трябва [ли] да си иде. Неудобното според него е, че Кьосето е разгласил, че не ще тая камара още отпреди три месеца, и сега ще кажат, че това се прави за негова прищявка и че по-добре е да бъде други начело и да се разпусне камарата и се направят нови избори. Възразих му, че тая камара не прави чест на българския народ, който я познава повече като обирачи, и не може да се мисли, че някой ще заплаче за нея, особено след като грижливо се подбере всичко свястно в нея и му се даде път в новата камара. Царят каза, че е най-добре да има нов председател, но ако няма такъв, то ще бъде и Кьосето. Питаше го царят кой ще организира изборите, като няма сега вестници, и като кой ще подкупи тия - посочи той на «Зора», «Утро» и «Заря», които беше чел и те седяха на канапето до него. Севов каза, че то е лесна работа, и оставиха този въпрос, а после и Багрянов си отиде и остана да приказваме за подреждане на листата.
към текста >>

Неудобното според него е, че Кьосето е разгласил, че не ще тая камара още отпреди три месеца, и сега ще кажат, че това се прави за негова прищявка и че по-добре е да бъде други начело и да се разпусне камарата и се направят нови избори.
Разговорите на 16-тях, колкото и каквото можа* да си спомня, ще оставя за после да запиша. Багрянов беше повикан да даде мнение за положението, което той направи доста сполучливо и ни хареса, а след това теглихме заключенията. Всичките бяха признали, че неутралитетът е добър, но трябва да бъде пълен или искрен и пр. От вътрешната политика не бяха се оплаквали, освен някои, които бяха поменали за «свободата на словото» и на които царят беше посочил белите колони на «Ле Там». От разговорите, които имахме с Багрянов, той даде идеята да се разшири консултацията, като се запита народът по тоя начин камарата трябва [ли] да си иде. Неудобното според него е, че Кьосето е разгласил, че не ще тая камара още отпреди три месеца, и сега ще кажат, че това се прави за негова прищявка и че по-добре е да бъде други начело и да се разпусне камарата и се направят нови избори. Възразих му, че тая камара не прави чест на българския народ, който я познава повече като обирачи, и не може да се мисли, че някой ще заплаче за нея, особено след като грижливо се подбере всичко свястно в нея и му се даде път в новата камара. Царят каза, че е най-добре да има нов председател, но ако няма такъв, то ще бъде и Кьосето. Питаше го царят кой ще организира изборите, като няма сега вестници, и като кой ще подкупи тия - посочи той на «Зора», «Утро» и «Заря», които беше чел и те седяха на канапето до него. Севов каза, че то е лесна работа, и оставиха този въпрос, а после и Багрянов си отиде и остана да приказваме за подреждане на листата. Съгласихме се да останат на местата си Кьосето, Недев, Божилов, Филов, Даскалов и Багрянов, а да влязат нови: Габровски406 - правосъдието, Загоров407 - търговията, и Василев408 - благоустройството, и Димитър Илиев, на когото царят после ми изпрати портрета, и днес дойде Надя да вземе анализа.
към текста >>

Възразих му, че тая камара не прави чест на българския народ, който я познава повече като обирачи, и не може да се мисли, че някой ще заплаче за нея, особено след като грижливо се подбере всичко свястно в нея и му се даде път в новата камара.
Багрянов беше повикан да даде мнение за положението, което той направи доста сполучливо и ни хареса, а след това теглихме заключенията. Всичките бяха признали, че неутралитетът е добър, но трябва да бъде пълен или искрен и пр. От вътрешната политика не бяха се оплаквали, освен някои, които бяха поменали за «свободата на словото» и на които царят беше посочил белите колони на «Ле Там». От разговорите, които имахме с Багрянов, той даде идеята да се разшири консултацията, като се запита народът по тоя начин камарата трябва [ли] да си иде. Неудобното според него е, че Кьосето е разгласил, че не ще тая камара още отпреди три месеца, и сега ще кажат, че това се прави за негова прищявка и че по-добре е да бъде други начело и да се разпусне камарата и се направят нови избори. Възразих му, че тая камара не прави чест на българския народ, който я познава повече като обирачи, и не може да се мисли, че някой ще заплаче за нея, особено след като грижливо се подбере всичко свястно в нея и му се даде път в новата камара. Царят каза, че е най-добре да има нов председател, но ако няма такъв, то ще бъде и Кьосето. Питаше го царят кой ще организира изборите, като няма сега вестници, и като кой ще подкупи тия - посочи той на «Зора», «Утро» и «Заря», които беше чел и те седяха на канапето до него. Севов каза, че то е лесна работа, и оставиха този въпрос, а после и Багрянов си отиде и остана да приказваме за подреждане на листата. Съгласихме се да останат на местата си Кьосето, Недев, Божилов, Филов, Даскалов и Багрянов, а да влязат нови: Габровски406 - правосъдието, Загоров407 - търговията, и Василев408 - благоустройството, и Димитър Илиев, на когото царят после ми изпрати портрета, и днес дойде Надя да вземе анализа. Първите три[ма] бяха препоръчани от Севов.
към текста >>

Остана да вика Кьосето неофициално, след това - и официално, след което да се свърши и с камарата, докато още не са усетили Стойчо и сие какво им иде на главата.
Питаше го царят кой ще организира изборите, като няма сега вестници, и като кой ще подкупи тия - посочи той на «Зора», «Утро» и «Заря», които беше чел и те седяха на канапето до него. Севов каза, че то е лесна работа, и оставиха този въпрос, а после и Багрянов си отиде и остана да приказваме за подреждане на листата. Съгласихме се да останат на местата си Кьосето, Недев, Божилов, Филов, Даскалов и Багрянов, а да влязат нови: Габровски406 - правосъдието, Загоров407 - търговията, и Василев408 - благоустройството, и Димитър Илиев, на когото царят после ми изпрати портрета, и днес дойде Надя да вземе анализа. Първите три[ма] бяха препоръчани от Севов. Не казах нищо, защото се чувствувах много уморен и гледах да се приключи работата. Остана да вика Кьосето неофициално, след това - и официално, след което да се свърши и с камарата, докато още не са усетили Стойчо и сие какво им иде на главата. Говорихме, ако Кьосето случайно ритне, да стане председател Калфов. Също Кьосето да смени дипломатическия апарат, като даде на Калфов, Стойчо и др. някои дипломатически постове: ставаше дума за Буров - Париж, аз поменах Кимона за Москва, Стойчо - за Париж или Рим, а Калфов като познат - за Рим и пр. Царят правеше сметка, че се е разправял досега 23 часа и когато Багрянов му каза, че не изглежда уморен, той каза: - Защото по-рано се измарях, че и отговарях за греховете на другите -защо не съм се справил с лудориите на Стамболийски, с лекомислието на Мушанов, с щуротиите на... (забравих), с кръволочествата на Цанков... а сега си отговарях за това, което съм правил и което знаех защо съм го правил. Затова сега съм по-малко съсипан.
към текста >>

33. (62) Среща с Царя на 18.XI.1939 г. във Враня, от 9 до 11 и половина часа

дойде Севов, че го пратил царят, който беше в Кричим, да ме пита какво да прави с Кьосето, който искал да отлага изборите и да управлява без камара.
(62) Среща с Царя на 18.XI.1939 г. във Враня, от 9 до 11 и половина часа Още на 15 т.м. дойде Севов, че го пратил царят, който беше в Кричим, да ме пита какво да прави с Кьосето, който искал да отлага изборите и да управлява без камара. Това ми се видя много глупаво. Казах му да каже, че най-напред те нямат право да отменяват указа; после, когато се взе това решение, условията бяха по-лоши, отколкото сега, когато и Турция, и ние разпущаме част от запасните. Изглежда, че те са се скарали за мандати и понеже не могат да си ги нагласят, защото всеки тегли огъня към своята пита, затова сега искат без камара. Това забелязах и в Недев, който беше при мен преди два дни. Наивни - те вземат мнението на разни чиновници за това на народа.
към текста >>

Изглежда, че те са се скарали за мандати и понеже не могат да си ги нагласят, защото всеки тегли огъня към своята пита, затова сега искат без камара.
(62) Среща с Царя на 18.XI.1939 г. във Враня, от 9 до 11 и половина часа Още на 15 т.м. дойде Севов, че го пратил царят, който беше в Кричим, да ме пита какво да прави с Кьосето, който искал да отлага изборите и да управлява без камара. Това ми се видя много глупаво. Казах му да каже, че най-напред те нямат право да отменяват указа; после, когато се взе това решение, условията бяха по-лоши, отколкото сега, когато и Турция, и ние разпущаме част от запасните. Изглежда, че те са се скарали за мандати и понеже не могат да си ги нагласят, защото всеки тегли огъня към своята пита, затова сега искат без камара. Това забелязах и в Недев, който беше при мен преди два дни. Наивни - те вземат мнението на разни чиновници за това на народа. - А пък - казах му - даже да мисли и народът така, правителството не може да увисне във въздуха, защото утре тогава може да си иде заедно с царя - 11 души са само! Правителство, което се къса от народа, е изгубено! Три години съм пял на царя, докато докарахме камарата!
към текста >>

Три години съм пял на царя, докато докарахме камарата!
Изглежда, че те са се скарали за мандати и понеже не могат да си ги нагласят, защото всеки тегли огъня към своята пита, затова сега искат без камара. Това забелязах и в Недев, който беше при мен преди два дни. Наивни - те вземат мнението на разни чиновници за това на народа. - А пък - казах му - даже да мисли и народът така, правителството не може да увисне във въздуха, защото утре тогава може да си иде заедно с царя - 11 души са само! Правителство, което се къса от народа, е изгубено! Три години съм пял на царя, докато докарахме камарата! 422 Казах на Севов, че искам да видя царя, да поговорим върху социалната политика, докато не стане късно. На 18-и отидох. Царят ми говори за своята обиколка на войниците, от която беше много доволен, защото се лъсна дирникът на тия, които много претендираха, а са се отчуждили от войска и народ. Разправи ми няколко случая с офицери, които не са знаели даже къде им е дружината, лошото състояние на запасните войници, особено работници и бедни селяни, които са били лошо настроени. Той говорил с тях, влизал по английски между редовете.
към текста >>

34. (64) Срещи

Казах му за Ганев мнението си, а също го предупредих да се не връщат в камарата Дуров, Серафим Георгиев и Иван Петров, които са отречени хора.
Вторият въпрос беше, че е издал нашите спатии на турците и те са играли с тях в Румъния. Той не отрече отчасти, че това е така, и ми разправи подробно как е говорил с турския министър Сарачиоглу, като е минавал през България, и му е казал нашите претенции, които не бяха тайни, и той обещал да се опита да стори нещо, но румънците не се съгласили и когато той отишел в Анкара, после всичко уж било много добро, но се намесили англичаните и пр. Това той разправи с най-големи подробности. После му казах, че се носи слух, че е комарджия, че отнема време на министрите в заседание, което го няма никъде - по 5-6-9 часа. Той отрече да е комарджия, а за времето обвини и тях, че му го отнемали. Казах му за Ганев мнението си, а също го предупредих да се не връщат в камарата Дуров, Серафим Георгиев и Иван Петров, които са отречени хора. За тях нищо се не каза. Разговорът мина на много други теми. Оставих му две книги от Учителя.437 Стори ми се уморен човек и огорчен, във всеки случай - по държавник, отколкото партизанин. Разговорът беше интересен, но не го записвам, че нямам време. Имаше и много въпроси, например, загдето беше казал на Красновски, че му е натрапен кабинетът и пр.
към текста >>

35. (66) Срещи

Среща с царя на 19.XII от 7 до 9 и ½ часа вечерта във Враня Идва преди това Статев; и нему казах, че ако Кьосето сега се кани да играе пак на разпускане камара, няма да успее и изборите няма да ги отложат, а както се постави тапа на Стойчо, така ще се постави и на Кьосето.
Така не може повече. Което е хубаво - добре, което не е - то е друг въпрос... Недев се почувствува доста засегнат, но го понесе геройски и това ми много хареса в него. Искаше да бъде лоялен. Но видях, че почти му призля и на излизане си поиска една чаша вода. Домъчня ми за него. Среща с царя на 19.XII от 7 до 9 и ½ часа вечерта във Враня Идва преди това Статев; и нему казах, че ако Кьосето сега се кани да играе пак на разпускане камара, няма да успее и изборите няма да ги отложат, а както се постави тапа на Стойчо, така ще се постави и на Кьосето. Той отиде да се среща с него, за да види как седи работата, тъй като те са били в Пловдив и не знае как стоят тук нещата. Царят беше по-добре от по-рано. Каза ми, че ме викал, «защото Кьосето се кани - според моя речник - каза той, - да пръдне в ръцете ми». - Пращах - казва - Груев, при него, върна се смазан. Казал му, че той не иска да служи за трамплин на Багрянов да се качи на неговото място и че ако искал, да го турел направо и пр.
към текста >>

36. (69) Срещи с Учителя. Разговори с Де Кореи, французин сенатор, Меменджиоглу и важен съвет

Трябва представители на земеделци, на работници да влязат в състава на камарата.
По едно време му казвам: - Няма да се сърдите, но мисля, че ако имаше един идеен човек, Вие би трябвало да му отстъпите да носи тая тяжест, но на човек, когото не знаете къде утре ще бъде - не може. - Да, знаеш ли, че от десетина дена и аз мисля буквално същото, Лулчев -ми каза царят изненадан. - Когато един народ дава това доверие с по толкова хиляди гласове, то е както кога плащах много пари за едно представление и ако това представление не струва, ще счупи главата на актьорите. Той се съгласи. След това говорихме, по-право - аз му говорих - за двете Българин: едната - парфюмирана, другата - окъсана и с ръце като копита, звероподобна, изоставена на грижите на една паразитна интелигенция. Трябва представители на земеделци, на работници да влязат в състава на камарата. Казах му, че трябва да се привърши с Кьосето. И той ми каза, че е съгласен, но как да се манипулира? Приказва ми за себе си, какво е правил тоя ден, какво е мислил, че е много изтощен, че няма сили, че акумулаторите му са празни вече и пр. Аз му казах, че всеки ден си носи своите задачи и решения и нека сега не решава това, което не може да реши. - Как да процедираме?
към текста >>

37. (72) Среща с царя на 11.II.1940 г.,

Нека се конструира и събрание, камарата, тогава, ако искате, сменяйте другите, но по-рано не си отваряйте две работи изведнъж.
Царят почна да се смее. - Това не ми е дошло на ума, но това, което ми говорите, ще го мисля и ще видя как да го направя. Но с Кьосето как да процедирам? - Вчера дохожда Статев да ме моли от името на Кьосето да Ви моля да го освободите вече. Казах му, че дъновистите съвети не дават вече...494 Ще му кажете да си почине, защото той пак може да трябва, но повече размествания не правете, защото е опасно. Нека се конструира и събрание, камарата, тогава, ако искате, сменяйте другите, но по-рано не си отваряйте две работи изведнъж. Казах му защо Багаров е против Багрянов - за увеличение [на] цените на розовото масло, поради което той, Багаров, изгубил от капариране 900 000 лв., и Сирко Станчев, поради искание от Багрянов [на] минимални цени за гроздето, под които да не може да се купува. - Да предизвикам ли чрез оставка излизането на Кьосето? - Защо? По-добре си му кажете да иде да си почине... После ми говори за военните - генерал Ангелов, за Михов495, за Варненския владика, който идвал при него и който той мисли, че е боледувал от сифилис и пр. Каза ми за други гост, на който името не ми каза, който е приказвал против Стефан владиката, против дъновистите, че уж царят една вечер идвал и се кръстил в лагера при дъновистите.
към текста >>

38. (77) Среща с Учителя на 12.V.1940 г., 7 ½ ч сутринта

Всичко се туря в действие.» Заговорих, че царят вчера беше пратил да м.е пита чрез Сев[ов] какво да правим с амнистията по повод [на] едно запитване в камарата.
Спорът е, че Светлите духове искат светлината да е за всички, а тъмнината да е отчасти за всички. А тъмните - че тъмнината е за всички, а светлината да е отчасти за всички. Конкретно и двата лагера имат аргументи силни, само че не знаят, че тъмнината не може да работи без светлина. Всичката работа на тъмнината е да не пропусне светлината в някои области. А светлината иска да изгони тъмнината и студа и където и да бъдат тъмните сили, да излязат... Хитри са... шпиони имат. Всичко се туря в действие.» Заговорих, че царят вчера беше пратил да м.е пита чрез Сев[ов] какво да правим с амнистията по повод [на] едно запитване в камарата. Учителят каза: «Право на бащата е да прощава и той трябва да види кога...» Заговорих за «Благословение», която искат да конфискуват, и после минахме] на други въпроси. «Нашето духовенство трябва да внимава, да види какво стана с църквата в Русия, в Германия. Хитлер постъпи с католиците католически и с евреите -по еврейски: расовата борба, нали те се смятаха за избран народ... На то[ва] право най-добрите, най-справедливите на земята трябва да дойдат да управляват. Управляващите, които бият... а сега иде пък Христос. И те са раздвоени.
към текста >>

39. (102) Среща с Царя на 15.XI.1940 г. в Стоянови от 8 и 30 ч до 10 без 10 ч

Сондираше ме, понеже били зверове и вълци депутатите, дали не може да се разпусне камарата.
(102) Среща с Царя на 15.XI.1940 г. в Стоянови от 8 и 30 ч до 10 без 10 ч. Викан бях, за да говорим по заминаването му за Германия. Преди това снощи ми говори Севов. Изглеждаше разтревожен от това, което става в парламента, исканието на списъци на масоните от Габровски, когато и той самият е масон. Сондираше ме, понеже били зверове и вълци депутатите, дали не може да се разпусне камарата. Казах му, че там винаги са били такива. Приказвахме и някои други. Царят започна с болката си, [на] която празнувал 25-годишен юбилей миналата вечер, придобил я на завоя на Черна, и ми разправи с големи подробности как е станал боят, кого са ранили, как той останал, защото било лошо положението, като морална подкрепа, но бил с тънко шинелче и тогава сетил първата болка. След това започнах пък аз да му говоря за тревогите без нужда на народа и почнах да му чета изрезки и [да му] разправям случки, че напразно тревожат това население с карти, книги черни, задушница, справки и пр., че това е мъчение, с нищо неоправдано, че той трябва да си каже думата, да чуе народът какво иска, а не да вика к[...] Как не вижда какво става под носа му? - Внимавайте да не стане един ден излишно всякакво разпореждане, защото народът, като се измъчи прекомерно, ще каже: «Циганин да дойде, но да тури ред!
към текста >>

- Не, и депутати ще подигнат въпроса в камарата - добре, нека ме улеснят.
Тоя народ трябва да бъде уважаван и без нужда да не бъде тревожен. Преди да тръгнете, съберете министрите и им кажете поне Вашето мнение, пък ако искат, да слушат, ако не - ще имате после хубави позиции, когато искате да им дадете пътя, защото тяхното безгрижие ще роди бури, които всички ще трябва да понесем. - Добре, това може да направя, макар че няма много да ме послушат... Разговорът продължи в тая насока. Царят беше измъчен доста, но се държеше. - Вие сте намерили едина бутон и току все него натискате. - Не, и депутати ще подигнат въпроса в камарата - добре, нека ме улеснят. Аз ги оставям, нека се компрометират с тия си нареждания. - Добре е това, но да не стане повече, отколкото трябва, и да се хвърли вината във Вас, както са започнали вече - че всички Вие и децата получавате пари, а ако [има] някой като Хитлер, само той ще получава... Царят се огорчи. Казах му да отнеме външната търговия от спекуланти, да я вземе държавата. Обеща.... Външната търговия да я вземе от ръцете на спекулантите, които печелят милиони, като обират населението, и се хвалят, че са негови приятели, а пикаят по главата му. Той обеща да стори това.
към текста >>

40. XIII. Бележки към дневника на Любомир Лулчев

Вергилий Кръстев

- В: Добри и лоши условия: Лекции на Общия окултен клас на учениците

Кенет де Кореи - председател на Комисията за имперска политика при Камарата на общините на Великобритания.
Луков казва: «Не мога... » 108. Никола Момчилов - пълномощен министър на България в Лондон след април 1998 г. По-късно той остава в Лондон като политически емигрант, недоволен от царя, че обявява война на Англия и САЩ на 13 декември 1941 г. -т.нар. символична война. 109. Ванситар - секретар на външното министерство на Великобритания. 110. Кенет де Кореи - председател на Комисията за имперска политика при Камарата на общините на Великобритания. Пристига в София в края на месец май 1939 г. Приет е от цар Борис III, от министър-председателя Кьосеи-ванов и от Стойчо Мошанов като председател на Народното събрание, който е поканен да посети Лондон. На 20 юли 1939 г. Кенет де Кореи посреща на Лондонската гара Мошанов. 111. Иван Дочев - водач на Българските национални легиони - фашистка полувоенна организация, обличани със специални униформи и въоръжени с ками, като на едната страна на камата пише: «Бранник», а на другата: «Боже, пази България!
към текста >>

Той е коронясан на 12 май 1936 г., а на 10 декември с писмо до депутатите на Камарата на общините се отказва от престола.
«Изгревът», том I, стр. 446-447. Трябва да се отворят колониите на колониалните страни Англия, Франция и Италия и да се образува съюз на освободените и съединени народи. Тази идея работи вече чрез ООН и чрез образувалия се днес Европейски съюз с обща валута и общи граници. Едуард VIII не послушва Учителя Дънов. Той се занимава с мисис Сим-псън, която още не е разведена с мъжа си, а Едуард вече живее с нея, и това подкопава трона му. Той е коронясан на 12 май 1936 г., а на 10 декември с писмо до депутатите на Камарата на общините се отказва от престола. На освободения престол се въздига брат му като Джордж VI. 212. Доброто и Злото като сили съществуват първо в духовния свят, а после се проектират на физическия свят. Те са проектирани в минералите, растенията, животните, хората. Като пример може да се види, че в едно дърво съжителствуват злото и доброто. Злото е в корените на дървото, доброто е в клоните, а плодът на дървото е представител на новата култура на земята, която трябва да дойде.
към текста >>

е член на Долната камара.
Те обсебват, влизат в човешките тела на когото трябва и чрез тях си отмъщават. Единствената мярка е да бъдат оставени живи в собствените им тела, да работят и да видят последиците от делата си. Това е най-доброто разрешаване на кармата им. 640. Невил Чембърлейн (1869-1940 г.). От 1918 г. е член на Долната камара. След 1922 г. непрекъснато заема министерски постове. През 1937-1940 г. е министър-председател на Англия. Подписва Мюнхенската спогодба от 28-30 септември 1938 г.
към текста >>

41. ПРИДОБИВАНЕ НА ЩАСТИЕ: 31. лекция от Учителя, държана на 30 май 1928 г.,София - Изгрев.

Любомир Лулчев III. Вестник „Ратник на свободата”

Той е коронясан на 12 май 1936 г., а на 10 декември с писмо до депутатите на Камарата на общините се отказва от престола.
«Изгревът», том I, стр. 446-447. Трябва да се отворят колониите на колониалните страни Англия, Франция и Италия и да се образува съюз на освободените и съединени народи. Тази идея работи вече чрез ООН и чрез образувалия се днес Европейски съюз с обща валута и общи граници. Едуард VIII не послушва Учителя Дънов. Той се занимава с мисис Сим-псън, която още не е разведена с мъжа си, а Едуард вече живее с нея, и това подкопава трона му. Той е коронясан на 12 май 1936 г., а на 10 декември с писмо до депутатите на Камарата на общините се отказва от престола. На освободения престол се въздига брат му като Джордж VI. 212. Доброто и Злото като сили съществуват първо в духовния свят, а после се проектират на физическия свят. Те са проектирани в минералите, растенията, животните, хората. Като пример може да се види, че в едно дърво съжителствуват злото и доброто. Злото е в корените на дървото, доброто е в клоните, а плодът на дървото е представител на новата култура на земята, която трябва да дойде.
към текста >>

е член на Долната камара.
Те обсебват, влизат в човешките тела на когото трябва и чрез тях си отмъщават. Единствената мярка е да бъдат оставени живи в собствените им тела, да работят и да видят последиците от делата си. Това е най-доброто разрешаване на кармата им. 640. Невил Чембърлейн (1869-1940 г.). От 1918 г. е член на Долната камара. След 1922 г. непрекъснато заема министерски постове. През 1937-1940 г. е министър-председател на Англия. Подписва Мюнхенската спогодба от 28-30 септември 1938 г.
към текста >>

42. 65. НОВА МАНЕВРА (бр. 23, 21.VII,I924 г.)

Любомир Лулчев ІІІ Вестник „Ратник на свободата” Б. Година ІІ - 1930 г.

Днес в парламента явно се говори да се разтури и тази камара. Защо?
В онази ограда, гдето се коват законите и съдбините народни, стават работа, които напомнят режимите на реакционерни правителства. В парламента днес на народни избраници не се позволява да се изкажат свободно по важни държавни въпроси. Днес в нашия парламент се изнасилва волята, парализира устата, стягат юмруци, с една дума - пълна тирания. Какво показва това? Това показва, че на властниците им липсва морал, липсва им в тях истинска свобода; и друго - че те кроят нещо страшно за тоя народ, който все от негово и за негово благо говорят. Днес в парламента явно се говори да се разтури и тази камара. Защо? За да се докара послушна опозиция. Защо е тази послушна опозиция? Да се гласуват закони и да се прокара това, що е нужно на известни единици. Какво може да бъде то? Безспорно не за народа, ако беше за „народа”, то нямаше нужда от разтуряне камарата.
към текста >>

Безспорно не за народа, ако беше за „народа”, то нямаше нужда от разтуряне камарата.
Днес в парламента явно се говори да се разтури и тази камара. Защо? За да се докара послушна опозиция. Защо е тази послушна опозиция? Да се гласуват закони и да се прокара това, що е нужно на известни единици. Какво може да бъде то? Безспорно не за народа, ако беше за „народа”, то нямаше нужда от разтуряне камарата. По всичко личи, че днешното правителство тръгва из път, опасен не само за него, но и за целия народ. Българският гражданин трябва да бъде на поста си. Без разлика на партийни разбирания, трябва да се обединим и противопоставим на всяко насилие и нови авантюри, от която страна ще и да идат. Народът трябва да стане сам господар на собствените си съдбини и да спъне всяко насилие. Ратничка
към текста >>

43. 3. ПОЗИВ (бр. 1, 1.І.1930 г.)

Но не след малко ролите се сменяха, а заедно с това - арестите, осъжданията на довчерашните „спасители народни”, които често от министерските кабинети, Камарата, окръжното, околийско управление отиваха на почивка в Централния затвор.
50 години през време на избори се увиваше, кога по-малко, кога повече, стражарският камшик около врата на българина; с арести, убийства се вземаха изборите. Сяха ветрища, пожънаха бури. Увиваха камшици - куршуми ги покосяваха. В продължение на 50 години нашите управници направиха толкова закони и закончета, че и най-видният адвокат, професор не ги знае, но всеки силен на деня съзнателно ги нарушаваше пръв. С малки изключения, всеки властник се обявяваше за „спасител народен”, а опозиционерите таксуваха - предатели. Но не след малко ролите се сменяха, а заедно с това - арестите, осъжданията на довчерашните „спасители народни”, които често от министерските кабинети, Камарата, окръжното, околийско управление отиваха на почивка в Централния затвор. Изглежда единствен ценз в нас, за да стане някой управник. Чували сте как викат управниците „спасителите народни” на тези, които не мислят, не живеят като тях, на християните, справедливите, добрите? - завеяни, глупави, балами. Умните ви управляват, а глупавите, баламите изпълняват. Не викаха ли същото тези „умни” през време на войната: „Баламите са на фронта, а умните са в тила.” Тези умници не докараха ли Добро-поле?
към текста >>

44. 46. ОТГОВОРНОСТИ (бр. 13, 1.ІV.1930 г.)

Господин председателят на камарата Цанков, според един следпразничен вестник, виждайки утрешния ден в неговия истинския лик, в Габрово е казал: „Ако Н. В.
13, 1.ІV.1930 г., София, стр. 1) Андро Лулчев Неоспорим факт е, че народът преживява страшни дни. Грозни облаци се вият над родна земя, а що ни носи утрешният ден - един Бог знае... Една след друга се редят кризи, които карат народа да губи вяра в доброто, хубавото, в правдата; да маха с ръка и вика; да вземат, да продават ниви и ливади, котли и черги. Утре, щом всичко продадат, мене, жената и децата не могат да продават... Гледа народът на всичко индиферентно, като че ли не се касае до неговата собствена съдба, а за чужда... В това време по върховете водачите на племето ни, забравили отговорностите, които носят в тези тежки дни, са се хванали за косите. Стр. 168/1036 Управляющите се делят на племена, взаимно обвиняват, дебнат се, кой кого да бутне, та креслото му да вземе и пропущат съдбоносните моменти за България. Господин председателят на камарата Цанков, според един следпразничен вестник, виждайки утрешния ден в неговия истинския лик, в Габрово е казал: „Ако Н. В. Царят не се вслуша в гласа ни, може да го последва участта на княз Батенберг.” Господин председателят на камарата е вдигнал единия крайна завесата, за да надникнем и видим що има зад нея. В това време почти всички шефове на партиите чрез софийските ежедневници се изказаха по днешното и утрешно положение на страната. Всички констатират, че то е тежко, а утрешният ден - страшен, но въпреки всичко забравят своята отговорност и те един други се обвиниха в лъжа, измама, неискреност, надлъгвания. Всеки изкара себе си чист като кристал, а всички друзи - мръсни, нечисти. Страшна българска действителност, която покруси, трови душата на народа ни.
към текста >>

Царят не се вслуша в гласа ни, може да го последва участта на княз Батенберг.” Господин председателят на камарата е вдигнал единия крайна завесата, за да надникнем и видим що има зад нея.
1) Андро Лулчев Неоспорим факт е, че народът преживява страшни дни. Грозни облаци се вият над родна земя, а що ни носи утрешният ден - един Бог знае... Една след друга се редят кризи, които карат народа да губи вяра в доброто, хубавото, в правдата; да маха с ръка и вика; да вземат, да продават ниви и ливади, котли и черги. Утре, щом всичко продадат, мене, жената и децата не могат да продават... Гледа народът на всичко индиферентно, като че ли не се касае до неговата собствена съдба, а за чужда... В това време по върховете водачите на племето ни, забравили отговорностите, които носят в тези тежки дни, са се хванали за косите. Стр. 168/1036 Управляющите се делят на племена, взаимно обвиняват, дебнат се, кой кого да бутне, та креслото му да вземе и пропущат съдбоносните моменти за България. Господин председателят на камарата Цанков, според един следпразничен вестник, виждайки утрешния ден в неговия истинския лик, в Габрово е казал: „Ако Н. В. Царят не се вслуша в гласа ни, може да го последва участта на княз Батенберг.” Господин председателят на камарата е вдигнал единия крайна завесата, за да надникнем и видим що има зад нея. В това време почти всички шефове на партиите чрез софийските ежедневници се изказаха по днешното и утрешно положение на страната. Всички констатират, че то е тежко, а утрешният ден - страшен, но въпреки всичко забравят своята отговорност и те един други се обвиниха в лъжа, измама, неискреност, надлъгвания. Всеки изкара себе си чист като кристал, а всички друзи - мръсни, нечисти. Страшна българска действителност, която покруси, трови душата на народа ни. Във взаимни борби опозицията забрави своя дълг и отговорност към народа; забрави, че нейният дълг е да бъде верен контрол на управляющите, верен страж на интересите на народа, добри сътрудници на правителството по големите народни въпроси.
към текста >>

45. 60. БОЖЕСТВЕН ЗАКОН (бр. 17, 5.V.1930 г.)

Той разбира, че не е сам, че над тия променчиви купища закони, които всяка камара гласува, и които често отменят, преди да са съумели да ги изпълнят или реализират- седят други закони - природните, а над тях - Божествените; че преди да изпълним законите на слугите, трябва да изпълним исканията на Господаря!
17, 5.V.1930 г., София, стр. 1) „Човек сам избира на кой закон ще служи. И ако избере човешкия - той ще страда и ще умира; а ако избере Божествения – всяка скръб ще се превръща в радост.” Преди да съществуват каквито и да са човешки закони, съществували са законите на природата, а преди да съществуват природните закони - съществували са законите, по които е сътворена и се управлява самата вселена (природа) - Божествените. Какво мислим ний, хората, за тия закони, дали признаваме тяхното съществувание или не, е толкова от значение за тях, Големите и Великите, колкото за нас мнението на мравките за нашата култура и живот. Но ако те построят своите мравуняци на нашите пътеки - те биват безмилостно стьпквани; мравуняците - разрушавани - и всичко това за тях е бедствие, катаклизми, земетресения, разрушения от незнайни сили... Разумният човек разбира, че не е сам в света, че има и други като него, които искат да живеят и да се радват на тоя живот със същото право, каквото и той самият има. Той разбира, че не е сам, че над тия променчиви купища закони, които всяка камара гласува, и които често отменят, преди да са съумели да ги изпълнят или реализират- седят други закони - природните, а над тях - Божествените; че преди да изпълним законите на слугите, трябва да изпълним исканията на Господаря! И ако бъдат разбрани и изпълнени, то животът му ще бъде съобразно тях и ще даде много по-добър резултат, отколкото сега. Най-малко, няма поне да го тъпчат безполезно, ако не се е съобразил с пътеките на живата природа... Человек трябва да обича себе си, да почита околните си, а да разбира великите закони на природата, на условията, в които е поставен, ако иска да схване по-правилно смисъла на живота.
към текста >>

46. 20. СТИГА ПРИКАЗКИ (г. III, бр. 5, 31.ІІІ.1931 г.)

Произнесена от Андро Лулчев на 4.06.1920 г. на площада пред Народното събрание

Ще се надпреварват кой колко може повече да обещава, а като го изберат, ще каже като циганина: „Я меля, я не меля.” Изтича мандатът на една камара, ще дойде нова камара.
1) Андро Лулчев Накрая на всяка стара или в началото на всяка нова година разумният човек - бил той земледелец, търговец, чиновник, ученик, учител, писател - си дава сметка за всичко, що е правил през изтеклата година. Преглежда тефтери, ако е търговец; гледа в хамбаря, ако е земледелец; гледа двойки, тройки, ако е ученик; пр., но всеки гледа какъв резултат има, какви дела е сторил и ако има добри резултати - и от кои дела той е доволен, доволни са и тези, които са около него, и обратното... Мандатът на господа народните представители от сегашното Обикновено народно събрание изтича през месец април. Отново са плъзнали по села и градове настоящи, бивши, бъдещи народни представителни разправят ли, обещават ли сладки приказки на своите слушатели. Щастливи селяни, щастливи граждани. Сега за няколко недели ще им се направят училищата, мостовете, реки прекарват, данъци намаляват, кризи премахват и всичко тръгва по мед и масло. Ще се надпреварват кой колко може повече да обещава, а като го изберат, ще каже като циганина: „Я меля, я не меля.” Изтича мандатът на една камара, ще дойде нова камара. Нека всеки българин от село или град да си даде сметка за делата на всеки свой избраник. Изпълнил ли е той своите сладки приказки, казани, когато е искал доверието им. Извършил ли е добри дела. Има ли хармония между дела и приказки. И тъй, както началото на всяка нова година всеки човек си прави баланс, така всеки избирател трябва да си направи сметка кого ще избира сега.
към текста >>

Ний питаме такива хора, които се разписват само за дневните (400 лева) и напущат камарата и си отиват някои да си вършат търговски, частни работи: какво чака българският избирател!?
Но преди всеки да си пусне гласа, нека знае, че на 14.ІІІ. т. г. са присъствували в парламента на заседание 35 народни представители, а са се разписали всички без изключение, за да си получат 400 лв. дневни. На 16.ІІІ. -само 30 депутати, а на 12.ІІІ. - само словом петнадесет (15) души депутати, а са се разписали за дневните повече от двеста и шестдесет души. Ний питаме такива хора, които се разписват само за дневните (400 лева) и напущат камарата и си отиват някои да си вършат търговски, частни работи: какво чака българският избирател!? Какви дела чакате от хора, които бягат от поста си? Какво творчество чакате от депутати, като гледат на депутатското място само като доходни дюкяни? Какъв идеализъм искате от народни представители, които получават 400 лева на ден, дори когато не са присъствували на заседание? Какви дела чакате от народни представители, които предпочитат да стоят при жените си, а не по банките на парламента да отстояват интересите на своите избиратели? Как чакате да ви оправят работите, премахнат кризите хора, които, когато им се плаща да присъствуват на заседания - бягат и остават само там подписите си, срещу които получават 400 лева дневни?
към текста >>

47. 1.1. ПЪРВА РЕЧ

Държана на 12 март 1942 г. от народния представител Андро Лулчев в Камарата по случай гласуване законопроекта за подпомагане пострадалите

На 4-ти този месец, след като се свърши протестационното събрание в Градското казино, една голяма част от инвалиди, вдовици и сираци се упътиха към Камарата да поднесат резолюцията на министрите.
1.1. ПЪРВА РЕЧ Произнесена от нашия другар Андро Лулчев на 4 юний 1920 г. на площада пред Народното събрание (в резюме). На 4-ти този месец, след като се свърши протестационното събрание в Градското казино, една голяма част от инвалиди, вдовици и сираци се упътиха към Камарата да поднесат резолюцията на министрите. Силна дружбашка полиция възпираше достойните синове на нашата Родина, да не се движат из улиците и да не смущават публиката, но всичко - напразно. Калените борци, готови на всичко, съумяха да се разправят с оранжевата полиция и стигнаха пред Камарата. Комисията отиде да поднесе протеста, а инвалидът подпоручик Лулчев, вдигнат на ръце, поставен на паметника Цар Освободител, развълнуван, произнесе следната реч (из в. „Инвалид”,1920 г.): „Мили бойни другари, мили майки, жени, деца на убитите наши другари, българки и българи, не тук, не сега ние трябваше да се събираме, не тук, а по курортите, гдето сега са десетки стотици съвършено здрави хора, отишли да кърпят своето разклатено здраве. Не тук, пред тая Камара, която преди 8 години, по прищявката на народняци и цанковисти, вкараха българския народ да мре.
към текста >>

Калените борци, готови на всичко, съумяха да се разправят с оранжевата полиция и стигнаха пред Камарата.
1.1. ПЪРВА РЕЧ Произнесена от нашия другар Андро Лулчев на 4 юний 1920 г. на площада пред Народното събрание (в резюме). На 4-ти този месец, след като се свърши протестационното събрание в Градското казино, една голяма част от инвалиди, вдовици и сираци се упътиха към Камарата да поднесат резолюцията на министрите. Силна дружбашка полиция възпираше достойните синове на нашата Родина, да не се движат из улиците и да не смущават публиката, но всичко - напразно. Калените борци, готови на всичко, съумяха да се разправят с оранжевата полиция и стигнаха пред Камарата. Комисията отиде да поднесе протеста, а инвалидът подпоручик Лулчев, вдигнат на ръце, поставен на паметника Цар Освободител, развълнуван, произнесе следната реч (из в. „Инвалид”,1920 г.): „Мили бойни другари, мили майки, жени, деца на убитите наши другари, българки и българи, не тук, не сега ние трябваше да се събираме, не тук, а по курортите, гдето сега са десетки стотици съвършено здрави хора, отишли да кърпят своето разклатено здраве. Не тук, пред тая Камара, която преди 8 години, по прищявката на народняци и цанковисти, вкараха българския народ да мре. Ето ни нас пред тая Камара, в която преди 8 тежки години пратиха българина да мре. Народняци и цанковисти създадоха на нашето общество хубаво развлечение с обявяването на войната, защото, когато ние трябваше да идем да мрем, за да пазим Родината ни от разорение, тогава това общество ни кичеше с цветя, и даже и мулетата ни кичеха с цветя.
към текста >>

Не тук, пред тая Камара, която преди 8 години, по прищявката на народняци и цанковисти, вкараха българския народ да мре.
На 4-ти този месец, след като се свърши протестационното събрание в Градското казино, една голяма част от инвалиди, вдовици и сираци се упътиха към Камарата да поднесат резолюцията на министрите. Силна дружбашка полиция възпираше достойните синове на нашата Родина, да не се движат из улиците и да не смущават публиката, но всичко - напразно. Калените борци, готови на всичко, съумяха да се разправят с оранжевата полиция и стигнаха пред Камарата. Комисията отиде да поднесе протеста, а инвалидът подпоручик Лулчев, вдигнат на ръце, поставен на паметника Цар Освободител, развълнуван, произнесе следната реч (из в. „Инвалид”,1920 г.): „Мили бойни другари, мили майки, жени, деца на убитите наши другари, българки и българи, не тук, не сега ние трябваше да се събираме, не тук, а по курортите, гдето сега са десетки стотици съвършено здрави хора, отишли да кърпят своето разклатено здраве. Не тук, пред тая Камара, която преди 8 години, по прищявката на народняци и цанковисти, вкараха българския народ да мре. Ето ни нас пред тая Камара, в която преди 8 тежки години пратиха българина да мре. Народняци и цанковисти създадоха на нашето общество хубаво развлечение с обявяването на войната, защото, когато ние трябваше да идем да мрем, за да пазим Родината ни от разорение, тогава това общество ни кичеше с цветя, и даже и мулетата ни кичеха с цветя. С цветя, песни и с юдини целувки ни пращаха да мрем, и ние мряхме. Хубавите имена: Лозенград, Одрин, Чатапджа, Шар кьой и др. свидетелствуват за духа на българския войн, за неговото самопожертвувание.
към текста >>

Ето ни нас пред тая Камара, в която преди 8 тежки години пратиха българина да мре.
Силна дружбашка полиция възпираше достойните синове на нашата Родина, да не се движат из улиците и да не смущават публиката, но всичко - напразно. Калените борци, готови на всичко, съумяха да се разправят с оранжевата полиция и стигнаха пред Камарата. Комисията отиде да поднесе протеста, а инвалидът подпоручик Лулчев, вдигнат на ръце, поставен на паметника Цар Освободител, развълнуван, произнесе следната реч (из в. „Инвалид”,1920 г.): „Мили бойни другари, мили майки, жени, деца на убитите наши другари, българки и българи, не тук, не сега ние трябваше да се събираме, не тук, а по курортите, гдето сега са десетки стотици съвършено здрави хора, отишли да кърпят своето разклатено здраве. Не тук, пред тая Камара, която преди 8 години, по прищявката на народняци и цанковисти, вкараха българския народ да мре. Ето ни нас пред тая Камара, в която преди 8 тежки години пратиха българина да мре. Народняци и цанковисти създадоха на нашето общество хубаво развлечение с обявяването на войната, защото, когато ние трябваше да идем да мрем, за да пазим Родината ни от разорение, тогава това общество ни кичеше с цветя, и даже и мулетата ни кичеха с цветя. С цветя, песни и с юдини целувки ни пращаха да мрем, и ние мряхме. Хубавите имена: Лозенград, Одрин, Чатапджа, Шар кьой и др. свидетелствуват за духа на българския войн, за неговото самопожертвувание. Българският войн се надвеси като орел над Цариград, огледа се във водите на Мраморно и Егейско морета, учуди света със своето самопожертвувание, но за голямо нещастие, нашата кекава дипломация учуди света със своята бездарщина и българският Войник се завърна съкрушен в своя роден край.
към текста >>

Колчем пъти в тази камара се заговаряше за някакъв закон за пострадалите от войните, колчем пъти се заговаряше за бюджет, толкова пъти тук, пред тази Камара, сакати наши другари, жени и деца с наведени глави, облечени в черно, се молеха на вратарите да ги пуснат, да навестят и помолят избраниците народни да се вслушат в тяхната молба и вярваха, че ще бъде чута молбата им.
Хубавите имена: Пирот, Враня, Завоя на Черна, Тутракан, Добрич, Букурещ, Серет - северно от Битоля и ред хубави имена записа нашият войн. Трябваха само няколко недели, за да литне нашият войн от Серет и да се огледа във водите на Охридското и Преспанско езера. Чудни страници записа нашият войн, но за всяка страница излизаха първите борци от строя. Едни останаха там за вечни времена, а други с половин тела се върнаха назад, за да не се завърнат вече нивга при своите бойни другари... Мили българи и българки, три години нашите войски гниха и мряха из окопите, и най-после, след като „умната” българска дипломация проигра ролята си, „достойно”, се завърнаха войските ни между своите близки. Здравите се заловиха пак за своите - мирновременни трудове, а инвалидите, сираците, майките и вдовиците останаха на пътя и всекидневно простираха ръце към правителството, към бившите бойни другари за помощ, но освен псувни и ругатни, нищо друго не чуваха. Колчем пъти в тази камара се заговаряше за някакъв закон за пострадалите от войните, колчем пъти се заговаряше за бюджет, толкова пъти тук, пред тази Камара, сакати наши другари, жени и деца с наведени глави, облечени в черно, се молеха на вратарите да ги пуснат, да навестят и помолят избраниците народни да се вслушат в тяхната молба и вярваха, че ще бъде чута молбата им. Но - отвсякъде псувни и ругатни, и един ден г-н Маджаров, в качеството си на военен министър, е казал на слепия майор, наш другар: „Кой ти е крив, че си ранен, да не си ходил да се биеш! ” И прав е бил г-н Маджаров. Той е бил много откровен спрямо нашия другар. Прав е бил този народен избраник. Той ни е крив, ние сме криви сами.
към текста >>

48. 1.2. ВТОРА РЕЧ (Публикувана и във 5. „Инвалид”, г. XXIII, бр. 1019, стр. 2, 4)

VI. Народният съд на Отечествения фронт и комунистическата власт в България срещу обвиняемия Любомир Лулчев

от народния представител Андро Лулчев в Камарата по случай гласуване законопроекта за подпомагане пострадалите от войните.
1.2. ВТОРА РЕЧ (Публикувана и във 5. „Инвалид”, г. XXIII, бр. 1019, стр. 2, 4) Държана на 12 март 1942 г. от народния представител Андро Лулчев в Камарата по случай гласуване законопроекта за подпомагане пострадалите от войните. Господа народни представители, Огънят, който пламна в Перущица, Батак, Бузлуджа, Милин Камък, Шипка, Шейново и бе подет от българската майка и предаван от поколение на поколение като скъп дар. Този свещен огън окриляше нашите борци в най-тежките дни на борби, които води племето ни за обединението си. Там, по тракийските полета, македонските усои, по златна Добруджа и равна Тракия - все този свещен огън окриляше борците, дори и тогава, когато бяха в ноктите на смъртта... Този огън се разви в стихиен пожар и опожари, срина, унищожи турските пълчища при Люле- Бургас, Одрин, Бунар-Хисар, Булаир... сръбските отряди при Пирот, Пуста река, Враня, Криволак... французки, английски зебеци при Завоя на Черна, Дойран, Кота 1248... руски и румънски пълчища помете при Тутракан, Добрич, Кобадин. Българският въоръжен народ, закърмен с духа на нашите деди-хайдути, учуди света със своите подвизи по бойните поля и изплете неувяхващ венец около главата на Родната ни армия, който ще бъде вечна слава дори и тогава, когато от борците на тия славни дни няма да остане ни един жив. Люле-Бургас, Бунар-Хисар, Одрин, Чаталджа, Булаир, Шар-Кьой, Картал-тепе, Пирот, Враня, Криволак, Султан-тепе, Повиен камък, Брегалница, Голаш, Дойран, Кота 1248, Червената стена, Завоя на Черна, Тутракан, Добрич, Черна вода, Кумана, Бата-гул, Рамонул, Аржещи, Бранищери са имена-бисери в най-новата ни военна история... Но за всяко име от строя на българската армия излизаха едни от най-смелите, най-храбрите, най-достойните синове и с кръвта си и с костите си очертаха границите на обединена България... Едни заспаха по тракийските, добруджанските, влашки полета и македонски усои с широко отворени очи, вперени негде далеч в кръгозора, гдето виждаха да блести изгряващата свобода на брата - роб.
към текста >>

49. ІІІ. A. ДОЗНАНИЕ НА ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ

Със Стойчо Мошанов се срещнах веднъж в дома му, когато беше председател на камарата и беше ходил наскоро в Лондон.
Той уж обеща, но след ставането на министър не се мярна вече и до самото си падание. Кьосеиванов 32 (Виж “Изгревът”, том XX, стр. 894, № 15) съм срещал само веднъж, когато отидох по причини, че имаше някои недоразумения между Кьосето и Недев за врачанския избор. Отидохме с Христо Статев, който казваше, че му е приятел, а и на мен беше училищен другар. Кьосеиванов изслуша всичко внимателно, обеща което можеше и направи впоследствие каквото си искаше. Със Стойчо Мошанов се срещнах веднъж в дома му, когато беше председател на камарата и беше ходил наскоро в Лондон. Той ми говори много работи, голяма част от които бе нещо наполовина истина също. На тръгване той ме увери, че ми е говорил истината и само истината... – “Слушайте, г-н Мошанов - му казах, - доколко сте ми говорили истината, това е за Ваша полза, а колкото е неистина, то си остава за Ваша сметка.”33 (Виж “Изгревът”, том XX, стр. 899,№ 45.) Помъчих се да си предам обективно впечатленията от Стойчо на царя. Забелязах, че царят имаше някаква слабост към Стойчо Мошанов и не помня с кого споделих това мое схващание. (Струва ми се, че беше с брат ми Андро.) Той каза, че и други го забелязвали и си го обяснявали по своему.
към текста >>

50. C. ЗАСТЪПНИЧЕСТВО НА ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ ЗА ПОМИЛВАНЕ НА АЛЕКСАНДЪР ПЕЕВ

1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година

Аз съм син на Костаки Пеев, виден пловдивски гражданин, пръв кмет на града, индустриалец, председател на търговско-индустриалната камара, член на привременното правителство при Съединението и дългогодишен народен представител.
C. ЗАСТЪПНИЧЕСТВО НА ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ ЗА ПОМИЛВАНЕ НА АЛЕКСАНДЪР ПЕЕВ 30. Изповед от Александър Пеев До Господин Председателя на Софийския военно-полеви съд Изповед от Доктор Александър Константинов Пеев, подсъдим по наказателно дело № 1541 /1943 г. Уважаеми Господин Председателю, Понеже съм привлечен да отговарям пред Вас за едно толкова тежко престъпление, позволете ми да Ви опиша, макар и съвсем накратко, своето минало, както и обстоятелствата и мотивите, които ме доведоха дотук. Аз съм син на Костаки Пеев, виден пловдивски гражданин, пръв кмет на града, индустриалец, председател на търговско-индустриалната камара, член на привременното правителство при Съединението и дългогодишен народен представител. Като дете помня, че вкъщи се получаваше редовно голямото руско списание “Нива” с многобройните му приложения и много често ни идваше на гости руският консул в Пловдив. Баща ми беше стар русофил и в къщата ни в Пловдив се основа навремето Народната партия. Откърмен съм в една атмосфера на култ към Русия и русите като наши освободители. Още в отделенията, наред с българския език, навикнах да чета руски книги и по- късно се увличах в четене на руската литература. Вкъщи баща ни насаждаше в душите ни дух на признателност към руския народ за освобождението ни от турското робство.
към текста >>

51. Светозар Няголов.ХРАНЕНЕ,ПОСТ И ЖИТЕН РЕЖИМ ПО БЕИНСА ДУНО

ТОМ 22

След четиридесетия ден на поста му цяла Англия се изпълва с възвишени светли същества, които се вселяват в умовете на английските лордове и те гласуват в Камарата на лордовете освобождаването на Индия от английското господство.
Ти ще казваш: „Това давам и аз" и Господ щеказва: „И Аз това давам." Ако ти спреш, и Господ спира. Ако кажеш: „Аз давам толкова", а после се поколебаеш, Господ също казва: „И Аз давам толкова" и спира на това място." /Аз съм истинната лоза, с. 153/ „Когато човек пости 40 дена, той преодолява физическите условия, издига се в по-висока сфера.Щом се издигне в тази сфера, и хлябът ще дойде." /Влизане, с. 87/ Навремето Махатма Ганди си постави голямата задача да освободи Индия от англичаните. Той направи много усилия в това направление и накрая изкара един пост с молитва от 40 дни. След четиридесетия ден на поста му цяла Англия се изпълва с възвишени светли същества, които се вселяват в умовете на английските лордове и те гласуват в Камарата на лордовете освобождаването на Индия от английското господство. „Човек, за да стане светия, той трябва да гладува, а пък вие всички искате да ядете. В яденето е всичкото нещастие на Земята. От глад хората оживяват, ако знаят как да гладуват. И от ядене хората умират, защото не знаят как да ядат. В яденето има едно благо и ако хората именно го знаят, могат да си удължат живота, колкото искат." /Мисли за всеки ден 1981-1982 г., с.
към текста >>

52. 5. УЧИТЕЛЯТ ЗА БОЛШЕВИКИТЕ И ЗА БЪЛГАРИТЕ, КОИТО ТРЯБВА ДА НАМЕРЯТ СВОЯ УЧИТЕЛ

ТОМ 22

И в камарата има леви и десни.
Няма сила в света, която може да умъртви хората, да избие и унищожи човечеството. Тоя век е отживял своето време. Останал е само ариергардът, който бяга вече. След 20-30 години нищо няма да остане от него." „Хората се делят на леви и на десни. Така се делят и философите и учените. И в камарата има леви и десни. Понякога левите са десни, а десните - леви. Често управляващите са криви хора, а някога обратно: управляващите са прави, а управляемите криви. При сегашните условия не може да кажете коя партия да дойде на власт. В България трябва да дойде партията на живите хора ,а партията на умрелите, Господ да я помете. Колкото по-скоро стане това, толкова по-добре.
към текста >>

53. 16. АНАРХИЗМЪТ И СЪВРЕМЕННАТА КУЛТУРА

ТОМ 22

Всички тези народи имат свое управление, своя власт, своя камара, сами си издават закони.
Не могат ли да се федерират помежду си? - Могат. Днес виждате навсякъде умни хора - руснаци, французи, англичани, американци. Не могат ли да се спогодят? Ако дойдем до балканските страни, и те са умни. Всички тези народи имат свое управление, своя власт, своя камара, сами си издават закони. Защо не могат да се спогодят? Какво им липсва? Има някаква причина, дето не могат да се споразумеят. Всеки трябва да намери причината и да я отстрани."
към текста >>

54. I. ПОКУШЕНИЕТО ЧРЕЗ ЛЕДЕНИЯ КАПЧУК

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

ТОМ 23

Изведнъж виждам един човек, застанал на 2-3 метра от тази ледена камара, и целият трепери.
И така, тези ледени висулки, дълги към 40-50 см, дебели около 3-5 см в диаметър, по команда се отлепват отгоре и политат надолу с цел да ме улучат и да ме убият. И това щеше да се случи, ако някой не ме бе дръпнал за рамената ми, за миг да ме спре и да ми издърпа главата назад. Аз стоях пред този куп с лед. Гледам и не мога да разбера нищо. Купът с лед е до коленете ми. Изведнъж виждам един човек, застанал на 2-3 метра от тази ледена камара, и целият трепери. И аз треперя. А онзи вика: «Леле, леле, как ти се размина! Щяха да те убият.» Аз стоя и го гледам. Този човек още трепери и непрекъснато това прави повтаря: «Размина ти се, размина ти се! » Изведнъж започнаха да прииждат минувачи.
към текста >>

Всички гледат и не могат да повярват на очите си, че такава камара лед може да се стовари от покрива.
И аз треперя. А онзи вика: «Леле, леле, как ти се размина! Щяха да те убият.» Аз стоя и го гледам. Този човек още трепери и непрекъснато това прави повтаря: «Размина ти се, размина ти се! » Изведнъж започнаха да прииждат минувачи. Всички гледат и не могат да повярват на очите си, че такава камара лед може да се стовари от покрива. Оглеждам с поглед покрива. Та тази ледена камара беше приготвена дни преди това и ме чакаше да мина и да ме пребият. Има един, който управляваше всичко това. Той ръководеше онези сили, които воюват срещу «Изгрева» и не искаха да го има. Но първо трябваше лично да ме ликвидират.
към текста >>

Та тази ледена камара беше приготвена дни преди това и ме чакаше да мина и да ме пребият.
Щяха да те убият.» Аз стоя и го гледам. Този човек още трепери и непрекъснато това прави повтаря: «Размина ти се, размина ти се! » Изведнъж започнаха да прииждат минувачи. Всички гледат и не могат да повярват на очите си, че такава камара лед може да се стовари от покрива. Оглеждам с поглед покрива. Та тази ледена камара беше приготвена дни преди това и ме чакаше да мина и да ме пребият. Има един, който управляваше всичко това. Той ръководеше онези сили, които воюват срещу «Изгрева» и не искаха да го има. Но първо трябваше лично да ме ликвидират. И много пъти са правили покушения върху мен. Но винаги в последния момент ми се е разминавало.
към текста >>

55. 4.3.1. Човекът Стоян Ватралски

ТОМ 24

(Лорд Бъкстон е сега член на Горната Камара, а в 1930 г.
Ватралски моите най-горещи поздравления при достигането му Седемдесетия си рожден ден. Много се радвам, че един поет, който е толкова много заслужил на своето отечество, така достойно се чествува от своите съотечественици. Аз го смятам за чест, чрез настоящето си приветно съобщение, да имам дял в това хубаво тържество. Лондон, 14 март, 1930 г. Искрено ваш, Ноел Бъкстон. (Лорд Бъкстон е сега член на Горната Камара, а в 1930 г. беше вече втори път Министър на Англия в кабинета на Макдоналд). * * * В) Харвардски бакалавърски химн. Библиотека Стоян Ватралски. Т. Уводни. Човекът. София, 1933, с.
към текста >>

56. I. НА ВОЙНА С ВОЙНИКА. 1. ОСВОБОДИТЕЛНАТА ВОЙНА (1912-1913 г.)

Минчо Сотиров

ТОМ 25

Загуби имаше дружината: 30 убити, 2 умрели от раните и 37 ранени, а за противната страна, само убити повече от 280 души, прочетени на следния ден, между които двама ротни командири, а ранени неизвестно... Хвърлените две бомби върху турската поддръжка, в сгъстения й строй, за да бъде отстранена, дали 18 убити на камара един върху друг!...
Търновско и Бунар-Хисарски доброволци... Всеки принесе своята жертва пред Отечествения олтар на вечната свобода. Тоя успех на дружината зарадва всички, че те със своето себеотричане и готовност за себепожертвувание спечелиха и извършиха ВЕЛИКОТО ДЕЛО, С КРЪСТА И ОРЪЖИЕТО, което им бе възложено от Върховното командване и дадоха спокойствие в действията и правилна ориентировка на отзад находящите се всички наши действащи войски... В тия размишления при създалата се обстановка на полесражението, зачу се трясък от запад, гръмотевици, буря, мрачни, тъмни облаци, стихия приближавайки се към нас... Тия природни гьрмове се смесиха споследните пукоти на берданите /малките топчета, които сме имали, казваха пленените турски войници/ и гърмежите на кримковите пушки /големите ни топове/ донесени най-вече от присъединилите се към дружината местни жители от българските села и Бунар-Хисарци... Боя продължаваше с постепенно намаляване силата му, оръдейните изстрели се чуваха все по-рядко и по- рядко, виковете на воюващите заглъхваха в нощния здрач и настъпи мрак, за да отстъпят място на гръмотевичните светкавици и фученето на бурята, с която се изливаше и пороен дъжд, носен в силен наклон от западния вятър - буря и поливащ гърбовете на нашите бойци, а миещ лицата на турските орди... Вместо роптание за несгодите, явили се сега и от природната стихия, чуваха се само радостни възклицания от нашите възрастни опълченци, които в своята житейска опитност имаха ценни поуки и казваха: "Ей Господи, благодарим Ти, че ни даде тая буря, тя ще прогони окончателно турците, ще им помага да бягат по-лесно, а дъжда ще ги измие от пред лицето и не ще останат нито един. Турчин на дъжд не стои - бяга и се крие! " Така и стана. С тая буря от запад с дъжд, биещ и миещ лицата на турските пълчища сред нас и около Виза, българското оръжие ще бъде оставено на спокойствие поне за един ден!..., а отстъпващите турски отряди пред фронта на дружината бе обърнат в безпорядъчно бягство и попилян по разни насоки из мрачевината в настъпилата октомврийска тъмна нощ, без дума, в непозната за тях местност... Дружината се спря и закрепи на първата своя предпозиция, на най- историческия хребет на Бунар-Хисарските висоти... Боят бе окончателно спечелен за нас. Загуби имаше дружината: 30 убити, 2 умрели от раните и 37 ранени, а за противната страна, само убити повече от 280 души, прочетени на следния ден, между които двама ротни командири, а ранени неизвестно... Хвърлените две бомби върху турската поддръжка, в сгъстения й строй, за да бъде отстранена, дали 18 убити на камара един върху друг!... Хванатите единични пленници от дружината и най-много в с. Урум-Беглий, разправяха страшни неща за тоя бой... На въпросите, като бяха толкова многочислени, защо се разбягаха пред нашите стари "мустафези", те отговаряха в общи черти: "А бе ефенди, вашите карагяурлар ни уплашиха!... Те ни се виждаха високи по два адам боя /два човешки ръста, вероятно от дългите селски ямурлуци/, а пушките им стърчаха по един адам бой над главите им... Вие имахте много топове, а ние само 4 топа, може ли да се стои срещу тях. На вас ви помагаше стария Аллах, Той вървеше с вашите войници, ние Го виждахме и винаги стоеше над главите им и това виждахме много ясно! "... А други пък казваха: "На вас ви помагаше вашия Христос, Той беше водач на аскера ви и ние разбрахме, че нашия Мохамед е по-слаб от вашия Христос!
към текста >>

57. 1922 г. - ДЕКЕМВРИ 1923 г.

2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)

Завчас се издига камара от плодове.
Това е по специалността на брат Бертоли - италианец. Полека-лека изоставяме Турн-ферайн. И тук пренасяме школата си. Това събитие се отпразнува с общ обяд. Всеки донася тенджера с гозба и бял хляб. Завчас се издига камара от плодове. Никога не ще забравим това обилно и много приятно угощение. Всичките гозби хубави и прехубави, а тази на Лучия Бертоли, сякаш най-хубава. Студенцията си хапнаха много добре и мойта милост край тях. Наистина мнозина ме вземат за студентка, но само аз си зная какъв дълъг път ме чака до там. Пропуснах да уча тази година.
към текста >>

58. 2.1.8. Ел Ше-дар. Чешма. 27 - 28 май 1923 г., [Витоша]

2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)

От ръка на ръка, за един час до чешмата натрупахме голяма камара.
Чува се удар на търнокоп. Юнаци пренасят на гръб циментови торби и дълга желязна тръба. Що ли ще стане? Около извора няколко чифта ръце копаят дълбок трап... Дава се команда. Нареждаме се дълга редица по един от извора към уломъците скали в долината. От ръка на ръка, за един час до чешмата натрупахме голяма камара. В трапа влязоха двама души и от подадените камъни бърже изградиха резервоар, като го замазваха с цимент. Поставят и желязната тръба. Сетне затварят трапа, замазаха отпред дулото и оставят да се напълни резервоара с вода. Смрачава се. Никой не си тръгва.
към текста >>

59. 2.1.17. Гергьовден, 6 май 1926 г., петък, [Витоша, бивака Ел Ше-дар]

2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)

Отдалече съзирам горния край на „Железните врата”, а там в скута на камарата скали - дими огън.
Изморих се много по дългия Драгалевски път. Едвам се допирам до „Зеленка” и „Вади душа”, и морна легнах на моравата. Да ми е никак да не ставам... Но Витоша магически ме освежава и връща силите ми. Отново поемам планинския път и оставям далече града, монастиря и високите там Орлови, „Копито” и „Кумините”. Пак умора, пак почивка, но сама се окуражавам, не само от умората, но и за това, че тези дни изпити ще държа пред най-способните столични учители - тези дни. Отдалече съзирам горния край на „Железните врата”, а там в скута на камарата скали - дими огън. Още малко, още малко. Минавам потока и възлизам към Ел-ше-дар. Пристигам. Плъпнало младо и старо по зелената морава. Учителят още не е дошел. Отгде ли ще дойде?
към текста >>

60. 2.1.29. Втори ден на Великден, 15 април 1928 г., понеделник, [Витоша, бивака Ел-Шедар]

2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)

Върху големия огън камара сухи дърва.
Птичка извила кръшен глас и тя: „Постой, послушай ме, аз за тебе пея сега! ” Изворчето ми кима да го приближа. Червеното ухо, цъфнало на сухо клонче, ме мами към себе си. Неусетно ставам пленница на планината и не зная на къде да вървя... Когато пристигам на Ели Шедар, отдавна всички са вече закусили и забравили за трудния път. Пристигам последна, съвсем последна, като че ли капнала от небето. Върху големия огън камара сухи дърва. Братята са ги събрали и насекли. Върху огъня клокочат чайници, тенджерки и гърнета. И днес ще имаме варена коприва. Тук-таме я виждах из тревата, но тя не ме привлича тъй както сладкодъхните теменужки, иглики и здравец. А сега вдъхвам с наслада приятния мирис и вкус на прясна зелена супа.
към текста >>

61. 2.1.32. 8 ноември 1928 г., Димитровден, [Витоша, бивака Ел Шедар]

2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)

Камара сухи дънери!
Към тях посягат големи и малки ръце; големи, груби, жилести и нежни, деликатни, детски и набръчкани, сухи пръсти... Пълни чаши с ароматичен чай се поднасят ту към нежни детски устица, или нежни момински устни, скрили бисерни зъбки, или към старчески сини, трептящи устни, или под рунтави мустаци се разтворила някоя беззъба уста. Колко очи, колко различни очи! От кротко усмихнати с дъговидни тънки вежди на бяло гладко чело, до старчески, мънички, скрити под надвиснали рошави вежди, сякаш надничат от някой храсталак. Как сърбат, как жадно пият всички прекрасното питие. Лумнали буйни огньове разливат милваща грейка. Камара сухи дънери! Кой, отгде ги донесе? Негласна добродетел върши всичко това. Грамадата невидимо расте - за общо благо, за обща радост. Все тъй, сега и винаги. Купчина млади и стари, застанали нещо весело си приказват.
към текста >>

Крепко снема кошница, висока тежка камара, покрита с бяла кърпа.
- Сега ли, трепетна запитва тя. - Сега, казва Той. Всички са в очакване. Що ли ще стане? Развълнувана тя припва, покатерва се към една равна бяла скала, простира ръце и подпира върху гърдите си тежък товар. Крепко снема кошница, висока тежка камара, покрита с бяла кърпа. Носи го, допрела яко товара о себе си, бавно тежко стъпя да не падне. Очакват я с притаен дъх. Правят й път да мине. Тържество пълни гърдите й. Колко радостна е тя!
към текста >>

62. 2.1.33. Мусалла, 9-14 юли 1929 г., [Рила]

2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)

Носим и трупаме на камара.
Дим се вдига и от съхнещите ни дрехи - водните капки излитат от нас. Чай, закуска, обяд. Ново оживление. За дърва! Брадви ехтят, къртят се сухи клекови коренища, сякаш са изсъхнали клони. Носим и трупаме на камара. Вдига се огромен пламък. Пращят искри. Някому кожуха се пърли. Смях, закачки! Учителят идва при нас.
към текста >>

63. 2.1.41. 29 май 1930 г., четвъртък, Възнесение, [Витоша, бивака Ел Шедар]