Търсене в текстове за 'Каиафа'

Ирод Антипа показвал пример на отстъпничество и ненаситно лихоимство, Каиафа и Анна споделяли помежду си едно Архирейство, което безчестили с делата си.

Наистина пред утринната виделина на въплътяващия се Христос идолопоклонството бе достигнало най-отвратителни и гнусни злоупотребления с плътта, а следствията от безбожието не могат да бъдат друго освен нравствен упадък на народите. Изглеждало е, че безнравст-веността се е стремяла да изпие до дъно чашата на нечестието, а несправедливостта - да вземе вече един по- обуздан безвъзвратен път. Престъпленията царували навсякъде като обществен задължителен закон за всички и никой не е могъл да намери цяр за това зло на грозния ужас и гибелта, що обхващало хиляди сърца. Человечеството толкова покварено е станало като безчувствено: навсякъде се съзирало затъпяване на нравственост. Тиверий в това време осквернявал с безчестните си дела трона на империята, а Пилат Понтийски - с неуместната си самоугодливост, с гоненията и убийствата. Ирод Антипа показвал пример на отстъпничество и ненаситно лихоимство, Каиафа и Анна споделяли помежду си едно Архирейство, което безчестили с делата си. Такова е било времето и положението, когато Бог изпратил Своя Единороден Син. Животът на всички нас се намира под същия закон, под който и историческият на цялото человечество, т. е. под закона на Божествената Любов - това срещаме в 3. гл., от Йоана, ст. 16. Бог от Любов изпрати Своя Единороден Син, когато всичко е било разкапано и крайно заблудено от езическите богове и как е подействувало това благовестие на езичниците, когато те считали боговете си не за същества, които трябва да любят своите почитатели и да бъдат любими, а да се страхуват от тях, божества, които преследват обожателите си, тия божества все изисквали жертви от тях; а колко и какви са биле жертвите на тия езически божества?
към текста >>