Търсене в текстове за 'Кадене'

Снимки и бележки към снимките на "Изгревът" том XI Жертвоприношение преди закона Моисеев / Жертвоприношение в скинията Скинията при Мойсей / Ковчегът на завета / Святая светих Олтарът на всесъженията / Олтарът на каденето / Отпущаеми ярец Общ изглед на двора на скинията План на Храма по времето на Христа Антимистът по времето на император Петр Алексеевич (Петър I)- 1707 г.
Снимки и бележки към снимките на "Изгревът" том XI Жертвоприношение преди закона Моисеев / Жертвоприношение в скинията Скинията при Мойсей / Ковчегът на завета / Святая светих Олтарът на всесъженията / Олтарът на каденето / Отпущаеми ярец Общ изглед на двора на скинията План на Храма по времето на Христа Антимистът по времето на император Петр Алексеевич (Петър I)- 1707 г. Антимистът при императрица Елисавета Петровна (1741-1761) Антимистът при патриарх Паисий (1747 г.) Антимистът при митрополит Порфирий Преславски 1842 г. Св. Димитър и един дякон. Мозайка. Св. Димитър между двама апостоли в църквата. Св. Димитър - съвременна икона.
към текста >>

След това смесвал кръвта на яреца и юнеца (телеца) и с нея поръсвал седем пъти роговете на олтаря на каденето.

Първосвещеникът е влизал няколко пъти в Светая Светих. Най-напред е влизал със златната кадилница и един съд, пълен с тамян. Втори път е влизал с кръвта на юнеца (телеца), който е прикесъл в жертва за очищение на своите грехове и на греховете на другите свещеници. След като е поръсвал очистилището (покрова на ковчега на Завета) и пред него седем пъти е оставял съдът с кръвта вътре. Трети път влизал с кръвта на ярецът, който е жертвувал за греховете на народа и с пръста си поръсвал завесата осем пъти. След това смесвал кръвта на яреца и юнеца (телеца) и с нея поръсвал седем пъти роговете на олтаря на каденето. Тогава излизал от Светая Светих и разливал останалата кръв на жертвите върху олтаря на всесъжението. Четвърти път е влизал да изнесе кадилницата с тамяна. Единият ярец (козел) е принесен за жертва за грях. Другият жив ярец (козел), е, който трябва да понесе всичките им беззакония на синовете Израилеви. Този жив ярец (козел) символизирал греха на света, който трябваше да се вземе от яреца и да го носи в пустинята на живота.
към текста >>

Всичките тези форми дойдоха по-късно и заеха централно място в служенето - целуването на иконите, паленето на свещи и каденето с тамян, които неизвестно откъде се вмъкнаха в християнското Богослужение.

Всичките тези форми дойдоха по-късно и заеха централно място в служенето - целуването на иконите, паленето на свещи и каденето с тамян, които неизвестно откъде се вмъкнаха в християнското Богослужение.
Може да се проследи дума по дума, може да се тълкува Евангелието, но от тия неща няма и следа. Всичко това, което днешната църква намира за свято, дойде после, дойде тогава, когато съдържанието на нещата по някакъв начин се разпада, изчезва, тогава човек прави сетни усилия да задържи формата, предавайки съдържание, което тя няма. Така се раждат кумирите и ритуалите, така се ражда формализъма в религията. Великото не се нуждае от външни статични форми. “Плътта нищо не е, духът е всичко." Апостолите не се кичеха с кръстове и не се кланяха на икони. Всичките тези форми дойдоха по-късно и заеха централно място в служенето - целуването на иконите, паленето на свещи и каденето с тамян, които неизвестно откъде се вмъкнаха в християнското Богослужение. Всички те носеха дъхът на старото езичество. В чистата проповед на Христа, Който беше враг на всичко, което беше лишено от дух, нямаше такива предписания. Думите, които каза на самарянката беше предупреждение за всички ония, които щяха да се придържат о буквата на закона. Никъде Той не споменава за кръстове, за кандила, за икони. Решително Христос даде гръб на идолопоклонството и на всички остарели форми на миналото от което религията трябваше да бъде очистена.
към текста >>