Търсене в текстове за 'Иудеи'

Тази теокрация, подробно описана в свещените летописи на индусите, персите, китайците, египтяните, иудеите, финикяните, етрусците, друидите, келтските барди и даже в скандинавските и исландските саги, е била основана от един завоевател, когото възпяват Рамаян Валмик и Нон в Дионисиадата (описание на похода на Диониса в Индия).

Целта, която тя преследва, е развитието на умовете и културата на сърцето, всеобщото единение и мира. Средството за постигане на тая цел е уважението към всичките религии и разяснението на тяхната общност. Необходимото условие за постигане на същата цел се явява личната увереност както на законодателя, така и на народа в действителността и полезността на науките и добродетелите, проповядвани и практикувани от иерарсите и свещенослужителите. Гаранцията за успеха на тази форма на управление е непрекъснатото приближаване на човека към божествените идеали чрез възпитание, обучение, посвещение и най-после, чрез избор на най-добрите от преуспяващите хора. Азия, Африка и цяла Европа, до изникването на разкола на Ирша, се управляваха с теокрация, от разделянето и разлагането на която се образуваха всичките религии на Египет, Палестина, Гърция, Етрурия, Галия, Испания и Великобритания. Тази теокрация, подробно описана в свещените летописи на индусите, персите, китайците, египтяните, иудеите, финикяните, етрусците, друидите, келтските барди и даже в скандинавските и исландските саги, е била основана от един завоевател, когото възпяват Рамаян Валмик и Нон в Дионисиадата (описание на похода на Диониса в Индия). Следите от това единство на религиите са се запазили навред, като например: според свидетелствуването на Дамис и Филострат, Аполони Тиански, съвременник на Исуса Христа, е водил учени беседи в религиозните центрове на целия свят с жреците на всичките религии, от Галия до Индия и Етиопия. В сегашно време франкмасонството, което е само костите и скелета на теокрацията, е единствената организация, която има тоя всемирен характер и която, като почва от тридесет и третата степен, напомнюва съвършено малко по личния си състав някогашния интелектуален и религиозен съюз. Мойсей, който бе посветен в тайните на египетските храмове, в които от времето на Иршовия разкол бе се установил смесеният теократически начин на управление - поискал да спаси няколкото свещени книги, които щели да се изгубят, поради общата умствена и религиозна разпуснатост. И той бил избрал ония свещени книги, в които е била сбито изложена цялата свещена мъдрост, старателно маскирана с всякакъв вид символи и басни. За да постигне именно тая си цел, Мойсей е основал израилската теокрация, издънки на която се явяват: християнството, от една страна и мохамеданството от друга.
към текста >>

Ще ме дирите и както казах на иудеите, където отивам Аз, вие не може да дойдете." (Йоан 13:13) "Нова заповед ви давам, да се любите един другиго, както ви аз възлюбих, любете се и вие един другиго." (Йоан 13:34) "По това ще познаят всички, че сте мои ученици, ако любов имате помежду си." (Йоан 13:35) Това са знаменити и свети думи, последните думи на Христа, казани на неговите ученици преди предаването му от Юда.

Ще ме дирите и както казах на иудеите, където отивам Аз, вие не може да дойдете." (Йоан 13:13) "Нова заповед ви давам, да се любите един другиго, както ви аз възлюбих, любете се и вие един другиго." (Йоан 13:34) "По това ще познаят всички, че сте мои ученици, ако любов имате помежду си." (Йоан 13:35) Това са знаменити и свети думи, последните думи на Христа, казани на неговите ученици преди предаването му от Юда.
30. "ЧЕДА, ОЩЕ МАЛКО СЪМ С ВАС" Йоан 13 : 33 "Още малко съм с вас. Ще ме дирите и както казах на иудеите, където отивам Аз, вие не може да дойдете." (Йоан 13:13) "Нова заповед ви давам, да се любите един другиго, както ви аз възлюбих, любете се и вие един другиго." (Йоан 13:34) "По това ще познаят всички, че сте мои ученици, ако любов имате помежду си." (Йоан 13:35) Това са знаменити и свети думи, последните думи на Христа, казани на неговите ученици преди предаването му от Юда. След като Той натопи залък и го подаде на последния с думите: "Каквото вършиш, върши го по- скоро." Цялата глава 13 от Йоана е много съдържателна, защото в нея са описани последните часове от Неговия живот, прекарани заедно с Неговите ученици. И всичко, казано от Исус, е важно и за нас, учениците на Великия Учител на Бялото Братство. Исус е знаел предварително, че е дошъл часът Му да премине от този свят към Отца. "Той знаеше, че Отец всичко Му е предал в ръцете и че от Бога е излязъл и при Бога отива." (Йоан 13:3) "След това Той уми нозете на учениците си и ги обърса с убруса, с който бе препасан. [Йоан 13:5] "Той знаеше кой щеше да го предаде и затова рече: не всички сте чисти." (Йоан 13:11) "Вие ме наричате Господ и Учител и добре казвате, защото съм такъв.
към текста >>

„Преди Авраам да бъде, Аз бях” - каза Той на усъмнилите се в Него иудеи.

(Библиотека Духовен живот ; бр. 1) Всички очакваме явлението на Великият, на Силният, който ще счупи оковите на поробените, ще изведе из мрака непросветените, ще отдаде правото на онеправданите и ще обърши сълзите на огорчените. Във всички религии Неговия Светъл Образ се издига високо над всички и на Него слабите спират молитвен поглед с възклик: „Дойди пред страдащия свет, о Ти, за Когото копнеят всички народи! ” Не веднъж е идвал Той между въплътените, макар малцина да са го познали. През ранните векове на човечеството Той се явявал да го напътва. „Преди Авраам да бъде, Аз бях” - каза Той на усъмнилите се в Него иудеи. А тайноведецът апостол Павел, счита съвременникът на Авраама - Мелхиседек, за Христос. Библейските тълкуватели различно мислят за Мелхиседека. Едни го считат за Св. Дух, други за Син Божий, въплатен ангел, за Еноха, за Сима - повторно въплътени. Царящето днес мнение между западните богослови е, че Мелхиседек бил един правдив и миролюбив цар на Салим /Ерусалим/.
към текста >>

Разликата е, че ние не сме онези безпомощни и слепи Иудеи, посред които древните Фарисеи лъжели.

И няма съмнение, че с търпението и постоянството си, ние ще въстържествуваме над тези притеснения и гонения, които посрещаме от беззаконните фанариоти. В светът ще бъдете скърбни, казал Иисус Христос на Апостолите, но дерзайте, защото аз надвих на светът. Скърбни сме сега и ние, братие, че ни гонят Фанариотите, тези нови Фарисеи и стари идолопоклонници, но дерзайте, защото победата ни е приготвена от самаго Иисуса Христа. Ние се борим с истото зло, с което се борил избавительт наш, Иисус Христос. Сегашните фанариотски калугери са едни нови Фарисеи, по-лоши от отколешните. Разликата е, че ние не сме онези безпомощни и слепи Иудеи, посред които древните Фарисеи лъжели. Ние сме укрепени с благодатта Божия, която свел на земята Иисус Христос, и сме осветлени от Божественото учение, което той проповядвал... Ако Фанариотите почитаха светостта на Християнската Вяра, ако познаваха Божествений неин Основател, те не щеха толкова решително да отблъснат справедливите искания, които заевиха Българете, подбуждани от ревност към Вярата, от любов към нейното име, и не щеха да употребят гонения и заточения да потъпчат онзи благочестив дух, който ни въодушеви да поискаме от тях испълнението на заповедите Христови и нареждането църковните дела, съобразно с висотата и чистотата на Християнството, С/я вся сотворят, яко не познаша Отца, ни Мене. Нека възблагодарим Господа Бога, братие, че паднало такова високо жребие на наший народ, щото да стане той причина за очистеньето злоупотребленията, които введоха Фанариотите в светата Църква Христова, и за възвръщането честта и славата, която принадлежи на светото име Христово. Нека се радваме за гоненията, които претърпяхме от тях, ради светий подвиг, който сме поднели върху себе си, и нека никак не се отчайваме за благополучното му довършване. Силата Божия се в немощ извършва... В тези свети и чисти стремления, угодни на Господа, е нашата главна надежда. От тях вземаме ние всичката си сила да стоим срещу беззаконните калугери фанариотски.
към текста >>