Търсене в текстове за 'Исаак'

И земята, която дадох Аврааму и Исааку, тебе ще я дам, и на семето ти, на тебе ще дам земята." И възнесе се Бог от него, от мястото, дето говори с него.

И бори се Яков една нощ с Ангел Господен, както преди това с человеци и бе благословен, и бе му дадено името Израил, що значи „крепък при Бога" (Битие, гл, 24-30). И пак се яви Бог Якову, и рече му: „Името ти е Яков. Не ще се именуваш вече Яков, но Израил ще бъде името ти." И нарече името му Израил. И рече му Бог: „Аз съм Бог Всемогъщий, плоди се и умножавай се. Народ и множество народи ще бъдат от тебе и царе ще излязат из чреслото ти. И земята, която дадох Аврааму и Исааку, тебе ще я дам, и на семето ти, на тебе ще дам земята." И възнесе се Бог от него, от мястото, дето говори с него. И постави Яков стълб на мястото, дето говори с него Бог, стълб каменен и направи на него възлияние и възля на него елей." (Битие, гл. 35, ст. 10-15). И помаза стълба каменен с елей, така, както се помазват главите на свещениците и царете за посвещението им на службата Богу. Това означаваше, че благодатта Божия се е изсипала на това място върху главата на Якова. И продадоха Йосифа за двадесет сребърника на Исмаиляните и те заведоха Иосифа в Египет (Битие, гл.
към текста >>

Не можем ли и ние да кажем, както казват хората от Стария завет, че „Господ ходеше по земята", че се е разговарял с Мойсея, с Авраама, с Исаака и Якова?

Не с презрение, но с жалост, Слънцето го погледна и за миг, кратък миг, какъвто и Вселената не познава, замълча... Млъкна и замълча, както някога, като запитали Хермеса да каже нещо за злото, той стиснал устата си и замълчал. От яростта на безумеца, от неродения син от майка, един от горните лъчи на Слънцето на живота се наклонил малко надолу, а един от долните лъчи трепнал малко леко и изгубил своята подвижност. Обаче от този ден и час на всички ни се стори, че Слънцето слезе по- близо до хората, като че възлизаше и слизаше надолу, даже със своята светлина и топлина помогна повече на хората да ги освободи от мрака и студа в живота. Понякога нам се виждаше, че това Слънце, като че ходеше по земята. Чудно ли е това? Не можем ли и ние да кажем, както казват хората от Стария завет, че „Господ ходеше по земята", че се е разговарял с Мойсея, с Авраама, с Исаака и Якова? Ако Бог слиза и възлиза, защо и Слънцето да не може да направи същото? Който създаде Слънцето, Той сам управлява неговия живот и неговите движения. А ние сме живи свидетели на това явление. Какво става с безумеца, който не постигна крайната си цел? - Каквото става с всички хора, които вървят по неговия път.
към текста >>

И започва отново монотонното: Авраам роди Исаака, Исаак роди Якова, Яков роди Юда и братята му и т. н.

Животът на праведния обхваща долните пластове на мозъка, а животът, който обуславя Пътя на ученика, тече във висшите слоеве на мозъка. Той е заел най-хубавото място. Затова този живот представя идеалното в човека. Из „Пътят на Ученика” - от Учителя Надали има нещо по-скучно от това да четеш дългите предълги родословия, които се срещат на всяка стъпка в Стария Завет. Но докато си мислиш, ме след като си затворил неговите страници, ти си се отървал от дългите върволици имена, ето че в първата книга на Новия Завет - Евангелието на Матея - налиташ пак на едно дълго родословие - това на Исуса Христа. И започва отново монотонното: Авраам роди Исаака, Исаак роди Якова, Яков роди Юда и братята му и т. н. и т. н. - цели четиридесет и два рода. Ония, които познават добре Библията, които са я чели толкова много, та я знаят дори наизуст, ще ми възразят, че четенето на Исусовото родословие е скучно само за хора, които не са запознати със Стария Завет. Ако го познаваха, имената на Авраама, Исаака, Якова, Давида, Соломона и т. н. щяха тутакси да извикат във въображението им техните образи - те щяха да изпъкнат като живи хора, всеки със своя характер, със своята история, разказана така просто, но и така живо в Библията.
към текста >>

Ако го познаваха, имената на Авраама, Исаака, Якова, Давида, Соломона и т. н.

Но докато си мислиш, ме след като си затворил неговите страници, ти си се отървал от дългите върволици имена, ето че в първата книга на Новия Завет - Евангелието на Матея - налиташ пак на едно дълго родословие - това на Исуса Христа. И започва отново монотонното: Авраам роди Исаака, Исаак роди Якова, Яков роди Юда и братята му и т. н. и т. н. - цели четиридесет и два рода. Ония, които познават добре Библията, които са я чели толкова много, та я знаят дори наизуст, ще ми възразят, че четенето на Исусовото родословие е скучно само за хора, които не са запознати със Стария Завет. Ако го познаваха, имената на Авраама, Исаака, Якова, Давида, Соломона и т. н. щяха тутакси да извикат във въображението им техните образи - те щяха да изпъкнат като живи хора, всеки със своя характер, със своята история, разказана така просто, но и така живо в Библията. Не отричам, че това възражение е право. Езотеристите, от своя страна, ще ми припомнят, че това скучно за несведущите родословие, което е дадено в първата глава от Евангелието на Матея, представя всъщност съкращение на цели страници от Стария Завет. То е същинска формула или по-скоро окултна скица, по която посветените в езотеричното познание, могат да проследят оная линия по плът, по която е дошъл Исус. За тях Авраам, Исак, Яков и пр.
към текста >>

Ще се спра само на най-характерните старозаветни типове: Аврам, Исаак, Яков, на някои от синовете на последния, а най-вече на Йосифа и на Юда.

Или, най-после, да разтълкувам кабалистически това сложно родословно дърво? Нито това. Целта ми е друга - да изтъкна основните, съществени черти на старозаветния живот. И понеже този живот е намерил най-типичен израз и най-пълно въплъщение у библейските патриарси и техните потомци, затова се спирам на споменатата вече родословна линия. Разбира се, аз нямам намерение да я разглеждам във всичките и точки. Ще се спра само на най-характерните старозаветни типове: Аврам, Исаак, Яков, на някои от синовете на последния, а най-вече на Йосифа и на Юда. На Юда затова, защото в родословието на Исуса той, именно, продължава линията на Якова, а не Йосиф, избраният син, „превъзходният между братята”, както го нарича сам Яков. Ще засегна, може би, след това още някои важни представители на родословната линия, най-вече Давида и Соломона. При разглеждане на споменатите библейски типове, аз ще се постарая да възстановя техните образи така, както биха сторили това добрите познавачи на Библията. Ще зачекна, при това, някои езотерични и кабалистични страни, които изпъкват в простите, но съдържателни сказания за техния живот. Надявам се, че по този начин ще отдам съответната дан както на библиоведците, така и на езотеристите и кабалистите, които еднакво тачат Библията като съкровищница на мъдрост и житейски опит.
към текста >>